ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 18, Год. 6, 2014, 15 Септ., Понеделник, Ц. 2 лв.

Близнашки, мини бързо "у лево"! И застани до Баце и Цецко!! МИР НО!!! За среща на таварищ Пути, равниииииис!

Сега разбрахте ли, че всички партии у нас са отгледани в руска полога? Тъпирите знаят ли, че пак ще гласуват за бетонирането на оста-налите тук-таме дюни, за Южен потоп, за който ще платим поне 4 милиар-да за строителството му, без да получиме дори и стотинка полза, за Беле-не, Бургас-Александруполис, Лукойл (без измервателни прибори), за рус-кия анклав "пристанище" Росенец, натъпкан с какво ли не??? (без българс-ки контрол и присъствие), за войските на Газпром, накацали през 200 метра по трасето на Южния потоп, които остават там завинаги, за нови половин милион русняци по нашите земи, за руски съветници в общините и руски кметове, за нови поне десетина милиарда кредити за джобовете на руските олигарси, които ще изплащат и правнуците ни, за най-скъпия руски газ във Европа, който ще плащаме като попове??!!??!!??

Допуснатата за цвят неруска формация Реформаторски блок ще служи само да заблуждава Европа, че в България има нормална многопартийна система. Точно затова в момента медиите на мафията дават възможност на РБ да се чува от екрана и микрофона.

Халал да ви е, тъпири – вие си заслужавате мизерията!!!!! Написа: Nikolov Konstantin

Разбира се, че България е „развратен дом“ и „бардак“, но тук тя не е сама, всички посткомунистически страни са подобни бардаци, има дори и по-страшни случаи, бардаци са и страните от Третия свят, а на път да се превър-нат в бардаци са и старите демокрации начело със Съединените щати, и то не само поради злополучното вътрешно развитие особено в последните 50 години, но и поради активната зловредна намеса на комунистите в тези страни особени след 1985.

Българският политически и обществен живот и неговото отразяване в медиите са един безподобен фарс и цирк, който е толкова доса-ден – и предвидим – че не заслужава да му се обръща внимание. Факт е, че дори един заинте-ресован от политиката човек като мен е загубил всякакъв интерес към българската политика, нещо повече дори, тя предизвиква у мен едно почти непреодолимо отвращение. То бива иди-отщини и идиоти, но комунистическите „стра-тези“ и кукловоди вече прекалиха. Те безпардонно продължават своите експерименти с фалшива демокрация и хората продължават да им се връзват. Отново се провеждат безумни, безсмислени „предизборни кампании“ и се дискутират „предимствата“ и „недостатъците“ на тази или онази „партия“. В действителност никакви партии няма, всички са БКП и както и да се гласува, винаги печелят БКП, ДС,. КГБ и Москва. Разби-ра се, няма и никакъв „ГЕРБ“ и под., така че горният спор е излишен. Има само едно: БКП. (Следва на 2-ра страница)

СИТУАЦИЯТА У НАС ВЪЗПРОИЗВЕЖДА ФАРСОВИЯ "ДЕМОКРАТИЧЕН" РЕЖИМ, ХАРАКТЕРЕН НА ПУТИНСКА РУСИЯ

Агитацията в полза на ГЕРБ силно напомня агитацията в полза на „Единая Россия“ в Русия. Ами да, трябва да се гла-сува за „Единая Россия“ и Путин, за да не дойдат комунистите на Зюганов или нацио-налистите на Жириновски! Има ли обаче нормален човек, който да вярва, че Путин е алтернатива на Жириновски и Зюганов? Аналогично: има ли нормален човек, който да вярва, че ГЕРБ е алтернатива на БСП или ДПС?

Между другото комунистите и тех-ните деривати поне в Русия май поне външ-но се отказват от комунизма и прегръщат новата, „четвърта“ идеология, „евразийство-то“ с главен идеолог Александър Дугин, според когото класическите идеологии либерализъм, комунизъм и фашизъм са се провалили и е време за нещо ново. Използ-вах ваканцията, за да се запозная с една негова книга на тази тема, има я и онлайн, но май е прав бразилският философ Олаво ди Карвальо, че евразийството, подобно на комунизма и фашизма, може да бъде нало-жено само с насилие и кръв.

Колкото до България, „стратезите“ вече са премислили и предвидили нещата и тези уж „епохални“ т.нар. „избори“ са само поредният междинен етап за баламосване на народа. След тях или ще се формира някакво псевдодясноцентристко правителс-тво, което обаче бързо ще бъде трансфор-мирано със или без избори в „правителство на историческия компромис“, т.е. управле-ние на широка коалиция между ГЕРБ и БСП – и други, или веднага след изборите нап-раво ще се формира такава „широка коали-ция“.

Искам обаче да питам Ангел Грън-чаров, който се представя за исторически оптимист, какво му дава основание за това, след като в българската политически систе-ма няма реална алтернатива освен, разбира се, ДСБ, която обаче е маргинална. Имаме следователно всички основания да прие-мем, че България ще продължи и да се върти в този омагьосан кръг, в който се върти вече 45+25 години.

Написа: Анонимен коментатор, на-зован с прозвището "Хлопащата дъска"

СВИДЕТЕЛСТВА ЗА СТРАШНАТА ДЕМО-РАЛИЗАЦИЯ В ПОЛИТИКАТА, НА КОЯТО СМЕ СВИДЕТЕЛИ

Лъжецът Гоце Първанов, пръв приятел на нашите мутро-мафиото-кагебис-то-ченгесаро-олигарси и тяхна, така да се рече, квинтесенция и еманация, днес се представя, видите ли, за нравствен ментор и дори, можете ли да предположите, за "борец срещу олигархичния строй" и "раде-тел за медийна свобода", и то при положе-ние, че той именно, с помощта на дружките

си, задуши де що медийна свобода имаше в многострадалното ни отечество! Аз не мога да си представя по-категорична и силна илюстрация за пълната деморализация и безсрамието в българската политика, вие ако можете, дайте друг пример, но аз, убий-те ме, не мога да си представя нещо друго - което също така точно да представя карти-ната на пълната поквара сред наште поли-тици!

Впрочем, като се замисля, мога да си представя и други такива не по-малко красноречиви примери: Сидеров в ролята на "пръв патриот на республиката" ни, зали-ващият се по тумбака с най-скъпо шампанс-ко Бареков като "най-голям приятел на бедните, страдащите, гладуващите и оскър-бените", Борисов, представящ се, видите ли, за "дясномислещ", мошеникът Яне, представящ се за "борец срещу корупцията" и прочие, и т.н., и так далее, и тому подоб-ное.

А има, като капак на всичко, и още по-грозно потвърждение на настъпилата у нас страшна деморализация, и то е, че все още сред нас се намират идиоти, които вярват на всичките тия цинични и лицемер-ни до крайна степен демагози и мошеници!

ИСТИНСКАТА ЗАДАЧА НА ВЪЗПИТАНИ-ЕТО И ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ

РАЗКАЗ ЗА ПРОДАВАЧА НА МАЛИНИ КРАЙ ПЪТЯ И ЗА "РОМСКАТА ИНТЕГРА-ЦИЯ" – КАКТО ТЯ СИ ТЕЧЕ ТУК, В МОЯТА РОДНА ДОЛНА БАНЯ

Съвсем кратичко ми се иска да разкажа нещо, което вчера научих. Живея тия дни в Долна баня, моят роден град – и в моя роден дом. Много неща в уж монотон-ното ежедневие тук ми се случват, които заслужават осмисляне, представяне, запис-ване с оглед съхраняване и пр. Та ще ви разкажа една кратичка история, която по-казва позитивни промени в живота на ту-кашните хора, промени, случващи се, тъй да се рече, под напора на самия живот. Това, което ще разкажа, вчера го научих от един тукашен човек; ще се опитам почти дослов-но да предам думите му. Този човек, който ми разказа тия любопитни неща, всъщност е циганин, тукашен, местен; това обаче, което той ми разказа, ме впечатли силно, ето, ще предам думите му без никакви привнасяния от моя страна.

Само две думи за обстановката, в която го срещнах. Като пътувах онзи ден по шосето от Долна баня за Самоков с колата си, видях, че разни хора продаваха малини край пътя, а пътят минаваше покрай мали-новите им градини. Направи ми впечатле-ние, че цигани бяха продавачите. Спрях на едно такова място, реших да купя малко малини, за да занеса на болната ми майка, която е тия дни в болница, в Самоков, аз се бях запътил към нея. Беше рано сутринта, но ето, тези хора отдавна бяха в малинови-те си насаждения, бяха набрали много малини и ги продаваха край пътя, водещ от Костенец, през Долна баня, после следва Боровец и за Самоков. Продаваше малини-те един циганин на възраст горе-долу моя-та, а един младеж, вероятно синът му, пре-насяше и товареше щайгите в лека кола, имаща голямо багажно отделение, вероятно ще ги кара за пазара в София. Харесаха ми малините, едни такива едри, съвсем свежи на вид и много ароматни като човек ги опита (продавачът ме покани да ги опитам, явно го бива в търговията и умее да си рекламира стоката), аз попитах човека как пък умеят да отглеждат толкова хубави плодове. Той се оказа приказлив и ми разказа ето какво:

- Да, ние ги отглеждаме малините, земята не е наша, но сме я взели под наем. Разни бабички имат земя, не могат да я обработват, затова ние я наемаме. Няма работа, някак трябва да се живее. С това се

3 препитаваме, иначе ходим и за гъби и билки в гората, сам знаеш, лятно време е, много трябва да се работи, че да има препитание за челядта.

Похвалих го, че така усърдно ра-ботят, ето, и младите свикват към труда, така и трябва да е. Той пък ме попита тука-шен ли съм, отвърнах му да, тукашен съм, ама отдавна живея далеко, рядко се връ-щам. Той се поинтересува кой ми е родът, обясних, тогава човекът много се зарадва, щото се оказа, че моят баща, Бог да го прости, и брат му, мой чичо, и той е покой-ник, Бог да го прости и него, му били пост-роили къщата, те бяха майстори-строители навремето. Похвали двамата братя-строители (и третият им брат беше строи-тел, Бог да го прости и него, но той не е участвал в строежа на тяхната къща), разка-за разни неща, и като се отпочна разговора, между другото, той ми разказа ето тази история, заради която всъщност се захванах да пиша тази сутрин:

- Ами какво да ти кажа, интересно нещо се получи в тия години. Едно време, при комунизма, имаше ТКЗС и всички, и българи, и цигани, работехме в него, много не ни плащаха, но имаше работа и живеех-ме някак, ето, и къщи си построихме с ог-ромни лишения в немотията. Дойде обаче демокрацията и сам знаеш, ти по онова време беше кмет (човекът помнеше, че моя милост кметува в Долна баня в началото на 90-те години на миналия век) какво стана: развалиха ТКЗС-то, хората си получиха земята и с голям мерак през първите години почнаха да я обработват. Да, ама нямаха инвентар, беше много трудно, а пък ний, циганите, останахме без земя, без работа, без нищо. И почнахме да се храним само като беряхме гъби и билки в Рила планина, лоша работа, тежки години бяха. Не е тай-на, че много от нашите събратя от немотия се принуждаваха да крадат от градините на хората, това не е хубаво, но е човещинка.

Да, ама по едно време ваште (така той наричаше нециганите) – продължи да разказва този човек, продавачът на малини край пътя – взеха да се отказват от земята, видяха, че от земеделие едни голи ръце не може да се забогатее (както си мислеха отначало), когато се радваха толкова на бащината и на дядовата земя. Пък повечето хора и остаряха, не можеха вече да работят земята, ето, земята почна да пустее. И ний, циганите, вече нямаше откъде да крадем, а с едни гъби и билки не се живее. Някои от нашите се принудиха да идат по гурбет, даже и в чужбина, но ние, дето останахме, в един момент се видяхме принудени да почнем да наемаме земя и да почнем да садим ягоди, малини, картофи. За да пре-живяваме някак. Работна ръка имаме, е, мъчно е, но постепенно свикнахме, човек сам да си е чорбаджия не е лошо. Та ето, сега ние, циганите, сме вече земеделци, сума ти народ от наште работи по земята и

някои дори започнаха хубаво да печелят. Е, поне прехраната си осигуряваме с честен труд.

Разказа ми тази история за някол-ко минути, а пък аз се възхитих на думите му, видя ми се много позитивна тази промя-на в живота и в начина на мислене на тия хора. Всякакви хора има навсякъде, има и лоши, и мързеливи, но ето, оказва се, има и доста работливи хора и сред цеганите, добри стопани, учат децата си на труд, това много ми хареса. След като чух историята, разказана ми от този човек, и след като сам ядох от превъзходните малини, отгледани от неговото семейство, сега съм вече сякаш по-голям оптимист за бъдещето на Долна баня. Тия неща са хубави, ето, има проме-ни, които са за приветстване. Синът на разказвача, дето товареше колата с щайги малини, поспря малко работата си за да изслуша разказа на бащата и през цялото време се усмихваше с хубавата си усмивка. Младата жена, която пренасяше щайги с малини, берачка също, изглежда беше съпругата му, и тя хубавица като него, а пък може и да му е сестра, не питах, не ми беше удобно да попитам. Пък и бързах за Само-ков, тъй че се простих с разказвача, поже-лах им лека работа – и отпраших с колата нагоре по пътя.

А малините, отгледани от тия хора, бяха чудесни. В Долна баня стават много хубави малини и ягоди, по два пъти ги бе-рат, през юни веднъж и ето сега, през ав-густ-септември пак раждат тия чудновати малини и ягоди. Това исках да ви разкажа. И други истории от този вид имам за разказ-ване, но някога друг път ще ви ги разкажа. Най-вероятно, ако не забравя – и ако имам време и нстроение за такива неща.

А сега хубав ден ви желая! Нека да бъдем дори хора, с доброта всичко се пос-тига – както искате възприемете тия мои думи, но не са хубави работи според мен да се караме, да сме враждебни спрямо хора-та, които са по-различни от нас: всички сме човеци и трябва да се разбираме, а добрата дума всяко сърце отваря. Хайде да спра дотук, че се отвори голяма тема, за "ромска-та интеграция", видите ли как тече тя, пус-тата интеграция тук, в моя толкова хубав роден край? Без никакви специални програ-ми, планове, фондации, инструкции, тече си по един най-естествен начин – както живо-тът го изисква. И както животът повелява. Така и трябва да е, този е истинският на-чин...

НРАВСТВЕНОТО ПАДЕНИЕ, ОБЕЗУМЯ-ВАНЕТО НА НИКИТА МИХАЛКОВ

ВИДЕО

понеделник, 1 септември 2014 г.

ПОДТИК КЪМ ДИСКУСИЯ ЗА ОЦЕНЯВА-НЕТО НА ТАЛАНТА ОТ СЕГАШНИТЕ И БЪДНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ, ЗА МАЗНЕНЕТО ПРЕД ВЛАСТНИЦИТЕ И ЗА ДРУГИ ТАКИ-ВА ГЛУПОСТИ

Снощи, по съвет на мой близък приятел, си позволих една направо "отвра-тително нескромна провокация", именно, публикувах ето този матр`ьял със заглавие Едно логично питане, поставено по идея, съдържаща се в писмо на приятел, къде-то, като публикувах обложките на всички издадени "некадърника Грънчаров" книжки на списание ИДЕИ и кориците на всички написани от мен и издадени в хартиен ва-риант мои книги, с пълно безсрамие запитах ето това:

А какво, впрочем, е направило толкова кадърното лице, което така без-церемонно обяви Ангел Грънчаров за пълен некакадърник – и го уволни? А?????????????????????

Тази сутрин, влизайки в интернет, забелязвам, че вече има някакви среднощ-ни реакции на провокацията ми. Ето при-мерно какво е написала една дама с име Elena Dicheva:

Човек, който е направил това, в ни-какъв случай не може да бъде некадърник. Което не го прави кадърен за всичко. Ува-жавам делото Ви, тъй да се рече, намирам го за полезно, и на мен ми е интересно да чета това, което пишете, когато е свободно (каква ирония, а?) от личното Ви отношение към хора и събития. Сега да не ми кажете, че вий, философите, не можете да нямате лично отношение. Няма да е релевантно. И ний, не-философите, имаме лично отноше-ние. По повод на уволнението Ви, вече споделих чувства, г-н Грънчаров. Докарали сте ги, Вашите хора, до безизходица, за да пребегнат до такава отчаяна стъпка. Про-

4 чее, не заблуждавайте публиката. В Кодекса на труда няма текст за "некадърност". Има текст, който цитирам по памет: "Не прите-жава качества за извършваната работа." Извършваната работа може и да изисква качества, които не притежвате. Това не Ви прави "некадърник". Моля, не злоупотребя-вайте с т.нар. "логически грешки", които по същество са политически технологии. Позд-рави.

Реших да й отговоря, идеята ми е да се завърже дискусия, знаете, аз обичам дискусиите, ний, философските некадърни-ци, много си падаме по тях; ето какво й отвърнах, с намерение да налея известно количество масълце в огъня на начеващата се дискусия, та да го подкладя както подо-бава:

Радвам се, че провокацията, която си позволих, Ви е допаднала, щом реагира-те! Моята работа като философ е тази: да отправям какви ли не провокации. И да дразня хората – да не би да заспят.

Права сте, г-жо Дичева, кадърни за всичко хора няма. Всеки просто умее не-щичко, за други неща има съвсем слаби познания, умения и пр. Това е естествено. Аз имам претенция, че умея едно нещо: да се занимавам с философия; на това нещо си посветих живота. Цял живот само това съм правил. Правенето на философия, философстването, включва две неща: пре-подаване и писане. Или говорене на живо и на... неживо, излагане на мислите върху хартия. Това правят хората дето се занима-ват с философия. Аз цял живот само това съм правил. Друго не умея, тук имам извес-тни познания и умения.

Е, в едната област, преподаването, бях обявен за "пълен некадърник", оставете увъртанията около Кодекса, аз Ви казвам как по същество, на дело, фактически се тълкува и какво означава текста от Кодекса на труда, по който бях уволнен. За написа-ните от мен книги пък няма ден, в който някой, дето не ги е чел, не присвива презри-телно устни, ето, в блога ми един дежурен оплювач не е пропуснал да отбележи под въпросната провокативна моя публикация ето какво:

"Количеството не значи качест-во. Ленин е написал още повече от теб, но пак е повърня. Тотю"

Това казва някой си Тотю с цел, тъй да се рече, да ме "застреля", щото има ли по-лошо нещо за мен от това да бъда сравняван с некадърника Ленин? Но да оставим това, да се върнем на първото, по повод уволнението ми като преподавател заради "липса на потребните качества за изпълняване на тази длъжност".

Никого не заблуждавам, просто казвам как аз възприемам "мотива" за увол-нението ми. Аз така разбирам: щом като някой няма "нужните качества" да упражня-ва преподаването на философия, значи той е пълен некадърник, тия неща лесно се

свързват. И ето, излича, че щом съм увол-нен по този пераграф, аз фактически вече не мога да упражнявам преподавателските си права по философия. За Вас, предпола-гам, това е безобидно, за мен не е. Ще решаваме казуса в съда. Налага се чрез съда да доказвам професионалната си компетентност, която ми беше отречена от една самонадеяна директорка, която си присвои неполагащи й се права. Все пак, знайно е, не директорите на училища реша-ват кой става и кой не става да бъде препо-давател по един или друг предмет, това го решават други, доста по-висши институции. Тази административна особа се опита да си присвои права и компетенции, които няма и не може да има.

Казусът е интересен, аз обичам та-кива казуси, е, затова и се занимавам с тях. "Нищя" ги, дето се казва. Щото съм "пълен некадърник", та затова обичам да се зани-мавам с какви ли не неща. В това число, ето, наложи ми се и с правосъдие да се занимавам. Нямам претенция, че разбирам, ала ето, за да си защитя личния и професи-онален интерес, ми се налага да прибегна до помощта на правосъдието. Ще видим какво ще стане.

Вие знаете, апропо, между другото казано, че един друг философ също е бил изправен пред съда по доста близки до моите обвинения. Сократ е бил обвинен, че вреди на младежта, санким, бил я развра-щавал. И бил отричал съществуващите богове, измисляйки си нови такива. Вие сте учена дама и знаете тия неща. Казвам ги за други хора, които може и да не знаят. Та ако се осмислят нещата, и аз съм обвинен горе-долу за същото: като се твърди, че нямам "необходимите компетентности" се стига до извода, че ако бъда оставен на работа, именно да преподавам философия, ще се окаже, че съм доста вреден за младите, нали така се получава, като помислим мал-ко, а г-жо Дичева?

И второ, отричам ли и аз същест-вуващите богове? Как ли пък не, отричам ги и то само как! Ето, примерно, отрекох бо-жеството, на което се кланя въпросната директорска особа, отрекох нейния кумир Бойко Борисов. И тя седмица след мое открито и безпощадно критично писмо до него, публикувано в блога, дръзна да изда-де най-сетне заповедта за моето уволнение.

Има ли връзка между тези две събития? Ще кажете – няма, случайно е. Да, ама ето правителството на този Б.Борисов, неговият министър на образованието Сергей Игна-тов, назначи на поста въпросната директор-ка. Злите езици дори говорят, че тя била имала "големи връзки", стигащи чак до... "самия първи", сиреч, до въпросното божес-тво! И някакъв си там като мен, видите ли, си позволява да не се кланя на това същото божество?! И не само че не се кланя, ами всеки Божи ден го критикува безпощадно. Я ний да му отмъстим на "този т.н. философ" (точно по този начин въпросната директорка обичаше да се обръща към моя милост), та да разбере, че не може таку-така да се отричат нашите божества.

И какво излезе? Излиза, че с моя учител Сократ сме поставени в горе-долу същата ситуация, нали признавате това? Е, знам, като твърдя провокативно тия неща, прекрасно знам, че Ви давам сгоден случай да ме поиронизирате, да ме обявите за луд, за маниак, за какъв ли не, това си е Ваше право. И Вие следва да имате възможност-та да се поупражнявате в остроумие, нали така? :-) Е, предоставих Ви тази възмож-ност, аз съм великодушен човек.

Е, радвам се, че си поговорихме малко. За това са хората, да разговарят по какви ли не въпроси, нали така? Или нещо бъркам с моето тъй некомпетентно мнение? Кажете, научете ме как е правилно да мис-ля, че цял живот се обучавам в туй нещо, нещо повече, и други хора съм обучавал в същото, ала ето, все не налучквам "най-правилното", а пък други хора, забелязал съм, и то без много-много да се напрягат, направо си знаят кое е най-правилното. Явно на тях самите богове им нашепват в ушенцата кое е най-правилното, е, ний нямаме такива връзки със самите божества. Ний даже и Б.Борисов не сме виждали, не сме му стискали ръка, не сме му поднасяли кафенце и пр.

Както и да е. Всичко добро и позд-рави и от мен!

Това отвърнах на не спящата но-щем госпожа Дичева. Гледам, тя и под друга една моя публикация от вчера (виж: Нравственото падение, обезумяването на Никита Михалков) се е изказала:

Нравственото падение и безумието на Никита Михалков? От коя позиция по вертикала преценявате това, г-н Грънчаров? И кой точно е вертикалът? Гледам, нямате нито лайквания, дори от най-ревностните Ви последоватли, нито коментари. Една сал аз продължавам да се занимавам с Вашата личност. Но то е защото, както се уточних-ме, нямам собствена такава, с която да се занимавам. Много тъжно. За мен, естестве-но, не за Вас. Вие сте една възвиишена, некомуноидна личност, неква друга личност санким, която си е Ваша и се разполагате с нея по свое усмотрение. Ама това, че линг-во/социо/антрпогенезисът бил един и същи

5 проблем, не важи за Вас. Много са Ви хуба-ви коричките на списанийцата и вестничета-та Ви, г-н Грънчаров. Лайкнала съм ги. А, след стотина години, когато няма да ни има, Ангел Грънчаров ли ще остане за човечест-вото или Никита Микалков? Дали да не предадете този логичен въпрос на прияте-лите си?

Е, да й отвърна и тук, не е възпи-тано човек да мълчи, сякаш е непристъпно олимпийско божество (както правят някои други, аз обаче не съм от тях, диалогичен съм много, ний, философските некадърни-ци, сме много диалогични!); ето какво счетох за нужно да й кажа по повод на тия нейни тъй съкровени нощни мисли:

Драга г-жо Дичева, гледам, и това мое заглавие не Ви е оставило безразлична. Това е похвално за Вас, радвам се, че така Ви вълнуват тия въпроси. Да Ви кажа някол-ко думи и по този повод, още повече че там нищичко не коментирам, а само предлагам на хората да чуят пределно подлизурковс-кото изказване на Михалков по повод прия-теля му Путин.

Да, г-жо, аз смятам, че Михалков се е изложил, меко казано – да не употребя онази дума, която той толкова пъти употре-бява във въпросното си интервю (е, да я кажа де, става реч за думата "осрал", с извинение!). Срамно е човек, пък бил той и Михалков, да се излага чак толкова грозно, подмазвайки се така безобразно на "тава-ришч-императора" Путин, който му бил личен приятел. Михалков се опозори с под-крепата си за путиновата диктатура, опозо-ри се дотам, че и това, че бил велик артист и режисьор, изобщо няма да му помогне някога да изтрие позора! Това е моето гле-дище.

Изобщо, ама изобщо не ме вълну-ва колко човека били "лайкнали" публикаци-ята ми. Аз не пиша това и онова с цел да се харесвам някому, аз пиша само за да кажа какво мисля – и изобщо не ми пука харесват

ли някому моите мисли или не му харесват. Това мен изобщо, ама изобщо не ме вълну-ва. Други хора като Вас явно ги вълнува. Проблемът си е техен. За мин истината стои над всякакви други съображения: като се опозорява Михалков, ето, аз казвам, че това е позор, че е срамота човек да се унизява чак толкова и да играе толкова грозна роля в историята на своя народ, щото не е бизо-бидно това, че човек като Михалков застана зад гротесковата и възсмешна, ала напос-ледък и злокобна фигура на руско-кагебисткия диктатор Путин.

За истински талантливите хора е привично да имат и усет за тия неща и те не си позволяват да станат придворни слуги и пажове на диктаторите, с оглед да ги обс-лужват, но ето, Михалков, дето се казва, стигна дотам да стане слуга на диктатора Путин. Това е позорно. Опозори се като баща си (ако не бъркам), който три пъти писа стиховете към съветския химн, още от Сталиново време, та чак до путиново, когато Путин пак върна комунистическо-съветския химн, ето, бащата на Михалков обслужи и този диктатор, както и предишните, от съ-ветско време, и си отиде от този свят опозо-рен, дето се казва, до шията! Същата участ сполетява и сина. Другият син обаче има достойна позиция. Както и да е, разни хора, разни идеали.

Оценявам способността Ви да се подигравате, е, напреднала сте в тази об-ласт, ний този въпрос вече сме го обсъжда-ли и преди, тъй че сега вече това изобщо не ме вълнува. Ще Ви кажа нещичко, за да не страдате, че съм отминал без внимание подигравчийското Ви усърдие: всеки човек все нещичко остава на тази земя, едни като Михалков ще оставят филмите си, гарнира-ни с позора му, щото се увърта като малко кученце около господаря си Путин, други като мен ще оставят книгите си (и един скромно, непищно, ала достойно изживян живот), трети, да речем, ще оставят на тази земя децата си, своето поколение (което съвсем не е малко и е нещо велико!), накрая някои, простете, може би ще оставят на тази земя само една възмиризлива и преходна следа, сиреч само... купища екскременти, именно хранителните си отпадъци (да се изразя по-възпитано). Всякакви хора има.

А кого ще турят на пиедестал и ще му се кланят хората и кого ще забравят – това мен изобщо не ме вълнува. Аз работя за да си свърша работата на тази земя, да свърша работата, за която съм пратен. Пък другото наистина съвсем не ме вълнува. Вас щом толкова силно Ви вълнува въпроса за признанието на бъдните поколения, работете, стараейки се да постигнете нещо в избраната посока. Ето, чувам, текстовете Ви се били продавали като топъл хляб. Това е прекрасно. Макар че има една неприятна особеност: често става така, че ония, които ги ценят приживе, след смъртта им немис-лостиво ги забравят. Нищо чудно и с Михал-

ков да се получи нещо такова. Мен това обаче, казах, съвсем не ме вълнува. Хора всякакви, приемете, че има чешити и като мен. Бъдете здрава!

АКТУАЛЕН ПОЛИТИКО-НРАВСТВЕН КО-МЕНТАР ОТ ПОРЕДИЦА ОТ РАЗЛИЧНИ РАДИО-ПРОГРАМИ, КОЯТО НАРЕКОХ "ШОУТО НА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ"

вторник, 2 септември 2014 г.

Това е началото на поредица от актуални политико-нравствени и психологи-чески наситени коментари по моето лично или персонално радио, което нарекох "Шоу-то на Ангел Грънчаров"; прочее, ако и Вие искате нещо да кажете, моля, заповядайте, направете си запис на изказването, изпра-тете ми линка, ще сложим и вашето изказ-ване, ще го излъчим по радиото, та да ви чуят повече хора! Хубав ден на всички!

ПРИДВОРНИЯТ ПРОДАЖНИК, СЛУГА НА ВСИЧКИ РЕЖИМИ – ПО ПОВОД ПРИЗНА-НИЕТО НА ГЕНИЯ

Антисоветскую заморскую отраву Варил на кухне наш открытый враг. По новому рецепту, как приправу, Был поваром предложен пастернак. Весь наш народ плюет на это блюдо: Уже по запаху мы знаем, что откуда!

Сергей Михалков, автор слов к гимну СССР и России – о присуждении Борису Пастернаку Нобелевской премии за роман "Доктор Живаго".

Цитира: Pavel Gintov

6 ЗАБЕЛЕЖКА: Сергей Михалков е баща на Никита Михалков, нынешния почитател на таваришч-императора Путин: той е напълно достоен син на баща си!

ЩЕ УДАРИ ЛИ "МИРОЛЮБЕЦЪТ" ПУТИН С АТОМНИ БОМБИ НЕПОКОРНАТА ИЗ-ТОЧНА ЕВРОПА?

Из: Войната в Европа не е истерия, автор: Ан Епълбаум, "Вашингтон пост"

... Неотдавна Владимир Жириновс-ки – член на руския парламент и придворен шут, който понякога говори неща, които властта не може да изрече – заяви по теле-визията, че Русия трябва да използва ядре-но оръжие и да бомбардира Полша и бал-тийските държави – "държави-джуджета", за да покаже на Запада на кого в действител-ност принадлежи властта в Европа. "Нищо не заплашва Америка, тя е далеч. Но стра-ните от Източна Европа трябва да се поста-вят под заплахата от пълно унищожение", заяви Жириновски. Владимир Путин е сниз-ходителен към подобни коментари: изказва-нията на Жириновски не са официална политика, но пък така руският президент може да оказва натиск.

Един много по-сериозен човек, руският дисидент и анализатор Андрей Пионтковски неотдавна публикува статия, в която твърди, че нещата не опират само до заплахите на Жириновски, а Путин наистина обмисля възможността за ограничени ядре-ни удари – може би по отношение на една от балтийските столици или на полски град – за да докаже, че НАТО е напълно безс-мислен алианс, доколкото не би се осмелил да нанесе ответен удар, за да не предизви-ка по-голяма катастрофа. Всъщност на военните учения през 2009 г. и 2013 г. рус-ката армия открито "изпробваше" ядрена атака срещу Варшава.

Нима всичко това са само налуд-ничави опасения? Може би. Може би Путин е прекалено слаб, за да извърши всичко това, може би това е тактиката му на сплашване, може би неговите олигарси ще го възпрат. Но "Майн Кампф" също е изг-леждала като истерика на западните и нем-ски съвременници през 1933 г. А заповедта на Сталин за повсеместно "ликвидиране" на цели класи и прослойки в Съветския съюз би ни се сторила още по-безумна, ако я бяхме чули днес.

КРАТЪК КОМЕНТАР: Опасността е реална, безумието на Путин е неоспорим фактор, който трябва да се има предвид...

СТРАШНАТА ВОЙНА, КОЯТО ЩЕ БЪДЕ ПОСЛЕДНА ЗА РУСИЯ

Страшната война Аркадий Бабченко, руски журналист

Мисля, че в момента сме свидете-ли на най-страшната за Русия война за ХХ и ХХІ век. Не като брой загинали, а заради това, което се случва с обществото. Досега нито една нация в нито една война не е стигала дотам за пари да се отказваш от името на загиналия си мъж. Заради компен-сация или апартамент да свалиш името на мъжа си от неговия гроб. Да се откажеш от името на убития баща на твоите деца. Да представяш убития за жив. Да се съгласиш уж несъществуващите тела да бъдат заро-вени в безименни гробове в уж несъществу-ва война в уж несъществуваща страна.

Как може да си десантчик, който ежедневно минава на плаца край плакатите “чест, смелост, доблест”, а след това да се подчиниш на дребния обезумял кагебист и по негова заповед да отидеш да умираш, ДОБРОВОЛНО отказвайки се от своето име, заличавайки спомена за себе си – аз това не го разбирам?!

В Чечения ние правехме опознава-телните жетони от стоманени лъжици, за-щото ако изгориш в бетеера, служебният жетон се разтопява – и това беше главният призив в тази война: да бъдеш разпознат. Да имаш възможността да бъдеш погребан. Да имаш право на собственото си име, ако си загубил правото си на живот. И нашите командири ни помагаха в това.

Посланието на тази война е да бъ-деш неразпознат. Да умреш без собствено име.

Аз не разбирам как може да изку-пуваш собствените си загинали граждани, които ти си изпратил на война.

Аз не разбирам как може да про-дадеш загиналия си мъж, син, брат за една-та компенсация.

Аз не разбирам това. Това е наистина страшно.

Твърдя, че това ще бъде послед-ната война за Русия, не заради недостиг на сили или слаба икономика. Това ще бъде последната война за Русия, защото проце-сът на разпад на етноса е почти завършен. Няма никакви общности, които могат да кажат за всеки свой член: “ние”.

Тази територия е населена с от-делни групички от агресивни озлобени хора, случайно обединени от външни обстоятелс-тва, които ненавиждат всички други, които не влизат в тяхната глутница – и никаква нация вече не съществува.

Мисля, че когато потомците ще изучават това време, в което сега с вас живеем, няма да могат да го опишат. Защо-то за да разбереш какво е “путинизъм”, трябва да живееш в него.

Даже нашите най-близки съседи не рабират това. Украинците ми пишат: “Русия, събуди се!”. Та ние не спим, мамка му…

Когато се опитват да убият човек, за да не им пречи да ровят безименните номерирани трупове от необявената война със замазаните номера на колите и свале-ните пагони под табелки с номера… Аз не знам, какво още да си говорим. Преведе: Daniela Gortcheva

КАК ИНТЕРЕСУВАЩИТЕ СЕ МОГАТ ДА СИ НАБАВЯТ НЯКОЯ ОТ МОИТЕ КНИГИ

вторник, 2 септември 2014 г.

Много често читатели се обръщат към мен лично, понеже са търсили безус-пешно по книжарниците някоя моя книга, като не са могли да я намерят, са се прину-дили да търсят връзка с мен; много често се търси моята първа книга, която има вече четири издания, сега предстои петото. Ето и

7 днес имам писмо на читател, който търси книгата ми Животът на душата: психоло-гия; по-долу можете да прочетете какво му отговорих, публикувам тези писма, тъй като е възможно и други хора да се интересуват от тази, или някоя друга моя книга, та в тази връзка обяснявам как все пак могат да си я набавят; та читателката ми пише следното:

Добър ден! Как бих могла да поръчам книгата

"Психология: животът на душата"? Поздрави, Д.!

Отвърнах й ето какво: Здравейте, г-жо Д., благодаря Ви

за писмото и за интереса към тази моя книга!

Отговарям на въпроса Ви: книгата все пак можете да я получите от мен по пощата. Цената е 5 лв. Става дума за пос-ледното, четвъртото издание на книгата. Впрочем, предстои ново, най-пълно издание на тази книга, то ще излезе от печат до края на септември, както е обещал издателят. Ако желаете да получите екземпляр от пълното издание, ще се наложи да изчака-те. Работата е там, че четвъртото издание, от което единствено има останали екземп-ляри, е доста съкратено, предвид това, че то беше направено с оглед да бъде учебно помагало по психология за студенти и уче-ници (съдържа най-важното и е в обем една трета част от цялата книга). Тъй че решете дали искате от него или ще изчакате малко за новото, съвсем пълно издание на въп-росната книга. Между другото тази книга, която Ви интересува, я има и на книжната борса в София, на щанда на изд. Изток-Запад – и оттам можете да си я набавите, в случай че сте от София.

С поздрав: Ангел Грънчаров

ПИСЬМО К МОЕМУ УКРАИНСКОМУ ДРУГУ (ПИСМО ДО МОЯ УКРАИНСКИ ПРИЯТЕЛ)

Получих вчера частно писмо от моя украински приятел професорът по философия Константин Райда, с когото заедно работим по проекта за международ-но издание на списание ИДЕИ. Дълго време той не ми беше писал, ето, вчера се обади. Публикувам няколко момента от неговото писмо (личните неща не са от значение за други хора) и също онази част от моя отго-вор, която, убеден съм, заслужава да стигне

до повече хора, тъй като става дума за едно подобаващо отношение към свободолюбива Украйна, която сега преживява голяма беда, именно агресията на жадния за нови тери-тории руско-кагебистки и имперски завоева-тел и окупатор:

Здравствуйте, дорогой Ангел! Я появился на несколько дней в Киеве. Здесь у меня кабинетный интернет и есть воз-можность пообщаться. Поскольку с айфо-новских и айпадовских вариантов мне это делать весьма затруднительно. Никак не могу приспособиться... Тем не менее, часто мысленно возвращаюсь к Вашей ситуации и думаю о ней. Напишите, как продвигается Ваше судебное дело. Когда будем опровергать вранье Вашей визави? В нашей стране, как Вы знаете по-прежнему беда...

... Пишите, как справляететсь с экономической ситуацией Вашей семьи, нашли ли работу, устроились ли на рабо-ту Ваши близкие? С огромным уважением к Вам, Ваш друг К.Р.

Здравствуйте, дорогой друг Конс-

тантин, Спасибо за письмо, я так рад, что

написали мне! Я даже подумал что что-то плохое случилось Вам, так долго не писали, слава Богу, Вы хорошо! Да, Вашей стране большая беда теперь, мне очень грустно из-за того что с вашим народом делает такой подлый кагебисткий враг Путин; он вас наказывает теперь за свободолюбие, за то, что вы, украинцы, хотите быть не рабами, а гордыми, достойными и свободными граж-данами Европы; вот это он вас не простить, повидимому и вам придется платить за это право быть свободными тяжелую цену. Но как говорят русские, "Нет худа без добра", у нас тоже есть такое выражение, не зная как перевести, буквально звучить так: "Каждое зло за добро". Будем надеятся, что ваш народ выдержить это испытание, это про-верка силы духа и приверженность свободе, будем надеятся, что все приведет в конеч-ном счете к доброму. Мне именно так хочет-ся думать об этом, ибо всегда так кончалось и кончается, добро всегда побеждает; да, но вам, украинцам, теперь очень тяжело.

Хочу Вам и в Вашем лице поже-лать всем украинцам силу, стойкость духа, веру в свое правоту. Вся моя симпатия к вами, потому что у нас, болгарам, тот же самый злой враг: Путин тоже угрожает и нашу свободу, тоже разыгрывает с нами свои коварные игры, пытаясь держать все болгарские дела под своим контролем. Не знаю как мы, свободолюбивые люди обоих стран можем помогать друг друга в нашей общей борьбе против того же самого врага, но вот, прошу знать, что всем своим серд-цем и душой я вам симпатизирую и вами восхищаюсь! Духовная сопричастность много свободолюбивых людей всей Европы и Америки (и всего мира) на стороне бору-

ющегося за свою свободы украинского народа – и будем надеятся это вам помо-жет, хотя иную помощь тоже должна быть, в том числе, если понадобится, и военной. Хотя война очень плохое дело, но вот, в нашем веке, и такое с вами случилось. Нынешный самодержец России повидимому потерял свой рассудок раз решился на это: противопоставлят два братских народа, делать соседям такое зло, именно оторвать живые куски вашей стране, вот, с Кримом так сделали, а теперь то же самое делают и с восточными областями Украины.

Нет проблем, что с очередным но-мером международного издания журнала придется подождать, я тоже надеюсь что все поправится и мы продолжим свое дело. Будем на это надеятся. Рад, что у вас уже отношения и с чешским журналом "Ауспи-ция", я думаю, что болгарские члены редко-легии ИДЕИ поддержать этот проект, я им об этом скажу обязательно и скоро. Желаю вам удачи и в этом направлений!

Мои дела продвигатсю, имею вви-ду судебные разбирательства против моего увольнения как преподавателя философии и гражданского образования; у меня теперь хорошие адвокаты и буду надется, что правда восторжествует и в болгарском суде. Будем на это надеятся, будем за это рабо-тать. У меня теперь много идей, много ра-боты, один год я не буду преподавать фио-софию, но буду сидеть дома и буду рабо-тать другие вещи. Хочетсь что-то стоящее написать, увидим получится ли это в такой обстановке. Буду жить на социальное посо-бие, потому что работы для философов у нас почти нет. Такие люди как философы у нас, увы, почти лишние, и мы выглядим как "белые вороны". Пошлость и скудоумие однако очень ценят у нас, так что есть много пространство, огромное поле для работы, чтобы доказывать себя, имею ввиду сосло-вие философов. Да, много работы есть, так что я себя не рассматриваю себя как лиш-ним или как "безработным"; я не зная что такое жить без работы, и мне так хорошо жить, именно когда много дел и много ра-боты. Будем надеятся, что и силы будут, уповаюсь на так доброго и великодушного Бога в этом отношении.

Теперь ищем работу на мою супру-гу, увидим что получится, а сын уже работа-ет, правда, на нехорошую, временную, нискооплачиваемую работу. Но все таки работает. Ситуация у нас такова, что мо-лодые люди у нас, если хотят что-то пос-тичь, уезжают работать в другие страны, у нас очень тяжело и плохо в экономике и вообще. А плохо, потому что продажные политики, вдохновляемые российскими деньгами, делают свое грозное дело, вся цель этим слугам Путина та же самая: соз-давать большие экономические проблемы чтобы народ возроптал, якобы никакой пользы от Европейского союза нет, чтобы в конечном счете нас либо выгнали из Евро-

8 пейского союза, либо сами отказались – чтобы Болгария опять стала Задунайской губернии Российской империи. Уже больше 100 лет Россия не отказывается делать нас своей губернии, российская имперская угроза – самый злой враг болгарской свобо-де. Как и украинской, впрочем.

Желаю Вам, дорогой украинский мой друг Константин всего Вам доброго лично, семье тоже, и Вашему народу тоже! В моем лице Вы имеете верный приятель и друг навсегда!

С уважением: Ваш друг Ангел

ПУТИН ПОЛУДЯ И ТРЪГНА ПО ПЪТЯ НА ХИТЛЕР: “СТИГА ДА ПОИСКАМ, ДО ДВЕ СЕДМИЦИ МОГА ДА ПРЕВЗЕМА КИЕВ!”

Из: Путин към Барозу: "Ако поискам, до две седмици превземам Киев!", Автор: СИМОНА РУСЕВА

“Стига да поискам, до две седмици мога да превзема Киев!” Такава закана е отправил по телефона Владимир Путин към все още председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Бомбата хвърли италианският в. “Република”.

Днес германското сп. “Шпигел” публикува подробности от скандалната закана на руския президент, която всъщност е отправена към държавите членки на ЕС заради готвените от тях нови санкции срещу Москва. Очаква се те да бъдат оповестени още тази седмица. “Шпигел” се позовава на пряк свидетел от западна държава, участ-вал на срещата на върха на държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС миналата събота, пожелал аноним-ност.

Пред 28-те лидери Барозу е казал, че е бил потресен от току що проведения телефонен разговор с Владимир Путин. Той позвънил на руския президент и изразил тревогата си от действията на руски войни-ци, действащи извън границите на Русия. Барозу поискал обяснение от Путин за действията на страната му в съседна Ук-райна. Путин предприел контраатака, изри-чайки, че иде реч за нещо далеч по-решаващо: “Стига да поискам, до две сед-мици мога да превзема Киев!” Това било сериозно предупреждение към ЕС да не го провокират с налагането на нови санкции

спрямо Русия. В противен случай трябвало да са наясно в каква посока биха се развили събитията.

Преди Барозу да сподели какво му е казал Путин, думата взела германската канцлерка Ангела Меркел, която била нео-бичайно гневна. Тя предупредила, че Путин върви по посока на военна ескалация. Мер-кел съзирала опасност, че след Украйна също Латвия и Естония биха могли да бъдат жертви на руските планове. Намекът е, че има опасност след Крим Русия да анексира и други територии от бившата съветска империя.

Ангела Меркел отдавна предуп-реждава, че в конфликта в Украйна на Пу-тин не може да му се има доверие. Дали острото изказване на канцлерката е прово-кирало откровението на Барозу, е без зна-чение.

Веднага след Барозу думата взел британският премиер Дейвид Камерън. Той бил на мнение, че ЕС трябва да се откаже от политиката си спрямо Кремъл “со кротце, со благо”. Не бивало да се допуска грешката от 1938 г., когато спрямо нацистка Германия била водена политика на отстъпки и въз-държание в името на избягване на конфликт с агресор. Така Камерън е припомнил гор-чивия урок от близкото минало...

ЗА ПАРИ НАШЕНЕЦЪТ Е ГОТОВ МАЙКА СИ ДА ПРОДАДЕ, ТА ПРЕД НЯКАКВА ПОЛИТИЧЕСКА КАУЗА ЛИ ЩЕ СЕ СПРЕ?

Една дама, именно Galia Tuzsuzova-Dinkova посредством небезиз-вестния Илко Семерджиев се провикна насред Фейсбука ето как, вземайки повод от признание на шефа на СДС Лукарски, че Реформаторския блок бил дясно-центристка коалиция; та ето какво тя счете за нужно най-гръмогласно да ни съобщи с оглед да осъществи пропагандата и агитацийката си, а пък по-долу вижте как моя милост се на-ложи да я репликира: Galia Tuzsuzova-Dinkova каза: Най-накрая си го казаха! Десни са само КП "Десните". Хубаво е да се знае от всички! Ангел Грънчаров отвърна: И кое, просте-те, им е "дясното" на КП "Десните"? Само името ли? То името е едно, но същината е важна, според мен де... Аз, знаете ли, лъж-ците ги надушвам от километри: щом някои почнат да се шибат така бабаитски по гър-

дите и крещят с цяло гърло и с пяна на устата: "Елате тука при нас, само ний сме десните!", считайте, че тук има някаква далавера – и на такива тарикати аз лично никакво доверие не мога да им имам...

Абе, мама му стара, някои за да излъжат повечко хора и да се наврат в Парламента, са готови на какви ли не баба-итщини, а изглежда и требе да усвоят едни пари, дадени им с оглед да развалят рабо-тата на Реформаторския блок. Аз така оце-нявам нещата, добре разбирам не само "политиката" в нашенския смисъл, но и знам как действат другарите ченгесари, пък и няма гънка в българската душа, която да не ми е известна - за пари нашенецът е готов майка си да продаде, та пред някаква поли-тическа кауза ли ще се спре, та нима някак-ва политическа кауза ще му се опре? Нема такова нещо, всекакви подвизи нашенецът способен да направи за пари, послушайте ме и няма да сбъркате! Аз политически аспирации нямам и затова и не ща да ви лъжа за нищо...

ЗА ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ВАРИАНТ НА МО-ЯТА КНИГА „ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА”: ПСИХОЛОГИЯ, КОЙТО ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ ДО КРАЯ НА СЕПТЕМВРИ

По въпросите, обсъдени в публи-кацията от вчера със заглавие Как интере-суващите се могат да си набавят някоя от

9 моите книги получих нов, уточняващ въп-рос, на който отговарям по-долу ето как:

Благодаря Ви за бързия и изчерпа-телен отговор, но какво да разбирам под съвсем пълно издание на книгата – т.е. кое е в повече и каква ще е цената?

Поздрави!

Здравейте, Отговарям на въпроса Ви. Когато

писах тази книга я започнах с намерение да напиша разбираемо учебно помагало по психология, в което да дам място на дости-женията на западната психология (тогава имаше един учебник, базиран предимно на съветската психология), това е било някъде 1995 година. Също така имах намерението да направя помагало по т.н. "философска психология", т.е. психология, която да се ползва от възможностите и на философско-то (не просто на чисто научното) преслед-ване на истината. Да, обаче още във втора-та-третата тема установих, че за да развия подобаващо проблемите текстът застраши-телно нараства, стана така, че една тема се получи по 10-15-20 страници, което вече не отговаря на изискванията за учебник, пък било то дори университетски. Получи се, роди се по този начин една книга. Но реших тогава да пиша както изискват самите проб-леми, отказах се от всякакви формални ограничения, така че се получи в крайна сметка доста обемиста книга от 350-400 страници.

Да, но когато я дадох за печат, то-гава с издателя (изд. ЛИК на Любен Коза-рев, сега той е собственик на авторитетното издадетелство ИЗТОК-ЗАПАД) решихме значително да съкратим текста, с оглед на това, че в оня момент все пак имаше голяма нужда от нов, алтернативен учебник по психология. И тогава започнаха мъките, много трудно е да се режат огромни парчета от един органично написан текст, е, с голе-

ми мъки изпълнихме задачата с редактора, философа Петър Горанов. И психологията ми излезе в период от две години (1997-1999 г.) в две издания.

Но темите и в тези издания, въпре-ки положителните отзиви, се възприеха като прекалено дълги и трудни за усвояване от учещите, от обучаващите се по психология. След това излезе трето издание, още пове-че съкратено. А четвъртото вече аз лично реших да го направя още по-лаконично, с оглед на това, че установих, че днешните млади хора не обичат да четат дълги текс-тове, отвикнали са от това, особено пък когато става дума за все пак по-трудни текстове, философски и психологически, какъвто е този в моето помагало. Съобразих се с потребностите на обучаващите се, затова предприех тези съкращения.

Да, обаче се оказа, че по този на-чин първоначалният, автентичен вариант на книгата ми толкова години (вече 18 години!) след написването й все още не и излизал, все още не е бил отпечатван. Е, затова аз сега решавам да издам книгата си в нейния първоначален вариант. Държа да направя това, щото много неща от нея бяха пожерт-вани заради такива учебни цели, а тя както Ви казах все пак в процеса на писането се пишеше без да се съобразявам с някакви методически и пр. учебни изисквания. Тъй че за Вас сега е важно сама да прецените за какво именно Ви трябва тази психология и да решите дали искате цялостния й вари-ант, който ще излезе до месец, или пък може да Ви свърши работа и съкратеният й вариант, който в четвъртото издание все още е наличен. Извинявайте, че бях така обстоятелствен, но реших да Ви дам по-пълна информация по така озадачилия Ви проблем.

С поздрав: Ангел Грънчаров П.П. Цената на пълното издание на тази книга зависи от издателя, но мисля, че ще е някъде около 10-12 лева – като съдя по цените, които имат някои други мои книги с горе-долу същия обем или количество стра-ници.

В MUSEE DES BEAUX ARTS В ЦЮРИХ

Тръгвам към Mузея за Изящни Из-куства, както е преводът на Musee des Beaux Arts. Психически се подготвям за бърза обиколка из препълнени с хора зали, нали трябва да се мине през всички поме-щения – да спреш и съзерцаваш повече от 15 минути в голям национален музей си е голям лукс, достъпен само за жителите на Цюрих.

Припомням си пътьом опашките и препускането през залите на Лувъра в Па-риж и бившата сграда на парижката гара

10 Quai d’Orsay. Как да избереш, какво да пожертваш, как да намериш по най-бързия начин най-ценното в тези съкровищници? Оказва се че всичко е интересно и че неиз-вестен автор неочаквано те омагьосва и приковава за дълго, по-дълго от шедьоври-те, които не би искал да пропуснеш. Спом-ням си детския възторг и въодушевление на хора от различни възрасти и националнос-ти.

При посещението на една изложба във Виена забелязах как малкия ми четири-годишен внук ме гледаше с любопитство на моменти. После баща му сподели че е за-дал по това време въпроса: „Тате, защо хората стават толкова неестествени когато ходят на изложба?”. Беше почувствал пре-възбудата при тези „Ох!”, ”Ах!” и „Лелее!”, защото ние, хората, суетните хора, се влия-ем от големите имена и се задъхваме от възторг когато видим на живо някоя карти-на, която добре познаваме от репродукции. ”Дано не изпадна в еуфория и този път”, разсъждавам на ум и си обещавам много много да не се прекланям пред таланти и красоти, да спазвам благоприличието и сдържаността, към които така добре са приучени швейцарците.

Моята приятелка и братовчедка неохотно ме придружи, малко се притесня-вах дали няма да препира да излизаме щом се умори. Тя рисува добре и на всеки рож-ден ден получаваше огромни книги с репро-дукции на различни художници от бившата руска книжарница на Пловдив, ходеше и на уроци по рисуване. Сега имаше чувството че всичко, което ще види, ще й бъде позна-то.

И така, влизаме в просторно фоайе и се отправяме към касата. Служителката там ни поздравява с добре дошли и без много да ни обяснява ни дава билети на половин цена, защото по нейно предполо-жение сме в пенсионна възраст. Това важи само за едната от нас, но по някакъв свой начин на мислене дава и на двете билетче на половин цена, с което ни спестява 20 швейцарски франка, равни на 32 български лева. Поглеждаме едновременно - тя и ние двете, към просторното бар-кафене срещу касите. Там може да поседнеш дори и нищо да не консумираш, а ние имаме спестени 20 франка.

Освобождаваме се от излишни те-жести и дрехи в гардеробна с ключове и влизаме само с план на музея на руски и френски език. Залите са просторни и свет-ли, в средата са поставени удобни мебели за сядане с лице към картините. Хората са малко, случва се да сме сами в някоя зала. Никой не ни наблюдава, не ни прави забе-лежки, двама-трима служители пресичат от време на време някоя зала. Много от посе-тителите са насядали по меката мебел и се любуват на някоя скулптура или картина. Голяма група студенти с пособия за рисува-не се движат с преподавателя си без да

вдигат никакъв шум. Движим се по стрелки-те, указващи посоката, смълчани от големия брой известни имена на художници и от малкия брой на неизвестните. Част от това, което видяхме, ще видите тук във фотоал-бума и ще прецените сами. Тук ще споделя само нещо, което другаде не бях виждала.

В една от залите се чуваха като дълбоко от земята стонове и викове на жена, които категорично бяха отчаян зов за помощ. Съвсем случайно открихме малка дупка - с размер на яйце, на пода, покрита със стъкло. Това, което видяхме ни потресе. Женски образ изникваше с протегнати наго-ре ръце от дълбините и молеше явно да бъде измъкнат от там, махайки с ръце ис-каше да се хване за нас, после отново поли-таше с писъци надолу, за да се появи пак, умолявайки настойчиво за нещо на немски език, който за нещастие не владеем добре. Беше ясно послание: да не забравяме за миг че има възмездие за всяка лоша пос-тъпка и този прозорец към подземния свят, от който излизане няма, е тук, за да ни напомни отново това. Беше трудно да зас-немем жената, но прозорчето към ада на пода се вижда на снимката.

След около 4 часа, без да изпита-ме никаква умора, излязохме навън, защото ни чакаха с кола.

Толкова бях развълнувана и вдъх-новена от преживяното, че не ми се искаше да прекъсвам вълшебната приказка на това посещение в Кунстхаус, един от най-големите художествени музеи в Швейцария. Не е далече от площад "Белвю", десетина минути пеша по "Ремищрасе" и е отворен до 20 часа. Около сградата има няколко худо-жествени скулптури и пластики, които до-пълват емоционалното засищане - така че да остане посетителят напълно удовлетво-рен. След един такъв емоционален ден животът наистина се променя! И този път се вълнувах прекалено, понякога красноречиво се поглеждахме двете. Без думи. Те не можеха да изразят нищо, absolument rien de cette magie de couleurs et de formes! (от магията на формите и цветовете) Написа за нас: Мария Василева

НАЙ-НЕПРИЯТНАТА ИСТИНА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ПОВТАРЯМЕ ДОКАТО НЕ Я ЧУЕ И РАЗБЕРЕ И ПОСЛЕДНИЯТ ДРЕМ-ЛИВ БАЙГАНЮВЕЦ У НАШЕНСКО

Българската ДС с всичките си кад-ри е на пряко подчинение на КГБ. След 1989 г. тия хора са вероятно и на руска заплата. Те дирижират цялостно положението у нас – особено в последните 12-13 години. Имат свои хора на ключовите постове, в бизнеса, в партиите, в банките, в медиите – навсякъ-де те дирижират нещата. Контролът им върху българските работи е тотален.

Те именно изобретиха политичес-ката система с два свои верни отбора с проверени хора (БСП и присъдружните й организации и ГЕРБ), които да си подхвър-лят топката и да се редуват във властта. И едните, и другите да управляват, все тая: интересът на Москва е изцяло запазен и гарантиран от нейните хора във властта. Няма никакво значение кои именно позьори се менят във властта, центърът на истинс-ката власт у нас не е тук, в София, а е в Москва, в Кремль.

Ние де факто сме руския троянски кон в ЕС и НАТО, това го знаят не само нашите партньори от ЕС и НАТО – и поради тази причина ни нямат никакво доверие – но и кучетата по селата го знаят: само дето някои байганювски кратуни още не са го проумели. Ако не променим по някакъв начин сложилото се статукво, съдбата ни е ясна: изгонване от западната орбита и превръщането ни в Задунайская губерния на Руската империя.

Ще се сбъдне най-накрая заветна-та мечта на руските империалисти спрямо България, те никога по-рано не са били по-близо до реализацията на пъклените си планове от сега...

ПРЕДСТОИ ДА СЕ ПОЯВИ НОВ ВИД ЧО-ВЕК – ЧОВЕК, КОЙТО "ВСИЧКО СИ ЗНАЕ" БЕЗ НИЩИЧКО ДА Е ЧЕЛ!

петък, 5 септември 2014 г.

Автор: Florida Polytechnic University

Американците се хвалят, че при тях вече се бил появил Университетът без нито една книга, но да имат много здраве от мен, доста са поизостанали от нас: у нас отдавна вече е постигнато нещо много повече, именно да може човек да стане примерно доктор на науките като е прочел само една-единствена книга, а след това да стане премиер, върховен властник на съот-

11 ветната държава! У нас отдавна има уни-верситети, в които студентите нищичко не четат и пак си вземат изпитите, а и дипло-мите накрая, тъй че американците да не се хвалят толкова, доста са назад в сравнение с нас. Но да видим все пак за какво се хва-лят те; ето какво пише в тази въпросната статия:

... Политехническият универси-тет на Флорида изглежда смята, че вече технологиите са достатъчно развити, за да се сбогува с книгите напълно. Новата образователна институция отваря врати тази есен и разполага с библиотека, коя-то струва 60 млн. долара и в нея няма нито една книга, съобщава в. Guardian.

Вместо това на бюрата му са разположени настолни компютри, лапто-пи и таблети. Всеки от тях има връзка с интернет и достъп до колекцията с книги на университета. Тя е изцяло в дигитален формат, като институцията има сключе-ни договори с множество издателства. Те позволяват по едно безплатно "взимане" на дигиталното копие на дадена книга от студент. Когато втори студент поиска същата книга, това вече ще се таксува в сметката на самия университет и тя ще влиза в неговата библиотека. Така уни-верситетът едновременно осигурява достъп на студентите си до по-голям брой издания, но и не харчи средства за всяка потърсена книга...

Това пише там. Голяма работа, намерили те с какво да ми се фукат! Да, но възниква един проблем, по който искам да се изкажа: дали пък книгите не са осъдени на изчезване? Ето какво в тази връзка напи-сах току-що във фейсбук, с надежда да предизвикам известно замисляне и може би и дискусия, защо не:

Прочее, нека да се изразяваме ко-ректно, книгите като такива няма да изчез-нат никога, щото има книги на различен носител, примерно папируси, свитъчни книги, хартиени книги, електронни книги, "говорещи" книги даже има – и кой знае още какви книги ще се появят в бъдещето. Кога-то са изчезвали папирусите като основен вид книга едва ли са смятали, че книгата като такава изчезва, ето, сега има опасност хартиената книга ако не да изчезне, посте-пенно да стане предмет на лукс, а пък наро-дът ще чете основно електронни книги, да допуснем.

На мен ми се струва, че щом като четенето като такова не и застрашено от изчезване (дали?), то основания за безпо-койства няма. Но ето, че в днешно време се появиха хора-бабаити с докторски степени, които се хвалят, че в живота си били проче-ли само една книга – и народът така се трогна, че ги избра за свои водачи.

Ето това вече е обезпокоителното, щото явно предстои да се появи нов вид човек, човек, който "всичко си знае" без нищичко да е чел! Това според мен е най-

опасното, а не това от книги на какъв носи-тел ще четат мнозинството от хората...

ВИЕ ПО-ДРАСТИЧНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ТЕЗАТА ЗА ВЕЗДЕСЪЩИЯ ИДИОТИ-ЗЪМ НА УЧИЛИЩНИТЕ ДИРЕКТОРИ СРЕЩАЛИ ЛИ СТЕ?

петък, 5 септември 2014 г.

Абсурдната, анахронична и агони-зираща образователна система изпада във все по-отчайващ идиотизъм в усилията си да се защити и съхрани, въпреки всичко, въпреки дори повелите на здравия разум и смисъл; ето какъв "умен" мотив за забрана е измислил един попрестарал се директор на училище, чета го в ето тази силно озадача-ваща нормално мислещия човек информа-ция със заглавие Въвеждат нова забрана за учениците: Забраняват на учениците използването на смартфони в училище

... Причина за въведената забрана са както кражбите на скъпите мобилни телефони, а и фактът, че всеки от пре-подавателите губи поне по пет минути от часа, в разпра с учениците със скъпи мобилни телефони, които по цял чяс сто-ят в нета. Освен всичко друго те съз-дават комплекс на учениците, чиито родители не могат да си позволят подобна екстра и са им купили по-обикновени телефони.

В този ред на мисли Александров е категоричен, че не може да се създава равенство с униформите, а в същото време социалните различия да изпък-ват чрез мобилните телефони.

Това пише в информацията. Вие по-голям идиотизъм срещали ли сте напос-ледък? Значи забраняваме... компютрите, забраняваме ползването на интернет от учениците в час със... сиромахомилски комуноидни "съображения" да не би някое дете да страда, че баща му не е могъл да му купи по-скъпо устройство; и затуй въвеж-даме пълна унификация: всички ученици да бъдат в час с еднакви, с еднакво евтини устройства, с които да не могат да ползват интернет? (Ами въведете направо пълен комунизъм бе, ами забранете направо со-циалните различия бе, какво ви пречи, та-варишчи – защо ще се церемоним толко-

ва?!) И защо, моля ви се, да не ползват интернет скучаещите в час млади хора? Да не би за да не могат да изловят в грешка някоя самонадеяна даскалица-зубрачка – като набързо проверят поднесената от нея съмнителна (дез)информация? И предизви-кат тъй нежелана дискусия! Ами по тази логика защо не вземете да забраните и четенето на книги, учениците само да четат учебници, но им забранете да четат друга, допълнителна литература! Забранете им също така и да се съмняват, да търсят, да мислят по време на час, щото какво е съм-нението и удивлението (често и пред така многоликата даскалска глупост, пред пре-тенцията за пълна непогрешимост на толко-ва много даскали!) ако не начало на позна-нието и на мисленето?!

Нямам думи вече! Та вие по-драстично потвърждение на тезата за вез-десъщия идиотизъм на училищните дирек-тори срещали ли сте? Аз не съм срещал скоро, но ето, оказва се, винаги можем да бъдем приятно изненадани. Стараят се училищните директори в туй отношение, спор няма, напредват в това отношение най-вече, особено талантливи са, изглежда, в тази посока, изглежда специално са ги избирали по този показател – преди да им дадат пълната власт над многострадалните училищни общности!

Бъдете здрави, колеги, учители и ученици! Та да можете да понесете изстъп-ленията на така настъпателния и войнстващ идиотизъм на училищните директори, наши-те така скъпи майки и бащи! Да живей сис-темата на българското образование, най-напредничавата в идиотско отношение система в целия свят! Да живей модерна и свободолюбива България!

Ало, ученици, родители, учители, вие няма ли някак да реагирате като гледа-те как откровено се гаврят с вас бре? Ще си премълчите пак ли? Е, мълчете си, нека да се гарвят с вас щом така ви харесва. Проб-лемът си е изцяло ваш. Но ако нещичко направите все пак за да си защитите дос-тонйството, може работите да почнат да се променят към по-добро, не мислите ли? Вие изобщо мислите ли за нещо, или тази спо-собност за мислене ви се вижда... немодер-на и ненужна? :-) ДОПЪЛНЕНИЕ: Преди време забраниха... свободните часове, най-любимото нещо на учениците, именно да нямат час когато някой даскал отсъства. Тия свободни часове внасяха някакви елементи на живот в скуч-ното училищно ежедневие, ала ето, забра-ниха тази свобода. Сега зараняват една друга свобода: младият човек да може да избяга (мисловно) от досадния час, от до-садните приказки на даскалиците – като се вмъкне в тъй интригуващия и богат на живот интернет. Можеха да избират, дали да слу-шат даскалицата или да правят нещо друго, без да пречат на останалите, да, ама в

12 училище не трябва да има никаква свобода, ето, училищните директори се сетиха да забранят мобилните устройства за ползване на интернет. И какво остава друго да забра-нят при това положение? Ами направо им забранете на учениците и да мислят за нещо друго в час, нали сте чували как скро-гата даскалица обича да казва: "Ало, Стоян-чо, гледам, че си се замислил нещо, ти не си тук, ало, върни се, къде изчезна?!". Абе забранете мисленето изобщо, сложете лозунги, че мисленето е вредно, та да се наредят най-сетне работите! Аз туй предла-гам, другари! Няма да се церемоним повече с тая пуста и толкова коварна свобода я?!

МОЕ ИНТЕРВЮ ПО РАДИО "БЛАГОЕВГ-РАД" ПО ТЕМАТА ЗА УЖАСНАТА ПОЛИ-ТИЧЕСКА ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ У НАС

Ето тук можете да чуете записа на преда-ването "Днес" от 29.08.2014 г. по Радио Благоевград с мое участие. Аз за всеки случай го записах и по друг начин, ето как: ЕТО ЗАЩО СМЕ ПРОПАДНАЛИ ТОЛКОВА

Ангел Грънчаров сподели нижес-ледующото състояние на Dimitar Stoyanov във Фейсбук с думите:

Много уместна констатация! А ето и самата тази наистина

уместна констатация, която този млад човек е направил:

Бареков – политик, Карбовски – журналист, Пеевски и Блъсков издават вестници, Цветан Василев – банкер, Евге-ний Минчев – свески лъв, Мариана Георгие-ва – професор...

И после защо сме пропаднали!

НА ТОЗИ ДЕН ПРЕДИ 70 ГОДИНИ КОМУ-НИСТИЧЕСКА РУСИЯ ОБЯВИ ВОЙНА НА БЪЛГАРИЯ И ПОРОБИ СТРАНАТА НИ

септември 5, 2014

Пети септември – 14 петилетки таен празник на петата колона в България

Автор: Иво Инджев, септември 4, 2014 г.

Можете ли да си представите в САЩ да забравят и да не отбележат японс-кото нападение над Пърл Харбър, както в Полша или в Русия да пропуснат покрай (д)ушите си 1 септември или 22 юни като дати, на които се отбелязва годишнината от нахлуването на германските националсоци-алисти на тяхна територия?

Не е възможно. В България обаче точно това е утвърдено правило.

Имаме кръгла годишнина: 70 годи-ни от обявената на 5 септември война на България от СССР и тя със сигурност ще си остане в сянката на мълчанието, което е следствие на наложения през тези десети-летия забранителен съветски печат върху събитието.

Пиша тази прогноза в свободното виртуално медийно пространство нарочно под формата на „предсказание”, за да под-силя ефекта от абсурда, който НЕИЗБЕЖ-НО пак ще се състои и може да бъде пред-виден с абсолютна увереност. Повечето от читателите ще я прочетат, когато тя ще е вече сбъднат факт.

България вероятно е единствена държава в света, която си забранява споме-наването на толкова скорошна рана, нане-сена й от чужда окупационна сабя над прек-лонената глава с последвали от това ог-ромни негативи за бъдещето на собствения народ, подкаран на заколение под стой от Европа към Евразия.

България не беше изключение от останалите съветски колонии, в които беше наложено васалното задължение да се празнува съветската окупация. Съответно за национален празник на продукта на тази окупация у нас беше определен 9 септемв-ри – военен преврат на съветската агентура в армията, осъществен на територията на окупираната вече от чуждата армия страна, провъзгласен с много по-късна дата за „социалистическа революция”.

България обаче е изключение в Европа, получавайки 45 години по-късно

правото да гради демокрация отново по волята на Москва и петата колона не про-пусна да се подмаже като актуализира националния празник с друга дата, в която доминира московската роля. Така се ока-захме отново световно изключение, празну-вайки като най-важното събитие за българи-те акт, в който не е взел участие нито един българин, защото по волята на руския оку-пационен корпус българите просто не са били поканени при подписването на прими-рието край Сан Стефано на 3 март 1878 г.

Ако се намери медия или социоло-гическа агенция да измери българското невежество по отношение на 5 септември, резултатите – гарантирам – ще бъдат шоки-ращи (за онези от нас, за които загубата на българската свобода не е празник).

При свободно зададен въпрос как-во се е случило на този ден вероятността да получите отговора „СССР обявява война на България и я окупира за цели три години, подготвяйки почвата за съветската колони-зация чрез насилствена съветизация” е нищожна – ще клони към нулата.

При конкретно зададен въпрос „Знаете ли, че на тази дата Сталин скъсва дипломатическите отношения, които под-държа с България през цялата война (обс-тоятелство, което опровергава цялата ми-тология за антифашистката мотивация на окупацията – защото др. Сталин не би си общувал приятелски с фашистка държава, нали така)?”, е вероятно да си изядете боя.

Съветофилите, мимикриращи у нас като русофили, често са агресивни и също така често (да ме прощават онези с академичните титли между тях) са прости в своето незнание или незачитане на истина-та. Авторът на тези редове е изпитал не веднъж червендалестата агресия (включи-телно от страна на непознати екземпляри, ходещи на свобода по улиците на София) на тези подобия на българи, които не само не знаят за скъсаните дипломатически отношения, но и войнствено отказват да повярват, че това е исторически и лесно проверим факт.

Тук просто „нема такова животно”, както е казал невярващият шоп за жирафа – понеже не го е виждал преди и не вярва дори на собствените очи. Тук има друго животно: късокрака, обрасла с рунтави лъжи еманация на правилото „ на лъжата краката са къси” с преклонена през съветския окупа-

13 тор главичка, отказваща да мисли самосто-ятелно и свободолюбиво, но завиждащо хищно за благата, произведени от самосто-ятелните и свободолюбивите народи.

Щото в клетката какво можеш да произведеш, освен злоба към онези отвън, които от съжаление ти подхвърлят в нару-шение на природните правила по някой къшей инвестиция въпреки благоразумния надпис върху решетките „изчезващ вид, моля, не го хранете, той се самоизяжда”?

Това (за щастие, все пак) не е обобщение, а наблюдение за едно уникално явление да си живуркаме в неведение. Туземното ни нехайство към първопричини-те за нашата изостаналост трябва да бъде преодоляно, ако искаме някога да минем от другата страна клетката, в която сме се самозаключили.

Трябва да махнем поставения от руската мечка обяснителен за посетителите надпис върху клетката: „Кротък южноевро-пейски дребен добитък без рога, храни се корупционно с руски газ, нефт и мирен атом. Вирее най-добре без свобода. Продава се на части. За преговори и контакти, звънете в Москва”.

Извинявам се за причинените на оптимистите неудобства от този песимисти-чен текст, но ако една държава и един на-род не искат дори да знаят коя е датата, която стои в дъното на факта, че продължа-ва да е на европейското дъно, оптимизмът ми би прозвучал като подстрекаване към самоубийството от страната на преговарящ, опитващ се да посочи на самоубиеца крач-ката назад от пропастта.

КАКВО НИ ПОКАЗВА ТОВА, ЧЕ СМЕ НЕС-ПОСОБНИ ДАЖЕ НА ИЗВЕСТНО СЪЧУВ-СТВИЕ КЪМ БЕДИТЕ НА ДРУГИЯ ЧОВЕК – НЕ Е ЛИ ТО ЗНАК, ЧЕ СМЕ ЗАПОЧНАЛИ ДА СЕ ОБЕЗЧОВЕЧАВАМЕ?!

Получих тази сутрин следното изк-лючително сърдечно писмо от моя украинс-ки приятел, професора по философия в техния Философски институт Константин Райда, на което отговорих веднага, по-долу можете да прочетете и моя отговор (а пре-дишните ни писма могат да се прочетат ето тук: Письмо к моему украинскому другу (Писмо до моя украински приятел). Инте-ресно е – и това е най-трогателното, не мога да скрия, че изключително много се развъл-

нувах! – че хора от от далеко, от чужбина, от толкова страдащата в момента Украйна (подложена на такава коварна и грозна руска агресия!), ме разбират и подкрепят, докато тукашни хора, дето са съвсем близ-ко, наоколо, дето са нашенци, не само че не са способни на такава една човечност и съпричастност, напротив, считат се за длъжни постоянно да ме ругаят, независимо от стоварилите се върху главата ми злини, именно уволнение от работа, лишаване от преподавателски права след толкова много години усилна работа на попрището на философията, съсипване на здравето ми от гаврите на толкова самонадеяните арогант-ни администратори-властници и пр.; та питам се във връзка с това какви хора сме ний, българите, щом даже и в такава ужасна ситуация не сме способни на най-елементарна човешка съпричастност, раз-биране и подкрепа?! Какво ни показва това, че сме неспособни даже на известно съчув-ствие към бедите на другия човек – не е ли то знак, че сме започнали да се обезчовеча-ваме?! Както и да е, простете за "лиричното" отклонение, а ето сега и двете писма в тяхната последователност:

Доброе утро, наш дорогой Ангел! Спасибо Вам большое за теплые и

добрые слова, за поддержку нашего народа в его борьбе за свою жизнь, за свободу, за свое будущее! Вы – уникальный человек современности – не только в болгарском обществе – которое Вас, к нашему глубоко-му сожалению, пока не стремится не только поддержать, но и даже понять... Точнее, те люди, которые наделены в настоящее вре-мя властными полномочиями, они, по всей видимости имеют иные идеалы и представ-ления, нежели Вы. Но я думаю, что пройдет некоторые время и все станет на свои мес-та. Российский империализм уйдет в прош-лое, а с ним и все беды, которые он порож-дает в этом мире.

Очень рад стойкости, которую про-явила Ваша семья в данной ситуации. Ваши близкие оказались достойными и гордыми людьми, и я желаю им дальнейшего мужес-тва – уверен, что правда будет за Вами. Вместе с тем, попробуйте педалировать (не затягивайте) рассмотрение Вашего дела в болгарских судах – европейский суд – решит это дело однозначно в Вашу пользу.

А мы поддержим Ваш научный, преподавательский имедж – и приглашение Вашего Центра и Вас лично к научному сотрудничеству (теперь уже с учеными Чехии, Польши), наверное в этой ситуации будет как нельзя кстати. Что касается При-ложения, то мы очевидно поступим следу-ющим образом: в конце этого года у нас в отделе заканчивается плановая тема по Постмодернизму. В начале следующего года (в первом квартале) мы организуем конференцию (как и в случае с Кьеркегором) и по ее материалам подготовим номер.

Думаю, что и найдем вариант как отпеча-тать его в Украине...

Передавайте мои самые искренние и теплые слова поддержки Вашей красивой супруге и сыну. С огромным уважением к Вам, Ваш друг К.Р.

Здравствуйте, дорогой мой друг Константин,

Спасибо за Ваше такое сердечное письмо, я очень взволновался, спасибо за понимание – и за Вашу доброту, за Вашу сердечность! Я даже написал по этому поводу в блоге, че удивительно то как воз-можно такое полное понимание, ведь мы живем далеко, мы даже никогда не встреча-лись, а так хорошо, так в полноте человечно понимаем друг друга, а в том же времени есть люди, с которыми общаюсь постоянно, которые так близко, вокруг меня, с которыми бываю каждодневно, с ними, однако, мы такие дальные, чужие даже, и вот, некотор-ые из них не чтобы понять и поддержать ближнего, наоборот, они считают себя в праве постоянно ругать его, обижать и так далее; конечно, у меня есть много друзей и здесь, в Пловдиве, в Болгарии также, я с ними общаюсь часто, но вот я отмечаю такой человеческий феномен. И все дело по моему это одни и те же ценности, которые нас так сближают, ценности философии, свободы духа, мысли, свободной человеч-ности и все это, во что мы верим, и все то, что мы любим. Разумеется, есть люди, которые, к сожалению, не могут понять другого человека, потому что в духовном отношении либо неразвитые, либо, что хуже, их дух принял иную тенденцию, в стороне зла, человеконенавистничества, лжи, всяких иных извращенностей. Но вот, такова жизнь, наши различия неизбежные, также неизбежна и борьба; все дело однако в том, что сделать все что по нашим силам чтобы все таки разговаривать с другими, с разными людьми так долго, чтобы разность, непонимание все таки уменьшилось. Я верю, что это возможно, мне кажется, что в этом и большая доля того смысла, который вдохновляет нас – люди, которые считаем себя философами; всущности это люди, которые пытаемся жить более человечно, человечно в подлинном смысле этого слова.

Я тоже верю, что зло не имеет шансов, что в конечном счете свободолю-бивые люди и в Украине, и в Болгарии, и в самой России (таких есть много и там, я таких знаю, общаюсь с ними, уважаю их слишком!) успеют взять реванш, ибо исто-рия все таки имеет того же самого смысла: свобода для современного человека нет альтернативы, свободное существование для человеческих существ безальтернатив-но, мы нашу человечность обретаем благо-даря свободе, так что за свою свободу придется нам боротся; ее даром нельзя получить. Так устроена жизнь, так наш мудрый Создатель все сделал: чтобы мы сами завоевали свою свободу – чтобы быть

14 достойными ею. Так все и должно быть, иначе нельзя, иначе все теряет своего смысла. Я убежден, что любовь к свободе - это непобедимая сила духа человека, раз есть такие люди, что всем сердцем и душой любят свободу, такие люди в конечном счете выдаржать все испытания, они пока-жут свое достойнство, свою верность самой жизни; они будут завоевать свое право на свободною и достойную человеческую жизнь. Надо выдержать на все испытания, я уверен, что выдержим – и мы двое с Вами, и самые наши близкие люди вокруг нас, а также и наши народы, наши братья и сестры по духу, по любви к жизни, по любви к сво-боде. Потому и я всем сердцем сопричастен страданиям твоего народа, но вместе с тем и восхищаюсь вам, украинцам – потому что вы показали свое человеческое достойнст-во, свое громадное желание быть свободн-ыми, жить современно, по европейски, расстатся с унижениям, с рабством, с кому-нальной и комунодной психологией, которая так вредна, так злотворна.

Я в такой контекст рассматриваю свои личные неудобства, в связи с потерей работу, с лишением преподавательских прав; да, дело в том, что раз меня уволили по такому параграфу закона, я уже себе не могу найти работу как преподавателя фило-софии. И значить я обязан сделать все, чтобы реабилитировать себя, вернут свое достойнство, свои права. Сделаю все, что по моим силам, что должен, пусть получится то, что возможно, что природа вещей отре-дила. К сожалению много сил теперь уходят на все хлопоты в связи с подготовкой су-дебных разбирательств, хорошо то, что у меня уже есть хороших адвокатов по обоих судебных дел, ну, будем с ними и боротся – боротся за правду и за справедливость. Я так усроен, мой складу ума такой, что я себя чувствую превозходно когда мне надо бо-ротся за правду и за достойнство, но я очень страдаю когда мне надо мирится с иступлениям арогантного зла; к счастью Бог мне дал силу не терпеть, а всегда реагиро-вать и боротся, вот потому несмотря ни на что я считаю себя счастливым человеком. А вот общение мое с Вами и с близкими людьми (в духовном отношении) как Вас дает мне огромную силу, так что спасибо за все, мой дорогой украинский и философский друг Константин! Ты появился (простите, но здесь нельзя написать "Вы", будет звучать с иным смислом!) когда я был в самом тяже-лом положении, кажется, сам Бог послал тебя, ну, слава Богу, я выделжал прошло-годное испытание (моя операция), теперь у меня тоже забот, но они не такие страшные и опасные. Вот, значит дела идут к добру! :-)

Простите, что так долго Вам писал, Вы меня знаете, что я иногда злоупотреб-ляю словом, слишком много болтаю, такой я, такой мой темперамент! А иначе хочу похвастатся: вышел, несмотря ни на что, очередной номер журнала ИДЕИ; на облож-

ке портрет Гуссерля, получился хороший номер, я Вам и наших украинских друзей вышлю несколько штук. Так что я не отказы-ваюсь, продолжаю свое дело, так и инте-реснее жить, когда есть проблемы и их надо одолевать. Буду рад с чем могу (и если с чем-то могу) участвовать в проект с чешс-кими философами, что мне надо сделать, сделаю, если будет сил, здоровья и жизни. А с нашим Приложением, Вы знаете это, я готов сделать все, что надо, что необходимо сделать с моей стороны. Будем пожелать себе удачи! Все будет хорошо, лишь бы было здоровья и силы.

Всего доброго, Вам и Ваших самых близких людей!

С самым сердечным уважением: Ваш друг Ангел

ЗА СЪЩИНАТА НА ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩЕ

Маги Благоева: Целта на демократичното образование е човек да реализира себе си – своята най-добра версия, Агенция „Фокус”

Маги Благоева, председател на Общността за демократично образование в интервю за Агенция „Фокус” затова какви са предимствата на „демократичното училище” и колко то е важно за успешното развитие на всяко дете. Фокус: Г-жо Благоева, какво означава де-мократично училище? Разкажете ни пове-че за самата инициатива, за създаването му и какви са целите на този нов метод.

Преди всичко бих искала да обър-на внимание на наименованието „демокра-тично училище” и да изясня, че тук става въпрос за различен образователен модел, зад който стои различна философия и пог-лед върху ученето, образоването и начини-те, по които те се случват. В Европа се е наложило названието „демократично учи-лище”, свързано с този образователен модел, но на различни места по света мо-делът се среща и под други наименования – свободни училища, „Съдбъри” училища. Кое е различното на този образователен модел? Той приема за фундаментални и общова-лидни следните две схващания: Първо – всеки човек е уникален и има свои собстве-

ни силни страни и таланти, чрез които се реализира в света, поради което демокра-тичното образование не очаква, че всички деца ще са еднакво добри по всички „пред-мети”, а очаква всяко дете да намери себе си, своята сила и страст. И второ – демок-ратичното образование приема за неопро-вержима истина факта, че няма нужда де-цата да бъдат „карани” да учат – това е тяхното естествено биологично заложено поведение; любопитството, изследването и откривателството са техни нормални състо-яния и дейности, поради което във всяко едно дете е заложена програма за самооб-разоване, която се осъществява съвсем отлично и сама, с деликатната помощ на възрастните в обществото. Демократичното образование разбира тази деликатна помощ не като насочване и посочване кога, какво и по колко да се учи, а като придружаване на детето в неговите собствени избори, търсе-ния и интереси. Целта на този модел, който не е нов, а на близо 100 години, е човек да реализира себе си – своята най-добра вер-сия, като намери силните си страни и ги развие така, че да бъде полезен на себе си, на другите и на цялото общество, доприна-сяйки с таланта си за благополучното му развитие. Инициативата за създаването на такова училище и в България (останала една от малкото страни на Стария конти-нент без демократично училище) започна преди година в София от група високообра-зовани граждани с различни професии и житейски опит и за кратко време успя да събере около себе си много българи, подк-репящи идеята и работещи за нейната реализация. Фокус: Защо бе необходимо създаването на такова училище?

Необходимо е създаването на та-кова училище, и не само едно, а на много. Причините за това не са една или две, но тук ще посоча две като най-основни. На първо място – имаме спешна нужда от място за израстване, което признава инди-видуалността на всяко едно дете, както и зачита неговото право на избор, на лични интереси, на това да има силни страни и дава възможност и пространство на всеки да се развива съобразно тази своя индиви-дуалност и специфичност, съобразно лич-ните си темпове и скорост, да учи според собствения си начин на учене, да посвети колкото е нужно време на нещо, което в момента е обект на интерес, докато го раз-бере и изследва напълно. Имаме спешна нужда от хора, които могат да носят отго-ворност за живота, изборите и решенията си и не обвиняват другите около тях за всичко, което им се случва, а знаят, че голяма част от случващото им се е в техните ръце и те могат да бъдат активни и да му влияят. А това става възможно, именно чрез даването на възможност да взимаш решения, да

15 правиш избор и да понасяш последствия. Това е истинският живот и именно това прави демократичното училище.

На второ място – имаме нужда от такова училище, защото искаме да сме в час с епохата и развиващия се свят и тряб-ва вече открито да признаем, че живеем във време, в което информацията, която допре-ди 50-60 години е била труднодостъпна и привилегия за малцина, днес е навсякъде и лесно стига до всички. Поради това нейното притежаване вече няма тази стойност, как-вато е имала преди. Моделът на образова-ние, такъв, какъвто го познаваме, има за цел количественото натрупване на опреде-лена информация под формата на факти и знания. То е било създадено и нужно в един съвсем различен от днешния свят – цялата информация е на една ръка разстояние от всеки един от нас и ще се съгласите, че ролята на учителя отдавна е престанала да бъде такава, каквато е била преди – носи-тел на знание. Днес учениците намират съвсем сами всичко в интернет, а техноло-гиите и науката се развиват с такава ско-рост, че докато учебниците се напечатат – вече не са актуални, защото учените са достигнали до съвсем по-нова информация. Знанията ни за света чрез развитието на науки като квантовата физика, молекуляр-ната биология, космологията, както и чрез новите археологически разкопки и изслед-вания, непрекъснато се разширяват, а учеб-ниците продължават да учат същите неща. Проблемът не е в учебниците, въпросът е в целия модел и неговата остарялост. Няма как светът да се движи, а ние да стоим на едно място и да искаме да сме в крак с новостите.

Въпросът днес е за какво ти служи знанието, ако не знаеш кой си, в какво си добър и какво искаш да правиш? Важно е да се познаваш, да знаеш кои са силните ти страни и таланти, да имаш време и възмож-ност да ги потърсиш, намериш, изследваш и развиваш, да реализираш пълния си потен-циал, да достигнеш максималната си реали-зация като човек – пълноценна личност, действаща съобразно силните си страни. Всеки човек има силни страни. Всяко дете има силни страни, които са в зародиш и то трябва да получи време и спокойствие да ги търси и намери. Всяко дете е уникално и има собствен цвят, заряд, таланти и качест-ва. Имаме нужда именно от съзнателни, мислещи, отговорни, независими и активни хора. За тази цел са необходими и демокра-тични училища. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

ДА МУ МИСЛЯТ СЪНЕНИТЕ ЧИНОВНИЦИ ОТ МОН – ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ СЕ ЗА-СИЛВА!

Благодаря Ви, че ме приехте във вашата общност (Направи училище в

Пловдив, бел. моя, А.Г.)! Пловдивчанин съм, макар и от повече от година да живея и работя в Лондон. Семейството ми, с 9 г. ми син, са в прекрасният Пловдив. От години виждаме накъде в тръните в поело образо-ванието и не само при нас, а и в Англия, тъй като детето изкара 1-ви клас тук.

Четохме за Валдорфските учили-ща, за Щетинин в Русия (което е може би най-доброто в момента) и за много други истински училища, които не осакатяват човешката душа и не превръщат Човек в покорен биоробот. Пловдив е най-ощетен откъм алтернативно образование град. Надявам се, че с вас идва "вятърът на про-мяната"!

Нека Бог да разстели широк път пред вас – защото знам какви битки ви предстоят. Но армията ви нараства посто-янно и да му мислят сънените чиновници на МОН и сателитите му! Нека да завърша с реплика от известен филм:

"Нека Силата да бъде с вас!" Написа: Veselin Pushkarov

ПИСАТЕЛЯТ БОРИС АКУНИН СЕ ОТКАЗА ОТ ПУТИНСКА РУСИЯ

Писателят Борис Акунин напуска "пути-новска Русия"

Известният руски писател Григорий Шалвович Чхартишвили, познат под псев-донима Борис Акунин, заяви, че всичко в путиновска Русия вече му е чуждо и затова ще я напусне.

"Намирам за трудно да остана в Русия, когато всичко наоколо е полудяло. Следователно – въпреки че не смятам да емигрирам, аз ще гледам да прекарвам възможно най-много време зад граница. Един трезвен човек не може да вирее сред пияници. Ще се връщам тук от време на време, за да проверявам дали гуляят е свършил. Ще остана част от това, което "те

наричат Русия", така че изгнанието не е опция. А тази Русия, която е част от мен, няма да ходи никъде", отбелязва писателят.

Акунин казва още, че върви по ули-ците на Москва и слуша разговорите на хората, докато ги наблюдава – и се ужасява.

"Хората не виждат, не искат да знаят, не мислят. Те обаче не трябва да бъдат обвинявани за това, защото си имат своите животи и всекидневни проблеми. Но слепотата, липсата на мислене и незаема-нето на твърда позиция струват много в подобни исторически моменти. Трудни времена очакват страната ми. Вероятно дори по-лоши от това, в което се намира Украйна сега. Не можете да си представите колко ми се иска да греша обаче.", казва той.

Преди време Акунин предсказа преврат или социална революция в Русия.

ИЗПРАТИХ СВОЕТО ПРЕДЕЛНО ОТКРО-ВЕНО ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-ЖА МИ-НИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУ-КАТА ДО НЕГОВИЯ АДРЕСАТ

Днес изпратих до съответните длъжностни лица и институции следното писмо, за което (поради обществената важност на проблема) информирам и чита-телите на своя блог:

До Министерство на образова-нието и науката, до г-жа Министъра Румя-на Коларова, София: press_mon@mon.bg КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: До Регионален инспекторат по образованието – Плов-див, до г-жа ИВАНКА КИРКОВА, Началник на регионален инспекторат: rioplovdiv@ gmail.com

16 Здравейте! Документът, озаглавен Пределно

откровено отворено писмо до г-жа Ми-нистъра на образованието и науката се намира в приложения файл. Моля след като го заведете по надлежния ред да ми изпра-тите неговия входящ номер.

Предварително Ви благодаря за което!

С пожелание за хубав ден! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

СИСТЕМАТА Е НАШИЯТ ВРАГ

петък, 5 септември 2014 г.

Матрицата е система, Нео. Тази система е нашият враг. Какво виждаш, щом се оглеждаш из нея? Бизнесмени, учители, адвокати, дърводелци. Съзнанията на съ-щите хора, които се опитваме да спасим. Но преди да успеем, тези хора са част от сис-темата, което ги прави наши врагове. Раз-бери, че повечето от тях не са готови да бъдат изключени. Много от тях са така привикнали и безнадеждно зависими от системата, че ще се борят да я опазят.

ДНЕС Е ДЕНЯТ НА СЪЕДИНЕНИЕТО, ИСТИНСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ!

Честит празник 6-ти септември – денят на съединението! Най-българският ден. Да си пожелаем този ден да е нацио-налният ни празник!

Написа: Томи Томев

РАЗ "РОССИЯ ЭТО ПУТИН", ТО ПУСТЬ ТОГДА НАЗОВУТ ЕГО ЖЕ РОССИЮ

"СТРАНОЙ ПУТИН" ИЛИ ХОТЯ БЫ "ХУЙ-ЛОСТАН"

Некоторые особо продвинутые хо-луи предлагали переименовать Симферо-поль в Путин, а Петербург – в Путинград. Я считаю, что нечего мелочиться, а стоит переименовать всю страну Россию в Путин. "Путин напал на Украину" – и ничего не коробит, так оно и есть. "Чемодан, вокзал, Путин" – и не надо ни перед кем извиняться.

Меня в ответ обзовут "путинофо-бом" – да, так и есть, соглашусь с гордос-тью.

И язык тоже переименовать. Рус-ский оставить ценителям Пушкина и Толсто-го, а язык любителей Путина – гогочущий, хамский, когда, присыпая многочисленными смайликами, пишут "мочить в сортире", "поднял с колен", "укропы и пиндосы" – это будет путинский язык. "Свобода" – это русское слово, а "либераст" и "дерьмок-рат" – слова жителей страны Путин.

И нам будет легче с тем, как кого называть, чтоб не обидеть порядочных людей, и они, думаю, возражать не станут. Ведь они сами говорят, что "Россия это Путин".

Написал: Pavel Gintov

КОСТОВ СИ Е КОСТОВ, Т.Е. ЕДИН РАЗУ-МЕН, МЪДЪР ПОЛИТИК – И ЧОВЕК НАЙ-ВЕЧЕ...

Интервюто на И.Костов по Нова ТВ от днес, 6 септ. 2014 г. Прочетете и Иван Костов: Програмно пра-вителство след изборите ще спаси Бъл-гария от рецесия или също ето това: Костов: Аз съм опасен човек, казвам истината – Пеевски е маша на Ахмед Доган или пък:

Иван Костов пред OFFNews: Доган носи отговорност за всичко от 2001 г. насам КРАТЪК КОМЕНТАР: Костов си е Костов, т.е. един разумен, мъдър политик – и човек най-вече...

ОЩЕ ЕДИН ВИРТУОЗНО-ИЗТЪНЧЕН АД-МИНИСТРАТИВЕН КОМПРОМАТ СРЕЩУ МОЯ МИЛОСТ, СЪЧИНЕН ОТ ВСЕ СЪЩА-ТА ВЪПРОСНА ДИРЕКТОРКА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

Още един виртуозно-изтънчен ад-министративен компромат срещу моя ми-лост, съчинен от все същата въпросна директорка на ПГЕЕ-Пловдив, притежаваща тъй ясно изразени поетични наклонности на душата:

Първата страница на бр. 17 от 1 септ. 2014 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ

17

КРАТКО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ МОЯТА ОБ-ЩНОСТ, КЪМ ОБЩНОСТТА ОТ ХОРА, ОБРАЗУВАЛА СЕ ОКОЛО МОЯТА ЛИЧ-НОСТ ВЪВ ФЕЙСБУК

събота, 6 септември 2014 г.

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИТЕ МИ ПРИЯ-ТЕЛИ ВЪВ ФЕЙСБУК, КЪМ ВСИЧКИ, КО-ИТО СА В МОЯ СПИСЪК, което току-що написах там, в Мрежата:

Уважаеми дами и господа, от доста време числото на моите фейсбук-приятели е 5000, което означава, че съм достигнал горната граница на разрешените от адми-нистрацията на социалната мрежа прияте-ли; от известно време когато се появят нови желаещи, ми се налага да изтривам някои за да мога да включа други. Примерно, изтривам разни организации, фирми и пр., жертвам ги, за да мога да включвам отдел-ни лица, човеци – защото за мен личността е интересна и важна, отделният индивид за мен има несъмнен приоритет и по-голяма ценност от разните общности. Но това е временно решение на проблема.

Има една опция да превключа на страницата си, където няма ограничение за брой "последователи" и "приятели", тия страници, доколкото разбирам, са за важни-те и обществено значими (публични) лич-ности, ала аз нямам такова самочувствие, та да призовавам да бъда последван в тази страница (въпреки че за всеки случай я създадох като възможен вариант за излиза-не от така и така създалата се ситуация). Не съм голям разбирач по тия неща, може и да бъркам нещо, ако някой разбира, нека ако обича да ми даде съвет какво да правя.

А аз сега с моя си акъл предлагам това: които от моя списък хора по някакви причини са се разочаровали от мен и сами решават, че повече не искат да са в моята компания, моля сами да се откажат от прия-телство с мен, това ще освободи място за новите хора, за новите кандидати да влязат в моя списък. Иначе благодаря на всички, които са пожелали да влязат в списъка ми. Това аз засега предлагам, мисля, че е по-добър вариант от този аз сам да "задраск-вам" разни хора от списъка ми, щото, приз-навам си, сърце не ми дава да правя това: повтарям, за мен всеки човек, всяка лич-ност, всеки индивид е безкрайно ценен и

интересен, всеки човек за мен има огромно значение.

Така ме е възпитала философията, на която съм най-смирен служител. Моля да ми влезете в положението и да ме разбере-те защо така постъпвам в този момент. Всичко добро ви желая!

ГРЕХОТА Е ПОГРЕШНО ПОСТРОЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ ДА ОСАКАТЯВА УМОВЕ-ТЕ НА МЛАДИТЕ

събота, 6 септември 2014 г.

Ето малък откъс от подготвяното в момента пето издание на моята книга Жи-вотът на душата: психология, което ще възпроизведе тази книга в нейния първона-чален и най-пълен вид, така, както съм я написал преди близо 20 години:

… И така стигаме до един основен въпрос: може ли всеки да се “научи” да мисли? Действително, поддава ли се на “научаване” и “обучение” мисленето?

Има неща или фактори на мисле-нето, които не зависят от нас. Основното е вътрешната предразположеност, нагласата на душата, ориентацията й към прояви на умствена активност. Това състояние на душата и нейно качество не може произвол-но да бъде предизвикано. Нагласата или се появява спонтанно и неизвестно как, или пък с каквито и да е усилия на съзнанието – не може да възникне. Начинът на протичане на мисловните процеси в този смисъл или тяхната интензивност, динамика е вътрешно обусловена и не се поддава на контрол и съзнателно регулиране. Следователно не можем да се “научим” да мислим ако няма-ме тази способност заложена в себе си, ако не сме призвани да се изявяваме като ис-тински мислещи хора. Смятам, че има при-родна предразположеност на душата към една или друга проява на активност и нея нищо друго не може да я замени; тук вся-

какви усилия са напразни. Те са равносилни на това в един момент да поискаме да има-ме друга душа и да пожелаем да се “отка-жем” от собствената, да се преобразим изцяло или да подменим най-дълбоката си вътрешна същност.

Но в пределите на това, което ни е от Бога дадено, ние можем да разкрием целия си душевен потенциал и да го изявим най-ефикасно. Насилие над душата е да се иска от нея повече от това, което тя има. Глупостта и умът са относителни неща, но не до такава степен, че да можем да замес-тим тяхното отсъствие (или елиминираме тяхното наличие). Умният човек с исполинс-ко усилие може само да изглежда глупав или пък да играе на глупав, но не може да стане такъв, същото е и с глупавия – опит-ващ се да се преструва на умен или интели-гентен. Затова великият Кант с основа¬ние е смятал, че “отсъствието на способност за съждение собствено се нарича глупост и за нея няма лекарство”. Но също така никой човек не иска с основание да се идентифи-цира с глупака – защото никой не е изцяло разкрил потенциала на своя “умствен багаж” и не е сигурен дали накрая, на “дъното” няма да се окаже и... самият ум. Затова развитието на способността за мислене, която нашата душа притежава, е насъщна задача на всеки човек.

Различието в умствените способ-

ности предопределя различията, индивиду-алността в начините за тяхната изява. Има проницателни умове, които с по-малък “разход на енергия” или по-скоро с концент-рация на енергията в точната посока дости-гат мигновено онова, което други умове едва ли някога ще проумеят самостоятелно. Затова външната страна, или техниката на прилагане на умствената енергия, с което разполагаме, се поддава на усвояване и научаване. Тъй като τέχνη на гръцки озна-чава “умение”, сръчност в правенето на

18 нещо, в този смисъл тук беше наречено “техника” умението да си служим със своя ум. Научаването на различни техники на мислене е огромният резерв за усъвършен-стването на нашето мислене. Няма един-единствен и най-добър стереотип или стил на мислене, пригоден за всички случаи, а има безкрайно много индивидуални стило-ве, обслужващи различните ситуации – в които мисловната активност попада и от които е добре да излезе с успех.

Гъвкавост на мисленето пък е ос-новното умение, изразяващо се в способ-ност за пренастройване на нашата мисъл съобразно ситуацията, от която трябва да намерим изход. Гъвкавият, подвижен ум може да намери изход от всяка ситуация и да реши всеки проблем. Умът всъщност започва своята активност с това, че вижда проблеми там, където немислещият човек вижда решение. Проблематизирането на нещо е началото на мисълта, това е “учуд-ването” и “любопитството”, за които стана вече дума. Да направи своя ум гъвкав и буден е задача на човека, от която той не може да се скрие. Начинът на прилагане на ума, на интелекта предопределя това с какъв ум и интелект всъщност разполагаме; неподходящата употреба на ума е не по-малко вредна за него от неупотребата му – стига последната да е възможна. Ако едно научаване и образование е построено на предпоставки, разминаващи се със смисъла и целта на мисловната активност на човека, то негов резултат е изкривяване, деформа-ция на умовете на ония, които са били под-ложени на него. Това може да бъде нарече-но осакатяване на техните умове.

Истинският смисъл на образовани-ето е подпомагане и поощряване на самос-тоятелното мислене, на чистата и свободна изява на познавателната активност. Всичко останало, което не се съгласува с тази идея, е пречка и излишна тежест – “баласт”, –

която неизбежно слага своя негативен отпе-чатък върху техните умове. Учителите имат голямата отговорност да не налагат своята ограниченост – всеки човешки ум е ограни-чен, само Божият разум е безграничен! – върху умовете на своите ученици, да запа-зят и подпомогнат природната им надаре-ност, да насърчават всяка проява на ориги-налност и самостоятелност в разсъждения-та, да създадат атмосфера на свободно и непринудено преоткриване на истините на науката от самите ученици – без да им ги натрапват наготово като нещо външно и чуждо на душите им, както, уви, много често се получава днес. Тази е мисията на учите-ля: да помогне на учениците да мислят със собствените си умове, да възпита неоцени-мото “мъжество да се ползваш от своя ум” (Кант), което е признак на мислещия човек.

Човешкото мислене е необятна тема на психологията и философията и явно тук малко може да се каже. Основното е да се разбере принципа, от който то се определя. Останалото е нещо, което всеки сам може да открие, надлежно прилагайки своя ум.

УЧЕНЕТО Е ЧОВЕШКО ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ СВОБОДНИ ЛИЧНОСТИ, А УЧИ-ТЕЛИТЕ И УЧЕНИЦИТЕ СА ПАРТНЬОРИ В ТАЗИ НАЙ-СВОБОДНА ДЕЙНОСТ – ЧО-ВЕШКОТО ПОЗНАНИЕ

Още един откъс от моята книга Животът на душата: психология, чието пето пълно издание подготвям тия дни; книгата ще трябва да излезе от печат към края на септември:

Всъщност при ученето учещият е активната страна, субектът, който всичко сам върши – защото именно в неговото

съзнание става дълбоката трансформация на съзнанието, наречена познание, а също и разбиране. Затова самостоятелната ак-тивност на учещия е самата въвлеченост на душата му в процеса на учене и познание – и ако тя липсва, тогава никаква методика и дидактика (“теории” за обучението) няма да ни помогнат (както не са помогнали на нико-го досега!).

От тази гледна точка ролята на учителя не е нищо друго освен създаването на подходящите условия (атмосфера, пси-хичен комфорт, при който душата иска и желае да учи и се чувства приятно при учене) за появата на подобна въвлеченост и активност на съзнанието в заниманията му с наука и познание. Учителят не бива да “дава” готови знания, които да бъдат след това механично заучавани (“зазубряни”). Ако един учител си позволява това, той вече се е провалил като учител.

Истинският учител е този, който подобно на Сократ твърди, че “нищо не знае” и затова оставя учениците да правят опити сами да достигнат до знанието – насърчавайки и стимулирайки ги в техните усилия. Ако не възникне ситуация, благоп-риятстваща ученето, и нагласа, съответст-ваща на нея, ученето става мъчение и дви-жение по омагьосани кръгове, а излизането от тях е безкрайно трудно. Такова механич-но учене е по-лошо от неученето, което е за предпочитане пред него: защото учейки по неподходящ начин, ние можем да намразим ученето изобщо, да се отвратим от него.

За това доколко порочна и извра-тена е представата на мнозинството от хората у нас – относно ролята на учителя – свидетелства поне това, че самите учители считат за най-дълбоко свое унижение и оскърбление ония случаи, в които им се налага да кажат думите “не зная”. Същев-ременно учениците смятат за безспорно изискване учителят всичко да знае и от всичко да разбира. Затова се срещат учите-ли, разхождащи се със самочувствието на подвижни… “британски енциклопедии”; подобни екземпляри страшно се обиждат и дразнят от поставен им от техен ученик въпрос, на който те не могат да отговорят. За което сами са си виновни: тяхната пози-ция е силно уязвима и лесно могат да ста-нат за присмех и посмешище – ако не са станали такива отдавна. Подобни куриози

19 биха изчезнали, ако всички – учители, уче-ници, родители, цялото общество – разбе-рат някои прости неща. А именно, че учене-то е едно човешко отношение между сво-бодни индивиди и личности, че учители и ученици са партньори и съ-участници в тази най-свободна дейност – човешкото позна-ние – която трябва да се осъществява неп-ринудено, приятно, с желание и въодушев-ление и за двете страни. В подобна твор-ческа атмосфера, жизнено необходима за ученето, учителят вече е партньор и сът-рудник, в чиято опитност никой не може да се усъмни.

Човечността в отношенията уче-ник-учител е първото условие за появата на благоприятна познавателни ситуации, в които съзнанията им се поглъщат еднакво без остатък, а ученето става откривателст-во, живо творчество на ценности. Само в такива ситуации душата и паметта на уче-ника работи интензивно, с целия си капаци-тет. В такива редки случаи – а защо и да не станат по-чести, от нас зависи това! – души-те изпитват неописуемо наслаждение, така силно, че Аристотел с право е поставил интелектуалните удоволствия на душата на първо място сред душевните състояния, определяйки ги като блаженство на духа.

НЕ ПОДСКАЧАЙТЕ КАТО УЖИЛЕНИ КО-ГАТО НЯКОЙ ПОЧНЕ ДА ВИ ГОВОРИ НЯКАКВИ ИСТИНИ, О, ВИЙ, МАЛОУМНИ ПОКЛОННИЦИ НА СЛАДКИТЕ ЛЪЖИ!

Госпожа Райна Йорданова във Фейсбук е цитирала ето това изказване: ИВАН КОСТОВ: Аз съм опасен човек! Този, който казва истината, е винаги опасен!!!

По повод на което – понеже съзрях в него важен, тъй да се рече, народо-психологически, сиреч, философски проб-лем (проблема за нашето отношение към истината) – реших да се изкажа и аз, ето какво написах на нейната страница, щото там се е наченала интересна дискусия:

Наистина е така, но у нас само. Иначе тия, дето казват истината, поначало следва да са най-уважавани от признател-ното човечество, ала не би. Та ние сме страната на лъжата, тук, у нас, истината изобщо не почитана. Тук, у нас, се прекла-

нят на лъжата, а пък най-изпечените лъж-льовци у нас са най-уважавани. Те са дори и най-рейтингови политици. Пълно е с обожа-тели, сиреч, с подлизурковци около всеки истински изпечен лъжльо. Неговите приказ-ки са най-приятни за ухото. Лъжите са така сладки и приспивни! Така хубаво се замеч-тават малоумниците когато ги лъже някой изпечен и способен лъжльо! Тъй че лъжите у нас, явно, се смятат и за най-полезни. А пък лъжльовците са и големи пичове, и бабаити, абе изобщо са си обични хора. Нема какво да говориме повече по тоя въп-рос. Сичко е ясно.

Става лъжльото и казва: "Гласу-вайте за мене, аз ке ви оправя!", личи си с просто око, че той самият ни бъкел не раз-бира от управление на държавата, от фи-нанси, ама уверено лъже, че сичко знае, че можел, видите ли, да оправи всичко, то сичко било много лесно за оправяне и про-чие – и скудоумният народ му верва! "Така убаво се разбираме, щот и вие сте прости, и аз съм прост, леле, каква идилия!". А иначе става някакъв крайно неприятен човек като Костов, дето казва още неприятни истини – леле, тоа пък е съвсем непоносим! Малее, не моа да го гледам тоа противен Костов! Я виж на другио канал дали не дават Баце, че да ми олекне малко на душата!

Лъжците за нас са мили, приятни хора, а пък приказките им за малоумниците изглеждат даже полезни! Най-дразнещи, неприятни, страшни, опасни, вредни хора за нас са правдолюбивите, нелъжливите хора, такива като Костов, такива като мен – и още неколцина сме тук, правдолюбците у На-шенско. Всичко друго лъже и маже, та се съдира от лъжене и мажене. И просперират ли просперират лъжльовците, подлизурков-ците, лицемерите, нагаждачите, популисти-те, тия, дето залъгват народа с така упои-телни лъжи! Докато правдолюбивите у нас са подложени на остракизъм, на гонения, на страшно оплюване, на подигравки, на какво ли не, ако може, с парцалите ще ги изядем тях.

Правете си сметка докъде ще я до-караме щом като "мислим" така, сиреч, щом като само верваме в простотии, ала изобщо не мислим. Чудете се после защо като стра-на и народ не просперираме, ами все пове-че затъваме и в бедността, и в униженията, и в простотиите. Нема какво да се чудите, то само истината е целебна, тя не само лекува душите (щот наивниците, заспалите и пр. хора, дето са се отдали на лъжата, са всъщност доста болни хора, това е едно болезнено състояние на духа, извратеност, това не е нормално за човешки същества, това е същинска душевна аномалия или перверзия!), но и помага на хората да пос-тигнат и достойнство, и завиден живот, и просперитет, и какви ли не постижения и пр.

Казано е и от нашия Спасител Христос: "Познайте истината, защото исти-ната ще ви направи свободни!", затова и

народите, които са се отдали на съблазните на лъжата, такива народи не знаят и не щат да знаят що е истина, те не знаят що е и свобода – затова именно тия народи са се и лишили от всички дарове на свободата. Няма и не може да има достоен и проспери-ращ народ, който да живее с лъжата, с измамите, с тарикатлъците, с далаверите, с кражбите един от друг, с разбойничества, с кухо келепирджийство, с баламосването, с шмекеруванията; не, така не стават тия работи, така не може да се живее. Така ще се прецакваме сами до безкрайност.

Едва когато в мнозинството си българите дорастат до съзнанието, че само с истината и с неотделимата от нея свобода се живее истински, достойно и свободно, едва тогава и ще почнем да излизаме от гнусното тресавище на самоизмамите, в което сме затънали до шия – ала продъл-жаваме да се надяваме на някакви чудеса, именно, че еди-кой си пореден лъжльо-бабаит щял бил да ни оправи, да ни нахра-ни, да ни напои и пр.

Това исках да ви кажа, тази истина исках да ви съобщя, пък вие ме мразете колкото си искате. Проблемът си е изцяло ваш – щом подскачате като ужилени когато някой почне да ви говори някакви истини, о, вий, малоумни поклонници на сладките лъжи!

ПОЛУЧИХ ПИСМО ОТ КОЛЕГА-ФИЛОСОФ ОТ "СЪВСЕМ ИЗГНИЛАТА" ВЕЧЕ ДАНИЯ

неделя, 7 септември 2014 г.

Днес получих писмо от един датски професор по философия, името му е Jon Stewart, човекът иска помощ или съдейст-вие за една важна философска работа; а се е свързал с мен посредством моите украин-ски приятели-философи, работещи във Философския институт към Академията на науките на Украйна, с които в едно парт-ньорство вече втора година издаваме меж-дународното многоезично издание на фило-софското списание ИДЕИ. За да свърша работа на този човек, се наложи да пиша на мой приятел, работещ в нашия философски институт (той вече си има друго име, не мога точно да кажа в момента какво), мой отдавнашен най-близък приятел, и да го помоля за съдействие; става дума за докто-ра на философските науки, професора

20 Стефан Пенов, мой някогашен колега (със-тудент) от Санкт-Петербурския университет; но понеже за работата, по която го моля за съдействие, могат и други хора да помогнат, публикувам своето писмо до него в блога си с надеждата други хора, стига да имат ин-формация по случая, да помогнат; ако на-мерим един наш специалист по Киркегор, ама истински, не менте, той ще може да ни достави цялата интересуваща датския философ информация; та ето за какво пи-сах на колегата Пенов:

Стефане, скъпи приятелю, здра-вей,

Виж какво писмо получих от Дания ("гнилата", "прогнилата съвсем" Дания; най-после и ний самите с теб явно изгнихме дотам, че ето, дойде момента да се свър-жем непосредствено с философи от тъй гнилата Дания!), та както и да е де, много те моля да ми помогнеш (чрез колеги от Инсти-тута към БАН, ти знаеш как) за да свършим нужната работа на този човек и колега; смятам, че е добре и полезно за хората у нас, които работят в тази област, в областта на философията на Киркегор; ако намерим контакти с български учени в областта на Киркегор и свържем датския професор, ще бъде чудесно; ето сега неговото писмо:

Dear Professor Angel Grancharov, My name is Jon Stewart and I am

professor at the Søren Kierkegaard Research Centre at the University of Copenhagen. My friend Serhii Shevchenko was kind enough to give me your contact information. I'm currently working on an international bibliography of works by and on Kierkegaard in the different languages. We would very much like to have a Bulgarian bibliography in this context as well. Do you happen to know of any Bulgarian scholars with some expertise in Kierkegaard, who might be able to help us here.

Thanks so much!

All the best! Jon Stewart

Нарекъл ме е човекът по погрешка

"професор", аз, знаеш, никакъв професор не съм, дори напоследък ме провъзгласиха най-официално за "пълен некадърник" (тази ми е последната "най-висша титла", с която бях удостоен!) и ме уволниха от училището, където от толкова години преподавах фило-софия, няма нищо де, но все пак страшно много в момента съм пропаднал в социално отношение; то това в случая няма абсолют-но никакво значение. Та виж моля те какво можем да помогнем на датския философ, аз нямам тия контакти в София, тъй че разчи-там в това отношение на теб. Аз ще му пиша и ще го помоля да изчака малко дока-то събера нужната информация, та да свършим все пак в крайна сметка една полезна за философията в Дания и в Евро-па работа.

Всичко добро! С приятелски поздрав: Ангел Грънчаров

А ВИЕ ЗНАЕХТЕ ЛИ ЧЕ СЪЩЕСТВУВА НАЦИОНАЛЕН ИНОВАЦИОНЕН КЛУБ?

Получих преди малко следното писмо, на което отговорих веднага, щото ако забавя отговора си има опасност никога или изобщо да не отговоря; отговорът ми е по-долу, веднага след настоящото писмо:

Подател: Georgi Atanasov До: Ангел Грънчаров

Относно: Виртуален иновационен клуб – ВИК

Дата: Неделя, 2014, Септември 7 09:21:59 EEST

Уважаеми г-н Грънчаров, В качеството Ви на водещ експерт

в своята област най-учтиво Ви каним, да споделите своите идеи за развитието на България чрез сайта на Виртуален инова-ционен клуб.

С уважение: проф. д-р инж. Георги Ламбаджиев проф. д. с. н. инж. Ивайло Кусев доц. д-р инж. Божидар Симеонов

Уважаеми господа, Много ви благодаря за поканата,

непременно ще се възползвам! Областта, в която работя от години, е философията, по-специално различни изследвания на проб-леми на съвременната философия, също

така и образованието; напоследък имам доста публикации (книги, статии, есета) върху проблемите в образователната сфе-ра, за промяната в нея, за модернизирането й и пр. Смятам като начало да публикувам в Националния иновационен Клуб основното съдържание на моята книга Идеи за една нова философия и стратегия на образо-ванието в България, излязла преди някол-ко години. Но ще обмисля с какво именно да се представя в Клуба като се запозная по-подробно с неговата идея, замисъл и същи-на.

Ползвам се от случая да ви позд-равя за учредяването на този Клуб, сега научавам за него, но оценявам идеята ви като превъзходна – и като много необходи-ма!

Всичко добро и успехи! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ДА БЪДЕ ПРОКЛЕТА ОНАЯ МИНУТА, КОГАТО Е СТЪПИЛ РУСКИ КРАК В НА-ШАТА ЗЕМЯ, КОГАТО СЕ Е ПРОИЗНЕСЛА ЗА ПЪРВИ ПЪТ ДУМАТА ОСВОБОДИ-ТЕЛКА И ПОКРОВИТЕЛКА!

неделя, 7 септември 2014 г.

Кой?

Кой въстана срещу нашето свеще-

но дело — съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли бъл-гарския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единстве-на адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм

21 гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и права-та на България ще да си останат непокътна-ти, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?

Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой подучи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силис-тра и Русе, да леят кръв и въвеждат анар-хия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се подигра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин — Мингрели? Кой приб-ра под свое крило всичките чапкъни в Бъл-гария, а законните власти, в това число и В. Н. Събрание, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в България безре-дицата, да се отчая и омаломощи българс-кият народ и да каже: „Дойдете и ни спасе-те!“. Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, хрис-тиянската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!

Да бъде проклета оная минута, ко-гато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говореха: „Ще пла-чете за зеленото парцалче“. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, при-познаха нашата висока култура и благород-ните ни борби, само московците стоят наст-рана и викат: „Стрижено е!“ — Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зве-рове и идиоти… Написа: Захарий Стоянов POSTED BY ULIAN, СЕПТЕМВРИ 7, 2014 г. ПОСЛЕПИС: Прочетете в тази връзка и информация за нещо, което се е случило съвсем наскоро, снощи: Арестуваха бъл-гари за антисъветска проява тази нощ, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Тази нощ пред Монумента на оку-пационната червена армия (МОЧА) са арес-тувани 4 българи заради това че са написа-

ли истината върху фундамента на монумен-та (на лъжата, добавка моя, А.Г.): ОКУПА-ТОРИ!

Надписът е бил моментално зама-зан, както се замазва изобщо истината за съветския колониализъм в България.

Полицейската акция е била из-вършена като за „опасни престъпници”, което показва до каква степен българските клиенти на Кремъл изпълняват нареждания-та на Москва, изискващи паметниците на съветската окупация да бъдат охранявани като реликви, а българите, дръзнали да се съпротивяват, да бъдат „сурово наказвани”.

Сурово наказващите полицаи са „заловили” част от тези българи и с белез-ници са ги отвели в Първо районно управ-ление в столицата. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

КАКВО ЛИ НЕ УМЕЕ ШИРОКАТА РУСКА И "СЛАВЯНСКА" ДУША, БЕЗЗАВЕТНО ПРЕДАНА НА АЛКОХОЛНОТО ОПИЯНЕ-НИЕ – И НА ЛАКОМИЯТА ЗА ЛЕСНИ РУС-КИ ПАРИ?!

Сидеров, "закрилникът на бедни-те", облечен в най-скъпарско-пичовски костюм за милионери...

Нищо чудно че е разревал при-вържениците си Сидеров: пияндетата, дето го подкрепят, обикновено са с много сълз-ливи, чувствителни души: тия, дето не умеят да мислят, развиват една прекалена чувст-вителност, бих казал даже сълзотворност...

Освен това той нали е най-верният представител на путинска Русия у нас, то и руската душа е доста сълзотворна, тъй че нещата си пасват съвсем. Най ми е инте-ресно как са плакали и тия, дето са намаза-ли хубаво от рублите, с които се поддържа таз партия, щото плаченето в тоя случай вече е пълна извратеност.

Но какво ли не умее широката рус-ка и "славянска" душа, беззаветно предана на алкохолното опиянение – и на лакомията за лесни руски пари?!

По повод на: Сидеров разплака зала 1 на НДК

СЪЩИНСКА ЛУДНИЦА, НЕЩО ПОВЕЧЕ: РАЗВРАТЕН ДОМ, ИСТИНСКИ БАРДАК – ТОВА Е БЪЛГАРИЯ ДНЕС, НЕ МИСЛИТЕ ЛИ?

Чета тук там за това как била отк-рита кампанията на ГЕРБ, ето, примерно, тук прочетох това-онова: Борисов: Стига с това „държавата я няма”. Само работа може да донесе пенсии и заплати. Бойко бил казал някакви общи приказки, от които си личи, че човекът хал-хабер си няма за тежките проблеми на страната, държавата и нацията; как ви звучи примерно ето това, ето този откъслек от неговото слово:

Този народ трябва да разбере и всички ние като хора, че само работа може да донесе пенсии и заплати. Стига с това „държавата я няма” – как така, а кой замърсява природата и боклука по реки-те? Затова работа, дисциплина, уважение към противниците.

Е, разбира се, он се перчи, че от всичко разбира, сичко може, сичко ке опраи. То това именно импонира на нещастниците, дето ще гласуват за него. Горко на тия хорица, ако не са продажници, как ли ще преживеят сгромолясването на поредната си илюзия? Щото тия хора, предполагам, и за царо са гласували, и за Сидеров, и за всеки пореден кандидат-оправяч. Но боко-вите хора са най-големи наивници, щото се гласят за втори път да гласуват за него. Както и да е, техна си работа, но проблемът е там, че по този начин те загробват и моята страна! Аз затова и се мешам в работите им де, иначе хич нямаше да ме вълнуват какво правят, как мислят – стига да мислеха де! – какво искат и на какво се надяват.

Най-интересната част от снощното шоу е било как Сугарев и Георги Марков, бивши "знакови седесари", гербоваците вече ги водят как циганин води мечки на синджир – та да произнасят елейни слова за Борисов, за ГЕРБ, в прослава на поредното ново оправяне на клетата майчица Бълга-рия. Не се сдържах да реагирам някак на

22 това нравствено падение и написах във фейсбук ето тия думички като коментар:

Ех, Сугарев, Сугарев – що не си остана завинаги в Монголия или в Индия?! Що се върна тука, душо невинна?! Та се резилиш така: срамна работа! Мен даже ме фана срам като го гледам, него как ли не го е срам – ето това не разбирам?! За пари ли става дума, за глупост ли, за наивност ли, за други сметки някакви ли, знам ли, много съм затруднен да разбера как е възможно да се случи всичко това?! Но едно поне знам: то е знак и дори емб-лема за страшната деморализация, която тресе българската политика от поне 13 години насам, страшна работа, аз по-голямо падение не мога да си представя!

Това написах. Какво друго да на-пиша? Все някой трябва да каже и напише тия неща – щото ако и аз замълча по "пар-тийни съображения", с оглед, видите ли, "да си сътрудничим ний, десните, след избори-те", ще я овапцаме съвсем.

Един приятел тия дни ми написа невероятно интересно провокативно писмо. Писмото му поставя интересен казус, та го публикувам и тук, да видим как ще се възп-риеме; тоя човек претендира, че казва ра-зумни неща, аз мисля инак, ала ме интере-сува как мислят други хора; ето за какво става дума, човекът го е казал съвсем ясно и точно:

Ангеле, почна се кампанията, ис-кам да ти подхвърля една идея. Смятам че е разумна. Ти си известен блогър, ако пре-цениш, възползвай се. Подарявам ти тази идея. Виж за какво става дума.

Знам, че подкрепяш ДСБ, Костов, реформаторите. И си един от най-твърдите критици на ГЕРБ – и на мафията. И на ко-мунистите също. И на ченгетата. На всички си яростен критик, само Костов подкрепяш, само Костов според теб е най-правият. Искам да ти предложа да разнообразиш малко малко "менюто", храната де, с която храниш читателите на твоя блог. Примерно, като почнеш да подкрепяш... ГЕРБ, ето по какви причини.

Може да си прав във всички свои критики, но има нещо, което пренебрегваш, а то е прагматично. Нали твърдиш, че инте-ресът на България бил най-важният? Нали твърдиш, че заради запазване на европейс-кия курс на България си готов да подадеш

ръка дори на дявола, сам си го писал това, просто те цитирам в момента. Е, този дявол ако се казва "Борисов", що не вземеш да му подадеш ръка? При това ще имаш и личен, дето се казва, интерес: ето, уволнен си, без работа си, а и можеш доста да помогнеш на герберите, които страшно много се нуждаят от хора като теб. За да си създадат имиджа на истинска дясна партия. За това нещо трябва да работят много хора, ето ти можеш също да помогнеш немалко. Били тия в ГЕРБ прости, вие, реформаторите, десеба-рите, сте били най-умните, ами що тогава със своя ум не помогнете на тия, дето нямат кой знае какви излишъци от тоя продукт? Не е ли човешко това? Нали тръбиш наляво и на дясно, че си бил човеколюбив човек? Е хайде де, покажи своето човеколюбие спря-мо ГЕРБ, помогни на гербоваците, щото явно не им стигат силите и хората – я виж с какви куриозни личности се е обкръжил Бойко?! Един свестен няма, а са все дала-вераджии! На лицата им личи, че само далаверата ги вдъхновява. Нужни са и там хора-идеалисти като теб, хора на каузата, не на сметката, от тия последните си имаме предостатъчно. Такива като теб ни трябват, имам предвид на България. Ето, тия от ДСБ явно не не те щат, ако поне малко те искаха, отдавна да ти бяха подали ръка. Не ти подават ръка, не те привличат, явно не те щат. Или те смятат за "полезен идиот", който и така ще си ги подкрепя, ето, какъв смисъл има да те привличат? А ГЕРБ и Бойко имат страшна нужда от хора като теб. Честни хора. Обичащи истината хора. Сво-бодолюбиви хора.

Ето, казваш не без основание в своите радиокоментари, че у нас няма нито една партия, която да е наистина демокра-тична вътре в себе си, как тогава България да е демокрация като в нито една партия от нейната политическа система няма демок-ратични вътрешно-партийни отношения? По тази логика щом партиите ни са недемокра-тични, с авторитарни лидери, които хал-хабер си нямат що е това демокрация и демократично съзнание и култура, как и кога България ще стане демокрация?! ще стане, ама на кукуво лято, както обичаш да се изразяваш. А ти нали претендираш, че си бил истински демократ, истински свободо-любец? То е лесно да се правиш на такъв, да се тупкаш в гърдите, а що не вземеш да отидеш, драги ми интелигенте, сред хората, сред обикновените хора, сред политиците, та да почнеш да разпространяваш светли-ната на демокрацията и на свободата, но-сейки техния факел именно сред хората? Отивай в ГЕРБ, поискай да станеш техен член и тогава, като те приемат, почвай да работиш за пораждането на демократични отношения вътре в тази партия, почвай да работиш непосредствено за превръщането й в дясна, за разпространение на дясното мислене в нейните редици, какво още ча-каш, драги ми теоретични "интелектуале-

цо"? Така стават тия работи, чрез просве-щение, чрез внасяне на съзнание в безп-росветните "народни низини", така е става-ло в историята, така и сега ще стане. Няма друг начин. Ето, това ти препоръчвам – ако искаш да допринесеш някаква полза.

А иначе умници, тееоретици и плямпала като теб колкото искаш, виж, реално работещи за някаква добра кауза хора няма, с кандило да ги търсиш, няма да ги намериш. За сметка на това от кариерис-ти и сметкаджии, дето търсят само далаве-рата, е пълно наоколо. Около Бойко гъмжи от такива хора. Бойко затова привлича Сугарев и Георги Марков, ала тия са изха-бени и смешни там. Такива като теб тряб-ват, дето сте неопетнени. Такива са нужни и на партиите, а пък в крайна сметка и на България. Твоят кумир Костов направи умен ход като тури Радан Кънев, човек като теб, начело на партията си. Ще дойде момент и Бойко да се принуди да направи такъв ход. Животът ще го принуди. Кой да тури той начело тогава? Ами някой като теб трябва да тури. Що пък да не тури теб? Между другото, отдавна те следя, имаш лидерски качества. Имаш и харизма, само трябва да ги разиграеш. А ти играеш все на дребно, на едно много ниско ниво. Едно училище се опитваше да оправиш, да го демократизи-раш, и както постигна? Биха ти шута. И то Бойковите хора ти биха шута. Това нещо трябва да ти покаже. Що се не навреш и ти при Бойко, та тогава в един момент ти да почнеш да водиш, и такива като твоята директорка Анастасова, дето нямат потен-циал, да почнат да треперят от теб? Нали твърдиш, че си бил умен човек, може и да е така, но що, позволи ми да запитам, посто-янно правиш само глупости?! Явно не си умен, щом правиш толкова глупости, умните хора подобава да правят умни работи. Ето, аз ти подхвърлям идея за една такава умна работа: стани Бойков човек, стани привър-женик на ГЕРБ, помогни на ГЕРБ да си изпълни задачата, щото без подкрепата на такива като теб ГЕРБ неминуемо ще се провали. Провали ли се Бойко, провали ли се ГЕРБ, ще се провали и България. И от ЕС ще ни изгонят. И ще ни лапне тогава руската мечка, от която толкова те е страх. Ти това ли искаш, умнико?

Ето, Сугарев е умен, той като теб не обича руската мечка, ето, отиде при Бойко, тази е причината тоя умен и безза-ветно честен човек да отиде при Бойко,

23 когото до вчера хулеше и наричаше още по-яростно от теб човек на мафията. Но за България, за българския национален инте-рес се реши на тази иначе невъзможна стъпка. Дали ще го направят депутат няма значение, важното е, че със самото си при-съствие в ГЕРБ хора като Сугарев вече променят тази партия. Иди и ти там, няма да съжаляваш. Казвам ти го най-приятелски. Познаваме се отдавна. На лошо няма да те науча. Ти си философ, вятърничав човек, е, аз ти давам един прагматичен и разумен съвет, щото все пак живеем, уви, на тази грешна земя. И трябва да се съобразяваме с нейните закони. Иначе отиваме по дяво-лите и ставаме смешни. Ти си станал от-давна смешен със своя идеализъм. Няма нужда от такива като теб България. Има обаче страшна нужда от един по-прагматичен и действен Ангел Грънчаров. Има нужда от много ангелгрънчаровци, но тъй като хората като теб сте кът, ето, длъ-жен си да сториш това, което ти препоръч-вам. Та да бъде с нещо полезен на родина-та си. Донкихотовци на нея не са й нужни.

Хайде, послушай ме, знаеш добре, че съм прав. Направи това, което те съвет-вам. Опитай поне. Може да не те приемат, може да стане скандал (като оня в гимнази-ята ти), всичко може да стане. Но ти опитай. Длъжен си да опиташ. Още от днес почвай да пишеш хубави неща за ГЕРБ и Бойко. Те ще оценят жеста и може сами да те поканят. Ако са умни, ще те поканят. Те не го подце-нявай Бойко толкова. Умее ги той някои работи. Ала няма хора. Лош е матрьялът, неслучайно пророни той тая дума. Което показва, че знае къде е големият проблем на България и на ГЕРБ. Е, щом си добър матрьял, иди при него, там, където си ну-жен. Нали не искаш да останеш съвсем ненужен и никому непотребен? А до този момент си точно такъв. Ето, от ДСБ не те щат. Те такива като теб си ги имат много. А ГЕРБ страшно много се нуждае от такива като теб. И от теб по-специално. Тъй че решавай. Това исках да ти кажа. Помисли. Не реагирай първосигнално. Много ми е интересно как ще реагираш. Моля те обаче не публикувай това писмо, щото ако го публикуваш, всичко отива по дяволите!

Желая ти повечко акъл и добро здраве!

С уважение: П.

Това ми написа тоя човек. Доста е убедителен на места. Добре звучи според мен. Не знам на вас как ви звучи, на мен ми звучи убедително. Е, реших все пак да публикувам туй писмо. Заради едната исти-на, публикувах го. Дори и нищо да не стане от идеята на този човек заради тази публи-кация, ето, аз го публикувах. Вие мен си ме познавате. Аз съм пределно открит човек и имам тоя дефект: не мога да лъжа. Затова го публикувам. Заради правдолюбивостта си. Наивник съм си аз. Такъв ме е майка

родила, какво да правя? Хубав ден на всич-ки! Ще съм благодарен за коментарите ви. Ако пък замълчите, това пак е реакция, и то многозначна. Тъй че както искате постъпете. Аз пък ще мисля аз как да постъпя. Ще видим. То времето ще покаже. Но избор трябва да направя. Този човек ме постави в сложно положение. Аз с тази публикация се поставям в още по-сложно положение. Същинска лудница! Такава е България днес, не мислите ли?! Аз съвсем определе-но го мисля, за вас не знам. Но знам едно: тая лудост нанякъде ще избие - само не знам накъде ще избие. Ще страдаме много щом допуснахме да обезумеем чак толкоз. Това знам аз. Но стига толкова, че съвсем ще разлая кучетата. Чао и до скоро!

МОЛИТВАТА НА ПЛАТОН

„Благодаря на съдбата че съм се родил човек, а не звяр, свободен, а не роб, грък, а не варварин, мъж, а не жена.” Платон (някои приписват тия думи още на Талес)

НОВА ОБМЯНА НА ПИСМА С МОЯ ЗАБЕ-ЛЕЖИТЕЛЕН УКРАИНСКИ И СЪЩО ТАКА ФИЛОСОФСКИ ПРИЯТЕЛ ПРОФЕСОР РАЙДА

Преди няколко дни публикувах мое писмо (нечастно, а с "обществено значим смисъл", тъй като касае моята реакция спрямо случващото се в Украйна) до моя приятел от Киев г-н Константин Райда, професор по философия в Института по философия към Националната академия на науките на Украйна: виж Какво ни показва това, че сме неспособни даже на извест-но съчувствие към бедите на другия човек - не е ли то знак, че сме започнали да се обезчовечаваме?!. Проф. Райда ми отговори на писмото вчера, публикувам по-долу какво ми пише и какво аз му отговарям не за друго, а защото ми се ще да продължа изследването върху поставената в тия

писма важна според мен тема: един "съ-вършено външен човек", от друга страна и народност, при това човек, чиято страна се намира в най-тежко положение, бидейки нападната от съседна огромна и най-агресивна империя, да, страната на проф. Райда, именно Украйна, е в състояние на агресивна война на Русия, понася агресията на путинска Русия срещу нея и въпреки тия тежки обстоятелства на живота този същият човек и философ е способен да реагира реагира със съпричастност към бедите на неговия тъй далечен "ближен", вълнува се, опитва се да помогне с добра дума, докато в същото време хора, намиращи се ето тук, наоколо, наистина съвсем ближни хора стоят абсолютно апатични, гледайки безу-частно спрямо изпитанията, на които е подложен т.н. техен "ближен" – как е въз-можно да се случва тъкмо това?!

Аз именно най-много съм шокиран от липсата на всякаква реакция от хората, с които съм работил толкова много години, от колегите, ето, бях уволнен по недопустимо грозен начин от развилнялата се админист-раторка, а "целият колектив" без никакво изключение най-страхливо и позорно си замълча – тъй като всеки явно се плаши за собственото си работно място; но и това е разбираемо, хората се страхуват за работа, за прехраната си. Ала има нещо, което е толкова шокиращо, че повече не може да бъде – и то е следното: тия същите хора, дето си замълчаха, са именно възпитатели и учители на младите (!), на една голяма училищна общност, в една голяма образо-вателна и възпитателна институция, давате ли си сметка какво говори всичко това? Та тук е поставен на изпитание и страшна проверка оня нравствен пример, който тия хора на дело и без неудобство (!) показват пред възпитаниците си! Пък и още нещо особено много шокира, знаете ли кое пък е то? Ще ви кажа кое е: то е, че всичко това се

24 случва ето сега, в нашите дни, в дните и месеците на нашата 2014 г., не в 30-те години на ХХ век, не и в 50-те години на същия този така печален век, не дори и в 70-те години на ХХ-ия век, а именно в XXI-ия век, и то не къде да е, не в сталинския СССР, не във вълкочервенкова или тодор-живкова България, а се случва в съвремен-на... европейска, свободна, демократична (?!) и, уви, бойкоборисова България!!!

Както и да е, щом тия неща са изобщо възможни, то те много и показват, те много и говорят, те показват и говорят нещо най-съществено за това какви сме ние, българите на същия този XXI-и век, и то именно живеещи в нашата европейска и пр. България. Страшни знаци са това, значи, вопиещи, крещящи за своето разчитане и тълкуване, ето, правя нещичко в тази посо-ка, пишейки за тия неща, щото, уви, призна-вам: аз лично съвсем не мога да се добера до ужасната тайна за нас самите, скрита зад тях, скрита в тях. Както и да е, простете, че се отклоних, та избълвах тия толкова скучни "философски нелепици", а ето сега какво ми пише за същите тия неща професорът по философия от Украйна, моят приятел Конс-тантин Райда, с когото вече втора година издаваме нашето любимо дете, междуна-родното научно-теоретично и многоезично издание на философското списание ИДЕИ; вижте първо какво пише той, а по-долу можете да прочетете и как моя милост му отговаря:

Здравствуйте, наш дорогой друг Ангел! 1000 раз могу подписаться под Ва-шими правильными и великими с точки зрения человеческого смысла словами о сущности нашего бытия. Вы – великий экзистенциальный философ современности и я горжусь тем, что у меня есть такой бол-гарский друг как Вы! Уверен, что в скором времени все Ваши недруги будут вынуж-

дены с позором признать гнусность, непра-ведность и несправедливость действий по отношению к Вашей гражданской позиции и к Вам лично. Думаю, что судебные инстан-ции, и если потребуется – международные – им это доходчиво объяснят.

Ведь это же просто смешно: вся система высшего педагогического образо-вания такой страны как Украина (а ректор Драгоманова университета проф. В. А. Андрущенко является академиком украинс-кой Академии педагогических наук Украины и возглавляет ассоциацию всех педагоги-ческих университетов Украины (их более двадцати пяти) признает Ваши заслуги в педагогике и предлагает Вам сотрудничест-во в педагогической и образовательной деятельности, ученые многих других стран сотрудничают с Вами, а какой-то полугра-мотный директор заброшенной и забытой Богом гимназии пытается доказать Вашему обществу, что белое – это черное и наобо-рот! Стыд и срам! Но это – апропо...

А между тем, хочу поздравить Вас с выходом очередного номера Вашего прек-расного журнала и думаю, что Приложение 2015 г. к нему будет не менее интересным и значительным в научно-теоретическом и педагогико-просветительском отношении. Будем работать и бороться за свои идеалы! Передавайте мои самые теплые слова Вашей семье и друзьям.

С огромным уважением к Вам, профессор К.Райда

Здравствуйте, дорогой мой друг Константин,

Спасибо за Ваше добрые слова, за так эмоциональное письмо, которое меня, признаюсь, сильно тронуло и взволновало! А меня волнует именно вот что: Вы со своей страной находитесь в этот момент в нес-равнимо тяжелейшом состоянии и вопреки того Ваша и Вашего народа человечность на таком высоком уровне, что вот, Вас спе-циально интересуют и мои такие прозаичес-кие проблемы жизни: это по моему такой возхитительный факт, что я с ума не пони-маю как это возможно! И это мне многое говорит, многое показывает, показывает того, что я, как друга Вашего и всем серд-цем также и другом Вашего замечательного народа, понимаю, что состояние духа Ваше-го и Вашего народа на таком высоком уров-не и подъеме, че никакая внешная сила не успеет Вас сокрушить или переломить! Потому что дух – самое крепкое, дух сама крепость, его ничто нельзя переломить или сокрушить. Вот именно это мне показывает Ваше человеческое участие, Ваша дружес-кая реакция, Ваши теплые понимающие слова. Спасибо Вам за все, я теперь спо-койный для Вас, также и за Вашего народа – потому что успел и добрался понять такой величавый смысл касательно огромной духовной силе братского народа Украины. Не страшно раз один народ имеет такую

силу и таких духовно чистых философов как Вы, уважаемый друг Константин!

Мне очень трудно найти слова и выразить то, что меня волнует и что я по-нял, но надеюсь все таки какую-то долю смысла все таки выразил, успел показать. Попытался этого сделать.

Я теперь живу в моем маленьком городке, где я родился, город Долна баня, и у меня заботы в связи с теб, что моя старая мать чувствует себя нехорошо, болить нога, она была в больнице, теперь вернулась домой и востанавливается. Мой брат тоже больной, вот и я сижу с ними, делаю все что надо, а большее время отдаю своим зани-маниям. Природа здесь восхитительная, несмотря на все, я себя чувствую превоз-ходно. Но еще не адаптировался и не могу работать как я знаю. Посмотрим что будет. Жить здесь хорошо, но у меня также семья; слава Богу, что моя супруга все понимает и всегда меня поддерживает. Вот такие дела.

Спасибо за все, желаю Вам и Ва-ших самых близких людей здоровья и уда-чи! Родине – выдержать и победить, Украи-на уже заслужила свою свободу – и наше восхищение!

С глубочайшим уважением: Ваш болгарский друг Ангел

КОМУНИСТИЧЕСКИ БАНДИТИЗЪМ В ДЕЙСТВИЕ

понеделник, 8 септември 2014 г.

Комунизъм в действие. 1944 година и след това. Признание на един от преките извършители

"Още на втория ден се отвратих от себе си. Като се върнехме в „Славянска беседа“, където спяхме, пиехме ракия, вино,

25 коняк и се напивахме; но страшните картини от убийствата, извършени от нас, не изчез-ваха. Не зная до тогава колко души съм убил – аз или общо нашата „ударна група“, ръководена от Лев Главинчев. Освен наша-та имаше още десетина „ударни групи“.

На снимката:

Лев Николов Главинчев. Като ко-мендант на Народната милиция след 9 септември 1944 г. лично, самоволно и методично ликвидира офицери, интелек-туалци и общественици. Сочен е за масов убиец.

Когато отивахме да арестуваме, правехме обиск и намерехме ли ценни неща – злато, диаманти, украшения, пари, пъл-нехме първо джобовете си; след това се правеше протокол за останалото, което не беше в нашите джобове. Арестуваният обикновено не протестираше. Но ако про-тестира, го убивахме.

Имаше такъв случай – човекът бе-ше много богат, живееше на площад „Сла-вейков“ и улица „Солунска“. От касата изва-дихме над 20 килограма злато, диаманти, златни часовници, пръстени, пари. Жена му започна да вика: „Грабители, разбойници!“. Главинчев я застреля, а след като видя, че човекът мълчи, свалил глава на гърдите, написа протокол, в който отбеляза, че е намерил 10 милиона лева, а те бяха повече; и не вписа нищо друго, накара човека да го подпише и го застреля.

После си напълнихме джобовете – кой колкото може да вземе. Главинчев сло-жи останалото в едно куфарче, а пък 10-те милиона отброи и постави в пакет, който даде на Коце Испанеца да ги предаде в Дирекцията на милицията. След това зак-лючихме апартамента и си излязохме. Едва късно вечерта са изнесли труповете."

Припомни: Томи Томев

МОЕ ОТВОРЕНО ПИСМО ДО КМЕТА НА ГРАД ДОЛНА БАНЯ

Изглежда такава ми е съдбата: къ-дето и да отида, все се сблъсквам с какви ли не нередности и понеже съм човек, който не може да търпи, ми се налага да реаги-рам, да се ангажирам с проблемите, да настоявам пред различните власти за ре-шаването им, да изисквам като данъкопла-тец администрацията да работи за доброто на хората, а не за собственото си добрува-не. Това при мен се е случвало и на работ-ното ми място, и по отношение на работата на администрацията най-вече в сферата на образованието, към която съм причастен не само професионално, и къде ли не другаде, ето, сега пък се случва това по отношение на работата на местната власт в родния ми град Долна баня. Бидейки ангажиран граж-данин и блогър, не мога да замълча и по този повод, напротив, считам, че съм длъ-жен да реагирам: хора като мен са подобни на конските мухи, на комарите, на осите – не дават покой на съответните склонни към отпускане организми, ами ги жилят, та да са будни и дори... съзнателни. Ще изразя проблема, с който се сблъсках, под форма-та на открито писмо, на изложение, адреси-рано до Кмета на гр. Долна баня Владимир Джамбазов; реших да се обърна до него и то съвсем публично след като вчера уста-нових, че като гражданин по друг начин не съм способен да повлияя с нещо на чинов-ниците да си свършат задълженията; но ето в крайна сметка какво написах и изпратих тази сутрин по имейла на долнобанския кмет:

До г-н Владимир Джамбазов Кмет на гр. Долна баня

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, ангажиран

гражданин, философ, блогър, роден в Дол-на баня, тел. 0878269488, e-mail:

angeligdb@abv.bg

Уважаеми господин Кмете, Първо държа да Ви съобщя, че

въпреки обстоятелството, че вече много години не живея постоянно в родния си град Долна баня, се чувствам долнобанчанин,

такъв ще си остана, а пък, живот и здраве да е, стига да доживея до пенсия, смятам да се върна и да прекарам последните си дни именно в Долна баня, където ми се ще и да бъда погребан. Казвам това, защото по никой начин не желая да бъда възприеман като "външен човек", който, видите ли, си вре носа в работи, които изобщо не го зася-гат; държа твърдо да кажа, че всичко случ-ващо се в Долна баня ме засяга по някакъв начин, аз към Долна баня няма как да бъда безразличен. Много често си идвам в Долна баня, напоследък даже и продължително живея тук, тъй като най-близки мои хора, майка и брат, живеят тук, а пък на мен ми се налага да се грижа за тях – понеже и двама-та са инвалиди, нуждаещи се от непрекъс-нати грижи.

Първо, г-н Кмете, си позволявам да Ви поздравя за това, което направихте в годините на своето управление, най-вече за това, което е видимо с просто око: градският площад с фонтаните, обновен и модернизи-ран от Вас, прави много приятно впечатле-ние и създава чудесна атмосфера; сградата на общината е санирана и разкрасена, чувам от близките си и от други хора добри думи за Вас, за това, че се грижите за града, за старите хора, че сте деен и инициативен човек и прочие; на хубавото не може и не бива да се казва, че е лошо; е, на всички човек не може да угоди, винаги ще има и недоволни, и мърморковци, и критикуващи. Продължавайте да работите, заслужава си човек да прави добро, да си върши съзна-телно нелеката работа, желая Ви нови успехи – за доброто на Долна баня и на долнобанчани!

За да бъда кратък, директно ще си позволя да Ви съобщя проблема, с който аз се сблъсках тия дни. Надеждата ми е да опитате да повлияете на администрацията та да бъде по-активна, с оглед решаването му. Проблемът, който възнамерявам да поставя, е в някакъв смисъл личен и частен, но той касае много хора, сиреч, има общес-твен смисъл. Ето за какво става дума.

Възрастната ми майка от няколко години е инвалид със 100% процента инва-лидност, с чужда помощ. Брат ми пък е с 80% инвалидност, но заболяването му е такова, че почти не може да се обслужва сам, и за него са необходими много грижи. Криво-ляво, както се казва, с помощта на близки хора и на съседи, също така и с моя помощ (често ми се налага да пътувам от Пловдив, където живея и работя), до този момент някак се справяхме, вярно, опит-вахме да уредим на майка ми полагащите й се по закон социална грижа чрез т.н. "личен асистент", много пъти чиновниците ни обе-щаваха, че нещо щели да направят, но до този момент нищичко не беше направено в тази посока. Напоследък обаче се влоши състоянието на майка ми, и ето, сега двама-та болни са изцяло на моите грижи, за всич-ко, наложи се да стоя тук със седмици,

26 майка ми постъпва в болница, наскоро беше изписана, изобщо положението е доста тежко и за болните ми близки хора, но и за мен, дето единствен се грижа за тях. Вчера пак реших да отида до общината да попи-там как стои въпросът с тия пусти "лични асистенти", има ли някакъв напредък, какво може да бъде направено - щото аз все пак няма как да стана болногледач и да си зарежа всичките други работи; пък имам и свое семейство. Ето какво се случи, казвам Ви, щото бях, признавам си, доста разоча-рован от отношението на администрацията към нашия проблем.

Първо, в сградата на Кметството (общината) течеше ремонт, обстановката много е променена (в сравнение с времето, когато съм влизал в тази сграда, аз в един период преди много години бях и временен кмет, та имам доста впечатления), фоайета-та и стълбищата бяха "облечени" в мрамор-ни плочи, хубави лъскави парапети на стъл-бищата са монтирани, абе изобщо, както се казва, човек не може да познае сградата и отвътре, не само отвън. Доста луксозна обстановка за работата на чиновниците е създадена, няма що, в това няма нищо лошо, макар че бие на очи, че е в рязък контраст с общата и ширеща се бедност на населението. На нито един кабинет нямаше указателна табелка каква служба стои и работи зад вратата, което за мен създаде доста затруднения докато разпитвам, чукай-ки произволно на много врати и обяснявай-ки на изненаданите чиновници каква именно служба търся. Установих, че докато по времето, в което аз бях временен кмет, цялата кметска администрация, заедно с кабинетите на кмета, заместника и секрета-ря се разполагаше на един етаж, именно на третия, сега и трите етажа бяха заети все с кабинети на чиновници (!), което по груби сметки иде да покаже, че администрацията се е разраснала в сравнение с онова време ако не три пъти, то поне два пъти със сигур-ност. Вярно, сега времената са други, но такова една разрастване на администраци-ята, и то в период на "нова" криза (то у нас кризата кога ли пък изобщо е свършвала?), държа да Ви уведомя, г-н Кмете, не прави добро впечатление на посетителя, на про-шителя (молителя), на гражданина, с чиито данъци все пак се издържа така разплулата се администрация. Честно си казвам впе-

чатлението, Вие пък си правете изводите, тия неща едва ли всеки човек Ви ги казва, независимо от това, че всички всичко забе-лязват. Е, ний, философите, имаме това задължение: да казваме истината право в очите, пък дори и да не е удобна на този или онзи. И особено пък на властващите персони, щото, знайно е, властта, както са писали учените хора, по начало развраща-ва, аз пък имам теория, че тя действа по-добно на опиум, подобно на силен наркотик; искам да кажа, че като Ви съобщавам тия неща, г-н Кмете, Ви правя една услуга, вярвам, че ще оцените моя така доброна-мерен жест. Аз и на живо, в очите бих Ви ги казал, но хайде, да не Ви досаждам във Вашето натоварено ежедневие, та затова сега като начало само ги пиша.

Но да оставим това. Искам да кажа впечатлението си за работата на многоб-ройната кметска администрация. Първо, след като успях най-сетне да намеря чинов-ничката, отговаряща за разните социални програми, се оказа, че тя не била таман по тях, ресорът й бил малко по-друг, та ме отпрати при друга чиновничка, на друг етаж, която се била занимавала директно с това, което ме интересуваше. Мисля, че фамили-ята на тази втората чиновничка беше Дрен-карска, простете, ако бъркам, аз трудно помня имена и фамилии. Е, отидох при нея, ала нея я нямаше в кабинета, другата чи-новничка в него ми каза да почакам, е, поча-ках. Докато чаках видях, че има едно място, на което пишеше заплашително "ВХОД ЗА ГРАЖДАНИ СТРОГО ЗАБРАНЕН!", там обаче влизаха често разни чиновници, даже и зам.-кмет по едно време влезе, подози-рам, че там е място за пушенето на чинов-ниците, а пък може, знае ли се, да има и нещо като барче, където те да отмарят в работно време. Не ща да се заяждам, но и това не прави хубаво впечатление на наше-неца, който чака пред някой кабинет. Както и да е, дойде въпросната чиновничка и започна нашия интересен разговор, който ще се опитам вкратце да възсъздам.

Щом разбра за проблема ми, чи-новничката веднага ме уведоми, че нищичко не можело да се направи по моя проблем, тъй като всички "проекти" и "програми" в тази посока (за "подкрепа за достоен живот" или "подкрепа за достойни старини" и пр., не им помня точно имената) били... или "замразени", или "спрени", или "изтекли", сиреч, нищичко, ама нищичко не можело да се направи за да се осигури някаква грижа за моите двама болни. Почнахме един диа-лог, в който аз се опитах да обясня, че все пак тия служби явно с нещо се занимават, още повече, че моята информация си раз-минаваше с това, което чиновничката ми казваше (в смисъл, че някои стари хора-инвалиди все пак имат лични асистенти). Тя ми заяви, че някои са били устроени, но повече от 50 човека, въпреки че се нуждае-ли и имали право, останали извън списъка

на устроените; попитах, е, какво да правят тия хора, да мрат ли, тя ми отвърна, че не знае, нищичко не можело да се направи. Относно това кога все пак ще има някаква промяна и напредък тя ми отвърна, че не знае, че процедурата била тежка и сложна, че много чакане трябвало, което, съгласете се, е доста обезнадеждаващо, особено за човек, който отчаяно търси някакъв изход. Не знам, на мен това ми прозвуча крайно бездушно, аз имам някакъв рефлекс и осо-бено силно и болезнено чувствам бездуши-ето на администрацията, вярно, тия хора ги обучават, ала до промяната изглежда тряб-ва да мине много време. Е, бях отпратен без никаква надежда, стой, "чакай Михаля", "бъдещето ще покаже", абе докога на стари и болни хора ще им се говори за някакво "светло бъдеще", при положение, че тия хора във всеки момент могат да си отидат, а пък се нуждаят от грижи ето сега, не в неоп-ределеното бъдеще!

Не крия, силно бях разочарован от срещата ми с тази чиновничка. Тя, разбира се, няма вина, "ситуацията" е такава, но така не бива да е, нещо все пак трябва да се прави. Обяснението й, че общината била малка, че всички средства за тия програми били отивали за големите общини, на мен не ми прозвуча убедително, щото на мен лично ми се чини, че когато контингентът от чакащи хора е по-малък, има по-голяма възможност на тия хора да се помогне ня-как. Знам, че правите "всичко в рамките на възможното", знам, че чудеса не можете да правите, но ето, оказва се, че хората, нуж-даещи се подкрепа, са оставени на произ-вола на съдбата. Мен лично ми пламти главата какво да правя сега, при това поло-жение, с тия двама болни, след като живея и работя в друг град, след като имам свое семейство, за което трябва да се грижа и пр. Нищичко не мога да измисля. Ужасна рабо-та! И ето, в крайна сметка от неуредиците страдат обикновените хора, те понасят всички тежести.

Ще кажете: е, като е така, защо мен сега ме занимаваш с тия неща?! Само ти ли си ми на главата, след като цял град ме чака и разчита на мен? Нищо не мога да направя по проблема ти, след като всичко е в прерогативите на централната власт, която сама е в такъв ступор, че повече от това не може да бъде. Така е. Но ето, реших да Ви кажа как изглеждат нещата от моята гледна точка, това може, драги г-н Кмете, да Ви помогне ако не за друго, то поне да се замислите. А като се замисли човек, може и нещичко да измисли. Не Ви е лека работата, изобщо не Ви завиждам. Но щом сте се отдал на тази работа, ето, и негативите трябва да поемате, волю-неволю!

Сега е предизборен период, точно сега политиците са най-отзивчиви към проблемите и тревогите на хората. Не крия, пиша това писмо с оглед на това да разбера каква ще бъде реакцията Ви. Много ме

27 вълнува този проблем. Ще ми се да разбе-ра, че има някаква все пак промяна в психо-логията на днешните управленци, на днеш-ните властници. На властта се налага да изпитвате не само меда, а и жилото. Изоб-що не е лесно човек да управлява, да им се чуди човек на тия, дето се навират толкова да стават депутати или министри. В моето разбиране властта е най-тежка работа и още по-тежка отговорност за доброто на хората. Явно много хора не го разбират това. Е, аз съм за това – за да го напомням. И да следя реакциите на съответните субек-ти на властта.

Моят блог, уважаеми г-н Кмете, е изпълнен с критики към всички управляващи от 7-8 години насам; на никого, дето се казва, не съм "цепил басмата". Сега към Вас, драги г-н Кмете, виждате, че съм доста мек в критиката си – и то е щото ми се ще да Ви дам шанс да поправите грешките и да изправите недостатъците. Пък наистина ми е интересно как ще реагирате на това пис-мо. Не очаквам да решите конкретния проб-лем, не ща "ходатайства", не ща някакви несправедливи добрини, отпуснати за мен специално, тази мисъл ми е изцяло чужда (ако имах такива намерения, нямаше да пиша такова писмо, а щях да ида да опит-вам да решим проблема на четири очи). Аз сам ще си блъскам главата какво да правя в сложната ситуация с моите болни най-близки хора. Умът не ми побира какво да измисля, но така е, всички тежести понася-ме ние, хората. У нас личното отдавна е в жертва на социалното, социализмът още е в главите на хората. А не бива да е така: ако властта е поне малко по-съпричастна и човечна, това на нас, гражданите, ни стига. Ала тия неща са рядкост. Ние, дето не мис-лим по социалистически, не щем личните ни проблеми да ги решава държавата, ала все пак властта следва да е по-отзивчива към хората в беда, особено пък към хора-инвалиди, които единствени заслужават подкрепа чрез социалните програми. Аз съм дясномислещ човек и така разбирам неща-та. Не знам, но ето, правя си своята провер-ка, за да си направя длъжните изводи. Това е.

Приятно кметуване! Всичко добро и в личен план, желая Ви успехи! С най-добро чувство: Ангел Грънчаров

БИВШИ СЛУЖИТЕЛИ НА ДС ОПРЕДЕЛИ-ХА СВАЛЯНЕТО ОТ ЕКРАН НА „ВСЯКА НЕДЕЛЯ“ КАТО "НАЦИОНАЛНО ПРЕДА-ТЕЛСТВО"

Бивши служители на ДС протестираха срещу свалянето на „Всяка неделя“ от ефир

Хиляди бивши служители на Дър-жавна сигурност, сред които офицери, аген-

ти, явочници и обикновени сътрудници, протестираха срещу свалянето на предава-нето „Всяка неделя“ от ефира Нова телеви-зия.

Те се събраха спонтанно на мирно факелно шествие късно вчера в столицата. Шествието започна в знак на протест пред централата на Нова телевизия в летище София и завърши чак на сутринта в знак на подкрепа пред дома на водещия Кеворк Кеворкян в елитния квартал „Бояна“. Бив-шите служители на ДС определиха сваля-нето на „Всяка неделя“ като национално предателство.

„След клетия Кеворк в Нова теле-визия не остава може би нито един водещ от Държавна сигурност. Увеличава се де-фицитът на кадри от ДС и в национален ефир като цяло. Това е грозно, нагло и представлява грубо нарушение на българс-ките и евразийските интереси“, заявиха бившите служители на ДС в съвместно заявление до медиите.

В дома на Кеворкян служителите на ДС се срещнаха на работна закуска с бившия си колега и му връчиха медал за заслуги при утвърждаването на авторитета на ДС в обществото. Те му обещаха, че ще продължат да протестират, докато „Всяка неделя“ не се завърне в национален ефир.

ЛОГИЧНО: ЧЕНГЕТАТА СЕ ПОДКРЕПЯТ, А ПЪК НАС НИ ПРАВЯТ НА ПЪЛНИ БУ-ДАЛИ...

Мен лично ме е срам от чак такова подмаз-ване... Вижте и това, като документ: Едвин Суга-рев: Бойко Борисов като министър-председател на България е изключител-

но опасен и той трябва да си подаде оставката!

НА 15 СЕПТЕМВРИ НА УЧИТЕЛКИТЕ ДА ПОДАРИМ КНИГИ, А НЕ БЪРЗОПРЕХОД-НИТЕ БУКЕТИ С ЦВЕТЯ!

Жюстин Томс във фейсбук предложи ето какво: За 15 септември вместо букет цветя за 5-10-15 лв. да купим за същите пари книги – и да дарим на училищните библиотеки!

Споделих и на моята страница то-ва много хубаво предложение с ето тия думи:

Чудесна идея! Подкрепям изцяло! Книгите при това все пак могат да се пода-рят вместо букет на учителките, а пък сами-те учителки, като ги прочетат (и те, горките, не могат да отделят от заплатите си пари за книги, а също имат, да се надяваме, нужда от четене!) едва тогава сами могат да ги дадат в библиотеките. И така с "един кур-шум два заека ще бъдат проснати на земя-та".

Тъй че подкрепям, интересно ми е обаче дали някой ще се вслуша в предло-жението, дали ще го подкрепи на дело – и каква изобщо ще бъде съдбата на чудесна-та идея! Имам подозрението, че нищо няма да излезе, ала дано не съм прав.

Букетът увяхва и се хвърля, а кни-гата остава завинаги... а и букетите, връч-вани на учителките, у нас се превърнаха във формален и доста лицемерен жест, за "отбиване на номера", докато в съседна Турция, чувам, родителите подарявали в знак на благодарност на учителите на свои-те деца значително по-стойностни и то реални (материални) подаръци – и това съвсем не се възприема у тях като "коруп-ция".

Но карай, да не задълбаваме в те-мата, че ще стигнем далеч... ПОСТСКРИПТУМ: Да ме прощават цветарите, че им подбива-ме бизнеса, ала все пак нека да дадем едно рамо и на културата – и на книгоиздаването! КРАТКА ПОЛЕМИКА С ЕДИН НАШЕНСКИ ЦЕННОСТНО ОБЪРКАН "ЗАПАДНЯК", НО ОТ БОКЛУКА (ЧАЛГАТА) НА ЗАПАДА,

28 КОЙТО ПЪК Е АБСОЛЮТНО СЪЩИЯТ КАТО БОКЛУКА, ДЕТО СИ ГО ИМАМЕ ТУКА

Нашенецът, дето живее и работи в Австралия, а пък същевременно се счита за длъжен постоянно да ми дава акъл (то от типичния нашенец друго не искай, а акъл да дава само искай; сакън да не му поискаш пари: щот нашенците смятат, че акълът пари не струва, затуй и така щедро го дават съвсем безплатно!), та същият този образ ми е написал пак порцията от безценните си умни съвети; ето какво ми пише, а пък по-долу можете да прочете кратката ми реак-ция на неговите типични глупотевини на типичния нашенски ценностен обърканяк-сбърканяк, дето живее на Запад, ала целия си комунизъм е замъкнал там и, естествено, се мисли за "най-велик", щото се бил уредил "сред ората", а от само себе си разбира, че раздава акъл неуморно, щот акълът, видите ли, пари не чинел:

Хм, интересни мисли ми минават, кат гледам метаморфозите ти. И ти се вър-тиш напосоки кат калайджия… Но най беше ме смях с пребоядисан невротичен фаши-зоид Георги Марков, сетил се че ще го заб-равят и намъкнал се в друга партия, изтъпанчeн (май в НДК) как вдига пръст крещейки и твърдейки че Бог бил с тях (xa-xa-xa…), а публиката от овце... ръкоплещи.

Знам че Кеворк е агент, ама сега е демокрация, а и от агент до агент и от кому-нис до комунис има разлика. Не са комунис-ти интересчиите, тях партията ги мразеше. Комунисти са духовните проповедници на това болно учение, но не знам Кеворк баш да е бил такъв. Той се опитваше да мисли, а те не обичаха това, a от агент до дисидент разстоянието не е голямо...

Та Bиктор Cуворов (и десетки като него през студената война, избягали на Запад) – звездата на антикомунизма в Анг-лия, е бил какво? Ми кагебеец, как какво!

Така че по-полека колко си бил с десни разбирания, че не е съвсем така. Ако си с десни разбирания защо нямаш пари? Щом нямаш, си с леви разбирания, а Шеф-кет когото публикуваш, е с десни разбира-ния, ама нещо не ги усещаш теа тънкости. И Гергов е с десни разбирания, щом е милио-нер, но има странни хобита и извратености - да се муши cред комунисти-бесепари и да иска да го обожават. Време е да усетиш какво е плуралистично общество – на Запад никой никого на заклеймява както теб, за-

щото всеки има свобода. И санкциите срещу Путин са една досада за Запада, той само иска да издърпа ушите на нахалното и не-възпитано дете и по възможност да го нака-же с изключване от детската градина, която се е качил да управлява, а не да го заклей-мява и ce занимава с учителско възпитание, ако забелязваш...

Та Запада понеже е материалис-тичен, ще гледа какво казваш, а не къде членуваш.. Така и аз с Кеворк – гледам че той много точно описва налудничавата атмосфера в BG и тоталната липса на умни хора... Наскачали са селяни де що има да правят политика, а известно е, че това не е селско занимание…

Гледай го за себе си и ще видиш, че за много е прав... След като в BG нема разумни гласове, ще трябва да чуете Кеворк и Карбовски – който като мен (ах, колко съм прозорлив!) каза, че BG е смесица между кoмунизъм и турско робство... То и аз досе-га само сме забелязали това, а вие пишéте плява из блоговете, много важно...

И по-нататък – вместо да хленчиш пред общината за асистент, това се вика на Запад домашна помощница – щеше да си наемеш една филипинка (ама като немате имигранти като никой ви не ще?) или бъл-харка да гледа близките ти. Така е в Гърция и затова 300 000 бълхари там мият дупета, нали? Ти на колко км. си от Гърция че не знаеш това??

И да кажа пак за лентичката за па-рите – а бре даскал дебелоглав, това го виждам неведнъж в професионални търгов-ски сайтове. Но ти като учител не си по парите, а по клоунадата, но забравяш, че на Запад парите са сериозно нещо и първо условие преди всяко сериозно нещо...

Въпрос на ЗАПАДНА психология, което ти казах и преди, така че чакай пари с това мигащо клоунче там и с “подкрепата за блога”, глупак с глупак. Много ще предпоче-тат “Четири лапи”, ха-ха! Но нали затова си философ, да теглиш и месиш духовното, иначе щеше да се казваш Шефкет или На-им... Или мен...

Hо ти беше ИЗКЛЮЧИТЕЛНО по-лезен за мен когато разглеждаше емиграци-ята от вътрешна гледна точка – аз от външ-на си я знам по-добре от теб, но исках да видя вътрешната гледна точка и ОТКЪДЕ ИДВА ТАЗИ ОБРЕМЕНЕНОСТ В ЕМИГРАН-ТИТЕ, КОЯТО НОСЯТ ОТ БИВШАТА СИ СТРАНА. Втората ти полза е като ме светна за поетите и философите, а аз продължих в тая посока и си направих моите изводи. Така че ти си бил един психолого-аналитик за мен, а не толкова философ. За филосо-фията единствено полезно (за мен) каза, че умствения мързел водел до зло, но аз го знаех от Морган Скот Пек “Хора на лъжата”. Също и битовите ти разкази и видеа ми харесват.

P.S. А в Австралия, както и в Америка, има много по-лоша престъпност от вашта в BG, но вие си знаете само хленчене и вайкане, свеждане на всичко до секс и политика, и вкарване доживот на поредния неадекватен нещастник, направил нещо без да знае как, защото путковската ви полиция не знае да го гръмне навреме за да спести хиляди левове за асистент на майка ти...

Колко пъти някой застреля в BG жена + три (!!!) деца под 10 години??

А това тук и в Америка е ежед-невие, но имат и силна раждаемост, която при вас не съществува...

А. от Австралия

Това ми пише нашенският умник. Отвърнах му ето какво:

Глупакът си ти. Аз имам нещо мно-го по-скъпо и ценно от парите, нещо без-ценно, което ти просто няма как да разбе-реш. Много съм богат аз, но това ти наисти-на няма как да го разбереш. Или оцениш. Щото ние двамата с теб живеем в различни вселени – или поне галактики.

Не си никакъв "западняк", а си от боклука (чалгата) на Запада, който пък е абсолютно същият като боклука, дето си го имаме тука. А именно: разните ченгета и милиционери, поклонници на Путин и на Боко като теб, кеворкяновци и прочие, дето живеят в резиденции, платени с много мер-зости, георги герговци (един негов ценител от Пловдив, Христо Марков, бивш син депу-тат, го нарича "свинепаса", той си е такъв), а пък ти го смяташ за "десен" (наистина съв-сем не си наред, Австралия, Америка и Германия изобщо не са ти повлияли!), кар-бовчовци-кухари и прочие "елитна" измет, която без комунизма щеше да е там, където й е мястото: да ратайстват, сиреч, да ринат кюбрето на животните на селските чорба-джии.

Тъй че не ми давай акъл на мене, щото си смешен в очите ми – с напъните си да мислиш. Много си зле в това отношение. А иначе какво като имаш пари, щом нямаш онова, дето с пари не се купува? Наври си парите където искаш – или ги подари на Путин, та да си купи още един танк! И после легни пред танка да те смаже...

Егати смешника, щял да иде от Ав-стралия да си кара старините в... Русия, ами че ти не си наред бе, човече: нема ли пси-хоаналитици там в Австралия? Давай си парите на тях, белким ти помогнат малко!

ПЕТИЦИЯТА ПОД НАДСЛОВ "ЗА СЪ-ЩИНСКА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ" БЕШЕ ИЗПРАТЕНА НА ПРЕЗИДЕНТА, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕ-ЛЯ И МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

вторник, 9 септември 2014 г.

29 Под предложената от мен петиция

До Президента, Премиера и Министъра на образованието и науката под надслов За същинска демокрация в българското образование, която простоя там, в сайта за подписване на петиции цели две седмици, до този момент са се подписали... 20 човека (една част от тях при това без да си дадат имената)! Какво пък, ето, разбра се, че същностна промяна и същинска демокрация в образованието на България и българите искат само... 20-тина човека!

Това съвсем не е малко де – не сме само двама или трима! Шегувам се, сигурно повече искат тази или такава про-мяна, ала хората не са намерили време да прочетат петицията и да се подпишат, или пък нещо не им е харесало в нея (аз нароч-но и съзнателно я написах в един "по-раздвижен" стил, но много хора явно са привързани към традиционно написаните петиции!), както и да е, няма значение каква е причината, факт е, че петицията я подпи-саха двайсетина човека, а пък тя днес биде изпратена до адресатите си, подписана от ето тия горещи привърженици-радетели на едно ново и същностно различно образова-ние в България:

С уважение: 1. Ангел Грънчаров, Пловдив 2. Галина Тузсузова-Динкова, Пловдив 3. Йовчо Ковацалиев, Разград 4. Венета Въжарова, София 5. Томи Томев, Елхово 6. Цветан Беровски, Благоевград 7. Владимир Петков, Варна 8. Ева Владимирова, София 9. Инна Михова, Елхово 10. Габриела Димитрова, София 11. Ивайло Христов, Варна 12. Елена Тодорова, Пловдив 13. Гергана Герасимова, Велинград 14. Иглика Минчева, София 15. Феодор Иливанов, Пазарджик 16. Ели Йорданова, Трън (Забележка: Подписката под тази петиция продължава да тече на ето този адрес.)

ТЪРСИ СЕ ИМЕТО НА ПОНЕ ЕДИН СЕРИ-ОЗЕН, АКАДЕМИЧЕН, ИСТИНСКИ ПОЗ-НАВАЧ НА КИРКЕГОР У НАС – ИМА ЛИ ТАКЪВ ИЗОБЩО?

Преди няколко дни публикувах писмо на един датски професор по фило-софия (от Søren Kierkegaard Research Centre at the University of Copenhagen) до мен, в което този човек помоли за помощ с оглед да бъде свързан с учени българи, които се занимават сериозно с философия-та на Киркегор, които са негови преводачи, познавачи и пр. (виж в тази връзка Получих писмо от колега-философ от "съвсем изгнилата" вече Дания). Аз пък се обърнах по този въпрос за помощ към мой колега и приятел, работещ в Института по филосо-фия към БАН (самият институт сега вече е с друго име, модернизирал се е), с надеждата той да разучи въпроса и да ми помогне да предадем нужната информация на датския колега; на когото, няма как, отвърнах ето как:

Dear Professor Jon Stewart, Thank you very much for your letter,

I'm happy to be of any help! In the next days I will make the neccecery studies and contact my colleagues to give you complete information on the problem your interested in. Please, give me a couple of days to do this, since I am not able to present you with with the needed information immediately.

All the best! Best regards: Angel Grancharov

Даже призовах във фейсбук ако

някой може да помогне, да ми даде нужната информация, ала до този момент няма никакъв отзив по този проблем: дали пък няма да се окаже, че в прагматична Бълга-рия почитатели и ценители на екзистенциа-листа Киркегор съвсем няма?! Аз, разбира се, бих могъл да направя съответните про-учвания, но една че нямам време, друго че нямам възможност в този момент да пъту-вам до София и пр.; а ето как проф. Jon Stewart е бил насочен към мен: той пише

писмо до сътрудника на международното издание на сп. ИДЕИ в Киев Сергей Шев-ченко, който пък го насочва към мен (праве-те си сметка какви са международните контакти на нашите академични познавачи на Киркегор щом чужди учени от Центъра по киркегорови изследвания в Копенхаген до мен опряха да търсят информация за това кои хора у нас се занимават сериозно с философията на Киркегор!); ето писмото на датчанина до украинеца, а също и неговия отговор, в който той споменава името, което знае, именно моето име:

Dear Serhii Shevchenko, Thanks so much for sending along

the copy of the journal Auspicia. I'm truly delighted and honored to be a part of the board of the international edition. Thanks so much for the opportunity.

Do you by any chance happen to know of any Kierkegaard scholars in Bulgaria? We are looking for someone who can help us out with a bibliography.

Thanks again! All the best! Jon Stewart

И отговора на Сергей Шевченко: Dear Jon Stewart, With this question, contact to Angel

Grancharov (Professor of Philosophy, Director of the Center for Personality Development «HUMANUS», Bulgaria).

Here is his e-mail: angeligdb@abv.bg Regards and best wishes Serhii Shevchenko

Давам този пример защото той все

нещо говори и показва. Както и да е. Ако някой има интересуващата датчанина ин-формация, нека да ми се обади, да помог-нем на човека. Аз лично не съм типичен кабинетно-академичен учен, който работи в една определена област, който се е специ-ализирал, аз съм философ-"пенкилер", ако така може да се каже, та затова в момента съм затруднен; е, мога да направя някои проучвания относно киркигоровите почита-тели и познавачи у нас, и ще ги направя, но ако някой ми помогне, няма да е излишно. Един истински изследовател на Киркегор да намерим у нас и да се свържем с него, той вече би следвало да ни даде останалата информация. На мен ми се струва – не знам, може да греша, дано да греша – че настоящият случай илюстрира прекрасно провинциализма, в който сме затънали, ако не на българската философия (и философи) като цяло, то поне на тази чест от нея, която се занимава с Киркегор. Дано греша, но така ми се струва.

Та значи търси се името на един сериозен академичен познавач на Киркегор у нас. Има ли такъв изобщо? – ето това е

30 загадката, която ми се ще да решим в скоро време. Да видим, интересно ми е, щото може и да има такъв, пък никой да не го знае, щото у нас, както е известно, ний истинските неща (и хора, личности най-вече) съвсем не ги ценим, ний си падаме главно по ментетата. Та да не е така и в този случай; не знам, ще видим, то ще се разбере... да се надяваме...

ГОЛОСЛОВНИТЕ ОБЩИ ТВЪРДЕНИЯ ПОКАЗВАТ И ИЗДАВАТ НЕРАЗБИРАНЕ, НЕУМЕНИЕ НЕЩАТА ДА СЕ СХВАНАТ В ТЯХНАТА СЪЩИНА И ЦЯЛОСТ

Продължаваме да се джафкаме с оня същия австралийски българин (или български австралиец), който има табиета да ми дава безплатно акъл комай всеки ден; умна е донякъде нашата поговорка "Аз акъл не ща, имам си, дай ми пари...", ама само донякъде, щото, първо, съвсем не е сигур-но, че тоя, дето я казва и я възприема като умна, си има от упоменатия продукт, именно акъла, второ, щото ако поне малко беше умен, щеше отдавна да знае, че самият акъл е по-ценен от всякакви пари, ама ето на, у нас туй нещо не се знае, което показва, че сме много зле именно с акъла, поради което сме зле и с парите. Умна е съвремен-ната приказка, която аз лично често чувам по мой адрес, а именно: "Като си толкова умен, що нямаш пари?!", но пак е умна само донякъде, особено ако се вземе предвид това, първо, че умният човек си се чувства богат и то с едно най-истинско богатство, тъй че от пари не се нуждае особено, второ, щото у нас, у Българско, всичко е съвсем наопаки на това както трябва да е, а имен-но, у нас не умните хора са богати в парич-но отношение, е предимно простаците и нахалните, именно тарикатите, а пък истин-ски умните сме в голяма немилост; както и да е, та ето какво ми пише тоя нашенец, а пък по-долу можете да видите как аз му отвръщам (ний с него си продължаваме предишния разговор, ето го тук: Кратка полемика с един нашенски ценностно объркан "западняк", но от боклука (чал-гата) на Запада, който пък е абсолютно същият като боклука, дето си го имаме тука):

Напротив, казах че Гергов е ляв, а не десен... Кеворк има смешен старинен комунистически език, много е зле езиково тоя човек и е подляга и подлога арменска, но въпроса е, че каза верни неща, a в BG нема умни хора. От стойкаджийство не е останало кой да извика "Царството е голо", само Карбо чат-пат се осмелява.

За Русия беше майтап естествено, просто ми липсва сняг, омръзнаха ми тия жеги...

Като ме обвиняваш в комунизъм и путинизъм много внимавай че ще ти се смеят тука, и преди ти казах че на Запад Русия я уважават. Путин обаче не, глупав изглежда на западняцитe, а на мен – "де-тински гъз цуцулèст", така им викаха в детс-ката градина. Много руснаци са така, но познавам тука руснаци, абе брат, по-умни са от бълхари та каквото щеш да говориш, интелектът им е повече...

A. от Австралия

А ето сега и моя кратък отговор, щото нямам много излишно време:

Обобщаваш, говориш общи при-казки, изказваш се абстрактно, което показ-ва, че не разбираш проблема; тия, дето разбират истински, познавачите, разбирачи-те и пр. се познават по това, че се изказват конкретно, детайлизирано, нагледно-образ-но даже; истината е винаги конкретна и богата на смисъл, а абстракциите издават една куха "обща култура", която, доколкото именно е обща, дотолкова за нищо не ста-ва. При истинските познавачи и разбирачи няма общи голословни твърдения от типа "на Запад Русия я уважават", или че "русна-ците са по-умни от бълхарите", или "нема умен бълхарин" (самият факт, че ме има мен и че аз съм българин, води до това, че твърдението ти "нема умни българи" отива мигновено по дяволите откъм истинност, а пък аз лично познавам сума ти умни бълга-ри, някои дори по-умни от мен самия, което е трудничко, но се случва, ама много рядко: шегувам се де, не страдай толкова много заради тази малка шегичка!), та значи твои-те съждения са все от този род, което по-казва, че плямпаш от нямане какво да пра-виш, съвсем не мислиш, не се стараеш да схванеш проблема в неговата същина и цялост. Много има да се учиш на мислене, ако искаш, мога да ти помогна, срещу зап-лащане, естествено.

Точно такива като теб обаче много обичат да раздават акъл, тоест от продукта, който сами нямат, което пак е типично на-шенска, бълхарска работа. Впрочем, тази дума "бълхарин" (не знам дали ти си я из-мислил или е творение на твоя кумир Кар-бовски, ученика на Кеворкян: виж какви са ти кумирите и кои са им учениците – и си прави сметка ти самият колко струваш?!), та тази дума "бълхарин", значи, ми се вижда доста сполучлива, и то непосредствено тия дни усетих правдивостта й: живея на село

(градче де, ама мъничко, именно в Долна баня) напоследък, имаме пет котки, а съсе-дът, мой братовчед, има три кози и няколко крави; не знам дали е заради тях, ала са се появили страшно много бълхи; какво ли не правих, какви ли не препарати използвах, още не мога да очистя къщата от тази тъй противна и нахална гад; и други хора тук се оплакват от тази напаст, дали не е от про-мяната на климата, от дъждовете, знам ли, но бълхите са много, наистина много гадни твари са тия същества; та ето, това нещо, бълхари да се наричаме ний, българите, много ни пасва в случая, в този контекст, признавам, че авторството ти над тази дума е сполучливо, попадение е; което показва, че все пак имаш някакъв акъл... е, може да е малко, но имаш, което е все пак по-добре от нищо... :-)

ДА СИ ЧОВЕК В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ СЕ ИСКА ДА ИМАШ СИЛЕН ДУХ: МАЛОДУШ-НИТЕ, МЕРЗАВЦИТЕ, СТРАХЛИВЦИТЕ И ПР. СА НЕЩО КАТО АНТИЧОВЕЦИ

сряда, 10 септември 2014 г.

Иде, след няколко дни е 15-ти сеп-тември, ден, който за учителите (пък и а учениците) е особен, вълнуващ ден. От 31 години насам, от далечната 1983 г., когато аз за първи път като съвсем млад учител (на 24 години съм бил тогава) влязох в дневник с ръка в класна стая, аз тази година за първи път няма да преживея всичките тия вълнения – тъй като съм уволнен от училището, тъй като съм безработен! Изго-ни ме от училището, в което работих близо 14 години непрекъснато една самозабрави-ла се директорка – като за уволнението ми тази особа измисли възможно най-смехотворния мотив, именно, бил съм, видите ли, "абсолютен некадърник", "не съм бил ставал за учител", "липсвали и ми били необходимите качества" и прочие! И то при положение че аз вече и то от много от-давна не просто съм бил учител, ами и живота, и всичките си сили, пък и здравето

31 си отдадох на това неблагодарно занима-ние: вие подобна грозна несправедливост и неблагодарност към един човек някога срещали ли сте?! Разбира се, много съм обиден, жестоко съм обиден, такава гавра не съм очаквал, че може някога да ми се случи, ама на, случи се, явно у нас всичко е възможно. Та на 15 септември аз няма да бъда празнично пременен в училищния двор, а ще си бъда сам, в къщи. Разбира се, дал съм под съд въпросната самонадеяна директорка и ще търся справедливост ако трябва до гроб, няма да се помиря или примиря с този нечуван административен произвол, с тази страшна и нечовешка гав-ра.

Директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова ме изрита като мръсно коте на улицата, а пък инспекторката по философия Антоанета Кръстанова, която оказа безценна помощ на приятелката си директорка за моето изритване, вместо да реагира според призванието на длъжността си, се подигра още веднъж с мен, като ми рече: е, ти нали се смяташ за "пловдивски Сократ", ами какво искаш сега, ето, препо-давай сега философия като Сократ на ули-цата, на площада, на агората?! Да, тя ме прати да преподавам на улицата, щото тия две дами, явно, смятат, че държавните училища са нещо като тяхна лична и собст-вена бащиния. Питам се напоследък едно нещо: как е възможно тия две дами още да не съзнават какво изобщо дръзнаха да направят с един човек, как е възможно да не усещат цялата грозота и безчовечност на това, което дръзнаха да направят с мен?! Правите ли си сметка какво говори това, че те наистина явно изобщо не усещат какво сториха, липсва им съзнание, да не говорим пък за покаяние! Много говори това за тези, които разбират, които усещат нещата. Това всъщност казва всичко. И то също така много говори и за ужасното нравствено състояние, в което се намира образовател-ната система у нас - щом като е възможно нейни "лидерки" да се държат по този въз-мутителен начин, и при това съвсем не съзнават възмутителността на собственото си държане. И много други хора, предпола-гам, не усещат тази възмутителност, и то хора, които са учители и възпитатели на нашата младеж, примерно, много хора, учители от моето училище - то ще си остане мое независимо от всичко! - било от мало-душие, било от подъл страх, било заради някакви други сметки и илюзии си премъл-чаха, когато пред очите им се вършеше тази грозна разправа с техен колега, което, както и да го погледнем, също много говори и показва. Страшна работа, да изтръпне човек като си представи какво говори всичко това, какъв е неговият смисъл. Да, ала някои хора явно съвсем са обръгнали, щом нищо не усещат. И от нищо не се възмуща-ват. Щом с всичко са се примирили. Щом са готови всичко да понесат. Ето това аз също

не мога да го разбера – как е възможно, та всичко това направо застрашава нашата човечност?!

Искам още нещичко да кажа, да си излея, така да се рече, душата, щото ако не го сторя, ще се пръсна от напрежение. За мен писането е нещо като "сублимация" (по терминологията на Фройд), като отдушник, като катарзис, затова пиша, не за друго. А, има и още нещо друго, което ме принуждава да пиша: щото се считам длъжен да обс-лужвам истината, като философ това е моето най-висше призвание, истината зас-лужава почитание, а на лъжата трябва да пресичаме пътя, да й създаваме известни неудобства; та и за това пиша. Ще ми се да опитам да очертая с няколко думи страшна-та нравствена деформация, на която сме свидетели, и то именно в сферата на обра-зованието, там системата е безпощадно-безчовечна – и създава всички необходими условия за растеж и цъфтеж на най-грозните нравствени и психологически яв-ления. За да не бъда голословен или абст-рактен, ще си позволя да дам един най-нагледен пример. Надеждата е всички да разберат какво ме вълнува, какъв именно смисъл търси излаз от душата ми чрез словото.

В ПГЕЕ-Пловдив само преди 3-4 години си имахме прекрасен директор, Венелин Паунов се казваше (той си е жив и здрав, Бог да му дава здраве, сили и живот още много години!); системата явно е така-ва, че от "главата", именно директора, зави-си състоянието на целия организъм. (Ний затова си имаме и поговорка, именно, че рибата почвала да се вмирисва откъм гла-вата.) Аз работих под негово ръководство точно десет години. Писал съм за него преди доста години, примерно ето това: Строители на капитализма: инж. Венелин Паунов, един блестящ мениджър в обра-зованието, този мой текст тогава излезе в много вестници, примерно и във в-к СЕДЕМ ("десебарски"), и също така дори и във в-к ДУМА, знаете какъв е този вестник! Каквото съм писал тогава за него, от една дума не мога да се откажа и сега, просто щото така възприемам този човек. Той е един неверо-ятно талантлив човек, а талантът му най-вече се разпростира върху това, че има невероятно пълноценен подход към хората, към управляваните от него. Човечност – тази и ключовата дума, характеризираща подхода на този невероятен човек и ръко-водител, да, първо човек, а после ръково-дител; всъщност: човек-ръководител. Човечността е най-голямото богатство на един човек, аз така мисля и от това няма да се откажа. Тия неща са природни, това е даденост на душата, или го имаш, или го нямаш. На почвата на този талант вече се ражда майсторлъка, а аз бих казал изкуст-вото да общуваш, да ръководиш, да внуша-ваш идеи, да ентусиазираш хората; този човек притежаваше тия неща в най-висша

степен. Умееше да си върши работата, в училището тогава царуваше една прекрас-на, направо бих казал оксфордска атмосфе-ра, възловата дума за охарактеризирнето на тази атмосфера е една: свобода. Човеч-ността и свободолюбието затова, по моето разбиране, са така органично и неделимо свързани, едното без другото не може; няма ли свободолюбие, човечността ни отива по дяволите. Този човек умееше да ни насърчи да се чувстваме свободни - и всеки да отда-де всецяло таланта си за доброто на учени-ците, на младите. Прекрасна творческа, повтарям, дори академична, същинска оксфордска атмосфера царуваше в това училище по времето на управлението на знаменития негов директор инженер Вене-лин Паунов. Казвам това, защото е самата истина, а аз душата си не умея да кривя. Не умея и да лицемеря. И точно тази моя осо-беност се оказа фатална за моето неизбеж-но позорно изгонване от училището след като в него дойде за директор една особа, за която се оказа, че е пълна противопо-ложност на стария директор – и като манта-литет, и като подход, и като всичко.

Тия неща са субективни, нали та-ка? На мен харесва едно, на друг – съвър-шено друго. Но доколкото сме човеци за някои неща трябва да умеем да се разби-раме. Много хора са ми казвали след въз-царяването на въпросната особа: как е възможно, Ангеле, преди, при Паунов, ид-вахме на работа с такова прекрасно настро-ение, е сега всичко е наопаки, всичко се сгромоляса, едва издържам вече на ужасно-то напрежение?! Да, ужасно напрежение съществува в това училище вече, атмосфе-рата стана напълно различна, вече няма нищо оксфордско, а витае духът на съветс-ка комуналка от 30-те или 50-те години на ХХ век. Страх, лицемерие, подлизурство пред началството, нетърпимост към другоя-чемислието, дори пълна невъзможност за другоячемислие и прочие. Е, разбира се, че аз, като философ, сиреч, като свободомис-лещ човек по необходимост, по призвание на дълга, по всичко, трябваше неизбежно в новата обстановка да стана нещо като трън в очите на новото началство. Е, станах такъв трън, и този трън беше без замисляне изваден, кой ли пък може да търпи трън тъкмо в окото си? Майната му на пустия трън, какво като е човек, ще го ликвидираме безпощадно! Тук се цени послушанието, изпълнителността, милото гледане на на-чалничката право в очите, е, ако пък можеш отвреме-навреме когато тя говори да каз-ваш на всеослушание "Правилно! Точно така! Колко добре го казахте, дру... пардон, госпожо Анастасова!" и пр., ако също така можеш сутрин като срещнеш директорката да й се поклониш доземи и да й кажеш, мило усмихнат: "Днес пък как приятно ухае-те, скъпа г-жо Анастасова, откъде намерих-те този омайващо дъхав парфюм?", то тогава векуването ти до пенсия в това учи-

32 лище е гарантирано. Ний тези неща не ги можем и, признаваме, си, се гнусим от тях. Казармената обстановка на пълно обезли-чаване и лицемерие също не ни е по вкуса. Ний се опитахме да се държим като достой-ни човеци и ето, бидохме ликвидирани. Това е положението. Който разбира, разби-ра. На неразбиращите и до утре да пиша, пак няма да им просветне. Не ми се пише за тия неща, омръзна ми да пиша. На инстан-циите обаче не им пука какво става в едно училище, което беше омъртвено и обезду-шевено от установилата се тиранична ка-зармена обстановка в него. Писах, жалвах се, настоявах за промени, за диалог, за демократичен дебат, нищо! Самонадеяната уязвена властница, която личности до себе си не търпи, събира и организира неуморно цели две години компромати срещу опърни-чавия Грънчаров, е, ликвидира ме без капка жал. Сега идилията в училището, временно, е възстановена. Няма да има опозиция, няма да има мърморене, всички ще ръкоп-ляскат, както се ръкопляскаше по времето на Тодор Живков у нас. Този е идеалът на някои за ред, за "съвременни отношения" и пр. Стига толкова, че пак ми се доповръща...

Жал ми е само за едно нещо: за учениците, горките! Те са истинската жерт-ва, не аз, не някой друг, само те. Те ще платят истински страшната цена. Аз също ще платя и плащам една страшна цена, но тази, която те ще платят, е истински страш-ната. Знам добре обаче, че много мои бив-ши ученици четат редовно моя блог и об-съждат с родителите си написаното. И хора, които ми симпатизират, и хора, които ме мразят, четат редовно какво пиша по този интересен казус за ПГЕЕ-Пловдив. Знам също, че целият инспекторат на Министерс-твото в Пловдив всеки ден чете и обсъжда написаното от мен по така интригуващия казус. Много хора четат какво пиша, вклю-чително и най-големите подлизурки на директорката. Те са две-три, останалите учители се дължат достойно, аз затова казвам, че тяхното мълчание е оглушител-но. Ний, българите, когато мълчим страшно, тогава и... протестираме. Ний сме търпели-ва нация и протестираме като мълчим. Хора, не мълчете повече, че ще ви раздеги-зират като... несъгласни! Хора, почвайте лицемерно да хвалите, практикувайте под-лизурството, за да не станете и вие като мен трън в нечии очи! Не е ли време да се обяви социалистическо съревнование по правене на мили очи на началството? И награди могат да се измислят за първенци-те, защо не? Чакай да спирам, че ново разгромно писмо ще напишат някои подли-зурки срещу мене...

Хрумва ми една екстраваганта идея: дали да не взема един плакат и на 15 септември пак да бъда в училищния двор, но вече не като учител, а като протестиращ гражданин? На плаката, примерно, мога да напиша: "Уволнете политически назначени-

те директорки на училища!". Или: "Стига политически репресии към другоячемисле-щите!"? Или: "Докога безсрамие?". Или просто ОСТАВКА ще напиша на плаката и ще си стоя там, в ъгъла. Ще измислим не-що. Миналата година, на откриването на учебната година, имаше в интернет призив за протест против уволнението на инж. Калин Христов (той тогава беше уволнен преди мен от същата директорка, ала съдът на три инстанции призна уволнението му за незаконно и сега, тази есен, той се връща в училището!). Като разбра за този призив за протест, директорката направи всичко, което е по силите й, да парира протеста, няма да обяснявам сега какво направи, но ето, хората се уплашиха и протест нямаше. Аз тогава бях в продължителен отпуск по болест (заради операция), ала отидох в училищния двор, като писах в блога, че подкрепям призива за протест. Директорка-та през цялото време страхливо ме наблю-даваше какво ще направя, дали няма да предизвикам протест. Аз обаче чаках учени-ците, активисти на протеста, нещичко да се осмелят да направят. Те явно чакаха пък мен. Е, протест нямаше. Чакахме се, не стана протеста тогава. Сега, по повод на моето уволнение, вече няма и призив за протест. Страхът явно е напреднал съвсем. Което и доказва моята теза, че - заради тия непростими поражения върху психологичес-ката и нравствената атмосфера в това някога така престижно училище! – отдавна е време провалилата се директорка да си иде, ако не сама, то по покана от нас, граж-даните. Или от властите, защо пък не?

Ще видим дали ще протестирам. Още не съм решил. Аз съм обаче боец, не се знае какво ще реша. Ще видим. То ще се разбере. Скоро ще се разбере. Приятен ден на всички! Не бъдете малодушни, щото това е грозно и недостойно. И е нечовешко: да си човек в истинския смисъл се иска да имаш силен дух. Малодушните, мерзавците, под-леците, страхливците и пр. са нещо като античовеци. Това само да ви кажа и поне малко да ме чуете - все ще има някаква полза...

ЗАЩО РУСНАЦИТЕ ТАКА СИЛНО НЕНА-ВИЖДАТ УКРАИНЦИТЕ?

Харьковчанин Евгений Безсонов написал:

… Мы не убили ни одного россия-нина, не захватили ни одного клочка чужой земли, не ввели войска на их территорию, не присвоили их ресурсы. Мы просто на одну неделю стали свободной страной. И этого хватило, чтобы Россия объявила нам войну ЕДИНОДУШНЫМ решением Совета Федерации и при тотальной поддержке российского населения!!! За что они нас так ненавидят? За свободу? За то, что по-другому думаем? За что мы награждены

такой лютой и всенародной ненавистью, что война оправдана в глазах россиян?" А одес-сит Михаил Жванецкий сказал: "Они нам просто завидуют". Petar Petrov сподели от Radio Svoboda

Прочетете непременно ето това, от

което е взет горният откъс: Украина – не Россия, автор: Станислав Есипович, ето само един цитат:

Из многотомной "Истории России с древнейших времен" Сергея Соловьева выходит, что "младшая ветвь Мономаши-чей", начавшаяся от Юрия Долгорукого, действительно создала свой северо-восточный славянский этнос, отличный от этноса Руси-Украины. Почему он оказался таким отличным и в чем суть этого отличия? Попытки объяснить все "смешиванием" или "разбавлением" славянской крови угро-финнами и татаро-монголами не выдержи-вает серьезной критики. Митрополит Анто-ний Сурожский говорил: "Бог дал человеку наивысшую ценность – свободу, а за ним оставил право выбора, как эту свободу использовать – жить свободным или прев-ратиться в раба". Историки утверждают, что монголы, покоряя другие племена и народы, прежде всего, за счет более совершенной военной организации, никому свои ценности не навязывали – они обкладывали побеж-денных данью и отходили обратно в кочев-ые улусы. Если смотреть чисто исторически, то все сводится к системе власти, которая укоренилась на землях наших предков, – древнерусской свободной и новорусской несвободной.

ПИСМО ОТ ОМБУДСМАНА – ОТГОВОР НА МОЯ ЖАЛБА ЗА НАРУШЕНИ ПРАВА ПО ПОВОД НЕДОПУСКАНЕ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРС

КРАТЪК МОЙ ОТГОВОР ДО ОМБУДСМА-НА:

Много Ви благодаря за отговора и за подкрепата, уважаеми г-н Пенчев! Оказва се, че има институция, която подкрепя граж-даните когато са нарушени техните права от

33 разни длъжностни лица на държавна служ-ба, което на нас, онеправданите, ни дава известен кураж, че нашата битка ни за на-шите права и за действително демократизи-ране на страната не е съвсем безполезна, сиреч, има своя позитивен смисъл. Това е обнадеждаващо, заслугата е Ваша, г-н омбудсман – добре си вършите работата!

С най-дълбоко уважение: Ангел Грънчаров

10-ТЕ КНИГИ, КОИТО ПРЕДПОЧИТАМ И ЧЕСТО ПРЕПРОЧИТАМ – АКО НЕ БРОИМ БИБЛИЯТА

сряда, 10 септември 2014 г.

#BookChallenge Поради това, че Георги Хаджийски ми е предложил да избера 10 книги, които предпочитам (или по-скоро често препрочитам), ето кои са тия 10 книги за мен: 1. Критика на чистия разум, Кант; 2. Феноменология на духа, Хегел 3. Битие и време, Хайдегер 4. Битие и нищо, Сартр 5. Бесове, Достоевски 6. Братя Карамазови, Достоевски 7. Демократичното образование, Яков Хехт 8. Диалози, Платон 9. Майсторът и Маргарита, Булгаков 10. Моби Дик, Х.Мелвил

Това са моите 10 книги, които предпочитам - и често препрочитам: ако не броим Библията...

Предлагам на всеки от 5000-те си приятели във фейсбук, ако сам пожелае, да посочи своите 10 предпочитани книги, аз лично не смятам за необходимо да посоч-вам този или онзи – без той лично да го е пожелал. Тъй че да се чувстват поканени

всичките тия 5000 човека, едва ли ще отк-ликнат повече от 10, а може и по-малко да откликнат, моите приятели във фейсбук са свободолюбиви хора и не обичат никакви форми на натиск, манипулация, използване за нещо и пр.

ЗА РАЗГОВОРА МИ С КМЕТА НА ДОЛНА БАНЯ И ЗА НЯКОИ ДРУГИ НАСЪЩНИ РАБОТИ, С КОИТО СЪМ СЕ ЗАХВАНАЛ

В интерес на истината – а за мен

истината има най-фундаментално и важно значение, за мен тя е безценна по значи-мостта си! – съм длъжен надлежно да съ-общя, че в отговор на Мое(-то) отворено писмо до Кмета на град Долна баня, на-писано на 9 септември, вчера, сиреч, 10 септември, или ден по-късно, Кметът на Долна баня Владимир Джамбазов ми се обади лично по телефона, разговаря с мен по поставените в писмото проблеми, обясни ми обстойно цялата ситуация, предложи да поговорим за всички тия неща в лична сре-ща, също така ми съобщи, че във връзка с празненствата по отбелязването на 40-годишнината от обявяването на Долна баня за град моя милост, като бивш кмет, ще бъде поканен да присъства на тържеството

(доколкото разбрах, то ще се състои на 27 септември) прочие.

Длъжен съм също така да съобщя, че ми направи изключително приятно впе-чатление това, че Кметът прие присърце представения от мен личен проблем (във връзка с двамата инвалиди, майка и брат, за които аз самият трудно мога да се грижа, при положение, че не живея в Долна баня), обеща съдействие, в рамките на възможно-то, от страна на социалните служби, приз-навам, че приказките на мнозинството от хората, които чувах през годините, откакто е кмет, че този човек, именно Владимир Джамбазов (когото аз зная още от детска възраст), е станал много добър и способен кмет, един вид, оказало се е, че има талант за тази нелека работа, та значи тия приказ-ки, по моя преценка, явно са съвсем прав-диви, което е радостно, щото по принцип такива неща са рядкост в наше време, именно повечето от хората да са доволни от някой управляващ.

Това е в основни линии положени-ето по тази история. Наистина положението в държавата е трудно, особено като се вземе предвид какви безотговорни хора я управляваха през последната една година (разните му там Орешарски-Олигарски и присъдружната му мафия), разните евро-пейски проекти пак са спрени, надеждата е след тия избори работите да потръгнат, да видим какво ще стане, те могат и да се отпушат, ако успеем да изберем на власт правилните хора. Длъжен съм също така да съобщя в интерес на истината, че Кметът Владимир Джамбазов е представител на партията ГЕРБ и управлява вече доста време, може би два мандата, не зная точно.

Върнах се от Долна баня в Плов-див да си поема своите работи. Имам рабо-та "до шията", дето се казва. Подготвям за печат две книги, пиша още две, водя все-кидневно един много активен и граждански, пък и човешки ангажиран блог, трябва да продължа работата си по моите видеокур-сове, който разполагам в международни платени сайтове – това е новост за мен, която силно ме е ентусиазирала, щото чрез нея, един вид, аз вече ще мога да препода-вам философия от една страна, в едно най-популярно училище или университет, от друга страна, ще мога "да претворя на дело" или "в самия живот", както се казваше едно време, призива на моята така загрижена инспекторка по философия, именно г-жа А. Кръстанова, която ме посъветва да препо-давам философия на агората, сиреч, на улицата. Е, интернет е нещо като такава световна улица или площад, на който или която човек може да излезе и да почне да преподава, без да го е страх, че народната милиция ще го арестува и ще го натика в... психиатрията – нещо, което съвсем реално може да му се случи, ако човек наистина, подобно на някой съвременен Сократ, изле-зе на улицата или на площада и почне да

34 преподава философия, да води философс-ки разговори с минувачите; положително в днешно време такъв един странник ще го натикат в психиатрията; тя, инспекторката де, явно този подтекст на призива си имаше, тя е една много духовита и остроумна дама, както подобава да е за дамите, имащи ня-какво пък макар и външно отношение към философията.

Та такива работи, имам усилна ра-бота по моите си проекти, издателски, в-к ГРАЖДАНИНЪ издавам, списание ИДЕИ и пр., работа, дето се казва, дал Бог, само здраве да е. Това ми се ще да си пожелая, а също и да пожелая и вам: бъдете здрави и хубав ден!

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ЗЛОДЕЯНИЕТО НА ЗЛИТЕ ВРАГОВЕ НА СВОБОДАТА, ИЗ-ВЪРШЕНО НА ТОЗИ ДЕН

Снимки: Иванка Беляева

И да се помолим мислено за души-те на невинно загиналите...

Идилични картини от атмосферата на едно нашенско село

Малка разходка с мой най-спонтанен разказ за разни истории около Съдебна-та палата в Пловдив

ДОСТОЙНА ПРОЯВА ПРЕД МОНУМЕНТА НА ОКУПАТОРСКАТА ЧЕРВЕНА АРМИЯ В СОФИЯ

четвъртък, 11 септември 2014 г.

Снимки: Alexandar Koshnicharov-Gibi

Акция пред МОЧА (Монумент на окупаторската червена армия) по случай 9-ти септември.

Снимките на първия ред са на убити горяни – ученици, студенти, свеще-ници, учители, офицери, войници, все българи – жени и мъже!

Нина Денева КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР ВЪВ ФЕЙСБУК НА ПРОЯВАТА: Браво! Тази акция измива срама от приемането на позора! Историчес-ката истина трябва да се уважава. Народ, който не уважава историческата истина за случилото се със самия него, няма как да има достойно бъдеще. Такъв народ не заслужава достойно бъдеще. Пък и достой-но настояще не заслужава – не само бъде-ще!

ОТКРИТ УРОК ПО ИСТОРИЯ, НАЦИОНАЛ-НА ПАМЕТ И ПОЗИЦИЯ НА ГРАЖДАНИ, ЖИВЕЕЩИ В СЪВРЕМЕННА ЕВРОПЕЙС-КА НЕКОЛОНИАЛНА ДЪРЖАВА

четвъртък, 11 септември 2014 г.

С боя и без боя(зън) пред МОЧА Автор: Иво Инджев

Инициативата за демонтиране на Монумента на окупационната червена ар-мия (МОЧА) организира в София “нервокъс”

за пазителите на господарската съветска колониална символика под надслов

Баща ми бояджията

Понеделник, 15 септември, първи-ят учебен ден, от 18 ч.

Да се съберем пред МОЧА (Мону-мент на окупационната червена армия) след работа, “въоръжени” до зъби с бояджийски принадлежности и да опънем нервите на цивилните милиционери, пазещи в храсти-те…

Открит урок по история, национал-на памет и позиция на граждани, живеещи в съвременна европейска НЕКОЛОНИАЛНА държава.

Вземете всички налични деца, по-ловинки и приятели, и заповядайте след 18.00 да изпием по питие, размахвайки четки, валяци и прочее смъртоносни за евразийското присъствие “оръжия” …

“Свобода или СССР”. Аз съм за първото.

ОЧЕВИДНИЯТ „СИМБИОЗ” МЕЖДУ УЖ ВРАЖДУВАЩИТЕ СОЦИАЛИСТИ И ГЕРБ В ЕДНО ОТНОШЕНИЕ: НЯМА РАЗЛИКА В ПОЗИЦИЯТА ИМ СПРЯМО РУСКАТА АГ-РЕСИЯ

септември 12, 2014

Из: Партийният ни “елит” е единен (в обслужването на Путин), Автор: Иво Ин-джев

35 Голяма част от американците и ев-

ропейците гледат негативно на Русия и са склонни да подкрепят Украйна, дори това да усложни отношенията с Москва, посочва годишното проучване “Трансатлантически тенденции”, публикувано в сряда от амери-канския институт “Джърман маршал фънд” (German Marshall Fund).

Според допитването 71% от аме-риканците и 68% от европейците имат не-добро мнение за Русия. 58 на сто от запита-ните европейци (в Германия, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Испания, Гърция, Швеция) смятат, че трябва да се продължи икономи-ческата и политическа помощ за Украйна, дори това да носи риск за увеличаване на конфликта с Русия.

Че българите не си падат по нищо руско се вижда от бита на българина и особено от предпочитаните от българите дестинации за живот и работа извън стра-ната – ориентирани са изцяло на запад. Друг е въпросът, че щедро спонсорираната от Москва проруска любвеобвилност тук има свойството да се надува (ана)болно по сборища подобно на онези зверчета в при-родата, които разчитат да стреснат против-ника като се наежват, за да изглеждат по-големи.

… Да сте чули и видели българи да се кланят на САЩ, Германия, Великобрита-ния или Франция на многолюдни сборища, на които да ги събират от цялата страна с автобуси, за да постигнат ефекта на голя-мата бройка ( което би се получило без проблем, ако някой плати стотици автобуси да извозят безплатно желаещите да веят на някой спонсориран пикник съответните знаменца)?

Няма и да чуете. Западните де-мокрации не харчат пари за пазаруване на такъв вид платена любов. Те постигат сим-патиите много по-ефективно по естествен път чрез успешния пример, около който гравитират близо милион и половина бъл-гарски емигранти.

… Сръбският виц, коментиращ де-лението на Запад и Изток в немския кон-текст от едно време, говореше за „източно немачко” и „западно имачко”. Днес нашият „елит” отново се прехласва по източното – в смисъл, че немее угоднически пред безоб-разията на изтока, но търси имането си все така на запад. Неудобният въпрос защо лакомията им не желае да се угоява на щедрата за послушниците руска ясла би трябвало да им бъде задаван всеки път, когато застанат пред публиката с лъжливите си физиономии.

… Нищо подобно не се случва на левия фронт у нас и в…Брюксел, където лидерът на ПЕС Сергей Станишев не е изрекъл нито една публично известна дума срещу Путин. А европейските социалисти си го търпят по същия абсурден начин, по който ЕНП приема Борисов за свой. Май са

решили, че е по-добре да държат под око край себе си добре известните троянски коне на Путин, отколкото да ги пуснат на свобода от златната клетка на европейските партийни семейства и като озлобени дивер-санти („лазутчики” на руски) да извършат по-големи пакости. Опитомяването чрез хра-нилката е древен метод за вкарването на дивеча в оборите.

… Върхът на българските „стран-ности” обаче е очевидният „симбиоз” между уж враждуващите българските социалисти и ГЕРБ в едно отношение: няма разлика в позицията им спрямо руската агресия. Те упорито избягват да я нарекат така, както я определят колегите им от ПЕС и ЕНП.

Когато чуя Борисов да сподели ев-ропейската оценка за руската агресия, из-ползвайки евроатлантическия език, тогава ще приема, че е гражданин за европейско развитие на България. Сега той ламти за евразийската деградация на страната ни напълно солидарно със Станишев и сатели-тите им в българската политика.

… Ако извадите неподписани цита-ти за казаното досега от Борисов, Вигенин или Станишев за санкциите срещу Русия, трудно ще познаете кой от споменатите политици е авторът. Всички тук са за мир, благоденствие и просперитет, тюхкат се за щетите от руското ембарго, почесват се с витиевати празни приказки по кратуните само и само да не изтърват някоя критика към Путин (уж десният Борисов дори води в това наведено хоро – хвали се с приятелст-вото си с Путин, защото той му вярвал, че можел най-бързо да построи „Южен поток”). А пък по отношение на Украйна тези субекти са предимно загрижени за българското малцинство (което няма повече проблеми от останалите граждани в държавата по отношение на живота сред кризата, предиз-викана след натиска на Путин Украйна да се откаже от европейския си избор на разви-тие).

Така погледнато, България, поне що се отнася до т.н. политически каймак на страната, не е разделена. Тя е направо обединена от онова, което разделя света на изток и запад. Защото тук юздите са в ръце-те на уж препускащите към Европа, но обърнати назад и на изток каруцари, нато-варени с власт. Опонентите на това кару-царско препускане биват наричани с през-

рение от руския посланик в София Юрий Исаков „маргинали”. Нещо повече, те вече са повишени и в ранг„десни радикали” (т.е. вече стават опасни за Москва, нещо като украинци) от самото руско външно минис-терство.

Въпрос на време е обаче препус-кането с поглед назад да приключи в някоя канавка, може и по трасето за „Южен поток”, ако започнат да го рият като окоп на руския енергиен диктат в България. Първата копка направи Борисов през ноември 2012 г. Пос-ле с корупционната кирка се препотиха съратниците на Пеевски от кабинета Оре-шарски и след като бяха изтеглени да си починат (а и за наказание, че не изпълниха заръката да превърнат евроизборите в проруска победа), бодрият Борисов отново е линия да продължи започнатото.

И така, българите може да са раз-делени между Изтока и Запада, но това никак не личи на така наречените големи, водещи партии. Те са единни в изпълнение-то на казармената команда „равнис”, която идва от Москва.

Кога и как това несъответствие на партийното представителство на настрое-нията срещу българите, ще бъде преодоля-но и в България е въпрос, който ще се реши тогава, когато в България се намери органи-зирана сила за отпор на окопалия се тук съветски реваншизъм.

НАЙ-ЕСТЕСТВЕНОТО СЪСТОЯНИЕ НА НОРМАЛНИТЕ ХОРА Е ДА ОБИЧАТ ИС-ТИНАТА И СВОБОДАТА – И ДА СЕ ОТВ-РАЩАВАТ ОТ ЛЪЖАТА И ОТ ТИРАНИЯТА

По публикацията в моя блог със заглавие Открит урок по история, нацио-нална памет и позиция на граждани, живеещи в съвременна европейска НЕ-КОЛОНИАЛНА държава, която всъщност е препубликация на съобщение от блога на Иво Инджев със заглавие С боя и без боя(зън) пред МОЧА, дежурният комента-тор в моя блог по русофилската и пропутин-ската пропаганда, именно щатният агитатор на Путин, Русия и нашите рубладжии в моя блог, носещ името Bacho Кольо, се почувс-тва да напише един коментар, за който, предполагам, съвсем скоро ще стане пиш-ман, ще съжали, че си го е позволил, особе-но като прочете моя анализ на казаното от

36 самия него; ето и двете в нужната за разби-рането последователност: Bacho Кольо каза: Ако ви се случи да по-паднете на интервю на И. Инджев по те-левизията, наблюдавайте внимателно! Инджев има живо, одухотворено и интели-гентно лице. И когато е спокоен, и когато е въодушевен неговото лице излъчва доб-рожелателност, благородство дори.

Ноооо... докато спомене "Русия" или "Путин". Наблюдавайте как на секун-дата това лице се разкривява, губи чер-тите си, придобива вид на човек, сякаш болен от дисплазия. Чини ми се, че русо-фобията му вече е напуснала областта на психологията и психиатрията, вече е проникнала на генетично ниво и е на път да го порази анатомично.

На което моя милост отвърна ето какво:

Прав си, драги Колю, твърдението ти е верно, напълно го споделям; но то заслужава известно тълкуване, та сам да проумееш колко важно нещо си открил; ето моето най-основателно тълкуване:

Това състояние, което се опитваш да опишеш, е съвсем естественото със-тояние на нормалните хора, които имат едни също така най-естествени реакции спрямо лъжата и лъжците, които в днешния свят се асоциират със страна като Русия и с нейния вожд, именно таваришч-императорът Путин: за твоя изненада, Ко-лю, някои хора се гнусим от лъжата и от лъжците, Колю – и това се проявява дори на генетично ниво. Ние, правдолюбивите хора, сме от някаква особена и различна кръвна група, генът ни е друг, за разлика от вас, разлика от тия, които като чуете някаква руска лъжа или видите лъжливото лице на таваришч-императора Путин, даже се раз-тапяте от умиление, което пък говори за това, че упоменатата извратеност е успяла да ви порази даже и на генетично ниво.

Общо взето аз като философ ще си позволя да кажа, че човечеството се дели на два основни човешки типа, именно на поклонници на лъжата, и такива хора, предполагам, силно сте привързани към страната, символизираща лъжата и нейния самонадеян лъжлив фюрер, именно Русия, и правдолюбиви хора, които генетически се отвращават от лъжата и от лъжците, такива хора затова толкова силно се въз-мущаваме когато чуем думи като Русия и

Путин, причината защо това е така вече обясних по-горе. Даже, ако изходим от из-вестното фундаментално твърдение на Спасителя Христос – Познайте истината, защото истината ще ви направи свобод-ни! – можем да извадим още изводи в инте-ресуващата ни посока, примерно поне тези два:

1.) Поклонниците на лъжата, имен-но поклонниците на путинска Русия и на Путин, са поклонници също така и на тира-нията и на робството, такива хора затова толкова силно и сърдечно са привързани към имперска Русия и император-таваришчът Путин, щото неговата Русия в днешния свят символизира пълната деспо-тия и тирания, пълното неприемане на свободата, а също така и на истината, щото свобода и истина, както се знае, са органично и неделимо свързани.

2.) Тия като Иво Инджев, като моя милост и пр., именно хората, дето сме правдолюбиви, на това именно основание сме също така и силно свободолюбиви, а обичайки свободата, обичаме също така страната, която се отъждествява със свобо-дата, страната, която символизира свобо-дата – и това е Америка, това са Съедине-ните щати на Америка. Не може човек да обича свободата и да не обича Америка, както е невъзможно човек да обича Путин и Русия и в същото време да се прекланя пред свободата, тия неща са изключени, това нещо е абсурд, е абсолютна невъз-можност. Обичащите Путин и богоговеещи-те пред имперска путинска Русия в днешно време са върли врагове на свободата и като такива силно мразят Америка, страната на свободата, най-твърдият, най-мощният и затова непоклатиият бастион на свободата в съвременния свят.

Тия неща са очевидни, те са така близки до ума, че просто не могат да се отричат и затова не се нуждаят от никакви особени "доказателства". Те се разбират със сърцето, един вид генетично, или имаш този генетичен код на свободолюбивия и правдолюбив човек, или го нямаш – и тогава си поклонник на лъжата и на тира-нията, сиреч, си зъл враг на свободата и на истината, сиреч, си поклонник на Путин-ска Русия и на самия таваришч-император Путин. Това е, просто е. Това е цялата истина по повдигнатия от теб въпрос, за

което ти благодаря, щото ми даде възмож-ността да припомня тия базисни човешки истини, които следва да се знаят от всеки човек.

Радвам се, че си го забелязал, ала не можа да си го обясниш, ето, помогнах ти да го проумееш, за което, надявам се, ще си ми твърде благодарен, щото разкрих какво именно се таи в сърцата както на приятели-те на Русия и на Путин, така и на ония от нас, които, в съответствие с истината, нари-чаме Путин най-зъл свободоненавистник на нашето време, а пък неговата Русия я възприемаме като бастион на тиранията, на агресията, на ненавистта спрямо сво-бодата. Да, Путинска Русия е страната на лъжата, щото ако и за миг масовият руснак прозре истината, той мигновено ще се отв-рати от диктатора си и от неговата полити-ка.

Ето затова Путин така жестоко на-казва сега украинците: щото дадоха пример, че и на Изток е възможно хората да обикнат свободата и да се погнусят от тиранията. Този украински пример е така заразителен, че Путин се разтрепера, откачи и тръгна да воюва с Украйна, а оттук и с целия свобо-долюбив и правдолюбив западен свят, щото ние, приятелите на истината и на свободата, сме неизбежно и приятели на тъй свободолюбивите и правдолюбиви украинци. И по този начин свободоненавис-тникът Путин направи всичко нужно та да се сгромоляса в най-скоро време империята на злото – злото именно е лъжата и тира-нията, всеки нормален човек знае тия неща, но за поклонниците на Путин те са чужди – която той се опита да възкреси, ала едва ли ще успее, ще си счупи врата като Хитлер и като други такива свободоненавистници, правдонанавестници и човеконенавистници като него от историята; и то съвсем скоро ще го сполети тази неизбежна, неотвратима за тираните участ.

Само работата е страданията на руснаците и на околните страни да са по-малко, щото побъркан диктатор е способен да нанесе страшни поражения – ако не бъде обезвреден по-умно; ще видим как ще се развият събитията в тази посока.

Това си казахме с поклонника на Путин и на путинска Русия, дето е дежурен в моя блог по провеждането на най-новите путински опорни пропагандни точки. Хубав

37 ден на всички! Обичайте с цялото си сърце истината, гнусете се от лъжата и от лъжците – няма да загубите. И свободата обичайте с цялото си сърце. Който обикне истината и свободата, който успее да се освободи от робуването пред лъжата и пред тиранията, такъв човек вече не е същият: пред него са открити невиждани по-преди хоризонти на свободния, на съзидателния, на плодотвор-ния, на автентичния човешки живот. Ето това искам да ви пожелая да ви се случи, този поврат в съзнанието и в живота ви го пожелавам от цялото си сърце! Вярвам, че ако го пожелаете истински, неизбежно ще го постигнете, но трябва да го пожелаете истински, сиреч, с цялото си сърце... иначе не стават работите, изобщо не стават, по-ловинчатостите тук са невъзможни...

ВЪПРОС С МОЛБА ЗА ПОМОЩ

Искам да попитам нещо, което ме впечатлява напоследък, пък съм обезпоко-ен, понеже съвсем не разбирам от тия не-ща: става дума за това, че като сложа пока-залеца на мишката (курсора) върху някаква снимка или дори линк моментално се показ-ва отгоре някакво друго изображение, било някаква странна реклама, било нещо друго, което, съгласете се, е доста дразнещо. Понеже нищичко не разбирам, заради това странно, необичайно държание или поведе-ние започнах да се страхувам да не би компютърът ми да се е заразил с някакъв вирус – вие как мислите, има ли почва едно такова допускане?

Някои хора ми казаха, че и те били забелязали нещо подобно в блога ми, дали пък блогът ми не е заразен с вирус? Да, но такива странни непоискани изображения върху разните изображения се появяват и върху други сайтове, какво означава това, опасно нещо ли е или е някаква новост, която за мен лично, признавам си, е много дразнеща?! Да, защото ми нарушава свобо-дата и някакви реклами ми се тикат в носа без да съм поискал да ги видя. А ако е ви-рус, какво да правя, как да се избавя от него? – ето тия неща ме безпокоят, ако някой ми помогне с коментар или съвет, ще съм му много благодарен!

Предварително моля за извинение по причина на невежеството ми, което веро-ятно се съдържа във въпроса ми, но аз

съвсем нямам претенция, че разбирам от тези неща, тъй че няма нищо странно, че задавам такива вероятно глупави въпроси...

Една схема от моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, чието пето (пълно) издание предстои да излезе до края на септември т.г.

Модел на “структурата” душата ЗАБЕЛЕЖКА: Впрочем, ако някой може да преначертае на чисто тази същата схема (понеже тя е копирано от първото изда-ние на книгата, излязло в далечната 1997 г.) и поради това е доста неугледна, и ми изпрати изображението, ще му бъда много благодарен.

РАЗХОДКА ИЗ ЦЕНТЪРА НА ПЛОВДИВ В ЕДИН ПЕТЪЧЕН СЕПТЕМВРИЙСКИ ДЕН КЪМ КРАЯ НА ЛЯТОТО

ВИДЕО

Приятно гледане! Предполагам, че ще е интересно за българите, които са далеч от България и сега нямат тази въз-можност да се разходят из Пловдив или който и да е друг български град. Е, аз се разходих и заради тях и се опитах да им предам някаква част от настроението, което носи в себе си този хем древен, хем доста съвременен – един вид изцяло непреходен град.

Разходка из Санкт Петербург

ВИДЕО

В този град моя милост беше сту-дент по философия в периода 1980-1983 г. И още по-подробен филм, представящ красотите на северната Венеция:

А сега разгледайте и Ермитажа

(няма да съжалявате ако го сторите):

ДОКАТО ДЪРЖАВАТА НЕ СЕ ОТТЕГЛИ ИЗЦЯЛО ОТ СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИ-ЕТО, НЕЩАТА НЯМА ДА ПОТРЪГНАТ, НЯМА ДА БЪДАТ ПОСТАВЕНИ НА ВЯР-НАТА ОСНОВА

петък, 12 септември 2014 г.

Във връзка с информацията със заглавие МОН заговори за закриване на университети до 2016 г., премахва 3-годишния бакалавър се е започнала инте-ресна дискусия на едно място в интернет; ето откъс, съдържащ най-интересното от нея: Boris Rangelov каза: Време е! У нас има 50 ВУЗ за 7 млн. население (1 ВУЗ на всеки 140 000 души), в Германия 400 за 80 млн. (това прави 1 ВУЗ за всеки 200 000 души, без да броим чуждестранните студенти). George Kuman каза: В България само който не е пожелал, не е станал вишист! Няма контрол, раздават се дипломи на килограм, а образователната ни система затъва все повече!! Julian Popov каза: Поредна грешка. Ре-формата на образованието трябва да за-почне от средното образование и да се съсредоточи предимно там. Svetoslav Alexandrov каза: Проблемът с университетите и дипломите не е уникален и не е само български. Американците из-ползват термина "diploma mill" за всяка една неакредитирана фирма, която се зове университет и раздава дипломи. Понеже това си е фирма, която си плаща данъците, ти нищо не можеш да й направиш. В САЩ специално има университети, които бълват дипломи за астролози и младоземни креа-ционисти. Съответно навсякъде е фрашкано с хора, които се наричат висшисти. И всеки

38 може да те направи професор. Типичен пример е Патриотичният Библейски Универ-ситет.

Извън САЩ, не е изненадващо, че най-голям процент на подобни diploma mill(s) е в Европа. Само във Великобритания са регистрирани 339 фейк учебни заведе-ния. И там даже проблемът е доста серио-зен – има държавна забрана подобни учеб-ни заведения да работят, но те казват: "Ние имаме акредитация от чужда държава". Чужда държава, но кой знае кой креацио-нистичен институт издава "акредитацията".

Това, което министърката предла-га, е много хубаво: "кардинална промяна в начина на акредитация на университетите". Щом се затегне контролът и качеството, ще лъсне кои университети у нас са истински и кои - не. Ангел Грънчаров каза: Не стават тия неща с държавен "контрол на качеството" на образованието, съвсем не стават така тия неща, да се мисли така е проява на много старо мислене: съблазните на свободата не се лекуват с... несвобода, а се лекуват с... още повече свобода; свободата е средство-то да се преодолеят съблазните на свобо-дата, а не несвободата на държавния конт-рол, щото несвободата нищо свястно не ражда; това дясномислещи хора би следва-ло да го знаят изначално, ала изглежда не го знаят, а ако не го знаят, явно не са дяс-номислещи...

А това, което пише г-н Попов, а именно, че реформата в образованието трябва да започне от средното образование и да се съсредоточи в него, е точно така, това е една истина. Средното образование задава матрицата, а когато матрицата е сбъркана, всичко друго по-нататък е сбър-кано. Оправянето трябва да дойде ако не-щата бъдат сложени на адекватната почва в сферата на средното, сиреч, на доунивер-ситетското образование, където най-решаващ е етапът на началното образова-ние, там именно се полага основата, а у нас там нещата са най-объркани, оттам именно почва цялото объркване. Всички у нас е тъкмо наопаки на това както трябва да бъде, държавата дирижира всичко, а исти-ната е, че докато държавата не се оттегли съвсем от тази сфера, нещата в нея никога няма да потръгнат. Държавата се оттегли от културата, нещата потръгнаха; държавата се оттегли от икономиката, нещата потръг-наха и бяха сложени на вярната основа (частната собственост, частният бизнес); държава се оттегли от търговията, нещата в тази сфера процъфтяха; щом държавата се оттегли от каквато и да било сфера на жи-вота, работите потръгват.

Само от образованието държавата не се е оттеглила (и от здравеопазването също така все още частично дирижира нещата), в образованието обаче тя има пълен контрол, както в ерата на комунизма,

само там нещата са в корена си сбъркани и извратени. Изводът е близък до ума, да видим обаче дали ще бъде направен – и кога по-точно ще бъде направен този прос-тичък извод. Имам предвид да бъде напра-вен от наште дясномислещи политици, щото от другите, от чалга-политиците ни, аз не чакам нищо свястно.

ОЩЕ ЗА КУЛИТЕ-БЛИЗНАЦИ В НЮ ЙОРК

Виж още снимки ето тук: Поглед отвътре на кулите-близнаци Естонски емигрант оставя единствените интериорни снимки след 11 септември

НАИСТИНА ПАТРИАРШЕСКАТА КАТЕД-РАЛА НА БЪЛГАРИЯ НЕ ТРЯБВА ДА НОСИ ИМЕТО НА НЯКАКЪВ СИ РУСКИ КНЯЗ!

Из: Горан Благоев иска преименуване на „Свети Александър Невски”

Журналистът Горан Благоев зая-ви пред БНР, че според него храм-паметникът „Свети Александър Невски” трябва да носи друго име, защото насто-ящото няма нищо общо с България.

Благоев припомни, че честваме и 90-годишнината от освещаването на Храм-паметника „Св. Александър Невски“. „В центъра на София най-големият храм на православна България е свързан с всичко друго, но не и с православието по българс-ките земи или с православието на Балкани-те. Как за толкова дълго време не се намери един, който да постави въпроса за преиме-нуването на този храм (бел.ред. - на името на Светите братя Кирил и Методий), но по един осмислен начин за цялата нация. /…/ Твърде парадоксално е най-големият храм на България, патриаршеска катедрала, да носи името на светец, който няма нищо общо с нашите земи”, заяви той. /БЛИЦ КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА:

"... Храмът е посветен на Алексан-дър Невски, известен с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро, провъзгласен за светец от руската православна църква. Александър Невски е патрон на руския император Александър II и названието на храма е израз на благодар-ността на българите към Русия в лицето на императора. След като руската флота бом-бардира гр. Варна на 14 октомври 1915 г. обществените реакции са толкова остри, че се стига до преименуването на храм-паметника в „Св. св. Кирил и Методий”. Това става с пълен консенсус от парламента (в това число и опозицията) и правителство. Всъщност решението не е толкова за преи-менуване, а за възстановяване на първона-чално замисленото име “Св.св. Кирил и Методий”. Дори отявленият русофил Иван Вазов приветства преименуването.

През 1920 г. отново е върнато пър-воначалното име „Св. Александър Невс-ки“..."

ИНТЕРЕСНО Е НАИСТИНА ЗАЩО НАЙ-ПРОСПЕРИРАЩАТА, МОДЕРНА И НАП-РЕДНАЛА НАЦИЯ В СВЕТА Е ТАКА ПРИ-ВЪРЗАНА КЪМ БОГА?

??????????

ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ С ГИД ПО ЛОНДОН – И ИНТЕРЕСЕН ФИЛМ ЗА КРАЛИЦА ЕЛИЗА-БЕТ ВТОРА

39 петък, 12 септември 2014 г.

ВИДЕО

ПОЛИТИЧЕСКИ (В ТОВА ЧИСЛО И РУСКИ) НЕПРИЯТЕЛИ НА БЛОГА МИ СЕ ОПИТ-ВАТ ДА ГО УНИЩОЖАТ

Г-н Иван Кованджиев вчера ме уведоми за следното:

След отварянето на сайта се по-казва следното предупреждение:

Този блог (той принадлежи на рус-кия опозиционер на Путин Яшин) дето е източник на злонамерен софтуер, се наложи да го отстраня от своя списък с блогове, но дали това решава проблема? Дали и на други хора не им се случва същото в мо-мента, т.е. проблемът да продължава? На мен ми се стори, че има известна промяна, някакво подобрение след отстраняването на този блог, но знае ли се, аз от тези неща нищо не разбирам. Ами ако направят така, че и моят блог да почне да бъде идентифи-циран или категоризиран като "блог, източ-ник на злонамерен софтуер", тогава какво да правя?

Тия, които атакуват блога ми, нека все пак да знаят, че аз все пак свалих (екс-портирах) файла на блога си, така че и да успеят да го съсипят, аз ще го възстановя отново; пита се, какъв е смисълът? А моят блог винаги ще бъде проблем на моите политически (и руски в това число) неприя-тели, тъй че не е начинът да се разправят с мен. Няма да ме накарат да млъкна при никакви условия, тъй че за какво изобщо се морят? Ето, прочее, краткия ми разговор с читатели на блога от снощи:

Мариана Чобану също потвърди, че и при нея има същия проблем при отва-ряне на блога ми: Да. Ангел Грънчаров каза: Какво може да означава това? И на какво се дължи? Хак-нат ли ми е блогът? Иван Кованджиев каза: Нещо такова... Ангел Грънчаров каза: Другарите явно успяха да ми отмъстят за всичко! Другарите кагебисти...

След като отстраних блогът, дето е източник на злонамерен софтуер, попитах нещо, което сега и вас питам; ето какво:

Бихте ли опитали да влезете още веднъж в блога ми? Успях да премахна един адрес от блога, мисля, че се е дължало всичко на него. Моля да опитате още вед-нъж да видим какво ще се получи, дали безпроблемно ще се открие страницата ми...

Благодаря предварително! Хубав ден на всички! Приятна почивка в съботния ден!

ДЕМОРАЛИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ ЖИВОТ ПО МОЕТО РАЗБИРАНЕ ИДЕ ОТТУК – ОТ ПЪЛНАТА ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ НА ЖИВОТА В УЧИЛИЩНИТЕ ОБЩНОСТИ

Атаките срещу блога ми продъл-жават – а е ясно в чий интерес може да е съсипването на един блог с ярка политичес-ка и гражданска позиция като моя – но дока-то злосторниците успеят да извършат пък-леното си дело, аз продължавам да пиша; и тази сутрин ми се иска да напиша есе или статия по един проблем, който ме гложди от няколко дни. Той е свързан със ситуацията в нашата образователна система; искам написаното тази сутрин да го направя в статия, която да изпратя до някои медии, интересно ми е дали някоя ще се заинтере-сува все пак от проблемите, ето, иде първи-ят учебен ден, а на първия учебен ден всич-ки поне се преструват, че силно се интере-суват; на другия ден вече всичко забравят и нещата продължават да си текат по старо-му, в добре познатите утъпкани коловози. Така е у нас, всяко чудо – за един, най-много два-три дни само...

Обикновено за образованието се говори само когато се обсъждат някои дре-болии, примерно, поредната министърка като заговори за своите "епични риформи", свеждащи се, примерно, до това учениците да учат от... един учебник само (та главите им да станат по-приятно четириъгълно оформени)! Или когато, примерно, някой пусне слуха, че Вазов или Ботев "нямало било повече да бъдат учени в наште учи-лища", което е същинска благодат за разни-те патриотари, излизащи мигновено на мегдана и почващи да се тупкат по космяса-лите гърди, крещейки с пяна на устата свои-те прочувствени вопли на тема "Накъде

вече отива България?!" и пр. Или какви нови мерки за натиск върху учениците ще измис-лим с оглед да ги накараме да са послушни в часовете, с оглед "затягане на дисципли-ната": ето, сега някои директори измислиха да забранят смартфоните, леле, панацеята вече е намерена: забрани, забрани, само забрани ще оправят положението, тава-ришчи, давайте да забраним всичко, що още не сме се сетили да забраним! И всички училищни директорки, щото обикновено са страшни "модернистки", ще подкрепят "ре-волюционната иновация", ще отвърнат единодушно на почина – и те ще забранят смартфоните: е, и какво от това? Минава някаква вълна от коментари за поредната глупост на министерските или директорски-те чиновници и всичко пак утихва, всички забравят за горкото многострадално бъл-гарско образование, чието блато продължа-ва необезпокоявано да излъчва зловонните си и отровни изпарения. Съвсем рядко някой се опитва да обхване проблемите в тяхната цялост, да предложи решителен изход, но такива "странници" кой ли пък ги слуша? И всичко си тече ли тече в старото и добре познато русло: какво, свобода ли, откъде-накъде, ний свобода не щем, на нас в кошарата или в кочината, наречена "бъл-гарско образование", си ни харесва, на когото не харесва, да иде да преподава... на Агората, нека да иде да се прави на Сократ. Това последното ми го заяви съвсем офи-циално инспекторката по философия в Пловдив А.Кръстанова по повод на това, че моя милост, след 30 години активна препо-давателска дейност, беше уволнена и изго-нена от системата най-позорно, именно като "несправящ" се, бях обявен от една само-забравила се директорка за "пълен нека-дърник" и бях уволнен по безцеремонно груб начин. И така беше даден пример на другите учители да мълчат, да си подвиват опашката, да са послушни, щото нали знае-те у нас как е: "Който слушка - папка, който не слушка – не папка!". Нали така възпита-ват невръстните дечица учителките още от детската ясла? Туй златно правило е стана-ло нещо като матрица на цялостните отно-шения не само в българското школо, а и в обществото ни като цяло, щото от всички се знае, че школото е огледало на обществото, а пък обществото е нещо като проекция на зададеното в школото – и като манталитет, и като съзнание, и като модели на поведе-ние, и като ценности, и като всичко.

Имаме един ретрограден закон за образованието, който от години се гласят да променят, ала в Парламента "все не стига време" за приемането на нов и съвременен закон, все се отлага "новата революционна промяна", явно мнозина, ако не всички, системата ги устройва, сиреч, са заинтере-совани от запазването й. Е, не устройва някакви си там "аутсайдери" като моя ми-лост, но голяма работа, те, вечно недовол-ните мърморковци, са нищожно малцинство,

40 важно е че мнозинството е доволно, нали така, драги другари болшевики? Да, болше-визмът в българското образование, болше-визмът като най-зъл, подъл и дивашки ко-мунизъм си е създал най-уютно гнезденце в системата на българското образование, вие това нима не го знаете? Нищо, повтарям, абсолютно нищо, същностно и принципно, не беше променено в българското образо-вание за тия епични 25 години на "епохални и кардинални" промени, системата тук про-дължава да е абсолютно същата каквато е била в съветското образование през 30-те години на ХХ век, тази система беше приса-дена в българското образование след 9 септември 1944 г. и тя надживя, подобно на неунищожим тумор, и комунизма, и кому-нистите, и всичко, тя и в момента изглежда в цветущо състояние и нищо чудно всички нас да надживее. Каква е тази система аз безброй пъти съм писал в книгите и в стати-ите си за образованието: това е една сво-бодоненавистническа административно-командна и директивна система, в която държавата (разбирай: държавния чиновник, бюрократът-всезнайко) решава и командва всичко, а пък реалните участници в самия образователен, познавателен и възпитате-лен (личностно формиращ) процес, именно учителите, учениците и родителите, са лишени от каквито и да било права да ре-шават ония въпроси, които пряко ги засягат; от тях се иска само послушание и изпълни-телност, от тях се иска само да не мърдат от "правата линия", свободата пък е забра-вена и забранена дума в тази абсурдна и човеконенавистническа или противочовеш-ка система. Това е положението, то трябва да се признае, ала интересното е, че мнози-на даже не съзнават колко е порочна самата система, напротив, самата й порочност се разглежда като "добродетел", затуй за нес-полуките на изцяло сгрешената система винят тъкмо... свободата; по логиката на тия немислещи създания "прекрасната ни сис-тема" била развалена от "проклетите либе-рали", които в годините на прехода, видите ли, всичко били съсипали в нашето тъй бляскаво социалистическо образование; всичко било рухнало тъкмо заради опитите системата да бъде "либерализирана", си-реч, свободата у нас тия късни мохикани на комунизма продължават да я размахват само като плашило. Разбира се, в рамките на абсурдната система всичко се възприема тъкмо наопаки на истинското, на действи-телното положение: прокудената от систе-мата свобода не може да й е навредила с нещо тъкмо поради отсъствието си, тъкмо поради липсата си! Разковничето е просто и аз за това вчера вече писах ето тук: Докато държавата не се оттегли изцяло от сфе-рата на образованието, нещата няма да потръгнат, няма да бъдат поставени на вярната основа, а погледнете как реагира на тезата ми един млад човек, който при това претендира, че е... дясномислещ:

Svetoslav Alexandrov каза: Е това, което казвате, ми се струва не свобода, а свобо-дия. Контрол в образованието има още на ниво оценки. Както имаме оценки за учени-ците, така трябва да има оценки и за учеб-ните заведения и дали покриват изисквани-ята за специалностите. Става въпрос за образование и наука. Не за иху-аху.

Виждате ли как се възприема една най-простичка мисъл, изказана от мен, и то, повтарям, от члад човек, имащ претенцията, че е дясномислещ; е, отвърнах му ето как, но какво от това, нима той ще ме разбере: Ангел Грънчаров каза: Неразбиращите свободата имат тази боязън от нея, която се изразява в употребата на типично българс-ката дума "свободия", дума, която уважа-ващите свободата хора изобщо не употре-бяват, не си позволяват да употребяват. Говорим за държавния контрол, за контрола на чиновника, на държавната бюрокрация; не зная дали ви хрумва, но има една съ-вършено друга и при това автентична фор-ма на контрол, именно самоконтролът, който свободните субекти на някоя дейност сами осъществяват: ето това е истинският контрол, истинската отговорност е неотде-лима от свободата. Без свобода няма отго-ворност, а има само произвол на самозаб-равили се чиновници-диктатори, има също така и пълна безотговорност на всички в системата, има анархия. Не свободата е причина за произвола и анархията, а липса-та на свобода, неразбирането на свободата е коренът на всички български проблеми.

Но тия неща у нас съвсем не се разбират, ние по рефлекс, изработен от времето на комунизма и стигнал най-вероятно дори до гените на нацията (сиреч, повредил я изцяло), разчитаме, че държа-вата, държавният чиновник ще оправи всич-ко; е, няма да нищо да оправи, а всичко разваля и опорочава. Няма да го оправи в същата степен, в която няма да угасне пожарът, гасен с... бензин. Точно с това, от което е болна образователната ни система (прекомерна намеса на държавата, ние в образованието имаме пълен диктат, моно-пол и хегемония на държавната бюрокрация върху тази сфера на духовния живот), точно с това вие предлагате тя да бъде "лекува-на", правете си сам сметка дали това някога може да стане.

Казах това на този млад човек, докторант при това, а той замълча, явно е "силно шокиран" от моето "крайно" и дори, допускам, "екстремистко" разбиране - по неговото възприятие. Правите ли си сметка какво означава това мълчание? Ами озна-чава неразбиране и то на най-елементарни същностни обаче характеристики на разви-тото и личностно обагрено съзнание за свобода. Свободата у нас се възприема като "страшилище", което всичко ще съсипе, ето, съсипала е вече нашата университетс-ка система, но, слава Богу, в средните учи-

лища свободата още е нежелана гостенка, допуснем ли я обаче там, майка ни жална – нали така мислите и вие, признайте си го де, бъдете поне малко честни?!

Аз преставам тук да пиша в този общ, принципен, глобален план, понеже ми се ще да опиша нещо, което според мен е много важно. Ще наблегна на един най-зловреден дефект на системата, който всекидневно нанася неизчислими пораже-ния върху съзнанията на всички, които са вградени в самата система. Става дума пълното всевластие, за авторитаризма на училищните директори; по закон тези дирек-тори имат огромни права, стигащи дотам да регулират и командват всичко, включително държейки най-важните за българската душа "инструменти" и "продукти", именно ножа, хляба и... сиренето! Директорът вече е господар и на бюджета, разпределя парите, възнаграждава с пари послушните и санк-ционира, ощетява "неправилно мислещите", тях именно ги обявява за некадърни и пр.; директорът може всичко, само дето не може да командва изгрева на Слънцето, но и по този въпрос следва да помислим дали да не дадем по-големи права на директорите. Аз преди време препубликувах в блога една дискусия, проведена в пернишки сайт (виж: Разтърсваща в своята безпощадна пря-мота дискусия за катастрофата на бъл-гарското образование и училище и също Продължение на дискусията за катаст-рофалното положение в образователна-та сфера на България), след това и пети-ция писахме по този повод (виж Петицията под надслов "За същинска демокрация в българското образование" беше изпрате-на на Президента, Министър-председателя и Министъра на образованието и науката), където учители предимно се жалваха от тежката, от непоносимата вече ситуация в училищата, огромната част от хората съв-сем справедливо искаха някак да се ограни-чи това непоносимо директорско всевлас-тие, необходимо израждащо се в директорс-ки произвол и тормоз на училищните, на образователните общности. Та ми се ще да поразсъждавам в принципен план върху този възлов момент. Аз от няколко години в блога си описвах конкретни рецидиви на директорски произвол, точно по тази причи-на и бях уволнен, въпросната директорка точно за това ме и уволни, но ето сега искам да поставя нещата на съвсем принципна основа, щото въпросната женица няма кой знае каква вина за случилото се, тя просто изпълни това, което системата й вменява; тя е просто една изпълнителна администра-торка, която с оглед векуването си в систе-мата прави нужното да я предпазва от вся-какви беди – особено пък от "злодеи" като мен, дето отвътре искат да рушат "милата система". Та предупреждавам, написаното по-долу или това, което следва оттук-нататък, има общ, принципен план и не визира никоя конкретна административна

41 особа; аз оттук-нататък ще пиша единствено като изследовател на тия чудати феномени на българския живот.

Първо, да се запитаме: в рамките на системата какви особи или що за личнос-ти могат да се стремят към административ-ната директорска кариера? В училище най-интересното и най-същественото кое е? Ами как кое: общуването с младите, ученето, взаимодействието учител и ученици, в което се създава един най-фин духовен по естес-твото си продукт, именно младата личност. Това е най-интересното, най-вълнуващото, онова, което не може да се опише с думи, тук е "тръпката", която кара много хора, отдали се на учителстването, да пожертват всичко, с оглед да изпитват тия горчиви, но и сладки все пак плодове на учителстване-то. Казвам тия неща, щото искам да намек-на за следното: един способен, кадърен учител никога не би пожелал да пожертва съкровената страна на учителстването заради властта и кариерата на един обикно-вен администратор. Е, вярно, и мениджърс-ката дейност в училищата си има своите хубави страни, ако човек е наистина талан-тлив, но трябва да признаем, че истинските таланти в тази сфера са същинска рядкост. Щото това е още по-сложна дейност за работа и управление на хора, за която мал-цина имат нужните таланти и призваност. (Аз познавах такъв прекрасен училищен мениджър, неговото име е Венелин Пау-нов, аз много съм писал за редкия талант на бившия директор на ПГЕЕ-Пловдив, при когото имах щастието да работя цели 10 знаменателни и много плодотворни години.) Администрирането, особено пък в рамките на царящия в системата дух на казарме-ност, на подчинение, на незачитане на ученическия и учителския суверенитет, на пълна ненавист към свободомислието и пр., изобщо не е привлекателна дейност за оня, който има нужните качества да бъде добър учител; един кадърен, имащ таланта за тази изключително сложна духовна дейност учител никога няма да пожелае да става "канцеларски плъх" и пр.; добрите, кадърни-те учители се отдават всецяло на учителст-ването с всичките му трепети, с всичките му така горчиви понякога, но и много сладки иначе плодове. Затова стоят в образова-телната сфера истински кадърните учители, които, за жалост, в съществуващите усло-вия стават все по-малко - и това непремен-но, ако искаме да сме честни, следва да признаем.

Ако учителите не са кадърни, ако хората, които упражняват тази свята "про-фесия", са случайно и незаслужено попад-нали там, в родните училища, ако те не разбират и не са овладени от тайнствата и аз бих си позволил дори да кажа свещено-действията на учителския занаят (то е същинско изкуство, върховете на което достигат малцина!), ако тия хора, дето се изявяват на това поприще, просто не стават

за тази работа и по тази причина са станали слепи изпълнители на диктата на система-та, то нашите училища неизбежно почват да се превръщат в същински... зверилници! И те необходимо са се превърнали точно в зверилници, нарочно употребявам тази дума, та да изпъкнат по-ясно нещата. Тук-там в тази система все още съществуват сериозни и самоотвержени труженици на същинското образование, но тия хора са подложени обикновено на всекидневен тормоз, репресивната система никому не позволява личностна оригиналност, талан-тите в нея са нежелани, те пречат, те всичко развалят, щото талантът, за да се разгърне, иска едно-единствено нещо, иска свобода. Свободата за таланта именно е нещо като въздуха за всяко живо същество. Затова тия, които нехаят за своята свобода, които даже ненавиждат свободата, които ругаят свободолюбивите, сиреч, талантливите хора, това са обикновено хора крайно нека-дърни, а по тази причина и озлобени, тия хора именно правят нужното нашите учи-лища да са истински зверилници. Тия неща са прости и би следвало да се разбират от всички; е, аз зная добре, че те няма да бъдат признати от всички, по причина на това, че те са крайно неизгодни за мнозина, дето подобно на същински паразити незас-лужено се се впили в тялото на системата и смучат оттам жизненост, подхранвайки жалкото и презряното си съществуване.

Та ето извода, към който клонях: обикновено хора, които не стават за учите-ли, сиреч, са крайно посредствени и нека-дърни, в рамките на съществуващата сис-тема се насочват към административната кариера на училищен директор, едно поле, в което те си мислят, че ще могат безпроб-лемно да довегетират някак до заветната пенсия. Аз лично смятам, че за да си добър директор се искат много редки качества и таланти, правете си тогава сами сметката какво се получава, когато некадърник, който и за учител не става, се докопа до този пост. Тук нещата са прости: добър директор може да бъде един добър учител, като се искат и още някои други качества; но оня, който няма качествата да е добър учител (ако ги имаше, той едва ли щеше да възмечтае да става директор-администратор: щото тази длъжност има някои крайно неприятни страни, които предизвикват погнуса у талан-тливите, сиреч, свободолюбивите хора и личности!), правете си сами сметката какво ще се получи, когато некадърник седне на тъй мечтаното и заветно директорско крес-ло! Правите ли си тази сметка, удава ли ви се да изчислите (грубо поне) всекидневните поражения, които такава одиозна личност ще може да нанесе връз живота на училищ-ната общност? Трудно е, но опитайте поне. Ако искате, мога да ви кажа аз – ако този въпрос ви затруднява. Искате ли да ви кажа? Е, ще ви кажа все пак – за всеки

случай, в случай че сами не можете да изчислите тия възможни поражения.

То и за мен е трудно да опиша всичко това, виждате, сам съм си виновен: поставям си постоянно свръхзадачи, пък после изнемогвам в решаването им. Но какво да се прави, такава е съдбата на мислещия човек. Чакай сам да си се похва-ля, щото снощи чух в едно тъпо телевизи-онно шоу такъв лаф: никой друг не може да те похвали така добре както сам можеш да сториш това; или нещо такова, избяга ми от акъла тази бляскава мисъл, понеже съвсем неочаквано беше изтърсена в шоуто от ръсещия обикновено простотии водещ, аз бях задрямал, ето, пропуснах дошлата изневиделица мисъл. Та както и да е де, да не се отклонявам, ето вкратце моя отговор на въпроса какво обикновено прави типови-ят некадърник, поставен по волята на слу-чая или късмета на незаслужения директор-ски пост в едно училище?

Аз ще отвърна кратко: ами вреди, постоянно вреди, какво друго да прави? Вреди, всичко обърква, всичко прави тъкмо наопаки на както трябва да се прави, прави какви ли не простотии, гаври се с хората, тормози ги, тъпче ги, мачка ги, какво друго да прави? Всеки прави каквото умее, нека-дърникът на власт умее да прави само тия щуротии. Обкръжава се с пълни некадърни-ци като самия себе си, цяла една свита от лицемери и подлизурковци кръжи около него както мантията се влачи зад кралската особа. И тия хора от сутрин до вечер повта-рят ето това:

- Малее, шефе, колко си умен са-мо! Малее, шефе, колко са кадърен само! Малее, шефе, колко си хитър само! Малее, шефе, колко те обичам само, искаш ли да те цуна където кажеш? Не, ти само кажи, вед-нага ще те цуна без замисляне и то именно където кажеш! Леле, шефе, колко си убав даже! Леле, шефе, ти си същински убавец! Красив си, шефе, я земи назначи некоя красива даскалица тука да си имаме, пък знаеш ли кво може да стане? Шефе, откъ-дето и да те погледна, си пич на място, думи немам, мили шефе! Велик, свръхвелик си, най-любими шефе! Леле, какъв късмет имааме ний, че точно ти ни стана шеф! Лелее, какъв кеф, че ти си ни шеф, страхо-тен, си, наш скъпи шефе!

Ето това се говори от сутрин до късна вечер на ушенцето на мило усмихна-тия шеф – или шефка. За шефка няма да превеждам речта на дежурните подлизур-ковци, щото вие сами можете да си я преве-дете. Е, ще дам едно само допълнение, което е най-често срещаното ласкателство за госпожа директорката, щото да хвалиш една дама че е умна - тук моля дамите да ме прощават, но ще кажа нещо, което съм длъжен да кажа, колкото и да не им харес-ва! – та значи, да хвалиш една дама, че е умна, е крайно неуместно ласкателство,

42 което непременно ще прозвучи като подиг-равка. Шефката, значи, се хвали ето как:

- Малеее, мила дру... пардон, гос-пожо Х, днес пък само колко сте красива в туй спретнато костюмче?! Много Ви отиват тия дрехи, правят Ви с поне 30 години по-млада! Немам думи, мила госпожо дирек-тор! А как пък приятно ухаете - откъде го купихте тоз парфюм, дето сте се намазала днес? От Версаче ли? Малее, какъв кеф, че си имаме толкова убава и спретната шефка! Ох, чакайте да вдъхна по-пълно с цели гърди от уханието, което излъчвате, мила шефке! Какъв кеф, че Вие именно сте ни шефка, какво щастие е това за всички нас! Ний сме щастливци да бъдем под Вашето тъй прекрасно, мило и нежно ръководство!

Е, аз не знам точно как се хвали директор и директорка, щото хич не ме бива в това изкуство, лицемерието и подлизурст-вото хич, ама хич не ми се удават. Но вие сами се сещайте какви по-пищни хвалби могат да се измислят. Защо хвалят толкова шефката и шефа си ли? Как за какво? Нима не се досещате? Я не се излагайте де! Ами че тия дето хвалят най-усърдно, те ще получат най-голям дял от диференцираното заплащане в края на годината! То е просто, то е близо до ума защо така усърдно от сутрин до вечер всички хвалят училищния директор или директорка. Тия неща си се подразбират. Те други и не могат да бъдат.

Редовият училищен подлизурко е пръв веселяк на училищните банкети и тържества, той най-мило гледа директорка-та или директора, той пръв скача да я пока-ни на танц, той може само да седи и нежно и замечтано да я гледа, да го гледа и про-чие, тия неща пак си се подразбират. Има една такава зависимост в тия неща, в хвал-бите де: колкото си по-некадърен като учи-тел, толкова си по-голям ухажор на дирек-торката или на директора. Що-годе свестни-те, кадърни и достойни учители не се при-низяват да хвалят постоянно въпросните властници, с което, както сами се досещате, стават крайно неприятни на въпросния самозабравил се от ласкателства и от усе-щането за абсолютна власт некадърник. ("Властта развращава, абсолютната власт развращава абсолютно", е казал един мъ-дър човек.) Некадърникът на власт прави нужното да чисти всичко, що е кадърно наоколо, щото тия, кадърните де, имат това свойство, че засенчват яркото светене на директорската звезда; те приличат малко на Слънцето, което, като изгрее, Луната и всички звезди на небосвода мигновено угасват. За да не се случи такова непрости-мо произшествие, ще уволняваме кадърни-те - и ще назначаваме възможно най-големи некадърници, с оглед на това и те най-усърдно да ни ласкаят. Това е по този въп-рос. Знаете, предполагам, че директорът на едно училище може да си прави каквото поиска и с учителите, и с учениците. Да гони, да уволнява, да коли, да беси, да реже

сиренце, хлебец и прочие благинки, той разпределя заветното диференцирано заплащане, той дава награди, той всичко прави, той праща в командировки, а всички само слушкат – и се подмазват, с оглед да заслужат въпросните благинки. Това е ал-фата и омегата на училищния живот според сегашната законова уредба на отношенията в училищните общности. Демокрация ли? Свобода ли? Достойнство ли? Личностност ли? Морал ли? Глупости, я да не се излага-ме да говорим да такива опасни за нынеш-ната ситуация неща. Нема такова нещо, има само каквото казах че има. Има много сиво-та, глупости всякакви, нещастникът-дирек-тор седи на властния си самодържнически пиедестал, а пък подлизурковците от сутрин до вечер му веят в ветрила да му правят хладинка и му нашепват на ухото... нашеп-ват му каквото казах вече (да не се повта-рям).

Отбележете, тия неща се случват не къде да е, не в завод за... кабарчета или за клинци, не в тухларна фабрика някаква, не във ферма за... криви краставици, а в образователни, възпитателни и духовни по предназначението си учреждения, имащи огромна, най-висша роля за живо-та и просперитета на нацията! Точка. Нямам думи повече. Млъквам. Казах всичко. Повече нима има смисъл да се пише? Пък ми и писна да пиша, изморих се. Ако имам време и вдъхновение, някой път ще про-дължа по подетата тема, а сега-засега приключвам.

Бъдете здрави! Бъдете личности! Не мълчете! Казвайте истината право в очите. Не бъдете презрени малодушници-подлизурковци! Не се подценявайте, не се унижавайте! Казвам ви тия неща, но ако сте учители, знайте, че ако почнете да се дър-жите по препоръчвания начин, то с това неизбежно си подписвате смъртната присъ-да. Имайте предвид и това. Страхливци все пак обаче не бъдете, ако обичате. Грозно е. Децата, младите ни гледат.

Деморализацията в българския живот по моето разбиране иде оттук, от пълната деморализация на живота в учи-лищните общности. Гнусна работа! От мал-ки децата ни се потапят в тази отвратителна атмосфера. Щото и некадърните даскалици тормозят децата така, както тях самите ги унижава и тормози гореописаният типов некадърен директор. Тя, типовата даскали-ца (или типовият даскал) така компенсира и си доставя мнимо перверзно удоволствие. Страшно е! Спирам дотук. Чао! До нови срещи! Не плачете прекалено заради тия истини, които си позволих да ви ги кажа тази сутрин, моля ви... :-)

НЯКОЛКО МИСЛИ НА СЪР КЕН РОБИН-СЪН, АКТУАЛНИ ПОВЕЧЕ ОТ КОГАТО И ДА БИЛО И ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛ-ГАРИЯ

Винаги е много важно да ангажи-рате политиците независимо дали в момен-та могат да променят политическия климат по най-добрия начин. Но училищата не могат да чакат политическите промени за да направят нещо и учениците не могат да спрат живота си докато нещо се случи.

Сър Кен Робинсън

Няма да успеем да се ориентираме в сложната среда на бъдещето, ако се взи-раме отчаяно в огледалото за обратно виждане. За да успеем, трябва да разчупим клишетата!

Сър Кен Робинсън Креативността е най-големият дар

на човешката интелигентност. Колкото по-сложен става светът, толкова по-креативни трябва да бъдем - за да се справим с пре-дизвикателствата. Въпреки това много хора се чудят дали изобщо притежават някакви креативни способности. "Разчупи клишета-та" показва защо креативността е толкова важна, защо хората мислят, че не са креа-тивни, как стигнахме дотук и какво може да се направи.

Сър Кен Робинсън Очевидната непредсказуемост на

човешките дела е в самата основа на аргу-ментите ми в полза на култивирането на нашите креативни сили – в бизнеса, в обра-зованието и във всекидневния ни живот.

Сър Кен Робинсън

43

ДОКОЛКО ЧИСТАТА ВЯРА В БОГА У ЕДИН ЧОВЕК И У ЕДИН НАРОД ПОДПО-МАГА НЕГОВИЯ ЦЯЛОСТЕН, НЕ САМО ДУХОВЕН, НО И МАТЕРИАЛЕН НАПРЕ-ДЪК И ПРОСПЕРИТЕТ?

По публикацията Интересно е наистина защо най-проспериращата, модерна и напреднала нация в света е така привър-зана към Бога?, с която исках да поставя начало на дискусия – аз там написах само ето това под емблемата на Америка, на САЩ: ?????????? – се пак се изказаха няколко човека, може да се приеме, че са направени първите стъпки към една диску-сия, разбира се, не точно по същината на проблема, но все пак. А мен наистина много ме интересува този въпрос, ето, повтарям го:

Интересно е наистина да се раз-бере защо най-проспериращата, модерна и напреднала нация в света е така привър-зана към Бога?

Или, другояче казано, този въпрос в чистата му форма може да се преформу-лира ето така:

Доколко чистата, автентична вяра в Бога у един човек – и дори у един народ като цяло – подпомага неговия цялостен, не само духовен, но и материа-лен, сиреч, общокултурен просперитет?

Аз си спомням, че приблизително по този начин постави този въпрос моята добра приятелка г-жа Мария Василева, която на примера на Швейцария – в своите вълнуващи репортажи за тази невероятно преуспяла, богата и благоденстваща стра-на, които направи (и написа) специално за този блог – на няколко места подчерта тъкмо това: един народ, който не е привър-зан с цялото си сърце към Бога, няма как да постигне кой знае какво, напротив, такъв народ много страда. Ние, българите, сме пример за един такъв народ; а някога, при-мерно в средновековието, във времената на Симеон Велики и на Иван Асен Втори, при-мерно, във времената на подем и разцвет на България, вероятно сме били искрено вярващ в Бога народ?!

Та аз продължавам да настоявам да поговорим по-усърдно и по-задълбочено върху този немаловажен въпрос, ето, отно-во го поставям, а тия дни, живот и здраве да е, най-вероятно сам ще се изкажа по него, ще опитам да обоснова тезата си, щото аз наистина съм дълбоко убеден, че без вяра в Бога нито отделният човек, нито цели наро-

ди, няма как да постигнат кой знае какво, напротив, на главите на такива народи и човеци обикновено се стоварват какви ли не страдания и изпитания. И защо е така е много интересно да се опитаме да осмис-лим, не е това, което първоначално ни хрумва, именно, че "недоволният от нас Бог" ни... отмъщава, не, това не може да е исти-на, защото Бог обича и търсещите своя път към Бога човеци и народи. Друга е истината по този въпрос, и тя е неотделима от глав-ната идея на религията на свободата, каквато е Христовата религия. Но по този въпрос, рекох, ще се изкажа тепърва. Ще ми се обаче преди това други хора да се изка-жат, дискусията по тия теми, вярвам в това, ни е в някакъв смисъл съдбовно необходи-ма.

А ето сега началото на тази диску-сия, тя е рехава и по нашенски обичай на моменти избива ако не в... простотии, то поне в умствена, в душевна, в личностна оскъдица – всеки може да показва само това, което има в себе си, не нещо друго и различно, всеки се хвали с това, което има в изобилие! – но все пак ето, казаното все нещо показва: Анонимен каза: Към кой бог по-точно? Тор, Зевс, Жизъз, или Аллах? Ангел Грънчаров каза: Бог е един, имена-та, които му даваме, нямат особено значе-ние, таваришч възтъп болшевишки атеисти-чен агитпропчик... Анонимен каза: Почти сте прав. Трябва само преди думата "един" да добавите думата "нито" и ще сте напълно прав. :) Веселин Драков каза: Виж страната с най-много безбожници и ще си отговориш! Ангел Грънчаров каза: Не съм немислещ комуоид че да си позволя да кажа това, таваришч...

Да каже човек без замисляне "Ня-ма Бог!" е точен, непоклатим атестат за малоумие, имащ по-голяма тежест от всяка университетска диплома! :-) Анонимен каза: Най-много безбожници има в скандинавските страни. Въй, кви глупаци, а?

Не твърдя 100%, че не съществу-ват никакви богове, просто е извънредно малко вероятно. Едва ли съществува и един биля. Анонимен каза: Току-що обявихте за мало-умник Спиноза, Бъртранд Ръсел и Чаплин. Бравос на вас, Грънчаров! Ангел Грънчаров каза: Не бързайте да се редите до Спиноза и Бъртранд Ръсел; те са отричали Бога, мислейки, тяхното отрица-ние на Бога е плод на мисъл, е резултат на

мислене; Вие обаче не мислите. Не Ви личи да сте способен на това занимание...

Анонимен каза: Не се оправдавайте, а просто си признайте грешката. Казахте, че отричането на бога е признак на малоумие. Според вас Ръсел и Спиноза са малоумни-ци. Бравост! Ангел Грънчаров каза: Ето какво съм казал, четете внимателно и се опитайте да осмислите написаното: Да каже човек без замисляне "Няма Бог!" е точен, непоклатим атестат за малоумие, имащ по-голяма тежест от всяка универ-ситетска диплома! :-) ДА КАЖЕ ЧОВЕК БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ... това съм написал. Чаткате ли сега за какво става дума? Опитвайте чат-пат да се замисляте. От това не боли... Анонимен каза: Господин Грънчаров, напи-сал сте:

"Бог е един, имената, които му даваме, нямат особено значение."

А защо трябва да е само един? Аз лично съм мислил много по въпроса, бил съм и радикален християнин, бил съм и краен атеист. Но едва след като приех по-литеизма като свое убеждение за света намерих личен покой. Харесва ми това да има много личности на божествената същ-ност, да има избор, да има свобода... Ангел Грънчаров каза: Нека всеки да си вярва в каквото иска, нека някои да си вяр-ват, ако искат, в нищото; вярата в нищото, нихилизмът, е много разпространена в наше време, а какво име ще дадем на това "бо-жествено" нищо, няма абсолютно никакво значение.

"Божествената същност" да има "много личности", въплощаващи я по един индивидуален начин, е интересна хипотеза, която обаче трудно може да се съчетае с пълноценната идея за Бога. Да има "много богове" може и много да се харесва някому, но това нещо, този политеизъм, съвсем не може да се съчетае със самото понятие за Бог. Ако опитаме да се доближим до него, няма начин да не установим, че "многото богове" е нещо като детинска игра на неук-репналия разсъдък, неслучайно политеиз-мът съответства на такъв стадий на човеш-

44 кото развитие, който може да се оприличи с детството на човека – и човечеството. Именно тогава хората не са имали нужния потенциал да се доберат до така богатата на смисъл и съкровена идея за Бога – но са вървели по този път към Него.

А да се изрази дескриптивно (и дискурсивно) идеята за Бога (или що е Бог) е най-трудното, което изобщо може да бъде. Хегел е правил такива титанични опити. Не е преуспял кой знае колко. Не можем нико-му да обясним какво е Бог, обяснението не стига, няма тия възможности да постигне истината на Бога. Какво е Бог разбира най-добре сърцето. Ако сърцето е поразено с вируса на неверието, на отчуждеността от естеството на живота (Бог е извор на живо-та), то нищо не може да помогне на такова сърце, на това сърце. И такива хора са обикновено жалка картинка. То е нещо подобно на това човек да се изпълни със "съмнения" относно истинността и реал-ността на... собствения си баща. Нещата хем са много сложни, хем в същото време са много прости. За едни хора и за едни сърца са прости, за други хора са невъобра-зимо сложни, непостижимо сложни. Всичко решава вярата когато става дума за Бога. А що е вярата също е нелек въпрос. Същинс-ка загадка на живота и битието, на живото битие. Пълно е със загадки наоколо, не забелязвате ли? Най-възвишената е загад-ката – или тайнството – на Божието Битие.

Бог е една вечна загадка за човека – и едно непостижимо в цялата си велича-вост тайнство за човека. За искащия да бъде човек в истинския смисъл на думата. За другите това, предполагам, няма особено значение...

БЯХ ЛИ ДОБЪР ЧОВЕК В КРАТКИЯ СИ ЗЕМЕН ЖИВОТ?

По публикацията Малка разходка с мой най-спонтанен разказ за разни истории около Съдебната палата в Пловдив – а тя всъщност е мой видеоразказ за вълнуващи ме в момента истории, както си личи от заглавието – се е изказал някой човек, смя-там, че написаното от него поставя доста въпроси, ето, отделям му специално място, с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; та ето какво пише този човек:

Хубава камера имате, видеото е приятно за гледане!

Още по-хубаво щеше да е обаче ако бяхте директор на гимназията, до която се намирате. В нея учат философия интен-зивно, но не Вашата философия, а друга. Колегите Ви философи там поддържат предизборно БСП, така са се записали в обявите на интернет пространството. Жал-ко, много жалко, защото това училище, бивша Първа мъжка гимназия, най-старата гимназия в България, през която са преми-нали личности, с които най-много се гордее страната ни, разположено в центъра на града, сега "принадлежи" на партията-столетница идеологически.

Мисля си, колко е далече това училище от Вашите идеи за образованието. Вместо сега да ги прилагате в него, една друга администраторка, подобие на Анаста-сова, имаше гениалната идея да заключи директорския кабинет и да вдигне колекти-ва, подобен на този в ТЕТ "Ленин", срещу Вашето назначение за директор на гимна-зията. Без причина. Причината всъщност беше нейното желание като заемаща длъж-ността заместник-директор по онова време да се домогне до поста директор. И се до-могна – и от тогава нататък училището с нищо не се промени към добро. Остана му само славното минало от преди 1944 г.

Най-хубавото в момента е това, че онзи Ангел Грънчаров от Пловдивския Уни-верситет, който без много шум се отказа от директорското си място, сега не е същият. Той намира сили да се противопоставя на ретроградните сили въпреки положението в страната ни, много по-окаяно от онова в онези години. По-зрял, по-уверен, по-решителен и по-борчески настроен след двайсетина години. Вижте автобиографията му – отличен ученик, перфектен студент не къде да е, в най-престижен университет, взел изпитите си и завършил предсрочно. Университетски преподавател и после...

Сега се бори за учителско място. Какви катаклизми разтърсват страната ни, какво адско мракобесие виси над нея, какво духовно падение се случва понастоящем, та талантливите, образованите, водещите личности, призвани да дърпат напред, са запратени с удари отвсякъде в такава не-милост?!

Всички сме виновни за това, което се случва. Просто да се засрамим, да наве-дем глава и да не мълчим повече, да не превиваме безропотно гръб, да върнем достойнството си. Нали от нас един ден ще остане само това - с добра или лоша дума да ни споменават. Бяхме ли добри хора в краткия си земен живот? КРАТЪК КОМЕНТАР: Това, с което завър-шва този човек, ми се вижда най-важното, имам предвид ето този въпрос:

Бяхме ли добри хора в краткия си земен живот?

Наистина, бях (съм) ли добър чо-век в краткия си земен живот?? Задавате ли си понякога този въпрос? Какво си правил в общи линии докато си живял: предимно добро или най-вече зло – има ли по-важно нещо от тази глобална оценка на живота ни, която сами правим? Или ще правим, пък дори и това да е в последната ни минута, в минутата на раздялата ни с този свят. Всеки в един момент ще му се наложи да си зада-де този въпрос. Ала мнозина, предполагам, ще си го зададат едва тогава, когато за него е вече много късно. А би следвало да си го зададем навреме. А би трябвало да си го задаваме всеки ден. Да, обаче ние нали тъкмо за най-важното най-много нехаем?

А иначе благодаря на този човек за доброто отношение към мен, което е съ-щинска рядкост в наше време: да се обър-неш към един друг човек с добра дума, да го подкрепиш, да му подадеш ръка, пък дори и това да е един много паднал или пропаднал човек. Особено падналите хора заслужават нашата добра дума, особено хората, които се намират в тежко състояние, които стра-дат, които са несправедливо обидени. Е, точно тия хора ние най-често ги подминава-ме, не им обръщаме внимание, обгръщаме ги с ледено безразличие. Защо го правим ли? Ами защото, предполагам, сме допус-нали да ни се случи най-страшното: сърцата ни да се вледенят, ето затова излъчваме наоколо такова ледено безразличие към другия човек, към ближния.

А някои, дето са се отдали на зло-то, пък не пропущат сгодния момент да плюнат върху падналия, да хвърлят своя камък връз него, да се погаврят, да хвърлят и те своята съчка в огъня, на който той се пържи. Пълно е с такива хора: или с хора с ледени сърца, излъчващи само безразличие към едва ли не всичко, или хора, които са станали слуги на злото, носители на злото, които кой знае защо са се озлобили, които се считат длъжни да мразят другия човек, да го ненавиждат, да го мачкат, да се гаврят с него и прочие. И знаете ли кое е най-страшното в тази връзка? Ще ви кажа какво, важно е, длъжен съм да го кажа.

Човешката извратеност често стига дотам, че точно тия, които постоянно вър-шат зло, тъпчат, гаврят се, плюят другия, мразят ближния си, точно такива хора се самовъзприемат като... "страдалци", те се чувстват, видите ли, в "моралното си право" да мразят, да тъпчат, да се гаврят с ближ-ния си, щото той, видите ли, в тяхното съз-нание е станал нещо като "злодей", като "много лош човек", като "народен враг", подлежащ на незабавно унищожение! Да, точно тия хора, представяте ли си, се смя-тат за "жертва", те си въобразяват, че са "добри", а пък ония, същинските жертви, с които те се гаврят всеки ден, в тяхното съзнание биват възприемани като "зли",

45 като "злодеи", дори като "самото зло"! Да, всичко е тъкмо наопаки на реалното в съз-нанията на тия нещастни хора, представяте ли що за извратеност имаме насреща? И това се среща често, това не са прецеденти: най-големите злодеи в наше време се само-възприемат като "много добри", "кротки хора", "невинно пострадали" и то тъкмо от "агресията" на ония, на "злите", фактически на талантливите, на стойностните, на наис-тина кротките, порядъчни, добри хора и личности, имащи всъщност един-единствен грях: че са личности, че държат на достойн-ството си, че не позволяват на наглеците, сиреч, на "вълците, облечени в овчи кожи", да се гаврят с тях.

Ето това е най-страшното: доброто и злото в нечии съзнания са си променили местата, такива хора злото възприемат като "добро", а доброто - като "зло". В техните очи добрият, порядъчен, стойностен човек е "злодей", те се чувстват длъжни да го мра-зят, да го тормозят, да го тъпчат, да му отмъщават и пр. А пък, респективно, такива хора се обкръжават и ходят със свита, със-тавена предимно от мерзавци, от подлеци, от гнусни подлизурковци. И ги възприемат като "чудесни и приятни хора". Схванахте ли сега за какво страшно падение на човещи-ната става дума тука?

Аз познавам такива хора, вие съ-що, предполагам, познавате такива. При-мерно познавам една одиозна особа, която където седне и където стане все се предс-тавя за "много вярваща в Бога", не пропуска да демонстрира крайната си "набожност", тя се смята винаги за несправедливо обидена, за голяма страдалка, нея все някакви хора не я дооценяват, не я почитат подобаващо, поради което тя всъщност друго занимание няма освен това: да крои козни как да си отмъщава на този или на онзи, който не я бил почитал както трябва, нейно любимо занимание са интригантствата, постоянно тази особа заговорничи да крои мръсни номера на този или на онзи, и тези нейни мръсотийки в болничкото й съзнание се представят като "битка за доброто", за "тър-жеството на святата правда" и прочие. Та значи прави си тази особа своите всекид-невни мерзости, ала всичко, що прави, го възприема един вид като "добродетелност" - представяте ли си за какво става дума в случая? Тази особа постоянно афишира как еди-кой си я бил не почитал, той, видите ли, не зачитал и не оценявал нейната "извън-редна доброта", бил се погаврил с нейното "така добро сърце", тя постоянно охка и ахка заради тази "световна несправедливост на живота" и, както вече казах, друго не прави, освен да отмъщава, като тия мерзости, които прави на другите, ги възприема един вид като "грижа за тяхното нравствено изп-равяне", за "натикването" на тия хора в "правия път", за тяхното "нравствено пре-раждане" и пр. Тази одиозна особа се възп-риема за нещо като "апостол на добротата",

нищо че лицето й излъчва ледена злоба – и е стигнало до изражението, показващо една ужасна, направо сатанинска злоба.

Тази особа, казахме, се представя за "много набожна", думата "бог" не слиза от устата й, тя се чувства длъжна постоянно да проповядва "правата вяра", та е нещо като истинска "християнска" – да ме прощава Господ за тази не на място употребена дума! - или дори "православна" талибанка. Да, и християнството в наше време си има своите талибани, не само ислямът. Те са тук, сред нас. Нима не сте ги срещали? Те в същината си са подобни на главорезите от "Ислямска държава", нищо че се представят за извънредно кротки и хрисими. Те режат глави още по-жестоко, в някакъв смисъл ония главорези са някак си по-непосредст-вено искрени, не зная как да го кажа, докато тия са самото коварство, самата префинена жестокост. Твърдят, че особата, за която ви пиша в момента, била активистка на някаква американска секта. Нищо чудно това да е някаква сатанинска секта. Не знам. Сатана често се прави на най-оскърбен радетел на "самото добро". Нещата се заплитат крайно много, нали? Ужас, същински кошмар е това! А тази особа има деца, представяте ли си как ги възпитава? А тази особа по професия е... учителка, представяте ли си на какво тя учи учениците си, как тя им въздейства? Думи нямам! Да, има такива хора, наистина е страшно. И те минават да "най-добропорядъчни" и "най-уважавани от обществото"!

Докато такива като мен са обявени, виждате, най-официално за "злодеи", за "некадърници", за "народни врагове" и пр. И знаете ли какво сега мнозина от вас ще си помислят? Ще ви кажа, защо да не ви кажа какво ще си помислите. Нека да бъдем честни докрай.

Ами ще си помислите ето това: ами ти, Грънчаров, откъде си сигурен, че наистина си добър човек, а не си като тази същата "въпросна особа", дето се мисли за "най-благочестива", а всъщност е една страшна мерзавка-сатанистка? Ами че и ти може да си същият като нея, пъ и ти може би тук описа самия себе си, и сега се гав-риш с нас? Как да ти повярваме, че си до-бър човек, който не просто си прави експе-рименти, а всъщност именно се гаври с нас? Да, ти не описа ли себе си току-що бе,

Грънчаров? Как да ти повярваме, че не си ти самият тази "одиозна особа"?!

Не знам какво да ви отвърна. Пос-тавихте ме, дето се казва, натясно с този въпрос. Има два момента, две опорни точки, на които можете да се опирате когато ви се налага да търсите така изплъзващата се истина по подобни коварни въпроси (а таки-ва са всъщност всички т.н. философски въпроси):

1.) Да си спомните завета на Хрис-тос, казал "По делата им ще ги познаете", такива съмнителни субекти могат да се мислят за всякакви, но е важно какво пра-вят. Ако реално, на дело, са стъпкали един човек, ако са се погаврили с него, то каквито и приказки за себе си да разправят, за това колко са "набожни" и пр., вече нямат никак-ва стойност и цена;

2.) Разчитайте на сърцето си, то, горкото, не лъже, не може да лъже. Е, има опорочени сърца, но опорочени са не сами-те сърца при тия опорочени хора, опороче-на е душата им; а сърцето на тия хора, иначе казано, съвестта, е потисната от огромни тежки пластове опороченост, изк-ривеност на възприятията, умствена изкри-веност и непълноценност, предразсъдъци, включително идещи от невярно възпитание и образование и пр. Тия хора са с душа на образцови комуноиди, аз така наричам хората с непълноценни души, в които съ-вестта е приглушена, а пък самонадеяният плосък разсъдък е взел връх и е довел до ужасна душевна деформация. Но това вече е друга огромна тема. Мол, простете, че се отклоних прекалено. И че ви загубих време-то да четете това пространно изложение. Уж беше "кратък коментар", а видите ли какво се получи? Страшна работа! Не съм наред явно. Ох, горкият аз, чакай да се оттеглям вече! Май правилно ме уволниха, а? Такова като мен философско плямпало изглежда наистина е вредно за младите хора? Май правилно ме уволни онази същата дирек-торка, а, какво ще кажете? Ужас, ами ако наистина правилно са ме уволнили? Аз че съм опасен и вреден човек го знам, я без мен каква прекрасна приспивна идилия настъпва, а където аз се появя аз, там вед-нага почват спорове, конфликти, там хората почват да мислят, да обменят мнения, да дискутират, а това е същински кошмар, колко е по-добре всички да мислят едно и също, да ръкопляскат, да се хвалят взаим-но, да лицемерят и пр.?!

Хрумна ми утре, на 15 септември, понеже съм уволнен като преподавател по философия и то така, че вече никъде не мога да си намеря работа, уволнен съм по най-страшен параграф "пълна некадър-ност", та понеже утре за първи път от 31 години на първия учебен ден няма да бъда сред учениците си, се замислям дали да не ида все пак на някое училищно тържество, примерно да се наредя сред хората, които ще бъдат на тържеството пред Хуманитар-

46 ната гимназия в Пловдив, на която аз наис-тина бях временен директор – преди сегаш-ната директорка, а тогава зам.-директорка Соня Киркова да ми скрои преврат, да орга-низира "стачка", да смени патрона на дирек-торския кабинет и да натамани нещата така, че на другия ден тя да седне на директорс-кия "трон", където стои вече повече от 20 години, до ден днешен! Та защо да не ида там, да възприема ситуацията непосредст-вено, интересно ми е. Може да си взема и камерата, защо пък не? Или да ида в ПГЕЕ-Пловдив, откъдето бях уволнен и изритан по най-безцеремонен начин два дни преди 24 май, бях уволнен и изритан под формата на "предпразничен подарък", именно заповедта ми за уволнение беше този мой "подарък", който така милата директорка ми връчи предпразнично, тя ги умее тези неща. Та не знам още къде ще ида утре, ще го реша най-вероятно утре преди самия празник, то тогава ще се разбере.

Та ще видим къде ще отида утре, а сега ви желая хубав и приятен неделен ден! Бъдете здрави, никога не допускайте да бъдете фалшиви, бъдете винаги искрени, никога не допускайте да таите злоба срещу някого. Тя изгаря по-скоро вас, вашето сърце, не неговото: има ли тогава по-глупаво нещо от това да злобееш?! Или пък да завиждаш? Радвайте са на талантите и достойнствата на другите хора – ето това е истинското! Това ви давам като съвет, ако позволите!

ЗА СЪЩИНАТА НА НАШТЕ "КОМУНИСТО-КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ" БОГАТАШИ – ИЛИ ЗА НЕПОДРАЖАЕМАТА УРОДЛИВОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЖИВОТ

Моят събеседник от Австралия пак ми е написал интересно писмо, по което този път няма какво да добавя, може би само уточнението, че "комунисто-капиталис-тът" Гергов, за когото той разсъждава дали е "десен" или "ляв", наистина е напълно чудато образование или типично нашенски феномен, той е нещо като "манджа с грозде" или "орел с ориз", човек не знае вече към каква метафора да прибегне, та да изяви по някакъв начин по-нагледно тъй многоликата българска глупост и извратеност; а иначе с останалото съм съгласен; та ето какво именно казва този австралийски нашенец:

Сега ти се обърка вече, ляв – де-сен, миш маш. (Виж: Голословните общи

твърдения показват и издават неразби-ране, неумение нещата да се схванат в тяхната същина и цялост, бел. моя, А.Г.) Ама защо си философ тогава?

Гергов е бъдещ неосъзнат десен (или много хитър осъзнат десен, ама едва ли), който повтарям е при червените защото това са неговите другари, нима той е видял друго?? Той вероятно с други богаташи чувства студенина и не може да говори с тях – къде е виждал такива, той е виждал само комунисти… A в червената кочина чувства топлота. Такава им е природата на червени-те, биотоковете им са такива, Сейтън така ги обединява – чрез своето излъчване като радиопредавател, както казва Herbert Arm-strong.

Нема да го чуеш скоро тоя в BG, за тия плейбои там той е скучен. И сциентоло-зи няма много в BG, знаеш ли защо? Защо-то това е американския социализъм, а вие си го имате натурален...

Cциентологът Хабърд >>> - ОТ-ВОРИ СТРАНИЦАТА НА БЪЛХАРСКИ ДА ВИДИШ ГЛУПОСТИ И… НИТО ДУМА ПО СЪЩНОСТТА – ЕЙ, ТЪП НАРОД Е BG БЕЗ УМ ЗА ДВЕ СТИНКИ. Руската страница е по-добра, както обикновено...

Cциентологът Хабърд е едно копие на бълхарски социалист и също не си знае парите. Нали ти казах че и на Запад има социалисти, Сейтън не е само в BG, но западните са съъъъъвсем други по подхо-дите и триковете си, но в крайна сметка – същите. Един вид Гергов е един хибрид, или урод ако щеш – червен ком.-партиен про-дукт с… дебела банкова сметка! Ама нали затова точно е кризата в БСП – и Първанов, и куп други се оказаха богати, а ще защита-ват интересите на бедните??? Смехория!

Тия неща на Запад са разделени – профсъюзите са си профсъюзи, богатия си е богат и не са приятели, а антагонисти...

При вас богатите... приятели на бедните – вълка приятел на... агнето? Е КАКВО ИЗЛИЗА – НАРОДНИТЕ МАСИ В BG CA НЕОСЪЗНАТИ И ТРЯБВА ДА ИМ ПРЕ-ПОДАВАМЕ ЗАЩИТА НА РАБОТНИЧЕСКИ-ТЕ ИНТЕРЕСИ (Т.Е. КОМУНИЗЪМ), ЗА ДА СТИГНАТ НИВОТО НА СЪЗНАНИЕ НА… АМЕРИКАНСКИЯ РАБОТНИК??? Защото ваште не се борят за правата си, а ходят наоколо кат пияни кокошки и се занимават с космодиск, глупостите на John Cremer и промоции в мола на дрънкулки…

Твоя “профсъюз” “Подкрепа” (зас-лужава си 2x2 ироничните кавички) блестя-що доказа гореказаното. Еми като ти каз-вам, че е извратено всичко в BG видя ли? Абсурдистан...

Т.е. Гергов е рожба на Aбсурдис-тан, това е един ляв десен и толкова. Mуле, да се изразя ветеринарно.

За другите богати в BG не знам, но всичко е яко изкривено и навсякъде тая детинщина – напр. Домузчиев, който си играе с играчката Футболен клуб. Или Ко-

вачки, който искрено вярва, че разбира от икономика.

Аз такива идиоти-богаташи на За-пад не познавам, те са съвсем различни...

И ето пак – ваште богаташи са ле-ви-десни, комунистически (?!) богаташи, те нямат съзнание на западен предприемач, а съзнание на нещо като мафиозо-тарикат.

Не ми се пише за тая, както пра-вилно я наричаш, измет...

A. от Австралия

МОЕ ПИСМО С ПРЕДЛОЖЕНИЯ ДО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕ-ВИЗИЯ

неделя, 14 септември 2014 г.

Здравейте! Бих желал да ви предложа следни-

те теми за разговор или дискусия, смятам че са важни и ще бъдат интересни за вашите зрители:

1.) Нравственото състояние на съвременното българско общество;

2) Духовната (психологическата, нравствената) ситуация, в която пребивава младият човек у нас: кои са ценностите на младите хора в България и пр.

3.) Възможна ли е промяна към добро в българското образование?

4.) Докога ще продължава ужасна-та, отвратителната деморализация на поли-тическия живот у нас?

5.) Проблеми на вярата в Бога и религията, примерно обсъждане, дискути-ране на ето този въпрос:

Доколко чистата вяра в Бога у един човек и у един народ подпомага неговия цялостен, не само духовен, но и материален напредък и просперитет?

6. Вярна ли е ето тази теза: Деморализацията в българския

живот по моето разбиране иде оттук – от пълната деморализация на живота в училищните общности

7. Е, докъде стигнахме – какво пос-тигнахме – за тия 25 години епохален пре-ход?

Това са някои въпроси, които по моя преценка биха предизвикали интереса на доста хора, смятам и съм дълбоко убе-ден, че си заслужава да се мисли и разгова-ря по подобен род въпроси. Смятам също, че т.н. блогъри и конвенционалните медии, каквато медия е Пловдивската обществена телевизия, биха могли да си сътрудничат плодотворно в поставянето на подобни въпроси. Разбира се, с каквото мога съм готов да ви съдействам в тази посока.

Желая ви всичко добро и успехи! С поздрав: Ангел Грънчаров