56
ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ Брой 2, Год. VII, 2014, 15 Януари, Четвъртък, Ц. 2 лв. "Общественото пространство в България е препълнено с руски тролове, които насъскват, дори откровено призова- ват към въоръжена борба. Медии, подчи- нени на тази политика, всяват страх, ом- раза, търсят слаби места, оплюват, на- саждат цинизъм, сеят провокации. Десет- ки, ако не и стотици анонимни сайтове разпространяват откровени лъжи, чиято основна цел е да предизвикат конфликти, защо не и гражданска война. Пример за това е особено активната анонимка bez- cenzura. com. Как ви звучи заглавието: "Ахмед Муса: Моята мисия е да потурча бълга- рите! Ще режа главите на гяурите!". То- зи материал е само един от дългата поре- дица гнусни провокации на Москва! Руски- те тролове разпространяват този матери- ал по социални мрежи и форуми с една единствена цел – да разпалят омраза, да предизвикат нестабилност, да ни разделят и отслабят. Същите ще се радват ако у нас избухне гражданска война! Натискът на Москва в следващите месеци ще се увеличава. Путин тръгва ва-банк. Руската икономика скоростно затъва. Вече се по- явяват признаци, че руският Фюрер спира големи проекти, уволнява цели сектори от държавни служители, намалява заплати и пр. с една цел – да събере огромни ресурси, които да хвърли в дестабилизиране на съседните на Русия държави. Разбира се основната цел е Украйна. Но България със сигурност ще бъде място където Путин ще натисне. Защото България е най-слабата брънка от всички европейски държави до границите на Русия като се почне от Северния Ледовит океан и се стигне до Черно Море. (Продължава на 2 стр.) Хубаво е човек да се похвали на страницата си във Фейсбук с толкова героична постъпка, а именно, че се е напил като свиня, сиреч, че е станал "човек от народа", "народен чиляк", че "се е слял с народа си" и т.н. Май затова у нас да се похвалиш че си се "нарязал" като "чист българин" или като руснак се смята за част от патриотичния ритуал. На това основание всички пияндета от нашенските кръчми са общо взето все щатни патриоти на АТАКА. И, разбира се, са и кандидат-рублофили, как иначе да бъде – и патриотизмът, като всичко друго у нас, се стимулира парично, както разбираме, без пари нищо не се случва у нас, зер, сме материалисти, нали така, няма да се излагаме сега, нали? :-)

Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

  • Upload
    -

  • View
    247

  • Download
    6

Embed Size (px)

DESCRIPTION

Angel Grancharov

Citation preview

Page 1: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 2, Год. VII, 2014, 15 Януари, Четвъртък, Ц. 2 лв.

"Общественото пространство в България е препълнено с руски тролове, които насъскват, дори откровено призова-ват към въоръжена борба. Медии, подчи-нени на тази политика, всяват страх, ом-раза, търсят слаби места, оплюват, на-саждат цинизъм, сеят провокации. Десет-ки, ако не и стотици анонимни сайтове разпространяват откровени лъжи, чиято основна цел е да предизвикат конфликти, защо не и гражданска война. Пример за това е особено активната анонимка bez-cenzura. com.

Как ви звучи заглавието: "Ахмед Муса: Моята мисия е да потурча бълга-рите! Ще режа главите на гяурите!". То-зи материал е само един от дългата поре-дица гнусни провокации на Москва! Руски-те тролове разпространяват този матери-ал по социални мрежи и форуми с една единствена цел – да разпалят омраза, да предизвикат нестабилност, да ни разделят

и отслабят. Същите ще се радват ако у нас избухне гражданска война! Натискът на Москва в следващите месеци ще се увеличава. Путин тръгва ва-банк. Руската икономика скоростно затъва. Вече се по-

явяват признаци, че руският Фюрер спира големи проекти, уволнява цели сектори от държавни служители, намалява заплати и пр. с една цел – да събере огромни ресурси, които да хвърли в дестабилизиране на съседните на Русия държави. Разбира се основната цел е Украйна. Но България със сигурност ще бъде място където Путин ще натисне. Защото България е най-слабата брънка от всички европейски държави до границите на Русия като се почне от Северния Ледовит океан и се стигне до Черно Море. (Продължава на 2 стр.)

Хубаво е човек да се похвали на страницата си във Фейсбук

с толкова героична постъпка, а именно, че се е напил като свиня, сиреч, че е станал "човек от народа", "народен чиляк", че "се е слял с народа си" и т.н.

Май затова у нас да се похвалиш че си се "нарязал" като "чист българин" или като руснак се смята за част от патриотичния ритуал. На това основание всички пияндета от нашенските кръчми са общо взето все щатни патриоти на АТАКА.

И, разбира се, са и кандидат-рублофили, как иначе да бъде

– и патриотизмът, като всичко друго у нас, се стимулира парично, както разбираме, без пари нищо не се случва у нас, зер, сме материалисти, нали така, няма да се излагаме сега, нали? :-)

Page 2: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

РУСИЯ ВОДИ ПРОПАГАНДНО-ИКОНОМИ-ЧЕСКА ВОЙНА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, ЦЕ-ЛЯЩА ПЪЛНА ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ НА СТРАНАТА (От 1-ва стр.)

Проблемите с банките, нестабил-ното правителство, силната пета колона у нас ни правят много примамлива цел за руската агресия. Тя няма да бъде военна. Не се заблуждавайте по руските военни демонстрации. Русия използва преди всичко "мека сила", за да упражнява своят агресия. Това са кагебистки методи за дестабилизи-ране на държава и общество, част от които са описани по-горе. Това е също корумпи-ране на политици и властимащи, масирана информационна война чрез руските медии у нас (това са преди всичко медиите на Пеев-ски, но има и други), пропаганда, дезин-формация, саботажи, атентати, дестабили-зация на икономиката, предизвикване на етнически и религиозни конфликти.

Това всъщност е хибридна вой-на – както стана модерно да се нарича в последно време. Всъщност това е нов тер-мин за един много стар начин за водене на война, упражняван с голяма ловкост от Русия през столетията. Тъкмо по този начин Москва воюва срещу България вече стотици години. Спомнете си атентата в Църквата "Света Неделя", превратите и метежите около 1885-а година, икономическия грабеж след 1944-а, Септемврийския метеж от 1923-а, дълга поредица от политически убийства и др. През всичкото това време Русия е водила информационна война срещу нас, подкупвала е политици, деста-билизирала е България – за да я превърне в слаба играчка в ръцете си.

Защото Русия винаги е искала не силни приятели, а слаби, бедни, нещаст-ни слуги! Vasilka Nakova каза: Много точен анализ! Пускай го непрекъснато за истинските бъл-гари! Рубладжиите не са хора."

Написа: Vasil Tsarov ТРЕВОЖНО СЕ ЩУРА СЕГА НА ЕВРО-ПЕЙСКИЯ ХИПОДРУМ БЪЛГАРСКИЯТ ТРОЯНСКИ КОН НА РУСИЯ И СЕ ОЗЪРТА ЗА ЗОБ НА СЕВЕР

неделя, 4 януари 2015 г.

Из: Тримата братушки и гнилата ябълка, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

... „Може и още как, нека ви боли, нека ви яд”, бодро се обаждаше отмъсти-телното ехо от Москва, където много се ядосаха на българските челюсти за това, че не хапели достатъчно настървено евро-пейската ръка, що храни публично Бълга-рия, по заръка на цар Путин, поради което и

бяха посечени за назидание на все следващ троянски кон с множествени кариеси.

„Ако ще турско да стане, няма да повярваме в прекратяването на проекта, по който си бяхме поделили вече в мечтите си подизпълнителски порции за милиарди”, все по-немощно отвръщаше ехото от България, което руският посланик в Брюксел Влади-мир Чижов подигра като „гръмко”.

„Стана турско, можем да го наре-чем Турски поток”, посипа садистично рани-те на ламята с (черно)морска сол от Русия Дмитрий Медведев, главният везир на Пу-тин. Така той даде знак, че Русия е готова да спонсорира нов възродителен процес, но с обратен знак, преименувайки с турско име обещаното на българските пеликани преко-паване на България за оня що духа (транзи-тен газ под руско налягане).

Ами сега? Какво да пазят гладните юнаци, след като и трите глави на енергий-ния ламтеж (зер от „ламя” ще да идва дума-та „ламтеж”) паднаха барабар с шлемовете им?

Търкулнаха се Бургас-Александру-полис, Белене и Южен поток. Само българс-кият им пастрок Първанов се измъкна поли-тически невредим от клането, че и с вицеп-ремиерски пост беше награден да изпрово-ди на коалиционната сватба – заради заслу-ги към тройния провал на мегаобещанието си за троен шлем и енергиен център на Балканите. Така на най-проваления на едро политик на прехода му се сбъдна пророчес-твото на Ицата Стоичков: “играиш (зад кулисите), пичелиш”!

Тревожно се щура сега на евро-пейския хиподрум българският троянски кон на Русия и се озърта за зоб на Север... В ТОТАЛИТАРНОТО ПО ДУХ И ОРГАНИ-ЗАЦИЯ УЧИЛИЩЕ С УЧИТЕЛИ, КОИТО СА УБЕДЕНИ, ЧЕ СВОБОДАТА Е ЗЛО, ДЕ-МОКРАЦИЯТА Е САМО ИМИТАЦИЯ, ГАВ-РА, ЛИЦЕМЕРИЕ...

четвъртък, 1 януари 2015 г.

Убеждението, че свободата неп-ременно води до престъпление, е масово разпространено у нас. За разлика от запад-ните общества, които са стигнали до отри-цанието на свободата чрез отрицанието на християнството, у нас това убеждение като че ли е предхристиянско (тъй като ние нико-га не сме били достатъчно християнизира-ни). У нас то е дълбинна част от народопси-хологията, отглас от една древност, в която всичко непознато е възприемано като враж-дебно. Всички злини, от които страдаме, реални или въображаеми, с лекота се при-писват на действието на външни сили. Свободната воля (на другия) е такава една външна сила, която неминуемо има зли намерения и се възприема като потенциа-лен източник на беди. И въпреки че сме били част от периферията на Рим, и въпре-ки че сме участвали (може би все пак пре-калено отдавна) в християнската култура на Изтока, у нас елементарните принципи, върху които е построена европейската ци-вилизация, са непознати и поради това – отричани чисто емоционално, без аргумен-ти.

Това положение на тежък когнити-вен дефицит води до бедност на възмож-ностите, с които разполагаме, за да се справяме с предизвикателствата на реал-ния живот. Тези възможности са две. Една-та възможност е да отричаме самото съ-ществуване на цивилизацията, като замест-ваме реалността с митове за собственото си величие. Разбира се само отрицанието на реалността не върши работа, тогава идва втората възможност – вписването ни в цивилизацията се свежда до имитация на нейните външни (но не и същностни) прояв-ления. У нас цивилизацията присъства във формата на емблема на мерцедес, стара-телно нарисувана с блажна боя на капака на москвича. Имитацията на просперитета и заместването на реалността с митичен разказ за нея са две проявления на един и същи евтин трик, чиято функция е да замес-ти липсващия смисъл в живота с плиткото удоволствие от самозаблуждението.

В тези условия, и въпреки че граж-данското общество ни е вътрешно чуждо като идея и почти непознато като практика – нямаме никакво колебание в смисъла и ползата от преподаването на неща с етикет "гражданско образование" или "история на комунизма". Тоест, в тоталитарното по дух и организация училище, чрез учители, които

Page 3: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

3 са убедени, че свободата е зло и пред уче-ници, които са ежедневни свидетели на обществен живот, подчинен на разврат и престъпност, ние ще имитираме принад-лежност към демократични ценности. Това не е просто ирония, това е трагедия. Написа: Явор Ганчев, по повод на: Въвеж-дат предмет „Гражданско образование” в училище НОВОГОДИШНО ПОСЛАНИЕ ЗА ПОЧИ-ТАТЕЛИТЕ НА МОЯ ВИДЕОБЛОГ

четвъртък, 1 януари 2015 г.

ЗА ПЛУВАНЕТО СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО...

четвъртък, 1 януари 2015 г.

За да достигнеш до извора трябва да плуваш срещу течението. Станислав Йежи Лец ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СЕ СЪМНЯВАМ, ЧЕ НАЙ-ВЕРОЯТНО ПОЛИТИЧЕСКИ Е БИЛ ИСТИНСКИЯТ МОТИВ ЗА УВОЛНЕНИЕТО МИ

четвъртък, 1 януари 2015 г.

Улучих в този тираж две тройки в

тото 2, познах шест числа, но... шестицата и джакпота пак ми се изплъзнаха! :-( Не е справедливо това, но какво да се прави.

Жалкото е, че поради очерталата се безперспективност – уволниха ме от образователната система по параграф "пълна некадърност", "абсолютна негодност да бъде учител" и пр., сиреч, уволнен по този параграф аз фактически съм лишен от преподавателски права, и то при положе-ние, че имам още 10 години до пенсия, а

иначе цели 30 години непрекъснато съм работил като преподавател по философия и гражданско образование! – та заради тази така ненадейно сполетяла ме безперспек-тивност стигнах дотам да свързвам някакви надежди за оцеляване с участието в тотото! Страшна работа, положението е твърде тежко...

Е, известна надежда свързвам съ-що така и с двете съдебни дела, които за-ведох срещу уволнилата ме директорка, назначена на поста си от ГЕРБ през 2010 г., която нищо чудно да е получила политичес-ка поръчка – щом прояви такава безпощад-ност: не миряса докато не изпълни възло-жената й задача. Ако спечеля тия дела, да се надяваме, ще бъда реабилитиран, ще си възвърна своите преподавателски или професионалните си права.

А относно съмнението, че най-вероятно политически е бил истинският мотив за уволнението ми, имам и следното основание: все пак като блогър съм бил един от най-последователните критици на управлението на ГЕРБ, партията, която именно назначи въпросната директорка на поста й. Та колко му е да са ми спретнали тази лека репресийка, все пак живеем в България, не в някоя нормална държава?!

А това, че по време на правителст-во на БСП биде подписана заповедта ми за уволнение не отхвърля, а подкрепя издигна-тата хипотеза: БСП пък са ми политически "приятели" още отпреди 1989 г., ето, зам.-министърката от БСП Ат.Тенева (която, апропо, спомогна за уволнението ми като прати на проверка в часовете ми самия главен експерт по философия на МОН!) ми е стара познайница, а при това по професия тя дори също е учителка по философия! :-)

ВСИЧКИ ТЕЛЕВИЗИОННИ КАНАЛИ НА ПОЛША ЕДНОВРЕМЕННО ПУСНАХА ПЕ-СЕН В ПОДКРЕПА НА УКРАЙНА

четвъртък, 1 януари 2015 г.

ПРЕДАТЕЛЯТ НА РУСКА СУБСИДИЯ ТА-ВАРИШЧ СИДЕРОВСКИЙ СЕ КЛАНЯ И МАЗНИ НА ГОСПОДАРИТЕ СИ

петък, 2 януари 2015 г.

ДА ВИ ПОЖЕЛАЯ ЛИ И ВИЕ ДА ПОЩУРЕ-ЕТЕ КАТО МЕН, И ВИЕ ДА СЕ УВЛЕЧЕТЕ ПО ТАЗИ ТЪЙ БЕЗПОЛЕЗНА СТРАСТ ПО ДУХОВНОТО?

петък, 2 януари 2015 г.

Да видим дали ще успея да напи-ша нещичко по поредицата, условно наре-чена от мен "Въведение във философия-та на вярата и религията" (възнамерявам да напиша учебно помагало по тия пробле-ми) – причината за да се съмнявам дали тази сутрин ще успея да напиша нещичко е много прозаична: страшен студ е при мен, в стаята, която е мой кабинет, която е място-то, където работя, а е толкова студено понеже не мога да си позволя отопление, нямам финансова възможност за това (без-работен съм, уволнен съм от работа, изго-нен съм от образователната система, щото не съм бил, видите ли, "годен" да я обслуж-вам подобаващо!). Но ето, облякох се хуба-во, сложих си топли вълнени чорапи, които е оплела моята стара майка, дори и една

Page 4: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

4 шапка си турих на главата, започвам да пиша, пък ще видим какво ще се получи от писането в тия нелеки условия. Пиша тия неща, за да се знаят, това са факти от жи-вота, не се оплаквам, просто ги регистрирам – да се знае какво е било положението с интелигент като мен в свидното ни отечест-во, който пише учебно помагало по религия в самото начало на новата 2015 година. И тъй, предишното есе от поредицата имаше заглавиетоВъпросите около нашите реак-ции по отношение на Бога, човека, живо-та, духа, вярата и т.н. са вечни въпроси, да опитаме сега да продължим нататък.

Аз всъщност дотук се докоснах до някои, тъй да се рече, мирогледно-методо-логически и прочие въвеждащи въпроси, сега вече трябва да премина към същинска-та част. Заявих, че не ща да спазвам няка-къв предварително намислен разсъдъчен план или списък на темите, с оглед помага-лото да стане по-живо, свободно, увличащо, въздействащо и т.н. (Докато написах тия първи думи забелязвам, че чаят ми вече е изстинал, явно студът в стаята е страшен!) Е, виждате сами как по естествен начин идва темата, която ще разглеждам в това есе: за материалната бедност и за душев-ното богатство, как стои този въпрос в опти-ката на религията, на вярата на религиозния човек. Съгласни ли сте да поговорим по тази тема? Разбира се, нищо не пречи по-късно да пренаместим темите и проблеми-те, то това нещо, в какъв ред ще са, си зависи изцяло от нас. Нека да започнем тогава, нека да опитаме. Та да разберем какво ще се получи.

Ето аз сега пиша това есе в нео-топлената и неуютна зимна стая, а някой нашенски богаташ се разхожда, примерно, по къси гащи в щедро отоплената си къща-палат; неудобствата, от които аз страдам, за него са непознати, но той, предполага се, си има други проблеми и неудобства, него-вите проблеми и неудобства са от съвър-шено друг род или характер. Христос, зна-ем, се е родил в един обор, родителите му са били на път, отивали са по родните си места във връзка с едно разпореждане на тогавашната римска бюрокрация, която е решила в оня момент да извършва пребро-яване на населението, за което всеки тряб-вало да отиде до родното си място. Но ето, факт е, че Господарят на целия свят се ражда в обора, в сламата, до овцете и до преживящото магаре, животът му започва в тия крайно мизерни условия (гостилницата, в чиито обор Христос се родил, била пре-тъпкана, едва се намерило място за тях в обора). Други се къпят в разкош, но това съвсем не означава, че ще бъдат „по-спе-циални” и в Божиите очи – или че ще могат да си купят някаква привилегия за такова едно по-специално отношение. (В крайна сметка, по общото признание, всички ние най-после ще мирясаме и ще укротим лам-тежите си в онази дупка дълга два метра и

широка по-малко от един, която е отредена всекиму на гробищата!) Излиза, че матери-алният статус на човека в оптиката на рели-гията няма никакво значение, за религията, в очите на Бога, всички ние, и бедни, и богати, сме все Божии чада, Божии деца. Религията не е изобретена нито само за бедните, нито само за богатите, напротив, тя изравнява всички хора, независимо от различията, и ги разглежда просто като човеци, като равни по значимост, като на-миращи се в аналогично положение спрямо Бога.

Всеки човек, съобразно материал-ния си статус, си се бори със своите си проблеми, ето, примерно сега на мен пръс-тите, с които пиша, са ми измръзнали така, че не ги усещам, но това, дето се казва, са „бели кахъри”, още повече че, както сами забелязвате, съм се захванал с едно гран-диозно дело: да напиша въвеждащ курс по духовно развитие на младите, да създам едно учебно помагало по религия и вяра. В същото време, да допуснем, един мой няко-гашен приятел, с когото напоследък единст-вено си казваме по едно здрасти и то само във Фейсбук или се поздравяваме около празниците с по едно възсухо „ЧНГ”, щото явно вече май няма и за какво толкова да си говорим, така сме се отдалечили, така жи-вотът ни е отдалечил, та този мой някога-шен приятел, който по някакъв каприз на съдбата (е, не отричам и неговите заслуги, и неговата изобретателност, и неговият труд имат голямо значение за успеха му!) стана богаташ и милионер, предполагам, щото го познавам, е изправен пред съвършено други, негови си, вероятно не по-малки проблеми, тъй че е глупаво някой да му завижда. Е, вярно, в положението, в което той се намира, този човек си има твърде много ласкави и угаждащи му „приятели”, които не пропускат случай да му се подма-жат, но нека да разгледаме ситуацията му, и то именно в оптиката на религията, на изис-кванията на вярата. Разбира се, нямам никакво право да се меся в работите на този човек, но ето, запазвайки анонимността му, си позволявам да го използвам като пример, пък след това, като напиша есето си, ще му го пратя (това ми хрумва ето сега, точно в този момент ме осени такава една идея, сякаш ми е пратена свише!), та да го пре-дизвикам към диалог, може да се получи страхотно нещо, той навремето беше мис-лещ и пишеш човек, аз го зная само като млад, по-нататък вероятно се е променил, но едва ли толкова много се е променил, пък той на младини се увличаше по фило-софията, та има шансове и предпоставки да встъпя с него в един хубав разговор. Както и да е, да кажа няколко неща, които са ми известни, за да очертая ситуацията му, моля предварително да ме извини, че го ползвам като пример, но какво да сторя, като във връзка с тази тема в съзнанието ми се появи неговият образ?!

Откакто той е богаташ, откакто той е проспериращ бизнесмен, животът ни е срещал само няколко пъти, 3-4 пъти общо, от които половината случаи срещата е била по моя инициатива, а останалите ни срещи са били "съвсем случайни", "инцидентни". Не крия, че се опитвах в трудните времена, в които ми се наложи да премина, да го „използвам”, тъй да се рече, опитах, при-мерно, да разговарям с него, с оглед да спонсорира, примерно, някоя моя книга, или пък, защо не, да подпомогне малко издава-ното от мен философско списание ИДЕИ. Имах чувството, че този човек нямаше как да не откликне, още повече че, доколкото зная, той иначе е щедър спонсор на някакви си недотам успешни политици, сам участва в изборни кампании и в тях хвърли купища пари, както и да е, негова работа, но е факт, че в Парламента не влезе нито той, нито подпомаганата от него партия. Но онова, което ми даваше надежда да опитам да го предразположа към подкрепа беше това, че когато и той, и аз бяхме съвсем млади (аз съм 10-тина години може би по-голям от него), заедно с един кръжец други общи приятели сме мечтаели да създадем фило-софско списание, това трябва да е било година-две преди 1989 г., когато да се нап-рави такова нещо беше същинска утопия, беше също така и забранено, но ето, ние не само мечтаехме, но дори и планирахме да създадем едно свободно, едно свободолю-биво философско списание. Дори си спом-ням, че водихме дълги спорове относно името на списанието, страшно горещи бяха дискусиите ни около този пункт, е, нищо не успяхме да измислим, пък после дойде 1989 г., дойде свободата, и всички се пръснахме, всеки си тръгна по своя път. В един момент аз научих, че моят някогашен приятел е станал… проспериращ бизнесмен, това за мен това беше изненада, според представа-та, която имах за него, но както и да е, за-радвах се и ето, проучих нещата и отидох в офиса му да си поговорим. Изнахалствах, тъй да се рече, знаете бизнесмените колко са заети хора, цяла епопея е човек, особено ако не е нахалник като мен, да си издейства среща с такъв човек, но в името на доброто дело аз се принудих да пожертвам и самоу-важението си и ето, срещнах се с него.

Той ме прие радушно, в името на старото приятелство, спомням си, че дори ме покани и на някакъв банкет на фирмата му, мисля, че беше даден по повод на юби-лей на баща му, също създател на общата им фирма, както и да е, та в един сгоден момент аз опитах да „изплюя камъчето” и да му очертая проблема, който в оня момент особено много ме вълнуваше. Спомням си, че ставаше дума за спонсорство на една моя книга, аз тогава бях много закъсал, беше ужасна криза, някъде 1995-96-97 г. трябва да е било, в оня период, мутренския, е, поговорихме, той, разбира се, обеща, даже в един момент дори почнахме да

Page 5: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

5 уреждаме подробности, как да преведе сумата на някакво издателство, и в един момент… работата умря, спря, не зная защо, май причината е тази, че аз по начало не обичам да нахалствам, след като много пъти съм звънял, в един момент изглежда ми е писнало и съм спрял повече да звъня. Явно, като познавам себе си, причината е била тази, не ща него да обвинявам. Аз повече не му се обаждах, чувствах се неу-добно, минаха години и ето, веднъж съвсем случайно, разхождайки се по една улица в София, ми подсвирна някаква лъскава кола, спря до тротоара, вратата на Мерцедеса се отвори и… този същият моя отколешен приятел ме покани да вляза, да сме били отишли до някакво заведение да се почер-пим и да поговорим. Интересно е, че (все пак пиша тук не за друго, а във връзка с тема по религия и вяра!) че не веднъж, а цели два-три пъти по абсолютно същия начин през годините той ме е засичал някъ-де на улиците, пак сме се срещали по този необичаен "съвсем случаен” начин, на мен това не ми се вижда много случайно, знаете ли колко много фактори трябва да напаснат, че ето, моя милост, човек, който пътува толкова рядко в София, „случайно” да бъде засечен от Мерцедеса на някогашния си приятел, и то на оживена столична улица, както и да е, не ща тук да се задълбочавам, но ми се ще да заключа, че едва ли нещата са били „чиста случайност”.

При тия срещи пак сме разговаря-ли за нещата от живота си, той ми е споде-лял своите проблеми, аз – моите; веднъж даже ме закара в хотел „Кемпински-Зографски” в София, там ме почерпи, личе-ше си, че е „вътрешен човек” в това уютно място за богаташи, а аз си спомням как се шашнах на паркинга, че при маневрите за паркиране умната му модерна кола сама изключи и блокира когато е приближил на опасна близост съседната кола, аз такова чудо на техниката още не бях и подозирал че е възможно. При по-раншна наша среща пък се удивих на… лаптопа, който той ми показа, аз тогава още не бях виждал не само лаптоп, но комай и компютър, е, пок-рай него, в интерес на истината, трябва да си призная, се запалих по компютрите, това е било няколко години преди новото хиля-долетие (знаете, по-късно, година-две след това, аз вече станах нещо като "интернетен маниак", блогър и какво ли не още). Вижда-те, че приятелите, пък макар и отколешни, пак все някак си помагат, дори и да не се срещат често, а по някакви чудесни, бих казал даже свръхестествени причини, свър-зани вероятно с нещото, което наричаме „съдба”. Но да не се увличам в подробности, че ще стане дълго. Факт е, че минаха много години от тия срещи, той, за жалост, сам не се сети, че би могъл с нещичко да подпо-могне моите инициативи и „предприятия” (книги, списания, вестник даже издавам и той прекрасно знае това), а аз, поучен от

оня първи случай със злополучното спон-сорство на една от първите ми книги, вече престанах изобщо да поставям такъв въп-рос, чувствах се много неловко, отлагах и пр., а най-вече залагах на това, че е редно той сам да се сети и да предложи някаква подкрепа. Пак в интерес на истината ще спомена тук, че веднъж-два пъти даже му писах и писма и есемеси, в които предлагах среща, за да се видим и да поговорим, но отклик от негова страна на тия мои предло-жения, както можете да се досетите, не е имало. И аз за тия неща изобщо не го коря, така е преценил, така е решил, изборът е изцяло негов. Глупаво е за нещо да го коря. Аз така мисля. В случая само давам пример за това ново свое изследване.

Ще се втрещите като разберете, че в един момент разбрах, че този мой отко-лешен приятел е решил вече на зряла въз-раст да се запише в университета и да следва… богословие! Да, аз зная, че той в предишни години завърши право, а ето сега е решил да учи богословие. Това ме изне-нада, пък и зарадва, един вид поискал е да се върне към идеалите на младостта си, а тогава, както вече казах, той много се инте-ресуваше от философия, а пък аз тогава, като по-напреднал (бях асистент по фило-софия в ПУ „П.Хилендарски”), бях нещо като негов наставник на това поприще. Поне се надявах, че при други наши евентуални импровизирани срещи ще имаме общи теми за нови разговори, мен много ме вълнува да разбера защо е решил да учи тъкмо богос-ловие, дали това не е просто дан на… мо-дата (знаете, че дори политици като Данчо Парла-Ментата и дори самият Вольный Си-деровский станаха… „богослови” по образо-вание, въпреки че нито „православието”, нито „християнството”, въпреки „вишото” им образование, очевидно, с нищичко не им повлия нито на поведението, нито на ман-талитета (примерно, според християнския морал е грозно да се лъже, да се мами и т.н., а тия херои това го правят без никаква скрупул или задръжка). Та ми се щеше, не крия, да разбера по какви по-точно мотиви този човек е решил да става богослов. Може пък да си и помислил, знае ли човек, че по този начин Бог, да допуснем, ще се зарадва дотолкова, че ще му прати още по-големи успехи и печалби в бизнеса, знае ли човек, хора всякакви има на този свят?!

Е, още не сме се срещнали за да поговорим по тия вълнуващи ме така горе-що теми, свързани дори, както виждате, с днешната тема на моето пишещо се сега помагало по религия и вяра, но за сметка на това ще ви кажа как протече последната ни среща на живо, след това вече не сме се срещали, съдбата също не пожела да ни срещне. (Апропо, веднъж го видях отдалеч пред сградата на ПУ, но беше на 20-тина метра от мен, не пожелах да крещя и да го викам, въздържах се, нищо чудно съдбата да е опитвала да ни срещне, но и на нея

това да й се е оказало неизпълнимо – и непостижимо!) Та ето как мина последната ни среща, от която аз си направих извода, че този човек е бил повлиян от богатството така, че сякаш вече не е същият, променил се е дотам, че вече сякаш живее в съвър-шено друг свят (коренно различен и от света, който обитава все още, слава Богу, и моя милост!).

Беше предизборен период и тогава той ми звънна и ми каза да ида да го намеря на едно място, оказа се, че там е предизбо-рен щаб на партията, която той този път спонсорираше (не мога да кажа коя е тази партия за да не издам неволно и приятеля си). Там беше ужасна суетня, знаете, досе-щате се вероятно как е на такива маста по време на изборна кампания, но аз бях удос-тоен с привилегията да седна на едно кана-пе и с мен същият този виден човек и биз-несмен да изпие едно кафе (на мен беше предложено и аз приех, по моя си обичай, един билков чай). Спомням си, че занесох куп мои новоизлезли книги (аз другите си книги на този същия приятел съм му ги подарявал при предишни срещи) и също така му занесох да му подаря купчина от новоизлезлите книжки на списание ИДЕИ. Списанието вече беше започнало да изли-за, без негова подкрепа, разбира се. Ето реакцията му по този повод; като му подне-сох купчината списания и книги той реагира ето с тия думи (така са останали в предста-вата ми, не гарантирам, естествено, че точно по този начин се е изразил):

- Благодаря ти много, приятелю! Радвам се за теб! Аз сега какво да направя, искаш ли да ти платя и книгите, и списания-та?

Той дори посегна към джоба си и извади прегъната на две пачка банкноти; аз в оня момент (пък и не само в оня, аз пона-чало с издаването на тия книги и списания от скромната си учителска заплата съм в перманентна финансова криза, в колапс, в непреставащ материален ступор, в състоя-ние на пълен банкрут, на фалит или както искате другояче го определете), ясно е, бях в пълно безпаричие, погледнах жадно към топа банкноти, които той държеше в ръка и се канеше да отброи някоя и друга за мен, но намерих сили да надвия лакомията си и му отвърнах:

- Не, моля ти се, та това е подарък, аз искам дати ги подаря! Какви ти пари, това е подарък, моля ти се, ще ме обидиш ако ми дадеш някакви пари!

Той ме погледна с невярващ пог-лед, даже имам чувството, че в оня момент явно се усъмни дали някогашният му прия-тел е с неувреден все още разсъдък, щом отказва пари, понечи все пак да ми отброи някоя и друга банкнота, но аз твърдо отка-зах да взема пари, той невярващо прибра пачката, а пък аз, както можете да предпо-ложите, в оня момент сякаш съжалих за тъй непреклонния си стоицизъм, но както и да е,

Page 6: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

6 така мина този епизод с парите. Е, в ума ми мина, не мога да скрия, грешната мисъл, че отказвайки тия пари, това може да подбуди у някогашния ми приятел съзнанието, че няма да е кой знае какъв грях да подпомог-не с нещичко било списанието, било някоя моя книга, е, минаха години от тогава, аз нямам сведение да мисля, че в съзнанието му да се е появила такава мисъл, пък и да се е появила, явно мигновено е била отпъ-дена. Както и да е. Вместо това обаче ето какво благоволи да ми сподели в оня разго-вор моя бивш приятел; не зная как разгово-ра се завъртя за камини (не е причина това, че в момента, като пиша това, не си чувст-вам от студ стъпалата, не, моля ви, не си мислете, че точно тази е причината!), да, но наистина се завъртя тогава, на срещата, разговора ни около пустите камини и той рече ето какво, пак предавам думите му по бледия си спомен:

- Аз съм наредил като се върна в къщи, час-два преди това в нея да е минал нарочен служител от фирмата, който да е запалил камината, та като се върна, в къщи да е уютно и топличко. Установих, че най-добри за използване са цепениците от… круша, те издават невероятен аромат, е, поръчал съм да набавят точно такива дър-ва, крушови, само от тях използваме у нас. Страхотен дъх имат горящите крушови цепеници, приятелю! Ще трябва да ми дой-деш някога на гости та сам да се увериш какво настроение в дома създава горящата с крушови цепеници камина!

Това ми разказа моят някогашен приятел, е, на мен това ми прозвуча като хвалба, но както и да е, на приятелите всич-ки слабости им прощаваме, нали затова са ни приятели?! А относно кандидатстването на този същия човек за депутат той ми каза ето тия памятни думи, тях изобщо не мога да ги забравя, интересно ми е на вас как ще прозвучат:

- Аз сам не мога да разбера защо участвам и в тия избори, куп пари ще хвър-ля за тях, ама както и да е. Разбирам някой пошляк да се натиска да става депутат в Парламента, та да се повози на Мерцедес, но аз, дето имам личен Мерцедес и то от най-луксозната и най-последната серия и класа, преди месец си го взех, държавата посмъртно не може да осигури на депутати-те Мерцедеси като моя, та явно за мен няма

никакъв смисъл да се явявам на тия избори, щото всичко си имам, далавера за мен в тия избори никаква няма!

Е, като видя изражението на лице-то ми по повод на тия думи и като ме знае горе-долу как мисля, той добави и ето това:

- Е, прав си, приятелю, явно и аз заради някакви идеали съм се хвърлил в тази борба, да помогна на държавата ни с каквото мога, този е единственият смисъл, не се изразих правилно преди малко!

Аз си замълчах, нямаше какво да кажа. Изобщо трудничко върви ни разгово-рът с моя някогашен приятел напоследък, сигурно е от това, че сме се отчуждили, че много рядко се срещаме, имам чувството, че като пък се срещнем, някак си се чувства това, че истински важните теми и проблеми, това са някакви съвсем човешки неща и проблеми, и двамата най-старателно ги избягваме, аз по причина на това, че го оставям той да зачекне такава някоя тема, той може би пък очаква аз да съм инициато-рът, както едно време, в годините на мла-достта ни, е, изчакваме се взаимно, а разго-вор по истински важните теми все не се получава, защо ли?! Коя ли е истинската причина?

Той, някогашният ми приятел, си има своите грижи и проблеми, аз – моите си. Той, предполагам, си има своите изпи-тания, аз – моите си. Това, което на мен ми е на главата, за него е крайно несъществе-но и дори глупаво – примерно това, че ня-мам пари за да мога да си позволя да си пусна отопление в кабинета си ето в този момент и краката ми замръзнаха така, че май, за да не хвана някоя пневмония, тряб-ва да изоставям колкото се може по-скоро писането! – а аз за неговите истински проб-леми дори не мога да се досетя, но предпо-лагам, че е възможно те да са още по-тежки и страшни: щото Бог всекиму изпраща най-подходящите и пречистващи страдания. Но тия неща той, някогашният ми приятел, вероятно вече ги знае по-добре от мен – щото е значително по-напреднал в областта на богословието (аз в тази точно област, знаете, нямам никакви претенции, това мое помагало по религия е само нещо като предизвикателство, но не към тях, към бо-гословите, а единствено към мен самия!).

Толкова. Примерът ми стана дълъг и многословен, по причина на което краката ми станаха съвсем ледени. Като и да е, време е да формулирам основната си теза, та белким някак успея да си завърша таз-сутрешното писание.

Пак ще претупам нещата – по не-обходимост. Всички сме човеци, туй нещо, за което толкова ламтим – парите, вещите, колите, яденето и пр. – от гледна точка на вечността не са кой знае какво, не бива да се преувеличава тяхната ограничена роля. Е, добре би било и аз да имам възможност-та да си пусна в този момент отоплението, още повече че съм в недобро здраве, но

какво да правя, нямам тази възможност, ще се наложи да издържа. Издържайки на изпитанията, човек се калява, заяква духът му, побеждаваме по този начин склонността си да се размекваме, да мърморим, да се отпускаме. В някакъв смисъл ония, които се занимават с материални неудобства, сякаш са щастливци, щото истински страшен не е студът, който сега е довел до това да не си чувствам от студ краката, а един друг студ, свързван, примерно, с духовната пустота, с душевното вледеняване, което вече е съ-щински кошмар – и тогава вече даже и ухайните цепеници от крушово дърво няма да ти помогнат. Аз лично, признавам си, си предпочитам да страдам от този мой студ на вледенените ми пръсти и крака, но не ща оня наистина адски душевен лед, който наистина е многократно по-страшен. И изглежда Божията мъдрост и тук се проявя-ва по най-справедлив начин – ний, дето сме бедни с пари, нищо чудно да сме богати и преизобилни с някои съвършено друг вид богатства, именно душевни, интелектуални, чисто човешки – ето на тия неща, именно да поставяме верния акцент спрямо истинските стойности и ценности на живота ни помагат и вярата, и религията. Те са направо неза-меними в това отношение. Това, което аз ви го казвам тук на един неумел език, е казано по великолепен начин и в Библията, при-мерно в историята на стареца Йов, и на много други места. Четейки тия свещени текстове, ще се овладеете от мъдрост, която в някакъв смисъл настина е свръхчо-вешка, пребогата на смисъл, сиреч, ще се овладеете от Божият мъдрост, с която никоя човешка мъдрост няма как да се мери. И никое човешко богатство не може да се мери с туй истинско богатство, което нито огън го гори, нито молци го ядат, нито вода може да го потопи или пропилее.

Спирам дотук, щото наистина съм много зле с краката, съвсем се вледениха, горките ми крака! Ще публикувам това и ще изляза да се разтъпча, така ще ми се стоп-лят краката, това е истинското: движението навън, на свеж въздух, нищо че е студено, там е по-добре, е, ще вляза да се огрея в някое топло заведение, ще пия един чай и ще използвам за час-два и топлината им, докато ми изчезне вкоченението, вкоченяс-ването, което сега ме тормози. Така правим ний, бедняците, хитруваме, плащаме за един глупав чай, пък се топлим „на аванта”: абе беден човек е жив дявол, да знаете това, неслучайно го е казал нашият тъй мъдър народ!

Моля само да не ме разберете: да не си помислите, че с този текст агитирам че бедността е нещо по-добро от богатство-то ли?! Не, такива комунистически лъжливи и лицемерни идиотщини от мен не очаквай-те. Разбира се, е чудесно човек да е успял и да е богат и в материалния смисъл, е, поне да живее сносно, а не като куче като мен, да мре от студ и пр., това, разбира се, е съвсем

Page 7: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

7 нормалното, но ето, виждате у нас как се е получило. Не само аз треперя от студ щото съм безработен, много хора страдат от същото, мама му стара, този преход няма ли да свърши бе, докога ще треперим от студ зимно време, взе да ми писва от тоя студ вече бе! Но аз съм си виновен де, ако не бях отделял пари за списание ИДЕИ, ако не бях правил и не изплащах заеми за него или заради мои книги, ако бях послушен и ако още си бях на работа, щях да съм зна-чително по-добре, щях дори и за отопление пари да имам, но ето, сега си страдам от… главата, от акъла си страдам – от какво друго да стада човекът ако не от акъла си?!

Хей, това моето май наистина е същинска лудост: от парите, дето ми ги дават като обезщетение за безработица, аз тайно (даже от... съпругата ми!) продължа-вам да финансирам и списанията си (и списание HUMANUS, списание за съвре-менно образование създадох наскоро, ос-вен ИДЕИ, което го издавам вече седма година!), и новите си книги! Май съм уни-кално луд, а, какво ще кажете? Възможно ли е да има по-побъркан човек от мен, а? Ня-ма, нали? Е, както и да е, може би и луди е нужно да има в този свят, ей-така, за разно-образие – знае ли се пък каква е ползата от лудите като мен?! Да ви пожелая ли и вие да пощуреете като мен, и вие да се увлече-те по тази същата изцяло безполезна страст по духовното? Не, сакън, моля ви, не си плюйте в пазвата, няма да ви пожелая точ-но това! Чисто и просто ще ви пожелая хубав ден – бъдете здрави! И си пазете краката от измръзване! Чао и до нови сре-щи! Дано не се срещнем в… болницата де, дано! ЗАБЕЛЕЖКА: Цялата поредица от есета под условното засега заглавие "Въведение във философията на вярата и религия-та" се намира на ето този адрес. ГРОЗНА СПЕКУЛАЦИЯ И С ВЯРАТА В БОГА, И С ХОРСКАТА ГЛУПОСТ

петък, 2 януари 2015 г.

Преди малко случайно попаднах на

едно телевизионно предаване за магесници, ясновидки, гадателки, шмекерки и прочие и там една такава безскрупулно-алчна хиена агитираше за това да сме се били записали

за "колективна молитва за печелене на пари", да, точно така се изрази тая сврака, дето така грозно спекулира хем с вярата в Бога, хем с хорската глупост!

Изглежда има доста идиоти, които й се връзват на приказките...

МАТЕРХОРН Е МНОГО СКЪП, ВАЖЕН ЗА ШВЕЙЦАРЦИТЕ И НЕИЗМЕНЕН ВЪВ ВРЕМЕТО СИМВОЛ НА СИЛАТА И СТА-БИЛНОСТТА

събота, 3 януари 2015 г.

Дори да не сте били никога в Швейцария, вероятно ще познаете, че сним-ката е оттам. Швейцарските планини са познати навсякъде по света с вечните си снегове, в центъра на Европа – сякаш от тези върхове може да се наблюдава целия континент. Хора от целия свят идват тук заради красотата им и отнасят със себе си навсякъде късчета от тази прелест. Малки селца, прекрасни езера, международни банки, точни часовници, деликатесно сире-не, фин шоколад… Ако това представлява Швейцария, добре! По принцип е вярно. По-голямата част от туристите идват преди всичко заради това, но се връщат отново за да открият историята и културата й.

Кои са швейцарците? Каква е тях-ната уникална същност, която ги определя и различава от другите? Ето като начало малко статистика от 2013 година: Население – 8 136,6 (отчитаме цифрите в хиляди) Мъже – 49, 4% Жени – 50,6% От 0 до 19 години – 20,3% От 20 до 39 години – 26,7% От 40 до 64 години – 35,4% 65 и повече години – 17,6% Средна възраст – 41,8 години Чужденци – 23,8%

Прираст на населението – 1,3 Среден брой деца за 1 жена – 1,5 Средна продължителност на живота мъже – 80,5 години Средна продължителност на живота жени – 84,8 години Разводи на 1000 жители – 2,1 Семейства от 1 член – 1261,7 ( в хиляди) Семейства деца с 1 родител – 1163,2 Среден брой членове в семейство – 2,26 Гъстота на населението – 203,5 на кв. км

Няма да сравнявам с показателите в България, няма да анализирам статисти-ката. За тези, които желаят, цифрите ще говорят сами.

Тази малка по размер страна е разделена на 26 региона – кантони. Нацио-налността е една, но прадедите са от 4 страни и са говорили 4 различни езика – френски, немски, италиански и ретро ро-мански (романш). За 7-8 века тази нация е създала свои традиции, малко странни за туристи и чужденци, но важни за всички в цялата страна.

Като например шествието в нача-лото на лятото. В началото на колоната вървят момче и момиче, следвани от някол-ко кози. След тях вървят овчари с кравите си, облечени в червени сака и жълти панта-лони. Последни в процесията са собствени-ците на животните. Отправят се към високи-те пасища – alpages, където ще останат до края на есента. В останалите сезони щаст-ливите красиви швейцарски крави пак по-хапват зелена трева, тъй като ливадите са близо и навсякъде тревата е зелена дори през зимата.

Начинът на живот за швейцареца е бил винаги спокоен, запазил се е такъв и в днешна Швейцария. Спокойствието, мира и уединението се нарушават само в дни на празници. Например този със швейцарската борба. Това не е борбата от олимпийските спортове. На поляните са очертани кръгове от пясък. Мъже са се хванали за… специал-ни гащи, които обличат върху панталоните и се бият. Целта е да бъдат поставени по гръб на пясъка, без да излизат от кръговете. Това заприличва на странен танц защото никой не иска да пада по гръб. Това не са спортисти-професионалисти. Това са просто силни мъже от населеното място – овчари, фермери, месари, производители на сире-не… които не се бият за награда или пари. Искат само да покажат лични качества – сила на характера и тялото, която те ценят извънредно. Красиво и достойно – силни и горди мъже демонстрират силата и увере-ността си! И кравите се бият, като стопаните – докато едната започне да доминира. Но забележително е това, че те не се нараня-ват! Когато една от тези „главни“ крави започне да превъзхожда, битката приключ-ва.

Силата и увереността се показват и при състезания за хвърляне на големи

Page 8: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

8 тежки камъни, както и при игрите със знаме-ната.

Може би тази привързаност към силата и смелостта е останала от 16-ти век - когто по време на нищета и глад мъжете са отивали да служат като бойци на други господари. Швейцарските войници винаги са се славили с храбростта си. Виждаме ги и днес в традиционни облекла да пазят Вати-кана от нападения и неочаквани атаки сре-щу Папата. Те се гордеят много с този си принос към света и с това признание. Зато-ва Матерхорн е много скъп и важен за тях неизменен във времето символ на силата и стабилността.

Написа: Мария Василева СПРАВКА: Матерхорн (на немски Matter-horn, на френски Mont Cervin, на италианс-ки Monte Cervino), висок 4 478 м, е връх в Алпите. Представлява живописен остатък от скален блок, издигнат от движенията на земната кора преди 50 млн. години, когато са се сблъскали континентите Африка и Европа. Той е разположен на границата между Швейцария и Италия. Има вечни снегове и ледници. Матерхорн е най-късно изкаченият от високите алпийски върхове. Красивата пирамидална форма на върха може да бъде видяна от швейцарския град Цермат и от италианските алпийски градове Брьой-Червиния и Валтуранж. ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ ПО-СКОРО КАМИЛА ЩЕ МИНЕ ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШИ, ОТКОЛКОТО БОГАТ ДА ВЛЕЗЕ В БОЖИЕТО ЦАРСТ-ВО?

събота, 3 януари 2015 г.

Вчерашното ми писание по поре-дицата "Въведение във философията на вярата и религията", на което, кой знае защо, сложих толкова странното заглавие Да ви пожелая ли и вие да пощуреете като мен, и вие да се увлечете по тази тъй безполезна страст по духовното?, предизвика отзвук у оня преуспял човек, някогашен мой приятел, историята на отно-шенията ни с когото използвах като пример в разсъждението си; както обещах му изпра-тих линк към текста и му се извиних, че съм го "употребил" за една такава цел; той про-

чете текста и след това си поговорихме; решихме да се срещнем в близките дни и да си поговорим. Не крия, че много ми е инте-ресно да разговарям с него по много, по всякакви въпроси, понеже той е успешен бизнесмен, искам да го попитам нещичко и относно моите "бизнеси", именно писането, издаването на книги и списания, примерно, ми ще ще да получа от него съвет за това какво да направя, та да си продам някак книгите, да, издадените ми книги, понеже били философски и "непазарни", си стоят арестувани по борси и складове, не стигат даже до книжарниците (!), книжарите на това основание не ги щат, нямало било търсене, спрямо книгите ми е приложена някаква специфична пазарна цензура, кое-то, съгласете се, за мен като автор е доста обезнадеждаващо: да пишеш книги, да ги издаваш на свои средства и след това тия книги да бъдат предоставяни единствено на съда и критиката на... мишките!

Както и да е, да не се отклонявам, та значи вчерашното ми писание има извес-тен ефект и отзвук, за мен е много интерес-но и това, че моят някогашен приятел изу-чава, доколкото ми е известно, богословие, ето, ще ми се да разговарям с него и по въпроси около писането на това мое пома-гало по философия на вярата и на религия-та; между другото казано, поканих го да бъде гост във воденето от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия, именно предаването "На Агората с фило-софа Ангел Грънчаров", той обеща да дой-де, един вид, дето се казва, има "известна интрига", ще видим какво ще се получи по-нататък. Ще ви информирам за случилото се, искам да заявя, че причината за всичко е изследователска: ще ми се да науча нещо повече за съзнанието, манталитета и цен-ностите на хора, които са постигнали успех в този тукашния материален свят, ще ми се да науча как такива хора мислят по вечните, по духовните въпроси за човека, Бога, сми-съла на живота и т.н., не ща да мисля по такива теми абстрактно и умозрително, а конкретно, въз основа на непосредствения опит в общуването с такива хора, за които е казано:

По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Марко 10:25

И пак ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото бо-гат да влезе в Божието царство. Матей 19:24

Защото по-лесно е камила да ми-не през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Лука 18:25

Е, да, ама някои казват, че думата камила всъщност е погрешно преведена или преписана и на старогръцки означава дебе-ло корабно въже – поради това, че и двете се пишат почти по същия начин (а по-късно и се четат, изговарят се по същия начин). Има и друго тълкуване: "Ухото на иглата"

("Иглени уши") е било наименование на малка врата или процеп в Йерусалим, встрани от главната порта, която е била отворена през нощта за пешеходци и обик-новено е било невъзможно за камила да мине през нея. Но ако камилата се разтова-ри тогава е можело да се "промуши" пъл-зешком, по колене, "клекнала", пък макар и доста трудно. Както и да е, явно и камила, и корабно въже може да се някак да се про-мушат през "иглените уши", но богат да влезе в Божието царство, както единодушно твърдят библейските летописци, било съв-сем невъзможно. Та този въпрос, дали богатите (в обичайни смисъл богатите, богатите с пари и с вещи) могат да отидат в Царството Божие мен лично ме вълнува, щото по дефиниция тия същите хора, мате-риално богатите, са именно от тукашния, от материалния свят, те са негови герои, а пък, пак по дефиниция, Божият свят, Царството Божие, е по презумпция духовно царство, то е също така и царство на свободата, на ценностите от съвършено друг род, ето по този въпрос, дали е възможно отдадени на този тукашния свят да проникнат в чисто духовния свят, мен, не крия, този въпрос живо ми интересува, а, предполагам, той интересува и много други хора. Та ще нап-равя каквото е по силите ми, за да проуча този въпрос, обещавам, ето, в тази посока е и инициативата ми да разговарям надълго и нашироко по него с един богат човек, този същия човек, за когото ви писах вчера. Този въпрос обаче го поставям не на някаква несериозна, клюкарска основа, моля да ни си мислите това, съвсем сериозно го поста-вям, по най-дълбоки, субстанциални причи-ни го поставям. Ето кои са тези причини.

Ние, човеците, живеем ето в този, в тукашния, материалния свят. Ние този свят познаваме така непосредствено и ясно, че някои хора почват да си мислят, че този именно свят е и единственият. Философия-та и религията, а също и изкуството обаче ни говорят, че има и друг, чист духовен свят, невидим за очите, към когото не на всички хора им се удава да бъдат причастни. Е, смята се, че всеки човек може да намери начин да се причасти към оня другия, ду-ховния, към Божествения свят, щото, между нас казано, и този тукашния, материалния свят, пак е Божи свят, природата е Божие творение, е, има и човешки свят, има соци-ален и културен свят, т.н. "втора природа", който е чисто човешко творение. Но има и нещо друго, в този тукашния, материалния свят, в света на алчността, на интересите, на користта и пр., където именно "Царица е Парица" и пр., ние привикваме и се прист-растяваме, особено ако му се отдадем изцяло, щото той е така непосредствено достоверен, че някои хора почват, казахме, да си мислят, че той именно е и единстве-ният съществуващ свят, а пък "духовните неща", както би се изразил нашият тъй скъп на сърцето ни Бай Ганю, са именно "бош-

Page 9: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

9 лаф работа", са нещо подобно на вятъра, на въздуха, нещо крайно несигурно, са един вид фикция, илюзия, заблуда и т.н. Знаем също така, че господарят на този, на тукаш-ния свят е Сатана, падналият ангел, който именно олицетворява злата сила на битие-то, алтернатива на преблагия и така вели-кодушен Бог. Нека да се постараем да за-държим тия предпоставки в ума си.

Е, трепем се в тукашния свят да постигнем някакъв успех, гоним, дето се вика, "реалното", а какво е по-реално изме-рение на успеха ни от... пачките с банкноти, от купчините със злато, от другите вещест-вени, зрими скъпоценности от рода на прос-ловутите мраморни камини, бляскави пала-ти, безобразно скъпи, луксозни лъскави коли, някои богаташи в Америка се изхитри-ха даже и... космически кораби да си купуват вече, нали чухте за тази най-нова богаташка мания в Америка, нищо чудно да искат с тези космически кораби американските милиардери (в сравнение с които нашенски-те надути до пръсване от самочувствие богаташи изглеждат направо като същински просяци!), та значи нищо чудно с тия меж-дупланетни кораби американските богаташи да искат да проверят дали, аджеба, някъде "на небето" и в безкрайния Космос все пак не съществува... Бог! Но това между друго-то, аз почнах да разсъждавам в тази посока: трепем се всички ние за успеха си, който се измерва според масово разпространените представи именно с парички, а да се окаже в един момент, че туй нещо, парите, не са най-важното, а най-важното е нещо съвър-шено друго, за което, увлечени в битката за успех, съвсем сме забравили, най-важното, представяте ли си, са някакви там "вятърни-чави неща" като "истина", "добро", "правда", разни други такива и подобни на тях цен-ности, да речем свобода, красота, ама не на тялото, а на духа, странна работа е това, не отива ли всичко на поразия ако се окаже, че паричките не са най-важното?! Ами тогава за какво да се борим, за какво да живеем, с какво да измерваме успеха си, тогава не е ли по-добре всички да се откажем от всичко, да станем... просяци или клошари, да заре-жем богатствата си, да ги раздадем на бедните, да ги изплюскаме и... всичко тогава да отиде съвсем на поразия, щото ще се върнем мълниеносно в най-дивото варварс-тво! Виждате как страшно се объркват не-щата, нали така?

Явно трябва да се мисли добре по тия всичките въпроси. Всеки сам за себе си да решава какво за него е истинското и доброто. Хора всякакви. Еднакви не можем да бъдем. Слава Богу, че е така!

Като почнах да пиша тази заран текста си, няма да скрия, че отправна точка ми даде един мой почти детски спомен, ще ми се наложи да го припомня, щото се върз-ва добре с подетата тема (която аз съвсем нямам намерението да "изчерпвам", добре

зная, че такова едно желание е крайно глупаво!).

Било е някъде към 70-те години на ХХ век, аз съм бил тогава юноша... "бле-ден", а тогава у нас, знаете, се беше възца-рил комунизмът. Вие не гледайте сега, че днешните комунисти и комуноидите са така лицемерно "набожни" и дори, видите ли, "православни", те и сега, и тогава, си бяха върли безбожници, само дето сега, за при-личие или щото било модерно, се напъват да се представят за "вярващи"; тогава поне правеха това, което им беше присърце, примерно, да убиват хора, да мъчат човеци-те, да тормозят ония, които искаха да живе-ят свободно и достойно и пр. Те и досега комунистите друго не правят освен да тор-мозят и лъжат хората, не зная дали сте забелязали това, някои не го забелязват, нищо че се вижда с просто око. Комунизмът по дефиниция е човеконенавистен, това трябва да се знае от всички, особено от младите, комунизмът е бесовщина, не аз го твърдя това, това още Достоевски го е казал и показал. (Апропо, дали мен не ме уволни-ха от училище точно заради това, че аз започвах часовете си по психология, фило-софия и особено по етика с разглеждане на един превъзходен нравствен и психологи-чески казус по Достоевски, по неговия ро-ман "Престъпление и наказание", там имен-но моите ученици с жар спорят за това правилно ли Разколников е убил бабичката-лихварка и процентчица, за да й вземе парите и с тях да "ощастливи" бедните; чудесни обсъждания ставаха, големи диску-сии, който иска, може да чуе как моите ученици дискутират по тая тема, има видео-записи на такива часове, още стоят на съот-ветното място в блога ми. Та там още в първите часове учениците ми благодарение на великия Достоевски разбираха, че кому-низмът по същество е една бандитска, криминална, жестока доктрина на серийни убийци. Това мое "престъпление", че в моите часове е бил развенчаван комунизма, не може да ми бъде простено, нали така, мили ми другарки и другари цербери от МОН?). Та както и да е, да си разкажа аз детския спомен. Важен е и е таман по тема-та.

Значи аз тогава съм бил на лятна бригада, това нещо е било в текезесето на моето родно градче Долна баня, ако сега минете през него, можете още в началото да видите един мотел, с басейн, е, този мотел се намира точно в сградата на адми-нистрацията на бившето ТКЗС (то младите май не знаят що е и "ТКЗС", ама ако и това почна да обяснявам, писанието ми ще отиде по дяволите!), там, на първия етаж, където сега е ресторанта на мотела, беше... коопе-ративната столова, там ний, морните брига-дири, закусвахме, обядвахме, вечеряхме, а дотам ходехме под строй, пеейки някаква бодра комунистическа песен. Тогава детс-кият труд не беше забранен, ний, децата,

някъде още едва ли не от... детската гради-на, ходехме да берем ягоди и малини (в Долна баня тези култури са най-прочути, имаше огромни блокове все с ягоди и мали-ни!) в помощ на ТКЗС, а пък в от 8 и 9 клас вече ни хващаха на бригади даже с откъс-ване от дома, за един месец някъде живе-ехме в... лагер, по военному, като в казарма, в униформи и в работни облекла, като ки-тайчета, ни обличаха, ставахме в най-ранна утрин, правехме гимнастика, после закуска и хайде на полето. И един ден, връщайки се капнали от работа (доста проклета работа е брането на ягоди особено, все привит в гърба като роб трябва да работиш!) като се домъкнахме в столовата ни се каза, че имало една... лекция, и хоп, появи се няка-къв устат нахалник – досущ като бай ви Вучкова, таман същинско негово копие беше, дали пък не е бил и самият Вучков, той е безсмъртен, нищо чудно и той самият да е бил?! - и въпросният устат нахалник почна да ни изнася своята атеистична бесе-да. Ний седяхме на столовете пред масите и с нетърпение чакахме кога този идиот ще млъкне, ще завърши, та да ядем, щото от кухнята идеше чудесен мирис на текезесар-ската чорба, която ни чакаше да я излапаме като вълци, ех, какви чорби правеха тогава в ТКЗС-то, представа си нямате вий, днеш-ните младежи!

Да, ама онова нахално атеистично плямпало не млъкваше, имахме чувството, че той, както сее разприказвал, нищо чудно и да ни умори от глад! Никой, разбира се, не го и слушаше, ний всинца си чакахме меч-таната чорба, ухаеща така примамливо, и преглъщахме жадно слюнките си. Тогава пропагандистите говореха някакъв странен казионен език, от който нищо не се разби-раше, бълваха някаква идеологическа абра-кадабра, в която често се чуваха думи като "Партията", "народът", "работническата кла-са", "пролетариата", "дивият капитализъм", "империализъма" и прочие, вий тази бълвоч можете да я усетите ако се вслушате в плямпането на бай ви Вучкова, примерно, той е изкопаемо точно от тоя същия период. Този тип говорене се свеждаше до това с безкрайно много думи да кажеш нищо, а смисълът та такова едно говорене, доколко-то изобщо е имало някакъв смисъл в него, се свеждаше до това: "социализмът е нещо убаво", а "капитализмът – нещо лошо, много лошо и дори... гнило"; чака ни едно светло-розово "комунистическо бъдеще" и требе да стискаме зъби, щот тогава, като дойде съ-щинският комунизъм, щяло било от чешми-те да потече кой каквото иска, кеф ти млеко, кеф ти мед, кеф ти боза, кеф ти ракийка, абе изобщо чешмите при комунизма щели били да станат дотолкова магически, че от тях щели да потекат едва ли не и... кебапче-та! С такива идиотщини ни набиваха глави-те в онова време, ето, тоя същият пропа-гандист-агитатор на атеизма пък в онова горещо лято, когато ни плямпаше тъй прис-

Page 10: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

10 пивно в стола на долнобанското ТКЗС-е, ни убеждаваше, че Бог няма, щото... и казваше някаква глупост.

Моя милост още тогава си падаше по подобен род неща, щото, спомням си, май единствен в столовата се бях заслушал в абракадабрата, която бълваше оня прото-тип на бай ви Вучкова. И в един момент установих, че тоя устат нахалник говори някаква страшни глупости, да, направо непоносими глупости говореше този същият байвивучков предшественик или следов-ник,както искате го смятайте. Аз си спомням само две от тия негови страхотно умили-телни глупости, просто те са се отпечатали в съзнанието ми, имайте предвид, че от онова време са минали поне 40 години. С невярващи уши аз в един момент асимили-рах, че тоя атеистичен нахалник си повта-ряше предимно ето тия две идиотщини:

- Бог нема, щото самата дума "бог" показва, че него са го измислили... богатите, да, бог иде от богат, то думата това си го показва, а са го измислили бог богатите за да държат в покорство бедните!

- Бог нема, щота ако имаше, слав-ните съветски космонавти щяха да го видят на... небето, е, те стигнаха небето, а не видяха там бог, следователно бог нема!

Като чух тия възхитителни идиот-щини, аз, независимо че съм бил някакъв си там 16-17 годишен... пубертет, скокнах като ужилен и вдигнах ръка, поисках думата за въпрос. Бай ви Вучков, крайно удивен, че някой изобщо го е слушал, ме погледна недоволно, ала млъкна и ми даде думата за въпрос. Забелязах, че съучениците ми се спогледаха, очаквайки шоу, а пък команди-рите на бригадата, те всъщност бяха наши учители, мобилизирани и за през лятото, които си ме познаваха, предусещайки скан-дал, ме стрелнаха с недоволни погледи; както и да е, аз направих едно кратко изказ-ване, в резултат на което оня атеистичен нахалник в един момент изпадна в нещо като бяс, опита се злобно нещо да ми отго-вори, ала учениците вече изобщо не го слушаха, той започна да си прибира книжа-та в огромната чанта, и пропагандната му лекция завърши! Какво точно съм му казал аз сега не мога да си спомня, ще бъде глу-паво да твърдя, че помня точните си думи, но имам чувството, че с детския си тогава-шен акъл съм му казал нещо ето какво:

- Абе, другарю, как така космонав-тите да видят Бог на небето, като, първо, такова нещо като "небе" изобщо нема, а има само безкраен Космос?! Второ, как космо-навтите изобщо да стигнат до туй несъщес-твуващо небе?! Трето, пък дори и да бяха стигнали до "небето", как да видят Бог като знаем, че Бог е невидим за очите?! Дори съм чувал, че ако някой види Бог, ще осле-пее, но и това стига, че е невидим, как тога-ва да го видят?!

Нещо такова трябва да съм казал тогава с детския си акъл. Какво точно съм

казал не помня, но добре помня, че след като мина обяда мен няколко часа ме разс-ледваха защо съм бил задавал толкова "неправилни въпроси"? Аз откак се помня все имам разни разправии с немислещите комуноди, ето един от първите ми фронтал-ни сблъсъци с тях. Спомням си, че след дълго разследване командирите, мои учи-тели, успяха някак да замажат работата, даже имам спомен, че един учител, по ма-тематика, който беше началник на бригада-та, Бог да го прости човекът, доста дяволито ми мигна като бяхме насаме и ми каза, че хубаво съм бил притиснал тоя нахалник, ама ми каза да мълча и никому да не казвам какво ми е казал. Такива работи ставаха в онова тъй блажено време на комунизма, по което така умилително въздишат всички малоумни почитатели на бай ви Вучкова в днешно време...

Ще спра дотук, щото се изморих да пиша. Ще видим след това как ще продъл-жим темата. Аз самият дори не разбрах точно каква е днешната тема, ама като имам време, ще прочета написаното и ще добавя нещо, с оглед да изпъкне темата и проблема, който разглеждахме за днес. Да, беше за това дали богатите могат да влязат в Божието царство. И вие помислете, аз мисля, че могат, ама друг път ще си изкажа мнението. Хубав ден ви желая сега-засега!

ДУШАТА НА ЧОВЕКА Е БЕЗДНА, А ЧО-ВЕШКАТА БЕЗДНА МОЖЕ ДА Я ЗАПЪЛНИ САМО БОГ

събота, 3 януари 2015 г.

Тази сутрин, след като си написах поредното есе от учебното помагало по философия на вярата и на религията слу-чайно забелязах, че в скайпа ми има някак-во известие, гледам, че някакъв човек имал рожден ден. Поздравих го, както ми е оби-чаят. Изведнъж се сетих, че този човек всъщност е един младеж, с когото се позна-вам от много време, той ми е интересен с това, че учи... духовна семинария, с него много сме разговаряли по разни въпроси. Но мина време и почти да се забравим, такива са интернетните познанства, ето обаче, тази сутрин, случайно, забелязах точно неговото име. И се сетих да го питам нещо, и се почна един разговор, който е таман по тия мои теми от философията на вярата и на религията. Ето какво си казах-

ме, публикувам разговора с изричното раз-решение на събеседника ми: Ангел Грънчаров: Честит рожден ден! :-) Boris M.: Благодаря! Ангел Грънчаров: Жив и здрав бъди! Ус-пехи! Boris M.: Благодаря отново! Ангел Грънчаров: За нищо! Boris M.: :-) Ангел Грънчаров: Вие завършихте ли училище? Защо не ми помогнете малко около реализацията на тази идея, това е от Вашата област. Boris M.: Момент. Ами 12-ти клас съм. Ех, помня кога се запознахме... минаха от тога-ва някъде 3 години. Ангел Грънчаров: Не учехте ли семинария или съм се заблудил? Boris M.: В семинария, да. Това е средно образователно у-ще. Ангел Грънчаров: Е, значи правилно съм запомнил. Boris M.: Да. Ангел Грънчаров: Вие сте напреднал в тия въпроси, за вярата и религията, ако искате, може да помогнете, дори съавтор да ми станете може. Boris M.: Искаш да направиш учебно пома-гало по религия? Ангел Грънчаров: Да. Boris M.: Има много добри учебни помага-ла, които мога да ти препоръчам. Ангел Грънчаров: Да опитам да направя свое помагало, какво пречи? Boris M.: Става въпрос за тези, от които ни преподават в моето у-ще. Ами опитай. :-) Опитай да изразиш чрез вярата цялата доброта. Не им говори обаче за догми. Ангел Грънчаров: Дай малко литература, дето ще ми помогне. Boris M.: Предполагам и ти не си запознат с догмите на православната църква? Ами добре. Значи то има толкова много книги. Откъде да започна? Ще направиш нещо като книга по вероучение ли? В часовете ти по психология ли мислиш да ги препода-ваш? Горе-долу да знам какво да ти пред-ложа. Ангел Грънчаров: Да, въведение във фи-лософията на вярата и религията, не точно вероучение, но подобно. Boris M.: Разбирам. Каква е първо твоята идея? Ангел Грънчаров: Ами да бъде за ученици от всички училища, които искат да учат такъв предмет. Да е много популярно и въздействащо, и кратко. Boris M.: Но в смисъл такъв – искаш да ги накараш да пожелаят да учат такъв предмет ли? Да им запалиш интереса към правос-лавната вяра? Концепцията просто христи-янство ли ще бъде, или ще говориш за православно християнство? Ангел Грънчаров: Идеята ми е даже и такива, които не искат, да почнат да се увличат като разберат, че по този предмет

Page 11: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

11 се водят интересни дискусии по най-важни въпроси. Boris M.: Ами това е възможно да запали интереса на по-интелигентните ученици, като цяло. В днешно време на малко учени-ци им пука да отварят някакви дискусии по каквото и да било. Ангел Грънчаров: Ами на мен ми се ще да говоря за религия, за християнство, но и да не е центрирана само към християнството, но и да има сведения и за другите религии, поне най-принципни въпроси, които са об-щи. Boris M.: Мисля, че те разбирам горе-долу. Ангел Грънчаров: Аз съм се изненадвал, че ако подходът е верен, даже и ученици, които от нищо сякаш не се вълнуват, почват да се включват в разговора. Boris M.: Ами ти си наясно, че има доста такива помагала? Искаш да имаш нещо свое авторско, което да представиш на своите ученици? Може и така да е. Ти може би по-скоро искаш да се опиташ да им раз-мърдаш главите поне за мисъл към вяра. А не да им говориш за християнство, като начин на живот. Защото това е християнст-вото. Ангел Грънчаров: Аз, признавам си, до този момент не съм срещнал такова пома-гало по религия, даже си мислех, че няма добро, кажи, дай ми пример да помагало, което ти се вижда най-добро. Boris M.: Християнството би трябвало да промени мирогледа ти за живот и да те промени като човек изобщо. Към добро, естествено. Ангел Грънчаров: Аз нищо не ща да им говоря, аз искам да поставям само пробле-ми (въпроси), по които те да се замислят и да почнат разгорещени разговори и обсъж-дания, в които сами да стигнат да някакви изводи. Смятам, че обикновеният начин на преподаване тук не само че не е ефективен, ами и отблъсква. Boris M.: Ами сигурно е така. Това, което аз мога да ти препоръчам, не е това общо нещо, не мисля, че ще създаде философски въпроси. Мога да ти дам православни на-ръчници. Някакви такива книги, които защи-тават християнски мироглед. Православния мироглед. Там ще се говори за догми, за традиция, обичай, вселенски събори, свети отци. За това говорим. Твоето трябва да бъде по-скоро философско, а не богословс-ко. Но ако ти искаш да бъдеш нещо като проповедник на вярата, по някакъв по-особен начин, тъй като смятам, че не би било уместно да преподаваш "християнст-во" в час по философия, можеш да го нап-равиш по по-заобиколен начин. Ние напри-мер по предмети като догматка, нравствено богословие учим супер интересни неща. По нравствено богословие. Например един от интересните уроци е за детерминизма. За научния детерминизъм и за теологичния. Къде е границата, какво казва единият и другият. За колизията... какво е това. Нап-

ример Христос изпадал ли е в колизия? Ето такива неща. За хедонизма, как е възникнал и от кого Ангел Грънчаров: Чудесно! Ето от такива текстове мога да извадя интересни пробле-ми, свързани с вярата, предимно нравстве-ни, чисто човешки проблеми. Да, нещо като проповедничество на християнския начин на живот, но по един съвременен начин, спо-ред светските разбирания. Boris M.: Искаш ли да се чуем по скайп? Тъкмо не сме се чували много отдавна. Имаме и друг много интересен предмет - Апологетика. Това е предмет, който е съз-даден в защита на вярата. Ангел Грънчаров: Много ме интересува някакъв списък с въпроси, свързани с живо-та на християнина, които да са интересни за дискутиране, щото ще помогнат младите да вникнат в предимствата на този начин на живот, сами да ги открият и самостоятелно да се убедят... Boris M.: В него не се аргументира с някак-ви "догми", създадени от Църквата (клир, духовенство), а с чисто човешки фактори и неща от живота. Да докажем, че Бог го има и Той съществува. Ангел Грънчаров: Аз нямам нито колонки, нито микрофон, ползвам един съвсем стар компютър. Boris M.: Така срещата между атеист и теист да не бъде в полза на атеиста с ня-какви аргументи, които според мен лично са изкривено погледнати заради липсата на духовен живот. А начинът, по който мирог-леда на атеиста да се смени. Например? Ясно. Ангел Грънчаров: Да, всичко се върти около това да се постигне истината, че Бог има. Boris M.: Това, което трябва да разберат е, че човек е такова същество, което е егоист. Ангел Грънчаров: И че без вяра в Бога човек е нещо като крехка тръстика, която всеки вятър може да прекърши. Boris M.: Човек трябва да се отърве от собствения си егоизъм, егоцентризъм. Да се "разголи напълно" и тогава ще получи чисто сърце. А за богопознанието е нужен факто-рът "чисто сърце". А това означава супер искреност, желание ти да потърсиш Бог и да го намериш с искрено сърце! Другите два Фактора са вяра и молитва! Станаха три. Това нещо ако го преосмисли едно момче или възрастен човек може и да стигне до някакви по-различни заключения от това "Къде е Бог, защо има толкова зло по све-та? Няма Бог!" Ангел Грънчаров: Да те попитам нещо, важно е за мен: какво е твоето възприятие, сред твоите съученици, дето учите семина-рия, има ли такива, които учат за да стават свещеници по прагматични подбуди, един вид заради изгодата, а сами изобщо не вярват в Бога, един вид учат туй нещо един-ствено заради келепира?

Boris M.: Истинският проблем е на хората, че говорят за Бог и се опитват да разсъжда-ват за Него, но те реално не Го търсят и Той няма как да участва в техният живот. Там е проблема. Ами не знам кой за какво учи. Да ти кажа не се бъркам, гледам да не им се бъркам в живота, не ги и питам. Ангел Грънчаров: Какви са ти наблюдени-ята? Boris M.: Но има такива със сигурност. Това мога да кажа. :-) Това обикновено са по-глуповатите ученици. Ангел Грънчаров: Правилно, не бива човек да се меси в чуждите проблеми. Boris M.: Които са взето от някое село, който свещеник им е казал "иди учи". Но според мен такива до завършване на семи-нария или напускат, или разбират как стоят нещата. Във вярата и в духовенството не трябва да има такова "ползване" на някакви лични облаги. Духовенството, свещенството не може да бъде професия. Или някакъв замисъл за бизнес от това. Това е призва-ние и всеки такъв, който пристъпва към това, трябва да бъде с ясното съзнание, че това е нещо суперотговорно. Такъв човек трябва да е богообразен. Да прилича на светия. Да е свят! Ангел Грънчаров: Аз да ти кажа имам такъв проблем, че напоследък все не мога да намеря искрено вярващ в Бога човек дори и сред свещениците, с които ме е срещнал животът, а това е страшно. Или аз имам някакви по-особени представи, знам ли? Boris M.: Ако не е или не се старае, той се самоосъжда. Никой не е перфектен! Но без реално чувство за борба в себе си. За това, че ти трябва да бъдеш пример и да бъдеш водач на стадо. Тоест на хора, които са вярващи и ти да им бъдеш някакъв пример. Ти трябва да изобразиш Христос в себе си. Христос не е искал пари, не е искал такива користни неща. Ето това е. Ангел Грънчаров: Да, така е на теория, но на дело, в живота как е? Boris M.: Ако Христос го има у всеки, тогава всичко ще бъде наред. Ще те запозная със свещеник, на които би се удивлявал с дни, месеци и години. :-) Той е твой колега и ще ти пратя само едно участие в едно предава-не. И ще искаш може би веднага да те срещна с него. :-) Ангел Грънчаров: Та самият смяташ ли се вече за подготвен да преподаваш, да на-пътстваш във вярата учениците, твоите връстници? Ще ми е интересно да се запоз-ная с такъв свещеник. Boris M.: Има ги, искрено съжалявам, че до сега не си попаднал на такъв. Сигурен съм, че не в теб е проблема. Защото ти си много добър човек и от това, което съм видял, мислиш доста правилно за нещата от цър-ковния живот. Въобще християнският като цяло. Ангел Грънчаров: Да, не зная защо, но не съм попадал на свещеник, който да ме

Page 12: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

12 възхити с вярата си, да му личи, че наисти-на вярва... Boris M.: Не, аз изобщо не искам да се занимавам с това като професия. Аз искам да стана програмист. Където ме срещне живота с някой и опрем до такава точка, която е свързана с вяра. Атакувам! Ангел Грънчаров: Е, това е интересно, програмист, завършил семинария! :-) Boris M.: Например оня ден във влака с едно момиче? Атеист. Направо я взех в малкия джоб и момичето толкова се замис-ли. Четеше ми книга на Мичел Каку. Който говореше за молекулния строеж. Предпола-гам си запознат? Това е тясно свързано и с вярата. И от там нещата опряха до религи-озна тема. Аз например усещам непрекъс-нато Бог в моя живот. Старая се да Го тър-ся, макар, че може би често го забравям... Ангел Грънчаров: Извинявай, да те запи-там: а защо все пак избра да ставаш прог-рамист след като, предполага се, си се готвил за попрището на един духовник? Какво те отказа от това последното? Про-щавай, ако въпросът ми е прекалено личен и недискретен... Няма ли да разочароваш Бог с този свой избор да ставаш програ-мист? Boris M.: Истината е, че в духовенството в България ме отблъсква страшно много неща и има много мръсотия. Това, разбира се не ме отказва от самата вяра. Не ме и оправдава, но просто не го чувствам. Не съм готов, не съм достоен. Ако трябва да стане това - просто ще стане. Бог няма да го разочаровам, естествено. Та нали Той знае всичко за нас? Той ако иска ще го направи и без аз да искам. Той е всемогъщ, може и знае всичко. Той е абсолютно свободен. Той ще го направи и без аз да искам и ще го направи по такъв начин, че да го поискам. Разбираш ли? Няма как да бъде разочаро-ван от мен. Такова нещо като разочарова-ност няма у Бога. Той знае всичко за нас! Но това не означава, че не сме свободни. За-щото ние СМЕ свободни, колкото и банално да звучи това за един философ. Много хора в свободата си не са свободни! Да подчер-тая аз. Мога да ти защитя тук теологичния детерминизъм ако искаш и какво казва той. Ангел Грънчаров: Ясно. Чел съм, че разни напреднали хора в разни модерни профе-сии (финансисти и пр.) в един момент за-рязват професията си и отиват в манастир, стават духовници и пр., та затова ми стана интересно как така подготвен за свещеник човек се отказва от духовната дейност... Boris M.: Така че аз ако живея като христи-янин. Ако бъда пример с личният си живот, ще бъда много повече "светия" и проповед-ник и какво ли още не отколкото свещеник, който не живее според закона и според любовта. Ангел Грънчаров: Кажи какво твърди тео-логичният детерминизъм. Boris M.: Теологичният детерминизъм твърди, че тъй като у всеки един човек има

едно такова чувство, че когато направиш нещо зло, след това изпитваш чувство за вина (съвестта), ти сам се разкайваш за стореното нещо. Ангел Грънчаров: Трудно е човек да стане свещеник и да се отдаде на нравствен жи-вот, образцов за миряните, да бъде истинс-ки Христов ученик и последовател, явно това не е по силите на всеки, а на малци-на... Boris M.: Съвестта от богословска гледна точка се разглежда като Божия частица, искра у човека. Тук идва момента на избор! Ангел Грънчаров: Ясно, той и Кант така определя съвестта, като Божий глас в душа-та на човека... Boris M.: Докато например научния детер-минизъм казва, че понеже всяко следващо действие е породено от друго предходно, тук ставаме не свободни. Обикновено таки-ва също питат. Къде ни е свободата, след като майка ми имаше рак и аз имам? Да не би този Бог да ме е питал дали искам да се раждам? Но колкото е интересен на пръв поглед точен въпрос е и доста глупав. Този Кант се опитах да го чета и се отказах. Много ми е сложен. Да но Кант мисля, че не вярва в някакъв Бог. По-скоро вярва в Спи-ноза или нещо такова? За хармонията на света. Ангел Грънчаров: Ето подобни въпроси ми се ще да намеря повече, ако можеш да ми подготвиш един списък с такива въпроси, свързани с вярата в Бога, които си заслужа-ват обсъждане, ще ти бъда много благода-рен. Ти си напреднал в тая област... Boris M.: Оф, какъв Спиноза?! Обърках се. Това, в което Спиноза е вярвал. Когато се откажеш себе си и погубиш себе си. И егото си. Ангел Грънчаров: От рода на тия: "Къде ни е свободата, след като майка ми имаше рак и аз имам?". "Да не би този Бог да ме е питал дали искам да се раждам?" Boris M.: И всичко това нещо. Ще намериш Бог. Толкова е просто! Да си християнин ти струва и нищо, и всичко. Ясно. Въпросът е, че Бог знае наистина какво е добро за всеки нас, а ние не. Хората мисля, че знаят за тяхното добро и какво е добро за тях. А всъщност много хора изобщо не знаят какво искат. Въпросът знаеш ли къде е... Ангел Грънчаров: Не бива според мен да се преувеличава Божията намеса в живота ни, той Бог постъпва разумно като ни оставя общо взето да се оправяме сами... Boris M.: Бог ни обича толкова много. Ако ние можехме да го разберем това... щяхме да изпитваме поквара от самите себе си. Бог стана човек за да може човекът да стане Бог. Така казват светите отци. Това е велико. Това е най-великото нещо. Ангел Грънчаров: Добре казано, това е много вярно, така е! Boris M.: Да станем богове по благодат. Учили сме също, че някой си беше казал, че не боговете създадоха човека, а човек

създаде боговете. Но тук нещо не си спом-ням урока добре. :-) Хаха! Ангел Грънчаров: Но то и родителите много обичат децата им, ала като им се месят в работите постоянно, в крайна смет-ка им сторват зло... лишават ги от свобода. Boris M.: Даа. Но да не забравяме! Баща, който жали тоягата, не е баща и не обича сина си! Възпитанието е ОГРОМЕН фактор в изграждането на личност. Човек първо трябва да се оличности в смисъл да съзрее сред родители и да започне да мисли. Да бъде човек наистина. Ангел Грънчаров: Смяташ ли, че тоягата помага? Човекът, който е бит като дете, не става ли много зъл после? Boris M.: Това е causa sui мисля, че ти някъде го беше писал. А именно, че това за нас е призвание да бъдем хора. Наше лично задължение. Да бъдем хора. Де става много зъл. Това е супер относително. Ангел Грънчаров: За да стане едно дете личност и то отговорна и самостоятелна, средството според мен е едно:свобода. Boris M.: Бог е способен да промени всичко. Прочети псалмите на Давид. Там се разг-лежда огромна част от човешкия живот. Ще ти пратя нещо много интересно. Химн на любовта.

Химнът на Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям – щом любов нямам, нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне – щом лю-бов нямам, нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинству-ва, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вяр-ва, на всичко се надява, всичко претърпява.

Любовта никога не отпада, а други-те дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвърше-

Page 13: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

13 ното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец, като младе-нец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през ог-ледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.

А сега остават тия три: вяра, на-дежда, любов; но по-голяма от тях е любов-та. Ангел Грънчаров: Кое според теб е по-вярно от тия две изказвания: "Християнст-вото е религия на любовта" или "Християнс-твото е религия на свободата"? Това Св. Апостол Павел ли го е казал? Boris M.: Христос не е религия. :-) Това понятие е много криво разбрано. Христос = християнството е ВЯРА. Понятието религия означава съвсем друго. Християнството е откровение. Всички религии запомни от мен са устремени от човека в човека. Или с други думи от земята към небето. Тоест човек се опитва да съзерцае Бог! Християн-ството е откровение от небето – към земята. Христос идва като месия! Като богочовек! Той приема плът! Именно Бог стана човек. Това е въплътения Логос. Втория ипостас на Светата Троица. Това е велико. И тази вяра я дава сам Бог! Не човек. Като Буда, Мохамед и други такива. Ангел Грънчаров: Така е. Това е така. Както и да е, но любовта или свободата за учението на Христос е по-важното? Boris M.: Християнството е религия (вяра) на любовта! И на свободата. Но то любов и свобода вървят паралелно заедно. Вярата е като любовта... изисква пълно разголване. И това ти пратих. Любовта никога не отпада, не безчинствува, зло не мисли, не се радва на неистина, а се радва заедно с истината. На всичко вярва, на всичко се надява, всич-ко претърпява. Това е любовта. Това е и вярата. Вярата никой не притиска. Дава ти е една пълна свобода. Не можеш да я пип-неш. Можеш да я усетиш. Както вятъра. Вярата е по-скоро по-близо до абсурда, отколкото до някакви доктрини, добре под-несени думи за Христос. Дори добрите думи за Него могат да изкривят образа на Хрис-тос. Ангел Грънчаров: Аз смятам, че имаш талант за проповедник и че с отдаването си на програмирането вместо на проповедни-чеството бягаш от призванието си, но това са неща, които вие двамата с Бог трябва да решавате, аз да не ви се меся! :-) Boris M.: Вярата в никакъв случай не може да бъде доктрина. Благодаря! :-) Boris M.: Вярата е живот в Христа! Това е. Всичко останало е излишно. И просто си говорим за християнство и така нататък. Жалко е, когато църквата вече виждаме, че

не е фактор в живота на хората. Никаква адекватност на езика от клирици. Не участ-ва никъде. Това е страшно. Банално. Живе-ем в свят на релативизъм и относителност. Времето бяга ... а това мисля, че е познат момент във философията. Това е страшно-то. Ангел Грънчаров: Да, трябва да се живее с Христос, с вярата, и с любовта, и с истина-та, и с доброто, и със свободата, тия всич-ките неща се припокриват и май са едно и също нещо, обединено в името Христос... Boris M.: Fast foot, fast church, всичко бърза за някъде. Микровълновата печка... точния пример. Всичко бърза за някъде. И времето някъде спира. Познат фенемен за филосо-фите, мисля че си наясно. Ангел Грънчаров: Да, наистина, а накъде толкова бърза съвременият човек, какво толкова гони? Boris M.: Търси себе си. Бог го няма. Той се лута. А Бог е единственото потребно. Защо-то човешката душа е една бездна. Какво може да запълни бездна? Можеш ли да ми отговориш? Ангел Грънчаров: Гони химери, кумири разни, гони суетността си, бърза да не из-пусне удоволствията на плътта; плътта (тялото) за съвременните хора е този бяс, който ги гони, чиито камшик плющи по гла-вите им... Boris M.: Точно. Човекът в днешно време е тотален хедонист. И егоист. И какво ли още не. То като си хедонист си и егоист де хаха. Ще ми отговориш ли на въпроса? Ангел Грънчаров: Бързат защото са си втълпили, че този тукашен живот е единст-вен, бързат да се "наживеят", щото времето тече бързо... Boris M.: Днес е модерно да "живееш за момента". Да опитваш от забраненото. Ангел Грънчаров: Какво може да запълни бездната ли? Boris M.: Щото друг път няма да се повтори! "Хей, брат давайй, живее се един път!". Колко жалко... Душата умира, а те живеят за един път. Ангел Грънчаров: Човешката бездна може да я запълни само Бог, май така излиза... Boris M.: Точно така! Само бездна изпълва бездна! Ангел Грънчаров: То душата ни, тази същата бездна, е Божия искра... Boris M.: А Бог е бездна. Нито парите ще изпълнят човешката душа, която бе бездна. Нито слава, имоти и какво ли не, за което хората мечтаят. Ангел Грънчаров: Бог е бездна и душата ни, бидейки Божественото у смъртния чо-век, също, няма как иначе, е бездна... Boris M.: Един монах казваше: аз съм много богат човек... защото не се нуждая от нищо. Не притежавам нищо, а имам всичко. Ангел Грънчаров: "Всичко свое нося в себе си..." беше казал един античен мъдър човек, когато бягал от завладяния от завоевателя

град и не носел абсолютно нищо, а другите бягащи мъкнели какво ли не! :-) Boris M.: Ще ти пратя един отец да го изг-ледаш и да прецениш дали се различава от твоите познати такива до този момент и ще ми пишеш. Ангел Грънчаров: Видео ли? Boris M.: Да. Изгледай го! Дано намериш колонки някъде. Ангел Грънчаров: Да, ще го изгледам. Е, поговорихме си добре, да не те отклонявам повече от празника ти! Boris M.: Благодаря! Ще се чуем допълни-телно. Държа да го изгледаш това видео. Ангел Грънчаров: Този наш разговор имаш ли нещо против да го публикувам в блога? Мисля, че има смисъл да направя това, ти как мислиш? Boris M.: Няма проблем. Само се чудя: как успяваш да хабиш толкова нерви с някакви хора?! Ангел Грънчаров: Да се чете, има хора, дето се нуждаят от напътствие, от вяра... А, аз обичам дискусиите, тази е причината. :-) Не, нерви няма, приятно ми е да споря... Boris M.: Ти трябва да твориш някакво предаване в централен канал. Ангел Грънчаров: :) Е, аз вече имам свое предаване в пловдивски канал. :-) Boris M.: Супер! Изгледай видеото! Аз ще ставам от скайп. Пиши ми след като изгле-даш видеото. Ангел Грънчаров: Ето го, предаването е още ново и младо. Ще ти пиша като изгле-дам видеото. Boris M.: Добре. ОПИТ ЗА ДИСКУСИЯ С ИНТЕРЕСНО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ПСИХОПАТОЛОГИЯ-ТА, КРАЙНО ЗЛОБНО И АНОНИМНО ЛИ-ЦЕ, ЗАНИМАВАЩО СЕ С ОПЛЮВАНЕ НА ЛИЧНОСТТА МИ

събота, 3 януари 2015 г.

Под публикацията със заглавие Нещо като предновогодишно послание към читателите на този блог се проведе нещо като дискусия, по нашенския, разбира се, образец, пълна с оплювания, клевети, обиди спрямо автора, особено от някаква другарка, която явно се тресе от злоба като чете моите писания; понеже случаят й пред-ставлява интерес от гледна точка на психо-патологията, та решавам този опит за раз-

Page 14: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

14 говор и за специфична терапия с въпросно-то анонимно "безкомпромисно лице" да го изведа в отделна тема, с оглед да не се погуби ценното що се касае до описанието на този все пак или тъй или иначе интере-сен, от посочената гледна точка, човешки, социален и екзистенциален тип: 21 коментара: Анонимен каза: Пак послъгваш здраво – като дърт циганин – за цатите за некадър-ността. Вярно, че лъжата е твоя втора при-рода, но все пак грозно е... Ангел Грънчаров каза: Какво по-точно, мила другарко, сте възприела като "лъжа"? :-) Я дайте известна информация за да преценим, да видим, да разберем? И що е "цатите", какво означава таз дума? Много тайнствено нещо се изразявате... Анонимен каза: "Цитати" исках да напиша, не се видиотявайте допълнително. Малог-рамотен човек като вас най-малко има пра-во да прави правописни забележки. Лъжа е това, че в заповедта за увлонението ви са ви нарекли "пълне некадърник". Нали я публикувахте, недейте увърта като алтаво яре. Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, нещо не сте наред с нервите; :-) изпускате си нервите. Бихте ли дала пример за моята тъй очебийна "неграмотност", че не звучите убедително, а само нервозно? Апропо, Вие явно сте гениална, бихте ли ни осенили с информация за Вашата тъй надарена лич-ност, примерно, бихте ли имали добрината да ни съобщите коя сте? Евентуално бихте ли дали заглавието на някое Ваше неръкот-ворно и тъй грамотно творение? :-)

Апропо, в заповедта ми за уволне-ние точно това пише, "некадърност", "нег-рамотност", "неспособност" и т.н. Вие лично да не сте била консултантка на сътворителя този шедьовър? :-) Анонимен каза: Не, вие сам я публикувах-те, забравихте ли вече? И безпристрастното споменаване на едно обстоятелство – при-мерно вашата малограмотност – не би трябвало да ви гневи. Напротив, трябва да сте благодарен за критиката. Който ви кри-тикува, ви прави добро.

Поздрави. Анонимен каза: Господин Грънчаров, чес-тита нова година!!! Бъдете жив и здрав. Хубаво е да назовавате нещата с итинските имена, а не да ги описвате такива, каквито Вас устройват. Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, моята хипотетична "малограмотност", която толкова кой знае защо Ви вълнува (Вие да не сте даскалица по граматика, познах ли?)

подлежи на доказване. Щото е възможно Вие самата да имате една по-оригинална представа за "грамотност", от позицията на която да съдите, съвсем превратно, впро-чем. Сфащате ли че сама се набутахте в капан, в "небрано лозе". Та в тази връзка не е зле да се постараете да дадете убедител-ни примери за моята, тъй да се рече, "ма-лограмотност". Ами ако се окаже, че малог-рамотна сте Вие? :-) Апропо, правите ли разлика между критика и клевета? Ангел Грънчаров каза: По отношение на втората реплика, която,мила другарко, сте написала, преструвайки се,че пише друг човек, да Ви попитам, все пак: Вие, другар-ко, защо сте толкова лъжлива? Никой ли не Ви е казал, че с лъжи до добро не се стига? Грозно е да се лъже, другарко, а Вие даже и своето име не смеете да кажете, затънала сте във фалш и лъжи, така е страшно да се живее, за Ваше добро го казвам... Анонимен каза: Съветвам ви в такъв слу-чай да последвате собствената си препоръ-ка и да снижите но минимум лъгането, фалшифицирането на цитати и прочие неморални практики. Когато един самозван доктор не може да излекува себе си, то той е годен единствено за бунището. Нищо чудно, че ви пратиха именно там. С най-голяма (макар и заплюта от вас) доброна-мереност и снизходителност,

Поздрави. Анонимен каза: Г-н Грънчаров, няма да се освободите от тази мнителност. Трябва да проумеете, че има различно мислещи от Вас хора и тези хора са мнозинство. Разби-ра се Вие ги наричате с вСякакви обидни думи, само защото не Ви влизат в тона. Но не се ли замисляте, че поведението Ви е меко казано неприемливо. Ще отговорите ли на един въпрос?

Защо пресъздавате невярно съ-държанието на заповедта Ви, с която сте освободен от работата Ви като учител. Там не пише това, което Вие твърдите. Ами тази заповед я видяхме много хора. Нали това Ви беше целта? Ами ако се окаже, че Вие действително имате психично разстройство, тогава какво ще напишете в коментарите и ще направите ли подробно описание как са минали делата Ви в съда. Съмнявам се!

Сега може и мен да ме наречете мерзавец и както си искате, Явно това е във Вашия стил. И да Ви помогна - не съм оная другарка, срещу, която толкова злобеете, а предсТавете си, че съм другар. Хубав ден! Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, казах Ви че сте нервна, което много Ви вреди най-вече на мислещата способност. Поради това смесвате желано с действи-телно, лъжете безогледно, явно много ме мразите – защо ли тъй страстно и всеотдай-но ме мразите? А и много Ви бива в лице-

мерието. Амортизирана сте дотам, че явно сама себе си не можете да понасяте. Мога да Ви дам някоя и друга консултация. Ще Ви помогна. Как я докарахте дотам, че никой не Ви обича? Анонимен каза: Ако не ми вярвате, ще ви дам линк към заповедта ви за уволнение, която сам пуснахте в блога си. Не знам, може да сте я изтрил вече, но аз си я запа-зих на компютъра, качих я в интернет и при желание от ваша (или от МОЯ) страна, ще споделя линк към нея в тази дискусия. Вече съм го споделяла, така че няма да ми е проблем.

Това никак няма да е ласкателно за вас, защото за пореден път ще лъсне лъжата ви, че са ви нарекли "пълен нека-дърник" в заповедта.

Разбира се, лъжата не е подсъдно нещо (освен ако не е клевета), така че няма защо да се опасявате, че ще има някакви правни последици за вас, но просто излага-цията ви ще е голяма. Помислете си. Ангел Грънчаров каза: Скъпа анонимна другарко, първо, бъдете спокойна относно идентификацията Ви, платформата на блога ми е устроена така, че благодарение на айпито на коментиращите аз мога да съм що-годе ориентиран кой именно пише (ня-кои, примерно, са ми писали и имейли, туй нещо, айпито, е доста издайническо нещо).

Второ, правите се на умряла лиси-ца, но твърде нескопосано и, простете, възтъпичко: ами естествено, че в заповедта ми за уволнение липсва израза "пълен некадърник" или някой подобен. Но ето, давам Ви малка задачка за мислене: когато в тази същата заповед е описано надълго и нашироко, че според автора на тази същата заповед на лицето А.И.Г. липсват куп де-тайлно описани качества, умения, способ-ности и пр., необходими на един човек, за да бъде учител, то не означава ли това, че фактически този същият човек бива квали-фициран именно като "пълен некадърник", като този израз не е употребен единствено по причина на това, че ако да беше употре-бен, авторът на същата тази заповед пак щеше да си има допълнителни проблеми с правосъдието, щото квалификацията, съг-ласете се, е твърде обидна? Понеже изре-чението ми стана дълго и вероятно ще Ви бъде трудно да схванете какво твърдя в него, ще Ви дам един елементарен пример, белким вденете: ако някой човек вместо, примерно, да Ви нарече "курва", почне да обяснява, че Вие сте една достопочтена дама, която има наклонност от съвсем чиста сърдечна привързаност към другия пол да прави съответните добродетелни услуги на доста зажаднели за ласка мъже, Вие няма ли тогава да загреете, че тя с други думи Ви казва все същото, а именно, че сте прости-тутка или курва? И ще почнете ли тогава, според сегашната си теория, да крещите:

Page 15: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

15 не, той изобщо не ме е нарекъл "курва", той просто обясни, че аз съм само "една една достопочтена дама, която има наклонност от съвсем чиста сърдечна привързаност към другия пол да правя съответните доброде-телни услуги на доста зажаднели за ласка мъже", а, какво ще кажете, как Ви звучи този пример, загряхте ли за какво всъщност и в действителност става дума?

Второ, думата "лъжа" във Вашите уста по мой адрес, и то при положение, че сама се държите твърде фриволно спрямо истината, ето, примерно, продължавате да криете самоличността си, с оглед да можете да демонстрирате необезпокоявана един крайно грозен морал, та значи при това положение, съветвам Ви, да сте по-малко придирчива към чуждия морал, просто би било добре да се погрижите поне малко за своя собствен морал.

Трето, разбрахме, че поради уяз-веността си от от моята личност (породила съответно необичайно силната Ви омраза към мен) търсите какъв ли не начин да ме обиждате, ето, бил съм мнителелен, бил съм лъжец, бил съм какъв ли не, поведени-ето ми било неприемливо и т.н., а позволете да запитам, щом имате толкова чувствител-на душа спрямо чуждия морал, позволете ми да Ви задам ето този въпрос: а как оце-нявате своето собствено поведение, какво Ви е мнението за Вашия собствен морал, ето, скрита зад маската на анонимността, не правите друго, освен да клеветите една личност като мен? Вашето поведение спо-ред Вас самата е "приемливо", тъй ли? Много ми е интересно да чуя Вашата само-оценка в туй отношение.

Все пак ще проявите ли един ми-нимален нравствен жест, за да излезете от обозначилото се противоречие, а именно, ще ни съобщите ли своето име, т.е. ще благоволите ли да застанете с името си под своите тъй обидни квалификации по мой адрес? Ще проявите ли капчица достойнст-во, драга другарко "моралистке", дето тъй дебелашки се мъчите да "морализаторства-те", не усещайки се, че тази роля съвсем не Ви отива?

Анонимен каза: Знаете ли по какво си личи, че имате проблем със себе си, не с другите-по това, че когато Ви настъпят започвате да обиждате и наранявате хората.Това съм го

правил и аз , но когато бях дете, но порас-нах,но Вие не сте! Не ми отговорихте на въпроса-ако написаното за Вас'психично разстройство' се окаже факт,какво ще пише-те в блога си? Поздрав - другаря, а не дру-гарката! Ангел Грънчаров каза: Да засегна още един пункт, щото за мен това обсъждане с такава феноменално морална личност като Вас ме интересува в изследователски план: Пишете:

"... Ами ако се окаже, че Вие дейс-твително имате психично разстройст-во..."

В тази връзка ми се ще да Ви пос-тавя още няколко въпроса:

1.) Вие лично как мислите, аз имам ли психическо разстройство?

Гледам, че този въпрос живо Ви вълнува, затова много ми е интересна Ва-шата преценка.

2.) Имате ли някакви съмнения в своя собствен психичен статус, другояче казано, за своята психика лично Вие спо-койна ли сте? Дали пък няма да се окаже, че не друг, а Вие страдате от психично разст-ройство? Имате ли някакви мисли по този въпрос?

3.) Оценявате ли своето поведение в този блог като "нормално"?

За да си отговорите на въпроса вземете предвид всичко, което пишете, стила на поведението си, думичките, които използвате, за да ми лепите каквито Ви скимнат етикети, това, че криете самолич-ността си, подвизавате се изцяло анонимно и безотговорно и пр.

Тъй, интересно ми е да чуя Вашата самооценка по тия въпроси. Съвсем охотно раздавате квалификации по мой адрес, да чуем сега самооценката Ви... Ангел Грънчаров каза: "... знаете ли по какво си личи, че имате проблем със себе си, не с другите – по това, че когато Ви настъпят започвате да обиждате и нара-нявате хората."

Това за себе си го написахте, така ли? Правилно ли Ви разбрах?

Апропо, изобщо не сте пораснала. Поведението Ви е крайно инфантилно. Не е нужно да се напъвате да правите психоло-гически квалификации, аз съм психологът, оставете това на мен. Вие сте обект на изследване в момента от моя страна, това още ли не сте го асимилирала? :-) Мария Василева каза: Уж твърдите че сте другар, а не другарка, а минахте в женски род в последното си изказване. Защо кисне-те все в тоя блог? По стила ви познаваме, няма нужда да сте "под прикритие". У един мъж никога няма да се намери толкова типично женска злоба!

Ето че ви уловихме в лъжа, предс-тавяте се за друго лице от мъжки род, ано-

нимно коментирате, а имате винаги някакви претенции към Грънчаров? Що за човек сте, престанете, срещнете се с Грънчаров да си изясните нещата, омръзна ни да четем простотии, лъжи и обиди. На всяка манджа сте мерудия! Нямате ли някакво друго, по-човешко занимание? Лелее, ако сте Анаста-сова, Камелия не знам си коя или бивша колежка на Грънчаров, ужас! Срам за бъл-гарските учители! Анонимен каза: Ще ви отговоря във вашия стил!!! Първо – не Ви поставям квалифика-ции; Второ – не съм писал аз, че страдате от някакво си там разстройство, това е написано от човек, който явно добре Ви познава; Трето – не страдам от съмнени-телна патоинфантилност или мнителност; Четвърто – Вие имате проблем със себе си!!! И този проблем е, че искате хората в мисленето си и възприятията на света да приличат на Вас!!! Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, Вие с мен недейте да се мерите, щото все пак в момента сте мой клиент, а пък аз съм пси-хологът. Също така моят стил е неподража-ем, опитайте да отговорите в своя си стил. На какво се дължи тази наглост, мила дру-гарко, нима в реалния живот никой не Ви оказва поне най-малка ласка или нежност? Наистина, злобата Ви е феноменална, как ли изобщо живеете с толкова много злоба?

Констатирам тия неща, защото ис-тински съм загрижен за Вас. Толкова много подлост – това е вече страшно! Вие лично изпитвате ли желание да ме убиете, да ме лишите от живот? Моля, опитайте да отго-ворите искрено на този въпрос... Анонимен каза: Факт е, че не сте никакъв психолог. Ако бяхте такъв, нямаше да сипе-те толкова хули, спрямо тези, които ви кри-тикуват. А и още нещо има, което затвърж-дава позицията ми, че не сте психолог – това, че каните някого за консултации, това предполага, че са сеанси – нали така? При тези сеанси има две страни-психолог-пациент или психиатър-пациент. Няма кли-ент.

Но се сещам за още нещо. Знаете ли каква е разликата между психолога или психиатъра и пациента? Разделя ги една бяла престилка. Да се надяваме, че Вие с Вашите сеанси сте изключение!!! Но прес-танете да обиждате хората, няма значение какви са те. Ето аз Ви провокирах и Вие почнахте да излъчвате омраза и злоба. Научете да приемате всичко смирено, за-щото така е трябвало да се случи. Научете се да прощавате и така ще живеете по-леко. И да повторя – доколкото знам, а и се само-определям като човешко същество от мъжки пол. Хубава вечер и дано съм бил полезен. Ангел Грънчаров каза: Не беше нужно чак толкова да се напъвате да мислите, не Ви се удава. То и за това нещо се иска талант.

Page 16: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

16 Вашият талант е в мразенето. Не в мисле-нето.

Значи Вие сте психологът, не аз, така ли? :-) Самопровъзгласявате се без да Ви мигне окото, което означава, че много ми завиждате. Завистливостта обаче е израз на некадърност. Способните хора са велико-душни.

Имате също претенцията, че сте бил мъж. Но след като сте избягал даже от името си, за какво Ви е полът? Безличници-те нямат пол. Те нямат нищо. Щом от лич-ността си са избягали, всичко са загубили.

Наистина, как може да живеете с толкова много злоба и омраза? Не ми отго-ворихте дали Ви се иска да ме убиете, което показва, че съм напипал слабото Ви място. Но злобата убива най-напред оня, който мрази, убива най-напред мразещия. Мен да убиете, това няма да Ви спаси. Трудно е да се каже, че самият Вие сте жив. Живеещото живее доколкото обича живота, а за Ви казах, че с толкова злоба не може да се живее. Изглежда се надявате, че мен като убиете, това ще даде живот Вам? Съвсем несигурна е тази надежда.

И тъй: кога възнамерявате да ме убиете?

ПЛАТЕНАТА ОТ РУСНАЦИТЕ ПРОПАГАН-ДА СРЕЩУ ШИСТОВИЯ ГАЗ ЦЕЛИ ДА ПЛАШИ НАИВНИЦИТЕ – С ОГЛЕД ТО-ТАЛНАТА ЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ИМПЕРСКА РУСИЯ ДА СТАНЕ ВЕЧНА!

събота, 3 януари 2015 г.

За да ни държи в своя зависимост, путлеристка Русия финансира "спонтанни-те" антишистови протести, в резултат на които беше наложен мораториум върху самите проучвания за това дали разполага-ме с такова едно твърде ценно национално богатство.

Написах във фейсбук ето тази реплика, по повод на която бяха изказани ето какви мнения: Rosen Dimitrov Chakarov каза: Ценно национално богатство, чийто добив би пре-

върнал родината ни с пустиня?! Що за бо-гатство е тогава? Ангел Грънчаров каза: Не е вярно това, че ще превърне родината ни в пустиня. Не слушайте руско-кагебистката платена про-паганда срещу шистовия газ, чиято цел и да плаши наивниците с оглед на това тотална-та зависимост на България от имперска Русия да стане вечна! Georgi Mitev каза: Не виждам някоя от страните добиващи шистов газ да се е пре-върнала в пустиня. Проблемът на рубла-джиите е, че ще станем независими от духовния им бащица. НЕ ВЯРВАЙТЕ НА ЛЪЖИТЕ НА ТАКИВА ПРОЧУТИ ЛЪЖЦИ КАТО РУСКО-КАГЕБИСТКИТЕ МАЙСТОРИ НА ЛЪЖЕ-НЕТО И НА КУХАТА ПРОПАГАНДА В КОМ.-СОЦ.-СТИЛ!

неделя, 4 януари 2015 г.

По повод на снощната ми публика-ция под заглавие Платената от руснаците пропаганда срещу шистовия газ цели да плаши наивниците – с оглед тоталната зависимост на България от имперска Русия да стане вечна! гледам, че има интересна реплика от един уж "екологично мислещ" нашенец; ето какво пише тази поддала се на руските лъжи многострадал-на душа, а по-долу можете да прочете какво аз й отговорих, та да я поуспокоя донякъде: Rosen Dimitrov Chakarov каза: Ето малко видео, а за вредите потърсете сами. Има достатъчно филми, снимки, факти, които показват последиците от фракинга. А колко-то до независимостта ни от Росия, аз съм за, но попадане в нова зависимост от Аме-рика или ЕС ми се струва лекомислена. А колко добре ще сме ако дупчим "житницата" на България за газ, само времето ще пока-же, но да не ни съдят наследниците ни... "Пътя към Ада е постлан с добри намере-ния"... Ангел Грънчаров каза: По принцип слабо ме интересуват "откровенията" на финанси-раните от Газпром и КГБ пропагандни клип-чета и филмчета, все пак не съм малоумник или балък, за да им се вържа. Те са правени за друга, по-непретенциозна в сферата на

мисленето аудитория, която предимно е известна с това, че си пада еднакво както по Русия, така и по евтината ракия (я, то за малко да стане рима!). Не се плашете тол-коз от някакви "тежки екологични последи-ци" от фракинга (леле, каква страна дума само, ако бях малоумник, щеше косата да ми се изправи само като чуя таз дума!), щото не зная дали Ви е известно, че КГБ и Газпром са много щедри във финансиране-то и на същите тия "зелени" и "екологични" движения в Европа, които са нещо като "пета колона" на руския империализъм. Тъй че нещата, дето се казва, са значително по-иначе отколкото си ги представяте, понеже сте допуснал да се подведете по стръвта и въдиците за наивни шарани, които "братуш-ките" са ви поставили тъй услужливо...

Що се касае до мисълта Ви, че би-ло значително по-добре да сме били зави-сими от "родните си братя руснаци", откол-кото от "проклетите европейци и американ-ци", т.е. относно неприкрития Ви антиевро-пеизъм и антиамериканизъм, ще подхвърля само това: по-добре да сме зависими от свободни и напреднали във всяко едно отношение страни и нации, отколкото от руските почитатели на водката, на смърдя-щите ботуши, на робството, на имперското перчене и на бабаитлъка: кажи ми на какво и на кого си почитател, кажи ми кои и какви са ти приятелите, за да ти кажа тия самият колко струваш!

Това е казано принципно, но мис-ля, че такава една мисъл може да ви накара да се позамислите поне малко... и един ден истината по тия важни въпроси може и да Ви се открие. Признайте си, че е глупаво и непростимо човек да се държи като типичен малоумник, наивник, балък, който вярва на всяка една лъжа на такива прочути лъжци като руско-кагебистките майстори на лъже-нето и на кухата пропаганда-агитация в комунистически стил...

ДАЛИ И ДОКОЛКО НАШАТА ЧОВЕЧНОСТ СЕ ВЛИЯЕ ОТ... ПАРИЧНОТО НИ СЪСТО-ЯНИЕ?

неделя, 4 януари 2015 г.

Историята, на която попаднах току-

що, много добре се връзва с темата на моите вчерашни размисли (виж: Вярно ли е, че по-скоро камила ще мине през игле-ни уши, отколкото богат да влезе в Бо-жието царство?) от поредицата от есета, от която възнамерявам да направя едно учебно помагало с примерно заглавие "Въ-ведение във философията на вярата и религията". Пак "съвсем случайно" (виж в тази връзка ето това: Душата на човека е бездна, а човешката бездна може да я запълни само Бог, пак е публикувано вче-ра) тази сутрин попадам на разказа на г-н Гинтов; непременно го присъединявам към

Page 17: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

17 поредицата, дори без да го превеждам на български (нямам сега време за това). Меж-ду другото казано, държа да отбележа и това: когато една книга започне да се пише сякаш сама, това означава, че тази книга е много потребна, а авторът е само средство да се изпълни онова, което трябва да бъде направено; тия книги са именно най-истинските; ето сега и разказа на Павел Гинтов, млад човек, украинец, живеещ, доколкото ми е известно, в Ню Йорк, с кого-то сме фейсбук-приятели по украинската линия:

Еще одна история о бездомном в Нью-Йорке (ОЩЕ – в блога) ДО КАКВО ЛИ ЩЕ ДОВЕДЕ ШИРОКАТА РУСКА КОЛОНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ?

неделя, 4 януари 2015 г.

Темата е интересна си заслужава по-задълбочено обсъждане. Дали един ден "Българската Малорусия" няма да поиска присъединяване към Матушката, към Импе-рията? Тая широка руска колонизация на българските земи дали няма да доведе до искане в обозримо бъдеще за референдум за признаване на "Българската Малору-сия" за неделима част от Русия, както това стана в Крим?

По повод на: Малката Русия (1 част) и също на Петима руснаци са дали по 1 млн. лева за българско гражданство

ЕКСЦЕСИИ НА ПАТОЛОГИЧНАТА РУБ-ЛОФИЛИЯ-РУСОФИЛИЯ

Плужек. Слуга. Подлизурко, който се натяга за да си заслужи субсидията. Рублофиловец. Предател. Без да му мигне окото е готов да си продаде родината на тия, дето му плащат...

Kamen Велинов каза: Мръсен скапан до-лен червен руски гад! Заминавай за Евразия бе, олигофеен долен! България е Европа, изроде сатанистки! Пукни от злоба и от яд, руска скапана подлого!

По повод на: Цитат на деня: Атлантичес-ката армия на злото воюва срещу евра-зийската армия на доброто РУСКИТЕ ЛУДОСТИ НЕ СПИРАТ: ТЪР-ГОВСКИ ЦЕНТЪР В МОСКВА СЛОЖИ ЗА ИЗТРИВАЛКА АМЕРИКАНСКОТО ЗНАМЕ!

неделя, 4 януари 2015 г.

Търговски център в Москва сложи за изтривалка американското знаме. Според управителите на мола, това е израз на непокорство заради политиката на Съеди-нените щати към Русия.

Изтривалките с американския флаг предизвикаха различни реакции у клиенти-те. Някои приветстваха решението и с удо-волствие изтриха крака в знамето. Според други жестът е глупав и безсмислен.

Засега знамето-изтривалка не се продава, но според собствениците на мола, към него има интерес от клиенти. (Frog. news)

Виж в тази връзка Русия по стъп-ките на Саддам и Милошевич от ИВО ИНДЖЕВ

СПОРЕД ПРОФ. Т.ТАНЕВ САМИЯТ СТИЛ НА ПРЕПОДАВАНЕ В УЧИЛИЩАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ СМЕНЕН

неделя, 4 януари 2015 г.

Из: "В най-скоро време учителските зап-лати трябва да бъдат вдигнати", ОFF-NEWS

"В абсолютно най-скоро време зап-латите на учителите трябва да бъдат вдиг-нати. За часовете, дните, седмиците и ме-

сеците, в които аз съм на този пост, ще го направя." Това заяви образователният министър проф. Тодор Танев в ефира на БНТ.

"Учителската професия е толкова благородна, че ще ни върне това, което ѐ дадем, в пъти", каза още Танев. Образова-телният министър говори и по темата за реформата в учебната програма:

"Един съвременен ученик е предс-тавител на поколенията на смартфоните и те са на три клика "away from" информация-та, която иска. Каквито и умения да има един преподавател, сега трябва да е прочел целия Google, което е невъзможно", каза Танев.

Според него са минали времената, когато само един учебник може да важи дълго във времето. "Едно дете може да е палаво, но ще замръзне да те слуша, ако му хванеш вниманието", добави министърът. Според него самият стил на преподаване в училищата трябва да бъде сменен.

Проф. Танев заяви още, че няма да се правят масови проверки на ВУЗ-ове и да се закриват, а ще се цели вдигането на качеството на всички университети. Обра-зователният министър заяви и желанието си в България да се появяват истински колежи, които надграждат средното образование.

"Реформата плаши, но после леку-ва", каза Танев. Той коментира и нашумяло-то му изказване в училище във Враца, къде-то Танев нарече Жолио-Кюри "пълна нула" като учен.

"Направих го провокативно, важно е друго – с икони по стените реформи няма да правя. Моята мечта, молба е учениците да започнат да мислят", каза Танев.

Образователният министър за-върши гостуването си с мисъл от Айнщайн - "Образованието е това, което остане, след като всичко друго бъде забравено. Моята мисия е да остане колкото се може повече". КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Както е извест-но, на 19 май 2014 г. бях уволнен от работа-та ми като преподавател по философия и гражданско образование тъкмо заради това, че моят стил на преподаване съвсем не се вмества в клишираните и тъй бедни предс-тави за "правилно" или "типово" преподава-не, с които живеят някои администратори от образователната сфера. Дали пък, от глед-на точка на казаното сега от г-н Министъра (за това, че самият стил на преподаване в училищата трябва да бъде сменен) няма да

Page 18: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

18 се окаже, че аз фактически съм уволнен заради това, че съм бил нещо като "прека-лено ранно пиле" в тази същата област, именно в използването на модерни, адек-ватни на нуждите на младите образовател-ни технологии? Мечта и в същото време молба на Министъра било учениците да почнат да мислят, е, аз точно за това съм работил цели 30 години, тази ли е истинска-та, действителната причина за това да ме уволнят? А не е ли време да се преоцени позицията и да се разбере, че други са тези, които заслужават да бъдат уволнени и изгонени от образователната сфера – зара-ди отдавна демодиралите им представи за това що е образование? МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОФ. Т.ТАНЕВ ЛИЧНО ПРИЕ ПОКАНАТА ДА ГОСТУВА ВЪВ ВОДЕНОТО ОТ МЕН ПРЕДАВАНЕ ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ!

неделя, 4 януари 2015 г.

Току-що г-н Министърът ми отгово-

ри на поканата, която отправих до него още преди Нова година на "Лични съобщения" във Фейсбук; ето какво ми каза проф. Танев преди малко:

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ: БЕЗ БОЖИЯТА ПО-МОЩ НИЩИЧКО СТОЙНОСТНО И СВЯС-ТНО НЕ БИХМЕ МОГЛИ ДА НАПРАВИМ ИЛИ ДА СЪТВОРИМ!

понеделник, 5 януари 2015 г.

Вчера не можах да пиша по

поредицата, наречена условно "Въведение във философията на вярата и религия-та", а успях само едва-едва да направя нещо като увод към нея, формулирайки един въпрос: виж Дали и доколко нашата човечност се влияе от... паричното ни

състояние?, този въпрос е формулиран именно в заглавието. Но аз смятам, че този въпрос може да бъде разискван в дискусии, тук обаче ще се постарая да формулирам друг въпрос, по който се налага да направя някои съвсем кратки разяснения. Наистина, какъв проблем да изберем за обсъждане днес, ето това е въпросът, който най-напред следва да решим?

В диалога с един млад човек, под-готвящ се за свещеник (той учи и тази годи-на завършва духовна семинария), ала ре-шил да се препитава със съвсем друга професия (програмиране!) – виж: Душата на човека е бездна, а човешката бездна може да я запълни само Бог – стана дума за това, че аз го помолих да ми съдейства за изнамирането на подходяща литература в тази именно, религиозната област, за подходяща литература за вярата. За моя изненада той ми заяви, че вече било имало чудесни помагала, толкова много, че се чудел кое да ми предложи. Тогава именно у мен възникна ето този проклет въпрос: а щом вече има такива помагала по религия и вяра, при това писани от хора-специалисти, има ли изобщо смисъл аз да се опитвам да напиша нещо свое? И ако изобщо напиша, то с какво ли ще бъде толкова различно, че да е оправдано съществуването му?

На мен ми се чини, че гледната точка или оптиката, от която избрах да погледна на тия същите въпроси, е ориги-нална, а аз избрах това да бъде гледната точка или оптиката на философията на религията; на второ място, ми се ще (и това влиза също така като най-основен момент на замисъла ми за такова едно помагало!) да опитам да бъда новатор по отношение на методологията, на подхода в изготвянето, в структурирането на помагалото, сиреч, да се постарая да приложа един съвършено съвременен подход в тази именно духовна област. Истински съвременното "препода-ване" е живо, в него има живот, постиган именно чрез въвличането на самите обуча-ващи се в изследването, в търсенето, а това става по един начин: чрез живия диалог, чрез съвместното търсене и партниране в името на истината. Аз друг начин за това не зная, този е верният начин и подход, който аз именно определям като жив, като жиз-неспособен; всичко останало е добре позна-тото ни мъртвило, което всички си спомняме от времето, в което сме ходили на училище, когато сме били ученици. (Е, имало е и

свестни учители, да, но и те, горките, са стенели под оковите и веригите на админис-тративната и командна система!) Разбира се, до този момент комай нищичко по втория пункт не съм успял да направя, само давах известни абстрактни разяснения. По първия, да допуснем, съм казал вече главното. Изглежда трябва да насоча усилията си днес към демонстрацията, и то нагледно, практически, непосредствено на този имен-но съвършено нов, съвременен методичес-ки, дидактически, обучителен или какъвто искате го наречете подход.

Снощи пък ме окуражи в тази посо-ка и самият Министър на образованието и науката, който, видите ли, бил направил изявления, според които една от най-насъщните задачи според него била смяна-та на самия подход на преподаване в училищата. Таман прочетох информацията за негово изказване и реших, по моя си обичай, да препубликувам главното от нея в моя блог, тогава обаче ми хрумна да прове-ря дали пък г-н Министърът не ми е отгово-рил на моята покана да гостува във водено-то от мен телевизионно предаване "На Аго-рата с философа Ангел Грънчаров" по ПО-тв; видях, че не ми беше отговорил, хрумна ми обаче да актуализирам поканата си като му сложа две емотикончета, които могат да привлекат вниманието на профе-сора към съобщението ми. Това е било, както посочва часовника на записа в 22.40 часа; аз съм се захванал с работата си, щото в оня момент имах и една друга рабо-та по моите си писания. Час по-късно, както свидетелства записа, Министърът ми отв-ръща следното:

Разбира се, господин Грънчаров, ще се радвам да участвам във воденото от Вас предаване. Още не знам кога ще идвам в Пловдив. Вярвам, че ще бъде ско-ро. Всичко най-хубаво по случай Новата година и до скоро!

(В тази посока вижте ето това: Министърът на образованието и науката проф. Т.Танев лично прие поканата да гостува във воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия!) Което ми показва, че явно от много години насам (а може би и за първи път в история-та на страната ни изобщо!) имаме за минис-тър един доста човечен човек - някой от Вас вярвал ли е изобщо министърът да отговори на поканата ми, и то лично? Да си призная, аз лично, като съм отправял поканата, едва ли съм се надявал това да се случи (воден от опита си в общуването с висши чиновни-ци от образователното министерство!), но изглежда някаква интуиция все пак ме е водела, щом изобщо ми се е появила в главата такава една "щура" мисъл, именно, да поканя в предаването си самия г-н Ми-нистър. Както и да е, това е интересен при-мер, имащ някаква връзка с темата ми, но мисълта ми беше ето тази: че явно е налице някакво наше единомислие с г-н Министъра

Page 19: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

19 по най-важния въпрос, именно за смяната на стила на преподаване, на общуване с учениците, което най-добре го и изразил г-н Феодор Иливанов, мой адвокат по съдебно-то дяло за отмяна на заповедта за моето уволнение, за моето изгонване от образова-телната система от една малка групичка самодоволни и попрестарали се админист-ратори или чиновници от ръководеното от същия Министър образователно ведомство; та ето какво ми пише г-н Иливанов в тази връзка:

Браво! Май намери съмишленик най-после!

Да се надяваме, г-н Иливанов е прав; аз също имам такова едно усещане, именно, че с г-н Министъра разсъждаваме по най-важните въпроси на реформата в образователната сфера все в една и съща посока. Понеже съм, тъй да се рече, "много нагъл" – моето правдолюбие, моето свобо-долюбие няма начин да не ме тласне в тази същата посока, аз не се сдържах, ами и написах ето какъв коментар под информа-цията, в която препредавам виждането на г-н Министъра относно потребността от ре-шителна смяна на господстващия в нашата образователна система стил на преподава-не:

Както е известно, на 19 май 2014 г. бях уволнен от работата ми като пре-подавател по философия и гражданско образование тъкмо заради това, че моят стил на преподаване съвсем не се вмества в клишираните и тъй бедни представи за "правилно" или "типово" преподаване, с които живеят някои администратори от образователната сфера. Дали пък, от гледна точка на казаното сега от г-н Министъра (за това, че самият стил на преподаване в училищата трябва да бъде сменен) няма да се окаже, че аз фактичес-ки съм уволнен заради това, че съм бил нещо като "прекалено ранно пиле" в тази същата област, именно в използването на модерни, адекватни на нуждите на млади-те образователни технологии? Мечта и в същото време молба на Министъра била учениците да почнат да мислят, е, аз точно за това съм работил цели 30 годи-ни, тази ли е тогава истинската, дейст-вителната причина да ме уволнят? А не е ли време да се преоцени позицията и да се разбере, че други са тези, които заслужа-ват да бъдат уволнени и изгонени от образователната сфера – заради отдавна демодиралите им представи за това що е образование?

Публикувам и тази моя реакция тук не за да злорадствам, а просто да покажа, че явно се очертава да се получи едно чудесно, направо сензационно интервю с г-н Министъра на образованието и науката, когато той дойде в Пловдив; апропо, тази същата публикация не се сдържах да я препратя и на имейлите на въпросната групичка престарали се образователни

чиновници, които играха главна роля в скалъпването и осъществяването на моето уволнение; дето се казва, дадох обилна пища за размисъл на тия същите админист-ратори, поставих ги пред един много хубав казус. Апропо – да се върна на темата си все пак най-после! – за мен най-верният подход в обучението на учениците особено в тия образователни области, свързани с човешките и духовните неща, е именно разискването на какви ли не казуси; дали пък оттук-нататък по писаното от мен пома-гало не следва да се съсредоточа в под-готвянето на цяла една такава поредица от подобни казуси, които са превъзходно средство за въвличане на учениците в тази същата проблематика, именно проб-лематиката на вярата, религията, фило-софията, духа и пр.?

Да, трябва да сложа акцента върху това, да подготвя повече такива казуси, ето, примерно, вчерашната ми публикация е пример за един точно такъв казус, разиск-ването на който може да помогне на млади-те да си извадят куп най-значими за тях изводи. Върху това нещо специално акцен-тирам, с оглед да не го забравя, да не го подмина и да се устремя към нещо друго. Така. А сега нека да се върна на два други момента, които ми се струва заслужават внимание.

Първият: ето, виждате, че по от-ношение на случилото се през тази нощ (когато в късна нощна доба самият Минис-тър на образованието и науката ми отговори с лично съобщение във Фейсбук и прие поканата ми да гостува във воденото от мен телевизионно предаване!) сякаш е напълно оправдано едно такова, да го наречем та-ка, мистично-религиозно възприемане и тълкуване, а именно, че сякаш самият Бог се намеси да спомогне за реализацията на тъй потребното дело, а именно, да способс-тва и за работата по самото учебно помага-ло по философия на религията и на вярата, но и най-вече – да спомогне за отприщване-то на толкова силно затлачения бент по прословутата и многострадална реформа на българското образование, за която, изглеж-да, нещата са толкова тежки, че без реши-телната Божия помощ едва ли нещо изобщо може да бъде направено! Нарочно поставям нещата в такава една екстремна форма, надявам се, това се долавя от по-интели-гентните: да, в образователната сфера нещата така са зациклили, че без Божията помощ едва ли ще се помръднат в позитив-на посока, ето, въпросната "мистична" или "религиозна" гледна точка тук сякаш е на-пълно оправдана, а, какво ще кажете? Дали Бог не се намеси в цялата тази работа, та да се стигне до едно такова щастливо раз-витие на нещата? А, какво ще кажете по този въпрос, заслужава ли си да настоявам, че едно такова тълкуване е напълно въз-можно? Дали пък в тази връзка не си заслу-жава да изведа като пореден казус за об-

съждане в моето писано сега учебно пома-гало именно ето това:

Как възприемаме, как оценяваме "мистично-религиозната" настройка за тълкуване на случващото се в нашето всекидневие – дали тя не е свидетелство за това, че разсъдъкът на даден човек, тъй да се рече, е "мръднал", именно, че този човек, един вид, е почнал да губи разсъдъка си? Или такава една настройка е съвсем допустима и оправдана, щото, така да се рече, този "план на възприема-не и тълкуване" е съвсем оправдан и до-пустим, нещо повече, в сферата на рели-гията е съвсем естествен?

Не зная доколко се изразих ясно, явно ще трябва да поработя за по-прецизното формулиране на очерталата се дилема. Но съм убеден, че тя е основна за т.н. религиозно съзнание, за съзнанието на вярващия човек. Този човек има чувството, че искрената, неподправена вяра в Бога води дотам, че Бог на такъв човек почва да помага, прави така, че по един чудесен начин да започнат да се решават проблеми-те му. Примерно, ето, по моя казус се случи горе-долу това: цели три години аз водих една обречена и самотна борба с въпросни-те самозабравили се, опиянени от власт и от чувството за безнаказаност престарава-щи се администратори в образованието, писах какви ли не жалби, опитах какво ли не, е, в крайна сметка "спечелих" това, бях поразен, бях унизен, бях уволнен, бях изри-тан като мръсно коте от Системата, а пък въпросните администратори ликуваха от победата си. Даже когато директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която именно сътвори кури-озната заповед за уволнението ми, уведо-мила "признателния колектив" на туй някога елитно учебно заведение за моето изритва-не от училището, голяма част от този същи-ят "колектив" посрещнали новината за мое-то уволнение с... бурни ръкопляскания (!!!), ах, какъв невероятно ярък апотеоз на амо-рализма е това, щото ръкопляскащи са все учители и възпитатели на многострадалната младеж, но те, видимо, са успели да побе-дят всички морални скрупули, нали така се оказва, кажете де, защо мълчите!? Ех, това бяха памятни, славни времена, аз бях изго-нен, те ликуваха заради туй, че оцеляха, но мисълта ми е друга: не успях по никой начин да помръдна нещичко в рамките на непок-латимата Система, всичките ми усилия в тази посока сякаш отидоха напразно! Е, не съвсем напразно явно са отишли щото покрай тия така интересни събития аз все пак успях да напиша и да издам няколко книги, чиято тема е именно това как злот-ворната и обречена образователна система да бъде променена, очовечена, освободена от ужасните анахронични дефекти. Да, но ето, решителен и в някакъв смисъл чуден (чудесен, иде от чудо!) поврат сякаш се набелязва едва сега, когато, изглежда, с Божията помощ аз бях чут от Министъра,

Page 20: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

20 ето, очертава се да се проведе едно също не по-малко чудесно мое интервю с г-н Министъра на екраните на Пловдивската обществена телевизия, в която аз пък съв-сем предвидливо бях сложен за водещ няколко месеца по-рано, а, какво ще кажете за цялата тази поредица от... "случайнос-ти"? Дали пък в тях не се чувства една Божия намеса, а, как ви се чини?

Нарочно пиша тия неща, щото, ако забелязвате, се получава или се заформя един интересен казус, нека да го формули-рам така, както той, убеден съм, ще се яви на нивото на съзнанието на средностатис-тическия интернетен оплювач, който се подвизава в моя блог:

- Явно тоя Грънчаров вече съвсем изтрещя, щом започна да си мисли, че туй негово интервю с Министъра се дължи на... Божията намеса! Полудял е съвсем, горки-ят, другари, да идем да запалим по една свещ за да не си загуби съвсем разума тоя човек, да идем, другари, щот ний сме и големи хуманисти!

Разбира се, че точно така ще се изрази въпросният средностатистически интернетен оплювач. А аз съм дори убеден, че той няма да се спре пред това да извър-ши ето каква мерзост: примерно, услужливо да изпрати "там, където трябва", под фор-мата на донос, този мой коментар, та г-н Министърът да разбере "с какъв лош, долен и дори... луд човек си има работа", та да помогне на г-н Министъра да избяга колкото се може по-далеко от него? Дали тази ми-съл е хрумнала в съзнанието на въпросния средностатистически интернетен оплювач-доносник-мерзавец, който се подвизава всекидневно в моя блог?

Аз съм убеден, че точно тази ми-съл няма начин да не му е минала през акъла, напротив, на 100% съм убеден, че точно в тази посока се е замислил въпрос-ният анонимен мерзавец - и не само че се е замислил, но и че непременно се е и за-действал в тази същата посока. Виждате ли какъв превъзходен казус за моето помагало се оформи тази сутрин, а, какво ще кажете? Превъзходен е, нали така? Е, приемам овации, но сами знаете, че не за овациите се старая толкова. Просто правя всичко това, щото ме води, както е казвал навреме-то великият Сократ, един вътрешен глас, един "демон", който винаги ми съобщава "най-правилното", което трябва да сторя. Кант пък нарича този "вътрешен" или "де-монски" глас директно Божий глас в душа-та, в сърцето на човека – и това е човеш-ката съвест. У нас пък в днешно време е много модерно тия, дето се вслушват пре-цизно в това, което им говори съвестта, да бъдат определяни като... луди! Да, моя милост, както е известно, биде най-официално определен като "смахнат" и то не как да е, е в един официален бюрократи-чен документ, черно на бяло, както се казва, да, такава една самоделна "диагноза" бла-

говоли да ми даде въпросната попрестара-ла се администраторка, блюстителка на системата, която аз сега съдя и за клевета. Но това вече са подробности, а, какво ще кажете за казуса ми? Великолепен е, нали така? Ето и една добавка, за да направим още по-екстремно обсъждането на младите хора по него един ден:

- "Луди" ли са тези, дето са склон-ни да мислят мистично, сиреч, вярват, че Бог по един чуден и чудесен начин влияе благотворно на живота ни? Или съвсем не са "луди", напротив, много са мъдри, щото без такава една чиста вяра в самото добро, другото име на което е Бог, животът ни ще стане една непресекваща лудешка и кош-марна трагедия?

Между другото, да кажа нещо съв-сем различно, във връзка с нещо, което се случи току-що: аз от много години пиша всяка сутрин директно в блога си, почти нищо не пиша извън него, както пишат дру-гите хора. Блогът запаметява това, което пиша, но има една опасност: ако, примерно, натиснеш, без да искаш, някое погрешно копче, има опасност целият ти текст за миг да отиде по дяволите, да се изтрие, и то тъкмо заради това автоматично запаметя-ване: изтриваш за миг всичко поради непра-вилно натиснати клавиши и миг след това, за беля, празният лист се запаметява, си-реч, за миг губиш целия текст! Такива неща на мен са ми се случвали, но пак, дето се казва, не ми дойде акъла; преди малко на мен ми се случи нещо подобно, но, слава Богу, не отиде на поразия целият текст, а само една немалка чест от него, която бях написал под предишния абзац. Разбира се, оня, който умее да пише истински, добре знае, че написаното по такъв един начин няма как да бъде възстановено, няма как да бъде написано отново, е, може да бъде написано, но между погубеното и онова, което след това си написал, ще има извест-на прилика, но покритие няма как да има, аз имам предвид творческото писане, не някое друго. Е, загина цял един голям абзац, в който бях написал интересни и твърде вер-ни неща, много съжалявам, но сега не мога да опитвам да го възстановя "по памет"; добре знам, че няма да се получи. Но ще опитам отново да изразя същата мисъл. Какво да правя, а иначе много жалко, че ми се случи това. Дали с него не разгневих "Висшата Сила", та се случи това? :-) Или Сатана, уплашен от нещо, не ми скрои този номер? Знам ли?

Както и да е. Писах, че човек общо взето нищо свястно не може да създаде и направи без Божието вдъхновение, без Божията помощ. Бях написал и това, че ви моля и вие да ми помогнете с предлагането на някакви интересни казуси, опитайте и вие да изобретите нещо, защо пък не? И в тази връзка казах, че до този момент изглежда само Бог ми помага по писането на туй помагало, ето, по-горе видяхте несъмнените

белези на тази негова помощ, подкрепа, насърчение и т.н. Спомням си, че в погубе-ния текст бях написал и следното твърде-ние: да не си мислите, че съм самонадеян дотам, че да си въобразявам, че аз самият изобретявам всичките тия великолепни казуси? Не, няма такова нещо, напротив, аз добре знам, усетил съм го, че без Божията помощ нищичко стойностно не бих успял да направя или да сътворя. Даже казах и това: всичко написано досега от мен е плод, по дълбокото ми убеждение, на Божията по-мощ, аз тия мои книги съм ги писал в ужасно тежки условия, е, Бог ми е помогнал все нещичко да успея да кажа, да напиша, да създам.

Без Бога нищичко стойностно не бих могъл да създам, да напиша, да напра-вя. Дълбоко съм убеден в това, защото добре зная, даже това, което наричаме дарба или талант, в случая за писане, и то е Божий дар, човек това нещо не може да си го изобрети или пък да си го подари сам, е, вярно, хубаво е да си трудолюбив, но без талант и да се скъсаш няма кой знае какво да постигнеш. Аз затова си позволявам да се запитам: ония хора, които не са разбрали тия толкова простички неща, що се отнася до Божията помощ, как ли изобщо нещичко успяват да направят? Е, разбира се, докол-кото нещо по-стойностно успяват да напра-вят, то пак Бог по един незабележим начин вероятно им е помогнал, ала те това, за жалост, не са го разбрали - и продължават да си живеят със заблудата, че всичко е единствено тяхно постижение и творение. То в някакъв смисъл и това е вярно, но и не е: защо Бог чрез нас успява нещо да постиг-не, помагайки ни, хем ние сме го постигна-ли, хем не сме, щото, както указва Светото Писание, без Бога нищо общо взето нищо не може да стане, даже и един косъм от главата ни не може да падне, а какво пък остава за нещо друго.

Да спирам дотук. Изчезна ми же-ланието да пиша повече след като погубих оня текст. Но както и да е. Така, казваме, "било писано". Така е било, явно, отредено. Ето още един казус се заформя: за отно-шението между свобода и съдба, а, какво ще кажете, дали на него следващия път да не обърнем по-голямо внимание? Ще ви-дим. То ще се разбере съвсем скоро. Хубав ден на всички! Бъдете здрави!

В СВОЕТО ПОСЛЕДНО ИНТЕРВЮ МИ-НИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУ-КАТА ПРОФ. ТОДОР ТАНЕВ НАСТОЯВА ЗА "НОВА ФИЛОСОФИЯ НА ОБРАЗОВА-НИЕТО"

понеделник, 5 януари 2015 г.

Интервюто може да се види и чуе ето тук:

Page 21: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

21 “Денят започва с Георги Любенов” – 4.1.2015

ЕДНА ПРОНИЦАТЕЛНА МИСЪЛ НА ЦИ-ЦЕРОН

понеделник, 5 януари 2015 г.

МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРИЗОВАВА УЧИТЕЛИТЕ ДА НЕ СЕ ПЛАШАТ ОТ СВОБОДАТА

понеделник, 5 януари 2015 г.

Из: МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОФ. ТАНЕВ: ДА НЕ СЕ БОИМ ОТ СВОБОДАТА НА ИЗБОР

По кой учебник ще преподават е решение на самите български учители, заяви днес министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев и призова гил-дията да не се бои от свободата си в право-то на избор. От много възможности учите-лите трябва да изберат кой ще бъде „учеб-никът“ - каза още проф. Танев и допълни, че в съвременния глобализиращ се свят нала-гането на ограничения за броя на учебници-те до един единствен създава предпоставки за връщане към историческите периоди от управлението на цар Фердинанд и Тодор Живков... ЗА ДЪЛБОКАТА ДИАЛЕКТИЧЕСКА ВРЪЗ-КА МЕЖДУ АЛКОХОЛИЗЪМ И... ПАТРИО-ТИЗЪМ

понеделник, 5 януари 2015 г.

Хубаво е човек да се похвали на

страницата си във Фейсбук с толкова геро-ична постъпка, а именно, че се е "нарязал", именно, че се е напил по празниците като свиня, сиреч, че е станал "човек от народа", "народен чиляк", че се бил "слял с народа си" и т.н. Май затова у нас да се похвалиш че си се "нарязал" като "чист българин" или като руснак се смята за част от патриотич-ния ритуал.

На това основание всички пиянде-

та от нашенските кръчми са общо взето все щатни патриоти на АТАКА и, разбира се, са и кандидат-рублофили, как иначе да бъде?! И патриотизмът, като всичко друго у нас, се стимулира парично, както разбираме, без пари нищо не се случва у нас – зер сме материалисти, тъй ами, няма да се излага-ме сега, нали? УВЕЛИЧАВАНЕТО НА СТАНДАРТА И АВТОРИТЕТА НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО МИНАВА ПРЕЗ ПО-ВИСОКИТЕ ЗАПЛАТИ И ПО-ДОБРАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

понеделник, 5 януари 2015 г.

Увеличаването на стандарта и ав-торитета на българския учител задължител-но минава през по-високите заплати и по-добрата квалификация. Само превръщането на професията в атрактивна, включително и финансово, ще успее да привлече млади и способни хора, които да сменят вече психи-чески изхабените колеги, които ще се пен-

сионират. А последните са, припомням, около 70%, на които пенсионирането предс-тои в следващите 6 години.

Ако министър Танев увеличи зап-латите (както заявява в интервюто в цити-рания линк) и успее да изпревари искането на синдикатите за по-високи заплати, ще ги лиши от възможността да си припишат тази заслуга. Сега остава и обещанието да бъде спазено. :-)

Написа: Emil Jassim По повод на: "В най-скоро време учителс-ките заплати трябва да бъдат вдигнати" СОПАТА, СОПАТА – В НЕЯ Е СПАСЕНИЕ-ТО, НАЛИ ТАКА, МИЛИ "КОНСЕРВАТИВ-НИ", "ПРАВОСЛАВНИ" И "ДЕСНИ" МИ ДРУГАРЮ ПУТИН?!

вторник, 6 януари 2015 г.

Мой коментар по повод на Либе-ралният атеизъм като част от проблема “Ислямска държава”, автор: Любомир Талев

Тази статия, на която попаднах то-ку-що, провокира към дискусия по много въпроси, примерно за това дали "съвремен-ният либерализъм" е виновен за настъпле-нието на... ислямския фундаментализъм! Т.н. „политическа коректност“, която се била характеризирала с "жестока цензура към всяко „неудобно“ мнение", била израз на "ярко изразен ценностен и културен релати-визъм". И други подобни изхвърляния, и други шедьоври на недомислието има в тази статийка, но в случая тия дискусионни моменти не ме занимават; интересува ме ето този откъс, понеже е свързан с моите сегашни изследвания около религията и вярата (пиша помагало с примерно заглавие "Въведение във философията на вярата и религията"); на него ми се ще да отделя известно внимание:

Друга съществена характерис-тика на съвременния либерален модел е упоритото насаждане на войнстващ ате-изъм. Според проведено през 2010 г. про-учване на Евробарометър, едва 50% про-цента от гражданите на ЕС вярват в съществуването на Бог. Сред държавите с най-много атеисти са Франция (40% и увеличение със 7% в сравнение с предход-ното преброяване), Холандия (30% и уве-

Page 22: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

22 личение с 3%) и Великобритания (25% и увеличение с 5%). По едно „странно съвпа-дение“, както бе посочено и по-горе, имен-но тези три държави са с най-голям при-нос към военната сила на ИД от ЕС. А съвпадението е странно само на пръв поглед. Човек има нужда от вярата в Бог, Комуто да се уповава в тежки моменти, на Когото да благодари за радостите в жи-вота си и пред когото да търси смисъла на решенията от постъпките си – дали са правилни или грешни (именно поради от-съствието на такава висша морална инстанция у атеистите и свързаното с това чувство за безнаказаност атеизмът е криминогенен фактор, както скорошно германско проучване доказа, но и това е тема за отделен разговор). Отнемайки на човека вярата в Бог, либералите създа-ват у него духовен вакуум. А природата не търпи празно пространство – поне това трябваше да знаят тези, които толкова обичат да се кичат с научния си подход. И след изгонването на вярата в Христа вакуумът се запълва лесно от ислямизма – агресивен, безкритичен, уверен в собстве-ната си правота и даващ лесни отговори.

Ето сега моят коментар, който мо-же да послужи за отправна база по тъй провокиращите към дискусия тези на този автор.

Съвременният либерален модел бил насаждал "войнстващ атеизъм" – това е една твърде несигурна отправна точка на автора, дължаща се на неговата собствена ценностна обърканост. Ще ви покажа ясно защо е така.

Всеки либерализъм по идея приз-нава индивидуалната свобода на личността, тоест признанието, че всеки човек има правото сам да избира в какво да вярва. Тия, които са решили да бъдат атеисти, които се осъзнават като атеисти, не бива да бъдат подлагани на натиск да приемат "единствено правилното разбиране", това, да речем, на теистите, на вярващите в Бога. Щото ако се приложи такъв натиск, либера-лизмът отива по дяволите. Противополож-ност на либерализма е консерватизмът, опиращ се на приемането на приоритета на някакви традиционни ценности, които явно трябва да вземат надмощие при индивиду-алния избор; да, обаче автентичният, здра-вият консерватизъм, по моето разбиране (тази е моята гледна точка, аз се осъзнавам именно като изповядващ един такъв "автен-тично-здрав" консерватизъм; своето разби-ране съм развил в книгата си УНИВЕРСУ-МЪТ НА СВОБОДАТА, писана е още през миналия век, издадена е в началото на този, има и второ издание от преди няколко годи-ни, служещо и за учебно помагало по граж-данско образование и философия на право-то, то е адаптирано за тази цел), та значи истинският, здравият консерватизъм съвсем не отрича свободата на индивида: вярното разблиране е индивидът сам да открие и да

осъзнае предимствата на въпросните кул-турни, ценностни или исторически традиции и едва на тази база да включи съществено-то от тях в своя собствен мироглед. Тъй че нито либерализмът би следвало да се меси в индивидуалния избор, нито разбиращият, автентичният, здравият консерватизъм. Ако един "либерален модел" насажда нещо, той изобщо не е либерален, той е тъкмо анти-либерален. Сега е модерно да се крещи против "гнилия либерален Запад", именно че той че бил, видите ли, налагал на "нор-малните хора" и... гейщината, и тъй ковар-ното нещо, каквото е толерантността към различията, и страшилището, наречено "политическа коректност", и дори, видите ли, същият този Запад, оказва се, ни бил нала-гал и... войнстващия атеизъм! Това твърде-ние лично на мен ми дойде, дето се казва, "в повече". Ще се аргументирам, щото тук ми се струва, че има голяма несправедли-вост и изопачаване, спекулиране, опит за манипулиране, а всъщност има големи дози... неосмисляне на нещата според тях-ната истина.

Първо, така "мислят" и по този на-чин крещят срещу "гнилата" Европа и срещу "гнилия Запад" и путинците, и нашите щатни атакуващи рубладжии (рубладжия у нас е равно на рублофил, сиреч, на русофил), слуги на първите, така, по досущ същия начин срещу Запада крещят и комунистите, примерно нашите от БСП или руските кому-нисти на Зюганов, щото там, в Русия, има изобилие от комунизъм, там почти нищо друго няма освен комунизъм, там путинис-тите са, видите ли, "десни", те са, видите ли, "консервативни" комунисти (те всъщност са тъкмо милиционеро-комунисти!), горе-долу са нещо като наште гербоваци! Та значи сега е модерно всички да крещят по този начин срещу Запада, ето, до крещящите се наредиха напоследък и нашите "консерва-тивно мислещи" и уж проевропейски наст-роени интелектуалци. Първо, аз лично, ако усетя, че съм се наредил в една редичка с комунистите, с путинистите и пр., именно ако установя, че възгледите ми съвпадат с техните, не само че ще се почувствам край-но дискомфортно, но мигновено ще разбе-ра, че нещо някъде съм сбъркал, щото за мен е невъзможно, някак си е органически непоносимо да мисля едни и същи неща с комунистите; по-добре изобщо да ме няма ако някога деградирам дотам че да почна да мисля като комунистите, като кагебисто-путинистите, като наште атакуващи сволочи и т.н. Та значи това за мен е невъзможно да се случи, следователно никакъв консерва-тизъм не е да мислиш същото което мислят и таваришчите от Русия, които са овладени от такъв комунизъм, че имат наистина ог-ромно и богато изобилие от всякакви, дори и най-перверзни форми на комунизъм и болшевизъм.

Да, ама, видите ли, путинците не били друг сорт комунисти, ами били... "кон-

серватори", представяте ли си що за извра-теност е това?! Доживяхме да видим, че вече имаме и "десен" комунизъм, ерго, "консервативен комунизъм", доживяхме, представяте ли си, да видим такова чудо, каквото е... "православният комунизъм". Путинците били не комунисти, а не-комунис-ти, което е пълна глупост; путинците били национал-не-комунисти, представяте ли си? Те за мен са всъщност национал-комунисти, а пък национализмът, известно е, отколе е кръвният близнак на комунизма; комунисти-те навремето бяха интернационал-комунис-ти, сега чисто и просто се преобразиха в национал-комунисти, сиреч, превърнаха се в нацисти; между хитлеровия национал-со-циализъм и путиновия национал-комунизъм няма никаква разлика, даже и във външната политика са еднакви, приличат си като кръвни близнаци. Да, но ето, видите ли, Путин бил... "консерватор", ерго, не било чак толкова лошо към "либерална евро-гейска Европа" да се отнасяме досущ като него, примерно, в името на ненавистта си към "изцепките на либерализма" в Европа да обвиняваме и да мразим наште цигани досущ толкова, колкото го мразят щатните путинофили у нас, именно атакуващите, чиято омраза, прочее, се диктува освен от парични мотиви, се свежда до изпълнение на задачата да дестабилизират България колкото се може повече чрез разпалване не само на ненавист, но и по възможност на кръвопролития между различните етноси, с оглед да изпълнят заръката на финансира-щия ги толкова щедър "дядя Путя" ("дядя" на руски значи "чичо", а не това, което си помислихте). Виждате как поради немисле-не или поради ценностно объркване и някои от нашите консерватори (десните хора) стигнаха до резила да пригласят срещу циганите на откритите врагове на България, именно путинските атакуващи, откритите руски мекерета.

А сега да се върна на твърдението на нашия недотам напреднал в мисленето автор, който ни убеждава, че "съвременният европейски либерален модел" бил насърча-вал "войнстващия атеизъм" дотам, че да проправя пътя на... ислямския фундамента-лизъм, щото в образувалия се ценностен вакуум се били намествали именно тези въпросните ислямисти-фундаменталисти. По никой начин либерализмът не насърчава каквото и да било, нито пък нещо забранява или поставя в неизгодна позиция – стига да е автентичен либерализъм, стига изобщо да е либерализъм. И здравият консерватизъм, стига да разбира как именно са се родили и са пуснали корени здравите, автентични традиции, пак никого към нищо не насилва, щото по тази начин, чрез принуда и наси-лие, нищо в духовния свят на човека не се постига или получава. Щом някакъв "либе-рализъм" почне някъде някого към нещо да принуждава, той от този момент не е ника-къв либерализъм, то мигновено се преобра-

Page 23: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

23 зява в антилиберализъм. В Америка и либе-ралите ("левите", именно демократите), и консерваторите (десните, тост републикан-ците) имат за обща фундаментална ценност не нещо друго, а тъкмо свободата. В момен-та, в който един консерватор почне да си представя, че нечия свобода може да бъде накърнена, той вече не е консерватор, той, примерно, е почнал неусетно да залита към тъй своеобразния "национал-комунистичес-ки" и кагебистски "консарватизъм" на Путин, примерно. Или към "консерватизма" на някакви африкански или азиатски сатрапи, някои от които, както знаем, са стигали в специфичния си "консерватизъм" и до... людоедство, до човекоядство! Комунистите навремето с удоволствие убиваха другоя-чемислещите, не зная дали са ги яли, няма много да се учудя, ако тяхната перверзна "любов към човека" е стигала да откровена чекатиловщина (Чекатило беше оня съветс-ки урод-човекоядец, който уби и изяде сума ти народ докато всичко виждащата съветска милиция го арестува!).

Глупаво е някой да бъде към нещо насилван – особено пък насилникът, насил-ващият да има претенцията, че, видите ли, същевременно бил... "либерал". Нека да имаме добрината, като пишем статии и като използваме някои думички, същевременно да си даваме труда и да мислим. Никой никого в Европа не насилва да бъде какъвто и да било, всеки в Европа и Америка също сам решава какво да мисли, какво да прави, как да живее. Тази е оста, около която всич-ко се върти в Европа и в Америка. То затова и Европа, и Америка са толкова ненавистни във възприятието и на комунистите, и на путинистите, и на "либералните комунисти", и на чекистко-кагебистките "десни" или, представете си, "консервативни" комунисти от рода на Путин или на унгарския Путин, на унгарския комуноид Виктор Орбан. (Тук за малко да дам пример и с нашия Б.Борисов, ала се въздържам, он все още у нас минава за "проевропейски", нека да изчакаме да си покаже истинското лице, пък тогава пак ще говорим!)

В областта пък на вярата и на ре-лигията е абсолютно невъзможно някой някого към нещо да насилва. Ако си го поз-воли, рискува да постигне точно обратния резултат - в сравнение с желания; ефектът

на подобни инициативи в тази област вина-ги е бумерангов. (Примерно мен специално ме направи вярващ човек не някой друг, а нескопосаната и тъпа пропаганда и агита-ция на войнстващите атеисти, на комунис-тите; при мислещите хора се получава точно така!) Ако искате, от тази гледна точка, да насърчите атеизма у нас, въведе-те в училищата "вероучение", но то да се преподава неподобаващо, с момента на насилие и на принуда, дидактично, както, прочее, се преподава всичко в нашите учи-лища: и затова в тях младите са вее отвра-тени от всичко, и от ученето, и от учителите, и от книгите, и от абсолютно всичко! Та мисълта ми беше, че младите и Бога ще намразят ако в училищата почнат по неско-посан начин да ги насилват да вярват в него. В Европа това нещо прекрасно го знаят, в Америка също го знаят. И затова са заложили на най-вярното решение: заложи-ли са на свободата. Този е верният начин: сам свободно решавай за всичко! Сам, не чакай някой друг да ти помогне или да те замени в това най-важно дело на живота ти. Особено пък когато се касае за това в какво да вярваш, как да мислиш и т.н. Тази е начинът, този е и пътят. Всичко друго е чисто и просто идиотщина, независимо каква, било комунистическа, било, видите ли, "консервативна"...

Защо толкова много западноевро-пейци били станали ислямисти и джихадис-ти в Ислямска държава ли? Защо, пример-но, британец се оказа оня главорез, който обезглави пред камерата ония свои абсо-лютно невинни жертви – и това е интересно да се осмисли. Защо се случват такива неща в нашия век, в Европа, защо ли? Аз ще ви отвърна ето как на този въпрос, безда имам тук възможността, времето, пъки намерението да го разнищвам основателно: да, другари "либерално мислещи" (или пък "консервативни" и "десни") комунисти, кому-ноди, чекисти, поклонници на чекистите и пр., каквито искайте се възприемайте, та знаи да, свободата е "коварно и опасно нещо", таваришчи мили, вий това превъз-ходно го знаете и затова тъй самоотверже-но я мразите, нали тази е истинската причи-на за всичко това? Да, свободата е "винов-на" за това, че по сред бял ден, в британс-ката столица някакъв британски джихадист със собствените си ръце и с един сатър обезглави един британски военен, да, това се случи, и за това, по моята преценка, е виновна тъкмо... свободата! Дайте да се откажем от свободата и тогава такива неща няма да има, ох, знаете ли какъв хубав ред ще има тогава?! Дайте да прокълнем свобо-дата, дайте да се откажем от изгъзиците, от западните лигавщини и измишльотини като "съвременен либерализъм", като "консерва-тизъм", като "ляво" и "дясно", като "демок-рация" и "свобода", дайте да върнем моно-литно немислещото и безчовечно общество на комунизма и тогава знаете ли какъв

бляскав ред ще има?! Ох, какъв ред и каква дисциплина ще има тогава, ох, какъв всест-ранен възход ни чака тогава! Искате ли? Колко му е! Само едно-единствено нещо се иска, за да дойде "раят на земята", и то е: да прокълнем, да се откажем от толкова коварната, от пустата свобода, която е виновна за всичко!

Ще ми мислят те, ще ми се правят те на интересни, на "либерали" те ще ми се правят, циганите те ще ми защищават, гейовете и педерасите те ще ми защищават, евро-гейщината ще ми защищават, свобода ще ми искат те, ще ви дам една свобода на вас, ще ви дам една Европа, ще ви дам една Америка, вие тука тази дебела сопа видите ли я? Като я завъртя таз сопа, като ви зашибам тя ще ви избие от главата всич-ките тия западни лигавщини! Я ги виж ти, те за човеци ще ми се мислят, на личности ще ми се правят, ще ми се лигавят те тука, ще ми се фукат, че били много важни, че били много отворени, че били много интересни, айде де! Сопата, сопата – в нея е спасение-то, нали така, мили "консервативни", "пра-вославни" и "десни" ми другарю Путин?!

ЧЕ МИ ХРУМНА МИСЪЛТА ДА ПИША ПОМАГАЛО ПО ВЯРА ЕДВА ЛИ Е СЛУ-ЧАЙНО, ИЗГЛЕЖДА ИЗОБЩО НЕ Е...

вторник, 6 януари 2015 г.

Макар все още по есетата от поре-дицата "Въведение във философията на вярата и религията" да няма онази диску-сия, която би следвало да има, то все пак има опити за такава, наченки, дето се казва, на такава; а сред изказванията има и таки-ва, които са много интересни; ето какво си казаха събеседниците по публикацията със заглавие Да не забравяме: без Божията помощ нищичко стойностно и свястно не бихме могли да направим или да сътво-рим! от вчера: 12 коментара: Анонимен каза: Тоя Грънчаров е време да го приберат в психиатрията щото с лудостта си е вече обществено опасен!!!!!!!!!!!

Page 24: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

24 Анонимен каза: Според мен не е опасен. Не правете от мухата слон. Не бива да се посяга на него, защото в такъв случай ще изчезне едно от нашите онлайн-забавления. Анонимен каза: На Грънчаров новаторски-ят подход към учениците (цитирам от виде-озаписите му): "Ей! Оу! Алоу! Ти малоумен ли си, бе!" Мдамммм... твърде ценен даскал. Анонимен каза: Всъщност, моля ви да не ме разбирате погрешно, г-н Грънчаров (аз написах последния коментар за видеозапи-сите на уроците ви).

Всъщност мисля, че сте добър учи-тел и НАПЪЛНО разбирам как учениците (съсипани до голяма степен от системата) могат да изкарат от нерви един преподава-тел. Просто малко се подразних, че не спо-менавате имена на ученици, а често им казвате "ей". Макар че и това го разбирам, защото не е лесно да се помнят имената на ученици, които не са заинтересовани от ученето и се сливат в едно цяло.

Ако трябва да кажа честно, мнени-ето ми е, че училището като цяло губи от отсъствието ви. Анонимен каза: Грънчаров не става за учител, това вече е доказано от г-жа Анас-тасова, нашата любима директорка. Зад нейното решение застава целият ни сплотен колектив на ПГЕЕ в Пловдив... Анонимен каза: Не виждам как е било "доказано". Бихте ли пояснили? Колкото за "сплотения колектив", това неприятно клише трябваше да си остане в едно по-друго време, което свърши преди 25 години. Анонимен каза: Прочетете това. И ето тук прочетете където е публикувана Заповедта за уволнението на Грънчаров.

В тия документи всичко е казано. А колективът ни наистина е сплотен, ние всички до един не възприемаме подхода на Грънчаров – той е надменен, смята се за непогрешим, дразни всички, и ученици, и учители, не приема съвети, не преподава уроците на учениците, не използва учебни-ци, натрапва на учениците си свои писани-ци, които нарича "помагала", преструва се, че е демократ, а всъщност е напълно тота-литарен (завършил е в СССР а ние знае какви хора пращаха тогава да учат в СССР!). И така нататък.

Грънчаров няма място в нашето училище, защото подклажда само раздори. Откакто той беше уволнен вече престанаха жалбите му, престанаха и проверките от Министерството, сега вече отново си живе-ем спокойно и сме се отдали на творчески иновации. Без него ни е много по-добре. Училището ни се управлява бляскаво от ръководния екип, съставен все от най-спо-собни мениджъри начело с госпожа Анаста-сова.

Анонимен каза: Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно… Третата Божия заповед. Мария Василева каза: Тази привърженичка на сплотения колектив, на която директор-ката е любима, нещо не е наред. Толкова се е одаскалила в лошия смисъл на думата, толкова наивно и смешно звучи, като недо-расла в общуването, като от детска градина, като влюбените в колективизма советски другарки от време оно. С такива се е обгра-дила директрисата, та даже им е повярвала, че е много способна! Смешно и жалко пове-дение на типичен нагаждач!

Трябва да се дадат изказванията й на съдиите по делото за уволнението. Както и на жлъчната коментаторка, дето пише "мри", "да пукнеш от глад", "гнусен", подиг-рава се на Бог дори. Та ето Ви свидетелства черно на бяло, г-н Грънчаров, за микрокли-мата в техникума, който Вие нарушавате – като искате да поправите. Нека и адвокатът Ви се запознае с тези коментари, вероятно знае как да ги използва. Всъщност, не е трудно за компютърен специалист да прос-леди кои са двете въпросни личности и да им се поиска сметка по съдебен път. И повече никога да не помислят за работа в някое българско училище! За жалки подли-зурковци и сипещи проклятия за смърт няма място в училище.

Сигурна съм че са от техникума, защото само някой, даден под съд и трепе-рещ от страх човек може да се държи по този нечовешки жесток начин. Нечовешки жестоки бяха и издевателствата спрямо вас. Стилът е един и същ, а стилът – това е човека. Боже, опази децата в това училище от техните "преподаватели", докато дойде видьовден!

Мария Василева Мария Василева каза: Разбира се, че Бог е верен, Господин Грънчаров. В една песен се пее: Бог направи път там, където няма път, работи тайно и вместо мен Бог направи път за мен! Ще ме води, знам, Ще държи ръката ми с любов и сила за всеки ден Бог проправя път, за мен!

Смятам, че всичко случващо се, не е случайно. Убедена съм.

Ето един много елементарен при-мер:

Мъжът ми, който по професия не е строител, беше цял ден много озадачен и нервен – защото не знаеше как да направи

конструкцията на покрива на къщата, която дотук беше строил сам, без да пита и иска помощ. В края на деня се развесели. Попи-тах го дали е намерил разрешение на проб-лемите си в някое списание за строителство или в интернет. "Бог ми каза – зарежи това и иди си върши нещо друго!". Той си чистеше от плевели градината вечерта, а на другия ден се събуди учуден от това, че му е съ-вършено ясно как да направи покрива, все едно са му направили план за работа. Оста-ваше само да се захване...

Бог поиска от Вас книга. Може изобщо да нямате никакво понятие от осно-вите на вероучението. Той избра вас, харе-са сърцето ви, изпита ви, сега ще ви води. Доверете му се!

Мария Василева

Ангел Грънчаров каза: Това, което казва-те, уважаема госпожо Василева, ме навеж-да на много мисли, но ще се въздържа да ги споделям, понеже не ми се ще да се откло-ни разговора в друга посока. Нека да пишат свободно поклонниците на "сплотения ко-лектив" (аз на такова нещо му викам иначе, използвам друга дума: думата комуна, в която, както е известно, никой не смее да каже нещо, което няма да се хареса на началството!), нека да си изливат сърцето както искат, особено тук, където под маска-та на анонимността могат да кажат всичко, което им е натежало. И да покажат точното си лице също така, което именно е интерес-но. Аз не вярвах, че такова динозавърско комуноидно отношение у нас в наше време изобщо е възможно, ето, животът ме изне-нада...

А що се касае до това, че ми хрум-на мисълта да пиша такова помагало по вяра (дали това заглавие, именно ПОМА-ГАЛО ПО ВЯРА, не е по-сполучливо, дали него не трябва да оставя в крайна сметка като заглавие на книгата?!), аз също смя-там, че това изобщо не е случайно. Вярно, възможно е да се дължи на моя самонадея-ност, че, видите ли, мога "всичко да напи-ша", един вид че за мен "невъзможни неща няма"; възможно е да съм изпаднал и в такава една самонадеяност. Вярно е, че философите има подобен дефект, че успя-ват по всякакви въпроси да се изказват. Но пък нищо чудно и да има друг род необхо-димост в решението ми да се захвана с

Page 25: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

25 такава нелека работа. И самият факт, че ми е приятна тази работа, че я работя с удо-волствие, ме кара да си мисля, че изобщо не е плод само на моя субективна самона-деяност или каприз, щото тогава съвсем нямаше да се чувствам така и отдавна щях да съм я захвърлил. А пък, възможно е, нищо чудно и да съм почнал да... превър-там, а, дали не е и така? :-) Ето в тази връз-ка един фрагмент от разговор с мой прия-тел, той ми каза нещо във връзка с предсто-ящото мое интервю с г-н Министъра на образованието и науката; давам само пасаж от разговора ни: Petar K. каза: Желая ти успех! Не забравяй да го информираш за връзката ти и за съв-местната ти работа с украинската Академия на науките! :-) Ангел Грънчаров каза: :-) Мерси! Аз както не обичам да се хваля ще видим какво ще кажа на Министъра, важното е да е умерено това, което ще му кажа – за да не го упла-ша; щото само наистина луд човек може да прави толкова неща колкото правя аз! :-) Petar K. каза: Има някаква лудост във всич-ко това. Аз те следя внимателно ежедневно още откакто започна да пишеш в блога – и още се чудя каква е тази плодовитост! :-) Това наистина е ненормално и ако има някакъв критерии за измерване може да те включа и в Гинес! :-) Ангел Грънчаров каза: :-) Да, то не се знае де, или съм луд, или пък съм надарен, ед-ното от двете е, ама сега-засега още не се знае кое е вярното! :-) Petar K. каза: Сигурно знаеш много приме-ри за гении, които приживе са смятани за луди... Ангел Грънчаров каза: Пълно е, то не е много хубаво човек да е хептен "нормален" щото това е равностойно на безличник, на посредственик... както и да е...

Ще ида да почина пред телевизора малко, понеже по цял ден съм на компютъ-ра, отида ли пред телевизора веднага зас-пивам! :-) Той много хубаво ме приспива! :) Хубава вечер! Petar K. каза: Хубава вечер и на теб!

Предавам този откъслек от дългия

ни разговор, може да хвърля известна свет-лина върху обсъждания проблем. А това, че аз наистина нямам никакви претенции в областта на вероучението или теологията (опазил ме Бог да се мисля за спец в тия области!), може пък да е в някакъв смисъл мое предимство: ако помислим малко, ще открием, че Бог е избрал да съобщи на човечеството някои истини чрез устата на един син на дърводелец, Христос, знаем, не

е завършил даже... духовна семинария, май нищичко не е завършил, е, Него е избрал Бог, а не, да речем, някакъв мастит и много-учен първосвещеник, нали така?

Тъй че нещата, знае ли човек, се нареждат някак; това, разбира се, не значи, че се сравнявам или меря със самия Хрис-тос, не, такава глупост изобщо не може да ми мине през акъла; но Христос, бидейки и човек, е в съвсем същата ситуация, в какво-то сме всички ние, човеците; и ни е дал известен пример за следване; и затова ние, дето се смятаме за християни, ако се чувст-ваме следовници на своя Велик Учител в някакво отношение, това нали не е толкова голям грях – както на мен ми се струва?

Спирам дотук. Всичко добро на всички! Апелирам повече хора да се включ-ват в дискусиите, не е толкова страшно човек да сподели каквото мисли... ако изобщо мисли де, щото и това е проблем...

ПРОФ. Т.ТАНЕВ: В БЪЛГАРИЯ НАСТЪП-ВА ВРЕМЕ НА ЕВРОПЕИЗАЦИЯ И ИНТЕ-ЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ

вторник, 6 януари 2015 г.

Проф. Тодор Танев: Когато образованието не се поставя на първо място – всичко друго дерайлира (с пълен видеозапис на интервюто)

Абсолютно необходимо е коренно различно, ново отношение към науката и образованието и политическа и културна воля за това.

В студиото но тв България он ер, пред Полиграф-а на Светла Петрова, обра-зователният министър проф. Тодор Танев обяви, че за да станат факт едни нови обра-зователни програми, ще трябва да има нова законова основа. Според министъра в Бъл-гария настъпва време на европеизация и интелигентен растеж.

Той е категоричен, че сегашната пирамида по отношение на науката е обър-ната и нещата трябва спешно да се проме-нят – вместо най-малко субсидии за наука-та, финансите в този сектор трябва да са най-значителни.

НА ДНЕШНИЯТ ДЕН СЕ ИЗПЪЛВАТ 15 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ИЛИЯ МИНЕВ, ЕДИН ИСТИНСКИ БОРЕЦ СРЕЩУ КОМУ-НИЗМА, БОГ ДА ГО ПРОСТИ!

вторник, 6 януари 2015 г.

Да поменем и отдадем заслужена почит! На днешният ден се изпълват 15 години без бай Илия Минев, мъченик и истински борец срещу червенокафявата пасмина! Той беше един от малкото достой-ни наследници на горяните и борците срещу червената отрова, излежел повече от 30 години в комунистическите затвори, нарочно изолиран и забравен от ДС недоразумения-та в СДС след 10 ноември.

Бог да го прости и да го дари с мир и покой!

Написа: Здраво Кулев

На 10 ноември чуваме с жената вечерта – Тодор Живков бил свален. А за мен – седмица след това, няма промени. Още идваха на празни приказки от ДС. По едно време престанаха. Няма и коли. А никой не идва да ме информира, че вече съм свободен човек...

Така и не смея открито да ида до гарата защото имам чувството, че веднага ще ме задържат. Затова един приятел, който знаеше къде да чака с колата си, ме заведе в София.

На 18 се събра огромен митинг... Почнаха да говорят ораторите. Гледам плакат: „Искаме Илия Минев!”. Наши прия-тели се подготвили, а аз нищо не зная. Търсят ме хора и ме заведоха до трибуната. Тъкмо да стъпя пред микрофона, който беше на по-висока платформа, гледам Кюранов. Вперил в мен един поглед, не ти е работа! Вика ми да не мърдам, така било наредено. И ми препречва пътя с коляното си. Казах си – уж общественик, журналист, а се занимава с работа на долнопробен поли-цай! Аз не исках да го слушам, но техните хора ме избутаха. На Петър Берон момче-тата, с ленти, ме изблъскаха.

Отправям се към Вагенщайн, други ми го посочиха. Бях дочул, че били скарани с Тодор Живков, две години стоял в Герма-ния. Казвам му: „Имате авторитет като виден партиен член, дайте ми възможност и аз да кажа две-три думи от името на НДЗПЧ”. Оказа се, че ме познавал, но не можело. До него Петър Берон. Обръщам се по същия начин към него. И той – такова е нареждането, а и не съм се бил записал. Питам го дали ме познава – да, знае всичко, но не може да говоря. И вика милиция. Идва един капитан с други двама. Отзад някой ме

Page 26: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

26 издърпа, моите приятели се сборичкаха с другите.

През това време изкарват от името на Дружеството да говори Воденичаров (Румен Воденичаров, б. ред.). Казвам на Берон – как може да се допуска такова нещо?! Пак – така е наредено! Георги Спа-сов и Петър Берон в очите ми го казаха: демокрацията е за нас, не за тебе! И Кара-качанов, Петко Симеонов – същото!

Само Блага Димитрова и Петър Слабаков не се обадиха. Така и не ме пус-наха до микрофона. Андрей Луканов бил наредил това.

Илия Минев

Днес, 6 януари 2015 г., се навърш-ват 15 години от смъртта на Илия Минев, политическият затворник с най-продължите-лен престой зад решетките по време на комунистическия режим. Основателят на Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) по времето на комунизма си отиде през 2000 г., оставен в мизерия в старчески дом в Пазарджик.

Както и други известни антикому-нисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление и Илия Минев е почти забравен, а неговото дело не е известно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време на комунизма.

След 10 ноември 1989 г. Илия Ми-нев не е допуснат до участие в политичес-кия живот. Попречено му е дори да говори на първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. в София, където се изказва Румен Воденичаров.

Поклон пред паметта му! (Написа: Мери Русева)

СКАЧАНЕТО В ЛЕДЕНИТЕ ВОДИ ЗА КРЪСТА БИЛО... "АРХАИЧЕН ГЛУПАВ РИТУАЛ" – НИ КАЗА ЕДИН ПОУВЛЯКЪЛ СЕ НАШЕНСКИ ЕВРОПЕЕЦ!

сряда, 7 януари 2015 г.

Скачането за кръста е архаично, казва Андреев – "живеем в мир и... храб-ростта" не е ценно качество... Да ходим на "Сървайвър" в джунглата можем – това не е архаично, защото пълни рейтингите в прайм-тайма. Да устройваме гигантски зрелища с боксови мачове, които осакатя-ват съперниците можем – това е модерно,

не е архаично, защото се въртят милиони за един спектакъл. Да моржуваме през зимата можем – ексцентричен но модерен спорт – има място. Виж, да се хвърляме във водата за кръста е архаично и безсмислено. Знаете ли защо? Защото е религиозен ритуал. Нещо повече – християнски религиозен ритуал. Не е възможно да се търпи подобно нещо – поне да беше ислямски ритуала, или индуистки, или – още по-добре – някаква вуду екзотика. Тогава ритуалът би имал мултикултурна стойност.

Но да се хвърляш във водата за кръста – ах, колко архаично, ах, колко про-винциално, колко ненужно агресивна де-монстрация на тестостерон в нашия мирен свят! Свят, в който на по-малко от 1000 километра на юг "ислямските държавници" режат глави... Свят, в който великорусите не дават на малорусите да се самоуправляват с методите на бруталния империализъм от зората на модерната епоха.

В крайна сметка – ако искате да демонстрирате сила, правете го по модерен и изискан начин – на арената за пари. Без архаични християнски ритуали, ако обичате!

Написа: Ognyan Minchev По повод на: А те продължават да скачат в ледените води

Всяка година на 6 януари млади мъже от всички краища на България доказ-ват храброст и скачат в ледените води, за да извадят оттам т.нар. Богоявленски кръст. Един доста примитивен ритуал, твърди Александър Андреев.

СТИГА ТАКВИЗ ПРОСТОТИИ БРЕ, НА-ШЕНЦИ, НЕМА ЛИ ДА СЕ ЦИЛИВИЛИЗУ-ВАТЕ ВЕКЕ?

сряда, 7 януари 2015 г.

Коментари по повод статията със заглавие А те продължават да скачат в ледените води:

12 Коментара Радо каза: "... модерни европейци през 21 век..."

"... за да се справя във все по-бързия, отворен и комплексен свят..."

БГ не е модерна европа от 21 век. БГ не е отворен комплексен свят. Комплек-сиран – да, но не и комплексен. Какво евро-пейско има в минималната заплата, в мут-ренското общество?

Добре, че има има Българи, които поддържат традициите живи! Александър каза: Да ме простите, обаче колко точно трябва да се "поевропейчи" човек, за да сътвори подобна откровена глупост за обичаите на народа си? Не че подобни личности не са описани примерно от Васил Друмев, ама все се надявах да ги няма в наши дни. Няма да питам автора не го ли е срам (вероятно никак), обаче името, което с него носим означава "пред мъжете" от гръцки. Там обикновено седи водача им, не някой способен да им каже какви са "примитивни". Та не го заслужавате това име Андреев! Дражко каза: Господи, какъв бълвоч! Тази статия е идеална за жълтото предаване на Николетка Лозанова, което съвсем случайно слушах (не гледах). Цитат: "Я, а после да пият хапчета и да отсъстват от работа?" това ли ти е дерта?! Традициите са за да се спазват! Поредните призиви към евро-гейс*во и педерас*ия! Не било модерно... ха-ха тръгнал да ми обяснява какво трябва-ло да прави модерния човек ама че наглост! Новината чупи тъпомера и нагломера. Гост каза: Човекът ви го е написал:

Съвременният умиротворен чо-век има нужда по-скоро от интелект и морал, от гъвкавост и диалогичност, за да се справя във все по-бързия, отворен и комплексен свят. AVC каза: А кой е Андреев, че да определя, кое е глупаво, а кое не? Да ходи да скача по някой гей-парад, без да дава много акъл. Аман от дегенерати, мислещи се за прогре-сивисти, че и съдници на добрия вкус! Михайлов Михайлов каза: Г-н Андреев, този ритуал, няма нищо общо с фолклорна традиция – това е религия! Според мен трябва да се извините за думите си, затова че сравнявате религията с мутри и подобни думи. Направете го поне на ум - пред себе си! Мария Петкова Сиракова каза: Традиции-те господин Андреев съхраняват самосъз-нанието на един народ! Срамотно е да принизявате традициите на българите до нивото на сироп за кашлица Бронхостоп!!!!

Page 27: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

27 Ivan Zapryanov каза: Традициите са нещо хубаво, когато наистина са традиции, а когато са изродени вече не са и традиции. Четем днес, че в Ботевград са се сбили за кръста има и видео и какво виждаме – шад-раван. Първи опит: кръста отива отвън. Втори опит кръста пада в близост до другия край и някой от публиката го вади. Аналоги-чен случай в Първомай, пак шадраван, пак бой и грозни сцени, та даже и развяване на обрязани мъжки "достойнства". Навсякъде парична награда за извадилия кръста. Къде е вярата, къде е традицията? Излагане и панаир на суетата. А вие пак си викайте срещу тези, които пишат статиите. Антоанета Георгиева каза: Да, народът ни е религиозно непросветен, народът ни е безбожен може да се каже.. Факт. Насилст-вено бе откъснат от вярата си исконна. Сега същите тези, които се гаврят с тази негра-мотност, всъщност много държат на нея под вида на "няма място Вероучението в бъл-гарското училище"! Е, тогава когато е имало място в българското училище на Вероуче-нието на учителя и свещеника при среща ръка се е целувало, учителя и свещеника при среща изправени само са поздравява-ни... Като лишиш от съдържанието, от Пра-вославието, традиции и празници освен уродщина друго какво да се получи? Други-ят вариант го потърсиха атеистите комунис-ти – да заменят съдържанието с етнографс-ки щуротии – езически смисъл, който преот-криват някак си, смучейки го от пръстите си, за да заместят истинската същност на праз-ниците. Ей така безверници първо, после ставаме безродници. Още повече, че тър-сим причината не там където е и в желание-то си уж да изпишем вежди, вадим очи. Значи да махнем традициите, та да не личи грозотата на безверието? Нека я има, всеки допринася за нея. Вече нищо свято няма за народеца ни. Един пророк 1925 г. го е казал точно: "Нашият народ прекарва тежки дни. Той е подхвърлен на големи изпитания и стои пред още по-големи опасности. Него-вият социален строй е подровен, неговата държавна сигурност застрашена, неговото национално чувство притъпено, неговата човешка съвест приспана. Във всички об-ласти на неговия живот се чувства една мъчителна криза.

Обаче, най-тежка, почти съдбонос-на, е кризата в душата на българския народ. През всичкото време на своето съществу-ване нашият народ е понасял много тежки удари и претърпявал страшни страдания. При все това, той е оставал почти всякога здрав и невредим и се е запазил като нация в продължение на вековете. Той е могъл да преодолява изпитанията и превъзмогва опасностите само затуй, защото неговият дух е бил здрав, бодър, твърд и непобедим. Сега обаче душата на нашия народ е болна и недъгава. Заблудени синове на тоя народ дигнаха отцеубийствена ръка и израниха

негова душа. Престъпни ръце вляха смър-тоносна отрова в тая душа, която сега се разяжда и разлага. А щом един народ се разяжда и разлага вътрешно, неговата гибел става почти неизбежна.

Най-големите врагове на нашия народ, негови собствени рожби, посегнаха на най-ценното съкровище и най-великата сила, която той имаше: посегнаха на него-вата вяра – оная божествена творческа сила, която издига човека и човешкия дух до Бога и го прави твърд и непобедим, богопо-добен и възвишен. Най-напред те разклати-ха неговата вяра в Бога, а след това неми-нуемо биде разклатена и неговата вяра в себе си. Те го откъснаха от Бога и от всичко божествено в живота и в света. Те го откъс-наха от доброто, правдата, човещината, любовта, истината, добродетелта, светостта и въобще от всичко възвишено и светло в тоя живот. Най-напред те сподавиха негово-то религиозно чувство, притъпиха неговата съвест и създадоха в неговата душа едно безразлично отнасяне към най-великите религиозни и морални ценности. Заличена биде разликата между добро и зло, истина и лъжа, любов и омраза, правда и безправие, добродетел и порок, чест и безчестие. Ня-кои самонадеяни и полуинтелигентни хора у нас пожелаха да застанат отвъд доброто и злото и се опитаха да направят преоценка на ценностите. Всъщност настъпи пълно обезценяване на ценностите, защото без-различието е невъзможно за човешката душа. То не може да бъде трайно нейно състояние. То е само преход към друго настроение. След индиферентизма, след безразличното отнасяне към най-великите – религиозно-нравствените ценности на чо-вешкия дух, у човека настъпва неизбежно едно предпочитане на злото пред доброто, на лъжата пред истината, на злобата пред любовта, на безправието пред правдата, на порока пред добродетелта. Защото ние можем да бъдем или с доброто или със злото, или с истината или с лъжата, или с любовта или със злобата, или с правдата или с безправието, или с добродетелта или с порока. Ние не можем да бъдем едновре-менно и се едното и с другото, или пък нито с едното, нито с другото. Няма среден – безразличен път, по който бихме могли да вървим. Това е неумолим закон в религиоз-но-нравствения живот на човека.

По тоя гибелен път тръгнахме и ние като народ. Обаче процесът на разло-жението и падението не спря дотук... Виж това. Ia каза: DW (Български) отново пускат ма-лоумни статии, а уж претендират за сериоз-на медия! Дори и пеевските медии не си позволяват чак такава подигравка с празни-ците ни! Засремете се! Антоанета Георгиева каза: Поздрави за автора на статията! Същи г-н Магариди.

Николай Янчев каза: Много ми е смешно как сте си поставили за цел да принизите един български обичай. Мога да ви дам десетки примери за подобни обичай в СЪР-ЦЕТО на Европа:

Чували ли сте за фестивала Сан Фермин в Памплона? Моля да насочите критичния си поглед към тази испанска традиция. Там обаче вместо да критикуват напразно са направили от това събитие туристическа атракция, която е известна в цял свят.

Да се насочим към карнавала в Кьолн – доста "езически" традиции има в тези чествания, нали?! Но никой не ги зак-леймява. Напротив – две седмици празнен-ствата привличат хора от цял свят. Избрах тези два примера, но има още много.

С много голямо учудване чета в последно време статиите в DW и вече съм убеден, че българската редакция има за цел да представи България по възможно най-отрицателния начин. Това вече не е инте-ресно. Едно е да си критичен по отношение на политическите събития, друго е тенден-циозно да отричаш всичко българско.

Моля ви прочетете разказа "Пази Боже сляпо да прогледа" на Алеко Констан-тинов и се съвземете малко!

НОВО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ПЪЛНАТА КАТАСТРОФА НА БЪЛГАРСКАТА ОБРА-ЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

сряда, 7 януари 2015 г.

Прочетете коментарите - 1 251 на брой! – на умниците (дето тъй титанично се мъчат да решат тази задачка!), от които можете да се убедите във въпросната ка-тастрофа, ето на това място.

На тия тъй напреднали в смятане-то образцови продукти на образователната ни система казах следното:

Мили ми умници, задавам ви и ед-на най-простичка логическа задачка – за да са доуверя доколко е атрофирало мислене-то у вас; ето я:

Една тухла тежи 1 кг. и още по-ловин тухла. Колко тежи една тухла? :-)

Приятно мислене ви желая! НЕСРЕСАНИ УТРИННИ РАЗСЪЖДЕНИЯ ПО ВСЯКАКВИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С БОГОЯВЛЕНСКИЯ РИТУАЛ И С ИЗВИК-ВАНЕТО МИ В... ПОЛИЦЕЙСКИЯ УЧАС-ТЪК ДНЕС!

Page 28: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

28

сряда, 7 януари 2015 г.

Доста неща се насъбраха за ко-ментар тази сутрин, ще ми се да откликна вкратце по всичките тия случки и преживе-лици, от които се оформят чудесни казуси, и то тъкмо по моето основно занимание тия дни, знаете аз се захванах с предизвикател-ството да напиша едно Помагало по вяра, да, учебно помагало за младите, ето, пиша го вече втора седмица, всеки ден още от преди Рождество Христово. Знаете, щукна ми тази идея и ето, ще опитам да я реали-зирам, да видим какво ще стане. Всяка сутрин с нищо друго не ми се занимава освен с писане по тия тъй важни въпроси за вярата и религията, а те всъщност са въп-роси най-вече за нашата човещина, за човечността ти, за човешкото отношение помежду ни, към живота и т.н. Трябва да използвам увлечението, ентусиазма си и да работя докато не е пресекнал - и докато не съм се увлякъл по някоя друга идея. Май е хубаво, че ме уволниха от работата ми като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, където съм работил близо 14 години; с това фактически ми дадоха нещо като... творчески отпуск, да понапиша нещо, и то, да се надяваме, по-стойностно, има ли по-хубаво от това?! Изглежда ми сториха благодеяние с туй уволнение, знае ли се, да не излезе тая като това, което гласи нашенската поговорка: вместо да му извадят очите, му изписали вежди.

Факт е, че имам много време за че-тене и за писане, а за мен това е най-приятната работа. Да, но откъде да започна тази сутрин, та написаното да има онази органика, към която се стремя? Ще почна от това, което ми поднася живота, и след това ще карам поред.

Вчера към 10.30 часа тръгнах към река Марица, на мястото, където традици-онно се хвърля кръста на Богоявление, в Пловдив това е на брега на древния Еврос, от другата страна на панаира. Далечко е, не мога да стигна пеша, мога, ама иска повече от час вървене, а пък аз бях окъснял (пак заради туй мое сутрешно писане). Затуй чаках на автобусната спирка с надежда да хвана началото на ритуала, да го наречем така. Ще опиша и какво видях и какви мисли ме сполетяха там, но да започна с нещо сякаш съвсем различно: както си стоях на спирката изведнъж телефона ми иззвъня и

някакъв човек ми каза, че бил... инспектор еди-кой си от... милиц... пардон, от полиция-та, извести ме, че трябвало да се явя утре (сиреч, днес), в 10 часа, в еди-кое си поли-цейско управление! Това за мен беше съ-щински шок, попитах го какво означава, даже му казах, че доколкото зная с крими-нална дейност не се занимавам, какво тол-кова е станало? Рекох му също: до утре ще се пръсна от напрежение, кажете какво е станало? Инспекторът учтиво ми каза, че знаел, че не се занимавам с криминална дейност, могъл само да ми каже, че името ми било упоменато в някаква жалба, ето по този повод трябвало да се явя в полицията! Оказва се, че някой пак е написал нещо като донос, предполагам, срещу мен, то това нещо ще се разбере днес, след час-два трябва да ставам и да тръгвам за полицейс-кия участък. Мина ми през ума да си вземам ли дрехи ако ме сложат в ареста, ала се въздържах; разбира се, не мигнах тази нощ от напрежение, я съм спал два часа, я не. Днес като разбера за какво са ме викали, ще ви известя и вас. Аз от читателите на блога си нямам някакви тайни. Много ми е инте-ресно да разбера за какво толкова ме викат.

Преди години пак така ме извика-ха, пак същото напрежение – щото приме-рен гражданин като мен, дето не се занима-ва с никакви далавери, а, напротив, върши някаква народополезна и безкористна дей-ност, ето, аз примерно, пиша и издавам книги, също така и две списания за духовно-то и личностното развитие на младите, та на такъв гражданин като мен му е много чудно и чоглаво когато го викат да дава някакви обяснения в полицията – а тогава като ме повикаха, се оказа, че било заради един джиесем апарат, аз си го купих от магазин за такава техника втора употреба, а този апарат, представяте ли си, бил краден! Е, нищо, аз като последен във веригата изгорях с 200 лева, взеха ми апарата, а да си искам от магазина парите, дето ми про-даде крадения джиесем, аз не се занима-вах, щото това трябвало да стане чрез една сложна процедура, чрез намесване на про-куратурата и пр. Та сега наистина не зная за какво ме викат, ще видим, то ще се разбере съвсем скоро.

Е, виждате, развали ми това поз-въняване празничното настроение, моят син се казва Йордан, и на реката се чувствах не както трябва, и снощи на именния ден на сина ми беше толкова зле, че за да не им разваля празника се оттеглих под здравос-ловен предлог и се уединих в другата стая до компютъра. А ето сега впечатленията ми от ритуала по хвърлянето на богоявленския кръст в река Марица, в Пловдив.

Винаги когато минавам края Мари-ца ми става някак си много приятно, щото същата тази Марица минава покрай родното ми място, Долна баня, та си я чувствам аз река Марица като много своя някак си, не зная как да ви го обясня това чувство.

Представете си ето тази мисъл: поне част от водата, която тече в Марица, каквато е в Пловдив – а в Пловдив тия дни особено Марица е доста пълноводна! – е минала из толкова свидните ми земи на моя роден край, ето това нещо ме вълнува, преживя-вам го, чувствам се особено, не зная как с думи да ви обясня това чувство. Абе край Марица се чувствам сякаш съм моя роден край, щото ето, съдбата ми е била да живея в Пловдив, животът ми да мине в Пловдив, е, река Марица е нещо като нишката, която ме свързва с Долна баня, мястото, където съм се родил и отраснал (напуснах родния си край на 18 годишна възраст, когато зами-нах за казармата и оттогава повече от ме-сец непрекъснато едва ли някога съм стоял в родния си дом). Както и да е, да не се отклонявам, че както я подкарах, едва ли скоро ще свърша разказа си, а след около час трябва да се стягам за милиц... пардон, за полицията!

Бях разконцентриран и там, по вре-ме на церемонията или на ритуала, не мо-жах да му се отдам с цялата си душа и сърце. Дойде най-напред войската с военен духов оркестър, после дойдоха в строй и свещениците начело с владиката, и кметът беше там, естествено, с голяма група други политици, които с оглед да оберат симпати-ите на народа се навряха даже и на мости-ка, където се извърши самия ритуал. Не се усещат тия пусти политици да не се врат дето не им е мястото, ама карай, гледат явно първи да се възползват от ръсенето със светена вода, е, дано поне малко са се попречистили от бесовете, дето ги друсат, ама едва ли. Знаете какво ми е отношение-то към владиката Николай, да не зачеквам тая тема, там, където е той, аз не мога да се отдам на религиозното си чувство, тоя човек ми пречи, но това е отделна тема. Както и да е, голяма група младежи, според обичая, се подготвяха да скачат във водите на река-та, стояха на брега полуголи и според оби-чай се бяха наежили от студ. Ето обаче какво ми направи впечатление и този път, ще си кажа точно както съм го възприел.

Общо взето малцина от многолюд-ната тълпа се вълнуваха от стройното пее-не на свещениците или от думите на влади-ката, както и от самия ритуал, всички комай за това бяха дошли само да видят какво ще стане около скачането за кръста в ледените води на реката! Всички за това се натискаха, по-умните бяха дошли по-рано и бяха заели стратегически удобни за наблюдение пози-ции, за които бяха готови да се боят ако се наложи, които и с цената на живота си не биха отстъпили. Една дама безуспешно се опитваше да качи невръстното си детенце на място, откъдето и то нещичко да види, ала не успя, никой от възрастните не се помръдна, а някои даже и почнаха да про-тестират: това било номер, та да ги прере-ди, да им отнеме удобната за гледане пози-ция! Да се чуди и мае човек какво толкова

Page 29: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

29 има да гледат, ама карай. Но е факт, че комай всички само тям гледаха – и само това коментираха. По едно време при мен дойде мой бивш ученик, ръкувахме се, честитихме си новата година, и той отмина да търси по-удобно за гледане място. И по моста имаше много хора, и отвсякъде, човек не можеше да припари да зърне тия, дето щяха да скачат за кръста. В тази връзка представете си какво вдъхновяващо шоу се е получило във Видин (както ни информи-рат средствата за информация), там мла-дият мъж, който успял да хване кръста, в същото време ненадейно загубил... гащите си в студените води на Дунав (!), останал съвсем гол, публиката от брега много се радвала на тази случка, сигур направо са сияели заради затруднението му да излезе на брега чисто гол, е, намерил е някой, който му помогнал, дал му хавлия, та да прикрие срамотиите си, както си личи и от снимката:

Та такъв номер скроили на този юнак пустите му гащи, същински резил. Шоуто на публиката трябва да е било голя-мо. Чудя се как някой от забавляващите се не се е увлякъл дотам, че да падне заради вдъхновението си в мътните води на Дуна-ва! Аз този момент сега не ща да го тълку-вам, въпреки че е съблазнителен, има го-лям смисъл в него. Нещичко показва този, да го наречем така, "инцидент" със загубата на гащите на успелия да хване кръста във Видин. А в Ботевград, дето хвърляли кръста в градския шадраван (!), там водата, както се вижда, била по-ниска и от коленете, бабаитите, дето се боричкали да фанат кръста, се наложило и да се... сбият за него, не зная дали видяхте тоя резил по телеви-зията? Страшна работа, но това е обясни-мо: смелчаците сигур са се налочили пред-варително с ракия, щом са се оказала спо-собни чак на такъв голем бабаитлък!

И ето сега се явява "образцовият европеец" Андреев от "Дойче веле", който провъзгласи, че този нашенски ритуал по ваденето на кръста от реката бил израз на... диващина, на глупост, на изостаналост, не "неевропейскост" и на не знам си какво още, можете да прочетете "мислите" на тоя дър-вен "философ" ето тук – виж: А те продъл-жават да скачат в ледените води. Аз снощи си загубих доста време да подготвя за публикация коментарите по повод на

изцепката на тоя съвременен гусин Магари-ди – виж: Стига таквиз простотии бре, нашенци, нема ли да се циливилизувате веке? – там има и линк към откъса от "Кри-воразбраната цивилизация", където ясно се показва, че такива прекалено "културални" нашенци е имало и преди много години, тоз Андреев явно изобщо не е оригинален. Ала изцепката му си я бива, а не зная дали да не обезсмъртя текста му като го препубли-кувам тука? Ето и позицията на Огнян Мин-чев по оформилия се казус, който аз смятам – ако един ден съдът ме върне отново да преподавам в училище! – да използвам в своите занимания, той е превъзходен, съ-щински дар от живота; коментара на Мин-чев, с когото в основни линии съм солида-рен, е ето тук: Скачането в ледените води за кръста било... "архаичен глупав риту-ал" – ни каза един поувлякъл се нашенс-ки европеец!. Както и да е, аз трябва вече да ставам и да тръгвам за милиция... пар-дон, за полицията, спирам дотук...

Само да добавя ето това за за-вършек: минаха ми какви ли не мисли тази нощ за какво ли ме викат днес в полицията? Примерно и такива, които са много глупави: да речем, дали не съм сгазил с колата изне-виделица нечия котка привечер? (Да пази Господ, то с тия неща шеги не бива да се правят, знаете колко е опасно да се кара лека кола у Нашенско в наше време!) Или дали някой съсед не е написал жалба зара-ди това, че, да допуснем, съм светел до късно през нощта, знам ли за какво друго може да пише; едно време беше лесно, съседите ми пишеха жалби за това, че съм бил тракал с пишещата машина в късни доби и съм им бил пречел с туй тракане да спят пълноценно нощем. Скъсах се да пра-вя какви ли не предположения през измина-лата безсънна нощ. Дали пък някой възму-тен съзнателен гражданин не е написал донос срещу мен заради това, че като изда-тел на вестници, списания и книги не си плащам... данъците – и поради това съм успял да натрупам колосални богатства?! (Данъците ги плащат печатарите, аз лично съм, тъй да се рече, в "сенчестата икономи-ка", щото отпечатаните списания предимно ги подарявам на библиотеки, нима можеш да излъжеш някой трезвомислещ нашенец да си купи философско списание или книга вместо половин кило свински пържоли?!)

Наистина не зная за какво ме вика полицията, не зная какъв закон съм нару-шил, дали пък някой не е направил донос за това, че съм бил станал... "терорист", щото поместих клипче, в което някой взривява Паметника на Съветската Армия, дали това няма да се изтълкува като призив към теро-ризъм? Не съм ходил да боядисвам "свети-ни" на Съветската армия с блажна боя, тъй че едва ли ме викат за нещо такова. А може би ме викат щото не обичам... комунизма и съм нетолерантен към комунистите, не им цепя басма, дали няма оплакване от мен в

полицията по този повод? не, наистина не мога да се сетя какво ми е прегрешението, изтощен съм вече да мисля по този повод, ставам и тръгвам към полицейския участък, където ще ми се разкрие цялата истина.

Бъдете здрави! Хубав ден ви же-лая! Моят ден, виждате, и днес започва... интересно, някои мои "приятели" явно хеп-тен не спят за да ми отмъщават за нещо. Ще видим какво е то скоро... милиц... пар-дон, полицията знае всичко, тя ще ми отк-рие след малко цялата истина за моя про-вален вече, тъй да се рече, живот!

КАКЪВ ПРЕКРАСЕН ЛОЗУНГ: НЕ РАБО-ТЕТЕ – ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ, ИГРАЙТЕ, ПРАВЕТЕ КАКВОТО ВИ СЕ ИСКА!

сряда, 7 януари 2015 г.

С РОЖДЕСТВОМ ХРИСТОВЫМ! НУЖНО ВЕРИТЬ В ПРАВДУ – В НЕЙ БОГ!

сряда, 7 януари 2015 г.

Только сумасшедший может пред-положить, что Путин верит в Бога.

Путин – воплощение дьявольской мерзости – лжец, вор, бандит и убийца. В его душе просто нет места для Бога. И вот смотри ка – в церковь пришёл кгбэшник-стукач покрасоваться перед объективами.

Храм осквернило дьявольское от-родье. Такое бывает. Действие повести Гоголя «Вий» происходит во храме. Точнее, в том месте, которое когда-то было храмом пока его не захватила нечистая сила. А нечисти в РПЦ сейчас очень много. Патри-архом называет себя агент КГБ с опера-тивным псевдонимом «Михайлов». Такой же лжец и лицемер, как и его хозяин. Впрочем и у хозяина «патриарха» есть хозяин и имя ему сатана.

Но сколько бы дьявол не глумился над Россией, Христос воскреснет! Воскрес-нет Правда.

Page 30: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

30 С Рождеством Христовым вас, до-

рогие читатели, верующие и не очень. Нуж-но верить в Правду – в ней Бог!

Написал: nikitich

ДА СИ ДОБРЕ ПРИСПОСОБЕН КЪМ БОЛ-НО ОБЩЕСТВО НЕ Е ПРИЗНАК ЗА ДОБРО ЗДРАВЕ

сряда, 7 януари 2015 г.

Янка Такева: От Синдиката на български-те учители предлагаме да отпадне от проектозакона текстът, който разрешава домашното обучение

От Синдиката на българските учи-тели предлагаме да отпадне от проектоза-кона текстът, който разрешава домашното обучение. Това каза за Агенция „Фокус” Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители към КНСБ. „Една мал-ка група родители, които искаха да раждат в къщи децата си и да не ги раждат в меди-цинско учреждение, видяха, че това не става така лесно и като починаха деца бързо се отказаха от това си намерение, но сега са решили, че те трябва да върнат образователната система с векове назад, за да може те да обучават децата си в къщи”, заяви Такева. „Ние, като синдикат смятаме, че това е изключително неправилно, пог-решно и некореспондиращо с изискванията на Европейската комисия по образование”, посочи тя. По думите й Европейската коми-сия по образование има няколко основни принципа, сред които са равен шанс и дос-тъп до качествено образование, както и това чрез образованието детето се социализира. Според Такева, няма как, когато детето е затворено между четири стени и с него се занимават майка му, баща му, баба му или дядо му, то да се социализира и да научава всички принципи и ценности, които са изк-лючително важни за едно общество. „Ние съзираме в това домашно образование не много добри неща и затова становището на Синдикатът на българските учители предла-гаме този член от проектозакона да отпад-не”, категорична е тя. Milena Garova: Направо съм без думи... не може в 21 век да се отнема правото на свободен избор. Госпожата говори за качес-твено образование, социализация, принци-пи и ценности, докато на всички е ясно, че

образованието не е качествено и обслужва интересите на персонала, а не на децата и че насилието в училищата не може да се овладее. Системата сама по себе си е фор-ма на ужасно насилие над децата. "Да си добре приспособен към болно общество не е признак за добро здраве." ХЛАДНОКРЪВНОТО УБИВАНЕ НА ХОРА, НА ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА НЯМА НИЩО ОБЩО С ЦЕННОСТИТЕ НА РЕЛИГИЯТА – КАКВАТО И ДА Е ТЯ

сряда, 7 януари 2015 г.

Нямам думи за това, което стана в Париж - затова не коментирам. Да убиваш хора за това, че не одобряваш казаното, написаното, нарисуваното, публикуваното от тях... Фанатизмът, който води до такава омраза, е тежка психопатия. Мога да разбе-ра (не и да оправдая) някого в момент на гняв, че е загубил самообладание и е посег-нал на човек, но хладнокръвно да планираш и да подготвиш подобно нещо, това е рабо-та на болни мозъци, на нямащи никакви задръжки властогонци.

Тероризмът – бил той комунисти-чески, нацистки, ислямски, християнски е най-голямото падение, до което човечество-то може да стигне. И без значение какви са целите и мотивите му, това явление е ОТВ-РАТИТЕЛНО – и който го прилага, де факто работи срещу каузата, на която служи. Ако, разбира се, служи на някаква кауза, а не само на болния си мозък!

Написа: Daniela Gortcheva КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Споделям – и аз мисля така! Хладнокръвното убиване на хора, на човешки същества няма нищо общо с ценностите на религията – било то християнска, мюсюлманска или каквото и да било друга. Но има и нещо друго: ако не уважаваме чувствата – особено религиозни-те или чувствата за святост, за светите неща – на другите, ако си позволяваме да се гаврим с тях, рискуваме да провокираме ужасни насилия. Като това днес в Париж... КАКВА ДА БЪДЕ ТЕМАТА НА УТРЕШНО-ТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪН-ЧАРОВ" ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТ-ВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ?

сряда, 7 януари 2015 г.

Утре от 11 часа е първата за тази година емисия на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Плов-дивската обществена телевизия. Размиш-лявам тази вечер каква да бъде темата на предаването. Трябва да избера една от тия примерни теми за разговор в него:

- Как ние, българите, разбираме живота? Как живеем – и как подобава да живеем?

- "Има Бог, има морал, няма Бог – няма морал, следователно всичко е позво-лено" – така ли е, истина ли е това?

- Дали скачането в студените води за кръста е "архаичен глупав ритуал"?

- Как стана така, че и карикатурите да могат да убиват?

Ще ми се и да има по-актуална те-ма за разговор, щото бягането на предава-нето в полето на чистата философия може да доведе до откъсването му от интересите на зрителската аудитория. Но дали пък това няма да означава, че и аз се плъзгам по вълната на медийното гонене на сензации? Ще ми се да запазя едно по-високо, наисти-на философско ниво, което означава да поставям теми, които са свързани с наисти-на най-важните човешки въпроси; да поста-вям теми, каквито никъде другаде не поста-вят. Ето такива проблеми с избора на тема за утрешното предаване ми се налага да решавам.

Като познавам себе си, добре знам, че ще се колебая до утре, и ще реша в последния момент каква ще бъде темата на разговора в утрешното предаване. Така може и да е по-добре, знам ли? Ще видим. Има време още да мисля. Сега-засега съм формулирал горните варианти. И още мога да предложа, но това означава още по-трудно да избера. Ако до утре открия някой въпрос, който, дето се казва, "да ме плени", него ще избера... КАЗУС: ВИНАГИ ЛИ Е ДОБРЕ НЕПРЕ-МЕННО ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАМЕ ОТ ВСЯКА СВОБОДА – БЕЗ ДА СЕ ЗАМИСЛЯМЕ ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА?

четвъртък, 8 януари 2015 г.

Lydia Staikova: О`кей, нека карикатурите, които осмиват Исляма да са свобода на

Page 31: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

31 словото, но от друга страна, винаги ли е добре непременно да се възползваме от всяка свобода, без да се замислим за пос-ледствията, без да се питаме дали тя ще доведе до повече мир или повече война? Относно религиите – и в Исляма, и в други религии има неща, които ме смущават, но не бързам да използвам свободата на сло-вото за да заклеймя, понеже си давам смет-ка, че най-малкото би било арогантно да смятам, че познавам която и да е от тези религии толкова добре. Чела съм доста глупави изказвания за будизма – учение, с което съм била в досег известно време и съм била убедена, че хората, които така категорично се изказват, са грешили. Не бих искала аз да изпадам в това глупаво аро-гантно състояние, а още по-малко да обиж-дам хора и да ги насъсквам.

Evgenii Dainov: Свободата и правото на свободна реч е УНИВЕРСАЛНА ценност. Направена е такава от ООН още през 1948 година и ВСИЧКИ страни в света са се подписали отдолу. Няма "ако". Stefan Tafrov: Всяка идеология и всяка религия могат да бъдат оспорвани, критику-вани и дори осмивани, това значи свобода на словото по смисъла на Конвенцията на ООН за правата на човека. Sevil Vahid: Лидия, разбирам че не е пра-вилно да има прекалена арогантност в осмиването на една или друга религия, но именно убийствата по този повод затварят порочния кръг на невежеството и последно-то оправдава съществуването на сарказма и арогантността в карикатурите и останалите форми на остра критика... РЕАКЦИЯТА НА ЕДИН "ЖУРНАЛИСТ"-КОМУНОИД ОТ В-К "ДУМА"

четвъртък, 8 януари 2015 г.

Коментар на един комунистически плужек от в. "Дума" (Написа: Валя Ушева)

Зловещо – журналист от „Дума“ тържес-твува след кървавата драма в Париж Путинофилският хор защитава цинично тезата, че французите сами са си винов-ни за драмата

„Французите си го получиха от тол-кова толерастия“. Този циничен коментар написа само часове след кървавата траге-дията в Париж журналистът от вестник „Дума“ Валентин Георгиев. Зловещо е да твърдиш, че убийството на 12 невинни и 10 ранени е някакво възмездие, предизвикано от просташкото в случая съчетание на то-лерантност и педерастия (вероятно това е имал предвид червеният журналист изпис-вайки „толерастия“,б.а.). Абсурдът е още по-страшен, защото "журналистът" злорадства срещу свои колеги и то хумористи.

Окървавеното издателство в Париж

"12 УБИТИ, 66 МИЛИОНА РАНЕНИ"

четвъртък, 8 януари 2015 г.

Българка в Париж: Франция побесня, а Льо Пен уцели десетката, Автор: ДИМИ-ТЪР ГЕНЧЕВ

"Точно в този момент цяла Фран-ция е като тежко ранен звяр, готов да скочи и да се вкопчи в смъртоносна битка. Това е изключително толерантна нация, но сега много хора тук са безкрайно гневни и с крайна нетърпимост към всички чужденци. Някои от французите са готови и на само-разправи, особено с мюсюлманите. Текстът към тази снимка, която е от сайта на "Шарли Ебдо", като че ли казва всичко: "12 убити, 66 милиона ранени", а 66 милиона е населени-ето на Франция." Това разказа за OFFNews българка, която от много години живее в Париж, има и френско гражданство, но по

напълно обясними причини засега предпо-чита да остане анонимна.

Обидата е огромна, достойнството на една велика нация е засегнато много тежко. Въпреки всичко хаос няма, хората просто излязоха на многохиляден протест в Париж. Тази трагедия безспорно налива вода директно в мелницата на Марин Льо Пен и националистите, за които е очевидно, че през 2017 г. ще гласуват все повече хора, продължи българката.

Французите не го показват явно, защото са горди хора, но такава трагедия неминуемо всява страх и като че ли все повече от тях са готови да подкрепят лозун-гите на националистите, а именно: "Вън чужденците от Франция!" Надигат се много гласове и за връщане на смъртното наказа-ние. Само емигрантите от Европа имат известен бонус, но и те на са защитени. На шествието в Париж преди малко имаше лозунги и скандирания, като: "Убиват жур-налисти – заплашва се свободата на слово-то! Убиват полицаи – заплашва се нашата сигурност!"

По всички медии тук се появиха разни важни мюфтии в опит да успокояват хората и да осъждат атентата. Но въпреки това има много опасни реакции от рода на: "Ако не бяхме пуснали тези мюсюлмани тук, сега нямаше да даваме жертви!". Колкото до българската общност, засега не знам точно кой как се чувства, но съм убедена, че стра-хът е голям, завърши нашата сънародничка от Париж.

НАПЪЛНО УМЕСТЕН ВЪПРОС КЪМ ПРЕ-ЗИДЕНТА НА ФРАНЦИЯ МОСЮ ОЛАНД

четвъртък, 8 януари 2015 г.

И все-таки не могу не сказать. Хо-телось бы спросить президента Франции месье Олланда:

Как бы он отнесся к правительству какой-то другой страны, которое сейчас всерьез раздумывало бы о том, продавать или не продавать террористам, нет, не военные корабли, а так, мелочь – пару автоматов и гранатомет?

Написа: Pavel Gintov ПОСТСКРИПТУМ: Leonid Aptekar: Павел, а Вам не кажется, что современный ислам – это больше военно-политическое движение

Page 32: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

32 мирового масштаба, а не просто религия. И массивное промывание мозгов идет именно во многих мечетях. И это промывание го-раздо масштабнее и профессиональнее, чем путинско-гундяевское. Я не говорю о тихих верующих, для которых это действи-тельно религия. Но массовые пляски радос-ти в арабском мире 11 сентября 2001 – это реальность... И надо этой реальности что-то реальное противопоставлять, кроме закли-наний о том, что попадаются отдельные экстремисты, которые не имеют ничего общего с исламом. Pavel Gintov: Leonid, как я сказал, я знаю достаточно много мусульман, и никто из них не участвует ни в каком военно-политичес-ком движении. В средние века, например, было все наоборот: мусульманские страны были высокоразвиты, их ученые двигали науку, их поэты, писатели и архитекторы создавали шедевры, а христиане в это время сжигали друг друга на кострах и уст-раивали погромы. Но, думаю, многие здесь обиделись бы, если бы кто-то куда-то отп-равлял христиан. Я считаю, что проблема исламского фанатизма связана в первую очередь с существующими режимами в некоторых странах. С отсутствием там образования и свободы информации. Мож-но департировать всех мусульман из Нью-Йорка, которые в основном будут обычными людьми, мало отличающимися от нас, но это ни на йоту не ничего изменит и не решит никаких проблем. Liudmila Joy-Vasuta: Не все кто здесь сей час спорят были в в NY ON SEPTEMBER 11... А у меня всегда будут стоять перед глазами сначала один падающий близнец вместе с папой моих учеников а потом дру-гой... Это невозможно забыть! Вы мне снова скажете это плохие мусульмане сделали! Ну да... Это так! Только снова вопрос: какая другая нация во имя бога совершает эти страшные массовые убийства?!!! У хороших мусульман заранее прощу прощения. Pavel Gintov: Liudmila, "Мусульманам не место во франции", а украинцам там место? Я знаю многих украинцев во Франции. Их тоже выгоним?

Liudmila и Victoria, "хорошие му-сульмане" звучит как "хорошие евреи" или "хорошие негры". Некоторые, кстати, "шу-тят" про Хохляндию, но мне такие "шутки" не по душе. Не знаю, зачем им уподобляться.

СВОБОДАТА НАИСТИНА ИМА РЕД НЕУ-ДОБСТВА, КОИТО ОБАЧЕ ТРЯБВА ДА ПОНАСЯМЕ НЯКАК ПО ЕДНА ПРИЧИНА: ЧЕ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ТЯ Е НАЙ-ВИСШЕТО БЛАГО

четвъртък, 8 януари 2015 г.

Фейсбук тази сутрин кипи от много коментари, особено по повод терористичния акт в Париж; опитах се да се ориентирам във всичко, дори да се включа тук-там в дискусиите – понеже тия реакции са ми интересни, особено предвид това, че пиша в момента помагало по вяра и религия, един вид темата директно кореспондира с ония въпроси, които ме занимават напоследък. Ала нямам време на всичко да обърна внимание, ще ми се и нещичко да напиша. Имам доста натрупали се проблеми за осмисляне и за писане по помагалото, при-мерно ето тези (записвам ги, с оглед да не забравя някой):

- "Има Бог, има морал, няма Бог – няма морал, следователно всичко е позво-лено" – така ли е, истина ли е това?

- Какво представлява човекът, кой-то няма понятие или съзнание за грях?

- Съзнанието за вина у вярващите и безбожниците, какво е общото и различ-ното?

- Кой ни е дал живота – Бог или... родителите ни? На кого следва да сме бла-годарни за това, че сме живи, че ни има?

- Истина ли е, че нито една вяра, нито една религия не учи да човек да убива човеци, другояче казано, че всяка вяра в Бога и всяка религия забранява такъв стра-шен грях като убийството? Е, дали не се оказва, че само безбожничеството може да подтикне човека към убийството, към това да убива?

- Допустимо ли е да защищаваме свободата си с военна сила, нехуманно, с прилагане на насилие, на груба сила срещу други и различни хора, хора с други разби-рания и култура?

И т.н., сега нямам време да изброя всички ония проблеми или въпроси, които витаят в съзнанието ми, а причината е, че след около половин час трябва да тръгвам за телевизията, в която водя своето преда-ване. Още не съм решил и каква ще е тема-та на това излъчване на предаването, имам големи колебания, аз вече писах за това – явно ще мисля по темата и ще решавам в автобуса, на път за телевизията. Разбира се, предвид това, че съм притиснат откъм времето, няма как днес да коментирам случилото се в Париж вчера, общо взето моята позиция, забелязвам, е защитена от други хора, което ме облекчава; примерно ето това: Казус: винаги ли е добре непре-менно да се възползваме от всяка сво-бода – без да се замисляме за последст-

вията?; виждате, че така формулиран, този казус е добра предпоставка за дискусия, е, и той отиде в папката, в която трупам матери-ал по помагалото си (имам предвид това, което пиша сега, това за вярата и религия-та). А че има нужда от такова помагало се демонстрира по най-убедителен начин от последните събития, и тези в Париж, и евентуални такива ексцесии и е нас, където е не по-малко опасно, не ми се мисли докъ-де може да се стигне ако крещящата нето-лерантност към ценностите, културата и вярванията на другия, на различните, на малцинствата е стигнала до крайна степен. Да, наистина не ми се мисли докъде може да се стигне предвид и на това, че медиите у нас не си изпълняват мисията да помиря-ват, по-скоро правят обратното, насъскват ни едни към други, което е много опасно.

Понеже наистина времето ми нап-редва, да кажа няколко думи и за вчерашно-то ми явяване в... полицейския участък, аз вече писах за това, вярвам, си спомняте: Несресани утринни разсъждения по вся-какви въпроси, свързани с богоявленс-кия ритуал и с извикването ми в... поли-цейския участък днес!. Налага се все да кажа за какво се оказа че ме вика полицейс-кият инспектор. Ето за какво било.

Както и можеше да се очаква, с писмена жалба в полицията срещу мен се е обърнала една дама, която се е била почув-ствала... обидена заради това, че някой бил злоупотребил с името й – написвайки ко-ментар, под който е сложил нейното име! Представяте ли си, някой анонимен пише нещо, слага под писанието си някакво име, и хоп, мен ме викат в полицията да давам обяснения, щото някой си се е пожалвал, почувствал се е обиден от този коментар, който, видите ли, не бил негов! Младият полицейски инспектор се чувстваше доста неудобно че му се налага да се занимава с такава глупост. Е, трябваше да снеме моите показания, аз му заявих, че в моя блог, първо, няма цензура, аз не трия никакви коментари (с изключение на неприличните, на вулгарните, на хептен просташките), второ, казах му, че най-обижданият в моя блог съм тъкмо аз, но въпреки това се виж-дам принуден да понасям всекидневните обиди и оплювания, дето се сипят така обилно връз личността ми (свободата има и някои леки... неудобства!), трето, заявих му, че внушението на жалващата се, че евенту-ално аз самият да съм написал нейния коментар е абсолютно неоснователно по простата причина, че на мен не ми се нала-га да пиша анонимни коментари предвид това, че всичко, което искам да кажа, винаги го подписвам със собственото си име, аз съм принципен противник на анонимното писане, което се прави обикновено от хора аморални, малодушни, безволеви, прави се от хора с явните наклонности на мерзавци. Горе-долу тия мои обяснения записа поли-цейският инспектор, заяви, че не вижда

Page 33: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

33 някакво нарушение на закона и ме пусна да си ходя; извини ми се, че му се налага да изпълни такава една процедура. Аз ми изразих удивлението си, че полицията може да бъде занимавана с такива неща, но ето, оказа се, че могло. Предполагам, и прокура-турата може да бъде занимавана. Възникна въпроса за това може ли да се докаже кой е писал това или онова, прави ли се такова разследване от полицията, полицейският инспектор обаче не пожела да влиза в об-съждане по тия въпроси. Очевидно може. Е, да разследват тогава кой какво е писал, стига да става дума за сериозни престъпле-ния, не за дреболии, примерно, че някой се бил почувствал засегнат от нечии думи, при това неизвестно чии...

Толкова по този повод. Няма да трия никакви коментари, с изключение на пълните простотии, на грозните и вулгарни, на мръснишките изказвания. Има всякакви хора, с всякакъв морал, има много мерзав-ци, е, аз не мога да им забраня да бъдат такива - щом така са решили. Свободата наистина има ред неудобства, които трябва да понасяме някак, по една-единствена причина: че въпреки всичко тя е благо, а пък алтернативата й, именно несвободата, тиранията, диктатурата са най-голямото зло, което можем да си представим. Е, винаги ще има хора, които ще мърморят против "злоупотребите със свободата", против "пълната свободия", но нека тия хора да знаят: по-добре да се злоупотребя-ва със свободата, отколкото съвсем да нямаме никаква свобода. Както и да е, темата е голяма и безкрайна. Факт е, че у нас има много хора, които не обичат свобо-дата и вечно ще мърморят срещу нейните съблазни и изкушения. Тяхна си работа. Аз не мисля като тях...

ЕДНО ИНТЕРВЮ С ИЛИЯ МИНЕВ, ВЗЕТО Е ОТ ИВАНЧО ГЪЛЪБОВ ПРЕЗ 1990 ГО-ДИНА

петък, 9 януари 2015 г.

Илия Стоянов Минев (15 декември 1917 – 6 януари 2000) e български антикомунист и националист. Той е репресиран от комунис-тическата власт, като излежава общо 33 години в затвори и концлагери, с което се счита за политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света, нареж-дайки се преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела. Малко преди промените

от 1989, през януари 1988 г., Минев става основател и първи председател на Незави-симото дружество за защита правата на човека. Впоследствие не е приет в сформи-раната официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от 10 години до смъртта си. ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ПО ПО-ТВ, ТЕМА: "РАЗБИРАМЕ ЛИ ЖИВОТА?"

ЗАДОЧНА ДИСКУСИЯ С ЕДИН ОТЧАЙ-ВАЩО НЕМИСЛЕЩ ДУХОВЕН КАСТРАТ

събота, 10 януари 2015 г.

Ще коментирам, ще опонирам на твърденията в статията със заглавие Защо “Религията е за тези, които не разбират науката”?, която циркулира в интернет; тази статия бива използвана за атеистична пропаганда, а "доводите" й на мнозина изглеждат, предполагам, "солидни"; е, ще се постарая да развенчая тази толкова неос-нователна илюзия или измама. Защото този, който я е скалъпил, някакъв ананим-ник, както ще видите, изпада в доста неу-добни противоречия – тъй като се движи в порочния кръг на "допускане на онова, което трябва да се докаже", т.е. твърденията му изцяло висят във въздуха. По-долу можете да прочетете моя кратък отговор на тъй скудоумното писание на въпросния анони-мен агитатор на толкова бездуховния и плосък атеистичен мироглед:

Първо оня, който почне да пише за вяра в Бога и за религия би следвало да е положил известни усилия поне малко от малко да се информира и задълбочи в същината на тези толкова различни от науката духовни явления – или явления на духовния живот на човека. Да съдиш прист-растно за неща, които не разбираш и то

воден от своята предубеденост не е никакъв атестат за научност – то издава интелекту-ална непълноценност и бих казал дори нечистоплътност. От само себе си се разби-ра, че науката и вярата са коренно различни явления, са явления от различен порядък, но това съвсем не означава, че имаш пра-вото от тази предпоставка да изведеш един такъв неоснователен извод: че вярата, понеже не е... наука, следователно е нена-учна, и значи е непълноценна! По същата "логика за тъпаци" науката, понеже не съ-държа качеството религиозност (или в нея феноменът вяра е изгонен по презумпция, по начало), е нерелигиозна, следователно е нещо непълноценно! Разбира се, че е глу-паво да се "разсъждава" по този модел, в който, собствено, липсва именно разсъжде-ние.

Този, който е писал въпросния текст, би следвало поне заради една "обща култура" или образованост да е поне малко от малко запознат с философските изслед-вания по въпроса за отношението между вяра и разум, по които имаме толкова много достижения. И тогава нямаше да попадне в толкова досадните клопки, които просто са демонстрация за крещяща липса на каквато и да било що-годе основателна интелигент-ност. "Разумът" (така често обикновено наричат именно ума, разсъдъка, интелекта, или чистата познавателна способност на човешката душа; според основателното разбиране автентичният разум е нещо дру-го, той е синтетична душевна сила, в която е налице единство и на познание, и на оценя-ване) по начало е едноизмерна, едноплос-костна душевна сила, докато вярата, по подобие на разума (не на разсъдъка, казах, тия две душевни сили, разсъдък и разум не бива да се смесват) е синтетична, по-богата душевна сила, в която водещият не е позна-вателният компонент, дори не и ценностни-ят, а водещ е практическият компонент. В моето разбиране коренните и чисти отно-шение на човека към света и към самия себе си са три, именно познавателно, цен-ностно и практическо, е, всички по-сложни човешки отношения съдържат тия три ком-понента в различна "дозировка", при преоб-ладаването или при водещата роля на някой от тях. От гледна точка на казаното да сравняваш науката (израз на едно чисто познавателно отношение на човека към света, към нещата) с вярата (и възникваща-та на тази база религиозност), която е зна-чително по-сложна и многоизмерна духовна форма, е допускане на непростима грешка, да не говорим за това, че е израз на недоб-ронамереност, стремяща се да заблуждава хората, с оглед да почели някакви незаслу-жени дивиденти. Така дори и в науката не се процедира, така се процедира във вул-гарната пропаганда и агитация. Тъй че "толкова солидното изследване" за "неоспо-римото превъзходство" на науката спрямо вярата всъщност е един псевдонаучен

Page 34: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

34 спекулативен атеистически фалшификат, нищо повече от това. Изразявайки тия прин-ципни положения ще си позволя едно по едно да оборя всичките твърдения на така убедително немислещия автор, живеещ с фантазията, че бил, видите ли, голям почи-тател на науката; ако беше така, това щеше все някак да му проличи – и тогава нямаше да допуска досадните грешки и нелепици, които си е позволил. Да караме поред:

Извинявам се, ако някой се чувст-ва засегнат, но е факт, че мнозинството религиозни хора не се интересуват от наука и нямат намерение да се задълбоча-ват в тази област. Невярващите от своя страна имат нужда от друго обяснение за своето съществуване, различно от рели-гиозното и затова се обръщат към нау-ката.

"Мнозинството" от религиозните хора не се били интересували от наука, но явно част от тях все пак се интересуват от наука - е, какво ще правим сега? Щом има все пак религиозни хора, интересуващи се и от наука (то поначало науката и религията, предполага се, задоволяват различни чо-вешки потребности!), то излиза, че просто беше излишно да се прави една такава банална констатация. Същото може да се каже и за допускането, че невярващите били имали нужда от друг тип обяснение на своето съществуване – и затова се били обръщали към науката. Апропо, тук нашият "мислител" сам попада в първия толкова досаден капан: а дали, прочее, науката може да им отговори на ония въпроси "за човешкото съществуване", които пък са спомогнали някои хора да почувстват нужда да се обърнат към религията? Може ли, примерно, науката да реши въпроса "Има ли Бог?", този въпрос от компетентността на науката ли е? Разбира се не, никакъв учен не е оня, който се захване с научни средст-ва да решава въпроса има ли Бог. Е как тогава науката ще отговори на подобни въпроси, как тя ще задоволи тази човешка потребност от търсене на такива отговори, след като по начало тия въпроси са извън сферата на компетентностите на науката като такава? Наистина трябва да се мисли - особено като се пише. Щото като напише човек някоя глупост, излагацията му става необратима, не може да се скрие или зама-же.

Очевидно е, че научното обясне-ние и науката като цяло са доста по-трудни за разбиране и изискват поне бо-гата обща култура и по-високо IQ.

Изобщо не е "очевидно" това, дру-ги ми несъстоял се мислителю! Първо, нищо не може да се изведе на основата на какви-то и да било "очевидности", щото видимото за очите не е годно да ни върши работа в сферата на мисленето, на доказването, на аргументацията. Който в теоретичен спор допусне да каже "очевидно е...", такъв с това само демонстрира, че изглежда сам не

е много наясно с какво се и захванал – и дори в кой свят по-точно се намира. Не е вярно, че научните обяснения и науката били по-трудни, напротив, по-елементарни са, понеже именно имат една чисто позна-вателна едноизмерност; в тях няма такова смесване, каквото имаме при по-сложните за разбиране духовни явления от рода на вярата, религията, изкуството, философия-та. Впрочем, религията е духовно явление, сравнимо и дори еднопорядково с другите две духовни форми, именно изкуството и философията. По-трудна или по-лесна за разбиране е философията в сравнение с науката? Или изкуството в сравнение с науката? Глупаво е да се твърди, че науката била "най-трудна" за разбиране или усвоя-ване. Е, тя може да е изключително трудна за ония, които не обичат и не умеят да мислят, какъвто явно е случаят с нашия "мислител", дето си позволява да се излага с очебийно неоснователни твърдения като горното, без капчица неудобство демонст-рирайки неспособността си да мисли. Съ-щото може да се каже и за това, че занима-нията с наука били изисквали "по-голяма обща култура"; за изненада на нашия така чаровен "мислител" ще кажа, че колкото повече една култура е "обща", толкова повече тя е негодна за нищо. Ако някой в заниманията си с наука разчита на "общата си култура", а не, да речем, на мисленето, той неизбежно ще стигне до подобни нелепи и смехотворни твърдения, с които си имаме работа и в случая. "По-високото IQ", което също се било изисквало за занимания с наука - апропо, туй прословуто IQ всъщност показва единствено известна опитност в количественото боравене с информация, то показва някакви свойства на разсъдъка и паметта, които нямат никакво отношение към задачата на същинското мислене – също очебийно не личи на нашия така са-мороден "мислител", тъй че нека да мина-ваме по-нататък.

И наистина много научни публи-кации свързват вярващите с по-ниско IQ в сравнение с невярващите. Разбира се винаги има изключения от това правило и Алберт Айнщайн не е едно от тях – сами-ят той обяснява, че за него Библията е сборник с детски разкази. Но като цяло правилото е вярно за мнозинството.

Това, че тук въпросният анонимен "мислител" се опитва с авторитета на Айн-щайн да подкрепи нелепиците, които си позволява да бълва, няма изобщо да му помогне. Колко "много" научни публикации били свързвали вярващите с "по-ниско IQ в сравнение с невярващите"? Но да оставим това: а в състояние ли е нашият тъй красно-речиво скаран с мисленето "анализатор" да схване следното: ами ако потребността от вяра се базира на съвършено други душев-ни сили и способности, които при това са значително по-сложни от способността с формално боравене с информация – тогава

какво ще правим, наший самородний "мис-лителю"? Близко до ума е, че щом науката и религиозността по начало са коренно раз-лични явления, то те явно ще се опират и на различни душевни сили и способности, нали така? Тогава на какво "основание", позволе-те ми да запитам, се иска у вярващите онази аналогична развитост и то в отноше-ние, което изобщо не ми върши работа - що се отнася до обслужването на нуждите на тяхната религиозна вяра? Тази "логика" изисква и у поклонниците на науката да изискваме респективната развитост, да речем, на способността за мистично вглъ-бяване в собствения дух, и то именно за обслужване на техните научни занимания, което е очебийна нелепица. Наистина тряб-ва да се мисли преди да се каже или напи-ше каквото и да било, а в случая, както забелязваме, мислене липсва. И то по един най-екстравагантен и очебиен начин. Сами-ят факт, че пишещият не се усеща какви нелепици казва, е потвърждение, че и прех-валената му "IQ-способност" в случая, както виждаме, изобщо не му помага!

На 10 септември 2013 година уче-ни от “University of Rochester” и “Northeas-tern University” публикуват научна статия озаглавена: The Relation Between Intelligen-ce and Religiosity (Link) в научния журнал Personality and Social Psychology Review, който е с висок impact factor – 7.545. Учени са изследвали резултатите на 63 отделни проучвания и стигат до извода, че религи-озност и интелект са две противополож-ни понятия… Колкото е по-висока религи-озността, толкова е по-ниско средното ниво на интелект.

Добро утро! Това, което въпросни-те "научни журнали" и "научни организации" били, видите ли, "доказали", си се знае по начало и изобщо не се нуждае от никакво доказване! То по презумпция е така и не се налага изобщо да бъде доказвано. Все едно да се иска да доказваме, че... овцата е черна защото... овцата е черна! Голям под-виг, няма що, да се "докаже" нещо, което се знае по принцип. Но цялата работа е това, което е така, което се знае, да бъде изтъл-кувано подобаващо. И в това отношение се иска мислене, тъй неприятното нещо, което така очевидно липсва у нашия тъй саморо-ден талант в тази деликатна сфера.

Това, че интелект и религиозност са противоположни обаче изобщо не води до натрапването на някакво хипотетично превъзходство на интелекта спрямо вярата, спрямо религиозността. Те действат в раз-лични сфери; както религиозната способ-ност за мистично вглъбяване в своя дух не е потребна при заниманията с наука, така и чисто познавателният разсъдък е просто неуместен за религиозната сфера. И по тази причина оня, който се опитва да долови спецификата на религиозното чувство чрез мобилизация на своя тъй оскъден, впрочем, интелектуален ресурс, наподобява много

Page 35: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

35 онзи идиот, който, примерно, е решил в заниманията си с наука, да допуснем, да се осланя на своите... "мистични сили". Полу-чава се нещо като "дървено желязо", при-мерно, има цяла една такава област, която не е нито рак, нито риба, т.н. "парапсихоло-гия" и пр., където има съвсем неуместни научни претенции, които само издават и съответната скопеност що се касае до спо-собностите за чисти и автентични духовни занимания. Но нашият тъй дръзко "мислещ" тълкувател какво ще каже ако му се наложи да асимилира ето това: не е истина, че занимаващите с религия или религиозните хора били... "по-прости", както на него му се чини, щото самият той е драстичен пример, че можеш да имаш колосални претенции в областта на науката, пък в същото време да показваш така оскъдни интелектуални сили, до нивото на една същинска интелектуална мизерия! Интелект и религиозност са явле-ния от различен порядък, приложими в различни сфери, смесването им, неумение-то да бъде схващана тяхната специфика, подмяната им, както виждаме, води до твърде печални резултати, какъвто е случа-ят с нашия тъй уверено демонстриращ интелектуалната си импотентност саморо-ден и анонимен "мислител"

Този феномен може да се обясни с идеята, че интелигентните хора имат аналитичен начин на мислене (докато религиозните имат интуитивен, митоло-гичен, /инфантилен), който ги кара винаги да анализират всяко едно твърдение и идея. Вероятно и затова по-интелигент-ните хора не се поддават на религиозни-те догми.

Не е вярно, че "интелигентните хо-ра" били имали... "аналитичен" начин на мислене, стига такъв изобщо да можеше да съществува. Анализ без синтез до нищо не води, много други неща трябва да умее да прави оня, който има претенции в интелек-туалната сфера. Трябва, примерно, да умее да дедуцира, също така дори, представете си, и при него трябва да е налице и една добре развита способност за интуиране, иначе мисленето му ще бъде изцяло безп-лодно, кастрирано, импотентно, какъвто е и анализираният от нас случай. Интуиция и дискурс са два коренно различни начина за постигане на истината,те са два пътя на разгръщане на познавателния и духовния потенциал на човека, те могат да се подпо-магат, но ни бива едното да бъде подценя-вано по такъв нелеп начин за сметка на

другото. Истините на сърцето, на вярата, на духа са коренно различен тип истини, пости-гани единствено интуитивно, те обаче не могат да бъдат подлагани на една такава в принципа си нелепа преценка от позицията на действащия, на изявяващия се в съвър-шено друга сфера разсъдък или интелект. Интуитивно-митологичният тип духовност, характерна (да допуснем това – щото рели-гията е значително по-развита духовност в сравнение с митологията, и това що-годе образованият и с "обща култура" наш въп-росен "мислител" все пак трябваше да знае!) за религията обаче съвсем не е нещо "инфантилно", това пък откъде се роди в тъй болното съзнание на нашия самороден "мислител", явно държащ да ни убеди, че страда от неоспорим интелектуален дефи-цит и недъг! Децата били мислели "интуи-тивно-митологично", това той иска да ни каже и смята, че по този начин щял бил, вероятно, да обиди възрастните, които са религиозни. Това е чисто и просто идиотщи-на, с която не си заслужава да се занима-ваме. Впрочем, децата, детското съзнание изобщо не бива да бъде подценявано, осо-бено преди то да бъде деформирано от толкова негодната ни образователна систе-ма, която, както виждаме, общо взето бълва не само духовни и интелектуални инвалиди (какъвто е нашият случай), но дори и емо-ционални такива. Нашата негодна в корена си образователна система бълва непълно-ценни в мисленето и в разбирането на сми-съла на нещата личностни и духовни инва-лиди до такава степен, че положението е направо отчайващо. И анализираният текст е за сетен пот потвърждение на една такава горчива констатация.

Проучвания са установили и мно-го силна отрицателна зависимост между религиозността и покупателната способ-ност на отделните страни. Колкото по религиозна е една страна, толкова по-бед-на е тя – ниска покупателна способност. На графиката ясно се вижда, че Танзания, Нигерия и Пакистан са на коренно проти-воположна позиция с Япония, Англия, Авс-тралия.

Това твърдение вече е такава екс-травагантна глупост, че никакви "научни изследвания" не могат да ни убедят в про-тивното. Има и много богати страни, които са изключително религиозни - Швейцария и САЩ, например.

... Разпределението не е перфек-тно, но пък в долния ъгъл ясно се вижда, че където религията е от огромно значение за населението, там образователният индекс е доста нисък. Като цяло тенден-цията се вижда с просто око.

Пак отчайваща глупост. Да, става дума за нищо непоказващи "статистически тенденции", които обаче могат да бъдат опровергани с един най-прост пример: има изключително образовани, и то с едно ка-чествено образование хора, които са и

напреднали в духовната сфера, в частност в религиозната. Разбира се, нищо не струва "образованост" от рода на тази, които ни демонстрира нашият тъй умен "анализатор", който пак, както забелязвате, без капчица неудобство твърди, че неговите изводи се били виждали... "с просто око"! Ако беше поне малко по-смислено образован щеше да знае поне това, че изводите се правят на основата на предпоставки, аргументи и доказателства, сиреч, с някакви умствени или мисловни усилия, а не с помощта на въпросните "зрителни очевидности"!

Тези 4 фактора – религиозност, образование, интелект и икономически просперитет са взаимно свързани. Държа-ви, в които религията е от по-голямо значение от образованието не може да има икономически просперитет, защото пари се правят с интелект, а не с еле-ментарен физически труд.

На това "изискано" твърдение мо-жем да отговорим само с фразата "Нерде Ямбол, нерде Стамбул!". Пари може да се правят с интелект, но претендиращи за научност наукообразни текстове се пишат с известни поне минимални дози акъл. Цели-ят огромен икономически и културен, в това число и научен, технологичен и пр. проспе-ритет на Запада се дължи на оня колосален по значимостта си духовен процес, който свързваме с християнската религия и култу-ра. Самата прехвалена наука е плод на този духовен процес на съзряване на духовните, в това число и интелектуалните сили на човека, който свързваме с възхода на хрис-тиянското учение, с учението на Христос. Който обаче няма сетиво за да постигне дълбокия вътрешен смисъл на кристализа-ция на човешкия дух, свързван с християнс-твото, такъв крайно ограничен, немислещ и изнемогващ от какви ли не догми човек може единствено в крайна сметка до ето това любопитно до най-искрена смехотвор-ност твърдение, което, видите ли, било "изобретено" при това от някакви си "като-лически учени":

В резултат на своите изследва-ния учените стигат до извода, че висока-та моралност не се дължи на религиоз-ността или възрастта на индивида, а на неговото образование. Или с други думи – колкото по-образован е един индивид, толкова по-морален е той. Учените са стигнали и до друг интересен извод – религиозните хора са по-склонни да сочат с пръст и да съдят други. А примерите са много – осъждане на хомосексуални инди-види, хора с различна религиозна принад-лежност, хора използвали медицински техники като in vitro и други.

Впрочем, тия завършващи акорди в писанието на нашия тъй мил и прочувст-вено напрягащ се да мисли "мислител" са най-доброто опровержение на собствената му статия, която страда от такава една плоска и при това неинтелектуална антире-

Page 36: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

36 лигиозност, че повече от това едва ли може да бъде. На този човек, за да си представя така нещата, явно не му е по силите да схване нито що е морал, нито що е образо-вание, нито що е религия, нито дори що е наука - в тяхната автентична, а не в предпо-лагаемата от тъй обременения му ум зна-чимост и същност. Щом един човек не си е направил труда да схване какво всъщност значи думата морал, правете си сами изво-да колко струват неговите собствени "мо-рални" ценности; впрочем, от съзнанието на едноизмерно мислещите антирелигиозни и наукообразни апологети на схоластичния атеизъм е кастрирано или ампутирано тък-мо разбирането същностно духовното ес-тество на онази така възвишена ценност-ност, която свързваме с просветления, с добродетелния, не страдащия от каквито и да било недъзи пълноценно живеещ човек. Човек, който преди да съди, се опитва всич-ко да разбере и да проумее, т.е. положил е подобаващите усилия да се добере до точния смисъл на нещата. Любопитно е и последният абзац от тази, да я наречем така, крещящо елементарна "статия":

Отново искам да подчертая, че тези тенденции не са абсолютни и не се отнасят за отделния индивид. Те са в сила само за мнозинството и са като средна стойност. А както знаем, откло-нения от тенденцията винаги има!

На което можем да отвърнем ето как: ами като е така, тогава за какво изобщо избълва цялата тази "интелектуална" бъл-воч или повръщня? Само да се орезилиш ли? Само за да демонстрираш своята умст-вена оскъдица ли? Само за да се закопаеш сам, дето се казва, само затова ли? Интере-сен човек е невежият за духовното човек или духовният инвалид. Такива скопци за духовното именно са жертва и продукт на поставената на толкова неверни основи образователна система, която наистина бълва и произвежда толкова много хора, живеещи с напълно объркани и неверни представи за истински стойностните изме-рения на човешкото съществуване. Което е една твърде трагична и печална констата-ция, за жалост...

НАШИЯТ СЪНАРОДНИК ИМА ПРАВОТО ДА ЗНАЕ ЩО Е ТОВА "СИНДИКАЛИЗЪМ" С РОДНА, БЪЛГАРСКА, ПОДКРЕПА-ДЖИЙСКА СПЕЦИФИКА

събота, 10 януари 2015 г.

Получих следното писмо от "Подк-

репа", синдикатът, от който бях изключен и изхвърлен като "мръсно коте" – за да могат наште тъй специални "синдикалисти" да разчистят пътя за уволнението ми от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Да, наште тъй оригинално мислещи "синдикалисти"

дръзнаха да направят и тази мерзост, с оглед да се опозорят навеки! Е, постигнаха го, опозориха се, вие знаехте ли в какво се изразява "синдикализмът" по български? Ето в какво: правиш услуги на работодателя за да може без проблеми да ликвидира жертвата си, именно синдикалния член, който 20 години е хранил тия хрантутници "синдикалисти" с членския си внос!

А защо ли е пратил това писмо до

мен – след като аз вече съм изгонен от "Подкрепа"? Ето за какво, предполагам, нещо повече, знам за какво. Вероятно за да се погаври с мен, но има и нещо друго. Ето какво.

Преди 4 години, когато този същи-ят Цило Нейчев беше избран за шеф на регионалната организация на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" стана така, че за делегат на събранието или на изборната конференция от ПГЕЕ-Пловдив бях определен аз. Тогава лидерката на училищната "Подкрепа" (инж. Камелия Стоянова, която също така е и помощник-директор на училището, тя съвместява тия два поста!) се оказа, че била нещо заета и тя изпрати мен на конференцията. На тази конференция предишният лидер Юлиян Петров беше снет, понеже замина да оглави Националното ръководство на въпросния синдикат в София, а пък Цило Нейчев беше избран за местен шеф – с моя глас.

Мина не мина една година и в ПГЕЕ-Пловдив директорката тръгна на решителен юруш срещу мен с оглед да ме дискредитира и уволни; в тази нейна неу-морна дейност, продължила 3 памятни години, самоотвержено й помагаше... синди-калната лидерка К.Стоянова, който и адми-нистративно й е подчинена, бидейки по-мощник-директор! Интересно е, че и двама-та лидери на учителската "Подкрепа", и Юлиян Петров, и Цило Нейчев от висотата на своето величие не благоволиха да си мръднат и малкия пръст та с нещичко да ограничат директорския административен произвол и терор. Когато гоненията срещу мен ескалираха до крайна точка и аз дори заведох съдебно дяло срещу директорката, те не се трогнаха и не пожелаха да ми по-могнат с нещо. Е, аз водих дялото сам и го спечелих на три инстанции. Когато обаче директорката Анастасова мина вече всякак-ви граници в гоненията си спрямо мен, се наложи да напиша открито писмо до Трен-

чев, в което поисках полагащата ми се синдикална защита, сиреч, призовах го да се намеси и да предотврати аномалията – синдикалисти да помагат на администра-торката да тормози един синдикален член!!! Вместо да си вземат някаква поука двамата самонадеяни "синдикалисти" (с извинение!) дадоха карт-бланш на "синдикалистката" Стоянова да организира синдикално събра-ние, на което всичко беше натаманено така, че аз да бъда изключен от организацията! И то със смехотворния мотив: бил съм урон-вал "моралния авторитет" на висшестоящи-те лидери, именно Ю.Петров и същия този Цило Нейчев!!! Седмица след изгонването ми от синдиката директорката набра кураж за да издаде заповед за моето уволнение. Сега същата тази директорка си има съот-ветните проблеми и главоболия с българс-ката правораздавателна система – завел съм две съдебни дела за да си защитя така арогантно потъпканите от нея права.

Какво ще кажете за цялата тази история, бива си я, нали, спор няма?! Съ-щински шедьовър е, невероятна е, Кафка ряпа да яде: никак не може да измисли такова чудо-невиждано! Страхотен пример за това що е "синдикализъм" в българските родни условия. Докато съм жив ще давам където трябва този пример – щото той е много изразителен, много говори и показва. Та във връзка с горното писмо – явно същи-ят този херой Цило Нейчев (през най-решаващите моменти на историята той мълча като страхлив... заек! (Пиша "заек" е не "плъх", както е според поговорката, щото да не се почувства обиден – и да ме даде под съд!) И той доста ми е събрал заради тия изобличения на страхливото и недос-тойното негово поведение, нямащо нищо общо с функцията на един автентичен син-дикален лидер. Та в тази връзка, понеже много си падам по такива казуси, няма да се удържа да не върна следния крайно спра-ведлив и уместен, според ситуацията, отго-вор на неговото писмо:

Драги г-н Нейчев, На предишното "делегатско събра-

ние" или както там се нарича Вие бяхте избран с моя глас за регионален лидер на учителската "Подкрепа" в гр. Пловдив. За "благодарност" когато моя милост биде подложен на нечуван административен тормоз и терор от многоуважаемата дирек-

Page 37: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

37 торка на ПГЕЕ-Пловдив, Вие не си мръд-нахте и малкия пръст да предотвратите ексцесиите и да си изпълните мисията като синдикалист. Знаете как завърши цялата история, тя завърши с гаврата, в която Вие без никаква скрупул участвахте до послед-ния момент: бях изгонен от "Подкрепа" и уволнен от работа! Това Вашето ако е син-дикализъм, сполай му кажете! Да сте жив и здрав да продължавате все така достойно да се орезилявате на синдикалното попри-ще!

От гледна точка на моя случай държа да Ви уведомя, че Вие с поведението си фалирахте в морално отношение и сега вече нямате моралното право да искате нов мандат. Ако това Вашето е "синдикализъм", Бог да прости "Подкрепа" – ето с това и ще завърша кратичкото си импровизирано писъмце!

Зная добре, че няма да се трогнете от него. И пак ще се натиснете да блаженс-твате още един мандат, а ако е възможно и безкрайно. Но все пак нека хората да знаят и тия нюанси от Вашия тъй специфичен и оригинален "синдикализъм". Затова и пуб-ликувам това свое писмо и в блога си, и във Фейсбук, смятам, че нашият сънародник има правото да знае що е това "синдикали-зъм" с родна, българска, подкрепаджийска специфика.

Бъдете здрав! Подпис: Ангел Грънчаров

ЗАБЕЛЕЖКА: Като изпратих писмото полу-чих следното съобщение, явно нашите синдикалисти са много открити и към меди-ите (блоговете също са медия!); е, изпратих го все пак от друга поща – за да разберат наште синдикалисти, че има и друга, раз-лична позиция спрямо тяхната фатална самонадеяност:

Подател: MAILER-DAEMON Относно: Недоставена поща

Дата: Събота, 2015, Януари 10 11:59:14 EET

За съжаление трябва да ви уведо-мим, че съобщението, прикрепено по-долу, не може да бъде доставено до един или повече получатели.

Следва съобщението за грешка с причината, поради която писмото не е дос-тавено: : Blocked address Blokiran adres НОВА ДИСКУСИЯ ОТ ПОРЕДИЦАТА "ИЗ-ВЪН МАТРИЦАТА"

събота, 10 януари 2015 г.

На снощната дискусия в клуб НЕ-ЩОТО, тема: Извън матрицата: Поведен-чески модели; на това обсъждане моя милост беше нещо като "домакин", дискуси-ята беше изключително интересна, много мисли ми се появиха в главата във връзка с това, което чух, но за момента нямам време да седна да попиша по тях, още повече че съм настинал и хич не се чувствам добре... ИСТИНСКОТО, СЪЩИНСКОТО УЧЕНЕ НЕ Е ТЕЖЪК И НЕПРИВЛЕКАТЕЛЕН ТРУД, А УДОВОЛСТВИЕ НА ДУХА

събота, 10 януари 2015 г.

За съжаление съществува един много вреден предразсъдък от страна на доста възрастни, че ученето трябва да е тежък и непривлекателен труд. Преди вре-ме имаше една вода за уста, която се каз-

ваше Listerine. Вкусът й беше отвратителен. И на хората, които се опитваха да я ланси-рат, им беше хрумнало да я рекламират именно чрез вкуса й. В продължение на години кампанията им повтаряше нещо като:

"Вкусът й е ужасно гаден – по това си личи колко е ефикасна." И точно това за жалост е позицията на много хора към об-разованието в училище. "Колкото повече децата плачат, колкото по-малко реален смисъл виждат от работата си в училище, колкото по-тежки са чантите им, толкова по-спокойни трябва да бъдем, защото учили-щето върши добра работа и нивото е висо-ко."

Това е пълна лудост. И е важно да се извади на бял свят това схващане, което за много родители дори не се поставя под въпрос, за да им помогнем да осъзнаят, че тези училища са нездравословни. Но тъй като ние самите сме се обучавали на точно такива места, сме подозрителни към всичко друго – само защото не ни изглежда много познато. За щастие вече можем да посочим примери от реалния живот, в които децата се чувстват прекрасно, щастливи са и учат задълбочено. И, да, тези училища не прили-чат много на училищата, в които ние сме ходили. Алфи Кон (Цитиран от Гери Николова) Мария Николова каза: Съгласна съм. Не-познатото и новото винаги предизвикват недоверие, отхвърляне и категорично про-тивопоставяне. Познатото може да е лошо и да носи вреди, но ще се държим за него до посиняване. Gery Nikolova каза: Ще стоим твърдо на борда на Титаник, докато потъва, щото той е непотопим – това е философията на обра-зователната система у нас... Sylvia Atipova каза: Спомням си когато за първи път учителка ми каза, че човек се учи докато е жив. Прималя ми от ужас: ТОВА ЦЯЛ ЖИВОТ! То заслужава ли си да се живее тогава? После, когато започнах да уча по западни учебници съм си носила учебника по философия на плажа – такова удоволствие ми доставяше да чета.

Сега уча непрекъснато, но българ-ска книга или учебник отварям много рядко, което е жалко. Това е дълго обяснение на краткото: Да, Гери. Много си права. Маня Маняна каза: "Страхотна е тази учи-телка! Тооолкова е строга!" Gery Nikolova каза: Разбира се :-) Както каза преди време една дългогодишна учи-телка, с критичен и обвинителен тон към мен - "Аз за 20-сет години не съм допуснала да се сприятеля с нито едни родители и с нито едно дете, ТОВА е професионализъм,

Page 38: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

38 а ти - какви ги правиш? Какви са тия близки отношения с родителите? Това е непрофе-сионално!" Маня Маняна каза: Мда, респект трябва да има и страх. Лошото е, че наистина много родители така смятат. Горките деца, как да заобичат ученето заради самото учене? Gery Nikolova каза: Преди да осъзнаят що е то "учене" и колко е яко да откриваш ня-какви непознати неща - те се научават, че "учене" е ставането в 5.30, тормозът да те завлекат до студеното училище преди изг-рев и там да те оставят за цял ден... цял ден, в който си длъжен само да се подчиня-ваш на команди и да слушаш критики колко не си достатъчно съсредоточен, бърз, вни-мателен... можещ, знаещ... и пр. ВЯРАТА В БОГА ОМИРОТВОРЯВА, ОБ-ЛАГОРОДЯВА И ОДУХОТВОРЯВА СЪЗ-НАНИЯТА, ДУШИТЕ НА ЧОВЕЦИТЕ

неделя, 11 януари 2015 г.

СЪВЕСТТА Е БОЖИЙ ГЛАС В ДУШАТА НА ЧОВЕКА

неделя, 11 януари 2015 г.

Не ме е страх от хорски съд, присъда – не всякога е прав света, не ме е страх – в окови нека бъда, но да мирува съвестта!

Пейо Яворов

НЯМА ДА СЕ НАРЕДЯ СРЕД НЕНАВИЖ-ДАЩИТЕ СВОБОДАТА, НЯМА ДА СЕ НА-РЕДЯ СРЕД ВРАГОВЕТЕ НА ЕВРОПА – ЗАЩОТО ЕВРОПА Е ТОВА: ЕВРОПА Е СВОБОДА!

неделя, 11 януари 2015 г.

Шубето от свободата е голям страх!, Автор: Евгений Дайнов

Писна ми. Защо, в името на Митра, у нас всички модерни политически (т.е. по замисъла си – благородни) идеологии се превръщат в някакви зли и грозни гротески, лишени не само от благородство, но и от елементарна естетика? Как става така, че заявяващите се най-гръмко за леви, либе-рали или десни ни сервират версии за света толкова глупави и мрачни, че навяват мисли единствено за троглодити, прилепи и пеще-ри?

През годините съм задавал тези въпроси, вкл. в OFFNews, относно „неоли-бералите” и „новите леви”. Дойде, за жа-лост, редът и на „десните”.

Политическата култура по нашите земи винаги е била имитативна (на Гърция, Рим, Византия, Турция, Европа, СССР) и в повечето време – мързеливо-провинциална. Докато по първия проблем няма какво да се направи, вторият е решим – стига достатъч-но хора да положат необходимите усилия, за да престанат да бъдат мързеливи и провинциални.

Има българи, постигнали това (Асен Игнатов, Юлия Кръстева и Цветан Тодоров са само три от примерите). Пове-чето обаче си спестяват усилието. И на някакъв етап лошата имитация, породена от

провинциалния мързел, започва да ражда чудовища.

Така стигнахме до положението, днешна България непрекъснато да поражда, в политиката, отровни гъби-двойници. Пре-ди вече десетина години величественият Костов презрително отрони, че Атака е отровният двойник на ДСБ. Тогавашните 25-30-годишни политически активисти днес са на по 35-40. И по-видимите от тях се оказват отровни двойници на неща, които по прин-цип, т.е. там, където са формулирани мисли като „Ignorance is the curse of God; knowled-ge is the wing wherewith we fly to heaven” – са неща, които имат цивилизован облик.

Да се благодарим на това, че жи-веем във взаимозависим свят, поради което силни външни трусове друсват и у нас – и, покрай другото, разкриват скрити същности. Покрай путинското нахлуване в Украйна видяхме истинското лице на „новите леви”. Покрай разстрела на редакцията на Charlie Hebdo – видяхме и онова, от което са нап-равени новите десни.

Първи, хронологично, се саморазк-риха „новите леви”. Оказа се, някъде към есента на 2013 година, че въпреки крехката си възраст, никак не нови. На техния фон бай Тошо беше направо полу-съвременен човек, за Луканов да не говорим. Защото днешните нови леви са на нивото на Андрей Жданов, Васил Коларов и Вълко Червенков.

След тях, буквално в последните дни и седмици, се заявиха и новите десни. Които се оказаха (има ли изненадани?) досущ като новите леви – мрачно ръмжащи орки, възпроизвеждащи, на основата на провинциален клерикализъм, някаква смешно-страшна (и при всички положения – инфантилна) каша от Найджъл Фараж и Едуард Лимонов, докато си мислят, че са влезли в чехлите на Рейгън и Тачър.

(ОЩЕ – в блога) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Някои нашенски доморасли "консерватори" много се обидиха на написаното от Е.Дайнов, нарекоха стати-ята му "кръчмарска", а пък него определиха като "невежа"; не се спряха и пред най-силния си "аргумент": абе ний знаем какви ходеха да учат в... Англия по байтошово време; ето пример за такава една "аргумен-тация", дава я един, за жалост, млад човек:

"Дайновизмите" на Дайнов като проекция на невежеството. Проф. Дайнов отново презентира себе си в някаква силно кръчмарска статия под заглавието "Шубето от свободата е голям страх!". В този мате-риал Дон Кихот на свободата, учил на дър-жавна издръжка по времето на социализма в Англия(колко хора и с какво родословие можеха да си го позволят), завършва текста си с цитат от Томас Джеферсън, от Декла-рацията за независимостта.

(Dimitar Stoyanov) Реагирах там, ето кратичкия опит

за дискусия по болезнената тема:

Page 39: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

39 Lachezar Tomov: Като изключим личното отношение в анализа, нещата са си верни. Мирът не се защитава с пасивност пред злото, тя е съучастничество. Ангел Грънчаров: Не разбрах обаче защо да е "кръчмарска" статията на Е.Дайнов? Кое е именно "кръчмарското" в нея? И отко-га че някой е учил в Англия по времето на социализма е... "грях"? :-) Щом е могъл да учи, защо да не учи, нима има нещо лошо в това да се учи – който където може да си го позволи... Dimitar Stoyanov: Статията на проф. Дай-нов е пълна с квалификации и неистини. Най-вече и недомислици. Претенция за интелект с кръчмарско говорене. А вчера в една дискусия под поста на Петър Николов г-н Дайнов се държа повече от просташки и нагло.

Колкото до Англия ще дам един паралел – eдно е да заминеш по онова време да учиш в Англия като стипендиант на Роудс, както примерно е направил Бил Клинтън, съвсем различно е да си сред галениците на режима на Тошан Правешки, да заминеш по тази линия на държавни разноски за Англия и изведнъж нещо да ти просветни и да се събудиш "син".

А за самата статия интересно как е включен и лайтмотивът "Иван Костов". От ислямизма, та до Иван Костов... Аферим, професоре! Ангел Грънчаров: Свободните, свободо-мислещите хора могат да си се държат както искат, и това, че някому не харесва как някой се бил държал, не значи, че този същият се бил държал според неговите квалификации. Свободомислещият човек може да се държи и да се изразява както намира за добре, то това анджък е свобода-та! Jenia Georgieva: За съжаление, статията съдържа доста истини. И ако си крием гла-вата в пясъка от тях, до никъде няма да го докараме! Така че е изключително важно да бъдат назовани. Ангел Грънчаров: Споделям тезата, че в тази статия, колкото и това да е неприятно за някои афиширащи се като "десни" и като "консерватори", се съдържат някои много важни истини, които, независимо от "болка-та" трябва да се приемат. Друг е въпросът защо някои са я докарали дотам да ги боли от такива крайно неприятни им истини. Срещу които не могат да дадат никакъв смислен аргумент. Аз отново ще припомня тезата си: не може да се афишираш като "автентичен десен" или като "автентичен консерватор" и в ненавистта си спрямо "проклетия либерализъм" да се наредиш в редичката, и то на челно място, примерно, до путинистите, до руски мекерета като

Сидеров и пр. На мен лично ще ми бъде крайно неприятно да открия, че мисля по някакъв въпрос като путинците, като кеги-бистите, като щатните руски мекерета – и при това да се афиширам без неудобство като "десен" или като "консервативно мис-лещ". Не може да допусна да се наредя сред ненавиждащите свободата, сред ней-ните врагове, да се наредя сред враговете на Европа (защото Европа е това, Европа е свобода!) и при това да се смятам за "про европейски ориентиран" и дори, представе-те си, за "десен" или за "консервативен".

Има нещо много нездраво в такава една политическа извратеност или патоло-гия. При това такива хора без да си дават сметка какво правят и без особено да се замислят, компрометират това, на което уж служели, именно проевропейския курс на България, автентичния консерватизъм или дясното у нас, доколкото изобщо го има. Явно някои просто ги мързи да се замислят та да осъзнаят докъде са стигнали в някои свои несмислени увлечения. Е ето, Дайнов им казва някои истини, които могат да им помогнат да се ориентират в досадните грешки на собствената си политическа и идеологическа идентификация, и те, вместо да са му благодарни, почват да го... плюят! Е, не става така, излагате се, драги ми десни приятели, консерватори и прочие! Мислете малко бе, мама му стара, толкова ли е трудно това?!

Темата е голяма, но спирам дотук. Европа е свобода и на всички, които с осно-вание се идентифицират като европейци, им се налага да споделят и да уважават тази най-базисна ценност – свободата. Независимо дали са десни, леви, либерали или консерватори. Е, сред левите има и много врагове на свободата, има много свободоненавистници, но такива вече не се приятели на Европа, те се нареждат сред привържениците на Евразия, но би следва-ло да има и лявомислещи европейци-свободолюбци. Дясно мислещите хора също обичат свободата - за нищо не са готови да се откажат от нея. Западът е това: цивилизация на свободата, която е изграде-на за векове и има свои опори и християнс-ката култура, дори и гръцките представи за демокрация, и политическите сегменти като лявото и дясното и пр.

Свободата не е ценност единстве-но на либерализма, който заради това, видите ли, трябвало било да го мразим, щото бил... ляв! Погледнете, драги ми десни господа и дами, които са до вас и също като вас викат с пяна на устата срещу Европа, срещу "толерастията", срещу "еврогейщина-та", срещу "проклетия либерализъм".

Не си ли смущавате от такава една

компания, от такова едно съседство?

ЕТО КАК ДРУГАРИТЕ-КОМУНОИДИ СЕ УТЕШАВАТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИКОНОМИ-ЧЕСКИЯ КРАХ НА ПУТИНЛАНДИЯ... ГОР-КИТЕ!

неделя, 11 януари 2015 г.

ДОКОЛКОТО СМЕ СВОБОДНИ, ДОТОЛ-КОВА СМЕ И ЧОВЕЧНИ: НЕСВОБОДАТА Е ВАРВАРСТВО

неделя, 11 януари 2015 г.

Нещо не съм наред със здравето (настинал съм) и затова едва-едва намирам сили да се довлека до компютъра. А да напиша нещо по-солидно изглежда не съм способен, освен кратки коментари, реплики, ей-такива неща. А ми се ще все пак да опи-там, въпреки неразположението си, да разкажа вкратце своята позиция по теро-ристичния акт в Париж, който повдигна толкова много въпроси, чакащи своя по-задълбочен отговор. Аз до този момент имплицитно загатвах позицията си, но ми се ще да си развия мисълта по-основателно. Ще опитам, да видим дали нещо ще се получи.

Спор няма за това, че да бъдат убивани журналисти или карикатуристи за да им бъде "отмъстено" за тяхната критична позиция е варварство, които по никакъв начин не може да бъде оправдано. Не при-емам възгласите, които се чуват оттук-оттам, че имало и нещо позитивно в тези убийства: така Западът си бил получил, видите ли, "заслуженото", щото "прекалена-та свобода" и толерантността виждате ли докъде водели?! Разплулата се от толкова много либералност Европа, подобно на стара блудница, трябвало да бъде наказа-

Page 40: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

40 на, та да се сепне – и да престане толкова да вярва на фикцията, наречена свобода – и такива свободоненавистнически възгледи можем да срещнем тия дни. Някои директно ликуват, както други извратеняци ликуваха когато на 11 септември 2001 г. Америка беше наказана значително по-брутално и жестоко. Тогава си спомням, че някакви уроди, гледайки по телевизията как от не-бостъргачаите скачаха хора, човешки съ-щества, за да е спасят от изгаряне, се рад-ваха и ръкопляскаха – щото американците най-сетне си били получили "заслуженото"! А най-големият недъг и грях на толкова ненавиждания Запад – на Америка и Европа – е един: че обичат свободата, че са се привързали така към свободата, че са спо-собни да понасят всякакви жертви за нея.

Някакви немислещи плямпала поч-наха пак да дърдорят за "война на религии-те" и дори за "война на цивилизациите". Между другото трябва да се направи ясно разграничение: няма нищо религиозно в убиването на човешки същества, щото по принцип всяка религия би следвало да спазва Божията заповед "Не убивай!", щото всяка религия се корени на аксиомата, че всички ние, независимо от различията меж-ду нас, сме все Божии чада, а пък Бог, по-добно на добрия родител, обича еднакво силно всичките си деца. Тъй че убийците или призоваващите към убиване по "рели-гиозни съображения" са извън всякаква, са извън каквато и да било религия, а пък техните религиозни спекулации и мотивации са чисто и просто хвърляне на прах в очите на немислещите. С религиите, както и с всичко друго на този грешен земен свят, много се е злоупотребявало, но тия, които са дръзвали на такава една злоупотреба, сами себе си са поставяли извън религиите - и са се превръщали в какво ли не, но само не в "религиозни визионери" или водачи; най-честите спекулации и злоупотреби с религията са правени от политици, от само-забравили се и способни на всичко лаком-ници за власт. Това е простото разгадаване на загадката защо има толкова много зло по тази грешна земя, толкова, че дори и самият Бог не може, изглежда, да го възпре. Може да го възпре, ала така не стават тия работи: Бог си постига целите тук, на земята, благо-дарение на действия на човеците. А някои истини трябва да бъдат изстрадани, та да бъдат разбрани. Ако всичко се случваше чрез директна Божия намеса или ако Бог беше решил да сложи някакъв "чип" в гла-вите ни, та всичките да бъдем невинни като ангелчета, тогава всичко за миг би се обез-смислило. А за да има някакъв смисъл в живота и в историята ни, всичко се случва благодарение на нещото, наречено свобо-да. Без свободата всичко се обезсмисля, тогава нищо няма смисъл. Ние самите сме тези, които творим смисъла: избирайки една или друго нещо – и решително отказвайки се от други неща. Примерно, ако сме чове-

ци, е недопустима мисълта да убиеш друг човек само защото мисли различно в срав-нение с теб. Това са базисни ценности на универсалната човешка цивилизация, които имплицитно са налице във всички култури. Независимо от това дали си мюсюлманин, или християнин, или конфуцианец, или будист, или юдаист, или какъвто си искаш още, щом си човек – за теб свободата би следвало да е най-висша ценност. Е, факт е, че в различните култури това нещо не се осъзнава в еднаква степен. То и от различ-ните хора не се осъзнава в еднаква степен. Някои хора имат забавено духовно и умст-вено развитие, а пък някои, предполага се, се движат в посоки, коренно различни в сравнение с магистралния път на цялото човечество към свобода, към личностен просперитет, към духовно богатство и пр.

Щом сме различни, щом възприе-маме нещата по различен начин – и това, прочее, е съвсем естествено, та то е със-тавка и логичен извод от основополагащата теза за първичната и всичко определяща човешка свобода – то няма друг начин да съсъществуваме освен като разговаряме по най-непринуден и свободен начин, с уваже-ние на правата на другия човек. Да общува-ме с думи, а не с... куршуми – нима е толко-ва трудно да се проумее, че този е начи-нът?! Да, ала някои явно са така безсилни с думи да защитят позицията си, че от безси-лие са принудени да се аргументират с... автомат Калашников! Можем ли и такива хора да ги предразположим към разговор, към дискусия, към това чрез диалог да снемат напрежението, което иначе може да ги доведе дотам да посегнат към автомата или сатъра? Аз лично смятам, че може и с такива хора да се влезе в диалог, пък макар и трудно. Условието е едно: да се уважава-ме взаимно, никой да не смята, че неговото гледище има някакви безспорни предимст-ва. Уважението към гледната точка на дру-гия е условието да се породи този тъй пот-ребен ни общочовешки диалог, в който са съотнасяме позициите си, да обменяме мисли, с оглед да решаваме противоречия-та, да се сближаваме, а не раздалечаваме. Щото всички, в крайна сметка, сме все чо-веци, все сме - по дефиниция - разумни същества. Сме същества, способни да се възвисят в разбиранията си до нивото на разумността и мъдростта. Трябва да напра-вим така, че в рамките на всяка една култу-ра, било християнска, било мюсюлманска, тон да започнат да задават не най-наглите, не най-гласовитите, а най-разумните, най-мъдрите. Има такива разумни и мъдри хора във всяка култура. С такива хора винаги можеш да се разбереш. Те, разумните хора от различните култури в крайно сметка и общо взето нямат и съществени различия помежду си. Винаги можем да се споразу-меем, че ако взаимно се уважаваме, приз-наваме си правата, не допускаме да се изпълваме със злоба към ония, които не са

като нас, едва тогава ще поставим основите на един наистина човешки свят, който може да е най-добрият от всички възможни. Това ще бъде свят на мултикултурализма, толе-рантността, плурализма, човечността, раз-бирането на другостта, признаването на раз-личностите и т.н. А сами знаете, че напоследък тия думички са сред най-обругаваните. У нас примерно, наблюдавам това, все повече се ожесточава ненавистта спрямо самата свобода, което избива в безогледно оплюване на "проклетия запа-ден либерализъм". "Либерализмът", видите ли, бил този враг, с когото всички трябвало да воюваме. Премахнем ли свободата, ликвидираме ли "либералите", всичко щяло да се оправи. Е, преди това трябвало било да развъртим топорите и да избием... раз-личните! Европа била това ужасно чудови-ще (или тази стара блудница!), което било подклаждало всички проблеми – със своята привързаност към свободата.

Ние такъв един свят, в който всич-ки "мислят" еднакво, сиреч, никой изобщо не мисли и не смее да помисли, вече го имах-ме. Това, което на някои идиоти се мерже-лее сега като идеал, ние вече го имахме. Комунизмът нали точно това се опита да направи практически: да избие всички, които са различни – и да се възцари пълното единомислие и еднообразие. И какво пос-тигнахме в крайна сметка от комунизма? Не процъфтяхме, а постигнахме всеобща ми-зерия и пълна личностна деградация на човечеството. Това постигнахме. Примерът на комунизма все нещо трябва да говори на тия, които не са мръднали на сантим по-напред в представите си за нещата от живо-та. Не е този пътят, не е този начинът. До-никъде не се стига чрез насилие – и чрез убийства. Стига се до страшен кошмар, който, да пази Господ, никога повече не бива да допускаме!

И още нещичко да кажа, че се из-морих, поради болестта ми бързо си губя силите. Физическите сили най-вече. Важно е.

Аз се осъзнавам като вярващ в Бо-га човек. Вярвам в Христос, старая се да живея според морала, характерен за после-дователите на учението на Христос. Не е леко да се живее така, човек може да си създаде много проблеми, особено ако се привърже към истината и към свободата. И

Page 41: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

41 то не на думи да се привърже, но и на дело. Тогава лесно, в нашите условия, такъв човек се превръща в "народен враг". Както и да е, християните се привикнали да страдат, те знаят добре, че без страдания няма и напредък. За всеки напредък, личностен, нравствен, духовен или какъвто и да било друг се плаща със страдания. Тази е цена-та, която трябва да платим.

Научавам тия дни, че убитите от изданието "Шарли Ебдо" били левичари и също така били твърде войнствено настро-ени атеисти. Левичарско било това издание. Здравата са обиждали и плюли по всички религии, спор в това няма. Не споделям подобни левичарски доктрини, атеизмът не го приемам също. Но интересно защо и мисъл не може да ми мине през главата в ето тази тоналност: да, получиха си заслу-женото, на тях, на моите политически враго-ве беше отмъстено! Такава грозна или глупава мисъл изобщо не може да ми мине през акъла. И то точно по причина на това, че има нещо по-високо от всичко друго, има една висша ценност, която трябва да стои на най-високото място: трябва да сме човеци, трябва да сме човечни. Това, че сме човеци, е най-важното, то е истински важното. А сме човеци доколкото се при-вързани към свободата; тя, свободата, поражда нашата човечност. Несвободните губят човечността си, стават и зверове. Или диваци. Или варвари. Тъй че най-висшето за нас, човеците положение, нещо като аксиома, е това, че сме длъжни да бъдем човечни. Доколкото сме свободни, дотолко-ва сме и човечни. Несвободата е варварст-во. Ето защо аз не мога да ликувам, че някой е отмъстил на моите политически или идеологически противници по такъв брута-лен начин. Повтарям пак: ако сме човеци, с противниците си ще разговаряме, и то на съвсем човечна основа, ще обменяме думи, а не куршуми. Мисля, че бях пределно ясен. Всякакво душевно уродство или изврате-ност е неприсъщо на оня, който иска да бъде човек – и да е човечен. Свободата е нещото, което разгадава всички загадки за човека.

Тия, убитите от "Шарли Ебдо", до-колкото са обичали като мен свободата, са мои братя. По дяволите това, че са обичали свободата по някакъв по-различен начин, по дяволите това, че са били леви, а пък че аз съм десен, важното е, че са я обичали! Ето, явно са я обичали, след като пред нейния олтар поднесоха и най-скъпото - живота си. В този смисъл изпитвам някакво дълбоко субстанциално родство с тия страдалци от "Шарли Ебдо", които бяха изпозастреляни сякаш са не човеци, а някакъв дивеч. Това е ясно, но ето, има тук и едно "но", което е немаловажно, с него и ще завърша този свой опит за есе.

Изданието "Шарли Ебдо" било на път да се разори. Тиражът му падал катаст-рофално. Хората не го купували, както,

прочее, все по-малко купуват и други печат-ни издания, не само във Франция, но и по цял свят. Това издание молело хората някак да бъде спасено. Е, спасиха се, няма що: след атентата тиражът на изданието щял да скочи на 1 000 000 екземпляра! От 50 000 на милион! Егати кървавата реклама!

Ето това нещо аз не мога да го разбера. Тия, които оцеляха от касапницата, да се опитат да осребрят кръвта на колегите си по този начин! Това ми е чудно, ето така-ва една "пазарна" логика не мога да я прие-ма. Е, възползват се от конюнктурата, какво толкова? Не, простете, това е безнравстве-но. Аз примерно, като един оскотял от бед-ност безработен, който със социалното си обезщетение за безработица... издава две печатни издания и плаща заеми, с които е издал по-рано и книгите си, ерго, човек като мен, който е принуден да мизерства, от гледната точка на тази логика, за да се обърне внимание на саможертвата ми пред пиедестала на българското образование и просвета дали пък не трябва да си органи-зирам едно... самозапалване, та да си спася изданията?! Не, пазарната логика носи в себе си и много аморализъм – когато пре-небрегне онова, което по-горе нарекохме човечност. Как ли ще употребят печалбите от едномилионния тираж тия журналисти от "Шарли Ебдо", които оцеляха и които сега жънат пазарен успех, стъпили върху хлъзга-вата кръв на колегите си от офиса на изда-нието? Това за мен е интересен казус, имащ и нравствен смисъл. Както и да е. Дано да не прозвуча грозно тази моя забележка, но мисля, че бях длъжен да я споделя. Ако не за друго то поне за да се позамислим малко повече...

Хубав ден ви желая! Бъдете здра-ви! Бъдете и човеци – между другото. Не е толкова трудно, опитайте само, и ще разбе-рете... ПОЗИЦИЯТА НА НАЦИОНАЛНА МРЕЖА НА РОДИТЕЛИТЕ ПО ПРОЕКТО-ЗАКОНА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

неделя, 11 януари 2015 г.

Становище на НМР по проекта за Закон за предучилищното и училищно образо-вание, внесен в 43 НС със сигнатура 454-01-51, 07.01.2015

Новият проект за Закон за училищ-ното и предучилищното образование бе

представен от вносителите си като носител на редица дългоочаквани промени. Във връзка с това се изтъква, че той дава по-голяма свобода на учителите в тяхната работа, което да направи възможен по-индивидуален подход към децата; по-голям избор на родителите между различни фор-ми на обучение и повече възможност за тяхното участие в учебния процес; разкре-постява системата за валидиране на зна-ния; въвежда независимост на органите по инспекция на образованието от органите по управление на образованието (МОН). Спо-ред анализа на НМР, законът в този си вид няма как да способства за постигане на декларираните цели, поради следните не-достатъци:

1. Наличие на противоречиви раз-поредби. Наред с наличието на редица разпоредби в духа на така заявените цели, съществуват и не по-малко разпоредби в противоположна посока, които директно противоречат или по друг начин обезсилват действието на първите. Противоречивите текстове в изброените области са разгледа-ни подробно в приложенията.

2. Авторитарната организация на системата се запазва. В крайна сметка всички решения в системата на образова-нието остават съсредоточени в изпълнител-ната власт в лицето на министъра на обра-зованието, чрез държавните образователни стандарти (ДОС), 18 на брой, недвусмисле-но дефинирани в чл. 22 не като стандарти, а като „задължителни изисквания“ за всеки процес в образованието. Задължителност-та, всеобхватността и не на последно място – неизвестното съдържание на ДОС са гаранция, че декларациите за училищна автономия ще си останат само това – дек-ларации. Учениците, родителите и учители-те запазват пасивната си роля на пътник, а не на двигател на образованието; те про-дължават да нямат участие във вземането на решенията в образованието. Режимът на регистрация на училище продължава да е фактически разрешителен.

(Прочети ДО КРАЯ >>>) ОБМЯНА НА МИСЛИ С ФИЛОСОФА МЕ-ТОДИУС

неделя, 11 януари 2015 г.

Здравейте, г-н Грънчаров!

Page 42: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

42 Бих искал да Ви запозная с едно

мое хрумване за началната позиция на философстване. Въпросът ми към Вас е: съгласен ли сте с нея? Ето я, илюстрирам я чрез феномена шуробаджанащина (текстът е съвсем сбит и изчистен, а максимата се избистря в началото на т. 4):

(ОЩЕ >>>) НАЙ-ЕФИКАСНАТА РЕЦЕПТА ЗА ОТС-ЛАБВАНЕ

неделя, 11 януари 2015 г.

КАЗУС: КАКЪВ БИ БИЛ РЕЗУЛТАТЪТ АКО 50 ИЛИ ПОВЕЧЕ ПРОЦЕНТА ОТ ЖИТЕЛИ-ТЕ НА БЪЛГАРИЯ СПРАТ ДА СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ ЗА ТОК?

неделя, 11 януари 2015 г.

В блога си сложих една малка ино-вация: всеки да може директно да ми зада-де някакъв въпрос. До този момент никой не се беше възползвал от нея. Да, ама тази вечер се появи първият човек, който отклик-на и се възползва от възможността. Ето какво той ме попита и как аз му отговорих: В. Д. В. каза: Здравейте вие там! Които и да сте. Обръщам се към вас със зов за помощ или консултация както вие му казвате? Ангел Грънчаров каза: Да, кажете? Какво Ви вълнува, за какво искате да се консулти-рате? В. Д. В. каза: Бих искал да разбера: какъв би бил резултатът ако 50 или повече про-цента от жителите на България спрат да си

плащат сметките за ток – до коригиране на цената на тока с адекватна за стандарта ни на живот такава? Тук бих използвал отчая-ната физиономия на аватара от "Минута е много". Помните ли? :-) Ангел Грънчаров каза: Помня аватара от туй предаване. Пасва много за случая! Да, обаче проблемът е там, че повече от поло-вината българи нямат развито съзнание за свобода и не биха се отказали едновремен-но да плащат сметките си за ток по указана-та причина. Ако имахме подобаващото съзнание, щяхме да се държим подобава-що, което пък щеше да доведе дотам да започнем и да живеем и подобаващо, и достойно! Да, ама не... за жалост не е така. Което означава, че ние самите сме си ви-новни за всичко – по причина на неразви-тостта на нашето съзнание. Ако бяхме дру-ги, и другояче щяхме да живеем...

С поздрав: Ангел Грънчаров ДНЕС ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ СЪДЕБНОТО ДЯЛО ЗА ОТМЯНА НА РЕПРЕСИВНОТО МИ УВОЛНЕНИЕ ОТ ДЛЪЖНОСТТА УЧИ-ТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

неделя, 11 януари 2015 г.

Днес, 12 януари 2015 г., от 15.00 часа в Районен съд в Пловдив ще започне гражданско дело № 11190, в което моя милост съди директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова за отмяна на нейната заповед за уволнението ми като учител по философия и гражданско образо-вание от това училище с интересен "мотив", именно "пълна некадърност", "абсолютна неспособност на бъде учител", "несправяне с работата" и пр. Моето уволнение по този параграф фактически ме лиши от препода-вателски права, аз повече не мога да бъда учител, следователно за мен това съдебно дело е за защита, за възстановяване на едно мое фундаментално човешко право, правото на труд, от което бях лишен от един самонадеян администратор, овладян от усещането за пълна безнаказаност.

А всъщност истината е, че бях уволнен по една-единствена причина: да ми бъде отмъстено заради това, че си позволих да поведа борба за демократизация на живота и отношенията в училищната общ-ност, за осъвременяване на начините или подходите за обучение на учениците, поз-волих си също да критикувам открито пог-решния по моя преценка стил на ръководст-

во на тази администраторка; репресивния характер на уволнението ми е толкова бли-зо до ума, че просто това не си заслужава да бъде изтъквано.

Та значи утре който желае, може да присъства на откриването на съдебното дяло; за да ви осигуря тази възможност ви дадох информацията по-горе (№ на делото и пр.), чрез която можете да разберете в коя именно зала ще се открие и проведе второ-то, а може би и заключително заседание по въпросното дяло. Във връзка с огромния интерес към това съдебно дяло у читатели-те на блога препубликувам Кратка обвини-телна реч, подготвена за съдбовния съдебен процес, на който се налага да защитя делото на целия си живот; ето този мой текст, писан преди време:

С помощта, подкрепата и насърче-нието на г-жа Мария Василева (пенсионира-на учителка, която подготви две резюмета на мой текст, публикуван в блога, именно ето този: Вярвам, че българският съд ще изпълни възвишената си мисия на блюс-тител на справедливостта, правото, доб-рото и дори на самата поругана човеч-ност!, виж коментарите под него) подготвих нов, пределно съкратен вариант за мое изказване или за нещо като кратка обвини-телна реч пред съда; възнамерявам да я произнеса на следващото съдебно заседа-ние, което ще се проведе на 4 декември т.г., сиреч, само след две седмици. Предвид важността за мен на това съдебно дяло, на което е поставена на карта моята професи-онална и житейска съдба, тази тема силно ме вълнува, особено в светлината на откри-лата се напоследък възможност тежката ситуация в българското образование да бъде променена, имам предвид, че начело на Министерството на образованието и науката застана човек с реформаторски идеи, та и на това допълнително основание, с оглед истината за случващото се да бъде възвестявана колкото се може по-настойчи-во, публикувам и този текст (защото твърдо вярвам и дори съм убеден, че без общест-вена подкрепа и без съответните настрое-ния в гражданското общество промяна никаква не може да се случи):

Уважаема госпожо Съдия, Искам да кажа, ако позволите, не-

що съвсем кратко, което ще хвърли допъл-нителна светлина върху настоящето съдеб-но дело. Цели 30 години съм работил като преподавател по философия в сферата на средното и университетско образование. Отдадох всичките си сили и време на това благородно поприще – обучението, възпи-танието, личностното и духовното развитие на младите; работих със съзнанието, че изпълнявам своя дълг, вярвал съм във всичките тия години, че имам потребното призвание да бъда учител – в противен случай изобщо не бих се отдал на това занимание и поприще. Главното в работата ми е било да помагам на младите в реша-

Page 43: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

43 ването на най-важната задача на живота им: да станат самостоятелно мислещи, търсещи истината, пълноценно живеещи и в крайна сметка успешни личности, свободни, увере-ни в себе си и духовно богати. Стараех се да бъда и, да се надяваме, бях полезен на младите - понеже бях вдъхновен от високо-то съзнание за несравнимата с нищо друго и тъй възвишена духовна мисия на учителя.

Предмет на работата на учителя по философия е изявяването на духовните измерения на живота с оглед насърчаване на ценностните, идейните търсения на младите – а това съвсем не е лек труд в настоящата тежка психологическа и нравст-вена ситуация в обществото ни. Става дума за съвършено фини, деликатни духовни въздействия върху душите на младите. Работих в съответствие с духовните пот-ребности на времето, в което живеем. При-върженик съм на най-новите и модерни образователни технологии, подходи и прак-тики, което може да се установи по цялата тази поредица от учебни помагала по всич-ки изучавани в гимназиите философски дисциплини, които за тия години разработих и публикувах, с оглед да подпомогна подго-товката на младите. Смятам, че отдавна е дошло времето, в което българското обра-зование трябва решително да надмогне и да преодолее деформираната и неадекват-на, но за жалост твърде разпространена представа за смисъла на образованието – с оглед да се върнем до корените и изворите на същинското, отговарящото на действи-телните нужди на младите и модерно обра-зование и обучение.

Решителен привърженик съм на дълбоките, същностните промени в образо-вателната система и съответно съм против-ник на остарелите, ретроградни, анахронич-ни подходи, които по един командно-административен, тоталитарен и външен дидактичен маниер превръщат младите в обекти на груба инвазия, която не им позво-лява да развият най-ценното в своите уни-кални личности. Не мога да гледам с тъпо безразличие тази унифицираща система, която не признава човешката индивидуал-ност и самобитност, която без никакво неу-добство тъпче безусловното право на мла-дите да бъдат себе си, да отстояват суве-ренните права на личността си. Крайно време е тази обезличаваща система, която може да се сравни с нещо като "месомелач-ка на душите", да бъде прогонена от бъл-гарското образование. Пилеем най-ценния капитал, който нацията ни притежава – човешкият потенциал. Няма защо да се чудим защо нацията е бедна и унизена – и защо най-талантливите не остават в стра-ната.

От казаното става съвсем ясно защо човек с моите разбирания беше под-ложен на такъв груб административен те-рор, натиск и тормоз от страна на админис-тративно лице на отговорна длъжност, което

застана в позицията на охранител и защит-ник на плачевното статукво, имам предвид директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоян-ка Анастасова, ответница по това дело. Вместо да влезе в ползотворен диалог с човек като мен с оглед да обединим си силите в търсенето на най-добрите решения в интерес на учениците – различията в идеите и разбиранията са нещо естествено и благоприятстващо развитието! – това лице предпочете, в духа на един отречен от времето манталитет, да ме обяви за "опасен вредител", за "луд", за "некадърник" и за какво ли не още! Позволи си да поведе злобна компроматна война срещу мен, увенчана най-накрая със заповедта за мое-то уволнение от това училище. Всичките ми опити да поведа диалог, демократичен дебат по най-острите и горещи проблеми на училищния живот с оглед постигане на разбирателство се оказаха безуспешни. Бях изритан от училището по начин, който ме изважда завинаги от образователната сис-тема, бях уволнен по такъв параграф, че фактически съм лишен от конституционното си право на труд по специалността - не мога повече да упражнявам професията си на учител по философия.

Да оставим настрана това, че в не-поносимата психологическа и нравствена обстановка в училището, в което работих, имам предвид трите последни години, в които негов директор е г-жа Стоянка Анас-тасова, в резултат на напрежението, което трябваше да понеса, в опасна степен се изостриха здравословните ми проблеми (страдам от заболяване, спадащо към гру-пата на т.н. исхемична болест на сърцето) и то дотам, че бях инвалидизиран от ТЕЛК. Вместо обаче административният тормоз да отслабне, от този момент той се засили. В тази ужасна обстановка след инцидент (подхлъзване, падане и удряне на главата в бетонна стена) се стигна дотам, че получих обилен вътрешно-черепен кръвоизлив, заради който се наложи да преживея тежка животоспасителна операция с трапанация на черепа – за изваждане на получения хематом. Бях в 8-месечен болничен отпуск по възстановяване, но в момента на връща-нето ми на работа натискът и тормозът от страна на директорката вече стана направо неудържим, всекидневен, невероятно бру-тален. В тази обстановка ми се наложи да понеса и тежестите да водя друго съдебно дело срещу директорката Анастасова, поис-ках съдът да отмени наложено по-рано от нея дисциплинарно наказание "Предупреж-дение за уволнение", което и стана, на три съдебни инстанции, включително и във Върховния касационен съд, спечелих дело-то – и несправедливото и неправомерно наказание беше отменено. Този факт при-нуди директорката, в желанието ù за само-разправа и с оглед да ми отмъсти, чрез неправомерно водена компроматна война да скалъпи "мотивация" за уволнение, която

вече е предмет на настоящето съдебно дело. Шест месеца след завръщането ми на работа след болничните бях уволнен, и то тъкмо в навечерието на празника 24 май ми беше връчена заповедта за уволнение, само месец преди края на учебната година.

Дълбоко съм обиден от едно тако-ва неправомерно, грубо и несправедливо отношение и третиране на моята личност от страна на директора на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Призовах я на съд, та безпристрастното правосъдие да отсъди и да възстанови правата ми, тъй като, за жалост, висшестоящите длъжностни лица в образователната йерархия не си изпълниха предписаната от закона роля; те не само че не пожелаха да спрат безогледния адми-нистративен произвол, на който бях подло-жен, но някои от тях дори и подпомогнаха директорката да се разправи така безжа-лостно с мен.

Вярвам, че българският съд ще из-пълни своята възвишена мисия на блюсти-тел на справедливостта, правото, доброто и дори на самата поругана човечност. Благо-даря за вниманието, извинявам се за емо-ционалността, но тя е разбираема – пред-вид съдбовната важност за мен на това съдебно дело! ЗАБЕЛЕЖКА: Благодаря най-искрено на г-жа Мария Василева за голямата помощ, тъй като тя ми помогна да успея да се добера, след толкова много опити, до есенцията (същината) на цялата тази крайно неприят-на за мен история! Разбира се, ще бъда признателен и за всички други съвети по текста, който, разбира се, се нуждае от още "шлайфане"... НАИСТИНА, А КОИ МРАЗЯТ ДО СМЪРТ НАШАТА ТОЛКОВА СВОБОДОЛЮБИВА ЕВРОПА?

понеделник, 12 януари 2015 г.

Интересно е, че богослов-психиатърът, прорицателят и любимецът на медиите д-р Михайлов все пак не посмява да изплюе камъчето, което се върти в уста-та му: щом с "тази Европа е свършено", а "тази Европа" е Европа на свободата, на либералната демокрация, то тогава коя Европа трябва да възникне върху "отломки-те" й? Може би трябва да възникне една... сурова и тиранична Европа, може би следва

Page 44: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

44 да се появи една Европа, строена според кагебистко-"православните" догми на путин-ската доктрина? Може би трябва Европа да се откаже от "отровата на либералната демокрация", та да може с удвоена сила да се вкопчи в битката с радикалните ислямис-ти, с оглед да има шансове да спечели започналата "война на световете"?! Това камъче се върти в устата на богослова-психиатър, ала той все пак се удържа да го изплюе...

Интересно е, че очите на разни мохикани от всички страни, цветове и разц-ветки все повече ги боде този трън на "ли-бералната демокрация", на свободолюбието на Европа... тази "пуста и тъй опасна" сво-бода подмолно терзае и трови душите на пост-комуноидите от всички нюанси, цвето-ве, спектри и т.н. Явно не само ислямисти-те-фундаменталисти са намразили до смърт тази наша тъй свободолюбива Европа, а и много други техни "духовни събратя", които също така всеотдайно мразят духа на Евро-па, свеждащ се до една дума: думата сво-бода.

Наистина, възниква и един друг въпрос, прибавям го сега: дали пък не е дошло времето християнска Европа да покаже, че ненавистта и омразата могат най-радикално да бъдат победени с едно-единствено нещо: не с ненавист и с омраза, а само с... любов? Дали не е дошъл момен-та ний, европейците, да покажем, че е прав нашият толкова велик и мъдър Учител, чието учение е вдъхновявало и предците ни, и нас, които въпреки всичко смятаме, че само любовта може това, което нищо друго не може?

Горното написах на страницата си във Фейсбук по повод на Д-р Михайлов: Виждаме една намразена до смърт Евро-па, която трябва да осъзнае, че е във война

НА НАУКАТА НЕ Й Е ПО СИЛИТЕ ДА РЕ-ШАВА ВЪПРОСИТЕ НА ВЯРАТА, ЧОВЕЧ-НОСТТА И ПР., НАУЧНИТЕ ОБЯСНЕНИЯ НА ДУХОВНИТЕ НЕЩА СА НЕ САМО НЕ-УМЕСТНИ, НО И НЕЛЕПИ

понеделник, 12 януари 2015 г.

Как към кои ценности да се върнем? Към християнските!

Атентатите във Франция бяха ужасно събитие, което стресна позаспала Европа. Всички започнаха да си задават въпроса – къде точно сбъркахме, че се стигна дотам?

Споровете и полемиките бързо се прехвърлиха на политическо равнище. От една страна са консерваторите, които обя-виха, че доктрината на мултикултурализма, на политическата коректност, на приемстве-ността на всички видове култури, е претър-

пяла пълен провал. Консерваторите смятат, че Европа твърде много е станала постх-ристиянска. Опасно постхристиянска. И че трябва да се върнем към традициите на нашите бащи, към християнските ценности.

От друга страна са либералите. Сред тях има много образовани и грамотни хора и учени. Те побързаха да обявят, че всички религии са зло, че няма кой знае каква разлика между християнството и исляма (защото нали Стария завет изобилс-тва от примери за насилие).

И така, реших и аз да взема пози-ция по въпроса, защото в последните ня-колко дни спорът излезе извън разумните граници и се стигна до пререкания и обиди.

Вчера имах една дискусия с доста образовано и грамотно момиче, което смя-та, че аз съм излъгал в спора, защото казах, че са ме изкарали идиот. Всъщност, за какво става въпрос? Става въпрос за една статия с име „Защо религията е за тези, които не разбират науката?“, която предс-тавлява нашенска, родна интерпретация на научната публикация The Relation Between Intelligence and Religiosity, която е публику-вана в списание с доста висок импакт фак-тор… Само че това, което се опитах да обясня е, че нямам нужда от статии с им-пакт фактор, за да знам, че тенденцията наистина е такава – грамотните и интели-гентните хора се съмняват в постулатите и традициите и са по-малко склонни да вяр-ват. Но имам против такива статии да се размахват под очите на хората и макар че не го казват в прав текст (затова ме уличиха в лъжа), аз съм категоричен, че контекстът е твърде ясен – използват се под предлог да опишат вярващите колко са тъпи.

Или ако не са тъпи, съзнателно си затварят очите пред научните открития. Както пише моят приятел Божо: „Сещам се за един биолог, който роптае срещу хомо-сексуализма, макар че като биолог трябва добре да знае, че той не е човешко „откло-

нение“, а нещо което масово се среща в природата, и то не само при висшите видо-ве“. Всъщност, нали вече се сетихте за кой биолог става въпрос в неговия блог?! Малък жокер: започва със „С“ и завършва на „ве-тослав Александров“ :)

Философът Ангел Грънчаров ве-че реагира остро. Той казва: „Да съдиш пристрастно за неща, които не разбираш и то воден от своята предубеденост не е никакъв атестат за научност“. Всъщност, точно това е проблемът. Образованите атеисти са се вкопчили като в сламка, че масово вярващите не са с високо образова-ние, но пропускат да отбележат, че много от колегите в университетите са вярващи. За тях те са просто „отклонението“, щото нали във всяко стадо има мърша, значи сред интелигентните също има някои, които случайно са се подлъгали.

Прочети ДО КРАЯ МОЯТ КОМЕНТАР: Статията е полезна и поставя много въпроси, хубавото е, че е основа за добра, за пълноценна полемика или дискусия; разбира се, с една статия не може да се каже всичко, това е непосилна задача, тъй че тия всичките въпроси трябва да се поставят наново и наново, и то не в своята съвкупност, а поотделно, всеки да се огледа по-цялостно, задълбочено и основа-телно. Ще си позволя да се изкажа по някои от поставените въпроси, щото за мен като философ много от нещата изглеждат иначе: примерно, мен съвсем не вълнува, пример-но, проблема за това има ли "някакъв ген" на... хомосексуалността или също, да кажем така, дали склонността за правене на грехо-ве е "генетично предопределена". Тъй като има много и различни нива на вглъбяване в проблемите и когато човек стигне до по-високото, за него вече не е вълнуващо онова, което терзае душите на намиращите се на по-ниското. Освен това нека да не се заблуждаваме, че абсолютно всички въпро-си могат да се решат на полето на везде-същата наука, трябва да признаем, че много от тия въпроси, именно човешките, нравст-вените, духовните, въпросите на вярата и т.н. даже не могат да бъдат поставяни адек-ватно на научна основа, а камо ли пък да бъдат решавани "по-научному"; науката трябва да изостави неоснователните си претенции, че всичко може да обясни и че нейните обяснения, видите ли, били "най-меродавните", не, такава една претенция за изключителен научен монопол върху "всич-ки въпроси" е напълно неоснователна.

Просто на науката не й по силите да решава въпроси, които се пораждат на съвършено друга основа, научните обясне-ния тук, в сферата на чисто човешките неща, са просто неуместни, щото всичко има един по-богат и многоизмерен, неедно-измерен смисъл, който науката наистина не може не само да постигне, но и да проумее. Затова на мен са ми много симпатични

Page 45: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

45 някои учени от дадени частни естествен-научни сфери, които се изсилват да реша-ват с научни средства проблеми, който по същината си са извън науката, които са извъннаучни, примерно, са чисто религиоз-ни, философски, духовни или просто са човешки. Да, науката не е панацея и всичко не може да бъде обяснено по матрицата на научната парадигма, която съвсем не е "всичкообясняваща" или пък всемогъща парадигма. Има неща, които са необясними не само по научен, но и по всякакъв друг начин, тия неща обаче могат прекрасно да бъдат разбирани – със сърцето обаче, не с толкова самонадеяния и високомерен ум. В тази посока се увлича и авторът на анали-зирания текст, което е обяснимо – той е биолог по образование. За жалост, дейците на точните науки общо взето нямат качест-вена философска подготовка, което именно засилва усещанията и претенциите им, че всички въпроси могат да бъдат решени по научен начин и с научни средства, не, това не е така, иска се елементарна философска подготовка за да се проумее толкова просто нещо. Както, примерно, религиозните раз-бирания са неприложими в сферата на научните представи и обяснения, по абсо-лютно същия начин могат да бъдат оценени и научните обяснителни претенции когато са отнесени спрямо проблеми, които са философски, религиозни или, инак казано, чисто човешки. Но, за жалост, живеем във време, в което науката е така напреднала, че се е появило фалшивото усещане, че всичко, което не е обяснено или проумяно по научен начин, изобщо никак не може да бъде проумяно или обяснено; това обаче не е така, тази претенция и това усещане са неоснователни. Примерно, научните обяс-нения, ако се отнесат към проблеми на художествената сфера – на изкуството – звучат крайно примитивно, дилетантски, глупаво даже; същото може да се каже и в случаите, при които по философски въпроси се прилага научният аршин; е, науката и научните дейци най-вече трябва да проуме-ят, че науката има своите плодове когато се прилага в собствената сфера, а когато дръзне да излезе извън нея, тогава обясне-нията й изглеждат чисто и просто нелепо, безкрайно наивно, те просто са неуместни и уважаващият себе си учен в никакъв случай не би си ги позволил.

Разбира се, всеки човек има нак-лонност да мисли и на други плоскости, има и потребности от различно естество, също така се опитва да постига истината, която е валидна за други сфери, примерно художес-твената, философската, духовната по прин-цип. И там съответната традиция е постиг-нала много, просто човек трябва да е нап-реднал достатъчно в съответната сфера, за да придобие самочувствието, че може осно-вателно да се изказва или да съди. Тъй че е крайно време да се проумее поне ето това: религиозните въпроси, въпросите на вярата,

духовните въпроси, които човекът си зада-ва, не могат да бъдат решавани с научни средства, никакви илюзии в това отношение не можем да храним повече; това нещо трябва да бъде нещо като най-първа медо-тологическа аксиома. Впрочем, тази е теза-та и на моята философска дисертация, която съм издал като книга под заглавие-то "Учението за човека и формите на духа", писана преди повече от 25 години, останала си незащитена, впрочем.

Ще кажа само нещичко за да пояс-ня доколко неоснователна е претенцията на позитивно настроените учени и дори фило-софи, свеждаща се до това, че всичко тряб-ва да бъде обяснявано или само научно, или... никак. Науката е израз на едно чисто познавателно отношение на човека и света, свеждащо се до задоволяването на човеш-ката потребност да сме информирани за това, което е, такова, каквото то е, сиреч, до задоволяването на човешката потребност да знаем, да имаме знания за нещата – каквито са те сами по себе си, безотноси-телно към човека (доколкототова изобщо е постижимо). Но спрямо същите тия неща, за които можем да имаме разни познания, човекът може да се отнася и по коренно различен начин - примерно, можем да се вълнуваме от тяхната ценност за нас сами-те, можем да се опитваме да ги преживява-ме естетически, религиозно, философски, а това означава, че можем да се вълнуваме от постигането на тяхната ценност за нас самите, от постигането на техния жизнен смисъл; а това e чувстването, чрез чувст-вата. Този вторият, ценностният подход, е извъннаучен, щото, повтарям, науката се свежда до едно чисто познавателно коренно отношение; в науката човек иска да знае, но освен знания, на човека, за да бъде именно човек, са му нужни и ценности, и чувства, и субективни преживявания от всякакъв род; слава Богу, че ний, хората, не сме устроени така едноизмерно, както това се представя на научната парадигма, щото тогава кошма-рът, в който щяхме да пребиваме, щеше да бъде безкраен!

Има и едно трето коренно и чисто отношение на човека, освен познавателното и ценностното, и то е практическото – когато на основата на знанията и постигна-тия човешки и жизнен смисъл на нещата (чрез чувствата) ние си изработваме предс-тава-идеал за това какви могат да бъдат нещата с оглед на чисто човешките нужди и на основата на волята вече се опитваме да променим било света, сиреч, да го напра-вим по-човечен, било самите себе си да променяме в една или друга посока, и тази възможност съвсем не е за изключване. Та ето, духовните форми, които имат синтети-чен характер, сиреч, способни са да синте-зират в нещо цялостно и знанието, и чувст-вото, и нормите, идеалите за дължимото, човешкото и т.н., са именно изкуството, религията и философията; и науката, за

щастие или за жалост (зависи от настройка-та), оставайки сr монотична, чисто познава-телна единствено форма, съвсем не може да постигне това, което могат да постигнат и изкуството, и философията, и религията; а те могат да постигнат един значително по-богат смисъл, който просто не е по силите на научното третиране и трактуване, на научното обяснение и познание. Науката не може да разбере ония истини, които ни дават философията, религията и изкуство-то, всяко по своя си начин, тя се опитва всичко да обяснява, включително и неща-та, които принципно са необясними, не са постижими интелектуално, понеже смисъ-лът им просто не се побира в едно такова третиране; но онова, което умът не може да проумее никога, една друга и то чудесна човешка способност, каквато е вярата, го постига с лекота; по същия начин онова, което умът, колкото и да е самонадеян, не може да проумее, с лекота го разбира ра-зумът (явяващ се органон на философското постигане на истината, на постигането на истината с философски средства). Тия неща са така елементарни, ала ето, масово не се разбират, и то по причина на това, че в наше време, в резултат на бурния растеж на науката, тя е станала нещо като тиранин на съвременния човек, който иска всичко да проумее по научному; е, това няма как да стане, науката в тия сфери ни дава много жалки, направо мизерни резултати. И ако иска да се държи по-разумно, просто трябва да ограничи претенциите си. Просто ми е неудобно да повтарям неща, които един що-годе качествено образован човек би след-вало да знае, примерно, да е запознат поне с разбирането на Кант за антиномиите на чистия теоретичен разум.

Това исках да вметна. Уж кратко, то се оказа доста дълго. Както и да е. Който иска да разбере, ще му се наложи не само да го прочете, но и да го проумее основа-телно - с оглед да се ориентира в ситуация-та, характерна за т.н. духовна сфера, за която наистина всякакви хора могат да се изказват, но що-годе плодотворни резултати могат да се очакват само ако разполагаме с подобаващия за това инструментариум. Да се разглеждат чисто духовните въпроси през оптиката на самонадеяната "всичкоо-бясняваща" наука е все едно да се опитва-ме да поправяме часовник, разполагайки с... чукове, клещи и други инструменти и сечи-ва, които използва, да речем, автомонтьо-рът; е, знаете какъв резултат ще се получи тогава, нали се сещате?

Мисля, че поне за това ме разб-рахте.

Хубав ден ви желая!

БОЖЕ МИЛИ, КАКВИ ВПЕЧАТЛЯВАЩИ КОМУНОИДНИ ИДИОТИ Е ОТХРАНИЛА ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА!

Page 46: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

46

понеделник, 12 януари 2015 г.

Georgi Georgiev: Хa xa xa xa xa xa xa xa xa xa xa xa xa! Никола Григоров: Много болшевишка злоба, тотална липса на исторически позна-ния по истинската българска история, иди-отска руска пропаганда и много простотия! Болшевишки булемач! Nikolay R Malchev: Само като погледнета отдолу кой го е харесал (ЕрнестоЧе Гевара) Ясно за какво иде реч... А тоя червен гном няма какво друго да плямпа? Те това си знаят, братя били с ЧибуРашките... Бегай бри братята си бе, Гад! ИНТЕРЕСЕН КАЗУС, ПОСТАВЕН ОТ ЕГИ-ПЕТСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ АБДЕЛ ФАТАХ АЛ-СИСИ

понеделник, 12 януари 2015 г.

“Това мислене – и аз не казвам “религия”, а именно “мислене” – това тяло от текстове и идеи, които ние през годините сме сакрализирали до такава степен, че да се отклоним от тях вече е почти невъзмож-но, антагонизира целия свят... Възможно ли е 1.6 милиарда мюсюлмани да искат да избият останалото население на света – т.е. 7 милиарда – за да могат да живеят те? Невъзможно!”

“Аз казвам тези думи тук, в “Ал Аз-хар”, пред това събиране на учени и пропо-ведници – и нека всемогъщият Аллах да ми бъде свидетел в деня на Страшния съд... Това, което ви говоря, не можете да го усетите, ако останете в капана на своята умствена нагласа. Вие трябва да пристъпи-

те извън себе си, за да можете да го видите от една по-просветена перспектива.”

“Аз казвам и отново повтарям, че имаме нужда от религиозна революция. Вие, имамите, сте отговорни пред Аллах. Целият свят, повтарям пак, целият свят очаква следващия ви ход... защото тази умма (световната мюсюлманска общност) се раздира, тя се разрушава, тя се премахва – и тя се премахва с вашите ръце!”

Египетският президент Абдел Фа-тах ал-Сиси в своята реч пред университе-та “Ал Азхар”, най-прочутото ислямско рели-гиозно училище в света; президентът е дълбоко вярващ мюсюлманин, но ето, стиг-нал е до такива изводи – това какво ни показва и говори?

ПОХОДЪТ В ПОДКРЕПА НА СВОБОДАТА В ПАРИЖ

понеделник, 12 януари 2015 г.

Светът каза "не" на тероризма (ХРОНОЛОГИЯ + СНИМКИ)

МНОГО УМЕСТНО ПИТАНЕ, БРАВО!

понеделник, 12 януари 2015 г.

КОМУНИСТИТЕ СА НАПЪЛНО НЕНОР-МАЛНИ, ТОТАЛНО СА ПОБЪРКАНИ И ИЗВРАТЕНИ: НЕ МОГАТ ДА ДИШАТ АКО НЕ ЛЪЖАТ ПОСТОЯННО...

понеделник, 12 януари 2015 г.

ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА GÖÇ (ГЬОЧ – ДА ПРЕКРАЧИШ ГРАНИЦАТА, РЕЖ. И. НЕ-ДЕВА И А. ГЕТОВ) – 2010 Г.

понеделник, 12 януари 2015 г.

Абе не искам да казвам голяма ду-ма обаче бих си дал живота за България.

Толкова много я обичам. Обаче просто не ни позволяват да я обичаме, ей-това е – ей-това е което ни обижда...

Има някакво чувство, сърдит си просто – изгонили са те от България без някаква причина...

ЗАЩО АЗ НЕ СЪМ CHARLIE HEBDO?

Page 47: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

47

вторник, 13 януари 2015 г.

Уважавам възгледите на другите и тези, които се идентифицират с тях, но опитът на историята и здравият разум ми напомнят, че в името на свободата, равенс-твото и братството са били изклани също толкова хора, колкото и в името на религия-та. Достатъчно е да си припомним жертвите на Великата френска революция, която по мащабите си на екзекуции и зверства не отстъпва на тези в Ислямска държава – изобщо и в името на свободата и в името на Бог са се водили войни и са давани неоп-равдани жертви.

Едно от главните оръжия на сво-бодата е било пропагандата. Именно окари-катуряването на определени групи от хора в обществото насъсква масите срещу тях. При едно друго развитие на нещата не бих се учудил, разстреляните карикатуристи да са на страната на разстрелващите в името на едно по-свободно общество. Това се е случвало много пъти. В никакъв случай не бива да бъде подценявана силата на моли-ва и перото пред силата на автоматите "Калашников" - пропагандата без съмнение е по-силна. Автоматите са по-скоро отгово-рът на безсилния.

Аз не одобрявам това, което нап-равиха двамата братя, но и не вярвам в арогантната свобода, която проповядват вестници като CHARLIE HEBDO. Не разби-рам вулгарното подиграване като сатира. Тъй като аз се идентифицирам с мъчени-ческата смърт на Христос, в която вярвам и която постоянно е била обругавана и окари-катурявана в този вестник, по същия начин, по който тълпите събрани пред кръста на Христос са се подигравали с него, няма как да съм CHARLIE HEBDO.

Всъщност, следвайки логиката на тяхното разбиране за свобода и сатира, сега би трябвало да се подиграваме на тяхната смърт. Защо да не ги окарикатурим по един най-свободен начин? Аз обаче няма да го направя. Защо ли? Защото НЕ СЪМ CHARLIE HEBDO.

Написа: Димитър Пецов

КАТАСТРОФАТА – В ТОВА ЧИСЛО НАЙ-ВЕЧЕ НРАВСТВЕНА – НА ИЗЦЯЛО ПО-РОЧНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА У НАС Е СТРАШНА!

вторник, 13 януари 2015 г.

Тази сутрин, за разлика от всяка друга, се събудих доста късно, към 7 часа, един вид се "успах"; иначе всеки ден ставам точно в 5 и времето до към 10 часа предио-бед е най-плодотворното за мен време за работа, за писане най-вече; тази сутрин пак, разбира се, чух "будилника" (на джиесема), но го изключих и реших да "мързелувам" още в леглото по една-единствена причина - понеже часове наред, много дълго време изобщо не можах да заспя; а причината да не мога да заспя, въпреки изтощението, въпреки болестта си (настинал съм от ня-колко дни и все още не се оправям) е пак една-единствена: вчера се проведе съдеб-ното дело, заведено по мой иск, с което настоявам съдът да отмени заповедта за уволнението ми от длъжността преподава-тел по философия и гражданско образова-ние, издадена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Ще ка-жете "Какво толкова впечатляващо пък може да има в едно възскучно съдебно заседание?", е, оказва се, имаше вчера на това заседание в съда много вълнуващи неща; аз лично имам усещането, че бях на нещо като невероятен спектакъл, питам се на моменти дали не съм сънувал, дали това изобщо е било истина че се е случило? Е, истина беше, случи се. Ще се опитам по възможност накратко да разкажа какво по-точно се случи, доколкото то изобщо може да се разкаже и предаде.

Ако можеше да се направи видео-запис на самото съдебно заседание – аз на моменти се питам дали не трябваше все пак да предложа такова нещо и ако бяха разре-шили да се бях опитал да го осъществя със скромните си сили и средства – та ако сега разполагахме с видеозапис на това съдебно заседание, то щяхме да разполагаме с безценен "матр`ьял", точно фиксиращ нрав-ствената и психологическата ситуация, характерна за едно българско училище, а чрез него – и за цялата ни агонизираща от дефекти и недъзи образователна система. Уж се считам за някакъв "новатор" ала ето, не се реших да предложа този идея за ви-деозапис на съдебното заседание на съдия-та, въпреки че тази мисъл постоянно ми се въртеше в главата; с такова нещо щяхме да допринесем и за повдигане на авторитета на съдебната институция, и за засилване на интереса на обществото към проблемите на образователната система, абе облагите от

такова нещо, ако беше сторено и осъщест-вено, щяха да бъдат неизчислими. Е, не се реших и в резултат сега съжалявам безк-райно: загубите са невъзпълними, не могат с нищо да се компенсират. Много жалко. Както и да е. Всяко малодушие се наказва, в случая имам предвид собствената си сла-бост да не посмея да поискам от съда виде-озапис на цялото съдебно дирене.

Е, донякъде съдебният протокол ще компенсира страшната загуба за истори-ята: представяте ли си с какво огромно богатство щяхме да разполагаме ако имах-ме по някакъв фантастичен начин добит пълен запис на историческия съдебен про-цес на Сократ!!! Е, моля, не ме разбирайте криво, изобщо не се смятам за някакъв Сократ, но все пак моето съдебно дяло много прилича на Сократовото, аналогията изобщо не е външна, а е по същността на двете събития, двата съдебни процеса, моят и Сократовия, си приличат като две капки вода! Не се шегувам изобщо и ще се опитам да докажа мисълта си, колкото и да е рискован опита да се прави такава една аналогия. Ще опитам, какво пък пречи да опитам? Разбира се, разликата във време-ната е дала своя отпечатък, има и известни различия между двата процеса, но същина-та е една, е все същата.

Давам ви няколко опорни точки сами да опитате да постигнете същностната аналогия на двата съдебни процеса. Сократ бил обвинен от част от своите ученици, че с философстването си им бил навредил, бил им нанесъл някакви хипотетични нравстве-ни щети или вреди. Тази именно част от учениците на Сократ, които по някакви причини се изпълвали със злоба към Сократ (щото другата част от неговите ученици в същото време много го обичали и уважава-ли, също така му били и безкрайно благо-дарни за това, което е сторил за тях) сами го дали под съд, завели това историческо съдебно дело, което именно е един от най-значимите в културно отношение факти, останали от цялата древно-гръцка цивили-зация. Същото нещо го има и в моя съдебен процес, някаква част от учениците ми обаче не ме дадоха под съд, те просто започнаха да настояват пред директорката аз да бъда уволнен, изгонен от работа; и директорката, вероятно щото е голяма демократка, напра-ви нужното да изпълни този тъй сърдечен душевен вопъл на "онеправданите" учени-чески "народни маси". Трябва да отчетем огромната разлика в двете епохи: по време-то на Сократ не е имало "образователна система", не е имало и неизбежните за нея бюрократи, именно разните властници, директори, инспектори, министър на обра-зованието също дори не имало. По тази причина ако древногръцките ученици е трябвало, за да поискат смъртта на Сократ – да, представяте ли си, за "престъпления-та" на Сократ тази част от учениците му поискала смъртна присъда! - та значи е

Page 48: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

48 трябвало да се обърнат директно към съда, в наши условия учениците, на които аз, видите ли, съм им бил нанесъл някакви "вреди", за да постигнат целта си (предпо-лагам целта им и сега не е... убиването ми, все пак живеем в хуманни, в що-годе уж по-цивилизовани времена – дали?!?!) трябва-ше да се обърнат към всевластната и тъй блага с народа "демократична" директорка; по тази причина съдебното дяло биде заве-дено от мен, жертвата на административния произвол.

Има значи и известни различия между двете дела, но това са формални, несъществени различия, а същината е абсолютно една и съща, простете за чепа-тия израз. Та вчера в Районен съд в Плов-див се проведе съдебен процес, равностоен в почти всяко едно отношение със знамени-тия съдебен процес на Сократ, проведен в древната столица на демокрацията и култу-рата Атина, и при това... нито една, повта-рям, нито една медия не се заинтересува от него (имам предвид съдебния процес в древния Филипополис, не в древна Атина, разбира се!) и не направи нищо да го освет-ли, да го документира, да го запази за бъ-дещите поколения! Това пък обстоятелство показва колко сме назадничави в културно отношение, а най-вече и по отношение на културното ниво на наште медии; ако вчера в Пловдив, да допуснем, Азис бе решил да дойде и да осъществи публично възмож-ността човечеството да види, примерно, част от неговия тъй вълнуващ... гъз (просте-те за думата!), аз съм сигурен, че в Пловдив щеше да има такова стълпотворение от репортери и медии, каквото едва ли е имало онзи ден в Париж - заради оня същия поход в подкрепа на свободата, мира и каквото там още искате. Е, то и по времето на Сок-рат медиите изобщо не са се заинтересува-ли, по причина на това, че тогава медии изобщо не е имало. Е, имало е Агора, там, на площада, хората сами са си общували и сами са играели ролята на нещо като осве-домителни агенции и пр. – днес пък аз имам предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската об-ществена телевизия; значи и в това отно-шение имаме принципно подобие и покри-тие. (ОЩЕ – в блога)

ВИЖДАНИЯТА НА ХРИСТО БОТЕВ ЗА РУСИЯ И СЛАВЯНОФИЛСТВОТО

вторник, 13 януари 2015 г.

Карикатура на стр. 558, в притурка-

та на в. „Тъпан” (23 апр. 1870), осмива „ве-ликата идея на славянофилите”. Русия е представена като грамадна жена, която с единия крак е настъпила Полша, с лявата си ръка е сграбчила здраво Малорусия (Украй-на) за косата, а с дясната посегнала към България. Отдолу е приведен стих от Хомя-

кова, един от славянофилските дейци. На фона е дадена картина на обичайното за онова време наказание в Русия с 25 удара.

ГЕРОИТЕ НА МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ СА БИТОВИ АЛКОХОЛИЦИ, А ВСИЧКИ ОС-ТАНАЛИ СА ДРЕБНИ ДУШИЦИ С НУЛЕВО ЖЕЛАНИЕ ЗА РАЗВИТИЕ

ЯНУАРИ 14, 2015

Поради прекарана предишна без-сънна нощ тази вечер си лягам съвсем рано, „с кокошките“. Спал съм дълбоко няколко часа. Когато се събуждам констати-рам че е твърде рано за ставане (3 часа през нощта!), правя някакви опити отново да заспя, но явно това няма как да стане. Осо-бено след като в съзнанието ми оживяват разни образи, свързани с преживяното в предишния ден (предишните дни). Решавам да стана, мързелуването в леглото, пък и среднощните размисли в тъмното на спал-нята не са ми по вкуса: обичам да мисля пред компютъра, та евентуално да имам възможността да фиксирам откритото в писмени знаци. Нощем, когато целият свят спи, а само ти единствен будуваш, идват най-редките и най-прекрасните мисли на човека.

С влизането в компютъра (в интер-нет) забелязвам, че някой ми е писал на скайпа. Да, това е моят нов познайник, с когото предишната нощ разговарях за първи път – и който силно ме впечатли; ето какво ми е писал този човек: (ОЩЕ – в блога)

САМО ЗАКОНИТЕ И ПРАВИЛАТА ДАВАТ КОМФОРТА НА ЦИВИЛИЗОВАНА СТРАНА

сряда, 14 януари 2015 г.

Моят събеседник от скайпа, живе-

ещ и работещ в момента в Англия –

виж Героите на моето поколение са бито-ви алкохолици, а всички останали са дребни душици с нулево желание за развитие – ми отговори на писмото, което му писах рано тази сутрин. Публикувам по-долу и първия ни разговор с този човек, състоял се по-предишната нощ, а той се казва vladi:

Никога не съм умеел да водя раз-говори на вие така че аз също се извинявам. И започвам на нормален за мен език.

Бързам да ти разкажа какво преда-телство ми се случи. Точно от човека, в който се заклевах че ще ми прочете мисли-те. И дори няма да чака да го подканя за да тръгне с мен на война срещу неправдата. Точно този е човекът, който ме е вдъхновя-вал хиляди пъти. Карал ме е да се чувствам повече от другите само за това, че вярвам в доброто. И в добрите хора, а не в батковци-те с лъскави джипове. Този човек онзи ден се опита да ме убеди, че най-доброто дейс-твие, с което да помогнем на България, е бездействието. Всеки опит да поправим системата щял да има обратен ефект. И видиш ли по-добре да си кротуваме докато системата сама се оправи. И всъщност това е мисленето на 8 от всеки 10 души, които помолих за помощ в начинанието ми. Всеки ми казва че било безсмислено. И нищо нямало да се получи.

(ОЩЕ – в блога) ПОСТАНОВКАТА ЗА ЕДИН НАЙ-ВАЖЕН НРАВСТВЕН УРОК, КОЙТО С ЦЯЛАТА СИ НАГЛОСТ ДНЕС ЩЕ ИЗНАСЯМ НА ОТГО-ВОРНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЧИНОВНИЦИ ОТ РИО-ПЛОВДИВ

четвъртък, 15 януари 2015 г.

ЗАБЕЛЕЖКА: Този въздълъг текст го писах основно вчера, сряда, 14 януари, в ранната утрин, но поради огромността и дори величавостта на съдържанието, което се описах да изобразя с думи, аз се затрудних неимоверно и тогава не можах да го довърша; то подетата тема е на-истина страшно богата на смисъл, тъй че не е чудно, че се получи така. Предвид това аз вчера реших да не го публикувам, щото просто нямах време не само да го довърша, но и поне малко да го погледна, да го редактирам, да отстраня поне

Page 49: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

49 грешките, допуснати от бързане при писането. Наложи ми се да скоча от ком-пютъра и да бягам за автобуса за да не закъснея за едно много важно и знамена-телно мероприятие (вие ще разберете какво скоро). Вчера нямах време и настро-ение да погледна текста, пък се занима-вах в блога с други, не по-малко важни неща. Тази сутрин набързо прегледах непубликувания, ала написан текст и с малки корекции и добавки сега го пускам за публикация; разбира се, текстът има любопитно продължение, което тази сутрин явно съвсем не мога да напиша, и то по същата причина: съвсем не ми сти-га времето, с толкова много грандиозни неща съм се захванал, че повече от това не може да бъде! След около час трябва да почна да се стягам за предаването си в Пловдивската обществена телевизия, тъй че моля да ме извините за закъснени-ето в писането на моите тъй епични записки; ето сега и вчерашния текст, непубликуван досега (апропо, заглавието е съобразено с вчерашните събития, въп-росният "урок" в РИО-Пловдив вече беше изнесен, какво стана на него ще пиша съвсем скоро, живот и здраве да е само):

Да продължа все пак започнатото представяне на заключителното заседание на съдебното дяло, проведено на 12 януари, в което моя милост съди директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова с искане съдът да отмени нейната заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в това училище, в което съм работил не една или две, а цели 14 години. Вчера писах по темата – Катастрофата – в това число най-вече нравствена – на изцяло пороч-ната образователна система у нас е страшна! – но тя се оказа неизчерпаема, толкова богати впечатления от случилото се има, че и минимална част от тях не можа да се побере в едно есе. Та сега се налага да опитам да завърша някак темата, която обаче, както се оказва, има и интересно продължение. Е, ще започна с това, с про-дължението.

Какво се случи на самото съдебно заседание аз в основни линии вече казах, подробностите май са безинтересни за читателя – почувствах се оклеветен от свидетелите на ответницата по дялото,

именно директорката Анастасова. Особено от показанията на инспекторката по фило-софия на РИО-Пловдив А.Кръстанова, щото тя по начало би следвало да е отговорно лице на държавна служба, което не бива да си позволява суперлековатите твърдения, които тя дръзна да каже по мой адрес. Е, имаше и една друга свидетелка, дама на достолепна пенсионна възраст, която по благоволението на директорката Анастасо-ва още бива държана да учителства на редовно преподавателско място; та тази въпросната дама си позволи доста смехот-ворни задявки по мой адрес, имащи личнос-тен характер и накърняващи човешкото и професионалното ми достойнство, но този случай е по-особен, той е, така да се каже, по-комплициран, бих казал е по-тежък, има и известни "облекчаващи вината обстоятел-ства", примерно достолепната възраст на тази дама, та аз специално не бих се зани-мавал с него повече. Между другото, дирек-торката Анастасова беше представила пред съда списък с имената на своите свидетели, в който не фигурираше името на въпросна-та учителстваща дама в пенсионна възраст, но изглежда другите й свидетели (примерно педагогическият съветник на училището, млад човек, също така и една родителка, една майка на ученик от гимназията) по някакви причини не се явиха и ето, в пос-ледния момент явно се е наложило да бъде призована да услужи на благодетелката си тази същата дама на доста напреднала възраст. Както и да е, аз по-нататък за кури-оз и за разведряване на обстановката може би ще спомена някои от твърденията на тази същата особа, а сега да разкажа за очерталия се най-важен проблем, за който във вчерашния си очерк разказах най-накрая.

Тогава казах, че ми се появи идея-та да ида до РИО-Пловдив и да разговарям с началничката г-жа И.Киркова, както и с инспекторката по философия А.Кръстанова. Ей-така да отида там в качеството си на ангажиран гражданин-данъкоплатец, който е установил интересен казус: отговорен чи-новник на държавна служба, именно инспек-торката Кръстанова, си позволява да разп-ространява и то пред толкова авторитетна институция като българският съд, някаква крайно обидна, клеветническа по характера си, прекалено субективна информация от личностно и професионално естество по мой адрес, т.е. по адрес на човек, който е уволнен и изгонен по унизителен начин от образователната система, един вид е ост-ракиран от нея, превърнат е в нещо като неин дисидент; тази акция по моето уволне-ние е проведена от една самозабравила се администраторка, която дълго време е търсила начин да се разправи с мен, понеже явно не й е било приятна моята наклонност да критикувам управленския й подход – следите ли ми мисълта? – и понеже с нея имаме коренно разминаване в ценностите,

привърженици сме на несъвместими предс-тави за смисъла на образованието и т.н. (говоря за директорката Анастасова); та в цялата тази история инспекторката Кръста-нова, бидейки чиновник от по-висок ранг, понеже отговаря или курира, както казват руснаците, "философския фронт", сиреч началник е на философската гилдия в Пловдивска област, има по принцип задъл-жението да направи всичко възможно да не се случват подобни рецидиви на директорс-ки произвол по отношение на някакви, да ги наречем така, по-нетрадиционно мислещи учители по философия; да, ама не, инспек-торката Кръстанова вместо да си изпълни задачата по длъжност и по ранг, се включва самоотвержено във войната срещу препо-давателя по философия Грънчаров, която въпросната директорка, водена от свои лични страсти, е повела, значи възниква логичният въпрос "А коя ли е истинската причина за такова едно поведение на има-щата съвършено друго призвание (по длъж-ност) инспекторка?" (Я чакай да спра очер-таващото се бъде прекалено дълго изрече-ние и да почна да пиша с повече, но по-кратки изречения!).

Тъй, моля да следите внимателно мисълта ми. Вместо инспекторката Кръста-нова да каже на отчаяно и трескаво произ-веждащата и трупаща какви ли не компро-мати за мен директорка поне ето това "Ало, чакай, какво правиш, тия неща до нищо добро няма да доведат!?", щото в това време директорката се убеждава, че начи-нът да бъда уволнен е по възможно най-абсурдния мотив или "основание", а именно "липса на всякакви качества", "негоден да бъде учител" и пр., та точно тогава е бил момента инспекторката Кръстанова да изпълни ролята си и да спре тъй несмисле-ната атака по тази линия, същата тази инс-пекторка обаче тръгва с директорката да й помага да "доказват" някак отчайващо не-състоятелната теза за моята хипотетична "пълна некадърност". (Малее, и това изре-чение стана въздлъжко, абе защо ли не мога напоследък да пиша с по-кратки изре-чения, на какво ли се дължи този любопитен феномен?) ОК, правиха двете дами каквото правиха, примерно, инспекторката Кръста-нова, след като повече от 10 години нито веднъж не беше идвала да ме проверява как водя часовете си, когато един ден казах на директорката (тя пък за да ме "заклещи" в някакво нарушение си ме проверяваше кажи-речи всеки ден!) та като казах на ди-ректорката "Абе ти си ме проверявай всеки ден и пиши колкото искаш "протоколи", но понеже не си философ, не можеш да ми казваш как трябва да преподавам филосо-фия!", то тогава директорката през зъби промълви "Тъй ли, ще видиш ти!" и още на другата заран още в 8.00 часа заранта двете усърдни дами, инспекторката Кръста-нова и директорката Анастасова, мило усмихнати, ми дойдоха на първата "плано-

Page 50: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

50 ва" проверка, както онзи ден смело заяви пред съда свидетелката Кръстанова. Както и да е, да карам по-набързо, то тази възхи-тителна административна епопея не може да се опише и в няколко романа: след куп проверки на мои часове и много други ак-ции, организирани от фенки на инициатив-ната директорка (примерно, беше проведе-на и епохалната акция "бунт на съзнателни възмутени ученици срещу тъй лошия пре-подавател Грънчаров" в един-два класа!) в крайна сметка администраторката Анаста-сова най-сетне доби смелост и съчини ли-тературния шедьовър, наречен "заповед за уволнение", който аз по-късно ще обжалвам пред съда; интересно е обаче, че инспек-торката Кръстанова явно и в тоя момент не е усетила, че работата става "дебела" и дори, без основателно да осмисли ситуаци-ята, дава съгласието си да бъде свидетелка по делото, разбира се, на страната на под-съдимата, на ответницата Анастасова. И на самото дело вече дава ония куриозни пока-зания, които, естествено, подкрепят по начало абсурдната, сиреч изначално недо-казуема теза на директорката Анастасова за моята хипотетична "пълна некадърност".

Ох, аз вече оплесках този текст: едно обещах да пиша, пък написах съвсем друго! Но нали все се старая всичко да обясня, да проумея, да помогна на читателя да се ориентира в тази неописуема с думи джунгла от... абсурди, в която нищо не е както трябва! Нищо де, ще платя цялата цена на опита си да търся логос в хаоса, то тия неща не се прощават никому. Чакай обаче да зарежа опитите си да обясня нео-бяснимото – и да почна да "пердаша", тъй да се рече, по същността. Но човек едно предполага, съвсем друго се получава на дело; в писането, както и във всички други работи и изяви на тази живот човек само предполага, а... Бог разполага, казано спо-ред народната мъдрост. В общи линии, знаете, аз затова се осланям на максимата: прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Или: пиши както ти идва "изотвътре", пък каквото ще става, то именно и ще ста-не...

Моята мисъл е следната: инспек-торката Кръстанова по екстравагантен начин си позволи да потъпче служебния си дълг. Дори да се погаври с него. Тя, по принцип, е длъжна в качеството си на инс-пектор по философия да прави всичко че да осигури автономия и защита на преподава-телите по философия, които са изложени на риска да попаднат във всеки един миг под терора на директорския произвол. А дирек-торите в нашите училища са досущ същото каквото бяха комунистическите диктатори едно време: разполагат с пълната и неогра-ничена от никакви демократични лигавщини власт! Е, има и известни противотежести на тази опасност от директорска диктатура и това са въпросните инспектори и инспекто-ратите. Но ако те не си изпълняват ролята и

тогава работите отиват директно на поразия – както и стана в нашия случай.

Интересен е и един друг момент: аз като изследовател много се вълнувам от въпроса какво ний, гражданите, трябва да правим че у нас, в България като цяло, но и в отделните малки общности, да възникнат истински, реални, действителни демокра-тични отношения. Аз по начало съм си де-мократ, то това се дължи на моето свободо-любие, което за философите е задължител-но, е нещо като "светая светих". Ако не обича свободата един човек, той просто няма как да е философ. (Той и човек няма как да е, а какво остава пък да е философ!) Та в случая с вече многогодишното ми внимание върху случващото се в училищна-та общност на ПГЕЕ-Пловдив (читателите на този блог знаят, че в последните няколко години рядко има ден, в който аз да не пиша за епичните, направо епохални събития в тази общност) аз правя нужното, първо, да преподам един ценен урок по демокрация на въпросните склонни към произвол и авторитарност властници на чиновническо ниво, второ, да спомогна за промяна на съзнанията и манталитета на изявяващите се по един или друг начин в тази общност ученици и учители, а също и на родителите (зная много добре, че блогът ми се чете от всичките тия категории читатели), трето, направих нужното да задвижа и по-отговорните длъжностни лица и институции, като се стигне включително и до отговорния за образованието Министър, а и още по-високопоставени лица (примерно Премие-рът, Президентът дори, Омбудсманът и пр.); е, не сполучих, не постигнах кой знае какво или колко в тази посока, щото отговорните институции у нас по начало много трудно се задвижват за каквото и да било. Е, аз така или иначе "ора нивата си", сея, окопавам това-онова, плевя, абе върша си, колкото ми стигат силите, работата, ето, даже и съдът ангажирах по разнищването и разп-литането на въпросните прелюбопитни казуси и крайно затегнати възли. Които се заплетоха тъкмо заради това, че нито една отговорна административна особа от по-високо ниво не пожела да си изпълни роля-та и мисията по закон и по съвест, напротив, всичките действаха по изпитаната рецепта "Гарван гарвану око не вади!"; е, разбира се, щом става така, ще се наложи да изтрещят няколко "бушона", напрежението все някъде трябва да избие. И аз смятам, че един такъв бушон, който непременно ще изтрещи, е в

нашия случай... инспекторката Кръстанова. И другият бушон, по дефиниция се разбира, който трябва да изтрещи в съвсем скоро време, е... директорката Анастасова. Те, прочее, отдавна трябваше да са изтрещели вече, но по ред причини това още не се случило (засега). Но това съвсем не значи, че няма да се случи. Аз като намиращ се, дето се казва, "в окото на урагана", добре усещам това с всяко свое сетиво...

Ще дам един илюстративен при-мер, който ще хвърли допълнителна свет-лина върху целия проблем. В едно училище във Велико Търново (мисля, че е Природо-математическата гимназия, ама не съм сигурен и нямам време сега да правя про-верка) се случи абсолютно същата история: учителката по философия Антоанета Чо-банска бива подета от новоназначена ди-ректорка за... уволнение, то ний, философи-те, ако наистина сме философи, винаги по принцип трябва да сме все на дулото на топа; иначе сме не философи, а... мижитур-ки. Абсолютно същият сценарий за адми-нистративна разправа с неудобния на ди-ректорката учител се разиграва и там: бунт на ученици, учителката по философия "не зачитала личността на учениците", "лошо и неправилно преподавала", оплаквания, жалби и пр., инструментариумът за такива разправи е ясен и прост. Да, ама в Търново си изпълниха ролята и синдикатите, и... инспекторът по философия, и самото РИО, те не допуснаха да заиграят по свирката на директорката в намерението й да се разп-рави с неудобния преподавател, е, и там се стигна до крайности, учителката по фило-софия даде директорката под съд, по досущ същия начин като мен спечели дялото и на трите инстанции, а в най-решаващия мо-мент се видя принудена да обяви... гладна стачка с искане за оставка на самозабрави-лата се директорка. Е, РИО се наложи да уволни директорката, особено когато и синдикатът заплаши със стачка; в Пловдив, в моя случай, понеже нито синдикатът си изпълни ролята, нито инспекторатът благо-воли да си изпълни задачата по закон, се стигна до обратния резултат: жертвата на директорския произвол, именно моя милост, биде посечена, а пък ентусиазираната инс-пекторка Кръстанова се вдъхнови дотам, че ето, стигна дотам и пред съда да се опитва да танцува по свирката на директорката! Разбира се, то е хубаво човек да обича танците, ама като се натанцуваш и наподс-качаш хубаво, пак в един момент ще ти се наложи да стъпиш на грешната земя – пла-щайки и целия разход за удоволствието, разбира се.

Мама му стара, днес хич не ми върви в писането, може би щото преди това писах друг текст по значително по-приятна тема. Е, тази тема, сами виждате, е и неиз-разима с думи – толкова е преизобилна на смисъл, че повече от това не може да бъде. Но съм се захванал вече, ще трябва да

Page 51: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

51 направя нужното да кажа поне най-главното. А всичко дотук е само нещо като... въведение! Майчице, какъв кошмар, абе какво става днес бе - нима е толкова гран-диозна темата, дето ме е вдъхновила?! И тъй, ще сменя маниера. Ще почна да пиша инак. Ето как.

Вчера отидох да разговарям в РИО-Пловдив с началничката. С мен дойде и един приятел, за да ми бъде нещо като свидетел. Г-жа И.Киркова ни прие. Помолих да покани г-жа Кръстанова, нея обаче я нямаше, по друга работя някъде била. По-канен бе друг експерт и аз си изложих ми-сълта пред аудитория от четири човека; ето вкратце тази моя пуста мисъл.

Първо помолих г-жа Киркова да ми съдейства когато г-н Министърът на образо-ванието дойде в Пловдив да спомогне за провеждането на обещаното от проф. Танев интервю за моето предаване по Пловдивс-ката обществена телевизия. Тя обеща, по този начин намали донякъде страховете ми, че когато Министърът на образованието пристигне, пловдивската образователна администрация ще направи така, че той "просто да няма време" да дойде в телеви-зията и да разговаря пред камера с мен. Ще видим де, този въпрос още е висящ, но да се надяваме, че ще се реши. Факт е, че Министърът обеща да даде интервю в пре-даването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", но колко му е и да забрави за това, те, министрите, имат много работа и дават много интервюта, че е съвсем човеш-ко да забрави.

По втория момент от моето изяв-ление заявих горе-долу следното. Почувст-вал съм се оклеветен от изявленията на г-жа Кръстанова, инспектор по философия, която пред съда се увлече дотам, че каза куп крайно съмнителни, недоказуеми, по-дозрителни и пр., ала в същото време изк-лючително недоброжелателни, дори зложе-лателни, преднамерени, предубедени и затова обидни за мен неща. Примерно ето тези: - Часовете на А.Г. по философия били "ед-нотипни", той смесвал теми от различни предмети и общо взето си "въртял" в часо-вете само няколко теми и по психология, и по етика, и по философия; абе държи се явно като "старите баби, които едно си знаят, едно си и баят"; разбира се, не мога да цитирам точните думи на г-жа Кръстано-ва, предавам обаче постигнатия от мен смисъл с възможно най-изразителни подб-рани от мен думи, с оглед краткостта; щом излезе протокола на съда, аз тогава вече ще мога да цитирам съвършено точно, стига все пак казаното да е протоколирано срав-нително пълно, но да се надяваме, че ще е така; - Ангел Грънчаров не само в последните години, ами и "по принцип винаги" все си е

бил лош, неспособен учител, щото г-жа Кръстанова докато още не била инспектор-ка, а била само учителка, била чувала от някаква негова ученичка колко "лош учител" бил тоз Грънчаров; пък дори и предишният инспектор бил споделил в частен разговор с нея, че и преди 15 и повече години "пак било имало много жалби" срещу същия този Грънчаров (моля, не мислете, че си измис-лям тия неща, нито пък иронизирам!), таки-ва бяха "аргументите" на нашата философ-ска свидетелка, с които тя "доказа" тъй "несъмнено", както сами е убеждавате, своята теза за моята "изначална и неизмен-на некадърност"; - Ангел Грънчаров по начало явно е някакъв "страшно неприятен темерут", който посто-янно обижда учениците и изобщо не може да се разбере с тях; никакъв смислен разго-вор с тях той не може да проведе; ученици-те го питат нищо, той почва да усуква, че не знае, че не ще да отговаря, нищо чудно пък и наистина да не знае, което е непростимо за един учител: учителите трябва всичко да знаят; учителят трябвало било да казва на учениците "цялата истина", а Грънчаров ми се правел на интересен и по тази причина тормозел учениците сами да търсят истина-та, което създавало напрежение и диском-форт у тях, изнервяло ги; що Грънчаров се инатял и не искал да каже истината на учениците г-жа Кръстанова или не разбира-ше наистина, или се пък преструваше, че не разбира, с оглед на това да ме опише пред съда като някакъв "пълен олигофрен" и най-вече като "темерут", който просто е чудно какво изобщо дири в едно българско учили-ще; - "Върхът на черешката" от показанията на поувляклата се в художествено-фантастично пресътворяване на реалности-те на тъй мръсния живот инспекторка беше този сюблимен момент: тя била проверява-ла всички учители по философия и по нейна преценка лицето Ангел Грънчаров "очевид-но бил най-неспособния", един вид стоял "най-долу по способности", абе точната дума сега не мога да а възстановя, ще видим доколко е успяла да опише този момент секретарката на съда, но тъй ласка-телният за мен смисъл беше точно този: Грънчаров носи палмата на първенството по некадърност в цялата така голяма Плов-дивска философска губерния! - Грънчаров даже изобщо не си... подготвял уроците и вероятно даже не четял "офици-алните държавни учебници", мързяло го да преподава по тях, което е функция на това, че го мързяло да ги чете, в резултат на което не преподава нищо в часовете, ами тормози учениците да учат по неговите собствени помагала, които, другари, да не забравяме, не са утвърдени от МОН, един вид са апокрифни и затуй използването им

е абсолютно забранено; помагалата на Грънчаров г-жа инспекторката ги била виж-дала, но не се е унижила изобщо да ги чете, което обаче не й пречело да има крайно негативно мнение за тях по простата причи-на или по "дедуктивното допускане", че толкова лош преподавател явно изобщо не може да напише нищо свястно, камо ли пък някакво свястно учебно помагало; - Претенцията на Грънчаров, че преподава по "сократическия метод" била напълно основателна - щото Грънчаров по принцип изобщо нищо и не преподавал; той явно и не владеел "сократовия метод", щото даже и плямпалото Сократ все пак на нещо е научавал учениците си, докато Грънчаров - и това е уникално! - абсолютно на нищо не ги е научил, г-жа Кръстанова даже един вид се закле, че учениците на Грънчаров "оче-видно" не знаят нито едно "философско понятие", да не говорим за всички ония понятия, които са в "държавните образова-телни изисквания", учениците на Грънчаров поголовно не знаели никакво понятие, Грън-чаров даже не ги бил научил да пишат и есета, уж се правел на свободолюбив, уж се правел на "писател" (подигравателна гри-маса), ала ето, дори и есета да пишат него-вите ученици не могат, не умеят, как това нещо го е установила тъй провидящата инспекторка изобщо не се разбра, ама тя иначе си го знаела (нищо чудно да има ясновидска дарба!); а, да, щото нито един ученик на Грънчаров не бил участвал във философската олимпиада, да, затова ще требва да е основателен извода, че нито един ученик на Грънчаров изобщо не умее да пише есета; а, има и един потресаващ довод в тази посока, г-жа Кръстанова спе-циално акцентира на него: някакъв ученик бил отишъл в инспектората да се жалва, че Грънчаров му бил писал... петица на някак-во есе; г-жа Кръстанова прочела есето и установила, че според изискванията на висшата чиновническо-бюрократична обра-зователна премъдрост премъдрост (ДОИ) есето на тоз ученик не заслужавало и... тройка! Абе какво да говорим повече, Грън-чаров явно на нищо не е могъл и да научи учениците си де, то по тази причина как да можем да очакваме, че таман пък на писане на философски есета ще да ги научил.

Имаше още други подобни знаме-нателни моменти в показанията на г-жа Кръстанова, които сега обаче не мога да възсъздам. Жалко е, че не сетих да си пра-вя записки, аз откъде-накъде да съм пред-полагал, че чак такива сюблимни твърдения ще се наложи да чуят ушите ми?! Още вед-нъж да подчертая, че горното изложение на тъй бляскавата "аргументация" на г-жа професионалната експертка по философия не предава нейните точни думи, а се опитва да намекне за смисъла, който се криеше в нейното иначе прецизно от гледна точка на

Page 52: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

52 изкуството на административното нищоне-казване изложение; ако сте забелязали, административният стил се свежда до това с много думи да кажеш... абсолютно нищо, но моя милост, понеже доста съм напред-нал в литературно отношение, умея да разкодирвам безпогрешно смисъла и в най-безсмисленото на пръв поглед и хептен нищонеказващо изказване на администра-тор. Е, разбира се, всички в залата в крайна сметка се убедиха от думите на г-жа Кръс-танова, че лицето Ангел Грънчаров просто е безкрайно чудно как изобщо е попаднало в системата на иначе така бляскавото ни образование, то явно най-вероятно е взето "направо от улицата", нищо чудно Грънча-ров да е някакъв мошеник, който, възможно е, и диплома по философия да няма, абе какво да говорим повече, той явно е несре-щан или рядко срещан "пълен некадърник", по тази причина най-справедливо е уволнен и изгонен най-после - след като е допуснал да нанесе такива страшни поражения на многострадалното главно заради него бъл-гарско образование! Това в резюме е точни-ят смисъл, който г-жа Кръстанова положи неимоверно героични усилия да внуши на уважаемия съд, разбира се, в доста по-замаскиран вид, аз слушах всичко това втрещен, г-жа Съдията на моменти се хва-щаше от удивление за главата, а пък самата директорка г-жа Анастасова тъй мило и с нескривана благодарност гледаше своята добра ученичка и сторонничка на каузата й, че в най-сюблимните моменти се усмихва-ше с възможно най-презрителната гримаса, която изобщо можеше да изобрази нейното тъй многострадално, но вече с пълно право ликуващо лице.

Е, спирам дотук, че тоя текст, както съм го започнал, изглежда изобщо няма да свърши. Няма надежда да свърши. Но то е и разбираемо де, нима може да завърши успешно някакъв текст такъв доказан нека-дърник като мен, който дори и за някакъв си там смотан даскал по философия не става?! Тази квалификация, дадена ми от г-жа инс-пекторката и то не къде да е, а пред най-достолепната институция, именно съдебна-та (а пред нея, знаем, се говори истината и само истината, пред нея лъжи, камо ли пък клевети, е забранено да се говорят!), щом е казана пред съда, изглежда е вече "несъм-нена" и "доказана" истина, което пък, стран-но защо, вече ме освобождава от каквато и да скрупул при писането: ами некадърникът, доказаният некадърник като мен, може да

си пише вече както си иска, съвсем свобод-но, виждате ли какъв е съвсем неочаквани-ят, тъй да се рече, бонус в крайна сметка от толкова решителните твърдения по мой адрес на инспекторката по философия Кръстанова, заявени не пред някаква среща на кварталните клюкарки, а пред... българс-кия съд?! Аз, знаете, няма да се спра да не се възползвам от такъв един бонус, щото винаги съм се стремял към пределната свобода – за мен свободата наистина е най-святото, най-драгоценното, най-необходи-мото за живота ни.

Та подхвърлих по-горе, че реших да ида в инспектората (РИО-Пловдив) и да запозная началничката на инспекторката г-жа Кръстанова, именно г-жа И.Киркова с тези тъй въодушевили ме нейни подвизи в окончателното доокалване и досъсипване на моята личност, на моя авторитет, на моето лично достойнство и дори на профе-сионалната ми чест. По простата причина, че бидейки просто човек (да не говорим че съм и гражданин с целия обем от права, да не говорим също и за това, че бидейки философ, съм научен да ценя най-вече все такива "вятърничави неща" като истина, свобода, достойнство, морал и т.н.), та значи бидейки само и просто човек и лич-ност, аз имам суверенното право да възроп-тая срещу подобен род квалификации по мой адрес, имам също така правото да се почувствам обиден и оклеветен, особено пък след като 32 години от живота си посве-тих на българското образование, 32 години от живота си работих на неговата тъй бу-ренлива, камениста и суха почва или нива. Та воден от такива едни идеалистични и духовни по естеството си импулси (аз съм си такъв, тия неща за мен много значат), аз реших да отида значи в РИО-Пловдив и да разговарям с инспекторката Киркова за случилото се, да я информирам за тъй нравствените, няма що, подвизи на нейната служителка, на която, между другото, по ирония на съдбата и аз самия, като българ-ски данъкоплатец, съм нещо като неин... работодател! Разбира се, не можах да се удържа да не се възползвам и от открилата ми се възможност да изнеса и на г-жа Кръс-танова, и дори на г-жа Киркова, един поле-зен по моето възприятие нравствен урок, е, вярно, аз може да съм "доказано некадърен" философ и учител, но това не ми пречи да продължавам да упражнявам все някак, според условията, своята учителска профе-сия; нека да ми бъде "некадърен" урокът, то я ясно, че некадърните учители могат да изнасят само некадърни уроци, но аз реших непременно да изнеса такъв един практичен и приложен нравствен урок на въпросните администраторки от образованието. Е, обадих се на един мой приятел да дойде с мен, да присъства на открития ми урок в РИО-Пловдив и към 14.00 часа ние двамата се отправихме към сградата на РИО-Пловдив, която е срещу Джумая джами, от

другата страна на Римския стадион, няма начин да не знаете това място.

Е, отидохме и разговаряхме с ува-жаемите служителки на образователната институция. Г-жа Кръстанова, за жалост, не беше на работното си място, по причина на това, че била служебно ангажирана на друго място. Не ми се щеше да изнеса урока си само на г-жа Киркова, затуй с нея заедно обсъдихме ситуацията и решихме да пока-ним друга една инспекторка, близка на Кръстанова, трудеща се на съседно на нейното бюро, да присъства на разговора и след това да има добрината да извести за случилото се своята колега и приятелка; това и сторихме. Аз си изнесох урока, разка-зах си и пледоарията, имаше и кратко об-съждане, в което главно се изказа, тъй да се рече, "ученичката" Киркова, уважаемата началничка на инспектората (да ме проща-ва, че я определям така, именно като "уче-ничка", но къде пък е доказано, моля ви се, че началниците от образованието, пък дори и самият Министър, да не могат да получа-ват някакви уроци от хора като мен, които са така напреднали в тази област, след като аз примерно 32 години друго почти не съм правил освен това: да изнасям разни уроци, и то на какви ли не аудитории, примерно, случвало ми се е още преди 1989 г. да изна-сям лекция на... пловдивската колегия на... прокурорите, на държавните обвинители, ако някой ме подсети, мога да разкажа за този свой паметен урок в блога си!). Та значи изказа се на този специфичен урок или да го наречем просто "опит за събесед-ване", дискусия и пр., и то по важни според мен въпроси, изказа се главно г-жа начал-ничката Киркова, с която, по моето възприя-тие, постигнахме едно удивително... едино-мислие. Тя, примерно, също твърдо заяви, че е недопустимо да се накърнява така грубо професионалния престиж на един човек, какъвто и да той, тя също призна, че личното достойнство на човека съвсем не е нещо като "салфетка", която, след като я омацаме както си искаме с разни мръсотии и гадости, след това можем да я изхвърлим в коша като нещо съвсем непотребно. По-чувствах, че на г-жа Киркова ситуацията, в която аз се оказах, именно да се почувствам оклеветен по безпардонен начин, на нея лично, като емпирическа личност, й е на-пълно позната, тя самата, прочее, си позво-ли да сподели, че и с нея било постъпвано по досущ същия начин, тъй че това, за което аз говорех преди малко, й било напълно познато, бидейки лично преживяно. Та, тъй да се рече, стигнахме с г-жа Киркова и конс-татирахме удивителна, бих казал, близост на възгледите по тези въпроси. Самата г-жа Киркова, водена от импулса да щадим всяко човешко достойнство, предложи на следва-щия ден в ранната утрин, още в 9.30 часа, в инспектората моя милост пак да дойде, отново да разговаряме по същата така важна тема, но този път в дискусията да се

Page 53: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

53 включи и самата г-жа Кръстанова; аз приех за разумни доводите й в тази посока и сре-щата беше разтурена с оглед на следващия ден да се проведе отново, вече в пълен състав на присъстващите – и на дискутира-щите.

Това в общи линии се случи във вторник след обед в РИО-Пловдив. А какво ще се случи днес, сряда, на назначената вече среща от 9.30 часа аз ще ви пиша допълнително. А сега трябва да скачам, че времето напредна, трябва да бързам да не окъснея на самата среща. Чао, хубав ден ви желая, аз бързам за... урок, този пък ще изнасям урок, и то не какъв да е, а нравст-вен урок и на своята тъй безпощадна съд-ница, именно инспекторката по философия в РИО-Пловдив. Аз, знаете, съм наглец, вече като "доказано долен човек" стигнах до нивото да имам свободата да правя какви ли не "екстравагантности", е, сега успях да си уредя урок в... самото РИО-Пловдив, и то пред толкова високопоставени... "ученици" (като шефката на РИО и инспекторката по философия!), аз в тази дума, именно в думата "ученици" не виждам нищо унизи-телно, нали няма нищо унизително в нея, а, вий как мислите? Всеки от нас през целия си живот може да се изявява и като ученик, и дори като учител, дори и да няма специ-ална учителска квалификация, нали така? Е, аз, макар и с учителска квалификация и то на най-високо официално доказано ниво имах късмета да бъда обявен от една усър-дна администраторка на училище за "пълен некадърник" и, респективно, бях уволнен, фактически се опитаха да ме лишат и от преподавателски права.

Но понеже съм си възнагличък, ето, откакто съм уволнен, почнах да препо-давам философия не на кой да е, а на... целия град Пловдив и на областта, подех да водя философско предаване в Пловдивска-та обществена телевизия, по този начин се уредих "ученици" да са ми много и всякакви хора, а пък днес, с цялата си наглост, дръз-нах да стигна дотам да се уредя да изнасям урок, и то не какъв да е, а нравствен, на самата началничка на РИО-Пловдив, дори и на самата инспекторка по философия! Та така, такива ми ти работи се случват в чуд-ното ни отечество, където тепърва имаме много да се учим и на демокрация, и на етика, и на човещина, и на каквото си искате още. Хайде да слагам точка, е каквото съм плямпало, съвсем ще окъснея за... урока си! Бързам за урок, чао, бъдете и вий, драги ми читатели, добри и търсещи истината учени-ци – пък дори и "учител" да ви е такъв "пос-ловичен некадърник" като мен, като моя милост!

БЪДЕТЕ ПО-СМЕЛИ, БЪДЕТЕ ОТГОВОР-НИ ГРАЖДАНИ, НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НИКОЙ ДА ВИ ПОДЦЕНЯВА И ДА ВИ ОЩЕТЯВА!

четвъртък, 15 януари 2015 г.

Днес ще се проведе поредното из-лъчване на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", на преда-ването, което моя милост води в Пловдивс-ката обществена телевизия. Знаете, то започва днес от 11 часа, можете ако искате да го гледате (това може да стане и онлайн на сайта на тази телевизия). Днес в съзна-нието ми се мержелее една такава тема:

Каква е "ползата" от духовните неща?

Аз смятах да определя темата по иначе, именно Каква е "ползата" от фило-софията?, ала ми се стори, че е по-добре да разширя обсега и да говоря за духов-ността изобщо, в тази т.н. "духовна сфера" освен философията се включват по право и религията, и изкуството. Те заедно - и фи-лософията, и религията, и изкуството, тия толкова велики, възвишени и грандиозни духовни форми на човечеството! - заедно изпълняват една неизразима с думи, но не по-малко грандиозна (що ли ми се върти тая дума така настойчиво в съзнанието?) ду-ховна роля или мисия. Темата за духовното ми е много близка, от най-ранни, младежки години, упорито съм провеждал изследва-ния в тази област, моята дисертация е именно на темата "Учението за човека и формите на духа", да не говорим за това колко много след това съм мислил и писал па нея. Затуй с право смятам, че това след-ва да е най-основна, в някакъв смисъл постоянно присъстваща в предаването тема. Е, днес ще обясня защо така мисля, ще се опитаме да обсъдим какво е духът, какви са тия т.н. "духовни неща", как човек може да се причасти към тъй възвишеното и прекрасно царство на духа, сиреч, другояче казано, към вселената на духа, към Божието царство, именно царството на Духа и Бога.

Има безброй въпроси, които си заслужава да се обсъждат по тази тема. Днес ще опитаме да направим въведение в нея. Ще поговорим, аз ще разкажа някои неща, ще се опитаме заедно да вникнем, да се замислим по-сериозно. Живот и здраве да е само, щото съм настинал от известно време, тази пуста настинка не си отива, ето, още и кашлям, и едва дишам, да видим де, да се надяваме, ще издържа в предаването,

а преди това все пак ще взема да ида до лекаря си, щото ми се вижда необичайно толкова време пустата настинка да не си иде. А температура сякаш нямам, странна работа...

Ще завърша с една своя идея, коя-то ми се върти от известно време в главата, ето, днес смятам да я поставя (между дру-гото) и в предаването, и ето тук, в блога си. Става дума за следното.

Пловдивската обществена телеви-зия, телевизията, ръководена от толкова талантливия и прекрасен като човек журна-лист Евгений Тодоров (аз съм убеден, че един ден за неговата телевизия ще се пише в учебниците по журналистика, той прави нещо страхотно, равностойно на личностен, духовен и граждански подвиг!) аз лично не мога да я гледам по телевизора си в къщи, щото доставчикът (Виваком) ми предоставя цели 160 канала, огромната част от тях изобщо, ама изобщо не ме интересуват и не ги гледам, но една от малкото (да не кажа единствена), по моя преценка, истински стойностна телевизия, Пловдивската об-ществена, я няма! Няма я и толкоз. За смет-ка на това имам телевизии, които никога няма да пусна, никога няма да гледам. За мен това изобщо не е справедливо.

Аз попитах и г-н Тодоров, и други собственик защо тия доставчици не са включили ПО-тв в списъка си, отвърнаха ми, че това струвало много пари, които ПО-тв не може да си позволи. Не зная колко хиля-ди евро годишно или дори на месец, не помня точно. И ето, разни телевизии, които не заслужават да бъдат гледани, си плащат и биват доставяни услужливо, а пък качест-вени телевизии като ПО-тв биват фактичес-ки цензурирани, крити от зрителя, това нещо е равностойно на "пазарна цензура", на пазарен диктат, това, в крайна сметка, не е демократично. Но ми се струва, че ний, зрителите, не бива да се примиряваме с такова нещо, щото то ощетява именно нас. Убеден съм, че ако ПО-тв почне да се дос-тавя чрез цялата национална мрежа но големите доставчици, тя скоро заслужено ще стане една от водещите и богатите телевизии, а след това вече може да си плаща пустата такса за доставчиците. И те ако имат акъл, ще я пуснат първо, за годи-на-две, като бонус, та после да могат да започнат и да печелят от нея. Ето какво смятам, че ние, гражданите, можем да нап-равим като начало - за да дадем един урок на тия алчни пишман-бизнесмени, по-скоро... глупави акули, които ощетяват най-вече нас, гражданите.

Аз примерно смятам още днес да напиша едно официално писмо до достав-чика си и до поискам включването на ПО-тв в техния списък от доставяни програми. Ще обясня защо искам това, защо то е наложи-телно според мен. Ще им заявя категорич-но, че ако не се съобразят с моята позиция, аз съвсем скоро ще прекратя договора си с

Page 54: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

54 тях. (Разгеле, срокът на договора ми изтича тия дни!) И ще мина на доставчик, който доставя ПО-тв. Има такива кабелни опера-тори, които обаче доставят програми само на територията на Пловдив и съседните села и градове. Това обаче не е достатъчно според мен. Тази телевизия заслужава повече, по-голямо разпространение, за което трябва да й помогнем ний, зрителите. Ний, гражданите, можем да направим много в тази посока. Щото ние, клиентите, сме най-важните – и ще бъдем глупаци ако не се възползваме от правата си.

Но ще направя затова и още неща. Ще публикувам писмото си до виваком в блога си и ще призова читателите на своя блог да изпратят аналогични писма до свои-те доставчици. Ще призова за това и зрите-лите на ПО-тв, като ще ги помоля да пого-ворят по въпроса със своите съседи, които не гледат ПО-тв като мен, нищо че са плов-дивчани – просто щото техните доставчици, ламтейки за пари, не са включили тази телевизия в списъка си. Това не е справед-ливо и тази несправедливост трябва да бъде поправена. Ще мислим по-нататък какво още можем да правим, за да упраж-ним натиск върху доставчиците на телеви-зии с оглед да включат ПО-тв в списъка на доставяните от тях програми. Тази е идеята ми, апелирам – ако смятате, че имам право да мисля така – да ме подкрепите, то това си е вече ваша работа.

Хубав ден ви желая! Бъдете по-смели, бъдете отговорни граждани, не поз-волявайте никой да ви подценява и да ви ощетява! Позволявам си с този призив да ви поздравя днес, ако искайте ме послушайте...

ПСЕВДОДЕМОКРАТИЧНИ И РУБЛОФИЛ-СКИ ЛИГАВЩИНИ ПО ПОВОД ПОСЕЩЕ-НИЕТО НА ДЖОН КЕРИ

четвъртък, 15 януари 2015 г.

Тая сутрин беше някакъв кошмар! Нали уж имаме вече реформаторско управ-ление?! Нали уж полицейщината в София беше в историята?! Кво става тук, драги зрители – 45 минути не мога да стигна на работа, от едно до друго място в центъра, защото на някой му скимнал да затвори целия център – от 5-те кьошета до Орлов мост, че и отвъд него!!! Що за малоумие е

да обикаляш непрекъснато из уличките, за да намериш някоя случайно отворена!

А, и да не забравяме... нямаш пра-во не само да преминаваш, но и да си отво-риш и джама. Не ме интересува кой е до-шъл на визита, аз не смятам, че заради който и да е трябва да затваряме цяла София – ако ще и да е император Палпатин.

Svetoslav Alexandrov

Това прозвучава крайно неубеди-телно, сякаш е написано от един глезен лигльо... Апропо, г-н Александров, защо не отидохте да подкрепите протеста на АТА-КА срещу посещението на Кери? :-) Щом сте толкова изнервен заради него, логично е да сте там :-)

Ангел Грънчаров

Стига де, стига вече обмрънквайте "драконовСКИте" мерки за сигурност в Со-фия. Да, животът в центъра на всяка нор-мална европейска столица има своите неу-добства. И на "Пенсилвания авеню" е така. Даже е много по-така. Ако наблягате на прането, сигурно всъщност се оплаквате от недостатъчно сериозна информация около височайшите визити тук. Ами искайте нап-раво повече новини тогава! Това би било журналистическа кауза. Иначе мрънкането, което мрънкате в момента, е чалга...

Nerry Terzieva ЗАБЕЛЕЖКА: Вижте това: Bloomberg: Ке-ри ще притисне София да сложи край на руската енергийна зависимост ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДИАЛОГА: Svetoslav Alexandrov: Защото има разлика между това да си против между посещение-то на даден човек, съвсем е друго да си против драконовите мерки за сигурност, които съпътстват това и парализират цял един град. Или може би не сте съгласен с това, че в България има малко повече по-лиция, отколкото е нужна, и че трябват зверски съкращение в цялото МВР? Ангел Грънчаров: Вашата реакция е при-мерно ето каква, давам Ви пример, за да се усетите как се държите: някой, да речем, е дал хляб на гладен човек, а Вие се захва-щате да протестирате по повод на това, че той като яде на улицата, ще "оцапа" тротоа-ра с някоя и друга троха! :-) Нещо такова се получава. Кажете, смятате ли че проблемът за еднодневното неудобство на столичаните във връзка с посещението на държавния секретар на САЩ е съотносим с ония голе-ми и значителни за страната ни резултати, които можем да постигнем, уреждайки от-ношенията си с най-мощната страна в све-та, с която, за щастие, сме съюзници? Ами ако в резултат на това посещение, да до-пуснем, България поеме много по-уверено да върви по пътя на своята енергийна и

всякаква друга независимост от Руската империя, Вие ще съжалявате ли един ден, че сте се държал на този исторически ден като един глезен ревльо, който е плакал заради това, че са му отнели играчката (или че му се е наложило да походи малко пеша). Апропо, имате нужда повечко да ходите, да се движите, като съдя от снимките Ви. :-) Тъй че е по-разумно вместо да се сърдите че заради Кери сте походил малко, да сте му благодарен за това! :-) НОВИ АЛОГИЗМИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ В ПРОЕКТО-ЗАКОНА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

четвъртък, 15 януари 2015 г.

Продължавам серията "Из проектозакона за образованието"

Проектозаконът създава нова инс-титуция – Национален инспекторат по обра-зованието, който да извършва "независима оценка на качеството" (чл. 271). Но незави-сим ли е НИО на практика?

В чл. 272(3) се казва, че директо-рът на НИО се назначава от министър-председателя, което би следвало да му дава независимост от МОН, чиито подчине-ни институции (училища и детски градини) ще инспектира. По-нататък обаче виждаме, че дейността на НИО се регламентира от министъра на образованието; той назначава служителите в НИО; и накрая дори и самият директор бива подчинен на него (чл. 272 (7)). Дори външните инспектори, за които се говори в чл. 274 (1) , трябва преди това да преминат „успешно” курс в НИО, за да бъдат допуснати от самия НИО като „външен” нему инспектор!

Т.е. в цялата институция по оценя-ване няма нито един независим елемент. НИО нито е външен за системата на обра-зованието, нито е независим, за да може да дава независимо външно оценяване. Всич-ко, до последния детайл отново е подчине-но на министъра на образованието.

Написа: Gayane Minassian

ПРОВОКАЦИЯ КЪМ ДИСКУСИЯ: СЪЩЕС-ТВУВА ЛИ САМОЧУВСТВИЕ В ТАКИВА МЕГАГАЛАКТИЧЕСКИ РАЗМЕРИ, ЧЕ ДА ПОСТАВЯШ СЕБЕ СИ НАД СМИСЪЛА НА ЖИВОТА?

четвъртък, 15 януари 2015 г.

Page 55: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

55

Влади, Лондон: Радвам се за публикацията (виж: Само законите и правилата дават комфорта на цивилизована страна), на-дявам се да доведе до нови дискусии, а пък, кой знае, може и до някакъв отговор, реше-ние, план за действие - знае ли човек от кой храст ще излезе заека? Така ли беше тая поговорка?

Аз пък си направих страница във фейсбук. Накарах няколко човека да започ-нат упорити дискусии с техни приятели и познати по належащия проблем. И си викам: хубаво де, ами ако някой има идея какво правим, трябва да играем на счупен теле-фон? За това направих страницата, на която каквато и идея да има да я сподели за да я разнищим с останалите участници. Чудесно. Кръстих страницата "Идеи за Новата Бъл-гария". Първата вечер от поканите за ха-ресване на страницата събрах 8 човека, а втората вечер един. Като нито един от тях дори не поздрави та камо ли да отвърне на поканата ми да дават идеи. Втората вечер бях много ядосан, че никoй не изявява ин-терес от този тип разговори, написах още някои неща на стената на страницата и реших да изчакам няколко дена. Днес вля-зох и с изумление открих че никoй, ама никoй не го е еня за страната ни. И преиме-нувах страницата на "Бившата България", така поне да се знае, че онази страна, която нашите деди са бранили с голи плещи на цената на живота си, вече я НЯМА. Жалко, но мисля че е точно така. Но нищо де, това няма да ме спре, даже напротив. Има доста неща, които можем да направим при поло-жение, че започваме от дъното, нали? :-)

(ОЩЕ – в блога) ЧУДЕСНО ИНТЕРВЮ С ЕДИН МЪДЪР ЧОВЕК, КОЕТО ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ПРО-ЧЕТЕ МНОГО ВНИМАТЕЛНО

четвъртък, 15 януари 2015 г.

Д-р Мохамед Халаф: Ако някой може да разбие ислямистите, това са жените!

Д-р Мохамед Халаф е български журналист от арабски произход, който е сред най-добрите анализатори у нас по проблемите на Близкия Изток. Препода-вател е във факултетите по философия и журналистика в СУ „Климент Охридски”.

Кореспондент е на кувейтския вестник „Ал Уатан“ за Балканите и Европа. - Д-р Халаф, вече мина седмица от траге-дията в Париж, която вече бомбастично беше определена като „Война на цивили-зациите”. Каква е вашата позиция и таки-ва определения имат ли основание?

- За мен буквална „Война на циви-лизациите” няма, но нещата тук не се свеж-дат до отговори от типа „да” или „не”, защо-то причините са многопластови и дори ве-ковни.

От една страна сблъсък на циви-лизации няма, защото ние водим война срещу християните и ние търсим конфликт с тях, а не те с нас. А водим тази война, за-щото поне засега не можем да приемем техните ценности и се опитваме с насилие да налагаме нашите. Това е груба грешка, защото християнските ценности не са само техни, а са общочовешки. И трябва да раз-берем най-накрая, че приемайки ги, ние не губим нашата идентичност и не накърнява-ме нашата религия. Напротив, обогатяваме собствените си общества! Така отваряме пътя към собственото си развитие, което ще ни доведе и до светското развитие на Евро-па. А тя постигна това благодарение на факта, че раздели държавата от религията.

(ОЩЕ – в блога)

ОТЗИВ ЗА МОЯТА КНИГА "ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА"

четвъртък, 15 януари 2015 г.

Преди няколко дни изпратих на г-н

Й. Йорданов (пишещ философски текстове под псевдонима "Методиус") хартиеното издание на своята книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА; помолих го да ми разкаже за впечатлението си; днес получих от него следния отзив:

Здравейте, г-н Грънчаров! Днес получих Вашата книга "Изво-

рите на живота" и веднага започнах да я чета. Безкрайно съм Ви благодарен за този много важен и съществен за мен подарък. Трогнат съм и от жеста Ви. Благодаря Ви!

Стилът е прелестно увлекателен и въвлича с плавна приемственост – особе-ност, постижима от проникновения и опитен преподавател, какъвто без съмнение сте Вие! Пропедевтичният ефект и стойност на книгата са огромни. Аз никога не бих могъл да постигна подобен стил, защото нямам преподавателски опит. И виждате, аз пиша фрагментирано, лапидарно, затворено, недиалогично, всичко при мен са фрази, сглобки от фрази, а често и няколко различ-ни сглобки от едни и същи фрази. Вие сте майстор и на фразата, но при Вас фразите са поанти сред море от сладкодумие и диалогичност.

Стигнал съм допреди т. 3.4. Очерта се (при четенето) и единст-

веният (както смятам) пункт на разминаване между Вас и мен. Ето за какво става въпрос:

Душата синтезира хармонизира-щия стожер на своите потенции, сили – произвежда разума (Логоса по Хераклит), това безапелационно приемам и аз, заедно с Вас; но следват два варианта:

(ОЩЕ >>>)

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори

вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха въз-можни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-

Page 56: Vestnik GRAJDANIN br. 2 ot 2015 g

56

викваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа велико-лепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстан-ция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуство-то на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознание-то, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвре-менна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опит-ващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето:

Свободното избиране на клип-чета, музикални или авторски, съдър-

жащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК. Гле-дай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивска об-ществена телевизия

ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА:

Подкрепа: Ако по някакви свои подбуди

желаете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпратите дарение на следната банкова сметка.

Инвестиция от този род в културата и обра-зованието на младото поколение e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен при-нос за бъдещето на Бъл-гария.

Книги с отстъпка и с АВТОГРАФ

Можете да придобиете всяка от моите книги, излезли през последните години, с автограф от автора и с отс-тъпка 20% ако дадете заявка за това на имейла angeligdb от abv.bg Ще полу-чите поръчаната книга с наложен пла-теж по пощата. Разходите по доставката са за моя сметка. Вашите пари ще оти-дат за издаването на следващата книж-ка на списание ИДЕИ.

По този начин ще станете те-хен спомоществувател – и ще подпо-могнете духовната култура и образо-ванието на българската младеж.

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS, основан през 1994 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: [email protected]

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!