ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 20, Год. VII, 2015, 15 Октомври, Четвъртък, Ц. 2 лв.

Основна опорна точка на мафията е – всички са маскари. За простака няма разлика между Луканов, Беров, Сакскобурготски, Станишев, Сидеров и Орешарски от една страна и Димитров, Костов и Борисов – от друга. Първите загробиха, плячкосаха и дърпаха България към Азия, вторите с по-голям или по-малък успех успяха да я издърпат на спасителния европейски бряг.

Момчил Дойчев Кратък мой коментар, написан във Фейсбук:

Ще се радвам тази висока оценка за Б.Борисов че бил проев-ропейски настроен да се окаже в крайна сметка вярна. И той наис-тина да се окаже проевропейски политик. Много ще се радвам да излезе така. Щото имам опасения, че Б.Борисов ще извърти в един момент такъв един генерален

пирует в полза на Русия, че свят ще ни се завие. Дано предчувствията ми не се оправдаят...

Елиан Райков, млад човек, студент в ПУ, е написал на станата си във Фейсбук нещо важно, което ми даде повод да го подкрепя; ето какво е написал той и по-долу можете също така да прочетете и моя коментар:

Платон пише, че в тежки времена в държавата се раждат герои. Някои народи на този свят дори нямат държава. Ние сме свободен народ със собствена земя и велика история. България не се нуждае от спасител, не се нуждае от герои, а от всеки един от нас, даващ своя мъничък принос ежед-невно.

Моят коментар: Напълно вярно, споделям изцяло! Ще ми се да подкрепя и Платон, и Елиан, ето как ще го

сторя. :-) Ако не се роди в страната ни едно критично мнозинство от героично, иначе казано от достой-но живеещи свободни и свободолюбиви хора, всеки ден правещи своите героични, сиреч достойни действия и постъпки за каузата на освобождаването на човешката енергия в страната ни, то България ще постигне просперитет и достойнство на кукуво лято.

Слагам, както забелязвате, знак на равенство между героизъм и достойнство. Това не е случайно. (Следва на 2 стр.)

НАДМОГВАНЕТО НА СОБСТВЕНАТА СКЛОННОСТ КЪМ МАЛОДУШИЕ Е ГЕРО-ИЧЕН АКТ НА ОТКАЗ ОТ САМОТО МАЛО-ДУШИЕ В ПОЛЗА НА ДОСТОЙНСТВОТО (От 1-ва стр.)

В страна, в която малодушните и имащите резерви към свободата хора са мнозинство, както е сега у нас, да се дър-жиш достойно е нещо, което наподобява героизма. Надмогването на собствената склонност към малодушие е героичен акт на отказ от самото малодушие в полза на достойнството.

Този е начинът човек да стане на-истина свободен. Този е начинът да побе-дим собствената си склонност да сме верни на един рабски национален манталитет, заради който много сме страдали.

Този е начинът да започнем да се ползваме от плодовете на свободата. Ус-пешните, проспериращите индивиди и на-роди са вървели с всеотдайност все по този същия път. ЧОВЕШКАТА ДУША Е СТРАШНО БОЛНА КОГАТО Е ЗАГУБИЛА СОЛИДНИТЕ СИ НРАВСТВЕНИ И ДУХОВНИ ОРИЕНТИРИ И ОПОРИ четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Тази сутрин нямам време за сър-фиране и четене из интернет, бързам да сядам да пиша още със ставането – понеже ми се яви една идея, за която горя от жела-ние да я споделя. Много ми е интересно как тя ще ви прозвучи. Но преди това искам все пак да каже нещичко в своя дневник, вчера ми се случи нещо доста интересно, което не мога да пропусна да отбележа в дневника си. Многозначително е това, което ми се случи. Две много показателни случки. Ето, почвам първо с тях.

Сутринта рано съм на автобусната спирка, където група предимно учители (работещи в училища по селата и в самия Раковски) чакаме автобуса по посока на гр. Раковски. По едно време до мен се прибли-жи един човек горе-долу на моята възраст (забелязал го бях че пътува всякак сутрин с автобуса като мен), попита ме дали аз съм водещият на предаването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия. Гле-дал бил предаването, много го харесвал, считал, че поставям много полезни теми, че върша добра работа. Заговорихме се. Чове-кът се оказа че е не учител, а аптекар, рабо-

ти в аптеката на близко село. Пристигна след малко автобуса и продължихме разго-вора си в него. Поговорихме си чудесно.

Човекът ме помоли следното: предвид страшната нравствена катастрофа, която преживява страната ни по негова (и по моя) преценка по-често да поставям в пре-даването теми, свързани с вярата в Бога. Той каза ласкави за мен оценки, които много ме ентусиазираха, а именно, че съм бил имал редкия дар да убеждавам, да изразя-вам сложни мисли по достъпен, прост, ала въздействащ върху душите начин. И в тази връзка отправи към мен настоятелно иска-не: да говоря по често за вярата в Бога, която е спасителния път за укрепване на душите. Защото дава най-здравите духовни опори на човека. Човекът ми разказа своята лична история: как като е дошло голямото страдание е бил на ръба на провала и на отчаянието, но как благодарение на вярата в Бога е укрепил силите си, спасил си е душата, съхранил си е живота и е погледнал на него със съвършено други очи. Много ме впечатли и ме развълнува това, което този човек ми каза по своя си начин. Този човек излъчваше благост - и една съвсем естест-вена, омиротворяваща духовност. Обещах му според силите си да работя в тази посо-ка - понеже и по моето убеждение този е пътят. Само автентичната вяра в Бога може да укрепи духовно нашия народ. Казах му, че от много години, преподавайки филосо-фия (и етика, и психология) на младите, съм се стараел да не отбягвам въпросите за вярата в Бога, напротив, да има отдавам подобаващо внимание. Говорихме и за потребността от въвеждане на предмет религия в училищата. Като дойде спирката му човекът ми пожела хубав ден и си слезе.

Този разговор наистина силно ме впечатли, аз съм такъв човек, че търся винаги някакъв по-значим смисъл в случва-щото се в живота ми, в ежедневието. В училище през същия вчерашен ден обаче ми се случи още една случка, за която искам да разкажа. Тя добре се свързва с току-що разказаното. Нима е случайно че в един ден ми се случиха тия две неща? Но първом чуйте за втората случка.

В едно от междучасията пред от-ворената врата на учителската стая забеля-зах... млад католически монах, нали знаете как се обличат, с въже на кръста, не мога сега да ви кажа за кой точно орден е харак-терно това монашеско одаяние. Аз вече бях виждал католически монах от прозореца на автобуса, пътувайки през този град, в който има много католици, но отблизо такъв не бях виждал. В същия миг един от колегите дойде при мен и ми предложи да ме запоз-нае с монаха, понеже той бил много инте-ресна личност, при това имал, представяте ли си, философско образование (!) като мен, често идвал в училището, имал пред-ложения за някои възможни общи неща между двете институции, училището и църк-вата (манастира, в който служи). Разбира се, съгласих се, взех си дневника за след-

ващия час и във фоайето ме запознаха с отец... (ха сега де, не обърнах внимание и не запомних името му, ще ви кажа името му съвсем скоро!) от Полша, да монахът е поляк, но говори добре български, две годи-ни вече е в България. Понеже звънецът би, почнахме разговор по коридора, той тръгна да ме изпрати до класната стая и да си поговорим по пътя. Оказа се, че с този мо-нах се разбираме от половин дума за всич-ко, той наистина е много приятен събесед-ник, много силно се впечатли като му казах, че съм учил навремето в Санкт Петербург, че там съм общувал с полски студенти (тогава беше времето на "Солидарност"!), каза ми, че има философско образование, което му дава пълните преподавателски права (!), ето тази общност в интересите ни сближи за няколко минути. Излишно е да казвам колко приятно говори на български младият духовник, какво очарователно духовно излъчване има, много е слаб (пър-вият католически монах, когото видях в Раковски, беше доста едър!), още от първия момент като го видях мигновено си спомних за отец Ередия от филма "Осъдени души", макар че не си приличат буквално-физионо-мично, но си приличат същностно, вътреш-но, което е още по-важно, разбира се! (Но-вият ми философски и духовен познат е със светла коса и със сини очи, за разлика от отец Ередия от филма, артистът, който играе тази роля, също обаче е поляк.) Тък-мо стигнахме до класната стая и започнах-ме да се уговаряме как и кога да се срещ-нем да си продължим разговора, когато на самата врата се случи нещо изключително интересно, за което искам непременно да ви разкажа. Силно съм впечатлен, даже съм поразен от това, което се случи, нямам друг изход освен да ви го разкажа.

Учениците видяха с кого разгова-рям и се оказа, че някои от тях познават отеца – и дойдоха да го поздравят. Поздра-виха го с изключително уважение и респект. Той, разбира се, обмени няколко радушни думи с тях и погледна в класната стая, оттам и други ученици го приветстваха, той също ги поздрави усмихнат. В този момент учениците започнаха да му задават въпроси и да го молят да остане малко. Аз с интерес гледах сцената. Обмениха си няколко думи, но учениците явно искаха още да поговорят със свещеника. Усмихнат, отецът ми каза: колко са тихи във вашия час, браво, иначе обикновено много шумят; аз репликирах, че и при мен в предишните часове в този клас имаше доста шумни ученици, но ето сега всички се държат иначе, предположих, че заради него се държат толкова добре. Обс-тановката в негово присъствие наистина стана коренно различна. Свещеникът попи-та какъв час ще имаме, отвърнах че часът ще бъде по етика, казах му, че ще ми е приятно ако иска да остане. Учениците настояха да не си тръгва. Той мигновено постави въпрос и се отпочна диалог с уче-ниците, разказа, че бил мисионер в Африка и разказа накратко една много интересна

история (друг път може да ви я разкажа, чудесна и много поучителна история разка-за накратко, с което часът фактически за-почна); учениците го слушаха кажи-речи с отворени уста, с неподправен интерес. Въздействието му над тях сякаш е магне-тично.

След твърдо настояване от страна на учениците (те просто не го пуснаха да си тръгне!) отецът седна на един чин заедно с ученици и часът продължи. Аз разказах някои неща, почна се обсъждане, свещени-кът внимателно слушаше и насърчаваше учениците да се изказват. Часът мина неу-сетно. Забелязах, че той на няколко момен-та имаше силно желание да се изкаже, но даде приоритет на учениците да се изказ-ват, след часа ми заяви, че много му било интересно да чуе какво говорят учениците, как ще реагират на втория казус, който поставих (разказах им една индийска сутра и помолих за тяхното тълкуване). А първият ми пример беше за т.н. "давещо се дете", принадлежи на Кант. Темата беше за това що е човешка нравственост. Не е имало в часа никаква "религиозна пропаганда", казвам това ако някой таваришч рече да се заяде с мен и дори да ме обвини, че съм направил страшно нарушение на законите като съм поканил колега-философ (вярно, облечен в монашески дрехи, но това няма кой знае какво значение) в час по филосо-фия в светско българско училище. Има хора всякакви, затова казвам тия неща.

Свещеникът много силно се впе-чатли, че с учениците миналия час сме обсъждали нравствен казус по романа на Достоевски "Престъпление и наказание". Аз върнах им писмените работи по тази тема (правени заради т.н. "входно ниво") и изра-зих констатацията си, че е поразително колко много ученици са "влезли в капана", който Достоевски поставя, а покрай него и аз им поставих, задавайки им въпроса: "Правилно или неправилно е постъпил Разколников – убива бабичката-лихварка, отнема един живот, и то живота на стара, тежко болна, зла, нещастна, не знаеща за какво живее жена-скъперница, същински човешки урод, която скоро и сама ще си умре, но я убива с една толкова похвална, благородна и добра идея: да спаси живота на стотици млади, бедни, болни, заслужа-ващи да живеят хора, т.е. за да възстанови поруганата справедливост?!". Почти масово учениците твърдо отговарят: да, правилно е постъпил Разколников! (Монахът силно се озадачи от тия резултати и не скри разоча-рованието си!) Много рядко някой ученик се усеща и казва: как така да бъде оправдано едно убийство, не, това не е правилно, така не може! Заключих, че тия резултати ми показват, че в днешно време наистина има жестока потребност от обсъждания по нрав-ствени – човешки и философски – теми; щото човешката душа е страшно болна когато е загубила солидните си нравствени и духовни ориентири и опори.

Като свърши часа си поговорихме с отеца в коридора, казах му в кои дни съм в Раковски за да знае и да можем да се срещ-нем пак. Поканих го да участва във водено-то от мен телевизионно предаване, обеща да попита игумена си и като му разреши, ще дойде. Наистина е много приятен събесед-ник, изключително приятен и като човек е този монах. Това исках да ви разкажа, тази е втората случка от вчера. Стигнахме с отеца до общ извод на раздяла: няма нищо случайно в този живот. Ето, мен "вятърът ме отвя" тъкмо в Раковски, защо ли?

Сега е моментът да разкажа онази история, случила се в Африка, която отецът разказа между другото на учениците. Той заяви, че иска да пише книга, в която да разкаже разни преживени лично от него случки (още не знае, че аз също съм автор на много книги, за това не е ставало дума изобщо). Пътувал по света и много видял, много преживял. Струва ми се, че е под 30 години, съвсем млад явно е станал монах и мисионер. Ето случката, мисля, че няма нищо лошо в това, че (пре)разказвам негова история; правя това, защото е доста поучи-телна, нека повече хора да я прочетат.

В някакво село в Африка имало доста странен и дори направо лош шаман. Имал пълна власт над местните хора, пра-вел си каквото му скимне с тях, общо взето държал се подобно на нашенска типична мутра. Примерно веднъж извикал някакъв селянин и му казал, че иска дъщеря му за своя жена; човекът отвърнал: "Как така, не бива, не я давам?! Моля те, недей прави това!", но оня не отстъпвал. Нещо повече, казал му, че ако не доведе дъщеря си при него до три дена, ще направи магия, благо-дарение на която и двамата, и селянинът, и дъщеря му ще умрат. Силно уплашени, селянинът и дъщеря му отишли в местната духовна мисия, отишли при монасите-мисионери. И те им казали едно нещо: в тия три дни да се молят на Бога! Нищо друго да не правят освен да се молят Бог да им помогне в ужасно тежката ситуация. След три дни молитви станало така, че не те, а... шаманът умрял! Тези хора, баща и дъщеря, благодарение на молитвите си, били спасе-ни. Това нима не е чудо?

Младият монах заяви, че по време на живота си е виждал много чудеса. Бог постоянно прави някакви чудеса, друг е въпросът, че ние обаче не ги забелязваме, не ги осъзнаваме като такива. И има също така и нещо друго: ние не се молим на Бога, все не намираме време за молитвено об-щение с Бога. Толкова сме забързани за някъде, че съвсем не намираме време, в което да се обърнем към своя Създател с няколко молитвени думи. Примерно сед-мично да отделим поне един час, само един час за молитва към Бога. Моля ви, не ви питам за да ми отговаряте, защото това е нещо съвсем лично и съкровено, но колцина от вас през изминалата седмица са намери-ли и отделили поне един час за да се обър-нат с молитва към Бога? – ето така постави

въпроса си този монах. Обикновено отгова-ряме: никой не е намерил такова време. Все нямаме време. За всичко друго имаме вре-ме, но за това - не! А Бог въпреки това мно-го се грижи за нас, но ние и това не можем да разберем и да го оценим. Което говори много лошо за нас. Това го добавям от себе си.

Ами това е. Сега имам да пиша нещо друго, оказа се, че тук вече е непод-ходящо да прибавя онова, което бях замис-лил. Този текст ще си остане нещо самосто-ятелно, другото ще го пиша също на отдел-но място. Да не се получи смесване. Ами това е засега. Това исках да ви разкажа - поне силно ме впечатлиха тия две случки във вчерашния ми ден. А аз, знаете, в днев-ника си пиша за всичко онова, което ме е впечатлило и развълнувало по някакъв начин. Не мога да скрия тия две случки от вас, воден от някакви глупави подбуди. Не съм такъв човек. Хубав ден ви желая! Ако все пак се позамислите и започнете да отделяте малко време за общуване с Бога чрез молитва, мисля, че няма да сгрешите, но това вече си е ваша съвсем лична рабо-та. Не е моя работа да ви се меся в това. Вие сами си решавайте. Аз за себе си тия неща вече съм ги решил. Това, че съм фи-лософ и учител съвсем не ме задължава да бъда... е, да не казвам какъв точно. Щото съм и човек – между другото. И искам да си остана такъв. Държа да си остана такъв. За вас не знам как стои този въпрос. ОК, до скоро! ПОРЕДНИТЕ КАГЕБИСТКИ ИДИОТЩИНИ, ВЕЩАЕЩИ БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ четвъртък, 1 октомври 2015 г.

По "думите на Ванга", видите ли, "руса жена" щяла била да оправи най-сетне България! :-) Сами съдете коя ли по-точно е тая тъй оправна национална оправячка: Мая Манолова, Цецка Цачева, Фандъковица или... некоя от тризначките от Благоевград! :-)

Интересно, тия кагебистки идиоти

по другата руска телевизия у нас могат ли

да измислят още по-голяма идиотщина от тази?

Пиша това във фейсбук по повод на: Предсказанията за България.

ДНЕШНИЯТ ДЕН Е ПРАЗНИЧЕН: ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Виж: Велик празник празнуваме на 1 октомври! Имате две важни причини да отидете на църква.

... Било 9 век. Град Влахерна бил застрашен от варварско нападение от ара-бите. Жителите били наясно каква жестока гибел ги очаква. Вечерта вярващите се събрали в храма във Влахерна и започнали горещо да се молят Господ да ги пощади от варварите. В същия храм се намирала и една от дрехите на Божията майка, безцен-на светиня за всички християни. След мо-литвите направили и нощно бдение.

В храма били Свети Андрей Юро-диви и Епифаний – негов ученик. Вечерта, някъде около 10 часа случайно Свети Анд-рей Юродиви погледнал към купола на храма и гледката, която се разкрила пред очите му, го изумила. Пресвета Богородица – млада и красива, била горе във въздуха. Около нея кръжели ангели, заедно със Светите Апостоли и старозаветните проро-ци. Свети Андрей Юродиви видял как Божи-ята майка Мария коленичила и започнала да се моли на Иисус Христос. После стана-ла права. Тя свалила своята връхна дреха – дълго наметало (омофор) и с нея покрила всички вярващи.

Свети Андрей Юродиви попитал своя ученик Епифаний дали вижда горе Божията майка. Той кимнал утвърдително.

На следващия ден арабите били отблъснати далеко от града. Жителите били спасени.

Нарекли деня деня Покров Богоро-дичен. Покров Богородичен – и днес имаме нужда от помощта и закрилата на Божията майка.

Този ден бил обявен за празник на Божията майка, на който вярващите изказ-вали своята признателност за безкрайната милост на Пресвета Богородица и закрила.

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 24 СЕПТЕМВРИ, ТЕМАТА Е: КАК ВЪЗПИТА-ВАМЕ ДЕЦАТА СИ? четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! В УЧИЛИЩАТА ТЕЧЕ НЯКАКВА ДИВА АНАРХИСТИЧНА РЕВОЛЮЦИЯ, ПРИ КО-ЯТО ВЛАСТТА ПРЕМИНАВА В РЪЦЕТЕ НА ВИЛНЕЕЩАТА, НЕУПРАВЛЯЕМА И ОТДАДЕНА НА ПРОСТОТИИ УЧЕНИЧЕС-КА ТЪЛПА четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Emil Jassim във Фейсбук написа коментар във връзка с поредния побой над учител, изказах се и аз по същия повод; ето и двата коментара в тяхната последователност: Emil Jassim каза: Някаква проста жена ударила учител. Някаква проста ученичка преди време също беше блъснала учител. Едната е циганка, другата е етническа бъл-гарка.

И двете са български граждани, които трябва да отнесат тежко наказание, посочено от закона, защото посягат на учител. Очевидно има професионални гилдии, които са изложени на по-висок риск от посегателства за физическа саморазпра-ва ПОРАДИ професията си. В нашата гроз-на действителност това са лекари, учители и полицаи.

Ако няма специално наказание, да има. Имам някои идеи, които май са доста крайни. Не посягайте на учителите бе! Ангел Грънчаров каза: На учител да се посяга с юмруци е не само израз на неприк-рит дебилизъм, е не само свинщина (да ме прощават с нищо невинните свине!), но и уродство в нравствения смисъл, а също

така и грях. Но това също така показва, че на някои хора нервите им съвсем не издър-жат - абсурдната образователна система е предпоставка за подобни ексцесии. Но какъвто и да е учителят да се разплащаш с бой за това, което той прави за детето ти е грехота, е нещо крайно осъдително и не-мислимо - в страни, които са нормални, които не са като нашата. Но за да се стигне до такива буйства, до такива диви ексцесии (да ме прощават министерските бюрокра-тично-административни шамани) е виновна, повтарям, изцяло порочната образователна система.

В нашите училища, поради безк-райното отлагане на прословутата образо-вателна реформа и поради затъването в толкова порочното статукво тече някаква варварска, дива, безогледна анархистична революция, при която властта от прогнилата авторитарна система постепенно минава в ръцете на вилнеещата, неуправляема и отдадена на простотии ученическа тълпа. Ще дам един показателен пример в тази посока.

Почти всяка сутрин пътувам с ав-тобус, който превозва предимно учители, обслужващи близките до Пловдив села (в северо-източна посока). И вчера чувам (за втори път чувам почти едни и същи думи, казани от съвършено различни учители!) ето какво; един учител на висок глас каза какво му казвали обикновено неговите уче-ници в час; вие сами си правете изводите, казвали му:

- Няма проблеми, господине, Вие си говорете, на нас не ни пречите, не се притеснявайте изобщо!

Така казвали учениците. Велико-душно значи му разрешават да си продъл-жава, видите ли, урока! Не ни пречиш, про-дължавай да си говориш! Човечецът се оплакваше, че когато се опитвал да им прочете някакво стихотворение или нещо друго и се стремял да им привлече все пак вниманието, те му отвръщали именно с ето тези думи:

- Няма проблеми, господине, Вие си говорете, на нас не ни пречите, не се притеснявайте изобщо!

Тълкуването, разбирането им ос-тавям на вас. Признаваше си този учител и то най-чистосърдечно своето пълно безси-лие да привлече вниманието на учениците си към часа, към ученето.

В близките дни ще предложа нещо като проект или модел за промяна на ситуа-цията в часа чрез въвеждането на някои неизбежни в тази ситуация иновации. Об-мислил съм тези неща и просто ми трябва време да представя в подходяща форма предложението си.

С него фактически и ще завърша, ще допиша поредната си книга, която вече придоби ето това заглавие "Реформа на НЕобразованието" (с подзаглавие "Проект за незабавна промяна на гибелното ста-тукво").

ОТКЪС ОТ ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРА-ТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМАТА Е: "СПОСОБНИ ЛИ СМЕ НА МИЛОСЪРДИЕ?" четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Приятно гледане! НА Г-Н МИНИСТЪРА ТАНЕВ МУ СЕ ПРИ-ВИЖДА НЯКАКВА ИЛЮЗОРНА СВОБОДА В НОВИЯ ЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБ-РАЗОВАНИЕ! четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Из: ГЕРБ отново не позволи престъпле-нията на комунизма да се изучават в училище Депутатите приеха окончателно новия Закон за предучилищното и училищното образование

Престъпленията на комунистичес-кия режим няма да се изучават в училище, решиха депутатите, които приеха на второ четене новия Закон за предучилищното и училищното образование в сряда. Предло-жението на депутата от Реформаторския блок Борис Станимиров комунистическите престъпления да влязат в учебниците бе отхвърлено, като 23 гласа "за" дойдоха от РБ, ПФ и едва деветима депутати на ГЕРБ. Общо 23 представители на БСП и ДПС гласуваха "против", а останалите 45 от групата на ГЕРБ се въздържаха. Това е вторият път, в който определящата се като дясна и проевропейска партия ГЕРБ не позволява престъпленията на тоталитариз-ма да влязат в учебниците, след като през 2009 г. подобно предложение на Синята коалиция бе отхвърлено още на първо четене с аргумента, че такива изменения трябва да се направят след "широк общест-вен дебат с ученици, учители и родители".

Законът влиза в сила от 1 август 2016 г.

... След приемането на закона председателят на парламента Цецка Цаче-ва поздрави депутатите и заяви, че законът е чакан от три народни събрания. "Приема-нето на новия закон е от исторически харак-тер", заяви в пленарната зала министърът на образованието и науката Тодор Танев. Старият закон е от 1991 г. и не е адекватен на реалността, тъй кат правен преди интер-нет ерата, каза той. Според него новият закон започва с либерализация, адапта-ция, свобода на учителя, свобода на родителя, свобода на ученика.

КОМУНИЗМЪТ Е ИСТИНСКОТО ПРОКЛЯ-ТИЕ НА БЪЛГАРИЯ! петък, 2 октомври 2015 г.

Разхождам се вчера по пазара, на едно място забелязвам нещо като реклама към сорт грозде; на листче с едри букви пише: "Опитайте от любимия на Тодор Живков сорт грозде". Интересно, дали кому-ноидът, който продава така гроздето си, си е повишил продажбите по този начин?

Наскоро кръстиха на Тодор Живков парк в родното му градче. Внукът на Непре-жалимия пък е кандидат-кмет на София от партията на още по-непрежалимия си баща. Щял да си върне ако не страната, то поне столицата й, той и България, и София ги възприема за нещо като бащиния ("дядо-вия").

Връщам се в къщи. Пускам телеви-зора. По националната държавна телевизия върви серия от филма "Синът на бащата на народите", филмът е за един от синовете на Сталин. Таман хващам сценката, в която Сталин строго мъмри сина си заради склон-ността му да пие повече алкохол. Колко умилително е загрижен другарят Сталин за сина си, какъв грижовен баща!

Пускам интернет. Бягам да се скрия в интернет от ширещата се в страната рекомунизация, от носталгията по комуниз-ма. Попадам на информация за откриването на паметник на "освободителя на България" маршал Толбухин. Преди известно време комунистически катили откриха и паметник на маршал Жуков. Кое ли време е навънка? Уж сме второто десетилетие на 21-вия век!

Вчера на Главната улица на Плов-див усмихнати "млади социалисти" ми бутат диплянка, от нея самодоволно ме гледа мазното лице на... "Кмета на промяната" Георги Гергов, пловдивският олигарх, който преуспява при всяка власт, но сега вече сам е решил да оглави града. Той е и почетен руски консул в Пловдив.

Аман от нагли комунисти бе! Нав-сякъде са тия сволочи! Май наистина сме страна, обречена на комунизъм. На всякак-ви видове комунизъм – сталинистки, социа-листически, националистически, патриотар-ски, ченгесарски, милиционерски, мутренс-ки, "религиозно-православен", "капиталис-тически" комунизъм даже си имаме, какъвто изобщо си искате комунизъм има у нас. Богат избор имаме на какви ли не комуниз-ми! Комунизмът мутира в хиляди ипостаси и спасение от него няма! Грозното му лице ни гледа и дебне отвсякъде.

Комунизмът е истинското прокля-тие на България!

Виж в тази връзка и това: Вече ни управляват децата на ДС и БКП, утре идват внуците

РАКЕТАТА "СОЮЗ 2" ПОРАДИ ГРЕШКА НА ПРОЕКТАНТИТЕ НЕ МОГЛА ДА СЕ ПОБЕРЕ НА СТАРТОВАТА ПЛОЩАДКА НА КОСМОДРУМА! петък, 2 октомври 2015 г.

Мы строили строили, и наконец построили. Еще год назад даже я – не пове-рил бы. Ну не настолько же, господи! Те-перь – верю. Да, настолько.

Аркадий Бабченко, Moscow, Russia КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Русская техно-логия – самая передовая технология во всем мире! :-) ЗА МЕН СА ВАЖНИ УЧЕНИЦИТЕ, НЕ МИ-НИСТЕРСКИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ША-МАНИ... петък, 2 октомври 2015 г. Мохамед ибн Муса ал-Хорезми (на арабс-ки: يمزراوخلا ىسوم نب دمحم, [Мухаммад ибн Муса ал-Хуразми]), роден е през 780 или 785 година в Хорезъм, умира около 840 година. Персийски математик, географ, астроном, работил в Къщата на мъдростта в Багдад и смятан за един от бащите на ал-гебрата. Един ден го попитали за неговата дефиниция за човека, той отговорил ето как: - Ако човек е последователен и морален, той е 1. - Ако е очарователен, добавяме му една 0 и става 10.

- Ако е и богат, добавяме ме още една 0 и става 100. - Ако е от благородно потекло, добавяме му още една 0, следователно е 1000. - Но ако ценността на морала изчезне в този човек, тогава остават само нули, които нямат никаква стойност.

Днес преподаването ми в часа по етика (аз преподавам този предмет на уче-ници от гр. Раковски) ще се съсредоточи около това изказване на мъдрия Хорезми. Шаманите от министерството не ми препо-ръчват да правя това, но ще се наложи да наруша (за кой ли път) инструкциите им.

За мен са важни учениците, не ми-нистерските шамани...

ПОГЛЕДНЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ: ТОЗИ МЛАД ЧОВЕК ЩЕ ВИ ВДЪХНОВИ ДА УЧАСТВАТЕ В ПРОМЯНАТА НА БЪЛГА-РИЯ! събота, 3 октомври 2015 г.

Включете се в УСПЕЙ В БЪЛГАРИЯ.

НАЙ-КРАТКАТА ПРОПОВЕД

Половинминутната проповед на владика Антоний Сурожки

Владика Антоний Сурожки разказ-ва как по време на една литургия излязъл на проповед и казал следното:

„Вчера на вечерната служба дой-де една жена с дете. Беше с панталони и

без забрадка. Някой от вас ѐ е направил забележка. Тя си заминала. Не знам кой от

вас ѐ е направил забележката, но заповяд-вам на този човек до края на живота си да се моли за нея и за това дете, за да ги спаси Господ. Защото заради вас тя може никога повече да не дойде в храма“.

Обърнал се и се оттеглил. Това била цялата проповед.

ЧОВЕШКИЯТ СТРЕМЕЖ КЪМ СВОБОДА И ДЕМОКРАЦИЯ Е НЕУДЪРЖИМ събота, 3 октомври 2015 г.

Напоследък непрекъснато и от много страни, вкл. от хора, които действи-телно се бореха с комунистическия режим у нас и за което бяха хвърлени в затвора, чувам че Путин бил прав и че диктаторът Асад бил приемлив вариант, защото бил "за предпочитане" пред ислямските терористи и бежанската криза.

Както с огорчение ми писа един мой приятел (западногерманец): по тази логика може би ние трябваше да искаме Източна Европа да продължи да страда под

комунистическите диктатори и да бъде все още под тоталитарно иго, защото така ня-маше да имаме грижи с източноевропейски-те емигранти, нямаше да имаме и грижи с границите си, тъй като бежанците нямаше да могат да стигнат до Западна Европа предвид строго охраняваните граници на Източна.

Даа, дотам я докарахме в егоизма, глупостта и цинизма си. На чужд гръб и сто тояги (диктатори) са малко, а на собствен и визите за ЕС са непоносимо бреме.

И, разбира се, колкото са "виновни" Западна Европа и САЩ за падането на комунистическите режими, толкова са "ви-новни" и за арабските пролети. Само тъпаци не могат да проумеят, че не става дума за световен заговор, а за неумолими общест-вени закони. И че диктатурите са ОБРЕЧЕ-НИ. Което не значи, че след тях веднага започва правовата държава.

Виждаме го нагледно у нас – вече 25 години. Лесно се руши демокрация, а трудно се гради. И иска умения по-големи от тези да построите къща. Иска се сериозна демократична и правова култура, иска се почтеност и съзнание, че спасението ни е там: в непреклонната почтеност. И само там. Не в тарикатлъка.

Даниела Горчева

ИСТИНАТА ЗА КОВАРНАТА ТЕРОРИС-ТИЧНА ВОЙНА НА РУСКИЯ ДИКТАТОР ПУТИН С ЕВРОПА, СЪС ЗАПАДНИЯ СВЯТ – И С ЦЯЛОТО СВОБОДОЛЮБИВО ЧО-ВЕЧЕСТВО събота, 3 октомври 2015 г.

Из: Играта на Путин или защо джихадис-тите говорят руски език, 1 Октомври 2015, Автор: Дан Кристиан Туртурика, в. Ромъния либера

Мнозина се питаха какво ще нап-рави Русия в отговор на икономическите санкции, наложени от САЩ и ЕС. Как ще вземе реванш за серията удари, които отс-

лабиха сериозно икономиката й и създадоха най-голямата заплаха за режима на Путин досега – драстичен спад на приходите на държавата и на стандарта на живот? Днес знаем със сигурност, че миграционната вълна и военната интервенция на Русия в Сирия са част от отговора.

Трудно е да се каже с милимет-рична прецизност какъв е приносът на ре-жима на Путин в създаването или във вне-запното увеличение на бежанската криза. Но е очевидно, че серия от официално предприети действия поставиха основите за нейната поява, докато други, специално военните, са предназначени да помогнат на Русия да извлече ползи от възможното й разрешаване.

И сякаш това не стига, между тях се намества и широката сива зона на спе-циалните операции, доминирана от сенките на агентите на Федералната служба за сигурност. Било в преминаванията на джи-хадистите от Северен Кавказ към Сирия, било във вътрешността на бежанските лагери – там, където стотици хиляди бе-жанци решиха, като по заповед, в интервал от няколко седмици, да превземат с щурм вратите на Европа.

Независимо обаче до колко става дума за дирижирани действия, за спекула-тивна игра в среда, пълна с възможности, за конспирации или за хазарт, Русия има голе-ми шансове да излезе най-печеливша от сегашната конфликтна ситуация. Един за-вършек, който трябва да тревожи Румъния. Защо?

Защото, като се имат предвид нео-империалистичните амбиции на Владимир Путин, демонстрирани брутално в Украйна, една подсилена Русия представлява голям риск за стабилността и сигурността на всич-ки съседи. А на румънската – особено, имайки се предвид тоталния ангажимент във военното стратегическо партньорство със САЩ и присъствието на противоракет-ния щит в Девеселу.

След анексирането на Крим и на-чалото на войната в Източна Украйна, ли-дерът на Кремъл се събуди с вълна от икономически санкции. Техният ефект, в допълнение към рухването на цената на петрола, беше унищожителен. С намалени наполовина приходи, много грандиозни проекти, като изграждането на газопровод към Китай, но и модернизацията на армия-та, бяха оставени на изчакване или ограни-чени.

(Прочети ДО КРАЯ) ПРЕЗИДЕНТЪТ ОБАМА НЕ Е ЗЛЕ ВСЕ ПАК ПОВЕЧКО ДА МИСЛИ КОГАТО СЕ ИЗКАЗВА събота, 3 октомври 2015 г. Явор Ганчев каза: Убиецът е търсил и убивал християни. Реакцията на Обама – да се затегне контролът върху оръжията. Не е ли логично – този, който иска да убива, не

би го направил в никакъв случай, ако не може да си купи законно оръжие?

А аз мисля, че този, който иска да убива, търси невъоръжени жертви. Затова убийствата са най-вече в училища и други подобни места, където не се допускат оръ-жия. Съмнявам се, че този психопат би имал и 2 секунди на разположение да пи-та "Ти християнин ли си?", ако християни-нът насреща беше въоръжен. Моят коментар под статуса на Я.Ганчев във Фесбук: Реакцията или изказването на Обама е направо глупаво, много често президентът Обама прави нелогични най-малкото изказвания.

По неговата "многоумна" логика не е зле да се помисли и за забрана на сво-бодната продажба на готварски ножове – защото с тях също може да бъдат убивани хора...

ПОЖЕЛАНИЕТО МИ Е ЕДНО: РАБОТЕТЕ БЕЗ ДА СЕ ЩАДИТЕ – И САМО ТОГАВА МНОГО ЩЕ УСПЕЕТЕ! събота, 3 октомври 2015 г.

Под публикацията със заглавие В училищата тече някаква дива анархис-тична революция, при която властта преминава в ръцете на вилнеещата, неуправляема и отдадена на простотии ученическа тълпа вчера се наложи да публикувам под формата на коментар нача-лото на нещо като разказ за неща, които са ме впечатлили във вчерашния ден; понеже имах малко свободно време през деня опи-тах да пиша на таблета си, а с него може да се пише (макар и доста бавно) само комен-тар, с него не мога да пиша направо вътре в блога си. Понеже започнатото там не можах да го довърша, сега тук отделно ще го пре-публикувам и ще добавя още нещичко; но тъй като има и един друг коментар, който ме предизвика да отговоря, ще сложа и него,

така ще поставя и някои важни въпроси, заслужаващи по-сериозна дискусия: Анонимче каза: Учителите не трябва да забравят, че си остават просто служители на държавна заплата. Който плаща, той поръчва музиката, нали така? А плаща народа, нека получи желаното. Ангел Грънчаров каза: А какво, собствено, желае народът? И може ли народът като цяло да желае едно и също нещо? Или едни части на народа желаят едно, а други - съвсем друго? А интересът на народа може да се дефинира според мен ето как: пълно-ценно развитие на всяка една личност, създаване на условия за разгръщане на личностния потенциал на всяка една лич-ност. Тоест да се реализира идеята за едно качествено образование. Ето как интересите на личността и общността съвпадат. Този, който плаща, трябва да създаде условия за изява на учителите. Апропо, да наричате учителите "държавни служители" е голяма обида за тях. Учителите са духовни мисио-нери, те са духовни водачи. Който учител допусне да се превърне в държавен служи-тел, той е изменил на мисията и на задача-та си. Такъв е дезертирал от призванието си. Той работи срещу интересите на възпи-таниците си, а и срещу интересите на наро-да си.

Понеже искам да напиша нещо, но съм с таблет, налага се да го напиша тук, като коментар в блога. Струва ми се инте-ресно и затова бързам да го запиша.

Отец Артур днес пак дойде в учи-лището. Така се казва младият полски като-лически монах, с когото се запознах вчера. Оказа се, че манастирът им с намира до училището, на две минути път пеша! Чудес-но е тази близост на две велики духовни институции - каквито са училището и църк-вата. Поговорихме си малко и той изяви желание да присъства "като ученик" (това специално го подчерта!) в моя час, много обичал философията и етиката. Напълно го разбирам, той е завършил философия и има нужда от среда, от общуване с фило-софски мислещи хора. Аз също имам такава нужда.

Та отец Артур дойде в два мои ча-са днес, седеше на последния чин и най-внимателно слушаше. Когато веднъж уче-ниците го помолиха да каже нещо, попитаха го какво мисли по един въпрос, той дели-катно им обясни, че предпочита да слуша как те мислят, интересно му е това, сиреч, изобщо не злоупотреби с възможността да повлияе на учениците с думи. Или с пропо-вед. Но присъствието му се усещаше и влияеше много благотворно на атмосфера-та в часа. Получи се доста хубав час. Много ученици се изказаха.

Монахът внимателно слушаше и с усмивка ги насърчаваше да мислят и да говорят. Изказа се в този час само веднъж - когато стана дума за човешката съвест. Сподели разбиране за съвестта на някакво

племе от Южна Америка, от Амазония. Тези диваци уподобявали съвестта с... триъгъл-ник с остри ъгли, който се намира вътре в гърди ни. Когато човек направи нещо лошо, триъгълникът се завърта, наранява човека отвътре и той изпитва болка. Когато обаче човекът често почне да прави злини, триъ-гълникът започва да се върти бързо, тогава един вид той придобива тренинг - и вече не усеща болката. Сякаш съвестта е умряла. Интересно изказване направи отец Артур. И уместно.

После ходихме заедно и в час по психология. Нямам време сега да пиша за него. Със свещеника дойдоха и трима 12-токласници, които, кой знае защо, чакаха в началото на часа пред вратата и ме помо-лиха да ги допусна в час, искали да присъс-тват в часа и обещаха да се държат съвсем прилично; те наистина много внимателно слушаха урока и обсъждането. Не знам точно защо пожелаха да дойдат (може и да е заради някое момиче?). Отец Артур по едно време си тръгна.

Ето дотук съм писал на таблета (на места редактирах малко написаното и поп-равих някои грешки). Сега ще продължа накратко за да довърша разказа си.

Този 9-ти клас, в който влязохме заедно с отец Артур, е доста шумен, те са учили миналата година като 8-ми клас в училището и психологическата обстановка в него е тежка. Масово учениците си приказ-ват, разсеяни са и не се привикнали да се вслушват в това, което учителят говори; налага се много често да им се правят за-бележки. Като направиш забележки на една групичка бърборковци, от другата страна на стаята почват да бърборят други. Какво ли не опитвам за да потръгнат работите. Ето, вчера и монахът влезе с мен, и 3-ма 12-токласници, аз обявих, че имаме гости, призовах да се държат прилично, вятър, след три минути се измориха да пазят при-личие и пак започнаха да шумят. А в час по психология или по философия е съвсем невъзможно дисциплина и тишина да бъдат налагани по принудителен някакъв начин – просто се разваля обстановката и изчезва настроението. Без настроение – без подо-баващата нагласа – не може да се води обсъждане по такива фини човешки, нравс-твени, психологически, философски теми. У учениците е налице някаква инерция, общо взето винаги в нашите училища учениците пазят приличие (или "тишина") под някакъв натиск - или поне в резултат на нескривано властно доминиране от страна на учителя. Темата е голяма, само мимоходом отбеляз-вам това. На него ще се върна когато му дойде времето.

Аз на всички мои ученици винаги казвам: ако няма нормална, т.е. приятна човешка обстановка в часа, в който спокой-но и свободно всеки да може да се изкаже (и да бъде чут от другите), то никакво об-съждане не може да се проведе, часът по философия ще се провали. А за да има приятна обстановка всеки от класа трябва

да спомогне и да допринесе – най-малкото като сам се държи подобаващо. В този 9-ти клас им бях обещал под формата на експе-римент да въведем моята "точкова система" за оценяване на учениците, която обаче изисква някои сериозни промени най-вече в тяхното отношение към работата в часа. И най-вече за нея е потребна спокойна обста-новка. Ако няма спокойна обстановка тогава никакво "либералничене" е невъзможно, тогава се връщаме към традиционната система на "преподаване-изпитване", когато вече не решаваш сам кога да се изявиш, да кажеш нещо и пр., а учителят обикновено решава това. При този втори вариант никак-во свобода няма, а има един дирижиран авторитарно от учителя час. Те първона-чално обещаха да положат усилия и да опитаме с "точковата система" (за да прове-рим дали ще проработи), но след като още в първите часове се видя, че много ученици се държат "по старому", аз развалих спора-зумението ни и даже изпитах няколко учени-ка, на двама, които отказаха да ми отгова-рят, се наложи да пиша дори двойки. И сега с интерес наблюдавах какво ще кажат. Като ги попитах имат ли въпроси, мълчаха, но този въпрос явно ги вълнуваше. След мое повторно поставяне на въпроса за обсъж-дане, те ми заявиха, че искали отново да опитаме да видим дали "точковата система" ще проработи.

Аз се бях увлякъл в това обсъжда-не и на забелязах, че в това време някакви ученици започнали да правят... снимки на отец Артур с телефоните си. Той забелязал това. Нищо не им е казал, но те са продъл-жили, най-вероятно са му се и хилили по съответния начин. В един момент монахът стана и си тръгна. Извини ми се и на врата-та каза на тия същите ученици, които са го снимали:

- И ви моля да изтриете снимките от телефоните си, които направихте!

Само това каза. Аз в оня момент, признавам си, изобщо не загрях какво е станало. Помислих, че той просто се е сетил за някаква работа и му се е наложило да излезе. Не обърнах внимание на думите му за снимките и за телефона. После се за-мислих и осъзнах какво е станало. Един вид тия ученици успяха с поведението си фак-тически да... изгонят отец Артур от часа по психология в техния клас. Часът си продъл-жи, взехме нова тема, оказва се, че по мое-то наблюдение много трудно ще проработи новата методология, за която аз ще пиша допълнително. И в тази връзка решавам да направя ето какво.

Ще им поставя психологически ка-зус за обсъждане и то на тема: ситуацията в нашия клас, как я възприемам, има ли на-дежда нещата да се променят към добро. Заслужава си да се използват възможности-те – все пак това са часове именно по пси-хология! – та да се реши един важен и то практически психологически въпрос, един въпрос, имащ голямо практическо значение за самия клас. Забелязал съм, че учениците

са отвратени от теоретизиране и от безк-райните обяснителни схеми, които учители-те им налагат. Те са жадни да практически занимания, примерно за занимания по прак-тическа психология. И в най-лошите класове ако се приложи нов, с практическа ориента-ция подход, ситуацията коренно се променя. Учениците много обичат подобен род заня-тия, особено когато са под формата на игра и на състезание. И те се отпускат и започват да играят с увлечение. Щом обаче учителят превключи на теоретизиране, интересът отново угасва. (Макар все пак може да се използва прехода и учениците нещичко теоретично да схванат – докато отегчението още не се появило.) Това ще го приложа съвсем скоро тия дни, ще им задам практи-ческо занятие-състезание, ще ви кажа как е протекло. Не вярвам да бъда изненадан в очакването си, но трябва да се провери.

Но е жалко, че нашите министерс-ки програми, планове и инструкции са таки-ва, в тях не просто акцентът е чисто теоре-тичен, в тях освен теоретизиране и безкрай-ни, сухи, наукообразни обяснения просто няма, нищо друго и различно просто не е предвидено. Това обяснява защо скуката и отегчението, отвращението на младите от ученето в училищата ни е направо поголов-но, е направо масово. Просто предписвани-ят, налаганият от системата подход не съответства на нагласите на младите, не отговаря също така и на техните нужди и потребности. Този "професорски подход" (министерските програми и планове се произвеждат от експерти, за които е харак-терно това бягство в теоретизирането – защото те са се откъснали изцяло от нужди-те и интересите на "живия живот! – това теоретизиране е именно порок и дефект на въпросното "професорско мислене", ако можем да се изразим така. Да, обаче мла-дите, учениците пък и студентите) общо взето нямат тази чисто теоретична настрой-ка, този чисто теоретичен интерес им е направо предимно чужд.

Тук засягам една от основните по моя преценка предпоставки за кризата в образователната ни система, за нейния тотален блокаж. По тази причина младите до такава степен са отвратени от ученето и от четенето – защото системата злоупотре-би с този дидактичен, разсъдъчен и обясни-телен уклон. Младите обаче имат стремеж да разбират, а не само да споделят натра-пени им "единствено правилни" при това наукообразни обяснения; стремежът към разбиране задоволява една чисто човешка потребност от постигане на смисъла на нещата, това нещо (смисълът) голите тео-ретични обяснения съвсем не могат да го постигнат. В резултат: съзнанията на мла-дите са вече тотално отчуждени и от учене-то, и от обречените напъни на учителите си нещо да променят, и от училището, и от образованието, и от познанието, и от чете-нето, и от мисленето, и от всичко. Виновни-ца за отчуждението на младите от поднася-ния им тип "образование" (НЕобразование)

е толкова порочната – сякаш е някаква стара блудница – ретроградна и анахронич-на образователна система.

Спирам дотук. Имам да пиша обе-щания документ, съдържащ проект с прак-тическа насоченост, който смятам да предс-тавя и на институциите, но за него ми тряб-ва повече време. Днес времето ми за писа-не изтече. Пренасям се на другата си рабо-та – редактирането, подготовката за печат на мои предишни текстове. Животът е инте-ресен и приятен когато минава в работа. Безделието не просто развращава човека, то го и деморализира. Пълно е със зли, с озлобени хора, които са се озлобили по причина на това, че с нищо позитивно не се занимават, по причина на това, че нищо смислено не правят. И злобата идва по причина на това, че се изпълват със завист спрямо ония, които въпреки всичко, въпреки тежестите и изпитанията продължават да работят.

А работата изпълва човека с енер-гия, тя стимулира подема на творческия му дъх, умножава силите му, облагородява душата му, безбройни, неизчислими са нейните благотворни ефекти. Затова поже-ланието ми към вас е едно: работете без да се щадите – и само тогава много ще спече-лите! Който работи упорито и всеотдайно няма да се размине с успеха. И успехът му ще е истински – и заслужен. Да му мислят в този живот калпазаните и завистливите – не допускайте да бъдете като претенциозните и алчни калпазани! (За власт копнеят най-вече мързеливите и некадърните – щото властта е именно начин за незаслужена компенсация на личностната непълноцен-ност!) Хубав ден, приятен уикенд ви желая! И до скоро.

ТОКУ-ЩО СПЕЦИАЛЕН ПОЩАЛЬОН МИ ДОНЕСЕ СЛЕДНОТО ПИСМО, ПОДПИСА-НО ЛИЧНО ОТ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБ-ЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н КОНСТАНТИН ПЕН-ЧЕВ събота, 3 октомври 2015 г.

Това е един вид прощалното писмо

на омбудсмана до мен. По моята дълга история на борбите ми с представители на самозабравилата се и арогантна образова-телна бюрокрация той ми писа много пъти, постара се да помогне с каквото може, показа съпричастност, включително и чисто човешка. Съвсем скоро той ще освободи поста си. Нищо чудно това да е един от

последните документи, които ще подпише като омбудсман. Трогнат съм от вниманието – за което благодаря! Съвсем скоро г-н Пенчев няма да е вече омбудсман. Смятам, че той си изпълни достойно дълга, работей-ки на това високо и отговорно място. Де да имахме повече такива съзнателни и работ-ливи хора на възлови постове като г-н Пен-чев! И АЗ БИХ ГЛАСУВАЛ ЗА ТАКЪВ НЕМА-ЛОДУШЕН КАНДИДАТ! неделя, 4 октомври 2015 г.

Демократично мислещите и има-щите чувство за национално достойнство софиянци има за кого да гласуват за кмет, ето какво пише той:

Възвръщането на нейното име (на Княжеската градина) е началната стъпка за възстановяване на истинския й облик. Втората решителна стъпка, която трябва да бъде направена, е демонтира-нето на паметника на съветската армия – грозен монумент, който е превзел това красиво градско пространство. Днес, през градината хората само преминават, бързайки да излязат от тежката му сянка. В крайна сметка, през годините паметни-кът не само превзе и ограби градината, но раздели и обществото ни, а общест-вените пространства по замисъл съби-рат и привличат хората, а не ги разделят и подчиняват.

Вили Лилков И аз бих гласувал за такъв канди-

дат! Никой от пловдивските кандидати за кмет не смее да каже нещо за махането на паметника "Альоша". В Пловдив просто няма за кого да гласуваме. За крайно неп-риятната ситуация в нашия град, обхванат и оплетен здраво в мрежите на мафията и олигархията можете да прочетете поне ето това: Тежкият захват на една клика в града под тепетата.

ЕТО КАК КОМУНИСТЪТ ЦИПРАС СИ ОТ-МЪСТИ НА ГЕРМАНИЯ! неделя, 4 октомври 2015 г.

За това почти не се говори – за "отмъщението на Ципрас", за отговорността на Атина към блокадата на Шенген и сво-бодното пропускане на стотици хиляди хора първо на гръцките острови в близост до турския бряг, а след това свободното им придвижване през цяла Гърция до граница-та на Македония. Още на 9 март един гръц-

ки министър отправя в интервю заплаха, че ако Берлин и Брюксел не удовлетворят желанията на Атина за облекчени условия по дълга, Гърция може да създаде бежанска криза.

Напоследък акцент бе поставен върху възможното участие на турските власти в генериране на бежанската вълна, но ролята на Атина сякаш бе подценена. Дали и Анкара, и Атина са действали целе-насочено, или просто са бездействали – това е трудно да се докаже с ресурса на публичната информация. Едно е сигурно – "локомотивът на Европа" – Германия пак ще трябва да плаща сметката, пак ще трябва "да тегли" композицията от калта...

Ognyan Minchev КОРАБЪТ "ПУТАНИК" ПОТЪВА, ОРКЕС-ТЪРЪТ СВИРИ... неделя, 4 октомври 2015 г.

Много добре казано! Виж също и тази публикация.

ДА МИСЛИШ ВИНАГИ ИМА СМИСЪЛ, ВИНАГИ Е ДОБРО НЕЩО неделя, 4 октомври 2015 г.

„Запазете правото си да мислите защото дори да мислите погрешно е по-добре отколкото да не мислите изобщо.“

Хипатия Александрийска, 400 г. н.е.

ЕДНА МНОГО УМНА СТАТИЯ, КОЯТО Е ЧУДЕСНА ОСНОВА ЗА ДИСКУСИЯ ПО НАЙ-НЕОБХОДИМИТЕ И ВАЖНИ ВЪПРО-СИ неделя, 4 октомври 2015 г.

Препоръчвам ви да прочетете ста-тията Бъдещето, за което не сме готови с автор Йовко Ламбрев. Защото е текст, който може да накара много хора да се замислят. И то да се замислят над най-важни въпроси. Да се замислят, както казваме обикновено, над "най-съдбовни" въпроси. За бъдещето, което идва, което ще дойде съвсем скоро. Бъдещето, което ще ни сполети. И което, така или иначе, заслужаваме. То бъдещето, от друга страна погледнато, зависи най-вече от нас самите. И прочие. Въпроси за обсъж-дане колкото щеш.

Текстът провокира също така и към дискусии. Примерно ето един абзац от него, който провокира към такава една дискусия (давам само малък пример за нещо, което мен лично ме подразни – въпреки че това комай е единственият такъв момент; иначе основното чувство, което текстът породи у мен, е не просто на съгласие, но дори и на възхищение); та ето този откъс, в който именно има дразнещ мен лично момент:

... Комуникациите – свързаността, която от една страна в близко бъдеще ще ни тежи като осъзнаване, колко различни и разделени (и в напредъка си) сме хората по света, ще бъде и инструмент за глобални манипулации, но в същото време ще е си-лата на обикновените хора, които все пове-че ще бъдат равностоен фактор срещу медиите, политиците и големите корпора-ции. Интернет е най-важната ни сила и платформа за разпространение на знания. Образованието трябва да бъде голя-мата революция на утрешния ден.

Трябва да върнем тежестта и ав-торитета на учителя, учения, знанието, науката. То става все по-достъпно и е прес-тъпление към човечеството да допускаме да бъде замествано от псевдонаука, суеве-рия, религия или телевизия. Трябва да развием нулева толерантност към хора, с колекция от висши образования и дори научни степени, цитиращи Ванга или све-товни конспирации. А религията в най-добрия случай да бъде сведена до някоя далечна петостепенна характеристика на личността, но в никакъв случай осново-полагаща.

Това пише Й.Ламбрев в иначе пре-възходната си статия, която, повтарям,

поставя много важни въпроси. Сложил е религията в един ред с поклонниците на Ванга и на световните конспирации. Един вид това показва, че я възприема като яв-ление, родствено на тези последните. Което издава, че явно и като човек, и като автор, не е достатъчно навлязъл в интимната същина на нещото, наричано "религия". И го подценява прекалено. Което е грешка. Но все пак безгрешни хора няма. Дори и сред най-умните. Аз само ще подхвърля нещо за да се замислят малко повече над тия "прок-лети" и тъй непонятни им духовни феноме-ни на живота ни хората с позитивна, с науч-на или технологично-техническа нагласа: ало, умът е нещо, което не е достатъчно за да се справяме с живота си; умът само съвсем не достига! Нещо повече, ако зало-жим само на ума, умът е способен да по-ражда най-грозни и опасни чудовища; по-полека със залагането само на ума. Порож-дение и творение на ума, примерно, е кому-низмът. И много други опасни и противочо-вешки неща са породени от толкова само-забравилия се и самодоволен ум. Ако иска-ме да гледаме на нещата цялостно и дъл-боко следва да отдадем длъжното и на другите, на останалите велики сили на човека. Примерно на чувствата. И най-вече на разума – и на вярата. Разум и ум са твърде различни неща. Да си разумен не е достатъчно да си просто умен.

Толкова. Поставям ви задачка за мислене. А що е вярата – не бързайте да я обявявате за непълноценна, щото тя е точно такава от позицията на ума. И особе-но от позицията на самозабравилия се, на самодоволния от себе си ум. Вярата е не-що, без което животът губи смисъла си. Вярата ражда смисъла, органично свързан с мисълта. И то не на предвзетата и едноиз-мерна, а на богатата на многоизмерен смисъл мисъл. И това е задачка за мисле-не за ония, които си въобразяват, че пре-възходно знаят що е вяра (и религия) – и при това без да са мислили достатъчно за тях. На тях явно им е достатъчно предубеж-дението, предразсъдъка. Който не разбира дълбоко и основателно що е вяра, той не може да разбере и що е разум. А пък разсъ-дък и разум, за ваша изненада ще кажа и това, съвсем не са едно и също нещо. Ум, разсъдък и интелект са едно и също нещо, това са три различни думи за означаване на едно и също нещо, но при тях изобщо не дръзвайте да поставяте разума. Интересно е, че хора, които ратуват за революциони-зиране на образованието, без капчица сму-щение показват пренебрежението си към духовни феномени, спрямо които очевидно просто не са образовани. Става дума за вярата и за религията. Много сериозен признак за най-основен недъг на образова-ността на дадени иначе умни хора е пре-небрежението им към вярата и религията. Пълно е с такива хора в наше време. Ако искат, нека да се замислят и над това: тях-ната образованост е недъгава тъкмо защото включва като компонент и това нескривано

пренебрежение към религията. И също така към философията.

А това означава, че тяхната обра-зованост е недъгава откъм липсата й на духовно прозрение. Или на прозрение за т.н. духовни феномени. Просто тия хора не разбират що е дух и що е духовност - и изобщо не изпитват никакви безпокойства по този повод. Те явно и не могат да изпитат такива безпокойства. Щото ако можеха щяха да ги изпитат. Щом слагат без замисляне религията към явления от рода на "поклон-ничеството спрямо Ванга" или към "светов-ните конспирации", щом тия последните неща символизират "духовното" и религията за тях е "нещо като тях", те с това демонст-рират крещящо неразбиране на тези т.н. духовни феномени. Бих препоръчал на такива хора, ако поне малко са се обезпоко-или от това, което казвам, да прочетат като начало поне моята книжка със загла-вие Човек и дух: опит за разбиране. (Има я и достъпна онлайн.)

Между другото (за да не схванат тази моя забележка като "хейтене" или като заяждане) не аз, а философът Имануел Кант нарича ученост като тяхната "циклопс-ка". Що е циклоп знаят, вярвам. Еднооко чудовище. Липсва им на такива хора "второ-то око", това на духовното виждане. Има неща "аспекти", "измерения" и пр.) в този свят и живот, които са недостъпни за обик-новеното познание и за науката. Науката и умът не могат всичко да познаят и да обяс-нят. Могат, но техните обяснения са недъга-ви. И крайно повърхностни. Не могат да навлязат в дълбината на проблемите. Зато-ва който заложи само на тях много ще сбър-ка. Иска се и нещо друго – за да е човекът цялостно и пълноценно развит като личност.

Затова по начало в университетите трябва студентите от всички специалности да учат поне философия – ама истинска, не менте (както е сега у нас). Религия може и да не учат, но философия е задължително. Ако искат да не придобият онази въпросна-та циклопска ученостна Имануел Кант. Тоест, да са абсолютно слепи за духовното. Бездуховният човек е твърде опасен. Аз лично не бих желал да живея в бъдеще, обитавано от предимно бездуховни - нераз-биращи духа – хора. Страх ме е да живея в такова бъдеще. Защо казвам тия неща ли? Ами за да провокирам тия хора да се за-мислят поне малко. Да видят нещата и от един по-друг ъгъл. Техният ъгъл на виждане не е най-малкото единственият. Или уни-версалният. Ако искат де. Имат свобода. Но бягството от дискусия по тия проблеми не е разумно поведение.

Толкоз. А иначе статията на Й.Ламбрев е чудесна. И сложените в нея видеа са много интересни. Препоръчвам ви всичко да изчетете и да изслушате най-внимателно. И на тази база хем ще се по-замислите сериозно, хем може и да погово-рим по други въпроси, пак свързани с онова бъдеще, което заслужаваме. Според това

какви сме. Темата е чудесна. Спирам дотук. Хубава вечер на всички!

Ето видеата от статията, които слагам и тук, нека да ги има и в моя блог:

ГЛАВНИЯТ ПРИНЦИП ВЪВ ВЪЗПИТАНИ-ЕТО Е: ДЕТЕТО Е ЛИЧНОСТ неделя, 4 октомври 2015 г.

Децата са изпитът, който родителите държат пред Бог (превод на Андрей Мак-симов: «Дети – это экзамен, который родители сдают перед Богом»)

Андрей Максимов

Известният телевизионен водещ, писател, драматург Андрей Максимов е написал книгата „Как да не бъдем врагове на своето дете?“, а сега работи върху друга книга – „Родителите като врагове“ Той е убеден, че ако между поколенията има проблеми, вината винаги е у родителите. Поговорихме с Андрей Максимов за възпи-танието на децата и съвременната образо-вателна система. - Андрей Маркович, вие твърдите, че съв-ременното училище в Русия не е училище. Защо?

Защото то не решава двете най-важни задачи – не учи децата да се учат, т.е. не възпитава у тях любов към знанията и не им помага да намерят себе си, своето призвание. - Има ли изход? Постоянно текат рефор-ми в училищата, а се оказва, че нещата не стават по-добри?

За да се подобри цялата училищна система, трябва да дойде такъв министър на образованието, който да се вълнува от реформата повече отколкото от собствена-та си кариера. А това е невъзможно. Та при всяка реформа в началото е трудно и ре-зултатите не се появяват веднага. Но на такъв риск няма тръгне нито един министър. Разбира се, в ръководството на Министерс-твото на образованието има много хубави хора, които се опитват да направят нещо. Дай Боже, да успеят! Но днес с образовани-ето на децата трябва да се занимават роди-телите. Безсмислено е да се надяваш на училището. Днес детето ходи на училище за да общува с връстниците си. Необходимо е

да се разбере, че училището днес дава много малко знания. (ОЩЕ >>>)

ЯСНО КАТО БЯЛ ДЕН ОБЯСНЕНИЕ ЗА ПРИЧИНИТЕ НА КОНФЛИКТА В СИРИЯ понеделник, 5 октомври 2015 г.

Обяснявам бавно за да схванеш: Катар притежава най-големите запаси на газ. Единственият път на този газ за Европа е през Сирия. Ако този газ стигне до Европа, без дори да броим и саудитския, който също ще мине оттам, Русия губи европейския пазар, който сега е неин основен потреби-тел.

Ако ти трудно да го схванеш, по-търси помощ или си купи книжка с картинки и не се мъчи повече.

Yanni Dimitrov

ДНЕС Е МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН НА УЧИТЕЛЯ понеделник, 5 октомври 2015 г.

Днес – 05.10. – светът отбелязва Международния ден на учителя. Идеята за празника се ражда през 1966 г., когато в Париж се провежда междуправителствена конференция за статута на учителите, на която е подписан документът „Препоръки, засягащи статуса на учителя". Идеите, заложени в него, са реализирани едва през 1994 г. по инициатива на ЮНЕСКО. Тогава за първи 5 октомври се чества като ден на учителите. Към момента празникът се отбе-лязва в над 100 държави на планетата. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, КОЛЕГИ! Antoaneta Chobanska, Veliko Tarnovo ДОКЪДЕ Я ДОКАРАХМЕ – КОТКИТЕ ДА МИСЛЯТ ПОВЕЧЕ ОТ НАС, ХОРАТА!

понеделник, 5 октомври 2015 г.

Котето ни лежи в ранната утрин на един стол, поставен на терасата – и с твър-де замислена се вслушва в звуците на ид-ващия есенен ден. Хладно е, но то продъл-жава да стои там. Не вярвам да дебне птич-ки – другото му любимо занимание – други неща вълнуват, предполагам, малкото му сърце. Лятото си отиде, дойде дъждовната есен, иде студена зима. Скоро, по мои из-числения след месец-два котето ни ще навърши година. Най-вероятно има спомен от една зима – през февруари миналата година го намерих измръзнало и плачещо на една автобусна спирка. Нищо не мога да кажа какви мисли вълнуват малката му котешка душа – и какви чувства владеят малкото му котешко сърце.

Не зная как става така, но това ко-те внася невероятно умиротворение в на-шия дом. Ние всички ходим по цял ден нанякъде, а то пази и се грижи за дома. Спи кажи-речи постоянно, общо взето все си лежи някъде, било свито на кълбо, било протягащо се блажено. Особени грижи котето ни няма. Освен една – да яде. Добре се храни и не позволява чинийката му да е празна. Умилква се на всеки докато не му сипе храна. Понеже е самотно – не общува с други котки – имам чувството, че е започ-нало да говори на нас, хората – издава доста богати на смисъл звуци. И умее много да мърка, това го умее най-добре. Щом ме види легнал идва и се разполага на гърдите ми. Отвреме-навреме го овладяват някакви бурни страсти и тогава бяга като щуроглаво – опитвайки се да се катери по стените даже. Но скоро мирясва. Котешка му рабо-та!

А ето, сега стои в замислена сери-озна поза на оня мек стол, поставен за него на терасата. Не мога да ви кажа какво мис-ли. Някакви смътни предчувствия сякаш вълнуват сърцето му. Като го посетих преди малко на терасата само леко измърка кол-кото да ме поздрави и почете – и пак съсре-доточено продължи да си мисли.

Котките май взеха у нас да мислят повече от хората. Скоро толкова умислен човек не съм виждал, но ето, котето ме порази тази сутрин със замислеността си. Докъде я докарахме – котките да мислят повече от нас, хората...

След малко ставам да се пригот-вям за работа. Налага ми се да тръгвам много рано, до работното ми място пътувам повече от два и половина часа. Та е време да ви оставям. Само това успях да напиша

тази сутрин. Все пак да има нещичко. Колко-то да се знае, че всичко е наред. Вчера, в неделя, също бях на работа, понеже имах два часа със задочници. Та и вчера не мо-жах нищичко да напиша. Както и да е. Хубав да ви е денят – и плодотворна да ви е сед-мицата! До скоро!

ФИЛОСОФИЯТА НА ПОБЕДИТЕЛЯ ХРИС-ТИЯН МАРИНОВ понеделник, 5 октомври 2015 г.

20-годишно момче от Силистра прослави България като стана световен шампион за младежи по канадска борба на първенството, което се проведе в столицата на Малайзия Куала Лумпур. Християн Ма-ринов, който стана и европейски шампион преди време, доказа че успехът при него не е случаен, а е резултат на целенасочени усилия и нагласа на мисленето. На мислене насочено към победата. Два дни след като се е върнал от състезанието, в неделя, преди обяд, когато обикновените българи си почиват, намирам героя от Малайзия в залата да тренира. Карам го да разкаже за читателите на списание „HUMANUS” за себе си, за пътя си към успеха и за начина на мислене, който трябва да има човек, за да го постигне. Как се запали по този спорт?

Първоначално бях луд фен на филма "На върха" със Силвестър Сталоун, където главният актьор премина през реди-ца проблеми, но мотивацията, която бе любовта към своя син, му бе необходимата сила и надежда да спечели световната титла по канадска борба. Запалих се още в ученическите години в 5 клас когато сериоз-но тренирах баскетбол, но паралелно с това обичах да играя канадска борба със своите съученици в училище. Предполагам повече-то хора, които не ме познават, си предста-вят, че в началото съм бил силен достатъч-но, за да победя всички, но не така започва моята история. Бях изключително слабо момче, което побеждаваха всички момчета, а дори ще си призная и някои момиче-та (смеем се). За мое щастие се радвам, че тогава нещо ме е мотивирало да започна да тренирам и с течение на времето да побеж-давам всички един по един, докато няколко години напред, в един момент нямаше вече кой да ме победи на местно ниво и трябва-ше да търся нови предизвикателства. Както

някои хора ги влече например математика-та, така и този спорт е бил в кръвта ми. Какви качества изгражда канадската бор-ба?

Канадската борба е спорт, а всеки един спорт изгражда дисциплина в един спортист. Научава те да се бориш до край, да се превърнеш в упорита личност и да вземеш това, за което толкова много си копнял, всичкият този труд и лишения един ден се възнаграждават, както в моя случай. Би ли препоръчал на младите хора да се занимават с този спорт – и с какво би ги привлякъл?

Бил съм на тяхното място и съм разбрал нещо много важно, човек трябва да се вслуша в сърцето си и да прави това, което му доставя най-голямо удоволствие. Интересен факт е, че този спорт не е много добре заплатен, но нищо неочаквано, визи-рам само в нашата страна. Но лично мен не ме вълнуват парите, все пак не съм матери-алист и не това ме прави щастлив, но пък съм реалист и бих насочил повечето изяве-ни деца към спортовете, които предлагат развитие на голяма спортна кариера, която да бъде подкрепена финансово, просто с канадската борба в България няма как да изхранваш своето семейство. За хората, които смятат, че имат желанието да се развиват в професионалния спорт, аз бих ги насочил към по-доброто бъдеще, в лицето на футбола, баскетбола, тенис на корт, плуване, волейбол, може и да съм изпуснал някой спорт, но те са все олимпийски. Не ме разбирайте погрешно, обичам канадската борба много, но това е нейният недостатък, биеш се единствено за слава и за името на България. Бих им казал това, което винаги са казвали хората, а именно "следвай меч-тите си"! Има ли някой, който те тренира или от-ново разчиташ изцяло на себе си?

В началото Йордан Стаматов бе първият човек, който ме въведе в спорта, този жест няма да го забравя никога и зато-ва съм му искрено благодарен. Няма как да не спомена дори и нещо, което хората не знаят, той е може би 20-кратен републикан-ски шампион за България, което е огромен успех за Силистра. В последствие обаче обстоятелствата бяха такива, че сам тряб-ваше да се усъвършенствам и да се уча на нови похвати в спорта, инициативата бе само моя и по цял ден гледах най-различни клипове в youtube, гледах и се учех, после прилагах видяното по време на тренировка и така си създадох своя методика на трени-ране, която може да превърне всеки норма-лен човек, какъвто съм и аз, в световен шампион. Но тя изисква много труд и големи лишения, човек трябва да осъзнае, че тако-ва нещо като сизифов труд не съществува,

хората ни е вродено да се адаптираме към всяка трудност, затова и вече милиони години еволюираме, тренировките са трира-зови и буквално убийствени, целта е да надхвърлиш многократно физическия си капацитет, а резултатът е да надминеш себе си. Посвещаваш се на един идеал и се стремиш само към него, останалото е да повярваш достатъчно и тогава няма кой да те спре, хора, спазвали тези принципи, вече са легенди.

А по какъв начин тренираш своето мисле-не, за да постигнеш успеха и изобщо какво мислене трябва да изгради един състеза-тел в този спорт, за да бъде успешен?

Като за начало човек не трябва да се разсейва, трябва да се концентрира само и единствено върху това, което е поставил за цел. За да бъде успешен един спортист, той трябва да мисли много напред във времето, да си се представи себе си как би искал да изглежда в бъдеще, да си постави тези амбиции и да работи здраво по въпро-са за тяхното осъществяване. Човек трябва да мисли за перспективите, с които трудът му след време ще се отплати и най-важно е всеки да се стреми винаги да бъде най-добър. Близо 2 месеца тренирах за среща с моя съперник от Русия, но здравите трени-ровки побеждават таланта. Играта продъл-жи не повече от секунда, но ако нямаш спортната злоба в този кратък момент, трудът ти отлита заедно с вятъра, ако сам не си повярваш на какво всъщност си спо-собен, значи си изгубен. (ОЩЕ >>>)

НАКОНЕЦ-ТО ВОЙНА! ЕЕ ТАК ЖДАЛИ! ДУХ ЗАХВАТЫВАЕТ ОТ ЭТОГО СЛОВА! РЕБЯТА, ВЫ СЛЫШАЛИ: ВОЙНА! ДА, НАКОНЕЦ-ТО МЫ БОМБИМ! вторник, 6 октомври 2015 г.

Наконец-то война. Ее так ждали. Дух захватывает от этого слова. Надо поде-литься новостью, рассказать всем! Ребята, вы слышали, война! Да, наконец-то, мы бомбим! Давайте, бросайте все, надо сроч-но по пятьдесят за Россию, за наши победы!

Приятно, конечно, гордиться побе-дами прошлого, обвязываться геогиевскими ленточками, наряжать детей в форму Крас-ной Армии, клеить на машины "На Берлин", но так хочется почувствовать себя гражда-нином Великой Страны, которая может захватить, разбомбить, растоптать кого угодно! Которой не нужно ни с кем совето-ваться, для которой не существует никаких норм и ограничений.

Наконец-то! Видео авиаудара – ух, как круто! Это "Спартак" забивает "Барсело-не". Чтоб все знали, что значит "русские". Крым наш, Донбасс наш, Сирия наша. И чемпионат по футболу наш. А если не наш, то у нас есть Искандеры. Они посмеются, и тогда мы посмотрим!

Гигантский атомный взрыв под патриотическую песню. Красивый ролик, можно смотреть бесконечно. Вот на что мы способны! Это – Россия!

Завтра плюс 15, солнечно. Отлич-ная погода для того, чтоб бомбить Сирию. Послезавтра дождь? Ну так врежем по хохлам. Или может по пиндосам? До Берли-на два дня на танках. Америку в радиоак-тивный пепел. Скорее бы.

Pavel Gintov

ДРУГАРЯТ ПУТИН КАЗА: "РУСКОТО ПРА-ВОСЛАВИЕ Е ПО-БЛИЗО ДО ИСЛЯМА ОТКОЛКОТО ДО ЗАПАДНОТО ХРИСТИ-ЯНСТВО" вторник, 6 октомври 2015 г.

Едно прозрение на Георги Марков в задочния репортаж "Биография на власт-та", писано преди повече от 40 години:

"... Смешно или не, но ако утре един нов Сталин реши, че идеологическо-то оправдание на режима и удоволствия-та на властта е ИСЛЯМЪТ, всички тия пътници по аутострадата на комунизма ще превключат без усилие от Маркс към Мохамед."

Идеологическо оправдание на днешния неосталинистки режим в Москва наистина все още не е ислямът, но е руско-то кагебесно православие. Но, както каза и другарят Путин:

"Руското православие е по-близо до исляма, отколкото до Западното хрис-тиянство".

Едно от откровенията на Хитлер, казани пред неговите почитатели на масата е съжалението му, че културна основа в Германия не е исляма, с неговия верски фанатизъм, а "лигавото християнство", което дава право на избор, а не изисква сляпо подчинение.

Момчил Дойчев

ДА СИ СПОМНИМ ЗА СТИВ ДЖОБС вторник, 6 октомври 2015 г.

In Memoriam: „Смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната.“

Здраво Кулев

ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА В ОБРАЗОВАНИЕТО вторник, 6 октомври 2015 г.

КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА ОТХВЪРЛИМ БЕЗ ЖАЛ ВСИЧКО ЛЪЖЛИВО, ЩО ОПОРОЧА-ВА И СЪСИПВА ЖИВОТА НИ – И ДА ДО-БИЕМ СМЕЛОСТТА ДА ЗАЖИВЕЕМ СЪС СПАСИТЕЛНАТА ИСТИНА вторник, 6 октомври 2015 г.

ВЪВЕДЕНИЕ Крайно време е да отхвърлим без жал всичко лъжливо, що опорочава и съсип-

ва живота ни – и да добием смелостта да заживеем със спасителната истина

Днес имам малко повече време за писане (не съм днес на работа в училище) и затова ще се опитам да си довърша подета-та тема – и да си изпълня най-сетне обеща-нието: да напиша под формата на доклад до институциите една поредица от конкретни предложения, които могат да спомогнат за излизане от безизходицата в образовател-ната сфера или в нашите училища. Най-сетне беше приет новият "реформаторски" закон за училищното образование и сега всички чакат да се случи покрай него някак-во чудо – е, мога да ви гарантирам, че тако-ва чудо няма да се случи благодарение на закона, а агонията ще продължи. От закона подобни механично произлизащи чудеса няма как да се случат, щото прилагането на закона се прави от живи хора, със съответ-ното съзнание и поведение; без промяна в съзнанието и поведението на прилагащите закона хора никаква смислена промяна не може да има. Между другото сега много хора са разочаровани от това, че не били приети (благодарение на депутатите от ГЕРБ) предложенията за по-задълбочено изучаване в училище на престъпленията на комунистите по време на полувековното им господство по българските земи.

Аз също съм разочарован от това, но има и нещо друго: ами и да бяха приети то всъщност много зависи от убежденията на хората, които ще изпълняват съответна-та разрешителна или повеляваща клауза относно изучаването на престъпленията на комунистите; нима смятате, че комунист по убежденията си може да изпълни порядъч-но такава една клауза? Едва ли, цяло чудо ще е да я изпълни. Аз пък никога не съм чакал законът специално да ми предпише такава една клауза и десетки години в часо-вете си по философия и гражданско обра-зование съм поставял темата за престъпле-нията на комунистите, за тия ексцесии, за цялата тази бесовщина, която комунизмът и комунистите донесоха в клетото ни отечест-во. По същия начин може да се каже, че стои въпросът и с всички останали инова-ции, предписвани от реформаторският закон: даже и да е истина това, че този закон дава по-голяма свобода на учителите (нещо, в което аз не съм сигурен изобщо че е така), то е несъмнено, че ще има много учители, които, понеже сами не са привър-зани към свободата, просто няма как да се възползват от нея, ето, те няма да изпълнят наредбите на закона.

Прочее, свободен не се става по нареждане или под някакъв натиск от стра-на на началството, свободен не се става насила, а пък свободата не се дава, нито пък се "отпуска". Свободата се взема. Сво-бодолюбивите не чакат нареждания отгоре или заповед да се ползват от свободата си, за такива хора просто е невъзможно да не бъдат свободни, да не живеят със свобода-та си; е, какво излиза в такъв случай?

Значи всичко зависи от нещо дру-го, от закона няма как да произтече автома-тично така потребното ни съзнание за свобода, то трябва да се формира иначе. Ала без него нищо няма да стане – колкото и да е напредничав или свободолюбив са-мият закон. Което, разбира се, не е така, законът, който приеха, изобщо не е свобо-долюбив (както, примерно, това се при-видя на министъра на образованието и науката). Но да приемем, че законът е някаква крачка напред и то във вярната посока. Ала без усилия и подобаващо съз-нание от тези, които ще прилагат и изпъл-няват закона едва ли ще се случи някакво чудо, примерно покрай волята ни законът да ни направи, да речем, по-свободни. Или по-свободомислещи.

Но е несъмнено, че движението трябва да бъде в тази посока: да почнем да си присвояваме колкото се може повече свобода. Да, свободата не се дава, тя се взема, тя се присвоява – и то без да искаш разрешения от началството за това доколко да благоволи да ти позволи да си свободен. По моето разбиране разковничето е в това: колкото се може повече хора, заети с обра-зование, да възжелаят свободата така сил-но, че вече никой просто да не може да им я отнеме. Възможно ли е да стане това – и как то може да стане? Този според мен е глав-ният въпрос.

Чета тази сутрин ето този текст: Иван Господинов: Лекарството на ДЕОС за българското образование е "Свобо-да". Значи намериха се даже и граждански и политически организации, които ясно заявяват тази потребност на нашето време. Ето как изразяват своя възглед:

ДЕОС има доверие на хората за-това заставаме зад либерализиране на системата на образованието чрез създа-ването на механизми, с които да оставим инициативата в ръцете на родителите и учителите. Търсим самоуправление в образованието, свобода на гражданите сами да организират училищата си и сами създават професионалните си стандарти за образование. Ако дадем инструменти-те в ръцете на всеки от участниците в образователната система, тогава те ще се регулират сами един друг. Тогава също ще знаем кой носи отговорността за действията си. В момента всеки обвинява другия за провалите на системата – за-щото имаме единствено формални задъл-жения и защото нито учителите, нито учениците, нито родителите имат някак-ва сила да прокарат собствените си идеи.

На мен този момент ми се струва, че има възлово значение. Дори и законът да даде съответните права и да вмени съот-ветните отговорности (което за този, пък макар и нов закон, не може да се каже че е налице) на участниците в процеса, ако те нямат настройката да поемат присърце тази своя решаваща всичко роля, то е очевидно, че законът тогава няма да бъде изпълнен. И, респективно, ако хората, участниците в реалния образователен или възпитателен процес имат подобаващото съзнание за свобода, за носене на същинските си отго-ворности, то тогава дори и законът да не ги принуждава да бъдат автентично свободни, то те, разбира се, няма начин да не се дър-жат свободно, да не се ползват от прерога-тивите си, които ги имат "по идея", поради "естеството и същината на самата работа" – пък макар и не по закон.

Та мисълта ми е, че ние, участни-ците в реалния учебен, образователен и възпитателен процес, именно родителите, учителите, учениците вече имаме в основни линии достатъчно предпоставки за да поло-жим нужните усилия за да стане тъй дълго чаканата промяна; която, прочее, няма как да стане ако ние самите не я направим – и то без да чакаме инструкции от висшестоя-щите властващи началства. Просто се искат повече хора с едно ново, по-различно и освободено съзнание и с едно по-изострено чувство за отговорност, което именно е присъщо на свободолюбивите хора. Нужни са ни, накратко казано, повече такива свободолюбиви хора – и сред учите-лите, и сред родителите, и сред учениците. И откъде, моля ви се, можем да ги вземем тия хора – ако ги нямаме в момента? Ето тук е най-тежкият проблем.

Аз мисля, че трябва да започнем да ги създаваме тези хора: възпитателите най-напред трябва да бъдат възпитани. Учителите най-напред трябва да бъдат научени на свобода – и на свободолюбие. Превържат ли се към свободата, обикнат ли я, започнат ли да не могат да си представят живота без нея, тогава работите не само ще потръгнат, те ще станат и необратими. И същото ще се случи и с въпросната промя-на. Тя ще стане непосредствена действи-телност само тогава, само при това условие. Ние, хората, правим всичко, нищо не става без нас, без нашите усилия. И цялата рабо-та е най-напред да започнем да се учим в тази толкова прекрасна и вдъхновяваща "наука" – на свободата, на свободолюбието, на безрезервната отдаденост на свободата.

Става дума по-скоро за изкуство, отколкото за "наука", употребих думата наука в подигравателен, в ироничен смисъл. Свободата трябва да се практикува, с нея трябва да се живее. Привикването към свободата, към живот в свобода, не е лесна работа. Но това нещо трябва да започне да се случва или да става най-напред не другаде, а тъкмо в нашите учи-лища. И то от най-ранната детска възраст. Защото ние започваме да опорочаваме

подхода си към децата още в тяхната най-ранна възраст – от първия момент, в който те имат контакт с учебно или образователно детско заведение (детска "ясла", детска градина). Потръгнат ли нещата в невярната посока иди ги оправяй след това.

Ето в тази посока е моето предло-жение. Ще ми се да го напиша така, че да е хем въздействащо, хем да е кратко и удобно за четене, хем да е разбираемо, хем да е убедително (включително и дори най-вече за младите, за учениците, но също така и за мениджърите, за чиновниците от образова-телната институция, които в мнозинството си робуват на коренно различни представи за образование). Това последното, за робу-ването на други, устояли, традиционни представи за учене, за образование за училище изглежда е характерно не само за учителите, но и за останалите участници в процеса, а именно и за учениците, за мла-дите. И също така и за техните родители. И младите, и техните родители са в някакъв смисъл опорочени, и техните съзнания, трябва да признаем, са изкривени – докол-кото системата е оказала и върху тях своето деструктивно въздействие. Съобразявайки се с всичко това, в крайна сметка успях да напиша следния "продукт": До всички учители, до дейците на образова-

нието в България До всички ученици – от всички нива на об-

разователната ни система До всички родители

Копия за сведение:

До проф. Т.Танев, Министър на образова-нието и науката;

До г-жа И.Киркова, Началник на РИО-Пловдив

Обръщение с предложения под формата на отворено писмо

Уважаеми ученици, учители, роди-тели,

Искам да ви кажа нещо много важ-но. Моля да ме изслушате внимателно (за малко да кажа "Няма да повтарям!" – като оная смахната даскалица от сериала "Ало-ало"!). Предлагам на вашето внимание (и на обсъждане след това) една поредица от новости, които могат да спомогнат, по дъл-бокото ми убеждение, за възникването на една по-приемлива, по-поносима ситуация в нашите училища. Ето за какво става дума.

Поне три проблема са се преплели в ужасно заплетено кълбо: нежеланието на младите да учат, прилагането на несъвре-менни подходи в обучението, пораждащи общо взето предимно скука и лошата дис-циплина в часовете. Това, че огромната част младите, от учениците не обичат да учат, че са се отвратили от ученето и от това, което им се случва в училище, е добре известно на всички, нека да имаме добрина-та да го признаем като основен проблем. Защо е станало така, защо младите не

обичат да учат е голяма тема. А може би причината е тази, че учителите са им нала-гали да учат по неподходящия начин? Може би има нещо сбъркано в утвърдилите се начини на преподаване – и на общуване между учители и ученици? Най-вероятно е станало точно така. В крайна сметка знаете какво обикновено става в класните стаи, нали добре ви е позната обичайната кар-тинка в тях? Има ли нужда да я описвам?

(Дочети В БЛОГА)

ЩО Е ЛЮБОВ СПОРЕД АРИСТОТЕЛ

Любов е когато една душа обитава

две тела. Аристотел

Виж също: Шест думи за любовта у древ-ните гърци

ПУТИНИСТКАТА ПСИХОПАТОЛОГИЯ СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА, УСЛОЖНЯВА И ОЖЕС-ТОЧАВА вторник, 6 октомври 2015 г.

Путинистката психопатология се

задълбочава, усложнява и ожесточава: на продаван по сергиите в Русия календар българският президент е нареден сред поклонниците на "фашистките окупатори", а гръцкият премиер, комунистът Ципрас е сложен при "прогресивните въоръжени сили", водени лично от таваришч Путя...

Ето го и самият калентар: В Рос-сии выпустили... "ватный патриотичес-кий календарь"

СПИСАНИЕ „HUMANUS” ПРЕДСТАВЯ ХУДОЖНИКА КАЛОЯН ГЕОРГИЕВ вторник, 6 октомври 2015 г.

Списание „HUMANUS” представя: Калоян Георгиев

Калоян Георгиев е художник –

скулптор, завършил е Националната Худо-жествена Академия в София със специал-ност метал и има многобройни участия със свои произведения в различни престижни експозиции. (ОЩЕ >>>)

ИЗВЪНРЕДНОТО ИЗДАНИЕ НА СПИСА-НИЕ HUMANUS ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ

Излезе от печат извънредното из-дание на списание HUMANUS, съдържащо моето ОБРЪЩЕНИЕ към всички учители, ученици и родители – с призив за неза-бавна промяна в образователната сфера и за излизане от катастрофалната ситуа-ция в училищата.

Цена на хартиения вариант: 1 лв. Приемат се поръчки.

ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ ПО ВАЖНА ТЕМА: РАВНИ ЛИ СА МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ, КАК ДА РАЗБИРАМЕ "РАВЕНСТВОТО НА ПОЛОВЕТЕ", КАКВО ТО ОЗНАЧАВА? сряда, 7 октомври 2015 г.

Моят приятел Феодор Иванов е написал във Фейсбук нещо интересно, което е добра основа за разгръщане на дискусия по един изключително важен въпрос: за равенството на половете, как да го разби-раме, какво то означава и пр.? С оглед да налея малко "масълце в огъня" на евенту-ална такава душеспасителна дискусия

(наричам я така, понеже дискусия по тези въпроси наистина е много важна особено за младите, които трябва да имат пределна яснота за великите отговорности на двата пола пред живота) написах там един доста странен или провокационен коментар; с оглед на това и читателите на блога да могат да участват в такава една бъдеща дискусия ето, пренасям двата коментара и тук: Feodor Ilivanov: Навремето един приятел персиец (вече покойник) ми подари книгата "Семейното право в исляма" на български, издадена или разпространявана от Иранс-кото посолство в София. Запомнил съм един бисер: "Мъжът и жената са равноправ-ни, но това не означава, че жената е равна на мъжа".

Ангел Грънчаров: С риск да се изложа, да бъда оплют или осмян ми се ще все пак да кажа, че има някаква истина в това твърде-ние: двата полата наистина не са равни във всички отношения, да твърдим противното е неоснователно. Ако мъжът и жената бяха напълно равни във всички отношения и всеки пол си нямаше своята особена роля и отговорност в живота, тогава просто няма-ше да има нужда да съществуват два пола, обезсмисля се съществуването им. Двата пола, бидейки различни, се допълват до едно цяло и затова са си жизнено необхо-дими. И си има изцяло мъжки и изцяло женски отговорности в живота.

Тъй че "пълното равенство" на по-ловете и изтриването на всички различия между тях е една утопия, е пълна невъз-можност, а също така е и крайно вредно. В днешно време обаче тече такъв процес: жени се напъват да изпълняват мъжки отго-ворности и задължения - и мъже се напъват да правят неща, които по природа са отре-дени на жените. Великият Сократ по тия въпроси има чудесна теория, която е малко позната и е добре да бъде припомнена. (За което съм писал много и сега няма нужда да повтарям всичко вече писано и казано.)

(ОЩЕ >>>)

ДА ПОЧЕТЕМ И НИЙ МАЛКО ЛЮБИМЕЦА НА ПУТИНОФИЛИТЕ сряда, 7 октомври 2015 г.

Санкции ударили по Кабаевой. Её бойфренд в гневе бомбит Сирию.

Nasha Canada

ЛИГАВА ПЕСЕН, ИЛЮСТРИРАЩА ИМ-ПЕРСКИТЕ ЛАМТЕЖИ НА РУСИЯ СПРЯМО БЪЛГАРИЯ сряда, 7 октомври 2015 г.

ХОРАТА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА У НАС СА НАД 1 МИЛИОН сряда, 7 октомври 2015 г.

Над 1 млн. българи са с психични разст-ройства, Снимка: Thinkstock

"Психично здраве с достойнство" е мотото на тазгодишната кампания на Све-товната здравна организация по повод Международния ден на психичното здраве – 10 октомври.

Оказва се, че психичните разст-ройства не са толкова редки, поясни пред БНР професор Вихра Миланова, национа-лен консултант по психиатрия и началник на психиатричната клиниката на УМБАЛ "Алек-сандровска“, където през деня ще се прове-де среща с писателя Георги Господинов, защото специалистите, работещи в здрав-ното заведение, смятат, че и думите леку-ват.

За около 20% от населението може да се каже, че има някакъв проблем, т.е. хората с психични разстройства са над 1 млн., заяви тя.

Професор Миланова обясни, че освен самите пациенти, потърпевши са и близките на болните, и техните семейства, но един от най-големите проблеми на хора-та с психични заболявания е отношението на обществото към тях.

"Не е случайно мотото на Светов-ния ден на психичното здраве, защото хи-ляди хора с психични заболявания както в България, така и по света, са с ограничение в техните човешки права. Те са до голяма

степен дискриминирани поради своята болест. (Прочети ДО КРАЯ)

ПРИЗНАВАНЕТО НА ЧУЖДАТА ДАРОВИ-ТОСТ Е НАЙ-РЯДКО КАЧЕСТВО сряда, 7 октомври 2015 г.

Има нещо много по-рядко, много по-фино и по-необикновено от даровитост-та. То е способността да се признава даро-витостта.

Елберт Хабард (Цитиран от Радостина Иванова)

ДРУГАРКАТА "СЕКСОЛОЖКА" КОБИЛКИ-НА ИЗОБРЕТИ ГЕНИАЛЕН НАЧИН ЗА СПИРАНЕ НА ВОЙНИТЕ – И ЗА НАМАЛЯ-ВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ НА ЧОВЕЧЕСТ-ВОТО И СВЕТА! четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Виж: Кобилкина с нов бисер: Ако всеки мъж се буди с хубава свирка, ще има по-малко войни!

"Аз вярвам, че ако всеки мъж се буди с хубава свирка, в този свят би имало много по-малко агресия, войни и проблеми." С тази поредна мъдрост осветли своите фенове във Фейсбук сексоложката Наталия Кобилкина.

"ТОА ПЪК ГРЪНЧАРОВ МОЖЕ ЛИ ДА Е ТОЛКОВА ПРОСТ И ЛУД ДА СИ МИСЛИ, ЧЕ ТОЧНО ТОЙ ЩЕ ОПРАВИ СВЕТА?!"

Във връзка със съобщеното в пуб-ликацията със заглавие Изпратих своята жалба до институциите във връзка с нарушения около назначенията на учите-ли в държавните училища на Пловдив преди няколко дена от Комисията по защита

от дискриминация получих официално пис-мо, чието фотокопие също публикувам - едва днес. Работата е там, че изтича вре-мето за отговор на това писмо - в 7-дневен отговор трябва да отговоря с оглед да за-пълня допуснатите пропуски в своя сигнал до КЗД. Всъщност трябва да реша дали изобщо да отговарям, дали да задвижа процедура в КЗД по така визирания казус – или да се откажа, един вид да простя на тези длъжностни лица (директори на учи-лища), които наистина си позволиха да ме подложат на унизително дискриминационно отношение по време на "кампанията" за назначаване на учители по философия и гражданско образование в доста училища в Пловдив.

В пет пловдивски училища канди-датствах, и в петте училища моята кандида-тура за учителско място беше по най-груб начин отхвърлена, с което на 100% беше проявено дискриминационно отношение към мен, моята кандидатура по единодушното мнение на тия администратори беше оцене-на като "неблагонадеждна", и то на основа-нието на очевидно дискриминационни моти-ви (включително и с политическа насоче-ност). Нарушени, незачетени бяха моите преподавателски права, оказа се, че на основата на съвсем незаконни мотиви и съображения аз фактически бях лишен от преподавателски права, моето човешко и конституционно право на труд беше потъп-кано. И какво да правя сега, да си затворя очите, да си замълча – или да въпреки неудобствата и рисковете все пак да пре-дизвикам разглеждане на казуса в Комисия-та по защита от дискриминация? По този въпрос трябва да взема решение днес, най-късно утре – и евентуално да подготвя исканата от мен с това писмо документация.

Не мога да намеря други ощетени от явния произвол кандидатствали лица, също учители, нямам връзка с тия хора, та евентуално те да се присъединят към жал-бата ми. А е известно, че в Образцова ма-тематическа гимназия, примерно, за учител по философия и гражданско образование беше назначено политически ангажирано лице, беше назначен един партиен функци-онер на партия АТАКА, бивш заместник-кмет на район в гр. Пловдив, при пълното игнориране на каквито и да било сериозни критерии за избор на по-добрия кандидат. Ако и аз си замълча, то крещящите злоупот-реби в тази област ще продължат необезпо-

коявано от нищо и от никой – ние, българи-те, както е известно, много мърморим и недоволстваме, но нищо реално и конкретно не правим за да бъдат спрени зулумите и нарушенията на самозабравилите се, на загубилите всякакъв срам властници. Ако се жалвам, ако продължа да настоявам тази процедура в КЗД да бъде задвижена, поне-же ще има прецедент, че някой се е проти-вопоставил на безобразията в тази сфера. Не че директорите на училища ще бъдат уплашени или смутени, но поне, изглежда, съм длъжен да им дам един урок - да раз-берат, че има хора, които държим злоупот-ребите у нас да престанат и малко по малко да започнем да живеем в правова държава. Да, изглежда съм длъжен да направя поне това – да им дам такъв урок. Ако не го сторя сам ще се презирам за проявеното малоду-шие. Интересно е, че аз, гражданинът, съм загрижен за тия неща, но на ръководители-те на образователната институция в държа-вата и в град Пловдив явно изобщо не им пука за нищо – никаква реакция на сигнала си (изпратен и до Министъра на образова-нието и науката) от страна на МОН и РИО-Пловдив нямам и едва ли такава ще има.

Да, на тях явно за нищо не им пука – освен за това да си получават колкото се може по-дълго заплатите и да топлят колко-то се може по-дълго меките си кресла; тази, очевидно, е единствената им грижа. Е, аз като български гражданин пък не съм съгла-сен нещата да продължават по този начин. И ще трябва да сторя онова, към което ме призовава моя човешки и граждански дълг. И моят нравствен дълг, моето съзнание за нравствен дълг ме призовава да сторя изискващото се. Дори и само за това да изнеса поне един урок на самозабравилите се властници си струва, нали така? А на мен като учител по философия и гражданско образование тази, всъщност, ми е и работа-та – да изнасям разни уроци по тия пробле-ми. Безразлично кому да изнасям тия уроци, работата ми е да изнасям, дето се казва, тия уроци. Понеже съвестно си гледам, сами виждате това, работата – и по тази причина съм станал нещо като "трън в очи-те" или като "черна овца" в очите на въп-росните самозабравили се властници-администратори от образователната сфера, които като един и до един виждат в мое лице нещо като "народен враг", "злодей", който е толкова лош и опасен, че не трябва да бъде допускан да работи в нито едно държавно училище; да, точно така, в такава светлина ме виждат на 100% тия въпросни-те самозабравили се властници и админис-тратори, ето, имам вече доказателства в тази посока. Тъй че ще бъде грозна капиту-лация от моя страна да се откажа да си търся потъпканите права. Значи избор явно нямам: длъжен съм да изпълня предписа-нията на КЗД и да им изпратя исканата от мен информация.

Това, прочее, е специализирана работа за адвокат или за правист, аз сам едва ли мога да я свърша правилно, но

изобщо нямам възможност да мисля за наемане на такъв: в крайна сметка все пак бях нает на работа в едно училище извън Пловдив, до което се пътува с часове, и то на най-мизерна заплата, бях приет и назна-чен там просто защото там нямаше друг кандидат – това също потвърждава тезата ми за дискриминационно отношение към мен (ако имаше друг кандидат, какъвто и да е той, разбира се тогава аз нямаше да бъда назначен!). Нямам финансовата възможност да търся услуги на адвокат, ето, ще кажа и това: за половин месец работа в това учи-лище получих възнаграждение от 130 лева (чисто), това са пари, които комай няма да ми стигнат само за да мога да си платя билетите за пътуване до града, в който се намира училището ми. (Тия пари за билети се връщат от училището, но постфактум, след като вече си ги платил.) Тъй че за правна помощ от специалист аз в случая не мога да претендирам. Ще си блъскам глава-та сам. Днес ще отделя време за да реша-вам главно този проблем - писането на изложение до КЗД. Макар да имам и преда-ване в Пловдивската обществена телеви-зия днес от 11 часа, най-добре е преди предаването, т.е. след написването на този постинг да сядам веднага да пиша изложе-нието до КЗД.

Затуй спирам това писание – за да започвам ново. Така тече животът при мен. Който си търси правата и се бори срещу рецидивите на крайно безчовечната обра-зователна система и нейните самозабрави-ли се и самодоволни герои си навлича ред неудобства, беди и главоболия. Затуй учи-телският народ масово си мълчи, не за друго. Като си мълчиш няма да станеш трън в очите на властващите и ще се наместиш и ти на трапезата. Като се оплакваш и се бориш с безобразията ставаш неизбежно като като мен – отвсякъде гонен, преслед-ван, недопускан, остракиран, обявен за нещо като дисидент спрямо системата, осмиван, подиграван, обиждан по какви ли не начини, скитащ по тази причина по съ-дебните зали за да си търси правата (чет-върта година вече водя непрекъснати съ-дебни дела срещу самозабравили се обра-зователни администратори, подложили ме на недопустими репресии в нашето уж тол-кова демократично и европейско отечество и време!). Затова, не за друго, останалият народ си мълчи и ми гледа сеира – и ми се чуди на акъла. Тоа пък Грънчаров може ли да е толкова прост и луд да си мисли, че точно той ще оправи света?! Уж се смята за философ, па е по-прост даже и от нас, щот ний знаем, че светът един човек нема да го оправи, а той не знае даже това! Нека да си чупи главата тогава щом е толкоз прост, а ние за разлика от него сме хитри и оправни: себе си да оправим, пък на света и на дър-жавата – майната им!

Хубав ден ви желая! Бъдете здра-ви! Няма да ви съветвам да се опитвате и вие да бъдете що-годе достойни граждани, щото сами виждате, че това означава да ви

съветвам и вие като мен да си навличате какви ли не неприятности, беди и главобо-лия. Затуй: мълчете си, трайте си, кротувай-те си, блаженствайте, тарикатствайте, на-вирайте се около властниците, подмазвайте им се, подлизурствайте неуморно, ето, избори идат, врете се и вие около напере-ните кандидати за власт, може некое топло местенце и вам да бъде отредено или от-пуснато! Слушкайте – за да папкате! Колко-то повече слушкате, толкова по-сито ще папкате! То впрочем вие тия неща си ги знаете сами де, що ли си губя времето да ви ги напомням? Вие ги знаете по-добре от мен, а най-важното е, че стриктно ги след-вате, похвала за това заслужавате, и ова-ции даже! А на България – майната й на България! Важното е ний да се наврем дет е келепира!

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ЖАЛБАТА МИ ДО КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИ-МИНАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С НАРУШЕНИЯ НА ПЛОВДИВСКИ УЧИЛИЩНИ ДИРЕКТО-РИ четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Публикувам настоящия документ в блога си с надеждата, че някой от неговите читатели би могъл да ми даде ценен съвет за отстраняване на евентуални мои пропус-ки или нередности (тъй като нямам нужната квалификация да подготвям такива адми-нистративни или правни изложения):

До Доц. д-р Ана Джумалиева, Председател на Комисията за защита от

дискриминация, гр. София, бул. Драган Цанков 35

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ЖАЛБА Вх. № 44-00-3558/23.09.2015 г. от Ангел Иванов Грънчаров, ЕГН: ..., от гр. Пловдив – 4023, Ж.К. Тракия, бл. , вх. , ап. , тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg

Уважаема госпожо Председател, Във връзка с Вашето писмо, съ-

държащо УВЕДОМЛЕНИЕ с изх. № 44-00-3659 от 29.09.2015 г., получено от мен с куриер и в хартиен вид на 3.10.2015 г. в законно установения срок отговарям след-ното, с оглед да отстраня допуснатите про-пуски в своята жалба, според предписаното от Вас във въпросното уведомление:

• С изпратена с това писмено до-пълнение и попълнена от мен Декларация по чл. 6, т.2 от Правилата за производство пред КЗД удостоверявам, че липсва заведе-но съдебно дело между същите страни и със същия предмет;

• Смятам, че във връзка с изложе-ния казус е напълно допустимо да отправя следните свои искания с оглед компетент-ността на КЗД по чл. 47 от Закона за защита от дискриминация:

- моля да установите какви нару-шения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, са допуснати от извършителите на нарушението;

- да постановите преустановяване на нарушението;

- да наложите предвидените санк-ции и да приложите мерки за дължимата административна принуда;

- да дадете съответните задължи-телни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;

- да обжалвате съответните адми-нистративни актове, постановени в наруше-ние на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, да заведете иско-ве пред съда и да встъпите като заинтере-сувана страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенст-во в третирането;

- да направите дължимите пред-ложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;

• Жалбата ми е срещу следните длъжностни лица, които обвинявам в проя-вено дискриминационно отношение към мен в качеството ми на кандидат за заемане на учителско място по философия и гражданс-ко образование:

- Д-р Ивайло Старибратов, дирек-тор на Образцова Математическа Гимназия "Академик Кирил Попов" – Пловдив

- Николай Радев, директор на Езикова гимназия – Пловдив

- инж. Константин Костадинов, Директор на Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване "Христо Ботев" – Пловдив

- Елена Кисьова, директор на СОУ "Черноризец Храбър" - Пловдив

- инж. Анета Чилингирова, дирек-тора на ПГМТ “Проф. Цв. Лазаров” – гр. Пловдив

• Не мога да посоча лица в сходна ситуация, нямам нужната за това информа-ция, нямам и не мога да имам и достъп до такава информация;

• На искането Ви да посоча защи-тен от ЗЗД признак (съгласно чл. 4 от ЗЗД) посочвам следните признаци, по които смятам, че бях подложен на противозаконна дискриминация:

- образование и квалификация (и дискриминация също така или по-конкретно заради предишен административен акт на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, уволнила ме по чл. 328, т. 5 от КТ, акт, обжалван от мен пред съда, но въпреки това възприет от обвинените от мен директори като "основа-ние" за фактическото ми недопускане до участие в конкурсите за назначаване на учители по философия, с което на дело ми бяха отнети моите преподавателски права);

- убеждения; - политическа принадлежност; - лично или обществено положение

Смятам, че с настоящия документ

изпълнявам Вашето предписание в предви-дения 7-дневен срок.

Моля да задвижите по-нататък процедурата по разглеждане на казуса по реда, предвиден във вашата институция. 8 октомври 2015 г. Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

БЪЛГАРИНЪТ ИЗГЛЕЖДА ПО-ПРЕДПОЧИТА ДА ГО ДЕРАТ ЖИВ, ОТ-КОЛКОТО ДА ДАДЕ ОТ ПАРИЧКИТЕ СИ ЗА КНИГА, А НЕ, ДА РЕЧЕМ, ЗА СВИНСКИ ПЪРЖОЛИ четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Аз вече писах за проекта УСПЕЙ В БЪЛГАРИЯ. Подкрепих с каквото можах тези ентусиазирани млади хора. Те сега упорито ме канят да вляза в тяхната компа-ния, канят ме всеки ден. Чудя се обаче

какво да им кажа. Ето, например, един млад човек, техен представител, какво ми е напи-сал вчера, най-сетне реших да му отговоря, щото ме е срам повече да мълча, по-долу ще можете да прочетете и моя отговор до него:

Здравей! Искам да те питам какво ти е нужно за да се включиш днес? Каква информация ти трябва според тебе за да бъдеш 100% категоричен и убеден, че ис-каш да се включиш? :-)

Отвърнах му ето как: Здравейте! Моят проблем е явно

неразрешим. Затова мисля от дълго време и не намирам изход.

Аз съм автор на философски и психологически книги, издадени на хартиен носител от най-авторитетно издателство (примерно ИЗТОК-ЗАПАД), но понеже жи-веем в страна като България, където наро-дът масово не чете книги (и особено пък сериозни книги по сериозни въпроси, изиск-ващи мислене и известно умствено усилие), то по тази причина моите книги не се прода-ват; по-лесно е човек да продаде хладилник на ескимос или овча кожена шуба на жител на екваториална Африка отколкото да про-даде книга на българин.

Българинът изглежда по-предпочита да го дерат жив, отколкото да даде от паричките си за книга, а не, да речем, за свински пържоли. И то пък за българска книга от български автор – не, това е изключено, това е пълна невъзмож-ност!

Та по тази причина аз не виждам решение на проблема ми. Затуй и не виж-дам смисъл да встъпвам във вашата компа-ния. :-)

А иначе ви подкрепям и ви желая успех! Дано вие промените България!

ЛЕЙДИ ТАЧЪР ЗА ФУНДАМЕНТА НА СВОБОДАТА четвъртък, 8 октомври 2015 г.

„Правото на човек да работи това, което желае, да харчи това, което печели, да притежава собственост, държавата да му бъде слуга, а не господар [...] Това са осно-вите на свободната икономика. И от тази свобода зависят всички останали свободи.“

Лейди Маргарет Тачър

ПЪЛЕН ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ПО ПО-ТВ ОТ 1 ОКТОМВРИ, ТЕМАТА Е: СПОСОБНИ ЛИ СМЕ НА МИ-ЛОСЪРДИЕ? четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! ИЗГРЕВЪТ В РАННАТА УТРИН НА ИЗХО-ДА НА ЦАРИГРАДСКОТО ШОСЕ В ПЛОВ-ДИВ четвъртък, 8 октомври 2015 г.

ЗА МЕН ИСТИНСКИЯТ УСПЕХ НЕ СЕ МЕ-РИ В ПАРИ четвъртък, 8 октомври 2015 г.

По проблема, поставен в публика-цията ми със заглавие Българинът изг-лежда по-предпочита да го дерат жив, отколкото да даде от паричките си за книга, а не, да речем, за свински пържо-ли във Фейсбук се проведе следния показа-телен разговор между мен и представител на "Успей в България": Успей в България: Странно наистина как имаме различно виждане за нещата... ти ми споделяш как едно издателство ти издава книга и никой не я купува, нали така? ОК,

супер, а реално замислял ли си се издател-ството на какви хора точно предлага твоите книги?? Аз знам отговора ("На никого!"), издателството не предлага книгата, това не му е работата, особено ако я види непра-вилния читател няма да е заинтересован; и това е напълно нормално, издателството не предлага книги, а само ги излага на показ. А това, че правилните хората не знаят за съществуването на твоите книги, това е вече друг проблем. Ние живеем в България, пазарът е малък, но не значи че го няма, издателството си върши работата, както и пазара, ти имаш отделен проблем. Аз ти предлагам следното: ти да се превърнеш в издателството, ти да вземеш ролята на продавач, ти да търсиш правилните хора, не да седиш и да чакаш някой който да си купи от тебе както правят издателствата: ми то как да си купи като не знаят че те има на пазара? КАК? Би трябвало да си наясно че в днешно време не печели най-добрия про-дукт, а печели този, който е с по-добра маркетингова стратегия (с други думи масо-вия продукт). Естествено, че ще са за пред-почитане пържолите, те са навсякъде, ти да виждаш навсякъде книги за психология и философия да се рекламират? По ТВ, по улиците, в училищата дори, дори и да имаш най-добра книга, хората винаги ще взимат познатата алтернатива. Как да го разберат, че вие имате най-добрата книга?? Нали сте психолог ? Отговорете моля на този въпрос.

Защото аз имам друго виждане за нещата, но това че имам друго виждане не значи, че твоето виждане не е правилно. Ти, мога да споделя, си идеален за "Успей в България", а вече следващия въпрос е защо мисля че си идеален? Но моля отговорете ми на 1-вия въпрос. :-) Благодаря! А.Грънчаров: Благодаря Ви много за отго-вора! Аз съм направил много за разпрост-ранението и рекламирането на моите книги, има ги и в интернет-книжарници, и в моя блог са представени, и какво ли не друго съм правил. Вярно, книгите по философия и психология винаги имат малко читатели, това добре го зная. Вероятно имам някаква грешка, щом продажбите на книгите ми не вървят. Второ, има нещо друго, още по-гадно: продавачите на дребно на книги, именно собствениците на книжарници, изобщо не щат да разпространяват моите книги защото по тяхна преценка те не са "пазарни", т.е. едва ли някой ще си ги купи; по тази причина книгите ми стоят на книжна-та борса и в складовете, а не стигат до книжарниците, т.е. не попадат в ръцете на евентуалните читатели. Това е нещо като пазарна цензура спрямо моите книги, която е още по-неприятна от другата, идеологи-ческата. А иначе добре зная, че моя книга като се появи в книжарница, тя за кратко време си намира купувача. Много хора, научили за някоя моя книга от интернет, безуспешно я търсят по книжарниците и не я намират, отчаяни, те стигат до мен и си я купуват от мен, което ми говори, че има

потенциални потребители-читатели на моите книги. Аз лично не мога нищо повече да измисля да променя тази ситуация. Обезсърчил съм се. преди 5 часа Успей в България: Супер! "Успей в Бълга-рия" е точно за това. Смятам, че другата страна на монетата ти е при мен. Но ще ти отговоря като се прибера по-обстойно.

Здравей, това, което искам да ка-жа, е че "Успехът е измамник, коварен присмехулник. Голямо удоволствие му доставя да провали някого точно когато е на една ръка разстояние от успеха." Наполен Хил --> "Мисли и забогатявай".

Мисля че "Успей в България" е точно тази граница, никой друг няма да толкова заинтересован от успеха ти как ти самия така че нито издателства, нито малки дребни книжарници ще дадат мило и драго за тебе...

Не знам, ако си толкова отчаян на-истина тогава "Успей в България" не е за теб, отпусни се и нека нещата си погинат сами, или другата страна на монетата, ела и сам се погрижи за своите продажби и рек-лама. Мога да ти кажа че е 1000 пъти по-лесно, но ако наистина си обезсърчен и не виждаш решение както го виждам аз, най-вероятно няма да го намериш. Затова пове-че не търси защото то така или иначе ти вярваш че няма да го намериш, въпреки че намери "Успей в България", ти погребваш възможност, която има потенциала да ти реши проблемите. Ако приложиш малко търпение, упоритост и креативност (и дове-рие, разбира се). А.Грънчаров: Благодаря за отговора! Не, не съм чак толкова обезсърчен или отчаян, аз въпреки цялата тази ситуация с книгите ми съм оптимист и дори се смятам за успял човек - защото аз лично разбирам успеха иначе, не го измервам с парични знаци, моите ценности са други. Самият факт, че книгите ми са факт, че са написани, че съ-ществуват, че ги има в библиотеките, че много мои ученици са ги ползвали като учебни помагала – ето това за мен вече е успехът, а това, че не съм забогатял от книгите си в нашите български условия е нещо съвсем естествено: у нас, уви, не най-стойностните книги и личности са най-ценени, у нас общо взето са най-ценени не най-талантливите хора. Тъй че не страдам по тази причина, че нямам финансов успех, защото за мен истинският успех се мери не в пари. Та по тази причина не страдам пре-калено, приемам нещата с дължимото сми-рение, което е характерно за разумно мис-лещия и разбиращия живота човек. :-) ПРЕДВАРИТЕЛНИЯТ ЗАПИС НА ДНЕШ-НОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! РУСИЯ Е ИЗПАДНАЛА В НЯКАКВА РЕ-ВАНШИСТКА ЛУДОСТ, РУСНАЦИТЕ НЕ ИСКАТ ДА ВОДЯТ ЦИВИЛЕН, НОРМАЛЕН, МИРЕН ЖИВОТ петък, 9 октомври 2015 г.

Руснаците не могат да живеят в мир. Те или водят война, или се готвят за след-ващата

В поредица от статии и интер-вюта световно известната писателка Светлана Алексиевич рисува съкрушите-лен портрет на руското общество. Под-готвихме колаж от изказвания на Светла-на Алексиевич по публикации в „Нойе Цюр-хер Цайтунг”, „Ди Цайт” и Дойче Веле:

Войната на Русия срещу Запада вече започна. Не искат да го повярват нито в Русия, нито на Запад, но страната вече е съвсем друга. Откъде изпълзяха този при-митивен милитаризъм, тази ретроградност, това помрачение? Ние се питаме това всеки ден. В Европа навярно също се питат. За-щото хората на Запад искат просто да жи-веят нормално и в мир, докато руснаците са готови да умрат за героичната идея. Разли-ката е фундаментална.

***

Гледам лицата на хората по ули-цата. Демонстрирали сме заедно през де-ветдесетте години, бяхме стотици хиляди. Скандирахме: „Свобода! Свобода!”. Какво се случи с тези хора? Сега скандират: „Путин! Путин!”. Той е узурпирал душата на общест-вото, защото притежава интуицията да дава израз на народната воля. Путин олицетво-

рява мъжкарството, православието, бляно-вете да бъдем велика сила – все архаични, митологични, мрачни неща. Митологичното съзнание постепенно завладява Русия: „Ние сме унижени и оскърбени, вкараха ни в роля, която не ни подхожда – и поради това трябва да се надигнем!”. Приятелите ми са объркани. Всички четат книги за възниква-нето на фашизма в Германия и Италия. За началото на революцията през 1917. Дви-жим се неизвестно накъде. Руската интели-генция се е превърнала в малко островче сред тъмата и вече не може да отговори на въпроса: Защо народът толкова лесно се отказа от свободата си?

***

Цели 25 години живяхме с надеж-дата, че Русия ще стане една по-добра страна, но това не се случи. Русия е изпад-нала в някаква реваншистка лудост. Допит-ванията показват, че ако сега има президен-тски избори, Путин ще бъде преизбран с 80 процента. Русия – това е Путин. Без Путин няма Русия. Така мислят мнозина. Посте-пенно си припомняме, че ние сме хора на войната – просто защото друго не знаем. Ние винаги или сме водили война или сме се готвели за следващата. У нас войната е издигната в култ.

Ето какво пише военният министър Куропаткин на цар Николай Втори: „Ваше императорско величество! През 18 и 19 век Русия в продължение на 128 години води войни, мирни са едва 72 години. От общо 128-те войни само пет са отбранителни, останалите са завоевателни”. През 20 век не е по-различно: руският човек не е при-викнал към мирен живот. Той винаги е жи-вял във война и в името на държавата – никога не е живял заради самия себе си. Руският човек има специално отношение към смъртта. А самата страна дълбинно не е способна да води цивилен, нормален, мирен живот.

По нареждане на Кремъл беше създадено войнственото видео „Аз съм руски завоевател”. Само за няколко месеца 3 милиона души го гледаха в интернет. Възторжените коментари бяха стотици: „Завоювахме Сибир – и сега имаме петрол и газ. Завоювахме Украйна, Балтика и Казахс-тан и станахме най-голямата страна в све-та”. Обикновените руснаци нямат друга алтернатива и поради това черпят самочув-ствие от мисълта, че Русия отново е велика. На улицата навред усещаш агресивност, съзнанието на хората се е милитаризирало.

Всички мислят във военни категории, за тях няма друго, освен „победа” и „поражение” - не случайно военните паради отново изля-зоха на мода и всички славят „героичното минало” на страната.

Днес в Томск и в други градове в събота и по празниците на пенсионерите им раздават безплатен бял хляб. Вече се печа-тат купони за храна. Държавата икономисва от парите за най-бедните за да харчи за война. Но да не си мислите, че някой ще излезе на улицата да протестира. Не! Неп-рекъснато чувам едно и също: „Да, обаче си върнахме Крим. Трябва да стискаме зъби”.

От Донбас пристигат ковчези, тай-но погребват мъртъвците в безименни гро-бове. И пак повтарят: „Трябва да стискаме зъби. И да си държим езика зад зъбите. В Донбас не се бият руснаци. Когато защита-ваме една свещена кауза, ако се налага - ще лъжем. Цялата страна ще лъже!”. И тя лъже. Лъжата се е превърнала в ритуал. Вече почти никой не говори истината. Ней-ният глас се чува все по-рядко. Например, когато се обаждат хора като онова танкист-че с тежки изгаряния, чиято снимка видях в интернет: „Там се бият хора, които са взели кредити или изплащат ипотеки. Бият се за пари. Има и осъждани. Разбира се, пропа-гандата също въздейства. Лично аз вярвах, че ще се бием срещу фашистите. Трябваше да си скъсаме пагоните и да замажем регис-трационните номера на машините. Путин е хитър. Официално непрекъснато повтаря, че в Украйна няма руски войски, а на нас вика: „Давай, давай, по-бързо!”.

И това всички го знаят. Хората добре знаят, че мнозина са отишли на война заради парите. В интернет платените тро-лове разпространяват легенди, че от друга-та страна имало цели батальони поляци и американци, но ранени руски войници, за-върнали се в страната, не са ги виждали. Вярно, чували са за тях, но лично не са ги срещали.

***

Страна, обсебена от войната, страна с военна психика. В обществото цари небивала подозрителност. Всички преследват шпиони. Навремето под подоз-рение в шпионаж попадаха само учените, днес обаче всеки може да излезе шпионин: моряците, домакините, кой ли не. Наскоро арестуваха Светлана Давидова от Вясма, майка на седем деца. Обвиниха я в държав-на измяна, за която се полагат 10 до 15 години лагер. Престъплението ѐ: обадила се в украинското посолство и разказала, че руски войски от Вясма се бият в Донбас, чула го от офицери. А как са разбрали, че Давидова е звъняла в посолството? Издали я съседите. Та нали е война!

(Прочети ДО КРАЯ)

МНОГО МЪДРА КИТАЙСКА ПОСЛОВИЦА: ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕШ ДА ПОДОБРЯВАШ

СВЕТА ТРИ ПЪТИ ПОГЛЕДНИ СОБСТВЕ-НИЯ СИ ДОМ! петък, 9 октомври 2015 г.

Не е зле да видите и тази картинка, тя показва психологията на "оправячите на света" и на китайците, които именно са сътворили горната поговорка (и са й все пак доста верни!)

"ВСИЧКИ, КОИТО БЯХА НА "ТИТАНИК", НАЛИ БЯХА ВСЕ ЗДРАВИ?" петък, 9 октомври 2015 г.

Имам малко време преди тръгване на работа, да напиша все пак нещичко в своя дневник. Преди малко по повод на реплика на един "западнофоб" – пълно е напоследък с такива хора, които все мърмо-рят, че, видите ли, Западът ни бил виновен за всичко! – ми се наложи да му напиша следния коментар, ето, слагам го и тук:

На Запад мнозинството от човеци-те не само че не са роби, но и презират робството; у нас е наопаки... Тази е голяма-та разлика между Запада и нас. На нея се дължат и огромните постижения на Запада; тази е причината и за нашата нищета, бед-ност и мизерия.

Да видим какво ще ми отговори – ако изобщо ми отговори де. Забелязал съм, че тия хора обикновено не мислят, те всичко си знаят и по тази причина не им се налага да мислят. И затова друго не правят освен да повтарят заучени фрази, в които са на-лице клишетата и догмите, на които робу-ват.

За работата си като учител в ново-то училище, в което работя (то е извън Пловдив и до него ми се налага да пътувам с часове!) дали да пиша нещо днес? Рабо-тата тече, има интересни случки и преживе-лици, но за тях сега няма да пиша. Учителс-

тването в съвременните условия, в днешни-те училища е нещо като занимание с екст-ремен вид спорт (по думите на Дмитрий Биков, поет, телевизионен водещ, писател, но също така и учител именно в училище!) - и усещането за това често се появява. Тол-кова е тежко, че на моменти учителят, който съвестно се мъчи да си работи работата, се отчайва и му се приисква да захвърли всич-ко и да се откаже, такива мисли идват и на човек като мен, който е работил десетки години в училище и е видял какво ли не. В такъв един момент срещам отец Артур, монахът от католическия манастир наблизо до училището, заговаряме се, споделям му разочарованието си. А той ме поглежда и ми казва:

- Разбирам те напълно. Но помис-ли и за учениците, които много ще съжаля-ват ако си тръгнеш. Има и такива. И зя тях си струва човек да прави нужното да издър-жи.

Казвайки ми това този човек ми помогна и ето, в следващите дни пък неща-та потръгват, даже на моменти и на учени-ците, и на мен ни е много приятно в часове-те, работата потръгва. Много ми помага присъствието на отец Артур наоколо, както и разговорите ми с него. Той се опитва да помага с каквото може. Примерно предлага чудесни инициативи, да речем, да се обра-зува група от ученици, които да направят театрална постановка, която след това да представим пред гражданите. Или да се създаде кръжок по вероучение. Аз лично съм съгласен да се запиша в такъв кръжок, да участвам в него, но не като водещ, а като "ученик". Приятно е да се общува с духовен човек като отец Артур. И забелязвам, че и на учениците е приятно да общуват с него. Примерно оня ден се заговорихме за нещо и той ми казва следното (стана дума за здра-вето, отец Артур черпеше с бонбони в учи-телската стая защото имал имен ден):

- Ангел, един човек ми пожела късмет, а не здраве, както обикновено се пожелава у вас. И ми обясни следното: всички, които бяха на "Титаник", нали бяха все здрави?

Смеем се на това остроумие. И се отваря философска тема, по която можем да говорим с часове. Отец Артур е философ не само по образование, но и по дух. И в тази връзка в един момент добавя:

- Между другото когато тръгнал "Титаник" на първото са плаване през океа-на на борда му били написали: "Даже и Бог не може да потопи този кораб!". Чувал ли си за това? Под влияние на масоните най-вероятно е било написано така. Страшно нещо е да се самозабрави човек.

Това, че водя свой дневник, в кой-то пиша за ония неща, които са ме впечат-лили и развълнували, се приема различно от хората. И от учениците също. Но има ученици, които понякога ми споделят, че били чели нещо и то им се било видяло интересно. Блогът ми участва по някакъв начин в обучението по философия и граж-

данско образование, което предлагам на учениците ми. Все пак живеем в модерни времена. Новостите не бива да бъдат гле-дани с лошо око. Напротив, трябва да се експериментира постоянно. Между другото това, което написах наскоро, именно доку-ментът, съдържащ моите предложения за незабавна промяна в образователната сфера, т.е. обръщението ми до всички учители, ученици, родители се чете от колеги в училището и вече имам някои отзиви, предстои обсъждането на предло-женията на заседание на методическото обединение "Хуманитарни науки". В инсти-туциите (РИО и МОН) едва ли ще обърнат някакво внимание на тия предложения, но ето, "отдолу", има известен насърчителен отзвук. Което е наистина обнадеждаващо.

В ПГЕЕ-Пловдив не беше така. Там изцяло липсваше какъвто и да е диалог. Всяко мое предложение непогрешимото ръководство го приемаше "на нож". Нито едно мое предложение в тази посока не беше изобщо подложено на обсъждане. Хората ги беше толкова страх, че даже не смееха да дойдат в Дискусионния клуб. Този клуб съществуваше близо 10 години, имаше времена на разцвет, но той беше задушен след като се възцари въпросното непогрешимо ръководство. Замислям се дали да не предложа и в сегашното учили-ще да създадем такъв дискусионен клуб - място за среща и за обмяна на идеи най-вече на самите ученици. Още от днес ще им съобщя за тази идея. Интересно ми е как тя ще бъде възприета. Навсякъде, където съм бил учител или преподавател – примерно в ПУ "П.Хилендарски" още преди 1989 г. и също така в ПГЕЕ-Пловдив (прословутия ТЕТ "Ленин") – винаги съм създавал диску-сионен клуб. Ще опитам да го създам и тук.

Трябва да ставам да се приготвям за работа. Предстои ми близо два часа път с автобуси и пеша до работното ми място. Впрочем, напоследък пътувам с един колега с личния му автомобил. Това намалява времето, необходимо за пътуване. Тъй че желая ви хубав ден! Чао и до скоро!

КАК СЕ ПРЕМИНАВА РУБ(Л)ИКОНА НА РУСОФОБИЯТА – И КАК ПУТИНИЗМЪТ СЕ БОРИ С ГЛОБАЛНИЯ ХАРАКТЕР НА РУ-СОФОБСКИЯ ВИРУС петък, 9 октомври 2015 г. Световната русофобска конспирация и нейното българско изключение, Ав-тор: ИВО ИНДЖЕВ

Не знам дали наистина социализ-мът се предава по полов път, както се поше-гува един виден другар у нас неотдавна, но че русофобията (няма да я слагам кавички, ще приема за вярно, че е такава) се оказа не просто заразна, а направо световна пандемия.

Погледнете как се развива това (между)народно заболяване и ще видите, че

действително става дума за болестта на века. При това се разпространява спонтанно в различни точки на необятната граница на Русия, което говори за глобалния характер на русофобския вирус.

Няма да анализирам русофобията на янките. Там всичко е ясно. Те са комп-лексари. Завиждат на Русия заради несрав-нимо по-високия й стандарт практически във всичко, а не само по отношение на руския охолен живот, недостижим за обикновения американец – освен за онези 1 милион (един милион) милионери в Америка. В края на краищата в Русия е измислено електри-чеството, автомобилът, железницата, ком-пютъра, интернет и т.н. Как да не я мразят простите янки, сбирщина от мигранти? Завиждат на православната, славянската, древна Русия, люлка на евразийската циви-лизация, доказала миролюбието си през вековете.

Не си струва лабораторният пог-лед и върху европейския щам на русофоби-ята. Наречи ги еврогейове и повече не ги обиждай! Не случайно никой руснак не иска да живее сред тях, с изключение на изпра-тените с проучвателна мисия деца на рус-кия управленски елит, пожертвани от тат-ковците им в името на експеримента как се устоява на еврогейските съблазни, за да добият резистентност и да я пренесат об-ратно ако някога се завърнат в Родината (на своите хетеросоциални родители). И обрат-но: на тълпи еврогейските толерасти се натискат да им бъде позволено да напуснат декадентската Европа и да заживеят истин-ски (полово и религиозно) здравословен живот в Русия. Но тя е малка и тясна да побере толкова много, доказано хилави същества, изнежени от липсата на концла-гери и здравословно гладуване. Един нищо и никакъв Беломорканал да ги емнат да строят и ще измрат до един за седмица.

Крачим нататък по безподобно дългата граница на Русия…

Източна и централна Европа? Ооо, тук русофобията наистина се предава поко-ленчески както любовта към вожда в Русия! Племената, населяващи европейската граница на Матушката, независимо дали говорят славянски, румънски или фински, са едно цяло по манталитета си свински: неб-лагодарници са! При това генетично са такива. Толкова пъти са освобождавани от миролюбивата руска мечка, а налитат като пчели от бутнат кошер да жилят своята

мирна благодетелка, която непрекъснато им носи руско-съветски мед и не близва от техния. (Прочети ДО КРАЯ) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Чудесна дума е измислил Иво Инджев, поклон пред таланта му: Руб(л)икон – идва от Рубикон, нали загряхте? :-) Прочетете отначало до края текста, написан от него, много е остроумен и духовит, цялата му статия е направо ше-дьовър, възхитителна е, заслужава да се прочете непременно! ВИЖТЕ КАК МИСЛИ ЕДНО ДЕТЕ, НЕПОВ-РЕДЕНО ОТ СИСТЕМАТА НА ДЪРЖАВ-НОТО ОБРАЗОВАНИЕ петък, 9 октомври 2015 г.

Още един домашен ученик – още един човек, който е наясно, че светът се променя "One kid at a time".

Gayane Minassian

БЪЛГАРИЯ Е НА АВТОПИЛОТ, НЕ СЛЕД-ВА НИКАКВА СТРАТЕГИЯ ЗА ИКОНОМИ-ЧЕСКИ РАСТЕЖ, УПРАВЛЯВА СЕ ПО МУТРЕНСКИ НАЧИН, С РАЗНИ МЕДИЙНИ ТАРИКАТЛЪЦИ И С БАБАИТСКО ПЪЧЕНЕ събота, 10 октомври 2015 г.

По повод на ето това поредно из-фърляне на нашия тъй умен премиер-бабаит – виж Борисов: Ако не бяхме пад-нали от власт, щяхме да направим „Южен поток" – ми се наложи да напиша във Фейсбук следния коментар, щото не бива когато се казват пълни простотии да не реагираме никак, напротив, длъжни сме да реагираме непрекъснато щом тия, дето ни управляват, си позволяват да бълват разни идиотщини (така има надежда да ги научим некой ден да мислят поне малко преди да говорят); щял, значи, да направи "Южен поток", с голия, с дрипавия си дебел задник щял бил да го направи; та моя коментар значи е следният:

Както Тодор Живков навремето та-ка и не се научи да чете до самия край на живота си, по абсолютно същия начин Боко докато е жив нема да научи да се изказва по икономическите и по финансовите въпроси; човекът просто е напълно бос по тая тема, ала продължава да се напъва да се изказва "компетентно" и с "разбиране"; днес каже едно, утре – точно обратното; ке строим "Белене", нема да го строим; ке строим "Южен поток", нема да го строим – и все така, по абсолютно всички въпроси! Така се изказват хората, които не само бъкел не разбират от икономика, а дори немат акъл и да си траят, да се въздържат от изказване по теми, от които очевидно изобщо не раз-бират.

Но не, Боко е научил от учителя си Т. Живков, че требе да се изказва "компе-тентно" по сички въпроси, е, изказва се, напъва се да се праи на учен, на мислещ и на разбиращ от икономика. Само дето не си е направил сметката, че когато Т. Живков беше на власт, неговите глупости никой не можеше да ги оспори, по тази причина в земята бяха закопани милиарди левове; същото сега не може да се случи, щото все пак има опозиция, има разумни хора във властта, които разбират и могат да спрат поривите на Боко към икономически волун-таризъм от типа на тодорживковия.

Та он, видите ли, щял бил да на-мери пари и да построи "Южен поток" – и щял да се подмаже на Путин, който, както и да го погледнем, така или иначе си му е истинския господар, щото пъпната връв на българската мафия и мутрьовщина пак стига не другаде, а тъкмо в Москва. Хубаво-то е, че Боко все пак доста го е страх от западните ни партньори и особено много от американците и затова като се изрепчи да каже нещо, което ке се ареса на государя му Путин, после почва да трепери от Запада – и като фурнаджийска лопата на другия ден почва да говори точно обратното.

Политици от този тип са най-вред-ните за страна в нашето положение. Които не само немат достатъчно акъл, но и немат нужната сила на характера да провеждат една що-годе умна политика. Боко го духат какви ли не ветрове и он, горкият, се чуди накъде и кому по-напред да се кланя – и как по-усърдно да се извива; така не се прави никаква смислена политика. България е на автопилот, държавата ни не следва никаква стратегия за икономически растеж, управ-лява се по мутренски начин, а именно с разни пошли тарикатлъци, с подмазване на тоя и на оня и с опити за далавери, за ге-шефти.

Тъй че ние, наивниците, дето до-пуснахме Боко да застане начело на държа-вата и дори, представете си, да се перчи, че бил, видите ли, "десен политик" (он окрадна дясното от Костов и тази акция беше щедро платена от кукловодите от ДС и КГБ!), та значи ние, гражданите, ние, българите, дето допуснахме тия изгъзици в политиката (да избираме бодигард на на Тодор Живков за

пръв оправяч на страната ни!), сме тия, дето ще платим цялата цена, до последната стотинка.

Всичко на този свят и в този живот се плаща, безплатни увеселения нема, с майтапи, с тарикатлъци и с бабаитщини не може да се живее, иска се сериозност, иска се работа, иска се и акъл – това поне не го ли разбрахте още?

ДЕЙСТВАЩА БОЛНИЦА В РУСИЯ – СТРАНАТА, КОЯТО СЕБЕ СИ Е ОПРАВИ-ЛА ТАКА ХУБАВО, ЧЕ СЕГА СЕ ЗАФАЩА ДА ОПРАВЯ ЦЕЛИЯ СВЯТ! събота, 10 октомври 2015 г.

СПРАВКА: Съкращението "горболница" означава не "болница за гърла" (гърло на руски е "горло"!), а "градска болница", щото град на руски е "город"...

А иначе в Русия, между другото ка-зано, доста руснаци имат проблеми с нена-ситните си гърла (обичат прекалено много водчицата, пущинята, както у нас народът масово обича ракийцата!), но това вече е друга тема, по която предпочитаме да си замълчим смирено, щото ще ни обявят, че не сме патриоти или че сме майцеругатели! :-)

ЗА ДОБРОТО ВИ НАСТРОЕНИЕ В СЪ-БОТНИЯ ДЕН! събота, 10 октомври 2015 г.

Добро утро и добро настроение в събота!

Георги Хаджийски НЕ ТРЯБВА ДА ПРИЕМАМЕ ЗА ДАДЕ-НОСТ ТОВА, ЧЕ СМЕ БЛАГОСЛОВЕНИ събота, 10 октомври 2015 г.

Из: Ричард Гиър като бездомник: Никой не ме забелязваше

"Когато бях под прикритие като бездомник в Ню Йорк, никой не ме забеляза. Усетих какво е да си бездомен. Хората просто ме подминаваха и гледаха към мен като към нещо жалко. Само една дама беше добра да ми даде малко храна. Беше преживява-не, който никога няма да забравя. Толкова често забравяме колко благословени сме. Не трябва да го приемаме за даденост. Затова когато приключих се разходих и давах храна и по 100 долара на всеки без-домник, който виждах. Те плакаха и бяха толкова благодарни. Бъдете промяната, която искате да видите на света."

Richard Gere

ДА ИЗПОЛЗВАМЕ МРЕЖАТА ЗА ДА УЧАСТВАМЕ ПО-АКТИВНО ВЪВ ВОЙНА-ТА, КОЯТО СЕ ВОДИ СРЕЩУ НАШИТЕ ЦЕННОСТИ ОТ ЧОВЕКОНЕНАВИСТНИ-ЧЕСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ! събота, 10 октомври 2015 г.

Скъпи Приятели! В момента съм в

Израел и следя от близо събитията от пос-ледната вълна от терористични нападения тук. През последната седмица има по 3-4 нападения с ножове срещу израелски граж-дани - всеки ден. Нападателите са арабски младежи, подтикнати към тероризъм от атмосферата на омраза и възпитанието на ненавист, с които се характеризира тяхното поколение. От детска възраст те са възпи-тавани като бъдещи Шахиди (свещени жер-тви). Обяснявано им е, че всички немюсюл-мани са свине и не заслужават да живеят; и ако бъдат убити, извършителят ще отиде в рая и ще се наслаждава на 72 девственици, за лична употреба. Не са малко клипчетата в мрежата на които се вижда как деца на 4-5 годишна възраст отговарят на въпроса: "Какъв искаш да станеш, като пораснеш?" с:

"Убиец на евреи!", а интервюиращият ги поощрява за "правилния" отговор...

Социалните мрежи и най-вече лю-бимият на всички ни Фейсбук са основния канал за разпространение на омразата, за героизиране на терористите и за подстрека-ване към насилие.

Защо ви занимавам с този въпрос? Не е ли това проблем само на Израел?

За съжаление – не! През послед-ните години сме свидетели нееднократно как проблеми, с които се сблъсква Европа, са същите, за които люто и несправедливо е критикувала Израел. Проблемът със соци-алните мрежи, който "призвежда" терор тук, няма да подмине и Европа. Терористите от ИД и техните "духовни събратя" от Хамас, Хизбула, ООП, Боко Харам и стотиците други джихадистки организации се научиха да използват комуникационните достижени-ята на Западната Цивилизация много по-ефективно от нея в постигането на целта си – унищожаването на същата тази Цивили-зация!

Какво можем да направим в тази ситуация?

Да използваме "Мрежата" поне по-някога за да участваме във войната, която се води срещу нас – независимо дали го искаме или не!

Наред със "свещеното" публикува-не снимки на котенца и селфита, можем да направим и малко усилие за разпространя-ване на стойностите на Западната Цивили-зация; да участваме в дискусии и във вирту-ални сблъсъци с поддръжниците на теро-ристични и ксенофобски организации!

Само така имаме някакъв шанс и догодина, и след 10 години да продължава-ме да публикуваме и да лайкваме снимките си от екзотични почивки...

David Levy

ЖЪТВА Е, ДЕН ГОДИНА ХРАНИ: ПОТОЦИ ОТ ПАЧКИ, ПЪЛНОВОДНИ ЗЛАТНИ РЕКИ ТЕКАТ В МЕДИИТЕ ОТ КАСИТЕ НА ПАР-ТИИТЕ И НА СПОНСОРИРАЩИТЕ ГИ ГРУПИРОВКИ! събота, 10 октомври 2015 г.

Жътва е. Нищо че е октомври. Имам предвид че е медийна жътва, твърдя, че е време на усилна жътва за медиите: луди пари текат в техните каси от партийни-те каси и от касите на спонсориращите ги групировки (които после, разбира се, се надяват да си върнат инвестицията – когато властта стане наша ще грабим от държава-та колко сили имаме!). Да, текат златни реки

в касите на медиите по време на предиз-борна борба, вие да не си мислите, че ме-диите ни "осветляват" по предизборните въпроси съвсем безкористно?

Глупости, парица у нас е царица, това поне го знаете, нали така? И не го забравяйте никога. Всичко у нас се прави с пари. С много пари. Който има пари, сичко ще постигне у Нашенско. И по белия свят вероятно е също така, да кажа и това, щото едно дежурно по блог плямпало не пропуска да ми повтаря, че не само у Нашенско било така, но и по целия бял свят било така; и особено в "прогнилия Запад" било също така, ето това не се изморява да повтаря въпросното кагебистко-пропагандистко плямпало в блога ми.

Да са им хаирлия парите на меди-ите, хората, дето работят в медиите, и те требва някак да живеят, нали така? Пък и собствениците на медиите требва да забо-гатяват, тоя бизнес е твърде печеливш. Медиите всъщност управляват бедната ни злощастна страна, не някой друг. Управля-ват бедната ни злощастна страна тия, дето командват и владеят медиите (Пеевски и свидната му медийна майка са сред тях.) Медиите и телевизиите най-вече, щото мнозинството от народа у Нашенско мисли това, което му внушават "от телевизоро". Медийни гурута и любимци на народо като Слави Трифонов (да не изброявам остана-лата тайфа от скъпоплатени и "пределно честни и чисти" медийни любимци) затова са толкова богати и уважавани у Нашенско. У Нашенско не гледай кой какво умее да прави, какви способности има, що за лич-ност е и прочие, а гледай само какви парич-ни активи е успял да замъкне и да натрупа. По това мерим заслугите на нашите любим-ци, оправячи, "звезди", тарикати и прочие, и така нататък, и так далее, и тому подобное, и ала-бала.

Много хора значи ще намажат през тази медийно-предизборна жътва, дето е настанала – усилен труд кипи из медиите, ден година храни! Куфарчета с пачки се разнасят от студио в студио, всека медийна проява на тоя или оня политик се плаща с куфарчета парички, препълнени с новички пачки. Вие да не мислите че Яни Янев щот е толкова убав и умен го показваха така често у телевизоро навремето? Или Барековчето? Или Сидеровскаго? Айде не ни правете на пълни идиоти, ний може да сме идиоти, ама чак такива идиоти пък не сме - че да верва-ме на приказките ви! Да, сичко се прави за пари, сичко у нас си има цена. Кой извади повече пари, он ке стане и кмет, и какъвто си поиска – това нима не ви е пределно ясно? Гледате ли какви самодоволни, добре охранени и мазни лица имат кандидатите, дето наперено и нагло ни гледат от плака-тите и от билбордовете – париците, дето им бутат, ги правят толкова нахакани и довол-ни! Не усещате ли с какво презрение ни гледат от билбордовете си тия бабаити, тия "скромни народни синове", дето са готови за парички собствената си майка да продадат -

та от некакъв мижав общински бюджет ли ке се уплашат? Сега призивът, дето ечи наоколо, е: всеки бандит и мошеник – кмет, всеки джелатин – общински депута-тин, всеки мафиот – патриот! Кипи ярост-на борба за пустите пари, да, у нас полити-ката е най-доходно занятие, същински биз-нес, далавера, от което се вадят убави парички, миличките те на батко, на мама и на татка! Ах, как разтапят от милост и неж-ност сърцата на нашите кандидати за кме-тове пустите пачки с новички, приятно ми-ришещи банкнотки! Пък и медийните ни герои обичат пачките де, нема защо да си кривим душите, нека да бъдем що-годе честни: то кой ли у Нашенско не обича пач-ките с тъй приятно ухаещи нови банкнотки?

Тия неща ний си ги знаем, що ни тормозиш да ни ги припомняш бре, нахал-нико Грънчаров? Завиждаш ли ти на тия наши щастливци и избраници на съдбата, дето са се уредили около тъй приятно ди-мящия кокал на властта, та пишеш тия грозни изобличителни думи? Я го виж ти, ще ми се прави той на честен, ще изобличава, ще жигосва, ами ти ако беше на техното место немаше ли да крадеш като тях бре? Ама сега ти текат лигите като пишеш тия неща, нали е така, признай си де?! На чес-тен той ще ми се прави, на културен той ще ми се прави, не обичал той парите, айде де, ти да не мислиш, че некой ти верва като ни се правиш на толкоз морален и неподкупен? Същият мръсник си като тях, само дето нема кой на теб да ти фърли некой лев, затова изгаря душата ти от завист, знаем ний защо пишеш така, долни и нещастни завистливецо! Сички у нас са все маскари, и ти щеше да бъдеш като тях, ама само дето никой ти нема доверие да се навреш сред нашенските щастливци, дето лижат така уханния кокал на властта, нали така, подле-цо Грънчаров! А пък една патетична другар-ка с поетична душа се увлече така в злобата си, че вече ме нарича не "Грънчаров", ами... "Зрънчаров", не "Грънчо", а направо... "Зрънчо"! :-)

Между другото, ето го истинският атестат за това кой колко чини като личност, кой е чист и морален: мен неслучайно никой не ще да ме купи, нали сфащате – щото добре знаят, че такива като мен не можеш да ги купиш с нищо, даже и с пари, даже и с пачки! Ще каже някой – гладна кокошка просо сънува, ти, Грънчаров, що се вреш, та теб никой даже и нема смисъл да се опитва да те купи, щот си никой! Да де, ама имам тия дни една-две-три истории, които ще ви ги разкажа съвсем скоро, щото, както и да го погледнеш, и аз с тоя блог съм некакво все пак "медийно лице", хиляди хора четат и блога ми, и са ми приятели във Фейсбук, попрочитат все пак какво казвам и пиша. Пък съм и водещ на предаване в една вярно провинциална, вярно бедна, вярно честна, но все пак телевизия – Пловдивската об-ществена tv. Пък и познавам доста хора, дето се напъват да стават властници, и доста от тия, дето се напъват да стават сега

властници, също ме познават. Но е най-интересно, че никой от тях не се опита да ме "вербува", дето се казва, да ми мушне некой лев за да кажа добра дума за него, да напиша добра дума за него; да, ето това за мен е най-добрия и най-сигурния атестат, че съм човек, дето е замесен от съвсем друго тесто - и затова тия другари така добре ме надушват, че положително знаят, че с мен далавери изобщо не могат да въртят. Има изроди като мен, които вярват единствено в някакви "идеални неща", в някакви ценнос-ти, всичко го правим по чисти духовни, идейни и ценностни подбуди, има още таки-ва хора и у нас, вярно, ненормални сме, вярно, на изчезване сме, но ни има. Ленин наричаше такива като мен, дето нема нито смисъл, нито надежда да ги купуваш "по-лезни идиоти" – и това е едно от малкото смислени неща, дето този комунистически злодей е написал.

И затова благочинно другарите ге-шефтари стоят настрана и далеч от такива идиоти като мен. Такива чешити и ненор-малници, дето са си въобразили, че е въз-можно да изживееш тоя живот без да се оцапаш, на тях изобщо не им трябват, те инстинктивно надушват, че с такива като мен далавери наистина не могат да въртят. Дето се казва, немат ми никакво доверие, усещат, че от такива като мен хора мръсни-ци не могат да станат. Пък и такива като мен са и опасни – току-виж може да спрет-нат некое изобличително мероприятие, пък иди след това се оправай: луди пари ще отидат да си опереш имиджа. Затуй от такива уроди като мен, дето са неподкупни, дето имат други ценности – по-далеч стой, те не стават, мошениците си се надушват както кучетата на улицата, а такива като мен за тях са и нещо като прокажени. Тъй че ето, фактът, че никой даже и не смее да се пробва да ме купи наистина за мен е най-верният и точен атестат за порядъчност, който получавам от тия, с които фактически нямаме нищо общо в пустото нравствено отношение.

Да, ама ще каже некой психолог: позор, Грънчаров тук просто се жалва, че не щат да го купят! У нас настина сме стигнали до това положение: всеки с трепет чака някой да купи душата му с пари, по възмож-ност повечко, за да стори и той некоя скъ-поплатена мерзостчица, а ония, които никой не ще да ги купи, почват истерично и горчи-во да оплакват несретната си съдба! И затова като пиша тия неща е съвсем логич-но някой да ме захапе от тая страна: той се жалва че не щат да го купят, плаче щот са го подминали при раздаването на големите пари в тая богата медийна жътва! Е, ако толкова исках някой да ме купи, немаше да се оплаквам тук, а щях да направя това, което сички правят: уреждат си среща на четири очи със съответния партиен канди-дат на славата, между другото му подхвър-ляш, че можеш да му направиш еди-какви си безценни медийни услуги, он ти мушва некоя и друга пачка и далаверата е напра-

вена, пито-платено! Моя милост между другото тия дни също имах срещи с такива кандидати на славата и на бъдещата власт, поговорих си с тях, какво съм си говорил и кои са били те засега няма да ви кажа; там е работата обаче, че никой от тях даже и не посмя да си помисли, че мен може да ме купи и да ми бутне некоя пачка или дори поне банкнотка. И причината е тази: те мен ме знаят добре пък и сетивата им говорят, че такива идиоти като мен е изключено да ги купиш за пари – по причина на това, че тия чешити си позволяват да пишат, че за тях, видите ли, парите не били изобщо важни! Та затова на "ненормални" хора като мен никой не смее даже да си помисли да бута някакви пари или пачки, камо ли пък да върти по-специални някакви далавери.

То е горе-долу същото (простете за наглата метафора!) да се опитваш да си купиш с пари... любов, а не секс (любов обаче в истинския смисъл, нали се сещате какъв кретен ще е оня, който си науми с пари да си купува истинска и същинска любов или приятелство, или щастие, или някакви други все от тоя род "изчанчени неща"!). Щях за малко да дам и друг пример, на върха на пръстите ми беше, ама е много коварен; е, добре, ще го кажа: то е същото някой нашенски таваришч да вземе да се моли на самия Бог и при това да почне да обещава на Бога... пари, представяте ли си какъв идиотизъм е да почнеш да се опитваш да подкупиш самия Бог с... пари?! Макар че има и такива вероятно идиоти у Нашенско, които, да речем, правят пазарлък с Бога от ето този род: аз на Тебе, Боже, ще Ти пост-роя хубава черква ако направиш така аз да стана кмет, голема част от откраднатото ще инвестирам в църква за Теб, представяте ли си така да се опитваш да подкупиш "Голе-мио Началник"? Сичко е възможно е нас, у нас невъзможни неща нема – епа нема!

Спирам дотук, щото се разпрост-рях и както е тръгнало нема да свърша скоро. Хубав ден ви желая! Скоро ще пиша за своите срещи с разни нашенски кандида-ти за властчицата и славата; с некои от тях даже успях да се скарам така, че те повече с мен никога няма да поискат и да се сре-щат. Но нека да минат все пак изборите и тогава ще пиша за тия неща, щото ако сега напиша каквото и да било, може да се смет-не, че съм го написал щот конкуренцията им ми е платила да го напиша. Не ща да правя и безплатни услуги на конкуренцията им, затова нема да пиша за никой. Пък и с тази настоящата своя публикация примерно си отрязах възможността да пиша за когото и да било кандидат. Нито добро да пиша мога, нито лошо – виждате ли колко грозно нещо в нашенските родни условия е... мо-ралът?! :-) Да си честен в нашите условия не само че не е изгодно, не само че всички почват да те отбягват сякаш си прокажен, не само че всички почват да те гледат сякаш си най-пръв идиот и ненормалник, не само че всички почват да те презират, но и всички почват да се плашат от теб, щото такива

като мен са и опасни – кой знае какъв номер може да ти спретнат. Затуй – по-далеч от тях, по-далеч от такива!

А и аз, виждате, сам си сложих ве-че морални пранги и не мога нищичко да пиша, щото ако пиша ще излезе, че съм се самоопровергал в твърдението си, че съм неподкупен; виждате ли какво интересно неудобство има демокрацията от продажен, нашенски тип? Честните мълчат, понеже ги тресат разни морални скрупули - а безочли-вите и подкупните крещят с пълни гърла и се шибат по космясалите гърди за това колко били честни, скромни и неподкупни! Театър на абсурда не ти требе пред тия нашенски родни и мили картинки! Чао и до скоро! Помислете над казаното ако искате де, но това не е задължително; ето с това ще завърша – и слагам точката най-накрая окончателно.

ЧОВЕК ИМА НУЖДА НЯКОЙ ДА ГО ПОПИ-ТА "КАК СИ, ПРИЯТЕЛЮ?" неделя, 11 октомври 2015 г.

Един приятел вчера ми зададе на имейла въпроса: "Какво правиш в тоя дъж-довен следобед, приятелю?", отвърнах му ето какво:

Здравей, приятелю, Да ти кажа, много добре ми дойде

твоето писмо с въпроса как съм, какво пра-вя. Намирам писмото ти в хипермаркета, в чието кафене седнах да си почина след дългата разходка под дъжда из квартала – имам си огромен чадър да ме пази от дъж-да; много обичам да се разхождам есенно време сам; романтичен сезон, чудесни мисли ми идват в главата и тия мои самотни есенни и зимни разходки са ми много прият-ни, хем си почивам, хем краката ми се из-моряват. Но днес бях в крайно лошо наст-роение по една ето каква причина: тръгнах да купувам котешка тоалетна на котето, а се оказа, че на колата е паднал акумулатора и ето сега ще трябва да мъкна тоалетната на гърба, тежи 5 кг., а е далече. Търсих и за-рядно за акумулатори, уж всичко има в тия хипермаркети, а точно каквото търсиш го няма.

Като капак на всичко утре трябва да ида на работа, има изпит за задочни ученици, та ще ми се развали и неделния ден. А може да стана в 5 часа, да ида до Раковски, а знаеш в неделя сутрин няма и градски автобуси, ето затова ми трябваше

колата да стигна в ранната утрин до автога-рата, и като преодолея всички тия изпита-ния да се окаже, че не е дошъл нито един ученик за изпита! И ще се чувствам като пълен идиот – виждаш ли какви унижения ми причини нашата обща приятелка другар-ката А. като ме изрита от работа?!

Извинявай че ти пиша тия неща, че ти се оплаквам, ама на, попита ме, та си излях болката. То затова и са ни нужни приятелите, да им прехвърляме грижите си, пък на нас да олекне малко. Но не си мисли, че прекалено много страдам, просто стана дума, ето, сега съм по-добре вече. За което ти благодаря! С какви ли не грижи е изпъл-нен животът, а като има и някакви неспра-ведливости, някои хора сме устроени така, че се възмущаваме. А пък човек наистина има нужда някой да го попита "как си, прия-телю?", малко се иска човек да се почувства по-добре, ето, твоят въпрос ми дойде тъкмо навреме.

Пиша в кафенето като идиот с един пръст на малкия таблет, затова ще трябва да спирам писането, става много бавно. Желая ти хубава вечер, радвам се, че си в добро здраве! Бъди все така, нека и на най-близките ти хора също да е така!

С поздрав: Ангел Грънчаров Това написах на приятеля ми вче-

ра, а ето сега съм станал съвсем рано, в 4 часа (легнах си рано, наспах се чудесно, а пък и иначе, дори и да не пътувам, си имам обичай винаги да ставам в 5 часа; рано сутрин ми е най-хубавото време за писане. В 6 часа ще излизам да видя как ще се предвижвам до автогарата (миналата сед-мица също пътувах, оказа се, че чаках на спирката близо половин час, не дойде ника-къв автобус, та се наложи набързо да отида до автогарата с леката си кола; да, ама тя днес не може да запали заради проблема с акумулатора), та по тази причина ще видим как ще реша проблема. Може да се наложи да вземам такси. Ще видим. То скоро ще се разбере какво ще стане.

А тази сутрин намирам следния коментар в блога си, под публикацията със заглавие В час по философия: разказвам "Митът за пещерата" на Платон:

Хубаво е, че има хора, които се стараят да направят нещо полезно и да помагат по някакъв начин... Благодаря за клипчето, много ми помогна за моята курсова работа!

Приятно е човек да се почувства полезен. Хубаво е да съзнаваш, че си доп-ринесъл на някой да разбере нещо важно, че му е помогнал.

Очевидно днес нямам възможност-та да напиша каквото и да било, ще свърша някоя работа и ще ставам да се приготвям да тръгвам. Желая ви приятен неделен ден! Дано не ви се налага да пътувате в дъжда като мен. Бъдете здрави! КАК ТАКА ЕДНИ ГИ СЪДЯТ И ОСЪЖДАТ СЪВСЕМ БЪРЗО, А ЗА ДРУГИ ТОВА НЕ ВАЖИ, КАК Е ВЪЗМОЖНО ДА ИМА "ПО-

СПЕЦИАЛНИ" ХОРА ЗА ПРАВОСЪДИЕ-ТО? неделя, 11 октомври 2015 г.

Гледам и не вярвам на очите си: Две години условна присъда за жената, набила учителка! Бре, какво бързо и ефек-тивно правосъдие имало у нас, да не повяр-ва човек! Да не би правосъдната реформа вече да е станала, а аз само да не съм разбрал това?

Казвам това, защото в същото време две съдебни дела, заведени от мен и също така свързани с подобни ексцесии от образователната система (една директорка на училище ме подложи на ужасен адми-нистративен тормоз, на какви ли не репре-сии, причини ми ужасни морални вреди, уволни ме от работа, погаври се с мен както си поиска, както й скимна!), та значи тия съдебни дела, заведени от мен по тия именно ексцесии, които са не по-малко унизителни и обидни от физическото наси-лие над тази учителка, продължават вече втора година – и краят им още не се види!

Дали защото там съдят една жена от "простолюдието" съдебното дяло е за-вършило така скоростно, а тук, в моя слу-чай, е дадена под съд една особа, намира-ща се все пак на ръководна (властническа) административна длъжност, дали такава не е причината за различната скорост на съ-допроизводството в двата случая? Да, но какво става в такъв случай с презумпцията за равенство пред закона? Как така едни ги съдят и осъждат съвсем бързо, а за други това съвсем не важи? Как е възможно да има "по-специални" хора за правосъдието?

Има явно. Всичко има у нас. Чакай да не задавам излишни въпроси, ами да започвам да си кютя. Чао и до скоро!

ВЪВ ВСЯКА ЕДНА НОРМАЛНА ДЕМОК-РАЦИЯ СЛЕД ПОВДИГАНЕТО НА ТАКЪВ ТИП СЪМНЕНИЯ И ОБВИНЕНИЯ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ ОБРАЗУВАНА ПОНЕ ПАРЛА-МЕНТАРНА КОМИСИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ неделя, 11 октомври 2015 г. Василев, Пеевски и Борисов: двама са малко, трима са много, Автор: ДАНИЕЛ СМИЛОВ

Драмата на последните три години в България е нумерологична: една тройка – която си живееше в завидно разбирателство и комфорт - се оказа неочаквано неустойчи-

ва и се опита да се трансформира в двойка. Развеждането с един от партньорите е винаги болезнено обаче. То води до тъга, угризения, жажда за отмъщение, страх от разкриване на интимни тайни, взаимни призиви за цивилизована раздяла, отправе-ни през медии и даже държавни граници...

В началото на разпада на тройката (т.е. февруари 2013 г.) Василев и Пеевски низвергнаха Борисов и, меко казано, се отнесоха лошо с него. Имаше медийно обухалчване, директни заплахи за „изваж-дане на зъбките“, намигвания за разправа с „мафията“, поредица от медийно-прокурор-ски акции срещу лидера на ГЕРБ и неговото най-близко обкръжениe. Меденият месец на остатъчната двойка започна с назначаване-то на правителството на Орешарски и за-върши с избора на единия „жених“ за шеф на ДАНС. Пукнатините в брака явно са нараствали извън погледа на обществе-ността, докато – година по-късно – се стигна до грозен семеен скандал с взаимни обиди и заплахи за убийство (реални или по-скоро измислени). Едната страна си нае адвокат, другата – прокурор. В резултат първата фалира драматично, завличайки четири милиарда лева публични средства със себе си. Тя също така загуби и попечителството над незаконороденото отроче от съжителст-вото – Николай Бареков. Отчаяна, в крайна сметка тя се изнесе се от къщи и отиде да живее при приятели в Сърбия.

Междувременно Борисов се върна на бял кон в българската политика след клетви, че е осъзнал порока на общуването със скандалната двойка Василев-Пеевски и обещания, че ще се държи на голяма дис-танция от нея. За целта беше съставено сложно правителство от четири партии и ДПС бе оставена извън властта или „извън властта“. Както и БСП междувпрочем, тъй като и двете партии се бяха превърнали в инструменти (или по-прозаично казано „маши“) в ръцете на двойката Василев-Пе-евски.

Старата любов ръжда не хваща, обаче, и взаимните призиви за сдобряване между Борисов и Пеевски започнаха да се чуват все по-настоятелно след създаването на новото правителство. Отначало се за-почна със злепоставяне на новите партньо-ри на ГЕРБ – те били ниски, грозни и не достатъчно тежки. Като очебиен техен конт-раст медийно-гръмогласният г-н Пеевски композира и изпълни арията на „стабил-ността“, според която без ДПС управление

не може да има. Като бек вокал се включи и басът Борисов, припявайки „Без ДПС сега щях да съм в оставка!“... Хоровата партия в телевизии и вестници пък музикално нагне-ти очакването за съдбовен резултат на местните избори, а като съдържание се впусна в чудновати прогнози за ефекта му върху правителството.

(Прочети ДО КРАЯ)

МОЕ ПРОВОКИРАЩО ДИСКУСИЯ ПИСМО ДО РОДИТЕЛИТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ЕДИН "ПРОБЛЕМЕН КЛАС" неделя, 11 октомври 2015 г.

Тия дни предстои да се проведе родителска среща в училището, в което работя. Аз лично много обичам да разгова-рям с родителите особено от т.н. "проблем-ни класове", падам си по такива дискусии и често съм участвал в такива родителски срещи, но този път, за жалост, по обективни причини не мога да присъствам и участвам. А все пак искам да кажа на родителите как аз виждам ситуацията. В един момент ми хрумна да напиша на родителите нещо като "писмо"; е, седнах и току-що написах това писмо; ето го, публикувам го в блога с на-деждата, че то може да помогне с нещичко и на други родители и учители дори, които се намират в аналогична тежка ситуация: Писмо до родителите от 9 ... клас от тех-ния учител по психология и логика

Уважаеми родители, Възпрепятстван съм (въпреки же-

ланието ми) и не мога да присъствам на родителската среща във вторник. Но имам желание да ви кажа някои важни според мен неща. По тази причина помолих класната ръководителка г-жа К. да доведе до вашето знание това мое писмено обръщение.

В 9 ... клас по моето възприятие е възникнала изключително тежка психологи-ческа и нравствена обстановка, спрямо която следва да се вземат спешни мерки - та да бъде поправена най-скоро. В това отношение много можете да спомогнете вие, родителите на учениците. Без вашето активно участие и съдействие ситуацията едва ли може да бъде променена.

(ОЩЕ >>>)

ТАМАН ДА ЗАБРАВИМ ВЕЧЕ ЗА СИДЕ-РОВСКАГО, ЛЮБИМЕЦА НА ПИЯНИЦИТЕ У НАС, И ЕТО ГО НАЧЕЛО ВЪВ ВСИЧКИ НОВИНИ!

понеделник, 12 октомври 2015 г. ПЕТИЦИЯТА ЗА СВАЛЯНЕТО НА ИМУНИ-ТЕТА НА ВОЛЕН СИДЕРОВ Е НАЙ-СИЛНИЯ МУ ПИАР ХОД

Изработен напълно по методите на "Изкуството на войната" от Сун Цзъ, конк-ретно – остави противника да атакува там и когато мисли, че ще е най-силен. Резулта-тът от цялата артилерийска кампания срещу Волен ще е, че ще се вдигне почти умрели-ят рейтинг на умрялата му партия и тя отно-во ще влезе в общинските съвети като фактор. За което благодарности трябва да получат и всички инициативни комитети и частни лица срещу Волен, които раздуха спихналия се балон Волен до размера на дирижабъл! :-)

Вени Гюрова КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Споделям: таман да забравим вече за Сидеровскаго, любимеца на пияниците у нас, и ето го начело във всички новини; положително това оживи замрелия му рейтинг. При това Сидеровский и приятеля му бяха по време на скандала пияни – което страшно много ги издигна в очите на народа: щот се показаха като образцови и верни "народни синове". И се изявиха самоотвержени труженици на алкохолния фронт, което ще им вдигне акциите до небесата!

Между другото, вижте и това: Как-во друго се случи... Освен, че Борисов си осигури "златния пръст" НЯКОГА В БЪЛГАРИЯ УНИВЕРСИТЕТЪТ Е БИЛ ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ВИСОКА И РАЗ-КОШНА СГРАДА ОТ ЦАРСКИЯ ДВОРЕЦ понеделник, 12 октомври 2015 г.

ФАКТИ В ПОДКРЕПА НА ТЕЗАТА ЗА РУС-КОТО ИМПЕРСКО ВЕЛИЧИЕ Venelin Iliev сподели видеоклип на Семенко Николаевич Игорь:

"Това не е тролене, не е смешно, не е русофобия, не е подигравка и закачки – на мен просто ми се иска наистина да раз-

бера: защо самите съвременни руснаци считат себе си за велики?

Може ли някой от величаещите се руснаци да даде точен и ясен отговор на конкретния въпрос: защо лично вие, четя-щите тези редове, ако не си кажете, а след това най-малко се съгласите с господства-щата в руското общество теза за величието на руснаците? Какво е величие?" ТЪЖНИ ПЕЙЗАЖИ В ДЪЖДОВНИЯ ЕСЕ-НЕН ДЕН неделя, 11 октомври 2015 г.

КОМУНИЗМЪТ РАЗВРАТИ И ПАЛАЧИТЕ, И ЖЕРТВИТЕ – И ОЩЕ ДЪЛГО ЩЕ СТРА-ДАМЕ ОТ ТОВА РАЗВРАТЕНО МАСОВО СЪЗНАНИЕ Понеделник, 12 октомври 2015 г.

На снимката: Варлам Тихонович Шаламов. Прочети за него, за неговия живот и за написаното от него.

Нобеловият лауреат Светлана Алексиевич:

Навярно това е нещо, което остана след съветската власт, онова, за което говори Шаламов – че лагерът развращава и палача, и жертвата. Даже университетската диплома не ни защитава от това развратено съзнание. И днес ние го виждаме в макси-

мална степен. Колко леко хората се подда-ват на най-примитивните уловки.

Цитирано от Jenia Georgieva

ЧУДЕСЕН ВЪПРОС ЗА МИСЛЕНЕ, ОТП-РАВЕН КЪМ СТАРЦИТЕ ОТ РУСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ Понеделник, 12 октомври 2015 г.

СЪДБАТА ТИ Е В ТВОИТЕ РЪЦЕ! Понеделник, 12 октомври 2015 г.

Важно е – да се знае!

В СРЯДА ЩЕ МИ БЪДЕ ВРЪЧЕНА НАГ-РАДАТА „ГЕОРГИ МАРКОВ” ЗА ХУМАНИ-ЗЪМ ЗА 2015 Г., ПРИСЪДЕНА МИ ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ИНСТИТУТ ПО АНТ-РОПОЛОГИЯ, САЩ Понеделник, 12 октомври 2015 г.

До г-н Директора на ПГ „П.Парчевич” –

гр. Раковски

МОЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по фи-лософия

Уважаеми г-н Директор,

На 14 октомври 2015 г. в София ще се проведе научна дискусия и също така тържествено мероприятие, на което ще ми бъде връчена наградата „Георги Марков” за хуманизъм за 2015 г., присъдена ми от Международния институт по антропология, САЩ.

Прилагам към настоящата молба и

копие на имейла, с който съм поканен на събитието. В тази връзка моля за този ден да ми разрешите неплатен отпуск.

Надявам се, че молбата ми ще бъ-де удовлетворена.

12 октомври 2015 г. гр. Раковски С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ГЪРНЕВСКИ ГЛЕДАМ Е СТАНАЛ СТРАС-ТЕН ПОЧИТАТЕЛ НА БОЙКО БОРИСОВ И НА КМЕТА ТОТЕВ – ХМ, МДАА, МНОГО, МНОГО ИНТЕРЕСНО Е ТОВА! вторник, 13 октомври 2015 г.

Спас Гърневски: Ненаситна глутница около руския гражданин Гергов атакува кметския стол в Пловдив

Надежда Михайлова и „агнешките главички” около нея пуснаха Чомаков за втори кметски мандат и управляваха с БСП, ВМРО и ДПС

Под тепетата „реформаторската листа” я нарекоха „реставраторска”

Руснаци окупират Черноморието – току-виж някой ден тръгнали да ни осво-бождават отново, казва пред Faktor.bg бив-шият син кмет (Прочети ДО КРАЯ) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Гърневски гле-дам е станал страстен почитател на Бойко Борисов и на кмета Тотев – хм, мдаа, много, много интересно е това! Изборите наближа-ват, а моя милост все още не зная за кого да гласувам. За първи път ми се случва това. Вероятно не само с мен е така в Пловдив. Говоря за автентично дясно мис-лещи гласоподаватели. Уж следя медиите, никой от кандидатите не прави нещо за да привлече на своя страна такива като мен. С нищо не ме е впечатлил някой от тях за да спечели доверието ми. Изглежда като изби-рател ме подценяват, аз другояче не мога да изтълкувам такова поведение. А иначе съм ангажиран гражданин и винаги съм призовавал да се гласува; аз пак ще гласу-вам, но съм силно затруднен за кого да гласувам. Това, което Гърневвски говори за Тотев, не ме убеждава, че е правилен избор да гласувам за него. И да го припозная като "десен кандидат". Едно поне е сигурно: аз за комунист, за кандидат на БСП не съм гласу-вал и няма да гласувам. И за кандидат на някаква друга рубладжийска партия няма да гласувам никога. Това е абсолютно сигурно и не подлежи на обсъждане. И за ченгесарс-ки протежета няма да гласувам. Въпросът е – останаха ли изобщо други кандидати, останаха ли изобщо кандидати, които да не са представители на разни потайни или явни мутренски, мафиотски, бандитски, ченгесарски и тому подобное групировки и кандидати? Ето този въпрос силно ме въл-нува в тия предизборни дни. Намеря ли кандидат, който да не е представител на такива групировки, бих го подкрепил. Ала до този момент такъв не намирам. Ето затова съм така силно затруднен. Завиждам на сините, на дясномислещите софиянци че има за кого да гласуват. ДОБАВКА: Намирам следния твърде пока-зателен и резонен коментар на читател, който решавам да приложа тук:

За всичко сте прав, г-н Гърневски. Само едно не мога да разбера – как тази ярка позиция, която имате срещу хибридна-та война на Русия, водена срещу нас и безконтролното окупиране на Черноморието ни от руски граждани се вързва с преклоне-нието ви към "лидера", водещ ни като "дви-гател" по Европейския път, който лидер и дума не смее да обели по тези два жизнено важни за страната ни проблеми?! Нещо не ми се връзва. Да не би просто да искате да седнете на трапезата? Пловдив – някогаш-ната "синя крепост" – днес е една жалка картина! НАЙ-ИСТИНСКИТЕ НЕЩА НА ТОЗИ СВЯТ И В ТОЗИ ЖИВОТ СЕ РАЖДАТ ПО СЪВ-

СЕМ ЕСТЕСТВЕН, НЕПРИНУДЕН НАЧИН, Т.Е. НАПЪЛНО СВОБОДНО вторник, 13 октомври 2015 г.

Станах тия дни член на СБУ – Син-дикат на българските учители. Никога до този момент не съм бил в тази организация, повече от 20 години съм бил член на синди-кат "Образование" към "Подкрепа" (с извес-тни прекъсвания, когато бях "самосиндика-лен", но влязох в синдиката на "Подкрепа" още през 1990 г. И миналата година (2014-та) през май бях... изключен от синдиката на организирано от неговата ръководителка (името й е Камелия Стоянова, тя също така е пръв помощник-директор на училището!) в ПГЕЕ-Пловдив събрание тип "народен съд" с оглед да е по-удобно на работодателката, на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова да ме уволни от същото това училище, представяте ли си що за мерзост е това?! На 10 май ми спретват събрание тип "народен съд", изключват ме, а на 19 май ми беше издадена заповед за уволне-ние – давате ли си сметка какво означава това?!

По този начин на приятелката на въпросната "синдикалистка" не й се наложи да преодолява т.н. по закон "синдикална защита", да иска разрешение от синдиката за уволнението ми, синдиката да се затруд-нява да дава такова разрешение, а така е значително по-лесно: изключват те, хоп, голямо е облекчението на работодателката да те уволни, защо да се затруднява с разни там досадни процедури за "синдикална защита". А "провинението" ми, използвано като претекст за изгонването ми от синдика-та е сюблимно тъпо: тоя Грънчаров си и позволи да напише открито писмо до др. Тренчев, в което се жалва от нашата дирек-торка – и по този начин "уронва" престижа на училището! :-) Смешна работа! Тъпа работа е тази! Подла работа е тази! Същин-ска мерзавщина е това.

Тече вече втора година от тия зна-менателни събития, а възмущението и обидата ми от преживяната несправедли-вост не намаляват. Разказвам вчера тия неща на синдикалния лидер, на когото пре-дадох заявлението за встъпване в синдика-та СБУ. Той ми заявява, че това изобщо не го учудва, той знаел и други такива истории, това била обичайната практика на другари-те синдикалисти от "Подкрепа" – навсякъде те защищавали... работодателите, а не служителите, не работниците! Давате ли си сметка какво значи пък това?! Синдикат, който се е превърнал в нещо като "синди-

кална бухалка" на работодателите – използ-вана, за да бъдат нанасяни удари на самите работещи! Аз такова чудо не зная да има някъде по света. Не, такова нещо не може да има някъде по света, просто е даже непредставимо. А у нас го има, вижда се, аз не съм единственият, подложен на такъв тип разправа. Това било обичайна практика. Разказани ми бяха и други такива случаи.

Сетих се като станах тази сутрин за тази многопоказателна история защото преди да се събудя сънувах... сън на тази същата тема. Сънувам, представяте ли си, нещо като митинг, който се провежда пред... сградата на ПУ, старата сграда, има доста хора и на митинга говори някакъв синдика-лен лидер, с неразпознаваемо за мен лице (в съня ми става дума). Аз слушах празнос-ловието му и в един момент, като свърши той, поисках думата. Таман започнах да говоря и забелязвам, че сред публиката настъпи мигновено брожение, някои възму-тени от първите ми думи тръгнаха да си вървят, а пък другите започнаха силно да боботят, да приказват нещо, да не ме слу-шат, да ми пречат да кажа каквото и да било. Някаква другарка съвсем до мен си извадила, представяте ли си, джиесема и крещи ли крещи на най-висок глас. Вглеж-дам се в нея и разпознавам в нейно лице една адаптивна другарка от някогашната катедра "Марксизъм-ленинизъм" в ПУ, която успя да устои на всички бури на демокраци-ята и още се подвизава в ПУ като "нова, по модерно мислеща учена дама"! Питам я: защо крещиш толкова, искам нещо да кажа, пречиш ми. А тя се разкрещя в ухото ми:

- Няма нищо да кажеш! Няма да ти позволя нищо да кажеш! Такива като теб нямат право да говорят! Само ние ще гово-рим! Ти ще мълчиш! Не си заслужил да говориш! Я го виж ти, ще иска да ми говори той! Няма да ти позволим нищо да кажеш. Нашият сплотен колектив – повтарям, спло-тен колектив! – не иска да те чуе. Ние те мразим от все сърце! Повтарям – от все сърце!

И така ми се сляха тия картини в съня, че другарката от катедрата по "Марк-сизъм-ленинизъм" за миг се преобрази в една учителстваща дама на преклонна пенсионерска възраст, която е нещо като водачка на настроенията срещу мен – и в подкрепа на любимата директорка на въп-росния сплотен колектив! Като видях на сън разяреното й лице, аз се уплаших... и се събудих! Страшен кошмар, виждате, съну-вах тази заран, преди събуждане. За мен наистина е най-неприятното нещо когато искам нещо важно да кажа, разни другарки и другари да ми пречат, да крещят и то така, че да не мога даже да си чуя собствения глас. Често в живота съм бил в подобна ситуация, ето, сега даже я сънувах. Очевид-но неправдата и несправедливостта страш-но много ме възмущават. Изпитвам душевен потрес от тях. По тази причина не спирам да се боря срещу тях. И срещу ония, които без капчица съжаление си позволяват да правят

и неправди, и несправедливости, и гаври с личности, и всичко. Особено мерзско е това да постъпваш така срещу дадени личности, а в същото време да се тупаш по гърдите че си бил, да речем, не само "синдикалист", не само че си бил "вярващ в Бога", но и дори, представяте ли си, да крещиш че си бил дори... "истински християнин"!!! Давате ли си сметка какво означава пък това?!

Вчера имах цял един свободен час, в който си разговаряхме с моя нов приятел отец Артур, францискански монах в мъжкия католически манастир “Св. Макси-милиян Колбе” в гр. Раковски. По всякакви, по какви ли не теми разговаряме с него. Чудесни разговори водим с него, той е мно-го добър събеседник. От него научавам много неща. Той също с интерес слуша това, което аз му казвам. Даже продължава да влиза в мои часове, да сяда на послед-ния чин и да се държи "като ученик", иска само да слуша. А отецът има философско образование и пълните преподавателски права! Поляк е, аз вече съм писал за него. На моменти си мисля, че от него ще стане чудесен учител по философия в това учи-лище – ако, примерно, аз скоро овакантя учителското място, което заемам в момента: в случай, че Върховният съд (където в мо-мента е съдебното дяло за моето уволне-ние) реши окончателно да отмени заповедта за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив. Представяте ли си, в българско училище францискански монах да стане преподава-тел по философия – защо не, той има пъл-ните за това права?! Най-малкото е много оригинално. Аз познавам безчет бивши партийни секретари, които са учители по философия на младите – защо те да могат, а отецът да не може да бъде учител?! На какво основание? При това партийните секретари навремето бяха последователи на "научно-атеистичната" комунистическа бесовщина, сега, предполагам, са най-горещи привърженици на кагебисткото "православие" (какъвто, предполагам, е новият учител по философия в ОМГ-Плов-див, горещ фен и активист на АТАКА, да им е жив и здрав, да води философията още много години!). Те да могат да преподават философия в български училища, а толкова образованият, възпитан, излъчващ една чиста духовност отец Артур да не може?! Но у нас, казахме, всичко може, защо да не може пък това?!

За какви неща си разговаряме с отеца аз тук, разбира се, не мога да пиша. Не е правилно да пиша. По всякакви теми си разговаряме, предимно по човешки, духовни и философски въпроси разговаря-ме. И по психологически, нравствени въпро-си много разговаряме. Ние двамата с отец Артур вече, така или иначе, създадохме Философския дискусионен клуб в моето ново училище! Преди няколко дни и една ученичка беше с нас на нашия разговор и участва активно в него. И един друг учител беше на този разговор в ритуалната зала. (Но си излезе по-рано че беше ангажиран,

имаше час.) Тъй че Клубът се роди съвсем по естествен начин, без даже на нас двама-та с отец Артур да ни е хрумвало, че това, което правим, е раждане на такъв един Клуб. Но се оказва е така. Така се раждат най-истинските неща на този свят – и в този живот. По естествен, непринуден начин, т.е. напълно свободно. Този е верният начин.

С отец Артур се разбираме от по-ловин дума. Иначе той много добре говори български език, със съвсем лек, почти неза-бележим полски акцент. Владее чудесно и английски език. Поканил съм го в предава-нето си по Пловдивската обществена теле-визия, но още не ми е отговорил дали е получил разрешение от игумена за участие-то си. Той ми говори за неща, които е видял и преживял, аз – също. Той ми казва силно впечатляващи ме неща за Полша и за Аф-рика (където е бил мисионер), аз му казвам за неща, които съм видял и преживял тук, в България – и в Русия, където съм бил сту-дент преди много, много години. Много например се впечатли от това, че нашият любим премиер си позволява постоянно да нарича Бог... "Началника", много смешно му стана като чу това. Явно го впечатли това, че нашият бабаит се самовъзприема за нещо като... римски папа, над който стои само "Началникът". Даже римският папа не би си помислил нещо такова, въпреки че "Началника" е тъкмо по неговото ведомство, така да се рече. Все пак римските папи са директни наследници на Свети Апостол Петър. А Бойко какъв е? Абе голема работа ни е он, да ни е жив и здрав! :-)

Утре съм в София, живот и здраве да е само. Днешният ден ще отдам на рабо-та по издателските ми дела. Мога да съоб-щя, че сборник, посветен на 200-годишнината от раждането на Сьорен Кир-кегор и на научна конференция, проведена в Киев по този повод, с международно учас-тие ще бъде издаден тук, в България, с моето активно участие; тия дни довършваме и решаваме последните предпечатни проб-леми по книгата с колегите от Киев. Работя активно и по подготовката за печат на кни-гата ми със заглавие "Реформа на НЕоб-разованието". А днес ми се налага да си подготвям и словото, което ще произнеса на награждаването ми утре с наградата "Георги Марков" за хуманност за 2015 г. Мисля по този въпрос, но писмено изказване едва ли ще правя. Предпочитам да заложа на жива-та импровизация. Няма да изменям на себе си. Също и на дискусията по проблемите на университетското образование ще се изка-жа, живот и здраве да е, без да съм си пи-сал предварително изказването. Постфак-тум да го преведа в писмен вид може, но предварително да го напиша и да го чета там някак не е в моя стил.

Хубав ден ви желая! Бъдете верни на собствения си стил и не подражавайте на други хора – щото това е отказ от своята личност. Това мисля мога да ви пожелая, а, какво ще кажете, става ли? Е, пожелах го

вече. И да не става, го написах. Чао и до скоро!

ПЛАКАТ ЗА УТРЕШНАТА ПРОЯВА В СТО-ЛИЧНАТА БИБЛИОТЕКА В СОФИЯ вторник, 13 октомври 2015 г.

Заповядайте и вие!

ВИЕ ТАКА ПРАВИТЕ ЛИ? И ВИЕ ЛИ ТАКА ЖИВЕЕТЕ? вторник, 13 октомври 2015 г.

ОБИЧАТЕ ЛИ ДЮНЕРИ? вторник, 13 октомври 2015 г.

КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ЗА ТОВА? А? !!!! :-)

КРАТЪК КОМЕНТАР ПО ТОЗИ ПОВОД: Страшен е, гений е направо! Инте-ресно ми е обаче, между другото, дали общината в Амстердам се е погрижила да му взема данък от приходите? И дали го е подложила на регистрация, дали му е дала лиценз да упражнява този занаят, това изкуство? Ако дойде в Пловдив, нашият напредничав кмет Тотев непременно ще иска от него тия работи. Ние сме най-добре уредената страна в света, в която за всичко си има съответните разрешения от чинов-ниците – нищо у нас не се прави нерегла-ментирано, ей-така, съвсем свободно. Не може кой каквото си иска да прави, трябва да има контрол и регулации даже и за улич-ните музиканти, нали така, мили ми другар-ки и другари? :-)

ОЩЕ ЕДНО УБИЙСТВЕНО ИЗКАЗВАНЕ НА РЕЙГЪН ПО АДРЕС НА СОЦИАЛИЗМА вторник, 13 октомври 2015 г.

„Социализмът Може Да Работи Само На Две Места: В Рая, Където Не Е Необходим, И В Ада – Където Вече Го Имат.“

Роналд Рейгън

НЕВЕРОЯТНО ТЪПИТЕ ЛЪЖИ НА ЕДНО ЛАКОМО ЗА ПУТИНОВИ ПАРИ ФРЕНСКО-РУСКО ПИЯНДЕ вторник, 13 октомври 2015 г.

Депардийо за САЩ: Където минат, оста-вят разруха. Предпочитам да съм руснак Кратък мой коментар: Това пиянде дърдо-ри пълни простотии и глупости, нямащи нищо общо с историческата истина. Фран-

ция беше освободена от нацистите от САЩ, а България беше окупирана от сталиновите орди.

Страшната разруха настъпи след войната не във Франция, а в България. Япония беше победена от САЩ – каква разруха настъпи в Япония след войната – настъпи японското икономическо чудо. Също икономическо чудо настъпи и в Гер-мания, в зоните, окупирани от западните съюзници начело със САЩ. Разруха настъ-пи обаче в Източна Германия, окупирана от сталиновите орди. Да говоря ли за Южна и Северна Корея – къде е разрухата? :-) Тъй че това френско-руско пиянде да внимава много като дърдори пълни глупости, нямащи нищо общо с историческата истина. Изглеж-да Путин му плаща хубави пари за да гово-ри тия невероятно тъпи лъжи...

СПОРЪТ НА РУСНАЦИТЕ С ЦЕЛИЯ СВЯТ ОТНОСНО ПРОИЗХОДА НА СУБСТАНЦИ-ЯТА, С КОЯТО СА ПЪЛНИ ОСРАНИТЕ ГАЩИ НА ПОРУЧИК РЖЕВСКИЙ сряда, 14 октомври 2015 г.

Поручик Ржевский прилюдно обде-лался (на български преведено "обделался" значи "осрал се").

Россия: У вас нет доказательств!

Остальной мир: От него исходит харак-терный запах, в комнате невозможно дышать! Россия: Мы считаем, что это сделали укра-инцы. Остальной мир: Так украинцев даже в ком-нате не было. Россия: А нас есть фото со спутника, на котором видно, что были! Остальной мир: Так это же фейк, который вы только что от руки намалевали! Россия: Тем не менее, испанский диспетчер в твиттере написал, что это были украинцы. Остальной мир: Вот грязные штаны поручи-ка Ржевского, смотрите. Россия: Это его штаны, но у вас есть дока-зательства, что это не украинцы в них на-ложили? А то субстанция на русскую не похожа. Вообще на еврейскую смахивает, честно говоря. Остальной мир: Мы провели анализ ДНК субстанции и определили, что она совпада-ет с ДНК поручика Ржевского. Безусловно, это он обделался.

Россия: У вас есть штаны поручика и его, кхм, субстанция, но где доказательства, что это не украинцы обмазали ей его штаны??

**** Не распространяйте российские вбросы!

Написа: Pavel Gintov

В САЙТА ФАКТОР.БГ ИЗЛЕЗЕ МОЙ ТЕКСТ ЗА МЕДИЙНОТО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИЗБОРИТЕ сряда, 14 октомври 2015 г.

Виж: Потоци от пачки текат в медиите от касите на партиите и на спонсориращите ги групировки! НОВИЯТ БРОЙ НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ЗАМИНА ЗА ПЕЧАТНИЦАТА ТА УТРЕ ДА БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ сряда, 14 октомври 2015 г.

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори

вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха въз-можни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то

и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-викваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа велико-лепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстан-ция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуство-то на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознание-то, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвре-менна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опит-ващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето:

Свободното избиране на клип-чета, музикални или авторски, съдър-

жащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК.

Гледай също и моя Channel в

YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивс-ка обществена телевизия

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!

Ако по някакви свои подбуди жела-

ете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпра-тите дарение на следната банкова сметка.

Инвестиция от този род в култу-

рата и образованието на младото поко-ление e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен принос за бъдещето на България.