Work Safety

Утвърждавам:

ИНСТРУКЦИЯ

ЗА БЕЗОПАСНА РАБОТА, ХИГИЕНА НА ТРУДА И

ПРОТИВОПОЖАРНА ОХРАНА ПРИ ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДИ

1. Закупуването на електрически уреди за нуждите на фирмата се извършва

само от специализирани магазини. Уредите трябва да са с гаранционен

срок.

2. Не се допуска работа с неизправни или нестандартни електрически уреди,

неизправни електрически щепселни съединения, ключове, шнурове и

кабели.

3. При използване на електрически уреди задължително се спазват

указанията и инструкциите за безопасна работа, дадени от

производителите.

4. Електрическите уреди следва да се включват с предвидените ключове и

пускови устройства. Включването с щепсел под товар може да доведе до

електрическа дъга и обгаряне.

5. Металните корпуси на електрическите уреди трябва да бъдат заземени. Да

се използват само щепсели и контакти тип “Шуко”.

6. Сваляне, почистване и поставяне на електрически лампи в осветителните

тела се извършва само от лица с електротехническа квалификация. В

случаите, когато се извършва от други лица, то същите задължително се

инструктират за безопасно извършване на работата при изключено

напрежение. Свалянето и поставянето на лампи с подвижни осветителни

тела трябва да става само при изваден щепсел от контакта.

7. Работещите нямат право да отварят електрически табла и да подменят

предпазители.

2

8. Забранява се използването на удължаващи захранващи кабели и

нестандартни удължители. Захранващите кабели не трябва да се допират

до нагорещени и омаслени повърхности и следва да се пазят от механични

увреждания.

9. Забранява се използването на радиоприемници, телевизионни приемници

и служебна свързочна апаратура с външни антени при активна

гръмотевична дейност.

10. Забранява се използването на гръмоотводи за заземители на електрически

уреди, машини и апарати.

11. Да се избягва едновременен допир до корпус на електрически потребител

и заземени части, като водопровод, радиатор или друга метална

конструкция.

12. Забранява се мокренето с вода на електрическите уреди, както и тяхното

използване, когато са навлажнени.

13. Работещите са задължени да спазват инструкциите, плановете и

разпоредбите по противопожарна безопасност.

14. При злополуки, причинени от електрически ток, следва незабавно да се

прекъсне веригата на тока и се окаже първа долекарска помощ, като при

всички случаи да се потърси специализирана медицинска помощ.

Приложение № 1 към Програма за провеждане на начален инструктаж по

безопасност и здраве при работа Стр. 1 от 15

ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ОКАЗВАНЕ НА ПЪРВА ПОМОЩ

Необходимост от оказване на първа долекарска помощ

Нарастващият брой злополуки у дома, на работното място, на улицата и

другаде, налага необходимостта възможно най-много хора да могат да оказват

първа долекарска помощ. Предприемането на съответните мерки при първа

помощ е наложително не само при злополуки, но и в други спешни ситуации.

Такива са и някои остри болести, обострени хронични състояния или отравяния,

водещи до опасност за живота, изискващи животоспасяващи навременни мерки.

По смисъла на нашето законодателсто “първа долекарска помощ” е

прилагането на подходящи животоподдържащи действия и мероприятия за

предотвратяване на усложненията, получени от травми, на място или в близост

до инцидента до идването на екип от “Спешна медицинска помощ”.

Задължение за оказване на първа долекарска помощ

Този, който в спешна ситуация очаква от човека до него да му окаже

първа долекарска помощ, трябва да бъде готов и да желае да помогне на другите.

Каквото желаете да бъде отношението на другите към Вас, нека такова да бъде и

Вашето отношение към тях. Да се помогне при нещастни случаи е не само

морално, но и законово задължение.

Задачи на оказващия първа долекарска помощ

Оказващият първа долекарска помощ трябва бързо и точно да разбере

какво се е случило, да прецени опасностите и да действа правилно съобразно

обстоятелствата.

Той не бива да прибягва до мерки (включително даването на лекарства),

които могат да се извършват само от лекари или други оторизирани лица.

Стр. 2 от 15

Една от най-важните задачи на оказващия първа помощ е повикването на

специализиран екип на Спешна медицинска помощ. При много леки случаи, по

изключение, оказващият първа помощ може само да препоръча консултация с

медицинско лице.

Спасителна верига

Оказването на първа долекарска помощ при спешен случай може да се

представи като верига, която се състои от пет звена и има за цел оказването на

необходимата помощ на нуждаещия се на мястото на произшествието и

осигуряването на лекарска помощ в най-кратък срок. Оказващият първа

долекарска помощ трябва да вземе участие в първите три звена на веригата.

Първа долекарска помощ Медицинска помощ

Първа долекарска помощ означава:

� Незабавни мерки

Под това понятие се разбира оказването на помощ, която е необходима за

непосредственото поддържане живота на пострадал, болен или отровен.

Незабавните мерки са:

В опасните зони обезопасяване и/или евакуация на

пострадалите

При загуба на съзнание поставяне в стабилно странично

положение и контрол на дишането и

сърдечната дейност

Незабавни

мерки

Повикване

на Спешна

медицин-

ска помощ

Продължа-

ване на

първата

помощ

Оказване на спешна

медицинска

помощ и транспорти

ране

Болнично

лечение

��

Стр. 3 от 15

При проблеми с дишането и изкуствено дишане и извънгръдни

сърдечната дейност притискания на сърцето

При силно кръвотечение спиране на кръвотечението

При шок мерки за предотвратяване на шока

Важно: Оказващият първа помощ винаги трябва първо да осигури

собствената си безопасност!

Повикване на Спешна медицинска помощ

Спешна медицинска помощ 150

Служба “Противопожарна и аварийна безопасност” 160

Полиция 166

��

Стр. 4 от 15

Единен телефонен номер за спешни повиквания 112

Планинска спасителна служба: 02/ 963 20 00;

02 / 963 03 77

Повикването трябва да съдържа следната информация:

1. Къде?

Да се посочи: място, улица, номер на улицата, кръстовище, километричен

камък или друг ориентир при злополука извън града.

2. Какво?

Вид на злополуката: пътнотранспортно произшествие, пожар, нещастен

случай с електричество, има ли затиснати ранени, блокиран ли е пътят,

транспортиране на опасен товар.

Важно: Да се посочи и номера на знака за превозване на опасни товари.

3. Колко?

Брой на пострадалите, по възможност посочване на нараняванията или

описание на симптомите при остро заболяване или отравяне.

4. Кой се обажда?

Справка за собственото име на обаждащия се и за номера, от който се

звъни.

Важно: Обаждащият се по телефона никога не затваря първи, а изчаква за

допълнителни въпроси.

� Продължаване на първата помощ

o Предпазване на пострадалото лице от допълнителни увреждания и

опасности.

o Грижа за нараняванията.

o Облекчаване на болката чрез поставяне в подходяща поза или

оказване на друга помощ за намаляване на болката.

o Успокояване на пострадалия, утешаване, насърчаване, обяснение на

предприеманите мерки, без обаче да се поставят никакви диагнози.

o Избягване на необмислена и неправилна намеса на трети лица.

Стр. 5 от 15

ОБЩ ПЛАН ЗА ПОДХОД КЪМ ПОСТРАДАЛ ЧОВЕК Внимателно и без груби движения обърнете пострадалия по гръб.

Ситуация Състояние Вашите действия

Как сте? Отговаря ли?

Пострадалият е в съзнание, може би е с увреждания.

Огледайте за други наранявания. Обадете се за помощ – тел. 150. Следете състоянието.

Да.


Пострадалият е в безсъзнание. Има дишане. Има кръвообращение.

Стабилно странично положение – почистете устата, внимателно изтеглете главата леко назад. Обадете се за помощ – тел.150. Следете състоянието

Не.

Диша ли? Да.


Пострадалият е в безсъзнание. Няма дишане. Има кръвообращение.

Почистете устата, внимателно изтеглете главата леко назад и започнете обдишване. Обадете се за помощ – тел.150.

Не.

Диша ли? Не. Има ли пулс? Да.


Пострадалият е в безсъзнание. Няма дишане. Няма кръвообращение.

Почистете устата, внимателно изтеглете главата назад. Обдишайте два пъти в началото, контролирайте за наличие/липса на дишане и кръвообращение. При липса поставете пострадалия на твърда равна повърхност и започнете веднага действия по съживяването му (изкуствено дишане и извънгръдни притискания – “масаж” на сърцето). Накарайте околните да позвънят на тел. 150 незабавно.

Не.

Диша ли? Не. Има ли пулс? Не.

Внимание: Установяването на съзнание у пострадалия е сигурен белег за

живот. Когато се колебаете в преценката, приемете, че се касае за по-тежкото

състояние и действайте според изискванията!

Освобождаване на дихателните пътища:

1. Освободете от пристягащи дрехи и отстранете материите, които могат да

задушат пострадалия.

Стр. 6 от 15

2. Прегледайте устната кухина. В случай, че са налице повърнато, кръв, слуз,

счупена или хлабава зъбна протеза, устната кухина трябва да се почисти с

пръсти като се наведе главата настрани.

Важно! Ако подозирате нараняване на врата или основата на черепа,

почистете устата в хоризонтално положение, без да я движите настрани.

Използвайте подходящи попивателни материали, например платнени носни

кърпички, но не хартиени кърпички! След това отново върнете главата в права

линия.

Важно! Задължително използвайте ръкавици за еднократна употреба!

3. С едната ръка хванете челото, с другата брадата на пострадалия. С двете ръце

отведете главата внимателно назад (по посока на тила), повдигнете

брадичката и я задръжте така, че ако евентуално коренът на езика е паднал

(езикът е “глътнат”), да може да се повдигне и да се възстанови дишането. В

тази позиция просветът на дихателните пътища е най-голям.

Важно! Ако имате подръка навита на руло кърпа, дрехи или други подобни

и можете да го направите бързо, то внимателно ги подложете под раменете

на пострадалия. Така главата леко ще “увисне” назад и ще запазите по-лесно

нужната й позиция.

� Проверка на дишането и кръвообращението чрез:

- “Слушане/чувстване” на дихателните шумове от устата и носа на

пострадалия при евентуално вдишване и издишване.

Проверка: за целта оказващият първа помощ поставя бузата и ухото си в

непосредствена близост до устата на пострадалия и наблюдава за

наличието/липсата на дихателни движения в областта на гърдите.

Внимание: Ако усетите, че има дихателни шумове, леки движения,

хълцания, дори покашляния и т.н., това означава, че има и сърдечна дейност, и

кръвообращение. Възможно е понякога да има сърдечна дейност, без наличие на

ефективно кръвообращение.

Ако няма признаци за дишане, следват две бавни (за около две секунди

всяко) първоначални обдишвания на пострадалия – като дълбоко поемете

въздух, издишайте в устата (носа на пострадалия).

Стр. 7 от 15

- Наблюдение на признаците на кръвообращение – например

движението на гръдния кош, кашлица или хълцане, други движения. Ако

оказващият първа помощ е специално обучен за това, той може да

провери и за наличието на пулс на сънните артерии от двете страни на

врата.

Внимание: Ако не усетите дихателни шумове, но пострадалият има леки

движения, помръдвания, възможно е все още да има сърдечна дейност и

кръвообращение.

Проверката на дишането и кръвообращението трябва да продължи не повече

от 10 секунди.

Внимание: За хора, непреминали специализирано обучение по първа

долекарска помощ, се препоръчва оценката за наличие/липса на кръвообращение

да става чрез наблюдение, “чувстване и слушане” за нормално дишане, кашляне

или движения от страна на пострадалия.

Стр. 8 от 15

Първа помощ при нараняване

Рана се нарича всяко нарушение на целостта на кожата, слизестите обвивки и

по–дълбоко лежащите тъкани /мускули/, кости и др.

Всяка рана представлява опасност за организма в зависимост от големината,

мястото и органите, които са засегнати. Опасността идва преди всичко от

инфекциите и кръвозагубата.

Най–ниски услужнения при наранявания, причинени от микроби са:

1. Тетанус – болест с причинител тетанусен бацил, който се намира в

почвата, калта, замърсени предмети и др. Попада най–често в

прободни и разкъсани рани. След 1 до 36 дни предизвиква гърчене на

лицевите мускули, гърдите, корема и крайниците. След появата на

болестните признаци се лекува трудно и обикновено заболелият

завършва със смърт. Това заболяване може да се предотврати лесно с

предпазна /в деня или на следващия ден от нараняването/

противотетанусна инжекция.

2. Газова гангрена – причинява се от микроорганизми, развиващи се в

отсъствие на въздух. Тъканите се подуват силно, отделя се миризлива

гной, изпълнена с мехурчета. Общото състояние е тежко температурата

е над 40°С. Налага се ампутация /отрязване на част от тялото/.

3. Червен вятър – причинява се от гнойни микроби. В мястото на

замърсената рана кожата отича, опъва се, силно се зачервява и се

разширява. Общото състояние е тежко, трескаво, с бълнуване,

повръщане и пр. Лекува се със сулфамиди и др.

Предпазване от усложнения

Да се предпази от усложнения една рана – това означава да се запази от

зарази /замърсяване/, т.е. да се отстранят проникналите в момента на

нараняването микроби и да не се допуска впоследствие да проникнат нови.

Затова е нужно към раните да се отнасяме грижливо.

Стр. 9 от 15

Раните се превързват със специален превързочен материал. Той бива:

• Марля – памучна тъкан със силно хигроскопично свойство, позволяващо

достъп на въздух.

• Памук – специално обработен и почистен.

• Бинт – лента от марлена тъкан.

• Анкерпласт – специално подготвена самозалепваща се превързочна

лента.

Понякога на мястото на счупване се чуват костни дращения /крепетиции/.

Първа помощ при счупване на кости – за да избегне по–нататъшното

нараняване на околната тъкан или на самите кости и да се успокоят болките,

пострадалата кост трябва да бъде поставена в пълен покой, което означава, че

двете съседни стави да бъдат обездвижени. Това става чрез шиниране, а при

липса на шина – с подръчен материал, като дърво, дъска, дебел картон и др. При

амбулаторна обстановка пълен покой се осъществява чрез гипсиране. При

открити счупвания раната се превързва, като при останалите рани.

Първа помощ при изгаряне

Изгарянията се причиняват от слънце, огън, водна пара, гореща вода, горещо

масло, нагорещено желязо /метал/, киселини, основи и др.

Изгарянията биват:

I-ва степен – зачервена кожа, леко подуване и болка.

Лечение – изгореното място се посипва със сода за хляб или се поставя

компрес от 10%-ен разтвор от сода за хляб, след което се намазва с вазелин,

чисто олио, ленено масло или лечебна паста “Дефламол”.

II–ра степен – силна червенина, подуване, образуване на мехури и силна

болка.

Лечение – в случая не се употребяват мазила. Изгореното място се почиства

със спирт и се поставя влажна превръзка с 1%-ен разтвор на калиев

хиперманганат или 4%-ен разтвор на танин, като се осигурява неподвижност на

Стр. 10 от 15

изгорената част. След даване на първа помащ по гореописания начин се търси

квалифицирана медицинска помощ.

III–та степен – образуване на рани и овъгляване на тъкани.

Лечение – не се употребяват мазила, а само се прави суха стерилна превръзка.

Незабавно се търси квалифицирана медицинска помощ.

И в трите случая на изгаряне се препоръчва да се пият обилно течности.

При изгаряне с киселина, пострадалото място се измива обилно със силна

струя вода или основни разтвори 2-3%-ен разтвор на сода бикарбонат /сода за

хляб/ или сапунена вода, след което се слага превръзка.

При изгаряне с основи, изгореното място се промива със слаб разтвор от

оцетна киселина /оцет/ или лимонена киселина /лимонтузу/ и се измива с вода,

след което се превързва.

Първа помощ при измръзване

Измръзват обикновено откритите части на тялото – уши, нос, пръстите на

ръцете и краката. Умората, влажните дрехи и стягащите обувки благоприятстват

за измръзването. Измръзвания, освен от атмосферния студ могат да се получат и

при работа с хладилни инсталации и при изтичане на втечнени газове.

Измръзванията биват:

I–ва степен – зачервяване, загуба на чувствителност и лека подутост.

Лечение – продължително разтриване на измръзналите части с вълнен парцал

и намазване с вазелин или чиста мас.

II–ра степен – зачервяване, подутост и поява на мехури.

Лечение – внимателно измиване на измръзналото място със спирт, намазване

с боров вазелин, като се внимава да не се пукнат образувалите се мехури и

превързване със суха стерилна превръзка. След даване на първа помощ по

гореописания начин, се търси квалифицирана медицинска помощ.

III–та степен – умъртвяване тъканта на измръзналата част.

Лечение - стерилна превръзка. Незабавно се търси квалифицирана

медицинска помощ в болнично заведение.

Стр. 11 от 15

Замръзнал човек се размразява след енергично разтриване с мокра кърпа и

вълнен парцал, докато кожата се зачерви и възбуди кръвообращението.

Замръзналият се въвежда постепенно в затопляща се стая. За възбуждане на

дишането се налага настойчиво изкуствено дишане.

Първа помощ при нараняване на очите

При попадане на чуждо тяло в окото се прави опит да се извади чуждото тяло

по следния начин: обръща се с чисти ръце клепачът, под който е заседнало

тялото и се отстранява с ъгъла на чиста кърпа. Ако обаче чуждото тяло е

заседнало или набило в роговицата или клепача, окото не се пипа, а се търси

лекарска помощ.

Първа помощ при удар от електрически ток

При допир на тялото с открити тоководещи части, които са под напрежение,

могат да се получат сериозни травми, а често и смърт.

При хващане с ръка на оголен електрически проводник пръстите

конвулсивно се свиват и човек не може да се отстрани от проводника. При

преминаване на по–силен ток през тялото на пострадалия може да се стигне до

положение на мнима смърт – почти спира пулса и дишането му. При навременно

изкуствено дишане и индиректен масаж на сърцето такъв човек може да бъде

спасен.

При даване на първа помощ преди всичко трябва да се прекрати действието

на електрическия ток, като се:

А/ изключи прекъсвачът, отвият бушоните, а при невъзможност за

изключване на напрежението по един от тези два начина, да се съобщи по

телефона на енергодиспечера да се спре токът.

Б/ прекъсне електрическият проводник с помощта на брадва, лопата или друг

подобен предмет /със суха дървена дръжка/.

Стр. 12 от 15

В/ измъкне проводникът от ръцете на пострадалия с помощта на сухо дърво,

дъска, пластмасов предмет, сухо въже и други подобни.

Г/ издърпа пострадалият от проводника чрез теглене за облеклото, без да се

докосва тялото му.

Спасяващият трябва да вземе лични предпазни мерки при даване на първа

помощ на пострадалия от електрически ток, а именно: да се изолира, като обуе

гумени ботуши /галоши, обувки/ или стъпи на гумено изолационно килимче

/сухи дъски, сухи дрехи, гумен или пластмасов лист/, а при възможност да

употреби и гумени ръкавици /хирургически и домакински ръкавици са негодни

за тази цел/ или обвие ръцете си със сухи кърпи /дрехи, парчета плат и други

подръчни изолационни материали/.

След отстраняване на електрическия проводник от пострадалия, ако

пострадалият е изпаднал в безсъзнание, трябва да се сложи удобно на равно

място, да се отпуснат и разхлабят дрехите му, да се даде да помирише амоняк и

да му се прави изкуствено дишане, което да трае дълго, често 2 – 3 часа, докато

се спаси животът му. Едновременно с това се прави и непряк масаж на сърцето.

Даващият първа помощ поставя дланта на едната си ръка върху долната

половинка на гръдната кост на постадалия, като повдига пръстите си нагоре.

Другата си ръка слага напреки върху първата и като използва тежестта на тялото

си, притиска гръдната кост, така че тя да хлътне 2 – 4 см. Притискането се

извършва с честота 60 – 80 пъти в минута.

Посочените по–горе действия се извършват до появата на самостоятелно

дишане, пулс и до идването на лекар или до оставянето на пострадалия в

болнично заведение и са задължителни по време на транспортирането.

Преди да започне изкуствено дишане проверете дали пострадалият не си е

глътнал езика. Ако това е така – с пръст извадете езика му.

Настъпването на смърт при удар от електрически ток често пъти е привидна и

може да се установи само от лекар.

Стр. 13 от 15

Първа помощ при задушаване

Задушаването може да се получи при всички случаи на удавяне, притискане,

липса на кислород, отравяне с газове. Ако прекъсването на дишането е повече от

20 мин., вероятността за спасяване е малка, но тя не трябва да се пренебрегва, а

да се правят опити за спасяване.

При задушаване от притискане първо трябва да се отстрани притискащото

тяло /паднал върху гърдите предмет, пръст, камъни и др./, да се провери дали

устата и гърлото са свободни и след това да се започне изкуствено дишане.

При изваждане на удавник първо трябва да се освободят дихателните пътища

от проникналата в тях вода, като се постави пострадалият легнал по очи, а след

това се обхване в областта на корема и с ръце се издигне, за да изтече

проникналата в гръдния му кош вода. След това се прави изкуствено дишане до

възвръщане на самостоятелното дишане.

Първа помощ при отравяне

Отравянията най–често се причиняват от вдишване на въглероден окис, който

се образува при непълно горене, т.е. при недостатъчен приток на кислород и се

съдържа в газовете, изхвърляни от двигателите с вътрешно горене и в газовете,

които се образуват при горенето на дърва, дървени и каменни въглища и др.

Въглеродният окис се свързва много лесно с хемоглобина на червените

кръвни телца и ги прави неспособни да поемат кислород и да го пренасят до

тъканите и затова въпреки белодробното дишане при отравяне с въглероден окис

човек се задушава поради липса на кислород.

Признаците на отравяне с въглероден окис са силно главоболие, повръщане,

отпадане и загуба на съзнание. Лицето на отровения става постепенно ясно

червено и ако наскоро след загубване на съзнанието не се даде първа помощ,

дишането и сърдечната дейност отслабват и може да настъпи смърт.

При признаци на отравяне с газове, пострадалият се изважда незабавно на

чист въздух и ако дишането му е добро, се чака възвръщане на съзнанието, но

Стр. 14 от 15

ако дишането е повърхностно и слабо, се предприема веднага изкуствено

дишане, което може да продължи от 1 – 2 до 6 часа. След 6 аса по–нататъшните

опити с изкуствено дишане са безполезни.

Чрез изкуствено дишане се дава първа помощ и при отравяне с други газове –

сероводород и др.

Първа помощ при топлинен удар

Топлинен удар се получава при работа край горещи печки, в горещи задушни

дни, наситени с влага и се предизвиква от застой в човешкото тяло.

Благоприятства се от тежката физическа работа, усилен ход, изтощение, глад,

жажда или от неподходящо облекло. Признаци на топлинен удар са: главоболие,

отпадналост, сърцебиене, ускорено дишане, обилно изпотяване, гореща и суха

кожа, посивяване на лицето, виене на свят и най–после безсъзнание, а понякога и

гърчове.

Първа помощ в такива случаи се оказва, като пострадалият се пренася

веднага на хладно място, разсъблича се , пръска се със студена вода, поставят му

се мокри кърпи на главата, създава се въздушно течение, а при слаба дихателна

дейност се прилага изкуствено дишане. След възвръщане на съзнанието, на

пострадалия се дават студени, но не алкохолни напитки.

Първа помощ при слънчев удар

Слънчев удар се причинява от продължително излагане на главата под

прякото въздействие на слънчевите лъчи, поради което се явява силен прилив на

кръв към главата.

Признаци: главоболие, виене на свят, зачервяване на лицето и кожата на

главата, а при тежки случаи – отпадналост и загуба на съзнание.

Първа помощ в такъв случай се оказва, като пострадалият се пренася на

сенчесто място, главата му се поставя на високо, разтварят се дрехите му и се

правят студени компреси на тила на главата. При нужда се прави и изкуствено

дишане.

Стр. 15 от 15

Изкуствено дишане

Изкуственото дишане има успех, ако сърдечната дейност не е съвсем замряла

и дихателните пътища не са запушени с чужди тела /ако пострадалият е с

изкуствени челюсти, е необходимо те да бъдат отстранени/.

При това трябва да имаме на лице мнима, а не действителна смърт. Въздухът,

където се прави изкуствено дишане, трябва да бъде чист, облеклото, което

стеснява гръдния кош и ограничава дихателната дейност на пострадалия

/особено, когато изкуственото дишане се извършва в положение “на гръб”/ да

бъде отстранено, езикът да е изваден и закрепен извън устата с помощта на чиста

кърпа или да се хване с езикови клещи или с щипка за пране.

Метод “уста в уста”. Пострадалият се поставя легнал по гръб, изтегля се

главата му назад и даващият първа помощ поставя едната си ръка на темето му, а

другата на брадата и отваря устата. Спасителят поема въздух и с отворена уста

обхваща носа на пострадалия. При това устата на пострадалия се затваря и се

прави вдухване през носа – 10–12–13 вдухвания в минута. Ако това не помогне,

се преминава към вдухвания през устата, като носа се затваря чрез притискане с

бузата на спасителя.

За избягване на пряк контакт и предаване на заболявания се прилага специлен

апарат, марля или тънка кърпа.

За да даде добри резултати, изкуственото дишане трябва да започне най–

рано, да се извършва технически безупречно, непрекъснато и достатъчно

дълготрайно. Щом се възвърне самостоятелното дишане, изкуственото се

прекратява, пострадалият се разтрива, обвива се в топли завивки и при

възможност му се дава да помирише амоняк за по–бързо възръщане на

съзнанието. След това му се дава да пие течност, но не по–рано от 1 час, защото

в противен случай има опасност от навлизане на течността в дихателните

пътища и задавяне.

Във всички случаи трябва да се повика лекар, защото дишането може отново

да спре.

ПРЕМИЕР ТУРС ООД

ПРОТИВОПОЖАРНА ИНСТРУКЦИЯ

/ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА/

за организиране на пожарната безопасност на територията на офисите на

Премиер Турс ООД

На основание на чл. 9(1) т.1 на Наредба № Iз-2377 от 15 септември 2011 год.

за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ДВ, бр.

81/18.10.2011 г.)

Н А Р Е Ж Д А М:

1. Пожарната безопасност да се организира и осигурява при активно съдействие на

ръководния и изпълнителски състав.

2. Отговорникът по пожарна безопасност, е длъжен:

- да подготви документите по организацията на пожарната безопасност в обекта

- да ги разпространи по длъжностни лица и контролира наличността и изпълнението

им

- да извършва инструктажа и противопожарната подготовка на личния състав

3. Огневите работи на непостоянните за целта места да се извършват задължително:

- след издаване от Ръководителя на „акт за извършване на огневи работи на временни

места”;

- от правоспособен заварчик;

- с изправни уреди и съоръжения;

- при стриктно спазване на необходимите мерки за обезопасяване на района на

огневите работи преди, по време на и след приключването им, съобразно акта за

извършване на огневи работи на временни места.

4. Всеки служител при ежедневната си дейност да изпълнява точно и навреме

противопожарните правила и да следи за тяхното изпълнение от клиентите и посетителите

на обекта. Да знае местата на противопожарните уреди, осигуряващи пожарната

безопасност на обекта и начините за действие с тях. При евентуално запалване или пожар,

незабавно да съобщи на ТЕЛЕФОН 112, след което да алармира останалите работници,

служители и посетители и да започне пожарогасене с наличните противопожарни уреди и

съоръжения. Всеки служител да е запознат с евакуационния план на обекта и в случай на

пожар или авария да окаже пълно съдействие за успешната евакуация на посетителите с

цел недопускане на пострадали и жертви. Най-старшият ръководител, оказал се на мястото

на запалването или пожара, ръководи пожарогасителните и евакуационни действия до

пристигането на противопожарната служба.

5. Всички отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения да са изправни, стандартни,

с правилен монтаж и експлоатация, съобразен с инструкциите на предприятието-

производител. Наличността, изправността, местонахождението и пожаробезопасната

експлоатация да се контролират от Отговорника по пожарна безопасност със съдействието

на ръководния и изпълнителски състав за ликвидиране на пожари и свързаните с тях

опасности.

6. Всички противопожарни уреди и съоръжения да са поставени на дежурство.:

Да съответстват като брой и вид, съгласно нормативните изисквания

Да са изправни и обозначени

Да им се осигури периодична поддръжка

Правилно да се съхраняват и да се зачислят на конкретни длъжностни лица

7. Във връзка с пожаробезопасната експлоатация и създаване на строг противопожарен

ред е необходимо задължително да се спазват следните конкретни изисквания:

- територията на обекта да се почиства от суха тревна растителност и други горими

материали. Всички горими отпадъци да се съхраняват на определени за целта

пожарообезопасени места

- Постоянно да е осигурена проходимост на проходите и противопожарни пътища до

водоеми и противопожарни хидранти

- Да се поддържат в изправност евакуационните пътища и изходи, да не се складират

горими и други материали по коридорите и пътищата за евакуация, за да се намали

опасността от пожар и да се осигури успешната евакуация на клиентите и

посетителите в случай на пожар

- Да се осигури постоянен достъп до електрически табла, вътрешните

противопожарни кранове, уреди и други.

8. Да не се изменя функционалното предназначение на оборудването без наличие на

проектно решение, съгласувано по установения ред.

- да се поставят необходимите знаци и табели, съгласно Наредба № РД-07/8 от

20.12.2008 г.

- да не се нарушава защитното изпълнение на машини и съоръжения, в частност

използването на нестандартни електрически предпазители

- да не се допуска работата на лица, непритежаващи необходимата квалификация при

работа с машини и съоръжения, имащи пряко отношение по пожарната безопасност

- да не се оставят без наблюдение, работещи /включени/ уреди, машини и съоръжения

9. В помещенията горимите материали да се оставят на безопасно разстояние от

електрическите табла (не по-малко от 1 метър), съоръженията и осветителните тела.

10. При прекъсване на електрозахранването ЗАБРАНЯВАМ използването на свещи и

други средства с открит пламък. За целта да се използват електрически фенери на

акумулаторни батерии.

11. ЗАБРАНЯВА СЕ ползването на противопожарните уреди и средства за други цели,

освен за гасене на пожар!

12. След ползване, противопожарните уреди да се приведат в изправност и да се

поставят на дежурство.

13. За изправността на противопожарните уреди и средства отговаря Отговорника по

пожарна безопасност.

14. Да не се допуска експлоатация на неизправно техническо оборудване, което може да

доведе до пожари и експлозии.

15. Забранявам тютюнопушенето в помещенията на територията на обекта.

16. В края на работното време всеки служител да провери и остави в пожаробезопасно

състояние своето работно място, апаратите, машините, съоръженията и др., с които работи.

17. ЗАБРАНЯВА се ползването на неизправни уреди и съоръжения, както и такива без

инструкция за безопасна експлоатация от производителя!

Настоящата Инструкция да се направи достояние на всички ръководители и

изпълнители.

Контролът по изпълнението на настоящата противопожарна инструкция възлагам на

Отговорника по пожарна безопасност (ПБ).



Мерки за предотвратяване на пожари

Пожарът е неконтролирано горене, което нанася щети.

За да има процес на горене е необходимо създаването на горима среда и

наличието на източник на запалване. Това означава, че за процеса на горене

трябва да са налице три предпоставки: наличие на горими материали, на

кислород за поддържане на горенето и източник на запалване. Всички мерки за

пожарна безопасност (правила, норми и др.) са основани на елиминиране на

една от тези три предпоставки и намаляване на влиянието на опасните фактори

при пожар за здравето и живота на хората.

Не само откритият огън може да бъде източник на запалване, а и нагрети

предмети над температурата на запалване на дадено вещество (материал).

Чрез процеса на топлопренасяне запалване може да възникне в място

(помещение), което не е в съседство с източника на топлина.

Често опасните фактори на пожара върху човешкия организъм се

подценяват. Това е не само високата температура, а на първо място отделяните

токсични продукти, особено при горенето на синтетични материали, така

характерни за бита днес.

Съвременното разбиране на качеството на живот включва

пожарообезопасеността на жизнената среда или привеждането и в

съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност. Спазването на

правилата и нормите за пожарна безопасност са отговорност на всеки

гражданин, а нарушаването им може да застраши не само личната собственост

и живота на близките.

Противопожарната култура е съществена част от съвременната култура. Тя

включва знания за пожароопасните свойства на веществата и материалите,

поведението им при пожар, мерките за предотвратяване на пожар, създаването

на предварителни условия за пожарогасене и ограничаване на



неблагоприятните последици от възникнал пожар, умения за действие при

пожар и др.

Формирането на противопожарна култура трябва да започне от ранна

детска възраст, за което от голямо значение е личният пример на по-

възрастните.

Видове пожари

Класификация на видовете пожари

Не всички пожари са еднакви, в зависимост от горивото захранващи горенето се използват конкретни гасителни агенти.

Class A

Дърво, хартия, плат, пластмаса.

Лесно запалими предмети, които не са от метал. /След изгаряне оставят следи от пепел/

Class B

Запалими течности: горива, мазнини, ацетон.

Всеки неметал в течно състояние. Тази графа също така включва запалимите газове.



Class C

Електричество и оборудване, зареждащо се от електрическата мрежа.

Докато обектът на пожар е свързан с електрическата мрежа, то той се смята за клас С.

Пожарогасители

Благодарение на опростения принцип на действие, високата успеваемост

при потушаване на пожари и целенасоченото позициониране,

пожарогасителите представляват един от най-популярните методи за

потушаване на малки и средни пожари. Въпреки, че в забързаното ежедневие

рядко някой от нас се замисля за безопасността като цяло, при възникването на

пожар пожарогасителят е първото нещо, което ще потърсим.

Принцип на действие

През 1818 година британският капитан Джордж Уилиям Манби е създал

първия пожарогасител. Той се е състоял от меден съд под налягане, който е

съдържал гасителен агент. Днес, близо 200 години по-късно, този подход се

използва при произвеждането на всички съвременни пожарогасители, които се

състоят основно от:

• Цилиндър



• Вентил

• Транспортиращ газ

• Гасителен агент

Тялото на пожарогасителя е изградено от цилиндър и вентил. То се изпълва

с определен гасителен агент и транспортиращ газ. При освобождаване на

вентила (натискане на спусъка), под въздействието на компресираният в

пожарогасителя газ, гасителният агент излиза под високо налягане.

Въз основа на гасителния агент, използван при пожарогасенето,

пожарогасителите са разпределени в следните продуктови гами:

• Прахови – този тип пожарогасители са най-правилният избор за офиса, колата и домакинството.

• CO2 – за разлика от праховите пожарогасители, които не зацапват оборудване, то тези с гасителент агент CO2 съхраняват и не унищожават техниката.

• Водни – пожарогасителите с агент вода са съвременната алтернатива на кофпомпите. Въпреки невъзможността на водата да се справи със сериозни пожари, гасителните й свойства са неоспорими при потушаването на пожари от тип А в начален стадий.

Определения

Вид на пожарогасителя

В полето "Вид" в описанието на пожарогасител се обозначават:

• Килограмите на гасителният агент. Количеството гасителен агент има пряко отношение към оперативното време на продукта.

1 кг. АВС - оперативно време 6 s.


• За потушаването на кой тип пожар е предназначен пожарогасителя.

1 кг. АВС - потушава пожари от типовете А, В и С

1 кг. ВС - потушава пожари от типовете В и С



Огневи клас

Това е най-важният показател за един пожарогасител. В него са оповестени пожар от кой тип и с какъв размер ще бъде погасен от пожарогасителя.

Пример:

Пожарогасител 6 кг. 27А/183В/С

Това означава че вашият пожарогасител може да потуши пожар от класовете А, В и С.

Като пожарогасителят може да се справи с пожар от тип А с размер 27 м2, тип В и С 183 м2

Външен диаметър на пожарогасителя

Това е стандартен показател на продукта имащ отношение само и единствено към размера на тялото на пожарогасителя.

Тегло на гасителният агент. Теглото на гасителният агент в един пожарогасител е основният показател, касаещ гасителната му ефективност.

Ако пожарогасителят, с който разполагате, има заряд от 6 кг. прах, то той би погасил пожар с шест пъти по-голяма площ от този, съдържащ гасителен агент с тегло 1 кг.

Общо тегло на пожарогасителя

Общото тегло на пожарогасителя се калкулира като се съберат масите на гасителния агент и тялото на пожарогасителя.

Това е стандартен показател, който има отношение единствено и само към удобството при ползване.

Оперативно време



Този показател оповестява минималното време, за което зарядът на продукта се освобождава. Той е в пряка зависимост от количеството на гасителния агент.



Работно налягане

Този показател оповестяващ налягането под което работи продукта.

Тестово налягане

В показателят "Тестово налягане" е посочено максималното налягане, на което може да бъде подложен един пожарогасител.

Прахови пожарогасители

Този вид пожарогасители са заредени със специални примеси от сухи

химикали.

Начин на действие – във флакона освен примес от химикали се съдържа

азот, който създава нужното налягане за употреба на пожарогасителя.

Важно! Винаги обръщайте внимание, дали праховият пожарогасител е от

тип АВС или от тип ВС, преди да потушавате пожара.



Пожарогасители с въглероден двуокис /СО2/

Пожарогасителите от този тип са изпълнени с незапалим въглероден

двуокис под налягане. Могат да бъдат лесно разпознати по липсата на

устройство, измерващо налягането и по дюза, която завършва маркуча.

Начин на действие – въглеродният двуокис от флакона, замества

кислорода, нужен за разгарянето на пожара. Гасителният процес се спомага и

от ниската температура на въглеродният диоксид.

Водни пожарогасители

Флакони, чиито обем е изпълнен от 2/3 вода и 1/3 въздух под налягане.

Начин на действие – водните пожарогасители обуздават пожара, като

отнемат температурата на горящите елементи.

Никога на използвайте воден пожарогасител при:

• Пожари, причинени от течни горива

• Пожари, причинени от електрически източник

Воден пожарогасител - 9 л.

Огневи клас 13А

Вид H20 - 9 л.

Външен диаметър(mm) 216mm

Тегло на H20 9 kg.

Общо тегло 12kg.

Оперативно време Min. 45 s

Работно налягане(Bar) 14 Bar

СЕ маркировка Да



Водопенен пожарогасител 9 л.

Огневи клас 5A/21B

Вид Foam 9 l.

Външен диаметър(mm) 8,55-9 dm

Тегло на агента 75 g.

Общо тегло 14kg.

Оперативно време Min. 12 s

Работно налягане(Bar) 8 Bar

Тестово налягане(Bar) 27 Bar

СЕ маркировка Да

Работа с пожарогасител

Стъпките, които трябва да преминете при употреба на пожарогасител са

следните:

1. Изтеглете предпазния шплент

2. Насочете накрайника на пожарогасителя в основата на пожара

3. Натиснете спусъка

4. Преминавайте през основата на пожара от край до край

� Ако използвате прахов пожарогасител без манометър, имайте предвид, че е необходимо спусъкът да се натисне два пъти. Причината е породена от устройството на този вид пожарогасители. При тях задвижващият газ се съдържа в специално прикрепен към вентила патрон. С първото натискане на спусъка се пробива патрона. Тялото на пожарогасителя се изпълва с газ. При второто натискане, на практика се изтласква гасителният агент. � Пожарогасителите с гасителен агент въглероден двуокис (CO2) обикновено имат накрайник във формата на конус. Не се допирайте до него, защото има опасност ръката ви да замръзне на накрайника.

Правила за действие при пожари



�При пожар или авария позвънете на тел. 160.

� Съобщете:

- Кой се обажда (Вашето име);

- Отчетливо и бавно кажете какъв е проблема: “пожар”, “авария” имали пострадали или застрашени хора след това посочете адреса (град, квартал, улица, №, близка пряка).

� Ако имате ранени хора извикайте незабавно за помощ на висок глас.

Без да поемате излишен личен риск - опитайте се да загасите пожара с пожарогасител или с подръчни средства. Как се прави това с пожарогасител?:

- Издърпайте обезопасяващия щифт;

- Натиснете ръчката и насочете струята близко до основата на пламъците;

- Дръжте здраво насочващото устройство.

• Спрете гасенето на пожара ако забележите, че той се разпространява към горната част на помещението или в посока изхода и незабавно избягайте навън.

• Затворете прозорците и вратите на помещенията преди да ги напуснете.

• Излезте бързо навън без да мислите за ценности и пари. Не се връщайте обратно.

• За евакуация използвайте евакуационните стълбища или аварийните такива. В никакъв случай не използвайте асансьорите.

• Ако сте в асансьор по време на пожара, спрете на най-близкия етаж и го напуснете.

• Ако при Вашата евакуация евакуационни пътища са задимени, започнете да се движите възможно най-ниско, защото там температурата е по-ниска и видимостта е по-добра.



• При невъзможност да напуснете Вашето жилище, вследствие на дим или висока температура, отидете в банята, затворете вратата, поставете мокри кърпи под вратата и изчакайте служителите от пожарната.

• Когато сте в помещения с много хора (театри, кина, спортни зали, стадиони, търговски центрове и т.н.) и бъде подаден сигнал за пожар направете следното:

- най-важно е да не изпадате в паника и да запазите спокойствие. Вашата паника може да бъде предадена и на хората около Вас;

- следвайте евакуационните знаци и напуснете помещенията без да измествате и блъскате останалите хора;

- за излизане от помещенията използвайте евакуационните пътища и изходи. Не скачайте от височини.

- не се връщайте обратно в сградата ако сте забравили нещо.

Първа помощ при изгаряне

Изгарянията се причиняват от слънце, огън, водна пара, гореща вода,

горещо масло, нагорещено желязо /метал/, киселини, основи и др.

Изгарянето на повече от 1/3 от повърхността на кожата създава опасност

за живота на пострадалия. От значение е също и дълбочината на изгарянето,

както и възможността от възникване на вторична инфекция.

Изгарянията биват класифицирани по тежест: първа, втора, трета и

четвърта степен. Изгарянето на отделни части от кожата на тялото може да

доведе до местни и общи нарушения в организма.

Местните нарушения са свързани предимно със степента на изгарянето, а

общите нарушения зависят както от степента на изгарянето, така и от площта

на изгорената кожа.

Понякога дори изгаряне от първа степен при засегната голяма

повърхност на кожата може да доведе до тежко състояние.

При първа степен изгаряне обикновено се получава зачервяване и подуване на

кожата.



При изгаряне втора степен освен горните признаци се появяват мехури,

изпълнени с бледо-жълтеникава течност.

Изгарянето от трета и четвърта степен е съпроводено с некроза на кожата,

дълбоките тъкани и с овъгляване на кости.

Най-тежкото усложнение при изгаряне е появата на шок.

Първата помощ при изгаряне се състои в следното:

1. Незабавно прекратяване действието на термичния агент /слънчеви лъчи,

огън, химическо вещество/. При запалване на дрехите те трябва да се

загасят чрез покриване с одеало или палто, да се залеят с вода или да се

съблекат.

2. На пострадалия се дава вода, подсладена течност, може и малко алкохол.

3. Прави се суха стерилна превръзка на изгорената повърхност.

4. При наличие на мехури те не трябва да се разкъсват, поради опасност от

инфекция.

5. Изгорените участъци не трябва да се мажат и посипват с никакви вещества.

Само при слънчеви изгаряния се допуска мазане с дерматин, сода-

бикарбонат, кисело мляко, краставичен сок или олио.

При изгаряне с киселина изгорените места се почистват с 5%-ов разтвор на

сода-бикарбонат /една чаена лъжичка в 100 мл вода/, а при изгаряне с основа -

с 1%-ов воден разтвор на оцетна киселина. Лечението на изгаряния втора,

трета и четвърта степен се извършва в болнично заведение.

Първа помощ при отравяне

Отравянията най–често се причиняват от вдишване на въглероден окис,

който се образува при непълно горене, т.е. при недостатъчен приток на

кислород и се съдържа в газовете, изхвърляни от двигателите с вътрешно



горене и в газовете, които се образуват при горенето на дърва, дървени и

каменни въглища и др.

Въглеродният окис се свързва много лесно с хемоглобина на червените

кръвни телца и ги прави неспособни да поемат кислород и да го пренасят до

тъканите и затова въпреки белодробното дишане при отравяне с въглероден

окис човек се задушава поради липса на кислород.

Признаците на отравяне с въглероден окис са силно главоболие, повръщане,

отпадане и загуба на съзнание. Лицето на отровения става постепенно ясно

червено и ако наскоро след загубване на съзнанието не се даде първа помощ,

дишането и сърдечната дейност отслабват и може да настъпи смърт.

При признаци на отравяне с газове, пострадалият се изважда незабавно на

чист въздух и ако дишането му е добро, се чака възвръщане на съзнанието, но

ако дишането е повърхностно и слабо, се предприема веднага изкуствено

дишане, което може да продължи от 1 – 2 до 6 часа. След 6 часа по–

нататъшните опити с изкуствено дишане са безполезни.

Чрез изкуствено дишане се дава първа помощ и при отравяне с други газове

– сероводород и др.

Инструкция за безопасно движение на

моторните превозни средства

За да бъдат избегнати автопроизшествията, водачът на моторно превозно средство е

длъжен да спазва изискванията на Закона за движение по пътищата и Правилника за

приложението му, като:

1. Не излиза на път с неизправно моторно превозно сред¬ство.

2. При движение да не превишава допустимата скорост, предвидена от Закона за

движение по пътищата и правилника за приложението му и определена в пътните

знаци.

3. При движение да наблюдава и спазва пътните знаци, предупреждаващи за опасните

места, завоите и местата, които трябва да заобикалят и такива, непозволяващи

изпреварване, спиране и други.

4. При завой или спиране да дава сигнал с помощта на мигачите, с ръка или с отваряне

на вратата на кабината по посоката на завиването.

5. Да не спира колата на кръстопът, завой, мостове, подлези, на и срещу входове и

изходи, на пешеходни пътеки, а така също и на спирките за обществения транспорт.

6. През време на пътуване да не допуска пътниците или работниците, придружаващи

товарите да стоят прави или клекнали в каросерията, да седят по капаците на

каросерията и да стоят прави на стъпенките на моторните превозни средства.

7. Да не изпреварва други МПС при поставен знак за за¬брана, при лоша видимост, при

спускане или качване на наклон, на завой, на спирки за обществен транспорт, на

кръстопътища и мостове, да не прави двойно изпреварване и др.

8. При повреда на моторното превозно средство на улични и пътни платна, по които

има движение на МПС, да изтегли тран¬спортното средство извън уличното или пътно

платно на банкета и остави същото със запалени габарити, за избягване на възможни

връхлитания върху стоящото неизправно моторно превозно средство.

9. Да използва дългите светлини на фаровете само когато пътува нощно време по

неосветени пътища и своевременно преминава на къси светлини при среща и

разминаване с други моторни превозни средства.

10. При работа при зимни условия да не излиза на път без изправни стъклочистачки и

без противозамръзващи средства за предното стъкло: сол, спирт, глицерин и др.

При поледица или хлъзгав мокър път да намалява скорост¬та и да не спира рязко, за да

избегне занасянето на транспортното средство.

11. Ако се налага рязко спиране на хлъзгав път, поради среща на неочаквано

препятствие, хора и др., това става без освобождаване на моторното превозно средство

от скорост, за да се намали възможността за подхлъзване и занасяне на същото.

12. През трудно проходими участъци на пътищата (пясък, дълбока кал, сняг и др.) да се

преминава на малка скорост, за да се избегне превключване на друга скорост и спиране.

Ако мотор¬ното превозно средство започне да буксува, е необходимо да се намаляват

оборотите на двигателя.

13. В случай, че моторно превозно средство не може да продължи движението си

поради боксуване, да се почисти калта пред предните и задните ходови колела и

подложи пясък, чакъл, дъски, клони и др. пред задните колела, след което да се потегли

на малка скорост.

Когато колелата са потънали много, да се повдигнат водещите колела и под тях се

направи твърда настилка.

14. При движение на моторните превозни средства по лоши пътища (с коловози, ями и

грапавини) да се намали значително скоростта, да се заобикалят грапавините и да се

внимава същите да не опират в шасито на МПС.

15. При пътуване по хлъзгав път или спускане на наклон да се избягва превключване на

скорост, а предварително да се избере и включи безопасна скорост. Спускането да се

извършва на такава скорост, на каквато моторното превозно средство би могло да

изкачи същият наклон.

16. При изкачване на стръмен път да се избира такава скорост, с която би се осигурило

изкачването на МПС докрай, без да се сменя скоростта. Превключването на скорост по

наклон, води до подхлъзване, спиране и др.

17. При преминаване на железопътен прелез без бариери моторното превозно средство

да се спира преди навлизането в прелеза и след като водача се убеди, че не идва влак,

може да премине прелеза на средна скорост.

Не се разрешава превключване на скоростите при преминаване на ж.п. прелез.

18. Да не се спира рязко при приближаване на мястото за спиране, бариера, знака

„Стоп“ и др. Трябва да се помни, че колкото по-голяма е скоростта на пътуване на

МПС, толкова по-голям е пътят, необходим за спиране.

19. Не се разрешава движение на МПС по инерция.

20. При движение на много моторни превозни средства в колона да се спазва

определената от ръководителя на колоната дистанция, а във всички останали случаи –

определената от Правилника за движение на МПС по пътищата, която зависи от

скоростта на движението.

Ако пътят е хлъзгав, дистанцията се увеличава толкова пъти, колкото се увеличава

спирачният път на моторните превозни средства.

21. При потегляне на моторните превозни средства след престой, водачът трябва да се

убеди, че пред него пътят е свободен и че след него не идва друго, изпреварващо го

моторно превозно средство.

22. Спирането на моторните превозни средства за отстраняване на аварии, възникнали

по време на движението, за проверка или почивка, да става извън пътното платно за да

не пречи на движението на другите превозни средства, като при ремонт се поставя

триъгълник на 50 метра зад колата – при обикновените пътища и на 100 метра – на

магистрала.

23. При спиране на моторни превозни средства, при изкачване на наклон на същите се

задържат с ръчна спирачка, при тръгване да се включва първа скорост и едновременно

да се отпуска амбриажа и лоста на ръчната спирачка и да се увеличава газта. Тези

действия трябва да се извършват така, че спирачката да престане да задържа МПС в

момента, когато валът на двигателя се окаже съединен чрез амбриажа, скоростната

кутия и кардана – с диференциала.

24. Спускането на наклон трябва да става на скорост, с която моторното превозно

средство би изкачило същия наклон, без газ и с постепенно натискане педала на

спирачката за избягване превишението на допустимата скорост. При дълъг и

продължителен наклон, за да се избегне нагряването и износването на спирачките, да се

включва на низходяща скорост.

Не се разрешава спускането по наклон да става на голяма скорост с употреба на

спирачки, както и движение по инерция.

25. Превозваният товар не трябва да бъде по-голям от габарита, установен от Закона за

движение по пътищата и Правилника за приложението му. Максималната височина на

товара, мерена от платното на пътя, не трябва да бъде повече от 4 метра, а

макси¬малната му ширина – не по-голяма от 2,6 метра. Дължината на излизащия от

рамката на каросерията товар (назад) не трябва да превишава 2 метра.

26. При извозване на дългомерни товари с колесари, същи¬те трябва да бъдат здраво

вързани към колесара и габаритът да бъде очертан с червени флагове в края на товара.

В такива случаи водачите на МПС трябва да бъдат особено внимателни и да знаят и

помнят, че минималният радиус при завой се увеличава значително. Движението

трябва да е бавно, а потегля¬нето и спирането плавно и без тласъци.

27. При извозване на извън габаритни товари това трябва да става само след писмено

разрешение от КАТ по одобрен маршрут и с придружаващо товара лице от МВР – КАТ.

28. При изтегляне на едно или повече ремаркета с автомобили или влекачи на кабината

на влекача да се поставят толкова жълти триъгълници, колкото са ремаркетата.

29. Извозването на гориво-смазочни материали, лесно запалителни течности и

взривоопасни товари да става само с технически изправни моторни превозни средства

от първокласни шофьори (категории Д и Е) и разрешение от МВР – КАТ.

Инструкция за противопожарна охрана

при движение на МПС

1. Всички МПС трябва да бъдат оборудвани с пожарогасители, поставени на удобно

място в кабината за бързото им взимане при нужда, както и с кирка и лопата.

2. Да се излиза на работа само с изправни МПС. Не се разрешава работа с неизправни

инсталации, замърсен двигател и течове на гориво от хранителната система на МПС.

3. Акумулаторите да се поддържат чисти, с добри контакт¬ни връзки и защитени с

метален капак.

4. Ауспухните тръби и гърнета трябва да бъдат здрави и изправни.

5. По време на превозване на лесно-запалими течности (ЛЗТ) и гориво-смазочни

материали (ГСМ), както и по време на зареждане на МПС с гориво, проверка нивото на

горивото в резервоарите и др. безусловно се забранява пушене и палене на огън, а

двигателите да бъдат загасени.

6. Периодично да се проверява състоянието на гумите – износеност и налягане,

загряването на главините и спирачните барабани.

7. Гарирането на автомобилите да става с лице към изходите.

8. Бравите на вратите на кабините да се поддържат из¬правни да се отварят леко и

бързо.

9. Безусловно се забранява съхранение на ЛЗТ и ГСМ в кабините на МПС.

10. Забранява се подгряване на двигателите с открит огън при ниски температури. Това

да става с топла вода, топъл пясък, пара и др.

11. Пожарогасителните апарати трябва да се поддържат винаги в изправност и

заредени, за да могат да бъдат използвани при нужда.

12. При възникване на запалвания и пожари по моторните превозни средства да се

запазва самообладание и се пристъпи към:

- незабавно отнемане на газта, изключване контакта на двигателя и извеждане на МПС

извън уличното или пътното платно;

- да се осигури МПС против само-придвижване чрез ръчна спирачка, а при наклон и с

допълнително подпиране на ходовите колела;

- да се вземе пожарогасителния апарат и да започне загасяване на запалването.

Запалването може да се загаси и с помощта на навлажнени азбестови одеала, брезенти,

пясък и др. Забранява се гасене с вода и пожарогасител с химическа пяна.

13. Преди да се пусне отново в експлоатация МПС претърпяло запалване, да се почисти

и подсуши добре, направи преглед и приведат същите в добро техническо състояние и в

добър външен вид.

Правила за безопасност при

експлоатация на автомобил през зимния

сезон

За да подготвите вашето МПС за шофиране през зимата, направете пълна проверка. Погледнете на следните места:

1. Електрическа система Акумулатор – заредете или го подменете, ако е отслабнал. Проверете също зарядното устройство. Запалване – проверете за повреди в системата за запалване – кабели и пукнатини в капачката на разпределителя. Осветление – проверете за правилно функциониране всички светлини (предни фарове, странични габарити, аварийна мигаща светлина, светлинни пътепоказатели, задни габарити, стоп фарове и светлини при паркиране). 2. Спирачки – Проверете спирачките и се уверете, че спират еднакво. 3. Гуми

- Сцеплението между гумите и пътя определя колко добре ще се движи МПС. За безопасното шофиране през зимата са от съществено значение завоите и спиранията. Затова е много важен изборът на подходящи гуми. - Използвайте гуми за всички сезони – радиални само в зони където падат леки снеговалежи. - Използвайте гуми за сняг най-малко на задвижващите колела – за зони, в които падат силни снеговалежи. - Използвайте вериги на всичките четири колела, когато очаквате силен сняг и заледени пътища. Проверете в съответното управление на пътищата дали е позволено използването на вериги за зоната, където ще пътувате. - Проверете налягането на гумите и ако е необходимо, го направете до стойностите, препоръчани от производителя на гуми. - Не смесвайте радиални гуми с други видове гуми. - Проверете балансирането на гумите и ако е необходимо, коригирайте. - Проверете положението на колелата и ако е необходимо, коригирайте.

4. Система изгорели газове - Проверете системата за течове. Добре уплътнената система за изгорели газове намалява риска от отравяне с въглероден окис. - Дръжте прозореца на вашето МПС леко отворен, когато сте заседнал в сняг и двигателят и отоплението работят, за да поддържат топло. - Поддържайте ауспуха чист от сняг. Запушен ауспух може да вкара обратно въглеродният окис вътре в колата.

4. Нагревателна/охладителна система - Проверете за течове радиатора и маркучите. - Проверете, че вашето МПС има винаги достатъчно количество антифриз, предвидено за най-студеното време. - Проверете размразителите (предни и задни), за да се уверите в правилната им работа.

5. Чистачки - Уверете се, че чистачките на предното стъкло работят ефикасно. Подменете ги, ако са стари и износени. - Напълнете резервоара на чистачките с незамръзваща течност. 6. Гориво - Преди да тръгнете на път, напълнете резервоара с гориво. - Не позволявайте нивото на горивото да остане много ниско – времето за пътуване до следващата бензиностанция може да бъде по-дълго, отколкото очаквате и ако вие заседнете, двигателят на колата ще бъде единственият източник на топлина.

КОМПЛЕКТЪТ ЗА ПЪТУВАНЕ ПРЕЗ ЗИМАТА ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА:

Подходящи вериги за гумите. Торба пясък или сол (или материя за подлагане). Рогозки за сцепление. Лопата за сняг. Четка за сняг. Стъргалка за лед. Допълнителна течност за чистачките, подходяща за ниски температури. Ролка с хартиени кърпички. Джобно фенерче и преносима бляскаща светлина (и допълнителни батерии). Допълнителни дрехи, включително шапка и панталони за защита от вятър и топли обувки. Чанта за първа помощ. Пътна карта.

ПРАВИЛА ЗА БЕЗОПАСНО ШОФИРАНЕ ПРИ ЗИМНИ УСЛОВИЯ

1. Закопчайте обезопасителния колан, преди да потеглите. Дръжте го закопчан през цялото време. 2. Движете се с намалена скорост! – обявените граници на скоростта са за идеални условия на пътуване. Шофиране при намалена скорост е най-добрата предпазна мярка срещу неприятности, когато шофирате по хлъзгави пътища. „Черният лед“ е невидим. 3. Бъдете нащрек. Черният лед ще направи пътят да изглежда като блестящ нов асфалт. През зимата настилката трябва да изглежда сиво бяла. 4. Намалете скоростта, когато приближавате кръстовища, покрити със сняг или лед. 5. Предвидете допълнително време за пътуване или даже обмислете отлагане на пътуването при сурово студено време. 6. Шофирайте с включени къси светлини. Включването им задейства задните габарити и това прави вашето МПС по-видимо. 7. Увеличете разстоянието до колата пред вас. Спирачното разстояние по заледен път се удвоява спрямо сухия път. Например от около 45 метра при скорост 60 кил/ч. на 80 метра при заледена повърхност на пътя.

8. Движете се по дясното платно, с изключение при задминаване, като подадете съответния сигнал. 9. Движенията върху кормилото да са плавни и точни. Бързата смяна на платното на движение и рязкото използване на кормилото при спиране или ускоряване може да предизвика плъзгане. 10. Засилете вниманието и намалете скоростта, когато видите предупредителен знак за

наближаване на мост. Стоманените и бетонни мостове е вероятно да бъдат заледени даже когато няма лед на асфалта (защото мостовете на открито се изстудяват по-бързо от пътя, който е изолиран чрез терена). 11. Обмислете излизане от пътя, преди да заседнете, ако времето се влошава. 12. Бъдете търпелив, задминавайте други коли само когато е безопасно да го направите.

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИТЕ, АКО ЗАПОЧНЕТЕ ДА СЕ ПЛЪЗГАТЕ? Преди всичко не се паникьосвайте. Вижте накъде желаете вашето МПС да отиде и се насочете в тази посока. НЕ ВКЛЮЧВАЙТЕ СПИРАЧКИ. НЕ УСКОРЯВАЙТЕ.

Спиране без антиблокиращи спирачки Използвайте метода пета-пръсти на крака. Дръжте петата си на пода и използвайте пръстите на крака, за да натиснете педала на спирачката здраво, за късо време за да се блокират колелата. Освободете налягането от педала и натиснете отново по същия начин. Повторете това до пълното спиране. Спиране с антиблокиращи спирачки Също се използва методът пета-пръсти на крака, но не отстранявайте крака си от педала на спирачката до пълното спиране на МПС.

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИТЕ, АКО ПОПАДНЕТЕ В КАПАН НА СНЕГА ИЛИ ЗАСЕДНЕТЕ? 1. Не се паникьосвайте. Използвайте мобилния си телефон за да повикате помощ. 2. Избягвайте пренапрежение и прекалено излагане на студа. Студеното време може да натовари допълнително сърцето и да допринесе за опасностите от прекомерно напрягане. Потни дрехи в допир с кожата не са добър изолатор срещу студа. При възможност ги сменете. 3. Стойте в колата, ако не можете да се откопаете от снега. 4. Стойте в колата при виелица. Не напускайте колата за помощ, освен ако виждате някой да ви помогне на разстояние 90 метра. 5. Включвайте двигателя от време на време (10 минути на всеки час), за да Ви даде топлина (и да запази горивото). Уверете се, че в ауспуха няма сняг и дръжте прозореца леко отворен (от страната защитена от вятъра), за да предотвратите натрупването на въглероден окис, когато двигателят работи. 6. Носете шапка и шал – главата и врата са най-големите източници на загуба на топлина от тялото. 7. Следете за следи от замръзване и хипотермия. 8. Не заспивайте. Ако има повече от едно лице в колата спете подред. 9. Не стойте в едно положение много дълго. Правете упражнения, за да помогнете на циркулацията-движете ръце и крака, пляскайте с ръце и други.

Documents

Work Safety