ГЛ.12. ОБЩЕСТВО И ИКОНОМИКА

Релацията общество:икономика се е променяла заедно с развитието на

производствените технологии и системата на отношения между икономическите

субекти. Обществото не би могло да съществува без производство на материални блага

и услуги и, обратното, производството винаги е имало обществен характер, т.е.

извършвало се е под някаква форма на взаимодействие и/или кооперация между

отделните индивиди и обществени групи. Производството е процес на взаимодействие

между обществото и природата, в резултат на което извлечените ресурси се

преработват за получаване на определени продукти за потребление. В този смисъл,

двете понятия са взаимно предполагащи се – не може да има общество без икономика,

както е немислимо съществуването на икономика без обществена организация. Освен

стопански, обществото има и редица други измерения, които са обект на изследване от

други частни науки – социология, политология, психология, теология, история, етика и

др.

Взаимната зависимост между “общество” и “икономика” е толкова силна, че за

степента на общественото развитие може да се съди по развитието на средствата за

производство, начинът на организация на стопанството, способите за разпределение на

богатството, организацията на финансово-кредитната система. Древните цивилизации :

Вавилонска, Персийска, Гръцка, Римска или тази на Маите са достигнали

впечатляваща за времето си степен на обществено развитие благодарение на

сравнително високата производителност на труда, прилагането на нови сечива или нови

способи за производство (например напоителните системи), развитието на търговията.

Времето на Ренесанса през Средните векове се отличава с бързото развитие на

манифактурното производство, засилване на ролята на паричната система, бързото

разрастване на международната търговия след Великите географски открития. В

резултат се създават условия за установяване на пазарни икономически принципи и

формиране на капиталистическо общество. Историците дават и обратни примери, като

този с Шумерската цивилизация (6-3 хил.г. преди новата ера). Прекомерното напояване

и хищническото, нерационално използване на земята в продължение на столетия

довело до изтощаване на нейната плодородност, катастрофален спад в добивите и ...

срив в икономическата система. С това се слага и край на една от най-древните

1

цивилизации, която наред с другите приноси е оставила в наследство на човечеството

писмеността.

От друга страна, обществото активно влияе върху развитието на икономиката,

чрез определяне на законодателната база, механизмите на разпределение и

преразпределения на произведения доход, стимулиране на едни и ограничаване на

други производства, регулиране на външноикономическите отношения. Несъмнено

своя отпечатък върху стопанството дават и религията, историческото наследство,

културата, моралът на дадено общество.

12.1. Морални принципи и пазарен механизъм

Както повечето философски категории, моралът има много определения. Но

общото между тях е, че в крайна сметка става дума за доброто и лошото в човешкия

характер и поведение. Тук ще фокусираме вниманието си само върху определени

аспекти на морала, т.е. в неговото проявление в сферата на стопанската дейност.

Разбира се, няма универсални показатели за определяне на “морална” и “неморална”

предприемаческа дейност, тъй като разбиранията за “моралност” са различни в

Тайланд, България, Канада или Бразилия. Не може да се приеме, че между морал в

икономиката и законност има знак на равенство. Така например, извличането на

печалби само в резултат на предизвикано (спекулативно) увеличение на търсенето е

напълно законно, но не е морално. Законна е също продажбата на оръжие и бойна

техника, но с малки изключения (примерно подкрепа на освободителни движения или

за отбрана след агресия) печалбите от този бизнес са твърде далече от разбирането за

моралност.

Разбира се, законовата рамка на икономическите отношения е съобразена с

разбирането за моралност на национално, регионално или световно равнище. Така

например, принципът на взаимна изгодност е залегнал в Устава на Световната

търговска организация и същевременно е един от основните морални принципи в

бизнес отношения. Или, обратното, търговската измама е едновременно и неморална и

незаконна.

Понятието “морална икономика” е обект на широка дискусия сред

икономистите. Нейното дефиниране е трудно поради това, че разбирането за

“моралност” и “неморалност” е различно в различните общества. Може да приемем, че

“морална” е икономиката, която се основава на взаимодействието между

2

културните нрави (традиции) и икономическата активност. Разбираемо е, че

моралната икономика може да води в определени случаи до по-ниска печалба.

Проблемът е, че разбирането за някои аспекти на моралността на бизнеса е твърде

различно между отделните страни и региони. То се влияе от тяхната история, степен на

развитие, културно наследство, религия, достъп до информация и др.

Така например, в повечето мюсюлмански страни критериите за бизнес морал до

голяма степен са изградени върху принципите заложени в Корана. Според тези

принципи, начисляването на лихва върху кредитите е грях и следователно абсолютно

неприемливо. На тази основа Законът в страни като Саудитска Арабия и Обединени

Арабски Емирства забранява начисляването на лихви от кредитните институции. Но

как да съществуват тогава кредитните институции, след като няма доходи от лихви и

съответно как да покриват разходите си по осигуряване на кредитни услуги?

Доколкото икономическата заинтересованост е задължително условие за всеки

бизнес, решението на конфликта между мюсюлманското разбиране за морал и

неумолимите закони на пазара е намерено в други компенсационни механизми. Вместо

да плащат лихва, кредито-получателите се задължават да продават на кредитора част

от активите си (акции, корпоративни облигации или други финансови активи) по една

цена и в края на кредитният период да ги изкупуват обратно по предварително

договорена по-висока цена. По този начин печалбата на кредитора се гарантира със

заместващ на лихвите механизъм, който не противоречи на Корана. В този конкретен

случай, силата на парите и стремежа към печалба се оказват по-силни от

традиционните разбирания за морал. Обществата в тези страни са принудени да търсят

алтернативни, “морално” издържани механизми, които да гарантират интереса на

предприемачите.

Всъщност, заклеймяването на доходите от лихвени проценти като “неморални”

далеч не е свързано само с мюсюлманската религия. През 13 век, католическият

свещеник и философ Тома Аквински остро осъжда използвачеството, както са

наричали по това време лихварството. Аквински защитава така нареченото “златно

правило”, според което морално и справедливо е правенето на пари, само ако се

произвежда материален продукт, т.е. ако се създава нещо ново. В този смисъл,

лихварството нарушава това правило и според него противоречи на моралните

принципи. В този дух, той защитава тезата, че повишаването на цената поради

засиленото търсене, а не поради увеличението на разходите, води до формирането на

“несправедлива цена” и следователно е неморално.

3

Прав ли е Тома Аквински? Дори в съвременната пазарна икономика отговорът

не може да бъде просто ДА или НЕ. На пръв поглед,получаването на по-високи доходи

само заради изоставането на предлагането от търсенето изглежда неморално, защото се

дължи на пазарен дефицит, а не на допълнителни разходи или на предприемачески

риск. Но всъщност високите цени и по-голямата печалба са причината за

преодоляването на пазарният дефицит. Високите доходи от продажбата на много

търсена стока или услуга привлича повече инвестиции, а те от своя страна осигуряват

увеличение на обема на предлагането, т.е. бързото “неморално” увеличение на

доходите крие в себе си и механизма за решения на проблема с пазарния дефицит в

средно срочен и дългосрочен период.

Съвършено друга би била оценката за “моралност” и “неморалност” на високите

печалби за предприемача (производител и/или търговец), ако прекомерното нарастване

на търсенето се дължи на повеждаща реклама или е за сметка на здравето на хората.

Така например, агресивната реклама на козметика и модно облекло е насочена към

разширяване асортимента на покупките и съкращаване срока на смяна в модните

тенденции. Често се преминава мярата, тъй като продавачите на този продукт са

заинтересовани от формиране на такова поведение на купувачите, което води до

прекомерно потребление, далеч надхвърлящо реалните потребности. Това води не само

до трансфер на доходи за сметка на ограничен кръг богати купувачи, но също до

разхищение на природни, финансови и трудови ресурси, които биха били използвани за

обществено полезни цели. В други случай, продажбата на дефицитни лекарства на

прекалено високи, недостъпни за социалните групи с ниски доходи, определено не е

морално.

Такъв бе случаят с продажбата на непосилно скъпи лекарства за забавяне

развитието на вируса на СПИН в бедните африкански страни, където този проблем е

най-силно изразен. В такива случаи, чрез упълномощените от обществото институции

(държавни, международни, не-правителствени) се правят определени корекции, чрез

които се доближава дадена стопанска дейност, в случая производство на

животоспасяващи лекарства) до разбирането на моралност. Тези корекции са под

формата на субсидиране на производителите, т.е. покриване на част от

производствените им разходи и съответно продажба на по-ниски цени, намаляване или

освобождаване от данъци върху печалбата, финансова помощ за нуждаещите се от

бюджетни помощи или от дарения и др.

4

Понятието “морална икономика” има исторически характер, т.е. променя се

заедно с развитието на обществено-икономическите отношения. Съвременното пазарно

стопанство не би могло да съществува без финансово-кредитната система и въобще не

стои въпроса за “моралността” на лихвите. Предоставянето на кредити е жизнено важна

услуга, за която се правят разходи, поема се риск от кредитодателя и т.н. В този смисъл,

плащането на лихви е социално справедливо и несъмнено “морално”. Друг е въпросът,

ако цената на услугата (лихвата) е резултат от спекулативни операции.

Днес дискусията за моралността на един или друг бизнес е свързана с дейности,

където има конфликт между корпоративни и обществени интереси. Такива са

например производствата, нанасящи вреди на околната среда, производството на

оръжие, спекулативните операции в търговията с ценни книжа и др. Замърсяването на

околната среда и вредите върху здравето на хората са свързани с понятието “безплатен

обяд” в смисъл, че един прибира печалбата от дадено производство, а друг плаща

цената на неговите негативни странични ефекти. Типичен пример е металургичният

комбинат “Кремиковци”. Собствениците му генерират приходи в стотици милиони

евро, а плащат символични еко-глоби. Скритата цена е изразена в силно замърсено

софийско поле и отровният въздух над София, които причиняват загуби на

селскостопанските производители в региона и подлагат на риск здравето на жителите

на столицата. В по-глобален план, може да се даде пример с глобалното затопляне,

причинено от отделянето на стотици милиони тона парникови газове. Печалбите от

съпътстващите производства се прибират от собствениците, докато последиците са за

сметка на цялото население на земята, в т.ч. за сметка на фирмите прилагащи

екологично чисти технологии.

Дискусията за релацията “морал: икономика” може да бъде продължена с

баснословните печалби от продавачите на оръжие и ужасяващите последици от

неговото използване в две досегашни световни войни и множество регионални

конфликти. Изчислен по постоянни (константни) цени в щ.д. от 1990г, годишният

световен износ на оръжие за 2006-07г надхвърля 50 млрд щ.д., като най-големите

износители са съответно САЩ (15.3 млрд щ.д.), Русия (11 млрд щ.д.) и Германия (6.3

млрд щ.д.). Сред крупните износители са и такива известни със своята

“демократичност” и “неутралност” страни като Швеция (850 млн щ.д.) и Швейцария

(420 млн щ.д.). Производството и продажбата на оръжие и бойна техника има своите

привърженици и противници. Първите твърдят, че това е сектор на производството

като всеки друг, който създава работни места, генерира доходи, допринася за

5

развитието на съвременните технологии, стимулира националната икономика и

допринася за увеличението на БВП. Само Northrop Grumman, една от водещите

корпорации във военно-промишленият комплекс на САЩ, имаше около 35 милиарда

долара приходи през 2007г., т.е. колкото целият БВП на България за същата година.

Други експерти, чието мнение споделям, доказват, че разходите за военно

производство носят само временни икономически изгоди и причиняват огромни загуби

за обществото в дългосрочен период, т.е. военно-промишленият комплекс не се вписва

в разбирането за морална икономика. Вместо да се използват за съзидателни цели

(строителство на инфраструктура, развитие на здравеопазване, образование и наука, за

обновление на технологиите и т.н.) финансовите, трудовите и материалните ресурси се

използват за разрушителни цели. От друга страна, износът на оръжие носи печалби на

производителите (търговците), но тези печалби са икономическа загуба за вносителите

и освен това води до политическа дестабилизация, граждански войни и др.

Ако приходите от износа на оръжие се начисляват в БВП на страната-износител,

то икономическата логика и общоприетите разбирания за морал налагат да бъдат

извадени от същия този БВП огромните щети (материални, морални, социални и т.н.)

нанесени в страните, където се използва това оръжие. Нещо повече, твърде много са

примерите, когато определени страни или група страни целенасочено влошават

политическата обстановка и/или поддържат напрежението в определени райони на

света с цел поддържане търсенето на оръжие. Всяка продажба на оръжие на Израел

индуцира подобно търсене в съседните арабски страни, и обратното. Губят народите в

Близкия Изток, печелят търговците на оръжие.

Социалната справедливост също е задължителна характеристика за моралната

икономика. Тя може да се постигне чрез баланс между икономическата свобода и

социалните потребности. С други думи, пазарът поражда социална несправедливост

най-вече поради неравномерното разпределение на националното богатство.

Свободната конкуренция прави богатите по-богати, а бедните още по-бедни. Затова са

необходими преразпределителните механизми, които да смекчат социалната

поляризация. В този смисъл, икономиката на Канада е по-морална от тази на САЩ,

защото социалната поляризация е много по-слабо изразена. Освен това, чрез

бюджетното финансиране е постигнато предоставяне на здравни и образователни

услуги безплатно или на символична цена в сравнение с цените на същите услуги в

САЩ или във Великобритания.

6

По принцип някои от критериите за моралност са дискусионни, доколкото

различните общества имат различни критерии за оценка. За някои експерти моделът на

американската икономика има предимства пред тези със социално-демократична

характеристика като в Канада, Дания, Финландия или Швеция. Във всеки случаи,

трудно е да се докаже, че сегашният икономическият модел е безспорно морален, като

се има предвид, че над 1.5 млрд души живеят с по-малко от един долар дневно, един

млрд души са неграмотни, всяко второ дете живее в крайна бедност, дневно почти

тридесет хиляди деца умират от глад.

Дадена икономика може да бъде определена като морална, ако са спазени някои

общоприети принципи като например равнопоставеност на половете и на расите, т.е.

заплащането или наемането на работа да става въз основа на професионалните и лични

качества. Макар че този принцип е залегнал в законодателствата на повечето страни,

тяхното прилагане далеч не е безпроблемно. Статистиката показва, че жените

получават по-малки възнаграждения за една и съща работа дори в развити демокрации

като във Великобритания, Франция, САЩ и Япония. Показателите са още по-негативни

за развиващите се страни, където половата дискриминация е още по-силно изразена. Не

са решени все още въпросите с равенството на расите. За да ограничат проблема, в

САЩ например, задължават институциите с частично или пълно бюджетно

финансиране да наемат цветнокожи работници и служители в определен процент от

общия брой на заетите.

Любопитен е примерът с някои затворени общества, където сектантските

религиозни разбирания предопределят разбирането за “моралната икономика”.

Типичен пример е Amish обществото (религиозна християнска секта). Днес то има

последователи в обособени селища в САЩ (главно в щатите Охайо, Пенсилвания и

Индиана), в Канада, в Белиз (Централна Америка) и в Гватемала. В най-ортодоксалната

си форма, тези общности изключват използването на електричество, на моторни

превозни средства, на селскостопански машини, не плащат социални осигуровки и не

приемат бюджетни субсидии, считат че основното образование е достатъчно, силно са

ограничени контактите с “външния свят”.

В началото на 21 век няма по-успешна алтернатива на пазарната икономика, но

това не означава, че няма неизползвани резерви за подобряване на нейните

характеристики “моралност” и “социална справедливост”.

7

12.2.Корпоративна етика

Корпоративната етика (наричана още бизнес етика) е сред ключовите

проблеми на отношенията общество: икономика. Особеното е, че тя се отнася за

приложната етика, т.е. за етиката в условията на стопанска среда. Поставя се знак на

равенство между корпоративната етика и социалната отговорност, т.е. поведението на

фирмата трябва да бъде съобразено с обществения интерес. С други думи, необходимо

е постигането на определен баланс между икономическите и не-икономическите

Един от основните показатели за икономическата ефективност на всяка фирма е

реализираната печалба, така че стремежът към максимизиране на печалбата

съответства на логиката и механизмите на пазарната икономика. Обществото е приело,

че при други равни условия, максимизирането на печалбата съответства на неговия

интерес, доколкото по-високите приходи би следвало да са признак и за висока

конкурентоспособност. Тя от своя страна е символ на качествени стоки услуги,

произведени с най-малки разходи. Не винаги, обаче, се реализира този принцип. Заради

преследването на максимални печалби не малко фирми нарушават корпоративната

етика, т.е. поведението им нанася вреди на бизнес партньорите им, на купувачите и на

цялото общество. Често за пример в нарушаването на корпоративната етика се сочат

крупни компании от лекарствената индустрия. Те имат икономически интерес от

увеличаване на заболяванията, от налагането на практики на продължително лечение

вместо, примерно превантивни мерки за опазване на здравето, в т.ч. разработването и

прилагането на ваксини и т.н.

При повечето самолетни катастрофи вината е в стремежа на фирмите-

превозвачи да минимизират разходите си по поддръжка на самолетите и

осигуряването на техническата им безопасност. Към нарушение на корпоративната

етика се отнасят и такива случаи като използването на детски труд, лоши условия за

работа, търговската измама, подвеждаща реклама, слабото сервизно обслужване,

измами на фондовата борса, промишленият шпионаж, корупцията във всичките й

форми, замърсяването на околната среда и много други.

Конкретните примери за нарушения на корпоративната етика присъстват

ежедневно в масмедиите. Оказва се, например, че немската компания “Сименс” е дала

1.3 млрд евро подкупи в периода 2000-2006г с цел печелене на клиенти в целия свят,

грубо погазвайки принципите на свободната конкуренция. През втората половина на

90-те години на миналия век, сп. Fortune обяви ENRON за най-иновативната и

8

просперираща корпорация в Съединените щати. Цената на акциите й растяха с часове и

фирмата бе безапелационен хит на фондовата борса. Но неочакваният за мнозина

банкрут през декември 2001г разкри, че всъщност имиджа на корпорацията и нейните

“лъже-успехи” са били плод на грубо погазване на корпоративната етика, на

преднамерено нарушаване на редица закони на националното и международното право.

Изпълнителните директори на фирмата са съставяли и публикували неверни данни за

реалните приходи и разходи, представяйки загубите като нарастваща печалба. Заради

многомилионни хонорари, световно известните одиторски фирми Arter Andersen,

Deloitte & Touche, KPMG и др. са заблуждавали акционерите и обществеността за

истинското финансово състояние на фирмите. Грубото погазване на законите и на

корпоративната етика е довело на загуби за десетки милиарди долари.

Не са малко случаите на не-етично корпоративно поведение и в нашата страна.

Твърде много фирми използват двойна система на заплащате на труда: законна и

незаконна. По документи се изплащат едни суми, а след това се доплаща в брой. Целта

е да се избегне плащането на реално осигуряване на работниците и да се увеличи

печалбата. В резултат, занижените плащания, базирани обикновено на минимална

работна заплата, рефлектират върху натрупаните социални вноски на работещите и

съответно обуславя пределно ниско пенсии в по-късен период. В сектора на

строителството се наемат без трудов договор работници, които извършват дейности

без необходимата подготовка по безопасност на труда, без предпазна екипировка и т.н.

Същевременно, много са примерите за поведение на фирми, демонстриращи

висока корпоративна етика. Японската фирма “Тойота” е сред водещите в приложните

изследвания за разработка и въвеждане в експлоатация на хибридни двигатели,

използващи комбиниран енергиен източник - бензин (или дизелово гориво) и

електрическа енергия. Това повишава рязко коефициента на полезна дейност на

двигателя, съществено намалява използването на невъзпроизводими енергийни

източници като петролните продукти и съкращава вредните емисии в атмосферата. По

правило, новите модели от екологично съобразни автомобили са значително по-скъпи

от традиционните модели. Причината е в значимите вложения за научно-приложни

изследвания и все още малкият обем на производството. Въпреки това те намират

добър пазар. Платежоспособните купувачи са готови да заплатят по-високата цена

защото по този начин изразяват подкрепа към производителите чиито продукт отговаря

на техните лични предпочитания. Други използват такива автомобили за да подчертаят

личният си статус или за изграждане на определен имидж. Във всеки случай,

9

резултатът е определено положителен и съчетава сполучливо съчетаване на

корпоративни, индивидуални и обществени интереси.

И все пак, дали нарушаването на корпоративната етика произтича от самите

принципи на пазари или обратното, пазарните механизми рано или късно я превръщат в

необходимост? И още, имаме ли основание да приемем, че коректното поведение на

фирмите е за сметка на по-големи производствени разходи или пък такова поведение

създава условие за увеличение на печалбата?

Отговорите на тези въпроси не са еднозначни. В една и съща бизнес среда

определени фирми проявяват висока корпоративна етика, докато други често я

нарушават. Решаваща роля има човешкият фактор, т.е. професионалната квалификация,

морала на управляващите, стратегическите цели на фирмата, силата на общественото

мнение и др. Може да се приеме също, че не-етичното поведение на фирмата е

възможно само в сравнително кратък период. Търговските партньори, купувачите,

различните обществени групи, в т.ч. работещите във фирмата, не биха допуснали

нарушаването на обществените норми за продължителен период.

Колкото е по-развито гражданското общество, толкова по-силни са стимулите за

високо етично фирмено поведение. Това обяснява защо някои корпорации изнасят

замърсяващи или рискови производства (металургия, химия, обработка на отпадъчни

продукти и др.) от развитите в развиващите се страни, където законите не са толкова

строги, гражданското общество е неразвито и често възможността за получаване на

работа е по-важна от съблюдаването на етичните норми. Освен това, в някои случаи

това което се счита за не-етично и незаконно в едни страни, например детския труд, е

напълно приемливо в някои изостанали в развитието си страни. В тези изостанали

страни се счита, че така се дава професионална квалификация на децата и се създават

условия за борба с крайната бедност.

Типичен пример, породил остри дискусии сред експерти и общественици, е

използването на детски труд от фирмата Nike в Пакистан. Тук се произвеждат около

половината от футболните топки, предлагани на световния пазар. Над 70% от заетите

са деца, в т.ч. дори 5-7 годишни, чиято надница за изтощителен 10-12 часов работен

ден е 20-30 цента. Това дава възможност на Nike да поддържа висока ценова

конкурентоспособност на продукцията си, за сметка на конкурентите си, като Reebok.

Наемането на детски труд е незаконно дори в Пакистан, но правителството си затваря

очите пред тези нарушения, тъй като наеменето на деца е в негов политически интерес.

10

Такъв интерес имат и много крайно бедни семейства, за които това е шанс да спасят

децата си от гладна смърт.

През 1996г американското списание Life публикува остро критична статия,

заклеймяваща робският детски труд във фабриките на Nike. Последваха масови

протести пред магазините на корпорацията в САЩ и др. развити страни, бяха

направени опити за бойкот на продажбите, различни не-правителствени организации

оказваха натиск върху американското правителство за спиране вноса на стоки,

произведени от деца. Интересното в случая е, че съгласно законодателство на САЩ,

забраната за използването на детски труд от американски фирми се отнася както за

тяхната собствена територия, така и за задграничната им дейност. Но фактически тези

законови изисквания не се спазват и досега не е известен случай, в които силата на този

Закон да е прилаган за нарушители извън страната. Оказа се, че нарушаващата законите

и корпоративната етика фирма Nike не може да бъде наказана и чрез евентуална

забрана на вноса в САЩ или която и да било друга страна. Съгласно международното

търговско право и устава на Световната търговска организация, такава забрана е

недопустима поради нарушаването на принципа на “свободната конкуренция” и

съответно страната, която би наложила такава забрана би понесла сериозни финансови

санкции.

Поведението на Nike силно контрастира с това на конкурентната фирма Reebok,

която също има големи производствени мощности в Пакистан и други развиващи се

страни. Следователно, в една и съща бизнес среда, две фирми с аналогична

производствена дейност имат различно отношение към корпоративната етика. Едната

безпардонно я нарушава, докато другата я съблюдава с цената на краткосрочни загуби

на пазарен дял, поради относително по-високите цени на крайният продукт. Но в този

конкретен случай се прояви силата на общественото мнение, което реагира остро срещу

не-етичното поведение на Nike.

В крайна сметка, влошаването на имиджа, спадането на продажбите и поредица

от съдебни искове принудиха Nike да внесе сериозни корекции в управленската си

стратегия и политиките за нейното осъществяване. Този показателен случай е ярко

доказателство, че съблюдаването на корпоративната етика е задължително условие за

постигане на хармония между фирмените и обществените интереси. В дългосрочен

период това може да носи сравнителни конкурентни предимства, защото добрият

имидж сред обществото се трансформира в допълнителни продажби и съответно в по-

висока печалба.

11

“Корпоративно престъпление” се определя като нарушение на корпоративната

етика, което противоречи също на законите и нормативните уредби за осъществяване

на бизнес. Това е престъпление, извършено от фирма - юридическо лице или

извършено от физическо лице, което прави престъплението в интерес на дадена фирма.

Към тези престъпления се отнасят такива незаконни действия като:

(а) укриване на доходи и съответно не плащане на данъци;

(б) не събиране на данък добавена стойност или не плащане на мита и акцизи с

цел извличане на допълнителни доходи и/или подобряване на ценовата конкуренция за

сметка на държавния бюджет и на другите фирми от отрасъла;

(в) подаване на подвеждаща информация на борсата, целяща изкуствено

завишаване цената на акциите и облигациите на корпорацията;

(г) подвеждаща реклама, в т.ч. по отношение на качеството на продукта, цената

на резервните части и гаранционното обслужване;

(д) “прането” на пари, т.е. легализирането на парични потоци, реализирани от

незаконна търговска дейност (наркотици, проституция, данъчни измами, незаконна

търговия с оръжие;

(е) нарушаване на екологични и здравни стандарти, стандарти по сигурността и

др., застрашаващи живота и здравето на хората и нанасящи тежки вреди на околната

среда; (ж) експлоатация на детски труд; (з) кражбата на интелектуална собственост и

др.

В страните осъществяващи пазарни реформи, в т.ч. новоприетите страни в ЕС,

се проявяват и някои специфични корпоративни престъпления като присвояване на

финансови помощи на Общността по различни програми (ФАР, САПАРД, структурни

фондове и др.) чрез фалшификация на отчетни документи, представяне на закупено

старо оборудване като ново, измами с реалната площ на обработваемите земеделски

земи и т.н. Всички тези корпоративни престъпления са грубо нарушение на

общоприетите пазарни принципи, на приетите закони, рязко контрастират с

общоприетите норми за морал и етика в икономическата дейност на обществото.

Последиците са тежки и могат да бъдат обособени в няколко направления::

(1) Нанасяне на загуби на държавния бюджет чрез свиване на приходната част

при не плащане на данъци и същевременно увеличаване на разходната част, когато на

обществото се прехвърля отговорността по опазване или възстановяване на околната

среда;

12

(2) Причиняване на загуби на домакинствата, в т.ч. при продажбата на

некачествени или с изкуствено завишени цени на стоки и услуги, чрез измами на

валутния и капиталовия пазар и/или чрез спекулации на борсата;

(3) Причиняване на загуби на измамени бизнес партньори, в т.ч. такива, които

предизвикват техният фалит или поставяйки ги в тежко състояние в дългосрочен

период;

(4) Предизвикване на временна трудова неработоспособност или трайни

увреждания на здравето при продажба на вредни храни и лекарствени средства, на

наркотици, в резултат на лоши условия на труд; (д) фактическо финансиране на

престъпността и влошаване стандарта на живот ; (е) създаване на сериозни

икономически диспропорции и подкопаване на принципите на свободната

конкуренция, което от своя страна възпира растежа и повишава неговата цена.

От средата на 90-те години в икономическата литература се появи понятието

“Брутен криминален продукт”. Експерти на ООН и други авторитетни институции, го

определят на около 20% от световната търговия, т.е. криминалният продукт надхвърля

15 трилиона долара и тенденцията е към ускореното му увеличение. Само пазарът на

наркотици генерира годишно около 350 млрд долара приходи. Печалбата за нарко-

дилърите има неприемливо висока социална цена - милиони разбити човешки съдби,

пропуснати икономически ползи, принудително предизвикани обществени разходи за

борбата срещу наркоманията и последиците от нея, ескалираща престъпност.

Произведеният от “сивата икономика” Брутен криминален продукт” е

своеобразно туморно образувание в пазарната икономика, носещо сериозни

икономически и морални загуби на обществото, независимо от това дали незаконната

дейност се осъществява от регистрирани фирми или от незаконни организации. На този

етап проблемът със “сивата икономика” остава нерешен, а в някои страни и региони

продължава да се задълбочава. Тази тенденция е факт, въпреки непрекъснатото

усъвършенстване на законодателствата, завишаването на икономическите и

административните санкции, понижаването на данъчните ставки и засилването на

обществения контрол. Процесът на глобализация на световната икономика също

поражда нови предизвикателства в тази сфера. По-свободното движение на стоки,

капитал и хора, интензификацията на международните икономически връзки,

нарастващият

13

12.3. Икономика на знанието

Счита се, че “икономика на знанието” е нова, по-висша степен на обществено

развитие, заменяща така нареченото “информационно общество”. В сравнение с

другите производствени фактори (машини, съоръжения, технологии, суровини и

материали и труд) знанието играе решаваща роля. Разбира се, производството може да

се осъществи само при използването на посоченият комплекс от фактори, т.е. те са

взаимно свързани и взаимно предполагащи се. В класическият Икономикс, към

производствените фактори се включваха само природните ресурси с производствено

предназначение, труда и капитала. След Втората световна война, с разгръщането на

научно-техническата революция, към производствените фактори беше включено

технологичното равнище, а по-късно и информацията. Колкото повече се развиваше

обществото, толкова повече се засилваше ролята на последните два фактора, на които

се дължеше в най-голяма степен повишаването на производителността на труда.

Понятието “икономика на знанието” е използвано за първи път през 1966г от

американският икономист П. Дракър в книгата му The Effective Executive. В нея той

извежда особеностите на интелектуалният труд изведени в сравнителен анализ с

качествата на труда на обикновеният работник, изпълняващ рутинни (не-творчески)

производствени операции. Според него икономиката на знанието се основава на

единство между знание и творчество, водещо до ефективно фирмено управление,

разработване и внедряване на нови продукти и технологии, както и разширяване

възможностите на средствата за комуникации. Продукти на този нов вид икономика

са приложните космически изследвания, роботизацията на производството,

разширяване на базата и качеството на услугите, създаването и използването на

алтернативни източници на енергия и т.н. Този тип икономика се отличава с висока

динамика на производителността на труда, което от своя страна води до икономическа

ефективност и по-добър жизнен стандарт. Така например, ако в периода 1974-94г

годишният растеж на производителността в САЩ (без селскостопанското

производство) е средногодишно 1.4%, то в резултат на бума в информационните

технологии през последните десетина години този процент достигна 2.7%. Подобни са

тенденциите в Япония, където са въведени в експлоатация най-голям брой

индустриални роботи и в развитите страни от ЕС.

14

Икономиката на знанието е продукт от действието на няколко фактора:

(а) нови технологии;

(б) знание;

(в) капитал и

(г) творчество (иновативност).

При други равни условия, колкото е по-висок делът на науката в технологиите и

крайният продукт на дадена фирма, толкова по успешен е нейният бизнес, респективно

по-висока е печалбата. Това обяснява защо най-търсените, т.е. най-доходоносните

ценни книжа, на световните борси са тези на компаниите представляващи авангарда на

техническият прогрес. Това са фирми, които развиват приложните научни изследвания,

закупуват и прилагат патенти, лицензи и ноу-хау1, осигуряват непрекъснато повишение

на квалификацията на своите работници и мениджъри.

Инвестициите в наука и знание са несъмнено печеливши, но същевременно се

отличават със: (а) сравнително дълъг период на възвращаемост и (б) висок риск. Така

например, фармацевтичните компании инвестират огромни финансови, трудови и

материални средства за разработването на нови лечебни продукти, но процентът на

крайна успеваемост е непредвидим. Освен това, не е по силите дори на най-мощните

корпорации да развиват фундаментални научни изследвания в областта на физиката

(химия, физика, биология, електрониката, космически изследвания и др.), които са

условие за развитие и на приложните изследвания на корпоративно равнище. Тъй като

развитието на науката (фундаментална и приложна) е определено в обществен интерес,

държавата подпомага този процес чрез преки и косвени стимули, в т.ч. бюджетно

финансиране (субсидиране), опрощаване на данъци или по-ниски данъци за фирмите

(институциите) осъществяващи такива изследвания, финансиране на науката и

образованието.

В последните години бързо се развива така нареченото публично-частно

партньорство в тази сфера. Обединяването на държавните усилия с гъвкавите

възможности на частния бизнес резултира в създаването на “бизнес инкубатори”,

технологични паркове”, “производствено-университетски консорциуми” и др. През

1 Патент, лиценз и ноу-хау–: патентът е удостоверение, издадено от правителството (правителствена агенция) за дадено откритие, даващо на получателя изключителното право да го използва или продава под формата на лиценз, за определен период, определен от съответното национално и(или) международно законодателство. Ноу-хау се продава отделно от лиценза и представлява техническа документация (описание) за конкретната реализация на лиценза или евентуално за негови подобрения след момента на продажбата. В някои случаи, цената на ноу-хау може да бъде по-висока и от самия лиценз.

15

2007г над 25 хиляди фирми в ЕС са получили техническа, технологична и

организационна помощ за своята развойна дейност. Показателно е, че 48% от капитала

е осигурен от публично финансиране, 12 % от частни източници и 40% от смесено

публично-частно финансиране. С други думи в почти 90% от случаите държавата

изцяло или частично финансира технологичната и продуктовата иновация. Много

продуктивни се оказват връзките между университетските изследователски звена и

частния бизнес. За страни като Финландия, Швеция и Германия между 7 и 12 % от

малките и средни фирми осъществяват такова сътрудничество, докато при по-големите

фирми този процент достига 53%. За най-бързо развиващите се новоприети страни-

членки на ЕС- Чехия, Полша и Унгария, този процент е съответно: за малките фирми

1.5-4%, а при крупните компании достига 20%.

Много се разчита на създаването и разширяването на дейността в

“технологичните паркове”, които трябва да играят ролята на генератор и

разпространител на иновации във всички сектори на икономиката. Тяхното предимство

е доказано в много от развитите и някои развиващи се страни, в т.ч. Силиконовата

долина в Калифорния, Националният технологичен парк в Ирландия, Международен

технологичен парк в Индия, японският “Нанша информационно-технологичен парк” и

др. Във френският “Rennes Atalante Science & Technology Park” се инвестират 40% от

общите публични разходи на страната за развитието на телекомуникационният сектор.

Тук се развиват такива направления като безжична (радио) обмяна на информация,

софтуерни програми и цифрова телевизия. Този парк е вече утвърден като водещ

център на ЕС в областта на телекомуникациите, в него са регистрирани 350 IT фирми,

заети са 20 хиляди високо квалифицирани учени и специалисти. Софийският

университет също даде старт на формиране на такъв научно-технологичен парк,

построен на синергичен принцип, включващ фундаментални и приложни изследвания в

областта на математиката, информатиката, физиката и химията.

Убедителен пример за потенциала на публично-частното партньорство в сферата

на образованието и науката е създаването и впечатляващото развитие на Surrey Satellite

Technology,Ltd. (SSTL) като научно-приложна фирма на University of Surrey във

Великобритания. Вече трето десетилетие тя разработва и предлага на пазара евтини и

същевременно надеждни сателитни спътници от ново поколение, закупувани от

Европейската агенция за космически изследвания, от британското министерство на

отбраната, САЩ, Китай и др. През 2008г очакваните приходи от продажба на стоки и

16

услуги, произведени от световната космическата индустрия са около 300 млрд щ.д. с

тенденция за бързото им увеличаване. Това е индустрията на бъдещето, един от

основните стълбове на икономиката на знанието. Тя внася революция в съвременните

информационни технологии, екологията, медицината, нови източници на енергия,

разработване на качествено нови суровини и материали за производството, в спорта.

Развитието на научно-приложните изследвания и изграждането на икономика

на знанието е сред основните стратегически цели на ЕС. За последните седем години

разходите заложени в бюджета на Общността са се увеличили с над 40%. Така

например, седмата рамкова програма (2007-2013г) възлиза на общо 54 млрд евро, в т.ч.

9 млрд евро за информационни технологии, 6 млрд евро за нови технологии в

здравеопазването, 3.5 млрд евро за нови производствени технологии, 2.4 млрд евро за

алтернативни източници на енергия, 1.9 млрд евро за околна среда и 1.4 млрд евро за

космически изследвания. Преобладаващата част от тези разходи са за стимулиране на

кооперирането между европейските научни центрове и увеличаването на техният

изследователски капацитет.

Все по-голямо внимание се обръща на равнището на образованието, като

основна предпоставка на икономиката на знанието. Изследвания в развитите страни

категорично доказват силната зависимост между степента на образование и съответно

равнището на безработица и доходите. През 2007г в САЩ процента на безработни сред

притежаващите докторска степен е бил 1.7 , а средният годишен доход почти 90

хиляди долара. За магистрите показателите са съответно 2.5% и 60 хиляди долара,

докато за работниците с основно образование безработицата достига 8.5%, а доходите

им са средно 25 хиляди долара годишно.

Тази силна обвързаност между образованието, заетостта и доходите изразява

заложените приоритети в образователният сектор. В САЩ и Великобритания около

60% от приходите на държавните университети идват от дарения от частния бизнес или

от изпълнение на научни поръчки. В страни като Германия, Австрия, Швеция и

Франция по-голямата част от фондовете на университетите се осигуряват за сметка на

националните бюджети и от различни програми на ЕС.

В България бюджетните средства отделяни за висше образование и наука,

измервани като процент от БВП, изостават 3-4 пъти от средните показатели за ЕС,

сътрудничеството между частния бизнес и университетите е в своя начален стадии, а

възнагражденията на заетите в сектора остават на твърде ниско равнище. Макар и в

17

недостатъчна степен, през 2008г започна процес на по-осезателна ангажираност на

държавата във финансовото и институционалното развитие на науката, изразяващо се в

т.ч. в такива мерки като: увеличаване броя и повишаване стипендиите на

докторантите, увеличение на бюджетните субсидии за университетите и БАН,

възлагане на повече изследователски проекти, увеличение на възнагражденията,

стартиране на система от преференциално кредитиране на студенти и др. Но тези мерки

са все още недостатъчни, като се има предвид голямото изоставане в годините на

прехода.

Икономиката на знанието е резултат от превръщането на науката в

производителна сила, позволяващо динамично нарастване на икономическата

ефективност, утвърждаването на щадящите природата съвременни технологии,

създаване на качествено нови продукти и услуги на достъпни цени, повишение на

корпоративните и личните доходи и в крайна сметка, до подобряване на жизнения

стандарт на милиони хора. Процесът на глобализация на световното стопанство наред с

другите ефекти, осезаемо засилва влиянието на механизмите на пазарна конкуренция.

Знанието, творчеството и новите технологии се превръщат в задължително условие за

обществен и корпоративен просперитет.

12.4.Глобализация и обществено развитие

В края на 20-ти век обществото навлезе в епохата на глобализация. Тя не е

някакъв краен продукт на развитието, а по-скоро процес при който е достигнато

качествено ново равнище на интернационализация на икономиките. При него е налице

висока взаимно икономическа зависимост на основата на: широка специализация и

коопериране, свободно движение на стоки и услуги. Глобализацията има различни

аспекти: икономически, социални, политически, военно-стратегически и т.н. В

икономическия смисъл на понятието, глобализацията е резултат от силното разрастване

на международната търговия, увеличението и географската диверсификация на преките

и косвените чужди инвестиции, трансфера на технологии, неимоверното развитие на

комуникациите. Особено силен фактор е засилващата се пазарна конкуренция, която

кара фирмите да търсят най-благоприятни (оптимални) условия за реализация на

производството и капитала, изразяващо се в такива управленски решения като:

изнасяне на по-голямата част от производствата на водещите американски, японски и

18

европейски фирми в ново индустриални страни като Китай, Индия, Тайланд, Мексико

или Бразилия.

Друг важен фактор за ускоряване процесите на глобализация са международните

институции като Международният валутен фонд, Световната банка, Световната

търговска организация, крупни регионални банки на петте континента, в т.ч.

Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка,

банка Интерамерикън и др., интеграционни общности като ЕС, НАФТА

(Североамериканското споразумение за свободна търговия, подписано между САЩ,

Канада и Мексико). От края на Втората световна война средните мита в световната

търговия са намалели повече от седем пъти, а обемът й достигна почти 14 трилиона

долара и продължава да расте дори по-бързо от производството.

Общият обем на преките чужди инвестиции в периода 1960г - 2007г е в

границите на 6 трилиона долара, което е свързано със значимо прехвърляне на

производствени мощности или създаване на нови предприятия с чуждо участие.

Компанията Дженеръл Мотърз (GM) е най-големият производител на автомобили в

света, с производствените мощности в 35 страни на петте континента. Акционери на

фирмата, чието управление е в САЩ, са десетки хиляди инвеститори от цял свят,

благодарение на свободния достъп до фондовите борси в Ню Йорк, Хонг Конг, Токио,

Делхи, Буенос Айрес и много други. В същото време, GM притежава акции в десетки

други акционерни дружества в Япония, Австралия, Корея, ЕС, Мексико и др. страни.

Фирмата продава продукцията си във всички региони на света, т.е. по същество това е

една типична “глобална компания”, за която активното взаимодействие със световното

стопанство е необходимо условия за доставка на суровини, детайли, финансов ресурс,

нови идеи и разбира се достатъчно пазари за готовата продукция.

Като “глобални компании” се определят на практика всички водещи

корпорации, в т.ч. такива като “Сименс” (Германия), “Солвей” (Белгия), “Тойота”

(Япония), “Тата” (Индия), “Хюндаи” (Корея), “Шел” (Великобритания-Холандия) и др.

Очакванията за средногодишните преки инвестиции в периода 2007т - 2011г да бъдат

около 1.6 трилиона долара, т.е. процеса на глобализация на производството и капитала

ще продължава.

Глобализацията на световната стопанство води до значими промени в

обществото, в т.ч.:

(а) във формите и характера на собственоста;

(б) в механизмите и условията на конкуренция;

19

(в) в характера и организацията на труда;

(г) в структурата и механизмите на пазара на труда;

(д) в равнището и начинът на разпределение на доходите;

(е) в образователната система;

(ж) във възможностите за общуване между хората;

(з) в традиционните култура, изкуство, религия, демократичните ценности и т.н.

Мащабите и предизвиканите промени от процеса са мащабни и, разбира се,

противоречиви. Свидетели сме на все по-остро противопоставяне между

“глобалистите” и “анти-глобалистите”. Стана традиция срещите на високо равнище на

Г-7 (САЩ, Япония, Великобритания, Франция, Германия, Италия и Канада) да бъдат

съпътствани от остри протести на хиляди “анти-глобалисти” от цял свят, опониращи

политиката на свободно движение на капитала и премахването и/или отслабването на

защитните вносни мита в по-слабо развитите страни. Анти-глобалистите твърдят, че

глобализацията на икономиката е в интерес само на богатите страни. Според тях,

либерализацията на търговията (свалянето на митническите и не-митническите

ограничения) поставя страните с по-слабо развити технологии и/или по-

нискокачествени продукти в неравностойно положение и невъзможност да защитят

собствените си пазари. Така те губели на собствения си пазар, растяла безработицата и

спадал жизнения стандарт.

Твърдението, че от глобализацията на световното стопанство печелят само най-

развитите страни е твърде пресилено и не бъде доказано с конкретни аргументи.

Безпристрастният език на статистиката показва, че през последните 10-15 години

жизненият стандарт на около 180 страни от ООН определено се повишава (по

международно приети показатели за оценка). Понижаване на стандарта се отнася само

за 10-12 крайно изостанали страни от екваториална Африка (главно пустинни зони),

които по принцип са изолирани от международния икономически обмен, т.е.

глобализацията не ги касае.

Обратното, има много убедителни примери, че именно глобализацията и

свързаната с нея либерализация в движението на стоки, капитала, производства и

технологии, е в основата на прогреса на редица ново-възникващи икономики (ново-

възникващи пазари) като Индия, Малайзия, Мексико или Бразилия. Несмънено най-

яркият пример за силно стимулиращата роля на процесите на глобализация е

китайската икономика. Отварянето на Китай към световната икономика в края на 70-те

20

години, след десетилетия на само изолация, разкри огромни възможности за

привличане на чужди инвестиции, технологично обновление, съответно рязко

подобряване конкурентно способността на производството и увеличение на износа.

Страната поддържа годишен растеж на БВП в границите на 10%, огромните търговски

излишъци (значително по-голям износ спрямо вноса) позволиха за натрупването на

резерви от конвертируема валута надхвърляща един трилион долара.

От изостанала икономика, Китай се превърна в една водещите световни

икономически сили, нареждаща се сред първите три най-големи износители на стоки и

услуги. На практика всички водещи американски, европейски и японски корпорации

имат дъщерни фирми или някакъв вид бизнес дейност в Китай. Днес над 60% от

световното производство на битова електроника е базирано в тази страна, където

водещите технологии на «Тошиба», “JVC”, “Филипс” или “ Ай Би ЕМ” се комбинират с

евтина, образована, дисциплинирана и мотивирана работна сила. Кой бизнес би

пропуснал достъпа до 1.3 милиарда потребители?

Но независимо от аргументите “за” или “против”, глобализацията на световната

икономика е обективен и необратим процес. Проблемът за ново възникващите пазари,

като България, и за развиващите се страни е дали и в каква степен ще съумеят да се

адаптират към бързо променящата се пазарна страна. От глобализацията могат да

спечелят всички, които успеят да “пренастроят” стопанството си към тези нови условия

и да го поставят на основите на икономиката на знанието.

Изследването на зависимостта между глобализацията и общественото развитие

има редица други аспекти, които ще бъдат разгледани в следващите раздели на науката

Икономикс – Макроикономика и Световно стопанство.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

морална икономика, корпоративна етика, корпоративен имидж, корпоративно

престъпление, икономика на знанието, интелектуален труд, социална справедливост,

глобалисти и анти-глобалисти

21

ВЪПРОСИ ЗА ДИСКУСИЯ

1. Възможно ли е постигането на “морална икономика” в условията на пазарна

конкуренция, където печалбата е движещ мотив на развитието?

2. Възможно ли е, и при какви условия може да се хармонизират икономическите

корпоративните, индивидуалните и обществените интереси?

3. По какъв начин обществото може да се противопостави и/или да ограничи

корпоративното не-етично поведение. Дайте примери.

4. Икономиката на знанието има най-голям потенциал за повишаване на

производителността на труда. Кой са основните субекти и механизми, чрез

които може да се изгради такъв тип икономика в нашата страна?

5. Изведете конкретни форми на влияние и зависимости между икономиката и

общественото развитие, особено в новата ера на глобализация.

22