Download pdf - Broshura Lovech.pdf

Transcript
Page 1: Broshura Lovech.pdf

Настоящата брошура е изработена по проект на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Проект: “Проучване на кулинарното наследство на България

и обособяване на Кулинарни райони.”

Евро-Ток БългарияФакс: + 359 02 956 00 65,

+ 359 02 957 29 77GSM + 359 897 878 [email protected]

Page 2: Broshura Lovech.pdf

За изготвянето на настоящата брошура са посетени осем града и шестдесет села в ловеш-ка област. Изводите за кулинарните традиции на региона са направени на базата на шестстотин анкети, предимно на хора над петдесет годишна възраст. Рецептите са автентични, научени и при-готвяни през годините от техните баби и дядо-вци. Това ни дава основание да ги наречем Стара народна кухня на ловешкия регион.

Благодарим на всички, които така радушно ни посрещаха, гощаваха и показаха, че българският дух е запазен и жив.

Област Ловеч:Община Априлци, Община Летница, Община Ловеч, Община Луковит, Община Тетевен, Община Троян, Община Угърчин, Община Ябланица

Ловешка област обхваща централната част на Северна България и средна Стара планина. В състава й влизат градовете Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин, Ябланица. Тези градове възникват през XVI-XVII в., достигат своя разцвет през първата четвърт на XIX в. и се превръщат в цветущи търговско-занаятчийски центрове. Кръстопът-ното им местоположение и богатата природа благоприятстват подема им. Животновъдството, което тук е основен поминък осигурява суровини за развитието на занаятите – кожарство, абаджийство, папукчийство, тъкачество, производство на мляко и млечни продукти. Вековните буко-ви гори са източник на дървен материал, с който хората от областта търгуват с градовете в равнината. Доброкачествената червена глина по тези земи е суровина за грънчарството, с което се прославят троянски-те майстори.

Природните дадености определят не само стопанския живот, но и бита на населението в Ловешкия край. Един от основните елементи на на-родната култура е храненето, което е част от регионалния облик. Систе-мата на хранене в Ловешко показва, както етнографската специфика на този край, така и общите типологични белези на общобългарската кухня. Тя съхранява дълго традиционния си модел, но постепенно се осъвременя-ва, включвайки нови продукти и технологии.

Приготвянето на различни ястия не е само ежедневна грижа. То е свър-зано и с празничната и обредна система. Има свои правила, свързани с различни вярвания, поличби, надежди, заклинания за здраве и плодородие.

Кухнята в Ловешка област не се отличава с богато разнообразие на продуктите, но удивително е умението на домакините да ги съчетават и да приготвят вкусни гозби от най-непретенциозните храни. Макар да използват много мазнини, вредни от съвременна гледна точка, много тес-тени изделия и варива, богати на белтъчини и въглехидрати, храненето е балансирано благодарение на редуването на постни и “блажни” дни, спаз-ването на дългите пости, свързани с религиозни празници. С някои свои

>>

Page 3: Broshura Lovech.pdf

особености кухнята на хората от Ловешко, както и цялата българска на-ционална кухня в миналото, се доближава до съвременните принципи на разделното хранене.

Основните хранителни продукти до средата на XXв. населението на Ловешкия край придобива от собствените си стопанства. В равнинните части се развива земеделието, а в планинските села около Троян, Тетевен и Ябланица водещ отрасъл е животновъдството.

Отглеждат се почти всички зърнени култури и варива. За зеленчукови градини отделят място в двора си или край наблизо, минаваща река. Там садят гулии, чукундур (цвекло), репи, зеле, пипер (чушки), тикви, лук и чесън, подправки. След 1912 година и домати, които по този край наричат пат-ладжани и дълго време ги ядат зелени. След 1900 г. в планинските райони най-напред, а после и в цялата Ловешка област започнали да отглеждат картофи, които назовавали барабои или влашки боп. Плодове берели от ди-ворастящи дървета в гората или по синорите между нивите. Едва след

Хляб - от просено, ръжено, нахутено, ечемично, царевично брашно и рядко от пшеничено. Видовете хляб носят наименованията си от видове-те брашно, от които са направени – ръженик, просеник, ичумян ляп. Едва през 20-те години на XX в. Започват да смесват брашната.

спрудник - от ечемично и царевично; каръщисан ляп - от ръжено и пшенично; мамулник - от царевично брашно; барбоеф кувасник - кога-то няма достатъчно брашно го смесват със сварени и смачкани картофи. Само за празник хляба се меси от пшеничено брашно.

див ляп - в някои ловешки села се приготвя безквасен хляб, който се замесва от вечерта само от брашно, вода и сол.

самун – хляб по-малкък от 1 кг.кувас - втасало сурово парче тесто, останало от предишно месене,

което се съхранява в дървена паничка или засипано с брашно в нощвите.

Обредни украсени хлябовеНа Коледа - Богородична пита. Великденският хляб Боговица е ук-

расен с червено яйце, върху което се оформя кръст от тесто. Както и кошара или яйчник, които се носят на овчарите в планината. На Гергьов-ден се меси, чист хляб от бяло брашно и прясна вода.

кукли - малки питки за децатаВ Тетевен на Тодоровден правят Тудуришка пита, наричана копито.На Атанасовден, Андреевден, св. Хараламби, Власовден се раздават пи-

тки, намазани с мед за здраве. Питите за Атанасовден и Тодоровден се

Народен речникс. Драшкова поляна, общ. Априлци

>>

>>

>>

Page 4: Broshura Lovech.pdf

На гости в село Гложене

Page 5: Broshura Lovech.pdf

1920 г. в дворовете започват да садят отделни плодни дръвчета, а в края на двайсетте години се оформят и овощни градини - бахчи. Вече в края на трийсетте години в цялата област се отглеждат предимно сливи - мле-човянки (за компот), жълтурки (за ракия), маджаркиня. От сливите варят ракия и сушат за собствени нужди или за продан.

В цялата област, всяко домакинство отглежда домашни птици, прасе-та, овце, кози, крави, но в планинските райони животновъдството било ос-новен поминък и производството на месо и мляко задоволява не само нуж-дите на домакинството, а и осигурява продукти за размяна и търговия. Хората от планинските селища в Троянско и Тетевенско си набавяли зеле, варива, домати и пипер “от долните села” срещу дърва, картофи, месо и мляко. n

украсяват с фигури на кучета, да не боледуват животните от бяс. БанициЗа празник или за гости се правят баници, които в Ловешкия край се

наричат още млин или тутманик. кодрят (надиплят)наложена баница – корите да се подреждат една върху друга и между

тях плънка.Названията зависят от плънката на баницата: млин - със сирене и яйца;

лучник - с праз; чюшник, пиперник - с лук и чушки, пресни или от туршия; В Тетевен месят барабойник - с лук и картофи. През пролетта към сиренето и яйцата в баниците прибавят различни диворастящи треви и те стават, купривник, лапушник, зелник. През есента пък се прави тиквеник.

КашиНай-стари са рецептите от сварено грухано жито и преснак (прясно

мляко) и каркудъ (булгур с орехи и мляко). Към кашите през пролетта се добавят коприва или киселец, а през зимата - зеле или праз.

Блазнъ каша се подслажда с петмез, а на каракиша се слага сирене. Понякога се добавят сушени плодове - ябълки, сливи, круши.

Таранъ се приготвя като във вряща вода се стърже тесто, замесено с люти чушки и лук и престояло няколко дни.

КачамакКачамак, който ако е бъркан е айдушки, а ако е врял сам - влашки. Сла-

га се в тава и се залива с гореща мазнина, в която понякога е запържен лук. Сирене или извара се добавят през лятото, а през зимата – пръжки.

През месец септември жените в Ловешко приготвяли юфка. През зи-мата варят юфката и ядат със сирене, извара, пръжки или петмез. Освен каша и юфка, сутрин често се дроби попара. Използва се останалия сух хляб, който заливат с гореща вода или ошав и добавят сирене или извара, масло или мас. В някои села приготвят куркудъ – хляб, зелева чорба, лук и люта чушка. Подобна е и кавармата - запържват ситно нарязана сланина в тиган, прибавя се червен пипер, парчета просеник, малко вода и се захлуп-ва да се задуши.

ТуршииПриготвя се претрия, шангалева чорба (от настъргани земни ябъл-

ки, вода и сол), краставиченъ чорбъ (от дребни краставички). Също и киселу – счукан чесън, вода и оцет, а от 30-те години и нарязана краста-вица. През есента от дребни неузрели зърна грозде със сол и хардал правят грозденица.

Типична зимна туршия е пиперницата от червени и зелени чушки, зелени домати, вода и сол. Прясол е туршия от зелени домати, парчета зеле, чушки, целина, чесън, които се заливат с варена саламура от вода и сол.

ПодправкиКакто в цяла България и тук в гозбите се употребяват подправки,

които садят в градината или събират в гората. Най-разпространени са мерудията (магданоз), жожум (джоджен), девесил, калофер, керевис

Качамак със сирене и пръжки

>>

>>

>>

Page 6: Broshura Lovech.pdf

(целина), чубрикъ (чубрица). От чубрица, печени царевични зърна, сол и лют пипер, които смилат и пресяват се прави шарена сол. Отглеждат малки люти чушки (петчици, пителки, бибер), които пресни или сушени слагат почти във всяка гозба. Чорбите и някои ястия подкиселяват с джанки през пролетта, през есента с угрутък (неузряло грозде). Оцет си правят сами не само от грозде, но и от диви круши, джанки и сливи.

МесоВ Ловешко, особено в планинските райони, много повече, отколкото в

равнините се яде месо. В същност половин година, от Коледа до Великден-ските пости, месото е не само празнична, но и ежедневна храна. Някъде в седмицата преди Месни заговезни блажат дори и през постните дни сряда и петък.

На Коледа задължително се коли прасе. Всяка част от него се използва за ядене. Веднага след заколването с част от карантията се прави чорба и пече на жар, за да се почерпят колачите. С останалата част заедно с парчета месо, съсирена кръв и подправки се пълнят дебелите черва и варят дробеница (кървавица). Консумира се студена или я готвят с боб и булгур. Тънките черва пълнят със ситно накълцано месо, омесено с под-правки. Надениците сушат и запазват дълго време. Наричат ги младени-цъ, шушуницъ или наденица. Тях пекат, пържат, слагат в боба или ядат сурова. Бабе, бабъ, пълнен тумбак, търбуф наричат пълненото с месо, сланина и подправки шкембе, изсушено на проветриво място. Месото се

консервира и чрез осоляване, като го нареждат на редове заедно с парче-та сланина в дървени качета и наръсват със сол. Най-отгоре го затрупват със сняг, за да е по-вкусно и крехко. Осоляват и кокалите и ребрата на прасето и ги готвят с боб и зеле. В планинските колиби сушат кокалите, с оставено повечко месо по тях, окачени на вътрешните стени на къщите. Много стара технология е парчета осолено свинско месо да се сушат в плетена върбова кошница, окачена на проветриво място.

В Ловешко чистото свинско месо наричат кръфтинъ, кресчинъ или просто мисо, а сланината - белинъ.

Макар и да гледат много овце, в Ловешка област рядко ядат овче месо. За курбан или гости колят агне или шиле, много рядко овен. Както и свин-ското, овчето месо запазват чрез осоляване и сушене. От него правят пастърма, която предпочитат сурова, но я и готвят с боб, зеле, булгур, бамя или картофи.

Рядко от стари крави и овце се правят суджуци, а млади телета и гале-та (биволчета) се колят само ако са се наранили нелечимо. От телешту месо приготвят гозби с лук, ориз и домати. n

Пълнени чушки с боб, гр. Летница

Сланина, печена на жар, с. Бели Осъм, общ. Троян

>>

Page 7: Broshura Lovech.pdf
Page 8: Broshura Lovech.pdf
Page 9: Broshura Lovech.pdf

Град Летница се намира в най-северната и най-равнинна част на Ловеш-ка област. На мястото на съвременния град е имало тракийско селище още през IV в. пр. Хр. За това свидетелства намереното случайно при изкопни работи тракийско сребърно съкровище, състоящо се от 17 богато украсе-ни апликации на конска амуниция и бронзови юзди. Средновековното българ-ско селище е основано преди падането на България под османска власт в местността Средоряк, а с идването на нашествениците се измества на днешното място. Предполага се, че тук са идвали да летуват със стада-та си селяните от околните села , а по-късно трайно се заселват. Оттам и името на града – Летовище – Летница. В турските регистри от 1570 г. той се назовава Летнидже.

Площ: 178 km2

Населени места: с. Горско Сливово с. Кърпачево с. Крушуна гр. Летница

Тракийско съкровище от Летница, IV в. пр. н. е. Съдържа апликации към конска амуниция, поставени върху ремъците на оглавника, поводите, на-гръдния ремък, седлото и гривата на коня, както и една желязна юзда.

>>

Page 10: Broshura Lovech.pdf

пейски проекти, благодарение на които Летница е добре осветена (мест-ните жители я наричат малкия Лондон). От 2010 в града ще бъдат газифи-цирани обществените и промишлени сгради.

В областта има множество малки пещери и скални ниши, в които няко-га през XIII-XIV в. са живели монаси исихасти. Тук е и Бонинската пещера с най-дългото подземно езеро у нас. Има и извор с минерална вода, която ле-кува кожни заболявания. Всички тези природни дадености създават условия за развитие на туризма. В добре уредените къщи за гости се предлагат не само удобства за посетителите, но и местни специалитети. Например простичката, но вкусна гозба ориз с джанки, но и по-специалните книжен кебап от агнешко месо или кюфтета от телешко върху пържени патла-джани със задушен дребен лук. n

Основният поминък на жителите на Летница в миналото е било зе-меделието и скотовъдство. Отглеждали предимно пшеница и царевица, но също и зеленчуци, овошки, ягоди. Градът бил известен с Панаира си за добитък. Имало и занаятчийски работилници, най-много кожарски и керамични. През 1910 г. Била открита фабрика за цикли. Сега 100% от брутния доход на селището се осъщесвява от частен бизнес. Работят малки и средни предприятия, керамична фабрика, месопреработвателен цех и една уникална фирма, която произвежда изкуствени стени за скално катерене. На близо 2000 дка. се отглеждат ягоди, които се замразяват и изнасят в Австрия и скандинавските страни. Освен това и малини, къпи-ни, шипки, див чесън.

Общинското ръководство на града успява да спечели конкурси за евро-

Продукти: 1 1/2 ч.ч.ориз, 1/2 ч.ч олио, 2-3 глави лук, 1 морков, 1 шепа джанки, магданоз, черен пипер и сол на вкус.

Приготвяне: Нарязаният на ситно лук се запържва в мазнината с малко вода. Добавя се нарязания на ситно морков. Изсипва се ори-зът, добавят се 2 ч.ч. топла вода. Прибавят се джанките, ситно нарязаният магданоз и черен пипер. Залива се с още 2 ч.ч. топла вода, посо-лява се на вкус и се изсипва в тавичка. Пече се в умерена фурна.

Верка Пейчева, с. Кърпачево, общ. Летница

Продукти: 1 пакет царевичен грис (на 1 ч.ч. брашно – 2 ч.ч. вода плюс малко мляко), си-рене, извара, мазнина

Приготвяне: Сместа се бърка непрекъс-нато докато се получи гъста каша. Прибавя се мазнината и се сваля от огъня. Сирене и изва-ра се добавят на вкус. Поднася се топъл с ай-рян или зелева чорба.

Дафинка Неделчева, 70 г, с. Крушуна, общ. Летница

Ориз с джанки, гр. Летница

>>

Page 11: Broshura Lovech.pdf

Куркудената чорба се приготвя за Коледа в целия регион.

Чорбата задължително се поднася гореща.

Продукти: шарено свинско месо, 1 стрък праз, 1 морков, мазнина, ориз, чубрица, зелева чорба

Приготвяне: Нарязаното на ситно месо се запържва и се подправя с чубрица. Месото се изважда от съда и в същата мазнина се за-пържват ситно нарязани праз и морков. Връща се месото, добавя се вода, ориз и студена зе-лева чорба. Чорбата се сервира топла с лют едър червен пипер и с препечени и надробени сухи червени чушки.

Радка Петрова, 67 г, с. Кърпачево, общ. Летница

Продукти: 4 яйца, 1 ч.ч. захар, 1 ч.ч. кисело мляко, 1/2 ч.ч. олио, 2 ч.ч. настъргани ябълки, 1 ч.ч. счукани орехи, 1 ч.л. сода, 2 ч.ч. брашно, пуд-ра захар за поръсване

Приготвяне: Разбиват се яйцата със за-харта, добавя се киселото мляко със содата, олиото, ябълките и орехите. Накрая се приба-вя брашното и хубаво се обърква. Тестото се изсипва в подмазана с олио и набрашена тава и се пече на 200°С за около 10 мин. Поръсва се с пудра захар.

Ценка Стаева, 69 г., с. Крушуна, общ. Летница

Продукти: печени пиперки, брашно, олио, магданоз, лук, сирене, яйца

Приготвяне: Задушаваме лука, добавяме брашното с нарязаните пиперки. Поднасяме ястието с натрошено сирене, нарязани твър-до сварени яйца и магданоз.

Дочко Симеонов, гр. Летница, общ. Летница

Куркудена чорба, с. Кърпачево

Куркудена чорба

Page 12: Broshura Lovech.pdf

Продукти: пиперки за пълнене, зеле, праз лук, морков, домати от консерва, магданоз, ориз, черен пипер

Приготвяне: Зелето се нарязва на ситно, сварява се и се запича. Сухите чушки се на-кисват във вода и се почистват от семето. Нарязват се на ситно праз лук и морков и се запържват в мазнина. Добавят се няколко лъ-жици домати от консерва, ориз, черен пипер и сол на вкус. Пиперките се пълнят, топват се в брашно и се варят в гърне. След това се из-важдат, нареждат се в тава върху зелето и се запичат.

Радка Петрова, с. Кърпачево, общ. Летница

Продукти: сухи чушки, чесън на глави и ар-паджик, сол, оцет, олио

Приготвяне: Сухите чушки, обеления арпа-джик и главите чесън се варят докато омекнат. Изцежда се водата и се слагат в чиния. Посоля-ват се на вкус и се подправят с олио и оцет.

Ценка Стаева, с. Крушуна, общ. Летница

Куршунска салата, с. Крушуна, общ. Летница

Раки, с. Кърпачево, общ. Летница

Page 13: Broshura Lovech.pdf

Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Разположен е на границата между Дунавската равнина и Предбалкана, на двата бряга на р. Осъм. Най-ранното тракийско селище се наричало Мелта. През пери-ода на Римската империя тук имало военна станция и крепост - Президи-ум, а по време на Втората българска държава Ловеч бил важен търговски център и седалище на българските царе. Ловешката крепост е една от последните завладени от турските нашественици – 1446 г. Дълго време градът се е ползвал с редица привилегии в османската държава. Процъф-тявали занаятите - кожарство, абаджийство, златарство, тъкачество, грънчарство. Ловешките търговци пътували из цяла Европа. Наричали гра-да Алтън Ловеч заради богатството на жителите му. През 1874 г. Ловеч е опожарен и от близо 20000, населението му намалява на 4000.

През 1869-1872 г. Левски нееднократно посещава Ловеч и основава Таен

Площ: 946 km2

Населени места: с. Абланица, с. Александрово, с. Баховица, с. Брестово, с. Българене, с. Чавдарци, с. Деветаки, с. Дойренци, с. Дренов, с. Дъбрава, с. Горан, с. Горно Павликене, с. Гостиня, с. Хлевене, с. Изворче, с. Казачево, с. Къкрина, с. Лешница, с. Лисец, град Ловеч, с. Малиново, с. Прелом, с. Пресяка, с. Радю-вене, с. Скобелево, с. Слатина, с. Славяни, с. Сливек, с. Смочан, с. Соколово, с. Стефаново, с. Тепава, с. Умаревци, с. Владиня, с. Йоглав

с. Йоглав, обл. Ловеч>>

Page 14: Broshura Lovech.pdf

революционен комитет, който бил наречен Привременно правителство. Тук Апостола намира най-верните си съратници, но и тук е предаден и за-ловен в Къкринското ханче. Града на два пъти е освобождаван от руските войски. През м. август 1879 г. Ловеч наброява 930 къщи с около 4000 души население. До началото на XX в. той е окръжен център, от 1901 г. околий-ски, окръжен град от 1959 г., а от 1987 г. е областен.

Днес Ловеч е развит промишлен град, в който работят фабрика за кожи и кожени изделия, предприятие за електроинструменти, мебелен за-вод, завод за велосипеди и кари, където в минали години се сглобяваха коли и селскостопански самолети. В околностите на града се отглеждат тра-диционни селско стопански култури и се развива животновъдството.

Много са природните, културни и исторически забележителности в Ло-веч. Но най-известен е градът с покрития мост над река Осъм. За него пише още Ами Буе през 1838 г.Тогава той бил дъсчен и “много грозен” според Феликс Каниц. През 1872-74 г. майстор Колю Фичето построил нов мост с каменни основи и дъсчено покритие. Дълъг бил 84 м. и широк 10 м. Вътре се разполагали дюкяни и занаятчийски работилници. Този мост изгаря през 1925 г. Възстановен е през 1927-31 г. а по-късно е оформен във вида, даден му от Колю Фичето. В близост до моста се намира старият квартал на Ловеч – Вароша, превърнат в архитектурен резерват. Забележителни са и

двете църкви в града - “Успение Богородично” и “Св.Троица”.Извън града са останките на Ловешката крепост – Хисар, построена

IX-X в. Запазени са основите на жилищни и обществени сгради, на седем църкви. В източните покрайнини на Ловеч се намира паркът “Стареш”, а на 20 км. югоизточно от града е архитектурният резерват с. Старо Стефа-ново със запазени старинни къщи от втората половина на XIX в. На севе-роизток е Деветашката пещера.

Феликс Каниц нарича Ловеч “гостоприемчив” град. И до днес е такъв. Жителите му пазят традициите си и на празници посрещат гостите със стари, характерни за областта гозби - “пълнати чушки”, постни сарми, по-стни вити баници, качамак, юфка с орехи, бял мъж. Не са забравили “селяш-ката чорба” от прясно зеле, моркови, киселец, люта чушка и свински пръжки или “куркудената чорба”, приготвена от свинско месо, зелева чорба, ориз и подправки, застроена с яйце и кисело мляко. На Никулден се приготвя “рибник”- печен шаран върху задушени зеленчуци и лук, а за Коледа – пуйка, пълнена с булгур и късчета свинско месо. n

Продукти: боб, ориз, лук, червен пипер, джо-джен, чубрица, черен пипер, сол.

Приготвяне: Бобът се сварява. Изцежда се и се добавя към запържения лук. Смесва се с от-делно запържения до розово ориз. Добавят се на вкус: сол, червен пипер, джоджен, чубрица и черен пипер. Залива се с бобената чорба (съотношение 1 към 3) и се вари за кратко.

Мария Тодорова Иванова, 63 г, село Радювене, обл. Ловеч.

Продукти: сухи чушки, кромид лук, чесън, вода, сол, оцет

Приготвяне: Налива се водата, поставят се чушките, лука и чесъна на глави. Посолява се и се вари до омекване. Като изстине се добавя оцет на вкус.

Калинка Горанова, с. Дойренци, обл. Ловеч

Радювенски боб, с. Радювене, обл. Ловеч

>>

Page 15: Broshura Lovech.pdf

МлякоПрясното мляко (пресняк) пият предимно децата или го добавят в

каши. Повече се яде кисело мляко (квасьено, огуртъ). В някои села ползват специална билка, мльечек, която берат на Гер-

гьовден измиват и намачкват. Получения сок прибавят към прясното мля-ко и след като се сгъсти имат нов квас чак до другата година. В началото на миналия век “огуртъ се кваси с грош чисто сребро”. Маслото се правело у дома в мътилкъ – дървен конусовиден съд, в който се сипва прясно, кисе-ло или самосгъстило се прясно мляко прокиш и се бие с дървена, чурилка. След около час на повърхността изплуват топчета масло, което се омес-ва с вода, понякога посолена, за да трае по-дълго. Останалата течност – мътеница, е много вкусна и я пият вместо вода.

Сиренето е от козе, овче, краве мляко или смес. В млякото се слага сирище - “ятки от яре или агне сукалче”. Прясното сирене се изцежда от водата в платнена торба (цедилка) или в дървени надупчени тави . Прясно-то сирене също е много вкусно, но не е трайно. За да се получи обикновено сирене, прясното се нарязва, посолява, нарежда се в дървени качета да зрее около 3 месеца.

Продукти: 2 гл. червен лук, 200 мл олио, 2-3 сухи или пресни чушки, 1 домат или 100 г дома-тено пюре, 2-3 с.л. брашно, 1 с.л. червен пипер, 200 мл вода, сол и чубрица на вкус

Приготвяне: Нарязаните на ситно чушки се запържват в олиото, прибавя се нарязания домат, червен пипер и брашно. Разбърквайки, постепенно се налива вода, за да се получи уме-рено гъст сос. Ври 10-15 мин и накрая се добавя сол и чубрица на вкус. Поднася се топла.

Продукти: 500 мл зелева чорба, 1 глава чер-вен лук, 2 бр. сухи червени чушки

Приготвяне: Червеният лук се нарязва на ситно. Сухите чушки се “пърпат” (пукат), след което се нарязват на ситно. Всичко се слага в зелевата чорба и се разбърква.

Еленка Цвяткова Щерева, с. Йоглав, обл. Ловеч

Народен речникСованка, с. Йоглав, обл. Ловеч

Армеева чорба, с. Йоглав, обл. Ловеч

>>

Page 16: Broshura Lovech.pdf

Течността, която е останала след избиването на маслото и след из-цеждането на сиренето се пресичат и правят извара (ишумик).

Някога овчарите в Тетевенския и Троянския Балкан си приготвяли храни, които днес се смятат за деликатес, защото изискват голямо количество пълномаслено мляко. Катък се прави като на бавен огън, овче мляко се бърка непрекъснато, докато се сгъсти. От прясно сирене и брашно се при-готвя бел мъш, а от сварено самосгъстило се прясно мляко - кротмач. Така наречения уфчьерски огърть се прави от мляко, варено до сгъстя-ване.

В Ловешка област млякото и продуктите от него са ежедневна храна, но и част от обредите на много празници. Задължително е присъствието им на Бъдни вечер, Сирни заговезни, Гергьовден, Илинден, Петров- и Ара-хангеловден. На Бъдни вечер в Троянско жените приготвят мльеченцъ – старинно ястие от сварен булгур с мляко. На Илинден раздават на роднини и съседи прясно сирене за здраве, а на Арахангелов ден в памет на почина-лите си близки. На Петровден, Илинден и Петковден се яде задължително кисело мляко, а обредната храна е бял мъж. Типичен за равнините ловешки села е празникът на св. Силвестър на 2.01, когато се извършва обредното почистване на оборите. Това правят ергените в домовете на момите. Стопаните задължително ги гощават с прясно избита извара от бивол-ско мляко. Вечерта на Сирни заговезни в Тетевенско приготвят сиренява чорбъ. n

Продукти: 1 л прясно мляко, 1 кг меко, нео-солено сирене, 200 г брашно, 200 г захар

Приготвяне: Натрошеното сирене се сла-га в тиган на умерен огън и се бърка с дървена лъжица докато се разтопи напълно. На тънка струйка към разтопеното сирене се приба-вят захарта и брашното. Бъркането се спира, докато кашата се “отвърти” (се отдели) от тигана. Изсипва се в чиния и се оформя на “кал-пак”. Поднася се охладено като десерт.

Стоянка Василева Хитова, с. Йоглав, обл. Ловеч

Бял мъж, с. Йоглав, обл. Ловеч

Тиквеник, с. Йоглав, обл. Ловеч

>>

Page 17: Broshura Lovech.pdf

Троян е разположен върху естествени тераси до река Бели Осъм. Той възниква като попътно селище на римския военен път Виа Траяна, откъде-то е и името му. То се появява за първи път на една карта, изработена от френския картограф Никола Сансон през 1660 г. Неофит Бозвели в своето “Кратко землеописание” пише: “Троян – това велико село под планината, без турци, на добро място разположено.” Селището става град през 1868 г. с покровителка Св. Петка. Още тогава Троян е цветущ занаятчийски цен-тър, в който се развива ковачество, железарство, килимарство, дърводел-ство, обущарство; има множество шивашки и грънчарски работилници. До днес Троян е най-известен с оригиналните керамични съдове, които се из-работват тук. Няколко потомствени майстори-грънчари пазят жива тра-дицията на занаята. Освен малките работилници, в които се изработват сувенири, в града работи и керамична фабрика. Известни и предпочитани са в цялата страна мебелите на завода в Троян. Има още и дървопрерабо-твателно предприятие, месокомбинат, химико-технологичен завод.

Троян предлага уникално съчетание на красива природа, приятен планин-ски климат и запазени исторически и архитектурни паметници, запазени традиции. Още през първото десетилетие на миналия век се полагат ос-

Площ: 892 km2

Населени места: с. Баба Стана, с. Балабанско, с. Балка-нец, с. Бели Осъм, с. Белиш, с. Борима, с. Черни Осъм, с. Чи-флик, с. Дебнево, с. Добродан, с. Долна Маргатина, с. Дрянска, с. Дълбок дол, с. Габърска, с. Голяма Желязна, с. Горно трапе, с. Гумощник, с. Иваншница, с. Жеравица, с. Жидов дол, с. Кал-чевска, с. Калейца, с. Лакарево, с. Лешко пресои, с. Ломец, с. Миленча, с. Орешак, с. Патрешко, с. Радоевското, с. Райков-ска, с. Селце, с. Шипково, с. Старо село, с. Стойновското, с. Стругът, с. Терзийско, гр. Троян, с. Врабево

>>

Page 18: Broshura Lovech.pdf

новите на организирано туристическо движение. Оформят се маркирани туристически пътеки до връх Амбарица, Бели Осъм, Козята стена. Първи-те чуждестраннни туристи - германци идват тук през 1921 г. В днешно време са създадени условия за ски-туризъм (ски писта “Беклемето”), високо-планински туризъм, балнеолечение (Шипченски минерални бани).

Най-много е посещаван Троян заради манастира ,,Успение Богородич-но” – третият по големина в България след Рилския и Бачковския. Според манастирската летопис той е основан през 1660 г. Тук се заселили двама български монаси и при тях отседнал атонски монах, който пътувал за Влахия и носел иконата на Св. Богородица Троеручица. На няколко пъти той се опитвал да продължи пътя си, но иконата се връщала сама. Тя и до днес се пази в Троянския манастир и е главна храмова икона. В днешния си вид манастирът е построен в началото на XIX в. Изографисан е от Захари Зо-граф и неговия брат. Манастирът е разположен до с. Орешака, което днес почти се е сляло с град Троян. В селото е открита Постоянна изложба на художествените занаяти.

Много са интересните традиционни празници на града. Освен пролет-ните и есенни празници на културата, арт пленерите, професионалните и на занаятите, троянци честват всяка година Ден на планината, билките и туризма (21.06). На 15.08 деня на Богородица, когато от Манастира до града се прави литийно шествие и всеки може да докосне чудотворната икона.На Петковден е празникът на град Троян. Но най-чакан и най-весел е “Денят на сливата и сливовата ракия”, който се празнува през септември-октомври. Освен различни видове ракии се дегустират мезета към тях. Предпочитана е сланината, печена на жар, защото тя “попива” ракията и не позволява на човек да се напие, но може и суджук на скара, поднесен с на-кълцан лук. “По-тънки” мезета са бобената чорба, подправена с дива мента и джанки, лучник с орехи, постни сарми със слънчогледови семки. n

Продукти: 600 г свинка кайма, 1 ч.ч ориз, 1 глава лук, 100 мл олио, 1 малка глава кисело зеле, 1 ч.л. червен пипер, черен пипер, сол на вкус

Приготвяне: В каймата се слага нарязания на ситно лук, ориз и подправки, добавя се олиото, соли се на вкус и се слага да къкри на тих огън. Зелето се разделя на листа. Във всяко листо се слага от плънката и се завива по дължина. Сърми-те се нареждат в тенджера, като отдолу се сла-га нарязано зеле или листа. Налейте вода да ги покрие и след като заври, оставете сърмите да къкрят на огъня около час.

Пенка Рупова, 80 г., с. Добродан, общ. Троян

Врабци, с. Добродан, общ. Троян

>>

Page 19: Broshura Lovech.pdf

РакияКогато се каже сливова ракия определението винаги е троянска. Славата

ъ, че е мека и пивка е отдавнашна. За първи път през 1894 г. Цар Фердинанд изпраща на обща изложба в гр. Антверпен (Франция) бутилка троянска сливо-ва ракия и тя печели диплом и бронзов медал. Доброто си качество ракията дължи на сочните плодове, които се отглеждат в този край. Не случайно троянци имат поговорка - “От хубава мома - хубава булка. От хубава слива - хубава ракия”. Тя се пие по всяко време на деня, през всички сезони – зиме греяна с мед, през лятото силно изстудена. В миналото е имало и специални съдове за греене на ракия, които днес могат да се видят само в Музея на народните занаяти в града. Тук са изложени и глинени съдове за пиене на ракията, дело на прочутите троянски майстори грънчари – бърдуци, офор-мени като малки стомни с богата пластична украса и бардуци – кръгли като кравай съдове с “цифка” (отвор за пиене) отгоре, които служели за чаши. Тези керамични съдове най-добре запазват вкусовите качества на ракията.

Всяка последна събота на месец септември в Троян се провежда Праз-ник на сливата и сливовата ракия. Тържествата започват още от петък с шествие и концерти. Избира се красавица на годината, която е талисман

Народен речник

Продукти: около 200 г шарен пресен боб с шушулките се начупва на две на три и се ос-тавя да изсъхне, около 200 г домашен кокал от гръбнака на прасето, стоял в саламура, 1 глава кромид лук, 1 суха червена чушка, 2-3 скилидки чесън, суха чубрица. саламура за кокалите:

Прави се, когато се заколи прасето. В съд с вода се слага сурово яйце. Прибавя се сол, докато яйцето не изплува на повърхността. Яйцето се вади и се поставят кокалите.

Приготвяне: Кокалът се измива добре с вода. Поставя се да заври. Во-дата се опитва и ако е много солена се изхвърля и се добавя нова (по вкус). Бобът, заедно с шушулките се залива с гореща вода и така се оставя 30 минути. Изцежда се и се добавя към врящия кокал. Прибавя се също и на-рязания кромид и начупената суха червена чушка. Ври на тих огън, докато месото започне да се лющи (да пада от кокала). Малко преди да се свали от огъня се добавя чесъна (може цял, може и нарязан) и сухата чубрица. Бобът се сервира, като във всяка порция се слага по малко от месото. По желание се прибавя пресен магданоз.

Пенка Банкова, 60 години, с. Бели осъм, общ. Троян

Жалвункин боб, с. Бели Осъм, общ Троян

Домашна пастърма, с. Гумощник, общ. Троян

>>

Page 20: Broshura Lovech.pdf

на празника. Кулминацията е на следващия ден в с. Орешака, (на 6 км. от града), където се провежда дегустация и присъжда награда на най-доброто питие. Предлагат се 15-, 17-, 20- дори 40 годишни ракии. Извън класацията, но призната за най-оригинална е ракията, която монасите произвеждат в близ-кия Троянски манастир “Успение Богородично”. Правят я по тайна рецепта, наложена с билки – какви точно и в каква пропорция знае само най-възраст-ният монах. Как се произвежда ракията и всичко, свързано с нея може да се види в постоянната изложба в Орешака. Там освен оригинални питиета се продават и различни сладка от цели и белени сливи, мармалади, пестил, суше-ни сливи.Човек може да си купи и малък казан за ракия с капацитет половин литър и да си направи напитката в къщи. Рецептата е проста – 2 буркана компот и 1 сладко. Около изложбата, а и в селото, и Троян има множество заведения, в които към ракията се предлагат оригинални мезета, от които според местните жители най-добрите са сланина, печена на жар и катък с печени чушки и чесън.

Между Троян и Тетевен съществува вековен спор, чия сливова ракия е по-добра. Тетевенци твърдят, че с троянската ракия човек може само да си изплакне чашата, за да си налее истинска сливова ракия – тетевенска. Еди-нодушие има по отношение на това кое е най-доброто мезе за сливовата – тетевенската саламура (рибена чорба от няколко вида речна риба и раци, печени на жар). Тя се яде топла на обяд, студена вечер и ледена на сутринта след тежка вечер. n

Продукти: 1 кг зелен боб, 1 ч.ч. олио, 1 с.л. брашно, червен пипер, морков, чушка, домат, сол, магданоз, лук, клонче прясна чубрица

Приготвяне: Задушава се лукът в мазнина-та с малко вода, слага се брашното и червен пи-пер. Долива се 1 ч.ч. вода. Изчистеният фасул се слага в съда и върху него се слагат морковите, чушката и домата. Захлупва се с капак и се вари на тих огън докато се изпари водата и остане само “на мазнина”. Накрая преди сваляне от огъ-ня се поръсва с магданоз и клонче чубрица.

Маринка Стоянова Делийска, гр. Априлци, обл. ЛовечЗелен боб, с. Гумощник, общ. Троян

Парена сланина, с. Гумощник, общ. Троян>>

Page 21: Broshura Lovech.pdf

Априлци е най-младият град в Ловешка област, създаден в чест на сто-годишнината от Априлското въстание и от обединението на 4 села – Ново село, Видима, Обрадец и Зла река. Този край е бил населен още по времето на траките. Доказателство за това са 40-те гробищни могили, разполо-жени във Видимската котловина и намерените артефакти, датирани от III-IV в. пр.Хр. По-късно възниква селище край римския път, който свързвал Никополис ад Иструм (Никопол) с Филипополис (Пловдив) и Адрианополис. Предполага се, че първите заселници на съвременните селища са бежанци от Търново и Севлиевско. Най-старото селище се наричало Тахтаджикьой (Дъскарско село), защото покрай реките, които минават от тук имало много дъскорезници. Това село било нападнато и разграбено от разбойни-ци, а жителите му избягали в планината. Когато се върнали и го изградили наново, го нарекли Ново село.

По време на Възраждането в Ново село (Еникьой) и околните села се развивали занаяти, свързани с основния поминък на населението-животно-въдство и дърводобив. През 1872 г. Левски основава таен революционен комитет. Той често отсядъл в близкия девичи манастир “Св.Троица”.

Сега град Априлци е модерен планински курорт, един от най-перспек-тивните за развитие на традиционен и алтернативен туризъм. Заобико-лен е от резервата “Северен Джендем”, връх Ботев и връх Марагидик. Окол-ностите на град Априлци са прекрасно място за лов, риболов, алпинизъм, езда (има конна база), планинско колоездене. За туристите има изградени 5 екопътеки, които запознават с местната флора и фауна. Най-интерес-ната от тях е Въжената градина край с. Острец. Това е въжена пътека, която минава през клоните на дърветата.

Няколко са интересните традиционни празници, които ежегодно съби-рат гости в Априлци. Това е Тодоровден, когато в местността Маринска се прави кушия. На 22.03 – деня на овощаря, се зарязва сливово дърво. През октомври се провежда фолклорен фестивал за автентичен фолклор “Искри от миналото”, в който участват и групи от чужбина. На тези празници могат да се опитат традиционни за селището ястия – сарми със сланина, пастърма с боб, пита по овчарски, баница с орехи, сиренена каша. n

Площ: 238 km2

Населени места: гр. Априлцис. Черневото с. Джокари с. Драшкова поляна с. Мачковци с. Скандалото с. Велчево

Пишмер, с. Драшкова поляна, общ. Априлци

Page 22: Broshura Lovech.pdf

Характерна за кухнята на Ловешкия край е употребата на зеленчуци като цвекло, алабаш, гулии, репи, земна ябълка, които се използват за супи и яхнии. От земна ябълка се приготвя шангал, сварена самостоятелно или с булгур, фасул, овче месо и подправки. От ряпа, алабаш или гулия правят постни манджи, а от цвекло и булгур правят чукундурена чорбъ. През пролетта и лятото храната се разнообразява с диворастящи треви, ко-ито жените събират в планината. Копривата готвят с ориз - на опарки или джуркана – намачкана с дървен уред джуруляк. Добавят й орехи и масло.

От лапад, киселец, лобода, щир се варят чорби, които подкиселяват с джанки и овкусяват с левурда (див чесън). Когато смесват тревите се нарича буренашка чорбъ. Понякога приготвят и гъсто ядене с брашно и ориз.

За разлика от други райони на България, където консумацията на гъби е по-ограничена, в Ловешко те са храна, която често се поднася. След дъжд жените излизат в планината за да берат гъби. Ядат ги пресни или сушени, на чорба или каша.

Продукти: 2 яйца, 2-3 с.л. олио, 1/2 л вода, 1/2 кубче мая, 1 ч.л. сол (с връх), 1 к.л. захар, брашно колкото поеме; продукти за плънка-та: 1 кг лук, 200 г натрошени орехи, 2 картофа на кубчета, копър, сол

Приготвяне: Омесва се меко тесто и се дели на шест питки. Разточват се кори. Заду-шава се лука, нарязан на шайби. Добавят се сва-рените картофи, нарязани на малки кубчета, орехите и обилно копър, соли се на вкус. Всяка кора се поръсва с мазнина, слага се от плънка-та и се навива на руло. Готовите рула се под-реждат в подмазана с масло тава. Лучникът се пече в умерена фурна.

Пенка Данчева, гр. Априлци, общ. Априлци

Народен речникСланина, с. Драшкова поляна, общ. Априлци

Млин, с. Скандало, общ. Априлци

>>

Page 23: Broshura Lovech.pdf

Лещата и бобът “макар и проста гозбъ, са бая главна ранъ” в Ловешкия регион. Освен тях се използват грах и бакла. Лещата приготвят за су-трешна закуска на чорба или по-често на каша. Фасул се готви за обед или вечеря, понякога “карашък боп и зели”. Зелето е храна, която навлиза отно-сително късно ( след 1912 г.) в този край, но бързо се разпространява и ста-ва много популярно. В планинските райони, където зелето не вирее го купу-ват от пазарите в Ловеч или от пътуващи търговци. Прясно се консумира рядко в миналото. Предпочитат го кисело или на туршия. През есента във всяка къща се слагат стотина килограма зеле. Прави се по технология, по-зната в цялата страна – кочана се срязва на кръст и там се наръсва обил-но със сол, главите се нареждат в големи дървени каци и заливат с вода. За да е по-вкусно, в кацата се слага царевичен кочан, червено цвекло (за цвят), хрян, за да остане хрупкаво. През лятото правят претрия – нарязано на ивици зеле, претрито със сол. То само пуска саламура, готово е за броени дни и е много вкусно за ядене сурово, подправено с люта чушка. Киселото зеле в Ловешко наричат расол. Освен като постна манджа или печено с месо, зелето готвят и на сарми. Тук ги наричат фтички или гушки. Са-рмите са с кълцано свинско месо и ориз или булгур. Освен със зелеви листа,

Продукти: 3 ч.ч. царевично брашно, 1ч.ч. типово или бяло брашно, 1 ч.л. сода, щипка сол, 1/2 ч.ч. олио

Приготвяне: Замесва се тестото и се из-сипва в тава, намазана с олио. Пече се отнача-ло в силно загрята фурна, като постепенно се намалява силата на огъня. Поднася се с айрян или натрошено сирене.

Велика Стефанова Драганова, с. Скандалото, общ. Априлци

Продукти: горски гъби (манатарки, печурки, челядинки и др.), лук, 1 к.ч. ориз, домат, суха чушка, мерудия (магданоз), сол на вкус, сушени дренки

Приготвяне: Гъбите се почистват и изми-ват, нарязват се и се сваряват. Добавя се на-рязан на ситно лук, натрошена суха чушка, ориз, мерудия и сол на вкус. Чорбата се подкиселява със сушени дренки. Може да се застрои с яйце и кисело мляко по желание.

Просеник, с. Скандалото, общ. Априлци

Гъбена чорба с дренки, ресторант „Скандалото”

>>

>>

Page 24: Broshura Lovech.pdf

сарми свиват и с лапад, и с лозови листа, а някъде и с листа от липа. В повечето села сармите са със сварен гъст боб и парчета чушки.

Най-популярните днес зеленчуци – картофи, домати и чушки навлизат в ловешката кухня късно (след Първата световна война), но бързо измест-ват традиционните стари култури – гулии, алабаш, репи, цвекло. Карто-фите (барабой, патати, компир, влашки боп) ядат варени или печени. От тях приготвят супи или ястия с месо или сланина, правят яхнии или гювеч, смесени с други зеленчуци. В някои села правели чорба от младите картофени листа.

Чушките, наричани пипер, се отглеждат в равнинните села около Ловеч, а хората от Тетевенско и Троянско ги купуват от пазара. Употребяват ги пресни или сушени, печени или пържени; пълнят ги с боб, булгур, ориз и месо. Приготвят с тях пити и лютикъ – печени чушки, опържени със зелени домати и сланина. Чак към 1940г. от червените чушки започват да правят червен пипер.

Доматите, които тук наричали патладжани, дълго време консумирали зелени, защото смятали,че като почервенеят стават отровни. Най-често зелените домати пекат на жар или сушат и ги слагат в лютиката. По-къс-но започват да ги готвят и ядат сурови, когато узреят. n

Навит лучник, гр. Априлци

Сърми, с. Велчево, общ. Априлци

>>

Page 25: Broshura Lovech.pdf

Тетевен се намира на 72 км. югоизточно от Ловеч, сгушен в полите на Стара планина. Всички знаци, оцелели през годините свидетелстват,че това място е населявано от векове. Възниква през втората половина на XIV в. Името Тетявен за първи път се споменава в турски регистър от 1421 г. През XVI и XVII в Тетевен процъфтява. Той е важен занаятчийски и търговски център. 27 занаяти се развиват в града – терзийство, боя-джийство, кожарство, златарство, килимарство. Тетевенските търговци пътували до Виена на запад, а на изток достигали до Азия. В града живеели 60 хаджии. Заради многото златните накити на жените турците го нари-чали Алтън Тетевен. Градът бързо се разраствал и към 1800 г. наброявал 3000 къщи и 15000 души. Къщите били толкова наблизо, че по покривите им можело да се мине от единия до другия край на града. През 1801 г. града бил нападнат, ограбен и опожарен, а по-голяма част от населението избита. От красивите стари тетевенски къщи оцелели само 4, които днес са рес-таврирани и запазени като архитектурни паметници. Запазен е и паракли-сът ,, Успение Богородично” със стенописи от XIV в., който сега е в двора

Площ: 697 km2

Населени места: с. Асен, с. Бабинци, с. Брезово, с. Български извор, с. Черни Вит, с. Дълга ливада, с. Дивчовото, с. Галата, с. Глогово, с. Гложене, с. Голям извор, с. Голямо осое, с. Горното село, с. Горуньово, с. Градежница, с. Кривина, с. Кръкожабене, с. Лозето, с. Малка Желязна, с. Ореша, с. Равна, с. Рибарица, гр. Тетевен, с. Топилища, с. Васильово, с. Зоренишки дол

Мора, с. Черни Вит, общ. Тетевен

>>

Page 26: Broshura Lovech.pdf

на градската църква “Всех святих”. В близост до града е манастирът ,,Св.Илия” от XIII-XIV в.

След Освобождението основен поминък на тетевенци продължават да са занаятите. През 1909 г. в града се открива дърводелско училище. И до днес най-многобройни са дървообработващите предприятия, работилни-ците за пирографирани дървени изделия и за художествена керамика. Има и четкарска фабрика, електропромишлено и памуко-текстилно предприя-тие. Селскостопанската продукция е от картофи, сливи и малини.

Тетевен очарова с красивата си природа, спокойствието, неповтори-мата си атмосфера и възможностите за отдих и туризъм. Изградени са няколко екопътеки, които отвеждат до красиви местности извън града – водопада Козница и местността Костина. На 12 км. от града по проте-жение на реката е най-дългото курортно селище в България – Рибарица. В близост е и село Гложене, край което е Гложенският манастир “Св. Вмчк.

Георги Победоносец”, основан по времето на Второто българско царство от руския княз Григорий Глож, на който цар Иван-Асен II разрешил да се засе-ли по тези места. В манастира се пази чудотворната икона на Св. Георги с богат сребърен обков, която според легендата е донесена от княз Глож от Киевско-Печорската лавра.

Тетевен се слави като град на дълголетниците. Жителите му обясня-ват това с чистия въздух, овчето мляко и най-хубавата според тях сли-вова ракия, която неизменно присъства на трапезата през цялата годи-на. Като че ли повечето тетевенски гозби са измислени, за да стават за мезе на ракията. Освен прочутата тетевенска мора, в Гложене варят пъстра чорба от сланина. Пълнени пиперки с орехи, свинско с овче сирене са други местни специалитети. Като балкански град в кухнята на Тетевен много често се срещат всякакви горски треви – джуркана коприва, салата от див чесън, баница с киселец. n

Народен речникДобрата храна предполага и добра напитка. Ловешкият край не прави

изключение от общобългарската традиция на вечеря или по празници да се пийва хубаво вино. Макар и да не е типичен винарски район, хората от този край си приготвяли по 200-300 литра вино на година. Отглеждали българ-ски сортове грозде – гъмза, памид, димят и грозде, което наричали стара пръчка. От джибрите правели ракия. В планинските селища, където лозя не виреят се пие главно ракия. В миналото било обичайно и мъже, и жени сутрин на закуска да сръбват по чашка ракия. Правели я от всякакви плодо-ве, включително и горски, но Троян и Тетевен са прочути със сливовата си ракия.

Като безалкохолна напитка употребявали водата от сварения ошав. Правели също и крушеница, медовина, маджуновъ чорбъ (разреден ма-джун, петмез с вода). До към 1912г. в ловешките села пристигали търговци албанци, които предлагали боза в замяна на царевица. През 20-те години обаче в много села и градове в областта започнали да си я правят сами. Рационализирали производството, като първо сварявали гъста каша в про-порция 2 кг. брашно от просо и 8 л. вода; прецеждали през гъсто сито и

Дробеница, с. Дивчовото, общ. Тетевен

>>

>>

Page 27: Broshura Lovech.pdf

Продукти: свинско месо, бял дроб, кромид лук, чубрица, черен пипер, магданоз, черва

Приготвяне: Свинското месо се смила заедно с дроба, прибавя се нарязан лук и под-правките. Сместа се омесва хубаво и се пълни в червата.

Илиика Георгиева Николова, с. Дивчовото, обл. Ловеч

Продукти: около 1/2 кг прясна дребна реч-на риба, речни раци 4–5 бр., 4–5 сухи червени пиперки, 5-6 червени домати, магданоз, 1 глава целина, сол на вкус.

Приготвяне: Почистените и измити риби и раци се пекат на скара, след което заедно със ситно нарязаната целина се пускат във вряща вода. След като врят 10–15 минути, към тях се прибавят обелените и настъргани на ренде домати, препечените на скара червени пиперки, магданозът и солта.

Продукти: пъстърва, сол, лимонов сок, че-рен пипер, олио, орехова шума

Приготвяне: Почистената риба се осоля-ва леко и се оставя 1-2 часа да отлежи. Намазва се отвън и отвътре със смес от лимонов сок и черен пипер, след което се намазва обилно с олио. Пъстървите се увиват в орехова шума, нареждат се в подницата, покриват се с връщ-ник и се пекат 10-15 мин.

Петко Петков, с. Дивчовото, обл. Ловеч

Гложенска мора, с. Гложене, общ. Тетевен

Печена пъстърва в подница, увита в орехо-ва шума, с. Дивчовото, общ. Тетевен

Page 28: Broshura Lovech.pdf

Продукти: свинско месо (шарено), свински черен дроб, кромид лук, зелени чушки, пресни или от туршия, зелени домати от туршия, люти чушлета, сол, магданоз

Приготвяне: Свинското месо се нарязва на ситно и се изпържва в тиган. Прибавят се ситно нарязания лук, чушките, доматите наря-зани на парчета, дроба и солта. Накрая се до-бавят лютите чушлета и магданоза. Ястието се поднася топло.

Рада Драганова, 75 г., с. Български Извор, общ. Тетевен

Продукти: 1 кг. брашно, сода, сол, оцет и кисело мляко.

Приготвяне: Един килограм брашно се за-месва със сода, сол, малко оцет и кисело мляко. Оставя се малко да втаса и се поставя върху нагорещения гьоз на печката. След няколко мину-ти питката се обръща и от другата страна. С

помощта на дървен кръг с дълга дръжка, питка-та се взема от гьоза и се поставя да се пече във фурната. След като се изпече, питката се завива в кърпа (месал), „за да обиколи нивата”.

Цонка Петрова Цанева, 68 г., гр. Тетевен, обл. Ловеч

Продукти: 1 кг. риба (пъстърва, шаран), 1 кг лук, 200 г ориз, 2 моркова, 300 г домати, черен пипер, червен пипер, магданоз, девесил, босилек.

Приготвяне: Рибата се нарязва на парче-та и се изпържва. Задушават се зеленчуците и ориза, сипва се хладка вода. Отгоре се нарежда рибата и се пече около час в умeрeна фурна.

Цанка Събова Василева, с. Рибарица, общ. ТетевенПокрекло, с. Български извор, общ. Тетевен

Шаран със зеленчуци, с. Рибарица, общ. Тетевен

Page 29: Broshura Lovech.pdf

Народен речникналивали в съдове, където тя се сгъстявала допълнително.Така приготве-ната каша траела дълго. Преди консумация я разреждали и добавяли захар. Боза пиели всички, правели от нея и попара.

Десертът като самостоятелно блюдо не е познат в старата кухня от Ловешкия край. Сладкиши започват да се приготвят едва в началото на ми-налия век и то в градовете. Но подсладени каши, баници, питки и качамак се правели за празници и в ежедневието. Захар не се ползвала. Подслаждали всичко с мед или петмез (маджун).Той се приготвя от сок от чукундур (захарно цвекло) или диня, от сварени сини сливи, захарна тръстика. Във врящата смес се поставя нагорещено желязо, пресята дървесна пепел или глина за сгъстяване.

От чувен, който се вари във вода до разваряване се прави алвъ. Към получения прецеден сок се добавя гъст захарен сироп и се вари на слаб огън. Накрая се прибавя лимонтузу и орехи. Ако в началото на варене се прибави сусамов или слънчогледов тахан тогава халвата е таханъ алвъ. За децата правят захарни пръчки – захар и вода се варят на гъст сироп, който изливат върху глинена плоча. Като поизстине го усукват и нарязват на пръчки. По същия начин правят и сусанчета, но варят мед, сусам и вода. n

Продукти: 1 кг брашно, 2 яйца, 1/2 кофичка кисело мляко, 1 ч.л. сол, 1 ч.л. сода за хляб,1/2 кг царевично брашно за разточване, 1/2 кг. захар, 1 пакетче масло.

Приготвяне: Брашното се пресява и се прави кладенче, слага се сол, сода, мляко, яйцата и с малко вода се замесва тесто. Прави се на малки топки (колкото яйце) и се чака да се отпуснат. След това се поръсват с царевично брашно и се разточват. Всяка петора се разточва и се оставя да напръхне. Слага се на масата и се поръсва с предварително препечено царевично брашно с масло. В брашното се слага захарта, превива се и се реже на кубчета. Всяко кубче се нарежда в намазана с масло тава. Разтапя се масло и се залива всяко кубче. Баклавата се пече в предварително за-грята фурна. Един литър вода се слага да заври, слага се захар и 1 п. масло. След като изстине баклавата се залива със сироп и се захлупва с капак да се напие. Накрая се поръсва със захар.

Ана Галатска, 74 г, с. Галата, общ. Тетевен

Баклава, с. Галата, общ. Тетевен

>>

Page 30: Broshura Lovech.pdf

Град Луковит лежи на двата бряга на река Златна Панега. Най-ранните селища по тези места са тракийски от IV в. От тогава е съкровището, намерено през 1934 г. при залесителни работи. През римско време от тук минавал главен път и имало крепост, останките от които личат и до днес. През XVIII в. Луковит е най-голямото селище в Предбалкана, известно с 14-те си воденици и тепавици. Развити били много занаяти - абаджийст-во, шивачество, боядисване на шаяци и дрехи. След Освобождението ста-рите занаяти западат, за да отстъпят място на модерните промишлени производства, които все пак запазват старите традиции. Сега най-голе-мите фабрики в града са тези за производство на велпапе и амбалаж и електроуреди със собствена търговска марка.

Основният поминък на жителите на Луковит след Освобождението е животновъдството. През 1935 г. градът става седалище на Съюза на говедовъдните дружества в България, а Луковитският седмичен пазар е обявен за Национално тържище за породисти животни.

Заради красивите си околности и запазените старинни храмове, общи-ната полага усилия за развитие на туризма. В близост до града се намира Карлуковският манастир с църквата ,,Успение Богородично”. Интересни са

Площ: 454 km2

Населени места: с. Бежаново, с. Беленци, с. Дъбен, с. Дер-манци, с. Карлуково, гр. Луковит, с. Пещерна, с. Петревене, с. Румянцево, с. Тодоричене, с. Торос, с. Ъглен

Недялка Петкова Цакова, на 83 години от с. Торос

Домашна пита, с. Торос

>>

Page 31: Broshura Lovech.pdf

и двете скални църкви ,,Св.Марина” със стенописи от XIVв. и ,,Св. Григорий” с открити два пласта стенописи от XIV и XVII в.

Много красив е каньонът на река Златна Панега, местноста Котлен и едноименният циркус, каменопадът Дайм, неизследваната пещера Панеж-ка темна дупка, скалните образования в Карлуковското карстово плато Куклите.Най-известният скален феномен е “Струпанец”, изобразен на банк-нотите от 1934 г. “Провъртеника” пък е кръгла дупка в скалата, през която по време на лятното и зимно слънцестоене преминават, слънчевите лъчи. Смята се, че това е древна обсерватория. Цялото плато е любим терен за заснемане на исторически филми. Община Луковит печели проект по програма “Фар” за изграждане на геопарк, който ще привлече любителите на скалния и пещерен туризъм.

Ако посетителите на Луковит искат да опитат и типични за края го-зби, ето едно примерно обедно меню – пиперосано овче сирене, супа топ-чета. n

Продукти за тестото: 1 кг брашно, 1 яйце, 1 с.л. кисело мляко, 1 с.л. захар, 1 ч.л. сол, 1 с.л. олио, мая, колкото орех; продукти за плънката: 2 гл. червен лук, 1-2 гл. воден лук, 2 стръка праз, 2-3 чушки, 1 ч.л. сол, около 100 г плъжки, 150 г домати, малко олио

Приготвяне: Тестото се меси като за пита и се разточва на тънки кори. В намаза-на с масло тава се поставя една кора. Лукът се запържва, добавят се чушките, пръжките и сол на вкус. Прибавят се доматите, за да се за-пържат леко. Част от сместа се изсипва върху първата кора, слага се втората кора и отново се сипва от плънката. Последната кора се на-мазва с масло. Пече се в умерена фурна.

Милка Найденова, 67 г, гр. Луковит

Ястията са приготвени в кухнята на ресторант “Родина”, гр. Луковит, по стари местни рецепти, под ръковод-ството на Петя Йорданова, собственик.

Лучник, гр. Луковит

Просеник, гр. Луковит

>>

Page 32: Broshura Lovech.pdf

Площ: 204 km2

Населени места: с. Батулци, с. Брестница, с. Добревци, с. Драгоица, с. Дъбравата, с. Голяма Брестница, с. Малък извор, с. Мириовец, с. Мишкарете, с. Нановица, с. Орешене, с. Присоето, с. Слатина, гр. Ябланица, с. Златна Панега

Ябланица е град от 1968 г., център на община с 15 съставни села. Разпо-ложен е в Предбалкана мужду ридовете Ябланишки и Драгоица. Селището съществува от времето на Второто българско царство. Легендата раз-казва, че градът е наречен на красивата девойка Яблан, която с любовта си накарала местните хора и руските преселници, дошли тук с княз Григо-рий Глож да забравят враждата помежду си.

Най-известна е Ябланица със сладкарските си работилници за произ-водство на локум и сусамова халва, по рецепта, донесена от Прилеп от Иван Богоев. Малко се знае, че след Освобождението Ябланица била един от най-големите производители на пашкули. През 1938 г. била построена цигларска фабрика. И днес най-голямото предприятие в града е заводът за производство на цимент. Работят и предприятие за гранити и мрамори и варов и бетонов разтвор.

В общината работи само една селскостопанска кооперация. Сеят се пшеница, слънчоглед, фуражни култури, овошки. Заради трудности с изхран-ването намалява броят на оглежданите животни. Най-много са овцете, но се отглеждат и крави, свине, биволици и пчели. В село Брестовица има много атрактивна ферма – за щрауси, сърни и зайци.

Надеждите на общината за раздвижване на икономиката са свързани с построяването на модерния търговски комплекс “Кът” край магистрала “Хемус”.

Трудна е била съдбата на жителите на Ябланица. През 1689 г., по време на Чипровското въстание градът бил напълно опожарен, а хората се разбя-гали в планината. Завърнали се през втората половина на XVIII в. През 1827 г. чума преминала през града. Може би затова в околностите на Ябланица има множество оброци – свети места, на които всяка година се дава кур-бан на светията, закрилник. Най-големият оброк се прави на 2.08. в облас-тта Окапците. Задължително на оброк се прави “вариво” – чорба от овче месо. “Варивото” се поднася и на всички празници в този край. Освен него и кротмач с печени чушки, топла питка с топеница (шарена сол) или лю-тица (печени зелени домати, намачкани с кромид лук и люта чушка). Други типични за този край, но позабравени ястия са картофеният хляб, клин-чорба, къркиш. n

Буренашка чорба, с. Драгоица, общ. Ябланица

Page 33: Broshura Lovech.pdf

Продукти: 2 ч.ч. боб, 2 глави лук, 1 к.ч. дома-тено пюре, 1 к.ч. олио, чубрица, черен пипер, сол

Приготвяне: Бобът се накисва за една нощ. Залива се с топла вода и се вари до пълна готовност. Отцежда се. Лукът се нарязва на кръгчета. В глинен гювеч се изсипва половина-та боб, покрива се с лука и се посипва с чубрица, черен пипер и сол. Залива се с размитото с вода доматено пюре. Отгоре се изсипва останалия боб, посолява се, полива се с олиото и се пече.

Татяна Лазарова Йончева, с. Златна Панега, общ. Ябланица

Продукти: 1 глава лук, 2 сухи чушки, суш. дрен-ки, суш. джанки, 2-3 с.л. ориз, магданоз, девесил

Приготвяне: Във вряща вода се слага нарязания лук, чушките, дренките и сливите. Добавя се оризът и джанките. Подправя се с магданоз, девесил и сол на вкус

Йорданка Василева Йотова, с. Малък Извор, общ. Ябланица

Площ: 523 km2

Населени места: с. Драгана, с. Голец, с. Каленик, с. Кату-нец, с. Кирчево, с. Киркова махала, с. Лесидрен, с. Микре, с. Орля-не, с. Славщица, с. Сопот, гр. Угърчин, с. Василковска махала

Град Угърчин е разположен в северната част на Подбалкана, по поре-чието на река Каменица. За името на Угърчин има няколко легенди, но не и достоверни факти. Най-вероятно то идва от куманското име Угърчик, защото и топонимите наоколо свидетелстват, че местността е била населена от кумани.

Земеделската земя в землището на Угърчин никога не е била доста-тъчна и затова главният поминък на населението е животновъдството и дърводобивът. До 1944 г. Угърчин бил главният доставчик на дърва за Пле-вен, Ловеч и Червен бряг. Всяко семейство отглеждало овце, крави, волове. Средно заможно семейство притежавало 30-50 глави овце, а богато над 100. Заради близостта си с Ловеч занаятите в града се развивали само за задоволяване на местните нужди.

През 1933 г. в Угърчин се открива Държавен овощен разсадник и Прак-тическо земеделско училище. Засадени са няколко хиляди декари сливови

>>

Page 34: Broshura Lovech.pdf

градини. Изградени 250 модерни сушилни, в които се изработват 3 милиона килограма сушени сливи годишно. Прави се мармалад, пестил, пулпове.

Жителите на общината винаги са се отличавали със своето трудолю-бие, скромност и пестеливост. Това личи и в традиционната кухня на този край. Ежедневната храна се състояла от просеник, бобена чорба, гозби от различни горски треви. Любимо ястие е гювеч в тепсия (приготвя се от праз лук ориз, картофи и кисело зеле). Макар и производители на месо и млечни продукти, те предпочитали да ги продават, отколкото да ги кон-сумират. На празници или бачии (семейни събирания) угърчинци приготвяли баници и пити от пшеничено брашно с яйца и масло и задължително агне, печено на шиш. Във всички кулинарни справочници присъства рецепта за гергьовско агне, така както го приготвят в Угърчин – плънката е от ориз и стафиди, подправена с джоджен и копър. Агнето се завива с булото и се слага в тава върху преплетени клонки и вода. Пече се дълго в пещ, замазана с тесто. n

Прави се само от овче месо. Съдът, в кой-то се готви се нарича ператник, рания, това е голям казан като за курбан. Нарича се пе-ратник, защото дрехите се изваряват в подо-бен казан. Първо се реже на дребно маста от овчето месо и се запържва. Като се спижури (свие се). След това се реже на едро от месо-то и то се слага при запържините мазнинки. Когато се зачервят месцата се прибавя лук. Залива се с вряла вода и като възври се слага ориз и не се бърка. Къкри, ври на тих огън. Като стане мръвката се слагат доматите и се пра-ви запръжка като за боб: брашно, червен пипер, олио с масло от мазнинката от врящото яс-тие. Изсипва се при останалите продукти и се разбърква.

Пъльовска яхния и агнешка чорб

>>

Page 35: Broshura Lovech.pdf

Община ЛовечАдрес: 5500 Ловеч ул. “Търговска” 22Телефони:Кмет: 068/ 601260Информация: 068/ 688212Център за услуги и информация: 068/ 601261e-mail: [email protected]

Община ТроянАдрес: 5600 Троян пл. “Възраждане” 1Телефони:Кмет: 0670/ 680010670/ 226460670/ 34004e-mail: [email protected]://bulgaria.domino.bg/troyan

Община ТетевенАдрес: 5700 Тетевенпл. “Сава Младенов” 1Телефони:0678/ 24880678/ 3340 0678/ 3340http://www.teteven.bg

Община ЛетницаАдрес: 5570 Летница бул. “България” 19Тел. /факс:

06941/ 2256; 06941/ 2256e-mail: [email protected]://www.letnitsa.bg

Община АприлциАдрес: 5641 Априлциул. “Васил Левски” 109Телефон: 06958/ 2222 Факс: 06958/ 2222

Община УгърчинАдрес: 5580 Угърчин пл. ”Свобода” 1тел. 06931/ 2121; 06931/ 2750 факс 06931/ 2014 е-mail: [email protected]; [email protected]://www.ugarchin.com

Община ЛуковитАдрес: 5770 Луковит, п.к. 29ул. “Възраждане” 73Централа: 0697/ 52464 0697/ 52464 Факс: 0697/ 52014e-mail: [email protected][email protected] http://www.lukovit.com

Община ЯбланицаАдрес: Ябланица пл. “Възраждане” 3 Телефон: 06991/ 2126, Тел. /факс: 06991/ 2155http://www.yablanitsa.org

Лютите чушки се прълват – минават през огъня да се опърлят. В буркан се редят чушки с бяло грозде. 1 с.л.сол и до горе се пълни с винен оцет.

Цветанка Петкова, гр. Угърчин

Продукти: млада коприва, 4-5 с.л. брашно, 3 яйца, сирене, нарязана на ситно и препържена сланина

Приготвяне: Изчистената млада коприва увира, джурка се с джурелка, докато се смият листата. Запържват се няколко лъжици браш-но, слага се по малко от копривата и се джурка. Вари се 10-на мин. Три яйца се разджуркват, на-ронва се сирене. Поднася се с резенчета пре-пържена сланина.