Download pdf - Planning Methodology

EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ

Практика Practice

Сигнатура PLMbCBU

Наименование на дисциплината по учебен план

Методология на урбанизма

Започва в семестър 3 Завършва в семестър 3

ECTS 4.0

СтатутЗадължителен

Code PLMbCBU

Title of the discipline in the academic curriculum

Planning Methodology

Starts in semester 3 Ends in semester 3

ECTS4.0

Type Compulsory

300

60

60

Анотация

Дисциплината развива в студентите творческо мислене и умения да избират подходящи методологични апарати при изработването на устройствените планове. Придобиват се познания за различните методи, прилагани в урбанистичните проекти и изследвания. Създава се отношение към холистичния подход в процеса на планиране.

Annotation

The module develops the students’ creative abilities to choose eligible methodologicalmeans in working out urban development plans. Knowledge is obtained of differentmethods, applicable in urban planning and research. Attitude is shaped towards using holistic approaches in the process of planning.

3030

0

60

60Катедра

ГрадоустройствоDepartmentUrban Planning

Principal lecturerAssoc. Prof. Dr. Arch. Aleksandar Aleksandrov

Водещ преподавателдоц. д-р арх. Александър Александров

Самостоятелна подготовка

Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )

Individual independant study

Lectures Лекции 30Упражнения/Семинарни занятия Exercises/Seminars

Форма на оценяванеИзпит

Form of assessmentExam

\URB\PLMbCBU3U.pdf

- -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages

Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2422 PLMbCBUUrbanism - bachelor*

Методология на урбанизма стр. 1 / 40

Проект за градско развитие

Проект за градско развитие - градове около 10 хил.души; имат известни различия; малък град в

обкръжението на голям – София; близки до София, редовен транспорт; - посещение общо и на четирите селища – Банкя, Костинброд, Нови Искър,

Елин Пелин; - връзка със следващ проект – извънградско развитие, времето е малко, но

могат да се изработят добри проекти; - как да намираме информация и как да работим с нея; първи занимания –

география и история; атлас на Софийската агломерация; културна история на едно място; как е показано в документите; наша интерпретация;

- население; демографски изследвания; проблеми на национална икономика; комунални проблеми – инфраструктура, В и К и социални, усилията за поддръжка на населеното място;

- функционални и технически аспекти – жилища, обслужване, труд, рекреация и комуникации; социални аспекти;

- пространствено-структурни аспекти, национална / регионална / локална интерпретация;

- ландшафтни, урбанистични, архитектура на града; Карта – различни състояния на среда (мащаб), отразени трайни неща – сгради, насаждения и т.н. - функционални системи, ще видим дали на практика те могат да бъдат

прилагани; урб.морфология; географите се занимават с географска морфология; опит за диалог със средата, посредством колегите и преподавателите;

- урбанистична диагноза, прогноза, концепция и модел; - на този етап ще работим предимно с модели, а не с конкретно застрояване;

д-р арх. Галина Генова - части от атласа са в дигитален вид; - старите туристически карти са нарочно деформирани – военна защита; - проблемът „Обществено обсъждане”, често общините не спазват законите,

а те трябва да следят за спазването им;



Методология на урбанизма Теория – Методи – Практика Методология – система от методи, които изследват дадена ситуация; Урбанизъм – по-широко понятие от урбанистика; урбанистиката специфично разглежда аспектите и проблемите, свързани с пространствената подредба; Археология, традицията да се правят маски на хора – на кого е нужно това; до къде трябва да ни доведе дадено изследване, било то практическо или теоретично; ренесанс – антропоцентризъм;

- какви са различията между кръг и квадрат; ориентация въз основа на различни аспекти;

- към квадрата може да се добави нов и нов…, докато при кръга се губят пространства;

�� празнотата е интересния проблем; В практиката се отива към едно

ортогонално планиране, а не делене на нови кръгове; - Барок; Рим, Папата е върховната власт в Европа; отношение

Индивид : Общност = кръгово : ортогонално; - Площад „Санта Аунсиата”, Флоренция; да се стремим да открием

модела; Същност / Интерпретация; Първи теоретичен аспект: същност на нещата; първично – вторично, философски аспект; Онтология – наука за първичното; Гносеология – може ли да се опише, познаваемо ли е; По два отговора – идеализъм (бог) и материализъм (физични процеси); Познаваемо ли е – да/не – агностицизъм; Обхват – граници, в рамките на които ще говорим за урбанизъм; след тях – случайни неща; Религия – началата са зададени; Другата идея – човек достига борейки се с живота; Квадрат – винаги става въпрос за власт – класически модел: отношения между два субекта;

��

А �� В - асиметрия; А може да накара В да направи нещо; Порядък – механизми за защита на механизма; защита на властта, асиметрията;



Въпросите за един урбанист – какво, как и кога се подрежда; Аксеология – наука за ценностната система, какво е правилно или неправилно; Социометрия, Морено; Опростяване на системата на взаимоотношения; нещата от реалния свят стават абстрактни; пример – факултетен номер; А �� В - асиметрия – неравенство; то не е абсолютно; системи, социални мрежи от неравенства; формализиране на неравенството, избиране на едно за базисно, порядък (пример: собственост); правилни форми – стройни правила, качество на властта; демокрация – управляващите биват избирани; теокрация – начело е божи наместник; ако той е луд – божие наказание; демокрация – всеки да може да застане на чело на властта; карнавал – изпускане на социално напрежение, шутът става крал за един ден; неравенството създава социално напрежение; Меритокрация (достойнство) – илюзия; власт, след доказани качества; този, който заслужава; основен принцип в академични среди; Аристокрация – власт, по отношение на наследство; Олигархия – купуване на власт; абстракция – абстрахирам се част �� цяло – основен философски проблем; краен брой характеристики, които описват дадена абстрактна категория; изведена до дип (стереотип); абстрахираме се от даден индивид; пример – стереотип свещеник; сграда с балкони – жилищна сграда; Теория – отделена от конкретния индивидуален случай; извеждане на идеи за нещо по-общо; теория �� практика: няма теория, която да не е проверена с практика; теория – генерална същност; ние познаваме около 200 души и с тях се опитваме да представим обществото; Спор между две философски школи, едната твърдяла, че всичко важно е статично; ученик от другата школа се разходил демонстративно, за да обори първите, но бил наказан от учителя си; Теорията може да се обори само с теория, а не със случки от практиката; иначе стигаме до безсмислен спор; тоталитарен режим; В един италиански град можем да видим църкви в различни посоки; Православието: изток-запад; църквата си е създала правила, установени във времето; Първоначално църквите никога не са разполагани хаотично; Витрувий; Изследване – при всичките църкви входът е ориентиран към публичното пространство; Православие – ориентация на изток; да се съобразим какво акумулира околното пространство; Пирамидите – входовете са от северната страна и сочат полярната звезда; усещане за устойчиви космически елементи; Концепция и теория; какво в нея е устойчивото; Ние търсим съответстващи стандартни обекти и модели; Закономерности: кои са по-устойчиви; Теория �� схващания: аз считам, че нещо е така, но ако не мога да го докажа – не е теория; Сградата на УАСГ – няма места за пушене, не са предвидени в концепцията, но има студенти, които пушат.



Да разграничим възможни от устойчиви модели; Моделите се крепят на основни явления, свързани със: 1) функция Проблеми на комплексите „Златни пясъци” и „Слънчев бряг”; Преструктуриране � смяна на модела, записан в конституцията, раздържавяване; - собствеността като частна може да бъде препродавана; големи

инфраструктурни обекти; общините, частни лица като играчи; Преструктуриране по определени правила – закони и устройствени планове; - има ли аспекти, на които можем да се основаваме с голяма

категоричност; Водоснабдяване – генерален проблем; Вид тръби – друга наука и специалисти; Водопотребление – колко вода е нужна на един жител, средна хигиенна норма; теорията си служи с абстракция; на практика никой не е виждал този 1 м³ вода. Литература: Атинската полития на Аристотел;

Роман Херцог, Ранната държава; Норберт Елиес, Относно процеса на цивилизация; Хънтингтън, Сблъсъкът на цивилизациите; Калхун К., Критическа социална теория; Бъргър П., Т. Лукман, Социалното конструиране на реалността.

Обхват: Това, което е присъщо на града, а не на природата; Възрожденските, старите български градове; Къде са поставени къщите – буквално качени една върху друга; използвано всяко парче земя по чукарите; улицата понякога е само проход; това, което храни града е извън него, полето; Аристотел: Нито безкрайно голямото, нито безкрайно малкото е естетично; важна е човешката мяра; дехуманизирано градско пространство; във всеки един квартал може да се види един строеж, кал, коли и липсва място за преминаване; Важно е общото – на кого му трябва да мине покрай строежа; това не се променя и нормативно; Мащабът на българското общество продължава да се диктува от обезценяването на човека; Огромни конструкции; Пътната обстановка; Парадигма, която струва много скъпо на прехода; Няма никакво олевяване; 2 милиона души (⅓ от работещо население) са с неплатени осигуровки, а камоли отделния човек; Нормата не е фиксирана към индивидуалното; Законът е враг, не е писан за човека, а за всички; Римски град в Турция – всички улици и обществени сгради са от камък, а всички къщи от дърво; представа на обществото, какво трябва да остане, публичното; Първа дескриптивна фаза – четенето на града; кое доминира, публично / частно;



Американският психотерапевт казва – отпуснете се, а българският – я се стегни бе, какво си се отпуснал; Какво точно изследваме – жилища на номенклатурата или блок на работници; Описателната фаза е много важна; Всеки фокусник ще ни каже, че няма как да извадим заек от цилиндър, ако не сме го сложили предварително; В първата фаза трябва да се абстрахираме от крайните си цели и да регистрираме всичко, което виждаме; да се опитаме да го разгадаем, аналитично съдържание, анализ на ситуацията, защо ‘?’ следва най-деликатната фаза – намесата ‘!’ Част от методологията – дисциплина, самодисциплина; първа фаза – само регистрираме; Градът – опознаваем; провокира дадено поведение; анализ; пример: алея-пътека, никой не върви под 90º; Важното е да е подредено, правилно – а как ще се справи отделния човек; Гъстотата на застрояване в Лозенец / Обеля; намеса на други фактори – престиж, за тези хора е много по-важно къде живеят, а не как; няма свободни пространства; девалвация; губи се от престижа; затворен кръг; липса на регулация; контрол на достъпа; хората се ориентират към селата под Витоша; Две тези: Градът се управлява / градът е жив организъм;

� градоустройство; не може да се получават случайни неща; Две различни посоки; кръстопът, след който връщане няма; двата пътя не се срещат; различни доводи, аргументи: � да изследваме хората, улицата � как нормата изгражда града Вашингтон – два щата, измислен град, 600 хил.души, две улици; ортогонална система с диагонали; Вашингтон сега; администрация на САЩ; всички морфологии на жилищното; как се е развила структурата; урбанистичен факт – отделни къщи; не е хаос – това е нормалната ситуация; България – държавата социализира жилищното, а не да го подпомага; строеше и раздаваше жилища; Хиподам, V в.пр.хр. – концепция за полиса; ортогонална подредба – универсална структура; За Хиподам разбираме от Аристотел; Ортогонални структури има и преди Хиподам; - проблем на властта, а не на индивидиума; Вашингтон: тази картина не се е формирала цялостно; един обобщен индивид – предприемача; Концентрация – ортогонална централна структура и път за развитие, насоки, в другите части;



Обитаване – неформално, индивидуално - развитие с разбиране към обитаването, първият закон е спазен –

индивидуални къщи; пътища, водопровод и т.н., но крайната форма е къща с двор; спазено е съкровеното право на собствения АЗ ( хаотичен ред �� редовен хаос );

Стари планове за регулация – показват промените при идването на държавата; Литература: Херцог Р., Държавата от ранните времена; Алмънд Г., С. Верба, Гражданската култура;

Манхайм К., Студии по социология на културата; Аристотел, Политика; Платон, Държавата; Бърнстейн Р., Новата констелация; Игълтън Т., Идеята за културата; Тулмин С., Космополис.



Проект за градско развитие (06.10.2004) I-ва част на проекта – история и география; ориентация на равнище по-голямо от София; да се схване главното, как се е развил градът в историята; Балкански полуостров; първи поселища – хълмове на Слатински редут; близостта до водата и височината;

Кремиковци също е възможна тема; - карта 1 : 250 000, разширена; Софийска област, Област София – различни граници; извадки от топографските карти 1 : 25 000; Връзка на изследвания град със столицата, местоположение и основни транспортни коридори; 30 км до София – агломерация; вилни зони, сателити; социално-икономическо развитие; околна среда; културен и балнеоложки туризъм; селско стопанство; транспортни коридори – 4, 8, 10; www.sofia.bg/stratbg.asp - Стратегия за развитие на град София

( Стратегия… | Анекс 1| Анекс 2 | Анекс 3 ) Структурен план; препоръка – да изградим по-абстрактни модели; песимистичен, оптимистичен и реалистичен; да включим и модел – връзка със София; анализ – зона на влияние на града с близките населени места; Структурен план на Хамбург – превръщането на пристанищната зона във високотехнологичен парк; Пълен анализ – нужда от много специалисти; Дори и да не отразим правилно нещата; Хиксометрия – от атласа; схема на историческото наследство; по-малките населени места обикновено се развиват около едно ядро; Предвижда се транспортните коридори да минават северно от София – ТИР-паркинги, места за почивка, мотели, складови бази и т.н.; Банкя – акцент рекреация, сателитно обитаване; Концепция за развитие на Хамбург: - експанзия на града, сценарии, интеграция;



- зелена система, система рекреация и свободно време; система труд; обществени и културни обекти; административно делене.

Регионалната политика в Република България © приобщаване към европейския опит © Министерство на териториалното развитие и строителството, София 1996 г. Съдържание: Раздел 1. Досегашен опит, бъдещи намерения и действия 1. Регионалната политика в Република България през 70-те и 80-те години 2. Регионалната политика – целева ориентация, намерения, действия

2.1. Районирането на националното пространство – процес на осмисляне на териториалното развитие

2.2. Правна основа на политиката за регионално развитие 2.3. Институционално укрепване на регионалната политика 2.4. Приоритети и нови подходи

Раздел 2. Регионалното развитие в контекста на интеграционните процеси в Европа

1. Адаптация към европейските изисквания 2. Трансграничното сътрудничество – приоритет на региналната политика

2.1. Трансгранично сътрудничество с Гърция 2.2. Трансгранично сътрудничество с други съседни държави 2.3. Многостранни приоритети на трансграничното сътрудничество

3. Нови възможности за европейско сътрудничество и коопериране Urban Development Report 2000 Contributions to update the Vienna Development Report 1. General 2. Urban Development Tendencies

2.1. International Urban Policy 2.2. Regional Co-operation 2.3. Demographic Development 2.4. Housing and Urban Renewal 2.5. Inner-city Urban Development and Urban Expansion 2.6. Infrastructure and Transport 2.7. Economy and Labor Market 2.8. Science and Technological Innovation 2.9. Leisure and Consumption 2.10. Culture and Social Affairs 2.11. Green and Open Spaces

3-та част – Методи; 4-та част – Главни точки за развитие, за конкретния проект.



Методология на урбанизма Метод – отделните дисциплини (история, география) до които се докосваме, частите от тях като урбанистичен аспект; урбанистиката за сега е доста неустойчива наука; борави с променливи понятия във времето; например какво представлява околната среда; моден средови подход от последните години; никога не е бил понятен за хората; социум, социални отношения; често поднасяни проблеми, които не се случват в реалността; проблем на християнството – да се пребори с еретични идоли; изследвания от гледна точка на ортогоналност в урбанистичните структури – VII-VI в.пр.хр., първи форми на държавност; проблеми на средата, диалог за крайбрежни курорти (в. Архитектура); каква позиция да заемем; нормативен аспект (Теория на всичко, Стивън Хопкин); пример с теория на относителността, преди, разбирана от трима души; разглежда проблемите човек-космос; свикнали сме да не включваме човека в околната среда; „аз и всичко останало, включително и другите хора…”; Нарастване на населението – ресурсен проблем; глобални стратегии; да имаме мнение, дори и да не можем да променим света; статични ↔ динамични консервативни прогресивни Жилищното – връщане към първичното, след неуспешни експерименти; у нас движението към малки форми е затруднено; равновесието функция-форма е нарушено; антропоцентричност ↔ околна среда; Физика – космосът е хомогенен като цяло; Създаване на модели; природата мисли ли за нас; жиа природа, но без съзнание; трябва да мислим за нея – етика; Факти: опасни състояния, САЩ не иска да подпише протокола от Киото; защо трябва да има икономически ръст (прибавено към печалбата, не само като ръст на производството; устойчиво нарастване на потреблението ↔ до къде може да нараства. 7 - 8 богати държави; цели на човечеството; глобалистки разбирания или вървим стъпка по стъпка; Слънчев бряг; разрастване; Проблемите с компютрите; предвиждания; Социологията на XX век започва с много емпирични изследвания; какво отношение може да има едно изследване на Лондон към София; Ген.план на София – доведен до съдържанието на един проект; липсват теоретични постановки; архитектите могат да проявяват безотговорност, мистика във формата – в една сграда; урбанистите трябва да поднесат реални и точни предвиждания; Азък Азимов, Голото слънце, страхът от непознатото; Тенденция за ограничаване от природната среда; първа архитектура; продължава и до днес; човек непрекъснато намалява пространството, което обитава; от селото към града; съкращаване на пространството, което човек ползва ефективно;



Каква да бъде интензивността на човешкия живот (не само за обитаването, измислено за комплексите); традиция, от къде произхожда; основни модели на живеенето – не формалност, малките градчета – нещо устойчиво; Формалност на големия град: нови проблеми – само дават нюанси;

Връзките на околните селища с Нови Искър се изчерпват с административно обслужване; хората ходят на кино в София;

Система → Структура ↑ ↓ Функция ← Форма

Два основни типа в системата обитаване

I. Къщи II. Апартаменти (блок, блокирани къщи)

Архитектура на ландшафта ↔ човешка архитектура; Лозенец – човешкия мащаб, малки блокчета, улици и еднофамилни къщи; Човешки мащаб ↔ социален мащаб (свръхазът); Египет: представа за космоса като яйце; Да търсим двоични модели; Различните комплекси – жилищни, курортни, промишлени – от коя страна попадат – формални/неформални, човешки/социални;



Като урбанисти трябва да се изкажем, каква да бъде жилищната среда – (над 50%) преобладаващо къщи, защото...;

Индивидуалното (човекът, неформалното) прави тази система устойчива;

Човек – Социум ↓ ↓ Индивидуално Универсално

Законите се пишат за един универсален човек наречен гражданин; Социмът произвежда универсали; разлика между култура и цивилизация; Йерихон, VII в.пр.хр., археолозите са разкопали ортогонални елементи; Социалното като икономическо – ортогонални градове, пестене от инфраструктура; Ортогонална ↔ фрактална (негеометрично, лат.); Хиподам – ортогоналната структура е универсална; действия априори – преди опита; 2 500 години преди и след него това се случва;

Статистика на рекреация / туризъм; колко дена външен посетител се задържа; Варна – 9 дена, най-много; София – 3 дни;

От методологична гледна точка се появява потребност от закони и норми за застрояването на територията;

Рекреация ← усещане за офис в 15 етажните хотели; пансионатно сити за пенсионери, които не се нуждаят от море; на плажа няма никой; да измислим норма; да имаме аргумент; Теорията е на много ниско равнище при тези, които пишат закони;



Методология на урбанизма Информация за проекта; изследователска дейност: − информация от интернет; − служби, технически, в общината; отдел архитектура и благоустройство;

заместник кметът по проблемите на устройството и строителството; разговор по рамка от въпроси;

− какви други служби съществуват в общината; финансова дейност и отчет; В и К; социален мониторинг; брошура за общината; отдел култура; културна дейност, празник на града; регистър на сгради, недвижими паметници на културата; могат да бъдат документирани, на карта, заснемане;

− местно читалище; история на града и общината; специален отдел – краиведство (по-големи градове);

− в по-големите градове има и други служби – държавен архив; централен държавен архив, ул. Московска №5 (до партийния дом, зад двореца; близко до института по социология към БАН); преди – центарлен фотоархив; Национална библиотека св.св. Кирил и Методий;

− карти; ЕТК – едромащабна топографска карта М 1:5 000

Да направим картина от впечатленията ни за пространствената структура (архитектура на ландшафта → синтетична картина), ползвайки видяното и картите;

Впечатление от жилищната архитектура; виждат ли се много стари сгради, паянтови и полумасивни (40~60 години); на картата – основно и допълващо застрояване; Елин Пелин – блокове; кое селище е обявено за град и кога, главна улица на Елин Пелин; понякога се преоразмерява нуждата от пешеходни зони;

Пешеходна улица ↔ пешеходна зона – по-голям формат; яснота относно структурните характеристики; София не е изолирана от разглежданите проблеми; Основни характеристики на географското пространство: да се опитаме да

подходим с идеализирани схеми;

Краткост на изложението; яснота на схемите; да са четими;



Историята винаги е свързана с интерпретации, които често са и противоречиви; ясно разбиране за урбанистична история – факти, личности (повлияли на развитието, бивш кмет), фактори; често се казва „традицията го е създала“; етнокултурни особености;

Костинброд – къща „шедьовър“; как подобни елементи си намират място, претенции, търсене на централна позиция, по-особена; стилистични различия; отношение към архитектурата;

Липсата на информация – социален факт; ако в структурата на общината няма архив; ако няма библиотека или никой не знае къде е ключа;

Хипотеза – предположение; ако всички наши хипотези се потеърдят, значи сме си загубили времето, по-интересно е ако част от тях не се потвърдят; ако смятаме, че хората са трудолюбиви и ревностно съхраняват историята си, но пък не знаят къде се съхранява;

общество ↔ личност два различни подхода; ↓ ↑ методологичен проблем; методологически методологически колективизъм индивидуализъм

Сграда с балюстради – „структурен функционализъм“, нещо в макро системата предполага такава изява; от горе на долу; обратен подход, от долу на горе – „рационално поведение“ на индивида; нещо в обществото позволява човек да построи такава къща; нещо се е променило и има възможност да избият такива артефакти, пространствена изява на личността;

Макс Вебер – целерационално (в основата на поведението стои целта на индивида); ценностно рационално поведение – стои ценността, не е лудост; пример – камикадзе, вярва в задгробен живот;

Моктада Садр – със своята въоръжена милиция, 9 хиляди души, устремени към властта, пази се като ровко яйце, създава усещане за съпротива;

(1) да се напием в къщи ↔ (2) да се напием, когато сме на гости Социално поведение – със себе си можем да правим каквото си искаме (1), но когато прехвърлим отговорността на други (2) – социално поведение; ние се опитваме да се изразим в пространството (къщата на Азис); повечето самоубийци прехвърлят отговорността с предсмъртно писмо;

Архитектурни факти – конфликт с вече изградената среда; система публично-частно пространство; приватизация на обществено пространство; 15 хил.дка в София → променила се е функционалната характеристика; всяка една нова сграда се стреми към публичното, което не й е присъщо;

Много ясна характеристика на Банкя с аспекта публично-частно; Руши се капацитета, базата за реализация на функционалността, към която се е насочила Банкя;



Всяка общност се стреми да достигне една картинка на еднаквост; експанзионира върху частното;

Азис – публична изява; личността се стреми към публичност; Преди – всяка съседка те дебне какво правиш; Много крехък баланс; конфликти във всеки квадрант; начин на оценка на средата; Бояна – изтегляне към частното, същите като къщата на Азис; → притежание Собствеността има три хипотези → владение → разпореждане За да има собственост – на лице да са и трите хипотези; договор за послужване: временно разпореждане; въвод във владение; Ако частната собственост е малко – изтегляне към публично и колективно; с. Борован, Врачанско, решение на кооперацията да не се продава хляб на преминаващи селяни – застрашаване на частното, индивидуалното; Криза на политическото пространство, не може да се каже, че БСП е към колективизация, а СДС към индивидуализъм; те формално декларират; БСП не е автентична лява партия в Европа; те разискват права и място на хомосексуализма в обществото; Проблеми развитие ↔ управление на града; изместване към индивидуализъм колективизъм

Социализмът изключва частна собственост, средства за производство – психологическа бариера; мощно изтегляне към частно и индивидуализъм;

2 дка за лично ползване (не е частна собственост), лично МПС; Много рязк, в рамките на 15 години градът се измести от колективно към индивидуално; лични интереси, инициативи и т.н.



Няма екстремум, в който градът да се развива най-добре; дебат – къде да преминава тази граница; промишлено-административни райони – изтеглено към колективно; жилищни райони – към частно; идеята за идеални утопични общества, кибуци, пренесена за цял град – утопия;

Какво издържа баланса между публично-частно, колективно-индивидуално – властта в града;

Изпълнителна власт Законодателна власт Министър председател Министерски съвет Народно събрание ↓ ↑ -липсва връзка X -липсва; системата се пропуква; МП, ВСС, ВАС, ВКС, ВКП Областни управители Кметове Общински съвет Кметски наместници (пропорционален избор)

Разделение на властите, Монтескьо (→ работи в условия на монархия); нито една от тях не трябва да доминира над другите;

изпълнителна ▼ законодателна съдебна

Развитие на принципа на диалога; преписват се такива функции на различните институции, че взаимно се сдържат; тирания – демократия; Монтескьо казва, никой не може да пише закони, да ги изпълнява, а камоли да съди по тях; − Областния управител може да блокира решение на общинския съвет − Кметът се избира мажоритарно

Архитектура на властта – съсредоточен властови център;

Президент – никакво отношение към схемата; представлява единство на нация; отлагателно вето, награди и помилване; Министерство на правосъдието, Висш Съдебен Съвет, няма връзка с МС; Висш Съдебен Съвет; съдебната власт не е независима; Само 15% (оптимистичен вариант) от бюджета минават през Общинският Съвет, Кмет – възможност за реализация на някаква политика; МФ – 85% - държавен бюджет, може да не се приеме от Сдружение на Общини тази година (бел.ред. 2004); тези 15+85% не правят 100%; 50-60% - държавна субсидия; преди 22 общини – собствени приходи над субсидията; сега 9; огромна приватизация, сега всичко е продадено;

Чрез областния управител всяко едно мнозинство може да блокира решение на Общинския съвет; парадокс – отменени 11 решения за един ден; формално може да се атакува в съда – проточване на дело;

Ясно изграден властови център и периферия; българските градове деградират; частната инициатива е в стагнация; преструктуриране на градското пространство до средата на 90-те; движение на пари; след това лек опит за консолидация (окрупняване), но вместо това настъпи взрив; останаха много



малко производители; утвърдени групировки; мултиплициране на център-периферия; най-малка (дълбока) периферия – да гравитират около по-голям град; единствена възможност за оцеляване;

Антиномия – противоречия в закона;

Ако България се насочи само към развитие като туристическа дестинация, всичко останало ще деградира и ще возим туристите в автобуси с капаци;

Изискване на ЕС – промяна на конституция; отделяне на съдебна власт, създаване на областни регулатори, срещу Областния управител; вървим към нова конституция;

Модел на Римско право, англосаксонски; дава се основна законодателна рамка – другите ситуации се решават в практиката; Американска конституция – кратка; България – законодателен хаос, наказателен ↔ закон за противообществени прояви на спортни събития; Америка – 16 поправки за почти 2 века, от практиката – казуси; нашите закони са описателни, с много изменения, не може да бъде разбран; всяка нова власт – нов закон;

Всеки опит да опишем нещо създава проблеми (полицай се заял с таксиметров шофьор в Лондон, по стар закон, че няма монтиран фенер; Конфуций – колкото повече закони, толкова повече престъпници;



Пишат се закони за бъдещи случаи; създаване на безсмислени закони – обида на закона и хората не вярват в него; САЩ – най-динамичен свят, много народности – малко законови промени;

Най-стара конституция – десетте божи заповеди; ако ги спазваме, всичко върви по вода; много случаи не могат да бъдат разпознати предварително; описани много странни неща – ЗУТ: цокълът не може да излиза повече от 5 см към страната на съседа;

Демокрация в Гърция – социално планиране; Нас ще ни интересува как ще подредим пространството; Аристотел – Хиподам: препоръчва ортогонална подредба като универсална; предусетил една устойчива норма; Александър Македонски – урбанистичен подход, над 300 града за 15 години;

Априори (преди опита); за какво ни е нужна историята: да се позовем на нея; „къде се крие заекът“ (Римляни); Няма математическа теория за пространствената подредба; договор за града – планиране, чрез съгласие;

Защо Ирод иска да убие бебето Христос, предание, че се роди цар Юдей;

формално ↔ неформално – основна парадигма;

Няма икономически доказани решения – различни варианти; Хенри VII убива Томас Мор – бил е против частната собственост; − Работа на урбаниста – разпределяне на пространството;

Питат Пикасо, какво търси в картините си – аз нищо не търся, намирам; Архитектите казват – „така ни стои“.



Проект за градско развитие − да посетим селището в съботен ден; оживление до около 2 часа, пазарен

ден; − наблюдението на място е основно, изводи; да опишем видяното; − това е може би най интересният проект; − последния брой на Werk – реконструкция на панелен комплекс, чрез

събаряне; − американският град; даунтаун, социални отношения, динамика; структура;

там е нямало средновековен град; предградия (по-точно приградия), в резултат на града; структура на разделение на функции; и там се заговори да върнем обитаването в центъра с цел оживление; грешка, човек се затваря след 6 часа; при това външните хора, туристи, от предградията са основните ползватели на централните части;

Човешки мащаб ↔ Социален мащаб ↓ Човекът с неговата къща; негово малко пространство; − посещение следващата сряда; да разгледаме селището в работен ден;

промяната през различните часове на деня; оживление – затихване; Исторически аспекти – да тръгнем от най-ранната история; четирите селища имат различна история: Нови Искър; обединява (Славовица, Куманица, Курия) три села; нов център между К.и К.; как ги обединява; да помислим къде са малките центрове; 30-годишен град; Куриловски манастир; сега съжителства с психиатрична клиника; черква със средновековна архитектура, XVI в.; Елин Пелин – административни сгради, черква – нов градски облик; Костинброд; нови замъци; XIX-XX в., малък център около черквата; къде е сегашния център; жилищни квартали; (схема 1: паралел между трите центъра; връзки от и към София, център, индустриални зони, труд)



Банкя; отдалечен жилищен квартал; минерална вода; развитие още от римско време; − връзки между селищата; Костинброд – две ядра, една нова обединяваща ги структура; нови елементи;

(схема 2: Морфология на града)

− и до днес главната улица е покрай ж.п.линията; Нови Искър – река, ж.п.линия, път – събрани три елемента;

Банкя – река; Елин Пелин – улица, която пресича центъра и води към гарата; → Е.П.към Пловдив ж.п.линии → Н.И. → Северна България; Западна Б., границата; → К.



Методология на урбанизма Формализация → процес, основан на сходства Моделиране ↓ водещ принцип или ← фази → институционализация доминираща връзка � понятия � категория Моделиране � експеримент – реалност � процес на моделиране на действителността по определен начин; експериментално подобие на реалността; Проверка на хипотеза – дали съществува връзка или не; проверката на хипотеза – изключително важна; липсата на информация – също важен момент; Хипотеза – недоказана връзка между Експеримент � ситуация � контрол на експеримента; алеи в градинки

Джордж Оруел – „1984” – книга, написана през 1944 год.; Формализация � операционализация Ескимосите не обичат да ги наричат така �� нахут (народ); над 20 понятия за сняг; Как да откриваме сходства и какво да правим с различия; - мултиплекс; над 1000 места, независимо с колко салона; да съсипе

кварталното кино; „Арена”; - типове градски ситуации; малко хора от малкия град се придвижват към

големия само да гледат кино; съпътстващо; формализация � моделиране – експериментален модел – реалност (контролна група)

� дистанция



- топли минерални извори – как в реалността действа като център; други селища;

- ако не спазваме дистанция модел-реалност – разруха на построеното; Зона Б5, Б18 – пространство в пространството; модерни предградия (амбиция на автора в заглавието) � пространствени норми, които да формират модерен градски живот; претенция, че ще се промени начина на живот, пренареждайки пространството;

- експеримент с плъхове; агресивно поведение, намалява се пространството, докато плъховете започват да се нападат;

- Видин, ромска махала „Нов път”; Моделът има образователна цел; абстрахираме части от реалността (формализация); реалност – обратен ход – операционализация; домакинство � конкретни индикатори; Важно е в моделът да съществуват само елементи от реалността; намеса в града � да доведе до очаквани събития; История на управление на градска среда – изпълнена с катастрофи, след предписване на модели; Асеновград – интеграция на роми като се смесят през етаж с българи в нови блокове; Доминират елементи на формална среда; жилищен блок – апартаменти; изследвания – как живеят ромите; предположение – заедно с животните; шумно; нуждаем се от изследвания за да бъдем коректни; Условия I. Проблеми:

1. Циганска махала преход къща – етническа общност �� пространство апартамент;

2. Интегрирана среда – социалистичен начин на живот Модел на общност, който е сгрешен �� представа, че те са неразвити, изостанали социалистически граждани; идея, че те ще се развият като ги смесим (не говорим за пропорции); Власт – властови модел; някой смята, че така ще постигне интеграция; Емил Дюркем – родствена солидарност, променена от цивилизацията в техническа солидарност; Допускаме, че събрани на едно място проблемите между хората ще се решат; че ромите няма да рушат; наложи се с милиция да се разделят враждуващи семейства; Решава се проблема за едните, но се създава проблем за другите � до тук – оценка на проблема от гледна точка на българи; циганската махала не е проблем за цигани; (схема 3: Красна поляна: ромска махала до дворец на децата) Красна поляна: Ромската махала не е хаос; проблем само за градската управа; �� дори и нови къщи без инфраструктура; ромите живят в нея и



очакват безплатно жилище – крайно нуждаещи се; обещания за безплатен ток � съпротивляват се, щом бъдат изведени от тази ситуация;

• представа за социалистическа общност – трудещи се; Очаква се средата да ги приспособи – те променят средата; � невидима санкционираща роля на властта – експеримент; не по желание; - изгорили са паркета (излишен за тях); - вкарали са животни; Ромите искат да живеят в относителна самостоятелност; Какво генерира проблеми: шум; общи части – стълбища, асансьори; жилищен кентавър (метафора); собственост земя – сграда; частно и публично непрекъснато се сблъскват; един над друг – формални отношения на власт; Следващи опити за решение на същия проблем: II. Ромски фамилни къщи; двуетажни с малка веранда; Пловдив, София, Стара Загора; тук вече българи няма;

Комплекс от ромски къщи, подредени като в кръг (1) 25% населени Проблеми: - стойност на къщите; - режийни разходи – ток, вода, отопление; В момента почти не се обитават; те очакват да получат къщите безплатно и не желаят да плащат разходи; - многолюдни домакинства; приета е идеята, че те предпочитат къща; - подобрени са условията, но не е решен проблемът с интеграцията – (1),

обособен като квартал; липса на интеграция; модел на общност; � �

механична солидарност органична солидарност принцип – всички са могат да са отделно, туженици; но да не пречат;



- чигагска школа, градска екология; различни общности, които могат да съжителстват като различните растителни видове;

- изследване за Общ устройствен план; въпроси от рода на „искате ли да сте богати, здрави и млади”, „искате ли да живеете в къща”;

- намеса на властта в битов, неформален въпрос – винаги води до сбъркан модел;

Проекти за Детски парк („галактика”) и ваканционно селище: - архитектът не се е замислил какво представлява детския свят; - система от елипси, кръгове, спирали, по които никой не би завъртял

да се разходи; „подхожда за лудница”; - огради 2 м – рамките на една не могат да бъдат поставени; децата се

чувстват затворени; - никой от възрастните не се е опитвал да дава модели за игра; - рекреация – не трябва да се детерминира (дефинира по този начин); - да не тръгваме от детайла; да хванем общите принципи; Нормативни документи; Наредба №8; нямат автор, конкретен; съответният министър подписва всички документи; Несъвършенство на модела на законите – реагират по-бавно, докато хората в една общност могат да се разберат по-лесно (ти строй, но гледай да не затвориш улицата); - Вилна зона – без участие на градски власти;

� временна форма на обитаване; за рекреация; Искърско дефиле – живее ли се там; всичко до Своге е с вили; Около София е залято с вилни зони; Защо се отива да се копае и сади на вилата; задоволяване на друга потребност; не забравена (не отнета) селска битност � урбанизацията го е хванала за гушата; 1970 год. – по статистика, 50% от населението – градско; Халите, ЦУМ – центърът винаги е зает от роми; - икономическите модели не работят в по-голяма степен;



Методология на урбанизма (08.11.2004) Урбанизация � дезурбанизация (понякога у нас) Общ устройтвен план � община � град Култура - цивилизация - основни парадигми � първо значение – � цивил, гражданско, обработване на земя градско Развитие на дадена общност до държавна форма на управление; Най-малка форма – семейство; установяваме неформални норми на отношение – „ще се видим на обяд”; Езикът – първа форма на културата; хората си съобщават нещо; Една държава завзема друга – опитва се да й наложи нейната собствена култура; начин на общо живеене; Цивилизация – универсиум; универсиализация; Проблемът за войната в Ирак, прави ли тя САЩ цивилизована държава; (схема 4) култура � цивилизация – повечето обичаи на Римляни

↓ ↓ не са се запазили (например балсамиране) разнообразно общо Сравнение между зелената система на София (само пенсионери, млади майки и кучета, които разхождат стопаните си) и Будапеща (музиканти, млади хора учат в парка, оживление) и ползването й от хората; - от кога паркът (градската градина) е станал потребност – дали този процес

е цивилизационен или културен – появата на градски парк; - Версай, Капитолийски площад (Рим) – барок; - Българска барокова къща;

ренесанс / барок

ренесанс – освобождава човешкия дух от тъмното средновековие (общо схващане); - антропоцентрично; обръщане към познанието; �� равенство; барок – символна форма: центричен момент, властта; акумулира познание, култура; меценати;



Поява на проблема за градината: за разходки на елитарното общество; отсъства в Римския град, Гръцкия полис; Присъствие на представата за свръхестественото, бог; дали това е цивилизационен / културен аспект; ~ 2 милиарда християни; ~ 1 милиард мюсюлмани; - Дюркайм, Вебер и други водещи философи смятат, че със засилването на

цивилизационните процеси, религиозните вярвания ще отслабват; - Ехнатон, религиозна реформа – върховен бог слънце; християнство – един

бог; - Йосиф, разтълкуването на съня за 7 слаби и 7 охранени крави (7 гладни и 7

плодородни години; планиране;

• Маниери на градското – „…за нас градината е нещо чуждо.”; като място за общуване без да си пречим; културно поведение – разбитите автобусни спирки;

• Шарените стени на зала 904 останали от ателието; • Поява на театъра – Крит, Миной; Гръцки свят; от открития театър, през

средновековието и до днес; театърът се отделя от религиозния ритуал; • Главен архитект на Сливен – „…на нас градина не ни трябва.”, и спечели

проект, който застроява градската градина; Аспект жилищно: - Американците се стабилизират ~ 34 годишни с ~ 43 хил. долара доход и

придобиват жилище (изследване от ’89 год.); - Номадски начин на живот; палатки на индиански, монголски племена; - Апартаменти в Рим � към цивилизация � начин на живот на роми; - Заводски жилища � (схема 5: Модел на София – компактния град и Банкя, Костинброд, Нови

Искър, Кремиковци, Елин Пелин) Компактен град – градът в неговите строителни граници; - човек може да живее в Нови Искър и да работи в София и обратно;

Софийски жител, да има къща в Нови Искър;



22,5 м² на жител; 5 □ 5 РЗП; x 3,5 (семейна форма) = 75 м² един апартамент; - качество на обитаване; преобладават апартаменти;

• брутна и нетна гъстота на обитаване; брутната включва улици, паркове и т.н.;

22,5 x 1,1 млн. жители в София = общата разгъната жилищна площ; � тенденции;

• хранене, бит; • потребност от лично пространство; самостоятелна баня към всяка

спалня; все по-дълбоки различия; обособяване, дори и при формата апартаменти;

• какво да предвидя като развитие на жилищното в София; Холандия ~ 60 м²/човек за една почти градска държава;

• заложени цифри за показателите в Общия устройствен план на София; допълнителни ограничения от плана (нормата на града) за различни части в строителните граници;

Предвиждания за зелени площи – нови проблеми, свързани със собствеността; общината трябва да изкупува земя на пазарни цени; Борисовата градина е била ниви – изкупени XIX век; Съюз на архитекти / Камера на архитекти – неформална / формална организация; Организации с идеална / стопанска цел – нямат / имат право на печалба, но първите могат да създават други стопански структури, но всички приходи са за посрещане на текущи разходи; Личен живот � социален живот на човека; стреми се да отдалечи / приобщи; - жилищното е екстензивно; отдалечаване, разтегляне; - къща с двор – какви са предпочитанията на хората; да се позовем на

проучвания; друг е въпросът как ще се осъществят тези желания;

• заложено в плана – хоризонт 50 м² за достигане на добър жизнен стандарт; разполага ли София с тази територия; възможности на околна територия

• проучвания в Русия преди промените ~ 60% предпочитат къщи; • последен брой на списание Werk, събаряне на 12-13 етажни жилищни

блокове; • рекреация, събаряне на хотели в Испания; почиващите в Слънчев бряг

търсят градчета като Созопол, Несебър;



За проект:

• ОУП София: 22,5 м² �� 50 м²/жител (�� постигане на комфорт), сравнение на цената на една къща в Костинброд ~ 200 м² РЗП и апартамент ~ 90 м² в не лош квартал на София;

• Транспортна достъпност: Костинброд �� център на София; периферия �� център като време;

• Оценка на потенциал на Костинброд за развитие като спалня, сателит на София;

• Социологически проучвания в ОУП.



Методология на урбанизма (29.11.2004) Глобализацията и нейните подравнища: Разбиране за локализация, конкретно място, например проблемите за София; Локално, конкретно лице – ситуация, географска среда, особеност на локалното; доминират локалните аспекти в контекста на глобалното; Регионално – национален аспект; Югоизточна Европа – регион в континентален контекст;

• Съмнение на Антоний за ефективността на шестте региона за планиране в България;

• Географски аспекти; география на регионите; защо казваме Предна Азия на Западна Азия;

• Глобализацията в историята, империите, Римска империя – концепция, разбиране, че те изчерпват представата за света;

уникално – разбиране, че трябва да се запази; универсално – идва без да пита, чука на вратата;

• Проблеми за културна глобализация София:

- дейности с бизнес и други практики, банкова сфера, индустриално

производство, технологии �� глобални тенденции, характеристики; - сфери като хранене – уникални;

• модули, тенденции за обучение в чужбина, обща теоретична рамка и малки специфични проблеми;

- социална инфраструктура – особености на бита; подвластна на тези процеси;

- транспортна инфраструктура, В и К, технологии за пречистване на води – западни технологии, изграждани от западни фирми;

• да интерпретираме тези проблеми в проекта;



функция форма

- съдържание, връзките между хората не могат да се отразяват основни модели

- петте основни сфери, функции и индиректни връзки между тях;

• местни традиции, създадени от хората, конкретното място; тенденции в традициите – устойчиви и неустойчиви (поддават се на външни влияния);

Обитаване �� какъв модел ще предложим; разгръщане на разбиране – търсене на особености; Аформално – уникално Формално – универсално �� нашата система е от неформален тип, един чиновник от чужбина не може да разбере какво се случва, не можем да постигнем висок стандарт, без нашето общество да се формализира, но заедно това не трябва да загубим идентичност; - Контрол и санкции – начин, основен, за поддържане на градовете в

исторически план – поява на закони;



Глобализация, движещи фактори: индустриализация, транспорт, технологии, стремеж към печалба – икономически аспекти, рационални особености на човешкото живеене; комуникации; емоционално рационално - към какво да отнесем религиозното съзнание; „с простия си акъл човек си

обяснява сложния свят, свръхчовек…”; • информация за световните религии в библиотеката; спор у нас – има ли

национална държавна религия или само доминираща за някой етнос; Национални държави в Европа XV – XVI век – граници (международни отношения), закони еднакви за всички, народно събрание, общонародно представено, официален език; Глобален аспект, има ли такава структура – ООН до някъде, пожелателни решения, само на съвета за сигурност – задължителни, солидарност; не носи глобализация, а се занимава с нейните проблеми, например глада; - Рим – една обща система за огромна територия; - САЩ – казват, че имат интереси по целия свят, да поддържат статуквото,

това което се е случило, доминация на долара; дали това е нова колонизация на целия свят;

- Какъв е смисъла на глобализацията, ще се осъществи ли безкрайно равновесие, възможен ли е безкраен икономически растеж – извън Земята ли ще продаваме; как е възникнала тази система – спонтанно идеологически или въз основа на рационално мислене, икономическо;

Контраст чертожна маса �� компютър; Какво е устойчиво в тази световна система, създаваща универсали и едновременно с това запазваща уникални неща; Изследване на действителността, модел, икономическа формация, противопоставяне на класи и връщането им към историята; Тема на дисертация на Ахмед Доган – Философски аспекти на симетрия и асиметрия, успя да реализира идеите и моделите си и оцеля 15 години в политиката; Резултат от студена война – световен тероризъм; абсолютно сблъскване: срещу черното бяло; и така двата лагера започват да си приличат; появяват се сходства; двете структури на САЩ и СССР за изследване на другата страна, които са се срещали редовно; Checkpoint Charlie, заведение на ул. Иван Вазов, кръстено на контролния пункт на Берлинската стена; САЩ и СССР - огромни военни бюджети 15% - война 10% от БВП - подготовка 5% - нормален военен бюджет � СССР над 20%, на практика 70-те години във война със САЩ; Роналд Рейгън, на власт в началото на 1980 год. (пренася въоръжаването на практика в космоса, заявява – ние надвихме, вие не издържахте, разоръжаване);



Усилия на тайни служби – търсеха контактни точки по границите си; инвестиции – да пробият фронта на врага; Афганистан, САЩ търсеха агенти в Пакистан, Бен Ладен – агент, пробва с Русия и сега играе сам; Илич Рамирес Санчес Чакала – в един момент почва да удря всички, кървави атентати от 70-те; Юджалан в Турция, слаби клетки по границата, които в един момент нахитряват; какво става, когато единият лагер вече го няма – няма граница; от едната страна стои САЩ – от другата малките вече богати и с оръжие клетки: (схема 6: Теза – антитеза) След като имаме асиметрия: Елцин – идея за горещ мир

• формалната да стане неформална �� спецгрупи срещу терористите

• малките групи да се формализират, да се обединят в един фронт Принцип в мениджмънта – няма голяма компания по света, която да просперира, ако нейните служители не са готови да направят повече, от колкото се очаква от тях; САЩ удари Садам и Кадафи, първият който пожела да оглави общ фронт, промени политиката си; плати за Уокърби; Оставаме в асиметричност, непредвидим тероризъм, неформален; Алкайда, в превод базата, хоризонтална мрежа, Бен Ладен не е отгоре, а някъде по средата, ако се удари част от нея – тя остава цяла; Какво ги сплотява – грешка, не е исляма, а взривоопасната комбинация – трето поколение хора без работа, мизерни условия на живот, убедени от пропагандата, че съществува общ враг; - за исляма самоубийството е грях; - джихат – свещена война срещу тези, които не вярват в нищо, те са

опасни, на първо място вътрешна война; - селджукски турци – държали се най-зверски към тези, които не вярват

в нищо; Какво е решението на горната задача – описаната картина е непълна, появи се нов вид – икономически тероризъм, отгоре стои човекът, който прибира парите от оръжие, наркотици, и той играе на същите фондови борси; 03-05 септември – раздвижване на акции на авиокомпании; Ще изчезнат фигурите като Бен Ладен и ще победят гъвкави опростени структури; Реално западния блок победи и вече 15 години плаща за своята победа, да се пази от румънски и български бандити; Гъвкав и динамичен режим, подобно на паянтовите български гъвкави сгради; Сякаш са ни пуснали стара касета; на практика всеки се договаря с всеки; Путин промени ситуацията в Чечня, но си затвори очите за супер системата щит на САЩ за защита от ракети;



сравнение: гъвкава структура на �� соц. жил. блок циганска махала, по-устойчива | ако противопоставим пряко циганската махала с лъскав офис – скоро, той ще заприлича на махала, ще купуват алкохол от махалата; - динамика на града, да направим условия за конкуренция; - сходства и различия; �� гарантира се развитие - директно противопоставяне – блокира развитие; - по-добре да се боричкат, катерят един върху друг, високи цени на

имоти от колкото монополизиране на строителството; - в САЩ – фалирало дружество, недовършени сгради; При слабата държава нашите мутри се избиват, вместо да се договорят за територии на влияние и така успешно са се настанили сръбската и руската мафия, има опасност да останем без наши мутри. Долапчийски кон – обикаля и вади вода от кладенец (долап) с механизъм; формално и неформално от неговата интерпретативна форма; няма само устойчиви неща; Когато интерпретираме една ситуация, урбанистична, не може да планираме от начало до край, както в музиката; (схема 7: Тулуз Ау Мерай) - стара, приличаща на средновековна структура; - комуникации – модерна структура за 100 хил. души, дълга 2-3 км,

12 етажни сгради; коридори с интересни гледки; адекватно (съответно) / неадекватно �� тази структура е неадекватна на обитаването Градските власти вече са решили да го съборят частично; Тези клъстерни (гроздообразни) структури бяха много модерни, но авторите им вече си спечелиха печална слава. Икономиката е лопатата, а социологията е ръката; не може икономиката да доминира над социума; индивиди – държавата не може да им отнеме функциите, този модел е неустойчив, не е гъвкав, не позволява на индивида да избира; Когато става въпрос за човешкото – държавата трябва да се отдръпне; може би нейна грижа е само инфраструктурата, дори и социална;



Как да планираме формалното и неформалното от гледна точка функция-форма, уникално-универсално, емоционално-рационално, да вникнем в тези двоични кодове; Какво представлява развитието – действия с позитивен-негативен характер; пример: производство на автомобили, икономическо оживление, удобства, но с това и много проблеми за околната среда, за града, търсене на алтернативно движение; ел.двигател – двигател с „външно горене”; автомобилът е измислен като играчка; Какво може да се промени за 15 години, за да има нужда от промяна на даден устройствен план; какво трябва да се приеме за по-устойчиво локално – универсално: - пазарно стопанство – всеки може да излезе с идеи, да произвежда и

продава дадена стока; остана един открит въпрос – ще се смени ли парадигмата; - в аспектите социален-индивидуален живот – дали живеенето ще стане по-

формално / неформално; - социални активности – разгръщане в нови форми; - основен проблем при създаването на концепции. група �� да потърсим сходства; колектив collective – събрани �� етимологията е важна наука; екип - екипирани, предварителна окомплектовка отбор - естествен/изкуствен отбор Маркс: Обществото е ансамбъл от човешки отношения; преведено, съвкупност от руски; - какво значат думите, които използваме; - езикът е връзката с миналото; ние само леко изменяме смисъла; Готвач: моята професия е най-хубава, докато има хора, те ще ядат �� устойчиви неща, за които сме сигурни.



Методология на урбанизма (22.11.2004) Глобализацията – процес, който обхваща цялото земно кълбо, обхващането на всичко; Монополни пазари – мултинационални компании – конгломерат – под натиск на някакви наляти камъни пясък се превръща в едно единно цяло, но ако се премахне натискът се разделя; Някогашните представи от XVI-XVII век (профилът на индустриализация се променя); пример: Nokia произвежда кабели � многофункционална компания; - индустриален капитализъм - монополите - с разрастване по посока на монополизъм се появяват свободни пари, които

никой не би искал да стоят в банки; бърза възвращаемост � инвестиция; истински богатия човек не държи пари в брой;

Проходимостта на пространството – принципите на глобализация:

1) мобилност 2) гъвкавост – във формата на заетост; динамиката е много по-висока;

обучение през целия живот; множество квалификации � нестабилност, неустойчивост, непредвиденост на ситуациите. Как реагира световното човечество на всичко това – страх, много агресивно, усещане за губене на позициите; колкото по-бързо се развиват нещата, толкова по-бързо местното население реагира на всичко;

Процесът на глобализация доминира световната икономика, но същевременно местното – все по-важно и обозримо, по съществено за човек; глокализация; В пространството: 1) изчезват производствените центрове 2) променя се представата за център и периферия (пример: Севлиево,

Габрово; движение Габрово � Севлиево, 31 км, миграция към Габрово, след това много висока безработица в рамките на 5-6 години);

- малките центрове – възможност да не оцелеят; 3) мегаполисите – да привличат инвестиции в периферните части; да запазят

значението си (пример: Манчестър, 70-те и 80-те години, пълен разпад, докато местни инженери не променят производство, като ново преструктуриране на града;

4) все по-задълбочаваща се специализация: - ниската проходимост е много голям проблем за България; пари има,

въпросът е как да бъдат доведени до мястото; - ако се инвестира в потребление – възпроизвеждаща се бедност; - отвореното общество държи центъра в себе си, при затвореното – центърът

се съобразява с другия.



Проект за градско развитие - Развитието на града от съставните му елементи с първоначалното ядро и

направленията, по които се е развил - Река – с разклоненията й. Събират се две реки. Възли. Ядрото е било

именно на мястото на пресичането им - Какво е повлияло за добиване на някаква цялост след новата индустрия - Какво е усещането за градско

- Тук градът не е разположен радикално около едно ядро, а е обособен в няколко части (две главни)

Схема А: Градът е около ж.п.линията

Схема Б: С какво да се запълват празнините в структурата - Обитаване, чрез наместване на реката и изместване на реката и

изместване на коритото за по-живописна обстановка и със зелени зони или спорт - Какви елементи да добавим за придобиване на нови качества, които

градът не притежава



- Плюсове – рекичките - Карти (схеми) в по-малки форми – реално + идеално; мащаб около

1:10 000 - Обитаване насочено от София към Костинброд, увеличаване, да стане

общо 20 хил. (10 хил. от София) - Какво разбираме под компактност - Какъв ще е характерът на обитаване, така че да не е в пълен контраст със

съществуващата среда - Модел за създаване на един елемент от града, вписване на

съществуващата структура в новия град



Посещение в Община Костинброд, бележки от разговор с кмета на гр. Костинброд - стратегия - общински план за развитие, видоизменя от части стратегия - � нов закон – 4-ти регион за планиране - ОУП София – зона за отдих и високотехнологични производства;

старопланинска света гора - ОУП Костинброд – конституция на територията; хоризонт 20 години, като

5 години не се пипа - напреднало развитие, само около 10 общини - общината покрива всички разходи (само 30 общини) и внася около

1 млн. лв. годишно в републикански бюджет1 - линеарен подход за развитие - покриване на корито на река – паркинг - няма законодателна основа за икономическа зона, какво да отговорим на

инвеститори - разпокъсаност на земята - на практика няма свободни имоти - специалистите твърдят, че поставянето на София (най-силно развита) в

даден регион деформира планиране тел. за контакт: 0721 66661 1 Цялата информация цитирана в записките да се счита към 12.2004 год.



Схема 1

Схема 2

Схема 3



Схема 4а

Схема 4б



Схема 5

Схема 6

Схема 7

СТРАТЕГИЯ

ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАД СОФИЯ

ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА

Март 2001

Стратегия за развитие на град София

ii

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАД СОФИЯ

съдържание Резюме�. ....................................................................................................................................... i I. Увод................................................................................................................................. 1 II. Ограничаващи условия и възможности, които се отразяват върху Стратегията ................................................................................................................................3 A. Икономика и бизнес среда на град София.................................................................3 От теория към практика: определяне на програмата за икономическо развитие....................9 Б. Социални нужди и институционални условия, отразяващи се върху способността на града да ункционира��10 От теория към практика: подобряване качеството на местното управление......13 В. Пространствено наследство на София от времето на социализма........................15 От теория към практика: обществена дискусия относно стратегическите цели за пространствено развитие ��.18 III. Стратегия за развитие на града: предизвикателства и приоритетни действия ......................................................................................................................19 Библиография��.��....................................................25 Списък на проведените интервюта .......................................................................................28 АНЕКСИ Анекс 1: София: икономически и социални предизвикателства�� . ..........30 Анекс 2: Взаимоотношения между държавна и местна власт и управление на финансите .52 Анекс 3: Пространствена структура и развитие на София��.... ............69 ФИГУРИ В ДОКЛАДА Фигура 1: Ново съотношение на заетостта................................................................................4 Фигура 2: Преки чуждестранни инвестиции в София и България�......................................6 Фигура 3: Човешкият капитал на София ..............................................................................6 Фигура 4: Безработица: 1996-1999 .............................................................................................7 Фигура 5: Растеж на БВП в реално изражение при икономиките в преход: 1990-1999 .......8 Фигура 6: Ниво на бедност в София в сравнение с това в страната .....................................11 Фигура 7 Собствени приходи като дял от общите приходи, 1997-1998�� .........��13 Фигура 8: Средна гъстота на населението в сравнителен план.....................................��16 Фигура 9: Земя за промишлени нужди в някои градове ........................................................17 ТАБЛИЦИ Таблица 1: Стратегия за развитие на град София....................................................................21 Работна група, разработила Стратегията за развитие на град София Този доклад е подготвен от Робърт Бъкли и Саша Ценкова под ръководството на Маргарет Талвиц. Судипто Саркар подпомогна работата по доклада с конструктивни и ценни забележки. Помощните материали, приложени като анекси, са изготвени от Саша Ценкова (анекс 1), Рафаел де ла Круз, Кремена Йонкова, Саша Ценкова, и Галя Кондова (анекс 2) и Ален Берто (анекс 3).


iii

Стратегия за развитие на град София Предварителна оценка

Резюме I. Увод.

София, подобно на много други градове в Централна и Източна Европа е в

процес на разработване на стратегически план, който ще очертае бъдещото развитие на града и ще допринесе за постигане на икономически просперитет, социална справедливост и по-ефективно местно управление. Този процес е в ход под умелото ръководство на градската управа и вече има отбелязан значителен успех. Финансирана от Алианса на Градовете, Световната банка подпомага разработването на тази стратегия, като се основава на опита на други градове с икономики в преход. Този опит показва, че в контекста на неравномерното икономическо развитие на България през последното десетилетие и големия брой социални и икономически проблеми, които София трябва да реши, особено важно е усилията да се концентрират върху ограничен брой стратегически цели, които използват уникалните възможности на града. Настоящият доклад прави опит да установи основните проблеми, които са от изключително значение за определяне на бъдещото развитие на града. Докладът би трябвало да се възприема като повод за откриване на дискусия с местните власти, а и с други заинтересовани лица и среди, които участват в процеса на разработване на Стратегията за развитие на града (СРГ). Основната част от доклада представя препоръки за възможни реформи по стратегическите направления. Дискусиите на техническо ниво са групирани в три тематични анекса, приложени в края на доклада.

II. Ограничаващи условия и възможности, които се отразяват върху Стратегията за развитие на София.

При определяне на ключовите моменти, които се отразяват на развитието на

града, важно е да се отчитат уникалните условия и историческото му наследство, както и начинът, по който те формират контекста на всяка политика на намеса и действие. Възможностите за развитие на всеки голям град се определят от редица фактори, някои от които могат да бъдат контролирани, а други не. Например, националната икономическа политика има значително влияние върху развитието на всеки град. По същия начин градското финансиране в значителна степен зависи от специфичната структура на отношенията между държавно/централно и местно управление, която определя рамките на автономност на местната власт. Тези законови разпоредби подобно на онези, които регулират цялата икономика, са също в голяма степен извън контрола на даден град. За разлика от това, съществуват фактори, които всеки град може да контролира по един много ясен


iv

начин. Изискванията за пространствено планиране и общите правила за регулиране на бизнес средата определят стойността на градоустройствените мероприятия в даден град. Следователно, докато една стратегия за развитие може да допринесе за подобряването на цялостната икономическа среда и за качеството на отношенията между държавното и местно управление, тя не може да контролира изцяло тези фактори. Все пак успешната Стратегия за развитие на града трябва да приеме всички ограничаващи условия, и да се занимае с тях в средносрочна и дългосрочна перспектива като изгради партньорство с държавните институции и други заинтересовани органи и лица. Една област, в която политиката на града може да упражни непосредствено влияние, е свързана с местните разпоредби относно управлението на услугите, даването на разрешителни за бизнес и наредбите за зониране. В София намесата в тази област може да се очаква да увеличи конкурентно-способността и възможностите да се привличат инвестиции, тъй като градът все още носи последиците от социалистическото си пространствено структуриране.

Описаното по-нататък хвърля светлина върху начина, по който даденостите

на град София оказват влияние върху стратегическите цели, приоритети на развитие и системата от конкретни действия, така че да се подобри икономическото състояние и системата на местно управление.

A. Икономика и бизнес среда в град София.

Факти и проблеми. Подобно на другите столици в Централна и Източна

Европа София в много отношения е основен двигател на растеж в националната икономика. Тя има по-високи доходи на глава от населението от останалата част на страната и приносът й към националния брутен вътрешен продукт е почти 20%. Но за разлика от другите столици в региона икономиката на София е следвала модел на интензивна индустриализация, както показва високата заетост от 43% в сферата на производството в началото на преходния период. Докато услугите придобиват все по-голямо значение, градската икономика и днес поддържа сравнително висок дял на заетост в производството, концентриран в големите държавни предприятия. Следователно, ако София последва модела на други големи градове като Прага, Варшава и Будапеща, индустриалната приватизация е неизбежна. Това без съмнение ще доведе до закриване на работни места и увеличаване на безработицата, която в момента е четири пъти по-ниска от средната за страната. Независимо от това градът има големи възможности, които могат да се разработят и използват. Той си остава център на производствения, финансов и интелектуален живот в страната и като такъв има голям високо образован трудов потенциал. Тази концентрация на сравнително ниско-платен, но талантлив човешки капитал би могла да се отрази по положителен начин върху производителността. Местната икономика е привлякла почти 40% от чуждите преки инвестиции в страната особено в сектори като търговия, банково дело и високо технологични производства.


v

Предложения за дискусия. В икономическата област София има възможност да създаде климат, който да ускори преструктурирането и модернизацията на икономиката и да допринесе за устойчиво развитие. Важно е да се намерят начини, които да ускорят приватизацията на производствения сектор, като същевременно се създава мотивираща структура, която да поощрява нови инвестиции и нови работни места. В процеса на разработване на Стратегията за развитие на града могат да се открият редица възможности за постигането на тази задача. Бъдещата дискусия с представители на бизнес средите, висши служители на Софийската община, както и представители на неправителствени организации би могла да разгледа възможностите за подобряване на икономическата среда в следните стратегически направления: 1) ефективно привличане и запазване на различни форми на бизнес чрез политика, насочена към сектори определящи икономическия растеж; 2) инвестиране в човешки ресурси, включително в програми за преквалификация; 3) подобряване на конкурентно-способността чрез широк маркетинг на града в международен мащаб, премахване на ограниченията за инвестиране и координиране на инициативите за икономическо развитие; и 4) инвестиране в инфраструктура.

Б. Социални нужди и институционални условия, ограничаващи способността на града да функционира.

Факти и проблеми. Подобно на всички големи градове в демократичните

държави, община София разширява отговорностите си през последните години. Все пак за разлика от другите столици в Източна и Централна Европа населението на София не живее по-добре от това в провинцията. В града се наблюдава една от най-големите концентрации на бедност в България. Нивото на бедността през 1997 достига 37%, което е по-високо от средното за страната. Общината съответно е поставена под голям натиск да предоставя социални услуги като образование, здравеопазване и социална помощ на много по-голям дял от икономически и социално зависимо население. Проблемите се задълбочават и от значителните ограничения върху способността на града да мобилизира ресурси и да приоритизира разходи, което води до несъответствие между бюджетни задължения и възможности за набиране на приходи. Най-важен определящ фактор за това несъответствие е системата за прехвърляне на средства от държавната на местната власт, която не дава възможност на местната власт ефективно и сигурно да финансира своите задължения в социалната сфера. Невъзможността на местното управление да поеме по-голяма отговорност по отношение на местните данъци и фискални разходи ще влоши качеството на социалното подпомагане и съществуващата инфраструктура.

Предложения за обсъждане. Градът би могъл да подобри ефективността и

ефикасността на системата за управление и услуги чрез: 1) разумно изразходване на средства и управление на активите; 2) подобряване на подбора и предоставянето на съществуващите програми за индивидуални субсидии; 3) подпомагане на частните инвестиции в инфраструктура чрез приватизация, концесии и даване под наем, като същевременно се гарантират интересите на потребителите с


vi

ниски доходи; 4) активен диалог със съответните заинтересовани страни, включително Правителство, Парламент, Община София и Асоциацията на общините, за да се разработи всеобхватен план, основан на консенсус относно реформата в отношенията между държавната и местна власт и 5) доразвиване на институционални възможности. В дългосрочен план ефективното функциониране на града изисква значително увеличаване на автономността на местната власт и съответно на нейната отговорност. Въпреки това, в контекста на икономика, която едва от няколко години е започнала да се възстановява след период на висока инфлация, трябва внимателно да се прецени каква свобода на действие държавната власт трябва да прехвърли на по-ниските нива на управление и в какъв срок.

Налага се при обсъждане на отношенията между държавното и местно

управление да се разгледат растящите отговорности на София и необходимостта да се справя с високата концентрация на бедност. Все пак при това обсъждане е необходимо да се разбере, че тези нужди трябва да се разглеждат в рамките на макроикономическия контекст на цяла България. Бъдещият икономически растеж ще намали бедността по устойчив начин. Поради преминаването на България през такъв бурен преход, на тези широко-мащабни икономически проблеми е нужно да се отдели по-голямо внимание, отколкото при другите икономики в преход стабилизирали се много по-рано. Следователно, поддържането на фискален баланс е съществено за устойчив и балансиран растеж. Проектоплан, който представя препоръки на екипа за промени в съществуващите отношения между държавното и местно управление, е включен като Анекс 2 с цел осъществяване на обратна връзка с общински служители и представители на други заинтересовани институции.

В. Пространствено наследство на София от времето на социализма.

Факти и проблеми. В резултат на почти петдесетгодишно държавно

планиране и почти никакво местно управление отговарящо на местните нужди, София има пространствен модел на развитие, който е доста различен от този на градовете с пазарна икономика. София, например, има четири пъти повече терени, предоставени за промишлени цели отколкото обикновено имат останалите градове. Докато София има почти 700,000 души, които живеят в 5 километров радиус до центъра � брой подобен на този в Берлин, Будапеща, Лондон и Варшава, концентрацията на заетост в центъра на града е много по-малка, което намалява икономическия потенциал на града. Деконцентрацията на работните места се отразява на модела за ежедневно пътуване до работа и допринася за високата цена на обществения транспорт. Например, софиянци прекарват също толкова време в работни пътувания колкото и жителите на Ню Йорк � град с население десет пъти по-голямо от това на София. Поради редица причини, разгледани в настоящия текст, този модел на инвестиране в съществуващата транспортна и пространствена структура намалява конкурентните преимущества на града и способността му да привлича инвестиции и нов бизнес. Взети заедно, т.е. когато преките и непреки �разходи� за работа и живот се изчислят, много от инвестициите в града се оказват неизгодни. Необходимо е да се направят значителни промени в използването на


vii

терените и изградената структура, така че градът да намали тези разходи и да подобри качеството на живот на своите жители.

Предложения за обсъждане. Подпомагането на този процес на промяна е определящ фактор за бързото и плавно приспособяване. Опитът на Банката показва, че в страните в преход отстраняването на недостатъците на общия градоустройствен план � често проектиран без да се имат пред вид пазарните механизми или участието на засегнатите страни � е един от най-важните начини за подобряване на ефективността на градската пространствената структура. В съответствие с това, значително внимание трябва да се отдели на разгръщането на демократичен и интерактивен процес воден от компетентния екип на Общия градоустройствен план. Този процес би трябвало да определи бъдещите насоки за пространственото развитие на София чрез публични консултации с основните заинтересовани страни и широката общественост. Процесът трябва да дефинира приоритетите и действията, които ще: 1) подобрят функционирането на пазара за недвижими имоти; 2) подпомогнат обновяването и доразвиването на центъра на града и; 3) подобрят достъпа до работното място на местния трудов пазар. Анекс 3 показва в детайли как Стратегията за развитие на града може да подпомогне структурирането на тази дейност и предлага план за нейното осъществяване. III. Стратегия за развитие на града: проблеми и приоритетни действия. В заключение, София играе важна роля в българската икономика и нейната високо образована и сравнително ниско платена работна сила дава огромни възможности за растеж на цялата страна. Въпреки това, поради историческото наследство на града и трудностите на икономическия и социален преход, определен брой ограничаващи условия влияят върху способността му да се превърне в ефективна движеща сила за икономическо развитие. Екипът, разработил стратегията за развитие на града, вижда две основни предизвикателства за дългосрочно развитие: 1) Необходимо е София да стане по-конкурентноспособна и да подобри средата за частни инвестиции, за да се генерира трудова заетост и 2) София, независимо от успехите си, все още има голяма концентрация на бедност. В контекста на тези две най-важни предизвикателства, конкретни действия в три приоритетни области биха могли да допринесат съществено за подобряването на бизнес средата и намаляването на бедността. Това са реформи в политиката, които допринасят за: 1) устойчив икономически растеж и развиване на частния сектор; 2) подобряване на социалното подпомагане, услугите и качеството на инфраструктурата, с цел интегриране на социално слабите; и 3) изграждане на по-ефективна пространствена структура.

Като част от разработването на Стратегията за развитие на града ще се проведат консултации с представители на Общината/общините, архитекти и проектанти, както и с отделни представители на бизнес средите в София, за да се определят основните приоритети на действие. Тези предложения са обобщени в Таблица 1. Тъй като една работеща стратегия изисква ясно дефинирана идея и


viii

приоритети за постигането на дългосрочни цели, важно е да има консенсус относно основните предпоставки, заложени в Стратегията за развитие на града, и всеобщо разбиране за целите й. Този процес би могъл да стартира с работен семинар, които се очаква да си състои през април 2001. Ще последват и други подобни работни семинари, за да се потърсят становищата на различни заинтересовани страни. Окончателната Стратегия за развитието на града се очаква да бъде изготвена до края на декември 2001.


Предварителна оценка

I. Увод

Защо е необходима стратегия за развитие? Всеки град е необходимо да

играе по-активна роля, за да направи местната икономика конкурентноспособна и да подобри качеството на живот на жителите си. Опитът в развитите страни показва, че усилията на местната власт в областта на икономиката и социалното развитие са по-успешни, ако са водени от определена стратегия, която включва следните елементи: 1) анализ на силните и слаби страни, на възможностите и заплахите, които влияят на даден град; 2) изграждане на консенсус сред заинтересованите страни относно целите, приоритетите и конкретните действия; и 3) създаване на институционални алианси за осъществяване на определени действия и програми с цел постигане на устойчиви резултати. За да се подпомогне този процес в градовете с развиващи се икономики и икономики в преход, Световната банка и Центърът по проблемите на населените места /човешката среда/ към ООН създават Алианса на градовете. Това е едно широко-обхватно партньорство между агенции на двустранна и многостранна основа, ангажирани с подпомагане на устойчивото развитие на градовете и облекчаване на бедността.

Стратегия за развитие на град София. Стратегията за развитие на град

София (CРГС) е една от инициативите на самия град, подпомагана от Алианса на градовете. Крайната й цел е да даде тласък на развитието на една демократична система на местно управление в София по начин, който генерира устойчиви и дългосрочни резултати за жителите си. Работният екип разглежда СРГ като водена от три главни стратегически цели: 1) генериране на устойчив икономически растеж; 2) подобряване ефективността на местното управление; и 3) подобряване качеството и ефективността на пространствената структура на града. За да се постигне успех във всяка една от тези области, необходимо е да има обща стратегия, която обединява усилията на Община София, регионалните и държавни агенции, както и други заинтересовани страни от ключово значение с цел да се гарантира взаимното допълване на тези усилия и натрупване на постижения. От една страна, за София процесът на икономическо и социално приспособяване към новите условия включва все повече конкретни стъпки, но от друга - важно е да се има пред вид една стратегическа визия, която да определя насоката за постигане на устойчив и справедлив икономически растеж и да формулира набора от политики и план за действие за осъществяването на тази визия. Когато се разглежда мястото на местната власт в този процес, трябва да се отчита водаческата й роля и способността й да създава нови взаимоотношения на партньорство и стратегически коалиции с бизнес среди, неправителствени организации и местни политици за преодоляване на предизвикателствата на бедността, безработицата и растящите й социални отговорности.


2

Изграждане на консенсус относно приоритетите на СРГ. Необходимо е политиките, които допринасят за постигане на тези стратегически цели и са насочени към специфичните предизвикателства, пред които градът е изправен, да се определят в сътрудничество. Самият процес на дискусии също допринася в голяма степен за стратегията. София има нужда да обмисли нови подходи не само, за да отговори на новосъздалите се трудности, но и да управлява промяната по такъв начин, че да запази водещата си роля. Местно управление с демократичното участие на всички позволява по-ефективно разрешаване на проблеми, отнасящи се до нуждите на местните общности. То помага на градската управа да намери точния баланс между конкуриращи се приоритети и съответно да мобилизира ресурсите си по-ефективно. Процесът на провеждане на публични консултации със заинтересовани страни от ключово значение е особено важен и ще се отрази на избора на приоритети, политики и действия за осъществяването им. Различни агенции и групи от общности, представляващи разнообразни интереси на жителите на София би трябвало да имат възможност да влияят на СРГ и дори още по-важно е те да имат възможност да участват в разработването й.

Процесът на разработване на СРГ е в ход под умелото ръководство на градската управа и вече има отбелязан значителен успех. Финансирана от Алианса на Градовете, Световната банка подпомага разработването на тази стратегия, като се основава на опита на други градове с икономики в преход. Този опит показва, че е от особена важност усилията да се концентрират върху ограничен брой стратегически цели, така че СРГ да е възможно най-добре очертана, за да се използват уникалните възможности на града. Настоящият доклад прави опит да установи основните проблеми, които са от изключително значение за определяне на бъдещото развитие на града. Докладът би трябвало да се възприема не като подробен списък от проблеми, а като повод за откриване на дискусия с местните власти, а и с други заинтересовани лица и среди, доколкото те са част от процеса на разработване на СРГ.

Структура на доклада. Стратегията за развитие на град София е представена

на два етапа � оценка на основните ограничаващи условия и възможности за развитие и стратегия за развитие на града. Настоящият доклад, представляващ предварителна оценка, се очаква да сложи началото на дискусии със заинтересованите страни относно приоритетите за развитие на София и ще послужи за основа на Стратегията за развитие на града. Предварителната оценка очертава ограничаващите условия и възможностите, които се отразяват на развитието на града по линия на три стратегически цели. Основната част на доклада представя предложения за промяна или реформа, докато техническите част е групирана в три анекса в края на доклада, по един за всяка една от определените теми.


3

II. Ограничаващи условия и възможности, които се отразяват на Стратегията за развитие на София.


града, важно е да се отчитат уникалните условия и историческото му наследство, както и начинът, по който те формират контекста на всяка политика на намеса и действие. Възможностите за развитие на всеки голям град се определят от редица фактори, някои от които могат да бъдат контролирани, а други не. Например, националната икономическа политика има значително влияние върху развитието на всеки град. По същия начин градското финансиране в значителна степен зависи от специфичната структура на отношенията между държавно/централно и местно управление, която определя рамките на автономност на местната власт. Тези законови разпоредби подобно на онези, които регулират цялата икономика, са също в голяма степен извън контрола на даден град. Все пак успешната Стратегия за развитие на града трябва да приеме всички ограничаващи развитието условия, което ще даде възможност на бъдещите усилия да визират и решат проблемите. Факторите, които всеки град може да контролира по един много ясен начин са изискванията за пространствено планиране и общите правила за регулиране на бизнес средата с цел да се определи стойността на градоустройствените мероприятия в даден град. Следователно една стратегия за развитие, особено в случая на София, който играе такава важна роля в икономиката, е в състояние да допринесе за подобряването на цялостната икономическа среда и за качеството на отношенията между държавното и местно управление. Една област, в която политиката на града може да упражни значително влияние, е свързана с местните разпоредби относно управлението на комуналните услуги, даването на разрешителни за бизнес и наредбите за зониране. Намесата в тази област може да увеличи конкурентноспособността на София и възможностите й да привлича инвестиции, тъй като градът все още носи последиците от социалистическата си пространствена структура.

Описаното по-нататък анализира начина, по който даденостите на град София

оказват влияние върху стратегическите цели, приоритети на развитие и системата от конкретни действия.

A. Икономика и бизнес среда на София.

Икономическо наследство. За разлика от другите столици от региона икономиката на София е следвала един модел на по-интензивно промишлено развитие. Бързата индустриализация през 60-те и 70-те години води до значително нарастване на населението в София и значителна миграция от селските райони. Разрастването продължава през 70-те години, но в по-забавени темпове. Резултатите от този модел на развитие са в две посоки: 1) широка зависимост на икономиката на София от производство и тежка промишленост и 2) засилване на позицията на София като административен и интелектуален център на страната.


4

Приватизация и деиндустриализация. Като се имат пред вид силните връзки с износните пазарите на Съветския съюз, икономическото приспособяване на София към новите условия става много по-трудно. Приватизацията и преходът от промишлена към икономика, ориентирана към услуги, са отличителни белези на икономическата промяна. Приватизацията стартира късно и напредъкът й в различните сектори е неравномерен1. Днес в частния сектор в София работи 52% от цялата работна сила, което представлява десеторно увеличение в сравнение с 1990. Най-значителния растеж на работещите в частния сектор са в областта на бизнес услугите (90%) и търговията на дребно и ремонтите (82%). София има много по-сериозен растеж по отношение на дела си на заетост в услугите в сравнение с повечето градове от икономиките в преход. Докато степента на приспособяването се свързва с политиката на макро-ниво, интеграцията на пазарите и силата на международните капитали, фактори от местен характер също играят значителна роля в икономиката на града. По-конкретно: земята, съществуващите промишлени възможности, естествените ресурси и уменията на работната ръка определят конкурентноспособността на местната икономика и способността й да привлича нови предприятия и икономически дейности.

Фигура 1: Ново съотношение на заетостта

Източник: Основава се на М. Илиева, Общ градоустройствен план на София: Прогноза за трудовата заетост, 1999

Фигура 1 илюстрира размера на деиндустриализация. Заетостта в производството спада от 42.2% от цялата заетост през 1990 до 25.9% през 1998.

1 Община София използва агресивна приватизационна политика. До края на 1999 Агенцията за приватизация на Общината финализира приблизително 1 000 приватизационни сделки за над US$ 35 милиона. Държавният сектор все още държи значителен дял в производството и разпределението на електричество, газ и вода, в транспорта и комуникациите, образованието и здравеопазването. Само 45% от производството на София е приватизирано.

Sofia: Employment by Sector

0

50000

100000

150000

200000

250000

300000

350000

400000

90 91 92 93 94 95 96 97 98

Year

Em

plo

ye

e

Селскосто Производство Услуги


5

Междувременно заетостта в услугите нараства от 56.2% на 71.4%, като осигурява работа за 357, 000 души. Производството � особено производството на цветни метали, машини, храни и напитки, продължава да бъде жизненоважна сила в местната икономика. София все още носи белезите на социалистическата индустриална политика, което личи от относителната й зависимост от големи държавни предприятия. В момента големите работодатели са 2% от дружествата, но те наемат 50% от работната сила. По-нататъшното преструктуриране и приватизация би довело до загуба на работни места и по-висока безработица.

Движещи сили на икономическия растеж. Независимо от неравномерното икономическо представяне в различните сектори, възможностите за растеж са окуражаващи. София продължава да държи доминираща позиция в националната икономика. Градът е разположен на по-малко от 1% от територията на страната, а е приютил 1/7 от населението на България и 1/6 от работната й ръка. Той има по-голям доход на глава в сравнение с останалата част от страната, и носи почти 20% от националния БВП. Въпреки че растежа на БВП за1999 е над очаквания темп за икономиката на страната като цяло, миналата макроикономическа и политическа нестабилност, прави съвземането на икономиката много по-трудно.

Градът остава доминиращ финансов, застрахователен и банков център за

страната. Растежът на бизнес услугите в София се свързва с износни и вносни дейности от национално значение, с увеличаване на сделките с недвижими имоти и присъствието на седалища на основни национални и международни компании. Услугите, свързани с дистрибуция � търговия на дребно, складови услуги, транспорт, комуникации и туризъм, представляват най-бързо развиващият се бизнес, въпреки че той генерира сравнително малко работни места, изискващи специални умения. Данните показват, че най-големият растеж на заетост за 1999 се отбелязва в услугите, свързани с дистрибуцията (13%) и бизнес услугите (6%)2.

София привлича почти 85% от първоначалните преки чуждестранни

инвестиции в България до 1994 (Фигура 2). След икономическата криза от 1997 инвестициите почти се утрояват поради напредъка в провежданата широко-мащабна приватизация и макроикономическа стабилност. Освен това сравнително благоприятният климат за инвестиране, възможностите за присъединяване към ЕС и приватизацията на банките наистина водят до едно устойчиво ниво на преките чуждестранни инвестиции през 1999. Моделът на инвестиции в София между 1992-1998 като цяло показва, че секторът на продажби на дребно е привлякъл най-голям дял от ПЧИ - 32%, следван от финансите с 21% и производството с 12.5%.

2 За по-подробен анализ на приспособяването към новите условия на пазара на труда, безработицата и

поляризацията по отношение на доходите виж Анекс 1.


6

Фигура 2: Преки чуждестранни инвестиции в София и България

Преки чуждестранни инвестиции

0 100 200 300 400 500 600 700 800

1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 Year

Mill

ions

USD

Sofia Bulgaria

Източник: Агенция за чуждестранни инвестиции, София , ноември 2000 Най-сериозният актив на града е високо образованата работна сила.

Конкурентноспособността на икономиката на София се определя в голяма степен от уменията на работната ръка и способността на града да привлича нови стопански единици. София има традиции в отличното качество на образованието и научните изследвания. Делът на завършилите висше образование е 2.5 пъти над средния за страната, делът и на хората със специализирано средно образование е също значително по-висок (Фигура 3). Научните изследвания показват, че нивото на образование е значителен фактор, който се отразява на икономическата активност на пазара на труда � икономическата активност достига 72.7% за хората с университетско образование и стига до 23.6% за хората с начално или още по-ниско образование. В бъдеще оцеляването и растежът на много предприятия ще зависи от осигуряването на хора с добро образование и способности да усвоят нови умения. София може да капитализира върху човешкия си ресурс, който да се превърне в основен източник на местния икономически растеж.

Фигура 3: Човешкият капитал на София

Източник: Регионален план за развитие на Област София , София, август 2000.

Приспособяване на пазара на работна ръка. В отговор на структурния и макроикономически натиск приспособяването на пазара на труда в София, подобно

Структура на работната сила пообразование - София

30.5

5.8 30

21.312.4

висше Колежиспециализирано средно гимназииосновно

Структура на работната сила по образованиеБългария

12.45.1

26

23.3

33.2

висше колежиспециализирано средно гимназииосновно


7

на тези в повечето градове с икономики в преход, преминава през колебания на безработицата и диференциация на заплащането. Безработицата в София значително спада от високото ниво от почти 15% през 1993 до 3.5% през 1999, което е четири пъти по-ниско от средното за страната3. Все пак неофициалната безработица би могла да е по-висока от съобщаваните проценти. Новата икономика дава преимущество на специализираните умения, високото образование и квалификация, особено в областта на финансовите и бизнес услуги, като предлага по-малко възможности за места в производството, които изискват по-ограничени умения. Това оставя много хора, особено в области, където има малко търсене, да се борят на един суров пазар на работната сила. Профилът на безработицата в София показва учудващо стабилен дял на хората със средно специално и висше образование (Фигура 4). Освен това провежданите в момента съкращения на работещи в обществения сектор обясняват нарастването на безработицата за хора, които са във възрастовата група над 44 и които представляват 40% от безработните.

Фигура 4: Безработица: 1996-1999

Профил на безработицата в София

3.62

5.03

4.05 3.51

0 10

20 30 40 50

60 70

1996 1997 1998 1999 Year

Дял от

общата

(%)

0

1

2

3

4

5

6

Дял на

безработни

(%)

Над 44 години Със средно специално и висше Безработни об

Източник: НСИ, предварителна информация за СРГ на София, ноември 2000. Трябва да се отбележи, че след икономическата криза през 1997 растящата

производителност на икономиката в София води до умерен растеж на доходите4. Все пак необходимо е това по-общо развитие на нещата да се оценява на фона на растящото неравенство на доходите и голямото нарастване на бедността. Заплащането в различните сектори става по-диференцирано със съотношение приблизително 1:3 между заплатите в здравеопазването и комуналните услуги и

3 Началото на прехода към пазарна икономика в София бе отбелязано с рязко свиване на заетостта. Въпреки че заетостта в частния сектор расте стабилно от 1992 с годишни темпове от 10 до 40%, тя все още не може да компенсира загубата на 120 000 ценни работни места в производството. 4 Средната работна заплата през 1999 е била BGN 129.


8

тези във финансите и енергетиката5. Това е радикална промяна в разпределението на доходите в сравнение с някогашния егалитарен начин от времето на социализма. През 1999, например, разликите между средната пенсия и заплатите в сферата на финансите, банките и застраховането е 1:6. Това неравенство на доходите създава основата на нова система на социално разделение с по-изявени различия между богати и бедни в сравнение с повечето страни от Централна и Източна Европа. През 1997 София има едно от най-високите нива на бедност в България с почти 412, 000 души, които живеят под равнището на бедност.

София в национален и европейски контекст. България късно тръгва по

пътя на икономическите и политически реформи и съвсем наскоро започва да се съвзема от дълбоката икономическа криза. Реалното съвземане на страната започва едва през 1997 за разлика от по-напредналите страни в преход от региона, които стартираха реформите си 3- 5 години по-рано.

Фигура 5: Растеж в реално изражение на БВП в икономиките в преход: 1990-1999

Източник: Световна банка. База данни на показателите за развитие на Световната банка.

Както показват данните за БВП от Фигура 5 българската икономика преживява дълга рецесия и се представя по-зле в сравнение с унгарската и полската. Растежът на БВП напоследък е бавен и се приближава до 70% от нивото преди реформите. В допълнение размерът на преките чуждестранни инвестиции подсказва, че независимо от стабилизацията напоследък, икономиката е ограничена от липсата на доверие от страна на инвеститорите, както и от липса на добре функциониращ банков сектор. Още повече България не получава размера на помощ от ЕС, предназначен за страните от първата вълна на присъединяването. В резултат

5 Годишният доход в енергетиката е един от най-високите � 4 871 BGN, следван от този в сферата на банките, финансите и производството на стомана и оборудване � 4 400 BGN. В частния сектор заплащането в банките и сферата на финансите е най-високо � 4 371 BGN следвано от образованието и търговията с имоти (НСИ, 2000).


9

на това икономическото и социално приспособяване на София ще се наложи да бъде по-тежко и в много отношения - извън контрола на градските власти. Независимо от това, като се има пред вид важната роля на града за цялостната икономика, политиките на ниво град могат също да играят значителна роля за укрепване на прехода.

От теория към практика: определяне на програмата за икономическо развитие.

В областта на икономиката предизвикателство за София е да създаде климат, който благоприятства преструктурирането и модернизацията на икономиката, като допринася за устойчив и справедлив растеж. Градът е финансовата и интелектуална столица на страната и има евтина работна ръка и високо образовано население. Бързият упадък на дейността в промишлената сфера и разрастването на финансовите и бизнес услуги вече са създали икономика на две скорости със сложен модел на неравенство на пазара на труда. Важно е да се ускори напредъкът в услугите и високо технологичните производства, за да се укрепи позицията на София като водещ финансов и бизнес център, но градът има нужда също да поддържа едно здравословно разнообразие от производства, за да гарантира натрупването на капитал от съществуващия потенциал в производството и да създаде конкурентноспособност на по-широк фронт.

Определянето на програмата за икономическо развитие изисква работа на две

нива. Първо, провеждането на консултации със заинтересовани лица от ключово значение за местната общност би помогнало за очертаване на начина на действие. Необходимо е консултациите да се фокусират на: 1) най-важните проблеми, които ограничават или подпомагат развитието на бизнеса на местно ниво; 2) най-важните реформи, необходими за подобряване на бизнес средата. Второ, има нужда също и от дискусии по съответната роля на местната и централна власт за подпомагане на този процес. Въпросните дискусии могат да създадат стратегически партньорства и програми, които ще допринесат значително за способността на града да привлича инвестиции и да генерира растеж на частния сектор.

Следователно, препоръчваме бизнес средите, отговорни служители на

Община София и представители на неправителствени организации да започнат диалог, който да проучи възможностите за подобряване на икономическата среда на града чрез: 1) ефективно привличане на нови и запазване на старите стопански единици, като се провежда политика, насочена към секторите на растеж; 2) инвестиране в човешки капитал, включително и подпомагане на преквалификацията на работното място; 3) подобряване на конкурентноспособността чрез провеждане на маркетинг на града в международен мащаб, премахване на пречките за инвестиране и координиране на инициативите за икономическо развитие; и 4) инвестиране в инфраструктурата.

! Привличане на нови и запазване на съществуващи стопански единици. За София е важно да се съсредоточи върху възможностите за растеж, упражняващи


10

най-голямо влияние. Това означава фокусиране върху предприятия, които са част от стратегически групи предприятия. Програмата може да включва: 1) фокусиране върху силните страни (финанси, банки, търговия на дребно); 2) поощряване на нови групи предприятия (високи технологии, печатни дейности); 3) подпомагане на МСП-я и 4) подпомагане на бизнес инкубатори и бизнес паркове.

! Инвестиране в човешки капитал. София има традиции в постиженията си в образованието и научните изследвания. Човешкият й капитал е основен източник на местен икономически растеж. Градът може да трупа капитал от този потенциал, но се налага два въпроса незабавно да бъдат включени в политиката: 1) преодоляване на проблема за �липсващите умения� (преквалификация, придобиване на нови умения) и 2) облекчаване на бедността (подобряване на достъпа да работни места в официалната икономика).

! Подобряване на конкурентноспособността. Наложително е да се следва нова политика, за укрепване на частния сектор и привличане на нови инвестиции за местната икономика. Няколко въпроса изискват незабавно разрешаване: 1) премахване на законовите пречки за да се ангажира частният сектор и 2) опростяване на процедурата за даване на лицензи от името на града.

! Инвестиране в инфраструктура. С оглед на конкуриращите се приоритети за държавни средства и растящите нужди от инвестиране в инфраструктурата, налага се Общината да разгледа следното: 1) приватизация и комерсиализация на градските услуги чрез отдаване под наем или концесии, като същевременно се гарантират интересите на потребителите с ниски доходи; и 2) мобилизиране на чуждестранен и частен капитал за инвестиране в инфраструктурата, за да се избегнат недостатъците в качеството на услугите.

Подробен анализ и оценка на основните икономически тенденции и процеси на икономическата и социална промяна, както и свързаните с тях препоръки за съответна политика са представени в Анекс 1. Б. Социални нужди и институционални ограничения, отразяващи

се върху способността на града да функционира.

Нарастващи отговорности. Община София е главната институция, която отговаря за градоустройството и управлението на града. В допълнение тя запазва отговорностите си по закон да осигурява и поддържа техническата инфраструктура и градските социални услуги. Градът е собственик на материалните активи на водоснабдителните и канализационни предприятия, районните топлофикации и държавни жилища. Въпреки това, инфлацията и преструктурирането на субсидиите повишават драстично цената на градските услуги. Поддържането на училища, болници, социални домове и други социални институции води до висок дял на бюджетните разходи. Ценообразуването на тези услуги така, че да се


11

постигне възстановяване на разходите за тях, е непопулярен политически избор, особено като се имат пред вид сравнително ниските доходи на глава от населението в София и високият процент на икономическа зависимост. В дългосрочен план продаването на по-ниска от себестойността цена на водата, транспорта и отоплението допринася за неефективното потребление на тези услуги и се отразява на инвестирането в поддръжката и обновяването на съществуващите мрежи.

Предоставяне на социални услуги и бедност. От началото на прехода

социалните сектори са официално децентрализирани и местната власт е отговорна за предоставяне на финансиране за образование, здравеопазване и социално подпомагане. Независимо от опитите за децентрализация повечето от истинската власт за вземане на решения в тези сектори остава от компетенциите на централната власт. Предоставянето на социални помощи създава редица проблеми, най-вече трудности при балансиране на разходи за определени задачи и отговорности за набиране на средства. С големите си отговорности за образование, здравеопазване и социална помощ Община София изпитва трудности да се справи с високите социални разходи, което се дължи на по-високия процент на население, което е социално зависимо6.

Фигура 6: Ниво на бедност в града в сравнение с това в страната

Бележка: Бедността се измерва като % от домакинствата, чиито разходи са под 1/2 от осреднените разходи на едно домакинство в страната.

Източник: Световна банка. Как преходът да е от полза за всеки. Бедност и неравенство в Европа и Централна Азия.

6 Ключов показател за икономическия потенциал на даден град е процентът на "икономическата зависимост" или социално слаби, който за София е 27%.


12

Както Фигура 6 показва, София има по-интензивна концентрация на бедност от другите главни градове в района. Вероятността един жител на София да е беден е малко по-малка от вероятността да е беден където и да било в страната. Това разпределение е много по-различно от разпределението в другите столици, дори в страни с по-нисък доход на глава от населението, където рискът от бедност е два пъти по-нисък. Община София трябва да разбере как тази огромна концентрация на бедност се отразява на възможностите и социалните отговорности на града. Важно е тези програми да са внимателно балансирани с нуждата от цялостна макроикономическа и фискална стабилност.

Ограничена местна автономия. Съществуващите взаимоотношения между

местна и централна власт допълнително пречат на способността на Общината да отговаря на местните нужди, да приоритизира разходите и да мобилизира ресурси. В разходната част на бюджета си Общината има пълната власт върху около 20% от всичките си разходи, от които около 95% са за поддръжка. Това състояние ограничава възможностите на Общината да заделя средства в съответствие с местните нужди. Годишните държавни бюджети допълнително определят приоритни разходи, и по този начин създават поредица от плащания, която трябва да се спазва от града. Капиталните инвестиции са ограничени, тъй като Общината не може да изразходва собствени средства7, различни от нетните спестявания, или приходи от продажба на общинско имущество. Въпреки че разходите за капитални инвестиции на София представляват 23% от общите разходи на местната власт през 19988, което е 10% над средното за страната, ограниченията върху капиталните инвестиции на Общината поставят рамки на местното средносрочно и дългосрочно планиране.

Приходите на органите за местно управление от собствени източници

представляват 10% от всички приходи9 - почти три пъти по-малко в сравнение с приходите, набирани в Чехия и Полша (Фигура 7). Причината за това е, че базата и ставките на местните данъци, както и размерът на местните такси се определя от националното законодателство и данъците и таксите се събират от държавната/централна администрация. Общините имат пълна власт да определят таксата за твърди отпадъци и таксите за продажба на общински имоти. Ограничената власт на местните органи да набират средства се отразява негативно върху ефективното местно планиране и управление. Процесът и критериите за предоставяне на определен размер субсидии на общините не е достатъчно прозрачен и често подлежи на промени. Това създава непредвидимост на местно ниво относно съществуващите бъдещи ресурси и пречи на средносрочното и дългосрочно планиране. 7 Класификацията на Министерство на финансите включва данъците, чиято печалба се дели между държавата и общините, като част от собствените средства. 8 Цифрите включват: (1) дълготрайни материални активи; (2) капитални ремонти; и (3) оборотни активи. През 1999 делът на трите достига съответно 88%, 11% и 1% . 9 За целите на този доклад прехвърлянето на средства от републиканския бюджет включва: субсидии (общи и целеви), данъци, чиято печалба се дели между държавата и общините, и местните данъци (местните данъци се определят от националното законодателство по отношение на вид, база и ставки и се събират от държавната администрация; според международната терминология те се наричат �белязани� прехвърляния от републиканския бюджет или са всъщност определени за специални цели ).


13

Фигура 7: Собствени приходи като дял от общите приходи на органите на местно управление

(1997-1998)

Бележка: Собствените приходи изключват данъците, печалбата от които се поделят между местната и държавна власт и данъците, които органите на местна власт нямат правомощия да определят сами.

Източник: Собствени изчисления: Световна банка, 2000.

Град София е сред малкото общини в България, които успешно са взели

заеми, без да зависят от държавата. Градът е издал също и единствените евро-облигации в България. Един от заемите обаче (Рехабилитация и ремонт на пътищата, 1998) е за целите на управлението на наличните средства и е използван като помощен инструмент. Налага се да се подчертае, че общината трябва да прави заеми само за целите на дългосрочни капитални инвестиции, за да държи финансите си в съответствие с едно строго управление на общинските средства.

От теория към практика: Подобряване качеството на местното управление.

В краткосрочен план, градът би могъл да подобри ефективността и

качеството на системата за управление и услуги чрез: 1) разумно изразходване на средства и управление на активи; 2) подобряване на подбора и предоставянето на съществуващите програми за индивидуални субсидии; 3) подпомагане на частните инвестиции в инфраструктура чрез приватизация, концесии и даване под наем, като същевременно се гарантират интересите на потребителите с ниски доходи; 4) активен диалог със съответните заинтересовани страни, включително Правителство, Парламент, Община София и Асоциацията на общините, за да се разработи всеобхватен план, основан на консенсус относно реформата в отношенията между държавната и местна власт и 5) доразвиване на институционални възможности. В дългосрочен план ефективното функциониране на града изисква значително увеличаване на автономността на

С о б ст в ен и п р и хо д и к ат о д я л о т о бщ и т е п р и хо д и н а о р г ан и т е н а м ест н о уп р ав л е н и е

0 1 0 2 0 3 0 4 0

A lb a n ia

M o ld o va

L i th u a n ia

B u lg a r ia

E s to n ia

K a z a k h s ta n

U k ra in e

S lo va k ia

M a c e d o n ia

L a tvia

R o m a n ia

H u n g a ry

R u s s ia

C ro a t ia

P o la n d

C z e c h R e p u b l ic

p e rc e n ta g e


14

местната власт и съответно на нейната отговорност. Въпреки това, в контекста на една икономика, която едва от няколко години е започнала да се възстановява след период на висока инфлация, трябва внимателно да се прецени каква свобода на действие държавната власт трябва да прехвърли на по-ниските нива на управление и в какъв срок.


управление да се разгледат растящите отговорности на София и необходимостта да се справя с високата концентрация на бедност. Все пак при това обсъждане е необходимо да се разбира, че тези нужди трябва да се разглеждат в рамките на макроикономическия контекст на цяла България. Бъдещият икономически растеж ще намали бедността по устойчив начин, но поради преминаването на България през такъв бурен преход на широко мащабни икономически проблеми на този въпрос е нужно да се отдели по-голямо внимание, отколкото при другите икономики, стабилизирали се много по-рано. Следователно, поддържането на фискален баланс е съществено за един устойчив и балансиран растеж.

Предизвикателство за местното управление на града е подобряване на предоставянето на градски услуги по един стратегически и координиран начин. В контекста на това, необходимо е дискусиите да се фокусират върху две нива. Първо, съществуват ли възможни конкретни ползи, които биха могли да се реализират от по-доброто управление на съществуващите ресурси? Второ, какъв вид отношения между държавна и местна власт би подобрила местното управление и би подпомогнала развиването на по-ефективна социална мрежа за сигурност. Увеличаването на ефективността и качеството на градските услуги, намаляване разходите за извършване на сделки с цел развиване на частния сектор и подпомагане на една добра бизнес среда са сред най-важните приноси, които Община София би могла да направи, за да постигне устойчиво развитие за града и да окуражи инвестициите. Няколко въпроса се считат за приоритетни:

! Поддържане на финансова стабилност. С оглед на нарастващите отговорности и финансов натиск, важно е да се следва нова политика с цел: 1) подобряване избора и включването на социално слабите; 2) подобряване на управлението на активите; и 3) използване на съществуващите възможности на инфраструктурата и подпомагане на частните инвестиции при предоставянето на градски услуги. Община София не може да си позволи да използва нерационално съществуващата инфраструктура, нито може да си позволи да насочва твърде високите разходи за субсидии в зле-подбрани области.

! Финансова децентрализация. Необходимо е по-нататъшните реформи на местното управление да се поставят в контекста на една нова и подобрена рамка на отношенията държава � органи на местно управление. Нужно е реформите да се съсредоточат върху ясното разпределение на отговорностите относно разходите; стриктно разпределение на данъчните правомощия; и допълнителни правила за ползване на заеми на ниво по-ниско от държавното/централното. По-нататък, необходимо е реформата да бъде териториално/социално балансирана.


15

! Изграждане на институционални възможности. За да се гарантира изпълняването на тези функции ефективно, необходимо е качеството на местното управление да бъде подобрено в следните приоритетни области: 1) мениджмънт на самия град; 2) координация на политиките; и 3) оценка и мониторинг.

Подробен анализ на предизвикателствата и възможностите по отношение на

финансовата децентрализация и реформите на местното управление е включен в Анекс 2 за коментари и предложения от страна на висшата градска управа с цел да се гарантира адекватното отразяване на приоритетите на СРГ.

В. Пространствено наследство на София от времето на социализма. Развитие на социалистическия град. Неограничената власт на държавата

през последните 50 години в София да купува земя и имущество, да действа като активен участник в строителството на жилища и социална инфраструктура, както и да има изключителен контрол върху инвестиционните решения, е създала един град, планиран по съветски модел с висока гъстота на населението в периферията и изключително висок дял на земя за промишлени нужди. През годините степента на намеса и ангажираност от страна на държавата е била различна, но като цяло градоустройството на София е било най-вече подпомагано, осъществявано и управлявано от държавния сектор. Набелязването на ресурси за строежи в голям мащаб се оказва наистина от полза за града в няколко аспекта: 1) сравнително високото инвестиране в обществени сгради и административни комплекси; 2) инвестиране в строежи за култура и отдих от национално значение; 3) масово строителство на панелни жилища, което през 1980-те достига 12 000 жилища годишно. Въпреки това, този вид централизация, като се отчитат ограниченията на ресурсите на държавата за инвестиране в градоустройство, допринася за несъответствията в градоустройство на София. Занемарени квартали в центъра са пострадали от хронична липса на инвестиции. Плановете за обновяване на строителството в тези райони (e.g. ул.�Пиротска�, Женски пазар) са били постоянно отлагани поради фрагментарното естество на собствеността върху земята и трудностите, свързани със застрояване между съществуващи вече сгради. Независимо от усилията да се подобри качеството и предлагането на градска инфраструктура, съществувал е постоянен недостиг на държавни средства за подпомагане на рехабилитацията на водоснабдителната мрежа, на канализационната и топлофикационна системи. Бързото нарастване на населението е правело тези задачи още по-трудни.

Пространствена структура. Това планирано градоустройство при липса на

пазари е довело до липса на ефективност и деформации в потреблението и разпределението на земята. София има модел на пространствено развитие доста различен от този на градовете с пазарни икономики и дори различен от този на другите градове в региона.


16

Фигура 8: Средна гъстота на населението в сравнителен план

Средната гъстота на населението - 105 души на хектар, показва, че повечето

от жителите на София живеят в гъсто населени квартали (Фигура 8). Докато София е сред европейските градове с най-висока гъстота на населението, градът не е много компактен за размерите си. Това се дължи на факта, че земята, използвана за жилищни нужди и с висока гъстота на населението е пръсната към периферията � един пряк резултата от социалистическата политика за предоставяне на жилища10. Освен това земята за промишлени нужди заема 20% от застроената част, което е 3-4 пъти по-вече от други европейски градове (Фигура 9). В допълнение на това 34% от земята за промишлени нужди е разположена близо до центъра на града, като по този начин се намалява икономическият му потенциал.

Неефективност на пазара на имоти. София има около 700 000 жители,

които живеят в радиус от 5 километра от центъра на града � брой подобен на този в Берлин, Будапеща, Лондон и Варшава. Докато центърът на града е добре обслужван от обществения транспорт, той представлява само 18% от крайната цел на пътуванията за работа. Това показва, че земята не е използвана в достатъчна степен и съществува деконцентрация на работните места. Функционирането на бизнес единиците в центъра на града се влияе от липсата на подходящи места за паркиране и офис пространство. През последните години рязко се повишава броят на автомобили и пространството, заемано от коли, паркирани в центъра. Липсата на такси за паркиране по улиците и по тротоарите представлява вид субсидия за използването на частни автомобили и не стимулира решението на проблема чрез строеж на паркинги встрани от главните улици Резултатът е ограничаване 10 Районите с най-висока гъстота в жилищните квартали с високо строителство на северозапад (около 400 души на хектар) и югозапад (до 500 души на хектар) водят до деконцентрация на населението. Средното разстояние на всеки един жител до центъра е 4.4 km. При застроена площ от 107 km2 това води до индекс на деконцентрация от 1.15, което е сравнително високо за европейски град.

Средна гъстота на населението в застроената част на някои европейски градове

182

171

168

121

105

88

71

67

65

63

62

53

46

36

0 20 40 60 80 100 120 140 160 180 200

M oscow

Barcelona

Yerevan

St. Petersburg

Sofia

Paris

Prague

W arsaw

C racow

Budapes t

London

M arseille

L jubljana

Berlin

A verage popu lation D en sity (people/h a)


17

развиването на по-ефективен пазар на земята и използването на възможностите на съществуващата инфраструктура.

Трудностите, свързани със обновяването на строителството в центъра, допринасят за изтласкване на стопанската дейност към периферията. Възможно е моделът на собственост върху земята да е пречка за функционирането на пазара на имоти поради неясноти относно собствеността и/или изключително голям дял на държавната земя. Има по-голяма вероятност частният сектор да използва земята по-ефективно и по-добре, като по този начин генерира поток от предприемачески и имуществени данъци. Като се разгледат взети заедно, проблемите, свързвани с неефективното използване на земята в центъра на града, липсата на места за паркиране и офис пространство, както и законови ограничения за ново строителство, всичко това е възможно да изопачи реалната стойност на земята и имотите.

Фигура 9: Земя за промишлени нужди в някои градове Деформации на пазара на работна сила /местоживеене и местоположение

на работните места/ и транспорт. Повече от 50 години развитието на София не е разчитало на цените да играят водеща роля за инвестициите в капитално строителство. В резултат на това градът е изправен пред деконцентрация на работните места, които са разположени върху една по-голяма и по-трудно достъпна градска територия. Например, осредненото време, необходимо за пътуване до работното място, е 30 минути, което е по-вече от това в други градове с подобен размер на населението. Това се дължи на деконцентрацията на населението, но също и на възможни недостатъци на функционирането на обществения транспорт. Като се имат пред вид трудностите, свързани с промяната на жилище и високите разходи за хората, които пътуват по-дълго до работа, непосредственият резултат от тази деконцентрация на работните места е увеличаването на неконкурентнособността на местната икономика. Деконцентрацията на населението създава също и финансови проблеми за града. По-специално, по-

In d u s t r ia l L a n d a s % o f B u ilt - u p a r e a

4 4 %

3 2 %

2 8 %

2 7 %

2 4 %

2 0 %

1 5 %

1 3 %

8 %

7 %

5 %

5 %

4 %

0 % 5 % 1 0 % 1 5 % 2 0 % 2 5 % 3 0 % 3 5 % 4 0 % 4 5 % 5 0 %

S t.P etersburg

M oscow

C racow

Ljubljana

B arcelona

S ofia

W arsaw

P rague

C uritiba

S eoul

H ong K ong

P aris

A tlanta

In d u s t r ia l la n d (% o f b u i l t -u p a re a )


18

голямата нужда от инфраструктура и транспорт за обслужване на една географски по-голяма зона увеличава разходите за предоставяне на градски услуги. Ако не се направят промени в близко бъдеще, проблемите с транспорта и задръстванията със сигурност ще се засилят и ще превърнат устойчивостта на инвестициите в съществуващия градски транспорт проблематична.

Влошаване на качеството на жилищата. Почти 92% от жилищата в София са частна собственост. Лошото качество на жилищните райони, особено с панелно високо строителство е основен проблем. Почти две трети от жителите на София живеят в панелни жилища. Строени от държавни предприятия и разпределяни в съответствие със социалистическите принципи на жилищните нужди, жилищата са с лошо качество и са неефективни от гледна точка на запазването на енергия. Основно ограничение за обновяването на тези райони е липсата на ипотечно финансиране, неефективна законова рамка за стопанисването/управлението на жилищните кооперации и липсата на организационни способности за справяне с технически и финансови проблеми. Община София започва пилотни проекти в �Младост� и �Надежда�. Банката работи по подобни проекти в доста страни и има натрупан опит, който може да бъде използван с успех и в София.

От теория към практика: Обществена дискусия за стратегическите цели

на пространственото развитие на града. Наистина моделът на инвестиране в основен капитал през социализма

намалява конкурентните преимущества на града и способността му да привлича инвестиции и нови стопански единици. В процеса на въвеждане на промените в политиката на града, свързани с прехода от централно планиране, към град, който помага на жителите си и бизнеса да използват икономическите възможности, трябва да се въведе значителна промяна в модела на използване на земята. Подпомагането на този процес на промяна чрез осъвременяване на разпоредбите за зониране и Общия градоустройствен план на София се превръща в основен определящ фактор за това, колко бързо и лесно ще се осъществи прехода. Освен това участието на засегнатите страни в процеса на планиране създава рамка за по-ефективно и отговорно планиране, което подобрява качеството на градската пространствена структура. Следователно, препоръчваме да се отдели сериозно внимание на развиването на демократичен и интерактивен процес, който се гради на работата на екипа работещ по Общия градоустройствен план за определяне бъдещите насоки за пространственото развитие на София. Този процес на широко участие трябва да набележи приоритетите и конкретните действия, които ще: 1) подобрят функционирането на пазара на недвижими имоти; 2) подпомогнат развиването и обновяването на градския център; и 3) подобрят достъпа до работното място в деконцентрирания пазар на работна сила.

Екипът на СРГ открива следните предизвикателства, които трябва да се

преодолеят в рамките на Стратегията за развитие на град София:

! Подобряване функционирането на пазара на недвижими имоти. За да стане


19

София икономически конкурентноспособна в сравнение с другите столици в Европа необходимо е местната власт да улесни ефективното функциониране на пазара на недвижими имоти чрез подходящи разпоредби за използването на земята и лесни, бързи и качествени процедури за прехвърляне. Стратегията относно недвижимите имоти трябва да опрости и рационализира: (1) процеса на регистрация на имуществото и (2) процеса на получаване разрешителни за строеж и на разделянето и обединяването на парцели.

! Увеличаване на жизнеспособността и привлекателността на градския център. Необходимо е Община София да предприеме конкретни действия по отношение на политика за паркиране, увеличаване жизнеспособността и интензификацията на градския център, предоставяне на пространство за офиси и търговия.

! Максимално бърз достъп до работното място за жителите на София. По-добрият и по-ефективен обществен транспорт намалява работните пътувания и балансира съществуващата пространствена деконцентрация на работните места.

! Инвестиране в рехабилитация на жилища. Политиката, насочена към подобряване качеството на съществуващия жилищен фонд, e необходимо да се превърне в приоритет. Първата стъпка трябва да бъде разработването на технически, финансови и организационни алтернативи на остарялата система на поддръжка и оборудване за доставка на енергия. Втората стъпка е да се проучат икономическите възможности за подобряване на панелните жилища в определени райони чрез пилотни проекти.

! Опазване на културните ресурси и околната среда на София. Необходимо е да се обърне конкретно внимание и да се подпомогне провеждането на съществуващите планове за опазване на културната и околна среда. От особено значение са законовите, финансови и институционални системи за управление на процеса за опазване на минералните извори, горите в града и естествената среда в периферията.

В Анекс 3 подробно описваме как може да се започне тази работа и

предлагаме план за действие за отделните мероприятия. III. Стратегия за развитие на града: проблеми и приоритетни действия. В заключение, София играе важна роля в българската икономика и нейната високо образована и сравнително ниско платена работна сила дава огромни възможности за растеж на цялата страна. Въпреки това, поради историческото наследство на града и трудностите на икономическия и социален преход, определен брой ограничаващи условия влияят върху способността му да се превърне в ефективна движеща сила за икономическо развитие. Екипът,


20

разработил стратегията за развитие на града, вижда две основни предизвикателства за дългосрочно развитие: 1) Необходимо е София да стане по-конкурентноспособна и да подобри средата за частни инвестиции, за да се генерира трудова заетост и 2) София, независимо от успехите си, все още има голяма концентрация на бедност. В контекста на тези две най-важни предизвикателства, конкретни действия в три приоритетни области биха могли да допринесат съществено за подобряването на бизнес средата и намаляването на бедността. Това са реформи в политиката, които допринасят за: 1) устойчив икономически растеж и развиване на частния сектор; 2) подобряване на социалното подпомагане, услугите и качеството на инфраструктурата, с цел интегриране на социално слабите; и 3) изграждане на по-ефективна пространствена структура. Като част от разработването на Стратегията за развитие на града ще се проведат консултации с представители на Общината/общините, архитекти и проектанти, както и с отделни представители на бизнес средите в София, за да се определят основните приоритети на действие. Тези предложения са обобщени в Таблица 1. Тъй като една работеща стратегия изисква ясно дефинирана идея и приоритети за постигането на дългосрочни цели, важно е да има консенсус относно основните предпоставки, заложени в Стратегията за развитие на града, и всеобщо разбиране за целите й. Този процес би могъл да стартира с работен семинар, които се очаква да си състои през април 2001. Ще последват и други подобни работни семинари, за да се потърсят становищата на различни заинтересовани страни. Окончателната Стратегия за развитието на града се очаква да бъде изготвена до края на декември 2001.


21

Таблица 1: СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАД СОФИЯ

ЦЕЛ: ДА СЕ ПОДПОМОГНЕ РАЗВИТИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНА И САМОСТОЯТЕЛНА СИСТЕМА НА ОБЩИНСКО УПРАВЛЕНИЕ В СОФИЯ ПО НАЧИН, КОЙТО ГЕНЕРИРА УСТОЙЧИВИ И ПОЛОЖИТЕЛНИ

РЕЗУЛТАТИ ЗА ЖИТЕЛИТЕ НА ГРАДА.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

ПРИОРИТЕТНИ ДЕЙСТВИЯ

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1: ГЕНЕРИРАНЕ НА УСТОЙЧИВ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ 1. Процесът на икономически растеж в София е ограничен от закъснялата приватизация и зависимостта от производствени сектори с ниска добавена стойност.

Да се концентрират усилията върху разнообразяването на местната икономика и върху ефективното привличане и задържане на бизнес единици чрез политика, насочена към секторите на растеж. Съветваме Общината да работи в сътрудничество с Националните агенции, бизнес организации и не-правителствени институции, за улесняване действията в следните стратегически области: # Фокусиране върху конкурентно-способни сектори. Анализ на браншови групи предприятия в стратегически отрасли и разработване на ефективни програми за подпомагане на бизнеса в секторите на растеж; # Поощряване образуването на нови браншови групи от предприятия в сектора на високотехнологични производства. Повишаване на технологичното равнище, стимулиране на научно-промишлени разработки, които интегрират усилията на университети, научни институти и производствени единици с цел генериране на научно-приложна дейност и мултиплициращ ефект; # Подпомагане на малки и средни предприятия /МСП/. Поощряване на нови предприятия чрез правни помощ, обучение, информационен център за всестранна помощ, лицензиране, достъп до бизнес помещения, и т.н.

2. Пазарът на работна сила в София е в стагнация. Столицата има проблеми с трайната безработица и растящата бедност.

Улесняване достъпа до работа и заетост в официалната икономика чрез инвестиране в човешки капитал, включително и подпомагане на преквалификация на работното място и развиване на нови умения в сферата на компютърните и информационните услуги. Икономическият растеж ще остане най-важният фактор за намаляване бедността в града. Общината би трябвало да работи в партньорство с националните агенции, бизнес организации и неправителствени институции, за да гарантира съществуването на съответни програми, съобразени с местните нужди, които: # Подпомагат �придобиването на липсващи умения� чрез обучение на безработните за придобиване на нова квалификация и развиване на предприемачески умения; # Облекчават бедността чрез инициативи, които окуражават по-широко участие в работния процес, помагат на работещите социално слаби да подобрят положението си на официалния трудов пазар и намаляват безработицата.

3. Съществува недостатъчна координация в различните законови уредби и политика, което се отразява на бизнеса и на местното развитие. Стимулите за частни инвестиции не са достатъчни.

Подобряване на конкурентно-способността чрез маркетинг на града в международен мащаб, премахване на ограниченията за инвестиране и координиране на инициативите за икономическо развитие. На няколко проблема незабавно трябва да се обърне внимание: # Премахване на законовите препятствия; # Опростяване на процедурата за даване на разрешителни; # Приватизиране и комерсиализиране на градските услуги чрез възлагане на трети лица, отдаване под наем или


22

концесии, като същевременно се гарантират интересите на потребителите с ниски доходи и опазване качеството на околната среда; # Мобилизиране на чуждия и частен капитал за инвестиране в инфраструктура с цел преодоляване недостатъците в качеството на услугите и несъответствията със стандартите на Европейската Общност.

4. Община София не притежава институционален механизъм за оценка и мониторинг на икономическото развитие.

Ръководство. Успехът на дискутираните инициативи изисква активното ръководство на местно управление с предприемчив дух, което работи в сътрудничество с Търговската камара, бизнес средите, научните институти и не-правителствените организации. Отправя се препоръка към Общината да създаде консултативна група под ръководството на кмета за определяне на специфични мерки, които:

# Да подобрят местната икономическа инфраструктура; # Да улеснят партньорството с частния сектор.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2: ПОДОБРЯВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА МЕСТНОТО УПРАВЛЕНИЕ

1. Нуждите за инвестиране в инфраструктурата на София надхвърлят финансовите възможности на Общината. Градът е изправен и пред ограничения за инвестиране в капитално строителство, които не позволяват качествено планиране на инвестирането в инфраструктура.

С оглед нарастващите отговорности и фискалния натиск важно е Общината да провежда нова политика, като:

#### Подобри управлението на активите си; #### Използва съществуващите възможности на

инфраструктурата; # Подпомага частните инвестиции за изграждане на инфраструктура. # Започне диалог с Асоциацията на общините, Правителството, Парламента и други заинтересовани страни с цел предоставяне власт на общините сами да определят размера на ресурсите, които искат да отделят за капитални инвестиции.

2. Общината носи голяма отговорност за образованието, здравеопазването и социалното подпомагане, а й липсва адекватен ресурс, за да изпълнява задълженията си.

Към Общината се отправят следните съвети: # Да разгледа функциите на всички сектори, като посочи степента на децентрализация и възможни припокриващи се отговорности, да посочи необходимите ресурси за изпълняване на задачите на местно ниво, без да оставя свои задължения без финансиране и да посочи налични източниците на приходи за посрещане на разходите; #### Да подобри подбора и предоставянето на социални помощи на социално слабата част от населението; # Да преразгледа системата за социално подпомагане, основана на дохода, за да се гарантира, че помощите отиват по предназначение и се ползват от социално слабите; # Да се ангажира в диалог с Асоциацията на Общините /АО/, Правителството и други заинтересовани страни, за да си реши проблема с неясното разпределение на отговорностите, със задълженията на Общината, останали без необходимото финансиране, и бедността.

3. Община София има ограничена административна автономност и недостатъчна власт по отношение на данъчната и разходната финансова политика.

Общината може при добро желание да: # Разгледа предоставените функции на всички сектори, като определи степента им на автономия по отношение на: правомощията да се наема персонал, да се определят заплати, както и да се разпределят ресурсите; # Да започне диалог с АО, Правителството и други заинтересовани лица и институции, за да разработи реформа в системата на данъчно облагане в търсене разширяване данъчните правомощия на местната власт с


23

неутрален фискален ефект и подобряване качеството на административната власт на общината.

4. Сложно, недостатъчно прозрачно определяне на субсидиите.

Да се ангажира в диалог с AО, Правителството и други заинтересовани страни с цел улесняване и рационализиране на системата за прехвърляне на средства и да я приведе в съответствие с реформата в данъчното облагане.

5. Ограничаващи способността на местната власт условия.

Община София има нужда да засили способността на общинската администрация в следните приоритетни области: # Мениджмънт на града; # Координиране на политиката; # Мониторинг и оценка на програмите.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 3: ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО И ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРОСТРАНСТВЕНАТА СТРУКТУРА НА СОФИЯ

1. Пазарът на недвижими имоти в София работи все още неефективно. Земята в центъра не се използва достатъчно добре; работните места са разпръснати в градската структура, което отслабва икономическата роля на централната градска част.

За да се увеличи ефективността на пазара на недвижими имоти и да се улеснят частните инвестиции, общинската управа трябва: Да разгледа: (1) процедурата и таксите за регистриране на покупко-продажба на имущество; (2) разрешителните за строеж и процедурата за разделяне и сливане на парцели; и (3) данъчното облагане върху доходите от имоти; # Да изготви план за зониране на застроената компактна част

от града , както и на териториите в непосредствена близост до него;

# Да направи списък на парцелите и сградите, собственост на държавата, които в момента не се използват за нуждите й с цел да: 1) направи оценка на стойността на имотите; 2) разработи план за разпродажбата на ненужните активи; 3) започне подобен преглед на земите, собственост на институции с държавно участие (като железопътни предприятия и други собственост на държавата).

2. Развиването и функционирането на бизнеса в центъра е повлияно от липсата на необходимо офис пространство и места за паркиране.

За да се увеличи икономическата жизнеустойчивост и конкурентноспособността на градския център, Община София трябва да предприеме следните мерки: # Да изработи карта на зоните в центъра на града; # Да проведе проучване относно таксите за обществени и частни паркинги, както и тези за паркиране встрани от главните улици; # Да извърши проучване на управлението на транспорта в центъра на града, включително и на пешеходните потоци; # Да избере пилотни проекти за пешеходни зони; # Да позволи обновяването и преустройството на съществуващите сгради в малки офиси.

3. Софийската система на обществен транспорт е неефективна и допринася за съществуващите недостатъци в пространственото разпределение на местоположението на работните места.

За да се улесни пътуването до работното място, Община София би трябвало да оцени потенциалните проблеми, съществуващи при функциониране на системата на обществения транспорт с цел да се намали времето за пътуване. По-конкретно Общината трябва: 1) да разгледа трафика в пик часове, за да определи моделите на пресичане на града при пътуване, 2) да посочи слабите места в пътната мрежа, които пречат на придвижването от една част на града до друга; 3) да направи преглед на качеството на работа на обществения


24

транспорт: интервали, маршрути и т.н.. 4. Лошото качество на жилищните комплекси, особено на тези с панелни строежи, представлява основен проблем.

За да се запази качеството на съществуващите жилища, Общината има нужда да разработи план за действие за рехабилитацията им. Важни са три аспекта: # Проверка на икономическите възможности за извършване на подобрения на панелните жилища в определени райони чрез: 1) проучване на пазарната стойност на апартаментите в панелните комплекси; 2) проучване на техническите възможности за извършване на такива подобрения;

# Преразглеждане на съществуващото законодателство за жилищните кооперации и тяхното управление;

# Анализиране на възможностите за финансиране на енерго-ефективни мерки за да се избере вариант с най-голяма възвръщаемост на инвестицията.

5. Културните ресурси на София имат нужда от по-ефективна защита.

За да се запази културният ресурс на София, необходимо е в политика на града да се превърне: # Създаването на охранителна зона около най-важните

паметници; # Подпомагане инвестирането в обновяване и поддръжка на

културните паметници. 6. Общината няма ефективна система за отчитане на пазарните процеси, за оценка на влиянието на взетите мерки, а също и за оценка на ефективността на провежданата политика.

Да се разработи система от показатели, с които да се следи осъществяването на Стратегията за развитие на града, и да се създаде самостоятелно звено, което да се заеме с тази задача.


25

BIBLIOGRAPHY Adkins D.. School Finance in Bulgaria in an Era of Educational Reform, World Bank, Adkins Associates, Inc.. Washington DC: 1999. Buckley, R. and F. Mini. From Commissars to Mayors: Cities in the Transition Economies. Washington DC: The World Bank. 2000. Club Economica. Municipal Powers for Setting Local Taxes and Fees. Sofia. 2000. Epstein P., Peterson G., Pigey J., Sherer S., and DeAngelis M.. Municipal Credit Market Development in Bulgaria: Policy and Legal Framework. Washington DC: USAID (U.S. Agency for International Development), The Urban Institute. 2000. European Bank for Reconstruction and Development. Transition Report Update. London: European Bank for Reconstruction and Development. 2000. Илиева M.. Прогноза за трудовата заетост на населението и структурата на доходите и разходите на домакинствата в Столична община. В Общ градоустройствен план на София. Първи етап. 1999. IMF. Government Finance Statistics Yearbook 2000. Washington DC: IMF. 2000. Ivanov, A. (ed). National Human Development Report. Bulgaria 1999. Volume I: Trends and Opportunities for Regional Human Development. Sofia: United Nations Development Programme. 1999. Ivanov, A. (ed). National Human Development Report. Bulgaria 1999. Volume II: Bulgarian People�s Aspirations. Sofia: United Nations Development Programme. 1999. Ivanov, E. and M. Kouneva (eds.). Investment Guide for Southeast Europe. Sofia: Bulgaria Economic Forum NGO. 2000. Ковачев C.. Нормативна регламентация на общинската собственост. Практически коментар на Закона за общинската собственост и Правилника за прилагането му. София: Фондация за реформа в местното самоуправление. 2000. McCullough, J., Spofford T., Savov E. and Ivanov S., Bulgaria: Comprehensive Municipal Finance and Fiscal Reform Proposal. Sofia: USAID (U.S. Agency for International Development), The Urban Institute. 2000. Национален статистически институт. Жилищен фонд 1999. София: Национален статистически институт. 2000. Mihnev, P., Simidtchiev, G., Atanassov, V., Voikova, A. Bulgaria, Reforming Institutions in Transition Societies: Education Decentralization in Central and Eastern Europe. Fiszbein, A. (ed). World Bank Institute. Washington DC. 2000 (forthcoming).


26

Национален статистически институт. Население 1999. София: Национален статистически институт. 2000. Национален статистически институт. Статистически справочник 2000. София: Национален статистически институт. 2000. Национален статистически институт. Столично териториално статистически бюро. София в числа 1997. София: Статистическо издателство и печатница. 1997. Национален статистически институт. Столично териториално статистически бюро. София в числа 1998. София: Статистическо издателство и печатница. 1998. O�Brien T., Pilipov C.. The Current Regulatory Framework Governing Business in Bulgaria. Sofia: The World Bank. 2000. Райчев A., Колев K., Бунджулов A. и Димова Л. Социалното разделение в България. София: Институт за развитие на демокрацията. 2000. Rutkowski, J.. Labor Markets and Poverty in Bulgaria. Warsaw: The World Bank. 1999. Savov E.. Local Finances in Bulgaria: Immediate Problems. Sofia: Local Government Initiative, USAID (U.S. Agency for International Development). 2000. Sofia Municipality. Why Invest in Sofia. Sofia Municipality. 2000. Област София. План за регионално развитие на Област София. Актуализация. София. 2000. Станев Ч. и колектив. Административно-териториално устройство на Столичната община и организация на управлението й. В Общ градоустройствен план на София. I етап. 1999. The Bulgarian Foreign Investment Agency. Bulgaria Business Guide 2000. Legal, Tax and Accounting Aspects. Sofia: BIBA. 2000. Tsenkova, S.. Emerging Housing Markets: A Tale of Two Cities. European Spatial Research and Policy, vol.2, pp.38-59. 1999. Tsenkova, S.. Housing in Transition and the Transition in Housing: The Experience of Central and Eastern Europe. Sofia: Kapital Reclama, pp.180. 2000. UN-ECE (United Nations, Economic Commission for Europe). Human Settlement Developments in the Transition Economies of Central and Eastern Europe. Geneva: United Nations, Economic Commission for Europe. 1997. United Nations Development Programme. Bulgaria 2000. Human Development Report. The Municipal Mosaic. Sofia: United Nations Development Programme. 2000. United Nations Development Programme. Doklad za Razvitieto na Choveka 1997. Sofia: United Nations Development Programme. 1997.


27

United Nations Development Programme. Human Development Report for Central and Eastern Europe and the CIS 1999. New York: Regional Bureau for Europe and the CIS of the United Nations Development Programme. 1999. United Nations Development Programme. Human Security in Bulgaria 1997. People in Transition. Sofia: United Nations Development Programme. 1998. World Bank From Plan to Market. World Development Report 1996. Washington DC: The World Bank. 1996. World Bank. A Study on the Impact of Institutional Changes on Social Service Delivery and Intergovernmental Relationships as a Result of New Institutional Arrangements (draft), Washington DC: The World Bank, 2000. World Bank. Bulgaria. Poverty During the Transition. Report No. 18411. Washington DC: The World Bank. 1999. World Bank. Latvia: Strengthening Fiscal Decentralization and Municipal Development. Current Situation and Policy Options for Reform, Washington DC: The World Bank. 2000. World Bank. Implementation of EU Grants in Bulgaria (draft). Washington DC: World Bank. 2000. World Bank. Making Transition Work for Everyone. Poverty and Inequality in Europe and Central Asia. Washington DC: The World Bank. 2000. World Bank. World Bank Development Indicators Database. Washington DC. 2001.


28

Интервюта Стратегия за развитие на град София

Ноември 9-18, 2000

Община София

Стефан Софиянски Кмет арх. Стоян Янев Главен архитект Екатерина Стайкова Главен счетоводител, отдел �Финанси� Деляна Сеченска Зам. Началник, отдел �Архитектура и градоустройство� Венета Фекева Началник отдел �Социални помощи� Радева Зам. Кмет, Здравеопазване и социална помощ Люба Начева Началник отдел �Образование� Александър Михайлов Главен експерт, отдел �Анализ на пазарите� Маргарита Проданова Началник отдел �Регистрация, Контрол и Недвижими

имоти� Виктория Дамянова Началник отдел �Чуждестранни инвестиции� Община София � Ателие Общ градоустройствен план Петър Терзиев Директор Людмил Михайлович Главен експерт, Социален и икономически анализ Константин Михайлов Главен експерт, Архитектура и градоустройство Весела Недева Главен експерт, Планиране на транспорта Жоржета Рафаилова Експерт, градоустройство Веляна Найденова Експерт, градоустройство Йордан Кирков Жилищно строителство и жилищна политика Петър Нанчев Експерт Българска търговско - промишлена камара Цветан Симеонов Зам. Председател Мариана Стефанова Център за бизнес и информация

Агенция за чуждестранни инвестиции

Георги Табаков Президент Пламен Костов Началник отдел � Инвестиционна политика� Даниела Попова Директор �Инвестиционни услуги� Национална асоциация на българските общини Юлия Стефанова Експерт, координатор на Програма 21 Моника Роменска Началник отдел �Международно сътрудничество� Неправителствени организации Веселина Колчева Завеждащ отдел �Програми�, Фондация за реформи в

местната власт Кристиян Миленов Изпълнителен директор, Агенция за устойчиво развитие

и Евроинтеграция Тодор Шопов Член на УС, Агенция за устойчиво развитие и


29

Евроинтеграция

Организации � донори

Надерех Лий Началник отдел �Демокрация и местно управление�, USAID

Кирил Киряков Специалист по проблемите на местното управление, USAID

Боб Сандърс Ръководител на екип, Инициатива за местно управление, USAID

Жерардо Бертин Съветник по програмите, UNDP Диана Вакарелска Служител, Ноу хау фонд Пенчо Хубчев Фондация �Фридрих Еберт�

АНЕКС 1


30

АНЕКС 1

СОФИЯ: ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

1. Икономическата и социална оценка. Този доклад представлява преглед на тенденциите на икономическо развитие на София и основните модели на инвестиране в местната икономика. Целите на анализа са: 1) да се определят източниците на икономическо развитие и 2) да се посочат възможностите за подпомагане на частните инвестиции и за генериране на по-голяма заетост. Вторият раздел от доклада разглежда по-подробно социалните предизвикателства на прехода. Ударението е върху адаптацията на пазара на труда, поляризацията на доходите и бедността. Тези проблеми оформят програмната политика на местната власт и се отразяват на начина, по който тя се предоставя социални услуги. Последният раздел извежда на преден план въздействието на икономическото и социално развитие върху формулирането на стратегическите цели на София, приоритетите на развитие и конкретните действия за подобряване на икономическите резултати и системата на местно управление. A. ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ПРИСПОСОБЯНЕ КЪМ НОВИТЕ

УСЛОВИЯ

1. Тенденции на икономическо развитие в София 2. Отправната точка при икономическия анализ е макроикономическата промяна. Годините на икономически трусове и непредвидимост на пазарите оставят на България една крехка икономическа среда, проблематично местно самоуправление и сравнително слаба финансова система. Последните данни показват, че растежът на БВП в реално изражение е между 2.5 и 3.5%, но все още е под равнищата за 1989 година. Инфлацията, след избухването й през 1997, е вече под контрол поради макроикономическата дисциплина, въведена от валутния борд. Безработицата рязко се повишава в началото на прехода и остава много висока между 12 и 16%.

Фигура 1: България : основни макроикономически показатели, 1992-1999

-15

-10

-5

0

5

10

15

20 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999

%

0

200

400

600

800

1000

1200

%

БВП - %промяна в реално изражение

Потребителски цени - % промяна

Безработица � край на год.

Източник: ЕБВР 2000

АНЕКС 1


31

3. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се увеличават значително през последните няколко години особено в София, където по-либералната и стабилна среда привлича стратегически инвеститори в преструктурирането на промишлеността и търговията. Приватизацията отбелязва значителен напредък с 69% държавни активи приватизирани до края на 1999 (BFDIA, 2000)1. Независимо от агресивната приватизационна политика и решимостта за структурна промяна българската икономика се развива все още бавно. В допълнение конфликтът в Косово води до нарушаване на търговията на България и намалява износа. Липсата на баланс в държавния бюджет продължава да е проблем. Силният натиск върху разходната част поради големия размер на плащанията по социалните осигуровки и различните форми на извън бюджетно подпомагане продължават да подкопават финансовото положение на държавата. През 1999 държавният дълг достига 87% от БВП (ЕБВР, 2000).

4. Градовете в България по различен начин посрещат бързите промени в макроикономическите условия. Появяват се нови предизвикателства поради радикалните структурни реформи в икономиката в прехода от централно планиране към свободни пазари. Под натиска на национални и международни икономически сили и отварянето на недостъпни преди време пазари се генерира бързо приспособяване на предприятия, услуги и други икономически дейности. Икономическите промени имат няколко основни измерения: 1) преструктуриране на икономиката, 2) приспособяване на пазара на работна сила към новите условия и 3) социално неравенство и растяща бедност. Тези проблеми ще бъдат разгледани в следващите раздели.

Преструктуриране на икономиката

5. Преструктурирането на икономиката оказва основно влияние върху посоката на растежа, върху бъдещата специализация на икономическата основа на всеки град, върху разнообразието от традиционни производства и съвременни услуги. Две тенденции оформят процеса в София � приватизация и деиндустриализация. Приватизацията на държавните и общински предприятия се извършва чрез търгове, създаване на работническо-мениджърски дружества (РМД) и продажба на ценни книжа. Повечето от големите приватизационни сделки са приключени до края на 1999. Приватизацията на по-малките предприятия, най-вече чрез създаване на РМД-та също е пред приключване (Иванов & Кунева, 2000). Община София прилага агресивна приватизационна политика. Към края на 1999 Общинската агенция по приватизацията е реализирала приблизително 1000 приватизационни сделки за над US$ 35 милиона.

6. Приватизация. Напредъкът в приватизацията намира отражение в растящия дял на заетостта в частния сектор. В момента частният сектор в София осигурява заетост на 52% от работната сила, което е десеторно увеличение в сравнение с 1990. Най-значителни печалби са имали работещите в частния сектор на търговията и ремонтите, които през 1999 достигат 80%-ен дял от целия частен сектор, на хотелиерството и ресторантьорството (72 %), добивната промишленост (86 %), строителството (75 %), финансите и застрахователното дело (58 %), агенциите за недвижими имоти и предоставящите бизнес услуги (90%). Държавният сектор все още запазва значителен дял от промишленото производството, производството и разпределението на електричество, газ и вода, в транспорта и комуникациите, образованието и здравеопазването.

1 Общата стойност на ПЧИ към края на 1999 достига US$ 2.78 милиарда. Близо 40% са свързани с приватизационни сделки. Промишлените сектори са привлекли почти 50% от ПЧИ. Германия, Белгия и Кипър са вложили най-големи инвестиции в страната.

АНЕКС 1


32

7. Началото на прехода към пазарна икономика в София се характеризира с рязко намаляване на заетостта. Въпреки че заетостта в частния сектор сериозно расте от 1992 насам с годишни темпове от 10 до 40%, тя не е в състояние да компенсира заетостта в държавния сектор (Фигура 2). Работните места в София са се увеличили до 503 000 към края на 1999, което представлява 87.8% от базисното ниво на 1990 година.

Фигура 2: Заетост в държавния и частен сектор, 1992-1998

София: Промени в структурата на заетостта

0

100

200

300

400

500

600

700

90 91 92 93 94 95 96 97 98 година

хиляди

Заети раб. места общо

Държавен сектор

частен сектор

Източник: Отдел �Пазарен анализ� на Община София, ноември 2000

8. Деиндустриализация. Емпиричните доказателства сочат, че икономическото разнообразие, свързвано с преход от промишлена към терциална и информационна икономика, става по-ясно изразено по време на прехода. В София се наблюдава значителен растеж на дела на заетостта в услугите. Тези процеси от своя страна намират отражение върху състава на местния БВП и водят до съответните промени в търсенето на земя от градската зона и услуги, свързани с инфраструктурата. Докато размерът на това приспособяване към новите условия е свързано с макроикономическата политика, интегрирането на пазарите, технологичното обновяване и силата на международния капитал, то значителна роля играят и местните фактори в икономиката на града. Земята, съществуващият промишлен капацитет, естествените ресурси и уменията на работната ръка също допринасят за конкурентноспособността на местната икономика и способността й да привлича нови предприятия и икономически дейности. 9. Изследванията показват, че заетостта в производството е спаднала от 42.2% през 1990 до 25.9% през 1998. Междувременно заетостта в услугите се увеличава от 56.2% на 71.4%, като осигурява работни места за 357 000 души. Въпреки това растежът на заетостта в сектора на услугите не е достатъчен, за да компенсира загубата на 120 000 специализирани работни места в

АНЕКС 1


33

производството, често високо платени. Индустрията � особено производството на цветни метали, машини, храни и напитки � продължава да е от жизнено важно значение за икономиката на София.

2. Движещи сили на икономическия растеж

10. Независимо от неравномерния напредък в икономическото развитие възможностите за растеж са окуражаващи. София продължава да има доминиращо положение в националната икономика. Градът заема по-малко от 1% от територията на страната, но е приютил 1/7 от населението на България и 1/6 от работната й сила. През 1998 София има 20%-тен дял от националния БВП (Програма за развитие на ООН, 2000). Въпреки че растежът на БВП през 1999 е над очаквания темп за българската икономика, предишната променливост, породена от макроикономическа и политическа нестабилност, прави съвземането на икономиката много по-трудно.

11. Услуги и производство. Градът остава доминиращ финансов, застрахователен и банков център на страната. Растежът на бизнес услугите в София се свързва с експортни и импортни дейности от национално значение, увеличаване на сделките с недвижими имоти и местонахождението на седалища на значими национални и международни компании.

! Консултантски, правни, финансови и застрахователни услуги: Бизнес услугите като правни услуги, счетоводство, консултантски услуги относно управлението, компютърни услуги, финанси и застрахователни услуги, както и услугите по недвижими имоти са били основен източник на растеж, особено в началото на деветдесетте години. Увеличаването на работни места във финансовите услуги през 1997-1998 е било по-ниско, най-вече поради намаляване размера на операциите с широка клиентела на банките и цялостното преструктуриране на банковата система. Регистрираните заети работни места в тези сектори в момента представляват 15% от заетите работни места взети заедно.

! Услуги, свързани с дистрибуцията: Търговията на дребно, складовите услуги, транспорта, комуникациите, въздушния, пътния и железопътен транспорт и туризъм са най-бързо развиващия се бизнес се в София, въпреки че генерират сравнително малко работни места, изискващи специални умения. При все това през 1999 тези услуги осигуряват внушителен процент (31.4%) от регистрираните заети работни места.

! Социални услуги: Сектор, който е важен за качеството на живот и

благосъстоянието на жителите на София, но обикновено има ниска средна продуктивност и служителите в него попадат в най-ниския спектър на доходи. Образованието, здравеопазването и държавната и общинска администрация заемат около 19% от работната сила в София.

АНЕКС 1


34

Фигура 3: Приходи по сектори

Сектори, осигуряващи високи приходи за София, 1999

0 5 10 15 20 25

Транспорт, комуникации и туризъм

Търговия и ремонти

Промишленост

Производство и разпространение наелектричество и водоснабдяване

Строителство

Сделки с недвижими имоти

Приходи за икономиката (%)

Източник: Основава се на данни на НСИ за СРГ София, ноември 2000.

12. Фигура 3 показва разпределението на приноса на различните сектори за местната икономика. Секторите, които генерират най-големите приходи от продажби през 1999 са транспорта и комуникациите, следвани от търговията на дребно, ремонтните услуги и производството. Според данните най-голям растеж през 1999 отбелязва заетостта в услугите, свързани с дистрибуцията (13%) и бизнес услугите (6%). 13. Производството в София представлява 16% от националното промишлено производство. Приватизацията в сектора е доста бавна. Към края на 1999 едва 45% от дружествата са частна собственост. Традиционно силната страна на промишлеността се свързва с производството на цветни и тежки метали, което представлява 29% от промишленото производство. Другите видове промишленост като приборостроене и хранително-вкусова промишленост поддържат дял от 11% и 14% през годините. Има известен растеж в производството на химически и фармацевтични продукти през последните две години. Нови групи от предприятия установяват сериозно присъствие на пазара, свързано с нарасналото търсене в издателските услуги, рекламата и медиите (НСИ, 2000).

14. Растежът на високо-технологичните производства капитализира върху интелектуалния ресурс на София и непосредствената близост на центровете за научни изследвания от особено високо качество. Ето един пример за успех � компанията �Рила Солушънс� започва с капитал от USD 1.5 милиона през 1998 и бързо се разширява, като прави офиси в Лондон, Париж и Мюнхен през първото тримесечие на 1999. Компанията представлява консорциум между �Геосор Рила холдинг� Ltd. и Българската телекомуникационна компания и проектира, създава и поддържа електронни бизнес решения.

15. Строителство. Секторът дава 9% от промишленото производство през 1999. В резултат на приватизацията повечето от строителните организации са трансформирани в самостоятелни единици, специализиращи в различни аспекти от строителния процес. Средата на 90-те години отбелязва бърз растеж на малки и средни фирми, с персонал по-малък от 10 души. Въпреки това, повечето от тези семейни предприятия са пострадали лошо от икономическата криза през 1997.

АНЕКС 1


35

Темпото на фалити в този сектор се е увеличило четири пъти. Жилищният сектор поема голям дял от тази разпокъсана дейност, като средно-големите фирми доминират по-голямата част от пазара на недвижими имоти в София. 16. Туризъм. Противно на очакванията туризмът сякаш има ограничен потенциал за растеж. Рецесията явно оказва влияние върху изхарчените от туристи средства в София, а и в цяла България. Броят на посещенията, направени от туристи, делегати на международни форуми и бизнес пътуванията значително са спаднали през 90те години. Независимо от привилегированото си положение на бизнес, политически и културен център, София привлича годишно близо 350, 000 туристи, като чуждите граждани са около 30%2. Почти една-трета от туристите пристигат за отдих, докато бизнес туризма и конгресният туризъм дават други 10%. Градът има 33 хотела и 50 семейни пансиона, които предлагат легло и закуска. Повечето от тези активи са прехвърлени в частни ръце. Допълнителен растеж в туризма може да се реализира, ако се направят необходимите инвестиции и се създаде инфраструктура, за да се използва рационално зимният туризъм и балнеоложките възможности за отдих. София има 50 уникални минерални извора, които не се използват в достатъчна степен.

17. Влиянието на сектора изкуство и култура върху икономиката на София не бива да се подценява. Градът е най-големият театрален център в страната с няколко концертни зали, изложбени центрове и други възможности за представления на живо. Различните изкуства и културата също са играли ключова роля за преобразяването на София в един изпълнен с живот град с международна репутация. Запазването на критичната маса от културни дейности и средища, въпреки финансовите затруднения, е особено важно за популяризирането на София като културна и туристическа цел.

18. Растеж на МСП. София все още носи белега на социалистическата индустриализация и политиката на концентрация, когато огромните държавни предприятия доминират икономиката. През 1999 големите работодатели с над 250 служители са 2 % от компаниите в София, но те осигуряват работа на 50 % от работната сила. Средната цифра на брой работници за компания в тази група е 756. Делът на малките и средни предприятия (МСП) сериозно нараства през последните четири години. Малките предприятия с по-малко от 9 работника са 71% от фирмите, докато средните предприятия с 10-49 работника са 20%. И двете категории предоставят възможности за работни места за 22.4% от работната сила. Малките и средни предприятия са особено подходящи за посрещане на бързите промени в технологиите и пазарното търсене. Въпреки това растежът и развитието им е ограничено от традиционните проблеми, пред които се изправя всяко СМП като достъп до финансиране, трудности, свързани с технологичното развитие, липса на управленски качества и последно, но не и най-маловажно � тежести, породени от законодателството . 19. Инициативите за подкрепа на сектора МСП в България намират конкретно отражение в Закона за малките и средни предприятия, приет през 1999. Основана е нова Агенция, чието задължение е да предоставя информация, консултантски услуги и други форми на помощ. Близо 15% от МСП, регистрирани в агенцията, са със седалище в София. МСП са важен източник на работни места и икономически растеж, като повечето от тези в София обслужват местния пазар. По-нататъшният растеж в сектора може да има мултиплициращ ефект върху местната икономика и може да се превърне в сериозно преимущество за маркетинга на града. По тази причина Общината трябва да обедини усилията си с Агенцията и бизнес средите в София, за да разшири

2 Голям брой туристи идват от Русия, Украйна, Турция, Гърция и Германия. Туристите от Турция и Румъния доминират потока от транзитно преминаващи туристи.

АНЕКС 1


36

спектъра от помощни мерки и услуги, необходими за увеличаване на потенциалните възможности на МСП.

3. Инвестиции в икономиката на града

20. Преки чуждестранни инвестиции. София в действителност е привлякла почти 40% от ПЧИ в България до 1999. Общият модел на инвестиции между 1992-1998 показва, че секторът на търговията на дребно е привлякъл най-големия дял от ПЧИ -32%, следван от финансите с 21% и промишленото производството с 12.5%.

Фигура 4: ПЧИ в София по страни

Петте най-големи чуждестранни инвеститори, 1998-1999

0 20 40 60 80 100 120 140

Австрия

Турция

САЩ

Германия

Кипър

USD милиони

Източник: Изчисленията се базират на цифри от базата данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции

21. Фигура 4 представя инвестиционния портфейл на най-големите инвеститори в София през 1998-1999. Кипър има водещо място с почти US$ 120 милиона, следван от Германия и САЩ, които заедно са направили почти същите инвестиции. Въпреки че България като цяло и София по-специално не успяват да се преборят за ПЧИ с останалите страни от Централна Европа, определени допълнителни усилия биха могли да направят икономиката по-привлекателна за чуждестранните инвеститори.

Инвестиции в пазарите на недвижими имоти

22. Инвестиции в имоти. Пазарът на офиси в София е доста недоразвит. Снабдяването с офиси става чрез наемане на държавни или общински помещения в привлекателни централни части на града. При отсъствието на данни за размера на наемите трудно е да се правят преценки за инвестиционните потоци на пазара на офиси. Доказателствата потвърждават факта, че по-големите компании, дори чуждестранните задгранични филиали на фирми често купуват жилищни сгради в близост до пешеходната зона или бизнес центъра и ги превръщат в офиси. По-малките фирми често работят в апартаменти в централната част на София, което намалява потенциалните възможности за бизнес съсредоточаване.

АНЕКС 1


37

23. По същия начин инвестициите в ново търговско пространство са доста ограничени; търговията на дребно постоянно се приспособява, за да посрещне нуждата от нови или разрастващи се стопански единици, но повечето от опитите за намеса са насочени към обновяване на съществуващото търговско пространство. Инвестициите в строителство на големи търговски пространства на зелено е все още слаба, Metro � Cash & Carry е явно изключение. Преимуществата на местоположението и новата ценова карта на града обяснява разликите в инвестициите за търговски цели. Експертите оценяват свободното търговско пространство на по-малко от 1% в центъра, докато големи търговски площи в комплексите от периферията остаряват.

24. Инвестиции в жилища. Почти 92% от жилищата в София са частна собственост. Цените на жилищата в София се повишават след краха на пазара през 1997 и остават доста по-високи в сравнение с цените в други големи градове (Фигура 5). Тенденцията към покачване на цените на пазара на жилища в София не е изненада, като се има пред вид укрепването на икономиката, растежа на населението и липсата на значително увеличаване на предлагането на жилища. Независимо от сравнително високите цени, инвестициите в жилища са намаляли десет пъти в сравнение с равнищата преди реформите. Строителството е в упадък и остава в рамките на 1 300 жилища за година, с темп на растеж по-нисък от 1% -- един от най-ниските за икономиките в преход. Има тенденция центърът да е по-скъп, въпреки че разликите не са толкова значителни, колкото може да се очаква. Връзките между увеличаващите се цени на жилищата, ескалиращите строителни разходи и спада в строителството, заедно с растящия проблем на намаляването на доходите, са показатели за задълбочаващата се криза на пазара на жилища. Възможностите за строителство на жилища остават ограничени поради деконцентрацията на предлагане на земя в града съчетано с ограничаващите разходи за изграждане на инфраструктура, прехвърляни на частните строители. Ограничено финансиране и неразвитият пазар на ипотеки са довели до странни стратегии за мобилизирането на средства за строителството като бартерни сделки със земя и финансиране с ценни книжа3.

3 Тези проблеми са разгледани по-подробно в Tsenkova, S. Housing in Transition and the Transition in Housing: The Experience of Central and Eastern Europe.

АНЕКС 1


38

Фигура 5: Цени на недвижими имоти в София в сравнителен план

Цени на имоти за жилищни нужди за период от 5 месеца

100

150

200

250

300

350

400

450

500

Jan-99 Jan-99 Feb-99 Feb-99 Mar-99 Mar-99 Mar-99 Mar-99 Apr-99 Apr-99 Apr-99 May-99

US

$ /m

2 Varna center

Sofia center

Sofia Periphery Burgas center

Varnas periphery

Plovdiv center

Burgas periphery Plovdiv periphery

file: Sofia_demo_income Списание Строителство на жил. имоти, май 99

Инвестиции в инфраструктура 25. Нужда от инвестиции в инфраструктура. Необходими са инвестиции за рехабилитацията на водопроводната и канализационна мрежа с цел намаляване загубите на вода при доставката и предотвратяването на вливане на подпочвени води в системата. Нужни са инвестиции също за подобряване качеството на топлофикационните системи по райони чрез пренастройка на системата, създаване на мрежа за измерване от ТЕЦ-овете и от потребителите, както и подмяна на устройства, които причиняват загуба на енергия. Градът има спешна нужда от подмяна на остарялото си и неефективно транспортно оборудване � автобуси и трамваи � и от обновяване и модернизиране на платната по улиците и сигналните системи. Инвестициите в обществения транспорт са необходими, за да се компенсират негативните ефекти от бързото увеличаване на моторните превозни средства като по-голямото замърсяване на околната среда в резултат на задръстванията в централните части на града. 26. Транспорт. Новите търговски партньорства, бизнес контакти, растящата взаимна обвързаност и интеграция в рамките на регионалното и европейско икономическо пространство вече водят до разширяване на комуникациите в границите на София и растяща нужда от транспортни услуги. За големите капитални инвестиции ще се наложи да се включи и държавата. От голям интерес за държавата е да направи принос за конкурентноспособността на града чрез подкрепа на разходите за капитални инвестиции, особено за основна транзитна и транспортна инфраструктура като летище или магистрали.

! Инфраструкура на летището. Въздушният трафик през софийското летище се е

увеличил, независимо че увеличаването на броя на пътници, пътуващи за или през София през последните години остава слабо и достига 1,2 милиона през 1999. Новото

АНЕКС 1


39

строителство вече осигури така нужното подобрение на летище София. Реконструкцията на съществуващите писти и пътническия терминал за международни полети бе финансирана от пакет заеми от 123 милиона евро4. След приватизацията на летище София Сименс притежава 50.87%, 35% остават за летищните власти и останалата част се поделя между Общината и Главбулгарстрой.

! Метро. Първата линия на метрото вече е завършена. Осем километровият маршрут има 7

станции и свързва квартал �Люлин� (един от най-големите жилищни комплекси) с центъра на града. Община София емитира еврооблигации за 50 милиона, за да финансира строителството и оборудването. Бъдещото разширяване на метрото ще свърже �Люлин� с �Младост� и ще обслужва 520 000 души, което представлява 40% от населението на София.

! Обществен транспорт. В момента 80% от пътуванията са с обществен транспорт,

независимо от увеличения брой на частни коли5. Едно проучване на работната група по Общия градоустройствен план през 1998 показва, че 51% от услугите се предоставят от автобуси, докато трамваите и тролеите предоставят 31% и 16% съответно. Изненадващо е, че метрото поема само една незначителна част от пътуванията � по-малко от 1%.

27. Други важни инвестиционни проекти на община София са реконструкцията на основните пътни артерии и трамвайните линии, както и обновяването на уличното осветление. Спешната реконструкция на централната част през 1999 поглъща DM 130 000. Проектът �Красива България� се осъществява в сътрудничество с Програмата за развитие на ООН и включва обновяването на 30 престижни сгради. Тези инвестиции на Общината се финансират от държавни субсидии, приходи от собствени източници и постъпления от Приватизационния фонд на Общината. 28. Води. След кризата за вода през 1994, усилията се насочват към подобряване на съществуващата водоснабдителна мрежа. Питейната вода за София идва от три основни водоема: язовир Искър, Пасарел и водохващането в Кокаляне. Един приоритетен инвестиционен проект представлява завършването на водопречиствателната станция в Бистрица. Нова пречиствателна станция за отпадни води влиза в действие през юни 1999. Община София е стартирала масирана рехабилитационна програма за водоснабдителната мрежа, за да се намалят загубите с 25%. Рехабилитацията ще продължи съгласно програмата за инвестиции на концесията на столичната ВК. International Water получи 25-годишна концесия след провеждането на международен търг. Очаква се компанията да инвестира DEM150 милиона, което ще бъде една от най-големите инвестиции в страната от началото на деветдесетте. По-голямата част от инвестициите ще бъдат предназначени за подобряване състоянието на 3,000 km водопроводни тръби. Очаква се 30% покачване на таксата за вода за период от 4 години. 29. Канализация и отпадни води. Възможностите на София за преработване на канални и отпадни води и събирането на каналните води е некачествено. 68% от населението на София е свързано към канализационната система, а 56% от отпадните води се преработват. Градът е изправен пред необходимостта да разширява възможностите на съществуващата пречиствателна станция, тъй като съществува сериозна опасност за замърсяване на множеството минерални извори поради остарялата канализационна система. Рехабилитационната програма, започната от

4 ЕБВР отпуска 60 милиона евро, Фондът за развитие на Кувейт � 35, ФАР � 28. Сименс ще инвестира на втория етап при строежа на карго терминала. 5 Темпът на увеличаване на МПС в София за последните 10 години нараства с 5-6% годишно. Това намира отражение в съотношението на броя на колите на 1000 жители, който бързо е нараснал от 240/1000 през 1990 на 369/1000 през 1998.

АНЕКС 1


40

Община София, включва подмяна на остарялата канализационна система и увеличаване на колекторите в ново-застроените райони в южната част на града. Общите инвестиции по тези програми възлизат на около 54 милиона DEM. 30. Управление на твърдите отпадъци. Проблемите на София с управлението на твърдите отпадъци се утежняват след затварянето на сметището от 80 хектара. В момента се прави оценка на влиянието на сметището върху околната среда и тя ще бъде последвана от проект за рекултивиране на земята. Количеството отпадъци, изхвърляни в София - около 320 000 тона годишно � изисква дългосрочна стратегия. Общината е започнала тригодишна Програма за управление на твърдите отпадъци, която включва участие на частни фирми за предоставяне на услуги по събирането на отпадъците и управление на сметището от частни фирми. Въпреки това, новопостроеното сметище до Суходол ще се запълни за три години. Построяването на пещ за твърди отпадъци се обмисля в момента, но то ще наложи драстично увеличаване на таксите за смет на домакинствата. 31. Топлофикация. Парното отопление на София се извършва главно чрез газ и остава основна форма на отопление, като близо 80% от жилищата имат връзка със системата. Софийското дружество �Топлофикация� е собственост на Общината и обслужва 60% от потреблението на парно отопление в страната. На държавно ниво бе започната широко-мащабна програма за измерване на топлината в сградите през 1996, финансирана от Световната банка. Въпреки това невъзможността на правителството да намери финансиране, за да подкрепи първата фаза на комерсиализация води до проваляне на стратегията на практика. Поради отпадане на държавните субсидии (BGN 100-120 милиона годишно) над 30% от потребителите са решили да се откажат частично или напълно от парно отопление от 1998 насам. Остарялото оборудване и необходимостта да се обнови над 70% от мрежата увеличават разходите при предлагането. Още повече, че неподходящата законова и нормативна рамка, регулираща отношенията между собствениците на жилища в блокове, невъзможността да се изисква плащане или да се намалят проблемите с длъжниците, ограничава подобряване качеството на услугите, свързани с продажбата на топлоенергия.

Б. Социални предизвикателства на прехода

1. Приспособяване на пазара на труда � неравенство и безработица

32. В отговор на структурния и макроикономически натиск адаптацията на пазара на работна сила в София, както в повечето други постсоциалистически градове, преминава през променящи се модели на заетост в отделните сектори, нестабилни тенденции на безработица и диференциация на доходите (WB 1996, UN-ECE 1997). Най-значимите аспекти на тези промени се проявяват в растящото неравенство на пазара на работна сила, безработицата и поляризацията на доходите. Тези тенденции имат пагубни последици за трансформиране икономиката на града и нуждата от градски услуги.

33. Неравенство на пазара на работна сила. София има сравнително инертен пазар на работна сила с нисък коефициент на икономическа активност от 55.1 % през 19996. Разликите по

6 Този раздел се позовава на данни от периодични репрезентативни изследвания, правени от НСИ, като е използвана методология на Международната организация по труда. Резултатите са използвани, за да се оцени общото влияние на икономическите фактори върху структурата на икономическата активност на населението и ефективността на създаващите се пазари на работна сила.

АНЕКС 1


41

пол на пазара на работна сила са значителни. Икономическата активност на жените продължава да спада и в момента е 51.3 %, което е значително по-малко от това на мъжете - 59.5 %. Жените представляват също и мнозинството от служителите в държавния сектор (64% срещу 55 % за мъжете). Значителен фактор, който се отразява на икономическата активност е степента на образованието � от 72.7 % за завършили висше образование до 23.6 % за хора с основно или по-ниско образование. Държавният сектор поема повече хора с образование над средното и предлага по-големи заплати7. Това положение е уникално за София, тъй като в другите икономики в преход добре образованите са по-добре платени в частния отколкото в държавния сектор. Казано по-общо, работните места в частния сектор на местната икономика са по-малко привлекателни от позициите в държавния сектор, въпреки че това е възможно да отразява по-голяма степен на криене на доходи в частния сектор като форма за избягване на данъци. 34. Неофициална заетост/ заетост в сянка. Неофициалният сектор в София демонстрира учудваща жизнеспособност. Стопанските единици под формата на микро-предприятия заемат висок дял от търговията на дребно, изработката на облекла, туризъм и ресторантьорство, както и лични услуги като гледане на деца, грижи за дома и ремонти по домовете. Въпреки че това е една рационална икономическа стратегия за оцеляване по време на криза, едва ли е алтернативата на съвременните услуги на търговия на дребно и дистрибуция. Както един високопоставен служител на Общината се изрази: �София се превърна в един голям битпазар�. Този висок дял на неофициална заетост в частния сектор подхранван главно от разпокъсаността на създаващите се пазари, високите данъци за обществено осигуряване и вноските за социални осигуровки подкопава основата на местните данъци. София има няколко борси за работа. �Ъгълът на парите� пред Съдебната палата сякаш е най-популярният. Той събира ниско квалифицирани, най-вече мъже, които биха работили за ден на строеж или в услугите, свързани с дистрибуцията.

35. Неофициалната заетост е явно висока сред работещите в държавния сектор. Докладът за човешкото развитие в София за 1997 твърди, че голям брой добре квалифицирани професионалисти предлагат консултантски, здравни и образователни услуги на частни начала. Положението може да се укрепи от забавената приватизация в социалния сектор, сравнително високата степен на сигурност на работните места в държавния сектор и неефективната система на данъка върху доходите. Значението на неофициалния сектор се илюстрира от факта, че близо 31% от работещите през 1996 са имали втора работа, 14% са получавали допълнителни възнаграждения и само една-трета от самостоятелно наетите са регистрирали дейността си8. Данните сочат, че тези модели продължават да са от значение на пазара на работна сила в момента. Някои изчисления подсказват, че делът на �сивата икономика� е възможно да достига 30% от БВП на София9.

36. Безработицата в София значително спада от високите почти 15% през 1993 на 3.5% през 1999. Безработицата остава основен проблем, въпреки че темпът на тенденциите е 4 пъти по-нисък от средното за страната. Дългосрочната безработица показва учудваща липса на промяна през деветдесетте, независимо от укрепването на пазара на работни места. Хората от тази

7 Например през 1998 хората с университетско образование, завършили колеж или специализиран техникум представляват 54% от заетите в частния сектор в сравнение с 69% в държавните предприятия. 8 Данните са заимствани от резултатите на изследването: �Извън-институционална заетост и самостоятелна заетост в България�, Христосков, И. et al., юни 1996, цитиран в Програма за развитие на ООН 1997. 9 Институт за пазарна икономика, София, ноември 2000, данни от интервю.

АНЕКС 1


42

категория са изправени пред по-малко възможности за намиране на работа поради упадъка на уменията им. В резултат на това много безработни се обезкуражават и се оттеглят от работната сила10. Новата икономика насърчава специализираните умения и високата образователна квалификация, особено в предприятията, които се занимават с финансови и бизнес услуги, и предлага по-малко възможности на производствените работни места, не-изискващи специални умения. Това оставя много хора без особени умения или прекалено високо квалифицирани да се борят в един суров пазар на работната сила. 37. Проблемът за безработицата в София се засилва от т. нар. �липса�' на умения и някак нереалистичните очаквания за заплащане. Въпреки че връзката между получаването на високо образование и намирането на работа е особено силна, профилът на безработицата в София показва учудваща липса на промяна по отношение на дела на хората със средно специализирано и висше образование. Тези хора често притежават умения, които не се търсят повече, но и заплащането, за което биха работили, е много по-високо в сравнение с предлаганото в частния сектор. Тези нереалистични очаквания могат да допринесат за устойчива висока безработица. Още повече, че провежданите съкращения в държавния сектор обясняват увеличаващата се безработица за хора във възрастовата група от 44 и нагоре, които представляват 40% of the безработните11.

38. Поляризация на доходите. Според националните стандарти жителите на София се радват на по-големи доходи. Средният месечен доход през 1998 е бил с 20% над средния за страната. София се нарежда на второ място в последния Доклад за човешкото развитие � една всеобхватна оценка, основаваща се на няколко сложни показатели, които отчитат икономическото състояние, движението на пазара на работна сила, качеството на живот и т. н. (Програма за развитие на ООН 2000). Трябва да се отбележи, че от икономическата криза през 1997 растящата производителност на икономиката в София води до умерен растеж на доходите и спад в безработицата12. Все пак тези широко-мащабни явления трябва да се оценяват на фона на растящото неравенство на доходите, голямото нарастване на бедността и растяща несигурност по отношение на работните места. Заплащането в различните сектори става все по диференцирано със съотношение приблизително 1:3 между заплатите в здравеопазването и комуналните услуги и тези във финансите и производството на енергия13. Това е съвсем различно от предишното егалитарно разпределяне на доходите при социализма. През 1999, например, разликата между средната пенсия и заплатите във финансовия сектор, банките и застрахователното дело е била 1:6. Това неравенство на доходите полага основите на нова система на социална стратификация в обществото с ясно изразени разлики между богати и бедни. Едно скорошно изследване твърди, че 8% от тези на върха (попадащи в графата за най-високи доходи) потребяват толкова, колкото 75% от населението (Райчев et al. 2000). Въпреки че данните се базират на представително

10 Изследване на Световната банка върху безработицата в България (1998) твърди, че много безработни не биха си намерили работа, дори и да има достатъчно свободни работни места, защото тяхното образование не отговаря на изискванията на работодателите. Млади хора, с ниско ниво на образование, особено тези, които принадлежат на етническите малцинства са изправени пред висок риск на безработица. 11 Например през 1998 в държавния сектор са работили 63 % от работещите, попадащи във възрастовата група от 35 - 44 години и 68 % от работещите, попадащи в групата от 45 до 54. 12 Средната работна заплата през 1999 е била 129 нови лева. 13 Годишните възнаграждения в енергетиката са най-високи � 4,871 BGN, следвани от тези в банковата и финансовата сфера и производството на стомана и оборудване � 4,400 BGN. В частния сектор заплащането в банковия и финансов сектор водят листата � 4,371 BGN, следвани от образованието и агенциите за недвижими имоти (НСИ, 2000).

АНЕКС 1


43

изследване, проведено в национален мащаб, те показват модел на бърза поляризация по отношение на доходите, който е много по-значителен отколкото в повечето страни от Централна и Източна Европа14.

2. Социална адаптация

39. Растящото социално неравенство и това по отношение на доходите се отразяват на благосъстоянието, защото подкопават възможностите на определен групи да участват в обществения живот и да имат дял в дейностите, водещи до получаване на по-добро здравеопазване и образование. Това са често хора, които нямат официална работа, бездомни и без семейни връзки, които да ги подкрепят. Бедното население на градовете е особено уязвимо от икономически шокове; те нямат нормален достъп до услуги, социални мрежи за защита и политическо представителство. София е по-скъпа с непосилни разходи за жилища и ограничения по отношение на транспорта, което от своя страна създава потенциал за по-големи социални проблеми и неравенство. Социалните предизвикателства в София по време на прехода ще бъдат разгледани, като се постави ударение върху демографските промени, моделите на домакинските разходи и бедността.

Фигура 6: Демографски показатели

Прираст на населението в София

110800011100001112000111400011160001118000112000011220001124000

1980 1985 1994 1995 1996 1997 1998

Година

-8-6-4-20246

Местно население Естествен прираст на 1,000

Източник: Регионален план на София област, 2000

40. Стареене на населението. Трудното икономическо състояние оказва неблагоприятен ефект върху демографския профил на София. Очертават се няколко тенденции � отрицателен прираст, стареене на населението и имиграция. Икономическата несигурност, социалният стрес, влошаването на здравеопазването и социалните услуги без съмнение обясняват ниската репродуктивност в града, но също така и обясняват високата смъртност. Раждаемостта отбелязва

14 Изследването е проведено през ноември 1999 и включва интервюта с 1104 people.

АНЕКС 1


44

спад с 30%, докато смъртността се увеличава с 35%15. Броят на браковете сериозно намалява през периода на прехода, тъй като младите хора са особено чувствителни към изгледите за несигурно бъдеще. Комбинацията от гореспоменатите фактори води до отрицателен прираст на населението (Фигура 6).

41. Тези тенденции укрепват модела на цялостно застаряване на населението. Средната възраст на населението в София се е покачила от 37.3 през 1990 до 39.1 години през 199816. В края на 1998 всеки пети е на пенсионна възраст. Ключов показател за икономическия потенциал на всеки град е процентът на "икономическа зависимост"17. За София той е 27%, което е един от най-високите проценти за икономиките в преход. Такъв процент на зависимост поставя допълнителни изисквания към системата за социално осигуряване.

42. Нарастване броя на населението в последно време. София, за разлика от останалите столици от Централна и Източна Европа има нарастване на броя на населението в рамките на 1.3%18. В резултат на миграцията броят на жителите на столицата през 1998 е нараснал с 14,726 души. Подобни тенденции се забелязват и през 1999. В известна степен това компенсира влиянието на фактора застаряване и обяснява значителното увеличение на относителния дял на трудоспособното население - от 58.4 през 1990 до 62.0 в края на 1998. Нетната миграция към града става все по-значима с увеличаване на привлекателността на отворения пазар на работна сила в града. Ниските показатели на безработицата и разнообразните възможности на пазара на работна сила обясняват увеличаването на броя на населението. В допълнение близо 40,000 души идват на работа в София всеки ден. Сезонната работа, най-вече в строителството, привлича други 10,000 работници. Тези постоянни движения в рамките на 10% от работещите правят пазара на работна сила в София много по-динамичен и непредвидим. Освен това пътуващите от околните селища и сезонните работници предизвикват допълнителен натиск върху услугите в града и особено върху транспорта. Често те са част от неофициалния пазар на работна сила. 43. Промени в доходите на домакинствата и модел на разходите им. Преструктурирането на икономиката и промените в структурата на заетостта на пазара на работна сила в София, обсъдени по-горе, имат значителни последици за променящата се структура на доходите и моделите на изразходване на средства от домакинствата. Данните показани на Фигура 7 хвърлят светлина върху някои сериозни разлики, които се появяват по време на прехода. 44. Независимо от спада си през 1992-1999 заплатите продължават да бъдат основен източник на доходи. Доходите от самостоятелно наемане са се удвоили и доходите от наеми, инвестиране и предприемаческа дейност са се увеличили с 40%. Не е изненада, като се има пред вид застаряващото население на София, че доходите от пенсии са се увеличили с 1% през същия период. Влиянието на макроикономическите сътресения върху хората и домакинствата се оказва доста неблагоприятно. Моделът на разходите на домакинствата показват едно цялостно свиване на потреблението, особено по отношение на облекло (с 30%), образование и отдих (с 40%) и

15 Най-високата смъртност в София от 1946 насам е регистрирана през 1997 - 12.9 на 1000 жители. 16 Поради по-голямата продължителност на живот при жените не е изненада, че жените имат много по-голям дял. В края на 1998 за всеки 1000 мъже е имало 1101 жени; очакваната продължителността на живот за мъжете е 37.8 години, а за жените - 40.2. 17 Тя сравнява дела на населението на 60 години и повече с трудоспособното население. Високият процент на зависимост подсказва, че по-малко хора дават приноса си за системата на социално осигуряване в сравнение с тези, които се възползват от нея. 18 През 1998 29345 нови жители са се заселили в София. Размерът на имиграцията, наричана �източване на мозъци�, достига 14619 души.

АНЕКС 1


45

поддръжка на жилището (с 10%). Междувременно растящите цени на комуналните услуги, транспорта и лекарствата водят да увеличаване на разходите на домакинствата по тези пера. Например комуналните услуги от 1999 поглъщат повече от 50% бюджета на домакинствата в сравнение с 1992, докато разходите за транспорт са се увеличили с 15%. Положителният момент е, че разходите за храна са намалели, но делът им от 46% от средния бюджет на едно домакинство е един от най-високите за икономиките в преход.

Фигура 7: Тенденции в приходите и разходите на домакинствата

Основни източници на доходи за домакинствата, 1999

52.0

7.45.0

2.0

21.4

2.89.4

заплатаизвън заплатасамостоятелно заетисоциална помощпенсияIв натурадруги


56.0

5.52.6

2.2

20.2

2.211.3

Структура на разходите на домакинствата, 1992

48.8

7.5

5.69.12.84.6615.6

храна Поддръжка на жилището и мебеликомунални Облекло и обувкиздравеопазване Образование и отдихТранспорт и комуникации други разходи


45.9

6.9

8.16.342.76.9

19.2


храна Поддръжка на жилището и мебеликомунални Облекло и обувкиздравеопазване Образование и отдихТранспорт и комуникации

i tiдруги разходи

dit

Източник: НСИ, Статистически годишник, различни години

45. Промените в моделите на разходите отразяват политиката, особено тази по отношение на основните градски услуги. Като се имат пред вид бюджетните ограничения, Общината търси възможности за увеличаване на цената на градските услуги, за да постигне пълно или частично възстановяване на разходите. И докато това изглежда неизбежно, нормалният достъп до транспорт, вода, канализация и топлина е от първа необходимост за ефикасното функциониране на града и неговите жители. Без да се изоставя принципът за всеобщ достъп до услуги от първа необходимост в града, реформите в политиката в тази област има нужда да разгледат варианти за програми в умерен мащаб и стриктно координирани от общинската администрация, които ще подпомагат домакинствата с ниски доходи чрез плащане на комуналните и транспортни им разходи. Някои от тези форми на социално подпомагане съществуват в момента, но изглежда не са добре ориентирани и координирани. Целеви субсидии на основата на доходите, насочени към групите в най-неблагоприятно положение, биха могли да се превърнат в ефикасно средство за подпомагане на жителите на София, които са в по-неблагоприятно положение. Те могат да ускорят индексирането на цените за предлагане на градски услуги и да допринесат за по-качественото им предоставяне.

АНЕКС 1


46

Фигура 8: Бедността в България

0 5 10 15 20 25 30 35 40 45 50

Бедни

домакинства

(%)

София в градовете Средна стойност Софийска област

Бедност в % изражение, 1997

Източник: СБ 1999

46. Нарастваща бедност. За първи път бедността официално се признава в България през 1991. Доклад на Световната банка от 1999 представя първата всеобхватна оценка на бедността по времето на прехода. Според изчисленията в него през 1997 над 36% от населението на България живее в бедност; бедността рязко се увеличава през периода 1995-97 от 5.5% до 36% през 1997, което се дължи на макроикономическите трусове, драматичното спадане на потреблението и реалните доходи19. Софийска област има най-високите стойности на бедност, следвана от Русе и София град (Фигура 8). Около 37 % от населението на столицата или 412,000 души са живели в бедност през 1997. Един по-подробен анализ на различните подгрупи показва, че бедността придобива по-големи размери в големите семейства (38-46%). Възрастните, както и децата от 6 до 10 години са били сред най-засегнатите, където бедността достига 52%. Бедността сред етническите малцинства, особено ромите, е била 3 пъти по-голяма. Странно, но работата не помага на семействата да се избавят от бедността; работещите социално слаби са 34% от всички социално слаби. Тези изводи представят една ясна картина на социална изолация и неравнопоставеност. 47. В заключение, няколко фактора допринасят за упадъка на благосъстоянието на домакинствата и растящата бедност: 1) съкращаване на пазара на работна сила, като растежът на частния сектор не се оказва достатъчен, за да компенсира намаляването на работните места в държавния сектор; 2) значителен спад на реалните приходи от заплати от началото на прехода; 3) поява на �липсващи� умения и безработица; 4) поляризиране на доходите; 5) влошаване на социалните услуги и неадекватно социално подпомагане; и 6) маргинализиране на етническите малцинства. Може да се предположи, че възстановяването на местната икономика, усилията да се поддържа макроикономическа стабилност и по-ниска безработица е възможно да намалят бедността в София. Разумно е да се предположи, че тя продължава да бъде значителен социален

19 За измерване на бедността докладът използва праг на бедност равен на две-трети от средното потребление в България през 1997. Прагът на бедност от 1997 е бил свален от Индекса на потребителските цени, за да се стигне до цените от 1995. Разходите за наеми (или условно начислените стойности в случай на съжителство на собственик и квартирант) и услугите при дълготрайните стоки не са били включени в това изчисление.

АНЕКС 1


47

проблем. Увеличаващото се неравенство по отношение на доходите и ниските пенсии са наистина фактори, които продължават да държат стабилно нивото на бедността.

В. ГЕНЕРИРАНЕ НА УСТОЙЧИВ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ

Икономическият компонент в Стратегията за развитие на град София 48. Приватизацията и икономическото преструктуриране в София вече създават значителни социални и икономически предизвикателства, но същевременно подготвят почвата за икономически растеж и включване на частния сектор. Тези процеси трябва да се разбират и оценяват на фона на бързите промени в местното управление и реформите във финансовия и социален сектор. В рамките на града нарастването на бедността и неравенството, както и бавния и неравномерен процес на адаптация на пазара на работна сила, изискват един нов подход към икономическите стратегии на града и значително по-голяма и по-активна роля на Община София. 49. В процеса на приватизация и икономическа адаптация за присъединяване към ЕС, възможностите на София е да създаде климат, благоприятен за преструктурирането и модернизирането на икономиката, който допринася за един справедлив растеж. Въпреки че градът може да съдейства за създаването на конкурентна среда за бизнеса, съществуват безспорни ограничения по отношение на способността му да подпомага местната икономика. Въпреки че не може да влияе на общите икономически тенденции или на макроикономическата стабилизация, Общината може да провежда политика с цел окуражаване на икономическия растеж. Икономическият компонент на Стратегията за развитие на град София би могъл да се фокусира върху пет градивни стълба:

! Ефективно привличане и запазване на стопанските единици чрез политика, насочена към секторите на растеж;

! Инвестиране в човешки капитал включително и подпомагане на обучение на работното място и развиване на нови умения за наукоемките сектори на производство и услуги;

! Подобряване на конкурентноспособността чрез провеждане на маркетинг на града в международен мащаб, премахване на ограниченията за инвестиране и координиране на инициативите за икономическо развитие;

! Инвестиране в инфраструктура, като се включат и подпомагат частни инвестиции за участие в предоставянето на градски услуги;

! Поемане на водеща роля чрез създаване на консултативна група на основата на сътрудничество между държавни и частни организации и дружества в областта на развиването на бизнеса, за да се подпомогне осъществяването на местната икономическа политика.

50. Привличане и запазване на съществуващите стопански единици. Всеки град има разнообразни средства за подпомагане на растежа, простиращи се от най-широко мащабните � като развиване на общата инфраструктура, до най-специфичните - специално обучение за определени случаи, създаване на работни места и данъчни стимули. За София е важно да се фокусира върху онези възможности за растеж, които в най-висока степен допринасят за него. Това означава фокусиране върху услугите, свързани с дистрибуция и бизнес, които са мотора на икономически растеж на местната икономика. Това значи също и фокусиране в по-голяма степен върху съществуващи стопански единици, както и върху стопански единици, които са част от

АНЕКС 1


48

стратегически групи предприятия, отколкото върху онези, които работят на по-изолирана основа. Необходимо е програмата да включва:

! Фокусиране върху силните страни. Да се окуражат най-големите източници на работни места и продуктивност � търговията на дребно, финансовите услуги и производството. Преосмислянето на възможностите в промишленото производство, особено в металургията, производството на тежки метали, фармацевтични продукти и преработката на храни, изисква поставяне на акцент върху приватизацията, технологичните нововъведения, развойната и внедрителска дейност.

! Фокусиране върху нови групи предприятия. Окуражаване на промишлено-развойната

дейност чрез осигуряване на стимули за университети и други научно-изследователски институти с цел да работят в тесен контакт с отделните фирми. Тези нови предприятия е възможно да се превърнат в потенциални отраслови групи (например, биотехнологична отраслова група или софтуеърна група) в състояние да предизвикат значителен растеж в областта на работни места, изискващи високо специализирани умения.

! Подпомагане на МСП. Растежът на нови и съществуващи вече МСП би могъл да се

подпомогне чрез организации, които предлагат бизнес подкрепа и помощ, и които със съдействието на Община София могат да предоставят пълна информация относно даването на лицензи, достъпа до офиси и т.н.

! Създаване на мрежи. Да се предоставя помощ на местните организации с цел

окуражаване на създаването на мрежи между компаниите, работещи в областта на производството на облекло, обувки, електроника, инженериг и софтуеър, които имат особено добър потенциал за износ. Тези мрежи биха могли да работят както хоризонтално, като осъществяват бизнес връзки между отделните компании, така и вертикално, като създават вериги за доставка на други организации.

! Бизнес инкубатори. Агресивно поощряване и рекламиране на бизнес парковете в София

пред чуждестранни и местни инвеститори, за да се създаде критична маса от едно ново технологично развитие и инвестиране, което да заработи като естествен инкубатор за малките фирми и да съдейства за растежа на бизнес услугите.

51. Инвестиране в човешки капитал. София има традиции в изключително високото качество на образование и научно-изследователска дейност. Една добре образована и обучена работна сила е ключов фактор за икономическата конкурентноспособност. Оцеляването и растежът на много стопански единици и предприятия в София ще зависи от създаването на знаещи работници и служители � хора, които имат добро образование и солидна основа за определени умения, както и способности да се учат допълнително. Съществуващият човешки капитал на София е основен източник на местния икономически растеж. Градът е приютил най-значителната концентрация на научно-технически услуги, инженеринг, правни и консултантски услуги. Качеството на интелектуалния капитал на тези местни фирми им дава преимущество в конкуренцията на местната икономика. Докато София може да трупа капитал от човешкия си потенциал, два проблема изискват незабавно внимание с оглед отношението им към бъдещето икономическо развитие:

! Преодоляване на �липсващите на умения�. Допълнително обучение на квалифицирани работници от производствените предприятия в упадък е от основна важност за адаптацията към новите условия на работната сила в София. Необходимо е спешно краткосрочно обучение на хората, завършили техникуми след 11 клас и с поостарели

АНЕКС 1


49

умения , за да се посрещнат нуждите на новия пазар на работна сила. Градът има нужда да работи в сътрудничество с държавните агенции и неправителствените организации, за да се осигури помощ и обучение за безработните и да им се помогне да развият предприемачески умения.

! Облекчаване на бедността. Икономическият растеж ще остане най-важният фактор за

намаляване бедността в града, като особено се поощрява участието в работния процес чрез подпомагане работещите социално слаби да получават повече чрез ангажиране в дейности на официалната икономика и чрез намаляване на безработицата. Необходимо е помощите за социално слабите в града да бъдат насочвани по-правилно и да се избягва попадането на по-заможни в групата, както и да стане тя по всеобхватна, като се има пред вид растящата зависимост от социални помощи.

52. Подобряване на конкурентноспособността. Законовите разпоредби като цяло все още създават препятствия за инвестиране в частния сектор и не осигуряват стимули за предоставянето на висококачествени, надеждни услуги и ефективно управление на активите. В допълнение, общинските власти нямат необходимите възможности да регулират и наблюдават участието на частния сектор за качественото предоставяне на градски услуги. Съществува много малка координация, ако има изобщо такава, между различните политики, което се отразява на работата на бизнеса и местното икономическо развитие. Задължително е, с оглед на многото конкуриращи се приоритети за малкото държавни средства и слабата позиция на местния частен сектор, да се провежда нова политика, за да се укрепи частния сектор и да се привлекат чуждестранни инвестиции за местната икономика. Има нужда да се обърне внимание незабавно на няколко проблема:

! Премахване на законовите препятствия. Общинските наредби и правилници управляват

бизнес дейностите свързани с общинската собственост и определени дейности на територията на Общината в контекста на националната законова рамка20. Доказателствата сочат, че общинските наредби имат склонност да налагат ненужни препятствия за инвестиране на частния сектор и по тази причина увеличават стойността на сделките и като цяло пречат на развитието на частния сектор. В контекста на всичко това Община София трябва да преразгледа общинските наредби и правилници, за да рационализира и облекчи процедурите, свързани с инвестирането на частния сектор.

! Опростяване на процедурата за даване на разрешителни/лицензи и рационализиране на

процеса на регистрация на стопанските единици.

! Приватизиране и комерсиализиране на градските услуги чрез даване под наем, лизинг или концесии, като се гарантират интересите на потребителите с ниски доходи и се опазва общественото здраве и качеството на околната среда.

! Мобилизиране на чуждестранния и частен капитал за инвестиране в местната

икономика с цел създаване на повече възможности за работа, както и за преодоляване на

20 Прието бе ново законодателство с цел създаване на стабилна основа за търговска дейност. В момента съществува законова рамка, която като цяло следва най-добрите международни и европейски практики на acquis communitaire. Други области, в които трябва да се работи, например законовата рамка за фалитите и счетоводството, все още са на дневен ред. The Current Regulatory Framework Governing Business in Bulgaria, The World Bank, 2000. /Съвременната законова рамка, регулираща бизнеса в България, Световна банка, 2000/.

АНЕКС 1


50

недостатъците в качеството на услугите и привеждането им в съответствие със стандартите на Европейския съюз.

53. Подпомагане на частните инвестиции в инфраструктурата. Секторът на инфраструктурата, ако правилно се преструктурира и надеждно се регулира би привлякъл устойчиви, широко-мащабни чуждестранни инвестиции. Едно по-ефективно предоставяне на услуги, свързвани с инфраструктурата, ще укрепи потенциала за растеж и износа на икономиката в София. Политиките би трябвало да се фокусират върху следните приоритети:

! Разширяване участието на частния сектор в предоставянето на услуги. София е

първата община в България, която започна приватизация на градските услуги и поощрява участието на частни фирми в комуналните услуги и инфраструктурата21. Има и други опити за участието на частния сектор22. Допълнителни форми, които Общината би могла да разгледа, са: даване под наем на строителни обекти за строеж на сгради, водоснабдителни и канализационни услуги; професионални услуги като инженерен дизайн, специализирано проектиране, правни съвети; услуги в културната област. Към тези могат да се добавят и следните функции: правни, консултантски, одиторски, архитектурни, надзорни, планиране/проектиране, поддръжка на автобусния парк и т.н.

! Подобряване управлението на активите. Община София има 115 компании с 30,000

работещи в тях. Пълният размер на материалните активи /общинска собственост/, работещи в икономиката на Общината надхвърля $US 600 милиона. Експертите оценяват публичната общинска собственост на $US 2,500 милиона (Община София, 2000) или инфраструктура, общински жилища, непроизводствени активи, сгради и имоти. Този огромен портфейл от активи, управляван от Общината, изисква един по-добър процес на управление на активите. Отправяме съвет към Общината да направи подробни регистри на активите си и показатели за работата на всеки от тях, за да наблюдава и да дава оценка за този процес.

! Използване на съществуващия капацитет на инфраструктурата. Стопанските единици

имат нужда от качествена пътна мрежа за превозването на стоки и хора бързо и надеждно из района. Решението на тези проблеми не е да се строят повече пътища, а да се използват по-пълноценно съществуващите пътища и услуги. Община София не може да си позволи да похабява съществуващата инфраструктура, нито непосилните разходи за допълнително строителство. В онези градски райони, където населението е намаляло възможностите на инфраструктурата, която се явява в повече, могат да се използват по ефективно. По-голямата част от инфраструктурата, необходима, за да се следва това развитие - основни пътища и бързи отсечки, както и голяма част от местната

21 По отношение на водоснабдяването общините са сключили концесионен договор, който влиза в сила през 2001. По отношение на събирането на отпадъци общинското предприятие за хигиенизиране и почистване на София е било 75% приватизирано от работниците в него. Въпреки това услугите по събирането на отпадъците носят само 50% от плащанията на концесионера, докато останалите 50% се получават под формата на субсидии от общинския бюджет. 22 Общината бе критикувана много, когато предприе тази стъпка към нов начин на опериране и предоставяне на услуги. По-конкретно, изразена бе загриженост, относно влиянието на концесиите и приватизацията върху работните места, качеството на услугите, цената и местните отговорности.

АНЕКС 1


51

инфраструктура � местни пътища, водопроводни и канализационни мрежи, училища и обществени места, е вече налице. Необходимо е да се разгледат възможностите за интензификацията на тези области чрез ново строителство на малки жилища, обекти за търговия на дребно и обекти със смесени функции, и то особено в здравословната среда на по-малки специализирани пазари за недвижими имоти.

! Разработване на терените в индустриалните райони. Трудно е да се оправдае

осигуряването на необходимата инфраструктура за подпомагане строителството на зелено, когато тя трябва да обслужва недостатъчно използваните индустриални терени. Второ, борсите и пазарите в райони, заобиколени от свободни индустриални терени, остават със слаба активност. Това пречи на жизнеспособността на тези местни икономически общности и увеличава нуждата от социални услуги. Индустриалните терени могат да се използват отново за жилищни или смесени цели, паркове или места за отдих. Докато процесът представлява предизвикателство по отношение на новото зониране и възможностите за предлагане на пазара, основните препятствия за разработването на индустриалните терени са безспорно финансови и правни.

54. Ръководна роля. Успехът на инициативите, обсъждани по-горе, изисква активна водеща роля на едно местно управление с предприемчив дух, което работи в сътрудничество с Търговската камара, бизнес средите, научно-изследователските институти и неправителствените организации. В бъдеще на града ще му се наложи да поема много по-големи отговорности за маркетинга на местната икономика и за развиване на преимуществата й в сравнителен план. В този контекст кметът, Общинският съвет и високопоставените управленски кадри имат нужда от постоянни икономически консултации относно местните последици на националните и глобални промени и влиянието им върху местната икономика, така че подпомагането на частни и държавни организации да е правилно ориентирано по отношение на инфраструктурата, обучението, поощряването и т.н. За устойчивото провеждане на СРГС е от особена важност да се създаде институционален механизъм, който да дава оценки за динамиката в икономиката, да осъществява надзор и превръща политиката в практически мерки на общинско ниво. Отправяме препоръка към Общината да създаде консултативна група за обществено партньорство за развитието на бизнеса, което да помага за осъществяване на политиката на местната икономика и да осъществява надзор по отношение на Стратегията за развитие на град София.

АНЕКС 2


52

АНЕКС 2

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВНА И МЕСТНА ВЛАСТ И УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСИТЕ

1. Увод

1. В контекста на прехода от централно планиране към пазарна икономика ролята на държавната/централна/ власт в България бе преформулирана по начин, който улеснява либерализирането на икономиката, подпомага икономическата и социална стабилност и гарантира справедливост при разпределението на благата. Този процес включва усилията за въвеждане на по-голяма автономия на местната власт, както и участие на съответните местни жители в управлението. Децентрализацията променя изцяло начина, по който функционира икономиката и по-специално управлението. Като част от тази промяна на местната власт, по-специално София и други големи градове, бе възложено да играе много по-важна роля в предоставянето на обществени услуги. Местната власт сега носи повече отговорност и става все по-обвързана с предпочитанията на местните жители. 2. Въпреки това един добре функциониращ публичен сектор изисква не само правилно балансиране на преимуществата в сравнителен план на държавната и местна власт при предоставянето на услуги. Той изисква също местната власт да има институционални правомощия да набира средства, което ще й позволи да функционира в макроикономически план. Липсата на отчетност на местната власт е характерна дестабилизираща черта при децентрализиране на управлението. Като цяло всяко държавно управление трябва да бъде внимателно при осъществяването на плана за децентрализация, така че видимата полза от ефективността да съответства на една добре дефинирана структура и разумна макроикономическа рамка. Съществуват различни проблеми при дефинирането на това, каква свобода на действие държавата трябва да преотстъпи на по-ниските нива на управление. Първо, това е проблемът за привеждане специфичните отговорности и финансови инструменти в съответствие със съответното ниво на управление. Второ, икономии от мащаба, балансиране на тежестите и печалба от ефективността са само няколко други такива фактори, на които се подчинява разпределението на отговорностите. Съществуват много и различни сценарии за успешни финансови взаимоотношения между държавна/централна и местна власт, като същевременно няма идеален модел за децентрализация. 3. Целта на това проучване е да се опишат основните характеристики на структурата на финансите в България и по-специално на град София и да се посочат ограничаващите условия, които пречат на града да функционира по устойчив начин. Използват се сравнения с други страни в преход или развити страни, за да се помогне на управляващите в България да определят приоритети за развитие на страната. Както посочихме по-горе българското правителство може да разгледа и оцени различни сценарии за реформи в отношенията между централна и местна власт. Тези сценарии трябва много внимателно да се оценяват. Два особено важни проблема трябва да се разгледат: (1) Сравнително бурният преход на България и макроикономическата криза през 1997, което би могло да наложи един по-различен план за реформи от този на другите страни; (2) социалните отговорности на държавната и местна власт и трудността да се справят с непропорционално високия дял на социално слаби. Независимо каква посока ще избере българското правителство, важно е реформата да бъде подкрепена от

АНЕКС 2


53

предварителни оценки на бъдещите възможности, за да се гарантира процесът да не носи финансови загуби и да е териториално и социално балансиран. 4. Този доклад е разделен на четири части както следва: първо, представен е преглед на структурата на органите на местно управление и функциите им; второ, анализирани са финансовите взаимоотношения между държавна/централна и местна власт, като е поставено ударение върху това как влияе предоставянето на социални услуги; трето, очертани са възможни приоритети за реформа, които могат да бъдат разгледани от съответното ниво на управление.

2. Предистория

Структура и функции на регионалната и местна администрация в България 5. Реформите в местното управление в България бяха започнати в началото на прехода през 1991. Последвани са от административно-териториалната реформа през 1995, с приемането на Закона за административното и териториално устройство, който предефинира новите регионални единици в страната1. През 1999 ново административно деление бе приложено, което увеличи броят на районите от 9 на 28. Двадесет и осемте района бяха уедрени в 6 района за планиране с цел улесняване използването на структурните фондове на ЕС в контекста на преговорите на страната с Европейския съюз за присъединяване. Процесът на определяне на общините доведе до по-нататъшно разделяне на ниво местно управление и създаването на области (райони) в по-големите общини като София, Пловдив и Варна. 6. Законът за регионално развитие определя районите за планиране като пространствени единици, създадени за целите на регионалното развитие на инфраструктурата, създаването на удобна среда за инвестиции на регионално и местно ниво и използването на местни, национални и чужди ресурси. Местните власти и не-правителствените организации се очаква да участват в процеса на дефиниране на регионалните приоритети2. Все пак на практика, общините се чувстват изолирани от този диалог и в повечето случаи плановете за регионално развитие остават водени от подхода �отгоре�. Двадесет и осемте области осъществяват регионалната политика на правителството и се управляват от областен управител , назначаван от премиер-министъра. Основните функции на областния управител са: (1) да следи дали всички взети решения от Общинския съвет са законни и не превишават правомощията на Съвета и (2) да отговаря за цялото държавно имущество в общината. Отговорностите на местната власт се увеличават в рамките на реформата, която ги превръща в основни институции, отговарящи за градоустройственото планирането и управление. Те запазват отговорността си, дадена им по закон за осигуряване и поддържане градската техническа инфраструктура и социалните услуги. В повечето случаи общините са придобили собственост върху дълготрайните материални активи на водоснабдителните и канализационни компании, местните отоплителните системи и общественото строителство.

1 Съществуващото административно и териториално устройство в България се извършва на два етапа. Първият през 1978 със създаването на общините и вторият - през 1999, когато се реформират старите региони и области. В периода 1987-1999 е имало 9 области. 2 За по-подробно разглеждане на регионалната политика на България виж Световна банка. Използване на помощите на ЕС в България. Вашингтон ОК: Световна банка. 2000.

АНЕКС 2


54

Структура на местното управление на Област София град и Община София 7. Според Закона за местното самоуправление и местната власт Община София е административно и териториална единици със статут на област. Област София град включва четири града и 34 по-малки селища. Територията й е доста разнообразна и високо урбанизирана. Селскостопанските земи и гори заемат 70%, докато застроената й територия заема 18%. Населението от 1999 е 1 189 043 души, като средната гъстота е 897 души на квадратен метър, което е един от най-високите показатели за страната.. 8. Местното управление на София се извършва от представители на изборни длъжности - Общински съвет на София и от кмет, който е с изпълнителски функции и работи с помощта на назначени чиновници и общинска администрация. Мандатът им е четиригодишен. Община София е юридическо лице със свое собствено имущество � публично и частно, и има свой собствен бюджет. В допълнение, двустепенната система на местно управление включва администрация и кметства. ! Общинският съвет (ОС) отговаря за одобряването на плановете за стратегическо

развитие, годишния бюджет, събирането на таксите за услуги, придобиването и продажбата на собственост на Общината, договори за услуги и концесионни договори, заеми и управление на общинските дружества. Общинският съвет приема под-законови актове като правилници, решения и наредби. Избира постоянни и временни комисии.

! Кметът, пряко избиран от жителите на град София, упражнява изпълнителски функции.

Основните му отговорности са свързани с поддържането на обществения ред, общинския бюджет, управление на дългосрочни програми и т.н. Общинският съвет избира 6 заместници на кмета по предложение на кмета, които отговарят за следното: финанси и бизнес; транспорт и инфраструктура; образование и култура; инвестиции и строителство; екология, околна среда и реформата на земите; и обществено здравеопазване и социално подпомагане.

! Райони. Град София е разделен на 24 района. Общинският съвет одобрява кметовете на

райони, предложени от кмета на град София. Основните функции на отделните райони са да осъществяват общинската политика и да изпълнява бюджета. Кметовете на райони подпомагат кмета на Община София при предоставянето на услуги на населението на района. Някои от по-големите имат значителен административен апарат (например Лозенец, Средец и т.н.).

! Кметство. Това е проекция на прякото самоуправление на ниво села, особено на по-

малките, които не могат да бъдат отделни общини. Кметовете на 34-те кметства в София област се избират пряко с мнозинство от регистрирани гласоподаватели. Обхватът и видът на техните отговорности значително се различават. Кметът на кметство може да присъства на заседанията на Общинския съвет, но няма право на глас. Кметът на София координира дейностите на тези кметове.

! Общинската администрация изготвя и осъществява отделни специфични насоки за

развитие на общината, управление на общинската собственост, предприятията и финансите, образование, здравеопазване, обществено строителство и комунални услуги, социалното подпомагане и опазването на околната среда. Тя предоставя 800 работни места и е един от най-големите работодатели в София.

АНЕКС 2


55

Отговорности на София град 9. Град София предоставя една широка гама от градски услуги: образование, здравеопазване, транспорт, водоснабдяване и канализация, събиране на отпадъци, улично осветление и поддръжка на пътищата и зелените площи; социално подпомагане; култура и отдих; опазване на околната среда; градоустройство и жилищни сгради. ! Образование: Градът отговаря за основното и средно образование. Той работи със 183

начални, средни училища и колежи. Общият брой на учениците към май 2001 г. е 123,766, броя на децата в детски градини е 30,741, този на учителите - 12,075. Данните показват, че тези цифри остават сравнително непроменени, докато броят на работещите учителите е намалял с 10%. В допълнение градът управлява почти 200 детски градини и ясли, които предлагат услуги на 30 906 деца. Общината е стартирала няколко капитални програми за развитие и е възстановила съветите на училищните настоятели.

! Здравеопазване: Системата на здравеопазване в София обхваща 119 общински, районни и

университетски здравни институции3. Болниците и поликлиниките могат да предоставят частни услуги.

! Транспорт: Обществения транспорт се предоставя от общинска компания, която

експлоатира трамвайните, тролейбусните и автобусни линии4. От януари 1999 градът преустановява субсидиите си за компанията и се насочва към индивидуална помощ за пенсионери, ученици и социално слаби домакинства. В момента 30% от населението получава такова намаление, което прави градския транспорт финансово нестабилен.

! Услуги свързани с инфраструктурата: Това са общински услуги, които осигуряват

поддръжката на уличното осветление, пътищата, зелените площи, отоплението, водоснабдяването и канализацията и изхвърлянето на твърди отпадъци. Въпреки че повечето от услугите не се предоставят на основа възвръщаемост на разходите, поради въвличане на частния сектор в тях напоследък � най-вече чрез концесии и даване под наем, се наблюдава подобряване на качеството.

! Социално подпомагане: В областта на социалното подпомагане отговорностите включват

подпомагане на домовете за социални грижи, раздаване на помощи за увеличаване на дохода, подпомагане на семейства и предоставяне на вноски за здравно осигуряване на не-осигурените, както и много по-малки социални програми като помощи за комунални разходи, еднократни помощи за хора в особено тежко положение и т.н.

! Жилищен фонд: Градът е собственик на 2000 жилища - социален фонд, отдавани под наем

под пазарни цени. Една трета от домакинствата в София продължават да чакат за жилище. Общината трябва да обезщети около 2 000 семейства за неправилно отнети жилища, както и да осигури жилища за 3 000 наематели, обитаващи реституирана собственост.

3 От които: 11 общински болници, от които 2 специализирани, 5 диспансера, 38 ясли и 12 детски кухни. 4 Общинската компания за градски транспорт на София бе преобразувана в акционерно дружество със 70% участие на Общината.

АНЕКС 2


56

! Проектиране: Градът има големи правомощия за контролиране използването на земята и пространството в бъдеще чрез одобряване на проекти и процеса на даване на разрешителни за строеж. Този правомощия са централизирани, особено в случая за промяна на целите за използване на земята и строежи в райони с висока гъстота на населението в Управление "Архитектура и градоустройство" /УАГ/. Градът започна подготовката на новия Общ градоустройствен план на София.

3. Проблеми на взаимоотношенията държавна - местна власт

Административна структура и функции

10. Фрагментарност и липса на ефективно представителство. Структурата на местно управление на София изглежда разпокъсана. Кметовете на отделните райони не са нито автономни, нито независими от Общинския съвет. Тридесет и четирите кметства са също слабо представени в процеса на вземане на решения. Мнозинството местни управления са прекалено малки, за да предоставят независимо основни услуги или да осъществяват конкретна политика на местно ниво. На тях се гледа по-скоро като на механизъм за укрепване на необходимата координация за целия район и за осъществяването на икономии от мащаба при управлението. Някои от районите/общини/ (например �Лозенец�, �Средец� и �Красна поляна�) имат критична маса на население, разнообразия при използването на земята и икономическа дейност, която би оправдала едно сравнително независимо ниво на местно управление. Други, независимо от тяхното местоположение в �компактния град�, проявяват тенденция към еднообразно използване на земята като промишлено или жилищно и не функционират като самодостатъчни единици (например община �Кремиковци� и община �Студентска�. По-нататък, административните граници на районите не отразяват моделите на градското планиране на София или спецификата на естествения ландшафт и се разглеждат като разделяне наложено отгоре, което не позволява ефективно градоустройство и управление. 11. Ясни отговорности за определени функции.. Както бе отбелязано по-горе, отговорностите на София-град значително са се увеличили от началото на реформите и покриват широка гама от социални и инфраструктурни задачи. Все пак функциите предоставени на Общината не винаги са добре дефинирани, което причинява неяснота относно кое ниво на управления предоставя определена услуга. Проблемът се дължи на различните и понякога противоречащи си закони и разпоредби, които определят разделението на функционалните финансови задължения. В допълнение, наредбите подлежат на временни промени, които затрудняват местното средносрочно и дългосрочно планиране. 12. Припокриващите се отговорности за едновременно предоставяне на определени услуги създава допълнителни проблеми. Много важни последствия от това са трудностите при балансирането на разходите и приходите. Нефинансираните задължения са нежелателни и трябва да се елиминират напълно. Проблем, свързан с това, е и липсата на достатъчно яснота, кое ниво на местно управление отговаря за предоставянето на дадена услуга, което намалява отговорността за нея. Важно е да съществува ясна връзка между управленската единица и определена услуга, за да може избирателните райони на града да изискват отговорност от единицата, предоставяща услугата.

Финансова автономия 13. Ограничена автономия на Общината за определяне на приоритетите за местни разходи. Делът на разходите на органите на местно управление в България е 8% от брутния

АНЕКС 2


57

национален продукт (Фигура 1) и 19% от консолидираните държавни разходи5. Въпреки че са в съответствие с други икономики в преход6, единиците на местно управление в България имат малка автономия на практика: те имат ограничена власт върху 46% главно от социалните сектори и упражняват съвместна власт с държавата /органите на централно управление/ върху 34% от общата сума за разходите им. Те имат пълна власт върху останалите 19,76%, 95% от които са за разходи по поддръжката (Таблица 1). Това разпределение ограничава способността на общините да предоставят средства съгласно местните нужди. На тях им липсва гъвкавост при изпълняването на бюджета, не могат да избират приоритети за разходи и да предлагат ниво на услуги, което да е в съответствие с месните предпочитания. Законите за годишния държавен бюджет също приоритизират определени разходи, като поставят приоритети за незабавно финансиране. Следователно, задачите на града по отношения на разходите са де факто сведени до: плащане за услуги, които са били определени на национално ниво; разходи за същите тези услуги в размер определен от държавата; и следване последователност на плащания, предвидена със закон. В резултат на тази значително намалена автономия за изразходване на средства Общината не е достатъчно гъвкава, за да отговори качествено на местните нужди и приоритети. 14. Все пак, логиката зад ограничаването на правомощията за изразходване на средства и разходните приоритети в законите за бюджета трябва внимателно да бъдат разгледани. Две важни съображения за ограничената автономия са натрупаните, неизплатени суми за финансови отговорности на общините в миналото, и недостатъчните възможности на самата местната управа.

Фигура 1: Разходи на органите на местно управление

Разходи на органите на местно управление като дял от БВП. Подбрани страни от Европа и страни в преход. Последователност отгоре надолу: Швеция, Холандия, Италия, Унгария, Латвия, Полша, Франция, Република Чехия, България, Германия, Румъния, Словакия.

Източник : Собствени изчисления, основани на: IMF. Government Finance Statistics Yearbook 2000, Washington DC: IMF. 2000.

5 Всички данни са за 1998г. в случаите, когато не е посочено друго. 6 Република Чехия (20%), Полша (21%), Унгария (23%), данни от 1998. Собствени изчисления, основани на МВФ. Government Finance Statistics Yearbook 2000, Washington, D.C: IMF 2000.

АНЕКС 2


58

15. Непредвидимост на капиталовложенията. На органите на местна власт в България не е позволено да влагат собствени средства7 за капиталовложения. Тъй като общините имат ограничени правомощия за набиране и изразходване на средства, трудно е да се натрупват нетни спестявания. Независимо от това, разходите за капиталовложения на София представляват 23% от всички разходи на органите на местна власт през 19988, което е с 10% над средното ниво за всички общини в България и е в съответствие с процентното ниво на инвестициите направени от общините в другите икономики в преход. 16. През последните години, държавният бюджет налага ограничения върху размера на средствата, които общините мотат да насочат за капиталовложения. През 1999 ограничението бе до 10% от собствените им приходи9, и то бе допълнително намалено до 5% през 2000. Софийска община бе единственото изключение, на което се разрешава да надвиши 5%-то ограничение от 60 милиона нови български лева, останали от евро-облигациите за 2000, което като се прибави, представлява 18% от общите разходи на града. Непредвидимостта на горната граница за капиталовложения, определяна от националното законодателство, ограничава в голяма степен способността на общините да подобряват ефективно инфраструктурата и градските услуги. Ограничаването на капиталовложенията цели да се свие безотговорното местно управление и да се подпомогне поддържането на макро-стабилността в страна, която премина през тежки икономически сътресения само преди 3 години. Въпреки това, ограничаването намалява автономията на всички общини, включително и тези, които са в добро финансово състояние, ефективно да инвестират и да развиват местната инфраструктура и услугите. 17. Местни приходи. В приходната си част, общините в България поемат 19% от консолидираните държавни приходи. Както показва Таблица 2, това е под средните цифри за другите икономики в преход и за развитите страни. Местните приходи включват прехвърлянето на средства от републиканския бюджет и собствени ресурси10. Както е посочено по-долу, общините все повече зависят от прехвърляне на средства от републиканския бюджет и все по-малко от собствени ресурси и заеми. По принцип децентрализирането на отговорностите за изразходване на средства трябва да води или до повече финансови правомощия на местната власт за набиране на собствени средства или до една достатъчно стабилна система на прехвърляне на средства от републиканския в общинския бюджет. Общините в България обаче имат ограничена власт да набират собствени средства, докато прехвърлянето на средства от републиканския бюджет оставя много непокрити финансови задължения. В резултат на това системата на отношения между държавна/централна и местна власт е изправена пред несъответствия между възложени функции и тяхното финансиране. Въпреки че община София няма натрупани неизплатени

7 Класификацията на министерство на финансите включва данъците, приходите от които се поделят между държавата и общините, като част от собствените им средства. 8 Цифрата включва: (1) дълготрайни материални активи, (2) капитални ремонти, (3) оборотни средства. През 1999 делът е съответно: 88%, 11% и 1%. 9 Като се следва дефиницията на Министерство на Финансите, собствените приходи включват данъците, приходите от които се поделят между държавата и общините. 10 За целите на този доклад, прехвърлянето на средства се счита, че включва субсидии (общи и целеви), общи данъци и местни данъци (местните данъци се определят от националното законодателство по отношение на вид, база и ставка и се събират от администрацията на държавно ниво; по международната терминология, счита се, че те са �белязани� прехвърляния от държавния бюджет или резервирани за специални цели.

АНЕКС 2


59

задължения11 през 1997 и 1998, проблемът за недостатъчната автономия и липсата на стимули за управление на собствените финанси по най-добрия възможен начин остава. 18. Определяне прехвърлянето на средства от държавната на местната власт: данъци, приходите от които се поделят между държавата и общината. Законът за държавния бюджет посочва размера на годишните средства за прехвърляне от републиканския бюджет в бюджета на общините. Това включва няколко вида данъци, приходите от които се поделят между държавата и общината, сред които данъкът върху дохода на физическите лица (ДДФЛ) и корпоративният данък върху печалбата (КДП) са от особена важност. Тъй като София е столица на България, тя има висока концентрация на трудова заетост, което позволява на Общината да се възползва от данъка върху дохода на физическите лица, който се внася по месторабота, а не по местоживеене. Десет процента от данъка върху печалбата се трансферира към общинския бюджет. Тъй като част от работната сила на София са всъщност наемни работници, които живеят във общините около София, градът се възползва от техните данъци на практика. 19. Неясни критерии за разпределяне на субсидиите. Държавната субсидия е обща и целева, включително и субсидията за капиталовложения. Забелязва се, че процесът и критериите за предоставянето на субсидията сред общините не е достатъчно прозрачен и често бива променян. За три поредни години (от 1998 - 2000) цялата субсидия за София е намаляла от 24% на 4% от общите приходи на общината. По същия начин делът на целевата субсидия за инвестиции е намалял от 14 на 3% за същия период. Тъй като няма достатъчна яснота по въпроса за предоставянето на субсидии, този източник на приходи изглежда непредвидим и нестабилен през годините, което намалява способността на града да се ангажира със средносрочни или дългосрочни инвестиционни програми. Налага се да се въведе точен механизъм за начина, по който субсидиите за инвестиции се отпускат. 20. Ограничени местни собствени ресурси и данъчна автономия на местната власт. Прехвърлянето на средства от републиканския бюджет за 1998 достига 87% от целия приход на Община София, където 57% са общи данъци, 23% са общи и целеви преводи на средства и 7% са данъци, които независимо, че се считат за местни, тяхната база и ставка се определя централно и се събират от администрацията на държавно ниво. От останалите 13% около 6% са приходи от местни такси, 4% са други приходи на Общината, включващи продажбата на общинска собственост, а 3% са заеми. Държавата определя базата и ставката на всички местни данъци, както и видовете местни такси. Общината има пълната власт да определя само таксата за твърди отпадъци и таксата за продажба на общинска собственост. Както показва Таблица 2, общинските приходи преди превода от държавния бюджет е по-малко от 1 % от БВП сравнено с 6-7% за 4 източноевропейски страни и 15% за развитите държави. 21. Според Конституцията всички данъци � местни и държавни се определят от националното законодателство, което затруднява привеждането им в съответствие и по пропорционален начин с пазарните и икономически промени. В резултат на това някои от данъците не се привеждат навреме в съответствие с инфлацията или с качеството на предоставяните на услуги. Това положение създава потенциал за бюджетен дефицит на ниво местна власт и евентуално на финансови напрежения между общините и държавните органи. 11 Epstein P., Peterson G., Pigey J., Sherer S. (Urban Institute) and DeAngelis M. (Reseach Triangle Institute). Municipal Credit Market Development in Bulgaria: Policy and Legal Framework. Washington DC: USAID (U.S. Agency for International Development), The Urban Institute. 2000

АНЕКС 2


60

Ограничената автономия за набиране на средства от местната власт в България намалява отговорностите, тъй като предоставянето на услуги от общината се асоциира с цената на услугите определена централно. 22. Практика на заемане на средства. Град София е сред много малкото общини в България, които успешно са вземали заеми независимо от органите на държавна власт. Общината е получила три заема (два през 1994 и един през 1998) и е издала единствените общински евро-облигации досега в България. Всички заеми са имали падеж една година, а облигациите � три. (За сравнение в международен план, виж таблица 3). Заемът от 1998 е за целите на контрол и регулиране на паричните операции (благоустройство на пътища и ремонт) и е използван като допълнително улеснение от обществена полза. Трябва да се отбележи, че вземането на заеми трябва да се прави за целите на дългосрочни капиталовложения, за да бъде в съответствие със стриктното управление на финансите от общините. Нито един от горепосочените заеми не е бил гарантиран от държавата. Може да се твърди, че тъй като България няма законодателство, което да определя степента на поръчителство на държавата, националните и международни кредитори са склонни да поемат по-голям риск, като дават заеми на общините, защото разчитат на намесата на държавата в случаи на неплатежоспособност. Това положение може да доведе до национален финансов дисбаланс и да застраши макроикономическата стабилност на държавата, в случай че на нея й се наложи да спасява финансово града или други общини. 23. Изготвяне на бюджет. Подготовката на държавния и общински бюджет в България има значителни недостатъци. Държавният бюджет се планира и изпълнява годишно, което обезкуражава дългосрочните инвестиционни програми, тъй като няма гаранции, че субсидиите за целево инвестиране за един двугодишен проект ще бъде включено в Закона за бюджета за следващата година. Позволено е на общинските бюджети да допускат планиране на дефицит за разходи от 10%, независимо дали те са операционни или инвестиционни. Общинските бюджети се правят на основа схващането, че общината ще получи пълния размер на държавната субсидия, докато на практика тя получава по-малко от очакваното. Субсидиите от края на годината като цяло изравняват бюджета, но не всички общини ги получават. Тези субсидии се отпускат за определена цел и процедурата за отпускането им не е ясна. Накрая, бюджетите на общините използват касово счетоводство, което оставя възможност за нефинансирани и неотчетени задължения. Трябва да се отбележи, че Община София има положителен бюджетен баланс за 1997 и 1998 при дефицит на целия общински бюджет около 4%.

Отговорности за здравеопазване, образование и социално подпомагане 24. Като последица от реформите в местното управление, социалните сектори бяха официално децентрализирани и органите на местно управление поеха отговорността за предоставяне на средства за един дълъг списък от задължения. Предоставянето на услуги в образованието, здравеопазването и социалното подпомагане се води съгласно национални критерии за качество. Независимо от усилията за децентрализация, повечето от правомощията за вземане на решения за трите сектора остава от компетенциите на държавната власт. Например, Министерство на здравеопазването назначава директорите на здравните заведения и определя заплатата им. В образованието месечните заплати се определят със закон. В социалното подпомагане Националната служба за социално подпомагане определя средната заплата. В резултат на това, въпреки че общините отговарят за предоставянето на услуги, те имат малък контрол над истинското боравене със средствата и изразходването им.

АНЕКС 2


61

25. През последните няколко години бяха въведени реформи в социалния сектор � най-значителна е тази в здравеопазването, а на пилотна и все още ограничена основа � в образованието. Реформата в здравеопазването, която се очаква да завърши през 2002, ще премахне значителна част от оперативните разходи за здравните заведения и ще намали разходите на общините. Това ще намали нуждата на общините от средства. В момента общините с висок процент на социално слабо население и висока безработица или и двете заемат голям дял от социалните разходи. Например София град изразходва 46% от всичките си разходи за социалните сектори, докато всички други органи на местна власт изразходват средно 65%. В социалните грижи едно настоящо предложение за премахване на съответната общинска субсидия би имало същия резултат. В образованието една скорошна промяна (от 1999/2000) да се прехвърли професионалното образование на местно ниво ще открои разликите в нуждите от средства. 26. Система на здравеопазване. Системата на здравеопазване в София обхваща 119 здравни заведения и общината отговаря за общинските не-специализирани заведения. Те могат да бъдат приватизирани или от медицинския персонал, или от външен инвеститор. Няколко вече бяха или са в процес на приватизация. Общината може да разкрива детски ясли и да представя предложения на Министерство на здравеопазването относно промени в мрежата на здравеопазването. Разходите за здравеопазване на глава от населението в града надвишават с 11% това за страната през 1998. От този момент нататък делът му в общите разходи на общината намалява в рамките на започналата здравна реформа (от 21% на 15% за периода от 1998-2000). Започнала през 1999 реформата в здравеопазването създава Здравно-осигурителна каса, която набира средства чрез вноски. Касата ще покрива разходи за здравеопазване, повечето от които ще отпаднат от общинските бюджети. 27. Образователна система. Делът на разходите за образование в разходната част на бюджета на града като цяло е оставал стабилен - около 21% - между 1998 и 2000, което е под средното ниво от 30% за всички общини. Общината отговаря за основното и средно не-специализирано обучение на територията й. Финансирането, поддръжката и наемането на учители са функции на Общината, въпреки че на практика, градът е ограничен да ги упражнява изцяло, тъй като трябва да следва строги национални насоки. От финансова гледна точка най-важна от националните насоки е размерът на класовете и изискванията за учител на клас, залегнали в националното законодателство и наредбите (разходите за заплати достигат 60-70% от общите разходи, последвани от разходите за отопление)12. Ето защо истинската свобода при изразходване на средствата на общините и/или на директорите е ограничена. Има две важни нови инициативи в областта на образованието: (1) да се делегират бюджети на училищно ниво и (2) да се прехвърли професионалното обучение на общинско равнище. Очаква се първата инициатива да промени съществено структурата на образованието в България, ако се въведе на широка основа. Втората инициатива може да се използва като инструмент от общините за развиване на местни икономически програми. И двете инициативи са обсъдени по-нататък. 28. В рамките на процеса на децентрализация стартира пилотен проект, финансиран от програмата ФАР . Проектът свежда автономията на управление в образованието на равнището на училището, докато контролът върху стандартизираните критерии и назначаването на

12 Adkins D.. School Finance in Bulgaria in an Era of Educational Reform, World Bank, Adkins Associates, Inc.. Washington DC: 1999.

АНЕКС 2


62

директори на отделните училища се запазва от центъра.13 Очаква се държавните институции да разширяват броя на училищата с делегирани бюджети, за да се включат всички общински институции. В рамките на делегираните бюджети директорите имат свобода върху онази част от бюджета за разходи, които не са за персонала (тъй като последните се определят централно). Някои от перата по останалата част остават за общините. Следователно една малка част от общия бюджет е на разположение на директора. Все пак предварителните резултати от пилотния проект показват значителна полза от ефективните мерки14. 29. Училищата, които участват в пилотните проекти, са извън София. Все пак, ако правителството продължи с намерението си да разширява този тип на финансиране, градът може да помисли за предварителни действия за улесняване на прехода. Тъй като никога на ниските нива не е била развивана управленска култура в България и особено в области като обучението на учители или изготвянето на учебни материали15, прехвърлянето на финансовите правомощия на ниво местна власт трябва да се предхожда от значително натрупване на опит, за да се избегнат проблеми на качеството. 30. От скоро Общината започна за развива професионални училища на територията си. Това е важно допълнение към отговорностите на местна власт в България. Град София може да започне активен диалог (и дори да използва рамката на Стратегията за развитие на града) с бизнес средите и важни обществени деятели, за да се разработят възможностите на професионалното обучение. Градът трябва да проучи възможности за стимулиране на завършилите професионални училища от една страна и общинските предприятия или бизнесът като цяло, от друга. Той може да служи като посредник за генериране на многостранно социално партньорство между споменатите по-горе институции. 31. Социално подпомагане. Системата за социална помощ е подложена на голям натиск, като се има пред вид високото ниво на бедност в София. Трябва да се разшири обхвата на включване в системата и да се подобри начинът на подбор за включване, за да се посрещнат нуждите на социално слабото население. В допълнение Общината би могла да помисли и за други мерки с цел да се отговори на цялата гама от проблеми, свързани с бедността. 32. Преди години е имало опити да се децентрализира системата за социално подпомагане. Това е довело до спиране на изплащането на социални вноски на някои от общините, в резултат на което процесът е бил отново централизиран16. Всъщност общините носят отговорност за поддържането на услугите в социалния сектор, докато централната власт контролира качеството, управлението и назначаването на персонала. Делът на разходите за социалния сектор, направени от Община София значително се различава от средния за всички останали органи на местно управление: 3% срещу повече от 9%. Възможно е причината да се крие в сравнително доброто финансово здраве на Общината и по-ниското равнище на безработица в София. Все пак тези цифри не дават пълна представа за нуждите от социално подпомагане в Общината, тъй като начинът на подбор и обхватът на системата за социална помощ не са безупречни. В момента градът финансира минимум 50% от социалните плащания 13 100 училища от четири общини имат такива бюджети (Несебър, Кюстендил, Благоевград и Силистра) 14 ibid. 15 Виж Mihnev P, Simidtchiev G., Atanassov V., Voikova A. Bulgaria, in Reforming Institutions in Transition Societies: Education Decentralization in Central and Eastern Europe, Ariel Fiszbein (Editor). World Bank Institute (forthcoming). Washington DC. 2000. 16 World Bank. A Study on the Impact of Institutional Changes on Social Service Delivery and Intergovernmental Relationships as a Result of New Institutional Arrangements (draft), Washington DC: The World Bank, 2000.

АНЕКС 2


63

от собствени средства и 50% от целева държавна субсидия. Едно ново предложение, което в момента се обсъжда, предвижда целева субсидия за 100% разходи за социални нужди. Причината е, че много, и то най-вече малките общини, често не могат да посрещнат изискванията на държавната субсидия, и плащат по-малко за социални помощи. 33. Системата на социална помощ в България има няколко области, в които трябва да се проведат допълнителни реформи. Една от тях е подобряване начина на подбор за включване в съществуващите програми, както и предоставяне на по-добри услуги на социално слабото население като, например, инвалидите, самотните майки и т.н. Общ проблем за много източно-европейски страни е, че формулата за социално подпомагане не взема пред вид собствеността върху жилища. В резултат на това повечето от пенсионерите на пръв поглед зависят от социална помощ, а същевременно притежават скъпи жилища. Такъв е случаят и със София, в която делът на жилищна собственост е един от най-високите в сравнение с източно-европейските столици � 87 %. 34. Повечето от горепосочените области, в които може да се подобри политиката, остават извън обсега на влияние и правомощия на Общината и се налага те да бъдат включени в дневния ред за реформи на държавната/централна власт. Целта на Стратегията за развитие на София в това отношение е да се привлече вниманието на висши държавни и общински служители върху проблема на високите равнища на бедност така, че да се стигне до съответното им разрешаване като част от този диалог.

4. Възможни приоритети за реформа

Структурни реформи 35. Административната структура на органите за местно управление се отразява на цената и ефективността на услугите, като увеличава или ограничава способността за намаляване на разходите и обновяването на предоставянето на услуги. Тя определя какъв достъп имат гражданите и общностите до системата и дали те могат да влияят на публичните решения. На края, структурата на управление се отразява на способността да се планира и да се правят стратегически инвестиции на основата на една интегрирана политика, провеждана в рамките на района. 36. При моделирането на най-подходящата система за местно управление за Област София град, се налага следните принципи да станат водещи:

! Справедливост: Структурата трябва да гарантира правилно разпределяне на цената и ползите в цялата област.

! Ефективност: Структурата трябва да позволява да се предоставят услуги от най-ниските нива на управление, които да са способни да го правят ефективно от гледна точка на разходи и на най-ниска цена.

! Отговорност и отзивчивост: Структурата трябва да е достатъчно разбираема, за да окуражава публичния достъп, участието в нея и търсене на отговорност.

37. Ефективността и политическата и икономическа устойчивост на децентрализацията зависят от доброто местно управление. Способността на управата на град София да поеме

АНЕКС 2


64

функциите си и да организира, регулира и упражнява контрол по прозрачен и независим начин върху гарантирането на инфраструктурата и услугите на територията на общината определя тяхното качество и рентабилност. Повишаване ефективността на градските услуги, намаляване разходите по сделките с цел развиване на частния сектор и подпомагането на една добра бизнес среда са сред най-важните приноси, които град София може а направи, за да постигне устойчиво развитие и да даде тласък на инвестициите:

! Първо, Община София притежава търговски активи, предприятия и жилищен фонд, чиято продуктивност се гарантира с едно разумно управление.

! Второ, местната власт контролира инструменти на политиката, които определят някои условия, съгласно които работи частният сектор като издаване на лицензи, достъп до земя, услуги, свързани с инфраструктурата.

! Накрая, решението да се включи частният сектор във финансирането и създаването на общинска инфраструктура е под контрола на местната власт. Тези правомощия трябва да се прилагат последователно, за да се осигурят по-големи стимули за инвестиране, както и да се използват по-рационално градските ресурси.

Финансови взаимоотношения между местната и държавна/централна власт

38. Процесът на децентрализация в България се развива при липсата на цялостна рамка за определената политика. Моделът на взаимоотношения между местната и държавна/централна власт, получен в резултат на това, води до административни и финансови затруднения, които ограничават ефективността на местната власт, намаляват възможностите за развитие на града и накрая има вероятност е да се отразят негативно на държавния бюджет и макроикономическата стабилност17. По-нататъшните реформи в местното управление трябва да се поставят в контекста на една нова и по-добра рамка на взаимоотношенията между държавна и местна власт. Този процес би могъл да се ръководи от следните стратегически цели: ! Да се улесни активният диалог относно политиката сред съответните заинтересовани

институции и лица, включително и правителството, Парламента, Община София и Асоциацията на общините, за да се начертае общ план за реформи на взаимоотношенията между държавна и местна власт, основан на съгласие. Международните донори би трябвало да предлагат съвети и подкрепа за това начинание.

! Да се изрази реформата в законодателен акт, който да конкретизира всички аспекти на

разпоредбите, на които се подчиняват взаимоотношенията между държавата и общините: ясно разпределение на отговорностите за изразходване на средства; автономия за набиране на средства; стриктно разпределение на правомощията относно събирането на данъци; по-проста и ефективна система за прехвърляне на средства; и допълнителни правила за вземане на заеми на нива по-ниски от държавното.

! Да се направи реформа, която да нe води до загуби, да бъде териториално и социално

балансирана и да гарантира на държавната и местна власт, особено на Община София, 17 Няколко донора вече са финансирали финансови проучвания по този въпрос. Повечето от предложенията съвпадат с тези, направени чрез други изследвания, докато част от тях въвежда някои нюанси, обогатяващи водещия се диалог по тази политика с държавната власт и общините.

АНЕКС 2


65

необходимите инструменти, за да стане предоставянето на обществени услуги по ефективно и качествено. За постигане на тази цел се препоръчва на държавната власт, особено на Министерство на финансите да започне проучване, което да даде финансовата прогноза при различните сценарии за реформа, включително приходи, разходи, задължения и вземане на заеми. Проучването би трябвало да допълни съществуващите вече подобни проучвания и би могло да бъде финансирано от донор.

Таблица 1: Структура на бюджета на местната власт и Община София 1998 (милиони BGL)* Бюджети на органите на

местно управление % от общата сума на

приходите на органите на местно управление

Фактически бюджет на Софияt

% от общата сума на приходите на София

Sofia: % от общата сума за всички общини

Обща сума на приходите 1,657,944.40 100.00 350,325.00 100.00 21.13

Преводи от републиканския бюджет 1,472,496.10 88.81 304,913.40 87.04 20.71 Данъци, поделяни между републиканския и общински бюджет 775,310.40 46.76 201,020.40 57.38 25.93 Безвъзмездно преведени суми/субсидии 614,144.30 37.04 80,027.90 22.84 13.03 Местни данъци** 83,041.40 5.01 23,865.10 6.81 28.74 Местни приходи 169,140.50 10.20 34,928.40 9.97 20.65 Местни такси*** 104,161.90 6.28 21,215.90 6.06 20.37 Други местни приходи 64,978.60 3.92 13,712.50 3.91 74.13 Отдаване под наем на имущество 30,891.90 1.86 6,294.10 1.80 20.37 Продажба на имущество 15,766.90 0.95 4,715.20 1.35 29.91 Глоби, наказателни лихви 15,291.80 0.92 2,470.20 0.71 16.15 Други не-данъчни приходи 3,028.00 0.18 233.00 0.07 7.69 Заемни средства 5,353.00 0.32 (184.80) (0.05) (3.45) Временни безлихвени заеми 5,353.00 0.32 (184.80) (0.05) (3.45) Дългово финансиране 10,954.80 0.66 10,668.00 3.05 97.38 Заеми от финансови институции 14,214.60 0.86 5,300.00 1.51 37.29 Депозити (3,259.80) (0.20) 5,368.00 1.53

Бюджети на органите на

местно управление % от общите сума на


Фактически бюджет на София


Соафия: % от общата сума за всички общини

Общи разходи 1,658,830.00 100.00 344,194.00 100.00 20.75

По функции Изпълнителни и разпоредителни органи 117,391.00 7.08 12,608.00 3.66 10.74 Отбрана и национална сигурност 8,286.00 0.50 1,960.00 0.57 23.65 Образование 493,434.00 29.75 73,660.00 21.40 14.93 Здравеопазване 433,683.00 26.14 70,466.00 20.47 16.25 Социално осигуряване, помощи и грижи 154,510.00 9.31 11,321.00 3.29 7.33 Комунално стопанство и жилищно строителство 241,955.00 14.59 39,750.00 11.55 16.43 Транспорт 133,900.00 8.07 42,482.00 12.34 31.73 Отдих 1,013.00 0.06 55.00 0.02 5.43 Спорт 4,623.00 0.28 444.00 0.13 9.60 Туризъм 206.00 0.01 3.00 0.00 1.46 Култура 49,937.00 3.01 7,822.00 2.27 15.66 Икономически услуги 18,692.00 1.13 4,915.00 1.43 26.29 Други разходи**** 1,200.00 0.07 78,708.00 22.87 По вид на разходите Заплати 499,895.00 30.14 64,190.00 18.65 12.84 Поддръжка 534,148.00 32.20 177,490.00 51.57 33.23 Капиталовложения 212,050.00 12.78 77,622.00 22.55 36.61 Други разходи 412,737.00 24.88 24,892.00 7.23 0.06 Източник: Собствени изчисления. Световна банка *Значителни извън-бюджетни сметки не са включени в бюджетите за 1998. ** Местните данъци се определят от националното законодателство по вид, база и ставка и по международната терминология се наричат �резервирани за специални цели /белязани/ държавни данъци� *** С изключение на таксите за твърди отпадъци общините имат право да индексират местните такси в определени граници. ****Фактическият бюджет на София включва капиталовложенията

Таблица 2: Бюджети на държавната и местна власт в сравнителен план

България (1998) Средно за

Източна Европа* Средно за страни от Латинска Америка**

Средно за Развитите страни***

Приходи Приходи Приходи Приходи % общата сума % БВП % от общата сума % БВП % от общата сума % БВП % от общата сума % БВП

Консолидиран публичен сектор

100.00 39.66 100.00 41.35 100.00 24.48 100.00 43.73

Органи на държавната власт 98.03 38.88 83.68 34.61 78.92 18.67 66.32 28.94 Щати - - - - 13.35 3.92 21.04 9.27 Органи на местна власт 1.97 0.78 16.32 6.73 7.73 1.89 12.64 5.52 Общо за ниво местна власт 1.97 0.78 16.32 6.73 21.08 5.81 33.68 14.79

След превод от републикански бюджет


Разходи Разходи Разходи Разходи % от общата сума % БВП % от общата сума %БВП % от общата сума %БВП % от общата сума %БВП


100.00 41.29 100.00 47.84 100.00 29.89 100.00 51.47

Органи на държавна власт 81.12 33.50 78.00 37.29 68.93 19.79 62.31 30.31 Щати - - - - 21.39 6.96 24.15 13.14 Органи на местна власт

18.88 7.80 22.00 10.55 9.67 3.13 13.53 8.01

Общо за ниво местна власт 18.88 7.80 22.00 10.55 31.07 10.10 37.69 21.15

източник: Собствени изчисления на базата на МВФ: Годишник за финансовата статистика на държавите. 2000.

* Република Чехия, Унгария, Латвия, Полша (1998). ** Боливия, Бразилия, Мексико, Перу (1997-1998) *** Австрия, Канада, Германия, Испания, Съединени американски щати (1997-1998)

АНЕКС 2


68

Таблица 3: Издаване на евро-облигации в градове в преход

Дата на издаване

Издател

Националност на издателя

Вид Издател

Валу-та

Сума във валутата на облиг./мил

Преизчисле-на по номинала вUS$ (m)

Спред при при емитиране (bp)

Дата на падежа

Срок до падежа

Isr S&P

rating

S & P Iss rating

(издаване)

Isr Moodys rating

Moodys rating

(издава-не)

1 12.05. 1999 Община София BUS LA EUR 50.000 53.937 700.00 03. 06. 2002 3 години B B

2 02.12. 1996 Град Острава CRS LA DM 75.000 48.793 19. 12. 2001 5 години A- A Baa1 Baa1

3 06 .01.1995 Град Пилзен CRS LA CK 500.000 19.072 06. 06. 2000 5 години

4 14.04.1994 Град Прага CRS LA US$ 250.000 250.000 120.00 10. 05. 1999 5 години A-

5 01.06.1999 Град Прага CRS LA EUR 200.000 209.139 105.00 15. 06. 2009 10 години A- A-

6 10.04.1996 Град Талин ESS LA DM 60.000 40.527 221.00 16. 04. 1999 3 години Baa1

7 24.03.1998 Град Талин ESS LA DM 30.000 16.355 07.04. 2003 5 години Baa1

8 16.04.1999 Град Талин ESS LA EUR 17.500 18.860 23. 04. 2004 5 години Baa1

9 08.07.1998 Община Будапеща HUS LA DM 150.000 82.486 57.00 23. 07. 2003 5 години

10 18.11.1998 Кралска столица град Краков

POS LA DM 66.000 39.072 27.11. 2000 2 години BBB-

11 27.05.1997 Град Москва RUS LA US$ 500.000 500.000 315.00 31.05. 2000 3 години CCC- BB- Caa1

12 02.04.1998 Град Москва RUS LA DM 500.000 273.538 490.00 09. 04. 2001 3 години CCC- BB- Caa1

13 05.05.1998 Град Москва RUS LA LIT 400,000.000 227.764 525.00 18. 05. 2001 3 години CCC- Caa1

14 05.06.1997 Град Петербург RUS LA US$ 300.000 300.000 312.50 18. 06. 2002 5 години CCC Caa1 B1

15 19.09.1997 Област Нижни Новгород

RUS SA US$ 100.000 100.000 280.00 03. 10. 2002 5 години Ca

16 31.03.1998 Автономен окръг Ямал-Ненец

RUS SA US$ 100.000 100.000 640.00 08. 04. 1999 1 година CCC-

17 28.11.1995 Град Братислава SVS LA YEN 6,500.000 64.134 08. 12. 2000 5 години

АНЕКС 3


69

АНЕКС 3

ПРОСТРАНСТВЕНА СТРУКТУРА И РАЗВИТИЕ НА СОФИЯ

1. Увод

1. Стратегическите цели на Общината дават отражение върху пространствената структура на София. Целите по дефиниция са политически. Те отразяват приоритети и често компромиси специфични за хората, с чийто гласове е избрана общинската власт. В резултат на това разглеждането на избора на цели от чисто техническа гледна точка донякъде е безсмислено. За разлика от избора на целите, създаването на стратегия заедно със съответния инструментариум за прилагане на практика като наредби, правилници и инвестиране в инфраструктурата е техническа задача, която може да бъде подложена на сериозен тест за ефективност. 2. Необходимо е СРГ да допълва работата, извършена от екипа на Общия градоустройствен план, и да осигури рамката за анализ на пространствената организация и последиците от една карта на зоните. Първо, целите на планиране, залегнали в работата досега по Общия градоустройствен план, се приемат за даденост. Тук ще се анализират видимите пространствени последици, включени в целите и те ще се сравняват със съществуващото в момента пространствено разпределение на населението и използването на земята. В идеалния случай пространствената организация на града трябва да включва както населението, така и работните места; за съжаление обаче по време на проучването не съществуваха данни за местоположението на работните места и гъстотата им в София. Ще се наложи да се използва картата на съществуващото и прогнозирано състояние на използването на земята вместо пространственото разпределение на работните места. По тази причина представеният тук анализ е ограничен в рамките на пространственото разпределение на населението. Анализът на пространствената структура на столицата трябва също да включва тенденциите, произтичащи от пространственото разпределение на цените на земята, наемите и молбите за разрешителни за строеж. В момента тази информация не съществува в София. Част от задачата на Общия градоустройствен план би трябвало да бъде допълването на събраните вече данни чрез добавяне на показатели за тенденции, основани на пространственото разпределение на пазарните цени. 3. От икономическа гледна точка всеки град е един голям потребителски пазар и пазар на работна ръка. Колкото по-голям е пазарът и разходите по сделките по-ниски, толкова по-процъфтяваща е икономиката. Несъвършената пространствена структура може да превърне потребителските пазари и пазарите на труда в по-малки, по-малко ефективни пазари. Тя би могла да допринесе също за високите цени на сделките чрез ненужно увеличаване на разстоянието между човек и място. Несъвършената пространствена структура удължава инфраструктурната мрежа на града и по тази причина увеличава операционните разходи и разходите за капитално строителство. Несъвършената пространствена структура прави всеки град икономически неконкурентноспособен. От гледна точка на околната среда несъвършената пространствена структура влошава качеството на живот чрез увеличаване на прекараното време в пътувания, чрез увеличаване на замърсяването и като допринася за ненужното проникване на градските райони в естествената природа. Лошото състояние на околната среда допринася и за икономическата неконкурентноспособност на града. 4. Пространствената структура на града постоянно се развива. Поради липса на политически консенсус или ясна представа за пространственото развитие крайните резултати от наредби и правилници за използването на земята и инвестирането в инфраструктура е възможно да не са в съответствие и да си противоречат помежду си. По тази причина е важно общините да следят

АНЕКС 3


70

пространствените тенденции на развитие и да се заемат с регулаторни действия, за да поправят грешките в случай, че дадена тенденция противоречи на стратегическите цели на общината. В пазарните икономики общините могат да влияят на модела на развитие на градовете, не чрез пряко моделиране, а чрез прилагане на ясна и последователна система от разпоредби за използването на земята, инвестиране в инфраструктура и поземлени данъци. Въпреки това, в дългосрочна перспектива формата на града ще зависи от начина, по който реагира пазарът на недвижими имоти на стимулите или липсата на стимули, предвидени в тези разпоредби, или на инвестициите в инфраструктурата и данъците. Поради факта, че външните икономически условия се променят постоянно и в дългосрочен план са непредвидими, отделите �Архитектура и градоустройство� на общините трябва постоянно да следят движението на пространствената структура на града и, когато се наложи, да адаптират равновесието и естеството на стимулите/липсата на стимули, залегнали в разпоредбите.

2. Стратегически цели за развитие на Общината и пространствена стратегия

Стратегически цели на Общината Предлагана политика по сектори за постигането на

стратегическите цели Икономически цели Повишаване конкурентноспособността на икономиката на София в европейски мащаб Увеличаване в максимална степен възможностите за работа на всички граждани

Развиване сектора на социални услуги

Да се подобри функционирането на пазарите на недвижими имоти Да се засили привлекателността на центъра на града Да се избягва пространствената деконцентрация на пазара на работна

ръка Да се подобри обществения транспорт чрез намаляване времето за

пътуване Да се даде възможност за обновяване и превръщане на съществуващи

сгради в малки офиси

Социални цели Поощряване развитието на по-добра градска среда за социалните групи в най-тежко положение Подобряване на поддръжката на жилищата

Да се подобрят услугите по поддръжката и социалните услуги в

определени области Да се подобри функционирането на обществения транспорт Да се проучат икономическите възможности за подобряване на панелните

жилища в определени райони Да се преразгледа законодателството за жилищните кооперации и блокове

Цели свързани с околната среда и културата Опазване на културните ресурси на София Опазване на околната среда

Да се създадат охранителни зони около най-важните паметници

Да се инвестира в обновяването и поддръжката на културните паметници

Да се предотврати увеличаването на замърсяването на околната среда поради употреба на лични автомобили чрез поддържане на широко използване на обществения транспорт Да се попречи уличното пространство в центъра да се превърне в

безплатни обществени паркинги Да се създаде охранителна зона и законодателство за използването на

земята около минералните извори Да се опазват планинските и горски райони в периферията на града.

Таблица 1: Стратегически цели на Общината

5. От съществуващата в момента документация на Общия градоустройствен план може да се резюмират целите за развитие на София. Необходими са определени стратегии и политики за пространствено развитие, за да се подпомогне осъществяването на целите на Общината. Като се има пред вид уникалната пространствена структура, тези цели се трансформират в групи от стратегически насоки, очертани от консултантския екип на Световната банка по СРГС. Следващите раздели показват най-ярките характеристики на пространствената структура на София и посочват известно

АНЕКС 3


71

количество пространствени конфликти и ограничаващи условия за осъществяването на целите, конкретизирани в Таблица 1. Анализът извежда на преден план специфичните предизвикателства, които трябва да се преодолеят, за да се гарантира съответствието между по-големите икономически, социални и свързаните с околната среда стратегически цели и политиката, която е необходимо да се води.

Пространствена структура 6. Пространственото разпределение на населението в София в рамките на столичния район е на-важната характеристика на пространствената структура на София. Разпределението на използването на земята е следващата по-важност характеристика, защото използването на земя се свързва с работните места и ежедневното пътуване до работа. Разпределението на населението, и използването на земята са изключително устойчиви, т.е. тези характеристики се променят много бавно и носят белега на историята на града.

�ÓÙËþ ñ ËÁÔÓÎÁ��ÌÂ Ì� ÚÂÂÌË � Á�ÒÚÓÂÌ�Ú� ��ÒÍ� ��ÒÚ

ÔÎÓù (Ha) % ÔÎÓù(Ha) % ∆»À»�¿ ∆ËÎËù� �Ó 3 ÂÚ�Ê� Ì� ËÌ�. Ô��ÂÎ 3,663 26% ∆ËÎËùÌË ÍÓÏÔÎÂÍÒË ÒÂ�Ì� Ë �ËÒÓÍ�

�úÒÚÓÚ� 2,435 17%

»Ì�Ë�Ë�Û�ÎÌË Ô��ÂÎË ÒÂ�Ì� Ë ÌËÒÍ� �úÒÚÓÚ�

307 2%

�ÏÂÒÂÌÓ ÒÚÓËÚÂÎÒÚ�Ó Ì� ËÌ�. Ô��ÂÎ 1,177 8% ÀÂÚÌË ÍúùË Ë �ËÎË 962 7% �·ùÓ ÊËÎËù� 8,543 61% »Õ��»Þ »Ì�ÛÒÚËþ 2,850 20% �ÂõÌË�ÂÒÍ� ËÌÙ�ÒÚÛÍÚÛ� 403 3% �·ùÓ ËÌ�ÛÒÚË�ÎÌË ÚÂÂÌË 3,253 23% ÷ÂÌÚú, ·ËÁÌÂÒ Ë ��ÏËÌËÒÚ��Ëþ ¡ËÁÌÂÒ Ë ��ÏËÌËÒÚ��Ëþ 1,250 9% ÷ÂÌÚú 248 2% �·ùÓ �ÂÌÚú, ·ËÁÌÂÒ, ��ÏËÌËÒÚ��Ëþ 1,498 11% ��ÒÔÓÚ ∆ÂÎÂÁÓÔúÚÂÌ 245 2% �úÚËù� Ë ÛÎË�Ë 217 2% �·ùÓ Ú�ÌÒÔÓÚ �ÔÓÚ Ë ÓÚ�Ëõ �ÔÓÚ Ë ÓÚ�Ëõ 273 2% �·ùÓ ÒÔÓÚ Ë ÓÚ�Ëõ 273 2% 14,029 100% 14,029 100% Източник: ОГП София, маи 2001.

7. Pазпределение на населението. Средната гъстота на обитаване в застроената градска част на София е около 80 души на хектар. Районите с най-голяма гъстота се намират на 8 км от центъра в комплексите с високо строителство в северозападната част (на места с над 400 души на ха) и югозападната част (до 500 души на ха), което допринася за деконцентрацията на населението. Предполага се също, че апартаментите в тези гъсто населени периферни райони постепенно ще губят пазарната си стойност поради високите разходи необходими за поддръжка в съчетание с тяхната отдалеченост. Обратно на това, индивидуалните жилища или къщите от градски тип постепенно ще увеличават цената си в тези периферни райони.

АНЕКС 3


72

8. Профилът на гъстотата (Фигура 1) измерван в концентрични кръгове в радиус от по 1km от центъра показва, че въпреки съществуването на райони с висока гъстота на населението, споменати по-горе, цялостният профил не е доста различен от този в един град, развивал се в пазарна икономика. Мнозинството от хората в София живеят в гъсто населени квартали (73% от населението живее в квартали с по-вече от 150 души на ха). Средното разстояние на човек до центъра е 4.4 km. Със застроена площ от 107 km2 това дава индекс на деконцентрация от 1.15, което е в горната граница за европейските градове (виж сравнението с други европейски градове в раздела по-долу). Докато София е един от най-гъсто населените градове в Европа, тя не е много компактна за размерите си, поради високата гъстота на населението в някои периферни райони.

Фигура 1: Гъстота на населението в застроените райони

9. Използване на земята. София е богата на големи паркове, които са добре разположени сред застроените площи (Фигура 2). Съществуването на тези паркове прави високата гъстота по-приемлива. Все пак промишлените райони (20% от застроената площ) са неестествено големи в сравнение с другите европейски градове (средно между 5 и 8%). В допълнение голяма част от промишлената земя е разположена близо до центъра на града: 34% от индустриалните площи са на 4km от центъра на града. При пазарните икономики високата цена на земята в големите градове има тенденция да изтласква предприятията в далечни предградия или в по-малки градове. Съществуването на тези големи индустриални площи на ключови места е и недостатък, и възможност. Недостатък е, защото застрояването на големи индустриални терени е скъпо и изисква намеса на държавата и инвестиции в инфраструктура. То обаче е и възможност, защото след трансформирането на земята, позволява преразпределение на използването й в съответствие с нуждите в момента за офис, търговско или жилищно пространство.

y = 205.51e -0.1326

R 2 = 0.8504

-

20

40

60

80

100

120

140

160

180

200

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Distance from City Center (km)

Pop

ulat

ion/

Ha

АНЕКС 3


73

Фигура 2: Използване на терени

АНЕКС 3


74

10. Време за пътуване. Изследванията за нуждите на ОГП в София през 1998, 1999 Ë 2000 „o‰ËÌa дават оценка на трудовите пътувания (Фигура 3). œopa‰Ë paÁÎËÍa ‚ ÏeÚo‰ËÚe Ìa ËÁcÎe‰‚aÌe, e Úpy‰Ìo ‰a ce ÔpeˆeÌË ÍaÍ‚Ë Áa peaÎÌËÚe ËÁÏepeÌËˇ ‚ Ïo‰aÎÌËˇ cÔÎËÚ ‰˙ÎÊa˘Ë ce Ìa ÔocÎe‰ÌËÚe ÔpoÏeÌË ‚ ÚpaÌcÔopÚÌaÚa ÏpeÊa. Резултатите за 2000 година показват че 65% от пътуванията се извършват с обществен транспорт и само 3.3% - с метро. Средното време за пътуване до работа е 30 минути с обществен транспорт и 27 минути с автомобил, което показва че обществения транспорт поддържа своята конкурентноспособност. Броят на автомобилите в София достига почти цифрата по един за домакинство. С нарастването на доходите повече семейства ще откриват, че им е по-удобно да пътуват до работа с кола, ако не се подобри значително функционирането на обществения транспорт.

Фигура 3: София � трудови пътувания според модален сплит

/София � продължителност на трудовите пътувания; Криви по низходящ ред: с автомобил, с обществен транспорт, време в минути/

Пространствени показатели за София в сравнителен план

11. Средна гъстота. Сравнена с другите градове в Европа София има висока гъстота, която предполага, че гъстотата на населението в София едва ли ще се повишава в бъдеще. Преобразуването на апартаменти в офиси близо до центъра на града, което е една желателна тенденция, ще задълбочи намаляването на гъстотата в центъра в бъдеще и ще допринесе за деконцентрация.

АНЕКС 3


75

Фигура 4: Сравнителен профил на гъстотата на населението

12. Профил на гъстотата на населението в сравнителен план. Профилът на гъстотата на населението в София не е твърде различен от този на другите градове в Централна Европа с изключение на Будапеща, където гъстотата в центъра е повече от два пъти по-голяма от тази в София (Фигура 4). Все пак гъстотата остава висока в покрайнините в сравнение с другите градове, което показва преобладаване на жилища във високи жилищни сгради.

13. Общ брой население според разстоянието до центъра. Общият брой на хората, които живеят в радиус от 5 километра до центъра, е около 700 000. Лондон, Берлин и Варшава имат същия брой. София се представя добре по отношение на непосредствен достъп до центъра.

14. Индекс на деконцентрация. С индекс на деконцентрация от 1.15 София е във високите стойности за деконцентрация, което показва неефективно използване на земята. Независимо от това някои градове в Централна Европа � Краков, Любляна и Прага � са в същата позиция (Фигура 5). Тази деконцентрация е причинена от гъсто населените жилищни комплекси/квартали в отдалечените покрайнини.

АНЕКС 3


76

Фигура 5: Индекс на деконцентрация в сравнителен план

3. Основни пространствени проблеми за преодоляване

15. За подобряване ефективността на пространствената структура на София, необходимо е градоустройственият компонент на СРГ да насочи усилия към голям спектър от проблеми, които са анализирани в следващия раздел. 16. Неефективни пазари на недвижими имоти. Съществуват очевидни доказателства, че трудностите, свързани с обновяването и застрояването наново на земята в центъра, допринасят за изтласкване на стопанските дейности към периферията. Например, докато центърът е добре обслужван от градския транспорт, той е крайна цел за само 18% от всички пътувания до работа. Това подсказва, че земята в центъра не се използва достатъчно добре и че има деконцентрация на работните места, като по този начин се намалява икономическата роля на центъра. Трансформирането на използването на земята особено в центъра, а и в целия град, трябва да се превърне в основна цел на стратегията за планиране. Моделът на собствеността върху земята е възможно да се окаже пречка за функционирането на пазарите на недвижими имоти или поради неясноти относно собствеността, или поради факта, че земята е държавна и по тази причина не се предлага на пазара, независимо дали се използва или не. 17. Държавните органи би трябвало да обмислят продажбата на тази земя с времето, особено ако тя не се използва за законни държавни нужди. Използването на наеми за държавни имоти като начин да се набират приходи вместо данъци обикновено се оказва непродуктивно. Приходите от отдаване под наем на държавна собственост се обикновено

Comparative Dispersion Index of some European Cities

0.50 0.60 0.70 0.80 0.90 1.00 1.10 1.20 1.30 1.40 1.50

Moscow

Yerevan

Barcelona

St Petersburg

Prague

Ljubljana

Cracow

Sofia

London

Warsaw

Berlin

Budapest

Marseille

Paris

Dispersion indexfile :European cities.xls

АНЕКС 3


77

малки, защото наемите подлежат на политически натиск от различни заинтересовани групи. При държавно пряко участие в сделките с имоти винаги съществуват възможности за подозрения в корупция. По-вероятно е частният сектор да използва земята най-пълноценно и на най-висока цена, следователно генерирането на поток от стопанска дейност и данъци върху имоти е по-добър вариант от средствата, събирани от имоти, отдавани под наем пряко от държавата. И накрая частният сектор е в състояние да оптимизира използването на земята в града, само ако разходите по сделките са достатъчно ниски, за да оправдаят финансово промяната в използването. 18. Ограничено развитие на градския център. Всички Европейски столици имат силно развит мултифункционален център, където си съжителстват стопанска дейност, търговия, култура и увеселителни заведения, като взаимно се допълват. Много градове имат висока гъстота на населението и лесен достъп до центъра. Например София има около 700 000 души, които живеят в радиус от 5 km до центъра, подобно на Берлин, Будапеща, Лондон и Варшава. Центърът на европейските столици винаги е обект на постоянна промяна и преобразуване; той е витрината на страната по отношение на дизайн, нововъведения, изкуство, култура и мода. Това става възможно чрез поддържане на деликатен баланс между запазването на историческото наследство и допускане въвеждането на промени, за да се покажат най-новите тенденции в страната. Въпреки това, поради липсата на пазар на земята в продължение на половин век, много градове от Централна Европа поставят административни и законови препятствия, когато се изправят пред растящата новопоявила се нужда от офис сгради и търговско пространство. В резултат на това много от престижните дейности се местят към предградията, където се развиват по-лесно върху някогашни земеделски земи. Докато е нормално за големите градове да стават полицентрични с времето, то ролята на по-малките центрове от предградията е да приютяват стопанските единици, които не могат да си намерят място в центъра на града, но те не бива да заместват стопанските функции на центъра. 19. Съществува истинска опасност за София, в случай че строителството в центъра става все по-трудно, най-модерната търговия на дребно и строежите на офис сгради да се преместят към периферията не защото това местоположение е по-добро за работата им, а защото това е единственото свободно място за съвременно развитие. Функционирането на центъра на града е повлияно от увеличаването на частните автомобили. Липсата на такси за паркинги продължава да подпомага използването на частните коли в центъра и по тази причина да спъва целта на Общината да поддържа висок процент на използване на обществения транспорт. Освен това липсата на ясна политика относно паркирането парализира потока от пешеходци и автомобили и отблъсква частни предприемачи да решат въпроса, като построят паркинги встрани от главните улици.

20. Деконцентрация на пазара на труда. София привлича чуждестранните инвеститори с размера и качеството на своя пазар труда. Колкото по-голям е пазарът на труда, толкова по-привлекателно е мястото. Въпреки това размерът на работната сила не винаги отговаря на големината на пазара на труда. Възможността на работната сила да стига до определено място от района на столицата за по-малко от час, обикновеноa е основна мярка за оценяване ефективната големина на пазара на труда. Ако общественият транспорт и комуникациите между различните части на града са трудни или скъпи, пазарът на труда се деконцентрира в различно разположени географски, по-малки пазари. При един и същ размер на работна сила възвръщаемостта от инвестициите на един деконцентриран пазар на работната сила е по-малка отколкото на един концентриран пазар. 21. В град с размерите на София потенциалната пространствена деконцетрация на пазара на труда обикновено не е проблем. Въпреки това според едно изследване от 1998, направено

АНЕКС 3


78

от екипа на Общия градоустройствен план, средното време за пътуване до работа по всички начини е около 40 минути1, а 42 минути е с градския транспорт. 18% от всички пътувания отнемат по-вече от час. (виж Фигура 7 и Фигура 8) За разлика от това средното време за пътуване с автомобил е само 22 минути. Все пак 80% от пътуванията се извършват с обществен транспорт. Това са доста дълги пътувания за град с размерите на София. Два възможни фактора обясняват това продължително време за пътуване до работа. Единият е, че деконцентрацията на работни места из цялата столица и недостатъчното използване на земята в центъра правят достъпа до работното място с обществен транспорт по-трудно поради прекачванията, необходими за достигане до различни места в предградията. Вторият фактор са недостатъците на самата системата на обществен транспорт, които утежняват положението. 22. Липса на офис пространство. В София създаващият се сектор на услугите има проблеми с намиране на подходящо пространство. Малките фирми, които имат нужда от наемане на офиси често под 100 квадратни метра, представляват болшинството от търсенето на офиси в този сектор. Тъй като на практика не са съществували офис сгради, предлагащи такива малки офиси преди 1990, често се оказва доста трудно тези фирми да си намерят помещения. Това забавя нарастването на работни места в сектора. Възможността да се трансформират апартаменти в офиси трябва да бъде прекратена чрез разпоредби или чрез увеличаване трудностите на самия процес. Вярно е и, че постепенното трансформиране на жилища в офиси ще намали гъстота на населението в центъра на града, а ползата от създаване на нови работни места и нова икономическа дейност превъзхожда по значение цената от загубата на жилища. Тъй като повечето домакинства притежават жилищата си в София, не съществува опасност те да бъдат местени без обезщетение. Точно обратното, по-високите наеми, изплащани от фирмите, могат лесно да финансират разширяването и обновяването на съществуващите жилища. 23. Упадък на градски зони. Някои зони в София са в процес на бърз упадък и социална нищета. Например голямата зона на север от жп гарата и жп депата бързо западат поради близостта на индустриални терени и жп депа. Лошото качество на жилищата я е превърнало в непривлекателна за инвестиции. На практика не е имало сделки с недвижими имоти в тази част на града. Независимо от близостта на тази зона до центъра на града, достъпът до нея е труден. Премахването на физическите бариери, създадени от жп депата и промишлените предприятия, и интегрирането на района с останалата част на града би наложило много инвестиции в инфраструктурата, които са извън възможностите на Общината в момента. Обновяването на отделни сгради не е икономически изгодно или защото пазарната цена е възможно да е доста под цената на самото обновяване. Застрояването наново на промишлените райони ще стане възможно само когато наемите и цената на земята в центъра станат много по-високи от сегашните. Едва тогава близостта на северната зона до центъра ще направи възможно събарянето и застрояването отново на промишлената зона. Междувременно Общината трябва да концентрира вниманието си върху подпомагането на населението от тази зона, като подобри качеството на социалните услуги. 24. Влошаване състоянието на жилищата. Една голяма част от домакинствата живеят във високи, жилищни, панелни блокове. Поддържането на този тип жилища е особено скъпо. Същевременно качеството на живот на хората в тях по-лесно се влошава поради трудността за поддържане на тези жилища отколкото другите видове жилища. Тъй като голяма част от жилищата са панелни, не е възможно в момента те постепенно да се изтеглят от употреба (както става в Западна Европа с държавните жилища, строени по същата технология през 60-те). Затова е важно да се намери икономически изгодно решение, което да подобри удобствата

1 За сравнение средното време за отиване до работа в Ню Йорк е 31 минути за един пазар на труда от близо 7 милиона души.

АНЕКС 3


79

на панелните жилища през следващото десетилетие преди да стане възможно изваждането им от употреба. В момента големите жилищни блокове страдат от липса на поддръжка. За поддръжката и ремонта обикновено се грижат собствениците. Поради липсата на традиция за създаване на органи за управление на жилищни кооперации и блокове в България, често те се поддържат лошо или изобщо не се поддържат.

4. Насоки на политиката за планиране и пространствено развитие

Градският компонент на Стратегията за развитие на София

25. Анализът на пространствената структура на София показва основни проблеми характерни за града, както и конфликти между целите на Общината, залегнали при подготовката на Общия градоустройствен план, и бъдещото пространствено развитие. Необходимо е градският компонент на Стратегията за развитие на град София да преодолее тези предизвикателства чрез нови разпоредби за използването на земята, инвестиции в инфраструктурата и подобряване предоставянето на обществени услуги. Следващите разделите поставят на обсъждане конкретните политики, които трябва да се превърнат в неразделна част от Стратегията за развитие на град София, така че стратегическите цели на Общината посочени в Таблица 1 да бъдат ефективно осъществени. Политики за осъществяване на целите за развитие в икономиката, социалната сфера и

околната среда С оглед увеличаване конкурентноспособността на икономиката на София в Европа три аспекта са от особена важност: 1) подобряване функционирането на пазарите за недвижими имоти, 2) засилване привлекателността на центъра на града и 3) подобряване на достъпа до работното място за всички жители.

26. Подобряване функционирането на пазарите за недвижими имоти. Повечето от промените, свързани с използването на земята и необходими, за да стане София икономически конкурентна с останалите столици в Европа, ще се извършват с помощта на частния сектор, а не чрез проекти, разработвани на държавно ниво. Тъй като пазарът на недвижими имоти ще остане главен мотор на промяната, общинските власти трябва да поемат основна роля за улесняване на неговото ефективно функциониране чрез адекватни разпоредби за използването на земята, ефикасни процедури за прехвърляне на собствеността, помощни общински услуги и инфраструктура. Поради сравнително умерения демографски прираст в бъдеще, по-голямата част от промяната в използването на земята в София ще трябва да става по-скоро в съществуващите застроени райони отколкото чрез застрояване в широк мащаб на нови райони на зелено. Основната роля на общинското ръководство ще бъде да се улесни една реформа в използването на земята, подчинена на търсенето. Позволяване и улесняване на рекултивирането на вече застроени площи би трябвало да е основен елемент на пространствената стратегия на Общината. Разбира се, че ще се наложи и известно разширяване на жилищните райони с ниска гъстота на населението в предградията, но това трябва да става в по-ограничен мащаб и да не се превръща в приоритет в сравнение с промяната в използването на земята в застроените вече райони. 27. Стратегията на общинската власт по отношение на недвижимите имоти би трябвало да води до увеличаване на сделките и да се полагат всички възможни усилия за намаляване на разходите по сделките. Това включва преразглеждане на: (1) процедурата и таксите, които се

АНЕКС 3


80

прилагат за регистриране на продажбите на имоти, (2) разрешителните за строеж, разделянето на земята и обединяването на парцели и (3) данъците върху приходи от недвижими имоти. 28. Засилване жизнеспособността и привлекателността на центъра на града. Някои от мерките, които ще позволят по-ефективно функциониране на пазарите на недвижими имоти, ще имат положително влияние и върху центъра на града. Все пак Общината ще трябва да предприеме и допълнителни действия като специална политика за решаване проблемите на паркирането, както и политика за поощряване на по-активната роля по отношение на поддръжката и управлението на паметниците на културата. Община София трябва също да опита да вдъхне нов живот на паметниците, като ги отвори за алтернативна употреба или като използва престижното архитектурно пространство за концерти и изложби. Прага е особено напреднала в областта на подобни нововъведенията. Националният исторически музей в София, например, е с много добро местоположение, за да изпълнява такава роля. Временните изложби биха могли също да увеличават приходите на тези институции. 29. Новото оформление на тротоари и пешеходни зони съчетано с паркинги встрани от главните улици, стопанисвани от общината или от частници, би допринесло за засилена икономическа активност в центъра на града. Във Варшава2, Будапеща и Прага са проведени няколко експеримента с композицията на пространството по нов начин, и то с голям успех. Значението на новото оформление на пространство рефлектира върху цените на имотите на тези улици, в тези пешеходните зони и на тези площади. 30. Тези политики се свеждат до една цел: осигуряване на нов живот и престиж на центъра на града. Това ще предотврати деконцентрацията на работни места и културната дейност в посока предградията, които са извън обсега на обществения транспорт. Вдъхването на нов живот и интензификацията на центъра на града води до постигането на няколко цели: прави София икономически по-конкурентноспособна сред останалите столици в Европа и подобрява качеството на градската среда чрез намаляване на замърсяването поради транспорта. 31. Оптимизиране на достъпа до работното място за жителите на София. Един по-добър и по-ефективен обществен транспорт е в състояние да се противопостави на съществуващата пространствена деконцентрация на пазара на труда в София. Работата на този сектор би трябвало да превърне в своя основна цел намаляването на средното време за пътуване до работното място под нивото в момента от 42 минути. Това същевременно ще подобри (1) възможностите за работа и продуктивността на населението, което използва обществения транспорт, и (2) ще увеличи конкурентноспособността на обществения транспорт в сравнение с частните автомобили, което ще намали задръстванията и замърсяването на околната среда.

32. По отношение на социалните цели на Общината два аспекта са особено важни: 1) подобряване на околната среда за най-онеправданите социални групи чрез подобряване на социалните услуги в определени райони и 2) подобряване на поддръжката на жилищата чрез пилотни проекти, които проверяват икономическата целесъобразност на рехабилитацията на панелните жилища.

2 Новото оформление на Нови Свят във Варшава доведе до увеличаване размера на наемите, които надминават тези на най-престижните улици в столиците на Западна Европа. Добре-обмислените данъци върху недвижимите имоти бързо възстановяват разходите по инвестицията.

АНЕКС 3


81

33. Подпомагане създаването на по-добра градската среда за най-онеправданите социални групи. Тази цел може да се постигне чрез подобряване на поддръжката и социалните услуги в целеви райони. В момента се прави изследване за определяне размера на проблема в районите, обитавани от социално най�слабите групи в София, и за проучване на недостатъците на жилищата и социалните стандарти. Резултатите от това изследване ще позволят да се разработи план за действие и отделни програми за справяне с тези проблеми чрез всеобщо участие.

34. Подобряване поддръжката на съществуващите жилища. Първата стъпка е да се проучат техническите, финансовите и организационни алтернативи за провеждане на рутинна поддръжка и по-малки ремонти. Има нужда да се разгледат и изпробват чрез пилотни проекти икономическите възможни за подобряване на живота в панелните жилища със старо топло-енергийно оборудване в определени райони. 35. Опазване на културните ресурси на София � необходимо е политиката да се фокусира върху следните аспекти:

! Създаване на охранителна зона около най-важните паметници. Може да се определи точно вида на съоръжението, как ще си използва и с какъв интензинтет. Резултатът ще е двояк: ще се опазва историческото минало на София и ще се изяснят правата по собствеността.

! Инвестиране в обновяване и поддръжка на културните паметници. Грижата за паметниците ще се отрази на имиджа на София, ще модернизира околната среда и ще засили привлекателността на центъра на града.

36. Опазване на околната среда � политиките биха могли да се фокусират върху:

! Създаване на специално законодателство за използването на земята за зоните около минералните извори. Столицата е заобиколена от минерални извори, което изисква специални разпоредби за използване на земята с цел опазването й. Това трябва да стане в рамките на цялостния план за зониране на София.

! Опазване на горите в града и естествената среда в периферията. Докато използването на земята трябва да е подчинено на търсенето в повечето райони на града, важно е бързо да се определи в рамките на плана за зониране периметърът на естествените природни райони като планината и горите, които трябва да се опазват от урбанизацията.

Инструменти за планиране с цел подпомагане процеса на осъществяване 37. Община София има само два инструмента на разположение за промяна на съществуващата пространствена структура и за подпомагане на осъществяването на политиките, разгледани по-горе: разпоредби за използването на земята (зониране) и начално инвестиране в инфраструктурата. Подготовката на плана за зониране и инвестирането в инфраструктура ще са част от работата по Общия градоустройствен план в момента. Тук предлагаме само някои методологически насоки за гарантиране на съответствие между целите на Общината и пространствения компонент на Стратегията за развитие на град София.

АНЕКС 3

Стратегия за ра

82

Таблица 2: План за зониране

38. на зофункпарцправприр

39. опреОбщземяизпоинфр

40. ТрябзастрниваМнопросрасте

Проектирането на картата на зоните би трябвало да включва следните действия:

1. Създаване на пространствен модел на настоящето и бъдещо разпределение на населението и начините на използване на земята в столицата, като се има пред вид целта на Общината и описаната по-горе стратегия. (Една опростена версия на такъв модел е представена на Фигура 8.)

2. Очертаване границите около обектите, които трябва да се охраняват с цел опазване на околната среда и културните паметници.

3. Формулиране на разпоредби, ограничаващи правата на собственост в тези граници. 4. Очертаване границите около специалните зони: замърсяващи околната среда предприятия, зоната на летището и резерви от терени за разширяване, причинители на шум, жп депа, комунални услуги и водоеми, които не са включени в т.2.

5. Пространствен анализ на ограниченията за използване на земята, налагани до този момент върху всички парцели в границите на Общината, сравнен с модела, подготвен по т.1.

6. Дефиниране на правата за използване на земя във всички райони, които не са били включени в границите на т. 2 или т. 4. Правата за използване на земята в тези райони трябва да бъдат водени от ясно изразени пазарни тенденции. Интензитетът на позволеното използване трябва да е по-голям от този в момента, за да се осигури по-голяма гъвкавост.

7. Изчисляване разпределението на земята и гъстотата на населението след определяне максималния интензитет за застрояване, позволен за всяка зона.

8. Преразглеждане на модела, изготвен по т. 11 за проверяване дали начинът на използване на земята и интензитетът на строителство, позволени от зонирането, е в съответствие с целите.

9. Изготвяне на подробна карта на зоните в мащаб 1:1000.

звитие на град София

Регулаторна/законова рамка за използването на земята (план на зоните). Планът ните има две цели : първата е да се укрепят правата на собственост и да се подобри ционирането на пазарите, като изрично се уточни правото да се строи върху всеки ел в София; втората е да се опазват обществените блага, т.е. да се определят границите на ата на собственост в ясно очертани определени райони, за да се запазят ценните одни и исторически обекти.

Инвестиране в инфраструктура. Екипът на Общия градоустройствен план ще дели инвестициите за инфраструктура, които са в най-голямо съответствие с целите на ината. Екипът ще опита да предвиди ефекта от предлаганите инвестиции върху цените на та и наемите. Той също така ще провери съответствието между начина и интензитета на лзване, позволени от зонирането и оптималното използване на инвестициите за аструктура.

Показатели; задачи, свързани с прогнозирането и осъществяването на надзор. ва да се изготвят показатели, в идеалния случай за всяко ниво на границите на града: оена част (компактен град), граници на Общината и областта. В някои случаи едно от та може да се изпусне или точността да е различна в зависимост от нивото на границата. го показатели, изготвени от икономическия компонент, се използват като принос за транствените показатели (разпределението на доходите на домакинствата, темпът на ж на БВП на София, бюджета на Общината, предназначен за инвестиции и т.н.).

АНЕКС 3


83

Показателите ще се използват за: (1) определяне на съвременните тенденции, (2) прогнозиране на реалистични планирани цени за в бъдеще и (3) наблюдаване на промените и адаптиране на целите в съответствие с тях.

Таблица 3: Пространствени показатели

41. Екипът, разработил стратегията за развитие на град София, препоръчва следните групи от показатели да се разработят, за да се наблюдава осъществяването на СРГС (Таблица 3): Стойностите на показателите трябва периодично да се осъвременяват, за да се даде възможност на обществеността да участва в дебата относно развитието на града. 42. Простият модел на използването на земя по-долу показва как целите на Общината могат да се превърнат в пространствена политика, която да се следи с показатели (Фигура 8). Графиките и таблиците показват използването на земята и пространственото разпределение на населението в периода 1999 и 2015. На графиката сините колони показват състоянието през 1999, а белите и червените, показват прогнозни стойности за 2015. Първата графика показва

Насоки за пространствени показатели, за да се отговори на целите на ОбщинатаТази таблица трябва да се попълни след приемане на стратегията

I център 5km отfцентъра

периферия

1) Показатели за пазара на недвижими имотиo Карта на цените на земята, коефициент на цената на земятаo Карта на наемите, подробно направена по (жилищни, офис, търговски обекти и т.н.)o Земя, собственост на държавата или Общ., която не се използва за държавни целиo Свободни зони готови за строителство поради отстоянието си от центъраo Годишен брой на сделките с жилищни имотиo Показател на незаетост, жилища, офисиo Средна големина на жилище м2 площ на човекo Наем средно за м2o Съотношение на средната цена спрямо доходите

Разпределение на приходите на домакинствата, среден /median/ доход наoo Цена на строителството м2o Разпределение на разрешителните за строеж, разрешителни за ползване по райони.

2) Показатели за използването на земятаo Размер на застроената площ % по функцииo Разпределение на земята по разстояние до центъраo Средна гъстота на населението в застроените райони

3) Пространствени показателиo Градиент на гъстотаo Средно разстояние на човек до CBDo Индекс на деконцентрацията на населениетоo Пространствен модел на използване на земята: гъстота, земя за застрояване и население

според разстоянието му до центъра4) Транспортни показатели

o Средно време /average and median/ за пътуване с различен транспортo Средна продължителност на пътуваниятаo Изохронни потоци от центъра за обществения транспорт и с частни автомобилиo Брой хора в рамките на изохронните потоци

Тенденции на стойностите

АНЕКС 3


84

промяната в гъстотата на населението; втората � промяната в използването на земята, и третата � разпределението на населението според разстоянието до центъра на града. В сценария, използван от модела се предполага, че населението на София ще нарасне с 10% за 15 години, промишлената земя ще намалее с 25%, застроените площи ще се увеличат само с 3%. Тези цифри са използвани за целите на илюстрацията и не представляват препоръка. Съгласно този сценарий гъстотата на населението ще намалява в центъра поради създаването на ново търговско и офис пространство. Въпреки това гъстотата ще се увеличава в зоната между втория и петия километър от центъра поради строежа на жилища в западналите промишлени зони. И накрая, около 4 квадратни километра свободна земя от предградията ще се застроява с по-свободно разположени жилища. Средното разстояние на човек намалява с около 4% въпреки увеличаването на населението и ново-застроените райони. Този сценарий е един от многото възможни и е съответствие с едно интензивно използване на обществения транспорт и запазването на строго моноцентричния модел на града

АНЕКС 3


85

Фигура 8: Модели на гъстотата на населението в бъдеще и използването на земята

СТРАТЕГИЯ

ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАД СОФИЯ

ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА

Март 2001


ii

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАД СОФИЯ

съдържание Резюме�. ....................................................................................................................................... i I. Увод................................................................................................................................. 1 II. Ограничаващи условия и възможности, които се отразяват върху Стратегията ................................................................................................................................3 A. Икономика и бизнес среда на град София.................................................................3 От теория към практика: определяне на програмата за икономическо развитие....................9 Б. Социални нужди и институционални условия, отразяващи се върху способността на града да ункционира��10 От теория към практика: подобряване качеството на местното управление......13 В. Пространствено наследство на София от времето на социализма........................15 От теория към практика: обществена дискусия относно стратегическите цели за пространствено развитие ��.18 III. Стратегия за развитие на града: предизвикателства и приоритетни действия ......................................................................................................................19 Библиография��.��....................................................25 Списък на проведените интервюта .......................................................................................28 АНЕКСИ Анекс 1: София: икономически и социални предизвикателства�� . ..........30 Анекс 2: Взаимоотношения между държавна и местна власт и управление на финансите .52 Анекс 3: Пространствена структура и развитие на София��.... ............69 ФИГУРИ В ДОКЛАДА Фигура 1: Ново съотношение на заетостта................................................................................4 Фигура 2: Преки чуждестранни инвестиции в София и България�......................................6 Фигура 3: Човешкият капитал на София ..............................................................................6 Фигура 4: Безработица: 1996-1999 .............................................................................................7 Фигура 5: Растеж на БВП в реално изражение при икономиките в преход: 1990-1999 .......8 Фигура 6: Ниво на бедност в София в сравнение с това в страната .....................................11 Фигура 7 Собствени приходи като дял от общите приходи, 1997-1998�� .........��13 Фигура 8: Средна гъстота на населението в сравнителен план.....................................��16 Фигура 9: Земя за промишлени нужди в някои градове ........................................................17 ТАБЛИЦИ Таблица 1: Стратегия за развитие на град София....................................................................21 Работна група, разработила Стратегията за развитие на град София Този доклад е подготвен от Робърт Бъкли и Саша Ценкова под ръководството на Маргарет Талвиц. Судипто Саркар подпомогна работата по доклада с конструктивни и ценни забележки. Помощните материали, приложени като анекси, са изготвени от Саша Ценкова (анекс 1), Рафаел де ла Круз, Кремена Йонкова, Саша Ценкова, и Галя Кондова (анекс 2) и Ален Берто (анекс 3).


iii

Стратегия за развитие на град София Предварителна оценка

Резюме I. Увод.

София, подобно на много други градове в Централна и Източна Европа е в

процес на разработване на стратегически план, който ще очертае бъдещото развитие на града и ще допринесе за постигане на икономически просперитет, социална справедливост и по-ефективно местно управление. Този процес е в ход под умелото ръководство на градската управа и вече има отбелязан значителен успех. Финансирана от Алианса на Градовете, Световната банка подпомага разработването на тази стратегия, като се основава на опита на други градове с икономики в преход. Този опит показва, че в контекста на неравномерното икономическо развитие на България през последното десетилетие и големия брой социални и икономически проблеми, които София трябва да реши, особено важно е усилията да се концентрират върху ограничен брой стратегически цели, които използват уникалните възможности на града. Настоящият доклад прави опит да установи основните проблеми, които са от изключително значение за определяне на бъдещото развитие на града. Докладът би трябвало да се възприема като повод за откриване на дискусия с местните власти, а и с други заинтересовани лица и среди, които участват в процеса на разработване на Стратегията за развитие на града (СРГ). Основната част от доклада представя препоръки за възможни реформи по стратегическите направления. Дискусиите на техническо ниво са групирани в три тематични анекса, приложени в края на доклада.

II. Ограничаващи условия и възможности, които се отразяват върху Стратегията за развитие на София.


града, важно е да се отчитат уникалните условия и историческото му наследство, както и начинът, по който те формират контекста на всяка политика на намеса и действие. Възможностите за развитие на всеки голям град се определят от редица фактори, някои от които могат да бъдат контролирани, а други не. Например, националната икономическа политика има значително влияние върху развитието на всеки град. По същия начин градското финансиране в значителна степен зависи от специфичната структура на отношенията между държавно/централно и местно управление, която определя рамките на автономност на местната власт. Тези законови разпоредби подобно на онези, които регулират цялата икономика, са също в голяма степен извън контрола на даден град. За разлика от това, съществуват фактори, които всеки град може да контролира по един много ясен


iv

начин. Изискванията за пространствено планиране и общите правила за регулиране на бизнес средата определят стойността на градоустройствените мероприятия в даден град. Следователно, докато една стратегия за развитие може да допринесе за подобряването на цялостната икономическа среда и за качеството на отношенията между държавното и местно управление, тя не може да контролира изцяло тези фактори. Все пак успешната Стратегия за развитие на града трябва да приеме всички ограничаващи условия, и да се занимае с тях в средносрочна и дългосрочна перспектива като изгради партньорство с държавните институции и други заинтересовани органи и лица. Една област, в която политиката на града може да упражни непосредствено влияние, е свързана с местните разпоредби относно управлението на услугите, даването на разрешителни за бизнес и наредбите за зониране. В София намесата в тази област може да се очаква да увеличи конкурентно-способността и възможностите да се привличат инвестиции, тъй като градът все още носи последиците от социалистическото си пространствено структуриране.

Описаното по-нататък хвърля светлина върху начина, по който даденостите

на град София оказват влияние върху стратегическите цели, приоритети на развитие и системата от конкретни действия, така че да се подобри икономическото състояние и системата на местно управление.

A. Икономика и бизнес среда в град София.

Факти и проблеми. Подобно на другите столици в Централна и Източна

Европа София в много отношения е основен двигател на растеж в националната икономика. Тя има по-високи доходи на глава от населението от останалата част на страната и приносът й към националния брутен вътрешен продукт е почти 20%. Но за разлика от другите столици в региона икономиката на София е следвала модел на интензивна индустриализация, както показва високата заетост от 43% в сферата на производството в началото на преходния период. Докато услугите придобиват все по-голямо значение, градската икономика и днес поддържа сравнително висок дял на заетост в производството, концентриран в големите държавни предприятия. Следователно, ако София последва модела на други големи градове като Прага, Варшава и Будапеща, индустриалната приватизация е неизбежна. Това без съмнение ще доведе до закриване на работни места и увеличаване на безработицата, която в момента е четири пъти по-ниска от средната за страната. Независимо от това градът има големи възможности, които могат да се разработят и използват. Той си остава център на производствения, финансов и интелектуален живот в страната и като такъв има голям високо образован трудов потенциал. Тази концентрация на сравнително ниско-платен, но талантлив човешки капитал би могла да се отрази по положителен начин върху производителността. Местната икономика е привлякла почти 40% от чуждите преки инвестиции в страната особено в сектори като търговия, банково дело и високо технологични производства.


v

Предложения за дискусия. В икономическата област София има възможност да създаде климат, който да ускори преструктурирането и модернизацията на икономиката и да допринесе за устойчиво развитие. Важно е да се намерят начини, които да ускорят приватизацията на производствения сектор, като същевременно се създава мотивираща структура, която да поощрява нови инвестиции и нови работни места. В процеса на разработване на Стратегията за развитие на града могат да се открият редица възможности за постигането на тази задача. Бъдещата дискусия с представители на бизнес средите, висши служители на Софийската община, както и представители на неправителствени организации би могла да разгледа възможностите за подобряване на икономическата среда в следните стратегически направления: 1) ефективно привличане и запазване на различни форми на бизнес чрез политика, насочена към сектори определящи икономическия растеж; 2) инвестиране в човешки ресурси, включително в програми за преквалификация; 3) подобряване на конкурентно-способността чрез широк маркетинг на града в международен мащаб, премахване на ограниченията за инвестиране и координиране на инициативите за икономическо развитие; и 4) инвестиране в инфраструктура.

Б. Социални нужди и институционални условия, ограничаващи способността на града да функционира.

Факти и проблеми. Подобно на всички големи градове в демократичните

държави, община София разширява отговорностите си през последните години. Все пак за разлика от другите столици в Източна и Централна Европа населението на София не живее по-добре от това в провинцията. В града се наблюдава една от най-големите концентрации на бедност в България. Нивото на бедността през 1997 достига 37%, което е по-високо от средното за страната. Общината съответно е поставена под голям натиск да предоставя социални услуги като образование, здравеопазване и социална помощ на много по-голям дял от икономически и социално зависимо население. Проблемите се задълбочават и от значителните ограничения върху способността на града да мобилизира ресурси и да приоритизира разходи, което води до несъответствие между бюджетни задължения и възможности за набиране на приходи. Най-важен определящ фактор за това несъответствие е системата за прехвърляне на средства от държавната на местната власт, която не дава възможност на местната власт ефективно и сигурно да финансира своите задължения в социалната сфера. Невъзможността на местното управление да поеме по-голяма отговорност по отношение на местните данъци и фискални разходи ще влоши качеството на социалното подпомагане и съществуващата инфраструктура.

Предложения за обсъждане. Градът би могъл да подобри ефективността и

ефикасността на системата за управление и услуги чрез: 1) разумно изразходване на средства и управление на активите; 2) подобряване на подбора и предоставянето на съществуващите програми за индивидуални субсидии; 3) подпомагане на частните инвестиции в инфраструктура чрез приватизация, концесии и даване под наем, като същевременно се гарантират интересите на потребителите с


vi

ниски доходи; 4) активен диалог със съответните заинтересовани страни, включително Правителство, Парламент, Община София и Асоциацията на общините, за да се разработи всеобхватен план, основан на консенсус относно реформата в отношенията между държавната и местна власт и 5) доразвиване на институционални възможности. В дългосрочен план ефективното функциониране на града изисква значително увеличаване на автономността на местната власт и съответно на нейната отговорност. Въпреки това, в контекста на икономика, която едва от няколко години е започнала да се възстановява след период на висока инфлация, трябва внимателно да се прецени каква свобода на действие държавната власт трябва да прехвърли на по-ниските нива на управление и в какъв срок.


управление да се разгледат растящите отговорности на София и необходимостта да се справя с високата концентрация на бедност. Все пак при това обсъждане е необходимо да се разбере, че тези нужди трябва да се разглеждат в рамките на макроикономическия контекст на цяла България. Бъдещият икономически растеж ще намали бедността по устойчив начин. Поради преминаването на България през такъв бурен преход, на тези широко-мащабни икономически проблеми е нужно да се отдели по-голямо внимание, отколкото при другите икономики в преход стабилизирали се много по-рано. Следователно, поддържането на фискален баланс е съществено за устойчив и балансиран растеж. Проектоплан, който представя препоръки на екипа за промени в съществуващите отношения между държавното и местно управление, е включен като Анекс 2 с цел осъществяване на обратна връзка с общински служители и представители на други заинтересовани институции.

В. Пространствено наследство на София от времето на социализма.

Факти и проблеми. В резултат на почти петдесетгодишно държавно

планиране и почти никакво местно управление отговарящо на местните нужди, София има пространствен модел на развитие, който е доста различен от този на градовете с пазарна икономика. София, например, има четири пъти повече терени, предоставени за промишлени цели отколкото обикновено имат останалите градове. Докато София има почти 700,000 души, които живеят в 5 километров радиус до центъра � брой подобен на този в Берлин, Будапеща, Лондон и Варшава, концентрацията на заетост в центъра на града е много по-малка, което намалява икономическия потенциал на града. Деконцентрацията на работните места се отразява на модела за ежедневно пътуване до работа и допринася за високата цена на обществения транспорт. Например, софиянци прекарват също толкова време в работни пътувания колкото и жителите на Ню Йорк � град с население десет пъти по-голямо от това на София. Поради редица причини, разгледани в настоящия текст, този модел на инвестиране в съществуващата транспортна и пространствена структура намалява конкурентните преимущества на града и способността му да привлича инвестиции и нов бизнес. Взети заедно, т.е. когато преките и непреки �разходи� за работа и живот се изчислят, много от инвестициите в града се оказват неизгодни. Необходимо е да се направят значителни промени в използването на


vii

терените и изградената структура, така че градът да намали тези разходи и да подобри качеството на живот на своите жители.

Предложения за обсъждане. Подпомагането на този процес на промяна е определящ фактор за бързото и плавно приспособяване. Опитът на Банката показва, че в страните в преход отстраняването на недостатъците на общия градоустройствен план � често проектиран без да се имат пред вид пазарните механизми или участието на засегнатите страни � е един от най-важните начини за подобряване на ефективността на градската пространствената структура. В съответствие с това, значително внимание трябва да се отдели на разгръщането на демократичен и интерактивен процес воден от компетентния екип на Общия градоустройствен план. Този процес би трябвало да определи бъдещите насоки за пространственото развитие на София чрез публични консултации с основните заинтересовани страни и широката общественост. Процесът трябва да дефинира приоритетите и действията, които ще: 1) подобрят функционирането на пазара за недвижими имоти; 2) подпомогнат обновяването и доразвиването на центъра на града и; 3) подобрят достъпа до работното място на местния трудов пазар. Анекс 3 показва в детайли как Стратегията за развитие на града може да подпомогне структурирането на тази дейност и предлага план за нейното осъществяване. III. Стратегия за развитие на града: проблеми и приоритетни действия. В заключение, София играе важна роля в българската икономика и нейната високо образована и сравнително ниско платена работна сила дава огромни възможности за растеж на цялата страна. Въпреки това, поради историческото наследство на града и трудностите на икономическия и социален преход, определен брой ограничаващи условия влияят върху способността му да се превърне в ефективна движеща сила за икономическо развитие. Екипът, разработил стратегията за развитие на града, вижда две основни предизвикателства за дългосрочно развитие: 1) Необходимо е София да стане по-конкурентноспособна и да подобри средата за частни инвестиции, за да се генерира трудова заетост и 2) София, независимо от успехите си, все още има голяма концентрация на бедност. В контекста на тези две най-важни предизвикателства, конкретни действия в три приоритетни области биха могли да допринесат съществено за подобряването на бизнес средата и намаляването на бедността. Това са реформи в политиката, които допринасят за: 1) устойчив икономически растеж и развиване на частния сектор; 2) подобряване на социалното подпомагане, услугите и качеството на инфраструктурата, с цел интегриране на социално слабите; и 3) изграждане на по-ефективна пространствена структура.

Като част от разработването на Стратегията за развитие на града ще се проведат консултации с представители на Общината/общините, архитекти и проектанти, както и с отделни представители на бизнес средите в София, за да се определят основните приоритети на действие. Тези предложения са обобщени в Таблица 1. Тъй като една работеща стратегия изисква ясно дефинирана идея и


viii

приоритети за постигането на дългосрочни цели, важно е да има консенсус относно основните предпоставки, заложени в Стратегията за развитие на града, и всеобщо разбиране за целите й. Този процес би могъл да стартира с работен семинар, които се очаква да си състои през април 2001. Ще последват и други подобни работни семинари, за да се потърсят становищата на различни заинтересовани страни. Окончателната Стратегия за развитието на града се очаква да бъде изготвена до края на декември 2001.


Предварителна оценка

I. Увод

Защо е необходима стратегия за развитие? Всеки град е необходимо да

играе по-активна роля, за да направи местната икономика конкурентноспособна и да подобри качеството на живот на жителите си. Опитът в развитите страни показва, че усилията на местната власт в областта на икономиката и социалното развитие са по-успешни, ако са водени от определена стратегия, която включва следните елементи: 1) анализ на силните и слаби страни, на възможностите и заплахите, които влияят на даден град; 2) изграждане на консенсус сред заинтересованите страни относно целите, приоритетите и конкретните действия; и 3) създаване на институционални алианси за осъществяване на определени действия и програми с цел постигане на устойчиви резултати. За да се подпомогне този процес в градовете с развиващи се икономики и икономики в преход, Световната банка и Центърът по проблемите на населените места /човешката среда/ към ООН създават Алианса на градовете. Това е едно широко-обхватно партньорство между агенции на двустранна и многостранна основа, ангажирани с подпомагане на устойчивото развитие на градовете и облекчаване на бедността.

Стратегия за развитие на град София. Стратегията за развитие на град

София (CРГС) е една от инициативите на самия град, подпомагана от Алианса на градовете. Крайната й цел е да даде тласък на развитието на една демократична система на местно управление в София по начин, който генерира устойчиви и дългосрочни резултати за жителите си. Работният екип разглежда СРГ като водена от три главни стратегически цели: 1) генериране на устойчив икономически растеж; 2) подобряване ефективността на местното управление; и 3) подобряване качеството и ефективността на пространствената структура на града. За да се постигне успех във всяка една от тези области, необходимо е да има обща стратегия, която обединява усилията на Община София, регионалните и държавни агенции, както и други заинтересовани страни от ключово значение с цел да се гарантира взаимното допълване на тези усилия и натрупване на постижения. От една страна, за София процесът на икономическо и социално приспособяване към новите условия включва все повече конкретни стъпки, но от друга - важно е да се има пред вид една стратегическа визия, която да определя насоката за постигане на устойчив и справедлив икономически растеж и да формулира набора от политики и план за действие за осъществяването на тази визия. Когато се разглежда мястото на местната власт в този процес, трябва да се отчита водаческата й роля и способността й да създава нови взаимоотношения на партньорство и стратегически коалиции с бизнес среди, неправителствени организации и местни политици за преодоляване на предизвикателствата на бедността, безработицата и растящите й социални отговорности.


2

Изграждане на консенсус относно приоритетите на СРГ. Необходимо е политиките, които допринасят за постигане на тези стратегически цели и са насочени към специфичните предизвикателства, пред които градът е изправен, да се определят в сътрудничество. Самият процес на дискусии също допринася в голяма степен за стратегията. София има нужда да обмисли нови подходи не само, за да отговори на новосъздалите се трудности, но и да управлява промяната по такъв начин, че да запази водещата си роля. Местно управление с демократичното участие на всички позволява по-ефективно разрешаване на проблеми, отнасящи се до нуждите на местните общности. То помага на градската управа да намери точния баланс между конкуриращи се приоритети и съответно да мобилизира ресурсите си по-ефективно. Процесът на провеждане на публични консултации със заинтересовани страни от ключово значение е особено важен и ще се отрази на избора на приоритети, политики и действия за осъществяването им. Различни агенции и групи от общности, представляващи разнообразни интереси на жителите на София би трябвало да имат възможност да влияят на СРГ и дори още по-важно е те да имат възможност да участват в разработването й.

Процесът на разработване на СРГ е в ход под умелото ръководство на градската управа и вече има отбелязан значителен успех. Финансирана от Алианса на Градовете, Световната банка подпомага разработването на тази стратегия, като се основава на опита на други градове с икономики в преход. Този опит показва, че е от особена важност усилията да се концентрират върху ограничен брой стратегически цели, така че СРГ да е възможно най-добре очертана, за да се използват уникалните възможности на града. Настоящият доклад прави опит да установи основните проблеми, които са от изключително значение за определяне на бъдещото развитие на града. Докладът би трябвало да се възприема не като подробен списък от проблеми, а като повод за откриване на дискусия с местните власти, а и с други заинтересовани лица и среди, доколкото те са част от процеса на разработване на СРГ.

Структура на доклада. Стратегията за развитие на град София е представена

на два етапа � оценка на основните ограничаващи условия и възможности за развитие и стратегия за развитие на града. Настоящият доклад, представляващ предварителна оценка, се очаква да сложи началото на дискусии със заинтересованите страни относно приоритетите за развитие на София и ще послужи за основа на Стратегията за развитие на града. Предварителната оценка очертава ограничаващите условия и възможностите, които се отразяват на развитието на града по линия на три стратегически цели. Основната част на доклада представя предложения за промяна или реформа, докато техническите част е групирана в три анекса в края на доклада, по един за всяка една от определените теми.


3

II. Ограничаващи условия и възможности, които се отразяват на Стратегията за развитие на София.


града, важно е да се отчитат уникалните условия и историческото му наследство, както и начинът, по който те формират контекста на всяка политика на намеса и действие. Възможностите за развитие на всеки голям град се определят от редица фактори, някои от които могат да бъдат контролирани, а други не. Например, националната икономическа политика има значително влияние върху развитието на всеки град. По същия начин градското финансиране в значителна степен зависи от специфичната структура на отношенията между държавно/централно и местно управление, която определя рамките на автономност на местната власт. Тези законови разпоредби подобно на онези, които регулират цялата икономика, са също в голяма степен извън контрола на даден град. Все пак успешната Стратегия за развитие на града трябва да приеме всички ограничаващи развитието условия, което ще даде възможност на бъдещите усилия да визират и решат проблемите. Факторите, които всеки град може да контролира по един много ясен начин са изискванията за пространствено планиране и общите правила за регулиране на бизнес средата с цел да се определи стойността на градоустройствените мероприятия в даден град. Следователно една стратегия за развитие, особено в случая на София, който играе такава важна роля в икономиката, е в състояние да допринесе за подобряването на цялостната икономическа среда и за качеството на отношенията между държавното и местно управление. Една област, в която политиката на града може да упражни значително влияние, е свързана с местните разпоредби относно управлението на комуналните услуги, даването на разрешителни за бизнес и наредбите за зониране. Намесата в тази област може да увеличи конкурентноспособността на София и възможностите й да привлича инвестиции, тъй като градът все още носи последиците от социалистическата си пространствена структура.

Описаното по-нататък анализира начина, по който даденостите на град София

оказват влияние върху стратегическите цели, приоритети на развитие и системата от конкретни действия.

A. Икономика и бизнес среда на София.

Икономическо наследство. За разлика от другите столици от региона икономиката на София е следвала един модел на по-интензивно промишлено развитие. Бързата индустриализация през 60-те и 70-те години води до значително нарастване на населението в София и значителна миграция от селските райони. Разрастването продължава през 70-те години, но в по-забавени темпове. Резултатите от този модел на развитие са в две посоки: 1) широка зависимост на икономиката на София от производство и тежка промишленост и 2) засилване на позицията на София като административен и интелектуален център на страната.


4

Приватизация и деиндустриализация. Като се имат пред вид силните връзки с износните пазарите на Съветския съюз, икономическото приспособяване на София към новите условия става много по-трудно. Приватизацията и преходът от промишлена към икономика, ориентирана към услуги, са отличителни белези на икономическата промяна. Приватизацията стартира късно и напредъкът й в различните сектори е неравномерен1. Днес в частния сектор в София работи 52% от цялата работна сила, което представлява десеторно увеличение в сравнение с 1990. Най-значителния растеж на работещите в частния сектор са в областта на бизнес услугите (90%) и търговията на дребно и ремонтите (82%). София има много по-сериозен растеж по отношение на дела си на заетост в услугите в сравнение с повечето градове от икономиките в преход. Докато степента на приспособяването се свързва с политиката на макро-ниво, интеграцията на пазарите и силата на международните капитали, фактори от местен характер също играят значителна роля в икономиката на града. По-конкретно: земята, съществуващите промишлени възможности, естествените ресурси и уменията на работната ръка определят конкурентноспособността на местната икономика и способността й да привлича нови предприятия и икономически дейности.

Фигура 1: Ново съотношение на заетостта

Източник: Основава се на М. Илиева, Общ градоустройствен план на София: Прогноза за трудовата заетост, 1999

Фигура 1 илюстрира размера на деиндустриализация. Заетостта в производството спада от 42.2% от цялата заетост през 1990 до 25.9% през 1998.

1 Община София използва агресивна приватизационна политика. До края на 1999 Агенцията за приватизация на Общината финализира приблизително 1 000 приватизационни сделки за над US$ 35 милиона. Държавният сектор все още държи значителен дял в производството и разпределението на електричество, газ и вода, в транспорта и комуникациите, образованието и здравеопазването. Само 45% от производството на София е приватизирано.

Sofia: Employment by Sector

0

50000

100000

150000

200000

250000

300000

350000

400000

90 91 92 93 94 95 96 97 98

Year

Em

plo

ye

e

Селскосто Производство Услуги


5

Междувременно заетостта в услугите нараства от 56.2% на 71.4%, като осигурява работа за 357, 000 души. Производството � особено производството на цветни метали, машини, храни и напитки, продължава да бъде жизненоважна сила в местната икономика. София все още носи белезите на социалистическата индустриална политика, което личи от относителната й зависимост от големи държавни предприятия. В момента големите работодатели са 2% от дружествата, но те наемат 50% от работната сила. По-нататъшното преструктуриране и приватизация би довело до загуба на работни места и по-висока безработица.

Движещи сили на икономическия растеж. Независимо от неравномерното икономическо представяне в различните сектори, възможностите за растеж са окуражаващи. София продължава да държи доминираща позиция в националната икономика. Градът е разположен на по-малко от 1% от територията на страната, а е приютил 1/7 от населението на България и 1/6 от работната й ръка. Той има по-голям доход на глава в сравнение с останалата част от страната, и носи почти 20% от националния БВП. Въпреки че растежа на БВП за1999 е над очаквания темп за икономиката на страната като цяло, миналата макроикономическа и политическа нестабилност, прави съвземането на икономиката много по-трудно.

Градът остава доминиращ финансов, застрахователен и банков център за

страната. Растежът на бизнес услугите в София се свързва с износни и вносни дейности от национално значение, с увеличаване на сделките с недвижими имоти и присъствието на седалища на основни национални и международни компании. Услугите, свързани с дистрибуция � търговия на дребно, складови услуги, транспорт, комуникации и туризъм, представляват най-бързо развиващият се бизнес, въпреки че той генерира сравнително малко работни места, изискващи специални умения. Данните показват, че най-големият растеж на заетост за 1999 се отбелязва в услугите, свързани с дистрибуцията (13%) и бизнес услугите (6%)2.

София привлича почти 85% от първоначалните преки чуждестранни

инвестиции в България до 1994 (Фигура 2). След икономическата криза от 1997 инвестициите почти се утрояват поради напредъка в провежданата широко-мащабна приватизация и макроикономическа стабилност. Освен това сравнително благоприятният климат за инвестиране, възможностите за присъединяване към ЕС и приватизацията на банките наистина водят до едно устойчиво ниво на преките чуждестранни инвестиции през 1999. Моделът на инвестиции в София между 1992-1998 като цяло показва, че секторът на продажби на дребно е привлякъл най-голям дял от ПЧИ - 32%, следван от финансите с 21% и производството с 12.5%.

2 За по-подробен анализ на приспособяването към новите условия на пазара на труда, безработицата и

поляризацията по отношение на доходите виж Анекс 1.


6

Фигура 2: Преки чуждестранни инвестиции в София и България

Преки чуждестранни инвестиции

0 100 200 300 400 500 600 700 800

1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 Year

Mill

ions

USD

Sofia Bulgaria

Източник: Агенция за чуждестранни инвестиции, София , ноември 2000 Най-сериозният актив на града е високо образованата работна сила.

Конкурентноспособността на икономиката на София се определя в голяма степен от уменията на работната ръка и способността на града да привлича нови стопански единици. София има традиции в отличното качество на образованието и научните изследвания. Делът на завършилите висше образование е 2.5 пъти над средния за страната, делът и на хората със специализирано средно образование е също значително по-висок (Фигура 3). Научните изследвания показват, че нивото на образование е значителен фактор, който се отразява на икономическата активност на пазара на труда � икономическата активност достига 72.7% за хората с университетско образование и стига до 23.6% за хората с начално или още по-ниско образование. В бъдеще оцеляването и растежът на много предприятия ще зависи от осигуряването на хора с добро образование и способности да усвоят нови умения. София може да капитализира върху човешкия си ресурс, който да се превърне в основен източник на местния икономически растеж.

Фигура 3: Човешкият капитал на София

Източник: Регионален план за развитие на Област София , София, август 2000.

Приспособяване на пазара на работна ръка. В отговор на структурния и макроикономически натиск приспособяването на пазара на труда в София, подобно

Структура на работната сила пообразование - София

30.5

5.8 30

21.312.4

висше Колежиспециализирано средно гимназииосновно

Структура на работната сила по образованиеБългария

12.45.1

26

23.3

33.2

висше колежиспециализирано средно гимназииосновно


7

на тези в повечето градове с икономики в преход, преминава през колебания на безработицата и диференциация на заплащането. Безработицата в София значително спада от високото ниво от почти 15% през 1993 до 3.5% през 1999, което е четири пъти по-ниско от средното за страната3. Все пак неофициалната безработица би могла да е по-висока от съобщаваните проценти. Новата икономика дава преимущество на специализираните умения, високото образование и квалификация, особено в областта на финансовите и бизнес услуги, като предлага по-малко възможности за места в производството, които изискват по-ограничени умения. Това оставя много хора, особено в области, където има малко търсене, да се борят на един суров пазар на работната сила. Профилът на безработицата в София показва учудващо стабилен дял на хората със средно специално и висше образование (Фигура 4). Освен това провежданите в момента съкращения на работещи в обществения сектор обясняват нарастването на безработицата за хора, които са във възрастовата група над 44 и които представляват 40% от безработните.

Фигура 4: Безработица: 1996-1999

Профил на безработицата в София

3.62

5.03

4.05 3.51

0 10

20 30 40 50

60 70

1996 1997 1998 1999 Year

Дял от

общата

(%)

0

1

2

3

4

5

6

Дял на

безработни

(%)

Над 44 години Със средно специално и висше Безработни об

Източник: НСИ, предварителна информация за СРГ на София, ноември 2000. Трябва да се отбележи, че след икономическата криза през 1997 растящата

производителност на икономиката в София води до умерен растеж на доходите4. Все пак необходимо е това по-общо развитие на нещата да се оценява на фона на растящото неравенство на доходите и голямото нарастване на бедността. Заплащането в различните сектори става по-диференцирано със съотношение приблизително 1:3 между заплатите в здравеопазването и комуналните услуги и

3 Началото на прехода към пазарна икономика в София бе отбелязано с рязко свиване на заетостта. Въпреки че заетостта в частния сектор расте стабилно от 1992 с годишни темпове от 10 до 40%, тя все още не може да компенсира загубата на 120 000 ценни работни места в производството. 4 Средната работна заплата през 1999 е била BGN 129.


8

тези във финансите и енергетиката5. Това е радикална промяна в разпределението на доходите в сравнение с някогашния егалитарен начин от времето на социализма. През 1999, например, разликите между средната пенсия и заплатите в сферата на финансите, банките и застраховането е 1:6. Това неравенство на доходите създава основата на нова система на социално разделение с по-изявени различия между богати и бедни в сравнение с повечето страни от Централна и Източна Европа. През 1997 София има едно от най-високите нива на бедност в България с почти 412, 000 души, които живеят под равнището на бедност.

София в национален и европейски контекст. България късно тръгва по

пътя на икономическите и политически реформи и съвсем наскоро започва да се съвзема от дълбоката икономическа криза. Реалното съвземане на страната започва едва през 1997 за разлика от по-напредналите страни в преход от региона, които стартираха реформите си 3- 5 години по-рано.

Фигура 5: Растеж в реално изражение на БВП в икономиките в преход: 1990-1999

Източник: Световна банка. База данни на показателите за развитие на Световната банка.

Както показват данните за БВП от Фигура 5 българската икономика преживява дълга рецесия и се представя по-зле в сравнение с унгарската и полската. Растежът на БВП напоследък е бавен и се приближава до 70% от нивото преди реформите. В допълнение размерът на преките чуждестранни инвестиции подсказва, че независимо от стабилизацията напоследък, икономиката е ограничена от липсата на доверие от страна на инвеститорите, както и от липса на добре функциониращ банков сектор. Още повече България не получава размера на помощ от ЕС, предназначен за страните от първата вълна на присъединяването. В резултат

5 Годишният доход в енергетиката е един от най-високите � 4 871 BGN, следван от този в сферата на банките, финансите и производството на стомана и оборудване � 4 400 BGN. В частния сектор заплащането в банките и сферата на финансите е най-високо � 4 371 BGN следвано от образованието и търговията с имоти (НСИ, 2000).


9

на това икономическото и социално приспособяване на София ще се наложи да бъде по-тежко и в много отношения - извън контрола на градските власти. Независимо от това, като се има пред вид важната роля на града за цялостната икономика, политиките на ниво град могат също да играят значителна роля за укрепване на прехода.

От теория към практика: определяне на програмата за икономическо развитие.

В областта на икономиката предизвикателство за София е да създаде климат, който благоприятства преструктурирането и модернизацията на икономиката, като допринася за устойчив и справедлив растеж. Градът е финансовата и интелектуална столица на страната и има евтина работна ръка и високо образовано население. Бързият упадък на дейността в промишлената сфера и разрастването на финансовите и бизнес услуги вече са създали икономика на две скорости със сложен модел на неравенство на пазара на труда. Важно е да се ускори напредъкът в услугите и високо технологичните производства, за да се укрепи позицията на София като водещ финансов и бизнес център, но градът има нужда също да поддържа едно здравословно разнообразие от производства, за да гарантира натрупването на капитал от съществуващия потенциал в производството и да създаде конкурентноспособност на по-широк фронт.

Определянето на програмата за икономическо развитие изисква работа на две

нива. Първо, провеждането на консултации със заинтересовани лица от ключово значение за местната общност би помогнало за очертаване на начина на действие. Необходимо е консултациите да се фокусират на: 1) най-важните проблеми, които ограничават или подпомагат развитието на бизнеса на местно ниво; 2) най-важните реформи, необходими за подобряване на бизнес средата. Второ, има нужда също и от дискусии по съответната роля на местната и централна власт за подпомагане на този процес. Въпросните дискусии могат да създадат стратегически партньорства и програми, които ще допринесат значително за способността на града да привлича инвестиции и да генерира растеж на частния сектор.

Следователно, препоръчваме бизнес средите, отговорни служители на

Община София и представители на неправителствени организации да започнат диалог, който да проучи възможностите за подобряване на икономическата среда на града чрез: 1) ефективно привличане на нови и запазване на старите стопански единици, като се провежда политика, насочена към секторите на растеж; 2) инвестиране в човешки капитал, включително и подпомагане на преквалификацията на работното място; 3) подобряване на конкурентноспособността чрез провеждане на маркетинг на града в международен мащаб, премахване на пречките за инвестиране и координиране на инициативите за икономическо развитие; и 4) инвестиране в инфраструктурата.

! Привличане на нови и запазване на съществуващи стопански единици. За София е важно да се съсредоточи върху възможностите за растеж, упражняващи


10

най-голямо влияние. Това означава фокусиране върху предприятия, които са част от стратегически групи предприятия. Програмата може да включва: 1) фокусиране върху силните страни (финанси, банки, търговия на дребно); 2) поощряване на нови групи предприятия (високи технологии, печатни дейности); 3) подпомагане на МСП-я и 4) подпомагане на бизнес инкубатори и бизнес паркове.

! Инвестиране в човешки капитал. София има традиции в постиженията си в образованието и научните изследвания. Човешкият й капитал е основен източник на местен икономически растеж. Градът може да трупа капитал от този потенциал, но се налага два въпроса незабавно да бъдат включени в политиката: 1) преодоляване на проблема за �липсващите умения� (преквалификация, придобиване на нови умения) и 2) облекчаване на бедността (подобряване на достъпа да работни места в официалната икономика).

! Подобряване на конкурентноспособността. Наложително е да се следва нова политика, за укрепване на частния сектор и привличане на нови инвестиции за местната икономика. Няколко въпроса изискват незабавно разрешаване: 1) премахване на законовите пречки за да се ангажира частният сектор и 2) опростяване на процедурата за даване на лицензи от името на града.

! Инвестиране в инфраструктура. С оглед на конкуриращите се приоритети за държавни средства и растящите нужди от инвестиране в инфраструктурата, налага се Общината да разгледа следното: 1) приватизация и комерсиализация на градските услуги чрез отдаване под наем или концесии, като същевременно се гарантират интересите на потребителите с ниски доходи; и 2) мобилизиране на чуждестранен и частен капитал за инвестиране в инфраструктурата, за да се избегнат недостатъците в качеството на услугите.

Подробен анализ и оценка на основните икономически тенденции и процеси на икономическата и социална промяна, както и свързаните с тях препоръки за съответна политика са представени в Анекс 1. Б. Социални нужди и институционални ограничения, отразяващи

се върху способността на града да функционира.

Нарастващи отговорности. Община София е главната институция, която отговаря за градоустройството и управлението на града. В допълнение тя запазва отговорностите си по закон да осигурява и поддържа техническата инфраструктура и градските социални услуги. Градът е собственик на материалните активи на водоснабдителните и канализационни предприятия, районните топлофикации и държавни жилища. Въпреки това, инфлацията и преструктурирането на субсидиите повишават драстично цената на градските услуги. Поддържането на училища, болници, социални домове и други социални институции води до висок дял на бюджетните разходи. Ценообразуването на тези услуги така, че да се


11

постигне възстановяване на разходите за тях, е непопулярен политически избор, особено като се имат пред вид сравнително ниските доходи на глава от населението в София и високият процент на икономическа зависимост. В дългосрочен план продаването на по-ниска от себестойността цена на водата, транспорта и отоплението допринася за неефективното потребление на тези услуги и се отразява на инвестирането в поддръжката и обновяването на съществуващите мрежи.

Предоставяне на социални услуги и бедност. От началото на прехода

социалните сектори са официално децентрализирани и местната власт е отговорна за предоставяне на финансиране за образование, здравеопазване и социално подпомагане. Независимо от опитите за децентрализация повечето от истинската власт за вземане на решения в тези сектори остава от компетенциите на централната власт. Предоставянето на социални помощи създава редица проблеми, най-вече трудности при балансиране на разходи за определени задачи и отговорности за набиране на средства. С големите си отговорности за образование, здравеопазване и социална помощ Община София изпитва трудности да се справи с високите социални разходи, което се дължи на по-високия процент на население, което е социално зависимо6.

Фигура 6: Ниво на бедност в града в сравнение с това в страната

Бележка: Бедността се измерва като % от домакинствата, чиито разходи са под 1/2 от осреднените разходи на едно домакинство в страната.

Източник: Световна банка. Как преходът да е от полза за всеки. Бедност и неравенство в Европа и Централна Азия.

6 Ключов показател за икономическия потенциал на даден град е процентът на "икономическата зависимост" или социално слаби, който за София е 27%.


12

Както Фигура 6 показва, София има по-интензивна концентрация на бедност от другите главни градове в района. Вероятността един жител на София да е беден е малко по-малка от вероятността да е беден където и да било в страната. Това разпределение е много по-различно от разпределението в другите столици, дори в страни с по-нисък доход на глава от населението, където рискът от бедност е два пъти по-нисък. Община София трябва да разбере как тази огромна концентрация на бедност се отразява на възможностите и социалните отговорности на града. Важно е тези програми да са внимателно балансирани с нуждата от цялостна макроикономическа и фискална стабилност.

Ограничена местна автономия. Съществуващите взаимоотношения между

местна и централна власт допълнително пречат на способността на Общината да отговаря на местните нужди, да приоритизира разходите и да мобилизира ресурси. В разходната част на бюджета си Общината има пълната власт върху около 20% от всичките си разходи, от които около 95% са за поддръжка. Това състояние ограничава възможностите на Общината да заделя средства в съответствие с местните нужди. Годишните държавни бюджети допълнително определят приоритни разходи, и по този начин създават поредица от плащания, която трябва да се спазва от града. Капиталните инвестиции са ограничени, тъй като Общината не може да изразходва собствени средства7, различни от нетните спестявания, или приходи от продажба на общинско имущество. Въпреки че разходите за капитални инвестиции на София представляват 23% от общите разходи на местната власт през 19988, което е 10% над средното за страната, ограниченията върху капиталните инвестиции на Общината поставят рамки на местното средносрочно и дългосрочно планиране.

Приходите на органите за местно управление от собствени източници

представляват 10% от всички приходи9 - почти три пъти по-малко в сравнение с приходите, набирани в Чехия и Полша (Фигура 7). Причината за това е, че базата и ставките на местните данъци, както и размерът на местните такси се определя от националното законодателство и данъците и таксите се събират от държавната/централна администрация. Общините имат пълна власт да определят таксата за твърди отпадъци и таксите за продажба на общински имоти. Ограничената власт на местните органи да набират средства се отразява негативно върху ефективното местно планиране и управление. Процесът и критериите за предоставяне на определен размер субсидии на общините не е достатъчно прозрачен и често подлежи на промени. Това създава непредвидимост на местно ниво относно съществуващите бъдещи ресурси и пречи на средносрочното и дългосрочно планиране. 7 Класификацията на Министерство на финансите включва данъците, чиято печалба се дели между държавата и общините, като част от собствените средства. 8 Цифрите включват: (1) дълготрайни материални активи; (2) капитални ремонти; и (3) оборотни активи. През 1999 делът на трите достига съответно 88%, 11% и 1% . 9 За целите на този доклад прехвърлянето на средства от републиканския бюджет включва: субсидии (общи и целеви), данъци, чиято печалба се дели между държавата и общините, и местните данъци (местните данъци се определят от националното законодателство по отношение на вид, база и ставки и се събират от държавната администрация; според международната терминология те се наричат �белязани� прехвърляния от републиканския бюджет или са всъщност определени за специални цели ).


13

Фигура 7: Собствени приходи като дял от общите приходи на органите на местно управление

(1997-1998)

Бележка: Собствените приходи изключват данъците, печалбата от които се поделят между местната и държавна власт и данъците, които органите на местна власт нямат правомощия да определят сами.

Източник: Собствени изчисления: Световна банка, 2000.

Град София е сред малкото общини в България, които успешно са взели

заеми, без да зависят от държавата. Градът е издал също и единствените евро-облигации в България. Един от заемите обаче (Рехабилитация и ремонт на пътищата, 1998) е за целите на управлението на наличните средства и е използван като помощен инструмент. Налага се да се подчертае, че общината трябва да прави заеми само за целите на дългосрочни капитални инвестиции, за да държи финансите си в съответствие с едно строго управление на общинските средства.

От теория към практика: Подобряване качеството на местното управление.

В краткосрочен план, градът би могъл да подобри ефективността и

качеството на системата за управление и услуги чрез: 1) разумно изразходване на средства и управление на активи; 2) подобряване на подбора и предоставянето на съществуващите програми за индивидуални субсидии; 3) подпомагане на частните инвестиции в инфраструктура чрез приватизация, концесии и даване под наем, като същевременно се гарантират интересите на потребителите с ниски доходи; 4) активен диалог със съответните заинтересовани страни, включително Правителство, Парламент, Община София и Асоциацията на общините, за да се разработи всеобхватен план, основан на консенсус относно реформата в отношенията между държавната и местна власт и 5) доразвиване на институционални възможности. В дългосрочен план ефективното функциониране на града изисква значително увеличаване на автономността на

С о б ст в ен и п р и хо д и к ат о д я л о т о бщ и т е п р и хо д и н а о р г ан и т е н а м ест н о уп р ав л е н и е

0 1 0 2 0 3 0 4 0

A lb a n ia

M o ld o va

L i th u a n ia

B u lg a r ia

E s to n ia

K a z a k h s ta n

U k ra in e

S lo va k ia

M a c e d o n ia

L a tvia

R o m a n ia

H u n g a ry

R u s s ia

C ro a t ia

P o la n d

C z e c h R e p u b l ic

p e rc e n ta g e


14

местната власт и съответно на нейната отговорност. Въпреки това, в контекста на една икономика, която едва от няколко години е започнала да се възстановява след период на висока инфлация, трябва внимателно да се прецени каква свобода на действие държавната власт трябва да прехвърли на по-ниските нива на управление и в какъв срок.


управление да се разгледат растящите отговорности на София и необходимостта да се справя с високата концентрация на бедност. Все пак при това обсъждане е необходимо да се разбира, че тези нужди трябва да се разглеждат в рамките на макроикономическия контекст на цяла България. Бъдещият икономически растеж ще намали бедността по устойчив начин, но поради преминаването на България през такъв бурен преход на широко мащабни икономически проблеми на този въпрос е нужно да се отдели по-голямо внимание, отколкото при другите икономики, стабилизирали се много по-рано. Следователно, поддържането на фискален баланс е съществено за един устойчив и балансиран растеж.

Предизвикателство за местното управление на града е подобряване на предоставянето на градски услуги по един стратегически и координиран начин. В контекста на това, необходимо е дискусиите да се фокусират върху две нива. Първо, съществуват ли възможни конкретни ползи, които биха могли да се реализират от по-доброто управление на съществуващите ресурси? Второ, какъв вид отношения между държавна и местна власт би подобрила местното управление и би подпомогнала развиването на по-ефективна социална мрежа за сигурност. Увеличаването на ефективността и качеството на градските услуги, намаляване разходите за извършване на сделки с цел развиване на частния сектор и подпомагане на една добра бизнес среда са сред най-важните приноси, които Община София би могла да направи, за да постигне устойчиво развитие за града и да окуражи инвестициите. Няколко въпроса се считат за приоритетни:

! Поддържане на финансова стабилност. С оглед на нарастващите отговорности и финансов натиск, важно е да се следва нова политика с цел: 1) подобряване избора и включването на социално слабите; 2) подобряване на управлението на активите; и 3) използване на съществуващите възможности на инфраструктурата и подпомагане на частните инвестиции при предоставянето на градски услуги. Община София не може да си позволи да използва нерационално съществуващата инфраструктура, нито може да си позволи да насочва твърде високите разходи за субсидии в зле-подбрани области.

! Финансова децентрализация. Необходимо е по-нататъшните реформи на местното управление да се поставят в контекста на една нова и подобрена рамка на отношенията държава � органи на местно управление. Нужно е реформите да се съсредоточат върху ясното разпределение на отговорностите относно разходите; стриктно разпределение на данъчните правомощия; и допълнителни правила за ползване на заеми на ниво по-ниско от държавното/централното. По-нататък, необходимо е реформата да бъде териториално/социално балансирана.


15

! Изграждане на институционални възможности. За да се гарантира изпълняването на тези функции ефективно, необходимо е качеството на местното управление да бъде подобрено в следните приоритетни области: 1) мениджмънт на самия град; 2) координация на политиките; и 3) оценка и мониторинг.

Подробен анализ на предизвикателствата и възможностите по отношение на

финансовата децентрализация и реформите на местното управление е включен в Анекс 2 за коментари и предложения от страна на висшата градска управа с цел да се гарантира адекватното отразяване на приоритетите на СРГ.

В. Пространствено наследство на София от времето на социализма. Развитие на социалистическия град. Неограничената власт на държавата

през последните 50 години в София да купува земя и имущество, да действа като активен участник в строителството на жилища и социална инфраструктура, както и да има изключителен контрол върху инвестиционните решения, е създала един град, планиран по съветски модел с висока гъстота на населението в периферията и изключително висок дял на земя за промишлени нужди. През годините степента на намеса и ангажираност от страна на държавата е била различна, но като цяло градоустройството на София е било най-вече подпомагано, осъществявано и управлявано от държавния сектор. Набелязването на ресурси за строежи в голям мащаб се оказва наистина от полза за града в няколко аспекта: 1) сравнително високото инвестиране в обществени сгради и административни комплекси; 2) инвестиране в строежи за култура и отдих от национално значение; 3) масово строителство на панелни жилища, което през 1980-те достига 12 000 жилища годишно. Въпреки това, този вид централизация, като се отчитат ограниченията на ресурсите на държавата за инвестиране в градоустройство, допринася за несъответствията в градоустройство на София. Занемарени квартали в центъра са пострадали от хронична липса на инвестиции. Плановете за обновяване на строителството в тези райони (e.g. ул.�Пиротска�, Женски пазар) са били постоянно отлагани поради фрагментарното естество на собствеността върху земята и трудностите, свързани със застрояване между съществуващи вече сгради. Независимо от усилията да се подобри качеството и предлагането на градска инфраструктура, съществувал е постоянен недостиг на държавни средства за подпомагане на рехабилитацията на водоснабдителната мрежа, на канализационната и топлофикационна системи. Бързото нарастване на населението е правело тези задачи още по-трудни.

Пространствена структура. Това планирано градоустройство при липса на

пазари е довело до липса на ефективност и деформации в потреблението и разпределението на земята. София има модел на пространствено развитие доста различен от този на градовете с пазарни икономики и дори различен от този на другите градове в региона.


16

Фигура 8: Средна гъстота на населението в сравнителен план

Средната гъстота на населението - 105 души на хектар, показва, че повечето

от жителите на София живеят в гъсто населени квартали (Фигура 8). Докато София е сред европейските градове с най-висока гъстота на населението, градът не е много компактен за размерите си. Това се дължи на факта, че земята, използвана за жилищни нужди и с висока гъстота на населението е пръсната към периферията � един пряк резултата от социалистическата политика за предоставяне на жилища10. Освен това земята за промишлени нужди заема 20% от застроената част, което е 3-4 пъти по-вече от други европейски градове (Фигура 9). В допълнение на това 34% от земята за промишлени нужди е разположена близо до центъра на града, като по този начин се намалява икономическият му потенциал.

Неефективност на пазара на имоти. София има около 700 000 жители,

които живеят в радиус от 5 километра от центъра на града � брой подобен на този в Берлин, Будапеща, Лондон и Варшава. Докато центърът на града е добре обслужван от обществения транспорт, той представлява само 18% от крайната цел на пътуванията за работа. Това показва, че земята не е използвана в достатъчна степен и съществува деконцентрация на работните места. Функционирането на бизнес единиците в центъра на града се влияе от липсата на подходящи места за паркиране и офис пространство. През последните години рязко се повишава броят на автомобили и пространството, заемано от коли, паркирани в центъра. Липсата на такси за паркиране по улиците и по тротоарите представлява вид субсидия за използването на частни автомобили и не стимулира решението на проблема чрез строеж на паркинги встрани от главните улици Резултатът е ограничаване 10 Районите с най-висока гъстота в жилищните квартали с високо строителство на северозапад (около 400 души на хектар) и югозапад (до 500 души на хектар) водят до деконцентрация на населението. Средното разстояние на всеки един жител до центъра е 4.4 km. При застроена площ от 107 km2 това води до индекс на деконцентрация от 1.15, което е сравнително високо за европейски град.

Средна гъстота на населението в застроената част на някои европейски градове

182

171

168

121

105

88

71

67

65

63

62

53

46

36

0 20 40 60 80 100 120 140 160 180 200

M oscow

Barcelona

Yerevan

St. Petersburg

Sofia

Paris

Prague

W arsaw

C racow

Budapes t

London

M arseille

L jubljana

Berlin

A verage popu lation D en sity (people/h a)


17

развиването на по-ефективен пазар на земята и използването на възможностите на съществуващата инфраструктура.

Трудностите, свързани със обновяването на строителството в центъра, допринасят за изтласкване на стопанската дейност към периферията. Възможно е моделът на собственост върху земята да е пречка за функционирането на пазара на имоти поради неясноти относно собствеността и/или изключително голям дял на държавната земя. Има по-голяма вероятност частният сектор да използва земята по-ефективно и по-добре, като по този начин генерира поток от предприемачески и имуществени данъци. Като се разгледат взети заедно, проблемите, свързвани с неефективното използване на земята в центъра на града, липсата на места за паркиране и офис пространство, както и законови ограничения за ново строителство, всичко това е възможно да изопачи реалната стойност на земята и имотите.

Фигура 9: Земя за промишлени нужди в някои градове Деформации на пазара на работна сила /местоживеене и местоположение

на работните места/ и транспорт. Повече от 50 години развитието на София не е разчитало на цените да играят водеща роля за инвестициите в капитално строителство. В резултат на това градът е изправен пред деконцентрация на работните места, които са разположени върху една по-голяма и по-трудно достъпна градска територия. Например, осредненото време, необходимо за пътуване до работното място, е 30 минути, което е по-вече от това в други градове с подобен размер на населението. Това се дължи на деконцентрацията на населението, но също и на възможни недостатъци на функционирането на обществения транспорт. Като се имат пред вид трудностите, свързани с промяната на жилище и високите разходи за хората, които пътуват по-дълго до работа, непосредственият резултат от тази деконцентрация на работните места е увеличаването на неконкурентнособността на местната икономика. Деконцентрацията на населението създава също и финансови проблеми за града. По-специално, по-

In d u s t r ia l L a n d a s % o f B u ilt - u p a r e a

4 4 %

3 2 %

2 8 %

2 7 %

2 4 %

2 0 %

1 5 %

1 3 %

8 %

7 %

5 %

5 %

4 %

0 % 5 % 1 0 % 1 5 % 2 0 % 2 5 % 3 0 % 3 5 % 4 0 % 4 5 % 5 0 %

S t.P etersburg

M oscow

C racow

Ljubljana

B arcelona

S ofia

W arsaw

P rague

C uritiba

S eoul

H ong K ong

P aris

A tlanta

In d u s t r ia l la n d (% o f b u i l t -u p a re a )


18

голямата нужда от инфраструктура и транспорт за обслужване на една географски по-голяма зона увеличава разходите за предоставяне на градски услуги. Ако не се направят промени в близко бъдеще, проблемите с транспорта и задръстванията със сигурност ще се засилят и ще превърнат устойчивостта на инвестициите в съществуващия градски транспорт проблематична.

Влошаване на качеството на жилищата. Почти 92% от жилищата в София са частна собственост. Лошото качество на жилищните райони, особено с панелно високо строителство е основен проблем. Почти две трети от жителите на София живеят в панелни жилища. Строени от държавни предприятия и разпределяни в съответствие със социалистическите принципи на жилищните нужди, жилищата са с лошо качество и са неефективни от гледна точка на запазването на енергия. Основно ограничение за обновяването на тези райони е липсата на ипотечно финансиране, неефективна законова рамка за стопанисването/управлението на жилищните кооперации и липсата на организационни способности за справяне с технически и финансови проблеми. Община София започва пилотни проекти в �Младост� и �Надежда�. Банката работи по подобни проекти в доста страни и има натрупан опит, който може да бъде използван с успех и в София.

От теория към практика: Обществена дискусия за стратегическите цели

на пространственото развитие на града. Наистина моделът на инвестиране в основен капитал през социализма

намалява конкурентните преимущества на града и способността му да привлича инвестиции и нови стопански единици. В процеса на въвеждане на промените в политиката на града, свързани с прехода от централно планиране, към град, който помага на жителите си и бизнеса да използват икономическите възможности, трябва да се въведе значителна промяна в модела на използване на земята. Подпомагането на този процес на промяна чрез осъвременяване на разпоредбите за зониране и Общия градоустройствен план на София се превръща в основен определящ фактор за това, колко бързо и лесно ще се осъществи прехода. Освен това участието на засегнатите страни в процеса на планиране създава рамка за по-ефективно и отговорно планиране, което подобрява качеството на градската пространствена структура. Следователно, препоръчваме да се отдели сериозно внимание на развиването на демократичен и интерактивен процес, който се гради на работата на екипа работещ по Общия градоустройствен план за определяне бъдещите насоки за пространственото развитие на София. Този процес на широко участие трябва да набележи приоритетите и конкретните действия, които ще: 1) подобрят функционирането на пазара на недвижими имоти; 2) подпомогнат развиването и обновяването на градския център; и 3) подобрят достъпа до работното място в деконцентрирания пазар на работна сила.

Екипът на СРГ открива следните предизвикателства, които трябва да се

преодолеят в рамките на Стратегията за развитие на град София:

! Подобряване функционирането на пазара на недвижими имоти. За да стане


19

София икономически конкурентноспособна в сравнение с другите столици в Европа необходимо е местната власт да улесни ефективното функциониране на пазара на недвижими имоти чрез подходящи разпоредби за използването на земята и лесни, бързи и качествени процедури за прехвърляне. Стратегията относно недвижимите имоти трябва да опрости и рационализира: (1) процеса на регистрация на имуществото и (2) процеса на получаване разрешителни за строеж и на разделянето и обединяването на парцели.

! Увеличаване на жизнеспособността и привлекателността на градския център. Необходимо е Община София да предприеме конкретни действия по отношение на политика за паркиране, увеличаване жизнеспособността и интензификацията на градския център, предоставяне на пространство за офиси и търговия.

! Максимално бърз достъп до работното място за жителите на София. По-добрият и по-ефективен обществен транспорт намалява работните пътувания и балансира съществуващата пространствена деконцентрация на работните места.

! Инвестиране в рехабилитация на жилища. Политиката, насочена към подобряване качеството на съществуващия жилищен фонд, e необходимо да се превърне в приоритет. Първата стъпка трябва да бъде разработването на технически, финансови и организационни алтернативи на остарялата система на поддръжка и оборудване за доставка на енергия. Втората стъпка е да се проучат икономическите възможности за подобряване на панелните жилища в определени райони чрез пилотни проекти.

! Опазване на културните ресурси и околната среда на София. Необходимо е да се обърне конкретно внимание и да се подпомогне провеждането на съществуващите планове за опазване на културната и околна среда. От особено значение са законовите, финансови и институционални системи за управление на процеса за опазване на минералните извори, горите в града и естествената среда в периферията.

В Анекс 3 подробно описваме как може да се започне тази работа и

предлагаме план за действие за отделните мероприятия. III. Стратегия за развитие на града: проблеми и приоритетни действия. В заключение, София играе важна роля в българската икономика и нейната високо образована и сравнително ниско платена работна сила дава огромни възможности за растеж на цялата страна. Въпреки това, поради историческото наследство на града и трудностите на икономическия и социален преход, определен брой ограничаващи условия влияят върху способността му да се превърне в ефективна движеща сила за икономическо развитие. Екипът,


20

разработил стратегията за развитие на града, вижда две основни предизвикателства за дългосрочно развитие: 1) Необходимо е София да стане по-конкурентноспособна и да подобри средата за частни инвестиции, за да се генерира трудова заетост и 2) София, независимо от успехите си, все още има голяма концентрация на бедност. В контекста на тези две най-важни предизвикателства, конкретни действия в три приоритетни области биха могли да допринесат съществено за подобряването на бизнес средата и намаляването на бедността. Това са реформи в политиката, които допринасят за: 1) устойчив икономически растеж и развиване на частния сектор; 2) подобряване на социалното подпомагане, услугите и качеството на инфраструктурата, с цел интегриране на социално слабите; и 3) изграждане на по-ефективна пространствена структура. Като част от разработването на Стратегията за развитие на града ще се проведат консултации с представители на Общината/общините, архитекти и проектанти, както и с отделни представители на бизнес средите в София, за да се определят основните приоритети на действие. Тези предложения са обобщени в Таблица 1. Тъй като една работеща стратегия изисква ясно дефинирана идея и приоритети за постигането на дългосрочни цели, важно е да има консенсус относно основните предпоставки, заложени в Стратегията за развитие на града, и всеобщо разбиране за целите й. Този процес би могъл да стартира с работен семинар, които се очаква да си състои през април 2001. Ще последват и други подобни работни семинари, за да се потърсят становищата на различни заинтересовани страни. Окончателната Стратегия за развитието на града се очаква да бъде изготвена до края на декември 2001.


21

Таблица 1: СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАД СОФИЯ

ЦЕЛ: ДА СЕ ПОДПОМОГНЕ РАЗВИТИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНА И САМОСТОЯТЕЛНА СИСТЕМА НА ОБЩИНСКО УПРАВЛЕНИЕ В СОФИЯ ПО НАЧИН, КОЙТО ГЕНЕРИРА УСТОЙЧИВИ И ПОЛОЖИТЕЛНИ

РЕЗУЛТАТИ ЗА ЖИТЕЛИТЕ НА ГРАДА.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

ПРИОРИТЕТНИ ДЕЙСТВИЯ

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1: ГЕНЕРИРАНЕ НА УСТОЙЧИВ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ 1. Процесът на икономически растеж в София е ограничен от закъснялата приватизация и зависимостта от производствени сектори с ниска добавена стойност.

Да се концентрират усилията върху разнообразяването на местната икономика и върху ефективното привличане и задържане на бизнес единици чрез политика, насочена към секторите на растеж. Съветваме Общината да работи в сътрудничество с Националните агенции, бизнес организации и не-правителствени институции, за улесняване действията в следните стратегически области: # Фокусиране върху конкурентно-способни сектори. Анализ на браншови групи предприятия в стратегически отрасли и разработване на ефективни програми за подпомагане на бизнеса в секторите на растеж; # Поощряване образуването на нови браншови групи от предприятия в сектора на високотехнологични производства. Повишаване на технологичното равнище, стимулиране на научно-промишлени разработки, които интегрират усилията на университети, научни институти и производствени единици с цел генериране на научно-приложна дейност и мултиплициращ ефект; # Подпомагане на малки и средни предприятия /МСП/. Поощряване на нови предприятия чрез правни помощ, обучение, информационен център за всестранна помощ, лицензиране, достъп до бизнес помещения, и т.н.

2. Пазарът на работна сила в София е в стагнация. Столицата има проблеми с трайната безработица и растящата бедност.

Улесняване достъпа до работа и заетост в официалната икономика чрез инвестиране в човешки капитал, включително и подпомагане на преквалификация на работното място и развиване на нови умения в сферата на компютърните и информационните услуги. Икономическият растеж ще остане най-важният фактор за намаляване бедността в града. Общината би трябвало да работи в партньорство с националните агенции, бизнес организации и неправителствени институции, за да гарантира съществуването на съответни програми, съобразени с местните нужди, които: # Подпомагат �придобиването на липсващи умения� чрез обучение на безработните за придобиване на нова квалификация и развиване на предприемачески умения; # Облекчават бедността чрез инициативи, които окуражават по-широко участие в работния процес, помагат на работещите социално слаби да подобрят положението си на официалния трудов пазар и намаляват безработицата.

3. Съществува недостатъчна координация в различните законови уредби и политика, което се отразява на бизнеса и на местното развитие. Стимулите за частни инвестиции не са достатъчни.

Подобряване на конкурентно-способността чрез маркетинг на града в международен мащаб, премахване на ограниченията за инвестиране и координиране на инициативите за икономическо развитие. На няколко проблема незабавно трябва да се обърне внимание: # Премахване на законовите препятствия; # Опростяване на процедурата за даване на разрешителни; # Приватизиране и комерсиализиране на градските услуги чрез възлагане на трети лица, отдаване под наем или


22

концесии, като същевременно се гарантират интересите на потребителите с ниски доходи и опазване качеството на околната среда; # Мобилизиране на чуждия и частен капитал за инвестиране в инфраструктура с цел преодоляване недостатъците в качеството на услугите и несъответствията със стандартите на Европейската Общност.

4. Община София не притежава институционален механизъм за оценка и мониторинг на икономическото развитие.

Ръководство. Успехът на дискутираните инициативи изисква активното ръководство на местно управление с предприемчив дух, което работи в сътрудничество с Търговската камара, бизнес средите, научните институти и не-правителствените организации. Отправя се препоръка към Общината да създаде консултативна група под ръководството на кмета за определяне на специфични мерки, които:

# Да подобрят местната икономическа инфраструктура; # Да улеснят партньорството с частния сектор.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2: ПОДОБРЯВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА МЕСТНОТО УПРАВЛЕНИЕ

1. Нуждите за инвестиране в инфраструктурата на София надхвърлят финансовите възможности на Общината. Градът е изправен и пред ограничения за инвестиране в капитално строителство, които не позволяват качествено планиране на инвестирането в инфраструктура.

С оглед нарастващите отговорности и фискалния натиск важно е Общината да провежда нова политика, като:

#### Подобри управлението на активите си; #### Използва съществуващите възможности на

инфраструктурата; # Подпомага частните инвестиции за изграждане на инфраструктура. # Започне диалог с Асоциацията на общините, Правителството, Парламента и други заинтересовани страни с цел предоставяне власт на общините сами да определят размера на ресурсите, които искат да отделят за капитални инвестиции.

2. Общината носи голяма отговорност за образованието, здравеопазването и социалното подпомагане, а й липсва адекватен ресурс, за да изпълнява задълженията си.

Към Общината се отправят следните съвети: # Да разгледа функциите на всички сектори, като посочи степента на децентрализация и възможни припокриващи се отговорности, да посочи необходимите ресурси за изпълняване на задачите на местно ниво, без да оставя свои задължения без финансиране и да посочи налични източниците на приходи за посрещане на разходите; #### Да подобри подбора и предоставянето на социални помощи на социално слабата част от населението; # Да преразгледа системата за социално подпомагане, основана на дохода, за да се гарантира, че помощите отиват по предназначение и се ползват от социално слабите; # Да се ангажира в диалог с Асоциацията на Общините /АО/, Правителството и други заинтересовани страни, за да си реши проблема с неясното разпределение на отговорностите, със задълженията на Общината, останали без необходимото финансиране, и бедността.

3. Община София има ограничена административна автономност и недостатъчна власт по отношение на данъчната и разходната финансова политика.

Общината може при добро желание да: # Разгледа предоставените функции на всички сектори, като определи степента им на автономия по отношение на: правомощията да се наема персонал, да се определят заплати, както и да се разпределят ресурсите; # Да започне диалог с АО, Правителството и други заинтересовани лица и институции, за да разработи реформа в системата на данъчно облагане в търсене разширяване данъчните правомощия на местната власт с


23

неутрален фискален ефект и подобряване качеството на административната власт на общината.

4. Сложно, недостатъчно прозрачно определяне на субсидиите.

Да се ангажира в диалог с AО, Правителството и други заинтересовани страни с цел улесняване и рационализиране на системата за прехвърляне на средства и да я приведе в съответствие с реформата в данъчното облагане.

5. Ограничаващи способността на местната власт условия.

Община София има нужда да засили способността на общинската администрация в следните приоритетни области: # Мениджмънт на града; # Координиране на политиката; # Мониторинг и оценка на програмите.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 3: ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО И ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРОСТРАНСТВЕНАТА СТРУКТУРА НА СОФИЯ

1. Пазарът на недвижими имоти в София работи все още неефективно. Земята в центъра не се използва достатъчно добре; работните места са разпръснати в градската структура, което отслабва икономическата роля на централната градска част.

За да се увеличи ефективността на пазара на недвижими имоти и да се улеснят частните инвестиции, общинската управа трябва: Да разгледа: (1) процедурата и таксите за регистриране на покупко-продажба на имущество; (2) разрешителните за строеж и процедурата за разделяне и сливане на парцели; и (3) данъчното облагане върху доходите от имоти; # Да изготви план за зониране на застроената компактна част

от града , както и на териториите в непосредствена близост до него;

# Да направи списък на парцелите и сградите, собственост на държавата, които в момента не се използват за нуждите й с цел да: 1) направи оценка на стойността на имотите; 2) разработи план за разпродажбата на ненужните активи; 3) започне подобен преглед на земите, собственост на институции с държавно участие (като железопътни предприятия и други собственост на държавата).

2. Развиването и функционирането на бизнеса в центъра е повлияно от липсата на необходимо офис пространство и места за паркиране.

За да се увеличи икономическата жизнеустойчивост и конкурентноспособността на градския център, Община София трябва да предприеме следните мерки: # Да изработи карта на зоните в центъра на града; # Да проведе проучване относно таксите за обществени и частни паркинги, както и тези за паркиране встрани от главните улици; # Да извърши проучване на управлението на транспорта в центъра на града, включително и на пешеходните потоци; # Да избере пилотни проекти за пешеходни зони; # Да позволи обновяването и преустройството на съществуващите сгради в малки офиси.

3. Софийската система на обществен транспорт е неефективна и допринася за съществуващите недостатъци в пространственото разпределение на местоположението на работните места.

За да се улесни пътуването до работното място, Община София би трябвало да оцени потенциалните проблеми, съществуващи при функциониране на системата на обществения транспорт с цел да се намали времето за пътуване. По-конкретно Общината трябва: 1) да разгледа трафика в пик часове, за да определи моделите на пресичане на града при пътуване, 2) да посочи слабите места в пътната мрежа, които пречат на придвижването от една част на града до друга; 3) да направи преглед на качеството на работа на обществения


24

транспорт: интервали, маршрути и т.н.. 4. Лошото качество на жилищните комплекси, особено на тези с панелни строежи, представлява основен проблем.

За да се запази качеството на съществуващите жилища, Общината има нужда да разработи план за действие за рехабилитацията им. Важни са три аспекта: # Проверка на икономическите възможности за извършване на подобрения на панелните жилища в определени райони чрез: 1) проучване на пазарната стойност на апартаментите в панелните комплекси; 2) проучване на техническите възможности за извършване на такива подобрения;

# Преразглеждане на съществуващото законодателство за жилищните кооперации и тяхното управление;

# Анализиране на възможностите за финансиране на енерго-ефективни мерки за да се избере вариант с най-голяма възвръщаемост на инвестицията.

5. Културните ресурси на София имат нужда от по-ефективна защита.

За да се запази културният ресурс на София, необходимо е в политика на града да се превърне: # Създаването на охранителна зона около най-важните

паметници; # Подпомагане инвестирането в обновяване и поддръжка на

културните паметници. 6. Общината няма ефективна система за отчитане на пазарните процеси, за оценка на влиянието на взетите мерки, а също и за оценка на ефективността на провежданата политика.

Да се разработи система от показатели, с които да се следи осъществяването на Стратегията за развитие на града, и да се създаде самостоятелно звено, което да се заеме с тази задача.


25

BIBLIOGRAPHY Adkins D.. School Finance in Bulgaria in an Era of Educational Reform, World Bank, Adkins Associates, Inc.. Washington DC: 1999. Buckley, R. and F. Mini. From Commissars to Mayors: Cities in the Transition Economies. Washington DC: The World Bank. 2000. Club Economica. Municipal Powers for Setting Local Taxes and Fees. Sofia. 2000. Epstein P., Peterson G., Pigey J., Sherer S., and DeAngelis M.. Municipal Credit Market Development in Bulgaria: Policy and Legal Framework. Washington DC: USAID (U.S. Agency for International Development), The Urban Institute. 2000. European Bank for Reconstruction and Development. Transition Report Update. London: European Bank for Reconstruction and Development. 2000. Илиева M.. Прогноза за трудовата заетост на населението и структурата на доходите и разходите на домакинствата в Столична община. В Общ градоустройствен план на София. Първи етап. 1999. IMF. Government Finance Statistics Yearbook 2000. Washington DC: IMF. 2000. Ivanov, A. (ed). National Human Development Report. Bulgaria 1999. Volume I: Trends and Opportunities for Regional Human Development. Sofia: United Nations Development Programme. 1999. Ivanov, A. (ed). National Human Development Report. Bulgaria 1999. Volume II: Bulgarian People�s Aspirations. Sofia: United Nations Development Programme. 1999. Ivanov, E. and M. Kouneva (eds.). Investment Guide for Southeast Europe. Sofia: Bulgaria Economic Forum NGO. 2000. Ковачев C.. Нормативна регламентация на общинската собственост. Практически коментар на Закона за общинската собственост и Правилника за прилагането му. София: Фондация за реформа в местното самоуправление. 2000. McCullough, J., Spofford T., Savov E. and Ivanov S., Bulgaria: Comprehensive Municipal Finance and Fiscal Reform Proposal. Sofia: USAID (U.S. Agency for International Development), The Urban Institute. 2000. Национален статистически институт. Жилищен фонд 1999. София: Национален статистически институт. 2000. Mihnev, P., Simidtchiev, G., Atanassov, V., Voikova, A. Bulgaria, Reforming Institutions in Transition Societies: Education Decentralization in Central and Eastern Europe. Fiszbein, A. (ed). World Bank Institute. Washington DC. 2000 (forthcoming).


26

Национален статистически институт. Население 1999. София: Национален статистически институт. 2000. Национален статистически институт. Статистически справочник 2000. София: Национален статистически институт. 2000. Национален статистически институт. Столично териториално статистически бюро. София в числа 1997. София: Статистическо издателство и печатница. 1997. Национален статистически институт. Столично териториално статистически бюро. София в числа 1998. София: Статистическо издателство и печатница. 1998. O�Brien T., Pilipov C.. The Current Regulatory Framework Governing Business in Bulgaria. Sofia: The World Bank. 2000. Райчев A., Колев K., Бунджулов A. и Димова Л. Социалното разделение в България. София: Институт за развитие на демокрацията. 2000. Rutkowski, J.. Labor Markets and Poverty in Bulgaria. Warsaw: The World Bank. 1999. Savov E.. Local Finances in Bulgaria: Immediate Problems. Sofia: Local Government Initiative, USAID (U.S. Agency for International Development). 2000. Sofia Municipality. Why Invest in Sofia. Sofia Municipality. 2000. Област София. План за регионално развитие на Област София. Актуализация. София. 2000. Станев Ч. и колектив. Административно-териториално устройство на Столичната община и организация на управлението й. В Общ градоустройствен план на София. I етап. 1999. The Bulgarian Foreign Investment Agency. Bulgaria Business Guide 2000. Legal, Tax and Accounting Aspects. Sofia: BIBA. 2000. Tsenkova, S.. Emerging Housing Markets: A Tale of Two Cities. European Spatial Research and Policy, vol.2, pp.38-59. 1999. Tsenkova, S.. Housing in Transition and the Transition in Housing: The Experience of Central and Eastern Europe. Sofia: Kapital Reclama, pp.180. 2000. UN-ECE (United Nations, Economic Commission for Europe). Human Settlement Developments in the Transition Economies of Central and Eastern Europe. Geneva: United Nations, Economic Commission for Europe. 1997. United Nations Development Programme. Bulgaria 2000. Human Development Report. The Municipal Mosaic. Sofia: United Nations Development Programme. 2000. United Nations Development Programme. Doklad za Razvitieto na Choveka 1997. Sofia: United Nations Development Programme. 1997.


27

United Nations Development Programme. Human Development Report for Central and Eastern Europe and the CIS 1999. New York: Regional Bureau for Europe and the CIS of the United Nations Development Programme. 1999. United Nations Development Programme. Human Security in Bulgaria 1997. People in Transition. Sofia: United Nations Development Programme. 1998. World Bank From Plan to Market. World Development Report 1996. Washington DC: The World Bank. 1996. World Bank. A Study on the Impact of Institutional Changes on Social Service Delivery and Intergovernmental Relationships as a Result of New Institutional Arrangements (draft), Washington DC: The World Bank, 2000. World Bank. Bulgaria. Poverty During the Transition. Report No. 18411. Washington DC: The World Bank. 1999. World Bank. Latvia: Strengthening Fiscal Decentralization and Municipal Development. Current Situation and Policy Options for Reform, Washington DC: The World Bank. 2000. World Bank. Implementation of EU Grants in Bulgaria (draft). Washington DC: World Bank. 2000. World Bank. Making Transition Work for Everyone. Poverty and Inequality in Europe and Central Asia. Washington DC: The World Bank. 2000. World Bank. World Bank Development Indicators Database. Washington DC. 2001.


28

Интервюта Стратегия за развитие на град София

Ноември 9-18, 2000

Община София

Стефан Софиянски Кмет арх. Стоян Янев Главен архитект Екатерина Стайкова Главен счетоводител, отдел �Финанси� Деляна Сеченска Зам. Началник, отдел �Архитектура и градоустройство� Венета Фекева Началник отдел �Социални помощи� Радева Зам. Кмет, Здравеопазване и социална помощ Люба Начева Началник отдел �Образование� Александър Михайлов Главен експерт, отдел �Анализ на пазарите� Маргарита Проданова Началник отдел �Регистрация, Контрол и Недвижими

имоти� Виктория Дамянова Началник отдел �Чуждестранни инвестиции� Община София � Ателие Общ градоустройствен план Петър Терзиев Директор Людмил Михайлович Главен експерт, Социален и икономически анализ Константин Михайлов Главен експерт, Архитектура и градоустройство Весела Недева Главен експерт, Планиране на транспорта Жоржета Рафаилова Експерт, градоустройство Веляна Найденова Експерт, градоустройство Йордан Кирков Жилищно строителство и жилищна политика Петър Нанчев Експерт Българска търговско - промишлена камара Цветан Симеонов Зам. Председател Мариана Стефанова Център за бизнес и информация

Агенция за чуждестранни инвестиции

Георги Табаков Президент Пламен Костов Началник отдел � Инвестиционна политика� Даниела Попова Директор �Инвестиционни услуги� Национална асоциация на българските общини Юлия Стефанова Експерт, координатор на Програма 21 Моника Роменска Началник отдел �Международно сътрудничество� Неправителствени организации Веселина Колчева Завеждащ отдел �Програми�, Фондация за реформи в

местната власт Кристиян Миленов Изпълнителен директор, Агенция за устойчиво развитие

и Евроинтеграция Тодор Шопов Член на УС, Агенция за устойчиво развитие и


29

Евроинтеграция

Организации � донори

Надерех Лий Началник отдел �Демокрация и местно управление�, USAID

Кирил Киряков Специалист по проблемите на местното управление, USAID

Боб Сандърс Ръководител на екип, Инициатива за местно управление, USAID

Жерардо Бертин Съветник по програмите, UNDP Диана Вакарелска Служител, Ноу хау фонд Пенчо Хубчев Фондация �Фридрих Еберт�

АНЕКС 1


30

АНЕКС 1

СОФИЯ: ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

1. Икономическата и социална оценка. Този доклад представлява преглед на тенденциите на икономическо развитие на София и основните модели на инвестиране в местната икономика. Целите на анализа са: 1) да се определят източниците на икономическо развитие и 2) да се посочат възможностите за подпомагане на частните инвестиции и за генериране на по-голяма заетост. Вторият раздел от доклада разглежда по-подробно социалните предизвикателства на прехода. Ударението е върху адаптацията на пазара на труда, поляризацията на доходите и бедността. Тези проблеми оформят програмната политика на местната власт и се отразяват на начина, по който тя се предоставя социални услуги. Последният раздел извежда на преден план въздействието на икономическото и социално развитие върху формулирането на стратегическите цели на София, приоритетите на развитие и конкретните действия за подобряване на икономическите резултати и системата на местно управление. A. ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ПРИСПОСОБЯНЕ КЪМ НОВИТЕ

УСЛОВИЯ

1. Тенденции на икономическо развитие в София 2. Отправната точка при икономическия анализ е макроикономическата промяна. Годините на икономически трусове и непредвидимост на пазарите оставят на България една крехка икономическа среда, проблематично местно самоуправление и сравнително слаба финансова система. Последните данни показват, че растежът на БВП в реално изражение е между 2.5 и 3.5%, но все още е под равнищата за 1989 година. Инфлацията, след избухването й през 1997, е вече под контрол поради макроикономическата дисциплина, въведена от валутния борд. Безработицата рязко се повишава в началото на прехода и остава много висока между 12 и 16%.

Фигура 1: България : основни макроикономически показатели, 1992-1999

-15

-10

-5

0

5

10

15

20 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999

%

0

200

400

600

800

1000

1200

%

БВП - %промяна в реално изражение

Потребителски цени - % промяна

Безработица � край на год.

Източник: ЕБВР 2000

АНЕКС 1


31

3. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се увеличават значително през последните няколко години особено в София, където по-либералната и стабилна среда привлича стратегически инвеститори в преструктурирането на промишлеността и търговията. Приватизацията отбелязва значителен напредък с 69% държавни активи приватизирани до края на 1999 (BFDIA, 2000)1. Независимо от агресивната приватизационна политика и решимостта за структурна промяна българската икономика се развива все още бавно. В допълнение конфликтът в Косово води до нарушаване на търговията на България и намалява износа. Липсата на баланс в държавния бюджет продължава да е проблем. Силният натиск върху разходната част поради големия размер на плащанията по социалните осигуровки и различните форми на извън бюджетно подпомагане продължават да подкопават финансовото положение на държавата. През 1999 държавният дълг достига 87% от БВП (ЕБВР, 2000).

4. Градовете в България по различен начин посрещат бързите промени в макроикономическите условия. Появяват се нови предизвикателства поради радикалните структурни реформи в икономиката в прехода от централно планиране към свободни пазари. Под натиска на национални и международни икономически сили и отварянето на недостъпни преди време пазари се генерира бързо приспособяване на предприятия, услуги и други икономически дейности. Икономическите промени имат няколко основни измерения: 1) преструктуриране на икономиката, 2) приспособяване на пазара на работна сила към новите условия и 3) социално неравенство и растяща бедност. Тези проблеми ще бъдат разгледани в следващите раздели.

Преструктуриране на икономиката

5. Преструктурирането на икономиката оказва основно влияние върху посоката на растежа, върху бъдещата специализация на икономическата основа на всеки град, върху разнообразието от традиционни производства и съвременни услуги. Две тенденции оформят процеса в София � приватизация и деиндустриализация. Приватизацията на държавните и общински предприятия се извършва чрез търгове, създаване на работническо-мениджърски дружества (РМД) и продажба на ценни книжа. Повечето от големите приватизационни сделки са приключени до края на 1999. Приватизацията на по-малките предприятия, най-вече чрез създаване на РМД-та също е пред приключване (Иванов & Кунева, 2000). Община София прилага агресивна приватизационна политика. Към края на 1999 Общинската агенция по приватизацията е реализирала приблизително 1000 приватизационни сделки за над US$ 35 милиона.

6. Приватизация. Напредъкът в приватизацията намира отражение в растящия дял на заетостта в частния сектор. В момента частният сектор в София осигурява заетост на 52% от работната сила, което е десеторно увеличение в сравнение с 1990. Най-значителни печалби са имали работещите в частния сектор на търговията и ремонтите, които през 1999 достигат 80%-ен дял от целия частен сектор, на хотелиерството и ресторантьорството (72 %), добивната промишленост (86 %), строителството (75 %), финансите и застрахователното дело (58 %), агенциите за недвижими имоти и предоставящите бизнес услуги (90%). Държавният сектор все още запазва значителен дял от промишленото производството, производството и разпределението на електричество, газ и вода, в транспорта и комуникациите, образованието и здравеопазването.

1 Общата стойност на ПЧИ към края на 1999 достига US$ 2.78 милиарда. Близо 40% са свързани с приватизационни сделки. Промишлените сектори са привлекли почти 50% от ПЧИ. Германия, Белгия и Кипър са вложили най-големи инвестиции в страната.

АНЕКС 1


32

7. Началото на прехода към пазарна икономика в София се характеризира с рязко намаляване на заетостта. Въпреки че заетостта в частния сектор сериозно расте от 1992 насам с годишни темпове от 10 до 40%, тя не е в състояние да компенсира заетостта в държавния сектор (Фигура 2). Работните места в София са се увеличили до 503 000 към края на 1999, което представлява 87.8% от базисното ниво на 1990 година.

Фигура 2: Заетост в държавния и частен сектор, 1992-1998

София: Промени в структурата на заетостта

0

100

200

300

400

500

600

700

90 91 92 93 94 95 96 97 98 година

хиляди

Заети раб. места общо

Държавен сектор

частен сектор

Източник: Отдел �Пазарен анализ� на Община София, ноември 2000

8. Деиндустриализация. Емпиричните доказателства сочат, че икономическото разнообразие, свързвано с преход от промишлена към терциална и информационна икономика, става по-ясно изразено по време на прехода. В София се наблюдава значителен растеж на дела на заетостта в услугите. Тези процеси от своя страна намират отражение върху състава на местния БВП и водят до съответните промени в търсенето на земя от градската зона и услуги, свързани с инфраструктурата. Докато размерът на това приспособяване към новите условия е свързано с макроикономическата политика, интегрирането на пазарите, технологичното обновяване и силата на международния капитал, то значителна роля играят и местните фактори в икономиката на града. Земята, съществуващият промишлен капацитет, естествените ресурси и уменията на работната ръка също допринасят за конкурентноспособността на местната икономика и способността й да привлича нови предприятия и икономически дейности. 9. Изследванията показват, че заетостта в производството е спаднала от 42.2% през 1990 до 25.9% през 1998. Междувременно заетостта в услугите се увеличава от 56.2% на 71.4%, като осигурява работни места за 357 000 души. Въпреки това растежът на заетостта в сектора на услугите не е достатъчен, за да компенсира загубата на 120 000 специализирани работни места в

АНЕКС 1


33

производството, често високо платени. Индустрията � особено производството на цветни метали, машини, храни и напитки � продължава да е от жизнено важно значение за икономиката на София.

2. Движещи сили на икономическия растеж

10. Независимо от неравномерния напредък в икономическото развитие възможностите за растеж са окуражаващи. София продължава да има доминиращо положение в националната икономика. Градът заема по-малко от 1% от територията на страната, но е приютил 1/7 от населението на България и 1/6 от работната й сила. През 1998 София има 20%-тен дял от националния БВП (Програма за развитие на ООН, 2000). Въпреки че растежът на БВП през 1999 е над очаквания темп за българската икономика, предишната променливост, породена от макроикономическа и политическа нестабилност, прави съвземането на икономиката много по-трудно.

11. Услуги и производство. Градът остава доминиращ финансов, застрахователен и банков център на страната. Растежът на бизнес услугите в София се свързва с експортни и импортни дейности от национално значение, увеличаване на сделките с недвижими имоти и местонахождението на седалища на значими национални и международни компании.

! Консултантски, правни, финансови и застрахователни услуги: Бизнес услугите като правни услуги, счетоводство, консултантски услуги относно управлението, компютърни услуги, финанси и застрахователни услуги, както и услугите по недвижими имоти са били основен източник на растеж, особено в началото на деветдесетте години. Увеличаването на работни места във финансовите услуги през 1997-1998 е било по-ниско, най-вече поради намаляване размера на операциите с широка клиентела на банките и цялостното преструктуриране на банковата система. Регистрираните заети работни места в тези сектори в момента представляват 15% от заетите работни места взети заедно.

! Услуги, свързани с дистрибуцията: Търговията на дребно, складовите услуги, транспорта, комуникациите, въздушния, пътния и железопътен транспорт и туризъм са най-бързо развиващия се бизнес се в София, въпреки че генерират сравнително малко работни места, изискващи специални умения. При все това през 1999 тези услуги осигуряват внушителен процент (31.4%) от регистрираните заети работни места.

! Социални услуги: Сектор, който е важен за качеството на живот и

благосъстоянието на жителите на София, но обикновено има ниска средна продуктивност и служителите в него попадат в най-ниския спектър на доходи. Образованието, здравеопазването и държавната и общинска администрация заемат около 19% от работната сила в София.

АНЕКС 1


34

Фигура 3: Приходи по сектори

Сектори, осигуряващи високи приходи за София, 1999

0 5 10 15 20 25

Транспорт, комуникации и туризъм

Търговия и ремонти

Промишленост

Производство и разпространение наелектричество и водоснабдяване

Строителство

Сделки с недвижими имоти

Приходи за икономиката (%)

Източник: Основава се на данни на НСИ за СРГ София, ноември 2000.

12. Фигура 3 показва разпределението на приноса на различните сектори за местната икономика. Секторите, които генерират най-големите приходи от продажби през 1999 са транспорта и комуникациите, следвани от търговията на дребно, ремонтните услуги и производството. Според данните най-голям растеж през 1999 отбелязва заетостта в услугите, свързани с дистрибуцията (13%) и бизнес услугите (6%). 13. Производството в София представлява 16% от националното промишлено производство. Приватизацията в сектора е доста бавна. Към края на 1999 едва 45% от дружествата са частна собственост. Традиционно силната страна на промишлеността се свързва с производството на цветни и тежки метали, което представлява 29% от промишленото производство. Другите видове промишленост като приборостроене и хранително-вкусова промишленост поддържат дял от 11% и 14% през годините. Има известен растеж в производството на химически и фармацевтични продукти през последните две години. Нови групи от предприятия установяват сериозно присъствие на пазара, свързано с нарасналото търсене в издателските услуги, рекламата и медиите (НСИ, 2000).

14. Растежът на високо-технологичните производства капитализира върху интелектуалния ресурс на София и непосредствената близост на центровете за научни изследвания от особено високо качество. Ето един пример за успех � компанията �Рила Солушънс� започва с капитал от USD 1.5 милиона през 1998 и бързо се разширява, като прави офиси в Лондон, Париж и Мюнхен през първото тримесечие на 1999. Компанията представлява консорциум между �Геосор Рила холдинг� Ltd. и Българската телекомуникационна компания и проектира, създава и поддържа електронни бизнес решения.

15. Строителство. Секторът дава 9% от промишленото производство през 1999. В резултат на приватизацията повечето от строителните организации са трансформирани в самостоятелни единици, специализиращи в различни аспекти от строителния процес. Средата на 90-те години отбелязва бърз растеж на малки и средни фирми, с персонал по-малък от 10 души. Въпреки това, повечето от тези семейни предприятия са пострадали лошо от икономическата криза през 1997.

АНЕКС 1


35

Темпото на фалити в този сектор се е увеличило четири пъти. Жилищният сектор поема голям дял от тази разпокъсана дейност, като средно-големите фирми доминират по-голямата част от пазара на недвижими имоти в София. 16. Туризъм. Противно на очакванията туризмът сякаш има ограничен потенциал за растеж. Рецесията явно оказва влияние върху изхарчените от туристи средства в София, а и в цяла България. Броят на посещенията, направени от туристи, делегати на международни форуми и бизнес пътуванията значително са спаднали през 90те години. Независимо от привилегированото си положение на бизнес, политически и културен център, София привлича годишно близо 350, 000 туристи, като чуждите граждани са около 30%2. Почти една-трета от туристите пристигат за отдих, докато бизнес туризма и конгресният туризъм дават други 10%. Градът има 33 хотела и 50 семейни пансиона, които предлагат легло и закуска. Повечето от тези активи са прехвърлени в частни ръце. Допълнителен растеж в туризма може да се реализира, ако се направят необходимите инвестиции и се създаде инфраструктура, за да се използва рационално зимният туризъм и балнеоложките възможности за отдих. София има 50 уникални минерални извора, които не се използват в достатъчна степен.

17. Влиянието на сектора изкуство и култура върху икономиката на София не бива да се подценява. Градът е най-големият театрален център в страната с няколко концертни зали, изложбени центрове и други възможности за представления на живо. Различните изкуства и културата също са играли ключова роля за преобразяването на София в един изпълнен с живот град с международна репутация. Запазването на критичната маса от културни дейности и средища, въпреки финансовите затруднения, е особено важно за популяризирането на София като културна и туристическа цел.

18. Растеж на МСП. София все още носи белега на социалистическата индустриализация и политиката на концентрация, когато огромните държавни предприятия доминират икономиката. През 1999 големите работодатели с над 250 служители са 2 % от компаниите в София, но те осигуряват работа на 50 % от работната сила. Средната цифра на брой работници за компания в тази група е 756. Делът на малките и средни предприятия (МСП) сериозно нараства през последните четири години. Малките предприятия с по-малко от 9 работника са 71% от фирмите, докато средните предприятия с 10-49 работника са 20%. И двете категории предоставят възможности за работни места за 22.4% от работната сила. Малките и средни предприятия са особено подходящи за посрещане на бързите промени в технологиите и пазарното търсене. Въпреки това растежът и развитието им е ограничено от традиционните проблеми, пред които се изправя всяко СМП като достъп до финансиране, трудности, свързани с технологичното развитие, липса на управленски качества и последно, но не и най-маловажно � тежести, породени от законодателството . 19. Инициативите за подкрепа на сектора МСП в България намират конкретно отражение в Закона за малките и средни предприятия, приет през 1999. Основана е нова Агенция, чието задължение е да предоставя информация, консултантски услуги и други форми на помощ. Близо 15% от МСП, регистрирани в агенцията, са със седалище в София. МСП са важен източник на работни места и икономически растеж, като повечето от тези в София обслужват местния пазар. По-нататъшният растеж в сектора може да има мултиплициращ ефект върху местната икономика и може да се превърне в сериозно преимущество за маркетинга на града. По тази причина Общината трябва да обедини усилията си с Агенцията и бизнес средите в София, за да разшири

2 Голям брой туристи идват от Русия, Украйна, Турция, Гърция и Германия. Туристите от Турция и Румъния доминират потока от транзитно преминаващи туристи.

АНЕКС 1


36

спектъра от помощни мерки и услуги, необходими за увеличаване на потенциалните възможности на МСП.

3. Инвестиции в икономиката на града

20. Преки чуждестранни инвестиции. София в действителност е привлякла почти 40% от ПЧИ в България до 1999. Общият модел на инвестиции между 1992-1998 показва, че секторът на търговията на дребно е привлякъл най-големия дял от ПЧИ -32%, следван от финансите с 21% и промишленото производството с 12.5%.

Фигура 4: ПЧИ в София по страни

Петте най-големи чуждестранни инвеститори, 1998-1999

0 20 40 60 80 100 120 140

Австрия

Турция

САЩ

Германия

Кипър

USD милиони

Източник: Изчисленията се базират на цифри от базата данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции

21. Фигура 4 представя инвестиционния портфейл на най-големите инвеститори в София през 1998-1999. Кипър има водещо място с почти US$ 120 милиона, следван от Германия и САЩ, които заедно са направили почти същите инвестиции. Въпреки че България като цяло и София по-специално не успяват да се преборят за ПЧИ с останалите страни от Централна Европа, определени допълнителни усилия биха могли да направят икономиката по-привлекателна за чуждестранните инвеститори.

Инвестиции в пазарите на недвижими имоти

22. Инвестиции в имоти. Пазарът на офиси в София е доста недоразвит. Снабдяването с офиси става чрез наемане на държавни или общински помещения в привлекателни централни части на града. При отсъствието на данни за размера на наемите трудно е да се правят преценки за инвестиционните потоци на пазара на офиси. Доказателствата потвърждават факта, че по-големите компании, дори чуждестранните задгранични филиали на фирми често купуват жилищни сгради в близост до пешеходната зона или бизнес центъра и ги превръщат в офиси. По-малките фирми често работят в апартаменти в централната част на София, което намалява потенциалните възможности за бизнес съсредоточаване.

АНЕКС 1


37

23. По същия начин инвестициите в ново търговско пространство са доста ограничени; търговията на дребно постоянно се приспособява, за да посрещне нуждата от нови или разрастващи се стопански единици, но повечето от опитите за намеса са насочени към обновяване на съществуващото търговско пространство. Инвестициите в строителство на големи търговски пространства на зелено е все още слаба, Metro � Cash & Carry е явно изключение. Преимуществата на местоположението и новата ценова карта на града обяснява разликите в инвестициите за търговски цели. Експертите оценяват свободното търговско пространство на по-малко от 1% в центъра, докато големи търговски площи в комплексите от периферията остаряват.

24. Инвестиции в жилища. Почти 92% от жилищата в София са частна собственост. Цените на жилищата в София се повишават след краха на пазара през 1997 и остават доста по-високи в сравнение с цените в други големи градове (Фигура 5). Тенденцията към покачване на цените на пазара на жилища в София не е изненада, като се има пред вид укрепването на икономиката, растежа на населението и липсата на значително увеличаване на предлагането на жилища. Независимо от сравнително високите цени, инвестициите в жилища са намаляли десет пъти в сравнение с равнищата преди реформите. Строителството е в упадък и остава в рамките на 1 300 жилища за година, с темп на растеж по-нисък от 1% -- един от най-ниските за икономиките в преход. Има тенденция центърът да е по-скъп, въпреки че разликите не са толкова значителни, колкото може да се очаква. Връзките между увеличаващите се цени на жилищата, ескалиращите строителни разходи и спада в строителството, заедно с растящия проблем на намаляването на доходите, са показатели за задълбочаващата се криза на пазара на жилища. Възможностите за строителство на жилища остават ограничени поради деконцентрацията на предлагане на земя в града съчетано с ограничаващите разходи за изграждане на инфраструктура, прехвърляни на частните строители. Ограничено финансиране и неразвитият пазар на ипотеки са довели до странни стратегии за мобилизирането на средства за строителството като бартерни сделки със земя и финансиране с ценни книжа3.

3 Тези проблеми са разгледани по-подробно в Tsenkova, S. Housing in Transition and the Transition in Housing: The Experience of Central and Eastern Europe.

АНЕКС 1


38

Фигура 5: Цени на недвижими имоти в София в сравнителен план

Цени на имоти за жилищни нужди за период от 5 месеца

100

150

200

250

300

350

400

450

500

Jan-99 Jan-99 Feb-99 Feb-99 Mar-99 Mar-99 Mar-99 Mar-99 Apr-99 Apr-99 Apr-99 May-99

US

$ /m

2 Varna center

Sofia center

Sofia Periphery Burgas center

Varnas periphery

Plovdiv center

Burgas periphery Plovdiv periphery

file: Sofia_demo_income Списание Строителство на жил. имоти, май 99

Инвестиции в инфраструктура 25. Нужда от инвестиции в инфраструктура. Необходими са инвестиции за рехабилитацията на водопроводната и канализационна мрежа с цел намаляване загубите на вода при доставката и предотвратяването на вливане на подпочвени води в системата. Нужни са инвестиции също за подобряване качеството на топлофикационните системи по райони чрез пренастройка на системата, създаване на мрежа за измерване от ТЕЦ-овете и от потребителите, както и подмяна на устройства, които причиняват загуба на енергия. Градът има спешна нужда от подмяна на остарялото си и неефективно транспортно оборудване � автобуси и трамваи � и от обновяване и модернизиране на платната по улиците и сигналните системи. Инвестициите в обществения транспорт са необходими, за да се компенсират негативните ефекти от бързото увеличаване на моторните превозни средства като по-голямото замърсяване на околната среда в резултат на задръстванията в централните части на града. 26. Транспорт. Новите търговски партньорства, бизнес контакти, растящата взаимна обвързаност и интеграция в рамките на регионалното и европейско икономическо пространство вече водят до разширяване на комуникациите в границите на София и растяща нужда от транспортни услуги. За големите капитални инвестиции ще се наложи да се включи и държавата. От голям интерес за държавата е да направи принос за конкурентноспособността на града чрез подкрепа на разходите за капитални инвестиции, особено за основна транзитна и транспортна инфраструктура като летище или магистрали.

! Инфраструкура на летището. Въздушният трафик през софийското летище се е

увеличил, независимо че увеличаването на броя на пътници, пътуващи за или през София през последните години остава слабо и достига 1,2 милиона през 1999. Новото

АНЕКС 1


39

строителство вече осигури така нужното подобрение на летище София. Реконструкцията на съществуващите писти и пътническия терминал за международни полети бе финансирана от пакет заеми от 123 милиона евро4. След приватизацията на летище София Сименс притежава 50.87%, 35% остават за летищните власти и останалата част се поделя между Общината и Главбулгарстрой.

! Метро. Първата линия на метрото вече е завършена. Осем километровият маршрут има 7

станции и свързва квартал �Люлин� (един от най-големите жилищни комплекси) с центъра на града. Община София емитира еврооблигации за 50 милиона, за да финансира строителството и оборудването. Бъдещото разширяване на метрото ще свърже �Люлин� с �Младост� и ще обслужва 520 000 души, което представлява 40% от населението на София.

! Обществен транспорт. В момента 80% от пътуванията са с обществен транспорт,

независимо от увеличения брой на частни коли5. Едно проучване на работната група по Общия градоустройствен план през 1998 показва, че 51% от услугите се предоставят от автобуси, докато трамваите и тролеите предоставят 31% и 16% съответно. Изненадващо е, че метрото поема само една незначителна част от пътуванията � по-малко от 1%.

27. Други важни инвестиционни проекти на община София са реконструкцията на основните пътни артерии и трамвайните линии, както и обновяването на уличното осветление. Спешната реконструкция на централната част през 1999 поглъща DM 130 000. Проектът �Красива България� се осъществява в сътрудничество с Програмата за развитие на ООН и включва обновяването на 30 престижни сгради. Тези инвестиции на Общината се финансират от държавни субсидии, приходи от собствени източници и постъпления от Приватизационния фонд на Общината. 28. Води. След кризата за вода през 1994, усилията се насочват към подобряване на съществуващата водоснабдителна мрежа. Питейната вода за София идва от три основни водоема: язовир Искър, Пасарел и водохващането в Кокаляне. Един приоритетен инвестиционен проект представлява завършването на водопречиствателната станция в Бистрица. Нова пречиствателна станция за отпадни води влиза в действие през юни 1999. Община София е стартирала масирана рехабилитационна програма за водоснабдителната мрежа, за да се намалят загубите с 25%. Рехабилитацията ще продължи съгласно програмата за инвестиции на концесията на столичната ВК. International Water получи 25-годишна концесия след провеждането на международен търг. Очаква се компанията да инвестира DEM150 милиона, което ще бъде една от най-големите инвестиции в страната от началото на деветдесетте. По-голямата част от инвестициите ще бъдат предназначени за подобряване състоянието на 3,000 km водопроводни тръби. Очаква се 30% покачване на таксата за вода за период от 4 години. 29. Канализация и отпадни води. Възможностите на София за преработване на канални и отпадни води и събирането на каналните води е некачествено. 68% от населението на София е свързано към канализационната система, а 56% от отпадните води се преработват. Градът е изправен пред необходимостта да разширява възможностите на съществуващата пречиствателна станция, тъй като съществува сериозна опасност за замърсяване на множеството минерални извори поради остарялата канализационна система. Рехабилитационната програма, започната от

4 ЕБВР отпуска 60 милиона евро, Фондът за развитие на Кувейт � 35, ФАР � 28. Сименс ще инвестира на втория етап при строежа на карго терминала. 5 Темпът на увеличаване на МПС в София за последните 10 години нараства с 5-6% годишно. Това намира отражение в съотношението на броя на колите на 1000 жители, който бързо е нараснал от 240/1000 през 1990 на 369/1000 през 1998.

АНЕКС 1


40

Община София, включва подмяна на остарялата канализационна система и увеличаване на колекторите в ново-застроените райони в южната част на града. Общите инвестиции по тези програми възлизат на около 54 милиона DEM. 30. Управление на твърдите отпадъци. Проблемите на София с управлението на твърдите отпадъци се утежняват след затварянето на сметището от 80 хектара. В момента се прави оценка на влиянието на сметището върху околната среда и тя ще бъде последвана от проект за рекултивиране на земята. Количеството отпадъци, изхвърляни в София - около 320 000 тона годишно � изисква дългосрочна стратегия. Общината е започнала тригодишна Програма за управление на твърдите отпадъци, която включва участие на частни фирми за предоставяне на услуги по събирането на отпадъците и управление на сметището от частни фирми. Въпреки това, новопостроеното сметище до Суходол ще се запълни за три години. Построяването на пещ за твърди отпадъци се обмисля в момента, но то ще наложи драстично увеличаване на таксите за смет на домакинствата. 31. Топлофикация. Парното отопление на София се извършва главно чрез газ и остава основна форма на отопление, като близо 80% от жилищата имат връзка със системата. Софийското дружество �Топлофикация� е собственост на Общината и обслужва 60% от потреблението на парно отопление в страната. На държавно ниво бе започната широко-мащабна програма за измерване на топлината в сградите през 1996, финансирана от Световната банка. Въпреки това невъзможността на правителството да намери финансиране, за да подкрепи първата фаза на комерсиализация води до проваляне на стратегията на практика. Поради отпадане на държавните субсидии (BGN 100-120 милиона годишно) над 30% от потребителите са решили да се откажат частично или напълно от парно отопление от 1998 насам. Остарялото оборудване и необходимостта да се обнови над 70% от мрежата увеличават разходите при предлагането. Още повече, че неподходящата законова и нормативна рамка, регулираща отношенията между собствениците на жилища в блокове, невъзможността да се изисква плащане или да се намалят проблемите с длъжниците, ограничава подобряване качеството на услугите, свързани с продажбата на топлоенергия.

Б. Социални предизвикателства на прехода

1. Приспособяване на пазара на труда � неравенство и безработица

32. В отговор на структурния и макроикономически натиск адаптацията на пазара на работна сила в София, както в повечето други постсоциалистически градове, преминава през променящи се модели на заетост в отделните сектори, нестабилни тенденции на безработица и диференциация на доходите (WB 1996, UN-ECE 1997). Най-значимите аспекти на тези промени се проявяват в растящото неравенство на пазара на работна сила, безработицата и поляризацията на доходите. Тези тенденции имат пагубни последици за трансформиране икономиката на града и нуждата от градски услуги.

33. Неравенство на пазара на работна сила. София има сравнително инертен пазар на работна сила с нисък коефициент на икономическа активност от 55.1 % през 19996. Разликите по

6 Този раздел се позовава на данни от периодични репрезентативни изследвания, правени от НСИ, като е използвана методология на Международната организация по труда. Резултатите са използвани, за да се оцени общото влияние на икономическите фактори върху структурата на икономическата активност на населението и ефективността на създаващите се пазари на работна сила.

АНЕКС 1


41

пол на пазара на работна сила са значителни. Икономическата активност на жените продължава да спада и в момента е 51.3 %, което е значително по-малко от това на мъжете - 59.5 %. Жените представляват също и мнозинството от служителите в държавния сектор (64% срещу 55 % за мъжете). Значителен фактор, който се отразява на икономическата активност е степента на образованието � от 72.7 % за завършили висше образование до 23.6 % за хора с основно или по-ниско образование. Държавният сектор поема повече хора с образование над средното и предлага по-големи заплати7. Това положение е уникално за София, тъй като в другите икономики в преход добре образованите са по-добре платени в частния отколкото в държавния сектор. Казано по-общо, работните места в частния сектор на местната икономика са по-малко привлекателни от позициите в държавния сектор, въпреки че това е възможно да отразява по-голяма степен на криене на доходи в частния сектор като форма за избягване на данъци. 34. Неофициална заетост/ заетост в сянка. Неофициалният сектор в София демонстрира учудваща жизнеспособност. Стопанските единици под формата на микро-предприятия заемат висок дял от търговията на дребно, изработката на облекла, туризъм и ресторантьорство, както и лични услуги като гледане на деца, грижи за дома и ремонти по домовете. Въпреки че това е една рационална икономическа стратегия за оцеляване по време на криза, едва ли е алтернативата на съвременните услуги на търговия на дребно и дистрибуция. Както един високопоставен служител на Общината се изрази: �София се превърна в един голям битпазар�. Този висок дял на неофициална заетост в частния сектор подхранван главно от разпокъсаността на създаващите се пазари, високите данъци за обществено осигуряване и вноските за социални осигуровки подкопава основата на местните данъци. София има няколко борси за работа. �Ъгълът на парите� пред Съдебната палата сякаш е най-популярният. Той събира ниско квалифицирани, най-вече мъже, които биха работили за ден на строеж или в услугите, свързани с дистрибуцията.

35. Неофициалната заетост е явно висока сред работещите в държавния сектор. Докладът за човешкото развитие в София за 1997 твърди, че голям брой добре квалифицирани професионалисти предлагат консултантски, здравни и образователни услуги на частни начала. Положението може да се укрепи от забавената приватизация в социалния сектор, сравнително високата степен на сигурност на работните места в държавния сектор и неефективната система на данъка върху доходите. Значението на неофициалния сектор се илюстрира от факта, че близо 31% от работещите през 1996 са имали втора работа, 14% са получавали допълнителни възнаграждения и само една-трета от самостоятелно наетите са регистрирали дейността си8. Данните сочат, че тези модели продължават да са от значение на пазара на работна сила в момента. Някои изчисления подсказват, че делът на �сивата икономика� е възможно да достига 30% от БВП на София9.

36. Безработицата в София значително спада от високите почти 15% през 1993 на 3.5% през 1999. Безработицата остава основен проблем, въпреки че темпът на тенденциите е 4 пъти по-нисък от средното за страната. Дългосрочната безработица показва учудваща липса на промяна през деветдесетте, независимо от укрепването на пазара на работни места. Хората от тази

7 Например през 1998 хората с университетско образование, завършили колеж или специализиран техникум представляват 54% от заетите в частния сектор в сравнение с 69% в държавните предприятия. 8 Данните са заимствани от резултатите на изследването: �Извън-институционална заетост и самостоятелна заетост в България�, Христосков, И. et al., юни 1996, цитиран в Програма за развитие на ООН 1997. 9 Институт за пазарна икономика, София, ноември 2000, данни от интервю.

АНЕКС 1


42

категория са изправени пред по-малко възможности за намиране на работа поради упадъка на уменията им. В резултат на това много безработни се обезкуражават и се оттеглят от работната сила10. Новата икономика насърчава специализираните умения и високата образователна квалификация, особено в предприятията, които се занимават с финансови и бизнес услуги, и предлага по-малко възможности на производствените работни места, не-изискващи специални умения. Това оставя много хора без особени умения или прекалено високо квалифицирани да се борят в един суров пазар на работната сила. 37. Проблемът за безработицата в София се засилва от т. нар. �липса�' на умения и някак нереалистичните очаквания за заплащане. Въпреки че връзката между получаването на високо образование и намирането на работа е особено силна, профилът на безработицата в София показва учудваща липса на промяна по отношение на дела на хората със средно специализирано и висше образование. Тези хора често притежават умения, които не се търсят повече, но и заплащането, за което биха работили, е много по-високо в сравнение с предлаганото в частния сектор. Тези нереалистични очаквания могат да допринесат за устойчива висока безработица. Още повече, че провежданите съкращения в държавния сектор обясняват увеличаващата се безработица за хора във възрастовата група от 44 и нагоре, които представляват 40% of the безработните11.

38. Поляризация на доходите. Според националните стандарти жителите на София се радват на по-големи доходи. Средният месечен доход през 1998 е бил с 20% над средния за страната. София се нарежда на второ място в последния Доклад за човешкото развитие � една всеобхватна оценка, основаваща се на няколко сложни показатели, които отчитат икономическото състояние, движението на пазара на работна сила, качеството на живот и т. н. (Програма за развитие на ООН 2000). Трябва да се отбележи, че от икономическата криза през 1997 растящата производителност на икономиката в София води до умерен растеж на доходите и спад в безработицата12. Все пак тези широко-мащабни явления трябва да се оценяват на фона на растящото неравенство на доходите, голямото нарастване на бедността и растяща несигурност по отношение на работните места. Заплащането в различните сектори става все по диференцирано със съотношение приблизително 1:3 между заплатите в здравеопазването и комуналните услуги и тези във финансите и производството на енергия13. Това е съвсем различно от предишното егалитарно разпределяне на доходите при социализма. През 1999, например, разликата между средната пенсия и заплатите във финансовия сектор, банките и застрахователното дело е била 1:6. Това неравенство на доходите полага основите на нова система на социална стратификация в обществото с ясно изразени разлики между богати и бедни. Едно скорошно изследване твърди, че 8% от тези на върха (попадащи в графата за най-високи доходи) потребяват толкова, колкото 75% от населението (Райчев et al. 2000). Въпреки че данните се базират на представително

10 Изследване на Световната банка върху безработицата в България (1998) твърди, че много безработни не биха си намерили работа, дори и да има достатъчно свободни работни места, защото тяхното образование не отговаря на изискванията на работодателите. Млади хора, с ниско ниво на образование, особено тези, които принадлежат на етническите малцинства са изправени пред висок риск на безработица. 11 Например през 1998 в държавния сектор са работили 63 % от работещите, попадащи във възрастовата група от 35 - 44 години и 68 % от работещите, попадащи в групата от 45 до 54. 12 Средната работна заплата през 1999 е била 129 нови лева. 13 Годишните възнаграждения в енергетиката са най-високи � 4,871 BGN, следвани от тези в банковата и финансовата сфера и производството на стомана и оборудване � 4,400 BGN. В частния сектор заплащането в банковия и финансов сектор водят листата � 4,371 BGN, следвани от образованието и агенциите за недвижими имоти (НСИ, 2000).

АНЕКС 1


43

изследване, проведено в национален мащаб, те показват модел на бърза поляризация по отношение на доходите, който е много по-значителен отколкото в повечето страни от Централна и Източна Европа14.

2. Социална адаптация

39. Растящото социално неравенство и това по отношение на доходите се отразяват на благосъстоянието, защото подкопават възможностите на определен групи да участват в обществения живот и да имат дял в дейностите, водещи до получаване на по-добро здравеопазване и образование. Това са често хора, които нямат официална работа, бездомни и без семейни връзки, които да ги подкрепят. Бедното население на градовете е особено уязвимо от икономически шокове; те нямат нормален достъп до услуги, социални мрежи за защита и политическо представителство. София е по-скъпа с непосилни разходи за жилища и ограничения по отношение на транспорта, което от своя страна създава потенциал за по-големи социални проблеми и неравенство. Социалните предизвикателства в София по време на прехода ще бъдат разгледани, като се постави ударение върху демографските промени, моделите на домакинските разходи и бедността.

Фигура 6: Демографски показатели

Прираст на населението в София

110800011100001112000111400011160001118000112000011220001124000

1980 1985 1994 1995 1996 1997 1998

Година

-8-6-4-20246

Местно население Естествен прираст на 1,000

Източник: Регионален план на София област, 2000

40. Стареене на населението. Трудното икономическо състояние оказва неблагоприятен ефект върху демографския профил на София. Очертават се няколко тенденции � отрицателен прираст, стареене на населението и имиграция. Икономическата несигурност, социалният стрес, влошаването на здравеопазването и социалните услуги без съмнение обясняват ниската репродуктивност в града, но също така и обясняват високата смъртност. Раждаемостта отбелязва

14 Изследването е проведено през ноември 1999 и включва интервюта с 1104 people.

АНЕКС 1


44

спад с 30%, докато смъртността се увеличава с 35%15. Броят на браковете сериозно намалява през периода на прехода, тъй като младите хора са особено чувствителни към изгледите за несигурно бъдеще. Комбинацията от гореспоменатите фактори води до отрицателен прираст на населението (Фигура 6).

41. Тези тенденции укрепват модела на цялостно застаряване на населението. Средната възраст на населението в София се е покачила от 37.3 през 1990 до 39.1 години през 199816. В края на 1998 всеки пети е на пенсионна възраст. Ключов показател за икономическия потенциал на всеки град е процентът на "икономическа зависимост"17. За София той е 27%, което е един от най-високите проценти за икономиките в преход. Такъв процент на зависимост поставя допълнителни изисквания към системата за социално осигуряване.

42. Нарастване броя на населението в последно време. София, за разлика от останалите столици от Централна и Източна Европа има нарастване на броя на населението в рамките на 1.3%18. В резултат на миграцията броят на жителите на столицата през 1998 е нараснал с 14,726 души. Подобни тенденции се забелязват и през 1999. В известна степен това компенсира влиянието на фактора застаряване и обяснява значителното увеличение на относителния дял на трудоспособното население - от 58.4 през 1990 до 62.0 в края на 1998. Нетната миграция към града става все по-значима с увеличаване на привлекателността на отворения пазар на работна сила в града. Ниските показатели на безработицата и разнообразните възможности на пазара на работна сила обясняват увеличаването на броя на населението. В допълнение близо 40,000 души идват на работа в София всеки ден. Сезонната работа, най-вече в строителството, привлича други 10,000 работници. Тези постоянни движения в рамките на 10% от работещите правят пазара на работна сила в София много по-динамичен и непредвидим. Освен това пътуващите от околните селища и сезонните работници предизвикват допълнителен натиск върху услугите в града и особено върху транспорта. Често те са част от неофициалния пазар на работна сила. 43. Промени в доходите на домакинствата и модел на разходите им. Преструктурирането на икономиката и промените в структурата на заетостта на пазара на работна сила в София, обсъдени по-горе, имат значителни последици за променящата се структура на доходите и моделите на изразходване на средства от домакинствата. Данните показани на Фигура 7 хвърлят светлина върху някои сериозни разлики, които се появяват по време на прехода. 44. Независимо от спада си през 1992-1999 заплатите продължават да бъдат основен източник на доходи. Доходите от самостоятелно наемане са се удвоили и доходите от наеми, инвестиране и предприемаческа дейност са се увеличили с 40%. Не е изненада, като се има пред вид застаряващото население на София, че доходите от пенсии са се увеличили с 1% през същия период. Влиянието на макроикономическите сътресения върху хората и домакинствата се оказва доста неблагоприятно. Моделът на разходите на домакинствата показват едно цялостно свиване на потреблението, особено по отношение на облекло (с 30%), образование и отдих (с 40%) и

15 Най-високата смъртност в София от 1946 насам е регистрирана през 1997 - 12.9 на 1000 жители. 16 Поради по-голямата продължителност на живот при жените не е изненада, че жените имат много по-голям дял. В края на 1998 за всеки 1000 мъже е имало 1101 жени; очакваната продължителността на живот за мъжете е 37.8 години, а за жените - 40.2. 17 Тя сравнява дела на населението на 60 години и повече с трудоспособното население. Високият процент на зависимост подсказва, че по-малко хора дават приноса си за системата на социално осигуряване в сравнение с тези, които се възползват от нея. 18 През 1998 29345 нови жители са се заселили в София. Размерът на имиграцията, наричана �източване на мозъци�, достига 14619 души.

АНЕКС 1


45

поддръжка на жилището (с 10%). Междувременно растящите цени на комуналните услуги, транспорта и лекарствата водят да увеличаване на разходите на домакинствата по тези пера. Например комуналните услуги от 1999 поглъщат повече от 50% бюджета на домакинствата в сравнение с 1992, докато разходите за транспорт са се увеличили с 15%. Положителният момент е, че разходите за храна са намалели, но делът им от 46% от средния бюджет на едно домакинство е един от най-високите за икономиките в преход.

Фигура 7: Тенденции в приходите и разходите на домакинствата


52.0

7.45.0

2.0

21.4

2.89.4



56.0

5.52.6

2.2

20.2

2.211.3


48.8

7.5

5.69.12.84.6615.6

храна Поддръжка на жилището и мебеликомунални Облекло и обувкиздравеопазване Образование и отдихТранспорт и комуникации други разходи


45.9

6.9

8.16.342.76.9

19.2


храна Поддръжка на жилището и мебеликомунални Облекло и обувкиздравеопазване Образование и отдихТранспорт и комуникации

i tiдруги разходи

dit

Източник: НСИ, Статистически годишник, различни години

45. Промените в моделите на разходите отразяват политиката, особено тази по отношение на основните градски услуги. Като се имат пред вид бюджетните ограничения, Общината търси възможности за увеличаване на цената на градските услуги, за да постигне пълно или частично възстановяване на разходите. И докато това изглежда неизбежно, нормалният достъп до транспорт, вода, канализация и топлина е от първа необходимост за ефикасното функциониране на града и неговите жители. Без да се изоставя принципът за всеобщ достъп до услуги от първа необходимост в града, реформите в политиката в тази област има нужда да разгледат варианти за програми в умерен мащаб и стриктно координирани от общинската администрация, които ще подпомагат домакинствата с ниски доходи чрез плащане на комуналните и транспортни им разходи. Някои от тези форми на социално подпомагане съществуват в момента, но изглежда не са добре ориентирани и координирани. Целеви субсидии на основата на доходите, насочени към групите в най-неблагоприятно положение, биха могли да се превърнат в ефикасно средство за подпомагане на жителите на София, които са в по-неблагоприятно положение. Те могат да ускорят индексирането на цените за предлагане на градски услуги и да допринесат за по-качественото им предоставяне.

АНЕКС 1


46

Фигура 8: Бедността в България

0 5 10 15 20 25 30 35 40 45 50

Бедни

домакинства

(%)

София в градовете Средна стойност Софийска област

Бедност в % изражение, 1997

Източник: СБ 1999

46. Нарастваща бедност. За първи път бедността официално се признава в България през 1991. Доклад на Световната банка от 1999 представя първата всеобхватна оценка на бедността по времето на прехода. Според изчисленията в него през 1997 над 36% от населението на България живее в бедност; бедността рязко се увеличава през периода 1995-97 от 5.5% до 36% през 1997, което се дължи на макроикономическите трусове, драматичното спадане на потреблението и реалните доходи19. Софийска област има най-високите стойности на бедност, следвана от Русе и София град (Фигура 8). Около 37 % от населението на столицата или 412,000 души са живели в бедност през 1997. Един по-подробен анализ на различните подгрупи показва, че бедността придобива по-големи размери в големите семейства (38-46%). Възрастните, както и децата от 6 до 10 години са били сред най-засегнатите, където бедността достига 52%. Бедността сред етническите малцинства, особено ромите, е била 3 пъти по-голяма. Странно, но работата не помага на семействата да се избавят от бедността; работещите социално слаби са 34% от всички социално слаби. Тези изводи представят една ясна картина на социална изолация и неравнопоставеност. 47. В заключение, няколко фактора допринасят за упадъка на благосъстоянието на домакинствата и растящата бедност: 1) съкращаване на пазара на работна сила, като растежът на частния сектор не се оказва достатъчен, за да компенсира намаляването на работните места в държавния сектор; 2) значителен спад на реалните приходи от заплати от началото на прехода; 3) поява на �липсващи� умения и безработица; 4) поляризиране на доходите; 5) влошаване на социалните услуги и неадекватно социално подпомагане; и 6) маргинализиране на етническите малцинства. Може да се предположи, че възстановяването на местната икономика, усилията да се поддържа макроикономическа стабилност и по-ниска безработица е възможно да намалят бедността в София. Разумно е да се предположи, че тя продължава да бъде значителен социален

19 За измерване на бедността докладът използва праг на бедност равен на две-трети от средното потребление в България през 1997. Прагът на бедност от 1997 е бил свален от Индекса на потребителските цени, за да се стигне до цените от 1995. Разходите за наеми (или условно начислените стойности в случай на съжителство на собственик и квартирант) и услугите при дълготрайните стоки не са били включени в това изчисление.

АНЕКС 1


47

проблем. Увеличаващото се неравенство по отношение на доходите и ниските пенсии са наистина фактори, които продължават да държат стабилно нивото на бедността.

В. ГЕНЕРИРАНЕ НА УСТОЙЧИВ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ

Икономическият компонент в Стратегията за развитие на град София 48. Приватизацията и икономическото преструктуриране в София вече създават значителни социални и икономически предизвикателства, но същевременно подготвят почвата за икономически растеж и включване на частния сектор. Тези процеси трябва да се разбират и оценяват на фона на бързите промени в местното управление и реформите във финансовия и социален сектор. В рамките на града нарастването на бедността и неравенството, както и бавния и неравномерен процес на адаптация на пазара на работна сила, изискват един нов подход към икономическите стратегии на града и значително по-голяма и по-активна роля на Община София. 49. В процеса на приватизация и икономическа адаптация за присъединяване към ЕС, възможностите на София е да създаде климат, благоприятен за преструктурирането и модернизирането на икономиката, който допринася за един справедлив растеж. Въпреки че градът може да съдейства за създаването на конкурентна среда за бизнеса, съществуват безспорни ограничения по отношение на способността му да подпомага местната икономика. Въпреки че не може да влияе на общите икономически тенденции или на макроикономическата стабилизация, Общината може да провежда политика с цел окуражаване на икономическия растеж. Икономическият компонент на Стратегията за развитие на град София би могъл да се фокусира върху пет градивни стълба:

! Ефективно привличане и запазване на стопанските единици чрез политика, насочена към секторите на растеж;

! Инвестиране в човешки капитал включително и подпомагане на обучение на работното място и развиване на нови умения за наукоемките сектори на производство и услуги;

! Подобряване на конкурентноспособността чрез провеждане на маркетинг на града в международен мащаб, премахване на ограниченията за инвестиране и координиране на инициативите за икономическо развитие;

! Инвестиране в инфраструктура, като се включат и подпомагат частни инвестиции за участие в предоставянето на градски услуги;

! Поемане на водеща роля чрез създаване на консултативна група на основата на сътрудничество между държавни и частни организации и дружества в областта на развиването на бизнеса, за да се подпомогне осъществяването на местната икономическа политика.

50. Привличане и запазване на съществуващите стопански единици. Всеки град има разнообразни средства за подпомагане на растежа, простиращи се от най-широко мащабните � като развиване на общата инфраструктура, до най-специфичните - специално обучение за определени случаи, създаване на работни места и данъчни стимули. За София е важно да се фокусира върху онези възможности за растеж, които в най-висока степен допринасят за него. Това означава фокусиране върху услугите, свързани с дистрибуция и бизнес, които са мотора на икономически растеж на местната икономика. Това значи също и фокусиране в по-голяма степен върху съществуващи стопански единици, както и върху стопански единици, които са част от

АНЕКС 1


48

стратегически групи предприятия, отколкото върху онези, които работят на по-изолирана основа. Необходимо е програмата да включва:

! Фокусиране върху силните страни. Да се окуражат най-големите източници на работни места и продуктивност � търговията на дребно, финансовите услуги и производството. Преосмислянето на възможностите в промишленото производство, особено в металургията, производството на тежки метали, фармацевтични продукти и преработката на храни, изисква поставяне на акцент върху приватизацията, технологичните нововъведения, развойната и внедрителска дейност.

! Фокусиране върху нови групи предприятия. Окуражаване на промишлено-развойната

дейност чрез осигуряване на стимули за университети и други научно-изследователски институти с цел да работят в тесен контакт с отделните фирми. Тези нови предприятия е възможно да се превърнат в потенциални отраслови групи (например, биотехнологична отраслова група или софтуеърна група) в състояние да предизвикат значителен растеж в областта на работни места, изискващи високо специализирани умения.

! Подпомагане на МСП. Растежът на нови и съществуващи вече МСП би могъл да се

подпомогне чрез организации, които предлагат бизнес подкрепа и помощ, и които със съдействието на Община София могат да предоставят пълна информация относно даването на лицензи, достъпа до офиси и т.н.

! Създаване на мрежи. Да се предоставя помощ на местните организации с цел

окуражаване на създаването на мрежи между компаниите, работещи в областта на производството на облекло, обувки, електроника, инженериг и софтуеър, които имат особено добър потенциал за износ. Тези мрежи биха могли да работят както хоризонтално, като осъществяват бизнес връзки между отделните компании, така и вертикално, като създават вериги за доставка на други организации.

! Бизнес инкубатори. Агресивно поощряване и рекламиране на бизнес парковете в София

пред чуждестранни и местни инвеститори, за да се създаде критична маса от едно ново технологично развитие и инвестиране, което да заработи като естествен инкубатор за малките фирми и да съдейства за растежа на бизнес услугите.

51. Инвестиране в човешки капитал. София има традиции в изключително високото качество на образование и научно-изследователска дейност. Една добре образована и обучена работна сила е ключов фактор за икономическата конкурентноспособност. Оцеляването и растежът на много стопански единици и предприятия в София ще зависи от създаването на знаещи работници и служители � хора, които имат добро образование и солидна основа за определени умения, както и способности да се учат допълнително. Съществуващият човешки капитал на София е основен източник на местния икономически растеж. Градът е приютил най-значителната концентрация на научно-технически услуги, инженеринг, правни и консултантски услуги. Качеството на интелектуалния капитал на тези местни фирми им дава преимущество в конкуренцията на местната икономика. Докато София може да трупа капитал от човешкия си потенциал, два проблема изискват незабавно внимание с оглед отношението им към бъдещето икономическо развитие:

! Преодоляване на �липсващите на умения�. Допълнително обучение на квалифицирани работници от производствените предприятия в упадък е от основна важност за адаптацията към новите условия на работната сила в София. Необходимо е спешно краткосрочно обучение на хората, завършили техникуми след 11 клас и с поостарели

АНЕКС 1


49

умения , за да се посрещнат нуждите на новия пазар на работна сила. Градът има нужда да работи в сътрудничество с държавните агенции и неправителствените организации, за да се осигури помощ и обучение за безработните и да им се помогне да развият предприемачески умения.

! Облекчаване на бедността. Икономическият растеж ще остане най-важният фактор за

намаляване бедността в града, като особено се поощрява участието в работния процес чрез подпомагане работещите социално слаби да получават повече чрез ангажиране в дейности на официалната икономика и чрез намаляване на безработицата. Необходимо е помощите за социално слабите в града да бъдат насочвани по-правилно и да се избягва попадането на по-заможни в групата, както и да стане тя по всеобхватна, като се има пред вид растящата зависимост от социални помощи.

52. Подобряване на конкурентноспособността. Законовите разпоредби като цяло все още създават препятствия за инвестиране в частния сектор и не осигуряват стимули за предоставянето на висококачествени, надеждни услуги и ефективно управление на активите. В допълнение, общинските власти нямат необходимите възможности да регулират и наблюдават участието на частния сектор за качественото предоставяне на градски услуги. Съществува много малка координация, ако има изобщо такава, между различните политики, което се отразява на работата на бизнеса и местното икономическо развитие. Задължително е, с оглед на многото конкуриращи се приоритети за малкото държавни средства и слабата позиция на местния частен сектор, да се провежда нова политика, за да се укрепи частния сектор и да се привлекат чуждестранни инвестиции за местната икономика. Има нужда да се обърне внимание незабавно на няколко проблема:

! Премахване на законовите препятствия. Общинските наредби и правилници управляват

бизнес дейностите свързани с общинската собственост и определени дейности на територията на Общината в контекста на националната законова рамка20. Доказателствата сочат, че общинските наредби имат склонност да налагат ненужни препятствия за инвестиране на частния сектор и по тази причина увеличават стойността на сделките и като цяло пречат на развитието на частния сектор. В контекста на всичко това Община София трябва да преразгледа общинските наредби и правилници, за да рационализира и облекчи процедурите, свързани с инвестирането на частния сектор.

! Опростяване на процедурата за даване на разрешителни/лицензи и рационализиране на

процеса на регистрация на стопанските единици.

! Приватизиране и комерсиализиране на градските услуги чрез даване под наем, лизинг или концесии, като се гарантират интересите на потребителите с ниски доходи и се опазва общественото здраве и качеството на околната среда.

! Мобилизиране на чуждестранния и частен капитал за инвестиране в местната

икономика с цел създаване на повече възможности за работа, както и за преодоляване на

20 Прието бе ново законодателство с цел създаване на стабилна основа за търговска дейност. В момента съществува законова рамка, която като цяло следва най-добрите международни и европейски практики на acquis communitaire. Други области, в които трябва да се работи, например законовата рамка за фалитите и счетоводството, все още са на дневен ред. The Current Regulatory Framework Governing Business in Bulgaria, The World Bank, 2000. /Съвременната законова рамка, регулираща бизнеса в България, Световна банка, 2000/.

АНЕКС 1


50

недостатъците в качеството на услугите и привеждането им в съответствие със стандартите на Европейския съюз.

53. Подпомагане на частните инвестиции в инфраструктурата. Секторът на инфраструктурата, ако правилно се преструктурира и надеждно се регулира би привлякъл устойчиви, широко-мащабни чуждестранни инвестиции. Едно по-ефективно предоставяне на услуги, свързвани с инфраструктурата, ще укрепи потенциала за растеж и износа на икономиката в София. Политиките би трябвало да се фокусират върху следните приоритети:

! Разширяване участието на частния сектор в предоставянето на услуги. София е

първата община в България, която започна приватизация на градските услуги и поощрява участието на частни фирми в комуналните услуги и инфраструктурата21. Има и други опити за участието на частния сектор22. Допълнителни форми, които Общината би могла да разгледа, са: даване под наем на строителни обекти за строеж на сгради, водоснабдителни и канализационни услуги; професионални услуги като инженерен дизайн, специализирано проектиране, правни съвети; услуги в културната област. Към тези могат да се добавят и следните функции: правни, консултантски, одиторски, архитектурни, надзорни, планиране/проектиране, поддръжка на автобусния парк и т.н.

! Подобряване управлението на активите. Община София има 115 компании с 30,000

работещи в тях. Пълният размер на материалните активи /общинска собственост/, работещи в икономиката на Общината надхвърля $US 600 милиона. Експертите оценяват публичната общинска собственост на $US 2,500 милиона (Община София, 2000) или инфраструктура, общински жилища, непроизводствени активи, сгради и имоти. Този огромен портфейл от активи, управляван от Общината, изисква един по-добър процес на управление на активите. Отправяме съвет към Общината да направи подробни регистри на активите си и показатели за работата на всеки от тях, за да наблюдава и да дава оценка за този процес.

! Използване на съществуващия капацитет на инфраструктурата. Стопанските единици

имат нужда от качествена пътна мрежа за превозването на стоки и хора бързо и надеждно из района. Решението на тези проблеми не е да се строят повече пътища, а да се използват по-пълноценно съществуващите пътища и услуги. Община София не може да си позволи да похабява съществуващата инфраструктура, нито непосилните разходи за допълнително строителство. В онези градски райони, където населението е намаляло възможностите на инфраструктурата, която се явява в повече, могат да се използват по ефективно. По-голямата част от инфраструктурата, необходима, за да се следва това развитие - основни пътища и бързи отсечки, както и голяма част от местната

21 По отношение на водоснабдяването общините са сключили концесионен договор, който влиза в сила през 2001. По отношение на събирането на отпадъци общинското предприятие за хигиенизиране и почистване на София е било 75% приватизирано от работниците в него. Въпреки това услугите по събирането на отпадъците носят само 50% от плащанията на концесионера, докато останалите 50% се получават под формата на субсидии от общинския бюджет. 22 Общината бе критикувана много, когато предприе тази стъпка към нов начин на опериране и предоставяне на услуги. По-конкретно, изразена бе загриженост, относно влиянието на концесиите и приватизацията върху работните места, качеството на услугите, цената и местните отговорности.

АНЕКС 1


51

инфраструктура � местни пътища, водопроводни и канализационни мрежи, училища и обществени места, е вече налице. Необходимо е да се разгледат възможностите за интензификацията на тези области чрез ново строителство на малки жилища, обекти за търговия на дребно и обекти със смесени функции, и то особено в здравословната среда на по-малки специализирани пазари за недвижими имоти.

! Разработване на терените в индустриалните райони. Трудно е да се оправдае

осигуряването на необходимата инфраструктура за подпомагане строителството на зелено, когато тя трябва да обслужва недостатъчно използваните индустриални терени. Второ, борсите и пазарите в райони, заобиколени от свободни индустриални терени, остават със слаба активност. Това пречи на жизнеспособността на тези местни икономически общности и увеличава нуждата от социални услуги. Индустриалните терени могат да се използват отново за жилищни или смесени цели, паркове или места за отдих. Докато процесът представлява предизвикателство по отношение на новото зониране и възможностите за предлагане на пазара, основните препятствия за разработването на индустриалните терени са безспорно финансови и правни.

54. Ръководна роля. Успехът на инициативите, обсъждани по-горе, изисква активна водеща роля на едно местно управление с предприемчив дух, което работи в сътрудничество с Търговската камара, бизнес средите, научно-изследователските институти и неправителствените организации. В бъдеще на града ще му се наложи да поема много по-големи отговорности за маркетинга на местната икономика и за развиване на преимуществата й в сравнителен план. В този контекст кметът, Общинският съвет и високопоставените управленски кадри имат нужда от постоянни икономически консултации относно местните последици на националните и глобални промени и влиянието им върху местната икономика, така че подпомагането на частни и държавни организации да е правилно ориентирано по отношение на инфраструктурата, обучението, поощряването и т.н. За устойчивото провеждане на СРГС е от особена важност да се създаде институционален механизъм, който да дава оценки за динамиката в икономиката, да осъществява надзор и превръща политиката в практически мерки на общинско ниво. Отправяме препоръка към Общината да създаде консултативна група за обществено партньорство за развитието на бизнеса, което да помага за осъществяване на политиката на местната икономика и да осъществява надзор по отношение на Стратегията за развитие на град София.

АНЕКС 2


52

АНЕКС 2

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВНА И МЕСТНА ВЛАСТ И УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСИТЕ

1. Увод

1. В контекста на прехода от централно планиране към пазарна икономика ролята на държавната/централна/ власт в България бе преформулирана по начин, който улеснява либерализирането на икономиката, подпомага икономическата и социална стабилност и гарантира справедливост при разпределението на благата. Този процес включва усилията за въвеждане на по-голяма автономия на местната власт, както и участие на съответните местни жители в управлението. Децентрализацията променя изцяло начина, по който функционира икономиката и по-специално управлението. Като част от тази промяна на местната власт, по-специално София и други големи градове, бе възложено да играе много по-важна роля в предоставянето на обществени услуги. Местната власт сега носи повече отговорност и става все по-обвързана с предпочитанията на местните жители. 2. Въпреки това един добре функциониращ публичен сектор изисква не само правилно балансиране на преимуществата в сравнителен план на държавната и местна власт при предоставянето на услуги. Той изисква също местната власт да има институционални правомощия да набира средства, което ще й позволи да функционира в макроикономически план. Липсата на отчетност на местната власт е характерна дестабилизираща черта при децентрализиране на управлението. Като цяло всяко държавно управление трябва да бъде внимателно при осъществяването на плана за децентрализация, така че видимата полза от ефективността да съответства на една добре дефинирана структура и разумна макроикономическа рамка. Съществуват различни проблеми при дефинирането на това, каква свобода на действие държавата трябва да преотстъпи на по-ниските нива на управление. Първо, това е проблемът за привеждане специфичните отговорности и финансови инструменти в съответствие със съответното ниво на управление. Второ, икономии от мащаба, балансиране на тежестите и печалба от ефективността са само няколко други такива фактори, на които се подчинява разпределението на отговорностите. Съществуват много и различни сценарии за успешни финансови взаимоотношения между държавна/централна и местна власт, като същевременно няма идеален модел за децентрализация. 3. Целта на това проучване е да се опишат основните характеристики на структурата на финансите в България и по-специално на град София и да се посочат ограничаващите условия, които пречат на града да функционира по устойчив начин. Използват се сравнения с други страни в преход или развити страни, за да се помогне на управляващите в България да определят приоритети за развитие на страната. Както посочихме по-горе българското правителство може да разгледа и оцени различни сценарии за реформи в отношенията между централна и местна власт. Тези сценарии трябва много внимателно да се оценяват. Два особено важни проблема трябва да се разгледат: (1) Сравнително бурният преход на България и макроикономическата криза през 1997, което би могло да наложи един по-различен план за реформи от този на другите страни; (2) социалните отговорности на държавната и местна власт и трудността да се справят с непропорционално високия дял на социално слаби. Независимо каква посока ще избере българското правителство, важно е реформата да бъде подкрепена от

АНЕКС 2


53

предварителни оценки на бъдещите възможности, за да се гарантира процесът да не носи финансови загуби и да е териториално и социално балансиран. 4. Този доклад е разделен на четири части както следва: първо, представен е преглед на структурата на органите на местно управление и функциите им; второ, анализирани са финансовите взаимоотношения между държавна/централна и местна власт, като е поставено ударение върху това как влияе предоставянето на социални услуги; трето, очертани са възможни приоритети за реформа, които могат да бъдат разгледани от съответното ниво на управление.

2. Предистория

Структура и функции на регионалната и местна администрация в България 5. Реформите в местното управление в България бяха започнати в началото на прехода през 1991. Последвани са от административно-териториалната реформа през 1995, с приемането на Закона за административното и териториално устройство, който предефинира новите регионални единици в страната1. През 1999 ново административно деление бе приложено, което увеличи броят на районите от 9 на 28. Двадесет и осемте района бяха уедрени в 6 района за планиране с цел улесняване използването на структурните фондове на ЕС в контекста на преговорите на страната с Европейския съюз за присъединяване. Процесът на определяне на общините доведе до по-нататъшно разделяне на ниво местно управление и създаването на области (райони) в по-големите общини като София, Пловдив и Варна. 6. Законът за регионално развитие определя районите за планиране като пространствени единици, създадени за целите на регионалното развитие на инфраструктурата, създаването на удобна среда за инвестиции на регионално и местно ниво и използването на местни, национални и чужди ресурси. Местните власти и не-правителствените организации се очаква да участват в процеса на дефиниране на регионалните приоритети2. Все пак на практика, общините се чувстват изолирани от този диалог и в повечето случаи плановете за регионално развитие остават водени от подхода �отгоре�. Двадесет и осемте области осъществяват регионалната политика на правителството и се управляват от областен управител , назначаван от премиер-министъра. Основните функции на областния управител са: (1) да следи дали всички взети решения от Общинския съвет са законни и не превишават правомощията на Съвета и (2) да отговаря за цялото държавно имущество в общината. Отговорностите на местната власт се увеличават в рамките на реформата, която ги превръща в основни институции, отговарящи за градоустройственото планирането и управление. Те запазват отговорността си, дадена им по закон за осигуряване и поддържане градската техническа инфраструктура и социалните услуги. В повечето случаи общините са придобили собственост върху дълготрайните материални активи на водоснабдителните и канализационни компании, местните отоплителните системи и общественото строителство.

1 Съществуващото административно и териториално устройство в България се извършва на два етапа. Първият през 1978 със създаването на общините и вторият - през 1999, когато се реформират старите региони и области. В периода 1987-1999 е имало 9 области. 2 За по-подробно разглеждане на регионалната политика на България виж Световна банка. Използване на помощите на ЕС в България. Вашингтон ОК: Световна банка. 2000.

АНЕКС 2


54

Структура на местното управление на Област София град и Община София 7. Според Закона за местното самоуправление и местната власт Община София е административно и териториална единици със статут на област. Област София град включва четири града и 34 по-малки селища. Територията й е доста разнообразна и високо урбанизирана. Селскостопанските земи и гори заемат 70%, докато застроената й територия заема 18%. Населението от 1999 е 1 189 043 души, като средната гъстота е 897 души на квадратен метър, което е един от най-високите показатели за страната.. 8. Местното управление на София се извършва от представители на изборни длъжности - Общински съвет на София и от кмет, който е с изпълнителски функции и работи с помощта на назначени чиновници и общинска администрация. Мандатът им е четиригодишен. Община София е юридическо лице със свое собствено имущество � публично и частно, и има свой собствен бюджет. В допълнение, двустепенната система на местно управление включва администрация и кметства. ! Общинският съвет (ОС) отговаря за одобряването на плановете за стратегическо

развитие, годишния бюджет, събирането на таксите за услуги, придобиването и продажбата на собственост на Общината, договори за услуги и концесионни договори, заеми и управление на общинските дружества. Общинският съвет приема под-законови актове като правилници, решения и наредби. Избира постоянни и временни комисии.

! Кметът, пряко избиран от жителите на град София, упражнява изпълнителски функции.

Основните му отговорности са свързани с поддържането на обществения ред, общинския бюджет, управление на дългосрочни програми и т.н. Общинският съвет избира 6 заместници на кмета по предложение на кмета, които отговарят за следното: финанси и бизнес; транспорт и инфраструктура; образование и култура; инвестиции и строителство; екология, околна среда и реформата на земите; и обществено здравеопазване и социално подпомагане.

! Райони. Град София е разделен на 24 района. Общинският съвет одобрява кметовете на

райони, предложени от кмета на град София. Основните функции на отделните райони са да осъществяват общинската политика и да изпълнява бюджета. Кметовете на райони подпомагат кмета на Община София при предоставянето на услуги на населението на района. Някои от по-големите имат значителен административен апарат (например Лозенец, Средец и т.н.).

! Кметство. Това е проекция на прякото самоуправление на ниво села, особено на по-

малките, които не могат да бъдат отделни общини. Кметовете на 34-те кметства в София област се избират пряко с мнозинство от регистрирани гласоподаватели. Обхватът и видът на техните отговорности значително се различават. Кметът на кметство може да присъства на заседанията на Общинския съвет, но няма право на глас. Кметът на София координира дейностите на тези кметове.

! Общинската администрация изготвя и осъществява отделни специфични насоки за

развитие на общината, управление на общинската собственост, предприятията и финансите, образование, здравеопазване, обществено строителство и комунални услуги, социалното подпомагане и опазването на околната среда. Тя предоставя 800 работни места и е един от най-големите работодатели в София.

АНЕКС 2


55

Отговорности на София град 9. Град София предоставя една широка гама от градски услуги: образование, здравеопазване, транспорт, водоснабдяване и канализация, събиране на отпадъци, улично осветление и поддръжка на пътищата и зелените площи; социално подпомагане; култура и отдих; опазване на околната среда; градоустройство и жилищни сгради. ! Образование: Градът отговаря за основното и средно образование. Той работи със 183

начални, средни училища и колежи. Общият брой на учениците към май 2001 г. е 123,766, броя на децата в детски градини е 30,741, този на учителите - 12,075. Данните показват, че тези цифри остават сравнително непроменени, докато броят на работещите учителите е намалял с 10%. В допълнение градът управлява почти 200 детски градини и ясли, които предлагат услуги на 30 906 деца. Общината е стартирала няколко капитални програми за развитие и е възстановила съветите на училищните настоятели.

! Здравеопазване: Системата на здравеопазване в София обхваща 119 общински, районни и

университетски здравни институции3. Болниците и поликлиниките могат да предоставят частни услуги.

! Транспорт: Обществения транспорт се предоставя от общинска компания, която

експлоатира трамвайните, тролейбусните и автобусни линии4. От януари 1999 градът преустановява субсидиите си за компанията и се насочва към индивидуална помощ за пенсионери, ученици и социално слаби домакинства. В момента 30% от населението получава такова намаление, което прави градския транспорт финансово нестабилен.

! Услуги свързани с инфраструктурата: Това са общински услуги, които осигуряват

поддръжката на уличното осветление, пътищата, зелените площи, отоплението, водоснабдяването и канализацията и изхвърлянето на твърди отпадъци. Въпреки че повечето от услугите не се предоставят на основа възвръщаемост на разходите, поради въвличане на частния сектор в тях напоследък � най-вече чрез концесии и даване под наем, се наблюдава подобряване на качеството.

! Социално подпомагане: В областта на социалното подпомагане отговорностите включват

подпомагане на домовете за социални грижи, раздаване на помощи за увеличаване на дохода, подпомагане на семейства и предоставяне на вноски за здравно осигуряване на не-осигурените, както и много по-малки социални програми като помощи за комунални разходи, еднократни помощи за хора в особено тежко положение и т.н.

! Жилищен фонд: Градът е собственик на 2000 жилища - социален фонд, отдавани под наем

под пазарни цени. Една трета от домакинствата в София продължават да чакат за жилище. Общината трябва да обезщети около 2 000 семейства за неправилно отнети жилища, както и да осигури жилища за 3 000 наематели, обитаващи реституирана собственост.

3 От които: 11 общински болници, от които 2 специализирани, 5 диспансера, 38 ясли и 12 детски кухни. 4 Общинската компания за градски транспорт на София бе преобразувана в акционерно дружество със 70% участие на Общината.

АНЕКС 2


56

! Проектиране: Градът има големи правомощия за контролиране използването на земята и пространството в бъдеще чрез одобряване на проекти и процеса на даване на разрешителни за строеж. Този правомощия са централизирани, особено в случая за промяна на целите за използване на земята и строежи в райони с висока гъстота на населението в Управление "Архитектура и градоустройство" /УАГ/. Градът започна подготовката на новия Общ градоустройствен план на София.

3. Проблеми на взаимоотношенията държавна - местна власт

Административна структура и функции

10. Фрагментарност и липса на ефективно представителство. Структурата на местно управление на София изглежда разпокъсана. Кметовете на отделните райони не са нито автономни, нито независими от Общинския съвет. Тридесет и четирите кметства са също слабо представени в процеса на вземане на решения. Мнозинството местни управления са прекалено малки, за да предоставят независимо основни услуги или да осъществяват конкретна политика на местно ниво. На тях се гледа по-скоро като на механизъм за укрепване на необходимата координация за целия район и за осъществяването на икономии от мащаба при управлението. Някои от районите/общини/ (например �Лозенец�, �Средец� и �Красна поляна�) имат критична маса на население, разнообразия при използването на земята и икономическа дейност, която би оправдала едно сравнително независимо ниво на местно управление. Други, независимо от тяхното местоположение в �компактния град�, проявяват тенденция към еднообразно използване на земята като промишлено или жилищно и не функционират като самодостатъчни единици (например община �Кремиковци� и община �Студентска�. По-нататък, административните граници на районите не отразяват моделите на градското планиране на София или спецификата на естествения ландшафт и се разглеждат като разделяне наложено отгоре, което не позволява ефективно градоустройство и управление. 11. Ясни отговорности за определени функции.. Както бе отбелязано по-горе, отговорностите на София-град значително са се увеличили от началото на реформите и покриват широка гама от социални и инфраструктурни задачи. Все пак функциите предоставени на Общината не винаги са добре дефинирани, което причинява неяснота относно кое ниво на управления предоставя определена услуга. Проблемът се дължи на различните и понякога противоречащи си закони и разпоредби, които определят разделението на функционалните финансови задължения. В допълнение, наредбите подлежат на временни промени, които затрудняват местното средносрочно и дългосрочно планиране. 12. Припокриващите се отговорности за едновременно предоставяне на определени услуги създава допълнителни проблеми. Много важни последствия от това са трудностите при балансирането на разходите и приходите. Нефинансираните задължения са нежелателни и трябва да се елиминират напълно. Проблем, свързан с това, е и липсата на достатъчно яснота, кое ниво на местно управление отговаря за предоставянето на дадена услуга, което намалява отговорността за нея. Важно е да съществува ясна връзка между управленската единица и определена услуга, за да може избирателните райони на града да изискват отговорност от единицата, предоставяща услугата.

Финансова автономия 13. Ограничена автономия на Общината за определяне на приоритетите за местни разходи. Делът на разходите на органите на местно управление в България е 8% от брутния

АНЕКС 2


57

национален продукт (Фигура 1) и 19% от консолидираните държавни разходи5. Въпреки че са в съответствие с други икономики в преход6, единиците на местно управление в България имат малка автономия на практика: те имат ограничена власт върху 46% главно от социалните сектори и упражняват съвместна власт с държавата /органите на централно управление/ върху 34% от общата сума за разходите им. Те имат пълна власт върху останалите 19,76%, 95% от които са за разходи по поддръжката (Таблица 1). Това разпределение ограничава способността на общините да предоставят средства съгласно местните нужди. На тях им липсва гъвкавост при изпълняването на бюджета, не могат да избират приоритети за разходи и да предлагат ниво на услуги, което да е в съответствие с месните предпочитания. Законите за годишния държавен бюджет също приоритизират определени разходи, като поставят приоритети за незабавно финансиране. Следователно, задачите на града по отношения на разходите са де факто сведени до: плащане за услуги, които са били определени на национално ниво; разходи за същите тези услуги в размер определен от държавата; и следване последователност на плащания, предвидена със закон. В резултат на тази значително намалена автономия за изразходване на средства Общината не е достатъчно гъвкава, за да отговори качествено на местните нужди и приоритети. 14. Все пак, логиката зад ограничаването на правомощията за изразходване на средства и разходните приоритети в законите за бюджета трябва внимателно да бъдат разгледани. Две важни съображения за ограничената автономия са натрупаните, неизплатени суми за финансови отговорности на общините в миналото, и недостатъчните възможности на самата местната управа.

Фигура 1: Разходи на органите на местно управление

Разходи на органите на местно управление като дял от БВП. Подбрани страни от Европа и страни в преход. Последователност отгоре надолу: Швеция, Холандия, Италия, Унгария, Латвия, Полша, Франция, Република Чехия, България, Германия, Румъния, Словакия.

Източник : Собствени изчисления, основани на: IMF. Government Finance Statistics Yearbook 2000, Washington DC: IMF. 2000.

5 Всички данни са за 1998г. в случаите, когато не е посочено друго. 6 Република Чехия (20%), Полша (21%), Унгария (23%), данни от 1998. Собствени изчисления, основани на МВФ. Government Finance Statistics Yearbook 2000, Washington, D.C: IMF 2000.

АНЕКС 2


58

15. Непредвидимост на капиталовложенията. На органите на местна власт в България не е позволено да влагат собствени средства7 за капиталовложения. Тъй като общините имат ограничени правомощия за набиране и изразходване на средства, трудно е да се натрупват нетни спестявания. Независимо от това, разходите за капиталовложения на София представляват 23% от всички разходи на органите на местна власт през 19988, което е с 10% над средното ниво за всички общини в България и е в съответствие с процентното ниво на инвестициите направени от общините в другите икономики в преход. 16. През последните години, държавният бюджет налага ограничения върху размера на средствата, които общините мотат да насочат за капиталовложения. През 1999 ограничението бе до 10% от собствените им приходи9, и то бе допълнително намалено до 5% през 2000. Софийска община бе единственото изключение, на което се разрешава да надвиши 5%-то ограничение от 60 милиона нови български лева, останали от евро-облигациите за 2000, което като се прибави, представлява 18% от общите разходи на града. Непредвидимостта на горната граница за капиталовложения, определяна от националното законодателство, ограничава в голяма степен способността на общините да подобряват ефективно инфраструктурата и градските услуги. Ограничаването на капиталовложенията цели да се свие безотговорното местно управление и да се подпомогне поддържането на макро-стабилността в страна, която премина през тежки икономически сътресения само преди 3 години. Въпреки това, ограничаването намалява автономията на всички общини, включително и тези, които са в добро финансово състояние, ефективно да инвестират и да развиват местната инфраструктура и услугите. 17. Местни приходи. В приходната си част, общините в България поемат 19% от консолидираните държавни приходи. Както показва Таблица 2, това е под средните цифри за другите икономики в преход и за развитите страни. Местните приходи включват прехвърлянето на средства от републиканския бюджет и собствени ресурси10. Както е посочено по-долу, общините все повече зависят от прехвърляне на средства от републиканския бюджет и все по-малко от собствени ресурси и заеми. По принцип децентрализирането на отговорностите за изразходване на средства трябва да води или до повече финансови правомощия на местната власт за набиране на собствени средства или до една достатъчно стабилна система на прехвърляне на средства от републиканския в общинския бюджет. Общините в България обаче имат ограничена власт да набират собствени средства, докато прехвърлянето на средства от републиканския бюджет оставя много непокрити финансови задължения. В резултат на това системата на отношения между държавна/централна и местна власт е изправена пред несъответствия между възложени функции и тяхното финансиране. Въпреки че община София няма натрупани неизплатени

7 Класификацията на министерство на финансите включва данъците, приходите от които се поделят между държавата и общините, като част от собствените им средства. 8 Цифрата включва: (1) дълготрайни материални активи, (2) капитални ремонти, (3) оборотни средства. През 1999 делът е съответно: 88%, 11% и 1%. 9 Като се следва дефиницията на Министерство на Финансите, собствените приходи включват данъците, приходите от които се поделят между държавата и общините. 10 За целите на този доклад, прехвърлянето на средства се счита, че включва субсидии (общи и целеви), общи данъци и местни данъци (местните данъци се определят от националното законодателство по отношение на вид, база и ставка и се събират от администрацията на държавно ниво; по международната терминология, счита се, че те са �белязани� прехвърляния от държавния бюджет или резервирани за специални цели.

АНЕКС 2


59

задължения11 през 1997 и 1998, проблемът за недостатъчната автономия и липсата на стимули за управление на собствените финанси по най-добрия възможен начин остава. 18. Определяне прехвърлянето на средства от държавната на местната власт: данъци, приходите от които се поделят между държавата и общината. Законът за държавния бюджет посочва размера на годишните средства за прехвърляне от републиканския бюджет в бюджета на общините. Това включва няколко вида данъци, приходите от които се поделят между държавата и общината, сред които данъкът върху дохода на физическите лица (ДДФЛ) и корпоративният данък върху печалбата (КДП) са от особена важност. Тъй като София е столица на България, тя има висока концентрация на трудова заетост, което позволява на Общината да се възползва от данъка върху дохода на физическите лица, който се внася по месторабота, а не по местоживеене. Десет процента от данъка върху печалбата се трансферира към общинския бюджет. Тъй като част от работната сила на София са всъщност наемни работници, които живеят във общините около София, градът се възползва от техните данъци на практика. 19. Неясни критерии за разпределяне на субсидиите. Държавната субсидия е обща и целева, включително и субсидията за капиталовложения. Забелязва се, че процесът и критериите за предоставянето на субсидията сред общините не е достатъчно прозрачен и често бива променян. За три поредни години (от 1998 - 2000) цялата субсидия за София е намаляла от 24% на 4% от общите приходи на общината. По същия начин делът на целевата субсидия за инвестиции е намалял от 14 на 3% за същия период. Тъй като няма достатъчна яснота по въпроса за предоставянето на субсидии, този източник на приходи изглежда непредвидим и нестабилен през годините, което намалява способността на града да се ангажира със средносрочни или дългосрочни инвестиционни програми. Налага се да се въведе точен механизъм за начина, по който субсидиите за инвестиции се отпускат. 20. Ограничени местни собствени ресурси и данъчна автономия на местната власт. Прехвърлянето на средства от републиканския бюджет за 1998 достига 87% от целия приход на Община София, където 57% са общи данъци, 23% са общи и целеви преводи на средства и 7% са данъци, които независимо, че се считат за местни, тяхната база и ставка се определя централно и се събират от администрацията на държавно ниво. От останалите 13% около 6% са приходи от местни такси, 4% са други приходи на Общината, включващи продажбата на общинска собственост, а 3% са заеми. Държавата определя базата и ставката на всички местни данъци, както и видовете местни такси. Общината има пълната власт да определя само таксата за твърди отпадъци и таксата за продажба на общинска собственост. Както показва Таблица 2, общинските приходи преди превода от държавния бюджет е по-малко от 1 % от БВП сравнено с 6-7% за 4 източноевропейски страни и 15% за развитите държави. 21. Според Конституцията всички данъци � местни и държавни се определят от националното законодателство, което затруднява привеждането им в съответствие и по пропорционален начин с пазарните и икономически промени. В резултат на това някои от данъците не се привеждат навреме в съответствие с инфлацията или с качеството на предоставяните на услуги. Това положение създава потенциал за бюджетен дефицит на ниво местна власт и евентуално на финансови напрежения между общините и държавните органи. 11 Epstein P., Peterson G., Pigey J., Sherer S. (Urban Institute) and DeAngelis M. (Reseach Triangle Institute). Municipal Credit Market Development in Bulgaria: Policy and Legal Framework. Washington DC: USAID (U.S. Agency for International Development), The Urban Institute. 2000

АНЕКС 2


60

Ограничената автономия за набиране на средства от местната власт в България намалява отговорностите, тъй като предоставянето на услуги от общината се асоциира с цената на услугите определена централно. 22. Практика на заемане на средства. Град София е сред много малкото общини в България, които успешно са вземали заеми независимо от органите на държавна власт. Общината е получила три заема (два през 1994 и един през 1998) и е издала единствените общински евро-облигации досега в България. Всички заеми са имали падеж една година, а облигациите � три. (За сравнение в международен план, виж таблица 3). Заемът от 1998 е за целите на контрол и регулиране на паричните операции (благоустройство на пътища и ремонт) и е използван като допълнително улеснение от обществена полза. Трябва да се отбележи, че вземането на заеми трябва да се прави за целите на дългосрочни капиталовложения, за да бъде в съответствие със стриктното управление на финансите от общините. Нито един от горепосочените заеми не е бил гарантиран от държавата. Може да се твърди, че тъй като България няма законодателство, което да определя степента на поръчителство на държавата, националните и международни кредитори са склонни да поемат по-голям риск, като дават заеми на общините, защото разчитат на намесата на държавата в случаи на неплатежоспособност. Това положение може да доведе до национален финансов дисбаланс и да застраши макроикономическата стабилност на държавата, в случай че на нея й се наложи да спасява финансово града или други общини. 23. Изготвяне на бюджет. Подготовката на държавния и общински бюджет в България има значителни недостатъци. Държавният бюджет се планира и изпълнява годишно, което обезкуражава дългосрочните инвестиционни програми, тъй като няма гаранции, че субсидиите за целево инвестиране за един двугодишен проект ще бъде включено в Закона за бюджета за следващата година. Позволено е на общинските бюджети да допускат планиране на дефицит за разходи от 10%, независимо дали те са операционни или инвестиционни. Общинските бюджети се правят на основа схващането, че общината ще получи пълния размер на държавната субсидия, докато на практика тя получава по-малко от очакваното. Субсидиите от края на годината като цяло изравняват бюджета, но не всички общини ги получават. Тези субсидии се отпускат за определена цел и процедурата за отпускането им не е ясна. Накрая, бюджетите на общините използват касово счетоводство, което оставя възможност за нефинансирани и неотчетени задължения. Трябва да се отбележи, че Община София има положителен бюджетен баланс за 1997 и 1998 при дефицит на целия общински бюджет около 4%.

Отговорности за здравеопазване, образование и социално подпомагане 24. Като последица от реформите в местното управление, социалните сектори бяха официално децентрализирани и органите на местно управление поеха отговорността за предоставяне на средства за един дълъг списък от задължения. Предоставянето на услуги в образованието, здравеопазването и социалното подпомагане се води съгласно национални критерии за качество. Независимо от усилията за децентрализация, повечето от правомощията за вземане на решения за трите сектора остава от компетенциите на държавната власт. Например, Министерство на здравеопазването назначава директорите на здравните заведения и определя заплатата им. В образованието месечните заплати се определят със закон. В социалното подпомагане Националната служба за социално подпомагане определя средната заплата. В резултат на това, въпреки че общините отговарят за предоставянето на услуги, те имат малък контрол над истинското боравене със средствата и изразходването им.

АНЕКС 2


61

25. През последните няколко години бяха въведени реформи в социалния сектор � най-значителна е тази в здравеопазването, а на пилотна и все още ограничена основа � в образованието. Реформата в здравеопазването, която се очаква да завърши през 2002, ще премахне значителна част от оперативните разходи за здравните заведения и ще намали разходите на общините. Това ще намали нуждата на общините от средства. В момента общините с висок процент на социално слабо население и висока безработица или и двете заемат голям дял от социалните разходи. Например София град изразходва 46% от всичките си разходи за социалните сектори, докато всички други органи на местна власт изразходват средно 65%. В социалните грижи едно настоящо предложение за премахване на съответната общинска субсидия би имало същия резултат. В образованието една скорошна промяна (от 1999/2000) да се прехвърли професионалното образование на местно ниво ще открои разликите в нуждите от средства. 26. Система на здравеопазване. Системата на здравеопазване в София обхваща 119 здравни заведения и общината отговаря за общинските не-специализирани заведения. Те могат да бъдат приватизирани или от медицинския персонал, или от външен инвеститор. Няколко вече бяха или са в процес на приватизация. Общината може да разкрива детски ясли и да представя предложения на Министерство на здравеопазването относно промени в мрежата на здравеопазването. Разходите за здравеопазване на глава от населението в града надвишават с 11% това за страната през 1998. От този момент нататък делът му в общите разходи на общината намалява в рамките на започналата здравна реформа (от 21% на 15% за периода от 1998-2000). Започнала през 1999 реформата в здравеопазването създава Здравно-осигурителна каса, която набира средства чрез вноски. Касата ще покрива разходи за здравеопазване, повечето от които ще отпаднат от общинските бюджети. 27. Образователна система. Делът на разходите за образование в разходната част на бюджета на града като цяло е оставал стабилен - около 21% - между 1998 и 2000, което е под средното ниво от 30% за всички общини. Общината отговаря за основното и средно не-специализирано обучение на територията й. Финансирането, поддръжката и наемането на учители са функции на Общината, въпреки че на практика, градът е ограничен да ги упражнява изцяло, тъй като трябва да следва строги национални насоки. От финансова гледна точка най-важна от националните насоки е размерът на класовете и изискванията за учител на клас, залегнали в националното законодателство и наредбите (разходите за заплати достигат 60-70% от общите разходи, последвани от разходите за отопление)12. Ето защо истинската свобода при изразходване на средствата на общините и/или на директорите е ограничена. Има две важни нови инициативи в областта на образованието: (1) да се делегират бюджети на училищно ниво и (2) да се прехвърли професионалното обучение на общинско равнище. Очаква се първата инициатива да промени съществено структурата на образованието в България, ако се въведе на широка основа. Втората инициатива може да се използва като инструмент от общините за развиване на местни икономически програми. И двете инициативи са обсъдени по-нататък. 28. В рамките на процеса на децентрализация стартира пилотен проект, финансиран от програмата ФАР . Проектът свежда автономията на управление в образованието на равнището на училището, докато контролът върху стандартизираните критерии и назначаването на

12 Adkins D.. School Finance in Bulgaria in an Era of Educational Reform, World Bank, Adkins Associates, Inc.. Washington DC: 1999.

АНЕКС 2


62

директори на отделните училища се запазва от центъра.13 Очаква се държавните институции да разширяват броя на училищата с делегирани бюджети, за да се включат всички общински институции. В рамките на делегираните бюджети директорите имат свобода върху онази част от бюджета за разходи, които не са за персонала (тъй като последните се определят централно). Някои от перата по останалата част остават за общините. Следователно една малка част от общия бюджет е на разположение на директора. Все пак предварителните резултати от пилотния проект показват значителна полза от ефективните мерки14. 29. Училищата, които участват в пилотните проекти, са извън София. Все пак, ако правителството продължи с намерението си да разширява този тип на финансиране, градът може да помисли за предварителни действия за улесняване на прехода. Тъй като никога на ниските нива не е била развивана управленска култура в България и особено в области като обучението на учители или изготвянето на учебни материали15, прехвърлянето на финансовите правомощия на ниво местна власт трябва да се предхожда от значително натрупване на опит, за да се избегнат проблеми на качеството. 30. От скоро Общината започна за развива професионални училища на територията си. Това е важно допълнение към отговорностите на местна власт в България. Град София може да започне активен диалог (и дори да използва рамката на Стратегията за развитие на града) с бизнес средите и важни обществени деятели, за да се разработят възможностите на професионалното обучение. Градът трябва да проучи възможности за стимулиране на завършилите професионални училища от една страна и общинските предприятия или бизнесът като цяло, от друга. Той може да служи като посредник за генериране на многостранно социално партньорство между споменатите по-горе институции. 31. Социално подпомагане. Системата за социална помощ е подложена на голям натиск, като се има пред вид високото ниво на бедност в София. Трябва да се разшири обхвата на включване в системата и да се подобри начинът на подбор за включване, за да се посрещнат нуждите на социално слабото население. В допълнение Общината би могла да помисли и за други мерки с цел да се отговори на цялата гама от проблеми, свързани с бедността. 32. Преди години е имало опити да се децентрализира системата за социално подпомагане. Това е довело до спиране на изплащането на социални вноски на някои от общините, в резултат на което процесът е бил отново централизиран16. Всъщност общините носят отговорност за поддържането на услугите в социалния сектор, докато централната власт контролира качеството, управлението и назначаването на персонала. Делът на разходите за социалния сектор, направени от Община София значително се различава от средния за всички останали органи на местно управление: 3% срещу повече от 9%. Възможно е причината да се крие в сравнително доброто финансово здраве на Общината и по-ниското равнище на безработица в София. Все пак тези цифри не дават пълна представа за нуждите от социално подпомагане в Общината, тъй като начинът на подбор и обхватът на системата за социална помощ не са безупречни. В момента градът финансира минимум 50% от социалните плащания 13 100 училища от четири общини имат такива бюджети (Несебър, Кюстендил, Благоевград и Силистра) 14 ibid. 15 Виж Mihnev P, Simidtchiev G., Atanassov V., Voikova A. Bulgaria, in Reforming Institutions in Transition Societies: Education Decentralization in Central and Eastern Europe, Ariel Fiszbein (Editor). World Bank Institute (forthcoming). Washington DC. 2000. 16 World Bank. A Study on the Impact of Institutional Changes on Social Service Delivery and Intergovernmental Relationships as a Result of New Institutional Arrangements (draft), Washington DC: The World Bank, 2000.

АНЕКС 2


63

от собствени средства и 50% от целева държавна субсидия. Едно ново предложение, което в момента се обсъжда, предвижда целева субсидия за 100% разходи за социални нужди. Причината е, че много, и то най-вече малките общини, често не могат да посрещнат изискванията на държавната субсидия, и плащат по-малко за социални помощи. 33. Системата на социална помощ в България има няколко области, в които трябва да се проведат допълнителни реформи. Една от тях е подобряване начина на подбор за включване в съществуващите програми, както и предоставяне на по-добри услуги на социално слабото население като, например, инвалидите, самотните майки и т.н. Общ проблем за много източно-европейски страни е, че формулата за социално подпомагане не взема пред вид собствеността върху жилища. В резултат на това повечето от пенсионерите на пръв поглед зависят от социална помощ, а същевременно притежават скъпи жилища. Такъв е случаят и със София, в която делът на жилищна собственост е един от най-високите в сравнение с източно-европейските столици � 87 %. 34. Повечето от горепосочените области, в които може да се подобри политиката, остават извън обсега на влияние и правомощия на Общината и се налага те да бъдат включени в дневния ред за реформи на държавната/централна власт. Целта на Стратегията за развитие на София в това отношение е да се привлече вниманието на висши държавни и общински служители върху проблема на високите равнища на бедност така, че да се стигне до съответното им разрешаване като част от този диалог.

4. Възможни приоритети за реформа

Структурни реформи 35. Административната структура на органите за местно управление се отразява на цената и ефективността на услугите, като увеличава или ограничава способността за намаляване на разходите и обновяването на предоставянето на услуги. Тя определя какъв достъп имат гражданите и общностите до системата и дали те могат да влияят на публичните решения. На края, структурата на управление се отразява на способността да се планира и да се правят стратегически инвестиции на основата на една интегрирана политика, провеждана в рамките на района. 36. При моделирането на най-подходящата система за местно управление за Област София град, се налага следните принципи да станат водещи:

! Справедливост: Структурата трябва да гарантира правилно разпределяне на цената и ползите в цялата област.

! Ефективност: Структурата трябва да позволява да се предоставят услуги от най-ниските нива на управление, които да са способни да го правят ефективно от гледна точка на разходи и на най-ниска цена.

! Отговорност и отзивчивост: Структурата трябва да е достатъчно разбираема, за да окуражава публичния достъп, участието в нея и търсене на отговорност.

37. Ефективността и политическата и икономическа устойчивост на децентрализацията зависят от доброто местно управление. Способността на управата на град София да поеме

АНЕКС 2


64

функциите си и да организира, регулира и упражнява контрол по прозрачен и независим начин върху гарантирането на инфраструктурата и услугите на територията на общината определя тяхното качество и рентабилност. Повишаване ефективността на градските услуги, намаляване разходите по сделките с цел развиване на частния сектор и подпомагането на една добра бизнес среда са сред най-важните приноси, които град София може а направи, за да постигне устойчиво развитие и да даде тласък на инвестициите:

! Първо, Община София притежава търговски активи, предприятия и жилищен фонд, чиято продуктивност се гарантира с едно разумно управление.

! Второ, местната власт контролира инструменти на политиката, които определят някои условия, съгласно които работи частният сектор като издаване на лицензи, достъп до земя, услуги, свързани с инфраструктурата.

! Накрая, решението да се включи частният сектор във финансирането и създаването на общинска инфраструктура е под контрола на местната власт. Тези правомощия трябва да се прилагат последователно, за да се осигурят по-големи стимули за инвестиране, както и да се използват по-рационално градските ресурси.

Финансови взаимоотношения между местната и държавна/централна власт

38. Процесът на децентрализация в България се развива при липсата на цялостна рамка за определената политика. Моделът на взаимоотношения между местната и държавна/централна власт, получен в резултат на това, води до административни и финансови затруднения, които ограничават ефективността на местната власт, намаляват възможностите за развитие на града и накрая има вероятност е да се отразят негативно на държавния бюджет и макроикономическата стабилност17. По-нататъшните реформи в местното управление трябва да се поставят в контекста на една нова и по-добра рамка на взаимоотношенията между държавна и местна власт. Този процес би могъл да се ръководи от следните стратегически цели: ! Да се улесни активният диалог относно политиката сред съответните заинтересовани

институции и лица, включително и правителството, Парламента, Община София и Асоциацията на общините, за да се начертае общ план за реформи на взаимоотношенията между държавна и местна власт, основан на съгласие. Международните донори би трябвало да предлагат съвети и подкрепа за това начинание.

! Да се изрази реформата в законодателен акт, който да конкретизира всички аспекти на

разпоредбите, на които се подчиняват взаимоотношенията между държавата и общините: ясно разпределение на отговорностите за изразходване на средства; автономия за набиране на средства; стриктно разпределение на правомощията относно събирането на данъци; по-проста и ефективна система за прехвърляне на средства; и допълнителни правила за вземане на заеми на нива по-ниски от държавното.

! Да се направи реформа, която да нe води до загуби, да бъде териториално и социално

балансирана и да гарантира на държавната и местна власт, особено на Община София, 17 Няколко донора вече са финансирали финансови проучвания по този въпрос. Повечето от предложенията съвпадат с тези, направени чрез други изследвания, докато част от тях въвежда някои нюанси, обогатяващи водещия се диалог по тази политика с държавната власт и общините.

АНЕКС 2


65

необходимите инструменти, за да стане предоставянето на обществени услуги по ефективно и качествено. За постигане на тази цел се препоръчва на държавната власт, особено на Министерство на финансите да започне проучване, което да даде финансовата прогноза при различните сценарии за реформа, включително приходи, разходи, задължения и вземане на заеми. Проучването би трябвало да допълни съществуващите вече подобни проучвания и би могло да бъде финансирано от донор.

Таблица 1: Структура на бюджета на местната власт и Община София 1998 (милиони BGL)* Бюджети на органите на

местно управление % от общата сума на


Фактически бюджет на Софияt


Sofia: % от общата сума за всички общини

Обща сума на приходите 1,657,944.40 100.00 350,325.00 100.00 21.13

Преводи от републиканския бюджет 1,472,496.10 88.81 304,913.40 87.04 20.71 Данъци, поделяни между републиканския и общински бюджет 775,310.40 46.76 201,020.40 57.38 25.93 Безвъзмездно преведени суми/субсидии 614,144.30 37.04 80,027.90 22.84 13.03 Местни данъци** 83,041.40 5.01 23,865.10 6.81 28.74 Местни приходи 169,140.50 10.20 34,928.40 9.97 20.65 Местни такси*** 104,161.90 6.28 21,215.90 6.06 20.37 Други местни приходи 64,978.60 3.92 13,712.50 3.91 74.13 Отдаване под наем на имущество 30,891.90 1.86 6,294.10 1.80 20.37 Продажба на имущество 15,766.90 0.95 4,715.20 1.35 29.91 Глоби, наказателни лихви 15,291.80 0.92 2,470.20 0.71 16.15 Други не-данъчни приходи 3,028.00 0.18 233.00 0.07 7.69 Заемни средства 5,353.00 0.32 (184.80) (0.05) (3.45) Временни безлихвени заеми 5,353.00 0.32 (184.80) (0.05) (3.45) Дългово финансиране 10,954.80 0.66 10,668.00 3.05 97.38 Заеми от финансови институции 14,214.60 0.86 5,300.00 1.51 37.29 Депозити (3,259.80) (0.20) 5,368.00 1.53

Бюджети на органите на

местно управление % от общите сума на


Фактически бюджет на София


Соафия: % от общата сума за всички общини

Общи разходи 1,658,830.00 100.00 344,194.00 100.00 20.75

По функции Изпълнителни и разпоредителни органи 117,391.00 7.08 12,608.00 3.66 10.74 Отбрана и национална сигурност 8,286.00 0.50 1,960.00 0.57 23.65 Образование 493,434.00 29.75 73,660.00 21.40 14.93 Здравеопазване 433,683.00 26.14 70,466.00 20.47 16.25 Социално осигуряване, помощи и грижи 154,510.00 9.31 11,321.00 3.29 7.33 Комунално стопанство и жилищно строителство 241,955.00 14.59 39,750.00 11.55 16.43 Транспорт 133,900.00 8.07 42,482.00 12.34 31.73 Отдих 1,013.00 0.06 55.00 0.02 5.43 Спорт 4,623.00 0.28 444.00 0.13 9.60 Туризъм 206.00 0.01 3.00 0.00 1.46 Култура 49,937.00 3.01 7,822.00 2.27 15.66 Икономически услуги 18,692.00 1.13 4,915.00 1.43 26.29 Други разходи**** 1,200.00 0.07 78,708.00 22.87 По вид на разходите Заплати 499,895.00 30.14 64,190.00 18.65 12.84 Поддръжка 534,148.00 32.20 177,490.00 51.57 33.23 Капиталовложения 212,050.00 12.78 77,622.00 22.55 36.61 Други разходи 412,737.00 24.88 24,892.00 7.23 0.06 Източник: Собствени изчисления. Световна банка *Значителни извън-бюджетни сметки не са включени в бюджетите за 1998. ** Местните данъци се определят от националното законодателство по вид, база и ставка и по международната терминология се наричат �резервирани за специални цели /белязани/ държавни данъци� *** С изключение на таксите за твърди отпадъци общините имат право да индексират местните такси в определени граници. ****Фактическият бюджет на София включва капиталовложенията

Таблица 2: Бюджети на държавната и местна власт в сравнителен план

България (1998) Средно за

Източна Европа* Средно за страни от Латинска Америка**

Средно за Развитите страни***

Приходи Приходи Приходи Приходи % общата сума % БВП % от общата сума % БВП % от общата сума % БВП % от общата сума % БВП


100.00 39.66 100.00 41.35 100.00 24.48 100.00 43.73


След превод от републикански бюджет


Разходи Разходи Разходи Разходи % от общата сума % БВП % от общата сума %БВП % от общата сума %БВП % от общата сума %БВП


100.00 41.29 100.00 47.84 100.00 29.89 100.00 51.47

Органи на държавна власт 81.12 33.50 78.00 37.29 68.93 19.79 62.31 30.31 Щати - - - - 21.39 6.96 24.15 13.14 Органи на местна власт

18.88 7.80 22.00 10.55 9.67 3.13 13.53 8.01

Общо за ниво местна власт 18.88 7.80 22.00 10.55 31.07 10.10 37.69 21.15

източник: Собствени изчисления на базата на МВФ: Годишник за финансовата статистика на държавите. 2000.

* Република Чехия, Унгария, Латвия, Полша (1998). ** Боливия, Бразилия, Мексико, Перу (1997-1998) *** Австрия, Канада, Германия, Испания, Съединени американски щати (1997-1998)

АНЕКС 2


68

Таблица 3: Издаване на евро-облигации в градове в преход

Дата на издаване

Издател

Националност на издателя

Вид Издател

Валу-та

Сума във валутата на облиг./мил

Преизчисле-на по номинала вUS$ (m)

Спред при при емитиране (bp)

Дата на падежа

Срок до падежа

Isr S&P

rating

S & P Iss rating

(издаване)

Isr Moodys rating

Moodys rating

(издава-не)

1 12.05. 1999 Община София BUS LA EUR 50.000 53.937 700.00 03. 06. 2002 3 години B B

2 02.12. 1996 Град Острава CRS LA DM 75.000 48.793 19. 12. 2001 5 години A- A Baa1 Baa1

3 06 .01.1995 Град Пилзен CRS LA CK 500.000 19.072 06. 06. 2000 5 години

4 14.04.1994 Град Прага CRS LA US$ 250.000 250.000 120.00 10. 05. 1999 5 години A-

5 01.06.1999 Град Прага CRS LA EUR 200.000 209.139 105.00 15. 06. 2009 10 години A- A-

6 10.04.1996 Град Талин ESS LA DM 60.000 40.527 221.00 16. 04. 1999 3 години Baa1

7 24.03.1998 Град Талин ESS LA DM 30.000 16.355 07.04. 2003 5 години Baa1

8 16.04.1999 Град Талин ESS LA EUR 17.500 18.860 23. 04. 2004 5 години Baa1

9 08.07.1998 Община Будапеща HUS LA DM 150.000 82.486 57.00 23. 07. 2003 5 години

10 18.11.1998 Кралска столица град Краков

POS LA DM 66.000 39.072 27.11. 2000 2 години BBB-

11 27.05.1997 Град Москва RUS LA US$ 500.000 500.000 315.00 31.05. 2000 3 години CCC- BB- Caa1

12 02.04.1998 Град Москва RUS LA DM 500.000 273.538 490.00 09. 04. 2001 3 години CCC- BB- Caa1

13 05.05.1998 Град Москва RUS LA LIT 400,000.000 227.764 525.00 18. 05. 2001 3 години CCC- Caa1

14 05.06.1997 Град Петербург RUS LA US$ 300.000 300.000 312.50 18. 06. 2002 5 години CCC Caa1 B1

15 19.09.1997 Област Нижни Новгород

RUS SA US$ 100.000 100.000 280.00 03. 10. 2002 5 години Ca

16 31.03.1998 Автономен окръг Ямал-Ненец

RUS SA US$ 100.000 100.000 640.00 08. 04. 1999 1 година CCC-

17 28.11.1995 Град Братислава SVS LA YEN 6,500.000 64.134 08. 12. 2000 5 години

АНЕКС 3


69

АНЕКС 3

ПРОСТРАНСТВЕНА СТРУКТУРА И РАЗВИТИЕ НА СОФИЯ

1. Увод

1. Стратегическите цели на Общината дават отражение върху пространствената структура на София. Целите по дефиниция са политически. Те отразяват приоритети и често компромиси специфични за хората, с чийто гласове е избрана общинската власт. В резултат на това разглеждането на избора на цели от чисто техническа гледна точка донякъде е безсмислено. За разлика от избора на целите, създаването на стратегия заедно със съответния инструментариум за прилагане на практика като наредби, правилници и инвестиране в инфраструктурата е техническа задача, която може да бъде подложена на сериозен тест за ефективност. 2. Необходимо е СРГ да допълва работата, извършена от екипа на Общия градоустройствен план, и да осигури рамката за анализ на пространствената организация и последиците от една карта на зоните. Първо, целите на планиране, залегнали в работата досега по Общия градоустройствен план, се приемат за даденост. Тук ще се анализират видимите пространствени последици, включени в целите и те ще се сравняват със съществуващото в момента пространствено разпределение на населението и използването на земята. В идеалния случай пространствената организация на града трябва да включва както населението, така и работните места; за съжаление обаче по време на проучването не съществуваха данни за местоположението на работните места и гъстотата им в София. Ще се наложи да се използва картата на съществуващото и прогнозирано състояние на използването на земята вместо пространственото разпределение на работните места. По тази причина представеният тук анализ е ограничен в рамките на пространственото разпределение на населението. Анализът на пространствената структура на столицата трябва също да включва тенденциите, произтичащи от пространственото разпределение на цените на земята, наемите и молбите за разрешителни за строеж. В момента тази информация не съществува в София. Част от задачата на Общия градоустройствен план би трябвало да бъде допълването на събраните вече данни чрез добавяне на показатели за тенденции, основани на пространственото разпределение на пазарните цени. 3. От икономическа гледна точка всеки град е един голям потребителски пазар и пазар на работна ръка. Колкото по-голям е пазарът и разходите по сделките по-ниски, толкова по-процъфтяваща е икономиката. Несъвършената пространствена структура може да превърне потребителските пазари и пазарите на труда в по-малки, по-малко ефективни пазари. Тя би могла да допринесе също за високите цени на сделките чрез ненужно увеличаване на разстоянието между човек и място. Несъвършената пространствена структура удължава инфраструктурната мрежа на града и по тази причина увеличава операционните разходи и разходите за капитално строителство. Несъвършената пространствена структура прави всеки град икономически неконкурентноспособен. От гледна точка на околната среда несъвършената пространствена структура влошава качеството на живот чрез увеличаване на прекараното време в пътувания, чрез увеличаване на замърсяването и като допринася за ненужното проникване на градските райони в естествената природа. Лошото състояние на околната среда допринася и за икономическата неконкурентноспособност на града. 4. Пространствената структура на града постоянно се развива. Поради липса на политически консенсус или ясна представа за пространственото развитие крайните резултати от наредби и правилници за използването на земята и инвестирането в инфраструктура е възможно да не са в съответствие и да си противоречат помежду си. По тази причина е важно общините да следят

АНЕКС 3


70

пространствените тенденции на развитие и да се заемат с регулаторни действия, за да поправят грешките в случай, че дадена тенденция противоречи на стратегическите цели на общината. В пазарните икономики общините могат да влияят на модела на развитие на градовете, не чрез пряко моделиране, а чрез прилагане на ясна и последователна система от разпоредби за използването на земята, инвестиране в инфраструктура и поземлени данъци. Въпреки това, в дългосрочна перспектива формата на града ще зависи от начина, по който реагира пазарът на недвижими имоти на стимулите или липсата на стимули, предвидени в тези разпоредби, или на инвестициите в инфраструктурата и данъците. Поради факта, че външните икономически условия се променят постоянно и в дългосрочен план са непредвидими, отделите �Архитектура и градоустройство� на общините трябва постоянно да следят движението на пространствената структура на града и, когато се наложи, да адаптират равновесието и естеството на стимулите/липсата на стимули, залегнали в разпоредбите.

2. Стратегически цели за развитие на Общината и пространствена стратегия

Стратегически цели на Общината Предлагана политика по сектори за постигането на

стратегическите цели Икономически цели Повишаване конкурентноспособността на икономиката на София в европейски мащаб Увеличаване в максимална степен възможностите за работа на всички граждани

Развиване сектора на социални услуги

Да се подобри функционирането на пазарите на недвижими имоти Да се засили привлекателността на центъра на града Да се избягва пространствената деконцентрация на пазара на работна

ръка Да се подобри обществения транспорт чрез намаляване времето за

пътуване Да се даде възможност за обновяване и превръщане на съществуващи

сгради в малки офиси

Социални цели Поощряване развитието на по-добра градска среда за социалните групи в най-тежко положение Подобряване на поддръжката на жилищата

Да се подобрят услугите по поддръжката и социалните услуги в

определени области Да се подобри функционирането на обществения транспорт Да се проучат икономическите възможности за подобряване на панелните

жилища в определени райони Да се преразгледа законодателството за жилищните кооперации и блокове

Цели свързани с околната среда и културата Опазване на културните ресурси на София Опазване на околната среда

Да се създадат охранителни зони около най-важните паметници

Да се инвестира в обновяването и поддръжката на културните паметници

Да се предотврати увеличаването на замърсяването на околната среда поради употреба на лични автомобили чрез поддържане на широко използване на обществения транспорт Да се попречи уличното пространство в центъра да се превърне в

безплатни обществени паркинги Да се създаде охранителна зона и законодателство за използването на

земята около минералните извори Да се опазват планинските и горски райони в периферията на града.

Таблица 1: Стратегически цели на Общината

5. От съществуващата в момента документация на Общия градоустройствен план може да се резюмират целите за развитие на София. Необходими са определени стратегии и политики за пространствено развитие, за да се подпомогне осъществяването на целите на Общината. Като се има пред вид уникалната пространствена структура, тези цели се трансформират в групи от стратегически насоки, очертани от консултантския екип на Световната банка по СРГС. Следващите раздели показват най-ярките характеристики на пространствената структура на София и посочват известно

АНЕКС 3


71

количество пространствени конфликти и ограничаващи условия за осъществяването на целите, конкретизирани в Таблица 1. Анализът извежда на преден план специфичните предизвикателства, които трябва да се преодолеят, за да се гарантира съответствието между по-големите икономически, социални и свързаните с околната среда стратегически цели и политиката, която е необходимо да се води.

Пространствена структура 6. Пространственото разпределение на населението в София в рамките на столичния район е на-важната характеристика на пространствената структура на София. Разпределението на използването на земята е следващата по-важност характеристика, защото използването на земя се свързва с работните места и ежедневното пътуване до работа. Разпределението на населението, и използването на земята са изключително устойчиви, т.е. тези характеристики се променят много бавно и носят белега на историята на града.

�ÓÙËþ ñ ËÁÔÓÎÁ��ÌÂ Ì� ÚÂÂÌË � Á�ÒÚÓÂÌ�Ú� ��ÒÍ� ��ÒÚ

ÔÎÓù (Ha) % ÔÎÓù(Ha) % ∆»À»�¿ ∆ËÎËù� �Ó 3 ÂÚ�Ê� Ì� ËÌ�. Ô��ÂÎ 3,663 26% ∆ËÎËùÌË ÍÓÏÔÎÂÍÒË ÒÂ�Ì� Ë �ËÒÓÍ�

�úÒÚÓÚ� 2,435 17%

»Ì�Ë�Ë�Û�ÎÌË Ô��ÂÎË ÒÂ�Ì� Ë ÌËÒÍ� �úÒÚÓÚ�

307 2%

�ÏÂÒÂÌÓ ÒÚÓËÚÂÎÒÚ�Ó Ì� ËÌ�. Ô��ÂÎ 1,177 8% ÀÂÚÌË ÍúùË Ë �ËÎË 962 7% �·ùÓ ÊËÎËù� 8,543 61% »Õ��»Þ »Ì�ÛÒÚËþ 2,850 20% �ÂõÌË�ÂÒÍ� ËÌÙ�ÒÚÛÍÚÛ� 403 3% �·ùÓ ËÌ�ÛÒÚË�ÎÌË ÚÂÂÌË 3,253 23% ÷ÂÌÚú, ·ËÁÌÂÒ Ë ��ÏËÌËÒÚ��Ëþ ¡ËÁÌÂÒ Ë ��ÏËÌËÒÚ��Ëþ 1,250 9% ÷ÂÌÚú 248 2% �·ùÓ �ÂÌÚú, ·ËÁÌÂÒ, ��ÏËÌËÒÚ��Ëþ 1,498 11% ��ÒÔÓÚ ∆ÂÎÂÁÓÔúÚÂÌ 245 2% �úÚËù� Ë ÛÎË�Ë 217 2% �·ùÓ Ú�ÌÒÔÓÚ �ÔÓÚ Ë ÓÚ�Ëõ �ÔÓÚ Ë ÓÚ�Ëõ 273 2% �·ùÓ ÒÔÓÚ Ë ÓÚ�Ëõ 273 2% 14,029 100% 14,029 100% Източник: ОГП София, маи 2001.

7. Pазпределение на населението. Средната гъстота на обитаване в застроената градска част на София е около 80 души на хектар. Районите с най-голяма гъстота се намират на 8 км от центъра в комплексите с високо строителство в северозападната част (на места с над 400 души на ха) и югозападната част (до 500 души на ха), което допринася за деконцентрацията на населението. Предполага се също, че апартаментите в тези гъсто населени периферни райони постепенно ще губят пазарната си стойност поради високите разходи необходими за поддръжка в съчетание с тяхната отдалеченост. Обратно на това, индивидуалните жилища или къщите от градски тип постепенно ще увеличават цената си в тези периферни райони.

АНЕКС 3


72

8. Профилът на гъстотата (Фигура 1) измерван в концентрични кръгове в радиус от по 1km от центъра показва, че въпреки съществуването на райони с висока гъстота на населението, споменати по-горе, цялостният профил не е доста различен от този в един град, развивал се в пазарна икономика. Мнозинството от хората в София живеят в гъсто населени квартали (73% от населението живее в квартали с по-вече от 150 души на ха). Средното разстояние на човек до центъра е 4.4 km. Със застроена площ от 107 km2 това дава индекс на деконцентрация от 1.15, което е в горната граница за европейските градове (виж сравнението с други европейски градове в раздела по-долу). Докато София е един от най-гъсто населените градове в Европа, тя не е много компактна за размерите си, поради високата гъстота на населението в някои периферни райони.

Фигура 1: Гъстота на населението в застроените райони

9. Използване на земята. София е богата на големи паркове, които са добре разположени сред застроените площи (Фигура 2). Съществуването на тези паркове прави високата гъстота по-приемлива. Все пак промишлените райони (20% от застроената площ) са неестествено големи в сравнение с другите европейски градове (средно между 5 и 8%). В допълнение голяма част от промишлената земя е разположена близо до центъра на града: 34% от индустриалните площи са на 4km от центъра на града. При пазарните икономики високата цена на земята в големите градове има тенденция да изтласква предприятията в далечни предградия или в по-малки градове. Съществуването на тези големи индустриални площи на ключови места е и недостатък, и възможност. Недостатък е, защото застрояването на големи индустриални терени е скъпо и изисква намеса на държавата и инвестиции в инфраструктура. То обаче е и възможност, защото след трансформирането на земята, позволява преразпределение на използването й в съответствие с нуждите в момента за офис, търговско или жилищно пространство.

y = 205.51e -0.1326

R 2 = 0.8504

-

20

40

60

80

100

120

140

160

180

200

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Distance from City Center (km)

Pop

ulat

ion/

Ha

АНЕКС 3


73

Фигура 2: Използване на терени

АНЕКС 3


74

10. Време за пътуване. Изследванията за нуждите на ОГП в София през 1998, 1999 Ë 2000 „o‰ËÌa дават оценка на трудовите пътувания (Фигура 3). œopa‰Ë paÁÎËÍa ‚ ÏeÚo‰ËÚe Ìa ËÁcÎe‰‚aÌe, e Úpy‰Ìo ‰a ce ÔpeˆeÌË ÍaÍ‚Ë Áa peaÎÌËÚe ËÁÏepeÌËˇ ‚ Ïo‰aÎÌËˇ cÔÎËÚ ‰˙ÎÊa˘Ë ce Ìa ÔocÎe‰ÌËÚe ÔpoÏeÌË ‚ ÚpaÌcÔopÚÌaÚa ÏpeÊa. Резултатите за 2000 година показват че 65% от пътуванията се извършват с обществен транспорт и само 3.3% - с метро. Средното време за пътуване до работа е 30 минути с обществен транспорт и 27 минути с автомобил, което показва че обществения транспорт поддържа своята конкурентноспособност. Броят на автомобилите в София достига почти цифрата по един за домакинство. С нарастването на доходите повече семейства ще откриват, че им е по-удобно да пътуват до работа с кола, ако не се подобри значително функционирането на обществения транспорт.

Фигура 3: София � трудови пътувания според модален сплит

/София � продължителност на трудовите пътувания; Криви по низходящ ред: с автомобил, с обществен транспорт, време в минути/

Пространствени показатели за София в сравнителен план

11. Средна гъстота. Сравнена с другите градове в Европа София има висока гъстота, която предполага, че гъстотата на населението в София едва ли ще се повишава в бъдеще. Преобразуването на апартаменти в офиси близо до центъра на града, което е една желателна тенденция, ще задълбочи намаляването на гъстотата в центъра в бъдеще и ще допринесе за деконцентрация.

АНЕКС 3


75

Фигура 4: Сравнителен профил на гъстотата на населението

12. Профил на гъстотата на населението в сравнителен план. Профилът на гъстотата на населението в София не е твърде различен от този на другите градове в Централна Европа с изключение на Будапеща, където гъстотата в центъра е повече от два пъти по-голяма от тази в София (Фигура 4). Все пак гъстотата остава висока в покрайнините в сравнение с другите градове, което показва преобладаване на жилища във високи жилищни сгради.

13. Общ брой население според разстоянието до центъра. Общият брой на хората, които живеят в радиус от 5 километра до центъра, е около 700 000. Лондон, Берлин и Варшава имат същия брой. София се представя добре по отношение на непосредствен достъп до центъра.

14. Индекс на деконцентрация. С индекс на деконцентрация от 1.15 София е във високите стойности за деконцентрация, което показва неефективно използване на земята. Независимо от това някои градове в Централна Европа � Краков, Любляна и Прага � са в същата позиция (Фигура 5). Тази деконцентрация е причинена от гъсто населените жилищни комплекси/квартали в отдалечените покрайнини.

АНЕКС 3


76

Фигура 5: Индекс на деконцентрация в сравнителен план

3. Основни пространствени проблеми за преодоляване

15. За подобряване ефективността на пространствената структура на София, необходимо е градоустройственият компонент на СРГ да насочи усилия към голям спектър от проблеми, които са анализирани в следващия раздел. 16. Неефективни пазари на недвижими имоти. Съществуват очевидни доказателства, че трудностите, свързани с обновяването и застрояването наново на земята в центъра, допринасят за изтласкване на стопанските дейности към периферията. Например, докато центърът е добре обслужван от градския транспорт, той е крайна цел за само 18% от всички пътувания до работа. Това подсказва, че земята в центъра не се използва достатъчно добре и че има деконцентрация на работните места, като по този начин се намалява икономическата роля на центъра. Трансформирането на използването на земята особено в центъра, а и в целия град, трябва да се превърне в основна цел на стратегията за планиране. Моделът на собствеността върху земята е възможно да се окаже пречка за функционирането на пазарите на недвижими имоти или поради неясноти относно собствеността, или поради факта, че земята е държавна и по тази причина не се предлага на пазара, независимо дали се използва или не. 17. Държавните органи би трябвало да обмислят продажбата на тази земя с времето, особено ако тя не се използва за законни държавни нужди. Използването на наеми за държавни имоти като начин да се набират приходи вместо данъци обикновено се оказва непродуктивно. Приходите от отдаване под наем на държавна собственост се обикновено

Comparative Dispersion Index of some European Cities

0.50 0.60 0.70 0.80 0.90 1.00 1.10 1.20 1.30 1.40 1.50

Moscow

Yerevan

Barcelona

St Petersburg

Prague

Ljubljana

Cracow

Sofia

London

Warsaw

Berlin

Budapest

Marseille

Paris

Dispersion indexfile :European cities.xls

АНЕКС 3


77

малки, защото наемите подлежат на политически натиск от различни заинтересовани групи. При държавно пряко участие в сделките с имоти винаги съществуват възможности за подозрения в корупция. По-вероятно е частният сектор да използва земята най-пълноценно и на най-висока цена, следователно генерирането на поток от стопанска дейност и данъци върху имоти е по-добър вариант от средствата, събирани от имоти, отдавани под наем пряко от държавата. И накрая частният сектор е в състояние да оптимизира използването на земята в града, само ако разходите по сделките са достатъчно ниски, за да оправдаят финансово промяната в използването. 18. Ограничено развитие на градския център. Всички Европейски столици имат силно развит мултифункционален център, където си съжителстват стопанска дейност, търговия, култура и увеселителни заведения, като взаимно се допълват. Много градове имат висока гъстота на населението и лесен достъп до центъра. Например София има около 700 000 души, които живеят в радиус от 5 km до центъра, подобно на Берлин, Будапеща, Лондон и Варшава. Центърът на европейските столици винаги е обект на постоянна промяна и преобразуване; той е витрината на страната по отношение на дизайн, нововъведения, изкуство, култура и мода. Това става възможно чрез поддържане на деликатен баланс между запазването на историческото наследство и допускане въвеждането на промени, за да се покажат най-новите тенденции в страната. Въпреки това, поради липсата на пазар на земята в продължение на половин век, много градове от Централна Европа поставят административни и законови препятствия, когато се изправят пред растящата новопоявила се нужда от офис сгради и търговско пространство. В резултат на това много от престижните дейности се местят към предградията, където се развиват по-лесно върху някогашни земеделски земи. Докато е нормално за големите градове да стават полицентрични с времето, то ролята на по-малките центрове от предградията е да приютяват стопанските единици, които не могат да си намерят място в центъра на града, но те не бива да заместват стопанските функции на центъра. 19. Съществува истинска опасност за София, в случай че строителството в центъра става все по-трудно, най-модерната търговия на дребно и строежите на офис сгради да се преместят към периферията не защото това местоположение е по-добро за работата им, а защото това е единственото свободно място за съвременно развитие. Функционирането на центъра на града е повлияно от увеличаването на частните автомобили. Липсата на такси за паркинги продължава да подпомага използването на частните коли в центъра и по тази причина да спъва целта на Общината да поддържа висок процент на използване на обществения транспорт. Освен това липсата на ясна политика относно паркирането парализира потока от пешеходци и автомобили и отблъсква частни предприемачи да решат въпроса, като построят паркинги встрани от главните улици.

20. Деконцентрация на пазара на труда. София привлича чуждестранните инвеститори с размера и качеството на своя пазар труда. Колкото по-голям е пазарът на труда, толкова по-привлекателно е мястото. Въпреки това размерът на работната сила не винаги отговаря на големината на пазара на труда. Възможността на работната сила да стига до определено място от района на столицата за по-малко от час, обикновеноa е основна мярка за оценяване ефективната големина на пазара на труда. Ако общественият транспорт и комуникациите между различните части на града са трудни или скъпи, пазарът на труда се деконцентрира в различно разположени географски, по-малки пазари. При един и същ размер на работна сила възвръщаемостта от инвестициите на един деконцентриран пазар на работната сила е по-малка отколкото на един концентриран пазар. 21. В град с размерите на София потенциалната пространствена деконцетрация на пазара на труда обикновено не е проблем. Въпреки това според едно изследване от 1998, направено

АНЕКС 3


78

от екипа на Общия градоустройствен план, средното време за пътуване до работа по всички начини е около 40 минути1, а 42 минути е с градския транспорт. 18% от всички пътувания отнемат по-вече от час. (виж Фигура 7 и Фигура 8) За разлика от това средното време за пътуване с автомобил е само 22 минути. Все пак 80% от пътуванията се извършват с обществен транспорт. Това са доста дълги пътувания за град с размерите на София. Два възможни фактора обясняват това продължително време за пътуване до работа. Единият е, че деконцентрацията на работни места из цялата столица и недостатъчното използване на земята в центъра правят достъпа до работното място с обществен транспорт по-трудно поради прекачванията, необходими за достигане до различни места в предградията. Вторият фактор са недостатъците на самата системата на обществен транспорт, които утежняват положението. 22. Липса на офис пространство. В София създаващият се сектор на услугите има проблеми с намиране на подходящо пространство. Малките фирми, които имат нужда от наемане на офиси често под 100 квадратни метра, представляват болшинството от търсенето на офиси в този сектор. Тъй като на практика не са съществували офис сгради, предлагащи такива малки офиси преди 1990, често се оказва доста трудно тези фирми да си намерят помещения. Това забавя нарастването на работни места в сектора. Възможността да се трансформират апартаменти в офиси трябва да бъде прекратена чрез разпоредби или чрез увеличаване трудностите на самия процес. Вярно е и, че постепенното трансформиране на жилища в офиси ще намали гъстота на населението в центъра на града, а ползата от създаване на нови работни места и нова икономическа дейност превъзхожда по значение цената от загубата на жилища. Тъй като повечето домакинства притежават жилищата си в София, не съществува опасност те да бъдат местени без обезщетение. Точно обратното, по-високите наеми, изплащани от фирмите, могат лесно да финансират разширяването и обновяването на съществуващите жилища. 23. Упадък на градски зони. Някои зони в София са в процес на бърз упадък и социална нищета. Например голямата зона на север от жп гарата и жп депата бързо западат поради близостта на индустриални терени и жп депа. Лошото качество на жилищата я е превърнало в непривлекателна за инвестиции. На практика не е имало сделки с недвижими имоти в тази част на града. Независимо от близостта на тази зона до центъра на града, достъпът до нея е труден. Премахването на физическите бариери, създадени от жп депата и промишлените предприятия, и интегрирането на района с останалата част на града би наложило много инвестиции в инфраструктурата, които са извън възможностите на Общината в момента. Обновяването на отделни сгради не е икономически изгодно или защото пазарната цена е възможно да е доста под цената на самото обновяване. Застрояването наново на промишлените райони ще стане възможно само когато наемите и цената на земята в центъра станат много по-високи от сегашните. Едва тогава близостта на северната зона до центъра ще направи възможно събарянето и застрояването отново на промишлената зона. Междувременно Общината трябва да концентрира вниманието си върху подпомагането на населението от тази зона, като подобри качеството на социалните услуги. 24. Влошаване състоянието на жилищата. Една голяма част от домакинствата живеят във високи, жилищни, панелни блокове. Поддържането на този тип жилища е особено скъпо. Същевременно качеството на живот на хората в тях по-лесно се влошава поради трудността за поддържане на тези жилища отколкото другите видове жилища. Тъй като голяма част от жилищата са панелни, не е възможно в момента те постепенно да се изтеглят от употреба (както става в Западна Европа с държавните жилища, строени по същата технология през 60-те). Затова е важно да се намери икономически изгодно решение, което да подобри удобствата

1 За сравнение средното време за отиване до работа в Ню Йорк е 31 минути за един пазар на труда от близо 7 милиона души.

АНЕКС 3


79

на панелните жилища през следващото десетилетие преди да стане възможно изваждането им от употреба. В момента големите жилищни блокове страдат от липса на поддръжка. За поддръжката и ремонта обикновено се грижат собствениците. Поради липсата на традиция за създаване на органи за управление на жилищни кооперации и блокове в България, често те се поддържат лошо или изобщо не се поддържат.

4. Насоки на политиката за планиране и пространствено развитие

Градският компонент на Стратегията за развитие на София

25. Анализът на пространствената структура на София показва основни проблеми характерни за града, както и конфликти между целите на Общината, залегнали при подготовката на Общия градоустройствен план, и бъдещото пространствено развитие. Необходимо е градският компонент на Стратегията за развитие на град София да преодолее тези предизвикателства чрез нови разпоредби за използването на земята, инвестиции в инфраструктурата и подобряване предоставянето на обществени услуги. Следващите разделите поставят на обсъждане конкретните политики, които трябва да се превърнат в неразделна част от Стратегията за развитие на град София, така че стратегическите цели на Общината посочени в Таблица 1 да бъдат ефективно осъществени. Политики за осъществяване на целите за развитие в икономиката, социалната сфера и

околната среда С оглед увеличаване конкурентноспособността на икономиката на София в Европа три аспекта са от особена важност: 1) подобряване функционирането на пазарите за недвижими имоти, 2) засилване привлекателността на центъра на града и 3) подобряване на достъпа до работното място за всички жители.

26. Подобряване функционирането на пазарите за недвижими имоти. Повечето от промените, свързани с използването на земята и необходими, за да стане София икономически конкурентна с останалите столици в Европа, ще се извършват с помощта на частния сектор, а не чрез проекти, разработвани на държавно ниво. Тъй като пазарът на недвижими имоти ще остане главен мотор на промяната, общинските власти трябва да поемат основна роля за улесняване на неговото ефективно функциониране чрез адекватни разпоредби за използването на земята, ефикасни процедури за прехвърляне на собствеността, помощни общински услуги и инфраструктура. Поради сравнително умерения демографски прираст в бъдеще, по-голямата част от промяната в използването на земята в София ще трябва да става по-скоро в съществуващите застроени райони отколкото чрез застрояване в широк мащаб на нови райони на зелено. Основната роля на общинското ръководство ще бъде да се улесни една реформа в използването на земята, подчинена на търсенето. Позволяване и улесняване на рекултивирането на вече застроени площи би трябвало да е основен елемент на пространствената стратегия на Общината. Разбира се, че ще се наложи и известно разширяване на жилищните райони с ниска гъстота на населението в предградията, но това трябва да става в по-ограничен мащаб и да не се превръща в приоритет в сравнение с промяната в използването на земята в застроените вече райони. 27. Стратегията на общинската власт по отношение на недвижимите имоти би трябвало да води до увеличаване на сделките и да се полагат всички възможни усилия за намаляване на разходите по сделките. Това включва преразглеждане на: (1) процедурата и таксите, които се

АНЕКС 3


80

прилагат за регистриране на продажбите на имоти, (2) разрешителните за строеж, разделянето на земята и обединяването на парцели и (3) данъците върху приходи от недвижими имоти. 28. Засилване жизнеспособността и привлекателността на центъра на града. Някои от мерките, които ще позволят по-ефективно функциониране на пазарите на недвижими имоти, ще имат положително влияние и върху центъра на града. Все пак Общината ще трябва да предприеме и допълнителни действия като специална политика за решаване проблемите на паркирането, както и политика за поощряване на по-активната роля по отношение на поддръжката и управлението на паметниците на културата. Община София трябва също да опита да вдъхне нов живот на паметниците, като ги отвори за алтернативна употреба или като използва престижното архитектурно пространство за концерти и изложби. Прага е особено напреднала в областта на подобни нововъведенията. Националният исторически музей в София, например, е с много добро местоположение, за да изпълнява такава роля. Временните изложби биха могли също да увеличават приходите на тези институции. 29. Новото оформление на тротоари и пешеходни зони съчетано с паркинги встрани от главните улици, стопанисвани от общината или от частници, би допринесло за засилена икономическа активност в центъра на града. Във Варшава2, Будапеща и Прага са проведени няколко експеримента с композицията на пространството по нов начин, и то с голям успех. Значението на новото оформление на пространство рефлектира върху цените на имотите на тези улици, в тези пешеходните зони и на тези площади. 30. Тези политики се свеждат до една цел: осигуряване на нов живот и престиж на центъра на града. Това ще предотврати деконцентрацията на работни места и културната дейност в посока предградията, които са извън обсега на обществения транспорт. Вдъхването на нов живот и интензификацията на центъра на града води до постигането на няколко цели: прави София икономически по-конкурентноспособна сред останалите столици в Европа и подобрява качеството на градската среда чрез намаляване на замърсяването поради транспорта. 31. Оптимизиране на достъпа до работното място за жителите на София. Един по-добър и по-ефективен обществен транспорт е в състояние да се противопостави на съществуващата пространствена деконцентрация на пазара на труда в София. Работата на този сектор би трябвало да превърне в своя основна цел намаляването на средното време за пътуване до работното място под нивото в момента от 42 минути. Това същевременно ще подобри (1) възможностите за работа и продуктивността на населението, което използва обществения транспорт, и (2) ще увеличи конкурентноспособността на обществения транспорт в сравнение с частните автомобили, което ще намали задръстванията и замърсяването на околната среда.

32. По отношение на социалните цели на Общината два аспекта са особено важни: 1) подобряване на околната среда за най-онеправданите социални групи чрез подобряване на социалните услуги в определени райони и 2) подобряване на поддръжката на жилищата чрез пилотни проекти, които проверяват икономическата целесъобразност на рехабилитацията на панелните жилища.

2 Новото оформление на Нови Свят във Варшава доведе до увеличаване размера на наемите, които надминават тези на най-престижните улици в столиците на Западна Европа. Добре-обмислените данъци върху недвижимите имоти бързо възстановяват разходите по инвестицията.

АНЕКС 3


81

33. Подпомагане създаването на по-добра градската среда за най-онеправданите социални групи. Тази цел може да се постигне чрез подобряване на поддръжката и социалните услуги в целеви райони. В момента се прави изследване за определяне размера на проблема в районите, обитавани от социално най�слабите групи в София, и за проучване на недостатъците на жилищата и социалните стандарти. Резултатите от това изследване ще позволят да се разработи план за действие и отделни програми за справяне с тези проблеми чрез всеобщо участие.

34. Подобряване поддръжката на съществуващите жилища. Първата стъпка е да се проучат техническите, финансовите и организационни алтернативи за провеждане на рутинна поддръжка и по-малки ремонти. Има нужда да се разгледат и изпробват чрез пилотни проекти икономическите възможни за подобряване на живота в панелните жилища със старо топло-енергийно оборудване в определени райони. 35. Опазване на културните ресурси на София � необходимо е политиката да се фокусира върху следните аспекти:

! Създаване на охранителна зона около най-важните паметници. Може да се определи точно вида на съоръжението, как ще си използва и с какъв интензинтет. Резултатът ще е двояк: ще се опазва историческото минало на София и ще се изяснят правата по собствеността.

! Инвестиране в обновяване и поддръжка на културните паметници. Грижата за паметниците ще се отрази на имиджа на София, ще модернизира околната среда и ще засили привлекателността на центъра на града.

36. Опазване на околната среда � политиките биха могли да се фокусират върху:

! Създаване на специално законодателство за използването на земята за зоните около минералните извори. Столицата е заобиколена от минерални извори, което изисква специални разпоредби за използване на земята с цел опазването й. Това трябва да стане в рамките на цялостния план за зониране на София.

! Опазване на горите в града и естествената среда в периферията. Докато използването на земята трябва да е подчинено на търсенето в повечето райони на града, важно е бързо да се определи в рамките на плана за зониране периметърът на естествените природни райони като планината и горите, които трябва да се опазват от урбанизацията.

Инструменти за планиране с цел подпомагане процеса на осъществяване 37. Община София има само два инструмента на разположение за промяна на съществуващата пространствена структура и за подпомагане на осъществяването на политиките, разгледани по-горе: разпоредби за използването на земята (зониране) и начално инвестиране в инфраструктурата. Подготовката на плана за зониране и инвестирането в инфраструктура ще са част от работата по Общия градоустройствен план в момента. Тук предлагаме само някои методологически насоки за гарантиране на съответствие между целите на Общината и пространствения компонент на Стратегията за развитие на град София.

АНЕКС 3

Стратегия за ра

82

Таблица 2: План за зониране

38. на зофункпарцправприр

39. опреОбщземяизпоинфр

40. ТрябзастрниваМнопросрасте

Проектирането на картата на зоните би трябвало да включва следните действия:

1. Създаване на пространствен модел на настоящето и бъдещо разпределение на населението и начините на използване на земята в столицата, като се има пред вид целта на Общината и описаната по-горе стратегия. (Една опростена версия на такъв модел е представена на Фигура 8.)

2. Очертаване границите около обектите, които трябва да се охраняват с цел опазване на околната среда и културните паметници.

3. Формулиране на разпоредби, ограничаващи правата на собственост в тези граници. 4. Очертаване границите около специалните зони: замърсяващи околната среда предприятия, зоната на летището и резерви от терени за разширяване, причинители на шум, жп депа, комунални услуги и водоеми, които не са включени в т.2.

5. Пространствен анализ на ограниченията за използване на земята, налагани до този момент върху всички парцели в границите на Общината, сравнен с модела, подготвен по т.1.

6. Дефиниране на правата за използване на земя във всички райони, които не са били включени в границите на т. 2 или т. 4. Правата за използване на земята в тези райони трябва да бъдат водени от ясно изразени пазарни тенденции. Интензитетът на позволеното използване трябва да е по-голям от този в момента, за да се осигури по-голяма гъвкавост.

7. Изчисляване разпределението на земята и гъстотата на населението след определяне максималния интензитет за застрояване, позволен за всяка зона.

8. Преразглеждане на модела, изготвен по т. 11 за проверяване дали начинът на използване на земята и интензитетът на строителство, позволени от зонирането, е в съответствие с целите.

9. Изготвяне на подробна карта на зоните в мащаб 1:1000.

звитие на град София

Регулаторна/законова рамка за използването на земята (план на зоните). Планът ните има две цели : първата е да се укрепят правата на собственост и да се подобри ционирането на пазарите, като изрично се уточни правото да се строи върху всеки ел в София; втората е да се опазват обществените блага, т.е. да се определят границите на ата на собственост в ясно очертани определени райони, за да се запазят ценните одни и исторически обекти.

Инвестиране в инфраструктура. Екипът на Общия градоустройствен план ще дели инвестициите за инфраструктура, които са в най-голямо съответствие с целите на ината. Екипът ще опита да предвиди ефекта от предлаганите инвестиции върху цените на та и наемите. Той също така ще провери съответствието между начина и интензитета на лзване, позволени от зонирането и оптималното използване на инвестициите за аструктура.

Показатели; задачи, свързани с прогнозирането и осъществяването на надзор. ва да се изготвят показатели, в идеалния случай за всяко ниво на границите на града: оена част (компактен град), граници на Общината и областта. В някои случаи едно от та може да се изпусне или точността да е различна в зависимост от нивото на границата. го показатели, изготвени от икономическия компонент, се използват като принос за транствените показатели (разпределението на доходите на домакинствата, темпът на ж на БВП на София, бюджета на Общината, предназначен за инвестиции и т.н.).

АНЕКС 3


83

Показателите ще се използват за: (1) определяне на съвременните тенденции, (2) прогнозиране на реалистични планирани цени за в бъдеще и (3) наблюдаване на промените и адаптиране на целите в съответствие с тях.

Таблица 3: Пространствени показатели

41. Екипът, разработил стратегията за развитие на град София, препоръчва следните групи от показатели да се разработят, за да се наблюдава осъществяването на СРГС (Таблица 3): Стойностите на показателите трябва периодично да се осъвременяват, за да се даде възможност на обществеността да участва в дебата относно развитието на града. 42. Простият модел на използването на земя по-долу показва как целите на Общината могат да се превърнат в пространствена политика, която да се следи с показатели (Фигура 8). Графиките и таблиците показват използването на земята и пространственото разпределение на населението в периода 1999 и 2015. На графиката сините колони показват състоянието през 1999, а белите и червените, показват прогнозни стойности за 2015. Първата графика показва

Насоки за пространствени показатели, за да се отговори на целите на ОбщинатаТази таблица трябва да се попълни след приемане на стратегията

I център 5km отfцентъра

периферия

1) Показатели за пазара на недвижими имотиo Карта на цените на земята, коефициент на цената на земятаo Карта на наемите, подробно направена по (жилищни, офис, търговски обекти и т.н.)o Земя, собственост на държавата или Общ., която не се използва за държавни целиo Свободни зони готови за строителство поради отстоянието си от центъраo Годишен брой на сделките с жилищни имотиo Показател на незаетост, жилища, офисиo Средна големина на жилище м2 площ на човекo Наем средно за м2o Съотношение на средната цена спрямо доходите

Разпределение на приходите на домакинствата, среден /median/ доход наoo Цена на строителството м2o Разпределение на разрешителните за строеж, разрешителни за ползване по райони.

2) Показатели за използването на земятаo Размер на застроената площ % по функцииo Разпределение на земята по разстояние до центъраo Средна гъстота на населението в застроените райони

3) Пространствени показателиo Градиент на гъстотаo Средно разстояние на човек до CBDo Индекс на деконцентрацията на населениетоo Пространствен модел на използване на земята: гъстота, земя за застрояване и население

според разстоянието му до центъра4) Транспортни показатели

o Средно време /average and median/ за пътуване с различен транспортo Средна продължителност на пътуваниятаo Изохронни потоци от центъра за обществения транспорт и с частни автомобилиo Брой хора в рамките на изохронните потоци

Тенденции на стойностите

АНЕКС 3


84

промяната в гъстотата на населението; втората � промяната в използването на земята, и третата � разпределението на населението според разстоянието до центъра на града. В сценария, използван от модела се предполага, че населението на София ще нарасне с 10% за 15 години, промишлената земя ще намалее с 25%, застроените площи ще се увеличат само с 3%. Тези цифри са използвани за целите на илюстрацията и не представляват препоръка. Съгласно този сценарий гъстотата на населението ще намалява в центъра поради създаването на ново търговско и офис пространство. Въпреки това гъстотата ще се увеличава в зоната между втория и петия километър от центъра поради строежа на жилища в западналите промишлени зони. И накрая, около 4 квадратни километра свободна земя от предградията ще се застроява с по-свободно разположени жилища. Средното разстояние на човек намалява с около 4% въпреки увеличаването на населението и ново-застроените райони. Този сценарий е един от многото възможни и е съответствие с едно интензивно използване на обществения транспорт и запазването на строго моноцентричния модел на града

АНЕКС 3


85

Фигура 8: Модели на гъстотата на населението в бъдеще и използването на земята