Не е поезия светът

Росица ПетроваРосица Петрова

под редакцията на д.ф.н. Валери Рибаров

1.Какво е за тебе светът?

Какво ни даде демокрацийоот лъскавите си витрини?Онези наши светли бляновеумряха във ограбените ни години.

Гласувахме за теб и за Станишев,за Виденов, Доган и за Стоянов,да тънат във разкош и във излишък,а българинът? Псетата го яли…

Усмихват се със погледи циничнина хорската наивност оглупяла,а нашите доверия комични,ни доведоха до просеща тояга.

Полюшва се примамливо въжето-безславен край на наште тегобии свива се притихнало сърцето:горчи ни хлябът от неволи.

Какво ни даде Демокрацийо?

В живота вече всичко е такаВ живота вече всичко е така

В живота вече всичко е така:В живота вече всичко е така:игра на зарове и ход на пешки,игра на зарове и ход на пешки,залагаш себе си в ези-тура,залагаш себе си в ези-тура,не се вълнуваш от съдби човешки.не се вълнуваш от съдби човешки.Да вземаш не е никаква беда,Да вземаш не е никаква беда,но виж ... да даваш, туй е друго нещо-но виж ... да даваш, туй е друго нещо-отслабваш духом, братко и товаотслабваш духом, братко и тована твоя враг ще му се стори смешно.на твоя враг ще му се стори смешно.И срещаш в погледите лудосттаИ срещаш в погледите лудосттана хората по пътя дето срещаш,на хората по пътя дето срещаш,но вгледаш ли се ще откриеш тамно вгледаш ли се ще откриеш тами свойто отражение насреща.и свойто отражение насреща.Навярно в тази луда надпревара,Навярно в тази луда надпревара,животното в човека натделява? животното в човека натделява?

Едно безумие се раждаЕдно безумие се ражда

Животът ни следи, подвеждаЖивотът ни следи, подвеждаи зъби се подобно куче,и зъби се подобно куче,

в очакване на следващата жертва,в очакване на следващата жертва,на смирение да я научи.на смирение да я научи.

Пълзиш на колене пред него,Пълзиш на колене пред него,срещу разпенената му уста,срещу разпенената му уста,

към радостта надничаш беглокъм радостта надничаш беглос надеждата да стигнеш и до там.с надеждата да стигнеш и до там.

Едно безумие се раждаЕдно безумие се ражданадвие ли в борбата с теб.надвие ли в борбата с теб.

Докопа ли те с тежката си лапа,Докопа ли те с тежката си лапа,не виждаш смисъла "напред".не виждаш смисъла "напред".

Но пак онази мъничка надеждаНо пак онази мъничка надеждати дава сили да вървишти дава сили да вървиш

и в пътя тя напред повежда,и в пътя тя напред повежда,нашепвайки:"Ще издържиш!"нашепвайки:"Ще издържиш!"

Между изгрева и западаМежду изгрева и запада

Пътят ни Пътят ни на Запад ни повежда,на Запад ни повежда,

ние пък ние пък натам се все стремимнатам се все стремимс уморената надеждас уморената надежда

своята мечта своята мечта да съхраним.да съхраним.Делникът ни Делникът ни

овехтял и свъсеновехтял и свъсентътри се далеч зад нас,тътри се далеч зад нас,

с благослов с благослов отдавна не поръсен-отдавна не поръсен-

мен ли на плещите носи мен ли на плещите носи или го нося или го нося аз?аз?

Изгревът се шмугва рано,Изгревът се шмугва рано,сутрин в нашите душисутрин в нашите души

и с дъха на вино отлежалои с дъха на вино отлежалони шепти: "Върви! Върви!"ни шепти: "Върви! Върви!"

И вървим – И вървим – това ни е съдбата,това ни е съдбата,с рикошети от винис рикошети от вини

все напред все напред и все нататък...и все нататък...

Докрай Докрай дали ще издържим?дали ще издържим?

Ще издържим, Ще издържим, аз знам, когатоаз знам, когато

по пътя си по пътя си не се делим...не се делим...

Дори и Западът Дори и Западът тогава многократнотогава многократно

на силата ни на силата ни ще се възхити. ще се възхити.

ПътищаПътища

Пътища, пътища...Пътища, пътища...Пътища много.Пътища много.

Кой ли от всичките тяхКой ли от всичките тяхда избера?да избера?

Все във обратна посокаВсе във обратна посокаги извървявам,ги извървявам,

дето отдавна по тяхдето отдавна по тяхса залезли слънца.са залезли слънца.

Пътища с мраморни стълби,Пътища с мраморни стълби,пътища прашни,пътища прашни,

някои с цветни алеи,някои с цветни алеи,други с бодли...други с бодли...

Как във очите миКак във очите мисмях да изгрее,смях да изгрее,

щом те не срещамщом те не срещампо тях да вървиш?по тях да вървиш?

Как да запаля вКак да запаля всърцето огнище?сърцето огнище?Огнище без домОгнище без дом

е похарчен живот.е похарчен живот.Пътища кални Пътища кални

душата ми нищят.душата ми нищят.Где да те срещна -Где да те срещна -спасителен брод?спасителен брод?

Гледа ме с чувство лунатаГледа ме с чувство лунатаи сочии сочи

път към далечния,път към далечния,син небосклон,син небосклон,

чувам в сърцето ми,чувам в сърцето ми,радост клокочи...радост клокочи...

ангели бели ангели бели ти правят кордон.ти правят кордон.

Във този век, на злоба тъй свирепВъв този век, на злоба тъй свиреп

Под напора на мъката безкрайнаПод напора на мъката безкрайнавъв любовта открих пътека трайна,във любовта открих пътека трайна,която към спасението води,която към спасението води,далеч от неприятели и злоби.далеч от неприятели и злоби.Тръгни след мен и ще почувствашТръгни след мен и ще почувствашв душата си онези светли чувства,в душата си онези светли чувства,с които, във сърцето устойчиво,с които, във сърцето устойчиво,не ще допуснеш никога мъртвило,не ще допуснеш никога мъртвило,че там, под небосвода тих и мрачен,че там, под небосвода тих и мрачен,човекът, сам във себе си вторачен,човекът, сам във себе си вторачен,от извор пие - жаден все остава,от извор пие - жаден все остава,щом чувството любовно не познава.щом чувството любовно не познава.- Във този век, на злоба тъй свиреп- Във този век, на злоба тъй свирепсъс теб не ще допуснем миг нелеп.със теб не ще допуснем миг нелеп.

Вървял ли си по моя път след мене?Вървял ли си по моя път след мене?

Вървял ли си по моя път след мене,Вървял ли си по моя път след мене,когато ален залезът гори,когато ален залезът гори,когато се прегръщат студоветекогато се прегръщат студоветеили когато утрото звъниили когато утрото звъниот тихия проблясък на росата?от тихия проблясък на росата?Не бързай да открехваш ти врататаНе бързай да открехваш ти врататана моя свят, там дремят бури зли!на моя свят, там дремят бури зли!Пробудиш ли ги в миг ще затрещиПробудиш ли ги в миг ще затрещинебето ти в което като ястребнебето ти в което като ястребразпервал си криле със дух могъщ.разпервал си криле със дух могъщ.Светът за теб ще стане неприсъщСветът за теб ще стане неприсъщсъс своя лик, злокобен и свиреп...със своя лик, злокобен и свиреп...-Открехна ли на твоя свят вратата-Открехна ли на твоя свят врататана бурята, ще върна красотата.на бурята, ще върна красотата.

И все така било е

Денят се стапя, иде мракпред портата на селската ми къща,

годината оставя своя знакна челото ми в следващата бръчка.

Притихва селото, а тамтревога от прозорците наднича,

все утрешният залък неголямпред стъпките ни уморени тича.

И дращи ни по босите кракаборбата със нелеката ни участ,от ранно утро, та до късен мракполето тъжните ни песни слуша.

И все така било е. Откога?Дори и нашите предци не помнят,

тук всяка нощ огромната Луназа приближаващия край напомня.

А вгледаме ли се във детските очис надеждата за по-добро начало –

все по-жестоко ни болиза нашето потомство младо.

Дали или не би?Дали или не би?

Самотна гара, скършен коловоз,Самотна гара, скършен коловоз,а влакът път към бъдещето няма,а влакът път към бъдещето няма,забравата отдавна вири нос,забравата отдавна вири нос,вратти затръшва...Губим дух и вяра.вратти затръшва...Губим дух и вяра.

И е замряло времето във нас,И е замряло времето във нас,секундите във нищото отсява-секундите във нищото отсява-ни полъх тих, ни птичи гласни полъх тих, ни птичи гласдушите ни във делника долавят.душите ни във делника долавят.

Но кълни във душите туй зърно-Но кълни във душите туй зърно-посятата любов от памти века...посятата любов от памти века...Дали ще израсте или в едно,Дали ще израсте или в едно,ще легне в гроба със човека?ще легне в гроба със човека?

Дали или не би? Това е то!Дали или не би? Това е то!В едни пониква в други гние.В едни пониква в други гние.Намери ли в сърцето ти доброНамери ли в сърцето ти доброкато вековен дъб ще се извие.като вековен дъб ще се извие.

Но сети ли на злобата дъхаНо сети ли на злобата дъхаи вкаменелостите на сърцето,и вкаменелостите на сърцето,умира то, а любовтаумира то, а любовтапоема път в небитието. поема път в небитието.

Какво е за тебе светът?

Годините тежка уморана плещите мои тъчат,когато любимите хорапоемат обратния път,когато коварна раздяладокосне душата ми там,където подобно на кладалюбовен е огън горял.Угасват в очите звездите,тъй както угасва денят,когато дори за мечтитене достига ми даже дъхът,когато във моите дланипространството празно гнездии мигове вечно желани,увисват в несбъднати дни.

Аз искам сега да те питам:“Какво е за тебе светът?Дали е вода лековитаили омразен недъг,във който сълзи и любовисе ширят по прашния пъти склещени в общи оковисърцата ни вечно гнетят?”Когато в душата ми спираш,там искам любов да съзреш,но мъртво е моето имеи всичко сковано от скреж!Студени са моите длани,в косите ми вятър бучи,проклето бездушие мрачное скършило всички мечти.А ти си мечтание тихо,вълшебство във свят от лъжии търсиш любов споделенавъв моите празни очи.

Видях отчаян скитник през нощтаВидях отчаян скитник през нощта

Отчаян скитник - паднала звезда,Отчаян скитник - паднала звезда,блуждаеше във мрака без надежда.блуждаеше във мрака без надежда.

Очите му- угаснала искра,Очите му- угаснала искра,душата - като дрипава одежа.душата - като дрипава одежа.Навярно бе загубил любовта,Навярно бе загубил любовта,а вярата - далече отлетяла,а вярата - далече отлетяла,та тази адска, глуха тишината тази адска, глуха тишина

обсебила го беше цяла.обсебила го беше цяла.И спрял на пътя – как да продължи,И спрял на пътя – как да продължи,

сърцето му от болка ослепяло?сърцето му от болка ослепяло?В очите му солените сълзиВ очите му солените сълзи

не знаеха ни край, нито начало.не знаеха ни край, нито начало.-О, скитниче! На себе си повярвай ти-О, скитниче! На себе си повярвай ти

и пътят ти напред, ще заблести!и пътят ти напред, ще заблести!

Заблудата, когато се разсее

Заблудата, когато се разсееи приповдигне свойта пелена,навярно на часа ще онемеяпред истинския облик на света.Какъв е всъщност той, уви не зная:с неудържима прелест или зъл...За сетивата си единствено аз пазянеобозримото, което би могълда ми представи с цвят на ореола,с дъхът на необятен океан,с божествената тишина на синагогаи волността на птичите ята.Заблуда ли е всичко туй, коетоизпълва ми със щастие сърцето?

Не е поезия светътНе е поезия светът

Не е поезия светът,Не е поезия светът,не са и с обич пълни дните,не са и с обич пълни дните,но ти живей в доброто на мигът-но ти живей в доброто на мигът-със устрем смел като орлите!със устрем смел като орлите!

Не ще почувстваш в нощните повеиНе ще почувстваш в нощните повеинадеждата с любов да те погали,надеждата с любов да те погали,но чуеш ли сърцето си да пее,но чуеш ли сърцето си да пее,любов раздавай без прегради -любов раздавай без прегради -

на птицата с прекършено крило,на птицата с прекършено крило,на дънера от червеи прояден,на дънера от червеи прояден,на злонамерения направи добро,на злонамерения направи добро,дори на неприятеля продажен!дори на неприятеля продажен!

За всичко туй отплата не търси-За всичко туй отплата не търси-с обратно разписание е влакът,с обратно разписание е влакът,след добротата злобата върви,след добротата злобата върви,подире ти ще хвърлят камък!подире ти ще хвърлят камък!

Но ти не спирай!Този кръстопътНо ти не спирай!Този кръстопътне бива във живота да те мами!не бива във живота да те мами!Не е...не е поезия светът,Не е...не е поезия светът,но ти руши с поезия омрази!но ти руши с поезия омрази!

Дали съм някога била...Дали съм някога била...

Дали съм някога билаДали съм някога билана този свят, под този свод огроменна този свят, под този свод огроменвъв друг живот, във други времена,във друг живот, във други времена,

та спомням си го тъй подробента спомням си го тъй подробенсъс всеки лъч в косите затрептял,със всеки лъч в косите затрептял,със всеки атом съградил безкрая,със всеки атом съградил безкрая,

жетваря който тъжно е запялжетваря който тъжно е запяли клонката от вятър разлюляна?и клонката от вятър разлюляна?

Навярно птица съм билаНавярно птица съм билас криле разперени кръжала,с криле разперени кръжала,

та тъй обичам да летята тъй обичам да летяв мечтите си, като комета бялав мечтите си, като комета бяла

или сълза в око на чучулигаили сълза в око на чучулигаоткъсната във буря посред нощ,откъсната във буря посред нощ,та все повтарям:”Стига,стига!та все повтарям:”Стига,стига!

Не ме мъчи безумнице, Любов!”Не ме мъчи безумнице, Любов!”Аз дишам с дробовете на всемираАз дишам с дробовете на всемира

и благославям всеки негов дъхи благославям всеки негов дъхтам свойта същност преоткривамтам свойта същност преоткривамс пречистена във времето си кръв.с пречистена във времето си кръв.

Страшно е по гънките на здрача

„Не е страшен ножът на палача,страшно е да нямаш поглед скъп.”Марко Недялков

Страшно е по гънките на здрачада вървиш самичък в своя пъти тъга в душата ти да лепнекато черна угар подир дъжд,

Да препускат пред очите ти, злонрави...Как се укротява този свят,който в лудостта си не пожалини баща, ни майка, нито брат?

Как да стъпваш в лумнали пожари,как със гневна муза се твори?Хей, Животе...в твоите олтариможеш ли любов да съхраниш?

Можеш ли със ласката човечналедове полярни да стопиш,та душа, пречистена и вечнаогъня от пепелта да възроди?

Щом на плесника отвръщаш с юмруци

Срещаш се с хора различни,срещаш усмивки и тъжни лица,срещаш души като извори чисти,други пък - в злоба, обвили сърца.

Щом си към всичко това безразличен,кой ще очакваш до теб да се спре...Вечната истина, щом те отмине,в душата си значи - убил си дете!

Доброто забравиш ли - много ти здраве!Превърнал си себе си в прах.Щом си подминал приятелско рамо,ще кажеш ли някога:"Бях и живях!"

Щом на плесника отвръщаш с юмруци,щом не успееш да кажеш:"Простих!"как ще покажеш на своите внуципът към човечност в залеза тих?

2.2.Душата ми е каменна отломкаДушата ми е каменна отломка

Душата ми е каменна отломкаДушата ми е каменна отломка

Душата миДушата мие каменна отломкае каменна отломка

от исторически народ.от исторически народ.Не съмНе съм

испанка,испанка,ни мормонка,ни мормонка,

а българкаа българкаот Аспаруховия род.от Аспаруховия род.

Не съм живялаНе съм живялав царственни палати,в царственни палати,

ни сторван ми ени сторван ми енякога поклон,някога поклон,

но гордостта бушува,но гордостта бушува,затова чезатова че

е точно тукае точно тукамоят дом,моят дом,

в едно парче земя -в едно парче земя -остатък,остатък,раняваноранявано

във хиляди войни.във хиляди войни.Чуй! Пеят сеЧуй! Пеят се

на Изток и на Западна Изток и на Западлегендителегендите

за моите деди.за моите деди.

Дори моретоДори моретос пристъпи любовнис пристъпи любовниухажва непрекъснатоухажва непрекъснато

брегабрегаи Изгревъти Изгревът

с лъчите си гальовнис лъчите си гальовницелувацелува

тежките лозя.тежките лозя.А днесА днес

от Западот Западпортите разтварят,портите разтварят,

навярно възхитени от това,навярно възхитени от това,че в малкото парче земя -че в малкото парче земя -

остатъкостатъкпулсирапулсира

вечно жива любовта!вечно жива любовта!

Напукват се душите от омразаНапукват се душите от омраза

Напукват се душите от омраза,Напукват се душите от омраза,от черни мисли и желание за мъст,от черни мисли и желание за мъст,

щом ничия любов сърцата им не сгрява,щом ничия любов сърцата им не сгрява,напукват се и губят хъс.напукват се и губят хъс.

Напукват се от онзи вечен зовНапукват се от онзи вечен зовна който даже ехо не отвръща,на който даже ехо не отвръща,

от корист, от интриги и от злост,от корист, от интриги и от злост,щом любовта при тях не се завръща.щом любовта при тях не се завръща.

Търся ти взораТърся ти взора

Гледам нагоре и търся ти взора, Гледам нагоре и търся ти взора, гледам към тихия син кръгозор. гледам към тихия син кръгозор. Денем изпращам ти нежна отмора, Денем изпращам ти нежна отмора, шушна в косите ти с дъх на простор! шушна в косите ти с дъх на простор!

Нощем поднасям ти ято въздишки, Нощем поднасям ти ято въздишки, стъпвам на пръсти с душа на дете, стъпвам на пръсти с душа на дете, нося ти спомени, сълзи и всички нося ти спомени, сълзи и всички тайни надежди за тебе и мен.тайни надежди за тебе и мен.

Тежка жътва

Забуча разлюляно небето,тежки облаци сбраха накупсвоя гняв и присвиха сърцетона селяка, прегърбен от труд,

че насъщният, пак недопечен, блъска с ярост вихрушката зла:в тежка жътва денят му обречен,отрони тежко солена сълза.

И се люшна пред него просторът,с пот поил всяка педя земя -уж живот ще възражда пороят,а селяка обрича на глад.

Ще стана пак дълбока тишина

-Не си отивай... Моля те! Не тръгвайна онзи дълъг и самотен път, от който пак, ще чакам да се върнеш,от който пак очите ще болят.

Ще поболея вятъра от думи,Луната ще обсипя пак с молби,звездите ще поискам да ми бъдат,за сетен път, среднощните очи.

Не си отивай... Чуваш ли? Не тръгвай!Ще стана пак дълбока тишина,в която само ехото ще чувамна моята прокажена душа.

Но тръгнеш ли, не казвай нищои не бърши сълзата ми без жал,че скъсаш ли последната ми струна...не ще останеш във живота цял?

Аз и тъмнината...

Най-обичам да се сгушвамв прегръдката на тъмнината,че тя умее да ме слушаи познава ми тъгата.

Щом душата ми е морнаи копнее за милувка,с ръка невидима, гальовнаме утешава без преструвка.

Повей ли косите ми разроши,знам - шегува се така.Хуквам по тревата босав тъмнината на шега.

Облаците вежди ли навъсяти светкавица ли изтрещи-гняв спотайва във дъха си,тъмнината ме кори.

Ето ме отново в нея,пак споделям си тъгата,тя ме гали и мъдрее,нежно шушне ми в косата.

Капка парна ми лицето-небето е с отворена душа,щом заплаква, значи...ето,тъгува с моята тъга.

ПрошкаПрошка

Простих ти аз годините самотни,на които ме обрече ти,където дланите ми тъжни и сиротниочакваха от тебе да ги приютиш.

Простих ти неизречените думии липсващите ласки ти простих.Отваря пропаст помежду ниразплаканият делник некрасив.

И празния ти поглед безразличен,със който до болезненост привикнахпростих ти аз, ала и ти прости ми,че не успях да те обикна.

РаненаРанена

Ранена съм...Ранена съм...Душата ми ридае,Душата ми ридае,

по пътя на сансарапо пътя на сансарабезпаметно блуждае,безпаметно блуждае,но любиш ме такава - но любиш ме такава - прекършена и слаба,прекършена и слаба,от бури повалена,от бури повалена,

съм ледено-студена.съм ледено-студена.А нежната ти ласкаА нежната ти ласка

към нов живот ме тласкакъм нов живот ме тласкаи пия зажадняла,и пия зажадняла,

до болка премаляладо болка премалялав чертога ти човечен,в чертога ти човечен,показващ пътя веченпоказващ пътя вечен

и с поглед към зората,и с поглед към зората,открила ведрината,открила ведрината,

чрез тебе се прераждамчрез тебе се прераждами в и в душата ти се вграждам...душата ти се вграждам...

Как?

Как да потърсиш за дни неприлични прошката, щом като нея ти не си дал? Как да запазиш в сърцето доброто, щом отминавайки гръб си му дал? Как да запазиш лика си човечен, щом си на някому зло пожелал? Срещайки обич искрата угасваш, щом като нямаш в душата си жар.

Целувката на Юда

Познаваш ли душата на гнусният предател

на лицето с масканаречена “приятел”?

Почувстваш ли в гърба сина ножа острието

ще закрещиш в ума си:О,не... Не е! Но ето...Започва да те пари

и болката нараства,но казваш си:-едва ли,той само ме одраска.И удар, втори,трети

понасяш ти, геройски,а навик придобил е

“приятелят” злодейски.Интригите забърква,поднася ти отрова,

животът ти побърква,но, ах... нали сме хора!

Посрещаш го с усмивка,изпраща те с прегръдка –

целувката на Юдана челото ти лъсва.

Но няма тук  виновен.На себе си сам враг си

предател щом греховенобичаш като брат си.

33..ВинаВина

Защо?

Омръзна ми от срещи със сластта,в очите на случайните мъже,импулсът зноен на плътта

да пари техните ръце.Омръзна ми фалшив интериор,сатенен блясък, кадифе и руж,да ме замайва аромат на пот

примесен със “Шанел” – парфюм.Омръзна ми безкрайната надеждада ме крепи в минутите на скръб

и пак напред да ме повежда,от безизходица прокаран път.

Пред бляскави величия да свеждамочи, в които зъби се гневът,но пак смирено да поглеждам

на банкнотите в ръцете им цвета.А искам! Колко много искам

“Любима!” някой да ме нарече,до сърцето си да ме притиска,

когато ме връхлитат страхове.За него да съм цялата Вселена,за мен да е единствен на света.

Кажете ми защо все тъй от менеотвръща погледа си любовта?

Роди ме...

Ти идваш тихо и греховнос плахи стъпки от една вина.И в тишината чувам вик: "Роди ме!"Дете съм на една мечта."

Мечтите от утроби се не раждат.Мечтата... просто е мечта.А ти си истинко, реално,копнеещо с живот да те даря.

И питам се: “Че кой ми дава право,да решавам пътя на една душа?”Но, щом в живота избор нямам -принудена съм с тебе да се разделя.

Сълзите от въздишките се раждат.Чрез моя стон проплакваш ти.Дошъл е краят на едно начало -залог за бъдещите дни.

Когато вечността ни срещне,душата ми, ще те познае.И цялата любов към теб стаена,ще ти предам от него и от мене.

Отредено

Очакваше ли днес да се родишили тъй ни беше отредено-само в сън да се явиши да си тръгнеш с утрото студено,

да почувстваш ледената тръпка,да те пронижа с мисълта си само,да те отрека от себе си-безпътнаи от жадуваната дума "мамо",

да притъпявам сетивата си, когатомисълта ми скришом те потърсии в спомен мил за тебе самода те погаля чрез дъха си?

В душата ми понякога надничаши търсиш погледа ми сведен,кажи ми тихичко, че ме обичаш,за да стоплиш полъха ми леден!

Прощавай моя нероденаПрощавай моя неродена

Прощавай моя неродена, Прощавай моя неродена, недокосната от светлина, недокосната от светлина, от ласки майчини лишена – от ласки майчини лишена –

свидна, моя дъщеря!свидна, моя дъщеря!

Прости за стиснатите сълзи Прости за стиснатите сълзи в миговете на раздяла в миговете на раздяла и за душевните недъзи,и за душевните недъзи,които те онеправдаха,които те онеправдаха,

че беше време за любов че беше време за любов и мигове за споделеност, и мигове за споделеност, а аз избрах за цял живот а аз избрах за цял живот

да чувствам майчина потребност,да чувствам майчина потребност,

която като воденичен камъккоято като воденичен камъкнад душата моя да тежинад душата моя да тежи

и на делника ми жалъки на делника ми жалъкизтисква сухите сълзи.изтисква сухите сълзи.

Превърнах се във нощтна птицаПревърнах се във нощтна птицас отчаяно разперени криле, с отчаяно разперени криле, а невъзможният ми писък а невъзможният ми писък броди из отвъдни световеброди из отвъдни светове..

ВинаВина

Как нощите се тъй изнизват-Как нощите се тъй изнизват-една след друга, без следаедна след друга, без следаи само спомени пронизват,и само спомени пронизват,

копнеещата ми душа?копнеещата ми душа?

Часовникът тиктака неуморно,Часовникът тиктака неуморно,брои минутите, отчита ден,брои минутите, отчита ден,

а моите ръце виновно а моите ръце виновно не успяха да те спрат до мен.не успяха да те спрат до мен.

Обръщам се назад да видяОбръщам се назад да видяоставям ли след себе си следа.оставям ли след себе си следа.

Една голяма, тежка диря...Една голяма, тежка диря...криволичи след моята вина.криволичи след моята вина.

Да искам прошка, себе си да моля...Да искам прошка, себе си да моля...дали ще е достатъчно това,дали ще е достатъчно това,

да мога някога да кажа:да мога някога да кажа:"Простих си таз вина!""Простих си таз вина!"

Красива съм, когато ...Красива съм, когато ...

Красива съм, когато ме втъкавашвъв гънките на свойте светове,душата ми когато разлюлявашв прегръдката на твоето сърце,а още по-красива съм, когатоме галят с обич твоите очи,тъй както само самородно златонедрата земни може да краси,но ставам трескава и грознаотвърнеш ли от мен очии питам себе си тревожна:“Къде ли сбърках днес? Уви!”и огънят пламтящ, красив и светълнакрая става просто пепел.

Цял живот не пристигнах

Цял живот не пристигнах,но към тебе вървях.Като храм те издигнах,като рана болях...Занемялата обичкато клада гори,тя не знае посоки,но оставя следи.Все със длани разсичахна простора дъха,на живот те обричахсвидна обич-сълза.Не присвивай крилете,моя път посрещни,че душата ми вечеуморена пълзи!

Казах си: "Сбърках!"

Години те чаках самотна и крачехв живота с надежда в душатаи казвах си:"Нека!Ще чакам, додетоза мене изгрее звездата."Но, щом ме погледнас очи благосклонни,прошепвайки:"Време е... ти си!"с пръсти железни сърцето ми стегна една непоканена мисъл:“Ще бъдем ли с тебещастливи до време,когато смърта ни поискаили старото бремев сърцата ще тегнеи болка в душите, ще плиска?”

Казах си:"Сбърках!"и плахо си тръгнах,скътавайки в менетъгатапо спомен за тебеот минало времена обич, за нас непозната.

Не можах да остарея с теб

Четейки " Старата любов"от Александър Калчев

Не можах да остарея с теб-Не можах да остарея с теб-днес годините прелиствам.днес годините прелиствам.

Аз ли бях почти дете Аз ли бях почти дете или ти с момчешка мисъл?или ти с момчешка мисъл?

Ти пресече моя път,Ти пресече моя път,аз по твоя не посмях да тръгнааз по твоя не посмях да тръгна

и така пропуснахме мигът,и така пропуснахме мигът,който сред годините помръкна.който сред годините помръкна.

А сега, набрала тиха мощ,А сега, набрала тиха мощ,старата любов се връщастарата любов се връща

в целия си блясък и разкошв целия си блясък и разкошс луд копнеж душите ни обгръща.с луд копнеж душите ни обгръща.

И смутени, като в онзи ден,И смутени, като в онзи ден,свеждаме глави във мрака нощен-свеждаме глави във мрака нощен-

допира от полъха ли бедопира от полъха ли беили устните ти помня още?или устните ти помня още?

Ти си отвързана лодка в моретоТи си отвързана лодка в морето

Знам,че кафето го пиеш горчиво.Знам,че кафето го пиеш горчиво.Знам,че виното го пиеш - пелин,Знам,че виното го пиеш - пелин,

знам, че душата ти бавно убивам,знам, че душата ти бавно убивам,но не можем в общ път да вървим.но не можем в общ път да вървим.

Ти си отвързана лодка в морето.Ти си отвързана лодка в морето.Люшкаш се с вятъра, пориш вълни,Люшкаш се с вятъра, пориш вълни,

мачта устойчива имаш, къдетомачта устойчива имаш, къдетознаме развяваш от волни мечти.знаме развяваш от волни мечти.

Аз съм залостена порта, коятоАз съм залостена порта, коятоняма ни твоята воля, ни твоят кураж,няма ни твоята воля, ни твоят кураж,

само при залез по птичето ятосамо при залез по птичето яточувства изпращам ти - цял антураж,чувства изпращам ти - цял антураж,

но само със чувства гнездо се не свива,но само със чувства гнездо се не свива,трябва ти сила, решителност, хъс,трябва ти сила, решителност, хъс,

та с тях да прескочиш над бездната сивата с тях да прескочиш над бездната сиваза да можеш да тръгнеш в желаният път.за да можеш да тръгнеш в желаният път.

Вятър попътен, моя лодко красива,Вятър попътен, моя лодко красива,но ако някога свиеш платната и ти...но ако някога свиеш платната и ти...

просто спомни си за порта унила,просто спомни си за порта унила,спомни си и пътьом край нея мини!спомни си и пътьом край нея мини!

Забият ли камбани на раздялаЗабият ли камбани на раздяла

Забият ли камбани на раздялаЗабият ли камбани на раздялаи небето ти заплаче ли за мен,и небето ти заплаче ли за мен,не тръгвай ти по път прощален,не тръгвай ти по път прощален,не ме търси до камъка студен.не ме търси до камъка студен.

Не се завръщай в спомени, къдетоНе се завръщай в спомени, къдетос целувки парех твоите очис целувки парех твоите очии не тъгувай за детето,и не тъгувай за детето,че в живота ни не се яви.че в живота ни не се яви.

Не се вини, че разделениНе се вини, че разделенив живота бяхме неведнъж.в живота бяхме неведнъж.Не впивай нокти в дланите студени,Не впивай нокти в дланите студени,не ставай бродник посред нощ.не ставай бродник посред нощ.

Търси ме, Обич моя, в тишината!Търси ме, Обич моя, в тишината!Ще бъда там до сетния ти час,Ще бъда там до сетния ти час,когато вечността ни необятнакогато вечността ни необятнапрегръдка ще разтвори и за нас.прегръдка ще разтвори и за нас.

44Не ме разпитвай чувства дали имам!Не ме разпитвай чувства дали имам!

Ще се сбогувам с тебе през октомвриЩе се сбогувам с тебе през октомври

Ще се сбогувам с тебе през октомври,Ще се сбогувам с тебе през октомври,когато ме оголи есента.когато ме оголи есента.Ще видиш ти очите ми огромниЩе видиш ти очите ми огромнида се превръщат в неми езера.да се превръщат в неми езера.Тогава ще удавя тази песен-Тогава ще удавя тази песен-симфония от звуци в тежък пир,симфония от звуци в тежък пир,ще ме облъхне мириса на плесенще ме облъхне мириса на плесенще се смаля... и най-подир,ще се смаля... и най-подир,когато чуя воя на чакала,когато чуя воя на чакала,като вълчица, скитаща и зла,като вълчица, скитаща и зла,към сърпа лунен ще запратякъм сърпа лунен ще запратясвирепата омраза към света.свирепата омраза към света.И девет нощи ще проклинамИ девет нощи ще проклинамда се затрие вдън земя...да се затрие вдън земя...Не ме разпитвай чувства дали имам!Не ме разпитвай чувства дали имам!Умряха те с последната сълза.Умряха те с последната сълза.

Все тъй - откакто свят светува Все тъй - откакто свят светува

Че твоя съм – било е все така,Че твоя съм – било е все така,от първата ни среща под звездите.от първата ни среща под звездите.Минаваха лета подир лета,Минаваха лета подир лета,все твоя бях и в нощите и в дните.все твоя бях и в нощите и в дните.Но ти бе неин – тъй ме изиграНо ти бе неин – тъй ме изиграсъдбата и с насмешка ми намигна:съдбата и с насмешка ми намигна:“Подхвърляш ли къкмета си “ези-тура”,“Подхвърляш ли къкмета си “ези-тура”,където и да си, ще те настигна!”където и да си, ще те настигна!”Какво от туй? Нали все пакКакво от туй? Нали все пакв сърцето ми царуваш, принц потаенв сърцето ми царуваш, принц потаени топлиш ми в душата онзи хлад,и топлиш ми в душата онзи хлад,със полъха на спомена омаен.със полъха на спомена омаен.Все тъй - откакто свят светуваВсе тъй - откакто свят светуванещастникът на спомена робува.нещастникът на спомена робува.

Не си ли ти, когото съм възпяла

Не си ли ти, когото съм възпялавъв всеки стих, в куплет подир куплет?Не си ли ти, та днешната раздялане хвърля върху челото ти креп,та с бистър поглед и походка ведраизхвърлил сякаш стар товар,даряваш всеки със усмивка щедракато вселенски господар?И погледите пълни със възхитане спират да се сипят върху теб,но никой във душата ти пробитане желае и за миг да се поспре...Без изворът ми бистър и пречистен,животът ти ще бъде миг безсмислен.

Къде е мястото за мен?

Ти знаеш ли какво е да препускашкато жребец в пустиня от тъга,с напукана душа да вкусвашединствено на болката жлъчта?Ти знаеш ли какво е да разлиствашденят след нощ, нощта след дени нийде там да се не вписваш…“Къде е мястото за мен?”-да питаш себе си и тозисвят огромен тъй любим,за някой друг, пред теб положилживот и дух несъвместим.-Съдба не пожелавай като тази,че води тя в подводните талази!

Жестоко любовта те наранява

Не бих могла, докато свят светува,със думи прости аз да облекасърце, в което пламъкът лудува,дордето го подклажда любовта.За нея вече кой ли не е писали кой ли любовта не е възпял,но щом да я усетиш си орисан,на тебе ти се пада тежък дял.И колкото омаен е и сладък,когато е споделян и желан,той трижди по-омразен ще ти станенаемеш ли се да го носиш сам.Жестоко любовта те наранява,не е ли споделена и от двама.

От где се взехте всички виеОт где се взехте всички вие

От где се взехте всички виеОт где се взехте всички виекопнежи, блянове, мечти?копнежи, блянове, мечти?Не виждате ли,че съдбата ми еНе виждате ли,че съдбата ми еневежа, злобна и рушиневежа, злобна и рушипо пътя, де каквото срещнепо пътя, де каквото срещнебез капка жал, с един замахбез капка жал, с един замахслед нея всичко свежо вехне-след нея всичко свежо вехне-днес пясък съм, а птица бях.днес пясък съм, а птица бях.Затуй кръжете там, къдетоЗатуй кръжете там, къдетоще срещнете такъв синхрон,ще срещнете такъв синхрон,в чиято красота човекътв чиято красота човекътда вкуси радостния плод!да вкуси радостния плод!Останала без блянове и без мечти,Останала без блянове и без мечти,душата моя умъртвена спи.душата моя умъртвена спи.

Самотна къщичка видях

Една открехната вратаочаква нечие завръщане.

Затръшва я среднощна тишина,а утрото отваря я с проскърцване.

Прозорците с прекършени крилеот взиране крещят неистово,

презрели всеки силуети даже сянката на нищото.

Прогниващият праг навъсен,отдаващ чест на дървояди,

надеждата отдавна е изгубилда чуе стъпките познати.

Такава къщичка видяхна сън ли бе или наявеи в нея себе си познах,

самотна и без обитател.

А казваха раздялата, че не боли

А казваха раздялата, че не боли!Болели само парещите длани.Болели, както никога преди,

от допира на старите пожари.

“Раздялата е тиха, не боли” -ми казваха. – “И няма да те мами.

За сбогом бликвали сълзи,а нямало е кой да ги пожали.”

Раздялата разбрах, че не боли.Боли светът, изгубен безвъзвратно.

В опустелите ти друмища вали,щом няма път за връщане обратно.

Раздялата е тиха и достойнаи няма болка в нейните недра,

щом дрехата си е свалила, тъй спокойнои е облякла в нея твоята душа.

Душата ми без тебе е сиротна

Защо се бави толкова години?Къде отсяда в дните си без мен?Отваряха ли се врати лениви,подслон намира ли в дъждовен ден?

Нейде срещна ли очи дълбоки,да потъваш в тях опиянен?Ускоряваше ли ритъма сърцето,при спомен мигновен за мен?

Прескачаше ли прагове високи,ограбваше ли чувства,попада ли в любовен плени търсеше ли в тъмното пътека,която да те отведе до мен?

Не казваш нищо, все мълчиш...Една сълза отронва се самотна,но с нея сякаш тихичко шептиш:"Душата ми без тебе е сиротна!".

Мои мигове - буйни коне

Мои мигове - буйни коне,със развети от вятъра гриви,вас ви времето алчно крадеи превръща във спомени свидни.

Вас ви блъскат и огън, и студ,и отнася пожар недолюбен,после следващи, в пагубен смут,ме приветстват из път непринуден.

Мои чувства в безликия ден,не забивайте нокти орлови!Тези спомени, свидни за мен,са красили живота ми с обич.

Всеки миг е във мене пулсиралкато трепкаща, малка звездаи сълзата в очите ми сбирали оставил в душата следа.

Но един заблестял е над всичкии живее в сърцето ми там,дето клони зелени разлистилследва дните ми с тиха печал.

Не те попитах

По текст на Дафни

Бавно пада мракът уморен.Чуваш ли? Китара тихо плачеНе те попитах никога: "Във менповярва ли?" - в сърцето ми обачеостанаха въпроси да ечати дращят в гнойната ми рана,с юмруци блъскат цялата земя,разтърсват и се стапям като пяна.

Не те попитах…Знам ли за какво?Навярно се страхувах затова, чев зеницата на твоето окодушата ти от мъка ще заплаче.А днес е късно, мракът ни покрии този страх надмощието взема.Китарата със моите сълзиразказват нашата поема.

fenix

5.5.Гледам през бинокъла на мракаГледам през бинокъла на мрака

Гледам през бинокъла на мракаГледам през бинокъла на мрака

Будя се от сън и недоспала,Будя се от сън и недоспала,връщам се в годините назад:връщам се в годините назад:колко шансове съм пропиляла,колко шансове съм пропиляла,колко пъти сам подвила крак ...колко пъти сам подвила крак ...Гледам през бинокъла на мрака:Гледам през бинокъла на мрака:няма нищо, само силуетняма нищо, само силуетсякаш със годините е чакалсякаш със годините е чакалмене. Може би. Или пък теб?мене. Може би. Или пък теб?Ако туй си ти, то аз къде съм?Ако туй си ти, то аз къде съм?Ако туй съм аз, къде си ти?Ако туй съм аз, къде си ти?Разпилени като листите на есен,Разпилени като листите на есен,даваме живот на всеки стих.даваме живот на всеки стих.

-Как тъй силуета си съзряла,-Как тъй силуета си съзряла,а душите наши там не разгадала?а душите наши там не разгадала?

Самотни ще са дните ми човешкиСамотни ще са дните ми човешки

Приятелю...Виж там, онуй дърво!Приятелю...Виж там, онуй дърво!Отлитат птиците от неговите клони.Отлитат птиците от неговите клони.А то отчаяно, останало само-А то отчаяно, останало само-не може в полета да ги догони.не може в полета да ги догони.

Земята го е вкопчила ревнивоЗемята го е вкопчила ревнивов прегръдката на своите ръце,в прегръдката на своите ръце,а душата му ридае мълчаливоа душата му ридае мълчаливои небето моли за криле.и небето моли за криле.

Приижда зима ... люти ветрове,Приижда зима ... люти ветрове,студът със скреж ще го покриестудът със скреж ще го покриеи даже гарванът, с разперени криле,и даже гарванът, с разперени криле,гнездо не иска в клоните да свие.гнездо не иска в клоните да свие.

И мен - подобно туй дърво,И мен - подобно туй дърво,придържат ме вериги тежки.придържат ме вериги тежки.Без птича глъч и без гнездоБез птича глъч и без гнездосамотни ще са дните ми човешки.самотни ще са дните ми човешки.

Отронвам се като премръзнал листОтронвам се като премръзнал лист

Не ти ли дадох всичкото, коетоНе ти ли дадох всичкото, коетосъхраних за теб, оставайки без дъх,съхраних за теб, оставайки без дъх,та днес в прибоя на сърцетота днес в прибоя на сърцетоглъхнат думите и мрат?глъхнат думите и мрат?

Не ти ли сторих път по острието,Не ти ли сторих път по острието,оставило ме вече без душа,оставило ме вече без душа,та ми поднасяш получувства, за коетота ми поднасяш получувства, за коетоочакваш пак да ти благодаря!очакваш пак да ти благодаря!

Не ти ли стоплих смръзналата зимаНе ти ли стоплих смръзналата зимаи в зноя ти не те ли утолих,и в зноя ти не те ли утолих,та в жажда днес неутолимата в жажда днес неутолимаотронвам се като премръзнал лист?отронвам се като премръзнал лист?

Аз сто пъти от тебе се отрекох -Аз сто пъти от тебе се отрекох -ти сто пъти се връщаше по-цял,ти сто пъти се връщаше по-цял,за да намразя синеоката ти мисъл,за да намразя синеоката ти мисъл,че цял живот за мене си копнял.че цял живот за мене си копнял.

СамотаСамота

““...като река е буйна самотата...”...като река е буйна самотата...”Р.РилкеР.Рилке

Под лепкавата влага на мъглатаПод лепкавата влага на мъглатасамотните души крещят,самотните души крещят,жестоко ги притиска самотатажестоко ги притиска самотатаи нямат сили да я победят.и нямат сили да я победят.

С отправен взор в небитиетоС отправен взор в небитиетосамите себе си кълнатсамите себе си кълнати иска им се с остриетои иска им се с остриетода пронижат собствената гръд.да пронижат собствената гръд.

Самотник съм, самотен като вятър,Самотник съм, самотен като вятър,проклятието нося на плещи -проклятието нося на плещи -не ме жалете, всичко без остатъкне ме жалете, всичко без остатъкмежду илюзиите поделих!между илюзиите поделих!

С оглозгани мечти и глас пресипналС оглозгани мечти и глас пресипналси страннико, до мен и ти,си страннико, до мен и ти,навярно вече си привикналнавярно вече си привикналда слушаш ехото ти как мълчи.да слушаш ехото ти как мълчи.

Не се огъвай, вече не остана-Не се огъвай, вече не остана-последни крачки в твоя апогей,последни крачки в твоя апогей,с хриповете на душата си съдранас хриповете на душата си съдранапесента за самотата си изпей!песента за самотата си изпей!

-Случайният човек е черна врана,-Случайният човек е черна врана,с душа от самотата изкълвана.с душа от самотата изкълвана.

И те търся в замрели копнежиИ те търся в замрели копнежи

Все политам назад като вятър,Все политам назад като вятър,полетял над гори и усои,полетял над гори и усои,като някакъв таен ваятел,като някакъв таен ваятел,завладял си ти чувствата мои.завладял си ти чувствата мои.

Сред море от лица и любовиСред море от лица и любовиразпознавам единствено тебе-разпознавам единствено тебе-колко болки и колко тревогиколко болки и колко тревогисе боричкат без жалост във мене.се боричкат без жалост във мене.

И те търся в замрели копнежиИ те търся в замрели копнежибез надежда за ново начало,без надежда за ново начало,все по пътища ледено-скрежнивсе по пътища ледено-скрежнисъм вървяла без твоето рамо.съм вървяла без твоето рамо.

И се питам дали като мене,И се питам дали като мене,полетял със крилете на мисъл,полетял със крилете на мисъл,търсиш път към отминало време,търсиш път към отминало време,със белязана обич орисансъс белязана обич орисан

или тихо - сломен, безразличенили тихо - сломен, безразличентъжно крачиш към своя финалтъжно крачиш към своя финалсъс утеха,че щом си обичалсъс утеха,че щом си обичалне напразно до днес си живял.не напразно до днес си живял.

Всяка мисъл за теб е утеха

Всяка мисъл за теб е утеха,а пък утрото тежка поличба,щом клепачите бавно, полекате изпускат във дневна гонитба.

И през хребети в мисли те гоняда те върна отново в съня си,там, където аз няма да моляот съдбата да чувствам дъхът ти.

Аз те гоня и стигам, когатосребролика Луната изгрее,на прозореца нежно мушкатопред мисълта ми за тебе немее

и примигват със клепки звездите,осветили за нас небосклона-цял живот ли със тебе в мечтите,ще се гоним по пътища нови?

Всяка мисъл за теб е утеха,а утехата - тиха надежда,че среднощната наша поемакъм ново начало повежда.

Номад по душаНомад по душа

Може би ме обичаш,Може би ме обичаш,може би ти простих...може би ти простих...Не, недей да се вричаш,Не, недей да се вричаш,аз съм тъй некрасив.аз съм тъй некрасив.

Неприлично съм мургав,Неприлично съм мургав,имам груби ръце,имам груби ръце,след късмета си псувам,след късмета си псувам,с непокорен перчем.с непокорен перчем.

Ти с табуна заминаТи с табуна заминаи остави ме сами остави ме самплаче в мен мандолина...плаче в мен мандолина...Ще те видя ли там -Ще те видя ли там -

във окото на птица,във окото на птица,в неугаснал пожар,в неугаснал пожар,във гнездо на змиица,във гнездо на змиица,във потир на олтар?във потир на олтар?

Не подгъвай коляноНе подгъвай колянопред икона от скреж,пред икона от скреж,със душа разпиляна...със душа разпиляна...Пий Пий от моя копнеж! моя копнеж!

Но недей да се връщаш,Но недей да се връщаш,моят свят опустя!моят свят опустя!Със мечтите си дръзкиСъс мечтите си дръзкисъм номад по душа!съм номад по душа!

По фината нишкаПо фината нишка

По фината нишкаПо фината нишкалюбовна въздишкалюбовна въздишкаизпращамизпращами тръгва, но где ли?и тръгва, но где ли?Къде се изгубиКъде се изгубипо пътища сивипо пътища сивина моите сънища неми?на моите сънища неми?И вечно прокудена,И вечно прокудена,от мъка принудена,от мъка принудена,в обръча луненв обръча луненсе врязвамсе врязвами с бели къделии с бели къделиот мисли за тебе,от мисли за тебе,в изгрева тихв изгрева тихще залязвам.ще залязвам.

Душата ми е птицаДушата ми е птицас прекършени криле.с прекършени криле.

Броя зърна на броеница:Броя зърна на броеница:едно за мен, едно за теб,едно за мен, едно за теб,

но нямам взор за небесатано нямам взор за небесатас невиждащите си очи,с невиждащите си очи,

прокудена от двата святапрокудена от двата святасъм аз. Къде си ти?съм аз. Къде си ти?

Къде си блеснал ореоле? Къде си блеснал ореоле? Попътен вятър те отвя,Попътен вятър те отвя,

притискам кръста си съдбовенпритискам кръста си съдбовенсред наедрелите жита,сред наедрелите жита,

а всички ветрове и бури,а всички ветрове и бури,притихнали във притихнали във тишината,тишината,

сърцето ми делят си сърцето ми делят си помежду си,помежду си,в окото вледенява в окото вледенява се сълзата,се сълзата,

аз нямам аз нямам вече нищо свято,вече нищо свято,ни взор ни взор лъчист, нито криле,лъчист, нито криле,

ала защо са ми, когатоала защо са ми, когатоне ми оставиха дори сърце.не ми оставиха дори сърце.

Къде си ти?Къде си ти?

Мечтата е затуй, за да я гониш

И да мълчиш и да крещиш,света не ще да промениш!Не ти е нужно заклинание,за да отхвърлиш туй терзание,което тегне над душите и предизвиква сълзите в очите.Не са ти нужни ангели господни,нито крилете им подобни,щом волен е духът ти и свободени чувстваш онзи миг върховен,когато твоята душанашепва ти за любовта.Мечтата е затуй, за да я гониш-догонваш я, за другата се молиш,но пак за нещо Бог кориш,мечтаейки света да покориш.

Мислите си в пасианс редяМислите си в пасианс редя

Тръгват си. С деня се разминаватТръгват си. С деня се разминаватмоите среднощни сетива.моите среднощни сетива.Птицата, която им припява,Птицата, която им припява,литна със разперени крила.литна със разперени крила.

Въженият мост останаВъженият мост останада се люшка сам над пропастта,да се люшка сам над пропастта,аз старица побелялааз старица побеляламислите си в пасианс редя.мислите си в пасианс редя.

Три житейски колонади:Три житейски колонади:минало, сегашно...а еднаминало, сегашно...а едначерна карта предвещавачерна карта предвещавабъдещето ми във самота.бъдещето ми във самота.

Хвърлям зар, възкръсват срещи,Хвърлям зар, възкръсват срещи,разпилявам куп с лъжи,разпилявам куп с лъжи,миналото ми се блещи,миналото ми се блещи,настоящето ръмжи.настоящето ръмжи.

Ех...да можех да разместяЕх...да можех да разместявсички карти до една,всички карти до една,миналото да е днеска,миналото да е днеска,грешките да променя,грешките да променя,

но тогава пък едва лино тогава пък едва лищях така да оценящях така да оценязагубите, любовта сизагубите, любовта сии всички дребнички неща.и всички дребнички неща.

Под златната ви полировка на поети Под златната ви полировка на поети

Къде сте истински поети, Къде сте истински поети, събрали в шепите си жар?събрали в шепите си жар?Звездата ви, която свети Звездата ви, която свети сълза отрони с тежка жал сълза отрони с тежка жал и с усет на самотна птица, и с усет на самотна птица, кръжи в отчаяната нощ, кръжи в отчаяната нощ, затуй че поетичната десница,затуй че поетичната десница,погуби свойта жива мощ,погуби свойта жива мощ,затуй че вашите химери затуй че вашите химери простират жалки пипалапростират жалки пипалакъм сводници и лицемери към сводници и лицемери с угодническа суета...с угодническа суета...Напира гневната ми рима Напира гневната ми рима "безумци" пред чия врата"безумци" пред чия врататъргувате душа ранима търгувате душа ранима без срам, без свян и без вина?без срам, без свян и без вина?

Под златната ви полировка на поети Под златната ви полировка на поети душата ви ръждясала не свети.душата ви ръждясала не свети.

Нощем ми говори тишината

Сред своите се чувствам чужда,сред чуждите съм тъй сама...Навярно да съм никому ненужнае предвещала моята съдба?Но нощем ми говори тишинатас тъжен глас на четири очи:“Пиши” – ми казва – “за съдбатана разделените души!”И хукват по листата с тежки стъпкисъбрани вкупом болки и сълзи,дрънчат окови от сърдечни мъки,следата след раздялата кърви...Утеха търси само във смъртта,самотникът за своята душа.

Аз не мога в теб да оцелея

Аз не мога в теб да оцелея,твоите окови ме гнетят.С мечтите си обичам да се рея,да усещам в дробовете си света,да изгрява във косите ми небето,аз да бъда слънце и луна,по магическите струни на сърцетода римувам „радост” и „сълза”.Ти не можеш в мен да оцелееш,мойта тишина ще те влуди,ветрове безмълвни ще отвеятгордостта на твоите очи,но попаднали в любовен плен-само аз във теб и ти във мен.

Не отминавай!Не отминавай!

Дочувам скърцащите клонина сухото дърво, което рони

сълзи по своята премяна,а вятър в клоните навява

преситена студенина...Защо така

подменят се сезонии чувстваме душите си тъй голи,

подобно туй дърво,без радост и палто,

което на гърдите ни да топлии чакаме с въздишки и със воплида срещнеме на утрото лъча?

Ела,преди да дойде пролетта!

Сега, когато е студено,когато е сърцето ми ранено,ми трябва жест и топлина.

Не отминавай!Ръстът ми е нисък,но с моя силен писъкще проглуша света.

Да помълчимДа помълчим

Да помълчим!Да помълчим!Да помълчим във тишинатаДа помълчим във тишината

като звездите хладни и студени,като звездите хладни и студени,но виж лицето на Лунатано виж лицето на Луната

и моите очи смутени!и моите очи смутени!Каквото съм докоснала ще пламнеКаквото съм докоснала ще пламне

под огъня на мойте пръсти.под огъня на мойте пръсти.Целунеш ли ме с устни жадниЦелунеш ли ме с устни жадни

душата ми без страх, ще се прекръсти.душата ми без страх, ще се прекръсти.Ухае на любов земятаУхае на любов земята

и тръпне цялата Вселена,и тръпне цялата Вселена,търкулва се по бузата сълзата търкулва се по бузата сълзата от тихата ми обич сътворена.от тихата ми обич сътворена.

Да помълчим,Да помълчим,като във храм вековен,като във храм вековен,

преди да тръгнем преди да тръгнем в пътя си съдбовен!в пътя си съдбовен!

66..Душата ми в душата ти прогледнаДушата ми в душата ти прогледна

Кога душата се прераждаКога душата се преражда

Какво би бил един Граал, Какво би бил един Граал, без съградения му свят олтар? без съградения му свят олтар? Една забравена и празна чаша Една забравена и празна чаша горчилото от себе си поднася горчилото от себе си поднася към устни плътни от печал към устни плътни от печал без пристан тих и без олтар... без пристан тих и без олтар... Нали душата се преражда, Нали душата се преражда, когато утолява свойта жажда, когато утолява свойта жажда, отпивайки от чашата с балсам... отпивайки от чашата с балсам... и свят, когато си създал, и свят, когато си създал, където само две души където само две души да срещат своите лъчи. да срещат своите лъчи. -На моето сърце си господар, -На моето сърце си господар, щом правиш от душата ми олтар.щом правиш от душата ми олтар.

От волния си полет ще ти дамОт волния си полет ще ти дам

Каза ми: “Душата ти е волна...”Каза ми: “Душата ти е волна...”и сякаш, че се натъжи,и сякаш, че се натъжи,сърцето ми пък доброволно,сърцето ми пък доброволно,заключено е в твоите гърди.заключено е в твоите гърди.Какво тогава да ти дам,Какво тогава да ти дам,за да изплатя дълга си,за да изплатя дълга си,че ти си като храм,че ти си като храм,притихнал в светостта си?притихнал в светостта си?От волния си полет ще ти дам.От волния си полет ще ти дам.Да бъдеш с мене волен като птицаДа бъдеш с мене волен като птицаи в полет, към безкрайността,и в полет, към безкрайността,радостта да засияе кат зорница.радостта да засияе кат зорница.Послушай тишината на нощтаПослушай тишината на нощтаи ще узнаеш тайната на моята душа!и ще узнаеш тайната на моята душа!

Погали ме

Погали ме ,когато посърневъв очите онази искра,

дето двама ни в тихите нощиприютява в прегръдка една.

Приласкай ме, когато почувствашхладината на моята длан

да пълзи към сърцето и чувствада изстиват в душата ми там.

Целуни ме и нека докраяда те помня какъвто те знам- пристан мой,моя тиха омая,мой копнеж и мой сън изживян.

-В сладкия ти плен аз пак се вричам,чрез безкраен миг да те обичам.

По зъберите на живота скитах

По зъберите на живота скитах -прокудена, презряна, в самота,проклинайки, че мога да обичам,а наоколо ми глуха тишина,когато ти дойде - самотен ястреб -от битките по пътя, оцеляли блясъка си от очите яснина моето сърце поднесе в дар,а общият ни пламък ни понесев едно безкрайно блаженство,но неудържимите въпросини питаха: “Защо така? Защо?”- Затуй, че сме една съдба,ний носим пламъка на радостта.

Щом слънцето зад хребета залезеЩом слънцето зад хребета залезе

Ни в славата се вглеждаш, ни в пари,Ни в славата се вглеждаш, ни в пари,ни в трепета на слънцето прилежно,ни в трепета на слънцето прилежно,но следваш погледа на две очи,но следваш погледа на две очи,които в други нечии се оглеждат,които в други нечии се оглеждат,а аз като кутре след твоя дена аз като кутре след твоя денна поглед твой случаен се надявам:на поглед твой случаен се надявам:дори за миг минавайки през мен,дори за миг минавайки през мен,но в този миг да му се наслаждавам.но в този миг да му се наслаждавам.И в кръговрат на жажда безпощаднаИ в кръговрат на жажда безпощаднавъртим се аз и ти, и тя, и той,въртим се аз и ти, и тя, и той,и дращи по душите тази жаждаи дращи по душите тази жаждасред прилива на вечния порой.сред прилива на вечния порой.

Щом слънцето зад хребета залезе,Щом слънцето зад хребета залезе,аз търся погледа ти да ме сгрее.аз търся погледа ти да ме сгрее.

Дали ще ме опазиш в паметта сиДали ще ме опазиш в паметта си

Дали ще ме опазиш в паметта си-Дали ще ме опазиш в паметта си-това не знам и не гадая,това не знам и не гадая,но някой ден ще ме потърсишно някой ден ще ме потърсишв сърцето си, там-точно преди края,в сърцето си, там-точно преди края,защото дадох ти сърцетозащото дадох ти сърцетои за нов живот те възродих,и за нов живот те възродих,защото дадох ти небетозащото дадох ти небетои в стиховете те обезсмъртих,и в стиховете те обезсмъртих,а ти разбра какво е обич,а ти разбра какво е обич,чрез моя полет, устременчрез моя полет, устремени си готов за всеки подвиг,и си готов за всеки подвиг,защото се почувства прероден.защото се почувства прероден.-Ако паметта ми ти изневери,-Ако паметта ми ти изневери,сърцето мое никога не би.сърцето мое никога не би.

Ще продължаваме да бъдем

Старееш ти, сребреят ми косите,по бръчките годините броим,отколешният блясък във очитевъв влага се превръща и горчи.Каквото сме посяли, днес го жънем:и радостти, и бликнали сълзи,създаде ти два дъба здрави,а аз родих две кичести брези.Чрез тях ще продължаваме да бъдемвъв вените им, в пулса им дории в този свят, за нас така оскъден,Смъртта не ще ни нивга покоси.-На младини посяхме любовта:тя днес в душите ни се разцъфтя.

Да имах дарбата да те възпея

Да имах дарбата да те възпея,едва ли ще повярват на това.Навярно ще си кажат,че живеяв илюзии извън реалността.А тя – реалността е точно тукав пределите на чистата любов,останалото всичко е разруха,която гине и не дава плод.Но как да ми повярват те, когатоги злобата и користта души,превърнали живота си във блато,а любовта прокудена кръжи?- Не ме възпявай в рими и куплети!Душата ми за тебе цяла свети.

Защо ти е разкош недълговечен

И цветето, балсам когато дава, с дъха на любовта остава,

но също като литналото ятоще потъмнее неговото злато,

парфюмът му тъй нежен и омаенще изветрее в миг недълготраен

и цялата му радостна възхитаведно със тихия ветрец отлита...Но погледни в душата ми човечна,

за тебе скътала е обич вечна,не се мени с менящите сезони,

ни вятър я като листата рони.Защо ти е разкош недълговечен,

щом с мантия си във душата ми облечен.

Тъй, докато чувствам, че те има

Бледоликата наднича зад пердето,облакът ми носи спомен благ.Ти нали, нали си там, къдетознам, че мога да те срещна пак?

Там, където топлото ми утроще отрони капчица роса,ти ще блеснеш в нея като чудо,сбрало в шепите си радостта!

Там където лунните просториприютяват влюбени чеда,ще повдигнеш тежките декори,за да сбъднеш тяхната мечта.

Тъй, докато чувствам, че те имасебе си ще възприемам като жива.

Остани...Остани...

Не ми се спи тази нощ.Не ми се спи тази нощ.Тук при мен остани!Тук при мен остани!

Нека твоите длани горещи,Нека твоите длани горещи,да ме галят до късни зори!да ме галят до късни зори!

Нека пак да потъвам в забрава,Нека пак да потъвам в забрава,впила поглед в твойте очи!впила поглед в твойте очи!

Те ме водят, през мека мораваТе ме водят, през мека мораваи завличат ме в тъмни гори.и завличат ме в тъмни гори.

Нека тътен от буря долавямНека тътен от буря долавями светкавица в мен да трещи,и светкавица в мен да трещи,

а когато затвориш вратата след себе си,а когато затвориш вратата след себе си,да се окъпя във дъжд от сълзи! да се окъпя във дъжд от сълзи!

На ТитаникНа Титаник

Lycki & Mojsei

Lycki:-Дочуваш ли сирената на кораб, порещ ледената океанска мощ? Обхващаш ли със поглед зорък

туй величие пред идещата нощ?

А аз и ти сме пасажери, забравили останалият свят,

душите ни са с ветровете полетели... Луната тази нощ ни е маяк.

Напира нещо във гърдите, припламва, лумва и гори.

Една магия ни оплита в талазите на своите мечти.

Любов, родена сред бумтежа и грохота на свъсени вълни,

с титАническа сила ни връхлита... О, мили мой! Летим... летим!

Разперени ръце-криле могъщи прегръщат тъмнооката небесна шир.

Океанът в дълбините смръщен, очаква пак победоносен пир.

На ужаса очите срещаме, но даже там се стеле радостта,

защото нашите души в безгрешие не се страхуват даже от смъртта.

Mojsei:-Тебе те измолих от вълните

и потънах във отвъдност бяла, щом ледът скова гърдите

в нашата, запомнена от теб раздяла.

Запознахме се на кораба “Титаник”- там на палубата – над вълните океански,

в чудния за двамата ни заник, който щеше да кънти от крясъците кански.

Когато те погледнах във очите, видях, че нещо си сърдита

и още щом избърсах ти сълзите, сърцето ми любовно те попита.

Отхвърлих твоята тъга, разкъсвайки вериги на годеж,

защото с теб създадохме дъга, спасила те от друг един младеж.

Пътувахме в различни класи, но любовта е класата върховна,

което потвърдиха старци беловласи, превърнали я в нишка на живота си – основна.

С тебе, двама под Луната, изпяхме не една любовна строфа и сплетохме завинаги сърцата,

надмогнали, познатата на всички катастрофа.

От пенестите се вълни изгря любов над леден кръговрат

и тя прерастна във заря над хората, готови да умрат.

Дари ми ти огромна радост, когато в твоята каюта

почувствах гордостта на младост, положила главата ми във скута.

Но стигнахме и своята Голгота Но стигнахме и своята Голгота в това, с любов дарено плаване, в това, с любов дарено плаване,

а ти пренесе през живота а ти пренесе през живота силата на нашето отдаване. силата на нашето отдаване.

Тебе те измолих от вълните Тебе те измолих от вълните и потънах във отвъдност бяла, и потънах във отвъдност бяла,

щом ледът скова гърдите щом ледът скова гърдите в нашата, запомнена от теб раздяла. в нашата, запомнена от теб раздяла.

Душата ми в душата ти прогледна Душата ми в душата ти прогледна

Късно идвам ... Късно ме повика.Късно идвам ... Късно ме повика.Отдавна залезът кърви.Отдавна залезът кърви.Със жадни устни ни събличатСъс жадни устни ни събличатнесбъднатите ни мечтинесбъднатите ни мечти

и ни разказват с шепот ореолени ни разказват с шепот ореоленкакво пропуснахме със теб -какво пропуснахме със теб -преди да чуем призива съдбовенпреди да чуем призива съдбовенбили сме само буци лед,били сме само буци лед,

една безчувствена материя,една безчувствена материя,притихнала под бял покров,притихнала под бял покров,но тръпнеща пред старите но тръпнеща пред старите поверияповерияза смисъла на думата “Любов”.за смисъла на думата “Любов”.

А днес, събудени и жадни,А днес, събудени и жадни,се топлим на последните лъчи,се топлим на последните лъчи,но залезът със пръсти хладнино залезът със пръсти хладнитъга събаря в нашите очи.тъга събаря в нашите очи.

Но, Обич моя, ти си ми потребна,Но, Обич моя, ти си ми потребна,за да мога да живея занапред.за да мога да живея занапред.Душата ми в душата ти прогледнаДушата ми в душата ти прогледнаи вече виждам само теб.и вече виждам само теб.

Не ме оставяй пак сред ледоветеНе ме оставяй пак сред ледоветеда заспя многовековен сън,да заспя многовековен сън,че от сълзите ми потекличе от сълзите ми потеклище заечи печален звън,ще заечи печален звън,

а той ще те прекърши на колене,а той ще те прекърши на колене,ще отнеме от ръцете ти жарта,ще отнеме от ръцете ти жарта,светлината от очите ти ще вземе,светлината от очите ти ще вземе,за да те превърне в каменна сълза.за да те превърне в каменна сълза.

Времето не ни пожалиВремето не ни пожали

Четейки “Случайна среща”на Ванилин Гавраилов

Не отричам, бяхме твърде млади,Не отричам, бяхме твърде млади,носехме се със крилатите мечти,носехме се със крилатите мечти,нямахме ги днешните прегради,нямахме ги днешните прегради,вярвахме, че вечно ще летим.вярвахме, че вечно ще летим.Днес случайната ни срещаДнес случайната ни срещавръща спомени като стрели,връща спомени като стрели,а в сърцата лавата горещаа в сърцата лавата горещакъкри: ”Още ме обичаш ти!”къкри: ”Още ме обичаш ти!”Овехтяла днес е бялата ти риза,Овехтяла днес е бялата ти риза,побелели моите коси,побелели моите коси,как мигът ни се изнизакак мигът ни се изнизане разбрахме нито аз, нито пък ти.не разбрахме нито аз, нито пък ти.Моите похарчени надеждиМоите похарчени надеждискътах във вързопче от мечти,скътах във вързопче от мечти,твоите се скитат безнадежднитвоите се скитат безнадежднив този свят, необозрим.в този свят, необозрим.

Шушнат във пазарската ми чантаШушнат във пазарската ми чантаизживени мигове - звезди,изживени мигове - звезди,преминава по лицата сянка,преминава по лицата сянка,трепкат във очите ни сълзи.трепкат във очите ни сълзи.И отново нашите посокиИ отново нашите посокитук ще се разминат. Накъде?тук ще се разминат. Накъде?Целите ни, някога високи,Целите ни, някога високи,днес пълзят на колене.днес пълзят на колене.Още в шепите си пазимОще в шепите си пазимпламъци от допир стар,пламъци от допир стар,времето не ни пожали,времето не ни пожали,ала кръсти сеала кръсти сев душевния ни храм. в душевния ни храм.

7.7.ПосвещенияПосвещения

Житейска клоунада

На Панаьотис

Каква е таз житейска клоунада?Върти те в кръг животът ти нелек.

Съдбата ли към теб е безпощаднаили пък ти към нея си свиреп?

Не се спотайвай чуеш ли фанфари,засвирили победоносен марш!

То значи тебе са признализа победител - да, а не за паж.

И знамето, щом видиш да се вее,с прохладата на Беломорски бриз,

запей разгърден адмирале,очите на потомъка си виж!

Не е ли туй награда преголямада бъдеш за сина си дух и вяра?

На Музата

О, виждам...Музата ми е сърдита.Какво? Защо? И аз не знам.Най-дръзката мечта сега ме питакъде угасна моят плам.Но как? Нима не е разбрала,че музите понякога тъжат?Понякога си тръгват и в забравапотъват белите листа,а друг път гневни и сърдити,тъй както музата ми е сега,обръщат гръб с юмруци свити-за отмъщение ли? Ах, нима…-О, музо! Щом във мен си се родила,как бих могла да съм те наранила?

На болката

Ти ли ме съблече като дреха,аз ли те изтрих като следа,та се чувствам, като полъх лекаи пречистена като сълза?Няма да попитам как си тръгна,нито кой ли друг те призова,ала някога, щом пак те зърна,ще залостя своята душа.Не защото ме е страх от тебе,ни затуй, че пак ще ме боли -щом привикнала съм с твойто бременосила те бих до старини,ала без прегръдката ти злобна,мога да се нарека "Свободна".

Дали си спомняш, че ти бях съпруга

Дали си спомняш, че ти бях съпругав онази нощ с атлазени мечти?Луната беше гола до полуда,блестяха и пулсираха звезди.

Заливаха ни чувства отлежали...Дали си спомняш? Нашите ръцеприличаха на сплетени дъбрави,душите - на разпенено море.

Дали си спомняш или пък забравапосипала е стъпките ми с прах,а друга някаква любов такаваразнежва нощния ти синкав мрак?

О, нека! Знам, човек е сътворенлюбов да преоткрива всеки ден.

Зная...Време е да тръгваш

Тежки нощи, тежки изневери,пагубно душата ми тежи,цял живот, преследвала химериднес откривам твоите очи.Те не лъжат, те не укоряватте не търсят грях, нито вина.Най красивата лъжа е тази,възкресила мъртвата душа.Зная...Време е да тръгваш,просто ще подвия колене.С плащ, когато младостта загърнешда си спомниш този миг поне-как във тишината затрептяла,нечия душа осиротява.

Ще можеш ли така да ме обичаш

Ще можеш ли така да ме обичаш:безмълвна като нощна тишина

и само в римите да чувашгласа на моята душа?

Ще можеш ли все тъй да ме обичаш:недостижима, като несбъдната мечта,

да париш с устни само мойто имеи жаждата да те гори от самота?

Ще можеш ли?Ще можеш ли Любими,в съня да ме откриваш всяка нощ,

да галиш силуета на мечтите,когато болката те реже като с нож?

Ще можеш ли или ще ме отминешсъс хладен полъх в есенна тъга,а аз единствено със твойто имеда осъмвам в свойта тишина..?

Ти беше скитникът бездоменТи беше скитникът бездоменrr

Ти беше скитникът бездоменТи беше скитникът бездоменс китара бродещ по света,с китара бродещ по света,любов стаил за свят огроменлюбов стаил за свят огромени пеещ с жар за обичта.и пеещ с жар за обичта.

Не спря за миг да си починеш,Не спря за миг да си починеш,забързан в делничната суета,забързан в делничната суета,решил преди да си отидешрешил преди да си отидешда отдадеш на всеки доброта.да отдадеш на всеки доброта.

В душата ти мечта горешеВ душата ти мечта горешедогонваше я всеки ден,догонваше я всеки ден,със вечно чакащи въпросисъс вечно чакащи въпросиотговор за идващия ден.отговор за идващия ден.

А днес те срещам променен-А днес те срещам променен-с коси сребристи, без китара…с коси сребристи, без китара…Достигна ли целта на своя ден,Достигна ли целта на своя ден,опазвайки мечтата стара?опазвайки мечтата стара?

На поетаНа поета

Каквото и да кажа аз,Каквото и да кажа аз,поетът вече го е казалпоетът вече го е казал

с отправен към небето глас,с отправен към небето глас,търсещ за душата си пощада.търсещ за душата си пощада.

Той от незримото направил зримо,Той от незримото направил зримо,на бездиханното дарил живот,на бездиханното дарил живот,в едно сърце до смърт ранимов едно сърце до смърт ранимо

побрал любов и нелюбов.побрал любов и нелюбов.

А аз какво? Една мембранаА аз какво? Една мембраначувствителна на всеки звукчувствителна на всеки звукс душа подобна на камбанас душа подобна на камбана

отекваща в горещини и студ..!отекваща в горещини и студ..!

Отново и отново препрочитамОтново и отново препрочитамдушата на един поет -душата на един поет -

той мен самата сякаш е цитиралтой мен самата сякаш е цитиралвъв всеки стих, в куплет подир куплет.във всеки стих, в куплет подир куплет.

НаследствоНаследство

Какво да ви Какво да ви оставя дъщери,оставя дъщери,с какво ще ме с какво ще ме запомните не зная?запомните не зная?Навярно с гНавярно с гневните очи,невните очи,отправени към отправени към хорската неправдахорската неправда

или със двете ми ръце,или със двете ми ръце,отрано още загрубели-отрано още загрубели-те нивга не изглеждаха добре...те нивга не изглеждаха добре...Не ги помнете! Мътните ги взели!Не ги помнете! Мътните ги взели!

Самотната ми, пареща сълзаСамотната ми, пареща сълзанавярно спомен ще събуди.навярно спомен ще събуди.Не бива да ме помните с това,Не бива да ме помните с това,сълзата значи неумение да губиш.сълзата значи неумение да губиш.

Едно наследство искам да ви дам -Едно наследство искам да ви дам -света на стиховете ми сърдечни.света на стиховете ми сърдечни.По нишката им тръгнете ли знам,По нишката им тръгнете ли знам,ще бъда във сърцата ви, аз вечна.ще бъда във сърцата ви, аз вечна.

Не стори нищо

"Часовникът върви. И иде смърт!А аз не съм направил нищо още."Д. Дамянов

Не стори нищо. С думите съдрана болката най-жилавите нощи.Разгърди свойта синевасъс жаждата за още, още...

Не стори нищо! В томове събралюбов и радост, горест и печал,дочуем ли на птиците гласа,ний чуваме гласа ти заечал.

Изправен с ръста на Титан,глава опрял във небосклона,не стори нищо! Засиядушата ти безумно гола.

Прозорецът, открехнат те очакваПрозорецът, открехнат те очакваи листа бял на старото бюро,и листа бял на старото бюро,

с конец закачената крушкас конец закачената крушкаполюшва се за зло и за добро.полюшва се за зло и за добро.

Часовникът на времето е спрял,Часовникът на времето е спрял,ала смъртта не иде още,ала смъртта не иде още,

тя чува те дори и под пръсттатя чува те дори и под пръсттада викаш: Още, още, още...да викаш: Още, още, още...

Най-тежките ми мигове са тезНай-тежките ми мигове са тез

На ТониНа Тони

Порасна, дъще!Порасна, дъще!Времето тече,Времето тече,

от мойте ласки те изтръгна.от мойте ласки те изтръгна.Най-тежките ми мигове са тез,Най-тежките ми мигове са тез,

в които искам пак да те прегърна,в които искам пак да те прегърна,а срещам погледа ти твърд,а срещам погледа ти твърд,решен през бури да премине.решен през бури да премине.Ще можеш ли ти този пътЩе можеш ли ти този път

без злоба във душата да изминеш?без злоба във душата да изминеш?Ще можеш ли с изправени гърдиЩе можеш ли с изправени гърдинасрещен вятър да посрещаш?насрещен вятър да посрещаш?

Под нозете ти земята ще хрущиПод нозете ти земята ще хрущии често към небето ще поглеждаш.и често към небето ще поглеждаш.

Ще стискаш зъби – пръстите в юмрук,Ще стискаш зъби – пръстите в юмрук,горчилката в сърцето ще се трупа,горчилката в сърцето ще се трупа,

а всеки следващ кръстопъта всеки следващ кръстопътот младите ти сили ще изсмуква.от младите ти сили ще изсмуква.

Но ти си горда... имаш синеваНо ти си горда... имаш синеваи мойта свобода си наследила,и мойта свобода си наследила,

закърмих те с човешка добротазакърмих те с човешка добротаи с честност съм очите ти измила.и с честност съм очите ти измила.

Напълниш ли сърцето си с любовНапълниш ли сърцето си с любови пазиш ли честта на свойто име,и пазиш ли честта на свойто име,

с тез дарове и моя благослов,с тез дарове и моя благослов,ще минеш през живота си неповалима.ще минеш през живота си неповалима.

Не те познавах...

“Вися сега на кръста и със жалот него гледам вашта паплач мръсна.И с устни питам: кой ме е предал,не вярвайки,че утре ще възкръсна?”Д. Дамянов

Не те познавах докат беше жив,но днес, ей тъй - от нищото изникнал,прочитам всеки твой написан стих и неусетно със гласа ти се провиквам:

“Елате бури,вихри,студове!Торнадо извисете до небето!Със силата на ваште гласоверазхвърляйте звездите из полето!

Налейте във бокали мойта кръв,наздравици да вдигнат враговете,затуй че във часа на мойта смъртугасна и звездата на поета

Но вижте там в очите на скръбта,как лумнали огньовете ми светят!Прокудена се връща любовта,а злобата по дирите ви крета.”

Не те познавах. Бях почти дете,но целият ти лик пред мене светва,и виждам те с душата на поетда шепнеш лютата си клетва.

Предсватбено пожеланиеПредсватбено пожелание

Вий тръгвате в съвместния си път.Вий тръгвате в съвместния си път.Бъдете като гълъбите бели,Бъдете като гълъбите бели,които в полет влюбено кръжаткоито в полет влюбено кръжатпод трепета на слънчевите трели!под трепета на слънчевите трели!

Бъдете като живата водаБъдете като живата водаот старите предания поелаот старите предания поелапреминала през всички времена,преминала през всички времена,достигнала до радостта ви споделена!достигнала до радостта ви споделена!

Пазете във душите любовтаПазете във душите любовтаи тя ще ви се отплати стократно,и тя ще ви се отплати стократно,че няма нийде, нийде по светаче няма нийде, нийде по светапо-ценно от любовното богатство!по-ценно от любовното богатство!

Съкровено

Ти беше съкровената ми тайна и най-възвишената ми мечта.Поезийо, във мене си живялапреди появата ми на света.

Към Ботев

Где да те търся, войводо?Как да те викам по име?Дни се занизаха клетив мала ми свидна родина.

Где ти е сабята гола?Где са ти думите тежки?Тръпне душата на робав сухи години - мъртвешки.

Клетва си давал Войводо,да браниш народ от душмани,а бели си кости прежалипо скръбни самотни балкани.

Чувам кръвта ти да виев нашите спукани вени.Как ли срама да изтриемот челата си призрачно бели?

Ти за народа погина-теб те народът създаде.Днес: ни народ,ни Родина...в тръне селата обрасли.

Само в душите байраканосим с гнева си препасан,а песента на сокакавятър далече отнася -

там из земите далечниде са децата ни мили.Палим поредните свещи,мъка в душите си свили.

Мамо, докога?Мамо, докога?

Посветено на всички български майки-имигрантки

Земя далечна,чужди небосводиЗемя далечна,чужди небосводикога на теб любими са били,кога на теб любими са били,та ето вече всичките годинита ето вече всичките годиниот младостта си ти им посвети?от младостта си ти им посвети?

Децата ти отрано помъдрелиДецата ти отрано помъдрелине питат вече: "Мамо, докога?"не питат вече: "Мамо, докога?"с вързоп от грижи, на плещи поели,с вързоп от грижи, на плещи поели,посрещат свойта делнична съдба.посрещат свойта делнична съдба.

А нощите...Ах, нощи носталгични,А нощите...Ах, нощи носталгични,в които образът ти мил трепти,в които образът ти мил трепти,им връщат времената мелодичниим връщат времената мелодичниот техните безгрижни детски дни.от техните безгрижни детски дни.

Под ласките ти - пухени завивкиПод ласките ти - пухени завивкипритихваше спокойният им ден,притихваше спокойният им ден,а днес в тревожните усмивкиа днес в тревожните усмивкинаднича споменът смутен.наднича споменът смутен.

Земя далечна, чужди небосводи...Земя далечна, чужди небосводи...Родината ти - мащеха мълчи,Родината ти - мащеха мълчи,а нуждата от къшея поробиа нуждата от къшея поробиживотът ти и залъкът горчи.животът ти и залъкът горчи.

И скътала в сърцето си голямоИ скътала в сърцето си голямонадеждата,че в утрешният ден,надеждата,че в утрешният ден,ще чуеш дълго чаканото: "Мамо!"ще чуеш дълго чаканото: "Мамо!"изпращаш делникът си уморен.изпращаш делникът си уморен.

Земя далечна,чужди небосводиЗемя далечна,чужди небосводикога на теб любими са били,кога на теб любими са били,та ето вече всичките годинита ето вече всичките годиниот младостта си ти им посвети? от младостта си ти им посвети?

Потомъко...Бъди благословен!Потомъко...Бъди благословен!

Ти идваш в този свят на нищета,Ти идваш в този свят на нищета,дете невинно с поглед на мъдрец,дете невинно с поглед на мъдрец,понесъл аромата на зора,понесъл аромата на зора,с душа, в одежда на светец.с душа, в одежда на светец.

Дали ще стъпиш здраво, като войнДали ще стъпиш здраво, като войнна сцената на рухващия ден,на сцената на рухващия ден,като митичен, като приказен герой,като митичен, като приказен герой,с неправдата във битка устременс неправдата във битка устремен

или с талант или с талант ефиренефирен на поет на поети сладкодумието на Шехерезада,и сладкодумието на Шехерезада,ще покориш света със жив куплетще покориш света със жив куплетвъв името във името нана любовта и свободата.... любовта и свободата....

Потомъко...Бъди благословен!Потомъко...Бъди благословен!В душата не допускай черна мисъл,В душата не допускай черна мисъл,за да можеш да извикаш някой ден:за да можеш да извикаш някой ден:-Живях достойно и със смисъл! -Живях достойно и със смисъл!

8.8.Смехът кънти като кристалСмехът кънти като кристал

Любов, достойна за похвалиЛюбов, достойна за похвали

За любов, достойна за похвали За любов, достойна за похвали няма никакви прегради, няма никакви прегради, че животът безметежен че животът безметежен е към влюбени прилежен. е към влюбени прилежен. Щом от силата й пиеш, Щом от силата й пиеш, всяка мъка ще изтриеш, всяка мъка ще изтриеш, а дъгата засияла а дъгата засияла е пред двама онемяла, е пред двама онемяла, че сърцето благородно че сърцето благородно пази щастие върховно- пази щастие върховно- цял светът се там побира цял светът се там побира и блаженството намира. и блаженството намира. – Любов, достойна за похвали, – Любов, достойна за похвали, с тебе двама сме създали.с тебе двама сме създали.

Тъй плаха съм и тъй несъвършена

Тъй плаха съм и тъй несъвършена…Сравнена с нея просто съм еднане будеща желание и земна,подобие на сянка на жена.Не съм красива с чар на Афродита,ни царствена осанка имам аз,но с радост е душата ми пропитаот шепота на твоя нежен глас,от който и звездите се опиват,от който и земята се върти...Дорде го чувам, аз ще съм щастлива,бъди щастлив чрез мен и ти!-Във полета направихме крила,с които само мога да летя.

Ще бъда песен в птиче ято

Клони към заник слънцето и с тебевървиме успоредно все натамв различни пътища, в различно времеще стигнем края нежелан.А днес, когато пламналото лятопоглежда те в очите със тъга,за мене сякаш времето е спрялои аз те виждам съвършено млад...Но ти си млад и аз съм млада –почти деца в очите на света,а твоята среднощна серенадасе носи още с птичите ята.- Ще бъда песен в птиче ято,дордето ти си мойто лято!

Аз те срещам, отдаден и верен

В туй дъждовно разкъсано време,в тази облачно сива тъма,аз те срещам, отдаден и верен,сграбчил ревностно пак любовта.

Аз те срещам без завист, без злобасамо светли мечти съхранили отворил в живота си скобаме посрещаш усмихнат и мил.

Сто слънца да засветят за мене,сто царе да ми сторят поклонс тях едва ли, аз бих уловилатози радостно-тих хоризонт,

в който прилив и отлив се срещат,като вечност... като сълзаи бездънни галактики сещатна любовния храм святостта.

Сто живота да имам след този,сто любови и сто светилас всички тях, ще направя облозиза мига, който с теб изживях.

Смехът кънти като кристал

Смехът кънти като кристали свети в озарение лицето,а римите от листа бялвъзкръсват цели в битието,

когато се отърсиш от страха,на пластове, събран в душатаи сетиш полъха на любовта,дори на пеперудата в крилата.

Окаляно небеОкаляно небе

Четейки "Сълзите на небето" от Надя Христова

Душата ми се мъчи с вековеДушата ми се мъчи с вековеот злобата, от користта, от злобата, от користта, от нищетатаот нищетатаи аз - едно окаляно небеи аз - едно окаляно небеот черни птици, от черни птици, чистя си душата.чистя си душата.Сега проливам Сега проливам толкова сълзи,толкова сълзи,изтупвам се изтупвам се от хорските омрази,от хорските омрази,в очите ми се гърчи и тъжив очите ми се гърчи и тъжисветът във тинята нагазил,светът във тинята нагазил,а там съзирам а там съзирам теб, дете-теб, дете-една самотна, една самотна, бяла птица,бяла птица,

ръцете ти ръцете ти досущ като криледосущ като крилепротягат се протягат се в очакване да стигнатв очакване да стигнатедно парченце едно парченце чиста синевачиста синевас една надежда-с една надежда-слънчево начало...слънчево начало...Надникнеш ли Надникнеш ли във моята душавъв моята душаще видиш всичко ще видиш всичко за което си за което си копняло.копняло.

Булото на младостта

Колко много ми донесебулото на младостта:пълни арки с птичи песнинеобянти небеса.Подарявах, разпилявах,не оставих ни едновъгленче, за да ме топлида я спомням със добро,че в наивната си глупоствярвах,ала вече не-щастие е, не е лудост,да дадеш на птицата криле,на пострадалият - обич,на гладуващият - хляб,на приклещения в обръч-тих простор и небеса...

Колко много ми отнесебулото на младостта,спусна своите завеси

и помаха със ръка.Птицата далеч отлитна,ситият не помни глад...Някой тихичко ми вика,

туй ще да е Старостта.

За тебе пазя чиста топлината

Могат, знам, сърцата занемелипак да се почувстват оцелели,да литнат на крилете на Пегас,щом аз съм Ти, ти щом си Ази тази гибелна разрухасъс своята прегръдка сухада се разпръсне на парчетасъс злобата си непредвзета,защото в този леден мразти викаш мен, теб викам ази търсим огънят в очитедушите ни да стопли със лъчите...Тръгни към мен не утре, днес,че утре е далечно, без прогреси виж как още в тишинатаза тебе пазя чиста топлината!

Мъжът е мъж, когато е обичан

Мъжът е мъж, когато е обичани на кладата на две очитой себе си...той себе си обричаготов за любовта да изгори.

Не те познавам, просто те обичам

Не те познавам, просто те обичамзагадъчна магия си и свян,в проблясъка на погледа ти тичам,но в голата ти същност зъзна сам.

Възторгът ми е плах, криле разперил,пред твоите са просто пипалца-човек когато е любов намерил,копнее за любов и топлина.

Под дрехите ти лъсва ореолътзагадъчно, примамливо, но тамне мога да те стигна, тръпне взорът-от своето несъвършенство чувствам срам.

Но грехопаднеш ли, политнеш ли към мене,крилете ми ще станат синева,ще можеш да почувстваш мене, до дъното на свойта голота.

Там навън разцъфтели божурите

Всяка нощ е изпълнена с мистика,всяка мистика - с обич и свян,а животът, с реалната истина,носи тъй непосилен товар.

И не жали той нито старицатас разтреперени сухи ръце,нито просяка, нито вдовицата,ни жената с невръстно дете.

Там навън разцъфтели божурите,птича песен простора гласи...а душите – отчаяно лудитепак се хранят със светли мечти?