Дора Габе

Дора Габе е родена на

28.08.1886 г. в с. Харманльк,

днешен Дъбовник, Варненска област.

Дъщеря на Петър Габе,

преселник от Русия,

публицист и общественик

Завършва гимназия във Варна

през 1903 г.

Записва естествени

науки в Софийския

университет(1904), следва

френска филология в

Женева и Гренобъл.

Учителка по френски език в Добрич (1907).

От 1911 до 1932 пребивава

многократно във връзка с

преводаческата си дейност в

чужбина: Полша,

Германия, Швейцария,

Австрия, Чехия, Франция,

Великобритания.

За пръв път Дора Габе

публикува като ученичка в

Шумен стихотворението „Пролет“ в сп. „Младина“

(1900).

За деца започва да пише след

Първата световна война.

Първото й детско

стихотворение "Катето и Джори" се появява в

"Златна книга за нашите деца".

Първата й детска книга, стихосбирката "Малки песни", излиза през 1923 г .Оттогава тя е издала много сборници с разкази, повести, приказки, стихове, залъгалки .

“Малки песни” – 1923 г.

“Калинка –Малинка” – 1924 г.

“Звънчета” – 1925 г.

“Сънчец ходи” – 1929 г.

“Великденче” – 1931 г.

“Коледарче” – 1931 г.

“Диви круши” – 1934 г.

“Малка Богородица” – 1937 г.

“Птичи перца” – 1947 г.

“Най-обичам” – 1955 г.

“Какво вижда слънцето” – 1960 г.

“Капчици” – 1961 г.

“Петьовото сърчице” – 1961 г.

“Който се бои, вкъщи да стои” – 1962 г.

“Слушането най-тежи” – 1962 г.

“Ябълчици” – 1963 г.

“За вас малките” – 1967 г.

“Невидими очи” – 1970 г.

“От слон до мравка” – 1975 г.

“Петьовото сърчице” – 1982 г.

“Залъгалки” – 1982 г.

“Врани неразбрани” – 1990 г.

Умира през 1983 год. В София

Дора Габе е писала повече от

60 години за българските

деца. Самата тя е живяла близо 100 години.

Нейните

стихотворения са много нежни и

занимателни. Тя е знаела 7 езика и

е превела на български

чудесни творби от полски, руски, чешки и френски.

Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми!

Ти ли, моя майчице направи тая обич толкова голяма, че света във нея се побира, че в света на нея равна няма

Че прегръщам с обичта си, майко, нашата земя, с цветя покрита, с пресен дъжд на пладне оросена и с дъга, на златен сърп извита

Че ми греят право във сърцето: златно слънце, ниви позлатени, утрин рано сребърна зорница, в топла вечер облаци червени!

Нашето небе е тъй дълбоко,нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми...

Даниела Велчева

-За къде се стягаш, Мецо?

- Канена съм у Щуреца.Виж ми роклята

- коприна!

Гледай китката – гергина!А със тая

огърлица

Съм същинска хубавица!

Даниела Велчева

Зайче дългоушче,с беличко кожухче,с алени очички,като две карфички,с пухкави две лапки

Като във чорапки,що си толкоз меко – мекичкои си толкоз леко – лекичко,и таквоз нетърпеливичко,и таквоз, таквоз страхливичко!

Даниела Велчева

Разтвори се тъмно небе със сребърната месечина С облачета и звездици, разтвори се на широко, на широко на дълбоко, че се спусна златна стълба от небето до земята, а по нея млада Бога слезе доле при децата.

Кое дете сън заспало, млада Бога не видяло, кое дете лошо било, млада Бога натъжило, само дете коледарче млада Бога веселило и звездата витлеемска люлката му осветила!Даниела

Велчева

Кукулаза, буба лази по краченце, по ръчичка , по вратленце, по главичка… Ах, тази буба, дето лази, може бебчето да сгази…

Даниела Велчева

Даниела Велчева

Автор: Даниела Велчева

СОУ “Вичо Грънчаров”, Горна

Оряховица

e-mail: daniela_velcheva65@

mail.bg