Щом ни прати пролетта с топъл дъх покана,

ние, първите цветя, никнем рано-рано. Ала най-напред се кичи всеки с бялото к о к и ч е !

К

О

КИ

Ч ЕЛ

Р

Д

УГ

Помисли!

След кокичето веднага разцъфтява второ цвете.

Жълта шапка то си слага и като пламтящо свети. На кокичето другарче, то се казва м и н з у х а

р ч е !М

Н

З

Х РА

У

И

Ч

ЕО

ЕК

Ъ

Д

Помисли!

Също още в пролет ранна украсява този свят -

мъничка, благоуханна и със виолетов цвят. Тя е третата им дружка, с нежно име т е м е н у

ж к а !Т

М ЕНЕ

У ЖАН Ш

И

И ЪД

К

Помисли!

Майско цвете е, което се жълтее по полето. Няма със игла прилика,

но нарича се и г л и к а !

ЛК

Е НШИ

И

А

КГ

Помисли!

През месец април в гроздоцветие цяло разцъфва във розово, синьо и бяло. Звънче до звънче, пискюл до

пискюл се люшкат във нежното стръкче з ю м б ю л!

Ю Б

М

З

ЮЛ

Ь

Н

О О

Й

Помисли!

С цветове съм белоснежни, като чашки – лодки нежни, цяла приказна флотилия… Как се казвам? Водна л

и л и я !

ЛИ

Л

И ЯНЕ С Ж

А

К

Помисли!

Цъфна ли, поляната жълтее. После се покрива с топки бели.

Духнеш ли ги, вятър ли повее, литват парашути. Накъде ли?

Вярвам ще отгатне млад и стар, че аз съм простото цветче г л у х а

р !

Л УГ

ХА

Р

ПО

М

Я

К

Помисли!

Загледани във дребните тревички със четири листа ме търсят всички, че знак съм аз на щастие или на любов, донесени от д е т е л и н а !

Т

Е

ЛД

Е АИ

ХИ Я

РМ

Н

Помисли!

Кръгла жълтичка паричка с бяла – на ресни – якичка. Всеки знае, без да пита, че се казвам м а р г а р и т а !

Р

Г

М Р

А

А

Т

АИ

ЪЪ

Б

Н

Н

Помисли!

Аз съм твърде рядко цвете и раста по върховете на отвесните скали – край

гнездата на орли. Само алпинисти смели стъпват в моите предели, че опасности

безкрай са оградили е д е л в а й с а !

В

АЛ

Д

Е

АЙ

С

Х

И И М

Помисли!

Е

С червена чашка, жълта или бяла, аз като знак съм на държава цяла.

С цветя изпълвам нейното поле. Тя е Холандия. А аз – л а

л е !

А

ЛЛ Е

ЪД Х

К УРИ

М

Н

Помисли!

Откъсват ме , за да си спомнят един за друг – като заминат. Навсякъде раста аз скромна, но с ярък цвят – небесносиня.

Уж дребничка съм като мравка, но с дълго име н е з

а б р а в к а !

З

А

Н Б

Е К

А

ВР

АЪИ

Л

Помисли!

Бог Перун така ме омагьоса: дълга синьожълта свещ да нося и да

шепнат бабичките тайно, че съм цвете дяволско, омайно, че незнайна сила в мене блика… И са ме нарекли

п е р у н и к а !

Р УП Н

Е А

К

ИО

И

ГМ

Л

Помисли!

Под Балкана съм родена – бяла, розова, червена, жълта – всякъде позната

с красотата, с аромата… В сватбени коли се возя, а се казвам просто р о з а !

О

ЗР

АТД

БЯ

М

Помисли!

Изработи:Румяна Семковска

град Карлово