ТЕОРИИ ЗА УЧЕНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИКТ В

КЛАСНАТА СТАЯ

Изготвил:

Рада С

СУ “Св. Климент Охридски“

БИХЕЙВИОРИЗЪМ

КАКВО Е УЧЕНЕТО?

Все още няма единно, непротиворечиво и

задоволително определение за същността на

ученето.

Най-същественият момент в определенията за

дейността учене е изменението на

индивидуалната психика, което не произтича от

органическо съзряване , придобиването на ново,

заучено положение, ориентирано както към

биологическа, така и към социална адаптация и

интеграция.

ОБОБЩЕНО УЧЕНЕТО Е:

Процес на адаптация, познание и развитие, който е

проектиран и съгласуван, както във вътрешен, така и

във външен план и прогресира чрез успешно

регулиране и саморегулиране съобразено с

определени цели, насочени към усвояване на

познанията и социален опит.

Основните функции на учебната дейност са

адаптационната и познавателната.

КАКВО Е БИХЕЙВИОРИЗЪМ?

Според бихейвиоризма трябва да се

изследва не съзнанието, а дейността,

поведението на човека.

Според него източник на дейността е

външната действителност и стимули.

Същността на ученето се състои във

връзката между външния стимул, който

въздейства върху организма , и

реакцията на самия организъм.

Бихейвиоризмът пренебрегва

умствената дейност.

Цялото внимание е насочено към анализ

на поведението.

Според Бихейвиоризма ученето е само

серия от опити (проба-грешка),

упражнения, които водят до успешен

изход или решение.

ОСНОВНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА

БИХЕЙВИОРИЗМА СА:

Едуард Лий Торндайк (1874 г.- 1949 г)

американски психолог прави психологически изследвания върху животни. Прилага изследователски техники за животни при деца.

Джон Бродъс Уотсън (1878 г.- 1958 г.)

американски психолог, основоположник на школата на бихевиоризма след множество изследвания в областта на поведението на животните.

Бъръс Скинър (1904 г.- 1990 г.)

американски психолог-бихевиорист. Получава докторска степен от Харвард.

БИХЕЙВИОРИЗМЪТ В

ОБРАЗОВАНИЕТО

Централна за бихевиоризма е идеята за ученето като условно-рефлекторно.

Ученето се провокира от получаването на стимули от околната среда, на които индивидът реагира със съответните отговори според вида на стимулите.

Каквото последва след това, повлиява вероятността тази реакция да се повтори.

Ако това поведение бъде подкрепено (наградено или наказано), то вероятността то да се прояви по същия начин при поява на същите условия нараства или намалява.

Бихейвиоризмът игнорира индивидуалните особености, както и формирането на творчество в ученика.

ИКТ И БИХЕЙВИОРИЗМЪТ

В КОМПЮТЪРНИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ,

СЪЗДАДЕНИ СПОРЕД

БИХЕЙВИОРИСТИЧНИЯ ДИЗАЙН:

Ученето е разделено на малки

последователни стъпки;

Компютърната програма

симулира ролята на учителя;

Ученикът “изпробва/тренира и

упражнява”;

Ученикът получава обратна

връзка/подкрепа –

положителна или отрицателна.

ВАЖНИ ИДЕИ НА ТОЗИ ВИД

КОМПЮТЪРНИ ПРИЛОЖЕНИЯ СПОРЕД

MARK WARSCHAUER СА:

Повтарящата се дейност с един и същ учебен материал е полезна и дори много съществена за ученето;

Компютърът е идеално средство за повтарящи се упражнения;

Обратната връзка, която дава, не е субективна;

Компютърът представя информацията по един индивидуализиран начин;

Позволява на обучаемия да следва

своето темпо в ученето.

ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ НА КОМПЮТЪРНОТО ОБУЧЕНИЕ

1. Линейно програмирани програми за обучение:

Обратна връзка се дава само при правилен отговор;

Ученикът преминава през отделните стъпки със собствено темпо;

Ученикът не може да получава различни от на другите материали.

2. Програми на принципите на разклоненото програмиране:

Отговорът на ученика може да се използва, за да се контролират нивото на трудност и обемът на учебното съдържание.

3. Програми от типа „изкуствен интелект”, „интелигентно ръководство” и „интегрални системи за учене”:

Индивидуализация и адаптация на програмата към променящите се потребности на обучаемия;

Предоставяне на конструктивна обратна връзка;

Използване на грешките за диференцирано представяне на учебния материал на всеки ученик.

ПРЕДИМСТВА НА

КОМПЮТЪРНОТО

ОБУЧЕНИЕ С

БИХЕЙВИОРИСТКИ

ДИЗАЙН

Обратната връзка и индивидуализацията;

Ученикът се информира за коректността на

отговорите си;

Ученикът може да преминава през отделните

стъпки със собствено темпо;

Възможността за „Учене от грешките”;

Адаптивно преподаване- нивото на трудност

зависи от равнището на представяне на ученика.

НЕДОСТАТЪЦИ НА КОМПЮТЪРНОТО

ОБУЧЕНИЕ С БИХЕЙВИОРИСТКИ ДИЗАЙН

Компютрите, не са способни да планират взаимодействието си с обучаемите на основата на своите предварителни знания за тяхното поведение в сходен или различен контекст;

Има възможност за създаване на пасивен субект, който да търси само правилните решения и наградите;

Потиска мотивацията у учениците да търсят смисъла на упражненията или да търсят по-различни решения;

Възможностите на този тип програми да формират творчески знания и умения са много силно ограничени.

В КЛАСНАТА СТАЯ ТОЗИ

МОДЕЛ Е ПРИЛОЖИМ:

За усвояване на фактологичен тип знания и умения.

За упражнения от типа повторение и практика

За проверка на знанията чрез въпроси с множествен отговор.

За подпомагане на учителя в процеса на обучение;

За разнообразяване на учебните часове и задържане интереса на учениците.

ПРИМЕРИ ЗА

ПРИЛОЖЕНИЯ В

КЛАСНАТА СТАЯ

Теория за ученето – Бихейвиоризъм

ИКТ в Българско училище

Educomp's, интегрирана система за

учене на Topper

БИБЛИОГРАФИЯ:

Андреев, М. Дидактика, С 1987

Пейчева-Форсайд, Р., Списание на Софийския

Университет за електронно обучение, 2010/1

Пейчева-Форсайд, Р., лекция «Теории за ученето и

използването на ИКТ в клас»

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%8

7%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%

82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%

B0

Благодаря за вниманието!