Краищенско-Средногорска област

Областта обхваща твърде различни в природногеографско отношение територии: Задбалкански котловини, Краище и Средногорие. Отличава се с планинско-котловинен релеф и с преходен характер на климата и водите.

Обща характеристика:

1. Задбалкански котловини

А) Географско положение

Задбалканските котловини са разположени между Стара планина /на север/ и Средногорието /на юг /. На запад опират до държавната ни граница със Сърбия, а на изток опират до Черноградската седловина. В посока от запад на изток, почти паралелно се редуват Бурелската, Софийската, Саранската, Камарската, Златишката, Карловската, Казанлъшката, Твърдишката, Шивачевската, Сливенската и Карнобатската котловина.

Котловините могат да бъдат разделени на две групи: високи (западните) – Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишко-Пирдопска, и ниски (източните) – Карловска, Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска, Айтоска.Най-голямата котловина е Софийската. Релефът е равнинен с надморска височина от 550 до 625 m.

Тя има елипсовидна форма с дълга ос на простиране северозапад–югоизток. На северозапад достига до Сливнишките височини, на югоизток – до Ихтиманска Средна гора, на североизток – до Западна Стара планина, и на югозапад – до Витошкото Средногорие (Вискяр, Люлин, Витоша, Лозенска планина).

Най-голямата котловина е Софийската. Релефът е равнинен с надморска височина от 550 до 625 m.

Б) Геоложки строеж

Образуването на Задбалканските котловини е започнало в края на плиоцена, с потъването на силно заравнените по това време северни части на Средногорието и относителното издигане на ограждащите ги планини. Потъването се е извършило по Задбалканския дълбочинен разлом от север и Средногорския разлом от юг. Ето защо Задбалканските котловини представляват грабени. Основата им е изградена от силно разломени и различно хлътнали блокове от гранит, гнайси с палеозойска възраст. Над тях залягат мезозойски и терциерни седименти, които са представени от пясъчници, варовици, мергели. На повърхността се разкриват кватернерни алувиални и делувиални наслаги.

В) Полезни изкопаеми

Задбалканските котловини не са богати на полезни изкопаеми. В тях се срещат лигнитни въглища /Софийски басейн/, незначително количество кафяви въглища /Николаевския басейн/. От рудните полезни изкопаеми са открити находища на уранова руда при Бухово и Шиварово. Широко разпространение имат нерудните полезни изкопаеми - огнеупорни глини, чакъли и пясъци.

Г) Климат и води

Задбалканските котловини попадат в две климатични области: умереноконтинентална и преходноконтинентална. С умереноконтинентален климат са западните, а с преходноконтинентален – източните.За котловините с преходноконтинентален климат са характерни по-високите средна юлска температура и средна януарска температура, по-ниските стойности на годишната температурна амплитуда. Валежните суми се колебаят между 550–600 mm, като тенденцията на изравняване на сезонните валежни суми е ясно изразена.Повечето от Задбалканските котловини са богати на подземни води. През котловините протичат транзитно различни по големина реки. Реките, извиращи от високите части на Стара планина и Витоша, имат пролетен максимум и снежно-дъждовен режим. Средногорските реки и тези, които извират от по-малка надморска височина, имат по-ранен пролетен максимум.

Д) Почви, растителност и животински святВ Западните котловини преобладават смолниците, а в Източните – канелените горски почви. По заливните тераси на реките широко разпространение имат алувиално-ливадните почви. Стопанската усвоеност на котловините е причина за унищожаването на естествената растителност и животинския свят.

Е) Стопанско използванеБлагоприятните природни условия са предпоставка за стопанската усвоеност на котловините още от древността. Поради индустриализирането на селищата възникват много проблеми, най-остър е екологичният. Честите температурни инверсии са причина понякога да се образува смог особено в Софийската котловина. Речните води са замърсени от отпадни промишлени води. • земеделието - етерично-маслодайни култури - рози, лавандула (Карловска, Казанлъшка); лозя (Карловска, Карнобатска, Сливенска, Айтоска)• туризъм• транспорт

2. Средногорие

А)Географско положение

Средногорие е система от планински вериги. От запад на изток в нея се включват планините: Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша, Плана, Лозенска планина, Средна гора, Бакаджици и Хисарски възвишения.

Морфохидрографска скица и карта на релефа на Средногорието:А. Западно Средногорие; Б. Централно Средногорие; В. Източно Средногорие

Б) Природна среда. Релеф

Образуването на планините от Средногорието е подобно на образуването на Стара планина и Предбалкана.Средна гора е разположена успоредно на Стара планина между долините на р. Искър и р. Тунджа. Въз основа на морфографски различия тя се разделя на 3 части: Ихтиманска, Същинска и Сърнена гора. Най-висок дял е Същинска Средна гора с най-висока точка в. Богдан (1604 m).Голямото вертикално разчленение на Средногорието обуславя развитието на денудационно-гравитационните форми – главно срутищата. Ерозионните форми са представени от проломи, всечени меандри, речни тераси, а акумулативните – от наносни конуси в подножията. Денудационни заравнености има и в останалите планини.

В) Климат

Почти цялата област попада в умереноконтиненталната климатична област – до 1000 m. на северните склонове и до 1500 m за южните склонове. В Сърнена гора, Бакаджиците и Хисарските възвишения климатът е преходноконтинентален. Типичен планински климат има във Витоша.

Г) Води

От Средногорие водят началото си много реки. Реките, протичащи през Средногорие, образуват проломи – Урвичкият на р. Искър (между Плана и Лозенска планина), на р.Тополница (между Ихтиманска и Същинска Средна гора) и между Същинска и Сърнена гора. Витошките високопланински реки са с ясно изразен пролетен максимум на оттока поради интензивното снеготопене и валежите през този сезон. В западните и в централните части на Средногорие (без Сърнена гора) реките са с раннопролетен максимум на оттока, обусловен от слабото снегозадържане. В Сърнена гора и в най-източните части на областта реките са с типичен дъждовен режим и той следи хода на валежите. Летните прииждания на реките причиняват наводнения.

Д) Почви, растителност и животински свят.

В най-ниския височинен пояс е разпространен дъбът. С увеличаване на надморската височина, при по-влажен и по-студен климат се е развила буковата растителност. Над нея е иглолистната растителност – ела, смърч, бяла мура. Иглолистните растителни видове са представени във Витоша. Във Витоша са резерватите „Торфено бранище“ и „Бистришко бранище».

3. Краище

А) Географско положение и граници

Краище граничи на юг с Осоговска планина, на север и на изток – със Западното Средногорие, на запад е ограничена от държавната ни граница с Р. Македония и Сърбия.

Б) Релеф и полезни изкопаеми

Релефът на Краището е отражение на мозаичния строеж на земната кора – по разломните линии са потънали блоковете на котловинните редици, а в съседство са се издигнали блоковете на планинските редици. Мозаичният характер на Краището е дал отражение върху конфигурацията на съвременната речна мрежаи формирането на проломи по течението на р. Струма. В подножията на планините са образувани наносни конуси, а в дъната на котловините – заливни речни тераси. В резултат на неколкократни издигания и периоди на затишие са образувани денудационни заравнености и речни тераси.

Сложните геоложки процеси са формирали железните руди в Брезнишко и кафявите въглища в Пернишкия и в Бобовдолския басейн. В областта се добиват строителни материали.

В) Климат

Във високите котловини (Трънска, Брезнишка, Радомирска и Пернишка) и в планините от Руйско-Верилската планинска редица климатът е умеренокон-тинентален. В Земенска, Конявска планина, Голо бърдо и ниските котловини климатът е преходноконтинентален. Планинската климатична област е много ограничена. Валежите са с ясно изразен летен максимум в северната част и почти изравнени сезонни валежни суми през лятото и пролетта в южната..

Г) Води

Областта се отводнява от р. Струма и нейните притоци. Изключение прави най-източната част, където оттичането е чрез р. Искър (Самоковска котловина) и р. Марица (Долнобанска котловина). Най-големите реки в областта запазват чертите на снежно-дъждовния режим, формиран в съседните високопланински райони. Останалите реки са с раннопролетен максимум на оттока, обусловен от снеготопенето и интензивните пролетни валежи.

Д) Почви

Дъната на Пернишка, Брезнишка, Радомирска и Трънска котловина са заети от смолници. Върху речните тераси има алувиално-ливадни почви. В останалите котловини, в нископланинските и в хълмистите земи са разпространени канелените горски почви. В по-високите части на планинските склонове има кафяви горски, а по билата – планинско-ливадни почви.

Е) Растителност и животински свят

В котловинните дъна и в планинските подножия естествена растителност почти няма поради стопанската им усвоеност. По планинските склонове има храсти, а с увеличаване на надморската височина – букова горска растителност. Фауната е представена от дива свиня, сърна, лисица, заек, невестулка; от птиците се срещат кос, полска чучулига, дрозд, горска ушата сова, а от влечугите – пепелянка.