7.3

.20

15

г.

Завладяването на България от османците прекъснала за дълго време културно-духовния възход на българите.

През XVIII век единствените училища по българските земи били .

Те съхранявали езика и вярата на поробения народ.

план

Откриването им започнало през XV в. и продължило до втората половина на XIX в.

Отначало възникнали в и на много български градчета и имали обществен характер, а през 17 и 18 век се появили и частни килийни училища.

В тях учителят занимава всеки ученик поотделно.

Дъските за писане били покрити с восък. Вечер ги нагрявали и изглаждали за да могат да се употребят отново.

През XVIII в. били открити и обществени училища. В килията учениците получавали елементарно

образование. Изучавали предимно църковни книги (часослов,

псалтир, апостол, светче и требник), църковно пеене, четене и писане, а светските знания се въвеждали частично, и то само в някои килийни училища —смятане, история, граматика.

Учители били предимно и , а по-рядко - грамотни или .

В такова училище в Котел учил .

Въпреки примитивния характер на обучението, килийните училища допринесли за развитието на грамотността сред българското население и спомагнали за съхранението на българската народност.

Първото обществено килийно училище в

, открито през 1810 г.

с главен учител .

Развитието на занаятите и търговията и Новото време раждали нуждата от , подобни на тези в европейските държави.

Но в килийните училища това било невъзможно. Българите можели да ги получат само в

.

Създаването на възрожденски модерни училища било едно от най-големите

постижения на българския народ.

Тези училища се нуждаели от учебници. Скоро просветни българи започнали да ги създават.

Първа стъпка към образование, което да отговаря на промените,

направил

. Написаният от него през

Буквар с различни

поучения, наречен

, давал нужните знания, събрани в една книга.

план

Такава книга нямало до този момент. Тя станала любим учебник на много

поколения ученици.

Петър Берон нарекъл своята книга , но децата я нарекли

, защото на корицата му бил изрисуван .

Написана на говорим български език, тази книжка била истинска детска енциклопедия.

Съдържа осем раздела:

Буквар

Молитвеник

“Добри съвети”

“Умни ответи”

“Басни”

“Различни истории”

“Физически сказания”

Аритметика

С буквара децата по-лесно и бързо се учели да четат и да смятат.

В него имало съвети как да се постъпва разумно.

Разказвало се за непознати растения и животни, за природата.

Децата научавали как се добиват захарта и солта, откъде идва кафето.

Рибният буквар се четял с интерес от малки и големи.

Който има наука, никога не изпада.

Откъс от Буквара на

д-р Петър Берон

Добри съвети

Ако излъжеш веднъж, не ти вярват втори път.

На другите не се присмивай,ами себе си гледай.

Прави добро, за да намираш добро.

Не се срамувай да питаш, което не знаеш.

Всичко е лесно за трудолюбивите и всичко е трудно за мързеливите.

По-късно д-р Петър Берон станал известен учен, но не престанал да полага грижи за българските училища.

Непрекъснато им дарявал книги.

Препоръчал и нов метод за обучение - ВЗАИМНИЯ.

Чрез него един учител можел да обучава едновременно стотина деца, използвайки помощта на по-големите ученици.

В следващите десетилетия българският народ започнал да организира училищата си по нов начин.

Със собствени средства жителите на различни селища издигали .

Осигурявали безплатно обучение, учебници, карти, глобуси и с това предизвиквали удивлението на чужденците.

В новите ВЗАИМНИ УЧИЛИЩА на учениците им било по-интересно в час. Учителят раздавал буквари на български език. Имало черна дъска и глобус – непознати до този

момент неща. Новост било и това, че

.

В тези училища се придобивали знания по четене и писане, смятане, география, история.

.

Първото такова ново училище било открито от родолюбиви българи в

на .

Днес то носи името в знак на

признателност към делото на Васил Априлов.

Инициативата за създаване на такова училище в Габрово принадлежи на

. Роден през 1789 г. в Габрово, той получава добро за времето си образование. По-късно се установява в Одеса, където се откроява като влиятелен търговец и натрупва значително богатство. Габровецът Васил Априлов

.

Старото училище в Габрово

Априловска гимназия

Обучението в Габровското училище се извършвало на говорим български език.

Нарекли го , защото се използвал - учителят подготвял по-

напредналите, за да му помагат в обучението на останалите.

Продължавало 2 години. Изучавали се граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение.

Класна стая от Априловска гимназия

Първите учебници

За учител в новото училище бил избран Неофит Рилски.

Той преподавал български език, граматика и математика.

Глобусът, който Неофит Рилски изработил.

Неофит Рилски създал и

ръкописът „Габровска граматика“.

Неофит Рилски съставил и

първият училищен правилник.

Съставил взаимни таблици.

Превел басните на Езоп и

различни други съчинения.

Музей „Неофит Рилски”- гр. Банско

Гробът на Неофит Рилски

В габровското училище идвали ученици от всички краища на българските земи.

Скоро по примера на габровци взаимните училища покрили страната.

Старото школо в град Трявна

През следващите 10 години отворили врати още 53 взаимни училища.

През в учителката открила

, в което се обучавали само момичета.

Постепенно по-големите училища започнали да се превръщат в .

През в отворило врати

– .

Еленското класно училище –„Даскалоливницата“

В класните училища децата се обучавали както е и днес –разделени на класове, с различни учители по отделните предмети.

Вече имало много млади хора, които получили добро образование, прекланяли се пред знанието и продължавали да учат в гимназии и в европейски университети.

Еленското класно училище

Даскал Ботьовото училище в КалоферКласното училище в

Жеравна

След завладяването на балканските земи османците не признали съществуването на български народ.

Те обявили цариградския патриарх за единствен представител на християните в империята.

Така българският народ се намирал .

Висши духовници в българските земи били само гърци.

план

Отначало гръцката патриаршия помогнала да се запази християнството.

Но през XIX век започнала да пречи на самостоятелното развитие на българите.

. Конфликтът между българи и гърци продължил

почти 50 години.

Цариград, Патриаршески катедрален храм "Свети Георги"

Българите осъзнали колко важно е да имат своя църква. В нея те искали да се служи на български език.

С общи усилия и упоритост българите постигнали .

Дотогава султанът зачитал само гръцкото духовенство и гръцкия народ. Затова в църквите се служело само на гръцки език.

Първата била .

Желязната църква “Св. Стефан” в Цариград

Така през там била издигната

За българската черква в Цариград

През 1849 г. със специален ферман султанът разрешава

на българите да имат своя църковна община в Цариград

начело с български владика. На практика с този документ

българите за първи път били признати за отделен народ в

империята. Скоро е създадена българска църковна община.

В нейна подкрепа Стефан Богориди дарява една от къщите

си за сграда на открития общински параклис “Св.

Стефан”. През 1858 г. Иларион Макариополски е

ръкоположен за владика. Оттогава Цариградската

българска община се утвърждава като ядро и главен

двигател на движението за църковна самостоятелност.

След пожар през 1898 г. черквата “Св. Стефан” била

издигната отново, но вече от желязо. Уникалната

постройка е проектирана от арменския архитект Ховсеп

Азнавур. Стоманената конструкция е била изработена в

Австрия от металургичната фирма “Вагнер”.

Елементите на конструкцията тежали около 500 тона.

Те били сглобени на място и така била построена

прочутата “желязна” черква “Свети Стефан”.

Дължината u е 32,50 метра, широчината – 12,50 метра, а

височината с камбанарията е 29,50 метра.

Днес собствеността на българите върху нея е отново

възстановена, но сградата е сериозно заплашена от

разпадане заради ръждата върху нейната конструкция.

Втората голяма победа била .

След продължителни борби българите успели да извоюват признаването на

.

В султанът за пръв път признал, че в империята му живеели българи. Дал им право да имат своя отделна от гръцката

църква, начело с . В нея вече можели да служат

. Българите били признати за . Победата допринесла за сплотяването му.

.

станала най-важната опора в живота на българите и техен защитник пред султана.

Султански ферман за учредяване на Българската екзархия Короната на Антим І печат

Първите български училища през XVIII век са:

килийните;

взаимните;

класните.

Д-р Петър Берон създал своя Рибен буквар през:

1672 година;

1824 година;

1835 година.

В килийно училище в град Котел е учил:

Софроний Врачански; Паисий Хилендарски.

Първото взаимно училище е открито в Габрово през:

1835 година;

1824 година;

1846 година.

Създаденото училище в Габрово днес носи името на:

Васил Априлов.

д-р Петър Берон;

Неофит Рилски;

Извоюваната през 1870 г. самостоятелна българска църква е:

архиепископия;

патриаршия;

екзархия.

Класното училище в Копривщица отваря врати през:

1835 г.; 1846 г.; 1849 г.

През 1849 г. в Цариград е издигната църквата:

„Св. Стефан“; „Св. Георги“; „Св. София“.

_______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

Запиши кое училище е килийно и кое - взаимно. Обясни по какво се различават.

килийно училище

взаимно училище

В килийното училище: учели се да четат по

църковни книги; наизустявали; пишели на църковно-

славянски език; Учители били духовници и занаятчии.

Във взаимното училище: Учителят подготвял

по-напредналите ученици да му помагат в обучени-ето на останалите –взаимна метода.

Учели четене, смятане, писане, история, география…

3. Нанеси събитията срещу посочените години.• първо класно училище;• издигнат храмът „Свети Стефан“ в Цариград;• първо взаимно училище;• създадена Българската Екзархия;• създаден Рибният буквар.________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

създаден Рибният буквар – д-р Петър Берон 1824 г.

1835 г.

1846 г.

1849 г. 1870 г.

първо взаимно училище в Габрово

първо взаимно училище в Копривщица

издигнат храмът „Св. Стефан“ в Цариградсъздадена Българската Екзархия –църковна независимост

План на урока:1. Запазване на

българския дух

в килийните училища

2. Новото време на

българската

просвета

3. Извоюването на

независима църква

Речник:Екзархия –названието, което българската църква получила през 1870 година. Църквата става напълно самостоятелна, когато се оглавява от патриарх.

Екзарх – лице, което е упълномощено да ръководи самостоятелна църква –екзархия. Първото седалище на българския екзарх било в Цариград.