• Есен 

Глъхнат вред полята, хълмове, горички. Няма ги да пеят веселите птички. 

Към предели южни - някъде далече - зад морето бяло отлетяха вече. 

Капят капчици отвън, зън, зън, зън! 

По стъклата, по вратите и се леят по стените. 

Капят капчици отвън, зън, зън, зън! Всички птички отлетяха, дори сбогом не вземаха! 

Плодородна е земята, а стопаните – добри. За труда им тя богато с тежък плод ги надари. Сяха, жънаха, ораха ден и нощ в полето, там и сега под всяка стряха срещат тоя плод голям. 

Капят и листата от унили клони, златошита есен 

златни сълзи рони. 

Бели весели снежинкисъс кристали пелеринкии коронки на главатападат леко на земята.Вий добри сте и красиви,леки, палави и живии в прегръдките ви нежниспят зрънца под преспи снежни.

Всеки ден редей гората, рони сух листец. Скоро ще покрий земята пухкав бял снежец. 

И пързалките тогава ще намерим пак. Весел вик ще се раздава вън до тъмно чак... 

АЗ  СЪМ  ДЕТЕ  НА  ДЕЦАТА - РОЖБА  НА  ДЕТСКИ  РЪЦЕ.И  СЪМ  СЪРДЕЧЕН  ПРИЯТЕЛ - НИЩО,  ЧЕ  НЯМАМ  СЪРЦЕ.

КАЗВАТ,  ЧЕ  НЯМАМ,  НО  ТИХОНЕЩО  ВЪВ  МЕНЕ  ТУПТИ.ВЪТРЕ  БУДИЛНИК  ЛИ  СКРИХА?"ТУП - ТУП - ТУП!" - ЧУЙ  ГО  И  ТИ!

ПАДА  ОТ  СВОДА  БЕЗБРЕЖЕНОЩЕ  СНЯГ - И  ПУХКАВ  И  МЕК.МИСЛЯ  СИ:  "ДАЖЕ  И  СНЕЖЕН,ВАЖНО  Е  ДА  СИ  ЧОВЕК!"

ТАЗИ  НОЩ  НЕУСЕТНО  В  ТЪМНИНАТАНАВАЛЯЛ  Е  ХУБАВ  ПЪРВИ  СНЯГ.МЕТНАЛ  ТОПЛА  ЧЕРГА  НА  ЗЕМЯТА,НА  КОМИНА  СЛОЖИЛ  БЯЛ  КАЛПАК.

Пролет мила, животворна, колко хубава си ти! 

И засмяна, благотворна, пълна с драгост, с красоти! 

Излез и погледни какви прекрасни дни! Сред клони разцъфтели са птиците запели.  По градове, села 

добре си ни дошла, зелена, свежа, росна, ти, пролет цветоносна! 

Весело е на сърцето,ето дойде пролетта.Слънце грее на небето,вредом лей се светлостта.

Всичко мене на душатасладко шепне да се смея,като птичките в горатада се радвам и да пея.

И пак е лято, смях се носинад паркове и над гори,немирните крачета босизапочват танци и игри.