Дивите животни в България

Гергана Божкова и Виктория Костова

Дивите животни в България

Благороден Елен

Мъжките елени (рогачите) имат плътни рога, които сменя всяка

година. Женските (кошутите) са без рога. Козината през лятото е червенокафява, а през

зимата-сива. Около опашката и по задниите крака козината е мръсно

бяла до кремава и образува т.нар. „огледало". С

увеличаването на възрастта по врата на

мъжките индивиди израстват дълги черни косми, които образуват

грива.

Благородният елен се среща почти във всички

наши планини в Предбалкана и в горите

на Североизточна България.

БялкаБялката прилича на златката, но е малко по дребна. Тя има

по-груба козина, по-дълга опашка и по-къси уши.

Петното отпред е бяло и винаги е разклонено по двата

крака. През зимата и през лятото ходилата й са почти

голи. Бялката е разпространена навсякъде в нашата страна. Тя се среща в

планините, в равнинните гори, в изоставени стопански

постройки и дори в населените места. През последните години числеността на

бялката се увеличи. Тя е най-многочислена в горите, в

които има скални образувания, сипеи и др. Умее да се катери по дърветата, но храната си търси главно по земята, през нощта. Напада мишки, зайци, катерици, птици, насекоми, но не се отказва и от растителна

храна. Обича различни плодове. Яде и мърша.

Сватбуването й е през юли-август. Женската ражда от 2 до 6 малки, които отглежда в

дупки, по таваните на стопански постройки и други

скрити места. Кожата на бялката се цени много.

Ловът й е разрешен.

ВълкКозината на вълка през зимата е гъста,

по гърба е светложълтеникава, а по корема - по-светла. През лятото тя е по-къса, по-рядка и с червеникав оттенък. Опашката му е дълга и пухкава. Когато стои на едно място или се движи бавно,

опашката виси надолу; когато бяга бързо, тя е повдигната, но никога по-високо от тялото; при страх я прибира между задните си крака. Вълкът тежи

50-55 кг, но се срещат по-едри индивиди. Вълкът е разпространен в Европа (без западната й част) , Азия и

Северна Америка. У нас се среща в почти всички планини, но числеността му е сравнително малка. Най-често се задържа там, където може да намери храна - около пасищата, в районите, богати на дивеч. Ловува вечер и през нощта, но когато обучава малките си,

ловува и денем. През зимата се събира на глутници, които скитат от едно

място на друго. За едно денонощие вълците изминават по 60-70 км, а в

отделни случаи дори два пъти повече. Вълците от глутницата се движат във верига и всички стъпват в стъпките на

водача.

Дива котка

Дивата котка е сивожълтеникава. Тя има четири надлъжни черни ивици

през челото и напречни черни ивици по тялото. При някои индивиди ивиците по тялото са неясни и

приличат на петна. Отличава се от домашната по черното петно в

долната част на задните крака и по това,че опашката и е цилиндрична не е заострена и има най-много от 4 до 6

тъмни пръстена докато при домашната те са повече. Дивата котка е разпространена в цялата

страна. Тя обича гористите райони, но може да се засели дори и в населени места. Извън брачния период живее единично. Ловува главно през ноща.

Умее да се катери добре по дърветата. Сватбува през февруари-

март. Женската ражда от 3 до 6 малки след 2 месеца бременност. За

убежище използвува дупки от язовци, хралупи в стари дървета и др. Малките растат бързо и скоро

започват самостоятелен живот.

Дива коза

Дивата коза има набито тяло.Мъжките достигат 40-45 кг, а женските са по-леки. И двата пола

имат рога, които са кухи и не се сменят. Рогата на мъжките на върха са силно завити назад и

надолу като кука, а при женските върхът е извит под прав ъгъл, без

да е обърнат надолу. Отначало нарастването на рогата е по-бързо , но с увеличаване на

възраста то намалява. През зимата растежът на рогата спира

вследствие на което се образуват пръстени, по които може да се

определи възрастта. През лятото козината на дивата коза е

бледожълта, а през зимата-сивокафява до чернокафява. По дължината на гръбначния стълб има ивица от дълги косми. През

очите й минава една тъмна ивица. Има добре развито обоняние,

зрение и слух.

Дива свиня

Дивата свиня има масивно тяло с по-силно развита предна част. Главата

й е удължена и завършва с рило (зурла) . Дължината на главата е

около една трета от тялото. Кучешките зъби на мъжките

(глиганите) са силно развити и се наричат глиги. Четината на дивата

свиня е сивочерна. Под нея през зимата израства мека вълна. До три

месеца малките имат светли и тъмни надлъжни ивици. Глиганите стигат 500кг. Дивата свиня обитава

горите на цялата страна. През лятото се задържа и в нивите с царевица. Денем почива в най-

гъстите части гората, а привечер и през нощта се храни. Обича да се калява. Дивата свиня е всеядно

животно. Храни се с корени, луковици, семена, селскостопански растения, насекоми, гризачи, яйца, птици, мърша и др. При по-големи

запаси нанася щети на селскостопанските култури.

Елен Лопатар

Зимната козина по горната част на елена лопатар е тъмнокафява, с жълтеникав оттенък. Опашката му е къса и отдолу бяла. През лятото козината е ръждивочервена, с бели петна от двете страни на тялото. Мъжките имат рога, които след втората смяна имат лопатовидна форма. По ръба на лопатите има израстъци-шипове. Масата на мъжките е 80-90 кг, на някои индивиди и над 120 кг, а на женските-около 40-50 кг.

Естественият ареал на елена лопатар е средиземноморската област, откъдето е аклиматизирам в много райони на света. У нас се развъжда в Североизточна България, Странджа, Стара планина, Средна гора, Родопите, Видинско, Ямболско, Кричим и др. Предпочита районите с по-топъл климат. През зимата женските се събират на стада, а през останалото време-на по-малки групи. Полово зрелите рогачи живеят самостоятелно или няколко заедно. Не се калят. Рогата на мъжките падат през април-май.

Eнотовидно куче

Енотовидното куче има дълга козина е кафявосив цвят. През очите му минава черна ивица. Ушите му са малки и отпред са черни. Тялото му, заедно с опашката, е дълго от 80 до 100 см.

Енотовидното куче е пренесено от Далечния изток в европейската част на Русия и Украйна, но вече се е саморазселило почти в цяла Европа. У нас се среща рядко.

Води много скрит начин на живот. Предпочита крайбрежията, обрасли с гъста растителност. Извън периода на размножаване непрекъснато скита. През деня се крие в дупки или други укрития, а през нощта ловува. В студените райони спи зимен сън, а в по-топлите се задържа за кратко време в дупките, които си изкопава или използвува дупките е на язовеца.

Черен пор

Козината на черния пор може да бъде по-тъмна или по-светла.

Главата и ушите му са жълтеникавобели, но през очите му

преминава черна ивица. Опашката му е къса и пухкава. В задната част на тялото има жлези, които отделят

остра неприятна миризма.

Черният пор обитава главно горските райони, но се среща и в откритите пространства, около

реките, деретата и овразите, сред обработваемите площи, в населените

места.

През деня той се крие, а през нощта си търси храна-мишевидни гризачи,

жаби, влечуги, диви и домашни птици, яйца, насекоми, риба. За зимата си приготвя запаси от

изсушени жаби, мишки и др. Когато открие лесна плячка (напр. домашни птици или фазанчета във волиерите)

за една нощ той се връща многократно и всеки път убива и

отнася по една жертва.

ПОСЛАНИЕ: Мили деца!

Тези животни ще изчезнат

ако замърсявате

околната среда. Моля не

позволявайте да се случи !

Това ще бъде беда!!!