Съгласните в българския Съгласните в българския език – І частезик – І част

Консонантната* система

*съгласен звук = консонант

2

Артикулационно-акустични показатели: 1.

Мястото и начинът на съдаване на звука: точното място в гласовия канал, където се създава „пречка“ за преминаването на въздушната струя, и начинът на създаване на „пречката“.

при устни, зъби, алвеоли, предно небце, мъжец чрез преграда, чрез проход, чрез комбиниране

на преграда и проход

3

Артикулационно-акустични показатели: 2.

Наличието или отсъствието на тон при създаване на звука: ако има тон, съгласните са звучни; ако липсва тон, съгласните са беззвучни.

[б/б’], [в/в’], [д/д’], [з/з’], [s/s’], [ж], [џ], [г/г’], [-/-’] [п/п’], [ф/ф’], [т/т’], [с/с’], [ц/ц’], [ш], [ч], [к/к’], [х/х’]

Според какъв принцип са подредени съгласните в тези 2 списъка? Какво сочат двете тирета [-/-’]?

4

Артикулационно-акустични показатели: 3.

Наличието или отсъствието на шум при създаване на звука: ако има шум, съгласните са шумови; ако липсва шум (по-скоро има минимален шум), съгласните са сонорни.

[б/б’], [в/в’], [г/г’], [д/д’], [ж], [з/з’], [к/к’], [п/п’], [с/с’], [т/т’], [ф/ф’], [х/х’], [ц/ц’], [s/s’], [ч], [џ], [ш]

[м] и [н], [р] и [л], [й]

5

Артикулационно-акустични показатели: 4.

Наличието или отсъствието на допълнително издигане на средната част на езика към палатума: ако има издигане, съгласните са меки/ палатални; ако липсва издигането, съгласните са твърди/непалатални.

[б’], [в’], [г’], [д’], [з’], [к’], [л’], [м’], [н’], [п’], [р’] [с’], [т’], [ф’], [х’], [ц’], [s’]

[б], [в], [г], [д], [з], [к], [л], [м], [н], [п], [р] [с], [т], [ф], [х], [ц], [s]

Защо в двата списъка не са включени [ш], [ж], [ч], [џ] и [й]?

’

6

Артикулационно-акустични показатели: 5.

Наличието или отсъствието на допълнително спускане надолу на мекото небце (запушване на канала към устната кухина): ако има такова запушване, съгласните са носови/ назални; ако липсва запушване, съгласните са устнени/неназални.

[м], [м’], [н], [н’] [б/б’], [в/в’], [г/г’], [д/д’], [ж], [з/з’], [й], [к/к’], [л/л’], [п/п’], [р/р’]

[с/с’], [т/т’], [ф/ф’], [х/х’], [ц/ц’], [s/s’], [ч], [џ], [ш]

’

Съгласните в българския Съгласните в българския език – език – IIІ частІ част

Артикулация

8

Според мястото на артикулация = учленение: 1.

Лабиални = устнени активен орган е долната устна, която докосва или горната устна (1.), или зъбите (2.)

1. подгрупа – билабиални = двуустнени [п/п’], [б/б’], [м/м’]

2. подгрупа – лабиодентални = устнено-зъбни [ф/ф’], [в/в’]

9

Според мястото на артикулация = учленение: 2.

Алвеолни = венечни активен орган е предният език, който докосва горния венец върху набраздяванията зад зъбите или много близо до зъбите (1.), или централната и горната част на алвеолите (2.)

1. подгрупа – алвеодентални = алвеозъбни [т/т’], [д/д’], [с/с’], [з/з’], [ц/ц’], [s/s’], [л/л’]

2. подгрупа – алвеолни [н/н’], [р/р’]

10

Според мястото на артикулация = учленение: 3.

Посталвеолни = преднонебни активен орган е (1.) предната част на езика, която докосва горната част на алвеолите и предната част на твърдото небце, и (2.) средният език, който докосва преднонебната част

1. [ш], [ж], [ч], [џ] 2. [й]

11

Според мястото на артикулация = учленение: 4.

Веларни = меконебни активен орган е задната част на езика, която докосва мекото небце

[к/к’], [г/г’], [х/х’]

12

Влияние на мястото на артикулация = учленение

Най-общо може да се каже, че лабиално учленените съгласни се

характеризират със сравнително ниски честоти;

алвеолно учленените съгласни се характеризират със сравнително високи честоти;

преднонебно и веларно учленените се характеризират със средни честоти.

13

Според начина на артикулация = учленение: 1.

Преградни по време на разрушаване на преградата възниква краткораен (мигновени, мигови) турболентен шум, идентифициран чрез слуха като експлозия = избухване (експлозивни)

[п/п’], [б/б’], [т/т’], [д/д’], [к/к’], [г/г’]

14

Според начина на артикулация = учленение: 2.

Проходни издишваният въздух преминава през стеснен проход за толкова време, колкото е въздухът (непрекъснати, продължителни), при постоянно триене – „трия“ = ‘fricare’, в турболентен въздушен поток (фрикативни)

[ф/ф’], [в/в’], [с/с’], [з/з’], [ш], [ж], [х/х’]

15

Според начина на артикулация = учленение: 3.

Преградно-проходни (1.)с разрушаването на преградата се образува проход, което създава шум за по-дълго време, отколкото при експлозията, но пък за по-кратко време, отколкото при постоянното триене

[ц/ц’], [s/s’], [ч], [џ]

16

Според начина на артикулация = учленение: 3.

Преградно-проходни (2.)Ето как става това: например за [ц] пълна преграда като за [т] и стеснен проход като за [с]; например за [ч] пълна преграда като за [т] и стеснен прохд като за [ш]. Триещият шум е наполовина по или на една трета по-кратък от шума при фрикативните.

17

Според начина на артикулация = учленение: 4.

Латерални = страничниима и преграда, образува се и проход, но едновременно; проходът се създава чрез отпускане на страните на езика

[л/л’]

18

Според начина на артикулация = учленение: 5.

Вибрантни = треперливиима и преграда, образува се и проход, но последователно; преградата се създава мигновено, слядва я проход, после отново

[р/р’]

19

Според начина на артикулация = учленение: 6.

Назални = носовиима и преграда, има и проход, и то едновременно; проходът е носната кухина

[м/м’], [н/н’]

20

Според начина на артикулация = учленение: 7.

Глайд конфигурацията на гласовия канал не се задържа в дадено положение, а бързо се променя в посока към артикулационния център на предходния или следходния гласен

[й]

21

22