Първобитните хора Три епохи бележат развитието на античните хора по нашите земи: • Праисторическа/каменна епоха (преди около 200 хил. год.) Поради подобряването на климата по земите ни се установили хора, живеещи на племена, които се занимавали със лов и събиране на плодове, те използвали сечива от камък, а също и боравели с огън. В продължение на 200 века, инструментите били усъвършенствани и възниква дрвена форма на земеделието, животновъдството и различните занаяти. Жената е имала основна роля в продължаването на рода и заема ръководна роля в племената в продължение на 50 хил. год. - епоха на матриархата. • Епоха на благородните метали (преди около 5 хил. год. пр. Хр.) Добива и обработката на медта и златото подобравят производителността в земеделието, развили се занаятите (украшения, тъкачен стан), но и било поставено началото на воюването. Така мъжът става главна фигура – той брани своя род и племе –епоха на патриархата. Появяват се имуществени и социални различия сред хората. Налагат се два органа на власт – управлението на племенните вождове и съвещателното съсловие на жреците. • Около 3 хил. год. пр. Хр. бил открит бронза - имало подобрения в уредите на труда, а воюването се наложило все повече поради претенции на племената за по-благоприятните земи.

Древните Траки Между IV и II хил. пр. Хр. по нашите земи се установили сложни демографски процеси от идващите от изток номадски народи от Мала Азия и Източна Европа. Заедно с местните жители те сформирали нови племенни общности - траки. Траките били прочути със своите коне и жито, а и с обработката на ценни метали. В края на II хил. Пр. Хр желязото се налага в производството на по-здрави сечива и оръжия. Обикновените траки живеели в малки каменни жилища, докато царете в каменни дворци( тюрсис ), като имали много слуги и роби. Царете били погребвани с любимите си коне, жени, роби и предмети, които да им послужат в света на мъртвите. Гробниците им били изградени от солиден камък – долмен, като след погребението били покривани от огромни землени могили.

Одриското царство Възникването на елински пристанищни колонии, на изток по земите на траките, подтикнало обединението на множеството тракийски племена, които създали най-могъщото и силно до тогава царство – Одриското, (името произлиза от най-силното тракийско племе - одрисите), начело с цар Терес (V век пр. Хр). То се простира от горните течения на Марица и Тунжда, на изток до черно море и егейско море на юг. Първата им столица е Кабиле ( край дн. Ямбол ), а по късно става Севастополис (Казанлъшко), основан от цар Севт III. Синът на Терeс – Ситалк завзема земи на север от Хемус/Стара планина, колонизирал гръцки територии, които плащали данък. След управлението на Котис I (IV в пр. Хр.), царството запада и става част от македонската империя. След разпадането на империята на Александър Македонски, траките останали разпокъсани на малки държавици, които по-късно стават част от римската империя.

Културно наследство на траките Поради липсата на тракийска писменост, знанието за културата на траките е твърде оскъдно. Въпреки това архивите изобилстват от древни старогръцки текстове на хронисти, които описват конкретно тракийската религия – почитта към старогръцките богове Арес, Артемида, Хермес и Дионис, както и на древния Тракийски конник, срещан по много обредни съдове. Древното учение наречено Орфизъм, подготвяло всеки тракийски аристократ към света на безсмъртието. След IV в. пр. Хр. траките започнали да заимстват черти от бита и културата на елините, характеризиращи се в тържествени пиршества, на които се консумирали храна и вино в изящни съдове с растителни и животински мотиви ( Панагюрското златно съкровище ). Основите на съвременното християнство по нашите земи били изкусно застъпени с древните тракийски ритуални божества, като Орфизма в образа на Христос и Тракийския конник при Св. Георги Победоносец.