Страница 1

Превръщането на София в модерна европейска столица

през раждането на нейните градини 1878-1939 г. –

представителните публични пространства в контраст на

голото Софийско поле

Рецензия на книгата „Софийските градини 1878-1939 г.“ на

ландшафтен архитект Иванна Стоянова,

издателство „Пространство-форма“, София, 2009 г.

Книгата представлява монография на ландшафтен архитект Иванна Стоянова –

професионалист висока категория, проектант, проучвател и ръководител екип през

времето на дългогодишната си кариера и творческа трудова дейност в Националния

институт за паметниците на културата, гр. София (сега Национален институт за

недвижимо културно наследство). В нея, обстойно, обширно и със задълбочен интерес

към проблематиката е разгледан

синтезът между оформяне и

естетизиране на зелените площи и

общата градоустройствена

концепция за въздигане на един град

от средновековния мрак на

робството, през пепелищата на

войната, до богата на природа

столица, с европейски усет и

съхранен традиционализъм.

Създаването на града и неговите

паркове са неразривно свързани в

обща идея и изпълнение –

реалистични като замисъл и

изграждане във времето от

Освобождението до началото на

Страница 2

Втората световна война.

През изминалите двадесет години градоустройството и планирането бяха загърбени от

идеята, че те са ненужни в новите условия и водеща трябва да бъде частната

инициатива. Публичните пространства са подложени на всякакви опити за

приватизиране – от чисто физическата смяна на собствеността до обграждането им с

прагове за достъп (включително многото луксозни заведения в тях).

Авторът не разглежда изграждането на ландшафтната система на столицата изолирано,

а в контекста на времето и като акцент в урбанистичното развитие. В изложението си

доказва, че тези публични пространства се утвърждават и запазват до днес, като

центровете на София, които оформят европейския облик на града и привличат

активности. Оценено е отношението на локализацията на паркове и градини с

основните комуникационни направления и артерии.

Процесите са разказани хронологично, като се ползва подхода от общото към частното

– от всеки приет градоустройствен план, през социалните промени оказали влияние

върху архитектурно-устройствената рамка до всеки обект, пример, парк, градина.

Авторът доказва, че познава съществуващата научна традиция и текстът изобилства с

кратки, но конкретни препратки към стиловото значение на различните постижения на

парковото и градинско изкуство.

Като че ли няма ясно формулирани и изказани в прав текст цели, но у читателя остава

усещането за цялост и значимост на разработката.

Използвани са методите на анализ и синтез, комбинирани със свободно и увлекателно

описание. Теоретичната рамка по-скоро се подразбира и текстът не е натоварен с

подобно предисловие, като авторът е доловил, че може би по-интересни са

историческите събития и социалните промени като фон на урбанистичното развитие на

града и неговата ландшафтна система.

Емпиричният материал е изчерпателен и добре подреден и структуриран. Въпреки, че

схемите и картите по технически причини са изнесени в края на книгата, у читателя

Страница 3

остава разбирането за цялост със текста. Те са убедителна подкрепа за изказаната теза,

че в този период е заложен и създаден приветливият облик на града.

Разгледани са следните значими етапи с техните ключови примери:

На 23.12.1877 г. София посреща Освобождението и на 22.03.1879 г. е избрана за

главен град на Княжество България от Учредителното събрание. Старият конак

се преустройва в Дворец и се изгражда Градската градина;

1903 г. площад „Народно събрание“ – уникален по форма, която се подсилва от

околната застройка;

Създават се ансамбъла около храм-паметника „Св. Александър Невски“,

Борисовата, Докторската, Железничарската градини и цветните композиции

пред черквата „Св. Неделя“;

Оформя се „зелената огърлица“ на София – ул. „Граф Игнатиев“, пл. „Орлов

мост“, военната академия, ул. „Велико Търново“, ул. „Оборище“, бул. „Васил

Левски“ и ул. „Московска“;

Планът „Мусман“, завършен 1938 г. предлага залесителни пояси и разглежда

ландшафтната система на столицата в нейната цялост и като неразделна част от

урбанистичното развитие.

Книгата е написана в увлекателен и широко достъпен стил.

Авторът е избягал от силни оценки за естетическите качества на различните разгледани

примери, но едновременно с това текстът насажда общото усещане, че Софийските

паркове и градини от този период представляват културно-историческа ценност.

Обликът на столицата ни днес би бил много скучен и неприветлив, без навлизането на

природата като акцент в градската структура.

Дори само като публични пространства, няма как парковете и градините да не са

обживяна идентичност за младите поколения, но подобни изследвания и атрактивното

им широко достъпно представяне могат да бъдат основа за изграждане на ново близко

отношение към тези територии – отношение на почит и стремеж за опазване на

природните дадености и културно-историческото наследство в тяхната цялост.