Sg 20100301 All

Промяна на критериите се очаква за лот 4 на аутобанаМилена ВАСИЛЕВА

На 26 февруари замест-ник-министърът на регио-налното развитие и благо-устройството Георги Пре-гьов обяви старта на тър-га за лот 3 на магистрала „Тракия“ и съобщи корек-циите в тръжното досие, което вече е публикувано в Държавен вестник.

Принципно документа-

цията не се различава от предишната - за лот 2 на магистралата. Възложи-телят очаква фиксирана оферта и фиксиран срок за изпълнение, каза замест-ник-министърът. За лот 3 Нова Загора - Ямбол от км 241+900 до км 277+597 с дължина 36.1 км е заложе-на същата цена, по 3 млн. евро на км. Оферти се при-емат до 26 април, те ще бъ-

дат отворени на 27 април. Промените в докумен-

тацията са в разпределе-нието на отговорността при поемане на рискове-те. Едно от обясненията за значителните разлики в це-новите предложения за лот 2 е именно фактът, че фир-мите по различен начин са оценили риска, смята Пре-гьов. Затова държавата по-ема част от прехвърлените върху изпълнителя риско-ве, свързани с техническа-та инфраструктура или ге-оложките проучвания.

Ако изпълнителят по време на строителството установи, че геоложките условия на дадено място се различават от тези, пред-

видени в инвестиционния проект, държавата ще пое-ме отстраняването на несъ-ответствията за своя смет-ка. Ако се установи разли-ка в геоложките условия в местата на проучване, къ-дето геологът проектант е направил сондаж и е про-учил земната основа, дър-жавата от своя страна ще си потърси правата от из-пълнителя на тези проуч-вания. Прегьов адресира този евентуален иск към проектанта, в чийто екип е и авторът на геоложките проучвания. Проектант на лот 3 на магистрала „Тра-кия“ е обединение с осно-вен изпълнител „Рутекс“.

Ако изпълнителят от-

крие по време на строител-ството елементи от инже-нерната инфраструктура - някакъв провод, който не е отразен в картния мате-риал, държавата поема от-говорност да провери слу-чая. Ако кабелът е зако-нен, търси се отговорност от този, който не го е нане-съл в кадастралната карта. Ако е незаконен, ще бъде премахнат от държава-та, която ще търси извър-шителя и ще заведе срещу него иск.

Ако се наложи да бъдат извършени допълнителни проучвания и проектира-не, те ще бъдат направени след търг по Закона за об-ществените поръчки.

Според Пламен Конов, юридически експерт в Ми-нистерството на регионал-ното развитие и благоу-стройството и участник в тръжната комисия за лот 2 на „Тракия“, корекции в неустойките за лот 3 няма, независимо че има по-об-лекчени за бъдещите учас-тници в търга условия по отношение на отговор-ността. Пак според Пла-мен Конов са възможни корекции в критериите за търга на лот 4, защото той е най-труден за изпълне-ние от гледна точка на при-родните условия.

Обявиха коригирани тръжни условия за лот 3 на магистрала „Тракия“

9771310983000

>08

88

Брой 8 (643), 1 - 7 март 2010 г. Цена 1.50 лв.

sg.stroitelstvo.info

Фотограф Мария СъботиноваФотограф Мария Съботинова

Свободното падане на пазарите на имоти и слабостите в усвоя-ването на европейските фондо-ве направиха така, че България да е едно от най-ветровитите мес-та за строителната индустрия на Европа. През декември обеми-те работа в сектора са падна-ли с 33.3% на годишна база, с пове-че, отколкото в която и да било страна от Европейския съюз, по-казаха данните на Европейската статистическа служба. Основни-те виновници за продължаващи-те намаления са предприемачите, които се отказват от нови про-екти и замразяват тези, за които това е възможно. Разрешенията за жилищно строителство в чет-въртото тримесечие падат до 0.5 млн. кв.м, едва една четвърт от рекордните 2 млн. кв.м за 2007 и под нивата от 2005 г. Свиването на публичните разходи натисна надолу и приходите на изпълните-лите на инфраструктурни обек-ти. При положение че правител-ството остава на позицията, че трябва да поддържа балансирани бюджети, изгледите да успее да компенсира дори частично загу-бата на работа в частния сектор са минимални. А с това и значе-нието на темповете на усвоява-не на средства от европейските фондове придобива още по-клю-чово значение за бъдещето на ин-дустрията.

Още на стр. 6-7

�Пълния текст четете на www.stroitelstvo.info

2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 1 - 7 март 2010 г.

Издава: „Градът Медиа Груп“, част от „Икономедиа“

Управител:

инж. Венета Кръстева

e-mail: [email protected]

Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: [email protected]Регионални офиси: Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: [email protected]Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: [email protected]Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: [email protected]Редакционен екип: Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, [email protected]Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, [email protected]

Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, [email protected] Гергана Димитрова, 0898/617 160, [email protected] Деян Тодоров, 0897/846 282, [email protected] Петя Ралчева (02/958 88 55), 0899/900 489, [email protected]Маргарита Лозанова (02/958 88 55), 0898/613 133, [email protected]Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, [email protected]Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, [email protected]; Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, [email protected]Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, [email protected] Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, [email protected], Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, [email protected]Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, [email protected]

Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, [email protected]

Зорница Вълчева - 0898/61 31 35, [email protected]

Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, [email protected]

Таня Трифонова - 0897/84 62 73, [email protected]

Светла Неделева - административен директор 032/968 030 0897/84 62 75,

[email protected]

Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: [email protected]

Банкова сметка Икономедиа АД:

„Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF

Дежурен екип: Милена Василева, Петя Ралчева

Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД,

София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

ЕВРОФОНДОВЕОБЩИНИ

Парите за „кризисни“ заплати привършихаСредствата се изчерпаха още в края на януари, когато 8255 служи-тели от 324 предприятия канди-датстваха за „кризисните заплати“. Най-много декларации бяха подаде-ни от фирми в областите Габрово, Благоевград, Враца, Монтана, Пер-ник и Ямбол. Около 2000 работни-ци, за които финансирането не стиг-на, ще могат да кандидатстват по аналогичната операция „Адаптив-ност“ от оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“.

Мисия на ОЛАФ ще разследва конфликт на интереси по оперативните програми в БългарияЕкип на европейската служба за борба с измамите ОЛАФ пристигна миналата седмица в София, за да рабо-ти по оперативните програми. Министърът на вътреш-ните работи Цветан Цветанов не каза по какви сигнали ще работят специалистите от ОЛАФ, но заяви, че има „сериозни констатации“ за това, че по някои от програ-мите е допуснат конфликт на интереси. Искаме разследванията на ОЛАФ да се признават за до-казателства и по тях да се издават присъди. Това заяви по-рано министър-председателят Бойко Борисов след срещата си с директора на дирекция „Разследвания и операции“ в Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ Тиери Кретен.

Стара Загора с две втори места в конкурса „Градове и региони на бъдещето“Стара Загора е на второ място в 2 категории в конкурса „Гра-дове и региони на бъдещето“: в категорията „Първите 5 FDi града за привличане на преки чужди инвестиции в Източна Европа“ и в категорията „Пър-вите 5 FDi микроградове за привличане на преки чужди ин-вестиции в Европа“. В първа-та категория челната позиция е за Бърно, Чехия, а във втората – за Бордо, Франция. В проуч-ването на потенциала и харак-теристиките са обхванати 223 града, като оценяването става по 6 критерия.

Стратегията за туризъм на София предвижда привличане на млади туристиСтратегията е изработена в рамките на проект по ОП „Ре-гионално развитие“, чиято цел е да доразвие сътрудничест-вото между София и Атина. По думите на кмета Йорданка Фандъкова документът препо-ръчва София да насочи усилия за привличане на млади турис-ти между 16- и 30-годишна въз-раст. Столицата няма общопри-ет туристически символ, каза Фандъкова и отчете, че отде-ляните средства за реклама в чужбина са недостатъчни.

Проект за прозрачност на администрацията ще се изпълнява с европейски пари в МЗХПроектът „Добро управление, ефективност и про-зрачност в Министерство на земеделието и хра-ните“ има одобрено финансиране по оперативна програма „Административен капацитет“ на стой-ност 752 хил. лв. Проектът цели отваряне на адми-нистрацията към гражданите и повишаване на об-щественото доверие в работата на МЗХ чрез про-учване на добрите практики в страните - членки от ЕС.

Европейската комисия иска допълнителна информация за цените при заменките на гориГлавна дирекция „Конкуренция“ на Европейската ко-мисия е поискала допълнителна информация за це-нообразуването на заменените земи и гори от Дър-жавния горски фонд, съобщи министърът на земе-делието и храните Мирослав Найденов. По думи-те му от комисията са обявили, че случаят за тях е прецедент и не са имали друг подобен казус с дру-га държава членка. Допълнителната информация трябва да бъде предадена преди крайния срок за предоставянето на становището на България дали замените са държавна помощ - 24 март.

България сама спря пари по „Околна среда“Десетина дни след като Европейската комисия най-накрая отблокира основната част от средствата по европейските програми, България сама си спря 33 млн. лв. по „Околна среда“. Засега страната се от-казва да иска от Брюксел да признае тези средства, вече платени по водни проекти, защото сред тях има проблемни. Това стана ясно в сряда, на заседа-нието на парламентарната комисия по еврофондо-вете в сряда. От Министерството на околната сре-да и водите уточниха, че те ще се проверят още веднъж.

Бургас търси инвеститор за спортен комплекс чрез публично-частно партньорствоСтарият спортен комплекс в квартал „Славейков“, включващ от-крит, закрит басейн и други площи, който има нужда от цялостна реконструкция, е избран за пилотен обект, който ще се реализира чрез публично-частно партньорство и занапред ще стане модел за този вид сътрудничество. Това съобщи кметът на община Бургас Димитър Николов по време на конференция семинар за публично-частните партньорства в общините, който се проведе в Несебър. В момента се изготвят финансово-икономически, екологични и други оценки. В средата на годината община Бургас ще е готова да обяви конкурс и да избере най-подходящия партньор за реализацията на инвестиционното намерение чрез ПЧП. Прогнозираната стойност на обекта е около 20 млн. лв.

Удължиха срока за търпимост на билбордовете в София

На 25 февруари Столичният общински съвет удължи срока за сегаш-ните договори за рекламни елементи и билбордове до 30 септември 2010 г. По този начин се удължава времето на търпимост на реклам-ните обекти, въпреки че срокът им изтече на 1 януари. Причината за исканото удължаване е, че общината дори не е обявила конкурсите за избор на фирми, които да получат правото да слагат рекламни еле-менти по нов ред и на нови места. Целта на конкурсите е да се по-стигне ред в поставянето на реклама и общината да получава прихо-ди, каза главният архитект на София Петър Диков.

3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 1 - 7 март 2010 г.

ИНФРАСТРУКТУРА

ИНВЕСТИЦИИ

ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

АРХИТЕКТУРА

Започва спешен ремонт на Северната дъга на Околовръстното шосеДо края на март трябва да бъдат изпълнени всички видо-ве ремонтни работи - машинно изкърпване на участъците от пътя, единично изкърпване на дупки, профилиране на банкети за осигуряване отводняването на пътното платно, както и извършването на частичен ремонт на три моста. Частичните ремонти ще са в участъка между км 0 и км 16.

Трайчо Трайков: Губим 1 млрд. евро, ако спрем работата по АЕЦ „Белене“България ще изгуби вложените досега в АЕЦ „Белене“ 1 млрд. евро, ако спре проекта. Освен това ще трябва да плаща неустойки и да прави други разходи за съдеб-ни дела с Русия и така загубата може да достигне дори 2 млрд. евро. Това заяви в петък министърът на икономика-та и енергетиката Трайчо Трайков, който представи пред депутатите намеренията на правителството спрямо проек-та. По думите му през последните пет години работата по АЕЦ-а е само имитация. Ние искаме обществено обсъжда-не по въпроса, посочи Трайков и допълни, че ако има на-ционален консенсус да не се строи, правителството ще го приеме.

Откриха трета изложба „Изчезващите къщи / Хубавите къщи“В Централния дом на архитекта официално бе от-крита изложба по проект „Изчезващите къщи / Хубавите къщи“, който се реализира в подкрепа на национална кампания на САБ „Наследство в риск“. Със средствата на различни жанрове - ар-хитектура, фотография, видео, рисунка, филателия и текст, са създадени произведения, включващи както негативните сюжети на рушащите се памет-ници, така и позитивните примери на съвремен-ни български архитекти. Проектите и реализаци-ите показват съществуващите днес практики за съхраняване на архитектурното наследство - кон-сервация, реставрация, реновация, реконструкция, адаптация, възстановка, интерпретация.

Варна обяви конкурс за главен архитектДвама кандидати са допуснати за участие в конкур-са за длъжността „Главен архитект“, обявен от об-щина Варна в началото на февруари. Конкурсът ще се проведе на два етапа, тест и интервю. За пози-цията кандидатстват арх. Калина Павлова и арх. Пе-тър Йорданов, който в момента е временно изпъл-няващ длъжността. Въпреки че общината обяви ми-нимални изисквания към кандидатите - степен на за-вършено образование бакалавър и професионален опит ранг IV младши или 2 години професионален опит в областта на архитектурата и градоустрой-ството, интересът към позицията бе много слаб.

„Лидл“ стъпи в БългарияТова стана, след като групата „Тенгелман“ закупи магазините „Плюс“ у нас и в Румъния. „Лидл“ подготвя началото на опе-рациите си в България от няколко години и вече има търгов-ски обекти, чието строителство е завършено. Сделката е склю-чена на 19 февруари. Цената й не е известна. „Лидл“ е част от Schwarz Gruppe, която държи и веригата супермаркети Kaufland.

Аутсорсинг индустрията ще захрани офис пазарите в Източна ЕвропаТърсенето на услуги по изнасяне на бизнес процеси в Централ-на и Източна Европа се очаква да остане високо в следващите няколко години, осигурявайки силен двигател за наемната ак-тивност в офис пазарите на някои от столиците и големите гра-дове в региона, съобщи полското електронно издание Warsaw Business Journal. Медията отбелязва, че BPO секторът (аутсор-синг на бизнес процеси) е оказал значително влияние върху формирането на пазар за административни сгради във второ-степенните градове.

Определени са таксите за превоз с новия ферибот Никопол – Турну МъгурелеБългарско-румънска коми-сия вече е определила такси-те за превозване по новата фериботна връзка Никопол – Турну Мъгуреле, съобщи кметът на дунавския град Ва-лерий Желязков. Цените са еднакви с тези в други учас-тъци по Дунав - 2 евро на човек в едната посока, 12 евро за лек автомобил и 100 евро за тир, уточни Нико-лае Мохану, кмет на Турну Мъгуреле. Стойността на съоръжението и обслужва-щите го подобекти възлиза на 10 млн. евро, като българ-ската част е 5.6 млн. евро. Официалното откриване е насрочено за 2 април.

До края на 2011 г. затварят част от бул. „Мария Луиза“ заради метрото

От 1 март се въвеждат промени в организацията на движението във връзка със строителството на метростанцията „Света Неде-ля“ от втория лъч на софийското метро. От 6 март до 31 декем-ври 2011 г. се забранява влизането на превозни средства по бул. „Княгиня Мария Луиза“ между ул. „Пиротска“ и бул. „Т. Алексан-дров“. Движението ще се извършва двупосочно по временната пътна връзка, минаваща през паркинга пред ЦУМ. От 1 март до 31 декември 2011 г. се променят маршрутите на трамвайни ли-нии 1, 7, 17 и 18.

С 27.5 млн. евро от ЕБВР Алианц банк ще финансира проекти за енергийна ефективност и ВЕИДве нови кредитни линии на Европейската банка за възстановяване и развитие, отпус-нати на Алианц банк България, ще финан-сират проекти на малки и средни предпри-ятия и проекти за енергийна ефективност и ВЕИ. Кредитните линии са на обща стой-ност 27.5 млн. евро. От тях 20 млн. евро са за кредитиране на малки и средни предпри-ятия, като целта е да се финансират по-ши-рок кръг от компании, а не само малки пред-приятия, а останалите 7.5 млн. евро са за финансиране на проекти за енергийна ефек-тивност и енергия от възобновяеми енер-гийни източници.

До края на годината ще бъдат завършени 18 молаДо края на 2010 г. се очаква да бъ-дат завършени 18 търговски центъ-ра в 9 града с обща площ над 500 хил. кв.м. Това показва проучване на пазара на търговски площи, напра-вено от GVA Sollers Solutions. Ако обектите бъдат пуснати в експлоа-тация, на 1000 души ще се падат по над 98 кв.м търговска площ в моло-вете. Към края на 2009 г. този пока-зател е 32 кв.м. За сравнение, през миналата година бяха пуснати в екс-плоатация само три търговски цен-търа. Причината за забавеното раз-витие на сектора през миналата го-дина е финансовата криза, която до-веде до значително намаляване на чуждите инвестиции и ограничено банково финансиране.

IBM и Johnson Controls ще предлагат интегрирани системи за управление на сградитеТехнологичните компании IBM и Johnson Controls ще обединят усилията си в разработването и про-дажбите на системи за управление и поддръжка на сгради, чиято цел е да увеличат ефективността им, като намалят потреблението на ресурси. IBM ще предостави хардуера и софтуерните инструменти за управлението, а Johnson Controls ще участва с тех-нологиите си за сградна автоматизация. Основните елементи на новата платформа са свързването на програмите за сграден мениджмънт с тези, свърза-ни с управлението на бизнеса, подобряване на енер-гийния мениджмънт на сградите и оптимизирането на пространствата, както и подобряване на отчет-ността на фирмите.


ИНТЕРВЮ

Търгът за изпълнител на текущите ремонти в София предстои

Какви обекти от транс-портната инфраструк-тура, осигурени в бюдже-та, ще започнат да се строят?

- В бюджет за 2010 г. е зало-жено основно финансиране на т.нар. преходни обекти - започ-нати през 2009 г. Не предвиж-даме откриването на нови, ма-кар да има проектна готовност. Причините са няколко. Основ-но е съображението, че не е до-бре да се спира строителството на обекти, които са в процес на реализация. Затова всички за-почнати строителни работи по пътната инфраструктура през миналата години трябва да бъ-дат завършени. Друга причи-на е относително ограничени-ят финансов ресурс, с който разполагаме. Отчитаме и об-щата кризисна ситуация в све-товен мащаб и за българска-та икономика. Същевременно сме се съобразили с факта, че не са малко строителните дей-ности в София сега. Най-голе-мият обект е и сигурно ще ос-

тане метрото. Ако паралелно с него започне реализация на всички важни транспортни ин-фраструктурни обекти, за ко-ито има проектна готовност, рискуваме да блокираме дви-жението в целия град.Строителството на столичния метрополитен засяга основни части от пътната мрежа в на-правлението север - център - юг (жк „Надежда“ – жк „Хла-дилника“), затова ще се огра-ничим в рамките на започнати-те проекти.Трябва да започнат и дейности по някои мостове - не големи, но с голяма важност за града. Ще се изгради мост в кв. „Три-ъгълника“. Неговото строител-ство трябва да се извърши па-ралелно с това на метрото. Би било добре мостът вече да е реализиран, но трябваше да се съобразим със законови про-цедури по отчуждаване на имо-ти и одобрение на проекти.Предстои да обявим процедура за избор на изпълнител.Трябва да се направи втори

етап от ремонта на надлез „Ба-кърена фабрика“, за който има осигурени средства от бюдже-та, но не е започнал още заради сложната метеорологична об-становка. Отварянето на стро-ителната площадка ще бъде оп-ределено допълнително, защо-то в момента се прави оценка на движението и натовареност-та на моста. Наблюдава се ав-томобилният поток и как затва-рянето на бул. „Ломско шосе“ се отразява на движението. На базата на анализа ще се преце-ни дали частично или напълно да се затвори булевардът, за да се довърши реконструкцията.През 2011 г. при осигурява-не на необходимите средства в общинския бюджет ис това, че ще е напреднало из-граждането на метрото, с кое-то ще отпаднат затрудненията в трафика, бихме могли да за-почнем и повече нови обекти.

Кога започва строител-ството на пробива „Дана-ил Николаев“?

Л юбомир Христов е роден на 30 ноември 1975 г. в София. През 1999 г. завършва Университета за национално и световно стопанство. След това за-почва работа в Министерството на отбраната, На-ционалния координационен център за логистич-на подкрепа по преминаването през територия-та на Република България на войските на КФОР и НАТО по операция „Джойнт Гардиан“ в област Косово. От 2003 г. до избирането му за замест-ник-кмет работи в Министерството на транспор-та и съобщенията в Изпълнителна агенция „Ав-томобилна администрация“, където започва като старши експерт, а през последните три години е зам. изпълнителен директор на агенцията.

Любомир Христов,

заместник-кмет по транспорта в Столичната

община

Водим преговори за финансиране на булевардите „Цариградско шосе“ и „Брюксел“ от оперативна програма „Транспорт“


ИНТЕРВЮ

Подготвя се програ-ма, която трябва

да залегне в основата на предстоящите те-кущи ремонти. Район-ните администрации трябва да предложат приоритетно опреде-лени улици, които са в тежко състояние

В конкурса ще се за-ложат изисквания

фирмите да могат да поемат бързо сигнали за извършване на ре-монт

Ще бъдат направе-ни и модели от

типа „зелена вълна“ за управление на голе-ми булеварди

ПРЕХОДНИ ОБЕКТИОбект Стойност в левовеИзграждане на обходен път на ул. „Местност нова махала“ между бул. „Ботевградско шосе“ и с. Кривина 1 500 000

Реконструкция на кръгово кръстовище бул. „Св. Кл. Охридски“ - бул. „А. Ляпчев“ 740 000Реконструкция на кръгово кръстовище на ул. „Папрат“ 440 000Изграждане на ул. „Ручей“ 435 000Изграждане на ул. „П. Манджийски“, с. Панчарево 235 000Реконструкция на ул. „Проф. Н. Державин“ 1 700 000

ОСНОВЕН РЕМОНТ И РЕКОНСТРУКЦИЯ НА МОСТОВИ СЪОРЪЖЕНИЯ

Обект Средства в бюджет 2010, в левове

Изграждане на нов мост над р. Суходолска, свързващ кв. „Триъгълника“ 1 197 357Мост по бул. „Хр. Колумб“ 975 000Мост по „Чепинско шосе“ над р. Искър 1 023 667Мост по бул. „Драган Цанков“ над ул. „Тинтява“ 2 300 000 Ремонт на мост в с. Клисура на пътя за махала „Щетеница“ 133 673Мост по ул. „716“ над р. Владайска, р. Княжево 96 000Мост на ул. „Цар Симеон I“, с. Мърчаево 121 880Мост по ул. „Елша“ на кръстовище с ул. „Явор“, кв. Княжево 309 600Основен ремонт на бул. „Климент Охридски“ от кръстовище с бул. „Андрей Ляпчев“ до Софийския околовръстен път, включително и на прилежащите му съоръжения – 4 моста 2 230 000

- Предстои до дни да се от-крие строителна площадка за изграждане на новия булевард „Данаил Николаев“. Досега се съобразявахме с метеороло-гичните условия. Ще се реа-лизира участъкът от „Княгиня Мария Луиза“ до ул. „Веслец“. Договорът за изпълнение е за около 90 дни.

Готова ли е тръжната документация за изпълни-тел на текущите ремон-ти? Какви ще са основни-те изисквания?

- Почти е готова. Сформира-ната комисия за нейното раз-работване и одобрение обсъж-да финални детайли и очаквам в кратки срокове да обявим об-ществената поръчка. Вече е направено предварителното обявление в Агенцията за об-ществени поръчки. Предвижда се градът да бъде разделен на шест района, а не както досе-гашните три. За това зониране има няколко основни съобра-жения. Едното произтича от спецификата на пътната мре-жа, която има различна гъсто-та в различните части на гра-да. Това оказва влияние върху натовареността на изпълните-ля. Целта е да се постигне ба-лансираност на ангажираност-та. Други фактори са степента на застрояване, интензитет на движение. Стремили сме се зо-ната за отговорност да е един-на, т.е. три или четири гранич-ни административни района ще са обединени в една зона. Комисията прие след продъл-жително обсъждане деление-то да е на шест района, защо-то фирмата, която ще отговаря реално да реализира дейности-те, да не изпитва затруднения при управлението на по-голя-ма територия.Важно изискване към фирмите е да имат по-висока мобилност и експресност. При подобрява-не на времето ще започнат те-кущи ремонти в града, но след това ще се очаква в рамките на годината всяка от отговорните компании да може да реагира бързо и адекватно на сигнали за проблеми в уличната мрежа по конкретни места. Целта е да има по-добро обслужване.

Предвиждат ли се мерки за контрол на работата?

- Предвиждаме да подобрим взаимоотношенията между ра-йонните и централната адми-нистрация и строителния над-зор, който се осъществява от общинското предприятия „Со-фия инвест“ на база рамков до-говор. Предвидили сме ред за съгласуване и за приемане на вече извършената дейност. Тук безспорен ангажимент ще имат районните администрации, тъй като те са по-добре запознати с детайлните проблеми на ра-йона и могат да оценят прио-ритетно нуждата от намеса, а и да контролират направеното.В момента се подготвя програ-ма, която трябва да залегне в основата на предстоящите те-кущи ремонти. Тя предвижда районните администрации да предложат приоритетно опре-

делени улици, които са в теж-ко състояние. Ще бъде напра-вено приоритизиране на обек-тите, съобразено с бюджет-ния ресурс, с който разпола-гаме. За годината общо сред-ствата са около 27 млн. лева, като предвиждаме те да бъдат разделени условно на две - за първото и второто полугодие. Целта е да бъдем подготвени и преди следващия есенно-зимен период да се направят ремон-ти на най-проблемните зони. През летните месеци ще се из-вършва също текущи ремонти. Предвижда се да има аварий-ни екипи, които да могат бър-зо да реагират при възникване на проблемен участък. И сега са водени разговори с фирми-те изпълнители да осигурят ре-сурс за извършване на спешни ремонти предвид появилите се нужди след силния снеговалеж и заради износената пътна на-стилка. Изисквания да се пое-мат бързо сигнали за извърш-ване на ремонт на конкретни проблемни места ще бъдат за-ложени и в предстоящия кон-курс. Ще трябва в кратки сро-кове да бъдат отстранявани проблемите.

Какво ще стане с петте кръстовища, за две от ко-ито също има идейни про-екти и са проведени про-цедури за инженеринг?

- За да започне строителство-то, трябва да се решат първо няколко проблемни момента – има съдебни процедури по об-жалване избора на изпълнител за някои от обектите, както и отчуждителни процедури. За финансовата част кредитът е одобрен (от Европейската ин-вестиционна банка – бел. ред.) и може да се усвои при при-ключване на всички други про-блеми. Трябва внимателно да оценим кой е подходящият мо-мент за започване на строител-ните дейности. И петте кръс-товища (на бул.„Сахаров“ – бул.„Андрей Ляпчев“, бул. „П. Яворов“ – бул. „Ст. Михайлов-ски“, бул. „П. Яворов“ – „Дра-ган Цанков“, бул. „Акад. Иван Гешов“ – ул. „Георги Софий-ски“, бул. „Акад. Иван Гешов“ – бул. „България“ – бел. ред.) са възлови като местоположе-ние и носещи за основния тра-фик. Когато има затруднение на движението поради строи-телство на метрото, дори и да приключат всички формални процедури, конкретният мо-мент за изграждането на обек-тите трябва да се подбере мно-го внимателно.

Възможно ли е да се пре-насочат средствата по заема за по-спешни обек-ти?

- Заемът е целеви и не е обсъж-дана възможността за прена-сочване на средства, защото не считаме за необходимо. Ве-роятно би се стигнало до това, ако изключително много се за-бавят съдебните процедури.

Отдавна общината тър-си средства за ремонт на двата големи булеварда,

„Брюксел“ и „Цариград-ско шосе“…

- И сега продължаваме да тър-сим подкрепа от правителство-то. Наскоро имах среща в Ми-нистерството на транспорта и съобщенията, където коменти-рахме възможността да се из-ползват средства по оператив-на програма „Транспорт“. И двата булеварда изискват зна-чителни финансови ресурси. Обектите имат и проектна го-товност, а за бул. „Брюксел“ е избран и изпълнител. Ако ус-пеем да получим одобрението на Европейската комисия, ще може в кратки срокове да запо-чнем работа по тези важни за града пътни артерии, които се нуждаят от сериозен ремонт.

Какво предвиждате по отношение на паркинги-те?

- За тази година в бюджета са осигурени 2 млн. лева за про-ектиране на паркинги. В мо-мента продължава дейността на работна група от предста-вители от администрацията и на общинския съвет. Тя тряб-ва да разработи концепция с определяне на конкретни мес-та за паркинги. Ще се възложи проектиране на съоръженията и ще се търсят различни меха-низми за тяхното изграждане.

Докъде стигна разработ-ването на генералната схема за организация на движението, кога градът реално ще усети полза от нея?

- Работата по проекта, възло-жен миналата година на бри-танската компания „Мот Мак-доналд“, продължава. След като възникнаха някои допъл-нителни изисквания, се надя-ваме, че до средата на тази го-дина, най-късно до лятото, ге-нералният план ще бъде готов. Наскоро бе предаден анализ на съществуващата ситуация и на неговата основа предстои до началото на март да бъде готов и актуализиран макромодел на града. В резултат на тези про-учвания ще започнат микромо-

делирания. Направени са пре-броявания на натовареност-та на 52 кръстовища в града. На базата на това ще се напра-вят предложения за подобря-ване на пропускателната спо-собност на пътните възли. Ще бъдат направени и модели от типа „зелена вълна“ за упра-вление на големи булеварди.

Предвидени ли са сред-ства за реализацията на тези проекти?

- Ако се приеме, че планът ще е готов до средата на годината, бихме могли някои от мерки-те да реализираме по линия на текущите ремонти - например там, където това е възможно (разширение на пътното плат-но, промяна на тротоар и др.).

Въпросът за градската мобилност е много акту-ален…

- Наскоро присъствах на сре-ща на съвета на министрите на транспорта на Европейския съюз в Ла Коруня, Испания, където бе поставен въпросът за градската мобилност и мяс-тото на Европейската комисия в тази област. Оценявайки фа-кта, че регионите и общините носят голямата тежест и отго-ворност за всеки град, страни-те членки се обединиха около идеята, че е добре да има об-щоевропейски правила, кои-то да позволят не да се спускат готови решения, а отделните региони да обменят опит, като за решаването на конкретни-те проблеми се използват об-щоевропейски средства за по-добряване на градската мобил-ност. В момента това е трудно да се направи поради друг тип приоритизиране на средства-та.В София ще се опитаме да на-мерим най-добро решение за града, без да копираме готови модели.

Интервюто взеГергана ДИМИТРОВА

� Пълния текст четете на www.stroitelstvo.info


В черния списък са и Словакия и Словения, къ-дето строителната индус-трия е отчела спад съот-ветно от 19.7% и 18.8%. Сигнали за възстановя-ване на пазарите обаче в еврозоната вече има. На фона на драстичния срив на българското строител-ство Испания отчита уве-личение от 7.5%. Ръст според данните на Еврос-тат е регистриран и в Пол-ша (2.5%) и Чехия (2.3%). Строителният бизнес в тези държави приключва с не толкова слаба година не само благодарение на обрата, който е настъпил във втората половина на 2009 г., но и на по-малко-то процентно намаление в първите месеци, защо-то големият спад в Испа-ния например вече беше се случил в края на 2008 г. с намаление от 23.7%.

Прогнозите на строи-телите от миналото лято, че след замразяването на обекти за 2 млрд. лева ес-ента и зимата ще бъдат много трудни, ако не се за-почнат европейските про-екти, вече се сбъдват. До

края на 2009 г. европей-ските проекти не бяха от-пушени, а големи опера-тивни програми получиха положителна оценка през този февруари. Едва пре-ди седмица строителите започнаха да получават и първата порция от дълго-вете на държавата към тях от над 400 млн. лева, и то след като някои бяха при-нудени да се откажат от 10% от дължимите суми.

Високото строителство остава ниско

Продължава свобод-ното падане на сградно-то строителство в пове-чето европейски държа-ви. Намалението на обе-мите при него са съот-ветно с 4% в еврозона-та и 4.9% в ЕС през де-кември миналата годи-на спрямо същия месец на 2008 г. Тенденцията за България потвърждават последните данни на На-ционалния статистически институт за издадените разрешения за строеж на нови сгради. Според тях например ясно се вижда, че разгънатата застрое-

на площ на жилищните сгради е паднала под ни-вата си от 2005 г., т.е. от-преди началото на пика в сектора. Същото се отна-ся и за броя на разреше-ните обекти. Така обеми на жилищното строител-ство от над 2 млн. кв.м, каквито имаше през 2007 г., изглеждат абсурдни и недостижими при сегаш-ните 0.5 млн. кв.м. По-добна е ситуацията и при строителството на адми-нистративни сгради. Едва в 28-те областни центъра на страната през послед-ните месеци на 2009 г. са стартирали подобни обек-ти, а общата им разгъната застроена площ е под 30 хил. кв.м.

За разлика от изграж-дането на сгради обаче инфраструктурното стро-ителство в Европа нара-ства - с 1.4% в еврозона-та и с цели 5% в ЕС-27. Причина за това са при-ложените антикризисни правителствени програ-ми за публични обекти, сочат още данните на Ев-ростат. В България оба-че и тук нещата не са ро-

зови. Националните дан-ни сочат, че и при инфра-структурните обекти има спад с 3.6 на сто.

Секторът в Европа пълзи нагоре със скорост 0.5%

При данни на месечна база, които показват най-последните и по-кратко-срочни тенденции, през декември в сравнение с ноември реализираните обеми строително-мон-тажни работи са се пови-шили с 0.5% както в евро-зоната, така и в целия Ев-ропейски съюз. Спад има в 11 държави, а ръст - в Румъния от 6.9% и в Ис-пания с 6.2%. Най-голе-ми са намаленията в Сло-вакия -11.3%, Словения - 8.1%, и България - 7.9%.

За декември при сгради-те нарастването е с 0.9% в еврозоната и с 0.6% в ЕС-27 след спадове съответ-но от -1.0% и -0.4% пре-дходния месец. При ин-фраструктурните работи за разлика от ноември има спад от 2.2% в еврозона-та и от 0.5% в ЕС-27 след положителните стойности предходния месец.

Да паднеш от високо

ТРЕНД

Кризата отхапа една трета от строителния обем в БългарияЕдва три държави от еврозоната излизат от тежката 2009 г. с положителни резултати в сектора

Да паднеш от високо. Така може да се опише ситуация-та на българския строителен пазар през 2009 г. Сред бли-зо двегодишен период (2007

- до септември 2008 г.) с двуцифрен ръст на строителството миналата го-дина бе белязана с полюсен обрат в сектора. Последните данни на евро-пейския статистически институт Ев-ростат (Eurostat) за декември пока-заха спад в обемите на строителния сектор (сравнени със същия месец на 2008 г.) в страната ни от 33.3%. По-редният рекорд за България, но този път с отрицателен знак.

2003 г.Строителството в България все още е един от слабо развитите отрасли. За 12 месеца в стра-ната бяха издадени 3393 разрешения за из-граждане на жилищни сгради с обща разгъна-та застроена площ 1.5 млн. кв.м

2004 г.Първите признаци на подем в сектора вече се усетиха. За година разрешенията за строеж скочиха близо два пъти. С толкова се увеличи и площта на жилищните сгради – 3.2 млн. кв.м

2005 г.Провокирани от бурния пазар на жилища, предприемачите засилиха проектите си. За го-дината бяха разрешени близо 8000 нови жи-лищни сгради, а площта им нарасна до 4.6 млн. кв.м

2006 г.Интересът на чуждестранните купувачи на жи-лища превърна пазара в наистина гореща точ-ка. Бумът на ваканционните имоти се отрази и на издадените разрешения за строеж. Те дос-тигнаха близо 10 000, а разгърнатата им за-строена площ набъбна до 6.6 млн. кв.м

2007 г.се оказа поредната, в която цените на жилища-та не само че не забавиха ръста си, но дори на-против, ускориха го. Лесният доспът до креди-тен ресурс и манията да се купуват още и още имоти провокира нова вълна от проекти. Разре-шеното жилищно строителство достигна пикови стойности – над 11 000 сгради и 7.9 млн. кв.м

2008 г.Ще има или няма да има криза? България все още не вярва – проектите вървят независимо от сигналите, които идват от Запад. Макар и леко намалял, обемът на жилищното строителство остава висок – над 10 000 сгради и 6.6 млн. кв.м

2009 г.Банките спряха кредитирането, купувачите се отдръпнаха от пазара и резултатът е драстичен спад на издадените разрешения за строеж на нови жилищни сгради. Общата разгъната за-строена площ пада до 2.7 млн. кв.м

BG хронология на жилищното строителство

-35

-30

-25

-20

-15

-10

-5

0

5

10

15юли 2009 август

2009септ. 2009

окт. 2009 ноем. 2009

дек. 2009

България

Испания

Полша

Словакия

Развитие на строителния сектор по държави, месечно в % на годишна база

Развите на строителството в Европа по сектори, тримесечно в % на годишна база

-16

-14

-12

-10

-8

-6

-4

-2

0

Q1/2009 Q2/2009 Q3/2009 Q4/2009

Инфраструктура Сградно строителствоИзточник: Евростат


ТРЕНД

Най-големият на конти-нента ръст от 7.5% на испанския строителен

сектор от последните месеци ще помогне на икономиката на страната да се върне към рас-теж след свиване от 3.6% през миналата година. Все пак сек-торът едва ли някога ще фор-мира отново над 15% от БВП, както в годините преди криза-та.

Жилищното строителство достигна едва 100 хил. единици миналата година, което е око-ло една седма от нивата от по-следната година на строител-ния бум - 2007 г. Дългосрочно-то търсене на жилища в стра-ната се оценява на около 300-350 хил. броя годишно.

Това коментира икономиче-ският секретар в правителство-

то Хосе Мануел Кампа, цити-ран от „Ройтерс“.

Правителствените прогно-зи, основани на антикризис-ния финансов план, включваха връщане до икономически ръст на страната от 3% през 2011 г., което според водещи икономи-сти не е много вероятно пред-вид силно задлъжнелия имотен сектор след балона, ниската конкурентоспособност на ико-номиката и фискалния дефицит от 11.4% от БВП за 2009 г.

Испания е последната от го-лемите западни държави, които са все още в рецесия в края на миналата година. Стойността само на обектите, които трябва да бъдат завършени в страната, ако Барселона спечели зимна-та олимпиада през 2022 г., е 23 млрд. долара.

33.3%спад на обемите строително-монтажни работи в България

19.7%намаление на строителство-то в Словакия

7.5%ръст за сектора в Испания

4.9%е намалението на сградното строителство в целия Евро-пейски съюз

5%е ръстът на инфраструктур-ните обекти в ЕС

2.1%е спадът на БВП в еврозона-та за миналата година

100 хил.нови жилища в Испания за 2009 г.

134 511разрешения за строеж за яну-ари - ноември 2009 г. в Полша

Въпреки твърденията, че движещата сила на другия водещ строителен сектор

на континента с +2.5% са пъти-щата, сградният сектор в Полша също е в добро състояние. През ноември в страната са завърше-ни общо 14 792 жилища, което е увеличение от 22.9% на годишна база. За 11-те месеца на 2009 г. въведените в експлоатация жи-лища са 143 317, което е ръст от 5.9%.

При издадените разрешения за строеж положението също е по-добро. Започнало е изгражда-нето на нови 10 276 жилища през ноември, което е с 16.8% отпре-ди една година. За 11-те месеца на миналата година започнатите нови жилища в страната са 134 511, което е с 19.8% по-малко от 2008 г. Общият брой на разреше-

нията за строеж през ноември е 11 559, което е спад от 12.2% на годишна база. Другият икономи-чески индикатор - строителният индекс в страната, който изслед-ва краткосрочното състояние на сектора, бележи слабо подобре-ние - от -15.5 точки през декем-ври на -14.7 точки през януари. Този показател обаче регистри-ра повече плановете на бизне-са и тяхната оценка за средата и перспективите за развитието й.

Сред новите големи обекти извън жилищния сектор е стар-тиралото в началото на година-та строителство на пътнически терминал 3 на международно-то летище в Лодз с контрактор консорциум начело с Hochtief Polska. Разгънатата площ е 8300 кв.м, срокът за завършва-не е май 2011 г.

ИСПАНИЯ ПОЛША

Първите държави с признаци за изход от стагнацията в сектора


ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Инвестиционните проекти да се одо-бряват само с ком-

плексен доклад от кон-султанта, експертният съ-вет по устройство на те-риторията да не извършва оценка на съответствието. Да се увеличат отговорно-стите на проектанта, кой-то дори да контролира ка-чеството и стойността на действително извършени-те строително-монтажни работи. Главните архите-кти да имат правото да об-жалват отменени от район-ните дирекции за национа-лен строителен контрол (РДНСК) техни мотиви-рани откази и други адми-нистративни актове. Да се улесни уведомяването на собствениците в режим на етажна собственост.

Това са някои от пред-ложенията за промяна на Закона за устройство на територията (ЗУТ), по-искани от Националното сдружение на общините в Република България и по-дадени в работната група в Министерството на регио-налното развитие и благо-устройството.

Новите текстове и ко-рекциите са основно в ня-колко направления - подо-бряване взаимодействието между участниците в ин-вестиционния процес, до-пълнителни функции и от-говорност на проектанта, регламентиране на изпре-варващото реализиране на техническата инфраструк-тура преди изпълнение на инвестиционните намере-ния.

Практиката разрешени-ето за строеж да се изда-ва въз основа на доклад за оценка на съответствието на консултантските фир-ми улесни администраци-ята преди години, когато беше въведена като втора възможност наред с одо-брението от експертен съ-вет. Сега предложение-

то е да отпадне оценката на съответствието на про-екти от експертния съвет по чл.142, ал.6, т.1 и оста-не само възможността по т.2 с комплексен доклад на консултанта. Според про-мени в чл.145, ал.1 техни-ческите или работните ин-вестиционни проекти ще се съгласуват от главния архитект чрез проверка на съответствието им с пред-вижданията на подробния устройствен план и норми-те за обем и съдържание. За облекчаване на админи-страцията одобрените про-екти с издадено разреше-ние за строеж ще се съх-раняват в продължение на пет години.

Една от най-важните насоки в предложенията е идеята

проектантът да носи иму-ществена отговорност за причинени щети и про-пуснати ползи от дейст-вия или бездействия. За повишаване на неговата роля експертите предлагат в чл.162 да бъдат изрич-но изброени правата и за-дълженията му: да изготви проектната документация, да упражнява авторски надзор и строителен над-зор над строежите от IV и V категория, да извършва контрол над влагането на строителните продукти, да контролира качеството и стойността на действител-но извършените СМР.

В тази връзка е и пред-ложената промяна в чл.168, ал.1. Според нея освен надзорника, както досега, вече и проектантът ще отговаря за изброените дейности - законосъобраз-но започване на строежа, пълнота и правилно съста-вяне на актовете и прото-колите по време на строи-телството, изпълнение съ-образно одобрените про-екти, въвеждане в експлоа-тация и оценка за енергий-

на ефективност и др.Текстът за чл.216, ал.5

предлага възможност за-поведта на началника на РДНСК да бъде обжалвана от органа, който я е издал, което ще даде възможност главните архитекти да об-жалват отменени техни мотивирани откази и други административни актове.

Наред с вземането на решения дори само контак-туването със съсобствени-ци в етажна собственост създава много проблеми. Затова е и предложението

уведомяването при сгра-ди в режим на етажна собственост да става, като съобщение-то се връчва на председа-теля на етажната собстве-ност. Ако такъв не е из-бран или не се представи протокол за избор, съоб-щаването да се извърш-ва чрез залепяне на видно място в сградата и в общи-ната. По този ред да се из-вършва уведомяването и в случаите, когато не е из-вестен собственикът или няма данни в имотния ре-гистър.

Липсата на паркомес-та е традиционен проблем в градската среда, който често се засилва от преу-стройствата на съществу-ващи сгради. Общински-те специалисти предлагат

нова алинея 4 в чл.43, ко-ято да постави императив-но изискване в тези слу-чаи да няма възможност за промяна на функцията на съществуващи гаражи: „Не се допуска преустрой-ство на гараж или обект от основното застрояване за други нужди, ако не е въз-можно осигуряване на не-обходимите места за пар-киране за съществуващо жилище, както и за новия обект в имота, без да се нарушават устройствените параметри на УПИ.”

Нов параграф в заклю-чителните разпоредби трябва да улесни сделки с имоти за публични меро-приятия. Става дума за промяна на чл.49б от зако-на за кадастъра, като след одобряване на кадастрал-ната карта за съответната територия при прехвърля-не на правото на собстве-ност да се изискват ски-ци-копия от кадастралната карта с действаща регула-ция на обектите - публич-на собственост.

За избягване на проти-воречия се предлага тъл-кувания по прилагането на закона да дава само минис-търът на регионалното раз-витие. Досега имаше прак-тика указания да публику-ват зам.-министърът на ре-гионалното развитие и на-чалникът на ДНСК. СГ

Общините:

Повече функции и отговорности за проектанти и консултантиОценката на съответствието на проекта да става само на основа на комплексен доклад от консултанта, предлага Националното сдружение на общините в България

Инфраструктура-та в неурбанизира-ни територии не е задължение на об-щината, затова има предложение в чл.12, ал.3 на Закона за ус-тройство на те-риторията изрич-но да се добави тек-стът „необходима-та транспортна и инженерна инфра-структура за об-служване на имота се изгражда от и за сметка на възложи-теля в полза на об-щината“

Арх. Лиляна Куцарова, директор на дирекция „Архи-тектура, градоустройство и устройствено планира-не“, община Варна:

Има много неясно-ти между Закона за

черноморското крайбре-жие и ЗУТ например. Не-ясно е действа или не мораториумът, касаещ жилищните комплекси.

Ако е възможно, при промените да се пред-види необжалваемост на уличните регула-ции в частта на градоустройството с ог-лед на това общината да може да реализи-ра улична мрежа и подземна инфраструкту-ра. Това е особено актуално за община като Варна, в която около 30% от територията представляват селищни образувания. Липса-та на тази възможност сега спъва работа-та на администрацията, удължава и утеж-нява процедурите и води до парадокси.

Ланд. арх. Георги Селенски, директор на Дирекция „Устройствено планиране, общ устройствен план, архитектура и благоустройство и инвестиционни проекти“ в община Пловдив:

Спешно са необходими и промени в поднор-

мативната база по ЗУТ като Наредба 7 от 22 де-кември 2003 г. за правила и нормативи за устрой-ство на отделните ви-

дове територии и устройствени зони. Ста-ва дума за оптимизация и коригиране на нор-мите за такива важни показатели като пло-щта на бруто жилищната територия за го-лемите градове, обществените озеленени площи, терените за спорт и развлечения и нормите за определен кръг от обществено обслужващи дейности.

Основни групи предложения• подобряване взаимодействието между участни-

ците в инвестиционния процес• допълнителни функции и отговорност на проек-

танта• регламентиране на изпреварващото реализира-

не на техническата инфраструктура • промяна в режима на уведомяване на заинтере-

суваните лица

Предложенията са обсъде-ни от постоянната комисия по териториално развитие

и благоустройство при Нацио-налното сдружение на общи-ните с председател арх. Елена Колева, директор на дирекция „Териториално и селищно ус-тройство“ в община Търговище

Фотограф Мария Съботинова

9 Строителство Градът, 1 - 7 март 2010 г.sg.stroitelstvo.info

ИНФРАСТРУКТУРА

Строителният контрол започна редовна проверка на Дунав мост 2Оглед на съоръжението направиха българският и румънският премиер

Милена ВАСИЛЕВА

Дирекцията за нацио-нален строителен контрол (ДНСК) започна провер-ка на втория мост на река Дунав при Видин - Кала-фат. Тя ще продължи до 5 март, а докладът, който ще подготвят експертите, трябва да бъде предаден до 10 март.

Първият мотив за про-верката е да се инспек-тира етапът на строител-

ство на големия обект след влизане в сила на новия устройствен пра-вилник на ДНСК. Според него освен централната ДНСК ще има и шест ре-гионални дирекции, а не 28 в областните центро-ве, както беше досега. Го-лемите инфраструктурни проекти остават в задъл-женията на ДНСК.

Вторият мотив е ре-

довен преглед на обекта. Предполага се, че прес-тоят на експертите ще бъде използван за обсъж-дане на бъдеща съвмест-на българо-румънска гру-па за контрол на строи-телството. Тя ще обедини експерти от двете специ-ализирани дирекции.

Комисията от ДНСК най-вероятно ще има за-бележки по документаци-

ята, защото мостът се из-пълнява по така нарече-ния жълт ФИДИК - про-ектиране и строителство, а подходната инфраструк-тура - по червения ФИ-ДИК, т.е. само за стро-ителство, което се из-пълнява според изготвен проект и неговата проек-тосметна документация.

Важно условие за под-готовката на документа-

цията е съвместимост-та между договорите по ФИДИК и Закона за ус-тройство на територията (ЗУТ). Правилата от жъл-тия ФИДИК не са застъ-пени и отразени в ЗУТ, защото той не е пригоден за такъв вид взаимоотно-шения между участници-те в инвестиционния про-цес.

В Закона за общест-

вените поръчки са пред-видени договори за пъ-лен инженеринг, които до голяма степен отгова-рят на жълтия ФИДИК, но в ЗУТ и наредбите към него няма формулиров-ка за подобен тип взаи-мовръзки между участни-ците в процеса. Този факт най-вероятно ще създаде проблеми в подготовката на документацията.

Двамата премиери ин-спектираха трансгра-ничния проект и заявиха единната си и обща пози-ция за важността на про-екта и необходимостта от удължаване на срока на изпълнението му с една година. Официално за-явката за удължаване на

срока на изпълнение на втория мост на река Ду-нав при Видин - Калафат трябва да бъда подадена в Европейската комисия до 31 март. Някои от мотиви-те за исканото удължава-не са:

• сложността на обекта• трансграничността му,

свързана със съвместява-не на законодателството на две съседни държави

• късното подписване на финансовия меморан-дум по програма ИСПА за 2004 г. - в началото на 2005 г.

• допълнително проек-тиране за изместване на

10-киловолтови електро-проводи

• допълнителни проек-ти за изместване на оп-тични кабели

• осигуряването на зона за изкопните и на-сипни земни маси.

Искането за удължа-ване ще бъде съпрово-

дено от график за изпъл-нение на строителството до завършването му. По-добен график е подгот-вен от фирмата изпълни-тел - ФСС. Той все още не е приет от инженера на проекта „Инжероп - Ред Роинт Рендел“. От пред-ставения строителен гра-

фик и мотивите към него Европейската комисия трябва да получи пред-става за разумно, ритмич-но и правилно изразход-ване на ИСПА средства-та, т.е. държавата трябва да представи ясна страте-гия за използване на ев-рофинансирането.

на активно изливане на пи-лоти по стълбовете, кои-то са 12 на брой. На все-ки от първите девет стъл-ба съответстват по 12 пи-лота, защото отворите на моста са по 80 м. От 10 до 12 стълб, които са по-бли-зо до румънския бряг, съ-

ответстват по 24 пилота, защото отворите на съоръ-жението са 180 м. Неизле-ти са все още 20 пилота. До месец ще бъде завършена работата по тях.Подготвят се и документите за прото-кол 6 по ЗУТ и наредбите към него, свързани с над-

лезите към прилежащата инфраструктура. Минала-та седмица Министерският съвет взе решение да пред-ложи на Народното събра-ние да ратифицира измене-ния към финансовия дого-вор от 2000 г. между Бъл-гария и Европейската ин-

вестиционна банка за из-граждането на моста при Видин - Калафат. Пред-ложението е срокът за ус-вояване на средствата да се удължи до 2011 г., спо-ред графика за изпълнение на обекта. С промяната се осигурява финансиране на

съществена част от проект-ните, строителните работи и надзора както на моста, така и на подходите към него. Договорът за строи-телство е от януари 2007 г. Разрешението за стро-еж на Дунав мост е от 13 май 2007 г. Първата копка

на Дунав мост 2 е направе-на на 13 май 2007 г., реал-но строителството започва през август 2007 г. В пери-ода от януари до май фир-мата изпълнител извърш-ва подготовителни работи, избор на строителна пло-щадка и проектиране.

НА 24 ФЕВРУАРИ

НА 26 ФЕВРУАРИ

СЕГА Е ПЕРИОДЪТ

Правилата от жълтия ФИ-

ДИК, по които се изпълнява Дунав мост 2, не са за-стъпени и отра-зени в Закона за устройство на територията, защото той не е пригоден за та-къв вид взаимо-отношения меж-ду участниците в инвестицион-ния процес

Така изглеждат стъпките на моста в река Дунав

Снимка: FCC

Д о края на януари са изпълнени около 42 % от предвидените в договора за Дунав мост 2 строителни работи. Завършени са приблизително 30% от прилежащата инфраструктура, 15% от земните работи, 45% от ВиК, от жп сградите - 10%, от жп съоръженията и инсталациите - 4 на сто.Договорът с изпълнителя на Дунав мост 2 FCC е подписан през яну-ари 2007 г., срокът за завършване на съоръжението е 38 месеца. Стойността на строителния договор за моста е почти 100 млн. евро, на супервизията - 6.344 млн. евро, за прилежащата инфраструкту-ра - 62. 600 млн. евро. Финансовите източници са: програма ИСПА - 70 млн. евро, 70 млн. евро в два заема от Европейската инвестици-онна банка, 5 млн. евро заем от Френската агенция за развитие, 18 млн. евро заем и 2 млн. евро безвъзмездна помощ от KfW. От без-възмездните средства са усвоени 48.292 млн. евро, т.е. 69% от запи-саното във финансовия меморандум.


ВОДНИ ПРОЕКТИ

Силвия ЗЛАТКОВА

Министърът на окол-ната среда и водите Нона Караджова и кметът на община Габрово То-мислав Дончев подписаха на 23 февруари в Габрово договор за предоставяне на безвъзмездна финан-сова помощ по оператив-на програма „Околна сре-да“ за Интегриран проект за водния цикъл на град Габрово. Проектът е на обща стойност над 123.5 млн. лева. Договорът по оперативна програма „Околна среда“ е за 117.4 млн. лв., от които над 93 млн. лв. се осигуряват от Кохезионния фонд на ЕС, а 23.5 млн. лв. е съфинан-сирането от държавния бюджет. Срокът за из-пълнение е до средата на

2015 г.Финансирането бе одо-

брено с решение на Евро-пейската комисия от 18 февруари. Съгласно ев-ропейските изисквания големите инвестицион-ни проекти в сектор окол-на среда на стойност над 25 млн. евро, които кан-дидатстват за финансира-не от европейските фон-дове, подлежат на оценка и одобрение от Европей-ската комисия.

Сумата на проекта е че-тири пъти по-голяма от годишния бюджет на об-щината устояването на европей-ските средства е антикри-зисна програма, ще бъдат разкрити много работ-ни места. Така определи същността на събитието

премиерът Бойко Бори-сов, който присъства на подписването.

Министър Караджова поздрави община Габрово за качествената подготов-ка на този сложен инфра-структурен проект и из-

рази очакванията си той да бъде изпълнен в срок.

В резултат на проекта водозагубите в града ще бъдат намалени наполо-вина и ще се изгради нова канализация за 12 хиля-ди жители, изтъкна То-

мислав Дончев и допъл-ни, че с реализирането на проекта ще се изпъл-нят изискванията на бъл-гарските и европейски-те екологични норми, че одобрението на проекта от Европейската комисия

не е късмет, а се дължи на усилена четиригодишна подготовка.

Параметрите на про-екта са определени още през 2004 г. по програ-ма ИСПА – дейностите са ограничени в рамките на града, където са раз-положени пречиствател-ните станции и ВиК мре-жите. През 2007 г., кога-то проектът е преработен, заради оптималното по-добряване на водния ци-къл на Габрово обхватът на инвестицията е разши-рен, без да надхвърля оч-ертанията на града. Пре-чиствателните станции за питейни и отпадни води са свързани само с град-ските ВиК мрежи. Всич-ки отпадъчни води от гра-да са от агломерацията на Габрово.

Стартира интегрираниятПодготовката му продължи 4 години, подписаният договор

Първи етап•Рехабилитация на водоснабдителна мрежа на кварталите „Баждар“, „Варо-вник“, VI участък, „Голо бърдо“, „Трендафил“ и „Русевци“•Подобряване на водоснабдителната мрежа на кварталите „Стефановци“, „Златари“, помпена станция „Стефановци“, напорен водопровод и резервоар•Рехабилитация на помпени станции „Байдар“, „Тончевци“ и „Гачевци“• Рехабилитация на дерета Пазара, Топлика, Хлебозавод•Рехабилитация на канализационна мрежа в жилищни квартали „Голо бърдо“, VI участък•Разширяване на канализационна мрежа в кв. „Стефановци“ – „Златари“, гла-вен колектор II десен по ПС

Индикативни етапи на изпълнениеВтори етап•Рехабилитация на водоснабдителна мрежа на цен-трална градска част, Камъка, Лъката

•Рехабилитация на помпена станция „Петкова нива“ (Камъка)

•Рехабилитация на дере ХЕИ

•Рехабилитация на канализационна мрежа на цен-трална градска част

Трети етап•Рехабилитация на водоснабдителна мрежа на жилищни квартали „Радичевец“, „Йонковото“, „Любово“, „Беленци“, гла-вен клон от ПСПВ

•Рехабилитация на дерета ВиК, Маркотея, Бялката, Хаджицо-нев мост и стадион

•Рехабилитация на канализационна мрежа на жилищен квар-тал „Радичевец“

•Изграждане на канализационна мрежа в кварталите „Белен-ци“ и „Хаджицонев мост“ (Главен колектор I)

Канализационна системаПречиствателна станция Пречиствателна станция за отпадъчни водиза отпадъчни води

кв. „Стефановци - Златари“кв. „Стефановци - Златари“

кв. „Беленци“кв. „Беленци“

кв. „Хаджицонев мост“кв. „Хаджицонев мост“

ЛЕГЕНДАСъществуваща канализацияНови канализационни съоръженияСамостоятелниКомбинираниСъоръжения за рехабилитацияСамостоятелниКомбинираниОбласт с високи подпочвени водиПресичане на воден поток

Водоснабдителна системаПС „Тончевци“ПС „Тончевци“

ПС „Гачевци“ПС „Гачевци“

ПС „Байдар“ПС „Байдар“

кв. „Тончевци“кв. „Тончевци“

кв. „Стефановци - Златари“кв. „Стефановци - Златари“

Резервоар Резервоар „Киселчова могила“„Киселчова могила“

Резервоар Резервоар „Баба Зара“„Баба Зара“

ПС „Баба Зара“ПС „Баба Зара“

ПС „Стефановци“ПС „Стефановци“

кв. „Хаджицонев мост“кв. „Хаджицонев мост“ЛЕГЕНДА

Обновяване на водоснабдителната мрежаСъществуващи водни системиОбласт с високи подпочвени води

ПС ПС „Слънчев бряг“„Слънчев бряг“

Резервоар „Байдар 2“Резервоар „Байдар 2“Резервоар „Байдар 1“Резервоар „Байдар 1“

С реализацията на проекта ще се изпълнят изис-кванията на бъл-гарските и евро-пейски екологич-ни норми


ВОДНИ ПРОЕКТИВОДНИ ПРОЕКТИ

воден проект на Габровопо „Околна среда“ е на стойност 117.4 млн. лева

Община Габрово съвместно с МОСВ работи по проектната до-кументация по въпроси, повдиг-нати от службите на ЕК. В края на годината окончателният ва-риант на проекта е официално представен пред евроекспертите

Предстоящи търговеСтратегията за изпълнение на проекта включва:Обществени поръчки за услуги• Техническа помощ за звено за управление на про-екта

• Технически контрол при проектирането и строите-лен надзор по ФИДИК Жълта и Червена книга

• Мерки за публичност и информация• Одит на проекта Обществени поръчки за строителствоПоследователността на строителството се определя от разположението на жилищните кварталиПо договорните условия ФИДИК Жълта книга са:• Реконструкция на пречиствателната станция за от-падъчни води (ПСОВ) - проектиране и строителство

• Реконструкция на пречиствателната станция за пи-тейни води (ПСПВ) - проектиране и строителство

По договорните условия ФИДИК Червена книга са:•индикативни етапи на изпълнение

История на проекта

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и общи-на Габрово поставят началото на проекта по програма ИСПА. Под-готвена е апликационна форма, прединвестиционно проучване и анализ разходи - ползи

Проектът е представен за фи-нансиране по програма ИСПА, община Габрово е информирана за финансовия недостиг на пред-присъединителната програма и проектът е отложен за финан-сиране от оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“

Общината започва кореспонден-ция с МОСВ по отношение тран-сформирането на проекта от про-грама ИСПА към Кохезионния фонд

Проектното предложение се пре-работва и актуализира съвмест-но с експерти от „Джаспърс“. Това включва подготовка на апликационна форма, предпро-ектно проучване и анализ разхо-ди - ползи

Проектът е представен за оцен-ка в МОСВ на 30 май 2008 г. по обявената процедура на опера-тивната програма. Одобрен е и в края на 2008 г. поради статуса му на голям проект е представен за оценка в Европейската комисия

2004 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

� Още по темата на www.stroitelstvo.info

Градът се снабдява с питейна вода основно от язовир „Христо Смирнен-ски“, разположен на 8 км югозападно от града. Има и няколко други водоиз-точника, които са значи-телно по-малки и осигу-ряват само 7% от пода-деното водно количество. Непречистената вода от водоизточника достига по гравитачен път до пречис-твателната станция за пи-тейни води, разположена в южната част на Габрово. Процесът на пречистване на водата включва кас-кадна аерация и пясъчни филтри. След обеззара-зяване с хлор водата по-стъпва в два резервоара.

Сред критичните пробле-ми за пречиствателната станция за питейни води (ПСПВ) са недостатъчна надеждност при работа-та й, изразена в липса на първичен утаител, лошо състояние на филтърни-те клетки, резервоарите, механичните и електри-чески съоръжения, липса-та на диспечеризация на процесите, което води до невъзможност за постига-не на ефективност на ра-ботата на станцията. Друг проблем е заустването на непречистени промив-ни води в реката, което е риск за околната среда и е в противоречие с еколо-гичните изисквания. Ни-

ското качество на стара-та водоразпределителна система и високото наля-гане са причината за го-лемите технически загуби на питейна вода – от по-рядъка на 73%. Ниската надеждност е поради чес-тите аварии и продължи-телни ремонтни работи, а разходите за експлоа-тация и поддръжка са ви-соки. Цялата водоснабди-телна система е аморти-зирана и спешно се нуж-дае от незабавна рехаби-литация. Като цяло ка-нализацията представля-ва смесена система с пет главни колектора. Събра-ните отпадни води се от-веждат в Пречиствателна

станция за отпадни води (ПСОВ), където премина-ват през механично и би-ологично стъпало на пре-чистване. Пречистените води се заустват в прием-ник на р. Янтра. ПСОВ е с напълно амортизирани механични съоръжения и замервателни уреди, с ос-тарели конструкции и на-растващ риск от замър-сяване на приемника на р. Янтра вследствие от евентуална авария в стан-цията. Поради липса на средства третирането на утайката все още не е раз-решено като проблем.


ТРУДНИ ПРОЕКТИ

София подава документи за кандидатстване за завода за отпадъци

Гергана ДИМИТРОВА

На 25 февруари Сто-личният общински съвет одобри решението общи-ната да кандидатства за безвъзмездна финансо-ва помощ по оператив-на програма „Околна сре-да 2007 – 2013“ с проект „Интегрирана система от съоръжения за третира-не на битовите отпадъ-ци“. Съветниците упъл-номощиха кмета на Со-фия Йорданка Фандъкова да подаде апликационна форма за кандидатства-не за финансиране на из-пълнението на завода за битови отпадъци. Край-ният срок за подаването на апликационната фор-ма е 30 март. Общината е получила писмо-пока-

на от управляващия ор-ган на оперативната про-грама за представяне на проектно предложение по приоритетна ос 2 „Подо-бряване и развитие на ин-фраструктурата за трети-ране на битови отпадъ-ци“. Съгласно подготве-ната за подаване аплика-ционна форма към опера-тивна програма „Околна среда“ общата прогноз-на стойност на целия про-ект за управление на би-тови отпадъци възлиза на 183 776 406 евро. Финан-сирането на инсталациите ще бъде осигурено с без-възмездна помощ по опе-ративна програма „Окол-на среда“ в размер на 111 372 338 млн. евро, с фи-нансиране от държавния бюджет, както и с общин-

ски средства. Общинско-то финансиране ще бъде осигурено със заем от Ев-ропейската инвестицион-на банка (ЕИБ). Към този момент управителният съвет на ЕИБ е одобрил искането за заем на Сто-личната община. Текстът на договора за заем се оч-аква да бъде одобрен от Столичния общински съ-вет, той следва да упълно-мощи кмета на София да подпише кредита.

Заводът за битови от-падъци, състоящ се от три инсталационни съоръже-ния, трябва да бъде за-вършен през 2012 г. Съ-оръженията и инсталаци-ите за третиране на бито-вите отпадъци включват инсталация за компости-ране на зелени и биораз-

градими отпадъци на пло-щадка „Хан Богров“, за-вод за механично и био-логично третиране, който ще бъде изграден в мест-ност Садината в землище-то на с. Яна. В ход е про-цедура за изпълнител на завода за механично-би-ологично третиране и на инсталацията за компос-тиране. Очаква се да бъде обявен търгът за изпълни-тел на депото за неопасни битови отпадъци. Пред-

вижда се строителство и на подходна инфраструк-тура - изграждането на довеждащ път до Садина-та, изместване на същест-вуващи електропроводи, електрозахранване на съ-оръженията, питейно-би-тово водоснабдяване на площадките „Садината“ и „Хан Богров“, както и промишлено водоснабдя-ване и изграждане на от-веждащ колектор само на площадка „Садината“.

Крайният срок е 30 март

ОЧАКВАНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕВид Стойност в евро Дял в %

ЕС – безвъзмездна помощ 11 372 338 60.6

Бюджетни средства 19 653 948 10.7

Заем на Столичната община от ЕИБ 52 750 120 28.7

Общо 183 776 406 100

Заводът за би-тови отпадъ-

ци, състоящ се от три инста-лационни съоръ-жения, трябва да бъде завършен през 2012 година

За изпълнител на лот 2 на автомагистра-ла „Тракия“ беше из-

бран участникът с най-ни-ската цена, каквито са ус-ловията на търга - „Магис-трала Трейс“. Решението е подписано от председате-ля на управителния съвет на Агенция „Пътна инфра-структура“ Божидар Йо-тов. То е валидно след из-тичане на 10-дневния срок за обжалване. Лот 2 е от Стара Загора до Нова За-гора, от км 210+100 до км 241+900, т.е. дължината му е 31.8 км.

Ценовите оферти на одо-брените документно и тех-нически предложения бяха отворени на 5 февруари. Тъй като най-ниската цена е с 30% по-малка от сред-ната на останалите учас-тници, комисията поиска

обосновка, която беше пре-дадена и одобрена от оце-нителите, внесена в Аген-ция „Пътна инфраструк-тура“ за съгласуване. Пос-ледва одобрение и от упра-вляващия орган в Минис-терството на транспорта, инфармационните техноло-гии и съобщенията. Проце-дурата завърши с подписа на Божидар Йотов.

Декласирани бяха чети-ри фирми и обединения - „Доуш“, Турция, „Щрабаг“, Австрия, обединение „Бъл-гарски магистрали“ (в него влизат „Автомагистрала Черно море“, ГБС „Инфра-структурно строителство“, „ИСА 2000“, „Пътстрой 92“), ДЗЗД „Конструк-тор Тракия“, състоящо се от „Конструкторинжене-ринг“, Хърватия, и „Пътни строежи“, Пловдив. СГ

Обединение „Магистрала Трейс“ ще строи лот 2 на

„Тракия“

В решението възложителят обявява класирането на участниците

съгласно обявения критерий за оценка „най-ниска цена“ в следния ред:

1. Обединение „Магистрала Трейс“ - 137 868 000 лева2. „ТЕРНА“ А.Е. - 247 608 078 лева3. AKTOR (АКТОР) - 292 177 350 лева4. Дружество по ЗЗД „Алпине – Холдинг Пътища“ - 373 641 762 лева


ЖЕЛЕЗНИЦИ

Милена ВАСИЛЕВА

Сложен казус стои пред жп проекта Мездра - Горна Оряховица. Изпълнителят трябва да завърши догово-реното до пролетта. Още в края на октомври мина-лата година заместник-ми-нистърът Ивайло Москов-ски като ръководител на ИСПА/Кохезионен фонд 1164/94 изпраща до изпъл-нителя официално писмо, в което го уведомява, че ново удължаване на проек-та няма да има. Приети са частите „Мостове“, „Път-ни надлези и подлези“, „Осигурителна техника на възел Горна Оряховица“ и „Телекомуникации“, които след отразяване на необ-ходимите малки корекции дават възможност за под-готовка на тръжната до-кументация и последващи-те процедури. Очакват се проектите за частите „Же-лезен път“, „Тягово енер-гозахранване и контактна мрежа“.

Договорът за техниче-ската помощ за рехабили-тация на железопътната от-сечка е подписан на 19 сеп-тември 2007 г., възложител и координатор по проекта е министерството на транс-порта. В ежедневното уп-равление на проекта е ан-гажирано звено за управле-ние на проекта в ДП „На-ционална компания Желе-зопътна инфраструктура“.

Стойността на договора е 5.460 млн. евро

Изпълнител е консор-циум „Систра“ - Франция, „Судоп“ - Прага, „Гетинса“ - Испания, „Транселинже-неринг“ - България, „Век-тор бул“ - България. До-говорът стартира на 15 ок-томври 2007 г. и по първо-начални параметри трябва-

ше да приключи на 15 яну-ари 2009 г. В началото на януари 2009 г. е поиска-но удължение и е подписан адендум със срок 30 юни 2009 г. Това не ускорява проекта. Основните задачи са събрани в три етапа:

•оценка на нуждите и детайлна програма за реха-билитация

•техническо проектира-не и технически специфи-кации по одобрената про-грама за рехабилитация

•тръжна стратегия и тръжна документация за провеждане на последващи търгове.

Първото одобрение е от юни 2008 г., оттогава е първото междинно плаща-не в размер на 10% при аванс от 40%.

Докладът по втория етап е внесен в края на април 2009 г. и не е приет заради съществени пропуски.

Консултантът по оцен-ка на съответствието и към момента

не може да изготви положителен комплексен докладза оценка на съответстви-ето. Така следващата му задача - комплектоване и внасяне на необходимите документи за съгласуване и издаване на разрешение за строеж, изглежда все по-неизпълнима.

Управляващият комитет през юни 2009 г. разглеж-да протоколите и връща за цялостна преработка до-клада по етап 2, препоръч-ва да се стартира процеду-ра за повторно удължава-не на срока по етап 2 и дава схема за оценка на съот-ветствието.

Новото второ удължа-ване на срока е до 30 ок-томври 2009 г. Този срок отново не е спазен. Така

проектът е удължен с 9.5 месеца. Консултантът е предал докладите от етап 2 и доклада от етап 3, както и окончателния доклад на 26 октомври. Удължена е и финансовата гаранция с 4 месеца. След всички удъл-жения през февруари про-ектът трябваше да бъде за-вършен.

В приоритет 4 от тран-севропейската транспорт-на мрежа - допълнителни връзки от TINA мрежата, освен жп връзката Мездра - Плевен - Горна Оряхови-ца попадат и жп връзката Русе - Каспичан - Синдел и пътните връзки Ботевг-рад - Плевен - Бяла и Сви-ленград – Бургас.

Срокът за завършване на проекта Мездра - Горна Оряховица изтечеЗаедно с още три проекта ЖП трасето е включено в приоритет 4 от развитието на трансевропейската транспортна мрежа

ХРОНИКА НА ПРОЕКТАПодписване на договор 19 септември 2007 г.

Изпълнител

SYSTRA (Франция) - лидер, SUDOP PRAHA a.s. (Чешка ре-публика), GETINSA (Испания), TRANS EL ENGINEERING S.P (България) и VECTOR –BUL Ltd. (България).

Начало на изпълнение на договора 15 октомври 2007 г.

Промяна във финансо-вия меморандум 31 октомври 2008 г.

Адендум 1 към договора

14 януари 2009 г., новият срок за изпълнение е 30 юни 2009 г.

Адендум 2 към договора

25 юни 2009 г., новият срок за из-пълнение е 30 октомври 2009 г.

Два са избраните жп обекти по приоритет 4 на трансевропейската транспортна мрежа: жп връзката Мездра – Плевен - Горна Оряховица и жп връзката Русе – Ка-спичан – Синдел Фотограф Мария Съботинова


РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Реално усвоените средства по оперативните програми са 2.5%

По отношине на оператив-на програма „Околна среда“ отправихме няколко пред-ложения за смяна на подхо-да при избора на проектни-те предложения и приорите-зиране на инвестиционните проекти в секторите води и отпадъци, което вече е факт и ще се стартира с покани към общините. Опе-ративната програма подо-бри частично процедурите за изпълнение и отчитане на подходите и увеличение на

авансовите плащания. Съществуват и няколко нерешени проблема. Така например всички знаем, че за да може да се изпълни един проект, той първоначално трябва да бъде финансиран със собствени или заемни средства, или частично да се използва авансо-вото плащане. В тази връзка общините изпитват огромни затруднения за намиране на средствата за осигураване фи-нансиране на техните проекти. Това се отнася до частта за съфинансиране и данък добавена стойност. Има струк-турен заем с Европейската инвестиционна банка на стой-ност 700 млн. евро, средствата от който трябва да бъдат използвани само за проекти с европейско финансиране, но до този момент този заем не е използван, а би бил добър механизъм за финансиране на проекти. За да се стартира с изпълнението на оперативна програма

„Околна среда“, управляващият орган трябва да започне с отправяне на покани за подаване на проектни предложения към общините, включени в списъците на Министерството на околната среда и водите, но това все още не е направе-но. Необходимо е да се спазват всички регламентирани сро-кове за разглеждане на проектите, за авансовите и меж-динните плащания. Това е от изключително значение, за да могат общините да разполагат с нормални парични пото-ци и да не се блокира изпълнението на проектите. Трябва да се вземе и под внимание фактът, че строителните фирми, работещи по тези проекти, вече са в доста тежко положе-ние и има вероятност да се стигне до замразяване на дей-ностите и удължаване на сроковете за изпълнение, което не е възможно при всички случаи, защото Законът за об-ществените поръчки невинаги го позволява.

По отношение на оперативна програма „Конкурентос-пособност“ се поеха много ангажименти за сериозна реформа, но всъщност все още няма отворена гран-това схема. До настоящия момент ситуацията беше следната – между 30 и 70% от подадените проектни предложения се отхвърляха, без да бъдат разгледани. Като в този случай не можем да говорим за липса на качествени проекти и се надяваме това повече да не се случва. За да се случи подобно нещо при тези нива, съществуват два варианта – или бизнесът е некомпе-тентен, което не е така, или има наличие на сериозна сктруктурна грешка и поблем в Министерството на

икономиката и енергети-ката и в изпълнетилната агенция.Друг основен проблем е изпълнението на спечеле-ните проекти – към на-стоящия момент прави-лата, по които се изпълня-ват проектите, са услож-нени ненужно и неефек-тивно и реално фокусът на фирмите, изпълняващи

проекти, в рамките на година и половина-две е изцяло съсредоточен върху изпълнението на дадения проект и набирането на документи. Напълно е възможно зара-ди изключително сложните правила фирмите да не мо-гат да изпълнят проектите си в договорния срок и по тази оперативна програма да има недопустимо ниска усвояемост. Към момента има едва 15 договора с бенефициенти, а от целия ресурс на програмния период 2007 - 2014 го-дина са усвоени едва 0.3%. Трябва да се мисли в посо-ка как да се облекчат проектите, за да се навакса изо-ставането.

Половината от програмния период 2007 - 2013 г. вече е изтекъл, а реално изплатените средства към бенефициентите по всички оперативни про-грами в момента е малко повече от 2.5%. Съотношението не е в полза на

ефективното усвояване, особено в условия на криза, когато именно успеш-но реализираните европроекти са сочени като една от най-сигурните анти-кризисни мерки. През последните месеци правителството взе мерки - беше подготвен и наръчник за общините с най-често допусканите грешки при ра-ботата по проекти по оперативна програма „Регионално развитие“, проме-ниха се механизмите по оперативна програма „Околна среда“ и се увеличи-

ха авансовите плащания, което вече оказва положително влияние. Въпре-ки това остават и нерешени проблеми, като липсата на график за 2010 г. за мерките, които ще бъдат отворени по програмата, с най-голям финансов ре-сурс - Програмата за развитие на селските райони, а така също и фактът, че именно по оперативна програма „Конкурентоспособност“ сключените дого-вори са едва 15. За да не се повтори добре познатата ситуация с предпри-съединителните програми, е необходимо ускоряване на процеса от приема-нето на новите проектни предложения, оценяването и придвижване на пла-щанията в срок.

Положителните оценки за съответствие на оператив-ните програми бяха необходима предпоставка, защото без тях щеше да се ограничи възможността за финан-совото управление на проектите. Без положителните оценки възстановяването на средствата беше поставе-но под въпрос, но сега вече не съществуват формални причини да се пристъпи към реално усвояване – приема-не на нови проекти, обработването им в срок и насочва-не на средствата към бенефициентите. Изключително тревожен е фактът, че процентът на реално усвоените пари е едва 2.5 и той трябва спешно да се увеличи, защо-то до края на плановия период остават само три години и е необходима максимална организация. Програмата за развитие на селските райони е една от най-атрактивните както за общините, така и за бизнеса. Това е програмата с най-голям обем от средства, като последните оценки показват, че около 600 млн. лева реал-но са стигнали до техните получатели. Нашата препоръ-ка е да се открият спрените мерки. Спирането им беше предизвикано от огромното натрупване на около 10 хи-ляди проекта и беше невъзможно Държавен фонд „Земе-

делие“ да ги обработи. Това са мярка 123, която е свър-зана с преработвателната промишленост, и 311, коя-то е за алтернативни дей-ности в селските региони. Нашите препоръки са пла-щанията на одобрените проекти да се осъществя-ват регулярно, да има сис-темен подход и да не се из-вършват на всяко тримесе-чие, а при изтичане на зако-новите срокове, което е и реална антикризисна мярка.

Необходима е по-голяма публичност, която ще даде въз-можност на потенциалните бенефиценти да планират. Държавен фонд „Земеделие“ трябва да оповести графи-ка на мерките, които ще бъдат отворени през 2010 г., за да има по-добра среда за бизнеса и прогнозиране на него-вата дейност.

Красимир Киряков – председател на управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейски програми:

Държавен фонд „Земеделие“ трябва да оповести графика на мерките, които ще бъдат отворени през 2010 година

Деница Николова, член на управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейски програми:

Наблюдава се позитивна тенденция по „Регионално

развитие“

Налице е позитивната тен-денция по отношение на оперативна програма „Ре-гионално развитие“. Взе-мат се мерки за опростява-не на процедурите – сроко-вете за одобряване на пла-щанията и отчетите - от шест и девет месеца, бяха редуцирани до два, с което се реши един от основните проблеми при разплащането на средствата по регионал-ната програма. Вече е факт и въвеждането на външни оценители, което към към момента беше фиктивно.

Кристина Цветанска, заместник-председател на управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейски програми:

Трябва да се спазват всички регламентирани срокове на оперативна програма „Околна среда“

Ангелина Добрева, член на управителния съвет на на Българската асоциация на консултантите по европейски програми:

По оперативна програма „Конкурентоспособност“ са усвоени едва 0.3% от средствата



Пророците са онези, които виждат по-далеч от останалите.В България има хора, които виждат в бизнеса си по-далеч,хора, които създават стойност и подобряват живота ни.Те заслужават признанието ни, а ние заслужавамеда ги познаваме.Участвайте в най-вдъхновяващото бизнес събитиена годината, вижте или номинирайте личноститев българския бизнес на www.businessperson.bg

Това е вярно, но само ако го вярвате!

Костадин Паскалев, кмет на община Благоевград:

Проектите по ПУДООС са със спряно финансиранеГ-н Паскалев в капи-таловата програма на общината за тази година е посочено, че Благоевград ще раз-чита на европейски-те средства, спечеле-ни по оперативните програми, но в края на миналата година се изостри пробле-мът с междинните плащания. Каква е ситуацията към мо-мента и по кои про-екти средствата все още не са изплате-ни?

- Проектите, по които има задържане, могат да бъ-дат разделени на три гру-пи. Първите са по Пред-приятието за управление на дейностите по опазва-не на околната среда, за които смятам, че дока-то съм кмет на Благоев-град, няма да има разпла-щане, т.е. нещата са до такава степен изоставе-ни, че лично според мен фирмите, които изпълня-ват проекти по тази про-грама, едва ли ще си по-лучат някога плащания-та. Община Благоевград има пет проекта по Пред-приятието за управление на дейностите по опаз-ване на околната среда и четири от тях не са спре-ни, но практически те са със спряно финансира-не. Общината не е в със-тояние да се издължи на фирмите, които изпъл-няват тези проекти. Ние сключваме договорите за плащания към фирмите при осигуряване на сред-ства по програма „Пред-приятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, което означава, че към момента неизплатените средства към общината, а и към из-пълнителите са между 3 и 4 млн. лева. Става въпрос за проекти за изграждане на канализации и пречис-твателни станции в села. Втората група проекти са по структурните фон-дове или по оперативна програма „Околна среда“, където имаме доста се-риозно забавяне на пла-щанията заради опреде-лени процедурни пречки и в момента задължения-та на държавата към об-щината са в рамките на 5 млн. лева. Третата гру-па са проектите по „Ре-гионално развитие“, като с единия от тях се про-чухме. Мога да кажа, че

ние поехме ангажимента да го изпълним до 20 де-кември миналата година и приключихме работата в срок, но той все още не е разплатен.

Основният проблем беше свързан с проек-та за реконструкция на водопровода и ка-нализацията в част от кварталите на Благоевград, което наложи промяна на капиталовата про-грама на общината. На какъв етап е про-ектът към момен-та?

- Ние приехме решени-ето да осигурим от об-щинския бюджет 828 хил. лева, които да предста-вляват аванса по този до-говор за изграждане на уличните настилки, за да могат гражданите на Бла-гоевград да посрещнат зи-мата с асфалтирани ули-ци. Коректно преведохме парите на Министерство-то на регионалното раз-витие и благоустройство-то, което от своя стра-на ги преведе като аванс на изпълнителя. Смятам, че това е един от тежки-те проблеми на фирмите - изпълнители на подобен тип обекти, защото за-вършените проекти чакат плащания в продължение на месеци.

Миналата седмица общината внесе за одобрение в Минис-терството на регио-налното развитие и благоустройството графика за провеж-дане на тържните процедури за проекта „Здравословна и дос-тъпна градска среда“. Какви дейности пред-вижда той и в какъв срок трябва да бъдат обявени обществени-те поръчки?

- До един месец ще има-ме възможност да обявим търг. По този проект има-ме да изграждаме 12 ули-ци в града плюс два пар-ка в кварталите. Тях ги обвързваме с общинска-та инвестиционна про-грама, изграждайки кръ-гови движения там, къде-то се съединяват улици-те и респективно се по-лучава един доста интег-риран проект, който ще доведе до по-качествена градска среда в Благоев-град в рамките на насто-

ящата година. Мнението ми е, че ще успеем да обя-вим тръжната процедура в края на февруари и да стартираме със строител-ните дейности през май, като планираме да при-ключим работата по този проект до края на насто-ящата година.

В края на минала-та година отправи-хте официална мол-ба за осигуряване на средства за ремонт и рехабилитация на пътя Благоевград - Бистрица – лет. Бодрост - м. Карта-ла. Получихте ли от-говор и ще бъдат ли осигурени средства през тази година?

- До момента не сме по-лучили отговор. Разра-ботваме регулационния план на местността Бод-рост - Картала - Добро поле и Септемврийче, къ-дето ще обявим за про-дажба общински терени за реализация на инвес-тиционна дейност. Пред-виждаме парцелиране в рамките на до 500 кв.м на имоти и запазване на два големи имота за реализа-ция на хотелски компле-кси и даване на възмож-ност за организиране на курорт от малко по-раз-личен тип от съществу-ващите на територията на България.

Интервюто взеМаргарита ЛОЗАНОВА

Костадин Паскалев завърш-ва висшето си образование в ПУ „Паисий Хилендар-

ски“, Пловдив – специалност ма-тематика. От 1995 до 2001 г. из-пълнява длъжността кмет на об-щина Благоевград, в периода от юли 2001 до края на 2002 е бил вицепремиер и министър на ре-гионалното развитие и благоу-стройството, от февруари 2002 до юли 2005 е бил съветник на президента на Република Бълга-рия по вътрешната политика, на-роден представител, зам.-пред-седател на Комисията по мест-но самоуправление, член на Ко-мисията по бюджет и финанси – юли 2005 до 4 ноември 2007 г., а през 2007 г. е избран отново за кмет на община Благоевград.




Към момента се фина-лизират преговорите меж-ду управляващия орган на оперативна програма „Ре-гионално развитие“ и Ев-ропейската инвестицион-на банка по подписване на финансово споразуме-ние за създаване на хол-дингов фонд по Съвмест-ната европейска инициа-тива за устойчиви инвес-тиции в градските райо-ни (JESSICA). Това съоб-щиха в отговор на въпрос на вестник „Строителство Градът“ от управляващия орган на оперативната програма - Министерство-то на регионалното раз-витие и благоустройство-

то (МРРБ). Основна зада-ча пред холдинговия фонд ще бъде да създаде фондо-ве за градско развитие, ко-ито ще извършват реални-те инвестиции в проекти за градско обновяване.

JESSICA е един от фи-нансовите инструменти, подпомагащи градското обновяване, устойчивото и интегрирано градско раз-витие чрез структурните фондове на Европейския съюз.

Финансовият инстру-мент може да бъде прила-ган само по приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегри-рано градско развитие“ по оперативна програма „Ре-гионално развитие“.

През 2009 г. (на 27 май)

бе подписан меморандум за разбирателство с Евро-пейската инвестиционна банка по JESSICA. По ли-ния на JESSICA чрез опе-ративна програма „Регио-нално развитие“ могат да бъдат финансирани про-екти за градско възстано-

вяване и развитие, които са част от интегриран план за устойчиво градско раз-витие и имат потенциал да възвърнат вложения в тях ресурс.

Предвижда се през на-стоящия период по опера-ция 1.4 „Подкрепа за ба-

лансирано териториално развитие“ да се финансира разработването на интег-рирани планове за градско възстановяване и развитие с цел постигане на по-ин-тегриран подход през вто-рата половина на програм-ния период (2010 - 2013).

Избираеми за финан-сиране по JESSICA са се-демте най-големи българ-ски града – София, Плов-див, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен, съ-общиха също от МРРБ.

Основната разлика меж-ду тази инициатива и досе-гашния подход на изпълне-ние на структурните фон-дове чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е, че проектите пo

JESSICA се финансират посредством предоставяне на дялово участие, заеми или банкови гаранции и следва да бъдат изплатени обратно в определен срок към управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие“.

Предложение за подход за осъществяване на ин-струмента в България е на-правено в рамките на про-учване за възможностите за приложение на програ-ма JESSICA в България по проект на Deloitte през 2008 г. Консултант по про-екта е гл. ас. арх. Милена Ташева, катедра „Градоу-стройство“, Университет по архитектура строител-ство и геодезия.

Финализират преговорите за създаване на холдингов фонд по JESSICAСедемте най-големи български града ще са във фокуса на подпомагането

Какво е специфич-но за инструмента JESSICA?

- JESSICA означава „Съвместно европейско подпомагане за устойчи-во финансиране в град-ските зони“. Инициатива-та освен от Европейската комисия, в лицето на Ев-ропейската инвестицион-на банка (ЕИБ), се осъ-ществява в сътрудничест-во с Банката за разви-тие на Съвета на Европа (БРСЕ). В съответствие с новите процедури дър-жавите членки получа-ват възможност да усвоят част от безвъзмездната помощ от ЕС, като сред-

ствата от оперативните програми се пренасочват във фондове за градско развитие или в холдинг. Тези фондове инвестират в публично-частни парт-ньорства или проекти, а холдингът може да инвес-тира във фондове за град-ско развитие.

Към какви проекти е насочена инициати-вата?

- Инициативата JESSICA е насочена към генери-ращи приход проекти за градско развитие и въз-становяване, които са включени в интегрира-ни планове и се реализи-

рат чрез публично-част-ни партньорства. Ос-вен това тази инициати-ва предлага предимство-то да се използва външен финансов и управленски опит на специализира-ни институции като Ев-

ропейската инвестицион-на банка, Банката за раз-витие на Съвета на Евро-па и други международни финансови институции.

Какви видове проек-ти се подкрепят?

- За всички страни - член-ки на ЕС, средствата по JESSICA могат да бъдат насочвани целево към няколко видове проекти (ЕИБ, 2007 - виж каре Целеви проекти)).За всяка страна членка са отчетени национални-те ограничения, произти-чащи от структурата на оперативните програми и ресора на управлява-

щите им органи. За Бъл-гария допустимите дей-ности за финансиране по JESSICA са ограничени до Приоритетна ос 1 „Ус-тойчиво и интегрирано градско развитие“ на опе-ративна програма „Реги-онално развитие“. Така единият от трите крите-рия за избор на проекти за градско развитие по JESSICA - този за допус-тимост, в известна степен ограничава допустимите дейности за финансира-не, но не и възможност-ите за гъвкаво управле-ние на проектите. Недо-пустимите компоненти на разходите могат да бъдат

включени в по-мащабни проекти.

Какви са изводи-те от проекта на Deloitte за България, какво трябва да на-прави страната ни, за да може да канди-датства за финанси-ране по този инстру-мент?

- Основните пречки са пряко свързани с трите основополагащи принци-па при структурирането на инструмента JESSICA: публично-частните парт-ньорства (ПЧП), капаци-тетът на местните власти да развият генериращи

Гл. ас. арх. Милена Ташева, Университет по архитектура, строителство и геодезия

Програмата ще даде възможност за нови методи за финансиране на проекти за градското развитие

Основни критерии за избор на проекти за градско развитие

по линия на JESSICA:• да отговарят на целите на приоритетна ос 1 „Ус-тойчиво и интегрирано градско развитие“ на опера-тивна програма „Регионално развитие“ • да съответстват на интегриран план за градско възстановяване и развитие• да генерират достатъчно приходи, за да възвър-нат вложената инвестиция в средносрочен период.


приходи проекти, интег-рираното градско разви-тие. Повечето общини имат опит в използването на ПЧП в рамките на тра-диционните процедури за възлагане на обществе-ни поръчки, договори за съвместна дейност и до-говори за експлоатация и управление. Недоста-тък на ПЧП у нас е голя-мата продължителност на договорите и невъзмож-ността да бъдат кориги-рани в полза на общест-вения интерес. Сериозна пречка за формирането на всички видове публич-но-частни партньорства и разгръщането на техния потенциал в национален мащаб са често променя-ните и удължавани про-цедури поради неизясне-ни въпроси за статута на определени територии и тяхното бъдещо функци-онално отреждане и ос-тарелите или незавърше-ни общи устройствени планове, както и дълги-те процедури по промяна предназначението на те-риториите. Въпреки вече осъзнатите необходимост и предим-ства на публично-частни-те партньорства все още поради мандатността в управлението за общин-ските ръководства е неяс-на ролята им в по-далечна перспектива. Засега общините в Бъл-гария масово предпочи-тат използването на гран-тови схеми пред финан-совия инженеринг и съз-даването на партньорски структури. Те определят прилагането на модели-те на сложни партньор-ства като високорискови в сравнение с традици-онните процедури в рам-ките на закона. Със съз-даването на подходящи нормативни документи, които регламентират вза-имоотношенията в парт-ньорствата, се предпола-га, че този риск ще бъде намален. Необходимо е и да се преосмислят капаците-

тът и ролята на местни-те власти. От получате-ли на безвъзмездна по-мощ те следва да поемат своята същностна роля – на свързващи звена меж-ду различните държав-ни институции и заинте-ресуваните групи. Освен административното обез-печаване на устройстве-ната дейност тяхната ва-жна задача в настоящ-ия момент е да изготвят интегрирани планове за градско развитие и въз-становяване. Установено е, че нивото на „интегри-раност“ на предложени-те и разгледани проекти в предварителното проуч-ване е ниско. На този етап в България няма структури, подобни на фондовете за градско развитиe, които да пос-лужат като основа за из-пълнението на JESSICA. Необходимо е да бъде из-градена подходяща упра-вленска структура, коя-то специално да е насо-чена към подпомагане из-пълнението на JESSICA и към осигуряване на сред-ства за проекти за град-ско развитие

Как се осъществяват инвестициите, какъв е механизмът на ра-бота на финансовия инструмент?

- Съотношението на дя-ловете между частното, общественото и финанси-рането по JESSICA вари-ра в зависимост от нали-чието на действащи целе-ви фондове, използването на фискални мерки, сте-пента на децентрализа-ция, вида на проекта, соб-ствеността на земята, ин-вестиционния риск и сте-пента на институциона-лизация на партньорства-та и процесите на градско обновяване. Инвестициите, незави-симо от формата на ре-ализацията им, дости-гат до проектите за град-ско обновяване чрез фон-дове за градско развитие (ФГР). Работещите на па-зарен принцип фондове

за градско развитие съ-четават експертните зна-ния и творческия заряд на банковия и частния сек-тор; предоставят възмож-ност за набавяне на обо-ротни средства, привли-чане на допълнителен за-емен капитал (левъридж),генериране на печалба и реинвестиране; предла-гат гъвкавост по отноше-ние на усвояване на сред-ствата.

Какви са предим-ствата на този фи-нансов механизъм?

- Предимство на JESSICA като финансов механи-зъм е оборотността на

средствата. Ако фондо-вете за градско развитие инвестират средствата по JESSICA в допустими проектни разходи преди изтичане на крайния срок за програмния период по структурните фондове (т.е. преди края на 2015 г.), тогава постъпленията, осигурени от тази инвес-тиция, могат да останат в разпореждане на Фон-да за градско развитие или да бъдат възстанове-ни на управляващия ор-ган, за да бъдат реинвес-тирани в нови проекти за обновяване на градовете. По този начин JESSICA предлага възможност за

създаване на устойчиви във времето финансови инструменти, изградени с наличните към настоящ-ия момент средства. Това е от особено значение за държавите членки, пред които стои перспектива-та от съкращаване на без-възмездното финансира-не от ЕС след 2013 г.

Правили ли сте про-учване на типове-те фондове, какви са те?

- Проучването на типове-те фондове (виж каре Ти-пове фондове за градско развитие) е направено от немски консултанти, ръ-ководени от проф. Nadler (FIRU, 2008). То се бази-ра на анализ на успеш-ни инициативи за градско обновяване с аналоги-чен на JESSICA модел за финансиране и завършва с конкретни препоръки към експертната група по JESSICA на Европейска-та инвестиционна банка. Основни критерии за сис-тематизация на възмож-ностите пред фондовете за градско развитие са:

стойността на собстве-ността (фазата, в която фондовете се включват в жизнения цикъл на раз-витие на собствеността) и възможните за прилага-не на финансови инстру-менти. Стойността на собстве-ността определя продъл-жителността на участие на Фонда за градско раз-витие в жизнения цикъл на територията, момента на „влизане“ и „излиза-не“ от проекта/партньор-ството, както и планира-ните средства. Съгласно тези критерии може да се предложи следната кла-сификация на фондовете за градско развитие:Изходна точка при сис-тематичното разработва-не на дейностите, с кои-то ще се ангажира един фонд за градско развитие, е определянето на вида на проектите и остойностя-ването им. Това до голя-ма степен зависи и от не-обходимите инвестиции в недвижими имоти, как-то и от фазата от жизне-ния цикъл, в който те се намират.

Целеви проекти• Градска инфраструктура, в т.ч. транспорт, водо-снабдяване/отпадъчни води, енергетика и др.• Възстановяване на стари промишлени обекти, в т.ч. почистване и обеззаразяване на площадки• Административни помещения за МСП, за разви-тие на информационните технологии и/или за на-учноразвойна дейност• Университетски сгради, в т.ч. медицински, био-технологични и други специализирани обекти• Повишаване на енергийната ефективност• Обновяване на жилищни сгради в новите стра-ни - членки на ЕС • Изграждане на сгради на социалната инфра-структура: детски градини, училища, болници и др.• Реконструкция на спортни съоръжения и обекти от културно-историческото наследство.

Типове фондове за градско развитие

• ФГР като част от финансова институция, която поема и управлението на отпусканите кредити• ФГР като самостоятелна финансова институция, която инвестира в развитие на недвижимата соб-ственост• ФГР като кредитор/заемодател без самостояте-лен юридически статут• ФГР като инвеститор в рамките на дългосрочна програма за обновяване.

18 Строителство Градът, 1 - 7 март 2010 г.sg.stroitelstvo.info

ГРАДОУСТРОЙСТВО


Една от целите на проек-та е да се възстанови пар-ковата територия, а оттук и екологичното равновесие в нея като гаранция за ус-тойчиво развитие, каза д-р ланд. арх. Веляна Найде-нова.

В категоризацията на функционалната и терито-риалната структура на зе-лената система на София парк „Врана“ е един от най-значимите и уникални еле-менти – шедьовър на пар-ковото изкуство както в композиционно и обемно-пространствено изгражда-не, така и в подбора и съ-четанието на декоративна-та растителност.

Дворцовият комплекс и парк „Врана“ съгласно българското законодател-ство е територия с концен-трация на културно-исто-рическо наследство, оцене-на и обявена за

паметник на градинско-парковото изкуство с на-ционално значение в Държавен вестник, бр. 41 от 1992 г. Същевремен-но е обявена и като защи-тена територия. Основите на парка са определени по времето на цар Фердинанд с цел създаването на образ-цова ботаническа сбирка и едновременно с това ком-форт за обитаващите лят-ната резиденция – цворе-ца „Врана“. Развитието му условно се разделя на три етапа, обхващащи време-то от 1898 до 1943 г. Пре-

образяването на чифлика с ливади в парк е свърза-но с усвояването на нови площи, засаждането на ог-ромен брой дървесни фи-данки, храсти, тревисти и цъфтящи видове. Паркът е обогатен и с нови расти-телни видове, много от ко-ито рядко срещани. Създа-дена е разсадникова база към парка.

Но днес, за да съществу-ва подобен парк, са необ-ходими грижи и поддръж-ка, алармират експерти по ландшафтна архитектура. Оставен без необходимото стопанисване и грижа, пар-кът губи от своя декорати-вен и естетически облик. Развивайки се при кон-кретните условия, много от специфичните за Бълга-рия растения, а други ряд-ко срещани, са се приспо-собили и аклиматизирали и се саморазвиват. Всич-ко това променят облика на парковата композиция. Друг проблем са вторично „настанили се“ в растител-ната композиция дървесни видове.

Според направеното предпроектно проучване средствата, необходими за интензивно поддържане, са до 2520 лева на дка за го-дина. Така общо са нуж-ни 2 102 400 лева годиш-но според данни на общин-ското предприятие „Озеле-няване“.

В общия устройствен план на София парк „Врана“ е част от воден парк „Ис-кър“

Той обхваща язовир „Искър“, езеро Пасарел, защитена местност Ур-вич, езеро Панчарево, хи-дропарк „Искър“, кариер-ни езера и поречието на река Лесновска до дефи-лето, водно-атракционен парк „Дисниленд“ и Че-пинци, част от Плана пла-нина и Лозенска планина и парк „Врана“. Предвиде-ни са водни спортове и раз-влечения, лов, риболов, ко-нен спорт, познавателен и екотуризъм, вилен отдих.

В общия устройствен план на Столичната общи-на в парк „Врана“ е пред-видено създаване и разпо-лагане на Национален поз-навателен център. Това е в съответствие с дарителски-те условия към Столичната община, записани в т.III.2. от нотариалния акт за даре-

ние от 2001 г. Ботанически-ят характер на парка, голя-мото му биоразнообразие (821 дървесни, храстови и тревисти вида), високопла-нинска флора предопреде-лят мястото му в система „Отдих“ на общия устрой-ствен план на София като познавателен елемент от първостепенно значение.

Визия за бъдещо разви-тието на парк със съвре-менна функция

Парк „Врана“ е бил ре-зиденция в продължение на близо век – като царски дворец, а по-късно пра-вителствена резиденция. Днес в основната функция на паркова среда се търси и възможност за познава-телна роля, като се осигу-ри информация за история-та, природните богатства и

естетическите достойнства на територията.

Подготовката за нова-та функция засяга колкото парковата територия, тол-кова и околните територии. При статута на територия-та на парк „Врана“ на па-метник на градинско-пар-ковото изкуство с нацио-нално значение и защитена местност не могат да се ре-ализират допълнителни ус-тройствени мероприятия като ново строителство.

Затова необходимите елементи за осъществява-

не на достъп и обслужване са предвидени извън пар-ка, в буферната зона. Така не се нарушава компози-цията на парка. Обслужва-щите елементи - информа-ционен център, заведения за хранене, места за отдих и изчакване на посетител-ските групи, трябва да бъ-дат организирани извън те-риторията на парка, но в непосредствена близост, се предвижда в проекта.

„Врана“ - голям градски парк с информационен центърЗа да се реализира идеята, се предвижда с проекта да се кандидатства за финансиране по европейски програми

Създаване на голям градски парк със специфични познавателни функ-ции – исторически, екологични, ботанически, предвижда заложена в общия устройствен план на София идея за функционално развитие

на парк „Врана“. Паркът може да бъде превърнат в обществена зелена площ с широк достъп при определени условия. Затова е разработена кон-цепция и устройствен проект. За целта е сформиран инициативен комитет

с участието на общественици и специалисти по ландшафтна архитектура като Веляна Найденова, Ганчо Бакалов, проф. д-р Йордан Кулелиев, арх. Жана Стоянова, проф. Кръстан Каракашев и др. За да се реализира иде-ята, се предвижда с проекта да се кандидатства за финансиране по про-грами на Европейския съюз, за което е необходимо Столичната община да кандидатства.

Територията

П аркът попада в границите на Столичната община. Поземленият имот е с обща площ 992.67 дка. Дарената на Столичната община част от имота е 968 дка. В северозападна по-сока паркът граничи с територии, отдадени от 2002 г. на 30-годишна концесия за инерт-ни материали. От север според предвижда-нията на общия устройствен план ще бъде обособен нов гробищен терен. Съществува-щият транспортен достъп се осъществява от бул. „Цариградско шосе“. Според общия ус-тройствен план се предвижда изграждане на нова двупосочна улица от западна посо-ка. От северна посока се предвижда и дос-тъп с трамвай. Предвижда се да бъде изгра-дена и велоалея за разходки до парка.

Основни задачи

• Да се създаде обществен парк с познавателен

и рекреационен характер

• Да се възстанови и поддържа богатството на

територията като растителни видове

• Да се обогати зелената система на София

ПОДГОТВИТЕЛНИ РАБОТИ ЗА ПАРКА ПРЕДИ ЗАПОЧВАНЕ НА ПРОЕКТА

Подготвителни работи ПлощСанитарна сеч 400 дкаИзсичане и изкореняване на подлес 400 дкаОтсичане и изнасяне на изсъхнали дървета над 80%Прочистване на различни пространства с определена степен на намеса - изсичане, изкореняване, резитби

178 дка

Ремонт на тревни площи 188 дкаИзграждане на нова алейна мрежа 2000 л.мРемонт на съществуващи опесъчени алеи 25000 кв.м

Ситуацията в момента

� Още по темата на www.stroitelstvo.info

бул.„Цариградско шосе“

NN


ГРАДОУСТРОЙСТВОГРАДОУСТРОЙСТВО

Първи етап•Актуализиране и цифровизиране на съ-ществуващата картна основа за растителни-те видове•Възстановяване и актуализиране на съ-ществуващата паспортизация в парка

Втори етап•Определяне на фитосанитарно състояние на дървесните масиви, солитери, пейзажни групи и храстови видове•Дендрологичен проект на парк „Врана“ с реконструкция и възстановяване на автен-тичната му композиция и обемно-простран-ствено изграждане•Провеждане на мероприятия в парка - са-нитарна и други сечи и внасяне на дървесно-храстова растителност

Трети етап•Архитектурно оформяне на територията пред входа с подходящи сгради (каса, екс-курзоводи, охрана, магазини за сувенири, цветя, кафе и др.), паркинг•Ремонт на четирите езера•Ремонт на алейната мрежа•Поливна система – сондажиВъзстановяване на системата за напояване

•Етикетиране на растителността – дървета, храсти, алпинеуми•Възстановяване на архитектурните елемен-ти за парка•Инженерна инфраструктура - ел. проводи, осветление, ВиК, иригационна система, те-лефонизация и др.

Предвиждания за развитие

968 дкае площта на целия парк

821 дървесни и храстовивидове характеризират ботаническия характер на парка

2520 левана дка за година са необходими за интензивно под-държане на парка

Паркоустройствен проект

Бъдещ гробищен парк

От

за

пад

на п

осок

а с

е пр

едви

жд

а н

ова

дву

посо

чна

ули

ца

съществуващи асфалтови алеи 3105 м (11 180 кв.м)

нови асфалтови алеи с ширина 3,5 м - 1990 м (6965 кв.м )

съществуващи опесъчени алеи с ширина 2,5 м за ремонт - 4654 м (11 635 кв.м)

съществуващи опесъчени алеи с ширина 0,7-1 м за ремонт - 1516 м (12 900 кв.м)

нови опесъчени алеи с ширина 1 м - 533 м (533 кв.м)

дървесно-храстови масими

тревни площи за капиталенремонт - 17 250 кв.м

тревни площи за частиченремонт - 171 500 кв.м

съществуващи сгради и по-стройки

бул.„Цариградско шосе“

N N


ГРАДОУСТРОЙСТВО

Зона „Юг 1“ на Пловдив залага на ниско жилищно строителство

Светла ДОБРЕВА

Пловдив стартира из-готвянето на първия под-робен устройствен план (ПУП) за присъединените с общия устройствен план (ОУП) землищни терито-рии в най-южната част на града. Вече е обявена от-крита процедура по Зако-на за обществени поръчки за изработване на план за улична регулация (ПУР по чл. 16, ал. 7 от Закона за устройство на територия-та) на зона „Юг 1“ с площ 343.6 ха. Териториалният обхват е с граници:

•на изток – землищната граница на Пловдив с об-щина Родопи

•на запад – трасето на инфраструктурен кори-дор високо напрежение (за подстанция „Хр. Смир-ненски“)

•на север – глухата жп линия, предвидена в ОУП и комуникационно-транс-портнатата схема за трасе на пловдивския S-ban

•на юг – трасето на но-вопредвидена градска ар-терия IIIА клас.

Територията, предмет на разработка, е заета в по-голямата си част от зе-меделски земи, в които са реализирани редица жи-лищни, производствени, складови и др. обекти. Об-служването им обаче е за-труднено поради липса на транспортни артерии и съ-пътстваща инфраструкту-ра. Липсват обекти на со-циалната инфраструкту-ра, на зелената система и спорта. Основното функ-ционално предназначе-ние на зоната е за жилищ-но обитаване. При общо „Бруто жилищна терито-рия“ в „Юг 1“ – 327.2 ха, за „Нето жилищни тере-ни“ трябва да се предвидят около 178 ха (50-55% - чл. 14, ал. 3, т. 1 Наредба 7). Този показател е заложен в ОУП и е съобразен със спецификата на зоната - за индивидуално, предим-но нискоетажно жилищно застрояване в обособени парцели и повишен ком-форт на обитаване (мин. 30 кв.м разгъната застрое-на площ на обитател).

Главна задача на но-вият ПУП-ПУР на „Юг 1“ е териториалното от-лагане на предвидените в ОУП обществени меро-приятия относно изграж-дането на първостепенна-та и обслужващата улична мрежа и техническата ин-фраструктура (ВиК, елек-трификация, газификация и др.), както и на обекти-те от сферата на образова-нието, здравеопазването, административно-дело-вото обслужване, зелена-та система, които са свър-зани с мащабни отчужди-телни мероприятия. Ва-жен момент в устройстве-ното планиране на зоната е съобразяването и обе-диняването на множество-то частични подробни ус-тройствени планове, чие-то прилагане създава про-блеми при овладяването на територията. В обхвата на „Юг 1“ е включен и кв. „Беломорски-Остроми-ла“, който обаче не е пред-мет на проектиране, тъй като е в процедура на одо-бряване на окончателен проект на план за регула-ция и застрояване. Изис-кване на плановото зада-ние е новият ПУП-ПУР с устройствени зони „Юг 1“ да се съобрази с предвиж-данията на ПРЗ на кв. „Ос-тромила-Беломорски“ по отношение на транспорт-ната и техническата ин-фраструктура и зониране-то. При изготвяне баланса на територията терените за обществени мероприя-тия трябва да се определят и оразмерят на основание общата територия и насе-ление, предмет на двата проекта.

По отношение на зеле-ната система трябва да се отделят минимум 20 ха те-рени за зелени площи за широко обществено полз-ване, както и зелени иви-ци за улично озеленяване. Съобразно предвиждания-та на ОУП е задължител-но отреждането на терени за спорт и спортни съоръ-жения. За подготовката на проектната разработка от общинския бюджет са пла-нирани 190 хил. лв.

Срокът за изпълнение

на поръчката трябва да е не по-малък 120 и не пове-че от 270 календарни дни. От кандидатите се изисква да имат изпълнени най-малко два подробни ус-тройствени плана за голе-ми градски части (над три квартала) или цели населе-ни места от първи до чет-върти функционален тип.

Територията е заета в по-голямата си част от земеделски земи

Планът трябва да предложи решения за:• Дефиниране на уличното пространство по двата главни разпределители – бул. „Коматевско шосе“ и

бул. „Македония“, като се определят задължителните застроителни линии с цел внасяне на чувство на градски мащаб

• Обемно-пространствено решение на „гръбнака“ на зоната – нейният линеен център, напречно меж-ду двете главни комуникационни артерии, да се оформи като пешеходна зона, наситена с активности от районно ниво

• В районния център да се предвиди смесена многофункционална зона със средноетажно застроява-не с обществени партери, както и самостоятелни обслужващи обекти.

СРОКОВЕ В ТЪРГАУсловия Срок

Получаване на документация за участие 29 март, 16:00 ч.

Получаване на оферти или заявления за участие 8 април, 16:00 ч

Отваряне на офертите 9 април, 11:00 ч.

Предстоящи устройствени планове

През 2010 - 2011 г.През тази и следваща-та година ще бъдат за-делени 400 хил. лв. от общинския бюджет за изготвяне на Информа-ционна система по ус-тройство на територи-ята.

През 2011 г. Предвидено изготвянето на ПУП-ПУР за зона „Юг 2“, обхващаща площ 411.7 ха при граници: на из-ток – землищна граница с общи-на Родопи, на запад – земеделски земи, на север – улица IIIА клас, на юг – земеделски земи, Около-връстен път, землищна граница с община Родопи.

През 2010 г. Община Пловдив ще възлага още изра-ботване на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) на кварталите „Модър“ (47.58 ха) и „Смирненски 3“ (50.91 ха), както и ПУП-ПУР за създаване на смесена много-функционална зона „Юг“ (401.6 ха) чрез преструктуриране и разширение на се-гашната Южна промишлена зона.

Жилищни функцииОбществено-обслужващи функцииПроизводствени терениСкладови терениПаркове и градиниСпорт и атракцииКомунално стопанствоЗемеделски земиВодни площиТранспорт и комуникации

Терени със специално предназначениеТерени за паметници на културатаПешеходни зониСмесени устройствени зониЖелезопътен ареалНаучни институтиСервитутиДекоративни разсаднициПрепоръчителни клинове за з.системаОбщинска (землищна) граница

ж.п. линия Пловдив - София

S-ban

ПЗ - югЮГ 1

ЮГ 2

бул.

„Ком

атев

ско

шос

е“кв. „Модър“

ПРОЕКТИ21 Строителство Градът, 1 - 7 март 2010 г.sg.stroitelstvo.info

ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТИ

Подписаха пет нови договора по „Регионално развитие“

Маргарита ЛОЗАНОВА

Средства ще се използ-ват за основен ремонт и преустройство на Нацио-налния музей на българ-ското изобразително изку-ство, строителство, реха-билитация и модернизация на сградата на Русенска-та опера, модернизация на основна сцена на Драмати-чен театър „Стоян Бъчва-ров“ във Варна, рехабили-тация на сградата на Про-фесионалната гимназия по полиграфия и фотография в София и модернизация на сградата на Национал-ното училище за музикал-но и танцово изкуство „До-брин Петков“ в Пловдив.

Новите пет договора са

част от рамковото спора-зумение между управлява-щия орган на оперативна програма „Регионално раз-витие“ и Министерството на културата, което опре-дели средносрочна рамко-ва инвестиционна програ-ма в размер на 28.7 млн. лева, от които 24. 4 млн. лева са съфинансиране от Европейския фонд за реги-онално развитие.

Към момента са подпи-сани общо седем договора на обща стойност 14.5 млн. лева, а крайният срок за по-даване на проектни пред-ложения е 31 март. Дото-гава трябва да бъдат пода-дени останалите 11 предло-жения, включени в средно-срочната рамкова програ-

ма на Министерството на културата.

„Предстои още един транш за новите договори, които ще бъдат за няколко милиона лева. Актвизирах-ме се по отношение на опе-ративните програми“, зая-ви министърът на култура-та Вежди Рашидов.

„Ние поехме ангажи-мента да отворим голям брой мерки през насто-ящата година и програма-та ни е много амбициозна – да достигнем до 1.5 млрд. лева договорени средства и 400 млн. лева разплате-ни, което означава дено-нощен труд. Обявяваме предсрочно и следващата мярка, която е свързана с енергийна ефективност на общинската образовател-на инфраструктура с общ обем 40 млн. лева, следва-щата също е за енергийна ефективност за дребнома-щабни местни проекти и инвестиции до 1 млн. лева с общ обем по мярката 27 млн. лева“, каза министъ-рът на регионалното раз-витие и благоустройството Росен Плевнелиев.

Допустими дейности по схемата

•Ремонт, реконструкция, обновяване на сгради на културни институции - държавнасобственост, в управление на Министерството на културата, в това число културни центрове, театри, опери,читалища, библиотеки, концертни зали и други обекти, свързани с културния живот,включително прилежащото дворно място, ако е приложимо•Доставка на подходящо оборудване за сградите на културните институции - държавна собственост, в управление на Министерството на културата•Оборудването, за което се кандидатства, трябва да е свързано с изпълнениетона съответните културни услуги, които се предос-тавят, т.е. да бъде свързано сцелите и цялостната концепция на проекта•Извършване на одити за енергопотребление в сградите на културните институции•Внедряване на мерки за енергийна ефективност, включващи топлоизолация,подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите затоплоснабдяване, газоснабдяване в сградите•Внедряване на инсталации/съоръжения, основа-ни на използването наалтернативни възобновяеми енергийни източни-ци•Подобряване на достъпа за хора с увреждания.

Предстоят обществени поръчки за 6.1 млн. лева

През ноември Министерството на културата под-писа три договора в рамките на оперативна про-грама „Регионално развитие“ по две схеми - „Под-крепа за осигуряване на подходяща и ефективна държавна културна инфраструктура, допринася-ща за развитието на устойчиви градски ареали“ и „Подкрепа за паметници на културата с нацио-нално и световно значение, допринасящи за ус-тойчивото развитие на туризма“. По първата схема предстоят префасадирането и преустройството на Драматичен театър „Адриа-на Будевска“ в Бургас, чиято стойност е 1.3 млн. лева, и основният ремонт на сградата на Нацио-налната галерия за чуждестранно изкуство в Со-фия (2.4 млн. лева). Договорът по втората схема е на стойност 2.3 млн. лева и е за консервация, рес-таврация и експониране на Ески джамия и създа-ване на музей на религиите в Стара Загора.Към момента тече процедура за одобрение на тръжната документация в Министерството на ре-гионалното развитие и благоустройството, след което ще бъдат обявени и обществените поръчки за избор на изпълнители. От културното министерство обявиха, че строи-телните работи по трите проекта трябва да стар-тират през следващите два месеца, като префаса-дирането на Драматичния театър „Адриана Будев-ска“ в Бургас ще бъде съобразено с театралния сезон.

М инистерството на културата подписа пет дого-вора по оперативна програма „Регионално раз-витие“ на обща стойност 10.7 млн. лева. Без-възмездната финансова помощ се предоставя по схема „Подкрепа за осигуряване на подхо-дяща и ефективна държавна културна инфра-структура, допринасяща за развитието на ус-тойчиви градски ареали“, за която конкретен бенефициент е културното министерство.

Общата стойност на проектите, изготвени от Министерството на културата, надхвърля 10 млн. лева

Пр е д с т о и оценка на 11

проекта на стой-ност 14.2 млн. лева

Сл е д в а щ а т а мярка е свър-

зана с енергийна ефективност на общинската обра-зователна инфра-структура

Национален музей на българското изобразително изкуство

Русенската опера

Национално училище по изкуства „Добрин Петков“, Пловдив

Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография

Драматичен татър „Стоян Бъчваров“, Варна

Проектът „Основен ремонт и преустройство на На-ционален музей на българското изобразително изку-ство“ е на стойност 3 625 196 лева

Проектът за строителство, рехабилитация и модер-низация на сградата на Русенската опера е на стой-ност 1 187 493 лева

Националното училище за му-зикално и тан-цово изкуство „Добрин Пе-тков“ в Плов-див ще бъде ремонтирано за 726 613 лева

Проектът „Ремонт, рехабилитация на сградата на Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография - гр. София“ е на стойност 950 599 лева

Модернизацията на основна сцена на Драматичен теа-тър „Стоян Бъчваров“ във Варна ще се извърши в рам-ките на следващите две години и ще е за 4 278 696 лева



Модернизират откритите площи на 12 детски градини в ПловдивОбявен е конкурс за изпълнители, прогнозната стойност е близо 1.3 млн. лева

Лилия ХРИСТОВА

До септември 12 дет-ски градини в Пловдив ще разполагат с модернизи-рани и благоустроени по европейски стандарт от-крити площи за игра. Про-ектът, който е пилотен за страната, се реализира по Финансовия механи-зъм на Европейското ико-номическо пространство. Общата му стойност въз-лиза на 1 301 115 лв., от тях европейски грант са 1 105 154 лв. Участието на община Пловдив като бе-нефициент възлиза на 566 131 лв., от които 194 869 лв. е 15-процентното съ-финансиране, а останали-те средства са за допъл-нителни строително-мон-тажни работи по инфра-структурното изграждане на площадките, информи-ра Гочо Гочев, директор на дирекция „Европейски политики и проекти“.

По проекта градини-те ще бъдат оборудва-ни със съвременни игро-ви съоръжения (замъци, кули, катерушки, пързал-ки, люлки, спортни игри-ща), съобразени с безо-пасността и комфорта на децата. В откритите прос-транства ще бъдат изгра-дени също и паркови къ-тове с образователно и възпитателно съдържа-

ние. За изпълнението на

проекта община Пловдив обяви открит конкурс по Наредбата за възлагане на малки обществени поръч-ки с прогнозна стойност 1 294 273 лв. без ДДС и краен срок на изпълнение до 1 септември. Дванай-сетте обекта са разделе-ни в шест обособени по-зиции, за които фирмите-участнички могат да по-дават оферти. Основни-те дейности, включени в предмета на обществена-та поръчка, са:

• оформяне на площад-ки за игра, включващи доставка и монтаж на са-моразливаща се каучуко-ва настилка, технологич-но свързана с прилежа-

щата инфраструктура; из-граждане на пясъчници; алейна мрежа и др.

• доставка и монтаж на детски съоръжения

• доставка и монтаж на елементи за обзавежда-не на детските площадки, включващи кошчета, та-бели, сенници за цялост-но засенчване на пясъч-ниците, беседки, перголи, пейки и др.

• изграждане на кана-лизационни мрежи.

Участникът следва да е изпълнил общо през по-следните 3 години дого-вори, сходни с предмета на настоящата поръчка, в размер на не по-малко от 1 млн. лв. (лот 1); 200 хил. лв. (лот 2); 600 хил. лв. (лот 3); 400 хил. лв. (лот 4

и лот 6) и 500 хил. лв. (лот 5). Вложените строител-ни продукти задължител-но трябва да отговарят на българските стандарти, с които се въвеждат хар-монизирани европейски стандарти, или да прите-жават европейско техни-ческо одобрение.

Обект Прогнозна стой-ност (лв. без ДДС)

Лот 1: ЦДГ „Валентина“ и ЦДГ „Осми март“, район „Южен“ 410 671.10 лв.

Лот 2: ЦДГ „Маргарита“ и ЦДГ „Биляна“, район „Източен“ 86 673.75 лв.

Лот 3: ЦДГ „Марица“ и ЦДГ „Дъга“, район „Северен“ 241 961.55 лв.

Лот 4: ЦДГ „Еделвайс“ и ЦДГ „Кремена“, район „Тракия“ 176 307.27 лв.

Лот 5: ЦДГ „Росица“ и ЦДГ „Светла“, район „Западен“ 198 036.89 лв.

Лот 6: ЦДГ „Люляк“ и ЦДГ „Радост“, район „Централен“ 180 622.48 лв.

СРОКОВЕСрок за получаване на документация за участие 18.03.2010 г., 16:00 ч.

Срок за получаване на оферти 25.03.2010 г., 16:00 ч.

Отваряне на оферти 26.03.2010 г., 11:00 ч.

През тази година в бюджета на община Пловдив са планирани 1 млн. лв. за изграждане на нови детски ясли с разгъната застроена площ от 2916 кв.м в жилищен район „Тракия“. Проектът на арх. Валентин Михайлов зала-га на съвременни архитектурни форми с ефектни цветни фасади, съчетани с добре озеленени и благоустро-ени открити пространства

Дв а н а й с е -тте обекта

са разделени в шест обособени позиции, за ко-ито фирмите-участнички мо-гат да подават оферти



През септември започва реставрацията на стадиона на Филипопол

Светла ДОБРЕВА

С геодезическо и фо-тограметрично заснемане стартира изпълнението на проекта за опазване, реха-билитация и градско обно-вление на Античния ста-дион на Филипопол, кой-то се финансира с 896 825 евро от Финансовия ме-ханизъм на Европейското икономическо простран-ство. „Целта е да се напра-вят фасадни и ситуацион-ни планове в мащаб 1:50 на разкритата археоло-гия. Те ще послужат като основа за подготовката на работния инвестиционен проект за реставриране и укрепване на археологи-ческия паметник“, заяви ръководителят на експерт-ната група инж. Иван Ива-нов, началник-отдел „Фо-тограметрия и геодезия“ в Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности (бивш НИПК).

Веднага след засне-мането на обекта започ-ват работа и археолози от Археологическия му-зей – Пловдив. Стадион-ът е проучен археологи-чески през 1976 - 1978 г. от ст.н.с. Лилия Ботуша-рова. „Разкритите остан-ки са експонирани, но не е проучена напълно вер-тикалната стратификация на обекта. Затова се нала-га в рамките на проекта да бъдат извършени сондаж-ни проучвания предим-но в трасето на античната улица, свързваща засво-дения вход на свендоната и извеждаща покрай кре-постната стена на Марк Аврелий в неизвестна за нас посока под съвремен-

ната Джумая джамия“, ин-формира археологът Мая Мартинова. Ще бъдат из-вършени сондажни проуч-вания и на някои участъ-ци, които са били запеча-тани в процеса на експо-нирането през 70-те годи-ни на миналия век, за да се види дали останките про-дължават в източна посо-ка. Новопроучените ар-хеологически сектори от подземното пространство с античната улица и от на-миращите се в съседство акведукт и крепостна сте-на също ще бъдат геоде-зически заснети, след ко-ето заложени като обект за експониране в бъдещия работен проект. „Идея-та ни е да изявим изклю-чителния културен ре-сурс на Античния стади-он, който в последните 30

години е оставен без гри-жа и се руши“, коментира инж. Иван Тотев, управи-тел на областна админи-страция – Пловдив, която е основен бенефициент. С проекта се цели не само да бъде разрешен реален проблем, свързан с благо-устройството на централ-ната градска част на Плов-див, но и да стане пилотна реализация на залегналата в общия устройствен план стратегия за създаване на

подземен музей на Фили-попол. В изпълнението му като партньори на област-ната управа ще участват Норвежкият директорат за културно наследство, Асоциацията за културен туризъм – България, и об-щина Пловдив.

В момента тече откри-та процедура по Закона за обществените поръчки за изготвяне на работен ин-вестиционен проект съо-бразно предоставения от

възложителя идеен инвес-тиционен проект, създа-ден от авторски колектив с ръководител проф. арх. Тодор Кръстев. Срокът за подаване на офертни заяв-ления изтича на 22 март, а отварянето им ще се про-веде на 23 март. Срокът за изпълнение на работ-ното проектиране е 4 ме-сеца, а планираните сред-ства възлизат на 259 хил. лв. без ДДС.

Най-общо идейният проект предлага отваряне на разкритата археология на площада чрез премах-ване на бетонните пара-пети и експониране за по-сетители на богатото под-земно пространство с оф-ормяне на мултимедиен информационен център. За пръв път ще бъде из-градена виртуална връзка

с археологическия музей, чрез която дистанционно ще се разглеждат находки от стадиона, експонирани в музея – релефи на пило-ни, монети и др. С помо-щта на съвременни визу-ални средства ще бъде по-казан целият стадион, кой-то в автентичния си вид е бил дълъг 200 метра и е побирал 30-хилядна пуб-лика.

Реалното изпълнение на строително-консерва-ционните дейности се оч-аква да стартира през сеп-тември, а срокът за тяхно-то приключване е април 2011 г., каза областният управител Иван Тотев.

Започна геодезическото и фотограметричното заснемане на археологическия паметник

Търси се проектант за изготвянето на работен инвестиционен проект

• Срокът за подаване на офертни заявления е 22 март• Отварянето им ще е на 23 март. • Срокът за изпълнение на работното проектира-не е 4 месеца

Стадионът на Фили-попол е построен в

характерния за ма-лоазийските градо-ве тържествен ар-

хитектурен стил. Главната част на

стадиона е пистата за надбягване, дъл-га 240 м, и разполо-жена под днешната улица „Княз Ал. I Ба-тенберг“. На днеш-

ния площад „Джума-ята“ през 70-те го-

дини на миналия век са разкрити части от свендоната, ка-веята, крепостна-та стена на Марк Аврелий, подзем-

но пространство с антична улица, ак-

ведукт, а по-къс-но и други фрагмен-ти под магазини по

главната улица

11 проектаса одобрени по Фи-нансовия механизъм на Европейското ико-номическо простран-ство по приоритетна-та ос за опазване на културното наслед-ство

5.8 млн. еврое общата стойност на българските проек-ти. Безвъзмездната финансова помощ въз-лиза на 85%, а остана-лите 15% е съфинан-сирането от страна на бенефициентите

30 април 2011е крайният срок за из-пълнение на проекти-те, получили финан-сиране на финансовия механизъм


ПРОЕКТИ

С нови жилищни сгради се разрастват южни райони на София

Две жилищни сгра-ди, разположени в югозападната част

на столицата, ще бъдат завършени и въведени в експлоатация до септем-ври тази година. В момен-та те са на етап довърши-телни работи. Обектите са разположени съответно в кварталите „Бели брези“ и „Борово“.

Те са в близост до дру-ги жилищни сгради, като тази в „Борово“ се нами-ра в карето между буле-вардите „България“, „То-дор Каблешков“, „Гоце Делчев“ и „Ген. Стeфан Тошев“ до трамвайна и автобусна спирка.

Инвеститор и главен изпълнител е фирма „Билд Системс България“, която е предприемач и на дру-ги жилищни и офис сгра-ди. Дружеството инвести-ра само на територията на столицата, като се стре-ми да се позиционира на атрактивни места и райо-ни. Други обекти на ком-панията са бизнес сграда „Кю Център“ на кръго-вото кръстовище на бул. „Цариградско шосе“ 4-ти километър, жилищен ком-

плекс в „Манастирски ли-вади“, жилищни сгради на ул. „Любата“ и ул. „Ди-митър Хаджикоцев“ в кв. „Лозенец“, офисна и жи-лищна сграда на ул. „Ви-хрен“ в кв. „Бъкстон“ и др.

Подизпълнител на ня-кои от сградите е фирма „Сити евро“.

Оформянето на функ-ционални и уютни жили-ща в градска среда е цел и на двата проекта. Про-ектът на сградата в кв. „Бели брези“ е разрабо-тен от архитектурно бюро „Гилияна“ с ръководител арх. Виолета Комитова. Автор на проекта за обек-та в квартал „Борово“ е фирма „Баухаус 3“.

И двете сгради във функционално отноше-ние са решени с общест-вени функции на първи-те нива и жилища в след-ващите. Архитектурно-то оформяне е избрано в съответствие с основното предназначение на обек-тите, като е търсено до-бро ослънчаване и изглед от всеки апартамент.

Сградата, която е на ул. „Кюстендил“, се със-

тои от партер с офиси и пет жилищни етажа, както и две подпокривни нива, също с апартаменти. Спо-койствието на жилищни-те площи е осигурено от ориентацията им към въ-трешния двор, посочиха

от дружеството инвести-тор.

Сградата в квартал „Борово“ е разположена в близост до детска пло-щадка. Акцент в нейния облик е решението с ви-сока кула. СГ

Обектите ще бъдат завършени през септември

Фасадата на сградата на ул.„Солун“ в кв.„Борово“ е решена с широки прозорци

Инвеститор „Билд Системс България“

ОбектЖилищна сграда, ул. „Кюстендил“,

кв. „Бели брези“, София

Проектантархитектурно бюро „Гилияна“ с ръко-

водител арх. Виолета Комитова

РЗП 2100 кв.м

ОбектЖилищна сграда на ул. „Солун“

в кв. „Борово“, София

Проектант„Баухаус 3“, с ръководител арх. Сашо

Поповски

РЗП 1300 кв.м.

С помощта на хоризонтални дървени жалузи, окачени свободно пред фасадата, се постига слънцезащита и декорация


ВЕИ ПРОЕКТИ

Над 80 млн. евро влага испанска компания във „Ветропарк Суворово“

Силвия ЦЕНОВА

Ветроенергиен парк с обща енергийна мощност 60 MW се изгражда в зем-лището на Суворово. Въз-ложител на обекта е „Еоли-ка България“ АД, съвмест-но дружество от междуна-родния клон Generacion Eolika Internacional S.L. на испанската Grupo Enhol и „Балкарс – Консорциум“ ООД.

„Ветропарк Суворово“ е разположен на платото, намиращо се между гра-довете Суворово и Въл-чи дол и се изгражда след сериозно предварително проучване. Плановете за проекта бяха обявени още през 2007 г., когато компа-нията получи и сертификат за инвеститор първи клас. В продължение на пове-че от две години са пра-вени измервания на вет-ровия ресурс и е събрана база данни. Анализът им е проверен от специализи-рания национален испан-ски център за възобновя-еми енергии CENER и на тяхна база е изготвен про-ектът. Местоположение-то на парка е и извън об-хвата на „Натура 2000“, миграционния път на пре-литащите над територия-та на България птици и не създава опасен конфликт с местната флора и фауна.

„Ветропарк Суворово“ се състои от 30 ветроенер-гийни съоръжения с ин-дивидуална мощност по 2 MW. Проектът предвижда и изграждане на пътна ин-фраструктура, подстанция за нуждите на парка и ин-фраструктура за свързва-не с националната енер-гийна мрежа.

Строителството на фундаментите е възложе-но на „Инжстройинжене-ринг“ ЕООД, съобщиха от компанията. Всички ма-териали, които се влагат в строителството, се под-лагат на специални изпи-тания и контролни проби при строго съблюдаване изискванията на испански-те проектанти и еврoпей-ските стандарти, уточниха от дружеството. Строител-ните операции се извърш-ват под надзора на „Канс-тръкшън супервижън към-пани“ ООД, като за всяка площадка се изготвя инди-видуално досие.

За изграждането на 80-метровите стълбове и монтирането на специфич-ните елементи е ангажира-на испанската фирма „Га-меса“.

Инвестицията в проек-та е над 82 млн. евро. Ев-

ропейската банка за въз-становяване и развитие (ЕБВР) ще финансира из-граждането на парка с 60 млн. евро синдикиран заем за „Еолика България“ АД, съобщиха от банката. Ос-вен от ЕБВР проектът ще се финансира и със заем от Черноморската банка за търговия и развитие, която е осигурила още 22 млн. евро, както и със собствени средства.

„Ветропарк Суворово“ е вторият голям проект за вятърна енергия, който се подкрепя от ЕБВР в Бъл-гария. През 2008 г. банка-та осигури част от финан-сирането на ветроенергиен парк „Свети Никола“ край Каварна на обща стойност 198 млн. евро. Инвести-тор на ветропарка, който бе въведен в експлоатация в края на миналата година, е AES.

Това е първият парк с вятърни турбини във Варненска област

Параметри на проекта

60 MWобща енергийна мощ-ност

30 ветроенергийни съо-ръжения

Финансиране

60 млн. евросиндикиран заем за „Еолика България“ АД

22 млн. еврозаем от Черноморска-та банка за търговия и развитие

„Камен бряг“ с обща мощност 21 MW. Състои се от 7 турбини, като всяка е с мощност 3 MW. Разположен е на територия от близо 70 хектара в община Каварна. Очаквано годиш-но производство от 56.5 млн. kWh.

„Свети Никола“ е най-големият реализиран до мо-мента проект в България. Той е с обща мощност 156 MW. Състои се от 52 вятърни турбини, като вся-ка е с мощност 3 MW. Годишният капацитет на централата е 340 гигаватчаса.

Други ветроенергийни паркове в района

КаварнаВарна

Суворово Камен брягСв. Никола

Виолета Ангелиева, директор дирекция „Технически правила и норми“ в МРРБ:

Българският потребител трябва да се научи да изисква енергиен паспортГ-жо Ангелиева, в момен-та тече обществено об-съждане за измененията в Наредба 5 от Закона за енергийна ефективност. Кое наложи нейната про-мяна и какви са основните изменения?

- Измененията и допълнения-та в Наредба 5 са свързани със синхронизиране и уеднаквява-не на изискванията на наред-бата по отношение на енер-гийните паспорти с разпоред-бите на Закона за енергийна-та ефективност, подзаконовите нормативни актове за негово-то прилагане, както и с Наред-ба № 7 от 2004 г. за енергий-на ефективност, топлосъхра-нение и икономия на енергия в сгради. Също са прецизирани и текстове, свързани със съста-вяне и актуализиране на техни-чески паспорти на строежи. За-конът за енергийната ефектив-ност еднозначно определя кога за една сграда се съставя енер-гиен паспорт и кога се издава сертификат за енергийна ефек-тивност. С Наредба 5 се допъл-ва целият пакет от нови наред-би- за енергийните характерис-тики на сградите, за обследва-не и сертифициране на сгради, измененията и допълненията на Наредба 7. Основната промяна, която се въвежда с измененията на на-редбта е изясняване на това, кога за дадена сграда се изгот-вя енергиен паспорт и кога не. И тук е важно да се обясни, че енергиен паспорт се съставя за всяка една нова сграда пре-ди въвеждането й е в експло-атация. Отново подчертавам сграда, а не строеж. Съглас-но закона енергийният паспорт е част от техническия и с него се удостоверява съответстви-ето на сградата с проектните и нормативни изисквания за енергийна ефективност. Пре-дишните разпоредби изисква-ха енергиен паспорт да се със-тавя и при извършване на ос-новен ремонт, реконструкция или обновяване на съществу-ващи сгради, преди въвеждане-то им в експлоатация. Докато с новите постановки документът се издава само за новострояща се сграда, преди да се въведе в експлоатация за пръв път.

На каква база се прави този паспорт?

Още преди 5 години с Наред-ба 7 беше въведена методика за изчисляване на показате-лите за разход на енергия, ко-ято в края на миналата година беше допълнена и разширена, като се включи и охлаждането

на сградата през летния период. От част „Енергийна ефектив-ност“ на инвестиционния про-ект, от извършената оценка за съответствие, освен показате-лите за годишен разход на енер-гия, се вземат и стойностите на топлинните характеристики на конструктивните елементи на сградата, технически специфи-кации и характеристики на вло-жените в строежа строителни и енергоефективни продукти и др. необходими характеристики и параметри. Енергийният пас-порт съдържа проектни показа-тели и характеристики. Подчер-тавам проектни или прогнозни, защото сградата все още не е в експлоатация, не е отоплявана или охлаждана.

В Наредба 7 няма точно обобщена цифрова стой-ност, която да определя енергоефективността на сградата? В този случай как се определя дали една сграда отговаря на норма-тивните изисквания?

- В наредбата са записани ми-нимални изисквания към сгра-дите и те трябва да бъдат спазе-ни. Съответствието с изисква-нията за енергийна ефектив-ност се установява чрез срав-няване с референтната стой-ност за същата сграда и удов-летворяване на изискванията за съответните класове от скалата на класовете на енергопотреб-ление. Референтната стойност за дадена сграда се определя, като в изчисленията по методи-ката се заместят референтните стойности на сградните ограж-дащи конструкции и елементи,

на показателите на елементи-те и агрегатите на системите за осигуряване на микроклимата в сградата.

Какво означават буквите А, В, С в енергийния пас-порт и сертификат?

- Буквите от А (висока енер-гийна ефективност) до G (го-лям разход на енергия) показ-ват принадлежност на сградата към съответен клас от скалата на енергопотребление. Новите сгради трябва да съответстват на клас „B“, т.е. общият спе-цифичен разход на енергия да е по-малък или равен на този, определен по действащите към момента нормативни акто-ве. Например за клас А сграда енергийната й характеристика трябва да бъде наполовина по-малко от енергийната характе-ристика по действащите норми. Т.е., ако нормативната база е например 50, за клас А трябва да бъде 25. Изчислява се.

Не може ли да се заложат просто определени чис-ла, които точно и ясно да показват колко е енерго-потреблението на сграда-та?

- Към момента не е възможно да се определят точни граници на класовете на енергопотреб-ление. Доста от европейските страни са въвели числови стой-ности, въз основа на богата ин-формационна база, статистиче-ски анализи и изчисления. Съ-щевременно на европейските срещи се дискутира, че въведе-ните числови граници не са съв-сем точни, колко скали да има?

Съществуват мнения, че трябва да има най-малко две скали - за жилищни и нежилищни сгради. От друга страна поради голя-мото разнообразие и специфи-ка на нежилищни сгради (бол-ници, училища, офиси) по от-ношение на енергийната ефек-тивност може да има скали за всеки вид сгради. Смятам, че за изработването на скали със стойности на класове-те на енергопотребление тряб-ва да се обединят усилията на държавните институции, про-веждащи политиката за енер-гийна ефективност на сгради, на унивесритетите, неправи-телствените браншови органи-зации. Би следвало да се напра-ви анализ на данните от издава-ните сертификати и резюмета-та към тях, които се съхраняват в АЕЕ и ако не във всички об-щини, то в по-големите. Бъл-гарският потребител трябва да се научи да изисква техниче-ски, в т.ч. енергиен паспорт.

Всичко това е за нови сгра-ди, а за съществуващите? И задължение на кого е сертификатът след това - на инвеститора, който е построил, или собстве-ника?

- За съществуващи сгради се издава направо енергиен сер-тификат. Това става след на-правено обследване и той отра-зява реалния разход на енергия в тази сграда. Когато се прави обследването се издава първи-ят сертификат, на база на кой-то се предписват мерки. Соб-ствениците имат срок, в който трябва да ги изпълнят, след ко-ето се прави ново обследване и се издава нов сертификат. Соб-ственикът е този, който трябва да възложи обследване и сер-тифициране на компетентните лица.

Има ли законен срок, в кой-то всяка една сграда тряб-ва да има технически пас-порт?

- В Наредбата за паспортизаци-ята те са определени според ка-тегорията строеж. Така до 2014 г технически паспорт трябва да имат всички сгради от трета ка-тегория, а до 2016 г. от четвър-та категория (бел. ред - виж ка-рето). Въз основа на посочени-те в доклада мерки за безопас-на експлоатация на строежа и вписаните в техническия пас-порт срокове собствениците на сградите съставят график за тяхното изпълнение. Също срокове са предвидени и в За-кона за управление на етажна-та собственост.

Виолета Ангелиева е Ди-ректор на дирекция „Технически правила

и норми“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 2002 година. В периода 1999-2002 г. е била експерт и дирек-тор на дирекция „Техниче-ски правила и норми и хар-монизация с европейските стандрати“. С г-жа Ангелие-ва разговаряме за промени-те в Наредба 5 от Закона за енергийна ефективност, за изискванията за енергиен паспорт и енергиен серти-фикат на една сграда и как-ви са разликите между тях.

Целта на Закона за енергийна ефек-

тивност не е да има санкции, а да се стро-ят безопасни и енерго-ефективни сгради

За изработването на скали със стой-

ности на класовете на енергопотребление трябва да се обеди-нят усилията на дър-жавните институ-ции, провеждащи по-литиката за енергий-на ефективност на сгради

ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ26 Строителство Градът, 1 - 7 март 2010 г.sg.stroitelstvo.info


ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТКаква информация съдържа енергийният паспорт

В трета категория влизат жилищни и смесени сгради с високо застрояване; сгради и съо-ръжения за обществено обслужване с РЗП

над 5000 кв.м; производствени сгради с капа-цитет от 100 до 200 работни места; реконструк-ции, преустройства, основни ремонти и смяна на предназначението на строежите от тази ка-тегория. В четвърта категория влизат жилищни и смесени сгради със средно застрояване; сгра-ди и съоръжения за обществено обслужване с РЗП от 1000 до 5000 кв.м; производствени сгра-ди с капацитет от 50 до 100 работни места; ре-конструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази категория; вътрешни преустройства на сгради-те от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им.

Енергийния паспорт удостоверява съответстви-ето на енергийните характеристики на ново-строящи сгради с проектните и нормативни

изисквания за енергийна ефективност, а сертифи-катът удостоверява актуалното състояние на по-треблението на енергия в сградите, т.е. по време на експлоатация. И в двата документа съответствието на енергийните характеристики с изискванията за енергийна ефективност се изразява чрез скалата на класовете на енергопотребление. Първият серти-фикат се издава не по-рано от три и не по-късно от шест години след въвеждане на сградата в експло-атация. Енергийният паспорт на сградата е част от техническия. Той има три страници, които показват прогнозните енергийни характеристики на сграда-та, коефициентите на топопреминаване на огражда-щите елементи, както и прогноза за годишния раз-ход на енергия. Енергийният сертификат се състои от пет страници и съдържа информация за показа-телите на сградата, предписания за мерките, които трябва да се предприемат за подобряване на енер-гийните й характеристики.

Енергиен паспорт и енергиен сертификат

Категории сгради

•функционалното предназначение на сградата, адрес, снимка на сградата•регистрационен номер на енергийния паспорт, общите геометрични ха-рактеристики, в т.ч. разгънатата застроена площ, отопляваната площ, пло-щта на охлаждания обем

•класа на енергопотребление

• стойността на интегрираната енергийна характеристика на сградата и ре-ферентната й стойност, изразени като специфичен годишен разход на по-требна енергия в kWh/m2 • нетната потребна енергия при отсъствие на вътрешни товари и брутната потребна енергия с отчитане на вътрешните товари в kWh/m2

• общия годишен разход на потребна енергия в MWh • прогнозната стойност на емисиите CO2• оползотворената енергия от възобновяеми енергийни източници в абсо-лютна стойност и като относителен дял от брутната потребна енергия за сградата• специфичните геометрични характеристики на ограждащите конструкции, проектните им енергийни характеристики, вкл. референтните им стойности• източниците на енергия в сградата, в т.ч. възобновяеми, стойностите на енергийните характеристики на системите за осигуряване на микроклима-та, изразени в kWh/m2

• стойността на специфичния годишен разход на потребна енергия на сис-темата за гореща вода за битови нужди в kWh/m2.


ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

Казват, че бедността не е порок. Но ако най-бедният граж-

данин на Европейския съюз харчи с 40% пове-че енергия от средния ев-ропеец и в същото време може да си позволи едва малко над 41% от потреб-лението му, значи нещо не е наред.

Ако числата ви обър-кват, образно казано, го-рното означава, че бъл-гаринът е отворил широ-ко вратите и прозорците си посред зима, надул е чисто новия си китайски климатик и силно него-дува от това, че няма да ходи на ресторант, защо-то сметката за тока му е „изяла“ вечерята.

Международни проуч-вания показват, че около 40% от енергията се упо-требява в сгради. Това е повече и от производ-ствените инсталации, и от транспорта поотдел-но. Днес в страната има огромен брой сгради, чи-ито показатели за енер-гийна ефективност дори не са виждали отдалеч действащите норми, на които отговоря новото строителство. А тъй като

спестяването на енергия за противодействие на измененията в климата е сред основните приори-тети в Европейския съюз и е част от политиката на България, за него има предвидени значителни възможности за безвъз-мездно (а и възмездно) финансиране.

К о н ф е р е н ц и я т а BuildinGreen на 11 март, организирана от „Градът медиа груп“, ще трябва да разясни част от тези възможности и да очер-тае

най-късите пътища към повишаването на енер-гийната ефективноств сградния фонд - об-ществен (собственост на държавата или общи-ните) и частен, същест-вуващ и новоизграждащ се. Какви са несъвър-шенствата на действащо-то законодателство, до-колко то стимулира стро-ителството и обновява-нето на сградите в съ-ответствие с принципи-те на устойчивото разви-тие, отговаря ли норма-тивната база на европей-ските изисквания? Какви

са възможностите за ус-вояване на безвъзмезд-ни европейски средства в условията на финансо-ва криза и защо енерго-ефективно строителство ще определя бъдещето?

Макар че няма пред-видени директни сред-ства за енергийна ефек-тивност, по няколко опе-ративни програми

от страна на Европей-ския съюз са отпуснати над 700 млн. левакоито могат да се използ-ват за внедряване на енер-гоефективни мерки в съ-ществуващия сграден фонд, включително и ин-тегрирането им с възобно-вяеми енергийни източни-ци.

Редица общини и дър-

жавни ведомства вече имат опит в усвояването и на тези безвъзмездни сред-ства, и в работата с част-ния сектор по договори за енергийни услуги (т.нар. ЕСКО схеми с гаранти-ран резултат), и в използ-ването на предоставяно-то от държавата или меж-дународни финансови ин-ституции целево финанси-ране на мерки за енергий-на ефективност. Факт са и вече изпълнени програ-ми за обновяване на част-ни сгради, както и поуките от грешките и изводите от вече осъществените про-екти. Но все още голяма-та задача по обновяването на над 700 хиляди панел-ни апартамента в Бълга-рия е в застой - и заради липсата на работещи зако-нови механизми за изпъл-нение на проектите, и за-ради липсата на финансо-ви стимули за собствени-ците. Само целевата мяр-ка за обновяване на мно-гофамилни жилищни сгра-ди по оперативна програ-ма „Регионално развитие“ трябва да донесе 80 мили-она лева безвъзмездна по-мощ, когато стартира, но само ако към нея има ин-

терес. Последното озна-чава, че трябва и да се на-мерят достатъчно блоко-ве, в които собствениците да постигнат единодушие, за да направят сдружение, което да кандидатства за финансиране.

Проблемите се коренят и в практиката(или по-скоро липсата й) на поддържане на сгради-те в режим на етажна соб-ственост, но и в липсата на обвързаност между за-кона за енергийната ефек-тивност, закона за етажна-та собственост и закона за устройство на територия-та, коментират експерти. Наред с това се чувства нуждата от създаването на единна национална струк-тура, която да координира процесите по обновяване на сградния фонд. Пред-поставка за ефективно ус-вояване на европейските средства и за прилагане-то на ясна и целенасоче-на политика за енергийна-та ефективност е създава-не, разработване и реали-зация на стратегия, които да координират осъщест-вяването им, обобщават експертите. СГ

Пари за енергийна ефективност има. Кой ще ги вземе?Конференцията BuildinGreen на 11 март трябва да покаже късите пътища към устойчивото развитие в съществуващия и новия сграден фонд

покрив

25 %

под

15 %

стени

35 %

Сградите - енергийните вампири на XXI век


ПАЗАР

Деян ТОДОРОВ, Гергана ДИМИТРОВА

Строителните предпри-емачи определено няма за-къде да бързат, при поло-жение че се очаква поне в

първите месеци на тази го-дина да гледат миналого-дишния филм с колебли-ви продажби и несигурни приходи. Но за тези, които искат да се позиционират на пазара с по-дългосроч-

ни планове за строител-ство, програмата на Сто-личната община за разпо-реждане с общинска соб-ственост може би ще е ин-тересно четиво. Докумен-тът, който се обсъжда от съветниците, залага про-веждането на търгове и конкурси за продажби на общо над 100 парцела или права за строителство вър-ху тях. При това някои са на места, които съвсем не са за подценяване.

РазпродажбаМестните управници

правят такива програми за втора година в изпълнение на Закона за общинска-та собственост и наредби-те й за управление на об-щинските имоти, търгове-те и конкурсите и др. Таз-годишната програма тряб-ваше да бъде приета на за-седанието на общинския съвет миналата седмица,

но бе отложена по искане на водещата стопанска ко-мисия, свързано с частта й, касаеща отчуждаването и придобиването на имо-ти. Необходимо е да по-лучим от администрация-та информация за средства за тези имоти, обясни пред „Строителство Градът“ съ-ветникът Вили Лилков, зам.-председател на коми-сията. Очаква се програма-та отново да влезе в днев-ния ред на следващите за-седания.

Мнозинството от имо-тите, заложени за про-дажба, представляват об-щински жилища, но сдел-ките, които може да при-влекат по-голям интерес, предвиждат продажбите на парцели за строителство. Сред тях има такива като над 9 декара зад РУМ-а в кв. „Лозенец“ и почти 2 де-кара точно срещу мястото на бившия хлебозавод, на

което „Крапси холдинг“ имаше намерение да строи 300-метрови кули-близна-ци.

Програмата предвиж-да още продажбите на де-сетки по-малки парцели (между 250 и 1000 кв.м) в различни столични райо-ни. Между тях има таки-ва като „Левски В“ с голя-ма концентрация на малки имоти в един и същ или съ-седни квартали.

Сред планираните про-дажби са тези на супер-маркет в кв. „Разсадника“ с почти 1000 кв.м площ, как-то и на терен, подходящ за супермаркет, в кв. „Белите брези“, имот на бул. „Сит-няково“, до кръстовището с бул. „Мадрид“. В списъ-ка са и няколко блока, кои-то трябва да бъдат довър-шени.

Отворен списъкДиректорът на дирек-

ция „Общинска собстве-ност“ в Столичната об-щина Мария Праматаро-ва каза, че списъкът е из-готвен по предложения на районните кметове. Освен това и след приемането му той ще остане отворен за нови имоти при изра-зен интерес от потенциал-ни купувачи. Конкретните процедури ще се провеж-дат след решение на съвет-ниците по предложения от-ново на районните кмето-ве с начални тръжни цени, определени от лицензира-ни оценители.

Миналата година общи-ната е реализирала близо 15.6 милиона лева от про-дажби на имоти – сгради и обособени части от сгра-ди, право на строеж и земя. Основната част от тях е до-шла от парцелите, показ-ва отчетът на изпълнение-то на програмата на кмета Йорданка Фандъкова.

Софийски имоти за проданСтоличната община се готви да се разпореди с близо 100 терена за строителство

„Красна поля-на“: супермар-кет с площ 916 кв.м, изграден в УПИ I, кв. 81, жк „Разсадника-Коньовица“

1

1 24 3

„Възраждане“: УПИ XIII-93,кв. 31а, м. НПЗ-Средец, ул. „Ох-ридско езеро“ №44-50, с площ 1901 кв.м2

„Лозенец“: УПИ – „За жилищ-но строител-ство и трафо-пост“, целият с площ 9160 кв.м, кв. 209, м. „Ло-зенец“ -II част

3

Район „Крас-но село“: Урегу-лиран поземлен имот VIII, квар-тал 41, мест-ност Красно село – Стрелби-ще, с площ 1510 кв.м, предназ-начен за мага-зини, подземни гаражи, паркинг и трафопост

4


ИНВЕСТИЦИИ

Възстановяването в инвестициите на европейските па-

зари на имоти е набрало скорост в края на 2009 г. с покрепата на банките и на продължаващото плахо събуждане на търсенето.

„2009 завърши в рязък контраст с начина, по кой-то започна“, обобщи кон-султантската фирма за имоти CB Richard Ellis в последното си проучва-не за капиталовите паза-ри в региона. Последни-те три месеца на годината са били белязани от значи-телно нарастване на тран-закциите с активи и про-дължаваща стабилизация на цените им. Със сделки на стойност 11.6 милиар-да евро първото тримесе-чие на годината остава за момента дъното на насто-ящата криза. В четвърто-то обемът на сделките се е увеличил до 28.1 млрд. евро, а индексът на CBRE за изменението в цени-

те е нараснал за пръв път от третото тримесечие на 2007 г. насам.

Увеличение е имало и в средния размер на сдел-ките, след като банките са се върнали в състезание-то за кредитирането, по-вишавайки горните праго-ве за размерите на заемите и намалявайки надценки-те за риск в лихвите. Той е нараснал от 16 млн. евро в началото й до 23 млн. евро в края.

Положителна промяна„Последните показате-

ли разкриват първите при-знаци за положителна про-мяна в настроението сред повечето банки от начало-то на 2008 г., въпреки че те се концентрират най-ве-че в топ пазара“, посочват анализаторите.

„Ключовите условия за кредитиране на първока-чествени недвижими имо-ти със заслужаващи дове-рие наематели се подобри-

ха значително в последни-те един-два месеца. Мак-сималният размер на зае-ма като цяло расте, а мак-сималните съотношения между дълг и стойност на обезпечението също се по-вишават до около 60-70%, когато кредитът е подси-гурен с първокласен имот. А маржовете (на лихвите) са паднали в повечето па-зари“, казва Натале Джо-стра, директор на отдела

за кредитни консултантски услуги за региона на Евро-па, Близкия изток и Афри-ка в компанията.

„Тези позитивни сигна-ли в кредитирането евен-туално ще се разпростра-нят до Централна и Из-точна Европа“, казва Тим О`Съливан, директор на инвестиционния отдел на фирмата за Унгария.

Но засега все още кре-

диторите, също както и инвеститорите, остават фокусирани върху първо-качествени активи – сгра-ди на топ местоположе-ния с дълги договори и със солидни наематели. Във всички останали случаи кредитът е ограничен или условията са много по-тежки и като лихвени над-бавки, и като съотношения дълг към активи, отбеляз-ват още експертите.

Събуждане на търсенетоНо втората добра нови-

на е, че търсенето започва да се събужда, показа дру-го изследване на фирма-та. Макар че наемането на офиси в Европа е паднало с около 30% миналата годи-на в сравнение с 2008, във втората й половина то се е увеличило спрямо първите шест месеца. Все още оба-че основна движеща сила е обединяването на офиси под натиска за намаляване на разходите на наематели-те, а не разрастването им. Но и спадът в предлагане-то сега означава, че много от тях трудно намират под-ходящи площи, особено го-леми обеми в центровете на градовете.

Във всеки случай, ако възстановяването на ико-номиките на континента се заздрави, може да се окаже, че перспективите пред па-зарите на имоти не са чак толкова лоши, колкото из-глеждаха преди година. СГ

Възстановяването на европейските пазари на имоти набира скоростБанките и наемателите предпазливо се връщат на пазара

Общи инвестиции в имоти в Европа (млрд. евро)

Q - тримесечие, източник: CB Richard Ellis


ЦЕНИ (без ДДС) В РУБРИКА МАГАЗИН: рекламно каре (пълноцветно): 33 см2 – 70 лв.; 66 см2 – 130 лв.; 102 см2 – 190 лв.; 136 см2 – 250 лв.

ОФЕРТИ

ДЕКОРАТИВНИ

строителството в промишлеността, супермаркетихранително-питейната индустриямедицинското и фармацевтично строителствоскладови помещения, офиси, изложбени залипокрити паркинги и гаражи, автосервизи, спортно строителство


СВЯТ

Арх. У Уений, генерален мениджър на Urbanus Architecture & Design Inc., Китай:

Съвременният урбанизъм е в диалога между миналото и настоящетоАрх. Уений, в момен-та работите над White Cloud Temple Jewellery Garden, с какво се отличава този проект?

- Проектът е съчетание на ново строителство и реставрация и възста-новяване на съществу-ващ стар будистки храм. В момента се разработ-ва втора фаза от проек-та, чиято основна част е възстановяване на хра-ма. Най-важното за нас е не да построим нов храм до стария в същия стил, а той да се рестав-рира и възстанови по подходящия начин. За-конодателството, с ко-ето се съобразяваме, е много строго и не поз-волява голяма креатив-ност. Опитваме се да за-щитим правото, че но-вото и старото могат да живеят заедно.

Как точно сте под-ходили в работата си поради наличие-то на историческа сграда?

- Трябваше да проведем множество срещи с об-щинската администра-ция, на които се опитва-хме защитим своята идея и да ги убедим, че да се построи само нещо ново не е единствения начин да се върви напред. Необходимо е меж-ду двете сгради да има пространствена, а не стилова връзка. Това е най-важното. Нашата основна идея е да използваме съвре-менна рамка, в която ся-каш е поставена исто-рията. Целта на проек-та е да вдъхнови диало-га на хората с миналото. Мисля, че съвременни-ят урбанизъм е в диало-га между миналото и на-

стоящето. Предвиждаме една-та стена, срещу стария храм, да е огледална. По този начин, отразявай-ки стария храм, тя осъ-ществява диалог между миналото и настоящето, както живия живот на хората днес протича до стените на стария храм.

Правили сте някол-ко проекта за музеи, какво е специфич-ното при този тип разработки?

- Досега сме работили по два публични и три частни проекта за му-зеи. Музеят е публично място, място за култура и образование, общест-вена сграда. Има много начини да се покажат по най-подходящият начин експонатите, за да дос-тигнат до хората. Зато-ва най-важното в рабо-тата е как ще достигнем до публиката и как мо-жем да бъдем полезни за нейното духовно обога-тяване. Работата ни започва с проучване, като анали-зираме направеното от други архитекти в тази област. След това си за-даваме въпроса с какво ние можем да доприне-сем към това, което е на-правено или какво пове-че можем да направим. Следващата стъпка е да пристъпим към архитек-турата на проекта. Раз-глеждат се няколко про-екти предложения, идеи, и от тях се избира най-доброто. Идеите идват с борба и не лесно. Има проекти, при които идеите се раж-дат по-лесно, а при дру-ги по-трудно. За да се стигне до точната идея, понякога отнема много време.

Името на фирмата URBANUS е „ур-банизъм“ и „ние“

и поставя акцент вър-ху съжителството на хората и заобикалящи-те сгради. Не държим на индивидуалността, а на ние. Това каза арх. У Уений, който посе-ти София за първи път в рамките на Abitare Talks, организирано от едноименното списа-ние. По думите му лю-бимите ни сгради са тези, които са най-ха-ресвани от хората. У Уений е роден в Пекин, където завършва ин-женерна специалност, след това учи архитек-тура в САЩ, после пре-подава. Върнал се е от-ново в Китай, където днес е ръководител на едно от най-влиятелни-те архитектурни бюра.

А как подхождате с градоустройствени-те проекти?

- Към градоустройствени-те проекти се подхожда по-различен начин, защо-то те засягат повече хора и имат обществено значе-ние. Нашите градоустрой-ствени проекти не са мно-го обширни като терито-рии. Повечето ни градо-устройствени проекти са свързани с конкретните сгради, които проектира-ме. Много важни в тази област са проекти, които целят да възстановят реда в хаотична градска среда. В тези случаи се опитва-ме да възстановим поло-жителните черти на мяс-тото, като същевремен-но отстраним всичко не-гативно.

Например?- В град Шенжен на една от главните улици с из-ключително натоварен трафик трябваше да по-строим нова сграда. Тук от едната страна на те-рена имаше магазини за електроника, а от друга-та за обувки и дрехи, а по средата тежък трафик и улични търговци. Идея-та на управниците на гра-да бе да направят мал-

ки будки за хората, които се занимават с търговска дейност. С нашия проект предложихме сграда с две лица. По този начин за-едно със сградата се по-стигна оживление и на преките улички, по кои-то се изтегли движението на хората и колите. Така се създаде балансирана възможност за място и за търговците и за премина-ващите хора. Когато се проектира в съ-ществуваща среда, е ва-жно да се направи сгра-да, която няма да обърне гръб на останалите, а ще отвори ръце и ще ги при-ветства и ще работи за-едно с тях, за да създа-де пространство, което е единно. Новото прос-транството не трябва да е като кръпка, а да е хармо-нично и да допълва пей-зажа.

Ако трябва да даде-те съвет на българ-ските си колеги, как-во бихте казали?

- Проектите за музеи трябва да подпомагат артисти, художници и скулптори. Те трябва да допринесат за пораждане на нуждата от изкуство в града. Затова е по-добре

да се започне с постро-яването на малки гале-рии, които да са разпръс-нати из целия град. След-ствието от това ще бъде съвременен музей на из-куството.

Какво е за вас съвре-менната архитекту-ра?

- Модерната архитектура е живата архитектура. Тя установява диалог между хората и сградите и прос-транствата. Тя трябва да помага на хората да жи-веят, така че да се полу-чи перфектното съжител-ство между архитектура-та и живия живот. Сгра-дата трябва да служи на хората.

Какво мислите за сградите от стъкло?

- Няма значение дали е стъкло, тухли или метал. Не е определящо значе-нието на материала, а на функцията. Материалът се определя от функция-та на сградата, ако тя из-исква стъкло, ще използ-ваме стъкло.

Как намирате Со-фия?

- Хареса ми това, че гра-дът не е огромен, че е лес-но да се разхождаш по улиците му. Много е при-влекателен старият чар на града, носещ се от ста-ринните сгради. Хората са също много дружелюб-ни. Архитектурата на ста-рия център е много хуба-ва. Едно от местата, кое-то е много хубаво, са Ха-лите. Доколкото разбрах, има идея да се премахнат уличните търговци нао-коло. Според мен е по-до-бре те да се запазят, за-щото това допринася за динамиката на мястото.

Интервюто взе Гергана ДИМИТРОВА

Има проек-ти, при ко-

ито идеите се раждат по-лесно, а при други по-трудно. За да се стигне до точна-та идея, поняко-га отнема много време

Архитектура-та на стария

център на София е забележителна

Dafen Art Museum, Шенжен, КитайMaritime Museum of Art, Далиан, КитайOCT Loft Renovation Planing, 150 дка площ, в Шенжен, Китай

Entertainment & Humor

Sg 20100301 All