6. prilojenie 2 nikos plam vetrino 320002

ИНФОРМАЦИЯ

ЗА ПРЕЦЕНЯВАНЕ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОВОС

(Съгласно Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за условията

и реда за извършване на ОВОС)

на инвестиционно предложение

за

„Изграждане на ново водовземно съоръжение - водоснабдителен тръбен кладенец, предназначен за

противопожарни нужди, измиване на селскостопанска техника, отглеждане на животни в имот № 320002 по КВС на

с. Ветрино, община Ветрино, област Варна”

Възложител: „Никос-Плам“ ЕООД, гр. Варна

Гр. Варна, май 2016г.

Информация за преценяване необходимостта от ОВОС на инвестиционно предложение за „Изграждане на ново водовземно съоръжение - водоснабдителен тръбен кладенец,

предназначен за противопожарни нужди, измиване на селскостопанска техника, отглеждане на животни в имот № 320002 по КВС на с. Ветрино, община Ветрино, област Варна”

2 Възложител: „Никос-плам“ ЕООД, гр. Варна


При изготвянето на информацията за преценяване на необходимостта от ОВОС на инвестиционното предложение „Изграждане на ново водовземно съоръжение - водоснабдителен тръбен кладенец, предназначен за противопожарни нужди, измиване на селскостопанска техника, отглеждане на животни в имот № 320002 по КВС на с. Ветрино, община Ветрино, област Варна”, са спазени изискванията на глава шеста, раздел трети на Закона за опазване на околната среда (изм. и доп. ДВ. бр. 101 от 22 Декември 2015г.) и разпоредбите на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Обн. ДВ. бр. 25 от 18 Март 2003г., изм. ДВ. бр. 3 от 10 Януари 2006г., изм. ДВ. бр. 80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр. 29 от 16 Април 2010г., изм. ДВ. бр. 3 от 11 Януари 2011г., изм. и доп. ДВ. бр. 94от 30 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр. 12 от 12 Февруари 2016г.)





СЪДЪРЖАНИЕ

І. ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОНТАКТ С ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ: ............................................................................. 5 1. ИМЕ, МЕСТОЖИТЕЛСТВО, ГРАЖДАНСТВО НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ - ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, СЕДАЛИЩЕ И ЕДИНЕН ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР НА ЮРИДИЧЕСКОТО ЛИЦЕ .................................................................................. 5 2. ПЪЛЕН ПОЩЕНСКИ АДРЕС ......................................................................................................................... 5 3. ТЕЛЕФОН, ФАКС И E-MAIL .......................................................................................................................... 5 4. ЛИЦЕ ЗА КОНТАКТ ...................................................................................................................................... 5

ІІ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ: ............................................. 5 1. РЕЗЮМЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО. .................................................................................................................. 5 2. ДОКАЗВАНЕ НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ........................................... 6 3. ВРЪЗКА С ДРУГИ СЪЩЕСТВУВАЩИ И ОДОБРЕНИ С УСТРОЙСТВЕН ИЛИ ДРУГ ПЛАН ДЕЙНОСТИ В ОБХВАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ОБЕКТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ И КУМУЛИРАНЕ С ДРУГИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ................................................................................................ 6 4. ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗГЛЕДАНИ АЛТЕРНАТИВИ ........................................................................ 7 5. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ПЛОЩАДКАТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО НЕОБХОДИМА ПЛОЩ ЗА ВРЕМЕННИ ДЕЙНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО .............................................................................................................................. 8 6. ОПИСАНИЕ НА ОСНОВНИТЕ ПРОЦЕСИ (ПО ПРОСПЕКТНИ ДАННИ), КАПАЦИТЕТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ДЕЙНОСТИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА, В КОИТО СЕ ОЧАКВА ДА СА НАЛИЧНИ ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА ОТ ПРИЛОЖЕНИЕ № 3 КЪМ ЗООС ....................................................................................... 9 7. СХЕМА НА НОВА ИЛИ ПРОМЯНА НА СЪЩЕСТВУВАЩА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА .................................. 10 8. ПРОГРАМА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА СТРОИТЕЛСТВО, ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ФАЗИТЕ НА ЗАКРИВАНЕ, ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПОСЛЕДВАЩО ИЗПОЛЗВАНЕ ....................................................................... 10 9. ПРЕДЛАГАНИ МЕТОДИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО. .............................................................................................. 11 10. ПРИРОДНИ РЕСУРСИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА 13 11. ОТПАДЪЦИ, КОИТО СЕ ОЧАКВА ДА СЕ ГЕНЕРИРАТ – ВИДОВЕ, КОЛИЧЕСТВА И НАЧИН НА ТРЕТИРАНЕ ... 14 12. ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗГЛЕДАНИ МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА. ............................................................................................................................................ 15 13. ДРУГИ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ (НАПРИМЕР ДОБИВ НА СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ, НОВ ВОДОПРОВОД, ДОБИВ ИЛИ ПРЕНАСЯНЕ НА ЕНЕРГИЯ, ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО, ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ). ................................................................................................................................. 16 14. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ДРУГИ РАЗРЕШИТЕЛНИ, СВЪРЗАНИ С ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ. ........... 16 15. ЗАМЪРСЯВАНЕ И ДИСКОМФОРТ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ............................................................................ 16 16. РИСК ОТ АВАРИИ И ИНЦИДЕНТИ. ......................................................................................................... 17

ІІІ. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ........................................ 17 1. ПЛАН, КАРТИ И СНИМКИ, ПОКАЗВАЩИ ГРАНИЦИТЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, ДАВАЩИ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФИЗИЧЕСКИТЕ, ПРИРОДНИТЕ И АНТРОПОГЕННИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ, КАКТО И ЗА РАЗПОЛОЖЕНИТЕ В БЛИЗОСТ ЕЛЕМЕНТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА И НАЙ-БЛИЗКО РАЗПОЛОЖЕНИТЕ ОБЕКТИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЗДРАВНА ЗАЩИТА, И ОТСТОЯНИЯТА ДО ТЯХ. ............................. 17 2. СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПОЛЗВАТЕЛИ НА ЗЕМИ И ПРИСПОСОБЯВАНЕТО ИМ КЪМ ПЛОЩАДКАТА ИЛИ ТРАСЕТО НА ОБЕКТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ И БЪДЕЩИ ПЛАНИРАНИ ПОЛЗВАТЕЛИ НА ЗЕМИ. ............ 19 3. ЗОНИРАНЕ ИЛИ ЗЕМЕПОЛЗВАНЕ СЪОБРАЗНО ОДОБРЕНИ ПЛАНОВЕ ......................................................... 20 4. ЧУВСТВИТЕЛНИ ТЕРИТОРИИ, В Т.Ч. ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗОНИ, УЯЗВИМИ ЗОНИ, ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ, САНИТАРНО-ОХРАНИТЕЛНИ ЗОНИ ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВО ВОДОСНАБДЯВАНЕ И ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ НА МИНЕРАЛНИ ВОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ЛЕЧЕБНИ, ПРОФИЛАКТИЧНИ, ПИТЕЙНИ И ХИГИЕННИ НУЖДИ И ДР.; НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА ..................... 20 4А. КАЧЕСТВО И РЕГЕНЕРАТИВНА СПОСОБНОСТ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ. .................................................. 22 5. ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСИЧКИ РАЗГЛЕДАНИ АЛТЕРНАТИВИ ЗА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ ................... 23

ІV. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОТЕНЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ (КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВСЛЕДСТВИЕ НА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ): .............................................................................................. 24





1. ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ХОРАТА И ТЯХНОТО ЗДРАВЕ, ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО, МАТЕРИАЛНИТЕ АКТИВИ, АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ, АТМОСФЕРАТА, ВОДИТЕ, ПОЧВАТА, ЗЕМНИТЕ НЕДРА, ЛАНДШАФТА, ПРИРОДНИТЕ ОБЕКТИ, МИНЕРАЛНОТО РАЗНООБРАЗИЕ, БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ И НЕГОВИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И ЗАЩИТНИТЕ ТЕРИТОРИИ НА ЕДИНИЧНИ И ГРУПОВИ НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ, КАКТО И ОЧАКВАНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ОТ ЕСТЕСТВЕНИ И АНТРОПОГЕННИ ВЕЩЕСТВА И ПРОЦЕСИ, РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ОТПАДЪЦИ И ТЕХНИТЕ МЕСТОНАХОЖДЕНИЯ, РИСКОВИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ - ШУМОВЕ, ВИБРАЦИИ, РАДИАЦИИ, КАКТО И НЯКОИ ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ. ....................................................... 24

1.1. Въздействие върху хората и тяхното здраве ............................................................................ 24 1.2. Климат. Атмосферен въздух ....................................................................................................... 25 1.3. Води ................................................................................................................................................ 28

1.3.1. Повърхностни води ................................................................................................................................... 28 1.3.2. Подземни води ........................................................................................................................................... 28

1.4. Почви .............................................................................................................................................. 31 1.5. Земни недра .................................................................................................................................... 32 1.6. Биологично разнообразие.............................................................................................................. 37

1.6.1. Растителност .............................................................................................................................................. 37 1.6.2. Животински свят ....................................................................................................................................... 38

1.7. Ландшафт ..................................................................................................................................... 41 1.8. Отпадъци ....................................................................................................................................... 41 1.9. Шум и вибрации ............................................................................................................................. 42

2. ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЕЛЕМЕНТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА, ВКЛЮЧИТЕЛНО НА РАЗПОЛОЖЕНИТЕ В БЛИЗОСТ ДО ОБЕКТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ. ......................................... 43 3. ВИД НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО (ПРЯКО, НЕПРЯКО, ВТОРИЧНО, КУМУЛАТИВНО, КРАТКОТРАЙНО, СРЕДНО- И ДЪЛГОТРАЙНО, ПОСТОЯННО И ВРЕМЕННО, ПОЛОЖИТЕЛНО И ОТРИЦАТЕЛНО). ............................................... 44 4. ОБХВАТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО - ГЕОГРАФСКИ РАЙОН; ЗАСЕГНАТО НАСЕЛЕНИЕ; НАСЕЛЕНИ МЕСТА (НАИМЕНОВАНИЕ, ВИД – ГРАД, СЕЛО, КУРОРТНО СЕЛИЩЕ, БРОЙ ЖИТЕЛИ И ДР.). ........................................... 44 5. ВЕРОЯТНОСТ НА ПОЯВА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО .......................................................................................... 45 6. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ, ЧЕСТОТА И ОБРАТИМОСТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ..................................................... 45 7. МЕРКИ, КОИТО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ВКЛЮЧАТ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, СВЪРЗАНИ С ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ ИЛИ КОМПЕНСИРАНЕ НА ЗНАЧИТЕЛНИТЕ ОТРИЦАТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА И ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ ............................................................................................. 45 8. ТРАНСГРАНИЧЕН ХАРАКТЕР НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА ................................................................................... 48

ПРИЛОЖЕНИЕ: ............................................................................................................................................... 48





І. ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОНТАКТ С ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ:

1. ИМЕ, МЕСТОЖИТЕЛСТВО, ГРАЖДАНСТВО НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ - ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, СЕДАЛИЩЕ И ЕДИНЕН ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР НА ЮРИДИЧЕСКОТО ЛИЦЕ: „Никос-Плам“ ЕООД, гр. Варна, район „Приморски“, м-ст „Св. Никола“ № 2-720, ЕИК 103817752 с управител: Никола Кръстев Стефанов

2. ПЪЛЕН ПОЩЕНСКИ АДРЕС: гр. Варна, район „Приморски“, м-ст „Св. Никола“ № 2-720

3. ТЕЛЕФОН, ФАКС И E-MAIL: Тел. 0898 495 511, ел. поща: -

4. ЛИЦЕ ЗА КОНТАКТ: Никола Кръстев Стефанов

ІІ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

1. РЕЗЮМЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.

Настоящото инвестиционно предложение е свързано с изграждане на ново водовземно съоръжение - водоснабдителен сондажен кладенец (СК "Ветрино - НИКОС-ПЛАМ”), предназначен за противопожарни нужди, измиване на селскостопанска техника, отглеждане на животни в имот № 320002 по КВС на с. Ветрино, община Ветрино, област Варна. Надморската височина на бъдещия водоизточник СК "Ветрино - НИКОС-ПЛАМ” е 214 м, статичното водно ниво (СВН) от повърхността се очаква на 26,0 м, кота СВН = +188,0 м.

Имот № 320002 е собственост на „Никос-плам“ ЕООД съгласно Договор за покупко-продажба на частна държавна собственост, представляващ прилежаща площ към сгради в стопански двор на бивше ТКЗС, извън регулация с обща площ 7 139 кв. м.

Стопанският двор е съществуващ и достъпа до него се осъществява по съществуващ път.

Географските координати на съоръжението са:

mailto:%D0%[email protected]





N 43°19' 32,82'' ; Е 27° 26' 55,62''. Кота терен – 214,0 м.

Реализацията на инвестиционното предложение не предполага трансгранично

въздействие, поради естеството на дейността и местоположението на площадката спрямо границите на Република България.

2. ДОКАЗВАНЕ НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Имотът, в който е предвидено да бъде изградено водовземното съоръжение е

имот № 320002 по КВС на с. Ветрино, община Ветрино, област Варна. Същият е собственост на „Никос-плам“ ЕООД съгласно Договор за покупко-продажба на частна държавна собственост. Имотът представлява прилежаща площ към сгради в стопански двор на бивше ТКЗС, извън регулация с обща площ 7 139 кв. м. и с трайно предназначение на територията „Земеделска“.

Водовземното съоръжение ще бъде предназначено за противопожарни нужди, измиване на селскостопанска техника и отглеждане на животни в имота.

Имотът не е водоснабден от мрежата на ВиК и липсва друга алтернатива за водоснабдяването му. В тази връзка е необходимо изграждане и оборудване на водовземно съоръжение за добив на подземни студени води. Същото ще бъде изградено след издаване на разрешително от Басейнова дирекция „Черноморски район“.

3. ВРЪЗКА С ДРУГИ СЪЩЕСТВУВАЩИ И ОДОБРЕНИ С УСТРОЙСТВЕН ИЛИ ДРУГ ПЛАН ДЕЙНОСТИ В ОБХВАТА НА

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ОБЕКТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ И КУМУЛИРАНЕ С ДРУГИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

В землището на с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна са процедирани следните

инвестиционни предложения или ППП по реда на ЗБР/ ЗООС: • ИП за изготвяне на ПУП за УПИ ХХІ-75 и УПИ ХХІІ-75 в кв. 32 в с.

Ветрино Община Ветрино • ИП за изграждане на въздушен оптичен кабел чрез окачване на

съществуващи стълбове в с. Поляците, с. Лопушна, гр. Дългопол, с. Градинарово, с. Снежина, с. Кривня, с. Венчан, Община Провадия, с. Бовзелийско, с. Тутраканци, с. Ветрино, с. Момчил"

• ИП за възстановяване на техническото състояние на язовир „Ветрино“ в с. Ветрино, Община Ветрино





По същество дейността на настоящото ИП няма съвместно кумулативно влияние с други планове и ИП, тъй като не променя предназначението на земята. То не генерира „физически отнета площ от защитените зони”.

Съгласно писмо на БД „Черноморски район”, инвестиционното предложение е допустимо от гледна точка на постигане на целите за опазване на водите и мерките за постигане на добро състояние на водите, заложени в Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) на Черноморски район.

4. ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗГЛЕДАНИ АЛТЕРНАТИВИ

Нулева алтернатива: При експоатация на стопанския двор, същия да не се водоснабдява.

Това ще доведе до неблагоприятни последици за дейността в стопанския двор. Липсата на вода за противопожарни нужди може да доведе до неоправдани рискове при експлоатацията на стопанския двор.

При тази ситуация няма да се използва наличният потенциал от подземни водни ресурси на територията.

Втора алтернатива: Доставяне на вода с водоноски:

При този вариант на водоснабдяване на стопанския двор, необходимото количество вода се доставя с подвижни автоцистерни от водоизточник в съседство или от питеен водопровод в с. Ветрино.

Така предложената алтернатива е неприемлива, предвид икономическите разходи, свързани с доставката на вода. При този вариант, ще се допринесе до създаване на дискомфорт за околната среда от превозните средства. Дискомфортът се изразява в запрашаване при използване на пътищата до имота, шум от работата на превозното средство, риск от замърсяване на околната среда с нефт и нефтопродукти и замърсяване на въздуха от изгорели газове от работата на двигателите на автоцистерните.

Освен това при тази алтернатива ще се използва вода с питейно-битови качества за противопожарни нужди, измиване на селскостопанска техника и отглеждане на животни.

Предвид запазване на водните ресурси за питейно-битови цели, е препоръчително водоснабдяването да се извършва от собствен водоизточник.

Трета алтернатива, която е предпочитана за реализиране и която е предмет на настоящата преценка, е:





Използване на подземни води за противопожарни нужди, измиване на селскостопанска техника и отглеждане на животни, чрез изграждането на водовземно съоръжение.

Алтернативите за местоположение са многообразни. Възможно е разполагането на сондажа в съседни имоти. Изборът на поземлен имот № 320002 е свързан с това да не се засягат терени собственост на други инвеститори или на други земеползватели, с цел същите да не търпят ограничения.

Плиткозалягащ водоносен хоризонт, от който може да се черпи вода за целите на инвестиционното намерение е долнокредният водоносен хоризонт - подземно водно тяло с код BG2G000К1НВ036 – Пукнатинни води в хотрив - барем - апт Каспичан, Тервел, Крушари без да има риск от изтощаването или свръхексплоатация на водоносния хоризонт.

5. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ПЛОЩАДКАТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО НЕОБХОДИМА ПЛОЩ ЗА ВРЕМЕННИ ДЕЙНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА

СТРОИТЕЛСТВОТО

Площадката за изграждане на сондажния кладенец ще бъде в рамките на самия

поземлен имот № 320002, с обща площ 7139 кв. м, находящ се в местност "До свинефермата" по кадастралната карта на с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна.

Предвижда се изграждането на водовземното съоръжение да се осъществи в точка с географски координати (WGS 84) N 43°19' 32,82'' ; Е 27° 26' 55,62''.

За изграждане на сондажа в горецитирания имот не се предвижда усвояване на допълнителни площи. Временните дейности по време на строителството ще бъдат развити изцяло върху имота.

Теренът по площ е достатъчен за временни дейности при изграждането на водовземното съоръжение. При извършване на изкоп с дълбочина до 1,50м за глинеста промивка, земните маси ще се насипват на точно определено място като впоследствие ще се използват за засипване и оформяне на терена след приключване на дейността. При евентуално наличие на излишни земни маси, същите ще се съхраняват на депо, след даване на указания от общинските власти и определяне на маршрута за извозването им. Строителните и минималните количества битови отпадъци също се събират и временно съхраняват в рамките на имота до последващото им депониране на указаното място и по съответния съгласуван маршрут.

С инвестиционното предложение не се предвижда промяна на съществуващата пътна инфраструктура или изграждане на нови пътни връзки.

За разглежданата територия няма наложена строителна забрана във връзка с чл. 198 от ЗУТ.





6. ОПИСАНИЕ НА ОСНОВНИТЕ ПРОЦЕСИ (ПО ПРОСПЕКТНИ ДАННИ), КАПАЦИТЕТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ДЕЙНОСТИТЕ И

СЪОРЪЖЕНИЯТА, В КОИТО СЕ ОЧАКВА ДА СА НАЛИЧНИ ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА ОТ ПРИЛОЖЕНИЕ № 3 КЪМ ЗООС

Инвестиционното предложение е свързано с изграждане на водовземно съоръжение за добив на подземни води за противопожарни нужди, измиване на селскостопанска техника и отглеждане на животни. Плиткозалягащ водоносен хоризонт, от който може да се черпи вода за целите на инвестиционното намерение е долнокредният водоносен хоризонт - подземно водно тяло с код BG2G000К1НВ036 – Пукнатинни води в хотрив - барем - апт Каспичан, Тервел, Крушари

Водовземното съоръжение ще бъде изградено след получаване и съгласно условията на разрешително по реда на Закона за водите от Басейнова дирекция „Черноморски район“.

Проектните работи по изграждането на тръбния кладенец имат следния обем и ще протекат съгласно предвижданата конструкция на тръбния кладенец и ще има следния вид:

- От 0,0м - 35,0 м сондиране с ф295мм - Затръбяване от 0 - 35,0м с РVC тръби ф130 мм - Водоприемна част (филтри): от PVC колона перфорирана с диаметър (вътрешен)

Ø130 мм в интервала от 26,0 - 35,0 м и чакълеста засипка; - Предвижда се поява на ВН и установяването му да бъде на дълбочина около 26,0

м±1,0м. - Точното място на филтъра ще бъде определено след прокарване на сондажния

кладенец и определяне границите на водоносния хоризонт - Опитно-филтрационно изследване за определяне филтрационните характеристики

на водовместващите пластове и продължителност 72 часа; - Хидравличен тест на поне три степени на дебита и с не по-малка продължителност

от един час за всяка степен за определяне хидравличната ефективност на сондажа; - Опробване на подземните води: 1 бр. проба за пълен анализ на йонния състав; - Обобщаване на резултатите от изграждането на тръбния кладенец; - Изготвяне на геоложки журнал

Всички процеси по подготовката на сондажната площадка, обезопасяването й,

монтажа и демонтажа на сондажната апаратура трябва да се извършат съгласно комплексните единни трудови норми за сондажни работи, нормите за безопасност на труда и нормите за опазване на околната среда.

Всички процеси трябва да се изпълняват от работници с необходимата специалност и квалификация, при нормални условия за работа.

Сондажът ще бъде оборудван и включен към площадковата водопроводна мрежа

по специално изготвен проект. В проекта ще са посочени техническите характеристики на потопяемата помпа, определена в зависимост от предвиждания средноденонощен и





максимален дебит, дълбочината на потапянето й. На монтажен план ще бъдат посочени мястото на монтирането на водомер за измерване на черпените водни обеми, мястото и вида на оборудването за вземане на водни проби. В проекта ще е определен начина на измерване на нивото на подземните води (статично и динамично) и посочени видът и техническите характеристики на избраното устройство за измерване на водното ниво.

След одобрението от Басейнова дирекция – Черноморски район ще се пристъпи към оборудването му. Водовземането ще започне след приемането на изпълнението на проекта за оборудване от Приемателна комисия в състав: представител на Басейнова дирекция, Възложителя, Изпълнителя на дейностите по изграждането на тръбния кладенец и лицето изпълняващо независимия контрол.

Проектният собствен водоизточник – сондажен кладенец ще се разположи в североизточната част на имот № 320002 на с. Ветрино.

Географските координати на устието на сондажа са: N 43° 19' 32,82'' ; Е 27° 26' 55,62''.

Водното количество от сондажния кладенец – СК „Ветрино- НИКОС-ПЛАМ” е необходимо за противопожарни нужди, измиване на селскостопанска техника, отглеждане на животни в ПИ № 320002 местност "До свинефермата" по кадастралната карта на с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна.

Общо необходимо водно количество от СК „НИКОС - ПЛАМ - Ветрино”:

Годишен обем – 9590м3;

Средноденонощен (365 дн) –26,3 м3/д – 0,30 л /с;

По време на изграждане и експлоатацията на сондажния кладенец не се предвиждат взривни работи.

7. СХЕМА НА НОВА ИЛИ ПРОМЯНА НА СЪЩЕСТВУВАЩА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА

С инвестиционното предложение не се предвижда промяна на съществуващата

пътна инфраструктура или изграждане на нови пътни връзки. Достъпът на транспортни коли и сондажна техника ще се извърши по съществуващ полски път на юг от имота.

8. ПРОГРАМА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА СТРОИТЕЛСТВО, ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ФАЗИТЕ НА ЗАКРИВАНЕ,

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПОСЛЕДВАЩО ИЗПОЛЗВАНЕ

Строителството на водовземното съоръжение ще се извърши в следната

последователност:





Изграждането на проектния сондажен кладенец ще се осъществи при следната последователност и продължителност:

- Процедиране на инвестиционното намерение за изграждане на тръбния кладенец и преценката на РИОСВ за необходимостта от ОВОС – до 30 дни;

- Подаване на заявление до БДЧР за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения;

- Издаване на разрешително за строителство на съоръженията от БДЧР – до 45 дни;

- Изграждане на тръбния кладенец – 1 бр. продължителност – 20 дни;

- Усвояване на тръбния кладенец – почистване, опитно водочерпене и вземане на проби – продължителност – 8 дни;

- Рекултивация на работната площадка – 2 дни;

- Обработка на резултатите от изграждането на водовземното съоръжение и резултатите от хидрогеоложките проучвателни работи, лабораторни изследвания, изготвяне на обосновка за водовземане – продължителност – 30 дни;

- Изготвяне на проект за оборудване на кладенеца и изпълнението му.

9. ПРЕДЛАГАНИ МЕТОДИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО.

Строителството на тръбния кладенец ще се извърши в следната последователност:

Събиране, систематизиране и анализ на архивна и публикувана информация (геоложка, климатична, хидроложка, хидрогеоложка, хидрогеохимична);

Хидрогеоложка картировка на района и опробване на водоизточници;

Прокарване и хидрогеоложко изследване на проучвателно-експлоатационен сондаж

Начало на хидрогеоложкото проучване - 5 дни от датата на полученото разрешително. Дейности: извършване на сондиране, обсаждане, вкл. спущане на филтър и загривяване, првеждане на ерлифтно прочистване на сондажа, на опитно водочерпене - водочерпене с помпа (помпен тест) с максимален дебит и възстановяване на водното ниво до статично (Нст) – 3дн (72ч). Обща продължителност на работата - 20 - 26 календарни дни, взависимост от климатичните условия.





Предвижда се безядково сондиране и стандартен комплекс сондажно-геофизични изследвания (Градиент зонд; Естествен потенциал PS; Естествен гама каротаж).

След полагането на гравия ще се извърши промиване с чиста вода, ерлифтно водочерпене и ще се провери дали засипката е слегнала и ако е необходимо ще се добави до проектната дълбочина.

Режимът на сондиране е разчетен в зависимост от геоложката характеристика на

скалите, изискването за вертикалност и приетата конструкция на сондажа. Типът на промивната течност е съобразен с литоложката характеристика на

скалите. В интервалите със зони на загуба на циркулация на промивната течност ще се сондира с техническа вода.

В следващата таблица са представени вида и обема на предвидените дейности за проучване на подземните води в процеса на изграждане на сондажния кладенец.

Вид проучване Обем на дейността

Изучаване на геоложкия разрез

отбирането на шламови проби през 5м до 10м

Скоростта на сондиране по време на сондажния процес

Сондажно-геофизични За обезпечаване на качественното провеждане на сондажните работи, изучаване на геоложкия разрез и предвидените хидрогеоложки изследвания, се проектира провеждането на следния обем сондажно-геофизични изследвания в сондажа: Градиент зонд; Естествен потенциал PS; Естествен гама каротаж

Опитно-филтрационни изследвания

Чл.100. (2), Наредба 1: Опитно-филтрационни изследвания:

1. с максимален постоянен дебит и с проследяване на възстановяването на водното ниво до статичното ниво на водата - за определяне на филтрационните характеристики на подземното водно тяло, с продължителност не по-малка от 72 часа - за водоползвателите от І категория;

2. с изпълнение на хидравличен тест на не по-малко от три степени по отношение на дебита и продължителност на всяка степен не по-малка от 1 час – за определяне на хидравличната ефективност на кладенеца и:

а) с продължителност 24 часа - при предвидения средноденонощен дебит с проследяване възстановяването на водното ниво и

б) с предвидения максимален дебит при предвиденото време за работа с този дебит и проследяване възстановяването на водното ниво в рамките на денонощието.





Опробване на сондажа Съгласно чл. 101 от Наредба 1, водните проби за определяне на качеството на подземните води ще се вземат в края на опитните водочерпения и ще се анализират в акредитирани лаборатории по всички показатели съгласно приложение № 1.

Продължителност на сондажните работи и опитно-филтрационните изследвания на сондажа - 30 дни.

10. ПРИРОДНИ РЕСУРСИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА

По време на строителството ще се използват следните видове природни ресурси: земя, вода, баластра, пясък, горива за техниката, ел. енергия.

Земята като природен ресурс ще претърпи изменения по време на изкопните работи за изграждане на кладенците, но ще има ограничен обхват. Излишните земни маси ще се извозват на депо определено от общината.

Баластра и пясък и пр. ще се използва при изграждането на бетонова водомерна шахта, възстановяване на настилките около водовземното съоръжение и др.

Вода ще се използва по време на строителството в малки количества за нуждите на строителните работници, както и при необходимост за оросяване при изкопните работи, при разтоварителните работи и пр.

Строителните материали – бетон, разтвори, тръби и др. ще се доставят от фирмата изпълнител.

По време на извършване на строителните работи, инвестиционното предложение не включва използване, съхранение, транспорт, производство и работа с материали, които могат да бъдат опасни за околната среда и здравето на хората.

Експлоатацията на водовземното съоръжение, е свързано основно с ползване на природен ресурс – подземни води. Разчетените средноденонощни и годишни водни обеми, които ще бъдат използвани, са съответно:

Водното количество от сондажния кладенец – СК „Ветрино - НИКОС-ПЛАМ” е

необходимо за противопожарни нужди, измиване на селскостопанска техника, отглеждане на животни в ПИ № 320002 местност „До свинефермата“ по кадастралната карта на с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна.

Общо необходимо водно количество от СК „НИКОС - ПЛАМ - Ветрино”:

Годишен обем – 9590м3;

Средноденонощен (365 дн) –26,3 м3/д – 0,30 л /с;





11. ОТПАДЪЦИ, КОИТО СЕ ОЧАКВА ДА СЕ ГЕНЕРИРАТ – ВИДОВЕ, КОЛИЧЕСТВА И НАЧИН НА ТРЕТИРАНЕ

През периода на строителството и експлоатацията ще се генерират малък брой и в ограничено количество отпадъци.

Строителството на обекта и неговата експлоатация ще доведат до формиране на отпадъци на площадката.

По време на строителството, се очаква формирането на следните видове отпадъци:

- Битови отпадъци от персонала извършващ строителството на обекта;

- Строителни отпадъци – смеси от бетон, тухли, изрезки от тръби и др.;

- Метални и дървени отпадъци;

- Земни маси от изкопните работи;

- Хартиени, картонени и пластмасови опаковки;

- Опаковки от опасни вещества или замърсени с опасни вещества.

Експлоатацията на водовземното съоръжение, не предполага формирането на отпадъци, с изключение извършването (при необходимост) на аварийно-ремонтните дейности, при които могат да се образуват следните отпадъци:

- Битови отпадъци;

- Смесени метални отпадъци от ремонт или демонтиране на съоръжения;

- Строителни отпадъци – смеси от бетон, тухли, изрезки от тръби и др.;

- Опаковки от опасни вещества или замърсени с опасни вещества.

Смесените битови отпадъци ще се събират в контейнери и ще се извозват на депо от фирмата по сметоизвозване и сметосъбиране съгласно сключен договор.

Строителните отпадъци и земните маси, ще се събират и ще се извозват своевременно от площадката, от фирма имаща разрешение (регистрационен документ) за дейности с отпадъци и депонират на място определено от кмета на общината.

Металните и дървените отпадъци ще се събират отделно и предават за вторична преработка.

Хартиените, картонените и пластмасови опаковки ще се събират и извозват на базата на сключени договори от лицензирани фирми.





Опаковки от опасни вещества или замърсени с опасни вещества ще се предават за третиране на фирми с Разрешително за дейности с такива отпадъци.

Смесени метални отпадъци, които ще отпадат по време на строителството и от ремонт на технологично оборудване ще се събират и предават на физически или юридически лица, притежаващи Разрешително за дейности с такива отпадъци.

На този етап прогнозни количества на генерираните отпадъци не могат да се дадат.

12. ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗГЛЕДАНИ МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА

СРЕДА.

При осъществяване на инвестиционното предложение, следва да бъдат взети предвид следните мерки за намаляване на възможни отрицателни въздействия върху околната среда:

• Всички процеси по подготовка на сондажната площадка, обезопасяването й, монтажа и демонтажа на сондажната апаратура, да се извършват съгласно комплексните единни трудови норми за сондажни работи, нормите за безопасност на труда и нормите за опазване на околната среда.

• При изграждането и водочерпенето на тръбния кладенец да се спазват всички изисквания на "Правилник по безопасност на труда при геолого-проучвателните работи", Наредба № 3/1996г. за “Инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и ПО” и Наредба № 6/1996 г. за общите изисквания и задължения за осигуряване на безопасност на трудовата дейност.

• При евентуални замърсявания на почвата с ГСМ от използваните машини, в хода на проучвателните работи, да се извърши изгребване на почвата на дълбочина 0,2 м под проникването, след което да се извърши рекултивация на терена.

• В процеса на експлоатация да се провеждат собствени системни наблюдения върху количествата и качествата на добиваната подземна вода в съответствие с чл. 174 от Закона за водите;

Преди започване на сондажните работи под апаратурата ще бъде изградена пясъчна покривка за предпазване на горния слой от замърсяване с масла и горива.

Отвеждането на водочерпената вода ще става на определените за това места. Промивната течност и шламът ще се депонират в депо, посочено от Инвеститора.

След завършване на сондажните работи теренът ще бъде рекултивиран.





Рекултивационните работи предвиждат изгребване на утайките от утайните ями и запълване на ямите с изкопания от тях материал

С цел опазване на поздемните води от замърсяване, е необходимо при реализирането на инвестиционното предложение да се спазват забраните на чл. 118а, ал. 1, т. 2-5 и чл. 118в, т. 1 от Закона за водите

13. ДРУГИ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ (НАПРИМЕР ДОБИВ НА СТРОИТЕЛНИ

МАТЕРИАЛИ, НОВ ВОДОПРОВОД, ДОБИВ ИЛИ ПРЕНАСЯНЕ НА ЕНЕРГИЯ, ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО, ТРЕТИРАНЕ НА

ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ).

Инвестиционното предложение не е свързано с добив на строителни материали,

добив или пренасяне на енергия, жилищно строителство, третиране на отпадъчни води.

14. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ДРУГИ РАЗРЕШИТЕЛНИ, СВЪРЗАНИ С ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ.

На основание чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, осъществяването на

инвестиционното предложение е свързано с издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения, по реда на същият закон от Басейнова дирекция „Черноморски район“.

15. ЗАМЪРСЯВАНЕ И ДИСКОМФОРТ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Комфортът на околната среда е съвкупност от природни фактори и условия, съчетание на природни образувания и географски дадености (релеф, растителност, водни пространства, оптимална температура, влажност на въздуха и др.). Това е субективното чувство, което обкръжаващата природна среда създава у човека състояние на благополучие и спокойствие, и обезпечава неговото здраве и жизнената му дейност.

В резултат от реализацията на инвестиционното предложение се очаква временно нарушаване на комфорта в района. Този дискомфорт ще се прояви по време на строителните работи по изпълнение на водовземното съоръжение, като завишаване на шумовите нива, запрашеност от техниката и транспортните машини с материалите за обекта, но няма да се окаже значително въздействие върху околната среда.

Реализацията на проектното предложение е свързана с отделянето на емисии на вредни вещества в атмосферата в резултат от работата на строителните машини. Тези





замърсявания са в минимални количества и с малък териториален обхват, т.е. няма да се предизвика увеличение на фоновото замърсяване.

В резултат от реализацията на инвестиционното предложение не се очаква наднормено замърсяване и дискомфорт на околната среда.

16. РИСК ОТ АВАРИИ И ИНЦИДЕНТИ.

Всяко строителство крие потенциална опасност от инциденти и аварии. За намаляване на риска от аварии ще бъде създадена организация на строителния процес, като всеки вид дейност ще се изпълнява от квалифицирани работници.

На всички работници ще бъде проведен инструктаж за безопасна експлоатация на машини и съоръжения и ще бъдат спазени всички нормативни изисквания за безопасност на труда.

Осъществяването на инвестиционното предложение не предвижда извършването на дейности и изграждането на съоръжения, които могат да доведат до инциденти, застрашаващи околната среда и човешкото здраве.

ІІІ. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

1. ПЛАН, КАРТИ И СНИМКИ, ПОКАЗВАЩИ ГРАНИЦИТЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, ДАВАЩИ ИНФОРМАЦИЯ

ЗА ФИЗИЧЕСКИТЕ, ПРИРОДНИТЕ И АНТРОПОГЕННИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ, КАКТО И ЗА РАЗПОЛОЖЕНИТЕ В БЛИЗОСТ ЕЛЕМЕНТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА И НАЙ-

БЛИЗКО РАЗПОЛОЖЕНИТЕ ОБЕКТИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЗДРАВНА ЗАЩИТА, И ОТСТОЯНИЯТА ДО ТЯХ.

Новото водовземно съоръжение сондажен кладенец СК „Ветрино - НИКОС-ПЛАМ” ще се изгради в собствен поземлен имот в ПИ № 320002 местност „До свинефермата“ по кадастралната карта на с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна с площ на имота - 7139 м2. Инвестиционното предложение е ново.

Географските координати на съоръжението са:

N 43° 19' 32,82'' ; Е 27° 26' 55,62'' . Кота терен – 214,0м.





Местоположение на водовземното съоръжение:

Топографска карта на имота в мащаб 1:25 000





Карта на имота, спрямо защитените зони от мрежата НАТУРА 2000

Имот № 320002, с площ 7139 кв. м, находящ се в землище с. Ветрино, община

Ветрино, област Варна не попада в защитени зони или защитени територии по ЗБР. Същият се намира на около 6 километра северно от две зони от екологичната

мрежа НАТУРА 2000, а именно Защитена зона по Директива за местообитанията с код BG0000104 „Провадийско-Роякско плато“ и Защитена зона с код BG0002038 „Провадийско-Роякско плато“ за опазване на дивите птици.

2. СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПОЛЗВАТЕЛИ НА ЗЕМИ И ПРИСПОСОБЯВАНЕТО ИМ КЪМ ПЛОЩАДКАТА ИЛИ ТРАСЕТО

НА ОБЕКТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ И БЪДЕЩИ ПЛАНИРАНИ ПОЛЗВАТЕЛИ НА ЗЕМИ.

ИП ще се реализира в поземлен имот № 320002, местност „До свинефермата“ по

кадастралната карта на с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна с площ на имота - 7139 м2. Имот № 320002 е собственост на „Никос-плам“ ЕООД съгласно Договор за

покупко-продажба на частна държавна собственост, представляващ прилежаща площ към сгради в стопански двор на бивше ТКЗС.

Инвестиционното предложение не засяга ползватели или собственици на земи, извън горецитираният имот, нито в настоящия момент нито в бъдеще.





3. ЗОНИРАНЕ ИЛИ ЗЕМЕПОЛЗВАНЕ СЪОБРАЗНО ОДОБРЕНИ ПЛАНОВЕ

Понастоящем поземлен имот № 320002, местност „До свинефермата“ по

кадастралната карта на с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна представлява земя, прилежаща площ към сгради в стопански двор на бивше ТКЗС с обща с площ 7139 кв. м.

4. ЧУВСТВИТЕЛНИ ТЕРИТОРИИ, В Т.Ч. ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗОНИ, УЯЗВИМИ ЗОНИ, ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ, САНИТАРНО-

ОХРАНИТЕЛНИ ЗОНИ ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВО ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ НА МИНЕРАЛНИ ВОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ЛЕЧЕБНИ, ПРОФИЛАКТИЧНИ, ПИТЕЙНИ И

ХИГИЕННИ НУЖДИ И ДР.; НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА

В Република България чувствителните зони са определени със Заповед е с № РД-970/28.07.2003 г на Министъра на околната среда и водите, като за Черноморския район за басейново управление са както следва:

• Черно море, от границата при с. Дуранкулак до границата при с. Резово;

• Всички водни обекти във водосбора на Черно море.

Критериите за определянето на чувствителните зони са посочени в приложение № 4 на Наредба № 6/ 09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните обекти.

Наредба № 6/ 09.11.2000 г. е в пряко съответствие с Директива 91/271/ЕЕС относно пречиствателните станции за отпадъчните води, изменена с Директива 98/15/ЕЕС.

Имот № 320002, с площ 7139 кв. м, находящ се в местност „До свинефермата“ по кадастралната карта на с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна не попада в защитени зони по Директива за местообитанията и Директива за птиците.

Имотът отстои на около 6 км северно от границите на следните зони: Защитена зона с идентификационен код BG0000104 “Провадийско-Роякско

плато” за опазване на природните местообитания: Зоната е включена в списъка от ЗЗ приет с Решение на Министерски съвет №

661/ 16.10.2007 год. (обн. ДВ бр.85/23.10.2007 год.). Площ - 50158.59 ха. Широко циркум денудиално плато между реките Провадийска /средното

течение/ Девня, Провадийска /долното течение/, Голяма Камчия, Стара река /приток на





Голяма Камчия/ и Мадара /приток на Провадийска река/. Съставено е от варовикови натрупвания, едрозърнести пясъчници, варовити мергели и пясъчници и варовик.

Провадийска река и нейният приток Главница разделят платото на три по-малки плата Мадарско, Добринско /високо 320 м./ и Роякско /389 м./. Височината на платото намалява от северозапад към югоизток. Южните склонове са полегати докато северните и западните са стръмни, на места дори вертикални. По северните и южните склонове на платото в устойчиви на ерозия конгломерати са образувани стъпала и корнизи.

Платото е дълбоко нарязано от Провадийският пролом по чиито склонове има свличане на почвата и наносни конуси. Има широко разгърнат карст с карстови извори и пещери. Скалите имат много подходящи ниши за гнездене на птиците. На юг от мястото има голямо водохранилище – яз. „Г. Трайков“. От платото извират река Главница и нейните притоци, а също така и малки притоци на Провадийска река и Голяма Камчия. Почвите са основно черноземни /включително и излужени почви/ и сиви горски почви. Растителността се състои от цер и белгун, източно-габърови гори, храсти и ксеротермни пасища от степен тип. Голяма част от платото е заета със селскостопански земи.

Защитена зона за опазване на дивите птици с код BG0002038 „Провадийско

- Роякско плато“, определена съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР, обявена със Заповед № РД-134/ 10.02.2012 г. (обн. ДВ, бр. 20/2012 г.) с изм. и доп. със Заповед № РД-73/ 28.01.2013 г. на министъра на околната среда и водите.

Площ - 84031.50 ха Провадийското и Роякското плата се намират в Източна България, между

градовете Шумен и Провадия. На север и юг граничат съответно с река Провадийска и река Голяма Камчия, като в границите на мястото се включват и скалните масиви Невша - Венчан и Комунари. На запад достигат до селата Мадара и Благово, а на изток - до шосето с. Гроздьово - с. Бързица.

Районът е слабо населен с концентрация на селищата предимно по долините на ограничаващите го реки и по-малко във водосбора на река Главница. Половината от територията на мястото е заета от смесени широколистни гори с чувствително преобладаване на цер /Quercus cerris/ примесен с благун /Quercus frainetto/, източен горун /Quercus polycarpa/, обикновен габър /Carpinus betulus/, келяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/ (Бондев, 1991).

Около една трета от тези гори са семенни високостъблени с облика на някогашните естествени смесени широколистни гори, покривали обширни територии от този район. Останалата част от горите са издънкови, предимно закелявели, с чувствително променена структура. Обработваемите площи обхващат около 47% от територията на района, а около 13% са пасищни територии, на места обрасли с храстова растителност. На няколко места в района са разпръснати скални масиви, обособени в комплекси.

Имотът е в близост до следните зони: Зона с код BG0002044 „Камчийска планина“, определена съгласно чл. 6, ал.

1, т. 3 и т. 4 от Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77/2002 г. с изм. и доп.). Камчийска планина формира северната част на крайморския дял на Стара

планина. На изток граничи с Черно море, на север достига до долината на р. Камчия, на запад и северозапад границата й е река Луда Камчия, а на юг достига до река Двойница и седловината, отделяща я от Еминската планина. Надморската й височина е от 0 m при





Черно море, до 627 m в западната част (връх Каменяк). Основните местообитания са горските, представени от чисти дъбови и букови гори и смесени широколистни гори с преобладаване на цер /Quercus cerris/, благун /Quercus frainetto/, горун /Quercus dalechampii/, източен бук /Fagus orientalis/, мизийски бук /Fagus sylvatica/, сребролистна липа /Tilia tomentosa/. Около 40% от горите са издънкови. Сред горските масиви, главно около селищата са разпръснати обработваеми земи и ливади с ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ и др. Разпръснато разположени скални масиви се намират главно в западната част на планината. По-големите реки в района са Луда Камчия, Двойница и Елешница. На р. Луда Камчия е построен язовир Цонево с водна площ около 300 ha, а на р. Елешница - едноименен язовир с водна площ около 100 ha.

Зона с код BG0000133 „Камчийска и Еменска планина“, определена съгласно

чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77/2002 г. с изм. и доп.).

Преобладаващата част е заета от широколистни гори, смесени дъбови гори от цер, благун и източен горун, горун и благун, гори от благун и цер, смесени дъбово-габърови гори, цер-благунови, цер-благунови с габър. Същите са с много добра представителност и добре съхранени, вероятно едни от най-добре съхранените на територията на България. Доминиращите видове растения са от родовете Querqus and Fagus. В територията на мястото се намират не-големи реки и язовири. В западната му част се намират няколко скални формации.

На терена не са извършвани минни изработки, които да създават потенциална

опасност от слягане и пропадане. На територията няма находища за открит добив на подземни богатства, включени в Националния баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства.

Инвестиционното предложение не попада в границите на санитарно-охранителни зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и водоизточници на минерални води.

4А. КАЧЕСТВО И РЕГЕНЕРАТИВНА СПОСОБНОСТ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ.

Реализацията и в последствие експлоатацията на инвестиционното предложение

не предполага оказване на негативно въздействие върху регенеративната способност на природните ресурси в района, тъй като водовземането ще бъде изцяло в съответствие с условията на издаденото от БД „Черноморски район“ разрешително за водовземане.

Разрешителното за водовземане включва условия за извършване на водовземането и контрол върху водоползването, които гарантират предотвратяване на свръхексплоатация на подземното водно тяло.





5. ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСИЧКИ РАЗГЛЕДАНИ АЛТЕРНАТИВИ ЗА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Нулева алтернатива: При експоатация на стопанския двор, същия да не се водоснабдява.

Това ще доведе до неблагоприятни последици за дейността в стопанския двор. Липсата на вода за противопожарни нужди може да доведе до неоправдани рискове при експлоатацията на стопанския двор.

При тази ситуация няма да се използва наличният потенциал от подземни водни ресурси на територията.

Втора алтернатива: Доставяне на вода с водоноски:

При този вариант на водоснабдяване на стопанския двор, необходимото количество вода се доставя с подвижни автоцистерни от водоизточник в съседство или от питеен водопровод в с. Ветрино.

Така предложената алтернатива е неприемлива, предвид икономическите разходи, свързани с доставката на вода. При този вариант, ще се допринесе до създаване на дискомфорт за околната среда от превозните средства. Дискомфортът се изразява в запрашаване при използване на пътищата до имота, шум от работата на превозното средство, риск от замърсяване на околната среда с нефт и нефтопродукти и замърсяване на въздуха от изгорели газове от работата на двигателите на автоцистерните.

Освен това при тази алтернатива ще се използва вода с питейно-битови качества за противопожарни нужди, измиване на селскостопанска техника и отглеждане на животни.

Предвид запазване на водните ресурси за питейно-битови цели, е препоръчително водоснабдяването да се извършва от собствен водоизточник.

Трета алтернатива, която е предпочитана за реализиране и която е предмет на настоящата преценка, е:

Използване на подземни води за противопожарни нужди, измиване на селскостопанска техника и отглеждане на животни, чрез изграждането на водовземно съоръжение.

Алтернативите за местоположение са многообразни. Възможно е разполагането на сондажа в съседни имоти. Изборът на поземлен имот № 320002 е свързан с това да не се засягат терени собственост на други инвеститори или на други земеползватели, с цел същите да не търпят ограничения.

Плиткозалягащ водоносен хоризонт, от който може да се черпи вода за целите на инвестиционното намерение е долнокредният водоносен хоризонт - подземно водно тяло с код BG2G000К1НВ036 – Пукнатинни води в хотрив - барем - апт Каспичан, Тервел, Крушари без да има риск от изтощаването или свръхексплоатация на водоносния хоризонт.





ІV. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОТЕНЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ (КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВСЛЕДСТВИЕ НА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА

ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ):

1. ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ХОРАТА И ТЯХНОТО ЗДРАВЕ, ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО, МАТЕРИАЛНИТЕ АКТИВИ, АТМОСФЕРНИЯ

ВЪЗДУХ, АТМОСФЕРАТА, ВОДИТЕ, ПОЧВАТА, ЗЕМНИТЕ НЕДРА, ЛАНДШАФТА, ПРИРОДНИТЕ ОБЕКТИ, МИНЕРАЛНОТО

РАЗНООБРАЗИЕ, БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ И НЕГОВИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ НА ЕДИНИЧНИ И ГРУПОВИ НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ, КАКТО И

ОЧАКВАНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ОТ ЕСТЕСТВЕНИ И АНТРОПОГЕННИ ВЕЩЕСТВА И ПРОЦЕСИ, РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ОТПАДЪЦИ И

ТЕХНИТЕ МЕСТОНАХОЖДЕНИЯ, РИСКОВИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ - ШУМОВЕ, ВИБРАЦИИ, РАДИАЦИИ, КАКТО И НЯКОИ

ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ.

1.1. ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ХОРАТА И ТЯХНОТО ЗДРАВЕ

Инвестиционното предложение е свързано с изграждането на водовземно съоръжение за добив на подземни студени води за противопожарни нужди, измиване на селскостопанска техника и отглеждане на животни на територията на имот ИП № 320002, местност „До свинефермата“ по кадастралната карта на с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна с площ на имота - 7139 м2.

Имот № 320002 е собственост на „Никос-плам“ ЕООД съгласно Договор за покупко-продажба на частна държавна собственост, представляващ прилежаща площ към сгради в стопански двор на бивше ТКЗС с географски координати (WGS84) N- 43°

19' 32,82'' ; Е 27° 26' 55,62''. Като бъдещ потребител на подземна вода, обектът се отнася към ІI-ра категория, съгласно чл. 3, ал. 1 на Наредба № 1/ 2007 за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Черпената вода ще се подава директно към тръбите на система, без да има досег с външната атмосфера и няма да променя състава си. Не се предвижда третирането й с химикали или друга обработка.

Инвестиционното предложение не попада в санитарно-охранителни зони на източници за питейно-битово водоснабдяване.

По време на строителството на водовземното съоръжение, ще бъде използвана и товарна и транспортна техника. Тъй като строителните работи са предвидени да се извършат само в светлата част на денонощието и в много ограничен период от време





(около 1 месец), може да се твърди, че той няма да оказва шумово натоварване и неблагориятен здравен ефект върху населението.

Запрашеността при извършване на строителните работи, в зависимост от състоянието на терена, влажността на въздуха, интензивността на работа, използваната строителна механизация и др. фактори по литературни данни може да е от 0.1 до 1.2 mg/m3 - т.е. понякога може да достигне до нива, превишаващи ПДК за населени места. Принципно тези емисии са ограничени в строителната зона на съоръженията по време и количества, тъй като строително-монтажните работи (СМР) ще се извършват само през деня и ще са с продължителност до два месеца.

По време на строителството е възможно запрашаване на площадката, като разпространението на праха ще зависи от посоката на въздушните течения. Препоръчително при извършване на строителните дейности да се предприемат действия насочени към ограничаване разпространението на праховите емисии чрез оросяване на площадката. Като се има предвид, че експозицията ще е временна и че ще предпиемат мерки за намаляването на праховите емисии, считаме че неблагоприятния здравен ефект върху населението ще е минимален.

По време на строителството не се очаква шумът и емисиите от строителните машини няма да имат неблагоприятен здравен ефект върху населението.

По време на изграждане и експлоатацията на водовземното съоръжение не се предвиждат взривни работи.

Няма данни за налични паметници на културата или друго културно наследство в района на имота.

ИП не попада в зони на санитарна защита.

По време на експлоатацията следва да се вземе предвид факта, че използването на водовземното съоръжение не е свързано с отделяне на вредни и неорганизирани емисии, поради което няма предпоставки за оказване на неблагоприятен ефект върху хората и тяхното здраве.

1.2. КЛИМАТ. АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ

Климатът е умерено-континентален. Зимата е сравнително мека, лятото

прохладно. Характерни за зимните месеци са снегонавяванията. В резултат на вековната дейност на човека, съществуващите в миналото тук гори са изчезнали и се е създал безлесен ландшафт. Съществуващите площи горски насаждения, почти всичките изкуствено създадени, не влияят съществено на климата. Забелязват се микроклиматични разновидности, определени от релефа, които макар и слабо, влияят върху отделните климатични елементи.





На територията на общината преобладават северозападни и западни ветрове, следвани от източните. Скоростта на вятъра се движи около 4-7 м/сек., но през периода на късната есен и през зимните месеци на откритите части достигат до 10-15 м/сек.

Сумата на годишните валежи средно за 20 годишен период е 607.0 л/м2 което гарантира сравнително добра водообезпеченост на растенията отглеждани в района. Около 43-44 % от годишните валежи падат през периода на активната вегетация на зимните и пролетни зърнено житни култури /263.2 л/. През периода на активната вегетация на пролетните окопни падат около 60 % от годишните валежи /360.5 л/ което гарантира успешното им отглеждане.

Добрата есенно-зимна влагозапасеност и сравнително добрата пролетна такава осигурява добри условия за отглеждане на многогодишни растения, овощни насаждения и лозя. Валежният максимум на района е V-VII с валежи съответно от 78.2 л, 72.1 и 64.6 л/м2, а минимума на валежите е през месец октомври /35.1 л/ и през зимно-пролетния период /1-III/.

Температурните условия в района са сравнително добри за отглеждане на голям брой традиционни за страната ни земеделски култури. Средната денонощна температура на въздуха за 35 и 20 годишен период е 9.7° и 9.9° С което говори за известно затопляне през последните 20 години. Няма промяна на температурните условия през периода на активна вегетация на зимните и пролетни зърнено- житни /VII-VIII/ и тази температура през периода на активна вегетация на пролетните окопни /IV-IХ/. За посочените многогодишни периодите са /15.6° С и 6.2 и 16.2° С за 35 и 20 години. Повишаването на температурите е предимно през зимно-пролетния период /от 3.1 на 3.5° С/ за месеците февруари и март.

През последните 20 г намалява относителната влажност на атмосферния въздух /от 79.0 на 78.0 %/, както средно за годината, така и за периодите на активната вегетация, особено силно изразено през периода /IV-IX/: от 74.0 на 73.17 %/ Агроклиматичните условия са подходящи за развитието на култури с по-къс вегетационен период при използване на изкуствено напояване.

Благоприятните комплексни природо-географски условия и ресурси са предпоставка за развитие на интензивно селско стопанство и краткотраен отдих с предимно локален характер. На територията на общината преобладават северозападни и западни ветрове, следвани от източните. Скоростта на вятъра се движи около 4-7 м/сек., но през периода на късната есен и през зимните месеци на откритите части достигат до 10-15 м/сек.

На територията на общината няма сериозни екологични замърсители. Със локално значение, най-вече като неорганизирани източници на прахово замърсяване са цеховете за дървопреработка.

Таблица: Посока на вятъра в община Ветрино по месеци

посока I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII

N 5.90 6.20 5.70 4.90 4.20 4.10 3.90 3.50 4.00 4.50 5.60 5.90

NE 7.10 6.20 6.00 5.40 4.80 4.10 3.70 3.50 3.80 5.00 5.60 6.90

E 4.90 4.70 4.90 5.10 3.80 3.50 2.50 2.50 2.90 3.50 4.50 4.20





SE 3.10 3.30 3.30 3.40 3.10 2.70 2.60 2.50 2.60 3.10 3.20 3.10

S 2.90 3.00 3.30 3.40 3.20 2.80 2.50 2.60 2.60 3.10 3.40 3.30

SW 2.60 3.10 4.30 3.30 3.30 2.40 2.60 2.60 2.60 3.40 3.40 3.50

W 4.40 4.70 6.00 5.20 4.70 3.90 4.10 4.00 4.00 3.10 4.80 4.30

NW 4.70 4.40 4.80 4.50 4.00 3.40 3.60 3.80 4.10 4.20 3.70 4.50

От таблицата по-горе е видно, че вятъра в района е относително равномерно

разпределен по средна скорост през различните месеци и сезони. Стойностите се движат в диапазона от 2.4 до 6.9 м/сек., като по високите средномесечни скорости са характерни за зимния период.

Диаграма на роза на ветровете:

За климатичните условия на района, в който ще се извърши изграждането на водовземното съоръжение, може да се обобщи, че реализацията на инвестиционното предложение не би могло да окаже въздействие върху климата или върху режима и пространственото разпределение на стойностите на климатичните елементи на прилежащите територии.

Възможно въздействие върху атмосферния въздух, може да се очаква по време на строително-монтажните работи. Въздействието може да се оцени като незначително, кратковременно, възстановимо, с малък териториален обхват и без кумулативен ефект.

0,00

2,00

4,00

6,00

8,00N

NE

E

SE

S

SW

W

NW

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X





Експлоатацията на сондажния кладенец не е свързана с отделяне на вредни и неорганизирани емисии, поради което не се очаква въздействие върху атмосферния въздух.

1.3. ВОДИ

1.3.1. ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ

Река Провадийска извира от землището на община Хитрино, протича през

територията на общините Хитрино, Шумен, Каспичан, Провадия, Аврен, Белослав и се влива в Белославското езеро.

Основните показатели, характеризиращи състоянието на реката, варират в границите: разтворен кислород – 5,2 – 11,2 мг/куб.дм, БПК – 4,8 -7,0 мг/куб. дм, окисляемост – 4,64 -7,5 мг/куб. дм, амониев азот – 0,03 – 2,41 мг/куб. дм, нитратен азот – 0,07 – 0,519 мг/куб. дм, фосфати – 0,06-0,58 мг/куб. дм.

Водите на река Златина не оказват влияние върху замърсеността на водите на река Провадийска, тъй като в тях не се изливат води от промишлени предприятия и други източници на замърсявания.

През село Ветрино протича малката Ветринска река, приток на Златина и Провадийска река.

Територията на инвестиционното предложение попада в повърхностно водно тяло с код BG2PR500R008 – „р. Златина - от 2,6 км. след с. Белоградец до вливане в р. Провадийска“, за което е поставена цел „Постигане на добро състояние“ в Плана за управление на речния басейн. Инвестиционното намерение не противоречи на поставената цел в ПУРБ за това водно тяло.

Осъществяването на инвестиционното предложение, не е свързано с дейности,

които да предполагат въздействие върху повърхностни води в разглеждания район, както по време на строителството, така и по време на експлоатацията. Също от изключителна важност е и факта, че дейностите в инвестиционното предложение не са източник на отпадъчни води, които да бъдат зауствани на или в близост до разглежданата територия.

1.3.2. ПОДЗЕМНИ ВОДИ

Подземни води в долнокредния водоносен хоризонт. Според районирането, възприето за националната хидрогеоложка

информационна система, разглежданият район принадлежи към Черноморския район за басейново управление на водите.





Плиткозалягащ водоносен хоризонт, от който може да се черпи вода за целите на инвестиционното намерение е долнокредният водоносен хоризонт - подземно водно тяло с код BG2G000К1НВ036 – Пукнатинни води в хотрив - барем - апт Каспичан, Тервел, Крушари.

Подземните води са акумулирани във варовиците на долна креда (хотрив-барем) представени от Русенската и Разрадската свити. Разпространени са на повърхността и са достигнати или преминати чрез сондажи. Локално са развити предимно глинесто-карбонатен фациес и сa представени от глинести мергели, мергели, глинести варовици, мергели с прослойки от пясъчници до пясъчници с прослойки от мергели, плочести варовици, на много места с глауконит и флинтови ядки.

По данни от структурни и хидрогеоложки сондажи дебелината на барем-аптските седименти варира от 30-40 m до 90-100 m в района на Добрич-Крушари.

Характерна особеност на барем-аптския карбонатен комплекс е интензивната му напуканост по няколко системи пукнатини и изключителната му кавернозност.

В глинесто-теригенно-карбонатните долнокредни седименти, неравномерно напукани в приповърхностната си част (и на места съвместно с припокриващите ги кватернерни отложения) са се формирали пукнатинни до пукнатинно-карстови по тип подземни води.

Те се подхранват от инфилтрация на валежни води и на води от кватернерните отложения, а се дренират от речно-овражната система и многобройни низходящи извори с дебит от 0,05 l/s до 0,80-1,00 l/s, рядко повече.

Стойностите на модула на подземния отток са до 0,5 l/s.km2, а в отделни участъци (с преобладание на пукнатинно-карстови води) – около 1 l/s.km2, което характеризира тази част на долнокредните седименти предимно като слабо до умерено водоносна.

Водоносният хоризонт е открит (инфилтрация на валежи в зоната на разкриване).

Дълбочината на водното ниво е в зависимост от теренната кота и е от няколко до 10,5-30 м дълбочина под терена.

Посоката на движение е на северозапад По химичен състав са хидрокарбонатно- магнезиево калциеви,пресни, умерено

твърди до твърди, студени. Връзка с други подземни води Подземните води на долнокредния -хотрив-барем водоносен хоризонт са

разположени над малм-валанжския водоносни хоризонти, чиито водни нива са на дълбочини над 100 м от терена и между двата хоризонта в този район няма хидравлична връзка.

Обосновка за задоволяване на водоползването . Неогенското ПВТ с код BG2G000К1НВ036 – Пукнатинни води в хотрив -

барем - апт Каспичан, Тервел, Крушари ще осигури най-икономичното добиване на вода за противопожарни нужди, отглеждане на животни, измиване на селскостопански машини:

- това е първия водоносен хоризонт от повърхността (отговаря на изискванията Наредба №1);

- съоръжението има сравнително малка дълбочина - на 35 м от повърхността; - съоръжението е изградено в собствен имот в непосредствена близост до

резервоар и ползването ще бъде с малки разходи по водопроводната мрежа; исканото водно количество е рационално да се добива от този ВХ





Структура на водоносния хоризонт Долно кредният - хотрив- барем водоносен хоризонт в частта от водното тяло е

първия водоносен хоризонт. Според макроеднородността на водовместващия резервоар е условно

еднороден. Той е площно издържан от долнокредни отложения, представени от глинести варовици, напукани и окарстени.

При хидрогеоложките изчисления могат да се приемат средни стойности за показателите водопроводимост, водоотдаване, коефициент на филтрация и пористост.

Оценка на граничните условия Посоката на потока на подземните води в частта от водното тяло е на

северозапад. Оценка на дебитите по вътрешните граници на частта от водното тяло Мощността, хипсометричното положение и благоприятните структурни и

литоложки условия са позволили в седиментния комплекс да се формира водоносен хоризонт с безнапорни подземни води.

Гранично условие по контурите на пласта – ІІ род (q = соnst.); Гранично условие на проектното водовземно съоръжение е І род –

съоръжението работи при зададено понижение. Според хидравличните условия – прости гранични условия Според макро еднородността на водовместващия резервоар- еднороден; Основната изчислителна схема, към която се отнася ВХ в план е неограничен.

Определяне на филтрационните характеристики за проучвания участък от подземното водно тяло с код BG2G000К1НВ036 по проведени опитно-филтрационни изследвания

Формираният водоносен хоризонт е пукнатинно-карстов по тип и безнапорен до слабо напорен по характер. За определяне на филтрационните параметри на водоносния хоризонт по време на настоящото проучване са проучени архивни материали за съществуващи в близост водоизточници и техните параметри.

Характерни за района са следните стойности на показателите:

• Водопроводимост приемаме Тср = 1,0 до 30 м2/д - приемаме - 15,0 м2/д; • Коефициент на нивопредаване а =103; • Коефициент на филтрация Кф= 0,37м/д; • Мощност на водоносния хоризонт – 40м. • Пласт неограничен. Характеристика на филтрационното поле

Филтрационното поле се определя като ненарушено. В радиус от 1,0 км няма водоизточници с разрешително от БДЧР за водоползване .

Оценка на естествените и експлоатационни ресурси на частта от водното тяло, където се проектира изграждането на СК „Ветрино – Никос-Плам“





Съгласно утвърдения от Директора на Черноморски район за Басейново управление на водите “Регистъра на ресурсите и баланса на ПВТ" поместен на интернет страйницата на БДЧР, ресурсите на ПВТ с код BG2G000К1НВ036 са:

- Разкрита площ на подземното водно тяло - 1136,77 км2; - Естествени ресурси – 429л/с; - Необходимо за ЕКО системите водно количество – 60 л/с; - Разполагаеми ресурси – 369 л/с; Свободни ресурси – 354,22 л/с;

Прогнозно въздействие:

• Степен на въздействие - за водите на водоносен хоризонт - BG2G000К1НВ036 – Пукнатинни води

в хотрив - барем - апт Каспичан, Тервел, Крушари - незначителна при нормална експлоатация и при непривишаване на разрешените за ползване водни количества;

- за останалите водоносни хоризонти – незначителна при спазване на проектната технология за обсада и добив на води;

• Териториален обхват – малък; • Продължителност – дълготрайно; • Честота – сезонно; • Пълна възможност за възстановяване на качествата на водите; При спазване на заложените параметри и условия в разрешителното за

водовземане, не се очаква въздействие върху Подземно водно тяло „Пукнатинни води в хотрив - барем - апт Каспичан, Тервел, Крушари (код BG2G000К1НВ036)”.

1.4. ПОЧВИ

В общината преобладават карбонатни черноземни почви. Подходящи са за

отглеждане на всички селскостопански култури. Карбонатните черноземи са разпространени непосредствено на юг от р. Дунав

в обсега на непрекъсната льосова ивица. Характеризират се с различна мощност и хумусен хоризонт /40-60см/. Съдържат специфични образования - карбонатни мицели, разположени на дълбочина 20-150 см.

На територията на община Ветрино не съществуват екологични проблеми свързани със замърсени почви с тежки метали, пестициди, нефтопродукти, нитрати и до момента не са констатирани отклонения от нормалните нива на тези показатели.

В община Ветрино липсват постоянно заблатени почви. Разливи се наблюдават върху земеделските площи на територията на с. Габърница. Подобни проблеми са установени и при с. Ягнило и с. Неофит Рилски. Изготвени и реализирани са проекти, финансирани от МДПБА за почистване и удълбочаване на деретата преминаващи през





селата Ягнило, Габърница, Неофит Рилски и Млада Гвардия, за да не се наводняват земите наоколо.

Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с дейности, които биха могли да окажат значително отрицателно въздействие върху почвите.

Замърсяването на почвите по принцип е възможно от атмосферния въздух, отпадъчни води и отпадъци. Реализирането на предложението не предвижда отделянето на емисии над допустимите норми, както и не предвижда дейности, които да доведат до замърсяване и физическо унищожаване на почвите.

Въздействието е локално, постоянно, незначително.

1.5. ЗЕМНИ НЕДРА

В геоложкия строеж на района участват седиментогенните формации на долната и горна креда, и палеогена. Пъстрата скална основа е припокрита до голяма степен от кратернерна покривка, която в по-голямата си част има алувиален характер.

- кватернерът – се представя с тънки пластове от глина , глинести пясъци и глинести пясъци с чакъл. Тези литоложки разновидности се разкриват в долината на р. Девненска и Белославското езеро. Дебелината им е от 2-3 до 10 метра. Те са слабо водоносни. Северозападно от района на Девненските извори в землището на с. Неофит Рилски и с. Чернево разпространение имат старокватернерни и льосови наслаги, дебелината на който е 10-12 м и рядко до 15м.

- палеогенските и горнокредните скали се представят с пясъци, варовици, глини и преходи между тях. Водоносни са пясъците и чакълите, но подземните води в тях са с малко практическо значение

- хотривът се представя с мергели, които в обсега на Девненските извори залягат непосредствено под кватернерната покривка. Те имат площно разпространение източно югоизточно от линията с. Кипра-Девненски извори- с. Староселец. Дебелината им в района на изворите е 45-47 м и нараства стъпаловидно до 300-350 м в източна и югоизточна посока (Сондажните кладенци група „Разделна” и „Захарен завод” Северозападно от горната линия хотривските мергели са с малка дебелина – до 30-40 м и имат ограничено разпространение в землища на с. Габърница, с. Неофит Рилски и източно от него до към с. Чернево. Мергелите на хотрива са водонепропускливи и неводоносни.

- валанжът се представя изключително с варовиков тип скали- варовици и доломити. Те са с непрекъснато площно разпространение в цялата вододайна зона на Девненските извори. Дебелината на варовиците е 650-700 м. Северозападно от линията с. Кипра - Девненски извори – с.Староселец варовиците се разкриват на повърхността на големи площи, а югоизточно от тази линия стъпаловидно потъват в дълбочина до 300-350 м („Разделна”) и се покриват от по-млади скали с хотривска и друга възраст. В района на Девненските извори варовиците се намират на дълбочина 45-50 м под повърхността;





на 300-350 м при „Разделна” и Девненския промишлен комплекс и на 500м в района на Белослав-Повеляново.

В тектонско отношение проучвания район попада във Варненската падина, която представлява дълбоко синклинално понижение запълнено с мезозойски и терциерни отложения. Потъването на Варненската депресия се е проявило най-интензивно през олигоцена и неогена.

Районът попада в югоизточните отдели на Мизийската плоча, представена от девненската структура – подутина от II порядък на фона на голямата Севернобългарска подутина. Ядката на Девненското подуване се разкрива нашироко в района на град Девня. Пластовете затъват на ЮЗ или ЮИ с малък наклон от 5 до 20°, като при блоковите разломявания, характерни за строежа на Девненското подуване, пластовете са получили по-стръмни наклони достигащи 75°.

Разседите имат различна пространствена ориентировка и са засегнали всички разкриващи се формации в района. Понастоящем разседните движения са затихнали.

Наблюдаваните морфоложки форми са продукт на издигане от една страна и понижение на долината на р. Провадийска от друга. Меандрирането на реката, както и околовръстната денудация са оформили височините: Малък, Среден и Голям Сакар, Кавалджиева чука, Чатала и други в района. Тези твърдици са изградени в по-високите си части от сравнително по-устойчиви на ерозия и денудация материали от горната креда и терциера.

Ерозията свързана с речната мрежа на р. Провадийска, е изрязала в хотривските мергели северно и източно от с. Падина, характерни негативни плоски циркусоподобни форми, в една от които е изграден сгурошламоотвала. Районите на негативните форми са били обект на усилено делувиално натрупване. Делувиалните шлейфове и натрупи, достигат дебелина до 10-15 м. Делувиалните глини и изветрели хотривски мергели са интензивно обработени от линейната ерозия и върху тях са развити сравнително дълбока ровинна мрежа.

Съвременното потъване на долината се маркира от блатата разположени от двете страни на коригираното корито на р. Провадийска.

Каспичанска свита (kpKbs-h)

Това е най-старата литостратиграфска единица, разкриваща се на повърхността. Тя е въведена от de Lаunау (1906). Първият ревизиращ автор Николов (1969) определя нейния ранг - свита, и означава лектостратотип в кaриeрaтa югозападно от гара Каспичан. Освен това той описва и два допълнителни разреза - единия в долината на Крива река южно от с. Стоян Михайловски, a другия - южно от с. Чернево, Варненско. Последният е извън рамките на картния лист. Разкрива се още при моста на р. Каменица югозападно от с. Златна нива, по долината на Янък дере, северно от с. Бенковски, южно от с. Цани Гинчево, около селата Никола Козлево, Вълнари, Тодор Икономово и североизточно от с. Белоградец.





Каспичанската свита е представена от дебелопластови, едро и дребнозърнести, и плътни варовици, белезникави дo кремaвoжълти на цвят. На север, в областта между селата Бенковски и Никола Козлево, се срещат много често и органогенно-отломъчни варовици.

В горната част на допълнителния разрез на свитата в долината на Крива река са установени четири фосилоносни прослойки с дебелина 0,20-0,30м. В най-долната е определена Pholadomya gigantea (Sоw.) в съобщество с хидрозои, корали и брахиоподи. В третата прослойка са намерени долнохотривските амонити: Acanthodiscus radiatus (Вrug), A. karakaschi (UhI.), A.vaceni (Nеит. & UhI.), Leopoldia leopoldi (d'0rb.), L. biassalensis (Kar.), а в четвъртата - една Leopoldia biassalensis (Kar.) и множество eкзeмnляpu от Exogyra tuberculifera (Koch & Dunk.) (Димитрова и дp., 1972). На север са намерени валанжинските видове Rhynchonella corralina neocomiensis Jacob, Terebratula valdensis Lor., Chama gracilicornis Рiсt. et Саmp., Pholadomya st. crucis Pict. et Camp и дp. (Димитровa u дp., 1963). По такъв начин се доказва фаунистично вaлaжинскaтa и дoлнoхoтpивcкaтa по възраст част на свитата. Като се има предвид в дълбочина, че тя се разполага върху Дpинoвcкaтa свита, може да се приеме, че единицата включва и част от бериаса. Долната граница на Каспичанската свита представлява бърз литоложки преход от доломитите на Дринoвcкaтa свита. Горната повърхност на единицата в по-голямата част от областта е размивна. В този случай границата й с Разградската свита е рязка. В района на с. Тодор Икономово, където се покрива от Русенската свита, горната й граница се поставя трудно.

Paзгрaдcкa cвuтa (rK1h-b)

Разградската свита е дефинирана като официална литостратиграфска единица от Николов (1969). Типовият й разрез се намира между Разград и с. Недоклан извън кaртния лист, а един от двата допълнителни разреза, посочени от автора й между селата Златна нива и Правинци, попада в границите на листа.

Тук тя започва с 0,60м дебели глауконитни мергели с дребни фосфоритови кoнкpeции. Нагоре следват сиви варовити мергели и сиви, дебелопластови глинести варовици, които на места в разреза алтернират помежду си. Глинестите варовици са по-устойчиви на изветряване и затова стърчат като козирки. Седиментите от долната и средната част на профила съдържат глауконит, фосфоритни кoнкрeции и фосфатизирани фосили. Поради неравномерното разпределение на глауконита те имат петниста тeкcтypa.

От долната част на разреза се съобщават: Oosterella cultrata (d'Orb.), Olcostephanus (О.) variegatus (Рад.) и др., които определят дoлнoxoтpивcкa възраст на седиментите. От средната част на разреза са определени: Crioceratites nolani (Kil) С.cfvischnui (Sark.), Olcostephanus krenkeli (Sark.), Subsaynella sayni (Рад.) и др., датиращи съдържащите ги седименти като гopнoxoтpивcки. B горната част са намерени Crioceratites emericii Lev., Cr. thiollieri (Ast.), Acrioceras tabarelli (Ast), Barremites difficilis (d'Orb.), B. strettostoma (UhI.), B. ponticus (Kar.), B. tenuicinctus (Sar. & Sсhond.), B. charrierianus (d'Orb.), дoкaзвaщи интервала като бaремски (Николов, 1969).





В долината на Крива река при селата Стоян Михайловски, Памукчии и Избул от подобни седименти произхожда богата амонитна фауна, която допълва цитираната по-горе. Тyк са определени: Lyticoceras oxygonlus (Nеит. & UhI.), Spitidiscus intermedius (d'Orb.), Subsaynella sayni (Pag.), Crioceratites rodighieri (Dim.), Cr. rasgradi (TouIa), Valdedorsella haugi Вrеsk. и мн. др. (Димитрова и др., 1972). Приведената по-горе фауна определя възрастта на свитата в южната част от областта в интервала долен хотрив-барем, горна част. Дебелината й е от 130 до 250м. В северните части на областта Разградската свита показва известно изменение в състава си - тук седиментите й са по-песъчливи, кpeмaвo-жълти на цвят, а и дебелината им не надминава 40-50м. От тях в границата на листа са намерени: Lyticoceras neocomiensiformis UhI., L.oxygonius (Neum. & UhI.), Subsaynella sayni (Pag.), Barremites ligatum (d'Orb.) и др. (Димитрова и др., 1963). Следователно тук e дoказана фаунистично долно- и гopнoxoтpивcкaтa част на разреза.

Долната граница на свитата е много ясна благодарение на размивната повърхнина на Каспичанската свита, върху която се разполага. Тя се покрива нормално от варовиците на Русенската свита. Границата между тях се поставя по изчезването на глинестата съставка в седиментите. На юг Разградската свита се съчленява хоризонтално с Горнооряховската свита, а на северозапад - с Русенската свита.

Русенска свита (rsK1h-ap)

Въведена е от Бончев (1957) като "Русенски варовици", а рангът й на свита е определен от първия ревизиращ автор (Николов, 1969), който по-късно описва и типов разрез при с. Басарбово, Русенско (Николов, Рускова, 1982).

Към Русенската свита в югозападната част на проучения район включваме седиментите, описани от Николов (1962), като горен хоризонт на апта, развит в местн. Бабука и по Воеводското плоскогорие. Следователно в нея се включва и най-горната пачка от допълнителния разрез на Разградската свита между селата Златна нива и Правинци (Николов, 1969). Навсякъде по онези места описваната литостратиграфска единица се разполага върху Разградската свита, Като границата между тях се поставя по изчезването на глинестите варовици и мергели. Русенската свита е представена изключително от варовици. Те са кремавожълти, плътни или зърнести, слабо алевритови до слабо песъчливи, по-рядко оолитни, дебелослойни, на места тънкослойни. Често съдържат орбитолини. Характерно е съдържанието на флинт под формата на ядки. Дебелина 20-30м.

В северозападната част на областта около селата Тодор Икономово, Лятно, Омарчево и Тъкач Русенската свита е представена от дебелопластови груби детритусни Варовици, на места песъчливи с много серпули. Срещат се и кристалинни, звънки варовици с много таралежи. Това са онези седименти, които са описани като варовиков тип хотрив и барем (Димитрова и др., 1963). Тук Русенската свита се разполага върху Каспичанската. Границата между тях е до известна степен условна - поставя се по долнището на една повсеместно разпространена органогенна прослойка. Възрастта на свитата тук е доказано хотрив-баремска (Димитрова и др., 1963).

Франгенска свита (frN1s)





Името е въведено от Гочев (1934). Като официална литостратиграфска единица е редефинирана от Попов, Коюмджиева (1987) със стратотип при кв. „Владиславово“, Варна.

В границите на листа се разкрива под формата на петна - северно и южно от с. Доброплодно, източно от селата Изворник, Генерал Колево и Радан Войвода, около с. Бенковски, западно от с. Орляк и северно от с. Момчилово.

Представена е главно от кварцови пясъци - дребно- и средно-зърнести. Зърната са слабо или добре заоблени, кълбовидни и плоски. Цветът им се мени в зависимост от количеството на проникналите в тях железни хидроокиси - от бял до кафяв. Пясъците в основата са дребнозърнести, а нагоре стават по-едрозърнести. На места съдържат тънки прослойки и лещи от сиви глини, варовити, флинтови и лимонитни конкреции. В основата на свитата се намират 1,5-2м дебели, тънкослойни, сивосинкави, сивозеленикави, жълтеникави и тъмнозелени глини, на много места ръждиво оцветени от проникнали железни хидроокиси.

Долната граница на свитата е трансгресивна. Разполага се върху седиментите на Разградската свита. Горната й граница с Одърската свита е литоложки ясна. Дебелината й е около 10-15м. Възрастта на франгенската свита според Попов, Коюмджиева (1987) е долно бесарабска.

Еолични образувания (eQp2-3)

Към този генетичен тип спада развитият на широка площ глинест льос, който се разполага върху еолично-алувиалните образувания. Представлява жълто-кафява ронлива скала, изградена от глинести частици, дребни кварцови зърна, малко варовито вещество, слюдени частици и фелдшпатови зърна. Глинестият льос е безструктурен, силно порест, прашест. Дебелината му е около 5-10м. В горните си части е деградиран в резултат на почвообразувателните процеси. Има средно-горноплейстоценска възраст (Костадинов и др., 1962).

Геоложка карта на район Ветрино Условни означения:e-а-dQp – Кватернерни

отложения – еолични, алувиално-делувиални образования; kpK1v-b – Каспичанска свита





В резултат на реализацията на инвестиционното предложение за

изграждането на водовземно съоръжение в имот № 320002 с обща площ 7.139 дка, землище с. Ветрино, община Ветрино, област Варна, се изключва вероятността от увреждане/замърсяване на геоложката основа и земните недра

1.6. БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ

1.6.1. РАСТИТЕЛНОСТ

Значителна част от територията на общината е заета от смесени широколистни

гори. Горските местообитания са обект на засилено изсичане за добив на дървен материал. Най-силно експлоатирани са горите от цер и благун. Липовите гори са обект на бракониери, които събират и късат цветовете без контрол, отсичат клони и цели дървета.

Територията на имота е застроена от десетки години.





С реализацията на инвестиционното предложение се изключва вероятността за въздействие върху растителността в района.

1.6.2. ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

Според зоогеографското райониране на Р. България територията на

лесничейството в Дунавския район на Евросибирската подобласт. Тук се срещат северноевропейски, средноевропейски и степни видове животни.

По-важни представители на фауната, които обитават територията на държавното лесничейство и имат пряко или косвено значение за ловностопанската дейност са:

Благороден елен (Cervus elapus) - обитава масивните горски комплекси в резултат на естествено разселване. Действителният запас през последните години е намалял с една трета от допустимия .

Сърна (Capreolus capeolus) типичен вид на границата гора-открити пространства. Запасът и прогресивно намалява.

Дива свиня (Sits scrofa) - обитава повсеместно горските комплекси на лесничейството с непресъхващи водоизточници.

Полски (сив) заек (Lepus europaeus) - обитава предимно разпокъсаните и маломерни горски комплекси в изредените и осветлени периферни части. Запасът му се стабилизира с раздробяването на обработваемите площи и спиране на масовата химизация.





Вълк (Canis lupus) - установени са единични животни през есеннозимния период. За последните пет години са отстреляни три броя вълци.

Чакал (Canis aureus) - през последните години се забелязва увеличение на запаса. Годишно се отстрелват около сто броя

Лисица (Vulpes vulpes) - запасът и намалява,чакалът я измества от местообитанията и Скитащи кучета - с висока численост особено в близост до населените места.

Дива Котка (Felis silvestris) - единично разпространена, предимно в скалния участък на лесничейството.

Златка (Martes martes) - обитава горските комплекси с незначителна гъстота. Защитен вид.

Белка (Martes foina) - разпространена предимно в скалистите местообитания и край населените места.

Черен nop (Mustela putorius) - разпространен с незначителна гъстота, целогодишно се ловува.

Пъстър пор ( Vormela peregusna) - защитен вид, рядко срещан в землището на село Невша.

Язовец (Meles meles) - разпространен повсеместно с незначителна гъстота, около обработваемите площи.

Невестулка (Mustela nivalis) - среща се повсеместно, вкл. и в населените места, защитен вид.

Ловен фазан (Хибриден вид) - Разселването на фазана е преустановено преди осем години с разрушаването на фазанарията в с. Тутраканци . Единствено в землището на с. Неофит Рилски през последните години се разселват около 30 броя годишно.

Яребица (Perdix perdix) - обитава окрайнината на гората край обширните обработваеми земеделски земи с незначителни укрития от храстова растителност.

Пъдпъдък (Coturnix coturnix) - численността му варира . Обикновен корморан (Phalaerocoracidae) - включени в "Червената книга на

Р.България" 1985 г. в категория „застрашен вид“. В района на лесничейството се срещат представители от разредите пойни,

кълвачови. синявицови, козодоеподоби други, предимно защитени видове без ловностопанско значение, които трябва да се опазват по време на лов.

Много видове гъски се срещат в района на лесничейството единствено по време на прелет, тъй като района на дейност на ДЛ "Провадия" представлява част от прелетен път (Виа Понтика), от север през Дунавската равнина, успоредно на Черноморското ни крайбрежие в посока юг през Странджа планина към Средиземно море .

От всички 39 вида гъскоподобни птици, които се срещат на територията на България, ловни обекти представляват осемте вида - голямата белочела гъска, зеленоглавата патица, шилоопашатата патица, клопачът. патицата свирачка, зимното бърне, лятното бърне и качулатата потайница. Останалите са защитени. Някои от тях като малката белочела гъска, червеногушата гъска и белооката потапница са включени в световния червен списък на застрашените видове.

У нас разрешена за лов е голямата белочела гъска. Гнездовите райони се намират в северното полукълбо - тундрите и лесотундрите. Ловен период за лов на гъски обикновено е от 01.09. до 31.01., като се уточнява конкретно за всеки ловен сезон.





В района на Ветрино са установени 32 вида птици с неблагоприятен природозащитен статус в България и Европа. Територията има особено важно значение за видовете, които традиционно гнездят в района - белоопашат мишелов, бухал, малък креслив орел, орел змияр. По време на миграция през територията на Община Ветрино прелитат тръстиковият блатар, ливадният блатар, малкият орел и орелът рибар.

Срещат се 132 вида птици 98 от които гнездят. Тук са намерили благоприятни условия видове с национално и международно природозащитно значение. Бозайниците в района са слабо проучени. От едрите бозайници се срещат благороден елен, сърна и дива свиня, а от дроплите - дива котка, чакал, лисица, бялка и язовец.

Зоогеографски райони:

1 – граница между евросибирската (А) и (Б) територия; 2- граница между зоогеографските райони 1. Дунавски район; 2. Старопланински район; 3. Рило-Пирински район; 4. Тракийки район; 5. Странджански район; 6. Черноморски район; 7. Струмско-Местенски район.

Предвидените дейности, няма да предизвикат промяна във видовото

разнообразие и унищожаване на местообитания на важни за биоразнообразието видове. По време на строителните работи възможното въздействие, като безпокойство върху видовото разнообразие на фауната ще бъде минимално и кратковременно. Експлоатацията на съоръжението не предполага въздействие върху животинския свят.





1.7. ЛАНДШАФТ

Към настоящия момент в разглеждания имот не се експлоатират стопански

сгради или други съоръжения. Растителността е главен физиономичен компонент на ландшафта. Релефът на

землището на с. Ветрино е разнообразен - от равнинен до гористо-хълмист.

Прогнозно въздействие

• териториален обхват – малък; • степен на въздействие – незначителна, не се променят типове

ландшафти и качествените им характеристики; • продължителност на въздействие – дълготрайно; • честота – постоянно; • кумулативни ефекти – не.

1.8. ОТПАДЪЦИ

През периода на изпълнение на проекта ще се образуват, отпадъци от изкопани земни маси и метални отпадъци:

Вид на отпадъка

17 04 Метали (включително техните сплави)

17 04 05 желязо и стомана

17 04 07 смеси от метали

17 05 Почва, камъни и изкопани земни маси

17 05 06 изкопани земни маси, различни от упоменатите в 17 05 05

По време на експлоатацията ще се генерират и отпадъци от работа на помпата и хидрофора:

Вид на отпадъка

13 01 Отпадъчни хидравлични масла

13 01 11 * синтетични хидравлични масла





13 01 13 * други хидравлични масла

Отпадъците са в много малки количества. Точното количество и конкретния вид на отпадъците може да бъде изяснен сред изработване на работните проекти за сондажа и/или след доставка на съоръженията. Маслата ще се връщат на производителя или ще се предават за рециклиране на фирма с разрешително по ЗУО.

1.9. ШУМ И ВИБРАЦИИ

Акустичната обстановка на територията на общината е неравномерно

разпределена. Тя е утежнена главно по комуникационно-транспортната мрежа по главния магистрален път и пътя за Айтос, преминаващи извън населените места.

Измервания за акустичната обстановка на територията на общината не са правени, тъй като се счита, че на територията на общината не съществуват застрашаващи акустичната обстановка фактори, вредящи на здравето на жителите на района. Основен източник на шум на територията на община Ветрино е транспорта – автомобилен и железопътен.

Железопътният транспорт се представлява от преминаването на железопътната линия през територията на Невша, но тя е извън населеното място и не оказва влияние върху здравословното състояние на населението.

Недостатъчно голямата пътна мрежа на територията на общината, липсата на интензивно ползване на пътищата в общината, това са фактите, говорещи за поднормени количества шум на територията на община Ветрино, които не влияят върху здравето на човека.

Преминаващите през общината главни пътища София - Варна и пътя за Айтос, не може да се смятат за източник на шум, който би могъл да влияе върху здравето на населението, защото са извън населените места.

Въпреки гореописаната акустична обстановка на територията на община Ветрино, около големите пътни артерии е изградено зелено строителство, изразяващо се в засаждане на редици от дървета около пътя, които освен прахозадържаща и снегозадържаща функция през зимата, има и звукозадържаща функция.

Изграждането на водовземното съоръжение е съпроводено с извършване на сондажни работи. За изпълнение на изброените по-горе сондажни работи ще бъде използвана сондажна апаратура.

По време на строителството на водовземното съоръжение, ще бъде използвана и товарна и транспортна техника. Допълнително шумово натоварване на средата, ще бъде за ограничен период от време – само през дневния период и само на етапа на строителството. В процеса на работа няма да се извършват взривни дейности и др. генериращи високи нива на шум. Въздействието ще е незначително, в рамките на





допустимите параметри, ще се осъществява основно в светлата част на деня в кратки срокове, периодично и краткотрайно.

По време на експлоатацията шумовото натоварване се очаква да бъде в рамките на фоновите нива за района и шумовата характеристика на територията няма да се промени.

Строителната и експлоатационна дейност не е източник на вибрации в околната среда. Вибрациите, възникващи при някои специфични дейности, се ограничават в рамките на работната среда.

2. ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЕЛЕМЕНТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА, ВКЛЮЧИТЕЛНО НА РАЗПОЛОЖЕНИТЕ В

БЛИЗОСТ ДО ОБЕКТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ.

На територията на Община Ветрино част от землищата на с. Невша, с. Млада

гвардия, с. Неофит Рилски и с. Габърница са включени в националната екологична мрежа Натура 2000. Те попадат в защитената зона по Директивата за птиците - Провадийско - Роякско плато. В зоната се срещат значителен брой редки и застрашени от изчезване видове.

• Защитена зона „Провадийско – Роякско плато” - BG0000104 – обявена съгласно Директива 92/43/ЕЕС (Директива за

хабитатите), с обща площ 501 585,876 дка. На територията на община Ветрино – в землищата на селата Невша, Габърница и Млада гвардия.

- BG0002038 – обявена със Заповед № РД – 134/10.02.2012г. на Минитъра на околната среда и водите, на основание чл. 12, ал. 6 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 17 от Закона за биологичното разнообразие, с обща площ 840 315,041 дка. На територията на община Ветрино – в землищата на селата Габърница (651,59 дка), Млада гвардия (4166,737 дка), Невша (26172,849 дка) и Неофит Рилски (859,315 дка).

• Защитена зона „Таушан тепе” BG0000623 - обявена съгласно Директива 92/43/ЕЕС (Директива за хабитатите), с обща площ 3052,559 дка, в землището на с. Невша, община Ветрино.

• Защитена местност „Голямо и малко було” Заповед № РД-231 от 14.04.2006 г. за обявяване защитена местност "Голямо и малко було", на основание чл. 39, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 от Закона за защитените територии с цел опазване на характерен ландшафт - варовикови скални венци и останки от древен скален манастир, на застрашени и редки растителни и животински видове. Защитената местност е разположена изцяло в землището на с. Невша, ЕКАТТЕ 51233, община Ветрино, област Варна, с обща площ 1974,803 дка.





Площадката, върху ще се реализира инвестиционното предложение се намира извън защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и извън защитени зони, по смисъла на Закона за биологичното разнообразие.

Реализацията на инвестиционното предложение няма вероятност да окаже

значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове (включително птици), предмет на опазване в най-близките защитени зони. Инвестиционното намерение няма да повлияе на елементите от НЕМ.

3. ВИД НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО (ПРЯКО, НЕПРЯКО, ВТОРИЧНО, КУМУЛАТИВНО, КРАТКОТРАЙНО, СРЕДНО- И ДЪЛГОТРАЙНО,

ПОСТОЯННО И ВРЕМЕННО, ПОЛОЖИТЕЛНО И ОТРИЦАТЕЛНО).

По време на строителството, въздействието може да се оцени като: кракотрайно (в т.ч. само през светлата част от денонощието), временно, с възможен кумулативен ефект върху въздуха и шумовото натоварване в района.

По време на експлоатацията – постоянно, положително, без кумулативен ефект.

4. ОБХВАТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО - ГЕОГРАФСКИ РАЙОН; ЗАСЕГНАТО НАСЕЛЕНИЕ; НАСЕЛЕНИ МЕСТА (НАИМЕНОВАНИЕ, ВИД – ГРАД,

СЕЛО, КУРОРТНО СЕЛИЩЕ, БРОЙ ЖИТЕЛИ И ДР.).

В района на намерението няма обекти, подлежащи на здравна защита.

Най-близко разположеното населено място е с. Ветрино. Същото е общински център и второ по големина населено място в рамките на общината. Жителите му по постоянен адрес са 1060, а по настоящ адрес 1056 души, според данните за последно преброяване от НСИ.

Във Ветрино живеят 101 младежи и деца под осемнадесет годишна възраст. Със заповед на Министерския съвет № 2820 от 14.VІІІ. 1934 г. Ветрино получава съвременното си име

Географски район - въздействието от реализацията на инвестиционното предложение ще бъде в рамките на разглежданата площадка.





5. ВЕРОЯТНОСТ НА ПОЯВА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

С реализацията на инвестиционното предложение няма вероятност да се окаже

значително отрицателно въздействие върху околната среда, в т.ч. върху подземните води на района.

Водовземането от подземни студени води ще се извършва съгласно условията на издаденото от БДЧР разрешително.

6. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ, ЧЕСТОТА И ОБРАТИМОСТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Не се очаква поява на необратимо и отрицателно въздействие.

7. МЕРКИ, КОИТО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ВКЛЮЧАТ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, СВЪРЗАНИ С

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ ИЛИ КОМПЕНСИРАНЕ НА ЗНАЧИТЕЛНИТЕ ОТРИЦАТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ

ОКОЛНАТА СРЕДА И ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ

Начинът за изпълнение на настоящите проектни работи и мерките за опазване на околната среда са съобразени със съществуващата в Република България нормативна уредба (закони, наредби и др.) свързана с опазване на околната среда, водите и земните недра.

Процесът на работа не е свързан с отделяне на опасни или токсични вещества, нито с използване на такива. Изграждането на сондажа не може да причини някакво увреждане на земните недра от типа на деформации, замърсяване и пр. Нивото на шума и зпрашаване на въздуха от работата на сондажните машини и транспортните средства няма да превишава това на съществуващата транспортна и строителна техника.

За опазване на земните недра и околната среда да се спазва следното:

- Преди мобилизиране на техниката и оборудването да се очертаят границите на работната площадка и подходните пътища към нея;

- Под машините, съдържащи масла и други ГСМ, да се поставят събирателни тави за да не се допусне замърсяване на терена при евентуални течове;

- Битовите и технологичните отпадъци да се събират разделно в специални контейнери;





- Не се допуска разпиляване на насипни технологични материали (цимент, бентонит, химични добавки за циментовите смеси и промивна течност) по площадката;

- На обекта да се осигурят два контейнера за отпадъци – един 5 м3 за технологични отпадъци и един 1 м3 за битови отпадъци;

- Не се допуска използването на нефт, дизелово гориво или други химически замърсители, като съставка на използваните промивни течности за почистване на сондажния кладенец;

- При почистване на затлачени сондажи с промиване, водата изнасяща утайките да се събира в утайни резервоари за отделяне (утаяване) на пясъка и др. твърди частици;

- Излизащата от сондажа пластова вода по време на ремонта и при хидродинамичните изследвания да се отвежда по дренажни канавки или тръбопроводи до налични отводнителни канали или шахти за дъждовна вода;

- Абсолютно е недопустимо да се използват нефтеноциментови смеси в зоните, където се разкриват водоносните хоризонти;

- При обсаждане и циментиране в проектираните интервали да се спази условието за изолиране на отделни пластове, с цел да не се допусне смесване на водите от два или повече хоризонта.

- След приключване всички дейности по изграждането на сондажа, използваната техника и съоръжения да се демонтират и извозят в базата на дружеството, а площадката да се почиства от всички строителни и технологични отпадъци.

- Проектираните ремонтни работи, както и съпътстващите дейности, са съобразени с всички правила залегнали в Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ и Наредба № 9 за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при добиване на подземни богатства чрез сондиране. Като цяло за всички дейности, свързани с прокарване, обследване и подземен ремонт на сондажи, е в сила „Правилник по безопасността на труда при геологопроучвателните работи и добива на нефт и газ Д-02-002” и инструкциите на Дружеството за безопасна работа и здравословни условия на труд.

- Както персоналът на основния изпълнител, така и всички специалисти и сътрудници на Възложителя и/или други организации, наблюдаващи и контролиращи ремонтните работи, са длъжни да спазват правилника и инструкциите за неговото приложение.

- Техническият ръководител на обекта е отговорен за безопасното провеждане на операциите.

- Носенето на предпазно облекло и индивидуални средства за защита в района на обекта, на работните площадки е задължително за всички.

- Работните места, машините и оборудването, подходните пътеки и пътища се поддържат чисти и в техническа изправност. Всяка установена нередност се отстранява незабавно. Особено от голямо значение и важност са изправността на





оборудването и умението на личния състав да работи с него, правилно и бързо да реагира още при първите признаци за водопроявления, за да не се допусне неконтролируем разлив.

- Преди започване на работа, преди извършване на определени операции (спускане на колони, циментиране, тестване на инсталации на налягане, аварийно-спасителни работи и други) се провежда извънреден инструктаж с участващите работници и специалисти.

- Не се допускат на работа лица употребили алкохол и други упойващи средства.

- Забранено е внасянето и консумацията на алкохолни напитки и упойващи вещества на работното място.

- На обекта да се подсигури фургон за почивка на работниците и укритие от лоши метерологични условия.

- Строително-монтажните и ремонтните работи да се извършват само в светлата част на денонощието. При гръмотевични бури и силен дъждовалеж работещите на обекта да се оттеглят на закрито, а не под околни дървета метални конструкции и пр.

- Всички изкопи, отворени шахти и други опасни места ще бъдат оградени и подходящо маркирани.

- При транспортните преходи да се спазва „Правилника за движение по улиците и пътищата”.

- Товаро-разтоварните операции да се извършват с изправни сапани с необходимата товароносимост, не по-малка от 3 тона.

- Машините да се стабилизират преди започване на товаро-разтоварни работи.

- При работа на автокрана не се допуска престой на хора под обсега на стрелата му.

- Не се разрешава ръчно пренасяне, товарене и разтоварване на материали, съоръжения и други с тегло по-голямо от 50 кг.

- При работещи машини на площадката, не се разрешава едновременно извършване на ръчна работа от хора.

- При извършване на огневи работи (газово рязане и ел. заваряване) всички леснозапалими материали да се отстранят от мястото на работа и да се осигурят средства за гасене. Пушенето и паленето на огън в района на обекта е абсолютно забранено.

Извършване на собствен мониторинг на количественото състояние, който включва:

• измерване на черпените водни обеми през периода на експлоатация; • измерване на нивата на подземните води по време на работа на

помпеното оборудване; • измерване на нивата на подземните води преди включване на помпеното

оборудване; Измервания на водните нива се извършват в последния ден на всеки календарен

месец през периода на експлоатацията. Данните от всички измервания се вписват в специален дневник.





Данните от измерванията на черпените водни количества и нивата на подземните води към 30 юни и 31 декември, в срок до 14 дни, се предават на Басейнова Дирекция Черноморски район.

8. ТРАНСГРАНИЧЕН ХАРАКТЕР НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА

Реализацията на инвестиционното предложение не предполага трансгранично въздействие, поради естеството на дейността и местоположението на площадката спрямо границите на Република България.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

1. Скица на имота; 2. Писмо от РИОСВ-Варна

Environment

6. prilojenie 2 nikos plam vetrino 320002