10 клас УЧИТЕЛ:СТЕФКА ХРИСТОВА 11.05.2020 Г.- ПЪРВИ … · 10...

10 клас УЧИТЕЛ:СТЕФКА ХРИСТОВА

11.05.2020 Г.- ПЪРВИ ЧАС, БИОЛОГИЯ И ЗО

ТЕМА ЗА ЧАСА:.Палеонтологични доказателства за еволюцията.

План на урока

1.Палеонтологични доказателства

1.1.Ръководни вкаменелости

1.2.Изкопаеми преходни форми

1.3.Филогенетичен ред

2.Биохимични и генетични доказателства

ЗАДАЧА ЗА САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА:

Опишете филогенетичния ред на коня и слона.

Палеонтологичнидоказателства

за еволюцията

Предмет на палеонтологията

Наука, изучаваща организмите, живели през отминалите геологични епохи, тяхното устройство, разпространение и начин на живот по данни, получени от фосили -вкаменелости - останки от някога живели растения и животни.

Палеонтологичнидоказателства

Условно се разделят на три групи:

• Ръководни вкаменелости

• Изкопаеми преходни форми

• Филогенетични редове

Ръководни вкаменелости

Срещат се в тънки, но обширни земни пластове. Организмите, от които са се получили тези

вкаменелости, били широко разпространени и измрели масово за сравнително кратък геологичен

период. За земните пластове от различните геологични периоди тези останки и отпечатъци са

различни.Такива са например:

• трилобитите за камбрий,

• амонитите за мезозойската ера,

• граптолитите за силур

Изкопаеми преходни форми

В някои организми могат да се открият белези, които са характерни, както за организми, живели през минали геологични времена, така и на такива, които са сравнително по-млади.Такива организми се наричат преходни форми (междинни звена).

• Изкопаемите преходни форми са организми, които притежават белези характерни за по-рано и по-късно възникнали систематични групи и показват родствени връзки между тях.

• Те са важно доказателство за еволюцията на организмовия свят.

•

• стегоцефали -между риби и земноводни;

• ихтиостеги – между риби и сухоземни гръбначни;

Преходни форми са:

• археоптерикс - между влечуги и птици. Повечето от белезите на тази форма са характерни за влечуги: имат зъби и удължени челюсти, нокти на пръстите на крилата,

удължена опашка, броят на прешлените и начи-нът на свързването им е както при влечугите. Прилича на птиците по крилата и перата по тялото.

• зверозъби гущери –между влечуги и бозайници (по строежа на черепа, на гръбначния стълб и по диференциацията на зъбите приличат на бозайници)

Филогенетични редове

Това са останки от различни видове, живели последователно и произлизащи един от друг. Намерени са пълни останки от филогенетичните редове на коня и на слона. Те показват как прадедните форми постепенно се променяли и усложнявали, за да дадат началото на днешните видове.

В началот о на терциер например живял най-ст арият прадед на днешния кон —еохипусът. Той бил дребно горско живот но, хранещо се с мека растителност . Имал 4 пръста на предните и 3 на задните крайници. От него произлязъл по-късен вид —мезохипусьт. Той имал силно закърнял чет върти пръст на предните крайници.

От него произлязъл мерихипусът, при койт о средният пръст на крайниците бил значително по-добре развит от ост аналите два. Тялот о му било по-едро, а дъвкателната повърхност на зъбите — по-голяма. Навярно е обит авал от крити прост ранства (ст епи и савани) и използвал по-груба храна.

От него произлязъл прекият прадед на съвременния кон — хипарионьт. Той бил едър колкот о магаре, на крайницит е си имал вече само по един силно развит пръст (копит о). От хипариона произлязъл съвременният кон.

Тези изменения са свързани с преминаване от живот в горите към живот в открити савани и степи. Те се оказали полезни при изменените условия за живот и се закрепили чрез естествения отбор.

Палеонтологията разполага с голямо количество данни,, които ясно доказват еволюцията на живата природа и основната особеност на този процес —необратимостта му. Изчезналите пръсти в крайниците на коня никога няма да се появят отново. Веднъж отпаднали като дихателен орган, хрилете не се появяват нито при водните влечуги, нито при водните бозайници (китове и делфини).