18. Могъщество и културен разцвет на България при цар...

26

.1.2

01

5 г

.

план

Благодарение на подкрепата и постоянните грижи на княз Борис I първите славянски книжовници в България започнали бързо да разпространяват новата писменост и книжина.

26.01.2015

Книжовниците Климент и Наум се посветили на просветителска дейност.

Икона на Свети Климент Охридски

Икона на Свети Наум

е книжовник и висш духовник, един от петимата ученици на братята Кирил и Методий. Цар Борис – Михаил изпратилКлимент (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в Охрид. Там той работил с голямаревност между новопокръстените българи като учител и свещеник. На събора в Преслав (893 г.)Климент бил избран за "пръв епископ на българския език".

Изпратеният в областтаКутмичевица (югозападната част на Македония и Албания през средните векове) Климент се установил в Охрид. Там създал книжовна школа –Охридската книжовна школа, в която обучил 3500 ученици.

26.01.2015

Голяма част от учениците на Климент станали духовници.

Той подменил създадената от Кирил и Методий глаголицас по-достъпната кирилица.

Манастирът „Свети Климент и Пантелеймон” в Охрид. Изграден е по инициатива на Свети Климент Охридски и лично поръчение на княз Борис I. Там се съхраняват мощите му.

Гробът на Свети Климент в Охрид

е книжовник и висш духовник, един от петимата ученици на братята Кирил и Методий. Под негово ръководството встолицата Плиска също работела книжовна школа. Като книжовник има големизаслуги за създаването и процъфтяването и на двете школи - Преславската и Охридската. Пише, превежда и създавабогослужебни книги.

През 905 г. Наум издигнал манастир на Охридското езеро, който днес носи неговото име. След смъртта му бил канонизиран за светец.

26.01.2015

И в двата книжовни центъра Климент и Наум заедно с учениците си превеждали, преписалии създавали нови книги.

България станала славянски духовен водач и тази роля тя запазила през цялото

Средновековие.

Охридската книжовна школа

26.01.2015

След продължително 36 - годишно управление през 889 г. княз Борис І се оттеглил от престола и заминал в манастир.

За свой наследник избралнай-големия си син Владимир - Расате.

Но той се опитал да отхвърли християнството и да възстанови езичеството. Подвел баща си.

26.01.2015

Въпреки, че бил в манастир, княз Борис І четири години зорко следял как синът му руши граденото за десетилетия. Тогава старият княз излязъл от манастира, препасал меч и се вдигнал срещу сина си.

С помощта на верни боляри Борис отстранилезичника Владимир – Расате от престола и наредил да бъде наказан жестоко чрез ослепяване.

26.01.2015

Скоро след това старият княз свикал народен събор в Преслав, на който тържествено провъзгласил третия си син Симеон за владетел на България.

Княз Борис отново се оттеглил в манастир и 14 годинипо-късно починал. Той е първият български владетел,провъзгласен от църквата за светец.

През младостта си Симеонбил готвен за глава на българската църква и получил най-високообразование във Византия. Началното си образование

получил в Плиска, а после учил в Константинопол (ок. 878 г.).

Продължил образованието си в престижната за времето си Магнаурска школа в Константинопол.

план

През 893 г. старият княз Борис използвал своя авторитет, за да пресече езическата реакция.

Той свикал специален народен събор в град Преслав. На него провъзгласил сина си Симеон за български княз. Преместил столицата от Плиска в Преслав.

Българският език бил обявен за официален език държавен, църковен и книжовен.

Новата столицата Преслав

26.01.2015

Симеон поел управлението на огромна християнска държава, в която славянската култура процъфтявала, а народът бил обединен от новата обща вяра.

26.01.2015

Но времената били трудни, защото византийският император не могъл да се примири с изгонването на гръцките свещеници от България. Търсел начин да си отмъсти. Скоро след като Симеон заел трона, отношенията с Византия се влошили.

Симеон прогонил българските търговци като преместил тържището им от Цариград в Солун.

По времето на Симеон България била голяма военна сила.Тя съперничела на Византия. А самият Симеонбил изключителен военачалник и дипломат.

На българският владетел разгромил византийските войски при ( до гр.Несебър).

26.01.2015

Земите на България се разпрострели между три морета – Черно, Бяло и Адриатическо.

26.01.2015

Битката край р. Ахелой била една от най-кървавите. Империята претърпяла едно от най-тежките поражения в историята си. По-голямата част от византийските войници и военачалници загинали. Според византийски хронист, посетил мястото, още можели да се видят купища кости на позорно посечената ромейска войска.

26.01.2015

След бляскавата победа край р. Ахелой Симеон сам се провъзгласил за „цар на българи и ромеи“, а потомците му го нарекли Симеон Велики.

Облечени в златни, сребърни и медни доспехи, българските

войски приветстват своя цар.

26.01.2015

Могъществото на България било резултат от многобройните военни успехи на Симеон срещу Византия.

Византийският императормоли Симеон за мир.

26.01.2015

Симеон пред портите на византийската столица Константинопол

Цар Симеон превзема Одрин.

план

Високопоставеният Симеон полагал големи грижи за напредъка на българската култура.

26.01.2015

Днес „Златен век“ наричаме онези 34 години, през които управлявал „Великият между царете Симеон“.

Така бил наричан заради:

военните му подвизи;

великите му дела в управлението на държавата;

заслугите му към духовния възход и обединение на нацията;

разцвета на книжнината, архитектурата и изкуствата.

26.01.2015

Симеон събрал около себе си най-изявените книжовници, които работели под зоркото му око в столицата Преслав. Той превърнал страната в духовно средище на славянския свят.

Основната им задача била да превеждат от гръцки на славянски език богослужебни книги, да преписват и създават нови книги.

26.01.2015

Симеон отделял голямо внимание на книжовниците.Той сам пишел книги и билголям ценител на изкуството.

26.01.2015

Били създадени непознати дотогава творби. Благодарение на тази изключителна дейност през 893 г. славянският език бил обявен за официален в държавата.

На него започнали да служат в църквата.

26.01.2015

Книжовниците научили много обикновени хора да четат книги и така да опознават света .

По това време хартиятавсе още не била позната в Европа. Затова страниците на книгите били от фина животинска кожа, наречена пергамент. Първо накисвали кожата в специални разтвори.

Изсушавали кожата и я остъргвали.

Книжовниците сами приготвяли мастилото си и пишели с птичи пера.

Първите книги се смятали за свещени, защото хората били убедени, че в тях е съхраненоБожието слово.

26.01.2015

Затова кориците им били красиво обковавани със злато и сребро.

26.01.2015

Първите букви на страниците били украсявани с рисунки на цветя и животни.

26.01.2015

В своето съчинение „За буквите“ книжовникътЧерноризец Храбър отбелязва за този период, че „в България и най-малкото азбукарче знаеимената на Кирил и Методий, които създали славянската писменост“.

26.01.2015

Освен на книжовната дейност, цар Симеон се посветил и на изграждането на новата българска столица Велики Преслав.

Тя трябвало да бъде образец на ненадминатблясък и красота.

Описание на Преслав

Ако ли някой селяк и беден, и чужд дойде до кулите

на царския дворец и ги види, той се учудва. И като

пристъпи към вратата, чуди се и пита; а като влезе

вътре, вижда от двете страни големи сгради,

украсени с камък и изпъстрени с дърво.

Като влезе в двореца и види високи палати и

църкви, украсени отвън с камъни, дърво и шарки, а

отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, та не знае на

какво да ги оприличи, защото не е видял такова нещо

в своята земя освен сламени хижи ­ бедният сякаш си

загубва ума ...

Но ако му се случи да види княза да седи в одежда,

обшита с бисери, с наниз от жълтици на шията, с

гривни на ръцете, опасан с кадифен пояс и увиснал на

бедрото му златен меч, а от двете му страни седнали

болярите, със златни огърлици, пояси и гривни ... той

ще рече: “Не зная как да разкажа това.”

В нея били издигнати невиждани дотогава дворци и храмове. Те били „богато украсени с мрамор и мед, сребро и злато“.

26.01.2015

Кръглата църква в Преслав,известна като „Златна“заради позлатения купол.

26.01.2015

В черквите на специална стена били разполагани изображения на светци. Такива изображения били наречени икони.

Керамични икони от Преслав.

26.01.2015

Рисувани керамични плочки и елементиза украса на сгради от Преслав.

26.01.2015

Накити от Преславското златно съкровище

26.01.2015

Печати на цар Симеон

26.01.2015

Това време на небивал културен разцвет, подготвяно от княз Борис I и ръководено блестящо от цар Симеон, с основание било наречено

За разлика от баща си, който бил амбициозен, буен и властен, Петър бил кротък и миролюбив.

план

След смъртта на цар Симеон на престола се възкачил вторият му син Петър.

Младият цар наследил обширна, но изтощена от непрекъснати войни страна.

Народът страдал от глад. Селяните и занаятчиите се трудели и плащали данъци, а живеели бедно.

Посевите били унищожени от скакалци.

Недоволствали хората. Негодували и болярите.

Съседните държави също искали отплата за предишните поражения.

Всичко това правело границите на страната несигурни.

Петър незабавно започнал преговори с Византия.

През есента на 927 г. той сключил с Византия30 – годишен мирен договор.

Сватбата на цар Петър и внучката на византийския император Роман - Мария /Ирина/.

По този начин цар Петър осигурил мирно време на държавата.

С този договор: Византия признала България за царство и

титлата цар за престолонаследника Петър. Задължила се да плаща всяка година данък

на българската държава. Българската църква официално била призната за

независима и станала патриаршия, а главата на българската църква получил титлата патриарх.

Народът се стекъл, за да поздрави патриарха на България.

Но управлението на цар Петър не било спокойно.

Мирът с Византия предизвикал недоволството сред някои боляри. Те враждували помежду си.

Недоволните от властта обявили царя и болярите за зло и учели хората да не почитат църквата и духовниците.

Други се оттеглили в манастир и отдали живота си на Бога.

Тези размирици довели до появата на нови религиозни учения.

Царските служители са пристигнали в селото, за да съберат данъка от селяните.

Все още имало хора, които почитали старите си богове.

Селяните работели безплатно.

Хората жънели, но снопите не отивали в домовете им. Земята и зърното принадлежали на голям манастир.

С постоянните грижи за църквата и за чистотата на християнската вяра цар Петър си спечелил почитта на духовенството и бил обявен за светец.

По времето на цар Петър сред обикновените хора се

прочул монахът .

Свети Йоан /Иван/ Рилски е български духовник.

До 25 – годишна възраст бил пастир, но желанието му било да се посвети изцяло на Бога. По-късно станал монах и заживял като отшелник в Рила планина.

Монахът Иван Рилски учелсвоите братя монаси, че любовта към Бог, скромността и богатството на душата са по-ценни от всичкото злато на света.

Проповядвал да се помага на бедните, на сираците, а църквата да стане опора на всички хора; отказ от богатството.

Той дал личен пример за най-строго спазване на изискванията на християнската вяра.

Монахът Иван Рилски учелхората, че злото на земята ще бъде изкоренено само, ако всеки човек пропъди злото от себе си.

Проповядвал, че силата на царя е в богатството, но дадено за бедните и нещастните.

Съветвал хората да се молят на Бога и да почитат царя.Убеждавал ги, че всеки трябва да прави това, което най-добре може – царят да управлява, занаятчията – да се труди.

Пещерата на Свети Иван Рилски край Рилския манастир

Гробът на Свети Йоан Рилски край Рилския

манастир

След смъртта му Иван Рилски бил обявен за светец.

Св. Иван Рилски

Св. Иван Рилски (около 876­946) е първият

български пустинник и основател на най-

величествения манастир в страната. Той е роден в

село Скрино (край град Дупница) и до 25-годишната си

възраст бил пастир. След това приел монашеството,

но не останал задълго в обителта, а се отдал на

живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Славата на отшелника постепенно се

разпространила по цялата страна и достигнала чак

до столицата. Използвайки едно свое пътуване до

София, цар Петър I изминал около 120-

километровото разстояние до планината, за да се

види с благочестивия старец. Отшелникът обаче не

го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч,

като монархът отговорил със същото. Той върнал

обратно и изпратеното му от цар Петър злато.

Починал на около 70-годишна възраст, през 946 г.

Скоро след това царят отново се оказал в София и по

негова повеля мощите на светеца били закарани в

града.

Малко по-късно, през 1194 г., българският цар Асен

наредил мощите да се пренесат в столицата Велико

Търново. Те оцелели по чудо след плячкосването на

града при превземането му от турците през 1393 г.

Мощите му били върнати на Рилския манастир с

разрешение на султан Мурад II през 1469 г.

Климент създал книжовна школа в:

Охрид; Преслав; Плиска.

Новата столица след събора през 893 г. е:

Плиска; Преслав; Охрид.

Битката на цар Симеон при река Ахелой е през:

886 г.; 893 г.; 917 г.

Най-могъщият политически и културен разцвет на Първото българско царство е при управлението на:

хан Крум; цар Симеон; цар Петър.

Кой е българският владетел, чието управлениее наречено „Златен век“?

хан Крум; княз Борис I; цар Симеон.

Книжовни школи били създадени в:

Охрид и Преслав;

Плиска и Преслав;

Плиска и Охрид.

Периодът от заселването на славяни и българи на Балканския полуостров до падането на България под османска власт, се нарича:

„Златен век;

Средновековие;

Възраждане.

През есента на 927 г. 30 – годишен мирен договор с Византия сключил:

хан Омуртаг; цар Симеон; цар Петър.

Времето на цар Симеон наричаме „Златен век“, защото:

България граничи с три морета;

е време на неспирен културен възход;

цар Симеон печели битката при река Ахелой.

През коя година българският език е обявен за държавен, а столицата - преместена в Преслав?

870 г.; 893 г.; 917 г.

1. На картата открий и запиши по-долу:

а/ кои три селища са били центрове на книжовни школи;

б/ до кои три моретасе простирали териториите наБългария по време-то на цар Симеон.

а/ __________________________б/ __________________________

____________________________________________________

Преслав, Охрид, ДеволЧерно мореБяло море /Егейско море/

Адриатическо море

2. Като прочетеш следващия текст, помисли и напиши какво постигнали учениците на Кирил и Методий в България.Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш:

"Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?", то малко измежду тях знаят. Обаче, ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“____________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

Учениците на Кирил и Методий са обучили и ограмотили много българи, превели много книги и най-важното - те са запазили спомена за приноса на Кирил и Методий.

3. Опитай се да разчетеш оградените думи.

ПИСАНО, ТВОЙ

4. Разгледай внимателноизображението на цар Симеон и попълни списъка на символите нацарската власт.

о р о нк и т ъл ар о

с т е

План на урока:

1. Книжовни школи

2. Могъществото на

България при цар

Симеон

3. „Златният век „ на

българската култура

4. Царят и монахът

светци

цар Симеон Велики

Речник:Средновековие –периодът от българската история от заселването на славяни и българи на Балканския полуостров до падането на България под османска власт.

Монах –лице, което се е отдало на религиозна служба.

Книжовна школа –място, където работели заедно много книжовници.

Книжовници –най – образованите хорав онези времена, които превеждали, преписвали и създавали нови книги.

Богослужебни книги–книгите, в които се разказвало за християнското учение и се използвали за поучителни слова в църквите.