Задачите аз не разбирам,в дъската напразно се взирам.

В прозореца – есенен ден,смутени лица покрай мен.

Тестовете, моля, не връщайте Вие,че двойки много в тях се крият! Да си купим пакет слънчоглед

и да заседнем на мохабет.Нека да се забавляваме –

задачите да НЕ решаваме!!!Над всички нас се смилете –

този час ни подарете !!!!!!!!!!!!

Но госпожата главата не скланя,на убежденията не се осланя,тези уроци били неотложни,

но пък задачите са ужасно сложни!

Цял час само цифри странни видях,но сметките трудни така и не разбрах!!!

От душата ми къса се вопъли копнеж по чаец топъл,

гърлото ме драска силно,а носът – тече стабилно. На сърцето нещо ми тежи,

у нас в легло ми се лежи.Математика не ми се кара,яде ми се гореща попара.Вместо граници необясними

вкусна супа ти сготви ми,че онзи странен Кошиздравето ми разруши…

Болестта ме мъчи бяснои дано да Ви е ясно,че задачи не ще да решавам,от тях по-болна само ставам!

Ех, с такава надежда ни гледате Вие,

а ние чакаме само звънецът да бие.Повечето мислят, че са много прости,

че в часа Ви сякаш да дошли на гости…Но не ни се сърдете, че сме много завеяни,

по математика винаги сме разсеяни!

Госпожо, рими нямаме в запас,но въобще не ни се кара този час!

За почивка ни се плаче,не ни се решават задачи!

А днеска тук ни мъчат всички –даскали и даскалички…

… и хайде пак – учи, решавай,с друго не се занимавай…

Стига вече! Разберете!Пауза спешна направете!

Да починат умовете –всички, чиновете напуснете!

Молитвите ни, досега нечути,отнеха само 2 минути.

И да изпишем цялата дъска,изчитате я Вие на мига…

Днес разбрах, че да учиме нямаи реших да дойда по пижама.

Вчера бях и пред дилема –възглавница дали да си взема.

Аз задачата не чух, за да пишаи на теста ще се чудя как да препиша,

но нищо, някак ще се справя,сега мъката си трябва да удавя,

че тук просто не ми се стои,в очите ми избликват пак сълзи.

Духът ми млад е, още буен, но няма кой това да чуе

и аз стоя на чина изтощенаи задачата гледам – вече решена.

Аз отново нищо не разбрах,но нещо важно тук съзнах,

че не уча ли макар да е сложно,бъдещето ми ще бъде по-тревожно.

Затова ще слушам госпожата,дори да ми е тежко на душата,дори да бъде празно в моя ум

и вместо думи чувам само шум!Аз искам по далече да летя,житейските задачи да реша,

а призмата на живота ни кривада ме въздига и прави щастлива!

Свърши за нас вече купона,отсъствията – цяла колона.Класната не търпи отмяна,

дебне ни всички двойка голяма!

Задачи ще има различни -параметрични,

тригонометрични,до квадратни уравнения

ще свеждаме,задачите до края да

довеждаме.

Аз в мозъка по-лесното подбирам,

а трудното – въобще не го разбирам!

Госпожата пише на дъската,а мене вече ме боли главата.

Отново нищо не разбрала,само щракам с химикала.

Искаме дипломи да взимаме,но тука проблем ще си

имаме.Който иска образование

висше,на класната ще трябва да

препише!

Станахме банални само с тези стихотворения,сега ще въведеме малко нови попълнения.

Мисълта си напрегнете,кръстословицата ни решете!

Ако представянето ви е доброще получите вие семейство едно –

мъжът е лекар, а жената – учителка,на стиховете ни любителка.

1. Слагаш, завърташ и мериш ъгли, много е лесно със него, нали?

2. Тези уравнения решаваме без умора като делим на X или Y на втора.

3. От първа степен с един аргумент, имат и свободен член.

С универсална формула решаваме ги ние,коя е тя – познайте вие.

4. Ъгъла на 2 ще разделишако правилно я построиш.

5. Теста да реша не умеябез формулите да взема от нея.

Ползват таблицата по целия свят,а нашата има жълт цвят.

6. Функцията четна е само една,знаеш ли коя е тя?

7. Тези задачи решават се бавнои друг знак имат те вместо равно.

8. Вадим тетрадки от нашите раниции започваме да търсим граници.

С дума кратка бележат се теи знаеме я ний добре.

А хикс кога клони към нула –това въобще не съм го чула.

И към безкрайност може да клони, това направо ме сломи.

А клони ли към число определено,

мисля си, че вънка е студено.