Коледата е възможнаЖивотът е хубав, когато сме здрави!

Вдъхновяващи мисли

безплатно издание12, 2014

„Човек не е свободен, когато свободата му трябва да бъде „дадена“.Ерика Джонг

2 12, 2014

Здравословно

Издател: Sopharma Sociality MediaMail: media@sopharma.bgМатериалите в „Силен ден“ са авторски и са притежание на издателя. Използвани са материали и от други източници, ука-зани в публикациите.Печатница: Софпринт груп АД

Баницата - парцаливата царицаБАНИЦА С ОРИЗ

Продукти300 гр. ориз200 гр. сирене4 яйца125 гр. масло200 гр. кори за баницасол на вкус

Начин на приготвянеСваряваме ориза, изми-

ваме го и го прецеждаме от водата. Към него прибавяме натрошеното сирене, разби-тите яйца и половината от разтопеното масло. Посо-лява се на вкус и сместа се разбърква.

Разделяме корите на 2 равни части. Тавата се на-мазва с масло и редим кори-те от едната част 1 по една, като всяка се маже с масло. Отгоре се изсипва сместа с ориза.

Върху ориза се слага вто-рата част от корите, отново всяка намазана с масло. За-виваме краищата така, че да се получи пита.

Баницата се пече в загря-та фурна с вентилатор 20-25 минути.

БАНИЦА С КАЙМА

Продукти500 г фини кори500 г кайма2 глави лук3 бр. яйца250 мл газирана вода1/3 ч.ч. олио1/2 ч.л. черен пипер1 ч.л. чубрица

Начин на приготвянеКаймата се разбива с мал-

ко вода да стане на каша. Добавя се лукът и се слага на котлона докато се изпари водата. Прибавят се чубри-цата и черният пипер.

В намазана с олио тава се слага 1 кора. Върху нея се слагат 2 намачкани кори. Сипва се част от каймата. Пак се слагат 2 намачкани кори и отново кайма, така до изчерпване на продукти-те. Завършва се с 2 цели кори. Трябва да се съобра-зи мазнината на каймата за количеството олио, което се слага.

Яйцата и олиото се раз-биват заедно и се довабавя газираната вода. Баницата се нарязва на парчета и се залива със сместа с яйцата.

Пече се в силно загрята фурна до готовност.

Извън обичайната пред-става за баница със сире-не - вкусния и неизбежен спътник на Коледната тра-пеза, баницата у нас може да бъде опитана в неочак-вани и неповторими вку-сове.

БАНИЦА С КИСЕЛО ЗЕЛЕ

Продукти1 пакет готови кориоколо 1 килограм кисело

зеле3/4 до 1 чаена чаша олиочервен пипер, млян черен

пипер и кимион на вкус

Начин на приготвянеВ част от олиото се заду-

шава до омекване наряза-ното на ситно зеле;

След като омекне се под-правя с червения и черен пипер, и кимиона на вкус и по желание. Плънката се ос-тавя да изстине;

Корите по две се поръсват с олио, първо едната, след това отгоре другата и върху втората кора се слага по ця-лата дължина плънка;

Корите се завиват на стег-нато руло и се поставят в предварително намазаната с мазнина тава.

Баницата се пече в умере-на, предварително загрята фурна до зачервяване.

БАНИЦА С ЯБЪЛКИ

Продукти1 пакет готови кори6 броя сладки ябълки1 ч.ч. счукани орехи1 с.л. канела1 - 2 зрънца счукан карам-

фил1 ч.ч. мазнина, за предпо-

читане разтопено масломалко над 1 к.ч. захар1 с.л. настъргана лимонва

кора

Начин на приготвянеЯбълките се настъргват

и се оставят да се отцедят. Може да се изстискат и с ръце. Смесват се със за-харта, орехите, канелата, карамфилът и лимоновата кора. Вземат се 2 кори и обилно се намазват с раз-топено масло. В единия край на кората се разпреде-ля равномерно сместа и се навива на руло. Корите се подреждат в намазана пред-варително тава.

Баницата се полива с ня-колко супени лъжици вода и се пече. Готовият щрудел се охлажда и се поръсва с пуд-ра захар.

3 12, 2014Актуално

Стресът в очакване на празници – можем ли да го избегнем? Можем! Ако се грижим за себе си, за свое-то здраве и психичното ни равновесие.

Празниците са предизви-кателства, които зареждат личността с енергия и из-пълват очакванията на въз-растни и деца с надежда. Образът на наближаващия празник прелива от цветни нагласи за приятни прежи-вявания, срещи с любими хора, за очаквано общува-не и споделяне, желание за музика, танци, игри и заба-вления, които носят истин-ска наслада. Както казват тийнейджърите: „За купон до зори!“. В такива дни с на-пъпили мечти се раздиплят цветове и форми на приятни изненади с картички и пос-лания.

В забързаните дни пред празника много често се за-ражда и отглежда тревога, стимулирана от напреже-ние, отговорности и анга-жименти. Предпразничната треска непрекъснато пода-ва сигнали за несвършени неща. Времето ни притиска и понякога непреглътнатата

СТРЕСЪТ – ОПАСНОСТ ИЛИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО?Проф. В. Борисова тежест остава в гърлото. Не-

умението ни да се справим с динамиката на водовър-тежа, в който попадаме при изпълнение на предпраз-ничните задачи, ни поставя в напрежение, което поня-кога „празнува“ заедно с нас – примесва се с умора и ни оставя изтощени физически и обрулени психически без сладост от празника.

Подаръкът също носи

своя цвят в предпразнич-ното суетене, независимо дали се вплита като брош-ка в очакванията ни, или се лута в лабиринта на избора.

Понякога става предизвика-телство за тревога, без зна-чение дали е предизвикана от недостиг на средства, или липса на достатъчно въображение, за да рази-грае тръпката на духовната близост към този, за който е предназначен подаръкът. Творческите продукти или изненади с предизвикател-ни идеи, са много красиви подаръци за изразяване на

обич към другите. В този случай силата на ценност-ното отношение към праз-ника и връзката ни с тра-дицията намалява стреса.

Важно е да приемаме по-вода за празнуване като значим. Да активизираме членовете на семейството или близките си по начин, който не уморява, а вдъх-новява, за да решаваме за-едно, как да се организира, къде и с кого ще празнуваме съобразно повода. Така не само за традиционните ни празници (Коледа, Великден и др.), но и за личните, все-ки от близките ни може да допринесе за организацията и изненадите и да охлаби примката на напрежението. Само тогава веселието е израз на усещане за добри взаимоотношения в семей-ствата ни и с приятелите.

Мисълта успокоява, кога-то се осъзнае, че силата на подаръка не е в материал-ното изражение, а в красо-тата на връзката - показана в топлите отношения и неза-бравимите жестове, с израз на внимание и уважение. В показаната взаимност, до-верието заздравява свои-те корени и стабилизира развитието на спокойствие и сигурност, на чувство за привързаност, за принад-лежност – преживявания, които са сигурна бариера за стреса.

Според Huffingtonpost, тези практични съвети ще ни помогнат да се справим със стреса на празниците.

1. Внимавайте в приори-тетите!

Каквото и да привлича вниманието ни, най-важното нещо е духовния празник.

2. Имайте реалистични очаквания!

Всички очакваме това да е сезона на щастието, но реалността е, че винаги има

фактори извън нашия кон-трол. Проблемите не изчез-ват, защото е Коледа.

3. Дръжте разходите под КОНТРОЛ!

РАЗУМНИЯТ бюджет за Коледа чудесен инструмент за управление на стреса.

4. Оставете перфекцио-низма!

5. Помолете за помощ!Ако се чувствате прето-

варени с подготовката за празника, помолете да Ви

помогнат. 6. Бъдете умерени!Просто не може да при-

съствате на всяко парти или събитие. Трябва да каже-те „не“ на това, което не се побира в графика. Нужно е достатъчно време за отдих и почивка!

7. Не изпускайте перспек-тивата!

Истината е, че коледния сезон е кратък и след това животът се връща към нор-

малния си ритъм. 8. Придържайте се към

здравословните си навици!Упражненията са доказан

стрес редуктор, както и дос-татъчния сън.

9. Забавлявайте се!Уверете се, че имате

време за нещата, които на-истина ви радват на Коле-да - разходки, романтични филми, каквото пожелаете.

10. Не забравяйте причи-ната за празника!

10 стъпки към Коледа без стрес

4 12, 2014

Здравословно

Божествени тела

Представяме ви упражнения от книгата Божествени тела на Петя Кръстева.

Гимнастиката на Тереза Тап

“Отнасяйте се към своето тяло като към истинска машина. То има нужда от постоянна грижа”, казва Тереза Тап. Тя е един от най-търсените инструктори в големи модни агенции като “Метро-политен”, “Форд” и “Пейж Паркес”. Нейни клиентки са жени от всички възрастови групи.

Показвам ви един от десетките разработени от нея комплекси.

КОМБИНАЦИЯ ЗА ГЪВКАВА ТАЛИЯ И СТЕГНАТИ БЕДРА

1 И.П. – страничен лег. Десен крак, свит в коляното, изнесен над талията.

На 1 завъртате бедрото, като сестремите коляното да докосне

пода. Дясната ръка отива назад.На 2 – И.П. На 3 обтягате десен крак нагоре

до 90 градуса.

Лакти на пода. Ляв крак, свит в коляното.

Работещият крак (десен) е об-тегнат в една равнина със седа-лището и гърба.

На 1 повдигате крака, на 2 връ-щате крака назад, като лявата ръка се обтяга далеч пред глава-та.

И.П. – същото като предходно-то.

На 1 свивате десен крак напред към гърдите. На 2 разгъвате.

След изпълнение на цялата комбинация я повтаряте с другия крак.

А всяко упражнение трябва да се изпълнява от 8 до 20 пъти.

2

5 12, 2014

С психолога професор В. Борисова разгово-ря маг. фарм. Доротея Набоко, д.ф.

- Проф. Борисова, какви са Вашите наблюдения от практиката, лесно ли се доверява българинът на психолога? Знаем колко по-пулярна е тази практика в чужбина, но у нас...

В.Б.: В чужбина консул-тирането с психолог е съз-дало традиции в резултат на осъзната потребност от човека, своевременно да се справя със затруднения по пътя на пълноценната си реализация в професиона-лен и личен план. Хората на Запад, САЩ (в Чикаго съм обсъждала този въпрос с колеги), Австралия…, знаят, че едно насочване и пре-насочване при проблеми с общуването от специалист ги улеснява.

Много често с намиране на психичното си равнове-сие, човекът, осъзнал не-обходимостта си от такава подкрепа, преодолява и здравословни проблеми. Знаят, че оплакванията при близки и познати, което е преобладаваща практика у нас, често задълбочава про-блемите вместо да ги разре-шава…

Българинът не се доверя-ва лесно. Надявам се, че с времето и у нас консулти-рането ще „отвоюва“ своето значимо социално-педагоги-ческо място за ориентира-не на хората към модели за общуване.

- Българинът затворен човек ли е, трудно ли до-пуска до себе си? Оказва ли влияние средата, история-та за това или е въпрос на

лична преценка? В.Б.: Българинът по при-

рода не е затворен човек – това го показва и инициатив-ността да пътува по света и търси място за пълноценна реализация. В последните години бедността и чувство-то за несигурност, предиз-викателствата на средата и социално-онаследената през вековете позиция на примиреност, са факт. Тези предпоставки са натрупали достатъчно разочарования, които трудно се преодоля-ват. Те задушават проявите на волята у човека.

Затрудненията не се при-емат като стимули или въз-можност за постигане на целите в общуването, а като опасност, задълбочаваща проблемите.

В този процес не можем да подценим отделния чо-век с уменията му да оце-нява събитията и да прави своя избор.

- На какво е най-добре да вярваме при срещата си с

Актуално

непознат човек - на първо-то усещане или на послед-ващото? Как да се научим да преценяваме хората при първа/последващи срещи, на кое да обръщаме внима-ние?

В.Б.: Целесъобразно е да вярваме на себе си и да търсим разковни-чето за създаване на доверие в общуването. Помага и добре позната-та мисъл: „ По дрехите се посреща, a по ума се из-праща…!“ Интуитивното разпознаване може да под-веде. Когато имаме възмож-ност за общуване с човека, можем да търсим съкрови-щето в душата му като из-раз на отношения. Важно е те да са добронамерени.

- Как да се държим при недоброжелателност, за да установим добронаме-рени отношения на рабо-тата и вкъщи?

В.Б.: Недоброжелател-ното отношение има своите предизвикателства и не ви-

наги е лесно да се открие точната причина. За по-мощник е целесъобразно да се доверим на техники за общуване без агресия, кои-то задължително се използ-ват с добронамереност за преодоляване на конфликти и справяне с тревожност.

- В какви случаи може да се изградят устойчиви от-ношения?

В.Б.: Устойчивостта и из-менчивостта вървят ръка за ръка. В този процес на динамични връзки между хората работим постоянно за поддържане на психично равновесие - независимо дали това е в работата или вкъщи.

Добре е да се грижим за осъществяваните комуни-кации. Чрез тях се развива чувството за „заедност“, за екипност и хората имат го-товност да полагат усилия за показване в действие на добронамереността си в об-щуването.

- В каква последовател-ност трябва да се следва живота и защо - опитът от Вашата практика?

В.Б.: Неоспорваната по-следователност в живота е преминаването от една възраст в друга, както и нат-рупването на индивидуален и комуникативен опит при различните степени на обу-чението.

Но истинската същност на живота, може да се оце-ни в неговото пъстроцве-тие, в което усещането за смисъл дава цвят и пред-става на човека за себе си и значимите взаимотноше-ния, които има, поддържа и пази.

>>> стр. 6

Щастието винаги пътува с нас, но в повечето случаи остава незабележимо

6 12, 2014

Актуално

Щастието винаги пътува с нас...от живота им?

В.Б.: Всеки човек е неразтворено цвете, кое-то трудно показва без светлина ароматните си листенца с действи-телния цвят на душата. Уханието за себеусещане е много различно при всеки човек, в зависимост от на-личието или не на умението да обича.

Преобладаващото отно-

>>> от стр. 5В общуването с мои студен-ти коментираме посланията на Майка Тереза – осмис-лени и изведени от силата – наречена живот.

- Кое е по-важно за хо-рата, с които сте се срещали - работата или семейството, дълга или удоволствието? Кое е до-вело до удовлетворение

шение на обич зависи до-колко той е вграден, приспо-собен в условията на живот и къде – на кое място е убе-ден, че го ценят и обичат и самият той показва отзивчи-вост: в семейството, работа-та или към непреодолимия глад за удоволствия.

Все по-малко са хората, които приемат стратегията на живот като дълг – на-вярно поради колебанията в ценностното им развитие. Малко са удовлетворените хора, с които общувам.

Въпросът е, че труд-но се осъзнава кой миг е щастлив. Щастието не ни чака на последната спирка на трамвая, а винаги пъту-ва с нас, но в повечето случаи остава незабележимо, защото ни липсва чувствителност, по-зитивен опит и волево уси-

лие за постижения…

- Какво е да си силен в общуването?

В.Б.: Да си силен в об-щуването означава тази сила да прониква в душата ежедневно, за да се усещат позитивните взаимодейст-вия с другите. За това са необходими доверие, под-крепа с внимание и добро-намереност. Да показваш и получаваш отзивчивост от хората и с удовлетворение да усещаш промяна в своя емоционален фон.

На педали? 1 открадната минута върши чудесаминута. Той доказано по-добрява храносмилането и влияе благотворно върху психическото благополучие. Може да се прави навсякъ-де и не изисква пари, спе-циални дрехи или участи-ето на някой друг. Просто отделяме 1 минута, точно преди хранене, за да осъз-наем напълно какво пред-стои. Това е толкова прос-то, колкото да си затворим очите и да поемем няколко дълбоки вдишвания - бавно и внимателно, осъзнато.

Можем да благодарим за храната, която е пред нас; да си представим работата, необходима за трансфор-миране на семената в рас-тения. Можем да си пред-ставим, че съществува цяла вселена в храната, която ядем - слънцето, облаците, дъжда, пръстта, полетата и пчелите и тази представа да

Непрекъснато чуваме колко е важно да забавим темпото, особено в празни-ните дни. Знаем, че се дви-жим твърде бързо, работим твърде много и сме запъл-нили с ангажименти всеки отрязък от деня. И разбира се, всички бихме били мно-го благодарни да открием „прозорец” в програмата си, в който да не правим нищо, а просто „да бъдем”.

Как можем да забавим темпото между правенето на закуска, пълния работен ден, вземането на децата от детската градина, спорта, вниманието към партньо-ра? Трудно можем да си представим намирането на 10 свободни минути за да медитираме, почетем книга или за някое йога упражне-ние.

Решението? Има лесен начин, който отнема само

ни изпълни със страхопочи-тание, макар и за момент. Каквото и да правим в тази 1 минута, то трябва да излиза от сърцето. Това е времето да се отворим в пълно съз-нание към момента.

Може да мислим, че 1 минута няма значение. Но 1 минута 3 пъти на ден, 7 дни в седмицата, са 21 ми-нути само за нас. Чудесно начало за изграждане на навик за пауза, която ще доведе до домино-ефект в други сфери на живота.

Когато започнем да при-лагаме тази едноминутна практика около часовете за хранене, накрая тялото и ума ни ще „очакват“ време-ната на „не-правене“.

Естествено и без усилие ще обособяваме все по-чес-то минути на не-правене и ще забележим моментите от деня, които естествено

ни канят на тази свещенна пауза. Порталите на пауза-та са част от естествения ритъм на приливи и отливи. Една минута отлив може да доведе до по-голямо от-дръпване. Това е обръща-нето навътре, което създава пълнота, към която всички се стремим.

Може да звучи лесно, но не е. В действителност, е удивително трудно да се направи пауза достатъчно дълго, за да се обърнем към себе си. Но всеки следващ път става по-лесно. И след това, преди да се усетим, можем да го правим в про-дължение на два, три дни, седмица, месец. Това са малки, управляеми стъп-ки за сформиране на нов и здравословен навик - да ос-таваме насаме със себе си, изцяло осъзнати. http://www.mindbodygreen.com

7 12, 2014

Актуално

Гордея се с труда на моите родителиработа, да бъдат приспособими, креативни и независими.

В момента много младежи избират просто място, къ-дето да учат, вместо професия, която желаят да работят. В училище децата нямат възможност да се запознаят с различни професии; да разберат какви лични качества, знания и умения трябва да притежават; къде и как могат да ги придобиват и развиват. С този проект, компаниите, които са се присъединили, работят за решаването на тези проблеми, като фокуса е върху ценностите – на труда, ста-ранието и ученето. Децата виждат реална работна среда, срещат се с професионалисти и виждат родителите си в друга светлина.

Този проект е за фирми, които се гордеят с приноса си към обществото и вярват, че служителите им са не само най-ценният им актив, но и техният най-добър посланик в общността.

Изданието от 2013 година доведе до много добри отзиви и резултати, спечели награда от конкурса „PR приз 2014″ в категория “ PR проект за вътрешни комуникации“.

На 10 декември 2014г. проектът „Гордея се с труда на моите родители“ празнува втори рожден ден в Музея на София, старата Градска баня. Това е инициатива, която обедини 25 компании и представи над 190 професии пред 900 деца. От тази година Софарма се присъедини към проекта и за първи път отвори вратите си за посещение на деца на своите служители във високотехнологичното производство на лекарства у нас.

Инициативата цели да представи труда като потребност и ценност, да покаже на децата, че всеки човек е необ-ходим и полезен за обществото, благодарение на своите натрупани качества и знания. По време на посещението на работните места на родителите, децата се запознават и с други интересни и важни теми: парите и тяхната роля, безопасността на работа и в интернет, здравеопазване, опазване на околната среда и др.

Съвременните изследвания показват, че днешните деца ще имат в живота си по няколко професии, ще имат нужда постоянно да овладяват нови технологии и умения, да се адаптират много бързо към променящите се условия за