• Е В А Н Г Е Л С К О Ч Е Т И В О •

† НЕДЕЛЯ 14 СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ — НА ЙЕРИХОНСКИЯ СЛЕПЕЦ

А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита:

какво е това?Обадиха му, че Иисус Назорей минава.Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, по-милуй ме!Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мъл-чи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, по-

милуй ме!Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И кога-то оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.И той веднага прогледа и тръгна след Него, славей-ки Бога.И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.

(Ев. Лук. 18:35–43)

Интересна е 18-та глава от Евангелието на св. Лука, в която като на филмова лента преминава пъстър калейдоскоп от съвременници на Христос. Те представляват както поло-

жителни, така и отрицателни примери. Тук е упоритата вдо-вица (18:1–8), смиреният митар и надутият фарисей (18:9–14), невинните деца (18:15–17), богатият началник (18:18–30), сле-пецът от Йерихон (18:35–43) и главният митар Закхей (19:1–10).Всеки водач на модерна секта би се ужасил от начина, по кой-то преди това Проповедникът от Назарет отблъсква младия началник, наследил огромно богатство. Този потенциален апостол би могъл сам да поеме разноските на повярвалите в Спасителя в замяна на обещаното вечно спасение. Неговото богатство би могло да се използва за привли-чане на хиляди хора. Но Христос не си служи със средствата на този свят. Той нито взема парите на началника, нито го спа-сява насила.Когато приближава до Йерихон, Христос се сре-ща с пълната противопо-ложност на богаташа — един изоставен от всич-ки просяк, който зависи от милостта на ближни-те си, за да се препита-ва. Евангелистът опис-ва мястото на срещата много точно. Просяците тогава седят обикновено при градските порти, през които хората влизат и излизат. Лука не споделя името му, но Марк разкрива неговата фамилия като Вартимей, на еврейски „син на Тимей“ — вероятно съкращение от Тимотей. На гръцки Тимотеос означава „този, който почи-та Бога“. Това име не е еврейско, а елинско и вероятно баща

му е грък, приел доброволно юдейската вяра. Като сакатия просяк при портите на йерусалимския храм (Деян. 3:1–3) той моли минаващите за милостиня. Мойсеевият закон заповядва на юдеите да помагат на безимотните и нещастните в живота. Вартимей вероятно получава толкова подаяния, колкото да оцелее и да води мизерно съществуване.Както става ясно от разказа, Вартимей не е сляп по рождение, а загубва зрението си по-късно. Този вид слепота е по-болезнен, защото слепецът има живи спомени за времето, когато не се е различавал от зрящите хора и се е наслаждавал на светлината и красотата на сътворения свят. Щом човек загуби едно от се-тивата си (особено зрението), другите му сетива се изострят. Но на Вартимей не е нужна особена интуиция в този ден, за

да долови, че тълпата, която идва по пътя към града, е много по-голяма и шумна от обикновено. Хората са привлечени от един център, един маг-нит, една Личност — Ии-сус.Слепецът няма как да го знае. Той запитва някого: „Какво е това?“ Един от минувачите му отговаря: „Иисус Назорей (т.е. от Назарет) минава“. Щом Вартимей чува тези думи, той започва да кре-щи с цяло гърло: „Иису-се, Сине Давидов, поми-луй ме!“ Минаващите му шъткат и смръщено го

мъмрят да млъкне, но този човек усеща, че неговият шанс е сега или никога. Той продължава да вика: „Сине Давидов, по-милуй ме!“ Глаголът „помилвам“ или „оказвам милост“ има същия корен като думата „милостиня“. Същия зов надават „с висок глас“ десетте прокажени, които признават Христос за

• О Т Е Ч Е С К О Н А С Л Е Д С Т В О •

ПРОПОВЕД ЗА НЕДЕЛЯ НА ЙЕРИХОНСКИЯ СЛЕПЕЦ

РАЗПРОСТРАНЯВА СЕ БЕЗПЛАТНО | ГОД. VII БРОЙ 22 (384) — 27.01.2019 г.

www.svetiilia.bg

Спасител и търсят изцеление от Него (17:13).Викът на Вартимей не е безпомощен и отчаян, а пронизителен и настойчив. По принцип повечето инвалиди са съкрушени и потиснати от своя недъг. Кое придава дързост на просяка от Йерихон, кое го кара да бъде упорит, кое окриля неговия порив? Тази неподозирана у него сила е вярата. Тя поражда пламенността на желанието, което преодолява съпротивата, укорите и неудобството, за да постигне исканото. Да бъде на-речен някой „син на Давид“ като титул е равносилно да бъде назован „Месия“. За юдеите това определение означава обе-щания от Бога потомък на Давид, който ще седне на трона на Израиля (Лука 1:32–33). Ако се изключи прилагателното „Да-видов“, което се среща в родословието на Иисус (Лука 3:31), тук за първи път в Евангелието на Лука се използва терминът „Син Давидов“. Тълпата, която посреща Христос при влиза-нето му в светия Град, също вика радостно: „Осанна на Сина Давидов“ (Мат. 21:9). През по-голямата част от Своето зем-но служение Иисус не подтиква хората да го наричат Месия, защото веднага би бил арестуван като бунтар (Мат. 16:16,20). Но часът му вече е дошъл. Той е поел към Йерусалим, където ще бъде разпънат най-вече заради Неговия отказ да отхвърли титлите „Христос“ и „Цар на юдеите“ (Лука 23:2–3,35; Марк 14:61–62).Когато Вартимей се провиква към Христос, той не търси дреб-ните пари, които другите снизходително пускат в паничката му. Той очаква много повече и има единственото върховно желание на всеки слепец — да прогледне. За разлика от множе-ството зяпачи и сеирджии, които обграждат Иисус, просякът притежава силна вяра, защото Го нарича „Господ“ (ст. 41). Но защо Спасителят го пита: „Какво искаш да ти сторя?“ Не е ли ясно? Може би две са причините — да събуди вярата му, за да я изрази открито пред всички, или да помогне на страдалеца, за да уточни какво точно иска от Него. Въпросът няма успоре-дици в Евангелията освен странното запитване на Иисус към парализирания човек във Витезда: „Искаш ли да оздравееш?“ (Йоан 5:6). Може да прозвучи куриозно, но някои хора така свикват с многолетната си болест, че нито вярват, нито търсят да бъдат изцелени. Техният недъг им създава егоистичен уют, поддържа човешкото състрадание към тях, не на последно място днес благодарение на болестта си те се ползват от соци-алните грижи на държавата.Иисус произнася само две кратки изречения: „Прогледай! Твоята вяра те спаси“ (ст. 42). В този момент чудото става — действително, открито, пред всички. В изложението на еван-гелист Матей се говори за двама слепци от Йерихон, изцелени едновременно, когато Христос се докосва до очите им (9:29).

Кое излекува — словото или докосването Му? Понякога Той само докосва, друг път докосва и говори, трети път само гово-ри. Поведението Му е вътрешно свободно и не се подчинява на постоянен шаблон. Още бащата на медицината Хипократ използва думата „спасявам“ в смисъл „спасявам или освобож-давам от болест“. Името на Созопол („град на спасението“) има и лечебно измерение.Защо Иисус подчертава вярата на изцеляваните от Него? До-като мнозина модерни „лечители“ и врачки насочват внима-нието само към себе си, Той не се хвали с безкрайната Си мощ, а отдава слава на Бога и търси да събуди чуждата вяра. Така Той насърчава хората следващия път, когато се сблъскат с не-преодолимо препятствие, да се молят с вяра и да се доверяват на Бога, а не да прибягват до самозвани знахари или да стигат до самоубийство.Ние, които сме наследници на Христовите апостоли, също трябва да бъдем мостове на вярата. Всеки от нас има деца или стари родители, които зависят от нашата помощ и състрада-ние. Вместо да изпитваме самодоволно удовлетворение, че сме изпълнили дълга си, когато се грижим за тях, трябва да насоч-ваме тяхната вяра към техния и нашия небесен Отец. Само ко-гато постигнем това, можем да смятаме, че сме успели и че сме станали христоподобни.И какво прави слепецът, когато проглежда? Дали пощурява от радост и отива да се напие като свиня с другите просяци? Дали се отдава на буйна веселба и хвалба из целия град? На-против, той веднага се присъединява към Христос — не за да търси като другите повод за сензация или подигравка, а за да прослави Бога. Изцеленият бесноват от Гадара също иска да последва Иисус, но Той не го допуска (8:38–39). Днес причина-та може само да се предполага, но не е изключено обладаният от легиона демони да има още доста трески за дялане, преди да бъде готов да служи на Спасителя. Случаят с Вартимей е друг. Той е готов, той не се нуждае от покана, той е човек, който по-ставя вярата над всички навици и условности. Сред апостоли-те Вартимей служи като живо доказателство за всемогъщието на Бога. Той не само възприема Божията слава, но я разпрос-транява и възвестява.Случаят с Вартимей е изключителен пример за силата на вяра-та, която е проявена от един обикновен човек, смятан за утай-ката на обществото. Вяра не на еснафството, на мъдруването, на съмнението, а на енергичното действие, което води към те-лесно и душевно спасение.

Архим. проф. Павел СтефановИзточник: http://archiman.livejournal.com

• Ж И Т И Я Н А С В Е Т И И •

ЖИТИЕ НА СВЕТИ БЛАГОВЕРЕН ЦАР ПЕТЪР БЪЛГАРСКИ30 ЯНУАРИ

Св. благоверни цар Петър Български (927–969 г.) бил син на цар Симеон

Велики и внук на покръстите-ля св. цар Борис-Михаил.Някои български историци възприемат съобщението на византийския летописец Лъв Дякон, че като узнал за побе-дата на Киевския велик княз Светослав над българската

войска в 968 г., цар Петър получил апоплектичен удар, вслед-

ствие на който и починал на 30 януари следващата година. Но местни старобългарски паметници твърдят, че благоверният цар Петър, след като се отказал от царския престол, приел мо-нашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни по-дир смъртта му.От благочестива жажда той, като човек боголюбив и благочес-тив, бил в Средец (София) и оттук тръгнал по стръмната и не-достъпна планина Рила да търси светия пустинножител Йоан. И само поради непристъпността на местожителството му не могъл да се срещне лично с него, а само от далеч видял запа-ления огън на преподобния, който пък видял отдалеч неговата

стр. 2-3Издание на Православното братство при храм „Свети Пророк Илия“—гр. София, ж.к. Дружба 2

• О Т Е Ч Е С К О Н А С Л Е Д С Т В О •

МИСЛИ И НАСТАВЛЕНИЯ НА СВ. ИСААК СИРИН28 ЯНУАРИ

Без надежда, придружавана от вяра, душата не може да се реши смело да пристъпи към изкушението. А без да

е изпитало осезателно Божието покрови-телство, сърцето не е в състояние да се на-дява твърдо на Бога.Дивната Божия любов към човека най-добре се осъзнава тогава, когато той се намира в обстоятелства, които рушат на-деждата му. Тук Бог показва Своята сила в неговото спасяване. Защото човек никога не познава Божията сила, докато е в покой и слободия.Не се удивлявай, че когато речеш да се потрудиш в някоя добродетел, отвсякъ-де нахлуват върху тебе жестоки и силни скърби. … Слава на Бога, Който с горчиви лекарства ни довежда до състоянието да се наслаждаваме на здраве! Няма човек, който да не скърби по време на из-питанието. Няма човек, комуто да не се струва неприятно

времето, когато той пие горчилката на из-кушенията. Но без тях не може да се при-добие здраве и сила.Не вярвай на себе си, че си силен, докато не бъдеш изкушен и не се покажеш непро-менен. Във всичко изпитвай себе си! При-добий права вяра, за да победиш врагове-те си! Нека умът ти не бъде високомерен и не се осланяй на силата си, за да не паднеш по Божие допущение в естествена немощ и тогава от собственото си падение ще узна-еш колко си слаб. Не се надявай на своето знание, за да не те улови врагът… в своята хитрост! Не се хвали никога в разговорите си със своите дела, за да не бъдеш посра-мен! Във всичко, с което човек се хвали,

Бог допуска той да се промени, за да бъде унизен и да се научи на смирение.

Източник: www.pravoslavieto.com• О Т Е Ч Е С К О Н А С Л Е Д С Т В О •

СВ. ЕФРЕМ СИРИН ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА

Блажен е тоя, който съгласува живота си с истината и не се отдава на лъжата. Човек е щастлив, когато твори исти-ната: защото Бог е истинен и лъжа

в Него няма (Иоан. 3:33). Кой няма да облажи човека, който спазва истината?Който пребивава в истината, той вся-кога е угоден Богу, за всички човеци е полезен, в обществото е прекрасен и във всяка работа правдив!Човекът на истината не угажда на хо-рата, не съди неправедно другите, не си приписва достойнство и чест, не пре-зира нищия и бедния, в отговорите си не е лукав, в размислите си е правдив, в работата си ревностен, в обществото почтен, не познава коварство, не обича лицемерие, краси се с добри дела, ръко-води се от всяка добродетел.Наистина блажен е човекът, който вся-кога и във всичко служи на истината!Жалък, обаче, и злополучен е всеки човек, който се докосва до каква да е лъжа: защото дяволът

открай е лъжец (Иоан 8:44). Който кисне в лъжата, той е ко-леблив и несмел: ненавистен е пред Бога и всички люде! И на-

истина, кой не ще оплаче човека, пре-карващ живота си в лъжа! Такъв човек в никоя работа не заслужава доверие и във всеки отговор е подозрителен. В живота той възбужда гняв и карани-ци — в обществото пък е това, което е ръждата за желязото.Той е дързък по сърце и безочлив в обноски — подслушва чуждите тай-ни и леко ги открива; умее с езика си да излага и тези, които стоят твърдо в истината и доброто. Нищо не говори без клетва и мисли да убеждава с мно-гословие. Лъже изобретателно и хитро изопачава.Няма рана по-дълбока и позор по-ви-сок от лъжата: лъжецът за всички е гнусен, пред всички смешен. Ето защо нека бъдем внимателни към себе си: да

не киснем в лъжата!Източник: www.pravoslavieto.com

шатра, и си разменили писма. Известни са и неговите писмени връзки с прочутия на онова време византийски подвижник св. Павел Латърски.Навярно той съставил известен брой прекрасни поучения с нравоучителен характер, чийто автор именува себе си „Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний“. До наше време се запазили две служби, съставе-ни в негова чест, навярно към края на Х век: едната е собстве-ност на българския атонски Зографски манастир и съдържа непълен канон и светилния на утренната, а другата е собстве-ност на Белградската народна библиотека и съдържа няколко

стихири на вечернята и утренната.За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър засега нищо не ни е известно.От много древни времена той е наречен светец: в българска-та летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографски преподобномъченици от съ-щия век, в известния пролог на Станислав от XIV в., в Драга-новия именник на българските царе и пр.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений,

епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)

Енорийският лист се издава с благословията на предстоятеля на храма—иконом Емилиян Костадинов

Адрес на редакцията: гр. София, ж.к. „Дружба” 2, храм „Свети Пророк Илия”

www.svetiilia.bg

www.svetiilia.bg

27 ЯНуАРИ † Неделя 14 след Неделя подир Въздвижение на Йерихонския слепец. Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст. Гл. 2, утр. ев. 2, ап. Евр. 7:26–8:2 (с. 467), лит. ев. Лк 18:35–43 (Тип. с. 197)

28 ЯНуАРИ Преп. Ефрем Сириец. Св. Исаак Сириец, еп. Ниневийски. Преп. Паладий Пустинник

29 ЯНуАРИ ❈ Пренасяне мощите на св. Игнатий Богоносец. Св. мчк Димитрий Сливенски

30 ЯНуАРИ ❈ Св. Три светители велики архиереи: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Св. свщмчк Иполит, папа Римски. Св. благоверен цар Петър Български. Преп. Сергий Къпински (Тип. с. 200)

31 ЯНуАРИ Св. безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Св. мчци Серапион и Папий

1 ФЕВРуАРИ ❈ Св. мчк Трифон (Предпразненство на Сре-тение Господне) (Трифоновден) (Тип. с. 205)

2 ФЕВРуАРИ † Сретение Господне (Тип. с. 208)

Веднъж един беден човек, като мина-вал покрай една

гостилница, дето на печката врели съблаз-нителни гозби, изва-дил хлебец от торби-цата си, подържал го малко на пàрата, която излизала от гозбата, и почнал да яде.Гостилничарят изля-зъл, хванал бедняка,

набил го хубаво и го дал под съд, като искал да му плати за гозбата. Съдията повикал двамата, изслушал ги и казал на бе-дняка:— Да платиш ли искаш, или да лежиш затворен?— Да платя е по-добре — отговорил беднякът, — защото имам деца. Какво ще стане с тях, ако ме хвърлите в затвора!— Добре — рекъл съдията, — колко пари имаш?— Имам всичко една жълтица, която пазя за черни дни — отго-ворил беднякът, като извадил жълтицата.Съдията я взел, повикал гостилничаря, хвърлил силно монета-та на масата и казал:— Ето, вземи това, което ти се пада!Гостилничарят посегнал лакомо към жълтицата, но съдията я

взел от масата, дал я пак на бедняка и рекъл:— Бедният изяде хляба си, натопен само в пàрата на твоите гоз-би, затова ти ще получиш само звука от неговата монета. Сега идете си всеки по своята работа!

Източник: www.chitanka.infoРисунка: Александър Божинов „Пижо и Пендо“

• Д Е Т С К И С В Я Т •

ВСЯКО НЕЩО ИМА ЦЕНАТА СИПРИКАЗКА

• О Т Е Ч Е С К О Н А С Л Е Д С Т В О •

МОЛИТВАТА Е НАЙ-РЕЗуЛТАНИЯТ ПЪТ ЗА РЕШАВАНЕТО НА ВСЕКИ ПРОБЛЕМ

Ако започнеш да се молиш на Христос: „Господи, моля Те, вразуми го“, или „Господи, помилуй“, или „Сам Ти насочи този човек“ и повтаряш тази молитва постоянно, тога-

ва Христос ще започне да влага благи помисли в човека, за когото се молиш.Всеки път, щом кажеш: „Господи, помилуй моето детенце“, твоето дете ще приеме от Христос добър помисъл. Колкото повече се молиш, толкова повече благи помисли ще идват

при твоето чедо.За човека това е най-резултатния път за решаването на все-ки негов проблем. По всички други пътища, които хората често следват, ръководейки се от своите инстинкти, в пове-чето случаи тях ги чака неудача.

Преп. Порфирий КавсокаливитИзточник: www.predanie.bg