1

ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН

№1/11.05.2015 г.

ДЕН 1-ви

ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН

Ден 1-ви/ 11.05.2015 г.

Отново е май и отново Шумен е малко по-забързан от обикновеното.

Вълнението се усеща. Защо ли? В една песен се пее: „Май е вълшебство“. Ако е

така, то може би усещането за театър подсилва магичността на

предчувствието за лято.

„Обявявам 24-ти международен театрален фестивал „Друмеви празници“

за открит“

Тази година (за разлика от предходни) дъждът ни изненада и ... не се появи. Времето беше

ясно, настроението добро, а фестивалът вече подгрял с първото представление –

„Колекционерката“ по текстове на Радослав Чичев.

Но нека се върнем на церемонията по откриването. По традиция то започна с изпълнение

на градския духов оркестър, умело дирижиран от младия Христо Атанасов. Актрисата

Миглена Стоева представи на вниманието на вече събиращата се публика мисията на

фестивала, а именно поглед върху творчеството на млади драматурзи и режисьори, чиито

2

имена все по-често се чуват. Няма как да не спомена, че фестивалът чества 165 години от

рождението на Патриарха на българската литература - Иван Вазов. Обнадеждаващо беше

изречението: „Този сезон бяха реализирани на сцена над 30 български текста“. Явно

интереса към родната драматургия бавно и славно – или по-скоро рязко и победоносно се

завръща на дневен ред. На събитието присъстваха кмета на града – Красимир Костов,

заместник кмета по културата – Живка Тонева и разбира се журито в състав от Васил

Банов, Милена Фучеджиева, Никола Вандов, Кремена Бабачева, Петър Денчев. След

поздравителната реч на кмета, по стара традиция той запали огъня, а хоругвата бе високо

издигната под звуците на „бенда“. Последното изречение, което чух преди да вляза в

театъра, за да се срещна със сценичната интерпретация на Вазовата драма „Към пропаст“,

бяха изречени от малко момче със сияещи, големи сини очи на име Георги, гласеше: „На

добър час“. Всички знаем колко са искрени децата. Ще се опитаме и ние да вдъхнем от

тяхната неподправеност и последваме примера на малкия Гошо, извиквайки (макар и на

хартия): „НА ДОБЪР ЧАС!“.

3

Колекционерката и аз...

Къде съм аз? Къде сме ние? Често

се връщаме или понякога дори не

излизаме от собствения си свят,

вглъбени в себе си, в същото това

заобикалящо ни наше си

пространство. Там, където се

чувстваме малко по-сигурни, малко по-спокойни и стоим там, бягайки от

страховете, за които не можем и не искаме да говорим на глас, пак от страх да не се

превърнат в реалност. Имаме навика да колекционираме и живеем с миналото като

колекциите ни са нашата утеха и връщането там, където сме били щастливи. Там

където сме открили и усетили живот,

дори ако това е просто една костилка.

„Колекционерката“ от Радослав Чичев е

текст като приказка, разказвана от първо

лице. Прекрасното изпълнение на Мая

Бежанска, в съчетание с режисурата на

Катя Петрова, с добавените куклени

елементи и допълващата любопитно

изградена сценография на Рин Ямамура, под звуците на джаза на Христо Йоцов,

рисуват един свят на емоции, на една открита сетивност, движеща се между

въображението, мечтите и реалността. Вълнуващ текст, който връща спомени от

детството, разкрива вътрешните конфликти на една жена, но с чистотата и

душевността на дете. Енергията на играта, чувствителността, която носи като

послание текстът, в съчетание с куклените елементи, правят моноспектакълът

магичен, истински, но и малко тъжен. Всеки би могъл да се припознае в това, което

ще усети, види и чуе в представлението. Аз лично открих парченца от себе си. Там

в мечтите, отвъд страховете, в магията на малките неща и колекциите на спомени.

А ти какво ще откриеш?

Очаквайте интервю с режисьорката Катя Петрова в брой 3.

Теодора Захариева

4

„Към пропаст“

или за вчера, днес и утре

До колко е

актуално днес да се

поставя класическа

българска драматургия?

Възможно ли е да бъде

достъпна за всички?

Това бяха двата

въпроса, които ме „глождеха“ на влизане в театъра и в очакване на сценичната

интерпретация на „Към пропаст“ от Иван Вазов. Именно тази година се честват 165

години от рождението на „дядо Вазов“ (както го нарича и част от публиката) по време на

Друмевите театрални празници в Шумен.

Още в началото на текста ми се ще да откроя три имена, без които това

представление щеше да бъде съвсем различно - сценичната адаптация на Вазовия текст е

дело на Юрий Дачев, режисурата е поверена на Бина Харалампиева, а изключително

въздействащата музика е дело на Асен Аврамов.

Историята на търновския цар Иван Александър е разгледана не само като исторически

факт – тя поставя темата за дилемите в живота като ключови в изборите, които правим.

Това може да бъде много ясно проследено в декора и костюмите. Цветовите ни рецептори

са провокирани от два основни цвята, а именно черното и бялото – като два полюса, чиято

символика е повече от ясна – добро и зло (но нека не забравяме и че едно от основните

познания в света на рисуването е, че бялото съдържа в себе си всички останали цветове).

Още преди да започне представлението на сцената виждаме условна постройка, която със

своята изчистеност и простота в същото време създава усещане за дълбочина; за едно

огромно пространство на случване. Освен черно-белия цвят усещане за нещо по-голямо от

човешкото създава и кръста на върха на постройката, който много ясно заявява идеята за

вярата, засегната в представлението. Историята на красивата друговерка, която успява да

си извоюва път към трона е отредена на даровитата Теодора Духовникова, която

убедително успява да изгради образа на този сложен персонаж. Разбира се както началото,

така и краят е важен, а финалната точка бе поставена от Атанас Атанасов, който получи

5

заслужени аплодисменти в изтичащите минути на спектакъла, изричайки тежките думи:

„...пропастта, в която ще ида аз, не е тъй дълбока, както пропастта, в която тласкаш

България!“. Тези думи сякаш оставиха една горчивина у зрителите, които може би успяха

да открият сходства с миналото и може би, хранейки тайна надежда внуците им никога да

не разберат тази пиеса както те, се изправиха на крака в знак на един мълчалив протест,

изпълнен със звуците на ръкопляскания и аромата на цветя.

Светломира Стоянова

БЛИЦ ИЗКАЗВАНЕ ЗА ВЕЧЕРТА:

НА ФОКУС:

„Към пропаст“

Имайки предвид честването на 165 години от рождението

на Иван Вазов и факта, че единственото представление по негов текст видяхме именно

тази вечер, ми се ще да Ви попитам какви са впечатленията Ви и какви размисли

провокира то у Вас?

- Темите са злободневни. Сега също е „време разделно“ – както и тогава.

Какво провокира у мен ли? Колко прав е бил Дядо Вазов! Народът е бил мотивиран по

негово време, а сега доброто не се забелязва. Това, че даден човек прави добро, не

означава, че ще има благодаря. Това е най-лошото – няма го нашия дух; няма я нашата

благодарност.

Екип на бюлетина:

Светломира Стоянова

Теодора Захариева

Оформление и печат:

Диляна Ганева