ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН

№4/14.05.2015 г.

1

ДЕН 4-ти

ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН

Ден 4-ти/ 14.05.2015 г.

Какво очаквате да видите щом отидете на театър? Може би повечето от вас го

свързват с текст на пиеса, който оживява на сцената. Не казвам, че грешите, но днес

се убедихме, че не е нужно задължително текстът да е специално написан за театър.

„Възхвала на колебанието“- Ранната поезия и късната проза на Георги Господинов

вдъхновяват режисьорката Маргарита Младенова да събере млади актьори в Сливен

и да превърне думите му в отекващи теми, но не главно със сериозен тон, а по-скоро с

деликатно чувство за хумор, което неминуемо предизвиква усмивки, но и тъга в

лицата на зрителите.

„Антихрист“ – Небезизвестният роман на Емилиян Станев буди любопитството на

младата режисьорка Анастасия Събева. Това е нейният първи проект в държавен

театър и тя не се колебае да се потопи в дълбоките мрачни води на текста.

Нека не забравяме, че този фестивал отдава подобаващо внимание и на новата

българска драматургия. В тишината на регионалната библиотека „Стилиян

Чилингоров“ чухме част от четири пиеси и присъствахме на не особено кротък

дебат.

ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН

№4/14.05.2015 г.

2

„Авторски прочит“

Съвременност на езика за театър

и СТРАХЪТ

като най-човешката поема

/Нова българска драматургия – прочит и импулси. Ритъм на ускорен пулс/

Авторският прочит тази година на 24-тия международен фестивал „Друмеви театрални

празници“ беше проведен в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“.

Представените номинирани пиеси в направление Авторски прочит бяха:

„Страх за опитомяване“ от Оля Стоянова

„Търчи-лъжи с боклукчийката“ от Йосиф Венков

„Честита Нова година“ от тандема Александър Мануилов и Петър Чухов

„Страховете на другите“ от Димитър Златинов

Дискусията водеше младата театроведка и драматург на видинския театър – Катерина

Георгиева. Подбраните откъси на четирите пиеси от авторите им, под режисьорското

присъствие на Мария Петрова – Енева, бяха представени от актьорите на шуменския

театър - Диа Мантова, Кольо Стайков, Михаил Скуджов, Миглена Стоева, Александра

Михайлова и Марина Мозжухина и Станислав Станчев. Темата, която Катерина беше

откроила е „Съвременност на езика за театър и страхът като най-човешката поема“ и

„Нова българска драматургия – прочити, импулси и ритъм на ускорен пулс.“

Акцентите, които беше поставила - страхът, безизходицата и мрачността, породиха

интересна дискусия в края на представянето между присъстващите, авторите и журито.

Интересно и любопитно беше и отварянето на темата (отново от Катерина Георгиева)

за съвременния език на театъра, който се е превърнал в директен, взет от живота,

агресивен не прикрит, което според нея много напомня кино езика.

След запознаването с пиесите и породената дискусия събитието завърши с

аплодисменти, въпроси и различни гледни точки.

ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН

№4/14.05.2015 г.

3

Снимки от

представянето

на номинираните

пиеси в направление

„Авторски прочит”

на фестивала

ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН

№4/14.05.2015 г.

4

„Възхвала на колебанието“

НЕПОКОЛЕБИМОТО КОЛЕБАНИЕ

Ако търговията чисто и просто ни кара да не се колебаем и непоколебимо да купим

продукта, който „не“ ни подтиква към никакво колебание, то тогава ние неколебаейки

се, се оставяме да бъдем манипулирани, робувайки на материалното. Но тогава какво

става с духовното? С културата? Тя е тази, която подтиква към колебание. Онова

приятно гъделичкащо усещане, след което възникват много въпроси, след това и

отговори, до които стигаш сам. Намираме и търсим смисъл за света, за живота и

колебливото ни съществуване, и живеем, именно чрез него – колебаниеТо. Ако

взимаме решения, които по-често подлагаме на колебание; на дълбок размисъл, още

повече що се касае до културата, то тогава колебаниеТо е на наша страна. Защо тогава

се лишаваме от него като все по-често го подлагаме на изпитания и непоколебимо го

оставяме да отмине, залъгвайки се с това, че всъщност няма за какво да се колебаем?

„Възхвала на колебанието“ е спектакъл, върху който всеки един от нас си заслужава да

се замисли. Да погледне към нещата, които пряко го засягат като част от българското

общество, от една „непоколебима“ България. Под режисурата на Маргарита

Младенова и текстовете на Георги Господинов излизаме от рамката на неколебанието.

В спектакъла няма четвърта стена, която да разделя публиката от актьорите. Напротив,

посланието е отправено и обърнато директно и непоколебимо към зрителя, за да

излязат премълчани истини. Времето на прехода, незабравящите се хитове от 80-те и

90-те, българските флагчета, веещи се някак тъжно и спомените от социализма, ни

нашепват, а друг път даже и силно викат с (не)скрит смисъл – сега всичко е в твоите

ръце. От теб зависи... И като че това е посланието, което всеки взе за себе си от

видяното и преживяното, там в камерната зала, чрез живото и истински почувстваното

от младите актьори. И през хумора, зад който се криеше дълбоката и изживяна истина,

емоцията от изговореното надделя. Струва си да се борим, да не чакаме. Аз не се

страхувам да се колебая – „Вярвам в колебаещия се човек.“

Теодора Захариева

ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН

№4/14.05.2015 г.

5

Снимка от спектакъла „Възхвала на колебанието”

„Антихрист“ – колебанието

на българина вчера и днес

Към темата за религията, на която се

оповава българското общество в

тежките години на езичество, скоро не

беше посягано. Анастасия Събева

прави смел режисьорски опит като

взема романа на Емилиян Станев.

Може би не е случаен и броят на

актьорите – 13- фаталното число. Ще

ми се да спомена, че за четирима от

участниците това е дебют на сцената на

пловдивския театър. Ролята на

антихриста е поверена на Васил Дуев -

актьор, режисьор и драматург, който с

нужната динамика и енергия изпълни

ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН

№4/14.05.2015 г.

6

този толкова тежък образ с живот и достоверност. Въпреки тягостността на текста и

посланията, които не винаги кристализираха на повърхността на съзнанието ми, аз бях

силно впечатлена от визията на представлението. Младата и много талантлива Огняна

Серафимова превръща сцената в много различни пространства само с помощта на 7

високи подвижни фигури, които освен усещането за духовност носят и чувство, че

винаги си наблюдаван или ако не, то със сигурност, че има кой да ти обърне гръб.

„И вложи Творецът седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се

родиха. И повериха на всеки ангел по един от седемте народа – да го ръководи ...

Само над България тъмнееше мрачина – и звезден ангел не развя криле над нея.“

Светломира Стоянова

Екип на бюлетина:

Светломира Стоянова

Теодора Захариева

Оформление и печат:

Диляна Ганева