национален седмичник4 - 10 май 2015 г.БРОй 16 (1097)

В Б

РО

Яwww.stroitelstv

oimot

i.co

m

Десетки опасни мостове чакат ремонт

интервю На стр. 6 КАБ На стр. 8-9

Безопасни ли са подлезите у нас?Дори

сградата на Европарламента

има проблем с авторските

права

Арх. Марин Бакалов, председател на САПЗАПА:

Подробности на стр. 4 и 5

www.bosstore.bg

нА фоКус На стр. 12-13

Приключва ли сагата с боклука на София?

2 4 - 10 май 2015 г.БРОй 16 (1097)

9 млн. лв. ще бъдат отпуснати за укрепване на свлачища край Бур-гас. Това стана ясно, след като кабинетът одобри допълнителни разходи и трансфери по бюджети на общини в размер на 16 800 000 лв.

С предвидените сред-ства ще се извършат укрепителни дейности на две срутища. Едното е в кв. „Сарафово“, а друго-то - в парк „Росенец“. Те се активираха след теж-

ките снеговалежи преди няколко месеца.

Междувременно пра-вителството предоставя 5 млн. лв. за ремонт на улици и подобряване на общинската пътна инфра-структура. Средствата ще бъдат разпределени меж-ду Плевен, Велико Тър-ново и Враца.

В началото на април кабинетът отпусна бли-зо 14 млн. лв. за щетите след снеговалежите. Два месеца по-рано пък бяха

дадени средства и за кри-тичните участъци Плов-див-Асеновград и Девин-Кричим, където близо 10 000 тона скална маса се изсипа на пътя и отне дни да бъде разчистена.

За изграждане на спор-тен комплекс в жк „Еле-ново“ на община Благо-евград пък са предоста-вени 2,6 млн. лв. Проку-ратурата на Република България ще получи 200 000 лв. за текущ ремонт на сграден фонд.

оТ СЕДМицАТА

осем компании са подали оферти за изграждането на обходния път на град Поморие, а други 12 са кандидатите да осъществяват строителния надзор на обекта, информират от Агенция „Път-на инфраструктура“. Участъкът от 5.8 километра е с индикативна стойност 20 млн. лв. без ДДС. Парите са осигурени от републиканския бюджет по програ-ма „Ново строителство“, сочи инфор-мация на АПи.

Проектът предвижда обходният път да преминава западно от Поморие, в периферната част на града. Началото му ще е преди табелата на града в по-сока Несебър, а краят - при включване-то в път І-9, в посока Бургас.

Сегашният път от Слънчев бряг за Бургас преминава в близост до Помо-рие, натоварен е, а разрастването на ту-ристическите комплекси допълнително усложнява пътуването по него. целта е транзитният трафик да бъде изведен от

Поморие, което значително ще повиши пътната безопасност, скоростта на дви-жение и удобството при пътуване. из-насянето на движението извън населе-ното място ще намали и замърсяването на въздуха в курортния град.

от всички кандидати за строежа на участъка самостоятелно играят „Авто-магистрали Черно море“ АД, „Трейс Груп Холд“ АД и „иса 2000“ ЕооД. В общ консорциум участват „Страбаг“ и „Щрабаг“. В надпреварата са и някол-ко чуждестранни компании, както и по-малки родни компании.

Стартираха строител-но-ремонтните дейности на новата вътрешна ма-гистрала в комплекс „Меден рудник“, или така наречената източна районна артерия.

Вече е положен пър-вият слой асфалт в учас-тъка от кръстовището при бензиностанцията до храмовия комплекс „Све-ти Николай“. Фрезован е старият асфалт по дъл-гото 500-метрово шосе към Битака, което също се подготвя за заливане с новото покритие.

Строителството на из-

точната районна арте-рия е мащабен проект, по който община Бургас работи от години. Заради отчуждителни процедури и последващо премахва-не на големи количества земна маса по трасето дейностите по обекта бяха забавени.

С реализацията на проекта ще се разтовари движението в комплекса и хората от целия „Ме-ден рудник“ ще имат въз-можност по-бързо да се придвижват до центъра на града и обратно. „Ре-конструкция на източна

районна артерия“ е част от изпълнението на Лот 2 на проект „интегри-ран градски транспорт“, изпълняван от община Бургас в качеството й на бенефициент по опера-тивна програма „Реги-онално развитие“ 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски фонд за регионално развитие.

Рехабилитацията на участъка включва още подмяна на бордюри, ре-монт на тротоарни на-стилки, цялостно преас-фалтиране на улицата, както и изграждането на велоалея от страната на зона „Б“.

Междувременно при-ключва и строителството на обслужващата инфра-структура около новия плувен комплекс в „Ме-ден рудник“. освен улич-ните платна е прокарана велоалея и е изграден допълнителен външен паркинг с 20 места.

Наши и чужди фирми, кандидати да строят обхода на Поморие

Отпускат още 9 млн. лв. за укрепване на свлачища

Планът „Юнкер“ е фонд за стратегическо инвестиране и основна-та му цел е да задвижи колкото може повече средства от страна на бизнеса, при условие

че първоначално той е подпомогнат от този фонд. Това каза по вре-ме на бизнес закуска на тема „България от Шенген до Брюксел“ изпълнителният ди -

ректор на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев. Според експерти от БАи ще се дава приоритет на проекти, които трудно могат да бъдат финан-

сирани от пазара. „Тези, които търсят бърза пе-чалба, ще бъдат пре-небрегнати, затова е важно да говорим за стратегически планове с ефект в българската икономика“, коменти-ра Янев. Позицията на БАи е, че трябва да се работи активно за съз-даване на добра среда, която с по-малко адми-нистративни тежести да подпомага бизнеса. В тази връзка вече се работи по изменение на правилника за при-ложението на Закона за насърчаване на инвес-тициите. „Проведохме една интересна среща

с чужди камари, които оперират в България, и вече е създаден механи-зъм за диалог с бизнеса с цел стъпка по стъпка да подобряваме средата за бизнес и да намаля-ваме регулацията“, каза

още Янев. Вицепреми-ерът Меглена Кунева уточни, че няма краен срок за кандидатстване по плана и през цялото време на изпълнението му може да се подават проекти.

Планът „Юнкер“ ще финансира само стратегически проекти

Асфалтират вътрешната магистрала в „Меден рудник“

Предвиждат се и 5 млн. лв. за ремонт на улици и подобряване на общинската пътна инфраструктура

Линия продукти за хидроизолация licata+greutol®

www.licatagreutol.com

Стамен Янев, БАИ:

34 - 10 май 2015 г.БРОй 16 (1097)

около 45 000 пътни-ци се очаква да ползват ежедневно софийското метро до Бизнес парка в столица. Новата отсечка от станция „Младост І“ до „Младост ІV“ ще бъде официално открита на 8 май, информират от

Столична община. След пускането й прогнозите са автомобилният тра-фик да намалее с около една пета в района на гъстонаселения квартал „Младост“.

Новоизградените съ-оръжения са от важно

значение, тъй като ще об-служват плътно застрое-ната жилищна част на жк „Младост“ IV, няколкото учебни заведения в райо-на и Бизнес парка.

Стойността на отсеч-ката от 3 километра с 3 метростанции е 44 млн. евро. от тях 34 млн. евро са от Европейския фонд за регионално раз-витие по оперативна програма „Транспорт“, останалите 10 млн. евро са местно съфинанси-ране.

Така цената на 1 кило-метър ново метро на под-земните участъци излиза около 16.5 млн. евро на

километър. Това е ня-колко пъти по-евтино от завършените през 2014 и 2015 г. участъци на ме-

трополитените в Прага, Варшава и Будапеща, от-беляза кметът на София Йорданка Фандъкова.

Николай АНТОНОВ

Започна ремонтът на централната градска част в Разлог. Благоус-трояването цели да се постигне стилово един-ство, като се запази ав-тентичният стил на пла-нинския град, заявиха от общинската админи-страция.

Първият етап на ма-щабния ремонт обхва-ща пешеходната зона от река Язо до фонтана пред сградата на общин-ската администрация и

от централния площад до паркинг „Лъвовете“. Материалите, които ще бъдат използвани за настилка на зоната, са мраморни и гранитни плочи, както и павета. Ще бъдат оформени и нови бордюри. На този етап площадът, който е прилежащ към пеше-ходното пространство на центъра на Разлог, няма да бъде ремонти-ран, поясниха от общи-ната. При ремонта се предвижда още подмяна на уличното осветление и на част от дърветата.

ДЕПА ЗА ОТПАДЪЦИ КАНАЛИ И РЕЗЕРВОАРИ ВОДНИ БАСЕЙНИ ТОРОВИ ХРАНИЛИЩА БИО ХРАНИЛИЩА ТУНЕЛИ И СГРАДИ ФИЛТЪРНИ РЕЗЕРВОАРИ МЕЖДИННИ РЕЗЕРВОАРИ ПЪТИЩА , ПРЕМИНАВАЩИ

ПРЕЗ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ И МНОГО ДРУГИ

ГЕОМЕМБРАНИ ЗА СМЕТИЩА, ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ И РЕЧНИ КАНАЛИ: HDPE МЕМБРАНИ (ГЛАДКИ , ЕДНОСТРАННО И ДВУСТРАННО

СТРУКТУРИРАНИ), БЕНТОНИТОВИ ХИДРОИЗОЛАЦИИ И ГЕОТЕКСТИЛИ. МИНИМАЛНА ШИРИНА НА РОЛКАТА - 5 МЕТРА

УПЛЪТН

ЯВАНЕ Н

А ВСИЧК

И

ВИДОВЕ

КОНСТР

УКЦИИ К

АТО:

Ремонтират центъра на Разлог

Откриват отсечка от метрото до Бизнес парка на 8 май

Блокове с 32, а не с 36 апартамента, както и от-делни секции, а не цели обекти, също ще могат

да участват по новата Национална програма за енергийна ефектив-ност на многофамилните

жилищни сгради. Това реши Министерският съ-вет на свое заседание.

Санирането със сред-

ства от програмата, по която се финансират без-възмездно на 100% всич-ки разходи за обновява-нето, няма да се спира и в случаите, в които не всички собственици са съгласни. общините ще имат право да до-пускат сгради, ако не са представени документи или декларации за оси-гуряване на достъп до всички самостоятелни обекти. изключението може да се прилага за не повече от 5% от самос-тоятелните обекти, се посочва в решението на

правителството.Припомняме, че в на-

чалото на тази година кабинетът одобри дър-жавни гаранции в размер на 1 млрд. лева за Бъл-гарската банка за разви-тие, която пък получи заем, за да стартира про-грамата. В нея могат да участват собствениците на апартаменти в жи-лищни сгради, строени по индустриален способ, до 1999 г., като първо-начално заложеният ми-нимум беше 36 апарта-мента. Кабинетът реши още да намали лимита за

техническо обследване и обследване за енер-гийна ефективност от 200 млн. лв. на 100 млн. лв., тъй като пазарна-та цена на услугата е по-ниска. Редуцираната сума остава в програма-та и ще бъде използвана за същинските дейности по обновяването. Към момента са подадени 755 искания и са сключени приблизително 550 до-говора за целево финан-сиране между община-та, областния управител и Българската банка за развитие.

оТ СЕДМицАТА

Вече са сключени близо 550 договора за целево финансиране между общини и Българската банка за развитие

Кабинетът прие облекчения в програмата за саниране

4 4 - 10 май 2015 г.БРОй 16 (1097)

Да бъде изграден пър-вокласен скоростен път Силистра-Шумен-Карно-бат-Ямбол-Лесово с мост между Силистра и Кълъ-раш. Това поискаха пред-ставители на бизнеса и местната властна голям международен форум в Шумен. Кръглата маса бе на тема „инфраструкту-рата на регионите - пред-поставка за развитие и растеж4.организатори на събитието бяха Българска-та стопанска камара, Ка-марата на строителите в България, община Шумен и областната управа. ос-новната теза, около която се обединиха участниците във форума, бе, че меж-дународният транспортен коридор ще гарантира си-гурното и бързо провеж-дане на трансграничния

трафик от Близкия изток и Турция към Североизточ-на и централна Европа. Пътят ще помогне и за икономическото разви-тие на все по-изоставаща Североизточна България. Участниците в дискуси-ята приеха и декларация, която ще бъде връчена на министъра на регио-налното развитие и бла-гоустройството Лиляна Павлова заедно с прото-кола от форума. В нея се поставятисканията за из-граждане на първокласен скоростен път Силистра-Шумен-Карнобат-Ямбол-Лесово и построяването на трансгранична връзка Силистра-Кълъраш чрез мост на река Дунав. Пред-ставителите на Кълъраш пожелаха документът да бъде представен и на ру-

мънското правителство. „Ние, участниците в кръг-лата маса, ще предприе-мем всички необходими действия за оказване на въздействие върху изпъл-нителната и законодател-ната власт с цел да бъдат реализирани тези цели. За постигането им ще бъ-дат използвани всички допустими от закона сред-ства. Вземаме решение да придадем на този форум характера на постоянно действаща институция, която периодично да пра-ви преглед на извършени-те действия за постигане на целите, да набелязва какво е необходимо до-пълнително и своевремен-но да информира общест-веността за резултатите“, се казва в декларацията. Координационна група, съставена от кметовете и областните управители на Силистра, Търговище, Шумен и Ямбол, ще следи за изпълнението на тези цели. Следващата кръгла маса ще се проведе дого-дина в Силистра. В рабо-тата на форума участваха и представители на бизне-са, областните управители на Шумен, Търговище, Силистра и Ямбол, гене-ралният консул на Тур-ция в Бургас Ниязи Еврен Акьол, префектът на Къл-ъраш Джордже Якоб, кме-тът на румънския град Да-ниел Драгулин, народният представител от ГЕРБ Ра-лица Тодорова, председа-телят на общинския съвет в Шумен Георги Колев и кметовете на общините Шумен, Алфатар, Дулово,

Елхово, Венец, Смядо-во, Каолиново, Хитрино, Нови пазар, Велики Пре-слав и Върбица. На по-каната обаче не се отзова нито един представител на правителството.

Форумът бе открит от председателя на Българ-ската стопанска камара Сашо Дончев. Той под-черта, че Североизточният район на България, който в миналото е бил в иконо-мически разцвет и пример за следване, през послед-ните десет години изо-става. Според него при-чините за това се крият във факта, че обществото все още не е достигнало зрелост, а децентрализа-цията в страната изостава с десетилетия. В привет-ственото си слово област-ният управител на Шумен Донка иванова подчерта, че държавната и местната власт заедно с бизнеса ще търсят стъпки, които ще им позволят да реализират ефективни и реални поли-тики за развитието на Шу-менска област и Северо-изтока. Кметът на Шумен Красимир Костов отбеля-за, че ускореното завърш-ване на автомагистрала „Хемус“, изграждането на скоростния път Силистра-Лесово и на трасето Ру-

се-Шумен-Варна ще спо-могнат за постигането на целите на програма „Бъл-гария 2020“. По думите му, от новата пътна ин-фраструктура ще се въз-ползват близо 3 милиона души, а по автомагистрала „Хемус“ ежедневно ще се движат над 18 000 авто-мобила. В деловата част на форума бяха включени и доклади на експерти. За проблемите на пътната инфраструктура в Северо-източна България говори арх. Валери Колев. Пре-димствата на изгражда-нето на скоростния път пък очерта Ясен ишев, представител на Форум за балкански транспорт и инфраструктура. За транс-портните връзки по До-лен Дунав говори Юрген Айзеле, представител на Съвета на градовете от дунавските региони.

Генералният консул на Турция в Бургас Ниязи Еврен Акьол подкрепи идеята за градежа на ви-сокоскоростен път от Си-листра към Лесово, като се аргументира, че по това направление се движат турските тирове със стоки за Европа и Русия. По ду-мите му, Турция проявя-вала изключителна заин-тересованост от изграж-

дането на подобен между-народен транспортен ко-ридор, като била готова да преговаря с българските власти за общо финанси-ране. Турският дипломат припомни, че преди годи-ни е съществувал такъв проект и турската дър-жава осигурила пари от Катар за строителство, но в крайна сметка проектът пропаднал. Ниязи Еврен Акьол изрази надежда, че сега това няма да се случи.

Кметът на румънския град Кълъраш Даниел Драгулин изтъкна своя оптимизъм по отноше-ние на изграждането на трети мост над Дунав между неговия град и Силистра. Бившият ми-нистър на транспорта Петър Мутафчиев, пред-ставител на Форум за балкански транспорт и инфраструктура, изтъкна огромното значение на транспортните връзки и добрите пътища за раз-витието на регионите. Той отбеляза, че е вре-ме през Североизтока да бъде направен важен международен транспор-тен коридор. около тази теза се обединиха и ос-таналите участници в кръглата маса.

Катя ТОДОРОВА

Петдесетина опасни моста чакат за ремонт от почти петилетка. В нача-лото на юли 2010 г. МС одобри държавни гаран-ции за над 88 млн. лв. за „План за действие за ре-монт и реконструкция на мостове - България 2011“, заявен от МРРБ.

Предвиждаше се сред-ствата да се осигурят със заем от Международната банка за възстановяване и развитие. одобреният размер на държавните га-ранции трябваше да бъде включен в държавния бю-джет за 2011 г. В про-грамата бяха включени

64 мостови съоръжения, групирани в 9 лота. За 17 от тях се планираше да бъдат реконструирани, а за едно при Пазарджик над р. Бошуля - да се по-строи наново.

Планираха се за ре-монт 11 виадукта по ма-гистрала „Тракия“ при км 11+ 270 км, други 3 при км 25, по един при км 26 и 27, по два при км 28 и км 29 и при км 30+874. Други мостове по аутоба-на към Бургас в списъка отпреди 5 години бяха два виадукта - при км 59+727 и при км 61+327. За тях тогава бе устано-вено, че от изграждането им не са правени ремонти по конструкцията. Всич-

ки виадукти по „Тракия“ са строени от средата до края на 70-те години на миналия век.

останалите съоръже-ния, чието обновяване и реконструкция тряб-ваше да започне от 2011 г., бяха локализирани по пътища I, II и III клас. По първокласни шосета - 10, по второкласни - 11, тре-токласните съоръжения - 30.

Списъкът от мостове за ремонт бе най-голям в Югозападния район и съдържаше 18 съоръже-ния. Южният централен район бе на второ място с 12 моста в критично състояние, най-вече на пътища II и III клас над

буйни реки. Северозапад-ният район със своите 10 съоръжения бе трети, като експертите бяха ус-тановили, че повечето от тях са за реконструкция. В Югоизточния район съ-оръженията в списъка са били само 8, но всички са били в много тежко състояние. В Северния централен район съоръ-женията са десетина, като половината са над големи реки. Североизточният район е последен със 7 моста, като три от тях са при язовир „цонево“.

АПи в момента се е заела да актуализира ин-формацията си за състо-янието на мостовете. от Пътната агенция припом-

ТЕМАТА

Скоростен международен път поискаха бизнесът и местните власти

На моста при Елешница на АМ „Хемус“ е силно повреден не само асфалтът, но и стоманобетоновата конструкция под него

Лошото състояние на обектите се дължи на стремежа за икономия при строителството им в десетилетието преди 1989 г., твърдят експерти

Машинно полагане на мазилка и замазка; шпакловка; боядисване; монтаж на окачени тавани; предстенни обшивки и преградни стени от гипсокартон; поставяне на фаянс, теракота, гранитогрес; външни и вътрешни хидроизолационни системи; саниране на фасади; топлоизолационни системи

w w w . a b o s s . b g

Метаморфозата

Десетки опасни мостове чакат ремонт

54 - 10 май 2015 г.БРОй 16 (1097)

www.metalcominvest.comwww.metalcominvest.com; office@metalcominvest.com; тел.: +359 73 881608

ЕТАЛКОМ ИНВЕСТ

ВНОСИТЕЛ НА ПЪТНИ БИТУМИ ПРОИЗВОДСТВО НА НИС ПАНЧЕВО

B 50/70; B 70/100; B 160/220

ПОЛИМЕРМОДИФИЦИРАНИ БИТУМИ:

PMB 25-55-55; PMB 45-80-65

ниха, че само за основния ремонт на Аспаруховия мост във Варна и приле-жащите му съоръжения ще са необходими поне 35 млн. лв. общо за пет-десетте моста, които са в списъка, ще трябват сто-тина милиона лева, смя-тат от Пътната агенция.

Мостът на р. Луда Яна до Пазарджик бе постро-ен наново и ще бъде пус-нат предсрочно до 2-3 седмици, вместо през септември. Мостът в гр. Бяла, Русенско, станал печално известен с мно-жеството катастрофи, е готов.

Експерти от бранша споделят, че в момента България не разполага с достатъчно подготвени кадри, можещи да напра-вят анализ на състоянието на множеството виадукти и мостове по родните пъ-тища. Причината е, че и в Западна Европа такива кадри са дефицитни и на-шите специалисти отиват да работят там за огро-мни заплати. Най-добри условия на експертите по мостови конструкции предлага обединеното кралство.

Всички експерти и от АПи и от УАСГ са еди-нодушни, че забавянето в ремонта на съоръженията води до допълнителни по-вреди по конструкциите им, което ги прави още по-опасни.

Според проф. Марчо Минев от УАСГ обикно-вено през зимата се създа-ват допълнителни рискове за състоянието на мосто-вете. „Настилките и кон-струкцията са студени и това увеличава рисковете от повреди. В най-тежко състояние са мостовете, където трафикът е най-силен. Същото се отнася и за много стари мостове в страната, намиращи се близо до населените мес-та“, смята експертът. По думите му, за стоманобе-тоновите конструкции на мостовете са опасни не толкова големите дефор-мации, а по-честите.

Проф. Костадин Топу-

ров от УАСГ обяснява ло-шото състояние на част от мостовете със стремежа за икономия при строи-телството им в послед-ните 10-15 години преди 1989 г. „имаше една за-бежка на намаляване на параметрите на конструк-цията с цел тя да излезе по-евтина. Това доведе до намален живот на живота на моста до гара Яна, на 2 виадукта до ихтиман. Затова и при основния ремонт на едното платно на 67-и км на „Тракия“ гредите са подменени именно поради икономи-ите при строителството. По вертикалните колони също заради икономия бетоновото покритие на армировките бе тънко и това даде възможност по-лесно да се напука и сто-маната да корозира, по-яснява професорът. Спо-ред него другата причина за многото повреди по мостовете е занемарената поддръжка, особено след 1990 г.

„Един мост трябва да се проектира и да се по-строи, за да има живот при нормална експлоа-тация и малки ремонти поне 100 години“, каза още проф. Топуров. При нас се налага да сменяме и укрепваме голяма част от конструкцията 25 го-дини след построяването. Той похвали проектите за обновяването на виадукта „Бебреш“ на АМ „Хемус“ и двата на „Тракия“, които са удачни, защото пред-виждат и повишаване на сеизмичната устойчивост на конструкцията, а не само козметичен ремонт.

Професорът смята за много важно поддръжката на пътните мостове да бъде на ниво. „Не бива да се допуска запушване на отводнителните съо-ръжения. особено отго-ворно трябва да се под-хожда към контрола на състоянието на фугите в конструкцията. Не се ли поддържат качествено, те могат да станат при-чина за големи повреди в конструкцията. На вида-

укта 67-и км на „Тракия“ повредите в колоните са именно заради занемаре-ната поддръжка на фуги-те. Те трябва да се следят редовно, да се почистват и ако се среже гумата - да се подмени, за да не се пропуска вода. Това е най-важното“, обясни проф. Топуров.

ТЕМАТА

Една от причините по-вечето големи виадукти по аутобаните ни да са в

лошо състояние е в проек-тирането им, смятат стро-ителни експерти.

„През 70-те години на-товарването по пътищата бе значително по-малко, затова по проект при стро-ежа се слагаше и бетон с по-ниска якост“, обяснява инж. Георги Христов от института по пътища и мостове. Виадуктите са строени съгласно действа-щите тогава норми. Затова и сега те не отговорят на съвременните изисквания. отделно интензитетът на движението сега е по-ви-сок. Не бива да забравяме,

че виадуктите по магис-тралите са от 30-40 годи-ни в експлоатация, добавя инженерът.

Според експерта, в годините преди 1989 г., както и в строителството на жилища, много се е залагало на сглобяемите елементи. При тази тех-нология има много фуги и те винаги са слабо място. има голяма разлика меж-ду сглобяемите конструк-ции и изцяло монолитни-те, напомня той.

Проектирали съоръженията за по–слаб трафик

Мостовете по пътищата ни са проектирани и строени за по-малко автомобилно движение

Според експерти причина за лошото състояние на виадуктите са икономиите, правени по време на строителството им

До края на е с ент а трябва да бъдат готови трите големи виадукта, чието основно обновя-ване започна още през 2012 г., предвиждат пла-новете на АПи.

Единият е най-висо-кият по автомагистрала „Хемус“ при „Бебреш“. На същия аутобан вече започна основната ре-конструкция на хоризон-талната конструкция на видуакта при Елешница в посока София. Смет-ките на Пътната агенция показват, че за този про-ект ще бъдат изхарчени поне 6,5 млн. лв. Другата част от моста също не е в добро състояние, но до есента трябва да поеме трафика двупосочно и да чака да се намерят пари за него. Според експерти този мост на „Хемус“ е подложен на големи натоварвания, защото е изграден в крива.

В следващите 6-7 ме-сеца трябва да бъде гото-ва и втората част на виа-дукта на 67-км в посока София. обследването на конструкцията е показа-

ло, че и тук ще трябва да бъдат подменени хори-зонталните греди, както това бе направено с пър-вото платно в обратната посока.

До края на есента довършват няколко виадукта

До края на септември трябва да бъде основно ремонти-рано и лявото платно към София на виадукта на 67-и км на „Тракия“

Десетки опасни мостове чакат ремонт

6 4 - 10 май 2015 г.БРОй 16 (1097)

Дори сградата на Европарламента има проблем с авторските права

иНТЕРВЮ

Разговаря Илияна КАРАЛАНОВА

- Арх. Бакалов, как-во наложи създаването на Сдружение на архи-тектите проектанти в защита на авторското право в архитектурата (САПЗАПА)?

- Във времето натру-пах доста сериозен опит, свързан с тази материя. 11 години бях председа-тел на Българската асо-циация на архитектите и инженерите консултанти (БААиК). В законодател-ната област също рабо-тя отдавна. Направихме доста промени, актуали-

зации на ЗУТ с цел об-лекчаване на строително-инвестиционния процес. САПЗАПА създадох в началото на 2014 г. на основание на чл. 40 от За-кона за авторското право и сродните му права. Тя е утвърдена със заповед на министъра на културата. интересното е, че когато създадохме сдружението, ни се обадиха доста коле-ги, които имаха проблеми с авторските права.

- Почти не същест-вува архитект, в чиято практика да няма подо-бен казус...

- Първо, редица колеги биха могли да бъдат с на-

рушени права; второ, те могат да станат неволни нарушители на нечии ав-торски права. Когато чо-век не познава материята, той може, без да иска, да бъде подведен, заблуден и т.н. В този смисъл e добре всички тези случаи да бъдат регламентирани. През септември м.г. на световна конференция в Рио де Жанейро, Брази-лия, в която участваха над 900 души, популяри-зирахме нашата органи-зация. Намерихме широк отзвук сред световната колегия. Дискутирахме в детайли авторските права и дори взехме решение да се създаде работна гру-

па, която да прецизира част от договорните ус-ловия на FIDIC, в това число и с регламентира-нето на авторските права. интересът от страна на колегите архитекти, кои-то участваха в срещата, беше голям. Малко след това в Лондон, по покана на английското правител-ство, при създаването на сп. „Intelligence“, също коментирахме темата. Нашето присъствие там беше забелязано и отразе-но. Видя се, че има сери-озен интерес към темата от страна на колеги от цяла Европа. По смисъла на Закона за авторското

право подготвихме та-рифа, която да регламен-тира произведенията на архитектурата - обект на авторско право, и тяхната защита. Представихме та-рифата на вниманието на

Националното сдружение на общините в Република България (НСоРБ), на областните управители, на Министерския съвет и на редица други потенци-ални ползватели. НСоРБ и около 90% от областни-

те управители изразиха положително становище. Тарифата беше много до-бре приета.

- По какви казуси ра-ботите в момента?

- Работим по казуси-те с авторските права на Женския пазар в София, Двореца за младежта и спорта във Варна, дори на театъра в Нигерия.

- Това означава ли, че архитектите у нас и по света имат сходни проблеми, свързани с авторството?

- Навсякъде по света въпросът с авторските права е решен по разли-чен начин. Съдейки по редица сгради, можем да кажем, че той засяга и наследниците на авто-рите. Парадоксално е, че дори емблематични здания като Европейския парламент имат проблеми с авторските права. Ако обърнете внимание, ще забележите, че по фото-

графиите се виждат само части от Европарламента. Така е, защото има забра-на от страна на наследни-ците да се снима цялата сграда. Неслучайно влезе в сила директива на Ев-ропейския съюз за ко-лективно управление на авторските права. В този смисъл е определено, че до 16 април 2016 г. стра-ните членки трябва да въ-ведат законодателството си в синхрон с директива-та за колективно управле-ние на авторските права.

- Каква е ролята на сдружението в този про-цес?

- В момента на страни-цата на Министерството на културата са поместе-ни всички сдружения за колективно управление на авторски права. Там е и САПЗАПА, която пред-ставлява архитектурната гилдия. искам да акцен-тирам върху това колко

е важно препоръките на Европа в тази област да бъдат спазвани. Ще дам пример с директивата на т.нар. „осиротели“ про-изведения на архитекту-рата и разрешението за тяхното използване. През октомври м.г. тя трябваше да бъде синхронизира-на с нашето законодател-ство. Документите бяха подготвени. Вследствие на смяната на правител-ството и промени в об-ществено-политическия живот обаче това не беше изпълено. Рекапитулация-та е, че днес България е в процедура на нарушение за това, че не са спазени

сроковете за въвеждане на директивата в законо-дателството.

- Смятате ли, че сро-кът 16 април 2016-а ще бъде спазен?

- Да. В момента се ра-боти по директивата. об-съждали сме я и с д-р Георги Саракинов, който е автор на Закона за ав-торското право и сродни-те му права. Провокиран от нашите разговори, той написа книга относно ав-торските права на архите-ктите проектанти.

- Според някои архи-

текти има противоре-чия между Закона за ав-торските права и ЗУТ...

- Не бих казал проти-воречия. По-скоро става дума за известно несин-хронизиране между два-та закона. има и други неизчистени въпроси, но това е поправимо. Смя-там, че прилагането на европейската директива ще послужи като двига-тел нещата да си дойдат на мястото.

В края на май ще пъту-вам за годишната конфе-ренция на Европейската федерация на консултан-тите в осло, където от-ново ще обсъдим темата. очевидно е, че въпро-сът с авторските права не е решен прецизно на много места по света. Навсякъде, където сме популяризирали нашето сдружение, този въпрос предизвиква доста серио-зен интерес.

- Честите промени в Закона за авторските права, както и в ЗУТ, като че ли не действат мотивиращо на гилди-ята...

- Промените в ЗУТ, които са ставали с мое участие, са били с цел об-лекчаване на строително-инвестиционния процес и намаляване на бюрокра-тизацията при съгласува-телните процедури. Това, което в момента имаме идея да променим, е да вървим към повишаване ролята на проектанта в строителния процес.

- Какви са конкрет-ните стъпки изменени-

ето на проектите в хода на строителство да не е толкова своеволно и драстично?

- Би било добре да се засили ролята на автор-ския надзор. Това е една от гаранциите, че произ-ведението на архитекту-рата ще остане във вида, заложен от проектанта. Все още има отворени врати в законодателство-то, които трябва да затво-рим. Активно работим по тази тема с различни колеги. Фактът, че има ог-ромен интерес от страна

на архитекти, означава, че техните права имат нужда да бъдат защитени. Колкото повече навлизам в тази материя и следя насоките й в другите час-ти на света, разбирам, че това е една отворена тема, която, независимо от конкретните казуси, подлежи на развитие.

- Може ли да дадете примери за кардинални нарушения на Закона за авторските права?

- Нарушенията са от различно естество. Мно-го често при преустрой-ство или преработка на даден обект или проект не се търси съгласието на автора. Не по-малко чес-то срещано е вземането на идеята от проектанта и развиването й от някого другиго впоследствие. В чл. 15, ал. 2 от Закона за авторските права е за-писано, че авторът няма право да се противопос-тави на желанието на собственика на произве-дението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с дейст-ващите разпоредби. За уточняване на начина на извършване на промените собственикът на произве-дението на архитектурата може да подаде искане до организацията по чл. 40, която е длъжна да извър-ши консултацията. Ето тук е ролята на нашата организация. Най-често стремежът ни е такива казуси да бъдат решавани по мирен път, без да се стига до съдебни споро-ве. и в голяма част от случаите това се постига.

- Получавате ли под-крепа и съдействие от Камарата на архитекти-те?

- има какво да се же-лае в посока на по-голя-мата заинтересованост от страна на колегията по тази тема. В крайна смет-ка въпросите на автор-ското право касаят всеки един от нас. Те трябва да бъдат ясно и точно регла-ментирани, тъй като про-явите на авторското право в архитектурата са мно-гообразни. има редица странни, дори абсурдни нарушения. Всички казу-си трябва да бъдат реша-вани своевременно, за да няма недоразумения.

Все още има отворени врати в законодателството, които трябва да затворим

До 16 април 2016 г. страните членки трябва да въведат законодателството си в синхрон с директивата за колективно управление на авторските права

Ако обърнете внимание, ще забележите, че по фотографиите се виждат само части от Европарламента. Така е, защото има забрана от страна на наследниците да се снима цялата сграда

Арх. Марин Бакалов, председател на Сдружението на архитектите проектанти в защита на авторското право в архитектурата (САПЗАПА):

Арх. Марин Бакалов е роден на 25.07.1962 г. През 1989 г. завършва Висшия институт по архитектура и строи-телство със специал-ност „Архитектура“. Управител е на редица компании, чиято дей-ност е свързана с про-ектирането и консул-т а н т с к и те у с лу г и , строителния и инвес-титорския надзор. Член е на БААИК, КАБ и САБ. През 2014 г. учредява Сдружението на архи-тектите проектанти в защита на авторското право в архитектурата (САПЗАПА).

Бизнес решения, експертни консултации, правни и счетоводни услуги

www.dominity.bg

74 - 10 май 2015 г.БРОй 16 (1097)

България се нуждае от качествена архитектура

МЛАДиТЕ В БРАНША

ПРОЕКТИ

- Арх. Игнатов, защо избрахте да се реализи-рате в България?

- Смятам, че България обективно има нужда от качествена и съвремен-на архитектура и затова предлага голям потенци-ал за развитие на всеки в тази сфера. Поради мно-гото ограничения проек-тите тук са винаги трудни и изискват много работа, за да се достигне до до-бро и практично решение. Това развива уменията и е добре за всеки архитект.

- Какви са трудности-те, с които се сблъсквате във Вашата работа?

- основната трудност е свързана с някои недо-мислици в нормативната

база и в Закона за устрой-ство на територията, ко-ито изискват създаването на едни и същи схлупени сгради с 45-градусови по-криви. Крайно време е това да се преразгледа.

- В каква обществена кауза във Вашия град бихте се включили?

- Бих се включил във всяка кауза, свързана с промяна на негативния и апатичен манталитет - от колективни артпро-екти до почистване на градинки и градски прос-транства. В момента ра-ботим над едно подобно предложение за лятото и се надявам да получим подкрепа за осъществя-ването му.

Арх. Борислав Игнатов, студио „Ignatov Architects“:

Борислав Игнатов е архитект с пълна проек-тантска правоспособност в България и щата Ню Йорк, САЩ. Завършил магистратура по архитектура в УАСГ - София, 1995 г., и в Колум-бийския университет в Ню Йорк, 2006 г. През последните десет години работи по проекти в САЩ, Китай, Русия и България. Носител е на множество призове и отличия за иновативна архитектура. Сред тях са награда „Златен век“ 2013 на Министерството на културата, голямата награда на Съюза на архитектите в България за 2012 година, приз „Варна“ за 2012 година, отличие на САБ-Варна за 2011 година и награда „Сталкер“. През 2010 г. е избран за „Ар-хитект на годината“. Тогава печели и голяма-та награда на САБ и КАБ. Специализира в съ-временното енергоефективно екологично стро-ителство. Проектите му за Къщата дърво и Къщата на равноденствието получават широк национален и международен отзвук и са публи-кувани в множество световни издания. Къща-та дърво е първият български проект, попад-нал в алманаха на швейцарското издателство „Браун“ - „1000 европейски архитекти“. Автор на проектите по фонд „Култура“: „Огледало Култура“ (2013) и „Цифров облак“ (2014).

Equinox Passive House, или Къщата на рав-ноденствието, е осъ-

ществен проект на арх. Борислав Игнатов.

Къщата се намира в село Божурец в бли-зост до Каварна. Тя е балансирана и инже-нирана в зависимост от разположението на слънцето през различ-ните сезони. Сградата е построена от масив-ни стъклени панели,

дървени материали и камък, а пред нея се

открива страхотна глед-ка към морето. Къщата разполага с отопляем

от слънцето басейн, ло-кална пречиствателна станция, резервоар за дъждовна вода, собст-

вен ел. генератор, както и с малък СПА център. Озелененият покрив, засаден с местни ус-

тойчиви тревни видове, я слива с околността, осигурявайки дискрет-ността й. На покрива си къщата има специално

проектиран слънчев календар.

8 4- 10 май 2015 г.БРОй 16 (1097) КАБ

Въпрос на желание е тези съоръжения да се поддържат. Няма вечни неща и без поддръж-ка няма как да разчита-ме, че те ще са в добро състояние. В общините има толкова много чи-новници, в пъти повече, отколкото преди 20 го-дини, затова се учудвам, че няма кой да отговаря за подлезите. За град като Пловдив например двама служители са на-пълно достатъчни. Те трябва да водят дневни-ци, в които да описват

всяка настъпила промя-на при тези съоръжения - така както навремето по пътищата и жп пре-лезите имаше кантоне-ри, които отбелязваха и докладваха промените. В крайна сметка общи-ната плаща заплати, сре-щу които трябва да се върши някаква работа. още през 2000 г. във Франция всяка дупка по улиците си имаше сиг-натура и дата, на която е направена, така че всеки гражданин да може да сигнализира за нея.

Не са един и два ин-цидентите с подлези. За добро или за зло в Пле-вен нямаме много та-кива съоръжения. Тези, които са изградени, са в покрайнините на града. Нямам информация за проблеми с поддръж-ката им. По принцип смятам, че няма кон-структивни проблеми с подлезите, а проблеми с тяхното стопанисва-не и опазване. Уязвими

са откъм вандалщина. Често са без осветле-ние, пълни с боклуци и вероятно много хора ги избягват. Като се остави нещо на произвола и капризите на времето, то се руши. Така стават и инцидентите. Затова трябва да се мисли как да се стопанисват под-лезите. Добър вариант е в тях да има наематели. Ако търговските обекти вътре в съоръженията се

изграждат внимателно и по правилата, няма опасност да се компро-метират.

Абсурдно е да не се поддържат

Вандалщината съсипва съоръженията

Арх. Роберт Чакъров, КАБ - Пловдив:

Арх. Бойко Балтанов, заместник областен управител на Плевен:

Трагично е положе-нието с подлезите на-всякъде в страната. Като изключим тези в цен-тралната градска част на столицата, състоянието

на всички останали е под всякаква критика. Нямат хидроизолация, настилките са стари, липсват рампи и т.н. По-вечето от съоръженията не са ремонтирани от годин. от гледна точ-ка на достъпност мога да кажа, че повечето от тях не отговарят на изискванията. Никакви норми не са спазени. А за жалост инциден-тите са налице. и за да се избегнат такива занапред, трябва да се

вземат по-кардинални мерки. Трябва основно да се ремонтират всички стари съоръжения, да се извърши най-напред оценка, след това по-етапно да се подмени всичко, да се направи хидроизолация, да се подобри достъпа, ако няма парапети и рампи - да се монтират, и т.н. Нужно е първо да се от-странят всички дефекти и не на последно място да се помисли за под-дръжката.

Не отговарят на нормите за достъпност

Арх. Станислав Адамов, член на РК на КАБ - Перник:

Безопасни ли са подлезите у нас?

94 - 10 май 2015 г.БРОй 16 (1097)КАБ

Безопасни ли са подлезите у нас?

инцидентите, които стават с тези съоръжения, са плод на общата без-отговорност, която цари в обще-ството и през последните години се засилва с всеки изминал ден. Необ-ходимо е съдебната система да зара-боти, да се въведе видеонаблюдение и да се контролират не само специа-листите, но и неспециалистите - тези, които се намесват във всяка област, без да имат необходимата компетент-ност за това, и причиняват много беди на обществото.

В чужбина хората не са различни от нас, не са по-съзнателни и отго-ворни. Резултатите при тях идват благодарение на постоянния контрол и стриктното спазване на правилата. При нас е обратното, затова всеки-дневно ставаме свидетели на ненака-зуемост и несправедливости.

Решението е в контрола и спазването на правилата

Арх. Георги Чернев, КАБ - Стара Загора:

Подземните съоръжения у нас са в много лошо състояние. По-

голямата част от тях са остарели и недостъпни, крият рискове и са опасни за преминаване. Затова ние в Благоевград се стараем и усилено работим в посока подо-бряването им. извършват се пое-тапни ремонти, като целта е да се обхванат всички подлези в града. Една от последните реконструк-ции, които се направиха, е свърза-на с подлеза срещу Техникума по електротехника. Той бе реновиран изцяло. Подменена бе облицовка-та, направиха се парапети, обезо-пасиха се стълбите и т.н. Тъй като това е грижа на общината, ние се стараем да ги приведем един по един в нормален вид. основният проблем обаче е свързан с култу-рата на гражданите. Защото лип-сата на осветление например не е

причина за лошия вид на подлези-те, а е следствие от немарливото отношение и поведение на някои хора. Всички трябва да пазим това, което е създадено. Ако се постъпва вандалски, няма смисъл да се хвърлят пари на вятъра и да се правят подобрения. Защото само след две години нещата ще изглеждат по същия начин. Много ми се иска да можем да разчитаме на съвестта на гражданите, но за съжаление е доста рисковано. Затова най-добрият вариант е във всички подлези, а и на по-ва-жните обществени обекти да се монтират камери и да се провежда непрекъснато видеонаблюдение. Така по-лесно ще се залавят нару-шителите на реда. Така е навсякъ-де по света.

Всичко опира до културата на гражданите

Арх. Васил Тинчев, главен архитект на Благоевград:

В писмо до министъра на регионалното разви-тие и благоустройството Лиляна Павлова КииП изразява категоричното си несъгласие с публи-куваната Наредба за из-менение и допълнение на „Наредба № 7 от 2004

г. за енергийна ефектив-ност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради.

Като „подигравка към проектантите и всички участници в инвестици-онния процес приемаме направените промени в

чл.10а и в § 30. (1) На-редбата влиза в сила три месеца след обнарод-ването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 6, § 7, § 9, § 14, § 19, § 22 и § 26, които влизат в сила от деня на обна-родването й, пишат от

КииП. Според инжене-рите в инвестиционното проектиране подготве-ните промени в много от пунктовете са недооб-мислени, противореча-щи на текстове от други нормативни документи и ще създадат допълни-телни проблеми в инвес-тиционния процес, а в някои случаи ще доведат до блокирането му.

КАМАРА НА ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ10 4 - 10 май 2015 г.БРОй 16 (1097) КииП

Настояваме за среща с ръководството на Ми-нистерството на регио-налното развитие, за да

изкажем възраженията си относно направените промени. Не може един обект, който е проекти-ран преди 3-4 месеца и сега влиза в общината, да бъде преработван, защо-то не отговаря на Наред-ба № 7. Специалистите в общините вече започнаха да връщат такива обекти. и сега основният въпрос

е кой ще плаща - евро-пейската общност, ми-нистерството, писачът на наредбата? от цяла Бъл-гария затрупват Камарата с въпроси кой ще пла-ща за това недомислие. Проектирането е процес, в който участват много хора, и такива необмис-лени стъпки се отразяват върху целия обект.

Много спорове и мно-го интереси съпътстват изработването на Зако-на за енергийната ефек-тивност. Много работа се хвърли в комисиите на Народното събрание, но трябваше да надде-

лее мнението на компе-тентните хора пред това на лобистите и чинов-ниците. С усилията на членовете на КииП, с много силни аргументи и правилни тези смятам, че постигнахме напре-

дък. Законът претърпя корекции и сега е повече в светлината на наши-те виждания, отколкото при първоначалния си вариант. Предстои обаче да се редактира и наред-бата.

Искаме среща с ръководството на министерството

Наложихме се със силни аргументи

Инж. Никола Цветков, зам.-председател на КИИП:

Инж. Стела Кирова, председател на РК на КИИП - Велико Търново:

Не само строителният сектор е потърпевш от неразумните действия и решенията, които взима държавата. Виждате, че много от нещата, макар и неприемливи за нас, се

случват. Аз лично не съм участвал в обсъждания-та, касаещи промените в Наредба 7, но знам, че колегите много работиха по въпроса. Смятам, че беше редно да се вземе

под внимание тяхното мнение и препоръки. Но така или иначе корекции пак ще има, защото част от направените промени са в противоречие със закона.

Потърпевш е не само строителният сектор

Инж. Тодор Енев, председател на РК на КИИП - Пазарджик:

За мен е необяснимо защо екипът на МРРБ, който подготвя Закона за енергийната ефектив-ност, не пожела да ни чуе. Точно ние, инже-нерите в инвестицион-ното проектиране, сме хората, които прилагаме законите и най-точно виждаме не съответ -ствията. Редно беше да се вземат под внимание нашите препоръки, а не чиновниците да стават законотворци. Трябваше да има представители на КииП в работната група към министер-ството, за да бъдем по-

лезни. А стана така, че трябваше да устояваме позициите си директно в Народното събрание. Благодарение на усили-ята ни пред работната група там постигнахме някои промени в закона.

Например беше крайно нелогично инженерите, които са минали обу-чение за енергийно об-следване и са получили удостоверение за това, след три години да се явяват отново на изпит. Ако някой не издържи проверката, да минава на повторно обучение. За уточнение курсът струва две хиляди лева на човек и продължава три седмици. Добре е, че аргументите ни бяха чути и отпадна зало-женото заверяване на сертификатите на всеки три години.

Частни интереси накърняват обществената полза

Инж. Наташка Николова, председател на РК на КИИП - Видин:

Законът безспорно е трудно роден. Много хора са ангажиране в процеса, но смятам, че нашето национално ръководство изработи основната част на закона. Процесът не е приключил както от страна на гилдията, така и

от страна на политиците. Аргумент за това е, че на 22 май в Пловдив предстои среща с депутати, на която ще се дискутират въпроси, свързани както с енергийната ефективност, така и със ЗУТ.

Камарата свърши многоИнж. Елка Милева-Цоцоманска, КИИП - Пловдив:

Дискусия относно Закона за енергийната ефективност

Последствията от това, че властта не се допит-ва до експертите, са ви-дни за всички - правят се глупави закони, които се чудим после как да изпълняваме. Настъпват

противоречия, взимат се неадекватни решения и това обърква всички, включително и предста-вителите на местната власт. Този механизъм е ясно, че не работи. Смя-там, че закон трябва да се прави не от хора, кои-то ще го потребяват, а от странични специалисти. А у нас е обратното - вземат се решения, пра-вят се законови промени именно от тези, които ги потребяват. и в пове-

чето случаи се оказва, че тези хора са доста тесногръди. оттам ид-ват и проблемите. Факт е, че никой за нищо не ни слуша. и последните промени, които се на-правиха по Наредба 7, са доказателство на думите ми. Много е важно, ко-гато се правят някакви, без значение какви изме-нения, когато се вземат важни решения, те да бъдат обсъдени с хора професионалисти.

Този механизъм не работи

Инж. Богомил Белчев - председател на РК на КИИП - Габрово:

114 - 10 май 2015 г.БРОй 16 (1097)

29 общини с наруше-но качество на атмос-ферния въздух ще могат да станат бенефициенти по проекти за по-чист въздух и устойчив град-ски транспорт по оП „околна среда 2014-2020 г.“, съобщиха от МоСВ.

Финансирането ще е към мерки за намалява-

не на емисиите от бито-во отопление, както и за намаляване на емисиите от превозните средства на обществения транс-порт.

По „околна среда“ бяха заделени близо 310 млн. лв. в мерки за по-добряване на качество-то на атмосферния въз-дух чрез осигуряване

на екологични превоз-ни средства за градския транспорт, припомнят от министерството. С финансиране от тази програма наскоро бяха доставени 126 автобуса на Столична община, които работят на сгъс-тен природен газ, кое-то води до намаляване на вредните емисии до

шест пъти.Столична община е

бенефициент и по друг проект, по който вече са доставени и десет метровлака. Тяхното въ-веждане в експлоатация ще доведе до намаля-ване на вредни емисии във въздуха с 2,78 хил. тона годишно, твърдя еколози.

Нова пречиствателна станция за отпадъчни води бе открита в Сви-ленград. Лентата пре-рязаха министърът на околната среда и водите ивелина Василева и кме-тът на града инж. Георги Манолов, в компанията на министър-председате-ля Бойко Борисов. Стро-ителствотона съоръжени-

ето е по проект „изграж-дане, реконструкция и модернизация на канали-зационна мрежа, ПСоВ и водопроводна мрежа в гр. Свиленград“. Той е финансиран по опера-тивна програма „околна среда 2007-2013 г.“ и е с общ бюджет на безвъз-мездната финансова по-мощ 46 463 012 лв. Чрез

европейските средства с подкрепата на държавата жителите на Свиленград ще използват съвремен-на канализационна и водопроводна мрежа и пречиствателн астанция. С нея се постига 100% третиране на отпадните води, които преди са се зауствали директно в река Марица. „С това изпълня-

ваме и трансграничните си ангажименти по отно-шение на екологичното й състояние“, каза по време на откриването минис-тър ивелина Василева. Тя припомни, че преди изпълнението на този проект в града е имало 50 процента загуби на вода, а 80 на сто от водопро-водната мрежа е била от стари етернитови тръби.

По проекта са подмене-ни близо 24 км канали-зационни тръби и 15 км водоснабдителни, посочи тя. около 200 работни места са били осигуре-ни при изпълнението на проекта. Нови се откри-ват и при експлоатацията на ПСоВ-Свиленград, подчерта още министър Василева.Съоръжение-то ще обслужва 18 000