87

Трудове на Института по океанологияТ о м 3 . В а р н а , 2 0 0 1Българска академия на науките

Особености в динамиката и развитието наДобруджанските плажове

Екатерина В. Трифонова, Маргарита К. СтанчеваИнститут по океанология, БАН, Варна

Целта на настоящата статия е да сепокажат някои характерни особености изакономерности в развитието на плажовитеивици в участъка от н. Сиврибурун дон. Шабла � Дуранкулак-север, Дуранкулак-Крапец и Шабла.1.Обща характеристика на районаБрегът между н. Сиврибурун и

н. Шабла е изграден от горносарматскиваровици, покрити с льос и има почтиправолинейна посока от север на юг.Между носовите абразионни участъци саразположени обширни плажове иедноименни лиманни езера:Дуранкулашко � с площ 3.4 km2 и

максимална дълбочина 4 m;Езерецко � с площ 0.7 km2 и

максимална дълбочина 12 m;Шабленско � с площ 0.8 km2 и

дълбочина 9 m.Разглежданият участък е сравнително

добре изучен в геоморфоложко илитодинамично отношение от редицабългарски учени. През последните 3.5десетилетия, изхождайки от различникомплексни условия, многократно са билиизвършвани районирания на нашетокрайбрежие. Първият опит е направен отЛ и л и е н б е р г (1966) и се отделят петгеоморфоложки области. Също на петрайона се поделя крайбрежието и отП о п о в, М и ш е в (1974). Проведенитеследващи изследвания включват не самобрегови наблюдения, но отчитат и хидро- илитодинамичните процеси в бреговатазона, експозицията и разчленеността набрега и наклона на подводния бреговисклон (Д а ч е в, Ч е р н е в а , 1979).Според П о п о в, М и ш е в (1974) поБЧК абразионният процес преобладава над

акумулационния като цяло, а брегът междун. Сиврибурун и н. Шабла е най-застрашеният в перспектива район понашето крайбрежие, за коетосвидетелствуват преди всичкосвоеобразните геологогеоморфоложкиусловия. (П ъ р л и ч е в,М е д н и к а р о в, П е й ч е в, 1990). Вусловията на повишаване на морскотониво през последното столетие сеактивизират абразионно-свлачищнитепроцеси, като скоростта на абразия при н.Крапец достига средно 0.43 m/year, амаксималната - и до 1.73 m/year за периода1983 - 1992 (П е й ч е в,К е р е м е д ч и е в, 1994). Изследвайкилитоложкия състав на скалите и скоросттана абразия, Б а н у ш е в , П е й ч е в(1996) разделят крайбрежието на 11района, отбелязвайки, че участъкът междун. Сиврибурун и н. Шабла е изграден отбежов до светлокафяв льос локалнопрехождащ в алевритови глини, което сеявява основна причина за високия темп наабразия. П е й ч е в (1998) отчита, че в из-следвания участък от крайбрежието, макарсредната скорост на абразия да достига до0.30 m/year, в отделни участъци прин. Крапец и н. Шабла нейното максималнозначение е 1.50 - 2.00 m/year.Независимо от различаващите се

геоморфоложки районирания на нашетокрайбрежие от отделни автори следва да секаже, че разглежданите плажове винаги севключват в единен участък � отн. Сиврибурун до н. Шабла.В литодинамично направление районът

е проучван от Н и к о л о в и др. (1985),които констатират, че за тези плажовиивици преобладава акумулация на пясъчен

88

материал и тенденция към нарастване.От казаното дотук е налице ярко

изразен контраст между увеличаващите сеплажове и съседните носови абразионниучастъци, отличаващи се с най-високаскорост на абразия по цялото крайбрежие.От н. Сиврибурун до н. Калиакра са

оформени четири големи плажа, с източнаекспозиция като цяло и коефициент наразчлененост на брега 1.13 (П о п о в,М и ш е в, 1974). В посока от север на югтова са: Дуранкулак-север, Дуранкулак-Крапец, Крапец и Шабла. Тъй катограницата между плажовете Дуранкулак-Крапец и Крапец е чисто условна т.е.отсъства ясно изразен морфоложки белег,то Д а ч е в (1994) обединява тези дваплажа в един: Дуранкулак-Крапец. Впредставената работа се изследватучастъците, възприети от Дачев (фиг.1).Подробно описание на плажовия

материал по отношение на зърнометричниясъстав и карбонатно съдържание енаправено от П о п о в, М и ш е в (1974).Те определят, че по величина намедианния

Българо-Румънска границан. Сиврубурун

н. Карталбурун

н. Крапец

н. Шабла

1

2

3Легенда1 - плаж Дуранкулак-север2 - плаж Дуранкулак-Крапец3 - плаж Шабла

Фиг. 1. Схема на разположение наплажовете в района от

н. Сиврибурун до н. Шабла

диаметър пясъкът на прилежащия участъкспада към среднозърнестия (Мd � 0.3), и сеотличава с високо карбонатно съдържание� 80 - 90 %, обусловено от наличието наразрушени черупки на миди и охлюви.Сходни резултати за гранулометрия икарбонати са получени от Д а ч е в и др.(1994).Подводният брегови склон пред

изследвания участък е представен отпясъци и сарматски варовици. Пясьците сапредимно средно- и дребнозърнести, катов дълбочина преминават в прахово-дребнозърнести. Характерна особеност наприлежащия на плаж Шабла подводенсклон е разкриващата се силно напуканаскална плоча, която се явява благоприятнаекологична среда за развитие насъвременни форми на молюски игастроподи. Вероятно техният твърдскелет е постоянен източник на детритусовматериал, доказателство за което есъставът на пясъците, а също и наактивната част на прилежащия подводенсклон, имащи повишено карбонатносъдържание (80 - 90 %). (Д а ч е в,Ч е р н е в а, 1979)2.Описание на входни данниВ изложената разработка се използват

три типа данни: данни за водни линии �1976 г. и 1990 г., данни загранулометричен състав и за карбонатносъдържание на пясъчните проби взети отплажовете.Конфигурацията на водната линия от

1976 г. е оцифрована (дигитализирана) откарти на ГУГКК с мащаб 1:5000. Воднаталиния 1990 г. е заснета от секция�Динамика на бреговата зона� (ИО, БАН,Варна). Тахиметричната снимка еизвършена при изпълнение на задача НЗ-31 �Динамика и развитие на българскитечерноморски плажове� (Д а ч е в и др.,1994) и тя включва водна линия, фронт,среда и пета на плажа.Най-пълно изследваните плажове са

покрити от точки при пробовземане повреме на експедиция �Шабла-85�. Затоваименно този комплект данни зазърнометрия и карбонатно съдържание сеизползва в настоящото изследване.3.Описание на методикаПри отчитане хода на динамика на

бреговата линия е използвана програма�АКСТЪР�, с помощта на която

89

автоматично се изчисляват площите назатворени контури. За определяне площтана плажа се сключва контур между воднаталиния и петата: за всеки плаж тазиоперация се извършва два пъти � заводната линия от 1976 г. и тази от 1990 г.Пресметнатите площи са представени втаблица 1. При затворен контур междудвете водни линии е възможно да сепроследи общата динамика на плажа, кактои на участъците с позитивно и негативноотместване. Под участък с позитивнадинамика се разбира изместването наводната линия към морето илиакумулацията за периода 1979 - 1990 г. Апод негативна � изместването на воднаталиния към сушата, т.е. отстъпването засъщия период от време. Полученитерезултати, използвани за построяване надинамични схеми (фиг. 2), са показани втаблица 2. Средната дължина научастъците се определя чрез натрупване, асредната ширина се получава приразделяне площта на дължината за всекиучастък. На фиг. 2 дължината на всекиплаж (вертикалната ос) се представя впроценти, например, за плаж Дуранкулак-север 100 % съответстват на 2452.54 m. Нахоризонталната ос средното отместване наводната линия (както в таблица 2) е вметри.За получаване на схемите на

зърнометричния анализ и карбонатносъдържание се въвеждат съответнитекоординати за дължината и ширината натрите плажа, при които дьлжината сеприема за 100 %, а за ширинатаизчисляваме координатите на 3 или 4точки � пета, (дюни), среда и водна линия.За всяка една точка се нанасяопределеното карбонатно съдържание исреднотежестен диаметър на пясъците. Нафигурите 3 и 4 дължината и ширината наплажовете е също представена в проценти.Така в средния участък 100 % отговарят на50 - 60 m, а в северните и южните � на 10 -

20 m.Възприетият схематичен начин за

представяне на информацията дава по-добра възможност за сравнение междуаналогични участъци, макар и на различнипо големина плажове.4. Анализ на резултатитеОсобености в динамиката на воднаталиния.Разположеният на 4 km североизточно

от с. Дуранкулак и на 1.5 km южно отбългаро-румънската граница плажДуранкулак-север има дължина 2452.54 mи средна ширина 63.30 m. Прилежащатабрегова линия има леко вдлъбната на западформа, като в северната и южната част саизпъкналите и леко издадени на изтокносове Сиврибурун и Карталбурун (фиг.1).Коефициентът на разчлененост на плажа е1.071, а експозицията на бреговата линия еизточна.В най-северната част на плажа (участък

I1, фиг. 2) експозицията е изток-югоизточна, като постепенно преминава визточна (участък II1), след което до края наплажа (участък III1) е изток-североизточна.Проследявайки динамиката на плажа,

се забелязва, че в северната част сенаблюдава размиване (участъци I1 и II1), ав южната � натрупване на пясъченматериал (участък III1). При товаакумулацията е значително по-голяма (поплощ) и представлява 1722 m. отдължината на цялата плажова ивица,докато размивът е на участък с дължина727 m, като най-голямо изнасяне наматериала има в участъка II1 с източнаекспозиция.

Плаж Дуранкулак е разположен южно отн. Карталбурун и на около 2 km южно отс. Дуранкулак. Самият плаж е привързан къмДуранкулашкия лиман и чрез тясна ивицапреминава постепенно в следващия,разположен южно от него плаж Крапец.Това е наложило тяхното обединение вплаж Дуранкулак - Крапец (Д а ч е в ,

Таблица 1. Характеристики на плажовете от н. Сиврибурун до н. ШаблаНаименование на

плажа Период Дължина Площ Ширина Експозиция Коеф. наразчлененост

Преобл.процеси

- m m2 m - - -Дуранкулак-север 79-90 2452.54 155 037 63.30 И 1.071 акумулацияДуранкулак-Крапец 79-90 6839.84 222 439 33.29 И 1.104 акумулацияШабла 79-90 5619.84 206 542 36.71 ИСИ 1.030 акумулация

-15 -10 -5 0 5 10 15 20Отместване на водната линия, m

0

20

40

60

80

100

-15 -10 -5 0 5 10 15 20Отместване на водната линия, m

-15 -10 -5 0 5 10 15 20Отместване на водната линия, m

m

Дължина на

плажа,

%

mm

%

I

II

III

I I

II

II

IIIIII

1

1

1

2

2

23

3

3

Дуранкулак-север Дуранкула-Крапец Шабла

позитивно позитивно позитивнонегативнонегативно негативно

Фиг. 2. Динамични схеми на Добруджанските плажове

90

91

Таблица 2. Динамика на водните линии на плажовете от н. Сиврибурун до н.Шабла2.1. Дуранкулак-северПосока на

отместване наводната линия

Дължина наводната линия

1979 г.

Дължина наводната линия

1990 г.

Среднадължина научастъка

Площ научастъка

Среднаширина научастъка

- m m m m2 mПозитивна 11.52 12.15 11.84 0.01 0.84Негативна 299.46 301.07 300.27 1.35 4.50Позитивна 49.10 48.78 48.94 0.053 1.08Негативна 365.30 366.12 365.71 1.905 5.21Позитивна 1719.29 1724.42 1721.86 27.349 15.88

2.2. Дуранкулак - КрапецПосока на

отместване наводната линия

Дължина наводната линия

1979 г.

Дължина наводната линия

1990 г.

Среднадължина научастъка

Площ научастъка

Среднаширина научастъка

- m m m m2 mНегативна 226.51 227.54 227.03 912 4.02Позитивна 463.62 463.56 463.59 3193 6.89Негативна 164.51 164.95 164.73 803 4.87Позитивна 166.94 167.51 167.23 661 3.95Негативна 29.39 29.46 29.43 15 0.51Позитивна 52.62 52.66 52.64 38 0.72

- 13.00 - - - -Негативна 333.18 333.50 333.34 2147 6.44Позитивна 321.38 319.58 320.48 2282 7.12Негативна 369.59 369.25 369.42 1932 5.23Позитивна 476.76 472.60 474.68 4571 9.63Негативна 78.93 76.90 77.92 262 3.36Позитивна 36.54 36.06 36.30 54 1.49Негативна 270.60 269.76 270.18 637 2.36

- - 13.19 - - -Негативна 31.30 30.79 31.05 43 1.38Позитивна 65.93 66.40 66.17 77 1.16Негативна 403.87 403.59 403.73 2367 5.86Позитивна 16.72 16.55 16.64 10 0.601

- 7.21 - - - -Негативна 675.43 680.72 678.08 8765 12.98Позитивна 2648.31 2645.27 2646.79 40491 15.30

92

2.3. ШаблаПосока на

отместване наводната линия

Дължина наводната линия

- 1979 г.

Дължина наводната линия

- 1990 г.

Среднадължина научастъка

Площ научастъка

Среднаширина научастъка

- m m m m2 mПозитивна 218.00 218.90 218.45 1032 4.72Негативна 275.63 279.89 277.76 1370 4.93Позитивна 1356.27 1353.92 1355.10 21334 15.74Негативна 482.57 486.02 484.30 3266 6.74Позитивна 68.15 68.39 68.27 134 1.96Негативна 111.49 111.60 111.54 696 6.24Позитивна 1590.57 1556.07 1573.32 26958 17.13Позитивна 865.63 896.34 880.99 11179 12.69Негативна 57.71 58.16 57.94 84 1.45Позитивна 257.73 264.24 260.99 3684 14.12Негативна 269.29 269.82 269.56 1898 7.04Позитивна 55.83 56.49 56.16 103 1.83

1994), който се характеризира с вдлъбнатаформа. Пред Дуранкулашкия лиманбреговата линия е леко вдадена на запад, асеверната и южната му част са широкоиздадени на изток. Коефициентът наразчлененост на плажа е 1.104, аекспозицията е източна и изток-североизточна, изчислената дължината е6839.84 m и средна ширина 33.29 m.Въпреки относителното равновесие по

отношение динамиката на плажазначителна акумулация се забелязва вучастък III2 (фиг. 2), намиращ се в южнатаму част, и тя представлява площ сдължина 2647 m, или повече от 47 % отдължината на цялата ивица.Плаж Шабла е привързан към

Шабленско-Езерецкия лиман иШабленската тузла и е разположен на3 km източно от с. Езерец. Експозициятакато цяло е изток-североизточна, само вмного малък участък в най-северната частна плажа бреговата линия се променя визток-югоизточна. Бреговата линия еслабо вдлъбната на запад пред лиманнитеучастъци, а краищата на плажа саиздадени на изток, като по-издадена еюжната част. Средната ширина наактивната плажова ивица е 36.71 m идължина 5619.84 m. Макар и с малкиразлики, и тук се проследяват типичнитеза Добруджанските плажове участъци

(фиг. 2). Ако разделим плажа на двеполовини, е видно, че в северните имчасти преобладава размиване, а в южните� акумулация. Разликата е в това, ченатрупването е много по-голямо и най-вече в южната половина (участък III3),което се дължи на различнатаконфигурация на брега. Тук влияниеоказват издадените очертания на изток,както и самият н. Шабла в качеството муна естествена преграда за наносния потокот север.От направената по-горе характеристика завсяка една от плажовите ивици и като севземат предвид схемите, показващиучастъците с положителен и отрицателензнак на изместване на водната линия (фиг.2), се отчита едно относителноравновесие, като при това би следвало дасе очаква в развитието на отделнитеучастъци да има общи закономерности.Характерна геоморфоложка особеност

за Добруджанските плажови ивици е, че теса леко вдлъбнати към сушата с изпъкналина изток северни и южни краища, катоюжната част е по-издадена на изток,отколкото северната. Тази �сърповидна�форма се забелязва и при плаж Шабла,макар че южният му край е най-многоиздаден към морето (на изток). Бреговаталиния на трите плажа е с преобладаващаизточна експозиция и само плаж Шабла в

0 50 1000

20

40

60

80

100

0 50 1000

20

40

60

80

100

0 50 1000

20

40

60

80

100

Средна ширина на плажДуранкулак-север, %

Средна ширина на плажДуранкулак-Крапец, %

Средна ширина на плажШабла, %

% %%

Дължина на

плажа,

%% % %

Фиг. 3. Схеми на зърнометричния състав на Добруджанските плажове в mm

93

0 50 1000

20

40

60

80

100

0 50 1000

20

40

60

80

100

0 50 1000

20

40

60

80

100 % % %

%%%

Дължина на

плажа,

%

Средна ширина на плажДуранкулак-север, %

Средна ширина на плажДуранкулак-Крапец, %

Средна ширина на плажШабла, %

Фиг. 4. Схеми на карбонатно съдържание на Добруджанските плажове, в %

94

95

по-голямата си част е с източно-североизточна експозиция. Следователнобрегът на тези плажове е открит завълнение от североизточна, източна июгоизточна четвърт.Обща закономерност в развитието на

Добруджанските плажове, въпрекиотносителното равновесие, е тенденциятакъм увеличаване на ширината, с което сеотличават най-вече южните участъци наплажовете (участьци III1, III2 и III3). В най-голяма степен натрупването се проявявана плаж Шабла.Отстъпването на бреговата линия към

морето се наблюдава в северните частинасе очаква в развитието на отделнитеучастъци да има общи закономерности.Характерна геоморфоложка особеност

за Добруджанските плажови ивици е, че теса леко вдлъбнати към сушата с изпъкналина изток северни и южни краища, катоюжната част е по-издадена на изток,отколкото северната. Тази �сърповидна�форма се забелязва и при плаж Шабла,макар че южният му край е най-многоиздаден към морето (на изток). Бреговаталиния на трите плажа е с преобладаващаизточна експозиция и само плаж Шабла впо-голямата си част е с източно-североизточна експозиция. Следователнобрегът на тези плажове е открит завълнение от североизточна, източна июгоизточна четвърт.Обща закономерност в развитието на

Добруджанските плажове, въпрекиотносителното равновесие, е тенденциятакъм увеличаване на ширината, с което сеотличават най-вече южните участъци наплажовете (участьци III1, III2 и III3). В най-голяма степен натрупването се проявявана плаж Шабла.Отстъпването на бреговата линия към

морето се наблюдава в северните части наплажовите ивици, като най-голямо е приучастъци II1, II2 и II3, които са с ясноориентирана източна експозиция. Нещоповече - ако разделим плаж Дуранкулак-Крапец на две части, то може да се види,че южната част е почти еднаква с плажДуранкулак-север. И при двата плажаакумулацията е значителна, и то в южнияим край � при участъци III1 и III2, аотстъпването на водната линия към сушатастава в северния край.

В южната част на плаж Дуранкулак-Крапец с обща дължина на бреговата линия3812 m, натрупването е съсредоточено вучастък III2, дълъг 2647 m и представлява69.44 %.При плаж Дуранкулак-север, също в

южната половина � в участък III1, дълъг1722 m, акумулацията е 70.21 % от общатадължина на плажа, която е 2453 m.Изместването на бреговата линия с

отрицателен знак е приблизително двапъти по-малко. При плаж Дуранкулак-север то е в северните участъци I1 и II1 сдължина на бреговата линия 727 m или29.69 %, а при плаж Дуранкулак-Крапец е30.56 % или на участък с дължина наплажовата ивица 1165 m (участък II2).Единствената разлика, която се забелязваот схемите, е в ширината на изнасяне напясъчния материал при участъци II1 и II2: вучастък II2 на плаж Дуранкулак-Крапец тое два пъти повече от участък II1 на плажДуранкулак-север.Особености на разпространение напясъците с различни характеристикиПроследявайки зърнометричния състав

и карбонатно съдържание на пясъците наописвания участък, се откриват някоиособености и общи закономерности вразпространението им.По гранулометричен състав пясъците

по Добруджанските плажови ивици са най-вече среднозърнести и едрозърнести, катоедрозърнестият пясък е отложен предимнопри уреза и в зоната около фронта наплажа. Изключение правят само няколкоучастъка на плажовете Дуранкулак-Крапеци Шабла, където в северните части имаотложен едър пясък при петата. В посокаот север на юг едрината на пясъка сепроменя от едрозърнест в северните частикъм среднозърнест в южните. На фиг. 3 сапоказани зърнометричнитехарактеристики на пясъците подобруджанските плажове.На плаж Дуранкулак-север, в северните

2/3 от плажа пясъкът е едрозърнест (0.6Md), а в южната 1/3 е среднозърнест (0.4Md), като едрата фракция в северната частзапочва от средата на плажа и на югпостепенно се сьсредоточава в зонатаоколо фронта. В южната третина по целияпрофил на плажа преобладавасреднозърнестият пясък.

96

Най-северната част на плажаДуранкулак-Крапец е идентична напредходния, тъй като тук по цялата муширина също е разпространенпреобладаващо среднозърнест пясък. Всредните части на плажа едрозърнестиятпясък е при урезовата зона, а от средата наплажа до петата той е среднозърнест, притова тук на малък участък от петата сесреща едърозърнест пясък. В южнатаполовина на плажа материалът преминавав среднозърнест и е разпространен отводната линия до петата. Особеното тук е,че едрозърнестият пясък е вклиненезикоподобно в малък участък в средатана плажа.При плаж Шабла от северната част

наблюдаваме почти обратното явление �от север на юг пясъкът в зоната околоводната линия се променя отсреднозърнест на север към едрозърнестна юг. Въпреки това тук преобладавасреднозърнестият пясък. Едрозърнестпясък откриваме само в северната част припетата на плажа и в южната половина отсредата на плажа до урезовата зона.За дребнозърнестия пясък може да се

каже, че почти не е разпространен. Посхемите се проследява единствено в двамалки участъка: при петата в южнататретина на плаж Дуранкулак-север и в най-южния край на плаж Шабла почти поцелия профил. При Дуранкулак-Крапецдребнозърнест пясък има в южната частпри уреза.Карбонатното съдържание на пясъците

променя се от 75 % до 100 %. От север наюг по цялата ширина на плаж Дуранкулак-север се забелязва постепенното му уве-личаване, като най-голямо � до 90 - 100 %е в средната част на плажа. На фиг. 4 епоказано карбонатното съдържание напясъците по Добруджанските плажове.За дългия Дуранкулак-Крапецки плаж

значителното съдържание на карбонати е вдвата края � в северната и в южнататретина по целия профил на плажа. Всредната част от водната линия до петатана плажа то е по-ниско (80 - 85 %).При плаж Шабла се наблюдава същата

закономерност. Високото карбонатносъдържание от 90 до 99 % е в крайнитеучастъци по цялата ширина на плажа, катонаближавайки средната част намалява до85 % и точно в средата се увеличава при

уреза до повече от 95 %.От казаното дотук става ясно, че

пясъкът по плажовите ивици на Добруджае с много високо съдържание накарбонати, в резултат на това, че еизграден от натрошени черупки от миди иохлюви. Съществуват области скарбонатно съдържание на пясъка до100 % � в средата на плаж Дуранкулак-север, в южната третина на Дуранкулак-Крапец, почти по целия профил и всеверната част на петата и южната урезовазона на плаж Шабла. По-нискосъдържание има в средните участъци наплажовете по цялата им ширина,изключение прави само плаж Дуранкулак-север, където е съсредоточено в севернитеи южните части на плажовата ивица.5. ИзводиПлажовете на Добруджанското

крайбрежие притежават относителноеднакви особености. Отличават се сизточна експозиция и нисък коефициентна разчлененост (от 1.071 до 1.104). За тяхе характерна �сърповидна� форма, вдаденана запад към сушата, като южният им крайе издаден към морето повече, отколкотосеверния. Експозицията на брега сепроменя от източно-югоизточна в южнитечасти на плажовете, постепеннопреминава в източна и в северния крайвече е изток-североизточна. Следователнобрегът на тези плажове е открит завълнение от северо-източна, източна июгоизточна четвърт.Съвкупността от изредените

особености предполага следните общизакономерности:

- Натрупването на пясъчния материалстава основно в южната част наплажовете; а в северните се наблюдавапредимно размиване

- Акумулацията на пясъчен материал езначително по-голяма по площ отколкотоизнасянето му;

- Размиването на бреговете е ха-рактерно за участъци предимно с източнаекспозиция (северните участъци наплажовите ивици);

- По ширината на плажоветепреобладават среднозърнести иедрозърнести пясъци, като едрите фракцииса отложени предимно при уреза и взоната около фронта на плажа;

97

- Средният размер на пясъка сепроменя от едър в северните части къмсреден в южните;

- Дребнозърнестият пясък почти не еразпространен или се среща на многомалки участъци към петата на плажовете;

- Карбонатното съдържание напясъчния материал е много високо и честодостига до 100 %.

Направените изводи показват, че катоцяло плажовете Дуранкулак-север,Дуранкулак-Крапец и Шабла се намират вотносително равновесие с тенденция къмнарастване, макар носовите участъци,отделящи тези плажове да се отличават снай-виска скорост на абразия за цялотоЧерноморско крайбрежие (П е й ч е в,1998).

ЛитератураБ а н у ш е в, Б., В. П е й ч е в, 1996.Зависимост между литоложкия съставна скалите и скоростта на абразия поБългарския Черноморски бряг. Годишникна Минногеоложки Университет, т. 41,св. 1, Геология, София, 69 - 74.

Д а ч е в, В., Ж. Ч е р н е в а, 1979.Надлъжнобрегово преместване нананосите в бреговата зона наБългарското Черноморие между носСиврибурун и Бургаски залив, �Океанология (С), №4, 30 - 41.

Л и л и е н б е р г, Д., 1966. Опит заморфоложко райониране наБългарското Черноморско крайбрежие.� Изв. на БГД. VI, 23 - 43.

Н и к о л о в, Х., В. Т р и ф о н о в, Н.Д и м и т р о в а, Г. С т о е в, 1985.Развитие на плажовите ивици поБългарското Черноморско крайбрежие.Океанология (С), №14, 58 - 62.

П е й ч е в, В., 1998. Абразионният процесна Българския Черноморски бряг.Брегоукрепване и дълготрайно стаби-лизиране на склонове наЧерноморското крайбрежие.

Академично издателство Проф. МаринДринов. 139 - 142.

П е й ч е в, В., Н. А н д р е е в а, 1998.Райониране на Българското Черноморскокрайбрежие по морфодинамични системи.Брегоукрепване и дълготрайностабили-зиране на склонове начерноморското крайбрежие.Академично издателство Проф. МаринДринов, 85 - 90.

П е й ч е в, В., С. К е р е м е д ч и е в,1994. Геоекологични проблеми набреговата зона на БългарскотоЧерноморско край-брежие в условиятана повишаване на морското ниво, -Геоекология�94. Докл. нац. практ.конф., София, 136 - 141.

П о п о в, В., К. М и ш е в , 1974. Гео-морфология на българското черноморскокрайбрежие и шелф. София, БАН. 267с.

П ъ р л и ч е в, Д., Г. М е д н и к а р о в,В. П е й ч е в, 1990. Абразията на брегамежду н. Сиврибурун и н. Шабла. НТК�Съвременни проблеми на брего-укрепителната хидротехника�, Варна.

98

Features in the dynamics and development of theDobrudzha beaches

Ekaterina Trifonova, Margarita Stancheva

(Summary)

The part of the northern Bulgarian Black Sea coast between cape of Sivriburun and cape ofShabla is the area, when the rate of abrasion is highest. There are three beaches � Durankulak-North, Durankulak-Krapets and Shabla in this area. The beaches have similar features and thecommon correspondence can be observed in their development.

Three kinds of data are used in the present investigation: coastline data (1976, 1990),grainmetric and carbon contains of the beach sand samples data.

Some typical features can be trace in development of the beaches, as well, east exposition,low indentity coefficient, typical sickle-like form, besides the southern part of the beach is moresea-ward, that the northern one. The coast is open to the wind waves from NE, E and SE. All ofthis features cause common correspondence in the beaches development: sand accumulation inthe southern part of the beach and shore cutting in the northern one; the accumulation haveconsiderably high area, then the shore cutting; shore cutting is typical for the northern partswith the E-exposition; coarse and medium sands are predominant; coarse grains are placedclose to shore line and front of the beach; Averaged grain size is varied between coarse in thenorthern parts and medium in the southern one; sand carbon contains is vary between 75 and100 %, that is the result of it mussel origin.

Performed investigations show � there is relatively equilibrium of the beach dynamics. Thetrend is toward increasing, although the cape areas split these beaches indicate highest rate ofabrasion in the Bulgarian Black Sea Coast.

Постъпила на 30.05.2001 г.