СТОЯН ВЪЛЕВ АПОСТОЛОВ · 2013-10-26 · селище са намирани монети от Александър Македонски (336 - 323 г. от н.е.)

СТОЯН ВЪЛЕВ АПОСТОЛОВ

ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО КИРИЛОВО

/ОКРЪГ СТАРОЗАГОРСКИ/

с. Кирилобо, 1983 г.

Стоян АПОСТОЛОВ

ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО КИРИЛОВО /ОКРЪГ СТАРОЗАГОРСКИ/

Автор: Стоян Апостолов ИК "КОТА" - Стара Загора

Предпечат и печат: "КОТА" ООД , 042/340 82 ISBN: 954-9584-85-2

СТОЯН АПОСТОЛОВ • 13

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

На около 8 км югозападно от Стара Загора и покрай западния край на с.Богомилово, от Средногорската най-южна планинска верига се отделя един клон, наречен Узун баир. Той има посока почти север-юг и с малко прекъсване завършва в югоизточна посока с хълма Казлера.

След още около 8-9 км на запад оТСредногорската ве-рига се спущат по-дълбоко на юг редица хълмове, известни под названието Чирпанските възвишения. На изток грани-цата на тези възвишения е река Сазлийка (Суютлийка). Меж-ду тези две разклонения - Узун баир от изток и Чирпански-те възвишения от запад — е равно поле, което отчасти от юг е ограничено от хълма Аламура и с което завършва в тази посока. Тук, в северната част на полето, в самите поли на Средногорските разклонения, е разположено сегашното село Кирилово. Когато се пътува по шосето Стара Загора за Чир-пан и Пловдив и като се излезе от с.Богомилово, то се про-вижда вдясно, на около 2 км, северно от шосето. Селото е разположено средно на 280 м над морското равнище (спря-мо Балтика). (Най-старите канцеларии на ТКЗС са на 278.611 м, а училището, строено през 1929 г., на 290.987 м над морското равнище.)

В това поле с плодородна земя, с гори над него по средногорските хълмове, с протичаща в края му река и със сравнително мек климат е имало човешки живот от неза-помнени, праисторически времена. В него и досега личат развалините на девет тракийски селища и на едно праисто-рическо.

От това е видно колко гъсто е било населено мястото през тракийско време. Херодот, наричан баща на история-та, живял между 484-425 г. пр.н.е., не без основание писал:

16 • ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО КИРИЛОВО

"Тракийският народ е най-голям от всички народи след ин-дийския."

Не без значение за развитието на племената, живеещи в това поле, са били и важните пътища, които са го кръс-тосвали в древността. Единият, който свързвал Кабиле и Августа Траяна с Филипопол, наричан Друма, минавал през средата му от изток на запад. Той пресичал река Банска, малко по-горе от сливането й с р.Чаталка. И оттук тя полу-чава името си Сазлийка, а в римско време я наричали Арзос. Жителите на околните села я наричат и Суютлийка. След това пътят следял левия бряг на р.Чаталка и срещу село Сла-дък кладенец я пресичал. После се изкачвал през гората Дъбравата, пресичал билото в най-ниската част в южните поли на хълма Радевски камък и след това се спускал на запад, като минавал над с.Съединение. Близо до с.Найде-ново (Новата махала) пътят се спускал на югозапад, мина-вал южно от селото, възкачвал се по поляните над с.Мар-ково и стигал под с.Медово. Там изглежда пътят се раздво-явал. Един клон продължавал до Брезово и Пловдив, а вто-ри се спускал на юг и стигал край с.Оризово - Римският друм за Цариград при пътническата станция Ранилум. Този път след 1944 г. е почти разоран от образуваните ТКЗС-та.

Вторият път, който прекосявал Тракия, минавал от юг на север, в края на полето. Той следял течението на р.Сазлийка. Като пресичал първия път - Друма - навлизал в прохода, който излизал в Казанлъшкото поле. След това пресичал Хемус (Стара планина) и достигал Дунава. От тези два пътя на древността тук-там има още следи - запа-зени от тях отсечки. Първият се нарича Друма (Дрома) или още Пощенския път, а вторият - Даалийския (Дааглийс-кия), по който в турско време минавали даалиите от Тракия към Балкана и Мизия. По тези два пътя още от древни вре-мена естествено е ставал търговският обмен откъм Среди-земноморските земи и Тракия, което е подпомагало разви-тието и обогатяването на селищата.

На около 1-2 км северно от Кирилово е било тракийс-кото селище при чешмата Коеджак. То било разположено в самите поли на Средногорската верига, на първата по-ви-сока тераса. На запад стигало до хълма Денева гора, а на изток до хълма Мишева усойна. На север започвало над


водохващането (извора), над чешмата, т.е. от полите на хълма Кривините, и се простирало на юг до края на хълма Денева гора. Така, че то е било доста голямо селище м от всички страни било оградено с доста високи баири. Само в южна посока малката котловина има отвор, изход, през кой-то се изтича водата от извора и от валежите. От двете стра-ни-на този изход, широк около 50-60 метра, има грамада от ломени камъни. Личат и основи на зидове. Вероятно тук е имало стражеви кули за отбрана на селището от нападе-ние. В началото на XX век основите на тези сгради са били разровени от иманяри. Освен това от западната стражева кула е започвал отбранителен каменен зид. Той бил издиг-нат по склона на хълма Денева гора и отивал в западна по-сока. В горния си западен край зидът завивал на север, където достигал естествена височина от скали и където скло-нът става по-стръмен. Дължината на отбранителния зид е била не по-малка от 150 м. Сега зидът е разрушен. Понас-тоящем земята, върху която е лежало селището, е разорана и превърната в ниви, с изключение на поляната източно от чешмата. По територията на селището, под дебел земен пласт, се намира в изобилие керамика от тухли и начупени съдове. По сегашния път, който минава през територията на някогашното селище, на няколко места личат още запа-зени основите на постройки. Такива каменни основи личат и по поляната на изток от чешмата.

През 1954 г. водата на този извор бе наново хваната и с етернитови тръби вкарана в сегашния водопровод на с.Ки-рилово. Тогава бе намерен и разкрит изворът. Той предс-тавлява кладенец., изграден с камъни и не по-дълбок от 0.60 м. Отгоре му имаше поставени дебели дъбови дървета, върху тях плочести камъни и засипани с пръст. Дъбовите дървета бяха почернели и вече овъглени. Само средината им още не беше овъглена. При почистването на кладенеца-извор от тинята на дъното му се намериха една монета от Филип Македонски (360-336) и една фибула. На фибулата — игла — чието разширено тяло е от бронз, има надпис mina. Близо до чешмата е намерена от Пена Димова Димче-ва една златна монета от Лициний, който е бил съуправи-тел на Константин Велики от 308-324 г. от н.и.

През 1930 . един от собствениците на нива, намираща


се върху развалините на това селище, Димо Христов, изро-вил един кюп и една пещ за хляб.

От това тракийско селище имаме оставени три надг-робни могили. Едната е на изток от него, на височината -предел между двата хълма. Другите две се намират на север от селището на билото на веригата. Едната от тях се намира покрай пътеката, която води от с.Кирилово за с.Лясково, а другата по на изток, в началото на хълма Петровките. Тази последната се нарича Копаната могила, тъй като по върха й и по склоновете й има правени някога изкопи - сонди, вероятно от иманяри. Не е изключено и калето-крепост, което се намира от северната страна на билото, там, където пътят през Юрта чупи за Добреница, да е от времето на това селище и негово творение. Калето е било на малка терито-рия, но естествено защитено и сега представлява грамади от ломени камъни.

Второто тракийско селище е било на югоизток от се-гашното село Кирилово. Неговите северозападни покрай-нини са почти достигали покрайнините на сегашното село Кирилово. Тази местност сега се нарича Долаплъка. Юж-ният край на селището е опирал на древния път Друма, идещ откъм Кабиле и Августа Траяна и водещ за Филипо-пол. Селището заемало неголяма площ. Водоснабдяването на това селище е ставало от извор-кладенец, намиращ се в двора градина на Васил Петров Баков. При прекопаване на водопроводния канал от сегашната помпена станция за се-лото в 1946 г. водопроводът на това тракийско селище беше пресечен. Той има посока от север на юг и минава малко западно от двора на Въльо Иванов Джандаров. Кюнците му са свързани с вар, оцветена червено. В турско време един от агите чифликчии - хаджи Мустан, отвел тази вода с нов водопровод, с кюнци на запад в чифликчийския си двор. След Освобождението ни от турско робство този двор купил хаджи Неделчо от Чирпан, а той в последствие го продава на Таньо Димов, който построява в двора си сегашната чеш-ма. От развалините на това селище са изнесени с коли мно-го от по-едрите ломени камъни и са употребени за нови градежи. От него са останали още по-дребни камъни, пар-чета от тухли и от счупени керамични съдове. В 1902 . Минчо Гьоков, собственик на една от нивите, намираща


се върху развалините на селището, при оран се натъква на основите на по-солидна постройка. Оказало се, че пост-ройката е тракийско светилище. Камъните от основите му били извадени и извозени за нови градежи. Извадени били и варовити дялани камъни, колонки и капители на колон-ките. Половината от един капител, с хубава барелефна ук-раса, е запазен. В светилището била намерена и една брон-зова статуйка на Атина Нике от III век от н.е. Височината на статуйката е 41.5 см, а с подставката й е висока 47.5 см. Подставката й е с размери 19x12x6 см. В 1909 г. е предаде-на на Народния археологически музей в София, където се намира и сега. При различни работи из нивите върху това селище са намирани монети от Александър Македонски (336-323 г. от н.е.), от Константин Велики (306-337 г.пр.н.е.) и други монети от IV век от н.е. Това показва, че селището е съществувало доста дълго време. В района на това селище се намират и надгробни могили паметници. Те са двете Чер-вени могилки, Балджаларската могила и т.нар.Турски гро-бища, която е до самото селище под пътя Друма и е почти разрушена.

Трето тракийско селище се намира между хълмовете Беш тепе и мандрата в местността Чибуклука. Било разпо-ложено на около 500 м на юг от Чакър чешма и главно на запад от сегашния път, който води от с.Кирилово за с.Хрис-тияново. Като се върви по този път и като се пресече водо-дела с наклон към с.Християново, се навлиза в развалините на това селище. То е било разположено в основата на хъл-ма, със слаб наклон и с югоизточно изложение. Заеманата от него площ е с диаметър около 200 м. В тази площ има още много пръснати керамика и камъни. Една част от тях са струпани на купчини от собствениците на нивите. В юго-източната част на селището, в най-ниската му част, и сега извира вода. Малко по на запад от този извор, при повече дъждове, също извира вода и почвата се наводнява. Личи, че тук е имало кладенец за черпене на вода.

Гробищата на това селище още личат. Те се намират на север от него по посока на Чакър чешма, върху малко плоско хълмче, което и досега не се обработва. От това селище имаме оставени шест надгробни могили паметни-ци. Едната се намира към югоизточната част на селището,


съвсем близо до него. На около 40-50 м под нея минава напоителният канал. Другите пет надгробни могили се нами-рат на северозапад от селището на самия връх на хълма Беш тепе. От броя на могилите върху него той си получил и името. Билото на хълма има посока почти север-юг или мал-ко югоизток. По самото било са наредени могилите, и то на близки разстояния една от друга. Най-северната могила е най-малка и доста разрушена. На запад този хълм се сни-шава малко и после отново се издига още по-високо. Този по-висок хълм се нарича Аламура. На самия връх на Ала-мура имало кале-крепост, която сега представлява купища камъни. Вероятно тази крепост е била на това тракийско селище.

Четвъртото тракийско селище се намирало на запад от сегашния стопански двор на ТКЗС и се простирало до надг-робната могила на Съреолу. И то е било разположено пок-рай пътя Друма - на север от него. В средата му имало извор кладенец, наречен Хайдут бунар. Сега водата му е отведена на чешма на самия път. И тук из нивите има още много керамика: тухли, части от глинени съдове, кюпове и др. Нивата на Методи Койчев се намирала в западната част на това селище. През 1928 г., при оран и почистване на нивата от ломени камъни, които били основи на зидове, той намерил колекция от 28 сребърни монети. Те са от Гор-диан III, римски император от 238-244 г., от Отоцилия -244 г. — жена на Гордиан III, и от император Марк Юлий Филип, наречен Филип Арабинът, царувал 244-249 г.

И Марко Иванов намерил медни монети из развалини-те на това селище. Тези монети са от римския император Андриан (117-138 г.).

От това селище имаше оставени три надгробни моги-ли. Едната е в западния край на селището. Другите две са на изток от селището, под пътя Друма, при Татаревия гьол. Те са почти на средата на пътя, между това селище и онова в Долаплъка. През 1941 г. Народният археологически му-зей в София, съвместно с Германския археологически инс-титут, извърши разкопки на предисторическата селищна мо-гила в с.Кирилово. Разкопките се извършваха под ръковод-ството на директора на Германския археологически инсти-тут в Цариград д-р Курт Бител и на професор Гьотерт от


Берлинския университет. От нашия археологически музей взеха участие Тодор Герасимов и Васил Миков - уредник на Предисторическия отдел в Народния музей в София.

Тогава те отделиха време и разкопаха и двете могили при Татаревия гьол. Разкопаването на малката могила се ръководеше от Ф.Гьотерт, а на голямата, малко по на севе-розапад от малката и съвсем близо до пътя Друма, се ръко-водеше от Т.Герасимов. В малката могила се намерили два човешки скелета и една бронзова закачалка с ремък. Тези погребения се определят към IV век от н.е. В основата на могилата, на дъното, се намерил по-стар гроб с изгаряне на тялото. Намерени са недоизгорели кости, глинени съдо-ве, глинена лампичка, меч с две остриета, дълъг 80 см, и в пепелта няколко цели, овъглени ореха. Погребението се отнесло към I век от н.е. В гроба са намерили и две бронзо-ви монети от император Марк Улпий Траян (98-117 г.).

Голямата могила била от четири отделни купчини и в последствие съединени. На южния ръб на могилата са на-мерени четири фоба от късноримската епоха. В единия гроб са намерени две медни монети от Константин Велики (306-337 г.). В по-горните пластове на могилата били наме-рени скелети на жена и дете. Ф.Гьотерт го определил за татарско погребение. Това е вероятно, тъй като поляните около тази могила били заселени за малко време - около 1865 г. от татарски семейства.

Около 1930 година Методи Койчев, в чиято нива била тази могила, коренил храсти по могилата, за да я събаря и направи орница. Тогава се открило една особено погребе-ние: човешки скелет в изправено положение и голяма сабя от дясната му страна, малко преди него - череп от конска глава, а под него - конски скелет. Имало вид, като че ли човекът е бил погребан възседнал кон.

Още по на запад, в местността Алийка, се намира пе-то тракийско селище. То е под пътя Друма, на юг от него, на около 100 м. Това селище се разкри много добре, когато ТКЗС риголва нивите за посаждане на ябълки.

Всичките каменни основи на сградите, на височина около 50-60 см, бяха разкрити. После камъните им бяха изнесени с коли. Намериха се и каменни хромели. Извади се и голяма каменна плоча - по-дълга от метър, с кръгли


дупки в двата края. В дъното на всяка една цилиндрична дупка имаше по една желязна кръгла плоча. Наблизо до големия плочест камък се намери и капител на колона. Яв-но е, че там е било светилището на селището. Из развали-ните на селището има намерени монети от Константин Ве-лики (306-337 г.) и други от IV век. Селището не е заемало голяма площ. От него има оставени две надгробни могили: Каишевата и Топа-Рашевската. Това селище е имало изгра-дено и кале крепост. Крепостта се намирала на юг от сели-щето, разположена на носа на естествената височина, из-дигаща се между реката Сазлийка и вадата, идваща откъм чешмите при северните поли на хълма Ер-Боба. Дотук ва-дата тече на юг, като в края на носа завива на запад и се влива в реката. Дължината на калето е около 70 м, а шири-ната е от 20 до 30 м. Сега представлява купища от ломени камъни.

Северно от това селище, на около 300 м над пътя Дру-ма, се намирало шесто тракийско селище, с чийто останки е осеяна земята южно от сегашния язовир и западно от ва-дата. Селището е било от малките. В него са намерени монети от Юлия Домна (217), съпруга на император Септи-мий Север (193-211 г.) от н.е. и други монети от IV век.

Ако се спуснем по дола, по който се изтича язовирът между двата хълма, наречени Кангали и стигнем напоител-ната вада на Юнака, срещаме друго тракийско селище. То било разположено западно от дола и северно от напоител-ната вада, срещу намиращия се там кладенец. То било съв-сем малко. От това селище имаме оставена една надгробна могила. Тя е западно от селището в местността Мосовка. Сега могилата е вече съборена и е орница.

Малко по на север от мястото, където се сливат в едно реките Банска и Чаталка, се намират развалините на голя-мо тракийско селище. А тук може би са съществували като отделни две селища. На левия - източния бряг на реката Банска, там, където напуска Средна гора и навлиза в поле-то, е била разположена едната част от селището. Другата, много по-голяма част от селището била разположена на дес-ния бряг на реката, срещу първата част. Сега тази площ се обработва, оре се, но е изпълнена още с късове от кера-мични съдове и камъни. Много от тях са струпани на грама-


ди из нивите. Останките очертават, че селището имало три махали. Средната е била най-голяма, а северната най-мал-ка. Западната махала е била към надгробната могила, по посока на Руденската река. От това селище освен спомена-тата надгробна могила има оставени още много такива. Ед-на има на изток от реката Банска в местността Марашите. Друга имаше срещу мелницата. Тя е разрушена и пръстта й е извозена за дига при моста на река Банска през 1928 г. Населението на това голямо тракийско селище е издигнало и всички надгробни могили паметници на запад покрай ре-ка Чаталка в района на Делимоневото кале. Тяхно творение е и голямата надгробна могила Рошава Драгана, която бе разкопана през 1965 и 1966 година от Старозагорския архео-логически музей. Тогава бяха разкопани и други четири надгробни могили, наредени покрай пътя, водещ за с.Мо-гилово.

Това селище се бранило от две калета крепости. От Делимоневото кале, което се намира на носа, образуван при вливането на Могиловата река в река Чаталка. То е дълго от изток на запад около 100 м и широко около 20-30 м. От всички страни е било обградено с дебели .зидове и стръмни брегове към двете реки. По-достъпно е било само от запад, където е отделено с дълбок окоп. При окопа са били стражевите кули на крепостта. В калето имало прека-ран и водопровод. В началото на римското владичество в калето се изграждат големи постройки. Тук е бил дворът на феодала владетел. На запад от окопа е бил стопанският двор на феодала. В крепостта имало открит басейн-баня и голе-ми зали. Всичко е градено с големи блокове от дялани ва-ровити камъни. Има и резервоар за вода, а също и много големи глинени кюпове за храни и вода. На това кале има следи и от праисторическия човек.

Второто кале-крепост се намира на върха на хълма, ле-жащ на изток срещу Делимоневото кале. Наричат го Яво-ровското или Голямото кале, а яворовци го наричат Гради-щето. То е почти в кръгла форма, с диаметър около 100 м. Оградено било с дебела каменна ограда. От юг, където стръмнината е малка и калето е по-уязвимо, крепостната стена е била двойна. Вътре в крепостта има грамади от ло-мени камъни, от разрушени постройки.


Площта, която е заемало всяко едно от тези тракийски селища, в сравнение с площта на сегашното село Кирило-во, не е голяма. Но все пак, по население те не са били тъй малки, тъй като техните домове-къщи са били построявани една до друга, почти без дворове. Според историците, жи-телите на всички тези селища, на запад от Августа Траяна, били от тракийското племе пиротери. Това тракийско пле-ме, както и всички тракийски племена, водили продължи-телни и тежки борби против римското нахлуване на Балкан-ския полуостров. Борбата на траките срещу Рим траяла близо век и половина. В 46 г. от н.е., във времето на император Клавдий, траките попаднали напълно под властта на Рим, включително и Тракийското царство на Одрисите. Оттога-ва Тракия станала римска провинция. Но и след това не е настанал тих, мирен живот за траките. Още в първата по-ловина на III век, варварите и главно готите, почнали да нападат от север през Дунава. При императорДеций (249-251 г.), в средата на III век те нахлули в Тракия и като нанесли тежко поражение на римската войска при Берое-днешна Стара Загора, превзели и ограбили Филипопол и стигнали Македония. След това готите се оттеглили отвъд Дунава. Но нападенията им не престават. Те даже се засто-яват отсам Дунава и в Тракия. През втората половина на IV век подвластните народи и роби на римската империя въс-тават. Въстават и западните готи и нападат римската войска в Тракия. В тази битка при Одрин пада убит и самият им-ператор Валевт (364-378). След това нови въстания избух-ват, разтърсват империята и я опустошават. В 441 г. хуни-те под предводителството на Атила нахлуват в Източната римска империя и отново я опустошават. Опустошения пра-вят и славяните, които нахлуват в Тракия през VI и VII век. В тези варварски нападения срещу Римската империя веро-ятно са ограбени и разрушени всички тракийски селища в околността на село Кирилово, а населението им разпръсна-то и голяма част от него унищожено.

Ако съдим по намерените монети от тези разрушени тракийски селища, можем да заключим, че те са съществу-вали докъм втората половина на IV век от н.е. или докъм V век. След това са били разрушени при готските и хунските нападения. Особено при второто готско нападение и въста-


нието на готския вожд Аларих, срещу Константинопол и на хунското нападение под водачеството на Атила към 441 -142 година. Така престанали да съществуват много тракийски

селища в Римската империя, чийто начало се крие хилядо-леьия преди това. Жителите им пък били разпръснати и голяма част унищожени. За тях Омир (IX век пр.н.е.) спо-менава, че са взели участие в Троянската война отпреди 1260-1250 г.пр.н.е.

След това споменатите по-горе тракийски селища не са били вече възстановени и не са били обитавани от хора с изключение на последното селище при реките и на това, което е било на мястото, където е сегашното село Кирило-во.

В селището покрай реките след разрушението му от варварите човешкият живот не е напълно и завинаги сек-нал. Тук животът отново се възобновява, защото има бога-ти природни условия за развитието му. Тук протичат и се сливат четири, макар и малки, реки: Банска, Чаталка, JIo-зенска и Могиловска. Покрай тях има хубави морави-паси-ща, а по околните хълмове гори. Околността има и плодо-родна земя, годна за леко обработване. Изобщо тук имало отлични условия за лов, за риболов, за животновъдство и за земеделие. Освен това селището било разположено на двата главни пътя в древността — на римския път Друма и на пътя, водещ от Тракия за Мизия. Това му разположение било изгодно за търговска обмяна на разни произведения с народите около Средиземно море. Ето защо върху развали-ните на това селище отново възкръсва животът.

Навярно го заселват славяните, а после и българите. Точно кога е станало това, не знаем. Но то не е било по-късно от X век, а може би и по-рано. Тук, в селището на левия бряг на река Банска, освен римски монети са намере-ни и византийски златни монети от Константин VII (913-925 г.). Тук е намерена и хубаво изработена хидрия от бронз, но за съжаление полуразрушена. Българите на това селище си построили и черква. При разкопките тя беше открита в най-източната част на Делимоневото кале. По градежа и намерените монети са установява, че е от времето на Иван Александър (1331-1371). Вероятно е, че черквата е разру-шена при турското нашествие. Пълководецът на Мурад I


(1359-1389) Л ала Шахин през 1364 (1370) г. завладява Ста-ра Загора и селищата около него, като прави големи опусто-шения. Черквата се наричала "Св.Георги". За името й зак-лючаваме от намерения сребърен кръст, на който имало на-писано "Св.Георги". Кръстът бил намерен около 1890 го-дина от стопанина на нивата върху калето Моню Деков. Като орал върху калето, за да сее анасон, ралото му го из-ровило. През турското владичество, а вероятно и от по-рано това селище се наричало Харизанова махала. Населе-нието на Харизанова махала било групирано главно в три махали върху развалините на старото тракийско селище. Ед-ната била по средата на разваленото селище, срещу Съгеро-вата воденица, втората била западно от бента на воденица-та, а третата в западния край, на изток от надгробната моги-ла. Ето защо някои стари хора от с.Лясково казват, че Ха-ризанова махала значело нарязана махала. По-вероятно е, че това селище е получило името си от името на реката,око-ло чийто брегове се намирало. Старото име на реката е Арзос и селището нарекли на нейното име, но вместо Арзосова, било изменено на Арисанова или Харизанова махала. Всяка от тези махали си имала гробища. На средната Харизанова махала, а вероятно и на северната, гробищата били покрай десния бряг на река Банска, точно на юг от Съгеровата во-деница, на около 100 м. След Първата световна война тези гробища били развалени, камъните им били извадени от Иван Пенев Стоев и Ради Пенев. С тези камъни си правили воденицата и шахтата на турбината й. Тогава намерили и бял камък с писмо върху него, но сега не се знае къде е. Там също е намерен друг голям, варовит надгробен камък с украса. Сега е в двора на Иван Василев Баков. Гробищата на западната махала се намирали на южния й край. И те са развалени около 1920 г. от стопаните на околните ниви, като ги разчистили и разорали. Има мнение, че гробищата на най-северната махала се намират точно срещу нея, на изток от гората. За да се отиде от махалата до тях, трябва да се пресече реката и пътя, идващ от с.Кирилово за водени-цата Кая Деби. В Кирилово те са известни като латинските гробища. Има ли някакво основание, за да се наричат така, не е известно. Но разкопаването на няколко гроба показва, че те са от турско време, тъй като в гробовете се намериха


турски монети. Има предание, че в тези гробища, от дру-гата страна на реката, сред гората и доста далеч на изток от Харизановата махала, са погребани избитите турци, прид-ружаващи турската хазна, идваща откъм Търново и отива-ща на юг към Цариград. Те били избити от четата на Кара Кольо и Инджето.

Харизановата махала е престанала да съществува като селище в края на XVIII век. Населението на това селище се пръснало по околните села. Едни отишли в Балаклий (Ру-да), други в Елхово и Ашик Сенеклии (Кирилово), а трети навлезли по-дълбоко по течението на реката и сложили на-чалото на с.Пандаклии (Лясково). Оставането им в Хариза-новата махала било свързано с големи тревоги и мъчения. В края на XVIII век в Турската империя се развихрили кър-джалийски и даалийски размирици и опустошения. По пъ-тя от Тракия за Казанлък, който минавал покрай Хариза-новата махала зачестили преминаванията на даалийските раз-бойнически банди. Те често се спирали и пренощували в Харизановата махала. Българите трябвало да посрещат не-канените и нахални гости. На тях трябвало да се угажда в ядене, в пиене и във всичко. Посягали и на честта им. Те често ги и ограбвали. Вземали и от добитъка им. За да се отърват от тези неволи, притеснения и ограбвания, жителите почнали да напущат бащиното си огнище. Един от първите изселници бил дядо Лено. Около 1780-1785 г. той отива в с Мисилимито (Християново), откъдето била съпругата му, и пазарува едно дворно място, като дал 12 гроша предпла-та. На връщане минал през село Ашик Сенеклии. На ули-цата имало събран дернек от десетина мъже. При разговор с дядо Лено те разбрали защо е ходил в Мисилимито. Тога-ва го поканили да се засели при тях в с.Ашик Сенеклии. И като му обещали, че помежду си ще му съберат парите, дадени за предплата в с.Мисилимито, той се съгласил. Ку-пил си дворно място на северния край на селото от турчина чифликчия и след това напуснал Харизановата махала. Днес потомците на дядо Лено в с.Кирилово са много — образуват цяла Леновска махала в северния край на селото. След това в Ашик Сенеклии дошли Гуневци и др. В Елхово се пресе-лили Гърневи, а друга една група отишла в с.Балаклий (Ру-да). Пет-шест домакинства напуснали Харизановата махала


и навлезли навътре в планината по течението на река Банс-ка, доста встрани от даалийския път. Тези домакинства си построяват къщи в дълбоко затулено място, намиращо се там, където вадата, идваща откъм Юрта, се влива в река Банска. Тук се образува един триъгълник, ограничен от ре-ката, вадата и от юг от стръмен, горист баир. След това и те напускат Харизановата махала, отиват в новите си къщи и турят началото на с.Пандаклии (Лясково). Впоследствие селото се измества върху насрещния слънчев склон на хъл-ма, където е и досега село Лясково. След това Харизанова-та махала напълно и набързо се обезлюдила. Има и преда-ние за нейния край. Към 1799 г. една хайдушка чета (дру-жина) начело с Кара Кольо, напада при Суоджак, западно от с.Лясково, държавната турска хазна, която идвала откъм Търново по даалийския път и отивала към Цариград. Дру-жината избила всички пазители на хазната, около 42 души и взела парите. След няколко дни от юг, откъм Тракия, пристигнала редовна войска и башибозук. Като извършили погребението на избитите, турците нападат Харизановата махала, счели, че населението на това селище е укривало и подпомагало дружината, или просто за отмъщение. Спаси-лата се част от жителите на селото се разбягала и укрила из горите. Турците подпалили и напълно изгорили Харизано-вата махала и тя повече не е възстановявана. Един от избя-галите и спасили се е бил дядо Кольо. Той стигнал до маха-лата Пандаклии, образувана от по-раншните изселници. Тези последните дочули, че надолу към Харизановата маха-ла става някаква суматоха и излезли някъде по на високо, за да гледат. И като видели, че към тях иде дядо Кольо, го запитали: "Какво става долу у вас?" Той отговорил: "Ста-нахме дар перан." После той се заселил при тях, но те про-дължили да го наричат Дар Перана. И синовете и внуците му носят прякора Дар Перановите или само Перановите. Това събитие, изгарянето на Харизановата махала, избива-нето и разпръскването на населението е действително. Имаме исторически данни, от които можем да съдим и допуснем, че избиването на турците, придружаващи хазната, и ограб-ването й е извършено от дружината на Кара Кольо и Ин-джето. През зимата на 1798-1799 г. конната дружина на Индже войвода и Кара Колю се връщала от Видин, гдето е


била на помощ на Осман Пазвантоглу. Тя преминала през Стара планина, нападнала няколко калоферски чорбаджии и се спуснала в Тракия. Можем да допуснем, че именно тогава дружината е нападнала хазната при местността Суо-джак над Харизановата махала.

Последното старо селище, и то най-старото, праисто-рическо, е било върху площта, върху която е днес с.Кири-лово И тук природните условия са обуславяли един по-лесен и по-богат живот с по-добри удобства. Селището е възникнало най-напред около най-ниската част на тази мес-тност. Тя е оградена от височини — хълмове в почти затво-рена дъга. От изток и север е оградена от склоновете на средногорските хълмове - Големия баир, а от запад и югоза-пад от склоновете на хълма Ер-Боба. Само в южна посока има тесен отвор, през който се оттичат водите и веднага навлизат в плодородното поле. Тази ниска котловина от север е оградена с широка тераса от пропусклива почва. Тя се спуща доста стръмно и тук се образува нещо като разсед. В тази най-ниска част са бликнали извори. Около изво-рите възникнали първите поселения. Ниската котловина е с диаметър около 100-120 м, с удължение на юг. Сега върху нея има наносен пласт около 2 м. В дъното на този пласт се намират каменни хромели, черупки от охлюви и миди, шила от рога и др. От югоизток котловината е оградена с праис-торическата селищна могила, която е в средата на сегашно-то село Кирилово. Тук, около изворите, на малко естест-вено възвишение, човешки живот е започнал преди не по-малко от 8 хиляди години, т.е. в началото на новокаменна-та епоха. А няма да сгрешим, ако приемем, че и в края на старокаменната епоха тук вече е живял човекът. Човешки живот е имало не само през новокаменната епоха, а също и през каменно-медната епоха, през бронзовата епоха и през желязната епоха докъм IV век от н.е.

В продължение на този хилядолетен живот неведнъж селището е пострадвало, събаряно или изгаряно, при раз-лични нападения и други случаи. Обитателите му отново са го възобновявали върху останките. Така в продължение на тези хилядолетия е израснала, натрупала се е тази голяма селищна могила. Тя има форма на пресечен конус, чиято основа не е кръг, а елипса. Размерите на долната основа са


около 120 м на 80 м, а на горната елипса са около 45 м на 30 м. По-големите оси са с посока север-юг. Височината й е 10-12 м.

С научноизследователска цел на тази селищна могила са правени, макар и частично, на три пъти разкопки. От 1890 до 1895 г. са правени от кириловци и иманярски раз-копки по горната повърхност на могилата. През август 1911 г. Министерството на народното просвещение изпраща про-фесор археолог Гаврил Кацаров да направи сондажни раз-копки в нивата на Минчо Гьоков Кангалов в местността Долаплъка, гдето е намерил статуйката на богинята Атина Нике — богиня на победата. Те са предполагали, че статуй-ката произхожда от някое тракийско светилище. Минчо Гьо-ков намерил статуйката в 1902 г., а я предал на музей в 1909 г. Музеят за благодарност му дал 300 лв. През тези 8-9 години той разчистил основните зидове на зданието, в ко-ето намерил статуйката, и ги извозил за градивен матери-ал. Като казали това на Г.Кацаров, той се отказал от поста-вената му задача. Но като видял селищната могила в среда-та на селото, решил да направи изследвания върху тях. По-мощникът му бил Атанас Кожухаров, ръководител на Ста-розагорския археологически музей. Те направили два сон-дажа от източния склон на могилата с дълбочина около 4 метра. При сондажите са намерили интересни предистори-чески материали: части от големи дебелостенни съдове, нап-равени от глина и пясък, неравномерно изпечени, украсе-ни с релефни ивици, чрез пръста на грънчаря, малки чаш-ки до 7-8 см високи, кани, гърненца, панички, черепки с различна украса, с лъскаво черна и кестенява повърхност. Намерени са полирани каменни оръдия на труда: чукове, брадви, стъргалки и ножове от кремък, костени игли, гли-нени обтяжки за стан, глинени прешлени за вретена, гли-нен малък идол, четиристранни игли от мед и р. В горните повърхностни пластове са намерени и други предмети, които ще споменем по-късно.

През 1932 година учителят по история в Старозагорс-ката мъжка гимназия Петър Детев, по-късно работник в Пловдивския археологически музей, правил разкопки с уче-ниците си на селищната могила. Той направил сондажи в югозападния край на могилата до 3 метра, считано от върха


на могилата. Намерени били керамични съдове, но начу-пени. И както казахме по-горе, на могилата са правени разкопки и в 1941 г. от Народния археологически музей, съвместно с Германския археологически институт с ръко-водител Курт Бител - директор на клона на института в Цариград, и Фридрих Гьотерт, професор от Берлинския университет. От Софийския народен музей участвали Т.Ге-расимов и в последствие Васил Миков. Тези разкопки са правени по-системно и в по-голям мащаб. На южния склон на могилата са направили изкоп, широк 10 м и дълъг 25 м -почти от върха до основата по целия склон. Изкопът е пра-вен на тераси, в които се очертавали 5 пласта. В най-дол-ния пласт са намерени следи от жилища. Във втория пласт, който имал значителна дебелина, са открити следи от голя-ма колиба, чийто дървени основи още се очертавали ясно и личало, че е унищожена от пожар. Следващият четвърти пласт е бил дебел от пепел и обгорена пръст и заемал зна-чително пространство от могилата. Най-горният, петият пласт, бил съставен от различни останки от римо-тракийс-ката епоха. В най-долния пласт са намерени още откъсле-ци от глинени съдове с крака, високи амфори с уши за връв, каменни изгладени брадви, глинен човешки идол и др. В по-горния, втори пласт, освен дървени постройки и дебел слой от пепел, е намерена и многоцветна керамика с геометрични орнаменти. В този пласт е намерена голяма фигура на бик от глина със свещено значение. В третия пласт са намерени още късове от керамични съдове, укра-сени с бяла боя и графит. Намерени са и глинени печати, глинени масички с четири крака, каменни брадви без дуп-ки, плоска брадва и четиристранно длето от мед.

Четвъртият пласт, датирал от раннобронзовата епоха. В него са намерени глинени съдове, правени още без грън-чарско колело. И при случайни, непреднамерени разкопки на могилата са намирани старини. През 1966 година се нап-рави разширение на шосето от с.Богомилово до язовир "Ча-талка". Тогава бе засегната и могилата, като от южната й страна се отряза ивица, широка около 1-2 метра. При това разкопаване се откри една схлупена глинена пещ. Близо до пещта се намери каменен хаван и жито. Житото беше овъг-лено и се намираше в направен четвъртит (паралелепипе-


ден) изкоп в земята и отвътре измазан с глина. Малко по на изток от хамбарчето, на около 3-4 метра, се намериха изсипани накуп около 2-3 кофи черупки от охлюви и една глинена обтяжка за стан. Пещта не се развали, а беше от-ново засипана с пръст. Намерена е по-високо и една брадва - каменна, с дупка. Намерено е и гърне от червена глина, без украшения, с по-гладки стени отвътре. Долната му част е кълбовидна с плоско дъно, а горната е цилиндрична. Ди-аметърът на кълбовидната част е 12 см, а на цилидричната е 9 см. Височината на кълбовидната му част е 7.5 см, а на цилиндричната 8 см или общо височината му е 15.5 см. Гър-нето е намерено от Пена Тенева Кангалова през февруари 1970 г. под средата на западния склон на могилата. Опре-деля се, че то е от новокаменната епоха, от петото хилядо-летие преди н.е. Има намерени и глинени идоли и гладки глинени съдове с графитни ивици. Намерен е и глинен съд, полусферичен, грапав, с пъпки по него, сиво-чер, произ-хождащ от около III-IV хилядолетие преди н.е., и едно жи-вотно-идол от глина и пясък от четвъртото хилядолетие преди н.е. От намерените предмети в селищната могила е видно, че нейното население се е занимавало не само с животно-въдство, но и със земеделие и занаяти. Освен това археоло-зите допускат, че то се е занимавало и с рударство. Те отк-риват, че в четвъртото хилядолетие преди н.е., най-рано в Европа, били разработени и експлоатирани медните рудни-ци северно от с. Малка Верея, близо до река Банска. Тогава с.Малка Верея не е съществувало. Най-голямо и сравнител-но близко селище до тия рудници било това на селищната могила ср.ед сегашното село Кирилово. Тази близост на се-лището до рудата и намерените в него парчета от медна ру-да, сходни с рудата на гореспоменатите рудници, дават ос-нование да се мисли, че предимно населението на това се-лище е разработвало и добивало медната руда. Могилата е била обитавана през новокаменната, медната и бронзовата епоха. През бронзовата епоха населението й е вече тра-кийско. Откъде и кога са дошли траките по сегашните на-ши земи, не е точно известно. Едни предполагат, че и тра-ките са дошли откъм север, но няма никакви данни. До-пуска се още, че те са същите, които са обитавали тук се-лищните могили през новокаменната епоха. Но покрай се-


лищната ни могила изниква тракийското селище най-късно през първото хилядолетие преди н.е., а може би и по-рано. Обитателите на селищната могила слизат от могилата и поч-ват да си строят жилища около нея. Постепенно селището се разраства. При готските нападения то е заемало площта, почти на сегашното село Кирилово. На север е достигало до хълмовете Радойка и Георгьовската черква, на запад гра-ницата му е минавала под хълма, гдето е водосъбирателната стая и е стигало до Къшлите. На югозапад се простирало по ниските склонове на Ер-Боба, в чертите на сегашното се-ло. На юг е покривало почти сегашната махала на Кирило-во, югозападно от чешмите. На югоизток е стигало в До-лаплъка и почти се е сливало с тамошното тракийско сели-ще. Само върху една част от сегашното с.Кирилово, източ-ната, покрай училището, не е имало тракийско селище. А между това селище и Коеджашкото е имало едно малко раз-стояние от около 500 м незаселено. Така в началото на на-шата ера тук е имало едно голямо тракийско селище, което се простирало от Коеджак до Друма. И това тракийско се-лище има няколко надгробни могили. Някои от тях са вече разрушени, даже изравнени със земята. В надгробната мо-гила в двора на Ганьо Минев, в източния край на с.Кири-лово, са открити два гроба на тракийски владетели. В единия гроб са намерени тенджери, супник и други парчета от глинени съдове. Гробовете са изградени с тухли и пост-лани с по-тънки керамични плочи с големи размери. Мо-гили има още в двора на Гочо Николов, по склона на Ер-Боба, над Дафинови и на северния край на селото, близо до водоснабдителната стая.

Покрай могилата, в дворовете на Вълко Минев и Сто-йо Бонев, има намерени големи глинени кюпове. Такива има намерени и в двора на Иван Танев, на Къшлите, в двора на Слави Донев, в двора на Димо Минев и др. Капи-тели от колони има изровени в дворовете на Рашо Вълчев, на Вълю Димов Петков, на Вълко Минев и др. Ръчни, каменни мелници има намерени в двора на Слави Донев — с плоски хлътнали камъни, в двора на Иван Танев от Къш-лите с кръгли камъни. Статуйки има намерени в дворовете на Ильо Вълев и Вълю Танев Димов. В района на тракийс-кото селище има намерени и много монети. От Сефт III,


от Септевер (Съвър/123-211), в двора на Дичо Марков, от Каракала (211-217), в двора на Минчо Енев — от Марк Авре-лий (161-180), от Грациан (376-383), в двора на Методия Койчев - от Филип-син (247-249), в двора на Слави Вълев - от Константин Велики (306-338), от Александър Севър (222-235) в двора на Вълю Димов, в двора на Дим.Атанасов - от Андриан (117-138) и др.

В двора на Господин Рашев Демирев, към северния край на селището е имало, според Т.Герасим, мавзолей. Основите на мазолея са разрушени около 1890 г. Голяма част от дяланите му варовити камъни са продадени в Стара Загора. Изкопани са и две каменни колони, които впос-ледствие стопаните са ги приспособили за хармански варла-ци. Намерени са и корита - вероятно от саркофази и об-рочни плочи. Първата плоча от варовик е с размери: 0.66 м висока, 0.45 м широка и 0.15 м дебела. Релефът върху пло-чата изобразява Зее и Хера, прави анфас. На ляво от Хера стоят три нимфи. Направата на релефа е относително доб-ра. Тази плоча е изкопана заедно с отломък от колона 0.42 м висока, 0.32 м диаметър и с надпис

А Г А О Т У XII което значи: Задушница — храна на владетелите мир-

ни, или по-точно: "На господарите владетели мирни, крот-ки, на добър час!

Намерен е отломък и от втората плоча, за която В.Доб-руски казва, че е намерен в градището до с.Ашик Сенеклии през 1893 г. Ние допускаме, че и този отломък е намерен в същото светилище-мавзолей. Плочата-отломък е мрамор-на, широка 17 см и висока 17 см, с релеф на конник. Конникът анфас, облечен в хитон и хамида, язди на дяс-но. Дясната му ръка е спусната и държи животно, което прилича на заек. На горната рамка на релефа има полуизт-рит надпис, съдържащ следните букви: XNOAAÇNTITP Първата част може да значи на Аполон Художника.

Плочите се намират в Народния археологически музей в София.

Варовитите плочи, поставени на пода на преддверие-то на черквата в с.Кирилово, също са взети от този мавзо-лей. Някои историци (Ив.Велков) допускат, че тук е има-


ло и римско население. Намерени са още мраморни плочи с релефа на тра-

кийския конник, не само по могилата, а също из селото. Плоча с релефно изображение на Дионисий от II-III век с част от неговата свита е намерена в двора на Димо Марков Дичето. На тази плоча има надпис Флавиос Периалос -името на тоя, който я поднася в дар на Диенисий.

Траките престават да използват селищната могила за живеене. Техните жилища се изнасят вече и на север, и на юг от изворите и могилата. Но тогава те обръщат могилата в крепост. Това става вероятно в началото на новата ера. По горната елипса (окръжност) на пресечната могила траките издигат каменен зид с дебелина около 1.6 м, който затва-рял горната площ на могилата. Зидът бил работен от ломе-ни камъни без варова спойка. От външната страна на зида са били наредени по-големи камъни, а от вътрешната по-дребни. По средата на зида са били наредени още по-дреб-ни късове от камъни, а се срещали и късове от римски ке-ремиди. В първите години на XX век на някои места зидът бил запазен на височина докъм 1 м. После бил съборен и изравнен със земята. От вътрешната страна зидът е бил под-силен с много други зидове, къси, едва 1-2 м, и разполо-жени перпендикулярно на обиколния зид и на разстояние един от друг на около 1-2 м. така че между всеки два такива зида мястото е представлявало окоп, бойница, за около 2-3 души. Колко е била височината на зида, не може да се определи, но не е била повече от 2 м.

Вътре в крепостта, към северния край на площта, тра-ките си изградили светилище, чийто зидове били работени от камъни със слаб хоросан. Зидовете имали дебелина око-ло 1.40 м. Светилището било посветено на тракийския всемогъщ бог конник, или Херос, което датира от II-III век от н.е., т.е. от римската епоха. Култът на тракийския конник бил свързан с вярата на траките в задгробния живот и с вярата им в това, че той дарявал плодородието и всички блага на хората. Херосът е бил тачен главно като подземно божество, което е осигурявало на вярващите и щастлив зад-гробен живот. Крепостта и светилището са съборени, кога-то е унищожено и самото тракийско селище около могила-та. А то може да е разрушено от готите през III-IV век, от


хуните през V век, а може би и от славяните през VI век. Наскоро след освобождението ни от турско робство,

около 1890-1895 г. някои кириловци, вероятно иманяри, са разкопали могилата по върха и са разрушили зидовете на светилището. Тогава са намерени някои от оброчните пло-чи на това светилище. Намерен е отломък от мраморна плоча 0.15 м висока, 0.22 м широка и 0.02 м дебела. Запазена е долната половина от плочата, та се вижда само долната част на тялото на конника до пояса. Конят скача на дясно и с предния си крак настъпва четиристранен жертвеник. От-към жертвеника се задава глиган, гонен от куче. Без над-пис. Плочата е изкопана през февруари 1895 г. и се пази в Народния музей в София. Намерен е и отломък от плоча с образ на конник, висока 0.105 м, широка 0.17 м и дебела 0.025 м. Отломъкът е долна част от плочката, върху която се виждат само задните крака на коня. Зад коня е имало чо-вешка фигура, от която се виждат нозете. Под коня куче, легнало на дясно и захапало крака на едно животно. Под релефа е издълбан надпис, който се чете: (Бог на слънцето и покровител на поезията и музиката.)

Надписът показва, че релефът е бил посветен не на изобразения конник-герой, а на Аполона.

Намерена е и една бронзова статуйка на богиня Атина, висока 8 см, широка при гърдите 2 см. Богинята стои върху левия си крак. На главата има шлем с висок гребен. Обле-чена е в дълъг до петите диплест хитон и отгоре с мантия, преметната през лявото рамо, на гърдите с егида, с лява ръка, спусната до тялото, а дясната вдигната нагоре, с ко-ято тя се е подпирала на копие, което изчезнало. Лицето й е доста разядено. Статуйката е дадена на професор Гаврил Кацаров от кириловец, а той я предава на Старозагорския музей, където се намира сега. Намерена е и плоча по сре-дата на могилата, висока и широка 12 см, дебела 3 см, с образа на Херакъл със запазена глава, с къдрава коса и бра-да. Тя има надпис на гръцки — Херакъл. Сега се пази в Софийския народен музей.

При разкопките Кацаров е намерил при източния сон-даж към средата на могилата, 50 см под нивото, мраморна главичка на женска статуйка, висока 8 см, с вълнообразно фризирана коса, която закривала напълно ушите й и е била


свита на кок на врата. Предполага се, че е от III век от н.е. Недалеч от нея намерили една доста развалена желязна фи-була и една повредена кръгла глинена лампичка, с малко издадено устие, без украшения, висока 3 см и с диаметър 5.5 см. В южния сондаж, вътре от крепостната ограда, на-мерили монета (билон) от Публий Лициния Галиена (253-268 г.). Между развалените зидове (вероятно копани по-рано) по средата на могилата намерили много заличени къс-новизантийски монети, една много изтрита римска бронзо-ва монета, вероятно от IV век от н.е., една монета от Елия Едокия - жена на Аркадия (395-408 г.) и др. От това свети-лище на могилата има запазени още статуйка на конче със счупен преден крак, бронзова лампичка и различни отло-мъци от оброчни плочи, с образа на хероя-конник. Има запазени и части от счупените колони на светилището, на-мерени около мястото му и един капител. По повърхности-те на могилата има останки и от турската епоха. Това са погребения-гробове. От турско време са и намерените сре-бърни пари, около 1 кг, поставени в малко гърне. Те са намерени от Марко Бонев в 1925 г., като копал в основата на могилата. Тогава са изравнявали мястото за постройка на зданието на кредитната кооперация. Парите са от Мус-тафа III, царувал от 1758-1774 г. От турско време са и наме-рените златни пари от Георги Аладжов, когато копал из-точната част на могилата, за да си разширява двора (сегаш-ния двор на Господин Илев). Парите били доста много и са намерени още преди Руско-турската освободителна, за нас, война. Те са от султан Абдул Хамид I, царувал 1774-1788 ж., и от френския император Наполеон III (1808-1873), император от 1852 г. После парите му са взети от дъщеря му Пена по мъж Димова Гърбачева. От нея най-голямата част от парите взема дъщеря й Слава по мъж Дечева. През 1910 г. те се изселват в с.Соколово, Карнобатско, където купу-ват няколко стотици декара земя и много добитък. Една част пък от парите на Пена Димова се вземат от другия й зет Йовчо Караиванов. Друга част, която била скрита в кухи-ната на едно дърво, е намерена пък от Желю Желязков Кут-лодженица.

Между селяните в края на XIX век и началото на XX век била разпространена за селищната могила следната ле-


генда: "В могилата има заровен храм. Той бил голям, богато

украсен и служил за храм на плодородието, т.е. посветен на плодородието. В него всяка година срещу Гергьовден, празника на плодородието, идвала, за да бъде пренесена в жертва, бързонога крава (а някои казвали — бързонога сър-на), със златни крака и рога. След жертвоприношението и тя подобно на баснословната птица Феникс възкръсвала и избягала в полето на паша, а заедно с нея там отивало и плодородието. Но веднъж, срещу Гергьовден, кравата (сър-ната) се завърнала много уморена. Ашиксенеклийци (т.е. свещеникът) не оставили кравата (сърната) да си почине, а проявили грешно нетърпение, като я пренесли в жертва на божеството веднага. След обреда тя пак възкръснала, но отишла в гората, а заедно с нея и плодородието.

Оттогава и до ден-днешен тя не се е завърнала. Нама-ляло и плодородието. За да се запази храмът, докато се завърне кравата (сърната), а с нея и плодородието, той бил затрупан, над него се образувала голяма могила."

Легендата е чувана и от професор Гавраил Кацаров. Чувал я също и Петър Детев през 1932 г. от някои тогаваш-ни стари хора кириловци и я обнародвал в Годишника на Археологическия музей T.VII. После тя е преразказана и в "Принос към историческата география на Тракия" от Па-вел Делирадев — т.1, издание на БАН през 1953 г.

И в тази легенда има зърно от истина. Само че черква-та-светилище не била построена в дъното на могилата, а отгоре, на върха, и то около преди 2000 години от траките.

Най-вероятно е, че светилището и крепостта на моги-лата, заедно със самото тракийско селище в околността на могилата, да са разрушени, както и другите тракийски се-лища, при нашествието на варварските племена - готи, хуни, авари и др.

Но щедростта на природата не била докосната. Оста-нали са горите и плодородната земя. Останала е терасата, изложена на припек и запазена от студените зимни ветрове чрез средногорските хълмове от север. Ето и защо тук, как-то при реките, селището наново се появило. Кога и как е станало това, не знаем. Дали животът в него сред разруше-нието му е напълно прекъснал, и това не знаем. Възможно


е от нахлулите от север славянски племена през VI век, ня-кои да са одобрили тези места и да са установили тук стано-вете си. Те се слели с останките на тракийското население и в продължение на много години са го погълнали по език. Вероятно е, че през IX и X век е придошла по тукашните места и нова наслойка от български елемент. След това ту-кашните места влизат в състава на новообразуваната българ-ска държава и народност. Най-вероятно това да е станало след Крум, при Маломир (832-836 г.). Нашите селища, на запад от Стара Загора, са били под византийско робство около 200 години - от 1001 година до около 1200 година. Около изворите и около селищната ни могила по това време пак е имало живот — имало е селище. Това е видно от нами-ращите се в сегашното ни селище византийски монети. На-мерени са златни монети на запад от могилата, в двора на Въльо Карушков, от византийския император Йоан II Ком-нин (1118-1143 г.). Те са открити при разваляне на стари, заровени зидове. Намерени са византийски монети и по могилата, произхождащи от времето под византийското ни робство.


ПРЕЗ ТУРСКОТО РОБСТВО

Щом около могилата ни има следи от селище през ви-зантийското робство, то сигурно е, че това селище продъл-жавала съществува и след Второто българско царство от 1200 година до около 1364-1370 г., когато пълководецът на турс-кия султан Мурад I (1359-1389 ) Лала Шахин завладява на-шите земи. Завладяването им било придружено с големи опустошения. Дали и тогава селището ни не е пострадало, не е известно. Не знаем нищо за него и през първите векове на турското робство. Известни сведения имаме едва през XVII век, когато се споменава и името му Ашик Сенеклии. Под друго старо име то не е познато. За произхода на това име имаме едно предание и една легенда-предание. Преда-нието, разказвано от по-будни стари хора, живели и през турското робство, е такова:

Имало война между Русия и Турция. Това било около 1772 година при Екатерина II. Сраженията се водили в Доб-руджа, на север от Варна. Там бил изпратен с войската си и някой си военачалник Ашик. Но войската му не била добре екипирана. Войниците му наскоро оголели, обосе-ли, огладнели и се разбягали. Началникът им употребявал усилия да ги организира и задържи, но не успял. Той оста-нал без армия, без войска и той не се решил да се върне в Цариград. Считал, че ще бъде наказан от султана. След като се върнал в Южна България, той дошъл към нашите места. Харесал мястото и решил да остане тук, скришом от султана. Но след известно време султанът узнал, че негови-ят военачалник е жив и се укрива тук. Той го повикал да се яви при него в Цариград. Ашик изпълнил заповедта на сул-тана и се явил пред него, за да даде отчет.-Той признал, че


се укривал, защото се страхувал от султанското наказание, но не се считал за виновен. Казал, че въпреки всичките му усилия и старания не можал да задържи и сплоти войници-те си, тъй като те били оголели, обосели, изгладнели и напуснали фронта, като се разбягали. Тогава, страхувайки се от наказание, той се укрил. Султанът, след като го изс-лушал, му проетил и го освободил. Но Ашик, който много харесал тукашното място, се върнал. Довел със себе си и семейството си. Завладял най-хубавите земи и организирал голям чифлик в селото, чийто наследници го ръководили до Освобождението на България. Та по името на този турс-ки военачалник селото се нарекло Ашик Сенеклии.

Допускаме, че последният чифликчия Ахмед ага е по-томък на някой турски военен началник, но не допускаме, че на неговото име е кръстено и селото ни. Считаме, че е станало тъкмо обратното, т.е. чифликчията си е получил прозвището от името на селото. Всички турски аги, чиф-ликчии от околните села са го наричали Ашиклията не за друго, а защото той е бил господарят на село Ашик Сенек-лии. Както и подобни на него са си получили прозвищата Тъмрашлията, Барутинлията и др.

Легендата за произхода на името Ашик Сенеклии на селото ни е следната: През римско време в селото ни живе-ли и римляни. Между тях бил и Ашик Сенека - сляп, но даровит певец. Същевременно свирел и на старинен инст-румент. Той имал направена колиба на римския път Дру-ма, водещ от Августа Траяна за Филипопол. Колибата му била до самия път, до тракийското селище в Долаплъка, т.е. на южния край на селото. Там имало и пътническа почивна станция, където пътниците се спирали на почивка и където се сменяли пощенските коне. Ашик Сенека сли-зал на Друма при колибата си и свирел и пеел на почива-щите пътници. Те го слушали в захлас и прекарвали прият-ни часове в почивка. По името на певеца Ашик Сенека и селото добило името Ашик Сенеклии, т.е. селото на Ашик Сенека.

Най-ранното писмено сведение, което имаме засега и което знаем за селото, си е от 1756 г. Това е писмо от жите-лите на с.Ашик Сенеклии до султанската (правителствена) канцелария в Цариград, т.е. до султан Оман III (1755-1758).


Писмото от жителите на селото е във връзка със събирането и изплащането на определена парична сума. Ето съдържа-нието. В писмото е казано:

Събрани и изплатени: I път 40 гроша II път 5 гроша и 5 пари III път 7 гроша'и 37 пари Или се събраха 52 гроша и 42 пари. Подпис: от жителите на с.Ашик Сенеклии, Ескизарска

кааза. I Божи раби — служители ваши 1170 год. = 1756. Писмото се пази в Народната библиотека "С.Св.Кирил

и Методий", Ориенталски отдел — София. Според работниците в Народната библиотека щом пис-

мото е от 1756 г., то селището е съществувало най-малко 50 години преди това, т.е. около 1700 година. Други писмени документи засега нямаме открити за селото ни отпреди 1700 г. Тогава военоначалникът Ашиклията, който е дошъл по-късно от 1700 година, според преданието около 1772-1773 г., когато при Екатерина II Ал.Суворов за първи път минава Дунава и заема Русе, Силистра и Шумен, е ясно, че той е получил името (прозвището) от името на селото, а не об-ратното. Освен това турците нямат собствено човешко име Ашик, но имат такава дума. Думата ашик в турския език означава кокалче при коляното на човека или на животни-те, с което децата играят на бош, и още означава певец на любовни песни, или изобщо певец, и даже и поет. Думата пък сенек значи муха. И в превод на български език Ашик сенеклии значи пееща муха. Курт Вител, който ръководел разкопките на селищната могила през 1941 г. и който дълги години е живял в Цариград, та знаеше и новотурски, и старотурски език, също превеждаше името Ашик Сенеклии на пееща муха, и то даже на страстно пееща муха. Други тълкуват, че Ашик Сенеклии значело народен певец. Спас Фетфаджиев, който наскоро след Освобождението ни от тур-ско робство имал чифлик в селото ни и който знаел добре турски език, тъй като живял 15 години в Цариград, пре-веждаше Ашик Сенеклии на Комарево. На турски език ко-мар значи сенек сиври. Но тъй като комарът, като хвър-


чал, пеел, то можело да се нарича и пееща муха, т.е. Ашик Сенеклии. Села, които в турско време носели имена, като Ашикьой, Ашиково, сега са преименувани на Певец, Пев-ците. Но ако си разрешим и малко фантазия и допуснем, че в легендите има зърно истина и че селото ни не прекъсва-ло съществуването си от тракийско време, или и да го е прекъсвало, това е било за малки промеждутъци от време, то можем да допуснем и това, че името му е още от римско време. Само че тогава е било Каптор Сенека. Сенека е име-то на певеца, а римляните имат собствено име Сенека. Ла-тинската дума каптор на български значи певец, а на турс-ки значи ашик. И през ранната турска епоха турците са го променили, като собственото име на певеца Сенека си ос-танало непроменено, а римската дума каптор - певец, за-менили с турската ашик и е станало Ашик Сенека, вместо Каптор Сенека.

Най-после има мнение от хора, занимаващи се с тра-кийския език, че името Ашик Сенеклии е тракийска дума със значение "място, дето се правят стрели", т.е. стрело-делна. И това наименование можем да считаме, че се под-крепя от намираните стрели, особено из средата на селото, около и по могилата. С името Ашик Сенеклии селото си остава до 1893 г. С указ 91 от 18.11.1893 г. то е преименувано на Свети Кирилово. На Кирилметодиево е преименувано с указ 47 от 9.II.1951 . и на Кирилово с указ 562 от 6.IV.1971 г.

За живота на хората от с.Ашик Сенеклии през турското владичество нямаме писмени сведения. До наше време са достигнали сведения само за някои по-значителни събития, станали през робството, оставили по-дълбоки и трайни сле-ди в съзнанието на хората и които били предавани устно от поколение на поколение. Такива сведения, разказвани от стари хора в началото на XX век, които се чували и запом-нили от своите родители и близки, живели през старите времена на турското робство, са за чумавите времена. Чу-мата, известна под името Голямото чумаво, която върлува-ла през 1814 година (през времето на Наполеоновите вой-ни), не пощадила и Ашик Сенеклии. Тази болест всявала страх и ужас между хората. Със страхопочитание някога старите хора разправяха за нея, макар че те лично не са я преживели. Те споменаваха и много имена на мъже и же-


ни, настигнати от чумата по пътя към гробищата, към мо-гилата и другаде. Тя ги удряла, след което удареното място се подувало и наскоро удареният умирал. Те си представяли чумата като някакво своеобразно животно, което ходело по село, търсело хората и ги чумосвало, т.е. удряло ги. И за да се спасят от чумата, те напускали селото. Така че ашик-сенеклийци постъпвали много правилно, защото наистина чумата върлува най-много в населените места, където има много мишкиу кучета^ пълни с бълхи. Па и вкъщи тогава имало много бълхи, преносители на бобоничната чума. Ашиксенеклийци, като напуснали през лятото на 1814 го-дина селото, се установили главно на две места в горите. Събрали се заедно роднини, по родове. Едната група се установила на лагер в местността Чучурките, в северните поли на Добреница. Тук имало поляни, наоколо гори и вода. Дървата били в изобилие. Около целия лагер от коли-би денем нареждали дърва, а вечер ги запалвали. През нощта горял огьн, за да не може да мине чумата и да не влезе в лагера. Всъщност по този начин те се предпазвали от зара-зени бълхи -—преносители на чумата.

Втората група ашиксенеклийци била на лагер в Балта-джийка над качките. И втори път чумата, през т.нар. "Мал-кото чумаво", навестила с.Ашик Сенеклии. това било в края на 1837 г. и главно през 1838 г. Населението на селото се спасявало пак чрез бягство навън от селото из горите. По дола около Аджаларския извор през 1838 г. имало пак на лагер група старозагорци . За да се спасят от чумата, те напущали града и се установили на лагер тук, при лозята си. Тогава лозята по източните склонове на Аджалара и по долищата били на старозагорци.

От чумата измрели доста хора от с.Ашик сенеклии и изобщо от българското население. Но много по-многоброй-ни жертви чумата взела от турското население, тьй като турците не бягали в горите. Те си оставали в града и селата. Събирали се да се молят на аллаха и по тоя начин още пове-че разнасяли болестта, заразявали се и измирали. Чумата чувствително намалила броя на турското население, то оре-дяло и в Стара Загора.

През есента на 1849 г. в селото става събитие, което е от голямо значение за бъдещото му развитие - отваря се за


първи път училище. Дотогава в селото ни има само един грамотен човек — Никола Димов Балабанов — наричан още Попа Кольо. Той завършил класното училище в Стара За-гора. Баща му, Димо Димитров, намира пари, които били заровени в Червените могили. Като станал заможен човек, богат, той купил много ниви. За обработката им имал 7 чифта волове и доста работници и пастири. Имал 5 сина. Двама от синовете си ограмотил. Единият, Ильо, останал да живее в Стара Загора, а Никола се върнал да живее в село и започва да работи за отваряне на училище. Повече ще разкажем за училището в отделен раздел.

Изминали са 4-5 години от отваряне на селското учи-лище и се започнала Кримската война. Турците реквизира-ли от селото 7 коли за обоза си. Мобилизирали и трима млади мъже да карат колите с воловете. Стигнали някъде около Шумен. Наближавали фронта. Една нощ, когато во-ловете почивали, навързани за колите, тези трима ашиксе-неклийци оставят колите и поемата обратния път. Те не искали да бъдат на война с русите. Минали Балкана и тай-но, от село на село, се завърнали в селото си.

Старите хора, през първото десетилетие на XX век, разказваха за това, което са чували от дедите си за тюмбеле-ците, делибашиите. Те посетили само един път с.Ашик Се-неклии, но не е установено през коя година. Най-вероятно това посещение е станало около 1820 година. Делибашиите носели на главите си много дълги кожени или пръстени ка-уци, които на върха били окичени с малки звънчета, или с лисичи опашки. Те всички били ездачи на коне. При пъту-ване от село до село, най-отпред водел кон с голяма хлоп-ка. Всички коне имали самари и отпред на самара имало окачено малко тъпанче (тюмбелек). Когато наближавали се-лото, делибашиите удряли тъпанчетата и се вдигано голям шум. Като стигнели селото, те си разпределяли четата по на 5-6 души и се установявали на конак в по-угледните, заможни къщи.

Принуждавали домакините да ги хранят с печени ко-кошки и маслени баници. Предварително поръчвали на до-макините колко лакътя дълги да бъдат наредените тави с баници. (Те нареждали тавите с баници една до друга и дължината им измервали с лакти). Искали младите селски


булки и моми да им поливат при измиването на ръцете и да ги черпят с ракия. На тръгване от село искали даже диш-хак (зъбно право). В селото делибашиите дошли по пътя откъм стопанския двор. На третия ден от пристигането си делибашиите напуснали селото и заминали на север, може би към Казанлък.

Делибашиите били определени от турското правителс-тво уж да преследват разбойници, остатъци от кърджалии-те, а сами вършели същите зулуми, същите издевателства, само че не опожарявали къщи.

Не с по-малка омраза нашите прадеди разправяли за татарите и особено за черкезите. Докато бяха живи, когато се възмущаваха от лошотията на някой човек, от жестокос-тите му, те с чувство на омраза и отвращение изричаха: "Черкезинът му с черкезин!"

Щом Суворов при Екатерина II завзел от турците Крим, започнало изселването на татарите отсам Дунава. Изселва-ния станали през 1783 г. След Кримската война в 1859 г., а в 1861 г., се сключва договор между Русия и Турция за из-селване на мюсюлманското население от Кавказ.

Срещу изселените татари и черкези се приемали в Ру-сия българи, изселващи се от Турция. Тогава министър на външните работи на Русия е бил Александър Горчаков (1798-1883). Против изселването на българите и приемането им в Русия, Георги Раковски писал статии във в."Дунавски ле-бед", с които протестирал против решението на Ал.Горча-ков. Раковски считал, че с изселването на българите се на-малявал относителният брой на българското население, а с това се намалявала и вероятността за освобождението му от турско робство. Една група от тези изселници татари, меж-ду които имало и черкези, пристигнали и у Ашиксенеклии около 1865 г. Устроили си лагер под селото, покрай пътя Друма, където имало мера и извор. По вадата на юг от из-вора имало гьолове, в които татарите си къпели биволите. Този извор после получил името Татарев гьол, което носи и досега. Татари имало и из селото. Нашите прадеди се въз-мущавали от татаркините, че не пазели чистота. Те си спу-щали в кладенците съвсем мръсни, оцапани менци, за да черпят вода. С омраза разказвали за черкезите, за тяхната лошотия и жестокост: - Искали да ги хранят българите, кра-


дели добитъка им и налитали на бой. Но все пак ашиксе-неклийци по-леко се отървали, защото не се стигнало до-там, че да им строят къщи. Изглежда, че не е имало доста-тъчно общински мери, за да им ги раздадат за обработване, а може би и турците чифликчии са искали да се отърват от тези неканени гости. След малкия им престой в село, око-ло 1 година, турските власти ги вдигнали-и откарали при днешното село Козаревец. Заселват ги на високото плато с морави, на североизток от с.Козаревец. Там им построили къщи и им раздават ниви от общинската мера. В навечери-ето на Руско-турската война те напуснали селото и избягали на юг. Днес още личат следите от селището им. Населени-ето на Козаревец нарича тази местност, разорана вече на ниви, Татарското или Юртището.

В един турски документ се казва: "В с.Ашик Сенек-лии, Ески Заарска кааза в 1858 г. има 40 къщи. Българско село с два чифлика". Френският пътешественик Ами Бо-айе, който минал през Стара Загора след 1856 г. пише: "Ашик Сенеклии, къщи 40 броя, на два часа от Стара За-гора, на северозапад и един турски чифлик." Вероятно чиф-лиците са били два, както е писано в турския документ. А в навечерието на освобождението ни в селото имало три тур-ски чифлика: на Ахмед ага, на Халила и на Садъка. Тези последните двама били зетьове на Смаила. Те си разделили Смаиловшия чифлик и чифлиците в Ашик Сенеклии стана-ли три броя. Чифликът на Ахмед ага бил под могилата, гдето са сега дворовете на Атанас Ганев и Станко Алексан-дров. Чифликът на Халила бил гдето са дворовете на Мин-чо Стоев, Димо Петров и Борис Вълев, а чифликът на Са-дъка бил гдето са сега дворовете на Доню Стоянов, Иван Василев и Първо Митев. Най-богат и влиятелен бил Ахмед ага. По-преди, може би, през XVII или XVIII век имало и друг чифлик, чийто огради се намирали в сегашните дворо-ве на Узунови. По предание чифликчията тук бил Емин ага. Кога този чифлик бил ликвидиран, не се знае. Не се знае и от кога си водят началото тези чифлици в селото. Чифликът на Ахмед ага бил не само най-голям, но и най-благоустроен. Той си прекарал вода в чифлика и направил чешма. Тази чешма, която се наричаше Чифлика до около 1950 година, си изливаше водата в двора на Вълко Минев.


Някои от турските чифликчии, хванал водата на извора в средата на селото, около който се заселили праисторичес-ките жители, и я отвел в чифлика си. Разбира се, че той е използвал робския труд на българите за водопровода. Во-допроводът в началото, от извора, е направил от камъни, във вид на гириз. Такъв е бил през цялата поляна и затова е могьл да прибира водата, извираща на много места по по-ляната. След това водопроводът е направен с кюнци. И в чифлика на Емин ага имало чешма. Водата й била взета от кладенеца, който се намира на източния край на площада сред селото, северозападно от черквата. И този водопровод в началото е правен с плочи от камъни, а после с пръстени кюнци. Двата водопровода се кръстосват (пресичат) към югоизточната част на площада. При пресичането им водоп-роводът на Ахмедаа е още гириз, а този на Емин ага е с пръстени кюнци, които лежат отгоре на гириза на Ахмед ага.

Чифликчията Ахмед ага владеел над 2000 дка земя -нивите на изток и на юг от селото. Имал и горите Ер-Боба и тези над селото. По сведения на стари хора, живели и през турско време, гората Ер-Боба била усвоена от чифлик-чията по измамнически начин. Той си изготвил документ за собственост и накарал един невежа кмет в общината да го подпечата с общинския печат. Оттогава той завладял и тази гора, в която можел да ходи на паша само неговия многоб-роен добитък. Чифликчията Садък владеел поречието, къ-дето имал и воденицата Ириклии. И в трите чифлика ра-ботници аргати били предимно българи. Те работели земя-та им и пасели стадата им. В селото нямало отделни турски къщи — домакинства. То било чисто българско село. Турци имало само в чифлиците. Обработването на земите им и прибирането на реколтата не ставало само от работници те. Чифликчиите заставяли и населението на селото, мъже и жени, да им работят ангария (безплатно). Безплатно са из-карвали населението да работи и по направата на шосето от Стара Загора за Чирпан. За опазване на пътниците и поща-та турците направили при шосето до Аламура беклеме, т.е. стражарница, където имало поставен турски пост. Тук тур-ската стража освен опазване на пътниците от разбойничес-ко нападение, изпълнявала и други задачи. Ако някой в


селото се проявял в непослушание и престъпления, бил откарван в беклемето. Обикновено стражарите го налагали с бой и го пускали. Там имало и кладенец, който сега е засипан.

Ахмед ага имал издигната при къщата си висока кула. Най-отгоре на кулата имало направен покрит чардак. Лят-но време, по жътва и копан, Ахмед ага се изкачвал на кула-та под чардака и оттам наблюдавал как работниците му ра-ботят в полето на юг от селото. Надвечер той възсядал ох-ранения си бял кон и отивал на обиколка из полето, за да провери извършената работа. Ако не я харесвал, мъмрел работниците и изисквал да я извършват по-добре. Но за разлика от някои други околни чифликчии той не проявя-вал жестокости спрямо работниците си и селяните. Въпре-ки заетостта на нашите деди в работата по чифлиците, те открадвали дни, особено през зимата, в които да работят и за себе си. Тогава те вземали копача и секирата и отивали в гората и пустеещите земи зад хълмовете Кангалите. Там те изкоренявали гората и си правели ниви. Гората била изко-ренена напълно, но и до днес местността носи името Шумата. Като коренели гората, където харесвали дръвчета-та на диви круши (дребници), не ги изкоренявали, а ги облагородявали, присаждали ги на круши, най-вече на ин-джирки. За тази цел си служили само със секирите и ножо-вете. И тези круши даваха много плод, докато не бяха из-коренени от ТКЗС след оформянето на блоковете, около 1950 година.

Други пък от нашите деди изнасяли камъните от разру-шените тракийски селища, струпвали ги на грамади или правели огради и обръщали площта им на ниви, годни за обработване. По този начин дедите ни са създавали имот и подобрявали материалното си положение. Това благопри-ятствало за въвличането им в общия подем на народа ни към духовно възраждане. И не закъснели да се погрижат за децата си, да им дадат грамотност. Те си разкриват учили-ще, разбира се, на частни начала през есента на 1849 годи-на. Въпреки че то е давало съвсем елементарна грамотност, пак изиграло значителна роля, като подпомагало възпита-ниците си в осъзнаване на своята националност. И когато около 1870 г. българският народ е в състояние на револю-


ционен кипеж, когато Левски кръстосва България за обра-зуване на тайни революционни комитети,- и ашиксенеклийци не остават назад. Те също се готвят да вземат участие в бор-бата за освобождението на България, за изгонване на жес-токия поробител. В 1871 г. те вече полагат основите на своята революционна организация. Образуват революцио-нен комитет. През есента на 1871 г. поп Минчо Кънчев от с.Арабаджиево (Коларово) прави втората си инспекторска обиколка по училищата на ескизаарската околия. Но той, успоредно с тази работа, служи и на революционното де-ло, под ръководството на Колю Ганчев от старозагорския таен революционен комитет. С помощта на учителите и учи-лищните настоятели той разучавал условията за образуване на комитети, подпомагал образуването им и насочвал дей-ността им. При тази втора обиколка той пак посетил и с.Ашик Сенеклии. В записките си, които се пазят в На-родната библиотека "Св.Св.Кирил и Методий" в София, на стр.486, той пише: "Ашик Сенеклии 58 къщи, училище проста стая, ученици 28, учителя им Никола Димов, за гроша 1200. Наши 5, нови с 5 шишанета!" Значи през есен-та на 1871 г. в селото ни има комитет от 5 души, въоръжени с пушки шишанета. През 1872 г. в селото ни има вече изг-раден, организиран таен комитет с около 12-15 членове -положили клетва, че ще се борят за свободата на България. Комитетът бил образуван от Станчо Петров от с.Джабмази-то (Калояновец), който бил сътрудник на старозагорския таен революционен комитет и отговарящ по работата на се-лата. Дошъл един ден в селото през 1871 г., срещнал се с негови познати. Обмислили кои хора могат да се посветят на освободителното дело. Вечерта ги свикали на събрание в къщата на дядо Иван Т.Рашев, която била към горния край на селото, далеч от турските чифлици. За определянето на тази къща, която се намирала в югоизточния край на се-гашния двор на Тончо Динев Тонев, над читалищния дом, е допринесло и обстоятелството, че тогавашната втора жена на Иван Т. Рашев е била от с.Джамбазито и са се познавали добре със Станчо Петров. И още това, че и двамата сина на Иван Т.Рашев от първата му жена били племенници на Та-ню Петков, т.е. деца на сестра му, а той, Таню Петков, бил от първите организатори на комитета и завербувал за


делото и племенниците си. На събранието отишли около 15 души. Станчо Петров

им описал тежкото положение на народа, описал им и сла-достта на свободния живот, на живота без поробителя. Но за да се постигне този свободен живот, необходима била организация, необходими били комитети, които организи-рано да започнат борба против поробителя- и че такива ко-митети имало вече изградени на много места из България. Най-после им казал: "Мислете и размислете добре, преди да влезете в комитета, преди клетва да дадете, че до края на живота си верни ще бъдете на дялото, защото мислете, че си туряте главата в торбата, че утре може жертва да станете. Ето защо сега ще си разотидите по домовете и тази нощ ще обмислите всичко добре, като допуснете, че с вас може да се случи и най-лошото и тогава утре сутринта, който се счита готов да се жертва за великото дело, да дойде пак тука. Тогава ще гледаме какъв комитет ще образуваме." На другата сутрин на същото място се явили само 5 души: два-мата сина на дядо Иван - Петко и Рашо, вуйчо им Таню Петков Апостолов, Петко Тончев и Желю Димитров Бала-банов и станали първите членове на комитета. Те получили от Станчо Петров напътствия за извършване на организаци-онната работа - как да работят и привличат още членове на комитета. След това той пак е идвал в селото. През 1872 г. в селото ни вече имало добре организиран таен революцио-нен комитет с около 12-15 членове. Понякога пред члено-вете на комитета, между другото, той говорил и със срав-нения така: "Имаме си голямо и хубаво гнездо. В него има-ме още по-хубави, отбрани яйца. Но яйцата от дълго време са в тъма, в студ и са все спящи, като мъртви. И ето, че почва да им сгрява слънце, да ги облъчва светлина и топли-на. Те се събуждат и почват едно след друго да се люпят. Здравите и силни пилета разбиват черупката и искат да се радват на светлината и свободата. Но това не им се отдава. Над гнездото им се свил голям, ненаситен смок. Щом ня-кое пиле се освободи от черупката и излезе над нея, смокът веднага го клъцва и умъртвява. Гнездото е нашето отечество България, яйцата са нейните синове, а излюпените пилета са пробудилите се български синове пожелали и поискали по-добър свободен живот. А кой е ненаситният кръвожаден


смок? Вие го знаете. Нужно е да се сплотим в едно цяло и с обща сила да удариш този кръвожаден смок и то право в главата, та да я смажем. Само така и за нас ще настане светъл, радостен и свободен ден, свободен живот."

В първата четвърт на XX век много тогавашни стари хора, живели в селото и през турското робство, свидетелс-тваха, -че Левски е идвал в с.Ашик Сенеклии, като преспал само една вечер у Балабанови. Това твърдяла баба Желеви -ца Балабанова, дядо Слави Митев Начев, дядо Тодор, кой-то тогава бил овчар у Балабанови, дядо Рашо Димчев, кой-то е бил в революционния комитет, и др.

Според Рашо Димчев Левски вечерта даже е свикал ре-волюционния комитет у Балабановата плевня. Там им гово-рил, че трябвало да се готвят усилено, защото наближавал големият ден и дотогава усилена работа и още малко тър-пение.

Аз допускам за най-вероятно, че Левски е дохождал в селото ни на 22 или 23 ноември 1872 година. На 16 ноември 1872 г. той след като дал указания за работата на Сливенс-кия комитет, напуснал Сливен и тръгнал за Стара Загора. Там на 21 ноември отец Матей, идващ от Търново, наме-рил Левски и му предал две писма от Каравелов, изпратени от Букурещ. Левски научил вече за обира на хазната в Орха-нийския проход, извършен от Димитър Общи. Узнал и за разкритията в Ловчанския революционен комитет и за из-вършените арести. Той тръгнал веднага от Стара Загора през Чирпан, Пловдив, Карлово за Ловеч. При това пътуване се е отбил в с.Ашик Сенеклии и пренощувал. И че у Балаба-нови е пренощувал, е обяснимо. Желю Димитров Балаба-нов през 1855, 1856 и 1857 година е бил ученик в класното училище в Стара Загора. През тези години и Левски бил ученик в същото училище. Сигурно е, че те двамата са се познавали добре още като ученици. Освен това Желю Ди-митров Балабанов е бил от първите членове на революцион-ния комитет в селото. Левски получил и пари за делото от Балабанови.

Основаният революционен таен комитет през 1871 г. започнал своята подготовка. Той се снабдявал от един про-давач на кросна от Габрово. Този търговец снабдявал коми-тета с големи ножове — сабли, които, скрити между крос-


ната, натоварени на муле, доставял до село. Повечето чле-нове от комитета имали и огнестрелно оръжие — шишанета и пищови. Шишанетата им били доставени от старозагорс-ки революционери. Снабдявал ги Иван хаджи Димитров, който участвал в Старозагорския таен революционен коми-тет и имал кантора в Стара Загора. Той бил член и на Цен-тралния революционен комитет в Букурещ и председател на Търновския революционен комитет.

Членовете на комитета се упражнявали в талим (воен-ни упражнения) обикновено вечер, при смрачаване, на мяс-тото, където е сега черковният двор, северно от могилата. Когато правели своите военни упражнения, поставяли си един другар на пост, отгоре на могилата. Задачата на де-журния на пост била да следи да не би някой от турците из чифлиците да излезе към могилата или на север към учили-щето и да види членовете на комитета на военните им за-нятия. Ако се явявал такъв случай, постът веднага давал знак и упражненията спирали. Упражненията им се състоя-ли в строяване, хвърляне и мерене с камъни, упражнения със сабите и др. Талим играели и в плевнята на Балабано-ви, която била много голяма. Упражнения с огнестрелни оръжия правили вън от селото. Членове на комитета били: Петко Тончев, Таню Петков Апостолов, Петко Бозев, Ра-шо Бозев, Иван Желев Гърбачев, Михаил Беронов — учител, Георги Гьоков, Калю Тонев, Желю Димитров, Рашо Дим-чев, Рашо Игнатов Гуджев, Стоян Бончев, Димо Рашев Гьорголов, Минко Рашев Гьорголов, Вълю Гунев и др. ня-кои, чиито имена не се знаят.

На 12 април 1877 г. Русия обявява война на Турция. На 10 (22) юли 1877 г. един малък отряд от армията на генерал Гурко, командван от Николай Максимилианович Лайхтемберски, превзема Стара Загора. Турците чифлик-чии напущат с.Ашик Сенеклии и бягат на юг. Турците от с.Теке също напускат селото си и бягат на юг. Но една част от мъжете на това село се укрили в гората на Узун баир. Там те очаквали да видят как по-нататък ще се развият събития-та. Ашиксенеклийският революционен комитет се събира на 11 юли и решава да срине символа на робството, кулата в чифлика на Ахмед ага, от която агата господар наблюда-вал как му работи раята по полето. След това комитетските


хора вземат копачите и секирите, подкопават ъглите на ку-лата и тя се срутва. Със срутването на кулата те преживели радостта, че от гърба им се свлича тежкото вековно робство. Но същевременно у други ашиксенеклийци се явява жела-нието "за яма". Като научили, че вековните им притесни-тели турци от Текето са напуснали селото си и избягали на юг; те впрягат воловете си в колите и отиват в селото им. Изнасят покъщнината от къщите и дворовете им и я товарят на колите си. Съвременниците на тези събития с желание разказваха за случая как на баба Илийца, навръщане от Те-кето, се счупила колата някъде около Аджаларската вада. Тогава тя викала отдалеч за помощ на Леко: "Леко, ела ми направи колата!" Но скритите в гората текийски турци я гледали и чували. После тя била безжалостно убита от тур-ците в гората.

Радостта от свободата не траяла дълго време. Сюлей-ман паша стоварил с английски параходи многохилядната си армия в Дедеагач и полазва на север към Стара Загора.

Малкият отряд на генерал Гурко от 3500 души, между които и 4 български опълченски дружини, не могли да ус-тоят срещу 40 000-ата армия на Сюлейман паша. След ожес-точени сражения, опълченците и русите отстъпват Стара Загора и през Дервентския проход се изтеглят към Балкана.

На 12 (31) юли 1877 година турските войски нахлуват в Стара Загора и го опожаряват, като избиват и завареното българско население, неуспяло да избяга. При боевете край Стара Загора загинали и няколко ашиксенеклийци. Когато се разгарят боевете под Стара Загора, тогавашният кмет на селото Игнат Рашев Гуджев, който дотогава подпомагал тур-ските власти в събирането на ющура - данък в натура, съб-рал около 15 души и тръгнал за Стара Загора. Въоръжени, кой с каквото имал, решават да помагат в боя на братушки-те. Те не са могли да вземат участие в боя, тъй като закъс-нели, и русите почнали да се изтеглят на север. Тогава групата се връща по обратния път. Но западно от Стара Загора, около местността Трите чучура, тя била посрещна-та от турска войска. Много от участниците в групата били избити, заедно с кмета на селото. След превземането на Стара Загора от Сюлейман паша, турците в с.Теке се завър-нали в селото си, организират се и на 2 август се нападат


с.Ашик Сенеклии. Те били подпомогнати и от редовна войс-ка — конници от артилериятах на Халюси паша — вероятно повикана на помощ от текийските турци.

В това време армията на Халюси паша била на лагер по моравите, северно от сегашното село Ракитница. Тя отива-ла на помощ на Сюлейман паша към Стара Загора, но не бързала, а край реката изчаквала развръзката на боя. Хаяюси паша не бързал, може би и за това, че познавал вече руска-та армия, с която се сражавал на 6 и 7 юли на върха на Шипченския проход и където с бягство на запад по Балкана се отървал. Но тук неговата конница лесно напада безза-щитното село от юг, а текийските турци от изток. Ашиксе-неклийци изпадат в тревога. Грабват на ръце кой каквото може, напускат къщите и бягат на север и запад от селото към горите. Мина Танева Апостола съумява да вземе в прес-тилката си книжата на революционния комитет, които се пазели от мъжа й Таньо Петков, и с тях хуква да бяга. Тя вижда, че от комина на една къща, която била в сегашния двор на Генчо Ангелов, излиза пушек. Влиза в тази къща, изсипва книжата в огъня и като ги изгаря, продължава да бяга. Бегълците едва се изтеглили от селото и от изток по-жарът лумнал. Скоро пожарът обхванал цялото село. Дълго време тъмен облак от пушек покривал селото и околността му. В този пушек се виждали и дълги езици от пламък, високо над селото. От около 70 къщи останали незасегнати от опожаряване 4 къщи: на Иван Т.Рашев, на Гърбачеви, на Пърлови и на Васил Баков. В тези къщи имало настане-ни временно да живеят турски семейства — бежанци. Мал-ко преди това те пристигнали тук от ловешките села. Поне-же руски войски, които обсаждали Плевен, превзели села-та им, те ги напуснали, минали Балкана и Средна гора и се спрели в селото ни на почивка и на изчакване развоя на събитията. Та тези турски семейства се противопоставили и не разрешили да се палят къщите, в които били настанени. След опожаряване на селото текийските турци, башибозук и конници от армията на Халюси паша се отдали на зверски изстъпления. Конниците гонят хората по баирите на север от селото. Башибозук претърсва кръстците снопи по нивите и храстите и всеки открит и стигнат човек бивал убиван с пушка или с нож.


Преследването продължило до вечерта. Бягащите хора се прибрали през нощта в горите Добреница, Юрта, Ка-ранлъка и др., където коне не можели да ходят и по-добре се укривали. Но рано на другия ден башибозукът пристиг-нал с още по-голяма сила, въоръжен с пушки, ножове, придружен от ловджийските си кучета. Турците претърсват пак снопите (кръстците) по нивите и навлизат в горите. Там те търсят с кучетата си криещите се хора и ги избиват подобно на зверове. И през този ден всеки скрит човек бил избиван, без разлика на мъж, жена или дете.

На третия ден преследванията продължават, но изби-ват само мъжете, а другите пленявали и откарвали на юг роби. Малко хора се спасили - тези, които минали на се-вер с руските войски, и онези, които избягали на запад и се укрили из чирпанските села. През нощта срещу 21 юли Сюлемайн паша свикал старозагорските турски първенци и от тях узнал, че русите, докато били в града, се носели добре с турците. Тогава той дал нареждане да се спрат кла-нетата и обирите, да се спрат издевателствата над българс-кото население. Но тази заповед не се изпълнявала. Все пак намаляло поголовното избиване на българското населе-ние. От селото ни били избити общо над 300 души. Някои ги изчисляват на 310 души. Турците търсили членовете на революционния комитет, които съборили кулата в чифлика на Ахмед ага. Искали живи да ги хванат и избесят. Явили се и предатели - циганинът Сефер и Кьор Ради. Те знаели хората от комитета и ги издавали. Не всички членове на комитета били хванати и избити през първите три-четири дни. Едни се криели из горите на запад от селото, а Желю Димитров и Рашо Димчев минали през Балкана в Северна България.

През тридневните турски зверства из горите са станали трагични случаи с малки деца и родители. Еню Иванов Ле-нов саморъчно заклал детето си, 3-годишно, в гората, по-неже плачело от глад и щяло да ги издаде, т.е. по плача щели да ги открият турците. Иван Гьоков също убива бра-товото си дете по същите причини. Баба Дончевица си ос-тавила детето пеленаче в гората и бяга да се укрива с друга-рите си. Друга майка оставя само детенцето си пеленаче в един трап и бяга с другарите си да се укрие някъде по-дале-


че. Но деня преживява в душевни терзания и мъки и като не може повече да изтърпи, вечерта пак намира детето си, взема го и решава да умре заедно с него, макар че другите бягат от нея.

Настанало малко успокоение. Но турските аги искали да издирят и приберат всички бягащи и криещи се из гори-те, особено търсили членовете на революционния комитет. Те пращали и хора да ги търсят. От тях известен е Стоян Тодорчето. Той ходил из горите на запад към с.Могилово и с викане успял да открие и събере доста бегълци, между които и членове на комитета. Казал им, че турците не уби-ват вече и че Саид ага вика всички в Дели Бинлери (Яздач) да му вършеят. Младите хора повярвали и били отведени при Саид ага - при този най-известен, най-силен и свиреп чифликчия, на когото думата се чувала и пред султана. Са-ид ага ги навързал и предал на един турчин да ги откара в Чирпан. По пътя у някого възникнала мисълта да бягат и ако се наложи да се справят с турчина, но другите не се съгласили, като се надявали, че ще бъдат освободени. В Чирпан били затворени в хаджи Данчовия хан с много дру-ги пленници. Тук следствието, с помощта на издайниците Сефер и Ради, установили кои са участвали в комитета. Най-търсените - двамата братя Ранката и Петко Бозеви, а също и Георги Гьоков - били обесени в Чирпан. Калю То-нев, Димо Георголов, Иван Желев Гърбачев, Иван Гьо-ков, Стоян Бончев, Вълю Гунев и др. били изпратени на заточение към Анадола. Повечето умрели още в Цариградс-кия затвор. Иван Гьоков стига до Анадола и се връща в селото след сключване на мира меду Ру,сия и Турция. Иван Желев Гърбачев, съумял да избяга и пешком се върнал към село, около Нова година. Той бил затворен с група заточени-ци в една стая на горен етаж. В групата заточеници имало и няколко попа. Те, като узнали, че го очаква голямо нака-зание, решили да го спасят. Една тьмна нощ си навързали поясите и с тях, през един прозорец, го спуснали на земя-та. Той съумял да се оправи и след доста скитания, достиг-нал до село.

След прекратяване на кланетата, много от останалите живи из горите на север от селото, най-вече жени и младе-жи били изловени от турските войници. Събирали ги на


групи някъде по върха на хълма Караманките. После ги от-карали на юг по селата в полето. През зимата на 1877-1878 година оттам били подкарани като роби за Одрин. Тогава били настигнати от руските войски покрай река Марица и освободени. Тадава те се върнали в село.

През есента и зимата на 1877-1878 година селото било обезлюдено. Есенните и зимните ветрове отнесли и разп-ръснали пепелищата. Останалите живи хора били пръснати из чирпанските села и по чифлиците, където работили само за един хляб. На 27-28.XII.1877 г. (8-9.1.1878 г.) станало голямо сражение при Шипка-Шейново. Армията на Вей-сел паша капитулирала. На 1 (12). 1.1878 г. Стара Загора е вече наново и завинаги освободена. Турските чифликчии също бягат с остатъците на турската войска към Цариград. С настъпването на пролетта ашиксенеклийци започват да се завръщат в родното си село-пепелище. През лятото те паза-рявали по-големите си деца за работници (аргати) по чир-панските села, за да се изхранват и отгоре да вземат по 3-4 крини жито. Възрастните мъже се завръщали в селото и почвали работа. Всички почнали да строят къщи и землян-ки, за да могат у дома си да посрещнат идващата зима. От горите секат дървета и пръти и ги пренасят в дворовете си, разбира се, на гръб. Приготвените от дървета и пръти къщи - плетеници - измазвали с кал. И гладът жестоко ги из-мъчвал. Те ходели по къра, по синорите, с тесли и мотики ровели и събирали корените на троскота и на други треви по вадите. С тях се хранели, като допълвали оскъдния си хляб. В големи лишения, в беднота и мизерия протичал животът на ашиксенеклийци в първите румелийски години. Но те живеели с надеждата отначало, че като си разпределят зе-мята на избягалите турски чифликчии и с труд ще могат по-лесно да се замогнат и подобрят обеднелия си живот. Но това не станало лесно. През есента на 1878 година пристиг-нал в селото ни най-едрият чифликчия - Ахмед ага. Денят бил неделя. Имало събрани мъже на дернек на площадче-то, където сега е пощата. Отдолу по пътя откъм чешмите се задал турчин. Той водел след себе си кон. Като наближил дернека, всички мъже го познали. Бил Ахмед ага. След обичайните поздрави: "Добре дошли!", "Добре заварили!" и др., го запитали защо се завръща. Да не би да иска да


остане пак при тях в село. Ахмед ага им казал, че няма да остане при тях, а ще се върне в Турция и че дошъл само да си продаде^ имота. Дядо Димо Султанов, дядо Тошо и други казали на Йовчо Джандаров да каже на турски език на Ахмед ага, че той тук няма вече никакъв имот, неговият имот е в Анадола. Ахмед ага им отговорил така: "Комшулар, имотът е още -моя. С вас сме живели дълго време, като комшии. Лошо не съм виждал от вас и сме си помагали. Ето защо на вас искам да си продам имота и то евтино ще ви го дам. Съберете се, посъветвайте се и решете. Аз ще ви почакам някой ден!" Но ашиксенеклийци като не знаели решението на Берлинския конгрес на Великите сили, който станал от 1 (13). VI. до 1 (13) VII.1878 г. настоявали на своето. Те пак му казвали, че неговият имот е в Анадола и че тук вече не може нищо да продава и че няма вече кой да му работи. А решението на Берлинския конгрес било, че турските чиф-ликчии (феодали) запазвали правото на собственост върху земите си, че можели да ги продават. Но ашиксенеклийци не само че не искали да купят имота на Ахмед ага, но и не можели. Тогава те повече мислели за направа на къщите си и за осигуряване на хляба си. Като не намерил купувачи от село, Ахмед ага отишъл в Стара Загора. Там намерил Дими-тър Наумов и на него продал всичкия си имот — ниви, око-ло 2000 дка, и гори, за 800 наполеона. Парите давали Ва-сил Златеви-Търновлиите. След това те намесват и чифлик-чията даскал Михал от чирпанското село Дирлии (Голям дол). След това л?е започнали разпродажбата на нивите и горите. С продажбите се занимавал даскал Михал. Той прес-тоял по-дълго време в село, докато разпродаде имотите. За дворните места на чифликчиите е търсил купувачи измежду познатите си хора от чирпанските села. Продал ги главно на хора от с.Мурсалково (Спасово). От двора е купил и дядо Станко, придошъл от Одринско при изселването на българите след освобождението ни. Мурсалковци са заку-пили дворовете си през 1880 г. Наскоро след това и от дру-ги чирпански села се изселили семейства и се заселили в селото ни. Има такива от Средно градище, Чолаково, Ши-вачево, Медово, Алаген и др. От нивите и горите на Ахмед ага закупил и хаджи Неделчо от Чирпан. Гората на север от село — 516 дка, закупил Деньо Иванов от с.Винарово. Тази


гора и до днес се нарича Денева гора. От гората закупуват и Мурсалковци, а по-късно и черковното настоятелство. Сто-панският — чифликчийският двор на Садък ага,- се закупил от Мурсалковци от Стара Загора, от Петър Петров, който дошъл от с.Алаген (Пъстрово), от Черневи и от Въльо Ди-мов. Гората му пък я купува главно Иван х.Димитров от Стара Загора - -145 дка, и др. Воденицата на Ириклии Са-дък продава на Стамо Костов, секретар-бирник на с.Кири-лово, който след известно време я продава на двама евреи, а те пък я продават на Димитър Костов от с.Белчево (Ракит-ница), преселен там от Тракия след Освобождението — 1879 година. Димитър Костов купил по поречието и 256 дка земя — ниви. Земя са купили още Иван Генчев Минекшев от Стара Загора - 221 дка, Иван Димчев от Стара Загора - 30 дка, Нено Златев от Стара Загора- 315 дка, и горе в Ер-Боба — 160 дка, хаджи Неделчо П.Вапцаров от Чирпан ку-пил гора 30 дка и ниви, и Българска земеделска банка взе-ла 210 дка ниви. Стопанският двор на Садъка се закупил от Спас Фетфаджиев, съдия от Стара Загора и зет на Балаба-нови. Жена му била Ана — дъщеря на Христо Димов Бала-банов. Бил преселен в Стара Загора от Калофер. Той заку-пил и много от нивите му - около 800 дка. Посредникът му при закупуването на нивите бил Слави Спиридонов Диви-силев. Спас Фетфаджиев бил известно време съдия в Хас-ково. Новозакупения си чифлик в Кирилово оставиш на гри-жите на Мина Начева, майка на Киро Начев. Ръководство-то на чифлика не било добро и работниците в него не били добри стопани. Затова Спасовият чифлик постепенно за-паднал. За упадъка на чифлика и за ликвидирането му по-могнали не само новите обществени, жизнени условия, но и синът на Спас Иван Спасов Фетфаджиев. От 1896 година той следвал медицина в Женева, Швейцария. След триго-дишен престой, се връща през една ваканция и след това следва още седем години, без да се връща в България. Като завършва следването си, престоява още три години. Сво-бодното си време той прекарвал в различни занимания, в игра на табла и шах с руски емигранти, между които и Пле-ханов^ и Ленин. Влюбил се в руската емигрантка Маруся, анархистка,- и остава в Женева. Баща му продавал нивите една след друга и му изпращал пари. Някогашните хора


казваха: "Докторът му изяде чифлика." Едва в 1908 година вуйчо му Борис Христов Балабанов отива в Женева и го прибира. Оттогава той се установява на лекарска практика в Стара Загора. Но в Швейцария се заразява от социалисти-ческите идеи и ги пренася и в Стара Загора.

Спасовият чифлик се ликвидирал напълно около 1902 година. *И хаджи Неделчо, като закупил много земя,-орга-низирал свой чифлик в Кирилово. Чифликът му бил на края на селото, където са сега дворовете на Чолаковци и Балджаларци. Около 1890-1891 година се преселили в Ки-рилово семейства от село Медово, а през 1892-1893 г. се-мейства от с.Чолаково. На тях хаджи Неделчо си разпродава стопанския двор, а след него разпродава нивите и горите си.

За по-бързата разпродажба на чифликчийските имоти вероятно са помогнали и природните бедствия — сушата и наводненията. От 1894 . се наредили 2-3 последователни сушави години. Реколтата била много лоша. След това за-почнали веднага 2-3 кишави години. През цялото лято из чаирите, по ниските места, имало блата и жабите врякали из тях. Реколтата през тези години била още по-лоша. На-селението почти гладувало. Тогава у кириловци се заражда идеята за изселване. Тази идея се подела от привърженици-те на русофилската партия. Но за организирането на изсел-ването се наел Стамо Костов. Той е тракиец от южнотра-кийското родопско село Доган хисар, Дедеагачко, т.е. от селото на капитан Петко войвода. Бил учител, но около 1897 г. се установил в селото ни като секретар-бирник и певец в черквата. Стамо бил предприемчив човек. Купил си и къща в Стара Загора до черквата "Св.Троица". После, изпратен от кириловци, той отишъл в Русия — в Одеса, за да узнае има ли подходящи условия и хубава земя за прода-ване. Там се запознал с един килифаревец на име Димо Денев, който първоначално бил градинар в Одеса, а после станал богат търговец. Димо Денев обещал на Стамо Кос-тов парична помощ за закупуване на земи, ако намери та-кива. Стамо намерил земя, обявена за продажба. Тогава той се върнал в село и почнала организацията по изселване-то през 1897 г. при управлението на д-р Константин Стои-лов, когато отношенията на България с Русия се подобря-


вали. За изселването се записали 105 домакинства. Имало по няколко от с.Еленино и от с.Малка Верея. Записалите се почнали да събират помежду си пари, ценности и пшени-ца, които да послужат за закупуването на земята в Русия и за разходи на делегатите, които ще уреждат закупуването на земята. Но понеже не могли първоначално да съберат необ-ходимата сума, те направили заверено от нотариуса пълно-мощно на Димо Денев срещу заема, който той им обещал, за закупуването на земята. В 1898 г., заедно със Стамо Костов, отиват в Одеса и дядо Вълко Колев и Коста Атана-сов. Пазарили два чифлика в Одеско от двама евреи търгов-ци за около 30 ООО лв. тогавашни пари или 1500 наполеона златни. Пари в заем им дал и Димо Денев срещу пълно-мощното и те вероятно са дали известна предплата на про-давачите. Пълномощното срещу заема било предадено на Янко Танков Колев от с.Килифарево. Последният бил бачо на Димо Денев, т.е.жената на Димо Денев била сестра на Янко Танков. Братята Танкови били трима: Янко, Тодор и Никола. Притежавали магазини в Килифарево за най-раз-лични стоки. Имали две воденици, банкерска къща, ниви и лозя. Те били най-богатите в този балкански край и ико-номиката му била в техните ръце. Най-големият брат Янко бил главният в предприятието и всички в околността го поз-навали с прозвището Бащата. В Кирилово продължавали да събират средства за изплащане на земята. Но работата по изселването почва да се затяга. В началото на 1899 г. на 19 януари се сменя правителството и на власт идва стамболо-вистко-радославовисткото правителство начело с Димитър Греков. То спира изселването. Стамо Костов е още в Ру-сия. Престоява там три години, ходил и в Петроград за уреждане на изселването, но безуспешно. За целия му три-годишен престой в Русия кириловци му изпращали пари. Те подпомагали с храна и пари и семейството му в Стара Загора. През 1899 г. Киро Начев отива в Русия и намира Стамо Костов. Тогава и двамата се завръщат в България и идеята за изселването се изоставя. Наскоро след това Янко Танков, упълномощен от зетя си Димо Денев, завежда ис-ково дело за дадения заем, против кириловци в Окръжния съд в Търново, без знанието на подсъдимите. Той ги осъж-да, взема изпълнителен лист и в село пристига съдия-из-


пълнител с пристав за налагане запор на имоти. Селяните протестирали. Събрани в голяма група, вървели след съди-ята и стражарите, викали, протестирали. Съдията се видял в чудо и им дал съвет, че това не ще им помогне, освен да потърсят адвокат и да обжалват решението на Търновския окръжен съд. Селяните избират комисия от около десетина души: Вълю .Рашев, Слави*Арабаджиев, Койчо Гьоков, Гочо Пеев, Иван Игнатов, Желю Игнатов, Васил Баков и др. Комисията взема за защитник адвоката Милев от Стара Загора, дава имотна гаранция и действието по секвестъра на имоти се спира. Делото обжалвали в Апелативния съд в Русе, но кириловци пак са осъдени да изплатят заема. В 1911 . в Кирилово отново идва съдия-изпълнител с пристав и стражари за опис и продажба на движими и недвижими имоти. Кириловци пак се събират, противопоставят се и протестират. Съботен ден на пазара за добитък в Стара За-гора се трупали вече много хора от старозагорските села. Те чакали да се почне търг за продажба на кириловския доби-тък, за да го закупят. В Кирилово пак е имало тревоги и протести. Селяните вземат сега за адвокат и Васил Димчев и с телеграма искат намесата на Министерството на вът-решните работи, на министъра Люцканов за спиране про-дажбата на имотите. Те обжалвали решението на апелатив-ния съд пред Касационния съд в София. Едва сега Касаци-онният съд оправдава кириловци. Не ги осъжда, тъй като в съдебната преписка пълномощното, дадено от тях за сключ-ване на заема, не било с оригиналните им подписи. Но Янко Танков подновява делото. Кога точно е подновено, не се знае, но то се гледа наново в Окръжния съд в Търново през 1922 г. Ясно е, че делото е било замразено през вой-ните от 1912 до 1919 година. На това дело с адвоката Васил Димчев са ходили Колю Славов, Рашо Ив.Мандрев, Марко Георгиев, Кирьо Начев, Слави Рашев и др. Сега съдът пак оправдал кириловци и делото било приключено окончател-но. Но защо във Велико Търново и Русе кириловци били осъждани, а Касационният съд ги оправдал? Нима във Ве-лико Търново не са забелязали, че пълномощното не е с оригиналните подписи? И защо след обжалване на делото в Касационния съд Стамо Костов идвал в Кирилово и казвал на хората, че келифаревицът нямал оригинал на пълномощ-


ното или пък, че пълномощното е на дъното на морето? И още им казвал да бъдат спокойни.

От тези изказвания на Стамо Костов и от изказванията на някои тогавашни по-стари хора се установява, че пъл-номощното е с оригиналните подписи е извадено от съдеб-ната преписка и унищожено. Стамо Костов имал брат -Иван Костов, който бил адвокат и известно време съдия в Стара Загора. В качеството си на адвокат той взема от съда в Русе преписката за разучаване. Направил препис на пъл-номощното от оригинала, след което измъква оригинално-то пълномощно, а вмъква в преписката преписа от него.

След това обжалват делото в Касационния съд и оправ-дават кириловци.

Райна Стамова, дъщеря на Стамо Костов, разказва следното: "Баща ми беше много предприемчив човек и това го е накарало да търси земя в Русия за кириловци. В Одеса пазарява от евреи чифлици и дава предплата (капаро). Но впоследствие, преди да се закупи напълно имота и да се оформи продажбата, се явява нов кандидат-купувач, за съ-щия имот. Той дава повече пари и евреите дават имотите на него. Следствие на това, баща ми преживява много тревоги и отчаяния. Стига даже до мисълта за самоубийство. Това съм чувала от баща си."

Някои пък от тогавашните по-стари хора разказваха, че Стамо не закупил имот, ами усвоил и прахосал парите и затова не могло да стане изселването. Но вярно е първото твърдение, а именно, че правителството е спряло изсел-ванията, а по изкупуването били направени вече доста раз-ходи. Около 1911 г. духовете на кириловци се успокоили. Отминали тревогите по изселването и те заработили по-спо-койно за подобряване на материалното си състояние и до-макинския си бит. Кириловци даже пристъпили и към бла-гоустрояване на селото си, като започнали в 1909-1910 г. направа на шосе от с.Богомилово до с.Кирилово, за да се свържат със Стара Загора. Това не траяло дълго. Обявена била на 5.Х. 1912 г. Балканската война, която траела до 17.V.1913 .

Наскоро след това на 16.VI.1913 г. била обявена злопо-лучната Междусъюзническа война, продължила до 28.VII.1913 г.


С малки прекъсвания България пак се намесва в още по-злополучната за нея Първа световна война, която за~нея продължила до 29.IV. 1918 г. През тази война населението на Кирилово, както и това на цялата страна, преживява нови изпитания, трудности и големи лишения. Трудоспо-собното мъжко население било мобилизирано в редовете на войската. В село остават децата, жените и старите хора. Били мобилизирани (реквизирани) и много волски коли, волове и коне. За обработка на земята не достигали нито хора, нито добитък. Главната работа извършвали жените. Голяма част от нивите оставали необработени. Най-хубави-те плодородни ниви из Чиирите и Шейтана били потънали в бурени. Конското ребро било толкова много и едро като храсти, че овцете из него не се виждали. Оскъдна била и храната на хората, а също и дървата за отопление. Много от жените заедно с децата си ходели за дърва по Аджалара, Големия баир, Аламура и горите над село. Те ги носели на гръб, задянати с въжета. Дървата горели на огнището, гот-вели и се отоплявали, а още служели и за осветление. За осветление се ползвало и кандило от огъната тенекия, в която се наливало мазнина - шарлан или мас - и в нея се потапял усукан фитил от памук. Окачвали го на камината. Оскъдни били и мазнините за ядене. За великденските пос-ти се изстисквал от опечени орехови ядки един-два литра шарлан и с него домакинството прекарвало 40 дни. Но през последната година на Първата световна война гладът поч-нал да навестява все повече семейства. На много от тях не достигал хлябът. Имало домакинства, които излизали сут-рин на работа в полето и по обед се връщали в село. Те нямали хляб за обяд и гладни не можели да продължат рабо-тата си следобед. Войниците, които идвали в отпуск, виж-дали, че и семействата им в село гладуват, както и те на фронта. А реквизиционни комисии продължавали да дейс-тват. Изземвали храните и от хамбарите. Пред страха от глад, някои домакинства укривали по някой и друг чувал жито. На това ги учели и войниците отпускари. Чувалите заравяли из плявата в плевните. Комисиите пък от военни носели дълги железни шишове и мушкали с тях из плявата. Военните искали да се осигурят с по-големи запаси от хра-ни, та да има и за германската армия. Но нашето селско


стопанство било омаломощено. Обработваната земя нама-ляла и давала малко. За да може да иззема повече зърнени храни от селото, войнстващата българска буржоазия прис-тъпила и към агитация. Разпращала по селата агитатори, които на общоселски събрания убеждавали населението, че то трябва самоволно да жертва за фронта, за своите мъже и синове, -които се сражават за Родината и ги пазят от непри-ятелските грабежи, и че не трябва да ги оставят гладни, недояли. За такава агитация пристигнал с файтон в Кири-лово през лятото на 1918 г. околийският началник в Стара Загора Пенков. Събранието било свикано в училищния двор, до черквата. Дворът бил пълен с жени и стари хора. Пре-обладавали жените. И когато агитаторът почнал да убежда-ва хората, че те доброволно, над исканото, трябва да дават жито за фронта, за мъжете и синовете си, че така ще побе-дим и ще бъдем спасени, из множеството се чули гласове: "Стига вече! За нас хляб няма и нищо повече не можем да дадем. Давали сме, три години сме давали, а знаем какво ядат мъжете ни и синовете ни на фронта. По-гладни са и от нас!" Покрай източния зид на двора имало десетина жени в черни забрадки. Мъжете им били убити през войната из Македония. Те викали в един глас: "Дайте ни мъжете! Де-цата ни сираци и гладни, а вие още искате!" Вкупом тръг-нали към агитатора с викове: "Дайте ни мъжете!" Виковете се подели от много хора, даже и от свещеника. И когато множеството жени наближили агитатора, той се отдръпнал назад към файтона си, който го чакал в края на училищния двор, скочил в него, кочияшът подкарал конете и файтонът изчезнал зад могилата.

Така завършила агитацията на Пенков, все пак благо-получно спасен от файтонджията си.

През войната по бойните полета и кириловци дали скъпи жертви. Убити в Балканската война, най-вече при Одрин, са:

1. Пею Тотев 2. Петър Колев Василев 3. Мильо Георгиев Вълев 4. Койчо Николов Коев 5. Методия Коев Николов 6. Марко Събев Иванов


7. Петър Славов Неделин 8. Иван Ненов Ленов 9. Митьо Иванов Денев 10. Стою Първов Леков

Убити в Междусъюзническата война са: 1. Иван Колев Василев 2. Димо Андреев Ненов 3. Слави Деков Рашев 4. Таню Вълев Димов 5. Вино Енчев Стайков

Убити в Първата световна война са: 1. Димо Енев Иванов 2. Вълю Стефанов Минчев 3. Минчо Иванов Игнатов 4. Иван Василев Витев 5. Теню Йовчев Ганев 6. Иван Йовчев Иванов 7. Георги Тотев Кънев 8. Митьо Ганчев Ганев 9. Колю Иванов Василев Ю.Недю Иванов Гьоков П.Минчо Димитров Минчев (Рашин) 12.Грозю Вълев Димов 13.Недю Тенев Вълев 14. Михаил Славов Спиридонов 15.Христо Димов Тонев 16. Иван Илиев Тонев П.Марко Рашев Петров 18. Стоян Господинов Диков 19.Иван Иванов Денев — Текийчето 20.Нено Кирев Ленов 21. Господин Рашев Ганев 22.Боню Енев Начев 23. Стоян Дончев Начев 24. Петър Ганев Петров 25.Рашо Димов Георголов 26.Минчо Димов Иванов


Боню Георгиев Мандрев и Никола Тонев Калев се раз-боляват тежко на фронта. Освобождават ги оттам и ги изп-ращат на село. Скоро след завръщането си те умират.

Руси Иванов Ленов е ранен и върнат в село. От раната си и той умира.

А Матьо Колев Сандалов участвал във войнишкия бунт в Беломорска Тракия. Затова бил осъден и лежал две годи-ни в затвора.

В Освободителната война през 1877 година били изби-та около 300 кириловци - мъже, жени и деца.

В Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война били избити общо 44 кириловци.

Всичките кириловци, загинали в тези войни, са почти забравени от сегашните жители на селото. Жалко, че за тях не са направили нито една възпоменателна плоча.

Забележка: В 1991 г. в центъра на селото по проект на кириловеца техн. Иван Ст. Маджаров, мечтания от Стоян Апостолов пеметник е издигнат.


БЛАГОУСТРОЯВАНЕ

В края на турското робство през 1877 г. Ашик Сенек-лии било изгорено от поробителя. Оцелелите му жители, като се завърнали през лятото на 1878 г., намерили не къ-щи, а пепелища. Трябвало да се почва пак отначало само с голи ръце. Секли дървета и пръти от близките гори над се-лото, пренасяли ги даже и на гръб и почнали да си строят жилища. Правели си временни къщи, плетеници от дървета, пръти и кал. Прибрали се в тях, но мислели за по-добри жилища. Следващите години те вадили камъни от баирите и приготвяли материали. И в началото на XX век селото било подновено вече с по-удобни жилища. Но, разбира се, че и те били бедни и нехигиенични. Обикновено имали по 2-3 стаи. Строени били най-вече на един приземен етаж, но повдигнати на 3-4 стъпала. В средата имало една по-голяма стая. А пред нея открито преддверие - сайвант. Встрани е имало една или две по-малки стаи - одаи. Подо-вете на стаите били земя. Околните стени били каменни, а междинните - обикновено плетеници с пръти. Каменните зидове се изграждали с кал. Стените на стаите се мажели с кал, а подовете с глина. Прозорците на стаите били по един или два, и то малки. Зидарите иззидвали къщата, из-мазвали я и изработвали и дограмата, която била доста гру-ба. Често пъти зад одаите се намирали хамбарите за зърне-ни храни — пшеница, царевица и др. Къщите покривали с прости керемиди. Нямало вече сламени покриви. След Пър-вата световна война марсилските керемиди (циглите) пос-тепенно изместили простите керемиди. Наредбата в стаи-те, покъщнината, била съвсем бедна и проста. Високо на стените имало полици, на които нареждали изправени мед-


ните чинии (саханите) и пръстените (глинените) паници. На един ъгъл, на колове и дъскисе правел дрешникът. За спане постилали на земята рогозки и козяк, отдолу, а за-вивката била от черги. На друга стена имало куки за закач-ване на менците с вода, под тях стояли стомните, някоя пръстена тенджера и тигана (пръжника). В някои стени е имало и ниши (долапи) за друга покъщнина. Членовете на-домакинството се хранели на софра - кръгла, ниска — па-ралилия, скована от дъски. Сядали на земята или на трик-раки столчета. През зимата отоплението ставало с дърва на камината. В огнището, под камината, опалвали подница-та, в която опичали хляба. Там сварявали и манджата, най-вече фасула в гърнето. С тенекиени печки почнали да се отопляват около 1910-1915 година.

Подобрение на жилищното строителство и на жилища-та в Кирилово постепенно напредвало. Етажите почнали да ги строят не с камъни и кал, а с тухли и вар.

Жилищата се правели по-хигиенични, по-удобни и с дъсчени подове. На стаите оставяли вече по-големи про-зорци и дограмите се изработвали от майстори дърводелци. Но до 1945 г. малко домакинства в селото имали възмож-ност да си направят нови, удобни къщи. Това станало въз-можно след 1945 г., когато при народната власт в Кирилово се образувало ТКЗС-то. От 1945 г. докъм 1960 г. почти всички къщи, всички жилищни постройки, в селото били подновени. Селото получило нов облик. Основното усло-вие за тази бърза промяна, изразяваща се в подобрение на жилищата и изобщо бита на населението, било наличието на ТКЗС. Дотогава главната грижа на всяко домакинство била осигуряването на хляба. А това зависело от земята, от нивите. И затова, който можел да спести с години малко пари, търсел да купи ниви, в тях да вложи парите си и да осигури прехраната на домакинството си. За подобрение на жилището парите не стигали. С образуване на ТКЗС-то зе-мя не можело вече да се купува, тъй като тя станала обща. Тогава спестяванията се насочили към подобрението на жи-лищата, на къщата и двора. На двора нямало вече харман за вършитба и той става градина. Къщите вече се строили по-хигиенични, макар че плановете им били почти еднооб-разни. Те се изграждали с тухли и вар. Подовете им - и


долу, и на етажа, с дъски, а покривите им с цигли. Почти всички са на два етажа — приземен и етаж. Имат по три-четири стаи с по-големи прозорци. В стаите има маси, столове, пружинени легла с дюшеци, юргани и одеала, има и гардероби. В кухнята освен печка, има чешма, бю-фет и др. Осветлението на всяка стая е електрическо. Не липсва радиоприемник, а в повечето домакинства и телеви-зори. За бързото подновяване и подобряване на жилищни-те постройки в Кирилово допринесли и други фактори. Ра-ботилницата на Петър Петров прераснала вече в доста голя-мо предприятие с електромотори и работещи машини. Там се изработвала дограмата на новите къщи. Но особено спо-магало наличието на голям брой кириловски зидари. При ТКЗС се образували първоначално три зидарски бригади. Майстор-бригадир на едната бил Тодор Христов, на втора-та Иван Минчев, а на третата Желю Димов. Всяка бригада имала 6-8 зидари. Освен това те изработвали всички пост-ройки в стопанския двор на ТКЗС. Измазването на къщите извършвала мазаческата група на ТКЗС с майстори Койчо Михалев, Иван Рашев Ленов и Петко Драганов. Стопаните на новите къщи, били улеснявани с това, че плащали на строителите не с пари, а с трудодни. В счетоводството на ТКЗС отчислявали от трудодните им и ги зачислявали на строителите. Превозването на материалите ставало с колите на стопанството. Преди образуването на ТКЗС в Кирилово за превозване на строителните материали при строежа на сгради се използвала много взаимопомощта, наречена по турски меджия. Стопанинът сам със своята кола не бил в състояние да превози всичките строителни материали. То-гава, обикновено неделен ден, той викал меджия. Покан-вал роднини, съседи, близки и други селяни на помощ. Събирали се по 10, 15, 20 волски коли. Обикновено до обед прекарвали камъни, тухли или пясък. На обед дома-кините ги гощавали и това е било заплащането.


ПЪТИЩА И УЛИЦИ

До 1924 година Кирилово се свързвало с околните се-лища и със Стара Загора само с черни, полски пътища. Около 1908-1909 г. се направило платното на шосето до Уза-на. Платното на шосето оттам до с.Богомилово, покрай гората, а сега стопански двор, било направено след войни-те през 1919-1920 г.

През 1910 и 1911 година се превозвали ломените камъ-ни и струпвани на фигури по края на платното. По тоя път кириловци си работели пътната повинност. Но шосирането на пътя тогава не станало. Отворила се Балканската война на 5 октомври 1912 г. и работата по пътя била изоставена. Чак до 1924 г. кириловци газели през зимата дълбоката кал по пътя, когато бил окончателно завършен. Шосето на за-пад за с.Елхово се работило от 1925 до 1928 г., и то от Ок-ръжно трудово бюро в Стара Загора чрез трудовашки групи.

През 1928 г. Трудовото окръжно бюро в Стара Загора поискало от кириловци да му се даде и някой друг обект, за да се уплътни времето на трудоваците. Някои предложили да се направи шосе, което да свързва Кирилово с държавното шосе към с.Ракитница. Условията били селото да превози само ломените камъни, а всичката друга работа ще извър-ши трудовото бюро,\е. трудоваците.

Дотук всичко било добре и прието. Но като се стигна-ло до въпроса къде точно да бъде трасирано шосето, работа-та се спънала. Било предложено шосето да се прекара през Чиирите, като следва съществуващия черен път. По тоя път разстоянието до държавното шосе, източно от с.Ракитни-ца, било най-късо.


Инженер Георги Маджаров, който бил от с.Кирилово и искал да направи нещо добро за родното си село, проек-тирал трасето по черния път. Но понеже черният път бил тесен, то при проекцията се вземали ивици от нивите край пътя. А тези ниви били собственост на кириловци. И тога-ва общинските съветници вместо да решат трудовата повин-ност да се- използва за прекарване на ломените камъни, те казали: "Не, не може, нямаме нужда от шосе!" И затова и до днес се върви по черния кален път за с.Ракитница и с.Ка-лояновец.

Кириловци и друг път са пропускали да използват та-кива щастливи, изгодни случаи. През последното десети-летие на XIX век се проектирал пътят за влака от Стара Загора, Чирпан, Пловдив. Трасето му минавало под село-то. Били забити и камъните, отбелязващи трасето. Кири-лово се набелязвало за първа гара на запад от Стара Загора. Но работата спряла дотук. Не се минало много време и по-соката на трасето се изменила — поела на юг към Калояно-вец и Михайлово. Кириловци не се разтревожили, а някои даже се зарадвали, тъй като искали нивите им да останат непокътнати. А Колю Тотев от с.Михайлово не мислел та-ка. Той употребил много сили, докато бъде променен пър-воначалният проект на железния път, а след това пък за определяне Михайлово за гара вместо Самуилово. За това той и в София ходил, и връзки използвал, и пари харчил. А той имал и пари, и много земя — ниви и ливади, на южния край на с.Михайлово. Тая земя той купил много евтино от турски чифликчия. Когато настоявал в минис-терството влакът да мине покрай Михайлово и то да стане гара, той обещал да подари на държавата земя за построя-ване на гаровите постройки и наистина си изпълнил обеща-нието. Но и на себе си оставил от земята. По-после покрай гарата построил дюкяни, след което ги продал. Може би от тези продажби той си изкарал парите от подарената земя, тъй като гарата е повишила доста много цените на построй-ките и на земята му около нея.

Когато през 1900 г. влакът за първи път спрял в Стара Загора, кириловци не го видели. Те едва само дочули писъ-ка на свирката му, а за Стара Загора тб пътували пак само пешком и с магаретата си.


В първоначалния си вид чакалирано шосето от с.Ки-рилово до с.Богомилово останало до 1966 г. През тая годи-на то било разширено, наложено с още чакъл и запечата-но. През следващата 1967 г. то било асфалтирано от с.Бого-милово до язовир "Чаталка".

Улиците на селото до 1922 г. били в много лошо състо-яние. Дотогава имало доста тесни и криви улици. Имало и съвсем тесни сокаци, по които две волски коли не можели да се разминат. Някои през зимата били труднопроходими. Такава изглеждала и главната улица. Пред сегашния двор на кооперацията била тясна и с голям гьол по средата, пъ-лен с кал и вода през зимата. Площадът сред селото, къде-то сутрин се събирал всичкият добитък на селото - кози, прасета, говеда, за да се откара на паша, до късна пролет тънел в кал. В кал през зимата тънели дворовете, обграде-ни само с плетища от тръни — чилии. В 1922 г. земеделското правителство на Стамболийски обърнало очи и към селото. В програмата му влизало и подобрение бита на селото. През есента на 1922 г. Кирилово вече имало първия си регулаци-онен план. И оттогава постепенно почнали да го прилагат. Обаче напълно отваряне на улиците по плана станало след 9 септември 1944 г. Но улиците през зимата все още били кални. Преди 1944 г. само една улица, от чешмите до шо-сето, била постлана с камъни. След 1944 г. доста улици са постлани с камъни и пясък, като се използвал доброволния труд на населението, организирано от отечественофронтов-ските организации.

През 1967 г. било асфалтирано шосето от Богомилово през Кирилово за Елхово. Оттогава се почнало асфалтира-нето и на улиците из селото. До 1980 г. били асфалтирани всички по-главни улици.

В 1963 г. се направил нов регулационен план на с.Ки-рилово. Характерното на този нов план е, че дворните пар-цели били раздробени на по-малки парцели. Освен това се-лищната площ се намалявала, като доста от незастроените парцели, а даже и застроени, по крайнините на селото, били изключени от плана, от очертанията на селото, и пре-дадени към работната земя на ТКЗС.

Отнемането на дворните парцели в покрайнините на селото стеснило обръча около него и спънало естествения


му растеж. С това се попречило и на числения растеж на населението, на икономическото и културното му разви-тие, на цялостното му развитие. Вината за това носят тога-вашните партийни и общински ръководители на селото.

Изграждането и подновяването на жилищните сгради в селото станало сравнително за кратко време. Изграждането обаче -на обществените сгради ставало по-трудно и бавно. Първата направена обществена сграда в селото била тоя на училището. Но за строежа на училищните сгради ще гово-рим в отдела за училището.

Втората поред изградена обществена сграда била черк-вата. Едва изминали 10 години от Освобождението на Бъл-гария от турско робство и кириловци запланували изгражда-не на черква. Деятели за изграждането на черквата били не само кириловци, а и кметът на селото Иван Петров. След съединението на Южна България със Северна България, от 1886 докъм 1892 ., селата Ашик Сенеклии, кара Верлер (Мал-ка Верея) и Текето (Богомилово) съставлявали една общи-на. На тази община кмет бил Иван Петров от с.Кара Вер-лер. Той бил по-издигнат човек и известно време народен представител в Румелийското народно събрание в Пловдив. Средствата за строежа на черквата селото събирало главно по два начина: продажба на дърва от общинската гора и съ-биране на помощи. Дърва били продавани от горите към Балтаджийка. Закупували ги жители на селата от полето, на юг от с.Кирилово.

Кириловци събирали помощи във вид на пшеница не само помежду си и от близките села, а и от други околии. Васил Петров и Вълю Кангалов ходели за помощи из селата на Ямболска околия, а друга група с Мильо Марков Герма-нов стигнала и в Бургаска околия. Поради беднотията си, следствие на дългото робство, кириловци не могли да пост-роят много голяма църква. Но като вложили и своя труд, постройката пак станала достатъчно голяма, макар и едно-корабна. Дължината на черквата е 20-22 м, а ширината 10-12 м.

Черквата построили в южно съседство с училищния двор и северно от селищната могила. На това място били дворо-вете и къщите на Мечеви. Общината им дала място за двор в югозападния край на селото, западно от чешмите, и на


освободения двор построили черквата. Построили я майс-торите-строители Колю (Никола) Петков и Петко Нейков Ковачев. Двамата били от с.Късовци, Тревненско. Селото им се намира в северните гънки на Стара планина, около 2 км югозападно от гр.Плачковци, и сега тази махала е негов квартал. Колю Петков е роден през 1841 г. и е починал през 1913 г. Баща му бил също строител и Колю първона-чално работал при него и станал голям майстор-строител. Той построил също черквата в с.Габарево, Казанлъшко и черквата "Св.Богородица" в гр.Елена. Поправил е силно разрушената черква "Св.Илия" в Казанлък и др. Бил и рез-бар. Колю Петков е вуйчо на Петко Нейков Ковачев. Пет-ко Нейков Ковачев е роден в 1868 г. и умира в 1945 г. Учил строителство и резбарство при вуйчо си. С него той е рабо-тил освен в с.Кирилово, още в с.Розовец, Пловдивско, в с.Васил Левски, Карловско, с.Турия, Казанлъшко, и др.

Черквата в с.Кирилово била строена през две години. През 1889 г. изградили основите й до покрива. През зимата и пролетта изчакали да се слегнат основите и после през лятото на 1890 г. направили покрива й и я измазали.

Същите майстори изрязали и иконостаса на черквата. През 1890 година черквата била изписана - зографисана, от старозагорския художник иконописец Атанас Гюдженов, баща на известния художник професор Димитър Гюдженов. На западната стена отвън, над главния вход на черквата, има ниша. В нея художникът изписал образите на Кирил и Методий. В ръцете си държали разпъната лента със сла-вянската азбука, тъй като кириловци кръстили черквата си "Кирил и Методий". С хубаво съдържателно име я нарек-ли, на името на нашите първоучители. Така те почели па-метта на двамата братя, революционери в мисълта и дело-то. С това те изразили и любовта си към просветата, наука-та и напредъка. Кириловци дали същото име и на училище-то си. В 1893 г., променили и името на селото си - от Ашик Сенеклии на Св.Кирилово. След 1930 г. нарисува-ните в нишата образи на Кирил и Методий, почти в естес-твена големина, изчезнали. При ремонта на мазилката на черквата отвън замазали и образите на двамата братя. За работна ръка при изграждането на черквата селото платило в брой на майсторите. Храната им била осигурявана също


от селото. Домакинствата се редували да ги хранят. Всич-ката друга работа се извършвала безплатно, с доброволен труд на населението. Домакинствата били разпределени на десетки. За всяка десетка имало определен десятник (онба-шия). Общината давала известна работа на десятника, а той назначавал хора от своята десятка за извършването й. Изобщо десятникът се грижел за разпределение на хората си по определените им обекти. И ваденето на камъните, и превозването на материалите ставало по десятки. Камъните за черквата били вадени най-вече в местностите Балтаджий-ка и Караманките, покрай пътя, водещ към Трапищата. Там вадели камъните, защото скалата била по-нарязана и камъните по-лесно излизали. А тогава за вадене на камъни от земята те си служили само с копачи и дървени лостове, тъй като не са имали железни. Сивите, сиенитните камъ-ни, които са поставени около прозорците като рамка, били превозвани с волски коли откъм с.Алагюн (Пъстрово). Изна-сянето пък на тези тежки камъни и изобщо на по-тежките камъни, било предоставено най-вече на Петко Танев Апос-толов. Той бил млад и силен, та с лекота извършвал тази работа. Железните мрежи на прозорците пък работил же-лезарят Петьр Петров.

До 1925 г. кириловската община се помещавала в част-ни сгради или в училището. Едва през тая година направи-ли общинско здание, което имало само две стаи и коридор-че. То се намирало в източния край на площада и в запад-ния край на черковния двор. Работил го зидарят Къньо Енев с кириловски работници. Сега това здание е съборено. След събарянето общината се настанила в отчуждения двор със сградите на Желязко Желев през 1962 г. Но сградите не можели да задоволят нуждите на общината. Тогава над ста-рите сгради, на източната част, издигнали втори етаж.

В 1968 г. общинският съвет издигнал втори етаж и над западната част, т.е. над магазина. Тогава се обособили още две стаи и една малка. Южната, по-голямата стая, се приспособила за извършване на граждански обреди. По-късно направили разширение и от север на сградата, където се обособила още една стая за персонала. Но въпреки това сградата си останала неугледна и неудобна.

През 1925 г. построили още една обществена сграда —


тази на кредитната кооперация "Извор". Кооперацията ку-пила западната част от двора на Господин Атанасов, до са-мата могила, и там построила здание с две стаи — магазин и канцелария, а под тях изба. Планът предвиждал източната страна на зданието да бъде салон. Но салонът не можал да се направи и зданието си останало наполовина завършено. Сградата се работила от зидари от с.Петково, Смолянски окръг.

През 1959 г. и останалата част от двора на Господин Атанасов била отчуждена, заедно с постройките, и се пре-дала на кооперацията, а зданията се преустроили вътрешно и се приспособили за канцелария и пивница на коопераци-ята. Но тия помещения били малки, тесни и неудобни. Едва в 1976 г. се пристъпило към построяване на гостилни-ца с пивница.

През 1977 г., на 9 май, били завършени и открити рес-торантът - гостилницата и пивницата* те са построени от кириловски зидари.

Дълги години в Кирилово се говорило за постройка на читалищен дом. Най-после той бил започнат на 9 април 1962 г. и се завършил в края на лятото през 1965 г. Чита-лищният дом е построен върху дворното място — парцел на Иван Димитров Балабанов и на части от дворните парцели на Диньо Тонев, Димо Иванов Гърбачев и Тотю Марков Даскалов. Тия места били отчуждени и платени от само-облагането на селото. Сградата се строила по стопански на-чин. Майстор-ръководител на строежа бил Колю Ганев от с.Кирилово, както и от останалите зидари. Измазването на сградата се извършило от мазаческата група на ТКЗС. Сред-ствата за строежа на сградата се набирали чрез самооблагане на всички жители на Кирилово. Самооблагането ставало в пари и труд в продължение на четири години. За строежа на културния дом изразходвали 55 ООО лв., от които 50 000 лв. били събрани чрез самооблагане, и 5000 лв., подарени от ОФ. Изразходвани били и 3750 лв. за подаръци на строителите. Само на майстора ръководител Колю Ганев, плащали в пари. На зидарите плащали в трудодни от само-облога. От самооблога за 4 години се набрали 12 000 тру-додни, колкото са разходвали и за строежа.

Ще изложим и как се е стигнало до определяне място-


то за строежа на читалищния дом и определяне центъра на селото.

През 1954 г. Общинският съвет поискал да се опреде-ли център на селото, та като започне строежът на обществе-ни сгради, мястото им да бъде готово. Дошли в село трима инженери от Окръжния съвет и от Министерството на бла-гоустройството. Те се отнесли сериозно към поставената им задача. Огледали цялото село. Качвали се на могилата, на баира и ходели по улиците из село. Тогава свикали съвет-ниците и им казали къде трябва да бъде центърът на селото. Очертали го и до плана специалистите го определили на север от шосето пред кладенеца на Иван Недев. На запад до могилата и на изток до улицата. Всички съветници се съг-ласили, като намерили, че това място е най-подходящо, и подписали документите (протоколите) за определяне на цен-търа. Впоследствие от Министерството на благоустройство-то идвал главният инженер геодез Неделчо Кръстев. Той също одобрил като най-хубаво това място за център на се-лото с една забележка, че трябвало да се отреже още по-голям площад за центъра. Но се съгласил и с това, тъй като ако се наложи в бъдеще, мястото разрешава разширението на площада.

Центърът на селото бил определен и дотук спряла ра-ботата. Минали години и нито Общинският съвет, нито някой друг се заели да придвижат работата. Съветът не про-явявал никакви грижи, нито за изплащане на отчуждените имоти, нито за намиране на дворни места на собственици-те, чийто места са отчуждени. А тези хора искали да си строят нови къщи и основателно негодували. Общинският съвет пропуснал изгоден случай за изплащането на отчуж-дените имоти. Тогава били отчуждени дворни места в съседство с училищния двор, необходими за разширението му и за строителството на новата сграда. При изплащането им станало възпрос за изплащане на отчуждените имоти за център на селото. Финансовият отдел при Околийския народен съвет казал да му се представят документите по от-чуждаването, за да изплати тези за центъра. Но за жалост нямало кой да се погрижи за изготвяне и изпращане на пре-писката по отчуждаването и изплащането не станало.

И ето, че през 1958 г. се пуснало слух из село, неиз-


вестно от кого, че фабричното предприятие - цехът в Ки-рилово, щяло да бъде затворено, закрито или пък не ще можело да се разширява, ако културният дом бъде построен на новоопределения център. Тогава Стоян В.Апостолов, като общински съветник, се заел да провери има ли законно основание тоя слух. Явил се при главния инженер по бла-гоустройството в Окръжен народен съвет. Той му обяснил, че между културния дом и това предприятие няма никаква зависимост. Той също му казал, че разширение на такова предприятие, ако е в чертата на селището, законът не раз-решава. Ако искат да го разширят, нека поискат място от Окръжен народен съвет и той ще им определи такова, но в края на селото. Намерил и д-р Мутафов. Той също му ка-зал, че и законът за хигиенизиране на селищата също не разрешава разширението на такива предприятия в чертите на селищата. Казали му и в кои държавни инстанции са публикувани тези закони. В същия ден, когато Стоян Апос-толов бил в Стара Загора, в селото вечерта било свикано събрание, за да решават преместването центъра на селото. На събранието присъствали всичко около 80 души, от кои-то над 70 били работници от фабричното предприятие. При-съствали и председателят на Околийския народен съвет Злат-ко Ст.Златев и инженерът при Околийския народен съвет Алексиев.

Кой е свикал събранието, което нарекли общоселско, а в действителност то било събрание на работниците от фаб-ричното предприятие и кой е поканил председателя и ин-женера на Околийския свет, не е известно. В края на из-казването си другарят Златев казал: "Измъчвам се като гле-дам в каква теснотия работят работниците. И на тях е труд-но. Затова трябва да разширим двора на фабричното предп-риятие, а за да направим това, ще трябва да се измести центърът на селото." Инженерът Алексиев също потвърдил, че за да се разшири дворът на предприятието, ще трябва да се измести центърът на селото, в който читалищните пост-ройки ще бъдат на около 10 м от фабричното предприятие. След това Стоян Апостолов казал пред събранието мнение-то си защо не трябва да се мести центърът и че мястото му не е в брега срещу площада, което е неподходящо за тая цел и че работната площадка на предприятието в никакъв слу-


чай не ще може да се разшири даже центърът да се измести. За тази цел не могат да се отчуждават чатни дворове с пос-тройки и да се нарушава социалистическата законност. И още, че това са му казали най-компетентните и отговорни лица в Окръжен народен съвет. Посочил и държавните вес-тници, в които били публикувани законите. Помолил ръ-ководителите да отложат разглеждането на въпроса и на след-ващия ден да разучат двата закона и да се уверят в истината и кой лъже и тогава да стигнат до истинско общоселско съб-рание. Но инженер Алексиев пак потвърдил, че може да се разшири двора на работилницата, като се отчуждят съседни дворове, щом се измести центърът на селото. За да се реши въпросът, ръководителят на събранието — управителят на фабриката Слави Колев, поискал с гласуване чрез вдигане на ръка да се потвърди преместването на центъра на селото. И, разбира се, че всички работници гласували за премест-ването, а само 4-5 души, които не били работници, гласу-вали против. На работниците било казано, че ако не се премести центърът на селото, фабричното предприятие ще бъде закрито и те ще останат без работа. По тоя начин и общинското, и партийното ръководство си умивали ръце-те, тъй като не те, а селско събрание е решило въпроса. Комедията била скроена съвсем плитко и председателят на Общинския народен съвет Петко Василев Драганов, и сек-ретарят му Игнат Иванов Костов не направили възражение, че събранието не е селско, а е такова на фабричното предп-риятие. Ясно било, че както те, така и партийните ръково-дители, респективно секретарят на селския партиен коми-тет Таню Василев, не били искрени и решили да се скрият зад него, привидно или по-точно зад едно не станало общо-селско събрание. Така било решено преместването на цен-търа на селото. Но още на другия ден управителят на фаб-ричното предприятие Слави Колев и инженер Алексиев отишли в Окръжния народен съвет при окръжния инженер, за да се осведомят може ли да се иска и да стане разширение на двора (района) на фабричното предприятие. След за-питването им окръжният инженер се обърнал към инженер Алексиев с думите: "На теб никакво обяснение не мога да дам. Ти си инженер и трябва да знаеш нашите закони." След това го отпратил да си отива. А на Слави Колев


обяснил, че не може да стане никакво разширение на райо-на на предприятието и че ако искат да го разширят, да ис-кат от Окръжен народен съвет да им се определи място в края на селото и още че между културния дом и работилни-цата няма зависимост. Така че причината, която се излага-ла за преместването на центъра, още тогава отпаднала, за-щото е била фиктивна, несъществуваща, измислена. Фик-тивно било и общоселското събрание. И въпреки това пар-тийните и общинските ръководители продължили да офор-мят преместването на центъра, т.е. решили тоя въпрос са-мички, предварително, но не били искрени да признаят това. Те не могли да изтъкнат и някакви преимущества на новоизбрания център и тогава изпълнителният комитет на селския общински народен съвет с протоколно решение № 21 от 9.XII.1958 г. определил (отредил) нов културно-адми-нистративен център на с.Кирилово.

А какви са преимуществата на новоопределения кул-турно-административен център на селото. Определеното място за постройката на културния дом било толкова малко, че постройката не можела да се събере в него, макар и да

не е голяма. Наложило се да отчуждават още земя от окол-ните дворове. Освен това мястото е стръмно, каменисто, с преобладаващ твърд молуз. Ето защо за изравняването и изкопаването на основите били изразходвани много средства и труд. Още по-лошо е това, че постройката е поставена в основата на каменен разсед, чийто молузлива и напукана почва е пропусклива на подпочвената вода. При дъждовни и снежни зими зидовете и подовете на избите и долния са-лон се овлажняват и се рушат. Зданието е така втикнато в брега, че никакво превозно средство не може да мине встрани и зад него. Културният дом, освен салон, има само още една стая, като изключим сладкарницата и библиотеката. Но салонът на сладкарницата е малък, а складът й съвсем миниатюрен. Салонът на библиотеката - читалнята - е съ-що малък, а хранилището на книжния й фонд - никакво. Редното е в читалищния дом да се отделят 2-3 стаи за музей-на сбирка, за картини и за други културни нужди. Но за такива не може даже да се мисли. Мястото е тъй ограниче-но, тясно, че разширението е невъзможно. Първоначално-то определено място за център на селото, от специалната


комисия от инженери нямаше тия недостатъци. То е широ-ко, сухо, на главния път, минаващ през селото за Стара Загора. Там можели да се построят всички обществени сгради и културният дом щял да има повече стаи, за по-разнооб-разни културни изяви. Но някои кириловци излезли по-компетентни от инженерната комисия.

Здравен пункт в Кирилово се открил в 1960 г.*Освен лекар, има и акушерка. От 7 юни 1963 г. лекар в селото е д-р Стоян Чолаков. За здравен дом служи отчуждена и прис-пособената частна къща, която отначало не можела да задо-волява нуждите на здравния пункт. През 1971 г. общинс-кият съвет разширил сградата, като направил още две стаи. В едната стая работи зъболекарят.

Пощенска станция в Кирилово се открила за първи път след 1960 г. До 1971 г. станцията се помещавала в общин-ската сграда. През есента на 1971 г. пощата се сдобива със собствена сграда. Била настанена в отчуждената къща на Коста Димитров Ракаджийски, в средата на селото. По-после пощата била изнесена от тази сграда.

През 1964 г. селото се сдобило с още една обществена сграда. Тогава в селото имало повече едър и дребен добитък. Имало доста добитък и наскоро образуваното ТКЗС. Ето за-що изникнала необходимостта от ветеринарна лечебница. За тая цел се закупила частната къща на Койчо Славов Коев, чийто приземен етаж бил приспособен за подковачница на добитък. За закупуването й първоначално се събрали добро-волно от населението на селото 300 000 лв. и после държава-та отпуснала още 560 ООО лв. След няколко години сградата била още малко разширена и известно време служила за вете-ринарна лечебница. Впоследствие ветеринарната лечебница била пренесена в края на селото, а сградата служила за кан-целарии на ТКЗС до есента на 1971 г. От края на 1978 г. в долния, приземен етаж на тая сграда, е настанена пощата. Образуваното ТКЗС през 1945 г. почнало да строи сгради за своите нужди. Най-напред се построили сгради в стопанс-кия двор, за когото било определено място в югозападния край на селото. Още през 1946 г. в стопанския двор на ТКЗС били построени обор, навес, три стаи за домакина и гледа-чите на добитъка и др. През 1947 г. построили складове и навеси, а през 1948 г. построили и голямата плевня. След


това построили ремонтна работилница, други работилници и склад покрай шосето. През 1971 г. построили покрай шо-сето нови сгради за канцеларии на ТКЗС. Стопанството пос-троило сгради и вътре в селото. През 1966 г. отчуждили един парцел от градината на Вълко Минев. В него стопанството построило фурна и баня. Дотогава фурната била срещу пло-щада в отчуждената работилница на Коста Димитров. За снаб-дяване банята и стопанския двор с постоянно течаща вода през същата 1966 г. се започнало разкопаването на площада сред селото, за да се намерят изворите на водата, която е хранила чешмите в турските чифлици. Разкопаването се за-почнало в южния край на площада, където се пресякъл гра-дения с камъни канал (гириз) на едната чешма. След това копането следвало канала и се стигнало до самия извор. Ос-новата на канала била здрава земя — молуз. Изворът се наме-рил в северния край на площада, сега градина, точно срещу стъпалата, които извеждат кьм улицата на север на 3-4 м навътре в градината. Изворът-кладенец бил съвсем плитък, изграден с каменен зид и покрит с плочи. След извора копа-нето на нов канал продължило в югозападна посока и стиг-нал края на градината до улицата. По цялото продължение на новия канал извирало по малко вода. Освен това, още в началото на новия канал, на около 1-2 м се пресякъл стария отводнителен гириз, правен през 1938 г., та и неговата вода била прибрана в новия канал. В канала през площада се наредили циментови тръби на разстояние една от друга около 4-5 см и около междините между тръбите се натрупвал ча-къл, за да се пропуска водата в тръбите. По тоя начин всич-ката вода от площада се прибирала в тръбите. На следващата 1967 г. тая вода с етернитови тръби била отведена в стопан-ския двор на ТКЗС. Едната част от нея се отделила за рака-джийницата, а трета за фабричното предприятие. Като се копал и разчиствал каналът на чешмата "Чифлика", почти към средата на площада, но в източния му край, се преся-къл друг водопровод с пръстени кюнци, който минавал над самия гириз, над канала, граден с камъни, чийто вода оти-вала в чешмата "Чифлика". Тогава започнали да копаят и да разчистват водопровода с кюнци. И по водопровода се стиг-нало до кладенеца, който се намира в североизточната част на площада, северно от черквата. Като се изчистил кладене-


цът, станало видно, че на около 80 см от дъното започвал водопроводен канал, изграден с камъни, а малко по-долу продължавал с кюнци. Някога, в по-дълбоко турско време, тоя канал е отвеждал водата от кладенеца в чешма, намира-ща се в чифлика на Емин ага, някъде из сегашните дворове на Узунови. Понеже кюнците надолу из дворовете са били вече подпушени, то водата избивала на много места по поля-* ната и я разкалвала.

Тая вода от кладенеца ТКЗС-то отвело с етернитови тръби в новопостроената баня при фурната. Починът за тър-сене изворите на тези води бил на ТКЗС, а председателят му организирал работата. Председател тогава на ТКЗС бил Слави Димов Султанов.

Най-после през 1971 г. ТКЗС си построило нов собст-вен дом при площада на селото. През октомври същата го-дина канцелариите на обединеното ТКЗС се пренесли и нас-танили в него.


ВОДОСНАБДЯВАНЕ

До 1945 г. в .Кирилово имало четири обществени чеш-ми и две частни. Трите обществени чешми били на площа-да в долния край на селото, а едната в дерето до Дрянкови, срещу фурната. Трите чешми мече не съществуват. Водата им излиза над земята във вид на извори и поема из вадите. Тя и в миналото не се използвала за пиене, а само за пране и за поене на добитъка. Едната от трите чешми на долния край на селото, чийто водохващане е на улицата покрай фурната, срещу долния край на градината на Вълко Ми-нев, малко над трансформатора, и сега се ползва за пране и за поене на добитъка. Водата на едната частна чешма -Чифлика, е вкарана във водопровода на стопанския двор. Сега има само една частна чешма от старите, т.е. не от селския водопровод, тая на Първо Митев. До водоснабдя-ване на селото за пиене от хората и за поене на добитъка, освен тези чешми, се ползвали и няколко обществени и махленски кладенци. Имало и няколко частни кладенеца из дворовете в по-ниската част на селото. Изобщо селото ни било бедно на питейна вода. Особено голяма трудност за снабдяване с вода изпитвали хората от северната, висо-ката част на селото, където нямало и кладенци. С нараства-не на населението тоя недостиг на вода се чувствал още по-болезнено. И затова у кириловци назряла мисълта да по-търсят вода вън от селото за водоснабдяването му.

В 1926 г. с голямо желание почнали да търсят вода. Почнали да копаят в полите на хълма Потровките. Стигна-ли дълбочина около 10 м. Прокопали и канал, открит, и с


тунели отвели водата над земята. Но водата била съвсем малко. Направили и напречен изкоп на дола, за да намерят повече вода, но пак напразно. За търсене на вода се изпол-звала трудовата повинност на населението 2-3 години, но напразно. Водата била малко — за около една-две чешми. Тогава кириловци обърнали очи към извора в Аджелара. Там водата е готова, но изворът е на по-ниско ниво от ни-вото на селото. Или, ако се прекара по гравитация, водата най-много може да обхване около една трета от селото, и то тая част, където са чешмите. При липса на друга възмож-ност, кириловци решили водоснабдяването на селото да ста-не от тоя извор. Само че тогава ще има електропомпена станция в долния край на селото, оттам водата ще бъде из-тласквана през селото в горния край на хълма над селото в събирателна стая и оттам разпръсквана. Но още в началото се срещнала друга спънка. Водата на тоя извор била вклю-чена във водния синдикат "Райска река" на с.Богомилово и той не я давал. Кирилово завело дело против водния син-дикат с иск да му се даде тая вода за водоснабдяване на селото. Делото се водило доста години. Искьт от страна на кириловци се поддържал от инженера по водите Даракчиев от Стара Загора. Идвала и комисия да установява дали няма други източници за водоснабдяване на селото, но не наме-рила такива. Най-после Висшият съвет по водите при Ми-нистерството на земеделието и държавните имоти с прото-кол № 13 от 11 май 1936 г. решил условно да се дадат 3 литра вода в секунда от извора "Аджелар" за водоснабдява-не на с. Кирилово.

Условността се състояла в това, че работата по прокар-ване на водата в селото трябвало да се започне най-късно до 11 май 1938 г., а експлоатацията на водопровода да почне най-късно до 30 май 1940 г. В противен случай селото ще загуби правото на дадената му вода и тя остава във владение на водния синдикат "Райска река" в с.Богомилово.

Кириловци почнали работата през 1937 г. и до опреде-ления срок - 11.V.1938 г., водохващането, с каналите и водоразпределителната стая били готови, след което поис-кали от кмета на централната община в с.Богомилово да се гласуват в бюджета средства за водоснабдяването - закупу-ване на тръби и други материали. Общинският съвет обаче отказал да предвиди такива средства поради това, че са мно-


го. Тогава, през 1938 г., кириловци си направили извънре-ден облог в размер на 286 ООО лв. и до края на годината били събрани 200 ООО лв. Освен това по молба на кирилов-ските общински съветници областният директор вписал в редовния общински бюджет за 1939 г. за водоснабдяване на с.Кирилово 150 ООО лв. Но понеже Министерството на бла-гоустройството нямало исканите от Кирилово 125-милимет-рови чугунени тръби,, нито се предвиждала доставка през 1939 ., то се явила опасността да се изпусне дадения им срок за водоснабдяването. Общинският съвет обаче взел ре-шение Кирилово да се включи в държавната доставка за 1940 г. и дал гаранция за 560 000 лв. Поискало се и удължение на срока за водоснабдяването поне още 2 години. През де-кември 1939 г. Министерството на благоустройството съоб-щава, че Богомиловската община се допуска да участва в новата предстояща доставка на тръбни водопроводни мате-риали. При условие, че до 5.1.1940 г. внесе сумата 192 000 лв. Понеже в редовния бюджет нямало предвидена такава сума, съветът решил да я изтегли от фонд "Водоснабдява-не" на с.Кирилово и я внесъл на 24.XII.1939 г. До януари 1940 г. работата по водоснабдяването, макар и трудно, се движела. Но след провеждането на парламентарните избо-ри, общината почти спряло' да движи тоя въпрос, защото болшинството кириловци не гласували за правителствения кандидат Ив.Димитров Минков. На 10 април 1940 г. Глав-ната дирекция по благоустройство съобщила на общината, че стойността на поръчания тръбен материал за с.Кирилово възлиза на 920 000 лв. и питала общината приема ли дос-тавката.

Кметът Диньо Ив.Влашки, под претекст, че доставка-та ще струва скъпо, отговаря на 12 април с телеграма № 1631: "Общинският съвет не приема доставката." Кирилов-ци, чрез своите двама съветници, продължили да искат и настояват да се включи селото в доставката и да се удължи срокът за водоснабдяването му. Те изтъквали, че за целта имат вече събрани 743 512 лв. и че излишък от бюджета за 1939 г. имат не по-малко от 100 000 лв. Но работата от съвета не се движела. Тогава се направило едно изложение от името на съветниците и жителите на с.Кирилово до Ди-рекцията на водоснабдяването при Министерството на бла-


гоустройството с молба да се включи селото им в доставката на тръбни материали и да се удължи срокът за водоснабдя-ването му. Молбата се подписала освен от двамата съветни-ци и от 190 жители на селото. След това през лятото на 1942 година Стоян В.Апостолов поднесъл молбата на директора на водоснабдяването при Министерството на благоустройс-твото. Освен това той обяснил на директора защо кметът на общината бездейства по този въпрос. Директорът на водос-набдяването дал надежда, че въпросът ще бъде решен поло-жително. И наистина селото било включено в доставката на тръбни материали и през 1943 г. тръбите се получили. През 1944 . чрез трудова повинност се изкопал водопроводният канал от водохващането до помпената станция. Почнали в канала да налагат и монтират водопроводните тръби - чугу-нени, с диаметър 125 мм. И докато се извършвала тая рабо-та, дошъл 9.IX. 1944 г. След това работата се поела с енту-сиазъм. Довършило се монтирането на тръбите и с добро-волен труд на населението били засипани. Завършила се и помпената станция. През 1945 г. се изкопали водопровод-ните канали от помпената станция до събирателната стая на баира над селото, а също и на по-важните разклонения из селото. Били поставени и монтирани и водопроводните тръ-би. През пролетта на 1946 г. заработили електропомпите и протекли няколкото направени улични чешми. Постепен-но уличната водопроводна мрежа се разширила. Почнали да се прекарват и частни чешми из дворовете. През лятото водата била нередовна, не достигала. Тогава се решило да се докара в село и водата на чешмата "Коеджак", която се намира над село и ще дойде по гравитация. Общината дос-тавила етернитови тръби и през 1954 г. и коеджашката вода била доведена над село в събирателния резервоар. Въпреки това през летните дни водата пак била недостатъчна. През 1964 г. каналът на Аджаларския водопровод бил разчистен и успоредно на чугунените тръби се монтирали и етернито-ви тръби. По тоя начин всичката вода на извора се вкарала в тръбите за село. До 1964 г. селската водопроводна мрежа се разширила доста много, но все пак останали някои по-малки улици без водопровод, с обща дължина 960 м. Тога-ва селският комитет на ОФ закупил 960 м етернитови тръби и другите водопроводни материали, необходими за тези ули-


ци, тъй като в общинския бюджет нямало предвидени сред-ства за тази цел. През 1965 г. водопроводните канали по тези улици били изкопани с доброволен труд от стопаните, живеещи там и се монтирали водопроводните тръби. Отто-гава всички домакинства в Кирилово имат вече прекарани чешми в дворовете си. Но водата на по-високата част на селото през лятото и есента не била редовна, пак не дости-гала, тъй като много домакинства си напоявали градините. Ето защо общинският съвет потърсил нови източници на вода. През 1968 г. направил няколко сондажи в землището на селото. Годна за пиене вода намерили край реката. През 1970 г. почнали работа по водопровода. Работило се по стопански начин. През 1971 г. завършили помпената стан-ция и част от водопроводния канал, като се монтирали и водопроводните тръби. Била направена и събирателна стая на хълма западно от селото. В началото на май (9 май) 1974 г. и тая вода от реката била включена в селския водоп-ровод. Водата отначало се черпила не от кладенец, а от тръба, тъй като дупката била пробивана със свредел, причина за малък дебит. Ето защо през 1978 г. изкопали кладенец, в който се набирала много вода и от който пом-пата черпела повече вода. Тоя водопровод се работил чрез средства от самооблагането. Дано водата на тоя кладенец не се просмуква през пясъка от протичащата наблизо река. Ако е така, то с пресъхването на реката, ще пресъхне и кладе-нецът.


ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯ

На 13 декември 1941 г. българското фашистко прави-телство, което беше в съюз с германския фашизъм, обяви война на Англия и САЩ. Следствие на войната имаше не-достиг не само на хранителни стоки, но и на всякакви дру-ги стоки: - На пазара липсва и петрол (газ) за осветление Хората в село си служили за осветление най-вече с каприз-ните и вмирисващи въздуха карбидни лампи. Намиращи се в такива неволи кириловци се замислят за електрическо ос-ветление на селото си. За да се появи у тях това желание, благоприятствало и наличието на трансформатор в село. Той бил поставен през 1939 г. в долния край на градината на Вълко Минев и още тогава братя Петрови си направили елек-тропровод за работилницата. Електропроводът им бил про-ектиран не по улицата, а през частни градини. През 1940 година cá направили електропроводи кооперация "Верига" и братя Коста и Марко Димитрови за своите работилници. При гласуване на общинския бюджет за 1940 г. кириловс-ките съветници настоявали да се предвидят 100 000 лв. за електропроводна мрежа на с.Кирилово. Те настоявали и се основавали на това, че селото им имало набрани от бю-джетни излишъци над 450 000 лв. Това искане не се удов-летворило. Не са се предвидили средства за осветление на с.Кирилово и през следващата година. Тогава кириловци, за да се сдобият с осветление, поели пътя на съвсем добро-волното самооблагане, и то неофициално, а на такова по махали и улици. Надвечер, пред дюкяните, се събирали на групи мъже и жени и между другото говорели все за ом-разната им тъмнина. Те гледали и към братя Петрови - как


24.01.1943 г., с. Св. Кирилово Електрификация - изправяне на ел.стълб

им светят електрическите лампи и някой предложил да се осветят чрез тях, като прекарат жици през градините. Сто-ян Апостолов се намесил в разговора и им казал, че този начин е незаконен и всеки момент могат да скъсат жиците. И още, че ако искат да се осветят, трябва да се организират и да се направи електрическа мрежа по улиците, която да стане законна. Всички присъстващи се съгласили. Стоян Апостолов обещал да разучи тоя въпрос. За тая цел се свър-зал с инженер Ив.Цанев, който му дал известни указания. След това писал писмо на братя Филипчеви в София, кои-то имали фабрика за източване на медни електропроводни-ци от стар бакър и получил от тях нужните указания. Като поразучил условията, той ги разяснил на махленското съб-рание пред дюкяна. Обяснил им също, че кириловци ще дадат парите и бакъра, а пък официалният стопанин на елек-тропроводната мрежа ще бъде общината и от нейно име ще се извършва работата. И ако са съгласни, трябва да се прис-тъпи към събиране на стар бакър и по около 1500 лв. от всяко домакинство. Цената на 1 кг бакър се определял средно по 230 лв. Всички присъстващи се съгласили. Почнали не-забавно да събират стария бакър. След това хората от други-


те махали и улици също пожелали да участват в тази органи-зация. Те били приети при условие, че ще си изберат хора да събират бакъра и парите от съмахленците си. За тая цел по махали и улици били определени и се нагърбили лицата: Койчо В.Гьоков, Васил Д.Драганов, Иван Димитров Бала-банов, Ильо Гочев, Слави Петков Вълев, Еню Желев и Колю Вичев. Те пристъпили към събиране на стар бакър и пари. Същите били и касиери на групите си. В началото на 1943 г. останали съвсем малко улици, по които дома-кинствата не желаели да се включат в електрификацията. По някои включени улици се явили по едно или две дома-кинства, които не се включили да участват, нито с бакър, или пък участвали с по-малка парична вноска. В цялото село се включили 216 домакинства. Като се установило, че събраният бакър няма да стигне за необходимата медна жи-ца, Стоян Апостолов закупил от селата още стар бакър и 6 казанчета за варене на розово масло. На 6 юни почистили и изтеглили събрания бакър на всички групи. Групата на Стоян Апостолов предала 118 кг, на Койчо Гьоков 258 кг, на Ва-сил Драганов 85 кг, на Ив.Димитров Балабанов 105.5 кг, на Ильо Гочев 43 кг, на Слави Петков 26 кг, на Еню Желев 43 кг, и на Колю Вичев - 35.5 кг, или всичко 714 кг. На 7 юни 1943 г. от гара Стара Загора изпратили бакъра за фабриката на братя Филипчеви на гара Върбица. На 14 юни Стоян Апостолов ходил във фабриката и предал бакъра. Поръчка-та им била: 5 кг от бакъра да се преработи в жица за превръз-ки със сечение 4 кв.мм; 175 кг в жица със сечение 13.5 мм и 391.2 кг в жица със сечение 8 кв.мм или всичко 571.2 кг гол меден проводник, колкото е 80% от предадения за прера-ботка бакър. Измерена в дължина цялата жица е 6920 м. В края на октомври се получила жицата. След това инженер Цанев определил по всичките улици точките за стълбовете. Дължината на електропроводната линия достигнала 4015 м. Всяка група разбрала колко стълба й са необходими. През ноември и декември групите си купили стълбове от Яворо-во, Лясково, Сладък кладенец и Кирилово. Стълбовете били акациеви, дъбови и брястови. През декември 1943 г. и яну-ари 1944 г. всичките стълбове били изправени. Групите, на които не стигала жицата, си купили готова. За направа на уличната мрежа, за изпъване на проводниците пазарили


електротехника Димитър Видев от Стара Загора. На 19 яну-ари 1944 г. той започнал работа. Най-напред преместил линията на братя Петрови от градините по шосето. Била изпъната всичко единична жица, заедно с тая на братя Пет-рови и братя Ракаджийски 11 838 м. За направа на електри-ческата мрежа — поставяне на куките, на изолаторите и из-пъване на жицата, било платено 32 102 лв. За изпъване на един метър жица се плащало по 2 лв. За изработване на бакъра в жица се платило 17 707 лв., за превоза на бакъра и жицата — 3784 лв., за стълбовете и изолаторите 115 188 лв., на инженер Цанев 7000 лв., на Дирекцията "Хранизнос" 5712 лв. и др. Всички разходи възлезли на около 300 000 лв. Комисията приела електрическата мрежа на 18 март 1944 г. и на същия ден включила уличната - селската,, мрежа с трансформатора. Селото светнало.


ПОМИНЪК

ЗЕМЕДЕЛИЕ. Основен поминък на населението на с.Кирилово още от турско време било земеделието с под-разделенията си: зърнопроизводство, лозарство и овощарс-тво. От зърнените хлебородни растения най-много се сеела и сее пшеница (казалджа, червенка), а по-малко твърда пше-ница (жито). Преди Първата световна война пшеницата се смилала на брашно от т.нар.прости воденици (караджейки), чийто развалини и досега се виждат по река Сазлийка. Това брашно било по-черно, с повече трици, но хлябът му бил по-пълен и с повече хранителни вещества. Ечемикът се се-ел и сее за фураж на добитъка, но при липса на пшеница се ползвал и за хляб от някои домакинства. За фураж на доби-тъка в миналото се сеели най-много царевица и фий, а ня-кои домакинства сеели и грах. Пшеница сеели наесен, обик-новено през октомври, фий през февруари, а царевица през април и май. Засяването на всички зърнени храни ставало чрез ралото и на ръка. След засяването на фия оранта неп-ременно се заглаждала с влекачка от дъска или храсти с цел фият да може лесно да се коси с косата и по-пълно да се прибира. В миналото, преди войните, в селото ни, както навсякъде в България, орели само с орало. След войната за оран започва да се използва и плуг. В селото ни за първи път се явява железният плуг през 1909 г. Купили си плугове: Рашо Димчев, Илия Тонев и още един стопанин. Жътвата на пшеницата ставала само със сърп и паламарка, а на фия с коса.

Около 1888 г. Спас Иванов Фетваджиев и хаджи Не-


1946 г., Първият трактор в ТКСЗ делчо си купили жетварки. Те ги ползвали няколко години и ги изоставили, тъй като след 1890 г. почнали да разпро-дават нивите си и да ликвидират постепенно чифлиците си. След образуването на ТКЗС в 1945 г. ред години орането с плуг и орало ставало в селото ни. След доставянето на трак-тори, оранта се извършвала само с плугове, теглени от трак-торите. Първият трактор бил доставен от ТКЗС на 4.VI.1946 г., марка СТЗ-нати 5-корпусен, 52 К.С., газов с магнетно запалване. Първият тракторист бил Марко Дим.Балабанов.

В 1909 г. в селото ни били доставени пак две нови жетварки, теглени от добитък. Едната била закупена от Ва-сил Петров Баков, Гочо Пеев, Желю Славов и Илю Пеев, а другата от Рашо Димчев, Петко Димчев, Никола Тонев и Тодор Петков, които имали изобщо повече декари земя. Но и те ги ползвали по 2-3 години и ги изоставили, най-вече защото от посевите им имало много полегнала пшени-ца, която не можела да се жъни с машините. На ръка, със сърп и паламарка пшеницата се жънела и ред години от ко-операторите в ТКЗС, докато се доставили жетварки, тегле-ни от трактори. А по-после, както и сега, жътвата се из-вършва само с комбайни.

Жътвата започвала най-рано на ечемика — около среда-та на юни и завършвала към средата на юли. Ожъната пше-


ница жътварите трупали след себе си на купчини (ръкой-ки), а вързачите ги събирали, натрупвали и връзвали на снопи, а снопите на кръстци. След жътвата започвала вър-шитбата, която завършвала в първата половина на август. Вършитбата ставала с дикани, теглени от волове или коне. Диканите са дебели дъски, дълги около два метра и широки около един метьр, на които по долната повърхност има на-бити кремъци. Харманите за вършитбата на всичките дома-кинства били в самите дворове. Ето защо надвечер, когато отвявали сламата от зърното, селото се замъглявало от прах и слама. Трактор и вършачка за първи път влезли в селото през 1928 г. Доставила ги кредитната кооперация "Извор" за оран и вършитба на членовете на кооперацията. Кредит-ната кооперация ги стопанисвала 6-7 години, но много от членовете на кооперацията не вършеели с вършачките или пък овършавали само малка част от снопите си. Излагали причини, че сламата ставала едра. Ето защо машините без-действали, не можели да се амортизират и носели загуби на кооперацията. Тогава се решило да продадат машините, ко-ето станало на 10.VI.1935 г.

Земеделският инвентар (машините) били изкупени от членовете на кооперацията. След две години, през 1937 г., новите стопани продали вършачката "Шлик Николсон" и трактора "Мак Кормик" в Карнобатско. Трактор и вършач-ка се явили в селото ни пак едва след образуването на ТКЗС. Докъм края на миналия век зърното се отделяло от сламата на вятъра. Нямало веялки. Овършаното жито със сламата се събирало накуп кьм средата на хармана или в някой край. Вечерно време, когато почвал да лъха вятърът, хвърляли с лопатите сместа от слама и зърно нагоре във въздуха. Вятъ-рът отнасял сламата по-далеч, а зърното падало по-близо. И така веяли на вятъра. Ако нямало вятър, не веели. Дълго дежурили около събрания куп и чакали да лъхне вятърът. Машината веялка за първи път се явила в селото ни през 1898 година. Пренесъл я дядо Вълко Колев. При завръща-нето си от Русия (Одеса) той минал през село Килифарево и оттам я купил от майстора Георги Бълхов. Той я докарал в селото ни разглобена, на два коня-. Почнал да вее с нея, а после услужвал и на други хора срещу заплащане в нату-ра. Петър Петров я разгледал и я използвал за модел, по


който започнал да изработва веялки с малко по-голям раз-мер. И оттогава селяните земеделци започнали постепенно да се снабдяват с веялки. Царевицата първоначално кири-ловци ронили на мотиките или с теслите. След това, в на-чалото на този век, я ронили с ръчни роначки, които се въртели с ръце. По-после, около 1920 г., почнали да впря-гат в-роначките газовите мотори.

Още от турско време кириловци се занимавали и с ло-зарство. Те разоравали склоновете на баирите Аджалар и големия баир, които не били заети от турските чифлици, и си посадили лозя. Гроздето използвали главно за продан, ядене, вино и петмез. Тези лозя се обработвали докъм на-чалото на XX век. Тогава те били унищожени от филоксе-рата, причина да бъдат заменени с облагородени лозя на подложки дива лоза. След Първата световна война земята на изток от село и на север от пътя Друма почти изцяло била засадена с лозя, както и сега. По- късно посадили лозя и на запад от селото, главно с десертни грозда. Десертното грозде било изкупувано от търговските фирми за износ на чуждия пазар. Всичките тези лозя били посаждани на обръ-щана земя на дълбочина около 40-50 см. След образуване на ТКЗС се посадиха още повече лозя, и то на запад от селото, близо до реката. Тогава и сега земята за посаждане на лозя се обръща (риголва) с трактори. Земята около се-лото е подходяща и за овощия. От крушите най-много са били инджирките, инисийките, кирпиджийките, бухлат-ките и сулуджейките. Инджирки имало най-много в мест-ностите Марашите, Шумата и Мосовка, които били при-саждани още в турско време, когато кириловци изкореня-вали горите, за да си правят ниви. Черешите и кайсиите били най-много из лозята. Особено много кайсии имало из лозята по склоновете на Аджалара и Големия баир. Ябълки и сливи в миналото били отглеждани предимно в градините из дворовете.

След Първата световна война стопаните, които имали ниви покрай реката, почнали да ги засаждат с ябълки. По цялото течение се появили хубави ябълкови градини. След образуване на ТКЗС в 1945 г. площите, засадени с ябълки и сливи, значително се увеличили. Освен с ябълки и сливи, били посадени и много праскови.


Плодовете от тези градини в днешно време се продават за износ и за вътрешния пазар.

Още отпреди много години в селото ни се е сеел арпа-джик. В миналото, както и сега, почти всяко домакинство сеело арпаджик. Засявали са го напролет през март-април в направени лехи, широки около два метра, разделени с бразди — кавали. На декар хвърляли около 6-8 кг семе и го покривали с оборски ситен тор или с пръст. И днес така го сеят и ако има вода, го ръсят или поливат, като пускат вода да тече по кавалите и личкат в лехите. Когато луковичките нараснат, обикновено през юли, стопаните полагат арпа-джика, като премачкват листата му с гребло или с крака, за да се спре нарастването на луковичките. Събирането на ар-паджика ставало през август и септември. След сушене, арпаджикът се настилал по таваните. През зимата и рано напролет го продавали на търговците. Имало години, кога-то стопаните са продавали арпаджика си на износна цена, но имало и такива години, когато някои стопани го хвърля-ли на боклука, след като са обикаляли пазарите на Стара Загора, Казанлък и Хасково.

Докъм 1920 година кириловци си увеличавали, макар и малко, паричния доход и чрез тетрата (смрадликата). До-тогава имало много тетра по баирите на север от селото и най-вече по Аламура. Домакинствата били групирани обик-новено по 20. Разделяли тетрата на толкова участъка, кол-кото били групите, и хвърляли жребий. Всяка група си жъ-нела тетрата от своя участък. Това ставало през август. Ожъ-натата тетра извозвали и сушели на харманите. Изсушената тетра овършавали с диканите и после я продавали в Стара Загора. Купували я по табахните за щавене на кожи. Полу-чените пари групата си разделяла поравно. Всяко домакин-ство плащало на общината определена такса.

Животновъдството в миналите години, па и сега, не е било много развито. Освен впрегнатия добитък, много до-макинства имали по една-две крави и кон или магаре. По-вече коне почнали да се отглеждат след Първата световна война. Тогава се увеличили и каруците в село. Отглеждали овце и кози. Млякото използвали за храна и направа на сирене. По-едрите овцевъди продавали млякото на търгов-ците мандраджии или пък го внасяли за преработка в коопе-


ративната мандра. Имало е години, когато в селото са ра-ботили две мандри — кооперативна и на частен търговец. През 1900 година в селото е имало 170 домакинства. Те са имали 635 глави едър добитък, 1800 овце и 750 кози. През 1903 г. в селото е имало 180 домакинства, 600 глави едър добитък, 2000 овце и 700 кози.

Почти всяко домакинство отглеждало по едно или две прасета и средно по 40-50 кокошки.

Домакинствата се самозадоволявали с мляко, сирене, яйца и месо. Тези, които са притежавали повече земя от 100-200 дка, са продавали освен пшеница и по някой отг-ледан добитък. Членовете от домакинствата с малко земя, за да се изхранят, са ходили и по чужда работа, като работ-ници през усилената лятна полска работа, или пък като пазарени за година.

ЗАНАЯТЧИЙСТВО. След освобождението ни от турс-ко робство селото ни бързо нараства. Прииждат преселни-ци, най-вече от чирпанските села. Разпродават се чифлик-чийските земи и те ги изкупуват Земеделските стопани ста-нали много. За обработване на земята си отглеждат и заку-пуват едър добитък и той чувствително се увеличава. Увели-чава се необходимостта от повече земеделски сечива, пре-возни средства и машини, а също се явява нуждата и от поддържането им в изправност.

На лице били вече условията подходящи за занаятчии, които да поддържат инвентара на земеделските стопани в изправност. И не дълго време след Освобождението те се явили. В началото били най-вече измежду преселниците. Такива са братята Димитър и Петко Костови Ракаджийски, Петър Петров, Божил Петков и др. Измежду занаятчиите най-много напреднал и най-много си разширил занаятчийс-твото Петър Петров. Той оставил най-дълбоки и трайни следи в развитието на занаятчийството в с.Кирилово и нап-равил най-много за улеснение на земеделските стопани. Жив интерес и любов към творческо занаятчийство, към маши-ните проявяват и наследниците му - синове и внуци. Петър Петров е роден в с.Алаген (Пъстрово), където баща му при-дошъл от Калофер. Той още като млад изучил при баща си занаята подковачество. Ходил да подковава добитък и по


околните села. Но работата била малко и не могъл да си уплътнява времето. Един ден, преди да е навършил 20 го-дини, тръгнал за Стара Загора, за да си търси постоянна работа. Като стигнал в с.Кирилово, той се отбил на почив-ка в дюкяна на Стоян Семерджиев. Петър Петров влязъл в разговор с Бончо — сина на бакалина. Той, като разбрал защо Петър отива в Стара Загора, му казал, че в с.Кирило-* во има нужда от такъв човек и че ще си осигурява постоянна работа. И Петър останал в Кирилово около година. Наме-рил си квартира към Гуневци и почнал да упражнява зана-ята си. Подковавал добитъка на земеделските стопани под един навес, останал от чифлика на хаджи Неделчо и купен от Миньо Колев Балджаларски. После това място с навеса било купено от Стоян Семерджията, а пък той го продал на Иван Игнатов Гуджев. Под този навес Петър известно вре-ме в съдружие е работил с Димитър Костов. Когато отби-вал редовната си военна служба, той работил в някаква же-лезарска оръжейна работилница. Като се уволнява, се же-ни и си купува дворно място от Алилова чифлик. После продава източната му част, а в западната си построява къща и малка работилница. Вътре в работилницата си работил железарство и дърводелство, а вън под навеса подковавал добитъка. Както казахме вече, дядо Вълко Колев, като се връщал от Одеса в 1898 г., минал през село Килифарево. Може би с цел да уточнява някои условия с шурята на Ди-мо Денев — Янко Танков, по паричния им заем. Тук от майстора Георги Бълхов той купил една веялка и я прене-съл в село разглобена, на два кс>я. Много мъже от селото се събрали в двора на Вълко Колев и с голямо любопитство я разглеждали. Повикали и Петър Петров. Той проявил го-лям интерес, та основно разгледал и разучил веялката. Не след дълго се заел за работа. Построил първата си веялка, която малко се различавала от килифаревската и била по-голяма. В продължение на няколко години той постепенно усъвършенствал веялките и годишно изработвал около 10 броя. Няколко години работил и в съдружие с дърводелеца Петко Божилов, който около 1910 година се изселил в Ста-ра Загора.

Няколко години в съдружието участвал и Петко Кос-тов. Тримата годишно изработвали около 50 веялки. В ра-


ботилницата си Петър приемал да обучава и чираци-помощ-ници. След 1910 година се включват в работата и двамата му сина - Стойо става железар, а по-после Димо става дър-воделец. Дълго време годишното производство на веялки било малко, тъй като производството било ръчно. След Пър-вата световна война работата постепенно се заема от двама-та братя. През 1925 година построяват голяма сграда на два етажа за работилница и разнообразяват производството. Снабдяват се с машини. Почват да произвеждат още, ос-вен веялки, пружинени легла, дограма, печки и др. Работ-ниците в работилницата се набират около 50 души. Но око-ло 1930 година икономическият ни живот е в застой. Нас-тъпила голяма обща икономическа криза в капиталистичес-кия свят. При сравнително добра реколта през 1929 г., през 1930 и 1931 г. настъпило голямо спадане на цените на зър-нените храни и на други селскостопански продукти. Така например цената на пшеницата през 1929 г. била 7.60-7.70 лв./кг, на царевицата 5.70-5.80 лв./кг, а през следващите 1930/31 г. цената спада веднага - на пшеницата на около 4.40 лв., а на царевицата на около 2.90-3 лв. Селските земе-делски стопани изпаднали в затруднение. Те не само че не могли да си доставят земеделски машини за улеснение на работата, но станали и неплатежоспособни, така че и взе-тите на вересия, не можели да изплатят. В криза изпада и предприятието на братя Петрови, в което бил включен и Колю Вичев. През кризисните години пасивът им е 2 000 ООО лв. повече от актива. Дълговете им са най-много към Досю Вълеви - търговци от Стара Загора — над 1 000 000 лв., и към някои други търговци. Задължението им се реа-лизирало от това, че голяма част от производството било продадено на вересия и земеделските стопани не можели да се издължават. Комисионерите им също не можели да се отчитат. Най-големите недоимъци дошли от креватите -пружинените легла. Една част от тях била продадена на ве-ресия, а голяма част стояла непродадена. Някои от креди-торите им искали вече да им продават имотите - машини и др., за да си получат вземанията. Но главният им кредитор Досю Вълев не ги притеснявал, даже им отпускал още ма-териали и кредит. През време на тази криза производството им съвсем намаляло. Произвеждали само чинове за учили-


щата. Работниците ги напущали. Отчаяние обхванало и учас-тниците в предприятието. Но Стойо Петров не се отчаял. Той използвал този застой в производството. Насочил уси-лията и умението си в изработване на уреди и машини. И съумял сам да изработи и конструира машини за изработва-не на чинове, пчелни кошери и веялки, като същевремен-но търсил купувачи за готова си продукция. Към 1935-1936 г. общата криза се изживява. Търсенето на веялки и пру-жинени легла се увеличило чувствително. Братя Петрови разпродали залежалата продукция. И не само това, но уси-лено почнали пак производството на дограма, готварски печ-ки, кошери и особено на веялки. Производителността на труда се увеличила най-вече следствие на конструираните уреди, приспособления и машини от самия Стойо Петров. В работилницата постъпват наново работници и броят им пак се увеличава. Особено много производството на предп-риятието се увеличило, когато се сдобило с електрическа енергия през 1939 година. Тогава то заменило старите дви-гатели с електромотори, като си доставя и нови машини. Освен това БНБ през 1940 г. почнала jíа отпуща безлихвен заем на земеделските стопани, за да си набавят инвентар — веялки. Те подписвали полиците, а банката брояла парите направо на предприятието. Братя Петрови ликвидирали на-пълно дълговете и балансът им станал вече активен. Около 1940-1942 г. те имали постоянни работници около 50-60 души, а през летния сезон стигали до 90 души. Годишното производство на кошерите стигнали 400 броя, на веялките до 1400 броя и на леглата 890 броя.

Веялките пласирали из Южна България: Ямболско, Карнобатско и Пловдивско. Изнасяли веялки в Гърция и изпратили една партида в Турция - Одринско. Така заздра-вено с добър актив било предприятието на братя Петрови към 9.IX. 1944 г. След събарянето на фашистката власт, още през лятото на 1945 г., 45 кириловски земеделски стопани слагат основите на трудово-кооперативно земеделско сто-панство. Тогава братя Петрови поискали и тяхното промиш-лено предприятие да бъде включено като отдел на ТКЗС, което станало през 1947 г. Днес предприятието, чиито ос-нови е положил Петър Петров има два отдела - дърводелс-ки и железарски, и изработва главно дограма, каросерии


на камиони и ремаркета, подвижни къщички. Сега тази работилница е цех от предприятието "Труд" в

Стара Загора. Значителен дял за развитието на занаятчийството в с.Ки-

рилово имат и братята Димитър и Петко Костови. Те се преселили в с.Кирилово от чирпанското село Мурсалково (Спасово) около 1886 г. Димитър Костов отначало бил съ-що подковач и работил в съдружие с Петър Петров. Те хо-дили и по околните села да упражняват занаята си. По-късно двамата братя Димитър и Петко работили заедно в съдружие — железарство и дърводелство, като извършвали и различни услуги на земеделските стопани. Те също, след 1910 г., почнали да произвеждат веялки. Наскоро след това се разделили и почнали да работят самостоятелно. След Пър-вата световна война синовете на Димитър Костов започват работа при баща си. Коста става железар, а Марко дърводе-лец. При тях работят и Слави Рашев Арабаджиев, и Колю Иванов Кехайов като дърводелци — колари. Работата им се развива и производството им чувствително се увеличава съ-що когато сменят двигателите си с електромотори към 1940 г. Годишно произвеждали докъм 200 броя веялки. Пласи-рали ги из Старозагорско, Ямболско, Елховско и Казан-лъшко. Изпращали ги и в Одринско - Турция. Двамата братя работили самостоятелно до началото на 1945 г. На 25.11.1945 година те станали членове на образуваната по-ра-но в селото ни занаятчийско-производителна кооперация "Верига". В кооперацията се включили с всичките си ма-шини, инструменти и материали. Петко Костов също ра-ботил самостоятелно веялки и коли. Ремонтирал и всяка-къв земеделски инвентар на земеделските стопани. Работа-та му била продължена от сина му Пейчо Петков. След об-разуването на ТКЗС в селото Пейчо преминал на работа в новооткритата работилница на ТКЗС в селото.

В 1920 г. в селото започнали работа и железарите Ильо Танев Вълев и Иван Колев. Те първоначално били чираци в Стара Загора. В село извършвали услуги на земеделските стопани. Работели и поправяли печки, коли и веялки. Ус-луги на земеделските стопани правел и железарят Ильо Ге-оргиев. Той произвеждал през годината и по няколко веял-ки. Известно време след 1930 г. Крали Стоянов и Георги


Русев Гърбачев в съдружие работили тенекеджийство и про-извеждали готварски печки. След минаването на Георги Ру-сев в нелегалност, Крали Стоянов постъпил на работа в работилницата на братя Петрови.

Един от по-първите занаятчии дърводелци в селото ни бил Рашо Иванов Мандрев. Той работил още от началото на XX век, даже и от по-рано. Освен дограма, работил сандъци и орала. От началото на XX век докъм средата му от с.Кирилово са работили зидарство около 100 души. През това време доста жилищни постройки се подновили. Зида-рите освен в Кирилово, работили и по околните села, къ-дето много от къщите са строени от кириловските зидари. Един от по-първите зидари, работили и в началото на XX век, са Атанас Георгиев, Божил Петков, Костадин Атана-сов и тримата придошли след освобождението ни от турско иго от с.Черешево в Македония. Тогава са работили и Тан-чо Иванов Чолаков, Желю Недялков, Къню Енев и др. Добри майстори зидари били Иван Тончев, Тодор Хрис-тов, Колю Ганев, Иван Минчев, Тодор Кирев и др., които работили и много обществени постройки из околностите на Стара Загора и Нова Загора.

В първото десетилетие на XX век населението на Ки-рилово нараснало. Земеделието не можело да погълне на-пълно труда му. Доста работна ръка оставала недостатъчно заета през годината. Много младежи ставали занаятчии. Явили се и по-предприемчиви и почнали да търсят подзем-ни богатства.

В 1908 година един кирил овец намерил под Ал амура камъни, които му изглеждали, че са руда, че съдържат ве-роятно бакър (мед). Дали ги на изследване. Анализът пока-зал, че камъните са руда, т.е. съдържат метал, макар и в малки количества. Тогава за експлоатация образували дру-жество. Членове на дружеството станали братя Стоян и То-дор Петкови (евджилергци): Димо Рашев Димчев, Желю Сла-вов, Вълю Ив.Т.Рашев, Стефан Минчев Гушев, който нас-коро напуснал дружеството всички от с.Кирилово, а от Стара Загора — братя Шахънови, Стоян Птичето и един железар, който бил приет, за да клепи и точи инструментите на ра-ботниците. Освен това бил приет и инженер Каишев от София.


Работата започнала през 1908 година. Кириловци учас-твали и с личния си труд. Но дружеството използвало и наети работници. Първият им работник бил дядо Лев -италианец. После той довел и други работници - Душан, черногорец, и Алекси. Плащали им за копан по 10 лв. на метър дълбочина. Работели с копачи, лостове, длета и ло-пата. Изкопните материали извличали с кофи на чекрък — вретено. Изкопаната шахта - кладенец, била широка 2-2.5 метра, а дълбочината й стигнала около 20 метра. През 1909 г. станало нещастие. Спуснали в шахтата Стоян Петков Ев-джилерица. Около два метра над дъното на шахтата краката му опрели на изпъкнал камък в стената. Той счел, че е на дъното и дал сигнал да пуснат вретеното. И с пускането му той се намерил на дъното. Извадили го, но със счупен крак. В 1911 г. той починал. Освен това анализът на рудата по-казал, че е бедна на метал. Анализът се извършил от хими-ка Филип Бурмев - учител в мъжката гимназия в Стара За-гора. Неговите изследвания показали, че рудата съдържала не мед, а молибден. Поради тези причини дружеството спря-ло работа. Шахтата постепенно се засипала, но цялата мес-тност и до днес носи името Бакъра.

След Първата световна война в Кирилово освен зидари имало вече доста железари и дърводелци. Те усвоявали тези занаяти в работилниците на братя Петрови, на Димитър и Петко Костови и в Стара Загора. Усвоили и работата с газо-ви мотори. Някои от тях, по-предприемчиви, си закупили и частни такива. Почнали да ги впрягат в роначка за ронене на царевицата и сменяли вече човешките ръце. След като оронвали царевицата в с.Кирилово, собствениците на ро-начките с по няколко работници отивали на юг по селата на Тракия. Там царевицата се сеела много и намирали повече работа.

Митьо Славов Коев бил подковач. Нямал постоянна работа и не си уплътнявал времето - имал много свободно време.

Брат му Георги, като зидарски работник, също оста-вал без работа. Тогава те сключили заем от банката — 40 ООО лв., и от кооперация "Извор" — 15 000 ли., и си закупил fc газов мотор с роначки за царевица за 45 000 ли. Тръгнат на юг по селата из Тракия да ронят царевица. И само ta една


година чрез роначките си изплатили заема. При ронене на царевица в с.Михайлово Митьо се запознал с тамошната маслобойна и узнал, че за един литър получен шарлан се плащало по един лев, макар че изстискването на маслото ставало ръчно. Още тогава той решил, че моторът му не трябва да бездейства след оронването на царевицата почти цяла година, а трябва да го впрегне в маслобойна. А слън-чоглед след Първата световна война започнал много да се сее. Стопаните от Кирилово и околните села засявали цели ниви със слънчоглед. Тримата братя Славови — Митьо, Ге-орги и Ганю, почнали веднага постройка за маслобойна в югозападния края на селото. През 1926 г. купили пресата, впрегнали я в мотора и маслобойната заработила. Първите години работели само с небетчийско семе. След 2-3 години започнали да закупуват слънчогледово семе и да го прера-ботват, а олиото продавали. След две години Ганьо Славов напуснал сдружението, но след известно време пак се вър-нал. С първия си мотор работили една година. През втората година си закупили по-голям дизелов мотор. С него пресите изстисквали повече масло. За закупуването му взели заем от банка "Земеделец" - 360 000 лв., за който заем им га-рантирал и Недьо Колев. За да уплътнят времето на новия мотор и да използват мощността му, закупили камъни за мелница и направили ярмомелка при маслобойната през 1930 година. За бързото изплащане на заемите помогнало и по-евтиното закупуване на слънчогледовото семе. Но през 1934 г. работата им намаляла. Много от стопаните производите-ли на слънчогледово семе почнали да го сменят с олио от старозагорските фабрики. Там маслобойните на Пюсюоле-ви, Червенкови и Хаджимихови вече давали рафинирано масло - олио. Тогава братя Славови решили да си премес-тят маслобойната в Стара Загора и да я направят по-модер-на, с рафинерия. И в началото на 1935 година на 2 януари фабриката им в Стара Загора почнала работа. Тогава те про-дали двете си стари преси и купили една нова преса, която произвеждала дневно 12 тона олио. Като нея в България имало само още една. За закупуването й те пак взели заем от еврейската банка "Юнион" в Стара Загора. Гарантирал им евреинът Гарти. Срещу това пък Гарти получавал слън-чогледово кюспе и го изпращал в Швейцария. Наскоро те


си изплатили всичките задължения и приключили с добра печалба. Това продължило до 1947 година.

След като братя Славови изнесли маслобойната си от .Кирилово, Методия Койчев Тонев счел, че в Кирилово все пак, макар и по-малко, ще има работа за една небет-чийска маслобойна. Той продал някоя нива и като използ-вал спестени пари обзавел-такава в двора на Вълко Минев, където сега е фурната. През есента на 1940 г. маслобойната почнала работа.

Тя преработвала само небетчийско семе до 1946 годи-на. След това той също я пренася в Стара Загора, но в чертите на града, където работи до 1951 година и я ликви-дира.


ИКОНОМИЧЕСКИ СДРУЖЕНИЯ

ЗАНАЯТЧИЙСКО-ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "ВЕРИГА" След 1930 година в Кирилово имало вече достатъчно

дърводелци и железари. Повечето са били работници в пред-приятието на братя Петрови, а други в Стара Загора. Ня-кои пък имали малки самостоятелни работилници. Освен това общата голяма капиталистическа криза към 1935/36 г. била на изживяване. Съживява се търсенето на земеделски машини и предмети за обзавеждане на къщите. Електри-ческият далекопровод стигнал и до с.Кирилово. При нали-чието на тези условия дребните занаятчии решават да се обе-динят в едно и заедно с някои работници от предприятието на братя Петрови да образуват занаятчийско-производител-на кооперация. На 2 октомври 1939 година в читалищния салон в с.Кирилово се събрали занаятчиите Иван Колев, Илю Танев Вълев, Грозю Гонев Василев, Стоян п.Маджа-ров, Таню Вълев Танев от с.Кирилово и Станчо Колев, Зла-тан Иванов Агадишков, Георги Стойчев Димитров и Мил-чо п.Маджаров от Стара Загора и основали кооперативно сдружение с ограничена отговорност под фирмата "Занаят-чийско-производителна кооперация "Верига" за производ-ство на веялки, кревати, готварски печки, дограма и др., със седалище с.Кирилово. Някои от учредителите староза-горци се включили само формално, за да се набави необхо-димото число майстори за образуване на кооперацията. За управителен съвет на кооперацията избрали: Иван Колев -председател, Ильо Танев — секретар, и Грозьо Гонев — член.


За контролен съвет: Георги Стойчев и Стоян п.Маджаров. През 1940 година кооперацията почнала работа. Член-

ският й състав бързо се променял. На 5.II. 1940 г. се приели за нови членове Слави Колев Славов, Калчо Тодоров Рай-ков и Таню Иванов Вълев.

На 1 април 1940 г. за член се приема и Стефан Злата-нов, а Калчо Тодоров става секретар-касиер.

На 6.II.1940 г. на общо редовно годишно събрание из-брали за управителен съвет: Ильо Танев - председател, и Слави Колев и Станчо Колев, а за контролен съвет Стоян п.Маджаров и Таню Иванов Вълев.

За 1942, 1943 и 1944 година остават същите ръководст-ва. На 31 декември 1942 г. Грозьо Гонев напуска коопера-цията, а Станчо Колев я напуща през 1944 година. На 25.11.1945 . ее приели за членове Георги Радев Георгиев, Желю Рашев Демирев, Нено Минев Димитров, Димо Въ-лев Танев, Рашо Неделчев Димов, Коста Димитров Кос-тов, Марко Димитров Костов и Петко Славов Петков.

На 18 март 1945 г. се провело общо редовно годишно събрание и за управителен съвет били избрани: Коста Ди-митров - председател, Ильо Танев - подпредседател, Же-лю Рашев, Стоян п.Маджаров и Димо Вълев, а за контро-лен съвет: Слави Колев - председател, Нено Минев - сек-ретар, и Георги Радев.

На 2 юни 1945 г. за член на кооперацията е приет и Димитър Иванов Колев.

На 25.VII.1945 г. са приети за членове Стоян Колев Енчев и Игнат Петров Колев.

На 6.XI.1945 г. за член се приема и Георги Стоянов Станилов, а се освобождава от членство Марко Димитров Костов.

На 17.11.1946 г. избрали нов управителен съвет: Слави Колев - председател, Ильо Танев - подпредседател, Желю Рашев, Димо Вълев и Стоян Колев, а за контролен съвет: Нено Минев — председател, Георги Радев - секретар, и Рашо Неделчев.

На 19.11.1946 г. приели нови членове: Петко Василев Драганов, Иван Петров Колев, Васил Рашев, Тончо Ди-нев и Коста Колев.

На 20.XII.1946 г. приели за член и Димо Кирев.


На 1.1.1947 г. Коста Димитров напуснал кооперацията , а на 1.III. 1947 г. за член приели Таньо Славов.

На 23.III. 1947 . станало редовното годишно събрание. От управителния съвет излезли Димо Вълев и се заместил от Георги Стоянов. За контролен съвет избрали Петко Васи-лев за председател, Коста Колев - секретар, и Тончо Ди-нев.

На 28.VII.1947 г. освободили от членство Георги Радев и Рашо Неделчев, а на 30.XII.1947 г. напускат кооперация-та Нено Минев и Иван Петров Колев.

Годишните бюджети на кооперацията били следните: За 1940 г. приход и разход - 120 ООО лв.

За 1941 г. приход - 258 500 лв., и разход — 258 500 лв. В разхода са включени и заплати 200 000 лв.

За следните години бюджетът бил: За 1942 г. 47 840 лв. без заплатите За 1943 г. 57 040 лв. без заплатите За 1944 г. 66 500 лв. без заплатите За 1945 г. 132 000 лв. без заплатите За 1946 г. 209 000 лв. без заплатите За 1947 г. 269 000 лв. без заплатите. Кооперацията е работила със средства, набирани от

дялов капитал и заеми. Членовете на кооперацията имали внесено нееднакво

количество дялов капитал. Едни имали по 40 000 лв., дру-ги по 60 ООО лв., а трети по 80 000 лв. Кредит имали раз-решен от БЗК Банка. В първите години обикновен общ кредит до 300 000 лв. и варантен до 500 000 лв., а към 1945

общ кредит до 1 300 000 лв. и варантен до 1 500 000 лв. Кооперацията реализирала и печалби. През 1941 г. чистата печалба била 10 703 лв. През 1942

лв. - 5 148 лв. Печалбите били отнасяни в резервния фонд. Печалбата през 1943 била 22 560 лв. и била разпределена на дяловия капитал. Кооперацията извършвала услуги на зе-меделските стопани от Кирилово и от околните села. Тя изработвала още веялки докъм 200 броя годишно, пружи-нени легла докъм 100 броя годишно, готварски печки до 40-50 броя годишно и дограма.

През 1945 година в Кирилово се слагат основите на ТКЗС с 45 членове, като клон на кредитна кооперация "Извор".


Същата година и следващата ТКЗС се масовизира. На 24 март 1946 година новообразуваното стопанство си открива коларо-железарска работилница. Към него преминала и ра-ботилницата на братя Петрови. Работата на кооперация "Ве-рига" намаляла. Членовете й започнали да разглеждат въп-роса дали кооперацията да стане отдел на кредитната коо-перация "Извор". Това-се решава, но не се прилага реше-нието. След това се обсъждало влизането на сдружението в ТКЗС, но все се отлагало. Най-после на 10 февруари 1948 година на общо събрание, на което присъствали всички чле-нове, без Тончо Динев, решили: "Да се слее машинно-про-изводителна кооперация "Верига" с.Кирилово с трудово-ко-оперативното земеделско стопанство, отдел при кредитна-та кооперация "Извор" с.Кирилово с актива и пасива си, заедно с всички членове, членуващи в машинно-произво-дителна кооперация "Верига".

От 10 февруари 1948 г. производителна кооперация "Ве-рига" прекратила съществуването си.

КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ "ИЗВОР" С.КИРИЛОВО На 6 октомври 1919 г. след разрухата на народното сто-

панство от продължителните войни, които водила българс-ката буржоазия, Александър Стамболийски съставил коа-лиционно правителство. В него влизали БЗНС, Народната партия и Прогресивнолибералната партия. В програмата на коалиционното правителство, възглавявано от Алексан-дър Стамболийски, между другите мероприятия, залегнало и това за запазване на селото от голямата експлоатация и за най-широко развитие на кооперативното дело. Следствие на това по селата започнали масово да се образуват кредит-ни кооперации. Такава кооперация се образувала и в с.Ки-рилово. Тя се основала на 8 март 1920 г., когато станало учредителното събрание. Уставът й бил утвърден от Старо-загорския окръжен съд на 2 април 1920 г. и е зарегистрира-на при същия съд. Определението й е публикувано в Дър-жавен вестник, бр.81 от 14 юли 1920 г. Кооперацията поч-нала да действа от 21 октомври 1920 г. С образуване на кре-дитната кооперация се заел Пейчо Гочев Найденов от с.Ки-рилово. Тогава той бил втора година учител в селото. По-искал да бъде назначен за учител и през 1920/21 учебна го-


дина, но не го назначили, тъй като бил нередовен учител, а имало редовни кандидати. Тогава той заработил само в кооперацията. Учредители на кредитната кооперация били: 1.Пейчо Гочев Найденов. 2.Игнат Димов Султанов. З.Мин-чо Гьоков Кангалов. 4.Димо Рашев Димчев. 5.Митьо Сте-фанов. 6.Слави Иванов Гьоков. 7.Иван Василев Баков. 8.Митьо Тончев Енев. 9.Петко Димов Балабанов. Ю.Иван Рашев Баков. П .Вълю Димитров. 12. Игнат Леков. 13.Митьо Петков Димчев. 14.Желю Славов Николов. 15.Гочо Пеев Гьоков. 16.Колю Неделчев. 17.Петко Д.Гьорголов. 18.Минчо Ив.Кангалов. 19.Илю Пеев Гьоков. 20.Петър Ива-нов. 21.Неделчо Димов. 22.Петко Ненов, или всичко 22 души. На учредителното събрание, станало в училището, бил приет устав, били избрани управителни и контролни съвети и кръстили сдружението "Извор". В управителния съвет влезли: Минчо Гьоков - председател, Игнат Д.Султа-нов - заместник-председател, Пейчо Гочев — секретар, и за членове: Димо Рашев Димчев и Димитър Стефанов. За контролен съвет избрали: Петко Д.Балабанов — председа-тел, Митьо Тончев — секретар, и Иван Василев Баков -член.

В първите години след образуването на кредитната ко-операция работата й тръгнала нормално. Ето защо и членс-кият й състав се увеличил. За това спомогнала и икономи-ческата криза, притискала и селските стопани, които все повече увеличавали дълговете си пред лихварите. Така че през 1920 г. били приети нови 26 членове и продължавали да се увеличават. През 1926 година броят на членовете дос-тигнал 140, но с малък дялов капитал — едва 25 000 лв. През 1924 година кооперацията организирала за първи път и кооперативна мандра. През 1925 г. кредитната кооперация закупила западната част от двора на Господин Атанасов и построила кооперативен дом с изба, две стаи — една за ма-газин и друга за канцелария и коридор. Майсторите били от с.Петково, Ардинско. Зданието било построено с пари, набрани във фонд "Постройка на дружествен кооперативен дом" и с доброволен труд от членовете кооператори. В края на 1926 година имотите на кооперацията възлизали на 320 200 лв., от които дворното място и кооперативният дом на 275 ООО лв., триор, грапа, кораб за грозде и кантар за 43


2000 лв. През 1928 г. кооперацията закупила вършачка "Шлик

Николсон" и трактор "Мак Кормик", които стрували над 400 ООО лв., и друг инвентар: трасина - 8000 лв., триор -5000 лв., огнеупорна каса - 10 000 лв., сеялка — 8200 лв., култиватор - 2500 лв., валяк - 4300 лв., подривач - 700 лв., кукурузороначка - И 000 лв., динамо 3000 лв., плуг трилимежен — 17 000 лв., всичко за 64 700 лв.

След това материалното състояние на кооперацията вся-ка година се влошавало. Дългът и загубите й се увеличава-ли. Членовете на кооперацията почнали да напущат и чис-леният й състав намалявал. В края на 1930 г. членовете останали 124 души. Дългът към БНБ на 31.-XII. бил 1 064 154 лв., от които 812 900 лв. е личен дълг от заеми и 251 254 лв. е варантен кредит.

През 1931 г. положението било такова: членовете на 31.XII.1931 г. били ИЗ с дялов капитал - собствени средс-тва - 299 402 лв., а дългът към баката бил 691 427 лв. и загуба през 1931 г. - 133 062 лв.

След закупуване на земеделския инвентар дълговете на кооперацията бързо, всяка година, се увеличавали. При-чината била тая, че собствените средства на кооператорите били малко и тя работила главно с чужди средства, на кои-то плащала лихва. Освен това кооператорите членове не си услужвали с инвентара на сдружението и той носел загуби. Получените доходи от машините не можели да погасяват даже лихвите, които сдружението плащало на заема, полу-чен при закупуването им. Особено големи загуби носела вършачката, с която отбягвали да вършеят, понеже праве-ла едра слама. Освен това на правилната работа на сдруже-нието пречело и големият брой на пресрочените заеми, някои от които вече били дадени за събиране чрез съда. Всичко това увеличавало всяка година загубите и все повече членове напускали сдружението, докато през 1934 година останали 95 членове. За бягството на членовете от коопера-цията причината била не само големите загуби на коопера-цията, но и борбата в управителния съвет, респективно пред-седателя му Борис Г.Вълканов, срещу касиер-деловодителя Ильо Гочев Пеев. Освен това все повече вложители искали да си изтеглят спестовните влогове, но кооперацията не


можела да ги удовлетвори. Като се виждало, че кооперацията отива към обезлю-

дяване и капитулация, управителният съвет на 22.IV. 1934 г. решил да преоцени имотите на сдружението. От преоцен-ката на имотите се реализирала загуба от 450 100 лв. и заед-но с показаната загуба в края на 1933 година от 190 850 лв., цялата загуба в края-на 1934 г. стигнала 640 950 лв. Ръко-водството решило загубата да се отнесе в сметка "Разни" и да се погасява от чистите печалби на сдружението по реше-ние на годишните събрания. Напусналите и изключени чле-нове, на които тригодишният срок за отговорност не е из-текъл, да заплатят припадащата им се част от загубата, която е в зависимост от определения им за ползване кредит. С протокол № 7 от 13 май 1934 г. управителният съвет решил да се уволни касиер-деловодителят Ильо Гочев Пеев и ако общото събрание не одобри решението му, то целият упра-вителен съвет да си подаде оставката и да се избере нов уп-равителен съвет.

На общото извънредно събрание на 27 май 1934 г. се одобрява преоценката на имотите. Дават си оставката от управителния съвет Койчо В.Гьоков, Митьо Тончев, Бо-рис Г.Вълканов, Иван Тончев и Петко Д.Гьорголов. На съб-ранието си подава оставката и касиер-деловодителят Ильо Гочев Пеев, но продължава още да служи. Тогава се избира нов управителен съвет в състав: Петко Ив.Игнатов — пред-седател, Иван Вълев Кангалов - подпредседател, Димо Ни-колов - секретар, Рашо Ив.Т.Рашев и Митьо Димитров — членове.

Новият управителен съвет не можал да намери подхо-дяща и задоволителна работа на вършачката и през сезона тя не работи. Управителният съвет обаче открива за осми път млекопреработване (мандра) при кооперацията.

На общото редовно годишно събрание, станало на 10.III.1935 г., се решило остатъкът от загубата 624 350 лв. да се разпредели поравно между членовете 92 и плюс 6 напус-нали бивши членове, чийто тригодишен срок за отговор-ност не е изтекъл. На тези 90 членове да се задължат лич-ните им сметки дебиторни. Същевременно на всеки член да се завери сметката с притежавания от него дялов капитал и с членските му вноски. Остатъците от дебитните сметки


на действителните 92 членове да се погасят от печалбите през следните години, а напусналите членове са задължени да внесат непогасения остатък.

На събранието се подменят двама членове на управи-телния съвет, които се заместват от Димо Рашев Димчев и Иван Неделчев. Новият състав на управителния съвет е: Димо Р.Димчев - председател, Петко Ив.Игнатов - подпредседа-тел, Димо Николов — секретар, Рашо Ив.Т.Рашев и Иван Неделчев - членове.

И през 1935 г. загубата на кооперацията продължавала да расте. Новата загуба през 1935 г. била 70 000 лв., а цяла-та загуба в края на годината възлизала на 694 350 лв. На 10 юни 1935 г. управителният съвет решил да продаде земедел-ския инвентар по новите цени, получени след преоценката му.

Вършачката и трактора за 150 000 лв. Кукурузороначката за 5000 лв. Плуговете за 5000 лв. Сеялката за 3000 лв. Динамо за ЮОО лв.

Или всичко 164 ООО лв. За купувачи се явили Гочо Пеев, Митьо Тончев, Мар-

ко Славов, Рашо Тошев, Миньо Недялков, Васил Пет-ров, Господин Димов, Желю Славов, Иван Рашев, Стоян Вълев, Господин Илиев, Желязко Стойков. На изброени-те членове се продал инвентарът. Изплащането станало чрез вземанията им (спестовните им влогове) от кооперацията.

Освен това ръководството поискало от БНБ 100 000 лв. безлихвен заем, за да може да изплаща влогове.

На 1.XII. 1935 г. Ильо Гочев — касиер-деловодител, си дава оставката, тъй като го считали, че спъвал дейността на кооперацията. Дава си оставката и магазинерът Иван Же-лев. За касиер-деловодител бил назначен на 6 февруари 1936 г. Георги Милчев Георгиев, който поел работата на Ильо Гочев на 6 март 1936 година.

За магазинер бил назначен Колю Пенев Мурсалков. Редовното общо годишно събрание на 29 март 1936 г. изб-рало за ръководство на кооперацията: Св.Борис Г.Вълканов - председател, Митьо Тончев - подпредседател, Койчо В.Гьоков — секретар, Димо Рашев Димчев, Петко Ив.Иг-


натов — членове. Положението на кооперацията продължавало да е ло-

шо, плачевно. Не можела да изплаща исканите влогове и вложителите почнали да я дават под съд. Специалният кре-дит, отпуснат за мандра през 1935 г., бил още неизплатен и банката настоявала да се изплати.

На 25.XII.1936 г. управителният съвет решил да се-ис-ка от БЗКБ да се погаси дълга на кооперацията 1 066 497 лв. с погасителни облигации по ЗОДЗК, които са на стойност 842 268 лв., което искане не се приема от банката. Освен това, понеже до 31.XII.1935 г., сдружението е реализирало загуба 811 300 лв., искало се от БЗКБ да отпусне помощ от фонд "Затруднени кооперации".

На 28.111.1937 г. на общото годишно събрание избрали за управителен съвет: Койчо В.Гьоков — председател, Коста Димитров — подпредседател, Митьо Тончев — секретар, Св.Борис Г.Вълканов и Дончо Марков — членове. Но Кой-чо В.Гьоков веднага си дава оставката и тогава избрали Св.Бо-рис Г.Вълканов за председател, а Койчо В.Гьоков за секре-тар.

На 25.IV. 1937 г. станало извънредно общо събрание. На събранието присъствали директорът на БЗКБ К.Кораба-ров и директорът на Р.К.Съюз Стара Загора Ст.Георгиев.

По указанията и съветите на директора на БЗКБ се ре-шило: Към загубата, която към 31.XII. 1936 г. е 673 601 лв., да се прибави и тази реализирана от новата преоценка на кооперативния дом, която е 40 000 лв., и така получената загуба от 713 601 лв. да се разпредели на базата на внесения дялов капитал. На всеки член да се остави по един дял (100 лв.), а с останалите дялове да се покрива загубата. Остатъ-кът от непокритата загуба на редовните членове на сдруже-нието да се погасява пропорционално на дяловете от бъде-щите реализирани печалби на сдружението съгласно чл.20, ал.Н от ЗКС. Бившите (напуснали и изключени) членове на сдружението ще си изплащат загубите, ако не е изтекъл тригодишният им срок за отговорност.

На 4 май 1937 г. извънредното общо събрание решило да се иска 700 000 лв. безлихвен заем за срок от 15 години. Този кредит да се използва за изплащане на спестовни вло-гове и за изплащане на специалния кредит за мандрата от


1935 г., за изплащане на личния кредит, за да се освободят от описване стоките в магазина и на кооперативния дом, срещу които има изпълнителни листове, и др.

Понеже много вложители искали да си изтеглят спес-товните влогове, имало и изпълнителни листове, и описи на различни вещи и стоки, то на общото извънредно събра-ние, станало на 24.Х.1937 F., се решило да се продадат ве-щи и инвентарът на мандрата срещу пари или срещу спес-товни влогове и да се закрие магазинът.

На 21 ноември 1937 г. на общо извънредно събрание решили за приспадащата му се загуба всеки член да подпи-ше полица. И още решили, че ако не се подпишат полици, сдружението да се ликвидира. След това се правят няколко опити за свикване на извънредно събрание, като се приви-кат и членовете да си преподписват полиците.

На 16.1.1938 г. на извънредно общо събрание се реши-ло да не се ликвидира сдружението, тъй като полиците би-ли подписани, с изключение на три, и да се открие пак магазинът, като се назначи нов магазинер. Решили още на какви разсрочки да се изплащат полиците и лихвата им да е 6%, която да се изплаща в края на всяка година. На 20.III.1938 г. на редовно събрание решили да се разпредели поравно между членовете загубата от 77 716 лв., понеже всич-ки членове имали поравно дялов капитал - по 100 лв. От тази загуба 47 485 лв. била реализирана през 1937 г., 30 231 лв. била от неподписани полици и от неподписали члено-ве, чийто тригодишен срок за отговорност е изтекъл. На събранието за управителен съвет били избрани Св.Борис Г.Вълканов — председател, Митьо Тончев - подпредседател, Койчо В.Гьоков - секретар, Дончо Марков и Коста Димит-ров — членове.

И пак се свикали няколко пъти събрания, докато се подписали нови, поред втори полици, с които се поемала новата загуба. Взема се още решение, който не подпише втората полица, да се протестира първата му полица. На 22 май 1938 г. на извънредно общо събрание се решило сдру-жението да продължи съществуването си и ако до един ме-сец останалите няколко членове, не подпишат вторите си полици, да се протестират първите им полици.

На 27 май 1938 г. за магазинер назначили Нено Map-


ков Димитров На 30.IX.1938 г. Тотю Пеев Тотев приел длъжността от

Георги Милчев Георгиев. За облекчаване на кооперацията се решило още неизплатените членски вноски да се облек-чат в записи и срещу подписаните записи да се дават на член до 300 лв. купони за пазаруване от магазина. От вто-рото разпределение на загубите всеки член се задължавал с 904 лв.

От първото разпределение на загубите на сдружението общо членовете са поели чрез записи 830 000 лв. На 22.XI. 1939 . за магазинер назначили Господин Димов Дрянков.

Но въпреки поемане загубите от членовете на коопера-цията, то състоянието й не е още подобрено. Много члено-ве подавали молби за освобождаване от членство и напуска-ли кооперацията. И в края на 1939 г. кооперацията остана-ла с 63 членове. През март 1939 година кооперацията реа-лизирала нова загуба от 39 698 лв.

През 1941 г. в управителния съвет били: Св.Борис Г.Вълканов - председател, Митьо Тончев — подпредседа-тел, Койчо В.Гьоков - секретар, Миньо Желязков и Петко Ив.Игнатов - членове. А в контролния съвет: Стоян п.Ма-джаров, Стоян В.Апостолов и Димо Рашев Димчев.

Впоследствие първите двама по искане на председателя на кооперацията били отстранени от контролния съвет, тъй като били представени като комунисти. Едва през тази го-дина кооперацията имала 14 540 лв. чиста печалба и дялов капитал 13 300 лв. Магазинер на кооперативния магазин била Петрана Колева Ганева.

През 1942 . в управителния съвет били: Борис Г.Въл-канов, Петко Ив.Игнатов, Теню Милев, Коста Димитров и Рашо Ив.Ленов, а в контролния съвет: Димо Рашев Димчев и Иван Неделчев, касиер-деловодител бил Кольо Ж.Вън-ков, а магазинер Рада Цанева.

Членовете на кооперацията в края на 1943 г. останали едва 38 души, а след 9.IX.1944 г. се увеличили веднага на 65 души.

След 9 септември 1944 г. за управителен съвет били избрани: Иван Дим.Балабанов - председател, Петко Д.Дра-ганов — подпредседател, Еню Стайков — секретар, Коста


Славов и Димо Николов - членове, а контролен съвет: Ди-мо Рашев - председател, Генчо Стоянов — секретар и Таню Петков Апостолов - член.

На 26 февруари 1971 г. се обединяват селкоопите от Кирилово, Богомилово и Ракитница, заедно с прикрепе-ните към тях кооперации от околните им малки селища.

На 10 октомври 1971 г. селкоопът на с.Кирилово се слива с наркоопа в Стара Загора.

ТРУДОВО-КООПЕРАТИВНО ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО (ТКЗС) С.КИРИЛОВО

Село Кирилово е едно от първите села в Старозагорски окръг, в което било образувано ТКЗС. През първата поло-вина на 1945 г. в Кирилово се подхвърлила идеята за обра-зуване на ТКЗС. Тази идея се приела и се поставила като задача за решение пред членовете на БКП и на БЗНС. Же-лаещите да образуват ТКЗС решили новообразуваната коо-перация да бъде отдел при кредитната кооперация в селото.

Кредитната кооперация свикала общо извънредно съб-рание на 17 юли 1945 година. На това събрание взели реше-ние-протокол № 18 да се образува трудово-земеделски про-изводителен отдел при кредитната кооперация. Желаещите почнали да подават заявления пред кредитната кооперация, като заявявали, че искат да бъдат членове на отдела, който ще се образува при кредитната кооперация "Извор".

Управителният съвет на кредитната кооперация "Из-вор" на основание протокол № 18 от 17 юли 1945 г. на общото извънредно събрание свикал с покана № 12 от 1 август 1945 г. извънредно общо събрание, насрочено за 19 август 1945 г., на което да бъдат поставени основите на тру-дово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС).

Събранието било свикано в читалищния салон с дне-вен ред:

1. Вземане решение за учредяване на трудово-земедел-ски производителен отдел при кредитната кооперация "Из-вор" и приемане на правилника му.

2. Избиране стопански съвет на отдела. 3. Избиране контролен съвет на отдела. Избрало се бюро за ръководство на събранието и се

казало малко слово за значението на кооперативното сто-


панство. След това се разгледали всичките заявления, подадени

от желаещите да бъдат членове на ТКЗС, и всичките 45 ду-ши били приети за членове на ТКЗС в с.Кирилово. Тези учредители са:

1. Вълю Иванов Кангалов. 2.Вълю Димов Петков. З.Димо Николов Митев. 4.Димо Игнатов Султанов. 5.Димо Ганчев Танев. б.Дончо Марков Германов. 7.Драган Димов Драганов. 8.Димитър Желев Балабанов. 9.Еню Стайков Тотев. Ю.Желю Недев Колев. 1ГЙовчо Иванов Желев. 12.Иван Димов Танев. 13.Йовчо Йовчев Калев. 14.Кальо Вичев Христов. 15.Колю Пенев Балджаларски. 16.Кирьо Ди-мов Пърлев. 17.Колю Русев Иванов. 18.Койчо Димов Ви-тев. 19.Коста Славов Колев. 20.Колю Славов Колев. 21.Ни-кола Славов Рашев. 22.Недьо Славов Петров. 23.Петко Въ-лев Иванов. 24.Слави Атанасов Георгиев. 25.Стоян п.Ива-нов Маджаров, 26.Стойо Петров Петров. 27.Таньо Петков Рашев. 28.Тодор Вълев Иванов. 29.Тодор Тончев Стоев. ЗО.Таньо Ганчев Танев. 31.Таньо Петков Апостолов. 32.Еню Желев Недялков. 33.Гочо Ненов Андреев. 34.Андрея Ненов Андреев. 35.Васил Димов Драганов. Зб.Иван Димитров Ба-лабанов. 37.Таню Вълев Танев. 38.Господин Димов Дрян-ков. 39.Ганьо Анастасов Станков. 40.Митьо Тончев Енев. 41.Митьо Димитров Ленов. 42.Недьо Колев Минчев. 43.Нено Марков Димитров. 44.Петко Иванов Йовчев. 45.Таню Ива-нов Сонгеров.

Всичко 45 души с 1723.3 дка земя. С тайно гласуване избрали за стопански съвет — упра-

вителен съвет: Иван Димов Танев - председател, и членове: Еню Желев Недялков, Димо Игнатов Султанов, Койчо Ди-мов Витев и Митьо Тончев Енев. Последният влязъл в сто-панския съвет и по право, като член на управителния съвет на кредитната кооперация. За запасни членове на управи-телния съвет избрали: Колю Русев Иванов и Стойо Петров Петров.

За контролен съвет с тайно гласуване избрали: Таню Ганчев Танев, Драган Димов Драганов и Нено Марков Ди-митров, а за запасни членове: Колю Вичев Христев и Коста Славов Колев.

Събранието приело за устав на новообразуваната тру-


дово-земеделска производителна кооперация правилник, из-работен от МЗД.

На извънредно общо събрание, станало на 27 август 1945 г., с протокол № 2, се решило да се остави за частно ползване по 3 дка лозе на домакинство, а другата земя да се обработва от кооперацията. Избрали комисия за закупуване на движим-и недвижим инвентар. Приели 189 нови членове и всеки член при постъпването в кооперацията да внася по ЮОО лв. дялов капитал и допълнително по 500 лв. на декар вложена земя в кооперацията. Внасянето на парите да ста-нело в продължение на три години. За закупуване на ин-вентар да се внесе на декар по 500 лв. в продължение на три години.

Да се отделя за възнаграждение на земята (рента) от чистия доход 30%, за труда 60% и за фондове 10%.

На 15 октомври 1945 г. назначили за временен счетово-дител Петър Христов Стоянов.

На редовното общо годишно събрание, станало на 24 март 1946 г., с протокол № 2 се решило: Да се открие кола-ро-железарска работилница и подковачница. Дяловият ка-питал да бъде по 15 ООО лв. Членове на стопанския съвет избрали пак Иван Димов Танев, Димо Игнатов Султанов и Коста Славов Колев, вместо Еню Желев, и приели нови 7 членове.

Решава се през 1946 г. да се построят обор, навес, три стаи за живеене, стая на домакина и за фуражна и още все-ки член да извади по 6 куб.метра ломени камъни.

През 1946 г. се прекарал електропроводът от селския трансформатор до стопанския обор, който възлизал на 350 903 лв. и направили два обора за 1 078 598 лв. Били приети нови 4 членове и освободили от членство 9 души. Открита била и свинеферма.

На 5 януари 1947 г. на извънредно общо събрание се решило да се открие индустриално стопанско предприятие за производство на земеделски машини, оръдия, сечива, като веялки, коли, каруци, печки, кошери за пчели и др., като се изкупи фабричното предприятие на братя Петрови за 3 200 ООО лв. и се изплати така: 1/3 в брой до юни 1947 г., 1/3 по сметка за дялов капитал и 1/3 за срочен влог.

С протокол № 1 от 10 януари 1947 г. бил назначен


счетоводител на индустриалното предприятие Танчо Митев Танев, считано от 15 януари 1947 г., а Димо Петров бил назначен за домакин. За предприятието бил поискан 5 000 ООО лв варантен кредит.

Била открита и кравеферма. На 30 март 1947 г. на редовно общо годишно събрание

се образувало при стопанството зидарска група - бригада, и се решило заплащането на зидарите да бъде в трудодни: за 1 куб.м каменна зидария - един трудоден, а за 1 куб.м тух-лена зидария - 0.6 трудодни.

На събранието се определили трудодните на работни-ците във фабриката, на членовете на управителния съвет, на бригадирите и на чиновниците в канцеларията.

Решило се още да се закупят един камион и един трак-тор, да се построят складове, навеси и свинарник. Гласу-вали и бюджета за 1947 г. на стойност 1 124 046 лв.

Първият камион На извънредното общо събрание от 14. IX. 1947 г. изк-

лючили 40 души, понеже не влагали в стопанството труда си.

На събранието Иван Димов си дава оставката от пред-седателството на стопанския съвет и се избира председател Таньо Петков Апостолов.


На 15 февруари 1948 . на извънредно общо събрание било прието да се елее кооперация "Верига" с индустриал-ното предприятие на ТКЗС, като стопанството приеме из-цяло актива и пасива на кооперация "Верига" и приеме чле-новете и за членове на ТКЗС.

На общо годишно събрание на 29.11.1948 г. била отк-рита длъжността директор, съвместно с кредитната коопе-рация "Извор", като кооперация "Извор" ще му заплаща 1/ 3 от заплатата, а ТКЗС - 2/3 от заплатата му. И още ТКЗС ще заплаща 1/3 от заплатата на касиера, понеже касиерът бил общ. На всички чиновници било решено да се заплаща в трудодни така:

На директора 2/3 - 360 трудодни На счетоводител 450 трудодни На книговодителя 360 трудодни На домакина 360 трудодни На помощник-домакина 360 трудодни На касиера 1/3 от 450 трудодни 150 трудодни На председателя 360 трудодни годишно На членовете на стопанския съвет 10 трудодни На членовете на контролния съвет 8 трудодни и за ревизии отделно. На 28 март 1948 г. стопанският съвет назначил Калчо

Тодоров от 1 април за счетоводител на фабричното предп-риятие, а Радка Ив.Желева за книговодителка на стопанст-вото и Митьо Тончев, а Танчо Митев освободил от длъж-ността счетоводител на фабриката.

На 9 май 1948 г. извънредното общо събрание открило към стопанството обущарска работилница. През 1948 г. чле-новете на ТКЗС били 211 души.

На 12 юни 1948 г. стопанският съвет назначил счето-водител на ТКЗС Цвятко Чалъков.

На 26 октомври 1948 г. стопанският съвет с директор Петьр Христов назначил за книговодител на ТКЗС Златка Рашева Господинова.

На 20.XI.1948 г. ТКЗС приема инвентара на Рашо Мар-ков Димитров и се сложило началото на обущарницата.

На 8.XII.1948 г. стопанският съвет на ТКЗС уволнява счетоводителя на фабричното предприятие Калчо Тодоров Райков, а преназначава за счетоводител на фабриката Цвятко


Ив.Чалъков, дотогавашният счетоводител на ТКЗС. Наз-начили за счетоводител на ТКЗС дотогавашния касиер-сче-товодител на кредитната (всестранната) кооперация Нено Марков Димитров с протокол №1 от 30.1.1949 г. На редов-ното общо годишно събрание са били приети нови 129 чле-нове на ТКЗС. Приел се и правилник за подпомагане на стари и нови членове над 60 години мъже и над 55 години жени.

На извънредно общо събрание на 25 април се решило да се изземе земеделския инвентар, от членовете — веялки и др. Също да се вземат и овцете им, като на член в дома-кинството се оставят по 5 овце. С овцете да се покрива дяло-вият капитал, а остатъкът в повече да се минава на спесто-вен влог. През 1949 г. членовете на стопанството били 298, а през 1948 г. -—312 членове.

На 23 юни 1949 г. стопанският съвет назначил Минчо Стоев Петров за шофьор на камиона. Тогава отпуща 15 000 лв. за довършване паметника на падналите в борбата про-тив фашизма, построен сред селото.

На 12 март 1950 г. стопанският съвет разпределя зида-рите на три групи - бригади с майстори-ръководители Иван Минчев, Миньо Неделчев и Желю Димов Стефанов.

На 4 юли 1949 г. стопанският съвет закупува втори ка-мион и Марко Димитров Балабанов назначили за шофьор.

На 31.XII. 1950 г Цвятко Ив.Чалъков бил освободен от длъжността счетоводител на индустриалното предприятие, тъй като фабричното предприятие преминало към промком-бината на Околийския народен съвет — след 1.1.1951 г.

На 6.II. 1951 г. стопанският съвет решил да се отдели самостоятелна зеленчукова градинарска бригада от 30 ду-ши, а на 28.VI.1951 г. решил да се открие ремонтна работил-ница за земеделски инвентар.

На 10. IX. 1951 г. стопанският съвет с председател Сла-ви Димов решил да се направи птичарник и улиците из сто-панския двор да се постелят с камъни.

На 17.11.1952 г. стопанският съвет определил такса от 50 лв. за возене на едно лице с кооперативния камион до Стара Загора и обратно 50 лв.

През 1952 г. стопанството вършеело вече с вършачка. През тази година то отпуснало на читалището 300 000 лв.


Празнуване на рожден ден

за закупуване на киноапарат. На 30.VII.1953 г. започва да работа новооткритата фур-

на за печене на хляб с майстор Тотьо Марков, Стойко На-нев и Тончо Динев Тонев. Фурната била в бившия двор на Димитър Костов при площада сред селото.

На 13 април 1955 г. председателят на ТКЗС Таню Ив.Въ-лев издава заповед за приемане електрическата инсталация на новопостроените детски ясли.

На 14 април 1955 г. деца са приети за първи път в ясли-те - детската градина.

През тази година стопанството жъне с комбайн от МТС с.Калояновец.


ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ

ПАРТИИ След освобождението на България от турското робство

и след Берлинския конгрес с.Ашик Сенеклии е в Източна Румелия. Още тогава, както в цяла България, се извърши-ло политическото разслояване на населението в селото. Ки-риловци (ашиксенеклийци) имали в душата си една добра черта - признателността. От старите хора, живели и през турското робство, не е имало човек, който да не е говорил за Русия, за руския народ с признателност, благодарност и любов. Тази признателност и любов към руския народ оп-ределяла и тяхната политическа принадлежност. Те се при-съединявали към оная партия, която във външната си по-литика поддържала добри, приятелски, братски отноше-ния с Русия, т.е. която била русофилска. И след съединя-ването на Южна със Северна България, ашиксенеклийци поддържали русофилската партия. В голямото си болшин-ство те били русофили. През юли 1887 г. за княз на България бил избран Фердинанд. Тогава за министър-председател бил назначен Стефан Стамболов от Народно-либералната пар-тия. Неговото правителство било с англо-австрийска ориентация. През есента на 1887 г. се произвели избори за V обикновено народно събрание. За да спечели изборите, правителството ги произвело при голям терор, заплашва-ния и фалшификации. Изборни бюра имало само в око-лийските центрове и в по-големите селища. Не всички гла-соподаватели се допускали да гласуват. На някои опозици-онери русофили нанасяли побой и не ги допускали до из-борните бюра. Ето защо кириловци отивали при избирател-


ните бюра в Калояновец на групи и със сопи, за да се отб-раняват. При тоя голям терор изборите били спечелени от правителството, макар че голяма част от народа не гласу-вал. Легална политическа борба била почти невъзможна. Тогава русофилите в България и вън от нея — емигрантите — пристъпили към организиране на заговори. През есента на 1887 г. била организирана въоръжена чета от бившия капи-тан П.Боянов. Той пристъпил към подготовка на масово въстание в Старозагорско и селата на съседните околии. Капитан П.Боянов бил от Сливен и емигрант в Турция в Одрин. Той събрал малка чета от емигранти в Одрин през лятото на 1887 г. и преминали границата при Дервишка мо-гила. Снабдили се с оръжие на границата от турските офи-цери. Пристигнали в Боздугановската (Грудевската) гора, където се укривали. През септември Боянов отишъл в Ста-ра Загора в къщата на Тодор Стоенчев. Там станало събра-ние на повиканите русофили. Присъствали Георги и Коста Стоенчеви, Петър Драгиев, Стефан Танев, Слави Станев, Маньо Бояджиев, поручик Димов и др. Повечето от тях не се съгласили за вдигане на въстание. Но по-късно ходили в гората при Боянов и съставили план на въстанието. Решили да бъде вдигнато на 22 срещу 23 октомври 1887 г. В него определили да вземат участие селяни от Старозагорско, Чирпанско, Сейменско, Новозагорско и Казанлъшко. Оп-ределили въстаниците да се съберат вечерта на 22 октомври на три места около Стара Загора: при Чадър могила, при Берекет могила и при Трите чучура. Най-напред въстани-ците щели да нападнат склада за оръжие, а след това вече въоръжени, щели да нападнат казармата. Планът на въста-нието решили да разгласят чрез пратеници. На Кирилове -ките русофили било съобщено да се явят при Трите чучура вечерта на 22 октомври, където ще чакат нареждане. Капи-тан Боянов с емигрантите и доста селяни от тракийските села се явил на 22 октомври вечерта при Берекет могила. Той изпратил двама души с коне при въстаниците на Чадър могила за свръзка и нареждане. Но полицията, която вече била известена за готвеното въстание и която вечерта извър-шила из града арести, ги срещнала. При стрелбата ранила единия пратеник и го заловила. Другият се върнал обрат-но. Той съобщил за станалото на Боянов и на цялата група.


Селяните, като чули това, се разпръснали и тръгнали об-ратно към селата си. Боянов, останал с малката си чета, също се върнал по обратния път. Кириловци с видните ру-софили Таню Димов, Стефан Минчев Гушев, Иван Игна-тов, Тотю Кънев Чанлиеца, Желю Игнатов Гуджев, Ради Телбизов и др., съставляващи група около 20 души, изпъл-нили нареждането и на 22 октомври вечерта, се явили на западния край на Стара Загора около Трите чучура. С кири-ловци имало и няколко души от Малка Верея. Групата ча-кала известно време свръзката да отиде при тях, но такава не се явила. Тогава те изпратили дядо Илия от с.Малка Ве-рея вътре в града, за да разузнае положението. Той навил около главата си някаква чалма и навлязъл в града като тур-чин. Потърсил някой от русофилите. Там научил, че за-говорът е разкрит и че имало много арестувани. Дядо Илия веднага се върнал при групата и я осведомил за новосъзда-деното положение. Кириловци поели обратния път за село-то си и същата нощ се прибрали по домовете си. Но кметът на селото Вълю Иванов от партията на Стамболов съобщил на полицията в Стара Загора за тяхната дейност и за похода им до Стара Загора с цел да събарят правителството. В с.Кирилово изпратили полиция, за да арестува заговорниците русофили. Но те се криели и не се предавали. Били полу-легнали. На повечето скривалището било в плевнята на Сте-фан Минчев Гушев и в гората Ер-Боба. Таню Димов пък се криел из лозята и по баира на изток от селото. По едно време даже замислил да бяга в Русия. Един ден се върнал у дома си за храна и дрехи. Без да знае, той бил видян от съседа си Йовчо Иванов, който бил прислужник в община-та. Йовчо веднага отишъл в общината и казал на кмета, че Таню Димов е у дома си. Кметът веднага изпратил брат си Димо Иванов и двама стражари да го арестуват. Таню Ди-мов ги забелязал и се скрил в избата. Стражарите не го намерили вкъщи. Тогава Димо Иванов влязъл в избата да го търси, а стражарите останали вън пред къщата. Той го открил в полумрака зад някакви бъчви. Двамата се счепка-ли на борба. Таньо Димов излязъл по-як, сграбчил го за гърлото и почнал да го души, а Димо хъркал и се мъчил да вика. Стражарите чули големия шум и вик и нахълтали в избата. Тримата го надвили, вързали и арестували. После


го откарали в Стара Загора. В участъка го изтезавали, нана-сяли му побой. Много пъти го били и му казвали: "Откажи се от Русия и ще освободим!" А той отговарял: "Не, убийте ме, но от Русия не се отказвам!". Някой негов приятел от Стара Загора - Иван Чинката, му носил сурови овчи ко-жи, за да се налага с тях. Така се лекувал от побоя в учас-тъка. След три месеца го освободили.

След известно време криещите се в плевнята на Сте-фан Минчев също били заловени, арестувани и откарани в Стара Загора. Повечето от задържаните по делото на Боя-нов били жестоко бити, измъчвани по заповед на полковия командир Петров, с разрешение на министъра на вътреш-ните работи Стефан Стамболов. Като жестоки инквизитори се проявили офицерът Караенев и приставът Стою Фили-пов. Арестуваните кириловци били наскоро освободени, с изключение на Стефан Минчев Гушев, който лежал две го-дини в затвора.

След оформянето на Земеделския съюз в политическа организация в началото на XX век и той участвал в изборите като самостоятелна партия. Един земеделски агитатор нап-равил събрание в Кирилово и най-после приканил присъс-тващите да гласуват за земеделския кандидат. Кириловци запитали агитатора: "Земеделците за към кого са? За Русия ли са?" Ораторът отговорил: "Не, ние сме неутрални, към никого не сме!" Тогава не можем да гласуваме за земеделци-те" — бил отговорът им.

Към 1884 г. старата либерална русофилска партия за-почнала да се разслоява, да се разделя. От нея се обособило и течение с Петко Каравелов, което се нарекло Демократи-ческа партия. И тая партия в началото на XX век имала привърженици в Кирилово. Като по-известни членове, де-ятели на Демократическата партия, били Петко Димов Ба-лабанов, Вълю Т.Апостолов, Вълю Гочев Кангалов, Пеню Колев, Киро Ненов и др. Когато Демократическата партия била на власт начело с Алесандър Малинов от 16.1.1908 . до 16.IV.1911 г. кметове в с.Кирилово били Петко Д.Балабанов през 1908-1909 г. и после Вълю Т.Апостолов през 1910 и 1911 г.


БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ След втория конгрес на БЗНС през 1900 . и след тре-

тия конгрес на съюза през 1901 г. в с.Кирилово имало вече привърженици на съюза, но нямало още партийна органи-зация. Такава политическа организация на БЗНС в с.Кири-лово се основала през 1908 г. Основатели на земеделската организация в селото били Слави Николов, Иван Гьоков, Илю Пеев Гьоков, Колю Неделчев, Тодор Петков, Ганчо Кънчев, Желю Славов и др. При основаването на земедел-ската организация в село идвал Димитър Драгиев от Стара Загора. Още в първите години след основаването на друж-бата тя бързо си увеличила членовете, които достигнали око-ло 80 души. Един от първите деятели на дружбата в с.Кири-лово бил Митьо Тончев Енев. Земеделската дружба станала най-масовата организация в с.Кирилово от 1919 г. до 1923 г., когато БЗНС бил на власт. За кмет бил избран Желю Славов Николов. Той кметувал до 9 юни 1923 г., т.е. до снемането от власт, чрез преврат на БЗНС. Тогава назна-чили за общински съвет тричленка в състав: Христо Тодо-ров за председател и членове: Димитър Костов и Недю Ко-лев.

БСДП (1891) В с.Кирилово привърженици на БСДП имало още през

последните години на XIX век, наскоро след основаването на партията през 1891 г. Около 1894-95 г. за социалдемок-рати се изявили Иван Рашев, Иван Илиев, Господин Ра-шев Ганев, Петър Петров и Димитър Костов. Първите три-ма били земеделци, а последните двама занаятчии. Иван Рашев Ганев бил най-дейният в партийната агитация. Учас-твал е в Сръбско-българската война през 1885 г., когато бил редовен войник и награден с бронзов медал. След 1890 г. той в продължение на 4-5 години ходил на работа в Стара Загора. Там прекарвал пролетния и летния сезон. Главната му работа била да копае чуждите лозя. Макар че бил с на-чално образование, той си купувал социалистически вест-ници и брошури и се запознал със социалистическото уче-ние. Докато работал в Стара Загора, се запознал със съи-менника си Иван Кутев, който е родом от с.Шипка, но бил адвокат в Стара Загора и един от видните тогава социалис-


ти. Иван Кутев взел участие в първия учредителен социа-листически конгрес на връх Бузлуджа на 2 август 1891 г. Социалистическата партия сближила двамата Ивановци и те станали добри другари. Иван Рашев станал и агитатор на социалистическата партия в с.Кирилово. Организирал пар-тийни събрания, на които викал за агитатори-говорители Иван Кутев, Пеко Желев и други от Стара Загора. Той ги канил да идват в село и при събрания, провеждани от други партии, за да бъдат опоненти на агитаторите им. Иван Ку-тев идвал често от Стара Загора с магаре и отсядал в Иван Рашев. Поради сближаването на Иван Рашев с Иван Кутев и поради привързаността му кьм социализма, кириловци нарекли и него Кутев. Така, че и в Кирилово се явил един Иван Кутев, който си останал вече с това име - прозвище.

На 1 септември 1897 г. в Кирилово бил назначен за учител Колю П.Иванов Маджаров. През пролетта на 1897 г. той завършил III курс на Казанлъшкото педагогическо училище. Там той бил надъхан, както и много други мла-дежи от социалистическите идеи. Тогава Казанлък бил кре-пост на социализма. Около 1900 г. учителят Колю П.Ива-нов станал водач на социалистите в с.Кирилово. Кога точ-но е основана социалистическата партия в с.Кирилово не е известно, но за такава се говори вече около 1910 г.

След Балканската и Междусъюзническата война Соци-алдемократическата партия в Кирилово чувствително уве-личава броя на членовете си. В общинските избори през 1914 г. тя се представлявала в общинския съвет с 6 съветни-ци, земеделският съюз с 4 и радославистката партия с 2 съветници. Тогава избрали за кмет на с.Кирилово Иван Или-ев от социалдемократическата партия. На 14 октомври 1915 г. радослависткото правителство обявява война на Сърбия. Така България се намесила в Първата световна война на стра-ната на централните държави. Тогава кметът на с.Кирилово Иван Илиев си подал оставката и бил мобилизиран в редо-вете на войската. Може би е считал, че със своите социа-листически разбирания не ще може да служи на радосла-висткото правителство по време на войната. На негово мяс-то за кмет бил назначен Иван Желев Гуджев от Радосла-вистката партия, който бил общински съветник от тази пар-тия. Още през първите месеци на войната Иван Илиев из-


чезнал - останал на бойното поле. След Първата световна война социалдемократите в Кирилово намалели. Едни от тях, като Недю Колев, преминали към Земеделския съюз, а други, като Колю Славов - към Комунистическата пар-тия. И към 1921 г., когато Колю п.Иванов напуснал с.Ки-рилово, социалдемократическата партия престанала да съ-ществува.

БКП (т.е.) След подписването на Солунското примирие на 29 сеп-

тември 1918 г., България излиза от Първата световна вой-на. Избухналото войнишко въстание към края на септемв-ри било потушено окончателно до 2 октомври с големи жер-тви. Провъзгласената на 27 септември република била лик-видирана. Войниците се върнали по домовете си, където заварили разрушени стопанства, глад и окупирана Бълга-рия от Съглашенските войски. Цялото българско стопанст-во било в разруха. В голямото си болшинство народът изгу-бил вярата си в старите буржоазни партии. Душата му била наситена с ненавист и омраза към виновниците за катастро-фата на България. Ето защо хиляди работници, селяни и голяма част от интелигенцията обърнали очи към БРСДП, към партията, която последователно и принципно водела борба против намесата на България във войната. Голямо влияние оказала и Октомврийската революция. Много от войниците се връщали от фронта като привърженици на бол-шевиките. Влиянието на БРСДП бързо растяло. Растял и броят на партийните организации. През есента на 1919 г. се положили основите на партийната организация на БКП в с. Кирилово.

Починът за създаване на организацията е на Рашо Ива-нов Кутев и Иван Пенев. Според Иван Пенев основатели на партийната организация в село са Рашо Иванов, Иван Пенев, Иван Колев, Стоян Минчев, Стоян Маджаров, Сла-ви Иванов, а според Слави Иванов и Иван Тончев. Събра-нието за полагане основите на партията станало в кафенето на Стоян Минчев. Според Слави Иванов при полагане ос-новите на организацията не е присъствал партиен организа-тор, а според Иван Пенев е присъствал Добри Ханджиев — адвокат от Стара Загора.


Рашо Иванов Рашев е роден на 14 октомври 1896 г. в с.Кирилово, където завършва началното си образование. През учебната 1909/1910 г. завършва III прогимназиален клас в Стара Загора и постъпва в гимназията. През войните прекъснал две години образованието си. И без да е завър-шил гимназията, през Първата световна война, е повикан в армията като редовен войник. Бил е на фронта, където ераняван. На фронта е произведен в офицерски чин.

С излизането от болницата Рашо Иванов е уволнен и се завърнал в село. Наскоро след това той се явява на изпит за VIII клас на гимназията и завършва средното си образова-ние. През февруари 1919 г. се записва студент по право в Софийския университет. Там не престоява много. През есента на 1919 г. не се връща в София и напуска следване-то, като счел, че трябва да остане на работа в село. Тогава той се заел с основаването на партийната организация. Ра-шо Иванов още от малък бил под влияние на социалисти-ческите идеи, изповядвани от баща му Иван Рашев, който бил първият социалдемократ в селото. А като ученик в Ста-ра Загора, той се оформя като комунист. Затова може би спомогнало и другаруването му в гимназията с Неделчо Ни-колов.

Най-прекият началник през време на войната на Иван Пенев Мурсалков бил комунист. Той оказал влияние върху Иван Пенев. Иван като се уволнява се връща в село заразен от комунистическите идеи. Ето защо при полагане осно-вите на партийната организация в село и той взел участие и бил избран за партиен секретар. Още първата година от основаването на партийната организация броят на членове-те й чувствително нараснал. За партийно бюро били избра-ни: Иван Пенев - секретар, Рашо Иванов, Стоян п.Ма-джаров, Иван Тончев и Стоян Минчев. И за първи път партийната организация в селото участвала в изборите за общински съветници в началото на 1920 г. Тогава в съвета били избрани трима съветници от БКП: Колю Славов, Гер-ман Рашев и Иван Рашев Ганев.

През есента на 1920 г. за учител в Кирилово бил наз-начен Васил Ст.Ножчев от Стара Загора. Той бил деен ко-мунист, агитатор и добър сътрудник на Рашо Иванов. Два-мата провеждали често събрания в клуба на партията и оби-


каляли околните села по партийна работа. Членският със-тав на партийната организация още повече нараснал. На-раснал и авторитетът на партията в селото. Затова и поде-тите от нея почини имали успех. Главно поради голямата суша в Поволжието през 1921 г. братският руски народ бил застрашен от глад. Съветското правителство се обърнало за помощ към другите народи. БКП се заела сериозно да се притече на помощ. Тогавашното правителство на Алексан-дър Стамболийски се отнесло благосклонно към акцията, подета от БКП, за събиране на помощи. И партийната ор-ганизация в с.Кирилово се включила активно в тази акция. Един ден, в края на лятото на 1921 г., училищният двор бил изпълнен с хора. Всеки земеделски стопанин занесъл там чувал или чували с пшеница, помощ за братята руси. Помощ дали не само членовете на БКП и БЗНС, а почти всички земеделски стопани. Много от тях още помнели бра-тушките и знаели, че им са много длъжни. Партийната ор-ганизация превозила с коли пшеницата в Стара Загора, къ-дето я предала за по-нататъшното й препращане.

С увеличение броя на членовете си партийната органи-зация почнала да се изявява публично, да провежда мани-фестации. Първата първомайска манифестация, проведена от партийната организация в с.Кирилово, станала през 1922 г. В тази манифестация участвал^ малък брой членове на организацията - около 15-20 души, макар че организация-та наброяла около 60 членове.

В следващата 1923 г. в първомайската манифестация участват почти всички партийни членове и много съмишле-ници. Михал Петров носел знамето на организацията. Пар-тийната организация за трети път провела първомайска ма-нифестация в Кирилово през 1932 г. Тя била многолюдна. Марин Стоев бил знаменосецът. Военнофашисткият прев-рат на 9 юни 1923 г. бил спокойно посрещнат от партийна-та организация в Кирилово. Нито земеделци, нито кому-нисти са указали някаква съпротива. Кметът на общината от БЗНС Желю Славов веднага предал общината на назна-чената тричленка с председател Христо Тодоров и членове Димитър Костов и Недьо Колев.

След поражението на БЗНС фашисткото правителство насочило ударите си към БКП. Сега ЦК на БКП разбрал,


че е сторил грешка като партията е останала безучастна на 9 юни и почнала да се готви за въстание. ЦК определил въс-танието за събаряне на Цанковото фашистко правителство да бъде вдигнато на 22 срещу 23 септември 1923 г. ОК на партията в Стара Загора обаче решил въстанието в окръга да се обяви на 19 срещу 20 септември, за което най-много настоявал Доню Пехливанов. Писмото от Окръжния коми-тет на партията за вдигане на въстанието било пренесено в Кирилово от Георги Станев (Братчето) от Стара Загора и предадено лично на Рашо Иванов на 18 септември около обед.

По плана на ОК на партията въстаниците от трите ра-йона - Кириловския, Калояновския и Опанския, трябвало да нападнат и превземат артилерийската казарма. В Кири-ловския район спадали селата Кирилово, Богомилово, Ляс-ково, Малка Верея, Елхово и Белчево.

Към Калояновския район спадали селата Калояновец, Арнаутито, Михайлово, Козаревец, Християново, Боро-во, Ловец и Александрово. Към Опанския район спадали селата Опан, Бяло поле, Кравино, Гълъбово, Ястребово, Бъдеще и Памукчии.

На 17 септември 1923 г. вечерта партийното ръководс-тво в Кирилово свикало събрание на партийните членове в клуба - кафенето на Стоян Минчев. На това събрание се изяснило какво е политическото положение и че трябва ко-мунистите да се готвят за въстание. На 19 септември, около обед, в Кирилово пристигнал от Богомилово Петко Дел-чев. Той намерил учителя Георги Михалев в квартирата му, в къщата на Коста Петков и му казал, че вече селата от Увата (полето) са се вдигнали на въстание, а Кирилово още чака. Същата вечер Тодор Тончев викал от могилата, на-мираща се в средата на селото: "Всеки един да вземе пушка-та си, оръжието си и да идва на поляната! Петко Вълев Апос-толов пък бил (удрял) дълго време на тревога черковната камбана (клепало), което било окачено на голямо черниче-во дърво до черквата. Наскоро след това запристигали гото-вите за бунта, но слабо, лошо въоръжени. Някои даже взе-ли пушките на двамата полски пазачи, а други били почти без оръжие. Площадът се напълнил с народ, но повечето дошли само от любопитство. Готовите за въстание били стро-


ени от Рашо Иванов на северния край на площада, където днес е читалищната площадка. След проверка колоната от около 60 души тръгнала по пътя за Стара Загора. Когато групата стигнала с.Богомилово, към нея се присъединили и някои богомиловци: Дойчо Колев, Петко Делчев, Никола Дойчев, Тоню Стайков Иванов, Миньо Танев, Никола Тон-чев - фелдфебел. Групата минала югозападно от с.Богоми-лово и се отправила на юг към Салимовия кладенец. Там, над с.Християново, бил определен пунктът за събиране на въстаниците от трите района, определени за превземане на артилерийските казарми в Стара Загора. Тук те чакали да се явят въстаниците и от другите села и в това време определи-ли Никола Тончев - фелдфебела, за ръководител при нападе-нието на казармата, тъй като имал по-голям опит, придо-бит през време на европейската война. След известно време те изпратили младежи в околностите на с.Християново за свръзка с другите групи от селата. Но такива не се откри-ли. Тогава и в групата се явило разколебаване, духът спад-нал и една част от въстаниците напуснали и се върнали към с.Богомилово и Кирилово. Останалите въстаници се прид-вижили напред към Стара Загора и достигнали на шосето до разклона за с.Малка Верея. Те се придвижили още малко към Стара Загора и се спрели в положение на изчакване. Тогава Георги Славов Коев бил изпратен на север, по посо-ка на Кара Сиврия и пътя за Старозагорските минерални бани. Задачата му била да установи дали няма пристигнали въстаници откъм с.Казанка и ако има такива, да ги приви-ка, та двете групи да се слеят и да образуват по-голяма си-ла, годна за нападение. От стигналите дотук кириловци, установени поименно, са: Рашо Иванов Кутев, Иван Пе-нев Мурсалков, Колю Тенев Мурсалков, Господин Мин-чев, Слави Иванов Канен, Иван Тончев, Миха?(л Петров, Коста Петков Кралев, Ради Петков, Слави Желязков, Ге-орги Славов Коев, Петко Вълев Апостолов, Никола Же-лев, Матьо Колев Сандалов, Таню Славов Мурсалков, Ва-сил Иванов, Миньо Минчев Гунев, Иван Танев, Йовчо Димов Пърлов, Георги Михалев - учител, Ганчо Славов Коев и други някои, чийто имена не сме точно установили. Георги Славов ходил доста на север по посока на Кара Сив-рия, но следи от въстаници нямало. Като се върнал при


групата с такъв резултат, изчезнало въодушевлението, а нощта превалила. Въстаниците чували вече и гърмежи от-към Стара Загора. Решили да се връщат. Георги Славов предложил да бягат към Турция, но другите не приели. До сутринта се завърнали в село. Само Колю Пенев, Таньо Славов, Йовчо Димов и Михал Петров останали в гората на Узун баир и следната вечер се прибрали в село.

Когато групата тръгнала вечерта за Стара Загора, оста-вила в село Димо Николов, Колю Славов, Стоян Минчев и Стоян п.Маджаров със задача да заемат общината. Те се събрали пред общината, не могли да открият къде е кметът Христо Тодоров, почакали, не се решили да разбият врата-та на общината и след това се отказали и разотишли. Тогава общината била в една стая, в дъното, в източната част на кръчмарския двор на Димо Петков Пъндов, граничещ с дво-ра на Стойо Петров. След това, същата нощ, Стоян п.Ма-джаров и Ильо Танев Карнулов заминали за връзка и за ра-зузнаване на положението към Чирпан и с.Винарово. И те на 20 септември се завърнали в Кирилово. Още на 20 сеп-тември околийският началник на Стара Загора Илия Пенев питал по телефона дали кириловци не са се вдигнали на въстание. Кметът Христо Тодоров му отговорил, че в Ки-рилово всичко било тихо и мирно и такива опити не са пра-вени. Но чрез някои жени, които ходели на другия ден в Стара Загора, а според други чрез Игнат Д. Султанов, Сла-ви Калев и Иван Коев, истината стигнала до ушите на околийския началник. И на 22 септември в селото пристиг-нала група от 5-6 души цивилни агенти, платени, изпрате-ни от околийския началник. Те били почти пропаднали мо-рално хора. Задачата им била да арестуват по-известните комунисти, взели участие в бунта и организаторите на въс-танието. Казано им било, че за деянията им няма да се държат отговорни. Един от първите арестувани бил Стоян Минчев Кангалов. След нанесения му голям побой той им посочил още някои от участниците в акцията. Бил посочен и учителят Георги Михалев. Агенти отишли да го арестуват в квартирата му, но не го намерили. Той се криел в Дене-вата гора. На излизане от квартирата му агентите забеляза-ли, че едно лице с бърз ход по поляните на Къшлите отива на север към гората. Те му извикали и насочили пушките си


към него. Човекът се спрял. Арестували го и го откарали в общината. Арестуваният бил учителят Ганчо Славов. В об-щината бил и Митьо Танев от Сговора, чийто дума тогава тежала. Той освободил веднага Ганчо Славов, като казал на агентите, че е нов учител в селото, от няколко дни, и че нищо не знае.

Надвечер, -същия ден, Георги Михалев се върнал в квартирата си, за да си вземе някаква дреха и завивка за през нощта в гората. След като влязъл в разговор с хазяина си и като счел, че не е извършил някакво престъпление, решил да се предаде. И него арестували и го откарали в общината. Там той казал на другите арестанти, че няма повече хора да посочват за организатори и участници. Арес-туваните били Стоян Минчев Кангалов, Иван Тончев Сто-ев, Колю Славов Мурсалков, Стоян п.Маджаров, Георги Михалев, Стоян Вълев Марков, Драган Димов.

Най-много са търсили Рашо Иванов, но понеже имало опасност за живота му, той се укривал. Бил във връзка са-мо с Митьо Танев Димов, който също го съветвал да се укрива. След като агентите напуснали селото, Митьо Та-нев казал на Рашо, че може вече да се предаде. Рашо също бил арестуван. От Кирилово били арестувани още Иван Ко-лев Минчев и Георги Славов Коев. Първият арестували в Стара Загора, където бил работник, а вторият на Старо-загорските минерални бани, където работил. Отначало арес-туваните били подлагани на побой. Те престояли известно време в ареста и после били освободени, главно поради хо-датайство на Игнат Димов Султанов и свещеник Иван Маджаров.

Септемврийското въстание в България било потушено с големи жестокости. Жертвите на Цанковия фашистки те-рор надминали 20 хиляди убити и десетки хиляди арестува-ни. Легалните всекидневни вестници и периодичният пе-чат на комунистическата партия и на Земеделския съюз би-ли спрени и забранени.

При тези условия Демократическият сговор се решил да насрочи избори за народно събрание, за да узакони узур-пираната от него власт. Изборите били произведени на 18 ноември 1923 г. Въпреки големия предизборен терор, въп-реки фалшификациите, извършени при провеждане на


изборите, резултатите от тях не били такива, каквито ги искали и очаквали сговористите. Сговорът си осигурил бол-шинство в народното събрание, но голяма част от селско-работническата маса си останала на антифашисткия фронт. За да се заздрави властта, правителството на Цанков под-готвило закон за защита на държавата, който бил приет от Народното събрание на 4 януари 1924 г. На основание на този закон комунистическата партия била поставена извън законите. Въпреки това тя работила нелегално. Почнало изграждането на конспиративни петорки. Засилило се и четническото движение. Комунистическата партия в Кири-лово също изградила конспиративни петорки. Тогава сек-ретар на партията станал Стоян п.Маджаров. Организира-ни в петорки били: Слави Иванов, Стоян п.Маджаров, Ра-шо Иванов, Иван Колев, Георги Славов, Коста Славов, Миньо Минчев, Иван Пенев, Къньо Енев и др. Те се гри-жели за снабдяване на групата с оръжие, укриване и под-държане на нелегални комунисти и подпомагане на четите. Организационни и делови събрания са правени вечерно време в черковната гора, Караивановаг гора, в къщата на Иван Колев и др. Имали срещи с четите на Янко Иванов в го-рата, западно от село, и я поддържали с храна. Известно време са укривали трима нелегални в къщата на Коста Пет-ков. Единият бил Янко Иванов от Чирпан, другият Марин Неделчев от Стара Загора, а третият с неизвестно име. Слави Иванов си предал пушката карабина, заедно с патроните, на Марин Неделчев при срещата в гората, западно от село-то. След известно време Марин Неделчев бил заловен в къщата на Ганьо Маринов в Стара Загора от полицията. Тогава той казал, че в Кирилово има организирани кому-нисти в конспиративни петорки. През април 1925 г. члено-вете на петорките били арестувани. При следствието за ви-новни били намерени Рашо Иванов, Иван Колев, Слави Иванов. Те били осъдени и лежали една година в затвора. Останалите били освободени, тъй като Слави Иванов в съ-да поел вината върху себе си. Той казал, че ги канил да станат членове на конспиративните петорки, но те отказа-ли, не приели. Марин Неделчев при разпита му казал, че пушката получил от един кириловец, чието име не знаел. Завели го в затвора да огледа затворените кириловци и да го


познае, ако е между тях. Когато го срещнали със Слави Иванов, той заявил: "Не е този човек, онзи беше много по-възрастен, поне 40-45-годишен." В затвора Слави бил от-каран и с обръснати мустаци, та изглеждал съвсем млад, почти юноша. Вечерта при срещата им в гората Слави бил с коса, с големи мустаци, изглеждал в мрачината много възрастен мъж. Това обстоятелство го спасило от отежнява-не на наказанието му. През 1923-1925 г. партията в с.Кири-лово чувствително била разстроена. Но това било времен-но. Дейността й отново се проявява към 1929 г., когато през октомври бил основан Работническият младежки съюз - РМС, в с.Кирилово от Георги Русев, Кънчо Ганчев, Гер-ман Ганчев и др.младежи. Партията се масовизирала още повече и засилила дейността си след 1930-1931 г. В този период до 1935 г. организацията приела и укривала много нелегални партизани и организирала и провеждала нелегал-ни районни конференции на РМС и на партията. Конфе-ренциите били провеждани в местностите Фатмата, Ер-Бо-ба, Денева гора и др. Окръжна партийна конференция би-ла проведена в къщата на Йовчо Димов през 1932 г. и друга през 1933 г. Проведена конференция имало и в Богоми-ловското землище. На конференциите присъствал и Кирил Чолаков, като представител на Окръжния комитет на РМС.

Кирил Чолаков бил от с.Медникарово, Новозагорско, нелегален от 1934 г. и отговарял по ремсова линия за запад-ния сектор на окръга. В началото на 1934 г. Георги Русев агитирал, убеждавал Герман Ганчев да стане член на Ра-йонния комитет на партията. След известно време Герман приел и станал секретар на Районния комитет, а Георги Русев станал член на Окръжния комитет на партията. За по-голяма сигурност за опазване на партийните и ремсови кадри те работили организирани по тройки. Работата им била освен просветна, организационна, още и приютяване и изхранване на нелегални, в провеждането им по известни канали и в снабдяване с оръжие. Укривали се най вече у Колю Петров по 4-5 души, между които бил и Кирил Чола-ков. Били извеждани из горите на Ер-Боба. При провежда-не на конференции Кирил Чолаков не е приемал да е член на районните комитети. Той винаги е настоявал да бъде в Окръжния комитет на РМС. На 5 юли 1934 г. Кирил Чола-


ков извършил убийството на четирима нелегални, дотогава негови другари. Трима от убитите били от Стара Загора, а четвъртият от Казанлък. Той ги избил в Балкана, по време на сън. Отначало полицията казвала, че нелегалната група била избита от друга нелегална група, от тая на Митьо Гьо-шев. Но наскоро след убийството се узнало, че Кирил Чола-ков бил подставен човек на полицията и нарочно подготвен като нелегален комунист и че той е убиецът. Убийството извършил с револвер, даден му от Георги Марков. След убийството на нелегалните Чолаков прави ракзрития в по-лицията. Разкрития прави и Минчо Стоянов, излязъл в не-легалност на 5 март 1934 г. Той самичък предизвикал поли-цията да го обяви за нелегален комунист, като анонимно и като второ лице съобщава в полицията, че Минчо Стоянов работи нелегално и в квартирата му има нелегална комунис-тическа литература. След това полицията го търси, но той минава в нелегалност. През есента на 1934 г. и той се пре-дава на полицията и прави разкрития. Разкрива с кого е работил (Г.Русев и Кольо Петров) и кой го е хранил и ук-ривал. На 8 декември 1934 г. с призовка извикали при вто-ри мирови съдия в Стара Загора за свидетели по някое село Кольо Петров, Георги Русев Гърбачев, Иван Кънев и Дой-ка Русенова. Те се сещат, че това е уловка и не се явяват в съда. Оттогава Георги и Колю са в нелегалност. След разк-ритията от К.Чолаков и Минчо Стоянов за дейността на Пар-тията и РМС в Кирилово започнали арестите. На 14 януари 1935 г. вечерта арестували Герман Ганчев, Видьо Димов и Кънчо Ганчев. Арестуват ги двама цивилни агенти. Същата вечер по-късно арестували и Георги Марков. Арестуваните били познати на Кирил Чолаков. Те присъствали като чле-нове на районния комитет на РМС на провежданите конференции, където от окръжния комитет присъствал и Кирил Чолаков. При разпит в полицията в присъствието на агентпровокатора Кирил Чолаков, Георги Марков Кънев признал участието си в конспиративните събрания и в конспиративните тройки. Той разкрил и участниците в те-зи тройки. Тогава арестували още Йовчо Димов, Къньо Енев, Стоян Вълев Карнулов, Петър Стоев, Марин Стоев, Петрана Стоянова, Колю Пенев Мурсалков, Петър Анас-тасов Станков, Стоян Вълев Марков и по-късно на 23 яну-


ари Анка Иванова. Наскоро след арестуването им минали през следствие. След десетина дни от II полицейски учас-тък освободили Петър Анастасов, Кольо Пенев, Стоян Въ-лев Марков. Малко по-късно освободили още Кънчо Ган-чев и Петрана Стоянова. Останалите прекарали 11 месеца в затвора и тогава се гледало делото им в съда. На съда освобо-дили Йовчо Димов, Къньо Енев, Петър Стоев, Марин Стоев и Анка Иванова като малолетна. Йовчо Димов е бил осъж-дан и друг път на 5 години затвор, защото е организирал и присъствал на районна партийна конференция в с.Дълбо-ки, но като работил на фурната в затвора намалили наказа-нието и лежал 3 години. На останалите подсъдими съдът дал различни присъди. Видьо Димов бил осъден да лежи в затвора 10 години, като член на районния комитет на РМС и като организатор. Герман Ганчев бил осъден на 5 години строг тъмничен затвор, като член на районния комитет на партията. Георги Марков осъдили на 2 години и 2 месеца затвор. Стоян Вълев Карнулов осъдили на 2 години и 4 ме-сеца затвор, като член в ръководството на РМС. Георги Русев Гърбачев бил осъден като организатор и член на Ок-ръжния комитет на партията на 12 години и половина, но задочно. Колю Петров Табаков бил също осъден на 12 го-дини и половина затвор, но също задочно. Видьо Димов при раждането на Симеон през 1937 г. получил помилване 3 години и после още две години през 1939 г. след сключва-не на съветско-германския пакт за ненападение на 23 август 1939 г. Затова лежал в затвора всичко около 5 години. Гер-ман Ганчев също получил амнистия при раждането на Си-меон и лежал в затвора около 2 години и половина. Георги Марков лежал в затвора 5 месеца и бил освободен. Стоян Вълев си излежал в затвора почти цялата присъда и бил освободен през септември 1936 г. През март 1937 г. бил отново арестуван за разпространение на нелегална литера-тура. При обиск намерили такава в дома му. Тогава го осъ-дили на 7 години затвор. Бил освободен обаче след сключ-ването на съветско-германския пакт за ненападение на 23.VII.1939 г. С тая група бил арестуван и Атанас Димит-ров, бит в участъка и без да мине през съд, го освободили. Арестуването му било предизвикано от Минчо Стоянов. След като се предал на полицията, Минчо бил разследван. В


показанията си казал, че една нощ Атанас Димитров го за-ловил в лозето си като бере грозде, но не съобщил за това на полицията, т.е., че го е укрил. Георги Русев Гърбачев и Колю Петров Табаков са от с.Кирилово. Георги е роден на 23 август 1907 г., а Колю на 5 август 1912 г. Двамата били работници. Известно време работали в работилницата на братя Петрови в Кириловой Георги работил и в Стара Заго-ра като железар. До 1934 г. работил печки в с.Кирилово. Георги бил потърсен от полицията и през март 1934 г., ко-гато полицията правила обиск в квартирата на Минчо Сто-янов. Тогава той незабелязано от полицаите се спуска от втория етаж на къщата си и се укрива. После отава в с.Пъс-трово, където намира Минчо Стоянов. След получаване на присъдите си Георги и Колю останали в нелегалност. Укри-вали се в околните села Калояновец, Елхово, Дълбоки и др. Правили опит да минат границата, но не успели. И през нелегалния си живот те вършили партийна работа. Ге-орги полагал грижи за организиране на партията. Влизал във връзка с Тачо Даскалов. За връзки използвал брат си Иван Русев и Йовчо Димов. През 1935 г. организирал сбир-ка-конференция на комунисти в с.Енина. На тая конфе-ренция избрали Окръжен комитет на партията. В комитета бил избран за член и Георги Русев. През август 1935 г. Ге-орги Русев и Колю Петров като домакини организирали неле-гална окръжна партийна конференция, която била прове-дена в гората Балтаджийка. Присъствал и Петко Маналов. През м. октомври 1935 г. нелегална група от с. Енина заминала за гр. Варна, откъдето планирала да тръгне за Съветския съюз. През зимата не успели да заминат. Групата била разкрита от варненската полиция през м. февруари и заловена. При направения обикс у Петко Манолов намерили бележник с имената на Георги Русев и Кольо Табаков във връзка с проведената партийна работа.

Енинският съдебен процес бил в Стара Загора. Про-цесът започнал през ноември и завършил през декември 1936 г. Продължил 18 дни. Във връзка с военния процес през 1936 г. бил арестуван и Иван Русев Гърбачев. Арестуването му станало в селото. Той оставил у дома си брат си Георги, Райно Чипилев и Груди Филипов, и тримата нелегални, и тръгнал към магазина, за да купи нещо за ядене. На улица-


та го срещнали агенти, които отивали да го търсят у дома му и го арестували. Откарали го в общината, а оттам в об-ществената безопасност в Стара Загора, където бил жесто-ко инквизиран. При устроената му среща с Петко Мана-лов, последният заявил, че не го познава. Иван Русев бил освободен на 8 ноември 1936 г. и се завърнал у дома си, където се укривали нелегалните брат му Георги Русев, Ко-лю Петров, Иван Кънев, Йонко Ганев и Петър Д.Йонков.

На енинския процес получили смъртни присъди 10 ду-ши, между които и Георги Русев и Колю Петров. Те били осъдени задочно. Смъртната присъда на Петко Маналов била изпълнена на 26 февруари 1937 г. Тогава вече Георги Русев и Колю Петров решили да емигрират. На Колю Петров чи-чо му Иван Колев ходил в София в Централния комитет на партията. Там им изготвил фалшиви лични карти, за което подпомогнал и Минчо Дечев, братовчед на Иван Колев. Около 10 април 1937 г. пристигнал от София човек, изп-ратен от Централния комитет на партията, който им доне-съл и личните карти. На 18 април 1937 г. Георги и Колю, заедно със софиянеца, напуснали Кирилово и тръгнали за Чирпан. Оттам взели влак за София. В София ги укривали около две седмици. След 1 май 1937 г. под ръководството на човек от Централния комитет на партията потеглили за Румъния през Добруджанската граница. През Румъния ми-нали в Чехословакия. В Чехия водачът ги предал на коми-тета за солидарност, който ги настанил на квартири. В Чехия Кольо престоял около два месеца и тогава пожелал да отиде доброволец в Испания. През юли той заминал. Учас-твал в сраженията и останал в Испания до края на войната.

Георги останал в Чехия още известно време, тъй като при преминаването на Добруджанската граница си навех-нал крака и трудно ходел. Към края на 1937 г. и той отива в Испания. Включил се в интернационалната бригада и взел участие в сраженията срещу фашистката армия на генерал Франко, където е ранен. В 1938 г. бил изпратен на лече-ние в Париж и след това прекарал 2-3 месеца в затвора. През пролетта на 1939 заминал за Съветския съюз. Там ра-ботил в един вагоностроителен завод край Москва като шло-сер.

След прекратяването на войната в Испания Кольо Пет-


ров, заедно с интербригадистите, минал във Франция. Там покрай Средиземно море бил настанен в лагер. В лагерите той прекарал до края на 1944 г. През януари 1945 г. той заедно с югославяни минал в Италия в Торонто. Там прес-тояват малко време в лагер и с влак ги превозили до гр.Бари на Адриатическо море. Оттам с моторни лодки стигнали на югославския бряг в гр.Дубровник. После пътували през Ма-кедония с камиони. От Скопие ги взели български камио-ни и ги превозили в София. На 25 февруари 1945 г. Кольо Петров пристигнал в Стара Загора.

За времето от 1935 г. докъм 1940 г. партийната работа в с.Кирилово се провеждала най-вече чрез младежите, йрем-совата организация. Ремсовата организация пък изисквала от членовете си да бъдат членове на читалището и така да работят, че да привличат за членове на РМС и неорганизи-раните младежи. От по-можещите и надарени младежи ор-ганизацията изисквала да играят в театрални представления. Ръководството на РМС и организацията като цяло изисква-ли от всички членове на РМС да бъдат въздържатели, т.е. да не пият алкохол и да не пушат. Те стриктно държали на това изискване. Ремсовата организация провеждала и масо-ви акции. Младежки бригади през празнични дни попра-вяли пътища, чистели синдикални вади за напояване, из-вършвали полска и друга работа на затворници. С получава-ните средства те подпомагали затворниците. Провеждали ремсови сбирки и конференции.

На 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия нападнала изненадващо Съветския съюз. На 24 юни 1941 г. Политбю-ро на ЦК на БКП взело решение за подготовка на българс-кия народ за въоръжена народоосвободителна борба, т.е. за въоръжаване на партизански и бойни групи, за засилване на нелегалната организационна и агитационна работа и др. За тия решения бил осведомен и Старозагорският окръжен комитет на БКП. От своя страна Окръжният комитет през юли провел заседание в района на Старозагорските минерал-ни бани, на което присъствали и секретарите на районните комитети. На това заседание били разяснени решенията на Политбюро от Здравко Тодоров и били взети решения за организиране и засилване на борбата. От с.Кирилово при-съствал Йовчо Димов Танев, секретар на Районния парти-


ен комитет. След това той свикал Районния партиен коми-тет на заседание. Присъствали: Йовчо Димов — секретар, и членовете Коста Славов Колев, Тончо Митев Тончев, Сто-ян Вълев Танев, Видьо Димов Петков, Симеон Милчев и Дечо Бонев Дечев. На заседанието Районният комитет при-ел изцяло курса на въоръжена борба. Той организирал не-легални срещи във всички околни села, на които се разглеж-дали новите задачи на комунистите. Не бездействала и рем-совата организация. Секретарят на Районния комитет на РМС Господин Стоянов Вълев провел районна конферен-ция, на която се разгледали начините за водене на борбата против фашизма.

Господин Стоянов е роден на 30.1.1923 г. в с.Кирило-во. Завършил прогимназия през 1935 г. Станал работник-железар в машинно-производителната кооперация в Кири-лово. През 1937 г. става член на РМС и през 1939 г. е изб-ран за секретар на Районния комитет на РМС в с.Кирилово. Подсилената дейност на БКП и на РМС в с.Кирилово и изоб-що в окръга не останала незабелязана от полицията. В на-чалото на август 1941 г. общинският прислужник Въльо Ру-сев повикал Стоян Вълев от работилницата на кооперация "Верига" да отиде с него в общината. Стоян не отишъл и почнал да се укрива. Около 10 август 1941 г. двама поли-цаи на мотор с кош пристигнали в работилницата на коопе-рацията и търсели Стоян, за да го арестуват. Стоян п.Ма-джаров - работник в работилницата, им казал, че Стоян бил в работилницата, но излязъл за нещо навън. Полицаи-те почнали да го търсят из работилницата и наоколо, но не го намерили. С пристигането им обаче в работилницата Ди-мо Вълев, брат на търсения Стоян Вълев, също работник в работилницата, напуснал работа. Изтичал до дома си и от-далеч съобщава на Стоян, който мажел отвън къщата си. Стоян като чува, напуска работа и избягва по Къшлите към гората. След малко пристигнали с мотора и полицаите в Стояновата къща. Но и там не го намерили. Майката на Стоян им казала, че той събира на къра арпаджик. Полица-ите заедно с пълномощника на съвета Димо Иванов, тръг-нали с мотоциклета за Стояновата нива в местността Сухата чешма, където им бил арпаджикът. Някои от хората отда-леч видели мотора с полицаите и Стоян, който пристигнал


там преди малко, влязъл в дерето по вадата й избягал към гората в Ер-Боба. Агентите потърсили и Господин Стоя-нов, но и той се укрил. По тоя начин двамата минали в нелегалност. Прекарвали главно в горите западно от село. Направили малко скривалище-леговище в гората Балта-джийка. В началото към тях се присъединили Рашо Димов и Генчо Стоянов. Но като се разбрало, че те не се търсят от полицията се прибрали у домете си. В началото на септем-ври обаче Генчо Стоянов бил арестуван и интерниран. Два-мата нелегални поддържали връзка главно с Игнат Петров, който ги осведомявал за събитията и им доставял храна. Към края на август 1941 г. минал в нелегалност и секрета-рят на Окръжния комитет на РМС в Стара Загора Атанас (Нако) Колев Стоев-Шоколада. Тогава той бил трудовак в Търново. Когато се завърнал от отпуск в казармата, разб-рал от другарите си, че го търсили, за да го арестуват. Като узнал това, той напуснал казармата. Бавил се няколко дни в Търновско и пристигнал в Стара Загора. Преспал в квар-тирата на Георги Милчев, родом от с.Богомилово. На 2 септември Шоколада поискал от Георги Милчев да го прид-ружи до с.Кирилово. Те излезли рано сутринта от квартира-та на Георги. По пътя Шоколада казал на Георги, че минал в нелегалност и иска да се свърже с нелегалните от с.Кири-лово. Георги го превежда по пътеки покрай с. Малка Верея и стигат до местността Фатмата или Лефтеров кладенец в кириловско землище. Оттам поемат по билото на хълма Пет-ровките, покрай Копаната могила, по билото на хълма Кри-вините и стигнали пътеката, която води от с.Кирилово за с.Лясково. Спуснали се по пътеката към чешмата "Коеджак" за с.Кирилово. Покрай пътя видели хора, които събирали арпаджик. Между тях бил и Видьо Димов. Видьо ги отпра-вил към Иван Койчев, който бил на бостана си, намиращ се малко на юг покрай "Деневата гора". Там се срещнали с Иван Койчев. Иван ги отвел при Йовчо Димов, който в това в^еме бил на нивата си в местността Фатмата. Същата вечер Йовчо Димов завел Игнат Петров и Видьо Димов при Шоколада в гората "Петровките", близо до "Лефтеров кладенец". Там Игнат им казал къде се намира скривали-щето на нелегалните, а също и мястото и паролата за угово-рената им среща на другата вечер. Първата вечер Шоколада


останал в гората "Петровките", а на другата Йовчо Димов го свързал със Стоян и Господин. И тримата с храна про-дължавал да ги снабдява главно Игнат Петров.

На 25 август 1941 г. от Севастопол излязла втората под-водница за България, в която е третата група от 9 души. Тя пристигнала на българския бряг между с.Шкорпиловци и устието на р.Камчия вечерта на 28 август. Групата се ръко-водила от Мирко Станков Петров от с.Долна Василица, Их-тиманско. В неговата група били включени: Георги Русев Гърбачев, Иван Николов Щерев (Даскала) и Аврам Стоя-нов Петров от с.Сточино, Михайловградски окръг — телег-рафист.

Иван Николов Щерев е роден на 22.11.1900 г. в с.Ин-дже войвода, Бургаски окръг. От 1921 до 1923 г. учителст-вал. През 1922 г. основал партийна организация в селото си, а през 1923 г. бил организатор на Септемврийското въс-тание в района около селото си. След това е арестуван и изпратен на остров "Св.Анастасия". Той е между 43-ата ко-мунисти, които избягали от острова на 29 юли 1925 г. и през Турция отишли в Съветския съюз. Участвал в Испан-ската гражданска война и после се върнал в СССР. След слизането на брега групата раздрала гумените лодки, заро-вила ги в пясъка и навлязла в гората. Още първия ден, привечер, групата се срещнала със Стоян Иванов Стоянов от с.Дюлино. Групата го задържала за водач. Той я водил близо до Айтос и тогава, след два дни, го освободили. Гру-пата поела за Сливенския балкан. Стигнали някъде срещу Котел и разбрали, че полицията усилено ги търсила вече. Тогава те се разделили на групи, според определените им райони. На 14 септември 1941 г. Аврам Стоянов, Иван Ще-рев и Георги Гърбачев се приближили към Сливен над "Си-ните камъни". Те носели със себе си и радиопредавател.

Аврам Стоянов слязъл в Сливен за връзка, но поради блокада не можал да се върне и останал в града. Георги Гърбачев и Иван Щерев го чакали 3-4 дни. Като не дошъл скрили радиопредавателя в Сливенския балкан, около връх Българка и тръгнала на запад за с.Кирилово. Някъде по се-лата се представяли за търговци на добитък и си вземали ядене. По къра пък ядели различни плодове. През нощта срсщу 26 септември пристигнали в с.Кирилово. Георги по-


чукал на^къщата на Йовчо Димов. Посрещнала ги жена му Иванка Йовчева. Нея вечер Йовчо не бил у дома си. Тогава извикали Кирьо Димов и братята на Георги да ги посрещ-нат. Сутринта се върнал Йовчо и заварил гостите. Обмис-лят общо какво да правят. Старото скривалище у Йовчевата къща, под северната стая, не било подходящо - малко и недобре прикрито. Георги и Щерев били настанени у дома на Георгевия баща - Руси Гърбачев. Скривалището приспо-собили в хамбарите. Но то също било тясно и неудобно. По околните села не могли да им намерят приют - кварти-ра. Решили да им направят ново, по-широко, по-удобно и по-прикрито скривалище под южната стая на Йовчевата къ-ща. Почнали да копаят нощно време под нея. Копали Йов-чо Димов, брат ву Кирьо Димов и двамата нелегални. Пръст-та изхвърляли навън, на купчина, южно от къщата. За да не се породи у някои хора мисълта откъде се взема пръстта, то Кирьо Димов почнал да си копае хизба и хвърлял пръст-та на същата купчина. Новото скривалище направили с два изхода. Южният бил в южния каменен зид, добре изграден и замаскиран. Северният излизал през един долап в къща-та, също добре замаскиран. Долапът бил с двойно дъно и между тях имало пръст. Скривалището било готово за около 25 дни. Тогава Георги и Щерев се нанесли в него. При тях прекарал известно време и парашутистът Велко Димитров. В скривалището е ходил и Стою Иванов Неделчев (Чо-чоолу). Вечерно време те често излизали по околните села. Някога били превозвани с каруца от Кирьо Димовя. Вър-шели партийна работа. Настъпил ноември. Времето стана-ло студено. При падане на сняг връзката щяла да стане трудна с нелегалните в гората. Тримата от скривалището в гората искали да им се осигури скривалище в някое село. Търсе-ли, но не намерили. Гърбачев, който преди това не искал да ги приеме, сега се съгласил и тримата от гората да дойдат при тях у Йовчо Димов. През ноември Игнат Петров и Иг-нат Димов Султанов една вечер ги извели от гората. Като стигнали близо до селото, Игнат Петров се отделил и си отишъл. След това Йовчо Русев ги отвел в скривалището при Гърбачев и Щерев. През зимата на 1941-1942 г. парти-занската чета вършела главно организационна и политичес-ка работа из района. Изготвяла доклади за четене пред ко-


мунистите от околните села. Запознавали ги с организира-не на партизанското движение, със снабдяването с оръжие и др. През това време нелегалните получавали оръжие от войника Ленко Пенев, член на Окръжния комитет на РМС в Стара Загора: два пистолета, патрони и войнишки плат. Храната на нелегалните била доставена от Йовчо Димов, а жена му Иванка Йовчева я приготвяла-. Продуктите били давани от Тончо Митев^ Коста Славов и др. Георги Гърба-чев правел опити чрез Йовчо Димов да влезе във връзка с Цвятко Радойнов, който тогава бил из казанлъшките села, но не успял. На 27 октомври 1941 г. Цвятко Радойнов с влака от Казанлък тръгнал за София, придружен от Ангел Арнаудов от с.Шипка. Към средата на ноември Георги Гър-бачев дал поръчение на студента Иван Койчев да влезе във връзка с ЦК на БКП в София. ЦК определил среща на Иван Койчев с Цвятко Радойнов. На срещата Радойнов пос-тавил чрез Иван Койчев задачите: Иван Щерев да бъде преп-ратен към родното си място, Бургаско. Георги Гърбачев да се преведе в Стара Загора, да се включи в Окръжния коми-тет на партията и да влезе във връзка с Аврам Стоянов в Сливен. След това Георги се включил в Окръжния коми-тет, но си останал в с.Кирилово по липса на квартира-скри-валище в Стара Загора. Щерев също си останал в Кирило-во, тъй като не могли да го препратят в Бургаско. В края на декември Иван Койчев отново имал среща с Цв.Радой-нов. Тогава Ив.Койчев бил натоварен със задачата да пре-даде на Гърбачев и на Окръжния комитет на партията на-реждане за избор на площадка, на която да бъде спуснато чрез самолет оръжие от СССР, а също и за подготовка на скривалище за оръжието. Площадката за спускане на оръ-жието била определена западно от с.Пъстрово на билото на Средна гора, където има големи поляни. На 23.1.1942 г. Иван Койчев донася на Цвятко Радойнов за мястото, опре-делено за спускане на оръжието. Тогава Радойнов предал чрез Ив.Койчев, Иван Щерев незабавно да се преведе в Со-фия, а Велко Димитров и Стою Чочев да останат в Староза-горско и да работят под ръководството на Георги Гърбачев. Към 7-8 февруари Ив.Койчев се завърнал от София и пре-дал нарежданията, дадени му от вятко Радойнов. Към сре-дата на февруари Донка Йовчева и Йовчо Русев в един сту-


ден ден, при дъжд и сняг, превозили с каруца Иван Щерев до Стара Загора. Те пуснали каруцата в хана на Костадин Атанасов и отвели Щерев у дома на Лозка Минева, жена на брат му и снаха на Ив.Самунев, която е кириловка. Оттам ГЦерев бил приет от Иван Койчев и отведен в София. Прес-тоял няколко дни в квартирата на Иван Койчев и после Иван го свързал, чрез Атанас Романов, с военния център.

От СССР Георги Гърбачев носел пари - чужда валута, които трябвало да се обменят с български левове, за да си посрещнат нуждите. Смяната на парите станала чрез сту-дентите Иван Койчев, Герман Ганчев и Петко Нейков. На Германа били предадени 600 швейцарски франка. Герман имал познат състудент, Цвятко Петков, женен за еврейка, чийто баща работил преди това в Испанската легация. Чрез тази еврейка и баща й били сменени парите, и то с частни лица евреи. Срещу един франк Герман получавал между 40-50 лева. Като приел парите, ги предал на Петко Ней-ков, който ги пренесъл в Кирилово.

Втори път сменил'пари с долари. Тогава Ив.Койчев ги сменил чрез партиен работник от ЦК на партията. След арестуването на Ив.Койчев в полицията го разпитват за тези пари - доларите.

Цвятко Радойнов предал нови нареждания по Иван Ко-чев на Георги Гърбачев. С тези нареждания той го подканил в началото на март, докъм Ю-и, да изтегли всички нелегал-ни от Старозагорско, Казанлъшко, Чирпанско и Средно-горието и да се сформира партизански отряд. На това място в Средногорието се планирало да се спусне оръжие от съ-ветски самолет. В края на февруари 1942 г. Йовчо Русев Гърбачев съобщил в с.Пъстрово на Дойка Русинова, също нелегална, на 4 срещу 5 март да отиде в с.Кирилово, в къ-щата на Йовчо Димов. Вечерта на 4 март тя тръгнала за с.Кирилово, придружена от члена на Пъстровския районен комитет на РМС Пею Русенов. Отсам реката ги посрещнал Желязко Русев Гърбачев, който по черните пътища завел Дойка в къщата на Йовчо Димов. Там представителите на Кирилово и Пъстрово обсъждали въпроса за точното място на приземяването на оръжието и за бързото му прибиране и укриване. Във връзка с решението на този въпрос на 5 март при нелегалните в Кирилово идвал и секретарят на Око-


лийския комитет на партията в Стара Загора Иван Колев Самунев. На заседанието през нощта на 5 срещу 6 март в подробности били разгледани въпросите за излизане на че-тата в гората от 10 до 12 април, за приемане и укриване на оръжието, за извеждане в Средна гора на всички нелегални от районите и др.

На 6 март вечерта Иван Койчев се срещнал пак с Геор-ги Гърбачев в къщата на бай Йовчо. На другия ден той тряб-вало да замине за София и да направи връзка с ЦК по снаб-дяването с оръжие. Преди заминаването искал да уточнят още някои неща в подробности. След това той се прибрал в дома си.

В началото на 1942 г. станал провал в Казанлъшката партийна организация. При разследване на арестуваните при тоя провал се разкрило, че някои нишки, свързващи неле-галните, водели и към нелегалната чета в с.Кирилово. Ето как Дойка Русинова предава разкриването на Кириловската чета и нейния провал:

"Разкритията,направени по време на взелия големи раз-мери провал в Казанлъшко,насочват полицията конкретно към с.Кирилово и студента Иван Койчев, за когото са полу-чили сведения, че е поддържал връзка между нелегалната група и Цвятко Радойнов. На 6 март 1942 г. в 18 часа поли-цейският комендант на Стара Загора Любомир Моллов по-лучава устната заповед на областния полицейски началник Христо Димитров да блокира с.Кирилово и да направи най-щателно претърсване за откриването на нелегални, които според получени сведения се намирали там. В блокадата участват една усилена с минохвъргачка войскова картечна рота, командвана от капитан Мишкетов (от състава на 8-а пехотна Тунджанска дивизия), и полицейска сборна рота в състав:

A) От Старозагорското окол.полицейско управление 17 младши и 1 старши стражар.

Б) От Хасковското окол.полицейско управление 30 младши и 1 старши стражар.

B) От Старозагорското полицейско комендантство 49 младши и 6 старши стражари, 3 мотоциклета, 7 разузнава-чи от Областното полицейско управление, Старозагорският околийски полицейски началник Пенчев и началниците на


първи и втори полицейски участъци и на моторизирания полицейски участък.

За изпълнение на възложената задача колоната потегля от Стара Загора в 0.20 часа и към 3 часа и 15 минути на 7 март наближава селото. Картечната рота го обкръжава, а полицейската сборна рота, под командването на комендан-та Любомир Моллов, влиза в е селото в 5 часа и пристъпва към арестуването на набелязаните лица. Нощта е тъмна и мъглива. Навалял е сняг. Партизаните, както винаги ста-ват рано, за да се разходят малко из двора. И този път Йов-чо Димов оглежда предварително дали няма някой наоко-ло. Когато отива към средата на двора, насреща му излизат полицаи и го арестуват. Задържани и откарани в общината на разпит са още: Иван Койчев, Петко Нейков, Коста Сла-вов, Петър Христов, Рашо Димов Рашев, Иван Димитров Желев и Тотю Кънев Тотев. Йовчо Димов е откаран в Стара Загора където/лично го разпитва областният полицейски началник Хр.Димитров. Въпреки нечовешките инквизиции, на които е подложен, ятакът не издава нищо. През това време партизаните в скривалището са в пълна неизвестност. Не знаят какво става в селото, какви мерки предприема полицията, каква е числеността й. Още от сутринта те сто-ят облечени и обути, готови за бой с врага. Наскоро след арестуването на Йовчо Димов е направен обиск в къщата му. След това още един и по време на третото претърсване около 10 и 1/2 часа скривалището е открито. Полицаите попадат на прикрития с долап изход, където за маскировка е бил насипан боб. При проверката ножът на един полицай попада между ръба на долапа и стената и се открива, че отдолу има под. Партизаните разбират, че са разкрити, на-сочват се към южния изход (през зида на къщата), като пра-вят опит да разкъсат блокадата и да се измъкнат в гората. Георги Гърбачев е дал указание за водене на боя - след из-лизане от скривалището всички да водят точен огън по по-лицаите и е определиш: сборен пункт след успешно измъква-не от селото в местността Бобата.

Пръв излиза от скривалището, като отмества леко раз-клатения камък от зида Господин Стоянов и започва прест-релка с полицията. След него се промъква Дойка Русино-ва. От пролуката между къщите на Йовчо Димов и брат му


Кирьо Димов полицаите откриват огън. Започва ожесточен бой. Полицаите правят опит да обкръжат къщата и да заста-нат точно срещу изхода на скривалището. В това време ус-пява да излезе и Атанас Колев-Шоколада. Стрелбата се за-силва, но огънят на стрелбата на полицията не може да дос-тигне групата, заслонена зад стените на съседната къща, която образува остър ъгъл с дома на Йовчо Димов. Поради това положение Стоян Вълев и Георги Гърбачев се задържат вътре. По време на престрелката обаче тримата партизани, които са вън от скривалището, успяват да ранят няколко полицаи. Създава се суматоха и Стоян Вълев също излиза през външния изход. Тъй като промъкването на Георги Гър-бачев през този изход е невъзможно, той преминава през северния (през долапа). Открива бърз огън от прозореца и излиза на двора. Там се натъква на полицейския разузнавач Пею Иванов Касабов, който се прикривал на двора зад чер-ницата. Георги открива огън по него и прибягва до двора на баща си. Но на пътната врата, когато поема пътя, водещ за края на селото, изведнъж се вижда обграден от всички страни с полицаи. В него стрелят едновременно няколко поли-цаи. Паднал, той можал да извика: "И да ме убиете, пак ние ще победим!"

Още около два часа Атанас Колев, Господин Стоянов, Дойка Русинова и Стоян Вълев продължават неравния бой. (В този бой били ранени полицаят Тодор Ив.Петков в гърба от Стоян Вълев, а Митьо Колев Митев в слабините от Дой-ка Русинова.) Полицейският обръч е стеснен и отънят на прикритите из дворовете и градините полицаи става по-то-чен. Това налага четиримата партизани да направят отчаен опит да пробият блокадата. Пръв се отделя от защитния зид на къщата и прави опит да излезе извън селото Атанас Ко-лев, а след него Господин Стоянов. Но не успели да напра-вят и няколко крачки и от всички страни върху тях връхли-тат полицаи, които били съвсем наблизо. Заобиколен, Гос-подин Стоянов замахва да удари с пистолета си един от по-лицаите. Враговете разбират, че той няма повече патрони и го пробождат с щиковете си. В това време Атанас Колев, възползвал се от създадената суматоха, побягва на запад и от двор през двор успява да достигне югозападната покрай-нина на селото и през нивите се отправя към гората. Там


той е настигнат от картечния огън на последния войнишки кордон, оградил селото. Първоначално куршумите не го засягат, тъй като войникът, който е стрелял с картечница-та, нарочно не се мерил в него. Забелязвайки това, взвод-ният командир поручик Шарапчиев го изтласква, открива огън и Атанас Колев пада покосен. Дойка Русинова преми-нава през пролуката между двете къщи, прибягва през дво-ра на Йовчо Димов и се скрива в обора му. В пистолета й останал само един патрон. Тъй като полицаите открили огън и по обора, тя излиза, промъква се в двора а Руси Гърбачев и се укрива в къщата му. Но проследилите я полицаи и агенти нахлуват след нея и я залавят. Полицейският разуз-навач при Старозагорското областно полицейско управле-ние Стефан Златев Господинов нарежда Дойка Русенова да бъде заведена при труповете на убитите си другари. Георги Гърбачев е паднал по гръб, ударен в челото с пистолет и в двете ръце, а Господин Стоянов, промушен от полицейс-ките щикове, още дишал. Опитът на партизаните да разкъ-сат блокадата излиза несполучлив, неуспешен. В ожес-точената престрелка са убити Георги Гърбачев, Атанас Ко-лев, Господин Стоянов, а Дойка Русенова и раненият в дясната ръка Стоян Вълев са заловени.

Труповете на убитите стоят неприбрани два дни. Пос-ле разрешават да ги погребат само близките им.

В рапорта на полицейския комендант Любомир Мол-лов до областния полицейски началник Хр.Димитров е от-белязано, че по време на боя са изразходвани около 4500 патрона (за карабина, картечен пистолет и пистолет "Пара-белум") и са хвърлили 3 бомби. След разгрома на четата полицаите извършват нови арести. В обществената безо-пасност в Стара Загора са откарани Иванка Йовчева Димова и дъщеря й Донка, Кирьо Димов Танев и жена му Мина. На 7 март са арестувани още Тончо Митев и Йовчо Русев Гърбачев. Делото срещу кириловските партизани, помага-чи и ятаци се гледа на 18, 19 и 20 май 1942 г. в Старозагор-ския областен съд. На смърт чрез обесване са осъдени Стоян Вълев, Дойка Русенова, Йовчо Димов и Иван Койчев. Иванка Йовчева, Йовчо Русев, Коста Славов, Тончо Ми-тев и Кирьо Димов са осъдени по на една година строг тъм-ничен затвор. Тежко инквизираният Тончо Митев умира в


затвора на 10.VI.1942 г. от флебит, по време на четене. На 26 срещу 27 ноември 1942 г. смъртните присъди на Дойка Русенова и Иван Койчев са заменени с доживотен затвор.

Има ли връзка провалът на Казанлъшката партийна ор-ганизация, станал през януари 1942 г., и разкриване на Ки-риловската партизанска чета? Допускаме, че да. През ок-томври 1941 г. Цвятко Радойнов и Аврам Стоянов имат сре-ща със секретаря на Районния комитет на РМС Петър Бон-чев Калайджиев от с.Мъглиж. Срещата станала западно от с.Мъглиж около Чешмите. Те му дали задача да се срещне и свърже с Георги Гърбачев с.Кирилово и от него да узнае къде са точно скрити радиопредавателната станция (Георги е възлагал чрез Йовчо Димов на някои кириловци - Колю Пенев - да отидат и да я вземат, но те не отишли).

Петър Калайджиев не отива в Кирилово, а възлага тази задача на Асен Иванов Стоянов, роден в с.Казанка, Старо-загорско, и техник в една сушилня в Казанлък. Той е син на Иван Стоянов, който бил някога учител в с.Мъглиж. Асен преди това е получавал смъртна присъда и после по-милван. Асен Иванов не отишъл да прави свръзката, а на-товарил от своя страна Здравко Емануилов пристигнал в Стара Загора при Мара Станева. Тя обаче по незнание или по нежелание или пък не е била намерена, не го свързала с кириловските партизани, с Г.Гърбачев и той се върнал об-ратно в Казанлък. По-късно Аврам Стоянов узнава къде е скрита предавателната радиостанция. Най-вероятно това е станало чрез Иван Щерев и Цвятко Радойнов. Към средата на февруари Иван Щерев напуска с.Кирилово и е вече в София. И тогава той е осведомил Цвятко Радойнов за мес-тонахождението на радиопредавателя. След това Цвятко Ра-дойнов е съобщил местонахождението му на Аврам Стоянов в Сливен. На 14 април 1942 г. Аврам Стоянов имал първа среща в Балкана с партизаните Петър Николов от с.Мок-рен, сега с.Аврамово, Бургаски окръг, командир на първа партизанска чета, Иван Славов Ганчев от Сливен - командир на отряд "Хаджи Димитър", и брат му Кънчо Генчев. Сре-щата станала в местността Пандар бунар (Полски извор). Аврам им дал задачата да издирят (намерят) радиопредава-теля, скрит между скалите в северните поли на самия връх Българка. На 16 април 1942 г. партизаните намерили пре-


давателя, поставен в раница. В раницата имало и кутийка с отрова. Наблизо до тая раница намерили и втора раница с дрехи - бельо. Те предали радиопредавателя на Аврам. Той и партизанинът Панайот Николов го пренесли в Сливен, за да го почистят от ръжда и да го ремонтират. След 9.IX.1944 г. Панайот Николов - вероятно - предал радиопредавателя в Музея на революционното движение, където сега се на-мира.

При провала на Казанлъшката партийна организация най-напред, на 11 януари 1942 г., арестували Здравко Ема-нуилов, член на Районния комитет на партията. Той бил откаран в София на разследване. Там разкрил цялата дей-ност на Районния комитет и всичко, което му било извест-но. Той предал и Георги Минчев - инструктор на ЦК на БКП, който също бил арестуван през февруари. След това били арестувани много членове на РМС и на Партията. Здравко Емануилов бил освободен и се завърнал в Казан-лък.

За вярване е, че при разпита му в София е казал и онова, което е узнал за Кирилово, а именно, че там е Г. Гър-бачев.

За настаняване на пристигащите партизани - подвод-ничари - се грижел Атанас Романов. Той е приел и Иван Щерев от Ив.Койчев. В настаняването взел участие и Ни-кола Христов Котуза. След арестуването на Ат. Романов, Котузов поел цялата работа. Той снабдявал нелегалните с фалшиви лични карти, но със знак, че са фалшиви. Котузов преминал през арести и затвори, но сега станал агент-про-вокатор. Той става и отговорник за връзката между Цвятко Радойнов и другите подводничари. Ето защо полицията лес-но започнала да ги открива един след друг и да ги арестува. Съвсем допустимо е, че Никола Христов, както Цвятко Ра-дойнов и Атанас Романов, не са знаели в коя къща са при-ютени партизаните, тъй като Иван Койчев не ги е осведо-мявал, а също и Здравко Емануилов не е могъл да ги осве-доми. За къщата и скривалището е знаел само Иван Ще-рев, който бил настанен в една квартира заедно с капитан Рак-Симеон Славов - от Атанас Романов 2(3) март 1942 г.

Че Кутузов е знаел само селото - местонахождението му - заключаваме и от показанията, дадени пред съда, на


областния полицейски началник Хр.Димитров. В показа-нията му било казано приблизително следното: "В Казан-лък е арестувано лице от Районния комитет на партията. Това лице каза, че на запад от Стара Загора, на около 10 кил., има село (без да знае името му) в което се намира нелегална група оглавявана от Г.Гърбачев. Ние заключих-ме, че селото е Кирилово без да знаем къде е скривалище-то. На 6 март рано получих устна заповед от София (по телефона) да направя блокада на селото. И ние веднага ре-шихме да направим блокада на Кирилово с войска и поли-ция, да направим обиск, проверка у съмнителни лица, по-известни комунисти на полицията. А полицията знаеше Йов-чо Димов за твърд комунист и затова считахме, че той ги укрива, или че знае къде се укриват. И малко след полунощ на 7 март направихме блокадата."

Но Димитров не е казал всичко. След получаване за-повед за блокиране на с.Кирилово, той веднага вика Димо Иванов - кметския наместник - да се яви при него в Стара Загора. Сутринта на 6 март, около 8 часа, Димо Иванов, възседнал на кон, препускал към Стара Загора. Там той не може да не е бил разпитван за партизанската група и къде може да се укрива и кои хора от селото може да имат връзка с групата. Димо не го освобождават на 6 март да се върне в село, а го задържат в полицията. Той се връща в село през нощта на 6 срещу 7 март заедно с полицията. Полици-ята имала вече изготвен списък на лицата, които трябвало да бъдат арестувани. Несъмнено е, че списъкът е съставен с помощта на кириловските властници.

Очевидно е, че дирекцията на полицията в София още от януари знае, че нелегална група има в село на запад от Стара Загора и че това село е Кирилово. Но полицията от-лагала залавянето. Тя е считала, че залавянето й е сигурно и изчаквала чрез нея да разкрива и нови връзки и деятели на партията. И когато дирекцията на полицията в София се осведомява, че нелегалната група се готви около 10 март да излиза в гората, дала нареждане да се направи блокада на селото и нелегалната група да бъде ликвидирана. А кой мо-же да осведоми полицията за плана на групата? Явно е, че никой друг, освен Кутуза, който също сигурно е знаел за този план и който предава на полицията и Иван Щерев на


16 май 1942 г. в София. След провала, станал с нелегалната група на 7 март

1942 г., Районният комитет на партията в с.Кирилово прес-танал да съществува. Секретарят и повечето от членовете му били в затвора. До 9.1Х.1942гг. РК не се възстановява и дейността на партията в селото замира. Районният комитет на РМС-в с.Кирилово обаче остава незасегнат. И при-РМС някои от младежите се оттеглят от активна дейност и от 80 членове остават около 40. Но все пак духът на младежите за работа в РМС не отпаднал, както у възрастните. Техният идеализъм бил по-голям и от грозящата ги опасност не ce погасявал. Секретарят на РК на РМС Игнат Димов извършил реорганизация на комитета. В новия РК не се включват тези, които са се изплашили и са се пооттеглили от РМС. В намаления състав на РК на РМС в с.Кирилово, през ля-тото на 1942 г. били избрани Игнат Димов Султанов - сек-ретар, Димо Кирев, Пенка Радева, Игнат Петров, Дими-тър Господинов и Таню Василев. В този състав те са имали връзка чрез Игнат Димов, Игнат Петров и Димитър Госпо-динов с партизаните Велко Димитров и Стою Чочоолу. Под-държали ги главно с храна. През лятото на 1942 г. тези трима младежи прекарват с каруца няколко чувала пшеница през деня и през средата на селото, където са полицаите. Димо Кирев кара каруцата, уж за воденицата (мелницата), а Игнат и Димитър са край кафенето при полицаите. Пшени-цата стоварвали по пътя за Християново. Оттам са я приели партизаните. Друг път ремсистите Игнат Петров, Димо Ки-рев, Тотю Колев и Димитър Господинов са вадели картофи от нивите покрай реката и са ги заравяли в земята. Пригот-вяли ги за храна на партизаните. Те събирали и други про-дукти за помощ.

През септември 1943 г. получили нареждане да излязат в нелегалност и да се влеят в партизанските редици младе-жите Игнат Димов Султанов, Ганчо Димов Ганчев, Станка Славова Петкова и Видьо Колев Вичев. Бележката за при-викване в партизанските редици им била дадена от Недялка Славова Петкова, сестра на Станка Славова, омъжена в с.Ка-лояновец. Тя също се готвела да поеме партизанския жи-вот. Освен това на 18.IX.1943 г. вечерта в къщата на Пенка Славова отишли партизаните Иван Митев (Петърчо) от с.Ма-


джерито и Желю Желев (Любен) от Долно ново село и пре-дали нареждането. Нареждало се Игнат Димов, Ганчо Ди-мов, Видьо Колев и Станка Славова да минат в нелегал-ност. На следващата вечер те се явили на определеното място в местността Сараджейския дол. Там ги очаквали същите партизани. През нощта ги отвели в Средна гора в партизан-ския отряд, някъде над село Розовец. -Те поели партизанс-кия живот в неблагоприятно време, срещу зимата, и не-подготвени. Станка Славова в отряда получила псевдонима Роза. Тя е родена в с.Кирилово на 14.VII.1924 г. Завършила основното си образование през 1938 г. и останала да работи в село.

Ганчо Димов е роден в с.Кирилово на 25.08.1922 г. За-вършил основното си образование в с.Кирилово и след това постъпил ученик в Старозагорската гимназия. През 1941 -1942 г. в Стара Загора се изградило общоученическо ръко-водство на РМС за всички гимназии. В ръководството вля-зъл и Ганчо Димов и бил избран за секретар. При разкри-ване на дейността му бил изключен от гимназията. През 1943 г. правителството решило изключените ученици да се приемат пак в гимназията, защото ставали партизани. Но Ганчо Димов не се върнал в гимназията, а минал в нелегал-ност.

Видьо Колев също е роден в Кирилово. Основното си образование завършва в село. Записва се ученик в Староза-горската гимназия. За ремсова дейност е изключен през 1941 г., когато бил в VII клас. През февруари 1942 г. бил приет за ученик в Чирпанската гимназия. На следващата 1942-1943 учебна година завършил VIII клас в Чирпан.

Игнат Димов е роден на 4.II.1920 г. с.Кирилово. След завършване на основното си образование остава на работа в селото.Още в края на 1935 г. той е завербуван за ремсист от Тончо Митев, който го е снабдявал и с книги за четене. До 1939 г. бил само член на РМС. През 1939 г., заедно с Гос-подин Стоянов, стават членове на РК на РМС. Тогава Тон-чо Митев пък станал секретар на РК на РМС в Кирилово. Районът на комитета е обхващал селата Кирилово, Елхово, Сладък кладенец, Лясково, Малка Верея, Богомилово, Ра-китница. През есента на 1939 г. секретар на РК на РМС в Кирилово става Господин Стоянов. На 1 февруари 1940 г.


Игнат Димов отишъл войник. Ремсовата група от Кирило-во го изпратила с поръчение да организира в казармата рем-сова група. В началото служил във втори инженерен полк в Пловдив, а после в гр.Елхово. През април 1941 г. заедно с полка заминал в Гърция, Ксантийско. Там станал куриер на щаба на армията и артелчик. Около 22 юни бил аресту-ван за два дни и бит от ротния си командир, защото казал, като се върнал от пощата, че Германия и Съветския съюз са във война. В гр. Кавала се запознал с една баба, която има-ла двама сина партизани. Срещнал се с единия й син и му дал разписанието на колата, с която превозвали храни-телните продукти. В определения ден Игнат се "разболял" (симулирал) и за продуктите в Кавала отишъл друг войник. Партизаните негоден обрали колата, взели продуктите. На-чалството тогава се осъмнало в болестта на Игнат, арестува-ло го и го наказали да служи един месец след набора му, но не го дали под съд, защото нямали доказателства. След то-ва го изтеглили в Пловдив за около 20 дни и оттам го преп-ратили в 25-а черна дружина, която работила на железопът-ната линия Кулата-Демир хисар. Там работил два месеца като машинист. След изтичане на наказанието му, на 12 септември 1941 г., бил уволнен. Скътал си пушка с патро-ни в куфара и пристигнал в Пловдив. Но при излизането от казармата на портала бил забелязан от старшината. Той прег-ледал куфара, намерил пушката, взел я, ударил Игнат със сабята, но го освободил. Като се завърнал в село, Йовчо Димов го поканил да стане секретар на РК на РМС. РК на РМС през есента на 1941 г. се изградил така: Игнат Димов Султанов - секретар, Таню Василев Петков, Пенка Радева Петкова, Игнат Петров Колев, Димо Кирев Димов, Желю Стефанов Желев (Елхово), Иван Колев Огнянов (Малка Ве-рея), Рашо Димов Рашев, Георги Радев Георгиев.

При провала на партизанската група в Кирилово Игнат Димов Султанов останал незасегнат, тъй като нито Йовчо Димов, нито Тончо Митев го издали като ремсов деятел и организатор. Той продължавал да работи и подпомагал пар-тизаните до 18 септември 1943 г., когато постъпил в парти-занските редици. И като партизанин той бил доста акти-вен. Вземал живо участие в блокада на села и на обекти от важно продоволствено значение. Влизал е в сражение с по-


лицията и се е измъквал от обсадата на войската. В село влизал за вземане на храна. Една вечер се спуснал с Любен покрай войнишкия лагер на Гергьанската черква, покрай училището, и влезли в дома на Иван Стоев. Те искали от Петко Стоев да ги свърже с Таню Василев. Определили му явката да стане на другия ден в 2 часа следобед в гората Балтаджийска над салкъма. На. другия ден го очаквали, но Таньо не се явил. После казал, че там били с Въльо Русев и Колю Колев. Привечер на този ден Игнат с Ганчо Димов и Любен навлезли в село заедно със стадо овце. Когато били на разговор с Господин Митев при двора му, се задали 5-6 полицаи. Завързала се престрелка и партизаните се изтег-лили към Ер-Боба. В началото на юни 1944 г. II средно-горска бригада с подкрепата на съседните партизански об-разувания планирали да нападнат с.Кирилово. Игнат поис-кал предварително да се срещне с Таньо Василев при дебе-лото дърво на Шейтана. За посредник използвал жената на Видьо Ненов Бялов. Но Таньо не се явил на явката по не-известни причини. Нападението срещу с.Кирилово не ста-нало. В навечерието на нападението пристигнало писмо чрез Слави Чакъров, с което то се отменяло. Това решение било взето вероятно поради поемането на властта от Багря-нов на 1.VI. 1944 г. През зимата на 1943-1944 г. Игнат и Станка прекарали една част в землянката над с.Оряховица в Средна гора, а другата, по-голямата част от зимата, в с.Раз-делна в Желю Кратунката и малко време в с.Опан в Тильо Стоев. И другите партизани били разквартирувани из по-лето и Казанлъшко в землянките.

През есента на 1943 г. от Кирилово излязъл още един партизанин - Стефан Марков Георгиев. Той е роден в с.Ки-рилово. След като завършил в село основното си образова-ние, постъпил ученик в Старозагорската гимназия. За рем-сова дейност бил изключен. Тогава постъпил ученик в гим-назията в Чирпан. На 20 септември 1943 г. от Чирпанската гимназия минали в нелегалност около 50 ученици. Между тях бил и Стефан Марков. Той също бил включен в Кири-ловската нелегална група. Това масово излизане на млади неопитни хора в гората пред прага на зимата, без осигурена храна и подслон, без оръжие, е станало по някакво недора-зумение и затова много партийни членове не се подчинили


на даденото от горе нареждане. А резултатът от това е, че 91 партизани са убити и 30% от излезлите се предали.

Петимата кириловски партизани, а също и Недялка Славова, която излиза от с.Калоянновец, преминали в Плов-дивски район, защото в Стара Загора, след провала, няма-ло окръжен комитет, за да ръководи движението. Отрядът •"Георги Гърбачев", в който били кириловските партизани, заедно с отряд "Петко Енев", на 24 юли 1944 г. нападат мина "Надежда" в Стара планина, охранявана от 45 войни-ци, и вземат храна и оръжие. Между войниците, охранява-щи мината, бил и Иван Димов Танев от с.Кирилово. Той след уговаряне преминал към партизаните.

От с.Кирилово партизанин става и Тотьо Колев Русев. Роден е в с.Кирилово на 01.11.1921 г. След завършване на основното си образование става работник коларо-железар в Стара Загора. В града работил 2 години и се връща в село. Работил е в с.Кирилово при Дим.Костов и при братя Петро-ви. Става член на РМС и подпомага партизаните През 1942 г. отива войник. Служил в Станке Димитров. После е пре-веден на служба в 1/15 граничен подучастьк в с.Конско, Гевгелийско, с командир на подучастъка подпоручик Дичо Петров Таков. Дичо Петров бил във връзка с македонските партизани и планирал да премине през пролетта на 1944 г. към партизаните заедно с войниците си. Началниците му дочули нещо за плана му и го повикали да се яви в Гевге-лии. Дичо предвиждал, че това е уловка и още същия ден, на 14 декември 1943 г., преминава на страната на партиза-ните с 65 войници с оръжието си и с храна, натоварени на коне. Между тия войници, доброволци партизанин, бил и Тотьо Колев. При македонските партизани били Боян Бъл-гаранов - представител на БКП, и Трифон Балкански. То-гава се сформирала II македонска народоосвободителна бри-гада в състав от три батальона - 2 македонски и един българ-ски. За командир на българския войнишки батальон бил назначен Дичо Петров от с.Проглед, Смолянско, а батальо-нът бил кръстен "Христо Ботев". Батальонът се разделя на 3 чети, а всяка чета по на две отделения. За командир на II чета бил определен младши сержант Продан Делчев Брай-ков от с.Люлин, Ямболско. Във II отделение на II чета по-паднал Тотьо Колев Русев, като боец картечар. Тотьо учас-


твал във всички сражения, които водил войнишкият батальон в Македония против германски и български войс-кови части.

Георги Димитров, като научил за подвизите на вой-нишкия батальон, наредил той да премине на българска територия и да действа с български партизани. На 31 януа-ри 1944 г. батальонът напуснал с.Сборско на път за Бълга-рия, воден от гръцки партизани. Снаражението и храната натоварили на 9 коня. Пътят им бил много труден, особе-но през Беласица, където покрай връх Тумба газели сняг до 2 метра. Там оставили три коня, затънали в снега и пропад-нали в пропасти заедно със сандъците. Батальонът по пътя си трябвало да се справя не само с дълбокия сняг, но и с многобройните нападения на войсковите части из Македо-ния. На 22 февруари към 10 часа батальонът пристигнал в с.Герман. След това продължил на север и в началото на март стигнал между селата Брод и Църна трава, западно от Трън, където се съединил с Трънския партизански отряд на Денчо Знеполски. Преди прехода батальонът изминал над 430 км. Тук станала реорганизация. От отрядите се сфор-мирали два батальона: "Васил Левски" и "Христо Ботев". На 14 март 1944 г. партизанската колона от Кална тръгнала на юг за нападение на гарнизона в Босилеград. Не успяла, тъй като гарнизът бил предизвестен. След много сражения партизаните в началото на април отново се насочили към с.Кална. Към района на Кална се насочила и много войс-ка, около 40 ООО, затова партизаните се пръснали по раз-лични посоки. Батальоните "Христо Ботев" и "Васил Лев-ски" тръгнали на юг, за да завладеят гарнизона в Гюешево. Но в Гюешево имабло много войска и те продължили още на юг. Южно от Кюстендил преминали на българска тери-тория и се установили в с.Цървена ябълка. На 27 април 1943 г. батальонът "Васил Левски" напада с.Раково, а "Хрис-то Ботев" с.Пелатиково, на 15 км югоизточно от Кюстен-дил. Сутринта на 28 април двата батальона се събират в с. Страдалево и там почиват. Следобед, са нападнати от око-ло 400-500 души от жандармерията. Сражават се до вечерта и през нощта отново влизат в с.Цървена ябълка, където ус-тановяват, че четата на Продан се откъснала и я няма. По-късно се установило, че след откъсването й от батальона се


върнала към с. Кална и Цървена Трава. Батальоните след сражения с жандармерия и войска също се завърнали в Цър-вена Трава. Тук узнали, че е създадена първа софийска на-родоосвободителна бригада. По новия план Продановата чета тръгва с тая бригада на юг към Рила. По пътя към нея се присъединили много нови партизани - близо 200 души. За да ги въоръжи, бригадата се връща пак в с.Кална. На 14 май бригадата отново тръгнала на юг. С много сражения тя си пробила път през Кюстендилско, Радомирско, Дупниш-ко и стига до Рила. Изминали около 200 км. При премина-ване на моста на р.Рилска над с.Рила, пазен от войници, бригадата дава около 15 жертви. През Царев връх на Рила стига х."Македония". Преспиват в хижата и на другия ден -3 юни, тръгнали на юг за с.Добърско. На третия ден в об-щината на с.Добърско се явил ученик, който избягал от бригадата и съобщил на кмета, че към Добърско от Рила идвали партизани. Ученикът бил от с.Извор, Радомирско, който преди три дни се присъединил към бригадата, когато тя минавала през землището на селото му. Понеже в общи-ната имало и други хора, които чули съобщението на уче-ника, кметът не можел да го премълчи и съобщил в Разлог. Оттам изпратили войскови подразделения към с.Добърско и другите околни села. Изпратените войници в с.Добърско с ротен командир един поручик заели позиция непосредстве-но северно от селото. Те се разположили по склоновете на един нагънат хълм. Привечер на 3 юни 1944 г. пристигнали партизаните. Славчо Трънски, Боян Българанов, Йонко Панов с партизани минали по западната страна и навлезли в селото. Друга група партизани, с които е и Продановата чета, минали по пътя покрай самия хълм, където са войни-ците. Един подофицер излязъл по билото на хълма доста напред от войнишкото отделение и дал изстрел. С това той искал да предупреди партизаните, че има засада. Но някои от партизаните стреляли по него и го ранили в ръката. Той тичешком се върнал при войниците. Понеже партизаните не се спират, а продължават пътя, след малко започнало сражението. И войниците не били много, но имали добра позиция и продължавали стрелбата. Чак когато партизани-те се промъкнали по-близо и почнали да си служат с анг-лийските гранати и когато били ранени и убити много вой-


ници, а самият командир бил ранен, той дава заповед на войниците да се предадат. От партизаните загинали 9 ду-ши. След три дни бил заловен още един изостанал партиза-нин, който също бил убит. Сега в края на селския черко-вен двор има поставен паметник на убитите партизани Като обезоръжили войниците, Продан и Тотьо оставили четата над селото и отишли да се свържат със Славчо Трънски. Понеже била настъпила тъмна нощ, те не могли да го наме-рят и свръзката не станала. Останалите партизани над село-то от Продановата чета, 16 души, чакали известно време и поели пътя кьм Рила. Командир им станал Митьо Пеев от с.Маджерито, Старозагорско. Те се скитали 16 дни и тогава се свързали с Рило-родопския отряд с командир Иван Мо-долев и политкомисар Асен Лагадинов. След като Продан и Тотьо не се свързали с Трънски, не намерили и четата си, където я оставили, поели на изток. Застояват се повече вре-ме, около 10 дни, из горите южно от гр.Ракитово, където ги хранил един отговорник на работниците по дърводобива - Тодор . Там се помъчили да установят връзка с някой партизански отряд, но не успели. Придвижили се на из-ток. Около с.Свобода, Старозагорско, се приютили за ня-колко дни при един овчар и оттам тръгнали към с.Кирило-во. Прекарвали на север от селото из горите Юрта и Добре-ница. Вземали си хляб от с.Малка Верея. Веднъж хляб им давал Рашо Ив. Кехайов. Около 15 юли Тотьо си ходил у дома. Взел храна и завивки и брат му Коста пак го отвел към Големия баир. Вкъщи обмислили къде да се крият Тотьо и Продан. Решили да се крият из гората, а храната да им се носи и укрива на определено място, а те оттам да си я взи-мат вечерно време. Така практикували известно време. От 6 август 1944 г. започнала голямата блокада на Средна гора от Пловдивския и Старозагорския гарнизон. Продан и Тотьо попаднали в блокадата. На 14 август те били открити и в сражение убити в гората на север от с.Малка Верея, близо до реката. Другите кириловски партизани останали живи и на 9 септември сутринта, заедно с бригадата си влизат в Пловдив, като участват в окончателното му овладяване от властта на ОФ. Само Иван Димов слязъл в Стара Загора с отряда на Стою Чочоолу.

На 5 август 1944 г. имало нареждане и друга група мла-


дежи да излезе в нелегалност и да се влее в партизанския отряд, но планът не се осъществил. Искало се да излязат в нелегалност Видьо Димов, Генчо Стоянов, Танчо Митев, Таньо Василев, Пенка Радева, Димо Кирев и Димитър Гос-подинов.

Вечерта на определеното място за явка се явили само трима души: Димо Кирев, Димитър Господинов и Пенка Радева. Но връзка с партизаните не се установила и те на другия ден се завърнали в село.

На 1 юни 1944 г. от с.Кирилово били арестувани Танчо Митев Танев, Иван Димов Пърлов, Петър Христов Стоя-нов, Нено Желев Бялов и Йовчо Русев Гърбачев.

Танчо Митев на 25 март 1935 г. бил изключен от Ста-розагорската гимназия за ремсова дейност. След две години бил пак приет за ученик в гимназията - имало амнистия. След завършването си се записал студент в търговската ака-демия във Варна. Там работил и в БОНС. Като завършил академията, се завърнал в село. Тук с други младежи аги-тирал между хората да укриват храните си, тъй като отива-ли за германците. Властите дочули нещо за дейността им и ги арестували. Били откарани във II полицейски участък и малтретирани.^След една седмица те били освободени с из-ключение на Йовчо Русев. За освобождението им дали по-ръчителство, а може би е указало влияние откриването на II фронт във Франция срещу Германия на 6.VI.

Йовчо Русев, с други арестувани, бил откаран във фаб-рика "Надежда" под гарата в Стара Загора. Там били до 17.VI.1944 г. и интернирани в с.Звездел, Крумовградско. Били освободени на 12 юли 1944 г. следствие на амнистия, но явно е, че поради бързото предвижване на фронта към Германия. Според показанията пред Народния съд на об-ластния полицейски началник Димитров, нареждането би-ло тези арестанти да се ликвидират. Но той отлагал изпъл-нението му и после те били амнистирани. По този начин Йовчо се спасил от смърт.

След провала на партизанската група в село Кирилово животът се помрачава и угнетява. В селото се установява постоянен полицейски пункт с 5-6 полицаи. Над село, над Гергьовската черква, на лагер се установява войсково поделе-ние. Обявява полицейски час. Никой от жителите на село-


то не можел да напуска дома си преди изгрев слънце и пре-ди биенето на черковната камбана. Всички хора, работещи на полето или по работа по други селища, вечерно време трябвало да се приберат в село преди залез слънце. Те мо-жели да носят храна на къра само за едно ядене. Неспазва-нето на тези заповеди наказвали с инквизиция - нанасяне побой, а даже и интерниране. За това подпомагала и мест-ната реакция, начело със свещеника Борис Вълканов. Той бил прост човек, зъл и алчен за пари, за богатство и за власт. Бил редовен посетител на заместник-директора на областта Ангел Иванов. При запопването му през 1928 г. в Кирилово общинският съвет и черковното настоятелство го оземлили. Определили му добри ниви от общинската мера, но с условие, че ще ползва земята, докато е свещеник в Кирилово. Напусне ли службата си, земята оставала об-щинска и затова не го снабдила с документ за собственост. През 1940 г. определили една част от общинската мера за училищна нива. Свещеникът поискал и на него да се даде още земя от тая мера до училищната нива. Съветът му дал част от мерата в съседство с определената за училището. Но той изорал повече от определената му земя, около декар и половина, за сметка на училищната земя. Директорът на училището Стоян В.Апостолов, като измерил дете ниви, установил това. Тогава направил забележка на свещеника и поискал да се изправи направената грешка. Но свещеникът не обърнал внимание, а даже се отнесъл грубо към дирек-тора, като му казал, че той няма право да влиза в нивата му и да я измерва.

От средата на 1939 г. за кметски наместник в с.Кири-лово бил назначен Димо Иванов Юрданов. Свещеникът от-давна работил за назначаването му, тъй като дотогавашни-ят кметски наместник Никола Койчев не го зачитал и не приемал да се меси в неговите работи. Димо Иванов пък обещавал, че като стане кметски наместник, ще изкорени комунизма от с.Кирилово. Тогава вече свещеникът считал, че може да има цялата власт - командването - на с.Кирило-во. Той не се срамил да прави постъпки пред общинския съвет в с.Богомилово да му издаде нотариален акт за ниви-те, дадени му за временно ползване. Но общинският съвет и кметът Ив.Вазов не му удовлетворявал молбата. Няколко


години поред той бил председател на кредитната коопера-ция. И там почва да командва. Провежда борба против ка-сиер-деловодителя Ильо Гочев, докато бил уволнен и наз-начил послушно немулице. От вътрешните дразнения много кооператори напуснали кооперацията. От 140 членове на кооперацията през 1943 г. останали 23 - другите напуснали. Той взел командването и на читалището. За помещения на читалището служила старата училищна постройка в съседс-тво с църквата. Св. Борис Вълканов поискал да я отчужди и присъедини заедно с двора към черковния двор. Дирек-торът на училището се противопоставил и дал възражение против решението за отчуждаването и искането на свеще-ника не се удовлетворило. Но след интернирането на ди-ректора последвало ново искане за отчуждаване на стария училищен двор и постройките и присъединяването му към черковния двор. Тогава това се одобрило и станало, тъй като нямало кой да направи възражение.

Председател на читалището станал кметският намест-ник Димо Иванов, но повечето читалищни членове напус-нали и от 50 останали 15 членове.

Свещеникът не се свенял като председател на коопера-цията да използва наивността и слабостта на касиер-делово-дителя Георги Минчев, да взема пари от кооперативната каса за свои нужди, когато кооперацията се задушавала от безпаричие и дългове и нямала пари да си достави стока за магазина. Ето пример: Стоян .Апостолов, в качеството си на секретар на контролния съвет на кооперацията, напра-вил ревизия на касата и намерил липса на 3000 лева. Каси-ерът казал, че парите не са загубени и ще ги внесе в касата. Минало се около 2-3 седмици. Стоян Апостолов направил втора проверка на касата. Оказала се пак същата липса на 3000 лв. Тогава той съобщил в банката за липсата. Веднага банката изпратила свой служител, който установил същата липса, но задължил касиера и председателя незабавно да внесат парите в касата. Парите били взети от свещеника за лични нужди. Но той обвинил Стоян В. Апостолов, че е изложил кооперацията. Не се минало много и Стоян В. Апостолов бил изключен от контролния съвет на коопера-цията със заповед от областната дирекция, като комунист.

Свещеникът не се свенил да иска да се фалшифицират


парламентарните избори в селото през 1940 г. Двамата, с кметския наместник Димо Иванов, извикали учителя Кой-чо В.Гьоков, председател на едното избирателно бюро, и му дали задача и указания за фалшифицирането на избори-те. В петък, преди изборите, рано сутринта Койчо В.Гьо-ков отишъл при председателя на другото избирателно бюро Стоян В.Апостолов и уплашено го попитал: "Какво ще пра-вим сега? Попът и Димо искат от нас да фалшифицираме изборите." Стоян Апостолов казал: "Какво питаш? Ти не знаеш ли, че си народен учител и на кого служиш? На попа или на народа? А пък имаш и закона за изборите в ръцете си." Тогава Койчо се съвзел и казал: "Тогава и аз не се ре-шавам на такава работа."

На Стоян Апостолов не връчили новия избирателен за-кон под предлог, че не е получен такъв. Връчили му само заповед за назначаването му за председател на бюрото. То-гава той в петък преди изборите следобед тръгнал за Стара Загора да си иска закона от съда. Но още в Богомилово, като се отбил в общината, получил такъв от секретаря на общинския съвет, който му казал, че в Кирилово е изпра-тил два броя от закона, т.е. за всеки председател на изби-рателно бюро по един брой.

Сутринта, в деня на избора, до определения час за започване на гласуването не се явили и членовете на бюро-то. Планът им бил Стоян Апостолов да провежда избора без закон, и сам без членове на избирателното бюро. При тия обстоятелства по-лесно можело да се извърши някаква фалшификация или да се наруши законът и тогава Стоян Апостолов може да бъде наказан - уволнен от учителстване или изпратен в затвора. Но председателят в определения час за започване на гласуването извикал двама гласоподава-тели от съседните на избирателното бюро къщи и ги назна-чил за членове на бюрото. Тогава гласоподаването започна-ло. След това влязъл Иван Димов Танев и си представил пълномощното като застъпник на Тачо Даскалов. Но пред-седателят не го приел за пълномощник. Той бил някъде навън, задържан известно време от полицията, докато за-почне гласуването. А според новия закон застъпник не мо-же да се приема при бюрото, ако се яви и си представи пълномощното след започване на гласоподаването. Но въп-


реки това изборът протекъл правилно, по закона, без фал-шификации.

Около 10 часа пред сградата на общината, която е в съседство с избирателното бюро, се събрали много жени, не по-малко от 30-40. Те били жени, чиито мъже били от опозицията и на които не се давали картите за гласуване от кметския наместник.

Тълпата пред общината нараствала и протестните ви-кове се усилвали. Затворилите се двама-трима души с кмет-ския наместник в общината се поуплашили и по телефона извикали войска от Стара Загора. След идването на войска-та войниците с щикове на пушките се насочват към жени-те. Но тълпата ставала още по-голяма. Зад жените застана-ли и мъжете с камъни в ръце, които почнали да се мерят към вратата на общината, където се показвал кметският на-местник. Един от мъжете, Йовчо Иванов, с изваден нож се насочил към цивилен агент, който изблъсквал жена му назад. Агентът хукнал да бяга към вратата на общината. При бюрото пристигнали заявления от жени с молби да им се дадат картите за гласуване. Тогава председателят на бю-рото, като видял, че положението е много опасно, грани-чещо със сбиване, отворил прозореца на стаята и извикал на войниците да снемат пушките и да се отдръпнат. След това извикал началника им и изискал от него да си оттегли войниците, тъй като не ги е викал и изборът е протичал мирно и спокойно.

Поручикът изтеглил войниците и си заминали за Стара Загора. Председателят казал на жените да си разотидат по домовете и следобед да се върнат да гласуват. И те си тръг-нали. После извикал кметския наместник и му казал, че има подадени заявления от жени, които се оплакват, че не им се дават картите за гласуване. Казал му още, че заявле-нията ще ги изпрати с надпис в съда, като изясни как се е произвел изборът. В такъв случай съдът може да реши, че изборът е произведен незаконно и да го касира. Ще насро-чи нов избор, който се провежда за сметка на виновника за нарушения на закона за избора. Тогава кметският намест-ник, като видял, че ги няма войниците да го пазят от изби-рателите, а също, че може да касират избора, почнал да раздава картите за гласуване на жените и следобед всички


гласували. Правителственият кандидат Иван Минков не можал

да спечели мнозинство гласове в Кирилово. Виновен за то-ва бил, според свещеника и кметския наместник, предсе-дателят на бюрото Стоян Апостолов и усилията им за увол-нението му продължили. Предизвикали нови анкети. На-сочвали анкетьорите за разпит на непочтени хора. Въпреки това не могли да си постигнат целта. След разкриване на нелегалната група в с.Кирилово на 7 март 1942 г. те още по-настойчиво искали уволнението на Стоян Апостолов. Счи-тали, че той е бил учител на партизаните младежи и докато той е в училище, такива младежи ще има в Кирилово и че той е таен комунист. Тогава Стоян Апостолов бил интерни-ран и временно отстранен от учителстването. Те изтъкнали още, че той като директор на училището на 3 март 1942 г. организирал с всички ученици и учители отпразнуването на Освобождението на България от турско робство. Училищ-ните власти направили анкета и в резултат на нея Стоян Апостолов бил възстановен на учителското си място.

Кириловските властници, главно свещеникът, останали недоволни и чрез Ангел Иванов продължавали да настояват за уволнението му. Тогава областният училищен инспектор Сяров преместил Стоян Апостолов за учител в друго сели-ще, само за една година. И тогава свещеникът останал не-доволен. Чрез областната дирекция те почнали да действат пред военните. И старозагорският началник на гарнизона поискал от Министерството на войната да бъде уволнен Сто-ян В.Апостолов като комунист, още повече че той бил изк-лючен от контролния съвет на кредитната кооперация като такъв. Министерството на войната изискало от Министерс-твото на народната просвета уволнението на Стоян Апостолов. Министерството на народната просвета нарежда на Областния училищен инспекторат Стоян В.Апостолов да бъде уволнен завинаги от всички училища в България и об-ластната училищна инспекция издала съответната заповед.

Кириловските властници начело със свещеника от 1941 г. били на пост, на стража. За малки прояви, като сурва-кане, без тяхно разрешение, те наказвали с репресии и ин-тернирания участниците. Ето защо в този период имало не малък брой арестувания, малтретирания и интернирания.


Интернирани били: 1. Г Е Н Ч О СТОЯНОВ МАНДРЕВ арестуван на

2. IX. 1941 г. и изпратен в концентрационния лагер в Ени-Кьой до декември 1943 г.

2. ИВАН ДИМИТРОВ БАЛАБАНОВ интерниран през 1941 г. за 3 месеца (от 24.111. до 24.VT) в с.Гугутка, Ивай-ловградско. Втори път през 1942 г. в с.Караманци за 4 ме-сеца след разкриването на партизанската група в .Кирилово.

3. МИТЬО ТОНЧЕВ ЕНЕВ - интерниран през 1941 г. за 3 месеца (от 24.11. до 20.V.) в с.Бял Извор, Ардинско.

4. ТОТЬО ПЕЕВ ТОТЕВ - интерниран през 1941 г. в с.Комунига, Кърджалийско, за 3 месеца (от 24.11. до 20.V.) 1941 г. Взет от Варна, където бил студент.

5.ПЕТКО НЕЙКОВ МИНЧЕВ - интерниран за 4 ме-сеца в с.Караманци през 1942 г. После изпратен в специал-ните роти на с.Белене. Оттам в Демир Хисар и най-после в Свети Врач, където работил по направа на нормалната ли-ния. Освободен на 7.IX. 1944 г.

6. ПЕТЪР ХРИСТОВ СТОЯНОВ - интерниран през 1942 г. за 4 месеца в с.Караманци, Хасковско, след разкри-ване на партизанската група в с.Кирилово (по съмнение) и втори път в Демир Хисар.

7. КЪНЧО СТОЯНОВ МИНЧЕВ - интерниран на 7.III.1942 г. за 4 месеца в с.Караманци, Хасковско, след разкриване на партизанската група в с.Кирилово. Интерни-ран е затова, че е продал патрони на партизаните и после осъден и лежал в затвора над 4 месеца.

8. ТАНЮ ПЕТКОВ АПОСТОЛОВ - интерниран през 1942 г. на 24 март за 3 месеца в с.Попско, Ивайловградско. И още от 1.IV. 1943 г., но само за 20 дни в Демир Хисар.

9.СТОЯН В .АПОСТОЛОВ - интерниран на 24 март 1942 г. за 3 месеца в с.Давидково, Ардинско.

10. РАШО ДИМОВ РАШЕВ - интерниран през 1942 г. за 4 месеца в с.Караманци, Хасковско, след разкриване на партизанската група в с.Кирилово. После на 5 март 1943 г. в Белене до края на ноември 1943 г. и от Белене в Св.Врач до 9.IX.1944 г.

П . К И Р О ДИМОВ ТАНЕВ - излиза от затвора на 23.IV. 1943 г. През юли го интернират в Демир Хисар до 17.XII.1943 г. На 23 март 1944 г. е изпратен в концентраци-


онния лагер "Кръсто поле" в Гърция (Тракия) до 9.IX.1944 г.

12.КОЛЮ ПЕНЕВ МУРСАЛКОВ - интерниран в Де-мир Хисар от 1. IV. 1943 г. до края на годината.

1 З.ГЕРМАН ГАНЧЕВ КЪНЧЕВ - интерниран в Де-мир Хисар през лятото (юли) на 1944 г. Той бил студент последна година в Загреб. Като получил съобщение да се яви в България, той поискал да се яви на последния изпит преди времето, определено за изпитната сесия. Ректорът му разрешил. Българският консул също се съгласил да го изчака, докато си вземе изпитите. След тях, като си полу-чил и дипломата, се явил в България и веднага бил изпра-тен в работните роти в Демир Хисар.

14.ДОНКА ЙОВЧЕВА ДИМОВА - интернирана на 23 март 1944 г. и откарана в концентрационния лагер за жени антифашистки, намиращ се в постройките на бившия манас-тир "Св.Никола", Асеновградско. Освободена на 9.IX. 1944 г.

15.ХРИСТО РУСЕВ ГЪРБАЧЕВ - на 5 март 1943 г., откаран в черните роти в Белене, където прекарал 7 месе-ца. Оттам откаран в Генерал Тошево на работа за направата на нормалната жп линия. Освободен на 7.IX. 1944 г.

16.РАШО НЕДЕЛЧЕВ ГУДЖЕВ - интерниран в Сан-дански от 8.III.1944 г. до 9.IX.1944 г.

17.ГЕОРГИ РАДЕВ МАНДРЕВ - интерниран в чер-ните роти на 8.III. 1944 г. до 9.IX. 1944 г. в Сандански.

18.ИГНАТ ПЕТРОВ КОЛЕВ - интерниран на 5 март 1943 г. в Белене до края на ноември. Оттам изпратен в Св.Врач до 9.IX. 1944 г.

19.ИВАН ГАНЕВ КОЛЕВ - интерниран на 5.III.1943 г. и изпратен на Белене и след 7 месеца откаран в Сандан-ски в черните роти до 7.IX. 1944 г.

20.ИВАН РУСЕВ ГЪРБАЧЕВ - интерниран на 3 ап-рил 1943 г. в Демир Хисар. На 8 декември освободен пора-ди заболяване от малария. На 29 май 1944 г. арестуван и изпратен на работа по Аязмото в Стара Загора. Освободен на 9.IX. 1944 г.

21.ЙОВЧО РУСЕВ ГЪРБАЧЕВ - арестуван на 1 юни 1944 г. и откаран в Стара Загора. Оттам е откаран на 17 юни в с.Звездел. Освободен бил на 12 юли 1944 г.


22. СТОЯН ПЕТКОВ КЪНЕВ - интерниран в Сан-дански в работните роти от 8 март 1944 г. до 9.IX.1944 г.

23.ЕНЬО СТАЙКОВ - интерниран в Демир Хисар, в работните роти, на 1.IV.1943 г. докъм средата на май и от-там от 29.V. 1944 г. до 20.VI.1944 г. на работа по Аязмото в Стара Загора.

24.ДИМО НИКОЛОВ МИТЕВ - интерниран в Демир Хисар - работните роти на 1.IV. 1943 г. за три месеца.

25.МАРКО ГАНЧЕВ ГУНЕВ - интерниран в работни-те роти в Демир Хисар от 1.IV. 1943 г. до 4.VI. 1943 г.

27.ПЕТЪР ХРИСТОВ ГУДЖЬВ - интерниран в Де-мир Хисар на 1.IV. 1943 г. за около 3 месеца и на работа по Аязмото в Стара Загора около 6 месеца.

28.ПЕТКО ИВАНОВ УЗУНОВ - интерниран в Демир Хисар от 1.IV. 1943 г. до 4.VI.1943 г.

29-ЕНЬО ИВАНОВ КОЕВ - интерниран от 1.IV. 1943 г. до 20. IV. 1943 г.

30.ГАНЬО АТАНАСОВ СТАНКОВ - интерниран в Де-мир Хисар от 1.IV.1943 г. до 4.VI.1943 г.

31.ГОСПОДИН МИТЕВ СТЕФАНОВ - интерниран в Демир Хисар от 1.1.. 1943 г. до

32.ДИМО СЛАВОВ КОЛЕВ - интерниран в Демир Хи-сар от 1.IV. 1943 г. до 1.VIII. 1943 г. и от 5.IV. 1944 г. до 1.VI. 1944 г. в с.Караманци, Хасковско.

33.ТАНЬО СЛАВОВ КОЛЕВ - интерниран в Демир Хисар от 1.IV. 1943 г. докъм края на 1943 г.

34.ТОНЬО СТОЙНОВ МЕЧЕВ - интерниран в Демир Хисар от 1.IV. 1943 г. до 30.VI.1943 г.

35.ПЕНКА РАДЕВА ПЕТКОВА - интернирана с.Пе-левун, Ивайловградско, от 10.VII.1942 г. до 18.XI.1942 г.

36.ДИМО ГАНЧЕВ 37.МАТА ДИМОВА ГАНЧЕВА 38.РАДКА ДИМОВА ГАНЧЕВА 39.ДИМО ДИМОВ ГАНЧЕВ - интерниран в с.Влади-

мирово, Толбухинско, от средата на юни докъм края на юли 1944 г.

40.МАРКО ГЕОРГИЕВ МАРКОВ 41.ДЕНКА МАРКОВА ГЕОРГИЕВА - интернирана в

с.Владимирово, Толбухинско, от средата на юни докъм края на август 1944 г.


42.ДИМО ИГНАТОВ КУЛТАНОВ 43. СТОЯ H А ДИМОВА (СЛАВОВА) СУЛТАНОВА 44.ВАСИЛ ДИМОВ СУЛТАНОВ - интернирани в

с.Йовково, Разградско, от средата на юни докъм края на юли 1944 г.

45.КОЛЮ ВИЧЕВ ХРИСТОВ 46.МОМКА ДИМОВА ВИЧЕВА 47.СТАНКА КОЛЕВА ВИЧЕВА - интернирани в с.Йон-

ково, Разградско, от средата на юни докъм края на юли 1944 г.

46.МАРИЯ ГАНЧЕВА СЛАВОВА с внука си ПЕТКО КОЛЕВ в с.Йонково, Разградско, от средата на юни докъм края на юли 1944 г.

49.ДИМИТБР ГОСПОДИНОВ ВЪЛЕВ - изпратен в концентрационен лагер в Ени-Кьой, Ксантийско, на докъм края на 1943 г. и втори път интерниран в Северна България в с

50.ИВАН ДИМОВ ТАНЕВ - изпратен в концентраци-онния лагер в Ени-Кьой, Ксантийско, на докъм края на 1943 г.

В югозападния край на с.Кирилово, върху малък хълм, е издигнат висок паметник в чест на падналите в борбата срещу фашизма.

Паметникът е завършен през 1979 г. и открит на 30.V.1979 г. от Чудомир Александров - първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора, а слово произ-нася Недялка Славова (Соня).

Войници от Кирилово на гроба на Кольо Михайлов, загинал в Отечествената война


училището

В първата половина на XIX век у българското населе-ние вТурската империя се разраснали занаятите и търговия-та. Българската търговско-промишлена класа завладяла доста от вътрешните пазари на Турската империя. Тогава се по-чувствало необходимост от нови светски знания. И на 2 януари 1835 година било отворено първото обществено бъл-гарско светско училище в Габрово. Завършилите в него ста-вали учители по различните градове. Материалната и ду-ховната изгода от образованието виждали и селяните. На-сърчени от примера на градовете, и те почнали да органи-зират и строят училища в своите села. Така че към средата на XIX век в по-големите села у нас се открили училища. Това станало и в с. Ашик Сенеклии (Кирилово). Тогава селото имало около 40 домакинства (къщи). Родителите на тогавашните деца съзнали необходимостта от ограмотяване-то им. Намерил се измежду тях и деен човек, който взел присърце задачата - организиране на училище в селото. Той бил Кольо (Никола) Димов Балабанов, известен с прозви-щето Попа Кольо. Завършил третокласното училище в Ста-ра Загора и се върнал да жимее в село. Попа Кольо наме-рил учител от Чирпан на име Манол. Довел го в селото. Родителите на децата го пазарили (условили) в натура и през есента на 1849 г. отворили за първи път училище. Зна-чи, Ашик Сенеклии е било едно от селата, които първи си организирали и отворили училище в Старозагорска околия, тъй като в 1859 г., т.е. 10 години след това в Ескизаарската кааза (околия), която наброявала 91 села, имало открити


училища само в 11 села. Запалена била в селото първата малка искра в мрака,

която постепенно се разгаряла и осветлявала не само пътя на знанието, но и подпомагала оформянето на национал-ното самосъзнание на хората. И тая сила просветлявала ве-че умовете им и укрепвала силите им в борбата за национал-но освобождение, за по-голяма обществена правда. За пър-ва училищна сграда служило едно приспособено помеще-ние, правено за плевня, покрито с ръженица, намиращо се в двора на Марко Иванов Даскалов, а сега двор на Петко Стоянов Кънев. Собствениците на двора, в който се нами-рало първото училище, получили прякора Даскалови.

Даскал Манол бил слабо грамотен, но много строг. Наказвал е децата и за неособено лоши детски прояви. Не-говите ученици го помнели с най-много прилаганото нака-зание - под бъчвата. В двора на училището имало голяма бъчва само с едно дъно. Похлупвал е провинения ученик под бъчвата и го държал там дълго време. Родителите на учениците не го одобрили, а също и капзамалите - училищ-ните настоятели. Тогава капзамали били бащата на Иван Ганев Кутев и бащата на Слави Рашев Арабаджиев. Те му събрали житото през пролетта, разплатили се, но за втора година не го условили. През есента на 1850 г. Попа Кольо намерил пак от Чирпан друг учител на име Иван Марков Събев. Той бил по занаят шивач. Бил куц и слабо грамо-тен. Учителствал в Ашик Сенеклии непрекъснато 21 годи-ни - до 1870-1871 учебна година включително. Прекъсва учителствуването пет години и отново станал учител за една година 1876-1877 г. След около 5-6 години учителстване в Ашик сенеклии той се оженил. Взел жена от рода на Ман-древци и станал постоянен жител на селото. През неговото учителстване училището се местило на няколко места. От старото му място го преместват пак в плевня - плетеница от пръти, измазана с кал и покрита с ръженица, на мястото, където сега е дворът на Генчо Ангелов и пощата. После, около две години, то се помещавало в една одая, прилепе-на към дюкяна на дядо Беню, намиращ се, където е сега дворът на Рашо Баков, срещу черквата. Оттам го премести-ли в плевнята на Мандревци, т.е. в тъста на учителя, където и на него отделили дворно място. Такава бедна била мате-


риалната основа на училището ни през първите му 24 годи-ни. По форма и съдържание на учебния материал то било килийно училище. Събирали се най-вече от 20 до 30 уче-ници. Те сядали обикновено на земята, или на столчета, носени от къщи. Обучението по четене ставало по синте-тичната метода - чрез буквуването. Учениците научавали «отначало буквите с техните наименования (аз, буки, веди, глаголи), след това минавали към сричането на гласни със съгласни и едва тогава кьм четене. След изучаване на чете-нето, учениците изучавали черковно-религиозните книги: часослова и псалтира. В часослова изучавали богослужеб-ни молитви и песнопения наизуст и затова го наричали още наустница, а псалтирът представлявал сборник от Давидови псалми - лирични религиозни песни. Пишели най-вече на пясък и по-късно на панакиди - дъски. При куция даскал, т.е. при Иван Марков Събев, когато училището било в дво-ра му, през топлите дни учениците на обед не си ходели. Те си носели хляб. Обядвали и спели под брястовете на двора. Неговите ученици го помнят с наказанието му - на гръб. Ето един случай: Ученикът Димо Иванов се провинил в не-що. Качили го на гърба на един по-голям ученик, който му хванал отпред ръцете. Втори ученик, застанал отпреде им, хващал краката и ги опъвал напред. Учителят удрял учени-ка с патерицата по задника, а той ревял и пищял. След като го пуснали, Димо Иванов Т.Рашев хукнал да бяга към дома си и вече не се върнал в училището. Така останал неграмотен, а брат му Въльо се ограмотил. Фаланга в учи-лището не се употребявала.

През 1871-1872 учебна година пазарили за учител дас-кал Михаил Беронов, или както са го наричали даскал Ми-хаил Ингьоза, тъй както с едното око бил кривоглед. Той дошъл от с.Разделна, където дотогава бил учител. И в с.Ашик Сенеклии учителствал три години. Откъде е точно, не е установено. Някои казваха, че е от Голям дол, Чир-панско, но това не можа да се установи. Той живеел със сестра си Ирина у Балабанови. Отначало за 1 до 2 месеца за училище е служела една одая при квартирата му, но после се преместило пак плевнята на Даскалови. Същата година се започнало построяването на първото селско обществено училище на обществено място. На север от могилата били


дворовете на Мечеви и Димчевци. Общината начело с тога-вашните първенци иззели двора на Димчевци, като им дали общинско място - празна поляна - на запад, където сега са им дворовете. Селяните съборили плетениците - къщи на Димчевци, и ги пренесли на новите им дворове. На осво-боденото място, в средата на селото, близо до кладенците, се построила първата обществена училищна сграда. Строил я майстор Дянко, зидар от Стара Загора, с помощ от насе-лението и средства от продадени дърва от общинската гора Балтаджийка. Сградата била по-солидна и покрита с кере-миди. Тя имала една голяма учебна стая и една по-малка -одая и сайвант. През зимата учениците си носили дърва от домовете и в огнището на одаята си кладели огън да се топлят. Под стаята имало изба, която служила за черква. Имало вътре икони, кандила и там се извършвали всички черковни обреди.

През 1872-1873 г. даскал Михал започнал учебните за-нятия в новопостроената училищна сграда. Той бил вече с малко по-голяма грамотност, а черковната служба и книги владеел много по-добре. Празничен ден той можел сами-чък да извършва черковната служба. Учителствал в селото три години.

Новопостроеното училище е служило само пет-шест го-дини. В него са учителствали Михаил Беронов (Червения даскал) - 3 години, Вълчан Колев от с.Шермет (Столетово) - 2 години (1874-75 и 1875-76), и Иван Марков Събев една година (1876-1877). През пролетта на 1877 г. (12 април) била обявена Руско-турската война. И през следващата 1877-1878 учебна година в селото ни нямало училище. Селото било изгорено от турците. Изгорили и училището. През лятото на 1878 година оцелелите от кланетата жители на се-лото се завърнали в изгорените си домове. Те си строили нови къщи с дървета и пръти, носени от горите. Селяните не забравили и училището. С общи усилия построили с дър-вета, пръти и кал нова постройка за училище на няколко метра западно от изгореното.

То имало една учебна стая и една малка за канцелария. И още в началото на 1878-1879 учебна година в него постъ-пил за учител даскал Петко от с.Иджулери (Средно гради-ще), Чирпанско. Следващите две години в селото ни учи-


телства Тоньо Димитров от с.Карапча (Стоян Заимово), Чир-панско. Той разкрил и IV отделение. При неговото учител-стване поп Минчо пак посетил селото ни за трети път и в записките си на стр.1432 казва: "Ашик Сенеклии, 61 къщи. За училище им служи една съвсем неудобна стая, учителят им Колю (вместо Тоньо) Димитров от с.Карапча на 18 го-дини, свършил I клас, за 2300 гроша. Децата от 7 до 13 години - 55, момчета 30 и девици - 25. Наредих им учи-лищни настоятели."

През 1881-1882 учебна година в селото е Тодор Недев Гребенаров от Стара Загора с второкласно образование.

През 1881 г. в Ашик Сенеклии се прави ново училище върху основите на изгореното през 1877 г., като ги издъл-жили и разширили. То имало две големи учебни стаи, една малка за канцелария, голям коридор и изба. Било солидно строено с камъни, чамов материал и керемиди. За пост-ройката му общината е използвала и труда на населението, а парични средства е получила главно от продажбата на дър-ва от горите. Това училище служило до 1927-1928 г., когато стените му се пропукали от земетресението през 1928 годи-на. Бито съборено през февруари 1935 година. В зида, при свършването на зида на избата и започването на етажа, се намерила под една греда бележка, поставена в патрон (гил-за), със следното съдържание: "Настоящето училище се зах-вана на 10.IX.1881 г. и се изкара на 12.XII.1881 г., а учени-ците почнаха да го посещават от 2.1.1882 г. В туй училище имаше тогава три отделения с 20 ученици и учител беше тогава, в нея година, сиреч 1881/1882 учебна година Госпо-дин Тодор Недев Гребенаров от Стара Загора, дето ще ре-че, че той пръв учителствува в туй училище. В той време селото беше на много партии и нямаше никакъв напредък. Това училище се прави с сила на закона и старание, дано Бог ги вразуми за напред, да се обърнат към науката, а не към виното както сега." (Запазен израз и правопис.)

През следващите три години учител е Гелю Господи-нов от с.Ахиево (Малко Кадиево) с третокласно образова-ние. През 1884-1885 учебна година той по свой почин отк-рил над IV отделение и I клас. Следващата 1885-1886 учебна година разкрил и II клас. Но на 21 ноември 1885 година се обявила Сръбско-българската война. Той отишъл войник.


Училището се затворило и после I и II клас се закрили, тъй като учителят вече не се върнал. При него завършили I клас Дечо Минчев, Стефан Иванов Добрилов, Нана Недева и др. Първите двама впоследствие завършили II и III клас в Стара Загора, след което станали учители в Кирилово, т.е. те били първите кириловци учители в селото си.

През 1885-1886 учебна година училището било закри-то. След Сръбско-българската война в селото учителствали последователно Георги Минчев от с.Арнаутито, Марко х.Марков от Стара Загора, а първата учителка в село Кири-лово е Мария п.Стаева през 1889-1890 и 1890-1891 учебна година.

През 1891-1892 учебна година учител в селото е Тодор Бобафинков от Стара Загора. Той имал много ученици и си служил с взаимоспомагателната метода.

През 1892-1893 учебна година учениците стават около 100 и персоналът се увеличава - стават двама учители. Те са Петко Желев от Стара Загора с третокласно образование и Пенчо Т.Стефанов Самангелов от с.Белчево (Ракитница). Имало от четиритях реда ученици, всичко 92 г.

Самангелов напуснал и бил заместен от Георги Петков Русейски през втората половина на годината. Следващата учебна година Петко Желев е пак учител в селото с учител-ката Мария Плоскова от Стара Загора.

През 1894-1895 учебна година за първи път в училище-то учители са кириловци - Дечо Минчев и Стефан Иванов Ганчев Добрилов.

През същата година на южния край на селото, под чеш-мите, определили място - земя, за училищна градина, в която учениците трябвало да работят като посаждат и отг-леждат дръвчета, цветя и зеленчуци.

През 1895-1896 учебна година учители в селото ни са пак Стефан Иванов Ганчев от с.Кирилово и Георги Стойчев Гачев от Казанлък.

През 1896-1897 година учители са Стефан Иванов Ган-чев и Ана Куцарова от Стара Загора.

През 1897-1898 учебна година постъпва за учител Кольо п.Иванов Маджаров от с.Кирилово с педагогическо образо-вание. Завършил III курс на педагогическото училище в Казанлък. Той настоявал пред училищното настоятелство


да се огради по-добре определеното място за училищна гра-дина, за да се опазват насажденията, но нещо особено не било сторено от тогавашния кмет. След това, по искане на кмета, известно време дават градината под наем и после я изоставят.

Другият учител през тази година била Ана Атанасова (по мъж д-р Панайотова Тодорова), завършила VI клас на девическото педагогическо училище в Стара Загора.

През тази учебна година подлежащи деца на училище били 70 момчета и 54 девойки, всичко 124 ученици.

До 1907-1908 година учителите са двама, но учениците станали вече много на брой и през 1908-1909 учебна година учителският персонал се увеличил на трима души, но ня-мало учебна стая за всички ученици.

За подобрение на материалната база на училището през 1908 година му отделили 73 дка от мерата - пасище под До-мус баир и Аламура, за временно ползване. Училището раз-пределило мерата на парцели и ги отдавало на търг за обра-ботка и ползване.

През 1909-1910 година направили ново училищно по-мещение в училищния двор, на запад от старото помеще-ние с две учебни стаи и коридор. След 1929 година то е служило за читалищен салон и било съборено през 1967 г. от ТКЗС.

През течение на 1912-1913 учебна година учителите ста-нали четирима, а учениците над 170. Но за малко. На 17 септември 1912 година се обявила Балканската война. Двама-та учители били мобилизирани. Двете учителки напуснали селото. Завърнали се на 19.11.1913 г., но учебни занятия не се водели. След това настъпили две сравнително по-нор-мални години. Но на 1.Х.1915 г. България влязла в Първата световна война и учебното дело било пак разстроено. Оста-нали две учителки да обучават по две слети отделения с по 80 и 100 ученици. Положението се нормализирало след приключване на войната. Новият закон за народната прос-вета от 1921 г. на БЗНС с министър на народната просвета Стоян Омарчевски предвиждал задължително основно об-разование до III клас, чрез което да се повиши общото об-разователно и културно равнище на народните маси. За-почнало се повсеместно откриване на прогимназии по села-


Сградите на старото училище та. И в с.Кирилово в началото на 1921-1922 учебна година -на 1 .IX се открил първи клас с 35 ученици - 24 момчета и 11

Учченическа група Н-ри клас (стар стил), 1927 г.


момичета. За учител на първи клас бил назначен Стефан Владков от Казанлък. Класът се помещавал в една стая от дюкяните на Желязко Желев, сред селото, където е сега сградата на общинския съвет.

На следващата година се разкрива и II клас от прогим-назията с учители Ганчо Славов от Кирилово и Желю Пис-юолев от с.Енина. Ганчо Славов става директор на учили-щето.

През 1923 година общината построила ново помещение за прогимназията, разположено в западния край на учи-лищния двор. То имало три учебни стаи и коридор. Стро-ил го майстор-зидарят Иван Тончев с работници от с.Кири-лово.

Учебните занятия с разкрития III клас започнали на 14 септември 1923 г., след като назначават в прогимназията още двама учители. За новата постройка общината похар-чила 49 500 лв. Тогава прогимназията ни станала районна. Към нея са прикрепени известно време учениците от селата Елхово, Лясково, Малка Верея, Богомилово и Ракитница.

След 1944 г. тази постройка на прогимназията служила известно време за клуб на БКП и за театрален салон и била съборена от ТКЗС през 1967 г. В нея прогимназията се по-мещавала до 1928-1929 учебна година. Следствие земетре-сението през 1928 година стените на старата училищна сгра-да, където се помещавало първоначалното училище, се про-пукали и по-нататъшното ползване било рисковано. Прис-тъпило се към строеж на новото училище. За целта на из-точния край на селото се отчуждили: цялата нива на Койчо Н.Тонев от 2056 кв.м и части от нивите на Тоню Калев -1485 кв.м, и на Слави Калев - 1183 кв.м, и се оформил училищен двор от 4714 кв.м.

Строежът на новото училище в новия двор започнал през пролетта на 1929 г. Наемател бил Руси Ташев от Стара Загора с работници зидари от Кирилово. Средствата за строе-жа - 85 ООО лева били отпуснати от земетръсния фонд "Ди-позе". Новата училищна сграда имала 5 големи учебни стаи, две по-малки, от които едната за учителска стая и коридор.

На 20 октомври 1929 г. учебните занятия започнали в новата училищна сграда. Но поради липса на достатъчни учебни стаи първо отделение останало да учи в старото учи-


лище. През 1928 г. училището си изгубило дадената му зе-мя - 73 дка ниви, тъй като мерата под Домус баир по реше-ние на Върховния касационен съд била предадена на Белчев-ската община.

През 1929 година за по-добрата издръжка на училището с указ за вечно ползване му предали от общинската мера 200 дка в местността Аламура и Дренажа. Дадената земя била направена на парцели и се давала под наем. С получе-ните приходи училището си осигурявало издръжката.

През есента на 1935 година към западното крило на училищното здание пристроили още една учебна стая и ед-на малка за помагалата и от 16 януари 1936 г. и първо отде-ление почнало занятие в новото училище.

На 9 април 1936 година била поставена желязна ограда върху зида покрай шосето, а самата каменна ограда била напълно завършена още на 30 ноември 1934 година. Огра-дата се работила чрез трудовата повинност от кириловските зидари.

С такава материална база училището работило до 1963 г. Новата отечественофронтовска власт си поставила за за-дачи да повиши още повече културното равнище на народа изобщо и в частност неговите технически знания и умения, без което задачите, поставени пред нашия народ, за уско-рен технически напредък трудно биха се осъществили. В такава насока се изменили и учебните програми и курсът на основното образование от 7- станал 8-годишен. В програ-мата се внесли политехнически елементи и нашето учили-ще, за да може да приложи новата програма, трябвало да подобри още материалната си база. За тая цел в края на 1959 . се отчуждили трите празни парцела на братя Къневи, намиращи се в съседство с училищния двор.

През есента на 1960 г. в разширената част на двора се започнал строежът на сградата за "Работилници и кабине-ти" на два етажа. Постройката се работила по стопански начин от зидарската група на ТКЗС с майстор-зидар Иван Минчев Гуджев и се измазала от мазаческата група на ТКЗС. Разходите за построяването на сградата по плана се изчис-лявали на 35 ООО до 40 000 лв., а се изразходвали по-малко. От самооблагане на селото се отпуснали 5000 лв., от Окръ-жен народен съвет, чрез общинския бюджет, около 8500


л в. и от извънбюджетни училищни средства 7000 лв., или всичко се изразходвали 21 ООО л в. Спестяванията станали следствие на това, че изкопите, пренасяне на материали и друга се извършили чрез труд от самооблагане и чрез добро-волен труд от родителите. Учениците събрали от реката всич-кия необходим чакъл за бетонените конструкции - колони и плочи. Освен това-плановете на постройката са направени безплатно от инженер Донка Ст.Апостолова, а бившият ди-ректор на училището Стоян В.Апостолов през всичкото вре-ме се грижел за доставянето на всички видове строителни материали и за изготвяне на стойностните сметки за извър-шената работа и за отчитане на същата, също безплатно.

Постройката се завършила през 1963 година. В началото на 1963-1964 учебна година се разкрил и

VIII клас. За него били прибрани и учениците от с.Сладък кладенец, Елхово, Богомилово и Ракитница. В горния етаж на постройка се обзавели спалните на учениците от пансио-на, а в долния работилниците, в които се инсталирали машините. В края на 1963 г. се изплатили и отчуждените преди това дворни места и постройките на Тотю Кънев и Крали Стоянов, съседни на училищния двор. По този на-чин дворът се оформил, като заел целия квартал от 9450 кв.м. За учениците от пансиона се явила нуждата от кухня и стол. Помещение за тази цел било построено на запад от постройката за работилници и кабинети през 1965-1966 г. В началото на 1967 г. се започнало използването на кухня-та и стола-трапезария.

УЧИТЕЛИ От откриване на първоначалното училище през 1849 г.

до 1968-1969 учебна година включително в Кириловското училище са учителствали 60 учители, а в прогимназията 50 учители, или общо 110 учители, от които 6 са били замес-тници на временно отсъстващи редовни учители. Няколко от тях са пострадали от турците или от българските буржоаз-ни власти.

Иван Марков Събев бил убит от турците на 22 юли 1877 г. заедно с много други кириловци в гората североизточно от с.Лясково.

За Михаил Беронов, който е учителствал в Кирилово 3


години, от 1871 до 1874 г., може да се каже много и затова ще се постараем да опишем съкратено житието му, чието начало знаем от неговите ученици, а краят му от една ста-тия на известния старозагорски учител още преди Освобож-дението ни Петър Иванов, който след Старозагорското въс-тание през 1875 г. с бягане се спасява в Цариград. Беронов бил много ексцентрична, мистериозна личност. Старите хора, негови ученици, го наричаха Ингьоза или Червения даскал. Прозвището Червения даскал придобил от това, че ходил облечен напълно в червено: фес, палто, панталони, обувки - всичко червено. Така облечен, се явил и на учи-лищния сбор, свикан през лятото на 1872 година в Стара Загора, за да запознаят учителите със звуковата метода. И тук на събора учителите от околията го наричат Червения даскал. Станал обект на наблюдение и внимание. Не бил много грамотен, но много добре разбирал от черковния ред. Бил клисар и усвоил всички четения и песнопения в чер-ковната служба. В пригодената към училището черква на песните му придружавали и учениците. Знаел добре и тур-ски език. През 1874 г. Червеният даскал напуснал учител-ството, напуснал и селото ни. През есента на 1874 г. в съседното село Чолаково върлувала холера. Измрял голям брой от населението. Умрял от холера и селският свещеник Иван Пенев. Като преминала холерата, нашият учител отива в с.Чолаково и получил от близките на починалия свеще-ник свещеническите му дрехи, одеждите, кръста, кили-мявката и другите принадлежности. Напуснал за малко се-лото и се връща отново, но вече цял поп. И като всеки нов поп и той тръгнал да ръси по селата и стигнал до Сливенс-ката епархия. Скоро до ушите на Сливенския митрополит Серафим достигнала новината, че един нов свещеник из-пълнявал разни треби по епархията му. Той наредил да му го доведат. При разпита нашият поп съвсем спокойно изва-дил един писмен акт, в който се казвало, че свещеник Ми-хаил е ръкоположен от Левкийския епископ Гг'ервасия в Пловдив. Митрополитът се усъмнил в добросъвестността на този документ и в подписа на Гервасия. И печатът му миришел а фалшификация. Той задържал поп Михаил в Сливен, а писал до Пловдив и питал дали имат ръкополо-жен такъв свещеник. Отговорът бил отрицателен и самоза-


пополнят се наш учител бил изпратен в Пловдив. Тук като фалшификатор сам на себе си и на документи бил предаден на властите, за да бъде осъден. Но той лесно се отървал. Още с явяването си в съда, пред първия турски чиновник, извикал: "Няма друг бог освен аллаха и Мохамед е неговият пророк!" И всички обвинения срещу Червения даскал из-чезнали. Той станал мохамеданин, а това било много цен-но, радостно за турците, защото не друг, а поп става моха-меданин. След като пловдивските молли узнали, че новият потурнак притежава доста познания из областта на богос-ловските мохамедански науки, го провъзгласили за "уле-ма", т.е. учен и велик познавач на свещените мохамеданс-ки науки. В края на лятото на 1875 година Червният даскал се явил по улиците на Стара Загора, но вече като ходжа, облечен напълно от чалмата до обувките в зелено. Членове-те на Ашиксенеклийския революционен комитет, като нау-чават, че потурчилият се Червен даскал е в Стара Загора, изтръпват от страх. Те очаквали, че комитетът, в който преди и той участвал, и комитетските работи ще бъдат из-дадени на турците. Но това не последвало. В края на 1875 г. и в началото на 1876 г. нашият учител и самозван поп, а сега ходжа, държал на пловдивските джамии проповеди, от които турците били в захлас и възторг и на тълпи се стичали да го слушат. Настъпили размирните и съдбоносни дни на 1876 година за нашия народ. Избухва Априлското въста-ние. Нашият учител-ходжа е още в Пловдив. Ето какво раз-казва за него бившият Старозагорски митрополит Методий Кусевич, който тогава бил протосингел на Пловдивската митрополия:

"Една вечер около 9 часа в митрополията при мен дой-де ходжа. Познах, че той е онзи поп, който преди известно време се беше потурчил. Ние се смутихме и изплашихме доста. Той мълча известно време, седна на миндера и каза:

- Ето, видите ли, мене епископ Гервасии не рачи да ме признае за свещеник, но турците на драго сърце ме приз-наха и приеха за ходжа, и аз сега съм най-добрият техен проповедник. Но да не мислите, че като промених вярата си, аз съм станал враг на народа си. Да ме пази бог от това! А чрез свещенически чин исках да бъда полезен на народа си, но и като турски ходжа аз няма да бъда вредителен.


Тази вечер аз дойдох тук да ви заявя, че ставам верен на народа си и вие ще се уверите в това (като чуете, че съм пролял кръвта си за народа и за православната вяра).

След това нишия тайнствен посетител стана и си оти-де."

Априлското въстание било потушено с големи жесто-кости. Това предизвикало свикването на Цариградската кон-ференция на Великите сили, пред които се представил про-ект за автономия на България. Конференцията се открила на 11.XII. 1876 г. И сега нашият Червен даскал във форма на ходжа изчезнал от Пловдив. Озовал се в Цариград. Тук вече, по улиците на Цариград, се тълпят десетки хиляди фанатизирани софти, т.е. всички ходжи от джамиите и уче-ници от богословските турски училища. Те гъмжат и пред Великото везирство и викат срещу Мидхад паша: "Никакви отстъпки на християните, никаква автономия на българи-те!" Нашият Червен даскал като софта се намирал в тази фанатизирана тълпа и енергично проповядвал и надъхвал мюсюлманите да не отстъпват на християните никакви пра-ва, инак ислямът щял съвършено да изчезне от лицето на земята. Той бил един от най-големите агитатори сред тия тълпи против даване права на християните и в частност на българите. И наистина турското правителство не приело ре-шението на Цариградската конференция от И.XII. 1876 го-дина и това на Лондонския протокол от 19 март 1877 г. за даване автономия на българите. Следствие на това и по си-лата на решенията на Цариградската конференция и в съг-ласие с Австро-Унгария на 12 април 1877 г. Русия отваря война на Турция за освобождението на България. В наве-черието на войната цариградските турски вестници в хрони-ките си дали следната новина: "Един българин за да разиг-рава шпионски роли между мюсюлманското население, на-рочно и с лукаво намерение приел мюсюлманското вероиз-поведание и направил големи пакости на османското пра-вителство. За неговите престъпни деяния, той днес биде обесен на големия мост в Цариград. На Златния рог."

Този опасен човек бил нашият Червен даскал. Той още в Пловдив говорил на някои свои приближени, че единст-веното спасение на българския народ се състои в съпротив-лението на турците срещу проектираните реформи на Ца-


риградската конференция. Ако се приемат тези реформи, то те ще си останат на книга, както и дадените по-рано, и българите пак ще робуват, а ако не се приемат от Турция, Русия ще й обяви война и България ще си получи истинско-то освобождение. Така и станало. За да бъде полезен на родината си, той постъпил като Раковски, който става дер-виш-бекташ, а Червеният даскал става ходжа.

От 1900 до 1907 година в селото ни учителства Тана Георгиева.

1906 година у нас е година на много и големи стачки. Стачкуват работниците от депа, фабрики, мини и в края на годината и железопътните служители.

На 3.1.1907 година при откриване на Народния театър студентите освиркали Фердинанд, когато влиза в театъра. Правителството на Димитър Петков арестувало много сту-денти, други въдворило по родните им места и затворило университета. На 26.11.1907 година министър-председателят Димитър Петков бил застрелян на улицата от един младеж. Учителката Тана Георгиева изявила публично радостта си от убийството на диктатора и освен това тя морално и матери-ално подкрепила стачниците, като отделяла парични средс-тва от оскъдната си заплата. Това стигнало до ушите на Ок-ръжната училищна инспекция и оттам я уволняват заради подкрепата и на стачниците. Наказанието й е, че не може вече да учителства в Старозагорски окръг.

През 1920-1921 година в първоначалното училище пос-тъпва учител Васил Стефанов Ножчев от Стара Загора. Той работил и вън от училището, като добър помощник на Ра-шо Иванов - основател на комунистическата партия в село-то ни. Освен беседи пред младежите в клуба на партията за Октомврийската революция той изнася и други просветни беседи, а също с Рашо Иванов посещава околните села по партийна, организаторска и просветна работа. За тази му дейност Васил Ножчев е уволнен като учител от цяла Бълга-рия по предписание на МНП.

В началото на 1922/23 учебна година постъпва учител в първоначалното училище Георги Михалев от Стара Загора. Той също работи за партията и взема участие в подготовката и организацията на Септемврийското въстание през 1923 година в селото ни. За тази му дейност е арестуван на


25.IX. 1923 г. и след това уволнен от всички училища в Бъл-гария.

През тези години членовете на училищното настоятел-ство бяха избирани все от Работническата партия и от БЗНС. Още през юли 1923 г. те назначиха за учител Митьо Станев от Стара Загора. Високо културен човек и голям партиен деец. Но преди да влезе в клас при децата и преди обявява-не н Септемврийското въстание, той бил арестуван на 11.1П.1923 г., уволнен и учителството му вече е прекъснато.

След започване на Втората световна война и първите успехи на хитлеровата фашистка армия, фашизмът у нас се надига. Той имал привърженици и в с.Кирилово. Помъчи-ли се да вкарат и в училището чрез образуване на разни фашистки дружества. Но Стоян Апостолов, като директор на училището, не допуснал това. Той не основал в учили-щето и официалната браническа организация.

УЧЕНИЦИ Допреди Освобождението ни от турско робство, не

всички деца са посещавали училището. А от момичетата само едно ходело на училище. Считали, че за тях училище-то е ненужно. След Освобождението ни броят на учениците се увеличава, но не всички деца са прибрани в училище. Тази задача се решавала в продължение на много години, успоредно с подобрение на материалната база - подготвяне на училищни помещения и на учителски кадри.

Поп Минчо при третото си посещение на с.Ашик се-неклии през есента на 1878 година, след като се завръща от Диар Бекир, сочи, че учениците са 55, от които 30 момче-та и 25 девици.

От 1892 година до 1908 година имаме само двама учите-ли, а броят на подлежащите деца на задължително обуче-ние е между 120 и 180. През 1908 и 1909 учебна година учителите стават трима, но децата са 176, а поради липса на помещения са записани 120 ученици. През 1911 и 1912 учебна година имаме вече четири учебни стаи с четири учи-тели, но учениците са вече 191. Само в първо отделение имаме 78 ученици, а тогава селото има 170 къщи (домакин-ства) с 1065 жители. А сега селото има 342 домакинства с 1250 жители, а.... деца! Тия сравнения ни налагат да кажем


хвала на кириловки от онези минали времена. Дълги години броят на учениците не спада. И след от-

криване на прогимназията, броят на учениците е значите-лен за големината на селото ни. Този брой е бил все над 200 ученици, като в 1936 година стига до 312 ученици. Ка-захме, че при Освобождението имаме само една ученичка. Тя е Дона Недева, която постъпва в училището 4 години преди нашето Освобождение и е първата грамотна жена в селото ни. Веднага след Освобождението ни от турско роб-ство ученичка постъпва и сестра й Нана Недева, която завър-шва даже първи клас при учителя Желю Господинов през 1885 година. До 1900 година ученичките сравнително уче-ниците са по-малко. След 1900 г. те се увеличават, броят им постепенно расте, за да достигне този на момчетата към 1910 година, когато вече почти всички деца, подлежащи на задължително обучение, постъпват в училището.

В нашата прогимназия от разкриването й през 1921/22 учебна година до 1968/69 учебна година включително са за-вършили прогимназиалното си образование 1286 ученици. Значителен брой завършили основното училище, продъл-жават и завършват средно образование - общо или специ-ално. Техният брой досега е около 365 души. Измежду тях пък продължават и завършват висше образование над 80 ду-ши. От тях има учители, лекари, аптекари, инженери, ико-номисти, агрономи и др. Между останалите с основно об-разование имаме добри техници, шофьори, работници на полето, във фабричните предприятия и др. От завършили-те училището ни имаме не само добри работници, но и хо-ра, мразещи робството и безправието, обичащи своя народ и борци за свободата му. Още през есента на 1887 година една доста голяма група младежи се включва в подготвения заговор от капитан Боянов за събаряне на противонародно-то полицейско правителство на Стамболов. Поради това те биват малтретирани, бити и затваряни в участъците на Ста-ра Загора. Не по-малка група, предимно пак по-млади хо-ра, през 1923 година се включили в редовете на въстаниците септемврийци, за извоюване на народната свобода. Георги Гърбачев и Колю Петров вляха своите сили в интернацио-налните бригади, които водеха жестока борба в далечна Ис-пания против настъпващия фашизъм. А Йовчо Димов при-


ютявал и укривал нелегални почти през всичкото време от 1923 до 19424 година. Но особено широк размах взе съпро-тивата срещу настъпващия фашизъм у нас през 1941 до 1944 година. За да смажат тази съпротива, фашистите си служат с най-крути меки - арести, побоища, интернирания и убийс-тва. От селото ни били интернирани над 50 души. Доста младежи се отзовали на партийния зов и се наредили в пар-тизанските редици. Партизанският живот поели и две жени - Недялка и Станка Славови, и млади хора, наскоро завър-шили прогимназията, и други от училищната скамейка на гимназията. Между загиналите партизани са младежите: Сто-ян Вълев, Господин Стоянов и Тотьо Колев. И тримата били примерни, сериозни и ученолюбиви ученици.


народно читалище

„изгрев" - С.кирилово

Кирилово е едно от първите села от Старозагорска око-лия, сдобило се със свое народно училище - 30 години пре-ди освобождението ни от турско робство. А напротив с чи-талище се сдобило много късно, едва в третото десетилетие на XX век.

Читалището е рожба както на училището, така и на икономическото сдружение в селото ни, на кредитната ко-операция, а още повече на големите и неотложни изисква-ния на живота. За просвещаване на кооператорите, за по-вишаване на културното им равнище, кооперативните съю-зи препоръчвали на кредитните кооперации да си основават и просветни читалищни групи към самите кооперативни сдружения. Това правил и Старозагорският кооперативен съюз "Посредник". Тогава счетоводителят на кредитната ко-операция на с.Малка Верея - Кънчо Бонев, изготвил пра-вилник за читалищните групи към кредитните кооперации за организиране на собствени читалищни групи. Той бил използван и от касиер-счетоводителя на кредитната коопе-рация в .Кирилово Пейчо Г.Найденов. За първи път въпро-сът за читалище е бил поставен на общото извънредно съб-рание на кредитната кооперация, станало на 12.IX. 1920 го-дина. В точка 13 на решение на това събрание е казано: "Събранието възлага на управителния съвет да състави пра-вилник за читалище" А в протокол N 33 на общото извън-редно събрание, станало на 5.XII. 1920 г. се казва: "Прие-мат се правилниците за вътрешния ред на кредитното коо-перативно дружество и правилник за читалище към дружес-


твото. За този правилник на читалището се споменава в учредителния протокол N 1 от 10.1.1926 година на наново образуваното вече народно читалище, че е утвърден от МНП с определение под N 107 от 12.III. 1921 г. След това обаче не се говори нищо за читалище. То остава само написано на книга - без членове, без ръководство и без дейност. През 1924-1-925 г. за учител в Кирилово постъпил Стоян Вълев Апостолов. Още първата година той разучил как стои въп-росът с читалището в с.Кирилово. Говорил по този въпрос и с касиер-счетоводителя на кредитната кооперация. От него узнал, че към кооперацията имало основано читалище "Из-грев", но не е започнало работа. Тогава се решило да се пристъпи към фактическо основаване на народно читалище самостоятелно, независимо от кредитната кооперация, а не като читалищна група към кооперацията.

Стоян Апостолов пристъпил към разгласа и организи-ране на младите хора. След разгласата се свикало общо сел-ско събрание, а не такова само на членовете на кредитната кооперация. Събранието, на което присъствали 45 души, жители на с.Кирилово, станало на 10 януари 1926 година в сградата на кооперацията с дневен ред:

1. Четене, разясняване, изменение и одобряване на устав на читалище "Изгрев".

2. Обсъждане на въпроса за възобновяване на читали-ще "Изгрев".

3. Записване на членове-основатели на народно чита-лище "Изгрев".

4. Избиране настоятелство на читалището. 5.Избиране на контролна комисия. 6.Определяне членски внос на действителните и спо-

магателните членове. 7.Разни. По първия въпрос събранието е приело правилника (ус-

тава ), който бил одобрен от МНП на 12.III. 1921 г., като се направили в него такива изменения, които определили ве-че читалището като народно читалище, а не като група към кредитната кооперация. Така за действителен член на чита-лището се счита всеки пълнолетен и пълноправен жител на с.Кирилово, който се подчинявал на постановленията на устава и на решенията на общото събрание и плаща редовно

108 • ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО КИРИЛОВО членския си нос.

2. Членският внос за действителните членове се пре-деля на 50 лв., а на спомагателните на 20 лв.

3. При отсъствие на председателя за текущи работи го замества секретарят на читалището, като думата касиер-де-ловодител се изхвърля от устава и се замества със секретар на читалището.

По втория въпрос решението било, че читалището се оформя като народно читалище и приема младежката земе-делска стопанска група "Самоук" заедно с наличните й па-ри и книги да се влее в читалище "Изгрев", като пълно-летните и пълноправнните младежи станат редовни дейст-вителни членове, а малолетните станат спомагателни чле-нове на читалището. Младежката земеделска група била об-разувана преди няколко години. Освен това наличните про-читни книги на кредитната кооперация се предавали на чи-талището.

До третия въпрос се записали като действителни чле-нове-основатели на народното читалище: Пейчо Г. Найде-нов, Кирьо Минчев, Митьо Тончев, Димо Рашев, Стоян Вълев Марков, Димо Игнатов, Никола Славов, Стоян Пет-ков, Стоян Вълев Апостолов, Теню Милев Марков, Иван Желев, Петко Димов Драганов, Слави Колев Мурсалков, Митьо Славов, Ильо Митев, Стоян Тодоров, Петко Васи-лев Бялов, Иван Тончев, Вълю Иванов Кангалов, Методи Койчев, Петко Вълев Апостолов, Никола Славов, Стефан Димов, Димо Вълев Апостолов, Минчо Димитров, Киро Танев, И лю Гочев Пеев, Димо Петров, Миньо Недялков, Рашо Иванов, Стою Петров. А за спомагателни членове ce записали: Иван Ганчев, Минчо Желев, Георги Милчев, Иван Вълев, Стоян Колев, Петко Тодоров, Иван Митев, Вълю Димов Димчев, Рашо Димов Димчев, Иван Алексан-дров Маджаров и Тотю Пеев.

На събранието с явно гласуване е избрано настоятелс-тво: Пейчо Г.Найденов, Стоян В.Апостолов, Киро Мин-чев, Стою Петров и Стоян Тодоров, а за контролна коми-сия: Рашо Иванов, Митьо Тончев и Теню Милев Марков. Избраното ръководство на читалището се конструирало та-ка: председател - Пейчо Г.Найденов, секретар-касиер и биб-лиотекар - Стоян В.Апостолов, и членове Стою Петров,


Киро Минчев и Стоян Тодоров. След това се явили и първите обществени културни про-

яви на читалището. Младежите подготвили и представили пиесата "Галеният син" и "Проклето семейство". Пиесите се играли на тавана на кооперативната сграда с участието на Ильо Гочев, Лоза Гочева, Пенка Митева, Иван Митев, Иван Тодоров и др.

През същата година - 1926-а, на празника на Кирил и Методий читалището разиграло томбола със закупени и по-дарени от членовете предмети. Имало отпечатани билети за 20 ООО л в. До 1926 г. младежите рано сутринта на Нова година ходели из село във всяко домакинство, сурвакали и честители Новата година. Новата 1927 година за първи път била честитена пак от младежите, но от името на читали-щето. То съумяло да обедини всички младежи от селото, да ги разпредели на групи и да сурвакат от името на читалище-то. С получените средства от тези мероприятия били закупени нови прочитни книги за читалищната библиотека за около 1400 лв. Били абонирани списанията "Земеделие и ското-въдство", "Земеделски уроци", "Земеделска практика", "Българско овощарство", "Борба с алкохолизма", "Трез-веност", "Всемирна летопис", "Природа", "Картинна га-лерия", "Добро здраве", "Българска мисъл" и др., и вест-ниците "Здравец", "Изток", "Свобода", "Противо алко-холен лист", "Читалище", "Искра" и др.

Секретар-библиотекарят завел библиотечна книга, под-редил книгите в шкаф, който се намирал в канцеларията на кооперацията.

Всяка вечер раздавал и приемал книги за прочит. Почти всички младежи от селото ни тогава имали само начално образование, тъй като наскоро преди това била открита прогимназията. Малък брой младежи отивали в Стара Заго-ра, за да продължат образованието си. Останалите оставали на работа в земеделското си стопанство, или почвали няка-къв занаят, като зидарство, дърводелство и други. Тези именно младежи изявили желание да се отвори вечерно учи-лище, тъй като виждали, че им липсват много знания, осо-бено по аритметика и геометрия. Секретарят на читалище-то поел този въпрос и го поставил пред директора на учи-лището и учителите. Директорът Ганчо Славов също взел

108 • ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО КИРИЛОВО присърце този въпрос и се включил даже като преподава-тел. Вечерно време една от стаите на прогимназията се пъл-нела с младежи, които редовно и с голямо желание и усър-дие посещавали уроците. През зимата на 1926-1927 година курсистите изучили по аритметика четирите аритметични действия и прости дроби. По геометрия научили да нами-рат лицата на различни фигури, обемите на различните ге-ометрични тела и обемите на строителните материали. Това им помогнало в подобряване на занаятчийската им работа, а някои от тях станали и добри майстори. През същата зима някои младежи изказали желание пред секретаря да учат по-мощния международен език - есперанто. За тях бил открит и курс по есперанто. В курса участвали по-малко младе-жи, но с по-голям идеализъм. Те също с желание изучава-ли езика, но пречка да по-доброто му усвояване била не-достатъчното знание на елементарната граматика на българ-ския език. Въпреки това много от младежите усвоили дос-татъчно брой думи и граматически правила, които им дава-ли възможност да четат и да говорят в една малка ограниче-на езикова форма. Понеже на другата година курсът не про-дължил за затвърдяване и усъвършенстване на езика, то и придобитите им знания постепенно отпаднали. На 16.1.1927 година станало първото общо редовно годишно отчетно съб-рание на читалището. На това събрание за ръководство на читалището били избрани: Марко Георгиев - председател, Димо Игнатов - секретар, Стоян Вълев Апостолов - касиер-библиотекар и контролен съвет: Марко Петков, Димо Ра-шев Димчев - секретар, и Иван Тончев - член. През 1926 година в Кирилово било основано и въздържателно дружес-тво "Трезвен селяк" с членове предимно младежи и с ръко-водство Петко Димов Драганов, Димо Вълев Апостолов и Слави Колев Мурсалков. Дружеството се основало при ид-ването на Димитър Братанов, тогава още ученик в Староза-горската гимназия и доскорошен председател на Национал-ния комитет за трезвеност, а сега заместник. На това първо годишно отчетно събрание било прието въздържателното дру-жество "Трезвен селяк" да се влее в читалището и да е клон от него. Това дружество имало заслуги за възпитанието в трезвеност на младежите в Кирилово и изобщо за разпрост-раняване на прогресивните идеи между тях. През тази го-


дина читалището представило пиесата "Майстори" от Рачо Стоянов с участието на Стоян П., Ганчо Славов и др. Тя била изнесена в една от учебните стаи на училището. На 11.III. 1928 година било проведено второто поред общо го-дишно отчетно събрание на читалището. За ръководството били избрани Миньо Недялков - председател, Димо Игна-тов - зам.-председател, Стоян Апостолов - секретар-касиер и библиотекар, и членове Таню Петков, Иван Тончев и Димо Николов. За контролен съвет: Ганчо Славов - предсе-дател, Койчо Вълев Гьоков - секретар, и Киро Минчев -член. На това събрание бил приет нов типов устав на чита-лището. Типовият устав приели главно за това, че чита-лищата, които се ръководели по него, можели да бъдат озем-лявани от фондовите им земи. По този начин читалището си осигурявало редовни приходи.

През 1929 година в края на селото се построила нова училищна сграда и в нея започнали учебните занятия. Тога-ва училищното настоятелство предало средните три стаи на старата училищна сграда да се ползват от читалището безп-латно. Читалищното ръководство приспособило двете учеб-ни стаи и коридора между тях за салон, като съборило вът-решните преградни стени. В края на салона построило и подиум, висок около 80 см, за сцена. Третата, западната, стая служила на артистите. В този салон се пренася и чита-лищната библиотека. На 18.1.1930 г. редовното общо съб-рание избрало ново настоятелство: Таню Петков Апостолов - председател, свещеник Борис Вълканов - подпредседа-тел, Стоян Апостолов - касиер-секретар и библиотекар, и членове Койчо Вълев Гьоков, Теню Милев и Къньо Ганчев.

През септември Стоян Апостолов отишъл да продължи образованието си и предал секретарската длъжност на Кой-чо Вълев Гьоков, който дълго време след това я изпълня-вал. След като читалището се сдобило със салон, макар и скромен, то дейността му чувствително се разширила. Ръ-ководството на читалището почнало да организира в салона общи просветни събрания, на които се изнасяли сказки на различни теми. Агрономи изнасяли беседи по лозарство и овощарство, учили младежите да облагородяват лози и овощ-ни дървета, а също и как да отглеждат лози дворовете си. За тази цел читалището доставило и подходяща селскосто-

108 • ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО КИРИЛОВО панска литература, списания и книги. От тази литература много от младежите също се учили и подобрявали икономи-ческия си живот. Тук се изнасяли и здравни беседи, на които хората се учили не само как да опазват личното си здраве, но и как да подобрят хигиената на жилището и дво-ра.

През 1923 година и още повече през 1925 година на пар-тията бил нанесен голям удар. Разгромени били много от организациите й. Хиляди комунисти и земеделци били из-бити. Тогава, в края на 1925 година и през 1926 година, партията дала друго направление на дейността си. Като глав-на задача тя поставила изграждането на масови организации и навлизането на партийни членове в тях, за осъществяване на по-дейни връзки с народните маси. Тогава партията пос-тавила такива цели на борбата си, за които и широките на-родни маси били готови да се борят с легални средству под ръководството на партията в нашето читалище навлезли мно-го младежи ремсисти, които с жар почнали работа за обща просвета на населението и за класовото му осъзнаване. Идеите си те провеждали най-вече чрез театралната си са-модейност, която тогава се разраснала много. За времето от 1930 до 1940 година от читалищните членове са играни около 30 пиеси, измежду които: "Хъшове", "Пристанала", "Братска любов", "Иванко", "Аз убих", "Службогонци", "Кара Танас", "Майстори", "Боряна", "От много ум", "Обесването на Левски", "Край мътния поток", "Гръм от ясно небе", "Дъщерята на греха", "Два свята", "Вълците пазят стадото", "Изпуснати хора", "Когато самодивите за-любят", "Вражалец", "Облог", "Пленникът от Трикери" и др. В живота на читалището вземали дейно участие младе-жите ремсисти Георги Гърбачев, Тончо Митев, Игнат Ди-мов, Герман Ганчев, Видьо Димов, Илия Димов, Стоян Вълев, Иван Димитров, Къньо Ганчев, Колю Петров. Те не само играели на сцената, но развивали и ремсова дей-ност, особено Тончо Митев, Господин Стоянов и Колю Петров. Тези младежи държали и на това между тях да няма пушачи и пиещи алкохол т.е. те били всички въздържате-ли. Ако младежите не изпълнявали това изискване, те ги изолирали от своята среда. И още, старали се да изнасят пиеси с по-прогресивно съдържание. Когато пиесите при


изнасянето им се харесвали от публиката, самодейците не се задоволявали с изнасянето им само в Кирилово. Взема-ли са бохчите с дрехите под мишница и тръгвали по съсед-ните села. Разбира се, само пеша. Калта по черните пъти-ща, даже и реките не са били препятствие за тях. А в ума им и мисъл не идвала срещу това да получат някаква лична материална облага. Всичко материално било за читалище-то. За тях оставало най-важното - чувството на удовлетво-рение, на радост и на щастие, че са могли чрез играта си да просвещават публиката, да й доставят радост и да я заразя-ват с по-прогресивни, по-висши идеи, необходими за изг-раждане на по-съвършено човешко общество. Между дру-гото и по този начин те провеждали и своята ремсова дей-ност. И ученици от Кирилово в старозагорската гимназия вземали участие в живота на читалището. Почти всяка зим-на и пролетна ваканция те изнасяли в селото представле-ния, които подготвяли още в Стара Загора. Учениците съ-що разучавали и представяли пиеси с по-прогресивно съ-държание. Но в селото към 1939 година властта била вече в ръцете на привържениците на реакцията, на фашизма - глав-но в лицето на кметския наместник и свещеника. Те следе-ли какви пиеси се подготвят от читалището и при неодобре-нието им не разрешавали тяхното изнасяне. После изиск-вали предварително да преглеждат пиесите и ако ги одобрят разрешавали да се представят. Пиесите изпращали за прег-лед и одобрение и на околийския началник. Но част от тях пак се промъквали на сцената без одобрение от местната власт и тогава последствията били арестуване на някои от артистите. Като например след представлението на пиесата "Два свята" и "Вълци пазят стадото". Организатор на пред-ставлението почти на всички пиеси бил Таньо Петков Апос-толов. Той им бил и суфльор. Главно за това пък бил интер-ниран. В края на 1936 година читалището закупило ради-оприемник. Всеки празник и вечерно време читалищният салон се пълнил с посетители, за да слушат радиопредава-нията, тъй като тогава в селото нямало друг такъв. Тези събрания са се използвали и за изнасяне на беседи пред посетителите - за Асен Златаров, Кирил и Методий и дру-ги, и за четене на разкази, най-вече на такива от Чудомир. За новата 1941 година читалището организирало пак сурва-

108 • ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО КИРИЛОВО кане. Били изготвени три списъка, по един за всяка група сурвакари, за вписване на подарените пари от домакините, и то срещу подпис. Списъците изготвили Митьо Тончев, Тотьо Пеев и Иван Димитров, но не били заверени от кмет-ския наместник. След сурвакането някои младежи били арес-тувани, а по-късно и тримата организатори, под предлог, че са събирали пари за политзатворници. По великденски-те празници на 1941 година младежите вечерно време пак били в читалищния салон и правели репетиции. Свещени-кът при излизане от черква влязъл при младежите в салона, нагрубил ги, че не са в черква и пред всички изрекъл, че това читалище ще бъде закрито и ключът му ще бъде хвърлен. Почнала се работа по затварянето му. Свещеникът напра-вил постъпки за отчуждаване на целия стар училищен двор заедно с постройките и присъединяването им към черков-ния двор. За причина изтъкнал, че стаите били необхо-дими на черквата за кръщаване на децата, тъй като черквата била студена и още, че черковният двор не граничел с ули-ца и за да се отиде в черквата, трябвало да се минава през училищния двор. Преди да стане окончателното присъеди-няване на училищния двор към черковния дал се срок и за възражения. Директорът на училището Стоян В.Апостолов представил към преписката за отчуждение възражения. В тях се казвало: "Училищните стаи съвсем не са подходящи за кръщаване на децата, те не са добре опушени, големи са и студени. В черквата може да се приспособи много по-добра стаичка за тази цел. Не е вярно, че черковния двор няма изход на улицата. Такъв има от изток, но вратата му отскоро е запушена. Ако черквата иска вход и от запад, тя го има и сега, само, че се минава около 10 метра през учи-лищния двор и тогава се навлиза в черковния. И ако иска и по план да има този вход, то ще трябва да иска изменение на плана, като се отчужди само ивица от западния край на училищния двор и се присъедини към черковния, а не да се отчуждава целия училищен двор с постройката. В стария училищен двор училището има салон в който провежда кул-турните си мероприятия с учениците, родителските срещи и други. Допреди няколко години в старото училище се обу-чаваше едно отделение, тъй като учебните стаи в новото училище не достигаха. Не е изключено, след някоя година


пак едно отделение да се обучава в старото училище." След това отчуждаването не се одобрило от министерс-

твото и не се удовлетворило искането на черквата. Не се минало много време и директорът на училището бил интер-ниран. Черквата веднага отново направила постъпки за от-чуждаване на стария училищен двор. Тъй като нямало тога-ва кой да направи възражения, дворът бил отчужден и пре-доставен на черквата.

През пролетта на 1942 година, стопанин на читалищ-ния салон станал свещеникът. И тогава, разбира се, кръ-щенията на децата не ставали в училищната стая, но прог-ресивната младеж нямала вече достъп в салона. Председа-тел на читалището за 1943 година станал кметският намест-ник Димо Иванов. Но младежите масово напуснали чита-лището и от 50 членове останали 17.

Още на ученическата скамейка младежите били закър-мени с любов към трудовите хора, към свободата и с омраза към поробителите и експлоататорите. Докато били под пок-рива на читалището, тази любов и омраза били разгаряни още повече. Там по-будните младежи ремсисти не само се учили, но учили и възпитавали и другите младежи, та в Кирилово през годините след 1932-а имало здраво органи-зирана ремсова група, в която били включени почти всички младежи. Добра организационно-партийна и ремсова рабо-та развили Георги Русев и Колю Петров, когато през 1932-1933 година първият бил в контролния съвет на читалище-то, а вторият през 1933-1934 година, когато е поддържал всяка вечер и всеки празничен ден отворен читалищния салон, където младежите редовно се събирали. След като получили смъртни присъди на Енинския процес, те имиг-рирали през 1937 година и постъпили в интернационалните бригади в Испания. През август 1941 година полицията тър-сила да арестува активните читалищни дейци за провеждана ремсова дейност Господин Стоянов и Стоян Вълев. Те съ-що минали в нелегалност. След разкриване на нелегалната партизанска група в селото на 7.III. 1942 година били аресту-вани други читалищни дейци, обвинени в сътрудничество с нелегалните. Едни от тях попаднали в затвора, като Тончо Митев, Коста Славов, Иван Койчев, а други били интер-нирани. През 1943 година ремсистите Игнат Димов, Ганчо

108 • ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО КИРИЛОВО Димов, Видьо Колев, Стефан Марков и сестрите Недялка и Станка Славови, които също са вземали участие в живота на читалището, призовани от партията, минали в редиците на партизаните. След това последвали нови интернирания. Така, че от село Кирилово пострадалите от фашизма дости-гат 80 души, от които голяма част са били читалищни дея-тели.

По нареждане на отечественофронтовското правителс-тво след 9.IX. 1944 година председателят на Отечествения фронт в селото свикал на 8.XI. 1944 г. общо извънредно съб-рание на читалището за възобновяване на работата му. На това събрание за временен УС на читалището били избрани Иван Димитров Балабанов - председател, Нено Марков Ди-митров - секретар-касиер, Колю Пенев Колев, Желю Не-дев и Слави Димов Игнатов - членове, а за проверителна комисия: Колета Славов - председател, Неделчо Василев -секретар, и Йовчо Иванов Желев - член. Сега читалището, подпомогнато от партията и народната власт, разгърнало наново сили в театралната самодейност. Организирало из-насянето на пиесите "Девети септември", "Боряна", "Сна-ха", "Сватба", "Рада", "Диверсанта", "Светлините на ма-яка", "Докторът", "Фиданките цъфтят", "Криворазбрана-та цивилизация", "Бюро за женитби", "Самотна лодка се белее", "Сребърният пръстен", "Обикновен човек", "Тре-вога", "Цигани" и други. На сцената продължили да игра-ят: Иван Димитров, Илия Димов, Митьо Господинов, Не-дялка Славова, Грозьо Енев, Тонка Минчева, Марко Ба-лабанов, Никола Кирев, Димо Лефтеров, Димитър Кос-тов, Христо Петров и други. През 1948-1949 година при читалището се създава самодеен хоров колектив, който се състои от 20-30 жени. Този хор е изнасял програма при всички народни празненства и чествания. А особено са раз-нообразявали и обогатявали програмите на празненствата чрез своите солови изпълнения на народни песни Златка Петкова, Стоянка Вълчева, Танка Колева и Иванка Въле-ва. От няколко години ръководителите на читалищния хор се осигурява от Окръжния съвет за изкуство и култура в Стара Загора, а от две години при читалището е организирана и фолклорна група от по-възрастни жени, които разучават и изпълняват на сцената простонародни песни и игри-оби-


Празнуване Гергьовден, 1983 г.

чаи. Тази група се ръководи от Димка Узунова. Преди де-сетина години при читалището имаше танцова група. Тя изпълнявала народни песни и ръченици. При читалището имало организирана ученическа танцова група, но сега вече такава няма, главно поради липса на ръководител. По нас-тояване на читалищните членове и младежите през 1953 го-дина читалището закупило кинопрожекционен апарат. Пръв кинооператор бил Петър Калчев, а след това Димитър Кос-тов. Читалището притежавало киноапарата само една го-дина. През 1954 година кината били отнети от читалищата и предадени към кинефикацията. И двата салона, които били пригодени от по две учебни стаи на старото училище, вече не могли да задоволят нуждите на селото. Заработило се за направа на нов читалищен дом със салон. Работата за построяването му се подела от партийното ръководство и от Общинския народен съвет. Строежът на такъв се започнал на 9.IX. 1962 г. и се завършил в края а лятото на 1965 годи-на. Официалното откриване на читалищния салон станало на 5.IX. 1965 година Читалището се строило по стопански начин, а средствата за строежа са набавяни от населението чрез самооблагане. Майстор-ръководител на строежа бил Колю Ганев от Кирилово. За направа на читалищния дом

108 • ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО КИРИЛОВО се изразходвали 55 ООО лева и 12 ООО трудодни. Освен това за почистване и изравняване на мястото, терена за строежа са разходвани 2000 лева. От 1965 година всички културно-просветни мероприятия, празненства и събрания стават в новия читалищен салон. На негово място е имало селище, чието начало се крие далеч назад в хилядолетията - не по-малко от пет-шест хиляди години, т.е. новокаменната епоха. От първото хилядолетие на нашата ера докъм средата на пе-тия век то е тракийско селище. На много места из селото, на дълбочина до един метър в земята, се намират битови предмети, с които си служил праисторическият човек. Още повече са битовите предмети от тракийското селище. Отп-реди 20 години читалищното ръководство, като се съобра-зило с този факт и като имало предвид от какво значение е за един народ да знае своята история, а за едно селище своето минало, по почин на Стоян Апостолов, решило при читалището да се сложи началото на музейна сбирка. Мно-го кириловци почнали да принасят в читалището археоло-гически материали, предмети от праисторическо и от тра-кийско време. В сбирката постъпват сега и етнографски материали. Всички материали се събират в една стая, без да могат да се подредят, тъй като няма помещение за сбир-ката. Естественото й място е при читалището. Но в чита-лищната сграда няма помещение за музейна сбирка. Когато се е строила, се е мислило, че само читалищният салон е достатъчен, за да се провеждат културно-просветните ме-роприятия на селото.


народни обичаи

НОВ (АДАМОВ, ЖИВ) ОГЪН Обичаят получаване на нов или Адамов огън бил разп-

ространен както в с.Кирилово, така и във всички околни села. В Кирилово се практикувал докъм Балканската вой-на, а в село Лясково дори докъм 1940 година.

Получаването на новия огън ставало есенно време, и то обикновено в края на селското землище. Лясковци са го получавали обикновено в края на землището си, граниче-що с Кириловското, до гората Добреница, през нощта сре-щу Архангелов ден. Кириловци пък го получавали някъде покрай реката около Текиската (Съгеровата) воденица, на границата между Кириловското и Лясковското землище. По-лучаването на новия огън ставало по следния начин:

На определеното място през нощта отивали обикнове-но най-малко 4 души младежи. Избирали се младежи с та-кива имена, че да нямат съименници в селото. Те носели секири, два кола по-дебели, липово сухо дърво - вретено, прахан и козяково или конопено въже. Двата кола в горния си край имали направени от едната страна със свредел ши-роки дупки, които не пробивали напълно коловете. Заби-вали коловете така, че дупките им да бъдат една срещу дру-га, а краищата на третата вейка - липовата, да бъдат втик-нати в дупките на коловете и тя да може свободно да се върти. В дупките слагали и прахан. Превивали връвта око-ло средата на липовата тояга, а краищата се хващали от двамата младежи, седнали един срещу друг в противопо-ложна посока. Тогава младежите почвали да опъват въжето ту в едната, ту в другата посока. Когато се уморявали, ед-

108 • ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО КИРИЛОВО ната двойка младежи се сменяла от другата. Краищата на липовата вейка (тояга), които са втикнати в дупките на ко-ловете, при въртенето и триенето се запалвали и най-нап-ред запалвали праханта. От тия малки искри подпалвали лесно запалими материали и подклаждали огъня. На огъня изгаряли много и дебели дърва, та получавали голям и де-бел слой жар. Тогава всеки стопанин си карал едрия двуко-питен добитък и го прекарвали да мине жаравата против болестта шап. Прекарването на добитъка през жарта става-ло така: пред огъня се нареждали хората в две редици един срещу друг с пръти в ръце и на разстояние един от друг около 4-5 метра, та образували коридор. Други подкарвали добитъка да навлезе в коридора, образуван от хората и с удари с прътовете отзад и отстрани го принуждавали да премине през жарта. В огъня разпалвали и по-големи дърве-та-пънове. Младежите, които запалвали новия огън, пре-насяли запалените пънове в село на могилата и там подк-лаждали пак огъня. Тогава всички домакини от селото си изчиствали огнището от огъня, измитали му и пепелта. Оти-вали на могилата и си вземали жар от новия огьн. Отнасяли я в домашните си огнища и подклаждали наново огъня. При вземането на новия огън домакините дарявали младе-жите, добили новия огън, с по няколко стотинки (галага-ни, грошове ). Обикновено в деня на получаване на нови огън следобед селяните си правили общ курбан с обща тра-пеза. Коловете и въжето за получаване на огъня обикнове-но били направени, за да служат за по-дълго време и се пазели в черквата.

Адамовият огън бил получаван от хората не само да предпазят и лекуват добитъка си, но и да произведат начи-на, по който нашите праисторически прадеди са получава-ли огън. С това те са изразявали своята признателност към първодобивниците на огъня, които са дарили хората с ново голямо благо, чрез което те си улеснили извънредно много живота и чрез което се положила основата на човешката култура. По този начин хората са провеждали празник на огъня, празник на голямото човешко благо и с това праз-ник на човешката култура, на човешкия напредък.


СВАТБИ В НАЧАЛОТО НА XX ВЕК. Когато момъкът харесвал

някоя мома или взаимно се харесвали, тогава той изпращал нишан до момата. Предварително момъкът казвал на роди-телите си коя мома е харесал за булка. Ако родителите се съгласявали, тогава се изпращал нишанът. Той се състоял от няколко златни пари: рубета, махмудии или пендари, нанизани на червен конец. На единия край на конеца има-ло зашито мъжко копче, а на другия - женско. Нишанът прикрепяли към бяла кърпа. Някоя вечер 2-3 жени, близки роднини на момъка, се изпращали да занесат нишана на харесаната мома. След обикновените "Добър вечер" и "Добре дошли" гостите се поканвали да поседят и се започвал разго-вор. Жените гостенки казвали на родителите на момата: "Ами питайте ни защо сме дошли." Отговорът им бил обикнове-но такъв: "Ами щом сте дошли, ще кажете" и тогава жените добавяли: "Харесали сме вашата мома за нашия момък. Идем да питаме ще я дадете ли." Ако родителите се съгласявали, извиквали момата си, която обикновено не присъствала при тях, а била навън, в друга стая. Тогава я питали дали иска да вземе техния момък. Ако момата се съгласявала, гостите сватбарки разгъвали бялата кърпа с нишана и го поставяли на софрата. Момата го вземала оттам и с това потвържда-вала съгласието си за женитбата, като целувала ръце на ба-ща си и на другите присъстващи. Същата вечер, се угова-ряло кога ще стане годежът и късането на нишана. При късането на нишана, т.е. на год ежа, отивали вече много хора роднини на момъка и на момата, а също и бащата на момъка. Някои даже викали и свирачи - музика. Късането на нишана ставало така: Поставяли го на софрата разгънат. Изпъвали му двата конеца, които били вързани за кърпата нишан, в противоположни посоки. Бащата и свекърът хва-щали по един край на конеца и всеки почвал да го тегли към себе си, като същевременно го притискали към парали-ята. Конците така били направени, че нишанът винаги ос-тавал в свекъра, тъй като конецът, държан от бащата, се късал. Уговаряли кога ще направят сватбата и слагали тра-пезата за ядене. Булката можело да дарява роднините. Като се нахранели, ставали от трапезата и почвали песните, свир-ните и игрите - хора и ръченици. В това време пристигал и

108 • ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО КИРИЛОВО момъкът - зетят, с други момци негови другари, които съ-що играели на хорото. След това почвали усилена подго-товка за сватбата. Купували прежда, тъчели платно и шие-ли дарове. Сватбата започвала в четвъртък. В сряда над-вечер някоя близка роднина на зетя калесвала зълвите - мо-ми, роднини на зетя. Калесването ставало като с поканата им давали и цвете или някоя пара. В четвъртък сутринта калесаните зълви се явявали у дома на зетя. И две по две почвали да пеят вън пред къщи. Следните песни пеели вся-ка сутрин до неделя включително:

Дай ми боже ден година Ден година нощ полвина Да се с майка похортувам Да се с хайки нахайтувам.

Или: Зазори се ситна зора Ситна зора, ясна звезда че огряла всичка свята сред гората едно дърво Под дървото вакъл овчар Вакъл овчар сиво стадо Той влезе във сиво стадо и си избра вакла звизка Вакла звизка, вакла (името на момата) Заведе я у бащини У бащини равни двори

В четвъртък сутринта помайчимата с девера отивали у зетя. Те носели и шипковата пръчка, която деверът с един замах е отсякъл предния ден някъде по къра. С помощта на зълвите окичвали пръчката с червена кърпа, с наниз царе-вични пуканки и на върха с ябълка и китка цвете. Пригот-веният байрак забивали някъде под стрехата отпред на къ-щата и там си оставал до събота и неделя, но вечер го сва-ляли, за да не го залязва там слънцето. След приготвяне на байрака зетят си отивал. Зълвите оставали и почвали работа по подготовката на сватбата. Приготвяли дървата за печене на хляба и за готвене на яденето. Чистели боба (фасуля) и


ориза. Чистели и метели двора и къщата. И още в четвър-тък почвали да месят и пекат хляба. С първата пещ те опи-чали и един кравай и после готвели ядене. Зълвите разчуп-вали кравая и хапвали от него. Когато и яденето било гото-во, тръгвали из село и канели само жени, роднини на зетя, на кравай, като викали: "Хайде елате да ядем кравай!" По-канените жени, една след друга, пристигали у зетя, сядали на трапезата, а зълвите ги канели на ядене. В петък зълви-те пак печели хляб в пещта. В събота сутринта пристигали и поканените готвачки, обикновено две жени, близки род-нини. В съботата те приготвяли най-много хляб и гозби -курбан и др. Надвечер пристигала у зетя и уговорената му-зика - гайди, цигулки и др. Около залез слънце в събота ставало бръсненето на зетя от някой негов другар. При бръс-ненето на зетя от селото отивали много хора. Зетят сядал на стол на двора, а до него стоял прав деверът с байрака. При бръсненето свирела музика, а две зълви държали плат под брадата на зетя. Близките сродници на зетя пускали по ня-коя пара в плата за зълвите. След обръсването музиката зас-вирвала на хоро и почвали игрите. Хорото, на което може-ли да играят всички, продължавало до късно. В събота ве-чер, по-късно след хорото, ставали засевки у момъка. Ед-ни от зълвите вземали три нощви (корита) с брашно и си-та. Прехвърляли нощвите една на друга и пеели:

Люлки, вейки, полюлейки Кой беше във люлките? Иванка (името на булката) беше в люлките Петко (името на зетя) люлки залюлява и на Иванка заговаря: Дръж се, Иванке, дръж се жанъм Не са въжа синджирови Най са въжа сюджимови.

Или: Тръгнали са девет сита копринени че кой беше в ситото В ситото беше (името на зетя) И още (името на булката)

108 • ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО КИРИЛОВО След това сватбарите с музиката отивали у булката. Един

носел дисаги с пита хляб и други неща. У булката слагали трапеза. Там отивали също зетят и деверът. Хранели се и почвали игри и веселие. На връщане сватбарите вземали от булката ризата на зетя, която той в неделя обличал, а също и пешкирите, които в неделя, на сватбатя, запасвал. В неделя сутринта започвали да пристигат поканените сватба-ри. Калесвали ги специални хора още в четвъртък и петък. Сватбарите носели принос, като пшеница с крина, пита хляб, шише вино, баница и др. Като се съберели всички поканени, слагали трапезата. После някои от тях се заема-ли с приготвянето на колата, като й правели и чергило -покривало, от нови, шарени черги. Едни от сватбарите оти-вали с музиката да доведат кума, а други за побащима. Ка-то ги доведат у зетя, впрягали воловете в колата. Зълви и жени, които знаели да пеят, се качвали на колата, запява-ли и тръгвали за булката. Пред пътната врата изпъвали мъжки пояс и колата минавала през него. Свекървата вземала про-со и хвърляла върху сватбарите, за да има берекет (плодоро-дие). Най-напред пред музиката двама ергени играели ръ-ченица. След музиката вървели зетят и деверът. Следвала колата и сватбарите. Качените жени на колата пеели: "Теж-ка сей сватба дигнала от Иванови (името на зетя) дворове до Иванкини (името на булката) дворове. Кога за булка отивахме, вишни череши цъфтяха, кога се от булка връ-щахме, вишни череши зрееха. Девера от конче посегна, клонче череши откъсна и ги на Иванка подаде, я на ти бул-ка череши."

Когато се връщали от черквата, певиците при булката на колата пеели:"Надяваш ли се свекърво, че ти отмяна во-дими. Отмяна да те отмени от тежки бели бакъри."

У момата посрещали момковите сватбари и всички се настанявали на трапезата, като на първо място сядали ба-щата, кумът и побащимът. Музиката свирела, а кумата с другите жени обличали, нагиздвали булката в булчински одежди и я забулвали. Така вече стъкмена булката и зетят, водени от девера, обикаляли сватбарите по трапезата, като почвали от баща си и кума. Черпели сватбарите с вино, булката целувала ръце, а сватбарите я дарявали с пари. След обиколката на трапезата, която обикновено била на двора, булката се качвала на колата и почвала да дарява. Най-нап-


ред дарявала баща си и майка си, а после и роднините си, които били викани при булката по определен ред. Дарява-ните от своя страна дарявали булката с пари, съдове и друга покъщнина. През това време зетят и деверът стояли до път-ната врата. След като свършело даряването натоварвали на колата чеиза - черги, козеци, сандък, дрехи и др. Качвали се на колата булката и певиците и сватбата тръгвала за чер-квата. Играчите вземали сърпа и паламарката на булката и с тях в ръце играели ръченица пред сватбарите. От булката - от дома й - вземали петел, украсявали го и един сватбар го носел в шарени дисаги, когото наричали петелджия.

На черквата, при венчавката, отивал и бащата на зе-тя. След венчаването, булката и зълвите се качвали на ко-лата и сватбата потегляла за зетя, но кумът и побащимът си отивали по домовете. В зетя булката слизала от колата, посрещната от свекъра, който й подавал ръка при слизането. Тогава почвали обещанията за даряванията. Роднини на булката казвали какво й даряват, като например: кокошка, фитка, агне, овца, съдове и др., а един от сватбарите ви-кал високо името на дарителя и обещания от него предмет и с нож засичал на дирека (стълба) рязка, за да не се забра-вя. След това свекървата постилала пред входа на къщата плат - пътека, и по нея булката и зетят влизали вкъщи, като сватбари ги мушали отзад с остен, а други сватбари им пречели да влязат. Сега група сватбари с музика отивали да приберат и кума и побащима от домовете им и да ги заведат пак на сватбата. Отново всички сядали на трапезата.

Булката, зетят и деверът пак обикаляли трапезата. Бул-ката черпела и целувала ръце, а сватбарите я дарявали с пари. Следвали пак хора и игри. Кумът повеждал хорото, после се хващали зетят, булката, кумата и други. Хорото продължавало до вечерта. Ако кумът поискал да бъде заве-ден у дома му, тръгвала група сватбари да го води с музика-та. Най-близките роднини сватбари оставали до късно през нощта у зетя. Играели различни игри, забави, шеги с весе-лие. В понеделник сватбарите ходели да гощават кума с пита, чорба и готвено. И у кума ядяли и играели. У зетя също имало трапеза. Готвачите почвали да готвят за укропа - трапеза, която ставала в понеделник. С музиката ходели да довеждат на укропа кума, побащима и бащата на булка-

108 • ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО КИРИЛОВО та. Надвечер слагали трапезата. Булката и зетят обикаляли сватбарите по трапезата и целували ръце. И отново почвали хора начело с кума, побащима, зетя и булката. Във втор-ник сватбарите отивали у зетя. С музиката тръгвали към кла-денеца сред селото. По пътя много от тях играели, а някои зълви черпели срещнатите с ракия и царевични пуканки. На кладенеца напълвали бакър с вода, а булката с крак го катурвала и разливала водата. Връщали се с музика и игри. След това слагали пак трапезата и пак играели различни иг-ри. Към обед сватбарите се разотивали.

Вечерта във вторник прощавали булката. Прошката ста-вала така: Свекърът подавал съд, пълен с жито, на булка-та.. Тя го поемала и му целувала ръка. Тогава той й казвал, че тя няма да говее повече, т.е. няма повече да мълчи, а ще почне да говори.

В четвъртък сутринта деверът с майка си носил нова фурка с къделя вълна и ходили у булката. Там деверът от-булвал булката и поставял булото на някакво дърво. После почвал да преде на фурката, а булката го питала: "Какво предеш?" Деверът отговарял: "Преда пленки и поясчета" и след това предавал фурката на булката.

В петък вечер булката и зетят ходели на гости у поба-щима, където имало и гощавка. В събота вечер булката и зетят с близките им ходели на поврънки (гости) у майкини си, където, разбира се, пак се слагало трапеза. И с това в събота приключвали сватбените обичаи и сватбата.

Всички тези сватбени обичаи са възникнали у нашия народ не само за създаване на веселие и игри. Някои от тях имат и символично значение. У други народи при сватбе-ните тържества няма байрак, а българските сватби не ми-нават без него. Байракът се явил на сватбените тържества, когато сме били под турско робство. У поробения българс-ки народ се явила мечта за свободен, независим живот. Всеки свободен народ си имал свое отечество и свое знаме. Но поробеният български народ нямал такова знаме, или пък само хайдушките дружини го развявали в Балкана. И ето, че народът ни вмъкнал знамето в сватбените обичаи, и то червено, кърваво, защото не малко кръв изтичала от българския народ. А понеже това е сватбен обичай, то по-робителят не ще открие неговото значение, вложената в не-


го идея, стремеж към независимост и свободен живот. Бай-ракът е даден обикновено в ръцете на младо момче, на мо-мък, което се учи да носи сватбен байрак, а утре ще развее истинското знаме и ще се дигне срещу поробителя. Деверът носи байрака и върви заедно с булката, която е забулена под червено було, както и България е забулена под кървавото и черното покривало на робството. Надеждата на народа ни за смъкване на робството, което покривало България, е в байрака. И затова той го изпраща да отбулчи булката, коя-то вече във вторник е проговорила. Това ставало на четвър-тия ден от забулването й, т.е. през четвъртия век на робст-вото, трябвало и кървавото було над България да бъде от-махнато. Деверът захвърлял булото в градината и булката вече свободно поглеждала света.

БАБИН ДЕН (ДЕН НА РОДИЛНАТА ПОМОЩ) Преди да се явят акушери и лекари по селата при раж-

дането на децата помагали жени с придобита практика. Хо-рата наричали тези жени баби, а родилната им помощ -бабуване. В село Кирилово в началото на XX век докъм 1940 година имало главно две жени - баби. Първата, с най-много практика, с най-много бабувания, била баба Донче-вица, а втората баба Вълевица - Рада Вълева Т.Рашева. Както навсякъде в България, така и в Кирилово се празнувал ба-бин ден - празника на родилната помощ. Ето как прибли-зително бил отпразнуван този празник.

На бабин ден на 21 януари всяка жена, която през из-теклата година е имала дете, а може детето да е даже на 2 до 3 години, отивала у бабата, която й бабувала. Жените но-сели менче с прясна вода, сапун и някакво мезе за ядене, като круши, грозде, петмез, рачел и някакъв дар. Жените благодарели на бабата, като я дарявали с кърпи, платно или кенари. Те поливали на бабата да си измие ръцете с донесените вода и сапун, оставяли сапуна на бабата и се връщали в домовете си. По този начин се изразявало сим-волично, че бабата, помощницата при раждането, трябва да бъде изрядно чиста, за да бъдат здрави и майката, и детето. Освен това баба Дончевица я къпели на кладенеца сред селото. До кладенеца я откарвали с каруца. Там тя слизала от каруцата, поливали й с прясно извадена вода от

108 • ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО КИРИЛОВО кладенеца да си измие ръцете и лицето. Качвала се пак на каруцата и я връщали в дома й. Всяка жена вземала пригот-веното ядене от дома: готвено ястие, баница, печени меса, и отивала у бабата. У баба Вълевица се събирали докъм 30 жени, а у баба Дончевица и повече. Щом пристигнели всички жени, слагали общата трапеза. Гощавали бабата и с нея ядели всички жени на трапезата. Следвало веселието. Тогава у бабата пристигали и мъжете. Понякога викали и музика. Пеели, играели хора и ръченици. Обикновено пе-ели стари народни и хайдушки песни. Следобед жените се разотивали по домовете.

Ето някои от обичайните им песни, пети най-вече от баба Гоневица, от баба Таневица и др.

Кат стана Чавдар войвода Царя хазна не получи Тез пусти турци проклети Вее ден се чудят и маят Как Чавдар жив да хванат Никой се не наемаше Чавдара да си измами Измами и жив да хване Кумица имал си Чавдар Наела се тя, наела Чавдара да си измами Правила дете от камък Отпуши душна бъчва Наляла жълта бъклица Че при Чавдара отиде Чавдара за кум калесва

Детенцето й да кръсти Да го кръсти и мироса Нали се Чавдар досети Тънка си сабя припаса Хранено конче изведе Изведе и го възседна И към черквата отиде Там си кумица завари Дете си в ръце държеше И във черквата влизаше


След нея Чавдар идеше Хранено конче яздеше Със конче в черква да влезе Тя на Чавдара думаше Куме ле куме Чавдаре Във черква конче не играй В черква сабя не се върти Нали се Чавдар досети Тънка си сабя извади Та и главата отсече И назад Чавдар се върна

Такава присъда дава нашият народ на предателите, на тези, които предават борците за свобода на родината си.

А в друга песен пак народът ни търси начин и средства за борба против тиранина-поробител, като иска да се раж-дат момчета, та байрак да развяват за народна свобода:

Пролет се запролетява Белия вятър повява Хайдушки сърца аздмява. Малчо по двора ходеше и към гората гледаше. Как се е гора шумнала И на Еленка думаше: Еленке, любе, Еленке Я излез либе навънка и към гората погледни Как се гора шумнала. Време е байрак да вдигнем Да вдигнем да го развявам Отбор юнаци да сбирам В Стара планина да идем На хайдушката поляна Тебе си трудна оставям Кога се рожба добие Армаган ще ти изпратя. Ако е женска рожбата Армаган ще ти изпратя Една ми черна мумия

108 • ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО КИРИЛОВО Мумия, тамян и восък Помена да и направиш Ако е мъжка рожбата Армаган ще ти изпратя Карловска риза капана Една ми жълта дюзия Със седемдесет рубета Кога на хоро излезеш Ризата да си облечеш Дюзия на гръд да сложиш Всичките небе да гледат Хайдут Малчова невеста.


ер-боба

На запад от с.Кирилово се издига хълм с име Ер Боба. Отначало хълмът е нисък, но после склоновете му стават стръъмни. Самият връх е най-висок в землището и се вижда добре от Средна гора и старозагорското поле. На самия връх има гроб, на север от него, сред гора се намира хубава широка поляна. Турците от Богомилово почитали "свете-ца" един път през годината. Те черкували на гроба на Ер-Боба между 36-ия или 37-ия ден или на 38-ия ден след Гер-гьовден, т.е. към 10 до 12 юни. От Богомилово тръгвали много жени, мъже и деца. Минавали през Кирилово и дос-тигали на върха доста предиобед. По поляната си оставяли всичката храна и други неща. Ходили при фоба, молили се и палели свещи. След това на поляната се хранели. За хра-на носили от дома си и по един петел, а някои и агне. Около поляната ги печели. Всяко домакинство изяждало петела си, а агнето го връщали в дома си. След като се нахранвали, започвали хора - турски танци. Мъжете играе-ли по един или по няколко заедно. После множеството сли-зало от хълма. Минавало по пътя Друма при турските гро-бища. Там мястото наричали Ашик Семитчи баба, т.е. пе-сен на семита. Друмът е бил главен път за Пловдив през римско и през турско време, затова още го наричали и по-щенски път. На това място много пътници почивали и се хранели. Имало продавачи и на семит. Когато пътниците го чували, викали: "Ашик, ашик семетчи", т.е. "Певец, певец и пее Семит".

Кириловци - много жени, мъже и деца черкували също на върха Ер-Боба. Черкуването ставало всяка година на 7 май, на следващия ден след Гергьовден. На този ден около


9-10 часа хората на групи тръгвали за Ер-Баба. Там носели всичко за ядене и пиене. Някои жени отивали пред гроба, където се молели и палели свещи. Други оставяли дребни монети. Когато всички пристегнели, свещеник извършвал молебен. Накрая на молебена свещеникът отрязвал парче хляб от всяко домакинство. След яденето започвали хората. Играели всички — мъже, жени, деца. Около 3-4 часа хората слизали към селото. Много млади мъже и момчета оставали да гледат борбите до залез слънце.

Този празник-събор на кириловци и на турците от Богомилово се празнувал до около 1940 г. Турците почитали Ер-Боба и гроба му от много години - векове. Българите започнали почитането на гроба по-късно. Ер-Боба не е познато като лично име. То има друг произход. Ер значи аскер, войник и ерген, деликанли или момък. Боба значи баща, татко, отец. Т.е. Ер-Боба може да се преведе войник и голям баща.

Вероятно на върха е погребан почитан военачалник. Когато е починал, войниците му намерили подходящо място за гроба. Направили го на висок връх, който бил като естествен паметник и се вижда отдалече. Гробът на Ер-Боба бил голям, иззидан под и над повърхността на земята. Преди много години гробът е съборен и разбит.

Но кой е Ер Боба и защо тук е погребан? Султан Сюлейман Великолепний (1520-1566) разширил

най-много турската империя. На запад турците стигнали до Виена. Но между 1682-169//г. Австрия и Полша разбиват турската войска, която без ред отстъпва до Белград. Войската се разлагала и нямала дисциплина. Еничарите се превърнали в грабители. Някои войници напускали войската. Имало много убити от войниците и от началниците. Предполагаме, че военачалникът е пътувал от Пловдив по пътя Друма. Около село Ашик Сенекли той умира, най-вероятно от рани, получени във войната. Войниците на младия военачални са го погребали на най-високото място, за да се вижда гроба му от цялото поле.



съдържание

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ 3

ПРЕЗ ТУРСКОТО РОБСТВО 28

БЛАГОУСТРОЯВАНЕ 57

ПЪТИЩА И УЛИЦИ 60

ВОДОСНАБДЯВАНЕ 74

ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯ 79

ПОМИНЪК 83

ИКОНОМИЧЕСКИ СДРУЖЕНИЯ 97

ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ 115

УЧИЛИЩЕТО 166

НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ИЗГРЕВ" 184

НАРОДНИ ОБИЧАИ 197

ЕР-БОБА 209

Documents

СТОЯН ВЪЛЕВ АПОСТОЛОВ · 2013-10-26 · селище са намирани монети от Александър Македонски (336 - 323 г. от н.е.)