ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯsusherbsbg.eu/wp-content/uploads/mediabook/narachnik... · 2016-08-04 · 4 | Лечебните растения – природно богатство,

Наръчникът е издаден с подкрепата на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС)

Проект „Популяризиране на устойчиво ползване на билките в България“www.susherbsbg.eu на Фондация „Информация и природозащита“ и „Екологични консултации“

Съфинансиран от Програма Life+на Европейската комисия

ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ – ПРИРОДНО БОГАТСТВО, ЛЕК И ПОМИНЪКНаръчник за журналисти

Съставяне и редакция:Фондация „Информация и природозащита“www.ecologybg.com

София, 2015 г.

Снимки: Антоанета Петрова, Борис Асьов, Васил Петров, Десислава Гюрова, Димитрина Ботева, Росен Василев, Росен Цонев, Руслан Йорданов

Дизайн и предпечат: Тара Дизайн ЕООД

ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ – ПРИРОДНО БОГАТСТВО, ЛЕК И ПОМИНЪК

Наръчник за журналисти

2 | Лечебните растения – природно богатство, лек и поминък

Съдържание

ВЪВЕДЕНИЕ ......................................................................................................................................... 3

БОГАТСТВОТО ОТ ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ. ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА .......... 6Общ преглед ............................................................................................................................... 6Биологично активни вещества в растенията ............................................................................ 7Значение на лечебните растения .............................................................................................. 9Видове диворастящи лечебни растения, от които се събират и изнасят най-големи количества билки ................................................................................................. 12Заплахи за лечебните растения .............................................................................................. 29Защитени и редки (консервационно значими) видове лечебни растения ......................... 30

ПОЛЗИ И ПОЛЗВАНЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ ............................................................................. 32Ползване за търговски и лични нужди ................................................................................... 32Сезон и начини за събиране на билки .................................................................................... 33Правила за опазване на находищата ...................................................................................... 35Правила за събиране на качествени билки ............................................................................ 36Правила за пренасяне и съхранение на билки ...................................................................... 37

ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ .............................................................................................................. 38

ЗАКОНОВА РАМКА ЗА ОПАЗВАНЕТО И ПОЛЗВАНЕТО НА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ ......................... 46

УСТОЙЧИВО ПОЛЗВАНЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ ........................................................................ 50Наблюдение (мониторинг) на лечебните растения .............................................................. 50Изисквания на пазара към качество и безопастност на билките ......................................... 51Култивиране .............................................................................................................................. 54Добавяне на стойност към суровината в близост до находищата на лечебни растения .......55Етноботаника ............................................................................................................................ 56

ПРИЛОЖЕНИЯ ................................................................................................................................... 63Приложение 1. Биологично активни вещества в растенията ............................................... 64Приложение 2. Календар за събиране на билки ................................................................. 66Приложение 3. Азбучен показалец на видовете лечебни растения със страниците, на които се споменават .................................................... 68Приложение 4. Речник на използваните понятия ................................................................ 70Приложение 5. Полезни адреси .............................................................................................. 72

Наръчник за журналисти | 3

ВъВедение

Това е основното послание на радиокампанията в рам-ките на Проекта за устойчиво ползване на лечебните растения, на Фондация „Информация и прородозащита”, фирма ЕкоЛогични Консултации и Българско национално радио, осъществен с финансовата подкрепа на Програма Life+ на Европейската комисия. По програма Хоризонт, радио Пловдив и радио Стара Загора прозвучаха повече от 200 рубрики за лечебните растения, със събеседници от цялата страна и всички части на сектора за събиране, изкупуване, преработка и износ на билки. Всички те са подредени по теми на интернет страницата на Проекта и всеки може да ги чуе и излъчва свободно: www.susherbsbg.eu/bg/bnr-campaign/ Основна цел на кампанията е българската общественост да осъзнае, че билките дават добри възможности за пре-питание и затова трябва да опазваме дивата природа, от която ги събираме. Наложи се първо ние да се образова-ме за диворастящите находища, за полезните вещества и времето, по което се натрупват в растенията, за правила-та за събиране на лековити билки, за това как може да се печели най-добре от тях и още много други. Проучихме ползването на билките, които се търгуват в големи коли-чества и на повечето лечебни растения, които се култиви-рат у нас. Запознахме се с много от билкозаготвителите и търговците. Открихме мнозина от преработвателите и разказахме за техния пример. Срещнахме много труднос-

ти, защото в страната липсват обобщени данни за съби-раните и изнасяни количества билки, а много от заетите в сектора отказват да говорят пред медии. Стотици хиляди семейства разчитат на билките за пре-питанието си. Доходите им зависят от това да познават добре различните видове растения, да знаят точно кога лечебните вещества в тях са най-силни и да спазват правилата за събиране. Журналистите от националното радио и всички техни колеги в електронни и печатни ме-дии имат важната мисия да разпръскват това познание.Настоящото издание е предназначено за всеки журна-лист, който ще се заеме с тематиката. То ще ви спести поне затрудненията при набиране на информация. Вие, журналистите имате важна роля за формирането на обществените нагласи и можете да повлияете за поли-тическите решения, които ще развият сектора. Вашите публикации и репортажи ще помогнат за решаването на проблеми като: липсата на базова информация в общественото и медийно пространство и на достатъч-но грижи за опазването на естествените находища на лечебните растения; отсъствието на уроци за билките в образователната ни програма; развитие на прерабо-твателната промишленост, така че да намалее износът на ценните ни ресурси от билки, защото заедно с тях от България си заминават по-голямата част от печалбата и работните места. Ще дадете принос към това от ре-

Има страни със залежи от злато, други – от петрол. България няма достатъчни запаси нито от злато, нито от петрол. Земята ни обаче, e благословена с изключителна природа, която

ни дарява с изобилие от лечебни растения. Експерти твърдят, че една четвърт от народа ни може да се препитава с билки. Затова трябва да съхраним естествените им находища. Те са нашето лековито злато! Златните мини на България!


сурсна страна, която изнася евтини билки, България да се превърне в производител, по съвременни технологии, на чисти продукти от билки, с висока добавена стойност. Само така ще опазим богатството от лечебни растения, с което разполагаме. Те са нашето конкурентно предимство пред развитите страни. Изпреварват ни в икономика, ин-фраструктура, здравеопазванe, но нямат и половината от растителното богатство и плодородие, с което е надарена земята ни. Можем да развиваме земеделие, фармация, производство на храни и козметика със суровини от собст-вени билки. Главните послания, на нашата кампания ще бъдат полезни във вашата обществено полезна работа и ги споделяме вас:

За лечебните растения и билките в България:Докато пътуваме по пътища и магистрали, на разходка сред природата пеша или на колело и през ум не ни минава с как-ви богатства сме заобиколени! Излизаме на първата поляна над селото или градчето и се озоваваме сред истинска при-родна аптека. Едно от всеки пет растения около нас е лечеб-но. Някъде трудно откриваме такива без лековити свойства. Българската флора съдържа над 4100 вида висши растения, от които около 750 са лечебни. От тях, около 250 се използ-ват интезивно в официалната и народна медицина. За всяка болка си имаме билка! Българската лечебна флора е не само най-богатата в Евро-па, но и най-добре проучената. Богатите архиви и хербарии на специализираните институти на Българската академия на науките са ценни за науката и достъпни за всички. България е основен доставчик на билки за целия Свят. С те-ритория десетки пъти по-малка от тази на Индия и Китай, пропорционално на площта си, страната ни ги изпреварва по количества износ на билки.

За берачите: Точни данни за броя на берачите у нас няма. Знаем само, че до ‘89-та те са към 400 хиляди и че и днес стотици хиля-ди семейства разчитат на приходите от събиране, прода-ване и изкупуване на билки. Събирачите обичайно са от райони, богати на лечебни растения, в които няма друго препитание. Берат всичко, което им предлага природата - от иглика, напролет - до шипки, през есента. Познават до-бре и могат да събират много билки, стига да има пазар за тях. Готови са да работят всяка година. Приходите на бера-чите зависят от времето и търсенето на пазара, а и двете са много променливи. Заети са пролетта и лятото, но не изкарват почти нищо за зимата. Нямат дори за простичко оборудване за събиране и пренасяне на билките. Нямат и сигурен пазар и продават, на когото им се обади с по-до-бра цена. Така стават жертва на множеството прекупвачи по веригата. Заплащането е нищожно, а се искат умения и знания, трупани с години тежък труд, под открито небе. Затова и броят на опитните берачи постоянно намалява. Помощите за безработни отказват много от тях от неблаго-дарното занимание. Тези, които се препитават така цял живот, знаят, че ако не спазват правилата билките или се похабяват или се прода-ват на безценица. Трябва, обаче да гонят количества за да си изкарат прехраната. Не е чудно, че често пренебрегват качеството на билките и нехаят за дивата природа.

За билкозаготвителите:Точни данни за количествата билки, които преминават през билкозаготвителните пунктове у нас няма. Специали-сти говорят за повече от 17 хил. тона годишно. Най-големи количества се търгуват от диворастящи липа, глог, шипка, трънка, коприва.


Законът за лечебните растения предписва как да се орга-низира изкупуването и заготвянето на билки в специални пунктове, които се регистрират в регионалните инспекции по околна среда и води. Определя и правила за събиране, изсушаване, превоз и съхранение. Задължава билкозагот-вителите да обучават берачите си. Малко са, обаче тези, които съзнават, че качеството на билките и собствената им печалба зависят от грамотността на събирачите.Единици са фирмите в България, които ползват високотех-нологично оборудване.

За опазването:По-голямата част от билките, които се изкупуват, търгуват и преработват у нас се събират от дивата природа. Тя е много щедра с нас, но не е неизчерпаема! Няма държава в Света, която да успява да съхрани диворас-тящите растения с контрол и санкции! Дори и най-богатата! Това може да стане само с помощта на местните хора. Когато поминъкът им зависи от билките, те гледат да опазят место-обитанията им. Обаждат се за нелегално изкупуване, сеч и унищожение и съдействат на властите. България е единстве-ната страна в Европейския съюз, която има специален Закон за лечебните растения, защото единствено ние събираме билки от дивата природа и то в огромни количества.

За добавянето на стойност към суровините от билки:Ние, тук правим основно първична преработка на билките: сушене, замразяване, рязане, пакетиране, което не добавя повече от 5% стойност. Толкова е и максималната печалба на билкозаготвителите. Затова, за да увеличат приходите си, те се стремят да изнасят все по-големи количества бил-ки и нерядко ощетяват дивата природа.


Вместо да изнасяме балирано сено, ние трябва да изнасяме преработени продукти, които имат много по-голяма стой-ност на пазара. Това означава повече труд, повече работни места, повече приходи за фирмите, за икономиката и за държавата като цяло. Суровина само в изсушен вид струва единица, а в преработен вид, като краен продукт може да струва 10–15 до 100 пъти по-скъпо. Към това трябва да се стремят фирмите в България.Страни, които произвеждат от билките си крайни продукти, получават многократно по-висока цена на тон, в сравнение с нашата страна, която изнася сушени и замразени билки.

• Един тон билки от България струва около 2 100 лева;• Тон билки от Франция се продава на три пъти по-висока

цена;• Един тон билки от Швейцария има пет пъти по-висока

цена;• А японските билки струват 15 пъти повече от нашите.

Разликата в цените е като при златото. Зависят от това дали ще го продаваш като руда или като ювелирна бижутерия.Държавата трябва да създаде условия и да популяризира не само богатството от лечебни растения, а да рекламира, че имаме институти, имаме наука, производства и да се създа-дат условия за развитие на преработвателни мощности за лекарства, хранителни добавки, козметика. Крайният про-дукт струва много, но в него има наука, технология, ноухау. Той решава проблеми. В него има вече и човешки съдби. Съдбите на всички, които се препитават с билки могат да бъдат по-добри ако до тях стига част от печалбата. Ако бил-ките се преработват в районите, където растат и се събират, местните хора ще имат повече работа и по добри доходи. Само когато лечебните растения им дават сигурно и добро препитание, те могат да осъзнаят ценността им и да се гри-жат за тях, като за свои.


БОГаТСТВОТО ОТ ЛеЧеБни раСТениЯ В БъЛГариЯ. ЗнаЧение За ПрирОдаТа и ЧОВеКа

Лечебни са тези растения, които съдържат лековити (био-логично активни) вещества – виж по-долу и Приложение 1). „Билки“ са отделни части или цели лечебни растения, пло-дове и семена от тях, които в свежо или изсушено състоя-ние се използват за лечение и профилактика, производство на лекарства, хранителни, козметични и технически цели.

В България виреят около 4100 вида висши растения. За сравнение, броят на висшите растения в страните от цент- рална и северна Европа е между 2200 и 3100 вида. Във Ве-ликобритания например, висшите растения са около 2950 вида, a в Норвегия са около 2800. У нас от 4100-те вида, 770 (19%) са лечебни. България е сред страните с най-голям процент на видове лечебни растения спрямо общия брой растителни видове. По този показател също се съизмерва-ме със страни като Индия и Китай, които са с много по-го-ляма територия.

Най-използвани са 200 вида лечебни растения, от които се събират около 270 вида билки, ползвани във фармацевтич-ната, парфюмерийна, козметична и хранително-вкусова промишленост.

При много видове се използват повече части на растение-то. Например от коприва се ползват листа, стръкове, ко-рени и „семе“ коприва. От лечебната ружа се използват

корени, листа и цветове, от бялата върба се използват листа и кора.

По-голямата част от лечебните растения в България, са ди-ворастящи. Култивират се около 30 – 40 вида или едва една пета от масово използваните.

През миналия век името на България се прославя в целия свят с откритията на български фармаколози и лечители. Прочут пример е откриването на галантамина от лекаря-фармаколог Димитър Пасков. Това е алкалоид, който се добива от стръковете на блатното кокиче и помага при лечение на детски паралич. Не по-малко известно е т.нар. „българско лечение“ („curra bulgara“), създадено от народ-ният лечител Иван Раев на основата на алкалоида атропин, извлечен от лудото биле (беладона) и използвано при пар-кинсонова болест.

В по-ново време популярност у нас и в чужбина добиват нови български препарати на растителна основа като: пре-парат с хипотензивно действие при леки форми на хипер-тония, приготвян от растението зимзелен, както и препарат получен чрез оригинална технология от надземната част на растението бабини зъби, който стимулира функциите на половата система, повлиява благоприятно липидната об-мяна, балансира хормоните.

Общ преглед



жат няколко подобни активни вещества, които действат заедно (имат синергичен ефект). Химичните вещества от растителен произход, използвани за лечебни цели са главно вторични метаболити – веще-ства, които не участват в жизнените функции на растения- та, а се синтезират с цел да им дадат друго предимство – защита от насекоми, гъбички, бактерии или УВ лъчи, сиг-нализиране между растенията и др. Те са разнообразни съединения – алкалоиди, флавоноиди, терпени, мастни киселини, амини и др. (Виж Приложение 1). Вторичните метаболити се синтезират от първичните метаболити (бел-тъчини, въглехидрати и липиди), които участват в метабо-лизма на растенията.Активните вещества влияят по различен начин върху чо-вешкия организъм – температуропонижаващо, диуретич-но, болкоуспокояващо, балансиращо кръвното налягане или хормоните, противовъзпалително и т.н. Понякога пол-зата е еднаква и за растението и за човека. Например сали-циловата киселина, която се синтезира в кората на бялата върба има антибактериално действие и с нея върбата се пази от болести, което действие ползва и човекът.

Биологично активните вещества (БАВ) са органични и не-органични субстанции, които в минимални количества оказват значително влияние (положително или отрица-телно) върху организма на хората, животните и/или рас-тенията. Много субстанции произвеждани от растенията са биоло-гично активни. На тях се дължат лечебните им свойства. Природата ни снабдява със средства против болестите от незапомнени времена и лекуването чрез растения е съ-пътствало целия процес на еволюция на Хомо сапиенс. Съществуват безспорни доказателства, че неандертал-ците (60 000 пр. Хр.) са използвали медицински растения за лечебни цели. През вековете хората са натрупвали познания за лечебните свойства на дивите растения. И днес около 80% от населението на земята разчита пре-димно на билки за лечение. Хората все по-често предпо-читат да използват естествени съединения, извлечени от растения, пред химично синтезираните субстанции.Въздействието на природните продукти върху човешкия организъм по-рядко е съпътствано от странични ефекти. Смята се, че билковите лекарства притежават по-слабо действие от лабораторно създадените съединения. Син-тетичните лекарства обикновено съдържат едно силно концентрирано активно вещество, докато билките съдър-

Биологично активни вещества в растенията


Бял трънОт плодове бял трън се извлича мощен хепатопротектор – силимарин. Прилага се при чернодробни увреждания, хро-нично-персистиращ и хронично-агресивен хепатит, черно-дробна цироза; токсично-метаболни увреждания на черния дроб (например, стеатоза на черен дроб), за предпазване на чернодробните клетки при въвеждане на обременяващи черния дроб вещества.

Жълт кантарионЕкстрактите от жълт кантарион, стандартизирани по съдър-жание на съединението хиперицин намират широко прило-жение при лекуване на депресии и имат седативен ефект. Екстракти от жълт кантарион, стандартизирани по съдържа-ние на флавоноиди (кверцетин, хиперозид, руутин и др.) се прилагат като мембраностабилизиращо, антихеморагично, хепатопротективно, адстрингентно, противовъзпалително средство. Влагат се в производството на готови лекарствени форми. (виж по-долу т. 4. Лечебни растения с голямо сто-панско значение)

Мурсалски чайДруги народни названия са още „Пирински“ и „Алиботуш-ки“ чай. В химичния му състав влизат флавоноиди, поли-фенолни киселини, иридоиди, етерично масло и висок спектър от микро- и макро-елементи, отговорни за наблю-даваните фармакологични ефекти. Чаят от това растение се използва като антиоксидантно, антимикробно, противо-язвено и противовъзпалително средство. Използва се от векове от местното население в планините Родопи, Пирин и Славянка. Традиционното му използване се свързва с ле-чение на настинка, кашлица, фарингит, раздразнено гърло, белодробен емфизем и др. Използва се също при възпале-ние и аденом на простатната жлеза.

Примери за лечебни растения и БАВ

Бабини зъбиБабините зъби са използвани в българската народна меди-цина от векове. Установено е, че екстрактът от бабини зъби съдържа смес от фурастанолови сапонини, които имат хор-моно-регулиращо и мускуло-изграждащо действие. Екстрак- тът от бабини зъби, лекарствените средства и хранителни добавки, в които се влага, се използват в модерната меди-цина за лекуване на понижено либидо, импотентност, сте-рилитет, климактеричен синдром и др.

Блатно кокичеОт надземната част на блатно кокиче се екстрахира алкало-идът галантамин. Използва се при лечение на полиомиел-ит, неврити, радикулити, миопатии, прогресивна мускулна дистрофия, детска церебрална парализа. Използва се също за лека и средна форма на деменция и други дегенератив-ни нервни заболявания.

Блатен тъжник и бяла върба Блатният тъжник е използван от столетия в българската на-родна медицина като темепратуропонижаващо и обезболя-ващо средство. През 20 век е открито, че тази билка е изклю-чително богат източник на ацетилсалицилова киселина. Богата на салицилати е също кората от бяла върба, нарича-на естествен аспирин, използвана за понижаване на темпе-ратурата. Бялата върба e едно от растенията с най-голямо съдържание на салицилати в Стария свят. Днешното име на салициловата киселина идва именно от латинското име на върбата (Salix alba). Салициловата киселина има антибакте-риално действие и с нея върбата се пази от болести, което действие ползва и човекът.


и приказки, дори и имената на децата ни са почерпани от природата. И днес, в почти всеки български дом се използ-ват билки и плодове, събрани от дивата природа. Местните хора, който живеят близко до места с диворастящи лечеб-ни растения, предават познанията за тях от поколение на поколение. И днес ние все още посягаме първо към билки-те, когато се нуждаем от лек. България притежава изключителни ресурси от местни ви-дове лечебни растения, с разнообразно и високо съдър-жание на биологично активни вещества. Това се дължи на благоприятните климатични и почвени условия, които имаме. С десетки пъти по-малка територия от тази на Ин-дия и Китай, пропорционално на площта си, страната ни ги превъзхожда по количества износ на билки, годишно. Вся-ка година изнасяме между 18 000 и 20 000 тона сушени или замразени билки за няколко десетки милиона евро. Това са около 90% от събраните в България билки. Те замина-ват главно за Германия, Италия, Испания, Франция, САЩ и Япония. С тях заминава и по-голямата част от печалбата. Можем значително да увеличим приходите си от билки, като отглеждаме култивирано лечебни растения и развива-ме инициативи за преработка на суровината и добавяне на стойност тук, у нас.

Лечебните растения са важни за природата и здравето на хората, за развитието на икономиката на страната ни и за препитанието на местните общности. Част от тях участват в състава на гори и храстови съобщества като преоблада-ващи видове и придават облика на растителността. Такива са бреза, липа, бял бор, хвойна, черна боровинка, драка, шипка, смрадлика и др. Голяма част от семената и плодо-вете на лечебни видове, като къпина, малина, боровинка, дива ягода и др. и са храна за много диви животни и птици и са важни за тяхното оцеляване. Видове лечебни растения участват и в състава на редица природозащитно значими местообитания, включени в мрежата Натура 2000.Около 80% от населението на земята разчита предимно на природни продукти (главно билки) за първично лечение на болести. Голяма част от лекарствата, използвани от остана-лите 20%, са базирани на или вдъхновени от лечебни расте-ния. Много от видовете се използват с повече от една цел – във фитотерапията и фармацията, като подправки, арома-тизатори, оцветители, консерванти в хранително-вкусовата промишленост и козметиката, и др.Ползването на билки по нашите земи има хилядолетни традиции. Привързаността към тях е вплетена във фолкло-ра и обичаите на народа ни. Празниците, народните песни

Значение на лечебните растения


От около 20 вида лечебни растения, за стопански цели у нас, се събират по повече от 100 000 кг сухи (или замра-зени) билки ежегодно. Поради големите обеми, които се търгуват, в сектора ги наричат „многотонажни билки“. От някои от тях имаме добри запаси в дивата природа: липа, шипка, коприва, глог, трънка, бъзак, хвойна, глухарче, лайка, къпина, черна боровинка и др. Други се култиви-рат успешно на големи площи: кориандър, лавандула, маслодайна роза, маточина, мента, лайка, дилянка, бял трън, резене и др. Те представляват основното количе-ство събирани, преработвани и изнасяни билки.

Данни за количествата търгувани билки се събират само в регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и то до толкова доколкото регистрираните билко-заготвителни пунктове им ги предоставят в края на всяка година.

В таблицата са дадени двайсетте най-изнасяни вида бил-ки за периода 2001 – 2005 година. Данните са от митни-ческия пограничен контрол. Те дават само приблизителен ориентир за търгуваните количества. След влизането на България в Европейския съюз (ЕС) през 2007 г., падна мит-ническия контрол върху износа за страните от ЕС. Тъй като това беше единствената система за набиране на инфор-мация за видовете и количествата на изнасяните от стра-ната билки, днес не разполагаме с актуални данни



Таблица 1: Двайсетте най-изнасяни билки за периода 2001 – 2005 г. – средно количество за година в кг (сухо тегло за подлежащите на изсушаване билки)1

Вид билка Диворастящи (1) Култивирани (2)

Средно количество за година в кг

1. Цвят липа 1, 2 1 246 223

2. Плод шипка със семена 1, 2 1 088 795

3. Лист мента 2 944 481

4. Лист коприва 1 930 595

5. Плод кориандър 2 739 291

6. Плод трънка (замразен) 1 725 615

7. Семе шипка 1, 2 676 836

8. Плод къпина (замразен) 1, 2 646 544

10. Плод малина (замразен) 1, 2 479 66

11. Корен коприва 1 432 780

12. Цвят глог с листа 1 422 400

13. Семе конски кестен 2 413 769

14. Плод тревист бъз (бъзак) 1 411 383

15. Стрък мента – клечки 2 360 904

16. Лист маточина 1, 2 330 629

17. Стрък мента 2 291 071

18. Плод глог 1 286 446

19. Цвят лайка 1, 2 278 850

20. Плод шипка (замразен) 2 268 688

1. В Evstatieva L., R. Hardalova & K. Stoyanova, 2007, Medicinal plants in Bulgaria: diversity, legislation,conservation and trade, Phytologia Balcanica 13 (3): 415–427, Sofia



България е единствената страна в Европейския съюз, коя-то има специален Закон за лечебните растения, защото единствено ние събираме билки от дивата природа и то в огромни количества. Ние сме на първо място в Европа и на едно от първите в света по износ на суровини от лечебни растения. Хиляди семейства, в райони богати на лечебни растения, но без сигурно препитание, разчитат на приходи-те от събиране, продаване и изкупуване на билки. Ползваните в най-големи количества – с тонове, диворас-тящи билки са: цветове от липа, лайка и глог; плодове от шипка, трънка и къпина; листа от коприва, глог, и къпина; стрък от бабини зъби и глухарче; корени от коприва и гръ-мотрън.

Видове диворастящи лечебни растения, от които се събират и изнасят най-големи количества билки


БАБИНИ ЗЪБИ, трабузан, бабици, бабучка(Tribulus terrestris L.), Сем. Чифтолистникови

Расте по песъчливи, каменисти места, най-често като пле-вел в окопни култури, по крайморските пясъци, пътищата и изоставени места до 800 м н.в. У нас компактни находища Бабини зъби се срещат в Южна България и по Черноморието – Пловдивския и Пазарджиш-кия край, около Симеоновград и Харманли. 2/3 от всички находища са в Пловдивския регион – Садово, Катуница, Първомай.

Използваема част За лечебни цели се използва надземната част на билката – стръкове и цели растения с цветове, листа и плодове. Там се натрупват стероидни сапунини, които правят растението лечебно.Стрък от бабини зъби (Herba Tribulus terrestris) – събира се по време на цъфтеж и узряване на плодовете през август – септември.Билката се бере през юли, август и септември, според кли-матичните условия през годината. Тогава биологично актив-ните вещества в нея с най-силни.

Виж общи правила за събиране на билки и правила за съ-биране на стръкове в Правила за събиране на качествени билки.

Биологично активни вещества, действие и приложение: Виж Биологично активни вещества в растенията по-горе.



Биологично активни вещества, действие и приложениеНародният лечител Петър Димков го нарича най-силната по въздействие българска билка. Бъзакът съдържа различни групи съединения в различните части от растението – пло-дове, листа или корени. Плодовете съдържат основно ан-тоцианини, танини, захари, пектин, витамин С. В корените има повече танини горчиви вещества, сапонини. Използват се само добре узрелите плодове. Зелените съ-държат цианогенни гликозиди, които са токсични за чо-вешкия организъм. Когато плодът узрее, количеството на гликозидите намалява и узрелите плодчета не са отровни. Плодовете на бъзакът се използват като имуностимулант. Имат тонизиращо и апетитовъзбуждащо действие. Приготвя се гъст сироп или се консумират изсушени. Правят се и мар-малади и сладка против туберкулоза и хемороиди. Имат ди-уретично, антисептично, отхрачващо действие. В народната медицина се прилагат като слабително, потогонно и диуре-тично средство. Отварата от корените се употребява при бъб- речни заболявания.

Расте масово в плътни популации почти в цялата страна от 0 до 1400 (1800) м н.в., по изоставени места, като бурен край селища, пътища, жп линии, край реки и като плевел в окопните култури. Привързан е към богати и влажни почви и често се среща край сметища и кошари.

Използваема частКорен от бъзак (Radix Ebuli) – събира се през есента (октом-ври – ноември) след узряване на плодовете.Плод от бъзак (Fructus Ebuli) – събира се през лятото (юли-септември) при пълното узряване на плодовете, когато са тъмносиньо до черно оцветяване. Плодът е отровен когато не е напълно узрял!.Виж общи правила за събиране на билки и правила за съ-биране на корени и плодове в Правила за събиране на ка-чествени билки.

БЪЗАК, ТРЕВИСТ БЪЗ, бъзе, бъзовляк, бъзуняк, ниско бъзе(Sambucus ebulus L.), Сем. Бъзови



БЯЛА БРЕЗА (Betula pendula Roth), Сем. Брезови

Расте из разсветлени гори и по скалисти места, най-често на малки групи във всички по-високи планини над 1000 м н.в. Често се използва с декоративна цел, за озеленяване на паркове и градини.

Използваема част Кора от бреза (Cortex Betulae) – събира се рано през про- летта (март – април).Лист от бреза (Folium Betulae) – събира се през лятото (юни – септември).Пъпки от бреза (Gemmae Betulae) – събират се рано напролет (март – април), при напъпване, но преди разпукването.

Правила за събиранеКората се събира само от отсечени дървета. Да не се събират пъпки и листа от върховете на млади дървета. Да не се събират повече от 1/3 от пъпките и листата на дървото, за да може да се развива нормално. Да не се събира край оживени пътища, градски паркове и градини, както и в райони, където може да има промишлено замърсяване.

Виж също общите правила за събиране на билки в Правила за събиране на качествени билки.

Биологично активни вещества, действие и приложение: Билките от бреза съдържат тритерпенови киселини, фла-воноиди, дъбилни вещества, каротеноиди, витамин С и др. Основното действие на извлеците от листа е диуретично, и затова намира приложение при отоци, пясък в бъбреците, подагра, пикочни инфекции. Най-силен е интересът към листата на брезата, които се използват за чай, лекарствени препарати и хранителни добавки. В тях има голямо количество витамин С и пора-ди това от тях се приготвят и различни витаминозни пре-парати. Брезовите листа се попарват, без да се варят, за да не се загубят етеричните масла. Изцедената течност се използва при екзема и псориазис. Спиртният извлек е по-лезен при гнойни рани, лишеи, екземи.



Виж общи правила за събиране на билки и правила за съ-биране на стръкове и листа в Правила за събиране на ка-чествени билки.

Биологично активни вещества,действие и приложение: В листата на глухарчето се съдържат витамин В2, каротин, витамин С. Те са ценен източник на желязо, калций и фос-фор. Затова често се използват под формата на свежи салати рано напролет. Ползват се много от суровоядци. В корените има следи от етерично масло, танини, сапонини, протеини и други полезни вещества. Цялата билка се използва като чернодробен и храносмилателен тоник. Основното дейст-вие на листата на глухарчето е диуретично. Корените имат по-сложно действие – антиревматично, жлъчегонно в по-лека форма, за отделяне на жлъчен сок и леко слабително. Често се използва при чернодробни увреждания и камъни в жлъчката, бъбреците и пикочния мехур.

Расте из ливади и по тревисти места, край пътища и огради, а също и по необработени и изоставени земи. Разпростра-нено е из цялата страна до 2000 м н.в.

Използваема част Корен от глухарче (Radix Taraxaci) – събира се през втората половина на лятото и началото на есента (август – октом-ври).Стрък от глухарче (Herba Тaraxaci) – събира се през проле-тта и лятото (април – юли), в началото на цъфтежа или след окончателното прецъфтяванеЛист от глухарче (Folium Taraxaci) – събира се през проле-тта и лятото (април – юли), в началото на цъфтежа или след окончателно прецъфтяване.

Правила за събиранеНе се събират корени при цъфтеж, защото активните веще-ства в тях са малко и качеството на билката е ниско. Не се събират корени от млади растения, както и корени от рас-тения, които растат гъсто едно до друго, защото са тънки и с ниско качество

ГЛУХАРЧЕ, жълтурче, радика (Тaraxacum officinale Weber), Сем. Сложноцветни



ГРЪМОТРЪН(Ononis spinosa L.), Сем. Бобови

Расте из цялата страна по влажни ливади, по песъчливи мес-та, по бреговете на реките, покрайнини на горите и из храста-лаци, на добре осветени места до 1600 м н. в.

Използваема част Корен от гръмотрън (Radix Ononidis) – събира се през есента след узряване на плодовете (август-октомври) и през зимата до пролетта преди начало на развитие на растението. Отровно! Употреба само под лекарски контрол.

Правила за събиранеЕднократното ползване да не надхвърля 40% от индивидите в популацията, а повторно черпене на суровината да се из-вършва след 3 години. Да не се изваждат тънки корени на млади растения, защото не са качествена билка. Виж също общите правила за събиране на билки в Правила за събиране на качествени билки.

Биологично активни вещества, действие и приложение: Корените съдържат етерично масло, смоли, дъбилни веще-ства, гликозиди, минерални соли. Сладкият вкус се дължи на гликозида ононид. Гръмотрънът е един от най-добрите диуретици между билките. Използва се главно при задър-жане на течности в организма, бъбречни заболявания, за-болявания на цялата отделителна система, а също и при сърдечни проблеми, свързани с отлагане на течности, осо-бено в ставите на краката. Корените на гръмотръна имат-силно бактерицидни свойства и се ползват като противо-възпалително средство.



ноиди, фенолни киселини и др. Известен е като билка за 99 болести. Има антимикробно и спазмолитично действие. Успо-коява лигавицата на устата, стомаха и червата. Използа се като болкоуспокояващо, противовъзпалително и заздравяващо средство. Препоръчва се при камъни в бъбреците и жлъчният мехур. Тонизира нервната система при неврогенни депресив-ни състояния и потиснатост, страхова невроза, безсъние. В нашата страна се срещат около 22 вида. При събирането на лечебния вид да не се смесва с другите, които приличат на него: четириръбестата звъника (Hypericum tetrapterum Fries), която има четириръбесто кухо стъбло и мъхестата звъника (Hypericum hirsutum L.), на която стъблото е обло, но мъхесто и без надлъжни ребра, а чашелистчетата, наблюдавани под лупа, са с жлезисти реснички.Пет от видовете жълт кантарион в България са редки и за-щитени растения. Защитени са от Закона за биологичното разнообразие и са включени в Червената книга на България, като единият от тях е с категорията „изчезнал“, а Боасиеро-вата звъника (Hypericum boissieri Petrovic), който се среща в Предбалка, най-много прилича на употребявания с лечебни цели вид и може да се сбърка него. Събирачите и билкоза-готвителите трябва да знаят това и да внимават.

Расте из цялата страна по сухи, тревисти, каменисти мес-та, из храсталаците и сечищата, край пътищата от 0 до 2000 м н.в. Преобладава в предпланините и планините.

Използваема част Стрък от жълт кантарион (Неrbа Hyperici) – събира се в на-чалото или по време на цъфтежа.

Правила за събиранеЕднократното ползване да не надхвърля 80% от индивиди-те на популацията, за да останат достатъчно плодоносящи растения за семенно размножаване. Да не се изкореняват растенията! Не трябва да се събират прецъфтели стръкове, зашото не съдържат полезни вещества.Виж също общите правила за събиране на билки в Правила за събиране на качествени билки.

Биологично активни вещества, действие и приложение: Жълтият кантарион съдържа голямо разнообразие от биоло-гично активни вещества – етерично масло, хиперицин, фла-воноидите кверцитрин, хиперозид и др., катехини, кароте-

ЖЪЛТ КАНТАРИОН, звъника (Hypericum perforatum L.), Сем. Звъникови



ЖЪЛТА (ЛЕЧЕБНА) КОМУНИГА (Melilotus officinalis (L.) Pallas, Сем. Бобови

Расте навсякъде край пътищата, из ливадите и посевите като плевел.

Използваема част Стрък от жълта комунига (Herba Meliloti officinalis) – събира се в началото и при пълен цъфтеж. Листа и цветове от жълта комунига (Folia et flores Meliloti officinalis) – събира се в началото на цъфтеж. При предозиране са възможни отравяния.

Правила за събиранеЕднократното ползване от отделните находища да не пре-вишава 70% от индивидите, за да останат достатъчно пло-доносящи растения, които да разпръснат семена за възоб-новяване. Повторно черпене на суровина от находищата се препоръчва през една година. При брането да не се смесва с бялата комунига (Melilotus alba Medic).Виж също общите правила за събиране на билки в Прави-ла за събиране на качествени билки.

Биологично активни вещества,действие и приложение: Стръковете на жълтата комунига съдържат кумарини, гли-козиди, флавоноиди, дъбилни вещества, слузести веще-ства, смоли и др. Използва се при лечение на разширени вени, на хеморои- ди, исхемична болест на сърцето, на отоци и на др. пато-логични състояния, свързани с кръвообращението и отто-ка на лимфа. В народната медицина се предписва и като нервноуспокоително и сънотворно средство, а също и при спазми на гладката мускулатура в различни области на тя-лото – при бъбречни колики, чревни и дихателни спазми, спастично повишено кръвно налягане, мигрена, дължаща се на съдов спазъм, и др. Външно се прилага за зараства-нето на рани, циреи, при подагра и др.



Виж общи правила за събиране на билки и правилата за събиране на коренища, стръкове и листа в Правила за съ-биране на качествени билки.

Биологично активни вещества,действие и приложение: Корените от коприва съдържат кумарини, дъбилни вещества, производни на фенилпропана, нишесте и др. Листата ѝ съ-държат хлорофил, който има силно тонизиращо въздействие върху организма; органични и фенолни киселини, стероли, етерично масло и др. В нея има два пъти повече витамин С, отколкото в лимоните. Белтъчините в сушената коприва са по-качествени от тези в месото. Подобрява обмяната на ве-ществата и повишава устойчивостта на организма при про-летна умора, анемия и др. С лечебна цел се прилага като диу-ретично средство при камъни в бъбреците, при ентероколит, при ревматизъм и като укрепващо косата средство.Освен ценна хранителна добавка копривата е търсена суро-вина при производството на козметични продукти – кремове, лосиони и шампоани. От коприва се правят още хартия и въ-жета. От нея може да се направи изключително тънка нишка, която е по-мека от памучната.

Расте по изоставени места като бурен край селища, пътища, сметища, торища, край реки и други, върху богати на азот почви, в цялата страна.

Използваема част Коренище от коприва (Rhizoma Urticae) – събира се през вто-рата половина на лятото и есента (юли – октомври), след уз-ряване на семената. Лист от коприва (Folium Urticae) – събира се през пролетта, до края на лятото при образуване на втори и трети подраст (май – октомври), преди и в началото на цъфтеж. Стрък от коприва (Herba Urticae) – събира се от началото на ля-тото (юни) до края на лятото (септември), при образуване на втори и трети подраст. Стъблата се отразяват на 35 см от върха. Плод („семе“) от коприва (Fructus (Semen) Urticae – събира се през лятото (юли – септември).

Правила за събиранеПри брането да не се смесва с гръцката коприва (Urtica urens L.), която на места се среща заедно с обикновената. Стъб-лото и листата на гръцката коприва са дребни. Листата са с дълбоко врязани зъбци.

КОПРИВА, обикновена коприва (Urtica dioica L.), Сем. Копривови



КЪПИНА(Rubus sp. Diversa), Сем. Розоцветни

Расте из горски поляни, храсталаци, край реки и пътища, по изоставени места из цялата страна до към 1800 м н.в.

Използваема част Лист от къпина (Folium Rubi fruticosi) – събира се през лятото (юни – юли), когато листата са добре развити и зелени. Плод от къпина (Fructus Rubi fruticosi) – събира се края на лятото и есента (юли – октомври), когато плодовете са до-бре узрели и имат характерния черен цвят. От едни и същи храсти се бере няколко пъти, защото не зреят едновременно. Бере се ръчно, с ръкавици. При леко докосване добре узре-лият плод сам се отделя от гнездото си.

Правила за събиранеПри бране да не се режат и чупят клони.Виж общите правила за събиране на билки и правилата за събиране на листа в Правила за събиране на качествени билки.

Биологично активни вещества, действие и приложение: Листата съдържат аскорбинова киселина, танини, флавоно-иди, магнезиеви соли и др. Плодовете са богати на витамин С и К, провитамин А, съдържат още органични киселини, захари, багрила, пектин и др. Наред с многото полезни ак-тивни вещества и витаминен комплекс, най-ценното в къ-пината са фенолните съединения. Всички те имат мощно антиоксидантно действие.Използва се като запичащо и противовъзпалително сред-ство; действа затягащо при възпаление на лигавиците на устната кухина и при възпаление на чревната лигавица. Прилага се при ангина, възпалени венци, грип, кашлица, трахеити, бронхити, фарингити, афти и др.



Използваема част за всички видове липи. Съцветията с присъцветниците (Flores Tiliae cum bracteis) и без присъцветниците (Flores Tiliae sine bracteis) – събират се, кога-то повечето от половината цветове са разцъфтели, а остана-лите са започнали да се разтварят. Събраните цветове от раз-личните видове липи се берат, сушат и пакетират поотделно.

Правила за събиранеВиж Правила за събиране на качествени билки.При правилно събиране само на съцветията (без да се режат клони), не се налага период на покой за възстановяване и режим на редуване на находищата.

Биологично активни вещества, действие и приложение: Съцветията на липата съдържат етерично масло, флавонолови гликозиди, тритерпени, танини, слузни вещества, витамин С и Е, каротеноиди и др. Билката има потогонно, противовъзпа-лително, диуретично действие, успокоява нервната система. Може да се пие като чай, при възпаление на горните дихател-ни пътища, главоболие, като успокоително, при възпаление на устната лигавица. Външно се използва при изгаряния, кожни обриви, хемороиди, за гаргара. В козметиката – като аромати-зиращо средство, при кожни обриви.

Расте почти изключително във влажни и по-топли планински долини, в състава на смесени широколистни гори. Изисква по-мек и влажен климат и по-дълбоки и влажни почви. Сре-ща се в предпланините и планините от 500 до 1000 м н.в. Този вид е с най-ограничено разпространение.

ЛИПА ЕДРОЛИСТНА (Tilia plathyphyllos Scop.), Сем. Липови

ЛИПА ДРЕБНОЛИСТНА(Tilia cordata Mill.), Сем. Липови

Най-широко разпространеният вид липа у нас, установен в цялата страна в предпланините и планините от 0 до 1500 м н.в. Расте по сенчести и влажни места, из смесените, предим-но дъбови и букови, широколистни гори. Предпочита дълбо-ки, свежи, и умерено влажни почви, съдържащи по-голямо количество хумус.

Разпространена е в цялата страна от 0 до 1500 м н.в., най-много в предпланините и долния планински пояс, между 800 и 1500 м. Расте в смесени широколистни гори, предим-но на сухи почви, в райони със северно изложение.

ЛИПА СРЕБРОЛИСТНА (Tilia argentea Desf. = Tilia tomentosa Moench), Сем. Липови

Сребролиста липа


Дребнолистна липа


МАЩЕРКА (бабина душица, овчарски босилек)Thymus sp. Diversae. (T. serpyllum), Сем. Устноцветни

Мащерката е род с много голям брой видове и форми, които трудно се разграничават. У нас са разпространени около 15 вида. Расте по сухи, припечни, каменисти места, край горите, пътищата из цялата страна от морския бряг до планинските върхове. Най-широко са разпространени в предпланинските и средно високите части на планините, на сухи, бедни почви.

Използваема част Стрък от мащерка (Herba Serpylli, Herba Thymi) – събира се по време на цъфтеж.

Правила за събиранеДа не се събира повече от 80% от растенията, за да останат достатъчно плодоносящи за възобновяване. Да не се изскуб-ва с корените! Виж общите правила за събиране на билки в Правила за събиране на качествени билки.

Биологично активни вещества, действие и приложение: Мащерката съдържа флавоноиди, терпинен, бета каротин, които чистят организма от свободните радикали, изобилие от етерични масла, тимол, минерални соли, дъбилни веще-ства и др. Източник е на желязо и манган, както и на калций и диетични фибри.

Мащерката се е използва от древни времена заради кулинар-ни, ароматни и медицински свойства. Има силно противовъз-палително, антибактериално, противоспазматично (особено за отпускане на бронхите) действие. Прилага се при кашлица, при лечение на заболявания на храносмилателната система. Помага при главоболие, нервно напрежение, ревматични болки. Външно се прилага за гаргара при болки в гърлото, възпаления на устната кухина и зъбобол; за вани и компре-си при трудно зарастващи рани и за успокояване на нервната система. Влияе благотворно при гнойни рани, циреи и абсце-си, вкл. акне. Използва се като подправка за ястия и при консервирането на меса.Три вида мащерка, с ограничено разпространение в страна-та, са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Два от тях са включени в Червената книга на Р България:• Пиринска мащерка (Thymus perinicus (Velen.) Jalas), която е

застрашен вид, разпространен само на Балканския полуос-тров. У нас се среща само в Национален парк „Пирин“.

• Стоянова мащерка (Thymus stojanovii Degen), критично за-страшен вид, също балкански ендемит. В България са из-вестни само няколко находища в Пирин, Западни и Средни Родопи.



Виж общите правила за събиране на билки в Правила за събиране на качествени билки.

Биологично активни вещества, действие и приложение: Плодовете от хвойната съдържат етерично масло, смоли, флавоноидни гликозиди, органични киселини и др. Синята хвойна действа диуретично, противовъзпалително, спазмо-литично, нервноуспокояващо. Използва се за инхалации при бронхит. Действа и болкоуспокояващо. Използва се за бани при ревматизъм, рани, екземи и други проблеми на кожа-та. Прилага се и за успокоителни и заздравителни хвойнови вани. Отвара от клонките се приема като слабителни сред-ство. Маслото от хвойна се ползва в ароматерапията.Хвойна се употребява и в кулинарията. Изсушените галбули може да се използват за подправка на месо, сосове и плън-ки. Етеричните масла имат миризма, подобна на терпентин и горчив вкус. Плод от хвойна се използва като подправка или ароматизатор за храни и напитки. Най-известното ѝ прило-жение е в производството на джин. Хвойна може да се наме-ри в някои козметични продукти като червило, фон дьо тен, сенки за очи, балсам за коса, пяна за вана и масло за баня.

Расте в предпланините и планините в цялата страна, от 500 до 1700 м н.в. Среща се по сухи и каменисти склонове, в подлеса на широколистни и смесени гори, на мястото на деградирали гори, из сечища.

Използваема част Плод от хвойна (Galbulae Juniperi, Baccae Juniperi, Fructus Juniperi). Събират се галбулите („плодчетата“) през есента на втората година, след пълното им узряване. Тъй като плодовете узряват на втората година, едно и също растение може да има и зелени и зрели плодове. Узрелите се събират чрез разтърсване на растението или очукване на клоните върху брезент, така че да паднат само зрелите пло-дове, а зелените да останат за следващата година.

Правила за събиранеЕднократното черпене от находището не трябва да надвиша-ва 70–80% от зрелия плод. Недопустимо е изсичане на клони и стъбла за събиране на плодовете. Хвойната расте бавно и не се възстановява след такива поражения. Това унищожава растенията, намалява добива на плод през следващите годи-ни и премахва ценната почвоукрепваща роля на този вид.

СИНЯ ХВОЙНА, смрика (Juniperus communis L.), Сем. Кипарисови



ТРЪНКА(Prunus spinosa L.), Сем. Розоцветни

Разпространена е из храсталаци, по слогове и край пъти-ща, в зоната на дъбовите гори, в низините и планините на цялата страна, до 1200 м н.в. Светлолюбив, студоустойчив вид. Понякога образува само- стоятелни храстови съобщества.

Използваема част Цветове от трънка (Flores Pruni spinosae) – събират се март – април, в началото на цъфтежа. Плодове от трънка (Fructus Pruni spinosae) – събират се на-пълно узрели, през есента, от септември до ноември, кога-то са с тъмносин, до синьо-черен цвят.

Правила за събиранеПри бране да не се отрязват и чупят клони.Виж общите правила за събиране на билки и правилата за събиране на цветове и плодове в Правила за събиране на качествени билки.

Биологично активни вещества, действие и приложение: Цветовете на трънката съдържат флавоноиди, малко циано-генни гликозиди, захари и др. Плодовете съдържат захари, пектинови и дъбилни вещества, антоцианови багрила, ви-тамин С, органични киселини и др.Трънката има запичащ ефект и е отлично затягащо средство. Може да се използва в лечението на диария и при възпален стомах и лошо храносмилане. Използва се за стимулиране на обмяната на веществата, прилага се при екзема, херпес, алергии, настинки, катар, камъни в бъбреците и жлъчката.Цветовете имат успокояващо, пикочогонно, потогонно и очистително средство и се използват при възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Действат облекчаващо и бол-коуспокояващо при болка в случаи на: невралгия, болки в стомаха, ревматизъм, колики.



Биологично активни вещества, действие и приложение: От времето на нашите баби, комбинацията от мента, глог и валериана върши чудеса, като успокоява ума и тялото. Глогът съдържа флавоноиди, гликозиди, фенолни киселини, дъбилни вещества, каротеноиди и др. Цветовете и плодо-вете се използват за директно лечение като билколечение и за производство на тинктури, а също и на таблетни форми за регулиране на кръвно налягане.

Глогът подобрява състоянието на сърдечния мускул, подпо-мага нормалния сърдечен ритъм, но и влияе благоприятно на периферните, коронарните и мозъчните кръвоносни съ-дове. Плодът от глог спомага за нормализирането на нивата на холестерола в кръвта.

Расте из храсталаци и дъбови гори, край пътеки, в цялата страна до 800 – 1000 м н.в.

Използваема част Цвят с листа от черен глог (Flos et Folia Crataegi) – събира се по време на начален цъфтеж, през май – юни. Плодове от черен глог (Fructus Crataegi) – събира се, когато са добре узрели през октомври – ноември.

Правила за събиранеПри бране да не се отрязват и чупят клони. Максимално-то ползване от находищата да не надхвърля 80%. Повторно черпене на суровината да става след 2 години.

Виж общите правила за събиране на билки в Правила за събиране на качествени билки.

ЧЕРВЕН ГЛОГ (Crataegus monogyna Jacq), Сем. Розоцветни



ЧЕРЕН БЪЗ, свирчовина (Sambucus nigra L.), Сем. Бъзови

Расте по влажни места, из храсталаци, разредени гори, край реки и потоци предимно край и в населени места. Среща се в цялата страна до 1000 м.н.в.

Използваема част Цвят от черен бъз (Flos Sambuci nigri) – събира се в края на пролетта и началото на лятото, когато започва цъфтежът. Да се бере преди пълното разцъфтяване, защото венчето на го-ляма част от цветовете опадва при брането на съцветието, ако е в пълен цъфтеж. Плод от черен бъз (Fructus Sambuci nigri) – събира се в края на лятото и началото на есента (август – септември) при пълното узряване на плодовете, когато са черновиолетови отвън и тъмночервени отвътре. Плодовете, които се съ-бират неузрели намаляват полезните качествата и цената набилката. Лист от черен бъз (Folium Sambuci nigri) – събира се през лятото (юни – юли), когато листата са напълно развити.

Правила за събиранеПри бране да не се отрязват и чупят клони, защото се на-рушава развитието и продуктивността на растението. При

спазване на правилата, цветове могат да се събират всяка година от едно и също находище. Виж общите правила за събиране на билки в Правила за събиране на качествени билки.

Биологично активни вещества, действие и приложение: Цветовете на черния бъз съдържат гликозиди, етерично масло, витамин С, дъбилни и слузни вещества, смоли, ор-ганични киселини. Съдържат провитамин А и витамини от групата В, аминокиселини, захари, каротини, антоцианиди и др.Има пикочогонно, слабително и потогонно действие. Омек-чава и подобрява отхрачването при възпаления на диха-телните пътища. Подпомага функцията на черния дроб. Понижава кръвното налягане. Плодовете действат общо- укрепващо и имуностимулиращо. Използва се при ангина, бронхит, кашлица, пресипнал глас, запек, пролетна умора, отоци. Цветовете се използват и в парфюмерията.



Нейните плодове съдържат 20 пъти повече витамин С от лимона, три пъти повече пектин от ябълката и два пъти повече каротин от моркова. Освен това е богата на орга-нични киселини, магнезий, лимонена и ябълчена кисели-на, захари. Семките ѝ съдържат етерични масла и големи количества полизахариди, каквито в другите плодове поч-ти няма.

Шипката има редица приложения в конвенционалната медицината, и в народната медицина. Използва се за ук-репване на сърцето и стените на кръвоносните съдове. Прилага се като запарка от чай при стомашни проблеми и бронхиални заболявания. Високото съдържание на ви-тамин В1 и В2, както и на калций и магнезий, също и дъ-билни вещества, оказват много благотворно влияние вър-ху организма, повишават имунитета и лекуват също така камъни в бъбреците и възпаления на отделителната сис-тема. Голямото съдържание на соли засилва още повече лечебните действия на този ценен плод. Препоръчва се за редовна употреба при болни от диабет.

Расте из храсталаци и редки гори, край реките, по тревисти склонове и синури, в равнините и планините от морското равнище до 2000 м н.в.

Използваема част Плодовете – шипките (Fructus Rosae, Fructus Cynosbati) – съ-бират се в края на лятото и през есента, в началото на сеп-тември до падането на сланите, след като плодовете са до-бре узрели и имат наситен оранжево-червен цвят.

Правила за събиранеНе се налага редуване на находищата и ограничения в чер-пенето. При бране да не се отрязват и чупят клони и цели храсти.Виж общите правила за събиране на билки в Правила за събиране на качествени билки.

Биологично активни вещества, действие и приложение: Шипката се слави като „царицата на билките“. По съдър-жание на витамин С тя няма аналог в растителния свят.

ШИПКА(Rosa canina L.) (Rosa sp. Diversa), Сем. Розоцветни



ристи и разчистването на плажовете унищожава местооби-танията на жълта папаронка и приморски ветрогон.Масово и прекомерно събиране (свръхексплоатация) за лечебни и декоративни нужди, особено, когато като бил-ка се събират корени и цели растения, застрашава видове като венерин косъм, снежно кокиче и тинтява. Видове като силивряк, златовръх, мурсалски (пирински) чай са редки, защото виреят при много специфични усло-вия – на влага, слънчево греене, температура, вид почва, на които отговарят много малко местообитания. Други лечебни видове са редки, защото трудно се въз-произвеждат и бавно нарастват. Такива са жълтата и пет-ниста тинтява, чийто млади растения цъфтят и образуват семена за размножаване чак на осмата година от поник-ването. Мечото грозде пък нараства много бавно, а от него се събират листа, като се отрязват целите стръкове и така се унищожават растенията. При блатното кокиче младите растения цъфтят и дават семена, чрез които се размножава на 5–6-та година. Кокичето се размножава и вегетативно с луковици, но луковицата се дели и дава дъ-щерни луковички, чрез които вида се размножава едва на 8–10-та година.

По-голямата част от билките, които се изкупуват, търгуват и преработват у нас се събират от дивата природа. Тя е много щедра с нас, но не е неизчерпаема! При неразумно и прекомерно ползване на находищата лечебните расте-ния намаляват и могат да изчезнат. Важно е да се опазват и управляват, така че да се осигури тяхното възобновява-не и дългосрочно ползване. Заплахите за лечебните растения са различни и често съ-четават няколко отрицателни фактора. Повечето са по-следица от човешката дейност и водят до намаляване на запасите от определен вид растение. Така някои видове стават редки и изчезват. Причина за изчезване често е промяна в условията или унищожаване на местообитанията, когато се изсичат гори, при интензивно земеделие, прекомерна паша, строител-ство, изкуствено отводняване и пресушаване или заливане на площи. Това важи за влаголюбиви видове, като водна детелина, валериана, блатен аир, водна лилия. Разорава-не и разчистване на поляни и пасища застрашават видове като гол сладник, и лечебна иглика, както и широко раз-пространени видове като глухарче, шипка, трънка, глог. Строителстовото върху пясъчните дюни, утъпкването от ту-


Заплахи за лечебните растения


• Видове защитени от Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция); Директива 92/43 на ЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фау-на (Директива за местообитанията), Европейски червен списък и Регламент (ЕС) N 338/97.

• Видове в Червената книга на Р България (2011) и Черве-ния списък на българската висша флора (2009). В новото издание на „Червена книга на България“, том 1. „Расте-ния и гъби“ от 2011 г., разработено от екип на Българска академия на науките, са включени над 70 вида лечебни растения. Препоръчително е, да се проверяват в нейно-то електронно издание на интернет адрес:

www.e-ecodb.bas.bg/rdb/bg Всеки вид, включен в Червената книга, е илюстриран

с цветна рисунка или снимка и е съпроводен с карта, показваща разпространението му в България. Информа- цията за видовете включва 11 основни категории: латин-ско и българско име, природозащитен статус, разпрос-транение и др.

• Видове, защитени от Закона за биологичното разнообра-зие, забранени за събиране за лични нужди и стопански цели. Защитени са общо 77 вида. Шейсет и един от тях са включени и в приложението към Закона за лечебните растения, а 16 са лечебни, но не са включени в ЗЛР.

• Видове, забранени за стопанско ползване, които могат да се ползват за лични нужди, съгласно специалния ре-жим на опазване и ползване, въведен от Закона за ле-чебните растения.

Видовете диворастящи растения, които са уязвими или под заплаха от изчезване се нуждаят от мерки за защита. Те са „природозащитно значими“ или „консервационно значими“ видове. За класифицирането им, съобразно степента на застра-шеност, в България се използват и прилагат категориите на Световния съюз за защита на природата (IUCN). Рис-кът от изчезване на видовете се преценява на локално и глобално ниво. Според степента на застрашеност на ви-довете в определен географски обхват се създават локал-ни, национални и т.н. червени списъци. Категориите на застрашеност на IUCN са 7 и са описана в Червената книга на Република България (2011). За опазване на консерва-ционно значимите видове се разработват национални и международни споразумения и нормативни документи, поставящи изисквания и условия за тяхната защита.Консервационно значимите видове лечебни растения в България са няколко десетки. Те попадат в различни гру-пи, в зависимост от: степента на застрашеност; норматив-ната рамка за защита, нивото на заплаха – национално, европейско и глобално; разрешената степен на ползване и т.н:

• Лечебни растения, защитени от глобални международни споразумения. Например, Конвенцията по международ-ната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) включва: пролетен горицвет, пролетно и есенно ботурче, снежно и елвезиево кокиче, мечо гроз-де, трилистна водна детелина и всички видове от семей-ство Салепови (Орхидеи).

Защитени и редки (консервационно значими) видове лечебни растения


• Видове, разрешени за стопанско ползване, но с опре-деляне на годишно допустими за събиране количества билки (т. нар. „квоти“), съгласно специалния режим на опазване и ползване, въведен от Закона за лечебните растения.

• Видове, под режим на опазване и регулирано ползване, съгласно Закона за биологичното разнообразие.

Ползването на лечебните растения трябва да бъде съобра-зено с разпоредбите на действащото в страната национал-но и европейско законодателство и международни спора-зумения.

Опазване на редките и защитени видове лечебни растения

Голяма част от редките и застрашени видове лечебни рас-тения са защитени чрез включване на популациите им в границите на защитени територии. Обявяването на защи-тени територии – резервати, национални и природни пар-кове, защитени местности е един от най-успешните подхо-ди за опазване на местообитания и находища на лечебни растения. В защитените територии се прилагат мерки и ограничения при ползване на лечебните растения. Tака се съхраняват популации, които са ценен ресурс за науч-ни изследвания и обучение, както и източник на генетичен материал за възстановяване на увредени или унищожени

находища. В границите на Национален парк „Централен Балкан“ например, се опазват находища на 166 вида ле-чебни растения.Голям брой защитени местности у нас са обявени именно с цел опазване на находищата на редки видове лечебни растения. Пример за това са защитените местности за опазване на находища на блатно кокиче в община Пър-вомай и община Калояново (област Пловдив); находища на червен божур в Плевенско и Разградско; находище на гол сладник в община Гулянци, Плевенско и много други. Мерките за опазване на находищата включват и дейнос-ти за поддържане на условията, при които вирее даде-ното растение – влажност, осветяване, защита от вятър и/или подпомагане на неговото развитие като подсяване със семена и др.



Дори и най-широко разпространените видове, може бързо да намалеят и станат уязвими при масово ползване. Затова събирането трябва да се извършва от подготвени берачи, при спазване на правилата. Журналистите могат много да помогнат като запознават с тях аудиторията на медиията, в която работят. Неслучайно България е единствената страна в Европейския съюз, която има специализиран Закон за лечебните расте-ния. Ние сме на първо място в Европа и на едно от пър-вите в света по износ на суровини от лечебни растения. Хиляди семейства, в райони богати на лечебни растения, но без сигурно препитание, разчитат на приходите от съби-ране, продаване и изкупуване на билки. Националното ни законодателство определя два вида ползване на лечебни растения от дивата природа:За лични нужди е позволено един човек да събира, на ден, от 1 до 10 килограма свежи билки, в зависимост от частта на растението, която ще ползва. Вижте Закона за лечебните растения за повече подробности. Стопанското ползване, в големи количества, с цел пе-чалба, се извършва само след издадено позволително и заплатена такса. Това става в съответната институция, от-говорна за територията, където се намира находището на лечебни растения: община, горско или ловно стопанство,

дирекция на национален парк или областна управа. Ако зе-мята е частна, позволително се издава на собственика, без такса. Билки за стопански цели могат да се събират само в райони, за които имаме позволително. В резерватите не се събира нито за лични, нито за стопански нужди.Позволителното се издава на физическо лице – берач или юридическо – билкозаготвител, който организира събиране на билки. Документът определя: вида; разрешеното коли-чество; частите на лечебното растение – лист, стрък, цвят; района или конкретното находище; условията за опазването му; начина и срока на ползване; с какви инструменти да се събира и изисквания за хигиена, транспорт и съхранение. Когато позволителното е издадено на билкозаготвител, в него поименно са записани берачите, с които ще работи. Законът определя институциите, упражняващи контрол вър-ху ползването на лечебни растения. Това са органите на ми-нистерствата на околната среда и водите и на земеделието и храните във всеки район. Предвидени са глоби и санкции. Правилата за събиране на билки са регламентирани в На-редба №2 към Закона. Те са важни и за опазването на нахо-дищата, и за високото качество и цена на събраните билки.Ползваните в най-големи количества – с тонове, диворастя-щи билки са: цветове от липа, лайка и глог; плодове от шип-ка, трънка и къпина; листа от коприва, глог, и къпина; стрък от бабини зъби и глухарче; корени от коприва и гръмотрън.

Ползване за търговски и лични нужди

ПОЛЗи и ПОЛЗВане на ЛеЧеБниТе раСТениЯ



От едри тревисти растения, като риган, жълт кантарион, лечебен ранилист се отрязват горните облистени части, на 20–30 см от върха. От дребни тревисти растения и полухрасти като мащерка, подъбиче и шапиче се отрязва цялата надземна част. Плодове и семена се събират по различно време: Месести плодове като черна боровинка, черен бъз, горска ягода и шипка, се берат след пълното им узряване.Сухи плодове като резене, кориандър, копър – непосред-ствено преди пълното им узряване, за да се избегне разпи-ляване на семена. Семена като конски кестен – непосредствено преди пълното им узряване. Изключение правят лъжливите плодове (галбули) от синя хвойна, които се събират на втората година, след образува-нето им, преди да омекнат. Листата се събират през различен период от развитието на различните видове растения. Събират се здрави, добре раз-вити, зелени листа, без болести и вредители по тях. Не се обират напълно. Оставят се младите листенца, разположени по връхните части на растенията. Преди цъфтежа, се събират листа от коприва, маточина, блатно кокиче.

Законът определя периода и правилата за събиране, за да бъдат билките лековити и качествени. Всички, чието препи-тание зависи от това, имат полза да ги познават и спазват, защото така ще увеличат приходите си и ще опазят находи-щата на ценните растения за поколения напред. Събирането на билки започва, още през февруари, кога-то развитието на растенията е в застой. Започва се с това, което е скрито и защитено в земята. Събират се подземни органи – корени, коренища, грудки и луковици. Корените се изкопават и се измиват бързо, със студена вода, без да киснат в нея. Най-добре е корени от видове като глухарче, троскот, коп-рива да се събират при разораване на ниви, лозя и други обработваеми площи. Така се опазват находищата в дивата природа. Добивът е по-добър, а от това нарастват и доходи-те на събирачите и търговците. Със затоплянето започва движение на сокове в дърветата и набъбване на пъпките. През март и април се събират кори и пъпки, като кори от бреза и бяла върба, пъпки от топола, борови връхчета. Стръкове се събират в началото на или при пълния цъфтеж, преди да се образуват плодове, като се отрязват с различна дължина, в зависимост от височината на растенията.

Сезон и начини за събиране на билки


Листни и стъблени пъпки се събират през март и април, преди да се развият. Отрязват се цели тънките клонки и от тях се отделя билката.

Цветове и съцветия се събират през пролетта и лятото, в началото на цъфтежа, или при пълен цъфтеж.

Венчелистчета от червен божур и гъстоцветен лопен се от-късват от цвета.

Едри цветове от лечебна ружа и горски слез се събират един по един, с къси или без цветни дръжки.

Цветни кошнички, като тези на глухарче, паричка и невен се събират една по една, с къси дръжки.

Съцветия и цветни пъпки от черен бъз, иглика, липа, трънка се откъсват или отрязват целите.

Цвят от липа се събира като го откъсвате или отрязвате със специално приспособени лозарски ножици, с дълги рамена. Режат се само малки клонки с дебелина до 2 см и дължина до 50–60 см.

Не бива да се кастрят, секат, кършат и чупят по-дебели клони или цели дървета!

По време на цъфтежа – листа от черна боровинка, живо-вляк, горски слез. След цъфтежа – листа от обикновена бреза, глухарче, под- бел.

Листата се събират по следния начин:Едри листа от бръшлян, живовляк, смрадлика се събират от розетките, стъблата или клонките, със или без дръжки. Листа от коприва, маточина и мента се събират като първо се отрязват целите облистени стъбла и след това се ошмул-ват. При дребни листа, като тези от червена и синя боровинка, се отрязват целите облистени клонки, изсушават се и след това се отделят, чрез очукване.

Кори, главно от бяла върба, бреза, бял бор, летен дъб се събират от март до май, когато движението на сокове е най-усилено. Събират се от млади стъбла и клони, като се правят напречни и надлъжни нарези и кората се отделя от дървесината. Най-добре е това да става от отсечени дървета, при плани-рани сечища, за да има по-голям добив и да не се унищо-жават дърветата.


Има изисквания за това колко най-много от запасите на ле-чебното растение е разрешено да се събират, в зависимост от това коя част се ползва като билка. Това е важно, за да може находището да се самовъзобнови, растенията да се размножат и да има какво да събираме и през следващите години. Иначе рискуваме да ги унищожим и да останем без приходите, които ни носят. Най-пестеливо – по-малко от половината се ползват запа-сите в находището, когато събираме кори, листни и стъбле-ни пъпки, както и корени, коренища, грудки и луковици от видове, които трудно се възстановяват или растат при спе-цифични условия, като червен божур, обикновен здравец, лечебна иглика, бреза, върба. При цветни пъпки, цветове, съцветия и цветни кошнички, плодове и семена можем да събираме до две трети от на-ходището.При корени, коренища, грудки и луковици от видове, които лесно се възстановяват – до две трети. До две трети от запасите в находището можем да събира-ме и при листа и стръкове. Находищата на различните растения се оставят в покой за различен период, в зависимост от частите, които се съби-рат и от това колко бързо се възстановяват. Периодът на по-кой е от 1 до 4–5 и повече години при различните видове.

Преди да започнем да събираме билки в големи количе-ства, трябва да проучим дали има достатъчен запас от ви-довете, които сме избрали. Добре е да си водим записки за мястото и да наблюдаваме възстановяването на расте-нията. Така ще можем да планираме събиране без да ги застрашим от изчезване. Събирането на билки трябва да става само в плътни нахо-дища, за да се възстановят лечебните растения по-лесно. Трябва да избягваме единични и разпръснати растения. Находищата на лечебни растения трябва да се пазят от по-жар и да не се замърсяват. Не бива да изскубваме цели растения. Берат се само тези части, които се употребяват като билки – стрък, листа, цве-тове. Цветове, плодове и семена се събират, без да увреж-даме другите части. Ако има узрели плодове и семена, ги разпръскваме, за да подпомогнем размножаването.Събирането на билки става с подходящи инструменти: • търнокоп, мотика, лопата, права лопата, тризъбец, лост

се ползват за изкопаване на подземни органи;• режещи инструменти – трион, сърп, нож, ножици, дър-

вен чук – за отделяне на дървесна кора или оронване на галбули;

• за цвят лайка и плод боровинки – пригодена кутия с гре-бен.

Правила за опазване на находищата


Събирайте билки далеч от града, от оживени пътища, ин- дустриални и зони с интензивно земеделие, където се пръска с пестициди и от места, с други замърсители, като животински или битови отпадъци. Берачите са длъжни да поддържат добра лична хигиена. Брането става с чисти ръце! Забранява се на хора със заразни заболявания, отворени рани или кожни инфекции, да събират билки! Всичко, което се докосва до билките трябва да бъде основно почистено. Инструментите и съдовете, използвани при съби-ране трябва да поддържаме чисти, без ръжда и да ги съхра-няваме на места, недостъпни за домашни животни, гризачи и птици. Набраните билки се поставят или разстилат в чисти съдове и пространства, а не на земята! При наличие на бактерии и плесени, билките са негодни за употреба и няма да бъдат изкупени. Събирайте само добре развити, здрави и чисти растения, по които няма болести и паразити. Когато събираме отровни, силнодействащи или алергизиращи билки, ползвайте ръкавици и маска за лице. Не си пипайте очи-те, носа, устата! Преди ядене, измивайте грижливо ръцете си. Бременни жени, кърмачки и деца не трябва да събират билки от отровни, силнодействащи и алергизиращи растения!

Най-важното условие за събиране на лековити билки, с добра цена е да познавате лечебните растения и да различавате ви-довете, които си приличат. Трябва да се използват ботаниче-ските имена на растенията на латински, а не народните и да се търси съвет от специалист, при съмнения за вида. Най-до-бре е да се осигури опитен берач, който да показва на новите. Не бива да забравяме, че има редки и застрашени лечебни растения, защитени от закона, които приличат на масово съ-бирани видове, като например, различните видове шапиче-та. Има и близки видове, които много си приличат – част от тях са лечебни, а други – не. При различните видове хвощ, например само полският е лечебен, а останалите – не са. Има и отровни растения. Всяка грешка може да доведе до сериоз-ни здравословни проблеми. Билки се берат само в сухо и слънчево време, след вдигане на сутрешната роса. Не събирайте при дъжд и след него, освен ако няма да ги употребявате свежи. Набрани мокри, билките почерняват при сушенето и дори мухлясват. Губят външния си вид, цвят, мирис. Съдържанието на активни вещества в тях пада, а с това и цената им. При всяко излизане, трябва да се бере само от един вид билка и да слагаме набраното в един и същи съд. Не бива да се смес-ват различни видове, особено ако са отровни или ароматни. Билките изискват чистота! Да не забравяме, че от тях се при-готвят лекарства, храна, козметика.

Правила за събиране на качествени билки


Събраните билки в никакъв случай не бива да се оставят на куп. Цветовете, сочните плодове и особено листата, трябва да се слагат в кошове, кошници, кутии, касетки, без да се притискат, мачкат и уплътняват, за да не се увреждат меха-нично и да не се запарват.Преди да се подложат на сушене, билките се почистват от развалени части, случайно попаднали други растения, ми-нерални и органични примеси. Ако не са осигурени доста-тъчно рамки или помещения за сушене, билките се изваж-дат от съдовете и се разстилат на чисто и сухо място, върху чисти постелки, където няма достъп на насекоми, гризачи, птици и домашни животни.Изсушените билки се съхраняват в складовете върху ска-ри, палети, стелажи или рафтове по начин, който изключва възможността от замърсяване, увреждане и/или смесване. Подреждат се и се съхраняват по определени правила, така че отделните партиди да могат да бъдат идентифицирани по номерата им.Билки от ароматни или отровни лечебни растения се съх-раняват в отделно помещение или поне разделени от оста-налите чрез постоянни или временни прегради.В складовете за билки се извършва постоянен контрол за наличие на вредители. При появата им се провеждат ме-роприятия за тяхното унищожаване.

Правила за пренасяне и съхранение на билки

В билкозаготвителните пунктове и/или складовете за бил-ки се забранява съхранение на други стоки или продукти, както и извършване на дейности, които не са свързани с обработка и съхранение на билки.Транспортирането на билки се извършва с превозни сред-ства, които са чисти, сухи и при нужда покрити с водоне- пропусклива материя. То трябва да става по начин, който изключва опасността от замърсяване или повреждане.Билки могат да се превозват заедно с други стоки само ако са осигурени необходимите условия за предпазване от за-мърсяване и контакт между билките и останалите стоки.


ЗаинТереСОВани СТрани

Лечебните растения са национално богатство, което може да бъде опазено само със съвместни и целенасочени гри-жи на всички заинтересовани страни – държавните ин-ституции, местните власти, събирачите, фирмите, които търгуват и преработват билки, обикновените граждани, които събират билки за употреба в домакинството. Законът за лечебните растения определя задачите на всички дър-жавни институции, отговорни за опазването на лечебните растения.

Управлението на дейностите по опазване и устойчиво полз-ване на лечебните растения се осъществява от: Министъра на околната среда и водите и Министъра на земеделието и храните; областните управители; кметовете на общини-те; директорите на дирекциите на националните паркове; изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите; директорите на държавните горски и държавните ловни стопанства.

Управлението на дейностите по култивиране на лечебните растения се осъществява от Министъра на земеделието и храните, и кметовете на общините.



дят и за прилагането на Закона за лечебните растения. Механизмът за контрол са проверките, които експертите на РИОСВ осъществяват по изпълнение на нормативната уредба – законни ли са пунктовете и складовете, в които се събират билките; правилно ли се съхраняват; правил-но ли са набрани; имат ли подходящи опаковки и етике- ти – все неща, които са разписани в закона и наредбите към него.

РИОСВ могат да дадат информация за броя проверки и резултатите от тях в съответния им регион. Към РИОСВ се подават сигналите за нарушения свързани с лечебните растения. Повечето РИОСВ имат зелен телефон за връзка, който е посочен на интернет сайтовете им.

В съответната РИОСВ става и регистрацията на билко-заготвителните пунктове или складове за билки, преди започване на тяхната дейност. Всеки, който организира изкупуване на билки е длъжен да уведоми съответната Регионална инспекция по околната среда и водите чрез уведомление по образец, съгласно приложение № 1 към Наредба № 5/2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки. При прекратяване или временно спиране на дей-ността, билкозаготвителят следва отново да информира РИОСВ.

Министерство на околната среда и водите (МОСВ)Държавната политика по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително интегрирането ѝ в секторните политики се ръководи и координира от Ми-нистърът на околната среда и водите.

„Национална служба за защита на природата“ (НСЗП) е Дирекцията в МОСВ, която се занимава с разработване и прилагане на националната политика в областта на опаз-ване и управление на ресурсите от лечебни растения.

На регионално ниво са обособени 16 Регионални инспек-ции по околна среда и води (РИОСВ) и 3 Дирекции на на-ционалните паркове (ДНП), които са регионални поделе-ния на МОСВ.

Регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ)Регионалните инспекции по околната среда и водите се намират в: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Хасково и Шумен. Във всяка РИОСВ е обособен специализиран отдел, който осъществява опазването на биоразнообразието в терито-риалния обхват на съответната РИОСВ. Тези отдели сле-

Държавни институции и местни власти


3. Предоставят на Министъра на околната среда и води-те информация за нуждите на наблюдение и оценка на находищата и за създаване и поддържане на специали-зирани карта и регистър за тях.

Позволителни за събиране на билки за стопански цели в определени места и период от време, се издават на основа на предписанията на Плана за управление на парка и ин-формацията за ресурсите от лечебни растения, описани в Устройствения проект за лечебните растения в него.

Министерство на земеделието и храните Министърът на земеделието и храните ръководи култиви-рането, селекцията и растителната защита на лечебните растения, както и устойчивото им ползване на територия-та на поземления фонд.

Изпълнителна агенция по горитеИзпълнителният директор на агенцията по горите: • Контролира ползването и възпроизводството на лечеб-

ните растения в горските територии; • Предвижда и организира дейности по опазването и ох-

раната на лечебните растения в горските територии; • Предоставя на Министъра на околната среда и водите

информация за лечебните растения за нуждите на на-блюдението и оценката на лечебните растения и на съз-даването и поддържането на специализираните карта и регистър за тях.

До 20 януари всяка година РИОСВ събират обобщена ин-формация за предходната година за изкупените, реализи-раните и намиращите се на склад билки от всички лица, организирали билкозаготвителен пункт и/или склад за билки. Тази информация се предава в РИОСВ със справка по образец, съгласно приложение № 3 от Наредба № 5. Копия от уведомленията за стартиране на дейност както и подадените справки се съхраняват в билкозаготвителния пункт и/или склад за билки. РИОСВ събира справки за изкупените, реализирани и налични на склад билки и от всички лица, различни от билкозаготвителите, които изкупуват неподложени на първична обработка билки, за нуждите на производства, за които са необходими билки в необработен вид, както и от билковите аптеки и търговците от фармацевтичната, парфюмерийната, козметичната и хранителната промиш-леност, които са изкупили билки при осъществяване на дейността си.

Дирекции на националните паркове В България има три паркови дирекции за трите национал-ни парка – „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“, които извършват управлението и контрола в тях.

Във връзка с лечебните растения те:1. Организират охраната им на територията на парка и кон-

тролират ползването и възпроизводството;2. Издават позволителни за събиране на билки на тери-

торията на парка;


• Издава позволителни за ползването на лечебните рас-тения в земите от поземления фонд – държавна соб-ственост.

Общински администрацииКметът на общината ръководи изпълнителната дейност на общината във връзка с ползването, опазването и кул-тивирането на лечебните растения, като: • Организира изпълнението на дейностите по отношение

на лечебните растения, включени в Общинската про-грама за опазване на околната среда;

• Издава позволителни за ползване на лечебните растения от земи, води и водни обекти – общинска собственост;

• Издава удостоверения за билките от култивираните ле-чебни растения;

• Предоставя на Министъра на околната среда и води-те информация за нуждите на наблюдение и оценка на лечебните растения и на създаване и поддържане на специализирани карта и регистър за тях.

• Контролира регистрацията и съотвествието по докумен-ти на култивираните площи с ЛР

Кметът на общината издава позволително за ползване на лечебни растения и когато ползването е от земеделски земи от поземления фонд – частна собственост. Позволи-телно се издава на собственика/арендатора или упълно-мощено от него лице, без заплащане на такса с възмож-ност за преотстъпването му на трети лица – възмездно или безвъзмездно, при свободно договаряне.

• Организира поддържането и възстановяването на ле-чебните растения в горските територии – държавна соб-ственост.

Държавни горски стопанства и Държавни ловни стопанстваДиректорът на държавното горско стопанство или на дър-жавното ловно стопанство: • Предвижда и организира дейности по опазване и за-

щита на лечебните растения в горските територии – държавна собственост на територията на стопанството, както и в териториите, предоставени им за управление въз основа на договор;

• Издава позволителни за ползване на лечебни расте-ния от горските територии – държавна собственост, както и от териториите, предоставени им за управле-ние въз основа на договор.

Областни управи Областният управител осигурява съответствие между На-ционалната стратегия за лечебните растения и Общин-ските програми за опазване на околната среда (ОПООС) по отношение на лечебните растения.За целта областният управител: • Координира разработването на ОПООС;• Отговаря за опазването на диворастящите лечебни рас-

тения в земите от поземления фонд – държавна собстве-ност;


специалистите в Института имат отношение във връзка с дървесните видове ЛР, както и с недървесните ресур-си като част от горските местообитания.

• Институт по органична химия с Център по фитохи- мия – сред темите, по които работят специалистите в Института се нареждат и изолиране на природни съе-динения от български и чужди лечебни и ароматични растения, с цел охарактеризиране на химическия им състав и намиране на нови биологично-активни веще-ства, с потенциално приложение в медицината и фар-мацията;

Институтите в рамките на Селскостопанска акаде-мия:• Агробиоинститут – София;• Институт по растителни генетични ресурси – Садово;• Институт по розата и етерично-маслените култури – Ка-

занлък;

Във висшите учебни заведения:• Софийски университет „Св. Климент Охридски“; • Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“;• Тракийски университет – Стара Загора;• Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“;• Медицински университети – Фармацевтичните факул-

тети; • Аграрен университет – Пловдив, и др.

В България има дългогодишни традиции в научните из-следвания, свързани с лечебните растения. Българската флора е една от най-богатите и най-добре проучените в Ев-ропа. Ценни както за науката, така и за всички, чийто поми-нък е свързан с билките са също богатите архиви, различни колекции и хербарии, съхранявани в специализираните институти и университети, до които има достъп всеки за-интересован.

Проучвания се извършват в:

Институтите на Българската академия на науките • Институт по биоразнообразие и екосистемни изслед-

вания – Отдел „Растително и гъбно разнообразие и ре-сурси“ изучава разнообразието на растителните видове и съобщества, видовете и местообитанията с природо-защитен статус, лечебните и ароматни растения (ЛАР); осъществява оценка на ресурсите на стопански ценни ЛАР. Екипът включва също експерти в сферата на био-логично активните вещества в растенията, мониторинг, еx situ опазване в семенна банка; in vitro размножава-не; in vitro култури и ex vitro адаптирани растения; био-логична активност на растителни екстракти. Институтът разполага със специализирани лаборатории, колекции и образци, включително хербариум с над 150 000 хер-барни листа.

• Институт за гората – провежда фундаментални и на-учно-приложни изследвания на горските екосистеми включително изучаване на биологичните ресурси в го-рите и тяхното екологосъобразно стопанисване. С ЛР

Образователни и изследователски институции


Изследвания се извършват и в някои фармацевтични пред-приятия.

В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ дисци-плини, свързани с лечебните растения, се изучават в „Би-ологическия факултет“ и във Факултета по „Химия и фар-мация“.

В Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, в ма-гистърския курс за специалност „Биоразнообразие, еко-логия и консервация“ е включен, като избираем предмет „Лечебни и отровни растения“.

В Шуменския университет „Епископ Константин Преслав-ски“ има специалност „Екология и опазване на околната среда“, с магистърска програма „Екология на лечебните растения“.

Аграрният университет в Пловдив предлага избираема дисциплина „Билкарство“. В него има и специалности по култивиране на ЛР и биоземеделие.

В последните десетилетия специалистите по опазване и ползване на лечебните растения намаляват. Малко млади хора изучават тези дисциплини, поради липсата на работ-ни места и реализация.


Основните участници във веригата на ползване на лечебни растения са:• събирачи – извършват прякото събиране на билките от

находищата• билкозаготвители – изкупуват свежите билки и извършват

първична преработка – почистване, сушене, нарязване, опаковане. Част от тях организират събирачи.

• брокери (прекупвачи)• износители – реализират заготвените билки на между-

народни пазари. Някои изкупуват и заготвят в собствени пунктове.

• преработватели – подлагат билките на вторична или дъл-бочинна преработка, произвеждат и реализират лекар-ствени препарати, козметика, храни.

Основните играчи в сектора са събирачите, билкозаготвите-лите и износителите, защото търговията с билки е на външ-ния пазар. 90% от събраните в България билки се изнасят.Събирачи – събират билките в находищата, продават ги на билкозаготвителите и така те се превръщат в търговски про-дукт. Точни данни за броя на берачите у нас няма. Знаем, че до 1989-та те са към 400 хиляди и че и днес стотици хиляди семейства разчитат на приходите от събиране, продаване и изкупуване на билки. Заплащането им е нищожно, а се искат умения и знания, трупани с години тежък труд, под открито небе. Затова броят на опитните берачи постоянно намалява. Помощите за безработни отказват много от тях от наблаго-дарното занимание. Събирачите са обичайно от райони, богати на лечебни рас-тения, в които няма друго препитание. Берат всичко, което

Събирачи, билкозаготвители, търговци и преработватели – организация на ползването на ЛР в България

им предлага природата – от иглика, напролет – до шипки, през есента. Познават добре и могат да събират много бил-ки, стига да има пазар за тях. Приходите им зависят от вре-мето и търсенето на пазара, а и двете са много променливи. Заети са пролетта и лятото, но не изкарват почти нищо за зимата. Нямат дори за простичко оборудване за събиране и пренасяне на билките. Нямат и сигурен пазар и продават, на когото им се обади с по-добра цена. Така стават жертва на множеството прекупвачи по веригата. Макар, че секторът зависи от тяхното участие и там, където няма берачи – няма бизнес, събирачите са изцяло зависи-ми от останалите звена по отношение на цени, търговски асортимент и качествени изисквания. Когато са организи-рани, най-често събират по устна договорка, без договори, за количество и изкупна цена, а билкозаготвителите плащат таксата за ползване. Могат да събират и самостоятелно, като след това търсят на кого да продадат събраните билки. В та-кива случаи трябва да подадат заявление и получат позво-лително, като платят и таксата. Тези, които се препитават така цял живот, знаят, че ако не спазват правилата билките или се похабяват или се продават на безценица. Трябва, обаче да гонят количества за да си из-карат прехраната. Не е чудно, че често пренебрегват качест-вото на билките и нехаят за дивата природа. Заготвители – това са професионално ориентирани лица, които изкупуват събраните билки и извършват първична-та им обработка – изсушаване, нарязване/раздробяване, обезпрашаване, почистване от примеси, обеззаразяване и опаковане във временни или постоянни търговски опаковки.


Изкупуването и/или първичната обработка се извършва в изкупвателни или изкупвателно-обработвателни пунктове. В първите става изкупуване на сурови или сухи билки, които се превозват до складови бази за реализация или в пункто-ве, където се обработват, ако са свежи. В изкупвателно-об-работвателните пунктове се извършва и цялостна първична обработка – почистване, изсушаване, и т.н.Законът за ЛР задължава билкозаготвителите да регистри-рат изкупвателните пунктове в РИОСВ, независимо дали са временни или постоянни, да водят книги за изкупените и реализираните билки и да предоставят обобщена информа-ция за тях към края на всяка стопанска година. Билкозагот-вителите могат да получават разрешителни за ползване, в които се посочва списък на събирачите. Прекупвачи – лица, които прекупуват/препродават събра-ните билки между събирачите и заготвителите от една стра-на и между заготвителите и фирмите-износители от друга. Нито един от законите ни не регламентират тази роля. Обик-новено изкупуват събраните билки от събирачите на места в близост до находищата или в селищата, от където са съби-рачите, като разкриват нелегални пунктове. Това междинно звено участва главно при събиране на видове от т. нар. „мно-готонажни билки“. Когато има голямо търсене, тяхното съ-биране става кампанийно и става наддаване в цените (напр. липа, черна боровинка, цвят бъз, лайка и др.). В райони със значителни ресурси, липсват постоянни заготвителни пунк- тове. Именно там се появяват прекупвачите за събиране на тези видове в разгара на сезона. Прекупвачите най-често изкупуват незаконно, често и некачествени билки, подбиват

изкупните цени, наемат необучени берачи, срещу минимал-ни надници.Износители – фирми или стопански организации, с предмет на дейност външна търговия, профилирани в износа на бил-ки, с добра мрежа от контакти извън страната, езикови уме-ния, финансови възможности и оперативен финансов ресурс.В страната работят активно 4–5 големи фирми, които реали-зират на външния пазар 80–90 % от произведените билки. Една част от тях са регионално ориентирани, а друга – имат търговски представители и складови бази, разположени така, че покриват цялата страна. Практикува се авансово финанси-ране на заготвители за изкупуване и първична обработка на определена партида за износ или закупуване на малки ко-личества и съсредоточаването им в складови или прерабо-твателни бази, където се формират партиди за износ. Малка част от фирмите се занимават и с преработка (пакетиране на билки за аптеки, производство на трапезен чай и подправки). Преработватели – предприятия, които ползват билки и ги вкарват в производството на крайни продукти. В страната има предприятия, които добавят стойност тук и произвеж-дат междинни и/или крайни продукти със суровини от ле-чебни растения, макар че основната част от събраните у нас билки се изнасят във вид на суровина (изсушени или замра-зени). Такива преработватели са фармацевтични предприя-тия; производители на растителни екстракти, на хранителни добавки; производители на чай, подправки и други проду-кти на хранително вкусовата промишленост, както и може би най-голямата група предприятия преработващи лечебни растения, а именно производителите на козметика.


ЗаКОнОВа раМКа За ОПаЗВанеТО и ПОЛЗВанеТО на ЛеЧеБниТе раСТениЯ

Законът за лечебните растения (обн. ДВ, бр. 29/2000 г.) ре-гламентира дейностите по опазване и ползване на лечеб-ните растения, задълженията на физическите и юридиче-ските лица и на органите на държавната и местната власт. България е единствената страна в ЕС, която има специали-зиран ресурсен закон, регламентиращ устойчивото ползва-не на ЛР. Наредбите към него въвеждат законово прави-лата за добри практики за събиране на ЛР на основата на Правилата изисквани от Световната здравна организация (WHO guidelines on good agricultural and collection practices (GACP) for medicinal plants.) Те са изготвени от Европей-ската агенция по лекарствата (European Medicines Agency (www.emea.eu.int) и приети през 2006 г.

Основната цел на закона е осигуряване на условия за дъл-госрочно устойчиво ползване на лечебните растения на територията на страната.

В приложението на Закона за лечебните растения са из-броени 739 вида растения. Има видове растения, които са лечебни, но не са включени в списъка в приложението на ЗЛР. Тези видове се управляват съгласно изискванията на Закона за биологичното разнообразие и Закона за горите (виж по-долу).

Националното законодателство в Република България регулира опазването на лечебните растения, като част от биологичното разнообразие чрез няколко специализирани закона.

Закон за лечебните растения (ЗЛР)



Законът за лечебните растения въвежда специален режим на опазване и ползване (чл. 10) за отделни видове диво-растящи лечебни растения, когато биологичното разноо-бразие или ресурсите им проявяват трайна тенденция към намаляване или има опасност от появяването на такава тенденция.

Режимът обхваща: • забрана за събиране на билки от някои видове на терито-

рията на цялата страна или отделни райони, • определяне на годишно допустимо за събиране количе-

ство билки по райони или находища, • прилагане на мерки за възстановяване на популациите и

местообитанията.

В началото на всяка година Министърът на околната среда и водите издава заповед за ползването на лечебните расте-ния под специален режим за текущата година. Ползването на 10-12 вида за стопански цели е регулирано. За 24–26 вида събирането от природата е разрешено само за лични нужди. Някои от тези видове успешно се култивират и по този начин се задоволяват нуждите на пазара.

При нарушения на разпоредбите съгласно ЗЛР, съответни-те органи налагат глоби и санкции. Например, лица, които обработват и търгуват с билки под специален режим, в на-рушение на закона, подлежат на глоба от 100 до 1000 лв. или имуществена санкция от 500 до 3000 лв.

Всички административно-наказателни мерки са посочени в глава шеста на Закона.

Законът за лечебните растения изисква разработването на специален раздел „Лечебните растения“ към Общинската програма за опазване на околната среда (ОПООС) на всяка община; към плановете за управление на защитените тери-тории, както и към горскостопанските планове и програми.

Целта на раздел „Лечебни растения“ е да планира ползва-нето, така че то да бъде устойчиво и да осигури опазване на лечебните растения.

Основна информация в раздел „Лечебни растения“ е ин-формацията от оценката на запасите на находищата.

Повече информация за раздел „Лечебни растения“ и при-мери за оценка на запасите е публикувана на: www.herbvaluebg.org в рубрика „Грижа за лечебните расте-ния“.


Изискванията за устройството и дейността в билкозагот-вителните пунктове се отнасят до техническите им харак-теристики, технологичното оборудване, документацията, първичната обработка, съхранението, обработката, ети-кетирането и транспорта на билките.

Закон за биологичното разнообразие

Законът за биологичното разнообразие (обн. ДВ, бр. 77/ 2002 г.) урежда отношенията между държавата, общи-ните, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в България. Законът регламентира опазването на местооби-танията, на видовете растения и животни, разработването на планове за действие, както и лова, събирането и търго-вията. Според него са защитени 574 вида висши растения, включително 77 вида лечебни растения. Законът за биологичното разнообразие определя и спе-циален режим на опазване и регулирано ползване (в При-ложение 4 на закона), който включва 19 вида лечебни растения. В зависимост от състоянието на популациите, със запове-ди на Министъра на околната среда и водите се въвеждат режимите и условията им за ползване. Разрешените за ползване количества могат да бъдат въвеждани изцяло, с временни ограничения за ползване или с ограничения за определени региони. Законът за биологичното разнообразие предвижда и някои изключения от забраните само, когато няма друго алтер-

Наредби към Закона за лечебните растенияКъм Закона има две наредби, чрез които са въведени кон-кретни правила и изисквания при събирането на билки, както и изисквания към устройството и дейността на билко-заготвителните пунктове и складовете за билки. В наредби-те са залегнали принципни положения от традиционната обработка на билките, научно доказани изисквания, както и елементи от добрите производствени практики в област- та на събирането и преработката на билки от страната и чужбина.

НАРЕДБА № 2 от 20 януари 2004 г. за правилата и изисква-нията за събиране на билки и генетичен материал от ле-чебни растенияЦелите на Наредба № 2 са две: 1) опазването на находищата на лечебни растения и 2) осигуряване високо качество на събраните билки т.е.

тя представлява пресечна точка на интересите на об-ществото за опазване на този национален ресурс и на интересите на бизнеса за постигане на високо качество, а от там и висока цена на събраните билки.

НАРЕДБА № 5 от 19.07.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и скла-довете за билкиТя е съвместна между Министерство на здравеопазването и Министерство на околната среда и водите и регламен-тира изисквания, вкл. хигиенни, към билкозаготвителните пунктове и складовете за билки и ред и условия за изкупу-ване, първична обработка и съхранение на билки.


видовете да се опазват и ползват устойчиво. Позволителни се издават от директорите на трите дирекции. В защитените местности и природните забележителности също трябва да се избягва събирането на билки, дори кога-то това не е специално забранено със заповедта за обявя-ване на защитената територия. Събирането става съгласно Закона за лечебните растения.

Закон за горите

Законът за горите (обн., ДВ, бр. 19/2011 г.) урежда общест-вените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, и на дървесните и недървесни ресурси в тях. Законът цели гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на горските територии; под-държане на биологичното и ландшафтното разнообразие и подобряване състоянието на популациите на видовете от дивата флора, фауна и микота, с цел гарантиране на мно-гофункционално и устойчиво управление на горските еко-системи.Ползването на недървесни горски продукти в горите включ-ва и събирането на лечебни растения. Когато представлява стопанска дейност, се извършва само, ако това е предвиде-но в утвърден горскостопански план. Ползването на лечеб-ни растения от горските територии, когато не представлява стопанска дейност, се извършва безвъзмездно и свободно. Член 118 на закона изрично разпорежда, че ползването на лечебни растения се урежда по реда на Закона за лечебни-те растения.

нативно решение и при условие, че популациите не са ув-редени.В списъка на видовете под специален режим на опазване и регулирано ползване съгласно ЗБР е включен, например и лечебния вид блатно кокиче (Leucojum aestivum L.), из-ползван във фармацевтичната промишленост. Режимът за опазване и ползване на този вид е определен със Заповед № РД-521/2003 г. (ДВ, бр. 42/2003 г.) на Министъра на окол-ната среда и водите, а ползването на листо-стъблена маса се определя всяка година.

Закон за защитените територии

Законът за защитените територии (обн., ДВ, бр. 113/ 1998 г.) урежда категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявя-ване и управление. В ЗЗТ се прилагат мерки и ограничения при ползване на лечебните растения. Местата, където могат да бъдат съби-рани билки, допустимите количества и начина на събира-не се определят чрез Плана за управление на съответната защитена територия. Абсолютно е забранено събирането на билки в резерватите и поддържаните резервати, както за стопански, така и за лични нужди. В границите на на-ционалните паркове е забранено събирането за стопански нужди на видовете под специален режим на опазване и ползване. Събирането на билки на територията на националните паркове е допустимо, като има определени ограничения относно видовете, местата, периода, количествата с цел


Наблюдение (мониторинг) на лечебните растения

УСТОЙЧиВО ПОЛЗВане на ЛеЧеБниТе раСТениЯ

Информация за състоянието на лечебните растения се събира чрез мониторинг на видовете и техните находи-ща. Мониторингът е наблюдение на развитието на расте- нията и на тяхното здравословно състояние, както и това на находищата. Резултатите от него са важни за опазването и устойчивото ползване на лечебните растения. Наблюде-нията върху развитието на растенията са важни също и за определяне на точния период на събиране. Всяка година в резултат на конкретните метеорологични условия настъп-ването на различните фази в развитието на растенията – развитие на вегетативните органи, на цветовете, образу-ване на плодове и семена и т.н., може да се промени във времето, а от там и периода за бране.

В България съществува Национална система за монито-ринг на биологичното разнообразие (НСМБР), под ръко-водството на Изпълнителната агенция по околна среда (www.eea.government.bg ). В списъка на висшите растения, в нея, са включени над 20 вида лечебни растения. (виж www.eea.government.bg – „Национална система за монито-ринг на биологичното разнообразие“ – „Практическо ръко-водство, методики, формуляри“).


В последните години с усъвършенстване на методите и сред-ствата за химически анализи на суровините, които „улавят“ и най-малки следи от различни нежелани съединения, както и с интензифициране на земеделието, вниманието на тър- говците е насочено дори не толкова в максималното коли-чество БАВ, колкото към чистотата на билките от пестициди. За да се осигури високо качество трябва да се събира по правилата и при спазване на добрите практики. Те са резул-тат от емпирично натрупан опит и научно доказани факти. Например:• събирането на билки извън периода на натрупване на

биологично активни вещества, води до ниско качество и цена.

• при събиране по време на или след дъжд се трупа мокра растителна биомаса, която трудно съхне и лесно почер-нява, спарва се и мухлясва.

• при изскубване на растения с корените, освен, че се уни-щожава растението, билките се замърсяват с пръст, камъ-чета, корени – трудно се почистват и качеството е ниско.

• при събиране с мръсни ръце и в мръсни съдове се за- мърсяват с бактерии и търговците не ги изкупуват.

Събирането по правилата осигурява качествена билка с по-висока цена, както и опазване на находищата и устойчиво ползване на лечебните растения.

По-голямата част от българските билки заминават за Герма-ния, Италия, Франция и САЩ. Билкозаготвителите трябва да отговарят на нарастващите очаквания за чистота, качество и социална отговорност на крайния потребител в тези стра-ни, ако искат добра цена за стоката си. Единици са фирмите в България обаче, които ползват високотехнологично обо-рудване.Качеството на билките зависи от това как са набрани, т.е. от самото начало на техния път от находището до рафто-вете с лекарства, козметика, хранителни добавки, храни. Берачите и техните умения в брането са от ключово значе-ние за ефективността на работата и за постигане на високо качество. Уменията на билкозаготвителите са важни, за да запазят и подобрят качеството. Основните параметри, които се следят и по които се оценя-ва качеството на билките са:• Количество на биологично активните съставки (виж При-

ложение 1)• Наличие на микроорганизми (микробиологичен анализ)• Наличие на пестициди• Външен вид• Вкус• Мирис• Наличие на примеси

Изисквания на пазара към качество и безопастност на билките


Принципи на добрите събирачески практики при събиране на билки

1. УстойчивостСъбирането на диворастящи видове ЛР по начин, осигу-ряващ по-бърз темп на възобновяване, от темпа на съби-ране. (Добри земеделски и събирачески практики – Good agricultural and collection practices (GACP)).

2. Спазване на законовите изискванияСпазване на местните разпоредби и заповеди, определя-щи кой има право да събира и кои видове са позволени, както и с националните закони и международни изисква-ния и разпоредби, особено тези отнасящи се до събиране-то на застрашени видове.

3. Предотвратяване на заразяване, разваляне и повреж-дане

Намаляване на риска, чрез внимателно планиране и при-готвяне на всички материали, нужни за хигиеничното събиране и транспортиране на растителните суровини. Всичко трябва да бъде чисто – ръце, инструменти, кон-тейнери, торби, платнища, корита за измиване, рамки за сушене и т.н.

Спазване правилата за бране способстват за ограничаване на замърсяването и повреждането.

4. Осигуряване на максимална ефикасност на активните съставки

Билките се събират, когато лечебните свойства на расте- нията са най-силни. (Фактори: мястото на бране, времето на бране и зрелостта (фаза на развитие) на растението).

5. Документация и проследяемостВсяка стъпка от процеса – събиране на ЛР, транспортиране, обработка, съхранение трябва да се документира и сурови-ната да се етикетира надлежно. Трябва да сме в състояние да проследим билковия растителен материал назад до не-говия произход.Проследяемостта е основно изискване на купувачите през последните години. Тя е изключително важна за крайния потребител, който търси информация за произхода и пре-работката на суровините, преди да употреби един продукт. Потребителят е все по-компетентен и нуждите му от инфор-мация за продуктите в днешно време нарастват все повече. Документацията и проследямостта са важни и от приро-дозащитна гледна точка – да се наблюдава/записва мес-тонахождението на бране и набраните количества, за да


се следи дали растителната популация се е възстановила успешно след предишното бране и да се определи кога може да се бере отново.Спазването на изискванията за качество и проследяемост на билките се доказват чрез различни стандарти. В света съществуват няколко схеми за сертифициране и за етике-тиране на диворастящи билки. Те включват системите за биопроизводство, системата HACCP и др. Всеки стандарт оценява реколтата и търговията с диви растения съгласно различни екологични, социални и ико-номически изисквания. Така се подкрепят усилията за га-рантиране произхода на растенията, както и се управляват, събират и търгуват по начин, който поддържа популациите в природата и осигурява справедливо заплащане за всички по веригата на събиране и преработка на диворастящи ле-чебни растения.Една от приложимите за диворастящи лечебни расте-ния системи за сертифициране е FairWild (Феъруайлд) – www.fairwild.org/standard). Това е международна систе-ма от принципи и критерии за устойчиво и справедливо ползване и търговия с диворастящи лечебни растения и е единственият стандарт и сертификационна система в све-та, специално пригодена за растителни суровини, събрани от дивата природа.

Целта на стандарта FairWild е да осигури ползването на ди-ворастящите растения да продължи едновременно с дъл-госрочно опазване на видовете и техните местообитания и при уважаване на традициите и културата на местните общности. Целите включват и подкрепа за осигуряване на поминъка на заинтересованите страни особено на събира-чите и работниците.Екологичната и социалната отговорност стават все по-ва-жни за потребителите. Новоприетите закони и възниква-щите доброволни стандарти могат да ограничат достъпа до пазара на фирми, които не предлагат продукти, съобра-зени с устойчивото развитие и опазването на природата или не работят отговорно. Това е от полза и за крайните потребители, които получават качествен продукт с доказан произход и са сигурни, че парите им се разпределят спра-ведливо по веригата на производството.


от това какъв е вида ЛР, както и къде е пазарът на реализа- ция – Германия, Австрия, Холандия, Швеция и др.

Кои видове се култивират успешно в България?Разнообразните почвени и климатични условия в страната са благоприятни за култивиранe на различни видове ле-чебни растения. Най-разпространени и с най-голямо сто-панско значение са кориандър, лавандула, маслодайна роза, резене, маточина, валериана, градински чай, шип-ка, лечебна ружа. Отглеждат се успешно лайка, мента, бял равнец, жълт кантарион, мащерка, слез, бял и обикновен риган, невен, лудо биле, блатно кокиче, майорана, роз-марин, зимзелен, бял трън и др.Информация за култивирането на лечебни растения има на сайта на проект „Популяризиране на устойчиво ползване на билките в България“: www.susherbsbg.eu. Тя включва съвети за избор на видове; общи изисквания при техно-логиите за култивиране; информация за райони в страна-та с традиции в отглеждането на различните видове и др. Публикувани са и инструкции за култивиране на 12 вида лечебни растения.Инструкции за отглеждане и агрообосновки на различни видове лечебни растения от Главна дирекция „Методоло-гия на стопанските дейности“на Централния кооперативен съюз (ЦКС) могат да се намерят на www.cks.bg

Най-добрият начин да осигурим нужните количества су-ровини от билки е да култивираме. Това намалява съби-рането от естествените находища на лечебните растения. Така опазваме редки и застрашени видове, като мурсал-ския чай или пък такива, които се ползват в особено голе-ми количества, като ментата.

Култивират се около 30–40 вида, част от които могат да се събират и от дивата природа. Сред най-често култивирани видове са дилянка, мента, кориандър, лавандула, бял трън, липа, маточина, лечебна ружа, лайка, валериана, босилек, салвия.

Около 50% от добиваните у нас количества билки са от кул-тивирани растения.

Култивираните лечебни растения притежават редица пре-димства: дават по-големи добиви; имат високо съдържание на биологично активни вещества; могат да се отглеждат и събират механизирано, което снижава тяхната себестой-ност. Може да се планира добива им за годината, което гарантира по-успешна реализация на продукта.При култивирането на лечебни растения успешно се доба-вя стойност чрез прилагане на методите на биологичното земеделие, като статистиката показва, че в световен мащаб делът на биологичното производство нараства. Повишава-нето на цената на отгледаните по биологичен начин билки варира от 10–15 до 100 и повече процента, в зависимост

Култивиране


лагащото ѝ се място на производител на крайни продукти от богатия ресурс от ЛР, с който разполага. При целенасочена държавна политика и взаимодействие с бизнеса, има въз-можност сериозно да се увеличат приходите от тези ценни ресурси като се разшири добиването на билки чрез култиви-ране на лечебни растения и развитие на преработка и про-изводство на продукти от тях.

Преработката за добавяне на стойност към лечебните расте-ния се дели условно на два вида – първична и дълбочинна. При първичната преработка, билките се почистват и качест-вата им се запазват, като се изсушават или замразяват. Към първичната преработка се числи и нарязването на билките на различни фракции, обезпрашаването и пакетирането за транспорт до следващото ниво на производство. Това е най-често прилаганото преработване в рамките на страната. До-бавяне на стойност към така преработените билки може да стане чрез пакетирането им за чай и подправки, както и за производство на хранителни добавки.

Следващият етап на добавяне на стойност към ресурсите от лечебни растения е дълбочинната преработка. Тя предста-влява извличане на ценните вещества, съдържащи се в бил-ките, така нареченото екстрахиране. Екстрахирането е про-цес, при който се извличат полезни вещества от растителния материал с помощта на разтворител и/или чрез механичен процес. Съществуват множество методи за екстрахиране на полезните вещества от билките. Повече за техноло-

България е основен доставчик на суровина от лечебни рас-тения за цял Свят. Почти всичките ни билки заминават за развитите преработвателни страни. Те произвеждат крайни продукти и по-голямата част от печалбата остава при тях. Чай, лекарства, хранителни добавки и козметика от българ-ски билки се връщат тук и ние си ги купуваме на многократ-но по-висока цена, като например: капсули с коприва, при анемия – по 11 лева, или хранителна добавка за подсилване на организама, пак с коприва – за 73 лева.

Ние, тук правим основно първична преработка на билките: сушене, замразяване, рязане, пакетиране, което не добавя повече от 5% стойност. Толкова е и максималната печалба на билкозаготвителите. Затова, за да увеличат приходите си, те се стремят да изнасят все по-големи количества билки и нерядко ощетяват дивата природа.

Само едно ниво нагоре в преработката – екстракция и по-лучаване на екстракти носи още 10–15% добавена стойност.

Средно за България стойността за тон билки е 1400 евро. Страни със силно развита преработваща индустрия, които продават билките след преработка и пакетиране (примерно като пакетиран чай или козметични и фармацевтични про-дукти) постигат средна цена на тон от 4 950 евро за Франция, 7 700 евро за Швейцария и 20 810 долара за Япония.

За съжаление, в 21-ви век, дори и като член на ЕС, България продължава да бъде ресурсна страна, вместо да заеме по-

Добавяне на стойност към суровината в близост до находищата на лечебни растения


От хилядолетия хората трупат, прилагат и предават от по-коление на поколение познания за лечебните свойства на растенията. Природата ни е снабдявала със средства за лекуване на болести от незапомнени времена, а растител-ното лечение (фитолечението) е съпътствало целия процес на еволюция на Хомо сапиенс. Никой не знае кога точно е започнало това. Има безспорни доказателства (открити са микрофосили – полен от лечебни растения), че неандер-талците (60 000 пр. Хр.) са използвали растения за лечебни цели. През вековете хората са натрупвали емпирични зна-ния за лечебните свойства на дивите растения.

Растенията са намирали приложение не само като лек, но и като храна, като материал за строителство, за изработка на уреди в домакинството, в обичаите и духовните обреди. Традиционните познания на местното население на една територия за използването на растенията за лечебни и дру-ги приложения се събират и изучават от етноботаниката. Етноботаниката е интердисциплинарна наука, която изисква подготовка и познания в редица области като: ботаника – за разпознаване на растенията и умения за тяхното хербари-зиране като образци; социална антропология – за разбира-не на употребата на растенията в рамките на конкретната културна среда; етнография – за разбиране на приложение-то на растенията в традициите, обичаите, облеклото и т.н. Експертът етноботаник трябва да има и езикова подготовка,

Етноботаника

гиите за извличане на биологично активни вещества от медицински и ароматни растения можете да намерите на www.herbvaluebg.org рубрика „Поминък с билки“ под руб- рика „Преработка за добавяне на стойност“.

Чрез дълбочинна обработка на растителните суровини се постига по-висока добавена стойност. В България има бога-ти ресурси от ЛР, но те не биват употребявани пълноценно и в повечето случаи добавянето на стойност чрез дълбо-чинна преработка и производство на крайни продукти се случва навън. Това означава, че най-голямата печалба от нашите ресурси се реализира в чужбина.

От природозащитна гледна точка добавянето на стойност в близост до находищата на лечебни растения означава по-голям приход от тях, което мотивира ползвателите да ги опазват и ползват така, че те да се самовъзобновяват и съ-ществуват за години напред. Печалбата се добива от доба-вяне на стойност на по-малък обем суровини, а не от износ на голям обем суровина, с ниска стойност.


за да разбере, както и да обясни на местните жители тер-мини и понятия от ботаниката, медицината, както и други сфери на приложение на растенията. Макар етноботаниката да изследва всички употреби на растенията, понастоящем най-много се набляга на използването им за лечение (ет-номедицина) и в духовните практики. Все по-голяма част от знанията за използване на растенията в бита и ежедневието се загубват. Това води до безвъзвратна загуба на част от кул-турното наследство на България и Европа. В този раздел е включено кратко представяне на използва-нето на лечебните растения не с тяхното основно приложе-ние за лечение, а и за други цели. Усилията ни да намерим подобна информация в събран и систематизиран вид не се увенчаха с успех. Надяваме се, че това познание не е напъл-но загубено в България и че любознателността на журна-листите и отразяването на темата ще допринесе за повече изследвания в тази насока. Няма да се спираме подробно върху познанията за използ-ване на лечебните растения за лечение. Много информа-ция по тази тема има в книги и други печатни издания, както и в интернет. Етномедицината събира конкретна информа-ция как жителите на даден район използват наличните там лечебни растения, за да се лекуват с тях. Използването на билките не е просто приготвяне на чай. Употребата с ме-дицинска цел става по точно определени рецепти, които

включват начин на извличане на биологично активните ве-щества, количество билка, която се използва, метод на при-ложение и т.н. Например, липовият цвят се използва най-често под фор-мата на чай при възпаления на дихателните пътища и за из-потяване при настинка. Народната медицина го предписва обаче и за външна употреба за гаргара при възпаление на гърлото и устната кухина както и за бани с отвара от ли-пов цвят и лапи при изгаряния, кожни обриви, хемороиди, ставни болки.

За приложението на цвят от липа има следните рецепти:Вътрешно приложение – 2 с. л. от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час, след което се прецежда. Пие се гореща. За гаргара се приготвя отвара от 20 г липов цвят на 250 мл вряща вода, като в топлата отвара може да се прибави и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат. За външна употреба (бани, лапи) се приготвя отвара от 100 г липов цвят и 2 л вода.

Втората, по брой използвани видове растения, употреба е приложението за храна (респ. хранително вкусова промиш-леност) като тук се включва използване като основна храна, като подправки, за оцветяване, ароматизиране, с цел кон-


сервиране. Видове лечебни растения се използват в слад-карската промишленост, в консервната, рибната, ликьоре-ната промишленост, винопроизводството, производството на бира, безалкохолни напитки. Видовете билки с прило-жение в хранително вкусовата промишленост в най-широк план включват: корен бял оман, коренища от блатен аир, коренища от перуника, корени от жълта тинтява, корен от росен, коренище от валериана, листа от водна детелина, листа от градински чай, листа от мента, листа маточина; луковици и листа от див чесън (мечи лук); плод от глог, плод от черен бъз, плод от бъзак, плод от шипка, плод от ким, плод от киселица, стрък мащерка, плод/лист от ко-пър, плод от кориандър, плод от хвойна, стръкове от бо-силек, стръкове от бял риган; стръкове от едногодишен пелин, стръкове от жълта комунига, стрък от жълт канта-рион, стрък от лазаркиня, стръкове от обикновен пелин, стръкове от червен кантарион (за горчивина на бирата), стръкове от бял равнец.Специфична употреба на лечебните видове е приложение-то им като подсирващ агент. За подсирване на млякото са ползвани стръкове от еньовче, цвят лайка и други.В България е популярно билковото вино „Пелин“. Пелинът е уникално и специфично за България нискоалкохолно вино, леко наситено с въглероден двуокис, който му придава приятен резлив вкус. За приготвянето на Пелин се използ-

ват стръкове от пелин и още над 10 билки, в зависимост от предпочитанията на майстора. Най-често това са: стрък бял равнец, стрък червен кантарион, стрък мащерка, стрък бо-силек, лист маточина, лист градински чай, цвят бъз, цвят лайка, плод кориандър. Друго питие, по-популярно в миналото, е шипковото вино, което е много полезно и се приготвя по следната рецепта:Шипково вино• 500 г сушени шипки• 500 г захар• 4-5 л вода

Начин на приготвянеШипките се измиват добре, поставят се в стъклен буркан или дамаджана, добавят се захарта и водата. Съдът трябва да диша, т.е. да не бъде плътно затворен и сместа да се раз-бърква. Престоява на стайна температура 2–4 дни. Получава се много приятно, леко резливо питие, богато на витамин С. Може да се пие и от деца.Ако престои повече дни (10–15) става шипково вино. След пълната ферментация се прецежда и има качествата на пло-дово вино. От останалите шипки може да се направи още веднъж, но разбира се по-слабо питие (вино). Прибавят се пак по 500 г захар и 4–5 литра вода в същия съд, където са останали само шипките.


Голям брой билки са били използвани в миналото за по-лучаване на багрила и боядисване на различни тъкани, кожи, великденски яйца и др. Такива са корени от баг-рилна айважива, корени от бояджийски брош, коренища от сапунче, корени от коприва, листа от коприва, листа от мечо грозде, листа от орех, листа от смрадлика, плод от зърника (получава се фина тъмнозелена боя), плод от хвойна, стрък от камшик, цвят от див мак, цвят от жълт смил. Цветовете и стъблата на жълтия кантарион също са били използвани за производство на червени и жълти бои.Широко приложение лечебните растения са намирали за отпъждане на насекоми (молци, комари, мухи, мравки и др.), както и срещу вредители в селското стопанство. В ми-налото при липсата на инсектициди и пестициди старите хора са правели извлеци от билки, с които са пръскали рас-тенията в градината. Използвали са ги също като са окачали и слагали сухите билки на места, на които да отпъждат на-секомите. Като противонасекомни средства са използвани коренища от устрел, коренища от чемерика, листа от зло-вонен здравец (Geranium robertianum), луковици и листа от див чесън (мечи лук), стръкове от бучиниш, стръкове от вратига, стрък от лазаркиня, стръкове от луличка, стръкове от обикновен пелин, стръкове от пиретрум, цвят от жълт смил. И днес срещу акари по пчелите се използват следни-

те растения: градински чай, мащерка, мента, бяла бреза, копър, риган, кориандър, пелин, хисоп, вратига, смрадли-ка, черен бъз. Извлеци и етерични масла от лечебни растения използвани против вредители в селското стопанство намират приложе-ние и в съвременните методи на биологично земеделие. Традиционно лечебните растения са използвани в кожарс-твото за дъбене на кожи. Такива са кори от върба, кори от дъб, листа от мечо грозде, листа от смрадлика, стрък от камшик, коренища от жълто бърдуче. В бита за направа на четки са ползвали коренища от пъл-зящ пирей, а за направа на метли – стръкове от различни видове пелин. Като цедка за прецеждане на мляко се е ползвало цветно легло от съцветието на безстъблената ре-шетка, което е перфорирано. Дървесината на липата се ползва за направа на готварски лъжици и вретена. От дървесния бъз са правели свирки – от там идва и едно от народните му названия „свирчовина“.Много голям брой лечебни растения се използват и в ми-налото и сега в козметиката като роза, мента, маточина, шипка, босилек, невен, хвойна и много други. Преди да се появят различните химични агенти за изсветляване и изру-сяване на косата за тази цел са ползвали отвара от цвят от лайка и лопен.


Лечебните растения присъстват в много от народните оби-чаи и традиции и до днес. Най-популярните са:

Еньовден

В българския празничен календар има специален празник на билките – Еньовден (24 юни). Смята се, че на Еньовден билките имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Според народното вярване болестите, които се ле-кували с билки били 77 и половина. За всички имало лек, само за половинката не се намирал. Затова на Еньовден се берат 77 билки, а за незнайната се посяга наслука към ня-коя трева, откъсва се наполовина и дай Боже да се случи тя лековита и магическа.От набраните на Еньовден билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и вен-ци, вързани с червен конец. В някои райони правят толко-ва китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са то-пили китките или венците. С билките, набрани сутринта на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се из-ползва за лекуване.

Лечебните растения в традициите и обичаите


Цветница

В Християнството празника се посвещава на тържествено-то посрещане на Иисус Христос в Ерусалим с маслинови и лаврови клонки. Вярващите отиват на празнична църков-на литургия с върбови клонки, здравец и пролетни цветя. Осветените цветя се отнасят вкъщи и се поставят пред ико-ната. Вярва се, че осветената върба има предпазна и въз-произвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона, а някои я поставят на входната врата.

На Цветница се прави и обичаят „кумичене“. Той започва рано сутринта, като над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и не-плодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предва-рително обреден хляб (кукла) и изпълняват обича „кумиче-не“. Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението на реката. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща.

Коледа

Сурвачката задължително е от дряново клонче, защото се вярва в магическата сила на дървото. Дрянът цъфти първи

и дори и в най-студената зима е отрупан с пъпки, символ на пролетта и младостта. Плодовете му узряват най-късно, което пък се смятало за символ на мъдростта. Така дървото съединявало целия човешки живот – от младостта до мъд-ростта на старостта. Удрянето с жилавата дрянова пръч-ка трябвало да прехвърли върху човека издръжливостта, здравината и силата за оцеляване на дряна. Според етно- графите това е т. нар. контактна магия, която се съчетава и с вербалната – изричането на благопожелания от сурвака-рите.

Дрянови пъпки се използват и за „късметчета“ в нового-дишната баница. Особено на времето, когато не е имало хартия се е наричало, например, че две пъпки са за здраве-то на телетата, три за кравите и т. н

Ивановден

В българските обичаи Ивановден е ден за побратимява-не. Момчетата, които искат да се побратимят са посеща-вали домовете си, за да получат благословия от майката на другия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир (и двете вечнозелени лечебни растения) завързана с червен конец – да е вечна дружбата им и ги дарява със златна паричка.



ПриЛОжениЯ


ПриЛОжение 1.Биологично активни вещества в растенията

По своята химическа същност, биологично активните веще-ства от растителен произход представляват различни групи съединения. По-известните от тях са алкалоиди, флавонои-ди, терпени, мастни киселини, амини и др.

Изследванията на химичния състав на растенията про-дължават, което води до откриването на все повече био-логично активни вещества в тях. Заедно с откриване на структурата и състава на тези съединения се провеждат и изследвания на тяхното въздействие върху човешкия орга-низъм. Ето защо опазването на лечебните растения е ва-жно – в бъдеще те могат да се окажат източник на нови лечебни субстанции.

Основни групи биологично активни вещества са:

Алкалоиди Алкалоидите имат изявено физиологично въздействие върху нервната система на хората и животните. Повечето алкалоиди са отровни, но в ниски концентрации могат да бъдат полезни терапевтични агенти. Те се използват като спазмолитични и болкоуспокояващи средства, за пони-жаване на артериалното кръвно налягане, за повишаване активността на мозъка и др. Известни алкалоиди са атро-пинът, морфинът, кодеинът, папаверинът, кофеинът, тео-броминът и теофилинът и др.Поради силната си токсичност, растенията съдържащи ал-калоиди се използват предимно като суровина за промиш-

лено производството на лекарства и много по-рядко се употребяват направо като билки в домашни условия.Алкалоидите се срещат главно в растенията, но също така в гъби и някои животни. Най-богати източници са цъфтящи растения като в някои растителни семейства преоблада-ват: Картофови (лудо биле, блян, татул, кучешко грозде, тютюн, картоф и др.); Кокичеви (блатно и снежно кокиче, нарцис); Макови (змийско мляко, жълта папаронка, лиси-чина, росопас, полски мак и др.) и др.

ФлавоноидиФлавоноидите са най-големият и най-разпространеният клас фенолни съединения в растителното царство. Тяхно-то име произлиза от гръцки (флавус-светложълт). Тяхната структура включва С6-С3-С6 скелет, в който две ароматни ядра (C6) са свързани с тривъглеродна верига. Известни са още като витамин P. Те са и най-важните пигменти, прида-ващи цвят (жълт, червен, син, лилав, розов, черен и др.) на растителните тъкани.Флавоноидите имат биологично действие в различни насоки, включително: повишават устойчивостта и елас-тичността на кръвоносните капиляри; имат диуретично действие (например на тях се дължи диуретичното дейст-вие на хвойната, бялата бреза, цвeтa от бъз и др.). Фла-воноидите стимулират сърдечната дейност и понижават кръвното налягане. Някои флавоноиди имат и спазмоли-тично действие. Флавоноидите имат значение като ес-


тествени противоокислители, например предпазват вита-мин С от окисляване.

Терпени Терпените са голям клас химични съединения. Тази група липиди е представена във всички класове живи организми и е най-голямата група от естествени продукти (произведе-ни от жив организъм).Растителните терпени се използват изключително заради своите ароматни съединения. Влизат в състава на етерич-ните масла и са причина за аромата на евкалиптa, ментата, камфора или вкуса на канелата, карамфила, джинджифи-ла и др.

СалицилатиПроизводните на салициловата киселина притежават про-тивовъзпалително, аналгетично и антипиретично дейст-вие. В ниски дози потискат тромбообразуването.Намират широко приложение при лечение на възпалител-ни, простудни заболявания и други състояния, придружени с лека до умерена болка и/или температура.Източник на салицилати от древността са били блатният тъжник и бялата върба. Богатството от различни растителни биологично активни ве-щества е илюстрирано в таблицата. В нея е даден приблизи-телният брой на известните досега съединения в отделните групи. Както се вижда някои групи вещества са много голям

брой, като например алкалоидите, флавоноидите и терпе-ните, докато други са с много по-малко разнообразие и брой като алкамидите.

Групи съединения Брой*

Алкалоиди 21000

Не-протеинови аминокиселини 700

Амини 1000

Глюкосинолати 100

Алкамиди 150

Лектини, пептиди, полипептиди 2000

Монотерпени 2500

Сескитерпени 5000

Дитерпени 2500

Тритерпени, стероиди, сапонини (C30, C27) 5000

Тетратерпени (С40) 500

Флавоноиди, танини 5000

Фенилпропаноиди, лигнин, кумарини, лигнани

2000

Полиацетилени, мастни киселини, восъци 1500

* Брой на откритите досега биологично активни вещества.


ПриЛОжение 2.Календар за събиране на билки

66

Легенда: корени, коренища, луковици или грудки – кр, лк, гр; стръкове – стр; листа – лс; кори – к; цветове – цв; семена – см; плодове – пл; пъпки – п.

В таблицата са посочени частите на растенията, които се събират като билки, както и месеците, в които биологично активните вещества в тях са най-силни.

Месец 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12Я Ф М А М Ю* Ю А С О Н Д

Видове/събирани билкиБАБИНИ ЗЪБИ (Tribulus terrestris L.) стр стр стр

БЯЛА БРЕЗА (Betula pendula Roth) К п К п лс лс лс лс

БЯЛА ВЪРБА (Salix alba L.) к к к

БЯЛ РАВНЕЦ (Achillea millefolium complex) стр стр стр стр стр

ГЛОГ (Crataegus monogyna Jacq.) цв цв лс лс пл пл

ГЛУХАРЧЕ (Taraxacum officinale Weber) стр стр лс

стр лс

стр лс

кр кр кр

ГОРСКИ СЛЕЗ (Malva sylvestris L.) Лс цв стр

Лс цв

Лс цв стр

Лс цв стр

Лс цв стр

ГРЪМОТРЪН (Ononis spinosa L.) стр стр стр кр кр

КОНСКИ КЕСТЕН (Aesculus hyppocastanum L.) пл пл

ЖИВОВЛЯК – широколистен, теснолистен (Plantago major L.; Plantago lanceolata L.)

лс лс лс лс лс

ЖЪЛТ КАНТАРИОН (Hypericum perforatum L.) стр стр стр стр

КОМУНИГА (Melilotus officinalis (L.) Pall.) стр стр стр стр

КОПРИВА (Urtica dioica L.) стр пл

стр лс пл

стр лс кр пл

кр кр



Месец 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12Я Ф М А М Ю* Ю А С О Н Д

Видове/събирани билкиКРЪВЕН ЗДРАВЕЦ (Geranium sanguineum L.) кр кр

ЛАЙКА (Chamomilla recutita L. ) цв цв стр

ЛИПА (Tilia sp.) цв цв лс

цв лс

лс

ОБИКНОВЕНА ХВОЙНА (Juniperus communis L.) пл пл

ОБИКНОВЕН РИГАН (Origanum vulgare L. ssp. vulgare)

стр стр стр

ОЧАНКА (Euphrasia officinalis complex ) стр стр стр

ПОДЪБИЧЕ ЧЕРВЕНО (Teucrium chamaedrys L.) стр стр

РАНИЛИСТ (Betonica officinalis L.) стр стр стр стр кр кр

СМРАДЛИКА (Cotinus coggygria Scop.) лс лс

ТРЕВИСТ БЪЗ (бъзак) (Sambucus ebulus L.) пл пл кр кр

ТРЪНКА (Prunus spinosa L.) цв цв пл пл

ЧЕРЕН БЪЗ (свирчовина) (Sambucus nigra L.) цв цв лс

лс пл пл

ШИПКА (Rosa sp. diversa) пл пл

* През юни започва най-активният сезон и продължава до края на август. Още видове, чието събиране започва през юни: стрък вратига, стрък върбинка, лист горска ягода; стрък еньовче; стрък обикновен здравец; стрък камшик, лист къпина, лист подбел и др.


Бабини зъби (трабузан) 6, 8, 12, 13, 32, 66Блатен аир 29, 58Блатно кокиче 8, 31, 33, 49, 54Блатен тъжник 8, 65Босилек 23, 54, 58, 59Бръшлян 34, 61Бъзак 10, 11, 14, 58, 64Бучиниш 59Бял бор 9, 34Бяла бреза 15, 59 ,66Бял оман 58Бял равнец 54, 58, 66Бял риган 58Бял пелин 58, 59Бял трън 8, 10, 54Валериана (дилянка) 10, 26, 29, 54, 58Водна детелина 29, 30, 58Водна лилия 29Вратига 59, 67Върба (бяла) 6, 7, 8, 33, 34, 35, 59, 61, 65, 66Глог 4, 7, 10, 11, 12, 26, 29, 32, 58, 66Глухарче 10, 12, 16, 29, 32, 33, 34, 66Гол сладник 29, 31Горски слез 34, 66Горска ягода 9, 33, 67Градински чай 54, 58, 59Гръмотрън 12, 17, 32, 66Гъстоцветен лопен 34, 59Див здравец 59

Див чесън 58, 59Дрян 61Елвезиево кокиче 30Еньовче 58, 60, 67Есенно ботурче 30Жълт кантарион (звъника) 8, 18, 33, 54, 58, 66Жълт смил 59Жълта комунига 19, 58Жълта папаронка 29, 64Жълта тинтява 58Жълто бърдуче 59Зимзелен 6, 54Златовръх 29Зловонен здравец 59Змийско мляко 64Камшик 59, 67Киселица 58Ким 58Конски кестен 11, 33, 66Коприва 4, 6, 10, 11, 12, 20, 32, 33, 34, 55,

59, 66Копър 33, 58, 59Кориандър 10, 11, 33, 54, 58, 59Кръвен здравец 67Къпина 9, 10, 11, 12, 21, 32, 67Лавандула 10, 54Лазаркиня 58, 59Лайка 10, 11, 12, 32, 35, 45, 54, 58, 59, 67Летен дъб 34

ПриЛОжение 3.азбучен показалец на видовете лечебни растения със страниците, на които се споменават


Лечебна иглика 29, 35Лечебна ружа 6, 34, 54Лечебен ранилист 33, 67Липа 4, 9, 10, 11, 12, 22, 32, 34, 45, 54,

57, 59, 67Лисичина 64Лудо биле (беладона) 6, 54, 64Луличка 59Майорана 54Малина 9, 11Мащерка 23, 33, 54, 58, 59Маслодайна роза 10, 54Маточина 10, 11, 33, 34, 54, 58, 59Мента 10, 11, 26, 34, 54, 58, 59, 65Мечо грозде 30, 59Мурсалски (пирински, алиботушки) чай 8, 29, 54Нарцис 64Невен 34, 54 ,59Обикновен здравец 35, 61, 67Обикновено подъбиче 33 (червено – 67)Паричка 34, 61Петниста тинтява 29Пиретрум 59Подбел 67Полски мак 59, 64Приморски ветрогон 29Пролетен горицвет 30Пролетно ботурче 30

Резене 10, 33, 54Росен 58Салеп 30Силивряк 29Синя боровинка 34Синя хвойна 24, 33Смрадлика 9, 34, 59, 67Снежно кокиче 29, 64Татул 64Теснолистен живовляк 66Тинтява 29, 58Топола 33Троскот 33Трънка 4, 10, 11, 12, 25, 29, 32, 34, 67Устрел 59Хисоп 59Чемерика 59Чемшир 61Червен божур 31, 34, 35Червена боровинка 9, 34Червен кантарион 58Черна боровинка 9, 10, 33, 34,45Черен блян 64Черен бъз 27, 33, 34, 58, 59, 67Черно кучешко грозде 64Шапиче 33, 36Шипка 4, 9, 10, 11, 12, 28, 29, 33, 58, 59,

67Широколистен живовляк 34, 66

70 | Лечебните растения – природно богатство, лек и поминък70

Ареал област на географско разпространение на живи организми (вид, род, семейство и т.н.) или определен тип биотични съобщества

Билки отделни морфологични растителни части или цели растения, както и плодове и семена от тях, които в свежо или изсушено състояние са предназначени за лечебни и профи-лактични цели, за производство на лекарствени продукти, за хранителни, козметични и технически цели.

Биологично разнообразие

многообразието от живите организми от всички типове екосистеми, както и екологич-ните комплекси, към които те принадлежат, в това число разнообразието в рамките на вида, между видовете и между екосистемите.

Генетични ресурси генетичният фонд (съвкупността от наследствените качества на организмите) както в природните, така и в култивираните носители.

Естествено находище местообитание заедно с популация от диворастящи лечебни растения

Естествено местообитание

пространствено ограничена територия, включваща всички компоненти на неживата и живата природа, които със своите параметри определят условията за съществуване на природните популации

Консервационно значим

вид, съобщество, екосистема, природно местообитание, признати в научно издание за застрашени в някаква степен или притежаващи съществена екологична роля (напр. включени в национални или международни червени книги или списъци, в приложения към конвенции или директиви и други подобни документи)

Култивирани лечебни растения

видове, които се отглеждат при контролирани от човека условия

Лечебни растения тези растения, които могат да бъдат използвани за получаване на билки.

Мониторинг продължително във времето еднотипно проследяване състоянието на даден показа-тел, фактор, структура и т.н. с цел оценка, прогнозиране, контрол и въздействие за тяхното оптимизиране; система за наблюдения

ПриЛОжение 4.речник на използваните понятия


Начин на ползване указания относно начина на събиране на билките (изкопаване, откъсване, изрязване, обелване), използваните инструменти и необходимите изисквания за възстановяване на находището.

Популация териториално обособена съвкупност от индивиди от един и същи вид, които могат свободно да обменят помежду си генетичен материал

Приоритетни типове природни местообитания

местообитанията на приоритетни видове лечебни растения или които са определени като такива по силата на международни споразумения, по които Република България е страна

Рандеман редуциращ коефициент за превръщане от свежо в сухо тегло на билките

Ресурси от лечебни растения

съвкупността от лечебни растения, разгледани като природен продукт, използван от хората за задоволяване на сегашни или потенциални техни нужди.

Режим на ползване на находището

система от мерки, включваща периоди на експлоатация и покой за възстановяване на ресурсите от лечебни растения

Режим на опазване съвкупността от разрешени и забранени действия за даден вид лечебно растение, оп-ределени от закона с цел защита.

Талус ботанически термин, с който се означава едноклетъчно, многоклетъчно или недифе-ренцирано на клетки (многоядерно) тяло на водорасли, гъби, лишеи, а също на рогос-порангиеви и някои други мъхове.

Устойчиво ползване ползването на лечебните растения в количества, по начини и със средства, които не водят до трайно намаляване на генетичния им или ресурсния потенциал и позволяват дългосрочното задоволяване на нуждите на сегашните и бъдещите поколения.


• Български портал за биоразнообразието; www.chm.moew.government.bg

• Европейска информационна система за горски генетични ресурси (EUFGIS); www.eufgis.org

Проекти, организации и др.• Биоселена – Фондация за биологично земеделие

www.bioselena.com• Институт по биоразнообразие и екосистемни

изследвания, БАН: www.iber.bas.bg

• Проект „Популяризиране на устойчиво ползване на билките в България“: www.susherbsbg.eu

• Проект „Модел за опазване и устойчиво ползване на лечебните растения на общинско ниво с участието на организациите на гражданското общество, местните общности и медиите“ www.herbvaluebg.org

Интернет сайтове с информация за лечебни растения • www.bilki.bg – информация за билки, здравна

библиотека, електронен магазин и др.• www.bilkitebg.eu – информация за методи за лечение

с билки, азбучник на билките, календар на билките и много други.

• www.zdravnitza.com – съдържа каталог с билки и тяхното приложение, народни рецепти, онлайн магазин за билкови продукти.

Институции

• Министерство на околната среда и водите: www.moew.government.bg

• Министерство на земеделието и храните: www.mzh.government.bg

• Изпълнителна агенция по околна среда: www.eea.government.bg

• Изпълнителна агенция по горите: www.iag.bg

• Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол www.iasas.government.bg

• Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ) www.naas.government.bg

Информационни системи• Национална система за мониторинг на биологичното

разнообразие (ИАОС); www.eea.government.bg/en/bio/nsmbr

• Регистър на защитените територии и защитените зони в България:

www.eea.government.bg • Информационна система за защитени зони от

екологична мрежа Натура 2000; www.natura2000.moew.government.bg

ПриЛОжение 5.Полезни адреси и източници на допълнителна информация

Съставяне и редакция:Фондация „Информация и природозащита“www.ecologybg.com

София, 2015 г.

Снимки: Антоанета Петрова, Борис Асьов, Васил Петров, Десислава Гюрова, Димитрина Ботева, Росен Василев, Росен Цонев, Руслан Йорданов

Дизайн и предпечат: Тара Дизайн ЕООД

Наръчникът е издаден с подкрепата на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС)

Проект „Популяризиране на устойчиво ползване на билките в България“www.susherbsbg.eu на Фондация „Информация и природозащита“ и „Екологични консултации“

Съфинансиран от Програма Life+на Европейската комисия

ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ – ПРИРОДНО БОГАТСТВО, ЛЕК И ПОМИНЪКНаръчник за журналисти

Documents

ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯsusherbsbg.eu/wp-content/uploads/mediabook/narachnik... · 2016-08-04 · 4 | Лечебните растения – природно богатство,