Бизнес компас 2016

Обща информация

Официално название Република Хърватия

Обща територия:

Континентална територия:

Морска територия:

87 661 кв. км.

56 594 кв.км.

31 067 кв.км.

Население

4 225 316 (2014 г.)

90,42 % хървати, 4,36 % сърби и 5,22 % други

Столица

Основни градове

Загреб – 790 017 хил.

Сплит, Осиек,Задар,Риека

Официален език

хърватски

Валута

куна / 1 евро е около 7.5 куни /

Национален празник

25 юни, Ден на държавността

Религия

католицизъм

Хърватия е разположена в Европа, в западната част на Балканския полуостров.

Граничи на изток със Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора, на север – с

Австрия и Унгария, на запад със Словения, на юг – с Адриатическо море. Северната

част на Хърватия е предимно равнинна, а на юг от столицата на обширна територия

до южната граница са разположени високи планини. През страната преминават

реките Сава – 562 км. и Драва – 505 км., а на изток обща граница със Сърбия на

участък от около 188 км. е р.Дунав. По-големи речни пристанища са Вуковар и Осиек.

Кратък исторически обзор

Хърватите са славянски народ, заселил се по днешните хърватски земи през 6 век.

Средновековното хърватско кралство през 1102 г. подписва Pacta Conventa - съглашение с унгарския крал, който поема управлението на страната. В средата на 15 в. унгарското кралство търпи тежки удари от Османската империя, поради което Хърватският Сабор (парламент) поканва Хабсбургите да поемат управлението на

Хърватия. След редица войни през 18 век голяма част от хърватските земи са освободени, но Хърватия става административно зависима от Унгария. След продължително владение на хърватското адриатическо крайбрежие от Венеция, през 1813 г. то става австрийска провинция.

След Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, Хърватия влиза в Кралството на сърби, хървати и словенци, което през 1929 г. е преименувано на Кралство Югославия. Полуостров Истрия, Риека и Задар попадат под италианска власт. Окупацията на Югославия от хитлеристка Германия създава възможност през 1941 г. радикалната усташка партия начело с Анте Павелич да вземе властта, провъзгласявайки Независима хърватска държава, просъществувала до 1945 г.

На 29.11.1945 г. Учредителната Скупщина в Белград провъзгласява създаването на Федеративна народна република Югославия, преименувана през 1963 г. на Федеративна социалистическа република Югославия, включваща и Хърватия.

Република Хърватия обяви независимост на 25 юни 1991 г. след проведен референдум. През същата година започва война с военните части на остатъчна Югославия, която завършва през 1995 г.

Форма на управление

Хърватия е парламентарна република. Държавен глава на Хърватия е президентът, който се избира на преки избори за срок от пет години.

Хърватският парламент (Сабор) е еднокамарен законодателен орган със 151 народни представители, който се избира с общи парламентарни избори за четиригодишен мандат.

Изпълнителната власт в страната се осъществява от правителството. Начело на хърватското правителство е министър-председателят.

Хърватия има триинституционна съдебна система: върховен съд, жупанийски (областни) съдилища и общински (районни) съдилища. Конституционният съд е компетентен по въпроси, свързани с конституцията.

Президент

Последните президентски избори се проведоха през 11 януари 2015 г. и на 19 февруари 2015 г. новоизбраният президент Колинда Грабар – Китарович встъпи в длъжност.

Парламент (Сабор)

Хърватският Сабор е еднокамарен и има 151 места. Последните парламентарни избори бяха проведени на 8 октомври 2015 г., при които разпределението на гласовете са както следва:

Социалдемократическа партия на Хърватия ( SDP ) 39,15 % Хърватски демократичен съюз ( HDZ ) 26,04 % МОСТ-независима листа (MOST) 18,39 % Бандич Милан 365- работа и солидарност 4,57 % Живи зид 3,39% Устойчиво развитие на Хърватия (ОRaH) 3,35% В името на семейството 1,49% Напред хърватска 1,01%

Хърватското правителство е съставено от коалиция между Хърватски демократичен съюз (HDZ), МОСТ и Живи зид. Председател на хърватския парламент е Желко Рейнер (HDZ).

Правителство (към юни 2016 г.)

Министър-председател Тихомир Орешкович Вицепремиер Томислав Карамарко Вицепремиер Божо Петров Вицепремиер и министър на вътрешните, външните и европейските работи Невен Мимица Министър на регионалното развитие и евро фондовете Мирослав Толушич Министър на външните работи и европейски въпроси Миро Ковач Министър на финансите Здравко Марич Министър на отбраната Йосип Булевич Министър на вътрешните работи Владо Орепич Министър на правосъдието Анте Шпрле Министър на публичната администрация Дубравка Юрлина Алибегович Министър на икономиката Томислав Паненич Министър на предприемачеството и търговията Дарко Хорват Министър на труда и пенсионната система Нада Шикич Министър на морските въпроси, транспорта и инфраструктурата Мирослав Толушич Министър на земеделието Давор Ромич Министър на туризма Антон Климан Министър на околната среда и опазване на околната среда Славен Добрович Министър на строителството и благоустройството Дарко Кусчевич Министър на ветераните от войната Педраг Матич

Министър на здравеопазването Дарко Накич

Министър на науката, образованието и спорта Предраг Шустар

Министър на културата Андреа Виолич

Икономика и основни макроикономически показатели на Хърватия

Природни ресурси

В Хърватия има залежи на нефт, природен газ, въглища, боксит, нискокачествена желязна руда, калций, гипс, природен асфалт, слюда, глина, сол, водна енергия. Залежите от природен газ се изчисляват на (MM boe) 2P 237. Залежите на петрол са(MM bbl) 2P 97. Добивът на природен газ в Хърватия се осъществява от държавната компания „INA-Industrija NAFTE” d.d., с 49,08% е акционер унгарската фирма MOL и с 44,84% - хърватската държава. Има 9 газови находища в континенталната част на страната и 16 морски платформи в шелфа на Адриатическо море. Най-голямо количество природен газ (над 70% от всички находища в континенталната част ) се добива от находищата край градовете Молве и Калиновац, от където се транспортира към централните разпределителни станции „Молве” 1,2 и 3, които са с общ капацитет от 9 млн. м3 дневно. Хърватия внася 44% от потребностите си на газ, а 66% са от местни добиви. Дневното потребление на газ в Хърватия през зимния период възлиза на 12 млн. м3. От местни газови находища се доставят около 4,8 млн. м3, а от Русия -около 3,1 млн. м3. Ежегодно страната изразходва около 2,7 млрд.куб.м. природен газ и внася 123 млн. куб.м. Същевременно, по споразумението между хърватската компания с държавно участие INA Industrija Nafte d.d и италианската ENI за съвместен добив в северно Адриатическо море, Хърватия изнася годишно около 42 млн.куб.м. природен газ за Италия. След спирането на „Южен поток” Хърватия активизира своя план за изграждане на терминал за втечнен природен газ (LNG) на остров Крк. Заради намалението на потреблението на газ в Европа поради финансовата криза, проектът се оказа икономически неизгоден за големите световни енергийни компании. Хърватската държавна компания „LNG Croatia” (www.lng.hr), която изгражда обекта, обяви търг за потенциални инвеститори. Прогнозираният капацитет на терминала е 4-6 млрд м3 и е на стойност около 600 млн евро. Строежът е предвиден да започне в средата на 2016 г. и ще продължи 3 г. Годишното потребление на Хърватия на газ е 2,7 млрд м3, което означава че капацитетът на терминала от 4-6 млрд. ще е достатъчен да снабдява и региона с газ. Според Европейската стратегия за енергийна сигурност LNG терминалът заедно с Трансадриатическия тръбопровод (ТАP) и Йонийско-Адриатическия тръбопровод (IAP), с който ще бъде свързан терминала, са обявени като средносрочни проекти. През октомври 2014 г. ЕС подкрепи проекта и отпусна 4,9 млн евро за предпроектно проучване. Брюксел обяви проекта като важен за изграждането на инфраструктура, необходима за гарантиране на енергийната сигурност на Европа. Залежите от нефт в страната са (ММbbl) 2P 97. Дневният добив e около (Mbbl) 12,1, което е 20 % от вътрешното потребление. Добивът се осъществява на 36 петролни полета. Търсенето, добивът и преработката на нефт, както и преобладаващата част от търговията с петролни продукти, се осъществява от компания “INA” - собственик на рафинериите в гр. Риека и гр. Сисак и 445 бензиностанции по цялата страна.

Икономическо развитие по сектори

Промишленост

Хърватската промишленост през последните десет години се характеризира с голям ръст на растеж (като обем и приходи). Това се дължи на интензивните промени в хода на пълномащабен процес на преструктуриране и приспособяване на хърватската промишленост към глобалната конкурентна среда. Последиците от световната

финансова криза за първи път са забелязват в края на 2008 г. под формата на забавяне на растежа от гледна точка на производствените обеми, производителността, заетостта и приходите. Тази негативна тенденция в производството се наблюдава до средата на 2015 г., когато се забелязва съживяване на икономиката. През 2015 г. в промишлеността са заети приблизително 205 846 души – 32 % от общата заетост и допринася за 25 % от хърватския БВП. От гледна точка на брутната добавена стойност, водещи са производството на храни и напитки, електроенергия, газ, вода, производство на химикали и химически продукти, рафинирани петролни продукти, сглобяеми метални изделия и т.н. Средната заплата в промишлеността възлиза на EUR 640, варираща между 370 евро в текстилната промишленост и 1, 090 евро в нефтодобивната. През 2015 г. промишлеността бележи общ износ на стойност 10,13милиарда евро, което е 93,2% от общия износ на страната. Основен дял в износа заемат машини и транспортно оборудване, електрическо оборудване, продукти на дървопреработващата индустрия, минерални горива и смазочни материали и химични продукти. Производство на храни и напитки

В сравнение с другите отрасли на преработващата промишленост в Хърватия, хранително-вкусовата промишленост (храни и напитки) постига най-висок обем от общите приходи и в него има най-голяма заетост на работна ръка. Производството на храни и напитки допринася за 21 % от брутната добавена стойност в хърватската преработваща промишленост, а производството на тютюневи изделия - 2,5 %. Този сектор е най-развит в град Загреб и района и окръг Осиек-Бараня, където е най-плодородната земя в непосредствена близост до река Дунав. Хранително-вкусовата промишленост е привлякла огромен брой чуждестранни инвестиции и много международни компании работят успешно в Хърватия, като Meggle, Coca-Cola, Lactalis и др. Повече от 3000 фирми са регистрирани и около 65 000 души са заети в производството на храни и напитки. Секторът достига 24 % от БВП на страната. Средната брутна работна заплата в сектора е € 874 (2011). Брутната печалба като процент е над средната за ЕС (9% спрямо 7,9%, Евростат). Хърватия е известна с износа на захар, цигари, зеленчуци (храни и подправки), минерална вода, бира, специализирана храна за кърмачета, бисквити и вафли, шоколад, консервирани сардини, инстантни супи и зехтин. Международно познати продукти са славонският кулен, далматинският прошут, шоколадовите изделия. Хърватската хранително-вкусова промишленост традиционно изнася за страните от бивша Югославия, Босна и Херцеговина и Сърбия.

Селско стопанство, рибарство и горско стопанство

Хърватия има благоприятни агроклиматични условия, които позволяват да се развива разнообразно селскостопанско производство. Страната е разделена на три географски и климатични зони: низинна с континентален климат в северната част на страната, планинска зона в централната част и средиземноморска в южната част. Разнообразният климат, релеф и почва са благоприятни за производство на широка гама селскостопанска продукция. Успешно са култивирани голям брой селскостопански култури, като се започне от техническите култури (пшеница, царевица, ечемик, захарно цвекло, слънчоглед, рапица, люцерна и детелина ), зеленчуци (картофи, зеле, лук, домати, пипер), плодове (ябълки, сливи, мандарини, маслини ), грозде за производство на вино; животни (говеда, крави, свине и кози) и млечни продукти. Селското стопанството и рибарството генерират 4,1 % от БВП на Хърватия. Селското стопанство е структурирано от малки семейни ферми, които предимно произвеждат за собствени нужди. Техният дял на пазара е много малък. От общо 190 000 регистрирани земеделски стопанства, 63% обработват по-малко от 30 декара земя. Най-голям дял на пазара на селскостопанската продукция в Хърватия имат средните и големи стопанства (200 – 3000 декара), които притежават 32% от земеделските земи.През последните 10 години се забелязва ръст на развитие на тези стопанства. С прилагането на най-нови технологии и инвестиции те играят все по-важна роля за развитието на селското стопанство на Хърватия. Най-голямата площ обработваема земя (13 млн. декара) се намира в областта

Славония, която е най-развитият селскостопански регион и е известна като житницата на Хърватия. В района се отглеждат пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, захарно цвекло, както и овощарство – ябълки, круши и сливи. В източната част на Славония е застъпено и лозарството. В планинските райони на централна Хърватия има големи зони, заети от ливади и пасища, където е застъпено основно пасищното животновъдство. В южните райони по крайбрежието и на островите е концентрирано отглеждането на плодове, лозя и маслини. Овощните градини и маслиновите насаждения покриват 520 хиляди декара, а лозовите масиви - 340 хиляди декара. Горите в Хърватия заемат 2, 2 млн. хектара. 80 % са държавни, а останалите 20 % са частна собственост. Най-широко разпространени са дъб, ела, смърч и ясен. Световно известен със своето качество е славонският дъб, което го прави много търсен продукт на международния пазар. Рибарството и производството на рибни продукти по традиция са най–важните дейности по крайбрежието и на островите на Хърватия. Годишният улов на морска риба е около 78 000 тона. В момента работят повече от 40 фирми за преработка на риба в Хърватия. Тяхната продукция възлиза на 24 000 хиляди тона рибни продукти годишно. 36 % от тази продукция е консервирана. Годишно се отглежда около 8 800 тона сладководна риба и 78 000 т, морска риба. Отглеждането на бяла риба и миди бележи значителен ръст последните няколко години. Също така се увеличава и уловът на риба тон, която се изнася за Япония и съставлява 66 % от износа на прясна и охладена риба. Животновъдство

Животновъдството е развито в цялата страна. Най-голям дял на производствотопринадлежи на малките семейни стопанства. Говедовъдството е най-важният клон в животновъдството, следвано от свиневъдството, отглеждането на овце, домашни птици и кози. Едрият рогат добитък се отглежда предимно за мляко и по-малко за месо. През 2003 – 2005 г. дейността е била концентрирана в 77 000 фермери с по 3 крави. В последните няколко години се забелязва преструктуриране по отношение на броя на фермите и броя на отглежданите крави. Това стана следствие на повишаването на търсенето на мляко след изграждането на нови млекопреработвателни предприятия. През 2010 г. има регистрирани около 53 000 млечни ферми, от които 92 % са ферми с по 10 крави. Останалите ферми са с повече от 10 крави. Млечната индустрия е структурирана по подобен начин, като от 40 производителя на млечни продукти 2/3 от доставеното мляко са от двете най-големи предприятия. Хърватия също така е и голям вносител на мляко, тъй като местните производители не могат да задоволят търсенето. Туризъм

Като една от най-важните туристически дестинации в Средиземноморието, Хърватия разполага с дългогодишна традиция в областта на туризма и показва голям потенциал за развитие. Предимствата на хърватския туризъм са добре запазената околна среда и природните дадености, културно-историческото наследство, мекият средиземноморски климат, близостта до европейските пазари и възможностите за активна почивка в екологично защитени дестинации. Хърватия притежава всички предпоставки за по-нататъшното развитие на туризма: един от най-красивите брегове с над 1000 острова, добре съхранена природа, включително осем национални парка (Плитвички езера, Пакленица, Рисняк, Северна Велебит, Корнати, Млет, Бриюни и Крк ) и 11 национални парка на природата, културно-историческото наследство с многобройни паметници на културата, защитени от ЮНЕСКО (Диоклециан дворец в Сплит, градовете Трогир и Дубровник, базиликата Еупхрасиан в Пореч и Катедралата Шибеник). Хърватия предлага различни видове туризъм: морски, конферентен, гмуркачески турове, еко, селски, културен, религиозен, приключенски, ловен и риболовен туризъм и уелнес програми. Всяка една хърватска туристическа област е оформила своите специфични предложения в съответствие със световните тенденции и местните традиции. Най-важните туристически региони са Истрия, Кварнер, Далмация, Дубровник и околностите му, както и хърватската столица Загреб и всички острови. Туризмът е на първо място сред икономическите сектори в Хърватия по размер на оборота си, като в него са заети 23,5% от трудоспособното население на страната.

През периода януари – декември на 2015 г. се забелязва ръст от 8,3 % при туристическите посещения (14 149 587 посещения) и 6,8 % при нощувките (78 568 577 бр.). С 8.08 % е отбелязано увеличение на чуждестранните туристи (12 737 млн. посещения и 71 500 млн. нощувки). През 2015 г. се забелязва растеж от 10,3% и на местните туристи (1 412 129 посещения и 7 062 118 нощувки). Увеличението на туристическия трафик (нощувки) в периода от януари до юни е постигнато от традиционните пазари като Германия (16 730 млн., ръст от 6,6%), Словения (8 млн., ръст от 4,6%), Австрия (6,5 млн.,ръст от 8%), Чехия (5 млн., ръст 3,83%), Италия (4,97 млн., ръст 7%), Полша (4,5 млн., ръст 4,8%), Словакия (2,7 млн., ръст 5,63%), Великобритания (2,6 млн., ръст 14,28%), Холандия 2,5 млн., ръст 3%) и Унгария (2,47 млн., ръст 15,5%). Туристически посещения и нощувки по държави за периода януари-декември 2015 г.

Страна Посещения Тенденция Нощувки Тенденция Дял

Общо 14.149.587 + 8,3% 78.568.577 +6,8% 100,0

Чуж и туристи 12.737.458 + 8,08% 71.506.459 +6,6% 91,0 % Местни туристи 1.412.129 +10,3% 7.062.118 + 8,5% 9.0 % Гер ания 2.156.120 + 6,31% 16.725.132 + 6,61% 21,3% Словения 1.265.120 + 6.04% 8.141.973 + 10,36% 10.4% Австрия 1.163.401 + 8,58% 6.4 6.809 + 8,13%

8,2% Чехия 724.913 +3,63% 5.104.490 +3,83%

6,5% Италия 1.037.742 +6,80% 4.970.788 + 7,04%

6 3% Полша 664.205 +4,52% 4.515.235 +4,82%

5.8% Великобритания 500,822 +13,07% 2.599.142 +14,28%

3.5% Унгария 451.312 + 16,54% 2.52 .087 + 15,47%

3,2% Франция 449.436 +4,24% 1.790.527 +2,37%

2,3% Словакия 395.985 + 5,24% 2.711.332 5,63%

,5% През 2015 г. чуждестранните туристи представляват 91 % от туристическите посещения в Хърватия и имат ръст от 8,08 % спрямо същия период на 2014 г. Забелязва се лек ръст и при хърватските туристи, които са се увеличили с 10,3 % и заемат 9 % дял в туристопотока. Според типа на местата за настаняване най-голям брой туристически посещения са отчетени в квартири, апартаменти и къщи за гости – 39,30% от всички пренощували. Отчетените нощувки в хотели са 21,72%, в къмпинги са нощували 25,36 %, а в хостели, хижи, ловни домове и др. са нощували 11,85% от всички туристи. Според Хърватската национална банка приходите от туризъм в периода януари – декември 2015 г. възлизат на 7,96 млрд. евро, което е със 7,6% (534,1 млн.) повече спрямо същия период на 2014 г. Делът на приходите от пътувания през първите 9 месеца в БВП е 22,2 %, което е с 1,2% повече спрямо същия период на 2014 г. През 2015 г. туризмът определя 18,1 % от БВП. Строителство След няколко години на просперитет, хърватският строителен сектор в момента е в тежко състояние, строителната индустрия в Хърватия е регистрирала огромен спад от най-високи нива през 2008 г.; практически всички подсектори са намалели наполовинаприходите си от пиковия им момент. През 2015 г. секторът показва ръст от 0,3% спрямо 2014 г. но е с 45,2% спад спрямо предкризовата 2008 г. Един от най-добрите показатели за финансовото състояние е броят на новите сгради, които са в строеж и според статистиката техният брой не е голям. През 2014 г. са издадени 6 300

строителни разрешителни, което е с 1,3% спрямо 2013 г.., което показва, че има леко съживяване на активността в строителството. Строителният сектор представлява 4,8 % от БВП. Според последните данни, през 2015 г. в строителството са заети общо 49 348лица (54,5 % по-малко спрямо 2008 г.). Тенденцията в структурирането на строителния бранш в Хърватия през последните няколко години е следвала съвременното европейско развитие, където малки и средно големи предприятия се адаптират по-лесно към изискванията на пазара. Това е довело до стабилен брой компании от този тип, докато броят на големите строителни фирми е намалял значително. Прогнозата е за умерено възстановяване през 2016 г. и 2017 г.. Тази прогноза е подкрепена от непрестанните усилия на сегашното правителство да започне нов инвестиционен цикъл. Най-големият печеливш може да бъде гражданското строителство. Въпреки това, тъй като гражданското строителство е изключително зависимо от публичните разходи, неговият растеж разчита на успеха на инвестиционните планове на управляващите. Освен това, Хърватия трябва да реализира няколко големи строителни проекта (като електроцентрали „Пломон”, „Омбла”, моста „Пелешац и стотици километри жп инфраструктура и др.). Хърватия очевидно не разполага с пари за тези инвестиции, а няма и чуждестранни инвеститори в резултат на кризата, така че парите от фондовете на ЕС, насочени към Хърватия като нов член, на практика остават единственото средство, на което правителството може да разчита през следващите години. Водещи фирми в бранша са: „Страбаг”, „ Техника”, „Камград”, „Градник Осиек”, „Радник”, Загорие технобетон”, „Заребградня”, „Мучиц & Со” , „Загреб-Монтажа” и „ГИП Пионир”. Фармацевтична промишленост Исторически фармацевтичната промишленост е силно развита в Хърватия. Това седължи на наличието на много образовани кадри с голям набор от знания. Хърватия е една от малкото страни, където има много добре развита научноизследователска и развойна дейност и постоянно се откриват напълно нови лекарства.В момента 37 фармацевтични компании, присъстват на хърватския пазар, в които работят над 4312 души. По отношение на износа, приходите от фармацевтични продукти са 4% от общия износ на страната. Най-важните фармацевтични компании вХърватия са: „Плива” (най-големият производител на лекарства в района), „Белупо” и„Ядран Галенски Лаборатори”. През 2011 г. на пазара навлезе нова фирма „ФармаС”, която откри новопостроен завод в гр. Поповача. Фирмата е създадена през 2008 г. и с бързи темпове навлезе на хърватския пазар и сега също работи в Сърбия и Босна и Херцеговина. Международните фармацевтични компании, които работят в Хърватия са„Глаксо Смит Клине”, „ Хостира”, „Галапагос”, „Тева” и „Фармал”. Металургия

Металургичното производство се развива в Хърватия от 1930 г. През 1960 г. се създава факултетът по металургия в гр. Сисак. Металургичното производство може да бъде допълнително подразделено на: производство на основни метали и производство на метални изделия. Металната индустрия е развита в окръзите Меджимурие, Беловар-Билогора, Брод Посовина и Капрене Загоре. Хърватската метална промишленост включва производството на заварени стоманени тръби, арматурно желязо, обработка на алуминий и леене на метал. Металната индустрия заема около 3,5% от общия износна Хърватия. Големите компании, които действат в Хърватия са: „Астом Хрватска”, „Старко Бели Манастир”, „Маталинд”, „Омиал Нию”, „Джуро Джакович” и фирмите отКончар Груп. Металургичното производство показва непрекъснат растеж, който се подчертава от повишения производствен капацитет и увеличаването на износа, който се очаква да се увеличи след влизането на страната в ЕС. Транспорт

Доброто географско разположение на Хърватия позволява развитието на транспортната инфраструктура и транспорт, секторите, които имат основен принос за цялостното икономическо и социално развитие на страната. Всяка годинатранспортната инфраструктура на Хърватия се подобрява. Много новопостроени

магистрали бяха открити през последните няколко години. Въпреки, че е направено много в строителството на нови пътища, значителни инвестиции трябва да се направят, както в съществуващите, така и в нови инфраструктурни проекти, със специален акцент върху по-добрите връзки между крайбрежната и вътрешната част на Хърватия (завършването на магистралата Загреб-Дубровник). Инвестиции трябва да се направят също в пристанищната дейност, за да се развие морският и речен транспорт. Всички хърватски пристанища трябва да продължат да се разширяват, за да се използваизвънредното им географско положение. Трябва да се осигурят отлични условия за транспортиране на всички видове товари (насипни, контейнерни, течни, ро-ро, живи животни и т.н.). Прогнозните оценки са да се увеличават товарите по северноадриатическите пристанища, поради претоварване на северноевропейските пристанища. Големи вложения трябва да се направят и в рамките на железопътната система. Комбинираният транспорт все още не е развит. Като един от най-екологичнитеи модерни видове транспорт, той трябва да се развива в най-кратки срокове, като сеинтегрира в европейските маршрути. Следва да се отбележи, че Хърватия трябва да използва благоприятното си географско положение и във въздушния транспорт. Страната е една от средиземноморските страни, които се намират на кръстопътя на въздушните маршрути до Източна, Южна и Централна Европа.

Енергетика

През последните години общото производство на електроенергия в страната варира между 1 225 и 1 400 гигаватчаса, с което се покриват около 65% от вътрешните нужди. Останалата част се осигурява от внос. В Хърватия има 4000 MW инсталирана мощност за производство на електроенергия и 974 MW капацитет за производство на топлинна енергия. Цялата електроенергия в страната се произвежда и доставя на крайните потребители единствено от държавната електрическа компания „HEP” . В рамките на „HEP” има 25 водноелектрически централи и 8 топлоцентрали, 3 от които работят с петрол, природен газ и въглища и произвеждат и електричество и топлина в комбиниран цикъл и генерират топлина за индустрията и градовете. Освен изцяло собствено производство в рамките на групировката, „HEP” има смесена фирма „TE Plomin”, собственост на „HEP” и „RWE Power”, която оперира топлоелектрическа централа „Plomin” с инсталирана мощност 210 MW. “HEP” е съсобственик (50 % ) и на атомна електроцентрала в гр. Кръшко в Словения. Заедно с производствените източници, важен компонент на системата е преносната и разпределителната мрежа. Хърватската разпределителна мрежа е с дължина 140 000 км. на различни нива на напрежение и има изградени 26 700 трансформаторни станции. Към „HEP” e създадена нова фирма, която се занимава с подготовката, изграждането и използването на възобновяеми енергийни източници (вятър, геотермална вода и др.). Правителствени програми за развитието на националната икономика: - Програма на хърватското правителство. - Стратегия за енергийното развитие на Хърватия през периода 2009 – 2020 г. - Стратегия за развитие на туризма до 2020 г. Данъчна система

ДДС е 25 %, но е диференциран, като за хляб, книги, лекарства, ортопедични принадлежности и билети за кино и театър се плаща 5 %, а за вино, бира и безалкохолни продукти в ресторанти и заведения за обществено хранене, за хотелско настаняване, детски храни – 13 %. Корпоративен данък - 20 % Подоходно облагане на граждани : - доход до: 26 400,00 хрв.куни ( 3520 € ) годишно – 12 % - доход до: 158 400,00 хрв.куни ( 21 120 €) годишно – 25 % - доход до над: 158 400,00 хрв.куни годишно – 40 % Транспортна инфраструктура

Хърватия има добре развита транспортна инфраструктура. Изградени са 29 472,5 км

пътна мрежа, от които автомагистрали - 1273,20 км., пътища от републиканската пътна мрежа – 6810,6 км., окръжни пътища – 10 819,7 км. и местни пътища - 10 276,6 км. Изградени са 2 726 км. железопътни линии, от които 1 199 км. са електрифицирани. Най-големите хърватски пристанища са Риека, Плоче, Задар, Шибеник, Сплит и Дубровник. Пристанищата имат много добре изградена връзка с вътрешността на страната. Това са пристанищата от изключително икономическо значение. До момента в тях са инвестирани над 119 млн. евро, а планираните инвестиции ще достигнат 531 млн. евро. Вътрешната водна транспортна мрежа е с дължина 1 333 км. Речният транспорт се извършва по плавателните реки Дунав и Сава. Най-големите пристанища на Дунав са: Вуковар и Осиек, а на река Сава е Сисак. Хърватия разполага със 7 големи летища, които поемат всякакъв тип самолети –Загреб, Риека, Пула, Задар, Сплит, Дубровник и Осиек и 3 по-малки летища, където могат да кацат малки самолети – Брач, Осиек и Мали Лошин. На територията на Хърватия има изградени 610 км. петролопроводи, свързващи пристанище Риека с рафинериите в района на Загреб и Сисак. Съща така са изградени 2 150 км. газопроводи. Стратегията за развитието на Хърватия през следващите години предвижда изграждането на редица мащабни инфраструктурни проекти, за които се търси финансиране: - Терминал за втечнен газ на о-в Кърк. Проект за 600 млн. евро; - Мост от брега до п-в Полешац за заобикаляне на крайбрежието на Наум в БиХ; - Плавателен канал Сава-Дунав; - Нефтопровод Кърк- Сл.брод /реверс/ с бъдеща връзка с Европа; - Магистрални пътища Плоче-Дубровник, Джаково-Осек, отклонение на трасето Загреб-Вараждин към Беловар до границата с Унгария; - 294 км. газово трасе, свързващо Хърватия и Унгария. Проектът е на стойност 395 млн. евро, трябвало е да бъде изпълнен към средата на 2011 г., хърватското участие е 95 млн.евро.; - Изграждане на железопътна връзка от пристанище Риека до унгарската граница; - Извършване на рехабилитация на железопътната линия Винковци-сръбската граница. Проектът е за 65 млн. евро.; - Реконструкция на летище Дубровник. Стойността на проекта е за 220 млн. евро.; - Изграждане на 500 MW ТЕЦ „Пломин С”. Централата ще работи на въглища. Основни макроикономически показатели на Хърватия

№ ПОКАЗАТЕЛ 2015

1 БВП в млн.евро 43 920

2 БВП на глава от населението в хил.евро 10 390

3 Реален ръст на БВП в % 1,6

4 Ръст на промишленото производство в % 7,1

5 Инфлация в % -0,8

6 Индекс на цените на производител на вътрешния пазар

-5,3

7 Оборот в търговията в % 2,4

8 Нетна работна заплата в евро 761

9 Безработица в % 17,7

10 Брой туристи (нощувки) 71 605 300

11 Брой туристи (хървати) 5 742 600

12 Брой туристи(чужди) 65 862 700

Държавен бюджет

13 Приходи в евро в млн. евро 14 330

14 Разходи в евро в млн. евро 15 264

15 Транзакции без финансов актив в евро 305 266

16 Транзакции с финансов актив в евро - 517 786

17 Общ излишък/дефицит в млн. евро - 1 226

18 Дълг на централното правителство 400 000

19 Салдо по текущата сметка в млн. евро 23,46

20 Износ в млн.евро 11 530,7

21 Внос в млн.евро 18 482,0

22 Търговско салдо в млн.евро - 6 951,3

23 Приходи от туризъм в млн.евро 7,7

24 Преки чуждестранни инвестиции в млн.евро -76,2

25 Брутен външен дълг в млрд. евро 47,2

26 Среден курс хърватска куна/евро 7,609

27 Среден курс хърватска куна/щ. долар 6,862

БВП

След шест години на рецесия през 2015 г. икономиката на Хърватия постигна ръст на БВП С 1,6 % в сравнение с 2014 г. Най-голям принос за ръста на БВП има износът на стоки и услуги и преработващата индустрия.

Пазар на труда

През 2015 г. се забелязва трайна тенденция на намаляване на безработицата. Данните от пазара на труда за декември сочат безработица в порядъка на 17,7 %. Това се дължи на добрите резултати от туризма и увеличаването на сезонната заетост в туризма и свързаните с него дейности.

Заплащане на труда

През 2015 г. нетната заплата в Хърватия бележи висок ръст, което се дължи на промяната на данъка върху доходите. След лекия темп на увеличаване на заплатата през последните две години, през първите осем месеца на 2015 г. увеличаването на нетните заплати е с 3,8%. Средната нетна заплата за месец ноември е била 5 855 куни (775 евро ). Средната брутна заплата за страната за октомври е била 8 185 куни (1 084 евро). Относително висок ръст на заплатите има през ноември, както и в предходните месеци, като най-ниско заплатени са били в администрацията, търговията и строителството.

Търговия на дребно

През 2015 г. се забелязва положителна тенденция в увеличението на оборота на дребно. Данните сочат повишение от 2,4% спрямо 2014 г. Въпреки това нивото на оборота през 2015 г. е с 14,8% по-ниско, отколкото през същия период на 2008 г., което се дължи на недостатъчното вътрешно търсене в резултат продължителните негативни тенденции на пазара.

Привлечени преки чужди инвестиции в страната

Общите инвестиции в страната за периода 1993 – 2015 г. възлизат на 30,07 млрд. евро. Най-високо ниво на чуждите инвестиции в Хърватия е отчетено през 2008 г. – 4,24 млрд. евро, 80 % от основните чуждестранни инвестиции в Хърватия през последните години са направени от: 1. Австрия – 24,5% 2. Холандия – 15,4% 3. Германия – 12,3% 4. Унгария – 9,4% 5. Люксембург – 5,9% 6. Франция – 5,3% 7. Италия – 4,8% 8. Словения – 4,4% 9. Други По сектори инвестициите са разпределени както следва: - финансово посредничество – 31,4% ; - производство – 18% ; - сделки с недвижими имоти и строителство – 11,9%

- телекомуникации – 6,9% - информационни и комуникационни технологии – 6,9% - хотелиерство и ресторантьорство – 2,6% - други – 14,1 % Същевременно хърватският бизнес е инвестирал около 3,88 млрд.евро главно в Холандия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Словения и Полша.

За периода 2000-2015 г., хърватските инвестиции в България възлизат на 54,3 млн.евро.

Хърватски фирми, които са инвестирали в България са : „Кончар”, „Магнум груп”, „Орбико”, „Далековод“, „Геофото“, „Подравка“ и др. Правителството на Хърватия разработи нов закон за инвестициите, в който е включенасистема от мерки с цел увеличаване на инвестициите и подобряване на предприемаческия климат като главен двигател на икономическия растеж и инструмент за преодоляване на последиците от финансовата криза. Конкретните промени са: - включване на стимули за туристически проекти (като проекти на места за настаняване - хотели, апарт-хотел и туристически комплекс с четири звезди или повече, медицински туризъм, конгресен туризъм, яхтинг, културен туризъм, забавления и отдих), като допълнение към вече съществуващите стимули за производствени дейности, технически и развойни дейности, както и стратегически дейности в подкрепа на бизнеса; - стимули за дълготрайни активи (модернизация на обект за производство), без условие за наемането на нови служители; - стимули за заетост - субсидии за откриване на нови работни места могат да бъдатполучени без да се инвестира в дълготрайни активи. Външна търговия

Хърватия е пълноправен член на: МВФ, Световната банка - 1993 г.; на ЕБВР - 1993 г, на СТО - 2000 г. и на ЦЕФТА - 2003 г. до присъединяването към ЕС на 01.07.2013. Страната е още член на Централната европейска инициатива /CEI/, Хартата за добросъседство, стабилност, сигурност и сътрудничество в ЮИЕ/ SEEECP/, подписала е споразумение за свободна търговия с ЕАСТ (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, Молдова, Албания, Турция, Сърбия, БиХ и Черна гора). Стокообменът на Хърватия за 2015 г. се е увеличил с 9,4 % спрямо 2014 г. и възлиза на 30,011 млрд. евро. Износът на Хърватия се е увеличил с 11 % и е достигнал 11,530млрд. евро, а вносът има ръст от 7,7 % и е 18,481 млрд. евро. Отрицателното търговско салдо възлиза на 6.951 млрд. евро. Най-голям стокообмен е направен със страните от EС, където износът е за 7,679 млрд.евро, а вносът – 14 417 млрд.евро. Основен дял в износа и вноса заемат машини и транспортно оборудване, електрическо оборудване, продукти на дървопреработващата индустрия, минерални горива и смазочни материали и химични продукти. При вноса водещите стокови позиции са: химични продукти, продукти на хранително-вкусовата промишленост, облекло, кокс, преработени петролни продукти и моторни превозни средства. Външна търговия на Хърватия 000 евро

I.-XII. 2014 I.-XII. 2015 Износ 10 368 782 11 530 651

- ЕС 6 622 207 7 769 049 - трети страни 3 746 575 3 761 602 Внос 17 129 405 18 481 973

- ЕС 13 082 393 14 417 789 - трети страни 4 047 012 4 064 184

Източник:Хърватски статистически институт

Основни външнотърговски партньори през 2015 г. са: 000 евро Държава Износ Внос

Държави от ЕС 11 530 651 18 481 973

Италия 1 545 171 2 440 644 Словения 1 417 218 1 971 994 Германия 1 302 839 2 865 464 Австрия 751 557 1 688 357 Унгария 414 651 1 435 369 Франция 270 826 429 433 Страните от ЦЕФТА 2 069 397 1 015 140

Босна и Херцеговина 1 223 664 495 450 Страните от ЕФТА 184 559 182 120

Източник: ХСИ Структура на износа и вноса на Хърватия през 2015 г.: 000 евро

Описание Износ Внос

Общо в млн. евро 11 530 651 18 481 973

Машини за производство 2 779 081 4 423 252

Минерални масла и смазочни материали 1 260 321 2 813 713

Храни и живи животни 1 219 731 2 112 989

Напитки и тютюневи изделия 176 389 218 083

Суровини без горива 897 158 337 087

Животински и растителни масла и мазнини 27 552 94 406

Химически продукти 1 361 279 2 604 929

Промишлени преработени стоки 1 816 789 3 342 561

Източник: ХСИ

Търговско-икономическите отношения между България и Хърватия.

Стокообмен между България и Хърватия в млн.евро: Износ Внос Салдо Стокообмен

2005 г. 132.461 34.670 97.791 167.131 2006 г. 199.489 39.658 159.830 239.147 2007 г. 125.655 80.305 45.350 205.959 2008 г. 126.882 64.470 62.412 191.351 2009 г. 70.070 36.889 33.181 106.959 2010 г. 81.942 35.712 46.853 127.654 2011 г. 77.606 24.794 52.812 102.400 2012 г. 78.720 30.393 48.327 109.113 2013 г. 50.086 36.805 13.282 86.891 2014 г. 92.975 50.086 45.292 138.268 2015 г. 95.624 59.497 26.127 155.121

I.-ІІІ. 2016 Г. 29.743 14.307 15.436 44.50

Водещи стоки в българския износ за Хърватия за 2015 г.

No КодM

T Описание EUR'000 %

Общ износ през: 01-12/2015 г. 23 248 287.05

100.00

0 в т.ч. Хърватия 95 624.83 0.41

1 1806 Шоколад и други хранителни продукти, съдържащи какао 13 955.37 14.59

2 6104 Костюми, ансамбли, сака, рокли, поли, поли-панталони 9 539.03 9.98

3 3004 Медикаменти 6 547.14 6.85

4 7208 Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани с широчина 600 mm или повече

4 904.10 5.13

5 9504 Артикули за колективни игри, включително игрите с двигател или с механизъм, билярди

4 345.28 4.54

6 1905 Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитни продукти 3 706.00 3.88

7 0204 Меса от животни от рода на овцете или козите, пресни, охладени или замразени

2 820.16 2.95

8 8516 Електрически бойлери и бързовари; електрически апарати за затопляне на помещения

1 688.23 1.77

9 8607 Части за превозни средства, движещи се по железопътни или подобни линии

1 687.26 1.76

10 3105 Минерални или химични торове 1 478.46 1.55

Водещи стоки в българския внос от Хърватия за 2015 г.

No Код

MT Описание EUR'000 %

Общ внос през: 01-12/2015 г. 26 410 545.78

100.00

0 в т.ч. Хърватия 59 497.96 0.23

1 3105 Минерални или химични торове 9 472.27 15.92

2 1701 Захар от захарна тръстика или от цвекло и химически чиста захароза, в твърдо състояние

8 023.11 13.48

3 3102 Минерални или химични азотни торове: 3 670.96 6.17

4 8433 Машини и устройства за събиране на реколтата или вършитба на земеделски култури

2 856.20 4.80

5 2401 Сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн 2 771.29 4.66

6 8703 Пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства

2 126.18 3.57

7 3004 Медикаменти 1 491.56 2.51

8 2101 Екстракти, есенции и концентрати от кафе, чай или мате и препарати

1 378.15 2.32

9 6806 Шлакови вати, минерални вати; експандиран вермикулит, експандирани глини

1 356.05 2.28

10 8707 Каросерии за автомобилни превозни средства 1 281.95 2.15 Последните две години се забелязва активизиране на българските фирми в търсенето на пазарни ниши и хърватски партньори за реализация на своята продукция. Все повече фирми проучват възможностите за откриване на фирми в Хърватия, за наемане или закупуване на складови бази и търговска площ за откриване на фирмени магазини. Съществуват възможности за разнообразяване на съществуващата стокова структура на стокообмена чрез увеличаване дела на изнасяните стоки като: - вина ; - спиртни напитки; - минерални и други видове бутилирана вода; - шоколадови и захарни изделия; - бяло саламурено сирене, кашкавал и други млечни продукти; - различни видове консерви, лютеница и др. - агнешко месо

- офис мебели и магазинно и хотелско оборудване; - строителни материали; - метали; - текстилни изделия; - електродомакински уреди; - торове Полезни бизнес контакти

Сайт на хърватското правителство с връзки към всички министерства и агенции – www.vlada.hr Министерство на икономиката – www.mingo.hr Министерство на туризма – www.mint.hr Хърватска стопанска камара – www.hgk.hr Хърватска работодателска организация – www.hup.hr Хърватска камара на търговията и занаятите - www.hоp.hr Хърватски национален туристически борд – www.croatia.hr Агенция за инвестиции и конкурентоспособност – www.aik-invest.hr Загребски панаир- www.zv.hr Данъчна администрация-www.porezna-uprava.hr/en/EN_porezni_sustav/Pages/THE-CROATIAN-TAX-SYSTEM.aspx

Адвокатски кантори:

www.hok-cba.hr/hr/imenik Gugic&Kovacic Eurotower, Ivana Lučića 2A, HR-10000 Zagreb Tel: +385 1 4818 462 , 4818 463 Fax: +385 1 4816 507 e-mail: info@gugic-kovacic.hr Посолство на Р. България в Р.Хърватия

10 000 Zagreb l. Nike Grškoškovića 31 Tel: +385 1 46 46 609; +385 1 46 46 631; +385 1 46 46 640 Fax: + 385 1 46 46 625 e-mail: Embassy.Zagreb@mfa.bg web site: www.mfa.bg/embassies/croatia

Служба по търговско-икономически въпроси

10 000 Zagreb Pirovec Gornji 32 Tel: +385 1 463 71 28 Mobile: +385 989 275 553 e-mail: k.lazarov@mi.government.bg юни 2016 г. Калин Лазаров, СТИВ - Загреб