Зейди Смит е родена на 25 октомври 1975 година в Лон-дон, в семейството на Ивон Бейли от Ямайка и англичанина Харви Смит. Автор е на четири романа и множество разка-зи и есета, публикувани в престижни англоезични издания. Преподавател по творческо писане, лектор, редактор. Де-бютният ѝ роман „Бели зъби“ е откупен от голямо британско издателство още незавършен, а впоследствие многократно е награждаван.

„NW“ излиза през 2012 година. Абревиатурата обозначава пощенския код на Северозападен Лондон, където е родена Смит и където се развива действието в романа. „NW“ e тре-тият преведен на български език роман на британската писа-телка след „За красотата“ (2008, „Прозорец“) и „Бели зъби“ (2014, „Жанет 45“).

Зейди Смит живее в Ню Йорк и Лондон със съпруга си, пи-сателя Ник Леърд, и двете им дъщери.

Невена Дишлиева-Кръстева е родена на 30 май 1971 годи-на в Ботевград.

Завършва Българска филология в Софийския университет. Преводач на художествена литература от английски език (Джефри Мур, Джефри Юдженидис, Мохсин Хамид, Джеф Дайър, Джон Ъпдайк, Зейди Смит, Рана Дасгупта, Дж. Р. Р. Толкин, Джон Ленън, Джоан Харис).

Живее в София, но само понякога.

© Зейди Смит, автор, 2014© Невена Дишлиева-Кръстева, превод, 2014© Надежда Розова, редактор, 2014© Люба Халева, художествено оформление, 2014© Издателство Жанет 45, 2014 ISBN 978-619-186-105-7

NWCopyright © Zadie Smith, 2012

Издателство Жанет 45е носител на националните награди:

Христо Г. Данов – за принос в националната книжовна култура: в категория Българска художествена литература (2002); в категория Издание за деца (2007);в категория Разпространение на българската книга (2011)Бронзов лъв на Асоциация „Българска книга“ – за цялостен принос в издаването на съвременна българска литература (2002)Специална награда на АБК за оформление и полиграфическо изпълнение (2005)Константин Константинов – за принос в книгоиздаването за деца (2005)

и Наградата на ЮНЕСКО – Първи световен конкурс по дизайн на книгата, Франкфурт (2003)

Проектът е финансиран с подкрепата на Европейската комисия.Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използва-нето на съдържащата се в нея информация.

е поредицаза съвременна литературана ИК Жанет 45.

7

Бележка на преводача

Защо на корицата стои оригиналното заглавие на романа? Защо NW? За лондончани пощенските райони имат не прос-то географски и административен, а социално-икономичес-ки и дори екзистенциален смисъл. Да замениш NW3, N6, NW6, които маркират различни области в северната и севе-розападната част на града, с кирилски абревиатури като СЗ3, С6, СЗ6 е равносилно на това да лишиш Лондон от колорит и смисъл. „Харесвам текстове, които ти помагат да чуваш гласове“, казва Зейди Смит. Аз също. NW е запазване на ав-тентичен глас.

За допълнителна убедителност на автентичните гласове в романа Смит пренебрегва редица правописни и пунктуаци-онни правила. Текстът приема различни форми, изваяни от въображението и вътрешните монолози на героите; страни от запетайките, оставя недовършени изречения или ги за-почва от средата, изписва пряката реч по нетрадиционен на-чин, почти не използва кавички, когато цитира чужда реч, а вместо това оставя гласовете да се прекъсват един друг, да преливат един в друг, както се случва в живота. Атмосфера на културна какофония, описана с всевъзможни средства – включително чрез графиката на текста.

И накрая, но не на последно място: романът – особено в третата си част, озаглавена „Домакин“ – отправя огромно

8

предизвикателство към познанията на читателя относно попкултурата от последните десетилетия на ХХ век. В 185 фрагмента с различна големина Смит споменава – често са само загатнати, а не пряко назовани – събития, личности, реалии, марки, които не просто чертаят пътя на взаимоот-ношенията между героите, а и допълват деликатно автен-тичността на романовото времепространство. Кой Ханибал има предвид Смит? Над чия снимка ридае Лия? Коя е зага-дъчната талантлива певица, която Натали нарича „гласът на Лондон“? Не е задължително да си роден през седемдесетте или да познаваш добре британската (и в частност северно-лондонската) културна митология, за да знаеш отговорите... но помага.

Н. Дишлиева-Кръстева

На Келас

Когато Адам ореше и Ева предеше, кой тогава бе повече джентълмен?

Джон Бол*

* Английски свещеник, един от водачите на Английското селско въста-ние срещу крал Ричард ІІ през 1381 година. С тези думи започва речта му срещу крепостничеството и всички, които „са се захванали да бъ-дат против народа“, и за „еднакво достойнство и равна власт във всички неща“. Б. пр.

ПОСЕЩЕНИЕ

15

1

Угоеното слънце се помайва край високите антени. Леп-кавата боя, възпираща катеренето по училищните огради и електрическите стълбове, придобива отровножълт цвят. Цял Уилсдън плъпва бос, улиците стават европейски, народът хук ва да се храни навън. Тя предпочита сенките. Червеноко-са. По радиото: Аз съм единственият автор на речника, който ме определя. Хубаво изречение – записва си го на гърба на списание. В хамак, насред градината на приземен апарта-мент. Оградена отвсякъде.

На третия етаж в блока четири градини по-нататък сър-дито момиче крещи англо-саксонски думи на никого. Тесни балкончета чак до хоризонта. Не е вярно. Не, нищо подобно. Хич не ми почвай. Фас в ръката. Възпълна, червена като рак.

Аз съм единствениятАз съм единственият авторМоливът не хваща по гланцираните страници. Някъде е

чела, че гланцът причинява рак. Всеки знае, че не може да е толкова горещо. Спаружени цветове, ябълките дребни и на-гарчат. Птички пеят неподходящи песни в неподходящи ко-рони на изпреварил сезон. Хич да не си отворил уста! Поглед нагоре: загорелият тумбак на момичето, пльокнат на парапе-та. Както обича да казва Мишел, не всеки е поканен на ку-пона. Не и през този век. Звучи жестоко – тя не споделя това мнение. Не всичко в брака е споделено. Жълто слънце високо в небето. Синьо кръстче на бяла пръчка, ясно, категорично. Какво да прави? Мишел е на работа. Още е на работ а.

16

Аз съмединствениятПепел се посипва в градината долу, следва угарката, на-

края пакетът. По-шумно от птиците и влаковете, и уличното движение. Единствен признак на здрав разум: миниатюрно устройство, втъкнато в ухото. Какво си позволява той? Къде ми е чекът? А оная си чеше езика в лицето ми. Какво си поз-волява, мамка му.

Аз съм единственият. Единственият. Единственият Тя разтваря длан, оставя молива да се изтърколи. Поз-

волява си го. Няма какво друго да слуша, само проклетото момиче. Може поне да затвори очи и да види други гледки. Черни точици нагъсто. Лодкари се стрелкат насам-натам, зигзагообразно. Зиг. Заг. Червена река? Разтопено езеро на-сред ада? Хамакът се залюлява. Списанието тупва на земята. Световни събития и недвижими имоти, и филми, и музика лежат в тревата. Също спорт и кратки сведения за предалите Богу дух.

17

2

Звънец! Тя се препъва през тревата босонога, попила слънце, сънлива. Задната врата води към тесновата кухничка с ярки плочки на пода по вкуса на предишен обитател. Звъ-нецът не просто иззвънява. Натиснат е продължително.

Отвъд матираното грапаво стъкло – фигура, смътна. По-грешен сбор пиксели, ако ще се прави на Мишел. Между тя-лото ѝ и вратата е дюшемето на коридора, позлатено от отра-зеното слънце. Такъв коридор може да води само към нещо хубаво. Уви, жена вика МОЛЯ ВИ и плаче. Жена блъска по вратата с юмрук. Докато дърпа резето, установява, че заяжда по средата, веригата се опъва и в цепнатината се намества мъничка длан.

„МОЛЯ ВИ, о, боже, помогнете... моля, госпожице, аз живея тук... отсреща, боже мой, вижте, ето...“

Мръсни нокти. Показва сметка за парно? За телефон? Пъха я през пролуката, покрай веригата, толкова близо, че тя трябва да се дръпне, за да види какво ѝ показват. Ридли Авеню 37 – съседната пряка. Само това прочита. За секунда ѝ се привижда Мишел, как би реагирал, ако си бе у дома, би се взрял в найлоновото прозорче на пощенския плик, би про-верил данните. Мишел е на работа. Тя сваля веригата.

Коленете на непознатата се подгъват, тя пада напред, строполява се. Момиче или жена? На една възраст са: трий-сет и нещо, някъде там. Дребничкото тяло на непознатата се тресе от плач. Вкопчва се в дрехите ѝ и вие. Жена, която търси свидетели. Жена във военна зона сред развалините на собствения си дом.

18

„Ранена ли сте?“Пръстите ѝ са заровени в косата. Главата се блъска в

рамката на вратата. „Не, не аз, майка ми... трябва ми помощ. Обиколих всич-

ки съседи, мамка му... моля ви. Шар, казвам се Шар. Тукаш-на съм. Живея в квартала. Проверете!“

„Влезте. Заповядайте. Аз съм Лия.“ Лия е толкова предана на тези пет квадратни километра

градска площ, колкото са другите към своето семейство или страна. Познава маниера на говорене на местните жители, знае, че ругатнята тук просто задава ритъм на изречението. Настройва лицето си така, че да изрази съпричастие. Шар затваря очи, кима. Помръдва бързо устни, не се чува звук, говори на себе си. На Лия казва:

„Толкова си добра.“Диафрагмата на Шар се издига и спуска, вече по-бавно.

Сълзите, които разтърсват тялото ѝ, пресъхват.„Много ти благодаря, значи. Толкова си добра.“Мъничките длани на Шар се вкопчват в ръцете, които я

подкрепят. Шар е миньонче. Кожата ѝ изглежда тънка като пергамент и суха, по челото и челюстта има следи от псо-риазис. Познато лице. Лия е виждала това лице неведнъж из околните улици. Една особеност на лондонските квартали: лица без имена. Очите са запомнящи се, тъмнокафявото плу-ва в чисто бяло, отгоре и отдолу. Има нещо ненаситно в тях, долавя се настървеност. Дълги мигли. Така изглеждат бебе-тата. Лия се усмихва. Усмивката, получена в отговор, е без-различна, не извира отвътре. Миловидно разкривена. Лия е просто добрата непозната, която е отворила вратата на дома си и после не я е затворила. Шар повтаря: толкова си добра, толкова си добра – докато нишката на удоволствието, която минава през тази фраза (разбира се, Лия изпитва мъничко удоволствие), се къса. Лия клати глава. Не, не, не, не.

Зейди СмитNW

ПреводнаПърво издание

Превод от английски Невена Дишлиева-Кръстева

Редактор Надежда РозоваОформление Люба ХалеваКоректор София Несторова

Формат 60/84/16Печатни коли 25.25

Предпечатна подготовка:Студио Стандарт ЕООД – Пловдив, тел. 032/60 90 50

Печат: Полиграфически комплекс Жанет 45 – Пловдивбул. „Ал. Стамболийски“ № 9, тел. 032/60 90 90

Издателство Жанет 45 ООД – Пловдивбул. „Ал. Стамболийски“ № 9,

тел. 032/60 90 90; факс: 032/60 90 60www.janet45.com

ISBN 978-619-186-105-7