за периода до 30 ноември 2016babh.government.bg/userfiles/files/Izdania/B_10-11.16-BABH.pdfстраница 3 от 18 Хербицидите съдържащи активните

за периода до 30 ноември 2016 година

НАЦИОНАЛЕН БЮЛЕТИН ПО РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

ОКТОМВИРИНОЕМВРИ

2016 г.

страница 2 от 18

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК Основни вредители за периода: Плевели Обикновена полевка /Microtus arvalis/ Житен бегач /Zabrus tenebrioides/ Житни мухи Листни въшки

Борба с плевелите Голяма част от житните посеви в страната се заплевеляват силно със зимно-пролетни

видове плевели и ефемери, които поникват основно през есента, в това число едногодишни житни плевели (полска лисича опашка, ветрушка, див овес, пиявица, полска овсига и др.), едногодишни широколистни плевели (лайка, лепка, подрумче, ралица, врабчово семе, глушина, див мак и др.) и многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели (поветица, балур, паламида и др.). Тези плевели конкурират растенията в началото на развитието им, което влияе отрицателно и върху гарнираността на посевите.

През последните години площите заплевелени с житни плевели се увеличават и извеждането на борбата срещу тях през есента, след сеитба преди поникване или след 3-ти лист на културата, в ранни фази от развитието на плевелите до братенето им, е гаранция за по-чисти посеви през пролетта. Успешно проведената борба през есента дава възможност на посевите да се освободят по-рано от конкуренцията на плевелите. При нашите климатични условия житните плевели се развиват много добре и братят силно още през есенно-зимния сезон и ефекта от третирането през пролетта е по-малък. Отлагането на пръскането за пролетта е оправдано само в по-високите хладни райони, където ветрушката и другите едногодишни житни плевели поникват късно през пролетта.

Див овес /Avena fatua /

Житна пиявица /Lolium temulentun/

Лисича опашка /Alopecurus myosuroides/

Полска овсига /Bromus arvensis/

За избора на най-подходящия хербицид е необходимо да се знае видовият състав на

плевелите в съответната площ. Третирането да се извърши в ранни фази от развитието на плевелите – до начало на братене. Ефектът от пръскането изисква равномерна сеитба на 5-6 см дълбочина и задължително валиране за създаване на стабилно семенно легло.

Противожитните хербициди да се прилагат на по-тежки почви, след добра почвена подготовка. Растенията да са развили най-малко три листа, наличие на почвена влага, въздушната температура при третиране да е повече от 8-9°С и житните плевели да са развили най-малко три-четири листа.



2016 г.


Хербицидите съдържащи активните вещества изопротурон и хлортолурон трябва да се внасят наесен, тъй като през пролетта плевелите преминават 3-ти и 4-ти лист, в които са най-чувствителни.

Обикновена полевка /Microtus arvalis/ След приключване на вегетацията на люцерната и прибирането на реколтата от царевица

и слънчоглед се очаква да започне миграция на неприятеля към поникналите посеви с маслодайна рапица и есенни зърненожитни култури.

При извършените обследвания на стърнища от пшеница, ечемик, рапица, посеви от люцерна и крайпътни ивици, за оценка състоянието на популациите и плътността от обикновената полевка се наблюдава по-ниска плътност, в сравнение с пролетта на тази година, както и с предходни

години. В областите Варна, Велико Търново, Плевен и Пазарджик плътността варира от единични ходове до 1 активна колония/дка, в област Търговище до 2 активни колонии/дка. При захлаждане на времето, превалявания, поникване на самосевките и масово поникване на посевите, се очаква постепенно повишаване на плътността.

Да се наблюдават с предимство новозасятите посевите с есенници, които са в съседство на крайпътните ивици, каналите, люцерните, ливадите и овощните градини, откъдето полевката мигрира да търси за храна свежа листна маса.

Необходимо е извършване на редовни обследвания за оценка на плътността и състоянието на популациите на полевката. Характерен признак за обитаеми колонии е изхвърлената пръст до отвора, който е добре изгладен, с наличие на извержения и вмъкнати зелени листа, добре утъпкани пътечки и тунелчета, които водят до отвора.

Химична борба срещу неприятеля може да се изведе като се заложат готови примамки, при достигнат праг на икономическа вредност през есента:

2 броя активни колонии на декар. Забележка: Готовите примамки да се залагат в обитаемите ходове, като отворите добре да се притъпкват, с цел опазване на околната среда от замърсяване, натравяне на птици, диви бозайници и селскостопански животни. Да се осигури нетретирана буферна зона от 5 метра до повърхностни води, с цел опазване на водните организми. Площното разхвърляне на примамки е забранено.

Обикновен житен бегач /Zabrus tenebrioides/ Есенните зърнено-житни култури са най-уязвими от повредите на ларвите на житния

бегач в периода на поникване. Хранят се с кълновете и листата на поникващите растения, като сдъвкват листата, изсмукват сока, а повредените листа покафеняват, изсъхват и наподобяват дреб от кълчища.

Ларвите са активни и нанасят повреди и през зимния период и при силно нападение повредите могат да бъдат значителни.

През есента, във фенофази „поникване” - „братене” и при установен праг на икономическа вредност:

пшеница - 3 бр. ларви/кв. м.; ечемик – 4 бр. ларви/кв. м., да се проведе химична борба.



2016 г.


Житни мухи: Черна пшеничена муха /Phorbia fumigata/ - ларвите нанасят повреди по

ечемика, пшеницата и ръжта, като се хранят с вътрешността на растенията. Прегризват централния лист, който пожълтява, усуква се и изсъхва. В основата на повреденото растение се открива една ларва или какавида. През годината неприятеля развива две поколения, като второто продължава да снася до края на месец ноември. Засушаването през есента благоприятства масово вредната дейност на мухите.

Шведска муха /Oscinella frit/ - постоянен неприятел по овеса, ечемика и пшеницата. Развива три поколения годишно и зимува като възрастна ларва в стъблото на житните растения. През есента вредят ларвите на

третото поколение, като се вгризват в долната част на стъблото и повреждат централният лист на растенията, който пожълтява, изсъхва и се усуква. В мястото на повредата се намира по една ларва или какавида. Повредените растения братят по-силно, но класовете от тези братя са по-слаби и добивите са по-ниски.

Хесенска муха /Mayetiola destructor/ - напада пшеницата, ечемика, ръжта и ливадните треви. Зимува като напълно развита ларва в пупариума в житните растения и развива две поколения. Ларвите вредят като прегризват основата на централния лист, който пожълтява и се усуква, а в основата на повредените стъбла се срещат по 2-8 и повече ларви.

Житната стъблена муха /Chlorops pumilionis/- Вреди най-много по пшеницата и по-слабо по ечемика, ръжта, овеса и тритикалето. Има две поколения като повреда нанасят

ларвите от второто поколение, които остават да зимуват. Те се вгризват в стъблото в основата на централния лист, който пожълтява и се усуква.

Благоприятни условия за масово намножаване на житните мухи се създават при монокултурно отглеждане и ранна сеитба на есенниците. През есента наблюденията да се насочат към по-рано засетите посеви и тези на „повторки”.

Борбата с житните мухи е трудна, поради скрития начин на живот на ларвите и продължителния период на летеж на възрастните.

Контролът срещу житните мухи включва спазването на сеитбооборот и оптимални срокове за сеитба, навременно и балансирано торене, което подпомага за дружното поникване на растенията и за по-бързото преминаване на критичните фенофази.

Химична борба се извежда при достигане праг на икономическа вредност - 3 броя мухи /кв.м. във фенофаза „братене”. Плътността се определя чрез косене с ентомологичен сак, в тихо и слънчево време.



2016 г.


Листни въшки - овесена листна въшка /Macrosiphum avenae/, обикновена житна въшка /Schizaphis graminum/ През есента и двата вида листни въшки заселват житните растения непосредствено

след поникването им. Листните въшки смучат сок от листата и при силно нападение те се усукват, изсъхват и придобиват червено-кафяв цвят.

Въшките пренасят и вирусни болести (жълто ечемичено вджуджаване BYDV и др.), чийто симптоми се появяват още през есента и обхващат растенията на хармани. Нападнатите растения са вджуджени, със слабо развита коренова система, силно братят и листата са оцветени

интензивно жълто или червено. През зимата тези растения заги ват и посевите се разреждат. Борбата с неприятелите включва: сеитба в оптимални

срокове, унищожаване на самосевките, избягване на прекомерното и едностранно азотно торене. Химичният контрол е оправдан при установяване на плътност над прага на икономическа вредност - 10 броя въшки/растение във фенофаза „поникване”-„братене”, с цел запазване на полезните хищни и паразитни насекоми, които са естествен регулатор на числеността на листните въшки. РАПИЦА Основни вредители за периода: Плевели Рапична стъблена бълха /Psylliodes chrysocephalus/ Рапична листна оса /Athalia rosae (= colibri)/ Сухо стъблено гниене (Фомоза) /Leptosphaeria maculans/

Плевели Засушаването през летните месеци затрудни качествената обработка на площите

предназначени за маслодайна рапица, забави сеитбата и поникването на семената в страната. Сухата и сбита почва не само затрудни сеитбата, но и гарнирането на посевите в части от Източна и Южна България.

Рапицата е силно светлолюбива култура, при заплевеляване рапичните растения растат устремно нагоре, за да си осигурят повече светлина и в същото време върхът на нарастване отива много над повърхността, кореновата шийка се оголва и растенията стават силно чувствителни към ниски температури. За да се освободи рапицата навреме от конкуренцията на плевелите, химичният контрол срущу тях да се извърши през есента с почвени или ранно вегетационни хербициди. До края на месец септември с почвени хербициди са третирани 304,55 хил.дка рапица (48 % от засетите площи). Прилагането на вегетационите хербициди при рапицата трябва да е съобразено с видовото разнообразие, момента на поникване, фенофазата на чувствителните плевели и фенофазата на културата.

Рапична стъблена бълха /Psylliodes chrysocephalus/ Бълхите са активни вечер и през нощта. Те нагризват кълновете на поникващите

семена, а по-късно правят малки отвори по младите листа на рапичните растения. При висока плътност, повредата се наблюдава по всички листа. Химично третиране през есента да се проведе срещу бръмбарите преди яйцеснасяне при праг на икономическа вредност:



2016 г.


2 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „поникване”; 4 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „разтворен 3-

ти лист”-„9 или повече листа”; Рапичната стъблена бълха развива едно поколение

годишно и зимува като яйце, ларва и възрастно насекомо. Излюпените ларви проникват в растенията като се вгризват през горната повърхност на листните дръжки и централните жилки на старите листа или под епидермиса на стъблата. По-късно преминават в сърцевината на стъблата като изгризват дълъг ход и могат да достигнат до страничните пъпки и

вегетационния връх. Рапична листна оса /Athalia rosae (= colibri)/

Рапичната листна оса развива три поколения годишно, но най-опасно за маслодайната рапица е последното, есенно поколение. Тогава растенията са все още малки, с не достатъчно добре развит хабитус и при силно нападение могат да загинат.

Повреди нанасят лъжегъсениците на неприятеля. Те нагризват долния епидермис под формата на малки ямички. С нарастването си лъжегъсениците прогризват отвори по листната петура, които постепенно се уголемяват. Правят и периферни нагризвания, а по-късно изяждат цялата петура, без

дебелите жилки. Химичното третиране е насочено срещу лъжегъсениците при праг на икономическа вредност:

2-3 броя лъжегъсеници/кв.м. Сухо стъблено гниене (Фомоза) /Leptosphaeria maculans/

През есента още с поникването на рапицата да се извършват редовни обследвания на площите. По семеделите да се следи за появата на неправилни бледокафяви петна, с дребни черни точки по тях (пикнидиите на гъбата). Когато патогена обхване върха на пониците, причинява тяхното загиване. Фомозата се разпространява на огнища в полето и при подходящи условия много бързо може да нападне цялото поле. Причинителят през есента преминава от листата през листните дръжки и навлиза в кореновата шийка. Когато повредата обхване кореновата шийка, под формата на пръстен растенията увяхват и изсъхват.

Инфекциите по стъблата са нелечими. За ограничаване на болестта е много важно прилагането на превантивни мерки за

контрол: Заораване на растителните остатаци; Три-четири годишно сеитбообращение; За сеитба да се използват здрави семена; Балансирано торене – едностранното азотно торене повишава склонността към

заболявания; Контрол на вредителите – повредите, които нанасят увеличават пораженията по

рапицата; При поява на болестта през есента да се извърши химично третиране с един от

разрешените фунгициди за това заболяване.



2016 г.


ЛУКОВИ КУЛТУРИ Съхранение Основни вредители за периода Сипкаво меко гниене /Pseudomonas alliicola/ Шийно гниене по лука /род. Botrytis/ Сиво гниене по чесъна /Botrytis porri/ Синьозелено плесеново гниене по лука и чесъна /Penicillium expansum/ Черно гниене /Aspergillus niger/ Бяло гниене /Sclerotinia cepivorum/ Фузарийно гниене по лука и праза /род. Fusarium/

Сипкаво меко гниене /Pseudomonas alliicola/ Болните луковици издават неприятна миризма. В областта на шийката тъканите омекват и хлътват. При разрез се вижда, че някои от вътрешните люспи са загнили. Много често се наблюдава редуване на болни и здрави люспи. Болните луковици трябва своевременно да се отстраняват. Здравите да се запазват при при температура 0-2°С.

Шийно гниене по лука /род. Botrytis/ По време на съхранението на лука гниенето започва откъм шийката. Болните люспи са воднисти и са ограничени с тесен венец от здравите тъкани. По-късно луковиците се мумифицират и при влага отвън се покриват със сив налеп.

Шийното гниене се развива по-силно по воднисти сортове и по тези с бели люспи. Силно уязвими на болестта са и нападнатите от мана луковици.

Луковиците да се съхраняват в хранилището при температура 1-2°С, относителна влажност от 65 % и добро проветряване.

Сиво гниене по чесъна /Botrytis porri/ По скилидите се развиват вдлъбнати, жълтеникаво-кафяви, дребни петна. В центъра на петната може да се наблюдава сивкав налеп. По-късно цялата скилидка загива и се мумифицира. Луковиците да се съхраняват в хладни и проветриви помещения.

Синьозелено плесеново гниене по лука и чесъна /Penicillium expansum/

Външните люспи и дъното на луковиците се покриват с кафяви воднисти петна. Постепенно луковиците се мумифицират и остават само най-външните люспи. При чесъна главата потъмнява и се разпада на отделни скилиди. За съхранение да се оставят само здрави и предварително просушени луковици. Болестта се развива по-силно при механични повреди, замразване или повишена влажност на въздуха по време на съхранение.

Черно гниене /Aspergillus niger/ Болните луковици се размекват, люспите им засъхват и се мумифицират. Между люспите се образува обилна, черна, праховита маса. За съхранение да се оставят само механично здрави, придварително просушени на сянка луковици.



2016 г.


Бяло гниене /Sclerotinia cepivorum/ По време на съхранение болните луковици лесно се познават, те са леки и шуплести.

Външните люспи запазват нормалния си вид, но скилидите са мумифицирани. Болните луковици, които не са подходящи нито за консумация, нито за съхранение,

навреме да се отстраняват. Фузарийно гниене по лука и праза /род. Fusarium/

Главите на лука, корените и лъжливото стъбло на праза омекват, покафеняват и загниват. Между люспите и листата се развива светъл или розово-червеникав мицел. Съхраняването на праза да се извършва чрез заравяне в пясък или в добре дренирана почва, след това растенията да се покриват с подходящи материали, за да се запазят от измръзване. . КАРТОФИ Съхранение Основни вредители за периода: Сухо (фузарийно) гниене по картофите /род. Fusarium/ Мокро гниене /Erwinia carotovora pv. carotovora= Pectobacterium carotovorum/ Фомоза по картофите /Phoma exiqua/ Черна сърцевина Осладяване на клубените Измръзване на клубените

Сухо (фузарийно) гниене по картофите /род. Fusarium/ Фузарийното гниене започва от рани на кожицата като светлокафяво, леко вдлъбнато,

сухо петно, което бавно нараства и обхваща целия клубен. Кожицата около мястото на повреда се набръчква във вид на концентрични кръгове, тъканите под петното потъмняват и във вътрешността се образуват кухини, в които се развива белезникав или розов налеп.

Преди съхранение е необходимо клубените внимателно да се сортират и за съхранение да се оставят само здрави. Складовите помещения да се дезинфекцират, а температурата в тях да се поддържа между 1 и 5°С.

Мокро гниене /Erwinia carotovora pv. carotovora= Pectobacterium carotovorum/

Върху нападнатите клубени се развива меко, воднисто гниене. Болните тъкани са рязко ограничени от здравите. В началото те са белезникави, но по-късно потъмняват, омекват и се развива воднисто гниене. Постепенно клубена изгнива изцяло, като остава само кожицата и от вътре изтича слузест сок.

Бактерията прониква в клубените през рани, затова трябва да се избягва тяхното нараняване при прибиране. Температурният режим в складовите помещения трябва да се подържа 2-4°С, с добро проветряване.

Фомоза по картофите /Phoma exiqua/

Повърхностно по клубените се образуват едри, закръглени, слабо вдлъбнати, кафяви петна, ясно разграничени от здравата тъкан с мрежовидна структура. Тъканите под петната са сухи. Центърът на петната се уплътнява и кожицата се напуква и разкъсва.



2016 г.


Картофите да се изваждат при сухо време, наранените да се отстраняват, а останалите да се закаляват при температура 12-15°С за 3-4 дни преди внасянето в склада. В складовите помещения да се поддържа температурен режим 2-5°С.

Черна сърцевина По засегнатите клубени не се наблюдават външни признаци. При разрязване се вижда,

че сърцевинната част е некротирала във вид на различни по големина тъмни петна. Причината за заболяването е физиологична и се дължи на засушаване на вътрешните тъкани, поради недостиг на кислород. Такива картофи не могат да се използват за ядене и за посев. След изваждане е необходимо клубените да не се оставят на големи купове и на силно слънце. Трябва да се съхраняват на пластове, при осигурено проветряване, чрез скари и вентилатори. В складовите помещения да се

поддържа температурен режим между 2 и 5°С. Измръзване на клубените

При слаби измръзвания по клубените се забелязва потъмняване на проводящите съдове. При по-ниски температури (минус 1-3?С) клубените замръзват и стават твърди. След размразяване тъканите омекват и се превръщат в кашоподобна маса. Измръзването е необратим процес, затова е необходимо при транспортирането и съхранението на картофите, да не се допускат температури под 2-5°С.

Осладяване на клубените Картофите на външен вид изглеждат нормални, но при консумация имат неприятен сладникав вкус. Това се дължи на отслабените биологични процеси, които нарушават превръщането на скорбялата в захари. В складовото помещение да се поддържа температурен режим 2-5°С. При установяване на сладникав вкус, проблемът може да се отстрани с постепенно повишаване на температурите до 8-10°С.

ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ

През есенно-зимния период трайните насаждения са в състояние на покой, който е подходящ за провеждане на редица агротехнически и химични мерки за контрол, с цел намаляване на зимуващия запас от болести и неприятели. По този начин през следващата стопанска година се осигурява нормално развитие на растенията в началото на вегетацията и се намалява броя на вегетационните третирания. МЕРКИ ЗА КОНТРОЛ НА ВРЕДИТЕЛИТЕ ПРЕЗ ЗИМНИЯ ПЕРИОД ПО СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ Основни вредители за периода: Огнен пригор /Erwinia amylovora/ Брашнеста мана по ябълка /Podosphaera leucotricha/ Струпясване по ябълка и круша /Venturia inaequalis;Venturia pirina/ Ябълков плодов червей /Cydia pomonella/ Кръвна въшка /Eriosoma lanigetum/ Ябълков цветопробивач /Anthonomus pomorum / Червена и Сива пъпкозавивачка /Tmetocera ocellana, Hedya variegana/ Кръгломиниращ молец /Leucoptera malifoliella/



2016 г.


Обикновена крушова листна бълха /Cacopsylla pyri/ Ябълкова плодова оса /Hoplocampa testudinea/

Огнен пригор /Erwinia amylovora/ Заразените леторастите са извити като „овчарска гега”. Болните листа са останали на

дървото и след листопада са завити като фунии - черни при крушата, червено-кафяви при ябълката. При установяване на нападение болните клони се изрязват на около 70 см под мястото на инфекцията и се изгарят след изнасяне от градината. Инструментите за резитба се дезинфекцират в 10 % р-р от белина, 5 % р-р от формалин или спирт за горене. Раните след резитбата се замазват с блажна боя, овощарски

мехлем или готова паста. Провежда се и зимно третиране с разрешените медсъдържащи продукти за растителна защита.

Брашнеста мана по ябълка /Podosphaera leucotricha/ Нападнатите от болестта леторасти са слаби, със скъсени междувъзлия, покрити с тъмен налеп. Заразените пъпки са по-удължени и по-тесни от здравите, с матови и набръчкани покривни люспи.

С цел ограничаване източниците на първична зараза, се извършва изрязване, изнасяне и унищожаване (изгаряне) на всички заразени и сухи леторасти и клони. При резитбата връхната част на леторастите се изрязва до здрава пъпка. Раните след резитбата се замазват с блажна боя, овощарски мехлем или готова паста.

Струпясване по ябълка и круша /Venturia inaequalis;Venturia pirina/ Причинителят презимува в опадалите листа, където през есенно-зимния период

образува плодни телца - псевдотеции. Да се извърши обработка на почвата под дърветата, с

цел заораване на окапалите листа, върху които презимува причинителя на болестта. Обработката на почвата активизира процеса на минерализация на листната маса и ограничава инфекционния фон.

През есента, при масов листопад или 70-80% окапали листа, се извършва третиране с карбамид (5-7%). Амидната форма на азота в карбамида създава благоприятна среда за

развитие на полезните микроорганизми и ускорява процесите на гниене на листата, като по този начин ограничава хранителната среда, в която зимуват причинителите на болестта.

Ябълков плодов червей /Cydia pomonella/ Зимува под кората на дърветата, като напълно развита гъсеница, в плътно копринено

пашкулче. Кръвна въшка /Eriosoma lanigetum/

Зимува като ларва под напуканата стара кора, в раните, в кореновата шийка, върху плитко разположените корени и в други укрития по клоните и по стъблото.

Ябълковият цветопробивач /Anthonomus pomorum / Зимува като възрастно насекомо под старата и напукана кора на ябълката, а понякога под окапалите листа или в други укрития.

Червена /Tmetocera ocellana/ и Сива /Hedya variegana/ пъпкозавивачка Гъсениците им зимуват под напуканата кора, в плътни, белезникавокафяви копринени пашкулчета.



2016 г.


Кръгломиниращ молец /Leucoptera malifoliella/ Вредителят зимува като какавида по ствола, клоните и клонките, в бели вретеновидни пашкулчета.

Зимуващият запас на гореизброените неприятели се унищожава с остъргване, премахване и изгаряне на старата напукана кора. Остъргването се извършва с тъп нож, за да не се повреди ликото на кората.

Обикновена крушова листна бълха /Cacopsylla pyri/ Възрастните на бълхата зимуват под кората, в

пукнатините на стъблото и под окапалите листа. С остъргване, премахване и изгаряне на старата

напукана кора, както и обработка на почвата под дърветата се унищожава зимуващият запас на вредителя. С есенната обработка на почвата не само се унищожават зимуващите възрастни, но се подобрява аерацията и се повишава студоустойчивоста на дърветата.

Ябълкова плодова оса /Hoplocampa testudinea/

Зимува в почвата като лъжегъсеница в пашкул. Чрез обработка на почвата под дърветата, механично се разрушат зимните убежища и се унищожа зимуващият запас на вредителя. Друга част от тях се изнасят на повърхността на почвата, където загиват от неблагоприятните климатични условия през зимата. ПО КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ Основни вредители за периода: Брашнеста мана по праскова /Sphaerotheca pannosa/ Сачмянки /род. Stigmina, Pseudomonas, Xanthomonas/ Ранно кафяво гниене /Monilinia laxa/ Къдравост по прасковата /Taphrina deformans/ Червени листи петна по сливата /Polystigma rubrum/ Бяла ръжда по череша и вишна /Blumeriella jappii/ Обикновената сливова щитоносна въшка /Parthenolecanium corni/ Сливов семеяд /Еurytoma schreineri / Сливов и Източен плодов червей /Grapholita funebrana, Grapholita molesta/ Червена и Сива пъпкозавивачка /Tmetocera ocellana, Hedya variegana/ Кръгломиниращ молец /Leucoptera malifoliella/ Черешовата муха /Rhagoletis cerasi / Черна сливова плодова оса /Hoplocampa minuta/ Вишнев (черешов) хоботник /Rhynchites auratus/

Брашнеста мана по праскова /Sphaerotheca pannosa/ Гъбата-причинител зимува между люспите на нападнатите пъпки. В сравнение със здравите, те са значително по-малки.

Извършва се прецизна резитба, която може да започне 30-40 дни след листопада, с цел редуциране в значителна степен на натрупаната зараза. След резитбата всички заразените леторасти се изнасят и унищожават, а раните се замазват с блажна боя, овощарски мехлем или готова паста.



2016 г.


Сачмянки /род. Stigmina, Pseudomonas, Xanthomonas/ Заразените леторасти и клони имат тъмни, елипсовидни, леко хлътнали петна, придружени със смолотечение.

Нападението от болестта намалява с навременна и качествена резитба, изнасяне и унищожаване, чрез изгаряне на всички сухи клони и клони с язви и смолотечение. Раните след резитбата се замазват. Извършва се и химично третиране с разрешените за употреба продукти зарастителна защита. За постигането на висок ефект, пръсканията на овощните насаждения трябва да се провеждат в тихи и слънчеви дни, при температура на въздуха над 5°С и скорост на вятъра до 2-3 m/s.

Ранно кафяво гниене /Monilinia laxa/ Причинителят зимува по нападнатите дървета, основно в мумифицираните плодове и в

раковините по клоните. Изрязването на леторастите да се извърши преди

появата на спорообразуващ налеп - 10-20 см под потъмнялата част. Отстраняват се останалите по дърветата мумифицирани плодове. Всички изрязани клони, леторасти и плодове се изнасят и изгарят. Провежда се и зимно пръскане с разрешените за употреба продукти за растителна защита. То се извършва с висока разходна норма на работните разтвори (100-120 л/дка), в тихи и слънчеви дни.

Къдравост по прасковата /Taphrina deformans/ Леторастите нападнати от патогена са удебелени и силно изкривени. Нападнатите

леторасти се изрязват, изнасят и унищожават. Раните след резитбата се замазват. След листопада или при 70-80% окапали листа се извършва и третиране с един от разрешените за употреба ПРЗ.

Червени листи петна по сливата /Polystigma rubrum/ Патогенът презимува върху окапалите листа. С обработка на почвата се създават благоприятни условия за развитието на дърветата и се заорават окапалите листа.

Бяла ръжда по череша и вишна /Blumeriella jappii/ Гъбата презимува в окапалите листа и през пролетта се образуват аскоспори и конидии. Извършва се есенно третиране с карбамид при масов листопад или 70-80% окапали листа. Клоните, клонките, останалите по дърветата листа, както и опадалите листа, трябва много добре да се напръскат. Амидната форма на азота в карбамида създава благоприятна среда за развитие на полезните микроорганизми и ускорява процесите на гниене на листата, като по този начин ограничава хранителната среда, в която зимува патогена.

Обикновена сливова щитоносна въшка /Parthenolecanium corni/

Неприятелят зимува като ларва ІІ-ра възраст, по долната страна на клоните и по младите клонки, по ствола и издънките, здраво закрепена за кората. Всички нападнати клони и клонки се изрязват, изнасят и изгарят. Старата напукана кора се остъргва с тъп нож, премахва и унищожава.

Сливов семеяд /Еurytoma schreineri / Неприятелят презимува като възрастна ларва, в изсъхналите плодове по дърветата. През зимата те почерняват и се забелязват отдалече.



2016 г.


За намаляване на заразата през следващата година, мумифицираните и червиви плодове се събират, изнасят и изгарят.

Сливов и Източен плодов червей/Grapholita funebrana,Grapholita molesta/ Вредителите зимуват като напълно развити гъсеници под кората на дърветата, в плътни копринени пашкулчета.

Червена и Сива пъпкозавивачка /Tmetocera ocellana, Hedya variegana/ Гъсениците на пъпкозавивачките зимуват под напуканата кора, в плътни,

белезникавокафяви, копринени пашкулчета. Кръгломиниращ молец /Leucoptera malifoliella/

Неприятелят зимува като какавида по ствола, клоните и клонките в бели вретеновидни пашкулчета

С остъргване, премахване и изгаряне на старата напукана кора се унищожават зимуващият запас на плодовите червей, молците и пъпкозавивачките. Остъргването се извършва с тъп нож, за да не се повреди ликото на кората.

Черешовата муха /Rhagoletis cerasi / Зимува като какавида в почвата на дълбочина до 10 см. Какавидите са разположени около черешовите дървета, в проекцията на тяхната корона.

Черна сливова плодова оса /Hoplocampa minuta/ Зимува като лъжегъсеници в пашкул в почвата, на дълбочина 2-8 см.

Вишнев (черешов) хоботник /Rhynchites auratus/ Зимува като възрастно, какавида или ларва в почвата.

С обработка на почвата механично се разрушат зимните убежища и унищожат зимуващият запас на черешовата муха, плодовата оса и вишневия хоботник. Междуредията се обработват на 18-20 см дълбочина. Там където е възможно, в близост около ствола на дърветата се прекопава на дълбочина 8-10 см. ПО СЕМКОВИ И КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ Основни вредители за периода: Калифорнийска щитоносна въшка /Diaspidiotus perniciosus/ Червен овощен акар /Panonychus ulmi/ Пръстенотворка /Malocosoma neustria/ Златозадка /Euproctis chysorrhoea/ Бяла овощна пеперуда /Аporia crataegi/ Бяла американска пеперуда /Hyphantria cunea/ Гъботворка /Lymantria dispar/

Калифорнийска щитоносна въшка /Diaspidiotus perniciosus/ Вредителят зимува като ларва от І-ва възраст, покрита със тъмносиво или черно щитче по клоните, клонките и стъблата. Всички нападнати части се изрязват, изнасят и изгарят. Раните след резитбата се замазват с блажна боя, овощарски мехлем или готова паста.

Червен овощен акар /Panonychus ulmi/ Зимува като яйце по пукнатините на кората, около гънките на пъпките, в разклоненията на клоните и клонките, както и по кората на ствола. При висока плътност дърветата изглеждат като посипани с червен пипер.



2016 г.


Зимуващият запас на вредителя се унищожава с остъргване, премахване и изгаряне на старата напукана кора. Всички нападнати клони и клонки се изрязват, изнасят и изгарят. Раните след резитбата се замазват.

Пръстенотворка /Malocosoma neustria/ Презимува като яйце с напълно развита гъсеница. Яйцата са наредени пръстенообразно

около тънките клонки, в 10-14 спирални реда. Числеността на неприятеля през следващата година силно намалява, след като всички нападнатите клони с яйчни пръстенчета се изрежат, изнесат и унищожат.

Златозадка /Euproctis chysorrhoea/ Зимува като гъсеница от ІІІ-та възраст в зимно гнездо, което обхваща няколко повредени листа, покрити обилно с белезникава паяжина, в които се намират гъсениците. Гнездата са здраво закрепени по върховете на младите леторасти, от които трудно се отделят с ръка.

Бяла овощна пеперуда /Аporia crataegi/ Зимните гнездата са направени само от един лист, с който младите гъсеници са се хранили през лятото на предходната година и са прикрепени с копринена нишка към клоните. Всяка гъсеница в гнездото има отделно бяло пашкулче с овална форма. В едно зимно гнездо се намират до 30 гъсеници.

Чрез изрязване, изнасяне и унищожаване на изсъхналите клони, както и събиране и изгаряне на гъсеничните гнезда на златозадката и бялата овощна пеперуда, се намалява числеността им през следващата година.

Бяла американска пеперуда /Hyphantria cunea/ Неприятелят зимува като какавида в пукнатините на дърветата и в други укрития. Гъботворка /Lymantria dispar/

В по-ниските части на стъблата и по-рядко по клоните, неприятелят зимува като яйце с развита вътре гъсеница, разположени в яйчни купчинки, покрити отгоре с власинки.

Зимуващият запас на бялата американска пеперуда и гъботворката се унищожава с остъргване, премахване и изгаряне на старата напукана кора. ПО ЛОЗЯ Основни вредители за периода: Бактериален рак/Agrobacterium vitis/ Еска (бяло дървесно гниене) Гъби от род /Phaeoacremonium/ Екскориоза по лоза /Phomopsis viticola/ Антракноза /Sphaceloma ampelinum/ Шарен гроздов молец /Lobesia botrana/ Лозова листозавивачка /Sparganothis pilleriana/ Лозова пъстрянка /Theresimima ampellophaga/ Лозова щитовка/Pulvinaria vitis/ Жълт лозов акар /Schizotetranychus viticola/

Бактериален рак /Agrobacterium vitis/ Причинителят прави грапави тумурни образования, с нехомогенна зърнеста структура

и се запазва в заразените растения, непосредствено под почвената повърхност или на



2016 г.


височена до 1 м над нея. При установяване на нападнати растения от болестта, през първите три години след засаждане на лозовото насаждение, те се изкореняват и унищожават.

Еска (бяло дървесно гниене) Гъби от род Phaeoacremonium Патогените се развиват в почвата и заразяват малките коренчета, след това и дебелите

корени, като разрушават тъканите. Дървесината на нападнатите лози е мека, ронлива, като прахан, с белезникаво-жълти шуплести тъкани. Стъблата са надлъжно напукани. При силни прояви цялото растение загива.

Екскориоза по лоза /Phomopsis viticola/ Зимува като мицел и пикнидии върху нападнатите части. При узрелите леторасти нападението по кората се изразява в напетняване, избледняване и/или побеляване. Нападението на кората на едногодишната дървесина варира от малки единични до многобройни, сливащи се петна. В повечето случаи кората се разкъсва в мястото на повредата.

Антракноза /Sphaceloma ampelinum/ Гъбата презимува в заразените леторасти и в инфектираните и паднали върху почвата

зърна. Заразените леторасти са с тъмнокафяви, неправилно закръглени петна, които се разрастват. Тъканите в центъра избледняват, хлътват и се разкъсват. При силно нападение кората се разкъсва и се отделя от дървесината.

Основните мероприятия за контрол при наличие на гореизброените болести са - изрязване, изнасяне и изгаряне на всички заразени, изсъхнали и слаборазвити надземни части на лозата, с напетняване и промяна в цвета на кората. Резитбата

се извършва в сухо време, като най-напред се режат здравите, а след това болните растения. При преминаване от едно растение на друго инструментите се дезинфекцират, чрез потапяне на ножиците в спирт за горене, 10 % р-р от белина или 5 % р-р от формалин.

Шарен гроздов молец /Lobesia botrana/ Зимува като какавида под кората на лозата във вретеновидно пашкулче.

Лозова листозавивачка /Sparganothis pilleriana/ Зимува под кората на лозата в пукнатини, цепнатини и др. участъци в плододаващата дървесина, като млада неизхранена гъсеница, в копринено пашкулче.

Лозова пъстрянка /Theresimima ampelophaga/ Зимува в копринено пашкулче като гъсеница от ІІ-ра възраст под кората на лозата, в

окапалите листа и други защитени места. Лозова щитовка /Pulvinaria vitis/

Зимува като ларва ІІ-ра възраст под старата кора на стъблото и по чеповете на едногодишните клонки.

Жълт лозов акар /Schizotetranychus viticola/ Зимува като оплодена женска под старата напукана кора на лозата, като броя варира

от няколко десетки до няколко стотици акара заедно. С цел унищожаване на зимуващите под кората на лозата неприятели, кората се

остъргва и премахва, а всички нападнати, изсъхнали и слаборазвити надземни части се изрязват, изнасят и изгарят.



2016 г.


МЕРКИ ЗА КОНТРОЛ НА БОЛЕСТИТЕ ПО ВРЕМЕ НА СЪХРАНЕНИЕТО След прибирането на реколтата, плодовете и гроздето биват атакувани от редица

болести при съхранението. Тези болести могат напълно да унищожат продукция, тъй като се развиват добре при температура 0°С. ПРИ ПЛОДОВЕТЕ Основни болести : Меко гниене - гъби от род. /Penicillium/ Сиво гниене - гъби от род. /Botrytis/ Горчиво гниене /Trichothecium roseum/ Сърцевинно гниене - гъби от род. /Alternaria/ Саждиви петна /Paltaster fructicola, Geastrumia polystigmatus, Leptodontum elatius/ Мухоцвък /Zygophiala jamaicensis/ Горчиви ядки Джонатанови петна

Меко гниене - гъби от род.Penicillium Болестта се проявява като жълти до бледокафяви, рязко очертани петна, с воднисти и

меки тъкани, неприятен мирис на плесен и вкус на алкохол. Загниването бързо прониква в дълбочина и обхваща целия плод. Той омеква и при натискане се смачква лесно. При влажни условия върху загнилите части на плода се забелязва плътен налеп. Гниенето около семенната кутийка се наблюдава само след разрязване на плодовете.

Сиво гниене – гъби от род. Botrytis Върху плодовете се развиват кафяви

петна, чиято тъкан е твърда и плодът запазва формата си. При висока влажност върху

повредените плодове се образува бял нежен налеп от мицела и спорите на гъбата. Болестта се развива на огнища, поради бързото си разпространение по съседните плодове.

Горчиво гниене /Trichothecium roseum/ Обикновенно плодът външно е здрав, но при разрязването му се вижда, че тъканта

около семенната кутийка е обхваната от кафяво гниене. В празнините на кутийката се забелязва бял памуковиден мицел, върху който има разпръснати розови купчинки от спорите на гъбата. Характерно на това гниене е горчивият вкус и неприятната миризма на плесен.

Сърцевинно гниене - гъби от род. Alternaria При разрязване на плодовете, в областта на семенната кутийка и около нея се

наблюдава тъмно гниене, придружено от образуване на сив налеп. Болестта се проявява след продължителен период на съхранение, при ниска температура и последващо запазване при стайна температура.

Саждиви петна /Paltaster fructicola, Geastrumia polystigmatus, Leptodontum elatius/

Проявяват се под формата на повърхностни, преливащи и неясно ограничени напетнявания върху плодовете, с маслиненозелен до кафяв цвят.

Мухоцвък /Zygophiala jamaicensis/ Развива се като ясно откроени черни точки, събрани в групи с различна големина.



2016 г.


Горчиви ядки Под кожицата на плодовете се образуват дребни, твърди и

закръглени кафяви ядки, от мъртви клетки с гъбеста консистенция и горчив вкус. Горчивите ядки се проявяват при намалено съдържание на калций в плодовете.

Джонатанови петна По плодовете се появяват дребни, кафяви петна, които по-

късно хлътват. Плодовото месо под петната изсъхва и от там проникват патогенни гъби, които причиняват загниване.

Заболяването се развива в резултат на затруднен газообмен при дишането на плодовете. Съхраняването на плодовете най-добре се осъществява в плодохранилища. С цел задържане процесите на стареене и постигане максимална устойчивост на

болести, в тях трябва да се създадат условия за постепенно доузряване на плодовете. Различните сортове трябва да се съхраняват в различни помещения или в отделни щайги. Плодовете на някой сортове влияят отрицателно върху съхранението на други сортове, като причиняват физиологични разстройства - покафеняване на плодовото месо, на плодовата кора и др. Сортовете, които узряват по-рано могат да ускорят този процес, при съхранение със сортове, които по-бавно достигат физиологична зрялост. Решаващо значение за продължителността на съхранение (ябълки - 90-240 дни, круши - 60-90 дни) имат следните фактори:

Температура - с понижаването на температурата се подтиска дишането. Колкото по-бързо се охладят плодовете след беритбата, толкова по-дълго ще се съхранят. Ябълките се съхраняват при 0 °С, а крушите при -1 °С ± 1,5 °С. Големи колебания на температурите се отразяват неблагоприятно на качеството.

Относителната влажност на въздуха трябва да се подържа около 90 – 95 %, за да се избегне увяхване на плодовете. При по-ниска влажност кората на плодовете се набръчква, особено когато са прибрани преди нужната зрялост. Влажността на въздуха може да се повиши чрез напръскване с вода на пода и стените или чрез поставяне на съдове с вода. Много високата влажност може да предизвика конденз по стените и да благоприятства видовете гниене.

Съставът на въздуха също влияе на процесите на стареене и появата на физиологични болести и гниене. Те се проявяват когато съдържанието на кислород се понижи, а на въглеродния диоксид се повиши. Оптималното съдържание на кислород зависи от температурата. При 0°С съдържанието на кислород не бива да бъде под 2-3 %.

Чрез движението на въздуха се постига равномерно разпределение на температурата, влажността и газовия състав.

Температурата, влажността, съставът и циркулацията на въздуха трябва да се контролират през целият период на съхранение

ПРИ ГРОЗДЕТО Основни болести : Penicillium expansum Trichothecium roseum Rhizopus spp. Alternaria alterna



2016 г.


Penicillium expansum Зърната покафеняват и показват признаци на гниене, но

запазват формата си. Върху нападнатите тъкани се развиват сиво-зелени туфички от спорите на гъбата.

Trichothecium roseum Първоначално колонизираните зърна увяхват и се

набръчкват. По-късно покафеняват и постепенно се сливат в обща маса. Върху нея се развива интензивен светлорозов налеп.

Rhizopus spp. Предизвиква покафеняване и мокро гниене на гроздовете, които се покриват с тъмен,

едър и груб налеп. Alternaria alternata

Първоначално колонизира чепките, върху които образува обилен бял налеп. По-късно се прехвърля върху зърната, които се оводняват, покриват се с мицел и изгниват.

Гроздето за съхранение трябва да се прибира в оптимална зрелост. Съхранимостта (56-180 дни) и качеството на гроздето се подобрява силно, ако непосредствено след беритбата се охлади и се внесе веднага в плодохранилището. Препоръчва се съхраняване на гроздето при температура 0-1°С, 85 % относителна влажност и условия на добро проветряване, за да се избегне запотяването.

С цел запазване на продукцията, са необходими чести прегледи на съхраняваното грозде и своевременно отстраняване и унищожаване на загнилите зърна, преди появата на спороношението на патогените.

_____________________________________________________________________________ __________________________________________________________

За повече информация ползвайте Бюлетините на Обрастните дирекции по

безопасност на храните!

За извеждане на борбата с болестите, неприятелите и плевелите да се прилагат само разрешените за употреба продукти за растителна защита при съответната култура,

вредител и в регистрираната доза! __________________________________________________________

______________________________________________________________________________

Закупуването на продукти за растителна защита трябва да става само от търговски фирми, притежаващи Разрешение/Удостоверение за търговия с ПРЗ! Изготвили: Таня Динова – главен експерт в отдел ОРЗККППЗ Снежана Проданова – главен експерт в отдел ОРЗККППЗ Татяна Величкова – главен експерт в отдел ОРЗККППЗ

Documents

за периода до 30 ноември 2016babh.government.bg/userfiles/files/Izdania/B_10-11.16-BABH.pdfстраница 3 от 18 Хербицидите съдържащи активните