за периода до 30 април 2016 - government.bgbabh.government.bg/userfiles/files/Izdania/_04.16-BABH.pdf · 30 бр. ларви/клас при влажна пролет

за периода до 30 април 2016 година

НАЦИОНАЛЕН БЮЛЕТИН ПО РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

АПРИЛ 2016 г.

страница 2 от 26

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

Фенофаза: пшеница и ечемик - „масово братене” – „вретенене” Основни вредители за периода: Обикновена полевка /Microtus arvalis/ Обикновен житен бегач /Zabrus tenebrioides/ Житни пиявици /Oulema melanopa/ ,/Lema lichenis/ Вредна житна дървеница /Eurygaster integriceps/ Пшеничен трипс / Haplothrips tritici/ Овесена листна въшка /Macrosiphum avenae/ Брашнеста мана /Erysiphe graminis/ Септориози /Septoria tritici/,/Septoria nodorum/ Кафява листна ръжда /Puccinia recondita/

Обикновена полевка /Microtus arvalis/ Обикновената полевка е разпространена повсеместно у нас. Обитава люцерни, ливади,

ниви, градини и др. Храни се със зелени части на растения и по-рядко със семена. Живее на колонии в система от преплетени дълги ходове с различен брой дупки на повърхността. Обитаемите колонии се разпознават по изхвърлената пръст до добре изгладения отвор, по екскрементите около отвора и вмъкнатите зелени листа в него, както и с по-добре очертаните отъпкани пътечки, които водят до отвора. Видът се размножава няколко пъти в годината, а при благоприятни условия и целогодишно. Пролетният

размножителен период настъпва след средата на февруари, когато среднодневните температури трайно ще се повишат над 5°С. Женската ражда 3-9 малки. Високата размножителна способност на вида често води до масово намножаване.

При извършените през месеците януари – март обследвания на посевите със зърнено-житни култури е установено, че неприятелят е презимувал успешно, но плътността и броят активни колонии спрямо миналата година са ниски. Плътността на неприятеля се движи от единични дупки в областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София област и Стара Загора до 1 акт. кол./дка в областите Враца, Монтана, Плевен, Пловдив, Разград и Ямбол и до 2 акт. кол./дка в област Търговище. На отделни площи в област Пловдив е отчетено нападение от 1-2 акт. кол./дка при повторки и 3-4 акт. кол./дка след царевица и слънчоглед.

Необходимо е редовно обследване на посевите с есенници, рапица и люцерна и при регистриране на плътност над прага на икономическа вредност, да се изведе химичен контрол с готови примамки.

Есенници - 1 брой активни колонии/дка; Люцерна – 2 броя активни колонии/дка;

Химичният контрол върху популацията е добре да приключи до началото на активната вегетация на културите, когато дупките се виждат добре и примамките се приемат с по-голяма охота след дългата зима.

Обикновен житен бегач /Zabrus tenebrioides/ Обикновеният житен бегач развива едно поколение годишно. Зимува като ларва и при

благоприятни климатични условия се храни през цялата зима и пролет, докато завърши развитието си и какавидира през месец май. Ларвите се хранят на хармани в житните посеви, като излизат на повърхността нощем и придърпват листата в ходовете си, където ги сдъвкват за да изцедят сока им. Надъвканите листа са силно накъдрени и наподобяват дреп от коноп.


АПРИЛ 2016 г.


Растенията в началните стадии от развитието си загиват, а в по-късна фаза са със силно забавен растеж.

В края на месец февруари и първата половина на месец март е констатирано възобновяване на вредна дейност от ларвите на неприятеля. При обследванията на площи в областите Благоевград, Враца, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Разград, София град, Стара Загора и Търговище са отчетени от единични повредени растения до 2-3 бр. ларви/м?. На отделни площи в област Плевен е констатирано нападение от 4-7 бр. ларви/м?.

Основно средство за контрол с неприятеля е спазването на сеитбообръщение, обработките на почвата и контрол на житните плевели. При установяване на плътност над ПИВ да се третира с контактни инсектициди, с по-дълго последействие.

Праг на икономическа вредност пролет: братене - 5 броя ларви на кв.м.;

Житни пиявици: обикновената житна пиявица /Oulema melanopa/ и синя

житна пиявица /Lema lichenis/ През последните години се появиха масово и повсеместно в страната, с предпочитание

към овеса и пролетния ечемик. През пролетта при средна денонощна температура над 7?С бръмбарите излизат на повърхността. Масовата им поява съвпада с края на вретененето на житните растения и масовия цъфтеж на Forsythia suspensa. Бръмбарите изгризват тесни и дълги ивици успоредно на централната жилка на листата. При силна повреда листата побеляват и изсъхват. След копулацията бръмбарът снася яйцата си по горната повърхност на листата

поединично или във верига по две до четири. При трайното повишение на средноденонощните температури на въздуха през месец

март се наблюдава начало на поява и вредна дейност от бръмбарите в посевите с пшеница. Начало на миграция на възрастните в областите Бургас, Враца, Габрово, Пазарджик, Пловдив, София град и Търговище е констатирано в периода 07-14 март, а в периода 18-25 март в области Видин, Кюстендил, Кърджали, Разград, Стара Загора и Ямбол. Отчетената плътност до момента е под ПИВ.

При установяване на плътност над прага на икономическа вредност се провежда химично третиране, срещу възрастните преди яйцеснасяне с разрешените за употреба инсектициди.

30 бр. възрастни/кв. м при суха пролет и редки посеви; 50 бр. възрастни/кв. м при хладна пролет и гъсти посеви;

Вредна житна дървеница /Eurygaster integriceps/

Вредната житна дървеница се активизира в края на март началото на април при средна дневна температура над 8 - 9?С. Пролетната миграция, към житните посеви, започва масово при температура над 11 - 12?С. В посевите първо се появяват мъжките индивиди, а след няколко дни и женските. През топлите часове на деня, дървениците се хранят като смучат сок от листата, долната част на главното стъбло и страничните братя, поради което част от листата изсъхват. По-късно, във фенофаза „вретенене”, те смучат сок от връхната част на неизкласилите растения. След изкласяването, над мястото на повредата, класът побелява и не


АПРИЛ 2016 г.


образува зърна, а класчетата остават празни. Вретеното се изкривява и осилите се накъдрят. Повредата е известна като „частично белокласие”. По време на изкласяването и цъфтежа дървениците смучат сок и от стъблото над последното коляно. Повредените места некротизират, а класът побелява изцяло и остава изправен – „пълно белокласие”.

На 21 март в областите Благоевград, Габрово и София град е констатирано начало на пролетна миграция на презимувалите дървеници.

Химичен контрол се провежда при завършена миграция на презимувалите възрастни, при съотношението мъжки:женски 1:1 и плътност над прага на икономическа вредност:

2 бр/кв. м при суха пролет, слаби и редки посеви ; 4 бр/кв. м при нормален посев и благоприятни климатични условия; 6 бр/кв. м при хладна пролет и гъсти посеви ; 1-1,5 бр./кв. м. за семепроизводните посеви;

Пшеничен трипс /Haplothrips tritici/

Неприятелят е разпостранен повсеместно, като вреди по пшеницата, ечемика, ръжта и дивите житни треви. През пролетта при средна денонощна температура 8-10?С, (края на март – началото на април), ларвата преминава за кратки срокове в пронимфа и нимфа. Възрастните насекоми се появяват от средата на месец април. Трипсовете смучат сок от горната част на класовете. В местата на повредата класчетата не образуват зърна. Повредата е сходна с тази на житната дървеница „частично белокласие”, но с много по-малки размери.

Химичен контрол се провежда при отчетена плътност над прага на икономическа вредност:

10 бр. възрастни/стъбло във фенофаза „вретенене” 20бр. ларви/клас при суха пролет във фенофаза

„вретенене” 30 бр. ларви/клас при влажна пролет във фенофаза „вретенене”

Овесена листна въшка /Macrosiphum avenae/

Вреди по пшеницата, овеса, ечемика, ръжта, просото, ориза, царевица и дивите житни треви. Ларвите се излюпват през пролетта, при температури над 5?С. Смучат сок от листата и отделят медена роса. При силно нападение листата пожълтяват, а по-късно изсъхват и покафеняват. Химичен контрол да се проведе при достигане на плътност над прага на икономическа вредност:

10 бр. растение фенофаза “братене”

Брашнеста мана /Erysiphe graminis/ Болестта се развива през целия вегетационен период и поразява листата, листните влагалища, стъблата и класовете. По повърхността на засегнатите растителни части спорите се намножават и изглеждат като бели прашести туфи. Известно време след инфектирането, листата остават зелени и активни, но при силна степен на нападение тъканите пожълтяват и загиват. Вследствие на тези поражения растенията остават недоизхранени, развиват се по-малко репродуктивни братя, по-малко класчета и зърна в едно растение. Като цяло растенията отслабват и полягат. Добивите са по-ниски и с влошено качество. Оптималните условия за развитие на


АПРИЛ 2016 г.


брашнеста мана по пшеницата се създават при гъсти посеви в усилен вегетативен растеж (особено след обилно азотно торене), висока влажност и температура на въздуха между 18о-22оС. При направените обследвания патогена е установен в периода 15-25 март в областите Видин, Монтана, Пловдив, Разград, Силистра, Стара Загора, Търговище, Шумен, Хасково и Ямбол. В районите на Търговище, Хасково и Ямбол отчетената степен на нападение в гъстите посеви достига до 30-40 %. В останалите области нападението е от единични пустули по най-долните листа на растенията. През месец април се очаква повишаване на степента на нападение и разпространение на брашнестата мана в посевите.

Прилагането на фунгициди е необходимо, когато нападението от брашнеста мана достигане праг на икономическа вредност:

30% степен на нападение, във фенофаза 1-ви, 2-ри възел на житните култури

Септориози: ран листен пригор /Septoria tritici/ и петносване по класовете /Septoria nodorum/

Патогенът на ран листен пригор (листните петна) по пшеницата, причинява петна по листата на пшеницата. Петната се появяват най-напред по долните листа. Те се разрастват и сливат, избледняват в средата, а в краищата пожълтяват или покафеняват. Болестта се проявява и по листните влагалища, и в основата на стъблата. При силно нападение, петната се покриват с черни точки пикнидии (плодни тела). Заразените листа загиват изцяло или частично, а класовете остават дребни, с дребно и спаружено зърно. Болестта се благоприятства от хладното и влажно до умерено топло време. Петносване (септориоза) по класовете на пшеницата, първоначално се появява по листата под

формата на дребни, кафяви петна, които понякога нарастват значително. Няколко седмици преди узряване на пшеницата се заразяват и плевите на класчетата. Краищата и връхчетата им стават кафеникави, покрити с малки, тъмнокафяви точици (пикнидии). Зърната в заразените класове са спаружени и дребни. Болестта се благоприятства от обилните валежи през пролетта и лятото. През месец март единични петна от септориози са установени в областите Враца, Плевен, Разград, Сливен, София град и София-област. Средна степен на нападение е наблюдавана в посеви на областите Видин, Монтана, Пловдив и Търговище.

Кафява листна ръжда /Puccinia recondita/ Гъбата зимува у нас под формата на мицел и уредоспори в есенните посеви и

самосевките. През пролетта пшеницата се заразява от презимувалия инокулум. Уредоспорите на гъбата са ръждивокафяви и неравномерно разпръснати по цялата листна повърхност. Развитието на патогена е за сметка на фотосинтезиращата повърхност на листата и броя на цветчетата в класа. Рискът от заразяване с кафява ръжда е сериозен при температури на въздуха около 25°С, чести превалявания и облачно време. В края на месец март в отделни посеви на области Бургас и Силистра, са отчетени единични сори от

болестта по долните листа на растенията. Към химическо третиране се пристъпва при достигане на праг на икономическа вредност:


АПРИЛ 2016 г.


10% степен на нападение, във фенофаза 1-ви, 2-ри възел на житните култури; 10% степен на нападение и първи сори по предпоследния лист във фенофаза

“поява лигулата на флагелния лист”; РАПИЦА

Фенофази: „бутонизация” - „цъфтеж”

Да се спазва чл. 33, ал. 1 от Закона за пчеларството – „Забранява се употребата на продукти за растителна защита и препарати за дезинсекция и дезинфекция върху земеделски и горски култури, трайни и крайпътни насаждения и медоносна растителност, намираща се във фаза цъфтеж и през отделяне на мана.”

Основни вредители за периода: Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/ Зелев шушулков хоботник /Ceutorhynchus obstrictus = Ceutorhynchus assimilis/ Сухо стъблено гниене (Фомоза) /Leptosphaeria maculans/ Бяло гниене (склеротиниоза) /Sclerotinia sclerotiorum/

Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/ Масовият летеж и навлизане на бръмбарите в посевите с рапицата се извършва при

повишаване на температурата на въздуха над 15°С. До края на месец март неприятелят е установен в районите на: Бургас, Варна, Разград, Пловдив, Русе, Стара Загора, Търговище и др. Констатираната плътност е под ПИВ, но при затоплянена времето, тя бързо ще се увеличи. Бръмбарите нагризват пъпките на рапицата, за да достигнат до цветният прашец, с който се хранят. При вече започнал цъфтеж, рапичният цветояд не причинява щети по рапицата.

Неприятелят е повсеместно разпространен. Срещу него се третират най-голям дял от площите, заети с рапица. Контролът е насочен срещу възрастното и се определя от фенофазата на културата. Праг на икономическа вредност:

Фенофаза бутонизация - „зелен бутон”: - 2 бр./растение в посев под оптималната гъстота и по-слаб потенциал; - 4 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал; Фенофаза бутонизация - „жълт бутон”: - 4 бр./растение в посев под оптимална гъстота и по-слаб потенциал; - 6 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал;

Зелев шушулков хоботник /Ceutorhynchus obstrictus = Ceutorhynchus

assimilis/ Бръмбарите излизат от укритията си, когато средната дневна температура надхвърли

13°С. В началото на цъфтеж на рапицата, когато почвата се затопли на дълбочина 5 см до 15°С те масово мигрират в посевите. Бръмбарите се хранят с цветните пъпки, а ларвите със семената. Преките щети причинени от тях не са големи, но на местата на това хранене се създава подходяща среда за зелевото комарче по шушулките /Dasineura brassicae/ и снася в шушулките своите яйца.

Нападнатите от зелевият шушулков хоботник шушулки,


АПРИЛ 2016 г.


трудно се различават от здравите. Първият външен признак се появява, когато ларвите напуснат растението и върху повредените шушулки се появяват малки отвори.

Праг на икономическа вредност: 2-4 бр.възрастни/кв.м. при оформяне на първите шушулки.

Бяло гниене (склеротиниоза) /Sclerotinia sclerotiorum/ Решението за предприеме на химичен контрол срещу болестта е трудно, защото след

поява на първите симптоми химичната защита е недостатъчно ефикасна. Общосанитарните мерки: унищожаване на растителните остатъци, спазване на сеитбообръщение, отглеждане на растенията при висок агрофон, балансирано торене с акцент върху съдържанието на фосфор и калий имат редуциращ ефект върху развитието на болестта.

За да се развие успешно болестта е необходим продължителен валежен период по време на опадване на венчелистчетата и почва, заразена със склероциите на гъбата.

Много често инфекцията се извършва в разклоненията и в основата на листата, където са натрупани окапали венчелистчета. В гъсти посеви, където е по-влажно, заболяването се среща по-често. СЛЪНЧОГЛЕД И ЦАРЕВИЦА

Основни вредители за периода: Плевели Сив царевичен хоботник /Tanymecus dilaticollis/ Телени червеи /сем.Elateridae/

Плевели Своевременното унищожаване на плевелите в посевите с царевица и слънчоглед е от

значение за намаляване на загубите при тези култури. Важно значение има синхронизирането в развитието на културните растения и плевелите. Това налага царевицата и слънчогледа да се засяват в биологично най-благоприятните срокове и възможно по-скоро след последната предсеитбена обработка, за да може да се постигне бързо поникване на семената и те да са по-конкурентноспособни в сравнение с плевелите. В условията на хладно време плевелите най-често поникват преди културата. Това води до разреждане на посевите, понижение на добивите, а в години с висока плътност на заплевеляването и до пълно компрометиране на добива. При съвременното земеделие може да се разчита на голям брой методи за контрол на заплевеляването (агротехнически, биологичен, химичен и др.), всеки от които има определени възможности и ефективност. При химичният контрол избора на хербицид, трябва да е съобразен с типа и степента на заплевеляване. Вегетационните хербициди се прилагат при вече поникнали плевели, това позволява да се обследват посевите и за всяка площ да се избере подходящият продукт за растителна защита. При използване на почвени хербициди е необходимо да се разполага с предварителна информация за видовия състав и плътността на плевелите.

Сив царевичен хоботник /Tanymecus dilaticollis/ Неприятелят е повсемесно разпространен в страната. Плътността му е най-висока в

районите с карбонатни почви и типичен слабо излужен чернозем. Тава са районите на Дунавската равнина, Лудогорието и Добруджа.

През 2015 г. инспекторите по растителна защита от Областните дирекции по безопасност на храните извършиха обследвания преди и по време на сеитбата на царевицата и


АПРИЛ 2016 г.


слънчоглада за установяване разпостранението и популационната плътност на презимувалия сив царевичен хоботник при:

Царевица: - средна плътност на неприятеля - до 4 бр. хоботници/кв. м на 32 % от посевните

площите в областите Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Монтана, Плевен, Пловдив, Силистра, Търговище и Шумен;

- висока плътност - до 8 бр. хоботници/кв. м на 12 % от посевните площи в областите Велико Търново, Добрич, Плевен и Шумен.

Слънчоглед: - средна плътност на неприятеля - на 25 % от посевните площите в областите – В.

Търново, Видин, Габрово, Добрич, Монтана, Плевен, Пловдив, Силистра, София област, Търговище и Шумен;

- висока плътност - на 7 % от посевните площите в областите – Велико Търново, Добрич и Плевен.

Химичният контрол срещу неприятеля се провежда по време на сеитбата, чрез обеззаразяване на семената или чрез пръскане в началото на поникване на културата, което съвпада с масовата поява на възрастните.

Праг на икономическа вредност при царевица за видове хоботници: над 2 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза до „5-ти - 7-ми лист”; 40-50% повредена

листна маса; Праг на икономическа вредност при слънчоглед за сив царевичен хоботник:

2 бр.възрастни/кв.м. във фенофаза „поникване”; 5-6 бр.възрастни/кв.м. във фенофаза „4-5-ти лист”;

Телени червеи /сем.Elateridae/ Неприятелите са повсеместно разпространени в страната. Нападат всички видове

култури – полски, зеленчукови, млади овощни дръвчета и водят скрит начин на живот. Основните повреди се нанасят от ларвите, на които цялото развитие преминава в почвата. При тях се наблюдават постоянни миграции, които са свързани с търсенето на оптимални условия за живот.

С цел установяване разпространението и плътността на популацията от телени червеи на площите предвидени за сеитба на царевица и слънчоглед през 2016 г. есента на 2015 г. е установена следната плътност на база посевните площи на двете култури от 2015 г., както следва:

Царевица: - средна степен на нападение на 22 % спрямо посевната площ в областите Велико

Търново, Видин, Враца, Добрич, Ловеч, Плевен, Пловдив, София област, Хасково и Шумен; - силна степен на нападение на 5 % спрямо посевната площ в областите: Велико

Търново, Добрич, Ловеч, Плевен и София област. Слънчоглед: - средна степен на нападение на 19 % от посевната площ в областите Велико Търново,

Видин, Враца, Добрич, Ловеч, Плевен, Пловдив, София област, Стара Загора, Хасково и Шумен;

- силна степен на нападение на 3 % в областите Добрич, Ловеч, Плевен и София област.

Химичният контрол срещу неприятеля се провежда чрез обеззаразени семена или по време на сеитбата, едновременно със семената в почвата се внася някой от разрешените продукти за растителна защита.

Праг на икономическа вредност при слънчоглед: 5 бр./кв.м - при Сеитба до 10 април


АПРИЛ 2016 г.


3 бр./кв.м - при Сеитба след 10 април Праг на икономическа вредност при царевица преди, по време на сеитба и до 6-7-

ми лист: 2-3 бр./кв.м. пунктирно; 5-8 бр./кв.м. редово; 8-13 бр./кв.м. площно;

В резултат на съществуващата реална опасност от провал на посевите при които е установена средна и силна степен на нападение от сив царевичен хоботник и телени червеи, липсата на алтернативни методи за контрол на вредителите и на основание чл. 62, ал. 1 от Закона за защита на растенията, Съветът по продукти за растителна защита разреши пускането на пазара на два продукта за обеззаразяване на семена за ограничена и контролирана употреба. На основание решението на Съвета бяха издадени: Заповед № РД 11-151/29.01.2016 г. за разрешаване на продукт с активно вещество имидаклоприд и Заповед № РД 11-153/29.01.2016 г. за разрешаване на продукт с активно вещество тиаметоксам. Съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009, продуктите са разрешени с определени рестрикции и мерки за ограничаване на риска, а именно:

Посочени са области, в които ще се употребяват тези продукти: Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Сливен, София, Стара Загора, Ловеч, Хасково, Разград, Търговище, Русе, Силистра, Шумен и Ямбол;

Поставяне на уведомителни табели на площите, третирани тези продукти. Предупреждение за опасност за пчелите. Да не се използва където има активна

паша на пчели. Да се преместят или покрият пчелните кошери по време на третиране и по време на сеитба.

При сеитба да се използва техника с подходящо оборудване, с която да се подсигури напълно инкорпориране на семената в почвата и минимизиране на отвяването на продукта от семената при засяване.

Семената, третирани с продукта да са напълно инкорпорирани в почвата, с цел опазване на птиците/дивите бозайници.

Да се отстранят разлетите/разпилените количества третирани семена, с цел опазване на дивите птици/дивите бозайници.

Да не се замърсяват водите с тези продукти за растителна защита или техните опаковки.

Третирането на семената да се извършва от квалифицирани специалисти, с най-малък риск за околната среда.

Заповед № РД 11-151/29.01.2016 г. и Заповед № РД 11-153/29.01.2016 г. са публикувани на официалния сайт на БАБХ.

СОЯ

Плевели Плевелите конкурират соята по отношение на светлина, хранителни вещества и вода. В

резултат добивите могат значително да налеят. Соята е чувствителна към плевелите в началните стадии от развитието си. По-късно, след затваряне на редовете, тя ги конкурира успешно чрез засенчването им. тя успешно ги подтиска, като ги засенчва.

Оптичалните условия за растеж на соята, а именно сеитбооборот, подходящи обработки на почвата, оптимално междуредово разстояние и гъстота на посева са предпоставка за успешен контрол на плевелите. Ранният контрол на плевелите, преди те да са достигнали 10 см височина е много важен за ограничаване на влиянието им върху добива.


АПРИЛ 2016 г.


Друг важен момент от контрола на плевелите е избора на хербицид. Той трябва да е съобразен с видовият състав на плевелите в конкретното поле, почвения тип, предшественика. Качественото прилагане на хербицида е от съществено значение за получаването на добър ефект. Прилагането на хербицидите при отделните фенофази на плевелите и културата е специфично. Отлагането на тяхното приложение във времето може да доведе не само до лош плевелен контрол, но и до повреди по посева. В зависимост от степента на заплевеляване и плевелните асоциации могат да се използват различни хербициди разрешени за употреба при тази култура. Те могат да се прилагат преди поникване на културата (почвено) и след поникване на соята и плевелите (вегетационно). ТЮТЮН

Разсадопроизводство Основни вредители за периода:

Плевели Сечене по разсада /Pythium, Rhizoctonia, Phytphtora, Fusariuп и др./ Див огън /Pseudomonas syringae pv.tabaci/ Мана по тютюна /Peronospora tabacina/ Черно кореново гниене /Thielaviopsis basicola/ Тютюнев трипс /Thrips tabaci/

Плевели Площите за производство на разсад у нас са силно заплевелени, а тютюневият разсад

поради своето много бавно развитие до фенофаза „вдигане на уши“ е силно чувствителен към тях. До тази фенофаза плевелите се отстранят внимателно, тогава разсада може да се въстанови. След фенофаза „вдигане на уши“ той става много нежен и изсъхва при отстраняването им. Най- разпространените видове плевели в лехите са: великденче, обикновен щир, бяла лобода, кокоше и кръвно просо, пирей, видове кощрява.

Основният елемент в контрола на плевелите при разсадопроизводството е правилното съчетаване на агротехнически и химичен контрол. В тютюневите лехи, от селективните хербициди се внася напропамид преди сеитбата. След поникване на разсада се преминава към ръчно плевене.

Сечене по разсада /родове: Pythium, Rhizoctonia, Phytphtora, Fusariuп и др./

Критичният период по отношение на сеченето е от покълване на семената до месец – месец и половина след това. За ограничаване на болестта, да се избягва сеитбата на преовлажнени и богати на органични вещества почви, както и по-дълбоко засяване на семената. При поява на сечене, поразените растения в лехите и части от здравите растения наоколо да се изгорят с 3 % р-р на син камък или амониева селитра. Здравите растения да се третират с разрешените за това системни фунгициди.

Див огън /Pseudomonas syringae pv.tabaci/ През 2015 г. както и през 2014 г. бактерията не е установена в разсадните лехи. Бактерията презимува в растителните остатаци, в почвата, по семената от заразени

кутийки. По време на дъжд придружен с вятър, а също и от човека или с оръдията на производство тя се пренася на листата. Във влажно време болестта се развива бързо. Наблюдава се мокро гниене и засегнатите растения са като попарени с гореща вода.

При поява на първи симптоми в лехите растенията да се унищожат. Разсадните лехи да се напръскат с разрешените фунгициди.


АПРИЛ 2016 г.


Мана по тютюна /Peronospora tabacina/ Болестта се явява перманентно в разсадните лехи. През 2015 г. е установена в

районите на Бургас и Стара Загора. При сравнително ниски температури (15-25 ?С) и висока относителна влажност на въздуха през пролетта, се очакват по-големи щети в лехите.

За успешен контрол на маната в лехите е необнодимо да се осигурат всички мерки, гарантиращи производството на закален разсад – нормална гъстота и дълбочина на засяване, редовно проветряване, да се избягва преовлажняване и едностранно азотно торене. Първите повредени растения да се унищожават. Предпазни третирания да се извършват след

фенофаза „кръстосване” на растенията с разрешените за употреба продукти за растителна защита.

Черно кореново гниене /Thielaviopsis basicola/ Благоприятни условия за разпространение на болестта се създават при ниски

температури, висока влажност на почвата и реакция близка до неутралната. В разсадните лехи черното кореново гниене се явява на петна като сеченето. В резултат на загниване на кореновата система, растенията жълтеят. Кореновото гниене започва от върха на коренчетата. Те се оцветяват в черно и загнилата кожица се смъква като калъфче. Болните растения да се посипят с пясък или торопочвена смес и да се подхранят, за да пуснат нови коренчета. Поливките да се разредят или прекратят за

определен период от време. При поява на признаци на заболяването да се извърши третиране с разрешен фунтицид.

Тютюнев трипс /Thrips tabaci/ През второто десетдневие на месец март е констатирана поява на трипса по плевелната

растителност в областите Кърджали и Пловдив. Навлизането му в лехите се очаква през месец април. Да се извършват редовни прегледи на тютюневият разсад и плевелната растителност около разсадните лехи за установяване на трипса. При наличие дори на един жив трипс е задължително лехите и площите около тях да се третират с някои от регистрираните продукти за растителна защита. ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ

Разсадопроизводство Основни вредители за периода:

Сечене по разсада /Pythium, Rhizoctonia, Phytphtora, Fusariuп и др./ Лъжливо сечене Кафяви листни петна /Alternaria solani/ Сиво гниене /Botritys cinerea / Листни въшки /сем. Aphididae/ Попово прасе /Gryllotalpa gryllotalpa/ Мокрици /клас Malacostraca/ Стоножки /клас Myriapoda/


АПРИЛ 2016 г.


Сечене по разсада /родове: Pythium, Rhizoctonia, Phytphtora, Fusariuп и др./

По стъблата, в основата на растенията се появяват воднисти петна. Петната бързо обхващат стъблото като пръстен и то омеква, загнива и растението поляга като посечено. За предпазване на разсада от тово заболяване голямо значение имат профилактичните мерки за контрол, които се свеждат преди всичко до обеззаразяване на почвата и правилна грижа за самия разсад:

разсадите да се отглеждат в стерилен субстрат; семената да се засяват при оптимална гъстота (по-рядко); поддържане на температура около 18-22?С; веднага след поникване, разсада се държи по-дълго време

отвит, за да се закали; да не се прекалява с поливането.

При поява на болестта поливките да се преустановят и да се отстранят болните растения. Останалите растенията да се подсипят с торопочвена смес и да се полеят с разрешените фунгициди.

Лъжливо сечене на разсада Лъжливото сечене е неинфекциозно заболяване, то много прилича на истинското, но при изскубване на болно растение се вижда, че под повредената част стъблото е здраво, а не поразено, както при истинското сечене. По-често лъжливото сечене се наблюдава при открити разсадни лехи. То се предизвиква от високи температура на повърхността на почвата около стъблото, от продължително засушаване и нередовно поливане на разсада.

Кафяви листни петна (Алтернария) /Alternaria solani/ Причинителят е гъба, която се запазва в растителните остатаци, в семената, взети от

загнили плодове и в някои плевели (черно куче грозде). Кафявите листни петна могат да се явят много рано в местата за производство на разсад, за целна са ѝ необходими изобилна влага и температури от 6 до 34?С. За ограничаване на болестта при разсада от първостепенно значение са профилактичните мерки: унищожаване на растителните остатаци, използване на здрави семена, осигуряване на добър воден и въздушен режим. При вече установена зараза да се проведат две до три третирания през 7-10 дни с регистрирани продукти за растителна защитна.

Сиво гниене /Botritys cinerea/ Патогена се запазва в почвата и растителните остатаци. По нападнатите части на

растенията се развиват кафяви петна, които се покриват със сив, плесенов налеп, и постепенно загиват. За контрол на болестта е необходимо почвата да е добре дренирана и да не се преовлажнява. Да се подържа добър воден и въздушен режим. При установена повреда, заразените растения да се отстранят и да се извърши третиране на разсада с регистрираните фунгициди.

Листни въшки /сем. Aphididae/ Вредят ларвите и възрастните, като смучат сок от

листата, стъблата на младите растения. На мястото на повреда листата пожълтяват и се деформират. При храненето си листните въшки отделят „медена роса”. При установяване дори и на един екземпляр в лехите с разсад, незабавно да се третира с някои от регистрираните за употреба инсектициди. Последното третиране се извършва непосредствено преди изнасяне на разсада на полето.


АПРИЛ 2016 г.


Попово прасе /Gryllotalpa gryllotalpa/ Неприятелят зимува като възрастно насекомо и ларва в почвата, под купчини с оборска

тор и други укрития с гниещи органични вещества. Храни се с корените, нежните стъбла и изяжда младите кълнове. Прави ходове в почвата и повдига растенията Повредените растения изсъхват. Скритият начин на живот затруднява контрола срещу неприятеля. Обработката на почвата помага за разрушаване ходовете и гнездата на поповото прасе, както и за унищожаване на различните му стадии. На големи площи да се използват регистрираните готови примамки. На малки площи могат да се използват примамки от пресен оборски тор, който се поставя в канавки и привлича насекомото да зимува.

Мокрици /сем. Oniscidae/ Мокриците обичат умерени температури и обитават почви с по-висока влажност. Те се

срещат под буци пръст и останали растителни остатаци. Излизат да се хранят през нощта, като с предпочитание повреждат кълновете на поникващите семена и самите семена. Повредите от мокриците наподобяват тези от голи охлюви.

Стоножки /клас Myriapoda/ Стоножките обитават влажни терени. През деня те се укриват в почвата, под камъни и

растителни остатъци, откъдето излизат нощем. Обикновено те се внасят в парниците с необеззаразената почва или оборския тор. Многоядни са и се хранят с гниеща растителност, с отпадъци, а така също с поникващите растения. Пострадалите растения имат бавен растеж и корените им загниват. Листата са дребни, постепенно пожълтяват и изсъхват.

Предпазните мерки, които могат да се приложат срещу мокриците и стоножките са: унищожаване на растителните остатаци и плевелите и редовна обработка на почвата. От химичните средства, готовите примамки разрешени за контрол на попово прасе оказват влияние върху плътността на тези неприятели. Оранжерийно производство

ДОМАТИ Основни вредители за периода

Картофена мана /Phytophthora infestans/ Сиво гниене /Botritys cinerea/ Доматен миниращ молец /Tuta absoluta/ Оранжерийна белокрилка /Trialeurodes vaporariorum/

Картофена мана /Phytophthora infestans/ Първи петна от картофена мана да се търсят по най-долните листа на растенията. В

началото те са воднисти, но не след дълго стават кафяви некротични петна. При благоприятни условия те бързо се разрастват и изсъхват.

До откриване на първи признаци от патогена, да се извършат профилактични третирания с контактни продукти за растителна защита.

Сиво гниене /Botritys cinerea/ При висока влажност в оранжериите, около раните причинени от колтучене или в разклоненията по остатъците от листните дръжки се започва да се развива сив налеп. Повредите по листата са под формата на светлозелени или жълтозелени петна, неясно ограничени от здравата тъкан. Добрият въздушен и воден режим на отглеждане на растенията в оранжериите е основно условие за контрола на


АПРИЛ 2016 г.


болестта. Доматен миниращ молец /Tuta absoluta/

През втората десетдневка на месец февруари, в оранжерии от Южна България е установено начало на летеж на пеперудите на неприятеля. От началото на месец март има излюпване и вредна дейност на гъсениците. Повредата лесно се разпознава при поглеждане на повредения лист през преминаваща светлина. Мината, образувана между двата епидермиса е напълно прозрачна и вътре може да се види гъсеницата. На този етап плътността на доматеният миниращ молец е ниска и може успешно да се контролира с поставене на феромонови и водни уловки.

Оранжерийна белокрилка /Trialeurodes vaporariorum/ През първата половина на месец март е установена вредна дейност от възрастните на

неприятеля. Отчетената плътност в района на Благоевград е 1-3 бр./лист в оранжерии с домати и 3-5 бр./лист в оранжерии с краставици.

При ниска плътност на оранжерийната белокрилка за предотвратяване масовото и намножаване да се използват жълти, лепливи уловки. Химичният контрол срещу белокрилката изисква навременно третиране с разрешените инсектициди, спазвайки карантинните срокове. КРАСТАВИЦИ

Основни вредители за периода Кубинска мана /Pseudoperonospora cubensis/ Брашнеста мана /Sphaerotheca fuliginea/ Трипсове /Thrips tabaci, Franklinella occidentalis, Heliothrips haemorrhoidalis/

Кубинска мана /Peronospora cubensis/ Основният начин за презимуване на гъбата е чрез мицел и спори по вегетиращи през

зимата в оранжериите гостоприемници. Първи признаци от мана да се търсят по най-долните листа на растенията. Те са от горната страна на листата и представляват хлоротични, жълтеникави петна ограничени от нерватурата. В оранжериите основно условие за контрола на болестта е редовното проветряване за намаляване на относителната влажност. При установяване на първи признаци да се третира със системни фунгициди през 7 дни.

Брашнеста мана /Sphaerotheca fuliginea/ Болестта напада листата, листните дръжки и стъблата. По тях се появяват повърхности белезникави петна с брашнест налеп. При силно нападение листата жълтеят и изсъхват, цветовете опадат, а завръзите загиват.

От агротехническите мерки за контрол срещу патогена да не се пренебрегва унищожаването на плевелите гостоприемници в оранжериите и около тях. Да се избягват резките колебания на влагата в почвата. Химичните третирания да започнат при поява на първи признаци с разрешените фунгициди.

Трипсове /Thrips tabaci, Franklinella occidentalis, Heliothrips haemorrhoidalis/ През месец март неприятелят е установен в оранжерии, в област Благоевград. По

листата, листните дръжки, цветовете и плодовете се образуват сребристобели или ръждиви петънца с тъмнокафяви точици. При силно нападение те се сливат и обхващат цялата петура. Когато в по-ранни фенофази от развитието на растенията са нападнати цветовете и младите завръзи, те опадват.


АПРИЛ 2016 г.


За ограничаване плътността на неприятелите, могат да се поставят сини лепливи уловки. Полско производство

ЛУК Основни вредители за периода

Лукова муха /Delia antiqua/ Мана /Peronospora destructor/

Лукова муха /Delia antiqua/ Луковата муха се появява по време на цъфтежа на вишната. Повреда нанасят

излюпените ларви, които се вгризват в основата на листата. Повредените растения изостават в растежа, пожълтяват, лесно се отскубват и накрая изсъхват. Те издават неприятна миризма на изгнил лук. След като ларвите повредят едно растение, те се придвижват и се вгризват в друго здраво растение, където продължават да се хранят.

За предпазване от неприятеля е много важно да се знае, че лука трябва да се засажда рано, защото късните посеви се нападат по-силно. Повредените растения трябва своевременно

да се изваждат и унищожават. Химичният контрол е насочен срещу възрастните преди яйцеснасяне при праг на икономическа вредност:

5 бр. възрастни/10 откоса със ентомологичен сак;

Мана /Peronospora destructor/ През месец април е необходимо да се правят редовни прегледи на растенията и при откриване на първи петна от болестта. Патогенът зимува в почвата и луковиците. Растенията получени от болни луковици са с хлоротични, дъговидно извити листа. При влажни условия листата се покриват с виолетов налеп от спороношението на гъбата. При локалната форма на болестта по нападнатите органи се наблюдават светлозелени, удължени петна покрити с виолетов спороносен налеп. При откриване на системно болни растения да се проведе незабавно третиране с регисрираните продукти за растителна защита. Броят на пръсканията зависи от метеорологичните условия и вида на използвания фунгицид. МОРКОВИ

Морковена муха /Psila rosae/ Морковената муха започва да лети по време на цъфтежа на ябълките. Вредят ларвите,

които в началото се вгризват във върха на корена, а по-късно в кореноплода. Повредените моркови губят търговски вид, стават безвкусни, местата на повреда са вдървесинени и са негодни за консумация. Листата на повредените растения отначало са червеновиолетови, след това пожълтяват и изсъхват.

Химичният контрол е насочен срещу възрастните и новоизлюпените ларви, при праг на икономическа вредност:

3-4 бр. яйца/20 растения;


АПРИЛ 2016 г.


ЗЕЛЕ

Зелева муха /Delia brassicae/ Летежът на зелевата муха съвпада с напъпването на люлека и цъфтежа на вишната.

Излюпените ларви нагризват повърхностно корените или се вгризват и правят ходове в тях. Нападнатите растения изостават в развитието си, листата им избледняват и увяхват. При силно нападение растенията не могат да завият глави и най-често загиват.

За предпазване от неприятеля, отглеждането на растенията трябва да става при висок агрофон - редовно поливане, окопаване, торене и др. Торенето да става с минерални торове, защото посевите, наторени с оборски тор,

се нападат по-силно от мухите. Химичният контрол се провежда по време на летежа и началото на яйцеснасяне, при праг на икономическа вредност:

6-8 бр. яйца/растение;

КАРТОФИ Основни вредители за периода:

Плевели Струпясване /Rhizoctonia solani/ Телени червеи /сем.Elateridae/ Картофен молец /Phthorimaea operculella/

Плевели В България се оглеждат ранни, средно ранни и късни картофи. През 2015 г. продължи

тенденцията за намаляване на площите, заети с картофи. В тях най-широко и масово са разпространени плевелите: полски синап, дива ряпа, мъртва коприва, бяла куча лобода, видове щир, тученица, кокоше и кръвно просо, полска лисича опашка, видове кощрява, пирей, троскот, поветица, паламида и др. Заплевеляването е най-опасно през първите седмици след поникването на картофите. От навременното отстраняване на плевелите зависи получаването на нормална реколта.

В комплекса от мероприятия за контрол на плевелите при картофи важно значение имат:

Правилното сеитбообръщение - най-добри предшественици за картофите са зърнено-житните и зърнено-бобовите култури, тревните фуражни смески и фуражните бобови култури, които позволяват да се извърши качествена лятна дълбока оран.

Качествената обработка на почвата – картофите изискват добре обработена и аерирана почва, поради което системата за обработка на почвата се извършва съобразно с терените и почвено-климатичните условия на района.

Засаждане в оптималните агротехнически срокове – при нормални условия картофите поникват от 20 до 30 дни. При студена, влажна пролет и нерътен посадъчен материал, се удължава срока на поникване. Бавното поникване създава условия за силно заплевеляване на площите през този период.

Употребата на подходящи хербициди - избора на хербицид трябва да е съобразен с характера и степента на заплевеляването, с фазата на плевелите, с климатичните и почвените условия на района.

Струпясване /Rhizoctonia solani/


АПРИЛ 2016 г.


Гъбата се запазва по клубените и в почвата. При засяване на повредени клубени по младите кълнове, в основата на стъблото се наблюдават червенокафяви петна, които се превръщат в раковини. Върху клубените болестта се проявява под формата на черни склероции, приличащи на полепнали частици пръст. При неспазване на сеитбообръщение и отглеждане на картофите върху тежки почви, болестта все по-често се наблюдава на площи в областите Перник, Кюстендил, Смолян и София-област.

Контролът срещу патогена е ефективен при използване на устойчиви сортове и здрав посевен материал, спазване на 6-8 годишно сеитбообръщение, избягване на тежки и преовлажнени почви за засаждане и третиране на клубените.

Телени червеи /сем.Elateridae/ Повреда нанасят ларвите на телените червеи. Те прекарват цялото си развитие в

почвата. При отделните видове развитието на ларвите продължава от 2-4 до 5 години. Те повреждат кълновете, корените, младите стъбла, дълбаят ходове в клубените. Важно значение за опазване на картофите от телени червеи имат агротехническите мерки за контрол: спазване на сеитбооборот, добра подготовка на почвата, оптимална дълбочина на засаждане на клубените. Химичен контрол срещу неприятеля се предприема на площи с установена плътност по-висока от прага на икономическа вредност:

6 -10 бр. ларви/кв.м

Картофен молец /Phthorimaea operculella/ В България картофеният молец няма регистриран праг на икономическа вредност.

Третиранията прилагани срещу калорадския бръмбар оказват влияние и върху числеността на молеца. През месец април да се наблегне на агротехническите мерки, които са много ефективни срещу популацията на неприятеля:

Засаждане на здрав посадъчен материал. Клубените да се заравят по-дълбоко в почвата по възможност на дълбочина 15-18 см.

ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ

СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Фенофаза: „зелени пъпки-червени пъпки” - „цъфтеж”-„формиране на завръз” Основни вредители за периода: Листозавивачки и пъпкозавивачки /сем. Tortricidae / Ябълков плодов червей /Laspeyresia pomonella/ =/Cydia pomonella/ Ябълкова плодова оса /Hoplocampa testudinea / Ябълков златист хоботник /Rhinchites bacchus/ Ябълков цветопробивач /Anthonomus pomorum/ Обикновена крушова листна бълха /Cacopsylla pyri/ Кръгломиниращ молец /Cemiostoma scitella / Листни въшки /сем.Aphididae/ Струпясване по ябълка и круша /Venturia inaequalis; Venturia pirina/ Брашнеста мана по ябълката /Podosphaera leucotricha/


АПРИЛ 2016 г.


Огнен пригор /Erwinia amylovora/ Листозавивачки и пъпкозавивачки /сем. Tortricidae/

В овощните насаждения преобладаващи видове са: розена, кафявоивичеста и ягодоплодна листозавивачки; сива и червена пъпкозавивачки и плодова корогризачка. Младите гъсенички на пъпкозавивачките и листозавивачките, се разпълзяват във фенофаза “набъбване на пъпките” и при средна денонощна температура 8-100С. Вредят като отначало се вгризват в набъбналите зимни пъпки и унищожават вътрешността им, а след това и в цветовете. След разлистването повреждат връхните листа, като ги завиват, оплитат ги с паяжина и се хранят между тях. В областите Пазарджик и Пловдив има установено начало на вредна дейност на листозавивачки в периода 24-25 март и на листогризещи гъсеници на 24 март.

Първото химично третиране да се проведе преди цъфтежа, а при по-висока плътност и след цъфтежа. Праг на икономическа вредност:

ябълки – 8-10 броя гъсеници на 10 розетки; круши – 8-10 броя гъсеници на 100 бутона, 5% повредени бутона или 6-8%

повредини розетки; сливи – 8 броя гъсеници на 100 розетки;

Ябълков плодов червей /Laspeyresia pomonella/ = /Cydia pomonella/

Летежът на пеперудите от първо поколение започва от средата на месец април (ориентировъчно в края на цъфтежа на ябълката). Летят нощно време, а през деня стоят по долната страна на листата и във вътрешността на короната. Първоначално имагинират мъжките пеперуди, а женските след 3-4 дни. Женските снасят яйцата си поединично, предимно по горната страна на листата, по кората на торбестите клонки и върху плодчетата. Химично третиране да се извърши с хормонални инсектициди (инхибитори на хитиновия синтез) при масов летеж и първи снесени яйца. Праг

на икономическа вредност за първо поколение: 2-3 бр. пеперуди /уловка /седмица;

Ябълкова плодова оса /Hoplocampa testudinea/

Летежът на осата започва непосредствено преди цъфтежа на ябълката при температури над 160С. Храни се с цветен прашец и нектар. Женските снасят във фенофаза „бутонизация” по едно яйце в цветното дъно до плодника под тичинките, като правят прорез с яйцеполагалото си в основата на чашелистчетата. Вреди ларвата, която се излюпва в края на цъфтежа на ябълката. Тя се вгризва под кожицата на завръза и прави ход под нея, който често обикаля плода по издутата му част. При нарастване на плода клетките вкорковяват и хлътват.Повредените плодове окапват с дръжките, а когато се разрежат се долавя специфична миризма на

дървеница. Химичният контрол е насочен срещу възрастните, преди и по време на яйцеснасяне -

фенофаза „зветен бутон” и срещу ларвите в стадий на развитие „начало на излюпване”, който е непосредствено след опадване на венчелистчетата . Праг на икономическа вредност:

във фенофаза „цъфтеж” – 2-3 бр. възрастни / 100 клонки;


АПРИЛ 2016 г.


във фенофаза „формиране на завърза” и „нарастване на плодовете” – 3-5 бр. яйца / 100 цвята ; 1-3% повредени завръза;

Когато контрола се провежда по време на бутонизация и цъфтеж на ябълката, да се спазват всички изисквания за опазване на пчелите!

Ябълков златист хоботник /Rhinchites bacchus/ Бръмбарите напускат зимните си убежища в началото на месец април и започват да се

хранят с листните, цветните или смесените пъпки, като изгризват в тях кръгли отвори. След разлистването и по време на цъфтежа, бръмбарите нагризват листата и цветните дръжки. След образуването на завръзите те се хранят с тях, като ги надупчват. Повредените плодчета изостават в развитието си, деформират се, загниват и окапват. Контролът е насочен срещу възрастните преди цъфтежа. Праг на икономическа вредност за хоботници :

10-15 бр. възрастни / 100 клонки;

Ябълков цветопробивач /Anthonomus pomorum/ Поява на презимувалите възрастни индивиди от неприятеля е констатирана в периода

5-18 март в областите Пазарджик и Пловдив. Възрастните напускат местата на презимуване и започват да се хранят с плодните и листните пъпки, а по-късно – с бутоните на ябълката. Женските снасят в цветните пъпки, непосредствено преди цъфтежа. Излюпените ларвата се храни с плодника и тичинките, като изгризва и основата на венчелистчетата. Повредените цветни бутони не се разтварят, покафеняват и изсъхват. Повредата се забелязва много ясно на фона на розовите цветчета. Химичният контрол е насочен срещу възрастното преди яйцеснасяне, при плътност над прага на икономическа вредност:

4-6 бръмбара / дърво или 15% повредени пъпки;

Обикновена крушова листна бълха /Cacopsylla pyri/ Обикновено в началото на месец април започва излюпване на ларвите на неприятеля.

Начало на излюпване на младите ларви е констатирано само в област Пловдив на 24 март.

Възрастните бълхи от първо поколение се появяват в края на месеца. Основната повреда по крушовите дървета се причинява от ларвите и нимфите, които смучат сок от пъпките, цветните части, листата и плодовете. Те образуват плътни колонии, по връхните части на леторастите и клонките, като отделят обилно медена роса, по която се развиват чернилни

гъбички. Обикновената крушова листна бълха пренася микоплазмената болест “Загиване на крушата”, при която се запушва проводящата тъкан и големи части от клоните, заедно с листата по тях, изсъхват (покафеняват) и загиват.

Оптималните срокове за пръскане през вегетацията се определят съобразно числената динамика на бълхите. Праг на икономическа вредност:

във фенофаза „зелен конус ”- „миши уши” – 2-3 ларви, възрастни/100 пъпки; във фенофаза „цъфтеж” – 2-3% заселени розетки; във фенофаза „формиране на завърза” и „нарастване на плодовете” – 4-6%

леторасти с колонии;


АПРИЛ 2016 г.


Кръгломиниращ молец /Cemiostoma scitella /= /Leucoptera malifoliella/ Летежът на пеперудите започват през април и съвпада с началото на цъфтежа на

зимните сортове ябълки. Женските снасят яйцата си по долната страна на листата. Вредят гъсениците, които се хранят с паранхимната тъкан на листата непосредствено под горния епидермис, като се движат спираловидно. При премахване на епидермиса над мината се вижда пътят на гъсеницата, очертан от екскрементите Повредените листа имат намалена фотосинтезираща повърхност, а при силно нападение – окапват преждевременно.

Химичен контрол да се проведе срещу възрастното преди яйцеснасяне с хормонални продукти за растителна защита (инхибитори на хитиновия синтез). При почервеняване на яйцата и начало на излюпване на гъсениците да се третира с контактни инсектициди.

Праг на икономическа вредност: във фенофаза „формиране на завърза” и „нарастване на плодовете” – 2-3 броя яйца

и мини на лист. Листни въшки /сем.Aphididae/

Преобладаващи видове са: Зелена ябълкова листна въшка, Ябълково-живовлекова листна въшка и Червеногалова ябълкова листна въшка. Начало на излюпване на листни въшки е установено в периода 7- 25 март в областите Пазарджик и в Пловдив. Листните въшки са много опасни в началото на вегетационния период, когато образуват колонии по леторастите и листата. Нападнатите части се деформират, а растежа им спира. Контролът да започне в най-ранните фенофази от развитието на овощните култури. Праг на икономическа вредност:

във фенофаза „бутонизация” – 10-15 бр. колонии на 100 съцветия, или 10% заселени розетки;

във фенофаза „формиране на завърза” и „нараствоне на плодовете” – 10-15 бр.колонии на 100 летораста.

Струпясване по ябълка и круша /Venturia inaequalis; Venturia pirina/ Причинителят на болестта зимува като плодни тела в опадалите листа, в които се

образуват спори. Метеорологичните условия през втората декада на месец март бяха подходящи за узряване и изстрелване на узрелите аскоспори. Отчетено е изгърмяване на аскоспори на 15 март в лабораторни условия в София област, а на 25 март в област Кюстендил. Изстрелване на аскоспори навън е констатирано на 16-17 март в области Сливен и София област. Узряването и изхвърлянето на спорите съвпада с разпукване на пъпките и цъфтежа и се извършва само след навлажняване

(дъжд) при подходяща температура (оптимална температура 20°С). Те се разнасят от въздушните течения, попадат върху листата, покълват и причиняват първични заразявания. Първите симптоми по листата се появяват, още при показването им след разпукване на пъпките. По-късно при разтваряне на листата, гъбата атакува както долната, така и горната повърхност. По нападнатите листа се образуват тъмномасленозелени до черни закръглени петна с диаметър няколко милиметра до 1 см. Силно напетнените листа пожълтяват, засъхват и окапват. Засегнатите цветове и младите, току-що завързали плодчета, опадат.

Очакваното повишаване на температурите през месец април ще доведе до бързо преминаване от една критична за културите фенофаза в друга. Това налага следцъфтежните третирания да се извършат в интервал от 8-10 дни в зависимост от използвания фунгицид, метеорологичните условия и степента на зараза. За предпазване от проява на резистентност е задължително да се редуват продукти с различни активни бази и механизъм на действие.


АПРИЛ 2016 г.


Брашнеста мана по ябълката /Podosphaera leucotricha/ Брашнестата мана се среща под две форми - системна и локална. Болестта се развива

силно след меки и влажни зими. Напролет, със започване на вегетацията, по леторастите със заразените от предходната година пъпки се появява системната форма на болестта. При нея листата са стеснени, дребни, удължени, светлозелени и изцяло покрити с брашнест налеп от мицел и спори на гъбата. Такива листа са чупливи. По-късно те покафеняват и окапват. През вегетацията започват нови локални заразявания, тъй като гъбата се развива при широк температурен (4-30°С) и влажностен (34-96%) диапазон. За предпазване от

многократните локални заразявания от брашнестата мана, е необходимо системно пръскане на дърветата, като третиранията се извеждат едновременно със струпясването по ябълката.

Огнен пригор /Erwinia amylovora/ Болестта огнен пригор се причинява от бактерия, която напада цветовете, плодовете,

леторастите, клоните, стволовете, кореновата шийка и корените на дърветата. Презимува в раковините по клонките и стволовете на дърветата. През пролетта първия симптом, който се наблюдава, е по цветовете. Те изглеждат като напоени с влага, след което увяхват и изсъхват. Нападнатите листа, стават кафяво-черни, и висят по клоните, като изгорени. Върховете на леторастите се извиват под формата на „овчарска гега”. Повредените клонки се виждат от разстояние. При влажно време заразените участъци са обхванати от бактериен ексудат.

Да се провеждат наблюдения и при установяване на описаните признаци, да се проведе третиране с мед съдържащи продукт за растителна защита. При силна зараза и при крайна необходимост (наличието на сокодвижение, представлява сериозна опасност за пренасяне на заразата с инструментите) се пристъпва към изрязване и изгаряне на болните клони.

КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Фенофаза: „разпукване на цветни пъпките“ - „цъфтеж” - „формиране на завръз“ Основни вредители за периода:

Сливов плодов червей /Laspeyresia funebranа/ = /Grapholita funebrana/ Източен плодов червей /Grapholitha molesta/ Вишнев (черешов) хоботник /Rhynchites auratus/ Черна сливова плодова оса /Hoplocampa minuta/ Прасковен (клонков) молец /Anarsia lineatella/ Мъхнат бръмбар /Epicometis hirta/ Сачмянки /род. Stigmina, Pseudomonas, Xanthomonas/ Бяла ръжда (Цилиндроспориоза) по череша и вишна /Blumeriella jappii/ Ранно кафяво гниене /Monilinia laxa/ Брашнеста мана по прасковата /Sphaerotheca pannosa/ Гномония по кайсия /Gnomоnia erythrostoma/

Сливов плодов червей /Laspeyresia funebranа/=/Grapholita funebrana/ Летежът на пеперудите от първо поколение започва през първата половина на месец април (около седмица преди пеперудите на ябълковия плодов червей). Летят рано сутрин, а


АПРИЛ 2016 г.


женските снасят яйцата си главно върху плодчетата, по-рядко по листата и клоните. Срещу възрастното преди яйцеснасяне да се третира с хормонални продукти за растителна защита (инхибитори на хитиновия синтез). Праг на икономическа вредност за първо поколение:

2-3 бр. пеперуди / уловка / седмица;

Източен плодов червей /Grapholitha molesta/ Пеперудите от първо поколение на неприятеля започват да летят в началото на месец

април. Летят през цялата светла част на деня и привечер. Яйцеснасянето съвпада с масовия цъфтеж на късните сортове круши, сини сливи, череши и вишни. Женските снасят яйцата си по долната страна на листата и по младите леторасти. Начало на излюпване на гъсениците започва в края на месец април. Излюпените гъсеници от това поколение се вгризват предимно в младите леторасти през връхната пъпка и се хранят със зелената невдървесинена тъкан. Повредените леторасти клюмват, изсъхват и в мястото на повредата се наблюдава смолотечение. Химичен контрол да се проведе в края на летежа на пеперудите с хормонални продукти за растителна защита

(инхибитори на хитиновия синтез) и в началото на излюпване на гъсениците с контактни инсектициди при праг на икономическа вредност:

млади градини – 1-1,5% нападнати клонки; плододаващи градини - 1,5% повредени леторасти и плодове.

Вишнев (черешов) хоботник /Rhynchites auratus/

Бръмбарите на хоботника масово се появяват в края на цъфтежа на черешата. Отначало те се хранят с набъбналите пъпки, цветовете и листата, а по-късно и с плодчетата. В младите плодчета, бръмбарите изгризват дълбоки кръгли ямички.

Начало на поява на възрастните на неприятеля е установена в периода 18-25 март в области Бургас, Монтана, София и Стара Загора, за област Търговище на 10 март. Отчетената плътност е около ПИВ.

Химичният контрол е насочен срещу възрастните, след цъфтеж. Праг на икономическа вредност:

3 бр. на 10 клонки / дърво;

Черна сливова плодова оса /Hoplocampa minuta/ Осите имагинират няколко дни преди цъфтежа на ранните сортове сливи. През месец

март начало на летеж на неприятеля е установен в повечето райони на страната, където се отглеждат сливи. Женските прорязват с яйцеполагалото си външния епидермис на чашелистчетата на цвета и в образуваното джобче полагат по едно яйце. На мястото на прореза тъканта некротизира и покафенява. Вреди лъжегъсеницата на неприятеля, която се вгризват в оформените завръзи и се храни с вътрешността и меката костилка на плода, като го изпълват с черна саждива материя, с миризма на дървеница. Повредените плодове окапват

преждевременно. Химичният контрол е насочен срещу възрастните преди яйцеснасяне и срещу

лъжегъсениците на осата преди вгризването им в плодчетата, когато 2/3 от венчелистчетата са


АПРИЛ 2016 г.


завехнали, но не са окапали. При силно нападение може да се проведе още едно пръскане, когато първите повредени плодчета почнат да опадват, за да се унищожат лъжегъсениците преминаващи от плод в плод. Праг на икономическа вредност:

2-3 бр. / дърво.

Прасковен (клонков) молец /Anarsia lineatella/ Гъсениците се активизират при средна денонощна температура 14,50С. През месец

март е отчетено възобновяване на вредна дейност на неприятеля в региона на Пазарджик. Презимувалите гъсеници вредят, повреждат пъпките и връхната част на леторастите, като прогризват ход с дължина 1-3 мм и върхът на летораста клюмва и изсъхва. Една гъсеница поврежда 2-3 пъпки. След цъфтежното пръскане се извършва при праг на икономическа вредност:

3% нападнати леторасти и плодове.

Мъхнат бръмбар /Epicometis hirta/ Напада всички овощни дървета и храсти. Повреда нанася само възрастното по време на

цъфтеж, като унищожава напълно цветовете - венчелистчета, тичинките, плодниците. Вредна дейност на мъхнат бръмбар по цветовете на череши е констатирана в района на Благоевград (3-5 бр./10 розетки). В областите на Кюстендил и Пловдив е отчетена поява на мъхнат бръмбар в черешова градина по плевелната растителност. Повредените цветове покафеняват и изглеждат като осланени. Химичният контрол срещу махнатият бръмбар се затруднява от устойчивостта му на повечето инсектициди. Химичното третиране да се проведе при необходимост и достигане на праг на икономическа вредност, непосредствено преди цъфтежа или в неговия край. Праг на икономическа вредност:

3-5 бр. възрастни/100 розетки или 5% повредени съцветия; Да се третира, когато цвета не се посещава от пчели, сутрин рано или вечер късно,

когато пчелите са прибрани в кошерите. Сачмянки /род. Stigmina, Pseudomonas, Xanthomonas/

Сачмянковият синдром се причинява от бактериални и гъбни патогени и напада всички нарастващи зелени части – листа, леторасти и плодове. По нападнатите листа отначало се появяват дребни пурпурни точки, които се разрастват до дребни закръглени петна с бледокафяв до охрен цвят. Тъканите около петната придобиват червено-кафяв цвят във формата на пръстен. При младите още нарастващи листа тъканите в средата на петната некротират и отпадат, поради което върху петурите се образуват дребни кръгли дупки. По леторастите също се образуват пурпурни точки, които се разрастват до закръглени или елиптични и

слабо вдлъбнати петна с тъмнокафяв до червено-кафяв цвят. През пролетта, при продължителни дъждовни периоди може да се провокира вълна от

заразявания. Контролът срещу патогените се провежда чрез превантивни пръскания: • предцъфтежно пръскане - извежда се във фенофаза „бял бутон“;

• след цъфтежа се правят 2-3 пръскания през интервал от 7 дни. Бяла ръжда (Цилиндроспориоза) по череша и вишна /Blumeriella jappii/

Болестта се причинява от гъба, която напада основно листата и по-рядко дръжките на плодовете. По горната повърхност на заразените листа се появяват дребни кафяво-червени до морави петна, с кръгла до неправилна форма. По-слабо нападнатите листа остават върху


АПРИЛ 2016 г.


дърветата до края на вегетационния период, а при листа с многобройни петна тъканите между тях пожълтяват, покафеняват и листата окапват преждевременно. По дръжките на плодовете петната са удължени, виолетово-кафяви. При силно нападение дръжките засъхват, а плодовете остават по-дребни и по-светло оцветени. Първите инфекции се извършва при дъжд и умерено топло време и често съвпада с разлистването. Първото пръскане през вегетацията се прави непосредствено след прецъфтяването, а второто и третото през 10-14 дни в зависимост от метеорологичните условия и последействието на използвания фунгицид.

Ранно кафяво гниене /Monilinia laxa/ Ранното кафяво гниене се развива масово при хладно и

дъждовно време във фенофаза „цъфтеж”. Болестта се появява като опожаряване на цветовете. Първите симптоми започват с некротиране на венчелистчетата, а по-късно преминават върху клонките, които изсъхват заедно с листата върху тях. При висока въздушна влага по заразените тъкани се явяват дребни, сиви, прашести туфи.

През пролетта третиранията се извършват по схема: І-во пръскане - фенофаза „цветен бутон”, ІІ-ро пръскане - фенофаза „начало на цъфтеж”, ІІІ-то пръскане - фенофаза „опадване на венчелистчетата” и ІV-то пръскане - десет дни след третото.

Брашнеста мана по прасковата /Sphaerotheca pannosa/ Болестта напада всички органи на прасковата - листа, плодове и леторасти, но най-

силно листата. Тъканите на растението се засягат, докато са още нежни. По листата се появяват бледожълтеникави петна, като от долна страна се образува брашнест налеп. Нападнатите млади листа се деформират силно, а при висока плътност некротират и опадат. По младите леторасти също се образува подобен налеп, който е твърде плътен и предизвиква деформиране на клонките и задържане на растежа им. Такъв налеп се образува и по още зелените плодове, които се напукват и загниват при по-нататъшния си растеж.

Патогена се развива в широк температурен диапазон, както при влажно така и при сухо време. Честите, обилни и интензивни дъждове значително неблагоприядстват развитието на болестта. Пръскания да се провеждат при откриване на първи петна по листата. Следващите пръскания да са през интервал от 7-10 дни.

Гномония по кайсия /Gnomоnia erythrostoma/ През пролетта при силни валежи новообразуваните лисата се заразяват. По тях се

наблюдават разлети петна, първоначално светлозелени, след това жълти. По-късно засегнатите участъци засъхват и стават кафеникавосиви. Тъканите се разкъсват, опадат частично и по листата да се образуват отвори с неравни краища. При чести валежи, дърветата могат да се обезлистят. За предпазване от болестта през вегетацията е необходимо да се извършат 2-3 следцъфтежни пръскания през интервал от 10-14 дни с разрешените продукти за растителна защита. ЛОЗЯ

Фенофаза: „набъбване на пъпки” - „развитие на първи-трети лист” Основни вредители за периода: Шарен гроздов молец /Lobesia botrana/ Лозова краста /Eriophyes vitis/ Екскориоза /Phomopsis viticola/ Брашнеста мана /Oidium tuckeri/


АПРИЛ 2016 г.


Шарен гроздов молец /Lobesia botrana/ През месец април започва летежът на пеперудите от презимувалото поколение. Очаква

се и начало на яйцеснасяне, което започва при температура 13-140С и продължава до края на летежа на възрастните. В зависимост от температурите яйцата се излюпват след 4-10 дни. През месеца да се проследи динамиката на летеж на пеперудите от първо поколение (по феромонови уловки) и началото на снасяне на яйцата. Праг на икономическа враднист за първо поколение:

десертни сортове – 4-6 яйца или гъсеници на 100 реси. винени сортове – 6-8 яйца или гъсеници на 100 реси.

Лозова краста /Eriophyes vitis/

Вредят ларвите и възрастните акари, като смучат сок от долната страна на листната петура и по-рядко от горната. В местата на повредата, вследствие на отделените ензими от акарите, тъканите се разрастват, деформират се и се образуват гали, вдлъбнатини от долната и изпъкнали от горната повърхност. Пръскане срещу този неприятел трябва да се направи на площи, при които през миналата година е имало нападнати над 20% от листата. Третирането да се извърши при дължина на леторастите 6-8 см, когато акарите се раздвижват и преминават по младите

листенца, преди още да са образували галите. Екскориоза /Phomopsis viticola/

Болестта се развива силно при хладна и влажна пролет. От нападнатите пъпки, леторастите израстват по-късно със скъсени междувъзлия, а листата са дребни и деформирани. По зелените леторасти симптомите са тъмни точковидни подутини, които се разрастват в по-големи тъмно- кафяви петна с удължена форма. Критичен за развитието на патогена е периодът от „набъбване на пъпките” до фенофаза „3-ти – 4-ти лист”.

Третиране с фунгицид се налага, ако са открити лози със симптоми в предходната година и ако по време на развитието на пъпките на лозите през пролетта има чести валежи от дъжд.

През периода контролът на заболяването включва: І-во пръскане, когато 30-40% от пъпките са във фенофаза „пеперуда” – до „отделяне на І-ви лист” – при условие, че болестта е установена през предходното година; ІІ-ро пръскане, когато 30-40% от пъпките са във фенофаза „2-3 листа” – при хладна и дъждовна пролет. Следващите третирания съвпадат с контрола с маната и оидиума по лозата.

Брашнеста мана /Oidium tuckeri/ Гъбата зимува като мицел между люспите на пъпките. Напролет заразяването става

много рано и болестта се развива системно със самите леторасти. Брашнестата мана се развива през цялата вегетация, като напада всички зелени части на растението – листа, леторасти, реса и ягорида. При чувствителни сортове и в масиви със силно нападение от миналата година, контролът и ликвидирането на зимуващата зараза става чрез провеждане на самостоятелно пръскане във фенофаза „пеперуда” или при дължина на леторастите 6-8 см.


АПРИЛ 2016 г.


_____________________________________________________________________________ __________________________________________________________

За повече информация ползвайте Бюлетините на Обрастните дирекции по

безопасност на храните! За извеждане на борбата с болестите, неприятелите и плевелите да се прилагат само разрешените за употреба продукти за растителна защита при съответната култура,

вредител и в регистрираната доза! __________________________________________________________

______________________________________________________________________________

Съгласно чл.107, т.3 от Закона за защита на растенията (обн. ДВ бр.61 от 25.07.2014 г.) се забранява прилагането на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане !

Като изключение от забраната, продукти за растителна защита могат да се прилагат чрез въздушно пръскане само след писмено разрешение, издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), когато е на лице опасност за растенията и растителните продукти, посочена в чл.109 ал. 1 от Закона за защита на растенията.

Съгласно Закона за пчеларството (обн. ДВ, бр. 57 от 24.06.2003г.)

Чл. 33. (1) Забранява се употребата на продукти за растителна защита и препарати за дезинфекция и дезинсекция върху земеделски и горски култури, трайни и крайпътни насаждения и медоносна растителност, намиращи се във фаза на цъфтеж и през периода на отделяне на мана.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При масово проявление на вредители и авиационно третиране на земеделски и/или горски култури с продукти и/или препарати за растителна защита по ал. 1 в райони, в които има пчелини, собственикът на земеделската и/или горската култура осъществява третирането след писмено разрешение на областната дирекция по безопасност на храните.

Във връзка с опазване на пчелите и пчелните семейства, съгласно чл. 9 от Наредба №15 за мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности (обн., ДВ, бр.47 от 01.06.2004 г., изм. ДВ, бр.82 от 19.09.2008 г.) възложителят на всяко авиационно третиране или третиране с инсектициди и вегетационни хербициди с наземна техника е длъжен да изпрати уведомително писмо по образец, съгласно приложение №1 от Наредба №15, до кмета на кметството най-малко 5 работни дни преди третирането.

Съгласно чл.5, ал.1 от същата наредба възложителят е длъжен писмено да уведоми не по-късно от 5 дни преди началото на третирането за използване на авиационна техника за пръскане на растителността с продукти за растителна защита и препарати за дезинфекция и дезинсекция съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ).

______________________________________________________________________________ __________________________________________________________

Закупуването на продукти за растителна защита трябва да става само от

търговски фирми, притежаващи Разрешение/Удостоверение за търговия с ПРЗ! Изготвили: Снежана Проданова – главен експерт в отдел КПРЗТ Татяна Величкова – главен експерт в отдел КПРЗТ

Documents

за периода до 30 април 2016 - government.bgbabh.government.bg/userfiles/files/Izdania/_04.16-BABH.pdf · 30 бр. ларви/клас при влажна пролет