Д-Р ГЛИНКА КОМИТОВ, Д-Р СТРАШИМИР ГЕНЕВ

МЕНИДЖМЪНТЪТ НА РЕСУРСИТЕ – ПРИОРИТЕТ НА ЗДРАВНАТА РЕФОРМА

БЪЛГАРСКАТА ЗДРАВНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПАЦИЕНТА И СПЕЦИАЛИСТА

СОФИЯ2009

1

„Нищо не превъзхожда съвършенството”

Д-р Глинка КомитовЗавършил е медицина, има специалност по акушерство и гинекология и втора

специалност - социална медицина и здравен мениджмънт. Специализирал е маркетинг и мениджмънт във Висшата българо-френска школа

"Марком". Завършил е право в УНСС, София - с квалификация "юрист в бизнеса и държавната администрация", и специалност "социология и политически науки" в Пловдивския университет. Специализирал е здравен мениджмънт в Париж.

Д-р Комитов е бил директор на Обединената районна болница в Пловдив и неин икономически директор. Работил е като главен експерт по юридическите и икономическите въпроси на Общинския съвет и началник отдел "Експертно техническо осигуряване” на Общинския съвет - Пловдив, началник отдел "Административно-стопански" в ХЕИ-Пловдив, главен секретар на Районния център по здравеопазване в София и от 2002 г. е заместник директор на НЗОК.

От 2001 г.работи като експерт в Комисията по здравеопазване към Народното събрание. През 2007 г. участва в Комисията по здравноосигурителни и социални дейности към Съвета на ЕС в Брюксел.

Автор и съавтор на повече от 26 научни публикации, участия в национални и международни конгреси и конференции по въпросите на здравното осигуряване, здравноосигурителното право, общественото здравеопазване и клинични специалности.

През 2008 година разработва концепция за здравната политика и нейните стратегически приоритети в условията на продължаваща реформа с конкретни практически подходи.

2

„По-добре да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината”

Д-р Страшимир Генев, д.м.Завършил е медицина във ВМИ Плевен. Има магистратура по „Обществено здраве и

здравен мениджмънт” и клинична специалност по вътрешни болести. В началото на лекарската професия е участъков терапевт в Габрово. Впоследствие работи като цехов лекар, завеждащ гастроентерологичен кабинет, зам. директор на МБАЛ „Тота Венкова” Габрово. През 2000 г. започва работа в ЦУ на НЗОК. Последователно заема позициите на главен експерт и началник на отдел. Заемал е длъжността директор на дирекция „Медицински параметри и методология на болничната помощ” от 2002 до 2006 г. В момента работи на длъжността началник на отдел, който работи по проблемите на методологията и договарянето на болничната помощ.

Специализира здравен мениджмънт, административно управление и финансиране на здравеопазването в Англия. Обучение в квалификационни курсове на Трансформ, HOPE, George Washington Centre, Федерална Стопанска Камара на Австрия и др.

През 2007 г. защитава успешно дисертация на тема „Ефективно управление на ресурсите в извънболничната помощ”. Автор и съавтор на 22 публикации в научни списания, участия в национални и международни конгреси и конференции по въпросите на здравното осигуряване, общественото здравеопазване, здравен мениджмънт и клинични специалности.

От 2005 г. е избран за председател на Националния синдикат на здравната каса при КНСБ.

3

Изказваме огромна благодарност към нашия учител проф. д-р Веселин Борисов д.м.н. за неизчерпаемите позитивни идеи, приятелското отношение и неоценимата помощ при написването на книгата.

Благодарим на колегите от ФОЗ при МУ София Цветелина Петрова – Готова, д-р Тихомира Златанова и д-р Ралица Златанова за коректното сътрудничество.

Благодарим на проф. д-р Камен Цачев д.м.н., ръководител на Централна клинична лаборатория при УМБАЛ „Александровска” София и ръководител на „Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология” при Медицински университет София и доц. д-р Лиляна Ламбрева д.м. за помощта, колегиалното отношение и добрата съвместна работа.

Благодарим на всички наши близки, приятели и колеги, които по един или друг начин помогнаха за написването и реализирането на книгата.

Авторите

4

СъдържаниеОтзив за книгата...........................................................................................................Предговор.........................................................................................................................

РАЗДЕЛ IЗдравната реформа……………………………………………………………............„Новата” здравна политика………………………………………………………………....

78

1010

Новите институции на здравноосигурителната система………………………... 12Частните здравноосигурителни фондове………………………………………….. 13Пазарната среда на здравеопазването. Доколко пазарът на здравни услуги определя функционирането на здравеопазната система и преекспонира ли се неговото значение…………………………………………………………………………...... 16Пазарният феномен на здравни услуги и ескалацията на разходи в здравеопазната система………………………………………………………………………………………...... 18Общественото мнение за здравната реформа и удовлетвореността от здравеопазната система…………………………………………………………………….... 19Общественото мнение за новите институции на здравноосигурителната система и отразяването в масовите медии…………………………………………………………...... 20Негативните демографски и здравни показатели на общественото здраве………………………………………………………………………………………….. 24

Извънболнична медицинска помощОсигуреност с лекари и инфраструктура на първичната извънболничната помощ (ПИМП) за периода 2000 – 2008 година………………………………………………….....Осигуреност с лекари и инфраструктура на специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП) за периода 2000 – 2008 година………………………….....

29

29Достъп на пациентите до първична и специализирана извънболнична помощ… 30Регулация на достъпа до специализирана и болнична помощ в България и в други държави………………………………………………………………………………………... 30Проучвания, очертаващи характеристиките на достъпа до извънболнична помощ 31Нерешените проблеми в извънболничната помощ……………………………………… 35Как изглеждат възможностите за подобряване на извънболничната помощ с оглед осигуряване на по-добро здраве на населението.................................................................. 36

Болнична медицинска помощОсигуреността с болнични легла, персонал и инфраструктура на болничната помощ…………………………………………………………………………………………...Клинични пътеки……………………………………………………………………………..

4141

Дефиниция и принципи за клиничните пътеки………………………………………...... 42Структура и компоненти на клиничната пътека……………………………………....... 43Проблемни моменти в разработването на клинични пътеки в периода 2001 – 2008 година…………………………………………………………………………………………... 44Номенклатурни системи и кодиране на болнични медицински дейности………......... 45Преглед на международните системи за кодиране на процедури и защо няма българска система за процедури ……………………………………............................. 49Болничен продукт и системи за измерване …………………………..................... 51Приложение на степента на тежест на заболяването при измерване на болничния продукт и възможности за определяне на диференцирани цени на заплащане за болничен случай……………………………………………………………………………..... 53Проблемът със свръххоспитализацията в българските болници и ескалацията на разходите за болнична помощ……………………………………………………………..... 56Какво е необходимо за оптимизиране на разработването и приложението на клиничните пътеки.................................................................................................................... 58Диагностично-свързани групи или клинични пътеки………………................... 59

Лекарствената политика в България………………………………........................ 61

5

Достъпни ли са лекарствата за българския гражданин и защо лекарствата в съседните страни са по-евтини................................................................................................ 61Разходите за лекарства……………………………………………………………………..... 66

Законодателните промени………………………………………………................... 68

Приватизация, национална здравна карта и паспортизация на лечебните заведения…………………………............................ 70

Здравната вноска – ябълката на раздора………………………….......................... 76

Демонополизация на здравната каса - идеологема от публичната лексика или реална необходимост, която ще подобри здравеопазната система………………………………............................................................................ 78

Европейският съюз и българското здравеопазване………….................................. 86

Ефективно ли е влагането на средства в българското здравеопазване............... 87

Мястото на хората в съвременните здравноосигурителни институции…… 90

Здравната политика и нейните стратегически направления в условията на продължаваща реформа……........................................................................................ 92Извършване на структурна реформа в лечебните заведения за болнична помощ.. 93Приоритетните цели на здравеопазването в условията на продължаваща реформа... 93Практически стъпки за осъществяване на целите……………………………………...... 93Обществено-професионалните задължения на МЗ, НЗОК и БЛС…………………....... 99

РАЗДЕЛ IIНационален рамков договор и бюджет на НЗОК ………………............................ 100

РАЗДЕЛ IIIОграбването на пациентите и корупцията в здравеопазването………………………………………………………………............ 109Участва ли пациентът в контрола на средствата за здраве.............................................. 109Допълнително поискани услуги…………………………………………………………...... 109Ограбването на пациентите………………………………………………………………... 111Към кого и за какво е насочен контролът на НЗОК……………………………………... 117Мнението на политиците за корупцията………………………………………………....... 119

Корупцията в здравеопазването не може да се спре, но може да се ограничи в приемливи рамки……………………………………………………………………………... 120За липсата на информация и за лошата информираност…………………………….......

122

Практически препоръки към пациентите………………………………………………..... 124

6

О т з и в за книгата на д-р Глинка Комитов и д-р Страшимир Генев „Мениджмънтът на

ресурсите – приоритет на здравната реформа. Българската здравната реформа през погледа на пациента и специалиста”

от проф.д-р Веселин Борисов, д.м.н.

Представената на вниманието на читателя книга е ориентирана към един от най-актуалните проблеми на националната здравна система. Управлението на ресурсите в здравеопазването е сложен и труден процес, който изисква не само висока компетентност, но и адекватна отговорност за тяхното целесъобразно изразходване.

Авторите на книгата д-р Гл. Комитов и д-р Стр. Генев са известни български експерти по проблематиката на здравното осигуряване. Тяхната широка теоретична и практическа подготовка им е позволила да подготвят книга, която запълва сериозна празнина в нашата литература по здравен мениджмънт. Независимо от нарасналия брой публикации през последните години ние все още нямаме цялостна обобщаваща разработка по управление на ресурсите в условията на въведена здравно-осигурителна система. В този аспект книгата на двамата автори ще се посрещне с основателен интерес от всички професионалисти, ангажирани в управленския процес на здравеопазването.

Генералният акцент на извършения анализ е необходимостта от преодоляване на пасивното, тясно консумативно отношение към проблема за здравните ресурси. Ефективното управление на ресурсите изисква както тяхното прецизно обосноваване като обем и структура, така и перманентен мониторинг и контрол върху тяхното целесъобразно изразходване (оползотворяване). Извършеният анализ убедително внушава идеята, че проблемът за ресурсите не е само в тяхното количество, но и в професионалното умение за тяхното регулиране и насочване към определени приоритети. Липсата на отчетливо приоритетно отношение, на приоритетен подход към управлението на ресурсите е една от главните бариери за реализиране на очакваната ефективност от внедрената здравно-осигурителна система.

В нова светлина и с впечатляващ реализъм авторите разглеждат мястото, ролята и нерешените проблеми на двете подсистеми на единната национална здравно-осигурителна система – задължителното и доброволното здравно осигуряване. Компетентно и отговорно те посочват възможностите и ограничителите на всяка от двете подсистеми, като обосновават необходимостта от тяхното взаимно допълване и взаимодействие в интерес на качеството на медицинската помощ.

Впечатляващ е откровеният критично-аналитичен стил на изложение в книгата, чрез който се анализират редица подценявани досега дискусионни въпроси на нашата здравна реформа.

Убеден съм, че книгата на д-р Гл. Комитов и д-р Стр. Генев ще бъде полезна за широк кръг читатели, ще бъде стимул за нови идеи и реалистични ефективни решения в здравно-осигурителното дело у нас. Тя ще бъде особено ценно четиво за обучаващите се в магистърските програми по здравен мениджмънт във факултетите по обществена здраве. Заедно с това с представената обстойна информация и нови подходи книгата може да бъде стимули и подтик за бъдещи научни изследвания и експертни анализи, насочени към по-ефективен мениджмънт на нашето здравеопазване в неговата цялост.

Желая на авторите нови творчески идеи и реализации!18 януари 2009

7

ПРЕДГОВОР

Здравната реформа в България започна сравнително късно в сравнение с реформите в другите сектори на обществено-политическия и социален живот. Необходими бяха близо 10 години след демократичните промени за реалния й старт, който бе отбелязан с приемането на Закона за здравното осигуряване през 1998 г. и Закона за лечебните заведения през 1999 г. от Народното събрание.

Необходимостта от нова здравеопазна система беше отдавна належаща. Причините биха да се посочат в три основни групи – крайно неблагоприятен здравен и демографски статус на населението, неефективност на съществуващата система с невъзможност за съвременно технологично развитие и тежко несъответствие между остарелите обществено-икономически отношения в здравеопазването и променените икономически и социални условия в другите области на обществения живот.

Всъщност основните причини бяха свързани с човешкия фактор – хората работещи в здравеопазването и пациентите. Ниският обществен статус на медицинските специалисти и унизително заплащане на труда им, както и невъзможността да се прави съвременна медицина за пациентите са основните и непосредствени причини за осъществените промени.

От друга страна българските пациенти чуваха как в други държави, лекарите прилагаха съвременни методи на диагностика и лечение или виждаха как чужденци се лекуват в собствената им страна по-добре отколкото собствените граждани. Не е много далече времето, когато за качествени лекарства хората търсеха на черния пазар долари, за да купят по-добро лекарство. Не бива да забравяме клиниките за лечение на правоимащия елит, за които простосмъртният пациент не можеше и да мечтае.

Това е реформата която от една страна обхвана най-голям брой професионалисти и от друга страна тя беше насочена към целия български народ. През 2000 година в страната ни е имало 27 526 лекари, 6778 дентални лекари, 49 840 специалисти по здравни грижи или други медицински специалисти, 4 300 фармацевти, или общо около 88 300 души. С немедицинските специалисти и друг персонал вероятно тази цифра нараства на около 110 000.

Това е обаче и реформата, за която се дават най-разнопосочни оценки и мнения, от гражданите, пациентите, изпълнителите на здравна помощ, експертите, както и от бивши и настоящи политици, които активно участваха в извършваните промени и направляваха процеса. Така или иначе едно е сигурно, че няма участник в системата, който да е доволен от здравеопазването в България.

КАКВО ТОГАВА Е ЗДРАВНАТА РЕФОРМА – ОПТИМИСТИЧНО НАЧАЛО С ПЕСИМИСТИЧЕН КРАЙ ИЛИ ПЕСИМИСТИЧНО НАЧАЛО С ОПТИМИСТИЧЕН

КРАЙ

Разбира се всички ние бихме искали да се окажем свидетели на ситуацията във втората част на горния въпрос. Не само защото в човешката природа е заложено да вярваме в доброто начало, но и защото здравето е основният фактор на човешкото съществуване. Неприятното в случая е, че в българския генетичен набор преобладават гените за песимизъм, а може би това не е вродено чувство, а изградено мнение и естествена защита срещу многобройните неистини и манипулации, на които се наслушахме през годините. Или, може би защото българският народ участва достатъчно дълго в тягостни и необмислени социални експерименти?

В страната ни се написа много за здравната реформа и резултатите от нея. Извършването на оценка на минали и сегашни обществени процеси е по-лесния начин да се представят лични идеи, но смятаме, че като непосредствени участници в тези процеси бихме

8

могли да дадем нашето скромно мнение за същността на всичко станало досега и да предложим реални и систематични механизми и стъпки за осъществяване на справедливост и ефективност в здравеопазната система. Не бихме искали написаният материал, който предлагаме на читателя да бъде приеман като част от поредицата „мърморенето на стария реформатор”. Не бихме искали също да се чувстваме като откриватели на някакви грандиозни идеи за здравеопазването, защото то има своята обществено - историческа логика и не е подвластно на волята на отделни личности. Нашето желание е да разсъждаваме безпристрастно върху проблемите от различните гледни точки на всички участници в процеса на здравеопазване.

Идеята на настоящата книга е да повдигнем завесата на събитията и да се опитаме да погледнем отвъд представяните през последните години в публичното пространство идеологеми и вече овехтяли „оборотни” твърдения, както и да обсъдим начините, по които нашето общество би могло да разчита на повече човешко и повече ефективно здравеопазване.

С уважение към хората, които стартираха здравната реформа ние считаме, че те заемат достойно място в извървяния път за създаване на съвременно здравеопазване.

Не считаме, че отрицанието на всичко сторено досега ще допринесе някаква полза за българското общество, но е необходимо всички ние, гражданите на тази страна, които желаем добро здравеопазване да преценим сериозно и отговорно извършеното и да помислим заедно в посоката на бъдещето.

Нашето желание е да убедим читателя, че България и българското общество разполага с необходимия ресурс – финансов, научен, интелектуален, професионален и технологичен за изграждане на здравеопазна система, основана на принципите на хуманност; грижа за пациента; подобряване на здравето и увеличаване на жизненото дълголетие на нацията, чрез осигуряване на социално справедлива, качествена и достъпна здравна помощ за всички хора, независимо от техните приходи, обществен статус и жизнен стандарт.

От друга страна в подкрепа на нашата идея, ние предлагаме обосновани практически и реални стъпки за нейното осъществяване. Тези стъпки вероятно биха могли да изглеждат по един или друг начин в аспекта на повече прагматизъм и ефективност при тяхното осъществяване, но със сигурност можем да кажем, че техните принципни постановки са свързани с нашите откровено споделени многогодишни наблюдения и практически опит.

„Има на света хоризонти, зад които не може да проникне нищо друго, освен човешката мисъл. Очевидното е за окото, невидимото е за мисълта. Да надникнем зад хоризонта на ежедневието, зад хоризонта на очевидността”.

Тези думи, изречени от проф. д-р Веселин Борисов крият в себе си копнежът на мислещите хора, основавайки се на разума, да опознаят същността на натрупания опит, желаейки да научат нещо повече за обществените събития и явления около тях.

9

Законът на Мърфи:Ако нещо може да се обърка, то се обърква.

РАЗДЕЛ I

ЗДРАВНАТА РЕФОРМА „Новата” здравна политика

Формирането на нова здравна политика, като процес на целенасочено въздействие и регулиране на обществената дейност и отношения в областта на здравеопазването беше продиктувано от дълбоките обществено-политически, икономически и социални промени, настъпили в България след 1989 година. Желанието на българското общество за съвременна и ефективна здравеопазна система доведоха до вземане на политически решения и стартиране на мащабна здравна реформа, пред която се поставиха няколко основни цели: здравна сигурност, качество на живот, създаване на устойчива и ефективна система на финансиране, промяна на здравната култура и изграждане на отговорност за собственото здраве.

В контекста на здравната реформа бяха проведени редица, нормативно утвърдени промени, целящи да осигурят система на социална здравна защита и гарантират нейната ефективност и устойчивост.

Взетите здравнополитически решения за извършване на тези промени бяха ответната реакция на обществената и социална политика, насочена към цялостното обновяване на страната ни и развитието на българското общество в поетата посока на приобщаване към демократичните и европейски ценности и норми. В здравеопазната система се формираха нови обществено-икономически отношения – извърши се съществена промяна в собствеността на ресурсите, възникна институцията "общо практикуващ лекар", създаде се независимост и автономия на доставчиците на услуги, изгради се нова система на финансиране с въвеждане на нови организации на финансите на здравните грижи – обществено осигуряване, частно застраховане и директно заплащане на услугите от пациента, въведе се договорното начало, изгради се смесена обществено-частна здравна система, осигури се свободен избор на лечебно заведение и нормативно се гарантираха правата на потребителите на услуги.

Провежданата здравна политика и създадените идеологеми натовариха българското общество с много високи очаквания за здравеопазването, разминаващи се с ограничените организационни възможности на изградената система и размера на ресурсите, които се отделят в страната ни за здраве. В периода на осъществяваната здравна реформа бяха нарушени принципите на формирането на здравна политика в аспекта на ефективност и обществената приемливост на определени здравнополитически решения. Не бяха ясно дефинирани основните здравни приоритети като по-скоро бяха създадени псевдоприоритети – например училищното здравеопазване или се тръгна към приоритетно и едновременно решаване на множество здравни проблеми, без да се търсят ключовите и фундаментални въпроси на здравеопазната система. Настъпи девалвация на определението, че здравеопазването е национален приоритет. Това определение се тиражира непрестанно, но отделяният процент от БВП по никакъв начин не доказва, че българското общество и неговите политици наистина сериозно приемат здравето, като приоритет. В изграждането на здравната политика не беше съобразен докрай принципът на реалистичност. Здравнополитическите решения не се основават на баланса между здравните потребности, наличните ресурси и обществените очаквания и желания. Редица здравни дейности, въпреки че са нормативно регламентирани бяха неглижирани в ежедневната практическа дейност на медицинската служба – промоция на здравето, профилактика, профилактика на майчиното

10

здраве, здравна просвета и др. Промените в здравеопазната система бяха толкова революционни, шоково въведени и несъобразени с общественото съзнание и икономическото развитие, че те доведоха до механичната замяна на една, но работеща с огромни усилия система с друга, имитираща дейност система. В. Борисов в книгата „Стратегически здравен мениджмънт – философия и практика” анализира дефицитът на политическа воля в концепцията и реализацията на здравната реформа. Според автора общественото здраве не е издигнато в ранг на първостепенен приоритет на държавата. Поради това огромна част от проблемите се решаваха и решават в движение, фрагментирано, а не по пътя на цялостна дългосрочна национална здравна политика. В този смисъл досегашният ход на здравната реформа се нуждае от генерална стратегическа преоценка.

В България през 2000 година започна да функционира система, която би следвало да осигури социална здравна защита на всеки гражданин чрез спазване на принципите за солидарност, справедливост, равнопоставеност и достъпност при ползване на медицинската помощ, както и за задължително участие и лична отговорност при опазване на собственото здраве. Тази система ползва принципите и компоненти от дздравеопазните системи на много други страни. Досега обаче не е извършена стратегическа оценка на различните системи и как би изглеждало тяхното прилагане в България (Д-р Желязко Христов, Президент на КНСБ, „Финансиране на болничното здравеопазване – реалност, предизвикателства, решения”, 10 февруари, 2006 година).

Българинът проумява проблемите на здравеопазването едва когато се разболее. Нашите политици само на думи казват, че то е приоритет в управлението.

След поредната безплодна дискусия лидерите на управляващата коалиция обявиха, че "продължаването на реформата в здравеопазването е приоритет за 2009 г. " Както всъщност беше и през 2007-ма, когато се изработваше бюджета за 2008-ма година.

Какво разбират под приоритет коалиционните партньори се вижда в проектозакона за бюджет 2009: увеличаване на бюджетните субсидии за здравната каса и за Министерство на здравеопазването, още по-голяма централизация на управлението на публичните средства за здравеопазване и на лечебните заведения. За реформи, дори в най-плахата им форма - например въвеждане на доплащане за медицинските услуги или подготовка за приватизация на очевидно неработещи структури, няма и намек във финансовия план на държавата.

Най-тежката стъпка - преструктурирането, закриването и приватизацията на болници постоянно се отлага.

Въпреки твърденията на управляващите, че "лечебните заведения продължават да се финансират само от един източник - здравната каса", в бюджета пак е записано, че само здравното министерство (централно) извършва капиталовите инвестиции, купува апаратура и доставя скъпи лекарства за болести извън обхвата на здравното осигуряване. През него бюджетът ще продължи да покрива със субсидии от излишъка дълговете на големите държавни болници.

Повечето болници са държавни търговски дружества, създадени по закона за лечебните заведения и на практика не могат да фалират. Публичните средства, отделяни за здраве, обаче са недостатъчни да покрият издръжката на толкова много болници и лечението в тях. Недостигът е около 30-40% за почти всички лечебни дейности в клиниките. Така, за да оцелеят и да получават средства и от здравната каса, и от държавата, болниците приемат все повече пациенти - около 1.3 млн. българи всяка година лежат в болница поне за седем дни през 2007 година, които през 2008 година са вече 1 600 000.

Нeзависимо от номиналното увеличение на средствата, системата в този й вид изглежда пред разпад - пациентите са недоволни от качеството на здравните услуги, нерегламентираните плащания достигат размера на публичните средства, отделяни за здраве.

Лекарите и другите здравни служители са недоволни от заплащането.Пациентските организации се заканват да съдят държавата за това, че ги лишава от

достъп до нови и по-евтини медикаменти.

11

По начало коалицията не се разбра идеологически по нито един от въпросите за здравната система - не е ясно трябва ли да има много здравни каси и защо трябва да има монополна държавна здравна каса, трябва ли да се официализира доплащането и трябва ли да бъдат допуснати до пазара частните фондове и да се приватизират лечебните заведения.

Настъпилите промени и резултатите от реформата в наши дни безусловно предполагат формиране на нова политика в областта, която да отразява създадените нови обществено-икономически отношения в здравеопазването. Докато преди старта на реформата имаше необходимост от здравна политика изобщо, сега е необходима високоефективна и обществена здравна политика при задължителното оценяване на приемливостта на здравнополитическите решения от гледна точка на обществените потребности, цели и интереси. В тази посока е необходимо и изграждането на нов тип на здравнополитическо мислене, което се базира на дългия вече практически опит на реформиращата се здравеопазна система, създаване на научно прогнозиран, експертно разработен и практически приложим модел на нова осигурителна система и концентрира върху основната стратегическа цел – постигане на по-добро здраве за българската нация.

Новите институции на здравноосигурителната системаЗадължителното здравно осигуряване у нас се осъществява засега единствено от

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която е институцията осигуряваща и гарантираща социалната здравна защита на населението в Република България. Тя беше създадена като публично-правна институция, която има задачата да постигне баланс между чисто медицинските цели на реформиращото се българско здравеопазване и социалния подход в здравния сектор.

Социалната здравна защита, която осигурява НЗОК е насочена в две основни посоки: Осигуряване на оптимален пакет медицински и стоматологични услуги за максимално широк кръг население Гарантиране на качество и сигурност на предлаганите здравни услуги

Съгласно Закона за съсловните организации за лекарите и лекарите по дентална медицина се създадоха се Български лекарски съюз (БЛС) и Съюз на стоматолозите в България, преименуван в последствие в Български зъболекарски съюз (БЗС) като публично - правни организации, на които държавата делегира определени права и вмени определени функции: да представляват своите членове и защитават професионалните им права и интереси; да представляват своите членове като страна при сключване на Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване; да изготвят Кодекс за професионална етика на лекарите, съответно на лекарите по дентална медицина, и упражняват контрол по спазването му; да приемат Правила за добра медицинска практика, предлагат ги за утвърждаване от министъра на здравеопазването и упражняват контрол по спазването им; да налагат санкциите, предвидени в този закон; да участват в организацията и провеждането на квалификационни курсове за лекарите и лекарите по дентална медицина; да участват със свои представители във Висшия медицински съвет към Министерството на здравеопазването; да дават становища по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването.

Съгласно Закона за Съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти се създаде Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).

Създадоха се неправителствени сдружения (по Закона за нестопански организации с обществено полезна цел), наред със съществуващите съсловни организации, които осъществяват представителство на определени видове лечебни заведения, защитават професионалния статут и правата, социалните и икономически интереси на лекарите: “Национално Сдружение на Общопрактикуващите Лекари в България”, “Асоциация на болниците в България”, „Асоциация на частните лечебни заведения в България”, „Сдружение на областните болници” и др.

12

Основната мисия на създадената нова институция общопрактикуващ лекар (ОПЛ) е да бъде централна фигура в системата на първичните (базови) здравни грижи, съгласно изградената концепция от конференцията в Алма Ата и доразвита впоследствие в Бордо през 1983 г. Общопрактикуващите лекари имат частна собственост върху лечебните заведения, извършва самостоятелно дейността и е заинтересован от резултатите от дейността си. Приходите му зависят от това, дали избралите го пациенти са доволни от професионалната му квалификация и от отношението им към тях.

........................................................................................................................................

Полезно е за пациента да е запознат и съобразява няколко практически препоръки при прием в лечебно заведение:

1. Когато сте в лечебно заведение не забравяйте, че Вие влизате с пари на осигурено лице, а тези пари са не само Ваши, а и на всички хора около Вас. Просто в този момент при Вас се е появила необходимостта да се обърнете за медицинска помощ, а утре това ще се случи на вашите близки, приятели, колеги, затова бъдете отговорен към парите, които внасяме всички ние за здраве. Не създавайте възможност да се пилеят пари по типа например на „Докторе, ти ми напиши преглед или ме приеми в болницата, за да отчетеш дейност и да вемеш пари за моето заболяване – аз нямам нищо против, но няма да идвам”, защото събраните от всички нас средства са ограничени и бързо свършват.

2. Не бива веднага да подписвате всеки документ, който Ви е поднесен от служителите и медицинските специалисти. Необходимо е да го прочете внимателно и обмислите, и чак тогава, ако нямате забележки подписвайте. Осъзнайте какъв е смисъла на всеки документ, за какво служи и защитава ли вашите права. В случай, че нещо от съдържанието не ви е ясно спокойно задавайте въпроси и очаквайте отговори.

3. Влизайки в болница трябва да е ясно, че Вие не сте длъжен по силата на никой закон или вътрешни правилници задължително да избирате екип, който да ви лекува. Напротив лечебното заведение е задължено да Ви предостави услуга, която е гарантирана по вид, обем и качество от договора с НЗОК или евентуално с доброволни фондове. Ако все пак Вие решите да изберете определен лекар/екип това означава, че или го познавате и сте доволен от неговата работа при предишни ваши срещи с него, или ваши близки и приятели са ви го препоръчали.

4. Трябва да знаете, че всеки пациент има право на повече от едно медицински становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването, като това право е регламентирано и гарантирано от Закона за здравето (Чл.86, ал.1, т.4) и никъде не е посочено, че този акт се заплаща от пациента.

5. В случай, че са Ви хоспитализирали по клинична пътека, това, за което ви искат пари трябва да е поставено на видно и общодостъпно място. По клинични пътеки някои консумативи не се заплащат от НЗОК, но те са посочени точно и ясно в съответните пътеки. Винаги искайте да ви покажат разпечатка на клиничната пътека, по която ще Ви лекуват.

6. Когато Ви поискат пари и Вие решите да заплатите каквото и да било, задължително изисквайте финансови документи – фискален бон и/или фактура. Пазете тези финансови документи, защото в много случаи след изписване от болница се оказва, че лечебното заведение е взело неправомерно суми, но това е недоказуемо, защото липсва документ.

7. Когато прецените, че има нарушаване на правата Ви като пациент от страна на лекари, стоматолози или лечебни заведения за болнична помощ, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса, имате пълното и неотменимо право да подадете писмена жалба до Районната здравноосигурителна каса по местоживеене или Националната здравноосигурителна каса – София 1407, ул. „Кричим” № 1. Съобразно фактите, изнесени в

13

жалбата контролните органи на здравната каса извършват проверка по документи или на лечебното заведение, като задължително уведомяват жалбоподавателя за резултатите и предприетите действия.

8. Запишете си номера на Вашата Районна здравноосигурителна каса или националния телефон на НЗОК за консултации на граждани – 0800 14 800 и ги съхранявайте в себе си. Когато имате затруднения не се колебайте и звънете на тези телефони, дори когато сте вече в лечебно заведение.

9. Помнете, че българските лекари и медицински специалисти са високо етични и морални професионалисти, но понякога те също са принудени административно или под тежестта на недостатъчното финансиране да комерсиализират отношенията лекар-пациент. Не забравяйте, че те също страдат по някакъв друг начин от здравеопазната система.

Когато един човек иска малко, той става малък човекНеизвестен автор

Изводите от всичко написано досега не бива да изграждат песимизъм, защото решението на проблемите е във всички нас.

Крайно време е цялото наше общество да се замисли колко пари всеки един човек от нас отделя за здравеопазване като осигурителни вноски и какво потребява като реална медицинска помощ.

Нашите претенции за по-добро здравеопазване, което е нещо нормално трябва отговарят първо на нашия личен здравословен начин на живот, второ на парите, които отделяме за нашето здраве и трето на изискванията към хората, които сме избрали да управляват страната ни.

Не трябва да търпим ситуацията, в която ни искат пари „под масата”, а ние не смеем да подадем официално жалба, а само си говорим на маса пред приятели и познати, че имаме гражданска позиция.

БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ТРЯБВА ДА ПРИЕМЕ ИСТИНСКИ И БЕЗУСЛОВНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, КАТО ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА СТРАНАТА, ЗАЩОТО БОЛНАТА НАЦИЯ Е СЛАБА НАЦИЯ И ВИНАГИ Е ГУБЕЩА.

САМО ЕДНА ЗДРАВА НАЦИЯ БИ МОГЛА ДА ПРОСПЕРИРА В ЖЕЛАНИЕТО СИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ КЪМ СВЕТОВНИТЕ И ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ И НОРМИ.

14

15