вълчи патила

Светла Иванова, СОУ”Д-р Петър Берон”, с. Хитрино

Далече в гората, в най-тайния кът,където дърварите рядко секат,където не стъпва ловджийският крак,а в буйните храсти и денем е мрак,родила вълчицата рожбици две –достойни за вълчия род синове.

Те бързо пораснали в сън и игра,укрити във родната стара гора.Не знаели що е ни глад, нито страх,вълчицата бдяла грижовно над тях.

Но щом наедрели и станали смели,далече от къщи те пътя поели.Играли си, после поспали за час, на сянка се крили в лесковия храст, а после ги погнал свирепо гладът.Но мама я няма. Какво ще ядат!


- Виж, виж на полян-ката! Козльо брадат!-Пасе тъй наблизо? Прекрасен обяд!Вълчетата гладни Козелът съзрял.Щом зъби оголили, той прималял.

Но вместо да хапнат под стария букте влезли във свада един срещу друг:- На мен се полага, аз пръв го видях.- Но аз го подуших, посока избрах!- А аз съм по-едър! От теб съм по-смел!- Не давам ни хапка от моя козел!


Съвзел се полека Козелът брадати и казал с усмивка на двамата братя:- Недейте се кара! Ще чакам до бука,а вие - бегом от гората до тука!И който е пръв, ще обядва веднага.А втория – гладен ще трябва да ляга.


Тъй силно ги кюснал, че после до пладнележали пребити, кой дето е паднал.А Козльо? Към селото хукнал веднага.По-бързо от вятър далече избягал.Разправят, че казвал на свойте козлета:„Точете рогца и хранете крачета!”

Тъй Козльо им казал и те начаса,изприпкали пъргаво чак до леса,а после към него – бегом, но сегаКозелът-умник ги посрещнал с рога!Защото е Козльо с рога надарен,макар, че от страх ги забравил съвсем…


А д

вам

ата

братя

се с

карали

пак.

И всеки на

другия

казвал”глупак”.

Гладът ги прис-

вивал.Ох, то се не трае!

Въ

рвят, н

о о

т

слабост

кр

аката

мота

ят…

.О

баче вн

еза

пно

в гората

се

спират.

Май нещо

подушват, май

нещо съзират:

- Това пък

какво е?!

Магаре голямо!

- К

ак к

рехко

изгл

еж

да з

а

яд

ене с

ам

о!


Наистина Марко, магаре добричко,в гората пристигнало с байо си Тричко далече от село, далеч от градътза зимата малко дръвца да сберат.Стопанинът с брадвата влязъл в гората,а Марко пощипвал спокойно тревата. Вълчетата тихо, съвсем прегладнели, в самара магарешки лапи опрели и зейнали страшни, зъбати уста!


Наистина Марко, магаре

добричко,

в гората пристигнало с байо си

Тричко

далече от село, далеч от градът

за з

имат

а мал

ко д

ръвц

а да

сбер

ат.

Стопанинът с брадвата влязъл в

гората,

а Марко пощипвал спокойно

тревата.


Вълчетата тихо,съвсем прегладнели,в самара магарешки лапи опрелии зейнали страшни, зъбати уста!


А Марко погледнал към тях с доброта:- Вълчета братлета, залитате май!Гладът ви преследва отдавна комай…От мене обаче вечеря не става,че гърбица имам отгоре кораваи твърда за ядене като скала!


- Разказват, че силно отровна била!Започвайте, яжте ме, ала след малкоще паднете мъртви… А млади сте, жалко…Таз гърбица зная как може да падне,но време ще трябва, а… вие сте гладни.- Недей го усуква! – му те изръмжали.- По-бързо приказвай, че… вълци те яли!


- Отдавна това ми е казала мама.Отзад зад опашката стройте се двамаи щом като силно извикам: И-ааааа!,дръпнете – и тя ще се смъкне сама.А после вечеряйте с апетит и спомняйте Марко, певец гласовит.


Братлет… мълком отзад се стро…,да теглят опаш… със сетни сили…- И-аааа!- ревнал Мар… и ритнал с коп… .Направил муцун… въл… на пита.От хълма в дерето запра… ги чак насред най-бодли… шипков трънак!

Допълнете думите и прочетете!


Чак привечер тръгнали целите в рани,с изцапани ризки и гащи съдрани.Не щеш ли, видели пред себе си Лиса.Поспрели любезно да се здрависат.Хитруша Лисана, учтива и мила,набързо в ума си капан им скроила.


-Елате до селото – рекла им, - с мен,че кметът си чества рождения ден.Аз имам покана, а вий сте роднини.През дупка обаче ще трябва да минем,защото невежо е кучето там –не иска покана, а иска салам.


Поели вълчетата заедно с Лиса.Кой пътем ги видел, от страх се разтрисал,защото се знае – от тази дружинаса патили зле не един и двамина…А вече се мръквало, мракът се спускал.Миришело сладко на блажно и вкусно.

ПоеливълчетатазаедносЛисаКойпътем гивиделотстрахсеразтрисалзащотосезнаеоттазидружинасапатилизленеединидваминаАвечесемръкваломракътсеспускалМиришелосладконаблажноивкусно.

Дали е лесно да четем без препинателни знаци и без интервали между думите? Да проверим!


Пристигнали в село и станало янсо –висока ограда, а дупката – танся.Единствено Лиса оттам се провира…А кучета лаят ли лаят, не сипрат! - Аз вътре ще взяла да викна на кмета.И той ще дочита да вдигне резето.

Подреди буквите в оцветените думи и прочети изречението!

Пристигнали в село и станало ясно –висока ограда, а дупката – тясна.Единствено Лиса оттам се провира…А кучета лаят ли лаят, не спират!Аз вътре ще вляза да викна на кмета.И той ще дотича да вдигне резето.


Изчезнала Лиса, а двете вълчетавидели се в чудо от селските псета –охранени, люти, налитат с дузини!А уж са на вълците малко роднини…Събудени селяни с пръти и вилибратлетата горски добре насинили.

Прочети текста под решетката!


Едва се измъкнали живи оттам,цял ден ги преследвал отрядът голям…А Лиса спокойно отвътре, сама,суджук си похапнала и създърма.Три пиленца после си взела в торбатаи пушено бутче с кокошка гащата.

Прочети текста под решетката!


Едва се прибрала с торбата си тежка.Но двете вълчета избягва да среща,че може би помнят и селото с кмета,и схватката люта със селските псета…Че може би още за нея слухтяти нощем я търсят да си отмъстят!


А двете братлета къде са? Къде ли?Далече зад девет гори ги видели.Дано са разбрали урока суров:щом зло ще раздаваш, не чакай любов!


Documents

вълчи патила