Бъдете в този свят, но не от този свят(Свръхфеноменът Слава Севрюкова)

Христо Нанев

Тази книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество.

* * *Епоха на бездушие.Жадувахме свобода, бедствахме за нея, а се оказахме нечия плячка. В името на Свободата.

Неопознали себе си, кланяме се на чужди идоли-еднодневки. Втори потоп, наводняващ от синия екран и пресата света.

Епоха на несигурност. Лов на души. Зрители и читатели - дивеч на масовата култура.Епоха на глад за истина. В най-чист вид съхранена в езотериката. Достъпна за посветени. Все още

трудно опетнима. Ако другаде догонваме и преповтаряме, тук сме самобитни. Силна школа, има какво да научи светът.

Мнозина са скептични към феноменалността. Посредственото ежедневие дълбае корени в душите. Поощрява се от силните на деня и ширеща се псев-докултура.

Отеснели хоризонти на духа в дебеловрати времена. А народът страшно обедня. Компенсира ли се мизерията с духовна храна?

Покруса. Но кризата дава шанс за осъзнаване и преоценка. Не знаем родните колоси. Надрасли ограничения на натрапена консуматорска цивилизация, опитваща се да ни обсеби. И обезличи. Толкова различни, невписващи се в нея. Как да ги съзрем?

Слава Севрюкова - незабелязан приживе титан на духа. Коя бе тя? - Гениална, завършила четвърто отделение българка? Професор без образование? Свръхна-дарена с божествени способности, разкрила непознати светове чрез необхватни измерения?

Свръхфеномен.Как се характеризира духовната вселена на носител на вродено психотронно зрение? Как се разчита

почерка на Създателя? Как се съзира едновременно света отвън и отвътре?Фантастични способности.Затова свръхсензитивите от край време се приемат с почуда. Презирани,

боготворени.Клишета и схеми отпадат.Върхът във времето е пропаст. Надникнеш ли в душата й - проникваш в Космоса.Сложен е душевният профил на Слава. Долавя пулса на Вселената. И на всяко атомче.В България винаги е имало псифеномени на и над световно ниво, но тя е носителка на други послания.

Мъдреците покоряват света с приведена глава. Затова ли е неизвестна?Обитаваме три свята: божествен, духовен, човешки. Слава е във Вечността. В "епохата на

съкратени времена" не се състезава с времето, защото е част от него. Съобразява се с човешките закони, а живее по божествените. Оцелява извън канони и ограничения. На ръба на пророчеството и бездната.

Извършва открития. Със скоростта на светлината. Не я забелязват. Не я оценяват.До нови срещи с нея. В тъмните дипли на спомена. Нищо, че "вселенската зеница" не е сред нас.

Съвременници с вакуум под лъжичката.Проговори ли, ще стане чудо. Жрицата на Светлината.

ВМЕСТО РЕКВИЕМ"Личности като Слава Севрюкова се раждат веднъж на хиляда години."ВЕНЦИСЛАВ ЕВТИМОВ -доайен на българските йогиЗа мъртвите или истината, или нищо. Изминал е едва месец от смъртта й. Горчи, горчи сладката пепел

на миналото.Слава - врязан в Космоса планински връх.Винаги е била такава. А доскоро бе сред нас. Приземяваше Вселената.Днес - по-недостъпна от всякога. В гъстата мъгла на прехвалената ни техническа цивилизация.

Блести - нежна, деликатна. Пламъче от еделвайс.* * *

Уговарям известен медиум да ме свърже с душата й:

1

- ...Кълбо светлина в безкрайността... Ето... носи се насам... Тук е.- Как я виждаш? В мъгла?- Ясен образ с очертани контури на тяло.- В черно-бяло?- Не, цветно. "...Тъжна съм... - Казва. - Ненадейно напуснах белия свят. А имах още толкова работа..."Леля Слава, както я наричахме, живя дълго и съдържателно. Издъхна внезапно, незабележимо за

близките. За това узнах след време от нейния сътрудник доцент Лозенски. Не е успяла да завърши поредица пробиви в изследванията на микро и макрокосмоса - съкровената й слабост.

- ...Тя казва - продължава медиумът - "Говорете за мене в сегашно, не в минало време!"Изкушаван от съмнения, изстрелвам ги:- Твърдиш - леля Слава е пред тебе. Добре. И виждаш как си отваря устата?- Да, но приемам думите й телепатично.- Това уморява, тресе ли те? Някога с нея ставаше така при разговор с духове.- Напротив, приятен и лек контакт.- Образът не е плод на въображение? -Давам ход на поредното подозрение.- Пред мене е в жива картина.- Добре, питай за книгата, която пиша за нея. Как я намира?- "Още е рано. Необходим е много, много материал..."(Годината е 1991 - б. а.)- Да се срещна ли с доцент Лозенски?- Казва: "Няма да е зле, но ползвай най-важното." Звездни гроздове надвисват в мрака. Изписква

нощна птица. Подобно дух самотен, внася тъга в разговора. Искрят черните кристали на небесния купол. Възкръсва духът на леля Слава.

Жената с чудни феноменални способности.- Питай я...- ...Изчезна. Стопи се...

* * *Лятното нощно небе е бездънно, тъмновиолетово. Безразлични над земните страсти сияят далечни

звезди. Ние ли гледаме тях, те ли - нас? Не проблясва ли там една по-ярка и чиста - "всевиждащата психотронна зеница" на Слава? Жената, превърнала болката в светлина.

Под звездните очи на нощта мраморната тишина се изпълва с образи. Раздвижват се, оживяват. Шептят.

Само слушай, слушай и записвай, надвесен над светлата бездна на белия лист.* * *

Ако е вярна мисълта "Човек е толкова стар, колкото е обсебен от страстта към материалното", 88-годишната Слава Севрюкова бе с душа на дете. Затова ли е поданица на Истината?

"Това съхранява" - ще подхвърлят скептиците.Може и да са прави.Със страданията през годините превърнала се бе в посветена Учителка и Духовна майка.Любимка на Бога. Затова ли толкова изпитания?Ще спазя желанието й да пиша за нея в сегашно време, като за жива. Тя твърди: "Време не съществува.

Дали, защото го е надмогнала? Пренася се с лекота в минало и бъдеще. Известно й е какво ще стане със съв-ременни и неродени поколения.

Разкодирала опасни катаклизми, надвисващи над човешкия род, избягва да ги споделя. Няма да ни се разминат. По-добре - без тревоги.

Феноменът като че има отговор за всичко. "Само за себе си нищичко не съзирам - споделя. - Не ми е дадено да разбера какво ме очаква. Тъй навярно и трябва. Не се чудете - нито Ванга, нито друг пророк знае своето бъдеще. Ако някой ви каже, лъжа е. Настрани от такива!

Питала съм се: защо е тъй? И получих откровение: "Висша справедливост. Проникнат ли ясновидците в съдбата си, както разкриват тези на потърсилите помощта им, опасно е. Ще се самозабравят... "

Господ е мъдър и справедлив. Дарява много, но не всичко. Щедър е, но и взима. На мен отне най-скъпото... децата. На Ванга - също. Освен това тя е и сляпа..."

Задава се откровена до безпощадност среща.

2

КОНТАКТИЗАПОЗНАНСТВО С ЕДНА СТРАННИЦА- Хайде да ви водим при ясновидката Слава Севрюкова! - Възкликва моят приятел Наско, развъл-

нуван от задаващото се приключение.За способностите на тая необикновена жена, виждаща структурата на атома, неведнъж с

въодушевление бе разказвал сензитивът доктор Димитър Сираков. Ентусиазирано се съгласи да ни съпроводи. С нас ще пътува и инженер Стамен Стаменов, президент на Асоциация "Феномени".

Дали сме съгласни? Иска ли питане! Какво ли ни очаква? С журналистически касетофон ще документирам срещата.

Далече е 10. 11. 1989 г, а времената се разкрепостяват. Във все по-освободената преса се промъкват за-шеметяващи статии и репортажи за доскоро пренебрегваното преследвано явление, каквото са сензитивите - ясновидци и лечители.

Израсъл в сталинистко семейство, Наско желае да узнае за духовете на Ленин и Сталин. Къде пребивават в отвъдното, ако то съществува?

На свой ред съм заинтригуван: какво ще ми каже за Карасура, старинно селище недалеко от Чирпан?От дете с вуйчо, агроном по професия, провеждахме любителски проучвания из тия места. Събирахме

след плугове и брани на трактори фрагменти керамика, старинни монети и предмети на древните обитатели.След години се опитахме да датираме живота в това селище. Зародил се преди седем-осем

хилядолетия, кой знае защо, внезапно замрял. Обрасли в треви пущинаци. Превърнати в необезпокоявано царство на пепелянки, смоци и гущери.

Археолозите по онова време надменно ни обръщаха гръб - някакви лаици.Засегнат от пренебрежението им, написах ентусиазирано писмо до дъщерята на Държавния глава -

Людмила Живкова. Обясних за търсенията и находките, доказващи живота из тоя край от хилядолетия. Споде-лих за нехайството на местните археолози.

Дъщерята на всесилния на времето Първи откликна. Като по тревога дебаркираха специалисти. Започнаха сондажи. Потвърдиха се следи от неолита, халколита, античността, та чак до Средновековието.

Ефектът надхвърли очаквания. Към пренебрегвания обект проявиха интерес специалисти от Берлинската академия на науките, авторитетни археолози в Европа. Пробудени от летаргията, трескаво засноваха натам и родните учени. Българо-германски екип започна разкопки.

И ето - изненадващи резултати. Незаинтересувани-те до вчера изследователи, радостни от постигнатото, с гордост обявиха пребогатата на старини Карасура за "Балканска Троя".

Гузни от несвършената работа, местните археолози с неприязън ме отбягваха. Радвах се - развалих им рахатлъка. С разкопките, мислех, нашият труд няма да остане пропилян и непризнат. Греех се на това слънце в наивността си.

За същата тази Карасура исках да питам. Ако ясно-видката бе силна, както ни я представяха, какво ли ще предскаже за бъдещето?...

* * *...И една неделя с две леки коли поемаме за София. Там, в "Овча купел 2", живее необикновената жена.Какво ли предстои?Бяха ме предупредили: "Това е старица с буржоазно възпитание. Трябва да целувате ръка, да й

говорите на "госпожо".Няма как, ще се съобразим.Лято. Чудесно време за път. Летим по магистралата. Ние - с една кола. Наско, инженер Стаменов и

ексцентричният сензитив доктор Сираков - пред нас.Неведнъж се откъсват напред. Настигнем ли ги, обръщат засмени лица. Закачливо махат. Сираков

протяга нагоре ръка. Аз го отдавам на летните жеги.Пристигнали в столицата, приятелите възкликват: "Защо се смеехме? Навигаторът Сираков през

повечето време увлекателно разказваше за срещи с летящи чинии и извънземни. Ненадейно добиваше мистериозен вид. Загадъчно, с тайнствена усмивка подхвърляше: "Светът е по-сложен отколкото изглежда. Съществуват невидими канали. Човечеството още не е до-расло за тях. Следете внимателно! Ще предам телепатично послание на колата зад нас. За минута ще ни настигне!"

Гледахме го с недоверие."Имате часовници, нали? Готови... Старт!"Смъкнал стъклото, издигаше отново ръка-антена.

3

...За по-малко от предреченото време ни догонвахте! Сякаш бяхте се наговорили.За да изключим случайността, молехме сензитива да повтаря и повтаря телепатичния контакт...

Затуй се смеехме..."Въздухът е наситен с вълнение.

* * *Посрещат ни. Сред домакините - незабележима, нисичка, слаба, с посребрени коси старица, с очила и

бастун. Скована в краката, пристъпва едва-едва като костенурчица. Това ли е гениалната прорицателка?Разполагаме се в хола.Специфична атмосфера.Едва седнали, леля Слава, както държи да я наричаме, се впуска в дълъг разказ за своя живот. Сладко-

думно, непринудено. Има проблем със зъбите. Скоро свикваме с нея и характерния й тих говор.Докато споделя житейските си патила, непрестанно се усмихва. Не респектира.Може ли да бъде ясновидка? - Гледаме я с подозрение.Леля Слава увлекателно разказва за своето детство, за вродената си дарба, за ранния брак с изкушен

от чашката украинец, когото нарича "моят Степан".Изразите и не са превзети, както очаквахме, а живи, колоритни, народни. Одухотвореното й лице сияе.

Очите блестят.Толкова е естествена. С лекота общува. Затрогваща, няма нищо общо с предупреждението за дама с

буржоазно възпитание. Пред нас е забележително искрен човек. Неподправен чар. Завладяваща естественост. Сияйна усмивка.

Какви ли тайни крие това лъчезарно лице?Приятно изненадан, предусетил нещо провокативно, включвам скришом касетофона.

* * *Тя се взира в мен. Остро. И отсича:- Знаете ли, не е хубаво да се викат духове на мърт ви. Отдавна са отпътували от белия свят. Руши се

комфортът на покоя им. Не е полезно ни за тях, ни за вас... Археолозите пък, кой знае защо, хм, (прави кисела гримаса) не ги обичам.

Отново ме стрелка с очи.В тоя миг се вглеждам в лицето й. Няма да забравя това изражение - гледа към мен, а се взира в

необозримото. Излъчва странна красота.Мисията - разконспирирана. Откъде ще знае за какво сме при нея? Дума не сме отронили за целите на

посещението, а от вратата ни отряза. Невероятната старица изглежда владее изкуството да прониква в душите. Чете мисли. Познава ни преди да ни е видяла.

(Години по-късно Слава споделя - от утрото й е известно кой за какво ще я посети.)Сгушваме се. Как да говори за неща, които са й неприятни?Всяко ново начало е изпитание.Касетофонът работи. Тайнствената домакиня отново ни поглежда. Някак извинително. Сърдечно,

мило. Тембърът й сега е още по-благ и топъл:- Не, че не обичам археолозите. Не ме разбирайте погрешно. Но, разсъдете, не е хубаво - ровят

праха на мъртвите. Без да съзнават, смущават покоя им.За да контактува с духове на отишлите си от тоя свят, човек трябва да има жизнено важен мотив.

Не, не ви връщам - подхвърля мимоходом, - но... помислете за това.След секунда с деликатна усмивка, спотаена в ъгълчето на устните, се потапя в спомена на детството:-...Дарбата ми е по рождение. Такова бе цялото ни семейство. Един от братята, обаче, бе лишен от

нея.Ощетен от природата, не му бе лесно. Как да се примири. Изживяваше "недостатъка" си. И лъжеше. Лъжеше за триста циганина, че уж и той "виждал" като нас.

Спонтанно се засмиваме.Топи се ледът на неловкостта. Словоохотлива, старицата се оказва с фино чувство за хумор.

Непринудено скъсява разстояния.Развеселена, споделя - до помощта й прибягват известни учени и писатели. И вметва шеговито как им

подава информация. На капки, на капки, та пак да я навестяват...(Холът отново се раздвижва.)С лекота се шегува. Все по-ведра обстановка. Извисена, има нещо завладяващо у тая жена. Кой твърди,

че сме непознати? - Прорицателката знае за какво сме дошли. Прочела намеренията ни, изключително е де-ликатна.

4

В тоя миг не издържам. Любопитството напира:- Лельо Славе, моя родственица кандидатства в Университета. Все не я приемат. Ще успее ли? Или не й е писано? Нуждаеш ли се от нейното име? Може би, фотография?- Не. Виждам я през твоите очи.На мига я описва с абсолютна точност.Невероятно.Без усилие, с приветлива усмивка продължава:- Има ли силно желание да учи, вашето момиче ще успее.- Не е лишена, лельо Славе, но като че все й изневерява късметът.- Чуйте добре - взира се остро. - Виждам, кандидатствала е безуспешно в София и Пловдив. Вече три години. Нали така?- Точно тъй, в София и в Пловдив!. Наистина, три години! Въпросът е: да продължава ли? И докога?(Реалност ли е изживяването или сън?)- Доколкото виждам, упорита ли е, ще успее - набляга на фразата. - Да не се отказва. Не тегне над

нея прокоба. Но няма да учи ни в София, ни в Пловдив. В по-малък южен град ще е. И ще завърши. Тъй й предайте. Това ще е само, ако постоянства и издържи докрай.

(Предсказаното се изпълни на 100%. Приеха я същата година, както бе предречено, в един от южните ни градове. И успешно завърши следване.)

Златни мигове. Навлизах в Зоната на здрача. Това не бяха изживявания на въображението, а реалност. Дали съдбата не подреждаше нещата така, както исках?

Контактите с жената с дарба бяха духовни преживявания. Променяха ценностната система. Изстрелваха в непознати, магнетично привлекателни, извисени светове.

В Страната на чудесата ли се бях озовал?ЗА СТАРИНИТЕПредусетил доброто разположение на ясновидката, решавам за сетен път да подхвана разговор за

старините:- Лельо Славе, преди време открихме селището Карасура до Чирпан. Бурен живот е имало тук

отпреди 7-8 хиляди години. За тая Карасура нещичко да кажеш? Знам, избягваш археологията. Ще те попитам за последно. Я се видим отново, я не...

Чувствам се гастрольор в нейната компания.- О-о-о, имаме още мно-о-о-го срещи! - Широко се усмихва жената с невероятно изострени сетива. И

за огромна радост отвръща. - Добре, ще ви кажа.Взира се остро, напрегнато. Очите й променят цвета си. От светлокафяви - в сиви, замечтани, с

искрящи точици.- ...Първом аз гледам: има ли там ей тъй? Обръща длани надолу. Свити в юмрук, изгърбва ги.Докосва една до друга, в стремеж да изобрази хълмистия релеф на местността.- Има.- Отдясно е по-ниско, отляво - високо и скосено. Леко изсечени скали. Тъй ли е? Бърже отговори!- Да.- Климатичните условия на това място са сурови. Преобладава сив камък, среща се и червеникав.Фиксира характерната скална структура на района.- Сив, варовиков. Права си - и ръждивочервеникав.- Виждам огромен град! Ей там (сочи вляво, сякаш са пред нея височините) е по-голямата част от него. Бурен живот е кипял из тия места!(Тя ли е това? Светлокафявият цвят на очите й съвършено се е променил - помътнели, все по-сивкави.

Погледът й е станал куршумен. Как е възможно? Уж гледа в мен, а е зареяна в неведоми пространства. Бог ли й дава знаци?)

- По наши данни селището е възникнало преди 7-8 хиляди години. Според тебе така ли е?- Години не ми се дават, но, както виждам - дълго време. Често пъти по тия места са се развихряли сражения... Кръв, кръв, много кръв... Опожаряване, а после пак животът продължава...Оживяват епични картини на битки и руини.- Турците ли окончателно са го сринали?- Не е било наведнъж. И татари и турци. Страдания, страдания. Много страдания. Често пъти е завладявано... Я! Наблизо има друго селище! Доколкото виждам, въпреки, че не обичам археологията...

5

Защо я недолюб-вам ли? (Прочела мислите, отново стрелка с крайчеца на окото.) Защото археолозите ровят... Смущават духовете на мъртвите. Но, ако трябва да видя, виждам. Как? Не мога да кажа. Та ето, видях... Били са две племена.Воювали са за надмощие. Жестоки вражди. Много кръв се е ляла.- Срещу турците дълго ли са се държали?- О-о-о, срещу тях е било най-страшно. Били са се, били са се, били са се... Благодарение на аязмото са ги отблъснали. Хората в тоя край го считали за святост. Колко кръв е пролята на туй аязмо!.. (Умълчава се. Изглежда изживява страданията. След миг тръсва глава.) ...Виждам, тече река.- Да, речица. Открита е оброчна плоча на Трите нимфи. Тук бликат богати извори. Може би, някога - лечебни, с минерална вода. Тъй ли е?- По естествен път се извършва процесът. При силно земетресение топлата вода се отклонява. (Протяга ръка, сякаш топва пръсти в извора. Задържа я. Мигновено отдръпва.) Температурата е била около 37 градуса. Не повече. (Прорицателката демонстрира за пръв път пред нас свръхсетивно усещане за допир.) Лековита е. Идвали са болни отдалеко заради лечебното аязмо. При силен земен трус минералният извор се отклонява. Бликва студена вода. Тъй е сега, нали?- Да, ледена, приятна на вкус. Каптирана е. С нея са захранени околните селища. На това място археолозите разкриха процепена по средата кръгла крепостна кула...- Виждам я - светкавично се вмесва леля Слава. - Процепът почва отдолу нагоре. И е само от едната

страна. Като влезеш в нея, отдясно, нали?(Сочи, гледа ме изпитателно.)- Не помня.(Слушателите се усмихват. Прорицателката я съзира, а аз съм забравил мястото на цепнатината. Ама

че работа!...След време ходих да разгледам кулата и проверя разположението на процепа. Брилянтно точно

прозрение. Шокиран съм.Владетелката на Силата все повече заема място в съзнанието ми на жива вълшебница. Дотогава

допусках, че само чете мисли. От какъв ли източник черпи информация?)- Тия места често ли са разлюлявани от трусове? - Опитвам с въпрос да се измъкна от неловката ситуация.- Не, но, станат ли, страшни са. (Земетресенията в Чирпанско са пословично катастрофални.) Виждам през какъв период се повтарят. Няма да е скоро. (Годината е 1989 - б. а.) Забавят ли се, още по-разрушителни са. Трусът, разкъсал крепостната кула през средата, е бил ужасяващо силен и многократен. Жителите са се пани-кьосали до смърт. Спасилите се, побегнали. Но после, успокоени, че конвулсиите отшумяват, се завърнали. Животът продължил.- След нашествието на турците, оцелелите ли основават Чирпан?- Градът възниква след пожари и огромно разрушение ей тук, в Карасура. Пожарища, с жестоко клане. От нейното население оцеляват само група пастири с многобройни стада далече из планинските тучни пасища. Завръщат се в родния край и... Не вярват на очите си - градището срутено - пепел и сажди... Погребали близките си в руините, изоставят го завинаги. Покрусени. Страшно обречено място. И създават друго селище. Не мога да кажа дали е Чирпан. Старото е опожарено, но не изцяло. Мирните скотовъдци, стъписани се отдалечават завинаги от града-призрак. Като от злокобно прокълнато място....И така, прехвърлиха се наблизо на известни километри, където намериха подходящи условия.

Огледаха плодородните земи, реката. И решиха: "Тук ще е."И там се установиха.Не след дълго новото селище укрепна. Замогна се. Прерасна в цветущ град.- Основават Чирпан?- Ами сигур Чирпан е...- Крепостта на Карасура турците ли са я разрушили или други преди тях?- Виждам - голяма е. (Истина е - стените й са с половин метър по-широки от тези на античния Филипопол и на Верея - б, а.) Нашествениците, които я сриват, виждам и тях, не са турци, а са с дръпнати очи като татари. Ясно ли е?(След време и това се потвърди - крепостта е разрушена много преди отоманското нашествие - б. а.)В този край витаят предания. Изкушаващо е да се разбере свързани ли са с реалността.При извор на свръхсетивност съм. Може ли да не попитам:

6

- Според популярна легенда, след тежка обсада част от оцелялото население се укрило от османските завоеватели в тайни подземия. Някакво прасенце сред тях издайнически започнало да грухти. Освирепелите нашественици се вмъкнали. Безмилостно ги изклали. Има ли зрънце истина в зловещата кървава история?- Съществувало е подобно помещение за хранителни запаси. По тези места зиме падал дълбок сняг и проходите бивали затрупвани. Това е голям зимник. Там укриват много дечица. Не забелязвам сред тях никакво прасенце. Истината е друга. Чуйте добре. Където има подозрение, след превземане на града, победителите надигат и гледат... Откриват ги. И безмилостно изтребват. Затуй видях кръв - кръв върху кръв, кръв върху кръв... Тази Карасура е наситена с кръв, сълзи и страдания. Там навярно обитават много духове.- Възможно е. Надвечер, разхождайки се сам по тези места: притъмнее, водата дими... Надигне се мъгла над стихналата река, готвеща се за сън. Стели се, стели... Тогава изникват призрачни силуети... Полазват тръпки...- Прекалено сте чувствителен, затуй.- Лельо Славе, из тоя край е популярна легендата за "Кан дере". Разположено на 2-3 километра от Карасура. Наречено е така, защото в люто сражение, разказват, толкова кръв се била проляла, че в нея можело да се удави малко конче. Виж, състояла ли се е такава битка?- Това е символ. Пред мен е... (Притваря очи. Изживява картината.) Страшно е. За едната и другата страна. Героична защита - бранителите не са се давали.Но оная сила е била неудържима. Заляла ги и задушила като мътен порой. Затуй са падали под ножа.

Завоевателите -също...(Какво се оказва - всяка легенда крие зрънце истина. Някога великият Шлиман повярва на

"фантастичния Омиров епос". И откри Троя.)- Спирал ли е животът на това място?- Внимателно слушай. Нали ме слушаш? Стана клане. След него животът продължи. Един да оцелее, не секва. С годините хората се закрепват. Издигат къщи. Замогват се. И... пак - клане... После - отново живот. На това място не виждам покой. Дали растителност, дали божи твари... Живот е, нали? Ама и Карасура е една. Огро-о-о-о-омна, огромна...

* * *Срещата не е приключила. В дома на прорицателка-та прииждат нови любопитни посетители.Някои "интелектуалци", за да блеснат, подбират внимателно събеседници и слушатели. Това не касае

магическата познайница - нея я избират.Очарован съм. Хора с божествена дарба не се срещат под път и над път.Никой не бърза да си тръгва. Подхванали с жар вълнуващия разговор за старините, включват се и

други. Неустоимо е изкушението да си при извора, без да пиеш жива вода. А и леля Слава сякаш изведнъж се потопи в праха на времето. Увлекателно сладкодумна. Блясъкът в очите й, когато изживява своите видения, я одухотво-рява.

Ех, да присъстваше сега един фотограф или художник!- В нашия край има висока тракийска могила - заинтригуван е доктор Сираков. - Не съм ясновидец, но, според мене, в нея ще се открият много ценности. Тъй ли е, лельо Славе? -- Ще ти кажа... Видях я!... Вие се черен селски път. Е-е-еий натам. (Живата връзка между видимо и невидимо сочи с ръка, сякаш е застанала на мястото...) Могилата остава горе. По тоя път рядко се мяркат коли - тъне в треволяк.- Тъй е! - Възкликва докторът, а зениците му греят.- Не съм ходила там, ама ми се даде да видя. На края на могилата съзирам дърво. Не е високо. О, не, не дърво, храст. (Бързо се поправя.) Могилата е в трева... (Млъква.) Ха!... (С нескрита почуда.) На другия й край някой е ровил! Изкоп. Иманяри!-Да, лельо Славе! - Подскача от стола изненаданият Сираков.- Ще ви кажа - снишава глас владетелката на Силата. - Ония двамата дойдоха. Копнаха тук, ровнаха там, ама - керемидки, нищо друго. Виждам, не достигнаха некропола. Знам какво ще открият в нея учените... -Хитро ме стрелка зад очилата. Продължава ли да чете мисли? Решавам - за нищо на света да не я безпокоя с подобни разговори.- Не, че недолюбвам археолозите - предусетила притеснението, уточнява, - ама не е хубаво да се смущава покоя на мъртвите. А срещу археолозите, какво? - Нямам нищо против тях.Поглежда ме над очилата. Тоя път с усмивка - блага и опрощаваща.

7

- Разкопаят ли я учените, Митко е прав, много ценности има в нея. Ще излезе колесница със скелетите на два коня. Погребан е голям военачалник.- Тракийски вожд?! - Прекъсваме я в един глас.- Не ми се дават имена, ама като гледам - тракиец... Копие, меч, броня - почти изгнила. И нещо... уникално...(Стихва. Мълчи. Съзерцава невидимото.)- Златен венец... Чудно красив!След малко, излязла от вълшебния унес на прорица-телската магия, продължава:- Отсреща, мине ли се хълма, сетне оня. И другия, и другия, все на изток...(Сочи напред, сякаш сме в местността. Като опитен екскурзовод ни развежда. Ама ние нищичко не

съзираме. Без да изпада в транс, господарката на просторите се е пренесла в необозримостта.)- ...Има могила, три пъти по-голяма от тая.- Така е! - Цъфти от радост развълнуваният Сираков. Само той познава местностите в неговия край.Невероятно изживяване. Удивени сме. Двамата са в екстаз. Единият - прелитайки неведоми за нас

територии със силата на всепроникваща мисъл. Другият - искрено изненадан, не криещ възхищение.- Разкопаят ли я археолозите, безценна е за историята на страната и човечеството... Може тогаз да не

съм жива - трепва гласът й, - но вие ще сте свидетели на паметното събитие. Защото откритието ще е със све-товно значение!

(Какво ли е прозряла? - Тракийският култов храм-гробница край Старосел, открит десетина години след смъртта й или друг обект, който тепърва ще прослави страната?)

Леля Слава въздъхва. Преходът във времето и пространството я уморява.- Един въпрос! - Сираков е неумолим. - Разкопките на голямата могила ще осветят ли старобиблейския завет?- Не трябва да казвам. Когато е отредено, тогава. Ти, Митко, не бързай! - Светкавично го стрелват "психотронните й зеници". - На мене ми е дадено да видя всичко, ама вси-и-ичко! Но не за себе си, за човечеството! Какви картини ми са се разкривали - от потопа и преди него, до наше време и далеко напред... Сега учените ме ползват за разчитане на керамичен диск със старинен клинопис. Чете се спираловидно отдясно наляво. Казвам им малко по малко от писмената. Пак да ме навестят...(Как да не се усмихнем? - И големите психотроници, както се оказа, понякога си служат с мънички

човешки хитрини.)* * *

Първа среща с чародейката. Тя бе ясновидка, събрала в едно - диагностик, лечител, духовно извисен човек. И най-вече мъдрец. С най-чистата усмивка на дете.

Вълнуващо изживяване. Границите помежду ни отдавна са стопени. Времето е престанало да съществува. Докато мигнеш, отлетяло е. Неусетно са се изтърку-лили четири часа.

Безценните разговори записах на касети.Изпълва ме трепетно чувство - познаваме се сякаш от Вечността. Толкова добра, непринудена и

естествена е богонадарената.На раздяла забелязвам - домакинята е възвърнала естествения цвят и блясък на очите си. Пронизва ме

до болка приятно усещане на привличане.* * *

Прибрал се у дома, трескаво се нахвърлям на касетите. Да продължа вълшебния миг.Но... възможно ли е?! - Посланията на мъдростта в най-интересните разговори отсъстват.

Неразбираемо бръждене. Глухо боботене. Липсват записите за отвъдни и паралелни светове, описанията на странстващите души...

Неприятно.По-късно внимателно разпитах за случилото се леля Слава. Защо точно тези диалози? Висши сили ли се

намесиха? Тя ли блокира техниката?- Касетофонът ти не е в ред - усмихва се благородната старица.А смеещите се очи говорят друго. Тази жена непринудено спуска неудобните истини през слънчевия

лъч на усмивката. Твърде рано ли е за разсекретяване на тайните?В душата - горчиво-сладка тръпка. Такова е усещането при контакт с псифеномен. Запомня се. За

цял живот.

8

Слава не бе допускала дотогава да я записват с касетофон или фотокамера, а ми разреши. Защо? Дали е съзряла желание да съхраня казаното? Затова ли по-късно често повтаря: "Не преувеличавай, думица не променяй, не разкрасявай..."

Невъзможно е да е лишена от усещане за бъдеще. Във вълнуващите мигове на прозрение душата на духовната учителка сякаш не спира да напътства.

Да опознаеш истински себе си и хората край тебе с плюсове и минуси, това е по-страшно от смъртта. Тогава смърт няма.

С тези мисли обработвам материалите.Истината - до болка търсена от едни, ненавиждана до смърт от други. Трудно достижима, мъчително

отстоявана.* * *

При по-късни срещи разпитваме леля Слава за египетските пирамиди. Как са изградени? С трансфор-миране на непознати енергии от извънземни и антигра-витация? Или, както се предполага, традиционно - от хиляди работници и роби по нареждане на всемогъщи фараони?

- Строежите не са свръхестествени – уточнява прорицателката. - Няма намеса на извънземни. Из-дигнати са от работници. Не виждам роби. Древните египтяни познавали колелото, ролката, законите за движение и триене на телата. Имали са изключителни изобретения. Например, една създадена от тях меха-нична количка. С нея и десетки находчиви инженерни приспособления, с непосилен труд са успели да домък-нат и подредят с точност до милиметър на неимоверни височини огромни дялани каменни блокове.

Слава споделя - доцент Лозенски по нейно указание начертал схема на това перфектно съоръжение.- Колосални строежи, велико дело на човешката цивилизация. Каква е функцията им?- Не са храмове, нито гробници. Египетските жреци са знаели за прераждането и историческата си мисия.

Мегалитните градежи на пирамидите са продукт на това. Устойчива следа във времето. Траен символ на човешката извисеност и способности в оная далечна епоха. Символизират могъществото на фараоните, от чието време са. Издават научни, технически и духовни пробиви на напреднала цивилизация с познания за обемните форми и тяхното излъчване. Прекрасно приложени в изумителни гигантски строежи. Паметници на златна епоха, израз на велики древни научни постижения. Никоя държава по онова време не може да си позволи такава демонстрация на сила и разкош. Египтяните ги създават, а те издигат тях като световна свръхсила.

- За да се постигне ефектът на Хеопсовата пирами да - обяснява, - не е необходимо да се строи от ка-мък или друг траен материал. Може и от картон. Не е задължително дори да се гради пирамида. Достатъчно е с пропорциите й с конопено въженце да се очертаят пирамидални ръбове. Същите ефекти - ще се мумифицират тела и острят ножчета за бръснене на височината на златното сечение на тези изумителни форми.

(Шокиращи изводи.След време някои радиестезисти изпробваха предложения от Слава модел. Очертаха с въже ръбовете на миниатюрна Хеопсова пирамида. И започнаха експерименти.

Владетелката на Силата бе права. Прозренията й променяха живота ни.)* * *

- Какво ще кажеш за готическите катедрали? - Разпитва я Лушка Златарева.Завърнала се от Франция, силно е впечатлена:- Защо в Средновековието издигат църкви с изострени върхове, забити сякаш в небосвода?- Не мислете, че в архитектурата има намеса свише. За оня етап от християнството е характерна остротата. Прониква от междучовешките отношения и се пренася в храмовото строителство. Епоха на разоряващи войнии масови унищожения. Такова е и мисленето. Считали са, че от врязаните в облаците катедрали

Висшата светлина по-лесно ще проникне в молитвения дом. По-цялостно ще се приеме от поклонниците. Били са убедени: остротата в архитектурните форми и остротата в междучовешките отношения имат сходни вибрации. Те създават синхрон в контакта Бог-човек.

- Но ето, настава епохата на Ренесанса - слушаме езотеричката със затаен дъх. - Знанията за света се разширяват. Животът се променя. Навлиза повече хармония, благост и любов. Архитектите изоставят реже-щата готика, насочват се към плавно извити куполи. Куполът е близък до природните форми. Синхронизира със заоблените структури на Вселената, в която ренесансовата личност с интерес прониква.

Развитието на строителството се влияе от духовната еволюция на човечеството.

9

Кой досега го е изказал така изящно?СЛАВА И ВАНГА - СРЕЩА НА ВЪРХОВЕТЕВреме е да надникнем в Меката на българските феномени. Да осъществим контакт наживо - с най-

изявените от тях.Слава и Ванга комуникират помежду си. Първите дами на нашата психотроника правят това преди

да се срещнат по свои духовни канали. С години. От разстояние.Узнала за необикновените способности на не толкова известната прорицателка от София, чрез свои

познати Ванга настойчиво я кани на посещение в Петрич.Слава отказва. Болят я коленете - трудноподвижна е. Но срещата е израз и на почит.За да не я обиди, един ден все пак поема на път. Както по-късно се изразява, "почти насила ме

замъкнаха". Тръгва с една от жените, проводени от Ванга. Грабва бастунчето си, настанява се в изпратения за целта автомобил и ...

По живо, по здраво пристига. Това е в началото на седемдесетте години на миналия век. Ей го и домът на пророчицата, завоювала световна слава.

Пред входа - гъмжило. Прииждат нови и нови хора. Редят, пререждат се. Глъч, олелия, разправии.- Тук ли е Ванга? - Обръща се към чакащите Слава. Прекрасно знае - всенародно признатата ясновидка е там, но благоприличието го изисква.- А-а-а, тука е, тука. Приема.Пред вратата на гледачката - милиционер. Грамада. Безпардонен, строг, важен: "Да се спазва редът!

Всеки да знай, да помни: кой след кого е! И без въпроси! Точка!"-Не съм дошла аз за гледане - опитала се да обясни на представителя на реда. - Сестра Ванга ме

покани като нейна "колежка". Предайте й, моля, за ясновидката от Овча купел.А той:-Не ти мина номерът, лелче. Не си познала, ясновидке! Днеска си третата, която се опитва да ме

изпързаля!Марш отзад! Казах, никой да не прережда!...

* * *"...Разбрах, няма да ме пусне - споделя Слава. - И направих ей тъй. (Завърта дясна ръка, свивайки

лакът. Светкавичен магически жест.) На мига станах невидима за него - продължава невероятната история. - Преминах спокойно пред очите на пазителя на реда. Той гледаше през мене, както се гледа през въздушния простор."

Какво е това? - Мистериозна парализа на сетивата?Според разказа й, била преминала пред очите на грубия пазител на реда, който "гледал през нея като

през въздушния простор".Слава не манипулира възприятията на хората, нито мисълта им. Не е станала невидима реално.

Вероятно е въздействала хипнотично, за да се изгуби от полезре-нието.Демонстрации с блокиращо хипнотично въздействие извършва Волф Месинг, таен ясновидец на

Сталин, привлечен в секретни операции от някогашните съветски спецслужби. Ползва ги и не по-малко талантливият негов съперник от противниковия лагер Ян Ханусен, ясновидец на Хитлер. Прилагани са единствено от малцина Владетели на Силата. Изискват изключителен самоконтрол и висше психотронично съвършенство.

Слава владее подобни "магически похвати", но ги избягва. От морални съображения.

* * *И така - популярната и другата, обвита в тайнствена неизвестност пророчица, най-сетне се срещат.

Дарбата на едната е придобита след екстремално изживяване. Издига я мътна вихрушка в небесата и тя ослепява. Другата е родена с нея.

Слава носи на Ванга армаган - копринен шал. Гадателката благодари за жеста, но подчертава, че има много-много дрехи от благодарни клиенти. Слава и подхвърля -да, ама точно от нея подарък няма.

Едва пристигнала от София, неспокойна е. Бърза да се прибере. Измъчва я тревога. Поема я от болезнените проблеми на чакащите тълпи отвън.

- Славке, знаеш ли що? Майка ти Мария е тука! - Нарушава настъпилото за миг неловко мълчание домакинята.- Да, сестро Ванго, починалата ми майка наистина се казваше Мария. Знам, тук е.(От тоз миг насетне Слава се обръща към бележитата прорицателка с родственото "сестра". Това

издава близостта на божествено надарени сродни души.)1

- И вуйко ти е с тебе! - Но на него не му назовава името. - Боже, боже, горкото момче... Имали ли сте уте-пано чедо, дека некога с вашата баба сите са бегали от турците?- Имаме такова, сестро. Помни се в семейството.През Руско-турската Освободителна война предците на Слава панически се спасявали от Нова

Загора, преследвани от пълчища озверени поробители. Едно от децата на нейната баба в суматохата трагично погинало. Този факт не убягва от зоркия поглед на известната ясновидка.

- И баща ти виждам - ей го, е - продължава, без да му назове името.Не забелязва, обаче, присъствието на душата на починалия й брат. Слава знае - съпровожда я и

подкрепя в това отговорно за нея начинание.Домакинята рязко сменя ракурс:- Славке, ти женана ли си?- Отдавна.- Мъжо ти е жив? - Жив.- О-о, лельо Вангьо, да знаеш какъв пръч е! - Обажда се отстрани жената, довела Слава при ясновидката.- ...Щото - продължава Ванга - душата на майка ти, ей я на, пред мене, като на тръни е... Що тъй, мари? Имате некаква дандания за делба на дом... Що са тез неуредици?Слава лекичко се позасмива:- Имаме, сестра Ванга, имаме е-е-ей такъв голям дом! И никак не можем да го поделим... Но ти бъди

спокойна- няма повече да се караме за тази огромна къща.Истината изисква безпристрастие. Слава живее в схлупена къщурка. Ванга правилно улавя раздорите

в семейството. Но те се дължат на хронични скандали с неотрезвяващия съпруг, а не на имотна дялба. Допуска неточност. Това дава повод на гостенката деликатно да я иронизира. Какво пък, само въздушните замъци са съвършени...

Двете богонадарени, доказали качества на най-изявени живи ясновидки на България през оня период, са еднакво нещастни в семейството - съпрузите им издъхват, прокиснати от алкохол, а те са бездетни.

Отчела нелепата грешка, от тоз миг нататък Ванга престава да "гледа" на своята посестрима по призвание. И на свой ред заинтригувано пита:

- А ти, Славке, що видиш за мене? Що щеш да кажу-ваш за моя живот?- Не гледам аз тъй, сестро Ванго. Мога да ти отговоря само на конкретни въпроси.Ванга конкретизира:- Е, харно. Можеш ли да видиш мъжот ми?Слава го описва - външен вид, характер, неустоима страст към алкохола...До бележитата петричка врачка са седнали, слушат в захлас нейните племенници. Потвърждават

перфектно точната характеристика на починалия им калеко.Популярната сред народа ясновидка продължава да я подлага на нови изпитания:- А що ке кажуваш за една моя близка? Она сега не е тук. - И назовава името й.(Феномените трябва ежеминутно, ежесекундно да отстояват способности. Така доказват право на

съществуване. Това е закон.)Слава мигновено приема информация по свои духовни канали. Разбира - касае се за рождената й

сестра, но Ванга съзнателно премълчава това, да провери ще успее ли гостенката от София да го узнае.Любопитно и полезно ще е да се разбере как протича ясновидският процес през погледа на една

високо надарена психотроничка. Кой е ключът към нейните проникновения?Сега ще надникнем в обяснението на една голяма мистерия."Гледам ~ разказва Слава чудноватата история години по-късно в тесен приятелски кръг, - вдясно от

Ванга застанали неколцина "невидими". (Не уточнява какви са - души на починали, духовни покровители, извънземни...) Поглеждат ту мене, ту нея. От време на време се навеждат над ухото на Ванга. Прошепват й нещо, което чува само тя. И се отдръпват, за да го предаде на човека, потърсил помощта й. С вътрешния си слух аз също ги чувам. Никой друг обаче нищичко не забелязва. Предали послания, с интерес поглеждат, какво ще й река. "

Леля Слава тайнствено се усмихва. Снишава глас:"Да си призная - и мене ме следват неколцина от "ония"... (Отново не уточнява. Нима всичко при

псифеномените трябва да е понятно?) Всеотдайна подкрепа. На свой ред са готови да се понаведат над моето ухо, да помагат, изпадна ли в затруднение.

1

Гледам Ванга, гледам и "ония" зад нея. Каквото й прошепнат, препредава на глас на търсещите помощ. Думица не променя. И внимателно следи за ефекта.

Да, но аз знам - "ония" също понякога бъркат. Затова информацията трябва да се проверява. Запом-нете - обръща се поверително към нас, наострили уши, попиващи всеки звук от тая мистерия, - каквото ви се каже отгоре, ПРО-ВЕ-РЯ-ВАЙ-ТЕ! (Набляга на думата.) Веднъж, два, три... До седем пъти. И сигурни, ама на 100 %, че е истина, едва тогаз го предайте на хората. Аз, която имам свръхразвити сетива - зрение, слух, вкус, мирис, осезание - каквато информация ми се спусне отгоре, я изпитвам. По всички възможни начини. Да не сгреша и навлека беди на страдалеца, нуждаещ се от помощ. А и на себе си.

И така, гледам - Ванга препредава дума по думица онова, което ония нечуто й шептят. А някога мислех, че е с подобни на моите дадености и работи като мене...

В тоя върховен миг в същността ми прокънтя глас: "Чадо мое, посочената душа няма духовно зрение. Кажете и с думи. Тя не вижда. но духовно чува. И приема оттук (сочи уши ясновидката, а не оттук" (докосва сърцето си).

- Сестра Ванга, пред мене е вашата близка. - Описах я. - Това е рождената ви сестра.- А-а-а! - Вирна глава с гримаса на несъгласие.- Тя е, тя, не бъркам. Наживо пред мене е - подута малко в коремната област.Ясновидката грубо ме прекъсна:- У-у-у, мари Славке, бре, бре! Не е мало, много е!- Предавам туй, което виждам. Болната е пред мене - мигновено на свой ред я апострофира Слава. - Нажи-во гледам доколко й е отекъл корема.Пренесла се назад във времето, спокойно продължава:- Подуването се дължи на хапчетата, които сестра ви изпи, докато бе в болница. Виждам и тях - наполовина кафяви, наполовина жълти. Преди болницата, нямаше оток. Тъй ли е, сестра Ванга?- У-у, мари Славке Виж ти... Като доктор познава!... Боже, боже!... Чуй яз що ке ти кажувам. Що не се регис-трироваш да приимаш и гледаш на людето като мене, мари?- Защото нямам условия в къщи - отклонява истинските причини, - затова не се занимавам като тебе, сестро Ванго, с ясновидство.- Айде сега, айде! - Усеща, че крие нещо. - Ако те подири некой тежко болен, ке го върнеш?- Ако ме помоли твой близък, ще го приема. Пък, ако щат, после да ме обесят. Все ми е едно, щом съм спасила страдащ човек.- Море, море, вижте я! Яз не съм вчерашна... Хич не те е страх, а?!...- Що ще ме е страх? На болен съм помогнала.По онова време властта строго преследва, сурово наказва проявите на ясновидство и лечителство.

Нека не се учудваме - невежеството към психотрониката властва до ден днешен.През шейсетте години на миналия век Ванга е нарочена за принудително въдворяване на остров

Белене заради нейното дразнещо силните на деня "инакомис-лие". С лека ръка са били готови да затрият този природен уникум. За щастие, за нея се застъпва Людмила Живкова. По-късно от позиция на дъщеря на Първия й помага да получи статут в община Петрич - свободно, без страх от репресии да ясновидства. Така я спасява от терора на местните милиционерски величия. По тази причина признателната врачка говори с благодарност за нея до края на страдалческия си живот като за светица. Толерирана от фамилия Живкови, Ванга е привилегирована.

Лишена от подобен статут Слава е в сянка. "Гледа"на доверени лица, в които е сигурна, че няма да я злепоставят. И по изключение - на някой "външен", задължително отказвайки да приема пари. Това е право на извоювалата си независимост в ония мрачни времена нейна "духовна сестра". Затова е лишена от шанса да се превърне като нея в жива легенда. Впрочем, никога не се стреми към това. Нейната мисия е друга.

Ванга заявява:- Сакам да дойдам една вечер само, да преспим у вас! Може ли, Славке?- Заповядай, сестро. Не мога да ти предложа комфорт, но чисто спретнато легълце за тебе винаги ще се намери в моята къщица.- ... Боже, боже... Като доктор гледа... - Учудена, не престава да повтаря на сбогуване всепризнатата ясно-видка.Далеко преди срещата-изпитание, Слава се е сработила с доцент Иво Лозенски. Започнали са

ангажиращи живота й научни изследвания в областта на микро и макрокосмоса. Предпочита да се занимава с психотронна наука в своята къщурка, непритеснявана от властта. Сигурна е - един ден откритията й ще са от полза.

1

Нещо емблематично обединява двете големи. Касае изследващите ги научни работници, прикрепили се (или прикрепени) към тях. С авторитет са, с високи титли и звания. Присърце са приели задачата - работят с дръзновение за разкриване на духовните тайни. Дори фамилиите им са сходни. Случайно ли е това?

При Ванга е професор Георги Лозанов. Близо десет години я изследва, документирайки резултатите в научни анализи. Аналогична роля за Слава повече от четвърт век изпълнява доцент Иво Лозенски.

Покорени от обектите на своите проучвания, Лозанов и Лозенски се опиват от магията на ясновидството. И, като че така им е съдено - да не отрезнеят от нея. За цял живот.

Какво се оказва - в безпросветните времена на безверие и атеизъм, с най-изявените представители на тайния или явен "психотроничен фронт" се трудят научни капацитети.

Зли езици след "Промяната" злорадо подхвърлят, че са изпълнявали и специална мисия, обслужваща силните на деня и някои служби...

Така ли е в действителност? Единствено на ясновид-ките е известно. И да е вярно, нима е обидно? Свръх-сензорните знания, постигнати от властелините на психотрониката Ванга и Слава, са стратегически в национален и световен мащаб. Затова са ги държали под око.

Но нека довършим историята на вълнуващата среща-опознаване на българските психотропни върхове. Тя отразява техните умонастроения, а и духа на епохата. Те, както ще разберем това по-нататък, не се проти-вопоставят една на друга, а прецизно се проверяват. С уважение се допълват.

След напрегнато изпитване на възможностите, големите ясновидки продължават добронамерено и приятелски:

- С що се занимаваш сега, Славке? - Обръща се с усмивка към нея популярната врачка.- Интересува ме строежът на молекулата.- Молекул?!... Що е туй молекул?! - Възкликва с интерес.Пред дома на Ванга за това време веригата чакащи се е удвоила и утроила. Тълпят се и тълпят,

напират измъчени от ударите на съдбата, омаломощени от мно-годневно висене пред портите й посетители.Слава не желае да я ангажира с лични разговори. "Обменили" са опит. Какво повече?

Ванга е заинтригувана. На раздяла не издържа на изкушението да запита мъчат ли я нощем кошмарни изживявания така, както се случва с нея: "Понекога мъртвите силно вият, блъскат главата, ке я пръснат! Море, они акъла ке ми земат. Ке полудеем!"- Изплаква мъка на своята сестра по орисия.

Слава няма натрапчиви видения. Пълен господар е на дарбата си. Внимава - заниманията с духове са опасни. Контактува със "сенки от незримостта" единствено и само при върховна необходимост. Според нея, популярната гадателка осъществява връзка в астрала с души на мъртви. Оттам черпи информация, за да помага на близките им, изпаднали в беда. "Врата" е между отвъдното и нашия свят. И понякога изплаща това. С нощни кошмари.

- Как да се избавам от них? Що чиниш ти, Славке? - С въздишка се обръща за съвет.- Силите теглят, омаломощават... Пази се, сестро... Спасявам се тъй: около къщицата ми нощем заблестя-ва харман от Висша светлина. Защитно сияние. Изграждам го с мисъл. (Касае се за мисъл-форма - б. а.) Недосегаем за отвъдното, непроходим за тъмни духове. Вечер преди сън хвърлям поглед към хармана. Поемам светлината му. Изпълва ме, възвисява... И отдъхвам на спокойствие. Направи тъй и ти, сестро. Моли милост от Висшите сили. Не разчитай само на душите. Съветвай се със съществата от Светлина. Бог е изпълнил този свят с чудеса, не с ужасии... - Напътства я всеотдайно на раздяла.

* * *Години след срещата, контактът между корифеите на българската и световна психотроника не

престава.Освен по тайнствени "духовни канали", Слава получава вести от добри хора, посетили петричката

врачка. Поръчала е да й предадат: "Да кажувате на проро-чицата от "Овча купел" - виждам светли същества. Безпогрешно навлизам в съдбините на хората." "Обмяната на опит" е дала резултат.

Ясновидката от Овча Купел възкликва: "Слава на Бога!.,."Колкото изтънчени и тренирани да са сетивата на псифеномените, до сетен миг се

усъвършенстват.* * *

- Сакаш да ти провождам хора, Славке? - Приятелски я пита на сбогуване Ванга.- Мога да видя всичко, ама всичко. От най-малкото до най-голямото - споделя тя на свой ред. - Благодаря, сестро Ванге, недей. Обет съм дала - е тоя живот трябва да съм в сянка. Не бива да

1

издавам дарбата си.Разговорът може да звучи фантастично за предубедения читател. Проведен е от псифеномени,

орисани да вникват в души и духове, да странстват в отвъдното, да боравят с тайните на кармата и знанията за прераждане. Носители на съхранена чистота и детска невинност. Не е ли това основно изискване за общуване с Висшата светлина?

Двете големи не се конкурират. Свързани с "духовна пъпна връв", непрестанно се усъвършенстват. Хранят уважение към Силата, изпълваща Божия свят и проникваща в него, включително в тях. А също и една към друга. Съзнават параметрите на своите възможности. Взаимно се изпитват. Не търсят над-мощие, не се противопоставят, а добронамерено подкрепят.

Неописуеми дарби при съхранени човешките черти. Това повече от всичко ги извисява.* * *

Доволни от срещата, прорицателките се сбогуват. Домакинята се прибира. Работата я грабва.Впечатлена от зашеметяващия досег, не престава да повтаря:- Боже, боже... Като доктор гледа...Тъкмо софийската гостенка да напусне обсадения от посетители дом, милиционерът-гигант рязко се

изпреч-ва. Затваря пътя й. Грубо се нахвърля:- Как се промъкна? Кой те пусна?! - Оглежда отгоре до долу дребничкото телосложение на немощната наглед женица, едва крепяща се на бастунчето си. - Отде се промуши? Обяснявай! Обяснявай, да не те арестувам и тикна в дранголника!- Как тъй отде? Оттам, отдето минават всички - през вратата! Бях при моята колежка "на обмяна на опит"...Смръщил вежди, пазителят на реда заплашително клати глава. Дълбоко умислен, се чуди:- През вратата, а, през вратата?!... Хм... "Обмяна на опит"... Не съм те пускал аз тебе. На кого даде

пари?... Ще проверим тая работа. Ще ти дам да се разбереш!През вратата... Ако не е тъй, мисли му!Грабващата история за срещата на върха на владетелките на Силата в тоя миг ни разведрява.- Виж ти, този "титан"... милиционер... - Подхвърля някой.Избухваме в неудържим смях.ТЪРЖЕСТВО И ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА ХИЖА "БУНТОВНА"По идея на доктор Димитър Сираков на 05.11.1989 г. на хижа "Бунтовна" се провежда среща на

българските псифеномени - ясновидци, контактьори, сензитиви. Акцентът е Слава Севрюкова, ледоразбивачът на Новата епоха. По онова време - на 86 години. Въпреки разклатеното си здраве, обещала е да участва. Нещо повече, на другия ден с нейния сътрудник доцент Иво Лозенски ще дадат пресконференция.

Пристигаме след обед. Настаняваме се.Трескава подготовка. Стяга се обща вечеря.Единствено леля Слава е на спокойствие. Възстановява от дългия, изтощителен за нея път.Тайната вечеря на българските феномени. Обикновена. И тържествена. Хората правят събирането, не

то тях. Едно е голямото явление - и всеки се стреми да се настани по-близо до богобелязаната.Мога ли да не чуя и съхраня бисерите на словата й. Касетофонът работи.Нисичката слаба женица с чупливи сребристи коси и неотменно бастунче е отново сред нас. Тих мек

глас, засмени зад очилата очи. Изтъкана от душевна щедрост. Рицар на отдавна отшумяла златна епоха на добродетелта. Защо ли все я откриваме в миналото?

Уникалната психотроничка е като изплувала от делфийски храм. Чудото, наречено псифеномен, оживява, а суетността е тъй далеч от нея. Неволно усещаме - като, че сме в състояние да направим онова, което с лекота върши тя.

Непринудено приземява звездния си връх.Край нас са свръхсетивни хора. Пълзи тръпка на неизвестност. Струят неудържими емоции:- Видяхте ли летящите чинии?!- Чинии? Какви чинии? Къде? Кога?...- Как къде? Над хижата. Следихме ги час. Падат си по необикновени събирания. Явяват се при военни маневри, над крупни сражения. Например през Втората световна война. Неслучайно са тук. Дават знак - приветстват ни. И тайно поддържат...Неустоими предизвикателства. Зарязваме отрупаната с лакомства трапеза и като тапи от шампанско

изхвърчаме навън.

1

Меко за сезона време. Примигват мокрите звезди. След ръсналия лек дъждец се взираме в избистрения виолетов свод. Безкраят не е тъмен, а искрящ.

- Ето я! - Сочи един от запалените привърженици на нло.Вперваме очи. Едва забележима подвижна точи-ца припламва в необятния ефир. Блещука, плавно се

плъзга из висините.- Но... това е самолет!

- Самолет? Пфу!... Сигналите са различни! Летяща чиния!Светлинните ефекти нажежават градуса на очакване. Предвкусваме изненади. Трептящият енергиен

фон внушава (така си мислим): Извънземният Разум не е безразличен към този паметен ден. Знаците го изда-ват.

* * *Сядаме на масата. Трескаво възбудени. Огладнели.Подемат се наздравици. Буен възторг. Приповдигнат тон. Неволно се питаме: извънземните ли слязоха

при своите "избраници" да проговорят с техните уста?Пръв взема дума сензитивът доктор Сираков. Решил е на това силно енергийно място да създаде лече-

бен център:- Братлета, толкова се радвам! Събрахме се! Откога мечтаех... Щастлив съм! Сред нас е и леля

Слава! Не сме случайно на хижа "Бунтовна" - този вулкан на енергии!... Подготвя се Ново време! Грандиозни събития! Помнете - сега е пети ноември. (Годината е 1989- б. а.) Няма да мине и седмица. Над България – вятър на обновлението... Готови ли сме за промяна? Знам,мислите - говори ги врели-некипели... Не е тъй, братлета! Аз, някакъв Дон Кихот... За него ме взимате, нали? В тържеството ще забравите тези слова. Денят на радости и изпитания е близо! Повтарям - до седмица! С промяната, ще си спомните...

(След срещата, обновени, пращящи от емоции и енергия, прибираме се по домовете. Пет дни след това, на 10. 11. 1989 г. във вечерния информационен блок на Националната телевизия проехтява съобщение: "Тодор Живков, управлявал над тридесет години страната, падна от власт."

Шокирани сме. Да вярваме ли на ушите си?Трещят изстрели. Кой по онова време разполагаше с оръжие? Откосите приветстват края на диктатора.Пред очите ми мигновено оживяват думите, предсказали с точност до дни разгрома на една епоха.След Живков щяха да дойдат други, по-несъвършени продажни управници. Защо? Докога? Тежка

българска карма.Същата вечер по втора програма на Националната телевизия в предаването "Здраве" се излъчва филм

за Сираков "Лечение без вълшебства".Изненадите нямат край.)

* * *Възторженото послание на доктора завършва носталгично:- Съжалявам, сред нас не е строителят на хижа "Бунтовна" полковник Никола Сариев - Сокола. Ако бе

жив,как щеше да се радва!... Ех, да бе жив!... Млъквам...И, просълзен, с блеснали искри в очите, с подкосе-ни от вълнение колене, "Дон Кихот" се

строполява на стола.В тоя миг - забелязваме - изправила се е леля Слава. Едва се откроява крехката й фигура.Очите на сензорната компания се вперват в нея.Тихият й глас плавно обхожда залата.Тръпка...- Преди малко се каза: "Не е сред нас полковникът". (Оглежда ни един по един.) Да, ама той е тук! Тук! (Набляга на думата.) Ей на, виждам го! (Сочи пространството пред себе си.) Висок, едър, напет. Тъмноруси коси, кафяви очи. Тъй ли е, Митко? Бързо отговори!- Тъй е, тъй, лельо Славе! - Възкликва изненаданият Сираков.- Енергичен, силен мъж. Продълговато гладко лице, като твоето, Митко. Тъй ли е?- Невероятно!... Точно така, лельо Славе! - Сподавено се изтръгва.- Никога не съм го виждала, но сега е пред мене. Ей тук (сочи лице) има бенка.- Браво, браво, лельо Славе! - Крещи ликуващият доктор.Онемели, попиваме всяка дума. Кой е очаквал? Феноменалната жена, почетният професор на

световни университети, заслужила дипломи с дарба, така непосредствено да демонстрира божествени способности!

1

- Неговият дух е пред вас. Иска да ви предаде... (Гласът на небесната посланица неузнаваемо сепроменя. Зазвучава плътно, стегнато, по военно. И все пак благо.)- "Драго ми е да ви видя! Много сили хвърлих в строежа на хижата. Здравето ми взе... (Въздъхва.) Отидох си година, след като я завърших..."- Тъй е! - Обажда се Сираков, впечатлен, трогнат до сълзи. Единствен от нас е познавал приживе полковника.- "Не отшумя напразно животът..."- Без да изпада в транс, рони слова с тембъра на починалия невероятната Слава (по-късно коментираме, гласът на полковника наистина е бил мек и приятен). - "Дерзайте, момичета, момчета! Благородна е вашата мисия. Дано имате сили да я изпълните!... Не ми бе леко - семейни проблеми..."- Ох, истина е... - Въздиша докторът. Изглежда познава тегобите в семейството на починалия.- "Отклоних се. За вас съм дошъл, лечители, ясновидци. Незавидна е участта на избраника. Не унивайте! Живи и мъртви едно сме... Силата да е с вас! Бъдете умни, работливи! От такива чеда се нуждае Майка България!"Слава тежко въздъхва. Хвърля бегъл поглед наоколо. С лице изтерзано. Капчици пот са избили по

челото й. Завърнала се от друг свят (това наистина е така), немощна се отпуска на стола.- Браво! - Крещи Сираков. - Как можа, лельо Славе!!! Това бяха характерните изрази на полковника!

Той бе благороден, при това и поет!...Думите му са удавени в ръкопляскания. И, като се изправя, докторът с пълни гърди се провиква:- Братя и сестри, помнете, тоз ден е паметен! Присъствате на епохално събитие!

Какво повече би могло да ни изненада. "Невежият се чуди, че нещата са такива, каквито са - казва Аристотел. - Мъдрият ще се учуди, ако се окажат други."

Само на това да бяхме присъствали, щеше да е предостатъчно. За цял живот....Тържеството продължи до късно среднощ - с песни, танци,веселие.Рицарката на мъдростта оттук нататък остана встрани -тиха, незабележима. Взряна в

пространството. Подпряна на неизменното бастунче. До нея -доцентът, верният "оръженосец".А тихата й усмивка, озаряваше нощта. И благославяше, благославяше...

* * *Съвременната епоха има свои недостатъци. Все по-малко хора мислят с главите си. Живи погребани

пред екрана.Пробудени от сън, залепят очи за телевизора, компютъра, видеото. А оттам вали, вали, вали...

Информация на парцали. Засипва, задушава.Драматични времена. Един ежедневник днес ни залива с повече събития, отколкото живеещите през

XVIII век за цяла година. Ера на свръхосведоменост. Вторият потоп комай ще е информационен.Нищо вече не ни учудва. Хладнокръвно, с безразличие гледаме на лавинорастящи катастрофи,

социални сътресения, войни, терористични акции, катаклизми.Не се ли нуждаем от "филтър" за съхраняване чистотата на духа?Апокалиптична опасност. Началото на новото столетие може да се окаже пиково в духовното за-

мърсяване на съзнанието. Закърняла чувствителност, ампутирано собствено и обществено мнение. Разрастваща се груба или, което е по-страшно, пре-финена манипулативност.

Дали не се цели точно това?...Вопиюща потребност от духовно пречистване.И - парадокс - в развихрилия се информационен колапс в малка България почти нищо не се знае за

космическия псифеномен Слава Севрюкова. В сравнение с радващата се на всеобщо признание Ванга - приживе и след смъртта. А тя не й отстъпва. В някои отношения дори...

(Нека ми прости душата на леля Слава - приживе не би допуснала съпоставки. Отбягваше съизмеримостта на дарбата. Защото е от Бога.)

Как се бе стигнало дотук? От прекомерната й деликатност? Или защото си отиде от нас с "Промяната"? "Освободените медии" едва започваха да тръбят за грабващата нова тема - сензитивите. За да повдигнат тиражи, на мнозина, нелишени от дарбица, услужливи журналисти коварно прикачваха сензационното "феномени". Тъй представата за феноменалност девалвира.

Единствено Времето (за което Слава "нямаше мяра", защото бе над него) е безпристрастно за това кой кой е.

Господарят-време съди по делата. И въздава всекиму...

1

* * *Сутринта в една от залите на хижата се състоя пресконференция на тема: "Психотронични постижения

в изследване на слабо изучения свят на микрокосмоса". Събитието бе преди Десети ноември. Не го отрази ни една медия.

Включих касетофон.Доцент Лозенски:- За 25 години с леля Слава събрахме и обработихме огромна информация за процеси и обекти,

посредством уникалните й способности.До какви изводи стигнахме?Първо: моята асистентка вижда обекти, независимо от време и разстояние, със силата на ми-

сълта.Възниква въпросът: какво е мислене? - За нея, това е мозъчен процес. Мисълта е вълна с огромна

енергия, излъчена от мозъчните клетки. Като него е обагрена в сиво. Узрее ли, откъсва се и устремява натам, където е насочена. Поела към обекта, превръща се в пси-вълна, действаща самостоятелно извън органа на мислене. Скоростта й превишава светлинната. Колко пъти? Не е лесно да се отговори. Вероятно е зависима от индивидуалните способности.

Някога леля Слава мисловно пропътува до Марс с неговите спътници Фобос и Деймос. Пренесе се там за секунди. Разгледа ги и описа. Информацията й се потвърди след десетилетия от космически сонди.

Ако мисълта се движеше със светлинна скорост, би трябвало да се чакат минути и часове. Да прелети до отдалечената планета, да проучи спътниците и се върне обратно.

Забележете, касае се за колосална енергия, излъчена от мозъка. В състояние е да въздейства върху обектите директно, от огромни разстояния.

Надявам се, ще ви е интересно да разберете как като учен работя с жената, надничаща отвъд видимото. Насочвам я, примерно, към дадено здание. В това време тя удобно седи в креслото у дома си. След мисловна концентрация, зданието се оказва в полезрението на "третото и око". Вижда го цветно от вси страни, включително и вътрешността. Образно казано, навлиза в друго измерение.

Загадъчен за науката свят на свръхсетивност. Усещания, многократно надхвърлящи по сила и обх-ват стандартните човешки възможности. Пет сетива - екстрасензорни. Може да приема и обработва информация от всички реални източници, към които се насочи.

Ще споделя най-важното - как с необикновената ми асистентка навлязохме в света на микрокосмоса.За да разкрием съставящите го елементарни частици, необходимо бе да създадем методология, под-

даваща се на проверка, основана на здрава логика.Така е, защото Слава с лекота чете мисли на събеседници. Трябваше да се избегне опасността от

подвеждане.В проучванията строежа на атомните ядра, решихме: ще приемем за еталон лекия водород.Насочих я към него. Разгледа го психотронно:"Газ с леко зеленикав отенък."Както винаги - безупречно точна.При нея е така: необходимо ли е да проникне в далечното пространство и опише даден човек, започва

от външен вид-лице, очи, нос, вежди... Конкретизира го и идентифицира. Необходимо й е, за да е сигурна, че е именно пред обекта, който трябва да наблюдава. Едва тогава пристъпва към подробни изследвания.

И така, аз я въвеждам:"Лельо Славе, според физиците, водородът е газ, изграден от свръхминиатюрни частици, наречени

атоми."Мигновено реагира:"Виждам - атомът прилича по форма на житно зърно."Така е, но, как да кажа, някак примитивно изразено. Съветвам я:"Увеличи го."Справя се перфектно. Пред психотронния й взор се явява правилен елипсоид.

1

Тук известно време се забавихме, защото микрочастиците в него кръжат с огромна скорост. А и той самият е в непрестанно движение. Видя го и описа - мъглявина със синкав цвят.

След задълбочен размисъл хрумна ми да й предложа "да го спре" със силата на мисълта. "Да разгледа" отблизо и отвътре по-обстойно.

Успешно се справи. В атома се открои ядро с форма на пръстен. Скоростно се стрелкаха, обикаляха изграждащите го свръхлеки елементарни частици.

Под мое ръководство, със силата на мисълта "разряза" това ядро на две така, както се разчупва геврек.

"Какво виждаш в него, лельо Славе?""Други, много по-малки частици, прилични на сла-нинки - възкликна спонтанно. - Като в салам,

когато го разрежеш, така са разположени."(Раздвижване и шум в залата.)Помолих я "да извади" една от свръхминиатюрните частици. Това, както разбирате, се извършва

мисловно....След време подробно я изследвахме. Оказа се фундаментална. Нарекохме я "псион" в чест на

психотрониката.С нея сме правили безброй експерименти. Псионите, скъпи приятели, са практически неделими. Но

моята помощница с психотронната си мисъл им "направи разрез". Така разкри тяхната структура. Строежът им се оказа зърнест.

Помолих я "да увеличи" едно от съставящите псиона "зрънца". Тогава с "психотронното си око" съзря в него множество миниатюрни обли частици. Взе една от тях. Пак я "увеличи". А в нея - още по-малки... После - все по-малки и по-малки, и по-малки... До безкрайност... Такава е структурата на псиона. Не е твърдо изграден от тези "зрънца". Те са в непрестанно движение.

Навярно ще ви е интересно да разберете как жената, вникваща е неразгаданото, вижда набелязаните обекти?

От любимото кресло в хола, това е лабораторията й, първо се концентрира - настройва мисловен център за възприемане на психотронна информация. Аз й помагам, като я насочвам към предварително из-брана прицелна точка. Тогава тя отговаря на конкретни въпроси - не каквото хаотично й се мерне, а онова, което желае да наблюдава. С мисъл, как става това, не мога да обясня, "напипва" набелязания обект. За да илюстрира тези процеси, веднъж живописно се изрази така: "Служебното куче, като го пуснете по следа, знаете как слухти и - все по нея, по нея... Тъй правя и аз."

Достигне ли обекта, "атакува" го. Извлича със силата на мисълта необходимата информация. Полученото многоизмерно изображение преминава през нейния мозък. Отсяда в сърдечната й област (сърдечната чакра - б. а.). Там се съхранява отпечатък на обекта с всички данни за него. Вижда го зрително - като форма, обем, цвят. Приема слухово - ако бръмчи, издава звук или шум. По същия начин определя неговия вкус (ако има такъв) или грапавина. Вкуса усеща с език, неравностите - с върховете на пръстите.

Полученият образ, според мене, не е холографски. По-съвършено копие е. Може да се съхрани с години в "мисловния й сейф". Постепенно, разбира се, избледнява, но и тогава е в състояние да го възстанови и обнови.

Правили сме множество пси-експерименти. Искате ли да ви разкажа?(Залата одобрително се разшумява.)Ето как определяме скоростите на елементарните частици, въртящи се около атомното ядро.

Носителка на свръхсетива, Слава предварително програмира експеримента. "Виждам орбитата на лекия водород" - споделя. (Забележете, психотроничката си служи с модел на атома, а не с него самия.) Прокарва вертикална линия нагоре и надолу от остта. В горния участък на орбитата "поставя" орбитон. До него - протон. Долу - полагащия се орбитон със съответния протон.

1

И наблюдава как кръжат под въздействие на "атомен вихър".След серия опити се оказа - за едно и също време протонът извършва половин обиколка,

орбитонът - една. Това ни помогна да изчислим скоростта им. Ще повторя, резултатите са от пси-експерименти. Уреди при нас няма. Опитите продължават, докато проследим абсолютната повторяемост на явленията.

Така установихме - контурът на водородното ядро е овал. Изградено е от псиони. При лекия водород са над два милиона. Разположени един зад друг.

Псионът е елементарна частица, притежаваща заряд. Формата му е като на военен пагон. (Фиг. 3)

Слава го изпробва по всевъзможни начини: "хапна ли го - казва, - няма вкус" (свръхсетивно вкусово възприятие - б. а.). Открихме - колкото по-голяма е атомната маса на елементите, толкова повече е броят на псионите.

Необикновената ми асистентка работи с псионите във вакуум. Тя забеляза - микрочастиците кръжат по часовата стрелка. Навярно затуй хората някога интуитивно са избрали тази посока за движение на часов-ника."

В пресконференцията спонтанно се включва Слава Севрюкова:- Виждам ги тия частици - носят ги "атомни вихри". Движещите сили са разположени така - "вихър до

вихър и вихър във вихър". За да разбера посоката им на въртене, решавам: "Ще взема една от тях. Ще я спусна в бушуващия вихър, да наблюдавам как ще се отклони".

И ето - "спускам" я. Вихърът я поема. Извива по часовата стрелка. По-късно забелязвам - тази е по-соката на движение и в макрокосмоса - на планети, звезди, галактики..." (Стъклено сини искрици проблесват в замечтания поглед на психотроничката.) Доцент Лозенски продължава:

-...Орбитонът е с форма на овал. Леля Слава установи защо е необходим. Тя не само вижда микрочастиците в забързания им вихър, но чува жужащите или пеещи звуци от тяхното движение. Както неведнъж е споделяла, в тишината на микрокосмоса някои от тях са приятно мелодични.

Скъпи приятели, няма фалшиви ноти в симфонията на вселенската хармония. Вълшебен свят. Вели-ките композитори, според моята асистентка, в състояние на медитативен творчески транс извличат дивни мелодии от пеещата микровселена за неземната си музика.

(Възторжено оживление в залата.)Освен, че чува съзвучията на микровселенския атомен оркестър, тя умее да вижда цветовете в

музика, а музиката - в цвят.За уникалната психотроничка, Всемирът има начало и край. Обхванат е от огромно вихрово поле,

съставено от множество по-малки завихряния. Както тя се изразява - "вихър до вихър и вихър във вихър". Отвъд неговите граници се намира "мъртво пространство". Вселената е първична - пулсира. Разширява се и свива. В непрестанно движение, направлявана от закономерности. Без тях ще настъпи хаос.

Слава Севрюкова:- Някога нищо не знаехме за движещите сили на Всемира. В началото на изследванията дори не

можех да изговоря името на онова, което Иво ме караше "да видя". С навлизане в недрата на макро и микросвета,проникнах в тях.

"На каква възраст е Вселената?" - Запита веднъж Иво."Не мога да отговоря, години не ми се дават". "Сама ли се е създала или е сътворена отвън?"

"Придобита е първично."

1

Сложна материя. Понякога, когато не мога да разбера нещо, отгоре ми се спуска насочващ пример. Спомням си, Иво настояваше "да разгледам" и опиша структурата на атомната решетка. Затрудних се. Тогава свише ми се даде пример, за да се ориентирам. Първо пред мен се яви каса с петел.

Учудих се - говорим за висша наука. Отде се пръкна, какво дири тук пернатото?(Смях в залата.)Миг след това пред психотронния ми взор изникнаха множество яйца. Идеално точно подредени ...(Шумно оживление.)- Виждам ги, лельо Славе!... Виждам! - Възкликва с авторитетен, нетърпящ възражение глас измежду десетките слушатели една нашумяла по онова време екстрасенска. - Те са шахматно разположени, нали така?!- Не, моето момиче, бъркаш - благо я поправя владетелката на психотронно зрение. - Не е тъй. Едно до друго са, едно до друго.Колкото по-дълбока пустиня, толкова по-изкусителни са миражите. Лицето на решилата да се изяви на

пресконференцията напориста екстрасенска пламва.Леля Слава продължава с равен, без следа от вълнение глас, сякаш нищо не се е случило:- Живият пример. В него няма място за фантазии.Не са тъй нахвърляни тези микрочастици. Никога не

си позволявам да нагаждам даденото нещо. Един обект, за да съм сигурна че е такъв, какъвто ми се предс-тави, пет, шест, седем пъти трябва да го проверя. И тогаз, убедя ли се как изглежда, го описвам. Не из-мислям. Това е психотроника, наука на бъдещето, а не гимнастика на въображението. С нея може да се прави всичко, не и да се театралничи.

Оказала се в роля на лъжливо овчарче, зачервена, екстрасенската скоква. Не може да се примири с второстепенна и негативна роля. С гръм и трясък тръшва вратата.

Страшно нещо е Егото, вземе ли връх. Може да издигне, но и да провали.Слава Севрюкова с лекота странства из микросвета. Далеко е от примамливата игра на

фантазиите. Тя ВИЖДА. Съображението е пресметливост на малкия ум. Завладяна е от стремеж за съвършенство. Не я изкушава суетата на евтини изяви. Избягва популярността.

Доцент Лозенски отново подхваща словото си с равен глас на отдаден на заниманията безпристрастен учен:

- Какво се оказа - ядрото на водородния атом на съвременния етап може да се изследва единствено със силата на мисълта. Как да се осъществят експерименти с уреди? Науката не разполага с такива. Освен това в тези ядра властват толкова стремителни завихряния, че апаратура не може да проникне в тях. Засега...

Пресконференцията продължи часове.По-късно, прослушвайки записите, за кой ли път се огорчих. Когато Слава и доцентът споделят

своите пробиви във физиката, информацията е перфектно съхранена на лентата. Но там, където феноменалната психотроничка говори за света на духовете, за селенията на мъртвите, запис отсъства. Неразбираемо бръж-дене, глухо боботене. Нищо друго.

Защо? Прекомерно ли невероятната жена е изпреварила времето? Неведоми Сили ли възпрепятстват разпространяването на дешифрираната от нея информация за мистериозната Духовна Вселена? Или Акашовите записи, които разчита и свежда до знанието на хората, ревниво крият тайни?

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯВСЕЛЕНАТА ПРЕЗ "ПСИХОТРОННО ОКО"Психотрониката - актуализирана парапсихология. "Квазинаука", гранична зона на научните търсения.

Все още се свързва с мистиката. Предстои да се изяви и докаже.Това е единственото научно звено, изследващо света извън петте сетива. Опирайки се на

екстраординерни сигнали, изучава енерго-информационния обмен в природата и Космоса.На съвременния етап резултатите са субективни. Могат да бъдат безценни. Зависи от

сензитивността и морала на работещите в областта на паранормалното.Психотроничните постижения на Слава Севрюкова са фундаментални. "Аз не познавам, аз

виждам със силата на мисълта."Всяка наука се стреми да разбере и обясни действителността. "Квазинауката" психотроника в нейно

лице успешно го прави.Наблюдава структурата на земното ядро, планетите, звездите. Описва устройството на атомното ядро

и многократно по-миниатюрни елементарни частици, изграждащи света около и в нас. Доказва: всичко,

2

съществуващо във Вселената, е и в ума на човека. И разкрива света, изследвайки "Космоса в себе си".Част от постиженията на жената-уникум са потвърдени с развитието на науката. Усилията й

предизвикват уважение. Руши остарели стандарти. Извършва революция във физиката.Психотроничен талант. Разтърсващи проникновения. Би трябвало да са новина на века. А за

тях дори не се знае в Родината.Слава е в роля на неудобен учен. Тя - премълчаният феномен. Сериозните изследователи по онова

време са свръхматериализирани. Духовността за тях е "тера инкогнита". Горди с наличните знания. Не приемат нейните постижения. Повтарят остарели музейни истини.

Има ли значение как са придобити знанията, ако са убедителни? Изследванията доказват - при Слава Севрюкова са такива.

Докъде е стигнал светът в нейно лице? Тя издига психотрониката на ниво лидер в човекознанието с авторитетни проучвания. Гледа на реалността от нов необичаен ъгъл. И шокира не един "трезвомислещ" ка-пацитет.

Сътрудничка на Вашингтонския психотроничен център и почетен член на Асоциацията на екстра-сенсите на бившия СССР, Слава е професор в престижни световни университети и академии (САЩ, ня-когашния СССР, Испания, Индия). Почетен член е на Испанската и Индийската академия на науките.

Изследовател с оригинална методика. Професор, изнасящ лекции не от катедра, а от висотата на "духовна катедрала". Съвместно с доцент Лозенски над четвърт век успешно прилага психотроничния метод - алтернатива на съвременното научно изследване.

Слава е водещ, с космически замах изследовател. Доцентът - прецизен неин помощник. Въпреки чет-въртото си отделение, "професорът без образование", както снизходително я наричат, се изявява с качества на сериозен учен. Прониква в съкровените тайни на непроницаемия Космос. И той се оказва по-пластичен и хармоничен. Изграден е сякаш от една Голяма материализирана мисъл, разклонена в Безкрая. Затова ли е достъпен по психотронен път?

Псифеноменът разкрива непознатите му съставки. Реалността през нейния поглед е автентична и строго подредена.

Битувайки в триизмерно пространство, как разко-дира многоизмерността на световете? Без образование - академични пробиви?

Звездната пратеница приживе се оказва неудобна. Затова ли над нея тегне информационна завеса?Дали чрез Слава Севрюкова не се заявява пред човечеството новата, все още неизгряла наука

психотроника ?Тя се приема за квазинаука. Защо? Защото придобивките й не могат да се документират с апарати и

пресметнат с математически формули. Не се отхвърлят, нито доказват по традиционните изисквания. Занимани-ята на Слава са гранична територия на науката.

Въпросът е сериозен. Чрез полуобразована жена - знания, трасиращи път към труднодостъпни пос-тижения. Какви ли завоевания очакват човечеството, когато в голямата наука заработят ерудити, ползващи свръхсетивността? С тези способности невероятната психотроничка не е ли свръхерудит?...

Постижения, хвърлящи мост към Новата епоха. Всяко от откритията й е монолит в сградата на човекоз-нанието. Надеждни опити да се покаже строежа на все още неизучени територии.

"Слава Севрюкова прониква във всички етажи на Вселената, директно наблюдавайки абсолютната хармония в микросвета - твърди доцент Лозенски. -Космосът, за нея, е изграден от пет първични мате-риални елемента: "вихри", псиони" (фундаментални, открити от психотроничката, микрочастици - б. а.), "кос-мическа влага", "космическа сол" и "прана". Описвайки техните свойства, тя доказва - масата на псиона е близка до тази на електрона, приет за елементарна частица в съвременната физика."

Тези пет елемента са:- вечни, несътворими и неунищожими;- не могат да се преобразуват един в друг;- от един вид са, затова Вселената е една;- не са носители на съзнание.Почетният професор е автор на 14 научни доклада и статии в наши и чуждестранни издания в

областта на психотрониката, радиоелектрониката, минно-ге-оложкото дело и други. Активно участва с оригинални изложения на международни конгреси, симпозиуми, конференции.

През 1989 г. се провежда IV-ти конгрес на полското психотронично дружество. Присъстват над 600 учени от САЩ, Германия, Франция, Италия, Индия. Съвместно с доцент Лозенски Слава предизвиква сензация с доклада "Психотронен модел на атома и атомните ядра". С предложената нова атомна структура

2

физиката се обръща на 180 градуса. И преосмисля из основи.Лозенски и Севрюкова - творчески дует с нестандартни способности. Дискусионни, но обосновано

защитени изследвания. Дръзко нарушават комфорта в утвърдените постижения на така наречената "истинска наука".

* * *Логично е да се запитаме: как отговаря академичната общност у нас и в чужбина? - Буря от

мълчание.Слава не е оценена в Родината, но по никакъв начин не могат да й попречат да работи. "Прекланям се

пред осенените от Бога способни хора и онова общество, което им позволява да се реализират" - казва Кенет Кларк.

При нашата психотроничка не е така. За научната общност тя не съществува. Не е класически професор.

Автор на три признати изобретения, Слава Севрюкова е с оригинална позиция за хронологията на събитията в пространството: "Нямам мярка за време" - категорична е в "епохата на ускорени времена". За нея минало, настояще и бъдеще са едно. С лекота прониква във времето.

Съзнава значимата си мисия в психотрониката. Не могат да й отнемат този неин свят. Не я изкушава признанието. Разпъва се на кръста на живота с нови и нови дръзки начинания.

Според руския учен-офталмолог професор Ернст Мулдашев "Няма гениални хора, има работещи и неработещи. Бог помага на работещите."

МИКРОКОСМОССлава притежава свръхбогат набор за информационно проникване. Недостъпен за учените. По нейно

време са горди със знанията си, високомерни за онова, което не знаят. Абсурдни за тях са психотроничните й опити. Не могат да я подложат на критичен анализ. Не провежда експерименти в лабораторни условия. Светът е нейната лаборатория.

Нестандартни изследвания. Трудно доказуеми завоевания.Своеобразният учен наднича в неведомите структури на Абсолюта. И възкръсват галактически саги.

Твърди; "Микро и Макровселената са различни от онова, което се знае за тях".Непостижимото за научните работници, за Слава е достъпно. Затова трудовете на феноменалната

изсле-дователка са неразбрани. И след физическия й край продължава да е неудобна. Закотвена в мълчание."Човекът, виждащ атома" - визитната й картичка. Някои от наложените в науката представи

за света, за свръхфеномена изглеждат наивни. Категорична е - сбъркан е общоутвърденият атомен модел. Неправилно се обяснява строежът на веществото. Основни закони във физиката не са верни.

С грохот предстои да се срутят доскоро всесилни, амортизирани вече "истини".

* * *Слава - неоренесансова личност. Подобно на Ле-онардо Да Винчи, провежда занимания в областта на

"великото всичко".Ще се опитам да направя съпоставка между тези великани на духа. Смея да твърдя - имат поразителни

сходства.Леонардо не познава законите на Нютон. Това не му пречи да чертае схеми на парашут, подводница,

хеликоптер, сложни бойни машини, някои от които след столетия са реализирани. Скицира първия робот. Чертежите му в тази област вдъхновяват и след 500 години НАСА в космическото роботостроене.

Слава не изучава законите на атомната физика. Това не й пречи да изправи интелект срещу "заблудите на времето". Въодушевено се заема с грандиозна задача. Нейна дясна ръка е физикът Иво Лозенски, който кореспондира със съвременните познания и най-нови постижения. Осланяйки се на невероятните си психотронични възможности, жената изпреварила времето, надмогва установените от науката непреодолими граници. Навлиза в ядрото на атома и описва свръхминиатюрните му съставки.

Разкрива структурата на света, вглеждайки се в себе си. Наднича през невидими пори в сърцевината на все по-изненадващата материя. И тя оживява. В абсолютно нова физика.

"Смисълът на моето съществуване - споделя в интервю - са изследванията на микрокосмоса. Ще минат петдесет години и науката ще потвърди нашата теория. "

Истината за "гражданката на Вселената" не е задължително да тържествува. Достатъчно е да я има, да се отстоява. Независимо от цената. Знанието не е крайно, а безкрайно.

От смъртта й са изминали четиринайсет години. Ако е права в прогнозите, колко остава? За голямата психотроничка време не съществува. Но това твърди тя, обречената на Вечността. Съзиращата света от-

2

вътре.Както ще узнаем по-нататък, това не са маниакални амбиции. Касае се за признат извън страната

самороден изследовател и изобретател. С множество открития и изобретения, част от които са патентовани.Слава и Леонардо Да Винчи. Свръхинтуитивни... Приличат си най-вече по това, че светът дълго няма

да ги настигне.Откога започват проучванията й в дебрите на микрокосмоса? Как прониква в необозримата му страна?През 1978 г. с доцент Лозенски гостуват в Прага на професор Рейдак, президент на Международната

асоциация по психотроника. Възхитен от божествената дарба на българката, един от сътрудниците на профе-сора с уважение и интерес се обръща към нея:

- Госпожо Севрюкова, изучавайки микровселената по психотронен път, защо не опитате да разкриете как са устроени ядрата на атомите? Какви сили действат? Какъв е "вечният двигател" на безспирната динамика? И най-вече: откъде е захранващата енергия в тях - от космическите макро или микро светове? А, може би, отдругаде?...

Слава не се бои от провокации. Поема хвърлената ръкавица. Заинтригуван, екипът, доказал качества в не едно научно предизвикателство, се заема с това.

Свръхамбициозни занимания.Колосална задача, интригуваща от векове световния интелектуален елит. До днес няма утвърдено становище.

Изследване от подобен ранг с методите на психотрониката чрез такъв световно признат фе-номен се провежда за пръв път в научната практика. Наблюдава се абсолютната хармония на микросвета - в колосален синтез от картини. Това не е скок. Системно се навлиза със специфична мето-дика в неизвестното.

Години неистов труд. Вселената се откроява. Устроена е от безброй светове, стаени един в друг. Владетелката на психотронни сили изважда на бял свят неизвестни свръхминиатюрни частици, изграждащи атомните ядра. Изучавайки техния строеж и пропорции, споделя: "Оживява удивителна картина на простота и съвършенство на форми. На абсолютна хармония в микросвета. В неговите структури липсва неопределеност и случайност."

За еталон в изследванията експериментаторката приема атомното ядро на лекия водород. Съставя негов модел по психотронен път, "спирайки от движение" изг-заждащите го елементарни частици. "Раздробява" ги на компоненти, милионократно по-малки от микрона. После отново и отново...

Постоянството и пчелното й търпение са възнаградени. С навлизане в тайнствените пространства невидимото се откроява. Открити са свръхлеки елементарни частици, наречени от нашия тандем "орбитони" и "квазиорбитони". (Фиг. 2) Движейки се с неописуема скорост, те, според прецизните пси-наблюдения, изг-раждат- атомните ядра.

В проучвателската работа Слава не си служи с хипотези. "Вижда със силата на мисълта". Експериментира с микрочастиците по психотронен път. Описва ги, наблюдавайки повторяемостта на резултата.

Методът й на изследване засега се приема за "ква-зинаучен". Все още никой изследовател не притежава свръхмощен микроскоп, каквото е психотроничното й зрение. Не може да провери резултатите.

Постиженията й се премълчават. На настоящия етап.Доцент Лозенски е щастливо изключение. Ползва "психотронното око" за микроскоп. Проучва

микрокосмоса отвъд възможностите на най-прецизните уреди. Открива и систематизира неизвестни дотогава съставки, модели, схеми. Проникновенията на Слава Севрюкова изглеждат недоказуеми с математически уравнения, но доцентът го прави. С нейна помощ извежда и брилянтно подкрепя съществуването на откроилите се микро-частици с математически издържани формули.

Оживяват милиарди галактики и вселени, които зъбрани заедно, не са по-големи от главичка на карфица.

Феноменалните способности на Слава дават нова стерео представа за структурата на атома. Открояват се странни модели на неговото ядро и кристалната решетка на простото вещество. Схемата на тяхното устройство се оказва стройна, логически непротиворечива.

Кои са придобивките на психотронния експеримент?Без прибори се разкриват непознати градивни съставки, тяхната геометрия и тази на кристалната

решетка. Доказва се: овалната форма е основна за атома и структурата му. Такива са тези на неговото напречно сечение, ядро и орбита. Повечето атоми са сиви на цвят. Феноменът ги съзира - "красиви като звезди". Сив е и "дълбокият Космос". И най-малкото атомче е инженерен шедьовър. То е Вселена, изградена от милиони псиони и милиарди на милиардна степен още по-миниатюрни частици. Измерена е плътността

2

на кристалното, атомното и ядреното вещество. Формулирани са пет закона за движение на орбитоните и квазиорбитоните. Това са формули, доказани с математически изчисления. И още, и още... (Описани са в монографията на Севрюкова-Лозенски "Психотронни изследвания на микросвета", 1991 г).

Със силата на мисълта психотроничката пресъздава абсолютния вакуум на проучваните свръхминиатюр-ни пространства. Извежда нови формули, обясняващи строежа на микрокосмоса. Чудото не е в това, че без уреди навлиза в микровселената, а че резултатите от някои нейни експерименти, с напредъка на физиката, за огромна изненада на многобройната гилдия скептици, се потвърждават.

Учените все пак трябва да бъдат справедливи към нея. И безпристрастни към истината.Как постига невероятните си домогвания?"Аз съм почти необразована - споделя жената-уни-кум, - а чрез мене се даде да се разкрие на

човечеството устройството на микрокосмоса. Защо? - За да обърне очи към духовноста. На нея принадлежи 21-ви век. Съществува Сила, която управлява света."

"Леля Слава видя по психотронен път ядрото на лекия водород - категоричен е доцент Лозенски. - С невероятната си мисъл "спря" въртенето на атома. Тогава забеляза - ядрото му уподобява пръстен. Мисловно го "разряза". Разкри - изградено е от свръхмал-ки съставки. Изследва една от тях (ние я нарекохме "псион"). (Фиг. 3) Изчисли: ядрото на водородния атом съдържа около два милиона псиони. Тази частица е неделима и неунищожима. На нея се дължи целостта на космическата материя. Проникна в структурата на псиона - оказа се "зърнеста". Отново със силата на мисълта взе едно от тези зрънца. Увеличи го и видя - съставено е от множество други. Увеличи и тях, а вътре - други. И така нататък, и така нататък... Хиляди и хиляди проби и изследвания, продължили години. В псиона, както и в атомите, всичко е в движение. Прекрати ли се, материята би се разпаднала."

Слава - "жива връзка между видимо и невидимо" -стига до извода: частиците в атомното ядро се привеждат във въртеливо движение от атомен вихър. Какво представлява - по-нататък ще се разбере.

Изследвайки Менделеевата таблица, екипът "ква-зиучени" нанася корекции в нея. Появява се нов, неизвестен дотогава химичен елемент. Дават му име...

Доцентът твърди: "...Моделът на физиците за устройство на атомното ядро е хипотетичен. Приели са - атомът е структуриран по определен начин. С експерименти се стараят да потвърдят своите изводи.

Нашият модел също така точно извежда свойствата на елементите. Във физиката важи правилото: ако два модела еднакво добре доказват едно явление, те са равностойни. Бъдещето ще покаже кой от тях ще обясни новите, още неизследвани свойства на материята."

Нима са необходими множество схеми за устройство на Вселената? Нужна е една, но истинска.Методът на уникалния тандем е специфичен, неизп-робван в световен мащаб от владетелите на

психотропни способности. Те лекуват или се взират в мъглявините на човешките съдби. Слава работи в слабо познати в съвременната наука области, изпъстрени с бели полета. Това я въодушевява.

Едва ли първа в историята прониква със силата на мисълта в микрокосмоса, но е новаторка, убедително съвместяваща традиционния с психотроничния метод. На това се дължат мащабните й пробиви в голямата наука.

Полуобразована жена, разкрила по специфична методика строежа на атомното ядро. Илюзии ли са това?

Тайните проучвания продължават. Да, определението е точно - тя работи тайно. Затворена между четирите стени на своето жилище. Подкрепяна от амбициозен сътрудник, произхождащ от артистично семейство. Резултатите изнася на международни конгреси по психотроника. Ни дума за тях в Родината.

Но времената постепенно се променят. Новооткритият атомен модел и структурата на неизвестните дотогава "псиони" са оповестени по програма "Хоризонт" на Българското радио. Достоверността на част от фактите е потвърдена след години от високо подготвени специалисти. Възникват аналози за връзката "псиони-кварки". Присъдени са й почетни дипломи от престижни световни университети и академии. Получава международна известност.

Нека повторим - приживе трудовете й не са признати в Родината. Анонсите са единични. Дали не я приемат затова, че нарушава една утвърдена система, предлагайки друга, която е непроверима. На онзи, а и на съвременния етап.

Не е ли прекомерно наивно да се приеме, че "някаква ясновидка" официално ще се котира в науката? Особено в ония години?

И днес хора с паранормални способности целенасочено се ползват в науката, военното дело и разуз-наването, но тяхното участие е дълбоко засекретено. Демонстративно се отрича и отхвърля пред широката

2

аудитория безценното им сътрудничество. Резултатите се пазят в смразяваща тайна.Българските учени през ония "години на възход" догонват световните тенденции. А Слава ги е

изпреварила. Все така неудобна... Затуй ли досега не излезе ни една книга за нея? Затуй ли не е популярна у нас? Защото върви пред себе си?

* * *След смъртта й, "освободеното"общество се втурва "да гради демокрация". Да се кланя на Златния

Телец и на Запада (който още не я е настигнал). Тъй забравя откритията й. Както и нея. И това ли е "придобивка на демокрацията"?

Какво да се прави - някои постижения не могат да се преглътнат. Как да бъдат приветствани? - Изпреварили времето, непроверими от физиците, боравещи с напредничава апаратура. Разполагат с ограничен (в сравнение с възможностите на Слава) инструментариум и методология за изследване на микросвета. Лишени от "свръхмощния микроскоп на психотронната зеница", онези учени забравят - човек е не само материя, а и дух. Освободен, разумно направляван, този дух може да сътворява чудеса.

Разшифровайки невидимото, Слава оставя след себе си обосновани факти и стройни формули. Все още не могат да бъдат доказани според изискванията на официалната наука. Все още. Но нали тя се развива. "Ста-рите заблуди са най-големият враг на новите идеи" - напомня Гьоте.

Наследството от многогодишната работа на дуото Севрюкова-Лозенски тепърва очаква спра-ведлива оценка.

Независимо от пренебрежителното безразличие, "ледоразбивачът на Новата епоха" не престава да работи по своя специфичен метод в ядрената физика. Отбягвайки изяви, разширява и превръща в обозрими хоризонтите на микрокосмоса.

Уви, повечето квалифицирани специалисти са твърде рутинни в областта на вече познатото, за да постигнат сами нещо ново. Дали не държат прекомерно на установеното, защото им е трудно да търсят? Не е лесно на закоравялото мислене през седемдесетте-осемдесетте години на миналия век в тоталитарна България да надмогне наложените концепции.

Нека бъда разбран правилно - българската наука има свои завоевания, но и до днес е затворена за този тип нетрадиционни изследвания. Психотроничните постижения на Слава Севрюкова и духовните търсения на Ванга са твърде далечни за повечето научни светила.

Каква ирония. А те могат да променят из основи света.За пореден път се налага аналог с Ванга. Многократно посещавал уникалната ясновидка, възмутен от

немарливостта на родните изследователи към нея, писателят Николай Хайтов остро възкликва: "Това беше едно явление под носа им дошло. Тук трябваше да се струпат най-умните хора, да я наблюдават, за да мо-гат нещичко да допринесат за изясняване на феномен от световно значение. А те, хора ограничени, започнаха да доказват, че това не може да бъде... Не можело да бъде... Преди да се появи телевизията, имало ли е някой, който да вярва, че е могло да бъде... Те са учени в кавички."

Правдиви слова. Горчиви "по хайтовски". С пълна сила се отнасят и за другия световен псифеномен Слава Севрюкова. Дали някои писатели не са по-близо до свръхфеномена, защото също са изпреварили времето си?

Единици са онези, които си позволяват да подкрепят постиженията на амбициозния тандем. Доцент

А. Антонов от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН е сред тях: "Работата на Севрюкова-Лозенски има съществен оригинален принос в установяване на нови кинематични зависимости в създадения от тях нов и логически непротиворечив модел на атома..."

Повечето някогашни научни корифеи навярно се боят да приемат непознатото, до което е достигнала гениалната психотроничка? Или, което е по-неприятно - да се съгласят с него, подозирайки, че е реалност... Всъщност голямата беда на някогашните "величия" е, че не искат да допуснат, че у човека има нещо повече от физическо тяло...

Оттук - ледено мълчание. Лишени са от факти да признаят изложеното от Слава, но и от такива да го оборят.

Как професорът по психотроника да не бъде неудобен?Слава Богу, науката днес не е замръзнала на онова ниво.Защо мълчи НАСА за крупните проучвания в микро и макро космоса? Защо немеят престижни

световни институти в САЩ, Русия, Испанската и Индийската академия на науките? Нали те някога й връчиха почетни професорски дипломи? Нима за тях, разполагащите със сериозни екипи психотроници, това сега звучи несериозно? Или реакцията им е част от обмислена, перфектно разработена димна завеса? А, може

2

би, са й дали професорски звания не от щедрост, а от куртоазия и неудобство...Не е изключено и друго - дръзките изследвания, преобръщащи представи за устройството на

микрокосмоса все още да не са сведени в достатъчна степен до знанието на широк кръг елитни световни учени.

Времето за признание, според Слава, не е далече: "Това, което разработвам, скоро няма да е оценено. Ще стане не по-рано от петдесет години, в двадесет и първото столетие. Научното познание многократно ще разшири обхват. И най-върлите противници на психотрониката ще сведат глави пред техни Величества, фактите."

Нека бъдат спокойни надменните властелини на една вече отминала епоха. Тя им принадлежи. Ако променящите установената парадигма концепции се потвърдят с годините, на тях няма да се гледа като на пълна несполука. Ще бъдат чудесен пример за изследователи с ограничени способности. Нови научни работници ще дадат свои имена на откритото от психотроничкагла. За противниците навярно тогава ще се знае само това, че са живели по времето на Ванга и Слава Севрюкова.

Дейците на научната доктрина през тоталитаризма са високомерни. Обясняват всичко с нея. Без алтернативи. Духовното е мистика. Не заслужава внимание.

Какво прави някога (различно ли е сега?) академичната общност с откритията на дилетантите? - Премълчава ги или отрича. И под сурдинка проверява. Потвърди ли се верността им, ако са твърде смели, не им дава гласност. Докато някой "безразсъден" най-често млад и "еретичен" учен се абстрахира от инерцията на дотогавашните отрицания. И черно на бяло докаже с факти, че това действително е така.

В началото неговите колеги го приемат "на нож". Признаят ли го институти със световен престиж, няма как, ще преглътнат "абсурдните постановки". И откритието ще се свърже с името на смелия учен, а не на случайния дилетант.

Факти от седемдесетте-осемдесетте години на миналия век. Смазващи факти.С психотронични научни пробиви Слава Севрюкова поставя под съмнение дори основния закон на

Кулон в електростатиката.По мисловен път създава вакуум в електроскопа.Установява: при допир на наелектризирана

стъклена пръчка до метално топче, че листенцата му са почти неподвижни. Дръзко твърдение. По-късно се доказва с физически експерименти.

Изводът е: всички електрични заряди са от един вид, след като взаимно се привличат в относителен вакуум.

Разпадат се като сапунени мехури схващания, считани от столетия за аксиомни. И най-непоклатимите някога специалисти са принудени да признаят новостите.

Не се ли подготвя крахът на съвременната физика?С бъдещи психотронни разработки изследователският тандем планира да навлезе още по-дълбоко

в необятната Вселена на микросвета. Предстои да разгледа под нов ъгъл "кристалната решетка на прос-тото вещество", да даде нова светлина на понятията "заряд", "енергия" и много други.

Краят на "единствения в света жив свръхмощен микроскоп" (изразът е на С. Севрюкова - б. а.), целенасочено ползван от амбициозния доцент в мащабна свръхчовешка програма за екстраординерни изследвания, осуетява шанса да бъдат изцяло завършени.

Кой учен реализира докрай всичките си замисли? - Откритията провокират нови.Не е ли преждевременен земният финал на хората, променящи света?

* * *Свършено е немалко. Колко? - Рано е да се оцени. Пробен камък, алтернатива на бъдещи търсения.

И нови пробиви.Не са ли това проекции на едно неукротимо въображение? Може ли да е сбъркала? Или надминала

себе си?Откриктията на Слава биха били мистификация, ако не ги подкрепяха факти. Нейният свят

може да е психотроничен, може да е всякакъв, но не е измислен.Сложната система за устройство на микрокосмоса, до която достига, е издържана.

Удивителен и съвършен е микрокосмосът, изведен в строеж, обеми, маси, орбити, скорости. Неизвестните за науката мик-рочастици не могат да се защитят, нито опровергаят по алтернативен път. Супермощните микроскопи, компютри и друга свръхчувствител-на техника отстъпват на широкообхватните възможности на псифеномена.

Светът на Слава Севрюкова на този етап изглежда утопичен. Защото е непроверим. Ами, ако е реалност?...

2

* * *Нека не се изненадваме на реакцията на постиженията на тандема (или по-скоро на парадоксалното

й отсъствие). Най-новите открития първо се описват, после обясняват. Понякога след години. Много годи-ни, когато се узрее за това.

Така е с рентгеновите лъчи - десетилетия прилагани в практиката, преди да се намери задоволително научно обяснение на тяхната същност. Подобно е и с телепатията. Все още няма общоприета теоретична трактовка за нея, което не означава, че не съществува.

Нелека е съдбата на авангардните постижения. Едва ли ще е различна за спорните открития на нашите психотроници. Резултатите от многогодишния им труд са събрани в монографията "Психотронни изследвания на микросвета". (Издание на СУ "Св. Кл. Охридски", публикувана в годината на смъртта на Слава 1991. Приживе жената-уникум не видя с очи плодовете на изследванията си. Подхвърляни с години из издателства, отпечатани са едва след 10. XI. 1989 г. - б. а.)

Книгата е преведена в САЩ и Русия. Областта на микрокосмоса е глобално стратегическа. Вдъхновени от нейните постановки, навярно работят суперсекрет-ни (US и руски лаборатории. Оригиналните пробиви на психотронния лидер в ядрената физика отдавна са се превърнали в основа за нови нестандартни опити и търсения.

* * *На Слава Севрюкова неведнъж й се налага да защитава вижданията си за устройството на водородния

атом на научни форуми.На един от тях скептичен професор по ядрена физика закачливо подхвърля:- Ах ти, лельо Славке! Така значи, отмъкна водороден атом от Космоса, за да го изследваш. И сега там е с един по-малко... Смея да запитам: ще го върнеш ли? И кога?- Бъдете спокоен, това е атомно копие, мисловен отпечатък - отговаря с усмивка. - За разлика от вашия колега Айнщайн и създателите на атомната бомба, аз атоми не унищожавам. Ако не вярвате, пребройте си ги...Каквото попитало, такова му отговорило. Чувството за хумор я избавя в конфузни ситуации.

* * *Физикът Михаил Хинев има една единствена паметна среща с псифеномена:"Запознаха ни. Като узна професията ми, дребничката, трудно подвижна женица подхвърли - чрез

нейни психотронични методи "видяла" и изчислила разстоянията между съставките в атомното ядро на водорода.

Спонтанно възразих как може да "види" това, без да ползва апаратура, уповавайки се на съмнителни от научна гледна точка методи и похвати:

- Госпожо Севрюкова, уваженията ми, но позволете да не се съглася.Тя се усмихна:- Слушам.- Вие, според мен, изследвате Вселена, която сама си създавате. Или, може би, превръщате материята в някаква психическа форма. Въпросът е: близка ли е тя до реалната? Само учените могат да установят това с експерименти и обективни анализи. Така ще се докажат или отхвърлят вашите твърдения. Не се сърдете, но като уважаващ себе си физик, не съм в състояние да проверя надеждността на метода ви. Как да приема за автентични резултатите? Основно изискване за достоверност в науката е повторяемостта. Бих ли могъл да възпроизведа, въпреки дълбокото ми преклонение, извършените от вас опити? По никакъв начин, нали? Следователно, няма убедителни аргументи, потвърждаващи тези интересни, но недоказуеми твърдения. Бихте ли посочили в защита поне един факт?Противно на очакванията, тя не се обиди. Загадъчно усмихната, тихо, но категорично отвърна:- Аз съм фактът!От"лабораторията" на едноетажната си къщица владетелката на "психотронното око" издига до

неузнаваемост тавана на човешките възможности. Истината, за нея, не се основава на логика, а на ясна свръхсензорна информация. Открива Вселени, вглеждайки се в себе си. Сетивата й я заливат с изобилие на сигнали, образи, картини. С воля и системен труд успява да ги подреди.

"Простотата е белег на съвършенство" - с право заявява контактуващата с Вечността.Пси-явленията са реалност. Нека не се залъгваме, чe онова, което днес е неразбираемо, не

съществува. Пренебрегваните постижения може да се окажат фундаментални.

2

Слава знае: редът, скрит в космическото безмълвие, направлява света. "Жената-супермикроскоп" навлиза в сърцевината на материята. Разгадава тайнствените сили, движещи микро и макровселената. С упо-рития й труд, независимо от липсата на признание, се задава краят на Великото космическо мълчание.

Само времето ще покаже дали ще се приемат, коригират или опровергаят резултатите от научните издир-зания на невероятния тандем.

Слава съзнава - труди се не за съвременниците, а за Епохата. Работи, работи, работи... Избягва зрелищни изяви. Свръхсетива и плодовит ум, зашеметяващи изследователите. Трошици Вечност за бъдните поколения.

Нейните научни изследвания не бива да се подценяват, а да са разбрани. Това е най-трудно.Четвъртвековен експериментален психотроничен опит чака, чака.... Добре подготвени специ-

алисти. На Бъдещето.МАКРОКОСМОСИзвечен е стремежът на човека за вникване в необх-затната Вселена."Седя на кръглото си столче. Взирам се в микро и макрокосмоса" - споделя жената, разчитаща

почерка на Създателя.Не само се взира в звездната мозайка, а и вижда. И пътува из нея, потъвайки в себе си. Разкрива

строежа на надвисналия, смазващ с безмълвие небесен свод. През порите на тишината нахлува космически студ.

Светът на Слава не е от нашата видимост. Нищо не убягва от психотронния й взор. Пространствено разглежда различни сектори на Необята от Сътворението до днес. Тълкува галактическия зов на неизбродната пустота.

Знае - Всемирът има свой Архитект. И разкоди-ра неговите формули. Известен й е гениалния принцип, който ни е създал: "съвършенството е простота" и още: "нищо не е такова, каквото изглежда."

Издига се, полита подобно райска птица. Пред нея оживява тъмния вакуум на необозримия Безкрай.Безкрай? Необозрим? - Посланицата на Висшия Разум е на друго мнение. За него ще е дума по-

нататък.Какво разбулват космическите й стереокадри?Питаме я за формата на Всемира. Планетите и звездите образуват системи. Те - звездни купове и галак-

тики. Следват галактически купове и мегагалактики. Но какво е отвъд телескопичната примка на хоризонта? Докъде се простира Необята? Има ли форма? Ако да, каква?

Взряна в трептящата звездна хармония, Слава Севрюкова прокарва енергийна пътека в Безкрайност-та. Преживява невидимото. Изследва устройството на сеещия мрачен сух студ на едни места, или искрящ на-жежен другаде Космос. Това не е празно и тъмно място, а велик източник на енергия.

Разчела звездните йероглифи, отсича: "Вселената е ограничена - с начало и край. С граници и обем. Формата й уподобява гигантски елипсоид. Испо-линско яйце, а отвъд него - "мъртво пространство".

Ограничен Всемир, безгранична сила на човешката мисъл. Съзряла контурите на Мирозданието, колосалният овал на космическата бездна е тесен за проникновенията на богонадарената: "Голям взрив, както допускат учените, няма и не е имало - категорична е, завръщайки се от неизбродни космични пътеки. - Вселената е една. Антивселената е фикция."

Вижда Сътворението отвъд великото божествено безмълвие. Свръхсензориката й го преоткрива. Разглежда и описва Космоса - този "разрастнал се в необята гигантски атом". Пътува из звездния атлас. Излиза извън границите на познатия свят. Съзира края на безкрая. И разшифрова загадките на неумолимия Свинкс - Вечността.

Бездни от проникновения. Човешкият ум се затруднява да ги обхване. Свръхколосални структури, които събрани в едно, образуват огромно яйце. "Вселената е овална. Формата й е като на атома. Погледната отстрани, е сива, но искряща. Под огромния й купол бушуват могъщи космически вихри." И още, и още...

И така - ограничен Всемир - с начало и край. А извън него - "мъртво пространство".

* * *Логично е да се запитаме като някои специалисти: не създава ли Слава своя Вселена? Или това е

нашата откъм непознатата й страна? Фантазира ли? Ако е така, защо прогнозите й досега са все верни?Наднича в света и разгадава неговите структури. Нали затова е получила професорски дипломи. Въз-

можно ли е да са й връчени от престижни иностранни университети и академии за фриволна игра на въобра-жението? Лековерни ли са чуждите и наши учени, инженери, писатели, художници, гледащи я с респект? И кон-куриращи се помежду си да заслужат вниманието ц?

2

Единствено Съдникът-време, който за нея никога не е съществувал, защото е стояла над него, ще даде отговор на тези и други въпроси.

Слава знае - не е открила космическата азбука.

* * *В разпален разговор с Извора на Мъдростта, взрени в блестящия звезден купол, живо се

интересуваме:- През 1929 г. Едуин Хъбъл извършва откритие, прието в научните среди за епохално. Вселената,

според него, в резултат на Голям взрив непрестанно се разширява. Така ли е в действителност?- Създадена е първично, веднъж и завинаги. Една и съща. Трепти, свива се и разширява, подобно

живо дишащо същество. Това, за което говори Хъбъл, е нещо като "оптически ефект". Уловил е част от цялото. Правилно е разгадал и описал разширението - една от съставките на пулсиращата Вселена. Не е могъл да постигне и документира свиването. Има време и това ще стане. Жертва на заблуда, бележитият физик и астроном приема епизодичното за окончателно и вечно. Прави погрешен извод - този процес бил ре-зултат на първичен съзидателен взрив. Близо е до истината, но не е така. Вселената е създадена в един миг. Това аз наричам първично Сътворение.

След години ще се установи - има първоначална форма. Изграждащата я материя постепенно се преоб-разува. Макросветът с всички свои съставки се променя. Космосът е в непрестанно въртеливо движение - мегагалактики, галактики, мъглявини, звездни купове, супернови и угасващи звезди, планети.... Грешката на този учен ще бъде коригирана. По-нататък други ще открият - безкрайният Космос е започнал да се свива. Това не означава, че ще се побере в свръхкондензирано топче, както градят хипотези други учени. Вселената е е безспирно движение. Пулсира като жив организъм. Не само е жива, а е и разумна. Еволюира - раждат се и развиват галактики, свръхнови звезди, планети, спътници, астероиди. Рушат се и "умират". Вечна и неунищожима е, защото "живее", а животът е безкраен...

(Езотеричката може да изглежда провокативно еретична. Проникваща в Космоса откъм неизвестната му страна, становищата й звучат странно. Разкрива по един нетрадиционен път неговия генезис и развитие до наше време. А и далеко след това.)

Е, как да приемат учените през втората половина на миналия век тези стряскащи умовете твърдения? За разлика от владетелката на свръхсензориката, не разполагат с толкова широк изследователски инструментариум. Гледат с подозрение на космическите й модели. Там, където не я "приемат на нож", реакцията е пренебрежително мълчание. Тя преобладава.

Жената, виждаща отвъд видимото, съзира Вселената в цветове. "Преди формиране на нова звезда, забелязвам разцъфтял колорит от феерична красота. В ъгълчетата на Космоса блести сивота. Някъде се долавя глух тътен. Не е ли пулсът на колосално живо същество?..."

Божествено изживяване е потапянето в Мегакос-моса. Изследователката споделя: "Трудно е да предам зидяното с думи. В отделни участъци усещането е засилено, в други - притъпено. Забелязвам галактични купове и сърцевини на галактики в светли сияйни тонове. Другаде са тъмнокафяви. Вселената е красива в своето мълчаливо могъщество."

Психотроничката избягва конфронтация с астро-физиците.Отдала се е на науката. Доцент Лозенски е заслужил доверието й с търпение и постоянство.

Необезпокоявана, неуморно продължава изследвания. Твърди: "Светът е по-сложен, отколкото изглежда. Не той се разширява, а все по-реалната ни представа за него."

* * *Съжденията изкушават интригуващи въпроси. Поставени са от склонни към нестандартни

експерименти изследователи - физици и астрономи:- Колко дълго ще грее нашето Слънце!- Не се тревожете, милиони-милиони години ще изпраща благодатна светлина, топлина и любов.(Темата по онова време е актуална. Астрономи от Смитсъновия център по астрофизика в Харвард

под ръководството на Томас Сметкалф са открили угаснала звезда в съзвездие Кентавър. Преобразувана е в сферичен диамант с диаметър около 4 000 километра. Подобна съдба, според специалистите, очаква и нашето Слънце. След около 5 милиарда години ще се превърне в бяло джудже. След още 2 милиарда - в масивен леденостуден диамант.)

- Съществува ли двойник на Слънцето във Вселената?- Да, като сянката му е... (Странно твърдение. Някой да е виждал сянката на неуморния източник на светлина, топлина и живот? Навярно има предвид неговата ас-трална проекция - б. а.) Не ме

2

питайте, още е рано да се разбере това.- От антиматерия ли е изграден този негов дубъл?- Не, такава не съществува, нито антипространство.- Има ли аналог Земното кълбо?- О, ще повторя, рано е да се проумее - въздиша жената, осъществяваща транскосмически контакти. - Има, но е проекция от светлина и тъма. Нещо като "земна сянка". Там е закодирано всичко, което ще се случи.(За планета-близнак ли говори? Или загатва за полевата матрица на Земята? По-вероятно е вто-

рото - б. а.)- Какво ще кажеш за "черните дупки"? Реални образувания? Ако, да, какво представляват тези мрачни космически страшилища?- Ние виждаме една от съставките на световете. Има и други, незабележими. Границите помежду им са трудно преодолими. Извършва се и преливане. "Проходите в космическите лабиринти" уподобяват тунели между тях.(Любопитно е да се узнае определението на Слава Севрюкова за себе си: "Природната ми дарба не е

нищо друго освен тръба, предаваща сведения за други светове."Слава - гигантски телескоп? Или "органична черна дупка"? - Все едно, тя е жива връзка между

видимо и невидимо в космическите лабиринти.)- Ще има ли разрушение на Вселената и връщане към изначалния хаос?- Не, не се задава ликвидация на света. С еволюцията ще настъпва плавна трансформация и извисяване на Разума.(През 2002 г. екип на американския професор от Масачузетс Александър Уилкин публикува

"научнообоснована"хипотеза за безкрайността на Вселената. Според него след 100 милиарда години ще се изчерпи енергийният запас на Космоса. Ще се възцарят вечен студ и тъмнина.

Що за наука, градена от хипотези? Ако чудесно обоснованата теория на Слава Севрюкова за пулсиращата разумна, а не вечно разширяваща се механична Вселена, както все още се опитват да ни я представят, бе позната на тези навярно напредничави астрофизици, едва ли биха "открили" такива "страшни доказателства" за бъдещето на света след 100 милиарда години. 'Времето в макро и микрокосмоса никога не изтича. Унищожението на Вселената означава край на Бога, а това е абсурдно"- категоричен е псифеноменът.)

- Съществуват ли други населени с живот планети, подобни на нашата?- Има, виждала съм. Дори на Слънчевата система, на един от Юпитеровите спътници, Европа, мисля, бе името му, съзрях животинче - четирикрако, кафяво. Движеше се тромаво като таралежче... На повечето планети от Слънчевата система са породени странни, все още непознати за нас форми на живот, но не и човешки разум.- Как изглежда Земята, погледната от дистанция?- Разглеждала съм я. Не е абсолютно обла. Говоря за планетата като монолитна маса. Уподобява видимата част на развален кътен човешки зъб. Водата покрива огромни пространства от неравностите й и я заобля в почти идеално кълбо. Такъв реално е Глобусът. Ще е леко разяден, ако се отнемат колосалните водни маси от него и бъде погледнат отстрани.Първично тълкувание на релефа на Синята планета. Така би изглеждала тя от разстояние. Лишена от

зодна площ, покрила по-голяма част от повърхността, даваща характерния й цвят, Земята би била "безвидна и пуста" като в ранните етапи на Сътворението.

Защо психотроничката разглежда "звездния оазис на живота" от такъв необичаен ракурс? Дали, защото, сновяща из Вселената, надничайки отвъд видимото, е свикнала да руши стандарта? Или предупреждава какво би станало с космическата ни Майка, акс системно и бездушно я унищожаваме? И нашият свят се превърне в безплодна пустиня. Студен, толкова различен от синьозеления рай, който все още имаме щастие да обитаваме.

Елементарно описание. Автентично. На "професор с четвърто отделение".- В Северното полукълбо преобладава сушата, в Южното - водата. Самоволна игра на природата ли е това?- Планетата е чудесно балансирана. Водата е 2/3 сушата - 1/3. Сушата обаче е по-тежка от водата. Така се уравновесяват. Затова, ако на едно място земната повърхност потъва, другаде винаги се издига.- Откъде се е появил животът при нас?

3

- От Космоса. От първите морета. Там са заселени и постепенно са се развили адаптиращи се към местните условия елементарни органични форми. Все повече са се усложнявали. Видях и предходниците на човека - малки същества, създадени в "Небесната лаборатория". Дребнички, примитивни...(Транскосмическите звездни проникновения на жената, разкриваща Сътворението на проточовека

са обект на следваща книга - б. а.)- Достоверен ли е методът, при който по разпада на урана се установява възрастта на планетата Земя? Според учените тя е от 3,3 до 4,6 милиарда години.- Не е абсолютно точен. Приблизително е на 6 милиарда години. Виждам хаоса, от който е възникнала. Едновременно е образувана нейната кора. Всичко в Космоса е и на планетата - същите градивни елементи. Някогашният хаос не е изцяло потушен - бушува в недрата й. Вселената е създадена едновременно. Нищо ново не се поражда. Сътвореното съществува, видоизменяйки се. В Мирозданието е вло жена вътрешна тенденция - за промяна и усъвършенстване. Колосално творение. Трудно е да си представим неговите закономерности, гигантските му размери и структури.Нова космогония. Невероятните хора, като звездната жена, не гледат ли от по-пространствен ракурс

на света? Така разкрит, Космосът ще се окаже не толкова далечен и чужд. Вселената ще се превърне в по-екзотична и привлекателна. И много-много по-достъпна.

* * *Слава има щастлив шанс два пъти през библейски дългия си живот да наблюдава Халеевата комета.

Като 8 годишно момиченце, когато през 1910 г. "огненото й око" застрашително приближава Земята. А също и на преклонна възраст.

При втората среща, докато неотменният сътрудник вари кафе на нашата прорицателка, тя проявява инициатива. Концентрира се. Интересуват я формулите, не формите. По психотроничен път за минути извежда и описва орбитата на кометата.

Доцентът по-късно я съпоставя с научните, продължили с години, изчисления за нея. Оказва се - покритието между двете е пълно.

Заинтригуван, документира фактите. Някой ден някой скептичен учен (познава ги - нали преди да срещне Слава е бил един от тях) може да се усъмни в постиженията, извършени със странни за науката методи. И в "съмнителните възможности" на психотрониката.

Преди да се състои "парада на планетите"от Слънчевата система, космическо явление, извършващо се през немалък времеви интервал, феноменът ги "вижда" - подредени в изящна стройна верига. И дава под-робно описание.

Тези материали също са съхранени.Въз основа на над четвъртвековна научно-изследователска дейност, Слава Севрюкова с основание

твърди: "Микро и макрокосветът са свързани в абсолютна хармония. Нищо не съществува извън общия закон на материята. Всемирът е лишен от случайност и хаос. Как е създадена тази хармония? Кога е възникнала? - Тайна на Вечността..."

Надничаща в "биографията на Вселената", "жената с космически зеници" разгадава строежа на Земята и другите планети от Слънчевата система. Многократно се пренася на Луната. Изследва я, преди там да стъпят американски астронавти и акостират руски луноходи. Разглежда негостоприемната днес повърхност на Марс и открива следи от отдавна изчезнал живот, кипял на червената планета. Категорична е- в близко време това ще се докаже по научен път.

Прецизните наблюдения, записани от доцент Лозенски, се потвърждават с космическите проучвания. Все повече се разбулват загадките на необятния Всемир. Разкодирането им шокира. Мисълта на невероят-ната жена пътува сред звездите. И те оживяват - романтични, тайнствени, истински.

Слава изгражда нова космогония. А, може би, възвръща автентичната й същност.

* * *Заинтригувани от възможностите на псифеномена, група астрофизици се обръщат с казуса:- Ако едно тяло бъде изнесено извън гравитация и му се предаде начална скорост, какво ще стане с него?- Ще спре.- Ще спре? Абсурд! Няма гравитация. Какво ще го стопира? Притежава начално ускорение! - Въпроси, бездънни като небесната бездна.

3

- Да, но не е носител на вихър в себе си. Затова дълго ще се рее. За вас това е безкрайност, но аз виж-дам, не е. Ще замре в покой. Веднъж и завинаги.

Слава променя законите на физиката, валидни за необятния космически вакуум.

* * *Галактическите купове, галактики, звездни и планетни системи, подобно на атомите, се зад-

вижват от космически вихри. Безспирно устремени, извиват се със страховита скорост. С неизменна посока - "вихър до вихър, вихър във вихър". Заедно изграждат огромно вихрово поле. Благодарение на него, Вселената непрестанно се върти.

Хармонията на взаимно допълващите се и противопоставящи сили в природата буди изумление. Направляващият света ред, скрит във великото Безмълвие на Вечността, оживява.

"Космическият вихър - твърди психотроничката, прелитаща като приказна Жар птица вселенския не-обят, - е безконечно движение. Уподобява неугасима въздушна вихрушка. Планетите и Слънцето в наша-та звездна система се привеждат в постоянна динамика от "слънчев вихър".

Завихрянията в микро и макросвета са "леви". "Десни" не съществуват. Без тях всичко - от микрочас-тиците до свръхгигантските звездни тела и галактики - би застинало. Лишена от "звездни ветрове", Вселената ще се скове и вледени в покой. Вихрите са първопричина на движението. Космическите струк-тури са изваяни от тях. Организират материята и я направляват."

След тези наблюдения логично е да се запитаме: не е ли светът сътворен от Мисъл? Въплътена и раздвижена във взаимното преливане на материя и енергия?

(По-нататък от жената-уникум ще узнаем: "Мисълта е полеви тип материя. Тя е и енергия"- б. а.)

Вселената преминава през "психотронните очи" на Слава. В обяснението за макроустройството на физическия свят тази неоренесансова личност надмогва заблудите на времето. То, според съвременните физи-ци, изкривявало пространството. За Слава факторът време, както вече знаем, обективно не съществува. Има го, но само в човешката мисъл. Затова отминаваме ние, не времето.

Слава е на път да постигне по-стройна и точна от господстващата сега научна система. Какво пък - може би някои нейни проникновения и открития ще залегнат в основите на науката на бъдещето?

ЧОВЕК И ВСЕЛЕНАС времето изтънява нишката на спомена. Оцеляват фактите - в отговорни все още "квазинаучни"

изследвания.Впечатляващ е съвместният труд на Севрюкова-Лозенски "Човек и Космос", публикуван в

американското списание "Psi Research" през юни 1982 г. Разглеждат поразителните сходства между структурата на земното кълбо и анатомията на човешката глава. Задълбочени наблюдения, предизвикващи размисъл.

"Човек е творение на Вселената. Той самият - миниатюрен Космос. Тайната му може да бъде разкрита, разгледан в единство с него"- твърди Севрюкова.

Лаически на пръв поглед, съпоставките изненадват. Нека се спрем на някои от тях.Земята, както е известно, се състои от три основни, вградени една в друга сфери: ядро, мантия и

масивна кора. Най-важната част на човешкото тяло, главата, според Слава Севрюкова, в известен смисъл я уподобява.

Кои са аналозите?Мозъкът съответства на земното ядро. Черепните кости и обвиващата го ципа - на земната кора и

мантия.Органът на мислене е изграден от две полукълба със специфична функция. Дясното, за Севрюкова,

ръководи съзнанието. Лявото изпълнява спомагателна дейност. Там, според психотроничката, е подсъзнанието.

(Някой неврофизиолог до днес да е уточнил дори като хипотеза местоположението на подсъзнанието в кората или подкорието на мозъка? За пръв път в световната практика това се извършва от професор Слава Севрюкова.)

Науката все още не знае как човек ползва подсъзнанието си. То е мрачно. Ако след катастрофа, тежка травма, дълбок нервен срив или изживяване на границата на оцеляване, дясното мозъчно полукълбо се окаже непълноценно, управляващата функция се поема от лявото. Тогава поведението може да ескалира в опасно. За индивида и обществото.

Това, според изследователката, обяснява как в подобни състояния се стига до отклонения и престъпления. Възможно е извършителят да не е имал склонност към антисоциални прояви, но след

3

крайно обострен стрес неузнаваемо да се промени.От новаторската трактовка се разбира защо при увреждане на дясното мозъчно полукълбо се

провокират опасни поведенчески отклонения. Тогава водещо може да се окаже мрачното подсъзнание.Друго наблюдение: на Северното полукълбо преобладава сушата, на Южното е обратно.

Нормално е на север да е по-голямо поселението. И това да е решаващо за еволюцията на човешката популация. Северното полукълбо, според Слава, съответства на дясната, Южното - на лявата половина на човешкия мозък. Дясната е "по-активна, направлява естеството на човека". По-дейна е и дясната ръка. При ирисова диагностика на дясното око е отразено сегашното състояние на здравето, лявото говори за миналото. За хиромантията линиите на десницата са свързани с настоящето, на левицата - с вече преживяното.

Съпоставките "мозъчни полукълба - земни полусфери" впечатляват. Странни добре защитени тези. На пръв поглед случайни. Но дали е така?

Земното ядро, подобно на човешкия мозък, според лидера в психотрониката, се състои от две основни съприкосноваващи се половини. Едната е течна, огненочервена. Разположена е дълбоко под Южния магнитен полюс. Безспирно я просмукват нажежени вихри. Другата - сива, по-уплътнена - също е обхваната от интензивни завихряния. Обгръщат предимно повърхността й. Намира се в глъбините на Северния магнитен полюс. От сложните взаимоотношения на двете субстанции в ядрото на планетата се индуцира мощен заряд, провокиращ нейния магнетизъм. (Някой досега да е разкрил причините за това природно явление?) При процеса се отделя огромно количество топлина.

Надничайки в пъкления огън, бушуващ е ядрото на Гея, Слава вниква в закономерностите на глъбинния хаос. Земята уподобява самозахранващ се жив организъм. Със скелет от планини, с кръвоносна система от реки. Диша с белите дробове на горите, пулсира (приемаме това за сеизмологични катаклизми), отделя с вулканите (над 620 действащи), неуморно кръжи в сложна спираловидна орбита.

Интересни съпоставки. Може ли науката да ги докаже? В състояние ли е да ги отхвърли? А още в древни тибетски манускрипти е записано: "Земята е живо същество." Подобно твърдение защитава преди 400 години и Леонардо да Винчи. Пророчицата не ги е чела. Тя го знае.

Слава се взира в почерка на Създателя. Разшиф-рова скритите светове. Вниква в най-великото чудо на света - човека. Стига до малки и големи открития, очакващи официално потвърждение или отхвърляне.

Загадъчност и библейска иносказателност: "Геният, сътворил Мирозданието, е вложил част от него и от себе си във всекиго от нас. Затова човешкият дух е вечен. Вселената е Бог, който никой никога не е видял, нито разгадал. Велика тайна.

Копие на Всемира е човешкият мозък. Не работи с пълна мощ (едва с 12-14 % от своя капацитет - б. а.), а частицата, отломък от Отца - твърди прорицател-ката, - обитава космоса на нашата духовна плът. Трудно е да го проумеете. Някога и това ще стане."

Мозъкът е обезопасен с черепна кутия, чиито кости са свързани с шевове. Така е и при Земното кълбо. (Структурата на кората на Глобуса, според съвременните представи, е изградена от масивни континентални и междуконтинентални литосферни плочи.) В средата на миналия век Слава забелязва, че границите между тях не са рязко откроени, а леко се застъпват.

Това вече е доказано.Аналози, изпреварили с години научните открития. Постигнати по нестандартен психотроничен

път. Всеки детайл може да изглежда случаен. В комплекс, навеждат към прецизна система, плод на свръхразумен умисъл.

От съвременна позиция можем да разширим доклада на Севрюкова-Лозенски. Все повече учени доказват - водата има памет. Заема около 80 % от земната повърхност, а атмосферата е наситена с нейни пари. Ако водата действително запаметява, възможно е "съзнанието на Синята планета", като живо същество, да е не другаде, а в загадъчните молекули на Н20.

"Човек е преди всичко космически феномен, а след това земен" - революционна за времето е тезата на Константин Циолковски. "Земя и Космос са едно"- ще допълним, изхождайки от познанията на двадесет и първото столетие.

Какво издават наблюденията на пророчицата, проникваща в схемите на работа на Висшия Разум? Лабораторията му е Космосът. Ние сме концентрирано негово отражение. Следователно - и подобие.

"Човек е светът" - има основание да заяви това Слава, изхождайки навярно от себе си. Всемирът е в нея. С невероятни сетива го разкодира. Взряна в невидими за нас космически процепи, го изучава.

Отговорността за опазването му задължава. Нас, една от неговите съставки. Осъзнаем ли се като сът-ворци в "Необятното Мироздание", разумно и уверено ще съхраним живота.

3

Добре защитени лупинги на мисълта. Доказва се пластичността на триединството "хомо сапиенс-Земя-Космос". Разкриват се и осветляват небесните ни корени.

* * *След публикуване на доклада някои оригинални становища са ползвани от авангардни учени в тяхната

изследователска дейност. Срещал съм ги преди десетилетия, възхитен от мощния им размах. Без да подозирам автентичните автори.

Неописуема бе изненадата ми, когато се натъкнах на доклада, публикуван през 1982 г. в САЩ, изнесен на авторитетни психотронични форуми в чужбина от все още непопулярния в нашата страна тандем. Този труд бе трасирал десетилетия напред основи на бъдещи проучвания. От него черпеха вдъхновение и захранващ материал световни изследователи, присвоявайки си славата им.

Историята на невероятните проникновения на Слава Севрюкова има продължение. През април 1988 г. в гр. Томск в Русия на школа-семинар на тема "Непериодич-но протичащи явления в околната среда" е изнесен доклад на Б. Ацюковски "Етеродинамичният модел на света". Развити са идеи, съмнително близки на изложените от Севрюкова-Лозенски в цитираната тяхна публикация преди 6 години, без те да бъдат упоменати. По-късно пък от него вземат други, също без да се позовават на автора.

Защо? Докога?

* * *Новаторският труд "Човек и Космос" надхвърля посоченото дотук. От необичаен ракурс се изследва

най-висшия продукт на човешката мозъчна дейност - мисълта. Какво представлява? Как се извършва умственият процес?

В науката има сериозни постановки по проблема, но съществуват бели петна и неясноти. Водят се спорове. Нашата изследователка изгражда стройно защитено оригинално становище и в тази все още неразгадана сфера.

"Мисълта - за Слава - е вълна с необичайна сила. Не е електромагнитна, гравитационна или свързана с известните физически полета. Разпространява се със скорост, многократно превишаваща светлинната. Излъчва се от клетките на мозъка и, подобно на него, е светлосива на цвят. Мисълта - продукт на 100 милиарда сложно организирани мозъчни клетки.

Узрее ли, откъсва се и устремява натам, където човек я насочи. Тогава се превръща в пси-вълна, проя-вяваща се самостоятелно извън него. С нямаща равна на себе си в света транскосмическа скорост въздейства върху обектите директно, на огромни разстояния. Благодарение на нея, всеки, притежаващ развити мозъчни центрове, може да достигне набелязания обект и получи от него необходимата информация."

Състоянието на владеене и насочване на тази вълна Слава нарича "сила на мисълта". С нейна помощ прониква в микро и макрокосмоса.

Вече е научно доказано: енергията на съзнанието влияе върху физическите полета. Душата е тип енер-гоинформационно поле. Освен с мозъка, който според бележития съвременен руски физик академик Акимов "има периферна позиция за съзнанието", все повече ще се разбира - ние мислим чрез душата и духа. Това се потвърждава от спомените в регресивен транс за света на отвъдното. Там съществуването е в духовен план, а се мисли и чувства. Тогава ролята на мозъка в съзнателния процес може наистина да се окаже не решаваща, а спомагателна. При слоновете той е четири пъти по-голям, а по-умни ли са те от нас?

Космосът, според Слава, е "пронизан от ефирни информационни канали". Индивидите с прогностични

Способности чрез насочване мисловна вълна натам извличат сведения от тези още неизвестни на науката източници. Те са като „ каталози” на Вселенското знание. За целта трябва да се обозначи „ прицелната точка”.

Постигнем ли това, в състояние ще сме да уловим мисълта. И чрез нея да разпечетаме кона на живота.Тук и отвъд....

„Настъпват времена – разкрива пророчицата – човек да черпи информация направо от Космоса, защото той е Космос и всичко там, е в него”.

„За проникването в онези светове – споделя псифеноменът, трябва да притежаваме духовна и морална чистота.... засега човечеството борави едва с 1/10 мозъчни клетки. С еволюционното развитие процентът ще расте.”

Мисълта е свръхенергия. Според теорията за енерго-информационния обмен, колкоко по-концентрирана е информацията, толкова по-мощно е нагнетяването на енергия. Има ли по –голямо информационно съсредоточаване от това в недрата на все още неразгаданото чудо, неречено мисъл?

3

Евристично оригинален труд. Така разгледан , човешкият мозък е биологична енергийно-полева информационно-предавателна централа.

Какво се извършва в него? Няма общоприет научен отговор. Я древните, прониквайки в мислите, са се отитвали да съдрат дори тяхната форма. За йогите те са ..... триъгълни.

Никой все още не е проучил цялостно „тайнствената люборатория на мисълта”.

* * *В Библията е казано:„Вначалото бе Словото.”Слово–„Логос”. Но „Логос”означава и мисъл.

Верният превод според мене , е : „В началото бе Мисълта.” Словото е мисъл, облечена в думи. Те, нейни символи и знаци. Могат да са неясни, да означават

дори безмислици. Хаосът е брътвеж. От брътвеш ли е изведена. Сътворенителната мисъл (Логос)? Ако „ в началото е Словото”, кои са тези думи? Или са изречени от другито в Божието име?

Съдържанието често пъти не е в думите, а между тях. Може ли Сътворението да е словесна кауза? По-скоро е висша Мисъл, въплътена е материята. Мисълта е изумителна енергия – градивна, всемогъща, космическа.

Ако приемем „ В началотобе Мисълта”, това чудесно кореспондира с поддържаната от Слава Севрюкова идея за „ Разумна Вселена”. Такъв е „ пращящият от живот необятен, студен, и в някои участъци наженен до бяло междузвезден вакуум”

Космосът – материализирана Мисъл на всепроникващия Ум на Сътворителя. Дали Бог е свят на стихии или велика Мъдрост?...

Вселената е Разум. Разбираме я дотолкова, доколкото разираме Него. Разумът – архитект на Мирозданието. Бог се пресъздава. Христос е висше Негово творение. Космосът – безкраен калейдоскоп от звезди, мъглявини, галактики – видимата съставка на една от божествените структури. Микрокосмосът – друга. Светът около нас – трета. Духът, душата, мисълта са фини връзки за контакт между компонентие.

„ Стартегът на мислъта” Слава Севрюкова разкрива физическите и енерго-информационни същности на Салиенса, на Гея, на Вселената. Съпоставя, анализира от необичаен ракурс все по –пластично очертаващите се шедьоври на Ваятеля. В Троицата „Човек-Земя –Космос” привидно хаотичните съставки на Цялото, са интегрирани и преливащи една в друга.

„Отечеството на великата душа е цялата Вселена”- казва Демокрит.Слава побира света в психотронния си взор. Ако има машина за пътуване във времето, това е

одухотворената мисъл.

Мирозданието не е бездушна механика, а Велика Мисъл, въплътена е материя от Висшия Разум. Вре-мето също е мисъл.

Да се учудваме ли на нейните "странни методи" за проникване и опознаване на света?Така осветен, Космосът около и в нас е хармоничен и божествен. "Творенията на природата са като

току-що изречено Божие слово" - възкликва Гьоте.Разширяващото се познание е шанс за единение с Всемира. Вълнуващи перспективи.ИЗВЪНЗЕМНИ ЦИВИЛИЗАЦИИВярата в извънземния Разум - бягство от реалността или проникване в бъдещето?Медиите тръбят факти, полуфакти и измислици за НЛО. Немалко от тях отклоняват общественото

мнение. Създавани са и разпространявани от световните свръх-сили. Но има и автентични.Коя е истината? Понякога, за да я откриеш, по-доб-ре е да провокираш в разговор знаещ и интересен

събеседник, носител на божествена дарба, отколкото да се ровиш из сайтове на Интернет и информационни агенции. Да почерпиш сведения по тази изкушаваща и щекотлива тема от свръхфеномен е върховно предизвикателството.

Може ли за мистериозните пришълци да се говори спокойно, без палещи страсти и вълнения?Домът на Слава, нашият "Дон Хуан", за кой ли път е препълнен. Какво да се прави - е подстъпите

към прохождащата наука психотроника търсенето многократно превишава предлагането.Бурно спорим: уникат ли е човекът във Вселената? Съществуват ли извънземни форми на разумен

живот в галактическите пространства и, ако да, какво представляват?- Задава се време на върховни промени! Помнете, братлета! - С ентусиазъм и трепетно вълнение

ехти "гасът на доктор Димитър Сираков. Включи ли се той в разговора, страстите динамитно пламват. - Предстоят съдбовни събития! Представители на три от дванайсет-те суперцивилизации от паралелните светове,

3

които се интересуват от нас, ще осъществят директна връзка.Любима тема на доктора. Екзалтиран е повече от всякога:- Не е далече времето, когато ще ни приемат в Обществото на Космическите цивилизации. Грандиозен

галактически скок! Ще получим безценни насоки от братята по разум! Пред нас ще засияят вратите на Вселе-ната. Без лутания и грешки - мощен тласък. Едва след преломната среща ще се наречем ЦИВИЛИЗАЦИЯ. (Набляга на думата.) Защото все още не сме...

- Чакай, Митко! Бързаш! - Сираков изтръпва.- Не се сърди, но аз такива срещи не виждам! - Слава с необикновените си заложби е като врата към

други измерения.О, не, богонадарената не се кара. Гласът й е все така благ, очите усмихнати:- Мили приятели, извънземните, както вие ги наричате, са другаде. Не там, където ги търсите. Дон Кихот може да изгуби битка, но не и да бъде съкрушен. Доктор Сираков не се предава:- Ама, лельо Славе, защо? Според тебе летящи чинии не съществуват ли?! - Провокира я с жар. -

Натрупан е огромен фактологичен материал. Как тъй да няма извънземни пришълци?!Нетърпение ни е обсебило. Ще ни се час по-скоро с гръм и трясък да се разтворят космическите

порти. Да полетят към нас, да плеснат с ръце и ни прегърнат високо еволюирали галактически събратя, зелените човечета. Ще ни се да не сме сами - оживели капчици Разум в океана на Безкрая.

Не можем да я разберем тая жена. Не по-малка загадка е от извънземните. Понякога интригува, друг път... Отхвърля утвърдени научни аксиоми. С размах помита

условностите на времето. От години е събран доказателствен материал за инопланетните същества. Гледали сме снимки и макети по телевизията (тая съмнителна търговия със страх, ужас и насилия), а нашата Учителка ей тъй с лека ръка...

Невъобразим шум. Младите открай време са в съюз с яростния синдром на нетърпимостта. Не се побираме в кожите си. Крещим въодушевено един през друг. Никой никого не слуша. Нищо не се разбира.

- Защо все бързате? Защо?!... - Пробива гневния брътвеж мекият топъл тембър на мъдрата леля Слава, а очите й потъмняват. - Припирате и... грешка след грешка! - Опитва се да охлади ентусиазма ни. - Не е така. Колко пъти съм ги виждала тези, как им казвате, летящи чинии. (Стаята неохотно се умълчава.) В някои има живи същества, но не са чак толкова високо развити.Вулкан от нов, още по-нетърпим вой.- На по-извисено ниво са от нашето, но на принизено, в сравнение с останалите наблюдаващи ни

цивилизации. - Продължава притежателката на духовно зрение. - Разберете: летящите чинии, ракети и други машинарии, са примитивни приспособления. Ползват ги недотам извисени общества на извънземни. С тях се носят над Земята и в междузвездните пространства. Това е техника. Колкото да изглежда съвършена,да възхищава и зашеметява, е НИЗША! (Набляга на думата.)

Не се наемам да описвам ситуацията. Закрещяват хиляди морски сирени в душите ни. Нищо не се разбира. Възмутено гневно бръщолевене. Напират въпроси на несъгласие. Странен е вкусът на чувствата.

В словесната канонада кой знае как си пробива път познатият галещ глас:- НИЗШИ, помнете добре...Нашата Учителка прави кисела гримаса. Отмята глава. Гласът й се губи в ужасната патаклама.

Работи правилото: тези, които не знаят, не млъкват, онези, които знаят, мълчат. Но тя продължава:- Машини... Високо развитите цивилизации, за разлика от тях, са на такова ниво, че не им се налага да "ползват съоръжения. Разбрахте ли ме най-после?- А кои идват тук? Твърдиш, при нас са най-несъвършените извънземни. Как се придвижват до нашата планета? А после обратно? - Протестираме с основание.- Въобразявате си, че им трябват приспособления?... Интересно...Внезапно замлъкнала, леля Слава като че осмисля реакциите ни. Словата й зашеметяват като

електрошок. Разминаването с очакването е огромно. Не е ли още по-интересна с това?Утихваме. Какво ще последва?- Да-а-а. Човек е устроен да разсъждава така - тихо въздиша. - Трябва да се транспортира, за да види с очи. Прави сте. При инопланетяните, обаче, е различно. Тези същества са съвършени. Не се налага да пътуват в Космоса с органичните си тела, за да ни видят с очи или с апаратура. Разбирате ли? - Учителката е непроницаема. - Извисена еволюция. Машинарии на тях просто не са необходими. Те обслужват физическите тела. Авангардните представители на извънземни цивилизации се озовават директно при нас или което и да е кътче в Космоса без летателни апарати. Ясна ли съм?- Защо говориш така, лельо Славе?! - Възмутени сме. - Явяват ни се в скафандри и космически

3

кораби. А ти - излишна техника. Има документални записи, свидетели, фотографии... Фалшификати ли са? - Разпалени сме. Отново я подлагаме на задушаващ огневи вал от въпроси. Май успяхме да я притиснем.- Ето, не сте разбрали... Ох, уморих се... Повтарям, повтарям... едно и също...Това не е вярно. Жената, осъществяваща транс-космически звездни контакти, е толкова добра и

уравновесена. Не й омръзва да обяснява. С широк духовен регистър, не е в характера й да се кара, да се сърди. Прекалили сме. А тя владее до съвършенство нестандартната дързост - смирението.

(Години след тези разговори стигнах да извода: спорът е привидна комуникативност, битка на Еготс Прерасне ли в съвкупност от монолози, спира обменът на информация. Всеки напира да изложи и наложи мнение. И парадира, горд с изявата си. Разсъждаващият наум, контактува с дълбоки нива. Спорещият със света, е затворен за него.)

- Защо не успявате да разберете?! Защо... – Мръщи се прорицателката, а разцъфтялата усмивка на одухотвореното й лице опровергава недоволството. - Част,от извънземните наистина ползват машини – инак няма да прелетят при нас. Прави сте. Многократно са ни надминали еволюционно, но, въпреки това, изос-тават от всемирното космическо развитие. С машини и скафандри са, защото и те като нас, горкичките, просто не могат без тях. Разбирате ли?

Гробно мълчание.- Има, обаче и други, слушайте внимателно – високо еволюирали. Не се нуждаят от летателни техники

и скафандри. Но и те ни се представят в летящи чинии, за да си обясним как са пребродили космическите бездни и проникнали в затънтения край на нашата галактика. Трудно ви е да си представите придвижване по друг начин, нали?

Гледаме я покосени.Слава загадъчно се усмихва:- Как се разкрещяха! Интелигентни хора. Браво! Но това, уважаеми момчета и момичета, говори... Да

се учудваме ли защо тези факти не се приемат от хората? Не сме готови за среща с високи нива, затова. Прекалено рано е - силно и заразително се смее. Завладяла ни е космическа тишина. След малко продължава:

- За да възприемем най-напредналите от така наречените пришълци (за мен са част от съществата на Всемира), налага се да ни разиграват нещо като космически спектакъл. Ясно ли е?- Аааа, виж ти!... Но тогава не всички летателни машини и скафандри са истински?- Добър ден! - Усмихва се с облекчение. - Да, така е. Проектират в съзнанието ни летящи чинийки, облекла, различни хуманоидни фигури. Ние ги "виждаме", "чуваме" и се убеждаваме в "автентичността им". Инак с нашата примитивна, за тяхното ниво на развитие система на мислене, никога няма да проумеем, че са тук. А те от памтивека са край нас. Уви, познанията и интелектът ни са твърде ниски, за да разберем това.- Оказва се - разиграват ни етюди с космическа бута-фория и реквизит, за да ги приемем за реалност. Инак няма да схванем, че са тук. Какво целят? - Питаме зажаднели.- Могат да напътстват с внушения живота ни. А ние да си въобразяваме, че това са наши мисли - внимателно се вмесва доктор Сираков.- Браво, Митко! Отлично! - Поощрява го. - Важно е кой контактува с тебе, с мене, с нея. Какво е неговото равнище. И още - тук вече сте прави - с каква цел. Освен това те не се намесват пряко в нашия живот, за да не нарушат естествения ни еволюционен ход.Замлъква, като че за да осмислим думите й. Все повече ни обзема чувство на безтегловност и

безплътност.След малко продължава:- Човек трябва да се стреми към извисени мисли и дела. Не забравяйте - облагодетелствани сме със

Сила. Несравнима, божествена! Силата на мисълта. Но не всички искрено, без вреда за другите и себе си, я ползват. Още по-малко пък за добро. Особено в по литическия елит. Затова сред човешкия род предстои голямо отсяване...

Озадачени, не дишаме. Странно успокоени. Мушица да бръмне, ще ни стресне и извади от космическия унес. Асимилираме вселенски знания. Разраства се кръгозорът за паралелните светове.

Тая хрисима женица е с небесна власт над нас.Писателят уфолог Димитър Делян съпровожда през 70-те години на миналия век руския академик (по

онова време професор) Валентин Фоменко на посещение при Слава.Ученият се интересува за два предмета. Единият е свръхлек златист метал. Според академик Вейник,

3

на Колския полуостров в Северния ледовит океан е катастрофирала летяща чиния. Късчето е оттам. Другият е силно изтрит, почти заоблен керамичен шестостен. Професорът е заинтригуван: от извънземен характер ли са?

Но нека дадем думата на Димитър Делян:"Поставила ръка над тайнствените тела, Слава се концентрира:- Не са на извънземни. Златистият метал е ползван в недалечно минало при строеж на водни плавателни съдове. Керамичният предмет е жезъл на шаман. Древен е. И двата са от земно естество.- Виж, виж, лельо Славе. Надникни по-внимателно. - Опита се да я насочи професорът. - Имаме сведение за летяща чиния...- Абе вие какво си мислите! - Възкликна раздразнено прорицателката. - Извънземните да не идват тук, да ръсят свои вещи по Земята?!...По темата за паралелния живот тя бе изключително внимателна - завършва спомени Димитър Делян. -

За тези предмети повече не говори. След това обаче разкри невероятни неща за семейството на академика. Той ги потвърди. Тръгна си разтърсен от дома й.

С кола поехме за Петрич. Да сверим информацията с Ванга."Натъкваме се на интересен факт: съществувала е система за съпоставяне информацията на Слава с

таза на Ванга. Така, както ще разберем в една от следващите книги, е и при разкопките в Царичина. Има и други случаи. За визитите при петричката пророчица се знае. При Слава - не. Тя е по-дълбоко засекретена.

* * *Отново й гостуват писатели. Един от тях с увлечение зазказва. Курсант във Военното училище, със 120

негови съвипускници са наблюдавали пурообразно едва забележимо тяло. Плъзгало се по небесния свод. Из-лъчвало метални отблясъци. Носело се плавно на юг към Турция.

При внимателно разглеждане с бинокли, курсантите забелязали - от лицевата му страна се изстрелвали искрящи точици и мигновено политали обратно.

Огромни разстояния. Каквито догадки да правили, не могли да установят вида на кораба и странния му анту-раж. Най-вероятно не бил от земен произход. Питали се - ако е НЛО, каква е ролята на искриците, трасиращи пътя му?

Леля Слава се пренася на посоченото място. Описва заобикалящия терен. Сигурна, че е конкретизирала района, заема се с обекта:

- Виждам, не е от земно естество. Пред него се изстрелват апарати, подобни на нашите телевизионни камери. С дистанционно управление - прелитат далеко напред. Внимателно "опипват" пространството и се връщат. Непрестанно подават информация. Така пътят пред НЛО е проверен и винаги чист.- Забелязваш ли в инопланетния кораб разумни същества? - Заинтригувани са писателите.- Има такива - потвърждава, - но не мога да ги разгледам в детайли. Пази ги непреодолима преграда. Пред мен е апаратурата. - Замълчава. -Много-много съвършена! Без аналог!

* * *Питаме я за догоните - диво африканско племе, изумило света със знания за Космоса. На тях им е из-

вестно разстоянието от Земята до Сириус и състава на сложната и звездна система. Знаят броя на луните на Юпитер, макар да са невидими с просто око. Жреците им говорят за звездни системи, потвърдени едва с последните открития на астрономията. И още, и още...

Изумяваща информация за необятната Вселена. Как е достигнала и съхранена от първобитното племе?

- Въпросните знания не се приемат пряко от тях -категорична е Слава. - Произхождат от... Ето, изниква видение... Висши хуманоиди... Приземяват се с космически кораб. От тях получават информация. Духовните водачи на племето телепатично я усвояват от астронавтите. Не могат да я разберат и разтълкуват. Приемат я за божествено послание. Разкриват я на останалите. Оттогава се препредава. От поколение на поколение. С годините се превръща в митология. Съхранена е без изменение до днес.

* * *Какво се оказва? Разумът на планетата ни е стар, много стар. Откак свят светува е посещавана от

свръхмощни цивилизации, прилагащи непознати космически закони. Те контактуват с будните предста-вители на човешкото племе.

Слава не признава наличие на извънземен разум. За нея той е част от света. Споделя: "Има високо

3

развити светли същества. Животът на най-висшите от тях е на енергийна основа. Без физически тела са."Племената и народите от древността са се стремили към Боза, независимо как са го назовавали.

Духовно извисените личности, проводници на Висша светлина, някога са били наричани пророци. Такива в старобиблейски времена са Йезекиил (дал странно описание на космически кораб), Исаия, Йеремия, Мойсей... Имат труден живот. Потребен е - провокира стремеж към съвършенство. Сведенията, получени от тях, са съхранени в митове и легенди.

Древното познание - пропит от мистика спомен от суперцивилизации на милиони години пред нас.Невероятна психотроничка. Със силата на мисълта прониква в неизвестното. На нея сякаш са

й чели лекции висши същества.- Лельо Славе, от колко време контактуваш с извънземни? Разкажи какво представлява алтернативният разум и...,- Още преди тридесет лета (прекъсва въпроса) влизам във връзка с тях. Милиони години преминаха пред психотронния ми взор. Питайте, какво не съм видяла?!При владетелката на сакрални знания е така - задаваш й един въпрос, а тя те провокира за още куп

неща.- Каква е гъстотата на Разума в галактиките?- Неравномерно е разпределен. Светлината в центъра им е най-мощна. Там е неговата свръхконцентрация. Трудно ще го проумеете - на онези същества не са необходими планети или звезди. Високо еволюирали, проникват през звездите, съществуват в тях и извън тях...(Как да приемем това ние, считащите се за единствени представители на Разума? А всъщност обитатели

на провинциалната периферия на Млечния път...)- Твърдиш - съществува извисен Разум на звездите.Би трябвало да е и на Слънцето?- За проявленията на Висшата Светлина е без значение къде пребивават, през какво преминават. Не можем да ги възприемем. Еволюционно сме далече от тях. Колкото маймуната проумява процесите в компютъра, толкова разбираме същността на Вселената. Забелязваме странични резултати и последици. Съпоставяме ги с примитивни изводи.- Защо често пъти НЛО се явяват над места, известни като средища на земни енергийни потоци? Такива са Стоунхендж, Беленташ...- Зареждат се от екологично чисти енергийни канали на Космоса. Ползват и тези на Земята.- Има ли край животът във Вселената?- Не, Разумът е вечен. Изпълва всяко ъгълче на Всемира. Животът на една или друга планета или звезда са временни.- Съзираш ли свършека на живота на нашата планета?-Да.- А след това?- След това - съществуване на по-извисено еволюционно ниво. Форма на живот без физически тела.(По-подробни отговори по въпроса се дават в една от следващите книги за Слава Севрюкова - б. а.)- Различават ли се инопланетяните от нас и едни от други? Колко вида са?- Контактувам единствено с благородните. Повечето са такива. Представете си - да преодолеят необятни междугалактически пространства и стигнат до нас, колко са еволюирали. Почти няма морално принизени. Доколкото знам, извънземните, както вие ги наричате, а за мен са част от съществата на Всемира, измежду онези, които ни посещават, са седем вида. На една стъпка са под Христа...- Как изглеждат?- Видях живота на пребивавалите на Земята. Имат нирвана и, когато искат, пренасят се от своя обетован свят на нашата планета.(Не дава конкретни описания на извънземните.)- От нас какво зависи за бъдещото ни развитие?- Трябва да бъдем добри, искрени, честни. Лъжа и горчилка да няма!(Както винаги, акцентува на морала.)- Ванга твърди - след 200 години се задава среща с извънземни. Така ли ще е?- Що за въпрос! Контактът с тях не е преставал. Малцина го съзнават. Устремен към материалното, човек получава материално. Търси ли духовно, дава му се. Но кой се стреми към него? Има време... Ето, питате за извънземните. За да ви отговоря, трябва да преценя вашето ниво на

3

познание. И тогава да реша доколко и как да ви осветля. Всеки човек е вселенски уникат.- Би ли споделила една съкровена тайна? Как осъществяваш връзка с пришълците?- Много просто. Направя ли ей тъй (свила длан, дясната й ръка се извива, сякаш лови нещо и внезапно се отваря), те са тук, наживо пред мен...До днес още се питам: необясним свръхреалист, непоправим мечтател ли е тази жена? Или представи-

тел на бъдещето?

* * *Живата връзка между видимо и невидимо се взира в плазмения огън на пулсиращия Всемир. Леденият

космически вакуум, за нея, не е пуст, нито мъртъв. Вселената е форма на живот, разслоен на различни нива. Проявленията му на Земята не са от най-напредничавите. Нелеки са. Това ги прави предпочитани за въплъщаване на душите. За да растат. Животът тук е интересен. За човека, който не е парадокс в Космоса.

По-разпространена от нашата форма на съществуване е астралната. По-висша е. Почти осезаема, близка до материалната. Все повече хора в бъдеще, подобно на Слава и Ванга, ще комуникират с нея. По-извисена е и менталната - засега трудно достъпна за нас.

Следват все и все по-издигнати... Докато се стигне до божествената. Невъзможно е да се обясни и възприеме. Непостижимо царство на Нирвана. Там няма условности и ограничения.

Изброените нива на съществуване не се подчиняват на известните нам физически закони. Част от съществата във Всемира, според Слава Севрюкова, развиват сходни на нашите форми на живот. Други са съвършено различни. Невъзможен е контактът с тях, защото са свръхеволюирали. Все едно представители на някой мравуняк да комуникират с нас на официално ниво. Съществуват. Съществуваме и ние. Наши учени ги изследват. Комично ще е да си представим какво ще научат те за нас, започнат ли да ни изучават. А, може би, отдавна го правят, пък ние не подозираме...

Трудно ще разберем цивилизациите, не са ли хума-ноиди. Например, мнозина се боят от паяци, стоножки, змии, мишки, мекотели. Как ще общуват при среща с подобни високо еволюирали разумни творения? Контактът ще предизвика паника. Ще ги възприемат като заплаха. Ще реагират агресивно.

Извънземните изпитват единствено потребност да помагат. Нямат право да се вмесват пряко в развитието на други цивилизации. Даденото наготово не се осъзнава и приема трайно. Самостоятелно постигнатото с преодоляване на трудности познание, се съхранява и цени.

* * *В предисторически времена представители на извисени форми на живот неведнъж са предавали

знания на човечеството пряко, с материализирано свое присъствие. Посланията им, обаче, не са били разбрани и усвоени.

Светът съществува на различни енергийни нива. Обитаваме Земята в плът. Тя не е единствен дом на Разума във Вселената. За да функционира нашето съзнание, трябва да осигурим на физическото тяло храна, дрехи, топлина за зимата и пр. За да се затопли една къща, горят дърва, въглища, нафта. За да се изхрани човечеството, ежедневно се унищожават стотици хиляди тонове животни и растения. Природата обеднява, за-мърсява се. И - опасни последици.

Населението се разраства. Родната планета все по не прилича на себе си - отпреди 50 или 100 години. Геометрично расте консумацията. Изразходва се все повече енергия. Последицата - екологическо замърся-ване. Продължаваме ли по този път, не след дълго Гея ще се превърне в мрачно копие на планетата Марс.

От тези заплахи се опитват да ни предпазят извисени представители на Разума. Но, здраво стъпили на земята, категорични сме - те не съществуват. Животът е подвластен на нашата биологична форма. Ние управ-ляваме света и природата.

Високо еволюиралите цивилизации не ползват енергия от нашия тип. Консумират я директно от Космоса - изобилна, екологично чиста. Необходимо ли е да се материализират, черпят земна, а тя е груба.

"Голяма част от разумните същества - доверява Слава - не са от хуманоидния генетичен фонд." Какъв е техният генезис? Трудно е да се установи. Преминали са други пътища, завои и изпитания на еволюцията. Пребродилата Вечността, подчертава: "Развили са се по-бързо. По-нагоре са в еволюционната йерархия. Трудно ще ги разберем. При най-напредналите отсъстват представи за пространство и време. Могат да приемат каквато желаят форма. Например, за да комуникират с нас, превръщат се в хуманоиди. Без проблеми. Проблемен е нашият контакт с тях. "

"Как? Щом не познаваме извънземните, категорични са някои учени, значи те просто не съществуват. Човечеството - на светлинни години назад от напредналите цивилизации?... Не сме център на света? Абсурд! Тази жена нищо не разбира!..."

4

* * *За представителите на високоразвития Разум няма забрани и ограничения, освен една: "Не помагай-

те, да не объркате!"В далечно минало са документирани множество случаи на активна тяхна подкрепа. Съхранени са в

легенди и епоси. Преодолели препятствията на измеренията, висшите същества с лекота са се озовавали в нашето пространство. Това, за съжаление, е провокирало негативи и провали. Може да звучи парадоксално, но техни експерименти са маркирани дори в "Илиада" и "Одисея".

"Неведнъж съм разпитвал леля Слава за "Илиада"на Омир - разказва адвокат Георги Иванов:- В ония древни времена наистина ли са съществували богове?- Да, има извисени същества - светкавично отвръща. - Следите им са съхранени не само в "Илиада" и "Одисея". В религиите и митовете се пазят сакрални сведения за посещения на "богове".- А циклопи и великани?- Също. Това са материализирани проявления на Висш Разум от други светове. Хората са усещали тях-

ното присъствие. Такива са Зевс, Хера, Атина, Афродита, Аполон... Боговете не са красива художествена измислица. Земята не е тяхно игрално поле. Идвали са с мисия. Благородно са участвали в развихрящите се значими събития, за да подпомагат човечеството.Да спрат муждуособици и кръвопролития. Да издигнат живота. Били са не наши програматори, а съвет-ници.

Резултатът, уви, се е оказал катастрофален. Не по тяхна вина. Появявайки се в човешки вид сред древните предци, облечени като тях, превратно са тълкувани като божествени съмишленици в междуплеменните и междудържавни противоборства. Положението е ставало плачевно. Праотците ни не са могли да проумеят, че това са същества от други светове, друг разум, друга материя. Погрешно разбирайки "боговете", са ги възприемали като подкрепа свише на своя лагер. Превръщали са ги в съучастници. Битките са се развихряли още по-ужасяващи и кръвопролитни. Разрушенията се разраствали.

Гневът е експлозия на наслоен с години страх. Открай време сме негови роби. Оттук - ширеща се до днес войнственост и агресия.

Много знания са предали "пришълците" (приемани от праотците за "богове"). Човешкият род трябвало да поеме в правилна посока. С грубата си и себична материалистична психика и логика на мислене обаче не ги е разбрал адекватно. Пак ще повторя: далечните ни предци са считали, че Земята е "игрално поле за боговете".

Страшно е неграмотното същество с претенции. Даденото наготово, без естествен стремеж към него, се пропилява. С колкото повече трудности постигаш успех, толкова по-трудно го губиш. Тъй е от памтивека до днес. И "боговете" си платили за своите "хуманни пристрастия". Превратно тълкувани, част от "знанията" им са се запилели в праха на годините. Такава е истината.

За разлика от външните вмешателства, Еволюцията, търпелива и мъдра вселенска Учителка, работи бавно, системно. Основният й метод е страдание

- нелек стимулатор по пътя на Растежа.Проявленията на Висшия Разум не са самоцелни. Взели поука от грешки, прекратяват преки

включвания в земния живот - тази сложна съвкупност от множество комбинации. Контактите се превръщат в крайно деликатни, индиректни. Стават осезаеми за малцина.

Представителите на паралелни разумни светове от дистанция изследват модификациите на човеш-ката мисъл и поведение. Престават да правят онова, което трябва сами да вършим. Подкрепата им е все по-незабележима.

Всезнаеща ли е Слава Севрюкова? Мечтателка или наивница?Странни проникновения. Уподобяват красива поетична приказка. Но нали преди близо два века друг

"велик наивник", Хайнрих Шлиман, повярва на мита за "Илиада". Прие легендите за Троя за чиста монета. Поел по следите им, възкреси един изумителен свят. И истината оживя.

* * *От тези и други разговори с феномена може да се подреди част от вселенската мозайка на

проявленията на Разума.Извънземните цивилизации са два основни типа-технически и духовни.Техническите чрез висши технологии създават съвършени апарати. Така кръстосват космически глъ-

бини. На различни стадии са на развитие.Духовните не се нуждаят от технически съоръжения за придвижване във Вселената.

4

Осъществяват го по духовен път. (С астрално и ментално отделяне и пътуване извън тялото, ако го имат. Повечето от тях съществуват без него.) Превъзходството на духа над всяка техника е безспорно. Тези същества също са на различни еволюционни нива.

До Земята достигат представители на двата типа цивилизации. По-извисени в космическата еволюция, според Слава, са духовните.

Неведнъж сме се обръщали към посланицата на Висшия Разум:- Към кои от тях принадлежим? Не е ли Земята "хомо парк", контролиран от съществата на Всемира? Какви са тенденциите?- На настоящия етап превес имат силите, тласкащи ни към технически цивилизационен избор. Поели сме по дирята на не толкова напредничави разумни форми на живот. След глобални сътресения и катаклизми в близко и по-далечно бъдеще предстоят кардинални промени - генетични и в ценностната ни система. Ще получим мощен тласък към извисените територии на освободената духовност.Новата генерация коренно ще се измени. Ще развие неподозирани способности. Със силата на

мисълта ще прониква в неизвестното и ще го опознава.- Това няма да стане по-рано от края на третото хилядолетие - подчертава "космическата зеница" и

словата й трасират бъдещето.

* * *Да обобщим:1) Извънземните не са нашественици, както се опитват да ги представят медии, фантастични

романи и филми. Открай време присъстват на планетата. Повечето произведения на изкуството, показващи ги като такива, са плод на фриволни фантазии.

2) Под въпрос е дали трябва да ги наричаме из вънземни или пришълци. По-правилно е "посланици на паралелни високоразумни форми на живот".

Представителите на Висшия Разум са в Космоса и на Земята. Свободно се придвижват навсякъде. Това, че не ги забелязваме, не означава, че ги няма. Човек съзира онова, което знае. Другото е невидимо.

3) Не извършват експерименти с нас, както ние с животните. Не похищават земни жители. Ако все пак някъде се случва, то е на цивилизации от технически тип - близки до нашия еволюционен стадий. Иначе едва ли биха проявили такъв открит интерес към нас, обитателите на "съвършеното биологическо тяло".4) Враждебност отсъства. Не воюват с изостанали цивилизации, защото е опасно. Може да ги унищожат. (Нито с равни на тях, а още по-малко с по-напреднали.) Вселенските закони не разрешават това. Космосът е стабилност и хармония, а не разруха и хаос.Заплахите от извънземна инвазия са в нечии объркани умове. Целенасочено насаждани от

манипулативни медии. Целта е да се отклони общественото внимание от реалните болезнени проблеми на хората. Чрез страх да се държат в подчинение.

Ако все пак епизодично се яви интервенция, тя при самозащита. От страна на "по-изостанали технически цивилизации", не много отдалечени от нас. Другите не биха допуснали такава явна близост, че да бъдат застрашени.

5) Контактите между извисените разумни форми се извършват по все още непознати нам "космически канали" - духовни информационни банки, отворени за високо еволюирали същества.6) Разумът не е земна привилегия. Принадлежи на Вселената. Най-характерното й качество. Тя самата е Разум. С него е изпълнено всяко нейно кътче, включително Земята.Върховният Разум е висока духовност. И морал. Допуска до себе си подобни нему.7) Нашата цивилизация не се развива в изолация. Не трябва да се очаква извънземните тепърва да

контактуват с нас, защото винаги са го правили.Извършват го и сега, но деликатно. Комуникират с духовно извисени личности, а не с представители

на правителства (както егоистично им се ще на поразгле-зените от земни привилегии властимащи).Горките, те са убедени - ако някой долети от друг свят, непременно ще моли да разговаря с тях. Къде

ли трябва да кацне - пред премъдрия ни парламент? А, може би, по-престижно ще е на ливадите пред Белия дом?

Политиците очакват официално да ги известят и поискат разрешение. Как? - По телефона, с телеграма, по GSМ? Какви извисени същества ще са, ако не знаят личния им GSМ? Да подпишат предложените от тях договори, да се ръкуват и заедно да позират пред камери и обективи.

Любимите ни далновидни политици...4

Истината за разумните поселения на Космоса е една за нас. Друга - за Слава Севрюкова.А чудото на живота, тази все още неразкрита енигма, продължава да пулсира и прелива в разнооб-

разни форми из Всемира - най-Великото разумно същество.

Изучаването на света не престава. Себепознанието - характерна черта на Разума, част от който сме.Ще се осъществи ли лелеяната на правителствени нива среща с представители на космическия ин-

телект? И, ако да, кога най-сетне? Когато се постигне по-високо съзнание? Или трябва да напреднем още и още технически и технологично, както дълбокомислено ни убеждават медиите?

Небето е отворена врата, очакваща космически гости.Ватикана предвидливо създаде астрономическа обсерватория. Изследва необятните простори с

надеждапърва да открие извънземните. Да покръсти тези езичници и ги вкара в правата вяра. Така някога

мисионерите на Колумб постъпиха с индианците... Горките иноп-ланетяни."Ако галактиката е заселена с културни същества - остроумно предупреждава поетът, - те никога

няма да ни посетят без покана."А нима някой ги е канил?БЕЗДНАТА НА БЕРМУДСКИЯ ТРИЪГЪЛНИКНемалко страници са изписани за зловещия загадъчен триъгълник на смъртта. Заплетен пъзел. Липсват

основни съставки.Какво ли не съзират изследователите в тази ревниво криеща тайни планетарна енигма? - От бази на

извънземни, взимащи проби от човешки материал и техника, до разположена там антигравитационна материя или "врати" към други светове...

Фантасмагории от чудати по-чудати.Науката е длъжник в обясняване на това лобно за мнозина място. Покрито с мрачна слава, то е

заобикаляно от мореплаватели и летци,Какво лежи в основата на този природен феномен?Слава Севрюкова има принос за разшифроване на най-мистериозния земен участък.Бермудският триъгълник - див и грозен, отбягван от столетия район. Съвършенството на света се

крепи на привидни несъвършенства.Прорицателката успява да надникне в тайнствената зона. Според нея, циклично през годината тук се

задейства мощен "първичен подводен вихър".Започва внезапно. Задвижи ли се, силата му е огромна, а скоростта толкова стремителна, че водата в

неговите глъбини устремно се извива. Приижда, нахлува. Заклокочва в мътен разрастващ се въртоп. Още и още се ускорява. Прекомерно сгъстена, добива свръх-концентрация. Налягането й все повече се повишава. Плътността й става близка до тази на твърдите тела.

Гигантска конвулсия. Титанична преса.Завихрянето на тихия простор на Саргасово море край печално известните Бермудски острови, както

гo описва жената с психотронно зрение, започва от морското дъно. Подема се в спирала от дълбините нагоре по часовата стрелка. Засмуква в широк фронт огромни водни маси. Към повърхността се понасят, подгонват и усукват в колосална фуния яростни течения. "Вихър след вихър, вихър до вихър, вихър във вихър"...

Морската повъхност кипва. Приветливата, лазурна дотогава шир, неузнаваемо притъмнява. Настръхва, оживява.

Надига се. Закръжава в унищожителна боботеща спирала.Към небесния свод, изправило гърди от металноси-ва вода, расте исполинско чудовище. Преобразява

се в смазващ всичко живо по пътя си, огромен валяк.Бездната подивява.Попаднали в "Бермудския вихър" и най-твърдите тела за секунда се раздробяват на хиляди късчета.

Безследно изчезват в грохотната стихия на раззиналото се ненаситно дяволско гърло.Над унищожителната преизподня високо в разбу-шуваната мътна атмосфера понякога изниква втора.

Умопомрачителна, още по-страшна сила. Гигантско, нямащо равно на себе си в света торнадо. Главоломна е скоростта на въздушните течения в него.

Избегнеш ли първата мъртва хватка, ще хлътнеш във втора. Вратата на живота с грохот се затваря.В торнадото проблясват мълнии. Бучи, свисти, трещи. Засмуква и смазва прелитащите над

прокълнатото място самолети. Пресовани в колосалната мелница, от тях не остава следа.Полудяла настръхнала шир. Масивни като небостъргачи стоманени вълни набъбват. Надвисват. С гро-

4

мол се понасят, разпръсват в зловещ, полюшващ се кръг. Смразяващи набези. Над тях - в ураганно свирепа примка - торнадото.

Танцът на смъртта.Това е най-страшната среща на вода и въздух. Смер-чът и солената стихия се усукват, срастват в

плътна маса. Като гигантска черна дупка, всмукват и помитат всичко по пътя си.Клокочеща бездна. Отприщени вода и небе. Гигантски пумпал на унищожението.Величествена, нямаща равна на себе си, гледка.Отвързани от ада, стихиите беснеят. Колко? - Достатъчно.Извършат ли пъкленото си дело, морската повърхност внезапно се укротява. Невинна, смирена.

Сякаш нищо не е било.Заспива. Застива. Уморена. Блестящо лазурна. С месеци наред.Земно лицемерие. Умиротворено, небето потъва в сееща спокойствие ослепителна слънчева усмивка.Коварно затишие.Докога?Звярът кротува. Набира сили за удар. Готви се нова схватка. На живот и смърт.Докато стихията за кой ли път избухне. И грохотно възврат и зафучат вода и небе. И отново въстане

под-небесната паст.Така психотроничката разкрива причините за периодично върлуващите цунами из оня слабо проучен

район. Не пребивава телесно там, но чрез свръхраз-вити сетива от хиляди километри разстояние наб-людава и изследва невероятното явление.

За изненада на изследователите-океанолози, възникващите там цунами не са провокирани от земет-ресения. Навярно затова все още не е разкрит загадъчният им произход.

За Слава, те са проявления на "първичен подводен вихър", а не на извънземни. Такива има на няколко места на Синята планета.

За да проучи мистерията, по специфичната си методика, освен зрение включва и друго сетиво - за допир: "Пъхам пръст в развихрилата се стихия" - споделя. Мигновено отдръпвайки го, възкликва: "Твърдо е като гранит!"

"Над водния вихър изниква втори, въздушен - продължава вълнуващите си проникновения. - Толкова е силен, че уподобява вакуум. Изтрива всичко, изпречило се на пътя му. Самолети и кораби стават на трески. Там сякаш липсва пространство. Затова уреди не действат."

Гигантският пумпал на разрухата генерира енергия. Блокира техниката. Губи се представа за време и пространство.

* * *Изложената от психотроничката теза се потвърждава с документирани мощни вихрообразни течения

в дълбините на Саргасово море. Необясними с нищо познато досега.Какво ги провокира?Разбулването на загадката едва започва.Земята, подобно на Космоса, изглежда има свои засмукващи "черни дупки". Черната дупка е вър-

тящо се място във Вселената. Захранва се, според психотроничката, от "действащи в нея вихри".Това дава основание на Слава и други изследователи да твърдят: планетата ни е "своего рода жив

организъм". С атмосфера, биосфера и монолитен скелет. С реки, уподобяващи кръвоносна система, с планински вериги - костна, с вулкани - отделителна. Опасана е от жизнени меридиани - чувствителни силови линии, маркиращи енергийните й зони - нейните нерви. Не е лишена от аура... И още, и още...

Запокитена в Космоса, синьозелената Гея, обхваната от трудно обясними за сеизмолозите спазми, е в безспирно външно и вътрешно движение. Земетресенията, бич за човечеството, с различна амплитуда разлюляват отделни нейни участъци. И това ако не е живо същество?!

Какво е Бермудският триъгълник- грандиозен, циклично възникващ воден и въздушен вихър? Една от "черните дупки" на Синята планета?

Или?...Съвършенството на света се крепи на привидни несъвършенства.

* * *Ученият Сандерсън определя десет крупни сектора на Земята на "безследно изчезване". Такова е Дя-

волско море (между Япония и островите Бенин). Сред тях е Бермудският и симетричният на него, разполо-жен от противоположната половина на Глобуса участък. Намира се между Индонезия и Австралия. И там се

4

губят кораби и самолети. Наречен е Австралийски бермудски триъгълник.Хипотези, хипотези...Какво причинява разкритото от Слава Севрюкова, възпламеняващо се през определени периоди

гигантско завихряне? - Отговор навярно ще даде бъдещето.Човечеството се приближава към разкриване и на тази загадка. В началото на 1997 г. (шест години

след смъртта на псифеномена) ехолоти на рибарски кораб регистрират на океанското дъно до Бермудските острови неравност, уподобяваща пирамида. Наскоро след това американецът Чарлз Бърлиц организира морска научно-изследователска експедиция. Установява: разположена е на около 400 метра дълбочина. Дължината на основата й в метри е 200, височината - почти 150. Наклонът на стените е същият, като на Хеопсовата. Една от тях е малко по-дълга от останалите.

От какъв произход е? Изкуствена земна форма или естествено природно образувание? Дали някога се е извисявала над водата, потопена след мощен катаклизъм? Вихърът на Бермудите не е ли провокиран от излъчванията на това тяло?

Ако в него е ключът на гигантските водни конвулсии, възможно ли е епизодичните торнадни стихии по тези места да са резултат на силовите му линии?

Слава Севрюкова не изяснява енигмата докрай. Отговаря на едни въпроси, но с времето възникват други. Отдавна не е сред нас за меродавно становище. Феноменът съзира и разкрива причината за катастрофите по тези места - периодично възникващи рушителни подводни и въздушни завихряния в Саргасово море. Толкова.

Какво ги предизвиква? Колосална подводна пирамида? Или друго? Не е уточнено.За психотроничката "земните вихри", подобно на космическите, бушуват непрестанно. От сложните

взаимоотношения между тях периодично избухва, а после внезапно стихва гигантската конвулсия Бермудски триъгълник.

Такава е истината за непредсказуемата стихия на зловещата земна гилотина, безследно унищожила фло-тилии от кораби и самолети.

Хилядолетна енигма. Не предава лесно тайни. Студенокръвното чудовище шества и взима жертви.С възхода на науката човечеството все повече се приближава към неговото разгадаване. Мощен тласък

в това е получило от световно признат психотроничен авторитет.Реалността - по-непредсказуема и от най-развихрената фантастика.БИОГРАФИЧНИ ФРАГМЕНТИКак се пише за свръхфеномен? Белязан от Бога, обединява в себе си физическия, духовния, божестве-

ния свят. Свободно контактува с тях.Животът на Слава Севрюкова е една горяща факла.Родена е в гр. Нова Загора. Четвъртата къща срещу някогашните казарми по шосето от Стара

Загора е нейната. Състои се от стаичка, кухня, антре. Шестч-ленно семейство се е побирало в нея. Подът на стаята е дървен, на антрето и кухнята - пръстен. В този дом преминава безгрижното й детство. "Там, откъдето съм - спомня си след ГОДИНИ, - само праскови има."

(Тази къща отдавна е разрушена. На нейно място се издига жилищен блок - б. а.)Нека надникнем в родовите хроники. Дядо й Руси, по майчина линия, е новозагорски комита. Буйна

натура, обича да разиграва кон, развявайки перчем. Безупречно точен стрелец, горд с дългоцевата си пушка.В размириците на Руско-турската освободителна война зад открехнатите кепенци на дома, скришом

заема позиция. Изстрелът му е безмилостен при първия мернал се турчин на далечния мост.В олелията и суматохата поробителите не успяват да разберат откъде се стреля. Не смеят дори да

допуснат, че "тихата рая" ще се осмели на такива "пехливанлъци и золуми". Успокояват се: заблуден куршум ще да е изс-вистял от близките казарми.

Следва ново покушение.Поставят постове. Плъпват съгледвачи.Нарамил пушка-бойлия, мъжът с харамийска душа се измъква по късна доба. И отрядът на генерал

Сто-летов набъбва с още един опълченец.Съпругата му е пълна негова противоположност -милозлива и кротка. Изкусна знахарка и билкарка.

Лее куршум, бае против уроки.Странно съчетание. Мъж с необуздана кръв и хрисима лечителка.(Това, както ще разберем по-нататък, се повтаря като по фамилна закономерност и в семейството на

Слава.)Дъщеря им Мария, добра къщовница, унаследява майчиното дарование. Но и го доразвива - умее да

4

предсказва.Обработеният с години лечителски и ясновидски ген се предава и на най-младото поколение. С

многократно по-извисени способности са нейните деца - Слава и особено единият от братята и.Сред митове, легенди и предания за неотшумели величия - носители на божествени лечителски дарби и

непокорни комити - израстват Славка и тримата й братя.При бягството на населението от Нова Загора по време на Освободителната руско-турска война

нейният вуйчо, син на дядо Руси, ще загине от ятагана на озверения башибозук. Мъчителен повод за по-прозорливите хора от рода по-късно да се запитат; не е ли това горчиво възмездие за някогашните "подвизи" на юначния комита?...

Казахме, безгрижно детство. Истината е - Слава е от многолюдно семейство. То трудно оцелява в нищета и глад. От малка свиква да спори с неволята.

"По рождение с необикновени качества, мълвата за ясновидската й дарба плъпва из провинциалния градец. Близките се опасяват да не й излезе име на магьосница. Дали затова непълнолетна я омъжват за много по-възрастния от нея белогвардейски емигрант Степан Севрюков?"

Така ме запознаха със странната жена като със 106 годишна столетница. По документи."Аз съм на 86 - споделя тя, - а както ми е писана рождената дата по венчално свидетелство като

Славка Ралева Севрюкова, би трябвало да съм на 106 лазарника.Това стана тъй: когато да ме омъжат, наложи се попът да ме направи малко по-голяма. Невръстна,

как да ни венчаят? Тъй по документи вече трябва да съм в третото хилядолетие..."- Разказвайки това, усмивката не слиза от одухотвореното й лице.

И така - грабва я белогвардейският емигрант Степан Севрюков.Руснаците имат своя общност в Нова Загора. Украинецът Степан от Харков е тежко ранен в крака.

От коляното до глезена му зее дълбока незаздравяваща рана. Дълго го лекуват в лазарета на обновените бивши турски казарми, отстоящ на метри от дома на Слава.

Милосърдната шестнайсетгодишна девойка безвъзмездно се грижи за ранените. Починал е баща й. Наскоро осиротяла, милостива като своята баба, усвоила тайните на лечителството от нея и майка си, не може да остане безучастна.

Украинецът от пръв поглед се влюбва в усмихнатото състрадателно момиче.След оздравяването я иска за съпруга. Народността му е предимство - нали дядо й някога е воювал рамо

до рамо с русите. В семейството още се разказват легенди за оня героичен период. Едва изхранващата се многолюдна фамилия с радост му я дава.

Но се налага да й добавят 2-3 ГОДИНИ, да изглежда пълнолетна. За по-голяма сигурност буйният украинец брои на свещеника 220 лева. Двамата "поливат сделката". Преподобният отец фалшифицира венчалното свидетелство. И се престарава в това. Е, има причини. Стигнем ли до сватбеното тържество, ще ги узнаем.

А тяхната сватба е колоритна. Колоритен и забавен е и кумът им - инвалид от Първата световна война.

Нека се опрем на автентичния разказ на Слава за възловото събитие, преобразило из основи живота й:

"Влязохме в църква. Аз съм като главичка на топлийка. Не се виждам в тълпата. Гостите, пийнали, щуреят:

- Булката! Де е булката?Ония, които ми носеха воала, ме смятаха за дете, любопитно момиченце, зазяпано в сватбата на

буйния украинец.Булото бе толкова голямо, че от него можеха да разкроят общо за четири невести, ама зрели, не като

мене.- Де е булката? - Напират веселите сватбари, а аз се муша сред тях.И наистина, срязаха воала на четири. Наметнаха един от тях над главата ми. Накичиха ме с бяла пан-

делка.Дребна, слабичка, заприличах на кукла.Засрамена, шмугнах се пак сред сватбарите. Отдалеко вече ме различаваха по булото. А аз смутена се

криех - нали бях невръстно момиченце.-Булката! Булката! - Крещяха подпийнали приятелите на мъжа ми. - Да излезе! Да я видим!Режещ студ. Пламнала от неудобство, още повече се свих. Под високите манастирски зидове се смалих-

сма-лих. Потънах в лютия мраз. По-ниска от мравчица...

4

Мъжът ми, пиян, се кандилка. Попът - също. Пеят развеселени: Степан - на руски, попът - на български.

Уговорили се тайно двамата да ми наддадат две-три години. Но, порядъчно почерпени, нечестивците прибавили... двайсет. С толкова Степан бе по-възрастен от мене.

Узнах за измамата едва, когато мъжът ми почина. Какво се оказа - сега да съм столетница! - Смее се от душа леля Слава.

- ...Ето как я разкрихме. Моят партньор в науката Иво Лозенски се зарови по някакъв повод из документите ми. Изведнъж ахна:

"Лельо Славе, ама ти си била на сто и три години!" "Сто и три?!... Не може да бъде!" "Я виж брачното си свидетелство!" Знаех, надписано е. Не бях го поглеждала. Но чак пък толкоз да се престараят... Жесток и жалък мъжки свят.

Така започва семейният живот. Далеч от патриархалната идилия.Беднотия до шия.Преселват се в град Шипка. Квартирата им е до Шипченския манастир, където наскоро са се венчали.

В малкото градче още не са отзвучали спомените от руско-турската Освободителна война. В памет на ге-роите е въздигната православна императорска църква с позлатени кубета. В околностите е разквартирована крупна белогвардейска общност.

Сред офицерите има изискани представители на руския хайлайф. Някои от тях са аристократи - графове, князе. Довели са и семействата си.

Младоженецът Степан, бивш ординарец, е човек на живота. Ненадминат кулинар. Устройва се като главен готвач на емигрантите.

Полезни за Слава години. Будна, любознателна, жената с беден произход учи език. Усвоява финеса и изтънчените обноски на низвергнатата аристокрация. Надмогва сиромашията с богатство на духа.

Носителка на светлинна дарба, търсена е от изгнаниците. Измъчвани от носталгия по родината, в нейно лице съзират искрици надежда в неясното бъдеще. С лекота прелиства живота им.

Обгръщат я с внимание. Благодарни за сбъдналите се предсказания, подаряват й сребърен кръст и шепа златни монети.

Слава предчувства - съпругът няма да приеме природните й способности. Крие ясновидските си занимания от ревнивата половинка.

Дарбата е и болка. Всички от обкръжението й благоговеят пред нея, а най-близкият нехае. Ама, че парадокс!

Но идва ден, научава. И започват проблеми.

Степан е невъздържан, страшно ревнив. Жена му е красавица с разкошни кестеняви коси. С необикновени заложби. С десетки и стотици почитатели и почитателки.

Не, с това ревнивецът няма да се примири. Трябва да му принадлежи. Изцяло.Семейството се мести из страната.Настаняват се на квартира в Княжево. Слава постъпва в Тъкачната фабрика в София. Труд, оскъдици,

несгоди. Никога няма да се потопи в морето на безоблачното щастие. Все повече опознава страданието - този, според мъдрите латини, "пробен камък на доблест-та .

Годините летят. От млада боледува. Страда от воден плеврит.Претърпява седем операции. Най-рискована е на черния дроб. Две години се възстановява в болница.

После още толкова носи каучуков дренаж. Не й прощава и перитонитът. Остава без деца.Носителка на божествена дарба, а атакувана от болести? Как да се тълкува това?Обяснението е просто - каляват духа й.Няколко пъти е пред портите на Отвъдното. Не прекрачва прага. Силите отгоре ли я пазят? Когато е

на ръба, Висши същества решително я отпращат: "Върни се! Дълго още ще си на Земята."След операциите виденията й се засилват. Животът продължава. Но тя остава нетрудоспособна.Как да бъде жрица, без да е преминала през смъртта? И да е оцеляла?

* * *В столицата в някогашния квартал "Трисули" (индийското значение е "Богиня на дърветата"),

разположен в района на днешната "Овча купел", на улица "Георги Ковачев" 1, семейството успява да спретне къщица. Стаичка, кухня и антре. Досущ като бащината й.

Стопанката я поддържа идеално чиста. Невероятен естет, обича красивите дрехи. Изплела си е светлорозо-ва жилетка с чудни шарки. Слабост й е коприната. Бродира покривки. Пише стихове.

4

"Леля Славка бе лишена от деца и това много й тежеше - спомня си Мария Тунева от Нова Загора. - С мама се събираха по роднински. Неведнъж тихо е въздишала: "Имаш четири рожбици, дай ми ей онуй, мъничкото." (Това бях аз.)

Мама, която много я обичаше, през сълзи въздишаше: "Ех, сестро, трудно се откъсва дете от майка, два пъти по-трудно - кога се роди..."

Лишена от наследници, приютила е три котака. Дала е подслон на сухоземна костенурка, криеща се под гардероба.

Непредсказуеми са замислите на съдбата. Контактният Степан се запознава на чашка в кръчмата с вдовец, на чийто гръб лежат четири невръстни деца. Съпругата му е загинала при бомбардировките над Со-фия през Втората световна война. Едва ги изхранва. Бездетният белогвардеец измолва най-малкото - триго-дишно момиченце.

Вечерта по неотменна традиция се прибира с повишено настроение. Тоз път повече от всякога. От портата юнашки се провиква: "Слава, Слава! Счастие болшое! Ставай, милая!"

Съпругата му е на седмото небе. Не може да повярва. И да се нарадва на малката кукличка.В дома настава неописуемо вълнение.Иванка, така се нарича рожбицата, е занемарена, гладна. Щастливата жена я изкъпва. Нахранва.

Полага в чисто легълце.Тая нощ няма да мигне. И, нали е и шивачка, взема й мярка, докато малката спи. До късно шие.

Прекроява една от роклите си.Сутринта Ваня се събужда в нови дрешки.С години се грижи за нея.До осиновяване не се стига. Размислил, далече от алкохолното опиянение, бащата отказва да даде

съгласие за това.Слава я има за своя дъщеря. Оженва я и дълго след това й помага в домакинството.Ваня я обича и уважава като родна майка.

* * *Маломерната къщурка не впечатлява. С нищо. Освен с високия стълб в двора - антена в небето. И с

необикновената стопанка.Степан е червенобузест здравеняк. "Украински бо-гатир", както снизходително го нарича. Изхранва

се като готвач и строител.Невъздържан, неотрезвяващ. Изживява мъчителна драма с него. Непрестанно трябва да угажда.

Вечер пере ризата му, та сутрин да ухае на чисто. И не само това...Природно смирена, не роптае. Цени чистотата. Изпълнява желанията на съпруга - пере и чисти, чисти

и пере.Скучно ежедневие. Идеална хигиена в къщи и, което е по-трудно - в душата.Това не я натоварва.Откъсне ли се от алкохолната прегръдка, Степан е сърдечен. Но с годините проблемите се засилват

-припреният украинец е все по-обсебен от чашката. Не приема природната й дарба. Пренебрегва я, за щяло-нещяло ругае. И по-лошо... Мислел си е навярно: "Толкова като знаеш и хората не могат без тебе, я да те видя как ще ги срещнеш с потрошени зъби..."

Жестока ревност. Животът й е тежък. Но тя устоява. Силите отгоре ли я пазят?Сговорчива по природа, Слава е подвластна на болезнената си доброта. Любовта поражда

паранормални явления. Но мъжът й е груб. Държи се унизително, понякога като със слугиня. Отсъства духовната връзка.

Това я отблъсква. От младини, в разгара на страстите престават да живеят като съпруг и съпруга.Угнетен, той още повече се запива. Пренебрегва я, не й разрешава срещи с хора. Демонстративно

отпраща търсещите я за ясновидство.Многократно посещава близките си в Харков, но съпругата му ни веднъж не поема с него. Бои се от все

по-обсебващата го ревност - да не я затири из безкрайните украински степи.Слава запазва брака, но "живее в чистота". Въпреки трънливия житейски път, извървян със

Степан, тя остава вярна на паметта му.

* * *В нетърпими условия - съпруг-алкохолик, опасност от затвор за ясновидстване, прави всичко

възможно да оцелее при "поредния лов на вещици".

4

Ясновидските занимания са строго преследвани от църквата - по онова време сила в държавата. Опазва паство от опасната конкуренция на природно надарени личности, изявяващи се като "пророци на Новото време". Безпощадна е към тях.

Отлъчва и анатемосва мисионера на Новата епоха Петър Дънов. Следвал в Америка, "белият оракул" разбива оковите на закостенели канони. Превърнал се е в чаровен проповедник на самобитна дълбокохуманна култура. (Ванга нарича учението на Бялото братство "огнена Библия".) След него се стичат десетки хиляди последователи, възхитени от мъдрото му слово. Вдъхновени от извисения му живот.

Всеки, събиращ тълпи след себе си, се приема за потенциална заплаха от силните на деня. Църковните отци, воюващи за сърца и умове, се боят за целостта на паството. Да не би младото поколение, прелъстено от примамливите идеи на все по-освобождаващата се от догми епоха, да опразни храмовете. Но забравят или не искат да приемат - няма нищо по-привлекателно от свободната мисъл, водеща към Разума.

Слава страни от насаждания от властите конформизъм в обществото. Най-скъпа за нея е свободата на духа.

С Дънов се познават, контактуват, обменят полезна информация. Учителят я цени - пред него е из-висен дух. Тя подкрепя благородната му мисия, предуп-реждавайки за трудностите. Знае - учението му е добро, но го чакат нелеки проверки. Свръхсетивните познания задължават. Изпитанията са закалка. Благодарение на тях, душата съзрява за мъдрост.

Двамата често се срещат. Веднъж се уговарят той "да се излъчи", като със силата на мисълта "изстреля духа си в дома и". Това трябва да стане в дните на предстоящата седмица - не уточняват кога.

За този случай Слава разказва:"И ето в сряда усещам в стаята си присъствие. Обръщам се към духа:- Ти ли си, брат Петре?- Аз - отвръща. - Запиши часа и минутата. Грабвам молив. Отбелязвам датата - два часа и петнайсет

минути."По късно при срещата Учителят заинтригуван я пита: "Разбра ли кога те споходих, сестра Слава?

В сряда, в два и петнайсет след силна молитва отпратих духа си при теб. "Чародейката не отговаря. Подава му запечатан в плик лист с документирани дата и час. Часът на

една уникална духовна среща.Усмивката й грее.Необикновената жена знае: трудностите, които преодоляваме, ни създават, създадените от нас -

рушат.Нелек живот, но не и скучен. Фантастични изживявания.Нека не се учудваме. Сетивата на невероятните хора са с невероятен обхват.Слава е посещавана и от последователите на Дънов Боян Боев и Любомир Лулчев, таен съветник на цар

Борис III.

* * *9. IX. 1944. Започват "грандиозни промени". Властта е "взета от народа", поведен от нови

"спасители" към "нови хоризонти". За свръхсензориката за кой ли път настават тежки години. "Народното управление" на свой ред се заема с преследване носителите на нестандартни способности. Не трябва да се отклоняват трудещите се от светлите перспективи, които прозорли-вите революционни водачи им предлагат (точната дума е налагат).

Църквата, отделена от държавата, е отслабена. Отминали са времената, когато папата в световен мащаб издава декрети кое е приемливо, кое не в астрономията и науката. Патриархът трябва да е послушна марионет-ка на новите властници. Марксическата държава твърдо се произнася: не на религията, не на ясновидците! Шарлатаните са опасни за страната, поела (за кой ли път) към сияйни бъднини.

Времена на брутални водачи, на груб материализъм и атеизъм. Започнало е поредно преследване на свободната мисъл.

И нови проблеми. Слава е просветена, но просветено ли е Човечеството? Свикнала да работи със страст, в изнурителната обстановка на свръхнапрежение, губи способности. За първи и последен път. Настава най-драматичният период в живота й.

Сложен е феноменът. Не се поддава на обяснение.Защо тези хора са преследвани във всички епохи?Налага се парадоксалният извод - може би точно това е потребно за тях. Трудностите са като

коса, подрязваща тревата. Сгъстява я и поддържа злачна, жизнена, буйна. Издръжлива на посегателства.С изпитания в бурните пороища на битието феномените трябва да устоят и докажат силата си.

4

...След повратен период на смиреност и титанични усилия, божествените способности на Слава се възвръщат. И избухват. С още по-неукротима страст.

Заложбите й са възкресени. Наложило й се е да извърви дълъг път, да възстанови качества. И по-труден - да ги усъвършенства.

Възродена е. В схлупената къщица се случват чудеса. Витаят духове.Животецът отново е избуял - обновен, пълнокръвен, истински. Смайващ живот!Годините напредват. Времената се разчупват. Макар да избягва изяви, мълвата за нея се носи.

Привлечени от "жената с психотронно зрение", прииждат посетители. Поемат ли непознати на групи на групи из квартала, съседките учудено се питат: "Тия пък закъде?" И си отговарят: "При Славка трябва да е."

В сиромашкото си щастие е контактна. Никой не е видял зло от нея. Няма основания за усложнения с властта. От никого не иска пари. Доволни от изумителните проникновения, "гостите" скришом пъхат някое левче под възглавницата й.

Проблемите сякаш са отминали. Нищо подобно. Задават се други, още по-тежки. Този път с мъжа й.Степан, буйният някога юначага, остарява. Укротени са дивите ангели на страстите. Прокиснат от

алкохол, в изолация е. Той сега болезнено го изживява. Съпругата съчувства. Но какво може да промени?С двадесет години по-възрастен, на свой ред е притиснат от болести. Най-много страда от зъби. Няма

пари за коронки и мостове. Съдбата ли крои възмездие? Безсилен да се откъсне от винената прегръдка, пенсията му се стопява. До стотинчица. Моли съпругата си за подкрепа,забравил миналото.

Преломните събития не са я променили. Приела несгодите на страданията за изпитание, великодушно му прощава.

Той е респектиран - от благородната постъпка. Стъписан, уплашен - от витаещите духове у дома. Изненадан - от огромното уважение, с което все по-често пристигат изискани интелигентни посетители. Някои - с позиция в обществото - министри, министерши, генерали...

Въпреки бурните издевателства, след смъртта на съпруга си Слава говори с разбиране и нежност за него. Не е мъжът на живота й, но тя е потоп от човечност. Убедена е: "Откажем ли да приемем злото, с трезва оценка за необходимостта от него, ще се затворим и за доброто. Няма случайни хора, премеждия, теглила. Споходилото ни е заслужено някъде, някога. Не от другиго, от нас."

И, непрегънала душа, носи семейните вериги. Без окайване. Нейна стихия е ясновидската магия.

* * *Кой не се измъчва на тая земя. Прозорливост и търпение са нужни за осмисляне на стоварилите се

изпитания.Страданието - мъчителен тласък за домогване до извечни истини. Трудността е предначертана. Слу-

чайността - неслучайна. Само извисен дух може да гради подобна философия."Най-висше постижение е да обикнем трудностите-учи Мория, един от световните духовни водачи. –

Това качество лежи в основата на всички постижения."Слава няма съзнание на маг, нито на вълшебница. Не приема несгодите за наказание. Не са в

състояние да засенчат аристократизма на духа й. И върви към съвършенство - светъл лъч между небето и земята. Тя, един от пророците (неканонизирани и затова много по-ценни) в по-ново време. Да отворят душите за скритите светове около и в нас.

(Мнението е мое. Духовният финес на тази невероятна жена не би й позволил да признае това - б. а.)Някогашният "украински богатир" е респектиран.Отшумели са бурите на кръвта. Разтревожен е. Дали в съкровените мигове на равносметка не

припламва искрица съвест? Виж ти, каква жена имал! А той? В какво се опита да я превърне...Слава споделя:"Моят Степан се уплаши. Втурна се да се спасява. Страх го бе да съжителстваме в една стая.

Грабна леглото. Избяга на двора. Под дървото се пренесе. И приюти на спокойствие. Под звездите..."Какво е това - час на разплата? Поредно възмездие?- Или заслужена случайна неслучайност...Властват груби времена. Официално се пренебрегва и преследва необяснимата за науката

екстрасензорика. (А нима сегашната е "на ти" с нея?) В годините на "железен ред и дисциплина" няма място за, както някога презрително квалифицираха странните занимания, "бабини деветини".

Слава неведнъж е предупреждавана от тогавашната милиция "да преустанови съмнителна дейност". Местните сатрапи не са за подценяване.

Това не пречи на силните на деня да се домогват до услуги на изявени сензитиви, работещи скришом, в страх от грозящи опасности. Да оползотворят способностите им не за друго - за лична изгода.

5

Както гласи поговорката, "Царят дава, пъдарят не дава."Кой смее да откаже помощ на партийните и държавни величия? Слава е тайно използван нетолериран

псифеномен.Коварни години.Все по-често на воаяж при нея са членове на дипломатически мисии, посланици, консули. Силно

впечатлени, след това довеждат съпругите си.Навестява я министърът на отбраната, армейски генерал Иван Михайлов. Дискретно гостува Соня

Бакиш - съпруга на тогавашния министър-председател Станко Тодоров. Прокрадва се информация, че до схлупения дом се е домогвала Людмила Живкова, водена от природен афенитет към мистериозното и загадъчното. "Ако бе ме потърсила преди да я убият, навярно щях да я предпазя" - ще въздъхне Слава.

Професор Рейдак, президент на Международната асоциация по психотроника я цени и уважава. Посещавана е и от психотроници от Кипър и други страни.

При нея идват елитни руски учени - академиците С. П. Кордюмов, Владимир Авински, Валентин Фоменко. До жената-уникум се допитва професор Андрей Блю-ховецки. Пристигат научни работници от съветски секретни обекти и от "космическото градче" край Москва. Повечето от тях не упоменават имена и титли.

Посещава я писателят Александър Горбовски, "да свери часовник" в търсенията си. И получава многозначителен, но категоричен отговор: "Не е това, което е..."

Още по-интересна е визитата на руския академик Валентин Фоменко, интересуващ се от неизвестни сплави. За нея ще стане дума по-късно.

Не остават назад родните учени. Професор Георги Лозанов, шеф на Института по сугестология изследва дълги години Ванга. Той се интересува има ли бъдеще оригиналната му система за изучаване на чужди езици в сънно състояние. Получава ненасърчителен отговор: Това няма да го бъде. Знанието е временно. Не отсяда в мозъка там, където трябва."

Съветите й търси професор Марин Маринов, председател на Българското астронавтическо дружество. Посещават я доцент Лили Дражева, доцент Елена Вла-дова... "За мене е повече от духовна майка - признава Владова. - Промени из корен живота ми."

Слава - нежна наставница на докосналите се до нея. Спохождана е от все повече научни работници. Визитите зачестяват при защита на докторати и доцентури. Вълнуват се за акцентите в тях. Без да ги е чела, знае съдържанието им. Направлява ги.

Доцент Вера Точева, директор на Централна лабо-латория по биоенергетика в Пловдив дири съветите й. Занимава я бъдещето на психотрониката.

С пророчицата контактуват и родни сензитиви. Слава чистосърдечно се радва на всеки от тях - дарбата им е от Бога. Изключително високо цени дядо Влайчо от с. Коньово, Новозагорско. Признава Вера Кочовска.

За Алан Чумак разкрива: "При него има светлина, но и тъма." Критична е единствено за руския екстрасенс Золотов: "Той унижава човешкия дух."

Това не са присъди, а мнения.Разпръсква знания на докосналите се до нея с дарба. Дава им духовен хляб. Подкрепя ги, за да не се

злепоставят. Прозренията й се превръщат в крилати фрази. След смъртта й мнозина ще ги употребят като свои, малцина ще посочат първоизточника.

(Спестявам имена, да не засегна нашумели "психо-тронични величия"...)Все повече медици посещават схлупената къщица. Професор Цончев от Трета градска болница в

София се свързва за изясняване на трудни диагнози. Очният хирург д-р Коджабашева от Пловдив десетина години се съветва преди рисковани операции.

Проверили я многократно, убедени в безпогрешните и диагнози, лекарите един през друг се допитват до човека на бъдещето.

Слава отдавна се знае и с народния лечител Петър Димков, който насочва хора към нея. Същото прави и Кубрат Томов, теоретик и изследовател на паранормалното.

Нека не се изненадваме на посещенията. Плод са на естествения стремеж на човешката природа към развитие. Обезпечим ли се материално-битово, търсим политическа независимост. Сдобием ли се с нея, мечтаем за духовна...

Неугасим стремеж към съвършенство.

* * *Възможно ли е срещите, особено "високопоставените", да бъдат скрити? При визитите на министъра

на отбраната армейски генерал Иван Михайлов сгушената къщица е опасана с кордони милиция.5

Министърът е обезпокоен за здравето си."Ще ти помогна, ама по-напред да се прекръстиш-усмихва се Слава. - Виждам те, кръстен си..."Червеният генерал отстъпва.След неговите "рандевута" през седемдесетте години на миналия век тя вече може да "гледа" по-

спокойно. Министърът тайно се е разпоредил на специалните служби: "Оставете я на мира.""Не разчитам на тяхната протекция. Не заради нея ги приемам - споделя пред близки

пророчицата.- Хора са и те, нуждаят се от помощ."Соня Бакиш се домогва до софийската сибила в късни часове. Обезпокоена, разпитва - съзира ли

опасност за живота и кариерата на съпруга си, премиер-ми-нистъра. Нащрек е. В обзелите я тревоги не смее да сподели - той е заложил съдбата си на рискована карта. Неуспехът ще му коства главата.

(Визитата е преди Десетоноемврийския преврат 1989 г. Министър-председателят тайно заговорничи срещу Тодор Живков. Известно е как пожизненият Първи, забравил някогашни заслуги, се разправя с малцината смелчаци, посегнали към височайшето кресло...)

Жената на премиера тихомълком се измъква от схлу-пената къщурка. Потъва в нощта. Обнадеждена. Прорицателката е споделила: "Не съзирам тъмни облаци над главата на съпруга ви. Нека продължи пътя. За добро е!" Усетила е тенденциите на епохата.

В разбунените дни участниците в преврата и техните близки не смеят да се допитат до Ванга. Приближена е на клана Живкови.

Да не оставаме с погрешно впечатление - Слава, както и Ванга, контактуват с властници, но не обичат властта. Не търсят блясъка на лукса. Стремят се към неугасимата Светлина на духа. Слава Севрюкова знае: мисията й е да работи за разкриване строежа на микро и макрокосмоса и проправя път на Духовността.

Диктаторът е обречен.Ще се промени ходът на историята. Заслуга за това има и невзрачната къщурка в "Овча купел".Слава отбягва суетата. Съкровеното й кредо е: "Духовно извисените личности не са популярни. Те са в

света, но не от света."А името на "живата мистерия" се носи из София.Превратът е успешен. Годините се разкрепостяват.Старият дом е отчужден. Стопанката е настанена в апартамент.Демокрацията променя научните и културни парадигми. Все повече интелектуалци - учени, инженери,

изследователи - посещават божествената пратеница.Професионалистка в психотрониката, Слава работи с апостолска преданост. Себеотдава се. Ден по

ден отвоюва името си.Творците на изкуството отдавна са я открили. Ценят, ревниво пазят жената със "звезда на челото".Исторически романисти дирят обективни потвърждения на свои догадки за изградени от тях

ситуации, етнография, достоверност на картини и факти. Пъплят, напират, съветват се знаменити наши артисти и художници.

По сценарий на Антон Дончев е замислен филм за богомилите. Кинематографичният екип се интересува от пейзажа на епохата - бит, емблеми, костюми. След консултации с пророчицата, писателят й подарява книга с посвещение: "На леля Слава - зеницата на България!"

В предснимачния период на кинопродукцията "Ивайло" софийската сибила е посетена от изпълнителя на главната роля Богомил Симеонов. Как да бъде Ивайло, без да го познава от всички страни? Моли да разкрие как е изглеждал царят-легенда - облекло, обноски, държание, характер. Да изгради по-пълнокръвен автентичен образ.

Принос има и за филмовата епопея "Аспарух". Представители на снимачния екип я посещават. Дава им указания за костюмите на героите от далечната епоха.

"Колкото повече работа имам, толкова повече гости" - ще изохка прорицателката. И за кой ли път ще е права.

В обновеното време най-сетне името и изгрява в родния печат. Дава интервюта. По Националната телевизия се излъчват два научно-популярни филма за доайена на българските феномени. Трудно ги снимат и монтират. Технически смущения - гаснещи камери, глъхнещ звук... Витаят тайнствени енергии.

В единия от тях е упоменала, че живее в "Овча купел 2". Тълпи страдалци, угнетени от ударите на живота са се втурнали да я дирят из квартала.

Ежедневие, разпъвано от болките на другите. Превърнало се в нейна болка. И орис.

5

След "Промяната" често й гостува писателката-езотеричка Лиляна Серафимова. Впечатлена е от невероятната дарба, събрана в едно толкова скромно същество. Публикува вдъхновени статии и очерци за псифеномена. Книгата й "Магията, вечната", отпечатана две ГОДИНИ след смъртта на психотроничката, е с посвещение: "На светлата памет на Славка Севрюкова". В нея е отделено място за нея.

В последната година на земния си път софийската пророчица излиза от сянката на неизвестността. Тогава разбира - най-съкрушителни бури вилнеят на върха на признанието.

Домът й се е превърнал в храм на здравето. Прииждат все повече посетители от провинцията. Някои са човешки руини, нуждаещи се от вещ съвет и подкрепа.

Слепи скитници в пустинята на Живота.Любезна, общителна, въпреки умората, осемдесет и осем годишната старица е усмихната. Полива

крехките кълнове на вярата за обновление в трудния до болка живот. Помага за премахване енергията на злото, паразитираща в душите. Поддържа пърхащите крила на надеждата. Безвъзмездно.

Знае - в безспирния ход на годините славата я следва. Това не я вълнува. За нея има по-значими неща. Най-висша отплата в духовното лечение е усмивката на един страдащ човек. Особено ако е беден...

* * *Февруари, 1962 г. Повратен етап в житейския й път. Запознала се е с физика Иво Лозенски.Той е 28 годишен. Асистент в Минно-геоложкия институт в София. Тя - шейсетгодишна.Среща ги негов колега. Преподавателят много е слушал за "тайнствената легенда".Първият опит за запознанство търпи крах. Лозенски е упорит. Вторият е успешен.Слава като на екран вижда неговия живот. Разкрива го дори в нюанси.Физикът е изумен.Ерген, безкрайно далеч от мисълта за дом, брак, деца. Син на интелектуалци (майка - преподавателка

по пиано в Софийската консерватория, баща - скулптор, ректор на Художествената академия). От артистична фамилия, надарен с афенитет към мистериозното, отбягва пристрастията на деня. Не е изкушен от леките успехи в преподавателската кариера. Предъвкват се до болка познати истини. Твърдо е решил да завоюва позиции. В голямата наука.

Асистентът е грабнат от жената-скенер. Тя вижда органи и тъкани в човешкото тяло триизмерно, в активна функция. В ожесточената "епоха на съкратени времена" свободно се пренася в минало, настояще, бъ-деще. Контактува с духове на починали знаменитости. Домът й, когато е здрава, е обсаждан от нуждаещи се за помощ.

Щастлива ли е Слава? - Изживява опустошителни житейски трусове. Често боледува. Налага се да отпраща посетители. Затваря се с месеци в малката си ви-личка в село Свидни между Своге и Искрец.

Асистентът е самотен. Спечелен от дарбата й, безотказно я приема и й вярва. Опознава вкуса на ИСТИНСКОТО приятелство.

Жената с необикновени способности го грабва. И той остава до нея. За цял живот.Слава майчински протяга ръка за подкрепа. Цени крехкостта на земното щастие. Домогнала се е до

горчиви истини по пътя на изпитанията. Приема ги със сдържаност и спокойствие.Кръжи в орбитата на болката, без да допуска оз-лобление. Мъките не са я променили. Убедена е:

"Трудностите и изпитанията са най-добрият учител". Запазва предразполагаща общителност, доброта и усмивка.

Подвластна на строг религиозен морал, в залеза на живота решава да се отдаде на нещо значимо. След зимната умора на страданията, да остави светла диря. Категорична е - с необикновените си способности няма да воюва за популярност и земно възмездие. Това погребва Духовността.

Лишена от наследници, приема амбициозния асистент за свой син.Степан, предал се на чашката, не възразява. Ревността отстъпва. Успокоява го огромната разлика в

годините.Съпругът, за Слава, е тежка карма, заслужена в предходен живот. Търпеливо докрай трябва да я

изстрада.Жрицата на свръхсетивността съзнава мисията си - да е в служба на човечеството. Работи за

нея. Готова да се отдаде на огъня на жертвоприношението.И ето, пред нея застава този с 32 години по-млад, сериозен, с чувство за отговорност човек. Може би

най-сетне Бог и е пратил някой, на когото да се облегне в натоварения житейски залез.Той е висок, сух, аскетичен.Тя нищичко не знае за своето бъдеще. Счита това за нормално. Споделя: "Никой ясновидец не е

сведущ за предстоящите изпитания на своята съдба". Случващото се е божествен знак. Прозорлива е в 5

мисли и дела.Срещата вдъхва живот. Подмладява. Зарежда с мощен енергиен порив. Какво е това, ако не поредна

неслучайна случайност? Изстрадалата жена е впечатлена.Четвърт век след запознанството, без да крие възхищение, ще сподели: "Мога да работя с всеки

инженер и учен, но избрах Иво. Абсолютно честен е в отговорната изследователска дейност."(За да го провери, психотронично е обходила житейското му минало. Надникнала е в предходни въплъщения.) "С Иво работя с настроение и желание. При моите изследователски търсения е необходим искрен, търпелив и издръжлив човек. Онова, което виждам по психотронен път и му го доверявам, да ми вярва. Да го приеме с цялата си душа."

Мъдреците не бива да се заблуждават. В края на изповедта е категорична: "Реши ли някой да ме излъже, няма да успее. Ще му видя и пломбите на зъбите." И още: "Над двадесет и пет години го проверявам. Не ме е измамил. Можеше да се поблазни от бързи леки успехи. Не го направи. Издържа! Мъжествените учени постигат резултати. Остана. Търпението му ще бъде оценено."

По-късно доцент, кандидат на техническите науки, Иво Лозенски чете лекции в Минно-геоложкия институт по радиоелектроника и геофизика. Издава учебници. Пред него са перспективите в традиционната кариера.

Но и той прави рискован завой в развитието - отдава се на "съмнителни без научна стойност", за своите колеги, психотронични занимания. На тях тогава (а комай и по-късно през годините на така наречената "Промяна") се гледа е недобро око. Психотрониката е на светлинни години далеко от строгия материализъм, завъртял главите на родните учени. Не е трудно да се досетим какво му коства.

Специфична особеност в човешкото мислене - ако нещо е прекалено хубаво, не е истинско.Защо сме устроени така? Докога истината ще ни превръща в самотници?Вече на достолепна възраст, Слава не е сама. Гравитацията й в духовното пространство намира все

повече подкрепа. Освен Иво Лозенски, край нея се оформя отбрана група. Отсяла я е сред хиляди посетители. Привлича ги интересът към Духовността. Често се събират в дома й. Допуснала ги е до светая светих на душата си. С годините някои от тях се оттеглят. Други идват.

Това са нейните ученици и следовници: Лушка Зла-тарева, Красимира Шопова, Лили Дражева, Мария Кертикова, Мария (Мичона), Елена Владова и други. На различна възраст, с различни професии.

Слава предава знания. Подпомага развитието им със "скромните си постижения".Галено назовава групата "леха". В нея хвърля семената на бъдещето. Да не се лутат новите поколения по

трънливи пътища на саморазвитие при вече създадени ''духовни магистрали". Това е смисълът на "лехата". Не е "светилище за избрани", а за достойни.

Слава не е култова личност. Не се изживява като апостол на Новото време. Има какво да каже.Това не са нейни поданици. Не би ги приела като такива. Те са бъдещите "сеячи". Граждани на

свободата и човечността. На мъдрото слово.Учениците й четат откъс по откъс Библията. Тя я тълкува. (Тези прозрения ще са обект на следваща

книга.) Водят записки. Задълбочено спорят. Разширява се съзнанието им. Готвят се да приемат и понесат словото й. Да подпомагат другите в бурните пороища на битието, както тя ги е подкрепяла. Да се противопоставят на морето скептици и схоластици, затънали до гуша в примамливи уловки на материята. Присъстват на срещите й с посетители. Обещава им да е край тях - приживе. И след това...

"Магнитизира ни подобно железни пластинки - ще сподели след години доцент Елена Владова. - И този обаятелен духовен магнетизъм ще ни поддържа до края на дните."

Бях сред щастливците, докоснали се до "школата на леля Слава". В сетните години на земния й път.Преди да разгледаме постиженията на екстраординерния тандем Севрюкова-Лозенски, нека не

пренеб-регнегваме обграждащото ги море от скептици.Потискащи, задушаващи. По-голямо бедствие от тях са единствено "агресивните бездария".Съществуват неща, които те да не могат да обяснят? - Абсурд! И изведнъж някой си там да им доказва,

че са реални като две и две четири? - Жив ще го разкъсат.Слава системно документира и предава проникновенията си, до които с цената на упорит труд достига

по свръхсензорен път.Скептиците, здраво стъпили на земята, дълбокомъд-рено роптаят: "Възможно ли е да отговарят на

истината създадените от тая неука женица "формули"?! С нейната експериментално недоказуема методика! Това е наивно."

Нима посетилите пророчицата министри, професори и хиляди обикновени хора са лековерни наивници? Такива ли са милионите, докоснали се до Ванга?

5

Слава аргументирано обяснява явленията в микро и макрокосмоса, за които човечеството все още е в неведение.

Скептиците се възмущават: "Голямата наука в лицето на видни професори и академици напредва. Някаква необразована женица ли за кратко време ще извърши грандиозни пробиви в областта на ядрената физика? Абсурд! (За тях образованието е решаващо за способностите.) Психотроника? Няма такава научна дисциплина! Ако я имаше, щяхме да я владеем!"

Да, но как? - С академично образование, ала без божествената дарба на свръхсетивността...

* * *Нищо ново под слънцето. Нека се върнем две столетия назад. Великият Джеймс Уат за пръв път

изпробва създадения от него парен локомотив. Един от "здраво-мислещите образовани сподвижници", предвкусвайки краха на изобретателя, постигнал абсурдното, съчувства.

И нескрито злорадства. "В какво се е набутал приятелят Уат? Светът от хилядолетия спокойно скрибуца с конската талига, а той?... Отде я изрови тая черна стоманена колесница?..."

При изпитанието на машината, застанал до него, добронамерено го "предпазва". Опитва се да "вразуми" безразсъдния мечтател. Отрезвяващо шепти: "Тромав е, приятелю, този твой локомотив. Едва ли ще тръгне. Не, не, за нищо на света!..."

Настоятелен, страшно убедителен.Обляно в пара, задъхано, запотено, огромното черно туловище на безподобната машина, за негова

изненада, все пак потегля.Трезвомислещият скептик не се предава. Възможно ли е да съществува такава неповратлива, по-

грамадна от слон машинария? И да се движи? Тук има някаква грешка... Горкият Уат...Запазил присъствие на духа, сменя тактика. Здраво стъпил на земята, уверен е в железните си

доводи. Обезкуражаващо повтаря и потретва в ухото на безумния откривател: "Е, добре де, добре, тръгна... Какво от това? Как, скъпи ми Уат, сега ще го укротиш?... Защо ти трябваше, приятелю?..."

И тържествува: "Не, не, няма да спре! Няма да спре, няма да спре..."

* * *Опасни са скептиците. Разбираемото за мечтателите, каквито са всички откриватели, за тези

многознайковци звучи наивно. Хвърлят сянка на съмнение и в най-вълнуващите моменти.Настрани от тях!Нека не ги обвиняваме - по-страшна е мечешката услуга на безкритичното самодоволство.

Добронамереният скептик е достоен за уважение. Съмнява се. Проверява резултати. Стъпи ли на здрава основа, никой вече не е в състояние да го разубеди и отклони от пътя.

Не са такива псевдоскептиците. Знаят-псифеномени няма, не са съществували, по никакъв начин никога, за нищо на света не могат да се явят. Независимо, че са пред тях и ще им избодат очите. Отсъстват, защото желязната им логика не ги приема. "Човек знае само, когато знае малко - саркастично скептичен е Гьоте. - С познанието расте съмнението." Дали пък те не знаят твърде много?...

Край Слава гъмжи от скептици. Въпреки чудесата, на които ежедневно са свидетели. Или именно заради тях. Не проумяват - може да заблуди информацията, постигната от възприятията, не самите възприятия.

Това не е книга за обикновено същество. Свръхфеноменът е на космически разстояния от забилите нос в бумаги книжни плъхове, предъвкващи остарели истини. Нека не се учудваме на скепсиса им. Феноменът е сила. Невежеството към феноменологията - също.

Феноменът - крачка към Бога. Немалко уважаващи себе си учени тенденциозно го отричат. Но безпристрастната наука, неспособна да обясни това явление, парадоксално го доказва.

В обкръжението на Слава преобладават псевдоскептиците.С досега до фантастичните й способности, се превръщат в "трезвомислещи скептици". При

продължително общуване с владетелката на свръхсетивността, стават убедени нейни поддръжници. Готови с цената на всичко да защитят каузата й.

Контактът с човек-чудо не е ли дар свише?

* * *След знаменателно изживяване Слава Севрюкова става пълна вегетарианка. Поредната й трудно обяс-

нима метаморфоза."Като дете, имахме зайчета - възкресява спомени тя. - Влюбена бях в едно от тях. А близките ми го

5

заклаха... Обърна ми се душата. Сякаш ме лишиха от любим човек. Оттогаз не вкусих месо."Изпитва в себе си страданието на животните, преди да се превърнат в храна. Не желае да причини

болка, нито да е свързана с нея. Отбягва месо, да опази чистотата на тялото. Знае: човек е това, което яде. Позволява си единствено риба и то в изключителни случаи.

Веднъж приятелите на съпруга й, неизменна бохемска група, наловили мряна. Да се нагостят и разтушат.

"Години наред безкрайни софри - споделя тя с огорчение. - Празни вечери в компании с "безценни разговори" изяждаха огромна част от времето ми." Това ще констатира с въздишка след десетилетия. Вече навлязла в дебрите на голямата наука, разгадаваща "божествената азбука на микрокосмоса".

...И така, сяда да се храни с тях. Изведнъж гледа... Не може да повярва... - В блюдото й - змия... Бре!... (Змията - единственото живо същество, към което изпитва неприязън. С нея се бори до края на живота си.)

- Не ви ща рибата! - Бутнала чинията към развеселената компания.- Като не щеш, какво? Ще я излапаме! - Засмели се подпийналите гуляйджии. И, обръгнали на чудатостите й, разпуснали още повече колани.Какво става в случая? Прорицателката съзнава -блюдото е пълно с риба, ала й се привижда змия.Скептикът ще възкликне - игра на въображението. И ще е прав.За ясновидката случайности няма. Знаците са от значение.Приема видението за съдбовно.От тоз ден до края на живота си се превръща в пълна вегетарианка.Болезнено оголена чувствителност към страданията на хората и животните. С душа-струна към

знаците на делника. Надарените люде се радват и страдат по-дълбоко от обикновените.Ограничаването на животинска храна още повече изостря сетивата. А Слава е родена с такива. Това

е светлинният й код.Знае - без чистота на тялото няма душевна хармония.Минават години. Безнадеждно пропил се, деградирал, Степан издъхва.Изтърпяла какво ли не през съвместния живот, съпругата му искрено въздиша: "Мъчно ми е за него..."Милосърдие дълбае добрата й душа.Задава се погребение. Съдбата, любителка на парадокси, сервира поредната изненада.Поемат към кварталната църквица "Св. Св. Кирил и Методий" да транспортират с автомобил

свещеника. Предварително са се уговорили с него да го опее. А той - мъртво пиян.И това ли е случайност?Нека припомним колоритната сватба на Степан Севрюков. Буйният украинец някога бе броил на

продажен поп 220 лева, да узакони брака му с едно дете. Божият служител нецеломъдрено бе приел сребърниците. Те натежали, страшно натежали. И юдински затворили очите на "представителя на Бога" за истината. Фалшифицирал венчалното свидетелство. За 220 лева прибавил 20 години на бъдещата съпруга. Така осветил "щастието на зрялото семейство". После двамата с младоженеца блажено се напили. До среднощ буйно гуляли и пели.

Но ето - настъпил финалът на жизнения път на ненаситния бохем. Нерадостен, като всеки край. И иносказателен. Кандилкащ, едва крепящ се на крака свещеник, го опява. И отпраща в Отвъдността.

Нима любителите на чашката трябва да се съберат и тук? Пред божествените двери? Сродни души преди последното сбогом?

Трагична ирония.Овладяла непостижими духовни сили, към края живота си Слава е телесно уязвима. Страда от

блокиращи хода й болки в коленете. Движи се мъчително с бастун, подкрепяна от Иво Лозенски, верния й спътник.

Познавайки я с години, питал съм на какво се дължи тъжната й вглъбеност в малкото мигове, когато намира ъгълче спокойствие от шумното многолюдие? Дали на страданията, търпеливо шлифовали душата й?

Веднъж бе споделила: "Не пътят е труден, трудността е пътят",Свръхсензориката е самотно занимание. Колкото повече се извисяваш, толкова по-изолиран се

чувстваш.Кой мъдрец не е самотен? Остане ли човек сам, тогава разбира кой е...Далеч съм от мисълта да я канонизирам. Това не са силни думи. По-нататък ще се разбере защо.На финала на житейските изпитания, измъчвана от болести, дълбоко умислена, владетелката на

Силата си позволи по човешки един единствен път да изохка. Изглежда е била преуморена. Веднъж и тя

5

ранима като нас. Колко ли се е събрало?...Въпреки тези трогателни, болезнено уязвими мигове, духът й не капитулира пред немощта на тялото.Не, не бе самотна. Инак не би работила до сетен дъх. Свикнала да приема болките на хората,

благодарение на тях, успява да се освободи наполовина от своите.Благородството на богоизбраните.

* * *Тя не остава в този свят бездомна като мълния.Последните години от живота й протичат в апартамент в столичния квартал "Овча купел 2". От

висините на бетонната сграда се рее в необята на града - безбрежно море с потъващи кораби на червените покриви на къщите.

Животът не я измъчва с крехкото съцветие на самотата. Съжителства с Иво Лозенски, който й е като син. След смъртта на Степан се е нанесъл в дома й. Съвестно се грижи за нея. Домакинства, пазарува. Навестява я любимата й племенница. Възрастна състрадателна женица я пере. Помага в домакинството.

И да иска, не може да остане в изолация. Спохождат я хора, нуждаещи се от помощ и вещ съвет.

Внимателно ги напътства. А трябва да живее и за себе си. За нея двете неща отдавна са се срастнали в едно.

Какво е мъдростта? - Наблюдения и изводи, пресовани в кристали.В последните години на мъченическия живот е с почти парализирани колене. Придвижва се с едно,

понякога с две бастунчета. Затова предпочита да приема гости седнала.Вярно, приятелите не я оставят самотна в есенния й оазис. Но понякога като че...

* * *Помня я - бавно пристъпваща на площадката пред хижа "Бунтовна". Мека есен, изстискала

последните искри от жарта на лятото. Тихо потрепват златистите криле на дървесата.От време на време поспира уморена. Любува се на синьо-розовата музика на залеза в океан небесна

синева. Иво - висок, сух, аскетично изпит - плътно до нея. Внимателно я прикрепя, покорно гледайки я в очи.

Странни контрасти. От една страна - физическа амортизация и разруха. От друга - тържество на нови завоевания на духа. Духовната младост не се измерва календарно.

Разпитвам я за строежа на Вселената, за извънземните, духовете и света на отвъдното. Попивам всяка думица от непресъхващ извор. Пия капчици Вечност.

Подарени мигове. Задава се мразовитата зима. На живота.

* * *На Първия конгрес по психотроника в Двореца на културата в София през 1990 г. пристига сама.

Незнайно защо без неотменния "оръженосец".Придвижва се болезнено бавно. Върховни усилия - този път с два бастуна. Тържествено спокойна.Надмогнала руината на все по-отслабващото тяло, душата й не престава да кръжи в орбитата на блага

усмивка.С появата й, водещият развълнувано прекъсва дневния ред на Конгреса. Тръпнещ глас проехтява:- Уважаеми участници и гости, дами и господа! СРЕД НАС Е ДОАЙЕНЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ

ФЕНОМЕНИ СЛАВА СЕВРЮКОВА!Ставаме в знак на почит и признание. Бурно аплодираме. (По-възрастна е от Ванга.)Владетелката на шестото сетиво, разпръсквала тихо и всеотдайно нектара на знанието и мъдростта,

слънчево сияе.През кратките почивки на конгреса тълпи зажаднели за сензации журналисти се втурват към

флагманката на българската психотроника. Обсаждат я. Надпреварват се да интервюират живата легенда. Случайно ли името й е Слава!...

Дните й са били преброени. Отплува в небитието не-дълго след това.Неочаквано. Тихо. Както бе преминал отруденият й мъченически път. Една светлинна сълза.Преди да си отиде, споделя пред неотменното обкръжение: "Сдъвквам ви и подавам истини като на

пилета. Но ще дойде време сами да ги отсявате и отстоявате. Как ще ме търсите тогаз..."

5

Наскоро след погребението й се срещам с доцент Лозенски. Потиснат от сполетялата загуба, едва отлепя език:

"Предчувствала е кончината си, макар да твърдеше, че ясновидците са в неведение за своята съдба. Седмица преди да ни остави, сподели:

- Уморих се, Иво. Време е да се разделим...Каза го, без да трепне. За нея страхът от смъртта бе нещо незначително. Никога не бе изричала

подобни мисли.Не отдадох сериозно внимание на думите й. Беше сравнително здрава. Вечерта подхвърли:- Да ми гледаш котаците!Защо го каза? Кога не съм се грижил за тях?...Оная утрин отдъхваше в леглото. Помоли ме още мъничко да си почине. Все повече я привличаха

незри-мите за нас, обаятелни за нея, духовни Вселени...Отидох в съседната стая да й направя закуска.След час се върнах, изненадан, че се забави. Не помня какво я запитах.Не трепна.Повъртях се из стаята. Отново се обърнах към нея.Мълчеше.Докоснах ръцете й - ледено студени.... Напуснала бе преумореното тяло. Без да изохка. Думица без да отрони.Блажена смърт. Близките й още не бяха разбрали.10. IV. 1991 година. Третият ден от Великден. Случайно ли бе това?"Духовната връзка между двамата има един единствен достоен епилог - Небето."След физическия край на звездната посланица случи се нещо, което ме порази - разказва друг неин

познайник и страстен почитател на божествения й талант, инженер Илия Митев. - Нейните роднини унаследиха апартамента, а Иво - едно канапе, два фотьойла и две табуретки. Около година, за наша радост, те още пазеха светлото топло лъчение на божествената ни приятелка.

След края на леля Слава, Иво се върна в дома на родителите си. Година по-късно, в деня, в който за все-обща изненада се ожени на близо шейсет години, флуидите на богонадарената изведнъж се стопиха..."

София. Денят на погребението.Опело в параклиса на гробищата при Бакърена фабрика.С едра крачка на влажните буци пръст до ковчега чевръсто се изкачва известният йога Венцислав

Евтимов. Произнася едно единствено прощално изречение. С него озадачава присъстващите:"Никой последовател на йога в България няма да отрони сълза за леля Слава, защото тя не е умряла."И млъква.Присъстващите са в недоумение. Дълго гадаят словото му.Какво се е случило? Когато отива със закъснение в параклиса, където е било опелото, свещеникът го

отпраща: "Не е тук. Откараха я нататък." Но къде е това "нататък!'? Кой да му обясни?И той, с осиротяла душа, ослепен от болка, поема да я дири из ширналото се столично гробище.Безкрайни симетрично подредени обелиски на обиталищата на мъртвите.И се обърква. Сломен, отчаян. Ще се размине с покойницата, без да зърне за последно одухотворения

й лик.Ненадейно пред него изниква и оживява образът на Слава:"Абе, Венци, къде? Аз съм натам."- И сочи с ръка.Какво е това? Поредната й невероятна шега? Или болезнена игра на въображението?Фантомът мигновено се стапя.Благодарение на привидението, благополучно се добира до гроба. И, развълнуван, искрено произнася

словата: "Никой последовател на йога в България няма да отрони сълза за леля Слава, защото тя не е умряла."Като йога прекрасно знае - смъртта е Врата към нов Живот. Под магическото въздействие на

изумителната среща, Евтимов е убеден - Слава Севрюкова е жива. Погребението е абсурдно изживяване, уподобяващо кошмарен сън.

Осиротели, непреодолели стенещата болка, присъстващите се обръщат към него:- Как бе облечена, когато се яви? Отговорът не изненадва:- Както бе положена в ковчега...Последно сбогом. Космосът щедро разтваря прегръдка да приюти вечно търсещата й душа. Тя -

една сред нас. Наистина ли бе от нас?

5

"Краят й - загуба и празник- въздиша доцент Елена Владова. - Убедена бе - след смъртта душата довършва започнатото на Земята."

Слава общуваше със звездите. Разкриваше пред човечеството тайните на строежа на микро и мак-росвета. Проправяше пътеки в непознатия Безкрай.

След смъртта на богобелязаната светът не се срути. Слънцето продължи да изгрява от изток, да залязва на запад. Птиците не спряха да отмерват с крила обхвата на хоризонта. Хората не престанаха да се лутат, усърдно зареяни из криволичещи мравешки пътеки.

Нещо все пак се бе случило.Една душа бе отплувала в Небесния храм. Един живот, толкова различен, отекна във Вечността.Светът едва ли щеше да е същият.ПРИРОДНА ДАРБАЧовечеството лъкатуши между полюсите - обикно-веност и феноменалност. Милиони са масовите

хора, феноменът е един. Равен по сила на тях, взети заедно. Може да им се противопостави, а е в тяхна помощ. От това животът му не става по-лек. Но е по-извисен.

Способностите на повечето ясновидци се отключват след стресови изживявания на границата със смъртта. Така е при Ванга и мнозина по-малко известни от нея.

Слава е с различна орисия - родена със свръхсетива. Подобни качества (в по-ограничен мащаб) се добиват чрез системни тренировки по йога, медитация или религиозен екстаз. При нея са наследствени.

Какъв е генотипът, предаващ необикновените дарби? (По-късно ще се разбере - не са наготово, идват отнякъде...) Нейната баба е лечителка. Не са за подценяване и способностите на майка й. По-големият брат е блестящ ясновидец.

Слава произхожда от династия феномени.Стара истина е - за да се реализира, човек трябва да има добри родители и достоен учител. Според

теорията за прераждане, семейството дава плът за товара на живота. Плътта на Слава е "обработена" - баба, майка, брат - с дарба. Може да понесе силата на божественото вдъхновение.

Като дете не обръща внимание на уникалния си талант. Оцелява в мизерия. Компенсира я, доколкото може, с духовна храна.

Осъзнава способности едва седемгодишна. Приела ги, разбира - до края на дните си няма да живее по земните правила. И доразвива в себе си вътрешната Сила.

* * *Как близките се убеждават в ясновидските и качества?През Балканската война баща й е мобилизиран. След триумфални победи оцелелите на групи, на

групи, се завръщат по родните места. Той не е сред тях.Изтичат месеци на празни надежди. Роднините решават - загинал е.Правят му панахида.Пред димящите вощеници и дарове за "мъртвия" Славка спонтанно възкликва: "Мамо, не! Свещи се

палят за умрял, а тате е жив... Виждам - на път е..."Макар с дарба, майката е сломена. (Нека припомним по-късните слова на голямата пророчица: "Никой

ясновидец не знае нищо за себе си.")Решава: детенцето фантазира.

Надвечер Славка отново е необичайно напрегната. Внезапно на всеослушание заявява: "Тате е близо. Виждам, днес ще пристигне!"

"Колко е отчаяна..." - Въздишат близките.Същата нощ някой похлопва на портата. Славка възкликва: "Мамо, мамо, скъп гост!"Мария със страх се подава.В сумрака - брадясал дрипав скитник. Какво дири?"Ех, най-сетне... дотътрих се..."- Въздъхва.Гласът му го издава...

* * *Друг случай от Първата световна война. Гостуват им роднини. Леля й изплаква раздиращата я

болка - дълго време няма вест от съпруга. Да не би - най-лошото?...Славка се намесва: "Не се тревожи, жив и здрав е. Виждам, днес пристига писмо от него. Няма

никой у вас. Раздавачът го оставя на втората полица на кухненския рафт...""Не може да бъде, сега идвам оттам!" - Учудена е лелята.

5

Все пак обнадеждена, поема към дома. И... как да повярва? - Писмото белее точно там, на втората полица. По онова време хората още не заключват домове.

После дълго разпитва майката на детето как е узнало това. Да не би пощальонът, минавайки край тях, да й е казал? И научава - не ги е навестявал, а Славка не е излизала от дома.

Ясновидската "жилка в кръвта й" е проговорила......Мълвата за момичето с дарба плъзва из Нова Загора.

* * *По-големият й брат също е с паранормални способности."АКО се бе съхранил - ще сподели тя на преклонна възраст, - сега щеше да е столетник. Надареност,

многократно по-силна от моята. Немалко истини за живота и отвъдното отнесе със себе си. - И дълбоко ще въздъхне. - Липсата на характер повече от всичко на света може да провали."

Слава продължава семейната си сага:"Той бе роден на 5 XII в 4.00 часа сутринта. И аз съм родена на 5 XII в 4.00 сутринта. (Случайни

съвпадения?)Имахме и друг брат. Лишен от ясновидсво. Затова пък лъжеше, ама майсторски - за триста цигани...

Без око да му мигне, ей тъй, като на шега. И за самочувствие, да не изостане.Чул какво е станало по света, притича задъхан. Изстреля новината: "...Аз, вика, знам!... Бях вече

там!..." И, за да потвърди думите си, се кръсти.Мама, също с духовна дарба, снизходително се усмихне, па рече:Тунка, в кръста вярвам, в тебе хич не вярвам..."Понякога обаче, как го правеше, дяволът успяваше да ни залъже.Доволен, горд, излезе. Поразходи се важен-важен, наперен като петел. След малко се върне, засмян

до уши. И подскочи от радост:"Повярвахте ми, нали? А аз ви преметнах..."И прихне в самодоволен смях. Пуста амбиция, не искаше да изостане.Хванем ли го, обаче, в лъжа, пламне на мига. Развика се, огласи махалата:"Как може да не ми вярвате?! Как може! По-голям съм... Гледай, не вярват! Кажи им!"- Обърне

се за помощ към мама.А тя, разбрала истината, мълчи.Зачервен, наострен, трясне с все сили вратата. Изхвърчи навън.Мама въздъхне:"Ох, ще ме уморите..."Ходи, що ходи бате, па се върне. Застане смирен, гузен на прага. Душа незлоблива. Пристъпи

виновно от крак на крак. Попогледне под вежди ту мене, ту брат ми. И прихне в смях:"Ей-и-и, страхотни сте! Не успях да ви преметна..."

Това е малка част от премеждията на богонадареното семейство. Слава ги разказва с блага усмивка. Но те издават първите й срещи с мнителността и подозрението. С тях ще се сблъсква в зрели години, та чак до края на предългия си страдалчески път.

Детските закалки - подготовка за очакващите я сурови изпитания."...Да ви кажа и за надарения брат. - Продължава увлекателен разказ. - По-ясно от мене виждаше и

чуваше, но бе злодейски убит. Трагична смърт.Скръбната му душа ненадейно ме навести нощем: "Не бой се, аз съм"- прошепна.Настръхнах."Гледам отгоре... Жена... Плаче за мене... Кажи й, а и вие да знаете - от другата страна на Мира

няма вече майка, няма брат, няма сестра, няма близък. Всеки си е отделно. Даже и... гроб няма..."Въздъхна. Още посърна. И показа жената... -Мама!...Краката ми се подкосиха."Виждам, болезнено страда. Ридае в нощта. Тревожи се за мене, за моите мъки... Успокой я. При

първия удар с приклада на пушката връз главата ми ей тук (разкри смазано лице), мигом се пренесох в отвъдната страна на света. При втория нищо, ама нищичко не усетих..."

Утихна, умълча се. След малко, събрал сили, духът свойски продължи:"...И да й кажеш, в изгарящата мъка дали ще повярва... Виждам - страда... Топи се по мене... По-

добре недей."Когато се извършва погребението, никой - ни снахата, ни другите братя - не се сещат да дръпнат мама

встрани, да не гледа размазаното на пихтия лице на починалия.6

Покрусена, не го прежали. На четвъртия месец от кончината му си отиде..."И свръхчувствителните хора имат сриващ недостатък - свръхуязвими са.Слава е ученичка в първо отделение в Нова Загора. Отличава се от децата. Отнесена, замечтана. Живее

сякаш в друг свят.Както стои в класната стая по време на час, изведнъж вижда - стените се разтварят и......Озовава се в просторен мраморен салон.Пищно облечени дами с дълги до пети разкошни старинни кринолинови рокли с шлейфове, обкичени в

дантели. Бавно, с достойнство се разхождат. Усмихват се, покланят. Веят ветрила.Съзира себе си - една от тях - достолепна уважавана аристократка. Прехласната, съзерцава приказно

красивото видение.Реален или имагинерен е нейният свят? По онова време в малкия провинциален градец Нова Загора

няма радио, непознато е киното. След години ще нахлуят и променят идиличния подбалкански манталитет на хората.

Славка още не може да чете. Няма откъде да постъпи подобна информация. Освен това дълбоко в себе си е убедена - случилото се е абсолютна истина.

Забелязала разсеяната ученичка, в тоя миг учителката я вдига на дъската.Взряна в пространството, потопена във видението, пренесла се е в други, по-примамливи и красиви от

нашия светове. Като закована е на чина.Как ли е изглеждала...Класната я вика втори път.Вцепенена, Славка не помръдва.Преподавателката е вбесена. Изкарва я с крясъци от унеса. Изтегля ухото на непослушницата и й

нарежда: "На другия ден - с родителите в училище!Разбрала за провинението на мечтателната дъщеричка, майката пристига. Деликатно се опитва да успо-

кои взискателната учителка. Нека не се тревожи - това си е тяхна родова черта. Неведнъж самата нея са я спо-хождали видения. След време са се сбъдвали. Дъщеря й вероятно е носител на наследствена дарба.

Преподавателката на свой ред е шокирана - целият род ли са...Мария я моли да бъде внимателна с малката Славка.(Каквато майката, такава и дъщерята...)Кой знае дали е успяла да убеди строгата педагожка, но намесата й съхранява природните дадености

на детето.Нека вникнем в отговорността на ситуацията. Мама Мария заема правилна позиция. Не щади усилия

аргументирано да обясни странностите на първокласничка-та. Моли да се опази крехката й чувствителност. Може и тя като нея, баба й, брат й, да е с божия дарба, да пътува в минало, да наднича в бъдеще, да разкодира съдби.

Майчиният инстинкт и вродената свръхсетивност не я лъжат.

* * *Живеем в дълбоко материален свят. За мнозина реално е само осезаемото, от което извличат прак-

тическа изгода. Трудно се приема "ефимерността" на духовните измерения.Ако хората, получили внезапни прогностични видения, не са подготвени за това, ще се шокират. Обър-

кани, може и до "клинично заведение" да стигнат...Какво ли би станало, ако Мария от неразбиране остро бе заклеймила дъщеря си... Може би, нищо,

освен да потисне свръхсетивността и приглуши чувствителността й.Слава Богу, майката е на висотата на житейската ситуация.

* * *Мечтателка ли е Слава?До 3-4 години децата пазят спомени от предходен живот. Оцеляват дори до 6-7. В транс или

съзерцание могат да бъдат спонтанно възкресени. АЗ-ът се "ражда" към третата година. Тогава детето със самочувствие зявява: „Аз съм.” С това затваря врати за преходните свои Аз-ове.

Съвременната педагогика и образование са неадаптирани към новостите в психотрониката. Грубо я пренебрегват. Безпросветно е отношението на родители и общество към съхранената в паметта на подрастващите информация.

За „квазинауката” психотроника, която предстои да утвърди позиции, се ширят предразсъдъци. Съзнателно са раздухвани о ттърсещи сензации журналисти. Лоша услуга правят стремящи се към лесни

6

печалби ловки псевдо-психотроници. Длъжници пред човечеството са малцината посветени, стаени в сянката на неизвестността , за да не отопочат дарби.

Съвременниците , лишени от знания за скритите послания във фината психика на децата, грубо ги потъпкват. Унизяват, заклеймявайки като фантазии спонтанните им спомени от Миналото. С незаинтересуваност и пренебрежение те властно га потискани. Тъй потъват в дълините пластове на подсъзнанието.

* * *Единствена от необикновеното семейство Слава притежава характер, воля и шанс да реализира във

висша степен феноменални способности, щедро заложени от природата. Легендарният ясновидец дядо Влайчо от близкото до Нова Загора село Коньово високо цени предсказателсксия и талант. Мнозина са надарени да виждатв една област , нейните са много.

Способности, които блестящо ще разцъфтят в зрели години. Помагат и моралът, неимоверната издръжливост, безконфликтност, скромност и не на последно място невероятното чувство за хумор.

„Никога не съм мислила да ползвам дарба за лични цели, да се въздигна над другите и подсладя живота си – ще сподели . Криех я Времена.... Пази Боже , да те нарочат за вещица или магьосница.”

"Живей незабелязано"- това е нейният девиз. Но нали съжителства с роднини, приятели, съседи. Как да откаже помощ? А после - тоя предал под сурдинка на оня възхищение от "гледането" на благата усмихната женица, оня - на другия... И колелото посетители неудържимо се завърта.

Помагайки на доверени лица, които няма да я злепоставят пред властта, вродените й способности, независимо от нежеланието да ги изявява, разцъфтяват. Не демонстрира дарба, а мълвата за нея се носи - из Нова Загора, Шипка, столицата...

Жителите на квартал "Овча купел" бързо научават за тайнствената чаровница, обитаваща схлупена къщурка. Името й от уста на уста, като летен горски пожар, плъзва. Опасва, изгаря града. Стига до висшите ешелони на властта.

В ранна утрин на вратата й потропва непознат. Криминален инспектор от \/I-то управление на МВР София:

- Славка Ралева Севрюкова?- Аз съм.- Трябва да ме последвате. Знаем ви, не се крийте! Някои хора са видели помощ от вас. Известно ни е, вярваща сте, но пари вземате, не вземате ли, тепърва ще установим. Длъжен съм да ви предупредя - дейността ви е забранена от закона. Опасна е за държавата. Хайде сега в участъка. С паспортчето и - пред мене. Началникът ви чака.- Нищо не съм извършила против държавата - сдържано отвръща. - Лев от никого не съм искала. Освен това, как да дойда? Болят ме коленете. Виждате, едва се придвижвам с бастун. Който ще ме разпитва, да заповяда у дома. Началникът ви има автомобил, нека ме вземе с него.И не отива в управлението.Доносници са я проследили и докладвали - "полупа-рализираната старица се занимава с опасни за

държавата дела". За "будните квартални съвести" няма покой, няма почивен ден.Човешка злоба, завист и Его. Какво по-страшно?!...След като Слава отказва доброволно да посети управлението, пристига разпореждане за щателна про-

верка на дейността й. Плъпват тайни емисари. Разпитват, анкетират съседи на съмнителната белогвардейска съпруга. Отечественофронтовската квартална организация започва паралелно проучване по слухове и сигнали. Копоите на квартала сноват край дома й.

Разследват я с месеци. И какво? - Принудени са да я оневинят. Уважавана е, има добро реноме. Никой не се оплаква от нея. Вярно, съпруга е на белогвардеец, но не провежда вражеска агитация. Не е опасна за народа.

Строго обаче я предупреждават - да преустанови съмнителните си занимания.Нищо не й сторват, но в душата й засяда рана. От обидата, от грубостта.Връща съмнителни посетители. Нащрек е. И така -до 10. 11. 1989 г.

* * *Ограничила приема, Слава страда. Не бива отново да попада под безпощадното милиционерско око.Труден период. Деликатна прелюдия за драмата, която я очаква.

6

Присламчват се какви ли не хора. Прорицателката знае кой за какво я дири. С похлопване на вратата, "глас свише" й предава: "тези приеми..." "тези отпрати..."

Най-настоятелни са няколко женици с живи одухотворени очи -членове на "Евангелската църква на пет-десятниците". Вярват - всеки може да контактува със Светия дух. Неистово се стремят към това.

Слава е с дарба от Бога. Ценят я. Умоляват да дойде на техни сбирки. Ще я закарат с кола. Поне веднъж...

Изживяла какви ли не горчивини и разочарования, посещава ги. Поканили са я на тяхно кръщене.В религиозен транс, отдадени на спиритични ритуали, петдесятниците проговарят на непознати езици.

Сибилата разбира - намесват се души от отвъдността. Включва се.Чрез нейните уста езикът на обсебените оживява. Предава затрогващи послания.Срещата надхвърля всякакви очаквания.Възторжени, петдесятниците ликуват. Издигат я в култ. Отрупват с почести. Църквата им ще

процъфти, ще събере нови поклонници...

* * *Пророчицата не е и не може да бъде сектантка. Откликнала е от добро сърце.В деня, в който превежда езика на петдесятниците, внезапно губи дарба.Какво толкова е станало? - Малко признание. Но Слава, която е "в този, а не от този свят",

чувства - злоупотребила е със силата си. Тя, която винаги е избягвала зрелищност, явно е използвала дарованието си не там, където трябва.

...Оттогава престава да тълкува изреченото от своите уста. Пред "третото й око" сякаш се спуска пелена.

Разкайва се: "Господи, с какво замених бисера, който ми даде?!"Нима и феномените се подвеждат?Слава не е изключение. И други пророци са губили способности...Тя е разтревожена. Обзема я вихър разяждащи мисли. Надарена свише, нали и тя е човек. В годините

на ограничения нуждае се от внимание. Но нима точно тук?...Заработили са силите на тъмата. Кой носител на божествен дар приживе е величан? Правилата на

живота са железни. Грешките се изплащат. Пречистването е болезнено.Трябва да понесе цената на обновлението. Знае, отгоре я пазят, благородно е делото й. Заела се е с надчо-

вешка задача -да направи хората по-добри. Кой смъртен е успял? Ще й стигне ли един живот?Период на мъчителни безпокойства. За пръв път лишена от дарба, Слава като, че е сломена.Загубата я превива. Но не пречупва.Бързо се съвзема. И измъква от "оазиса на признанието". Веднъж и завинаги.

* * *Способностите, дори по рождение, ден по ден, час по час, минута по минута трябва да се защитават.

Инак се губят. Въпреки висшето покровителство. Смелост трябва, да признаеш страха от провал. Преодолееш ли го, изправяш се пред втори. Отвъд него - трети...

Обуздала АЗ-а, налага желязна дисциплина на духа, каквато се очаква от един войн. На Човечността. Не престава да работи - изчиства духовния си олтар.

Отдава се на пост и молитвено разкаяние.Седмици е в кварталната църквица. Счита се недостойна - моли се в криптата за възвръщане на дарова-

нието.Свещеникът я кани вътре. От години я цени. Двамата с него падат на колене в храма.Болезнено пречистване. Най-мъчителният период в живота й. Посреща го достойно. Лишена от ви-

дения, вярна на дълга да говори истината, отпраща търсещите я.Претърпява операция. На границата на физическото оцеляване е.Висшите сили не я изоставят: "Ще издържиш. Това е страдание на плътта, не на духа."Това, което не ни убива, ни прави по-силни.Благословени или прокълнати са феномените?...

* * *Слава удържа най-трудната победа - над себе си. Обуздава порива за признание. Моли се за

възвръщане на способностите.

6

Получава видение. "Глас свише" я осенява: "Чадо мое, ще получиш отнетото".Кой постъпва все правилно? В плът и кръв се греши. Но законът е един, мярката различна.

Който е високо, строго го съдят. Простимо е за незнаещия ("блажени са нисшите").Създателят дава шанс. На непримиримите. Слава се възползва:- И взеха да ми говорят за прераждането. И ми се показа непознат образ, проектиран в квадратно

пространство, като върху носна кърпа. Мъж с къдрави коси, гладко подстриган, със сако, вратовръзка, мека шапка. И ми се предаде: "Чадо мое, запомни това лице. То ще ти бъде доведено. В деня, в който го съзреш,верни слова отново ще вложим в устата ти. Тогава туй, което ти кажем, ще е!"

Образът мигом изчезна.Взирах се в хората. С очакване. Тоя, оня... Ден след ден, месец след месец...А го няма и няма предреченият човек.

* * *В трудни ситуации надеждата оживява в чудеса. И те стават реалност. Висшите сили подкрепят

дори с привидно невъзможни средства.Започнали са изпитания за възстановяване на дарбата.- Един ден се сетих - продължава премеждията си,- мой братовчед като че напомняше образа –

подобни коси и форма на лицето. Съдия - благороден, честен човек. (Невероятно! Има на какво да се поучат съвременните жреци на Темида - б. а.) Живееше в столицата на "Бузлуджа" 24. Жена му и тя като него - добра и вярваща.

Реших да ги навестя. Нали съм си домоседка, не бяхме се виждали с години.Поразговорихме се. Гледам - косите на братовчеда лекичко сребреят. Моите, от мъки и страдания - ни

един черен косъм."Косьо, доскоро ти казвах батко. Вече няма да ти викам така.""Защо?""Надминах те по белите коси. Пред хората ще е смешно."Изгледа ме с почуда. Вдигна рамене:"Все едно."Взрях се - уподобяваше образа - прическа, костюм, вратовръзка. Да, ама оня имаше

шапка....Гостувах, що гостувах на братовчеда, па на раздяла изплюх камъчето:"Косьо, бе, къде ти е меката шапка?""Тук нейде. Защо?""Хайде да я сложиш, да те видя с нея, че, както сме я подкарали, я се срещнем до края на дните си, я

не."Прие молбата ми за странна прищявка. Напуши го смях. Помисли си навярно - тая е

превъртяла.Намеси се жена му:"Косьо пък, какво толкова - дипломатично подхвърли, - сложи я, като толкова настоява Славка!Наложи му я.Братовчедът дяволито ме изгледа. Направи реверанс на средновековен благородник.

Запита през смях:"Е, харесваш ли ме?"Вгледах се в него. Обърнах го на една страна. Завъртях на друга. Взирах се, взирах..."Ти не си оня.""Ха сега де! Кой е тоя "оня", който не съм бил аз?!..." - Прихна отново. Убеден - тая не е вред."И да ти кажа, братовчеде, няма да повярваш. Спестявам го, да не хулиш. Инак ще възроптаеш срещу

мене."Разделихме се.- Мина не мина година, че и повече. Колкото да се оглеждах - няма го и няма предопределеният

образ.В това време на изпитания идваха какви ли не хора при мене. Връщах ги. Взирах се и взирах. А от него

- ни следа.- Някога - продължава интригуващата си одисея, - ме бяха запознали с Лиляна. Изключителна

зъболекарка.При нея ходел някакъв архитект. Чул за мене, помолил да го доведе. А тя - заета. Отлагала, отлагала.Най-сетне се наканила. Без да знае горката, че дарбата ми е отнета. Не приемам. Вече не гледам.Люта зима. Сняг до колене. Студът скърца и реже. Фучат виелици.Сгушили сме се в къщицата на топло с моя Степан, а те хлопат ли, хлопат на портата.

6

Излязох да им отворя.В мига, в който зърнах непознатия - с костюм, вратовръзка, мека шапка - сърцето ми лудо заби. От

вълнение ще изхвръкне."Край! - Рекох. - Свърши се... Той е! Слава тебе, Господи! Богооткровението се сбъдна!"И нещо като люспа, затъмнила очите, се свлече. Душата ми се избистри. Занизаха се картини от

живота на хората. Оживяха - ярки, като на кино. А думите се леят...Гостите онемяха.Както бе предречено, отнетата ми дарба се върна.В тоя миг в душата ми - глас: "Пратихме те, да видиш и там какво е..."Слава на Бога, страшните изпитания свършиха! Свършиха? - Тъй си мислех тогава. Вече знам -

едни си отиват, идват други...Върнах се в същността си. Не треперех вече от нищо. Само от Всевишния. Ни от моя неизтрезняващ

Степан, ни от ограниченията на властта.- ...От мен да запомните - завършва съкровена изповед, - отвори ли се ей тук (сочи пространството над веждите - така нареченото "трето око"), край. Но колко усилия са нужни...- Не, не е толкоз трудно - опровергава с блага усмивка себе си, - трябва да бъдете добри, искрени, смирени. Тогаз и Висшата светлина ще е с вас. Въпреки изпитанията. Те са да проверят кой ще се съхрани, кой огъне. Кой ще остане добър, искрен, честен.Имам психотропно зрение. Не мислете, че се хваля. Отдавна е проверено, доказано с научни изследва-

ния. И, въпреки това, стремя се да съм по-тиха от водата, по-ниска от тревата. Дарбата е да помагам. Ползвана за зло или само за себе си, отнема се.

* * *Заработват отново свръхсетивните възприятия на рицарката на духа. Ако душата на самурая е в меча,

нейната е в божественото дарование. Бликат изчистени видения. Информацията е от най-висше естество.Странни метаморфози. Как се обясняват феномените? За владетелката на Силата победата се

състои в правилно отношение към поражението.Оставила зад гърба си един покаял се човек, продължава възродена. Не би допуснала повторна загуба

на способности. Взела е поука.Това я извисява. Не изучава феноменология. Родена е с дарба. До сетен дъх ще развива психотронични

качества, за да достигнат зенита си. И ще е нащрек - да не бъде победена от онова, което е победила.Изследванията показват - енергия се усвоява със сетивата. С емоционални импулси ни стимулира зре-

нието, вкусът, слухът, обонянието и допирът. (Приемаме ги с очи - от светлината, с вкусов апарат - от течностите и храната, с обоняние - от ароматите, с допира на кожата - от полъха на милувката, с уши - от звуковата хармония и магията на словото.) Възстановяващи енергийни приливи нахлуват в нас при физиоло-гическите процеси: хранене, дишане, сън...

Носителите на свръхсензорика натрупват могъщ енергиен заряд. Най-изявените го трансформират в безценна информация. Разрастват се знанията за видимия и невидим свят около и в нас. А "всяко знание - напомня Библията - увеличава печалта."

За съхраняване качествата им, животът трябва да е чист, вярата - огромна, психическата устойчивост - непоклатима. На помощ идва религията.

Слава държи на хигиената на сетивата. Ще изгуби способности, наруши ли я.Изследва неизвестното, а Тя е неразбираема енигма.

* * *Дарбата на избраницата се проявява в трудни времена. Вилнеещ атеизъм. Строги забрани под страх

от затвор и изселване да се упражнява ясновидство. За психотроника и дума не може да става.Съзнава рисковете. Спасява я скромността. Не пара-дира, избягва зрелищността. Пари не иска.В непрестанни опасности Висшите сили са на нейна страна.С щастлив шанс е - живее в столицата. До помощта й се домогват изпаднали в беда съпруги на

всесилни партийни величия. Допитват се за бъдещето влиятелни личности. Низшите чинове на властта я преследват. Непрестанно я грози опасност от затвор за "противо-държавна дейност". Висшите под дърво и камък я търсят - за помощ.

От една страна - заплаха, от друга - преклонение. Симптоматично за коварството на онези времена. От което не следва, че сегашните са по-извисени.

В периоди на трудности силните на деня искат да я имат до себе си. Домашен оракул. Тайно, под

6

сурдинка. Доволни от помощта, някогашните властелини дискретно ще доведат половинките си. И ще са готови да се застъпят за нея. Така, както я търсят. Тайно.

Съчетано с вродените качества и душевния й финес, покровителствана е от тях.Няма врагове в лицето на съседите - страшният бич за хората, отдадени на психотроника. Безвъзмездно

им помага.За какво да й завидят? - Сиромашия до шия. Без деца. Съпруг - низвергнат белогвардейски емигрант,

безнадежден любител на чашката.Преимуществото на оскърбените от живота.Щастието не е трайно, а мимолетно състояние на духа. То е очакване, мечта. Не богатият дом е

радост за душата, а пътя, водещ към хармонията на дома. Пък бил той и беден.Ясновидстването грабва и поглъща Слава. Превръща се в завладяващ порив. До края на живота. Да

възвръща светлината в душите - сбъднала се е съкровената й молитва.

* * *Дотук разгледахме преодолените трудности. Проследихме пътя през болката към Светлина.Нека опознаем похватите на жената-чудо за проникване в незримата реалност. Акцентът ще е:

не дали вижда по психотронен път (това е доказано), а как? Докъде се простират духовните й територии? Как-ви резултати постига?

"Обичам да гледам цветчетата, израсли от цепнатините на почвата при голяма суша - ще сподели в миг на трогателно откровение. - Забелязали ли сте - нежни стръкчета с особена зеленина. Живеят с вла-гата, която издишат земните недра. Прониквам в далечни светове, взирайки се в тях.

Мога да видя на камък и на облак. Там отраженията на микро и макрокосмоса са ясни. Открояват се най-добре."

Това, според българската сибила е така, защото микро и макросветът са единни, изградени от едни и същи елементи.

Слава не е любителка на наситения огнен аромат на рози, който с времето омеква и възбужда. Предпочита незабележимите цветенца, подали главици от пукнатините на страдащата земя.

Надарена с изчистено психотронно зрение, в живот пропит от страдания, не е ли тя самата такова крехко, но жилаво и издръжливо цвете?

Скептикът ще възрази: "Да искаш плодовете на познанието и божията благодат е невъзможно". Това не касае феномените. Щастливото съчетание на дарба, мъдрост и морал ражда непостижими проникновения.

В спомени на очевидци образът на жената-уникум се пречупва под различен ъгъл. За едни - ясновидка, за други - лечителка, за трети - божествено проявление, за четвърти - космически пратеник, за пети - филoсоф-херменевт и моралист...

Всички, включително авторът на книгата, са категорични - дарбата й е на светлинни години пред масовото гадателство. Не предугажда, а вижда. Категорична и точна е в прогнози и отговори на въпроси.

Реагира странно, когато идват да й благодарят: "Лельо Славе, Господ да те поживи! Позна!" "Не познавам- отвръща смирено, но категорично, - аз знам."

"За пръв път я видях - бе с изострени скули и дълбоки очи. Изведнъж заговори за моя живот. Тогава тя сякаш проникна от глава до пети в естеството ми" -покорена от срещата с пророчицата е Красимира Шопова.

Слава разкрива знания според духовните, интелектуални и морални стойности на обърналите се към нея. Откликва на въпроси, съобразявайки се с нивото на тези, които ги задават. Затова по една и съща тема някои послания са елементарни, други - усложнени.

Дали не помага на допитващите се сами да стигнат до отговора? Подкрепя ги да открият, но какво - своята или обективна истина?

Обърналите се за помощ към ясновидци, според някои психолози, дълбоко в същността си носят информация за проблемите, които ги занимават. Те обаче не могат самостоятелно да я разгадаят. Загнездена е в под- и свръхсъзнанието им. Личностите с прорицателски способности са ключът, отварящ врати за решение на проблемите.

В сравнение с повечето от тях, сведенията при Слава са диференцирани - според зададените въпроси и нивото на развитие на търсещите подкрепа.

Най-отличителното й качество е мъдростта.Свръхсензитивът подпомага хората да се отворят за духовното и открият онова, към което се

стремят. Осъществили "връзка"със Свръхаза, да проумеят закодирани в дълбините на своята същност 6

послания. В този смисъл отговорът на проблемите е у самите тях.Това твърдят учени и изследователи. Ако е истина, в природната дарба няма нищо свръхестествено.Но дали е така?При продължителни разговори по едни и същи въпроси, становищата на Слава са все по-

проникновени и пространствени. Пояснява: "Вие вече сте подготвени да разберете и осъзнаете отговора на въпросите, които ви вълнуват в дълбочина".

Интересувал съм се знае ли всичко за хората, които я навестяват - предходни съществувания, минало, бъдеще?

Отговаря с усмивка: "Нямам право да надничам в души по проблеми, за които не са потърсили помощта ми. Това е закон."

Цени светлината на свободната воля. Категорична е за ясновидската си дарба: "Предадената информация не е от мен, а чрез мен. Идва от висши духовни същества."

Поставя се под въпрос поредната хипотеза на учените. Нормално е да се подведат - е екстрасензорика-та на този етап повечето от тях са теоретици, не практици.

Живеем в информационна ера, а слабо познаваме сигналите насвръхсензориката. Ама, че парадокс!Сензитивни наченки дремят у всекиго от нас. С познание, труд и усърдие, под ръководство на добър

учител, могат да се развият. И издигнат.Родена със свръхсетива, Слава го прави.Какви канали ползва? Въпросът кореспондира с друг: най-широкообхватен и верен информационен

източник ли са сетивата ни? Например, зрението?Над 80 % от постъпващата информация е чрез него. С гордост се изтъква: окото на съвременника,

въоръжено с модерна техника - компютри, телескопи, микроскопи - прониква в неведоми светове.Така е, но тези прецизни апарати обслужват най-вече зрението. Не е изключено във "вселената на

нашето обкръжение" да съществуват обекти, неуловими за това сетиво, колкото да е разгърнат капацитетът му. Не е невъзможно някои хора да притежават възприятия, носители на по-широк информационен обхват за света в нас и извън нас от тези, постигнати чрез очите.

След серия посещения при Ванга, силно впечатлен от нейните възможности, писателят Николай Хайтов проникновено отбелязва: "По всичко личи, че материалния свят, в който живеем, не е единственият, съществуващ във Всемира. Има и други, които ние с нашите сетива не можем да уловим."

За повечето хора реално е онова, което виждат, чуват, докосват. Пренебрегват "богонадарените слепци" (делфийските оракули, в по-ново време Стойна Преподобна и Ванга), проникващи в незримото и предпазващи хората с очи от опасни завои и изненади. Те виждат по-дълбоко в сърцата и в душите. За древните елини случайно ли Делфи бил центърът на света? Колко велики незрящи оттогава до днес изумяват човечеството с непостижими дарби - от Омир до Андрея Бочели...

Ванга е сляпа, а "съзира" формата и цвета на предметите край нея. Забелязва поднесените й подаръци. Открива невидими за нас посоки в мъглявините на съдбите. Какво се оказва - богонадарените незрящи тряб-ва да мислят и за нелишените от очи...

Как става това? Замъглено ли е зрението ни, за да не ни направлява в търсенията в духовните пространства? Не разкриват ли очите едва част от света чрез ограниченото или разраснато с помощта на уреди по-лезрение? Не сме ли "оковани", благодарение на тях, в рамките на скромния ни зрителен периметър?

Може би, така участваме по-пълноценно в "божествената кармична програма, наречена живот"?Чрез зрението на 80 % сме "затворени и изолирани" не другаде, а в обкръжаващия свят... Според

класическия пример: "За жабата, попаднала в кладенеца, небето е само онзи негов отрязък, който тя забелязва през кръглия му тесен отвор."

Ситуацията е актуална и в етапа на глобален просперитет. Но човечеството еволюира. Задоволяващото вчера, достатъчно ли ще е утре?

Слава е проводник на свръхпрецизна информация. Речта й в дълбоки нива неузнаваемо се променя.Слова, извиращи от Вечността. Съсредоточен израз. Неосъзнати спонтанни движения. Долната й

челюст ритмично потрепва. След контакт често пъти не помни отговорите.Какво се извършва?

* * *Откъде черпи информация?На въпроса къде й е дарбата, отвръща: "В гърдите, вдясно от сърцето "чувам", когато ми говорят

висши същества. Тогава Светият дух изпълва цялото ми тяло."6

Личността й е проектирана във виденията. Затуй ли са така изчистени? Проникващи отвъд реалното, по-реални от него. Навлизат в дълбини на микро и макрокосмоса.

Калейдоскоп от дарби. Постига съвършенство в реализацията им.Нейният източник никога не е само един. Сверявайки данни, ограничава до минимум риска от

грешки.Нека разгледаме свръхсензорния й набор. Да опитаме да разкрием технологията на прорицателство.

Доколкото това е възможно.Кои са нейните информационни средства?1) Борави с лекота с "третото (психотронно) око". Ползва го, благодарение силата на мисълта.

Свръхсе-тивен локатор. Наблюдава и диагностицира функциониращите органи. Вижда цветно - отвън и отвътре. Безупречно проследява пътищата на съдбите. Поема към душите, а стига до духа. Прониква в съставките на микро и макрокосмоса и ги описва.

Впечатляваща Вселена. Още по-интересна е Вселената на "психотронното око". Някога ще се разк-рие.

Слава знае - най-значимото на този свят не се вижда с очи... Какво ли изпитва при мисълта, че ничии очи не разкриват света като нейните?

2) Силата на мисълта. При духовна извисеност всички ограничаващи прегради отпадат. Времето тогава сякаш престава да съществува. Слава не е над, а винаги в него. Озовава се там, където реши. "Пътува' с лекота в - минало, настояще, бъдеще. Времето, за нея, тогава като че се слива в едно. Измерва го един-ствено с "часовника на сърцето".

Силата на мисълта може перфектно да се реализира и чрез "третото око".3) Владее телепатия. С лекота чете мисли на търсещите помощ. Така мигновено се насочва към проблемите им. Това силно впечатлява посетителите.4) Свръхразвити пет сетива. Екстрасензорна информация чрез зрение (цветно - едновременно обхващане на обекта от всички страни- отвън и отвътре), слух, вкус, мирис, допир.Извлича я, независимо от епохата и местоположението му. Сверява, съпоставяйки рецептори. Затова е

перфектно точна.В симфонията на невероятните й усещания участва всяко сетиво. Обонянието, например, е по-

първично (широко се ползва при животните). Слава го развива до степен да чувства миризма на обекти, независимо от разстоянието, времето (минало, бъдеще), обема (гигантски или микроскопични). По-нататък ще се позовем на конкретни примери.

Осезанието - ползва кожата, най-обширния от всички сетивни органи в човешкото тяло. Изследванията показват: ласките въздигат емоциите, подобряват чувствителността, засилват имунната система и развиват мо-зъка. Хората, подвластни на тях, по-рядко боледуват.

Лишена от тях в интимен план, Слава компенсира това, издигайки духовно осезанието.В психотроничната работа си служи с рецепторите на пръстите. Например, поставя показалец във

вихъра на Бермудския триъгълник. Мигновено го отдръпва. Констатира: "Твърдо е като гранит". Топва ръка в античен минерален извор (отдавна вече изчезнал като такъв) и отбелязва: "Температурата на водата е не повече от 37 градуса С."

Със свръхразвитите си кожни рецептори усеща дори грапавините на микрочастиците в състава на атомното ядро.

Перфектно си служи и с вкуса. Пренасяйки се в далечна Армения в двора на пострадало семейство по време на разрушителното земетресение през 1986 г., съзира дърво. Примлясква и констатира: "Има сладки плодове." Очевидци потвърждават това. За откритата от нея фундаментална микрочастица "псион", казва: "Хап-на ли го, няма вкус".

Аналогично процедира при извличане на зрителна и слухова информация.Подсъзнателно всеки от нас чувства, но трудно разкодира свръхсетивните сигнали. Слава перфектно ги

извежда на ниво съзнание.Как извършва това?Съвременни изследвания доказват: положителните емоции действат мобилизиращо, давайки летящ

старт на сетивата. С извисен дух, Слава е изтъкана от позитивност. Никага не допуска срив на емоционалността.

Светът на езотериката все още е чужд на науката. Например: непонятно й е как в серия предходни съществувания жената-псифеномен развива свръхсензорни способности. (Това ще е обект на следваща книга.) С представата за прераждане е лесно обяснимо защо в този живот пророчицата се ражда със

6

свръхсетива.5) Изтегля и съхранява информация чрез сърдечната чакра. Споделя: "Не чувам духовно оттук (сочи

уши), не виждам духовно оттук (сочи очи), а виждам духовно оттук." (Поставя ръка на сърцето.,) Твърди: "Там е божествената частица". Вижда с "очите на сърцето".

Благодарение на любовта и чистотата в нейния вътрешен мир, Космосът като че се отпечатва в духовната й същност. Разкодира го, "мислейки със сърцето И открива неща, които ние не забелязваме. Слава Севрюкова е от малцината представители на хомо са-пиенс с "виждащи и чуващи сърца".

Толкова за свръхсетивните средства. Нека опитаме да проникнем в информационните й ИЗТОЧНИЦИ.

Също строго прецизирани. При това са още повече:1) Висш Космически Разум. Достъпът до "Вселенския компютър" (Бог, Създател, Велика Сила,

свръхизвисено енергоинформационно поле) е за хора с изчистено духовно съзнание. (Тази мирогледна концепция не е нова.) Тогава се постига пряко познание, а психотроничните сведения са безпогрешни.

Неугасимата светлина на Бога изпълва света. Хиля-дократно по-ярка, търпелива и блага от олтаря на белия лист, върху който са положени тези слова...

Разумът за ултрасензорната жена винаги е свободен.2) Седем висши същества ("седем лъча", както ги нарича) - най-високо еволюирали духове сред

Великото всемирно братство. Завършено е тяхното земно развитие. Подвизавали се някога в плът, сега управляват човечеството. Това са Мориа, Кутхуми, Махатчухан, Исус Навин, Иларион, Серапис, Веронезе.

Слава приема вдъхновени послания от извисения духовен свят. Комуникира най-вече със своя духовен водач Мориа. "Непрестанно е над мен" - твърди про-рочицата.

Висока отговорност е да знаеш - действията и мислите ти се следят от незримостта. Не си ли доброде-телен и почтен, връзката се къса (губи се и погребва дарбата).

Възвишен живот в мисли и дела - ден по ден, час по час. Нелека е участта на псифеномена.3) Ползва "космически информационни канали".Съхранените в тях сведения са пространни, обсегът - неизчерпаем. "Като сгъстен етер са, опасващ

Земята. Това е Световна информационна банка". С тях работят хора, богати на душа, не на финикийски знаци.

"Всичко, което човечеството завоюва като знания и открития - споделя сензорният уникат, - интуитивно се приема от десет информационни канала, обхващащи Глобуса. Там няма място и време. Съществуват и още два. Слабо се прилагат, защото хората не са готови за висшите им послания. Ползват се от духовно израснали личности. Чрез тези източници се постига пряко единение с Космоса.

Творците на науката и изкуството се зареждат от профилирани канали. Други са за техника, за духовност... В областта, в която работи, всеки интуитивно се насочва към съответния. Виждам как творят гениалните композитори Моцарт и Бетовен. Приемат мелодии по музикалния канал. По информационните трасета безспирно текат вселенски импулси."

4) Контактува с души на починали, близки на търсещите помощ, (любим похват на Ванга). С лекота преодолява граници между земно и отвъдно. Връзката с незримия свят се извършва само по нейно желание. Тази информация подвежда, ако душата не е на висота. Слава предупреждава начинаещите: "Не търсете истина от мъртвите."5) Акашови записи (информационна банка за миналото). Там е "складът на животите".6) Извлича сведения директно от обекта, към който насочва мисъл (човек, орган, планета и пр.)7) Вижда човешката аура в цветове и ги разкодира. Колоритните вибрации издават здравословното, психо-емоционално и духовно състояние на индивида.Едва ли разкрихме докрай източниците и средствата на феномена. Да се направи това, означава да се

обясни необяснимото. Определят се от естеството на информация. Свръхсетивността е най-широко обх-ватният инструмент за опознаване на света. Тя прави невидимото видимо.

Странен е светът, отразен в огледалото на една необикновена дарба.

* * *Свръхчовешки рецептори. Перфектен диапазон на уникална сетивност. Слава ги ползва комплексно,

в синхрон. Съзира обектите цветно, от всички страни и отвътре. Притежава усложнено пространствено-образно мислене.

Сложната смесица на източници, средства и похвати извисява ясновидските качества до съвършен-ство.

Впечатляващ кръгозор на дарбата й.6

Колко несигурни и забавени са нашите сетива пред този океан от възприятия! Колко е сложен нейният свят през това изобилие от свръхсетивни информационни източници!

Как многопластово го възприема? Как ли изглежда? Каква ли здрава психика е необходима, за да се приеме в цялата му обхватност. И се запази хармония с него.

Ясновидството обединява в себе си наука и изкуство. Крие опасна мощ. Тая жена съсредоточава в себе си неземна Сила. Невероятните й способности я правят световно несъизмерима. С необикновените си да-рования ярко се различава от останалите хора. А е Човек повече от тях.

Не ни е познат психотроник с толкова широк информационен обхват. Съчетано с природна мъдрост и прецизно прилагане, Слава наистина е суперфеномен.

Това не означава, че знае всичко. Известно й е само онова, което свише й се дава. Информационният обзор е въпрос на морал. Обяснимо е мястото на религията и вярата в живота й.

До коя информация не може да достигне?Въпреки широкоспектърния обсег, пред жрицата на великото познание понякога се възправя забрана.

Например, ако до помощта й. се домогват лица с нечисто минало и помисли (вършители на убийства, кражби и други злодеяния). Тогава тя блокира. В останалите случаи помощта и е безупречна.

Жената-уникум е с висока нравственост. Не може дори да допусне мисълта да излъже, да обиди, да се държи високомерно. За нея всеки, навлизащ в духовното пространство и ползващ се от него, трябва да е добронамерен и чист. Часът на истината винаги настъпва.

Слава с топлина и любов помага на хората да се обърнат към себе си и върнат в Светлината. Разпалва огъня на Човечността.

Перфекционистка в психотрониката, многократно съпоставя: "Проверявам шест-седем пъти, преди да предам информация." Така тази природно интелигентна жена свежда вероятността от грешки до абсолютен мининум.

(изследванията при Ванга показват точност до 80%.)

* * *Слава и Ванга. Паралелът е неизбежен.Нека разкрием аналози, разграничения и откроим спецификата на всяка от тях. Можем да си го

позволим. Псифеномените отдавна не са сред нас. Изтекла е разноцветната вода на страсти и пристрастия.Величини от сходен и различен калибър. Сближава ги дарованието. Надмогват човешката болка,

проникват в отвъдното, комуникират с извънземието. Владеят енергията на духа. По това си приличат. Но има и отлики.

Псифеномените условно могат да бъдат разделени на два основни типа.Първите са с придобити способности. Постигнати най-често след изживяна катастрофа на границата

на оцеляване. Някои от тях като, че са малко по-примитивни и простовати.Вторите са с дарба по рождение. Срещат се толкова рядко, че са Велико изключение. Като правило са

по-мъдри, спокойни и внимателни. Степента на интелигентност при тях е много висока. По-нататък ще узнаем защо.

Ванга може да бъде отнесена към първите, Слава - към вторите.Обсегът на работа за всяка от тях е специфичен.Петричката ясновидка понякога приема до триста души дневно.До прорицателката от "Овча купел" се докосват единици.Ванга с размах популяризира божествения дар.Слава го издига до непостижимост.Отличават се - по характер, темперамент, но не и по отношение към Силата. Съзнават Високата

отговорност на дарованието. Отдават го безрезервно на хората. Стремят се и успяват да го защитят с живота си.

Ванга е експанзивна. Диалектен македонски изказ. Като на обкръжението й.Слава - спокойна и уравновесена. Правилен език (на столичанка).Връхлетяна от Силите, Ванга е рязка, безпардонна. Може да нахока и прогони недостойни

посетители. Подвластна, на тези Сили.Кои са те? За това ще е дума по-нататък.Изследвания на американски учени показват - при ясновидски и лечебен сеанс в мозъка на сензитива

протичат биоелектрични импулси, подобни на тези при епилептичен припадък. Оттук ли свръхвъзбудимостта и гневния изблик? Това вероятно оправдава острите реакции на Ванга, Джуна, Вера Кочовска...

Силата, за. Сдава, е съюзник, когото призовава, за да е в помощ на хората. С приятни маниери, 7

изключително внимателна е към всекиго. Не нагрубява. Не търси впечатляващи изяви. Сякаш е "феномен ново поколение".

Тези мисли се споделят от немалко хора, посетили едната и другата.Това е съпоставка, не противопоставяне. При големите няма класации. Ако Ванга е алфата на

българската психотроника, Слава не е омегата, но е по-късен етап.(Невероятните й способности са шлифовани в множество пререждания - б. а.)В най-лошия случай "ясновидката от Овча Купел" отказва "да гледа" на онези, за които получава

забрана. "Дарбата е отворена врата - предупреждава. - През нея може да нахлуе и тъма. От библейски времена до наши дни има много лъжепророци."

Високо цени Ванга и контролира контактите с хората. Не си позволява много посетители.Ванга, както и Слава, получава информация свише. Предава я без изменение, изцяло осланяйки й се.

"Нез-римите същества", от които струи, трябва да поемат отговорност при инцидентни случаи на неточност или грешка. Това не е невъзможно. При такъв широко отворен информационен канал, "врата към Отвъдното" (както назовава себе си), не е изключено спорадично да комуникира с души на принизено ниво. Могат да подведат и объркат. Тя го съзнава. За да се избави от опасността, дири спасение в друга Сила, религията.

Слава също е дълбоко вярваща. Щом Бог е с нея, кой ще е срещу нея? Болезнено съзнава отговорността си. Проверява и многократно съпоставя "даденото свише", благодарение свръхбогатия набор информационни източници и средства (някои от тях изброихме). В сложния сензорен процес пресява информация. Съобразява я с нивото на търсещите помощ.

Дали по тази причина тя и предсказанията и не стресират? Поднася ги внимателно, със съпричастие. (Работейки с малко хора, може да си позволи това.) Не желае да разшири приема. Дали, за да намали опасността от грешки до абсолютен мининум? Причината, както ще се разбере по-нататък, е друга.

Слава възкресява невинността в научното изследване, неопровержимо доказвайки, че може да се извърши и по друг, духовен път. Образованието в училище и извън него е необходимо, но не единствено условие за придобиване на знание. Психотроничната култура дава не по-малко точни и обосновани отговори, когато се ползва от псикапацитети с доказани способности. Зле образовани, те превръщат този недостатък в предимство. Ето ги "чудесата" на псифеномените, озадачаващи света.

Налага се изводът: Слава и Ванга са свръхнадарени полуобразовани жени със специфичен характер, своеобразен манталитет и начин на живот. Приличат си в едно - не принадлежат сякаш на човешкия род. С божествения си дар взаимно се допълват.

Но мисиите им са различни.Слава споделя: "Задачата на Ванга е много по-тежка. Трябва да трасира пътя на Новите времена.

Да убеди, че душата "надживява" смъртта. Да утъпче път за духовно развитие на народа. И всичко това в комунистическата епоха.

Ще дойдат скоро люде с дарба на различни места, които ще са "отворени врати" Ще вървят по този път."

Ванга е близка до хората. Като достъп и изразни средства. С качествата си е необходима - да ланси-ра свръхсетивността. Затова е популярна. Борец е, проправящ пъртина в заснежената зима на дълбокия материализъм.

Слава наистина се оказва по-късен и извисен етап (спорно определение - нима дарованието не е над времето?,) е развитие на психотроничните качества. Ако Ванга е "врата към Отвъдното", Слава е "Портал".

Навярно затуй след смъртта на двете в периодичния печат се явява не една статия за оня "тайнствен, слабо известен по-голям феномен". Изключим ли сензационния привкус в тези писания, прави са. Слава е на по-високо ниво - като свръхсетивен обхват и прецизно поднесена информация. (Мнението е мое, тя не търси превъзходство. Винаги е страняла от кипящия котел на славата - б. а.)

И днес могат да се намерят последователи и продължители на Ванга със сходен сензорен диапазон. Сред тях е Вера Кочовска (макар строго индивидуална). Надарени личности, подвластни на Силите, с които общуват. По-първични, с респектиращ изказ и държание. Живеят втори живот. С дарба, придобита след стресово изживяване на границата на смъртта. Тогава у тях навлизат и заработват Силите.

Важна отлика - Слава се ражда със свръхсетива. Почти всички в семейството й са такива: баба, майка, брат... Сред малцината ясновидки е (друга такава не ни е известна поне в нашата страна), които не са изживели някакъв катаклизъм, за да ги придобият. Не респектира, напротив, изпитва неудобство от вродените способности. Знаем с какъв труд, лишения, морал, са съхранени и извисени в този живот. Но и те са добити

7

някога, в миналото. Затова няма последователи. Не би и могла - непостижима е. Феномени с унаследени заложби се явяват веднъж на хилядолетие.

(По-нататък ще узнаем, че психотроничката е с особено мнение по този въпрос. При това не само от скромност. Не се ласкае да е "прима в психотрониката".)

При Ванга сякаш се проявява страстта на Егото. Воюва за позиция, да добие статут на ясновидство в обществена система, несъвместима с този род "анти-държавни" занимания. И успява. Борбеността - основен двигател в живота на тази сляпа жена. Противоборства на догмите в строежа и освещаването на построения от нея храм. Би ли могла да е друга?

Близка до народа, Ванга е знаме. Популярна приживе и след смъртта си ще слави българския дух.При Слава е различно. Преминала подобни битки в предходни животи (това все още е неразбираемо

за мнозина), успокоена е. Построила е "неръкотворен храм" в миналото. Оставила име и пътен знак за по-коления. Някога... Но тя също воюва. И също е строга. Най-вече към себе си.

В края на анализа за тези величия на духа ще си позволя изводът: Слава е с по-висок еволюционен ранг. С по-широк свръхсетивен информационен обхват. Страни от почести и слава. И това своеобразно я из-висява.

Не подценявам световното явление Ванга. Двоумих се какво да спестя, за да не бъда упрекнат в пристрастие. В главата за срещата на двете големи пропуснах финалните слова на петричката пророчица при тяхната раздяла в дома й: "Сестра Слава, много ми е дадено свише, но при тебе е повече..."

Да се изненадваме ли на откровението? Касае феномени.Ванга признава, че и Преподобна Стойна е над нея.Надмогнала силата на Егото, така й се дават още по-значими проникновения. Това неподражаемо

я въздига.Логичен след всичко дотук е въпросът: защо при такива невероятни способности едва сега излиза

книга, скромен опит да се очертае профила на космическия феномен Слава Севрюкова?Отговорът е ясен: истината за гениите се проявява след време. Гигантският ръст приживе обърква.

Забележим е единствено от ракурса на годините.Слава - огледало на света, разбира се, не е негов център. Неимоверната й скромност не означава, че не

съзнава божествения си дар. Израз е на повишеното и внимание да не злоупотреби със Силата. И тук е не-постижима.

Докосналите се до способностите й са възхитени - и учени, и писатели, и артисти, и лекари, и професори, и генерали, и юристи, и министри... Всички те след това са различни.

Без да бъде официално призната, отдавна е заела достойно място в историята на психотрониката. Нима това има значение?...

Повече от десетилетие след кончината й се разказват легенди за нея. И никой не посяга към перото. Да разгадае човека с крехка физика, невероятни природни натрупвания и пословична деликатност. Как се вгражда величието на такава дарба в слово?

Просто имах шанс да бъда допуснат до тази магнетична личност и част от обкръжението й. Изникнала сякаш от приказките, не сладникаво-сантиментална, а реална. Непостижимо човечна.

Подарък ли ми направи съдбата или изпитание - вярно ли ще пресъздам образа й?Как се пише за чутовно същество? Да си обективен, да не допуснеш панагерично-възхвалителен стил?

Въпреки многобройните си странности, когато бе сред нас, тази знакова личност бе една от нас. Насаме с нея проличаваше неповторимата й оригиналност.

Дано съм успял. Стараех се честно да предам автентични послания, лични впечатления и мненията на обкръжението й. Няма да ме учудят несъгласия, спорове, отрицания. "Всеки чува само онова, което разбира" - казва Гьоте.

Ярка ли е светлината, по-силно присвиваме очи...Както се убедихме, част от информационните потоци на гениалната психотроничка проникват от

контактите й с висши представители на духовния свят. Огромна е ролята им в живота, в свръхсензориката (и най-вече в света на отвъдното).

Кой е Мория, небесният покровител на Слава? - Това е реална историческа личност. Изискана фигура с висок духовен ранг. Въплъщавал се многократно, завършил е житейският му цикъл. Достигнал най-висша степен в йерархията, не се преражда. От царството на Незримостта усърдно подпомага търсещите.

Той е духовен учител на Елена Блаватска и Николай Рьорих. Според тях, едно от предходните негови съществувания е на руския светец Сергий Радонежки (1314-1392). В наше време е Духовен водач на голяма част от човечеството. Един от седемте посветени с върховна седма степен. Името му е популярно от

7

последното негово прераждане през ХIХ-ти век в Индия като махатма (учител) Мориа. Портретът му е публикуван от Елена Блаватска

В трудни моменти Слава се обръща към него. "Денем и нощем е с мен - споделя. - Сънувам ли кошмар и се пробудя, чувам топлия му глас: "Спи, спи, чадо мое. Сън е. Плътта е уморена. Нуждаеш се от почивка."

"Мориа ме направлява - разкрива в друг разговор. -Дадено ми е да видя как едновременно подпомага много други души. Нямате представа за свръхмощните възможности на тези светли духовни същества!..."

След безценните й насоки, в контакт с жената, съзираща невидимото, мнозина й благодарят. Тихо отвръща: "Не на мен! Аз съм тръба, през която протича информация. Въздайте благодарност на Всевишния. Бъдете по-добри!

Друг път, след сбъднало се прозрение, чудят се как да се реваншират:"Поклон пред теб и божествената ти дарба, лельо Славе! Както предсказа, тъй стана."А тя : "Знам."Не я учудва верността на отговора. Не е попадение, налучкано по теорията на вероятностите, като при

многобройната гилдия гадатели. Не познава, знае. Надмогнала общоприетата координатна система на битието, бликнали са струи от свръхсъзнанието. Допитала се е до светли Сили. Това за нея е рутинен процес. За какво да се радва?

Насочвайки със съвет, взела е мъдро решение. Съобразила го е с качествата на потърсилите помощ. "Оставиш ли се да ти се дава само наготово, нищо няма да стане" - предупреждава прохождащите в Ду-ховността. - "Трябва всекидневно да работиш върху себе си. Да бъдеш колкото може по-добърГ

Когато млади момичета я разпитват: "Лельо Славе, за този ли да се омъжа?", отвръща: "Бог те среща с неколцина, от които ти ще избереш. Отговорността е твоя."

Разкривайки неизвестното с мярка, не ограничава свободната воля.Занимават ли я повърхностно с незначителни неща, е строга: "Защо не умеете да задавате въпроси?

Защо? На хаотични питания отговорът ще е непълен. Висшите същества забелязват - не сме достатъчно зрели, нито прочели. Въпросите трябва да са обмислени, конкретни. Тогава насоките са най-полезни."

Веднъж към прорицателката се обръща генерал от артилерията. Разпитва несвързано. Слава не из-държа: "Вие сте артилерист. За да имате точна стрелба, какво е необходимо? Прицелна точка, нали? Дайте ми поне една, за да отговоря на онова, което ви занимава."

Важно за нея е: дали човекът е дорасъл да узнае истината. И най-вече - ще я понесе ли?Диференцира отговори според степента на зрелост и ниво на подготовка. На въпросите отвръща

строго индивидуално и задълбочено. Насочва само към най-необходимото.Слава може да е "тръба, предаваща информация", но е и още нещо. Затова ли всеки, докоснал се до

нея, вече не е същият?Доцент Лозенски споделя: една вечер в компания гледат черно-бял телевизор. Изведнъж ясновидката

заявява - картините за нея са цветни. И описва багрите на екрана.Възможно ли е това? Заинтригувани, присъстващите се свързват по телефона с познато семейство,

притежаващо цветен телевизор (рядкост за шейсетте години на миналия век). Потвърждава се точността на видението й.

Не, чудесата не са ловки номера, както "трезво-мислещите противници на наивността" се опитват да убеждават. Те просто не са имали шанс да срещнат представител на бъдещия сапиенс.

"Вътрешното ми "психотронно око" е живо и гъвкаво. Никога не ме е подвеждало. Нямам "зациментиран пейзаж". Мога да видя даден човек от десетки хиляди километри - как си налива вода, как я изпива, къде оставя чашата. Дали ще отиде пак да налее, дали ще я измие, ако отново я напълни и поднесе на друг. Мога с волята си да го заставя да я подаде вместо на мъжа, на жената в стаята. Но съм решила да не посягам върху човешкия избор. Нямам право да отнемам индивидуалната свобода."

Слава прониква в необозримите пространства, благодарение на своето, както споделя, "единствено на земята психотронно око". Разположено е вдясно на сърцето й (извлича информация чрез свръхразвитата си

7

сърдечна чакра). Допитва се със силата на мисълта до Висшия разум. Без промяна предава посланията му. Затова е сигурна, че не греши. Носителка е на нелеко съчетание - дар, интелект и железен морал.

Как се съхранява и усъвършенства дарбата на псифеномените? - В ежеминутно доказване в настоя-щето. В проверките на вековете.

При Слава свръхчувствителни са петте типа сетивност: зрение, слух, вкус, мирис, допир. Природни натрупвания, многократно надхвърлящи срамежливите мащаби на човешките възможности. И парадокс – това зензитивно богатство е достояние на една полуобразо-вана жена.

Но тя усъвършенства възприятия, защото е войн - на духа. И служител - на мъдростта. След мъчителни усилия в серия съществувания е преодоляла измамната "гравитация на материята".

Друг път, спонтанна по природа, искрена като дете, каквато е, споделя пред гости, че усеща миризмата на заснетите обекти от телевизионния екран.

Случайно присъстващ, усъмнил се в дарбите и учен-биолог, провокативно я пита:- Лельо Славке, да направим един опит. Може ли?- Добре.- Отговори, ако е по силите ти, какъв е мирисът на паразита житна ръждивка? - Скептично се

усмихва из питващият.Поредното невероятно предизвикателство. Паразитът не е на екрана, но ученият го познава много

добре...- Ръждивка ли? - Поема хвърлената ръкавица със свенлива, но знаеща усмивка.Примлясква. Вдишва дълбоко. Мигом отвръща:- Мирише възкисело.- Браво! - Не успява да скрие изненада биологът. От срещата с едно необикновено човешко съществоу него настъпва повратна промяна. Завинаги.Потресаващо впечатление оставя контактът с човека-уникум.Надарената с психотронни сетива с лекота се пренася и в света на Отвъдността. Разказите й разши-

ряват представите за духовните измерения. Не се бои от ограничаващия хората фактор - времето: "Мога да извикам някого отпреди пет-десет хиляди години. Да разговарям с него. - И възкликва. - А каква информа-ция носи такава една среща!"

За четвъртото измерение на пространството, времето, к. ф. н. И. Ариес пише: "В известен смисъл това е един застинал свят и само несъвършенството на нашите сетива ни кара да мислим, че нещо се изменя."

Слава битува в "долния", ала живее в "горния" свят. Комуникира с духовни същности на хора, отдавна отпътували от нас: "Общувала съм с духовете на певеца Фьодор Шаляпин, на музиканта Паганини, на учените Циолковски, Айнщайн, Кеплер, Парацелз... Разговаряла съм с духа на Сталин, разкрила съм най-съкровената тайна на Хитлер..."

Нека вникнем в някои от тези фантастични контакти.За нея "Шаляпин е изключителен бас". Развивайки дарба, духът му разцъфтява. Но тя съзира и

скрития негов живот. А той не очарова.Басът, покорил световни сцени, е високомерен. Подвластен на неимоверно разрастнато Его и сриващи

страсти. Ужасяващо груб към съпругата си, която пренебрегва. Изкушен от слабия пол, поддържа безброй извънбрачни връзки. Безочливо ги демонстрира, наранявайки я.

Прозренията са от седемдесетте години на миналия век.Изнесените от притежателката на свръхсензорни способности неизвестни факти за живота на

починалия гениален руски бас години по-късно са потвърдени. Публикувани са в спомени за певеца от неговата внучка в книга, преведена и на български.

Слава Севрюкова съзира и настоящото въплъщение на Шаляпин. Роден е в Източна Европа. Занимава се с пеене. В съвремието трябва да плати за грандоманията. С добри певчески способности, но е само един от многото хористи. Няма да се изяви като солов изпълнител.

Такава е орисията му. Сам я е моделирал с обидно поведение и дела. За изчистване на натрупаната карма, ще трябва да овладее разрасналото се някога Его, като се свие в черупката на неизвестността.

Друг случай:"Преди години за пръв път ме въведоха в дома на леля Слава - възкресява спомени писателят

Димитър Делян. - Запознахме се. Спонтанна среща. Не бях подготвен, нямах набелязани въпроси.След обичайните любезности, сътрудникът на психотроничката Иво Лозенски предложи:- Ако желаете, питайте я нещо съкровено. Замислих се - какво? Дали за живота на някой известен

политик?

7

Внезапно в ума ми се вряза името на Константин Циолковски. Завърнал се наскоро от Москва, на летището бях мернал негова статуя.

Изстрелях въпроса.И на мига си дадох сметка - та аз почти нищо не знаех за "бащата на руската космонавтика"! Не

помнех дори как изглежда.Нямах време да променям въпроса. Слава бе изпаднала в особено състояние. Взряна в пространството,

леко се олюляваше.Изведнъж спазматично се затресе. Възкликна:- Виждам го - млад човек. На колене, моли се... Циолковски е силно набожен..."Бащата на космонавтиката" набожен? Абсурд! Доколкото ми бе известно - занимавал се е с точни

науки. А тя - религия, молитви... Какви ги приказваше?!- Като какъв го виждаш? - Не можех да скрия разочарование.- Млад човек.... - Продължи, без да забелязва раздразнението ми. - След време... ето, пред мене е - по-улегнал. С френска брадичка, костюм и вратовръзка. Силно набожен.С ушите си ли чувах? Отново го повтори. Очаквах да науча нещо за пробивите в околоземното

пространство, за разработваните от този гений космически кораби. А тя - набожност... Та това е световен учен!

Тъй като нямах представа за младостта на "бащата на авиацията и космонавтиката в Русия", въздържах се от спор. В себе си обаче бях убеден - фантазира. Съжалих за поставения въпрос. Навярно я бях подвел...

Разделихме се приятелски....Минаха години. Настъпи "Промяната".И тогава случайно ми попадна някакво списание. Не беше руско. В него бе поместена снимка на

младия Циолковски- с малка брадичка, костюм и вратовръзка. На мига си спомних описанието на Слава. Пълно покритие.

Развълнувано се зачетох. Какво ли пишеше за учения?"На младини бил силно вярващ. Редовно ходел на църква. Молел се да бъде подкрепен в търсене на зна-

ния за Космоса от Висшата Сила..."Коленете ми омекнаха. Невероятната прорицателка бе разкрила неизвестен щрих от неговата ранна

съдба. Непозната у нас. Откъде бе разбрала това?Как откъде? - Та нали пред мен осъществи контакт с духа на учения?..."Незаличими следи оставя докосването до владетелката на "психотропното око". Информацията й

невинаги съвпада с официалната. Това за Слава е без значение. Приема предизвикателството. Осланя се на "духовните канали", а те, както твърди, никога не я подвеждат.

(Скритите страни в живота на Сталин, Хитлер, Нострадамус, Леонардо да Винчи, Страдивариус и десетки други световни знаменитости ще са обект на следваща книга -б. а.)

В наблюденията феноменалната психотроничка не се влияе от местоположението на предмета на изследване:

"...Разстоянията и преградите не са от значение. Дали обектът е на двадесет хиляди километра или срещу моето канапе вкъщи, все едно. Виждам го като на длан във всички проявления и измерения."

Любимката на Висшата светлина не пилее уникални способности в дребнотиите на смазващия бит:"Моята дарба не е да гледам какво става зад стената, в спалнята или кухнята на съседите. Аз

виждам всичко подробно в набелязания обект - пейзажа, хората как се държат, как жените почукват с токчета и приглаждат своя кок. Как се озъртат и какво съзират техните очи."

" ...Купихме си виличка в Ловешко - разказва йогата Венцислав Евтимов. - Решихме да споделим събитието с леля Слава. Умееше от душа да се радва на щастието на другите. С ентусиазъм захванахме да 0 разказваме.

Тя ни прекъсна:- Виждам я! - И описа имота. - Мястото не е правоъгълно, ни квадратно, а неправилен трапец. Така е,

защото в единия край има череп. Череп на малък човек...Смая ни. Формата на парцела наистина бе точно такава. Нищичко повече не каза. Но за какъв череп

говореше?След срещата решихме да проверим тая работа. Разпитахме съседите.Възрастна жена си спомни.- Била съм пет-шест годишна, когато стринка ми, която някога живееше тук, разказваха, родила

7

четвърто дете. Бедни хора, едва се изхранвали. За да оцелеят, говореха зли езици, удушили новороденото. Закопали го в градината. Вярно ли е, не е ли, но скоро след това наистина я преградиха и скосиха. Мълвеше се - направили го, за да остане трупа на детенцето извън техния парцел...

Слава Севрюкова бе неподражаема."Роднините се отнасят с респект и уважение към нея. Търсят я за безпогрешните и предсказания.Племенницата й Татяна Динева споделя:"Детето ми страдаше от вроден порок на сърцето. Много се двоумяхме дали да го оперираме. Допитах

се ло леля.Изгледа ме изпитателно. Не бе словоохотлива. Едва чуто промълви:- Не виждам полза от болница...След време положението на детенцето се влоши. Наложи се да го приемат по спешност.Леля дойде на свиждане. Така се случи, че същия ден не успях да я видя. После разбрах -

подхвърлила била на сътрудника си Иво: "Татяна ще ни изпревари. Ще се разминем."Лекуващият екип предложи операция. Нямаше друг изход. Обърнах се отново за съвет.Леля бе мълчалива. Едва отрони:- Виждам лекари в бели престилки над него. Трепна сърцето ми. Обнадеждаващо видение! Може би,

операцията щеше да реши проблема!... Оказа се фатална.След края узнах от мама истината за видението. Леля Славка била съзряла аутопсия. Оттук -

сдържаността й. По онова време насаме я предупредила: "Каквото и да правят с него, отива си, горкичкото, отива..."

...Неведнъж сме я питали за онова, което ни очаква.Съпругът ми, скептик по природа, не криеше съмнения във възможността да се прогнозира

бъдещето. Веднъж, в приповдигнато разположение на духа, най-изненадващо се обърна към леля с въпроса дали съзира някакви опасности пред него.

Както се смееше, тя се умълча. Помръкна. Отказа да говори. Но ние бяхме настойчиви.С половин уста изплю камъчето:-... Внимавайте... опасност на пътя...Думица повече не отрони.Настроението ни се срина.После насаме коментирахме какво е искала да

предупреди и дали може да се избегне.Но отлетя година, втора, трета... Нищо лошо не ни споходи.И сякаш забравихме прокобата.

...Катастрофата с лека кола се оказа трагична за съпруга ми. Дъщерята, която пътуваше с него, бе в критично състояние. За кой ли път, притеснена до смърт, се обърнах към леля.

Лицето й бе спокойно. Обнадеждаващо отвърна:- Страшното се размина. Не бой се Татяна. Не само ще оцелее, но ще е здрава и читава.Така и стана. Дали с тревожното предсказание някога не опита да предпази моя съпруг от най-

лошото, но небесната писалка бе драснала друго...След години леля ме извика насаме. Усмихната.Потупа ме свойски по рамото:- Стягай се, чака те второ венчило.Признавам, за пръв път не й повярвах. Угнетена от ударите на съдбата, нямах никакво желание за

брак.Нещата се развиха така, че наистина се омъжих повторно. Леля Славка никога не грешеше.До днес се питам: радост или изпитание е богонадареността?"От дълбините на душата си пророчицата помага на всички. Уважавана духовна наставница е и на най-

близките.Това е нелеко предизвикателство в съвремие, пропито от предразсъдъци, съзнателно раздухвани от

недобросъвестни медии, краен материализъм и войнствен скептицизъм.Към свръхфеномена в залеза на живота й се обръщат журналисти. Разпитват я преди значими

събития. И публикуват прогнозите. Пестелива на политически предсказания, не отказва на горещите им молби. (Цитирам със съкращения откъс от публикация на В. Колева и В. Божинова "Пророчествата на Слава Севрюкова" - в. "Диалог" от 04. 05. 1991 г.)

"Слушайте какво ще ви кажа. Интересувате се за войната в Ирак. (Годината е 1991-ва. Ден, преди да започне "Пустинна буря" в Персийския залив, разпитваме кога и как ще свърши - б. а.) Аз малко на тия неща гледам как да е. Приемам ги. Дали ние ще кажем "да" или "не" - без нас ще стане, защото трябва. Ето сега

7

разни екстрасенси дават различни срокове - кой 15 дни, кой месец. Но това е смешно. Как да определя кога ще приключат бойните действия? - Необходим е огромен труд.

На всеки поотделно да влезна в мисълта. Защото войната не свършва със сраженията. За хората тя продължава... Права ли съм?

За това стълкновение знам преди повече от 30 години. Беше по време на виетнамската военна авантюра. Прониквала съм в мисълта на президента Никсън. Помоли ме един от нашето посолство във Виетнам. Преди това бе идвал при мене. Тогава го успокоих - жив и здрав ще е, да не се бои да замине. След време пак дойде: "Лельо Славе, от посолството ни във Виетнам до летището има 7 километра, а ние пътуваме 10 часа, защото горе гори и долу гори... Жена ми е бременна, а силно настоява с мене да тръгне. Някога точно предсказа моята съдба. Кажи - ще свърши ли тая проклета война?"

Та тогава аз виждам президента Никсън. Вниквам във волята му: "Ще бием, докато победим!"В туй време, обаче, ми се даде информация за края на войната и за това, че скоро той ще си отиде, друг

ще дойде - но за малко. И така до ден днешен за всичките им президенти и таз война, а и след нея...И, слушайте сега - като стигнахме до иракския военен конфликт и след него, аз виждам как

американците забиват знамето си, но не на кула, не на камбанария, не на топола, а в пясъка. То, обаче, се наклони от вятъра, а пясъкът го засипа...

В туй време чувам: "Мислят, че са победили, но няма да победят..."...Туй, което ми е казано преди трийсет години, тепърва ще се сбъдне."(Предсказанията за бъдещето на човечеството, страната ни и света ще бъдат разкрити в една от

следващите книги за свръхфеномена - б. а.)

* * *Жената, съзираща невидимото, уверено навлиза в тайнствените ядра от строежа на материята.

Изявява се с качества на градивен учен. Оставя нестандартни описания. Някои от тях по-късно са потвърдени с усъвършенствана научна апаратура.

Извършеното от Слава, не е уникално за утвърдените от хилядолетия духовни школи на Изтока. "Западната наука - според големия руски физик академик Акимов-след 1 000 години върховно изпитание на развитието достигна безценна информация, известна на Източните езотерични школи отпреди 3 000 години."

Метод на работа стар, колкото света. Отликата е, че прорицателката поднася сведения мъдро и диференцирано.

"Дарба като моята - да прониквам в микро, макрокосмоса и времето няма никой. - Ще сподели в края на дългия си жизнен път. - Аз чета - всичко това е записано на стотици страници - послания от Космоса. Свързана съм с Вселенския Разум."

Максимата гласи: "Хубавите неща бавно стават, най-хубавите - никога." За псифеномените ограничения не съществуват. Свръхсензорният локатор на Слава е неограничен. В сравнение с нейните, способностите на повечето психотроници са по детски несигурни. Това не е случайно. Всяка дарба трябва да се заслужи и отгледа - от хилядолетията на миналото до настоящото.

Океан от таланти, побран в едно човешко същество. Трудно е да се разшифрова и опише. Невъзможно - да се обясни.

"Надничала съм под ледниците на Северния и Южния полюс. Вглеждала съм се във водовъртежа на Бермудския триъгълник. Посещавала съм не една планета от Слънчевата система."

Слава може да пътува в пространството, без да е извън "мира сего". Освен с нашия и отвъдния, комуникира с паралелни светове:

"Над тридесет години поддържам връзка с извънземни цивилизации. От най-висшите. Важно е с кои от тях се контактува."

Суперфеноменът владее отговорна и опасна способност - да въздейства върху волята на другите. Из-ползва я един единствен път. След това до края на дните си горчиво съжалява. При какви обстоятелства?

- Никога пред никого не разкрива. Не повтаря подобни експерименти.Животът на свръхнадарените е необикновено труден. Слава устоява на предизвикателствата на съд-

бата. Рицар на духа, владеещ психотронична сила, за нищо на света не отвръща на злото със зло. Гневът и е чужд. Запазва царствена добронамереност. Лоша дума не отронва за опитващите се да спъват развитието й. Не от традиционна патриархалност. Знае - няма случайни срещи, съдби, изпитания. За нея "хора с вина не съществуват, те просто са недоразвити".

Подложена на проверките на времето, ден по ден отстоява дарба. С душа струна - отзивчива към стра-дания. Болезнено реагира на неща, които мнозина подминават с безразличие.

7

Солидарна е с нещастията. Там, където борбеността е безсилна, идва успокоителната ласка на примирението.

Не е ли тази жена послание за народа, застрашен от бавна смърт?Най-често я посещават от Русия.До нея се добира семейство, съпроводено от преводачка. Последната е излишна - като белогвардейска

съпруга, Слава владее езика.Изплакват болка, стенеща в душите: синът им от четири години е в неизвестност. Внезапно изчезнал

от дома, а нямали никакви конфликти. Телевизионен инженер, набързо грабнал дрехи и като, че се изпарил.Къде? Убит, емигрирал, отвлечен от извънземни? -Питали се вече какво ли не. Милицията била

вдигнала ръце от случая.- Дайте да видя - прекъсва тревожните въпроси. Съсредоточава се. Пространствата на безкрайнатаруска степ изплуват в кладенците на очите й:- ...Имате къща с дълъг коридор. Непреходна-от него започва едната стая... До нея - друга... Тъй ли е?...- Тъй.

- ...Виждам... Идват двама души. Извикват момчето насаме. Излиза. Говорят. На четири очи. Той се връща. Решил е да вземе доста неща. В последния миг се отказва. Поема с куфарче вещи от първа необходимост. Оставя входната врата на дома леко открехната... Тъй ли е? Бързо отговорете!

- Точно така - потвърждава бащата. - Вратата бе по-луотворена.- Гледам, взимат го с автомобил. Вашият дом е на края на града. Ето, проследявам колата... Пътят завива надясно, после ле-е-еко криволичи. След това продължава направо, все направо... Тъй ли е? Бързо отговорете!- Да, да... - Майката тревожно въздиша. - Жив ли е?!- Доколкото виждам, не е убит, нито отвлечен. В родината е, но далеко, на секретен обект. Затова думица не е споделил. (Случката е преди промяната в някогашния Съветски съюз - б. а.) Ще ви се обади. Жив и здрав е, скоро ще ви извести.Хората си тръгват обнадеждени. След месеци от Русия пристига благодарствено писмо.

Предсказанието се е сбъднало.Интересна е и друга от многобройните й срещи. Публикувана в спомен на Иванко Чакъров във

"Вестник за жената" (бр. от 03-09. 11. 2003 г.) Предавам я с малки съкращения:"Преди много лета жена ми мечтаеше да стане художничка. За беда все не я приемаха. Предстоеше

трето кандидатстване. Обзет от тревоги по нея, срещнах познат. Той предложи да ме заведе при баба Слава - "софийската Ванга".

Погледнах с насмешка на идеята, но удавникът, знаете, за сламка се хваща.Вечерта бе ноемврийска. Черни облаци се стелеха. Стопанката бе копие на къщицата....Като разбра за какво съм дошъл, каза ми да се приготвя за сеанс. Подготовката се оказа елементарна

- затворени очи, дясна ръка положена върху масата с изпъната длан и концентрирана мисъл за Бог. (Така вероятно е "гледала" в ранен период. Доста по-късно вече не си служеше с подобни похвати - б. а.) Изпълних заръката, но подходих като типичен Тома Неверни - с едно полуотворено око.

Сеансът започна. Баба Слава зашептя, започна да се тресе. После се успокои. Занарежда с равен глас: "Жена ти рисува чудесно лицата на хората. Но дрехата не е добра, дрехата... Не се разбира каква е, от какъв плат, груба или фина. На това да наблегне..."

Сеансът завърши. Не бях доволен от отговора.Сипеше се пороен дъжд. Прибрах се вир-вода....Почти бях забравил случката. Седмици по-късно съдбата ми я припомни. Жена ми си уреди

консултации при преподавателя в Академията Тома Върбанов.Художникът разстла приготвените от нея десетина етюда с молив. Погледна ги и отсече: "Момиче,

добре правиш лицата - череп, скули, очи. Но не обръщаш внимание на дрехата - от каква материя е, груба или фина. Наблегни на това."

...Преподавателят буквално бе повторил думите на баба Слава."Незабравими съприкосновения. Докосналите се до нея поемат от дома и обновени и силни. С вяра в

доброто и човечността. Изчистили духовни олтари, отнасят светлина. За цял живот.Не е ли гениалността свръхобикновеност?Жената с дарба е посещавана от какви ли не хора. Не всички са с чисти помисли. Иманярите са като

обсебени от болни страсти. Щом разкодира съдби, не може да не знае тайните на златните съкровища.

7

Слава ги отбягва.Веднъж до нея се домогва старец. С треперещи пръсти измъква от пазва старинна прокъсана карта на

гориста местност. Сигурен е - там някъде е закопан ба-кър турско злато. Като къртица е разровил околността,но не е успял да го докопа. Моли я да се пренесе в гъсталака, да надзърне. С един единствен

въпрос: къде е съкровището?"Надникнах от уважение към белите му коси - разказва Слава. - И гледам: до стар порутен дъб

жлътна... Иманярят почти бе стигнал до драгоценния метал, но се отклонил.В тоя миг над мен се изправи мрачна настръхнала фигура. Душата на турчина, заровил лирите.

Разбойник с окървавени ръце. Черен, злобен. Навърта се. Бди. Трепери над безценното богатство... Разбрах, нищо добро не чака любителя на бързото замогване.

"Съжалявам - казах на стареца, - не виждам имане. Може би са го изкопали преди вас, или никога не е имало. Откажете се."

Тръгна си разочарован."Помнете - завършва чудатата история, - съкровищата са прокълнати. Носят само нещастия.""Живеехме недалеко от къщицата на леля Слава в Нова Загора - спомня си Мария Тунева. - Случи се

тъй, че над дома ни се изсипаха куп сурови премеждия.Петгодишен, брат ми падна от каруца и спука тъпан-чето на ухото си. Едва навършил петте, без да е

боледувал, ненадейно умря вторият ми брат. Пак на толкова заболя сестра ми от детски паралич. Лекуваха, що я лекуваха, остана глухоняма и саката за цял живот. Навършил петте, пострада другият брат - ухапан от бясно куче. На фаталната вече възраст аз се разболях от малария. Едва ме спасиха.

Съвпадения или закономерности?...По време на този мъчителен период леля Славка бе неотменно до мама. Подкрепяше я духом да не

рухва.На въпроса за струпалите се като лавина нещастия, тя разкри: "Виждам - над вашия и близките

домове се спускат небесни лъчи като от прожектор. Това е тъмна прокоба. Трябва да имате вяра в Бога, за да издържите."

Съседите бяха сполетени от още по-големи беди -разплита спомени съвременницата на Слава. - Някои умряха от туберколоза, други останаха бездетни, трети родиха незаконни деца, четвърти взаимно се избиха, пети, връхлетени от лавини злополучия, побягнаха завинаги оттам, за да се спасят..."

Нека от психотронични позиции размислим за тези мъчителни катаклизми.Изпитните, колкото да са нежелани, са необходими за духовното развитие. Регресивните

изследвания сочат: не се ли озлобят в страданията, хората стремително израстват в духовен план. Могат да догонят душите на другите от "общото духовно гнездо".

Премеждията не трябва да обезкуражават. Не са непременно наказание за извършен някога грях, макар, да има и такива. Преодолени с воля, извисяват духа. Дават мощен старт за движение напред.

Страната ни открай време е гъмжала от гадатели, знахари, врачки.Преди много години се вдига незапомнена суматоха, стигаща до масова психоза и истерия покрай

някакво "предсказано страшно земетресение".Слава споделя:"Събраха се близки - пълна къща. Обезпокоени до смърт. Треперят от ужас. Гледат ме в очакване.Реших да ги успокоя:- Е, добре де, какво толкова? И да ви предскажа, ако е писано, ще стане. Тогава? Каква полза?- Молим те, лельо Славе, не ни връщай! Ще има ли? Концентрирах се. Взрях в пространството:- Чуйте, София в разрушения не я виждам. Олекна им.Прогнозата се потвърди."В приповдигнато настроение, жената-скенер на житейските съдби, е сладкодумна. Поднася живи

поучителни истории:"Преди време живеех в къща на брега на реката.Две седмици непрестанно валя дъжд. Съобщиха по радиото - има опасност от наводнение.Хората започнаха да се евакуират. Убеждаваха ме да се местя, а мене ми е смешно: "Не бойте се! Ако е

съдено да ме обесят, няма да се удавя."Наводнението се размина."Мощта на Духовните властелини. Да се надсмеят дори над страха от смъртта.

* * *Дарбата на Слава е от полза и е екстремни ситуации. Свръхспособностите й се проявяват с размах

7

след опустошителното земетресение в Армения през 1986 година.Получава десетки писма на ден от близки на пострадалите, търсещи оцелели из руините. Някои са ад-

ресирани: София, Висш минно-геоложки институт, доцент Иво Лозенски (за леля Слава).В последните години от живота й за нейните фантастични способности се говори повече извън

страната. В Русия са публикувани интервюта с гениалната българка. Не е за чудене. Кой е пророк в Родината?Със свръхчовешко напрежение са изпълнени дните й след разрушителния катаклизъм. Не престава да

сипе светлина и надежда.Но нека дадем думата на жената-скенер:"...Пристигна младо семейство от град Ленинакан:- Лельо Славе, изгуби се детенцетото на нашата сестра. Дано е живо - нямаше го под руините.

Открихме труповете на родителите, на братчето. Единствено племенникът, изглежда, е оцелял... Къде да го търсим? Помогни!"

(За кой ли път трябва да подхранва кълновете на надеждата.)"Концентрирах се - разказва богонадарената. - Видях мястото. Описах го:- Пред мен е барака. До нея - дърво. Със сладки плодове. (С лекота демонстрира свръхсетивен вкус.)

Гледам - под рехавата му сянка, увито във вързоп, детенце.Изведнъж към него се стрелкат мъж и жена. Мернали го сред купчини дрехи, трепват, споглеждат се.

Жената се навежда над вързопа. Разгръща го... Виждам през техните очи детето. (Зрителна свръхсетивност през погледа на другите.) Мъжът го поема от съпругата. Издига високо. Оглежда. Здраво е. В тоя миг забелязвам - ходилцето му е извито. Стъпва повече на външния ръб.

- Кое краче? - Нетърпеливо питат близките. -Дясното.- Нашият племенник! - Радостен е мъжът.- А ръчичките, пръстчетата? Има ли белег? - Трепери, задъхва се жената от вълнение. Съмнение още

дълбае душите им.Поглеждам и обяснявам:- Палецът, показалецът са прави, здрави, но средният, безименият и кутрето лекичко са възкачени един върху друг. С минимална хирургическа намеса дефектът е отстраним.- Ох, лельо Славе, Бог да те поживи! То е! - Плаче от вълнение жената. И тръпне. - Къде е сега?- Виждам - взимат го и се грижат тези хора. Не го укриват, търсят родителите на сирачето. Нищичко не знаят за вас. Разпитват за негови близки в Ленинакан, да го върнат. Макар семейството, дето го прибра, да е лишено от деца, няма да го осинови, нито даде в сирашки дом. Виждам, вървите едни срещу други. Приближавате се. Скоро ще се срещнете.Открих и описах детенцето по психотронен път. От моето канапе в хола го съзрях така, както гледам

вас, на хиляди километри в арменския град Ленинакан.Чичото и лелята въодушевени го разпознаха по двата белега:- То е! Нашето!Окрилени се завърнаха в Армения."Невероятна история. Приказно приключение на духа.Това са факти. Фантазиите бледнеят.Щастливците, срещнали пророчицата, се убеждават в невероятните й способности. Повярвали й, до

сетния си ден остават искрени нейни поклонници. Качествата на тази жена граничат с фантастиката.Слава винаги гледа хората право в очите. Белег на чиста съвест.Кой феномен е пожален? Кой има време за себе си? Кога почива? Непрестанната работа е празник на

сетивата, но се натрупват камари умора. Това ако не е орисия - да си в безотказна помощ на повика на стра-данието.

До подкрепата й прибягват и тогава, когато предприема научно-изследователско средиземноморско пътешествие. Един от пасажерите на кораба внезапно заболява. Раздиращи коремни болки. На борда няма лекар.

Узнали за ясновидката (може ли шило да се скрие в торба?), близките на пострадалия молят за консултация.

Вярна на дълга, моментално поставя диагноза. От разстояние. Категорична е - сплитане на червата.Акостирали принудително в Александрия, изнасят пациента на носилка. Настояват да го придружи до

болницата.Египетските лекари дълго не успяват да изяснят проблема. Състрадателната Слава помага. Неподра-

жаемо.

8

Не владее друг език, освен руски, а няма преводач.Заработват жестове. Изважда носна кърпичка. Увива я на масур. Усуква. Връзва на възел. И сочи

корема на болния.Лекарите се досещат. И - в операционната.Хирургическата интервенция потвърждава диагнозата - сплитане на червата.Освен с духове, контактува с енергийно-полеви незрими същности, наречени полтъргайсти (призрач-

ни проявления, изявяващи се в среда на деца и юноши, по-рядко на възрастни - б. а.). Това са реални, все още слабо изучени явления. Наблюдавани са от древността до наши дни. Неведнъж през библейски дългия си живот тя по спешност помага на хора, пострадали от тяхната агресия.

Мистериозни създания със зловеща популярност. Тъмни сили. Разразяват се незнайно откъде. Реално доказателство за съществуване на съзнание без физическо тяло. "Полтъргайстът е дух, пребивавал в плът на Земята. Заминал от този свят по насилствен и жесток начин, накърнен и обиден, може да се завърне. За възмездие"- твърди лидерът в психотрониката.

За да илюстрира казаното, Слава излага пример от своето средиземноморско пътешествие. По онова време, отдъхвайки, акостират за ден-два на някакво пристанище. Разбрали за присъствието на жената-чудо, домогват се разтревожени до смърт моряци от съседен рибарски кораб. На тяхното плавателно тяло се е развихрил полтъргайст. Тормози, мародерства, смазва психиката им.

Незримата сила се проявява по едно и също време. Задава се - угнетително напрежение на мътен градоносен облак. Отмъква отнякъде чаршаф. Усуква го. В призрачната тишина сръчно го мята изотзад на шията на някого от екипажа. Вкопчва се. Яростно стяга. Диво го души.

Умопомрачително изживяване. С неимоверни усилия, ужасени до смърт, жертвите едва успяват да се изтръгнат от незримата мъртва хватка.

Опалени на слънце и вятър, калени в стихии сурови мъже. Как да се борят с невидима сила? Напада от нищото. Разтваря се в него.

Угрозата на неизвестността. Онова, което не се вижда, смущава повече. Страхът е ужас от разпада.След време забелязват - полтъргайстът има "любимци" на кораба. Предпочита тяхната компания.Потресаващи открития.С вкаменени устни матросите споделят - опитвали са какво ли не, да прогонят нечистата сила.

Напразно. Узнали за божествените способности на необикновената българка, молят за помощ. Усещането за изживените ужасии още витае из въздуха. Отпечатано е на изтерзаните им лица.

Поредното нелеко изпитание за Слава. Може ли же-ната-войн на духа да остане безразлична?Бележитата сънародничка разбира екстремната ситуация. (И в най-кризисни моменти съхранява

мъжество на характера.) Дали, защото знае как да разговаря с тях? Пред нея и най-злобните върлуващи духове са като опитомени.

Вглъбява се. Концентрира. Потъва в незримостта.И "разконспирира" демоничния натрапник.Вижда го - уподобява немец. Едър, плещест, леко мургав. Пренесла се назад във времето, разкрива -

преди петнадесетина години е бил моряк, член на същия корабен екипаж. За зла участ, поболял се тежко. Неуспешно лечение. Престанал да се храни. Изпаднал в кома.

Лежал безчувствен, бездиханен, мъртвешки блед. Седмици наред.Навлезли в океана, капитанът и моряците го приели за мъртъв. След кратко съвещание безразсъдно го

запратили в разпенената тъмна бездна.Скоро след това изникнал невидимият агресор. В проявите му нямало мистика. Огорчена, душата на

нещастния матрос не можела да прости безсърдечието. Отмъщавала. Раздавала възмездие, но само на взелите необмисленото безчовечно решение.

Чули странната история, морските вълци разчувствани потвърждават - преди петнадесетина години действително имали такъв случай. С ужас наблюдавали запокитения през борда бездиханен труп.

За всеобща изненада, ненадейно се раздвижил. Съ-живен от ледената вода, гърчел се в напразни опити да се задържи на повърхността.

Късно. Акулите го довършили.Как да се избавят от разбунения дух на мъртвия? - Затаили дъх, гледат я в очакване.Замислена за съдбата на нещастника, Слава Севрюкова се опитва да успокои тягостно напрегнатите,

преживели какво ли не сурови чеда на морето. За пръв път в живота си били до сълзи разстроени:"Не бойте се! Духът вилнее известно време. Настъпи ли седмият час, стопява се. Полтъргайстът

е отражение на преживени земни ужасии. Не е демонична сила. Предупреждава да се внимава. Кошмарът

8

от злото, сторено от неразумни хора, понякога води до още по-грозни деяния. Тая объркана душа, въздава възмездие, буди заспалите съвести."

Извадила ги от вцепенението пред лицето на неизвестността, пророчицата внимателно напътства: "Разкажете на останалите от екипажа. Виновниците да се по-каят. Вземе ли връх разумът, заработи ли съвестта, силите ще се балансират. Привидението ще изчезне. Духът ще премине в царството на Светлината."

Слава, мост между световете, тоя ден по неволя се е превърнала в душевен пожарникар.Формулира обяснение за полтъргайста (в превод - закачлив, шумен дух- б. а.): "Жестоко наранена

объркана душа, идваща след време да отмъсти за извършено приживе злодеяние над нея. С уталож-ване гнева и осъзнаване на вината, изчезва внезапно, както се е явила."

Подвизанията на тези сринали се духовни нива не са пагубни. Спомагат за освобождаване на потиснатото съзнание. Съдействат макар и по странен начин да успокоим джунглите в душите си.

Вкопчени в обсебващото Его, под ръждивите окови на предразсъдъците, хората трудно съзнават това.

Полтъргайстите разширяват нашите усещания и представи извън тесните граници на физическата реалност. Будят съвестта, подтикват към размисъл и проницателен поглед. За живота и отвъдността.

Ще цитирам друг, не по-малко интересен случай за среща с подобен род невидими същества. Преди повече от десетилетие събирах информация за почти легендарния някога Кики. Контактувах с изявени сензитиви от страната и чужбина. Разпитвах за нашумялата енигма. Заключенията публикувах в книгата "Предсказанията на Кики - контакти, разговори, проявления" (1991).

Мненията с времето се отсяха. Становището на Слава Севрюкова се наложи меродавно, доби гражданственост. Ще го цитирам, за да се затвори кръга около слабо проученото явление на мистериозните духове:

"- Мога да извикам който и да е полтъргайст. Ще ви кажа откъде е дошъл Кики. ...Преди време живееше 15-16 годишна девойка. Виждам я. Имаше извисена любов. Момчето й обаче бе нелечимо болно. В големи мъки замина от другата страна на мира (почина - б. а.). Приятелката му бе покрусена. Реши да сложи край на живота си.

При раздяла със Земята изпита непоносимо остри болки от погълнатата отрова. Дълбоко съжали. Горещо от душа помоли Всевишния да я върне обратно в плътта. Невъзможно - организмът й бе безвъзвратно увреден.

Потърси отворена врата. Откри податливо за целта дете и се всели в него. Това е сега Кики.- Има ли физическо тяло?- Атом е. Извикам ли го, черпи енергия от мене и се материализира. Заминаващият дух е с форма на житно зърно. Такъв е Кики. Видях го и описах в човешкото му проявление, преди да се превърне в полтъргайст.- Според тебе, случвали ли са се и друг път подобни явления?- Поемат ли духове с прекъсната житейска реализация към отвъдната страна на мира след самоубийство или друг мъчителен финал, с тях не става като с останалите смъртни. Търсят отворена врата. Намерят ли нещо податливо, проявяват се..."Какво се оказва? Не всички тъмни сили са рушители.Друга разновидност полтъргайсти - преждевременна смърт не по чужда вина. Обяснимо е защо

при тях отсъстват прояви на жестокост. При някои от неведомите същности, каквато е Кики, се забелязва и доза интелигентност.

Завършил земна мисия, тоя дух след време изчезна. Въдвори се мир и спокойствие в семейството, където се бе появил.

Безценни са заслугите на Слава Севрюкова в разкриване истината за непроучените блуждаещи астрални същества: "Едни от тях са пълна тъма - трошат, издевателстват. Други са по-добронамерени и услужливи.

Със Силите шега не бива. Провокират да се замислим за паралелните форми на съществуване.Не е желателно да имате в дома си полтъргайст."Тези странни създания се изявяват за последно, преди да отплуват в уталожващото земни пориви

царство на Отвъдността. И да са демонизирани, там ще се смирят.Еволюцията никога не спира.

* * *8

Лишена от суета, жената с митичен статус е трогателно непретенциозна. Неведнъж споделя; "Аз съм Слава, на която не е отредена слава." И още: "Как да кажа: вижте ме? Какво да видят? Нищичко. Смалила съм се с една глава. Кондукторът едва ме съзира в трамвая. Насочат ли се журналисти и кинооператори към мене, готова съм в мазето да се скрия, с плъхове да другарувам..."

Пословична свенливост. Не обяснява ли тя непопу-лярността й?Не, не се опитвам да я канонизирам и превърна в икона. Достойно за уважение поведение. В над

тридесетгодишни научни трудове постига впечатляващи резултати, за които има какво да сподели. Прави го деликатно.

С доцент Лозенски са канени на престижни световни форуми по психотроника. Представят се чудесно, събират овации и възхищение. Но предпочитат повече да работят, по-малко да демонстрират.

Слава и доцентът са почетни гости на проучвателска обиколка с кораб по Средиземноморието, организирана от "Международната асоциация по психотроника". Провежда се под егидата на Раиса Горбачова, съпруга на последния президент на СССР Михаил Горбачов. С тях са известни учени и изследова-тели на психотронични явления.

Силно вярваща, изпълнена с въодушевление, вече в залеза на дните си, прорицателката я предприема, за да се поклони на гроба Господен.

Поел от Одеса, корабът, акустира в Истамбул, Кайро, Александрия, пристанищата на Израел... Средиземноморското пътешествие трябва да й даде глътка свеж въздух. Но и то е време за работа. На импровизирана конференция при пътуването Слава изнася два научни доклада. Дава интервюта в Ерусалим и Александрия.

Разглежда сфинкса, пирамидите. Там получава информация за техния строеж.В Ерусалим коленете й се сковават от болки. Обез-движена е. Тогава се отделя с помощта на духа си от

тялото и покланя на Божия гроб.Впечатлени от способностите й, международният екип учени благоговеят пред нея. Предлагат да я

носят на ръце до гроба на Христос, за да го види с очите си.Вдъхновена, Слава се мобилизира. Събира сили: "Аз не съм инвалид! Ще вървя!И ги изумява - достига пеш Святото място.Посещението й доставя огромна радост и вълнение.Завръщайки се от пътешествие, получава покана за участие в научна конференция в Тбилиси. Канена е и

в САЩ от "Асоциацията по психотроника" със седалище Вашингтон. Писмото е с обръщение "до професор Севрюкова".

Не успява да иде навсякъде. Участва в международната културна мисия "Изтоки". Неведнъж е в Полша, Чехословакия. Посещава някогашния Съветски съюз, Германия, Гърция и други страни на психотронични форуми, на които докладите й за непознатата макро и микровселена смайват участниците.

При пристигането във Варшава я очакват тълпи от болни. Славата, която никога не е търсела, немилостиво върви пред нея.

Милосърдна, приема стотиците нуждаещи се от подкрепа. От първия до последния. Изслушва, предсказва, напътства до късно след полунощ в залата за конференции. За кой ли път гаси пожарите в душите.

Религиозните поляци я приемат за жива светица.Следват нови и нови покани."Ако искаме да пътуваме - споделя, - винаги можем да поемем по широкия свят. Но защо да харчим

пари? По психотропен път мога да се пренеса на всяка точка от планетата. Нищо не е в състояние да ме изкуши. - И завършва. - Трябва много, много да се работи. В това е разковничето."

"За да се разбере, че небето навсякъде е синьо -иронично подхвърля Гьоте, - нима е необходимо да се извърши околосветско пътешествие?..."

* * *Научната лаборатория на Висшия минно-геоложки институт в София (сега университет - б. а.),

където преподава доцент Лозенски, е оборудвана с модерна апаратура. Някои уреди, след продължителна употреба, излизат от строя.

Известна на научните работници, домогват се до помощта на приветливата усмихната женица. Търсят я за откриване и отстраняване на повреди.

Тя е и технически диагностик: "Пуснете повече киселина, да се прочистят задръстените апарати" - съветва неуморимата труженица, за да намали честите откази на техниката.

Изпълняват указанията. И скъпата апаратура се задейства. Заработва, запява.8

Поредното предизвикателство."Какво се оказа - мога да отстранявам повреди, без да съм виждала сложните машини!" - Смее се

от душа.

* * *Физиката доказва: около атомното ядро с положителен заряд кръжат отрицателно заредени електрони.Не е ли така и при хората? - Към надарения с творчески способности се присламчва армия хищни

консуматори.Владетелката на свръхсензориката не прави изключение. Тя е типичен пример. Прилепените към нея

приживе са легиони.Трансцендентално приземила върха си, създава и създава. Отбягва богатството, разточителството,

популярността.Те, многоликите, захранени, черпят от нея. Градят кариера, бъдеще. С други думи - не живеят, а

животу-ват. Ползват я за свои цели. Възползват се дори от оскъдната славица на скромната Слава.И смесват напредъка с личното напредване.Кой у нас официално я цени приживе и след смъртта й?

* * *Необикновеният тандем Севрюкова-Лозенски е автор на множество изобретения за научна апаратура.

Сред тях са: "Устройство за експресно определяне на карбидно съдържание в скални проби", "Устройство за експресно определяне на калцит и доломит в скални проби", "Устройство за измерване газопроницаемост-та на порестите материали", "Линейни преобразова-тели на изменението на индуктивност и капацитет в напрежение", "Апаратура за сеизмична връзка" и други.

Освен тях, през 1982 г. Слава Севрюкова регистрира в Българската агенция по авторско право под № 2789 научно откритие за разположението на градивните единици в силициевия атом.

Три години по-късно американски учени със свръхмодерни сканиращи тунелни микроскопи зас-немат структурата на силициевия кристал. И потвърждават правотата й за пространствения строеж на описаните микрочастици. Размерите на силициевия атом, определени по психотроничен път, са близки до получения с тунелен микроскоп.

Фантастична случайност ли е?

Слава се е оказала съкрушително точна. Необикновеният й талант получава все по-широко признание в чужбина. Практически се доказва сходството на пси-хотроничния модел с този на традиционната наука. И то едва, когато последната е направила значима крачка в развитието.

Това довежда до "прединфарктно състояние" някои закоравели отрицатели на психотрониката. А нейните завоевания предстоят.

Сензационното постижение за кой ли път я популяризира извън страната. Не и в нея - ни едно съобщение в медиите. Не са настъпили още демократичните промени.

За откритието получава поредна диплома за почетен университетски професор. Отново извън Бъл-гария. Непризната в Родината, притежателката им не отговаря на тогавашните законови разпоредби - с ней-ното четвърто отделение.

Не са дошли още времената, когато последните ще бъдат първи. Ще нахлуят триумфално след 10-ти ноември с гръм и трясък. С много надежди за по-добро бъдеще на народа (повечето от тях безнадеждно погре-бани). Но Слава няма да е между живите.

Ще се отпечатат немалко шумни книжища от и за какви ли не фигури, повечето еднодневки в психотрониката и извън нея. А за богонадарената - нищо.

"Започнем ли едно изследване - споделя представителката на тихия психотроничен фронт, - не се зах-ващаме с друго. Работим системно, последователно, с душа и сърце."

На кой учен е стигнал животът да увенчае докрай труда си? Още по-абсурдно е за този неукротим 8

вулкан от многообразни дарби."Професорът без образование", е сътрудник на Вашингтонския психотроничен център и почетен

член на Асоциацията на екстрасенсите на бившия СССР. Член на редакционния съвет на списание "5 Ф".Носител на най-високи звания на престижни институти в света по психотроника. За приноси в разк-

риване на неизвестното. Непризнати у нас.След "Промяната" народът на измъчената ни страна ще се кланя доземи на силни на деня мутри,

мутреси и колоритни мутанти, самодоволно флиртуващи с прилежно отгледан, кой знае откъде изровен, но вече успял да се самозабрави "политически елит"... А неуморните труженици на духовния фронт пак ще са в сянка.

Нищо ново под слънцето. И това ли са "заслуги на демокрацията"?

* * *Слава знае мисията си: да остави принос в изследванията на микро и макрокосмоса. След време да

се разбере - лишен от подкрепа свише, човек без образование не би създал значими придобивки във века на науката. Явила се е на света, да се отворят очите и умовете за позабравената в тъмната комунистическа и посткомунистическа ера Висша божествена сила.

Осъзнава себе си като предвестник на Новото време: "Сега такива като мене са рядкост, но Човечеството ще измине дълъг път. С годините хората на бъдещето ще се увеличават.

Затова ни съпътстват толкова трудности и страдания. Така се изпитва и възпитава духът. Важно е да се отстоява истината. Ето го косъмът, делящ светлина от тъма."

Слава - полуобразована жена-мъдрец.В последната година на научни занимания заслужената популярност плахо похлопа на нейната врата.Задал се е финалът на земния й път. А натоварвани-ята са непосилни:"Уморих се не от моята работа, а от любопитството на хората - ще си позволи да изохка пред най-

близките. - Заприличах на папагал. Всекиму обяснявам какво е психотронно зрение, как прониквам в микро и макросвета, какви резултати имам."

Жената със стоманен дух и немощно тяло веднъж да реагира на трудността по човешки. Нали и тя е смъртна. Нуждае се от тишина и спокойствие.

Принадлежат ли на себе си екстраординерните личности? Някой досега да е изучил анатомията на явлението псифеномен?

Пътят към съвършенство е съпровождан от Великата учителка Самота.При друга среща споделя:"Аз съм същество, прашинка във Вселената. Виждам обекти в безкрайността и частици от

микрокосмоса, увеличени милиард по милиард пъти. Микрокосмосът е "безкраен кладенец". Всяка частица, получена от безбрежната делимост на атомното ядро, е пак делима."

Уви, земните й дни са преброени.

* * *И днес, 13 години след раздялата с човека-чудо, на въпроса: "Коя е Слава Севрюкова?", малцина си

спомнят; "Жената, виждаща атома".Отсели са се златоносните пясъци на времето. За владетелката на духа са оцелели три лаконични

признателни слова: "Жената, виждаща атома".Следи на необикновено същество. Тя, която твърди, че душите след смъртта, подобно атоми, политат в

небитието... Тя, която отивайки си, остана тук. Тя, която бе винаги във времето...Феноменално труден е животът на феномените. Едни по-рано, други по-късно оставят диря. Във

Вечността...

ДУХОВНИ ТРАЕКТОРИИПРЕРАЖДАНЕСпоред източните мъдреци, "животът, маскарад на плътта, е сън по пътя към смъртта".Кой не тръпне в див ужас пред нея? Кой се е върнал оттам? - Неизбежна заплаха. Най-страшна злина.Идеята за прераждане разбива на пух и прах загнездената в душите опасност, хвърляща ни в ноктите

на смазващи страхове. Не е ли красиво да си обречен? Не е ли обаятелно да си смъртен? Прераждането ни отнема тая привилегия. Ако вечният живот би бил кошмар за нас, неговото разделяне на "живот" и "смърт" (друга форма на живот) не променя ли нещата?

8

Ако я нямаше смъртта, Хитлер и Сталин щяха да са вечни. Слава Богу, има я. Но дали е това, което знаем за нея?...

Незнанието за смъртта - мрачна реалия. Тревожи повече от самата нея. След финала на физическото пребиваване телата потъват в земята - "майка и гроб на природата". Но душата оцелява. С идеята за реинкарнация, раждането и смъртта престават да бъдат антиподи. Те - съставки на Прехода.

Безпокойството от физическия край, мъдруват някои философи, било необходимо. Провокирало житейска динамика.

Ако това е така, познанието за финала на пътя, като Врата към следващ живот, е по-значимо. Обяснява връзките дух-тяло. Разкрива смисъла на земното пребиваване в материя-тази, според физиците, "забавена светлина". Отвъдното също е светлина, но ускорена. Преходът - от един в друг вид сияния...

Човек се бои да не бъде погърнат от нищото. Далечните ни предци са изградили представа за смъртта като за край. Била е необходима, за да се ползва по-пълноценно живота. Но с еволюцията тя като, че става все по-излишна. Трябва да се боим не от "черната Косачка", прерязваща филизите на живота, а от отсъствие на растеж в неговите граници.

Познанието за прераждане е предизвикателство за хората, залостени в материята. Стойността на живота расте. Стимулира се много по-неутолима активност.

Вникнем ли в свързващите звена на поредица съществувания, ще стигнем подстъпите към истината и мъдростта. Ние, възпитаници на родителите ни, на училището, обществото. И най-вече - на опита от предходни животи.

Пребиваването тук и Отвъд са сато скачени съдове, съседни територии. Не се прекъсва, а усъвършенства развитието на духа в душа или в душа и плът - космична двойка. Отплуването в незримите простори е завръщане в себе си, в сърцевината на Светлината. Няма сбогом. И смъртта е форма на живот.

Какво става в оня слабо проучен свят?В безтелесните територии се осмисля изминатата житейска пътека и подготвя следваща.

Приемането в лоното на душите, пречистването и подготовката за нови изяви, са съставки на Прехода. А после - раждане, което е смърт на престоя Отвъд.

Познания, променящи мирогледа за физическата кончина. "Карнавалът на плътта, животът" и неговият финал - спици в колелото на еволюцията. Има ли край? Колко пъти трябва да умрем, за да стигнем до идеята за безсмъртие?

Физиката доказва - нищо на света не се губи. Но как да убедиш невярващите за престоя в Нетленното, наречен "Нищо"? То - една от съставките на "великото Всичко".

Единствено човекът, робуващ на митологии за битието и неясноти за Отвъдното, трагично изживява това. Животни и растения, умирайки не толкова драматично като нас, спонтанно поддържат развитието.

* * *Сферата на земното шлифова личностни качества.. Шанс за еволюция в серии реализации. Цената

за усъвършенстване на душите. Не живеят ли във всекиго отнас нашите предци? Като родители и като предходни личности... Не отвоюваме ли от тях

ежеминутно своя АЗ?...Представата за "предходните ни самоличности" не ни лишава от настоящата. Напротив, чувстваме се

по-цялостни и обогатени. Тя ни отправя към под- и свръх-съзнанието.С разширяване кръгозора, ставаме по-силни. Разбира се - няма нищо по-нетрайно от АЗ-а, емблема за

пребиваване на Синята планета. Уви, мнозина до гроб са негови роби.Обвързаността живот-смърт се направлява от Великата учителка Карма. С това понятие борави

прастара философия, обясняваща смисъла на земното странстване. В Отвъдността карма не се придобива, а чисти. Тя се създава на Земята. Едва ли бихме трупали негативи, изолирани на пустинен остров, но и едва ли бихме успели да се отърсим там от тях.

Понякога самотата разяжда. Лишена от духовност, по-страшна е от всичко.Без прозрение за смисъла на изпитанията, Пътят би изглеждал самоцелен. Низ от светлини и сенки

-радости, тревоги...Преодолели с познание и мъдрост кармата, ще разсечем омагьосания кръг на живота и смъртта. Лесно

ли е това? - "Много знания - много страдания"- скептични са древните.Регресията е категорична - прераждането е факт. Фин разрез на душата, шанс за себепознание,

тя е и кармична терапия. Професионално проведена, раздухва пламъка на вътрешната Сила. Благодарение на 8

нея, смъртта престава да бъде тайна. Очертава хоризонти за Духа. Подпомага личността в съзряването й.

Дисекция, творяща чудеса. Освен спомени за земния път, бликат такива и за "небесното битие". А то е толкова... човешко. Отвъдното безпристрастно се изследва от оня, на когото не е безразличен този свят.

Иадмогват се утвърдени, вече изчерпани материалистически клишета. Те безплодно се опитват да разгадаят целта на земното и отричат небесното пребиваване. Неспособни да го обяснят.

* * *Прераждането - съвкупност от смърт и възкресение. То е един от етапите на човешкия живот.Древните гърци вярвали в него. "Живите се раждат от мъртвите" - категоричен е Сократ. Платон в

труда си "Република" завещава: "Ние сме отговорни за избора. Бог няма вина за него... Душите се ръководят най-вече от навици, придобити в предходни съществувания... Животът е миг между две Вечности."

Далечните ни предци, траките, били убедени в прераждането. Това им вливало сила на непобедими войни. Участниците в широко разпространените "орфичес-ки мистерии" усвоявали как, нахлузили "небесни обуща", да извършат дългото пътешествие след физическия край, а после отново да се въплътят по най-добрия начин на най-удачното място. Мистичната школа на Орфей, в която участва и Питагор, непоклатимо уверен в "странстванията на душата", събирала в лоното си посветени. В Живота и Отвъдността.

Идеята за реинкарнация има здрави корени сред египтяни, гали, индийци, тибетци, римляни (за Сене-ка, смъртният час бил "последен не за душата, а за тялото"). Вградена е в мирогледа на прабългари и славяни. Приета е от евреите и първите християни. Според нея, съществува не само "живот след смъртта", както е в по-късното християнство, а и "живот след живота". Фундаментална е за Изтока.

Безпощадно заклеймена на Петия константино-полски събор през 553 г. Причината е в императрица Теодора, съпруга на слабоволевия Юстиниан. Целяла е да разчисти сметки с политическите си противници.

Смутни времена. Свръхамбициозна проститутка завладява императорския трон. Развихря се тъмна ера на свирепа Инквизиция, прославила се с преследване на

инакомислещи, злокобно наречени "еретици". Пламват клади. За да се освети средновековния мрак с телата на хиляди богомили, катари, албигойци, бугри, розенк-ройцери, гностици... Всички те вярват в прераждането. Така от \/I-VII век, за разлика от Изтока, в Европа системно се заличават хилядолетни познания. Рушат се културни, философски и духовни наслагвания. От велика императрица - бивша проститутка.

На пиедестала на кладата предава Богу дух привърженикът на реинкарнацията Джордано Бруно. Заради тази благородна идея Томазо Кампанела прекарва 27 години в тъмниците на Инквизицията.

Преследвания, запалени от политически интриги на жена с безпределни амбиции, възкачена на императорския трон. Послушно прокарвани с векове от всесилната Догма на леността и закостенялото мислене.

Освен Светата инквизиция, Западна Европа даде на света две световни войни и комунизма в лицето на богатия евреин Карл Маркс. Учение с неуспорим принос в преследване на религиите, в това число и на теорията за прераждане.

Но нито Западът, а още по-малко Изтокът (където философията за периодично въплъщаване открай време процъфтява), не отхвърлят представата за ре-инкарнация. Въпреки гоненията в Стария континент, следи от нея прозирaт във философските трудове на Парацелз, Лайбниц, Дейвид Хюм, Кант, Шопенхауер, Бенджамин Франклин, Сен-Симон, Огюст Бланки и мнозина други.

Отстоявана е от писателите: Гьоте, Волтер, Юго, Балзак. Флобер, Теофил Готие, Артър Конан Доил, Бърнард Шоу, Марк Твен, Джек Лондон, Хенри Милър... Да изброяваме ли още? "Аз съм убеден, че съм бил хиляди пъти и още хиляди пъти ще бъда" - изповядва Гьоте.

В по-ново време заляга в теософията на Блаватска, Щайнер, Ани Безант.Поддържана е от гениални учени и изобретатели (Томас Едисон), превъзходни политици (Лойд

Джордж) идруги. От военни, като британския маршал от Втората световна война Хю Доулинг. Големият

автомобилен магнат Хенри Форд, трезвомислещ индустриалец, заявява: "Бих искал да убедя хората в моето жизнено кредо, да им предам спокойствието и самоконтрола, дарявани от вярата в прераждането."

Реинкарнация съществува. "Маскарадът на плътта" има скрит смисъл. Не се ли преражда човек денонощно след всеки сън? Съществуването е до сетния дъх. И отвъд него...

Толкова за историческите факти.

* * *

8

С прераждането животът се оказва низ от появи и изчезвания. Тогава и в Отвъдното няма вечен покой. "Индиго на битието", не уподобява ли нашия свят?

Какво се извършва с нерушимото след края на плътта енергийно поле? Какво ни чака отвъд сияйните небесни пролуки? Как след земния път душата, съблякла ненужното вече тяло, оголяла, се потапя в морето на отвъдността? А след това - отново тук? Какво кара безтелесните енергийно-полеви матрици, наречени души, да се обвиват в биоматерия? В опаковка, като стока, която трябва да се продаде. Да се продаде?!... Или съхрани и оцелее по-добре?... Що за миграции? Колко тела трябва да дочака душата, за да се възвиси?

Вечни въпроси. Изкушават разсъждаващото човечество от зората на цивилизацията. Неустоимо предизвикателство да се обърнем с тях към Слава. Как гледа на превъплъщенията - тези проблясъци в изпитанията на духа ? Тя, която е "умирала многократно и не се бои от смъртта".

Блага в сладкодумната си общителност, прорица-телката е лаконична:- ...Мнозина са ме питали наистина ли душата, откъсната от дома на тялото, оцелява след смъртта? Пре-

раждаме ли се? Ако да, каква съм била някога? - Ще отговоря: човек се въплъщава неведнъж. Живот и смърт са в непрестанен кръговрат. Аз съм преродена. Знам "космическия си родословен корен".

Замисля се. И продължава:- ...Колко трае един живот? Някои затварят кръга за 70-80 години. Други - за 30-40. Трети - едва за

месеци. Разпадът на плътта не означава край. Оцеляваме- нежни невидими сфери. Духът отплува в Космоса.Място има там предостатъчно. Душата престоява четиридесет дни в изтляващото тяло, което се разгражда.Изстиска ли се животът от него, то се завръща в първоизточника, земята. С години смирено тъпкана, ласкаво го обгръща.

Атомите на духа се отделят. Политат по предвечния си път. Приютява ги необятният Космос. Съдържат всичко, необходимо за следващо възраждане на обновено човешко същество. В тях е закодирана Съдбата. Там е програмата за реализация в нова плът, страна, семейство. Безспирен кръговрат. Животът пропищява с първата глътка въздух, направляван от великата господарка на душите, Карма. И продължава след сетния дъх...

Но ето - започва поредна битка за насъщния. А е казано: "Не само с хляб се живее". Поемаме по стръмни завои, а истинският път е в нас. В еволюцията на духа. Знайте: нито животът е вечен, нито смъртта безкрайна.

(В контакта със свръхфеномена просторите на Отвъдното изплуват от неизвестността. Блесват закономерности, изграждащи "случайността". Надмогва се пространство и време.)

- Да приемем, съществува прераждане. Животът е като речна вода - тече, а не изтича. Защо тогава броят на населението расте? Нали в непрестанния кръговрат душите, както винаги си твърдяла, са строго определено число? Доколкото си спомням, около седем милиарда?- Много просто, някои от тях са на Земята, останалите - в Космоса. И идва време - през годините и вековете - количеството им на планетата се разраства. Голяма част са тук, малка - в небесните селения. Но няма да е все така. Задава се промяна...Какво загатва пророчицата? Изпитания? Обречено ли е човечеството?(Задаващите се глобални катаклизми са обект на една от следващите книги.)- Убедена съм - почувствала страха в душите, бърза да ни успокои сибилата, - живее ли човек достойно, искреността ще го запази да се върне в този си вид на Земята. Не е ли почтен, с прераждането ще се изроди в грозен индивид с тежък характер.- И ти си преродена?- Естествено. О-о, всичко ми е пределно ясно за моя произход. Не идвам от българска земя...- Откъде, лельо Славе? - По-нетърпеливи сме отвсякога.- Не настоявайте, няма да отговоря. Дошла съм на този свят от други краища на планетата. По-важно е не отде идеш, а какъв си в настоящето. Роденият на наша територия, трябва да се чувства български гражданин. Умре ли - превръща се в космически жител, дух в Безкрая.На настойчивите въпроси на най-близки приятели за предходното й въплъщение, отвръща през

смях:- Кой знае каква гадинка съм била, за да попадна в този живот шестнайсетгодишно момиченце в

лапите на постоянно пийващия Степан Севрюков? Ако бях фараонска щерка или друга височайш особа, щях ли да имам подобна нелека съдба...

(Ванга ли визира с една популярна от печата предходна нейна реинкарнация като дъщеря на фараон?)

8

- ...Дали някога, като дойдем пак на Земята - продължава вече замечтана своите толкова странни за нас по онова време размисли (годината е 1989 - б. а.),- дали някога ей туй, което се опитахме да дадем два-мата с Иво Лозенски на човечеството, ще успеем тогава да го разберем? Кой знае. Може аз да се явя като някоя мургава Фатма. А Иво някакъв...

Смее се заразително. Чисто като дете.(Гениите и героите имат два живота - до смъртта и след нея. Но, според теорията за прераждане, ги

чакат още и още въплъщения...)Замислена за земните ни съдбини, некоронованата кралица на свръхсензориката продължава. Тонът й

е сериозен:- Животът е движение. Правил си милиони крачки.Една неправилна - и ще потрошиш кости... На

финала на пътя всеки вижда и съзнава грешките си. Дори убиецът, присвоил право да скъси човешки живот, в минутата преди да издъхне, се разкайва. И се готви светото възмездие. С ново съществувание. Завърнал се след години на Земята, може да получи шанс за по-достойна реализация. Но не всекиму се разрешава да продължи прекъснатия свой път, при все желание да го направи на по-извисено ниво в следващо въплъщение.Законите горе са строги.

Такива са вечните истини на вечния живот. През погледа на световно доказан псифеномен. Разбираме, земното пребиваване не е само раждане, хранене, бизнес, кариера, секс, сън, богатства... С реинкарнационното познание Отвъдното и Силите, които ни движат, излизат от мрака. И оживяват.

Мъдростта - хилядолетен опит, кристализирал в диаманти. Контактът с малцината нейни представители облагородява. Блесва откривателски плам. Животът се превръща в своего рода аргонавтика. Изпъстрен с премеждия път към златното руно на съвършенството. В това е чарът на пътешествието.

Думите на пророчицата отприщват порои прелюбо-питни въпроси:- Какво ни кара да се прераждаме? Защо трябва да копираме ситуации от предходни съществувания?

Какво ни отпраща на планетата Земя, поети от ракетата-носител на биологическото тяло? Можем ли да се разминем без тези странствания?

- Потребни са за душата. Далече от хаоса, свързват ги сходни кармични мрежи. Ставащото е последица на някога случило се. Нерешени жизнени казуси се повтарят с шанс за реабилитация. Всекиму е отреден часът на раждане и смърт. Дали животът глупаво пилян е, от нас само зависи. Недостатъците са съдружници на разрухата. Учим се от грешки. Ако ли не, с незнание - към нови, още по-тежки. И мъкнем товара, преди да се отправим към небето - зейнала врата за ада или рая.- Твърдиш: съдбата се определя от нас, но още пророк Йеремия е казал: "Пътят на човека не зависи от него. Не е във властта на тоя, който ходи, да оправя стъпките си." (10:23) Как ще го разтълкуваш?Въпросът крие коварен умисъл. Какво ще отговори пророчицата, виждаща нещата извън привидното

им състояние?- Съдбата е предначертана. Но съществува и енергия на свободната воля. Тя я дооформя и завършва. С

нея изчистваме карма. На Земята протича част от онова, което става в Отвъдното с душите - велико пречистване. Сега са "ускорени времена" - огромно войнство въплътени души отработва карма. Но няма да е все така...

(Мнението на Слава се отличава от това на великия учен и мислител Исак Нютон. "Свободната воля - според него - е илюзия" - б. а.)

- Докога ще се върти колелото на реинкарнациите?- Дотогава, докато въплъщаването в различна среда - дом, страна, семейство, епоха - завърши нелеката си работа. Постигнатото висше просветление затваря кръга. Извисената душевност не се нуждае от прераждане. Придобием ли трасцендентален ум и нирвана, защо да обличаме тела? Какво ново ще научим като биологични същества за физическата материя? Ще престане да ни привлича. Питате: докога? Това не се определя от другиго. Нека не се оправдаваме с "волята на звездите". От нас зависи дали живеем за първи или последен път...С края на реинкарнациите еволюцията на душите не прекъсва. В по-усъвършенствана форма е в света

на фината материя.- На всеки, според тебе, се предоставя следващо въплъщение. Справедливо ли е? Делата на някои на-

вярно ще ги надживеят, а на други са такива, че дори не са достойни да дишат въздуха. Равен шанс? Не заслу-жават ли едни повече от останалите наградата "пореден живот"?

- Прави сте. Добре е да се живее така, че да няма смърт след края. Такава е земната логика. Но

8

каква е космическата? Никой не умира завинаги. Освен това във всяка душа блещука искрица от Бога и коя по-рано, коя по-късно се устремява към Него. Трънливите пътища по-силно теглят към Небето... Намеквате за отклонилите се от права посока. Казано е: "Всеки плаща сметка за жизнения пир." А нима подвелите се не се нуждаят повече от нов старт? Не забравяйте - половината ни живот е тук, другата отвъд. И оная невинаги е половина...

Слушаме я зажаднели. Въпросите валят, валят:- Защо нямаме ясно съзнание за предходните съществувания?- Мисловният център на човека е от дясната страна,недалеко от лявото мозъчно полукълбо, малко по-

назад от върха на главата. Близо е до фонтанелата. Затвори ли се тя при децата, секва информация за пре-дишни прераждания. Споменът будува до три-четири,най-късно до седем години. Родители и възрастни, от-давна изгубили връзка с миналото, наивно мъдруват- децата, възстановяващи случки от минали животи,фантазирали. Груба грешка. Това ще се осъзнае от все повече хора в бъдеще. Ще се преосмисли от наука и религия. Човечеството ще поеме по нов, духовен път. Близо е времето. Виждам, християнството ще признае прераждането. Всички клонове на религията ще се обединят. Враждите ще отпаднат. Ще стане многократно по-силна.

- Казваш, "времето е близо". Кога са тези процеси?- Още не сме достатъчно съзрели. Слепци сме, водени от страсти. Докато не се приеме прераждането от страните и народите, духовността ще тъпче на място. Едва тогава хората ще узнаят накъде са поели, къде ще стигнат. Станат ли тези знания общочовешка философия, ще се преодолее злобата и ламтежа за материални богатства. Ще престанат убийствата. Трудно си го представяте, нали?...Кои са пътищата християнският свят да признае реинкарнацията?Единият е да се приемат в научната, религиозна и културна парадигма резултатите от изследвания в

реномирани психотронични институти. С регресии и други методи се доказва реалността на превъплъщени-ята. Процесът е бавен.

Съществува и втора възможност.За мнозина съвременни политолози и анализатори на Земята вече бушува Третата световна

война. Конфликт между християни и мюсюлмани, "война срещу световния тероризъм". Спорно е кои са терористи -фанатизирани организации и лица или изправени срещу тях, подхранващи ги с неразумни действия коалиции и държави. Насилието ражда насилие, жестокостта - жестокост.

Къде са християнските ценности? Не е ли това конфронтация между тирани и терористи?Нека не се заблуждаваме - тероризмът не е ново явление. Подобни акции има през Втората световна

война в отговор на нацистките репресии, а и много по-рано. Не е ли позабравен тероризъм бомбардировката над Хирошима и Нагасаки? (Според тълкувателите на Нострадамус, Третата световна ще е между 1999 и 2027 година.)

Слава пророкува за този световен конфликт: "Най-характерното ще е, че никой няма да знае къде се води..."

Мъгляви някога слова. Все по-ясни днес. Кому е известно къде ще се взриви поредният камикадзе и помете стотици животи? Какво ще опустоши следващата кола-бомба?

Нека разсъждаваме: дали Третата световна война наистина е междурелигиозна? Същинската й цел е системно да се отклонява вниманието на човечеството от социалните недъзи на обществата, изострили се след рухване на комунизма. Да бъдат слепи хората за това как нищожно малка част от елита владеят световните богатства. Тогава тайният враг на воюващите в нея е не друг, а народите. На всяка страна по света...

Много съвременни политици са лишени от далновидност. Не съзнават гигантските мащаби на извършващото се. Все по-активно и неблагоразумно (а, може би целенасочено, което би било ужасно) въвличат човечеството в него. Все по-ясно за здравомислещите е, че световните свръхсили не го допуснаха от недоглежда-не. Затова ли с непохватни действия целенасочено го подхранват?

Възможно е този изкуствено създаден конфликт да прерасне в гигантско, неподдаващо се на контрол стълкновение. Не е изключено мюсюлманите да вземат връх. Саможертвеността им се дължи на фанатизма - все по-заразно заболяване на света. То е огромна сила. Не се спира пред нищо. Терористите си позволяват потресаващи самоунищожителни акции. Така е, защото религията им обещава рай, умрат ли в "бой срещу неверниците".

На тях могат да се противопоставят единствено християни, убедени в прераждането. Това не е парадокс. То е нецивилизованият зловещ вариант. "Никаква беда не очаква живота на човека, разбрал, че загубата на живота му не е беда."- Все по-актуално в новия глобален ред е вдъхновеното прозрение на

9

Монтен.Към кой вариант ще се насочи все още господстващата в света християнска цивилизация - първия или

втория (по-вероятен е варварският), ще реши бъдещето.Съвременната цивилизация се гради на базата на страха. Страх от смърт, самота, бедност, болести...

Страх, страх, страх... Смазваща лавина. Прониква в душите. Дълбае. Пуска корени. Предаваме го със зачеване на децата. Вгражда се в клетките на младото поколение с ежедневни тревоги за насъщния. Не можем да дишаме без него.

Обществената система полага огромни грижи да подклажда огъня на същия този страх. И го превръща в клада... Не трябва да угасва, защото тя се гради на него.

Хроничен стрес - в новини, романи, филми... Сгуш-ва се всекидневно в обезумелите ни мисли. Трайно се окопава в гънките на мозъка. Протяга пипала. Изсмуква чувството за сигурност.

Огледайте се. Размислете: в обезумелия манипула-торски свят ние ли контролираме растящите безпокойства? Негово Величество Страхът ли владее човечеството?

С представата за прераждане голяма част от съсипващите живота се стопяват. Осъзнава се натрапената им безполезност.

Апостолът в психотрониката Слава Севрюкова е категорична: с приемане на прераждането ще се обнови научната, религиозна и културна парадигма в световен мащаб. Ще се променят стойностите. За живота и неговата сенчеста страна - засега все още злокобно зовяща се "смърт".

* * *Но нека продължим разговора с богобелязаната. Знаем - тя недолюбва политиката. Обърнем ли гръб

на манипулативни медии, контактът с един свръхфеномен е многократно по-извисен и полезен:- Кои сме ние? Не ни ли сблъсква животът с проблеми, оставени от наши прасинове и прадъщери? Как тълкуваш сложния конгломерат от генетика и качества, придобити в предишно съществувание? В какви съотношения са? Какво ново ще съзрем сред милиарди гени, разпръснати от първите хора по света?- Виждам: едни и същи родители, а децата различни. Защо? Слушайте внимателно. Както в живота, така и в пребиваването в Отвъдното, наречено "смърт", има закони. Но там са много по-строги. Половината Духовна същност на човека пристига на Земята, подготвена от предходен живот. Една четвърт се приема от гена на родителите. Тези две съставки формират моделите на поведение. Най-отговорна е последната четвърт - правото на свободен избор - към тъма или светлина.- С кои души съжителстваме в различни реинкарнации? Следващият живот ще съхрани ли духовните ни натрупвания?- На Земята човек се върти около едни и същи души. В друго съществувание може да се размине с някои от тях, после отново да се събере. С близките и с враговете си сме едни до други. Доброто ще е в бъдещето ни, работим ли за него сега.- Бог е любов. Защо толкова нещастия - катастрофи, страдания, ранна смърт на деца? Какъв е смисълът на това?- Животът понякога може да изглежда кратък и безмилостен. Но наистина ли е така? Ще дам пример. Вие отсъдете. Една майка имаше момченце. На десет месеца то се задави и почина. Дойде разтревожена при мене. Видях: не е време на тази душа да се въплъщава. Това е за изпитание на майката - дали ще възроптае срещу съдбата си и Бога. Ще изгуби ли упованието си в Него. Краткото прераждане е необходимо не за душата на детето, а на майката, за да се провери и докаже силата на вярата й. Запомнете: и най-големите мъки са за добро. Освен това няма по-голям приятел за опит-ността, която добиваме, от врага.

Много души от Отвъдното жадуват изпитания, за да ги превъзмогнат и се извисят. Въплътени, с изтриване на спомена, после негодуват срещу "несправедливите беди" и "жестокостта на Бога".

Животът не е подарък, а заем. Не награда, а проверка за устояване, доказване и шлифоване на душите. Уроците, които взимаме от него, струват самия живот. Трудното е онова, което се намира между раждането и смъртта. Пребиваването тук за Отвъдното е един миг.

- Някои хора не обичат децата си. Странен атавизъм. Как се обяснява?- В предходно съществувание от тези души може да са изживели голяма тегота. Не е изключено дори да са изгубили живота си от тях. Разбира се, те тогава не са били техни деца. Казано е: "Господ смесва кръвта на враговете."В настоящото въплъщение са приели роли на родители и потомци, за да се помирят. Да вземе връх любовта, която някога не е победила. Тази реинкарнация е наложена свише.

9

Разчита се на топлината на сближаващия родителски инстинкт. Но ето - на подсъзнателно ниво може да се разлютят стари рани на обиди и ненавист. Да се възпламенят предишни огорчения. Вместо да се разплати, душата се озлобява. У нея тогава се трупа нова мрачна карма. Според древните, "кръвта се смесва на бойното поле на живота". Инстинктът на любовта "родител-дете" е вложен в нас от най-ранните ни предци - стадните космати човечета, за които ще е дума по-нататък...(Тези наши предходници ще разгледаме в следваща книга - б. а.)- Ако приемем, че преди стотици или хиляди години сме заплели на Земята възела на днешната ни участ, можем ли с воля да променим бъдещето си? - Разпалено атакуваме.- Не съм "профан", за да знам всичко... (Смее се закачливо.) Ще ви отговоря. (Изражението й се променя.) Чуйте добре. Човек няма как да коригира съдбата, но е в състояние да я облекчи, ако е дорасъл за това.Или да я усложни, груб ли е и алчно ненаситен. Нес-тинари на земята, кому е лесно? Кой ще избяга

от стореното? Съществуват предизвикателства на кармата. Със сполетелите трудности се стоварват. От живот в живот бавно променят. Изпитанията са свързани с недостатъци. С тях трябва да се преборим в себе си. И с деспотичното Его. Изгуби ли качества, човек минава през огън и вода, за да възвърне вяра в доброто, хората и Бога. Трудностите са необходими като камшик- пробуждат енергията на заспалите и мързеливите.

- Душите отплуват в Отвъдното. Защо мигрират в крехката ефимерност? Да бъдат съдени за грешките? Кой извършва това?- Изчерпили сили, потъваме в незрими простори. Да презаредим. Хората, пропиляващи напразно живота, не могат да направят това със смъртта... В ония нови (всъщност стари и позабравени територии) душата синтезира опита от изминалото съществувание. Присъдата е от космическия Самосъд. Отдъхва и получава програма за следващо. Раждането и смъртта са мостове между световете. Не мостът, пътят е важен. Целта на реинкарнацията е Духовната същност да се извиси над злото и понесе добродетелта. Няма случайни прераждания - тези изпитания чрез тялото на душата. Обусловени са от нас. Не Бог, ние сме мелничари на съдбите си...Краят на всяко съществувание не е улица без изход. Уникалната психотроничка неведнъж е говорила с

духовете на Айнщайн, Дарвин, Циолковски, Ръдърфорд и други светила. Узнала е техните предходни въплъще-ния, трасиращи бъдещето на човечеството.

Според нея, Ръдърфорд е един от най-великите учени. Носител е на Нобелова награда за 1908 година. В него е духът на преродения Нютон. Приживе не е съзнавал това. С постижения в механиката и физиката Нютон някога дава мощен тласък за развитие на научната мисъл. В прераждането си като Ръдърфорд постига още по –мащабни завоевания в неразработената по онова време обласст на радиоактивността , Прониква в атомното ядро.

Колко стар е светът. Един и същи духове в различни земни въплъщения го направляват. А други объркват... Познания, открояващи вътрешната логика на живота. „Всичко се променя, нищо не загива” - не угасват словата на римския поет Овидий. Някои мисли са с блясък на звезди.

За Слава Севрюкова : „Всеки дух се стреми към развитие. Това не означава , че в следващо въплъщение непременно ще се издигне. Може и да се върне назад.”

Според нея, пророк Илия и Моисей са проявления на Йоан Кръстител. Едва тогаз се смирява. Отсичането на главата му е капрма от времето когато е бил пророк Илия. В гнева си тогава е пролял човешка кръв. Затуй после се лее неговата. Р Това е закон.

„Хитлер – твърди пророчицата – в продходен живот е Нерон, а преди това цар Ирод. И тая тъмна душа ще се облагороди, но бавно. Визлитания ще се обърне към Светлината.”

Закономерностите на еволюцията са актуални в прераждането.Лидер в психотрониката, Слава с лекота прониква в предходен живот. Без регресия. В разговор със

Стамен Стаменов, възкликва :”Виждам те – римски военачалник от времето на император Марк Аврелий, По –висок и як, отколкото сега. Оттогаз носиш борбен дух. Загинал си в сражение, пронизан с копие под слънчевия сплит.

„По рождение изпитвам болки в тази област – споделя Ст.Стаменов – Леля Слава обясни произхода на странните му усещания, без да съм споменавал за тях.”

Взира се в премеждията на „историческия аналог.” Пред нея се открояват силуетите на минали и настоящи проявления на духовната матрица.

9

"Не е толкова значимо какъв си бил - пояснява пророчицата, - извървян е този път. По-важно е как се представяш сега. Трябва да не се боиш от трудностите. На всяка душа се дава толкова, колкото може да понесе."

Към нея се обръщат родители, чийто син е загинал в автомобилна катастрофа. Не могат да надмогнат загубата. След контакт с душата му, сибилата заключава: "Виждам, мъката ви е толкова голяма, че той не след дълго ще се върне при вас."

(Реинкарнационните изследвания в реномирани психотронични институти доказват - при внезапно прекъснат живот, душите много скоро се въплъщават, за да реализират недовършената си мисия. Не е изклю-чено това да се случи в рода на изгубилите своя близък, при силно тяхно желание да бъдат заедно - б. а.)

Познавайки законите на кармата, Слава съветва: "Копнеете ли да бъдете с някого, искайте го приживе. Съжителствате ли с човек, с когото сте в остри конфликти, молете се за него, по-лека да е срещата ви по-късно..."

С познанието за прераждане, глината не е господар на живота. Разполагаме с будност на духа - спасително вечно убежище.

* * *Пророчицата е посетена от религиозна жена. Току що е сменен Юлианския календар с

Григорианския. Объркана от разминаването на църковните празници, тя е работила в деня на света Екатерина, чието име носи. Обезпокоена, обръща се за подкрепа:

- Лельо Славе, помогни! Голям грях ли сторих?- Защо се измъчваш? - Успокоява я. - Светецът в един живот е извисен, недостижим. В друг обаче може да се срине от завоюваното духовно ниво. Даде ми се да съзра и такива въплъщения. И виждам: светците са обикновени хора с необикновен живот. Усърдно са работили за Христовата добродетел. Постигнали я някога, оставили са блестящ пример на човечеството.Посетителката като че се съвзема.- Не се тревожи - утешава я, - но се уповавай. Обърнеш ли се към светицата, знай, молиш се на

боговдъхновената диря на душата й. Тук и в Отвъдното нищо не се губи. Животът не изгаря с края. С молитва се приближаваш до постигнатото нейно звездно въплъщение.

И Слава, обърната към слушателите, напътства:- За да е Силата с вас, да се разгори трайна вяра,молете се на светиите, но още по-добре - на Света

Троица. Не е достигнато времето да имаме информация от предходен живот - откъде сме поели, къде отиваме (годината е 1970 - б. а.). В бъдеще хората ще знаят много повече за света и за себе си. Пред тях ще оживеят далечните им съдби. Ще се пренапише наново историята на народите без притурки и изменения. Душите ще се обогатяват в по-висша степен тук и в Отвъдността. Човекът ще е по-близо до съвършенството. Няма да ползва все 12-14 % от мозъчния си потенциал...

От богонадарената струи усмивка:- Засега все още сме бебета в пелени по нелекия път към Духовността.

* * *Как да приеме Църквата в каноничната си закосте-нялост тези твърдения? А в Първо послание на

апостол Павел до Римляните, гл. 15, стих 19, е казано: "И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци." Дали светейшият апостол, духовно извисена личност, още по онова време е знаел, че духът многократно се "ражда в плът и кръв"?

Подобни тълкувания звучат кощунствено за свещенослужителите. Лишена от гъвкав подход към Новото време, Църквата се окопава в догматични постулати. Горда с това.

Вечно ли ще е така?Идеята за прераждане променя координатната система на света. Разкрива реалността и непознатите из-

мерения в нея и отвъд в развитие. Отговаря на еволюционните тенденции в динамичното време. Във въз-можността за многократно въплъщаване са убедени 70 % от американците, 30 % от французите, всеки пети европеец.

Прераждането - толкова реално, колкото е съществуването отвъд живота. Във второто са уверени повече хора. Оттам до реинкарнацията има само крачка.

Отвъдното - мост между животите - предстои да разкрие съкровени тайнства.

* * *

9

Слава и Ванга се отличават в някои мнения за реинкарнацията. Визират различни етапи от нея. Ванга твърди: "На Земята се връщат, за да довършат мисии от предходни съществувания само най-извисени духове."

За Слава, реинкарнират всички души до постигане на еволюционен апогей. Масов процес без ограничения. Периодично се потапяме в "Университета на изпитания и мъдрост". Усвояваме с преодоляване на трудности и трупане на опит онова, което по друг начин не можем да приемем в астралните и ментални полета.

Без да се противопоставят мненията на двете големи, това на "професора по психотроника" е по-близо до реалността - отговаря на резултатите от съвременни изследвания. Ванга проправя път, Слава навлиза в дълбочини.

Над 40 години в различни изследователски центрове по света се проучват факти за реинкарнацията. Високо престижни са Институтите по парапсихология във Вирджиния, Мюнхен, Фрайбург, Института на Макс Планк, Люксембургската лаболатория за транскому-никации и още много други такива в Германия, Америка, Франция...

Анализирани са огромен брой доказателства. Обобщена е информация от хора в различна възраст, пол, религия. Ежегодно се документират хиляди случаи на деца, помнещи предходния живот. Със смущаваща точност. Проверките в изследователските звена потвърждават верността им. (При това сред тях са твърде малко извисените духове.)

В християнския свят разговорите за прераждане са все още на четири очи. След време тези знания ще са банална истина. Така, както вече нищо не е скрито за човешката анатомия. А само преди четири-пет столетия, когато Светата Инквизиция преследва пионерите в тази област, е била почти непозната.

Пътищата са два - да вярваме или не в безсмъртието. Вторият не е за препоръчване.

* * *Освен тела земни, имаме и "небесни". Каква е тяхната съдба? Докога Бог ще "спонсорира" живот?

Докога, пречистени в Отвъдността, ще се врязваме - бляскав метеор - в променящия се свят, но вече без горчивина? Да го съзрем през езерно бистрите очи на детето. Докога, уморени, след премеждия, радости, разочарования, ще се прибираме в незримите пространства на Отвъдното, настрани от чудото, наречено "Живот", този ловък крадец на време, чувства и енергия? И какъв е смисълът на тази изкушаваща периодичност?

Защо? Докога?... Слава Севрюкова не отговаря на всички прелюбопитни въпроси. Може би, отговорите сами ще се разкрият. Когато узреем за тях.

Свръхмъдро безмълвие. Неиказаните мисли са богатство. Колосални струпвания, стаени в тишината. А, може би, Бог желае да проговори чрез нас?...

Посветената насочва да отворим очи за духовни кръгозори, докато утъпкваме прашната си земна пътека. "Краткият път невинаги е правилен, правилният винаги е кратък" - твърди странницата на ръба между Земята и Небето.

Реинкарнационната теория допълва и превъзхожда господстващата на Запад психоанализа. Ако последната обяснява света с първа и втора чакра на инстинктите, тази си служи с извисените шеста и седма - на божественото проникновение и разум. Постига дълбоки нива в изследване характер, качества, недостатъци на личността и най-вече за смисъла на живота и неговите завои.

Какво повече да се допитваме до Слава Севрюкова, разчитаща с лекота ребусите на битието? Свободно комуникираща в отвъдното с "конструкторите на съдбите". Надничаща в хроники и предизвикателства на бъдещето. Не е закусвала, нито вечеряла със смъртта, но я познава. Не се бои от нея. Отворена е за Вечността.

Поредната среща с пророчицата приключи. Трябва да се осмисли казаното. Приема се бавно, на глътки. Като лекарство. На час по лъжичка. На капки...

След контакта с живия извор на мъдрост и знания, развълнуван, поемам за дома. В ума ми - рояци мисли. Жужат, не дават покой. Обновена реалност, без черни краски. Питам се: как ли ще изглеждам след сто или хиляда и едно лета? Когато далечният потомък открие мои атомчета в себе си...

Мои? Те са на...Години след вдъхновените контакти, оставили светли белези в душите, дали докосналите се до Слава

Севрюкова сме израснали да продължим към своите малки или големи открития? Да потърсим и осветим скритата в нас, а не поднесена на тепсия истина? Вратите открай време са отворени за жадните за знания. Там са изворите на Духа.

Прокрадват се, щъкат, тревожат мисли. Кой е проникнал наготово в същността на нещата? Светът е онова, което разкриваме с нивото на осъзнаване. Вече знаем защо се раждаме - душите в Отвъдното

9

имат знания, но са лишени от познания. Познанието е усвояване на знание по пътя на опита. Приложено на практика, е сила. Потребността от емоции и опит е друг притегателен център, отправящ души към Земята. Чистенето на карма - трети. Върховна цел на живота не е знанието, а действието. Реализира се чрез прецизните биомеханизми на телата.

За Слава, вслушана в тихия екот на Отвъдността, това би звучало банално. Мисля си с надежда - залагала е на нас да продължим сами. Да разкъсаме завесите на неизвестното. Ние, предци и синове. Творците бедни на изкуството. С наранени души. Не го ли изтръгваме от незавяхнали рани?

А душите прииждат, прииждат... Като снежинки. Да се порадват. И пролеят светлинна сълза.За да приключим прелюбопитните въпроси за раждане и прераждане, с които като лавина я

засипваме, богонадарената философски отсича: "Светът не свършва на залез слънце, животът не приключва със смъртта..."

Прераждането не е импозантен процес. Колкото безкрайно и уникално да изглежда, съществуването ни на Земята има свои параметри. Проблемът е, че съвременникът абсолютизира една от неговите съставки - бурното или тихо пребиваване на душата в тяло. Това е животът за ограничения кръгозор. Незаслужено се пренебрегва "лишената от плът духовна същност, в престоя й Отвъд" (така наречената смърт). Биологическият организъм се превъзнася. Отвъдност, душа и дух, слабо проучени, като че не съществуват.

С прогреса безсмъртните енерго-информационни полеви матрици (душа и дух) все повече ще се изследват. От научна позиция и от естествен интерес.

В киноизкуството от средата на миналия век, например, любовната връзка на екрана обикновено завършваше с романтична целувка на героя и героинята. - Стоп кадър. - И тъмнина. Сякаш става Бог знае що.

В съвременния филм е обратно - грабва извършващото се отвъд целувките. Не е целомъдрено скрито зад непроницаема завеса.

Интересът към миграцията на душите в небесните селения расте. Животът не е самоцелна без-смислица, за да си позволим да пренебрегваме ОНАЯ негова съставка.

Характерна особеност на Природата е способността й да рециклира. Това е известно. Подобни процеси се извършват и с нас - по-сложни и загадъчни от онова, което знаем за себе си. По научен път предстои да се докаже наличието на "полевата структура душа", оцеляваща в смъртта.

"Нищо ново! - Ще възкликнат скептиците. - Тривиална истина от памтивека за свръхсетивните ни предци." Така е, но, лишен от сигналите на свръхсензори-ката, съвременникът замества тези знания с бездушна наука. Превръща я в модерен идол. Кланя се, сляпо му вярва. Горд с това. С всички слабости и несъвършенства на растежа. Но ето, че безчувствената доскоро наука се пробужда, оживява...

"Мозъкът не е самото съзнание - до този извод стига големият руски физик академик Акимов, - а негова периферия. Съзнанието може да съществува и извън него." Това не е сензация. Времената се менят. Осъзнава се - в Отвъдното съществуваме и мислим чрез душата (енергийно-полева информационна матрица). И още - човек рециклира, подобно майката-природа. Сменя биологическо тяло, както едногодишните растения зиме губят корени, стебла, листа, за да съхранят в семена ядрата на бъдещия живот. Никой не си отива безследно и завинаги от тази земя. При нас оцеляват духът и душата.

Светът еволюира, науката също. "Днес си това, което си бил, а правиш онова, което ще бъдеш" (С. Ринпоче - индийски мислител). Знанието за реинкарнация е сила с надежда за оцеляване след края. А нима има такъв? Тъй по-леко ще се разделим с близките и те с нас, настъпи ли камбанния звън за разтваряне в ефирното небитие.

С представата за не едно въплъщение животът ни от пленничество на плътта се извисява в смислен отговорен процес. Превръща се в осъзнато предизвикателство на духа чрез тялото. С надежда - "валякът на времето" да изглади злините. За радост на жените - дори бръчките.

* * *С интелект ли се явяваме на Земята или го придобиваме? - Това е най-големият спор в психологията.

Налагащата се в посветените среди теория за реинкар-нация дава отговор. Душата е носител на интелект. Всяко следващо съществуване е златен шанс да го доразвием. Така обогатяваме себе си и света чрез езика на душата - чувствата.

Реинкарнацията разкрива смисъла на живота – духовно усъвършенстване."Не е далече времето, когато наука и религия ще приемат прераждането. Ще разберат - душата е

странник от едно съществуване в друго - категорична е Слава Севрюкова. - Тогава животът няма да е безпаметен лабиринт. Ще настъпи небивал възход."

9

Какво от това, че забързаният свят се е устремил към пореден срив? Какво, че изопва до скъсване нерви и понякога уподобява лудница? Познанието за реин-карнация ще ни облъхне с тишината на божествената музика.

А дотогава? Да приеме или не тези знания, всеки ще реши сам. За Слава нищо в съществуването не свършва завинаги. Без да назидателства, заключава: "Светът не угасва на залез слънце, животът не приключва със смъртта." Думите й отекват камшично: "Не е ли добър и честен, в следващ живот човек се изражда в грозен индивид с тежък характер." За нея няма бивши хора. НИЕ СМЕ И ОТВЪД. А ПОСЛЕ - в циклични повторения с "възкръснали души"- ОТНОВО ТУК...

С разширени представи за смисъла на битието, животът престава да е съвкупност от хиляди случайности. Реално се приема земния път - с превратности, понякога дори и лудости. И те имат значение. "Никога от нищо не се страхувайте - напътства духовната учителка.

- На всяка душа се дава толкова, колкото може да понесе. "Нека подредим битие и реализираме мисии в забързания марш на деня. С познание - невидимата

крехкост на душите ще ни надживее. Да продължим напред- умъдрели, неуязвими за сезона на праха. "Да се наслаждаваш на живота, означава да живееш два пъти"-напомня Марциал.Житейският край зачева ново начало в звездните параболи на душите. Стародавната идея за

прераждане ни превръща в аргонавти, поели към златното руно на Безсмъртието.ДУХОВЕ КРАЙ НАСОткак свят светува, човешката душа се е изправяла пред великата мистерия - какво представлява тя,

която ще ни надживее? А неизвестното, изкусителна тайна, стаена в нея, гложди, гложди отвътре.Сложен е пъзелът, съставен от живите и преминалите в царството на Незримостта. Слабо извес-

тна "Вселена". Нашите и онези периметри са съседни. Отвъдното не е мъртвило, а друго измерение на пространството. Завладяващи простори, носители на свой "живот". Далече сме от познанието за могъ-ществото на духа - все по-изкушаваща реалност.

Според етапа на еволюция, в оня свят душите попадат сред самоизвираща ослепително ярка светли-на или засядат, изолирани в непроницаем мрак. Лишени от представа за време и пространство. (Учените определят Отвъдността като фрактална. Фрактал- възможност за моделиране на всичко във Вселената над нивото на виртуалността - б. а.) Проникват в ефирни, но неефимерни измерения, изтъкани от мъдрост,любов и висша справедливост.

Удивителни територии! Духовността отвъд плътта има много по-ясни измерения. Богатите, лишени от пари, там не могат да наемат кът от рая. Крадците - от ръце, да го задигнат... Как да не стра-дат... Най-страшно за тях е, че няма гибел, няма покой. И няма край.

Вълшебен свят на мисъл-форми. Любопитно е да се разбере как гледа на това Слава Севрюкова. Тя, която знае колко "строга е митницата на душите".

За нея пси-феномените (проявления на екстрасензорни възприятия) са еволюционни върхове, постигнати с изчистване на карма, извисена мисъл и дела. Най-специфично качество на владетелката на Силата - тя е мъдрица с предразполагаща топлота и сърдечност на обикновено човешко същество. Строгата респектираща ексцентричност, която би трябвало да се очаква от енигматичен медиум, разговарящ с духове, е на светлинни години от нея. Здраво стъпила на земята, след изтощителни, често пъти разтърсващи комуникации с Отвъдното, трезво се завръща.

Обективни контакти. Не мистични, а реални пътувания. Убедителни за събеседниците.Трогателни са съжденията й за човека, неуморен странник в епохи и пространства. Комуникирайки с

измерения, населени с ведоми и неведоми сили, описва духовете. Не са забулени в неразгадаемост. Не е изуча-вала некромантия (езотерично изкуство за общуване с души на мъртви - б. а.), а по рождение умее да извлича информация от тях. И да възвръща "автентичното им дихание".

Благодарение на свръхсетивата й, връзката е перфектна. Внимателна е при контакт с мистериозния свят на сенките: "Неведнъж съм разговаряла психотронично с души на починали световно известни учени. По време на изследователската си работа ги гоня. Не се съветвам с тях. Не желая да се влияя. Опасно е да не подведат с невярна информация от някогашното свое ниво на развитие. Каквото са могли Дарвин и Айнщайн, дали са го на човечеството. Едва ли от тях трябва да се очакват нови научни открития."

Интересен е съкровеният свят на Слава Севрюкова. В сравнение с Ванга, извлича сведения не само от души на починали близки. Разчита на перфектен източник- ВИСШАТА СВЕТЛИНА. С какво ново могат да обогатят живота мъртвите мислители?

Здраво опряна на Земята, устоите й са в Небето.

9

За нея на настоящия етап все още сме духовни джуджета в знанието за Отвъдността. Почти нищичко не знаем за неунищожимите енергийни полета и нетленния живот, изгряващ с края на физическото тяло. Мъгляви са представите ни за звездните пътешественици, духовете. За отвъдната, лишена от гравитация, Вселена.

Владетелката на Силата с вещина странства из световете. Изследва непроницаемостта на смъртта. Хвърля мост към далечни предшественици отпреди хиляди години. И те оживяват пред нас. А после се завръ-ща - след велика среща с Единството. Умъдряла, още по-добра.

Прониквайки отвъд вратите на битието, категорична е: "Душите, отплавали от белия свят, не отсъстват от живота. Бдят над нас ведно с извисени духовни същности."Това са нашите ангел-пазители и духовни учители. Проучва развитието им.

"И да искаме, не можем да останем сами нито в тоя свят, нито в оня... На Земята всякога сме по двама

- утвърждава. - И единият е по-ниско...""Немалко самота трябва да натрупаме, за да проумеем - не сме сами"- остроумно се шегува поетът."В пространството край нас обитават същества, които не виждаме - споделя прорицателката.- Някои са високо еволюирали. Знанията им за Всемира са без ограничения. Но има и други,

които..."Слава е медиум (носител на свръхсетивни способности за общуване с мъртви - б. а.) от висока класа.

Комуникира с духове и души, благодарение радарите на свръхсетивността. Говори за Отвъдното не с дръз-новение, а с улегнала мекота и достойнство на мъдрец.

Категорична е - комуникациите със сенки от миналото не бива да са самоцелни, а само при съдбовна потребност. Добре е да ги предхожда молитва.

Обикновено се моли наум. Приключила, подканя желаещите да питат за техни починали. Разпознава ги - лишени от тела, носят ясни знаци идентичност.

Гласът й, осъществи ли връзка с духовете, е напрегнат: "Питайте! Бързо питайте!"Защо е тъй? - Дали, за да ги освободи час по-скоро? Продължителните съприкосновения са

омаломощава-щи за посредника между световете."В детството странни нощни почуквания по кухненския прозорец на старата къща ни хвърляха в

смут. Тревожно се озъртахме. Нямаше никой - разказва съгражданката й Мария Тунева. - Обезпокоена, мама, притичваше до дома на леля Славка. Какво й е обяснявала, не знам. Тя след това усърдно почваше да меси козунаци, пити, баници... И да раздава за "Бог да прости". Наскоро едва петгодишно бе починало брат-чето ми.

Чукането задълго изчезваше..."Контактите с пророчицата извисяват. Тя е деликатна. Не наднича в същината на човека без негово

съгласие: "Мога да видя, когато някой е неспокоен и угрижен, но кой ми дава право да прониквам в душата? Правя го само при съдбовна необходимост."

* * *Какво ли предстои да узнаем за непроницаемата бездна, обител на души и духове!Слава споделя: "Не е лесно да се говори за Отвъдното тук. За онези неща дори думи няма..."Предусетил доброто настроение на посветената, обръщам се към нея:- Названието "душа" е употребено 488 пъти в Библията. Каква, според теб, е разликата между нея и

духа?- Душата се усеща със сърцето. Изразява чувства и желания. Преходна е. Развива се с всеки следващ

живот. По-несъвършена от духа. Въплъщава се на Земята, за да се развие и извиси. Духът е божествена частица, "велико вечно атомче", заложено от Всевишния във всекиго от нас. Той е винаги в душата. При прераждане е цялостен, а тя се променя. При лека земна реализация може да изпадне в леност. Смъкнала се надолу, потиска духа. Не се ли надмогне слабостта, формира се следващо, по-тежко, но благоприятно за развитието й съществувание.

Насочат ли се хората към своя висш АЗ, налага им се да преодолеят сериозни препятствия. Трудната орис мобилизира. Тъй е с поета Дамян Дамянов. С душа-камбана - фина, нежна. Извисен дух в немощна саката плът.

Телесната слабост дава суров, но отговорен шанс за духовна изява. Страданието, ако не озлоби и срине, облагородява. Нелесно е да се разберат духовните стойности и механизми на реинкарнацията. Едва в Отвъд-ното, например, се узнава: ако подсигуреният живот е благо, трудният е безценен...

- Докога ще се въплъщаваме? - Разпитвам със смесица от любопитство и спортна страст жената, 9

вникваща в скрития смисъл на съществуванията.- Човек престава да се ражда, спрат ли да го изкушават земни суети. Тогава се влива в Първоизточника. Става отново част от Вселенския Разум.- С души или с духове контактуваш? - Опитвам да вникна в "духовната й лаболатория".- С души. И с духове. Най-вече с тези на Седемте висши същества.- Със смъртта душата мигновено ли напуска своя гостоприемник, тялото, оттегляйки се във Вечността?

- Въобразявате си, че Вечността е отвъд? Част от нея е тук, друга - там... Чуйте: към четиридесетия ден душата се откъсва от плътта, но още са свързани. До деветия месец продължава да витае над Земята. Обикаля места, които е обитавала. Посещава близки. Тихо се прощава. Може да даде знаци с почукване и съновидения. В тоя период се подготвя отплаване в незримия свят, реален като нашия. Това касае души на средно и извисено ниво. Но има изостанали, примитивни. Не схващат, че са от другата страна на Мира. И - неприятности...

- Разкажи, разкажи!Вълнуваме се. Какви ли откровения ни очакват?- Духовните същности по различно време разбират, че са се преселили Отвъд. Зависи от

еволюционното им развитие. Някои дълго не могат да осъзнаят, че са без плът и кръв. Яде им се и пие. Но как? Без тяло?... Навиците и желанията, заседнали в душите, ги разкъсват и горят... Говорят на близките, искат нещо от тях, но никой не ги чува. Лишени от език... Огънят на неосъществените желания - това е адът. А не някакви абстрактни вечни пламъци... Тези духовни същности формират низшия астрал. Изгубили физическо тяло, търсят пригодно същество, да задоволят чрез него не-отшумелите си страсти.

- Как става това?- Душата на непоправим пияница, например, може да се прилепи към друг любител на чашката. Оня се разтушава в кръчмата, а неотърсилата се от земни предизвикателства духовна същност на починалия алкохолик, преди да поеме за Отвъдното, се наслаждава на струящите пари. Кръжи над питието. Упойва се. Насърчава го да се налива. Грозна картина... Не, не искам да говоря за тези неща...(Съжителството на Слава със съпруг-алкохолик обяснява нежеланието й.)- Бихме ли могли да облекчим състоянието на тези души и как?- На заблудените можем да помогнем със свещ и молитва. Освен това добре е да се избягват местата, където се навъртат-кръчми, тъмни сборища, съмнителни компании.- Колко траят отклоненията?

- Връзката със Земята все повече изтънява. В глинената пустош изтлява тялото, не душата. И - панта рей - светът се съзира през "други очи". След четиридесетия ден душата се оттласква от разграждащата се плът. Окончателната раздяла обаче се извършва едва на деветия месец. Тогава отсяда в територията на небесните селения, заслужена, според делата си.

- По какво се различават душите на самоубийците от останалите? Как ги открояваш?- Явяват се едва на педя от земята. Това е ясен знак- преждевременно са съкратили жизнения си път.- А вече преродените? Обгърнати отново в плът и кръв, как комуникираш с тях?

- Извикам ли съответната душа и вляво от нея се яви втори, по-мъничък образ - на мъж, жена, детенце - разбирам, въплътена е. Тогава мога да вляза в контакт и с нейното духовно и телесно проявление...

Слушаме я зажаднели. Слава е зашеметяваща. Настъпил е часът на великото откровение. Как успява да се домогне до такава безценна информация за духовния свят?

- Каква е ролята на религиозните помени?- Благотворна за духовните същности. Най-важен е на деветия месец. По-значим от годишнината. Защо? Защото, явявайки се в плът, бъдещото човешко същество приблизително толкова време престоява в майчината утроба. Числото девет не е случайно. За изгрева и залеза на живота. Едва на деветия месец след скъсване житейската нишка, душата прекрачва прага на небесните порти. Будната духовната същност тогава осъзнава посоките в кръговрата на духа и сама желае да напусне Земята. Съдбовни срокове за начало и финал на пребиваване в нашия свят.- От всичко казано дотук логично е да се запитаме: суровите изпитания на живота не привличат ли

"души-смелчаци"?... И още: кога духът слиза в майчината утроба - при зачеване или раждане?Тръпнем. Какво ще отговори? Чувството при съприкосновение с феномен от високо ниво вцепенява.

После задълго стиска за гърлото. Душите са като "голи" пред нея. Включително и нашите.- Слушайте внимателно, допускат се грешки. Неведнъж съм наблюдавала процесите. След

9

зачеване оплодената яйцеклетка активно се дели, нараства. В оформения зародиш дух още няма. По-късно зародишът прераства в плод - основа на бъдещо човешко същество. Изграждат се органи. Едва тогаз духът, който предстои да се "роди в плът", прониква в тялото. То е съвършен биологичен придатък към душата. Знакът за проникване е първото потрепване на детето в майчината утроба.- Какво се извършва с примитивните души след преминаване в Отвъдността?- Били ли са в низина, в низина остават. Уви, повечето хора са като с пелена на очите. Без прозрение за върховния смисъл на живота, смъртта и Отвъдното. Без чувство за Вечност. По пътя на страданията постепенно и те ще напреднат.Словата на световно признатия професор по психотроника камбанно отекват в душите ни.Слава разкрива особеностите на един странен свят, от който идваме. И където отново ще се приютим...Във ведро настроение живата връзка между видимо и невидимо разказва поучителни изживявания.

Неподправен хумор лъха от някои от тях:- Имах позната, участник в антифашистката съпротива. Добра, до наивност добра женица. Докато

съмишлениците и бяха край нея, не ги потърси от скромност, да я подкрепят с документи. Когато си заминаха от белия свят, реши милата да става активен борец.

Покани ме на гости у тях: "Лельо Славе, виж: ще помогнат ли свидетелите да ме признаят за участник в Съпротивата?"

Вдигам ръка. Викам единия. "Умря - казват ми отгоре, - отдавна умря..." Другия викам - и той предал Богу дух. Ама аз "вадя" тъмните им сенки от Отвъдното. И гледам, гледам, гледам... Мъртви до един.

Съветвам милата женица: "Няма смисъл да влизам в контакт с тях. Не очаквай помощ..."А тя: "Е, добре, ще те послушам. Но още веднъж, ако може, да дойда при тебе. Да помолиш за

последно. Откажат ли и тогаз, няма вече да ти досаждам..."Комична ситуация. Разбирате ли? Трябва да общувам с духове на умрели борци против фашизма, та

те да докажат пред комунистическите величия участието на кротката като агънце женица в Съпротивата.Виждам - борила се е. Но как се потвърждава това с призоваване духове на мъртви пред партийните

властелини в оная безбожна епоха?...(Разсмива ни.)- Контактът с духове не е за смях - смръщва вежди. Изражението на феномена рязко се преобразява.- Опасен е. Ето, призовавам смъртника от Отвъдното да се прояви, а той ме моли: "Недей!..." Кротко

го уговарям: "Постой само час-два..." А той: "Тресе ме!..." И горещо увещава да го оставя на мира.(Връзката, която осъществява Слава, е удивително реалистична. Прояви ли се духът, котараците на

стопанката настръхват. Взрени в пространството, раздразнено ръмжат. Остро се стрелкат. Усещат изглежда чуждо присъствие.

След комуникация медиумът освобождава духовната същност, но с напътствия помага на човека, потърсил помощ, да стане господар на съдбата си - б. а.)

- Приключа ли разговор с тях - споделя владетел ката на Силата - и мене почва да ме тресе. Сякаш източват живот... Тресе ден, два, та седмица. И слабея, слабея... Дрешките провисват, въртят се по тялото ми като около самоходна тояга...

Нелеки последици при разкъсване трудно преодолимите граници между световете. Но "ароматът на духовното общуване" и преди всичко потребността за решаване на важни проблеми понякога го налагат.

Трупа жени се разхождахме из тесните калдъръмени улички на старата Копривщица - спомня си нейна позната. - Слава внезапно спря.

- Не мога да прекрача! - Тежко изохка. - Тук - посочи камъка пред една къща - се е настанил важен турчин. Натъкмен в скъпи тъмносини сърмени дрехи. Изпружил крака, пречи ми да мина...

Погледнах натам. Камъкът бе празен.Познавах от години Слава. Не ме изненадаха призрачните й видения. Усмихнах се. Смело продължих.Останалите ме последваха.Компанията обаче бе силно заинтригувана: какъв бе този турчин? Фантазираше? Или това бе неканен

дух?По ирония на съдбата отседнахме за нощувка в същата къща с широкия бял камък встрани на портата.

На него свръхразвитите сетива на нашата приятелка бяха съзрели самодоволно изтегналия се мюсюлманин.Още същата вечер с любопитство разпитахме собствениците за миналото на дома.Оказа се - преди столетие и половина в епохата на османското владичество тук се разиграва

разтърсваща мрачна трагедия. Къщата била построена върху основите на друга, леко изнесена напред. Там, където е сега камъка, се намирало стайно помещение. Трагичната случка, впечатлила съвременниците,

9

предавала се от поколение на поколение, се извършва именно на това място. Скандално била разтурена българска сватба.

Някога, говореха семейните хроники, трима въоръжени османлии вихрено нахлули. В разгара на сватбеното тържество с гръм и трясък в суматохата отмъкнали булката. Единият от тях отдавна я харесвал и давал мило и драго да я има за жена.

Неговият дух, както се разбра, се бе мернал на Слава. Самодоволен, горд, властният бабаитин важно се бе изттегнал на камъка... Отломки от духовната матрица на неговата персона изглежда се бяха съхранили в аст-рала и сега напомняха за пехливанлъка на една отдавна отшумяла буйна младост.

Нашата приятелка, както винаги, бе безпогрешна. Удивителен, нямащ равен на себе си, медиум."Къде се разпростира царството на духовете? Мистериозните сенки непрекъснато ли битуват край

нас?Пророчицата споделя: "Дошлото от духа, в духа остава, не в земята... Решите ли да посетите гробове

на ваши близки, душите на мъртвите слизат от небесните селения и ви спохождат. Духове и Господ не търсете в гробищния троскот... - Усмихва се, иронизирайки разпространеното поверие. - Когато по-късно си тръгнете, те се отдалечават от тези призрачни места. Постоянното им обиталище не е при студените безчувствени кости. Земята зазижда телата, не душите..."

"Веднъж поехме със Слава за гроба на мама - разказва нейна познайница. - Тогава тя съзря отдавна отпътувалата й от този свят душа. Точно описа външния и вид приживе и предаде послание: "Хубаво е, че идвате на поклонение, но аз не съм оттам... Пристигам, решите ли да ме навестите. Виждам ви отвисоко, един бой над вас. Ето, носите свещи, палите кандило. Суетите се, тежко въздишате... Страдате, плачете... Разберете, ритуалите са за живите... Предавате ни болезнена тъга и обвързаност със Земята. Казах, не сме оттам... Нашето място е горе. Спокойно, светло е в небесните простори. Продължаваме да ви обичаме. Не страдайте толкова... Не ни измъчвайте..."

Слава е убедена: "Материя и дух не са различни неща, а полюси на едно и също "космическо ве-щество". Затова навсякъде е материя, навсякъде -дух..."

За да контактува с духове, дава им своя енергия, да се "материализират". Избягва демонизираните същества от низшия астрал. Общува само с добри и благородни.

Как да не са заинтригувани хората край нея. На настойчивите желания на близкото й обкръжение да се документира изумителния процес на транскомуникация между физическия и духовния свят, веднъж благосклонно бе подхвърлила: "Нека се заснеме материализиран от мене дух."

Уви, внезапната й смърт не го позволи.Твърде рано ли е за освидетелстване на необикновените трансформации? Или невъзможното е все

още неосъщественото? А, може би, не сме готови за това? И границите между световете задълго трябва да останат недостижими?

Странни са въплъщенията на уникалния медиум."Веднъж, както си седях в стаята - споделя, - душата ми се издигна. Волно полетя. Понесох се високо-

ви-соко. И озовах в овална зала.Сияеше неземна светлина. Пространство, лишено от ъгли. Чуден дворец в далечна, облачно извисена

планина.Пред мен - маса, осеяна с екзотични плодове.- Какво е това? - Запитах.Откроиха се седем същества от светлина. В дълги бели ефирни одежди. Хармонични, с правилни

черти.- Пред теб са духове, преминали живот в чистота-отговори ми се. - На голяма висота. Вие ги наричате

светии. Това е Тибет, планината на боговете.Видях Махатмите - великите души (адепти, посветени в тайните на духовното учение - б. а.). Сред

тях бяха Мория, Кутхуми, Махачухан, Серапис... Освободени от цикъла на прераждане, доброволно от Отвъдното работеха за напредъка на човечеството.

Тогава за пръв път съзрях Мория, моя Духовен учител и небесен покровител. (Под това име е послед-ното му прераждане в Индия през XIX век. Преди това е бил големият руски светец Сергий Радонежки (1314-1392 г.)-б. а.)

Седемте висши същества някога са били хора, достигнали апогея на духовната добродетел. От тях узнах-вече само по своя воля се прераждат. В края на XXI век отново ще го направят, да поведат човечеството в задаващите се нелеки превратности... Ще бъдат подкрепени от други израснали души. Общият им брой ще достигне 21. За пръв път сред тях ще се явят и такива, били в плът на жена."

1

Споделеното от Слава Севрюкова за чудноватото й пътешествие звучи като красива поетична приказка. Фантастика и реалност при феномените колоритно се преплитат.

"Когато се моля - признава сибилата, - над мене винаги е някой от седемте. Най-често - духовният водач Мория. Подкрепя и внимателно напътства."

* * *Транскомуникациите между световете не са екзотично забавление. Преживяванията могат да бъдат

мъчителни за медиума."Понякога при ясновидски контакт - разказва Пушка Златарева, - в нея се вселява духът на

Махачохан, господарят на кармата - един от седмината. Тогава неудържимо почва да трепери. Мощно разтърсвана, едва се крепи. Стиска се с ръце за стола, да не падне.

Силата кръжи като вихрушка. Залюшва и нас. С мъка се задържаме.Върховни мигове. В пророческа стихия е. Предсказанията й са от световно значение.Изживяването отстрани може да изглежда като атракция, но тя страда. После е като болна. Дълго се

възстановява."Труден и опасен е скокът в пространството. В сюб-лимни моменти Слава неузнаваемо се

преобразява.Посветената държи да контролира процеса. Не допуска самоцелни контакти със Силите.

Информационните потоци при нея не ескалират в свръхсетивен взрив. Рядко изненадват. И все пак..."Когато съм сама - споделя, - понякога преминават спонтанни картини пред духовното ми зрение.

Виждам ги ясно като на длан. Такава бе срещата ми със седемте извисени. Така съзрях и раждането на Виктор Юго."

Пренесла се в столетията, присъства на появата в плът на този прославен дух, дал мощен тласък с писателско перо на човешкия културен възход.

В нощния мрак, захлупил френското планинско градче Безансон, вилнее незапомнена буря. Фъртуни и виелици превиват дървесата. Всеки миг ще сринат и потопят градчето в мразовита стихия. Снежният ураган предвещава появата на световен гений, разтърсил човечеството.

"Този велик мъж на Франция е висш дух. След като е бил Юго - вижда тя, - повече не се е явявал в плът на Земята."

* * *Според психотроничката, първите разумни земни заселници са седемдесет духа, въплътени в човешко

тяло. Част от тях още се прераждат, други са приключили цикъла. Периодите на реинкарнация се определят от постигнатия еволюционен етап.

Кои са степените на духовно развитие? Според свръхвъзприятията на псифеномена са седем. Седем за човешкия род.

Но нека преди това се спрем на духовната йерархия - такава, каквато я вижда посветената:- Разкажи, лельо Славе, какво е за теб Висшата Светлина ?- Бог е на върха. Огромна единосъщна Сила. Несъ-поставима с човешката представа за еволюция. Изпълва Вселената, Земята. Навсякъде е... Но е извън нашите сетива.Питате за Бога. В това време съзирам калинка и скакалец. Божии създания. И в насекомите има частица

от духа на Отца...Искрицата божествен дух у човека се стреми да надмогне временната земна черупка. Душите интуи-

тивно чувстват Великото Присъствие. Това ги въздига да поемат напред чрез смирение, вяра и любов. Трън-лив е пътят на развитие.

- Плътно до Бог е Христос - продължава жената,виждаща отвъд хоризонта. - Отломък е от Отца. За това двамата са наравно.

Синът Божий е създаден на най-извисено ниво. Кришна и Мохамед са пророци със земни родители. Дават в определен период духовни насоки на народите. Христос е божествена съставка, отломка от Абсолюта, получила плът. Затова е много над тях в духовен план. Изпълва цялата Вселена.

(В следващата книга по-обстойно и подробно се акцентува на истината за Библията, Сътворението и бъдещето на човека през погледа на лидера в психотрониката - б. а.)

* * *

1

Нека се върнем на "изпитателния полигон" - Земята. Седем милиарда духове, според пси-учителката, в различно време я обитават. Някои са тук, други - в "отвъдната страна на мира". Въплътени и невъплъте-ни - в непрестанен кръговрат.

"Духовното развитие на планетата - твърди тя - е на цикли от около 700 години. След идването на Христа, на финала сме на третия. Ще приключи към 2100 година. Тогава висшите същества, изработили Христовите добродетели, ще бъдат 21.

Седем представители на духовния елит на настоящия етап усърдно подпомагат от Отвъдното ево-люцията на търсещия Човек."

Каква е духовната йерархия на човешкия род, според посланицата на Висшия Разум?- Света Богородица е 7 1/2 степен. Явила се е един единствен път на Земята. Оттогава не се е прераждала. Това е най-високо ниво, постигнато от човек с идването на Христа.- На 7 1/4 са шест от седемте висши духовни същества. Там са Махатчухан (водача на седемте), Мориа, Исус Навин, Иларион (апостол Павел), Кутхуми и Се-рапис. Явяват се във вида и с името от онова въплъщение, в което са получили нирвана (най-висша степен на познание, според езотериците - б. а.).Седемте учители, или "седемте лъча", са извисени духове. Названията им са условни. Пръв сред

тях постига нирвана Иларион (апостол Павел). Само той от апостолите е на такова високо ниво. Живял е като монах Иларион в Гърция, а също и в България.

-На 7-ма е художникът Веронезе, един от "седемте лъча". Стар дух. Последният от седемте, постигнал нирвана. В предходен живот е участвал в строежа на египетските пирамиди.

- Айнщайн е от пета до средата на шеста. Водещи в духовния ранг са старите, изчистени в множество превъплъщения духове.

Слава не уточнява своето еволюционно ниво. Въпреки четвъртото отделение (какво значение има образованието за духовния ръст), би трябвало да е подобаващо. Това на съпруга й Степан безспорно е на много по-долно стъпало, но тя добронамерено го подпомага.

Развитието на човешкия индивид във всеки следващ живот не започва от кота нула. По нелекия ево-люционен път, чрез система въплъщения постигаме етапа, на който сме сега. Духовното извисяване е по-емане на повече отговорност.

Достигналите шеста степен и нагоре престават да трупат карма. Имат шанс да избират съдба, за да са в помощ на другите.

"Двайсет и една еволюирали души по света предстои да постигнат седма степен. Седемдесет и се-дем - шеста. Това трябва да се осъществи до края на XXI век."

Седем са висшите духовни същества, седем са ранговете на духовно развитие, седем са основните ни чакри, седем са енергийните ни "тела", седем - подразделенията на всяко от тях. Толкова са цветовете на дъгата, тоновете на лада, дните на седмицата. Седем по четири са съставките на лунния цикъл

Седем, седем, седем... Не е ли това някакъв космически код на Вселенския Разум?...Дали, когато говори за степените на духовния възход, владетелката на Силата има предвид усвояването

на енергийно-полевите "тела"? (Не ми е известно въпросът да е поставян пред нея.) Ако това е така, духовните

стадии, като етапи в овладяване на извисените тела (енергийно-полеви структури - б. а.), биха били следните:

- ефирен (етерен);- астрален;- ментален;- каузален;- душевен; -духовен;- божествен.Седем етапа, отговарящи на седемте "тела".Енергийните полета се ползват най-вече от ефирно до ментално равнище. Малцина успяват да постиг-

нат петото от тях. Оттам нагоре е обилна светлина.Народите имат свои завоевания в еволюционната духовна йерархия. На въпроса: "Къде сме българите?", пророчицата отвръща: "Най-принизените - трета степен.

Всъщност от трета нагоре. Така е и с евреите, но те са с по-тежка карма от нашата. Досещате се защо, нали?..."

(Избягва декларативността. Разпъването на Христа ли визира?)

1

Слава учи как да се поддържа хигиена на духа. Помага на човечеството да извиси ръст и разшири хоризонта на мирозрението.

Земната реализация е чрез Силата, одухотворява-ща плътта - в любов, работа, живот. А на оня свят е само една душа. Непозната и древна, като мистериите за нея...

Но нека оставим на спокойствие богоизбраните. Мястото им е в пространствата на неугасимите сияния. Нека се върнем в делничните ни измерения и грижи. На изпитателния "земен полигон". Свят, не по-малко интересен и привлекателен. В много отношения по-полезен. И страшно, страшно поучителен.

ДУХЪТ НА АЙНЩАЙН ПРОГОВАРЯПо психотронен път Слава Севрюкова и доцент Лозенски създават модел на елементарните частици,

изграждащи атомните ядра. Навлезли в трудно преодолимите подстъпи на микрокосмоса, натъкват се на се-риозни разминавания с "Теорията на относителността". Възникват разногласия.

Слава преразглежда и оспорва някои постановки на Айнщайн. Например, че скоростта на светлината е пределна. (Съвременни астрономи са открили обекти, движещи се по-бързо от нея - б. а.) Освен на абстрактни математически схеми и формули, невероятният тандем се опира на конкретни наблюдения. Доказва - по-дина-мична от светлината е енергията на човешката мисъл. Да, тя е енергия.

Веднъж доцентът бе помолил своята "асистентка" да се пренесе по психотронен път на спътниците на Марс Фобос и Деймос, да ги "фотографира" и изследва. С мисловна концентрация тя за секунди се бе озовала там, давайки конкретни описания на отстоящите на огромни разстояния от Земята сателити на "червената планета".

Впечатлен, ученият разсъждава: ако мисълта се движи със светлинна скорост, за достигане далечните обекти, разглеждане и връщане, необходимо е немалко време. Според Айнщайн, времето е свързано със скоростта. При по-ускорено движение, то тече по-бавно.

Приеме ли се продуктът на човешкия мозък за енергия, а той е такъв, ще се преодолеят въведените от физиката ограничения. Времето тогава не се връща назад, както би трябвало да е според "Теорията на относи-телността". Нещо в нея, следователно, куца...

Сериозно предизвикателство. Докаже ли се по научен път, ще се променят представите за света.Лозенски се заема с нелека задача. Експериментира със способностите на свръхфеномен, насочвайки

го към най-отдалечени кътчета на Вселената. Към галактики и мегагалактически купове на милиарди светлинни години. С изискване за подробни описания.

Перфектни картини за минимум време. Потресаващи резултати. Оказва се - мисловният енергиен поток се движи хиляди пъти по-бързо от светлината.

"С Иво Лозенски влязохме в спор с Айнщайн - усмихва се Слава. - Изхождайки от постулатите си, той развива математически стройна теория. Това е чудесно. Ние работим по нов за научната световна практика метод. Извършваме психотронични визуални наблюдения на обектите. Затова сме абсолютно точни."

Друго разминаване - представата за "безкрайния Космос". Айнщайн някога иронично бе подхвърлил: "Две неща са безгранични - Вселената и човешката глупост. За първото обаче не съм сигурен..."От позиция на всепризнат учен обича да се шегува. Навярно с право - глупостта е по-бездънна и от небесата.

Психотроничните изследвания на бележития тандем обаче доказват - Вселената действително е ограничена. Отвъд нея съществува "мъртво пространство". Нашите изследователи не се шегуват.

С дългогодишната работа възникват и други различия. Противоречията с гениалния физик растат. Приложеният нов изследователски метод променя дотогавашната представа за света и човешките възможности.

Повечето учени по онова консервативно време (а нима сега е бог знае колко по-различно?) гледат със снизходителна усмивка или надменна враждебност на "лаическите им занимания". Прекалено нетрадиционни са. И забравят - над 60 % от световните открития са дело на дилетанти.

Неразбиране и пренебрежение, препятствие след препятствие. Светът сякаш се е изправил срещу тях. А предстои огромна работа.

Тандемът не се предава. Слава превръща дните и нощите си в доброволно каторжничество за опознаване Вселената на микрокосмоса.

- Веднъж с Иво будувахме до 2 часа след полунощ върху устройството на водородното атомно ядро - разказва тя. - Отговорна задача. Работихме упорито, без да се отвличаме.

По онова време, съсредоточена в заниманията, не съм и помисляла за контакти с духове. Правя го

1

само при жизнена необходимост. Широк е кръгозорът им, но са от друг свят. Не трябва да се безпокоят. Връзките са по изключение. Само по мое желание. Наложи ли се, викам ги от Отвъдното. За да се проявят, предавам им енергия. Материализират се. Тогава "разговаряме".

Оная нощ обаче усетих - Сила от Отвъдното сама се стреми да проникне в земните измерения.Ще запитате: как? Ето така. Работихме с Иво до късно след полунощ. Внезапно почувствах - сетивата

не ме лъжат - тревожен полъх. Озърнах се.Дух.За да поеме отдалеко, не бе трудно да се досетя - от съдбовно значение е. Инак не би се отправил към

нашия свят. Връзката по тяхно желание е изключение.Силата прииждаше, кръжеше. Все и все по-настойчиво.Напираше. Настояваше. Молеше.Преуморена бях. Почувствала отговорността на мига, реших да не отпращам напористия дух.

Подадох му енергия. (Светкавично, с ловко движение извива десница от лакътя надолу. Лицето й е съсредоточено, замечтано-усмихнато, уверено.) Гледам - духовната същност полека-лека почна да се материализира.

Какво видях?Първо-две вторачени черни пронизващи очи. Изгря над тях къдрава бяла коса. Очертаха се гъсти

мустаци. С изскочилия изгърбен нос, помислих - арабин е или евреин.Нематериализирана изцяло, духовната същност припряно, но делово се представи:"Аз съм духът на Айнщайн..."Визитката му бе по немски стегната, акуратна. Не се лъжех - дух на известен евреин."Наблюдавам ви дълго отгоре. Трудите се върху онова, с което се занимавах, докато обитавах Земя-

та..."Думите звучаха тежко, авторитетно, но достигаха трудно. От гласа струеше умора и мъчителна

разяждаща тъга. Защо тъга? Навярно щяхме да узнаем."Искам да ви предпазя от грешките, които допуснах, докато бях жив. Виждам ги ясно като на

длан. И ми е тъжно, много тъжно..."Проявилият се в земните измерения тревожен дух се умълча. Потръпна.След кратка измъчена пауза, събрал сили, задъхано продължи:"С доцента сте близо до правия път, но трябва да навлезете още и още... Дълбоко в структурите на

материята. Тогава може да проникнете до корените на микрокосмоса. (Точно така се изрази "корените на микрокосмоса".) Взрете ли се все и все по-навътре, ще достигнете първоосновата на материята. Докато бях на Земята, не съм и помислял за нея. В Отвъдното вече знам - има такава."

По онова време с Иво едва прохождахме в психот-ронните изследвания на микросвета. Години след тази случка разкрихме и описахме недосегаеми за най-съвършената техника елементарни микрочастици. Едва тогаз разбрахме какво е искал да предаде тревожният дух на великия Айнщайн.

"В Отвъдното всичко знам - въздъхна с тъга. -Тежи... мъчи ме..."Умълча се. За кой ли път потръпна."Подведох човечеството... - Още по-дълбоко въздъхна. - Да можех да започна отначало "Теорията

на относителността"... Някои постановки са верни, други... Тъжно... Знам, след време колегите-учени ще раз-берат... (Контактът се извършва през седемдесетте години на миналия век- б. а.) Трудно е да си простя..."

* * *Гласът все повече отслабваше - продължи мистериозната история уникалната психотроничка. -

Затрепери, взе да се провлачва и глъхне.Заслушан във вълнуващото изживяване, решавам да проверя гледната точка на свидетеля-учен. Имал е

златен шанс да присъства на все още неописани, необяснени от науката срещи с тайнствени реални явления.Обръщам се към доцента:- При контакта сте били до леля Слава. Видяхте ли материализацията, чухте ли гласа на Айнщайн?- Разбрах, комуникира с невидима Сила. До слуха ми достигаше единствено гласа на моята помощничка. Така е ставало и друг път при общуването й с духове.- А мене ми се удава - продължава рицарката на мъдростта. - ...И тъй, изрекъл тъжните слова, духът на Айнщайн избледня, посърна: "Ех, да можех отново да се върна като човек на Земята! С всичко, което сега знам за света!... Какви трудове бих създал!..."Чувствам - все повече се уморява. Гласът стихва, провлачва. Губи се... Мъчително страда. Разбрах-

1

трябва да го освободя. (Леля Слава тайнствено извива длан в противоположна посока.) ...И той пое в своя си Мир.

...Там е и сега. В незримото. Изчиства карма. След като я изтегли, както се изплащат грешки, не е изключено в следващ живот отново да продължи напред в научните амбиции. (Карма се изкупва и с труд - б. а.) Възможно е. Има желание. Не само е голям учен, но и висш дух. Проверих - той е със завършена пета, до средата на шеста по седемстепенната скала на развитие.

Някога Айнщайн в характерния свой стил иронично бе подхвърлил: "Един живот ми бе необходим да създам "Теорията на относителността". Още един ще ми е нужен, да я опровергая."

Геният е уверен в нестихващата еволюция на науката. Дали чрез медиума Слава Севрюкова не се бе опитал да направи това от света на Отвъдното?

Гениалността на Айнщайн се обяснявала с особената структура на сивото му вещество.Това се опитват да докажат някои учени. За тях този необикновен човек притежава най-сложната

мозъчна структура, въпреки неговата най-малка по-обем черепна кухина на света.Грубо материализирани концепции.Според Слава Севрюкова, причината за гениалността е в уникалността на духа.Сивото вещество на мозъка е сложно изградена органична съставка, запълваща част от духовната

матрица. Не е източник, а препредавател на мисли. Те проникват от духовното поле. Затова на този неизцяло проучен и безспорно сложен орган трябва да се отдава не водещо, а помощно значение в мисловния процес.

Новаторска теза.

* * *В друг разговор се отваря дума, че Айнщайн бил украл в изследователските търсения своята първа

съпруга и всеотдайна сътрудничка, сръбкинята Милева Марич. Същото направил и с приятеля си, математика Килберт.

Като младеж съставял прекомерно сложни уравнения. Толкова заплетени, че сам не успявал да ги реши. За да намери изход, отправял ги по пощата на Килберт в Гьотенберг.

Превъзходен математик, приятелят му успешно ги извеждал. Готовите решения връщал обратно по пощата. Те се пазят в архивите. Без да иска разрешение от помощника си, без да го уведоми, Айнщайн ги публикувал от свое име.

Огорчен от непочтената постъпка, Килберт се отдръпва: "С този човек повече не желая да си имам работа!"

На въпроса истина ли е това, леля Слава само тайнствено се усмихва. А някога бе "говорила" с духовете на Килберт, Ръдърфорд, Циолковски...

(Неказаното. В него е неудобният отговор. Кой ще го опровергае? Ехо от безмълвие отеква във Вечността.)

След малко, размислила за некоректността на големия учен, прорицателката въздъхва: "Повече с него няма да разговарям."

Неведнъж по-късно духът на Айнщайн се опитва чрез боговдъхновените способности на псифеномена да нанесе корекции в своята теория, но Слава упорито го отбягва. Моралът за нея е над всякакви научни постижения и титли.

* * *- Редно ли е, лельо Славе, да се викат духове на мъртви?! - Възкликваме. Неустоимо е изкушението да научим нещо ново за тези потънали в непроницаема мъгла непознати светове.- Чуйте добре - в никакъв случай не правете опити за щяло и нещяло! Ще възразите; защо? - Мъчително е и опасно. Светът е строго устроен, мъдро подреден. Стабилни граници, трудно преодолими прегради. Духовете не обичат да ги изваждат насила от покоя. Преждевременната земна материализация е страдание за тях. Още повече ще ги изтормозите, ако с незнание ги държите наполовина тук, наполовина в Отвъдното. Полупроникването в незримото води до полуистини. Не владеете ли Силата, ще призовете Бедата!В затруднение ли сте, отзивчиви са - сами ще се притекат на помощ. Насън ще посочат изход при

криза. Наяве ще внушат спасителна идея. Вие ще приемете това за свое прозрение, но то ще е от тях...- Ако е съдбовно належащ контактът - почувствала разочарованието ни, завещава

прорицателката- осъществете го, но само при отговорни обстоятелства. За кратко. Повтарям, за кратко! Не ги измъчвайте с незнание. Може себе си да претоварите и психически увредите. Принудителните съприкосновения с отвъдния свят са рисковани. За нас и здравето ни.

1

- Когато прекалено настойчиво са я молили да разговаря с духа на починал близък - включва се доцент Лозенски, - а тя с доброто си сърце не е могла да откаже, случвало се е два-три дни след това да я тресе. Изпаднала в немощ, измъчва се. Губи апетит, бледнее. И боледува. Какво ли ги очаква непосветените? Моят съвет като учен е - послушайте я.

Опитвам се да разбера леля Слава. Приемам и казаното от доцента. Дано не се налага по никакъв повод да се призовават духове.

Контактът с тях не е чудо, макар да е вярна мисълта: "Невярващият в чудеса, е мъртъв, защото очите му нищо не виждат". Изказва я не друг, а великият Айнщайн. И постига звездни висоти с "Теорията на относителността". Тя - чудо на епохата. На една вече отминала епоха.

Дотук бях щастливец, изпитал радост от срещи не с мъгляви имагинерности, а със свръхфеномен, умеещ да "разговаря" с неведоми Сили.

Колкото до духовете, нека вземе връх разумът. Контакти само по изключение!

ИЗПОВЕДИМОРАЛЪТ НА ЯСНОВИДЕЦАИма ли феномен без фенове? Слава е и будител. Покорява с послания, близки до притчата. За да стиг-

не до тях, минала е през огън и вода.- Невинаги онова, което се вижда, е това, което е.Още по-трудно е в този свят да видиш себе си такъв,

какъвто си. Никога не съм желала да се доказвам пред някого. Достатъчно е да знам. Какво съм аз? – Прашинка нищожна. Как да проверя и контролирам Космическия Разум? Мене ме е страх от Бога. С какво съм повече от вас? Ти можеш, всеки може! - Споделя за прорицател- ската си дарба.

(В нейно присъствие феноменалността като че прониква в нас. Атомчета в сиянието на слънчевата й аура - аха - да постигнем онова, което с лекота върши тя, къпещата ни в духовна светлина. Трогателно естес-твена и щедра.)

- За да успееш, трябва да се стремиш. И да се отка жеш от много неща. Не твърдя, че съм свята, но отстоявам - когато търсиш, прави го от душа. Жив човек ли си, все ще сбъркаш. С нови грешки надмогваме старите... (Словата й са с опрощаваща усмивка.) Тръгнеш ли по духовен път (лицето й става сериозно), малко да го овладееш, ама съвсем малко, пак е много. Само да не се преувеличава, да се не измисля. Това казвам на сензитивите, идващи за съвет при мен. Дарбата трябва да се отгледа. Сега като рече Слава ей тъй (свива и светкавично завърта ръка в привичния си жест), обикаля Земното кълбо. Но не винаги е било така. Способ-ностите ми растат с годините.

От съдбовна важност за владетелката на мъдростта е моралът - отправна точка към света. И към дар-бата:

- Питам всеки от сензитивите: "Искаш ли да вървиш към Светлината?" "Да." "Добре, запомни - даде ли ти се ей толкова (сочи връхчето на пръста си), толкова да остане в твоята душа. Да не се прибавя, нито отнема."

Не е лесно. Никога не съм притуряла, затуй имам дарба. А то, взема ли да нагаждам, охо-о-о, колко бурна ми е фантазията! Мога да говоря завладяващо, убедително. И, като кажа туй, като кажа онуй, ще ми повярват. Не, няма да го направя. (През невероятните й сетива животът е толкова необикновен и колоритен, че изглежда повече от фантастичен - б. а.) И, пак повтарям, искайте! С мисъл искайте, но от себе си не добавяйте! Не се разрешава. Това е изискване на психотрониката. Тя или "вижда", или не.

(Субективна е - зависи от способностите и морала на сензитивите. Коя наука се развива без качествени специалисти с дух?)

- Дарбата е врата към света - продължава прорицателката. - Не си ли в чистота и искреност пред Бога, може да нахлуе тъма. Тогава тежко ти. "Искаше - ще си кажат отгоре, - но не бе готов." Желаете ли да усъвършенствате способности, стремете се към всички добродетели. И ги отстоявайте. Инак ще затънете в тинята на мрака. Животът е битка безкрай за умове и сърца. Нищо не е такова, каквото изглежда. Търсете истината и се учете да я разпознавате. Това е най-трудно. Понякога е на косъм от онова, което се приема за нея. Търсещият никога не се изчерпва. Живейте тъй, че след края ви и Космосът да плаче...- Често пъти се разрешава да поискаш да ти се спусне пример, за да обясниш онова, което ти се дава, какво е - просвещава. - Но трябва мъдрост, да го разгадаеш и приложиш, за да разбереш какво ще последва. Затова, повтарям, стремете се към нея. Хората с дарба, лишени от мъдрост, се развиват донякъде. Тя трябва да се отгледа. С лишения, добрина и търпение.Искайте! Искайте и ще имате! Но без мъдрост нищо не ще ви ползва. Свободата е отговорност.

1

Съдбата не ни държи зависими на каишка, като куче. Глупостта плете лепкави мрежи. Мъдростта руши ограничения. Извор на радост, животът е и страдание. Трансформирате ли го в добро, умъдрели сте. Не е лесно. Бъдете искрени, честни! Бъдете в този свят, но не от този свят...

(Каква по-лаконична формула за съвършенство -лъчи от прозрорливост, искрящи в диаманта на добротата! Нашата прорицателка достига високи постижения, защото не таи злоба в сърцето. Израстването изисква духовност, преодоляване на изкусителното Его и упорит труд в името на висша благородна цел.)

Дарбата, за Слава, е строго подчинена на морала. Съобразявайки се с истината и съвестта, съзира живота откъм Светлината.

Българите, за нея, сме надарено племе. А страданията ни край нямат. Невинаги сме на "ти" с морала.

С необикновени способности и безспирни вълни от посетители, нито Слава, нито Ванга забогатяват. Владетелите на шестото сетиво са с друга ценностна система, с различно мислене. Не се посребряват, въпреки хиляди желаещи да си "купят надежда". Знаят - човек е духовно същество. С физическо тяло, но и с нещо вечно, неунищожимо... То оправдава смисъла на живота - сложна съвкупност от комбинации. Без него ще е хаотичен и лишен от смисъл.

Това дава основание на Слава да сподели: "Няма да изменя на каузата. Трябва ли ми хляб, хората ще ми донесат. Окъсам ли обувки, ще ми подарят. Без да съм поискала. Не изменям на онуй, което ми се казва от едно невидимо за вас същество, което е точно такова като мене..."

(Визира духовния си учител Мориа - б. а.)Слава има свой кодекс на честта: "Живей за себе си, повече - за хората, най-вече - за Бога".Кой би могъл да твърди, че неподражаемата Учителка е от този свят?

* * *Един ден сред потока посетители в дома й се озовава местен инженер-изобретател. Оплаква се -

някога постигал сериозни успехи, а напоследък, потиснат от лавина трудности, тъпчел на място.Настойчиво моли:- Лельо Славе, работя върху устройството на най-новата си машина. Къртовски проблеми. Как да се

справя?... Четох в печата - американски конструктор създал нещо подобно. Моля те, надникни. Искам да обменя опит. Инак едва ли ще успея. Името му е...

(Неудачниците са разкъсвани от хронично недоволство. Привличайки внимание, приемат енергия на съчувствие и подкрепа. Превърне ли се това в система, опасно е. На крачка са от енергийния вампиризъм.)

Ясновидката презира празнотата на човешкото съществуване. Няма догми за правилен живот, но има критерии за това.

Как ли ще реагира?- Виждам американеца - тихо въздъхва. - В кабинета си, надвесен над своите чертежи. Работи денем и нощем.- Разгледай ги, моля те - гостът вади лист и химикал, готов да записва. - Предай ми само формата на маховика на неговия двигател!Превръща се в слух, ръцете му треперят.- Ето... Пред мене е. В гръб. Приближавам, приближавам... Момент, да надникна... (Психотроничката

се умълчава.) Стоп!...Избухва в смях.- Покри се - казва. - Затули се чертежът: "До тук,чадо! Нямаш право да отнемаш труда!"Слава хитро се усмихва.Почувствал едва сега конфузната ситуация, конструкторът, търсещ бърза и лека изгода, пребледнява.Добра по душа, владетелката на Силата успокоява разочарования, изложил се пред посетители и

гости нещастен инженер:- Не бойте се, сам ще измислите липсващата машинна съставка. Вие, както виждам, сте умен,

способен. Дайте още малко, мъ-ъ-ъ-ъничко от себе си. И, знам,ще се поздравите с успех!В науката не съществува определение за добро и зло. Няма лоши атоми, реки, планини... Слава е

убедена: самата наука не може да бъде добра, нито зла, но това не се отнася за тези, които я практикуват. Проро-чицата не би допуснала да участва в кражба и измама. Въпреки явния рекет, не охулва, не разгромява родния изобретател, както присъстващите с язвителен присмех злорадо предвкусват. Подобни похвати си позволяват други, по-известни и привилегировани...

Надарена е с любов. Гневът е грях. Мощта на силния е в прошката. Какъв по-красив подарък от нея?

1

Не се изкушава да издевателства и ругае другите за техните несъвършенства. Никой не е само плюс или минус. Насърчава конструктора да работи още по-усърдно.

Несъвършени сме хората. Водени от нажежени слепи страсти, късно включваме хладния разум. Понякога единствено, за да оправдаем хаоса на действията си...

За жрицата на Мъдростта важи правилото: "Към каквото се стремиш от душа и сърце, с труд ще го имаш. Не прибягвай никога до грубост и насилие. Космическият Разум допуска до себе си само морални личности."

Разговорите с нея са низ от откровения. Изтръгва бурените от душите: "Всеки от нас е заченат с възторг. Не гледайте с пренебрежение на никого. И в най-голямата кал може да се крие бисер."

Как ли са звучали нейните слова в ония времена на алчност и суета. А днес?

* * *Моралът и талантът, за Слава, вървят ръка за ръка. Какво е мнението й за божествената дарба?- Добър, искрен и честен ли е, човек черпи информация и енергия директно от Космоса. Тези хора

засега са малко. Защо? Получат ли нещо свише, възгор-деят се. Гледат изотгоре. И... повече не им се дава.Най-големите имена в науката и изкуството са имали шанс да приемат информация от

Световния Разум. Разкривала им се е по малко. За да се провери как ще я приложат. Смирението е най-ценно качество пред Висшата Светлина. По това се познава извисения дух. Няма нищо по-велико от хрисимата душа.

Надарени екстрасенси днес се самозабравят. Стават тайнствени. Внушават, че са предопределени от небето. Изграждат си ореол. Не, скъпи мои, рожба сме на Природата, равни пред нея, пред смъртта. Дарбата трябва да се посвети на хората. Мнозина не го съзнават. Обкичват се с лаври, обграждат в мистерии. И...

За да се усъвършенствате, надмогнете суетата в този изкушаващ свят. Човечеството води хилядолетна битка със скрития хищен враг - слабостта. Във всеки от нас е. Затова са трудностите. Доброто се проверява със зло. Злото се преборва с добро. За да е стойностно делото ни, трябва да носим нещо като трънче в сърцето. Да не се самозабравим...

В срещите със Слава Севрюкова немалко хора духовно са се облагородили със Светлина и устрем в безкрилия живот.

Прорицателката съветва: "Давайте, давайте на другите, за да вървите напред. Развитието на чове-чеството е на принципа на реактивния двигател - изтръгвайки от себе си, извисявате се..."

"Слагайте всичко в житницата - напътства. - И, когато протегнете ръка и извадите, не само вие ще сте сити, но и тези, на които раздавате."

* * *Изстрадани сентенции. Мъдростта - безмерна любов, с мярка във всичко друго. Далече от измамната

пепел на мимолетни изкушения, там е вечният огън.Дали достатъчно сме я разбирали? Както казват древните латини: "Ако мъдростта не е у теб,

напразно ще слушаш мъдреца."- Как да се отнасяме с хората, подвластни на злото? Ти как постъпваш? - Провокирам я.- Рядко влизам в спор, особено за духовното - отвръща смирено. - Но, ако край мен има готованци,

лишени от старание, водещо към развитие, не мога да търпя. (Лицето й пламва.) Защо? Заели са чужди позиции. На техните места трябва да се настанят стойностни личности. Човек е носител на Светлина! На принципа съм - аурата на Слава изгрява, озарява я, - Силата трябва да се съхрани. Не влизам в изтощителни разпри, не хабя нерви с безнравствени същества. Злото ражда мрак. Срещна ли такъв, защо да пилея време и енергия? Ле-е-е-ко се отдръпвам. Изолирам го. И продължавам пътя си. Никой никога не остава сам. Но всеки трябва да подбира своя кръг.

За нея и духовно принизените имат сила, но тя не е от Светлината. Спазва правилото: "Дай храна на гладния и жадния за мъдрост. Оня, който не се интересува, остави го да върви по избрания му път. Ще дойде и неговото време. В тоя, в друг живот, все едно...."

Не допуска сривове в мисълта. Мъдростта не воюва сляпо. Нито за подчинение. Знае как да надмогва тъмнината на несъвършенствата и избягва отровните зъби на злобата, клеветата, завистта.

Уверена е: "Признанието в науката крета бавно. Е, все някога лениво допъпля - подхвърля с иронично далновидна усмивка. - Най-често след смъртта."

Простовати ясни съждения, на светлинни години от мъглявите, пропити с горчивина философии, властващи от пресата и телевизионния екран над все по-оси-велия делник. Целта на живота не е самият живот. Земното съществуване не е лотария, в която наградата е да оцелееш и трупаш лесно спечелени пари. Дар е за

1

развитието на духа."Животът има висши цели, които ние засега не знаем какви са"- казва Ванга.Слава я допълва, разкодирайки ги. Те определят смисъла на съществуването. Подчинени са на духов-

ната еволюция.Към края на вълнуващата среща неудържимо питаме:- Ако някой иска да се свърже с теб, лельо Славе, за да стане като теб сега, когато си и после... Може

ли?- Заинтригувани сме повече от всякога.- Може. Днес иска, утре иска, вдругиден иска... Представете си ме. И ще получите това, от което се

нуждаете. Казано е: "Чукай и ще ти се отвори." Необходима е, обаче, абсолютна искреност. Гордост да няма! По-важно от това да контактувате с мен е да живеете правилно. Бъдете добри и честни. По-ниски от тревата, по-тихи от водата. Ама не като бухналите тревища из пампасите, задиращи корема на конете,а като едва забелижимата превита тревица, растяща край нашите реки. Оная, дето патките я пасат.Само такива добродетели са в състояние да разсекат връзките, сковаващи полета на човешката душа.

(Тревата - презряна, мачкана от всички твари живинка. С милиарди години еволюция са се сменяли хиляди растителни и животински видове, а хранилницата на света оцелява. Въпреки заплахи - студ, пожари, суша

- възправя изумрудени крехки копия към слънцето. Не сме ли българите като нея - извисяваме се и над гроба на онези, които с години са потискали растежа ни...

"Светът открай време се лекува с треви. С треви и ще оздравее"- подхвърлила бе в друг разговор леля Слава.)

В сладкодумни беседи насочва как да се освободим от комплекса за малоценност, учейки: "Всеки носи частица космически гений. Трябва да се взре в себе си, да я открие. И освети с нея пътя си."

* * *Екстрасенсът Веселина Здравчева има три паметни срещи с псифеномена. За тях разказва с вълнение."Лекарката, с която отидохме в дома на пророчица-та, строго ме предупреди:- Ще мълчиш! Само ще слушаш! Леля Слава не обича парадиращите хора.Немеех. По едно време домакинята бегло ме стрелна с крайчеца на очите си. И промълви:- Веси, бъди по-ниска от тревата! - Само това. Друго не каза.Втората среща бе в НДК. Сядам на стола, оглеждам се, а до мен - леля Славка. Случайно съм се

настанила до нея. Погледите ни се срещнаха. Тихо се усмихна. Едва доловимо подхвърли:- Веселина, по-ниска от тревата!...Третият контакт бе на конгрес по психотроника. Оказахме се на една маса. Съзряла ме, през усмивка

подметна:- Веселина, по-ниска от тревата!...Благодарих. Нищо друго. Нали някога бяха ме предупредили - не обича парадиращите.Сега след години си мисля: контактна и общителна съм, падам си дори бунтарка. Тълкувам

посланието й: да не се големея като екстрасенс. - Завършва спомени В. Здраечева. - Мъдри слова. Не се забравят за цял живот."

Духовната учителка не натрапва. Има какво да каже, взряна в опита на своите близо деветдесет години.

* * *Слушаме я с удоволствие. Изнася колоритни лекции, каквито аз, завършил българска филология и

театрална режисура, не успях да получа в прехвалената Алма матер. Щастлив шанс - срещнал бях осъдена на изчезване праведница сред разколническа обречена цивилизация.

Слава не допуска огорчението, че девалвацията на човешките ценности понякога взема връх. Знае - страданията идват от хората, не от Бога. Така е, защото се боят от нелекия път, водещ към истината. Занемарен, стръмен, тънещ в тръни... Няма преки пътеки до нея. Трябва да се преодолеят огромни препятствия.

Разкрива стойностите на духовния свят с търпение на вода, дълбаеща скалите:

Дадено ми е всичко да видя: кое, как, защо става и какво трябва да бъде. Да съзра реалността, каквато е, а не някой, дето греши повече от тебе, да те учи как да живееш... Истината е вложена единствено тук (сочи глава,). Отвори ли се ей туй (докосва средата на челото, там където според

1

езотеричните школи, се намира "третото око") и падне люспата, която го закрива - край, свърши се! Ще виждаш, ще чуваш, ще ти се даде знание. И с първите прашинки, които получиш, запомни: колкото може по-добър, колкото може по-добър..."

Една е правдата, а хората си въобразяват, че са много. И всеки със зъби и нокти държи на своя-та. Тъй се ражда злото. То залива света, защото прекалено много се занимаваме с него.

- Наистина, лельо Славе, но немалко хора са лоши. Ако не можем да ги избегнем, как да постъпваме с тях?- Ако някой ви тормози, имате право да се защитите. Но не да му отвърнете с бой или с: "Ти си такъв, ти си онакъв!" Не. Ще му кажете: "Не сте прав. Туй е така, ей туй - така... И ще му го докажете. Просто и ясно, с факти. Когато го изричате, трябва да е с любов, за да срази злото в него."(Глас: "Браво! Компанията възторжено ръкопляска.)- Ама как всичко на място! Излишна думица не отрони! - Възкликва екзалтирана случайна

посетителка.(Поредната случайна неслучайност.)

Феноменалната жена свободно в кристален поток жива вода лее пред нас бисерите на душата си. И успява да предаде непредаваемото.

- Добре, че го записа на касетофон! - Тупва ме по рамото инженер Стаменов, президент на Асоциация "Феномени".- Ама защо го записахте? - Усмихва се скромната леля Слава.- Бързо забравяме, затова. Решил съм, ще дойда с камера - подхвърля инженерът, - ще съхраня думите и образа ти за фонда на нашата асоциация. Да видят поколенията един жив класик!- Чакай сега. Хубаво ме слушай. Аз още не се готвя да мра...Стаята гръмва в неудържим смях.Великолепно чувство за хумор и, въпреки годините, учудващо свежа памет. Освен това -

изключителна чаровница. Може да занимава с часове. И те се изнизват неусетно. Времето с нея се топи. Светът става фин, вълшебен, безкрайно добър. Много по-стойностен. Тя самата любов, вдъхва любов. Не се уморява да твърди - време не съществува. Навярно е права. В присъствието й не го усещаме. Дали, защото жената, обхождаща вселенски бездни, цени стойността на мига?

В контакт с митичната старица човек отхвърля делнични грижи. Чувства се пречистен, извисен. Тя като че наистина живее в този и в отвъдния свят. Води ни там, като добри гости. И връща обратно -обновени, обогатени.

Вулканични изблици от живи истории и благоразумни съвети. След всеки от тях смирено завършва: "Помнете, това са само насоки. Изборът е ваш."

Не един посетител споделя: "Почне ли да разказва, сякаш омагьосва. Отлиташ, потапяш се в чародейни светове. Животът става смислен и красив. Въвежда в пленителни пространства. Не можеш да се отлепиш от стола, ни за миг да притвориш очи. В нейното обкръжение грозното се стапя."

"Весело ли е, нека се смеем - ликува душата й. - Човек е заченат с възторг. За сълзи - ех, има време..."Запомнящи се словесни параболи. Разпръсва ги с лекота. И те покълват в душите. За цял живот.Ползвах тайно касетофон, но не съжалявам.Тайно?Какво може да се укрие от богонадарената?СИЛАТА НА ВЯРАТАВремена, боледуващи от глад. За вяра. "Най-древният лекар", земен и небесен учител. Благословен дар

божи. Кове, променя историята на бъдещето.Вяра - рецепта за успех, издържала бурите на времето. Дъщеря на Мъдростта, съпровождана от

своите сестри Надежда и Любов.- Кое е твоето жизнено кредо? - Обръщам се към феномена.- Осланям се на Бога, но вярата ми е особена. Не парадирам. Дълбоко в мене е. Тежко е, охулят ли святото ти упование. Отбягвайте тези хора. Не я вадете на показ като на сергия. Нека остане съкровена и чиста.- Вяра и молитва. На кого да се осланяме - на Бог в небето, на иконите в храма, на силните на деня? Или на светлата оная Сила, стаена в нас?- Искрено ли се молите, Бог мигновено ви праща помощ от Висшата духовна йерархия. Иисус Христос и Светият дух са равни по мощ. Уповаваме се на Христа, защото дойде на Земята и изпита

1

колко тежко е на духа в плът да съхрани чиста окованата в него частица от Отца, нашето истинско АЗ.Не е от голямо значение къде и как се обръщаме към Висшата Сила. Може и със своя молитва.

Заслужила ли е подкрепа, за душата няма неизпълними желания. Важно е тя какво ще отнесе Отвъд. И какво ще остави тук...

Кръстенето е символ: горе - в името на Отца (умът олицетворява Вселенския разум), долу - и сина (утробата на майката, дала на света Иисус), вдясно - Свети Дух, вляво - Амин. Така търсим помощ от Троицата.

Преди молитва е необходимо да вникнем в себе си. За какво е тя? За възхвала на Твореца, за любов към хората, за благоденствие или апетит към нещо друго? Силно ли е желанието ни, ще получим помощ. Просим ли с корист, разплатата после ще е страшна, но справедлива. Ако домогването ни е в ущърб на друга душа, едва ли молитвата ще бъде чута.

Тя трябва да е кратка и ясна, да извира от естеството. Да е за здраве, любов, благодат. Стремите ли се към Висшата светлина, искайте мъдрост. Тогава няма да сте лишени от нищо. Молете се с шепот. Нека има звук. Вибрациите са вълни. Това усилва молитвата. Чистата мисъл достига всички нива.

Замисля се:- Виждам - душата, изпаднала в молитвен екстаз, се разширява и все повече разпростира. Тъничък лъч се издига над нея. Високо, високо... Прониква в духовните полета. Мисълта достига лоното на Бога. Над медитиращия израства трептящ защитен чадър.- Вярвайте и искайте, това е пътят. Но потрудете се и да го заслужите - завършва посветената."Монашеството отмира - споделя в друг разговор. - По-лесно днес се отстоява вяра в манастир,

отколкото в светския живот. В Божията обител човек е защитен от зло. Тежки времена. Все по-трудно е вече сред хората..."

Религията представя Бог като човек и Дявола като човек. Единият - в светлина, другият - в мрак. Каква по-красноречива алегория!

* * *Вникнем ли в етимологията на някои думи от индоевропейските езици, ще попаднем на изумителни

връзки.Нека съпоставим сакралните черква и чаира. Чакра означава кръг. (Родствена по значение е чекрък -

движение в кръг.) Това е енергиен вихър, захранващ жизнената сила. Черква (църква) се строи над природно силно енергийно място. Затова там молещите се, контактувайки с Висшия разум, се извисяват духовно. Особено под купола й.

Случайна ли е фонетичната и смислова близост? Словесната етимология е носител на сакрално зна-чение от стародавни, затулени в мъглявините на миналото знания.

Трудно се въздига и поддържа олтар. Градят го годините, руши мигът.Вярата на Слава е колосална. Потвърждава я случка, предадена от София Стайкова:"Поехме за виличката на нашата приятелка в село Свидня, софийско. Разположена бе в живописна

местност на брега на река Искрец. Вървяхме пеш.Времето внезапно се промени. Мрачни облаци притиснаха небето.Изведнъж рукна проливен дъжд.Лято. Бяхме леко облечени, без чадъри, а предстоеше още път.Слава рече: "Сега ще го спра!"Спря, съсредоточи се. Издигна ръце. Тихо се помоли.Като отрязан от невидима ръка, пороят секна.Невероятно! На стотина метра наоколо се лее като из ведро, край нас - не.С въздигнати души добрахме се до вилата.Как постигна това? Дали само с мисъл? Невидими Сили ли бдяха?"На какво ли не е способна молитвата...Слава илюстрира мощта на вярата с цветист пример:- Аз като кажа: "Господи, искам да отслабна два килограма", моментално ме втриса. На другия ден

съм смъкнала ни повече, ни по-малко."("Това издава сугестивна, податлива на самовнушение натура" - ще възразят скептиците. Да

приемем - внушила си е. Но как го прави с дъжда?)- Преди години - продължава, - не знаех за тази си способност. Напълнеех ли, молех се: "Господи, да

отслабна! Господи, да отслабна!"1

И като почвах да слабея, да слабея, да слабея... Вейка. Полата ми се върти като пумпал на кръста.Разтревожена за здравето, променях молитва: "Господи, нека напълнея! Господи, да напълнея!" И...

наливах килограми.Замислих се: правилно ли се молех?В тоя миг ме осени прозрение: "Искай онова, от което се нуждаеш - ни повече, ни по-малко. Ясно,

конкретно. Но преди това го обмисли. Господ е щедър. Изпълнява желания. Сега, след години - какво значе-ние? Време за него не съществува. Има ли време за Вечността?..."

Проумях: трябва да се моля: "Господи, да нормализирам теглото си."- ...И тъй - продължава самоироничния си разказ - уших си някога кожух. Страшно много го харесвах – от дебели овчи кожи, да ме топли в мразовитата София.(Слава е родена в южната Нова Загора - б. а.) Налисъм си домоседка, понатрупах килограмчета.

Кожухът отесня.Притесних се. Ами сега?И, както винаги в затруднение, обърнах се с молитва към Всевишния: "Господи, нека отслабна три

килограма!"...Втресе ме. Рухнах на легло. Сякаш някой влезе в мен. Изстиска за два дни излишъците. И отсече:

"Готово. Навличай кожуха!"Премерих го - като току-що ушит по тялото ми.- Обмисляйте добре желанията - напътства пророчицата. - Искате ли от душа и сърце, Господ ще ви

даде. Рано или късно. После, обаче, да се не каете и отричате. От пожеланото. А и от Бога... Молите ли се, наблюдавайте какво ви се случва. То е знак как се приемат вашите желания.

(Казано е: "Внимавайте с мечтите - понякога се сбъдват." Но и друго се знае; "Искаш пи да развеселиш Господ, сподели с него плановете си"- б. а.)

* * *- Някои хора са ревностни към Висшата Сила - въздиша леля Слава, - ама не вярват. Не разсъждават

с ума си. И тъй се обръщат към Всевишния: "Господи, молим те! Иисусе Христе, при тебе!... Иисусе, при тебе да дойдем!..."-Тръшкат се доземи и реват: "До твойта нога, Господи-и-и!..."

Имах такава съседка - страшно религиозна. От църква не излиза. (Карма се изкупва с вяра и молитва - б. а.) Деца и дом занемарила, за Бога, за друго не мисли. Жития на светци чете. И, както денем и нощем все с Него, разправят близките й, взела напоследък тъй да се моли: "Господи, да дойда! Господи, да те видя!" - С дни и нощи това повтаря. В храма - пак същото.

Кой не плаща наем, че е на тая земя? Най-висок е за глупостта.И ето - просва я тежка болест на легло. От зле по на зле.Извикаха ме да я видя, да помогна. Отидох.Със сълзи на очи взе да се прощава с мене. Едва я познах - немощна, жълта, стопена. Ще мре.

Тихичко плаче, нарежда. А е млада - хич, ама хич не й се умира."Защо се, Ганке, окайваш? Та ти сама си натресла злото. Не разбираш ли?" "Как тъй сама?! - Ревна

дваж по-отчаяно. - Грижех се аз за здравето!... От какъв грях ми дойде това наказание, Господи-и-и?!.. Бога ли оби-ди-и-и-их, Света Богородичке-е-е?!... Тебе ли поруга-а-а-а-х..."

Отде извади това гласище. Вие, тюхка се и нарежда. Хич не й се умира."Да се разберем - рекох й, - доколкото знам, при Бога искаше да идеш. Тъй ли е?" - "Тъй." "Добре, с

ума си разсъди: жив човек виждал ли е Всевишния? Помисли, помисли. За да се представиш Богу, трябва да се отправиш не другаде, а на оня свят. Може ли инак? За това, милинка, си се молила, не разбираш ли?... Приел съкровената молитва, Господ милостиво решил да я изпълни. А ти сега страдаш, плачеш. Защо!?

Е, за урок да е, сестро. Молитвите промени. От душа и сърце искай живот! И друг път много, ама много внимавай за какво молиш Бога!"

- ...Та, има такива хора - смее се благодушно леля Слава, - прекалено усърдни. Толкова извисени, че лапат духовна храна с вилица и лъжица... На килограм... Но най-лошо е, кога се молят неправилно. (Човек лекува душата си с молитва, но и с разум и чистота - б. а.) Поболеят ли се, дойдат да се окайват. Помощ да дирят.

А аз им река: "Знаете ли какво искате? - До Господ да се домогнете. Но подготви ли се пътят ви занатам, уплашите се. От страх побегнете. Не трябва тъй, не. Ще се обърнете към Висшата сила: "Господи, Исусе, спаси-телю, крепкост ми дай да вървя в стъпките ти! Сила дай, да съм добър, искрен, честен - да не крада, да не лъжа..." Ти, като се молиш: "Ха сега, Господи, ела! Ха сега, Господи, вземи ме!", болестта ти, щеш не щеш, ще те сполети. Може ли ей тъй да хвръкнеш на небето? Ще отлети, разбира се, душата ти.

1

(Бог живее в сърцата на смирените. Карма се изкупва и с хрисимост - б. а.)- Някои - усмихва се Слава - се престарават. Напират да живеят толкова праведно, че светиите в

Отвъдното, строени в шпалир, да им козируват.(Разсмива ни.)За да утеша изстрадалата женица, разказах й някогашните мои неудачи в отслабването и пълнеенето.

Едва тогаз се успокои.Няма по-голяма напаст от човешките глупости. Преодолеем ли с мъка една - хоп - изскочи

следваща. Едва я надмогнем, лъсне нова... Скрити са в душите ни под хиляди обвивки, като листа на зелка... Седят, спотайват се, чакат. С години. Да настане времето им. В един необмислен миг да им дадем път. Да се развихрят и... ни съсипят.

Позачуди се моята приятелка. Па просветна лице. Поолекна й на "пътницата за Отвъдното". Съвзе грохнала душица. Дойде й желание за живот. И промени молитвата.

Мина не мина време, преодоля болестта. Без лекар. Вече толкоз лета си е жива и здрава.Запомнете - силен е не оня, който не пада, а който съумява да се изправи - съветва сибилата. - Не се

сривайте никога духом! Никога! При никакви обстоятелства. Няма по-голямо поражение от отчаянието.(Нашата събеседница лекува с молитва и вяра, но най-вече с вълшебното хапче на живота - словото. С

любов преодолява мрака, обитаващ човешката душа.Проповядва: търпението, молитвата, добротата, съкращават срока на изпитанията.)- Думата ми е - завършва притча леля Слава, - внимавайте за какво се молите. Да не се каете. Десет

пъти обмислете какво ще се промени с желанието. Огледайте го от вси страни - с плюсове и минуси. Намерете точния изказ. И тогаз - молитва. Сила огромна е! Гори ли вяра в душата, божията подкрепа,когато сме в немощ, е съвършена. Чудесата са за убедените в тях. Но и друго е казано: "Най-много сълзи са пролети по сбъднатите желания"...

Искате ли от Бога, искайте с ясни слова. Борете се за него, готови да го получите и защитите. Даде ли се, трудно се връща. Желае ли нещо, човек трябва да знае какво. Второ - да го заслужи. Трето - да го изрази. Светът е Светлина и тъма. Арена за битки са човешките души. Другото са подробности...

Бъдете нащрек! Отворите ли се за тъмата, колкото да се мислите силни и вярващи в Бога, страшно е.

* * *- Навести ме студентка. - разказва прорицателката. - Силно разстроена. Със сълзи сподели –

кънтели в ума й ЦИНИЧНИ думи. Безуспешно била лекувана в психиатрия.Гледам я - чисто дете. Има природен зачатък да лови видения извън физическото тяло. Ала душата й не е

готова за това. Контактът с невидимото се е превърнал в болезнена слабост. Това я изгаря. Виждам - тъмни ду-хове се навъртат края нея. Обсаждат, тормозят.

Погледнах живота й - има надежда. Насочих я редовно да ходи на църква. Четиридесет дни на строг пост и молитва. Обясних какво да й се чете от свещеник. Как майка й да се моли на Богородица.

Момичето бе стриктно. Изчисти се от тъмата. Вече толкоз лета си е жива и здрава.(Жената с деликатна чувствителност е много внимателна в подбора на думите. Пред антонимите

"светли-на-мрак" предпочита по-омекотените "светлина-тъма"."Мрак" за нея звучи грозно, страшно. Свръхсетивна е и към словото.)Поставят се сериозни въпроси пред съвременната психиатрия за съвместимостта й с психотроника

и духовност. Не е ли време да се излезе от окопите на скептицизма? Той е нож без дръжка - върши работа за защита, неудобен за продължителна употреба.

Знанията в тази област ще разширят кръгозора и подобрят помощта на медиците.

* * *Пророчицата е като "бял рицар", бродещ в тъмна гора. Забелязва се отдалече и е чудесна мишена.Основната й защита е вярата. Неотстъпно я крепи. Не й позволява да мисли за погром. Така оцелява и

помага на другите да се съхранят и извисят.Преди работа с хора, нуждаещи се от помощ, има свой ритуал и молитва.Прекръства се. Издига десница. ("Ръцете на човека са антени за връзка с Космоса.") Изрича: "Отче

свети, Исусе Христе, Спасителю наш, поставям тази душа в нозете ти. Ако е волята ти, дай й това, от което се нуждае."

Задава наум въпроси.И бликат небесни послания.Висшата Сила, изтъкана от Светлина, за нея, е една. Без значение названието - Бог, Космически Ра-

1

зум, Вселенски компютър... Една е. Приобщавайки мнозина към вярата, не толкова към религията (не са синоними), предупреждава: "Какво, че ревностни богомолци ходят системно на църква, ако душите им са лишени от вяра!"

И дава пример:"Веднъж съзрях в храма свещеник - молеше се седнал."Що за кощунство!" - Възмутих се. Потръпнах цялата.В тоя миг ме осени глас свише:"Не се вълнувай, чадо. Вярата на този човек е толкова огромна, че душата му е на колене..."Слава отбягва показността. "Не можеш ли да идеш до храма - счупен крак или болест - моли се у вас.

Достатъчно е. Нямаш ли икони, знай, тялото на човека е молитвен дом. Значима е искреността, чистотата. Хора, които усилно работят, не са длъжни дори да спазват пост. Простено е и на ония, които не знаят. "Блажени са нисшите духом"- за тях са тези Христови слова."

- Свръхсила е вярата - продължава. - Ще ви разкажа тая случка, пък вие разсъдете....Възрастна жена все боледуваше. Синът й замина за Божи гроб. Помоли го да й донесе късче от

Божия кръст. Синът обеща. Но в залисията забрави.На връщане мина през гора. За да не огорчи майчината набожност, отчупи тресчица от гнило порутено

дърво. Даде й я с обяснение, че е от Христовия кръст.Майката силно се зарадва. Скоро след това оздравя. И с тази тресчица взе да лекува други, нуждаещи

се от помощ. Всъщност помагаше, благодарение на всесилната си вяра.Но ето, един ден съвестта на сина проговори. Призна греха.И - край. Угасна силата на набожната жена. Лечителството й вдън земя потъна.-Тайнството е във вярата - завършва Слава. - Твори чудеса. Без нея сме обречени на покруса и

духовна нищета.В друг разговор подхвърля:- Говоря за вяра, но да знаете - и църква е необходима. Храмът от столетия събира хора на различ-

ни нива. Струят енергии от купола, от иконите, от вибрациите на стенописите. Въздига блясъкът на църковните одежди. Успокояват благи песнопения. Помнете, с напредъка на човечеството храмът няма да изчезне. (Разговорът е от седемдесетте години на миналия век- б. а.)

Сеейки надежди в душите, Слава си служи с притчи от живия живот:- Една жена имаше двама сина. Притеснена, все трепереше злото да не ги сполети. Тревожна мисъл.

Не й даваше покой. Но ето - единият се поболя. Не след дълго почина.Още по-обезсърчена, не престана да се вайка. Страховете й край нямаха. Сега захвана ден и нощ да се

тюхка за другия.Случи се - катастрофира и загина.Майката обезумя. Всекиму се оплакваше от злочестата съдба.Една нощ починалите синове й се явиха насън. Остро я осъдиха: "Не се окайвай. Вината е в тебе." "В

мене?" "Предизвика нещастия, защото все мислеше лошото. Призова го. И ни го натресе..."- Майчините мисли - завършва притчата - проектират бъдещето на децата. Отговорна мисия. Човек трябва да се надява само на добро. И силно да вярва в него.- Чуйте и тая случка. И тя е от живота. - Събрала болките на хората, прорицателката е неуморима. - В родната Нова Загора ме навести майка, чийто син бе на фронта. Вилнееше Първата световна война. Убедена бе - синът й ще се върне жив и здрав. Все пак молеше да разкрия съдбата му.Понесох се и озовах на бойното поле. (По онова време Слава още е дете. Надарена с ясновидство по

рождение, отрано е търсена - б. а.) И видях - добре прицелен куршум се отправи към този войник. Но вярата на майката да дочака сина жив и здрав и горещата й молитва Бог да го опази бяха върховни. И видях - куршумът се отклони от въздушния полъх. Изсвистя на милиметри от него. (Служилите в армията няма да се изненадат - вятърът може леко да коригира траекторията на изстрела. Освен това - вярата е концентрирана мисъл, енергийно поле, влияещо на физическата среда. Да се учудваме ли как е осуетен злокобният куршум? - б. а.) От Нова Загора загинаха немалко момчета. Синът на убедената в щастливия изход жена се завърна жив и здрав. Дълбоката майчина вяра и всеотдайна молитва го спасиха.

Ще ви разкажа и друг случай, свързан с моя роден град. Войнишка съпруга непрестанно трепереше, че мъжът й няма да оцелее на фронта. Страхът й върло я преследваше денем и нощем.

Тогава съзрях - със силата на мисълта тя като, че го тласна към смъртта. (Не е изградила с мисъл защитно енергийно поле - б. а.)

1

- Помнете, вярата в Бог е решаваща. Каквото желаете, Висшият разум рано или късно ще ви даде. Дори абсурдното за човешките представи, за Него е възможно.

След години се питам: не проникват ли феномените в скритите, движещи живота ни механизми? Те, които ни подкрепят сами да стигнем до тях, да станем господари на съдбата си.

Слава помага на душите да се издигнат към духа. Не е, нито желае да бъде съдник. Тя само гледа, гледа, гледа...

Със сърце, пропито с нежност и любов.В очите й оживява незримото.

* * *- Един необичаен въпрос: какво е магията? Реалност или с безумни страхове я изграждаме и подхранваме? Не сме ли прекомерно отворени за нея?- Това е поразяваща като куршум мисъл. Може да срине живота. Узрява, насочва се. Жестоко атакува. А после рикошира. И с умножена сила поразява този, който я е отправил. Знайте: всяка магия е временна. И не остава ненаказана. Решаваща е вярата. Крепка ли е тя, магията пет пари не струва.- "Ритуали за добро"- така се оправдават съвременните магьосници...

- Бог да ви пази! "Пет пръста - народът е казал -Богу надделяват." Тези люде призовават силите на тъ-мата и голяма пакост на плътта, душата и духа могат да сторят. На мене, устремена към Бог, понякога ми се казва: "Виж и се брани! Злото дели света със Светлината. И то е Сила..." Бъдете нащрек. При магия злият умисъл се изстрелва със заклинание - безмълвно или звучно, все едно. Прониква с мисълта, атакува. И миг-новено се връща. Най-страшна е за този, който я изпраща. Рушителната мисъл уподобява воден стълб

- набъбва, раздува се. Все повече расте... В един миг се пръсва и разлива. А после на мътни и кипящи вълни се обръща и като цунами помита извършителя.

Не по-малко вредно е въздействието на озлобе-ните хора. Влезе, например, такъв в дома ти. Постои, побъбри и... не можеш да се познаеш. Нещо в теб се е объркало. Душата ти е потъмняла... Ти ли си това?

- Настървен, настръхнал. Караш се за щяло-нещяло.Защо? Влияят внесените отвън мисъл-форми- пропити от черна злоба, завист, гняв.

Страшни белези в душата оставя и проклятието. Понякога ми се е удавало да съзра мрачните творения на рушителната мисъл. - Слава тежко въздиша. - Това са мънички отвратителни космати същества, каквито няма нийде на земята...

Освен туй, помнете, пресичате ли кръстовище, не минавайте по средата. Заобиколете. Не е суеверие. На кръстопът се развалят много неща. Стрелнеш се понякога оттам, лепне ти се "шедьовърчето на нечия безумна мисъл". И стой, че гледай...

Но и това не е чак толкова обезпокоително - продължава духовната Учителка пред вкаменените слушатели. - Животът не трябва да се пилее. Има ли вяра, неуязвими сме. С молитва за отишлия си от този свят, можем да приближим него и себе си до Светлината. Пламъкът на свещицата блести, сияе, озарява. Уподобява духа на човека. Извисява го, издига и нас.

- Като ще кажеш за греха, лельо Славе? За клетвата, за обета? - Питам с интерес.- Думата "грях" е страшна. Не бива да се произнася. По-добре "сгреших", "греша", не "грях". Грях е да убиеш, да извършиш върховно престъпление. В плът се греши, но осъзнаем ли се и искрено покаем, простимо е.Няма по-приятно усещане от хармонията на вътрешния мир. Грехът е нещо ужасно. Трудно е

отърсването от него. В живота и Отвъд... Клетвата също носи риск. Не се заклевайте за щяло-нещяло. Бъдните дни крият изненади. Внимавайте и с обета - отговорност е. Трябва да се изпълни. Човек е като окован. Спъва се духовното му развитие. Но съществуват и клетви по принуда. Разкаете ли се, освободени сте.

- Коя, според теб, е най-тежката карма? Как се чисти?- Има такава. Например, някой до теб е искрен, а ти не му вярваш. Моли те: "Разбери, истина е. В какво да се закълна?" И го прави в името на най-святото. А ти крещиш: "Лъжеш!" ...Тежко ти! Няма по-голямо наказание от това да принудиш да страда чиста, несправедливо поругана обидена душа. Всеки носи частица от Бога. Засяга се богоподобието. Трудно е освобождаването от тая карма. Но... вярата да не погива.- Какво ще кажеш за епископ Серафим, погребан в Руската православна църква "Св. Николай" в София? Като по неписана традиция на гроба му носят и оставят с вяра листчета с горещи молби за помощ. Реална ли е неговата подкрепа?

1

- Виждам - живот в чистота. Всеотдайно се е грижил за хората. Истински божи служител. Духът му помага и сега.- Ти, лельо Славе, говориш с вдъхновение за душата. А човешкото тяло? Какво е неговото място? Не го ли пренебрегваш? - Пита я един от съзвездието нейни почитатели.- Храм е на духа. Трябва да се поддържа. Второ - да е в чистота. (Леля Слава много държи на хигиената -б. а.) Някои обаче нехаят. И - проблеми. Кой ви дава право да занемарявате храма? Кой? Ако трябва да отслабнете, ще го направите дори само с мисълта си. Ясно ли е? (Взира се остро.) В никакъв случай да не си угаждате! Каквото има на обяд, с любов похапнете. Вечер-каквото Бог дал. А не - ха сега да се натъпчем. Останалото от обяда, да е за вечеря.Сила е вярата! Прави ни сътворци на живота.ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕБолни или техни близки непрестанно се домогват до Слава в очакване на помощ с точна диагностика.

Трудни за медицината случаи. Не отказва на никого. Убедена е: "Няма случайни срещи."Домът й - обетован храм за страдалци. Особено след "Промяната" (1989). Срещи, наситени с

молекули на щастието. Творческа личност с изострена проницателност. Стимулира от разстояние.Знае: стресът е в основата на болестите. Провокира се от тревогите на мисълта. В присъствие на

жрицата на свръхсетивността страховете изчезват. Думите й отпращат болката.Жената, запълваща бели петна в ядрената физика, не отказва да помага на хора, изпаднали в беда.

Перфектно извършва и двете. "Черпя информация от Космическия Разум. Безразлично ми е дали ще ме приз-наят или отрекат учените. Не съм суетна за слава, не съм жадна за пари."

Диагностицира с търпение и състрадание. С любов и вяра полива кълновете на надеждата. Неизбежно ли е злото, деликатно подготвя за него. Съзре ли тъмна сянка в бъдещето, внимателно предупреждава: "Нищо хубаво не мога да ви кажа." В други случаи насочва към спасителен изход.

Прониквайки в душите, предпочита край нея да има хора. Пред близки споделя: "Сама, бързо се уморявам. С людете енергията се разпръсва. Леко ми е. Голяма сила струи от тая енергия. Навляза ли в Духа, разтърсва ме като електрически ток..."

Някои са подирили помощта й еднократно, а услужливата й памет съхранява имена и житейски истории с години. Преди да й зададат въпрос, разбулва онова, за което са дошли. Чете мисли. (Такъв бе нашият случай, за който разказах в началото на книгата.) Избягва крещящи ефекти. Не привлича внимание. С това е още по-интересна. "Свише" и се разкриват проблемите и целта на посещение. Не си позволява да се взира в съдби, без да е помолена. Не обича гадателството.

Потресаващи биоинформационни способности. Трудно се обясняват. Ползвани са само за добро. Помага на хората с потъпкани мечти да осъзнаят и възвърнат божествената си същност.

Без да изпада в транс, разгадава тайнствения шепот на човешкия организъм. От разстояние (понякога от хиляди километри) "прониква" в тялото на болния. Съзира функциониращите органи до ниво клетки. Из-вършва мисловен разрез. Задържа зрителен ракурс колкото желае. Многократно увеличава или намалява образа. "Опипвайки", определя с точност аномалията. Мислено "подава" предписаното лекарство, за да проследи реакцията. Така преценя ефикасността, максималната доза и диетата (ако е необходима).

Това са факти.Повечето лекари в материализма си са на космически разстояния от духовността. Срещата със

свръхфеномен ги стъписва, обърква. Започват да съзнават - човек е не само биологично същество.Високо квалифицирани медицински кадри прибягват до помощта и в затруднение. Най-често - за

съвет преди рисковани операции. А после идват да благодарят за безпогрешната подкрепа. Те вече не са същите.

Заличава пропастта между народ и медици. И лекари са и пациенти. Слава въздиша: "И те са като нас-от плът и кръв. Страдат, боледуват, умират. И на тях трябва да се помага..."Лекува души. Оздравява тела.Това й дава основание уверено да твърди: "Аз не познавам. Виждам със силата на мисълта".Как го постига?Извлича информация чрез сърдечната си чакра. Подобно Малкия принц, възкликва: "Най-важното

усещане е със сърцето". "Вижда" и "разсъждава" с него. Убедена е: "Хората имат нещо като люспа на "третото око". С йога, молитва, праведно поведение, падне ли веднъж-всичко се съзира. Това е психотронното зрение."

Слава не е култова личност. Не допуска идолопок-лонство. Търсена и уважавана заради безпогрешните й прогнози. Диагностицирането за нея е единство от мисъл, познание, практика. Призната е

1

от безброй пациенти и множество медици. Повечето от тях след безупречно точната й намеса гледат с други очи на нея - Човекът на бъдещето.

Открива в зародиш пролазващи болести. В бясно въртящото се битие не създава норми, а помага на хората да живеят нормално. Тръгват си от дома й, отхвърлили завинаги болката.

Обидно за лечителката е да изисква протоколи, потвърждаващи точността на диагнозите й. В дългогодишната й практика са съставени само четири такива по настояване на нейни близки. Подписани са от известни медици. "Страдалецът от немай къде дошъл при мене. Моли да видя и уточня болестта му, а аз ще искам да се подпише за верността на диагнозата ми... Да не бъде!"- Отхвърля молбите.

Има хиляди срещи с пациенти. Все още не е извършено ни едно сериозно научно изследване на способностите й.

Въпреки умората на годините, прелива от енергия. Знае - несъответствието между дух и тяло провокира болести. Более със страдащите. Съдбата на потърсилите я за помощ е и нейна. С въздействие върху енергетичния дубъл, влияе на тялото. "Влизайки под чужда кожа", успява да съхрани и обнови душата в нея... Разпалва огъня на надеждата и насочва доверилите се към промяна. Помага им да събудят човека у себе си, да изправят глави, да съзрат мечтите си. И те да оживеят.

Припомняйки еднократната загуба на дарбата си и благополучното й възвръщане, споделя: "Люспата веднъж да се отвори... и край. Светът става друг! Но, ако пак сбъркам?... Не, вече знам как да постъпвам. Няма да допусна свръхсетивното зрение да ме изостави."

- Каква е тази люспа? Като на риба ли? - Озадачени сме.- О, не - отвръща с усмивка. - Уподобява мътна пелена. Ограничава кръгозора. Вдигне ли се, ще

съзреш невидимото. Светът се променя. Става по-подреден и стойностен.При съмнение, че нашата лечителка е заболяла от бронхопневмония, по настояване на лекуващия лекар

и близките й, се налага да й направят рентгенова снимка на белите дробове. Тя е категорична - страда само от бронхит. Докторите се съмняват. Подлагат я на щателно изследване.

Медикът й показва рентгенографията: "Радвайте се, бронхопневмонията се размина!"Взряна в мътното чернобяло изображение на снимката, спонтанна по природа, възкликва: "Докторе,

ама вие само това ли виждате?! - И изненадва изумения представител на точните науки. - Пред моите очи са белите дробове. Насоча ли мисъл натам, затрептя-ват в бяло-розово... Дори мехурчетата им съзирам..."

Слава грабва с изражението на лицето. Малка вдлъб-натинка е врязана в междуочието над веждите и. Там, където, според езотериците, е "третото око".

Дали тя не се дължи на прекомерното развитие на този неин свръхсетивен орган?Жената, направляваща с мисъл енергията, притежава и биотерапевтични способности. Рядко ги

практикува, макар да долавя и определя с лекота колебанията на полевите вибрации. Безпогрешно се настройва към фините трептения, излъчвани от живата материя. Локаторите на дланите й анализират фонтанно изриг-ващите полеви импулси. Знае: "биолечителите не са енергийни източници, а препредават и направляват космическия полъх".

Чувства неугасимата жива връзка между човека и Бога - тревожно въздиша, тлее или възторжено триумфира.

Категорична е: контактът с биолечител не е панацея за решаване на проблеми. За Слава едва ли е тайна, че недобрите лекари отпращат заболяването от един орган към друг, а слабите лечители - от този живот в друг... Всеки трябва да пречисти душа, като промени начина на мислене и живот. И болестта ще изчезне.

Съзнава - душата обновява тялото, дава му ви-талност. Лечителството е висша проява на духа.Отдала се е на мисията да отнема болки. И да променя света. Работи нежно, но решително."В меката есен мама печеше чушки на двора - спомня си съгражданката й Мария Тунева, - а аз,

безгрижно дете, любопитно припках край нея. Случи се така, че една от цвъртящите чушки се пръсна. Огнена течност обля крака ми.

Изкрещях от болка.Свалиха чорапа, а с него се смъкна кожата. Изгаряното пламна. Обрина се в мехури.Мама спешно проводи да извикат съседката леля Славка.С шише билкова отвара, с китка босилек тя бързо напръска изгорялото. Внимателно го покри с

някакъв жълто-зелен мехлем от стъклена купичка. Продължително задържа дясна длан на разстояние от пламналия глезен.

На мига ми олекна.След няколко намазвания изгорялото, за огромна радост, напълно изчезна. Без белези.(Касае се за съчетаване на билково с енергийно лечение - б. а.)

1

Скъп спомен до днес ми е нейната купичка. За мене тя е скъпоценна."Потърсилите помощта й, не я забравят. А и Слава не ги изоставя. Сее, сее живот...Страхотно излъчване. Посети ли я някой, измъчван от страдание, спонтанно възкликва: "Усещам

болката ти. Ще те освободя! Отпусни се."И започва вълшебството.Дарбата на свръхчувствителността. Да поемеш страданието на другия. С борба да освободиш

него и себе си.Каква по-висша благотворителност!Как се вниква в скритите светове?Виждайки аурата, Слава с лекота разкодира психо-емоционалното състояние: "Ако човек е духовно

отпаднал или с лоша болест, лъчението е тъмносиво или кафяво. Почти не трепти. Възмутен и раздразнен ли е, искри. Пронизва в червено. Успокои ли се, засиява в светли омекотени тонове."

Разкрива свръхсетивни сигнали."Познаваше от разстояние, когато съм разтревожена - спомня си Пушка Златарева. - От вратата

възкликваше: "Влез, милинка, влез! Защо се безпокоиш? Няма страшно, няма..."После споделяше: забелязала била това по червените отблясъци в трептящата ми, настръхнала като тара-

лежи е аура.Тая жена, въпреки годините, имаше силно излъчване. Настаняваше ме все до дясното си коляно. По

онова време болезнено ме измъчваше ревматоиден артрит. След срещата, ако щете вярвайте, болката се стопяваше. Като с магическа пръчица.

Развълнувана, бързах да благодаря.Леля Слава с радост ме прегръщаше: "Радвам се за теб, Лушенце! Излъчването ти се успокои. Широко

се разпростря. Виждам - засия в светлосиньо. Чудесно. Душата ти възкръсна!"Ако ме боли глава или съм уморена, от нея си тръгвам окрилена. Потъвам сякаш в други светове.

Страданието се стапя. Без следа.Безупречни предсказания.Тревожех се дали ще понеса златотерапията, препоръчана за артрита от лекуващия лекар, Тя ме

успокои: "Не бой се. С процедурите ще почувстваш тежест в сърцето, бодливост в очите и тялото. Нищо повече. Подложи се. Виждам подобрение."

Тъй и стана. При лечението получих усещанията, за които ме подготви.Оказа се успешно.Предвиди, че ще ме оперират от базедова болест и предупреди - преди това ще ми дадат червени на

цвят хапчета за подобряване на кръвната утайка.И тази прогноза се сбъдна.Безпогрешно описа външния вид на хирурзите. Предвиди - ще ме накарат да се подпиша за риска от

интервенцията. Посъветва да не се двоумя: "Подпиши, виждам те жива. "Накрая свойски ме потупа по рамото: "Смелост! Рязана ще си, но еднократно. Дълги години ще живееш..." (Тя вече гони осемдесетте - б. а.)

Благодаря на Бога, че я познавах." - Възстановява отломки вълнуващи спомени.

* * *"Със съпругата ми гостувахме на леля Слава - разказва учителят по йога Венцислав Евтимов. По едно

време телефонът иззвъня.Тревожен глас. Хирург от операционната маса.Седнали до домакинята, всичко се чуваше. Оперираше тумор. Стигнал донякъде, двоумеше се дали

да изреже само засегнатия участък или на широк фронт. Въпросът бе: ще издържи ли пациентката една по-драстична интервенция?

- Виждам я! - Възкликна Слава в слушалката, прекъсвайки хирурга. И продължи. - Жената е към седемдесетте. Тъй ли е?... Тъй, добре... Посребрени, къси, леко чупливи коси. Слабо телосложение. Тъй ли е? Бързо отговори!- Точно така - чу се глухият глас на опериращия. -Лельо Славе, дотук са симптоми на рак...- Туморът обхваща коремната област, достига дясното тазобедрие - хладнокръвно констатира невероятната диагностичка. - Тъй ли е?... Тъй, добре. Само тумора да изрежеш! Чу ли? Нищо повече! Без презастраховане! Не е рак! Гарантирам! Успешна операция. Само тумора! Инак болната няма да издържи...- Благодаря, лельо Славе - хирургът затвори.

1

Присъствахме на невероятно събитие - завършва изуменият йога. - За да е категорична в прогнозата, извлякла бе зрителна картина от отстоящата на километри болна. Увеличила я бе и застопорила, внимателно да я разгледа. "Психотропното й око" работеше. Тази жена наистина бе пратеник от други светове.

След време точността на диагнозата й за доброкачествена формация, както узнахме, се потвърди. Оперираната оцеля."

Неподражаема дарба. Съзира и раздухва искриците на живота. Работи с болките на тялото и духа всеотдайно. Диагностицира и лекува.

Неугасимата й страст обаче е да запълва белите петна на голямата наука. Основни усилия хвърля за разкриване строежа на микро и макросвета.

* * *Отдадена на страданията на хората, Слава е посещавана от възрастна лекарка от онкологично отделе-

ние на софийска болница. Интересува се дали ще се намери ефикасно лекарство против рак.За лечителката такова не съществува, защото заболяването е с много разновидности. Убедена е - ра-

кът е кармичен. Не всеки може да се избави от него. Информацията от тайнствените й канали разкрива как се постига подобрение с помощта на живия дар на природата.

Разтревожена, медичката се обръща с молба за неин близък. Карценом в напреднал стадий. Органи-зъм, пламнал в метастази. Операцията само ще ускори края. Прогнозите - не повече от месец-два живот. От душа и сърце моли помощ.

Слава се концентрира. Свързва се с духовните покровители. И получава рецепта: да се прибави в топче пчелен клей стритата билкова смес...

Лекарката я записва. Стриктно изпълнява указанията....Отшумява месец, втори, трети.... Пациентът е жив.Мъчителните страдания изчезват. Обзема го неудържим прилив на сили. Изправя се на крака. Не

иска да чуе за болничното легло. Пращящ от енергия, връща се на работа.Изследват го - ни следа от карценом, ни от метас-тази.Дарбата е болка и радост. Какво по-голямо щастие от това да се помогне в случаи, обявени от ме-

дицината за безнадеждни.Лекарката горещо благодари. Да се открие и приложи с успех лекарство против "чумата на

века" е прецедент в световната медицинска практика. Нима за Слава е възможно невъможното?...Ситуацията се повтаря и с други онкологично болни. Медичката умолява и получава билкови смеси за

още две жени. С определен прием на съпровождащите лекарства, с предписана диета (изключително важна при раково болните).

И двете като по чудо оздравяват. Близки на лечителката случайно са узнали това от странични източници. Лекарката разсеяно е пропуснала да сподели резултатите.

Защо?Слава е разочарована. Но склонна да прости. Доцент Лозенски обаче е неумолим - нещата трябва да

се изяснят докрай.Как? - Не знаят имена, адреси. Той настоява със "силата на мисълта" прорицателката да открие

улица, номер, външен вид и имена на излекуваните.Слава го прави.Иво Лозенски се домогва до една от спасените като по чудо жени. Оказва се - на нея дори не й е

известна истинската й избавителка. Лекарката си е присвоила лаврите.Ролите се разменят. Близките на Слава на свой ред молят въпросната онколожка да изготви протоколи,

документиращи резултатите. Това ще помогне на народната лечителка да патентова безценно лекарство. Ще бъдат облекчени милиони страдащи.

Сериозно уплашена да не загуби работа, медичката отказва. Кой в ония тоталитарни времена ще погледне сериозно на някаква си билкова рецепта за лечение на неличимото? При това изготвена от човек без медицинско образование?

Слава махва с ръка. Надмогнала стремежа за признание, съветва Иво: "Остави я." Възвърнала е живота на хора от Отвъдното.

Така не се документира и патентова може би лекът на века.Лекарката просто не е била достатъчно смела. Слабите характери винаги се крият зад оправдания.

Пречат им нрави, ситуации, обществена система. А най-вече - собственото им малодушие.Гениална в пророчествата си, Слава не може да възстанови състава на чудодейните билки и техните

пропорции. Навлезе ли в дълбоко ниво, думица не помни от осенилото я видение.1

Случката е далече преди 10. 11. 1989 г. Издава безумието на страха.Необикновената жена за кой ли път се оказва неудобна някому. Като лечителка и диагностичка. Но

каква привилегия за душата е да е полезна на хората, въпреки трудностите!Изпреварва със столетия епохата. Знае: лечители и ясновидци от памти века изграждат самородната

имунна система на жилавото ни племе. Така то оцелява в тежки времена. За заслугите си са удостоявани с апостолски гонения. И с общонародна признателност.

Нелек кръст. Най-добрите след столетия са провъзгласявани за светци. Сред тях са Пантелеймон, Спири-дон, братята Козма и Дамян... Кандидати за високия духовен ранг в по-ново време са Стойна Преподобна, Ванга...

Защо у нас няма ни една светла личност, неостанала неопетнена, охулена или в най-безобидния случай пренебрегната? Защо толкова завист, омраза и ожесточение към хората с дарба?

Каква е ролята на яростните им преследвачи Що за дяволска игра?Народната медицина среща остра съпротива от официалната наука. А имаме богати традиции на и над

световно ниво. Освен това нима могат да се лекуват кар-мични заболявания с химия?Нека бъдем трезвомислещи. Ако нетрадиционното лечение се реализира успешно, какво очаква

стотиците и хиляди тонове химикали, бълвани ежедневно от фармацевтичната индустрия? Излеят ли се в моретата, ще оцелее ли животът там?

И растат алергиите...Био- и билколечението не са скъпи и нямат почти никакви странични ефекти. Затова ли все още са

преследвани от фармацевтичното лоби? На него в световен мащаб принадлежи петия дял в разпределяне световните богатства след петролния, оръжейния, наркобизнеса и проституцията.

С безмилостни гонения Петър Димков, Ванга, дядо Влайчо, Слава, отдавна се превърнаха в легенди. А анонимните им преследвачи (каква по-изгодна позиция за удар под кръста?) са обект на всеобщо презрение.

Съвременно изследване показва: 70 % от европейците оцеляват с алтернативни лечебни методи. Успешно се ползват и у нас. Но на официално ниво се мъдрува. Налагат се ограничения, забрани.

Пропастта между управници и народ расте. Защо? Докога?Мила родна "демокрация"...Слава Севрюкова цени лекарите, но е резервирана към властващата "занаятчийска медицина",

грижеща се единствено за биологическото тяло. Незаслужено се пренебрегва душата и духа. Взискателна е към морала на медиците: "Трябва ли да помогнат, те неосъзнато контактуват с Висшата Светлина. Но има и доктори, гледащи да отметнат поредната бройка. Не чакайте помощ от такива! Не са медици по призвание, а чиновници в бели манти."

Свръхвзискателна е към собствената си персона. Спуснат ли й се билки свише, преди приложение задължително ги самоизпробва. Нека припомним веруюто й: "Проверявайте веднъж, два, три... до седем пъти. Убедени, че сте на прав път, действайте. Не трябва да бъркате. Да не увредите потърсилия помощта ви, а и себе си."

Не напомня ли това нравствеността на възрожденските майстори? След построяване на мост, застанали под свода му, търпеливо изчаквали да издържи тежестта на конвой пренатоварени каруци.

Билковите рецепти, за нея, са индивидуални. Предпочита кратките, лесно изпълними. За Петър Димков споделя: "Добър е, но лечението му е продължително и сложно. В динамичната епоха трудно се издържа на променящи се в лечебния процес билкови смеси."

Ще цитирам често препоръчвана нейна ефикасна рецепта. Елементарна и достъпна. Помага при неврози, заболявания на централната и вегетативна нервна система. Полезна е и при болестта на Паркинсон:

Запарка от три шепи цвят от лайка и една шепа цвят от липа в два литра вода. Пие се топла вместо вода.

Понякога я занимават болни с нелечими заболявания. За да изпълни отчаяните им молби, веднъж дори се налага да се обърне за помощ към Висшите сили за лекарство против СПИН.

"Не смей! - Отговорът е строг. - Това е бич божи! Години трябва да плющи със страшна сила над самозабравилото се човечество!"

За това заболяване прогнозира: "След време ще заглъхне и изчезне. Наказание е за нашите безумия. За разлика от него, ракът и епилепсията са кармични, лична карма. След СПИН предстои да се явят още по-ужасяващи страдания - корекции за поведението на човешкия род."

Пророчицата съзира - задава се нова кожна болест в грандиозни мащаби. Ще се предава по въздушен път. "Виждам лица и тела на още неродени - плът на грозни парцали се смъква... Страшно е..."

1

(Какво ще провокира страданието? - Изтънял озонов слой, замърсен въздух, алергични реакции?)На настоящия етап бичът на СПИН, според нея, е необходим. Трябва да плющи с безпощадна сила

над неразумните люде. Предпазва цивилизацията от покварата на половата разюзданост.Категорична е: тези заболявания не са самоцелни. След откриване лекарство срещу тях, ще се явят

други, по-опасни.Слава не е лош пророк. В словата й звънти алармена система - за съхраняване на Човечеството.Благородна по душа, искрено се радва, забележи ли наченки на способност.След интригуващ разговор за биополето и неговите възможности, възкликва:- Какво представлява? Реалност е. Ще ви покажа.И вие ще го почувствате. Поставете длани една

срещудруга, като две полукълба. Без да ги докосвате.С усмивка го правим.- Усещате ли нещо?- Не - отвръщаме след неловка пауза.Плавно издига ръце. Съсредоточава се. Изпраща безмълвно послание. Мисъл-форма ли, какво? Още

по-живо пита:- А сега?В тоя миг - как става това - обхваща ни необяснимо напрежение. Неясно бръждене пропълзява между

дланите и пръстите.Споделяме откритието с нашата Учителка. Тя радостно се смее:- Е, за биополето говорихме. Това е...За владетелката на Силата неговият полъх е специфичен.Слава не е от хората, ревниво криещи знания. Не демонстрира феноменалност. Тя е в кръвта й. Не се

обгръща в тайнственост и мистицизъм като други свои "колеги". Мисионерка на Новата епоха, с радост споде-ля значими или малки постижения.

След време разбираме - биополето е специфично. При лечителя и пациента трябва да са от сходен тип. Несъвместими ли са, болният няма да е излекуван.

Високата отговорност на биоенерготерапевта - да прецени дали може да помогне. Ако не, да пренасочи към друго лечение.

* * *За седмица духовната учителка е на легло. Някакъв биолечител се опитва да я възстанови с лечебни

сеанси. За съжаление, от тях се чувства по-зле.Несъвместимост на полетата.Упрекваме я, разтревожени за здравето й:- Лельо Славе, защо му разреши?! Защо?!- Добро искаше да направи, не го съдете... Мъчи се, но... не успя - усмихва се опрощаващо.Щедра душа. Приема хората с любов. Никого не кори.По онова време не успяваме да я разберем. Ще го направим ли сега, когато са отлетели

белоснежните лебеди на ръцете й?Най-ласкава е към качествата на биотерапевта доктор Димитър Сираков. Наблюдавал съм неговите

сеанси.Заредена с енергия, леля Слава сияе:- Само Митко признавам!... Силата е в него! Пет минути да задържи длани на болните ми колене,

заплам-тяват. За седмица прогонва болката.А Митето се зачервил, изпотил. Работи, работи...Колоритна картинка.Слава е широко отворена за нетрадиционната медицина далече преди "Промяната". Никому не

отказва диагностика и лечение. За нея това е висша потребност. И небесна етика.Здравето й не е идеално. Може би така е по-отговорна към страданията на другите? С лекота се поддава

на алтернативни терапии.Докторът с любов я лекува с нестандартни, странни за нас по онова време методи.Почувствала се за кой ли път по-добре, спонтанно се радва:- От лечителите Митко признавам!... Само него! Като се отпуснах, още повече го усетих. Има сила,

защото е добър, искрен, честен.Не пропуска да акцентува на моралните устои на способностите. И възторжено продължава:- Готова съм, иде ли той да лекува на хижа "Бунтовна", а аз знам - това ще стане, има-няма - го-

1

дина... Подсвирне ли ми, там съм. Да помагам!...Милата. Колкото да я измъчват здравословни проблеми, вдъхва надежда и подкрепя страдащите. За

нея това е вродено. Излъчва доброта от утрото до вечерта на претоварения си делник.По онова време докторът действително готвеше биоенергиен лечебен център на хижа "Бунтовна". И

го осъществи, както бе предсказано.Но Учителката вече не е между нас...Не уподобява ли славата космически лъчи? Звездата може отдавна да е изтляла, а те пътуват и щедро

раздават светлина на света.Звездите блестят от бездънния Космос, а Слава озаряваше всеки, докоснал се до нея. И след смъртта

си остана там - при звездите... Десетилетие след нейния физически край прозренията й пронизват небосклона. Едва сега започва да се откроява, за да разцъфти навярно в пълния си блясък.

"Дарбата не е монопол - оживява крилатата й фраза. - Всеки може да я развие, ако е добър, искрен, честен. По-нисък от тревата, по-тих от водата."

ПОСЛЕСЛОВБлагодарен съм на съдбата за шанса да оставя книга за едно необикновено човешко същество.Защо се осмелих да пиша за нея? Дамата на свръхсетивността бе обградена от какви ли не таланти.С първите записки предчувствах колосални трудности. Не закъсняха. Как се обхваща псифеномен от

космически мащаб? Затова ли толкова време никой не посегна към перото?Познанията й съвпадат с информацията на високоеволюирали духовни личности, въведени в регресия.

А Слава е в съзнание, рядко - в ясновидски транс. Не се ли потвърждава все по-изкушаващата теза - в дълбинни нива на регресия и прогресия всеки може да стане ясновидец? На себе си, на близките.

След тая книга бял свят ще видят и други. За нелекия живот и пробиви в науката и духовността на бележитата представителка на шестата раса трябва да се знае. Тя се нарежда сред духовните учители, проповядвали на Земята.

Достойно ест за Слава Севрюкова. Да се помълчи. Минута признателност.Информационната завеса все още я притиска. Докога?Как се оценява свръхфеномен в безрадостно българско време? Въобразяваме си, че познаваме психотро-

ничните величия, а за световния връх - почти нищо. Защо? Заради вселенската му величина?Маркирах нелек жизнен път и великолепни постижения. На жена, обитавала този свят, но не от този

свят. С годините светлината в нея и около нея се сгъстява все повече. За някои, Слава е едно от многото странни човешки същества. За други - огледало на Вселената.

Ще оцелее, ако проникновенията й за бъдещето устоят повече от спомена за тленното. Животът й внушава - дарбата е труд и търпение.

Следващата книга "ПРОЗРЕНИЯТА НА СЛАВА СЕВРЮКОВА" разкрива съкровените траектории на свръхфеномена - духовни търсения и завоевания. Ще блеснат истини, забулени в тъмна неизвестност. Под нов необичаен ъгъл ще се освети непознатото за Библията, Потопа, Страшния съд. През "психотронното око" ще оживеят непознатите страни на известни личности: Ботев, Левски, Кирил и Методий, Нострадамус, Леонардо Да Винчи, Страдивариус, Хитлер, Сталин, Гагарин...

Мъчително трудна е съдбата на жигосаните с дарба. Затова ли са богобелязани?Поклон за подкрепата на госпожа Лушка Златарева, дългогодишна приятелка на Слава

Севрюкова. Без нейното искрено сътрудничество и богата доку-менталност, тази книга не би била това, което е.

Авторът благодари за споделените спомени на Красимира Шопова, инж. Илия Митев, инж. Стамен Стаменов, д-р Димитър Сираков, писателите Димитър Делян и Лиляна Серафимова, адвокат Георги Иванов, инж. Венцислав Евтимов, Емилия Евтимова, ст. н. с. II ст. д. н. към Институт за изкуствознание на БАН доц. Елена Владова, Татяна Динева - племеница на пророчицата, Веселина Здравчева, София Стайкова, Мария Тунева, Михаил Хинев.

Признателен е за помощта на Константин Златев, Милка Бечева, Надежда Илиева, Румен Рашков, Ивайло Георгиев, Дичо Георгиев Добруджалиев, Елена Панева, София Цветкова, Никола Тепелиев и още десетки всеотдайни приятели и съмишленици.

След смъртта на богоизбраната обещах на неин близък да не публикувам тази книга, докато той не издаде своя. Оттогава изтекоха немалко години. Убеден, че делото и паметта й заслужават признание, предлагам скромния си труд, без да считам, че не съм удържал думата си.

Надявам се да е цялостен и автентичен.

1

1989-2005 г.

1