Проучване на умората, нервно-емоционалното напрежение и невротизма

при работещи в търговски обекти

 

М. Маринов*, М. Атанасова, Д. Демирева

*Медицински университет – Варна, Катедра Физиология и патофизиология

Хигиенно – епидемиологична инспекция – Варна

Резюме

Работата в големите търговски обекти е тежка и често води до развитие на хронични стресови състояния. Това важи в най-голяма степен за работещите на касите, където напрежението е най-голямо.

Целта на настоящото изследване беше да се установят степените на умора, стрес, мотивация и разпространението на неврозите при касиерки от супермаркети. Обхванати са 44 касиерки от фирма “Боляри” ООД, супермаркети “Пикадили”, на средна възраст 28.8 г. и трудов стаж 3.7 г. Приложени са следните психологически тестове и анкети: тест на Йошитаке; самооценъчна скала за определяне различните състояния на стресова реакция; анкета със затворени отговори за оценка на мотивацията; скала за невротизъм от личностновия въпросник на Х. Айзенк.

Данните от проучването на субективните признаци на умора показват, в края на работната смяна висока степен на физическа умора се доказва при 64.3 % от изследваните касиерки, на психическа умора и преумора съответно 39.3 % и 37.9 %. От анализа на данните за самооценка на стреса се установи, че в неблагоприятен стрес (дистрес) са 43.6 % участващите в изследването. Резултатите от отговорите на личностностновия въпросник на Айзенк показват, че повече от една трета от касиерките са с данни за невротизъм. Най- значителни невротични симптоми са: емоционалната лабилност (45.1 %), тревожност (44.8 %), вегетативни промени (42.0 %), неврастения (40.5 %). Висока степен на мотивация отбелязват средно 84.7 % от анкетираните. Високата мотивация спомага за преодоляване на чувството за умора и неблагоприятните стресови състояния, и повишава нивото на работоспособност.

Въведение

В Европейския Съюз стресът при работа е втория по разпространение здравен и икономически проблем след заболяванията на двигателната система [5]. За това една от целите на Съобщението на Европейската комисия [4] за нова стратегия относно

безопасността и здравето при работа е предотвратяването на психичното напрежение и стреса на работното място.

Промяната на характера на труда през последните години е главната причина за нарастване на умората и стреса при работа. Повишава се интензивността на труда, чести са реорганизациите на работното място. Значение има и нестимулиращата работа, недостатъчното заплащане, много отговорности при ограничена възможност за вземане на решения.

От икономическа и социална гледна точка стресът е проблем както за работодателите, така и за работещите в предприятието. Хроничният стрес и нервно-емоционално напрежение водят до повишаване на здравните оплаквания: психични или невротични разстройства, соматични и психофизиологични нарушения, симптоми на умора и намалена продуктивност [1, 2].

Работата в големите търговски обекти е тежка и често води до развитие на хронични стресови състояния и хронична умора. Това важи в най-голяма степен за работещите на касите, където напрежението е най-голямо. Във връзка с това ние си поставихме за

Цел

да установим степените на умора, стрес, мотивация и разпространението на неврозите при касиерки от супермаркети.

Постановка и методи

Обхванати са 44 касиерки от фирма “Боляри” ООД, супермаркети “Пикадили” на средна възраст 28.8 г. и трудов стаж 3.7 г. Те работят на двусменен режим на работа, със стационарно работно място (касата) и с основни работни пози седнал или прав, с изразена ангажираност на ръцете и раменния пояс. Бързото обслужване на клиентите изисква точни, координирани и сръчни движения. Контактът с много хора налага касиерките да са общителни, вежливи, експедитивни и търпеливи. Също така те имат материално-финансова отговорност.

Приложени са следните психологически тестове и анкети:

 

Тест на Йошитаке – за оценка на умората (физическа, психическа и преумора); Самооценъчна скала за определяне на различните състояния на стресова

реакция; Анкета със “затворени” отговори за оценка на мотивацията; Скала за невротизъм от личностновия въпросник на Х. Айзенк.

Резултати и обсъждане

Данните от проучването на субективните признаци на умора (фиг.1) показват, че средните стойности нарастват прогресивно в края на работната смяна. Усещането за физическа умора се увеличава значително (при ниво на статистическа значимост p < 0.05). Нблюдава се обаче и сравнително високо ниво на умора още със започване на работния ден.

 

 

В края на работната смяна, висока степен на физическа умора се доказа при 64.3 % от изследваните касиерки, на психическа умора и преумора – съответно 39.3 % и 37.9 % (фиг. 2).

Най-характерните симптоми на умора (фиг. 3), които се наблюдават при изследваната група са: умора на зрителния анализатор, тяжест в главата, вътрешна напрегнатост, нервност, нетърпеливост, разсеяност, отегченост, болки в гърба, тяжест в раменете, изтръпване на крайниците, скованост и тромавост на движенията. Независимо от индивидуалната си изразеност, субективните симптоми на умора са важен индикатор за временните нарушения на функционалното равновесие в организма. Състоянието на уморяемост повишава волевото усилие за поддържане нивото на ефективност и продуктивност, а това е свързано с мобилизация на адаптационните механизми[3, 7]. 

 От анализа на данните за самооценка на стреса се установи, че в неблагоприятен стрес (дистрес) са 43.6 % от изследваните касиерки (фиг.4). Те се намират в състояние на емоционално напрежение, неуравновесеност и безпокойство. Това затруднява тяхното адаптиране към условията и изискванията на професията. Продължителният дистрес от своя страна може да доведе до срив на адаптационните механизми и до физиологични отклонения, които постепенно могат да преминат в психосоматични нарушения и заболявания [6, 7].

Резултатите от нашето проучване с личностновия въпросник на Айзенк показват, че повече от една трета (40.9 %) от касиерките са с данни за невротизъм (фиг.5).

Най-значителните невротични симптоми са (фиг.6): емоционалната лабилност (45.1 %), тревожност (44.8 % ), вегетативни промени (42.0 %) и неврастения (40.5 %).

 

Висока степен на мотивация в своята работа отбелязват средно 89.3 % от анкетираните (фиг. 7). При тях са налице положителни емоционални състояния на активност, удовлетвореност и желание за работа. Високата мотивация спомага за преодоляване чувството на умора и неблагоприятни стресови състояния, както и за повишаване нивото на тяхната работоспособност

[3]. 

Изводи

Анализът на резултатите от проучването позволява да се направят следните изводи:

1. Умората в края на работния ден се увеличава значително, като по-изразена е физическата умора.

2. В състояние на еустрес (благоприятен стрес) са повече от половината включени в изследването, а в състояние на дистрес – 43.6 %.

3. Данни за невротизъм се откриват при 40.9 % от изследваните касиерки, като най-изразени невротични симптоми са: емоционална лабилност, тревожност, вегетативни промени.

4. Високата степен на мотивация, която нараства още в процеса на работа, спомага за преодоляване симптомите на умора, подтискане на невротизма и запазване ниската степен на дистрес (нехарактерна за напрегнатата работа).

 Литература

1. Велкова Д. Стресът при работа – подценяван проблем на работното място. Безопасност & трудова медицина, 2002, № 3, 15-18.

2. Дичева Е., Стрес и работа. Съвременни теории и разбиране на проблема. Безопасност & трудова медицина, 2003, № 2, 15-18.

3. Кръстев Л. Ефекти и саморегулация на стреса. Благоевград, Югозападен университет “Неофит Рилски”, 1992.

4. Съобщение на Европейската комисия – Адаптация към промени в трудовия живот на обществото: нова стратегия за безопасност и здраве при работа 2002 – 2006. Европейска комисия. 2002.

http://europe.osha.eu.ont/systems/strategies/future/#270

5. Трето европейско проучване за условията на труд в Европа 2000. Европейска фондация за подобряване условията на живот и труд2000. Люксембург. 2001.

http://www.eurofond.ie/publications/EF0121.htm

6. Cropley M., A. Steptoe, K. Joekes. Job Strain and Psychiatric Morbidity. Psychl.: ed., 1999, 29 (6), 1411-1416.

7. Levi L. (Ed.). Society, Stress and Diseases. London, Oxford University press, 1983.

 Автори:

Д-р Мирослав Димитров Маринов – главен асистент, катедра Физиология и патофизиология, Медицински университет – Варна

Марианка Атанасова Атанасова – психолог, отдел Лабораторни изследвания, сектор физиологичен контрол, ХЕИ – Варна

Д-р Донка Неделчева Демирева – ординатор, Държавен санитарен контрол, сектор трудова медицина, ХЕИ – Варна

ниверситет – Варна Марианка Атанасова Атанасова – психолог, отдел Лабораторни изследвания, сектор физиологичен контрол, ХЕИ – Варна Д-р Донка Неделчева Демирева – ординатор, Държавен санитарен контрол, сектор трудова медицина, ХЕИ – Варна