Национална хуманитарна гимназия ,,Св.св.Кирил и Методий” (бивша Солунска) е училище със забележителна история. Юбилеят ни поставя в нов досег с нейното начало. Българската мъжка гимназия ,,Св.св Кирил и Методий” е основана в Солун, културно средище, което привлича хиляди българи от всички краища на Македония. Тридесет и три години тя е крепост на българщината. Дава на България над 6000 възпитаници.

Снимката от 1888 - 1889г. е скъпа реликва за Солунския период на Гимназията. Паметни са думите на горещия родолюбец и класика на българската литература Димитър Талев:,,Солунската българска мъжка гимназия беше от най-буйно пламтящите просветни огнища, чиято светлина озаряваше цялата страна.”

През 1920 г. Гимназията свързва съдбата си с гр.Горна Джумая (дн. Благоевград). Като смесена гимназия с класически отдел тя следва просветните традиции от Възраждането.

Започва нейният Горноджумайски период.Снимката от 1934 г. е документално свидетелство за учителите, подкрепени от

обществеността на Благоевград, отвоювали правото на Гимназията да бъде в своя собствена сграда и да съществува като самостоятелно учебно заведение.

През 1950 г. се открива педагогически отдел за подготовка на редовни учители, за да се отговори на голямата нужда от учителски кадри. Една година след това той прераства в самостоятелно педагогическо училище.

От 1991 г. Гимназията има статут на Национална хуманитарна. Утвърждава се като съвременно учебно заведение с хуманитарна насоченост с профили ,,Хуманитарен” и ,, Изкуства” - ,,Музика” и ,,Изобразително изкуство”.

Национална хуманитарна гимназия е културна емблема на града. Обединява духовно и емоционално много поколения. Посреща юбилейната година с отговорността да издига престижа на училището, защото не е просто работно място, а духовно пространство за диалог между миналото, настоящето и бъдещето.

Солунска българска мъжка гимназия Св.св.Кирил и Методий, Струмишка смесена гимназия, Горноджумайска смесена гимназия ”Св.Кирил и Методий, Първо единно смесено училище ”Кирил и Методий”, Политехническа гимназия ”Кирил и Методий”, Национална хуманитарна гимназия ”Св.св.Кирил и Методий” /бивша Солунска/, а за всички нас, чийто житейски път е свързан с нея,просто Гимназията. През 2010 година става на 130 години.

Родолюбиви българи - просветители са поставили темелите на този храм на просвета и духовност с много мъдрост и любов към бъдещето на децата на един народ , жаден за образование и свобода. ”Гимназията

растеше бързо, по думите на един възпитаник на гимназията в Солун - и с авторитета на учителите, дошли от близки и далечни покрайнини доби име не на институт за средно образование, а за по-висше. В сградата на това духовно светилище на пълно национално съзнание и национална мощ, нашите учители ни учеха не само на обща наука по програмата на една образцова гимназия, но и ни вдъхваха любов към класическата, към духовната и към педагогическата наука. През гимназията минаха синовете на Македония, които за гордост на своите учители станаха духовници и литератори, поети и учени, дипломати и общественици, офицери, лекари, инженери и учители. Да, гимназията действаше благотворно на душите на своите възпитаници ученици. Най-старателните и трудолюбивите изпъкваха с успеха си и с желанието да свършат по-скоро и да литнат между народа си и да го научат на четмо и писмо, да променят ума му, а други най-чувствителните и най-мечтателните да преобразят неговите чувства и желания. Първите наричаха учители, а вторите - революционери. И едните и другите измъкнаха македонския българин от летаргия, дадоха му просвета, вляха в него национална гордост и го подготвиха да подири своите права на човек и народ”/Стамат Стаматов/

Възхвалявана и обичана, преследвана, разрушавана и отново, и отново „като феникс от пепелта” възкръсваща за нов живот, следвайки съдбините на народа си , Гимназията странства през Струмица, Щип, Петрич, за да намери своя дом в Горна Джумая, днес Благоевград,

Тук, вече 90 години, с достойнство и чест Гимназията, като пазител на национални и културни ценности, и със съзнанието, че има мисията да образова и възпитава младите хора, продължава просветното и културното дело на славната си предшественица.

Успехите на Гимназията се съизмерват с успехите на нейните възпитаници, дали своя принос за изграждането на България. За учителите в Националната хуманитарна гимназия те са нашата гордост и отплата.

Като продължение на традициите е и днешният профил на НХГ „Св. св. Кирил и Методий” /бивша Солунска/. Сигурни сме, че европейското бъдеще на потомците ни има нужда от проверените във времето хуманитарни и културни ценности, които утвърждаваме и формираме в учебната дейност.

На всички учители на Гимназията , свързали професионалния си път с нея, изказвам сърдечна благодарност. Защото, ако днес България върви спокойно по пътя на мирния и благодатен напредък, това се дължи преди всичко на Учителя, на неговия ум, сърце и труд.

На вас, уважаеми колеги, принадлежи славата на 130 годишната история на Гимназията.Честит юбилей!

11.май.2010 г., Севдана Марковска - директор на НХГ

Забележителна история

Учители в Солунска мъжка гимназия 1888 - 1889г.

Учители в Горноджумайската гимназия 1934г.

Учителите в Национална хуманитарна гимназия 2010г.

Люби народа си, служи на Отечеството. Богатство се изгубва, науката остава.

На 29-30 април 2010 г. в Регионалния исторически музей – Благоевград се проведе Национална научна конференция „Гласовете ви чувам. Личностите на Гимназията и България”. Тя бе посветена на 130-годишнината от основаването на Солунската българска мъжка гимназия, чийто правоприемник днес е Националната хуманитарна гимназия ”Св.св. Кирил и Методий” в Благоевград.

Конференцията стана факт благодарение на усилията на организаторите от Регионалния исторически музей в Благоевград и Националната хуманитарна гимназия ”Св.св. Кирил и Методий” в Благоевград, както и

на съорганизаторите от Община Благоевград, Македонския научен институт и Института по история при БАН.

Конференцията бе открита с приветствия към участниците от академик Георги Марков – директор на Института по история към БАН и Костадин Паскалев – кмет на община Благоевград. Прочетен бе и поздравителен адрес от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. Председателстващи отделните сесии бяха академик д.и.н. Георги Марков, ст.н.с. д.и.н. Светлозар Елдъров и ст.н.с. Александър Гребенаров.

В трите работни сесии бяха представени 50 доклада и научни съобщения на изследователи от различни научни общности – университети, музеи и архиви, Българската академия на науките, Македонския научен институт, Военната академия ”Г.С.Раковски”. Участие взеха и наследници на стари български родове, свързани със Солунската гимназия и с борбите на македонските българи, като Христо Матов, Райна Дрангова, Олга Пърличева. Представени бяха нови проучвания за живота и делото на учители, възпитаници и ръководители на Гимназията. Едни от тях, като Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Васил Кънчов, полковник

Петър Дървингов, Михаил Сарафов, Трайко Китанчев, Андрей Тошев, Андрей Ляпчев, са оставили трайна диря в родната интелектуална, политическа и дипломатическа история. Други, като Борис Сарафов, Иван Гарванов, Петър Попарсов, са се превърнали в легендарни фигури на революционното движение на българите от Македония. Трети, като Божил Райнов – един от първите директори на Солунската мъжка гимназия, учителите Борис Янишлиев, Христо Ганов, Иван Бележков, Иван Захариев, са останали непознати за широката публика. Но всички те – искрено обичали народа си и отдали себе си на България, на нейната свобода и просперитет. Всички те – завещали на следващите поколения своята вяра, просветеност, хуманизъм, свободомислие.

Разгледани бяха и малко разработвани досега в историческата литература проблеми: съдбата на Българската гимназия в Солун по време на Балканските войни, усилията за опазването й след това и установяването й в гр.Горна Джумая (днес Благоевград) след Първата световна война; дарителството и развитието на училищното здравеопазване, свързано с името на д-р Борис Проевски.

Дискусиите на участниците и гостите

продължиха в по-свободна форма и на работната вечеря в края на първия ден на конференцията.

Паралелно с провеждането на научната конференция в залите на Регионалния музей в Благоевград бяха открити и две изложби, посветени на юбилея. Първата включваше фотоси, учебници, вещи с историческа стойност от различните периоди на Гимназията – в Солун, Струмица, Горна Джумая (дн. Благоевград). Втората изложба представи творби на настоящи ученици от паралелката по изобразително изкуство в НХГ „Св.св. Кирил и Методий”.

Николай Куколев

Интервюта с възпитаници на Гимназията

Костадин Паскалев, кмет на Община Благоевград

Какво Ви даде гимназията, в която учехте?Това са най-хубавите спомени в живота ми. Бяхме един страхотен клас - 24 момичета и 8 момчета. Тогава учехме разщирено английски език, такава беше паралелката ни. Хора, с които и до ден днешен поддържам прекрасни отношения, уважаваме се, събираме се. Смятам, че тогава всеки човек се формира като личност, научава най-много през живота си и създава най-трайните приятелства. Така че това са едни

от най- хубавите години.Кой е вашият най-ярък спомен от времето когато сте били ученик в гимназията?Най-ярките спомени от гимназията са свързани с часовете по математика при Шумарски. Той ни беше и класен, много се уважавахме. Когато класът ни се събира, той присъства на всички срещи, което е доста интересно. Живи в паметта ми са и спортните мероприятия, които се организираха преди и след часовете.Тази година отбелязваме 130г. от основаването на Българската мъжка гимназия в Солун. Какво бихте пожелали на учителите и възпотаниците на гимназията?Всичко, което трябва да се пожелае на един млад човек, според мен, е преди всичко да е здрав, да е усмихнат и да е с широко отворено сърце за онова, което му предстои в живота, и разбира се, най-вече да получи всичко онова , което му е нужно, за да се реализира успешно в кариерата си.

Ивайло Златанов, началник на Регионалния инспекторат по образование в Благоевград

Какво Ви даде гимназията, в която учехте?

Завърших средното си образование в Математическата гимназия „Сергей Корольов” през 1983, след това висше образование в УНСС.

Ученическите години бяха най-вече безгрижни. Гимназията ми даде знания и опит, които съм приложил на практика успешно в следващите години от моя живот.

Кой е вашият най-ярък спомен от времето, когато сте били ученик в гимназията?

Спомени имам много. Часовете по физика, часовете по география, все динамични часове, в които ние по детски правехме някакви щуротии, които умело и сигурно колегите учители

парираха.Тази година отбелязваме 130 г. от основаването на Българската мъжка гимназия в Солун. Какво бихте пожелали на учителите и възпотаниците на гимназията?

Пожелавам на учениците – да са търпеливи, да формират знания и умения, които успешно да реализират в бъдеще.

На колегите учители – да бъдат на мястото си, да проявяват търпение, много усилия и да успеят да възпитат достойни граждани на България.

Какво Ви даде Гимназията, в която учехте?

Гимназията ми даде много, аз безкрайно много обичам това учебно заведение. Учех в гимназията от 1968 до 1972г. В Благоевгад нямаше университети, за нас, за всички мои съученици, това беше нашият университет. Тя ни даде невероятна подготовка по всички общообразователни дисциплини, научи ни на самостоятелност, на гражданско поведение и ни превърна в личности. Толкова жив е в съзнанието ми ученическият живот в бивша Солунска гимназия „Св.св Кирил и Методий”. Ученическите общности тогава имаха

едно активно поведение, ставаха инициатори на редица прояви.

Кой е вашият най-ярък спомен от годините, когато сте били ученичка в Гимназията?

Имам такъв ярък спомен, когато Гимназията честваше 90-годишнината от създаването на Солунската гимназия и си спомням,че всички ученици, учители, ръководството на гимназията, бяхме ангажирани с този юбилей. Имахме много интерсни научни конференции заедно с историците от Историческия музей отбелязахме тържествено тази годишнина. Спомените ми са свързани с т.нар. „ученическо самоуправление“.

Какво е вашето пожелание към възпитаниците и учителите на гимназията?

Да бъдат живи и здрави, да помнят, че

Гимназията е Солунският светилник за всички нас, които живеем на тази територия, територията на Югозападна България. Да не забравят смисъла и традициите на класическото хуманитарно образование, каквото Гимназията дава. С много плам, с много обич ттрябва да работят, защото безспорно е голяма гордост да си възпитаник или учител в едно такова учебно заведение, създадено през 1880г., с труда на големи ентусиасти, единият, от които е Кузман Шапкарев, който цял живот остава изключителен българин, за него даже казват „българин до пароксизъм “.

Защо бъдешето винаги се нуждае от минало?

Бъдещето винаги се нуждае от минало, защото то е основата, то е фундаментът.

Георги Марков, академик, доктор на историческите

науки

Академик Марков, какъв е приносът на Солунската българска мъжка гимназия в българската история?

Солунската гимназия мога да я сравня само с Априловската гимназия в гр. Габрово, защото това е гнездо, от което са излетели много велики българи, революционери - Даме Груев и Гоце Делчев, книжовници, военни, дипломати, политици, общественици. Така че от тези 6 000 възпитаници поне стотина са известни не само в България, но и на Балканите. Поради това Солунската гимназия съчетава просветата, църквата и революцията. Това е нещо много, много рядко изобщо в световната история. Дори решението за Илинденско – Преображенското въстание е взето в Солунската гимназия и се доказва,че църквата, просветата и революцията могат да имат връзка, могат да имат взаимопомощ, а не да се противопоставят.

Защо бъдещето се нуждае от минало? Без минало няма настояще, без настояще няма

бъдеще. Днешното настояще ще се превърне в минало, а бъдещето ще стане настояще. Това е една историческа закономерност. Ние трябва да познаваме миналото, да не си въобразяваме, че с нас започва и с нас свършва историята. Ние сме просто едно поколение, всяко поколение е една брънка от световния исторически процес и поради това трябва да тачим основателите, учителителите от онази Солунска гимназия, която е била едно европейско училище. Ако видите програмата, ако видите какво са учили преди 130 години, как са започнали... Такова училище може да има само в Югозападна Европа, в тогавашната Османска империя. И въпреки това се създава в резултат на възрожденските традиции на българския народ. Неслучайно ви казах, че преди Солунската

гимназия има само една - Априловската гимназия. Всичко е свързано.

Какво бихте пожелали на възпитаниците и учителите на Националната хуманитарна гимназия?

Най-вече да бъдете горди, че сте наследници на Солунската гимназия, защото малко училища в България имат такава богата и дълга история. И както нашите предци, и вие да допринесете за бъдещето на България.

Следвайте техния пример, вярно е, че днес няма революции, слава Богу, няма войни, но пък борбата в днешния живот също е сложна, трябва да бъдете упорити като тях, себеготови, за да се осъществите и като личности, тъй като тая Солунска гимназия създава личности, такава е и темата на конференцията, така че бъдещето е ваше.

2 Гласовете ви чуваmНационална научна конференция, посветена на 130-годишнината от основаването на Солунската българска мъжка гимназия

Любима Димитрова, старши експерт по български език и литература в Регионалния инспекторат по образование

Нямам по-невероятно преживяване от срещата с учителката ни по литература Мария Мандова. Казвам среща, защото през трите гимназиални години аз отсъствах от литературата. Помня как майка се терзаеше, че не чета книги. Освен няколко приключенски романа за индианци, които поголовно се поглъщаха в юношеството ни, почти не пипвах книга. Тогава жадно пиех от книгата на улицата. А по-късно залетях в друга крайност – потъвах в книжнина и трупайки години, се пристастявах към нея като наркоман.Мандова бе строга, дори ми се струваше, че излъчва студенина, но така изглеждаха нещата на повърхността. От нея бликаше културата на посветен литератор и изтънченост, която сама по себе си въздействува. Бе нисичка, но не криеше високото си самочувствие, присъстваше в час с вдигната глава и държеше положението. Около себе си събираше кръг от ученици с литературни амбиции, а такива като моя милост, отсъствахме от полезрението й. Това не ме е измъчвало, защото не съм допускал, че някога ще имам вземане-даване с възвишеното слово. А какво се случи? Вторият предмет, с който ще кандидатствах в Университета бе литературата и отново впрегнах ината си, за да се стягам за матура. Четях край реката, същата благоноста Бистрица, която освети детството ни. Бръмнеше ли главата ми, се хвърлях във водата, излизах освежен и отново захващах битката с учебниците. Мина писменият изпит. Явих се

на устния, изтеглих въпросите и започнах да говоря. Мандова се вторачи в мен, загледа ме с нарастваща изненада. Сякаш се чудеше това аз ли съм или й се привиждам. Похвали ме горещо и ме попита ще кандидатствам ли, и с какво. Когато чу, че литературата е един от двата предмета, с които ще се явявам на изпит, тя развълнувано каза: „Виж, писмената ти работа е за четири, а сега се представи за над отличен. И тъй като не мога да ти пиша повече от шест, ще поставя на писмената ти работа пет, а на устния ти пиша шест”. Бях зашематен, това са мигове, които преобръщат душевни пластове и хвърлят лъч към бъдещето ти. От гимназията излязох с „Отличен – 5.5” по литература.

Какво още да прибавя за учителката Мария Мандова? Нима може да се изрази едно толкова добронамерено великодушие. Влагайки въображение в моя случай, тази личност ме насърчи да се вгледам по-смело в себе си, докосна нещо, което по-късно пришпори съдбата ми. Не се виждахме често, но когато я срещнех, напомнях за щедростта й на онзи изпит. А тя не пропускаше да ме увери, че с радост следи творческите ми изяви. През зимата на 2010 година, когато в Благоевград представях книгата си „Страхът и ти”, дойде и тя, моята орисница в словото. След четиридесет години можех да й благодаря в присъствието на други. Невероятна е играта на живота!

Кой е вашият най-ярък спомен от времето, когато сте били ученик в Гимназията ?

Валери Смиленов, oбластен управителБяхме един изключителен колектив с

един изключителен преподавател и класен ръководител - Венета Тумбева. Нейният син - очният лекар Йордан Тумбев - беше винаги с нас като дете. Ние бяхме обгрижвани, но бяхме палавници , няма какво да крия. Държаха много на дисциплината. Спомени имам много.

Галя Миленкова, директор на Историческия музей в Благоевград

Най-яркият ми спомен е свързан с една

екскурзия до хижа “Яворов” с нашата класна Катя Серафимова, която току - що бе завършила висшето си образование. Беше през зимата, нощта ни застигна в планината и просто едната случайност и късметът ни помогнаха да стигнем до хижата живи и здрави, без проблеми. Самият преход беше свързан с много емоции. Много силно се е запечатал в съзнанието ми.Татяна Ядкова, директор на Математическата гимназия в Благоевград

Най-яркият ми спомен е свързан с връчването на дипломите в 11 клас. Тогава бях от малкото ученици, на които връчиха златен медал. Гимназията навършваше 90 г. Направиха едно

много голямо интервю със златните медалисти в Радио Благоевград. Един цял брой на вестник „Пиринско дело” беше посветен на гимназията и цяла страница на випуска. Това е най-яркият ми спомен, въпреки че има още много други, които с умиление си спомняме, когато се съберем с бивши съученици.

Пожелания за учениците и учителите.Валери СмиленовСибирско здраве и кавказко дълголетие.

Бъдете себе си и се изграждайте като личности.Галя МиленковаБъдете живи и здрави, преподаватели и

ученици. Пожелавам успех в преодоляването на трудностите, свързани с образователните промени в страната.

Татяна ЯдковаКакто на учениците, така и на учителите

желая здраве, много успехи, дръзновение, много възможности за изява не само в България, а и в международен мащаб. На учителите, чиято мисия е толкова сложна и толкова важна, искам да пожелая много сили, оптимизъм, просперитет, много щастие, добри ученици, с които те да могат да реализират своите възможности.

Честит празник!

Като низ от черно - бели фотографии, запечатали лицата на исторически личности, групови бледи снимки, от които с мълчалива настоятелност ни гледаха първите випуски. Така си я спомням моята гимназия „Св. св. Кирил и Методий”. Никога няма да забравя черно – бялата сграда на Мъжката гимназия в Солун. Прекрасният пример на Кузман Шапкарев, който точно в този град сред голямата пъстрота от народности се е осмелил и успял в далечната 1880 г. да отвори вратите на българско училище.

Зад черно – бялата тъкан на тези пожълтели фотографии се съзират духът и мощта на българите, съхранили чрез образованието си националната ни самоличност. Вместо тъга, угнетеност и недоимък от черно-белите кадри, заснети след 1920 г. в Горна Джумая, където се премества Солунският светилник, и по-късно в моето детство, гимназията олицетворяваше усещане за обвързаност с живота, с вълненията на времето, с търсенето на вътрешна свобода, която предопределя и смисъла на съществуването. Такава си я спомням. С черно-белите снимки на някогашните ученици – Даме Груев, Гоце Делчев, Пере Тошев, Гьорче Петров, Сава Михайлов, Петър Китанов и много други достойни имена. С черно-белите образи на нейните учители – Григор Пърличев, Константин Величков, Трайко Китанчев, Васил

Кънчов, Димитър Страшимиров, Димитър Хаджииванов, Иван Снегаров, Георги Кулишев и още именити народни дейци, учени, писатели.

Онова, което ме привличаше в тези остарели фотографии е, че са запазили дълголетната памет на едно духовно огнище на знания, родолюбие и свобода! Може би затова градът с упование и почит ежегодно се събира в двора на старата гимназия, за да отдаде признание към випуските, историята и бъдещето.

В моето гимназиално време изпитвах удоволствие не само от ученето, но и от кипежа на младостта ни, от приятелствата и любовите, от поезията, която трябваше да осмисли събитията. Говоря за откриването на вкуса към живота, за поривите и копнежите да бъдем щастливи и най-искрено да проумеем света.

Когато и да си спомням моя випуск 1964год., един вътрешен глас ми подсказва, че не е нужно да преувеличавам значението на гимназията „Св. св. Кирил и Методий”, за да скрия от себе си недостатъците на своя живот. Но нещо извътрешно свидно от нейната същност, възпроизвеждащо се отново и отново, завинаги ще остане неразделна част от мен, което възприемам и днес като съдба.

Честит юбилей! Пожелавам да пребъде и в бъдещето!

Любка Станева, старши експерт по организация в Регионалния инспекторат по образованието в Благоевград

Какво Ви даде Гимназията, в която учехте?Завърших Политехническа гимназия ,,Кирил и Метотий”, която е завършил и моят баща. Гимназията ми даде изключителна подготовка, говоря като обща култура, като отношение към хората, като формиране на поведение, научих какво искам от себе си.

Кой е вашият най-ярък спомен от годините Ви в Гимназията? Може би най-яркиятми спомен е свързан с честването на 90-годищнината от създаването на Гимназията. Моят випуск тогава беше 9 клас. Ние много активно, както и вие сега, участвахме в подготовката на тържествата. Завинаги ще запомня, когато на гарата в Благоевград посрещнахме последните останали живи възпитаници на бивша Солунска гимназия, вече много възрастни баби и дядовци, които не спряха да плачат в следващите три дни от тържествата от радост, от умиление. На нас ни беше малко странно, защото сме били на вашите години, но сега разбирам как са се чувствали.Тази година отбелязваме 130 години от основаването на Българската мъжка гимназия в Солун. Какво е вашето пожелание към възпитаниците и учителите на Гимназията?Желая им много здраве, много щастие. На колегите - да се радват на своя труд, а на вас, учениците, пожелавам да сбъднете поне частица от мечтите си и тогава ще сте щастливи!

Надка Ангелова, старши експерт в Регионалния инспекторат по образование в Благоевград

Какво ви даде Гимназията, в която учехте?Бих казала, че твърде много ми даде, даде ми

образци примери на човешко и професионално поведение, даде ми толкова стабилни знания, че без всякакви други частни уроци успях да се справя отлично на кандидатстуденския изпит

по български език и литература.Кой е вашият нал-ярък спомен от годините, когато сте били ученичка в гимназията?

Най-яркият ми спомен е свързан с моя учител по английски език и класен ръководител Петър Игов. Той притежаваше необикновено педагогическо майсторство, имаше изключителни човешки качества, беше много ярък като личност. Ние го усещахме освен като наш учител и като наш съветник, и като наш довереник, приятел не смея да кажа, защото беше много над нас, но той просто беше всичко за нас.

Какво е вашето пожелание към възпитаниците на гимназията?

Към учителите - да съхранят любовта си към професията. Към учениците - да продължат образованието си в най-престижните заведения в България и в света. И на едните, и на другите пожелавам да запазят духовността си, освен това им пожелавам здраве, успехи и голямо човешко щастие.

Иван Мирчев, професор, ректор на Югозападен университет ,,Неофит Рилски”Иван Мирчев завършва Политехническа гимназия ,,Св.св.Кирил и Методий” (бивша Солунска) през 1973 г., след това висше образование в Софийския университет – специалност Математика.Господин Мирчев какво ви даде гимназията?Гимназията ми даде много. Връщате ме назад във времето – 1970-1973г. Имахме страхотни учители – Тодор Чимев – по математика, Шандарова – по литература. Всички

очакваха да кандидатствам история или литература. Избрах математиката, тъй като бях много добре подготвен. Отидох на кандидатстудентския изпит и изкарах отличен 5.50. Голямата ми мечта беше

като завърша математика в Софийския университет да стана учител, но тогава ми казаха, че по разпределение трабва да отида да работя 3 години на село. По тази причина се явих на конкурс за асистент, така че случайността е много интересно нещо и обратите в живота също.Кой е вашият най-ярък спомен?Няма да забравя нашия директор Кирил Войнов (който ми беше учител по химия в Пето основно училище). Много са спомените ми от тези години, уверявам ви, те никога не избледняват. Какво е вашето пожелание към учениците и учителите на НХГ?Бъдете живи и здрави, защото когато станете на 55 години ще разберете, че тази фразичка не е напразно измислена. Бъдете все така амбициозни, все така атрактивни и нестандартни. Не приемам твърденията, в които се казва, че да сте по-различни, означава да не сте като нас. Пожелавам ви да си останете млади, досещайте се за вашите родители, учители, близки и приятели, защото правенето на кариера и работа изискват да се опреш на някого.

Владимир Каперски, журналист и писател, автор на телевизионни филми. През 1993 г. издава книга с есета “Водолеен вихър”. В края на 2009 г. - сборник с разкази “Страхът и ти”, която участва на Международния панаир на книгата в София. В момента пише биографично-документалната книга, в нея отделя подобаващо място и на преживяванията си в Гимназия. По-долу поместваме откъс от ръкописа, в който Владимир Каперски разказва за учителката си по литература Мария Мандова.

НЕВЕРОЯТНА Е ИГРАТА НА ЖИВОТА!

Гласовете ви чувам 3

Нели Цонева, журналист, директор на Регионалния телевизионен център в Благоевград (1977 – 1983). Наградена със „Златното перо” – най-високото отличие на СБЖ за принос в развитието на телевизионната журналистика.

Повече от дванадесет години работи в Българската национална телевизия в София. Понастоящем е PR (връзки с обществеността) в най-голямото издателство у нас за учебници и учебна литература „Просвета”.

Гимназия ,,Св. св. Кирил и Методий” – духовно огнище на знания и родолюбие

Интервютата подготвиха Зоя Боцева, Исмаил Ристем, Александра Готева от Клуба по радиожурналистика в гимназията

Профилираните паралелки по български език и литература имат почти двайсетгодишна история. Първите са открити през 1990/1991 учебна година. Оттогава до днес те се утвърждават като водещи паралелки в профил „Хуманитарен” на училището. Присъствието на този профил има важно значение за атмосферата и духовния живот на Гимназията ни с нейната 130-годишна история. Обучението се извършва по програми на Министерството на образованието, младежта и науката, които включват теми от двете равнища на подготовка – задължителна и профилирана. Профилираната подготовка позволява изграждането на повече и по-високи компетентности, свързани както с усвояването на българския език, така и с литературата като учебен предмет. От друга страна, именно работата по български език и литература дава възможност да се развиват творческите способности на подрастващите. Мнозина от постъпващите в тези паралелки ученици са изкушени от словото млади хора, които не само изучават с интерес и желание българската и европейската литература, но и сами правят опити да пишат поезия или проза. За постиженията им говорят наградите, които получават от различни конкурси – за стихотворения, разкази, есета.

Паралелките по български език и литература имат традиционни дейности, насочени към приобщаването на учениците към духовните ценности на човечеството. Ежегодно на 25 март, в деня на празника Благовещение, се провежда рецитал на любовната лирика. Осъществяват се срещи с творци – поети и писатели, както

и с литературни критици и учени в областта на литературознанието и езикознанието. Реализират се някои съвместни изяви с Югозападния университет „Неофит Рилски” с активното участие на ученици от нашето училище. Работим в тясно сътрудничество с всички културни институции в града, като Регионалния исторически музей, Регионалната библиотека и др.

Резултатите от работата на учениците и учителите от профила личат в успехите на възпитаниците ни на областните и националните кръгове на олимпиадите по български език и литература, както и в реализацията им след завършването на средното им образование. Основната част от тях стават прависти, икономисти, учители, някои – журналисти. Интензивното изучаване на български език и литература, съчетано с подготовката по другите профилиращи предмети – история и философия, не само разширява културния хоризонт на младите хора, но и им дава конкретна подготовка за успешно явяване на кандидатстудентски изпити в различни висши учебни заведения.

Във времето на високите технологии, на техниката и машините хуманитаристиката напомня, че в основата стои човекът, а литературата помага да се съхранява човешкото. Затова обучението по български език и литература винаги ще бъде необходимо и актуално.

Илонка Белева, учител по български език и литература в НХГ

Вече повече от 15 години училището предлага интензивно изучаване на чужди езици – английски, испански, немски, френски. успехите на възпитаниците ни и многобройните им отличия и грамоти от олимпиади и съзтезания, успешната им реализация в чужбина са доказателство, че това е правилният път, по който трябва да продължим да работим, за да израстват като способни млади хора с широка обща култура, с високо самочувствие и конкурентноспособни на пазара на труда.

Като единствено средно училище в града, предлагащо обучение по испански език, се гордеем, че наши ученици успешно продължават образованието си в чужбина, реализират се като специалисти, дават своя принос за съхранението на пламъка на просвещението, завещан ни от нашите знаменити предци и основатели на най-старото в Югозапада България средно училище.

Развълнувани от успеха на нашия ученик Иван Василев от 9е клас, класирал се за национален кръг в съзтезанието “Езиково кенгуру” с най-висок резултат в групата 9-10 клас, му зададохме няколко въпроса:

1/ Каква е ползата от изучаване на чужди езици?Когато пътуваш в чужбина, по-лесно контактуваш с хората. Обогатяваш своята култура, имаш

повече възможности за работа.2/ Смяташ ли да продължиш да се занимаваш с изучаване на испански език и защо?Да, смятам. защото един език, като не се усъвършенства, се забравя. Все още има неща, които

не знам. Може да ми помогне при обучението ми във висше учебно заведение.3/ Като ученик за първа година в гимназията какви са впечатленията ти от училището и допада

ли ти атмосферата в него?Да, впечатленията ми са чудесни, както от съучениците ми, така и от учителите. В училището

цари спокойна атмосфера.

Когато кажеш или прочетеш Франция, си представяш парфюми, вино, сирене,

Айфелова кула, Лувър, дворци, замъци, цивилизация, величие… Именно заради това, успоредно с преподаването на лексика и граматика част от часовете по френски език са посветени на запознанството с тази велика страна. Това стимулира учениците, запленява ги в стремежа им да се докоснат, макар и от дистанция, чрез книги и филми, до многообразието на страната на свободния

дух, на демокрацията и гражданското общество. Мнозина от тях имат възможност да я видят и усетят много по-добре каква е. Всяка година се организират екскурзии, в които те преживяват моменти на наслада и на духовно извисяване.Френският език е един от двата езика на ООН, европейските институции и международното право. Той се говори във всички континенти и навсякъде по света хората високо ценят тези, които го говорят.

Бонка Ичкова, учител по френски език в НХГ,,Св.св.Кирил и Методий”

ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА - НЕОБХОДИМО И АКТУАЛНО

Чуждоезиковото обучение - осъзната потребност

Запленени от една страна

4 словото пребъдва от род в род

Награди от Националния ученически конкурс на тема: „Гласовете ви чувам. Личностите на Гимназията и България”

Ученически конкурс по изобразително изкуство: „Нашето училище – минало, настояще, бъдеще”

Първи раздел “Литература”:Първа награда - Светлана Георгиева Няголова – (18 години, гр. Силистра)Втора награда - Нели Николова и Светлозара Сулименко – (10 в клас, гр. Варна)Трета награда – Тина Илианова Кълбова – (12 б клас, НХГ)

Втори раздел “История”:Втора награда: Славка Йорданова Атанасова – (11 е клас, НХГ)Зоя Боцева – (10 а клас, НХГ)Трета награда: Виктория Иванова – ( 11 в клас, НХГ)Славина Моралиева – ( 8 а клас, НХГ)

Наградени ученици:

Първо място - Йоана Попова

Второ място - Рая Георгиева

Трето място - Атанас Кунев

Поощрителни награди на:

Кристиан Балабански

Виолета Гецова

Сотир Коларов

Георги Велячки

Десислава Качева - 10 д клас

Полина Караджова - 11 д клас

Виолета Макелова - 11 д клас

Яница Рагелова - 9е клас

Кристина Михайлова 9е клас

Елмира Занева 9е клас

Един ден, един прекрасен ден в Брюксел. Защо точно там се питате. Отговорът ми е много прост. Една журналистка като мен, така провокирана да види повече от света извън България и да успее в кариерата си, разбира се, ще отиде в Брюксел. Имам политическа задача – да наблюдавам последното заседание на Европейския парламент за 2009 година.

Какво видях, какво усетих и какво чух, ще ви разкажа сега.

Винаги съм предпочитала да пиша за нещо друго. Харесвам коментаторската си колонка в градския вестник. Обичам да пиша за мода, за известните личности и техния живот. Никога не съм смятала, че нещо като

политиката ще ме привлече. Но останах изненадана. Дрехите и новите дизайнери са интересни, но политиката и всички въпроси, касаещи я, както и всеки един човек, са много по-смислени и важни, отколкото си представях. Защо Брюксел, питате вие, ами защото магията на политиката ме омагьоса точно там, в космополитния Брюксел.

Главният редактор на вестника, в който работех, се измори от мен. Вечните ми въпроси бяха: «Как може да се обличате така глупаво?»; « Защо за вас модата и клюките са глупави, та мъжете са по-големи кокетки и клюкарки от жените?». Мисля, че малко прекалявах. В началото го преглъщаше, но после му дойде до гуша от мен и ме уволни. Да, мен, представете си, уволни мен! Но както и да е, реших да се ориентирам към нещо друго, по-зряло. Реших да си стъпя здраво на краката, и че е време за моята мечтана кариера. Кариерата на опитна и актуална българска журналистка.

Първи опит – провал! Втори опит – провал! Трети опит – провал! Кога най-накрая ще спра да се провалям? Мислех си, че никога няма да стане, докато един ден не се появи той. Мъжът от списание «Финанси и политика». Първо си помислих: «Ох, каква скука!», но всъщност осъзнах, след много време разбира се, че не е. Той ми предложи работа и аз приех, без да знам нищо за политиката. Бях толкова изгубена «в превода», и не тъжна, а изгубена в буквалния смисъл. Бях потънала някъде под купища вестници и списания за политика и не успяха да ме намерят цели три дни. Бях твърдо решена да науча всичко. След два месеца усилен труд на изучаване на европейската история и политика отидох в списанието, за да кндидатствам за работата. И хоп, изненада, приеха ме! Гордо вече можех да кажа, че съм журналистка.И все пак не ми беше много интересна политическата ми задача. Или поне така си мислех. Задачата ми беше да пиша за Европейския парламент в Брюксел. Не очаквах да бъда запленена.

Темата на събранието беше дали да се приеме Турция в ЕС. Странно, но това въобще не ме интересуваше тогава. По-скоро бях запленена от самолета, в който се возех – първа класа, и от града като цяло, отколкото от темата, която щеше да се обсъжда.

Нещо в мен сякаш се промени. С влизането ми в тази прекрасна сграда нещо в мен потрепери. Не можех да повярвам, когато осъзнах, че това е вълнението ми. Аз се вълнувах!

Всичко беше прекрасно. Дори си се представих като част от представителите на страните членки. В съзнанието си бях с вързана на кок коса и с прекрасен официален костюм или рокля. Една сграда може да ти внуши много неща, но сграда като тази – в нея самият въздух е друг!

Аз и моят колега, който носеше камера, десет пъти по-голяма от него (беше много хилав), влязохме в залата. Бяхме на балкона. Гледахме представителите и документирахме дебата им. Всички говореха толкова решително и така убедително, че не знаех на кого да повярвам. Възхищавах им се. Всички спореха, едни казваха: «Ще приемем Турция, тя постигна много!», други: «Не, Турция има много проблеми!», а трети предпочетоха да бъдат неутрални. По едно време се хванах да мисля какво бих казала аз, ако бях на мястото на един от представителите. Имах мнение по политически въпрос! Само че се улових да мисля малко националистически. Въпросът за Турция е важен, но има неща, които заслужават да бъдат разгледани подробно за по-бързото проспериране на страната ни. Това ще бъде и от полза за Европа – още една «спасена» страна. И защо не увеличат квотите на нашата селскостопанска продукция? Защо с решенията си ощетяват нашите тютюнопроизводители? Защо не отпуснат повече субсидии за млекопроизводителите и животновъдите в България? Защо не увеличат парите за инфраструктурни обекти?

След като ожесточеният дебат между представителите приключи, аз и Димитър (моят колега), отидохме за интервю с някои от представителите. Някои ни подминаха, но други с радост отговориха на въпросите ни. Бях горда от себе си, дотогава не го бях изпитвала. Чувствах се съпричастна към всичко около мен. Бях запозната с въпроси, които впоследствие станаха от голяма важност за мен, за кариерата ми и за живота ми, моя и на моите близки.

Докато се возех в самолета на връщане, не си мислех колко луксозен е той, а как мога да помогна на България, на нейното бъдеще. Интересувах се от нейния просперитет. Осъзнах важната работа и отговорността на българските политици, а и на европейските. Възхищавам се и се прекланям пред техния неизменим труд и усилия.

Като пристигнахме, обработихме интервютата и ги показахме на новия ми шеф. Той беше впечатлен и ме поздрави за добре свършената работа. Вече официално станах журналист в списание «Финанси и политика». Под издадената статия пишеше: «Журналист: Димитрия Мавродиева». Бях много горда от себе си и много щастлива от пътешествието ми до Брюксел и назад.

Димитрия Мавродиева, 10 а класP. S. С есето ученичката спечели първо място в конкурса “ До Брюксел и назад”, организиран

от евродепутата Мария Неделчева.

“До Брюксел и назад”

проеКти 5

Историята на Клуба по немски език започна на 17 септември 2007 година. Той бе създаден спонтанно по идея на сегашните единадисетокласници. Нарекохме го ,,Клуб на приятелите на немския език». В архив пазим емоционално попълнения на ръка

лист с подписите на учредителите – приятели на немския език от девети клас.

Идеята на Клуба по немски е учениците да са винаги добре информирани относно немския език и култура и да се включват във всяка актуална инициатива.

Участия на Клуба: - Инициативи за приятелство чрез писма с Министерството

на околната среда; - Електронна кореспонденция с училище във Франция; - Сътрудничество с гимназия в Мюнхен; - Сътрудничество с Клуба по немски език в Американския

университет в България;- Контакти по Билд-проект под ръководството на Гьоте-

институт;- Интервюта с носители на езика;- Установяване на връзки с репортер от Германската

телевизия;- Срещи с хора, посетили Германия, Финландия, Полша,

Латвия, Естония, Унгария, Австрия;- Участие на ученици в рецитал на любовната лирика;- Участие в директни онлайн-срещи чрез WEB2.0 – РАБОТА

ПО ПРОЕКТИ;

Новината тази година е, че Клубът на приятелите на немския

език с ръководителя си Румяна Войнова участва в областния етап на “Училището - желана територия за учениците”.

Ана-Мария, Анита и Тина от 12 б клас спечелиха награди от състезанието, проведено в Американския университет за най-хубава рисунка и най-добър текст.

Тази година Клубът чества Деня на европейските езици. Поканихме Юлияна Йорданова - бивша ученичка на НХГ, която в момента следва културология, да разкаже за шестмесечното си пребиваване в Германия със стипендия по програма Еразмус. Госпожа Капка Калибацева сподели впечатления от екскурзията си до Берлин и направи фото-презентация на снимки от личния си архив.

Всяко събитие в НХГ, свързано с немския език, се отразява от младите журналисти на немски език в електронния журнал на Клуба по немски. Анита Юрукова от 12 б направи интервю с ученичката на Златка Велкова - Моника Лазова от 9 б - по повод отличното й представяне на Националната олимпиада на Гьоте-Институт. Красимира Чорбаджийска от 11 б разказа за любовта на Анита към немския език и решението й да избере немски език за втори задължителен държавен изпит. Катя и Славка от 11 е клас интервюираха на немски език Тина Кълбова - единственият и успешен участник с немски в езиковото състезание ,,Лингвистично кенгуру”.

Румяна Войнова, учител по немски език в НХГ

От началото на учебната 2009/2010 г. към Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий” (бивша Солунска) – Благоевград функционира Европейски средношколски клуб – Общество на знанието, в който участват ученици от XI и XII клас. Клубът е учреден със съдействието на Търговско-промишлена палата – Благоевград по инициатива на учителя по история Николай Куколев и европейската информационна мрежа Европа директно (Europe Direct).

От края на м. септември 2009 година с членовете на клуба и други ученици от гимназията се провеждат лекции, презентации и семинарни занимания по теми, свързани с историята и политиките на Европейския съюз, правата и свободите на европейските граждани, новите перспективи за България като член на Съюза.

С усилията на учениците от клуба и Европейския информационен център «Европа директно» в Благоевград е осигурена богата колекция от издания и информационни материали на Европейския съюз. С нея ще бъде оформен

самостоятелен раздел ”България и Европа”, посветен на 130-годишнината от създаването на нашата гимназия.

Клубът постоянно представя своевременна и пълна информация за различни конкурси, семинари и обучения с европейска тематика или организирани от европейските институции. Според ръководителя на клуба Н. Куколев участието в тези дейности дава възможност ученици от гимназията ни да придобиват нови специализирани познания и умения, да изявяват своите възможности и таланти, да се запознават и общуват със свои връстници от други европейски държави.

На своята X-та национална конференция, проведена на 27-28 ноември 2009 г. в Благоевград, Националната асоциация на българските европейски клубове (НАБЕК) прие за редовен член Европейския средношколски клуб – Общество на знанието към НХГ”Св.св. Кирил и Методий” – Благоевград. Клубът се явява и първият член на НАБЕК от Югозападна България.

Николай Куколев, ръководител на Европейски средношколски клуб към НХГ„Св.св. Кирил и Методий”

През изминалата 2008 -2009 учебна година в Национална хуманитарна гимназия “Св. св. Кирил и Методий” се сформира клуб по радиожурналистика “Радиопирати”, който е част от

проекта “Национален младежки онлайн ефир “Идем”. Проектът се реализира със съдействието на МОН и Европейския социален фонд.

Целта на проекта е създаването на единственото по рода си национално младежко интернет радио, правено изцяло от ученици, което да създаде условия за развитие на потенциала на всеки участник, за интелектуално и личностно развитие , както и евентуална последваща професионална реализация.

През февруари 2009 в хоровата зала на НХГ журналистът Мартин Карбовски промотира проекта. Национална хуманитарна гимназия “Св. св. Кирил и Методий” е едно от трите училища в страната, заедно 44-то СОУ – София и ПМГ – гр. Монтана, които участват в реализацията на националното младежко онлайн радио.

В рамките на проекта учениците, участващи в клуб “Радиопирати”, преминаха през теоретично и практическо обучение, което завърши в края на юни с посещение в Дарик радио – София. В медията младите журналисти за един ден станаха част от екипа на Дарик радио като стажанти – репортери, режисьори, монтажисти. Присъстваха на задължителната планьорка за деня, запознаха се с водещи журналисти и се докоснаха до магията на радиото. Някои направиха и първото

си значимо интервю при срещата си с тогавашния министър на образованието Даниел Вълчев.

Работата на клуба по радиожурналистика продължава с реализацията на училищни радиопредавания.

Ирина Реджова – ръководител на Клуба по радиожурналистика към НХГ

УЧИЛИЩЕТО – ЖЕЛАНА ТЕРИТОРИЯ ЗА УЧЕНИЦИТЕ Инициативи на Клуба по немски език в НХГ

Клуб по радиожурналистика

Европейски средношколски клуб – Общество на знанието

Face to face («ПЪЛНО 6») е организация, която се занимава с проблема трафик на хора. Мотото на организацията е : We can not change the whole world,but we can change the whole world of one person (Не можем да променим целия свят, но можем да променим целия свят на един човек). Целта на feca to face е да информира хората за това как да се предпазят и как да запазят целостта на човешкия живот . Организацията стигна и до Благоевград и по-конкретно до Национална хуманитарна гимназия”Св.св.

Кирил и Методий”. Проведе се обучение през месец октомври /2009 година. Ние, участниците, сами бяхме изявили желание за него. Обръщахме се към обучителите с малки имена - Бистра, Данчо и Кирчо. Тахната цел не беше да ни залеят с информация и сложна терминология, а напротив, те представика сложността на проблема по забавен начин - чрез игри, упражнения и филм.

През първия ден участниците в семинара бяхме запознати с проблема трафик на хора, а на втория ден бяхме обучавани за обучители. Бяхме така ентусиазирани и толкова очаровани от

семинара, че със съдействието на face to face, директора на НХГ г-жа Севдана Марковска и г-жа Капка Калибацева успяхме да проведем по няколко обучения, траещи един или два учебни часа. След като много от обучените ученици получиха известен опит от тези обучения, те можаха да разширят кръга на кампанията face to face. Предадоха своите знания и на свои връстници в други училища в Благоевград – ЕГ ,,Людмил Стоянов”, ,,ПГИ ,,Иван Илиев” и ПГСАГ ,,Васил Левски”.

Вече е даден началният тласък на тази дейност и очакваме тя да продължи, за да има повече информирани хора.

ЕМИЛИЯ ХАРИЗАНОВА, 11а клас

“Пълно 6”Студиото на Дарик радио - София

Началото на програмата беше поставено през годината, когато Национална хуманитарна гимназия „Св.св.Кирил и Методий” беше включена в групата на пилотните училища в България, работещи по Програмата за развитие на ООН. Илонка Мирчева (учител по биология) и Златка Велкова (учител по немски език) участваха с екип от ученици в национален обучителен семинар и реализираха проект за училищен клуб „Място без загадки”. Дейността на клуба се осъществяваше по метода “Връстници обучават връстници”, при който активна роля имаха самите ученици, подпомагани и мотивирани от учителите-консултанти.

Клубът “Място без загадки” доказа, че това е изключително подходяща и ефективна форма за работа с младите хора, чрез която те могат да бъдат убедени, че грижата за тяхното физическо, психическо и репродуктивно здраве е в собствените им ръце и да бъдат подпомогнати в изграждането на отговорно социално поведение.

Впоследствие работата по програмата премина във формата на СИП „Сексуално и репродуктивно здраве”, която функционираше с помощта на поредица спечелени проекти,– „Зад оградата 1” и „Зад оградата 2, ”Жълта светлина” и „Елате с нас” (съвместно с 3 училища от община Благоевград).

Осъществяването на проектите премина много успешно. Проведоха се училищни семинари за обучение на връстници, чиято цел беше разширяване на мрежата от връстници-обучители, работещи в групите по СИП. Участниците бяха силно впечатлени от начините на поднасяне на информацията и от отношенията, които се създават при работа с интерактивни форми на обучение, и приложиха наученото на практика – всяка година в час на класа те поднасяха информация на своите съученици в разнообразни форми на груповата работа чрез изработката на постери, ролеви игри и драма, симулативни разработки.

Постигнато бе стимулиращо единомислие и добра координация между екипи от учители и ученици при изпълнение на основната задача на програмата по репродуктивно здраве – да събуди интереса и да концентрира вниманието на подрастващите върху проблема с рисковото поведение в сексуалното и социалното общуване. Информацията по проблемите на половата култура, опасността от СПИН и употребата на наркотици беше разпространявана чрез брошури, нагледни материали и постери с цел повишаване на нивото на информираност и ограничаване на рисковото сексуално поведение.

С помощта на учителите-консултанти бяха подготвени и защитени училищни проекти, финансирани от Фонда за народонаселение на ООН – ”Нашето здраве е в нашите ръце” и „Избираме здравето” – за промоция на здравето и за развитие на училищната политика по формиране на отговорно отношение на младите хора към нормите за здравословен начин на живот и създаване на по-тясна връзка между училище и родители. По този проект беше проведен и семинар за съвместно обучение на родители, учители и ученици.

Работата в СИП „Сексуално и репродуктивно здраве” продължава и през учебната 2009/2010г.

Златка Велкова и Илонка Мирчева

Промените в образованието, извършващи се у нас в духа на демократичните европейски ценности, обръщат представите на хората за мястото на детето във възпитателния процес. Тази промяна засяга преди всичко отношението към подрастващия, на когото беше отредена по традиция пасивна и подчинена роля. Съвременните модели за управление на дисциплината в училище акцентират върху споделената власт между учител и ученик. Принципът на равно достойнство набляга върху това, че децата имат право да влияят при вземането на решения, които пряко ги засягат, и участието им като партньори и субект в учебната дейност.

От друга страна, актуалната им позиция налага развиване на по-широка гама от личностни и социални умения, които да им помагат да се ориентират по-добре в своите потребности, да учат по-ефективно, да имат актуален поглед върху собствения си живот и стремежи.

Ролята на посредник между участниците в този процес по презумпция се пада на психолога в училище. До скоро той се възприемаше като забулена в тайнственост личност, но предубежденията към тази специалист започнаха сякаш да се поразчупват и дя губят почва. Родителите все повече му се доверяват, разбирайки, че в училище той е лицето, което е запознато най-добре с особеностите на детското развитие и който съблюдава ревностно спазването на хигиенните изисквания в учебно-възпитателния процес.

Като цяло дейността на психолога е ориентирана към превенцията на психично здраве като условие за нормалното функциониране на детската личност. Усилията му при работата с тийнейджърите са насочени към развиване на личностния и творческия им потенциал, на стремежа им към хармония с околната среда и притежаниието на автономност и увереност в себе си.

В нашето училище, на своя територия, децата като че свикнаха да се обръщат към психолога. За да ги разбира, да ги подкрепя, да скърби и да се радва с тях, да алармира, когато загубят надежда и посока пред себе си.... А благодарността и обичта им са стимул в отговорното му ежедневие.

Когато посещенията в кабинета му са своевременни и доброволни, или само по насочване, ефектът е осезаемо по-висок. За да се постигнат повече ползи от съвместната работа с този специалист е задължително да се спазват някои условия за протичане на срещите. Освен това поставянето на изпълними, измерими и значими за ученика цели с неговото активно участие, изминаването на набелязаните «стъпки» с последователност и постоянство предпоставят успешния изход от проблемните ситуации. За да се случат промени в поведението, съобразно

училищните изисквания, ученикът трябва да достигне до по-добро разбиране за себе си и за другите, да практикува нови начини за реагиране и самоуправление. Обществено приемливото поведение може да се развива само в условията на взаимно уважително и доверително отношение, с повече добронамереност, неосъдително отношение, съпричастност.от страна на възрастните. И преди всичко човешка топлина.

А дали е осмислена тази истина говорят прокрадващи се мнения от типа ,,Не сме дошли в училище, за да се обичаме”. Ако можехме обаче да направим дисекция на детската психика, да отделим чувствата от съзнанието механично, хладно, разсъдъчно, навярно ще бъдем улеснени - ще работим само на база емоции, или пък само с разума. Но тези две страни на психичното са практически неделими. Удовлетворяването на емоционалните потребности на децата е особено необходимо за личностното им израстване, в това число и при изявите им в учебната дейност. Защото ,,нищо истински ценно в живота не може да се постига само с амбиция и обикновено чувство за дълг, а чрез любов и преданост към хората и към действителните неща” (Алберт Айщайн).

От практиката си имам наблюдения, свързани с различни случаи, в които дефицитът на социални умения се оказва сериозна пречка при решаването на личностни и житейски проблеми, ако не и причина за тях. Самопознанието и умението за изразяване на себе си по уверен и неагресивен начин са ключови компетенции за овладяване на гнева, на конфликтните ситуации, правят личността по-устойчива пред рисковете на околната среда. Такива са негативни явления като насилието, употребата и разпространението на наркотици, въвличането в трафик на хора и други, които постоянно скандализират обществото.

В специално организирани учебни часове в НХГ, в това число по Здравно образование, Сексуално и репродуктивно здраве, ,,Фейс ту фейс”(,,ПЪЛНО 6”) се работи за изграждане на психологически имунитет у децата като надеждно средство за превенция от рисково поведение. Това е съвременен метод, чрез който се постига по-висока степен на личностна защита откъм вредни социални въздействия. Чрез него учениците се научават да обработват получаваната информация и да я оценяват критично, свикват да мислят самостоятелно и да създават собствени идеи за противодействие. На тази база се формира и тяхното активно гражданско самосъзнание..

Хубава новина е, че психологът намира все повече съмишленици и партньори в лицето на учители и родители и не се чувства като самотен воин в училище. Така съвместното участие в проекти с насоченост към подобна проблематика е по-резултатно и перспективно. Капка Калибацева, психолог и педаагогически съветник в НХГ

Програма “Сексуално и репродуктивно здраве”

ЗА МЯСТОТО НА ПСИХОЛОГА В ЖИВОТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Библиотеката в Национална хуманитарна гимназия ,,Св.св.Кирил и Методий” носи името на Константин Величков – личност с европейска ерудираност, неуморен ентусиаст в работата си за издигане културното равнище на своите съотечественици.

Заедно с Тодор Каблешков участва в подготовката на Априлското въстание.

Следва право в Париж и живопис във Флоренция. По негова идея се създава Рисувалното училище (по-късно Художествена академия, сега ВИИИ). Преподава по френски език в Солунската българска гимназия през 1890-1891г.. Избиран е за народен представител след 1894 година и за министър на Народното просвещение. Твори в различни жанрове – драматургия, поезия, белетристика, публицистика и критика. Значителен е приносът му в създаването и развитието на българския периодичен печат.

Библиотеката е привлекателно място за търсещите, талантливите, експериментаторите, мечтателите, за всички, които обичат книгите. ,,Тук е сърцето на гимназията” – казват

учениците. За 2009 година са регистрирани над 7600 посещения на читатели и над 6200 заети книги. Учениците на бивша Солунска

гимназия обичат да четат. Затова за тях правим най-доброто. Директорът на гимназията, Севдана Марковска, направи възможно закупуването на два нови компютъра за учениците, които се ползват изключително интензивно. С нейно съдействие библиотеката работи с електронен каталог. Това е крачка напред в електронното обслужване на читателите.

В библиотеката се съхраняват ценни книги от края на ХІХ и началото на ХХ век. През 2008г. спечелихме проект ,,Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” към Министерството на културата. За повече от 3000 лева купихме книги и обновихме фонда, който е над 10500 тома.

Ежегодно получаваме дарения на книги. Оценяваме хуманния жест на дарителите и приемаме книгите с разбирането за направено добро. На всички изказваме голяма благодарност.

Библиотеката отваря врати за всеки, който иска да се докосне до страниците на любимите книги, за да усети вълшебството на истинските слова. Учителите и учениците в гимназията вярват,

че книгата е Светлина, а Светлината побеждава Мрака.Библиотекар: Таня МарковаСВЕТЛИНАТА ПОБЕЖДАВА МРАКА

Стоя си пред белия лист хартия и се чудя какво да ти напиша. Искам да ти кажа толкова много, а не зная откъде да започна. Чувствам се толкова уморен и нищожен. Моя милост няма сили дори да хване леката химикалка и да драсне последните няколко реда от пагубния си живот...

Знаеш ли, че днес се събудих с някакво особено усещане за живот. Колко странно ми се стори само това чувство! Нима ми се живее!? Колко съм смешен само!Та аз съм на ръба на силите си! Сигурно знаеш, че и днес като вчера не можах да и` устоя! Продадох се, човече, на тази греховна отрова! Не е нарочно! Силно искам, а не мога да живея без нея! Приятелю, знаеш, че ако изобщо съществува утре,то отново ще бъде така. Пред теб стои едно греховно и нищожно същество.

Все си мисля, че бих бил друг само ако можех времето назад да върна... Само ако можех... но не мога...! Имах толкова много време на този свят! Животът бе пред мен... А сега какво имам?!Изгубих и себе си дори! Не мога да съм господар на тялото и душата си.Не мога да съм господар на времето, което притежавах преди! Сега нямам нищо! Сега съм роб на последните си дни и часове!

Времето отнема всичко хубаво, но все пак оставя нещо, което да ти напомня, че си живял и си бил щастлив. Сега повече от всякога искам да върна времето назад. Сега повече от всякога искам да усещам слънчевите лъчи и вятъра,които галят лицето ми. Сега повече от всякога искам часовникът да спре да върви напред и да ми подари този божествен миг. Чувствам,че обичам целия свят и не искам просто, ей така да го напусна...

Това е приятелю, не мога да върна времето назад! Това са последните мигове на една изгубена душа, която най-сетне намери своя път. Трябва да вървя! В последните си часове, в последните си минути и секунди, аз искам да кажа на всички,че ви ОБИЧАМ! Бих го повторил безброй пъти, ако е нужно! Аз обичам живота, макар че го пропилях тъй безцелно!Сега усещам,че живея и искам да взема от всички красоти на този свят.Искам да взема от усмивките ви, искам да спра сълзите ви, искам да усещам аромата на утрото, защото аз ви обичам и винаги ще ви обичам,където и да съм!

Приятелю,не пропилявай дори и секунда от безценното си съществуване!Не погубвай себе си, не продавай душата си на дявола,изживей живота си...

Когато лекарят влезе в стаята, беше вече късно...На пода лежеше едно студено тяло, притиснало в едната си ръка лист хартия в близост до сърцето си.По пода лежаха още няколко спринцовки и един химикал.Лекарят се намръщи и присви големите си вежди.Прехапа за миг устни, а след това си каза:

-Още едно нещастно същество, неизживяло докрай своята земна приказка...!Разказът е спечелил I награда в категория проза в конкурса ,,Ако можех

времето назад да върна...”, обявен от Регионална библиотека ,,Стоян Чилингиров” – гр.Шумен (26 юни 2009 г.).

6 училището - желана територия

Ние, отговорниците на класовете от НХГ „Св. св. Кирил и Методий”, и тази година не пропуснахме да сформираме ученически съвет. За председател беше избран Виктор Борисов, а за зам. председатели - Христина Харалампиева и Емилия Харизанова. Работата в екип привлича учениците, което ги прави активни участници във всички прояви на гимназията. Всеки от нас допринесе при отбелязване на важни събития и годишнини. Нашите млдежки инициативи са свързани с Деня на народните будители, с Първи декември – ден на борбата със СПИН, с Коледа, със Св. Валентин. Членовете ни са сред най-ентусиазираните и дейни участници в Клуба по журналистика,

в работата по проекта ,,Фейс ту фейс”, в Градския ученически парламент, в предавания на Радио – Благоевград; включваме се в мероприятията по отбелязването на 130-годишнината от създаването на Солунската гимазия. Емилия, Исмаил, Христина, Виктор, Мария, Доброслав, Натали, Ралица, Асен си разпределяха задачите и подготвяха необходимите материали за различните дейности, в които участваха. И всеки вършеше своята работа. Някои от нас се отличиха с награди в различни конкурси и проекти във и извън училище. Всяко наше участие е вълнуващо преживяване. Можем да се поздравим за успехите с усещането за пълноценен ученически живот. Христина Харалампиева, Виктор Борисов и Капка Калибацева

Ако можех времето назад да върна...

Отново заедно

изКуството обединява 7

В профил ,,Изобразително изкуство” учениците се обучават под ръководството на преподавателите Живко Янев, Веселина Анастасова, Атанас Янев, Александра Петкова и Павел Димитров. Училището разполага със специализирани ателиета за учебно – творческа дейност.

В 8, 9 и 10 клас се изучават рисуване, живопис и композиция. В 11 и 12 клас обучението има по-тясна специализация,

обособена в 4 студия: живопис, графика, дърворезба и дизайн. Практическото обучение се допълва от теоретичните основи на

изобразителното изкуство и история на изкуството. Традиционни са участията на нашите възпитаници в училищни,

общоградски, национални и международни конкурси и изложби, където са отличени с престижни награди. Ежегодно се организират пленери в Благоевград, Мелник, Ощава. Редовно се завръщаме с

награди от Националния пленер ,,Традиция, екология, творчество” в Пловдив. Награди са получавали Димитър Тегов, Милена Илийчкова, Изабела Павлова, Атанас Лозанскир, Христина Шумова, Радостина Стойкова - I място от Национален конкурс за ученици и студенти “София - Москва: България - Русия - вчера, днес и утре”, III място от Национален конкурс Ванкувър Канада “Бялата олимпиада и децата”.

За втора година участваме в Детски фестивал на изкуствата ,,Лазурни вълни” в Гърция. Наградени бяха Христина Георгиева с

1-ва награда и Зори Галинова от 9 д клас с 2-ра награда. Получихме награда и за цялостно представяне. След всеки пленер се прави изложба в Историческия музей и в Младежкия дом, в общините Благоевград, Симитли, Кресна, Струмяни, Банско.

Пазейки и развивайки най-доброто в методиката на обучението по изобразително изкуство, в училището обръщаме внимание на приложението на информационните технологии в пластичните изкуства и дизайнерското проектиране.

Учениците успешно продължават образованието си във висши училища по изкуствата в България и в други страни. Обучават се в специалности като архитектура, моден дизайн, инженерен дизайн, реклама, интериор, екстериор, парково озеленяване, проектиране на мебели, анимация, живопис, графика, скулптура, дърворезба, иконопис и др.

Александра Петкова, учител по изобразително изкуство

Студиото съществува от 1997 година. То е част от цикъла студия, даващи специализирано обучение на учениците от 11 и 12 клас на паралелките с профил „Изобразително изкуство”. Организирано е съобразно учебните планове, държавните образователни стандарти и конкретни учебни програми.Благоевград и Пиринският край са места, където са създадени и съхранени едни от най–интересните и ценни паметници на българското дърворезбено изкуство. Всеки българин е изпитал магията, възхищавал се е на непреходните естетически и пластически стойности на иконостасите от Рилския манастир, Благоевград, Роженския манастир, Банско, с. Тешово и др. Прекланял се е пред удивителната сложност и прецизност на Рафаиловия кръст. Възторгвал се е пред светлината на дърворезбените слънца от таваните на възрожденските къщи. Това наследство е мощен стимулиращ фактор за младите художници да го изучават, да го развиват в съвремието, да предадат опита на следващи поколения дърворезбари.Създаването и функционирането на студио „Дърворезба” при НХГ го прави жива брънка в дълговековната традиция на българина да твори художествени образци от дърво. Тук се развиват и изграждат професионални умения в областта на дърворезбата. Изучават се богатите традиции на българската дървопластика от различните епохи, стилове. Ползват се ценните тенденции от последните десетилетия. Търсят се новите насоки в развитието на съвременната българска дърворезба.В студиото се придобиват знания и умения за изграждане на декоративната композиция. Изучават се основните принципи

на стилизацията, характерни за дърворезбата. Опознават се специфичните особености и проблеми на монументалната дървопластика, камерната и

миниатюрната резба. Познават се основи на знанията за синтеза на декоративно–приложните изкуства и архитектурата. Изграждат се технологични умения за работа с дървото и дървесинознанието. Работата като дърворезбар гради морално – волевите качества на младия творец при реализацията на творческия проект – от идейна скица до завършено художествено произведение в материал. Развиват се фантазията, въображението, естетическия вкус. Натрупват се психическа и физическа устойчивост. Развиват се устойчивост на вниманието, точност, прецизност, издръжливост при реализацията в материал. Съприкосновението с природния материал – дърво и извеждането от него на визуални обекти, образи и идеи извиква в учениците неповторими чувства на емоционална приповдигнатост.Завършилите курса на обучение в студио „Дърворезба” имат солидна основа за по–нататъшна самостоятелна творческа дейност като художници – дърворезбари. Мнозина от бившите ученици на студиото и паралелката – Явор Ичков, Ивайло Биляров, Иван Кючуков и други успешно се реализират като дърворезбари–професионалисти в страната и в чужбина. Градят съвременния облик на това стародавно българско изкуство. Други бивши възпитаници намират своето място в дейности като: архитектурата, ландшафно и парково строителство, интериорния дизайн, мебелно обзавеждане, педагогика и други. Всички ученици, преминали обучение през студио „Дърворезба” на НХГ, отнасят със себе си по частица светъл опит, за да го вградят в стопанското и културното развитие на България и света. Атанас Янев

Студио „Дърворезба” – жива брънка в дълговековната традиция на българина

Ръководители сме на група за автентичен фолклор и народен хор в Ги м н а з и я т а . Р е п е р т о а р ъ т ни включва: д в у г л а с н и

песни от Пиринска област, многогласни песни от български композитори и автентичен фолклор.

Участията ни в многобройни концерти и фолклорни конкурси са подплатени с добро изпълнителско майсторство и резултати.

Международен фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува” – с. Микрево – 2006 г. – Диплом – I място;

VI-ти Национален музикално – фолклорен конкурс „Орфеево изворче” – 2006 г., гр.Стара Загора – Диплом

– II-ра награда;IV-ти Детски фолклорен фестивал „Веселяче” – гр.

Кресна – 2008 г. – Диплом – Второ място и Грамота за принос в областта на народните песни, танци и традиции в Пиринския край.

През 2009 г. с тържествен концерт в Благоевград ТВ „Родина” отбеляза 5-та годишнина на телевизията. Народният хор на Гимназията беше поканен да изпълни специално написаната по повода „Песен за телевизия Родина” от композитора Димитър Янев.

Работата в екип обогатява опита на учениците в изучаването на песенния фолклор и спомага за неговото запазване и развитие. Квалификацията на учителите в областта на народното певческо изкуство е стимул за обучаваните ученици за усъвършенстване на личните им дарования.

Пиринка Обецанова и Здравка Барякова, учители по музика в НХГ

Изобразителното изкуство в НХГ

JUNIOR BRASS BEND (МЛАДЕЖКИ ДУХОВ ОРКЕСТЪР)

Севдалин Николов, диригент на младежкия духов оркестър.

J.B.B. е уникален за Балканския полуостров състав, в който ученици от Националната хуманитарна гимназия от 14 до 19 - годишна възраст свирят класически джаз.

Оркестърът е създаден през 2005г. и за краткото си съществуване има зад гърба си три международни фестивала ( гр. Халкида, Гърция – 2007 г., гр. Нигрита, Гърция – 2008 г. и гр. Одрин, Турция – 2008г.), участие в две филмови продукции на БНТ, съвместен концерт с групата Д2 в Благоевград, както и голям брой радио и телевизионни предавания и концерти на национално, регионално и общинско ниво.

През 2006г. НХГ подписва договор за културен обмен с клуб „Музикални хоризонти” – гр. Серес, Гърция. В рамките на това трансгранично сътрудничество с

подкрепата на Община Благоевград се провежда „ I-ви Балкански младежки фестивал – Благоевград 2008”.

J.B.B. е трамплин за младежите на Благоевградски регион към националните и световни сцени. Оттук тръгва творческият път на изявените млади музиканти Георги Спасов, Иван Цонков, Лилия Стефанова, Иво Иванов и други.

Народно пеене е специален предмет в учебната програма в паралелка с профил „Изкуства” – Музика.

Традиция в НХГ е ученици от профил „Музика” да участват в национални конкурси, знак за самочувствие, което е резултат на усвояването и усъвършенстването на творческите им дарования.

Ученици от 10г, 11г и 12г клас с преподаватели Милана Влахова, Здравка Барякова, Марияна Ангелова и Веселин Колев през учебната 2009/2010г. участваха в Национален музикално – фолклорен конкурс „Орфеево изворче” в гр. Стара Загора, Национален детско – юношески конкурс „Орфеева дарба” в гр. София и в Национален музикално – фолклорен конкурс „Диньо Маринов” в гр. Варна.

Наградите на учениците са нашето удовлетворение.

Миропка Хаджийска - първа награда и Златна лира на Орфей, Златина Методиева - първа награда и Златна лира на Орфей, както и специална награда – Диплом от Националния дворец на децата, Адриана

Ангова - първа награда и Златна лира на Орфей, Теодора Граховска - трета награда и Бронзова лира на Орфей, Цветелина Вагалинска - трета награда и Бронзова лира на Орфей, Надежда Гоцева и Цветелина Вагалинска - втора награда и Сребърна лира на Орфей за дует.

В направление Народни инструменти е отличен Филип Аргиров - тамбура с трета награда и Бронзова лира на Орфей, във Варна - втора, а съученичката му Ивана Василева – трета. В националния форум „Орфеева дарба” Филип Аргиров и Златина Методиева завоюваха златни медали.

Успехите на нашите ученици са доказателство за чудесното сътрудничество между учител и ученик, за това, че творческият процес е трудов процес, защото талантът без труд загива, затова, че за всички участници в този процес е истина, че песента е необходимост, начин да разкрият най – хубавото в себе си.

Милана Влахова, учител по народно пеене в НХГ

Успехи в национално-фолклорни конкурси

Любима Манолова – диригент: „ Пеенето в училищен хор създава у средношколците творческа радост от общуването с хоровата песен, запознава ги с образците на българското и тенденциите в европейското хорово изкуство, възпитава музикален слух, култура и редица музикални качества.”

Емануил Манолов – корепетитор: „Младежкият ни състав се отличава с добра хорова звучност, верен певчески стил, артистичност в изпълнението и добре подбрана, интересна за ценителите на хоровото изкуство концертна програма.”

„Народната песен е продукт на поетическата мощ на целия народ, плод на неговото поетическо вдъхновение. Песента е израз на най – хубавото и характерното, що живее в душата му.” (Пенчо Славейков)

10-ти международен пленер

Тази годена Христина Шумова от 10д клас взе Специалната награда от Дружеството на пловдивските художници.

Редакционен колектив: Катя Серафимова, Капка КалибацеваТехническо оформление: Албена Узунова, Александра Петкова

Специални благодарности за финансовата подкрепа на Община Благоевград

Георги Борисов Виолина Балева

Христина Шумова Иоана Папукчиева

До Брюксел и назадпослания 8

Гимназията не е Домът, който напускаме, а домът, в който се завръщаме.Снимката е уникално свидетелство за едно духовно и емоционално обединение на ученици на Гимназията - сега училтели в нея.Г-жа Севдана Марковска е директор, г-жа Д. Китова и г-жа Т. Ацева са заместник-директори.Осъществената приемственост искаме да бъде послание и за другите.Отбелязвайки 130-годишнината на Гимназията, можем само да се гордеем, че сме част от нейната съвременна история.Честит юбилей!

Снимка на ученици на Гимназията - сега учители в нея

СПОРТНИ УСПЕХИНХГ ,,Св.св. Кирил и Методий” през учебната 2009 – 2010 год. Участва в ученическите игри с отбори по баскетбол и волейбол. Победите ни никак не са случайни. Нужни са много труд, време и спортна мотивация. Нашите спортни успехи са:Областен кръг: I място - ученички 11 – 12 кл. – баскетбол, I място - ученици

11 – 12 кл. - баскетбол Зонален кръг: I място - ученички 11 – 12 кл. – баскетбол, II място - ученици 11 – 12 кл. - баскетбол На 03.06.2010 год. Предстои участие на отбора ученички от 11 – 12 клас по баскетбол в републиканските финали. Да му пожелаем успех!

Олег Бърдаров

Със спортни танци се занимавам от 1999 год. Тренирам в КСТ “Импулс тиим” - гр. Велинград с треньор Петър Милчев и пом. треньор Десислава Петачка. Досега съм спечелил десет шампионски титли на Р България и няколко купи. В досегашната си кариера имам спечелени над 60 първи места както в Р България , така и в чужбина. По-значимите постижения са шест първи места на едни от най-силните турнири в Австрия, а именно във Виена и Велс. Имам едно второ и едно трето място на най-силния турнир в света в гр. Щутгарт, Германия. През 2009 год. станах шампион на Р България за десети път в категория младежи, а още бях за първа година в тази категория. През 2010 год. имам Бронзов медал от Държавно първенство І-ви ранг, първо място на международен турнир в Загреб, Хърватска, и две втори места на силния турнир в Мадрид, Испания и при аматьори купа България в гр. Пазарджик. През настоящата година ми предстоят още много участия, както в България така и в чужбина.

Христо Гръчки, 10 е клас

Tанцът е страст

През 1984/85 г. се открива паралелка с профил “Изобразително изкуство”. Вие сте първият учител по изобразително изкуство в Гимназията. Разкажете за началото.В далечната 1984 г. при аранжирането на националната изложба за детска рисунка „Пирин”, се запознахме с Димитър Сандъкчиев, тогавашния експерт по изобразително изкуство в Регионалния инспекторат в Благоевград. Той и директорът на Политехническа гимназия „Кирил и Методий”, Страхил Смилков, имаха идея да открият паралелка „Изобразително изкуство”. Предложиха ми да я поема и аз приех. Не бях убеден в преподавателските си способности, но се оказа, че умението да общувам с младите е дремело някъде в мен. Изненадах сам себе си. Началото беше с ентусиазъм и с любов, а след това дойдоха и опитът и рутината. Какви са предимствата пред учениците избрали тази паралелка. Какво е специфичното във взаимоотношенията учител - ученик?Наскоро получих писмо от наш ученик, живеещ в САЩ, завършил през 1998 г., който ми пише, че случайно е избрал нашата паралелка, защото не искал да учи в Езикова гимназия. Но от първия досег с „нашия класен” – така ме наричаха - пред него се е отворила много специална врата пред различен свят с други възприятия в света на имагинерното. Именно различното мислене, визуално - пластичните проблеми, които се решават в час по изобразително изкуство, правят специфичното в тези паралелки. Връзката между учителя-художник и ученика е лична, изчезва дистанцията, остава уважението. Изчезва и дистанцията от черната дъска до последния чин. Идва удовлетворението от пресъздаденото, от възможността да се почувстваш като автор.Какви ваши идеи се реализираха?Заниманията с изкуство е културна дейност. Радващо е, че завършвайки тази паралелка, част от тях имат възможност да се насочат към различни специалности - от изкуство до медицина. Бивша ученичка, завършила изобразително изкуство през 1988 г., от години е лекар в Сидней. Странно нали? Но и това е възможно. Като бивш учител се радвам повече на успехите на своите ученици, отколкото на своите. А ние имаме възпитаници, вече утвърдени млади автори както в живописта, така и в графиката, в скулптурата и в дърворезбата. Носители и на национални награди в съответната област.Как виждате бъдещето на паралелката?Вече е задължително да се търси балансът между утвърдените пластични изразни средства, задължителни за всеки един търсещ пътеката на изкуството, и онова, което е актуално във визуалната реализация. Отчитайки, че чисто визуалните възприятия агресивно присвояват територии, които остават само техни, независимо дали това ни харесва или не.

Доц. Атанас Дафинов, преподавател по изобразително изкуство в ЮЗУ ,,Неофит Рилски”

Заниманията с изкуство са културна дейност

На 27.04.2010 се проведе финалната фаза за изработка на проект в конкурса „ За хляба наш...” , организиран от Община Благоевград и ОДК Благоевград. Ученици от НХГ представиха своя проект на тема „ Почитаме ли хляба” пред комисия от трима души. Участваха и ученици от други градове, както и от други училища в Благоевград и конкуренцията беше голяма. След като комисията изслуша всички участници, имаше нелеката задача да

определи победителите в конкурса. Всички ученици бяха притеснени и тръпнеха в очакване да чуят резултатите. Христина Харалампиева от 9 б клас и Виктор Борисов от 11 в клас на НХГ „Св. Св. Кирил и Методий” получиха заслуженото трето място в конкурса, статуетка, диплом, грамота и стипендия.

Ученическият съвет към НХГ

Отличени ученици в конкурса ,,За хляба наш”

Моята гимназия е мястото , където можем да развием своя талант. Занимаваме се с рисуване, което ни харесва. Участваме в различни програми и проекти.

Инициатива, която ни достави удоволствие, бе стенопис в нова детска градина. Това беше първата ни работа върху стена. Изглеждаше ни невъзможно, но с помощта на учителите ни по изобразително изкуство се справихме с трудностите, с които се сблъсквахме за първи път.

Творбата изобразява сцена от анимационния филм,, Мечо Пух”, с размери около 4-5 кв.м. За нея използвахме акрилни бои. Учениците, които работехме над творбата, сме доволни от своята работа. Удовлетворява ни фактът, че по този начин внасяме радост и настроение в деня на децата.

Върху стенописа работиха: Кристина Стоянова, Христина Шумова, Зори Галинова, Христина Георгиева, Цветелина Деничина и Габриела Стоянова от 10 д клас.

Габриела Стоянова, 10 д клас

Неповторимо изживяване Преди пет години, когато трябваше да сменя едно училище с друго, аз не знаех дали изборът ми ще е най-правилният. На 15 септември 2005 година аз влязох за пръв път в двора на гимназията като неин ученик. Бях малко изплашена и досто развълнувана, бях и в очакване на нови преживявания и вълнуващи моменти. Пет години по-късно с гордост заявявам, че изборът ми е бил правилният, най-добрият. В моето училище получих важни уроци. В моето училище срещнах своите най-добри

приятели и учители. Хората, с които пет години бяхме неразделни. Хората, с които прекарах ценно време от живота си, последните мигове на детството. С тях учих, с тях се смях, с тях плаках. И всичко с тях. Не съжалявам, че точно на тези хора всяка сутрин казвах „Добро утро”. Научих се да обичам и тях, и училището. Те ми донесоха скъпи спомени, с тях опознавах света. Те ми даваха немалко поводи да се усмихвам всеки ден. Националната хуманитарна гимназия ще остане моето училище, нашето училище. Благодаря на всички учители за

грижите, които положиха за нас, за времето, което ни отделиха, за проблемите и хубавите моменти, които споделиха с нас, за знанието, с което ни дариха за цял живот. На добър път на всички абитуриенти от випуск 2010, на всички ученици, които продължават да учат в гимназията, на всички наши учители. Пак ще се срещаме.

Първенец на випуск 2010г. - Тина Кълбова, 12б клас

Обичам моето училище И днес възпитаниците вярват, че да бъдеш ученик в Националната хуманитарна гимназия “Св.св. Кирил и Методий” е привилегия и отговорност, както пише Мария Рачева от IX а клас: “Да бъдеш ученик, като цяло, е отговорно, независимо в кое училище учиш. Но да бъдеш ученик в НХГ е и привилегия. През вратите на нашето училище са преминали много хора, сигурни в себе си и своите знания и устремени към целите си. Години наред гимназията е съхранявала духа на младите хора и е развивала тяхното чувство за отговорност и уважение към създадените вече традиции.

Откриването на паметника на първия главен учител на Гимназията Кузман Шапкарев през 2005 година

Свобода Тодорова Бъчварова - писател, кинодраматург, сценарист, журналист, родена на 11.01.1925г. в Горна Джумая, днешен Благоевград. Завършила Гимназията през 1946г. и журналистика в Ленинградския университет.

Така се случи, че едва днес получих Вашите трогателни поздравления и от името на Педагогическия съвет по случай най-прекрасния български празник на Светите братя, който аз нареждам в себе си до Рождество Христово и Великден!.. Моята

драматична ,,петилетка” в гимназията е от най-вълнуващите ми и най-незабравими периоди в моя живот – и с това, което научавах, особено по литература и история, и с приятелствата, и с интересните учители и учителки, които имахме, и с трагическите събития на всяко военно време... Никога не съм престанала да се интересувам съществува ли още нашата гимназия...И, ако Бог ми даде още дни, все се надявам да ви посетя - макар и вече старица – ведно с моята последна книга. На всички Вас и на Вашите колеги желая

– здраве! – едно на ръка! – както се изразяваше баба ми, и духовна издържливост на всички ви, ведно с много радости!..

Свобода Бъчварова