Любов/Дамян Дамянов/

Каква магия си, каква!С какво необяснимо чудовладееш цялото товачовечество? Върховна лудостили върховна мъдрост си,щом в своя порив, в свойта

жаждати можеш да го покосиш,тъй както можеш да го

раждаш?Чрез тебе съществува то.Чрез теб родено, с теб умира.Чрез теб душата му - листосе носи тъжно из всемира.И този цял всемир тъй тих,и туй листо, и този вятърведно събрани - туй си ти!Да, ти, едничката, коятоси вред и всякаква - кълбоот грешна плът и дух

безплътен.

Чрез теб, безсмъртнице Любов,

дори смъртта е миг безсмъртен.

Създадох те от обич и мъгла...

/Дамян Дамянов/

Създадох те от обич и мъгла.Невидим образ на мираж най-видим.

Ела! Строши съня ми и ела!Жадувам двама с тебе да отидем

далече - в оня, приказния свят,желан от памтивека от душите -единствен рай след дългия ни ад.

Любов се казва той.          И в него скритиАдам и Ева, в дъното му там,ездата на живота вечно гоняти от галопа им свещен без свянедна след друга куп звезди се ронят.

Мечта ли си? Душа ли или плът?Не зная. Ала знам, че кон с копита

от лудо нетърпение за пътготов е да побегне и през смърт,орисан да я смъкне от звездите.

Благословен ще е денят когато...

/Найден Найденов/

Благословен ще е денят, когатопред тебе тихо ще застана,ръката нежно ще ти хвана,като бижу от бяло злато.  Ще те погаля по косите,в очите ти ще търся дъно,там погледа ми ще потънедокосвайки се до мечтите.  От устните ти ще отпия,на малки глътки елексира,амброзията ще извира,

Защото ме обичаш.../Найден Найденов/

С погледа ти нощем аз танцувам,ръцете ти на щастие обричат,косите ти от злато плах рисувам,в този миг, защото ме обичаш.  Сънищата ми от теб са обуздани.В тихи кътчета - идилия лирична,далеко от житейски урагани,до мене си, защото ме обичаш.  Усмивката ти тъй ме е пленила,че сляп съм за света себичен,

а аз от извора ще пия. когато ти в ръцете ми се свивашвсеки ден, защото ме обичаш.

Вечна любов/Румяна Симова/

На...Ще се срещнем с теб в Небитиетокато волни, влюбени души!Ще ми подариш звездичка, вместо цвете,ще ме стрелнеш с лъч, вместо с очи...Ще се понесем във шеметна вихрушкаот флуиди, страст и светлина...В нежен танц Галактиката ще се люшка,ще потръпва старата Земя.Звезден прах ще се сипе върху ни,като минем по Млечния път!Ще трептят сто космически струнии съзвездия сто ще горят...Там, самият Бог ще венчае,озарените наши души!И от нас, със любов, ще изваедве прекрасни, туптящи звезди!

Ритуал/Румяна Симова/

В магическия ритуална нашите интимни срещи,когато край чаршафа бялзапалим ароматни свещии мъжката ти сексуалностпулсира от несдържано желание,аз губя чувство за реалност...Потъвам във първичното послание,изпратено от боговете.Изгубвам се във твоето дихание,в преплитането на ръцете...И със взаимна безусловност,напук на земното привличане -изпадаме във безтегловности ненаситно се ОБИЧАМЕ!

Ние пътуваме с тебе към едно измерение.Там, където няма проблеми, няма граници, недоверие.Там, където можем да сме искрени, искащи.Там, където можем да сме истински, питащи.Там, където можем да летим, да крещим, да лудуваме.Там, където можем истински да се целуваме.Там, където можем до лудост да се искаме.Там, където можем страстно да се обичаме.Там, където можем да се слеем изцяло.Да станем един живот, една мисъл и едно тяло.Там, където времето спира и мига е безкрайност.Там, където злото умира, там е нашата цялост.

За теб/Найден Найденов/

Далече си...    Красива, страстна, мила,с очи - бездънни езера.Сърцето ми за миг пленилаи възцарила самота.  Очаквам те...    Красива, страстна, мила,с коси - узрели класовеДушата ми опиянилаи посадила ветрове.  До мене си...    Красива, страстна, мила,с усмивка като син елмаз.В погледа си притаилалюбов,оргазъм и екстаз.  Отиваш си...    Красива, тъжна, мила,след бурна нощ... И самота...Сърцето ми с тъга завиладо следващият път.         Съдба!

През сезоните/Найден Найденов/

В студенината на нощта през зимата,когато ветровете вън са полудели,ще галя белотата ти... Незримата...Танцувайки във снежните постели. В пролетно омайно утро - ранобудно,пиейки от вишневите устни елексир.Ще те рисувам във мечтите чудни,с палитрата на любовта безспир. В жегата на наш'то страстно лято,слънцето след нас в галоп ще тича.В ръцете ми ще бъдеш мойто злато,опиянен, без край ще те обичам. В позлатените листа на тъжна есенживотът щом започне да заспива...Ще те прегърна с тази моя песени с устни жадни, пак ще те опивам.

Вечеря/Найден Найденов/

Мрак, очи, ръце горещи,безлунна нощна тъмнина,вино, недогорели свещи,сърце, любов и топлина. Усмивка, смях и пожелания,поглед,блясък и искра,балада, щрайх или "Мечтание",

Тост/Найден Найденов/

За здраве чашата искрящадо дъно ще изпия аз,нека радост ти изпращасъдбата всеки следващ час!  Бъди щастлива и горещав чувствата си! В любовта!Всеки изгрев да посрещашкрасива, мила и добра!  Наздраве пак! Каквото пожелаеш,

вечеря... Тост в нощта. да стане мигом! В този ден!Да бъдеш силна, да мечтаеши мислиш мъничко за мен!

  БЪДИ ЩАСТЛИВА!

Усещане/Найден Найденов/

Усещане за нещо съвършено,което ще се случи всеки миг,обзема ме и чувството вълшебно,като икона ми явява твоя лик. Грешни сме... Но кой не е кажи?И ако трябва пак да избера,аз грешно ще живея всички дни,стига ти, до мен да си сега Светлината в твоите зеници,ще ме опива като вино руйно,Абаносовите ти къдрици,

И тази нощ/Найден Найденов/

И тази нощ отново самотата ми,

прогони твоя смях игрив.И тази нощ дълбоко във

душата си,почувствах се щастлив. И този нощ мелодия

прекрасна,със златна лира нимфа ще ни

пее.И тази нощ звездите ще

угаснат,а любовта, сърцата ни ще

грее.

безмълвно ще роят ензими буйни. Любовта ти ме опиянява...Потъвам в океан от страст.В нощите, в съня ми се явявашс щастие във вечната и власт. Косите ти - ухаещи цветя,разцъфнали по голото ти тялопредвестник са на пролетта,която дълго с тебе сме желали. Постой така... Не сe превръщай в сън...Без теб отново ще осиротея,и със звездите светещи навън,останал сам, за тебе ще копнея.

Аз.../Найден Найденов/

Аз искам ти да си щастлива,Забравила студа и самотата. Така ще бъдеш по красива,Ефирно елфче от гората, Обожествявана фурия,Безбрежна като океана,Излъчваща света магия,Чаровна, весела, засмяна.Аз много, много те обичам,Макар пред тебе да отричам!

Червени са очите ти. От страст.И пръстите ти силно лепкат.И пак треперя в дланите ти аз.А ноктите ми - някъде във тебе. Вплетени.

Червени са очите ти от страст.Усмихвам се. Трапчинки.Полугола разтапям се аз.Във дланите ти съм като снежинка.

Червени са очите ти от страст.Приличаш ми малко на дявол.И ме възбуждаш. Със думи. И с власт.И се побърквам. Искам да те притежавам.

Попита ме

Днес ти ме попитадали те обичам,дали ще те искам,дали ти се вричам.

Запитай звездитеи те ще потрепнат.Запитай листатаи те ще прошепнат,

че аз те мечтая,във нощ те сънувам,в реалност желая,и в сън теб бълнувам.

Червени са очите ти от страст.И само да ме любиш - всичко давам.Ако те нямам - няма да съм аз.И бавно се самоунищожавам.

Хубаво ми е

Хубаво ми е със теб!С пламъчетата игривикато на мъничко детеса очите ти щастливи. Хубаво ми е със теб!Сутрин да ме будиш нежно,а след трудния ни денпак да сме в любов безбрежна. Хубаво ми е със теб!Толкоз хубаво, че могаи безкрайното мореда запаля в своя огън.

С теб

Без теб денят ми мразовит бе,със тебе пролет разцъфтя.Без тебе плачеха върбите,а с теб и гарванът запя ;)Какво ли щях да съм сега?Откъснат и повяхнал цвят.Живот си ти и светлина,със теб е хубав тоя свят.

За мен

За мене ти си въздухЗа мен си светлинаЗа мене ти си слънце,огряло през дъждаЗа мене ти си огънна зимата в нощтаза мене ти сълза сидошла от радостта

Двама

Какво си ти за менеи аз за теб какво съм...Ний двама сме роденилюбов в сърца да носим.В един път да вървимесъдбата е решила.С любов да го преминемТака е отредила.

Един за друг

Очите ти гледат ме с радост и в моята обич една, единствена болка от сладост, за нея отдавна копнях.

АКО ЗНАМ, ЧЕ ОБИЧТА ЩЕ СВЪРШИ...

/Евтим Евтимов/

Ако знам, че обичта ще свърши;ако знам, че тя ще се смали;ако знам, че гръм ще я прекърши;

За нея си струва звездите да палиш, да срещаш луна, да бродиш във утро измито от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе в живота нелек и суров, за тебе да бъда потребен, за мен ти да бъдеш Любов.

ако знам, че няма да боли;ако в нея дълго съм се лъгалако не оставя тя следа,ще я разруша до някой ъгъли отново ще я изградя.

АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА

/Димчо Дебелянов/

Аз искам да те помня все така:бездомна, безнадеждна и унила,в ръка ми вплела пламнала ръкаи до сърце ми скръбен лик склонила.Градът далече тръпне в мътен дим,край нас, на хълма, тръпнат дървесатаи любовта ни сякаш по е свята,

защото трябва да се разделим.

ВЪЛШЕБНИЦА/Пейо Яворов/

Душата ми е пленница смирена,плени я твоята душа! - пленена,душата ми е в тихи две очи,Душата ми те моли и заклина:тя моли; - аз те гледам; - век измина ...Душата ти вълшебница мълчи.Душата ми се мъчи в глад и жажда,но твоята душа се не обажда,душата ти, дете и божество ...Мълчание в очите ти царува:душата ти се може би

срамуваза своето вълшебно тържество.

НА ЛОРА/Пейо Яворов/

Душата ми е стон. Душата ми е зов.Защото аз съм птица устрелена:на смърт е моята душа ранена,на смърт ранена от любов...Душата ми е стон. Душата ми е зов.Кажете ми що значат среща и разлъка?И ето аз ви думам: има ад и мъка - и в мъката любов!

ПРЕЗ ТОЯ ВЕК НА РАДОСТНИ ОТКРИТИЯ...

/Евтим Евтимов/

През тоя век на радостни открития,

протегнал към пространството ръце,

на всяко нещо има заместител.

Дори сърце заместват със сърце.

Дори око, останало злочесто.Дори ръка, работила добре.

Единствено любов не се замества.

Замести ли се с нещо друго, ще умре.

АЗ ВСИЧКИ РАДОСТИ НА ТЕБЕ ДАДОХ...

/Евтим Евтимов/

Аз всички радости на тебе дадох,аз всички песни с тебе споделих,аз всички пътища по теб изстрадах,аз всички дни на тебе посветих.

Аз всички удари след теб събирах -душата ми едва не изгоря ...И ако трябва утре да избирам,отново тебе аз ще избера.

АКО ТИ СИ ОТИДЕШ/Евтим Евтимов/

Ако ти си отидеш за миг,ще заровя очите си в облаки тежко на земята тогава.Нито дъжд.Нито сняг.Нито слънце.Само мъка оттам ще вали,заличила последните стъпкина съня,който с мен се разделяи превръща се в черна неделя.Нито път.Нито сън.Нито вик.Ако ти си отидеш за миг.

Обичам те!През мъка и сълзи!Обичам те, дори да ме боли!Да, грях е,трябва да призная,но твоята любов ме праща в рая.Честит Свети Валентин.

ЧЕСТИТ СВЕТИ ВАЛЕНТИН!Желая ти всеки час по една усмивка,всяка минута по една прегръдка,всяка секунда по една целувка...и безкрайно много ЛЮБОВ непрекъснато само за теб!

ЗА ДВЕ РЪЦЕ .../Евтим Евтимов/

    За две ръце протегнати насреща,    земята бих до края извървял.    За две очи, като звезди горещи,    аз цялата си топлина бих дал.

    За две слова, от мене вдъхновени,    най-хубавите думи бих редил.    За две сълзи, изплакани за мене,    аз всички океани бих изпил.

    Как малко исках аз - по зрънце само,    по капка от далечен, чакан дъжд.    А ти дойде наистина голяма    и всичко ми донесе

ОБИЧ ЗА ОБИЧ /Евтим Евтимов/

 Аз назаем не съм те прегръщал и назаем не съм те мечтал, всяка ласка под брой да ми връщаш. Мен ми стига, че нещо съм дал. Може днес да не дойдеш на среща но след ден, но след два, но след три да потрепне в душата ти нещо и за мен да преминеш гори, над които небето поклаща обгорено от бури платно. Може дълго писма да не пращаш, но да сложиш две думи в едно то за двеста писма да вълнува

изведнъж.

    Донесе ми от ветрове заръка,    пожари звездни, за да не тъжа,    от мъка - песен, а от песен - мъка    и аз не зная как ще издържа.

 и за двеста да има цена.

 Може само веднъж да целуваш ала тази целувка една до последния дъх да гори, до последния дъх... и до гроба.

 Стига заеми! Стига везни!

 Искам обич за обич.

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ... /Евтим Евтимов/

За две ръце протегнати насреща,земята бих до края извървял.За две очи, като звезди горещи,аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,най-хубавите думи бих редил.За две сълзи, изплакани за мене,аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,по капка от далечен, чакан дъжд.А ти дойде наистина голямаи всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,

МОЯ ЛЮБОВ /Михаил Белчев/

Заради очите ти си струвада отмина всяка лоша думас мълчание, моя любов.Заради косите ти си струвада заспивам сам и да сънувамузряла ръж, моя любов.С теб до днес преживяхи вина, и дни на радост,но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струвада прегърна огън и да чувамвика ти в мен, моя любов.Заради един човек си струваи едно море да се

пожари звездни, за да не тъжа,от мъка - песен, а от песен - мъкаи аз не зная как ще издържа.

преплував безлунна нощ, моя любов.С теб до днес преживяхи вина, и съдба,но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струвада живееш, без да се преструваш,че не грешиш, моя любов.Заради една сълза си струвада простя и пак да те целувамдо сетен дъх, моя любов.

ДО СЛЕДВАЩОТО ЛЯТО /М. Белчев/

Златни петна във прозореца тръпнеха.Лятото свършваше пак.Вятърът, скитал из топлите улици,легна пред мойта врата.

Капеха бавно листата по двора ми.Небето се сви от страх.Може би искаше да ми каже,че няма да дойдеш пак.

Влюбени птици от тука отлитаха.Лятото свършваше пак.Тъжни следи по небето се нижеха.Търсеха топла страна.

ПАК ЩЕ СЕ ПРЕГЪРНЕМ /М. Белчев/

Мен ми стига.Ти си тук.Имаш още мойто рамо.Стига ми, че без звукпак се прегръщаме. Тичат, блъскат се в насдуми, погледи.Никой и днес не разбракак сега се завръщаме. Колко улици със теб извървяхмепод небе и липипак да се намерим,пак да се прегърнемзавинаги.

Как един без друг сме

 "Сбогом! - до другото лято си казахме.Минаха много лета.Може би искаше да ми кажеш:"Сбогом! - до есента.

живялив този свят от бетон и стъкло,мъдър свят,в който всеки със вик се е раждали очаква до днес любовта си.

Мен ми стига.Ти си тук.Имаш още мойто рамо.Стига ми, че без звукпак се прегръщаме.

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР/Миряна Башева/

Като камък на шия,като белег от нож,като черна шамия,като стар меден грошвсе те нося по мене,нищо, че ми тежиш,от глава до колененищо, че ме болиш!Като знак за магия,като биле за жар,като люта ракия,като бял хвърлен зар -цял живот - студ и огън,клетва и благослов,добро утро и сбогом,моя трудна любов.

АКО СЕ ВЪРНЕШ/М. Белчев/

Ако се върнеш,всичките мъгли,ще се разкъсати ще стане светло.Ще влезе радост в тъжните ми дни,ако се върнеш ти,ако се върнеш.

Ако се върнеш,всичките винище се обърнатс гръб към теб и мен.Ще лумне огънкакто и преди,ако се върнеш ти,ако се върнеш.

Ако се върнешвсичките стенище се разпаднати света ще видим.Остава самонякой да те спре,

ОБИЧ/Таня Пенчева/

И боли, и е светло, и хубаво -късна есен - ръждясват

листата.Разтопи се сезонът на влюбените,но в ръката ти още е лято.Ситен дъжд, голи пейки и улици,и прозорци със длани студени...С теб боли и е страшно. И хубаво.А не става за стихотворение.

за да се върнеш ти,за да се върнеш.

В ЦЪФНАЛАТА РЪЖ /Робърт Бърнс/ 

Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. 

Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра до колени, в цъфналата ръж. 

Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, 

то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж?

А ГЛАСЪТ ТИ ВАЛИ КАТО ДЪЖД... /Таня Пенчева/

А гласът ти вали като дъжд      и е мокра косата ми,и ухае на пролет, на пръст   и на влага, разпукнала клоните...Как вали, боже мой,   аз усещам дъха ти тук някъде,но във този порой   вече нямам очи за посоките.За какво ми е синият ден      със бонбонени улиции небето, избръснато гладко,      без никакви облаци,и дъга за какво ми е -   с тази шарена рокля на уличница.В мен гласът ти вали като дъжд.         И съм цялата мокра.

ПРЪСТЕН /Веселин Ханчев/

За твойто тихо идване, коетовсе още в мен отеква като гръм,

/Иван Пейчев/

Ти винаги си с мен,с тъмните коси, със нежните си устни.

за даденото и назад невзето,за прошката, че с теб съм и не съм,за думите, понякога спестени,за ласките, които не спести,за силата, която вля у мене,когато беше най-безсилна ти,за туй, че бе на мое име кръстени твоя лош, и твоя хубав час,на твоя малък пръст наместо пръстенгорещите си устни слагам аз.

Ти винаги си с мен,когато нещо нямам, ти винаги си с мен.Това е толкова необичайнода бъде някой винаги със мен -със най-тъмните косис най-нежните си устни,когато нищо нямам.

КРАСОТА /Веселин Ханчев/

Толкова те дирих,че земятазаприлича цялатана теб.

Толкова те исках,че нарекохс името тивсяка моя вещ. Има ли те?Или те измислих?

Може би е по-добре така.Може би,измислена от мене,най за дълго с мене ще си ти,най-последнатебе ще намразя,най-жестокоще ме заболи,ако с друга някояслучайносамо за минутате сменя.

ЛЮБОВ /Веселин Ханчев/

Къде си ти? Не свети в твойта стая,но зная,че си тук,че си сама.Завърнах се.За първи път разкаян.За първи път оставам у дома.Не е ли вече късно да остана?Измъчих те. До смърт те изтерзах.Какво ти връщам? Нежност разпиляна.Уста с горчиви бръчки покрай тях.Какво ти нося? Две ръце с коитода те докосна ме е срам дори.Къде си ти? Вдигни лице сърдито.Възмездие поискай. Удари.Вратата черна покажи ми с тазинемилвана ръка като платно.В лицето ми извикай,че ме мразишили дори,че ти е все едно.Заслужил съм ги с хиляди вини.Ти ставаш.Приближаваш се до мене.

Невидима,ти казваш:"Остани!"

ИСКАМ /Мария Илиева/

   Искам…С ръцете си вятърада те залюлее като мъничко цвете.Птица да бях…Да те взема с крилата сии отнеса надалеч,където се раждат мечтии желания…Ела!Наметни ме със звездно сияние.Нека е тъмна нощта…Съблечи ме!Нека бъда на изгрева лъч…Искам спокойно да спишна ръката ми…Сънна мъглапо тебе да сипя.Над нас ще е бяла луната.Край която ще бляскат звезди.Преведи ме боса в росатапрез високия брод към душата ти,за да бъда във теб…И остана.

ДУШАТА МИ Е МУЗИКА /Мария Илиева/

   Нощта.В лилаво сенките рисувати цвят на еделвайссе сипе в теб.С копнеж, подобно вятърв косата ти заравям пръсти.И стон изтръгват устните,отпиващи от мен,горещи като извор.Прегръща те със погледтишината,до болка споделена вечертарисува залезтиха нежност…Със бял воал намята се луната-а аз докосвам те с коси.Със трепет на девойка,                          донесла стомните до           кладенец,до теб,задъхвам се, подобно нивакопнееща за своя дъждИ вплитам пръсти с твоите,изгубвам се в очите ти – небе…Засвирва тънко повея с цигулка,душата ми е музика,щом нотите са писани от теб.

ГНЕЗДО НА НЕЖНОСТ Е НОЩТА /Мария Илиева/

   Във тази нощ – изплетена дантелаот пръсти, сребърни перадланта, като в гнездо събралаизлюпена от свещи светлина.Ефирен допир…Отпих от тебе със наслада.Дъхът си спряхот страх, че може би ще литнеш.Във тази нощ красиваочите ти горяха като свещи пламнаха по мене всички клони.      Тревата запращя…Сред свитите ми дланиусетих устните ти как кръжат…Не чакам слънчевото утро.Гнездо на нежност е нощта.

ЛЮБОВ - МАГИЧЕСКА РЕАЛНОСТ /Павел Матев/

Любов - магическа реалност,неоскърбени светове,в които жадно и нормалносърцето-чудо ни зове.То търси истина и милост,и в синкавия полуздрачсе смесват най-необяснимоочакван смях с нечакан плач.И веят в тръпните дърветанехайни, неми ветрове.А в странен климат по полетоцъфтят заветни цветове.Най-често във предсънно времедъжд люляков ще зароси.Там чуваш честни обясненияи още вярваш на сълзи.И накипяла правда имавъв жеста, в трепета, в гласа:или отчаян ще заминеш,или ще вършиш чудеса.

/Божана Апостолова/

Обичам те и зная. Болезнено се мятакръвта ми и тревожи пак страстите ми луди.Аз нямам друга мисъл: пътувам през земята -към теб, към твойта обич, която ме събуди.Обичам те и вярвам - все някога ще стане:ще разцъфти и в тебе глухарче тънко, бяло.Ще го докоснеш с пръсти - почти като имане,и то ще се разпръсне, едничък миг живяло.Обичам те и искам: Глухарчето да литненад склоновете стръмни, над зъзнещи върхари,да те настигне пътьом - несръчно, беззащитнои върне любовта ни, дори през януари.

СВЕТИЛНИКЪТ /Крум Пенев/

На М.М.От днес нататък пътят ни един е. До мен навсякъде ще бъдеш ти и като сън животът ще премине — дано в съня ни пролет да цъфти.

Безсмъртието е лъжа горчива. Ще те обичам като смъртен аз и в любовта ни слънце ще прелива. Ще бъде земно всичко между нас!

Ще бъдат мои твоите зеници. Ще бъде твоя моята душа. Ще те закрилям аз от зли езици. Ще ме виниш, когато съгреша.

Без крясъци и пози ще живеем.Бъди добра,когато съм суров,и никога пред нас не ще изтлеесветилникът на нашата любов!

ВЕЧЕРНА СРЕЩА /Димитър Пантелеев/

Очаквам те на пътя сред житата и заедно с прииждащия мрак, накитена с метличина и мак, ти идеш като лек вечерен вятър.

Ти идеш в тоя чуден миг такава, каквато съм те виждал в своя сън. Житата те посрещат с весел звън, небето със звезди те увенчава.

И скрила лик във топлото ми рамо, ний тръгваме из пътя пуст, смълчан, ръката ти потъва в мойта длан, дъхът ми те гори със остър пламък.

И ний вървим със мислите си чисти и виждаме, че в този ширен свят за обичта ни няма път назад, но няма и безбурен, топъл пристан.

Обичам те!Обичам те сега - лудо, огнено, горещо.С дива ярост ще опитвамтвоите устни пламенни, горещи.

Пиша ти защото те обичам!Виж само колко хубаво звучи!Но истинската хубост е, когатосъс същото ми отговаряш ти!

СРЕЩА В ПОЛЕТО /Кирил Христов/

Вървя самотен, тих. Около мен градини и ливади зеленеят. Звънци на стадо татък нейде пеят. Загасва в облаците душний ден.

Аз чакам те. Изглеждат се очи ми. Сърцето ту замира, ту трепти и ангелът хранител в мен шепти като молитва чудна твойто име.

Но ето, идеш! Зърнал те едвам — и дивна светлина небето рони, и дишам аз вълшебно благовонйе, и целий свят превръща се на храм.

НОЩЕН БЛЯН /Димитър Бояджиев/

Ти спиш сега разнежена и мила в постеля — съблазнителна и властна. Нервозните ти устни е разкрила една усмивка лека и прекрасна — и твойто сладко, мургаво тело в съня си никому не мисли зло.

Кажи, кому насъне се усмихна?Кажи, защо ръцете си протегнасъс толкоз жал и после пак притихна?Внезапната тъга, която легнана твоето замислено лице,позната ли е мен? Кажи, сърце!

Някъде има ръце, които искам да докосна,някъде има очи, които искам да видя,устни, за които мечтая.Има човек, с когото искам да бъда на Свети Валентин!

Обичам те, защо да крия?Обичам те, нима това е грях?Дори пред всички да отричам,ОБИЧАМ ТЕ, откакто те видях!Честит Свети Валентин.

ТИ СЪН ЛИ СИ? /Павел Матев/

Ти сън ли си?Или те има?Или си утринна звезда -далечна, но със близко име,която свети без следа.

И ту засвети,ту угаснена моята любов лъча.Аз ту те нарека прекрасна,ту изненадан замълча.

Къде отиваш?Де изчезнанадеждата да бъдеш с мен?Сърцето ми, тревожна бездна - живей щастливия си плен.

Мечта ли си?Или те има?Ти огън ли си?Или дим?Защо си тъй неповторима,щом този свят е повторим?!

ЩЕ ТЕ НАКАРАМ ДА СЕ ВЛЮБИШ... /Недялко Йорданов/

Ще те накарам да се влюбиши не във мен, и не във него -във вятъра и във звездитеще те накарам да се влюбиш.

 Ще ме накараш да се влюбявъв ритъма на дъждовете,във погледа на всяка пролети в пролетта на всеки поглед.

Ще те накарам да се влюбиши не във мен, и не във него,и не във себе си, а простоще те накарам да се влюбиш.

Обичам очите ти,обичам да докосвам устните ти,но най-много обичамда усещам как тупти сърцето ти!Честит Свети Валентин.

Любовта е танц прекрасен, птица, която трябва да лети.Тя може веднъж да ни докосне, но вечно да продължи.Желая ти за танцуваш цял живот този танц на любовта.

ДОВИЖДАНЕ /Иван Пейчев/

/Недялко Йорданов/

Довиждане. Това е впрочем краят -невъзмутим, необичайно лек.Аз ще те виждам и това го зная -един човек пак среща друг човек.

Довиждане. Ще потъмнее всичко.Морето ще зашепне с тъжен глас.Ще излетят на две страни две птички.Една звезда ще падне в ранен час.

Но всичко пак ще светне. И изцяло.И пак ще мами то. И ще зове.Но няма да е бяло и небяло,а оцветено с всички цветове.

Морето ще престане да приказва -то просто няма мозък и езики птиците безцелно и напразноще си летят със своя птичи вик.

Те няма да обичат и да страдат,когато скитат в синия простор.И таз звезда, която вечер паднеще бъде просто гаснещ метеор.

Довиждане. Не казвам още сбогом.Един човек пак среща друг човек.Веднъж - като съдба и със тревога,а друг път - като зрителен обект.

***В самотността на моето признаниеаз ще живеябез нежните устнибез нежните глезени.Аз ще живея без море.Смешно ев самотносттана моето признаниеда ти кажаобичам те.Ти не би ми простилатова смешно признание.О, как те обичам.Ти не можеш да видишбезкрайния денна моята обичбезкрайната нощна моята обич,просто смешно е,че те обичам.

/Иван Пейчев/

***Дълго ли чакаш,единствена моя.Дълго ли чакаш сама.Аз не мога да стигна до тебе,единствена моя,аз не мога да стигна брега.Нас ни разделя морето,единствена моя,есента ни разделя,с пожълтели звезди.Аз не мога,аз не мога,не мога,единствена моя,есента ни дели.Дълго ли чакаш,единствена моя,дълго ли чакаш,единствена, нежна, сама.единствена моя.

ВИК /Блага Димитрова/

Кога ще дойдеш ти?Когато си отидаи сетните ми стъпкиотехтят далече?Кога ще си със мен?Когато те зазидасред четири стенисамотната ти вечер?Кога ще ме съзреш?Когато в друго рамопритисната отминас поглед във земята?Кога ще ме зовеш?Когато видиш само,че губиш ме - далечна,чужда, непозната?

Обичай ме сега,когато те обичам!Когато твоя съм,жадувай ме, зови ме!Сега простри ръце,когато ще дотичам!Че утре ще е къснои непоправимо.

Желая ти много здраве - то винаги е нужно,много щастие - то никога не стига,море от любов и бряг,на които винаги да те чака някой!Честит Свети Валентин!

Хиляда пъти дай да те целуна...и после сто... и после пак хиляда.И после, много хиляди щом станатще ги размесим неброени,та никой лош човек да не завиди,че толкоз много са били.

АКО ВСИЧКО Е ТОЛКОВА ПРОСТО

ЗАГАДКА /Георги Константинов/

/Георги Константинов/

Ако всичко е толкова просто,ако всичко е само за ден,ще изтичам след теб, ще докоснатвойте устни със шепот смутен.Ако имаме мънички ролив тая стара пиеса - пакще те чакам с букет гладиолизад кулисите, в синия мрак.Ако всичко е весела песени целувка в единствена нощ -

ще изрежа на стария кестентвойто име със сребърен нож.Ако всичко е тиха магияи поток от коли те смути -светофара с ръце ще закрия,за да минеш царствено ти.Ако всичко е толкова просто,ако мога да бъда спасен - от сърцето си високосноподари ми единствен ден.

Има нещо, което ще гадая до гроба -как човекът превръща любовта си във злоба?Как настава в сърцето тази тъжна промяна -вместо песен на славей,тъмен крясък на врана?Как щастливата глъткадо отровата стига?Как прегръдката нежна става тежка верига?Има нещо в простора,непонятно за мене...Обяснете ми, хора,от любов озлобени - как сърцето обичасамо няколко мига?Злоба има за всички.Любовта не достига.

Обичам те силно,обичам те страстно,желая ти на този ден всичко прекрасно!Честит Свети Валентин!!!

Нека това да бъде само нашия първи Свети Валентин!Нека остареем прегърнати и влюбени!Нека всеки ден за нас бъде Празника на любовта!

УНЕС /Елисавета Багряна/

Говори, говори, говори! -аз притварям очи и те слушам:- Ето, минахме сънни гори

КОПНЕЖИ /Олга Блажева/

Да бих могла на слънчев лъч да стана,в душата Ти да грея и блестя.

и летим над морета и суша...

Вляво кървава вечер гори,вдясно тъмни пожарища пушат.Де ще стигнем, кога зазори?Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дето свободни ще бдими ще бъдем два пламъка слети,и в нощта, сред безбройни звезди,като двойна звезда ще засветим?

 - Ти не знаеш? Аз също не знам -но води ме, води ме натам!

Да бих могла в свещеното "Осанна"на твойта мисъл да трептя.

Да бих могла кат капчицата росна,отронена на пролетния цвят,в сълза свещена да докосналанитите на Образа Ти свят.

Да бих могла кат ручея планински да излеядушата си в струи бистри, свежии химната Ти светла да запеяза чистите, красивите копнежи.

Да бих могла кат птиченце на клона,затрепкало в пролетни зари,да чакам Слънцето, да видя трона,на който Любовта цари.ОБИЧАМ ТЕ, не ме е страх да

ти го кажа,ОБИЧАМ ТЕ, ако трябва пред цял свят ще го призная,ОБИЧАМ ТЕ, колкото и невероятно да ти звучи,ОБИЧАМ ТЕ, защото ти за мен си всичко, за което аз мечтая!ОБИЧАМ ТЕ!

ЕСЕННО /Божана Апостолова/

Улавях аритмичното ти дишанеи слепешката тръгнала към тебе,повтарях си без глас, без дъх:

ЛЮБОВ /Тодор Лефтеров/

Слънцето изгрява.Лъчите му докосват заспалите ни души,събуждайки ги за нов живот.

"Обичам те!"Да знаеш само как си ми потребен.Потребна ми е всяка твоя дума,разтворила душата за прегръдкаи в златото на есенната шумазапазила смеха ми непокътнат.За болката, която ненадейноще пусне тънко коренче, коетов съдбовния ми листопад ще грейнеи тъй ще отмъщава на сърцето.За всичко. За сълзата мимолетна,която ни направи по-красиви.И без да иска, тайничко просветнав душата ми, където спиш щастливо.

Защото като сън е живота нии като сенки са нашите желания,и измамна е тяхната същност.Красива е Любовта и нежни са лъчите й, защото от светлина е родена и чистотата е нейната същност.И като лъчите на слънце се пръскасветлината й създавайки топлина и уют.Надежда се ражда в сърцата ни и сладки са нейните плодове.Синевата на небето се сливас лъчите на слънцето раждайки Красота.Красотата и морето се сливат

в очите ти раждайки нежността. Нежността и копнежът в очите ти се сливатс душата ми раждайки Любовта.

Хиляда пъти дай да те целуна...и после сто... и после пак хиляда.И после, много хиляди щом станатще ги размесим неброени,та никой лош човек да не завиди,че толкоз много са били.

Обичам очите ти,обичам да докосвам устните ти,но най-много обичамда усещам как тупти сърцето ти!Честит Свети Валентин.

ИЗПОВЕД /Тодор Лефтеров/

В море от обич аз във облак се превърнах,в море от въздух аз и слънцето

СПОМЕНИ /Тодор Лефтеров/

Тихо е навън в тъмнината, чувам спомените на душата, тихи шепоти и мека светлина

прегърнах и така стаен в сянката на Бога аз слушах,аз пеех и живеех както мога.

С Живот на сутрешна роса, с усмивка като пролетни цветя,с обич по силна от смъртта, като вятър аз се нося,прииждам като вълна,вълна на обич и на сила,вълна на божия закрила.

Със сърце от нежност изтъкано, с душа като морски дълбини, аз търсех огъня в твоите очи.

обвиват мен и моята душа.

Сънувам ярка бяла светлина далеч от хората, от всяка тъмнина.Обвивам себе си в тази светлина, тя изсмуква мъката от моята душа. Тя ми дава радост и сили да летя, дали съм сам в тази светлина, дали до мен няма още някоя душа.

Сърцето ми се свива и аз искам да поспя. Да сънувам, че летя в безкрая,че свободно аз се рея, да сънувам, че живея.В някоя приказна страна, някъде накрая на света тихо в мен се спускат звуците от моята душа, трептя за тях, трептя със тях, а те заливат ми душата и ме изпълват със живот, а живота ме обгръща и аз превръщам се в любов.

Погледни към небето! Една от звездите съм аз,а всички други – любовта ми към теб!

Любовта е съкровище от щастие: колкото повече даваме, толкова повече остава.

  ЗВЕЗДА /Тодор Лефтеров/

Красиви безкрайни поля,пред мен самотна се стеле нощта.Ти бавно изгряваш моя малка звезда,но небето е малко за тебе.

ДВЕ КРИЛА /Тодор Лефтеров/

В умората открих почивка,в зората края на нощта,в живота ми ще грее пак усмивка,останала след песента.

Някъде между живота и

Ти бързо изгаряш,даряваш ме със своята светлина.Аз те гледам, звездице,но дали ще те види света?

Ти се отдаде за него,За мене остави само малка искра.Аз все още я пазя за спомен,моя малка красива звезда.

болката,аз открих Любовта.Някъде между самотата и спомена,аз открих радостта.

Две бели ангелски крила,тихо ме докоснаха в нощта,и като пръски от морска пяна,остана да кръжи над мен,светлината бяла.

НЕЖНОСТ /Тодор Лефтеров/

Нежна е тихата страст в сърцето ти,нежен е тихия шепот в душата ти, нежността се разстила, когато бавно пристъпваш любима.Нежен е тихия спомен, нежна е красотата, която обгражда света.Отпускам се тихо в твоята нежност и ето,че ме докосва пак любовта ти и аз се разтапям,сливам се с нежността.

КАТО ЦВЕТЯ /Тодор Лефтеров/

Като горските цветя, ароматни, диви, като кометите в нощта, бягащи, игриви, са целувките от твоите уста, леки, нежни, закачливи,омайни като дрямка през деня, вълшебни като музика в нощта, танцувай моя малка, танцувай своя танц на любовта.Живей живот като русалка,красива, нежна, мъничка душа, с усмивка на уста,с обич към света,ти ме търсиш и откриваш любовта.

СЪБУДИ СЕ /Тодор Лефтеров/

Събуди се любов! Нека видя аз твоя образразбулен едвам.Ако някой на сън ме целува,на съня ми аз плът ще придам.

Събуди се живот.

ЗАГАДКА /Тодор Лефтеров/

В тайна си забуленазагадка се крие в очите ти.и като бели комети се пръскатв косите ти лъчите на новия ден.

Нека усетя твоя огънобгърнат във блян.Ако ще и реалност във сън да превърна,на любовта си аз всичко ще дам.

Къде си любов, къде е твоя живот? Къде си мечта, къде е твоята сила?Търси ме любов, търси от мене живот в живота и нови крила.Надежда нова и нова душа.

Аз търся с поглед твоята усмивкаи огън раздира сърцето ми,защото от любов съм озарен.

И дълъг е деня на младостта ми,когато вече ти не си до мен.И колко бързо свършват нощите,и колко съм тъжен на другия ден.

МОЛИТВА /Тодор Лефтеров/

Душата ми за теб се моли, а мисълта ми твоя образ гони,

сърцето ми една сълза отрони, докосвам се до твоите коси, а сърцето ми тупти,тупти и превръща красотата в милиони мънички вълни.

СТРЕМЕЖ /Тодор Лефтеров/

Да се превърне в огън любовта ми, да те обгърне с обич, да ти шепти омайни, нежни думи като красиви спомениза нежността ми и пак да търся жаден, и пак да чакам сам, едничък жест на обич, една сълза, една усмивка, слели се учудващо в Любовта.

СПОМЕН /Тодор Лефтеров/

Колко тиха е радостта на споменаи колко дълбоки са тихите води.Но не като спомен те пазя в сърцето сии не е спомен свещения трепет в очите ти,и не спомен ражда Любовта ми.А огънят, който вечно гори.

ТИШИНА /Тодор Лефтеров/

Ти не знаеш колко тиха е нощта,в която аз за теб се моля,ти не знаеш колко тиха е радостта,когато те откривам, ти не знаеш колко тихо ми шепти любовта, когато те съзирам.Ти не знаеш какво е сладка мъка

Неутолим е копнежът ми по теби неуморно ще търся Любовта ти.Океанът е малък,а Вселената - прашинка.Животът е кратъки човек е нищожен,а Любовта е огромна.

и как те търся и как скърбя.Ти не знаеш колко тиха е скръбта,не си отивай,не ме оставяй да тъжа,защото аз в теб намерих и огъня,и болката и Любовта.

БЕЗКРАЙНОСТ /Тодор Лефтеров/

Отминават епохии падат звезди,и пепел покриванашите души.Прелитат комети, остават бразди,човекът немее,а някой шепти:

"Животът е загадка,любовта е тайна,времето е мисъл,душата е безкрайна."

ФИЕСТА /Жак Превер/

И чашите бяха опразнени, и бутилката - с гърло разбито,  и вратата беше заключена,  а леглото - широко открито. И безбройни звезди от стъкло  ни предсказваха щастие в тая като в приказка великолепна, отдавна неметена стая. И аз бях мъртвопиян  и с бумтящо от радост сърце, а ти беше пияна и жива, и гола в мойте ръце.

  МАЛОЛЕТНИТЕ ВЛЮБЕНИ Жак Превер

Малолетните влюбени се целуват и галят,Опрени о тъмните двери на нощта,А минувачите ги избикалятИ ги сочат, мърморейки разни лоши неща.Но те, старците правят грешка много голяма,Там където те сочат, онези ги няма,Там са само трептящите сенки от тях,Които ги карат с презрителен смях,

/Шекспир/

Желаем цвят от свежите цветя, за да живее вечно красотата. И нека вехне розата, но тя оставя свой наследник на земята. А ти, пленен от свойта красота, отдавайки й всеки жизнен сок, богатството превръщаш в нищета, свой собствен враг,

безмилостно жесток? Ти, с който тоя свят е украсен, в нетрайното на пролетта

съперник,

Негодувание и завист и яростПред толкова младост, при тяхната старостДа скърцат със зъби и размахват юмрук, а самите теМладите, те съвсем не са тук,Те са нейде високо във свят един друг,Те са станали вече един лъх, един звукЕдин блясък сред блясъка, ослепително новНа своята първа, малолетна любов.

погребал в пъпка бъдещия ден, еднакво си прахосник и скъперник. От жажда за живот на смърт

предаваш това, което само предвещаваш.

/Шекспир/

Воюват в мене поглед и сърце. За тебе те започнаха войната. Очите искат твоето лице, сърцето иска свойта част в

делбата. Кълне се то, че твоите черти живеят в него тайно и незримо. Но моите очи твърдят, че ти си тяхно отражение любимо. Тогава спорът се отнася в съд и мислите, изслушвайки страните, решават мъдро тъй: да помирят завинаги сърцето и очите. Очите взимат твоето лице, сърцето, твойто любещо сърце.

/Шекспир/

Пламни, любов! Та твойто жило в менне се ли впива като глад и жажда?Гладът, засищан всеки божи ден,със нови сили всеки ден се ражда.И ти любов, и твоите очи,наситили глада си, не копнеят.Но нека глад и утре в тях личи —

/Шекспир/

До моя крал. Един смирен слуга.Покорен роб на твойто обаяниеизказвам свойта преданост сегас това си просто, искрено послание.О, няма много пищни думи там,но може би ти голия им смисълбез много труд ще облечеш и самвъв образи от твойта жива

родени да пламтят, а не да тлеят.И нека стане океан, сърце,от този промеждутък без любов,на чийто бряг, протягайки ръце,да срещнем любовта със благослов.Или да бъде зима той, коятосъбужда в нас копнеж за ново лято.

мисъл.А може би над моя път суроведна звезда ще блесне и тогаватя моята окъсана любовще облече във блясък и във слава.Тогава с нея ще се хваля аз.Но тя ще бъде тайна до тогаз.

/Шекспир/

Следил съм как изгряващите дниласкаят с царствен поглед планините.След туй докосват с устни равнинитеи позлатяват бледите вълни.Но често позволяват небесатана низшите мъгли да ги осеят,и те до здрач под слънцето вилнеят,лишавайки от светлина земята.И мойто слънце грейна тъй за час,и то над мен запали утрин ясна.Но легна нисък облак между наси гордата му светлина угасна.Това не ме изпълва със презрения.Дори слънцата имат и падения

/Шекспир/

Във този ден, когато видиш типоследния ми дребен недостатък,когато любовта ти отлетии бъдеш с мен безмилостен и кратък,когато вместо с влюбени очиме срещнеш с ясен поглед, без боязън,любов във тебе няма да личи,а само хлад и скрита неприязън.Но като знам във този черен ден,че аз за теб не бях достоен, таяръка в закана към самия менще вдигна, ала теб ще оправдая.Ти имаш право с мен да си суров.Не съм заслужил твоята любов.

  /Шекспир/

Един се хвали с ловкост и успехи,със сила друг, а трети със

/Шекспир/

Упрекнах теменужката: дали от теб не взима своето дихание.

предци.Един с богатства, почести и дрехи,а друг със хрътки, ястреби, жребци.И всеки има по едно пристрастие,и всеки нещо повече цени.Но другаде се крие мойто щастие,не в кучета, богатства и жени.От всеки род и всякакви успехипо-скъпа ми е твоята любов,по-ценна е от скъпоценни дрехи,по-весела от пиршества и лов.Аз имам теб. Без теб ще бъда паккаквото бях: последният бедняк.

Тя има твойта красота, нали? И тая прелест, същото ухание? Във оня крин ръцете ти видях и миглите ти в ригана, а този уханен цвят е бял със твоя страх. но твоя плам е в алените рози. И тая роза с бял и ален цвят е с твоя дъх естествено, но злата заплаща скъпо твоя аромат: виж червея-мъстител, скрит в

листата. Какви цветя растат на този свят и все са с твоя мирис или цвят.

/Шекспир/

Раздялата ни беше дълга зима.Каква тъга без теб прекарах аз,каква тъма владя непроходимаи декемврийска пустота, и мраз!А всъщност вън цареше късно лято,и тежка с плод настъпи есентакато вдовица бременна, коятосе готви да роди във самота.И сякаш тая есен в дървесатанаистина осиротя плодът.Ти само даваш лято на земята,без теб дори и птиците мълчат,или на зима в клоните запяваттака, че и листата пожълтяват.

СТРЕМЕЖ /Тодор Лефтеров/

Да се превърне в огън любовта ми, да те обгърне с обич, да ти шепти омайни, нежни думи като красиви спомениза нежността ми и пак да търся жаден, и пак да чакам сам, едничък жест на обич, една сълза, една усмивка, слели се учудващо в Любовта.

 

ЖЕЛАНИЕ /Мартина Цанева/

Искам да те докосвам така, както слънчевите лъчи докосват тревата – горещо, нежно.Искам да те прегръщам така, както мракътЗвездите – чувствено, всяка нощ…Искам да те целувам така, както дъждовните капкицелуват цветята – бавно, страстно.Искам нашата любов да е толкова дълбока, искрена,Всеотдайна, както Земята и Небето.

ЖЕЛАНИЕ /Мартина Цанева/

Искам да те докосвам така, както слънчевите лъчи

докосват тревата – горещо, нежно.

Искам да те прегръщам така, както мракът

Звездите – чувствено, всяка нощ…

Искам да те целувам така, както дъждовните капки

целуват цветята – бавно, страстно.

Искам нашата любов да е толкова дълбока, искрена,

Всеотдайна, както Земята и Небето.

МОЛИТВА /Тодор Лефтеров/

Душата ми за теб се моли, а мисълта ми твоя образ гони,

сърцето ми една сълза отрони, докосвам се до твоите коси, а сърцето ми тупти,тупти и превръща красотата в милиони мънички вълни.

СТРЕМЕЖ /Тодор Лефтеров/

Да се превърне в огън любовта ми, да те обгърне с обич, да ти шепти омайни, нежни думи, като красиви спомениза нежността ми и пак да търся жаден, и пак да чакам сам, едничък жест на обич, една сълза, една усмивка, слели се учудващо в Любовта.

Прощално

/Н. Й. Вапцаров/ на жена ми  Понякога ще идвам във съня тикато нечакан и неискан гостенин.Не ме оставяй ти отвън на пътя –вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,ще вперя поглед в мрака да те видя.Когато се наситя да те гледам –ще те целуна и ще си отида.