МЕДИЦИНСКА

ПСИХОЛОГИЯ

2

01. Предмет на медицинската психология:Медицинската психология е раздел от науката психология. Тя разработва психологични проблеми, които възникват в медицината. Медицинската психология изучава психиката на болния човек или участието на психичните фактори за появата, развитието и изхода от психичните и соматични заболявания.

3

03. Раздели на медицинската психология:Медицинската психология се разделя на няколко основни раздела:

клинична психология – занимава се със създаване на методи за психотерапия на душевно болните. Развива се на базата на психичните болници и клиники. Изучава психиката на душевно болните.

патопсихология – изучава и създава методи и изследвания на болния човек въобще.

психопатология – изучава психичните разстройства – механизъм на възникване, особености.

поведенческа психология – сравнително нов клон на медицината. Интегрира, свързва поведенческите и биомедицински познания с познанията за физическото здраве и болест. Голямата възможност за подобряване на качеството на живот е в корекцията на поведението. Изучава упоритите, нездравословните типове поведение. Такива типове поведение са тютюнопушенето, алкохолизъм, наркоманиите, злоупотребата с храна (анорексия, затлъстяване). Също така нездравословно поведение е и поведението тип А, в основата му стои амбицията. Нарича се още инфарктно поведение. Такива хора са предразположени 2½ пъти повече на инфаркти. Поведенческата медицина изучава въпросите на стреса, хроничната болка и разработва различни поведенчески лечебни методи.

4

психология на здравето – изучава ролята на психичните фактори за профилактиката на заболяванията и за поддържане на здравето.

04. История на медицинската психология:През 1852г. немският психолог Лотце издава първото ръководство по медицинска психология. През 1879г. Вунд създава първата лаборатория. После Вертерев в Русия. През 20те години на ХХ век Кречмер издава труда си “Медицинска психология”, в който описва типовете. През 50те години Алекзандър написва първото ръководство по медицинска психология. До 1939г. твори Фройд. През 60те години Маслоу създава своята теория за потребностите.

5

02. Задачи на медицинската психология:Основна задача на медицинската психология е да подпомогне лечението и предпазването от заболявания чрез изработването на цялостен подход към болния. Този подход се нарича психотерапевтичен. Той е задължителен да се прилага от всички медицински специалисти. Основни характеристики на психотерапевтичния метод са:

трябва да е индивидуален, съобразен с уникалните особености на всеки един индивид.

е такъв подход, чрез който мобилизираме, активираме пациента да участва в процеса на лечението.

спрямо всеки пациент да осигуряваме зачитане, разбиране и подкрепа.

изисква така да организираме отношенията с пациента, че да му вдъхновим вяра, надежда, оптимизъм, но без да е нужно да заблуждаваме пациента.

Това е основната, практическа задача в медицинската психология. Медицинската психология изучава личността на болния; изучава взаимоотношенията между болния и медицинския персонал; психичните прояви, които съпътстват различните заболявания; ролята на психиката за появата и ролята на заболяването, както за неговия изход и профилактика и също така за влиянието на заболяването върху психиката. Медицинската психология изработва методи за диагностика и психотерапия.

6

05. Здраве и болест; норма и абнормност:Състоянието на болест включва както преживяването на болния за дискомфорт и страдание, така и социалната оценка за неговата невъзможност да се адаптира към средата, а също така и наличието на патологичен процес с разрушаваща сила. Често субективната оценка на пациента не съвпада с обективната диагностика. Поради неспособността да се определи душевна болест СЗО определя какво е душевно здраве: “Способността на зрялата личност да изгражда хармонични отношения и да участва творчески в изменението на биологичните и социални условия на заобикалящата среда.”Преценката за душевна болест се прави на база на наблюдение на поведението и изказванията на пациента. Буквално думата норма означава мащаб, нещо срещу което съпоставяме. В физиологичен смисъл нормален организъм функционира в съответствие на средата. В психологически смисъл норма означава индивидът да се справя със съответствие на възрастта му като притежава затова необходимите предпоставки – вяра, кураж и т.н. В социален смисъл е това, което другите приемат или очакват от тебе. В науката е много разпространено понятието средна норма. Може да се изчислява статистически и тя ни дава информация за голяма група хора. При психични разстройства е трудно да се определи дали дадено поведение е в норма или абнормност. Профилактичното начало в медицината налага да не се ограничаваме само в търсенето на болестта, а да търсим абнормността.

7

07. Методи за изследване на отделните психични сфери:Възприятията от познавателната сфера се изследват с тахитоскоп – уред, чрез който цветови геометрични и други фигури се представят пред зрителното поле на човек за няколко секунди. Вниманието се изследва например с пробата на Бурдон – при този тест на един лист са изписани всички букви от азбуката разбъркано и задачата е например да се задраснат всички букви А. Друг метод са лабиринтите – при един такъв лабиринт трябва да се намери изхода от лабиринта без да се докосват стените и собствените линии. Друг метод е шифърът – създаване на шифър по зададен образец за максимално бързо време. Един от най-разпространението методи за изследване на невербалната памет е заучаване на 10 думи – прочитат се 10 думи 5 пъти. Този тест има различни варианти – един от тях е думите да са написани на картончета и да се прочетат и после да се разпознаят от други общо 20 думи. За зрителната памет един от най-добрите методи е на Бентон – състои се от 20 табла, на които са нарисувани 25 предмета, а на другия 9 предмета. Показва се таблото с 9 предмета и след ½ час се показва другото табло, за да намери изследваният 9те предмета. Мисленето се изследва с различни задачи чрез използване на езика – произнасяне на разни пословици, анализиране на тест и др. От обективните тестове за изследване на личностовата сфера най-голямо внимание заслужава Минесота теста – състои се от 550 твърдения, които са записани на картончета и които трябва да бъдат разпределени в 3 графи резултатите описват личността в 10 клинични и 4 оценъчни скали. Друг тест е на Айнзег – състои се от 86 твърдения, на които се отговаря с да или не. Резултатите описват личността в 3 клинични и 1 оценъчна скала. От проективните тестове внимание заслужава тестът на Варшав – състои се от 20 табла, на които има мастилени петна, на които да разпознае изследваният фигури. Тестовете за интелигентност са два основни вида. Тестът на Векслер се

8

състои от 11 субтеста – 5 вербални и 6 невербални. Вербалните са за изследване на паметта, познанията, речниковия фонд и т.н. Невербалните включват съставяне на шифър, сглобяване на фигури от техните елементи и т.н. Резултатите ни дават IQ-то.

08. Рисунките в психологичното изследване на личността:Тестовете с рисунки заемат важно място в работата на психолозите. Приложението им има две функции – терапевтична и диагностична. Диагностичната функция се реализира чрез два подхода. Първият е ориентиран главно към диагностика на развитието в детска възраст. Такива са скалите на Гудинъф и Копитц. Тези скали са разработени върху рисуването на човешка фигура за оценка на цялото развитие. Този първи подход се обозначава като генетичен. Чрез него може да се определи интелектът в детска възраст. Вторият подход е ориентиран за оценка на личността и може да се използва във всички възрасти. Води началото си от психодинамичната перспектива. Целта е да се състави психологическа характеристика като се рисуват дърво, къща, животно и т.н. Този подход се представя от Маховер и Кох. Спонтанните детски рисунки съдържат богата информация и са много показателни за развитието на психиката в детството. Първият опит да се получи по емпиричен път типология на човешкото изображение се прави в началото на ХХ век. За обект е избрано човешкото тяло. Децата рисуват по памет. В рисунките на умствено изоставящите деца съществува тенденция към по-примитивни изображения, също така липсва свързаност на отделните части. При сравняване на рисунките на момченцата и момиченцата се открива, че момчетата превъзхождат момичетата, с изключение на детайлите.Повечето автори установяват, че рисунките на децата с умствена изостаналост са сходни с рисунките на здравите деца. Постепенно с напредването на възрастта се наблюдава трудно преминаване от етап в етап, често излизане на рисунките извън листа. Във всяка една рисунка, която човек рисува спонтанно се появяват три основни характеристики – психомоторна, интелектуална и афективна възраст. Чрез тези три основни характеристики може да се определи степента на зрялост, в която се намира детето. Тази степен може да съответства на календарната възраст, но може и да изоставя детето от нея. Етапи на рисуването изобщо:

графична следа – появява се към 9 месечна възраст. етап на драсканици – появява се между 1 и 2 год. възраст.

9

начало на изображение – появява се между 2 и 3,5 год. възраст. Подразделя се на период на случайното изображение и период на случайния реализъм.

рисуване с изобразително намерение – появява се между 3,5 и 6 год. възраст.

рисунка по памет – появява се между 6,7 до 10 годишна възраст.

етап на пубертета – настъпва т.н. регрес в качеството на рисунките.

06. Изследване на болен с психично разстройство:Изследването на болен с психично разстройство се извършва чрез разговор с пациента и наблюдение. Обект на изследване в този случай са душевните изживявания на пациента. Обектът на изследване е твърде специфичен. В този случай изследваме неговите мимики, жестове, поза и съдим за неговите мисли и изживявания. По този начин се създава двойна бариера на субективност. От една страна пациентът умишлено да овладява своята невербална експресия или да се стреми да подсказва с нея състояния, които не преживява. Освен това може да изтълкува погрешно изследващият невербалната експресия поради липса на компетентност или знания.Първото умение, което изследващият трябва да овладее е умението да наблюдава и особено да описва точно това, което е наблюдавал. Трябва да се прави точен и подробен протокол. Смисълът на наблюдението е протоколът. Когато болният е в състояние да дава надеждни сведения за себе си разговорът протича във формата на интервю. Задаваме насочващи въпроси и записваме отговорите на пациента. Едно от най-съществените неща, за да имаме достъп и контакт с психично болните е да имаме умение за водене на разговор. Това умение се постига чрез наблюдение на по-умели колеги и чрез супервизия. При водене на интервю се спазват няколко правила – зачитане личността на пациента, обстановката да предразполага към доверителност и конфицидеалност, да изслушваме без да прекъсваме пациента. По време на такъв разговор се спазват и някои ограничения – водещ трябва да остане професионалистът, да запазим границите между двамата, което означава да не позволяваме фамилиарчене и твърде много отстъпчивост при спазване на правилата. За воденето на интервю от уменията за водене на разговор най-голямо значение има умението за задаване на въпроси. Затворените въпроси трябва да са малко, провокиращите да се избягват, въпросите тип разпитване също трябва да се използват

10

умерено. Един много добър начин на задаване на въпроси е питането – когато задаваме въпроса и наред с това обясняваме защо питаме. Част от болните с психични разстройства не могат да дават надеждни сведения за себе си. В тези случаи сведенията се събират от близките и документацията. Техники на интервюиране:

разстоянието, на което застава водещият от пациента е добре да бъде на около 1-1,5m.

да не стои по-нависоко от пациента, водещият. през цялото време да се следи позата, тембъра на гласа,

как се ръкостиска и т.н. Също така да се рефлектира на чувствата на пациента.

09. Психометрични показатели: обективност – означава независимост на резултатите от

желанията на изследващия и изследвания. надеждност, точност – включва три показателя:

достоверност (при повторно изследване веднага след първия тест резултатите ще са еднакви), стабилност (гарантира, че при повторно изследване след повече време ще бъдат съпоставими) и хомогенност (означава, че елементите на тестовете са така свързани помежду си, че мерят близки характеристики).

валидност – показва дали тестът мери точно това, за което е посочено, че мери. Тя се гарантира като резултатите от теста се съпоставят с резултатите от клинично наблюдение или друг тест на подобна характеристика. Диагностичната валидност означава дали в теста са включени всички диагностични критерии за даденото състояние.

11

11. Разстройства на възприятията: илюзии – това са погрешни възприятия на реално

съществуващи обекти. Може и да са налице при здрави хора.

халюцинации – преживяване за възприятия на обект, без реално да съществува такъв. Те биват няколко вида. Най-разпространени са зрителните, следвани от слуховите. И едните и другите могат да бъдат прости и сложни. още има вкусови (когато обичайната храна има особен, необичаен, странен вкус) и друг вид са обонятелните (когато човек усеща миризми). Вкусовите и обонятелните халюцинации са по-редки.

псевдохалюцинации – при тях пациентите съобщават за гласове, които не са проектирани в пространството, а вътре в главата. Пациентът знае, че този гласа звучи само в неговата глава.

деперсонализация и дереализация – при дереализацията околният свят се възприема променен, а при деперсонализацията собственото тяло изглежда променено.

12

12. Разстройства на мисленето и речта:Разстройствата на мисленето биват две групи:

разстройства във формата на мисловния процес: обстоятелствено мислене – при него не се прави

разграничение между съществено и несъществено. Речта на пациента е изпълнена със страшно много подробности.

резоньорско мислене – от разказа на пациента не става ясно каква е основната идея на съдържанието. Обикновени неща се изясняват с безплодно философстване и научни термини.

разкъсано мислене – при запазена граматична форма на изреченията, но без логическа свързаност на частите на изречението. Среща се най-често при шизофренията.

паралогично мислене – вариант на разкъсаното мислене, при който логическите връзки са странни и неразбираеми за околните.

разстройства в съдържанието на мисловния процес: свръхценни идеи – това са грешки в съдържанието на

мисленето, към които липсва критично отношение, но които могат да бъдат коригирани самостоятелно чрез доводите на здравия разум или чрез данни от опита. Среща се и при болни и при здрави.

налудни идеи – това са грешки, които са в явно противоречие с реалността, но не подлежат на коригиране. Налудното мислене е монологично.

натрапливи идеи – упорито повтарящи се мисли, които навлизат в съзнанието, въпреки че човек се опитва да ги изхвърли. Те са мъчителни, човек се бори с тях. Те са елемент на по-леките психични разстройства като тревожност. Натрапливите мисли не се гонят, а се заместват с други. Много често те са свързани с т.н. натрапливи действия.

Разстройствата на речта биват: афазии – речта се е формирала, но следствие на някакво

заболяване се засягат речевите функции. алалии – невъзможност за овладяване на речта още от

детство.

13

И двете разстройства биват моторни (не може да говори) и сензорни (не разбира какво му се говори).

10. Видове тестове и подходи при интерпретацията им:Тест буквално означава “изпитание, проба” или тест е всяка една ситуация, при която от изследваното лице се изисква поведение с диагностично значение. Биват няколко основни вида:

тест за максимално изпълнение – те мерят най-доброто, което човек може да постигне. Тук влизат тестове за способности (мерят това, на което са способни) и тестове за постижения.

тест за типично изпълнение – измерват как човек обикновено се справя.

личностови тестове – биват две основни групи – обективни (при тях се задават въпроси с посочени отговори като всеки един от тези отговори носи някакъв брой точки; айтемите са групирани в скали, които измерват различни характеристики) и проективни (при тях имаме двусмислени или многозначни стимули, които изследваното лице влага особеностите на своята личност в интерпретирането на двусмислените стимули). Подходи при интерпретацията на тестовете.

подход, основан на норма – при този случай резултатите на един човек се сравнява с някаква група норма (средните резултати).

подход, основан на критерий – при него индивидуалното изпълнение се свързва с някакви абсолютни критерии за изпълнение.

индивидуалните резултати се сравняват един с друг.

14

13. Разстройства на паметта, интелекта и съзнанието:Разстройствата на паметта биват:

амнезия – при директни увреждания на мозъка, тоест травми, може да настъпи амнезия. Амнезията бива ретроградна (губят се спомени за събития преди произшествието), антеградна (не могат да се придобиват спомени след произшествието) и конградна (губят се спомени за самото произшествие).

конфобилация – илюзия на паметта, празнините се запълват с неща, които мисли, че са логични да се случват.

Разстройствата на съзнанието биват:

количествени промени на съзнанието: обнубилация – най-леката степен на помраченост на съзнанието.

Болният изглежда унесен, много преуморен, не е в състояние да съсредоточи активното си внимание. Зрението е замъглено.

сомнолентност – болният изглежда дълбоко унесен. Може да бъде изведен от това състояние чрез по-усилено дразнене, възможен е, макар и непълноценен контакт с него.

сопор – тежка степен на помрачено съзнание на границата с коматозното състояние. Контактът с болния е невъзможен. При силни болкови дразнения обаче реагира с отбранителни движения, започва да стене, на лицето му се очертава мимика на болка.

кома – прекратена е всяка сигнална дейност на големите полукълба. Различават се няколко степени на коматозно състояние – начална степен, по-дълбока степен и преагонална кома, при която са запазени само рефлексите на сърдечната дейност и дишането с подчертани промени по вид и ритъм.

качествени промени на съзнанието: делир – степента на помрачение на съзнанието е като при

обнубилацията, но на преден план излизат болестната психотична продукция. Най-важният белег са халюцинациите, предимно зрителни, които понякога могат да получават сценоподобен характер. През нощта делирите са по-чести и по-дълбоки.

аменция – касае се за разстройство на съзнанието при изтощителни заболявания, при което на преден план е разстроено мисленето – несвързаност, несъгласуваност на отделните мисловни елементи в безсмислен ред от думи.

будна кома – състояние на съзнанието, при което са дисоциирани и дълбоко променени активностите на будност с известна запазена възможност на съзнанието.

и др.Разстройствата на интелекта биват:

умствено изоставяне – състояние на задържано или непълно развитие на интелигентността, което се характеризира с нарушения на уменията, които възникват в процеса на развитие и даващи своя дял при формирането на общото ниво на интелигентността. УИ може да се съпровожда или не с други телесни нарушения. УИ бива лека (50-70 точки IQ), умерена (35-50 точки IQ), тежка (20-35 точки IQ) и дълбока (под 20 точки IQ).

15

деменция – веднъж формирал се интелектът започва да се снижава след 65г. Болестта на Алцхаймер е най-разпространената форма на деменция. Според DSM-IV деменцията е състояние, което отговаря на следните критерии – влошаване на паметта, най-малко едно от следните когнитивни нарушения (афазия, апраксия, агнозия, разстройство на екзекутивните функции). Деменцията бива лека, средна и тежка.

15. Класификация на психичните разстройства:Разстройства на настроението:

биполярно разстройство – съвременният термин за манио-депресивно разстройство. Манийните симптоми включват много високи равнища на енергия, неспокойствие, приказливост, понякога неограничен оптимизъм и грандиозни намерения. Човекът с мания често прави изключително грандиозни планове. Лесно предхожда от това състояние към гневни изблици. Маниаците в даден момент обикновено изпадат в тежка депресия.

депресивно разстройство – включва безрадостно настроение, загуба на апетит, умора, чувство на вина.

Тревожни разстройства: генерализирана тревожност – влизат безпокойство, страх без конкретна

причина, психомоторна възбуда. Пациентът не стои на едно място, чувства се превъзбуден.

фобия – тревожност, която възниква в отговор от конкретна ситуация. Двете най-разпространени фобии са клаустрофобията (страх от закрити пространства) и агорафобията (страх от открити места с много хора). От всички фобии тези двете се лекуват най-трудно.

обсесивно-компулсивно разстройство – имаме натрапливи мисли (обсесии) и повтарящи се действия (компулсии), с които човек се стреми да се успокои.

Дисоциативни разстройства: дисоциативна амнезия – отнася се до драстичната загуба на спомени, която

не може да бъде предписана на някаква физическа травма. Обикновено настъпва след някакво разтърсващо емоционално преживяване.

дисоциативно разстройство на идентичността – нарича се още множествено разстройство на личността, при което човек превключва от една идентичност в друга или между две, три и повече оформени идентичности. Множествените личности обикновено се появяват след емоционални кризи преди 6г. и най-често се провокират от крайни форми на физическо и сексуално малтретиране. Обикновено не се открива преди края на юношеството, когато човек започва да се интересува от белите петна и периодите, които не може да си спомни.

Соматоформни разстройства: конверзионно разстройство – имаме конкретен телесен симптом, който се

появява без видима физиологична причина. хипохондрия – имаме широк спектър от физиологични оплаквания без

видима причина.Шизофренни разстройва:Обикновено шизофренията се разглежда като най-тежката форма на психичното разстройво. Шизофренията се свързва със срив на нормалните мозъчни процеси. Едни от най-често срещаните са параноидната шизофрения (имаме налудност за преследване и налудност за величие), дезорганизираната шизофрения (има странни налудности, халюцинации, неадекватни изказвания) и кататонната шизофрения (пациентът е или неподвижен, застинал, без реакции към външния свят или обратното - психомоторно възбуден).Органични психични разстройства:

прогресивна парализа – класически пример за психично разстройство, причинено от физическо заболяване (сифилис). Започва с раздразнителност, депресия и нарушена преценка, а по-късно се развиват емоционални симптоми и понякога странни налудности за величие.

сенилна деменция – някои възрастни хора започват да показват признаци на дезорганизирано мислене, загуба на паметта и промени в настроението.

Личностови разстройства:

16

Характерни поведенчески модели, които създават проблеми през целия живот на човека, но не го превръщат в инвалид, нито са социално странни и неразбираеми за околните. Хората с такива разстройства се възприемат общо взето нормално, но макар понякога с поведението си да стряскат хората. При личностовите разстройства имаме прекомерно развитие на някои черти, които ги има и при нормалните хора. Личностовите разстройства са параноидно личностово разстройство, тип зависима личност, емоционално нестабилна личност, хистерично личностово разстройство, антисоциална личност и органично личностово разстройство.

16. Видове концепции за личността – конституционално-биологични и психодинамични:Конституционално-биологичните концепции за личността разглеждат личността като продукт на телесното функциониране и правят връзка между телестроежа и характера. По-съвременните конституционално-биологични концепции свързват влиянието на редица биологични фактори върху формирането на едни или други личностови черти. Шейда създава своята теория в първата половина на 20 век и в нея търси връзка между анатомията и личността. Шейда дели хората на три групи като оформя три специфични личностови образа: ендоморфен (хора със силно развити вътрешни органи, слаба мускулатура и натрупване на подкожни мазнини, носители на т.н. дисцеротоничен характер; под влияние на алкохол стават по-емоционално разклатени и по-общителни; при стрес имат нужда от подкрепа, споделяне), мезоморфен (хора с добре развита мускулатура и костна система, носители на т.н. соматотоничен характер; под влияние на алкохол стават агресивни; при стрес действат, активни са) и ектоморфен (хора със слаба мускулатура, деликатни, слаби, носители на т.н. церебротоничен характер; под влияние на алкохол издържат; при стрес се уединяват). Психодинамичните концепции за личността се свързват с името на Фройд, който е убеден, че личността на възрастния човек се формира на база на конфликта на СвръхАза и нагоните. Фройд приема, че всички хора се раждат с тези егоистични биологични нагони, които гарантират оцеляването ни. Представляват базата, основата на личността, която Фройд нарича То (подсъзнание). Всички хора се раждат с тях и при всички хора влизат в конфликт с обществото. Различията между хората зависят от това как родителите ни се справят с определени критични моменти от детството и до каква степен научават децата да поставят под контрол егоистичните биологични нагони. Тъй като егоистичното подсъзнание действа на принципа на удоволствието и не откликва на реалния свят около 3-5г. се формира Азът и той вече отговаря и се съобразява с реалността. Импулсивното подсъзнание го носим в себе си, но се научаваме, че ще бъдем по-щастливи ако отложим или трансформираме желанието. Азът търси максимални компромиси между желанията, поривите и изискванията и нормите на реалния свят. На 5г. се формира и

17

СвръхАзът и това са възприетите от родителите и най-вече от бащата ценности и норми на обществото.

14. Разстройства на емоциите. Теории относно причините за депресията:Разстройствата на емоциите биват:

еуфория – глуповата веселост. дистиния – мрачно настроение, съчетано със злоба и

избухливост. тревожност – очакване на опасност без да се знае каква. емоционална амбивалентност – когато едновременно

изпитваш различни чувства към едни и същи стимули. паратония – несъответствие между реакции и съществуване. апатия – чувство на безразличие, загуба на интерес към

околните, нежелание за захващане с каквото и да било.Депресивното разстройство включва безрадостно настроение, загуба на интерес към живота, безсъние, промяна в апетита, умора, чувство на вина, чести мисли за самоубийство. Предразположените към депресия хора са изключително чувствителни към своите грешки, изключително самокритични и от там изпитват често чувство на вина. Вината не винаги е резултат, че нещо е направил грешно. Много често е следствие, че човек си поставя прекалено голяма отговорност. Друга предпоставка за депресия е незадоволената нужда от зависимост. Често родителите са били свръхгрижовни. Децата стават зависими, не понасят трудностите, стават грижовни и лесно управляеми. Тяхното самочувствие в голяма степен зависи от чуждото одобрение. Друга предпоставка е поставянето на свръхвисоки цели или невъзможността човек да си поставя цели. Отново изключително взискателни родители, които са били твърде сурови, критични и изискващи, отглеждат деца, които в последствие не могат да формират цели.Срамът, срамуването от себе си е изключително подтискащо и депресиращо. Срамът означава да си неадекватен, че не си достатъчно добър, че нещо ти липсва. При срама заплахата идва от самите нас и затова справянето с него е много по-трудно. Произходът на срама също може да се намери в детството. Много често родителите използват срама като средство за контрол, тъй като срамът е изключително мъчителен. Използват се различни стратегии за справяне – да нападаме другите, да сме критични, оскърбителни, високомерни; стремеж към власт и перфекционизъм, да обвиняваме другите за своите слабости и за всичко въобще; да се превърнем в прекалено мили хора, които да угаждат на всеки, да помогнат на всеки. Друга причина за депресия е липсата на самоконтрол. Несемейните по-принцип имат по-малък контрол, по-малка защита, по-малка социална подкрепа от семейните. По-бедните и тези с липса на образование също имат по-малък контрол върху собствения си живот. Податливи са и жените по-принцип в развитите страни.

18

17. Видове концепции за личността – подход на чертите, поведенческа и хуманистична:Р. Кетъл е автор на подхода на чертите. Разглеждайки тълковния речник открива 17953 думи, които описват личността. В стремежа си да организира определението за личност той отстранява синонимите и остарелите думи и достига до 171 думи. Чрез факторен анализ после той намалява списъка още повече и започва да изследва как отделните черти са свързани помежду си и със събитията от живота. Така Кетъл формулира 16 основни личностови фактора, които са недостатъчни обаче да опишат личността. Подобни теории извличат т.н. 5 големи личностови фактора, които се смятат за независими една от друга деменции:

екстраверсия добродушие, социабилност отговорност, съвестност емоционална стабилност, емоционална лабилност интелигентност

Поведенческите концепции за личността изследват влиянието на средата върху формирането на личността. Едно от важните понятия в тези концепции е локализацията на контрола – отразява тенденцията на личността да интерпретира събитията и фактите от живота си като външни и вътрешни фактори.Хуманистичните концепции за личността разглеждат личността като притежаваща вътрешен потенциал за развитие и се занимават с въпроси най-вече за самосъзнанието и самооценката – кои са факторите влияещи върху самооценката, кака може да бъде повишена и др.

19

19. Личностови типологии – Фройд, Юнг, Дестиниус:Типология на Зигмунд Фройд – определя личностовите типове на базата на етапите в психосексуалното развитие, през които се преминава през детството. Фройд ги формулира като отбелязва, че преживяванията във всеки един от тези етапи остават отпечатъци в личността под формата на ценности, нагласи, личностови черти, които са придобити точно през дадения етап. Етапът, през който преживяванията са най-силни или най-критични остават най-съществения отпечатък и оформят съответния личностов тип:

орален – през 1г. от живота на детето. Основната ерогенна зона е устата и основен източник на удоволствие за детето. Характерни черти – зависимост, пасивност, алчност, враждебност, саркастичност.

анален – през 2-3г. от живота на детето. Основната ерогенна зона е ануса. Децата изпитват удоволствие от задържането на изпражненията. Характерни черти – потребност, пестеливост, перфекционност.

фаличен – през 4-5г. от живота на детето. Децата изследват своите полови органи, мастурбират и оказват жив интерес към раждането и секса. Тук се развива най-сериозната драма в живота на детето – едиповият комплекс. Характерни чести – честолюбие, стремеж към самоутвърждаване, амбициозност.

генитален – от 12г. до края на живота. Нарцистичните стремежи, които са характерни за детето до тази възраст се трансформират в търсене на хетеросексуални взаимоотношения, при които човек се грижи не само за своето удоволствие, но и за другия. Човек се научава да отчита чувствата на другите и да се стреми с поведението си неговия партньор да се чувства добре. Характерни черти – поемане на отговорност, способност за даване и получаване любов и привързаност, грижа към други хора.

Между 6 и 12г. според Фройд има един латентен период, в който сексуалният нагон е заспал, неактивен.Типология на Карл Гюстав Юнг – основната типология, която прави е от 4 типа:

мислителен – хора, които в своята психична регулация се водят най-вече от логиката, разсъдъка.

емоционален – хора, при които поведението и цялостното психично функциониране зависи от емоциите. Сменят се често, водят ги към всички важни моменти от живота им.

сетивен – хора, за които първостепенно значение имат сетивните удоволствия – обичат хапването, разходките, секса и др. Стремят се към тях.

интуативен – хора, които в живота разчитат най-вече на своята интуиция, малко мистични, бягащи от действителността.

20

Типология на Дестиниус – разделя хората в зависимост от отношението им към болестта на страхуващи се, пренебрегващи, безразлични и хора, търсещи болестта.20. Акцентуации на личността:Намират се на границата между норма и абнормност. Такива хора компенсират в социалната среда, справят се. Само в изключителни ситуации се декомпенсирани:

параноиден тип – хора, които са мнителни, изживяват се като недооценени, неоправдани, склонни са борбено да се справят.

афективен тип – хипертимни (постоянно приповдигнати и весели, дейни, с настроение), дистивни (песимистични, мрачни) и циклотивни (много бързо си сменят настроенията).

шизоиден тип – затворени, необщителни, студени към околните, склонни да философстват, странни хора.

експлозивен тип – по дребен повод бурни реакции, достигащи до афект. Действат импулсивно, бурни.

анамкастен тип – постоянно се съмняват в способностите си – дали са направили нещо правилно, склонни да налагат своя ред на околните, дребнави.

хистеричен тип – показни, демонстративни, артистични, стремят да направят впечатление, стремят се да бъдат център на внимание.

астеничен тип – хора със слаба воля, лесно се подтискат, лесно се отказват, винаги търсят някой да се грижи за тях, несигурни са.

асоциален тип – нямат чувство за отговорност, трудно формират морални ценности и трудно ги приемат и спазват, бързо изграждат асоциално поведение.

21

18. Личностови типологии – Кречмер, Шелдън:Типология на Ернст Кречмер – според него може да се направи връзка между телестроежа и характера и така формулира наличието на 4 типа хора:

пикничен – емоционално лабилни, променливи, екстроверти, общителни, търсещи постоянно разнообразие, преживяващи бурно, изразително. Предразположени към манио-депресивна психоза.

астеничен – високи, слаби, с удължени пропорции. По характер затворени, необщителни, много често малко странни, чудати. Предразположени да се разболяват от шизофрения.

атлетичен – високи, едри, с добре сложена мускулатура. По характер избухливи, вискозни прилепчиви, регивни, раздразнителни, склонни към моментни избухвания. Предразположени към епилепсия.

диспастичен – хора с най-разнообразни диспропорции в телестроежа, на които съответстват различни диспропорции в психичните функции, на която съответстват.

Типология на Уилям Шейдън – твърди, че формата и вида на тялото са тясно свързани с развитието на личността:

ектоморф – характеризира се като слаб, деликатен и с най-големия мозък в сравнение с телесния размер. Ектоморфните типове са чувствителни, съзнаващи мислите и действията си, потайни и интелектуални.

ендоморф – характеризира се с набито тяло, склонност към физически комфорт, социализиращи дейности и ядене.

мезоморф – характеризира се предимно като мускулест. Смята се, че мезоморфните типове обичат приключенията, риска и съревнованието.

21. Личностови разстройства:

22

Личностовите разстройства са характерни поведенчески модели, които създават проблеми през целия живот на човека, но не го превръщат в инвалид, нито са социално странни и неразбираеми за околните. Хората с такива разстройства се възприемат общо взето нормално, но макар понякога с поведението си да стряскат хората:

параноидно личностово разстройство – характеризира се със злопаметност по отношение на нанесените обиди и оскърбления, склонност към отмъстителност, мнителност, подозрителност и склонност към изопачено приемане на околните. Непреклонно чувство за правота, несъобразено с околните. Склонност към патологична ревност и склонност към изживяване на значима собствена личност. Хората с такова разстройство са винаги подозрителни, винаги нащрек без да има налудности.

тип зависима личност – характеризира се с подтискане и позволяване на другите да поемат отговорност за важни страни от живота им, подчиняване на собствените нужди на нуждите на тези, от които е зависим и прекалена отстъпчивост пред техните желания. Нежелание да изпрати дори основателно изискване към хората, от които е зависим. Когато е сам изпитва дискомфорт и безпомощност, поради прекалено големи страхове, че няма да може се грижи сам за себе си. Склонен да се ангажира прекалено със страхове, че може да бъде изоставен. Има ограничена способност да взима ежедневни решения без чужда помощ. Прекалено чувствителен спрямо провали, трудности.

емоционално нестабилна личност – импулсивен тип (тези, при които е много слаб или липсва контрол върху влеченията) и граничен тип (това са хора, които са с неясна представа за себе си, с едно хронично чувство на празнота, с нестабилни взаимоотношения, често изпадат в емоционални кризи, относително доста често приемат варианти на самоувреждащо поведение. Основният им проблем е с адаптацията към социалната среда, съпътства ги постоянно чувство за провал, мисли за безперспективност).

хистерично личностово разстройство – това са хора склонни да драматизират собствените си преживявания, да се държат театрално, емоционално внушаеми. Всъщност емоционалността им е силно повърхностна. Постоянно търсят източници на вълнение. Много силно са свързани с физическата си привлекателност.

антисоциална личност – характеризира се с грубо безразличие към чувствата на околните, постоянна безотговорност и игнориране на социалните норми, невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения. Ниска поносимост спрямо фрустрация, нисък праг на отключване на агресивни реакции, неспособност за преживяване на вина, неспособност за извличане на поука от получения опит. Склонни са да обвиняват другите за своите проблеми. Антисоциалната личност не само, че не изпитва вина, но е склонен да експлоатира до такава степен, че нормалният човек би се срамувал. Не може да се страхува, не може да се тревожи. Не извършват тежки престъпления – най-често измами, фалшификати. Често са много обаятелни, приятни.

органично личностово разстройство – настъпва при преживяна травма или увреждане на мозъка и характерът на промяната на личността зависи от това в кой период на живота е настъпила травмата.

23. Невропсихология:

23

Наука за човешкото поведение, разглеждано през функциите на мозъка. Невропсихологичното изследване включва прилагането на обективните психични тестове с цел да бъдат оценени функционалните възможности на психиката, включва прилагането на достатъчен брой психични тестове и процедури, които да осигурят обективна оценка на психичните функции след увреждането на мозъка. Оценява се равнището на когнитивните умения и на психосоциалните умения. Като много важен елемент тук е да се направи прогноза за бъдещето развитие на психичните функции, за компенсаторни възможности. Диагнозата от мозъчното увреждане трябва да включва данни за капацитета на личността. Невропсихологическата интервенция е три основни вида:

кратка невропсихологична консултация – подходяща в ранните етапи след увреждането. Представлява интервю до 1-2 часа.

обширно невропсихологично изследване – прилага се когато възстановяването е достигнало едно равнище и дефицитите са сравнително трайни. Включва изследване на базисните когнитивни процеси (памет и внимание) и включва и оценка на висшите когнитивни процеси (език, гнозис, праксис, ексудативни функции).

невропсихологична терапия – може да бъде предприета по-всяко време с цел да се помогне на пациента и неговото семейство да разберат и осъзнаят тежките последствия от увреждането. Такова лечение може да се проведе и в група. Обхваща три области – обучение на пациента как да подсили намалените си умения, обучение в компенсаторни умения и обучение в позитивни нагласи за здравето.

24. Определение за стрес:В най-общ смисъл терминът стрес означава претоварване. В психологията терминът обозначава ситуация, в която човек е

24

претоварен. Първи тип теория описват стреса като реакция на организма спрямо някаква ситуация. Основен представител е Ханс Селие. Според него стресорите са стимули, които водят до един общ адапционен синдром, който представлява неспецифичен синдром спрямо специфични стресове. Преминава през три фази:

безпокойство, предупреждение – индивидът реагира на дадения сигнал и навлиза в състояние на тревога.

съпротива спрямо продължаващото действие на стресорите – организмът се опитва да се бори срещу вредното влияние на стресорите. Подготвя се за бягство. Ако стресорите се поддържат се навлиза в състояние на хронична напрегнатост и това може да доведе до болести на адаптацията (ЗД, АХ, стомашна язва и други).

изтощение – организмът става с понижена устойчивост спрямо всички заболявания. Тялото преживява стресова ситуация с повишаване на кръвното налягане, ускорен пулс, забавяне на храносмилането, повишаване на адреналина.

В същото време Селие казва, че стресът не е само с отрицателно значение. Стресът мобилизира. Селие определя две състояния – стрес, в който човек е мобилизиран да се бори със стресорите и дистрес, в който стресорите са твърде силни и човек не може да се справи с тях. Втори тип теории се дефинират върху ситуацията или върху стимулите без да обръщат голямо внимание на реакциите на хората. Според тези теории има обстоятелства, които са стресогенни по принцип и предизвикват влияние върху всички хора. Трети тип теории се фокусират върху възприятията на хората за изискванията на различните ситуации. Според тези теории за всеки човек съществува специална оценка да се адаптира и справя. Четвърти тип теория се обвързва с името на Лазаров. Той доразработва подхода на третия тип. Отива още по-далеч в отчитането на реакциите на хората. Стресът се определя като несъответствие между ресурсите на човека и изискванията на средата. И в двата варианта възниква стрес – когато индивидът има повече възможности отколкото може да реализира и когато изискванията на средата са повече от възможностите на индивида.

22. Органично личностово разстройство:Настъпва при преживяна травма или увреждане на мозъка и характерът на промяна на личността зависи от това в кой период на живота е настъпила травмата. Ако травмата е в детско-юношеска възраст могат да последват два варианта на

25

девиантно личностово развитие. При първия вариант е налице изявяване на някои отрицателни черти. При втория вариант настъпва изравняване на емоционалните черти. Пациентите стават вели, апатични, не се съобразяват с нищо и никой. Ако травмата е в зряла възраст най-често настъпва постепенна промяна във волята, инстинктите и емоциите. Тази промяна се забелязва първоначално само в близката семейна и трудова среда, тъй като промяната е твърде дискретна. Промените се забелязват в повишена раздразнителност и агресивност, стигаща до асоциално поведение или точно обратно – апатичност, изолираност, безволие и откъснатост от социалната среда. Сексуалният живот се променя в посока на повишена неконтролируема сексуалност, стигаща до перверзност или обратното – пълна липса на сексуално желание и интерес. Тук има значение коя зона от мозъка е увреждането и в зависимост от това се появяват характерни клинични промени:

астеничен тип – уморяемост, лабилност. експлозивен тип – доминира повишена

раздразнителност, конфликтност, агресивност и т.н. еуфоричен тип – отличава се с добродушна веселост. апатичен тип – подчертана вялост на реакциите,

неспонтанност.

25. Стрес и соматични симптоми:Терминът стрес се използва във физически смисъл. Когато психолозите го използват, те имат предвид преживяванията на всекидневни неприятности и също така от преживяванията от житейски събития, с които индивидът не може да се справи. Дистресът се приема за сила, която влошава общото състояние.

26

Има редица доказателства, че дистресът изхабява човешкия организъм както тежките камиони изхабяват пътната настилка. При изследване на голям процент вдовици след смъртта на съпрузите им е открити, че има голяма вероятност те също да починат скоро след смъртта на съпрузите си.

27. Психофизиологични разстройства:Психофизиологичните разстройства са действителни телесни болести, които отчасти се дължат на психичен стрес. Към тях се включват главоболието, както и хронични заболявания като язви, астма, артрит, високо кръвно налягане и сърдечна болест. Безпокойства, ежедневни неприятности, стресогенни събития могат да доведат до стресогенни прояви чрез стимулиране на симпатиковата система, която възбужда отделянето на хормона

27

епинефрин от надбъбречната жлеза, която отговаря за повишения пулс, ускореното дишане и други, които подготвят организма за реакция на бягство. Тази реакция е свързана с голям разход на енергия. Това може да се обясни най-добре с наличието на стомашни болки, главоболие при прояви на стрес. Ако стресът е продължителен, той непрекъснато уврежда биологичната система, което Ханс Селие нарича “общ адаптационен синдром”. Много други проучвания подкрепят наблюдението, че психологичните стресори могат да доведат до увреждане на тялото. Хроничните прояви на враждебност, тревожност и депресия се наблюдават по-често при хора с психофизиологични нарушения от различно естество. Коронарната болест, астмата и язвите са положително свързани с тревожността и депресията, но единствено язвите не са свързани с гнева.

28. Стрес и имунни реакции:Стресът има връзка и с имунните реакции. Когато има инфекция, специализираните бели кръвни телца Т-лимфоцитите и В-лимфоцитите идентифицират бактериите или вирусите, химически ги неутрализират и разрушават структурата на клетката. Житейският стрес и психичните нарушения също могат да разтроят имунитета. Херпесът е вирусна инфекция, която води до хронични възпаления около устата и гениталиите. Наблюдава се при хора, които по принцип носят вируса, но се появява когато човек преживява силно

28

притеснение, тревожност или след стрес. Изследване установява, че заболяване на дихателните пътища е по-вероятно да настъпи в периода от 3 до 5 дни след някой особено стресиращ ден. Има доказателства, че стресът отслабва способността на белите кръвни телца да се противопоставят на инфекциите. Някои теории говорят за връзка между имунитета и настроението, тоест връзката между настроението през деня и реакциите на имунитета вечерта.

26. Стрес и психично здраве:Стресът се отразява и върху психичното здраве, води до нарушение на психичните функции. Стресът има сериозно участие във формирането на тревожността. Много хора в тежката обстановка на концлагерите развиват съвкупност от емоционалните реакции спрямо него. Първо, обитателите са шокирани и ужасени от положението, в което са попаднали. След това влизат в период на апатия, депресия и скръб. Тези, които оцеляват, имат хронични психологични симптоми, като кошмари, социално отчуждение, депресия, чувство за вина и недоверие към околните. Друго изследване проучва оцелелите

29

от бомбардировката над Хирошима и също открива у тях чувство за хронична вина, тревожност и социална апатия, продължаващи години след травмата. По-малко трагични стресиращи събития могат да доведат до психични нарушения като депресия и други негативни чувства.

29. Справяне със стреса:Ричард Лазаръс разграничава насочени към проблема и насочени към емоциите стратегии за справяне със стрес. Насочените към проблема стратегии предполагат да се направи нещо, за да се промени ситуацията, предизвикваща дистрес. Проблемно насочените стратегии се използват, когато ситуациите имат потенциал за промяна. Насочените към емоциите стратегии се използват повече за ситуации, в които липсва потенциал за промяна, а целта им е да регулират нашите емоционални реакции при дистрес. Мъжете по-рядко използват емоционално насочени стратегии, например да търсят подкрепа от приятел. Човек използва и двата вида

30

механизми за справяне на стреса, но при всеки човек доминира единият.Социална подкрепа – както животните, така и хората винаги се чувстват по-сигурни в група. Хората си дават един на друг нещо повече от физическа защита. Те получават емоционална подкрепа и окуражаване, които могат да намалят психологичните и физиологичните симптоми на стреса. Липсата на подкрепа може да усили нашата податливост на болест. Хора, които получават голяма социална подкрепа от приятели и колеги, се разстройват по-малко от житейските промени и всекидневни проблеми. В дългосрочна перспектива хората със силни социални връзки може би са по-устойчиви на болести и живеят по-дълго. Има и други типове подкрепа освен защитата и емоционалната утеха като подкрепа чрез оценка, информационна подкрепа, инструментална подкрепа.Когнитивни стратегии – когнитивните защити срещу стреса не са задължително невротични. Те могат да бъдат адаптивни. Това как човек първоначално оценява стимула, зависи доколко стресогенен ще бъде той. Някои изследвания откриват, че човек по-малко се разстройва от непредсказуем стресор, ако не му обърне внимание. Този тип отхвърляне може понякога да доведе до сериозни проблеми. Връзката между стресовите реакции на тялото и когницията е широко проучена от Ричард Лазаръс и неговите колеги, които предлагат модел за процеса на когнитивна оценка и определяне на това дали дадено събитие ще предизвика физиологична реакция, свързана със стреса. Моделът разделя оценъчния процес на две части. Първоначалната оценка категоризира ситуацията в една от трите възможни категории. Ситуацията може да бъде оценена като прелевантна, благоприятна и като стресогенна. Ако първоначалната оценка ни води до решение, че ситуацията е от категорията на стресогенните, ние често правим и вторична оценка. Нейната цел е да определим какво можем да предприемем, за да преодолеем стресогенната ситуация.

31. Криза:Кризата е остро въздействащо събитие довеждащо личността до неприятни, неудоволствени изживявания, наситени със страх, заплаха, несигурност и придружени от безпомощност и социална реадаптация. Кризите са едно междинно състояние между здраве и болест. Човек изпада в криза след внезапно възникнали негативни преживявания най-често свързани със загуба. Реакциите в криза приличат на нормалните, но се различават от тях по съизмерност и продължителност. Разгръщането на кризата се характеризира с остро протичане, налице са явни за околните изменения в поведението като поведението на съответния човек издава най-често безпомощност, неефективност, безсмисленост, той изглежда и

31

е вътрешно напрегнат с повишена тревожност и чувство на застрашеност. Това състояние заплашва да премине в болестно състояние според много психолози. Най-често психосоматични разстройства следват хронифицираността на кризата. Фази на протичане на кризата:

фаза на начало на кризата – характеризира се с дискомфорт, напрежение, съвпада със събитието, което е предизвикало кризата.

фаза на повишено напрежение – даденият човек демонстрира хаотична и декоординирана, непродуктивна активност.

фаза на максимална мобилизация на всички вътрешни и външни ресурси на личността – тя е относително най-кратката. Личността е максимално напрегната и мобилизирана към посока на разрешаване на кризата.

фаза на максимална дезорганизация – в тази фаза се навлиза ако кризата не се разреши през предните две фази. В тази фаза личността е изправена пред редица заплахи за нейното психично и соматично здраве. Навлизайки в четвъртата фаза личността е заплашена да преживява суицидни тенденции.

Критериите за благоприятно протичане на кризата са активно поведение, дори и да е хаотично; правилна оценка на преживяващата криза; наличие на житейски опит и компенсаторни възможности. Кризисните интервенции трябва да бъдат незабавни и да са насочени към личността, която преживява криза, да се мобилизира сам да си реши проблемите.

32. Психосоматична медицина – теории:Психосоматиката включва изучаване, описание на всички взаимодействия между поведение и телесна болест. Има няколко големи групи теории, които обясняват психосоматичните зависимости. Според теориите за специфичността всяко психосоматично разстройство се предизвиква от определени психологични характеристики. Теориите за специфичността попадат в 4 основни групи:

теория за специфичната личност – развива се първа във времето. Едни от първите автори, които се занимават с нея е Флоранс Дънбар и Карл Алекзандър. Според този подход определени личностови черти представляват рисков фактор или предразположеност за появата на определени телесни симптоми.

32

теория за специфичния конфликт – представлява разширение на психоаналитичната теория за конверсията, според която подсъзнателните подтиснати конфликти се изявяват като соматични телесни симптоми. Нарича се още дизсоциативно разстройство.

теория за специфичната емоция – според нея определени емоции когато са много силни и трайни и телесните промени са също много силни и трайни именно те водят до психосоматични заболявания.

теория за специфичния модел на реагиране – базира се върху теориите на индивидуалното различие в реакциите спрямо стреса.

Всички тези теории за специфичността се стремят да отговорят на въпроса как при различни хора посредством различни дразнители действат различни соматични реакции. Никоя от тези теории не е оцеляла в този си вид досега.По-модерни и по-съвременни са теориите за неспецифичността. При тях продължава да се поддържа теорията и тезата за етиологичния ефект на психологическите фактори. Основна идея е идеята за алекситимията, което означава невъзможност за изживяване и изразяване на емоциите. Твърди се, че хората, които не могат да изживяват и изразяват емоциите са именно алекситимици и те са най-предразположени към телесна болест, чиято етиология или протичане са свързани със значими психологически фактори.

30. Тревожност, страх, фрустрация, депривация:Тревожността се определя като водеща причина за стрес, която е състояние от психическо и психосоматично естество. Когато човек е тревожен не прави нищо само стои и се притеснява. Тревожността е нормално психично явление, но може да се срещне и като патологично. Патологичната тревожност изцяло поглъща човека и променя изцяло психичното функциониране на организма. Може и да се срещне и като черта на личността. Страхът е също състояние свързано със стреса. Страхът е емоция на избягване на съзнателно приемана, обикновено външна и предстояща заплаха. Тревожността, от друга страна, е емоция на избягване на възприемани, но до голяма степен неосъзнати опасности. Съпътстващите аспекти на страха са физиологичните промени, индуцирани предимно от адреналина, който подготвя организма за бягство или борба. Други причини за стрес са

33

фрустрацията и депривацията. Фрустрацията се появява, когато по пътя на преследване на дадена цел се сблъсква ме с обективни прегради. Тя се проявява като агресия (когато човек експлодира), регресия (когато човек таи всичко в себе си, самосъжалява се) и ресигнация (избухване в сълзи). Депривацията е психическо състояние, възникващо в резултат на кризисни ситуации и ограничаване възможностите човек да удовлетвори своите основни психически потребности. Характеризира се с възвращаеми отклонения в емоционалното и интелектуалното развитие и нарушения в социалните контакти.

33. Видове психосоматични разстройства:През 1950г. Алекзандър изброява 7 класически психосоматични разстройства – есенциална хипертония, пептична язва, ревматоиден артрит, хипертироидизъм, бронхиална астма, колит и невродерматит. В по-ново време обширната класификационна система МКБ-9 осигурява подробен списък на психосоматичните разстройства:1. Психосоматични разстройства, включващи тъканно увреждане – астма, дерматити, екзема, стомашна язва, мукозен колит, язвен колит, уртикария и психосоциален нанизъм.2. Психосоматични разстройства, които не включват тъканно увреждане – психогенен тортиколис, кислороден глад, психогенно хълцане, хипервентилация, психогенна кашлица, прозяване, сърдечна невроза, сърдечносъдова невроза, невроциркулаторна астения, психогенно

34

сърдечносъдово разстройство, психогенен сърбеж, аерофагия, психогенно циклично повръщане, психогенна дисменорея и скърцане със зъби.

35. Взаимоотношения социален работник–болен:Когато човек е болен в него се борят две тенденции – надежда за оздравяване и страх от неблагоприятен ход на болестта. Когато вземе връх страхът се развива хипохондрична вглъбеност, при което страховете имат свръхценностен характер. Когато страховете станат много силни състоянието преминава във фобия. Тези пациенти, които са с хипохондрична вглъбеност подходящият подход е да се приемат оплакванията на сериозно и социалният работник да изслушва, да планира с него и т.н. Вторият тип са нехайните пациенти. Много често нехайни са хората с поведение тип А – прекалено заети, не искат да си признаят, че са болни. Добър подход при тях е да им се дава конкретна информация. Рационалните доводи при тях са достатъчни. Друг вариант са болните с подчертано песимистично отношение към заболяването, протичането и изхода на болестта. Много често тези болни отказват лечение. Добър подход е да им се дават чисти примери от практиката.

35

По отношение на социалния работник когато той работи с болни трябва да е отговорен пред тях. В рамките на своите умения и знания да дава информация, да може да преживява емпатия, да бъде търпелив, тактичен, последователен, да избягва ятрогенията.

36. Ятрогения:Ятрогенията е болест, причинена от лекар, но тя може да се предизвика не само от лекаря, но от целия медицински персонал. Клиничната картина на ятрогенията е най-често тревожно състояние, по-рядко психоза. За избягване ятрогенията трябва да се приложи психотерапевтичен подход. Прави се всичко, за да се накара пациентът да се чувства по-силен. Колкото повече се подсилват хората, толкова по-добре.

36

34. Личностов профил при различните психосоматични заболявания:Флоранс Дънбар и Карл Алекзандър първи говорят за психосоматичен профил. Дънбар описва личностни профили като язвена личност, коронарна личност, артритна личност и други разстройства. Водещо място в личностовата характеристика на болните с хипертония има засилената агресивна склонност, която е налице съчетана с неспособност за изява на агресивните импулси. Според много автори именно тези натрупани агресивни стимули са важен предразполагащ фактор по отношение на хипертонията. Подобна е личностовата структура на болните от коронарна болест. Дънбар ги характеризира като упорити в работата си, професионално ангажирани, конкурентни хора, склонни да се противопоставят на авторитети, амбициозни. Поради това тези хора често стигат до конфликти, два пъти по-разположени на инфаркт и като цяло на сърдечно-съдови заболявания. По отношение на язвената болест могат да се оформят две групи – първият тип са много амбициозни, много активни, а вторият тип са

37

вътрешно пасивни и зависими, с подчертана нужда да получават любовта на околните, лишени от воля, за които и малките усилия са твърде много. Друго известно заболяване на храносмилателната система е колитът. Основен предразполагащ фактор е потребността от зависимости и притежание. По отношение на бронхиалната астма голямо значение в личностовата характеристика от предразполагащите фактори има вътрешната себенеувереност, повишената нужда от закрила, несигурността в собствените сили. По отношение на кожните заболявания една голяма част от тях са психосоматични заболявания. Такива са уртикария, псориазисът, атопичният дерматит. Към този тип заболявания са предразположени хора, които са неуверени, пасивни, страхово напрегнати. Много често развиват тревожност. При тиреотоксикозата и по принцип за ендокринните заболявания предразполагащ фактор е склонността към грижа за другите. Всички сексуални дисфункции, които не са обективно медицинско заболяване, са психосоматични заболявания. Водещо значение са психосоциалната незрялост, чувството за малоценност, недостатъчно развити умения за общуване, да даваш и получаваш любов. Друго състояние, което е категорично психосоматично е функционалният стерилитет. Това е състояние, при което при жената липсва или е намалена способността за зачеване без да има физиологична причина за това. Личностовите предразполагащи фактори са емоционалната незрялост, еманципацията.

37. Психични особености при отделните соматични заболявания: наблюдавани психични промени при сърдечни заболявания –

доминира дистенията (потиснатост, мрачно настроение, съчетано с тревожно очакване). Освен това болните имат нарушения в съня (неспокоен сън, чести събуждания, сънливост). Общият фон, на който се разгъват сърдечни заболявания е астенията (вялост, отпуснатост, адинамичност). Като на този фон периодично могат да се наблюдават гневни избухвания, повишена възбудимост. При продължителен ход на заболяването може да настъпят промени в личността, стесняване на интересите, персистиращо периодично дисфорично настроение. При инфаркт на миокарда могат да се наблюдават по-бурни картини като нарушение на съзнанието. Може да извършва автоагресивни действия. След сърдечна операция най-често има астения, но могат да се наблюдават афективни нарушения и нарушения в паметта. През първия и втория стадий на хипертонична болест се наблюдават невроподобни оплаквания. При рязко покачване на кръвното налягане болният може да изпадне във фобии. При хипотонията също са налице невроподобни оплаквания. При рязко падане на кръвното налягане могат да настъпят краткотрайни разстройства на личността. Психичните промени при мозъчна атеросклероза наподобяват тези при

38

хипертоничната болест, но акцентът пада върху личностовите промени. С напредване на болестта личността се променя като все повече преобладават егоизъм, дребнавост. При хронични сърдечни заболявания е много важно болните да съхраняват социално-трудовите си занимания, да се ангажират с приятни за тях дейности, да не се изолират от обществото.

наблюдавани психични промени при заболявания на храносмилателната система – при язвената болест отново астения, придружена с повишена раздразнителност, често страдат от безсъние. Тези болни лесно развиват страхови хипохондрии като страх от рак на стомаха. При по-голяма давност на заболяването промените са в насока на изостряне на предболестните черти на личността.

наблюдавани психични промени при заболявания на черния дроб и жлъчните пътища – повишена уморяемост, сънливост, нарушено внимание с някои афективни промени, най-вече страхови състояния и раздразнителност.

при авитаминози отново астения, която може да стигне до депресивни състояния със суицидни прояви.

при черепно-мозъчни травми клиничните картини са най-разнообразни. В зависимост от локализацията на травмата има различни промени.

при ендокринни заболявания често се наблюдават промени в личността.

при инфекциозни заболявания психичната картина е много разнообразна. В началния стадий е характерна астения. При разгръщане на инфекциозното заболяване се стига до нарушение на съзнанието.

при интоксикации настъпват различни психични отклонения в зависимост от веществото.

39. Обяснителни модели на наркоманиите:Обяснителните теории за възникването на наркоманиите възникват с обострянето на проблема и се появяват в хронологичен ред:

морализаторски модел – при него злоупотребата с наркотици се обяснява с плоскостта престъпление-вина-наказание. Този модел представлява продължение на средновековните традиции. В наше време също могат да се срещат последователи на този модел.

медицински модел – възниква в края на IXX век и доминира до 80те години на ХХ век. Хуманизира отношението към наркоманиите. Признава го за болест. Този модел затваря проблема в чисто биологичен смисъл, но точно поради това не може да се прави превенция.

биопсихологичен модел – възниква през втората половина на ХХ век и методологична основа на този подход е системният подход. Разглежда наркоманиите като системно разстройство, за което имат принос всички обществени структури, в които човек функционира.

39

40. Особености на пристрастяването към кокаин и екстази:Кокаинът не се смята за физически пристрастяем наркотик. Най-скъп и най-луксозен наркотик, много често е примесен с различни токсични вещества. Може да се смърка, инжектира, гълта като най-малко ефективен е при гълтане. Много бързо повишава нивото на адреналин. Повишава производството на серетонин и ацетилхолин. Най-често усещането е на активираност, психична превъзбуда. Комбиниран с алкохол рязко покачва агресията. Най-големият проблем е, че може да се развие психоза. Екстазито принадлежи към групата на освежителните наркотици, повишава подтика към общуване. Смъртните случаи не са много. Може да доведе до дехидратация. Амфетамините предизвикват психична зависимост.

40

38. История на наркоманиите:Известният американски политолог Збигнев Бжежински казва, че наркоманиите са сред най-значимите белези на кризите на съвременния свят. През 20те години на ХХ век само редица хора са взимали наркотици поради упорити болкови симптоми или са им били лесно достъпни или пък са смятали, че води до творческа енергия. До 20те години наркоманията е била по-скоро индивидуален проблем. По-късно през 50те и 60те години на ХХ век настъпват обществени процеси, които водят до промяна на общественото съзнание. В края на ХХ век наркоманиите се превръщат в един от най-острите проблеми на света. В България се разпространяват на няколко вълни. Първата е през 60те години когато относително малък брой млади хора, искащи да приличат на своите връстници от чужбина или от любопитство, почват да взимат наркотици. Втората вълна започва през 70те години когато се появяват хора, които започват да взимат наркотици поради лични причини. Това задълбочава проблема. Третата вълна е в края на 80те години и началото на 90те когато се появяват някои тенденции в българското общество, които наподобяват конфликта в западните общества през 60те, които водят до задълбочаване и разширяване на проблема. В прага на ХХI век

41

сме в началото на четвъртия стадий, който се характеризира с някои отрицателни промени:

разпространението е епидемиологично. развиване на наркопрестъпността. хероинът е основен наркотик в България, огромна част го

приема по инжекционен метод, затова много от тях са с хепатит С.

ниска възраст на първата злоупотреба с наркотик – средната възраст за хероина е 15г., за канабис – 13-14г., като същата е и за злоупотребата за първи път с алкохол.

41. Особености на пристрастяването към канабис и хероин:Продуктите на канабиса са хашишът и марихуаната. Ефектът от дозата представлява кратка тревога, която е последвана от еуфория, наплив на възприятията и т.н. Ефектът продължава около 4 часа след потреблението. Ако се дъвчи хашишът продължителността на ефекта може да се удължи дори до 12 часа. Смята се, че не предизвиква физическа и психическа зависимост. Няма никакви дълготрайни негативни последици, макар че понякога може се стигне до кома при поглъщането на големи дози хашиш. Смята се, че 1 на 5 тинейджъри е опитвал марихуана. Води до намаляване на подтиците. Хероинът е синтезиран като болкоуспокояващо средство и е бил лекарство известно време. Силно пристрастяващ, предизвиква най-силните абстинентни кризи. Действието му се характеризира с пристъп на удоволствие, пристъп на физическо отпускане и мощен болкоуспокояващ ефект. Организмът губи способност да се бори срещу болката. Симптомите на абстинентция започват 8 часа след последната употреба.

42

43. Хронична болка:Хронична е тази болка, която продължава след нормалното време за излекуване на тъканна травма или която се свързва с патологични състояния, несъстоящи за излекуване. Хроничната болка е един широкоразпространен проблем, който води до различни варианти на инвалидност и причинява страдание на много хора. Изследване показва, че 50-60% от хората, които се оплакват от хронична болка са напълно или частично инвалидизирани. Като инвалидизирането може да бъде за дни (главоболие), месеци (болки в кръста) и години (ревматоиден артрит). Хроничната болка представлява усещане, но в нея влиза емоционално преживяване, което е уникално за всеки пациент. И двете са свързани както с физиологията, така и с психиката на пациента. Към пациента трябва се подхожда с мултифункционален подход. Целта на този подход е да се намали страданието на болния, да се подобри психичното здраве, да се повишат възможностите му за самоконтрол. Както и при други хронични заболявания, хроничната болка изисква фокусът на внимание да се измести от лечението към мениджмънта. Основни цели са да се намали болката и дистреса от хроничната болка, да се повишат желанието и възможностите за физическа активност и да се развият умения за самоконтрол. Хроничната болка често се съпътства от преумора, нарушения в съня, социална изолация, депресивни състояния. При много пациенти с хронична болка са налице много поведенчески, социални и психологически последици. Често те са резултат от стреса, който преживява болният при появата на болката. Наблюдава се изолация, влошаване на физичната форма, нарушаване на съня, чувство на хронична умора, повишена раздразнителност. Тези прояви се последстват от сексуални

43

проблеми, появява се уязвимост на организма спрямо вируси и бактерии. Освен това, че болният е изправен пред алтернативата да прекара живота си така, болните се чувстват виновни, наказани, кара ги да търсят смисъл за това, което задълбочава депресивните състояния. Когнитивно-поведенческата терапия е сред видовете психотерапия, които показват най-голяма ефективност. Пациентите с хронична болка се нуждаят изключително много от убеждението, че могат да регулират живота, да владеят болката. За да увеличим чувството за контрол е много важно да регулираме дейностите, с които се занимава пациентът, така че равнището на болката и преумората да не надвишават такова равнище на болката, което да не го кара да страда. Важно е при пациентите с хронична болка да се поддържа хигиена на съня. Друга техника, която спомага за контрол е воденето на дневник. Описва се всичко, което помага и вреди. Друга важна стратегия е позитивирането и реконструирането. Това е начин човек да се освободи от тревожните мисли и нагласи. Насочване на болните към приятни дейности е изключително важна част от поведенческите интервенции и е важна част от ресурсите на личността. Тези дейности трябва да са прости и да не изискват много средства.

44. Психотерапия – хипноза, релаксация:Най-старият психотерапевтичен метод е хипнозата. Хипноза буквално означава сън. Хипнотичното състояние е едно съноподобно състояние, в което човек е отпуснат максимално, концентриран върху прости стимули. Някои хора са по-податливи на хипноза. Първото условие е да иска човек и второто е да е хипнобилен. Особеното е, че някои хора когато са в такова състояние са податливи на внушения. Хипнозата има три степени. Първата е, в която човек е спокоен. Това е фазата, в която човек може да си изпада постоянно. Втората степен, в която човек е отпуснат, не спи, но е в едно предсънно състояние. Третата степен е сомнолентната фаза когато сънят е дълбок, страничните стимули на средата са изключени. В тази фаза може да се връща назад в миналото, да се влияе върху сетивността – усещат се аромати, губи се чувството на болка. Проблемът на хипнозата е, че ефектът е временен и, че пациентът не участва. Релаксацията е метод, които се прилага на основата на мускулната реакция и правилното дишане. Прогресивната релаксация започва с една мускулна група и преминава последователно през други групи. Пациентът лежи в удобна позиция по гръб със затворени очи и най-напред напряга, а после отпуска една мускулна група, отбелязвайки чувството на напрежение и отпускане. Постигането на пълна релаксация е от 10 до 30 минути. Релаксацията трябва да е постижима за разумно кратко време, за да бъде ефективна и приложима във всекидневието и на работното място. Човек трябва да е способен да се отпуска при стрес на работното място в границите на няколко секунди, да извика представата за тихо и приятно за него място. Диференциалната релаксация

44

се свързва с отпускането на тези мускули, които не се използват непосредствено докато сме активни. Освен това човек може да се ангажира в периоди на минирелаксация през деня по време на чакане, возене или други ситуации на относителна незаетост.

42. Зависимост от хазарт:Съществуват два мита за хазарта. Първият мит е, че хазартът е дейност на ограничен брой богати плейбои и социално неориентирани хора. Вторият мит е, че хазартът е безвредна дейност и няма лошо в нея. Хазартът е често срещана дейност, практикувана от много хора в много страни. Легализирането на хазарта е характерно за повечето западни страни. Редица изследвания доказват, че процесите на пристрастяване са високи. Според СЗО хазартът причинява тежки личностови увреди на най-малко 1% от населението. Среща се под много форми и контексти. Интензивността и вложените пари варират от билет за тото до дълготрайно посещаване на игрални зали и влагане на всичко. Най-често комарджиите потъват в тежки дългове, губят семействата си, заместват се и в криминални прояви. Според когнитивната перспектива хазартът е институционална игра, чиято основна характеристика е, че очакваният резултат на всеки комарджия е по-малък от вложените пари. Според СЗО от 1999г. хазартът е нозологична единица. Въпреки негативните очаквания комарджията играе много често. Играта е поддържана от лъжливи вярвания, ирационални суеверия и т.н. Събитията в играта са непредсказуеми, задачата на комарджията е да предскаже. Той се държи така сякаш хазартът изисква умения. Комарджията вярва, че дадено поведение влияе върху дългосрочния успех. Независимо дали печели или не той вярва в собствения метод на игра. С времето създават стратегии, развиват умения според тях и смятат, че са верни. Най-добрата програма за лечение е когнитивно-поведенческата терапия. Програмата включва даване информация за хазарта (какво представлява, кой го е измислил, информация за легален и нелегален хазарт,

45

разграничаване на социалния от патологичния хазарт) и данни от изходна ситуация, че хазартът е шанс. Терапията включва два етапа – тренинг за решаване на проблема и тренинг за социални умения.

45. Психотерапия – психоанализа:Психоанализата е метод, създаден от Зигмунд Фройд като антипод на хипнозата. Дословно означава “разчленяване на душата”. При психоанализата пациентът участва активно и затова е ефективна. Всичко се случва в будно състояние. Основа на психоанализата е триадата “спомням си-преживявам-преработвам”. Изключително дълга като времетраене. Протича поне 1 година по 2х3 пъти седмично. Психоанализата включва интензивни дискусии между пациент и терапевт, както и техники като тълкуване на сънищата и свободни асоциации, чиято обща цел е да разкрият несъзнаваните конфликти на пациента. Често психоаналитикът мълчи докато пациентът прави свободни асоциации. Тази техника, при която пациентът казва каквото му дойде на ум, е един от главните методи в подхода на Фройд. Обикновено сеансът се провежда като пациентът лежи на кушетка, а психоаналитикът седи извън полезрението му. Психоанализата е метод за извличане на изтласквания от миналото, тяхното пренасяне отново, изправяне срещу тях и преработването им наново. Фройд смята, че в резултат на свободните асоциации, интерпретацията на сънищата, преодоляването на съпротивите, изясняването на преноса и обобщения анализ на терапевта пациентът стига до поредица прозрения, които включват когнитивното и емоционалното разбиране на корените на конфликта. Важна част от психоанализата е интерпретацията, която психоаналитикът прави – сглобяване на изкривените частици неосъзната логика, която лежи под конфликтите на пациента. Един от проблемите на психоанализата е, че е бавна. Контактът между пациента и психоаналитика става много интимен, дълбок. Стига се до зависимост на пациента от неговия терапевт.

46

46. Психотерапия – кратка терапия:Кратката терапия е създадена от М. Ериксон като нова психотерапия, която да е насочена към съвременното общество. Нарича се още ориентирана към решения кратката терапия и означава всяка една от спектър психотерапевтични процедури с относително ограничени и ясно очертани цели. Основната стратегия е да се изучат ресурсите и възможностите на индивида и да се мобилизира към настоящия проблем. Основното правило на кратката терапия е ”направи нещо различно”. Броят на сесиите е между 5-10. Психотерапията се прекратява в първия момент, в който човек почувства, че може да се справи сам. Ориентирана е към решаването на един проблем. Кратката терапия се фокусира също върху настоящото страдание и модификацията на сегашните променливи, които подпомагат или поддържат представените оплаквания, а не върху обръщането на голямо внимание на ранната история на пациента. В кратката терапия терапевтът често възприема доста активна роля и предлага напътствия, внушения и стратегии, целящи ускоряването на пълното и удовлетворителното решаване на проблема или проблемите, представени от пациента.

47