Съвремена легенда

От Ивелин Иво Василев

Гр.Русе

СОУ’’Васил Левски’’

7г клас

Съвременна легенда за момчето с чудния сън

Това не е просто една легенда. Това е еднасъвременна легенда, която не се е случвала, но ще се случи. Ще се случи, ако всички ниезаедно я прочетем, усмислим и реализираме. Съвременна легенда за един сън, едно момче, красива България, прелестният град Русе и тихият бял Дунав.

Тук където великият хан Aспарух забилкопието си.Тук където корабът Радецки гордоплува и оставя Ботевата чета на брега.

Тук където една българска майка дава чедатаси за едно свободно отечество.

Тук в този крайбрежен град растяло едномалко момче, което много обичало своятатиха река. Знаело всичко за нея ,а това коетоне знаело научавало ден след ден отнестихващите разкази на своята майка. Всеки почивен ден те прекарвали край брегана Дунав, загледани в тихите води, в плаващите кораби и тихия бряг на Дунав. Познавали всяка скала, всяко дръвче, всякапейка. Дори пеещите птички познавали.

И така минали много години. Момчетостанало тийнеиджър ,но то продължавалода идва край реката с приятели и съученици. Страното било, че с годините нищо не сепроменяло по крайбрежната ивица. Нищоново и красиво не се появявало или акопораствала нова сграда тя била сив и скученофис. Дори реката като че ли започнала даизглежда още по тиха и самотна.

Една нощ в сънят си момчето незнайно как чуло че реката го

вика. Викала го неговата любима река Дунав цялата обляна в светлина. В далечината моста на Дружбата се издигал наднея като светеща цветна дъга.

Пред себе си то видяло една дълга и красива алея ,коятообхващала целия кей и била опасана с красиви парапети. Зад тях стояли множество хора и малки деца загледани в блестящите води на тихата река. Децата хвърлялитрохички на малките рибки ,които подавали главички надводата.Било много весело от детските гласове и шумът нареката се чувал по весело. Малки корабчета се носели потечението като малки светещи светулки. Това не биловсичко. Успоередно на веселата алея имало друга, коятоцялата била застлана с зелена трева, малки нежнимаргаритки и гордо стоящи дървета. До всяко дръвчеимало малка спретната пейка за отдих. До всяка пейкаимало паметна плоча с ликове и надписи на хора - борцидали живота си за да можем ние да живеем свободно и щастливо. На пейките си почивали уморени минувачи, а на паметните плочи имало поставени свежи цветя и венци. Имало и катерушки по които се катерели малкипалавници. Било толкова и весело и спокойно и щастливо, ухаело на цветя, а дърветата правели с короните си чуднасянка.

Баба Тонка

Стефан Караджа

Тома Кърджиев

А третата алея: Тя била асфалтирана и по нея седвижели само влосипеди. Чувал се веселиятзвън на велосипедистите и те шумно сепоздравявали от своите превозни среднства.

Ето такъв бил сънят на момчето. Когато се събудило то си припомнило всичко

и тайно си обещало ,че един ден когато порастне ще изпълни своят сън ,а забравената река ще я наричат ,веселата река с красивите алей. а Е , сегаоставало само по-бързо да порастне или просто някой възрастен да прочететази легенда ,и да я осаществи, с помошта на момчето разбира се ,защото тонай добре знае колко чуден е бил сънят му.

НАЧАЛО

РУСЕМоят роден град е Русе,той е хубав и голям!По широките му улицичесто се разхождам сам.

Паметникът на площадастига до небето чак,а заводските машинитракат от зори до мрак.

Наща къща е на кея,дето Дунава шуми,баба Тонка там живяланякога във робски дни.

Над реката мост огроменмост на дружбата блести,а под него кораб плувабори сините вълни.

Колко много те обичам,мой прекрасен роден град!Ти растеш и хубавееш,вечно горд и вечно млад!

Легендата Създадена отПесен ,,Тих бял Дунав’’

Текст: Иван Вазов

Музика Иван КараджовИвелин Иво Василев

СОУ,,Васил Левски’’Гр.Русе