Изпитна тема 3 : Фирма и видове фирмиПлан–тезис:- Същност и класификация на фирмите;- Видове фирми съгласно търговския закон: ЕТ и Търговски дружества;- Регистрация;- Несъстоятелност и ликвидацияПриложна задача: Примерна регистрация на ООД

№по ред

Критерии за оценяване на тема 3 Максималенброй точки

1. Дефинира същността и класификацията на фирмите 102. Разкрива същността на ЕТ и Търговските дружества 203. Интерпретира обстойно правния режим на търговската регистрация 104. Подробно описва органите за управление на масата на несъстоятелността

и действията свързани с обявяването в несъстоятелност.10

5. Решава приложната задача. 10Общ брой точки 60

Същност и класификация на фирмитеФирмата е наименованието, под което търговецът (според ТЗ) упражнява занятието и се

подписва.Под това наименование той може да отправя правни искове или такива да бъдат отправяни към него.Названието може да съвпада или да не съвпада с гражданското име на търговеца. Всяка фирма, освен това, може да включва още означение за предмета на дейност, имената на съдружниците, както и друга свободно избрана същностна добавка, задължително изписани на български език.

Дейността на фирмата обединява множество разнородни елементи. Фирмата наема труд, придобива сгради и производствено оборудване, купува суровини и други материални ресурси, необходими за производство. В процеса на своята работа тя прилага определени технологии и създава вътрешна организация за ефективно използване на ангажираните материали и човешки ресурси. Също така фирмата влиза във взаимоотношения със своите доставчици и клиенти, набира капитал, извършва разходи и получава приходи.

1.В зависимост от начина на учредяване фирмите са:» договорни - създават се на основата на учредителен договор - Събирателно дружество (СД),

Командитно дружество (КД) и Дружество с ограничена отговорност (ООД);» уставни - учредяват се с устав, който се приема на учредително събрание (Акционерно

дружество (АД) и кооперациите; » Командитно дружество с акции (КДА) е единственото, което се нуждае и от договор и от

устав.2.. Според отговорността на съдружниците фирмите са:» с неограничена отговорност - събирателно дружество, командитно дружество и командитно

дружество с акции ( СД : КД: КДА );» с ограничена отговорност - Акционерно дружество, Дружество с ограничена отговорност ( АД

и ООД). Отговорността на съдружниците тук е към дружеството и е ограничена само до размера на направените вноски в него. Отговорността към кредиторите се носи от дружеството с неговото имущество.

3. Съгласно Търговския закон:» Събирателно дружество (СД);» Командитно дружество (КД);» Дружество с ограничена отговорност (ООД);» Акционерно дружество (АД);» Командитно дружество с акции (КДА).4. Според стопанската им организация, при която на преден план е изведен личния или

капиталовия елемент Търговските дружества биват:

1

»Дружества на личността (Персонални дружества) - Те предполагат лично участие на съдружниците при осъществяване на дейността. Съдружниците в тези дружества дължат лични усилия и труд, което изисква особено доверие по между им. Такива са СД,КД и кооперациите.

»Капиталови дружества (Дружества на капитала) - При тях на преден план излиза не личното участие, а участието с капитали. Характерът на дейността на такова дружество изисква концентрация на големи парични суми, без оглед на личните качества на лицата, които ги дават т.е. съдружниците участват с парични или не парични вноски (капитали), а не с личен труд. Такива са АД и КДА.

Основните различия между персоналните и капиталовите дружества са: Персонални дружества Капиталови дружества1.Основна роля – личното участие 1.Основна роля-капиталовото участие2.Дяловете на съдружниците са непрехвърлими 2.Дяловете на участниците са прехвърлими3.При напускане на съдружник дружеството се 3.При напускане на участник не се прекратявапрекратява4.Съдружниците отговарят лично 4.Участниците не отговарят лично

Видове фирми съгласно търговския закон: ЕТ и Търговски дружестваЕдноличен търговец

ТЗ назовава като самостоятелен вид ЕТ, каквото може да бъде всяко ФЛ, което по занятие извършва някоя от търговските сделки, посочени в чл. 1 от ТЗ.

Като ЕТ “... може да се регистрира всяко дееспособно ФЛ с местожителство в страната” (чл. 56 от ТЗ).

1.ФЛ трябва да бъде дееспособно – това означава лицето да отговаря на законовото изискване да е навършило 18 год. Признаването на търговското качество на лицето фактически разширява неговата правоспособност, защото дава възможност на ФЛ да придобива права и задължения, признати и разрешени само на търговеца. 2.ФЛ трябва да има местожителство в страната – ФЛ трябва да се е установило да живее постоянно в България, като е вписано в регистрите и има постоянен адрес в дадено населено място. На изискванията за “дееспособност” и “местожителство в страната”, може да отговори и ФЛ – чужденец “ на което е разрешено пребиваването в страната без определен срок за напускане”. Те могат да извършват дейност като ЕТ съгласно ТЗ. 3.Името, адресът на лицето и ЕГН. 4.Особени изисквания на ТЗ – ТЗ има някои специални изисквания към ФЛ, които искат да придобият качеството “търговец”, с оглед на тяхната почтеност в бизнеса и за да се гарантира правния ред и сигурност в търговските правоотношения. Тези изисквания са поставени под формата на ограничения, т.е. не може да бъде ЕТ лице, което е: А) в производството по несъстоятелност, което означава, че ЕТ, който е изпаднал в състояние на неплатежоспособност и срещу него е започнало съдебно принудително изпълнение за удоволетворяване на неговите кредитори, не може да се регистрира отново като ЕТ и да продължи да упражнява търговска дейност; Б) осъдено е за банкрут, т.е. лицето, в качеството си на търговец умишлено е изпаднало в несъстоятелност, за да увреди кредиторите си, като не им възстанови дадения паричен заем, доставени стоки и др. Такова деяние е престъпление и строго се наказва според нашето законодателство. В) лишено от правото да упражнява търговска дейност, което трябва да бъде направено с влязла в сила осъдителна присъда. ТЗ установява и правилото “едно лице, може да регистрира само една фирма като ЕТ”, с което фактически ограничава възможността на недобросъвестни ФЛ да регистрират свои фирми на еднолични търговци в различни съдебни райони и да продължават търговската си дейност, като заобикалят ограниченията на закона. ЕТ подлежи на регистрация в Окръжния съд. Тя става чрез вписването му в търговския регистър. За целта, той подава заявление, което по правната си същност е едностранно волеизявление. Заявлението трябва да съдържа: име, местожителство, адрес, ЕГН, фирмата под която ще извършва дейността, седалището и адреса на управление, както и предмета на дейност. Със заявлението се

2

представя образец от подписа. Всички обстоятелства, свързани с ограниченията на ТЗ, се декларират от ФЛ пред Окръжния съд – Фирмено отделение, с което се удостоверява, че ФЛ знае и е спазило изискванията на закона. За деклариране на неверни данни то носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Въз основа на подаденото заявление се образува регистърно производство. Ако са налице исканите законови условия, производството трябва да завърши със съдебно решение, въз основа на което лицето да бъде вписано в регистъра на ЕТ. Решението на съда за вписване в регистъра не подлежи на обнародване в ДВ. 5.Правна характеристика на ЕТ: А) имуществото и отговорността е на ЕТ, който отговоря неограничено за задълженията на своето предприятие с общото си лично и фирмено имущество. Правата и задълженията във връзка с търговската дейност се обединяват от личността на лицето, признато за търговец. ЕТ става носител едновременно на граждански и на търговски права и задължения. С едно и също имущество той отговаря за задълженията придобити по гражданско-правни и търговско-правни сделки. Б) ЕТ самостоятелно отговаря за ръководството на своето предприятие и сам го представлява във взаимоотношенията му с трети лица – доставчици, купувачи, потребители. Той има правна възможност да назначи свой търговски пълномощник или търговски управител, както и персонал от работници и служители. В) печалбите и загубите от търговската дейност са изцяло за сметка на ЕТ, който е собственик на имуществото на търговското предприятие. Г) при прекратяване на предприятието или при смърт на ЕТ неговата фирма може да бъде запазена при следните условия:

Със съгласието на ЕТ фирмата да бъде прехвърлена на трето лице, но само заедно с предприятието му;

По искане на наследниците, които поемат предприятието, при което към фирмата трябва да се добави името на новия собственик.

Прехвърлянето на фирмата се вписва в търговския регистър и се обявява в ДВ.Едноличните търговци обикновено обслужват тясно специализирани сектори от търговията,

производството и услугите, при което създават предприятия с малки производствени мощности – цех, ресторант, агенция и други.

Фирмата на ЕТ има определено от закона съдържание. Тя включва без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което лицето е известно в обществото. Освен него търговската фирма може да съдържа и други елементи. Те могат да означават предмета на дейност, както и свободно избрана добавка. Фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява своето занятие и се подписва. ЕТ може да прекрати своята търговска дейност и да прехвърли фирмата си на друго лице като му продаде или подари предприятието си.

Предимства и недостатъци на ЕТПредимства Недостатъци

1. Опростена и евтина процедура на създаване и прекратяване на дейността.

1. Неограничена отговорност на търговеца.

2. Свобода на инициативата и еднолични решения.

2. Сравнително малка капиталова база, която зависи главно от финансовите възможности на ЕТ.

3. Пълна лична ангажираност и отговорност за успеха на бизнеса.

3. Повишен търговски риск поради ограничените финансови възможности на предприятието и поради вземане на решения, които изцяло зависят от квалификацията и професионализма на едно лице – ЕТ.

4. Еднолична собственост върху реализираната печалба.

4. Ограничено привличане на чужд капитал поради сравнително малката възможност да се предоставят гаранции и обезпечения за отпуснатия кредит.

5. Опростено водене на търговското счетоводство и опростен данъчен режим.

3

Търговски дружества

Персонални търговски дружества І.Събирателно дружество.Според чл. 56 от Търговския закон “Събирателно е дружеството, образувано от 2 или повече

лица, за извършване на търговски сделки под обща фирма.” То е възникнало като предприятие поради желанието на наследниците на даден собственик на предприятие да продължат неговата търговска дейност. Обикновено в него съдружници са членове на семейството. По този начин се получава разделение на труда, на отговорността и риска между повече, но съвсем близки по участие в управлението и дейността личности.Съдружниците отговарят солидарно и неограничено.Всеки съдружник отговаря за целия размер на задължението на СД - солидарна отговорност. Тя не се отнася само до величината на вноската на съдружника, но и до цялото му лично имущество - неограничена отговорност.

По-характерните особености при стартиране и разширяване дейността на СД са:1. СД е търговско дружество с правата и отговорностите на юридическо лице » СД е ЮЛ.2. СД се създава и функционира на основа на сключен учредителен дружествен договор в

писмена форма с нотариална заверка. » СД е договорно дружество.3. СД е персонално дружество. Основава се от две или повече лица, които участват със своя

труд и отговарят с личното си имущество. Следователно качествата на личността тук имат водещо значение.Търговията се води под обща фирма, която се състои от фамилните имена или фирмите на един или повече съдружници с указанието “Събирателно дружество”.

4.Търговския закон оправомощава всички съдружници да водят дружествените дела т. е. всички съдружници могат заедно и поотделно да извършват обикновените сделки, попадащи в предмета на дейност на дружеството. Всеки съдружник има право да участва в управлението и дейността на СД. При особено важни решения - придобиване и разпореждане с недвижими имоти, назначаване на управител, приемане на нов съдружник и др. е необходимо съгласието на всички съдружници. Всеки съдружник има право на глас, на част от печалбата, на обезщетение за разходи, свързани с дейността на СД и др. Всеки съдружник представлява дружеството, ако с дружественият договор не са предвидени други функции.

5.СД възниква от момента на регистрацията в търговския регистър и във външните си отношения с трети лица се представлява от съдружниците.

6.За своите дългове към кредиторите дружеството отговаря с дружественото имущество, а когато то не е достатъчно да обезщети кредиторите, за дълговете на дружеството отговарят всички съдружници със своето частно имущество.

7.Съгласно дружествения договор разпределението на печалбите и загубите може да стане пропорционално, когато се разпределят между съдружниците съобразно размера на дяловата вноска на всеки един съдружник в дяловия капитал на дружеството или по равно между съдружниците.

8.СД се прекратява в следните случаи:А) с изтичане на уговорения срокБ със съгласие на съдружницитеВ) с обявяване на дружеството в несъстоятелност

4

Г)със смъртта или поставянето под запрещение на съдружник или прекратяване на съдружник–ЮЛ

Д) с предизвестие за прекратяване от съдружникЕ) по решение на съда в предвидените от закона случаи9.След прекратяване на дружеството следва прекратяване на отношенията между съдружниците т.

нар. ликвидиране на дружеството. То цели да се приключват сделките, да се осребри имуществото на дружеството и след като се удовлетворят кредиторите, останалият капитал да се радели между съдружниците пропорционално на техните дялове. След това дружеството се заличава от търговския регистър и с това неговото прекратяване завършва.

Събирателното дружество се предпочита, защото дейността му се разпределя между всички съдружници при еднаква, макар и неограничена отговорност за всеки от тях.

2.Командитно дружество.Според чл. 99 ал. 1 от Търговския закон „Командитното дружество се образува с договор

между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска”.

КД се характеризира със следните признаци :1.КД е смесен тип Търговско дружество с диференцирана отговорност на съдружниците.

Неограничено отговорните съдружници имат права и задължения както съдружниците в СД, а ограничено-отговорните – както в дружествата с ограничена отговорност. Размерът на отговорността за ограничено-отговорните съдружници се простира само до размера на дяловите им вноски.Във фирмата на дружеството трябва да се съдържа и обозначението „Командитно дружество” или КД и името поне на един от неограничено отговорните съдружници.

2.КД е ЮЛ и осъществява дейността си на основата на договор – учредяването на КД се извършва с дружествен договор в писмена форма и с нотариална заверка на подписите на учредителите

Дружественият капитал се образува от вноските на всички съдружници.3.Начинът на разпределение на печалбите и загубите. Способите за разпределението на

печалбата са същите като при СД. С учредителния договор трябва да се уточни в какво съотношение ще бъде разпределена печалбата между неограничено отговорните съдружници, както и да се вземе предвид различният размер на вноските на ограничено отговорните съдружници (командитисти).

4.Управлението и представляването на дружеството се извършва от неограничено отговорните съдружници (комплементари).Всеки съдружник,в т.ч. и ограничено отговорните обаче имат право на контрол,право на част от печалбата,на обезщетение и право на ликвидационен дял.

5.Регистрацията на КД се извършва от неограничено отговорните съдружници и не подлежи на обнародване. Дружеството се смята за възникнало в деня на вписването му в търговския регистър.

6.Основанията за прекратяване на дружеството са: - смъртта на съдружник или поставянето му под запрещение ; - ако той е неограничено отговорен; с изтичане на уговорения срок; - обявяване на дружеството в несъстоятелност7.Търговията се води под обща фирма, която трябва да отговаря на изискванията за КД.КД са подходящи за предприемачи, които имат недостатъчен собствен капитал и търсят

съдружници които не искат да участват пряко в дейността на търговското предприятие, но са готови да инвестират в него свой капитал.

Капиталови дружестваІ.Дружество с ограничена отговорност (ООД)Според чл. 113 от Търговския закон “Дружество с ограничена отговорност може да се образува

от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството”.

1.ООД е юридическо лице (ЮЛ) и се характеризира със следните признаци:

5

А) Има своя организационна структура и осъществява дейността си върху основата на дружествен договор » Дружеството с ограничена отговорност е договорно дружество т.е. основава се след сключване на нотариално заверен с подписите на всички съдружници дружествен договор.

Б) Притежава свое собствено имущество (в минимален размер това е основният капитал на дружеството, необходим за регистрацията му); може да придобива собственост и други имуществени права и да се разпорежда с тях;

В) Представлява самостоятелен правен субект в търговския оборот. 2. ООД е капиталово дружество и за разлика от разгледаните до тук СД и КД се среща

много по-често при средните по размер предприятия, каквито преобладават сега у нас. Следователно, в случая определящо е капиталовото, а не личностното участие на съдружниците. ООД обединява предимствата на СД и АД - удобство при учредяването, доверие между съдружниците и възможности за концентрация на капитали.

3. Дружеството има ограничена отговорност, което означава:А) Съдружниците на този вид Търговско дружество носят ограничена отговорност към самото

дружество за поетите от него задължения, т.е. те отговарят за тези задължения до размера на направените от тях дялови вноски в основния капитал на дружеството. Те не отговарят пред кредиторите с личното си имущество. Това е едно съществено предимство, което повишава атрактивността и интереса на физическите и юридическите лица към ООД като стопанско-организационна форма на индустриалните предприятия.

Всички съдружници в ООД са солидарно отговорни.Б) Съдружниците имат право на участие в разпределението на печалбата, право на

ликвидационен дял, право на участие в управлението и контрол на дейността и право на глас в общото събрание. Заедно с това всеки съдружник е задължен да изплати или внесе дяловата вноска, да оказва съдействие за реализация дейността на ООД, да участва в управлението и изпълнява решенията на Общото събрание.

В) Понятието “с ограничена отговорност” не означава, че дружеството отговаря за поетите задължения ограничено. Като самостоятелен правен субект дружеството отговаря за задълженията си към своите кредитори с цялото си имущество - сгради, машини, съоръжения, транспортни средства, в т.ч. основен капитал;

Г) Дружеството не отговаря за задълженията на свои съдружници, поети от тях в качеството им на физически лица или юридически лица.

4.Фирмата на ООД трябва да съдържа означението “дружество с ограничена отговорност” или съкратено “ООД” и да отговаря на изискванията на ТЗ.

5. Основният капитал на ООД подлежи на регистриране в търговския регистър. Той се образува от дяловите вноски на съдружниците - парични и непарични. В момента на учредяването регистрирания капитал не може да бъде по-малък от 5 000 лв. Стойността на всеки дял не може да бъде по-малка от 10 лв. и трябва да бъде кратна на 100. Сумата от дяловете трябва да бъде равна на капитала, като дяловете на съдружниците могат да бъдат различни. Основният капитал на ООД може да бъде увеличаван или намаляван с решение на Общото събрание на съдружниците. При записването на учредителния договор се изисква всеки съдружник да е внесъл най-малко 70 % от записаната дялова вноска. Когато съдружник не е внесъл дължимите вноски в сроковете, определени с дружествения договор, той дължи заплащането на законна лихва и обезщетение за вреди. Освен паричните дялови вноски съдружниците могат да внесат в предприятието и непарични вноски под формата на:

А) Недвижим имот;Б) Права върху нематериални блага от рода на:- авторски права - права върху произведения на науката, изкуството и литературата;- изобретателски права - права върху изобретения, открития и рационализации;- индустриална собственост - право върху търг. марка, промишлен образец и др.;- ноу-хау - производствен опит или тайна;- ценни книги.

6

Дяловете на съдружниците могат да се прехвърлят свободно по между им и да се наследяват. Те могат да се прехвърлят и на трети лица при условието на приемане на нов съдружник.

Капиталът на ООД се увеличава от 3 основни източника:- увеличаване на дяловете;- записване на нови дялове;- приемане на нови съдружници.6.Като ЮЛ, ООД има съответни органи на управление:А) Общо събрание на съдружниците - свиква се от управителя най-малко веднъж годишно, както

и когато има писмено искане за това от съдружниците с дялове над 1/10 от капитала или когато загубите на дружеството надхвърлят 1/4 от капитала.

За неговото свикване се отправя писмена покана в 7-дневен срок преди датата на заседанието плюс дневен ред.

Общото събрание взема решения с единодушие от всички съдружници относно изменение и допълване на дружествения договор,за приемане и изключване на съдружници, даване на съгласие за намаляване и увеличаване на капитала, за приемане годишния отчет, баланса и разпределението на печалбата, увеличаване или намаляване на капитала, избор и освобождаване на управителя и др.

При гласуването всеки съдружник има право на толкова гласа, колкото е размерът на неговия капитал. Общото събрание взема решения за: приемане на годишния отчет и баланса, разпределянето на печалбата и нейното изплащане, избора на управителя, за откриване и закриване на клонове и участие в други дружества; за допълнителни парични вноски.

Б)Управител - цялостната дейност на дружеството се организира и ръководи от управителя с оглед на законността и съобразно решенията на Общото събрание. Според закона освен да организира и ръководи дружеството управителят има правомощието и да го представлява. Избраният респективно назначеният управител се вписва в търговския регистър и съобщението се обнародва в ДВ.

7. Прекратяване на участие в дружеството може да се извърши:А) С писмено предизвестие със срок не по-малък от 3 месеца;Б) При смърт;В) При поставяне под запрещение;Г) Обявяване на несъстоятелност;Д) При прекратяване и ликвидация. 8. Прекратяване и ликвидация на ООД.Основанията за прекратяване на ООД са:А) При изтичане на срока, определен в дружествения договор;Б) По решение на съдружниците, притежаващи 2/3 от капитала; сливане или вливане в друго

ООД или АД, при обявяване в несъстоятелност;В) По решение на окръжния съд в предвидените от закона случаи.Законът определя два способа за прекратяване на ООД: - с ликвидация - дружеството остава да съществува, но се прекратява активната му търговска

дейност и започва процес на ликвидация, след приключването на който се заличава ЮЛ; - без ликвидация - при прекратяване на ООД без ликвидация дейността заедно с имуществото

преминават върху други ЮЛ. Такова е положението при сливане или вливане на ООД; при разделяне; при преобразуване на ООД в АД.

ООД е търговско дружество на малките и средните стопански субекти и намира приложение във всички отрасли - промишленост, строителство, транспорт, търговия, услуги и др.

Дружеството с ограничена отговорност има преобладаващо приложение сред видовете индустриални фирми и предприятия. То осигурява ограничена отговорност на съдружниците, ниска дялова вноска, широки права на съдружниците по участие и контрол в управлението. Освен това лесно се учредява, дава възможност за концентрация и нарастване на капитали, което му осигурява още по-добри перспективи.

ІІ.Акционерно дружество.Според Търговския закон “Акционерно е дружеството, чийто капитал е разпределен на акции.

Дружеството отговаря към кредиторите си с имуществото си” (чл.158, ал.1).

7

АД е ЮЛ, което регламентира своето устройство и дейност с устав. Акционерното дружество включва задължително в своето фирмено наименование означението „акционерно дружество" или съкращението, АД".

Правната характеристика на дружеството съдържа следните признаци: 1.ТЗ предписва за АД определен минимален капитал:А) за АД, което се образува чрез подписка – 100 000 лв.;Б) за АД, което се образува без подписка – 50 000 лв.;В) за АД, които извършват банкова, застрахователна дейност – 200 000 лв.. 2.АД отговаря за задълженията си към кредиторите с дружественото имущество, а

акционерите имат само задължения към АД до размера на притежаваните акции. 3.Основният капитал на АД е разпределен на части с еднаква номинална стойност,

наречени акции. Минималната номинална стойност за една акция е 100 лв., а ако е по-голяма, трябва да е кратна на 100.

Притежателят на акция придобива право на членство в АД. По принцип важи правилото “една акция – един глас”, което означава, че всяка една акция дава право на един глас в Общото събрание на акционерите.

Следователно, акционерът има право на глас съобразно броя на акциите, а също така и право на дивиденти и ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акциите. Ако в определения срок акционерът не внесе дължимите вноски срещу записаните акции, той се счита за изключен от дружеството, като губи право на внесените дотогава части от записания капитал и съответно получените акции, които се обезсилват и на тяхно място се издават нови.

Акциите са неделими. Поименните акции се описват в книгата на акционерите с данните на притежателя и се отбелязват видът, броят, номерата и стойността им. Привилегированите акции без право на глас служат само за набавяне на капитал, но без членски права.

Акциите са свободно прехвърлими и пазарът на акциите е фондова борса. 4.Учредителите на АД могат да бъдат дееспособни ФЛ или ЮЛ, които не трябва да са

обявени в несъстоятелност. Законът предвижда два начина за учредяване:А) Учредяване чрез подписка. Учредителите изготвят и обнародват в периодичния печат или в

специализирани списания предложение, което трябва да съдържа: Седалище и предмет на дейност; Капитал, брой на акциите и номинална стойност на една акция; Крайния срок на подписката; Непаричните вноски, които ще правят учредителите.След изтичане на предизвестения срок или записване на целия капитал учредителите са длъжни в

двумесечен срок да свикат Учредително събрание. Решението за учредяване на дружеството и приемането на неговия устав се взема с единодушие.

Б) Учредяване без подписка – при него набирането на капитала може да стане на самото учредително събрание със записване на акциите.

Набирането на паричните средства в основния капитал на АД се извършва по банкова сметка на името на учредителите, с която те могат да се разпореждат само с единодушие. След регистрирането на дружеството набраните средства се прехвърлят по неговата сметка, с което се отделят като собственост на АД.

След учредяването уставът и протоколът от Учредителното събрание трябва да бъдат подписани от всички учредители. Заявлението за регистрация на дружеството, трябва да е подписано от всички членове на Надзорния съвет, респективно Съвета на директорите. Вписването в търговския регистър се обнародва в ДВ и това е моментът на възникване на ЮЛ.

5.ТЗ предвижда едностепенна или двустепенна система за управление на АД, която се определя от неговия устав:

А) при едностепенна система АД се управлява и представлява от Съвет на директорите в състав от 3 до 9 души, които се избират от Общото събрание на акционерите. Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко свои членове – изпълнителни членове (директори);

8

Б) при двустепенна система, АД се управлява и представлява от Управителния съвет, не по-голям от 9 души, който извършва своята дейност под контрола на Надзорния съвет. Членовете на Надзорния съвет се избират от Общото събрание на акционерите и са от 3 до 7 души . Първият Надзорен съвет може да има мандат, не по-дълъг от 3 години. Членовете на Управителния съвет се избират от Надзорния съвет, който може да ги замени по всяко време. Надзорният съвет не може да участва в управлението на АД.

Общите правила за двете системи на управление са, че мандатът на всеки от органите за управление може да бъде най-много 5 години.

6.Ръководната структура на АД задължително предвижда:А) Общо събрание на акционерите – е събрание на икономическите собственици на

дружеството. Като висш орган за управление на дружеството Общото събрание има най-широки пълномощия при вземането на големи структуроопределящи решения на фирмената политика като:

Изменение на устава на дружеството; Преобразуване и прекратяване на дружеството; Увеличаване и намаляване на капитала.Общото събрание се провежда поне веднъж годишно, като събранието за свикването му се

обнародва в ДВ, най-малко 30 дни преди датата на провеждане.Б) Съвет на директорите;В) Надзорен съвет и Управителен съвет.При едностепенната система на управление органите са - Общо събрание и Съвет на

директорите. При двустепенната система на управление органите са: Общо събрание, Надзорен съвет и Управителен съвет. Общото събрание избира Надзорен съвет (3-7 членове), а той от своя страна избира Управителен съвет, членовете на който са максимум девет.

7.АД може да бъде прекратено:А) по решение на Общото събрание;Б) с изтичане на срока, за който е образувано;В) при обявяването му в несъстоятелност;Г) с решение на съда, ако дружеството преследва забранени от закона цели.;Д) когато капиталът спадне под законно изискуемия минимум в продължение на една

година. АД е най-често срещаната форма на големите предприятия.Възможностите за набиране на голям собствен капитал, чрез многото акционери дори с малък

брой акции, ограничената отговорност до размера на участието и правото да се прехвърлят акциите (без поименните) определят все по-голямото значение и нарастващата роля на АД сред останалите субекти на стопанската дейност в индустрията.

ІІІ.Командитно дружество с акции.За КДА се прилагат разпоредбите за АД, като за някой специфични въпроси Търговския закон

предвижда специални правила. В него участват неограничено и ограничено отговорни съдружници. За вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции. От тук следва и наименованието на фирмата - КДА.. Наименованието на фирмата на дружеството задължително следва да съдържа оз-начението "Командитно дружество с акции", или съкратено "КДА".

1. КДА е ЮЛ, което регламентира своето управление и дейност с договор, който се приема и изменя от неограничено отговорните съдружници.

2. Размерът на вноските се определя с устав на КДА. Вноските на неограничено отговорните съдружници, трябва да са не по-малко от 1/10 от основния капитал. За вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции, с които придобиват членство и ликвидационен дял от капитала на дружеството.

3. Дружеството се учредява от неограничено отговорните съдружници, а ограничено отговорните съдружници не могат да бъдат по-малко от трима. За ограничено отговорните се пуска подписка, като неограничено отговорните имат право да изберат акционерите между участниците в подписката.Неограничено отговорните съдружници изготвят устава на дружеството, свикват

9

Учредително събрание и избират акционерите.Уставът се приема,изменя и допълва,а дружеството се прекратява само със съгласието на неограничено отговорните съдружници в КДА.

4. Органи за управление на КДА са Общото събрание на акционерите и Съвет на директорите (едностепенна система).Компетентността на Общото събрание на акционерите се определя с устава на КДА.В Общото събрание право на глас имат само неограничено отговорните съдружници,а ограничено отговорните съдружници участват само със съвещателен глас.Общото събрание на акционерите избира измежду неограничено отговорните съдружници Съвет на директорите,който управлява и представлява дружеството.

РегистрацияПравен режим на търговската регистрация

І. Публичност на търговците.1. Значение на търговския регистър.За да могат страните при сключване на търгoвски сделки да се информират дали едно лице има

търговско качество и да проверят определени важни обстоятелства в правното положение на дадено търговско предприятие. Чл. 3 от ТЗ предвижда към Окръжните съдилища да се води търговски регистър.

Целта на търговския регистър е да направи публични основни обстоятелства от правното положение на търговеца. Чрез търговския регистър всеки участник в оборота може да узнае обстоятелствата, свързани с търговците. По този начин се постига сигурност в търговията.

Търговският регистър е общодостъпен. Всеки може да прави справки по него, както и да получава преписи и документи, въз основа на които са извършени вписванията. Публичността на вписаните обстоятелства се усилва чрез обнародване на част от тях в ДВ - за ООД, АД, КДА. Такова обнародване се предвижда за по-важните обстоятелства.

ІІ. Обстоятелства, които подлежат на вписване:1. На вписване подлежат самите търговци - еднолични и търговски дружества. Вписването на

търговците означава вписване на тяхното образуване, преобразуване и прекратяване.2. На вписване подлежат свързаните с търговеца обстоятелства. Част от тях са общи за всички

търговци.А) По отношение на ЕТ обстоятелствата, които подлежат на вписване са: името,

местожителството, адресът и ЕГН, фирмата, под която ще извършва дейността, седалището и адресът на управлението на дейността, както и предметът на дейност.

Б) По отношение на търговските дружества обстоятелствата, които подлежат на вписване могат да се разделят на 2 групи:

- обстоятелства, които са общи за всички дружества - тук влизат правно индивидуализиращите белези - фирмата, под която ще се извършва дейността, седалището и адресът на управлението на дейността, предметът на дейност на дружеството, начин на управление и представителството на дружеството.

- обстоятелствата, които са диференцирани в зависимост от вида на търговското дружество. Например: За персоналните дружества (СД и КД) и за ООД, освен общите за всички дружества обстоятелства е необходимо да се впишат и следните: името, местожителството, адресът на лицето-съдружник и ЕГН, а за съдружник - търговец съответно фирмата, седалището и регистрацията.

За капиталовите ТД - ООД, АД, КДА се изисква вписване на размера на капитала, които има основно значение за правното състояние на дружеството.

При АД на вписване подлежат освен посочените до тук обстоятелства и още видът, броя, номиналната стойност на акциите.

3. На вписване подлежат всички изменения на посочените по-горе обстоятелства като: прехвърляне на предприятието на търговеца (чл. 16 ал. 1 от ТЗ); откриването на клон (чл. 17 ал. 2 от ТЗ); преобразуване на ТД (чл. 262 ал.1 от ТЗ).

ІІІ. Задължение за вписванеПо правило задължението за вписване тежи върху търговеца (при ЕТ - лично върху тях, а при ТД -

върху тези, които представляват дружеството).

10

По характер задължението за вписване е административно-правно. По силата на това задължение определените лица дължат да съобщят на компетентния съд по регистрацията, че подлежащите на вписване обстоятелства са настъпили. Задължението за заявяване се поражда едновременно с възникването на обстоятелството, което подлежи на вписване, срокът за изпълнение на това задължение е 7-дневен. Неизпълнението му е скрепено с административно-наказателни санкции.

Заявяването за вписване е едностранно изявление отправено до окръжния съд по седалището на търговеца. Въз основа на него се образува съдебно производство. То завършва с решение за вписване, ако са налице условията за това. Въз основа на решението на съда се извършва и самото вписване в търговския регистър.

ІV. Действия на вписването.1. Декларативно (уведомително) действие - изразява се в това, че вписаните в регистъра

обстоятелства се смятат за известни на третите добросъвестни лица от деня на вписването. Вписването в регистъра е необорима презумпция за знание на вписаните обстоятелства.

2. Доказателствено действие - състои се във формалната доказателствена сила на вписаните обстоятелства.

3. Конститутивно действие - вписването е условие за настъпване на желаното правно действие, както и за неговата правна важимост. Според ТЗ конституционно действие има например вписването на ТД чл. 67 от ТЗ “Дружеството се смята за възникнало от деня на вписването му в търговския регистър”. Следователно, без вписване не може да възникне ТД. Това важи и за прекратяването му.

V. Обнародване на вписването.Става в Държавен вестник (ДВ). Този вестник има качеството на официален орган. Обнародване

се прави само когато това е предвидено в закона (чл. 6 ал. 1 от ТЗ). Обнародването е официално оповестяване, което изхожда от съда по регистрацията. Предмет на обнародване е вписването в търг. регистър. Не всички вписвания обаче подлежат на обнародване. Когато е предвидено обнародване, то е задължително. Извършва се еднократно в ДВ.

ТЗ изисква обнародване на решенията за вписване при образуването, преобразуването и прекратяването на капиталовите дружества (АД, ООД, КДА). Не се предвижда обнародване за персоналните дружества - СД и КД. Не се обнародват и решенията за вписване на ЕТ.

На обнародване подлежат редица обстоятелства, посочени в закона - прехвърлянето на предприятие, решенията за изменение на капитала, поканата за свикване на Общо събрание на АД, годишния счетоводен отчет на АД и др.

Правното действие на обнародването е декларативно (оповестително) и доказателствено. С обнародване на вписано в търговския регистър обстоятелството се създава необорима презумпция, че то е станало известно за всички.

Несъстоятелност и ликвидацияЗа откриването на производство по несъстоятелност е необходимо наличието на следните

предпоставки:І. Материално - правни предпоставки1. Производство по несъстоятелност се открива само за търговец и това е основанието цялата

несъстоятелност да се нарича търговска. Може да се открие производство по несъстоятелност за лица: a) които са търговци по силата на чл. 1 ал.1 т. 1-15 от ТЗб) ТД и кооперациите (без ЖСК) по чл. 1 ал. 2 от ТЗв) лицата по смисъла на чл. 1 ал. 3 от ТЗ, които имат предприятие, чиито предмет и обем изискват

неговите дела да се водят по търговски начин 2. Неплатежоспособността на търговеца е състоянието на търговеца, при което той не разполага с

ликвидни (налични) парични средства и поради това не може да изпълни парично задължение по търговска сделка. Паричното задължение трябва да е безспорно и изискуемо т.е. да е настъпил падежът за неговото изпълнение – ако то е било поето при срок или условие, то срокът трябва да е настъпил, а условието – да се е сбъднало. Това е основание кредиторът да може да търси изпълнението на паричното задължение по съдебен ред.

ІІ. Формална предпоставка – наличието на писмена молба от търговеца-длъжник или търговеца-кредитор до съда по неплатежоспособност за откриване на производство по несъстоятелност.

11

Органи за управление на масата на несъстоятелносттаРешението на съда за откриване на производство по несъстоятелност дава възможност на органите

по несъстоятелността да пристъпят към упражняване на своите правомощия спрямо имуществото на обявения в несъстоятелност длъжник. От това имущество кредиторите могат колективно да се удовлетворяват и в този смисъл имуществото на длъжника се нарича маса на несъстоятелността. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника – търговец по търговски, граждански, трудови и публично-правни вземания. Условието, без което не може, е вземането да е парично и да е възникнало до датата на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност. В масата на несъстоятелността влизат само имуществените права на длъжника т.е. парично оценимите права. Това са както имуществени права, придобити от длъжника до датата на обявителното решение, така и придобитите имуществени права след тази дата – дарения, наследство и др.

Когато длъжникът е ЕТ или неограничено отговорен съдружник в СД, КД или КДА, в масата на несъстоятелността се включат и имуществените права, свързани със съпружеската имуществена собственост т.е. придобитото от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос.

Органите на несъстоятелността имат предназначението да управляват имуществото на длъжника-търговец така, че да се постигнат целите на производството по несъстоятелност, и за това се назначават или утвърждават от съда по несъстоятелността и се контролират от него. Органи по управление на масата на несъстоятелността са: синдикът, временния синдик и събранието на кредиторите.

І. Синдик – Той трябва да упражни своите правомощия да управлява търговското предприятие в интерес на кредиторите, длъжника, на обществените интереси и на целите на производството по несъстоятелност – да се защити и попълни масата на несъстоятелността, да се осребри и разпредели нейната стойност между кредиторите.

Синдикът може да бъде ФЛ или ЮЛ. Когато той е ФЛ законът изисква: да е дееспособно и с подходяща квалификация; да не е осъждано като пълнолетно за умишлено престъпление от общ характер; да не е съпруг (а) на длъжника или на някой от кредиторите и да няма родство с тях по права линия; да не се намира с длъжника или с някой от кредиторите в отношения, които пораждат основателни съмнения за неговата безпристрастност. Тези изисквания трябва да гарантират определянето на висококвалифицирано, благонадеждно и безпристрастно лице, за да може то да се ползва от доверието на съда и на кредиторите.

Синдикът се назначава от съда по несъстоятелността по предложение на първото събрание на кредиторите след писмено съгласие на лицето за изпълнение на тази длъжност. Съдът служебно проверява дали лицето отговаря на законовите изисквания и обявява назначението, което се вписва всъответния търговски регистър и се обнародва в ДВ. Тъй като функцията на синдика има характер на задължение с оглед на личността, той не може да упълномощава друго лице със своите права.

Съобразно развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда синдикът осъществява своите правомощия в следното:

1. Представлява предприятието т.е. длъжника-търговец, срещу когото е открито производство по несъстоятелност и управлява текущите му дела т.е. всекидневната дейност в предприятието, отнасяща се до сключване и изпълнение на договори, финансово-счетоводните операции и отчетност, трудовите и осигурителните отношения с работниците и служителите на предприятието и т.н.

2. Получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието.

3. Издирва и уточнява имуществото на длъжника.4. При предвидените от закона условия прави искане за прекратяване, разваляне или

унищожаване на договори, по които страна е длъжникът.5. Води и отговаря по дела на длъжника и завежда дела от негово име.6. Събира паричните вземания на длъжника, като за вземанията, които не се изплащат

доброволно, води необходимите осъдителни искове и осъдителни дела, а всички събрани суми внася в специална банкова сметка (с разрешение на съда разпорежда разходването на парични суми от

12

банковите сметки на длъжника само когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване).

7. Издирва и уточнява кредиторите на длъжника.8. По определение на съда свиква и организира събранието на кредиторите.9. Има право да предлага план за оздравяване на предприятието.10.Извършва действия по прекратяване на участието на длъжника в търговски дружества.11.Осребрява имуществото от масата на несъстоятелността.

За своята работа синдикът получава възнаграждение, определено от съда. В специален дневник той записва всяко свое действие по управление на имуществото и представя на съда ежемесечен отчет, а при поискване незабавно отчита своята дейност.

Синдикът има за задача да издири, уточни и запази масата на несъстоятелност в интерес на кредиторите и това особено положение налага някои ограничения при упражняване на неговата компетентност. За да се избегнат злоупотреби, законът забранява синдикът да придобива пряко или чрез друго лице, по какъвто и да било начин вещи или права от масата на несъстоятелност. Освен това синдикът отговаря пред длъжника и пред кредиторите за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си. В случаите, когато той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или на длъжника, синдикът може да бъде освободен от съда служебно или по предложение на длъжника, кредитора или комитета на кредиторите.

Синдикът е длъжен да изпълнява правомощията си с грижата на добър стопанин. Той се назначава без срок, но неговите правомощия траят до прекратяване на производството по несъстоятелност.

За ЮЛ - синдик, важат всички изисквания и ограничения, установени за ФЛ - синдик.Временният синдик се назначава от съда по негова преценка от момента на откриване на

производство по несъстоятелност, тъй като още не е образувано събрание на кредиторите като отделен орган. Той има същите правомощия като постоянния синдик и освен това трябва в 14-дневен срок от назначаването му да изготви:

- списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника.- писмен доклад за причините за неплатежоспособност, състоянието на имуществото и взетите

мерки за запазването му и за възможностите да бъде оздравено предприятието.ІІ. Събрание на кредиторитеСъбранието на кредиторите е орган на несъстоятелността, чрез който се осъществяват

правомощия за всички кредитори. Различават се първо и обикновено събрание на кредиторите. С обявителното решение на съда за откриване на производство по несъстоятелност се свиква първото събрание на кредиторите, което се смята за законно, ако на него присъстват най-малко двама кредитори и временният синдик. Събранието се свиква до един месец след откриване на производство със задачите:

1.Да изслуша доклада на временния синдик за причините за неплатежоспособност, състоянието на имуществото, взетите мерки за неговото запазване и за възможността за оздравяване.

2.Да избере постоянен синдик, който да бъде предложен на съда за назначение.3.Да избере комитет на кредиторите.По всяка точка от дневния ред събранието приема решения, които се гласуват с обикновено

мнозинство от присъстващите, като всеки има право на един глас. За събранието се уведомява длъжникът, който може да участва, но не е задължен.

Обикновеното събрание на кредиторите се провежда след като съдът одобри списъка на приетите вземания, подготвен от синдика-кои са кредиторите и какъв е размерът на вземанията им. Събранието се свиква от съда на несъстоятелността. Поканата за събранието задължително съдържа дневния ред, деня, часа и мястото на събранието и се обнародва в ДВ. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, като всеки кредитор има толкова гласа, колкото е частта от вземанията му спрямо приетите вземания.

Правомощията на събранието на кредиторите са:1. Изслушва доклади на синдика за дейността му и на комитета на кредиторите.

13

2. Да избира синдик и да предлага на съда назначаването му, както и да предлага освобождаване или замяна на синдика.

3. Прави предложение до съда за възнаграждението на синдика.4. Избира и освобождава или прави промени в състава на комитета на кредиторите.5. Предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на семейството му.

Обикновеното събрание на кредиторите се председателства от съдия, определен от председателя на Окръжния съд. Работата на събранието се протоколира и взетите решения имат обвързваща сила спрямо всички кредитори, в това число и за неприсъстващите. В 7-дневен срок от провеждането на събранието длъжникът или кредиторът могат да обжалват пред съда по несъстоятелността взетото от събранието на кредиторите решение, когато е незаконосъобразно или сериозно ощетява част от кредиторите. Съдът разглежда искането за отмяна на решението в открито заседание с призоваване на длъжника и кредиторите чрез ДВ. Ако намери иска за основателен, съдът се произнася с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.

III.Комитет на кредиторите – Той се избира от събранието на кредиторите само за да се осигури по-голяма оперативност и затова има сравнително ограничени правомощия :

*подпомага синдика и контролира неговите действия по управление на имуществото;*проверява търговските книги и съдържанието на касата;*може да подава възражение пред съда по отчета на синдика при прекратяване на дейността му.Комитетът на кредиторите се избира в състав от три до девет члена. За да не се допусне

злоупотреба с имуществото на длъжника, законът забранява членовете на комитета или техни съпрузи и роднини да придобиват по какъвто и да е начин пряко или чрез други лица вещи или права от масата по несъстоятелността.Членовете на комитета се намират с кредиторите в отношение по договор за поръчка съобразно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и имат право на възнаграждение, което е за сметка на кредиторите.

Обявяване в несъстоятелност и приключване на производството При наличието на съответните материални предпоставки производството навлиза в своята втора

фаза – обявяването на длъжника в несъстоятелност. Обявяването става със съдебно решение, което се постановява по искане на длъжника, кредитора или синдика. Съдържанието на съдебното решение е известно – то е еднакво с решението за възобновяване производството по несъстоятелност, когато длъжникът не е изпълнил задълженията си по оздравителния план.

Много важна последица на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност представлява превръщането на масата на несъстоятелността в пари, което законът означава като осребряване. Осребряването се извършва от синдика в български левове.

Съгласно чл. 717 вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по реда на чл. 375-389 от Гражданско-процесуалния кодекс(ГПК), т.е. чрез продажба с наддаване(търг), а с разрешение на съда – чрез пряко договаряне или посредник.

Ако се продават дялове на длъжника в други дружества, условие за продажбата им е те най-напред да бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници и в случай, че в едномесечен срок предложението не бъде прието, синдикът може да ги продаде на друг купувач.

Когато подлежи на осребряване заложена вещ,която се държи от кредитор или от трето лице,законът овластява синдика да я изиска и го задължава да я продаде по общия ред,установен от чл.717 от ТЗ.

След осребряването на несъстоятелната маса започва производството по подреждането на кредиторите според установените за всеки от тях предимства при удовлетворяването им. Участници в тази процедура са синдикът, длъжникът и кредиторите, а основният документ е сметката за разпределение.

Сметката за разпределение се изготвя от синдика и се обявява публично чрез поставяне в продължение на 14 дни на определено за целта място в съда. В този срок длъжникът, комитетът на кредиторите и всеки кредитор могат да правят писмени възражения до съда по несъстоятелността относно размера или определения ред на вземанията. Сметката влиза в сила от момента на определението на съда, с което тя е одобрена и синдикът пристъпва към изпълнението и. След като се платят всички вземания на кредиторите, синдикът предава остатъка от несъстоятелната маса (в натура

14

или пари) на длъжника, след което изготвя и представя в съда отчет за цялата си дейност, с което производството по несъстоятелност навлиза в етап на своето приключване.

В едномесечен срок, след като се изчерпи масата на несъстоятелността и няма някои непродаваеми вещи, с което задълженията на синдика фактически са изпълнени, той представя на съда своя отчет, окончателната сметка на разпределението и сметката за останалите неплатени вземания. В последващия 14-дневен срок съдът свиква заключително събрание на кредиторите, което приема окончателната сметка на разпределението и се разпорежда с непродаваемите вещи. След събранието съдът има основанието да прекрати производството по несъстоятелност с решение поради това, че са изплатени задълженията към кредиторите или, че е изчерпана масата на несъстоятелността. Решението подлежи на вписване в търговския регистър и на обнародване в “Държавен вестник”, като в 7-дневен срок от обнародването може да бъде обжалвано. С решението за прекратяване на производството по несъстоятелност съдът постановява заличаване на търговеца в търговския регистър освен ако, след като са удовлетворени всички кредитори, е останало имущество, с което той може да продължи търговската си дейност.

Въпреки,че е приключено производството по несъстоятелност,в рамките на едногодишен срок може да бъде възобновено, когато :

*се открие имущество на длъжника,което не е било известно при прекратяване на производството;*са освободени суми,заделени за оспорени вземания.Задачата на възобновеното производство е да разпредели новите средства и то се допуска от съда

по несъстоятелност въз основа на писмена молба от длъжника или кредитора.С решението на съда се възстановяват правата на синдика,събранието на кредиторите и техния комитет,приема се нова сметка за разпределение и се обнародва в „Държавен вестник”,като решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обнародването.

След извършване на разпределението съдът прекратява производството по несъстоятелност с ново решение по реда на чл.735 от ТЗ.

15