Робъртс Джил-Говори Сет

Говори СетГовори СетДжил РобъртсДжил Робъртс

Книга № 1

СЪДЪРЖАНИЕ

Какво е „контакт”. Аз нямам физическо тяло, но пиша тази книга Моята днешна среда на обитаване и дейност Моята работа и измеренията, в които тя ме отвеждаДрамата на реинкарнацията Как мислите формират материята Душата и природата на възприятията Сън, сънуване и съзнание Опитностите на „смъртта" Условия на "смърт” в живота Изборът след смъртта и механиката на преходаРеинкарнация, сънуване и скритите мъжки и женски начала в същността Какво е било в началото и разказа за многоизмерния Бог Реинкарнационни цивилизации, вероятности и още нещо за многоизмерния Бог Вероятностни системи, вероятностни хора и боговеВероятности, природата на доброто и злото и религиозния символизъмРазличните състояния на съзнанието, символизъм и множествен фокус Алернативите на настоящето и множествения фокусВъпроси и отговори Значение на религиитеЗаключение и въведение в аспектите на многоизмерната личност в светлината на моя опит

Какво е „контакт”Аз нямам физическо тяло, но пиша тази книга

Аз не притежавам физическо тяло, но пиша тази книга.Вие сте чували за ловците на духове. В буквален смисъл, можете да ме наречете писател-

призрак, макар че не обичам тази дума. Действително няма да ме видите с очи. Не ми харесва и думата ,дух”, обаче ако този термин изразява идеята за личност без физическо тяло, съгласен съм да ме наричате и така.

Обръщам се към аудиторията, която не виждам. Но знам, че моите читатели съществуват. За това моля всеки от тях да ми окаже нужното внимание.

Пиша тази книга с помощта на жената, към която много се привързах. Може да ви се стори странно, че я наричам Роберт и говоря за нея в мъжки род, но работата се състои в това, че аз я познавам от други места и други времена под друго име. Тя е била и мъж и жена, в различни животи, и тази личност може да се изрази с името Роберт.

Наричат ме Сет, но името няма значение. Имената са само символи, обозначения, но тъй като ви се налага да ги ползвате, аз също ще ги употребявам. Пиша тази книга с помощта на Роберт, който говори за мен. В този живот Роберт се нарича Джейн Робертс, мъжът й е Роберт Бате и пише под нейна диктовка. Аз го наричам Джозеф.

Моите читатели вероятно предполагат, че са физически същества, заключени в своите тела от кости, плът и кожа. Ако смятате, че съществуването ви зависи от вашата телесна обвивка, вие постоянно ще се борите със смъртта, защото нито една физическа форма не живее вечно и нито едно тяло, което е било красиво в младостта, не притежава тази жизнена сила и очарование в старостта. Ако се отъждествявате с младостта си, с красотата си, интелекта, постиженията, то постоянно ще ви гризе съзнанието, че това все някога ще ви напусне.

Пиша тази книга, за да ви убедя в обратното. Вие не принадлежите на физическия свят повече от мен, независимо, че аз съм обличал и напускал много физически облекла, повече, отколкото

www.spiralata.netwww.spiralata.net 1

можете да си представите. Личности, които не съществуват, не могат да пишат книги. Аз съм напълно независим от физическия си образ, както и вие. Съзнанието създава формата, а не обратно. Не съществуват физически личности. Само защото сте толкова погълнати от своята ежедневна рутина, не разбирате, че част от вас самите е неимоверно висша и по-силна от образа, който вие възприемате в ежедневието.

Всички вие вече сте преживяли много животи и знаете за това, дори и несъзнателно. Надявам се, че тази книга ще помогне на много читатели да освободят интуитивния „аз” и да извадят на повърхността на съзнанието тези вътрешни способности, които най-много ще им послужат.

Аз започвам да диктувам книгата през януари 1970 г, по вашия календар. Роберт е стройна, тъмнокоса, бойка жена, която седи в люлеещия се стол и казва за мен тези думи.

Аз не говоря чрез Роберт като телефон. Създава се психологическо разширение, което е проекция на характеристиките на двамата и го използвам при нашето общуване. По-късно ще обясня как работи тази психологическа схема. Тя е като пътека, която непрекъснато трябва да почистваш. Четейки книгата, запитайте се кои сте вие, не си блъскайте главата над това, кой съм аз. Наистина не можете да го направите, докато не се ориентирате в природата на личността и характеристиките на съзнание.

Предполагате, че съзнанието ви е заключено във вашия череп, ограничено от рамките на физическото тяло. Мислите си, че сте по-недостоен, отколкото сте и се отнасяте с мен, като с призрак. Аз не съм по-голям призрак от вас и в тази фраза има скрит смисъл.

Искам да ви напомня за истината, която много от вас забравиха. Обръщам се не само към тази част от вас, която мислите, че сте, отколкото към онази, която не осъзнавате. Тази част от вас чете книгата заедно с „вас”.

Обръщам се и към тези, които вярват в Бог, и към тези. които вярват в науката, и към онези, които не вярват в нищо. Надявам се, че мога да ви дам инструментите за изучаване на реалностите, които не знаете.

Моля ви да разберете следното: Не сте заключени във времето, като муха. затворена в буркан, където крилата са безполезни. Не бива да се доверявате на физическите чувства за съставяне на истинската картина на реалността. Те умело ви заблуждават. Те ви карат да повярвате в измислици и небивалици. Понякога в сънищата вие сте изключително мъдри и талантливи, повече отколкото наяве.

Ще ви разкажа за това на какво ви учат столетията и за какво от време на време ви се налага да си спомните. Доколкото знанията не съществуват във вакуума, разказът ми ще бъде украсен с оттенъците на моето собствено възприемане. Ще ви опиша реалността, каквато я познавам и своя жизнен опит в много слоеве и измерения.

По принцип, съм учител. Обаче аз не просто изнасям лекции. Преди всичко съм личност, която иска да ви даде възможност да разберете следното: вие сами творите света, който познавате. Вие сте надарени с най-големия подарък: можете да проектирате мислите си навън и да ги реализирате във физическата форма.

Този дар изисква отговорност, а много от вас са склонни да си преписват успехите, достигнати в живота и да винят за всичките си неуспехи бога, съдбата или обществото. По подобен начин човечеството проектира своята вина и грешки върху образа на Бог-Баща, който вече е изморен от толкова жалби. Истината е, че всеки от вас твори своята физическа реалност и всички заедно създавате и прелестите и ужасите на вашето земно съществуване. Докато отказвате да разберете, че сте творци, вие не можете да приемете и отговорностите. Не е необходимо да виниш дявола, заради нещастията в своя свят. Достатъчно сте развити, за да разберете, че Сатаната е проекция на вашата собствена душа. но и не сте достатъчно мъдри, за да се научите как конструктивно да използвате вашата способност за съзидание.

Намирате се в плен на своето Его и вие, духовно негъвкави, потискате или изкривявате интуитивното начало в себе си.

Винаги ме е освежавала връзката с физическата реалност. Пиша книгата посредством Роберт и говоря през устата му всеки понеделник и сряда. Това винаги става в неговия голям, ярко осветен хол. Сега ми е приятно да гледам през очите му хладния зимен пейзаж зад стъклото. Трябва да припомня, че в стаята е още и Уили, котката, любимото домашно чудовище. Сега котката спи.


Природата на животинското съзнание е интересна тема, но за нея ще говорим по-късно. Котката знае за моето присъствие и няколко пъти реагира на това. Надявам се в книгата да ви покажа как между различните нива на съзнание има постоянно взаимодействие и то не е ограничено в рамките само на едно ниво. Понякога ще използваме Уили като пример.

Сеанс 512. 27 януари 1970 г. 9:02 ВторникСлед като заговорихме за съзнанието на животните, ще ви кажа, че те имат съзнание, само че

не притежават тази степени на свобода, каквато имате вие. От друга страна, тяхното съзнание не им създава някои от препятствията, които стоят на пътя на вашето практическо развитие.

Съзнанието е способ за възприемане на различните измерения на реалността. Това съзнание, което вие познавате, има изключително тясна насоченост. Физическите чувства ви помагат да възприемате триизмерния свят, но по своята природа те превъзхождат възприемането на другите не по-малко реални измерения. Болшинството от вас се отъждествяват със своя обикновен ,аз”, ориентиран към физическата реалност. Нали не отъждествявате тяло си с един единствен орган, така че защо смятате, че вашата личност е ограничена от егоичния ви „аз”?

Искам да ви кажа, че вие не сте космическа торба от кости и месо, слепена с помощта на някои химически елементи. Съзнанието ви не е стихиен продукт от случайно взаимодействие на химически компоненти.

Вие не сте отхвърлена издънка на физическата материя и съзнанието ви не се разсейва като струйка дим. На дълбоко подсъзнателно ниво познавате добре физическото си тяло и това знание е дълбоко и невероятно ясно, и се отнася до всяка една малка клетка. Това не е просто образно сравнение.

Но докато съзнанието ви не знае това, вие не се отъждествявате с тази вътрешна своя част. Предпочитате да се идентифицирате с тази своя част, която гледа телевизия, готви или работи. Тази част, която според вас знае какво прави. Но тази част от вас, която изглежда безсъзнателна, притежава изключително голямо знание и именно от нормалното й функциониране зависи физическото ви съществуване.

Всъщност, тази ваша част осъзнава, чувства, знае. Просто не искате да се вслушате в нейния глас. Вие сте зациклили прекалено във физическата реалност и не разбирате, че вашето материално „аз" черпи силата си от този велик източник на психическа енергия.

Аз наричам тази мнима безсъзнателна част вътрешен „аз” и тя управлява вътрешната дейност. Тя подрежда информацията, получена не с помощта на физическите чувства, а по други вътрешни канали. Зад границите на третото измерение съществува вътрешен приемник на информация. Той съдържа паметта на всичките ви предишни животи. Той възприема безкрайната поредица от субективни реалности, от които възникват всички обективни реалности.

Необходимата за вас информация постъпва по вътрешни канали и във вас се извършва огромна вътрешна работа, преди да можете да направите такива дреболии, като например да вдигнете ръка, да разтъркате очи или да прочетете това изречение. Тази част от вашата личност по природа притежава ясното виждане и телепатията, за това получавате предупреждения за всички нещастия, които ще ви споходят (работата е в това дали сте способни съзнателно да ги разпознавате). Всяко общуване се заражда много преди момента, в който започвате да говорите.

Външното „аз" и вътрешното „аз” работят заедно, като първото ви позволява да манипулирате познатата ви реалност, а второто ви дава фините вътрешни възприятия, без което е невъзможно физическото ви съществуване.

Обаче съществува и много дълбока част на вашата личност, формираща и вътрешното и външното „аз", която е решила, че вие ще приемете физически облик тук и сега. Ето това е основата на вашата личност, психическото зърно, от което сте израсли. Многоизмерната личност, част от която се явявате.

За някои от вас представлява интерес, какво място отделям на подсъзнанието, в смисъла, който използват вашите психолози. Аз наричам подсъзнанието област на пресичане на вътрешното и външното „аз”. Въпреки всичко, трябва да разберете, че на практика вътре в личността няма никакво разделение на части и области. Използвам тези понятия единствено за обяснение на основната идея.


Още в първата глава говоря за това, доколкото се обръщам към хората, отъждествяващи се с „нормалното съзнание на Егото" и бих искал факта за многоизмерната личност да стане достояние за тях, колкото се може по-скоро.

Не можете да разберете себе си и да приемете факта за моето независимо съществуване, докато не се избавите от представата за това, че личността представлява свойство на съзнанието да се проявява „тук и сега". Някои неща, за които ще разкажа в тази книга, от относителната физическа реалност, могат да предизвикат недоумение във вас, но не забравяйте, че аз я виждам от съвършено друг ъгъл.

Надявам се, че ще мога да ви покажа различните нива на реалността и да ви преведа из лабиринтите на измеренията на вашата психологическа структура. Ще ви открия нови области на съзнание, за които и не сте подозирали. Надявам се, че не само ще ви разкажа за многоизмерните аспекти на личността, но ще предоставя на всеки читател възможността да види своята изключително значима страна на своята личност.

Това „аз", което познавате, е не повече от един фрагмент от вашата личност. Обаче тези фрагментарни „аз-ове" не са нанизани като гердан. на една и съща нишка. По-скоро те представляват различни слоеве от кората на луковицата или парчета от портокал, съединени от една жизнена сила, която преминава през различни реалности, имайки общо начало.

Не казвам, че личността прилича на луковица или портокал, а наблягам на това, че те растат от вътре, увеличавайки се на вън. Същото става и с фрагментите на личността. Вие наблюдавате външната страна на обектите. Физическите чувства ви принуждават да възприемате външната страна на реалността, докато в същото време вътрешната жизнена сила не е толкова очевидна и остава незабелязана от вас.

Мога да ви кажа, че даже гвоздеят има съзнание, но едва ли моите читатели ще приемат това сериозно, за да прекъснат изречението по средата и да пожелаят добър ден на първия забелязан пирон в стената.

Атомите и молекулите вътре в пирона притежават собствено съзнание. Атомите и молекулите, които изграждат страниците на тази книга на своето ниво също притежават съзнание. Тъй като постоянно се намирате във водовъртежа на живота, съзнателната енергия е изградила вашето тяло от клетки, притежаващи собствено съзнание, които по своя воля са се обединили в обща структура.

Утвърждавам, че не съществува понятие мъртва материя. Няма обекти, несъздадени от съзнание, а всяко съзнание, независимо от неговото ниво, черпи радост от усещането и съзиданието. За да разберете себе си, трябва да знаете това.

Личността е безгранична. Вие изкуствено ограничавате осъзнаването си на взаимосвързани малки частици вътре в тялото, както и факта, че то е част от друго съзнание.

Понякога ще използвам понятието „маска", говорейки за физическия свят, към който принадлежи външния „аз", защото физическата форма е една от маските, която приема реалността. Сама по себе си маската е реална. И все пак, зад нея се крие нещо изключително голямо. Това е жизнената сила, която я е създала. Физическите ви чувства позволяват да възприемете тази маска. Физическите чувства са недостатъчни, за да разберете какво е скрито зад нея. Необходими са изключително фини манипулации и особен вид внимание.

Егото е като ревниво божество, което иска удовлетворяване на своите потребности. То не желае да приеме реалностите на онези измерения, където не се чувства комфортно и не ги разбира. То е трябвало да стане помощник, но са му позволили да се превърне в тиранин. Но даже и сега, то е изключително сговорчиво и е съгласно да се обучава, независимо от обичайното мислене. То въобще не е неизменяемо и неговото любопитство може да свърши работа.

Ако вие имате ограничени представи за природата на реалността, то вашето Его прави всичко възможно да ви държи в рамките на признатата от вас действителност. И обратно. Ако дадете воля на интуицията и съзидателния си инстинкт, те ще предават определени знания за другите измерения на тази материално ориентирана част от вашата личност.

Сеанс 513, Февруари 1970, 21:10, ЧетвъртъкЛичността е вместилище на постоянно изменящите се възприятия. Това е тази ваша част,

която е способна да възприема. Не принуждавам жената, чрез която говоря, да приеме моите


усещания и не затъмнявам съзнанието й по време на сеансите. Напротив, става разширяване на нейното съзнание и проекция на енергията, отправена извън триизмерната реалност.

От своята реалност аз фокусирам вниманието си към нея, но думите, които тя произнася, а вие четете, в началото не са били думи. Езикът, такъв, какъвто го познавате, е много бавен процес. Думите се нанизват една след друга, съставяйки последователността на изречението. По този линеен начин са построени мислите. Граматическият език, разбира се, е краен продукт на вашето възприятие в линейното време. Вие не можете да се концентрирате едновременно върху няколко неща и езика ви не е приспособен за общуване, при едновременното преживяване на много неща.

Аз познавам друг вид преживявания и мога да реагирам едновременно на безкрайно много неща. Роберт не може да изрази това, защото трябва да построи линейна последователност, за да изрази мислите. Способността за едновременното възприемане на множество събития е обичайна способност за всяка една завършена същност. За това не смятам, че това е някакъв извънреден талант. Същността е цялото индивидуално същество, а личността е едно от неговите проявления, независимо и напълно истинско. По време на нашите сеанси съзнанието на Роберт се разширява, но в същото време се фокусира и в друго измерение, намиращо се между моята реалност и неговата, в поле, което е относително свободно от изкривявания. Тук аз му предавам, с негово съгласие, определени идеи. Те не са неутрални, защото всяко знание носи отпечатъка на личността на този, който го носи в себе си или го предава на другите.

Роберт представлява словесното знание при нашето съвместно ползване и ние заедно автоматично създаваме различни думи, които след това се произнасят. Свикнахме да работим заедно, затова степента на изкривяване в предаването на информацията тук е много ниска.

И така, аз се явявам продукт на подсъзнанието на Роберт, както и той е продукт на моето подсъзнание. Аз не съм и втора личност, която хитро се старае да разруши неговото основно „аз”. Всъщност аз ще се погрижа всички аспекти на Роберт да извлекат полза и цялостта й да се съхрани и уважи.

Неговата личност има едно уникално свойство, което прави нашето общуване възможно. Казано по-просто, в душата му се намира това, което помага да се създаде прозрачност, посредством изкривяване между измеренията, което създава открит прозорец, в който се виждат другите реалности. Това е многоизмерен пробив, който до някаква степен отстранява затъмненията, предизвикани от физическата материя.

Физическите чувства обикновено скриват от вас тези канали, ето защо възприемате само някои образи. Затова аз влизам във вашата реалност чрез изкривяване на пространството и времето на психическо ниво. Тези изкривявания, възникващи между изкривяванията, не се срещат много често. Просто рядко ги разпознават и още по-рядко ги използват.

Моята днешна среда за обитаване и дейностНезависимо, че моята реалност е много различна от вашата, уверявам ви, че тя е толкова

енергична, разнообразна и пълна с живот, като и физическата. Тя е изключително приятна, независимо, че моето разбиране за удоволствието силно се промени от момента, когато престанах да бъда физическо същество. И това е поради изключителните възможности за творческа, съзидателна работа, които моята реалност предоставя.

Сегашното ми съществуване е най-интересното от всички, които съм имал. А аз съм преживял много - и физически и нематериални. Така, както живота на вашата планета е многостранен, така и нематериалното съзнание съществува в много измерения.

Обитавам места, където няма да се окажете веднага след смъртта. Ще ви е необходимо да преминете още няколко пъти през този феномен, преди да се окажете на това ниво на съществуване. Раждането е много по-разтърсващо, отколкото смъртта. Смъртта понякога преминава в отсъствие на съзнание, а раждането почти винаги се съпровожда от рязко, остро осъзнаване. За това не бива да се боите от смъртта. Аз съм умирал безброй пъти и пиша тази книга, за да ви помогна да разберете.

Вие нямате представа колко интересна и сложна е работата ми тук. В нея взема участие толкова много творчески материал, непознат във вашата реалност. Необходимо е да разберете, че съществуват само тези обективни реалности, които са създадени от съзнанието. Съзнанието винаги създава формата, а не обратното. За това моята реалност е създадена от мен и други като мен и е проява на нашето развитие.


Ние не ползваме постоянни структури. Аз не живея в град или село. Но не казвам, че живеем в празното пространство. Независимо, че не възприемаме пространството като вас, формираме всякакви образи, които бихме искали реално да виждаме.

Те се изграждат от нашите мисловни схеми, по същия начин, по който вашата реалност се изгражда, точно съответствайки на вашите скрити желания и мисли. Предполагате, че предметите и обектите съществуват независимо от вас, без да се досещате, че в същност те са проявления на вашия психологичен и психичен „аз”. Ние разбираме, че сами създаваме своята реалност и за това го правим с радост и творчески. В нашия свят вие бихте били озадачени, защото нещата ще ви се сторят недостатъчно свързани.

Ние обаче, познаваме и вътрешните закони, водещи всяка една „материализация”. Мога във всеки един момент да създавам различни форми, които да подскажат на съществата около мен какви са чувствата, настроението и мислите ми в дадения момент. Постоянството и стабилността нямат нищо общо с формата. Те са свързани с интеграцията на удоволствието, целта, постиженията и личността. „Пътешествам” из много други нива на съществуването, изпълнявайки ангажиментите си като учител и лектор, като използвам най-ефективните за това техники.

Използвам обаче по някакъв начин своите аспекти от множеството личности, които притежавам, в тези сеанси на общуване и при написване на книгата.

У дома приемам формата, която ми харесва. Тя може да се променя в зависимост от характера на мислите ми. Вие създавате своите физически форми безсъзнателно, които в повечето случаи си приличат, макар и да има няколко съществени различия. Не разбирате, че във всеки един момент от времето пресъздавате своето физическо тяло в съответствие с вътрешните си представи за себе си и химическия му състав, и електромагнитните полета се променят със скоростта на мисълта ви.

Отдавна разбрахме зависимостта на формата от съзнанието и се научихме напълно да я променяме, така че тя да повтаря всичките нюанси на вътрешните ни преживявания.

Способността за промяна на формата е вродена във всички форми на съзнание. Разликата е само в нивото на майсторство. В забавен ритъм тази способност илюстрира вашия еволюционен вид. Вие, също като нас, можете да приемате едновременно няколко форми, макар, че не се сещате за това. Физическото ви тяло може да лежи неподвижно на леглото, докато съзнанието се отправя към далечни светове по време на сън. По този начин вие създавате своята „мисъл-форма", която е ваш аналог и с която, можете да се представите пред някои от вашите познати, а вие няма да знаете за това. За това съзнанието не е ограничено от рамките на формата, която създава вдадения конкретен момент от времето.

Аз живея в своята реалност с тези, с които имаме сходни задачи и път на развитие. Общуваме с помощта на телепатията. Искам да ви напомня, че телепатията е основния език и без нея символите не биха имали някакъв смисъл.

При това ние не използваме мисловни фрази, а общуваме чрез електромагнитни и термични образи, които изразяват едновременно голям брой образи. Интензивността на общуване зависи от емоционалната наситеност, макар че това може да ви обърка.

Изпитваме емоции, но това не са страх, любов или гняв според вашето разбиране. Вашите чувства са триизмерни въплъщения на много по-значителни психологически събития и преживявания, които наричаме „вътрешни чувства”.

По-късно ще разкажа подробно за тях, а сега само ще кажа, че ние изпитваме силни емоционални преживявания, макар и различни от вашите. Те са толкова обемни, така както реагираме на общия емоционален климат. Ние сме много свободни в изразяването, тъй като не се страхуваме, че ще ни погълнат. Нашите личности не възприемат силните емоции на другите като заплаха за себе си. Умеем да пътешестваме независимо от емоциите и да ги изпращаме отвъд непознати за вас граници на нашето творчество. Не крием емоциите си, тъй като знаем, че това е невъзможно и нежелателно. За вас те често носят вреда, защото не сте се научили да ги ползвате. Ние тепърва опознаваме пълния им потенциал и съзидателната енергия, с която са свързани.

Сеанс 514, 9 февруари 1970 г., 21:35, понеделникСлед като разбрахме, че нашата индивидуалност не зависи от формата, ние свободно я

променяме, знаейки, че можем да приемем всяка форма.


Ние не се сблъскваме със смъртта така, както вие я разбирате. Нашето съществуване ни пренася в различни реалности и ние ставаме едно с тях. Приемаме обичайните форми за съответната реалност. Всички тук сме учители и за това адаптираме методите си по такъв начин, че те да бъдат разорани от индивиди, с различни представи за реалността.

Минутите, часовете и годините в нашата реалност са загубили значението и привлекателността си. Обаче в нашата система знаем за ситуации, в които присъства времето и се съобразяваме с това при своето общуване. Иначе това, което говорим, би било непонятно.

Не съществуват каквито и да било реални бариери, разделящи системите, за които говоря. Единственото, което ги разделя, това са личните възможности за възприятия и способността за манипулация. Вие например, съществувате сред множество реалности, обаче не ги възприемате. Ако някакво събитие от друга реалност попадне във вашия свят, вие не можете правилно да го осъзнаете и интерпретирате.

Говорих ви, че ние живеем в друго време. Нашата работа, развитие и преживяване стават в точката, която наричаме моментна. В тази точка дори и най-незначителната мисъл носи плодове. Всяка една възможност се използва до края, всяка вероятност се изследва внимателно, а най-силните както и едва забележимите чувства се поддържат до края. Трудно е да се даде обяснение за това. Обаче моментната точка е система, в която изживяваме психологическите си преживявания. В нея едновременно протичащите събития леко преминават през асоциативните схеми. Ако мисля за някой от вас, аз едновременно преживявам неговото минало, настояще и бъдеще, и всички силни и определящи емоции, които го управляват. Ако искам, мога да попадна вътре в неговите преживявания. Ние можем мигновено да проследим всяка една форма на съзнание.

Необходимо е сериозно обучение, развитие и преживяване, преди личността да може да се научи да остава устойчива пред лицето на такива постоянни стимули. Много от нас тук са се заблудили, забравяйки даже кои са, докато не настъпи време за ново пробуждане. Голяма част ни се дава автоматично. Ние си спомняме за цялото разнообразие от съществуващи личности и по време на своите „ваканции" навестяваме простите форми на живот, с които се смесваме.

Ние разпускаме и спим, като можем да прекараме сто години във вид на дърво или каквато и да е проста форма на живот от друга реалност. Съзнанието ни се наслаждава на простотата на съществуването. Можем да създадем гори, в които да растем. Обаче в по-голямата част от времето, ние сме много активни и концентрирани върху работата и новите задачи.

Всеки от вас е част от своята групова същност и се развива към такова съществуване, в което се намирам сега аз. В детството и в състоянието на сън вие до някаква степен осъзнавате истинската свобода, която е заложена вътре в съзнанието на всяка личност.

Моето обкръжение непрекъснато се променя, като вашето. Понякога вие рационално изключвате правилните интуитивни усещания. Ако внезапно стаята, в която сте, започне да ви се струва тясна и малка, вие го преписвате на въображението си, предполагайки, че стаята е неизменяема. Всъщност, стаята наистина се променя, макар че физическите й размери остават същите. Променя се целия спектър на психическото влияние на стаята. Този ефект се усеща и от останалите. Стаята започва да предизвиква събития от определен вид и променя вашата психологическа структура, както и работата на ендокринната система. Вие физически откликвате на промените, независимо, че размерите й остават същите.

Струва ви се, че инструментите ви за измерване на физическите размери също се променят в такава стая. В нашето общество ние позволяваме на формата непрекъснато да се променя, знаейки, че нас ни мотивира вътрешната стабилност и разбирайки, че духовната и психологическата индивидуалност зависи от творческите промени.

Ето защо средата, която обитаваме, се състои от изключителен дисбаланс на равновесието и е позволено промените да се извършват съвършено свободно. Представите за време ви въвеждат в заблуда относно постоянството на физическата материя, и вие си затваряте очи за нейните непрекъснати промени. Физическите ви чувства се стараят да ви затворят в тесните рамки на формализираната реалност. Само с помощта на интуицията и по време на сън. вие можете да възприемате радостта от изменящата се природа на вашето и на всяко друго съзнание.

Една от задачите ми е да ви просветя относно това. Ако трябва да използвам вашите понятия, средата, която обитаваме е безкрайна. Там няма време или пространство, в което ние да не можем да действаме. Това е тежко бреме за всяка форма на съзнание, която има недостатъчна подготовка и


развитие. Ние не се крием в някаква уютна вселена. Открити сме и за други, чужди за нас системи на реалности, намиращи се на края на съзнанието, в нашите разбирания на тези думи. Формите на съзнание, които са много повече отколкото тези, с физически форми, имат собствен характер на възприемане и приемат най-различни маски. Под тези маски, обаче те притежава дълбоко вътрешно знание за реалностите.

По време на сън вие формирате такива реални сънища, чрез които да упражнявате своите способности. Можете да се научите как да променяте физическата реалност, ако се научите да манипулирате реалността в сънищата си. Можете преднамерено да видите сънища, в които се случва необходимата смяна на реалността и при определени условия, същата промяна ще настъпи и във вашата физическа реалност. Често правите това несъзнателно.

Съзнанието приема различни форми. Не е необходимо то непрекъснато да се намира вътре във формата. Не всички форми са физически. За това някои личности никога не са имали физически въплъщения. Те са се развивали по друг начин и психологическите им структури за вас са непонятни.

Съзнанието търси начини да се проявява. То не може да е в небитието. Тъй като е нематериално, то търси активност чрез различни способи. В някои от системите то формира математически или музикални произведения с висока степен на интеграция, която е като стимул за други универсални системи. Аз обаче не съм запознат добре с тези системи.

Сеанс 515. 11 февруари, 1970, 21:20, срядаЧувствата, които ползвате, създават вашата обкръжаваща среда. Вашите физически чувства

обуславят възприемането на триизмерната реалност. Обаче съзнанието има и вътрешни чувства, които не зависят от физическото тяло или от етапа на развитие на личността. Вие ги ползвате постоянно, макар и несъзнателно. Ние правим това съвършено съзнателно. Ако използвате тези способи, бихте възприемали реалността по същия начин като мен. Щяхте да видите реалността без маска. В нея всички събития и форми са свободни и не са свързани с нишката на времето. Бихте могли да видите например, че вашата стая представлява сбор от мебели и предмети. Ако измените фокуса на зрението, бихте видели танца на молекулите, изграждащи различните обекти.

Ще виждате фосфорициращото лъчение на аурата на електромагнитните структури, изграждащи самите молекули. Ще можете да свиете своето съзнание до микроскопични размери и да проникнете в молекулите и от там да наблюдавате стаята, вселената и гигантската галактика от взаимосвързани, постоянно движещи се форми. Всичко това представлява цяла една реалност Вашата реалност не е по-завършена, от която и да било друга, просто това е единствената реалност, която възприемате. Като използваме вътрешните чувства, ние ставаме съзнателни творци и съ-автори на творението. Вие сте несъзнателни автори на творението. Просто не разбирате, че в реалността няма нищо постоянно. Постоянството е само привидно.

В моя свят няма шест часа сутринта или три след обед. Имам пред вид, че аз не съм ограничен от хода на времето. Макар че, ако поискам, бих могъл да живея и в последователно време. Ние изживяваме времето като променяща се интензивност на преживяванията, което е психологическото време от своите върхове и падове.

Това би могло да се сравни с емоционалните ви преживявания, когато времето сякаш се забавя или ускорява, макар че има съществени различия. Нашето психологично време може да се сравни със стените на стаята, които постоянно променят своя цвят, размери, ъгъл на наклона и кривина. Нашите психологически структури се отличават по това, че ние съзнателно използваме многоизмерната психическа реалност, от която вие се изолирате.

Творението и възприятията са много по-тясно свързани, отколкото предполагат учените ви. Например, дървото много се различава от микроба, птицата или стоящия под него човек. Възприемате неговата реалност с помощта на набор от специализирани чувства. Микробът или птицата възприемат дървото по друг начин. За това не трябва да се казва, че дървото съществува в този вид, в който вие го възприемате. И това се отнася до абсолютно всичко във вашата физическа система.

Физическата реалност не е някаква измама. Просто физическото възприемане е само една от многото представи за проява на различните аспекти на съзнание. Вътрешните чувства разширяват


възприемането ви за действителността и помагат за създаването на нови форми и нови канали, в които съзнанието ви може да се прояви.

Освен всичко останало, съзнанието представлява спонтанно упражняване в творчество. В момента, във вашата триизмерна реалност вие се учите да създавате физически форми с помощта на емоционални и психически структури. Вие въздействате върху психическата сфера и това въздействие автоматично се отразява на физическата форма. Нашата жизнена среда е изградена по различен начин. Съзидателността на вашата среда се изразява в това, че дърветата дават плод, в това че съществува принципа на самодостатъчността и земята сама изхранва своите жители. Природните творчески аспекти са материализация на най-дълбоките психически, духовни и физически навици на расата, формирали се от незапомнени времена и са част от расовата банка на психическото знание.

Елементите на нашия свят са надарени с много повече съзидателност. Трудно е да се обясни.Например, при нас не растат цветя. Но интензивността и концентрацията на нашата

психическа енергия формира нови измерения за работа. Когато в триизмерния свят рисувате картина, вие работите върху плоскост и картината само намеква за триизмерно изобразения в нея обект. В нашия свят ние изграждаме толкова измерения, колкото са ни необходими.

Психологическата ви структура е определяща за вашето възприемане на реалността. Ако притежавахте чувството за цялост на собствената си личност, ползвайки се от основните асоциативни процеси, а не от обикновеното чувство за движение във времето, вашите усещания за физическата реалност радикално ще се променят. Бихте възприемали обекти от миналото и настоящето и тяхното присъствие ще се потвърждава от асоциативните връзки. Например вашият баща през целия си живот е имал осем любими кресла. Ако вашите механизми за възприемане бяха изградени върху интуитивните асоциации, а не върху последователността във времето, бихте видели всичките тези кресла заедно. Или виждайки едно, ще знаете за съществуването на останалите. Така че, обкръжаващата среда не е нещо обособено, а представлява резултат от възприемането, основано на психологическите структури.

За това, ако желаете да разберете какво представлява за мен моя свят, трябва да разберете, какво представлявам аз самия.

Цялото ви внимание е фокусирано върху изключителни особени образи на сияещата, ярка точка, която вие наричате реалност. Около вас има множество от реалности, но вие игнорирате тяхното съществуване. Не забелязвате постъпващите от тях сигнали. Скоро ще разбере причината за своя транс. Малко по малко трябва да се събудите. Аз имам намерение да отворя вашето вътрешно зрение.

Моята работа и измеренията, в които тя ме отвеждаАз също имам приятели, както и вие. Приятелите ми са много отдавна. Трябва да разберете, че

ние чувстваме собствената си реалност по различен от вас начин. Ние помним своите минали животи, личностите, които сме били в предишните съществувания.

Тъй като използваме телепатията, не можем да скриваме мислите си един от друг. За вас това е навлизане в личния живот, обаче ще ви кажа, че даже сега много от вашите мисли са известни на семейството, приятелите и на тези, които наричате свои врагове. Вие не осъзнавате това.

Това не означава, че всеки от нас представлява отворена книга за всички останали. Точно обратното. Съществува нещо като ментален етикет, ментални маниери. Ние осъзнаваме своята свобода на избора на мисли и за това ги подбираме много внимателно. Силата на мислите стана за нас разбираема по пътя на проба-грешка. Открихме, че никому не е по силата да избяга от гигантската съзидателна сила на мисления образ или емоция. Всичко това не значи, че не мислим спонтанно. Дълго се колебаем в избора на мислите от опасение за негативност или разрушителност. Всичко това, казано по вашему, вече е миналото.

Ние можем да използваме много повече форми за общуване, отколкото вие. Например, ако срещнете съученик, който не сте виждали отдавна, може би ще откриете, че сега много малко неща ви свързват. Но докато си припомняте ученическите години, отново установявате някои връзки. Ето така общуваме и ние с някой „непознат", припомняйки си нашите минали животи, където намираме нещото, което ни свързва.


Не е нужно да крием емоциите и мислите си един от друг, защото сега много добре знаем за единството и взаимопомощта на всички форми на съзнание и реалности, и за своята роля в този процес.

По тази проста причина, ние разполагаме с цялата си енергия и можем да я използваме като не я насочваме срещу някой друг. Не я разпиляваме напусто, а я ползваме за такива индивидуални уникални цели, които са част от нашия психологичен опит.

Всяка групова същност или многоизмерна личност има своите задачи, цели и творчески начинания, които се явяват нейно начало и основа, като определят тези качества, позволяващи й да съществува вечно в едно постоянно търсене. И накрая, ние сме получили свободата да използваме цялата си енергия в това направление. В своята работа разбираме, че донасяме полза и на другите, като оставяме ярки следи, по които да минат всички останали.

Когато си умирал толкова много пъти и с всяка смърт си очаквал прекратяване на съществуването, и след което разбираш, че живота отново продължава, се появява усещането за участие в някаква божествена комедия.

Ние започваме да познаваме съзидателната радост от играта. Аз вярвам, че цялото творчество и съзнание се раждат като игра, а не като работа. Това възниква спонтанно и интуитивно. Например, аз общувам с вас във вашето измерение, не защото съм заставил себе си да попадна тук, а защото си представих, че вече съм тук. Ако по-рано знаех това, което зная сега, всичките мои смърти биха били за мен интересно приключение. Вие твърде сериозно се отнасяте към живота и твърде лекомислено към играта.

На нас ни харесва усещането за спонтанност в игрите, но ние не губим чувството за отговорност. Такава е творческата игра. Например, ние играем с подвижността на нашето съзнание, като се опитваме да го изпратим колкото се може „по-далеч". Не преставаме да се удивяваме на продуктите на нашите въображения и измерения, през които скачаме. Може де ви се стори безсмислено, но ние прокарваме пътища, по които да могат да преминат и другите.

Като учител пътешествам през множество измерения, така, както някои ваши професори са гастролиращи лектори. Сходството е само външно, тъй като, за да започна работата, необходимо е предварително да създам психологически структури и да изуча моите бъдещи студенти.

За мен е необходимо да изуча реалността, в която живее ученика, неговата банка мисли и значещите символи. Необходимо е да регулирам стабилността на личността на ученика. Също така не са за пренебрегване и потребностите за личността на ученика.

Често материалът, който преподавам се поднася на ученика без моето присъствие, във вид на внезапно откровение. Аз трябва да преподавам този материал много внимателно, защото той ще промени ученика, като стане част от неговата личност.

В някои реалности не съм в състояние да преподавам, защото там съществуват други основополагащи принципи и непонятни за мен механизми на обучение.

Сега ще поговорим за пространството. Вашите представи за пространството са много погрешни. При контактите си с вас аз не се спускам от ясното небе във физическия ви свят, подобно на някакъв духовен супермен. По-късно ще дам обяснение за това, но като начало ще ви кажа, че пространство, такова, каквото е във вашите представи не съществува. Илюзиите ви са предизвикани не само от механизма на вашите възприятия, но и от особеностите на мисленето, които са присъщи на съзнание, достигнало до определено ниво на еволюция във вашия свят.

Когато се появявате във физическото ниво, вашия свят не само не се появява като чиста дъска, върху която като опит ще напишете домашното си, но вие разполагате с огромна банка от памет, която много превишава възможностите на всеки един компютърен архив. Появявате се в света с пълен набор от знания и умения.

Но вие просто не ги използвате. Те не са резултат от наследствеността, както вие разбирате това. Можете да си представите своята същност или душа като някакъв съзнателно жив компютър, който е надарен с божествено вдъхновение и който програмира сам своите собствени животи. И този компютър притежава такива творчески сили, че всяка личност, която той програмира, има възможност да притежава собствено съзнание и така да започне да създава собствените си реалности, които даже е възможно сам да не си представя.

Във всяка личност от самото й начало е заложена представата за реалностите, в които тя ще съществува и нейните ментални средства, приспособени за работа в особените условия на тези


реалности. Тя има пълната свобода, но ще бъде длъжна да функционира в тези реалности, за които е програмирана. Обаче в скритите ъгълчета на тази личност е спотаено концентрирано знание, което е знанието на целия компютър. Разбира се, душата или същността не е компютър, но така по-лесно ще ме разберете.

Всяка личност притежава способността не само да открие нови начини на съществуване в своя свят - във вашия случай това е физическата реалност, но и творчески да разширява своето съзнание като премахва бариерите и излиза извън рамките на своята система.

Желая да ме разберете правилно. Обкръжаващия свят не е реален, както погрешно предполагате. Просто при раждането вие сте имали готови възприятия, по особен начин за тази тясна, но интензивна ивица от съществуването.

Между нашите светове няма пространство, няма и физически прегради, които да ги разделят.Вашите планетни системи съществуват едновременно във времето и пространството.

Вселената, която виждате с невъоръжено око или посредством инструменти, ви се струва, че е създадена от планети, звезди и галактики, разположени на различно от вас разстояние. Обаче това е илюзия. Вашите чувства програмират това възприятие. Вселената според разбиранията ви представлява ваша интерпретация на събитията, проявяващи се във вашия триизмерен свят. Събитията са ментални. Това обаче не означава, че вие не можете да пътешествате към други планети във вашия физически свят. Както и не означава, че масата върху която се намира книгата ви, не е достатъчно устойчива, за да я поддържа. Макар че, всъщност, природата на масата не е твърда.

Когато навлизам във вашата система, аз преминавам през серия ментални и психични събития. Вие бихте ги нарекли пространство и време, и на мен ми се налага да използвам същите понятия, тъй като съм принуден да работя с вашата терминология, за да можете да ме разбирате.

Основните понятия са тези, върху които вие изграждате своите представи за живота. Така времето и пространството се явяват като ваши основни понятия. Всяка система има своите основни понятия. И ако общувам в рамките на вашата система, аз съм длъжен да познавам нейните основни понятия.

Същността или душата има много по-голям творчески потенциал, отколкото вашата религия й преписва. Тя използва безброй много методи за възприемане и на нейно разположение са множество други начини за съзидание. Вашите представи за душата са много ограничени от триизмерната ви реалност. Душата може да промени своя фокус на съзнание така, както променяте фокуса на своето зрение. На моето ниво на съществуване аз просто знам това и за мен не е странно, че аз не се явявам своето съзнание. Моето съзнание представлява инструмент, който ползвам. Същото мога да кажа и за всички вас, макар че това знание може би е скрито дълбоко вътре във вас. Ето защо, душата или същността представлява нещо много повече, отколкото е съзнанието.

Влизайки във вашия свят, аз насочвам към вас съзнанието си. Превръщам се в това, чрез което да се изявявам, събитие, което бихте могли да разберете. Като слаба аналогия на този процес е следното - това, което вашите художници влагат в своите картини като част от себе си.

Когато навлизам във вашата система, попадам в триизмерната реалност и вие трябва да оценявате случващото се от гледна точка на вашите основни понятия. Когато спите, също навлизате в други реалности, без пълното участие на вашия съзнателен „аз”. В субективните реалности вие сте напуснали физическия свят и действате по време на сън, което винаги става с огромна творческа целеустременост. Когато се събуждате, вие сте забравили сънищата си.

Когато мислите за смисъла на своето съществуване, вие използвате термините от обикновения ежедневен живот. Но вие също така и работите за изграждане на същите тези цели в реалностите на сънуването, където се намирате в контакт с други части от своята същност. Делата, които вършите по време на сън, са не по-малко ценни, отколкото стъпките, които извървявате в състояние на бодърстване. Когато влизам във вашата реалност, аз буквално попадам в един от вашите сънища. Мога да усещам себе си във вашия свят, диктувайки тези думи на Джейн Роберто и в същото това време да усещам себе си в собствената си реалност, тъй като към вас съм изпратил само част от себе си. По същия начин и вие насочвате част от собственото си съзнание към приятел, когато му пишете писмо. И едновременно с това, не преставате да осъзнавате къде се намирате и всичко, което се случва около вас.


Едно от основните различия между нашите реалности е, че на вас ви се налага да материализирате мислените постъпки във вид на физическо вещество. Ние разбираме реалността на мислените постъпки и признаваме тяхната голяма ценност Но ние ги ценим заради самите тях и поради това сме избавени от необходимостта да ги материализираме и интерпретираме в толкова тесни граници.

Вашата Земя ми е много скъпа. Аз мога да фокусирам към нея вниманието си и да я възприемам като вас. Но също притежавам и способността да я усещам по много неизвестни за вас начини.

Някои от читателите вече са разбрали за какво говоря, тъй като и преди са подозирали, че наблюдават действителността образно през изкривяваща цветна леща. Помнете, че ако физическата реалност представлява илюзия, то тази илюзия е била създадена от една много по-мащабна реалност. Илюзия, която сама по себе си има цел и значение. Маже би, по-добре ще бъде да се каже, че физическата реалност е една от формите на приеманите реалности. Във вашата система вие обаче сте фокусирани твърде силно върху един и то доста незначителен аспект от жизнения опит.

Ние умеем свободно да пътешестваме през множество такива реалности. Нашият жизнен опит в дадения момент определя нашата работа във всяка една от тях. Не желая да омаловажа значението на вашите сегашни личности или физическото съществуване. Точно обратното.

Триизмерната реалност представлява много ценно място за обучение. Вашата личност, като една малка част от вашата същност, може да се оприличи на детството, което е част от живота ви.

Вие ще продължавате да растете и да се развивате, ще продължавате да узнавате за други реалности, които преди сте познавали и така ще разберете, че освен родния дом, вие притежавате и целия свят. Но светът не е обективно нещо. Това не са набор от обекти, съществуващи независимо от вас. Вие ги формирате и те буквално стават част от самите вас Материализирани мисъл-форми, представляващи продукта на съзнанието ви.

Сеанс 520, 25 март, 1970 г., 21:09. срядаВ края на краищата вашите учени ще започнат да разбират това, което философите знаят от

стотици години - съзнанието може да оказва влияние на материята. На тях тепърва им предстои да разберат, че разумът твори и формира материята.

Вземете най-близката до вас позната материална форма - вашето тяло. То не е просто някакъв манекен, в който сте заключени. И то не е уродливо или красиво, здраво или изкривено, силно или слабо, защото така се е случило при вашето раждане, независимо от вас. Вашата физическа обвивка представлява физическа материализация на вашите мисли, емоции и разсъждения.

Вътрешното ви „аз" формира тялото, като по вълшебен начин превръща мислите и емоциите във физически еквиваленти. Сами изграждате тялото си. Това състояние е прекрасно отражение на вашето субективно състояние във всеки един момент от времето. Използвайки атомите и молекулите, изграждате тялото си и формирате единно цяло от основните елементи, като всичко това наричате ваше тяло.

Интуитивно знаете, как да формирате облика си. Знаете, че вие зависите от него. Вие не разбирате, че създавате и своето непосредствено обкръжение, и физическия свят, като изпращате своите мисли и емоции в материята. По този начин извършвате пробив в триизмерния свят. За това вътрешният ви „аз" поотделно и вкупом с останалите изпраща навън своята психична енергия, формирайки „пипала”, изграждащи формата.

Всяка една мисъл и емоция има своя електромагнитна реалност, която е уникална. Те са изградени така, че да си взаимодействат с други подобни на тях и това зависи от интензивността, която вие им налагате. Аналогията, близка до картините от вашия телевизор. Ако не сте настроени към съответната честота, вие няма да възприемете физическите обекти около вас.

Всеки от вас автоматично и безсъзнателно трансформира сложни електромагнитни схеми във физически обекти. Ако трябва да използвам вашата терминология, ще кажа,. че вие се намирате в центъра на система, състояща се от концентрирано вещество и около него - зони от не толкова наситена псевдоматерия. Ето и още нещо, което вашите учени още не са разбрали - всяка мисъл и емоция съществува спонтанно във вид на сложно или просто консистирана електромагнитна система.


Интензивността определя силата и постоянството на физическия образ. Вие сте изградени от същите съставящи, както масата, камъка, зелката или птицата. В един гигантски съвместен порив всички форми на съзнание създават свои форми, които вие възприемате. И тъй като това ни е известно, ние сме способни да променяме нашата реалност и собствената си физическа форма така, както пожелаем.

Също така разбираме, че постоянството на формите е една илюзия, тъй като съзнанието трябва да бъде в постоянно изменение. Можем да присъстваме едновременно на няколко места, както бихте казали, тъй като разбираме истината за мобилността на съзнанието. Всеки път, когато мислите емоционално за друг човек, вие изпращате навън аналог на себе си. Той не е толкова интензивен както материалната форма, но той също притежава определена форма. Тази проектирана навън форма, става напълно независима от контрола на вашето егоично внимание. Когато аз правя това, част от моето съзнание се отправя заедно с тази форма и това е начин за общуване.

На природата на мислите са присъщи толкова фини различия, че не съществуват два идентични обекта, в това число и физически. Атомите и молекулите също имат своите малки различия, които обуславят разликата във формираните от тях обекти.

Вие се стараете да наблюдавате сходствата и тенденциите, които отхвърлят различията. Отбелязвате едни качества и отхвърляте други. Вашите тела например, се променят напълно не само в цикъла от седем години. Те се променят постоянно с всяко вдишване и издишване.

В нашето тяло постоянно се раждат и умират атоми и молекули. Хормоните са постоянно в движение. Електромагнитните свойства на клетките и кожата постоянно се променят като преминават през противоположностите. Физическото вещество, което е съставяло вашето тяло само преди миг, силно се различава вече по своите параметри от това, в сегашния момент.

Ако можехте да възприемате тези постоянни изменения в тялото, бихте се изумили, че някога сте мислили за себе си като за постоянна неизменна единица. Даже субективно, вие се възприемате като постоянен носител на знание. Стараете се да запазите постоянството във физическия и субективен Аз, за да поддържате в едно относително постоянство и неизменност обкръжаващата действителност. Това са причините, поради които не желаете да забележите тези промени. Това, което отказвате да признаете, би могло да ви помогне по-добре да разберете истинската природа на реалностите, индивидуалната субективност и физическата действителност, която както ви се струва, е ваше обкръжение.

Какво става с мисълта, когато тя напусне вашето съзнание? Тя не изчезва. Бихте могли да се научите да пътувате след нея, но твърде много се страхувате да отпуснете вниманието си от триизмерната действителност. Ето защо ви се струва, че мислите изчезват. Струва ви се, че във вашата субективност присъства някакво тайно качество, че даже менталния ви живот има своето прекъсване, откъдето изчезват мисли и спомени. Ето защо, за да защитите себе си. за да защитите своята субективност от подобно пропадане, вие изграждате всевъзможни психологични бариери. Ако бихте могли да последвате мислите си, щяхте да разберете, че реалността продължава и отвъд границите на света, с който се отъждествявате. Тези мисли могат да ви отведат в други реалности.

Тези субективни пропасти, в които ви се струва, че мислите изчезват, всъщност представляват психични изкривявания, съединяващи известното ви „аз" с други вселени на жизнения опит - реалности, където символите оживяват и мислите имат възможността свободно да изразят своя потенциал.

Между тези реалности и вашата съществува връзка на постоянно взаимодействие. Вие попадате тук в своите сънища. Когато чувствате, че съзнанието ви напуска или отслабва, вие се стараете да издигнете в тези места психологични бариери, макар че точно в този момент навлизате в област, която сте длъжни да изследвате. Чувствате, че съзнанието ви е заключено във вашия череп, че то е неподвижно, пресирано и всяка изгубена мисъл или забравен образ от спомените, символично могат да бъдат наречени „малката смърт". А това изобщо не е така.

Драмата на реинкарнацията

Сеанс 521, 30 март. 1970 г., 21:08, понеделник


Вие сте заобиколени от много повече неща, отколкото предполагате. Познавате само малка част от обкръжаващия ви свят. Мога да дам една вече не толкова непозната за вас аналогия. Представете си, че сте актьор, който е ангажиран за някакъв спектакъл. Действието се развива в 20 век. Вие създавате всичко - реквизит, костюми, декори. Пишете репликите, постановката и разигравате целия спектакъл, заедно с другите актьори.

Толкова сте погълнат от своята роля, така сте увлечен от създадената от вас реалност и от проблемите, възможностите, надеждите и скръбта, изрисувани във вашата роля, че сте забравили, че всичко това сте сътворили вие. Такава динамична драма, с всичките радости и скърби, представлява и вашия живот, и обкръжаващия ви свят Това важи както за всеки един поотделно, така и за всички вас, като цяло.

Но в същото време вървят и други спектакли и във всеки един вие играете някаква роля. Тези спектакли имат свой сценарий и свои декори. Те се играят в различни периоди от време. Някой може да се нарича „Живот в 20 век", друг „Живот в 18 век”. Също така може и в пето или в трето хилядолетие... Вие също сте създали тези пиеси и играете там някаква роля. Това също е част от вашия свят, но има отношение към вашата цялостна личност.

Аз обаче ще говоря за тази част от вашата личност, която е ангажирана в съвременната драма. Тя толкова се е увлякла в спектакъла, че е забравила за своите роли в други постановка. Вие не разбирате многоизмерната си реалност. Ето защо се чудите на това, което говоря, или просто не вярвате, че живеете едновременно в много животи. Трудно ви е да си представите, как е възможно да бъдете едновременно на две места. И още по-трудно е как в едно и също време можете да присъствате в два различни момента от времето.

По-просто казано, времето не е последователност от моменти. Думите, които казвате, постъпките, които извършвате само ви се струват, че се извършват във времето. По същия начин ви се струва, че масата и стола се намират в пространството. Това са впечатления, които се явяват част от сложната декорация, които сте приготвили „от по-рано" и които в спектакъла сте длъжни да приемате като реална обстановка.

Четири часът след обед е един много удобен ориентир. Може да кажете на приятеля: „Ще се срещнем на ъгъла в четири часа след обед” И той ще знае с точност къде и кога ще се състои срещата. Без да обръщате внимание на факта, че „четири часа след обед" само по себе си нищо не значи. Това е просто договореност. Ако вечерта отидете на театър, но актьорите на сцената играят сутрешна закуска, ще приемете театралното време, като си представяте, че в действителност е сутрин.

Сега всеки от вас участва в огромна по своята мащабност постановка, в която вие сте се договорили за определен набор от основни понятия, които са базата, върху която е изграден спектакъла. Във вашият случай основните понятия са: поредица от моменти, сменящи се един след друг; съществуването на обективен свят, независим от вашето творчество и възприятия; ограниченост в рамките на собственото ви тяло; пространство и време.

Съществува още едно понятие, че възприятията пристигат благодарение на физическите чувства, т.е. цялата информация идва от вън, а от вътре не възниква никаква информация. Ето защо ви се налага да се фокусирате само върху действията, случващи се на вашата сцена. Всичко това, взето заедно, цялата тази постановка може да се нарече реинкарнация.

Казано образно, всичко съществува едновременно. Тези, които все още са ангажирани в целия този емоционален спектакъл, не могат да си представят, че освен тях има и още нещо. Онези, които си отдъхват между спектаклите, се опитват да общуват с тези, които все още са на сцената.

Чувството, че спектаклите следват един след друг усилва илюзията за това, че времето представлява серия от моменти, протичащи линейно от някакво неизвестно начало към неизвестен край.

Благодарение на това, вашият личен и обществен прогрес е много бавен. Вие си мислите: ”Човечеството определено е достигнало голям прогрес от времето на средните векове”, макар че дълбоко в душата си сте уверен, че това не е истина. Тогава може би ще кажете: „Е, в края на краищата, ние постигнахме много в областта на техниката”.

Възможно е да се усмихнете при мисълта, че трудно бихте се видели като римски сенатор, който общува с народа чрез микрофон или, че сте негово дете, които гледа речите му по


телевизията. Но всичко това е заблуда. Техническият прогрес, според разбиранията ви, не е по-реален от времето.

Във всяка пиеса - индивидуална и обща, се поставя определен проблем. Прогресът може да бъде измерен в зависимост от това, доколко може да бъде или да не бъде решен този проблем. В някои пиеси актьорите работят над решението на малък проблем, който е като част от по-крупен проблем, който от своя страна трябва да бъде решен от самата пиеса.

Макар че, тук превеждам аналог с вашите спектакли, в тях всеки актьор има пълната свобода в рамките на действието на пиесата. И като вземем пред вид основните ви понятия, преди спектаклите няма репетиция. Спектаклите имат и зрители, но за това ще говорим по-късно. Във всяка една пиеса присъства основна линия. Великите актьори се появяват в някакъв определен период от време, не просто защото са се родили именно тогава, или защото условията са благоприятствали за това. Всеки индивид сам избира мястото и времето на своето раждане. Самата пиеса има за цел да актуализира интуитивната истина, превръщайки я в артистична форма. Творческият й потенциал е толкова огромен, че може да разбуди актьорските способности на всеки един човек и да послужи за модел на поведение.

Периодите на възраждане - духовно, художествено или психично - се случват тогава, когато във фокуса на вниманието на заетите в спектакъла хора, попадат определени проблеми, всяка пиеса може да постави своя собствена задача, но основните теми се явяват като фар за цялото съществуващо съзнание.

Прогресът няма нищо общо с времето. Той е свързан с психическо/духовното внимание. За това е неправилно да се предполага, че събитията в живота ви са предизвикани от предишни съществувания или, че се разплащате в живота за престъпления, извършени преди. Животите се случват едновременно.

Вашата многоизмерна личност е така устроена, че може да преживява всичко това и въпреки това да съхранява своята цялост. В същото това време, разбира се, върху личността въздействат всичките й роли от различните пиеси.

Не бива тези пиеси да се наричат безцелни актове на изкуството. В тях личността приема безброй много маски, образци на поведение, позиции и като резултат от това, в нея се извършват промени.

Поставяйки пред себе си задачи, личността създава различни условия. Във връзка с това личността създава огромно множество от нови реалности.

Да продължим нататък. Душата, или високо индивидуализираната духовна енергия, създава вашето тяло и е силата, мотивираща неговото съществуване и която ви дава жизнена енергия. Съзнанието никога не остава неподвижно, то непрекъснато търси нови области на съзидание. За това душата създава триизмерната реалност и триизмерното „аз” с присъщите му характеристики. В триизмерната личност се проявява потенциала на тази душа. Във връзка с това, вашето търсене на връзка със своята душата ви позволява да повишите потенциала на своята триизмерна личност.

Душата, или същността, също укрепва благодарение на съществуването на триизмерната личност и повече от това. Към нея се прибавят нови аспекти.

В пиесата на вашия живот участват и актьори, знаещи, че този живот е само една роля, която изпълняват съзнателно. Те пристигат от други планове на съществуването за това да водят останалите актьори и да им показват правилно посока.

Сега се учите да бъдете съ-автори на творението, богове, във вашето разбиране на тази дума. Учите се на отговорност, присъща на всяко индивидуализирано съзнание. Учите се правилно да се ползвате от енергията, която вие изразявате.

Как мислите формират материятаЧетейки тези изречения или какъвто и да е друг печатан материал, разбирате, че

информацията, която получавате, не е в буквите и думите, които са напечатани на хартията. Нито в изреченията. Изреченията само я предават.

Същото може да се каже и за устното общуване. Думите ви предават мисли, чувства или информация. При това думите не са нито едното нито другото. Това са символи, за чието значение вие предварително сте договорили.


Физическите обекти също са символи на реалността, които предават значение, както буквите в предния пример. Информацията в самите предмети не е повече, отколкото в буквите. Този поглед може да ви помогне да разберете истината за физическата материя. Само ако разберете, че мислите и желанията постоянно се транслират във физически обекти, ще можете да осъзнаете истината за независимостта от обстоятелствата, времето и външните условия.

В „пространството” на вашия свят съществуват и други форми на реалността, които не възприемат вида на вашите физически обекти, защото тяхната реалност има друга система от маски. Вие не ги възприемате, а те въобще не ви чувстват. При тези две реалности съществуват точки на пресичане. Има основни точки, надарени с фантастична енергия по своята интензивност, както и множество второстепенни.

Съществуват четири абсолютни точки на пресичане на всички реалности. Те служат като енергийни канали и изкривявания, около които е възможен прехода в други реалности. Тези точки трансформират енергията и обезпечават непрекъснатост на съзидателния процес.

Във вашата реалност има места с второстепенни точки. Те играят важна роля в превръщането на мислите във физически обекти. Тези точки се намират във времето и пространството. В тези точки всичко има голяма ефективност. Мислите са много ясни, а изграждането е изключително трайно. Пример за такива точки са египетските пирамиди. Около тези точки, даже и при второстепенните, гравитацията и така наречените физически закони са нестабилни. Това са точки на концентрирана енергия. Второстепенните точки се намират постоянно до вас - в тях е най-добре да строите домовете си, а цветята и дърветата там растат бързо, най-бързо цъфтят и дават плодове. Някои хора притежават способността да чувстват тези точки.

Тези точки са като невидими радиостанции, активиращи емоциите или мислите с достатъчна интензивност. Точките сами интензифицират това, което ги е активирало, при това по доста неутрален начин. Казано по-просто, субективните преживявания на всяко съзнание пораждат електромагнитни енергийни единици, намиращи се извън диапазона на физическата реалност. Тези зараждащи се частици още не са се превърнали в материя. Това става при определени условия. Достатъчно интензивните електромагнитни единици автоматично активират второстепенните точки на прехода, за които говорих. В тях материализацията става бързо. И атомите, и молекулите, и планетите, и тези електромагнитни единици са проявления на един и същи принцип, който им дава възможност да съществуват.

И така, всяка мисъл или емоция съществуват във вид на единици електромагнитна енергия или комбинация от такива единици. Те стават строителни материали на физическите обекти, често с помощта на точките на прехода. Материалните проявления са неутралния резултат на всяка мисъл или емоция. За това мислените образи, които се съпровождат от силна емоция, са като чертежи, по които се строи някакъв физически обект. В материализацията съществена роля играе интензивността на чувствата или мислите.

Душата и природата на възприятиятаСеанс 526, 4 май. 1970 г., 22:00, понеделникНе може да се казва, че имате душа. Душата е това, което сте. За това предпочитам думата

„същност", притежаваща по-малко религиозен оттенък. Проблема е в това, че вие предполагате, че душата е някакъв завършен, статичен продукт, който ви принадлежи, но това не сте вие. Душата, или същността, се намира в състояние на постоянно изменение, непрекъснато обучение. Тя не се намира във вашето тяло, а в други измерения. Тя е свързана със субективните реалности, а не с пространството и времето. Егото ви се прави, че не разбира това. То познава цялата същност. Макар че, не е съвсем така, защото то е част от нея.

Вие не сте откъснат от душата и можете да поддържате връзка с нея. Единствено Егото, което направлява тялото ви като кораб в опасните води на триизмерната реалност, не иска да се откъсне от тази реалност. Психическите и психологически каналите за връзка съществуват постоянно. Общуването става на различните нива на същността и Егото приема определена част от информацията, идваща от вътрешния „аз".

Същността ви няма граници, защото те биха ограничили нейната свобода. Тя не става по-бедна в резултат на новите реинкарнации в различните реалности. Напротив, този опит я обогатява.


Много от вас предполагат, че душата е някакъв скъпоценен камък, който в края на краищата трябва да бъде подарен на Бога. Някои се отнасят към душата както девицата към своята невинност, треперейки на нея и бояща се да не я изгуби.

В много от философиите се прокрадва идеята за възвръщането на душата към това, което първоначално й е дал човека, или разтварянето й в някакво мъгливо състояние между битието и небитието. Обаче, преди всичко душата е способ за творчество. Това е най-енергичната и мощна единица съзнание, която може да се намери във вселената. Тази енергия е безгранична, тя формира личности и цели светове. Тя носи в себе си бремето на всичко съществуващо. Не е възможно да се представи нейният потенциал. Обаче вие предпочитате да се отъждествявате със своя ежедневен опит. По някакъв начин душата може да се разглежда и като Бог, но за концепцията за Бога ще поговорим по-късно.

Сеанс 527, 11 май 1970 г. 21:12. понеделникМного предполагат, че душата е безсмъртното Его, забравяйки, че Егото в този вид, в който го

познавате, представлява една малка част от душата или от същността. Тъй като вие не познавате ограниченията на вашата реалност, естествено, че и вашите идеи са ограничени. Мислейки за безсмъртието, човек просто се надява на вечното продължение на това егоистично съществуване и отрича възможността за каквито и да е промени в това съществуване. Обаче личността непрекъснато се променя и често това е непредсказуемо. Даже вашето смъртно ”аз" е много по-удивително и прекрасно, отколкото ви се струва. Още не сте осъзнали природата на възприятията за тази част на вашата личност, за това ви е непонятен и характера на възприятията на вашата душа. Вашата душа, това сте вие и за това тя възприема и твори в този момент. Нейните начини на възприемане са били такива преди вашето физическо появяване на света и ще останат неизменни след вашата физическа смърт.

Можете още сега да познаете своята душа. Това познание може и да не се отвори до момента на вашата смърт. Няма смисъл да пазите душата си, тъй като не можете да я загубите. Безсмислени са изразите „да спася душата" или „да загубя душата”, защото става дума за тази част от вас, която е невъзможно да се разруши.

Вашата личност, в този вид, в който я познавате и в, който ви е най-скъпа, също не може да бъде разрушена или унищожена. Нали това е част от вашата душа. Тя няма да бъде погълната, изтрита или подчинена на душата и никога няма да бъде разделена от нея.

Вашата индивидуалност продължава своето съществуване. Тя продължава своя растеж и развитие. Развитието й обаче до голяма степен ще зависи от нейното осъзнаване за факта, че явявайки се определена и независима, тя няма да престане да бъде само част от душата, или същността. От това разбиране зависи реализацията на нейния творчески потенциал. Личността, която сте в момента, личността, която бяхте до своето раждане, и тази, която ще бъдете след смъртта - всичко това са части от вашата душа, нейни проявления. За това е толкова нужно да разберете огромния съзидателен потенциал на своята душа и истинската природа на своята реалност и вие ще можете да осъществите връзки с останалите свои аспекти. Всички те са независими и надарени със собственото си право на творчество.

Тези вътрешни връзки можете да установите сега, без да чакате настъпването на физическата смърт. Душата расте постоянно, включвайки в себе си всички индивидуални личности и се основава на тях, но е много повече от сумата на тези личности. А вие си мислите за нея като за неизменна духовна крепост. Обаче крепостите не само защитават от въображаемия враг, но и задържат ръста и развитието на заключените в тях хора.

Как да осъществите връзката със своята душа? Опитайте да се възползвате от интуицията си, защото в много случаи интуитивното знание много превъзхожда рационалното. Единственото необходимо условие за това интуитивно осъзнаване е силното желание да го постигнеш. Съществуват различни методи, които могат да ви помогнат.

Ето едно просто упражнение:Затворете очи и се опитайте да усетите в себе си този източник, които подхранва вашата

жизнена сила, който ви осигурява дишането. Някои ще могат да го направят от първия път. За други може да са необходими няколко опита. Когато го усетите, опитайте се да почувствате как енергията


се излива от него, изпълва тялото ви, пронизвайки го до края на палците и корените на косата, преминавайки през всяка една клетка от вашето тяло.

Представете си, как тези лъчи, излизащи от центъра, в който се намирате, пронизват небесата над главата ви, преминавайки към звездите, към земята под краката ви, до края, през самия й център. Представете си как те се разгръщат във всички посоки, достигайки до най-отдалечените области на вселената.

Това упражнение се основава на факта, че лъчите, които си представяте, не са въображаеми, те наистина се разгръщат по целия свят, защото се явяват еманации на съзнанието ви и проявления на съзидателната сила на вашата душа. частица от която сте и вие.

Сега няколко думи за екстрасензорните възприятия. Подобни опити ви изглеждат необикновени, защото сте свикнали да мислите, че всяко едно възприятие трябва да идва посредством физическите органи на чувствата. Така наречените екстрасензорните възприятия са изкривени представи на идеите за възприятия с помощта на вътрешните чувства. Но това е една стъпка напред, тъй като тази идея разрушава представите за физическата природа на възприятията.

Вътрешното „аз" знае за душата, то е връзката между нея и вашата сегашна личност. Трябва да разберете, че думите „душа", „същност” или „вашата сегашна личност” използвам за удобство, тъй като тези понятия са неделими.

Можете да се убедите сами: разгледайте кое е това, което вашите психолози определят като „Его", „съзнание”, „подсъзнание" или даже „безсъзнателно". Това, което преди секунда е било подсъзнателно, става съзнателно в следващия момент. В категорията на съзнателното преминава и безсъзнателното. Всичко това показва, как думите създават разграничения, които не съществуват в реалността.

Струва ви се, че възприемате само с помощта на физическите чувства, обаче ви предстои да разширите егоичните си представи за реалността и ще видите, че даже вашия егоичен „аз” с удоволствие осъзнава съществуването на нефизическата информация, И тогава, автоматично се променя представата му за неговата собствена природа и ще бъдат свалени бариерите, пречещи за неговото израстване и развитие.

Всеки акт на възприемане променя този, който възприема и за това се променя и душата му. Фактически, няма разлика между обективните и субективни възприятия. Може да ви се струва странно, но нали всички действия по своята природа са всъщност ментални или психически. Това е много опростено обяснение, но мисълта създава реалността и това е неизменяемата истина. После създателят на мисли възприема обекта и неразбирайки взаимовръзката си с него, той му изглежда отделен от него.

Материализацията на мисли и емоции е характерно свойство на душата. Във вашата реалност те приемат форма на физическа материя. В другите светове тези форми могат да бъдат абсолютно различни. И така, вашата душа ежедневно създава вашата физическа реалност в зависимост от характера на мислите и очакванията ви.

Сега виждате колко са важни вашите субективни чувства. Можете да си представите душата във вид на електромагнитно поле. Това поле е с огромен потенциал, съставено от множество варианти за действие, които очакват изразяване. Вашето физическо тяло също е поле с определена форма. Когато някой ви пита как се казвате, устните ви произнасят вашето име. Обаче това име няма нищо общо с атомите и клетките на вашето тяло. То значи нещо само за вас. Не можете да покажете вътре в тялото мястото, където се намира вашата личност. Още повече, вие не казвате „това е моето тяло” и „това е моето име”.

Дори ако самите вие не можете да намерите себе си в своето собствено тяло, то къде сте, вие, които утвърждавате, че това тяло с всички негови клетки и молекули, е ваша собственост? Безусловно вашата личност по някакъв начин е свързана с тялото ви, нали вие с лекота отличавате вашето тяло от многото тела и обекти.

Ако разглеждаме душата от този ъгъл, ще видим, че добре знае коя е, независимо от вашата физическа личност и ако я попитате: „Коя си ти?”, тя ще отговори: „Аз съм Аз” и този отговор също така касае и вашата личност.

Душата не се бои от себе си. Тя се намира в постоянно търсене. Тя е уверена в себе си. Тя не се страхува, че чувствата или преживяванията могат да я завладеят. Ако по-добре бихте разбрали


природата на личността, не бихте се бояли от телепатията, не бихте се страхували, че чуждите мисли ще окажат въздействие на вашите собствени.

Сън, сънуване и съзнаниеСеанс 532, 27 май, 1970 г., 21:24, срядаХората се нуждаят от сън, тъй като в това състояние се върши огромна работа. За различните

хора е нужно различно количество време за сън, макар че два пъти по три часа в денонощие са напълно достатъчни, за да се наспите, при условие, че тялото по време на сън е напълно отпуснато и почива. Например, често десетчасовия сън предизвиква вялост - физическа и умствена. В този случай духът за прекалено дълго време е напуснал тялото, което е предизвикало загуба на мускулния тонус.

Така че, полезно е по малко, но често. Няколко кратки периода на сън са по-полезни от един дълъг. В този случай съзнанието също запомня голямо количество от сънищата, които следователно ще бъдат прибавени към общата сума на жизнения опит в разбирането на вашето Его. Такъв сън способства за много бързо възстановяване на клетките и икономичното използване на хранителните вещества. В резултат, съзнанието ще стане много гъвкаво и мобилно.

Ако вие спите по пет часа в денонощие и при необходимост легнете за още два часа, ще забележите увеличаване на паметта за субективните опитности и общо укрепване на здравето. Такова разпределение много е добро за тези, които страдат от депресия.

В определени часове от нощта отрицателните йони присъстват във въздуха в особено голяма концентрация и за това е хубаво вечер да се излиза на разходка или да се работи на чист въздух.

Сънотворните таблетки са вредни, защото дезориентират съзнанието и нарушават необходимите цикли на съня, които помагат на тялото да отдъхне.

Обърнете внимание на проблемите със съня, тъй като правилния сън ви помага да познаете себе си. Нали по време на сън имате друг начин за възприемане на реалността, и имате достъп до други аспекти на вашата личност.

Трябва да разберете ясно, че по време на сън съзнанието напуска тялото. Понякога то се връща, за да провери работата на физическия механизъм. Съзнанието на физическото тяло - съзнанието на атомите и молекулите - винаги остава при него, така че не е правилно да се казва, че тялото остава празно. Само че, една значителна творческа част от вас напуска тялото по време на сън.

Ако спите правилно, ще видите, че започвате и да се храните правилно - често, но не по много, без да претоварвате стомаха. Ще се появи чувството за единство с личността ви. Вие ще узнаете повече за телепатичните си способности, за възможността за канализиране и ще престанете да чувствате рязката граница, разделяща реалността на съня и бодърстването.

Когато се разхождате през нощта, ще се почувствате по-близо до природата. По-добре ще почувствате способностите си към интуитивното мислене, които ярко се проявяват по време на сън. Ще престанат резките смени на настроение. Ще се почувствате много уверен и в безопасност при пребиваването във всички сфери на своето съществуване.

Сеанс 533. 1 юни 1970 г., 21.20, понеделникЗнаете, че по време на сън съзнанието преминава през много различни състояния. При

бодърстване състоянието на съзнание също се променя от много активен ритъм към пасивност.Някои от състоянията на бодърстване са много близки до състоянието по време на сън.

Издиганията и падовете на активността на съзнанието са съпроводени с определени изменения във физическото тяло. Поради това, че вие сте свикнали да редувате дългите периоди на сън с дълги часове бодърстване, не ви дава възможност да извлечете полза от смяната на ритъма на активността на съзнанието. Пиковете на активност се приглушават, а понякога са съвсем незабележими. Практически не се използва естествената ефективност на ритмите на съзнанието.

По време на бодърстване в кръвта се образуват химически съединения, които трябва да бъдат изведени от нея по време на сън. За това след дългите периоди на бодърстване е необходим и дълъг сън, и по този начин се оформя порочен кръг.

Докато вие спите, съзнанието не спи. То просто преминава в друго измерение. Както вече казах, вие сте дух. Духът има съзнание, но той не се отъждествява с него. Напротив, духовете могат


да се разпореждат с него както намерят за добре. Могат да го включват или изключват. Обаче съзнанието не трябва да се оприличава на светлината от лампа, която изчезва след като се изключва от контакта. Ако се използва тази аналогия, може да се каже, че след изключване на светлината остава сумрак, а не тъмнина.

Опитностите на „смъртта"Сеанс 535, 17 юни, 21:00, срядаКакво става в момента на смъртта? Много е трудно да се отговори на този въпрос. Може да се

каже, че не съществува никакъв момент на смърт, даже и в случаите, когато човек умира внезапно - нещастните случаи. Обаче това, което всъщност искате да знаете е, какво ще стане с вас, след като престанете да съществувате във физическия свят. Сега ще се опитам да ви дам отговор. Питате се: „Какво ще чувствам след смъртта? Ще остана ли себе си? Ще останат ли с мен тези емоции, които бяха с мен в моя живот? Съществува ли рай и ад? Ще срещна ли в този свят богове и демони, врагове или близки хора?" Това, което искате да знаете е, дали ще останете след смъртта такива, каквито сте били и ще помните ли всичко, което ви е било скъпо в живота.

Вече казах, че не съществува някакъв определен момент на смъртта. Според вашето разбиране вие сте живи, когато в същото това време, в тялото ви постоянно умират милиони атоми, молекули и клетки. Т.е., вие сте живи в средата на множество малки смърти. Всяка секунда умира и се възстановява някаква част от вас, но практически вие не мислите за това. Може да се каже, че сте живи, когато в същото време, у вас присъства смъртта. Вие сте живи благодарение на тази смърт.

Вече казах, че съзнанието е подобно на мигащо огнено пламъче. Вие живеете сред милиони собствени малки смърти. Не разбирате това, че много често сте мъртви даже в живота.

Когато казвам "мъртви", това значи, че вие изобщо не сте фокусирани върху физическата реалност. Съзнанието ви физически не е живо, понеже не е ориентирано върху физическата реалност и това продължава толкова време, колкото то не е ориентирано върху физическата реалност. Но за това по-късно.

Ще разгледаме следващата аналогия. В даден миг съзнанието ви е „живо” - фокусирано върху физическата реалност. В следващия момент този фокус напълно се смесва с някаква друга реалност. Казано на ваш език, всъщност то е мъртво или не живо. В следващата секунда то отново "оживява" и вие даже не забелязвате преминалия момент от небитието. По този начин, чувството ви за непрекъснатост на живота е напълно основано на всяка втора пулсация на вашето съзнание. Разбирате ли сега?

И така, съществува и обратна страна на съзнанието. Вашите атоми и молекули също ту съществуват, ту не. И тъй като цялата ваша физическа вселена се състои от атоми, може да се каже, че и тя съществува по същия начин. Тя ту избухва, ту гасне в определен ритъм.

Съществуват множество големи ритми и вътре в тях има много индивидуални. Това, което наричате смърт, не е повече от една дълга пауза, която вие прекарвате в друго измерение.

Процесът на умиране на физическата тъкан на телата е част от общия процес на животоутвърждаване. От мъртвата тъкан, както знаете, се ражда нов живот.

Човешкото съзнание не зависи от съществуването на тъканта. Не съществува физическа материя, която да не е била създадена от някаква част на съзнанието.

В този живот вие уверено се отъждествявате със своя физически облик. Обаче в тялото ви, клетките постоянно се обновяват и сега в него няма ни една частица, която е присъствала там, да кажем, преди десет години. Това е съвършено ново тяло. а старото, мои скъпи читатели, старото тяло отдавна е умряло. Обаче не се смятате за мъртви и спокойно можете да четете тези редове с помощта на съвършено новите си очи.

Работата е в това, че този процес става толкова гладко, че не успявате да разберете случващото се. Пулсациите, за които говорих преди това, са толкова кратки, че съзнанието ви с радост ги пропуска, и не е в състояние да преодолее големите паузи. И тези паузи вие наричате смърт.

В случаите на старческо слабоумие често причината е, че голяма част от личността вече е напуснала тялото и се намира при други условия. Страхът от смъртта често довежда до това, че поради чувството на самосъхранение, вие понижавате нивото на своето съзнание и изпадате в кома, която е необходима за да се оправите от сътресението.


Вярата в ад или рай може да ви доведе до халюцинации от съответния тип. Вие винаги сами формирате реалността в съответствие със своите представи и очаквания. Такава е природата на съзнанието във всяка реалност. Подобни халюцинации, уверявам ви,. носят временен характер.

Съзнанието трябва да се възползва от своите способности. Скуката и застоя на стандартния рай няма дълго да удовлетворят безпокойното съзнание.

Съществуват учители, които ще ви обяснят, какво точно става. Вие не сте сами в лабиринтите на халюцинациите. Това, че сте мъртви във физическия смисъл на думата, можете да разберете веднага или малко по-късно.

Ще видите, че сте приели друга форма, която ще ви се стори, че много прилича на физическата. При условие, че се опитвате да манипулирате с нея във физическата реалност, веднага ще ви станат ясни различията между новата форма и физическото тяло. Ако твърдо вярвате, че съзнанието ви е продукт на вашето тяло, то може би ще се опитате да се зацепите това тяло. Съществува цял отряд личности, които са готови да ви помогнат. Тези личности изграждат вашия „почетен караул". Той се състои от живи и мъртви хора. според вашето разбиране. Тези, които живеят във вашата реалност, работят с вас, когато се намирате извън тялото си - когато тялото спи. Те са запознати с проектирането на съзнанието, знаят какви са усещанията в случая и помагат за ориентирането в този свят на тези, които са напуснали физическия свят

Тези хора са изключително ценни, защото те все още имат връзка с физическата реалност и много непосредствено разбират вашите чувства и емоции. Такива хора могат да помнят или да не помнят за своите нощни опити. При всеки от тях това става по различен начин. Подобни опити за проектиране на съзнанието и постепенно осъзнаване на мобилността на съзнанието ще ви помогнат да се подготвите за смъртта. Можете още по време на живота си да видите, какво ще е обкръжението ви след смъртта и да проучите тези условия.

Смъртта или там, където попадате след смъртта, въобще не е нещо мрачно и навъсено. Обратно, то е изключително интензивно и весело, за разлика от физическата ви реалност.

Ще се научите да действате при други условия, там, където има други закони, много по-неограничаващи от физическите. С други думи, предстои ви да привикнете към новата свобода.

Но даже и това състояние е различно за различните хора. Някои продължават своето пребиваване в друг физически живот.

Не мога да обнадеждя ленивите, смъртта няма да им донесе вечния покой. Ако ви е нужно, ще отдъхнете за известно време. А след това ще ви се прииска не само да ползвате вашите предишни способности, но и да откриете в себе си и нови.

Тези, които вярват в живота след смъртта, много по-леко ще се приспособят към новите условия.

Условия на "смърт" в животаАко в състояние на бодърстване съзнанието напусне тялото достатъчно дълго време, както и в

състояние на сън, то ще се смята за умряло, защото този промеждутък ще бъде изключително голям за неговото разбиране. За това може да се каже, че по време на сън вие изпитвате такова усещане на отсъствие на съзнанието, както и след смъртта.

Преди да се върнете в своето тяло, вие изследвате тези области и измерения, в които попадате след смъртта, за това те ще ви бъдат познати.

След смъртта ще ви посрещнат ли роднини и приятели? Това,. както винаги зависи от човека. Например, вие може да искате да се срещнете с някои от тези, които са били редом с вас не в този живот, а в друг минал живот.

Дълбоките ви чувства към вашите родственици, както и техните към вас, ще станат очевидни. В този свят всичко е основано на телепатията, за това ще ви се наложи да имате работа с по-задълбочени отношения между хората, немаскирани от думите. Възможно е да разберете, че този, който сте считали за свой враг, всъщност заслужава вашата любов и уважение и ще се наложи да се отнасяте подобаващо с него. Съвършено ясни ще станат и вашите собствени мотиви, но вие ще отреагирате на това по свой начин. Може би няма да станете задължително мъдри, но повече няма да можете да скривате своите чувства и емоции. За това ви предстои сами да решите дали ще се чувствате обвързани със своите неизменни мотиви или ще извлечете от тях съответните уроци. Възможности за израстване и развитие ще имате предостатъчно.


В много случаи веднага след смъртта ще можете да видите тялото си, даже ще можете да присъствате на собственото си погребение - взирайки се с любопитство в своето умряло тяло.

При някои хора следсмъртните халюцинации могат да бъдат толкова ярки, че да формират реалности, неотстъпващи по нищо в достоверността на преживяната действителност. Вече знаете, че мислите и емоциите формират реалности, в това число и реалността след смъртта.

При преминаването в друга реалност възникват всевъзможни символи, някои от тях полезни, защото създават понятни за вас системи от асоциации. Един от символите е преминаването през реката Стикс. Умиращите очаквали, че с тях ще стане точно това и след смъртта съзнанието е халюцинирало, създавайки реката. Техните умрели родственици също присъствали в ритуала, които са били съставна част от техния опит. Реката била толкова реална, колкото и всичко друго и толкова опасна за самия пътешественик, както и всяка друга опасна река. За това на нея винаги имало превозвачи, помагащи на пътника да се прехвърли на другия бряг Не е нужно да се казва, че тази река е изцяло илюзия. Виждате ли, колко реални са символите. Вече не използвате тези символи.

За християните, които вярват в рай, ад и чистилище, е приготвена специална церемония в съответствие с вярванията им и водачите застават пред тях вече не във вида на Херон, а като християнски светии.

Тези символи дават на човек определен план за действие. Масовите религии столетия изпълняват тази задача. Не е важно, че този план после се оказва толкова наивен, като детска приказка с картинки, но той изпълнява своята задача.

При липса на масови религии хората, които не вярват в живот след смъртта, са силно дезориентирани, когато преминават в друга реалност. Неверието им усилва чувството на загуба за ориентация. Разбира се, много от тях са изпълнени с радост от това, че продължават да осъзнават. На други им се налага отново да изучат определени закони на поведение, тъй като не разбират творческия потенциал на своите мисли и емоции. Такива хора могат мигновено да се окажат в десетки различни реалности, не разбирайки как и защо са попаднали тук. Те объркано ще се преместват от една реалност в друга, без да се досещат, че собствените им мисли ги заставят да бягат.

Всичко, което казах, се отнася за етапа, който е непосредствено след смъртта, макар че има още много други. Водачите ще станат част от вашите халюцинации, за да ви помогнат да се избавите от тях. Трябва да им се доверите.

Някога и аз бях такъв водач, а сега в съня с това се занимава Роберт. В такива ситуации водачите трябва да проявят изключително внимание. Да кажем, Мойсей за определен човек може да не е Мойсей, както се убедих няколко пъти, в това число, и с един арабин.

Този арабин бил много интересен типаж. Той ненавиждал евреите, защото го преследвала мисълта, че Мойсей е много по-велик от Аллах. В продължение на много животи това убеждение било неговият таен грях, терзаещ съвестта му. Известно време той живял в Константинопол в периода на кръстоносните походи. Хванали го и трябвало да го екзекутират заедно с няколко турци. В началото му пъхнали горещи въглени в устата. Той призовал Аллах, а когато отчаянието му достигнало границата, започнал да призовава и Мойсей. Когато съзнанието го напуснало, Мойсей застанал пред него.

Той вярвал повече в Мойсей, отколкото в Аллах, и за това аз до последния момент не знаех, в какъв вид е добре да се представя пред него. Той беше много симпатичен човек и за неговата душа настана цяло сражение. Той не можеше да се отдели от идеята за прилагане на сила, макар че сам загина от такава сила и не може да приеме какъвто и да е мир, спокойствие, почивка, освен след битката.

Тогава с един приятел решихме да разиграем пред него сцена. И ето от друг небесен облак се появи Аллах. Ние започнахме да спорим, на кого от нас принадлежи душата му, в същото това време, когато нещастния арабин седеше настръхнал от страх на земята под нас.

Аз призовах Йехова, но беше безполезно, защото нашият арабин не знаеше за Йехова. Той познаваше само Мойсей и вярваше само в него. Аллах извади космически меч, а аз го обгърнах в пламъци. Тогава той го изпусна. Мечът падна на земята и тя се опожари от езиците на пламъците. Арабинът отново закрещя. Той видя легиони последователи зад фигурата на Аллах и също такива пълчища зад мен. Нашият беден приятел беше убеден, че един от нас тримата трябва да бъде унищожен и се боеше той да не стане жертвата.


Накрая, облаците, върху които се бяхме разположили с Аллах се приближиха. В ръката ми имаше скрижал с думите „Не убивай". В ръката на Аллах имаше меч. Приближавайки се един към друг, ние разменихме тези предмети, а нашите последователи се сляха в една тълпа. Ние застанахме един срещу друг, създавайки образа на слънцето и казахме: „Ние сме едно цяло."

Трябваше двете диаметрално противоположни идеи да се обединят. В противен случай този човек никога нямаше да се успокои. Чак след като тези противоположности се обединиха, ние можехме да му дадем обяснение.

Запомнете, че някои от образите от вашето физическо съществуване са резултат от масовите халюцинации. Между реалностите на двама души има огромна пропаст. След смъртта действителността е толкова високоорганизирана и интересна, както и сега. И в сегашния момент всеки от вас има своите собствени халюцинации, само че не го осъзнавате.

Халюцинациите, за които говоря, могат да възникнат и по време на сън, когато личността преминава през период на дълбоки изменения, или се опитва да примири две противоположни идеи, или да подчини едната на другата. Това са много важни значими психологически и психически събития, независимо от това, дали стават по време на живота или след смъртта. Ако те стават по време на сън, способни са да променят хода на развитие на цивилизацията.

След смъртта човек може да визуализира своя предишен живот, в който е бил животно. Ще му се наложи да привикне към подобно съществуване и последствията от тези усилия могат да бъдат много сериозни. Той трябва да осъзнае и да привикне към всички свои аспекти. Човек може да се окаже яздещ някакво животно, опитомява го или го убива или сам се оказва убит и всичко това да приеме като халюцинация. Подобно нещо може да се случи с тези, които отделят малко внимание за изучаване на самия себе си. Всеки вариант трябва да е внимателно претеглен, защото резултатът силно ще повлияе на по нататъшното развитие на този индивид.

Трябва да разберете, че реалността, в която попадате след смъртта, за всеки от вас е индивидуална.

След смъртта може да се окажете в учебен център. Теоретично този център може да се намира във вашия хол, във физическото пространство, но разстоянието до вашите близки, които също ще се намират в тази стая, няма да има нищо общо с пространството, във вашето разбиране за тази дума. Ще бъдете много далече от тях, все едно, че се намирате на Луната.

Сеанс 538, 29 юни 1970 г., 21:07, понеделникВашата среща със смъртта няма да бъде особено поразяваща, ако разберете, че се срещате с

подобни неща и във всекидневния си живот.В състояние на сън и сънуване, вие попадате в тези реалности, в които ще се окажете след

смъртта. Събуждайки се, не помните много важни части от тези нощни приключения и за това, и което си спомняте ви се струва странно и объркано. Това става, защото в сегашното си състояние не сте способни да манипулирате своето съзнание с повече от една реалност.

По време на сън активно функционирате в друго измерение. Така, както е състояние на бодърстване вие изпълвате голямата банка на паметта от последователните събития, случващи се с вас, което ви дава възможност да усетите живота си като цялостен процес, вашият спящ аспект на личността изпълва своята банка на паметта, обезпечавайки последователната непрекъснатост на живота в реалността на съня. По този начин, всяка една част от вас знае за всички произшествия и събития в съня. Така, както вие съвършено предубедено се отнасяте към спящия си аспект, предполагайки, че само вашата действителност е реална, а неговия живот е илюзия, вашият ежедневен живот за него е сънуване,.

Неговата реалност е изключително близка до вашето същество. Ако не намирате връзка в сънищата, това става, защото не вярвате, че тя съществува. Когато се будите, вие се опитвате да преведете видяното в съня в термини от физическата си реалност. Опитвате се да го вместите в рамките на вашата изкривена перспектива.

До известна степен това е естествено. Не случайно сте фокусирани върху ежедневния си живот. Вие го приемате като ежедневен израз на себе си. Но в неговата структура трябва да израствате, да се развивате и да разширявате границите на вашето съзнание. Много ви е трудно да си признаете, че в съня сте много по-надарен и съзидателен, отколкото наяве. Още по-трудно ви е


да признаете, че по време на сън тялото ви на практика може да лети, разсичайки пространството и времето. Лесно си давате вид, че всичко ставащо по време на сън, заедно с всички символи, няма никакво значение.

Простият факт, който разрушава всички сложни психологически теории, призвани да обяснят сънуването, в което летите, се заключава в това, че когато сънувате полет, често той се извършва и на практика. В състояние на сънуване вие действате примерно при тези условия, които са естествени за съзнанието, без да се фокусирате върху физическата реалност. За това много от преживяванията ви в това състояние съвпадат с точност с тези, които срещате след смъртта. Можете да говорите с починали приятели или роднини, отново до преживеете предишни събития, да се срещате с хора, които отдавна не сте виждали, изучавайки миналото петдесетилетие, мигновено премествайки се в пространството, срещайки се с водачи и получавайки от тях указания както и да обучавате другите. Изпълнявате важни задачи, които ще решат някакви проблеми или халюцинирате.

В състояние на сънуване вие имате непрекъснатост на целия живот. Там вие може да имате приятели, които живеят от другата страна на планетата и когато сте в състояние на бодърстване вие не знаете един за друг. Вашата спяща личност, от своята страна, е само сянка на своята реалност, защото тя е точка, в която заедно се събират всички аспекти на вашата личност.

По време на сънуване вие решавате проблемите. При което ползвате методи, които тепърва ще прилагате наяве. Поставяте си задачи, които трябва да решите наяве така, както след смъртта си поставяте цели, които да достигнете в следващата инкарнация.

Трудно е с думи да се опишат психологическите структури. Само за описание на природата на личността в традиционните си разбирания използвате множество термини: личност, подсъзнание, Его, Суперего и т.н. Вашата спяща личност е много сложна. Някои от частите й имат работа с физическата реалност, физически манипулации и планове. Други работят с много дълбоки нива на съзидателност, обезпечаващи физическото съществуване. Трети общуват с личностните аспекти, които в сегашно време са ви неизвестни. Четвърти - със съществуването и опита на това, което наричате душа или същност. Т. е. с вашата истинска многоизмерна личност.

Изборът след смъртта и механиката на преходаСлед смъртта за вас са открити множество варианти за нови опитности, и всички са възможни,

но с различна степен на вероятност, която зависи от развитието ви. Много приблизително може да се отделят три основни пътя.

Можете да изберете още една реинкарнация. Възможно е да решите да се фокусирате на вашия минал живот и да използвате качествата му като материал за нов опит, внасяйки необходимите промени в събитията, съгласно собственото си разбиране. А можете да решите да преминете в съвършено друга вероятностна система, която е много далеч от реинкарнационния опит. В този случай ще оставите назад всички мисли за непрекъснатостта и последователността на времето.

Все пак някои ще предпочетат жизнения опит, основан и ориентиран върху миналото, настоящето и бъдещето, което ще им се стори най-логичната организация на живота. Обикновено тези хора избират реинкарнацията. Други, ще изберат такъв опит, при който събитията се преживяват изключително по интуитивен начин, а организацията на живота се поддържа от асоциативни процеси. Тези хора ще изберат вероятностна реалност.

Някои просто ще решат, че физическата система не е по вкуса им и ще я напуснат. Това обаче е невъзможно, до приключване на избрания от тях реинкарнационен цикъл. Така че, този вариант съществува за тези, които максимално са развили своите способности по пътя на натрупания реинкарнационен опит.

Някои хора, които приключват реинкарнационния цикъл, могат да изберат ролята на учители в съвсем нов цикъл. В тези случаи винаги има място за осъзнаване на своята висша същност.

Съществува и междинен план, зона за почивка, където се намират всички тези, които не са определили избора си. Именно от тези места постъпват болшинството от сигналите от починали роднини. Това ниво често е посещавано от проекциите на живите, което става в сънуването.

Пред този, който е направил избор, личността има възможност да проучи себе си, своя минал живот, за което на нейно разположение се предоставят всичките необходими биографични данни. В


тези случаи да се ориентирате в своята същност ви помагат други, много по-развити части от същата ваша същност.

Например, вие научавате за своите минали реинкарнирани личности. Виждате своите емоционални връзки с другите личности, които познавахте в своите минали животи. Това е и място за среща с индивиди от известния ви в живота свят.

На всички, които са дезориентирани от новата обстановка, се дават необходимите обяснения. На тези, които не разбират, че са починали, им се обяснява сегашното положение и се прави всичко, за да се освежат енергията и духа им. Настъпва време за обучение и осъзнаване. Тук първостепенно значение има не срока на пребиваване, а интензивността на обучение и правилните условия. Тук на личността предстои да направи междинната, но много важна крачка.

Вие сте били в тези области в своите сънища.

Сеанс 541, 13 юли 1970 г., 20:40 ч. понеделникРеинкарнацията е много повече от простото решение да изживееш още един физически живот.

В преходния период, за който разказах, се разглеждат многобройните аспекти на бъдещото превъплъщение.

Много от вас си представят реинкарнацията като линейна последователност на въплъщения, позволяващи усъвършенстването на душата. Обаче това е груб и опростенчески модел. Съществуват много варианти и индивидуални особености. Процесът на реинкарнация може да се осъществи по различни начини. Всичко това внимателно се обмисля в преходния период.

Например, някои решават да елиминират различни характеристики в един конкретен живот и практически работят само над него, подчинявайки главното съществуване над една главна тема. От гледна точка на физическата реалност, такъв индивид ще бъде едностранно развит и не може да бъде смятан за развита личност.

В един живот интелекта на индивида може преднамерено да е много високо развит. Впоследствие, цялата личност внимателно ще изучава и оценява този аспект от преминалия живот, разкривайки положителните и отрицателни страни на подобно интелектуално отклонение. В следващия живот този индивид може да се специализира върху развитието на емоционалната страна на личността си, като преднамерено е занижил своите интелектуални способности. И отново във физическата реалност той ще се възприема като недостатъчно хармонично развит човек. Същото важи и за развитието на творческите способности. Ако възприемате всички тези животи в линейна последователност, няма да намерите много от отговорите на своите въпроси. Развитието ще се случи именно по начина, по който желае конкретния индивид.

Лишавайки се от възможности за интелектуално развитие в дадения живот, личността се учи да цени това, без което й се налага да се справя. Тогава в нея се появява желание да развие интелекта си, чието предназначение по-рано не е разбирала. В преходния период се формират и плановете за развитие на личността в следващия живот.

Някои ще изберат много по-балансиран и лек път. Те разработват едновременно всички страни от своя живот. Те се придвижват с малки крачки, предпочитайки да не правят резки движения.

В периода на отдих и избор можете да получите всички необходими съвети и указания. Понякога някои се въплъщават, неуспявайки да получат препоръки. Причините са много. Една от тях се дължи на обстоятелството, че метода на „проба - грешка" позволява на индивида да се учи и развива. За това, личността не може дълго да се задържа в преходния период. В това въплъщение тя може да е ориентирана и нейните връзки с физическата реалност да успеят да отслабнат.

Някои влизат в реинкарнацията произволно, без да изпитват влечение към някакъв определен период от историята. Други чакат момента, когато отново ще се въплътят много от техните предишни съвременници, с които заедно са формирали реинкарнационите цикли. Съществуват и лични цикли, когато цели семейства се въплъщават отново. Тогава всеки от членовете на семейството може да изпълнява съвършено друга роля в семейните отношения.

Така или иначе, искам да разберете, че всички вие сте странници и вашия път започва от момента, когато за първи път влизате в системата на физическата реалност. Към този момент вие подхождате с различния си натрупан опит. А земното съществуване е период на обучение и


подготовка и няма нищо общо с вашите първични представи за линейната последователност на събитията и относителната прогресия на нещата.

Например, понятията „добър", „много добър” и „най-добър" могат да ви объркат. Вие се учите да бъдете възможно в най-широк план. Учите се да създавате себе си. Правейки това в цикъла на реинкарнацията, фокусирате основните си способности върху физическия живот, като развивате човешки качества и характеристики и откривате нови измерения за действие. Това не значи, че не съществува понятието „хубаво” и прогрес, т.е. стремеж към по-добро, обаче вашите представи за това са много изкривени.

Много личности притежават изключителни таланти в определени области, които могат да се проявят отново и отново в следващите въплъщения. Голяма част от хората в продължение на реинкарнациония цикъл успяват да сменят много професии и видове занимания, обаче някои притежават склонности към определен вид дейност. Човек може постоянно да се въплъщава в свещеник или учител.

Влизането в полето на вероятностите може да се сравни с началото на реинкарнационния цикъл. В тези случаи фокусът на съзнание се насочва към съвършено други реалности. И така се освобождават скрити възможности, таящи се в многоизмерната личност.

Психологическия опит в тези случаи много се отличава от този, който ви е известен, макар че в душата се намират указания за него. В такава реалност на личностите се налага по съвършено различен начин да се отнасят към събитията, тъй като в нея не присъства времева корелация във вашето разбиране за понятието „време".

В тази реалност, както никъде другаде, интелектуалните и интуитивните способности си взаимодействат толкова добре, че е трудно между тях да се сложи черта. Същността, която решава да влезе в реинкарнациония цикъл и същността, която избира вероятната реалност са една и съща, но структурата на личностите, които са вътре в двете системи е различна. Тази форма на личност, с която сте запознати, е само една от многото възможни варианти на личности.

Вероятностната система е също толкова сложна, както и реинкарнационната. Вече ви казах, че всички действия имат характер на едновременност. и за това може да се каже, че вие съществувате едновременно в двете системи. По-просто казано, част от същността се фокусира е едната реалност, а другата й част - в другата реалност.

От друга страна, всички вероятностни реалности са открити и съзнанието може да намери в тях врата, дори и там, където я е нямало.

Времето на избора не е съпроводено с паника. Напротив, това е период на просветление и невероятно завладяващи перспективи.

Механизма на прехода е много различен, и подобно на механизма на физическото съществуване до голяма степен е индивидуален. Съществуват много фактори, които забавят прогреса на индивида както в живота, така и след смъртта. Изключително силната идентификация с един от половете може да бъде причина за забавяне. Ако човек има представата, че принадлежи само към мъжкия или женския пол, трудно ще свикне с промяната на пола в новите инкарнации.

Макар че, фанатичната вяра също пречи по пътя на прогреса на личността, разумната система от вярвания или представите за вярване в задгробния живот, в рая, даже в страшния съд, могат да се пригодят и да станат удобна система. Макар че, след смъртта няма никакво наказание или никакъв съд и индивида може да се подготви за духовното изучаване на самия себе си и за оценка на собственото си развитие.

Тези, които дълбоко чувстват, че реалността създава сама себе си, ще се сблъскат с най-малко трудности. Тези, които са се научили да управляват сънищата си, ще имат огромно преимущество, в сравнение с другите. Вярата в демони пречи както в живота, така и в смъртта. Систематизираната теология на противоположностите също е вредна. Ако вярвате, че цялото добро трябва да бъде уравновесено със същото количество зло, то вие се заключвате в ограничаващите рамки на реалността, която може да бъде много жестока към вас.

В подобна система даже доброто става подозрително, след като по петите го следва също толкова зло. Всичките системи от рода „Бога против Дявола”, „ангели против демони", е вредна за прогреса на личността. Във вашата реалност вие установявате система на контрастите, които стават ваши основни понятия.


Това са повърхностни представи и често са резултат от неправилното използване на интелектуалните способности. Сам по себе си интелектът не може да разбере това, което е известно на интуицията. За да внесе смисъл във физическото съществуване, интелектът е разработил системата на противоположностите. Интелектът казва: „Ако има добро, значи трябва да има и зло." Нужно му е да има рязко разграничаване. Ако има горе, трябва да има и долу. Той иска да види равновесието на нещата. Обаче вътрешната същност знае, че злото е незнание, а понятията горе и долу се отнасят за пространството, в което да могат да съществуват.

Силната вяра в тези неща е вредна, тъй като пречи за разбирането на истинските факти. А те са - дълбоко вътрешно единство, взаимовръзка и взаимопомощ. Фанатичната вяра в системата на противоположностите е едно от най-вредните неща, както след смъртта, така и в живота.

Някои индивиди никога по време на живота не са изпитвали чувството на истинско единство и хармония, в които се сливат тези противоположни фактори. Ще им се наложи да преминат през дълъг преходен период и множество нови инкарнации.

Може да ви се стори странно, че е възможно да се вярва в доброто и да не се вярва в злото. Обаче тази вяра е ваш добър приятел и пазител, както в живота, така и след смъртта. Вярата в доброто и невярата в злото може да ви се струват невероятни, нереални и за това вашия интелект ще крещи, и физическите ви чувства ще се опитат да демонстрират обратното. Обаче, всъщност, тази вяра помага в живота, за да се избягнат много проблеми и усложнения, да съхраните здравето си и да носите чувството на лекота и спонтанността на битието, които ви помагат по най-добрия начин да развивате своите способности. След смъртта тя ще ви избави от заблудата, свързана с демоните, ада и наказанието. Разбирам, че интелекта и физическите ви чувства противостоят на тази вяра. Но вече ви казах, че физическите ви чувства много често ви лъжат и те възприемат тази реалност, която е резултат от вашите вярвания и представи.

Вярвайки в злото, означава, че го приемате.Вашият свят още не е направил експеримент, с който да освободи всички вас. Християнството

не беше нищо повече, освен изкривяване на тази главна истина. Говоря за традиционните религии, а не за началните християнски идеи.

Експериментът, който би могъл да промени вашия свят, се основава на идеята, че вие създавате своята реалност в съответствие със своите представи и, че всичко е благословено и злото не съществува. Ако поддържате тези идеи всички заедно, индивидуално и колективно, вашите физическите преживявания ще престанат да противоречат на тази философия.

Но този експеримент не е бил проведен и ще ви се наложи да постигнете истината след смъртта. Някои, които разбират тези неща след своята смърт, решават да се върнат във физическата реалност, за да ги обяснят. Така е било през вековете. Същото може да се каже и за вероятностната система, която е поставила своето начало във физическата реалност.

Съществуват такива вероятностни системи, които са изключително развити, отколкото вашия свят и където тази истина е добре известна. Там индивидите с намерение, съзнателно създават реалности, знаейки как да го направят, като дават воля на творческите способности на своето съзнание.

В периода, в който ви е нужно да направите избор за вашия относителен нов начин на съществуване, ще се окаже, че имате много варианти. Един от тях е да изберете за себе си ролята на учител. Обаче многоизмерното преподаване не прилича съвсем на учителството във вашето разбиране за тази дума и ще трябва упорито учене и сериозна подготовка.

Такъв учител трябва да умее да обучава различните части на една и съща същност едновременно. Например: една същност има реинкарнации в XIV век, в III в. до н.е., през 260 г. от н.е. и по времето на Атлантида. Учителят трябва едновременно да контактува с всички тези личности и да общува с тях на разбираем език. За такова общуване е нужно пълното познаване на основните понятия за тази или онази епоха, а също философските и научни представи, които са присъщи за нея.

Същата тази същност може да има няколко личности във вероятностни реалности, с които учителят ще трябва да влезе в контакт. За това към учителят се предявяват изключително големи изисквания, но има и специални курсове за подготовка, които благотворно влияят на развитието на този учител.


Онези, които са завършили реинкарнационния си цикъл, могат да започнат своя дълъг път към овладяването на майсторството на твореца. Предстои им да станат нещо като гениални художници във вашата физическа реалност, макар и на съвършено друго ниво.

Вместо да работят с бои, четки и т.н., тези творци вкарват знанието в огромно многообразие от форми. Разбира се, нямам пред вид физически форми. Те събират пространството в едно, по различни начини. След това създават произведения на изкуството с използването на времето като структура. Пространството и времето могат да се смесват. Начинаещите творци пресъздават красотата на природата, шедьоври на живописта и архитектурата, което им дава необходимата подготовка. Тяхната основна работа е създаването на шедьоври, които сами по себе си биха могли да проникнат в най-много реалности.

Тази работа се възприема в различните реалности по съвършено различен начин, защото това е многоизмерно изкуство, свободно и стихийно.

Невъзможно е да се опишат с думи шедьоврите на това изкуство. Тези концепции нямат вербален еквивалент. Обаче творците служат като източник за вдъхновяване на много хора на изкуството във вашия свят

Тези произведения на изкуството обикновено са символично представяне на характера на реалността. Възприемането им е нееднозначно и при всяко едно е различно. Много от тези, които посещават по време на сън астралния план, приемат идеите от там. Други се приемат от разума ви в минутите на полусън-полубодърстване и в периодите на дисоциации. Съществуват много форми на многоизмерното изкуство и много нива, на които работят творците. Историята на Христос е също едно такова творение.

Някои индивиди след смъртта стават лечители. За това също е необходима сериозна подготовка, като става дума пак за многоизмерната медицина. При съответното ниво на подготовка лечителите могат, посредством духовната и психическа медицина, да помагат едновременно на голям брой хора в различни реалности.

Много от това, което ви разказах в тази глава, може да ви се стори много сложно за разбиране. Обаче докато четете тази книга, вашите интуитивни способности ще се развиват и малко по малко пред вас ще започне да се рисува много ясна картина.

Реинкарнация, сънуване и скритите мъжки и женски начала в същносттаСеанс 555. 21 октомври 1970 г., 21:30, срядаВече говорихме, че всеки преживява животи както в мъжки, така и в женски тела. Като

правило, в него не остава съзнателна памет за това. За да се избегне отъждествява нито с един от половете, във всеки от тях се намира вътрешната представа за противоположния пол. Женското начало при мъжете, според Юнг се нарича „анима”. Анима в мъжете е паметта за всички предишни женски въплъщения на вътрешната същност. Тя притежава също и знанието за всички женски качества, с които мъжа е надарен в даден живот. Анима може да послужи и за масови цивилизовани средства, които да смекчат агресивните тенденции и да помогнат при общуването с жените в семейния живот и въобще при общуването, за което спомага и присъствието на анима в изкуството и словесните способности за предаване на информация.

Мъжете често сънуват сън, в който са жени. Тези сънища могат да им разкажат много за техните предишни реинкарнации, когато са били в женски тела. Женското и мъжкото начало не са противоположности, а взаимно се допълват. Жрицата, майката, младата магьосница, жената и мъдрата старица - тези най-общи типажи, действително са архетипни модели, просто защото са основни елементи, които символично представят различните типове женски качества и много от мъжете са преживяли такива женски животи.

Такива животи, разбира се, са живели и жени. Обаче на една жена не е нужно да й бъдат припомняни минали женски животи, защото тя няма нужда да се отъждествява с женския пол. Ето защо в жените съществува това, което Юнг е нарекъл „анимус" - скритото мъжко начало. Това представлява мъжки живот, който някога е преживян от женска същност, тип юноша, жрец, агресивен „дивак" и мъдър старец.

Посредством анима и анимус личността може да узнае свои опитности от минали животи в тела от другия пол.


Сеанс 556. 26 октомври, 1970 г. 21:08, понеделникРеинкарнационният опит е част от структурата на личността, аспект от многоизмерната

реалност на душата. За това опитностите се отразяват не само в сънищата, но и на другите нива на дейност.

Тъканта на сегашната личност се преплита с реинкарнационното минало, от което тази личност черпи своите характеристики, мотиви, постъпки, интуиция. Понякога спомените за миналите животи се възприемат от вас под формата на въображение и намират изражение в произведенията на изкуството. Много автори на исторически книги пишат, ръководени от своите спомени от миналите животи.

В съня тези спомени създават сюжетни линии. Зад всичко това стои разбира се, анима и анимус, които работят отново заедно, а не като противоположни една на друга сили.

Анима представлява необходимо обръщане навътре към източника, семействеността, грижата за потомството, интуитивните характеристики и вътрешното фокусиране, от които творчеството черпи своето начало.

С думата „пасивност" не може да се характеризира природата на анима, тъй като под това се разбира недостатъчна подвижност. Това не е така. Това, че анима позволява да бъде манипулирана е истина, но по такъв начин тя се хармонизира с действията на други мощни сили. Желанието да се върви в посока на общото движение в анима е толкова силно, колкото и желанието да релаксираш.

Характеристиките на анимус дават агресивен тласък, който изнася личността навън, към физическа активност, към триумфално използване на продуктите на творчеството, складирани и запазени в анима.

Естествено, цялата личност е сума от тези характеристики плюс нещо повече. След края на реинкарнационния цикъл физическата дейност, отъждествяваща се с признаците на пола, просто ще престане да бъде необходима. С други думи, няма се нужно да се възпроизвеждате физически.

Мъжете са привлечени от анима, защото тя съдържа скрити, безсъзнателни характеристики, присъщи на личността в нейната цялост. Тези характеристики, от една страна се стараят да се освободят, а от друга желаят да останат скрити. Вашето днешно съзнание се определя от тези две противопоставящи се тенденции.

Какво е било в началото и разказа за многоизмерния БогСеанс 559, 9 ноември, 1970 г., 21:18, понеделникВашият сегашен индивидуален живот възниква от скрити измерения, които се намират отвъд

границите на вашите физически възприятия и черпят енергия от безсъзнателни източници. Вселената, такава каквато я знаете, възниква от други измерения. Тя се зарежда от източник, който се намира в много по-дълбоки реалности.

Вашата традиционна история сама по себе си е много тясна система на възприятия. Интерпретирате събитията по своему, като гледате към тях през тясното прозорче на тази система и правите прогнози за вероятните събития. Вие сте като затворници във вашата система и от целия свят виждате само своята малка физическа действителност. Когато говорите за Бог, имате пред вид твореца на тази ваша тясна система. Ако сте в състояние правилно да разберете истинското положение на нещата в тази уникална система, вие ще разберете природата на реалността въобще.

Историята представлява сама по себе си една вероятностна линия, върху която сега сте концентрирани. Тя не описва цялата възраст на вашата цивилизация и не дава всички физически събития, историята на живите същества въобще с всичките им войни, радости, технологии и успехи. Еволюцията, такава, каквато я знаете, представлява само една нишка, една възможна линия за развитие, върху която отново сте зациклили.

В същото време съществуват много не по-малко достоверни варианти за еволюционно развитие, които идват, преминават или трябва да се случат в други вероятностни системи на физическата реалност.

Наивно и с гордост си представяте, че вашата еволюционна система е единствена и не съществуват други физически системи. Но вътре в тази физическа реалност, която познавате, се съдържат намеци и подсказвания, коментиращи природата на другите физически реалности. Във вас са заложени скрити чувства, които биха могли да се проявят в други реалности, но не са се проявили във вашата.


Няма мъртви еволюционни клонове. За това, ако нещо изчезва от вашата реалност, то възниква в друга. Всички възможни материализации на живота и съзнанието се проявяват някъде и се създават условия, в които те имат възможност да процъфтят.

Сега основно ще говоря за вашата планета и Слънчева система, но същото се отнася и за всеки аспект от вашата физическа вселена. По този начин опознавате само една, внимателно балансирана и едновременно с това универсална част от физическото съществуване. Вие не сте единствените създания от плът и кръв. Вие сте едни от актуализираните създания на вероятностната реалност.

Ако интуитивно разберете природата на своята цялостна същност, ще видите, че тя ви е поставила в такива условия, при които ваши определени способности, интуитивно виждане и опит могат да получат реализация, а вашето уникално съзнание може да получи необходимата информация. И най-малкия ваш опит има множество отзвуци в многоизмерната реалност, които мозъкът ви не може да обхване. Вие възприемате само повърхностните аспекти на тази ваша многоизмерна същност.

Цялостната ви същност, истинското многоизмерно „аз”, знае за своите многообразни опити и в някаква степен това знание е достъпно за всичките части, включвайки и физическото „аз". Но в края на краищата, всички тези части на личността ще познаят същото това, което знае и цялата личност. А това знание автоматично ще измени всичко, което сега ви се струва като истинската природа на тези части и ще се прибави към многообразието на битието.

Сеанс 560. 23 ноември, 1970 г., 21:10, понеделникСъществуват множество вероятностни системи на реалността, в които доминира физическа

информация, но такива физически вероятности не са много. Всеки от вас в едно и също време съществува и в нефизически реалности и аз вече обясних, че и най-малката ваша мисъл или емоция се проявява в други системи на реалността.

Във вашето време вие познавате неголяма част от вашата същност. Ето защо, когато разглеждате въпроса за върховната същност, вие си представяте личност с мъжки признаци, изпълнена с всичко това, което притежавате и вие. Вие привнасяте в нея качествата, които са ви приятни. За това, този въображаем бог се променя с времето, отразявайки промените в представите на човечеството за себе си.

В реалността, която е непостижимо многоизмерна, вашите странни представи за Бога са доволно безсмислени. Даже самата дума „върховно същество" е вече изопачение, защото в него се отразява свойствената за човека йерархичност. Ако ви кажа, че Бог е идея, мисъл, не бихте разбрали думите ми, тъй като не познавате световете, в които тази идея е реалност. Още повече не сте запознати с природата на енергията, която ги подхранва. Не вярвате в идеите така, както вярвате във физическите обекти и за това, ако ви кажа, че Бог е идея, вие грешно ще мислите, че ако той не е реален за вас. За вас това е нещо неопределено, намиращо се извън действителността, нещо, което няма цели и не мотивирано в постъпките си.

Вашият собствен физически облик е материализация на вашите идеи и вашите представи за себе си в материалния свят. Без представата за това, вашият физически облик не би могъл да съществува, макар че с него се изчерпва всичко, което знаете. Първоначалната сила и енергия за тези представи за себе си, поддържат вашия цялостен облик. За това идеите и представите са много по-важни, отколкото си мислите. Ако се опитате да приемете идеята, че вашето собствено съществуване е многоизмерно, че живеете по средата на огромно множество от вероятности, ще можете да доловите лекия отблясък на тази реалност, която стои зад думата „Бог" и ще разберете, защо на практика е невъзможно с думи да се обясни тази концепция.

Бог е творец не само на вашата физическа вселена, но и на безкрайно множество вероятностни съществувания, много повече, от познатите ви физически аспекти на битието. Бог не е този, който е изпратил Сина си на вашата малка планета, за да живее и умре там. Той е част от всички вероятностни реалности.

Съществуват легенди за началото на битието. Във всички тях са се отразили опитите да се предаде знанието по най-прост начин. Често в тях се съдържат отговори на въпросите, нямащи смисъл извън пределите на вашата система на битие.

Например: не е имало никакво начало и няма да има край. Съществуват само притчи, разказващи за началото и края. Тези обяснения са, защото с вашите изкривени разбирания за


времето, началото и края се оказват неизбежни атрибути на битието. Съзнанието се плакне в старите си представи и не ви позволява да достигнете истинските причини. Многоизмерното съзнание, обаче е достъпно в сънуването, в състояние на транс и често съседства с вашето ежедневно съзнание.

Това съзнание ви дава личен опит от собственото си многоизмерно богатство, което да въплътите в света на вашите физически чувства. Да се каже, че физическия живот е нереален, значи да се отрече факта, че реалността се съдържа във всички проявления. Бог не е отделен от физическата реалност, той съществува и в нея, явявайки се едновременна част във всички системи на битието.

Фигурата на Христос символизира вашите представи за Бога и неговото отношение към света. Имаше три различни индивида и историите на техните животи породиха това, което днес наричат историческия живот на Христос. От тук идват и многото противоречия във вашата религиозна история.

Всички тези индивиди бяха част от една същност. Вие бихте могли да си представите Бог само в образа на Бащата. Никога не ви е идвало на ум, че той би могъл да бъде и някакъв друг образ, различен от човешкия. Тези три фигури разиграли дълбока символична драма, поддържана от концентрираната енергия на велики сили.

Обаче някои от известните ви събития, свързани с живота на Христос, никога не са се случвали. Например: разпятието на Христос е било психическо, а не физическо битие. Психически идеи от немислим мащаб са участвали в тогавашните събития.

Юда не е бил човек, според вашите представи за тази дума. Той, както и всички апостоли е бил благословен, сътворен „фрагмент от личността”, участваща в сформирането на общата личност на Христос. Той е идеята за предателството на самия себе си. Той изразява тази част от личността на всеки индивид, която се прихваща във физическата реалност, отрицание на вътрешното „аз" от чувство на алчност.

Всеки от дванадесетте фрагмента представлявал качествата на единната личност, а Христос е представял вътрешното „аз". Тези дванадесетте и Христос, както го познавате (един човек съставен от три личности), представлявали индивидуалната земна личност, вътрешното „аз" и дванадесетте качества, свързани с егоичния „аз”. Както Христос е бил в обкръжението на учениците, така и вътрешното „аз” е обкръжено от тези физически ориентирани качества, като всяко е част от ежедневния живот и въпреки това се върти около вътрешния „аз".

По такъв начин учениците са дали физическата реалност на вътрешния „аз", така както вътрешната ви природа ви е дала земните качества. Това е живата притча, разигравана в плът пред очите ви, космическа пиеса, съчинена специално за вас в термини, които биха били понятни. Всички уроци са се подавали в проста форма, а идеите, лежащи в основата им, са били персонифицирани.

Всичките три личности на Христос са се родили на вашата планета и са живели редом с вас във физически тела. Никой от тях не е бил разпънат. Дванадесетте апостоли били материализираната енергия на тези три личности, смесената енергия на тримата. Те били съвършено индивидуални и независимо от всичко, в тях са се проявявали черти, присъщи за цялото човечество.

Пиесата се е разиграла различно за всеки. Това не значи, че Христос се е проявил във всички системи на реалността. Това значи, че във всяка система идеята за Бог се е появявала в този вид, в който е могла да бъде възприета от обитателите на тази система. И тази драма продължава да съществува. Тя не принадлежи на миналото ви. Просто вие я поместихте там. Искам да ви кажа, че тя постоянно се повтаря. Ето защо трябва да оценявате нейното значение. Не бива да казвате, че духа на Христос не съществува. Това е тази вероятност от божествената пиеса, която избрахте за себе си. Имаше и други, но вие просто не ги възприехте. Те съществуват и сега, но в други системи.

Макар че, във физически смисъл разпятие не е имало, то е станало на психическо ниво и това е дълбокия факт в контекста на разиграната пиеса. Много от събитията в тази пиеса са се случили физически, но има някои, които не са. Психическите събития са влияели върху вашия свят толкова силно, като и съвършено очевидните физически. Цялата пиеса е била разиграна за това, защото човечеството е имало нужда от нея. Тя е била създадена в резултат на тази потребност. Израсла е от нея, но се е зародила в друга система на реалност.


Другите религии са основани на други пиеси и в тях идеите са били изложени по такъв начин, че да бъдат приети от различните култури. За съжаление, различието в пиесите често е било повод за спорове и хората са се прикривали зад тях, за да оправдаят военните конфликти. Тези пиеси в определен ред са се представяли на хората в сънищата. Отначало е било необходимо хората да бъдат подготвени към възприемане на идеята за Бог в съня и неговата персонификация е била представена пред тях в съня.

Хората са били посещавани от видения и откровения, които им казвали, че скоро ще се разиграе драма с участието на Христос, и за това в последствие тя е била възприета по дадения начин. Нейната енергия и сила се върнали след това във вселенското сънуване. Пиесата е увеличила жизнената си сила по време на пребиваването си във физическата реалност. След това, в сънищата, хората са получили възможност да влязат в контакт с основните действащи лица от тази драма и да разберат нейната истинска ценност.

Богът е много повече от проста сума на сътворените от тях реалности. И заедно с тях. Той е във всеки от нас, без изключение, той е вътре във всеки човек. Той е и във всяко едно създание, независимо дали е животно или растение, но този факт човекът отказва да признае.

Бог може само да се преживее, да се усети в хода на събиране на жизнен опит и всички вие, съзнателно или безсъзнателно, Го преживявате със самото си съществуване.

Бог няма мъжки или женски пол, и аз казвам „Той” само за удобство. Неумолимата истина е в това, че Той не е човек и не е личност, във вашето разбиране за това. Вашите представи за личността са много ограничени, за да осветите всички фасети на Неговата многоизмерна личност.

От друга страна, Той е човек, защото е част от всяка индивидуалност. В цялата необятност на неговия опит Той притежава и мисъл-формите, в които Той е човек. Той в буквален смисъл е въплътен и живее редом с вас формирайки плътта ви. Той ви дава своята жизнена енергия, която поддържа многоизмерното ви „аз” в едно. Той непосредствено формира физическия ви облик в съответствие с представите ви за себе си.

Вашата многоизмерна личност, или душа е вечна. Тя се поддържа от неизчерпаемата жизнена енергия на Всичко Съществуващо.

Тя не може да бъде унищожена или загубена. Присъщо й е всичко, което е свойствено за Всичко Съществуващо. Тя трябва да твори, създадена е за това, доколкото това е дарът на Всичко Съществуващо, проявяващо се във всички реалности, които То захранва.

Сеанс 561. 25 ноември 1970 г., 21:55, срядаПо-късно ще ви разкажа за третата личност на Христос. А сега ще говорим за многоизмерните

аспекти на Всичко Съществуващо. Такава реалност може само да се преживее. Невъзможно е да дам каквото и да е истинско описание на атрибутите на Всичко Съществуващо с помощта на думи или факти.

Тази реалност и нейните атрибути се проявяват във всички реалности под маски, уместни за тях. Вътрешното преживяване на многоизмерния Бог може да стане по два начина. Първо, чрез осъзнаването, че неговата първична движеща сила се намира във всичко, което можете да възприемете с помощта на чувствата. Вторият метод е осъзнаване е, че тази първична мотивираща сила притежава реалност, независеща от връзките й със света на проявленията.

Всеки личен контакт с многоизмерния Бог, дълбоките моменти на мистично осъзнаване, винаги оказват обединяващо действие. За това те не изолират човека, а обратно, разширяват диапазона на неговите възприятия до този момент, докато той не изпита уникалността и разнообразието на аспектите на битието напълно в своите възможности.

Той би трябвало да се чувства по-малко отхвърлен и по-малко изолиран. Той не би поставил себе си над другите от позиция на преживения опит. Напротив, той разбира, че се намира в свят, където цялото проявление носи частица от Всичко Съществуващо и така ще усети своето единство с тях.

Както съществуват области на реалности, които в сегашното време не могат да бъдат възприемани и вероятностни реалности, за които не знаете, така има и някои аспекти на Първичната Божественост, които не са по силите ви, за да ги разберете. Така съществуват вероятностни богове и всеки от тях по своему отразява многоизмерните аспекти на Първичното Същество, които са толкова огромни, че нито една конкретна реалност не е способна да го помести в себе си. Терминът


„Всичко Съществуващо” може да бъде използван, за да обозначи всичките тези вероятностни богове в цялото им проявление.

Сега някои от вас са способни леко да възприемат простите притчи и разкази, които използвам в тази книга. Обаче вече е дошло времето, когато човечеството трябва да направи крачка напред, да разшири съзнанието си и да се опита да разбере по-дълбоко природата на реалностите, вие вече израснахте над нивото на детските приказки. Ако мислите ви имат форма и реалност, ако те са ценни даже в други реалностни системи, за които не знаете, няма да ви е трудно да разберете, защо другите вероятностни системи се влияят от вашите мисли. И защо действията на вероятности и те Богове не са подложени на влияние от това, което се случва в другите измерения на битието.

Реинкарнационни цивилизации, вероятности и още нещо за многоизмерния БогСеанс 562. 7 декември, 1970 г, 21:50, понеделникМоже да се каже, че както имате реинкарнационни индивиди, така има и реинкарнационни

цивилизации. Всяка въплътена същност се старае да развие тези способности, които може да приложи във физическата реалност. Тя има ангажименти и отговорности по отношение на онази цивилизация, в която живее своя живот, тъй като тази цивилизация й дават възможност да се изрази чрез своите мисли, емоции и действия.

Тя се учи от успехите и неуспехите. Мислите си, че физическата история е започнала с пещерните хора и продължава до вашето настояще, но всъщност вече са съществували велики технологични и научни цивилизации. За някои от тях има легенди, други не са ви известни. Мислите си, че всички те са изчезнали.

Предполагате, че при вас като вид има само един вариант - да живеете или да бъдете унищожени от собствената си агресия, от недостатъчно разбиране и липсата на духовност. По същия начин, както за развитието ви се предоставят много животи, цивилизациите и видовете имат множество линии на историческо развитие. Реинкарнационната структура е само една нишка от цялата система на вероятности. В тази реинкарнационна структура вие разполагате с толкова време, колкото ви е нужно за да развиете този потенциал, който искате да развиете, преди да напуснете реинкарнационния цикъл. Групи хора в определени цикли на реинкарнационна дейност са преживявали криза след криза и или са ги преодолявали, или са унищожавали своите цивилизации.

В този случай им се давал още един шанс, независимо, че те безсъзнателно са знаели не само за предишната несполука, но и за нейните причини. Тогава те са започвали наново, психологически подготвяйки цивилизацията към подем и преминавайки през етапа на примитивното заселване.

Заради решаването на проблема някои цивилизации са напускали планетата и са се устремявали към други области на физическата вселена. Но когато са достигали това ниво, те били духовно и психически зрели хора и могли да се ползват от такива енергии, за които вие нищо не знаете.

Сега за тях Земята е обвит в легенди дом. Те създали новите раси и видове, които не биха могли да живеят в условията на вашата атмосфера. Заедно с тези, които се намират във физическата реалност, те продължили своя реинкарнационен цикъл. Някои от тях са мутирали и отдавна са напуснали реинкарнационния цикъл. Тези, които са го приключили, са се развили като ментални същества, тъй като по принцип, те винаги са съществували. Те са се избавили от материалната форма.

Тези същества и сега проявяват интерес към Земята. Ти й помагат и й предоставят от своята енергия. Би могло да се каже, че те са богове за Земята.

На вашата планета, много преди възникването на Атлантида, те образували три основни цивилизации. Тогава самата планета е била съвсем друга. Достатъчно е да се каже, че нейните полюси са променяли многократно местата си.

Тези цивилизации са имали високи технологии, и особено втората много е превъзхождала в техническо отношение вашата. Тогава звукът се е използвал много ефективно, за разлика от днес. Той се е прилагал не само за лечение или за водене на военни действия. Звукът е привеждал в движение машини и премествал материята. Звукът е бил проводник на масата.

Тази втора цивилизация е населявала земите, които днес се наричат Африка и Австралия, независимо, че тогавашния климат и конфигурацията на сушата са били други, заради обратно


разположените полюси. Тази цивилизация не се е стремила да разширява своите граници и се е развивала сама за себе си. В това време на Земята са съществували много първобитни култури.

Тази цивилизация не само не е направила опит да „цивилизова" останалия свят, но е правила всичко, което е било по силите й, за да задържи всякакъв прогрес. А тя е притежавала големи възможности.

В основата си тази цивилизация е изградена от останките от предишна, успешно развила се цивилизация, която напуснала планетата, за да продължи развитието си в други области във вашата физическа вселена. Земният живот се е харесвал на тези, които са останали и те са предполагали, че ще могат да подобрят започнатото, независимо, че са могли спокойно да се отправят към други области на съществуването.

Те не искали да започват от нулата, ставайки начало на зараждаща се цивилизация. Те притежавали много знания и бързо преминали през технологичните етапи на развитие.

Една от основните задачи, които си поставили, било формирането на човек, в който било заложено вродено неприемане на насилието. Тяхното желание да живеят в мир било практически на ниво инстинкт. Били направени изменения във физическия механизъм. И когато разумът сигнализирал за силна емоция на агресия, тялото отказвало да реагира. Като рудименти това можете да наблюдавате при хора, които губят съзнание и нямат сила да извършат акт на агресия срещу други хора, или причиняват вреда на собственото си тяло, за да спрат агресията.

Тази цивилизация изпратила свои представители при туземците, живеещи в съседство. Те започнали да създават съвместно семейства и да произвеждат потомство, надявайки се незабележимо да изменят физиологията на този вид.

Енергията, която сега използвате като агресия, те са употребявали за постигане на други цели. Обаче тя се е обърнала срещу тези хора. Те са се учили да се примиряват с насилието и агресията. Опитвали са се физически да отстранят тази енергия, но са се сблъскали със сериозни трудности.

Нужно е да позволите на енергията да тече свободно през физическата система, направлявайки и контролирайки я ментално, или ако искате и психически. Физическите изменения, които те са направили, увеличили напрежението и натоварването върху цялата система. Творческите функции и основата, която била с изкривени представи относно идеята за агресията (желание за подобни постъпки) била вече неразбрана. По някакъв начин дори самото дишане било насилие. Вградените ограничения довели до образуване на система на взаимни ограничения. Появило се е излишно съзнателно, ограничаващо ментално и физическо състояние, потискащо естествения физически инстинкт за оцеляване. Ментално тази цивилизация е просперирала. Нейните технологии били много високи и усилията й са били насочени в посока на нейното развитието. Така се е разработвала изкуствена храна, с цел да не се унищожават живите организми.

Заедно с това, те са се опитвали да поддържат околната среда в добро състояние. Тази цивилизация е оставила без внимание парните двигатели и автомобили и много рано е приела да използва звука. Това са били звуци извън чуваемия спектър.

Името на тази цивилизация е Лумения. То е останало в легендите и по-късно е било използвано отново.

Луменийците били слаби, хилави създания. Психически те са се делили на гении и бездарни. Нямало средно положение. Въведените ограничения дотолкова са блокирали енергията в някои от тях, че даже са им пречили да използват вродените си телепатични способности.

Около своята цивилизация те създавали енергийни полета. По този начин те били изолирани от контакти с обкръжаващите ги племена. Обаче не са си позволили да използват технологиите за унищожаване. По-голямата част от тях започнали да разбират, че експеримента е претърпял крах. Някои от тях, след физическата си смърт, са се присъединили към напусналите Земята цивилизации и са се заселили в други области на вселената.

Но много от тях просто са напуснали домовете си, унищожили силовите полета и се присъединили към обществата на туземците, произвеждайки съвместно с тях потомство. Тези луменийци бързо измрели, тъй като не могли да търпят насилието или да отговарят на агресията с агресия. Искало им се техните деца-мутанти също да не са склонни към насилие, но и да бъдат избавени от ограничаващите ги реакции.

Физически тази цивилизация просто е умряла. Някои от децата-мутанти започнали да се скитат в съседните земи през следващите столетия, мигрирайки заедно с големите стада от


животни. Те се грижили за животните и животните се грижили за тях. От това време до вас са дошли легендите за полухора-полуживотни.

Луменийците, като оставащи представители на някогашната съществуваща първа велика цивилизация, винаги са притежавали подсъзнателен спомен за своя произход. Това е обуславяло техния бърз технологичен разцвет. Обаче те са имали изключително тесни интереси - как да избегнат насилието. Вместо това, те трябвало мирно да развиват своя съзидателен потенциал. Луменийците са били подвластни на такъв страх от насилие, че не са се осмелявали и даже не са позволявали на физическия организъм свободно да се изразява.

За това жизнеността на тази цивилизация е била ниска, не заради отсъствие на насилие, а заради физическо, външно блокиране на енергията. Те добре разбирали опасността от насилие, но не позволявали на човек сам да разбере това, не допускали той да използва свои собствени методи, така че творчески да трансформира насилието в нещо друго, в друг вид съзидателност. Понятието свобода на избора не е съществувало.

Като детето, което след раждането остава защитено за известно време от определени болести, той е бил защитен и от психически катастрофи. За създаване на чувството на комфорт е носил в себе си спомените за миналите животи в другите местата за пребиваване. Ето така, няколко поколения луменийци поддържали спомените за предишната цивилизация. Но с времето спомените започнали да отслабват. Луменийците са могли да се защитят от насилието, но не и от страха.

За това те били подвластни на всички човешки страхове, в много преувеличен вид, доколкото не могли да отговарят на никой и нищо с насилие, даже и на природните явления. Ако са били подложени на нападение, трябвало да се спасяват с бягство. У тях не е съществувала дилемата: да се боря или да бягам. Те са имали само един вариант.

Техният божествен символ бил мъжкия пол - силния, могъщ мъж, който може да ги защити. Те не били в състояние да се защитават сами. Символът се е развивал заедно с техните вярвания и те проектирали върху него всички онези качества, които не могли да изразят сами.

Много по-късно този символ отново възниква като Йехова, Бога на Гнева, защитаващ Избрания Народ.

Отначало страхът от природните стихии в луменийците бил много голям и довел до разделянето на човека от тези природни сили, които всъщност са го хранили. Те не се доверявали на своя свят, тъй като не им е било разрешено да се защитават от съществуващото в него насилие.

Цивилизацията заедно с цялата си технология се настанила под земята. Може да се каже, че били пещерни хора, които по-късно напуснали градовете си, излизайки на светлина през пещерите. Тези пещери, които смятате за убежище на първобитните хора, са били тунелите, водещи в градовете на луменийците. По-късно, когато градовете били напуснати, следващото поколение от първобитни хора ги открило и се е заселило в тях.

В периода, който наричате каменен век, тези, които считате за свои предци, пещерните хора, са се приютили не само в естествените пещери, но и в изкуствено прокараните тунели, и даже в градовете, които някога са били населени от луменийците. Някои от оръдията, направени от пещерните хора, били изопачен вариант на намерените там инструменти.

Сеанс 563, 9 декември. 1970 г., 21.15, срядаЦивилизацията на луменийците била съсредоточена в определени области. Териториите не се

разширявали и тъй като луменийците не са се опитвали да завоюват или присвоят съседните земи, построили предни постове, от които могли да наблюдават придвижването и развитието на туземците.

Градовете и населените места са се свързвали със сложна, съвършено изградена система от тунели. Луменийците били естети, те украсявали стените с картини и рисунки. В тези подземни тунели е имало и скулптури.

В тунелите имало разположени ескалатори, които са превозвали хора или товари. Тунелните съоръжения нямали някакъв практичен смисъл по отношение на предните постове за наблюдение, тъй като население е било неголямо и достатъчно автономно. Много от тях са били доста отдалечени от търговските центрове и другите дейности.

Тези предни постове за наблюдение били разхвърляни на голяма територия. Причините били няколко. Една от тях е, че в планинските райони обитавали хора с огромен ръст. Заради своята


робска натура, луменийците не обичали да служат в постовете за наблюдение. Това поръчение получавали само най-смелите и уверените в себе си. Служенето им там било временно. По-голяма част от тези предни постове са били на територията на днешна Испания.

Пещерите били устроени, така че задните им стени служели като врати, водещи към луменийските градове. Тези врати били прозрачни само от вътре и пещерните хора ги приемали като край на пещерата. По този начин луменийците са могли да ги наблюдават, без да се излагат на опасност. Заради невероятния страх от насилие, слухът на луменийците станал изключително остър и те могли да чуват това, което вие никога не бихте могли да чуете. Те винаги били нащрек.

Тези хора са могли да предават мисли на далечни разстояния, използвайки различни цветове и образи. Езикът им е бил много сложен и смисъла на думите зависел от височината на звука, честотата и паузите между тях.

Поради страха, те живеели в големи семейства. Децата не обичали да остават сами и през цялото време са се намирали пред поглед на родителите си.

Поради тези причини, всички, които се намирали на предните постове, не са се чувствали в свои води. Били малко на брой и били откъснати от основните центрове на цивилизацията. Те изработили в себе си още по-остро телепатично възприемане. Слухът им дотолкова се е изострил, че отбелязвали и най-малкото шумолене на повърхността на земята. Многочислени камери са предавали изображения от повърхността на земята, както и на звездното небе.

Разбира се, те добре познавали структурата на полезните изкопаеми и са познавали областите, запълнени с газовете. Знаели са за приближаването на земетресенията и преместванията на земната кора. Луменийците много са се гордеели със своето преместване под земята. По същия начин другите раси са се гордеели, че могат да напуснат пределите на своята планета.

Както казах, това била втората и най-интересуващата ни от трите цивилизации. Първата, в общи линии се е развивала като вашата и се е сблъскала с много от вашите проблеми. Тя се е развивала в областите на днешната Мала Азия, но непрекъснато се е разширявала като пътешествала из планетата.

Преди да ви разкажа за третата, бих искал да ви кажа още нещо за луменийците. Тяхното изкуство е било по-многостранно от вашето. Например, рисунката на животното, което за вас е само графика, за луменийците е била съпровождана със звук и тази графика автоматично се е транслирала в мозъка им. За това простата рисунка на животното е могла напълно да разкаже за историята на неговия живот. Всички извивки и конфигурации на линиите освен, че притежавали своя визуален смисъл, предавали още звуци с различна височина и дължина, образувайки невидими думи. Цветовете и размерите на рисунката също са имали значение.

Много от тунелите са били изкопани с помощта на звука. Звукът им помагал да вдигат пластове земна маса и да преместват материя от едно място на друго.

Звуковете в речта на луменийците били съпровождани от ярки визуални образи и когато беседвали, те често закривали очи, за да се насладят напълно на вербалното общуване.

Били са способни бързо да се обучават и самия процес на обучение бил изключително увлекателен, тъй като информацията постъпвала в тях през няколко канала на възприемане, като доставяла в мозъка многоизмерни образи.

Въпреки това, от поколение в поколение се предавала слабостта, обусловена от блокирането на енергията, заради заложеното в луменийците неприемане на насилието. Става дума не само за физическа слабост. Например, тъй като много голяма част от енергията им отивала за това да избегнат насилието и агресивните реакции, те били неспособни да трансформират и предадат енергията на агресията към други, съзнателни области.

Ссеанс 565. 1 февруари. 1971 г, 21:05, понеделникАз ви разказах подробно за луменийците, защото в някаква степен вие сте наследили тяхната

психика. Докато другите цивилизации се развивали много успешно, луменийците представлявали завиден пример за хуманистични намерения в желанието да се избавят от насилието, независимо, че опита бил неуспешен.

Отчитайки реалната природа на времето, може да кажем, че луменийците съществуват и днес. В психологическата атмосфера често стават пробиви, призвани единствено за установяване на


връзка между две различни реалностни системи, които обикновено не се пресичат. Подобни пробиви идват и от луменийската цивилизация във вашия свят.

Много от религиите са взаимствали луменийския образ на свирепия, силен и властен бог, който е призван да защити хората, които сами не могат да отговорят на насилието с насилие.

В сегашно време стават пробиви от луменийската реалност във вашата и вашите хора могат с разфокусирано зрение да разгледат многоизмерното изкуство и така да познаят различните начини на общуване. Това обаче става в много дълбоко подсъзнателно състояние.

Благодарение на съществуването на вероятностните реалности има и такива светове, в които луменийците са преуспели в своя експеримент с блокиране на насилието и са създали съвършено нов тип човек.

Могат да ви се сторят абсурдни мислите за вероятностните светове, хора и богове, и въпреки всичко, докато четете тази книга, вие сте един от вероятностните си аз-ове. Други възможностни личности не ви възприемат като реален и могат да отрекат вашето съществуване.

Тъй като чертите на характера на луменийците присъстват във вашата психологическа атмосфера, както и градове им се намират под земята, върху която вие изграждате своите домове, по същия начин и вашите други вероятностни личности съществуват с тази, която смятате за своя собствена.

Вероятностни системи, вероятностни хора и БоговеВъв вашето ежедневие вие непрекъснато сте подложени пред избор от множество варианти,

както за простите неща, така и за важни събития. Можете да станете както и да останете седнал, да кашляте или да не кашляте, да влезете във ваната, да включите телевизора, да се отдръпнете от прозореца, или да спасите давещото се дете. Можете да продължите да се учите от живота или да извършите самоубийство, да ударите или да подложите бузата си на удар.

Вашата реалност се състои от възможните варианти за вашите действия. Вие смятате, че отхвърлените от вас варианти не съществуват. Пътят, който не сте избрали, ви се струва като къса затворена улица, макар че всяка мисъл се актуализира и всяка вероятност може да бъде изследвана до края,и всяка възможност може да се използва. Струва ви се, че физическата реалност се състои от физически действия, поради което вие пропускате всички нефизични явления, като не им отделяте дължимото внимание.

Ще ви дам пример. Четете тази книга, когато изведнъж телефона започва да звъни. Ваш приятел иска да се срещнете в 5 часа. Вие започвате да размишлявате. В мислите си виждате как:

А) казвате „не” и си оставате в къщи;Б) казвате „не” и отивате другаде;В) отговаряте „да” и отивате на срещата;В този момент всичките три реалности започват да съществуват. Всички те могат да бъдат

актуализирани физически. До момента на вземане на решението всичките три реалности са равностойни. Избирайки един от трите варианта, вие го правите физическа реалност. Той изгражда собствена верига от ежедневни физически действия, които съставят живота ви.

Останалите два възможни варианта, обаче не остават по-малко пълноценни, макар че не сте предпочели да ги актуализирате физически. Те се реализират точно така, както и този, който сте избрали. Ако зад някой от тези варианти стои силна емоция, той може да бъде смятан даже за по-реален, отколкото този, който сте избрали, да речем от чувство за дълг.

Всичките действия се зараждат като ментален акт. Такава е природата на реалностите. Всички ментални актове са пълноценни и не е уместно да бъде отричано съществуването им. Ако откажете да се отнасяте с тях като физическо събитие, вие няма да възприемате действията им. Но вашият недостатък на възприятията не може да лиши тези събития от стойността им.

Ако вие сте искали да станете лекар, но това не се е случило, значи, че се занимавате с медицина в друга реалност. Ако не използвате в този свят някои от вашите способности, те намират приложение в други светове.

И отново тези идеи могат да бъдат непонятни за вас, поради вашето извънредно влечение към триизмерната реалност и мислене.

Всички тези факти не намаляват ценността на душата ви. Напротив, те невероятно много я разширяват


Душата може да бъде сравнена с многоизмерно, безкрайно необятно действие. Всяка секунда тя актуализира различни вероятности. Това е едно непрекъснато творческо действие, което създава множество светове, в които тя да може да се реализира.

Тъканта на вашето съществуване е такава, че тя не може да бъде обхваната от триизмерния интелект. Макар че, всички вероятностни личности са част от вашата душа, и вие бихте могли да ги опознаете, няма да бъдете толкова привързан към физическите събития, ако те за вас са единствения критерий за реалността.

Обаче от която и да е точка на съществуването си вие можете да надникнете в други вероятностни реалности и да почувствате отзвука от вероятностните действия, които са останали нереализирани, като физически действия. Някои хора са способни да правят това спонтанно, като често това се случва в състояние на сънуване. В сънуването изчезват твърдите разсъждения, присъщи на бодърстващото съзнание и вие може да видите как се изпълнява това, което сте отказали да направите физически и даже не подозирате, че наблюдавате една своя вероятностна личност. Да попаднете във вероятностна реалност, може и докато сте будни, ако се отдадете на своето въображение. Ако съществуват вероятностни личности, то разбира се има и вероятностни планети, които вървят по отхвърлени от земните жители пътища.

Да се върнем към примера с телефонното позвъняване. Да допуснем, че отказвате срещата с вашия приятел. В това време, вие си представяте, че сте се съгласили да се срещнете. В този случай може да изпитате нещо от рода на смесване на измеренията и ако имате късмет, вие ще можете да усетите реалността на отхвърления от вас вариант, толкова пълно, както и избраната от вас физическа действителност. Без да отчитате случилото се, вие ще усетите, че излизате от дома и се насочвате към мястото на възможната среща.

Въображението отваря врати пред вас и дава свобода на възприятията, при това без халюцинации. Това просто упражнение може да бъде изпълнено на всяко едно място, но ви препоръчваме да го правите, когато сте сам.

Този експеримент няма да ви отведе твърде далеч и това вероятностно „аз”, което е избрало отхвърления от вас вариант, може много да се различава от вашата външност. Всеки ментален акт открива нови измерения на действителността. Най-общо - и най-малката ви мисъл поражда цели светове.

Това не е просто сухо метафизично утвърждаване. Тези думи трябва да ви подтикнат към творчество и размисъл. Нито едно същество не може да не твори, нито една идея не може да умре и нито един талант не трябва да остане нереализиран.

Всяка вероятностна система на реалността след това създава нови вероятностни системи и всяко действие поражда безкраен ред от нереализирани събития, които търсят актуализация. Всички те съществуват едновременно, поддържайки се едно друго. Това, което правите, по някакъв начин се отразява на съществуването на вашите вероятностни личности и обратно.

Ако сте достатъчно открити и възприемчиви, ще можете да извлечете неоценима полза от опита на своите вероятностни „аз-ове". Това, което вземате за вдъхновение, често е мисъл, която е неактуализарана от ваша вероятностна личност. Вие се настройвате към нея и я актуализирате в света си.

По подобен начин, нереализираните от вас идеи, могат да бъдат използвани от вероятностните ви „аз-ове”. Всяка от вероятностните личности смята себе си за ваш истински „аз", а за нея вие сте само една вероятностна личност. Но благодарение на вашите вътрешни чувства, всички вие знаете своето място.

Душата не е нещо неизменно. Душата е процес на изграждане, а не някакъв завършен продукт. Цялото Съществуване също не е завършен продукт и въобще продукт. Както има вероятностни хора, така и съществуват вероятностни Богове, но всички те са част от душата на Всичко Съществуващо. Така, както вашите личности са част от вашата душа, или същност.

За Всичко Съществуващо, разбира се, са достъпни много повече измерения на реалността, отколкото за вас.

Може да се каже, че със своите мисли и желания вие сте създали множество от вероятностни богове. Те са станали напълно независими психически същества в други нива на съществуването. Всичко Съществуващо познава не само собствената си природа и природата на цялото съзнание, но


то също така познава и цялата безкрайност от своите възможни проявления. Сега ще пристъпим към такива понятия, които е безсмислено да бъдат описани с думи.

Природата на Всичко Съществуващо може да се почувства само чрез вътрешните чувства или на много ниско ниво, благодарение на вдъхновението или интуицията. Няма думи, които да опишат чудесата на тази реалност.

Сеанс 566. 15 февруари 1971 г, 21:19, понеделникВероятностите постоянно присъстват като съставна част от вашия психологичен климат. Вие

съществувате във вероятностна реалност. Тя не е нещо отделно от вас. Тя е във вас, а вие в нея. Понякога на повърхността на вашето съзнание се появяват въпроси за това какво би било, ако бяхте постъпили по друг начин в тази или друга ситуация. Мислите си как би протекъл живота ви, ако бяхте избрали друга среда на общуване или местоживеене. Размишлявате какво би се случило, ако все пак бихте пуснали онова важно писмо, което в последната минута решихте да не пускате в пощенската кутия. В тези мисли вие разсъждавате над природата на вероятностите. Обаче съществува и дълбока връзка между вас и тези индивиди, с които поддържате отношения, и в тези отношения ви се налага да вземете важно решение.

Това не са призрачни връзки, а здрави психологически нишки, които се свързват в телепатични мрежи, независимо, че вашето съзнание не ви сигнализира за това. Нереализираните връзки се преработват и се реализират на другите нива на реалностите.

Вашият вътрешен свят съвсем не е самотен, както ви се струва, той е само изолиран от вашето егоистично съзнание. То не счита за нужно вие да получавате тази информация, тъй като тя няма директно отношение към вашето ежедневие.

Вашите вероятностни личности трябва да узнаят един за друг и да разберат, че всички заедно образуват една същност Те не са загубени, не са погребани или потънали в някаква свръхсъщество, без да притежават свободна воля или индивидуалност. Напротив, те са и индивидуалности. Те имат пълната свобода на изразяване на всички възможни действия и варианти на развитие, както в тази реалност, така и в тези. които не знаете.

Едно и също събитие може да бъде актуализирано от повече от един вероятностен „аз”. Трябва да намерите връзките със своите вероятностни „аз-ове”. За това е нужно да се научите да определяте това, което аз наричам „благонамерени нахлуващи импулси“. Тези импулси нямат отношение към вашия живот. Те се втурват в съзнанието ви и у вас възниква странно усещане дали това не са ваши мисли. Често такива импулси могат да дадат много полезни идеи.

Например, може да нямате никакво отношение към музиката, но един прекрасен ден изведнъж усещате силен импулс да си купите цигулка.

Такъв импулс може би ви показва, че една от вашите вероятностни личности има таланта на цигулар. Не казвам, че трябва да захвърлите всичко и да хукнете да си купувате цигулка. Но може да се постараете да изследвате този импулс, започвайки запознанството си с цигулкови концерти. Може дори да вземете цигулка под наем и да получите няколко урока.

Ако това действително е импулс, дошъл от ваша вероятностна личност, ще можете да се научите да свирите на цигулка много по-бързо, отколкото при други условия. Не е нужно да ви припомням, че вашите вероятностни „аз-ове“ съществуват и в бъдещето, и в миналото ви. За това не е нужно да си спомняте с неудовлетворение за някакви провали, от ваша гледна точка, през периодите на живота ви. Нали в тях може и сега да участват някои от вашите вероятностни личности. Концентрирайте се върху спомените за тези периоди и се постарайте да отделите онези от тях, които ще ви изстрелят напред и ще могат да ви запознаят с други ваши вероятностни личности.

Обратно на това, не трябва да се концентрирате върху мислите за болест и нещастие, които може да преминават през вас, защото с тях вие създавате решетка от негативни вероятности, които не са ви нужни.

Съществуват много вероятности на миналото. Теоретично, вие можете да промените познатото ви минало, ако използвате вероятностите, а не времето. Вие сте преживели само един вариант на миналото. Изменяйки в съзнанието си това минало, можете да промените неговото влияние във вашето настояще и не само вашето, но и да повлияете върху реалността на другите хора.


Представете си някакво събитие, което силно ви е развълнувало. Опитайте се не просто да го изтриете в съзнанието си, а да го замените с друго, много по-приятно събитие. Представете си, че то е много живо и емоционално, като се връщате към него много пъти. Това събитие, с което сте заменили миналото, автоматично става вероятност, и което на практика се е случило в миналото, макар че тогава не сте възприели тази вероятност като събитие от живота си.

Ако сте извършили всичко правилно, телепатично мисълта ви ще въздейства на много хора, които са били свързани с първоначалното събитие и тогава, те ще могат или да отхвърлят вашата версия, или да я приемат.

Помнете, че съществуват множество събития, които не са възприети от физическите ви чувства и които са не по-малко реални и ценни, отколкото тези чувства, които сте се съгласили да възприемете.

Съществуват неограничено множество от възможни бъдещи събития, които подготвяте в сегашния момент. Природата на мислите и чувствата, които генерирате и получавате, образуват тенденции, от които сами избирате онова събитие от множеството възможности, което да стане ваш физически опит.

Тъй като съществуват избори и взаимни връзки, вие може да се настроите към някое бъдещо събитие, към което да се насочите от сегашния момент. Например, можете да го видите в съня си и този сън така да ви изплаши, че да промените някакво действие в сегашния си живот, което да помогне да избегнете това събитие в бъдещето. Това събитие може да ви бъде показано в съня от ваша вероятностна личност, на която й се е наложило да го преживее.

По този начин, в детството си можете да получите някое съобщение от своя бъдеща личност, което да промени целия живот на детето. Цялата същност съществува в настоящия момент. Границите вътре в нея представляват само илюзии, поради което една вероятностна личност може да протегне ръка за помощ към друга и чрез тези вътрешни връзки различните вероятностни личности започват да разбират природата на своята същност.

Казаното се отнася не само за индивидите, но и за цели нации и цивилизации. Вашата историческа Земя, такава, каквато я познавате, е имала множество различни варианти за развитие и съществуват дълбоко безсъзнателни връзки, които обединяват всички тези проявления.

Даже атомите и молекулите съхраняват познанието за формите, които те са приемали. По същия начин и индивидите, които са били част от нациите и цивилизациите, съхраняват знанието за начинанията, експериментите, неуспехите и победите, чрез които е преминала тяхната нация на други нива на реалност.

В някои вероятностни реалности християнството не е получило развитие. В други не доминира мъжкият принцип. В трети физическата материя просто е приела друга форма. Всички тези вероятности витаят във въздуха, който дишате.

Сеанс 567, 17 февруари 1971 г., 21:14. срядаВие не разбирате природата на материята. Мислите, че материята представлява определен

„етап". Обаче съществуват и други форми на материята, които са толкова реални за тези, които ги възприемат, колкото е вашата за вас

Вие актуализирате едни вероятности и отхвърляте други, но последните също са облечени в някаква форма. Когато вашите учени изучават атома, те определят само онези негови свойства и поведение, които са характерни за вашата реалност, без изобщо да са изучили неговата природа.

Вие знаете, че съществува спектър на светлината. Точно по същия начин съществува и спектър на материята. В сравнение с някои други системи на реалноста, вашата не е толкова плътна. Вашите измерения на физическата материя са само един лек намек за цялото разнообразие от възможни измерения.

Някои системи са много по-тежки или по-леки от вашата, макар че аз говоря за тежест не според разбиранията ви за тази дума. Вие мислите линейно и не разбирате, че събитията и материята, които възприемате, не се явяват като крайни явления. Те са само част от широкия спектър на многоизмерни събития и проявления.

В крайна сметка, не е възможно едно физическо събитие да бъде отделено от цял ред вероятностни събития, свързани с него, тъй като всички те се намират в различни измерения на едно и също действие. По същата причина е невъзможно да се отдели това „аз", което познавате от


всичките тези „аз-ове“, които за вас са непознати. Всичките измерения, разделящи тези аспекти, представляват само една илюзия. Сам по себе си физическият мозък не е в състояние успешно да открие връзките между тези аспекти. Разумът, който е вътрешният аналог на мозъка, понякога може да направи това интуитивно. Вие бихте могли да познаете истинската природа на времето, едва когато прозрете истинската природа на атома. В този смисъл атомът може успешно да се разгледа като микросекунда.

Струва ви се, че атомът остава непроменен в някакъв промеждутък от време. Всъщност, може да се каже, че той преминава през различни фази. Той се колебае в един предсказуем ритъм с постоянен характер на амплитудата. Вашата система може да регистрира само една фаза от тези колебания. Ето защо учените са направили извода за неизменността на атома. Те не забелязват тези промеждутъци, в които атома отсъства.

В тези промеждутъци, когато атомът се намира в нефизическата си проекция, той „се появява“ в друга система на реалност. Там той се възприема по същия начин, като едно неизменно явление, което принадлежи именно на тази реалност.

Същото това нещо може да бъде наблюдавано от едно дълбоко психологично ниво. Физически ориентираното съзнание се проявява във вашата реалност подобно на атома - присъства в нея само в една от своите фази. През останалото време то се намира в други системи на реалности, като активно взаимодейства с тях.

Между тези колебания няма промеждутък от време, както бихте си направили извода от моето описание. Всичко това се случва едновременно. Ето защо обектът (атом или съзнание), в крайна сметка се намира едновременно във всички реалности.

Наред стези бързи колебания, съществуват и бавни. Те могат да се разпростират няколко хиляди години от вашето време и в същото време да бъдат един миг за същества, за които тези колебания са свойствени. Тези същества включват в себе си множество вероятностни личности и варианти от своето развитие. Всички тези варианти са променливи и безкрайни и не в смисъла на безкрайност по една права линия. А в смисъл на безкрайност от множество едновременни вероятности и техните комбинации. Вие може сами да не осъзнавате това, тъй като представлявате съставна част от техния сегашен жизнен опит. Вашите вероятностни реалности могат да бъдат представени в най-тесен смисъл като множество варианти от настоящия момент. Представете си очи, които се отразяват в погледа на други очи и после отново се отразяват в срещуположните очи. И така до безкрайност.

Вероятности, природата на доброто и злото и религиозния символизъмСеанс 568, 22 февруари 1971 г, 21:19, понеделникХристиянските догми говорят за Възнесението на Христос, имайки пред вид вертикално

издигане нагоре в небето. За развитието на душата често се говори в терминологията на насоченост. Прогресът при вас се асоциира с издигане, а ужасите на религиозното наказание, които символизират ада, с падение надолу.

От това следва, че християнството разглежда развитието като вектор, насочен нагоре. Понякога развитието се изобразява като хоризонтален вектор. Така еволюцията е изобразена във вид на линейно движение по права линия - от маймуната към човека. Христос също така би могъл да изчезне не нагоре, а някъде встрани.

Притчата за Христос е била съставена, така че да съответства на основните понятия, приети от човека.

Всъщност, развитието се случва във всички посоки едновременно. Душата не се издига по стълбата на развитието, където всяко стъпало съответства на нов по-висок етап на развитие. Напротив, душата се намира в собствения си център и се развива във всички посоки. Вероятностните системи на реалности ви разкриват истинския характер на душата. Това трябва сериозно да промени представите на съществуващите религии. Ето защо е много важно да бъде разбрана природата на доброто и злото.

От една страна злото не съществува. И това е един прост факт, който обаче вие не разбирате. Но ще трябва да се сблъскате с това, което е наречено като последици от съществуването на злото. Мислите, че ако има Бог, то трябва да има и дявол. И ако има добро, трябва да съществува и зло.


Това е все едно да кажеш, че ако яйцето има връх, то трябва да има и дъно. А не разбираме, че става дума просто за едно яйце.

Да се върнем към основните понятия. Вие създавате религия, посредством своите чувства, мисли и ментални актове, някои от които се материализират физически, а други се актуализират във вероятностните системи. Създава се впечатление, че на вас ви се дават безкрайно количество варианти на избор във всеки един момент от времето, като някои от тези варианти са предпочитани пред други.

Трябва да разберете, че всеки ментален акт е реалност, за която носите отговорност. И ако вие вярвате в дявола, то по този начин го създавате. И той ще бъде реален за вас и всички онези, които продължават да го създават.

Благодарение на енергията, която му отдавате, той придобива собствено независимо съзнание. Обаче този мним дявол не може да има власт над тези, които не вярват в него, като по този начин не го снабдяват с енергия чрез своята вяра.

Това е просто една мощна халюцинация. Както казах и преди, тези, които вярват в ада. действително попадат там. Разбира се, не завинаги. Нали душата не може да остане вечно невежа.

Хората, които вярват в това, не разбират истинската природа на съзнанието, душата и всичко съществуващо. Те не могат да се фокусират върху енергията на доброто. Страховете ги карат да се концентрират на това, което считат като енергия на злото.

Страхът и забраните създават тези халюцинации. Идеята за дявола не е нищо повече от масова проекция на някои страхове. И неговото разпространение задържа тези, които вярват в нея.

Някои древни религии са разбирали, че природата за концепцията на дявола е халюцинация, но в древен Египет масово народът е бил пропит с още по-простите и заедно с това извратени идеи. Те вече не са могли да възприемат идеята за Бог, без концепцията за дявола.

Сега всички вие се основавате на този контраст добро-зло, светлина-тъмнина, Бог-дявол. Дяволът, както някои предполагат, може да вземе душата ви. Тази идея сте създали самите вие.

Историята за разпятието на Христос също е възникнала от вътрешните реалности на чувствата и интуитивните ви догадки. Хората са я актуализирали, като са пренесли във физическия свят своето най-дълбоко вътрешно знание за това, че душата не може да бъде унищожена. Тази история не би имала смисъл в други системи на реалности, които си служат с основни понятия, различни от вашите.

Символиката на възнесение и падение, или светлина и тъмнина би била напълно непонятна в други реалности, където действат други механизми на възприятия. Вашите религии са израснали от зърното на истината, а техния символизъм бил измислен за вас от вашата същност, която е избрала символи, отговарящи на вашите основни понятия, чрез които измервате физическата реалност. А самите символи не принадлежат на вашата реалност.

Съществуват светове, в които е невъзможно самото понятие „светлина“, тъй като възприятията при тях имат температурен характер. В други реалности във всеки индивид може да присъстват едновременно няколко отворени за проявление личности. Христос никога не би застанал пред вас, ако не знаеше вашите основни понятия. А в други светове той изобщо не би се появил, тъй като там неговата история не би била понятна. Същото може да се каже и за ключовите фигури от другите религии. Всичките религии са много условни и ограничени в рамките на вашата реалност. Будистите са стигнали доста близо до правилното описание на реалността. Обаче не са могли да разберат уникалността на душата, нейната неуязвимост и вечна цялостност. Но Буда, както и Христос е интерпретирал това, което е познавал като термини от вашата реалност. Но те са познавали не само физическата реалност, но също и вероятностните. Тайните методи, стоящи зад всяка религия, са призвани да доведат човек до разбирането, което съществува отвъд религиозните символи. Това разбиране е вашето вътрешно осъзнаване и то може да го отведе както навътре, така и извън физическата реалност. В старите испански манастири има ръкописи, които и до сега не са открити и в тях се говори за тайна групировка вътре в монашеските ордени, която е пазила тези тайни, докато в същото време останалите монаси са преписвали старинни латински ръкописи. В Африка и Австралия има племена без писменост, които също познават тези тайни. В Северна Европа, много преди Христа, е имало хора, които са били наричани Разказвачите. Те също са предавали тези тайни от поколение на поколение.


И въпреки това, много важни мисли били загубени. Акцентът падал върху практическото ръководство за това как трябва да се живее, а причините за тези указания били забравени. Друиди и египтяни са получавали някои от тези сведения от Разказвачите и тези идеи започнали да се разпространяват в Африка и Австралия като пожар в степта. Имало и отделна група последователи, която е живяла там, където по-късно са се заселили ацтеките. Разказвачите били много добре подготвени и техните знания се запазили, преминавайки в следващите поколения. Но те са вярвали, че думите не бива да бъдат записвани на хартия. Използвали са природни земни символи, но са разбирали тяхното истинско значение. В каменната епоха Разказвачите били единствените, които са съществували на Земята, заедно с пещерните хора. Те много им помогнали. Техните знания са помогнали на пещерните хора да просъществуват. Самите Разказвачи не са поддържали връзка помежду си и много от тях не са знаели за съществуването на другите Разказвачи.

Тяхното знание е било толкова чисто и неизкривено, колкото е било възможно. Но много от тези, които са попаднали на това знание, са го перифразирали в притчи и легенди. Много от юдейските свещени книги са запазили следите от знанието на Разказвачите, но даже и там има много изкривяване.

Тъй като съзнанието формира материята, а не обратно, мислите са съществували и преди възникване на мозъка, ще съществуват и след неговото унищожение. Детето може да мисли свързано още преди да е изучило речниковия запас на езика, но то не може да запечата тези мисли във физическата реалност. Вътрешното знание е било и винаги ще бъде. Но то е трябвало да се прояви физически. Разказвачите са били първите, които са създали отпечатък на това знание във физическата действителност и са го направили физически известно. Понякога, в продължение на столетия, са оставали само един или два Разказвача. А в други векове те са били много. Умеели са да наблюдават случващото се, като са знаели, че света произлиза от тяхната вътрешна реалност. И те са говорили за това на другите хора. Знаели са, че обектите, които на пръв поглед изглеждат твърди и цялостни, всъщност се явяват сума от множество най-малки единици съзнание.

Те разбирали, че тяхното творчество е да превръщат мислите в материя и, че самата материя е притежавала съзнание. Те дълбоко са разбирали връзките, съществуващи между тях и останалия свят, и са знаели, че са способни да променят този свят чрез своите действия. Робърт е бил един от Разказвачите. Аз също съм бил един от тях. Те бяха милиони.

Разказвачите могат да ви предават своите знания по време на сън. Те използват разбираеми за вас символи. Боговете на Олимп и реката Стикс, например, са били измислени от Разказвачите. Голяма част от религията на египтяните е била основана на техните сведения. И християнските символи са били измислени от тях.

Сеанс 570, 1 март 1971 г, 21:10, понеделникВ състояние на бодърстване съществуват различни състояния на съзнанието, които вие не

забелязвате. Всяко от тях е свързано с някаква реалност.Тези съзнания създават свои реалности точно така, както и вие своята. По този начин тези

състояния се явяват второстепенен продукт на вашето съзнание. Ако бихте могли да ги усетите, ще ви се даде да разберете, че това са други места, а не сфери на дейност Ако започнете да ги изучавате, ще ви се наложи да го направите с помощта на основните понятия от вашата реалност и ще започнете да трансформирате. Например, усещането за топлина и комфорт в образа на уютно жилище, а усещането за страх - в образа на демони.

Даже в състояние на бодърстване личността понякога може да се включва и за миг да се окаже в тези сфери. Нормално е при това да се загуби ориентация. Има такива, които умеят да го правят с намерение, но често не разбират, че интерпретират видяното с помощта на „обичайното" съзнание.

Всичко това не е толкова езотерично, колкото ви се струва. Почти всеки индивид е имал странни явления в съзнанието си и подсъзнателно му е ясно, че неговия жизнен опит и преживявания не са ограничени от рамките на физическата реалност. Голяма част от сънуванията приличат на картички с движещи се образи, дошли от пътешествията, от които се връщате и, които не помните. Сънуванията са опит да се предадат дълбоките преживявания в най-разбираемите образи за вашето съзнание. Образите от сънищата са сложни и кодирани. Те са сигнали за основополагащите ги събития и разшифроването им е почти невъзможно.


Разказвачите ви помагат да формирате сънища, които всъщност са своеобразни многоизмерни произведения на изкуството и съществуват едновременно в различни реалности. За това в сънищата вземат участие както живи, така и умрели хора.

Когато не сте фокусирани върху физическата реалност, по-лесно възприемате казаното от Разказвачите, разбирате указанията им, практикувате в създаването на образи и разбирате как трябва да поддържате здраво физическото тяло. В най-съкровените ъгълчета на съня изчезват мнимите бариери между различните слоеве на реалността. Например, знаете за някои вероятностни реалности и в съня, решавате какви действия е най-добре да актуализирате във вашата система. Вие разглеждате всички останали вероятни варианти в сънищата. Правите го както индивидуално, така и масово, на ниво страна или планета.

На различните нива съзнанието възприема различни събития. За да започнете да възприемате някои от тях е нужно да се научите да променяте фокуса на своето внимание. Тези нива на съзнание се съпровождат от малки химически и електромагнитни промени, водещи до определени хормонални явления и променящи дейността на епифизата.

При обичайния си преход от бодърстване към сън, не забелязвате всички тези състояния на съзнанието, през които преминавате. Отначало съзнанието започва да се включва към физическите събития и ангажиментите през деня вътре в себе си. След това идва етап на равновесие между съня и бодърстването, на който пасивно приемате информацията. На това ниво вие добре възприемате телепатични послания и пророчески сведения.

Все едно, че съзнанието ви плува. Могат да възникнат различни физически усещания, може да ви се стори, че увеличавате размерите си, или се появяват усещания за падане. Тези усещания обикновено възникват на етапа на равновесие между съня и будното състояние, когато почти ви се отдава да осъзнаете себе си в тази нова област, но в последния момент се връщате към будното състояние. Тогава превеждате видяното на езика на физическите усещания. Например, чувството за собствената огромност, символизира разширяване на психиката. Чувството за падане означава внезапно възвръщане на съзнанието.

Този период може да продължи от няколко минути до половин час и може да се повтаря нееднократно. Това е буферно, поддържащо и смекчаващо състояние на разширяване на съзнанието. В това състояние много ефективно се възприемат указанията. След това състояние, може да последва активен етап на псевдосън, когато съзнанието се занимава с тези физически проблеми, които са се задържали след първите два етапа. Ако тази работа се извършва изключително интензивно, индивидът се буди. Това е ярък, интензивен, но обикновено кратък етап. След него има още един преходен етап, през който обикновено се чуват гласове, разговори или се виждат някакви картини. През това време съзнанието се настройва към друг вид общуване. През това време тялото е в спокойно състояние. Индивидът избира един от стимулите на този етап, за да го проследи на по-дълбоките етапи на съзнание и да формира получената информация в леко сънуване.

В някакъв момент от този етап той попада в дълбока, закътана област от съня, която е преддверие за други нива на реалности и вероятностни светове. Тогава преживяванията му стават напълно независими от контекста на времето. За минута сън във вашето време, той може да преживее години. След което, той се връща във физическата реалност, в областта, която учените ви наричат бърз сън, където се създават физически ориентирани сънища при използване на добитите от тях знания.

След това целият цикъл се повтаря. Почти същите отклонения стават с вас по време на будност, независимо, че по-слабо ги възприемате, отколкото в съня, защото егоичното „аз“ е приело да ги скрива от вас

Просто вие не знаете какво прави вашето съзнание. Измеренията, в които попада по време на тези фази, могат да се почувстват, само ако положите доста усилия, за да ги проследите в своите субективни реалности. Обаче, всеки знае интуитивно, че неговите преживявания и опит през цялото време се изплъзват. Всеки път, когато например, не можете да си спомните името, което добре знаете, вие изпитвате такова усещане, както и към това, което подсъзнателно знаете.

Задачата на Разказвачите е да ви помогнат да разберете многоизмерното съществуване и да доведат до вашето съзнателно внимание колкото се може по-голяма част от него. Само ако се научите да чувствате, усещате или интуитивно да възприемате дълбочината на собствения си опит,


ще можете с крайчеца на окото да видите природата на Всичко Съществуващо. Узнавайки повече за това как действа съзнанието ви във физическия живот, ще се научите да следите как оперира то в тези по-малко познати за вас области. Вероятностните реалности са вероятностни за вас, защото вие не знаете за тяхното съществуване.

Всички тези етапи на вашето съзнание са част от вашата реалност. Полезно е да ги изучите. Може да се научите превключвайки да се окажете в страна от вашите собствени преживявания, което ще ви позволи да погледнете към тях от много по-голяма перспектива. Можете да приготвяте за себе си въпроси и задачи, които да решите по време на сън. Можете да си поставите за цел да влезете в контакт с приятели, които са далече от вас, или да предадете съобщение, което не може да бъде изразено с думи. Можете да осигурите примирие, с който и да е от близките, който се намира в други слоеве на реалността, независимо, че във вашата реалност това ви се струва невъзможно.

Вие можете да направлявате изцелението на тялото си, заявявайки на себе си какво да направите на едно от нивата в съня. Можете да помолите за помощ Разказвачите, които да ви дадат необходимата психологична подкрепа и указания. Ако имате някакви съзнателни цели и сте убедени, че ще е полезно да ги достигнете, може да си поръчате сънищата, в които тези цели ще бъдат постигнати, което само по себе си ще ускори реализирането им и във физическата реалност

Вие правите много от тези неща безсъзнателно. Често се връщате в миналото и отново преживявате преминалите събития, при това ги завършвате така, както бихте искали или говорите това, което не сте могли да кажете. Познаването на едно състояние на съзнание ще ви помогне при търсенето на други. В състояние на лек транс, пред вас ще се разкрива значението на символите от сънищата, ако вие си зададете тази задача. При това тези символи могат да бъдат използвани в качеството на методи, създаващи база, която да бъде разработена при отчитането на вашата индивидуалност. Например, ако откриете, че фонтана във вашите сънища означава облекчаване и чувство на свежест, то ще можете, когато се чувствате уморени или подтиснати, да си представите този фонтан. В същото това време, в други реалности, вие ще създадете точно такъв фонтан.

В най-скритите области на сънищата вие преживявате нещо, което се явява като чувство или знание в най-чист вид и което никак не е свързано с думи или образи. По-късно тези преживявания се трансформират в сънища, които възвръщат тези области от съзнанието, имащи работа с физическата информация. Тук се случва велик творчески синтез, в резултат на което, всеки символ от съня, дава собственото си значение, отнасящо се към различни нива на съзнание. Но тези области са много добре известни на вашето подсъзнание, отколкото на егото ви, тъй като последното получава много малка част от информацията на сънищата. Това дава възможност в сънищата ви Разказвачите да влязат в ролята на исторически лица, пророци, стари приятели или в някакъв друг образ, в зависимост от това кое ще окаже най-голямо влияние на дадения индивид.

Различните състояния на съзнанието, символизъм и множествен фокусСъзнанието може да бъде насочено в много направления - както навътре, така и навън. Вие

постоянно свивате или разширявате полето на своето внимание. Понякога толкова силно се концентрирате върху даден обект, че забравяте съществуването на стаята, в която се намирате.

Вие можете толкова силно да се фокусирате върху спомени от минали събития, че да не осъзнавате събитията от настоящия момент. Всичко това приемате като нещо обичайно. Това не ви безпокои. Когато сте увлечен от някоя книга и забравяте обкръжаващия ви свят, не се страхувате, че когато решите, можете отново да се върнете в него. Ще можете да го направите. Мечтаейки, не се боите от невъзможността благополучно да се върнете в настоящия момент.

Всичко това в някаква степен илюстрира мобилността на вашето съзнание и лекотата, с която то извършва своите преходи. По странен начин, символите се явяват образци на вашия начин за възприятие на различни нива на съзнание. Техните променящи се маски могат да се използват като пътни знаци. Огънят е символ, характерен за физическия свят. Ето защо истинският огън очевидно ви говори, че вие възприемате реалността с помоща на съзнанието си, което е настроено към физическата реалност.

Менталният образ на огъня автоматично ви подсказва за това, че присъства някакъв друг вид съзнание. Всички символи са опити да бъдат изразени чувствата, на които никога не им се отдава да се изразят адекватно чрез думите. Символите представляват безкрайни вариации на чувства и на


различни стадии на съзнание, те ще се появяват в различна форма. Те постоянно ще ви съпровождат.

Обаче има няколко изключения, когато чистото знание или чувство се проявява без да има нужда от създаване на символи. Това състояние на съзнание се среща рядко и много рядко се превежда на езика на обикновеното съзнание.

Нека разгледаме конкретно чувство и да го проследим на различните нива на съзнание. Да вземем чувството на радост. В нормалното състояние на съзнание радостта променя възприемането на обкръжаващата действителност като я прави много по-различна от тази, която човек би възприел в състояние на депресия. Чувството на радост променя самите обекти, в смисъл, че човекът, който ги възприема, започва да ги вижда в много по-ярка светлина. Той пресъздава тези обекти много по-живо и с много по-голяма яснота. По принципа на обратната връзка, обкръжаващия свят усилва неговата радост.

Това, което той вижда, представлява само едни физически обекти. Представете си сега, че той потъва в състояние на мечтателност. Пред неговия мисловен поглед преминават ментални образи на събития от миналото, настоящето и бъдещето. При което радостта получава още по-голяма свобода на изразяване, сега обаче, мислено, като създава символи.

Радостта озарява както бъдещето, така и миналото. Също така може да покрие значителни области от физическото настояще. Нека си представим, че нашия индивид от състояние на мечтателност преминава в транс или дълбок сън. Той може да види образи, които за него символизират радостта и пълнотата на живота. Логическите връзки между тях може да са забележими, но интуитивно те са съвършено ясни. Сега той влиза в своите ментални преживявания много по-дълбоко, отколкото са били в състояние на мечтателност и може да види серия от сънища, в които да изразява радостта си, като я споделя с другите.

Обаче както и по-горе, имаме работа с физически ориентирани символи. Той може да формира образ на града-мечта с весели и радостни хора, като изобщо изпраща емоцията във всякакви символи, близки на неговата природа. Пълнотата на чувствата може да се изразява в образи на играещи животни, летящи хора или най-красиви природни картини. И отново, може да няма логически връзки, но всички образи ще бъдат свързани с тази емоция.

Това носи голяма полза за физическото тяло, тъй като благотворните чувства автоматично укрепват способността на организма за възстановяване. Чувството на радост може да бъде изпратено под образа на Христа, Буда или пророците. Всички тези усещания могат да се разглеждат като акт на творчество, присъщ на съзнанието, на неговите различни етапи.

След това започва фаза, по време на която самите символи стават неразличими и далечни. Вие влизате в област на съзнание, която не се нуждае от символи. Наистина това е пустотата. Образите започват да мигат и в края на краищата изчезват. На този етап на съзнание душата остава заедно с чувствата си, освободена от симвопи и образи и започва да възприема гигантската реапност на своето знание. Тя го възприема (чувства) непосредствено.

Чувството на радост, което разгледахме в примера, се проявява също без символите и образите, които се бяха породили от него. Сега те нямат нужда от истинско преживяване и за това трябва да си отидат, след което душата започва да изследва реалността на радостта, посредством методи, които е трудно да се опишат с думи. При това тя достига до неизвестни за нея способи на възприятия, изразяване и актуализация.

Физическите обекти са най-очевидните неща от вашите символи и точно поради тази причина вие не разбирате, че те изобщо не са символи.

На различни нива на съзнание се работи с различни видове символи. Символите са способ за изразяване на вътрешната реалност и те сами по себе си са съзнателни, индивидуални и разумни.

Всички тези стадии на съзнание, които имат място след смъртта, са свързани със символите, макар че там символите се ползват с много по-голяма свобода в разбирането на техните значения. Но на по-висшите нива на съзнание отпада необходимостта от символи и съзиданието се случва без тяхно участие.

Сега не можете да познаете тези нива на съзнание, но можете да наблюдавате какви символи възникват във вас и да проследите тяхната връзка с емоциите и чувствата. Ще забележите, че някои символи се явяват лично на вас на различни етапи на съзнание и ще можете да ги използвате като ориентири в изследванията си. Да кажем, че когато Робърт се готви да напусне своето тяло и да


навлезе в състояние на сънуване, тя винаги се оказва в някакъв дом, което й дава възможност да започне изследването. Този дом всеки път е различен, но това винаги символизира, че съзнанието е достигнало до определена точка и е готово да премине в друг вид съзнание.

Всеки от вас притежава такива символи, някои от които остават с вас през целия живот Символите могат да се променят, когато с вас става сериозна трансформация. Това предизвиква във вас чувство на загуба за ориентация, защото се променят безсъзнателно добре познатите ви символи. Например, вашият символ за радост или свобода може да бъде куче. Но ако видите, как някакво куче бива прегазено от автомобил, този символ може да добие съвсем друго значение за вас. И по този начин той да се появява в сънищата. Още повече, ако кучето в съня загине, това може да промени съзнателното ви отношение към символ в състояние на будност.

Символите представляват силно заредени психически частици. Това касае даже физическите обекти, които силно ви привличат. Тези обекти изразяват вътрешната реалност и понятия, които не сте могли да опознаете непосредствено. Т.е., символите могат да се проявяват по различен начин, на различни етапи на съзнание, някои от които са по-ориентирани и стабилни във физическата реалност, а други – по-изменяеми, както е в случая със символите от сънищата.

Сеанс 572.8март1971 г., 21:40, понеделникВ състояние на будност също могат да бъдат наблюдавани измененията на символите. Когато

си почивате със затворени очи, пред вашия вътрешен поглед преминават картини и символи. Някои от тях приличат на физически обекти - къща, дърво, автомобил. Други са просто форми, сенки, преливащи се една в друга и постоянно променящи се. Като правило, даже познатите образи се променят с нови в този калейдоскоп.

Образите, които виждате в тези случаи, представляват мисли и чувства, които оживяват пред вас, когато затворите очи, или нещо, което е владеело разума ви в последно време. В минутата, в която затваряте очи, тези мисли и чувства започват да се проявяват посредством символи. Тъй като може да ви се сторят без логическа връзка, вие не ги смятате за свои и не можете да направите връзка с това, което символизират.

Във въображението си вие имате по-голяма свобода да изразявате чувствата си, отколкото на практика. Страхът, който някога сте изпитали, например, в деня, в който сте загубили работата си, може да се изрази в серия несвързани образи. Всичките те не по-малко са свързани с този страх.

Може да видите бърза поредица от картини. Например, стъпки по земята. Този символ може да се смени с образа на бедно облечено, улично дете и ако съдим по това, то е от миналото. Може да видите гроб, или пред погледа ви да прелети черен портфейл. Пред вас може да се разпростре мрачен, безрадостен пейзаж. Може да се появи и изчезне лицето на персонаж или герой от отдавна прочетена книга. Тези образи могат да се смесят с темата, която символизира вашата надежда - есенни цветя, маса, пълна с ястия, нови дрехи, любими символи на изобилието, които имат някакво значение за вас.

Можете да се опитате да установите връзка между тези символи и източника на техния произход. Ако останете със затворени очи, ще забележите, че символите започват да губят ясните визуални очертания и придобиват дълбочина в други области. Може да ви бъде показано, че вие чувате аромата, или както е при нашия пример, това може да бъде неприятен за вас мирис. Страхът може да се трансформира в неприятно физическо усещане - усещане за пропадане, или неприятно докосване.

Тези усещания могат да ви накарат да отворите очи. Но ако заспите в този момент, най-вероятно е да създадете два-три съня, символизиращи страх. В тях ще се опитате да излезете от създадената ситуация, в контекст със съня. Самата ситуация със загубата на работа, може изобщо да не се появи в тези сънища.

Но това не значи, че на подсъзнателно ниво този проблем не присъства. В следващия дълбок сън висшият център на вътрешното „аз: ще предостави възможност за помощ на триизмерния аспект на личността.

Сеанс 573, 10 март 1971 г., 21.37, сряда


Алфа-състоянието е прагът или междинно състояние между физически ориентирания аспект на личността и вътрешния „аз“. Роберт често достига до тези дълбоки състояния, като бързо преминава това ниво, поради което, е малко запознат с алфа-състоянието.

Физическата реалност, ароматите, зрителният образ и звукът винаги са взаимосвързани, за да могат да ви дадат основна информация за усещанията, като ви позволят да създадете образ на физическото възприятие. На други нива тези усещания са разделени. Ароматът притежава визуална реалност. А визуалната информация също може да се възприеме посредством други методи на възприятие. Символите може да се появяват заедно или да пристигат поотделно. Да бъдат възприемани поотделно или като едно цяло. Тези символи могат да бъдат изпращани и възприемани по различен начин - като набор от музикални ноти, като комбинация от усещания, или като серия от образи. На различни етапи на съзнание, вие възприемате символите по различен начин. Ето защо многоизмерният символ има реалност, както в други състояния на съзнание, така и на други нива на реалностите.

Вие се държите така, сякаш никой освен вас не знае какво мислите. Макар че, знаете, че не е така. Мислите ви са очевидни не само благодарение на телепатията, но и заради псевдообразите, които несъзнателно формирате, както в областите, които са по-ниски от нивото на физическата материя, така и в по-висшите нива.

Т.е., вашите мисли се проявяват в други реалности като обекти, които израстват, подобно на израстването на цветята и дърветата във вашия свят, появявайки се от нищото. Те могат да се използват в тези реалности в качеството си на „природен продукт". Тези „естествени продукти" са онова, което вие оплодотворявате, но сами не можете да видите в тези светове.

Ето защо, мислите ви са подчинени на определени закони. Характерът на поведението им зависи от определени закони, макар да предполагате, че тези мисли напълно ви принадлежат. Те са подложени на манипулация от страна на други видове съзнания и с това наподобяват постоянно променящите се явления в природата. Съзнанията, които работят с тях, не познават произхода им и не подозират за съществуването на вашата реалност. За тях те просто са реалност. По същия начин постъпвате и вие в своя свят. Тези съзнания даже не подозират, че това явление се е зародило в друга реалност.

Ако ви кажа, че вашата реалност е устроена по този начин, може да ме обвините, в утвърждаването на това, че вашата реалност е създадена като отпадък от вселената. Но това не е така. Във вашата система имате възможности, за да формирате непосредствено физическа реалност. Естествените ви продукти са резултат от материализацията на индивидуалните и колективни мисли, емоции и чувства. В този смисъл, вашата система е много по-съзидателна, отколкото тези, за които току що ви разказах. От друга страна, в тези системи се развива мощно групово съзнание, използващо инвокацията, в което се запазва индивидуалността на съзнанието. Но това дава възможност между индивидите да протича много по-широк вътрешен обмен - мащабен творчески обмен на символи. Това дава възможност даден индивид по-добре да разбира връзката между творческия образ и първоначалната чувствена информация. Те обменят чувствената информация и експериментират с нея.

Всичко това включва работата със символите на много дълбоки нива. На някакво ниво на съзнание вие осъзнавате как могат да бъдат използвани символите не само във вашата система, но и в други такива.

Новите схеми, разработени в другите системи, могат до известна степен да се възприемат и във вашата система, благодарение на непрекъснатия контакт между тези системи. В своите различни състояния на съзнание преминавате през области, които могат да имат връзка с други системи. Някои от етапите, през които преминавате, представляват естественото състояние на други видове съзнание. Когато преминавате през тях, вие използвате символите, присъщи именно на тези етапи.

Символите представляват подвижна, постоянно променяща се форма. Някои от тях могат да се използват като опаковки, в които са поставени книги на оригиналните преживявания. По своята същност те са инструменти, които объркват възприятията, но не способстват за просветлението. И това винаги е свързано с чувството за страх.

Страхът в различните етапи на съзнанието служи като изкривяваща леща, която скрива естествените очертания на всички символи и затруднява свободния им поток. Взривяващият


характер на символите способства освобождението, като разрушава опаковката и позволява да се види нейното съдържание. Ако нямаше физически бури, вие напълно щяхте да превъртите.

Обикновено агресивната природа на символите се разбира слабо. Непонятна остава и връзката между агресивност и съзидание. Те съвсем не са противоположности. Без агресивният пробив на символите, те биха загубили своята мобилност. Тогава те биха съществували в един нелроменяем свят.

Именно агресивният и съзидателен аспект на съзнанието, му позволяват да използва символите и по този начин да преминава през различните нива на опита. Именно агресивната природа на мислите им позволява да проникнат в реалности, за които нищо не знаете и които не разбирате.

Агресивност и пасивност стоят зад символите раждане и смърт, макар че не разбирате това. Ако не спазвате правилната пропорция между агресивност и съзидателност, ако съзнанието има силен уклон в едната или другата посока, ако потока на символите твърде много се ускорява или забавя, резултатът е инерция.

Настъпва пауза. Казано просто, съществуват почти неразличими моменти, в които възниква нереалност. Тук символът се намира в междинно състояние, между движение и липса на движение. Тези моменти на неопределеност се възприемат и интерпретират по различен начин. При това, определени символи могат да загубят връзката с цел и намерение, да отпаднат като опитност при индивида, като създадат междинни състояния на инерция.

В много системи тези паузи съществуват в твърде буквален вид и вие се срещате с тях на много нива. Можете да усещате тези състояния на съзнание, когато ви се струва, че нищо не се случва. Не забелязвате някакъв познат психологически ландшафт или познатите ви символи. Те съществуват не само психологически или психически, но представляват пустота в термините за пространство. Това пространство в края на краищата би могло да бъде запълнено с нови символи, ако сте достатъчно възприемчиви. Ще можете понякога да усещате в себе си такива състояния, когато отсъстват всякакви символи и каквото и да е друго съзнание, освен вашето.

Тези пусти пространства могат да бъдат запълнени с нови символи, а също така могат да се използват и за канали, по които да пристигат нови идеи и изобретения. Тези области представляват зони с най-малко съпротивление, за онези пътешественици в съзнанията, които се опитват да проникнат във вътрешните реалности.

Тези отворени канали сами по себе си не са активни. Намират се в състояние на пасивно очакване. По същия начин и някои символи пасивно очакват своето активиране.

Те представляват бъдещият опит, който до този момент остава скрит за вас. Поради тази причина, празните промеждутъци на инерция до някаква степен са съзидателни, тъй като в тях могат да бъдат открити незабелязани до сега символи, които да се активират.

Алфа-нивото е неразличимо. Тази енергия може да бъде използвана от вас, както пожелаете. Това е басейн, в който енергията се намира в състояние на очакване. Това е резервоар между вътрешния и външен „аз“. От тази област изплуват знаци и предсказания, идващи от най-дълбоките нива на личността.

Благодарение на своето разположение, тази област има голямо значение за работата с физическите тела. За това извънредно важна е спонтанността, самопроизволността. Вашите намерения, съществуващи до влизането ви в алфа-състояние, предопределят този опит, който ви предстои да изучите, като автоматично фокусира вашето внимание върху определени области.

Полезно е потъването в тези области да става без никакви конкретни намерения, тъй като в този случай, ще ви бъде предоставена цялата необходима информация, без намесата на съзнанието ви. Когато се научите как да изследвате този регион, ще можете да го използвате като площадка за излитане и кацане, от където да отключвате други видове дейности.

Когато вашето съзнание напусне тялото, алфа-състоянието поддържа оптимални условия за тялото и разбира се, то винаги го прави.

От алфа-състоянието можете да намерите отговор за своите минали животи, тъй като те се намират в най-дълбоките нива.

При съответстваща подготовка ще можете не само да изпращате запитване към тези нива от алфа-състоянието, но и сами да влизате в тях.


Алтернативите на настоящето и множествения фокусСеанс 574, 17 март 1971 г., 21:26, срядаДа започнем с нормалното състояние при бодърстване, което ви е известно. Само на една

крачка от него се намира друго ниво на съзнание, в което влизате, без да го осъзнавате. Ще го наречем А-1. Това е допълнение към вашето нормално съзнание и състояние, което е много близко до него. Въпреки това, в А-1 могат да се случват неща, абсолютно несвойствени за вашето нормално състояние.

На това ниво могат да бъдат използвани много способности и сегашния момент може да бъде преживян по много различни начини, които използвате в качеството на основа за физически дадености, които вече са ви известни. В своето нормално състояние вие виждате тялото. В А-1 съзнанието ви може да влезе в тялото на друг човек и да го изцели. Можете да извършвате същото и по отношение на собственото си тяло. В съответствие със способностите си, можете съзнателно да манипулирате материята отвътре в състояние на пълна яснота и чисто съзнание.

А-1 може да се използва като пункт за наблюдение, от който се разкрива много по-ясна перспектива за физическите събития. Когато го използвате, вие можете моментално да се освободите от всякакви напрегнати моменти в тялото си. В това състояние често (макар и не винаги) могат да бъдат решавани проблеми, които на пръв поглед изглеждат неразрешими. Решенията, които получавате в това състояние са много ефективни. В него е много леко да се формират образи, които да притежават голяма мобилност. А-1 може да бъде наречено крачка в страни, но това е много важна крачка.

Това може да бъде използвано като първа крачка по пътя към дълбоките състояния на съзнание. То може да се смята и първото от серията допълнителни, странични крачки. Всеки един от по-дълбоките слоеве на съзнание също може да се използва като първа крачка към гранични нива на съзнание. В А-1 е лесно да се навлезе. Когато слушате хубава музика, когато умът ви е зает със спокойни, приятни мисли, вие можете да почувствате някаква промяна. Това чувство може да бъде съпровождано от индивидуална физическа изява. Възможно е да почуквате по масата с пръсти или може да е някакъв особен жест. Можете замислено да вперите поглед в някаква точка.

Всяка една от тези прояви може да ви вкара в състояние А-1, различно от нормалното състояние. Вие ще трябва само да се научите да различавате тези състояния, да се научите да се задържате в тях и да експериментирате. В тези състояния оставате напълно ориентирани във физическата реалност, в смисъл, че способностите ви са насочени към вътрешните възприятия и манипулации с материята или към физическото обкръжение. Трябва да се научите да възприемате сегашния момент от най-различни точки. И не всички са достъпни за вашето обичайно състояние. Можете в един и същ момент от реалността да усещате вашите черва, или ръка и едновременно с това да възприемате вътрешния си свят и всичко това във вашето физическо тяло. Това дава забележителни усещания за единство с живата форма, която изгражда физическия ви облик. В зависимост от практикуването, вие започвате толкова добре интуитивно да осъзнавате вътрешната си физическа реалност, колкото ясно осъзнавате най-външното си физическо обкръжение.

Ако продължите да практикувате, ще получите свободен достъп до вашето собствено съзнание. Ще видите своите мисли толкова ясно, както и своите вътрешни органи. В този случай вие ще възприемате чрез познатите ви символи. Например, вие може да възприемате безпорядъчните мисли като бурени. След което на вас не ви остава нищо друго, освен да се избавите от тях.

Можете да изисквате мислите във вашето съзнание да се транслират в интензивни образи, които символично да представят вашите индивидуални мисли и общия мисловен фон. След което, вие ще можете да отделите от него онези мисли, които са ви неприятни и да ги замените с други, които ви харесват. Това не означава, че вашия вътрешен пейзаж трябва винаги да е осветен от ярко слънце, но там винаги трябва да присъства баланс.

Мрачният и потискащ фон трябва незабавно да ви накара да започнете да го променяте. Всичко това е напълно достижимо от моите читатели, макар че те го намират за нещо сложно. Вие сте длъжни да разберете, че всичко, за което говоря, можете да го приложите на практика. Така ще можете например, да възстановите доброто физическо състояние на организма си. Изучавайки фона вие ще откриете източника на вашия недъг.


Чувствата могат да бъдат изследвани по същия начин. Те може би ще се представят пред вас по-различно, много по-живи. Мислите например, могат да се представят като неподвижни обекти - дървета, цветя, къщи или пейзаж. Чувствата често ви се представят като изменящи се структури - течаща река, вятър, сезони, небе или калейдоскоп. В такова състояние лесно може да се възприеме какъвто и да е физически проблем. Вие просто ще се вгледате в тялото и ще го откриете. Можете да навлезете в тялото на друг човек под формата на малка фигура или лъч светлина, може и без каквато и да е форма, и много точно да осъзнаете неговия вътрешен свят.

След това променяте това, което има нужда да бъде променено, това, което ви идва наум. След това насочвате енергията в нужната посока в тялото, влизате във физическата плът и излекувате в нея това, което трябва да бъде излекувано, работейки с определени части на гръбначния стълб. А после от граничното състояние А-1 вие възприемате менталните схеми, своите или на другия човек, по характерния за вас начин.

Можете да възприемате мисловните схеми във вид на бързо сменящи се едно след друго изречения или думи, които обикновено се виждат в съзнанието ви или в съзнанието на другите, или във вид на черни букви, оформящи думи. Също така можете да чувате думи и мисли, или да виждате по-горе споменатия фон, в който мислите формират образи.

Това ще ви покаже по какъв начин мислите предизвикват физически заболявания и какви точно са били тези мисли. По същия начин трябва да постъпвате и в отношенията към рисунките на чувствата. Можете да ги възприемате във вид на движещи се отблясъци от тъмни и светли цветове. Възможно е просто да почувствате конкретна емоция или могъща сила. Във всеки един от случаите безпогрешно ще определите тези сили и емоции, които са предизвикали болестта и се нуждаят от изцеление (корекция). По този начин вие ще коригирате нещата на три нива.

А-1 може да се използва като структура за творчество, медитация, обучение, концентрация, възстановяване на силите и почивка. Можете да развиете вашия начин на това състояние, като си представяте например, уютна стая или красива природа. Вие сте напълно свободни да откриете своя собствен символ за това състояние.

Това състояние може да бъде използвано за преминаване в следващото състояние на съзнание, довеждащо до още по-дълбок транс и което е още по-слабо свързано с известната ви система на реалност.

А може от него да преминете и в едно паралелно състояние на съзнанието. Т.е., вече да се отделите на две крачки от нормалната реалност, оставайки на нейното ниво. В този случай, това ще ви доведе не към дълбоко изучаване и възприемане на настоящия момент, а до осъзнаване на това, което наричам алтернативен настоящ момент.

Вие ще направите крачка в страни от известното ви настояще. Това ще ви доведе до изследване на вероятностите, за които вече сте чели. Това състояние може да ви даде едно голямо преимущество при решаване на проблемите, свързани с бъдещето, а също така и при вземане на решения, които могат да имат големи последици в бъдещето. В това състояние вие можете да изпробвате няколко различни решения и да проанализирате вероятните резултати, при това съвсем не теоретически, а на практика.

Всичките тези вероятности са реалности и не зависят от вашето решение. Например, имате три варианта за избор, от които трябва да изберете само един. В състояние А-1 вие избирате първия вариант. Алтернативното настояще възниква в момента на вземане на решението. При направа на избора, вие изменяте своето настояще и го възприемате от гледна точка на променената реалност, заедно с всичките й събития и действия, които ще се случат в бъдеще, като следствие на това алтернативно настояще.

Същото разигравате и с останалите два варианта на избор, като пребивавате в едно и също състояние на съзнанието. Във всеки един от случаите методът остава непроменен. След взетото решение, вие изучавате последиците от избора си върху вашия организъм. Влизате в него по описания по-горе метод. В състояние на повишена чувствителност вие ще сте способни да възприемете физическите последствия от взетото решение. И тогава ще видите дали състоянието на организма ще остане непроменено, дали ще се подобри или ще започне да се влошава, като последици от взетото от вас решение.


По подобен начин вие изследвате областта на мислите и чувствата, а след това насочвате своето внимание навън, към този външен свят, който възниква в резултат от вашия избор. Пред вашия мисловен поглед ще се представят определени събития.

В зависимост от ситуациите, ще можете да извършите своето изследване още един път, за да определите последиците от вашето решение върху обкръжаващите ви хора. След всичко това се връщате в нормалното състояние на съзнание и след като си починете, приемате оптималното решение от ваша гледна точка.

Тъй като имената нямат никакво значение, ще назовем това ниво на съзнание А-1а. Към него ще прибавим следващото ниво А-1б, което както и предишното ще започне от алтернативното настояще, което може да се използва за много цели.

За обикновения индивид е трудно да влезе в това състояние. То е свързано с груповото настояще, с вероятностите за масите, расовите проблеми и теченията в обществото. Това състояние би могло да се окаже много полезно за политици и държавници. От това състояние можете да изследвате вероятностите на миналото на изчезналите цивилизации.

Следващото ниво ще наречем А-1в. То прилепва към току що описаните от нас нива. Там съществува още по-голяма свобода на действие, придвижване и преживяване. Тук до някаква степен вие вземате участие във възприеманите от вас събития, но нямате нужда да се задълбочавате в тях, тъй като ще ви отведат в реалности, които нямат някаква особена връзка с вашата.

Първото състояние А-1а практически е най-значимото и най-лекото. Вие трябва добре да привикнете към това състояние, преди да сте направили крачка към следващото. Това ще ви позволи много да разширите представите си. Ще можете да получите отговора на въпрос: "А какво би станало, ако аз постъпя еди как си?“ Не забравяйте, че всички тези нива са хоризонтални и залепени едно за друго.

Непосредствено под А-1а вие откривате А-2, малко по-дълбоко от А-1, ако ползваме терминологията за насоченост. В това състояние у вас остава предишната ви съвършена яснота. То може да бъде използвано за изучаване на миналото в рамките на известните ви вероятностни системи.

Тук стават известни миналите ви животи и, ако не можете да се избавите от някакъв недъг в А-1, ще трябва да опитате да направите това от А-2. В това състояние вашето дишане се забавя, температурата се понижава, алфа вълните стават по-дълги и тук действат по-ниски честоти.

В това състояние обаче, вие както и преди, се ориентирате в пространството и възприемате обкръжаващата обстановка. Тези усещания може да бъдат блокирани с цел по-висока ефективност, макар че не е задължително. В много от случаите можете да останете с отворени очи, макар че за вас ще е по-добре да ги затворите. В това състояние се изостря чувствителността, за вас се откриват физически, ментални и емоционални аспекти от миналото, където даже не е задължително да използвате методите, описани в А-1.

Вашите възприятия могат да бъдат различни, в зависимост от индивидуалните особености. В това състояние може да се проследи произходът на някои идеи в миналото, или да се намери нещо загубено, при условие, че то не е напуснало границите на вашата система от вероятности.

Под А-2 е разположено А-3. И тук отново всичко се усилва пропорционално. Вие имате осъзнаване за историята на вашата планета, движението на континентите и развитието на расите. Тук получавате представи за движението на земните пластове, за развитието на животинския свят и за различните епохи, сменящи се на вашата планета, една след друга.

Сеанс 575, 24 март 1971 г., 21.05, срядаА-4 ви довежда на ниво, което е по-ниско от материалните форми. Това е ниво, на което

можете да възприемате идеи и понятия, но тяхното представяне няма да е както в известната ви физическа реалност

От това ниво идват ярките вдъхновения. Идеите и понятията, имайки собствена електромагнитна идентичност, се проявяват, не по-малко във вид на „символичен ландшафт” на това ниво на съзнание. Трудно е да се обясни. Мислите не се появяват във вид на псевдообраз и не приемат псевдоматериални форми, но определени области от мозъка - тези, незадействаните, за които вашата наука не знае - ги усещат ярко и живо. Тези идеи и понятия, очевидно, идват от съзнанието. Обаче те представляват зачатъчни скрити еволюции, които могат да се случат (а може и


да не се проявят) във физическата реалност. Всеки индивид може да ги възприеме, а може и да не ги забележи. На това ниво на реалност всичко зависи от индивидуалните склонности и интересите на личността.

Данните, които се намират на това ниво, са строителния материал за много вероятностни системи. Това е открита област, в която имат достъп много измерения. Радикалните нововъведения, изключителните световни изобретения - всички те очакват своя час в този гигантски резервоар. Сериозните лични трансформации също често започват от това ниво.

Всеки един индивид може да премине през това ниво и да не забележи нищо. Качеството на възприятията и разбирането определят общите намерения и интереси на индивида. Материалът, който се съдържа на описаното ниво, може да се получи само чрез съзнателен стремеж, или в следствие на силно подсъзнателно желание.

Нивата на съзнание плавно преминават едно в друго, започвайки от Егото, или будното състояние. Те се простират навътре, широки като плато и открити за изследване. Към всяко от тях се допира граничещо „плато" и във всяко от тях има много неизследвани пътечки.

Тъй като будното ви „аз” възприема вселената на физическо ниво, всяко от тези състояния на съзнание възприема реалностите живо, разнообразно и цялостно. За това е трудно да се каже какво можете да изпитате във всяка от тях.

А-5 открива измерение, в което може изключително теоретично, да се установи контакт с жизненото съзнание на всяка личност. Това включва всички личности, както от миналото, така и от бъдещето. На това ниво се допуска трудно. Например, голяма част от медиумите не го достигат. Това е място за среща на личности от всички времена. Тук те могат да общуват посредством термини, които всеки един от тях разбира.

Тъй като там няма нито минало, нито сегашно, нито бъдеще, това ниво е кристално чисто за общуване на различните единици съзнание. На това ниво съобщенията буквално пронизват вековете. Бъдещето говори с миналото. Великите художници винаги са могли да влизат в това ниво и през целия си живот са прекарвали там достатъчно дълго време. Само тяхната външна част на личността се е подчинявала на диктата на историческите обстоятелства през периода на техния живот.

Общуването тук винаги е взаимно. Например, Леонардо да Винчи е знаел за Пикасо. Съществуват велики хора, които остават неизвестни. Съвременниците ги игнорират. Плодовете на творчеството им са загубени или забравени. Но тук, на това ниво. те са достояние за всички и получават заслужената оценка.

Не искам да кажа, че само великите могат да влизат в това ниво. Необходима е велика простота. Тогава даже и най-посредствените хора, според вашето разбиране, могат да общуват на това ниво. През цялата Вселена преминава непрекъсната и изключително важна нишка за общуване. Тези, които принадлежат на вашето минало и бъдеще, тук обсъждат проблемите на настоящето ви. Това е сърцето на системата за комуникация. По-често тук се попада в състояние на дълбок сън или по време на спонтанен транс. Тук се генерира огромно количество енергия.

Ако събитията, които стават на някакво ниво се пазят във физическата памет, вие винаги можете да я интерпретирате в термините на нормалното будно съзнание.

В много от случаите, спомените остават неосъзнати, но самият опит помага на индивида да промени съвършено живота си. Благодарение на тук получените внезапни озарения, човек може да избегне опасните пътища при развитието на живота си, дори и ако Егото му не подозира нищо.

Преживяванията и изпитанията на това ниво могат да се интерпретират символично. Те могат да се проявят като фантазии, художествени измислици или картини, макар че авторът няма съзнателно да знае за техния източник. На всяко от тези нива може да се получават и други явления – мисъл-форми, прояви на енергията, проекции от личното или колективно безсъзнателно. Всички те могат да приемат различна символична форма и да се окажат полезни или опасни в зависимост от личното отношение на индивида. На тях трябва да се гледа като на естествени явления, които по природа често са неутрални.

Често това са зачатъчни форми, които самият индивид събужда за активност. За това природата на тяхната дейност е проектирана вън от личността за относително пасивна материализация. Човекът, който се среща с тях, просто трябва да отклони вниманието си, за да ги „дезактивира”. Това не значи, че те не са реални, природата им е от съвършено друг вид и степен.


Тези явления притежават собствена енергия, но за да стане взаимодействието им с човека, те се нуждаят от допълнителна енергия от негова страна. Ако вие видите някаква застрашаваща ви материализация, пожелайте й мир и я изведете от своето внимание. Тя черпи своята основна енергия от фокуса на вашето внимание и зависи от интензивността и характера на вниманието ви. Когато пътешествате в тези нива на съзнание, не вземайте със себе си основните понятия на физическата реалност. Постарайте се да оставите голяма част от тях, защото те могат да станат причина за неправилното ви разбиране.

След А-5 идват и други нива. но те са изключително незабележими. Например, на следващото ниво може да се общува с тези видове съзнания, които никога не са се проявявали физически. С личности, които не са във физическата реалност на вашето настояще или бъдеще, но са свързани с вашия свят като пазители или водачи.

Практически всичките преживявания на това ниво са символични, тъй като не можете да ги възприемете по друг начин. Всички те, така или иначе, са свързани с нефизическия живот, с безтелесното съзнание и форми, и с независимостта от съзнанието на материята. Тук може да се приложат опитите за излизане извън тялото, когато проектиращият своето съзнание работи в извън планетарни условия.

Тези условия се зараждат в съзнанието на проектанта, посредством символи. Например, неговата представа за живота след смъртта. За него Разказвачите могат да се появят в най-приемлив вид, под формата на богове, ангели или апостоли. Това е най-приемливото преживяване за него на това ниво.

В зависимост от способностите и разбиранията му, могат да се получат и много сериозни послания. Чрез тях да му се разясни, че Разказвачите всъщност са символи на изключително големи и значителни същества. Някои ще могат да разберат това послание на много по-дълбоко ниво. За тях може да се открие истинската природа на нефизическите Разказвачи. След което в тази реалност могат да се извършат изключително дълбоки проекции. В това състояние можете да видите обширни области от историческото минало и бъдеще.

Молекулярните структури изпращат навън свои послания, и ако не сте настроени на тяхната честота, вие ще възприемате само една статичност или безсмислени шумове. Всяко от тези нива може да се прекоси само за част от секундата, и нищо да не се забележи. А може да се работи над неговото изследване и през целия живот.

Например, вие можете да натрупате достатъчно ценен опит в четвърто ниво, без да знаете за съществуването на първите три. Нивата имат значение за тези, които знаят за тях и знаят как да ги ползват. Много преминават пътя си опипом.

Други, прилепени нива на хоризонталния план ви въвличат в различни алтернативни реалности. В много от тях няма живот и смърт в познатия ви вид. Времето може да се проявява като мерки за тегло, базовите понятия съвършено да се различават от вашите. За това там вие възприемате като фантазии собствения си опит

За това не сте много склонни да пътешествате в тези направления. В някои от тези реалности има „вградени“ бариери. Например, проекцията от вашата вселена във вселената на антивеществата е най-трудна. В този случай се променя даже електромагнитната структура на мислите ви. Това ни най-малко не е теория. Тази проекция е възможна на едно от хоризонталните нива.

Често посещавате такива области на съзнанието в сънищата. Попадате тук произволно, а сутрин си спомняте някакъв фантастичен филм. Съзнанието трябва да ползва равномерно всичките си части и функции, по същия начин, както и тялото. За това, по време на сън, съзнанието ви се обръща към всички тези направления, волно или неволно възприема частици от реалността, която му се открива на различни етапи. Това става и в будно състояние, когато фокусът ви се отмества от физическата реалност. Алтернативните настоящета, за които говорих, не са просто различни методи на възприемане на едно и само едно обективно настояще. Има много обективни настоящета, а вие сте фокусирани само върху едно.

Ако позволите на вниманието си да се разсее, ще можете да попаднете в състояние, в което ще видите отделни картини от паралелното настояще.

Цялата ви същност (душата), знае за своите реалности във всички тези системи, и вие като нейна част, се движите към такова състояние на самопознание и се развивате.


Когато достигнете високо ниво на майсторство, няма неволно да се проваляте в различните състояния на сънуване. Ще можете да разбирате и контролирате тези процеси. Съзнанието като принадлежност на душата е инструмент, който можете да прилагате в много области.

Вие не сте съзнанието, то ви принадлежи и вие се учите да го ползвате. В зависимост от това, доколко ползотворно разбирате и използвате различните аспекти на съзнание, ще можете да разбирате своята реалност. Ако това стане, вашето съзнателно „аз” ще стане действително съзнателно.

Ще можете да възприемате физическата реалност по свое желание, като знаете, че тя е само една от многото реалности. Няма да ви се наложи от невежество да възприемате нея и само нея.

Сеанс 576. 29 март 1971 г., 21:18, понеделникРазличните нива на съзнание, които обсъдихме тук, могат да ви се сторят откъснати от вашето

нормално действително състояние на будност. Разделението на нивата е условно. Всички те са различни атрибути и характеристики на вашата душа, това са ключове и намеци, вплетени във взаимоотношения, сенки и отражения на даже познатото ви съзнание. Даже нормалното, будно, бодро съзнание не е свободно от качествата на битието, но вие не се срещате с това в ежедневния си живот, само защото ограничавате използването на своето съзнание. Независимо от това, то винаги е заедно с вас и може да ви отведе до всички тези нива на съзнание, за които ви разказах. Ако насочите своето внимание към него, ще го проследите минимум в А-1 и А-2, което ще извършите с голяма лекота.

В процеса на вашето изследване ще се сменят образи или символи, така че следващия образ на едно и също явление може да ви се стори съвършено различен от предходния. Може би връзката е чисто интуитивна, творческа и асоциативна. Понякога отраженията могат да ви помогнат да разберете защо единия образ преминава в друг. Единичните образи изведнъж могат да станат цели мисловни ландшафти, но вие нищо няма да видите, ако не разгледате първичните явления, които се намират непосредствено под повърхността на вашето сегашно съзнание.

Алтернативният фокус е просто състояние, в което обръщате своето съзнание в някаква необичайна посока само за да възприемете пълноценно реалността, която съществува едновременно с вашата. Трябва да промените своето възприемане, за да чувствате реалностите, които не са непосредствено свързани с материалната форма. Трябва да гледате не директно, а с крайчеца на своя мислен поглед,

С помощта на алтернативния фокус и с практика, ще можете да възприемате различни физически формации, които запълват всяка дадена област от пространството или тези, които ще я запълнят в бъдеще, В някои състояния на сънуване ще можете да посетите някакво място, а след това ще го възприемете такова, каквото е било да речем, преди триста години и това, което ще стане след пет години, а после да не знаете какво означава този сън. Струва ви се, че пространството може да бъде запълнено само с един обект във всеки един промеждутък от време, и за да поместите тук друг, ще трябва да отстраните първия.

Просто така възприемате нещата. С алтернативния фокус ще можете да се отървете от основните понятия, които ви ограничават и направляват вашето възприятие.

Случва ви се да направите крачка в страни от момент във времето, такова, каквото го познавате, а след това ще се върнете и ще видите, че този момент все още е там. Съзнанието само си дава вид, че робува на идеята за времето. На другите нива, на него му харесва да играе с други понятия и възприема великото единство на всички събития, които стават извън времевия контекст. Например, съзнанието може да смесва събития от различни векове, намирайки хармонията и точката на пресичане на пътищата за изучаване на историческите и личности обстоятелства и изваждането им от времевия контекст.

Все пак вие вършите това в съня. Ако не можете да постигнете това в състояние на будност, то е защото сте позволили на бодърстващото съзнание твърде много да ви управлява.

Както споменахме, съзнанието пулсира и има паузи и в тези промеждутъци напуска света на материалните неща. Вие не забелязвате това и ви се струва, че вашето съзнание е непрекъснато. Но в промеждутъците вие възприемате други видове реалности. Връщайки се към нормалното будно състояние, вие напълно забравяте за тези промеждутъци. Това се случва с определена регулярност, и в зависимост от това с какво се занимавате, то става от пет до петнадесет пъти в час.


Понякога човек може да се отдаде на подобни усещания и те са толкова силни, че го принуждават да ги възприеме, независимо от обичайното състояние на будност. Промеждутъците са много важни за физическото съзнание. Те толкова изкусно и фино са вплетени във вашето съзнание, като че оцветяват психическата ви атмосфера и чувствата.

Нормалното състояние на будно съзнание се движи като тъкачна совалка, ту вътре в тази гигантска прежда, ту към края й. Вашите вътрешни преживявания са толкова интересни, че е невъзможно да се опишат с думи. Нормалното будно съзнание запазва спомена за себе си, но не задържа всички детайли. Казват, че спомените за отминалите събития се изливат в подсъзнанието. Но те остават живи и активни, независимо, че не са във фокуса на вашето внимание.

Вътрешните части на вашата личност притежават спомените за всичките ви сънища. Те съществуват едновременно и като разхвърляни фенери в тъмния град. осветяват различни ъгълчета от вашата душа. Всички тези системи на паметта са взаимосвързани. Заедно със спомените в сегашния живот, във вас се съхранява и цялата информация, която засяга миналите ви животи.

В празнотата, в промеждутъците, съзнанието често успява да възприеме всички тези системи на паметта. Нормалното състояние на будно съзнание със своята собствена система за запаметяване не може да ги възприеме. Когато обаче личността разбира, че има и други реалности и са възможни други преживявания, тя активира в себе си определени потенциални възможности. Това променя електромагнитните връзки в съзнанието и мозъка, даже променя и самите механизми за възприемане. Те събират в едно цяло различните резервоари на енергията и прокарват пътища за дейности, които позволяват на съзнанието да издигне степента на своята чувствителност към такъв вид информация.

Съзнанието се освобождава от само себе си. В голяма степен с него стават метаморфози, които водят към приемане на много по-мащабни функции. Малко по малко, то започва да възприема своето собствено съдържание. На него вече не му е нужно да се страхува от промеждутъците, като признаци на небитието.

Когато съзнанието реши да разгледа тези промеждутъци, то вижда не хаоса или още по-лошо – небитието, а източника на своята собствена сила и способности. Тогава личността започва да ползва целия свой потенциал.

В тези области се навлиза леко от състояние на мечтателност към моменти на творческо вдъхновение. В минутите на вдъхновение обикновеното будно съзнание получава подкрепа от други области на съзнанието. Само по себе си то не е в състояние да породи творчеството. Тогава защо съзнанието не се страхува от творчеството, така както от празните промеждутъци? Та нали то чувства как се отклонява от привичното „аз” и се появяват непознати за него енергии?

Вие действате в тези промеждутъчни състояния на съзнанието, независимо дали разбирате или не. Вие се учите не само в будно състояние или в сънищата, но и в тези промеждутъци. Често в тях можете да усъвършенствате творческите си способности за изцеляване.

В тези измерения вашите бъдещи мисли и действия са толкова реални, все едно, че вече са се случили и са пълноправни аспекти във вашето развитие. Вие се формирате не само от вашето минало и бъдеще, но и алтернативните настоящета. Тези големи взаимодействия са само част от вашата душа. Затова вие можете да променяте реалността на своя настоящ момент, такъв, какъвто го виждате от някое от тези нива на съзнание.

Сеанс 577. 31 март 1971 г. 21:13, срядаМожете да направите всяко от тези нива на съзнание свое нормално действащо ниво и да

възприемате реалността именно от него.За това много личности от други системи наблюдават физическата реалност, виждайки я от

своя уникален зрителен ъгъл. Ако вие я видите под такъв ъгъл, не бихте познали вашия свят. От някои такива точки вашата физическа материя не изглежда постоянна и цялостна. А вашите мисли, за разлика от нея, имат изразена форма, която вие сами не можете да възприемете.

Пътешествайки през различни състояния на съзнанието, тези личности се опитват да се фокусират и да възприемат реалността ви по начин, по който тя би имала някакъв смисъл за тях, независимо, че основните й качества са им съвършено чужди. Тъй като много от тях не са запознати с вашата представа за време, трудно им е да разберат, защо вие възприемате събитията като


последователна нишка с интервали. Те не разбират вътрешната организация, която вие преписвате на обкръжаващия ви свят.

Въпроси и отговориСеанс 578, 5 април 1971 г, 21:30, понеделникВие казахте, че ще разкажете за третия Христос. Бихме искали да разберем повече за

първите му две личности.Нека оставим за сега въпроса по темата за религиите.Действително ли са съществували милиони Разказвачи или Джейн изкривява вашите мисли?Тук няма изкривяване. Всички Разказвачи са надарени с някакви особени таланти. Но всички

те играят своята роля в обмена на вътрешна информация. Разказвачите са много малко на брой. А великите Разказвачи са по-малко от тридесет.

Един от тях беше същността на Христос, а другият - Буда. Тези Разказвачи продължават да са активни и в нефизично състояние, както и когато са били въплътени. Същността на Христос е имала множество реинкарнации до момента, в който се е въплътила в личността, която познавате като Христос. Същото може да се каже и за Буда.

Най-великите от Разказвачите не само предават вътрешната информация. Те могат да навлизат много по-дълбоко в тези вътрешни сфери на реалността, отколкото който и да е друг от вашата физическа действителност. Така те увеличават банката на вътрешните данни. На Великите Разказвачи не им е нужна специална подготовка. Техните особени качества им позволяват да минат без нея.

На едно от нивата Емерсон е бил Разказвач. През XIV век преди Раждането на Христос, в Африка е живял човек с името Маубунду. Той е бил един от забележителните Разказвачи. Активността на Разказвачите е много висока и постоянна. Тя се изразява на всяко ниво и във всяко едно състояние. Разказвачите наследяват кодираната информация, така както тялото наследява гените. Понякога им трябва тласък отвън, за да получат достъп до съхраняваната в тях информация, но това може да стане както в съня, така и в будно състояние.

Кой е бил първият Разказвач?Първи Разказвач не е имало. Представете си, че ви е необходимо да бъдете на десет места

едновременно и вие пращате във всяко от тях някаква своя част, тъй като всяка от десетте части притежава съзнание и способност за възприятия.

Вие сте размножен десетократно и ще възприемате всичките десет локални реалности. Не може да се каже коя от десетте е първата. Само може да се определи момента на първоначалното намерение да се посетят тези десет места. Така стоят нещата и с Разказвачите.

От къде първоначално е произлязла информацията, която предават Разказвачите? Кога е станало и какъв е нейният източник?

Първоначалният източник е вътрешното знание за природата на реалността, което притежава всеки индивид. Разказвачите трябва да поддържат жива тази информация, като използват термини от физическата реалност и да следят тя да не бъде погребана. Те са призвани да донесат информацията до съзнателното „аз” на хората.

С други думи, те разказват вътрешните тайни. Както казах, в някои цивилизации Разказвачите са играли изключителна роля.

Разказвачите знаят, че вътрешната информация винаги е достъпна за индивида на подсъзнателно ниво. Но за разлика от многото, те са успели да я въведат във физическия мозък, посредством паметта, тъй като там винаги са съществували здрави външни и вътрешни взаимовръзки. Те запомнят полезната информация, получена в сънищата. В сънищата един Разказвач може да слуша мислите на друг.

Апостолите били ли са Разказвачи?Ще отговоря на този въпрос в главата за религията.Ако всичко съществува в сегашния момент, как може да се допълва посредством

непрекъснато изграждане и разширение? С други думи, ако ние постоянно изграждаме, как може Всичко Съществуващо да остава цялостно?

Всичко Съществуващо не е завършен продукт. Във вашата триизмерна система всичко става едновременно. Всяко действие създава други възможни варианти на самото себе си и останалите


действия от безкрайната енергия на вселената, която е в постоянно движение. Отговорът е в това, че цялото е много повече от сумата на неговите части.

Всичко Съществува едновременно и непрекъснато създава себе си. Само в една ограничена система могат да възникнат впечатленията, че между едновременност и безкрайност има противоречие. Това е свързано с изкривяванията, които са резултат от понятието време и представите ви за продължителност, които определят съществуването на явленията в една затворена система от вярвания, където всичко има начало и край.

Извън тази система явленията не зависят от понятията време и продължителност. Няма никакво „съвършенство", към което вие се стремите чрез невъзможни, безсмислени опити. Всичко Съществуващо е източник на безкрайни едновременно случващи се действия. Всичко става едновременно, и няма нито начало, нито край, така че във всяка точка от времето, то не трябва да се смята завършено.

Вашата идея за развитие и ръст също подразбира линейното движение към съвършенство, и за това ви е трудно да си представите как е устроен съществуващия свят. Според вас, завършеният, съвършеният бог просто би съсипал своето творение. Понятието съвършенство предполага точка, зад която е невъзможно всякакво развитие и творчество.

Това би бил свят, в който всичко е предопределено, където всеки би имал своята ниша, но в него ще отсъства свободата за промяна на предложените схеми и обстоятелства. Действително в света съществува ред, но той позволява свободата на творчеството, характерно за Всичко Съществуващо, и който обезпечава безкрайността на неговото развитие.

В тази безкрайност има състояния, които бихте назовали съвършени, но ако в тях нямаше непрекъснато творческо изграждане, всички преживявания и жизнен опит постепенно ще прекратят своето съществуване.

Всичко Съществуващо е неизчерпаемо. В дадения момент ви е трудно да разберете безкрайната едновременност на действията.

Всичко Съществуващо е живо дори в най-малките си проявления. То притежава съзнание даже в молекулите и атомите. Дарява на всичките си части, или творения, своите способности и за това е вдъхновяваща, движеща, направляваща и организираща сила, която помага на тези части в бъдеще да създават себе си, своите светове и системи. Всичко това е дарът на Всичко Съществуващо.

Тези способности и енергии по различен начин се използват от творенията на Всичко Съществуващо. Във вашия случай човечеството също формира своята реалност, ползвайки се от тези дарове. То се учи ефективно и правилно да работи с тях. Ползва от тях, за да съществува. Те са основата на неговата реалност. При това представителите на човечеството, поотделно или заедно, могат да допускат грешки, да си навличат болести, смърт и разрушения, но независимо от това, те се ползват от даровете на Всичко Съществуващо в създаването на своя свят.

Изучавайки собствените си творения, човек разбира, как може ефективно да използва своите възможности. Той измерва своят вътрешен прогрес, изхождайки от физическата материализация на труда си. Неговата работа, неговата реалност - това са неговите творчески успехи, дори и да представляват неизразимо ужасна картина, според вашето разбиране.

По какъв начин да си обясним многото страдание и болка в този свят?Представете си картина, нарисувана от талантлив художник-баталист. Тя демонстрира

способността на художника да проектира върху платното ужасната, безчовечна човешка драма на войната. По същия начин хората използват своите способности за създаване на реалните войни.

Художникът, който изобразява войната, може да направи това по няколко причини: възможно е да се надява, че с изобразяването на ужасните сцени от войната, той ще предупреди хората, ще ги накара да се замислят и да променят политиката. Може би, самият той е болен и за това използва способностите си за подобни неща, възможно е да го привличат проблемите на разрухата и съзиданието и използва съзиданието в творчеството, за да изобразява разрушението.

Във вашите войни вие използвате съзидателността за разрушаване, но не можете да престанете да изграждате.

Болестите и страданията не са ви пратени от Бог, или от Всичко Съществуващо, или от някаква външна сила. Те са остатъчен продукт от процеса на обучение, те са създадени от вас и поради своята природа са нетрайни. От друга страна, самото ви съществуване, реалността и


природата на вашата планета, вашия цял свят, също са създадени от вас с помощта на тези способности.

Болестта и страданието са резултат от неправилното използване на съзидателната енергия. Те са част от съзидателната сила. Те идват от същия източник, от който идват здравето и жизнената сила. Страданието не е нужно за душата, то просто ви учи как да престанете да страдате. Това е неговото предназначение.

На вашето конкретно ниво на жизнена дейност, практически никой не може напълно да използва енергията, която е достъпна, или напълно да материализира своята вътрешна многоизмерна същност. Обаче тази вътрешна същност е еталона, с който несъзнателно се сравнявате и във връзка с който съдите постъпките си. Опитвате се колкото се може по-добре да изразите заложения във вас потенциал.

В рамките на своята система вие можете да запазвате здрави телата и духа си, за да имате нормална здрава цивилизация. Огромната енергия на съзиданието, която е на ваше разположение, ви дава голяма свобода на ползване. Възникващото при това объркване на събитията ви кара отново и отново да се обръщате към своя вътрешен свят.

Сеанс 581. 14 април 1971 г. 21:16. срядаНашите учени са открили клас субатомни частици, тахиони, които се движат със скорост,

много по-голяма от скоростта на светлината. Ще коментирате ли това откритие?Вече ви казах, че съществуват много градации на материята, или формите, които вие не

възприемате. Ако използвам вашата терминология, много от частиците, които изграждат тези форми, се движат с по-голяма скорост от вашата светлина.

Вашата светлина представлява само част от огромния спектър. Когато учените ви изучават свойствата му, те могат да наблюдават само това, което се проявява в триизмерната система. Същото може да се каже и за структурата на материята, или формите.

Съществуват цели вселени, изградени от свръхсветлинни частици. Някои се намират в същото пространство, в което е и вашата реалност. Просто вие не възприемате частици, които нямат маса. Когато тези частици се забавят, вие ги усещате в качеството на материя. Някои от тях рязко променят скоростта си и се проявяват на вашето много бавно ниво. Обикновено тези промени са циклични. Вътрешният вихър при някои от тях има много по-голяма скорост, отколкото обикалящите в орбита частици. Единиците електромагнитна енергия (ЕЕ) се формират спонтанно от електромагнитните реалности на чувствата, излъчени несъзнателно от кое и да е съзнание, подобно на вдишване и издишване на физическото ви тяло.

По такъв начин единиците ЕЕ са еманация на съзнания. Интензивността на мислите и емоциите определя характера на тези частици. При достигане на определено значение те се изхвърлят във физическата реалност, т.е., те се актуализират. Независимо от наблюденията ви, те съществуват като малки частици материя. Може да се нарече латентна материя или псевдоматерия.

Някои от тях са от групата на свръхсветлинните. Тези частици притежават независима форма. Диапазона и формите на тяхното съществуване е многообразно. Разбира се, всички те се намират извън рамките на вашето възприятие. Не е необходимо да се опитвате да ги квалифицирате в една или друга група, тъй като това е система от съвсем различно ниво.

Не може да се каже, че вие не усещате присъствието на тези частици. Някои от тях възприемате като случване, сънища, халюцинации, а други като придвижване във времето.

Всички те проектират определени „атмосферни условия", или отражения, които според вашето разбиране оцветяват физическите събития. Някои от вашите собствени чувства влизат в реалността на тези частици, придобивайки собствена форма и маса. В създаването и поддържането на вашата нормална реалност вие така фокусирате своето будно съзнание, че да можете да възприемате необходимия диапазон. Идеите и чувствата, които искате да материализирате, притежават собствен механизъм, който им позволява да влизат в електромагнитното поле на физическата реалност и физически да се развиват.

Вашето съзнание може да създава реалности и в други области. В сънуването, при опита си да напусне тялото, вашето съзнание се движи със скорост, по-висока от тази на светлината. Ето защо вие можете да възприемате тези други форми на „маса и материя”.


Единиците електромагнитна енергия (ЕЕ) представляват зачатъчни форми на реалности - семена от които израстват, както физическата реалност, така и всички останали. Някои системи на реалности имат като основа свръхсветлинни частици. Те постепенно намаляват своята скорост с приближаване към периферията, която според вашата терминология покрива огромни разстояния. Периферните по-бавни частици в някаква степен ограничават свободата на движение на централната маса като я заключват в определена област.

Поведението на тези частици формират външните белези на системата, а периферната дейност ефективно налага тъждествеността във вътрешните области и поддържа нейната цялост във определени граници. Най-просто казано, всичко това са варианти на известната ви материя. Същото важи и за антиматерията, която вие не сте в състояние да възприемате. Изграждането на дейности е многообразно.

В крайна сметка, затворени системи не съществуват. Енергията свободно протича от една система в друга или по-точно присъства във всяка една. Впечатлението за затворена система идва от външната маска, която тази система е надянала. В системите не действа закона за инерцията. Струва ви се, че той съществува поради вашата гледна точка, която имате във вашата система.

Продължителността и относителната стабилност на съществуване на „материята” в различните системи е различна и нейното проявление се определя от интензивността. Невидимите единици електромагнитна енергия формират вашата физическа материя и са основен елемент за изграждане на всяка една частица.

Невъзможно е да бъдат възприети физически. Вие виждате само крайния резултат. Тъй като съзнанието може да се придвижва със свръхсветлинна скорост, и когато то не е ограничено от по-бавните частици на физическото тяло, е в състояние да възприеме някои от тези реалности. Нетренираното съзнание обаче не може да интерпретира видяното. Физическият мозък представлява механизъм, с помощта на който всяка мисъл или емоция се превръща в ЕЕ в диапазона, на който съответства дейността на физическия организъм.

По този начин ЕЕ се явяват психически строителен материал на веществото.Осъществявате ли контакт с някой друг, освен с Джейн?Не, Както вече казах, аз имам контакт с някои хора от други нива на реалността.Вътрешното енергийно докосване прилича ли на четене на аурата?Вътрешното енергийно докосване е едно от вътрешните сетива. С негова помощ

наблюдателят, намиращ се в обикновена среда, получава усещане за това, което е в полето на неговото зрение.

Вътрешното вибрационно докосване е изключително лично усещане, все едно, че „ставате част” от този, който възприемате, а не просто четете аурата.

Имате ли сега някакви физически аспекти на Земята?Не. Моето куче умря.Могат ли животните да бъдат човешки аспекти?Образно, вие също сте аспект на своята същност. Но независимо от това мислите, че сте

напълно независим, а не вторична, странична личност. Така е и с животните. Те са не просто някаква изява на излишна психическа човешка енергия.

Животните имат различна степен на самосъзнание, както и хората. Тяхното съзнание е не по-малко пълноценно, отколкото вашето. Нищо не може да спре личността в намерението й да вложи част от своята енергия в животинската форма. Но това не е трансмиграция на душата. Това не значи, че човек може да има животинска реинкарнация. Това значи, че всяка личност може да изпрати част от своята енергия във всяка форма.

Да вземем за пример следното: Някакъв индивид е завършил своя реинкарнационен цикъл, но все още изпитва привличане към естественото земно съществуване. Тогава той може да изпрати част от своето съзнание на земята, в животинска форма. След което, формата започва своя опит на земята по естествен за нея начин, възприемайки всичко така, както се полага за даденото животно. Човекът не може да стане животно или да се всели в тялото на животно.

Той просто добавя своята енергия към тази, която е в животното, смесвайки жизнената сила на животното със своята. Обаче, това не означава, че животните са фрагменти. Както знае всеки, който има домашно животно, те са надарени с индивидуални качества и характер, и са в състояние да възприемат реалността. Някои жадно поглъщат действителността. Тяхното съзнание може в голяма


степен да бъде усилено чрез общуване с приятелски настроени хора. Тяхното емоционално въвличане в живота се усилва. Механизмите на съзнанието остават неизменни. Те са еднакви при хората и животните. За това не съществуват някакви рамки, ограничаващи развитието на което и да е индивидуално съзнание или израстването на която и да е личност. Т.е., в други животи, кучето няма да бъде ограничено от рамките на своя вид.

Докато личността започне да манипулира сложните физически организми, за нея е необходимо да премине на определено ниво на съзнание и да има разбиране за организацията на енергията.

Дали това ще е човек, насекомо или тревичка той пази собственото си съзнание, но възприема всичко, подобно на това, както ние чувстваме топлината и студа. Това чувство е сродно на емпатията, но е изключително ярко и живо.

Както знаете, съзнанието притежава силна тенденция да съхрани индивидуалността и в същото време навлиза в различни форми и обединения. Животинското съзнание след смъртта може да се обедини с други видове съзнания, където техните способности се обединяват и става възможно образуването на нов физически вид, който ще управлява това съвместно съзнание.

В този случай, първоначалната индивидуалност не се губи. а се обезпечава в едно крайно съзнание завинаги. Както съзнанието по своята природа трябва да се променя, така и личностите също се променят, без да се ограничават един друг, а развивайки се, те допълват качествата си.

В тези отношения личностите обогатяват възприятията, които стават присъщи на всички. Както казах, мислите притежават своя електромагнитна реалност, независеща от вашето възприятие. Т. е. с всяка мисъл вие изпращате навън от себе си форми и образи, които могат да бъдат напълно пълноценни реалности за тези, които обитават системите на реалност, към които вие изпращате тези мисли.

По подобен начин, личности, които пребивават в други системи, могат да изпращат своята енергия във вашата система. Тъй като тези събития не се зараждат във вашата система, вие не разбирате голямата им важност.

Сеанс 582, 19 април 1971 г., 21:20, понеделникЕволюцията (в нашето разбиране) реалност ли е или всичко това е изкривена информация?Рискувайки да се повторя, ще кажа: не съществува еволюция. Всички творения съществуват

едновременно.Ще развия своята мисъл. Всички земни епохи като миналото, настоящето и бъдещето

съществуват в едно и също време. Някои живи форми се развиват в това, което смятате за настояще, но ще се срещнете с тях едва тогава, когато достигнете своето бъдеще. Те съществуват и сега. Същото може да се каже и за динозаврите. Това което вие сте се съгласили да приемете за реалност, представлява тесен коридор, а оставате слепи за всичко друго. Сложните физически форми не са произлезли от по-прости. Всичко съществува паралелно.

От друга страна, действително са необходими големи организации на съзнание, за формирането на по-сложните физически организми. Всички тези физически структури се формират от съзнание. С вашите термини може да се каже, че основния фрагмент е съзнание, което не е толкова развито, колкото сте самите вие. Живите аспекти на природата са резултат от вашето собствено творчество - проекции и фрагменти на вашата енергия. Тази енергия, която приемате от Всичко Съществуващо и, която излъчвате, е формирала своите образни проявления, тъй като вие формирате своите.

Тъй като вие вярвате в бъдещето и не разбирате, че живота се развива във всички направления, логично е да предполагате, че съвременните форми са произлезли от формите на миналото. Затваряте очите си за всички обстоятелства, които свидетелстват срещу еволюционната теория.

С други думи, няма един, линеен път на развитие. Фрагментите, които изпращате навън, като представители на видовете, също допълват физическата реалност, защото без балансираното сътрудничество на видовете вашият свят ще престане да съществува.

Би трябвало лесно да разбирате, че сте като част от Земята и всичко, което е в нея и на нея. Вие сте създадени от тези елементи, вие дишате този въздух. Не можете да задържите въздуха и да


кажете: „Ето, аз се изпълвам с въздух и няма да го издишам.", защото в този случай много скоро ще откриете, че въобще не сте толкова независими, колкото ви се иска.

Вие биологично и химично сте съединени със Земята.Тя също е естествена и спонтанна проекция на вашата психическа енергия. Вие психически

взаимодействате даже с годишните времена на Земята и в този смисъл трябва да разберете изключително огромния мащаб на своята същност. Този контекст също ще ви позволи да споделите преживяванията на другите живи форми и да проследите енергийните и емоционални схеми, които сега не забелязвате, а също и да усетите всемирното съзнание, от което сте част.

Казахте, че минутите и секундите имат свое собствено съзнание, но не развихте мисълта си.

Това, което възприемате като време, е част от други събития, нахлуващи във вашата система. Те често се интерпретират като движение в пространството или нещо, което разделя събитията. Ако това не се случва в пространството, то попада в категория, която не можете да опишете и тогава не бихте я определили като време.

Събитията се разделят не от времето, а от вашето възприемане. Вие възприемате събитията „поединично”. Времето, такова, каквото го възприемате, всъщност е психична организация на опита. Всяко едно събитие, което ви се струва, че има начало и край, или приемането на раждане и смърт, това са други измерения на жизнения опит, подобно на мерки като височина, ширина, дължина или тегло. Но на вас ви се струва, че се движите от едно начало към някакъв край, макар че този край е само част от определен опит.

Това е началото на темата за многоизмерната реалност.Цялата същност или душата не може напълно да се материализира в триизмерна форма. В тази

форма тя проектира една част от себе си, заемаща определено пространство и разтеглена се в определено количество години.

Същността (душата) вижда цялото събитие, цялото „човекосъбитие", независимо, че елемента време, или възраст е една от характеристиките, или измеренията. Човекосъбитието не е изолиран феномен. Просто неговата по-голяма мащабна реалност не може да се представи в триизмерната реалност. Тя е изградена от атоми в диапазон, който се разпростира над и под диапазона на физическата материя. С помощта на своите чувства, не можете да възприемете тези атоми и всички те носят в себе си съзнание.

Всъщност, не съществуват секунди и мигове, но реалността, която е зад тях, също се състои от съзнателни единици. Те формират това, което възприемате като време, а атомите и молекулите изграждат това, което ви се струва пространство. Тези частици притежават свръхсветлинна скорост и са великолепни източници на енергия, нахлуваща във физическата материя, но те не са материални. В други системи на реалността те се възприемат по друг начин.

Сеанс 583, 21 април 1971 г., 21:30, срядаВ западното общество човекът фокусира своята енергия навън и игнорира вътрешната

реалност. Общественият, културният, даже и религиозният опит от детските години, автоматично потиска стремежа към изследването на вътрешния мир. Във вашето общество съществуват много забрани към проекциите на съзнанието.

Като част от вашата цивилизация, съзнателно сте направили този избор. Често хора, които в минали прераждания са живели в свят, ориентиран към вътрешната реалност, не са имали възможност да работят с физическата материя. Сега те се въплъщават във вашия свят, за да изучат външната реалност. Двете реалности трябва да бъдат изучавани в равни степени.

Проекциите винаги се появяват във вашите сънувания, независимо дали помните или не. Вие помните сънищата тогава, когато това е важно за вас.

Например, ако живеете в общество, което е ангажирано с проблема на физическото придвижване, вие ще си спомните за полетите насън, което ще ви наведе на идеята за изобретяване на самолета или ракетата. Ако обаче разберете, че вашето съзнание се движи много по-бързо от физическото тяло, вие няма да пожелаете да изобретявате движещи се механизми.

Говорихте, че някои личности могат да бъдат части от няколко същности.Това съм го споменавал много пъти. Развитието на същността е безгранично. Личността може

като начало да бъде част от някоя същност и в същото време сама да работи в съвършено различни


области. Тя може да се развива самостоятелно или като се присъедини към същност, с която имат близки интереси. При това първоначалната връзка не се нарушава, а към нея се добавят нови.

Кажете, има ли още вътрешни чувства, освен тези, за които споменахте?Да, има. Обаче, те са свързани с преживявания, които във вашата реалност се намират в

латентно състояние.Практически всяка клетка има възможност да израсне в някакъв даден орган или да сформира

някаква определена част от тялото. Тя притежава потенциални възможности да израсне в един от органите на чувствата. Тази възможност няма да се реализира, ако клетката стане например нокът, но независимо от това, тя притежава потенциала. Това се отнася не само за вашия вид, но и за всички организми, създадени малки единици жива материя.

За това вие можете да видите света през очите на жабата, птицата или мравката. Сега говорим за физически чувства. Вътрешното „аз" също има латентни вътрешни чувства, подобни на тези, които използва в нормални условия, когато съзнанието е настроено на съответните маски на реалността, в която функционира.

Невъзможно е да се опишат някои от тези чувства, използвайки физическите термини. В тази книга няма да губя време, опитвайки се да разказвам за тях.

Значение на религиитеСеанс 585. 12 май 1971 г., 21:35, срядаЦялата същност притежава вътрешно разбиране, което винаги се намира в нея. Това

подразбира смисъла на съществуването за всяка от личностите. В скритите ъгълчета на вашето съзнание се намира не само знанието за съществуването на многоизмерната реалност, но и разбирането за това, че самия съзнателен живот зависи от много по-мащабната действителност. Тези измерения на действителността на могат да се материализират в триизмерната реалност, но знанието за тях произтичат от самото сърце на съществуването и се проектират във външния свят, променяйки всичко, до което се докоснат.

Този поток изпъстря някои елементи от физическия свят с необичайно ярки цветове. Този, до който се докоснат, се трансформира в нещо повече, от това, което е бил. Това вътрешно знание се опитва да намери място във физическия ландшафт, транслирайки се във физически термини. Това вътрешно знание се намира във всеки човек и той в една или друга степен изисква потвърждението му във физическия свят

Външният свят е отражение на вътрешния, обаче това далеч не е точното отражение. Вътрешното знание може да се сравни с книга за родния край, която всеки пътешественик носи със себе си в чужда страна. Всеки човек се ражда с желанието да направи тази истина реалност за себе си, но той вижда сериозната разлика между нея и обкръжаващата действителност.

Всеки индивид носи в себе си вътрешната, психическа драма, която в края на краищата, се проектира върху историята на човечеството. Раждането на големите религиозни събития произлиза от вътрешната религиозна драма. Егото се опитва да намери отговор във външния свят, защото неговата природа предопределя манипулациите с физическата реалност. То чувства и скритите връзки с другите свои части, които са му неподвластни. То знае и за това, че неговия вътрешен „аз” притежава знание, върху което се базира и самото съществуване на Егото.

И то търси потвърждение на това вътрешно знание във външния свят. Вътрешният „аз” поддържа Егото.

Той формира своята истина във физическите ориентирани данни, които могат да манипулират Егото. За това той ги проектира навън, във физическата реалност. Виждайки, че тази истина се материализира, физическото Его се съгласява да я приеме.

Така, при вас често стават събития, свързани с великото просветление на отделни индивиди, надарени с изключителни способности и издигнати от общата маса. Тези периоди от историята силно контрастират с други, по-мрачни. В това време се появяват пророци, гении, крале, изобразявани като свръхчовеци.

Тези хора са избрани от другите, за да служат за въплъщение на тази вътрешна истина, която интуитивно им е известна. Избраните получават свръхчовешки способности, за разлика от своите съплеменници. които са ги избрали. Те ги натрупват, развиват и ги демонстрират на всички във физическия свят. Те играят ролята на този вътрешен „аз” на всеки човек, който не може да


функционира във физическия свят, нямайки въплъщение в него. Обаче тяхната енергия е съвършено пълноценна проекция на вътрешната същност.

По този начин, избраните действително стават тези, които другите са си въобразили. Те се проявяват като вечни герои на външни религиозни драми, понеже вътрешното „аз” винаги е герой във вътрешната религиозна драма.

Тази мистична проекция е непрекъснат процес. Когато силата на една велика религия започва да намалява и нейното физическо действие угасва, вътрешната драма започва отново до се развива много интензивно. Тогава отново най-съкровените копнежи на хората се проектират върху физическата история, проявявайки се в различни видове събития. Помнете, че като начало, те се зараждат на вътрешно ниво.

Те се формират по такъв начин, че да произведат най-голямо впечатление върху хората и за това в тях се използват символи, имащи най-голямо значение за дадения конкретен етап от развитието на обществото. Това се прави изключително изкусно, тъй като вътрешния „аз” знае какво може да направи впечатление на Егото и какви личности най-много от всички могат да персонифицират идеята в даденото време. За това, когато се роди такава личност, хората интуитивно разбират, защото нейното идване в този момент е подготвено и даже често има пророчества за появяването й в света.

За това тези хора не случайно се появяват сред вас. Техният избор също не е случаен. Това са тези индивиди, които са поели отговорността за своята роля. След раждането си те частично са осведомени за своето предназначение и след определени ключови събития, добиват пълната осведоменост за това.

Те са представители на Всичко Съществуващо сред хората. Доколкото всеки индивид е също част от Всичко Съществуващо, то всеки от вас в някаква степен изпълнява същата роля. Само че, в религиозните драми тези личности имат изключително голямо и остро осъзнаване за вътрешните способности и знания и разбират своето място в света и отношенията си с него.

Сеанс 586. 24 юли 1971 г., 21:10. съботаПредставите за добро и зло. за бога и дявола, за спасението и проклятието са само символи на

много дълбоки религиозни ценности, космически, ако искате, ценности, които не могат да бъдат интерпретирани във физически термини.

Тези представи станаха основните мотиви за религиозните драми, за които говорих. Играещите в тях актьори могат да се връщат отново и отново, изпълнявайки всеки път различни роли. Актьорите от всички религиозни драми от днешния ден могат да се появят във вашето минало, независимо, че днешния пророк може да е бил предател и обратното.

Независимо от всичко, тези психически същности са реални. Справедливо е да се каже, че тяхната реалност произлиза не само от ядрото на същността им, но се усилва и от проекциите на тези мисли и чувства на земната аудитория, пред която се развива драмата.

Тук се намира важна психическа или психологическа идентификация, която се намира в сърцето на всяка една драма. От една страна, човек се отъждествява със създадените от него богове. От друга, той не разбира великата сила на своето въображение и съзидателност. Може да се каже, че човек създава бога, а бога - човека. Тук трябва да бъдем много внимателни с терминологията, защото на практика по какво боговете се различават от хората?

Всички качества на бог са присъщи и за човека. Но в бога те са развити, увеличени и преведени в действие. Човекът вярва, че бог живее вечно. Човекът също живее вечно, но той е забравил за това и по тази причина е дарил бог с такива качества. Очевидно е, че освен повтарящите се религиозни драми с участието на богове и хора между другото има и духовни реалности.

Зад всички тези актьори има изключително могъщи същества, които стоят много над изпълнението. Самите пиеси, или религии са само сенки, но полезни сенки. Зад рамките на добро и зло се намират изключително големи и дълбоки духовни ценности. Понякога те притесняват съществуващите религии.

Само вътрешният „аз" може понякога при медитация да разбере отражението на тези вътрешни реалности, които не трябва да се описват с думи. Тези ценности, интуитивни догадки или прозрения се дават на всеки в съответствие с неговото ниво на разбиране. За това разказът за видяното при тези озарения е толкова различен. Например, главният герой в религиозната драма


може съзнателно да знае или да не знае, по какви пътища му се подава информация. И независимо от това, може да се каже, че той знае, тъй като източника за произхода на догмите ще бъде обяснен чрез разбираеми за главния герой термини. Историческият Иисус е знаел кой е Той, но също така Той е знаел, че е една от трите личности, съставящи една същност. Всъщност, неговата памет е била част от паметта на останалите две личности.

Третата личност, за която вече говорих няколко пъти, още не се е появила във вашия днешен свят, макар че неговата поява е била предсказана като „второто пришествие на Христос" [Евангелие от Матея. Стих 24]. Тези пророчества са били дадени в термините на културата по това време. За това те съдържат изкривявания. Новият Христос ще дойде не заедно с края на вашето съществуване, както утвърждават пророчествата.

Той ще дойде не за да възнагради праведните и да изпрати грешниците в огнената паст. Той ще положи началото на новата религиозна драма. Както и по-рано, не всички ще разберат, кой всъщност е Той. Той няма да донесе в света някаква Велика Вест, пред която целия свят да се поклони. Той ще се върне, за да възроди и изправи християнството, което по това време ще е в крайния си упадък. Той ще създаде нова система на мислене в момент, когато света отчаяно ще се нуждае от нея.

По това време всички религии ще преживяват велика криза. Той ще разруши религиозните организации. Няма да ги обедини. Неговата вест ще бъде за това, че всеки индивид има непосредствена връзка с Всичко Съществуващо. Той много точно ще ви разясни метода, с помощта на който всеки ще може да установи близък контакт със своята същност, която в някаква степен е посредник между личността на човека и Всичко Съществуващо.

Всичко това ще завърши към 2075г.Може да отбележите, че Нострадамус е видял упадъка на Римско-Католическата Църква като

края на света. Той не е могъл да си представи света без нея. За това много от неговите пророчества трябва да се интерпретират с оглед на това.

Третият Христос ще бъде известен като личност, надарена с велики свръхсетивни способности, доколкото именно Той ще научи човечеството да се ползва от своите вътрешни чувства, без които е невъзможна истинската духовност. Когато реинкарнационните спомени изплуват на повърхността на съзнанието, убийците и техните жертви ще си сменят местата. Когато хората развият в себе си тези способности, за тях ще стане съвършено разбираема светостта на всичко живо.

До този момент в света ще се появят няколко личности, които ще оживят човешките спомени и ще изострят надеждите. Един от тях вече се е родил в Индия, в неголяма провинция близо до Калкута, но неговото пастирство в живота, основно ще бъде ограничено в пределите на Индия.

В Африка се е родил още един човек, чернокож. Неговата основна дейност ще премине в Индонезия. Всички тези пророци ще подхранват човешките очаквания, докато не се появи третата личност на Христос, за да освободи човека от религиозния символизъм, с който се е залъгвал толкова време. Христос ще ви покаже значението на индивидуалния духовен опит. Безграничният и разширяващ се характер на душата и ще ви научи да разпознавате многоизмерността на своето съществуване.

Третият исторически персонаж, който вече е роден във физическия свят и е съставна част от общата същност на Христос, е избрал за себе си ролята на фанатичен привърженик на християнството.

Този човек е притежавал велика енергия и сила, огромни организационни способности, но заради грешки, които е допуснал, са възникнали определени изкривявания, които са съхранени във вековете и са твърде опасни. Данните за този исторически период не са много. Те са разбъркани и противоречиви.

Исторически този човек се наричал Павел или Савел. Той е трябвало да създаде система. Но това е трябвало да бъде система от идеи, а не система от правила. Система от индивиди, а не от групи. Но той не успял в това и сега е длъжен да се върне като третата личност на Христос във вашето бъдеще.

И за това сега не трябва да говорим за четвъртата личност на Христос.


Савел е направил твърде много, за да обособи своя личност. Оказало се, че неговите качества твърде много се различават от характеристиките на историческия Христос. И той го превърнал в „интензивен“ личен опит. Някои от неговите деяния са преписани на Христос.

Всички личности имат свободна воля и могат сами да си поставят задачи и да ги решават Същото се отнася и за Савел. Неговите организационни „изкривявания" обаче са били необходими в историческия процес. Идеите му са разбираеми, но на друго ниво. Те са свършили определена работа, но той трябва да се върне сега, за да разруши възникналите изкривявания.

Разбира се, той сам не е измислил тези изкривявания, за да ги внесе във физическата реалност. Той ги е създал, за да открие, че трябва да бъде признати определени факти. В това време е била нужна реална власт, която да отдели християнството от многото религии и теории, и да насочи вниманието към техните противоборстващи страни. За тази задача е била изградена система. Страхувал се е, че системата ще се удави във собствените си идеи, обаче не е виждал другия изход.

Защо имената са две - Павел и Савел?Наричали са го с две имена. Когато в света се появи третата личност, тя няма да се нарича

Павел, както по-рано, но тя ще притежава в себе си характеристиките на всичките три личности.Павел е отричал факта кой всъщност е бил преди. Алегорично, той представял тази част от

същността, която се опитва да се противопостави на собственото знание и е ориентирана към физическата реалност. Той е преминал от едната крайност в другата - от противник на Христос до негов яростен привърженик. Но в него през цялото време са присъствали и вътрешната сила, и страстта, и вътрешния огън, и осъзнаването, които толкова време се е опитвал да крие.

Тази част от същността е трябвало да има работа с физическата реалност и да работи с нея. Ето защо тези качества били силно развити в него. В някакъв смисъл, те били по-силни от самия него. Когато историческия Христос „умрял”, Павел е бил длъжен да въплъти неговите духовни идеи във физическата реалност. Но правейки това, той е създал организация, която унищожила самите идеи. Исторически той е живял след Христос, а Йоан Кръстител - преди Христос, като по този начин те обхванали достатъчно голям промеждутък от време.

Йоан и историческият Христос изиграли своите роли и били удовлетворени от това, което направили. Само Павел не бил доволен, поради което от тази личност ще се оформи бъдещия Христос.

Същността, част от която се явяват тези три личности и, която условно наричаме същността на Христос, винаги е знаела за това. Земните й личности не знаели за това, но в минутите на транс и екзалтация пред тях се е разкривало много.

Павел е представлявал и войнствената натура на човека, нещо, което тогава е трябвало да се вземе под внимание. Тази войнственост напълно променя своята природа и умира, в известна степен, когато се появява новата личност на Христос. За това, именно личността на Павел е повече от уместно да представя новия Христос.

В следващото столетие вътрешната природа на човека ще се освободи от голямата обърканост, с която сега я свързвате. Започва новата епоха, но това няма да е раят на земята. Просто светът ще стане по-устойчив и справедлив, и в него човек по-добре ще осъзнава своята връзка с реалността, и ще разбира свободата си във времето.

Новата религия, която ще последва след второто пришествие, няма да е християнство в познатия ви смисъл, независимо, че нейният основател ще бъде Христос.

Тази личност ще показва връзката си с историческия Христос, но в нея трите личностни групи ще създадат нова психическа същност, друг психологически гещалт. Заедно с тази метаморфоза ще станат и промени на човешко ниво, в зависимост от осъзнаването на човека на неговите вътрешни способности.

В резултат от всичко това съществуването ще придобие друг вид. Много от вашите сегашни проблеми произлизат от духовно невежество. Никой няма да гледа от високо на представителите на другите раси, защото ще разбира, че в другите си животи той също е принадлежал към тях.

Няма да се дава преимущество на нито един от половете и социалните слоеве, когато човек разбере цялото многообразие на жизнения опит. Откритото съзнание ще чувства своята връзка със съзнанието на всички живи същества. Ще стане ясна непрекъснатостта на съзнанието. В резултат на това ще се променят всички обществени и държавни структури, тъй като сега те са изградени върху вашите сегашни убеждения.


От това личността на човек ще извлече изключителни преимущества. Отвореното съзнание ще дава огромна свобода. Още от раждането децата ще учат, че в своята основа личността не зависи от физическото тяло и че времето, такова, каквото го познавате е само една илюзия. Децата ще знаят за много от миналите си животи и ще могат да се идентифицират с тези старци, които ще станат в последствие.

Много от това, което „става с възрастта”, ще бъде достъпно още в детството, но старците няма да загубват духовната си гъвкавост, която са имали в юношеските години. Това е много важно обстоятелство.

До един момент, поради известни обстоятелства, бъдещите им инкарнации ще бъдат скрити от тях.

След внедряване на тези промени, в мозъка ще се активират нови участъци, които ще обезпечават съответстващите физически процеси. Това ще даде възможност да се изследват области в мозъка, в които се пази паметта за всички предишни животи.

Всичко това са духовни промени, които ще направят понятието религия свободно от всякакви организации, ще го направят част от индивидуалния човешки опит. Основите на цивилизациите ще лежат на психически, а не на физически структури.

Опитът на човека ще стане толкова широк, че бъдещата ви раса изобщо няма да прилича на вашата. Това не означава, че ще изчезнат всички проблеми. Това значи, че човека ще разполага с изключително много ресурси. Това означава също и много богато разнообразие от обществени организации.

Най-големите промени ще бъдат най-видими в семейните отношения. В тях ще има място за емоционални взаимодействия, които в сегашното време са невъзможни. Съзнанието много по-добре ще разбира безсъзнателните дадености, които се намират в личността. Метаморфозите, които ще настъпят в споменатата от мен трета личност, ще бъдат толкова значителни, че ще променят човечеството. Тези метаморфози ще излязат от Христос и ще предизвикат подобни промени и в хората. Нали тези качества винаги са присъствали в човека. Просто за него е нужно да разкъса завесата на физическите възприятия и да разшири целия комплекс на своите възприятия.

Човечеството не притежава широтата на погледа. Третата личност ще бъде изразител на този фокус. В тази нова драма няма да присъства епизода с разпятието. Третата личност ще бъде наистина многоизмерна, знаеща за всички свои въплъщения. Тя няма да е ориентирана върху определена раса, пол или цвят на кожата.

Ще бъде извършен първият в историята на човечеството пробив в земните концепции на личността, което ще позволи освобождаването на личността. Много ще се страхуват да приемат природата на своята собствена реалност, или да видят измеренията на своята истинска същност. По определени причини няма да давам повече точни данни за мястото, времето и името, под което ще се роди третата личност. Не бих желал да създавам изкушения за възможните самозванци.

Събитията не са нещо предопределено. Обаче структурата, необходима за второто пришествие, вече е заложена във вашата система на вероятности. Явяването на третата личност ще повлияе непосредствено върху историческата драма на Христос. Между тези две събития ще има активно взаимодействие.

Сеанс 587, 28 юли 1971 г., 21:18, срядаРазбира се, външните религиозни драми са несъвършени представи на постоянно

разгръщащите се вътрешни духовни реалности. Различните персонажи от религиозните истории - богове и пророци - всички те представляват масова вътрешна проекция на онези, които населяват определен отрязък от време.

Тези религиозни драми фокусират, насочват и в идеалния случай изясняват тези аспекти от вътрешната реалност, които трябва да се проявят на физическо ниво. Те са насочени не само към вашата система. Много от тях са ориентирани и към други системи на реалността. Религията винаги е представлявала външната фасада на вътрешната реалност Само първичното духовно съществуване дава смисъл на физическото съществуване. В идеалния смисъл, религията трябва да включва в себе си всички аспекти за смисъла на живота и търсене на истината. Духовността не може да бъде изолирана като някаква особена дейност или характеристика.


Ценното на външните религиозни драми е, до колко правдиво успяват да предадат природата на вътрешните лични, духовни съществувания. Човекът измерва ценността на избраната от него религия с това, доколко пълноценно тя изразява неговите вътрешни преживявания. Обаче болшинството религии признават само една област от духовния опит и отричат останалите. Те ограничават себе си, като преписват светостта на живота само на човешкия род и то не на целия, а на отделни групи хора.

Нито една църква не е била способна да изрази вътрешните преживявания на всички индивиди. И никога църквата няма да може да ограничи или да потисне вътрешните преживявания на хората. Тя може само да си мисли, че ще успее да го направи. Забранените преживявания ще започнат да се изразяват подсъзнателно, като укрепват, оживяват и проектират в нова, противоположна по значение, външна религиозна драма.

Самите драми представляват отражение на вътрешната реалност и служат, за да напомнят на тези хора, които не вярват в непосредствения опит от вътрешната същност. Тези хора приемат символите за реалност. Когато разберат, че това не е така, те се чувстват предадени. Когато Христос е говорил за Отца и Сина, той е имал пред вид, че по това време разбиранията са били такива. Той е използвал сравнението, за да може да обясни отношенията между вътрешната същност на човека и неговото физически ориентирано Его. Нито една нова религия не може да изненада никой с нещо ново, тъй като много преди своето появяване, тя вече е била отигравана на субективно ниво.

Това, което до сега казах за Христос, се отнася и за Буда. Те, двамата са приели вътрешни проекции, след което са се опитали да ги представят физически. Обаче те бяха нещо повече от простата сума на тези проекции. Това също трябва да бъде разбрано. Ислямът забележимо е изостанал в този смисъл, тъй като голяма част от неговите проекции са имали агресивен характер. Любовта и семейството останали като вторични, в сравнение с кръвта и насилието, които обединявали хората под знамената на тази религия.

Еврейството играе странна роля в тези непрекъснати външни религиозни драми. Представата за единен бог не е била нова за тях. Много древни религии са говорили за върховен бог, стоящ над всички останали. Тези върховни богове, обаче били твърде меки в сравнение с еврейския бог. Много племена вярвали - което е напълно правилно - във вътрешния дух, който се намира във всеки един жив обект. Те често се обръщали към бога в дърветата, или към духа в цветята. На те също така приемали реалността на всеобхватния дух, в частите на която били тези малки духове, за които стана дума. Всички заедно съставяли една хармонична система.

Евреите вярвали в бога-надзирател, грозен, справедлив и понякога жесток бог. Много секти отричали наличието на вътрешен дух във всичко останало, освен в човека. Излиза, че много от ранните вярвания са представлявали много по-достоверен модел на вътрешната реалност. Човекът просто е наблюдавал природата като й е позволявал тя да му говори и да му разкрива своите тайни.

Еврейският бог представлява проекция от съвършено друг тип. Човекът ставал все по-увлечен от своето физическо Его и придобил чувството да властва над природата. Ето защо, много от чудесата започнали да му се струват като постъпки, принуждаващи природата да върви против себе си. И така Богът станал съюзник на човека в борбата срещу природата.

Богът на древните евреи е станал символ на необузданото човешко Его. Този бог се проявявал като разгневено дете, което хвърля гръм, мълнии и огън по враговете и ги унищожава. Формиращото се човешко Его е породило много психологични проблеми. То все повече се отдалечаваше от природата. Природата стана средство, което може да се използва срещу враговете.

Още преди появата на еврейския бог, тези тенденции вече се бяха оформили. При много древни, вече забравени племенни религии, е съществувала практика да молят бога за помощ, за да насочи природата срещу враговете. Преди това, човекът е виждал себе си като част от природата, а нея като свое продължение. По този начин човекът не е могъл да използва себе си като оръжие против себе си.

Тогава човекът е общувал с духа на птиците, дървото и паяка, знаейки, че във вътрешните реалности, стоящи зад тях, всички негови призиви са били чути и разбрани. Тогава човекът не се е страхувал толкова от смъртта, както сега, тъй като е разбирал цикличността на съзнанието.

Човекът е решил да излезе извън себе си, от системата, в която е преминавало неговото психологическо съществуване и той решил да постави пред себе си нови задачи, преминавайки от едно състояние на съзнание в друго. Той е искал да изучи как работи съзнанието. От една страна,


това означавало да се раздели с вътрешната спонтанност, която му е давала мир и безопасност. От друга, обаче, това му е предоставяло възможността да твори така, както той е желаел.

Тогава вътрешният Бог е станал външен.Човекът се е опитал да сформира нов свят, като е фокусирал своето съзнание по друг начин.

Неговото съзнание се е скрило само от себе си. За да направи всичко това, човекът все по-малко и по-малко започнал да се концентрира в своята вътрешна реалност. След което, тази реалност за него е започнала да съществува в своите външни проекции във физическия свят

До тогава човекът и всички други живи същества без труд създавали обкръжаващия свят, знаейки за своето вътрешно единство. За новото начинание е било необходимо човекът да допусне, че това вътрешно единство не съществува. В противен случай, неговото ново съзнание би продължило да се връща у „дома" в търсене на комфорт и безопасност. Ето защо, човекът е решил, че трябва да изгори всички мостове, макар че всичко е било само една игра, защото вътрешната реалност винаги е оставала. Новото съзнание е трябвало да се откъсне от нея, за да запази своя независим фокус.

Аз използвам за ваше удобство термините на историята. А вие сте длъжни да разбирате, че този процес не е имал нищо общо с времето, такова, каквото го познавате. Тази история със съзнанието вече се е случвала и според вашите разбирания, ще се случи отново.

След всичко това се е променило възприятието ви за външната вселена. Тя станала непозната за човека и отделена от него.

По този начин Богът е станал идея, която е проектирана навън и независеща от индивида, който от своя страна е отделен от природата. Бог е станал отражение на зараждащото се Его в целия свой блясък, диващина, власт и стремеж към доминиране. Без да се зацепваме за явните недостатъци, новата епоха е била свързана с активно творчество и представлявала „еволюция" на съзнанието, което обогатило субективните преживявания на човека, прибавяйки нови изменения към реалността.

С цел по-добрата организация, вътрешният и външният опит трябваше да са разделени, без наличието на процеси, които да ги свързват. Историческите качества на Бога се променяха в зависимост от промяната на човешкото Его. Тези характеристики на Егото, обаче, се поддържаха от силни вътрешни изменения.

Първоначалното изнасяне навън на вътрешните характеристики, може да се сравни с раждането на безкрайно множество звезди. Събитие с грандиозно последствие, което се е зародило на субективно ниво във вътрешната реалност.

Въпреки че за своя вътрешен произход Егото, което се е зародило вътре, винаги отстоява своята независимост. Егото се опасява да не загуби своите позиции, бои се отново да не се разтвори във вътрешния „аз", от който е произлязло. В същото време, проявленията на Егото са дали нова обратна връзка за същността и по този начин са й позволили да разширява своя зрителен ъгъл. С помощта на Егото, същността е можела да види пътища за развитие, които до този момент са й били неизвестни. До момента на проявление на Христос, Егото е било убедено, че е способно да променя образа на Бог.

Вътрешната същност постоянно израства. Вътрешният аспект на всеки човек проектира това знание навън. Психологическите и духовни потребности на човека са предпоставка за външните и вътрешните промени. Качествата като милосърдие и разбиране, които били дълбоко заровени, вече са можели да изплуват на повърхността. Не само на индивидуално, но и на масово ниво, тяхната поява е създала нов импулс, нова насоченост, започвайки да се обръща към аспектите на същността.

Концепцията за Бог започнала да се променя тогава, когато Егото е признало своята зависимост от вътрешната реалност, но драмата е трябвало да се разиграва по правилата в съществуващата система. В действителност, ислямът е бил толкова жесток, защото християнството е било действително меко. Не трябва да се мисли, че в християнството въобще не е имало насилие, а в исляма - любов. Но в зависимост от развитието на душата, в зависимост от битките със самата себе си, когато едни качества и чувства са били отхвърляни, а се е наблягало на други, външните религиозни драми също са представяли тези вътрешни преживявания, борбата, надеждата и търсенето.

Всичко, изложено по-горе, трябва да се разглежда, помнейки, че зад всички тези аспекти на развитие винаги има вечни качества и творчески характеристики, без съмнение - дълбоко интимни.


Всичко Съществуващо представлява реалността, от която ние сме се появили. Всичко Съществуващо по своята природа превъзхожда всички измерения на дейности, съзнания и реалности и в същото време то е част от тях.

Зад всички лица стои едно лице, което не значи, че човешкото лице не е индивидуално.Следващата религиозна драма, която трябва да се разиграе във вашето бъдеще, представлява

още един етап на вътрешно и външно развитие, което ще помогне на Егото да види не само корените на своя произход, но и целият натрупан опит. Без да загубва основата си, то може да осъществи много по-ефективен обмен с останалите части от своята същност и по този начин да й предостави възможност и начини за познания, които са недостъпни за същността.

В началото човешкото съзнание е трябвало да бъде проектирано навън. Но зад всеки един епизод, въпреки всичко, стои Всичко Съществуващо. Неговото съзнание и реалност се намира във всеки човек, а също така и в създадените от него богове. Думата „богове” неслучайно е написана с малки букви, а Всичко Съществуващо с големи.

Боговете също така имат психична реалност. Не искам да кажа, че те са нереални, а желая доколкото е възможно да определя природата на тяхната реалност Трябва да бъде припомнено: "Бъдете внимателни при избора на богове, защото вие ги захранвате с енергия."

Такива съюзявания с боговете създават определени полета на притегляне. Човек, който се привързва към някакъв бог винаги в крайна сметка, се оказва привързан към своите собствени проекции. Някои от тях, според разбирането ви, са съзидателни, а други разрушителни, макар че вие рядко признавате природата на последните.

Когато пред вас се разкрие концепцията на Всичко Съществуващо, това ще ви освободи от вашите собствени проекции и ще позволи да се осъществи по-пълноценен контакт с духа, стоящ зад известната ви действителност

От дълбините на времето до вас да дошли някои древни сказания за различни богове и демони, охраняващи порталите към други реалности и съзнания. Астралните нива отдавна са били нанесени на карти - номерирани и категоризирани. За да можете да попаднете зад тези портали, трябвало да преминете през определени изпитания. Съществували са ритуали, които е трябвало да бъдат разиграни.

Всичко това много изкривява действителността. Всеки един опит с точност да се опише вътрешната реалност, е неконструктивен и понякога опасен, защото нали вие създавате вашата собствена реалност и живеете в нея, в съответствие с вътрешните си убеждения. За това е необходимо да бъдете внимателни при избора си на вяра.

Нека още веднъж да подчертая, че не съществуват демони, дяволи, освен тези, които създавате в своите вярвания. И както казах, действието на доброто и злото също е илюзия. Всички действия, независимо от мащаба и характера им, са част от огромното добро, както се изразявате вие. Не казвам, че добрия краен резултат оправдава злонамерените действия. Ако по старому се осланяте на понятията добро и зло, по-добре е да избирате доброто.

Изразявам се колкото се може по-просто. Обаче зад това стоят много, много сложни неща. Противоположностите съществуват и имат смисъл само във вашата система на реалност. Те са част от вашите основни понятия, ето защо се отнасяте към тях по съответния начин.

На практика, те са в дълбоко единство, макар че вие не го разбирате. Концепцията ви за добро и лошо произлиза от съзнанието, което сте избрали за себе си. Вие не възприемате нищо цялостно, а само части от него.

Съзнанието се фокусира върху ярките, с тесен диапазон избухвания, изваждащи от цялото поле на реалността само някои „стимули“. След което, то се свързва с тези стимули, търсейки в тях подобието. Всичко, което съзнанието не отчита като своя реалност, то отказва да приеме. За това системата на противоположностите възниква в следствие на недостатъчното пълно възприемане. Тъй като ви се налага да работите в света, такъв, какъвто го възприемате, ще ви се наложи да приемете противоположностите като част от своето съществуване.

Намирате се в процес на обучение. Учат ви и вие самите се учите как да ползвате енергиите, как да станете съзнателни съ-творци в сътворяването на Всичко Съществуващо и един от „етапите на обучение и развитие” включва работата с противоположностите, като реалност.


Идеята за доброто и злото ви помага да разберете свещеността на всичко живо и отговорността към съзнанието. Понятията за противоположностите са необходими за развитие на Егото, а вътрешната ви същност пази знанието за съществуването на всеобщото единство.

Сеанс 588, 2 август 1971 г, 21:01. понеделникВсеки исторически период има своите основни религиозни драми, а също и проекции, които

не са завладели широката публика. Те представляват вероятностни събития. Всяко от тях е в състояние да се вмести в основната външна драма. По времето на Христос също е имало множество такива проекции, тъй като много хора са чувствали силата на вътрешната реалност и са реагирали на нея.

С други думи, в това време са живели и други вероятности на Христос. Няма да говоря за тях, тъй като тези проекции не са отразявали достатъчно вярно вътрешните събития. Но е имало хора, които вярно са реагирали на вътрешния психологически климат и са чувствали отговорността на религиозните герои и вниманието, съсредоточено върху тях. Обаче тогавашните обществени условия не са им позволили да култивират новите идеи. Някои от тях са продължили в духа на Христос, извършвали са психически „чудеса", изцелявали са хора. Имало групи от последователи, които не са получили необходимото за тях психично внимание, което им било необходимо.

Един такъв човек е бил Праведният Владика, но той е бил подведен от голямата си фанатичност.

Ще преведа за сравнение историческите сведения за третия персонаж, влязъл в същността на Христос, по думите на Сет.

Смята се, че Йоан Кръстител се е родил между 8 и 4 г. преди новата ера и е починал през 26 или 27 г. Исус Христос се е родил между 8 и 5г. преди новата ера и е починал през 29 или 30 г. Павел (Савел) от Тарос се е родил между 5 и 15г. преди новата ера и е починал през 67 или 68 г. Елисавета, майката на Йоан Кръстител, е била братовчедка на майката на Христос, Мария. Йоан е кръстил Христос в началото, когато е започнал да проповядващ през 26 или 27 г. Тогава той е бил на около 30 години. Йоан вече активно е проповядвал и често е наричал себе си „предшественика на този, който е по-благороден и по-силен". Скоро след кръщаването на Христос, Ирод е изпратил Йоан на заточение в една крепост в Мъртво море.

„Не е известно дали Христос и Павел са се срещнали. Павел е приел вярата няколко години след смъртта на Христос. До този момент той ревностно е преследвал християните. Изглежда, че и Йоан не се е срещал с него. Според историческите данни, и тримата са починали от насилствена смърт. Христос е бил разпънат около Ерусалим по заповед на Пилат Понтийски, Йоан е бил обезглавен от Ирод, а на Павел са отсекли главата в покрайнините на Рим по време на управлението на Нерон.

Джейн РобертоТози, който е носил титлата „Учителят на Праведността”, може би е бил Менахем Бен Юда.

Явно се има пред вид лидера на сектата на зелотите. Отсъствието на гъвкавост не му е позволило да има необходимата за всеки сериозен религиозен деец, спонтанност и непосредственост. Той е попаднал в капана на провинциализма. Ако правилно е изиграл ролята си, може би е щял да помогне на Павел. Той се явява като вероятностна личност на павловата част от същността на Христос.

Всички тези хора в началото са разбирали своето място в разиграващата се драма и своето място във Всичко Съществуващо. Те в голяма степен са притежавали ясновидството и телепатията, чували са гласове и са получавали видения.

В сънищата си те са влизали в контакт един с друг. Павел е осъзнавал много от тези сънища, до момента, в който не почувствал, че Христос го преследва по време на сън. Този сън много пъти се е повтарял в периода, когато Павел е преследвал християните и той е идентифицирал Христос като дявола.

На безсъзнателно ниво обаче, той добре е разбирал значението на тези сънища и неговото „обръщане" във вярата, разбира се, е било външното събитие, като резултат от вътрешния опит.

Йоан Кръстител, Христос и Павел са били свързани в сънищата. Йоан добре е знаел за съществуването на Христос още преди раждането му.


Павел е имал потребност от голяма егоична сила, за да изпълни ангажиментите, които е поел. За това той съзнателно най-малко от всички е разбирал своята роля в тази драма. А вътрешното знание, естествено, е излязло на повърхността на съзнанието му, по време на неговото обръщане във вярата.

Моля ви, разкажете как е завършил живота на учителя на Праведността.Той е починал в присъствието на неголяма група последователи, в пещера. Те търсили

убежище там, преследвани от членовете на друга секта. Там той е бил настигнат от враговете и убит. Убийците са прибрали ръкописите, които намерили в пещерата. Обаче останали и други ръкописи, които света скоро ще види.

Последното убежище на Праведния Владика се е намирало около Дамаск. Известно време той се е опитвал да се крие в града. Но след като са го разкрили, се е наложило да бяга с групата хора в пещерата, която се е намирала между Дамаск и съседно малко селище, служещо някога като крепост.

Убит е през 66 г. от н. е. в Ерусалим и неговият племенник е наследил титлата Джейн Роберто

Заключение и въведение в аспектите на многоизмерната личност в светлината на моя опит

По времето на Христос аз съм бил мъж на име Милениус и съм живял в Рим. В този си живот съм бил търговец и любопитството ми, както и характера на професията, са ми позволявали да общувам с много различни хора.

На външен вид бях пълен, едър човек, и при това не много угледен в облеклото. Не съм изглеждал като патриций. Тогава правехме прах за дишане, от особен вид изсушена трева и аз постоянно го употребявах. Дрехите ми бяха посипани с него.

Домът ми се намираше в най-оживения, северозападен край на града, точно зад центъра. В стоката, която продавах, имаше и звънци за магарета. Може да ви се струва, че това не е интересен артикул, обаче селяните, живеещи извън Рим, много ги купуваха. Всяка камбанка звучеше различно от останалите и стопанинът можеше да различи своето магаре от чуждите. Магаретата се ползваха и в самия Рим за пренасяне на товари, особено от хора с не много престижни професии. Всеки един звънците имаше своя индивидуалност - цвят, тоналност на звучене. Значение имаше и техния брой.

Звънците представляваха малка част от моята търговия. Основно се занимавах с облекла и бои. Но изпитвах към тях особен интерес. Заради тях много пътешествах в околностите на Рим, повече, отколкото би следвало за един благоразумен търговец. Благодарение на увлечението ми по звънците, аз се срещах с някои хора, които не бих могъл да срещна по друг начин.

Аз бях неграмотен, но разсъдлив и имах остър ум. Знаех, че има особен вид камбанки, които се ползват в някои юдейски секти както в Рим, така и извън него. Независимо, че бях гражданин на Рим, това гражданство не можеше напълно да обезпечи безопасността ми, защото в тези пътувания аз срещах повече юдеи, отколкото римляни.

Римляните не знаеха точно колко юдеи живееха в това време в града. Имаха само предположения за техния брой. На звънците на магаретата, принадлежащи на евреите от сектата на зелотите, бяха изобразени очи. Зелотите тайно влизаха в града, криейки се както от римляните, така и от юдеите.

Аз научих за Учителя на Праведността от неговия братовчед, който се казваше Шераба. Той беше, доколкото можех да разбера, обреден убиец. Посетих домът му, който се намираше в предградието на Ерусалим. В двора му се носеше застояла смрад. Една вечер, когато разговарях с него, той ми разказа за символа на очите. Беше много пиян. Каза ми, че Христос е бил похитен от есеите. Не му повярвах.

Но тогава аз не знаех кой е бил Христос. Докато Христос е бил жив, много малко знаеха за него. Голяма част от хората, в това число и аз, се догаждаха. че се е появил някой, който носеше много важно послание за нас, но ние не знаехме кой е. По-късно в сънищата, истината се разкри пред мен, както и при много други хора.

Християните не желаеха да приемат новопокръстени римляни. В последствие аз станах един от тях, но поради моята националност, рядко ми се доверяваха. В същото това време моето участие в драмата беше ограничено от малкото познаване на фактите и скромното ми физическо участие.


Много по-късно в третото столетие, аз бях Римски Папа и не бях особено праведен и прославен. Тогава аз отново се срещнах с голяма част от тези, които познавах от по-рано. И отново в моя живот ме съпровождаше звъна на звънчетата, да ме прости читателя за тази иронична аналогия. Аз бях известен свещенослужител и имах връзка с много жени. Бях баща на незаконнородени деца и прибягвах до помощта на магьосници. Аз вярвах в Бог, но много по-късно започнах да се замислям как той е допуснал аз да заема този пост. Бяха ми нужни още четири живота, за да разбера разликата между разкоша и нищетата, гордостта и състраданието. През следващите столетия, преминавах през същите тези улици, по които съм вървял, когато бях Римски Папа. Но тогава аз вече не вървях с лекотата на папската стъпка, а тежко пристъпвах върху уморените си селски крака. Нужно ми бе да усвоя урок. И вие трябва да направите същото.

Нямам намерение да навлизам в детайли, които са свързани с моите животи, но ще се спра на някои моменти. Никога не съм бил централна фигура в историята, а получавах уроците си в най-обикновени животи, в борбата за оцеляване. Имах потребност да се развивам в любовта. Аз опознах голямата любов на баща към син, син към баща, мъж към жена и жена към мъжа. Бях се оплел в хомота на човешките взаимоотношения. Някога съм бил лемурианец, а по-късно и жител на Атлантида.

Следващото ми въплъщение беше през епохата на пещерните хора. Тогава вече бях Разказвач. Всъщност, винаги съм бил Разказвач, независимо от физическите ми занимания.

Два пъти бях търговец на подправки в Дания, където се запознах с Роберт и Джозеф. Два пъти се родих като черен, в местата, които сега наричате Етиопия и Турция.

След като бях Папа, ми се наложи няколко пъти да бъда монах. Бях и жертва на испанската инквизиция. В женски облик бях като холандска стара мома и като куртизанка в епохата на библейския Давид, и няколко пъти просто като скромна майка.

Имената и датите не са толкова важни. Важен беше натрупаният опит. Всички мои въплъщения и сега са живи и продължават да се развиват.

В някои от животите съзнателно знаех за своите предишни въплъщения. В едно превъплъщение като монах открих, че копирам ръкопис, който самият аз съм написал в друг живот.

В много от животите съм бил дебел лакомник. Два пъти съм умрял от глад. Винаги съм намирал своята смърт твърде поучителна, разбира се, в последствие. Между два различни живота винаги е полезно да се проследят мислите и емоциите, които ме довеждаха до поредния край.

Никога смъртта не ме е връхлитала неочаквано. Аз винаги знаех за нейната неизбежност, чувствах уважение и даже усещах, че тя ми е позната. Дори избирах най-странните обстоятелства за своята смърт, чувствайки, че съм длъжен да умра точно по този начин. При това усещах чувство, близко до съвършенството. Ако няма смърт, е невъзможно да извадиш поука от живота.

Смъртта носи велико смирение в едно с възторга от това, че вътрешният „аз" чувства настъпващото освобождение.

На субективно ниво във всеки от животите си аз съм изпълнявал ролята на учител и Разказвач. В няколко от въплъщенията, когато бях надарен с мощна интуиция, аз знаех за своя субективен живот. Вие все още не разбирате великото значение на обратната страна на съзнанието.

В обективния живот, всяка реинкарнация поставя пред вас задачи, които трябва да решите в сънищата или в другите състояния на съзнание. В животи, които бяха съвършено непривлекателни и неинтересни, ми се даде възможността да стана високо професионален Разказвач и Учител.

Но реинкарнационното съществуване не значи, че това сте вие. Въплъщенията не определят същността на човека.

Душата познава самата себе си и тя не се смущава от термини и определения. Показвайки ви природата на моята реалност, аз се надявам, вие да видите и вашата.

Не сте ограничени от някаква категория или област на битието. Вашата реалност е подобна на моята. Надявам се, че тази книга ще ви помогне да разширите разбиранията си и ще илюстрира функциите на съзнанието. Започнах книгата с това, което ви казах - диктувам тази книга с помощта на жената, която ми е много близка. Тук участват и други реалности. Следващите страници ще бъдат написани от друга личност, която има към мен същото това отношение, което аз имам към жената, с чиято помощ говоря сега.

Продиктувано от Сет Втори


Ние сме гласове, които звучат без помощта на органите на речта. Ние сме източникът на тази енергия, от която сте създадени. Ние сме творци, макар че също бяхме създадени. Ние посадихме семето, от което израсна вашата вселена, по същия начин, по който вие сеете семената в другите реалности.

Сет Втори или Бъдещия Сет е изключително широк аспект на тази същност, понякога встъпващ в комуникация с Джейн Роберто.

Исторически ние не съществуваме и никога не сме имали физическо въплъщение. Нашата радост създаде енергия на екзалтация, от която произлезе вашия свят. Съществуването ни е такова, че ние можем да общуваме с вас само посредством други хора. За нас думите нямат никакво значение и смисъл. Нашите преживявания не могат да бъдат преведени на вашия език. Надявам се, че ще ни се отдаде възможността да споделим нашите намерения. В огромния, безкраен калейдоскоп на съзнанието всичко е възможно. Във всяка мисъл има смисъл. Ние възприемаме мислите ви като избухваща светлина. Те създават картини.

Заради сложността на общуването, не можем да ви опишем нашата реалност. Просто знайте, че тя съществува. Изпращаме ви безкрайна жизнена енергия и поддържаме структурите на съзнание, които са ви известни. Никога не сте сами. Ние винаги ви изпращаме своите посланици, които разбират нуждите ви. Независимо, че не ни познавате, ние нежно се грижим за вас.

Сет е моят ориентир, нашият ориентир. От дълбока древност той е част от нас. Ние сме разделени, но представляваме единно цяло. Духът винаги формира плътта.

Сеанс 589. 4 август 1971 г., 21:04, срядаОтново е Сет. Продължаваме. Съществуват видове съзнание, които не могат да се

разшифроват с физически термини. Личността, породила току що прочетеното от вас е такава.Както вече казах, между мен и тази личност съществува връзка, подобна на тази, която е

между мен и Робърт. Но според вашето разбиране, реалността на Сет Втори е толкова отдалечена от моята, колкото моята от вашата. Можете да си представите Сет Втори като бъдеща моя част макар че това е много по-сложно.

Използвам прости понятия, за да общувам с вас. Робърт може да се свързва с мен в състояние на транс. В състояние, подобно на транс, аз мога да влизам в контакт със Сет Втори. Ние сме свързани много сложно чрез решетките на съзнанието. Моята реалност включва не само реинкарнационните личности, но и други същества, които не може да не са свързани с физическата реалност.

Същото може да се каже и за всеки от читателите на тази книга. Душата е открита. Тя не е затворена психическа или духовна структура. Опитах се да ви кажа, че душата не е нещо отделно от вас. Тя е част от вас както и Бог.

Няма нужда да се създава бог, който би съществувал извън вашата вселена и отделно от нея. Също така, не е нужно да се мисли, че душата е някакво далечно същество. Бог или Всичко Съществуващо е част от самите вас. „Его” енергията формира вашата същност, която също е част от самите вас.

Моите реинкарнационни личности, вероятностните „аз-ове" и даже Сет Втори съществуват в мен, по същия начин, по който аз съществувам в тях. Според вашите разбирания, може да се мисли, че Сет Втори е изключително развит. Според тези разбирания, той ви е много чужд, тъй като не може като мен толкова добре да се ориентира във физическата реалност, защото съм имал опитности в нея.

Моят опит обогатява Сет Втори, а неговият опит - мен, тъй като мога да го възприема и да го приведа в разбираеми за мен термини. По същия начин, личността на Робърт се разширява, благодарение на взаимното ни общуване, а аз също придобивам нещо от тази взаимност. Даже най-добрите учители винаги има какво да научат във всяко едно измерение на творчество.

Погледнато по-широко, моята душа включва в себе си моите реинкарнационни личности. Сет Втори и вероятностните „аз-ове". Всъщност, аз много добре знам за моите вероятностни личности, както и реинкарнационните.

Всяка „част” от душата съдържа в себе си цялото. Уверен съм, че тази концепция ще ви изненада. Но след като по-добре познаете своята субективна реалност, ще можете да се запознаете с


по-големи области от вашата душа. Ако мислите за душата като за ограничена система, така и ще я възприемате и ще скриете от себе си великите съзидателни способности.

Сет Втори представлява това, което ми предстои да стана, но когато аз стана той, той вече ще е станал нещо друго. По подобен начин на Роберт му предстои да стане мен, но тогава аз ще бъда съвършено друг.

Всеки от вас притежава подобни отношения, независимо от това, дали ги осъзнава или не. Независимо, че ви се струва, че реинкарнационните събития са свързани с миналото и с бъдещите събития, те са паралелни във вашия сегашен живот и съзнание или се препокриват с тях. Аспектите на вашата по-мащабна личност съществуват около или редом с вас.

Истинската природа на реалността, знанието на Всичко Съществуващо, това, което винаги се опитвате да разберете, всичко това е вътре във вас, във вашият сегашен живот. Няма да го намерите извън вас, а благодарение на пътешествието навътре в себе си, чрез себе си и чрез познатия ви свят.

Някога бях жена, майка на дванадесет деца, необразована, грозна, с отвратителен характер и неприятен глас. Това беше в покрайнините на Ерусалим през шести век. Децата ми бяха от различни мъже. Работех пряко сили, за да ги изхраня.

Наричаха ме Маршаба. Живеехме, където заварим. Но в този физически живот имаше контраст и невероятна острота на усещанията. Къшей хляб ми се струваше по-вкусно нещо от всички изискани ястия, които можех да опитвам в другите си животи.

Когато децата ми се смееха, аз се изпълвах с радост. Независимо от лишенията, за нас всяко утро беше радостен сюрприз - още сме живи! Аз преднамерено избрах този живот, по начина, по който всеки от вас го прави. Направих това, защото предишните животи оставиха в мен чувството на пренасита. Аз вече не мога да се фокусирам върху радостите и уроците на физическата реалност, които предоставя земния живот.

Независимо, че се ядосвах на децата си и понякога роптаех против обстоятелствата, аз чувствах великолепието на живота и тогава разбрах повече за духовността, отколкото, когато бях монах. Това не значи, че нищетата довежда до истината или, че страданието е полезно за душата. Малко са тези, които са живели в същите лоши условия и са научили това, което научих аз. Искам да кажа, че всеки от вас избира тези условия на живот, които ще са най-полезни, отчитайки вашите слаби и силни страни. В моите следващи, изключително богати животи, тази жена продължаваше да съществува. Както например във възрастния продължава да живее детето, което някога е бил. Тя беше благодарна за добрите условия на живот и ми помагаше още да ги ценя и използвам.

Така във вас съвместно пребивават различни реинкарнационни съществувания. Отново ще направя паралел с детето, което е част от вашите спомени и опит, и в същото време „се е превърнало" в един възрастен. Така и хората, които съм бил, тръгнаха по своя път и въпреки това останаха част от мен и аз останах част от тях.

Живея в паметта на Сет Втори като същността, от която той се е зародил. Обаче, тази същност, която съм сега, не е вече същата, от която той се е родил. Само вашите представи за време и съзнание могат да бъдат пречка и това да ви изглежда странно. В крайна сметка аз също помня Сет Втори. Всички тези връзки остават открити. Всяко психологично събитие оказва влияние върху всички психологични събития. Цялото съществуване и съзнание се преплитат. Ако мислите за душата като за нещо отделно, затворено, можете да стигнете до идеята за отделния бог - личност, обособена от своето творение.

Всичко Съществуващо е част от творението и в същото време е много по-голямо от самото творение. Съществуват пирамидални обединения на същества, чието съзнание включва в себе си огромно число други реалности. Използвайки вашите термини, може да се каже, че в тяхното настояще живота и смъртта на вашата планета е един миг от тяхното време. Съществуването на Сет Втори е в периферията на една от тези галактики на съзнание.

Когато говори Сет Втори, Роберт в началото осъзнава следното: неговото съзнание се устремява нагоре по вътрешен психологичен път, по изпълнената с енергия тръба и се издига към върха. Струва му се, че съзнанието напуска тялото през пирамида с открит връх, който се издига високо в небето.

Там, той установява контакт със символи, чието значение автоматично се превръща в думи. Тази точка представлява изкривяване на измеренията - място, което се намира между системите и е


свързано повече с енергията и психологичната реалност, отколкото с пространството, тъй като там то не съществува.

В тези моменти аз почти винаги присъствам там в качеството на преводач. Моето знание за тези реалности е необходимо за да посреднича в тяхното общуване.

Сет Втори е запознат със съвършено различна система на символи и за това в този случай става двоен превод - чрез мен към Роберт.

По този начин става предаването на определени представи. Тези преплитания на реалност и опит, тези послания от една система в друга стават постоянно. Проявяват се по различни начини във вашия свят. Те ви се струват като приливи на вдъхновение. С други думи, постоянно ви се помага.

Разбира се, вие се ползвате от своите способности, тъй като вашите качествата определят количеството на приеманата помощ. Символизмът на думите на Сет Втори е понятен на Роберт и върши своята работа. Но трябва да се помни, че това, което е отвън е и вътре. Ето защо съзнанието навлиза толкова дълбоко, колкото може да отиде извън.

Тези контакти са достъпни за всеки индивид. Всичко Съществуващо говори с всичките си части не с думи, не със звуците на фанфари и тръби, а предава посланията си чрез живата душа на всяко съзнателно същество.

Сеанс 590. 9 август 1971 г., 22:05, понеделникНе сте осъдени да се разтворите във Всичко Съществуващо. Аспектите на вашата личност,

дори и да не са ви известни, остават с вас. Всичко Съществуващо е творец на индивидуалности, а не е разрушител.

Моите „предишни” личности не са се разтворили в мен както и вашите във вас. Всички са живи и активни. Всяка една върви по своя път. Вашите бъдещи личности са не по-малко реални, отколкото миналите. Смъртта съществува само в реинкарнационната система.

Моята система повече не е свързана с реинкарнационното съществуване. Аз ориентирах съзнанието си върху други области. Тъй като всички животи са едновременни, всяко разделение е само психологическо. Аз, такъв, какъвто съм сега, съществувам едновременно със своите минали въплъщения. Просто сега не мисля за тях и вниманието ми е обърнато към други сфери на дейност. Личността се променя отвън в зависимост от това, дали се намира в тяло или извън него, защото след смъртта вие ще се променяте така, както и в живота. Ни бива да се мисли, че след смъртта вие ще останете точно такива, каквито сте сега. Все едно детето да каже: „Аз ще порасна, но мислите и представите ми ще останат точно такива, каквито са в детството.” Многоизмерността на душата й позволява да натрупва опит в безкрайните измерения. Съществуването в едно измерение в никакъв случай не изключва живота в друго.

Вие се опитвате да вкарате душата в тесните рамки на съществуване, което е ограничено от вашите примитивни възприятия. Но вратата на душата е отворена и тя отвежда във всички възможни измерения.

Ако си мислите, че вашата същност е общата сума от всичките ви аспекти, отново представяте душата като затворена система, ограничаваща нейната дейност в сегашния живот, която след смъртта ще отсъжда по делата й в един конкретен живот.

В много отношения това е удобна теория, макар че плаши някои с перспективата на вечното проклятие. Но тази теория е безкрайно далеко от описанията на действителното великолепно божествено съзидание. Душата се намира и вътре и отвън физическия живот. Наличието на вечно вътрешно съзнание не ви отделя от животните и другите форми на живот. Такова съзнание има във всички живи същества и във всички форми

Сеанс 591, 11 август 1971 г. 21:03, срядаНарекох тази глава „Заключение и въведение”, защото завършвам тази книга и се надявам, че

ще ви даде възможност да навлезете в най-мащабното разбиране за това, кои сте вие.За това ми позволете да ви представя на вас самите. Вие няма смисъл да преминавате от книга

в книга и от учител на учител. Вие не можете да се срещнете със себе си, като следвате някакви специални методи на медитации. Необходимо е само спокойно да се вгледате в себе си, такъв,


какъвто се познавате и ще можете да преживеете своята реалност с всички тези връзки, които съществуват между непосредствения „аз” в настоящия момент и многоизмерния вътрешен „аз”.

Трябва да имате желание, намерение и да няма съпротива. Ако не се заемете с изучаването на своите субективни състояния, не трябва да се оплаквате, че на много от въпросите си нямате отговор. Не може да очаквате, че някой учител ще ви разкаже всичко и ще ви покаже ценностите на вашето съществуване. Такова отношение непрекъснато ще ви вкарва в капан.

Докато седите и четете книгата, вратите остават отворени. Нужно е да почувствате сегашния момент колкото се може по-пълно. В този вид, в който е той във вашата стая или по улиците на града. Представете си всички преживявания на цялата планета, в един единствен миг, а след това се опитайте да оцените собствените си субективни преживявания, съществуващи в този момент и излизайки от него, умножете всичко това по броя на всички живи хора.

Това упражнение ще разкрие вашето възприятие, ще издигне нивото ви на съзнание и ще ви помогне най-добре да оцените собствената си природа.

Това ваше „аз”, което е могло да осъществи това разширение, би трябвало да е много по-голяма творческа и многоизмерна личност, отколкото сте си представяли по-рано. Много от упражненията, дадени в тази книга, могат да ви помогнат да се запознаете със своята реалност. Те ще ви дадат непосредствен опит за общуване със своята душа, или същност, и ще ви предоставят възможност да влезете в контакт с източника на вашата жизнена енергия. Може да се срещнете със своите минали реинкарнационни личности или вероятностни „аз-ове”. Може да забележите, че се издигате по нивата на съзнание.

Безусловно, на много от моите читатели ще се отдаде да усвоят тези упражнения. Те не са сложни и са по силите на всеки.

Всеки читател трябва така или иначе по новому да усети ценността на своето съществуване и да почувства как пред него се разширяват хоризонтите на съзнание, откривайки невидимите по-рано неща. Характерът на тази книга, методът на създаване и подаването на материала ще ви покажат, че личността на човек притежава много по-големи способности, отколкото й се преписват. Трябва да разберете, че не всички личности са въплътени. Тази книга беше замислена и написана от нефизическа личност, а след това материализирана. Така и вашата мисъл може да създава цели реалности.

И преди да завърша своето повествование и тази книга, ще поясня още нещо относно историческия Христос. Той не е бил разпънат. Той не е имал намерение да умре по този начин, но хората смятали, че за да се сбъднат пророчествата, епизода с разпятието е необходим.

Христос не е взел участие в това. Имало заговор, в който Юда е взел участие. Било е предприето запитване да се направи ли мъченик от Христос. Заговорниците упоили някакъв човек с лекарство от билки (за това в стих 23 от Евангелието на Лука се казва, че са помогнали на Христос да носи кръста) и му внушили, че той е Христос.

И той повярвал в това. Той бил един от измамените, но вярвал, че именно той, а не историческия Христос е трябвало да изпълни пророчеството.

Мария дошла, защото сърцето й било преизпълнено с печал към човека, който се е смятал за неин син. Тя била там от състрадание. Заговорниците искали да обвинят за разпятието определена еврейска секта. И даже не подозирали, че по-късно целия еврейски народ ще бъде обвинен за това.

Трудно е даже за мен да разплета това кълбо.....Могилата била пуста, защото заговорниците взели тялото. Обаче Мария Магдалена

действително е видяла Христос веднага след това. Христос е притежавал огромни психически способности. Той направил така, че по тялото му да се появят рани и се появил както в тяло, така и безтелесен вид пред последователите си. Той се опитвал да обясни какво е станало, обаче хората не разбрали думите му.

Петър три пъти се е отрекъл от Господ, говорейки, че не Го знае, защото той видял, че този човек не е Христос. Юда го е посочил, като е знаел за заговора и се боял, че той ще бъде разкрит и ще хванат истинския Христос. За това е предал на стражата ново появилия се мисия, спасявайки живота на историческия Христос.

Символично, идеята за разпятието е въплътила дълбоките дилеми на човешката душа. За това разпятието е станало реалност, а не истинските събития ставали по това време.


Само луд може да реши да понесе подобна жертва или да я сметне за необходима. Такава религиозна драма може да привлече само тези, които са привлечени от идеите на престъплението и наказанието. В тях те намират дълбоките отзвуци на своите субективни чувства.

Благодарение на ясновидството, Христос е видял, че тези събития така или иначе ще станат, и разбрал за последствията. Не е било възможно да се разговаря с човекът, когото разпънали. Той не искал да променя своите субективни убеждения. Той искал да се принесе в жертва, за да потвърди верността на древните еврейски пророчества.

На Тайната Вечеря, когато Христос казал: „Ето тялото ми, ето и моята кръв.", Той имал пред вид, че духа се намира в материя, взаимосвързан е с нея, но не е тъждествен с нея. И още, че Егото на собствения дух не зависи от Егото на тялото и, че Егото повече не бива да се отъждествява с Егото на тялото. Той е знаел, че мъртвото тяло не е Егото на тялото.

Всичко това е било възприето неправилно. Тогава Христос променил поведението си и започнал да се появява на последователите си не в тяло, нещо, което до този момент Той не е правил. Опитвал се е да им покаже, че не е мъртъв, а те Го приели символично.

При създалите се обстоятелства Неговото физическо присъствие повече не е било необходимо. Само с усилие на волята Той напуснал физическото състояние.

Когато им се появил, раните били необходими, за да повярват, че действително е Той. Това просто е било опознавателен знак, който след като обясни истинските обстоятелства, Той е трябвало да премахне.

Той ял храната, за да докаже, че е жив. Но те възприели това като потвърждение, че духа може да се храни. Те искали да повярват, че Той е бил разпънат и се е възнесъл.

Аз завършвам сесията тази вечер. Желая ви приятна вечер. Ще има и други книги. Благодаря ви за помощта, сътрудничеството и търпението.


Documents

Робъртс Джил-Говори Сет