Оригинални текстове на розенкройцерите от XVI и XVII векСъставител и преводач Диана Сливкова

ПРЕДГОВОР НА ПРЕВОДАЧА Сборникът с избрани оригинални текстове на розенкройцерите ще даде за първи път на

българската читателска публика възможност да усети обаянието на произведенията, издадени още в XVI и XVII век.

Още с манифеста Фама Фратернитатис (1614 г.) се изпраща пламенно послание до учените и управляващите в Европа за извършване на "Генерална реформация", която трябва да постави началото на едно ново, по-хуманно и демократично общество. През следващите две години биват отпечатани Конфесио Фратернитатис (1615 г.) и Химическата сватба на Кристиан Розенкройц (1616 г.), които също както Фама Фратернитатис са публикувани анонимно, но се предполага, че са дело на изключително ерудирания вюртембергски богослов Йохан Валентин Андрее (1586-1654), вероятно с участието на негови съмишленици от Тюбинген. В манифестите е представена историята на братството, създадено от Кристиан Розенкройц (1378-1484), чиято главна цел първоначално е да оказва помощ на бедните и болните, а по-късно и да работи в полза на една всеобхватна промяна в обществото и църквата.

Съществува и мнение, че старото розенкройцерство в Германия и множеството розенкройцерски общности са възникнали в действителност едва след отпечатването на розенкройцерските манифести и че са следствие от предизвиканата дискусия и преоценка на духовните и културно-историческите процеси в тогавашното общество, на реакцията спрямо римокатолическата църква, а също така и на критиката към ортодоксалния протестантизъм и схоластиката. Споровете около съдържанието и внушенията на розенкройцерските манифести, разпространявани и преписвани на ръка, както и загадката около автора им отслабват малко единствено по време на Тридесетгодишната война, но по-късно интересът към личността на предполагаемия автор Андрее се разгаря отново.

Обединяващото между розенкройцерските общности са трите основни цели, които те си поставят: 1. Сваляне от власт на всички тиранични монарси и замяната им с просветени монарси. 2. Реформация в науката, църквата, философията и етиката. 3. Откриване на универсалното лекарство или панацея, премахващо страданията и болката. Времето, което извиква на живот розенкройцерството, получило много скоро характера на

движение, преди това вече е родило самотните магове херметици от типа на Агрипа и Парацелз, чието силно влияние върху учението и идейната насоченост на розенкройцерството се установява и в предложените тук текстове. При това се наблюдава известно изместване на акцента – докато при херметиците вниманието е насочено главно върху промяната и усъвършенстването на отделната личност, при розенкройцерите, особено в първите години след възникването на общностите им, се работи предимно за преобразуването на обществото като цяло. Затова може да се каже, че социално ангажираните розенкройцерски общности, стремейки се към осъществяване на едно във висша степен християнско общество с окуменска насоченост, равенство и братство, всъщност си поставят и политически цели.

В Химическата сватба и в Тайните фигури розенкройцерството показва, че пътят на индивидуалното пречистване и извисяване, на стремежа към хармония с природата чрез служба на Бога, смирение и добродетелност е стъпало към постигането на всеобщото благо. Чрез самоотвержената си работа, потапяйки се изцяло в трансмутационния процес на пречистване и извисяване, посредством действието си едновременно като субект и обект на собствения експеримент (опитност), разкриването на тайните, скрити в самия него и заедно с тях и тези на природата, чрез живота в съгласие с природата и изконните човешки и християнски добродетели художникът или артистът (алхимикът, истинският философ) достига до истинското знание за възникването на живота и прераждането.

Розенкройцерските идеи, облечени в езотеричен език, мистични символи и алегории, вдъхновяват много изтъкнати умове като Робърт Флъд, Декарт, Коменски, Елиас Ашмол, Гьоте, Томас Ман и много други. Например прибавената в сборника Приказка на Гьоте съдържа "розенкройцерски" символи и насоченост, говорещи за едно изящно приложение и преклонение от страна на гения.

Но с изключение на Приказката става дума за оригинални текстове от XVI и XVII век, носещи, от една страна, чертите и езика на епохата, а от друга – особеностите и завоалираността на езотерично-мистичния текст, допускащ само посветени да проникнат по-навътре в материята. Наложи се осъвременяване на езика и промяна в словореда и обема на изреченията, поставяне на изобилието от

1

латински термини в по-голямата им част под линия и заместването им с български еквиваленти в самия текст, с цел да бъде улеснено четенето и възприемането на текста. Преводаческата работа не бе лека, тъй като трябваше да се предаде цялата сложна философско-понятийна и категориална система на розенройцерското учение, на херметичните и алхимичните символи на български език, без да се нарушат нито целостта и смисълът на съдържанието, нито пък да се разруши атмосферата и специфичният характер на текста. Необходимо е да се вземе предвид и фактът, че в различните апокрифни текстове, съдържащи алхимични символи, няма единство в използването и значението на едни и същи символи и знаци. Така например, ако в даден трактат кръг с точка в центъра му означава злато, то в друго съчинение същият знак може да означава Слънце, мъжкото начало, безсмъртие или всичко това, взето заедно.

По тази причина за постигане на по-голяма яснота в преводите се дават пояснения и препратки, а доколкото бе необходимо и допустимо, бе направено и унифициране на основните понятия във всички преводни текстове, което бе предшествано от проучване на редица справочници и критики, както и от консултации със специалисти.

В помощ на съвременния български читател са и оригиналните илюстрации и библиографията в изданието, които могат да послужат на интересуващите се в бъдещата им работа с подобни текстове.

В процеса на превода се стараех да избягвам произволни и случайни спекулации и несигурни обяснения. Следвах също така повече духа, отколкото буквата и се надявам, че резултатът от моите усилия ще позволи на мнозина, отправяйки поглед навътре в себе си, да открият мечтата си за собствено участие в сватба та на Розенкройц.

Диана Сливкова (Дортмунд, 2000 г.)

ЗА БРАТСТВОТО НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ "Кой постави рози на кръста?" Из Тайните (Diе Geheimnisse) Уважаеми читателю, вместо предговор ние ти предлагаме подбрани фрагменти от доста богатата

литература, изследваща философията и алхимията на розенкройцерите, защото времето и тайнствеността около братството не улесняват този, който иска да познае скритото...

Розенкройцерите са явление, което винаги е било покрито със загадъчност. Още в Конфесио Фратернитатис, публикувано през 1615 г. като манифест без посочен автор, се казва, че достъпът до розенкройцерите е възможен единствено благодарение на милостта на Бога. Затова усилията на изследователите са насочени към дешифрирането на скрития смисъл и значение на символите и загадките около розенкройцерите, които се отнасят главно до три области:

– историята на възникването на по-старото розенкройцерство. От една страна, става дума за вместване в добре известен духовно-исторически контекст. От друга страна обаче, появата на розенкройцерството е свързана с традиция, простираща се до древността;

– авторите/авторът на първите произведения на розенкройцерите, които, от една страна, са известни, но, от друга страна, отчасти остават скрити. Изследването на източниците показва съществени разлики между отделните първоначални текстове (оригинали) и множеството похвални слова или памфлети, появили се след тях и свидетелстващи за тогавашния успех на розенкройцерите;

– историята на розенкройцерите до ХХ век, която е едновременно колективна и индивидуална. Тя е колективна в този смисъл, че от XVIII век тайните розенкройцерски общности са особено популярни. Дори и днес розенкройцерската идея продължава да живее под различни форми и наименования. Тези многообразни аспекти на розенкройцерството представляват непрекъснат обект на изследвания. Но историята е освен това индивидуална, доколкото всеки човек чувства стремеж да открие съдбата на цялото човечество в своята собствена душа.

Непрестанният интерес към розенкройцерите се обяснява и с това, че с розенкройцерството е свързано неизчерпаемо древно познание за връзката между Бог, Човек и Космос, съхранено в психиката на всички на роди и изкристализирало в символи и митове. Не напразно Новалис пише в Паралипомена (допълнението) към Учениците от Саиз (Die Lehrlingen zu Sais): "Един от тях успя – той повдигна воала на Богинята от Саиз. – Но какво видя? Той видя – о, чудо на чудесата – самия себе си." Ако това е така, навярно във всеки човек се крие по един розенкройцер.

ОРИГИНАЛНИ ТЕКСТОВЕПрез 1614 г. в Касел излиза сборник, без да е посочено името на автора, съдържащ три текста:

Обща и генерална реформация на целия голям свят, Фама Фратернитатис, От похвалния Орден на Розенкройца до всички учени и владетели на Европа и Кратък отговор, представен от господин Хазелмайер.

2

За интереса към Фама Фратернитатис може да се съди по това, че още през същата година (1614) се налага второ издание и че през следващата година произведението е издадено от трима различни издатели в Касел, Франкфурт и Данциг. Общо седем пъти бива отпечатано произведението до 1617 г. Трябва да се вземе предвид и холандският превод, направен още около 1615 г. В превод на английски и френски Фама Фратернитатис излиза в Лондон през 1652 г. с издател Еугениус Филалетес. От 1615 до 1616 Генералната реформация бива отпечатана само в някои издания (Франкфурт и Касел); при това през 1615 г. излиза така нареченото Confessio Fraternitatis А.С., Аd Eruditoз Europae, публикувана на латински и немски език. Към него се прибавя един нов, подобен на роман текст, който бива публикуван през 1616 г. в Страсбург под заглавието Химическата сватба на Кристиан Розенкройц, година 1459. Успехът му по нищо не отстъпва на успеха на предишните текстове – още през същата 1616 г. този манифест претърпява две нови официални и едно неофициално издание.

ОТЗВУК В ГЕРМАНИЯЗа огромния успех на манифестите на розенкройцерите и особено на Химическата сватба на

Кристиан Розенкройц може да се съди по морето от памфлети и произведения във връзка с тях – около 200 на брой за времето между 1614-1620 г.! Две са главно реакциите: множество симпатизанти, приветстващи идеите на Братството на розенкройцерите, за чието съществуване никъде не се изказва съмнение, но се счита, че то трябва да остане тайно. Някои от поддръжниците на братството в Прага застъпват още през 1620 г. мнението, че розенкройцерите са съществували още по времето на Нерон и че са стояли близко до йезуитите.

Друга част от симпатизантите на розенкройцерите поставя в произведенията си акцент върху алхимията. Според философа и алхимика Радтикс Бротофер оригиналните текстове на розенкроицерите представят алегорично една висша и скрита алхимия, която е Божи дар и може да направи възможно откриването на тайната на универсалното лекарство. Също така и Михаел Майер, допринесъл за разпространяването на розенкройцерската мисъл, вижда в розенкройцерите назителите на една божествена традиция на истинската алхимия. Други автори обаче въобще не взимали предвид факта, че Фама Фратернитатис разглежда получаването на злато като нещо странично (parergon), и се надявали буквално да се сдобият с безпогрешната рецепта за добиване на златото.

Освен привърженици розенкройцерите имат и противници, сред които на първо място се нареждат представителите на ортодоксалното лутеранство, обвиняващи ги в симпатии към калвинизма, хулителство спря мо Аристотеловата философия, позоваване на ислямската философия и възторжената им подкрепа на Парацелз. Розенкройцерите дори били причислявани и към реформисткото движение на Второто кръщение.

ВЛИЯНИЕ В АНГЛИЯСпоменатият вече Михаел Майер живее доста време в Англия и се сприятелява с философа Робърт

Флъд, който през 1617 г. полемизира срещу Либавиус в своето произведение Tractaїuя Apologetis Integritatem So cietati de Rosea Сгисе defenden и изтъква заслугите на розенкройцерите за развитието на математиката, астрологията и медицината. Тези си дарби според автора те получили от Бога чрез Светия Дух и светлината на природата. В трактата си Tractatus Theologo-Philosophicus от 1617 г. той приветства откровението на розенкройцерите като добро предзнаменование преди края на света.

По такъв начин чрез Майер и Флъд розенкройцерството пуска корени в Англия и намира там много благоприятна почва за развитие. Иринеус Агностус обръща внимание на това, че розата е символът на Англия, а кръстът е напомняне за защита на истинската вяра.

Химическата сватба обаче бива публикувана в превод на английски чак през 1690 г. от Ецехиел Фокскрофт неизвестно защо под заглавието The HermeticК Romance. or йе Chymical Wedding, Written т high Dutch tian Rosencreutz. By Chris.

ВЛИЯНИЕ ВЪВ ФРАНЦИЯФренският философ Рене Декарт (1596-1650) пребивава във Франкфурт на Майн около 1620 г. и

там на учава за розенкройцерите. Наистина многото слухове и публикации за братството изкушават неговата любознателност, но основният принцип на радикалното съмнение, лежащо в основата на неговата философия, го кара да стигне до извода, че тъй популярното братство изобщо не съществува. Когато през 1623 г. той се завръща в Париж, славата на розенкройцерството вече е достигнала до Франция. Плакати обявяват патетично пристигането на пратеници на братството и славят неговите лечителски способности и познания по езиците.

През същата година в Париж излиза френският превод на Piaet utilissima admonitio, Ре Fratribuи Rosae-Crucis на Хайнрих Нойхаус, публикувано през 1618 г. в Данциг. В това суховато и скептично

3

изследване автора разобличава розенкройцерите като сектанти. Още по-тежки са обвиненията в един анонимен памфлет, публикуван през 1623 г., в който се разкрива съюзът на така наречените "невидими" с Дявола.

Историкът и библиотекарят на Ришельо Габриел Ноде (1600-1653) пише за розенкройцерите в едно свое изследване от 1623 г. (Instruction а la France sur la veritе de l'histoire des Freres de la Rose-Croix). В него той обективно описва тогавашната обстановка и култура в Германия и посочва с право влиянието на Парацелз, Йоахим фон Фиор, Раймунд Лул, Гийом Постел, Хайнрих Кунрат, Герхард Дорн, Освалд Крол, Йоханес Кеплер и Томазо Кампанела върху автора на манифестите. Освен това авторът на изследването познавал добре дори Тобиас Адами, един приятел на Йохан Валентин Андрее (предполагаемият автор на манифестите). Цялата история Ноде счита за шега, но смята също така, че авторите са образовани личности, които във Фамата и в Конфесио дават израз на мечтата си за опознаване на тайните на природата и ней ните вълшебни сили.

ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА МАНИФЕСТИТЕ Всеобщата и генерална реформация на целия голям свят "Reformatio generalis" – това е мотото на

настъпилия XVII век. Появата на една комета около 1604-1606 г., от друга страна, вълнува духовете на мнозина.

Апокалиптични предсказания, теологични спорове, тайно разпространявани ръкописи като предаваната от ръка на ръка Аврора или Изгряваща утринна заря на обущаря от Гьорлиц Якоб Бьоме – това е фонът на излязлата анонимно през 1614 г. книга със заглавие Всеобщи и генерална реформация на целия голям свят с едно приложение, един относително кратък текст със заглавие Фима Фратернитатис...

При първото от посочените по-горе две заглавия става дума за немския превод на една сатира на Траяно Бокалини (1556-1613), която критикува политическото опекунство на испанците над римската курия. През 1614 г. сатирата е отпечатана като увод към Фама Фратернитатпис. Всички усилия за реформа тук се представят в смешен вид, в последна сметка целта е да се покаже, че истинска реформа не може да се проведе със средствата на разума и човешката мъдрост, както се сочи и в едно по-раншно произведение на Джордано Бруно (Spaccio della bestia trionfante), публикувано в Лондон през 1584 г., според което религиозната и нравствената реформа трябва да започне на самото Небе, където обновлението на боговете и на планетите ще доведе до едно по-добро човечество.

ФАМА ФРАТЕРНИТАТИС Скептицизмът на така наречената Генерална реформация обяснява смисъла на "Reformatio divini et

huma ni" – използвана формула във Фама Фратернитатис: Светът не може да бъде направен по-добър само с човешки средства и не произволно, а единствено с помощта на божествено-човешката тайна на едно ново раждане. Но този манифест не е абстрактно съчинение. То съдържа биографията на основателя на братството Кристиан Розенкройц (означаван в оригиналния текст само съкратено с буквите Бр. К. Р. К.) и накратко правилата на ордена.

Чрез публикуването на Фама Фратернитатис се разбулва отчасти загадката около братството и авторите, респ. авторът, се надяват на реакцията на честния читател, докато за безбожниците пътят към розенкройцерите завинаги трябвало да си остане скрит.

Във Фама се изтъква особено значимостта на три книги: "Книжката Т" в ръцете на създателя на ордена К. Роз. к. (Кристиан Розенкройц). На последната

страница Кр. Р. бива сравнен с посаденото в сърцето на Иисус зрънце. В книгата се говори за "по-голямото от кралското съкровище" богатство в Арабия и Африка и се разказва за това, как той е построил един "Малък свят" и е създал компендиум на всички минали, настоящи и бъдещи събития. Книгата завършва с изрече нието: "Ех Deo nascimur, in Jesu morimur, per Spiritum Sanctum reviviscimus" (От Бога сме родени, в Иисус умираме, чрез Светия Дух ще бъдем преродени).

Във Фама Фратернитатпис се усеща влиянието на философа Раймунд Лул (1234-1315) и неговото произведение Arys Magna, в което се застъпва убеждението, че всички форми на действителността съществуват единствено чрез своята отнесеност към Бога. На авторите на Фама са били добре познати и произведения та на Пико дела Мирандола, издадени отново през 1572 г. и намиращи се в библиотеката на Кристоф Безолд. В Apologia се разграничават две форми на Кабалата: първо, като Ars combinandi, известна още като Аrs Raimundi, функционираща с въртящи се азбуки, и второ – най-висшата форма на Маgia naturalis,която свързва в брачен съюз небесните сили със земните. Фама Фратернитатис се позовава и на двете форми на Кабалата, споменава немските магове и кабалисти и прецизира, че във философската библиотека на розенкройцерите се намира "най-личната" книга, а именно – произведението за Axiomata.

4

"Най-изкусната книга" в същата библиотека се нарича Rotae Mundi. Значението на това понятие става най-разбираемо с помощта на схващането за цикличността на времето, което функционира подобно на колело и може да се сравни с цикъла на сезоните. Представата за колелото, спиралата или за цикъла е свързана с астрологични представи, но същевременно напомня за понятието renovatю veterum, което според Марсилио Фичино (1433-1499) трябва да предизвика появата на новата златна ера. Той вижда в Платон не само наследника на Хермес Трисмегист и Питагор, но и един от учениците на Мойсей. Във Фама Фратернитатис се казва: "... нашите Rotae водят началото си от деня, в който Бог казва: Fial, и ще завършат, когато Той каже Pereat, но Божият часовник бие всяка минута, докато нашият едва на всеки час."

Третата назована книга от философската библиотека, считана от розенкройцерите за "най-полезната", но си заглавието Proteus. Тя бива наречена полезна, тъй като в нея се говори за истинската алхимия, т.е. не за правенето на злато, а за поверената на човека задача да изпълни вложената в природата Божия воля. Тъй като природата постоянно и отново се ражда – думата "природа" етимологически е свързана с глагола "nascor" (бивам роден, създаден), то природа означава самата промяна. В същото време философският Меркурий, играещ главна роля в процеса на преобразуване, в алхимията е не само живакът, но и тайната субстанция на превръщането, едновременно дух и душа, мъжко и женско, многостранен и своенравен, тоест Proteus (гр.: бог на морето; променлив, своенравен). Тази способност за превръщане е причина да се представя (началото на XVI в., Мелхиор Сцебени) opus alchemicum (алхимичната дейност най-общо) под формата на литургия. Така философският камък би могъл да се "схваща в известен смисъл като символ на "вътрешния" Христос, на Deus in homine"(C. С. Jung, т. 13, с. 107).

По такъв начин намира обяснение и оптимистичното и малко загадъчно твърдение в началото на Фама Фратернитатис, че с Божията милост "все повече се разширява познанието на Неговия син".

ВЛИЯНИЕ НА ФИЛОСОФИЯТА НА ПАРАЦЕЛЗ Във Фама се поставя акцент върху философията. Не само Кристиан Розенкройц, но и всичките

осем братя от братството се посвещават на философски занимания, като всеки от тях има задълбочен поглед върху "тайната и явната философия" Това означение на философията като тайна и скрита се нуждае от пояснение, което можем да намерим при Парацелз. В първото издание на Liber Paragranит четем следната особена дефиниция: "Какво друго е философията, ако не невидимата природа?" Това означава, че философията според Парацелз не е резултат на логическото мислене: последното според него е записано в codices scribentium, които той нарича също така "книжни книги", напомнящи му за Аристотел и Гален, и които се критикуват във Фама, както и всичко онова, "което изглежда подобно на Codice"(Cъбрани произведения І,8,71).

Според Парацелз няма смисъл да се изследва и открива животът чрез мъртви и отдавна остарели книги. Единствено ценна е книгата Libev Mundi (Книгата на света). "Който иска да изследва природата, той трябва да чете книгите й с крака.. Такъв е кодексът на природата и тъй трябва да се разгръщат нейните страници." На друго място Парацелз пише: "... книгата, в която буквите на тайните са видими, достъпни, разбираеми и ясно написани, тъй че всичко, което би искал да узнае човек, той намира тъкмо в тази книга, как то е написано от ръката на Бога; така ако човек е чел правилно, то всички останали книги в сравнение с нея остават само мъртви букви; в нея се намира всичко, тъй че не е нужно да се търси обяснение на друго място, а единствено вътре в човека. Той е книгата, в която са написани всички тайни" (I, 14, 547).

Конфесио Фратернитатис заема подобна позиция относно проблема за книгите: всичките проучвания на Кр. Р. са свързани с една-единствена важаща за всички времена книга, книгата на природата, която не е достъпна за всеки читател. Фима Фратернитатис разказва за това, как първите братя на ордена, също както и Парацелз, усърдно са се занимавали с така наречената Liber Mundi.

Liber Mundi съответства на убеждението на Парацелз, че хората могат да узнаят всичко за природата "чрез външни знаци и признаци". "Всяко нещо се проявява чрез определен знак. Защото всеки плод е знак, по който може да се съди какво се съдържа в онова, от което произхожда този плод" (I,12,174). "Няма създание, при което природата да не разкрива чрез знаци онова, което се съдържа в него. (...)"

Фама Фратернитатис поставя акцент особено върху взаимната обвързаност и зависимост между микро- и макрокосмос. Хармонията между тях, тоест между човека и природата, толкова важна за розенкройцерите, зависи от степента на тази взаимовръзка. От една страна, природата се нуждае от човека, за да станат видими скритите в нея действащи сили (virtut.es) и да запалят в нас, хората, светлината на природата (lu men nat,urae). Само чрез просветлението в човека природата може да

5

излезе от своето латентно, безсъзнателно, несъвършено състояние. Затова и се стреми тя към тази светлина, тоест към откровението, чрез което ще познае сама себе си. Насочването на вниманието вътре в човека показва близост между розенкройцерите, Парацелз и ап. Павел – "откровението на Божиите деца" в Римляни 8,19. Необходимо условие за това е човек да създаде в себе си благоприятна почва, за да може да се осъществи желанието на природата към саморазкриване.

ВЛИЯНИЕТО НА ЙОХАН КЕПЛЕР През 1604 г. Кеплер открива нова звезда в така нар. "oгнен триъгълник" (образуван от трите

съзвездия Телец, Лъв и Стрелец) и обявява това за знак,че е дошло времето за нова реформация.Това става през 1606 г. в книгата му Stella Nova, et coincidente principio Trigoni ignei. Времето на тази прогноза съвпада с фиктивното откриване на гроба на Кристиан Розенкройц във Фама и въпреки че авторът, респ. авторите на Фама предпазливо обявяват принадлежността си към лутеранското вероизповедание, това не им пречи да предскажат идването на една всеобща реформация.

В този смисъл разбират посланието на розенкройцерите и някои съвременници, между които Адам Хазлмайер, чийто Отговор на достопочтеното братство на теософите розенкройцери излиза към първото издание на Фама Фратернитатис.

КОНФЕСИО ФРАТЕРНИТАТИС Авторът, респ. авторите на Фама Фратернитатис обявяват скорошното публикуване на

"латинското Конфесио", където възнамеряват да посочат 37 причини, поради които ще направят братството си обществено достояние, където доброволно, без принуда и без всякакво възнаграждение ще предложат такива висши мистерии.

ЕЗИКЪТ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ Магическото "писмо" на розенкройцерите е повлияно много силно от Парацелз. Само от

перспективата на Парацелзовото влияние може да стане разбираем следният откъс от Конфесио. "Не би ли било чудесно да можеш непрекъснато да живееш така, сякаш си живял от началото на света и ще живееш до края му?" Този мотив, който е само загатнат тук, намира пълно развитие в Химическата сватба.

Влиянието на Парацелз ясно личи също така от обстоятелството, че Конфесио Фратернитатис отдава предпочитание на Светото писание пред Книгата на природата, тъй като Парацелз счита, че освен светли ната на природата има и една друга светлина, която ни учи как да постигнем Вечното.

Докато Фама Фратернитатис разказва за живота на Кристиан Розенкройц, за основаването на ордена и призовава владетелите, съсловията и учените на Европа да реформират живота и науката, Конфесио Фратернитатис, както показва заглавието, е вероизповеданието, идейното съдържание на розенкройцерското движение. Странно е обаче, че въпреки приликата в програмния характер на двете произведения помежду им са налице съществени различия. Във Фама Фратернитати с "философията" и богословието се разглеждат като равноправни и се подчертава съответствието между Библията и Книгата на природата. За разлика от Фама обаче, Конфесио Фратернитатпи е изтъква превъзходството на Библията и критикува онези, които не приемат достатъчно сериозно Светото писание и се опитват да съберат под един похлупак философията, теологията, медицината и математиката. Конфесио упражнява своята критика с помощта на метафората на маскения бал.

ХИМИЧЕСКАТА СВАТБА... Това е третият манифест, публикуван през 1616 г. в Страсбург. Този текст може да се причисли

към жанра автобиографичен роман. Героят на романа, Кристиан Розенкройц, съществено се различава от легендарния основател на братството във Фима Фратернитатис. Тъй като в началото на разказа той е вече на 81 години, съгласно представената във Фама Фратернитатис биография той би трябвало да изглежда като достопочтен, почитан създател на богат и влиятелен орден и да бъде обграден от братя. Освен това поток от търсещи помощ болни би трябвало да не секва пред неговата обител. Това обаче съвсем не е така: в Химическата сватба Кристиан Розенкройц е представен като отшелник, живеещ в планинска колиба. Дока то героят от Фама се отличава с oгромните си познания в областта на математиката, природните науки, философията, героят от Химическата сватба признава празнотите в знанията си и своето несъвършенство и сам счита, че въпреки астрологическите си познания и пророчески видения със своите слабости, без Божията милост, едва ли би бил нещо повече от "жалък червей". Странно е също така, че за преживяванията му през седемгодишната подготовка за "сватбата", както и приемането му в двата ордена, за които става дума в животоописанието му във Фама, също

6

така не се споменават подробности, сякаш главният герой на манифеста не е същият главен герой от Химическата сватба.

Все пак не подлежи на съмнение, че съкратените означения във Фама: К. Р., Р. К., К. Р. К., К. Роз. К., или "нашият обичан Християнски Отец" в Конфесио се отнасят за името Кристиан Розенкройц от заглавието на Химическата сватба.

Когато Кристиан Розенкройц се отправя към кралския дворец, той облича сватбена одежда от бяло ленено платно, препасва се с червена лента, кръстосана на кръст, и закичва шапката си с четири рози (кръст с че тири рози е съставна част от семейния герб и на Андрее). А когато го питат за името пред портите на кралския дворец, той отговоря, че е "брат от Кръста на червената роза".

Както в Библията, тъй и тук съновиденията играят роля за разкриване на свръхестествени събития и прозрения. Сънят на Кристиан Розенкройц наподобява една проповед на Бернард фон Клерво (1090-1153), в ко ято абатът използва метафората на въжетата, за да изобрази спасението на заслепените хора от една "стара жена и нейния син". На Кристиан се удава да бъде изваден от тъмницата, но се наранява и куца с двата крака. "Старата дама" го утешава със следните думи: "Не се смущавай от този недостатък (...) и благодари Богу, че те е допуснал до такава висша светлина още на този свят, и то в твоето несъвършенство..."

Този епизод е ключов за разбирането на Химическата сватба, доколкото тя насочва вниманието към противоречието между душевна слепота и просветление, а, от друга страна, показва Парацелзовото влияние върху романа. Като казва на Кристиан, че той още на този свят може да стигне до висшата светлина, "старата дама" намеква за "светлината на Светия Дух", която не бива да бъде смесвана със светлината на природата, въпреки че двете светлини произтичат от Бога и се допълват една друга както мъжът и жената по между си. Но тази милост е оказана на стария Кристиан "в неговото несъвършенство", затова той трябва да куца. Той куца с двата крака, защото е изложен на същия упрек, който отправя Елиас на планината Кар мел към народа, неможещ да избере между Бог и идола Баал (1. Кр.18,21).

НО ЗА КАКВА СВАТБА СТАВА ДУМА? Старият Розенкройц се отправя към двореца и не случайно се натъква на пътя си на кръстовище с

три кедрови дървета, които според една маргиналия представляват дървета на Меркурий. Тази идентичност със spiritus vegetativis е намек за трансформиращия процес на прераждането, който трябва да се извърши в двореца. Трите кедрови дървета същевременно са символ на Триединството и на елинистичното схващане за Хермес като сочещ пътя – на едно от дърветата е закрепена Tabella Mercurialis, сочеща на латински език четири възможни пътя за двореца, само един от които води до целта без опасност за живота. Хермес (Меркурий) обаче често заблуждава: затова той се явява едновременно като слаб, бял гълъб и зъл, черен гарван. За да спаси гълъба, Кристиан поема по един от пътищата и не може след това да се върне обратно, защото Хермес, преобразил се като вятър, не му позволява това.

Налице е двойна интерпретация на разказа, изразена между другото и в съкрашението върху златната монета, която Кристиан получава от пазача, S.Р.N. От една страна, съкращението означава Salus Per Natu ram (Спасение чрез природата), а от друга – Spons Praesent.andi Nuptiis (Гост на младоженка на сватбата). Това е съзнателна амбивалентност, цел на автора на Химическата сватба: алхимическият смисъл се съдържа в "светлината на природата", "небесното изкуство" в "светлината на милостта", идваща отгоре.

Важен момент за разбиране на повествованието представлява везната на добродетелите: неканените гости не са влезли през портала, а са прескочили зидовете на двореца. Това са знатни особи и дворцови алхимици. При изпита върху златната везна повечето от гостите претърпяват неуспех, докато Кристиан успешно преминава през всичките трудности и се оказва неоспорим избраник. Той подарява четирите си рози на девойката, ръководеща церемонията, която алегорично представя алхимията (девойката Алхимия). Така той се освобождава от символа на наказанието, тежащо на главата му, тъй като розите символизират с кървавочервения си цвят кръвта на алхимичния спасител. Докато измамниците биват обезглавени както по времето на херцог Фридрих фон Вюртемберг, издържалите изпита на добродетелта гости получават като отличие Златното руно, на което виси летящ лъв.

Рицарският орден на Златното руно е бил създаден през 1429 г. в Бургундия от Филип Добрия като спомен за легендарните аргонавти. Антоан Февр доказва, че руното още през Средновековието е било тълкувано като пергамент или книга, съдържаща тайните за правене на злато.

7

НЕБЕСНАТА АЛХИМИЯ Химическата сватба, както Фамата и Конфесио се дистанцират съзнателно от заблуждаващата

техника и литература за правене на злато (вж. по-горе), а по-нататъшното повествование изтъква положителната роля на истинската алхимия като служителка на Небето и на природата.

Това означава, че описаната в разказа алхимия няма повече да бъде в служба на природата, а на Небето. Тази интерпретания се подчертава от едно ново преживяване на героя на четвъртия ден, когато той бива заведен от девойката повторно до кладенеца. Там е отново лъвът, който държи в лапите си плоча със следния надпис:

Аз, знатният Хермес, след толкова беди, които понесе човешкият род, по решение на Божия съвет и с подкрепа на изкуството тека оттук като лечебно средство.

Да пие от мен този, що може;

да се мие с мен този, който желае; да ме мъти този, който смее. Пийте, братя, и ЖИВЕЙТЕ! Главната фигура в алхимията е Хермес-Меркурий, който може да бъде ту живак, ту вода, ту огън,

ту въздушен дух и по тази причина бива окачествен от Герхард Дорн, чиито произведения се четат в Тюбингенския кръжец, като променлив и закачлив. В него са представени както Доброто, така и Злото. При Хайнрих Кунрат той обаче е втори Божи син наред с Христос, поставян е наравно с Триединството. Ученикът на Парацелз Г. Дорн в Aurora philosophorum говори за прераждането на Меркурий, който е приел в себе си го рните и долните сили и ги е бракосъчетал. За автора на Химическата сватба е от значение да разграничи истинската алхимия от псевдо-алхимията и да разкритикува както празните мечти направачите на злато, така и авантюристичните спекулации на някои теософи, според които философският камък има същата ро ля за природата, както Христос за избавлението на човечеството. От друга страна, той намира обаче за правилно представянето на двете форми на алхимията, както е при Парацелз: от една страна, алхимията се разглежда в светлината на природата, която е една от опорите на медицината, и от друга страна – в светли ната на Светия Дух, като тази алхимия вижда в кръщението и в светото причастие алхимична трансформация.

В тази връзка не е чудно, че Хермес-Меркурий по решение на Божия съвет се е превърнал в лекарство, и то по време, което е означено криптографично върху табелката в лапите на лъва, а именно през 1378 г. Съгласно Конфесио Фратернитатис през тази година е роден и Кристиан Розенкройц. Затова си заслужава да се проследи особеното значение, което авторите на розенкройцерските манифести придават на тази дата. Сборът на числата е 10, тоест също както при питагорейците "тетрактис" е символ на съвършенството и завършеността, а същото е и при годината 1459, в която се състоява Химическата сватба.

Това време на осъществяване е маркирано в разказа чрез различни ритуали: избраните гости се мият на чешмата и пият от златен съд, преди да облекат златни одежди и да получат ново Златно руно, а върху закрепения за него златен медал с изобразено слънце и луна има надпис цитат от пророк Исай: "Лунната светлина ще бъде като слънчевата светлина, а слънчевата светлина – седем пъти по-светла от земната." И това е ключът към есхатологичния смисъл на целия разказ: Хермес е станал лекарство, носещо спасение, и поради свързването със Златното руно е като агнеца в Откровението на Йоан, който подобно на добър пастир ще води стадото към живата кладенчова вода (Откр. 7, 17). Тази вода има силата на светената вода при християнския ритуал на кръщението. Става дума за пророческа и апокалиптична връзка. Меркурий, Слънцето и Луната, златото и водата са символи на едно "изкуство", което надхвърля рамките на обикновената алхимия.

Любопитството му е причина, за да остане като пазач, вместо да си отиде у дома. Но това наказание в действителност е почетно отличие, ако сравним участта му с тази на пророк Даниил, за когото в еврейския вариант на Библията се казва, че той "стои пред царските порти", тоест е винаги на Негово разположение. Това преносно значение обяснява привидното противоречие в края, когато читателят узнава, че Кристиан, "мислейки, че трябва (...) да стане пазач на портала, се завръща у дома".

8

ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА РАЗКАЗА Още по времето на възникването си Химическата сватба в някои отношения представлява загадка

за съвременниците си с множеството символи, сравнения, алюзии, закодирани понятия. Това е било всъщност намерението на най-вероятния автор на романа Валентин Андрее – "да обърка наивниците". Една година след издаването на Химическата сватба, през 1617 г., той публикува един диалог със заглавие Institutio magica pro сиriosis, в който Кристианус оставя събеседника си с убеждението, че ще го посвети в магията, но в действителност го въвежда в изследването на magia naturalis. Чрез метаезика на автора се удава да промени виждането на читателите.

Умозрителната алхимия отдавна се ползва от християнските символи, например в Aurоra consurgens, приписвана на Тома Аквински, Светото писание служи за алегория на алхимията. В действителност алхимикът е виждал в Меркурий лечителя на материята, символ на Incarnatio Christi. Философският камък бил сравняван с Христос и Триединството, жертвата се принася чрез златото в името на спасението на несвършените тела. Затова някои алхимици били склонни без всякакво богохулство да представят този процес на преобразуване като богослужение.

В Химическата сватба е обратното. Чрез веселата и същевременно сериозна игра с алхимичния процес авторът подтиква читателите си към алегорична интерпретация на едно "друго", небесно "изкуство", интерпретация,предполагаща познанието в "светлината на Небето". Със символната система на алхимията се представя не спасението на природата, а бракосъчетанието на Христос с неговата църква. Този разказ скъсва с традициите на алхимичната литература и се приближава до категорията на фантастичната литература, която същевременно задоволява потребността от един трансцендентен свят, криещ се зад реалния.

ПРОБЛЕМЪТ ЗА АВТОРСТВОТО Трите розенкройцерски манифеста били публикувани анонимно, но предизвикали такъв голям

шум, че съвременниците им трескаво започнали да търсят автора и много скоро следите ги довели до младия студент по богословие от Тюбинген Йохан Валентин Андрее (1586-1654). Той произхожда по майчина линия от знатното вюртембергско бюргерство, а неговият дядо е известният богослов и ректор на университета в Тюбинген Якоб Андрее. Поради замесване в скандал заради писанията той прекъсва следването си за пет години. Движи се в кръгове, недоволни от официално проповядваната в университета схоластика. Общува с Томас Хес (1558-1614), който практикува медицина като последовател на Парацелз, и се въодушевява от предсказанията на домашния учител от Марбах Симон Щудион, според когото 120 год. след рождението на Лутер (1603 г.) започва ерата на Светия Дух. Професорът по право Кристоф Безолд (1577-1638) също се числи към приятелите на Андрее. Всестранно образована личност, той има спиритуалистични наклон ности и разполага с огромна библиотека, изцяло предоставена на разположение на младия Андрее.

От 1614 г. започва дейността на Андрее в служба на църквата. През 1638 г. Андрее заема длъжността дворцов проповедник и съветник във висшата църковна администрация в Щутгарт, възлагат му се и тайни дипломатически мисии. Междувременно той развива трескава литературна дейност и поради склонността си към сатирата си навлича враждебното отношение на не една известна личност. С розенкройцерството той се занимава през целия си живот под една или друга форма. До 1630 г. излизат около 300 публикации за или против братството. Хвалебствията и критиките са еднакво неприятни за Андрее, така че през целия си живот той трябва да се брани и търси оправдания.

В своята автобиография, чийто ръкопис изпраща на покровителя си херцог Аугуст фон Брауншвайг-Люнебург и която бива публикувана едва през 1799 г. (тоест едва след смъртта на Андрее), той признава автор ството си относно Химическата сватба.

Все пак при внимателно вникване в текстовете става ясно, че героят с името Кристиан Розенкройц от Фама и героят от Химическата сватба със същото име не са идентични. И двете произведения се позовават на Парацелз и природата бива възхвалявана в тях, но Фама е изцяло в светлината на природата, докато Химическата сватба възхвалява божествената алхимия в светлината на милостта и разкрива тайната на Творението единствено на преродените. Това се символизира от обстоятелството, че в края на разказа Кристиан се отказва от своето Златно руно. На уверения оптимизъм на Фама, която възхвалява благородството и великолепието на микрокосмоса, е противопоставено смирението на отшелника Кристиан, който никога не забравя, че "Творецът го е направил малък". На необозримото знание, което е овладял и съхранил основателят на Ордена при мъдреците от Изтока, в Химическата сватба противостои съзнанието за незнание – най-висшата мъдрост е да знаеш, че не знаеш нищо. От това кратко сравнение се вижда основното различие между двата розенкройцерски манифеста.

В крайна сметка розенкройцерите се вместват в безкрайната редица на тайно предаваното скрито древно познание на приказките и митологичните разкази, допринасящи открай време за благотворното

9

психологическо равновесие на човечеството.Разработката на съчиненията за розенкройцерите произтича, разбира се, от съвсем ясно намерение и отговаря на определена историческа и географска ситуация, но използването на алхимическата символика по необходимост излиза извън тези тесни рамки. Така съдбата предопределя на мита за розенкройцерите да заживее самостоятелен живот и да съживи отново всичките разнообразни форми, в които е могъл да съществува митът през цялата човешка история – да бъде една духовна истина. Има ли обаче по-голяма истина от Духа?

ТРАДИЦИЯ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРСТВОТО В ПО-ШИРОКА ПЕРСПЕКТИВА Митична предистория Адам Адам бива посочен от Иренеус Агностус (псевдоним), апологет на розенкройцерството, като първи

член на мистериозния орден. Той се позовава на девета глава от Конфесио, в която се казва, че магическият език на розенкройцерите няма нищо общо с вавилонското объркване на езиците, защото той съответства на "буквите и азбуките", които сам Бог е въплътил в Библията и в Книгата на природата, тоест сроден е с праезика на Адам, използван според езотеричното предание в Рая и разбираем за животните, наричан още език на светлината. В Конфесио се споменават още Енох, който можел да разговаря с Бог и ангелите, и Орфей, който омайвал всички с песните си. Разбираемо е, че почитателите на по-старото розенкройцерство сочат Адам като основоположник на братството. Някои гностични и кабалистични традиции правят от него също така създател на писмеността, на магията, на астрологията. А алхимистичната фаза на солификацията, описана в Химическата сватба, навярно е знак за възстановяването на адамовото, райското състояние в човека, доколкото златната сфера символизира главата на Кристиан Розенкройц и вселяването под формата на лъчи в нея – на изначалния, райски Адам, на "interior homo noster".

ЕГИПЕТИдеята за розенкройцерите според Михаел Майер (Silentiuти post clamores, 1617) може да бъде

проследена още в Египет. Прастарият орден според него бил основан около 1500 г. пр. Хр. Търсенето на подобни корени не е съвсем неоснователно, ако се вземе предвид това, че Плутарх разказва за египетската митология в Dе Iside et Osiride и че Андрее е могъл да има достъп до трудовете на този гръцки писател чрез библиотеките на баща си или на приятеля си Безолд.

Важен за фикцията е мотивът в мита за Осирис за прераждането, свързан със символиката на движението на слънцето. Възкръсването е символизирано от изгрева на слънцето. Представеното в Химическата сватба жертване на трите кралски двойки, възкръсването на краля и кралицата наподобяват египетските мистерии. Хермес Трисмегист се идентифицира с египетския бог Тот, за когото се смята, че е откривателят на алхимията. В античността са съществували множество общности (подобни на розенкройцерите по дух), напр. т.нар. общност Поймандър и много други, за.,които като правило се знае много малко.

Михаел Майер намира и някои сходства между древногръцките мистерии и описаното в Химическата сватба. Той намира много сходства и между розенкройцерите и питагорейците. От друга страна, сравнение то с тайната на превръщането в Химическата сватба става разбираемо с идеята за странстването на душите и кармата, която се появява отново в по-късното розенкройцерство, напр. при Рудолф Щайнер или Макс Хайндл.

Отивайки по-напред в историята, може да се каже, че както за гностиците, така и за розенкройцерите Космосът представлява живо същество с тяло, дух и душа, при което растенията имат вегетативна или душа на растежа, а животните – сензитивна или душа на усещанията. При хората освен тези два вида е налице още "интелективна" или мислеща душа, даряваща им езика и разума. Разумът е божественото и творческото начало. Рихард Кинаст (1926) в една своя интерпретация на Химическата сватба тълкува трите кралски двойки като символично представяне на гностичното схващане за душата.

Природата и микрокосмосът според гностиците в първите столетия след Христос са само едната страна на света. Нематериалната втора половина е сферата на духовете, на ангелите, на невидимите сили, простиращи се до Бога.

За да бъде спасен човекът (т.е. микрокосмосът), отделен чрез Луциферовия огнен кръг от Бог и Христос, той трябва да се освободи от своята материалност и злите духове и да се извиси, минавайки през седем сфери. Прераждането в духовно същество се представя от гностиците като хиерогамия (свещен брак) – сякаш земният човек е годеницата, която приема в скута си семето от светлина на божествения годеник. Символът съществува и по-късно в Гносиса на Златното розенкройцерство. Там

10

човекът още пази спомена за божествения си произход и посредством пълно преобразяване на безсмъртната искра в своята душа може да бъде отново напълно просветлен.

ХЕРМЕТИКА Някои елементи на лечителската херметика се явяват в Химическата сватба. Например огънят като

средство за получаването на живо същество, преминаването над небесното море, изкачването към Олимп, осмият етаж (материалното тяло се разтваря, душата се освобождава от седемте порока и приема осмото (огдоадско) качество, преди да се роди отново в Отеца), тълкуването на сънищата и много други.

ВЛИЯНИЕ НА АРАБИТЕ И САБАТИЦИТЕ Едновременно управник, пророк и философ – три пъти великият (Триславният) Хермес бил

почитан особено сред арабите. Те образували общности, в които практикували алхимичните и астрологичните си позна ния. Между VI и XI в. сабатците единствени притежавали Corpuк Hermeticum.

Михаел Майер въз основа на изказвания на Исидор фон Севила твърди, че чудната птица феникс живее в Арабия. От Фама Фратернитатис се вижда, че авторът е запознат с интересите на сабатците, тъй като Кристиан Розенкройц съгласно своя фиктивен биограф разширил в Дамкар значително своите познания по физика и математика.

Кристиан посещава град Фес. Андрее използва прочутия атлас на географа Меркатор (1512-1594), според който името "Фес" означава "от злато". Там работели много ясновидци и алхимици. Във Фес имало освен това арабски университет, основан през 793 г. Общоизвестна е заслугата на арабите за съхранението и преписването на някои текстове на старите гърци. Те преписали не само Аристотел и Платон, но и Евклид, Архимед, Птолемей, Хипократ, Гален.

Някои изследователи дори установяват паралели между митологичните мотиви на двете общности, достигнали до нас.

Съществува родство и между светогледа на розенкройцерите и някои мислители или художници от късното Средновековие и Ренесанса, така че изследователи на братството мислели, че са открили привърженици на тайната общност, живели още преди XVII в.

Например Данте Алигиери (1265-1321) – странстването на душата в Божествената комедия из Ада, Чистилището и Рая показва прилика със слизането на Кристиан в гробницата на кралете и при ложето на Венера. От друга страна, Комедията, която дава ключа за разбирането на Химическата сватба, е в известен смисъл Божествена комедия на спасеното човечество. В Дантевия рай душата достига осмото небе и виж да бракосъчетаването на розата и избраниците. В 31. песен Данте пише: "В образа на бяла роза ми се яви "samcta militia", за която Христос се ожени в своята кръв...", при което символите – светата сватба, розата от светлина и кръстът спасител са съединени.

Йеронимус Бош във великолепните си назидателни картини също така използва символи, към които спадат и някои от символите на розенкройцерите.

Въпреки всичко много по-вероятно е влиянието на Агрипа фон Нетесхайм (1487-1535) върху Фама Фратернитатис (неограниченото въздействие на тара naturalis). Според Агрипа магията съчетава физиката, математиката и богословието, а физиката е учението за природната магия, което е доста близо до светогледа на розенкройцерите.

Съвременникът на Агрипа Парацелз също вярва в магическата сила на душата. Той нарича себе си "доктор на Светото писание". На влиянието му върху по-старото розенкройцерство обръщат внимание всички изследователи на розенкройцерските текстове. Интересен е фактът, че произведения на и за Парацелз се намират в гробницата на Кристиан Розенкройц, зазидана през 1484 г., а известният лекар и философ е роден едва през 1493 г. Странно е и криптографското упоменаване на името му с датата 1459 г. в Химическата сватба.

ОТ РОЗЕНКРОЙЦЕРСТВО КЪМ МАСОНСТВО Чрез Михаел Майер, Робърт Флъд и техните произведения розенкройцерството бива пренесено и

намира разпространение в Англия. Тъкмо тук отрано се очертава развитието от розенкройцерството към масонството.

През 1804 г., точно 200 години след опиваното във Фама откриване на сводестата гробница на Кристиан Розенкройц, Йохан Готфрид Буле публикува в Гьотинген книга със заглавие: За произхода и най-видните съдби от Ордена на розенкройцерите и свободното зидарство1, в която той посочва, че

1 Става въпрос за масонството. – Бел. ред11

назованата в Химическата сватба дата 1459 съвпада с времето, когато майстори строители от Германия, Австрия и Унгария се събират в Регенсбург и основават братство, на което кайзер Максимилиан І през 1497 г. дава привилегии. В 1824 г. тази теза се допълва от Томас де Куинси в една негова публикация. Според автора свободното зидарство в Англия произлиза от розенкройцерството посредством обединението на розенкройцерските идеи със средновековните традиции на занаятчийските сдружения. Това става по негово мнение между 1633 и 1646 г.

Още много неща говорят в полза на тази хипотеза, но те се нуждаят от допълнителни факти и проучвания.

Може да се каже, че почти навсякъде успехът на розенкройцерската литература се дължал на връзката й с алхимията.

Например през 1654 в Нюрнберг била създадена общност, която се нарекла розенкройцерска; тя се занимавала с химически изследвания и големият философ Лайбниц (1646-1716) вземал участие в нейните занимания. Забележително е, че той дотолкова се задълбочил в проучване на Химическата сватба, че решил загадката около именно на девойката Алхимия.

НОВОТО БРАТСТВО През XVIII в. назрява необходимостта от една конкретна организация, която обаче приема

различни форми. За различни общности и ордени, близки до розенкройцерските, се споменава в отделни книги и съчинения. В Прага, Регенсбург, Виена (Виенската розенкройцерска общност се разраства и оказва влияние върху цяла Австрия, Унгария, Бавария и Вюртенберг), Саксония, Шлезия, Лаузиц, Щутгарт, Мюнхен, Аугсбург, Нюрнберг, Лайпциг възникват множество розенкройцерски общества. Между тях и масонството съществувала взаимна симпатия, но не непременно пряка връзка. Масоните се надявали да научат от розенкройцерите тайни, които да им донесат богатство, здраве и дълъг живот, а розенкройцерите се надявали чрез масоните да разширят херметическите си познания. Затова розенкройцерите често ставали членове и на масонски ложи.

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРСТВОТО ВЪРХУ НАУКАТА, ЛИТЕРАТУРАТА И ИЗКУСТВОТО

Историята на възникването на старите розенкройцерски манифести показва, че още при излизането им поток от книги и съчинения залива много европейски страни и че именити философи и учени като Декарт, Лайбниц, Нютон, Бейкън, Коменски и др. живо се интересуват от това движение и неговите трактати. Много писатели също така се вдъхновяват от мита и тайнствата на розенкройцерите.

В края на XVIII век просветители като Фридрих Николай издават оригиналните розенкройцерски текстове и насочват вниманието на известни писатели, поети и мислители към тях. Йохан Готфрид Хердер (1744 -1803) се въодушевява от всички произведения на Андрее, превежда и издава голяма част от тях. Той се обръща към Лесинг (1729-1781) за съдействие, тъй като в прочутата библиотека във Волфенбютел Лесинг изследва Андрее и розенкройцерството и прониква дълбоко в тайните на по-старото розенкройцерство.

Йохан Волфганг Гьоте (1749-1832) още в младежките си години е привлечен от обаянието на розенкройцерите. Поради заболяване по време на следването си в Лайпциг му се налага да се върне в родния си град Франкфурт и по време на двете години, прекарани там, бива лекуван от д-р Йохан Фридрих Мец, който е не само компетентен лекар, но и херметик, практикуващ парацелзовата медицина и по всяка вероятност членуващ в розенкройцерска общност. От него младият Гьоте научава много и бива силно повлиян в развитието си. Той прочита също така и История на църквата и ереста на Готфрид Арнолд и се запознава по такъв начин с розенкройцерството на Андрее. Когато по-късно открива Химическата сватба, той бива омагьосан от приказната атмосфера на разказа и поради своите алхимични познания е бил в състояние да види в песента на нимфите на Андрее не само химн на любовта,но и символ на прераждането.През 1784 г. Гьоте написва дългото, останало незавършено стихотворение Тайните, чието настроение напомня отчасти на Химическата сватба.

Като завършек на Забавления на немски емигранти Гьоте представя една символична фабула – Приказката. Това е една от причините Гьотевата Приказката да намери място в този сборник.

По времето на Гьоте и други писатели и мислители се интересуват и занимават интензивно с духовното наследство на розенкройцерите: Йохан Фридрих фон Майер, Хайнрих Юнг-Щилинг, Карл фон Екартсхаузен, Захариас Вернер, Аким фон Арним, Новалис, Моцарт Вълшебната флейта), а през XIX век Стефан Георге и Худо фон Хофманстал.

Сред французите идеите им намират отзвук у Декарт (1596-1650), Сирано дьо Бержерак (1620-1655) и др., по-късно тайната на философския камък занимава,и Анатол Франс (1844-1924).

12

В Русия влиянието на розенкройцерството се забелязва особено в края на ХVІІІ век, главно в Москва, под формата на мистично-квистистична и херметично-алхимична тенденция. Според Николай Новиков (1744-1818) алхимията има за цел да набави достатъчно злато на царя, за да владее той над човечеството – идеята за мистичната теокрация. Един век по-късно влияние на розенкройцерството се забелязва в Розата и кръста на Александър Блок (1880-1921) и Петербург на Андрей Белий (1880-1934), ученик на Рудолф Щайнер.

В Латинска Америка световноизвестният аржентински писател Хорхе Луис Борхес (1899-1986) във Ficcio nes (1956) споменава Валентин Андрее, този "немски богослов, който в началото на XVII в. описва имагинерното розенкройцерско общество, което по-късно възниква по дадения от него образец".

В интерпретацията на Фамата Й. Рийкенборг обяснява тона алхимическо просветление на човека с помощта на символа на кръста на розата: "След това вие трябва да поемете по пътя на кръста, пътя към Голгота, пътя на самопожертвователната служба, за да може там, където се срещат хоризонталната и вертикалната линия, да разцъфне като била роза духовното сърце. Едва след като приемете тази бяла роза, ще чуете магическата музика от гората на съвършенството, хоровете на невидимата сграда", жилището на розенкройцерите.

В по-ново време изключително силно е влиянието на Рудолф Щайнер (1861-1925). Той се връща назад към изворите на розенкройцерството на Андрее и през 1917-1918 г. публикува в Мюнхен студия върху Химическата сватба в списание "Дас райх". По мнението на Щайнер първите духовни наценки на розенкройцерското движение могат да бъдат открити още през IV век по времето на Константин Beлики.

В своето произведение Теософията на Розенкройц Рудолф Щайнер застъпва схващането, че Кристиан Розенкройц действително се е разкрил през 1459 г. като водач на малка група посветени, и добавя, че същата висша индивидуалност, въплътена тогава в Кристиан Розенкройц, оттогава не е преставала да ръководи и учи розенкройцерите. Според него Кристиан Розенкройц се явява прототип на "духовния човек".

Въпреки изложените аргументи и твърдения "за и против", свързани с розенкройцерите от древността до наши дни, от възникването до символиката им, всичко остава покрито с дълбока тайна, която е достъпна само за посветените.

ЗА ТАЙНИ ФИГУРИ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ ОТ XVI И ХVІІ ВЕК На вниманието на българския читател се предлагат за първи път два оригинални трактата от

публикувания през 1785 г. сборник под горното заглавие. В него се съдържат текстове, фигури, алхимични описания, тълкувания на числа и много други

тайнствени явления. Анонимните автори на трактатите и фигурите си служат с алегории и подобия, които среща ме и в манифестите на Андрее. В първия трактат, който е същевременно и начало на "малкия основен буквар за млади ученици, които ще се упражнят в школата на Св. Дух", еднозначно се посочва принадлежността на авторите към братството на Кристиан Розенкройц. Вторият от предложените тук два трактата посочва годината 1625 като година на написването му. В него се срещат алегории и символи, напомнящи розенкройцерските манифести на Андрее, особено Химическата сватба.

Текстовете съдържат типичния за езотерично-мистичните текстове похват и език, които оставят "отворени" моменти за интерпретация и дават възможност на читателя да намери своите истини и обменения. Накрая трябва да се каже, че ние като издатели не можехме да не предложим на уважаемия читател тези макар и фрагментарни текстове (заедно с посочената литература по въпроса), защото те са доказателство най-малкото за това, че други преди нас са търсили ключ към Тайната.

От издателите

R. Edighoffer, Ие Rosenkreuzer, Miinchen: Beck 1995. G. Wehr (Hrsg.), Die Bruderschaft der Rosenkreuzer (Vorwort). München 1991. Н. Biedermann., Lexikon dermagischem Künste. VМА-Verlag Wiesbaden 1998 J Н. Zedler (Hrsg), Groges vollstandiges Universal=Lexikon aller Wissenschaften und Künste. Graz

1961-64. Ф. Бонардел, Херметизмът, Панорама 1997. М Lurker, Worterbuch der Symbolik. Kroners Taschenausgabe Müinchen 1991. J Garewicz und А. М. Haas (Hrsg.), Gott, Natur und Mensch in der Sicht Jacob Bohmes und seiner Rezeption. Harrassowitz Verlag Wiesbaden 1994. С. Priesner und К. Figala (Hrsg).Lexicon einer hermetischen Wissenschaft. Beck Verlag Munchen 1998.

13

ФАМА ФРАТЕРНИТАТИС ИЛИ БРАТСТВО НА ВИСОКОПОЧТЕНИЯ ОРДЕН НА Р. К. ДО ВЛАДЕТЕЛИТЕ, СЪСЛОВИЯТА И УЧЕНИТЕ НА ЕВРОПА (1614) Ние, братята от Ордена на Р. К2, отправяме към всички и към всеки, който ще прочете тази Фама

на християнското тълкуване, нашия поздрав, любов и молитва. След като всемъдрият и милостив Бог така щедро обсипа през последните дни человеческия род

със своята милост и доброта, тъй щото познанието на две неща, а именно: на сина Му и на природата, се разширява все повече и повече и ние бихме могли с право да се похвалим с щастливо време, тъй като не само че бе открита една част от непознатия и допреди това скрит свят, а и станаха възможни много прекрасни и не бивали в миналото дела и творения на природата, надигнаха се също така осенени от прозрение умове. Те приведоха отново в ред замърсеното и несъвършено изкуство, така че най-после човекът да може да проумее своето собствено благородство и прелест, доколко той представлява микрокосмос и докъде се простират възможностите му в природата. Въпреки че за неразумния свят като че ли това няма особена полза, защото хулите, насмешките и подигравките стават все повече, а гордостта и амбицията при учените са тъй големи, че те не се срещат и не общуват помежду си. И въпреки всичко, което Бог през нашето столетие щедро е разкрил в Книгата на природата3, те не стигат до общ поглед върху всички изкуства4 , а всеки води спор срещу всеки. Пее се все една и съща песен и вместо да се даде възможност на ярката светлина, на истинското познание на природата, да се разкрие, поддържа се единствено писаното от папи, от Аристотел и Гален, които, без съмнение, ако бяха още живи, с радост биха коригирали себе си. Явно обаче още не е дошло времето за големи слова. Теологията, физиката и математиката са в противоречие с истината. Старият враг с хитрост и гняв излиза на бойното поле, понеже чрез сектантски фанатизъм, размирство и тръбене на всеизвестни истини пречи и подхранва омраза към новото развитие.

За постигането на генерална реформация отдавна интензивно работи дълбокомъдрият, духовно издигнат и осенен свише отец брат К. Р., един немец, глава и основоположник на нашето братство. Като петгодишен той поради бедност (като дете на също така благородни родители) бил даден в манастир и тъй изучил двата езика – гръцкия и латинския. По негово горещо настояване и молба бил прикрепен още в ранна младежка възраст към един брат, който се бил отправил за Божия гроб. Въпреки че този брат умрял в Кипър и следователно не видял Йерусалим, нашият брат К. Р. не се върнал обратно в манастира, а продължил нататък с кораб за Дамаск, възнамерявайки оттам да посети Йерусалим. Но когато поради болест трябвало да остане там и получил благоразположението на турците, той узнал за мъдреците в Дамаск5, на какви чудотворства били способните и колко дълбоко били проникнали в тайните на природата. По такъв начин бил събуден високият и благороден творчески гений на брат К. Р. К.6 , и то до такава степен, че в ума му вече не бил толкова Йерусалим, колкото Дамаск7. И тъй, той не бил повече в състояние да обуздава своето неудържимо желание и наел арабски водачи, които да го отведат срещу известна сума в Дамаск.

Бил едва на 16 години, когато пристигнал там. Мъдреците, както казва той самият, го посрещнали не като чужденец, а като човек, когото сякаш дълго били очаквали. Те го назовали по име и знаели също така подробности за неговия манастир, на което той не можел да се начуди. Пак там той изучил арабския език толкова добре, че още следващата година превел книгата Liber М.8 (Книга на света) на добър латински и я взел със себе си. И тъй, това е мястото, откъдето той получил познанията си по физика и математика и от които светът наистина би трябвало да се ползва, ако любовта към тях би била по-голяма, а завистта по-малка.

След три години той тръгнал обратно с много познания. Той пътувал с кораб от Червено море до Египет, където не останал дълго, но сега отделял по-голямо внимание на растенията и животните. Пропътувал цялото Средиземно море с кораб, за да стигне Фес9, накъдето го били упътили арабите. Забележителното било, че тези далечни мъдреци не само че били единни по между си по същество и

2 Розенкройц. – Бел. прев.3 Librum naturae. В оригинала тук и на други места текстът е на латински. Българският превод е мой. – Бел. прев4 Седемте свободни изкуства" – граматика, диалектика, реторика, аритметика, геометрия, астрономия, музика, които са основните науки на античността и средните векове. – Бел. прев.5 В действителност става дума за Дамкар. Уточнението се нрави в изданието на Дюлмен, който се нозовава на това, че името се посочва от географа Меркатор (1512-1594). – Бел. прев.6 Кристиан Розенкройц. – Бел. прев7 Дамкар. – Бел. прев.8 Liber Mundi: Книга на света. – Бел. прев9 В Мароко; център на алхимията. – Бел. прев

14

чужди на всякакви хулителни писания, но и че те му оказали доверие и благосклонно и с охота му разкрили своите тайни.

Всяка година арабите и африканците се срещат, допитват се взаимно по въпроси от всички области на познанието, за да обменят опит и споделят за своите изобретения. Така ежегодно става нещо, с което математиката, физиката и магията (където жителите на Фес са най-изкусни) биват насърчавани. В края на краищата сега и в Германия не липсват нито учени, нито магове, кабалисти, медици и философи, които биха могли да работят в съгласие, а не да се налага цялото това множество поединично да се поти на нивата.

Във Фесан (или Фес) той се сдобил със знание от онези жители (наричани обикновено естествени), които му разкрили доста от своите познания за елементарното, как ние, немците, сме можели да постигнем също така много неща, ако със същата сговорчивост и с всичката си сериозност бихме изпитвали този стремеж. Наистина той често признавал, че магията на тези фесанци не била съвсем чиста, а кабалата – опетнена с тяхната религия. Въпреки всичко той умеел превъзходно да си служи с тях. Освен това той намерил едно още по-добро основание за своята вяра по отношение на хармонията с целия свят във всичките епохи. От което пред него се разкрило красиво единство, тъй както във всяка ядка се съдържа цяла обвивка или плод ,тъй и целият голям свят се съдържа в един малък човек. Религия, управление, здраве, членове, природа, език, слова и творения – всички те са в хармония и съзвучие с Бога, Небето и Земята. Противоположното на това е заблуда, фалшификация и е от Дявола, който е първата и последната причина за световния дисонанс, слепота и глупост. И ако някой подложи на изпитание всички люде по тази Земя, би открил, че Доброто е винаги в съгласие със себе си, а всичко друго е опетнено със заблуда.

След две години брат Р. К. напуснал Фес и отпътувал с много великолепни неща за Испания, надявайки се това тъй удачно за него пътешествие да зарадва и учените на Европа, както и да насочи всичките им по-нататъшни усилия към основите на знанието. В Испания в разговор с учените той изяснил какво липсва на нашите дисциплини и как да им се помогне. В каква степен освен това бъдещите столетия биха могли да се поставят във връзка с отминалите, как биха могли да бъдат отстранени недостатъците на църквата и да се коригира философията на морала. Той им показал нови растения, плодове и животни, които не можело да бъдат разбрани с помощта на старата философия, и им дал да си служат с нови норми, намиращи съответствие във всичко. Но това будело смях у тях, тъй като било още непознато. Те се опасявали, че изключителната им репутация ще пострада, ако научат нещо ново и трябва да признаят дългогодишната си заблуда. Били уверени в своята кауза и това им било достатъчно, а и даже се страхували, защото този, който внася неспокойствие, със сигурност ще поиска и да реформира.

Подобни неща му били казани и от други нации, което още повече му дало основание да сподели своите познания с учените от всички области, както и с хората на изкуството и съвкупните природни науки, тъй като той ни най-малко не се съмнявал в правотата си и бил готов за това. Те, подобно на глобус, трябвало да се ориентират към един център, както по традиция правели арабите. Мъдреците имали за задача да основат също така и в Европа подобна асоциация, която да има достатъчно злато и скъпоценни камъни, и това трябвало да бъде съобщено в подобаваща форма на кралете; в нея щели да бъдат възпитавани владетелите, които щели да знаят всичко, що Бог е пожелал да узнае човекът, като в случаи на крайна необходимост да могат и бъдат в състояние да отговарят (подобно на кумирите на езичниците), ако бъдат запитани за нещо. Наистина ние трябва да признаем, че светът още тогава е бил бременен с толкова голямо равновесие10 и е работел за раждането, като е създал за целта неуморни славни герои, които с всичките си сили са проправяли път през мрака и варварството и са оставили на нас, по-слабите, само да побутнем малко, бидейки наистина върхът на Огнения триъгълник11, чиито пламъци светят все по-ярко и със сигурност ще запалят последния по жар на света.

Особена слава имал Теофраст12, който наистина не станал член на нашето братство, но пък се запознал много добре с Liber М. и чрез това събудил своя издигнат дух. Но надменността на учените и всезнайковците пречела на този мъж дори в най-доброто време на своето поприще да може по мирен начин да обсъжда с други наблюденията си върху природата, поради което той по-скоро иронизирал в своите произведения многознайковците, вместо да разкрие напълно себе си. Въпреки всичко при него може да се намери стремежът към такава хармония. Несъмнено той е щял да я разкрие пред учените, тъй като ги е считал достойни за по-голямо познание отколкото за безполезна игра на криеница. Но

10 Comrnodion11 Trigono igneo. Тройно сияние на Овен, Лъв и Стрелец. – Бел. прев12 Теофрастус Бомбастус фон Хоенхайм, нар. Парацелз (1493-1541), известен лекар, философ и мистик, автор на множество трудове. – Бел. прев

15

той си губел времето с прекалено свободния си и небрежен начин на живот и предоставял света на собствените му глупашки радости.

Но да не забравяме нашия обичан отец брат К. Р.: след много изпълнени с трудности пътешествия, след много неуспешни опити да приложи безценното си знание той се завърнал отново в Германия, която пред вид предстоящите промени и възхитителната борба, свързана с тях13, обичал от все сърце. Въпреки че от изкуството14 – най-вече от това, да се преобразуват метали – той можел да си спечели известност, за по-важни от всякакъв блясък и разкош считал Небето и неговите граждани хората. Построил си солиден дом, за да събере на едно място и приведе в някакъв порядък плодовете на своите пътешествия и изследвания. Казват, че в тази къща дълго време се занимавал с математика. От многото хубави инструменти, които направил с помощта на всеки дял на това изкуство15, както установяваме, днес не е останало много нещо.

След пет години той отново се обърнал към поставената цел – реформацията. Понеже липсвали всякаква друга помощ или подкрепа, той самият работел бързо и неуморно, като взел при себе си и няколко сътрудници. От своя предишен манастир (с който все още поддържал връзки) той избрал трима от някогашните си събратя монаси: Г.В., брат И.А. и брат И.О. Тези трима той задължил да бъдат особено надеждни, усърдни и дискретни, както и да записват най-съвестно всичко онова, в което той щял да ги ръководи, за да не можело след това идното поколение, за което било предназначено откровението, да бъде заблудено нито дори с една сричка или буква.

Така началото на Ордена на Р. К. било поставено най-напред само с четири човека. Те си служели е магическия език и писмо, използвайки голямо словно богатство. И днес още намираме при тях голяма мъдрост за чест и слава на Бога.

Те написали първата част на Liber Mundi, Книгата на живота. Но работата се разраснала твърде много. Невероятно големият приток болни ги ангажирал неимоверно. Била завършена и една нова сграда, посветена на Светия Дух. Те решили да приемат нови членове в своето общество и братство. Избрани били брат Б., братов внук на брат К.Р., изкусният художник Г.Г. и Р.Д., които трябвало да пишат. Всички те били немци, с изключение на И.А. Били неженени и вречени в целомъдрие. Така в тях трябвало да се съчетае всичко онова, което човек може да си пожелае, към което страстно да се стреми или се надява да получи.

Дори и да сме принудени да признаем, че светът значително се е променил към по-добро за сто години, ние все пак сме сигурни, че нашите принципи16 ще просъществуват до деня на Страшния съд. Никога нищо наше не ще може да види света, защото нашите духовни основи17 имат за свое начало деня, в който Бог каза: "Да бъде!18, и за свой край деня, когато Той ще каже "Да свърши!19 Божият часовник отброява всяка минута, докато нашият едвам показва кръгъл час.

Ако нашите любими отци и братя – в това сме твърдо убедени – бяха имали сияйната светлина на нашето познание, то те по-успешно щяха да се противопоставят на папата, на Мохамед, на книжниците, на (псевдо-)изкуството и софистите, а не само, въздишайки, да мечтаят за края им.

След като тези осем братя организирали всичко по такъв начин, че не останала вече никаква работа, след като всеки бил изяснил за себе си тайната и явната философия, те не считали за необходимо да останат по вече заедно. Както било определено от самото начало, те се разпръснали на всички страни, за да не остане ли ученията им само тайно занимание на старателно проверяващите ги учени, а за да можели да си докладват взаимно за своите наблюдения върху другите държави.

Задачите им били следните. 1. Никой нямал право да се посвети на друго занятие освен на грижите за болните, и то без изобщо

да му се заплаща. 2. Никой не се задължавал заради братството да носи определено облекло; той по-скоро трябвало

да се нагажда към облеклото, носено в съответната страна. 3. Всеки брат трябвало да се представя ежегодно на Петдесетница или да съобщава за причините

за своето отсъствие. 4. Всеки брат трябвало да потърси подходящо лице, което би могло да го замести в случай на

необходимост.

13 Намек за Реформацията. – Бел. прев14 Алхимията. – Бел. прев15 Ех omnibus huius artis partibus. Тук става дума за математиката. – Бел. прев16 Axiomata17 Rolae18 Fiat!19 Pereat!

16

5. Думата Р. К. служела за печат, парола и отличителен знак. 6. Братството щяло да остане тайно сто, респ. 120 години. Те взаимно се задължили да спазват тези шест точки. Петима от братята се отправили на път,

единствено братята Б. и Д. останали при отец брат К. в продължение на една година. Когато и те го напуснали, при не го останали братовчед му и И.О., тъй че до края на живота си той имал постоянно двама братя при себе си. И понеже църквата още не била пречистена, пределно ясно ни е какво е било мнението им за нея и как во са очаквали с толкова голямо желание.

Всяка година те се срещали с радост и подробно докладвали за това, което са свършили. Трябва да е било много приятно да узнаеш за всички чудеса, които Бог е разпръснал тук и там по света, достоверно и без преувеличение. За сигурно може да се смята също така, че тези хора, които били подготвени от Бог и от цялото Небесно ято за тяхната служба заради голямата им сговорчивост, дискретност и доброта, са били отличени измежду най-мъдрите мъже, живели никога. По такъв достоен за възхвала начин минавал животът им. И макар техните тела да не познавали никакви болести и страдания, душите им не можели да прекрачат определените им от тленното предели. Първият от това братство бил И.О.; той починал в Англия, както още много преди това му бил предсказал брат К. По отношение на кабалата той бил съвършен и особено начетен, за което свидетелства неговата книжка, озаглавена "Х"20 В Англия за него могат да се чуят много неща, най-вече защото той изцелил от проказа един млад граф от фамилията Норфолк.

Те били решили по възможност да се запази в тайна къде са погребани, поради което днес ние не знаем къде се намират гробовете на някои от тях. Но мястото на всеки един от тях е било заемано от достоен заместник. В чест на Бога обаче с настоящото желаем публично да разкрием онова, което сме научили тайно от Книгата на живота, и макар пред нас да е образът и подобието на целия свят, на нас все пак не са ни из вестни нито часът на нашето нещастие, нито часът на нашата смърт. Това си остава единствено право на Всевишния. Той иска да бъдем постоянно в готовност. Но за това може да се научи повече в нашето Конфесио21, където посочваме 37 причини22, поради които сега правим достояние нашето братство и драговолно, без принуда и всякакво възнаграждение предлагаме тези възвишени мистерии. Ние обещаваме освен това повече злато, отколкото получава кралят на Испания от двете Индии; защото Европа е бременна и ще роди едно силно дете. То трябва да получи парите от велик кръстник.

След смъртта на О. брат К. не преустановил дейността си, а събрал около себе си много скоро онези от ос таналите, които можели да дойдат. Смятаме, че тогава още трябва да е бил направен гробът му. Въпреки че ние, по-младите, досега изобщо не знаехме кога е починал нашият обичан отец Р. К. и не разполагахме с нищо повече от имената на първите заедно със следовниците им до нас самите, можахме да си спомним една тайна, казва например А., заместникът на Д, последният от другото поколение, живял с много от нас. Този спомен се основава на тайните разкази върху темата за стоте години и бе предаден на нас, спадащите към третото поколение. Между впрочем трябва да признаем, че след смъртта на А. никой от нас нямаше да знае каквото и да било за Р.К. и неговите първи сподвижници освен онова, което може да се намери за тях в нашата философска библиотека. Най-важното в нея са Принципите на нашите Духовни основи, като най-съвършеното, и, Протей23 като най-полезното, по наше мнение. Не ни е известно обаче дали следовниците от второто поколение са се сдобили със същата мъдрост, каквато е притежавало първото поколение, и дали са имали достъп до всичко.

На благосклонния читател обаче трябва еднозначно да се каже, че ние не само че узнахме къде се намира гробницата на брат К., но и че с настоящото правим това обществено достояние, за която задача сме упълномощени от Бог. Изпълняваме това поръчение най-стриктно, тъй щото, ако от нас скромно се очаква християнски отговор, ние без колебание да публикуваме данни за нашето кръщение, развитие, срещи и всичко друго, което се очаква от нас.

И тъй, истината и цялата история за високопочтения Божи мъж брат К. Р.К. е следната: След блажената кончина на А. в областта Нарбон неговото място зае нашият обичан брат Н.Н. Когато той встъпи в длъжност при нас и положи достопочтената клетва за вярност и опазване на тайната, той ни повери: А го уверил, че в най-скоро време братството вече нямало да работи тайно, а щяло да стане прочуто в цялото отечество на немската нация като полезно и необходимо.Относно статуса си той ни най-малко нямал причина да се срамува.

20 Н, съкр. навярно от Hermeticus. – Бел. прев21 Confessio Fraternitatis22 В Конфесио не се откриват 37 причини. – Бел. прев.23 Protheus. В алхимията protheus е символ на живака и Меркурий на философите, играещ главна роля в алхимията, алхимичен символ на дух и душа, мъж и жена едновременно, принцип на променливостта. Име на морски бог. – Бел. прев

17

На следващата година, след като бе завършил образованието си и се готвеше вече много добре подготвен да замине, той поиска като добър майстор строител да направи някои промени по сградата и да я преустрои за по-голяма функционалност. При тези строителни работи той се натъкна на паметната плоча от месинг, съдържаща имената на членовете на братството заедно с други сведения. Тази плоча той пожела да премести в друго, по-подходящо сводесто помещение. Къде и кога бе починал брат К. и в кои страна е бил погребан, не ни бе разкрито от старите и ние не знаехме това. И тъй, плочата висеше на един голям, здрав пирон, поради което той биде изтръгнат със сила. При това от една тънка стена се откърти заедно с мазилката доста голям камък, който прикриваше тайна врата. С радост и любопитство разчистихме останалите части от зида и почистихме вратата. Върху нея в горната й част бе написано с големи букви:

След 120 години ще бъда отворена.24

Благодарихме на Бога за старата дата отдолу и оставихме нея вечер нещата такива, каквито бяха. Три пъти си спомнихме за нашето Вероизповедание (Confessio), защото откровението, което правим тук, ще бъде от полза за достойните да го научат, на недостойните, по волята Божия, няма да помогне кой знае колко. Защото тъй както нашата врата чудодейно щеше да се отвори след толкова много години, тъй и за Европа трябваше да се отвори една врата след отстраняването на развалините – врата, която вече се вижда и за която жадуват немалко люде.

На сутринта отворихме вратата и открихме сводесто помещение със седем страни и ъгли, всяка страна бе пет стъпки25 дълга при височина осем стъпки. Въпреки че това помещение никога не бе огрявано от слънцето, вътре бе сияйно светло. Подобна на слънчевата светлина грееше най-горе от центъра на дървения таван. В средата на помещението вместо надгробен камък имаше кръгъл олтар с месингова плоча; върху нея се четеше следният надпис.

А.К.Р.К. (А.С.R.С.: вероятно съкр. от Architectus Christian Rosen Creutz.)Този компендиум на Космоса аз си направих приживе вместо надгробен камък26.Около първия пръстен или кант бе написано: Иисус е всичко за мен. (Jesus mihi omnia.)По средата имаше четири фигури, оградени с окръжности, чийто надпис гласеше: 1. Няма празнота, (Nequaquam vacuum)2. Подчинение на закона, (Legis iugum)3. Свобода на Евангелието, (Libertas Evangelii)4. Неограничена слава на Бога. (Dei gloria intacta.)Всичко това е ясно и чисто, както и седмата страна и двата пъти по седем триъгълника.27 Всички ние коленичихме заедно и благодарихме на Единия всемъдър, всемогъщ и вечен Бог,

Който ни е научил на повече, отколкото би могъл да постигне всичкият изобретателен човешки ум. Хвала на Неговото име!

В това сводесто помещение разграничихме три части: таван или небе, стена или страна, под или настилка. От нас не ще научите сега нищо повече за небето освен това, че е разделено по седемте страни до свет лия център на триъгълници. Как точно е обаче отвътре – ако е рекъл Бог, – това трябва да го видят собствените ви очи, насочени към Спасението. Всяка част бе разделена на десет квадратни полета и имаше свои фигури и сентенции, така както са представени в нашата книжка по най-старателен и достоверен начин. Подът също така бе разделен на триъгълници. Но понеже на това място се описват владичеството и силата на по-нискостоящия владетел, то с онова, което може да се разбере с помощта на Небето, не може да бъде злоупотребено от страна на дръзкия, безбожен свят. То ще стъпи на главата на старата зла змия безстрашно и победоносно, за което вече е и готов нашият век.

Всяка от стените бе с по една врата, водеща към сандък, в който се намираха различни неща, по-специално всички притежавани от нас книги, съдържащи теософския вокабулар на Теофр.П. фон Хо.28, от който черпим за нашите разкази ежедневно и без измама. Вътре в сандъка намерихме също така неговия дневник и животоописанието му, върху които се опират в по-голямата си част настоящите редове.

Във втори сандък имаше игри от най-различен вид, а също така звънчета, светещи лампи(они) с форма на плоски чашки, няколко чудесни, изкусни песнопения – всичко така приготвено, че и след много пъти по сто години, дори целият орден или братство да е загинало, да може да бъде отново възстановено посредством съдържанието на тази сводеста стая. Още не бяхме видели тленните

24 Post СХХ annos patebo. Те. в 1604 г. – Бел. прев25 Една стъпка се равнява на 30,48 е м. – Бел. прев26 Hос univers compen dium vivus mihi sepulchrum feci.27 Неясен смисъл. – Бел. прев28 Теофрастус Парацелзус фон Хоенхайм. – Бел. прев

18

останки на нашия толкова грижлив и умен отец, затова отместихме настрана олтара. Удаде ни се да повдигнем една масивна месингова плоча. Под нея се намираше красиво и достолепно тяло, напълно съхранено и без каквито и да било сле ди от разложение, тъй както го описваме тук по най-стриктен начин, облечено изцяло в тържествено одеяние. В едната си ръка той държеше малка книжка, върху чийто пергамент се виждаха изписани златни букви, наречена Т.29 – нашето най-скъпо съкровище след Библията, с основание неподлежащо на никаква цензура на света. На края на тази книжка са написани следните слова:

"Посаденото в сърцето на Иисус зрънце, Кристиан Розенкройц, произхождаше от благородно и духовно издигнато немско семейство. За своето столетие той бе човекът, който чрез Божествено откровение, чрез най-възвишено въображение, чрез неуморен стремеж намери достъпа до небесните и човешките мистерии и тайни. Той пазеше ревностно своето, по-скъпо и от кралското,съкровище,което бе събирал по време на пътуванията си из Арабия и Африка, твърде подранило обаче за столетието си, но готово за една по-късна генерация, за която трябваше да бъде изровено отново; той остави верни и предани на делото наследници на своето име и изкуство, съгради един "Малък свят", който във всяко свое движение съответстваше на "Големия свят", и накрая създаде един компендиум на всички минали, настоящи и бъдещи събития. След това, без да бъде притесняван от някого, повикан единствено от Божия Дух, той върна своята просветлена душа на Твореца под прощалните целувки и прегръдки на своите братя. Въпреки че бе станал на повече от сто години, никога не бе страдал от болести на тялото, нито пък беше търпял някой да страда от нещо. Той бе нашият най-обичан отец, най-кротък брат, най-верен учител и най-честен приятел. Тук той биде скрит за 120 години от очите на света.30

От Бог сме родени, в Иисус умираме, чрез Духа ще бъдем преродени.31 Брат О.и брат Д. са се били споминали следователно още тогава; къде ли се намира гробът им? –

Ние не се съмняваме, че с най-възрастния брат в земята е било положено и вероятно скрито нещо особено. Ние се надяваме също така, че нашият пример ще накара и други да си зададат сериозно въпроси за откритите от нас имена и да потърсят техните гробове. Защото в по-голямата си част братята са били известни и прочути сред достигналите преклонна възраст люде заради своята дейност в областта на медицината. Така най-ценното от нашите послания би могло да бъде умножено или поне разяснено.

Що се отнася до "малкия свят", minimum mundum, то ние го открихме запазен в едно друго олтарче, наистина по-красив, отколкото би могъл да си го представи който и да било разумен човек. Него ще го оставим тук без описание, докато не получим поверителен отговор на тази наша чисто сърдечна Фама. И тъй, ние отново положихме отгоре плочите, а върху им олтара, заключихме пак вратите и ги запечатахме с всичките наши восъчни печати, тъй както ни учат и повеляват нашите Rotae, някои книжки, между които и М.32 (Вместо ежедневните домашни грижи, стиховете на милия М.П.), вдъхновени накрая се разделихме отново, както винаги, и предоставихме на естествените наследници притежанието на нашите скъпоценности. Е, нека изчакаме отговора и присъдата или Judicium на учени и неучени.

Както обаче ни е добре известно, че все още не е дошло времето на копнежа и надеждата ни за всеобща религиозна и светска реформация, то така също е сигурно, че преди да изгрее слънцето, то осветява небето с утринна заря. Тогава неколцината принадлежащи и славещи нашето братство ще се съберат и ще положат едно щастливо начало с желаните и предписани от Предводителя33 К. философски Canons. Никога не ще се свършат нашите съкровища. Със смирение и любов те заедно с

29 Тестамент или Тезаурус. – Бел. прев30 Превод на немския текст от изданието на Вер. Най-отдолу се бяха подписали петима, след това още трима братя. Накрая бе написано: 1. Pr.А.Fr. ch. electione fraternitatis caput, 2. Pr.G.V. М.Р.G. 3. Pr.R.С junior haeres S. Spiritus. 4. Fr. Е.В.М.Р.А. pictor et archi. 5. Pr. G.G.М.Р I. Cabalista. SECUNDI CIRCULI: 1. Pr. Р.А. Successor fr. I. О. Mathematicus. 2. Fr. А. successor Рг. Р. /D. 3. Fr.R. successor patris с. R. е. cum Christo triumphantis.Имайки предвид тълкуването на ськращенията от Кинаст, можем да съдим за националната принадлежноет, ерв. MPG МРА MPI: Magister provincialis Germanicus – Anglicus – Italicus Срв. Richard Kienast, Johann Valentin Andreae und Же vier echten Rosenkreutzer-Schriften (Paleaestra 152), Leipzig 1926. – Бел. прев.

31 Ех deo nascimur, In Jesu morimur,

Per spiritum reviviscimus32 Memoria или Memorabilia33 В оригинала Pr.: Praeses. Пред водител. – Бел. прев.

19

нас ще разпръсват мъката на този свят и няма да има повече сляпо общуване с чудните Божии творения.

За да е ясно обаче на всеки един християнин каква е нашата вяра и убеждение – нашето верую е признаването на Иисус Христос, тъй както се практикува то напоследък недвусмислено и ясно особено в Германия34 и независимо от сектанти, еретици и лъжепророци се съхранява, защитава и разпространява в определени държави. Ние имаме също така две тайнства, съответстващи на всичките канони и церемонии (Phra sibus и Ceremoniis) на първата обновена църква. В политическо отношение ние признаваме Римската държава и Quatram Monarchiam като наше и това на християните върховно управление35

Но ние знаем какви промени предстоят и искаме с удоволствие да ги споделим с други теолози. И това е нашият ръкопис, който ние държим в ръцете си, но заради него никой не ще обяви недостойния извън за кона. По-скоро ние скришом ще творим добро, доколкото позволява Бог. Защото нашият Бог не е сляп като Фортуна на езичниците; а украсата на църквата и честта на храма е нашата философия. Тя не е нова, а такава, каквато я е получил Адам след своето падение и каквато са я упражнявали Мойсей и Соломон. Освен това не се налага тя да оборва много съмнения и мнения, тъй като истината е една-единствена, проста и за вечни времена една и съща, особено за Иисус тя съвпада във всяко отношение,стига да е Негово подобие. Ето защо не бива да се казва, че във философски смисъл нещо е вярно, но в теологически не е, а че това, върху което почиват ученията на Платон, Аристотел, Питагор и други, това, на което залагат Енох, Абрахам, Мойсей, Соломон, особено в прегледа на Голямата книга на чудесата, Библията, съответства и наподобява сфера или глобус, чиито части са на еднакво разстояние от центъра.

Що се отнася обаче до безбожното и проклето правене на злато, което се е разпространило толкова много в наше време, то може да се каже, че много присламчили се шарлатани вършат голямо мошеничество, като злоупотребяват с любопитството и доверчивостта на доста хора. Дори скромни личности са на мнение, че преобразуването на металите е най-висша цел и смисъл на философията, единственото най-важно в нея, и че особено угоден Богу би трябвало да бъде онзи, който би бил в състояние да направи възможно най-големи късове и количества злато. При това те се надяват да убедят в това Бог, всезнаещия сърцевед, отправяйки необмислени молби и подлагайки се на самоизтезание. Затова с настоящото заявяваме на всеослушание, че подобно нещо е погрешно и че що се отнася до същинските философи, то за тях правенето на злато е работа дребна и второстепенна36 и че те имат няколко хиляди по-добри неща. И заедно с нашия обичан отец К.Р.К. ще кажем: Какво значение има златото за онзи, пред когото е разкрита цялата природа? Той не се радва на това, че може да прави злато, или, както казва Христос, че нему са послушни дяволите, а се радва на това, че вижда открито Небето и Божиите ангели да се въздигат и слизат и че неговото име е вписано в Книгата на живота.

Ние свидетелстваме също така, че под името "Химия"37 (Chymie) са дошли на бял свят книги и образи, които обиждат славата Божия. Когато му дойде времето, ще ги назовем и ще направим достояние на чистите сърца един подобаващ каталог. И ние молим всички учени много да внимават при такива книги, защото неприятелят няма да спре да сее плевели дотогава, докато не го прогони някой по-силен. Ето защо ние, братята на К.Р.К., следвайки неговото мнение, умоляваме още веднъж всички учени в Европа, които ще прочетат тази наша Фама (разпространена на пет езика)38 заедно с Confessio на латински език39, да преценят тази наша молба след задълбочено обмисляне, да подложат на прецизна проверка техните качества, с цялото си усърдие да наблюдават своето съвремие и чак тогава да ни разкрият своите възражения в общ консилиум или чрез специална публикация. Разбира се, всяка преценка, независимо на какъв език е тя, трябва да стане наше достояние. Също така за никого от посочилите името си не ще има някакви лоши последствия, в случай че устно или ако са налице някакви съображения,писмено обмени мнение с нас.

34 Ясно се изразява симпатията на розенкройцерското братство към Лу- тер и протестантството. – Бел. прев35 Това изречение се отнася с голяма вероятност за Рудолф П, свещения римски император от династията на Хабсбургите, същевременно крал на Австрия, Унгария, Бохемия и Моравия. Установил двора си в Бохемия (Прага), той покровителства и дава подслон на практикуващи херметици, сам увличайки се по алхимията и мечтаейки за една-единствена и истинска всеобща религия с корени в окултните учения, срв. Evans, R. J. W, Rudolph II and Ны World, Oxford, 1984. Негови гости са били Сендивогиус, Дий, Джордано Бруно, Майер. От това място в мани- феста може да се направи извод също така и за политическите възгледи и стремежи на херметиците розенкройцери. – Бел. Прев36 Parergon: важно понятие в алхимията, използвано за означава не на "страничен", "второстепенен продукт". – Бел. прев37 Алхимия. – Бел. прев38 Преводачите са не известни. – Бел. прев39 Излиза на латински език през 1615 г. – Бел. прев

20

Това казваме ние и уверяваме, че всеки, който има сериозно и сърдечно отношение към нас, не ще понесе нито имуществени, нито телесни, нито морални щети. Там, където обаче нечие сърце е неискрено или пък се стреми единствено към пари, то наистина не ще навреди нам, но ще навлече само на себе си най-голямата и най-тежка гибел. Също тъй и нашата сграда, дори и да е била видяна отблизо от стотици хиляди люде, ще си остане недостъпна за безбожния свят, невредима, неопозната и дори много добре скрита.

Под сянката на твоите криле, Йехова.40 КОНФЕСИО ФРАТЕРНИТАТИС41 ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕТО НА БРАТСТВОТО ИЛИ ВЕРУЮ НА ПОХВАЛНОТО

БРАТСТВО НА ВИСОКОПОЧТЕНИЯ РОЗЕНКРОЙЦ, ОТПРАВЕНО КЪМ УЧЕНИТЕ НА ЕВРОПА (1615)

Това, което е стигнало до ушите ви за нашето братство и е станало общо достояние чрез написаната преди това от него Фама, не бива да се счита за неразумно, дръзко или измислено, още по-малко пък за произтекло и възникнало от някаква наша приумица.

Бог Йехова е този, който (след като светът почти достига края на времето си и след завършване на периода или обиколката отново бърза към началото) обръща хода на природата, така че онова, което с големи усилия и неуморен труд е било търсено по-рано, той разкрива сега пред онези, които нищо не са забелязва ли или дори не са и помисляли дотогава. На други, които жадуват да го постигнат, то бива предлагано драговолно, а на онези, които не жадуват за него, то бива, така да се каже, налагано, тъй щото за благочестивите, от една страна, се намалява цялата човешка житейска тегоба и се премахва необуздаността на непостоянното щастие,същевременно обаче се умножава лошото на лошите и наказанията,които им се събират

Въпреки че не можем да бъдем заподозрени от никого в никаква ерес или лоши намерения спрямо управлението на света, които ние осъждаме като сквернословие срещу нашия Бог Иисус Христос както от страна на Ориента, тъй и на Оксидента (разбирай: на Мохамед и на папата), и драговолно представяме и предлагаме на върховния глава на Римската империя нашата молитва, съкровеност и големи скъпоценности.

Ние счетохме въпреки всичко за разумно и подобаващо да допълним и разширим (заради учените) някои неща, останали дълбоко скрити във Фамата42 и необяснени или по особени причини дори изпуснати, но се надяваме с настоящото да направим учените още по-благосклонни и да ги спечелим още повече за нашите бъдещи намерения.

Относно промяната и подобряването на философията достатъчно добре обяснихме, че именно ти е много болна и пълна с недостатъци. Да, за нас не съществува никакво съмнение, въпреки че мнозинството погрешно представя нещата тъй, сякаш тя – и аз не зная по какъв начин – е здрава и силна, че тя все пак агонизира и скоро ще си замине от този свят.

Но също както обикновено на мястото, където се появи някоя нова болест, природата е открила и лек срещу нея, така и при някои болести и пристъпи на философията възникват и произтичат някои правилни и достатъчно добре поносими от нашето отечество средства, които отново ще я накарат да оздравее и които изглеждат и представляват нещо съвсем ново за света, комуто сега предстои да бъде обновен.

Ние обаче нямаме друга философия освен онази, която е главното и основното43, фундамент и съдържание на всички области, науки и изкуства, която, ако хвърлим поглед върху нашето столетие, може да се каже, че разбира доста от теология и медицина, но има слабо понятие от юридическа мъдрост; липсва философия, която същевременно да изследва внимателно небето и земята, или – накратко казано – задоволително да проучва и отразява човека. Затова пък всички учени, които поискат да се възползват от братския ни прием и призив, ще открият при нас неща в по-голямо изобилие, отколкото са могли да научат, проучат, повярват и изговорят досега.

Ето защо, за да споделим накратко мнението си за това, трябва с най-голямо усърдие преди всичко да се постараем да не предизвикваме единствено удивление относно нашата покана и призив, а за всеки да ста не ясно, че подобни скрити мъдрости и тайни са немалко ценени от наша страна и че не би било погрешно, ако познанието и науката ги направят достъпни за мнозина.

40 Sub шпЬга alarum tuarum Je- hova. Срв. Пс. 16,8; 90,4. Правени са опити за доказване авторството на Андрее чрез разместване на началните букви в текста: J(ohann) V(alen tin) A(ndreae), S(tipendiarius) T(ubingensis). Срв. Дюлмен, 30; Кинаст, 126 и сл. – Бел. прев.41 Confessio Fraternitatis42 Рата Fraternitatis43 Caput Seculum et Summa

21

Защото е напълно възможно човек да си помисли и повярва, че това наше ненадейно, добронамерено предложение ще събуди много и разнообразни мисли у людете, на които още не са станали известни чудесата на шестото време44, или у тези, които поради развоя на света еднакво се съобразяват както с бъдещите, така и с настоящите неща и от най-различните пречки на това свое време са възпрепятствани тъй, че живеят и блуждаят в този свят не по-различно от слепци, които и посред бял ден не са в състояние другояче освен чрез пипане и докосване да различават и опознават нещата.

Що се отнася до първото нещо, то ние смятаме, че медитациите, проучванията и изследванията на нашия обичан Християнски отец (Кристиан Розенкройц) върху всичко онова, което е било открито, измислено, създадено, подобрено и досега разпространено или умножено от човешкия ум от началото на света, било то с помощта на Божествено разкриване и откровение или на ангелите и духовете, или чрез прозрението на ума, или чрез дългогодишни наблюдения, упражнение и опит, са толкова прекрасни, красиви и големи, че дори и всичките книги да бъдат унищожени и по Божията воля всичките писания и цялата книжнина да намерят гибелта си, то идното поколение въпреки всичко самостоятелно да може да положи с тяхна помощ нови фундаменти и да може пак да построи нов дворец или нова крепост на истината. Което вероятно и не би трябвало да бъде толкова трудно, ако отначало се започне със събарянето на старата и тъй безформена сграда, с напускането й, или като се разшири преддверието, или се пусне денят да влезе вътре в стаите, а вратите, стълбите и другите неща се променят съобразно нашето намерение.

Кому ли не би било угодно това – та нали то ще бъде разкрито всекиму, а не ще бъде само особено украшение, пазено и пестено за определеното в бъдещето време? Защо да не пожелаем от сърце да останем при едничката истина (която людете търсят, лутайки се в заблуди и погрешни пътища), в случай че Богу би било угодно шестият канделабър45 да бъде запален и да свети само за нас? Не би ли било хубаво, ако не се налагаше да се измъчваме и безпокоим нито по причина на глад и бедност, нито по причина на болест и старост?

Не би ли било нещо прекрасно, ако всеки час от живота минаваше тъй, сякаш съществуванието на всеки е започнало от самото начало на света и трае досега и би продължило до самия му край?

Не би ли било чудесно, ако би могъл да живееш на дадено място така, че нито народите, които населяват земите отвъд реката Ганг в Индия, нито пък онези, които живеят в Перу, да бъдат в състояние да скрият от теб тайните и намеренията си?

Не би ли било нещо прекрасно, ако би могъл тъй да четеш една книга, че едновременно с това да четеш, разбираш и запомняш онова, което е било, е и тепърва ще бъде във всичките книги, съществували някога, съществуващи сега или които ще съществуват и ще бъдат издадени в бъдеще?

Колко приятно би било, ако можеше да пееш тъй, че вместо скални отломъци да печелиш единствено перли и скъпоценни камъни, вместо диви животни да привличаш към себе си духовете и вместо пъкления Плутон46 да възбуждаш и вълнуваш най-могъщите князе на света?

О, люде, много по-различен е Божият съвет, който реши да умножи и уголеми нашето братство. Ние приемаме това със същата радост, с каквато получихме големите съкровища, без да имаме за това някаква заслуга, дори без да сме се надявали или мечтали предварително. Възнамеряваме да претворим всичко в дело с такава преданост, че дори и състраданието и съчувствието към собствените ни деца, които някои измежду нас в братството имат, няма да могат да ни отклонят, тъй като знаем, че тези неочаквани богатства не могат нито да бъдат предавани, нито придобивани по наследство.

Но, от друга страна, ако някой би ни отправил обвинение относно нашата дискретност за това, че тъй щедро и без да правим разлика при това, предлагаме всекиму съкровищата си, вместо по-напред да почетем набожните, учените, мъдреците или високопоставените княжески особи, а не обикновения човек, то ние не ще му противоречим, още повече, че неща от този род не са лоши или незначителни.

Но ние разкриваме само толкова от нашите тайни, че да не станат общодостъпни и известни, въпреки че Фамата бе издадена на пет езика47 и биде разкрита всекиму, защото ние, от една страна, добре знаем, че грубите, лишените от разум и глупците никога не ще се заемат с тих и няма да им посветят особено вниманието си, и защото ценим и познаваме достойнството на онези, които ще бъдат приети в нашето братство – не водени от человеческо старание, а от прави лото на нашите публикации и откровения.

44 Miranda sextae aetatis. Срв. Откр. Йоана 6,12. – Бел. прев45 Срв. Откр. Йоана 1,12,20; 6,12. Светилникът е олицетворение на църквата и символ на християнската общност. – Бел. прев46 Владетелят на света на мъртвите, друго име за Хадес. – Бел. прев47 Не е известно за кои преводи става дума. – Бел. прев

22

Въпреки че поради това досега недостойните хилядократно би трябвало да се разкрещят и развикат, хилядократно да ни се открият и предложат, Бог заповяда обаче на ушите ни да не ги чуват. Да, Бог ни обви също така и със своите облаци, така че срещу нас, неговите слуги, да не може да бъде упражнена сила и насилие и да не можем да бъдем видени или познати от никого, та бил той и с очите на орел.

Фамата наистина трябваше да бъде написана на майчиния език на всеки един, за да не бъдат измамени и ограбени откъм научно знание онези, които (въпреки че още не са учени) Бог все пак не е изолирал от блаженството на това братство, което трябва да бъде разграничено и подразделено според определени равни ща. Тъй както онези, които живеят в град Дамеар48 в Арабия, имат политически строй, съвсем различен от този на останалите араби, защото там са на власт само мъдри и разумни люде, на които кралят е позволил да правят самостоятелно определени закони. По техен пример и политическият строй в Европа трябва да бъде изграден от нас също тъй, както е описан той от нашия Християнски отец, щом дойде и стане действителност онова, което е негова предпоставка, и когато нашата тръба с ясен звук и висок глас прозвучи от крито за всички.

Тогава именно онова, за което неколцина вече мълвят и тайно загатват като за нещо предстоящо под формата на фигури и подобия, ще изпълни цялата Земя и ще бъде свободно оповестено на всеослушание. В същата степен, както преди това мнозина благоугодни люде на папа Тиранин тайно и съвсем леко бидоха убодени и след това, най-напред в Германия, много сериозно и с особено усърдие съборени от престола им с мощни ритници49. Окончателното падане на Тиранина е оставено да се случи в наши дни, тъй че заедно с това той да бъде раздран с нокти и да бъде сложен край на магарешкия му рев от един нов глас. Ние знаем, че това до голяма степен вече е разкрито и станало известно на много учени в Германия, за която степен достатъчно свидетелстват техните произведения и тайно дадени знаци или благопожелания50

Именно тук бихме могли да разкрием цялото време, изтекло от 1378 година, в която е роден нашият Християнски отец51 досега. Защото ние много бихме искали да разкажем за това, какви промени в света е видял и оставил в наследство като знание той през сто и шестте години на своя живот52 на нашите братя и на нас самите след блажената си кончина. Но краткостта, към която трябва да се придържаме тук, не допуска това да стане сега. Може би някой друг път би било възможно да осъществим намерението си. За онези, които не презират нашия спомен, ще бъде достатъчно, че накратко се докоснахме до това, чрез което той им е подготвил пътя към едно по-здраво единение или сродяване с нас.

За когото е станало възможно да вижда и използва в своето обучение големите букви и знаци, които Господ Бог е вписал в Небесната сграда и Земята и е подновявал винаги чрез промяната във властта, за него моментът вече наближава, дори и още да не му е известно нищо за нас. И ако той не презре нашия призив, следва и да не се бои от измама, тъй като ние вещаем и открито заявяваме, че никой не ще излъже надеждата на онзи, който ще се присъедини към нас и пожелае да бъде в нашата общност при най-строго съблюдаване на тайната.

На лицемерите обаче и на онези, които търсят нещо различно от мъдростта, казваме с настоящото публично, че ние не можем да бъдем разкрити и предадени, още по-малко погубени без или против Божията воля. Върху него обаче ще се струпа заплахата и наказанието, за което се говори в нашата Фама. И тъй; подобни люде ще бъдат улучени от собствените си безбожни удари, докато нашите съкровища ще останат недокоснати, докато не дойде лъвът53 и не ги поиска за себе си, не ги получи и вземе, и употреби, за да пребъде царството Му.

Тук трябва добре да отбележим и обясним всекиму, че Бог със сигурност и в действителност е решил преди светът да е стигнал до своя край, който скоро ще последва, да изпита и получи още една такава истина, светлина, живот и великолепие, каквито загуби и проигра първият човек Адам в Рая, след което неговите потомци заедно с него изпаднаха в нищета и бидоха прокудени.

И тъй, следва ли да изчезнат всякакво робство, фалш, лъжа и мрак, които постепенно заедно с преобразованието на голямото кълбо на света са се промъкнали във всички изкуства, произведения и управления на людете и са ги затъмнили в по-голямата им част? Защото тъй са възникнали неизброимите всевъзможни погрешни мнения и ереси, правещи решението и избора даже и за най-мъдрите тежки, защото те биват възпрепятствани и заблудени, от една страна, от авторитета на

48 Damear. В различни издания на Фама Фратернитатис е наричан още Дамкар и Дамаск. – Бел. прев.49 Става дума за Реформацията на Лутер. – Бел. прев50 Намек за предсказанията на Парацелз. Срв. изданието на Дюлмен, 37. – Бел. прев51 Първо споменаване на рождената година на Кристиан Розенкройц. – Бел. прев.52 Следователно починал през 1484 г. През 1483 г. е роден Лутер. – Бел. прев53 От Иуда, т.е. Христос. Срв. Откр. Йоана 5,5; срв. също Битие 49,9. – Бел. прев

23

философите и учените люде, а, от друга страна, от истината на експеримента и опита. Всичко това ще бъде отменено в бъдеще и ние ще видим, че на негово място ще бъде въведено вярно и сигурно правило, така благодарността се полага на онези, които са се трудили за това, а цялото дело ще се счита за най-голямото блаженство на нашето столетие.

С удоволствие признаваме, че много превъзходни люде на бъдещата реформация допринасят немалко за напредъка със своите произведения. Ние съвсем нямаме желание да си приписваме такава чест, освен ако подобно дело би било повелено и възложено единствено нам, но ние признаваме и открито свидетелстваме ведно с Господ Христос, че ако екзекуторите и изпълнителите на Божия съвет се окажат недостатъчни, то камъните биха предложили своите сили и биха заработили54

Господ Бог изпрати вече някои предварителни послания, свидетелстващи за неговата воля, като например няколко нови звезди, възникнали на небето в съзвездията Змия и Лебед55 Кое друго, ако не мощните знаци на великия Божи съвет могат да докажат всекиму и да го накарат да разбере, че във всичко, което изнамира човекът, Той оказва помощ чрез Своите тайни, скрити писма и знаци, тъй щото великата книга на живота да бъде отворена за очите на всички люде, та поне неколцина да могат да прочетат и разберат едно и също нещо.

Защото тъй както на човека са дадени два органа да чува, също тъй за да вижда и да диша два, но само един за говорене и напразно се очаква езикът да дойде от ушите, различаването на гласовете и тоновете – от очите, такива са били и по подобие епохите или времената, които са имали слух, обоняние и вкус. Но сега остава единствено в най-скоро време и езикът да получи такава чест и по такъв начин онова, което преди време е било виждано, чувано и помирисвано, най-после да бъде и изговорено, когато именно светът се събуди сега чрез него от тежкия си сън и посрещне новоизгряващото слънце с отворено сърце, гологлав и бос, весел и изпълнен с радост.

Подобни знаци и букви, каквито Бог е вложил тук и там в светата Библия, Той е вписал много ясно и в най-чудното творение на Небето и Земята, на всички животни, че именно по този начин, по който един математик и звездоброец може от много по-рано да предскаже бъдещите затъмнения, също тъй и ние да можем да разпознаем кога ще свършат мракът и затъмнението на църквата, независимо от това, за колко вре ме са се установили те. От тези букви на Божието писание сме получили нашите магически писания и сме сътворили един нов език, на който едновременно се изразява и обяснява природата на всички неща. Затова не е никакво чудо, че ние не умеем така изразително да си служим с останалите езици, които познаваме, тях бихме могли да сравним с езика56 на нашия пръв баща Адам или Енох, напълно скрит след това вследствие Вавилонското смесване на езиците.

И ние не бива да спираме, докато все още по пътя на нашето намерение има някое и друго орлово перо57 , което пречи, да напомняме всекиму прилежно и постоянно да чете светата Библия. Защото който много обича да прави това, той трябва да знае, че е изминал значителен път, за да стигне до нашето братство.

Защото както цялата същност и съдържание на нашето правило се състои в това, че никоя буква в света не бива да съществува, без да е била добре измислена и да не е била обект на внимание, то и нам са съвсем сродни и показват прилика с нас онези, за които една-единствена книга, светата Библия, е правило на живота им, цел и задача на всяко учене, да, Компендиум на целия свят и негово съдържание, и си служат с нея тъй добре, че без, разбира се, непрекъснато да я цитират, умеят въпреки това да приложат и отнесат същинския й смисъл към всички времена и възрасти на света. Защото ние нямаме навика да постулираме Светото писание и да го правим общо достояние, тъй като се намират безброй тълкуватели, някои от които го нагаждат към собственото си мнение, други някои пък се подиграват, обругават и по злостен начин го сравняват с восъчен нос, за да можело то едновременно да служи на теолози, философи, медици и математици. Срещу това ние, напротив, свидетелстваме, че от началото на света на людете не е била давана по-сполучлива, по-добра, по-чудесна и по-целебна книга именно от светата Библия. И блажен е онзи, който я има, още по-блажен, който я чете усьрдно, най-блажен обаче е онзи, който я изучи познавателно. И кой то правилно я разбере, той е най-близко до Бога и най-много прилича на Него.

Това, което бе казано във Фамата за презрението и проклятието над измамниците, срещу превръщането на металите и на най-висшето лекарство в света, желаем да се разбира в смисъл, че нямаме никакво намерение да унищожаваме или омаловажаваме този толкова необикновен Божи дар. Тъй като обаче той не винаги носи със себе си познанието на природата, която разкрива както медицината, така и безброй много други тайни и чудеса, то затова с основание би трябвало да се

54 Срв. Лука 19,40. – Бел. прев55 През 1604 г. са възникнали нови звезди в съзвездията Змия и Лебед. – Бел. прев.56 Староеврейски език. – Бел. прев57 Срв. ІІІ Ездра 11 сл. – Бел.прев

24

полагат най-много усилия за разбирането и изучаването на (натур)философията. Следователно не бива най-вещите да бъдат запознавани с тинктурата на металите, преди да са се упражнявали достатъчно дълго в познанието на природата.

Този човек трябва наистина да е ненаситен и да е стигнал толкова далеч, че нито бедност, злини или пък болести да могат да му навредят. Той трябва да се е издигнал толкова много, че да може да властва над всичко онова, което кара другите хора да страдат, да се страхуват и измъчват, и въпреки всичко в края на краищата да се заеме отново с дребни неща, да строи къщи, да води война или да се поддаде по някакъв друг начин на гордостта си, защото съществува един неизчерпаем извор на злато и сребро.

Богу всичко това се нрави другояче, защото Той въздига малките, а горделивците наказва с презрение58 На онези, които са кротки и пестеливи откъм думи, Той изпраща светите ангели, тъй че да могат да разговарят с него, а безполезните бъбривци изгонва в пустинята и пустошта. То ва е и справедливата награда на римския прелъстител, бълвал е пълно гърло своите сквернословия срещу Христа, при това посред бял ден, както станаха известни в Германия всичките му жестокости и пъклени дела, той, който не се отказва от своята лъжа, дано само изпълни мярката на греховете си и навреме получи наказанието си. Някога ще дойде време, когато тази пепелянка няма вече да съска, а тройната корона59 ще бъде унищожена, за което ще стане по-подробно дума и ще се разговаря по същество на нашата среща.

Като завършек на нашата изповед трябва още прилежно да напомним и за това, че ако не всичките, то поне повечето от книгите на лъжливите алхимици трябва да бъдат унищожени, защото те считат за шега и забава това, че злоупотребяват със свещената Троица за безполезни неща или пък че с помощта на най-причудливи фигури и мъгляви слова мамят хората и използвайки тяхното простодушие, ограбват парите им. Много подобни книги са излезли и видели бял свят, книги, които врагът на човешкото благо изцяло смесва с добрите семена, та още по-трудна да стане вярата в истината, като се има предвид, че тя е проста, обикновена и гола. Лъжата, напротив, е великолепна,представителна, будеща почит и украсена с особения ореол на божествена и човешка мъдрост.

Отбягвайте и се пазете от тези книги, вие, които сте умни, обърнете се към нас, които не се стремим към парите ви, а сами ви предлагаме драговолно нашите най-големи богатства. Ние нямаме за цел да обсебим имуществото ви с измислени, лъжовни тинктури, а жадуваме вас да направим съпричастни на нашето имане. Ние не разговаряме с вас посредством закодирани изрази, а искаме с радост да ви предвождаме в простичкото, обикновено и съвършено разбираемо тълкуване, обяснение и изучаване на всички тайни.

Ние не се стремим към това, да бъдем приети и харесани от вас, а ние самите ви каним в нашите по-разкошни от тези на кралете къщи и палати. И всичко това не поради собствена прищявка, а (за да ви стане ясно) по подбуда на Божия Дух, от Бога определени за това и принудени от изискването на днешното време.

Как мислите вие, мили хора, и какво ви е на душата сега, когато разбирате и знаете, че ние високо и чисто сърдечно се обявяваме за Христос, осъждаме папата, привърженици сме на истинската философия, водим християнски живот и призоваваме, каним и приемаме ежедневно в нашето общество още много други, на които се е явила същата тази светлина от Бога? Не мислите ли и вие за това, имайки предвид скритите във вас дарби и опита, получен от Божието слово, покрай усърдното изследване на всичките несъвършени изкуства и на много противоречиви неща вътре в тих, най-сетне да започнете заедно с нас да се стремите към усъвършенстване, да не гневите Бога и да влезете наистина във времето, в което живеете?

Ако направите това, то ползата за вас ще бъде такава,че всички блага, които природата е разпръснала навсякъде по света по един чуден начин, ще ви бъдат дадени наведнъж и заедно с това съобщени; също тъй лесно ще можете и да отхвърлите и премахнете всичко, затъмняващо човешкия разсъдък и неговото действие, а също така всички станали вече излишни понятия60

Онези обаче, които са дръзки и или заслепени от блясъка на златото, или (за да бъдем по-точни) онези, ко ито сега са наистина набожни, но от неочаквания случай да придобият толкова блага лесно биха се развратили и поддали на леност и на водене на живот в охолство и излишества – те трябва да бъдат помолени да не ни безпокоят със своите ненавременни крясъци и да помислят дали няма вече лекарство, лекуващо всички болести. От друга страна, онези, които Бог е решил да подложи на мъки чрез болести и да ги държи под ударите на съдбата, никога да не могат да се сдобият със същото това лекарство. По-нататък, дали също така и ние,които искаме да направим целия свят богат и учен и да го 58 Срв. Петър 1,5,5. – Бел. прев59 Намек за тиарата на папата като символ иа неговата светска власт. – Бел. прев60 В оригинала Eccentricos и Epicyclos: понятия на античната планетарна теория, оборена от Коперник. – Бел. прев

25

освободим от неизказаните страдания, бива изобщо да се разкрием и станем достояние някому без изричното Божие повеление. Да, неща та стигат толкова далеч, че никой без или против волята Божия не ще може да ни намери и вземе участие в нашите благодеяния, той по-скоро ще изгуби живота си, отколкото ще ни открие и постигне по такъв на чин желаното блаженство на братството на РозенКройц.

ХИМИЧЕСКАТА СВАТБА НА КРИСТИАН РОЗЕНКРОЙЦ: ГОДИНА 1459 Разкритите тайни стават без стойност; и предсказанията губят своя блясък. Затова не хвърляй бисери на свинете, нито предлагай рози на магарето61. Страсбург (1616)

КНИГА ПЪРВА62 ДЕН ПЪРВИ Една вечер преди Великден63 седях на масата. Бях разговарял вече по свой обичай достатъчно

дълго с моя Творец в смирена молитва и бях размишлявал върху много големи и не малко на брой тайни: (до които Бащата на светлината, Негово Величество, ме бе допуснал). Тъкмо когато поисках да приготвя на моето мило великденско агънце една непорочна курабийка от сладко тесто в сърцето си, отведнъж изви един толкова жесток вятър, че аз не можех да си помисля нищо друго освен това, че планината, в която е вкопана къщичката ми, ще се пръсне във въздуха от тази небивала сила. Но тъй като не Дяволът (причинил ми досега толкова беди) ми беше сторил подобно нещо, аз смело продължих своята медитация, докато противно на обичайното, някой ме докосна по гърба, от което аз така се уплаших, че не посмях да се обърна назад; въпреки това се зарадвах на човешката слабост, проявена в случай като този. И тъй като нещото няколко пъти ме подръпна за дрехата, то аз се обърнах. Това бе една чудно хубава жена, облечена в чисто синя рокля, която беше украсена подобно на небе със златни звезди.

В дясната си ръка тя държеше златна тръба, на която бе гравирано име. Успях добре да го прочета, но впоследствие ми бе забранено да го разкрия. В лявата си ръка тя имаше голям сноп писма на всякакви езици, които тя (както разбрах по-късно) трябвало да разнесе до всичките държави. Тя имаше обаче и крила, големи и красиви, осеяни целите с тъмни петна като перата на пауна, благодарение на които тя можеше да се издига нагоре и да лети по-бързо и от орел64 Може би щях да запомня още повече подробности, свързани с нея, но тъй като тя остана при мен твърде кратко време, а аз бях изпълнен до голяма степен със страх и удивление, ще трябва да спра дотук.

Едва се бях обърнал и тя вече търсеше из писмата си. Накрая измъкна едно малко писъмце, което положи с дълбок реверанс на масата, и бързо се отдалечи, без да каже нито дума. Отлитайки обаче, тя издаде с хубавата си тръба такъв пронизителен звук, че цялата планина проехтя от него, а в продължение на почти четвърт час след това не бях в състояние да чуя дори и една своя дума.

Преживял подобно неочаквано приключение, аз, бедният, просто не знаех какво да предприема, затова паднах на колене и се помолих на моя Творец да не допусне да ме сполети нещо, което би било противно на моето вечно блаженство. След това, обзет от страх и треперещ, се заех с писъмцето. То бе толкова тежко, колкото не би тежало и ако би било от чисто злато. След като го огледах старателно, открих един печат, с който то бе затворено. Върху него се виждаше фин кръст с надпис на латински: Под този знак ще победиш65. След като бях открил този знак, се успокоих малко, тъй като ми беше добре известно, че подобен печат не е твърде по вкуса на Дявола, а още по-малко последният има обичай да го използва. Затова внимателно отворих писмото. В него върху син фон със злати букви можах да прочета следните стихове:

Днес, днес, днес е сватбата на краля. Роден ли си за тез неща, 61 В оригинала текстът е на латински. Arcana publicata vilescunt; et gratiam prophanata amittunt. Ergo: пе Margaritas obiice porcis,

seu Asino substerne rosas. – Бел. прев62 В изданието на Дюлмен е отбелязано, че от втория ден се преустановява разделението в книги. – Бел. прев63 Вечерта на Велики четвъртък. – Бел. прев64 4 Срв. Иезек. 1,18. – Бел. прев65 In hoc signo vinces

26

избран ли си за радост в Бога, можеш ти да идеш в планината, на която се издигат три66 храма, и с очите си да видиш сам. Зорък ти бъди, огледай сам себе си. Не се ли изкъпеш добре, сватбата може да ти навреди. Ще пострада тоз, що тук се плащи, да се пази тоз, що лек е твърде. Най-отдолу пишеше: Младоженец и младоженка (Sponsus und Sponsa.) След прочитането на това писмо отначало направо ми се зави свят. Настръхнах, а цялото ми тяло

се обля в студена пот, въпреки че за мен бе ясно – това беше обявената сватба, за която ми бе съобщено преди се дем години в едно плътско видение и която от толкова дълго време вече жадувах да дойде.

Въпреки че след упорито пресмятане и изчисление на съответните планети бях установил датата, то никога не съм могъл да предполагам, че всичко това е свързано с толкова тежки условия. Преди това смятах, че ще ми бъде позволено да присъствам на самата сватба, че ще бъда там само желая и мил гост. Сега обаче ми се даваше знак от Божественото провидение. При все това не се усещах съвсем сигурен. Трябваше да констатирам в себе си, че в тайните неща се крият много неразбиране и слепота и че не съм могъл да разбера онова, което е било най-близко до мен и с което всеки ден съм се срещал. Още по-мало проумявах това, че с раждането ми е било предопределено да изследвам и проникна в тайните на природата, тъй като по мое мнение природата би могла във всички случаи да намери някой по-добродетелен ученик, на когото да повери своето скъпо, ограничено във времето и така преходно съкровище.

Освен това намирах, че тялото ми и външната промяна към добро и братска любов към моите ближни също не са достатъчно пречистени. Така например все още се проявяваше инстинктът на плътта, на който бе присъщ стремежът към престиж и светски разкош, но не и службата в полза на ближните, и който вина ги бе зает с едно: как и с какви похвати бих могъл за кратко време да имам най-голяма лична изгода, да издигна красиви къщи, да си спечеля вечна светска слава и други подобни мисли на плътта. Особено ме обезпокои обаче неясното слово за трите храма, което и след дълги размишления не успях да разтълкувам. Може би затова, защото това още не ми бе разкрито.

И както бях обзет от подобни страхове и надежди, претегляйки всичко, при което обаче откривах единствено своите собствени слабости и недостатъци, тоест без да виждам някакъв изход, чрез който да помогна сам на себе си, потресен до дъно от онова, което ми бе доверено, най-накрая избрах познатия ми и същевременно най-сигурен път: след гореща и поднесена с цялата й сериозност молитва легнах да спи. Може би моят добър ангел щеше да ми се яви по Божията воля, тъй както бях сега в отчаяно положение, и щеше както много пъти досега да ми извести какво щеше да се случи за прослава на Бога и за мое благо, а и същевременно да направи сърдечно и вярно предупреждение за доброто на ближните ми.

Едва-що бях заспал и се озовах легнал в мрачна кула67 заедно с безброй други, приковани с големи вериги, затворени като мене люде. Вътре липсваше всякаква светлина и ние пъплехме един върху друг като пчели в кошер. Така всеки правеше теглото на другия още по-голямо. Въпреки че нито аз, нито пък някой от останалите можеше да види нещо, чувах непрестанно как всеки се опитваше да се изправи над другите, като че ли от това веригите или букаите ни щяха да станат малко по-леки. Ние обаче не бяхме в състояние да се повдигнем, тъй като висяхме закачени един за друг като в грозд.

Доста време вече бях прекарал заедно с останалите в това плачевно положение, в което всеки, ругаейки, наричаше другия слепец и затворник, когато най-после чухме да тръбят много тромпети. Изкусно звучаха и войсковите барабани, което ни ободри и зарадва все пак в нашето нещастие. Капакът на кулата горе се отвори под звуците на тази музика и слаба светлина проникна вътре. Трябваше да ни види човек в този момент как само се премятахме един през друг. Защото тогава настана пълна бъркотия; онзи, който бе отишъл твърде нагоре, сега лежеше в краката на другите. С една дума: всеки искаше да е най-отгоре. И аз на свой ред не пропуснах случая и се опитах, катерейки се нагоре, да се провра между другите с тежките си вериги, при което се залових за един камък, до

66 Символ на Триединството. Алхимическият знак на Меркурий символизира в отделните си части също така Бог Отец, Син и Св Сънят със затворниците в кулата е много често използвана алегория. Тук намек за алегорията с пещерата при Платон. – Бел. прев. Дух. – Бел. прев67

27

който се бях докопал, и започнах да се изтласквам с негова помощ нагоре, въпреки че многократно бях атакуван от останалите. Отбранявах се непрекъснато, колкото сила имах, с ръце и крака, защото ние си мислехме едно и също – че всичките ще бъдем пуснати на свобода. Но се случи нещо съвсем друго.

Защото след като господата, които ни наблюдаваха през отвора на кулата отгоре, се бяха малко поразвеселили от това подскачане, мятане насам-натам и жално скимтене, един стар побелял мъж ни заповяда да за мълчим. Веднага след това той каза следното – все още си го спомням:

Ако68 не се бе повдигнал бедний человешки род, много благо би получил от мойта майка най-напред. Щом не ще да слуша той обаче, от грижи такива не ще се отървеи затворен тъй ще бъде.

Мойта мила майка все още не желае непослушанието им да види, хубавите свои благини разкрива щедро ти пред всички, неща такива стават твърде рядко, за да им вярват. Иначе ги смятат за фантазии.

Затуй на празника във чест, що днеска славим ний, добрина такава иска тя да стори, що умножи ще милостта й. Ще бъде спуснато сега въжето, онзи, що за него закачи се, свободен ще да стане. Едва-що бе изрекъл това и старата жена69 заповяда на слугите си да спуснат въжето в кулата до

седем пъти и да изтеглят нагоре онзи, който се е закачил за него. О, ако можех по Божията воля достатъчно добре да опиша какво неспокойствие настана тук долу

при нас, защото всеки искаше да се добере до въжето, при това само пречеше на другия да стори това. След седем минути обаче бе даден знак със звънчето. След което слугите изтеглиха при първия път четирима. Тогава аз въобще не можах да стигна до въжето, защото, както вече казах, за свое най-голямо злощастие се намирах върху един камък до стената на кулата и по причина на това не успях да достигна до въжето в средата.

За втори път спуснаха въжето. Но тъй като за някои от нас веригите бяха твърде тежки, а ръцете твърде слаби, те не можеха да се хванат за въжето, а повличаха надолу със себе си онзи, който едвам го бе достигнал. Да, немалко бяха онези, които биваха откъсвани и повличани от никой, сам не успял да се добере до въжето. В голямото си нещастие на всичкото отгоре и взаимно си завиждахме. Най-много обаче ми става ше жал за онези, чието телесно тегло бе толкова голямо, че дори ръката им биваше изтръгвана от тялото и затова не можеха да стигнат догоре.

И така, получи се това, че след петте пъти само малцина бяха изтеглените горе. Защото веднага след като бъдеше даден знакът, слугите започваха да теглят толкова бързо въжето, че по-голямата част се премята ше над останалите, особено при петия път, когато въжето бе изтеглено нагоре съвършено празно, поради което мнозинството, а и аз самият, започнаха да се съмняват в нашето избавление и зовяха Бог да се смили над нас и ни спаси от тази тъмница. Молбите на някои от нас Той чу. Защото когато въжето дойде за шести път, по него се закрепиха мнозина. И понеже при тегленето нагоре въжето се люлееше насам-натам, сигурно по волята Божия то стигна до мене. Бързо го грабнах, възседнах най-отгоре всички останали заловени за него и можех най-сетне да се надявам, че ще се

68 В оригинала всеки ред започва с главна буква. – Бел. прев69 Старата жена (и нейният син) са разтълкувани от Кинаст, с. 44, като Исида и Хорус, респ. Реа и Зевс, които управляват в царството на мъртвите в една римска катакомба като Диспатер и Еракура. Исида представлява между другото женският елемент в голямото египетско Триединство на боговете: Осирис, Исида и Хорус. Хорус е син на Осирис и Исида и символизира изгряващото Слънце. – Бел. прев

28

измъкна от тук, което ме изпълни с безкрайна радост. Така не усещах раните по главата70, които при изтеглянето нагоре ми бяха нанесени от един остър камък.

Заедно с останалите освободени можах да помогна (както другите преди това) при седмото и последно изтегляне, от което от усилията ми навсякъде по дрехите ми покапа кръв, но от радост аз не обръщах внимание на това. Когато и последното изтегляне, при което се закачиха най-много, приключи, жената накара да отстранят въжето и каза на своя престарял син (на когото аз в безкрайна степен се удивлявах) да направи на останалите затворници едно съобщение. След като помисли малко, той се обърна към тях така:

Деца мои скъпи, които сте тук, извърши се туй, що бе отдавна прозряно: Туй, що милостта на мойта майка

на мъките ваши оказа, но недейте им зловижда. Време на радост скоро ще настъпи. В него всички ний един друг равни ще бъдем. Никой не ще е беден или богат. Комуто много е повелено, той трябва много да покаже. Комуто много е поверено, за него е въпрос на живот и смърт. Затуй голямата си жалба спрете, какво значат тук николко си дена! Щом речта му завърши, капакът отново биде затворен и заключен и отново затръбиха тръбите и

забиха войсковите барабани. Но колкото и високо да звучеше музиката, тя въпреки това не можеше да заглуши горчивите вопли, идващи откъм кулата, в която бяха затворниците. Това и мен скоро ме накара да заплача.

Малко по-късно старицата седна заедно със своя син в специално приготвено кресло и заповяда да преброят освободените. След като установиха броя им и го записаха на една златна плочка, тя пожела да узнае всяко от имената и всички те бидоха записани от едно момченце. След като ни огледа един по един, тя въздъхна и каза на сина си, тъй че аз можах добре да чуя това: Ах, колко много ми е жал за бедните хора в кулата. Ако би било по волята Божия, бих ги освободила всичките. На това синът отговори: Майко, тъй бе наредено от Бога. Нему не бива да се противим. Ако ние всички бихме били господари и бихме имали всичките блага на земята и бихме седнали на масата да се храним, то кой ще ни донесе тогава да ядем? На то ва майката не отговори.

Но малко по-късно тя каза: Е, накарай да освободят тези от техните окови. След което бързо тъй и стана. Аз бях последен. И вече не можех да се сдържам; без да погледна към останалите, аз се поклоних пред старата жена и благодарих Богу, че ме избави чрез нея от такъв мрак и като милостив баща ме изведе до светлината71. След мен и други направиха същото и се поклониха пред жената.

Накрая на всеки дадоха храна и по една златна пара за спомен72, върху едната страна на която бе изобразено слънцето така, както изгрява, върху другата страна, доколкото си спомням, бяха вдълбани тези три букви: D.L.S.73. След това на всеки поотделно се каза довиждане и ние бидохме изпратени – всеки по неговите собствени дела – със заръка да живеем богоугодно, в полза на ближния си, а повереното ни да запазим в тайна, което и обещахме да направим. Така и се разделихме един от друг. Аз обаче не можех добре да се движа поради раните, които бях получил от своите окови, а куцах с двата си крака, което скоро бе забелязано от старицата. Тя се засмя, повика ме при себе си и ми заговори така: Сине мой, не се смущавай от този недъг, а си спомни за своите слабости и благодари при това на Бога, че те е допуснал въпреки твоето не съвършенство на този свят до такава велика

70 Раните по главата символизират духовен дефицит. – Бел. прев71 Символ на просветление, избавление от тъмницата, символизираща душевната слепота. – Бел. прев72 Знак за избавление. – Бел. прев.73 Deus Lux Solis: Светлината на слънцето е от Бога. – Бел. прев

29

светлина74. Съхрани тези рани заради мене75. След което отново прозвучаха тромпетите. Те ме уплашиха до такава степен, че аз се събудих и тогава чак разбрах, че е било само сън, който обаче толкова силно се бе врязал в съзнанието ми, че аз не преставах угрижен да си спомням за кулата и да усещам рани те по краката си.

След всичко това добре разбрах, че по Божията милост ми бе позволено да присъствам на онази тайна и съкровена сватба, ето защо благодарих на Негово Божествено Величество с благодарността на дете и по молих и в бъдеще да бъда съхранен в Неговата чест, Той да изпълва ежедневно сърцето ми с ум и разум и макар и да не съм заслужил това, милостиво да ме доведе до желаната цел.

След което се приготвих за път, облякох бялата си ленена дреха, препасах се през пояса с кървавочервена лента, свързана на кръст през раменете76 Шапката си закичих с четири червени рози, за да бъда по-добре забелязван всред множеството чрез тези знаци. За из път взех хляб, сол и вода, които по съвета на един мъдър човек ми донесоха по-късно, когато му дойде времето, голяма полза.

Преди да напусна своята колибка, паднах на колена, както си бях приготвен с цялата си сватбена премяна, и се помолих на Бога, каквото и да се случи, да ми помогне да доведа нещата до добър край. Тогава дадох също тъй обет пред Бога да не си служа с всичко това, що ми бе разкрито по Неговата милост и благоволение за своя слава и чест в света, а за прослава на Неговото име и в служба на ближните си. Така, дал този обет, изпълнен с надежда и радост, напуснах своята обител.

ДЕН ВТОРИ Едва-що бях навлязъл направо от моята землянка в гората и вече ми изглеждаше тъй, сякаш цялото

небе и всички природни елементи се бяха нагиздили за такава сватба. Защото и птиците според мен пееха по-сладкогласно от преди, а младите елени подскачаха тъй весело, че зарадваха старото ми сърце и ме накараха да запея. И така, аз започнах високо да пея:

Радвай се ти, мило пиле, твоя Творец че славиш високо. Гласа свой издигай ясно и чисто, твоят Бог е високо въздигнат. За храната ти Той се е погрижил, и ти я дарява, когато ти е нужно. Доволен от това бъди. Защо да бъдеш тъжно при това, да се гневиш на Бога, затуй, че птичка Той те е направил, главата своя не разбунвай ти, че като човек не те е Той създал. О, замълчи, добре обмислил Той е всичко, с това задоволи се ти. Как тъй аз, беден земен червей, смея с Бога да се съдя,

74 Влияние на Парацелз, който разграничава светлината на Св. Дух от светлината на природата, също произтичаща от Бога. Двете се допълват взаимно, тъй както мъжът и жената. Сънят и изходът му са важни за тълкуването и разбирането на Химическата сватба. Въпреки своите човешки слабости Кристиан Розенкройц е избран да стигне до светлината на Бога по Божията милост още на този свят. Въпреки че това става "но Божия милост и без негова заслуга", все пак у автора е жива надеждата за осъществяването на "бракосъчетание" на Земята с Небесата, за осъзнаването на човека като посредник в хармоничната връзка между микрокосмоса и макрокосмоса. – Бел. прев75 Самоосъзнаването и самопознанието, съпътстващи процеса на духовно издигане, усъвършенстване и пречистване. – Бел. прев

76 Кръстът на Андрее с цветовете червено и бяло: символ от герба на Андрее; същевременно прилика с герба на Мартин Лутер. Йохан Валентин Андрее (1586-1654), немски теолог и предполагаем автор на розенкройцерските манифести Фама Фратернитатис (съдържащ някои автобиографични елементи), Конфесио Фратернитатис и Химическата сватба на Кристиан Розенкройц. Публикуваните анонимно манифести на обвитите в тайна розенкройцери са с ясно изразена херметична, алхимична и кабалистична насоченост; тази философска насоченост е свързана с обявяването на настъпва щия нов световен ред и световна религия, на които са присъщи всеобщото братство, свободата и хармонията. Бързината, с която се разпространяват, и интересът към тях може да се сравнят с въздействието на тезисите на Лутер. Последният известен труд на Андрее е Кристианополис, в който той описва едно идеално утопично общество, живеещо в магически град, изграден съгласно херметическата геометрия, в което свободно се развиват и изучават различни науки. В творчеството му особено се усеща силното влияние на Тобиас Хес (юрист, лекар, теолог), Безолд (с неговата мистична теология), Парацелз и херметичната мъдрост. Основоположник е на тайни християнски съюзи, които са допринасяли за извеждането на застрашените херметици на безопасни места. Още преди, но и след 30-годишната война, Андрее е радетел за обеди нението на свободомислещи от различни европейски страни в едно отворено християнско общество, имащо за цел подкрепата на истинската религия и наука и пълно освобождаване от средновековната схоластика. – Бел. прев

30

че и небето да щурмувам, голямото изкуство със сила да спечеля, натиск дълго Бог не ще понася; кой тук е недостоен, да се маха, о, човеко, доволен ти бъди. Че не направил те е кайзер Той, туй теб да не обижда, Неговото име ти навярно щеше да презираш, това Той сигурно е знаел. Божиите взори – светли те са, в сърцето твое чак проникват, Бога ти не ще измамиш. Това пеех аз от все сърце, като вървях през гората, тъй че всичко ечеше и планината повтаряше

последните ми думи, докато най-сетне съзрях зелена степ.Натам се отправих,щом излязох от гората.В тази степ растяха три красиви кедрови дървета77, които ми дариха великолепна и жадувана от мен сянка под широките си корони, сянка, на която се насладих във висока степен. Защото въпреки че не бях вървял много дълго, голямото желание ме бе уморило доста, поради което побързах да стигна дърветата, за да си отдъхна малко под тях. Когато обаче се приближих, видях малка плочка78, закрепена за едно дърво, върху нея с тънки букви бяха написани следните думи, "Здравей, чужденецо!”79

Ако вече си чул за кралската сватба, то помисли точно върху следните слова. Четири пътя80 ти предлага младоженецът чрез нас, по които можеш да стигнеш до неговия кралски палат, стига да не се заблудиш по други странични пътища. Първият е къс, но опасен. Той ще те изведе до многобройни скали, от които едва ли ще ти бъде възможно да се спасиш. Вторият път е дълъг, защото доста заобикаля, но той няма да те отклони. Равен е и е лесен за намиране, ако с помощта на компаса не се отбиваш нито наляво, нито надясно. Третият е наистина кралски път, защото той ще радва сърцето ти с всякакви крал ски забавления и представления. Досега обаче се е удало едва ли не на един от хиляда души да тръгне по този път. По четвъртия път на смъртен не е позволено да стигне до целта, тъй като той притежава разрушителна сила и да се движат по него могат единствено същества с неразрушими тела.

Избери от трите пътя онзи, който искаш, и остани само на него. Защото знай, че независимо по кой път ще решиш да тръгнеш, според непроменимата присъда на съдбата, която ти е отредена, и при най-голяма заплаха за живота ти на теб ти е забранено да направиш дори крачка назад.

Това е, което трябва да знаеш от нас. Ако презреш това сериозно предупреждение, ще се изложиш на най-големи опасности по пътя си, но ако дори само с най-малката простъпка си се провинил пред законите на нашия крал, то докато има още време, бързо се върни обратно вкъщи по същия път, по който си дошъл."

Още щом прочетох този надпис, всичката ми радост се изпари. И аз, който преди това тъй радостно бях пял, започнах вече вътрешно да плача, защото добре виждах и трите пътя пред себе си. Знаех също, че ми е разрешено след определено време да избера един от тях. Освен това се безпокоях, че мога да попадна на каменистия и скалист път и да падна смъртоносно. Или ако би ми бил предопределен дългият път, че бих могъл или да се заблудя в странични отклонения, или да загина по друг начин по време на дългото пътешествие. Така не ми оставаше никаква надежда,че сред хилядите точно аз трябваше да бъда онзи, който ще е избрал кралския път.Четвъртия път аз виждах също така пред себе си, но той бе до такава степен обхванат от огън и пара, че аз изобщо не биваше да го доближавам.

Така надълго и нашироко се заех да разсъждавам дали да се върна обратно, или да поема един от пътищата. За това, колко бях недостоен, също така помислих. Но ме утешаваше сънят, в който бидох освободен от кулата. И все пак не биваше безразсъдно смело да се уповавам на съня, ето затова аз толкова дълго обмислях всичко, докато от голямо изтощение почувствах глад и жажда в стомаха си. Затова извадих хляба си и го нарязах. Един снежнобял гълъб81, който бе кацнал на дървото, избрано от

77 Символ на Триединството. – Бел. прев78 Може би подобие на Hermes Trismegistos или Tabula smaragdina. – Бел. прев79 Българският превод е направен въз основа на превода на латинския текст на немски в изданието на Дюлмен. – Бел. прев80 Четирите пътя водят началото си от елинистично-арабския духовен свят. В начална форма при Мани и Хермес Трисмегист.81 Като голяма част от символите и този е с двойно, религиозно-алхимично значение – гълъбът символизира Христос, но и Хермес /Меркурий. – Бел. прев

31

мен, видя това. По свой стар навик той се спусна надолу и доверчиво кацна до мен. С него аз поделих храната си. Той я прие и аз отново се посъживих малко от красотата му.

Щом обаче неговият враг, един чер гарван82, видя това, веднага се стрелна към гълъба. Той не искаше да вземе моя дял, а този на гълъба. Гълъбът не можа да се противопостави по друг начин освен чрез бягство. И двамата полетяха на юг, което толкова ме ядоса и натъжи, че аз, без да се замисля, последвах дръзкия гарван и изминах, тичайки, без да искам, почти един акър83, прогоних гарвана и избавих гълъба. Едва тогава забелязах, че съм постъпил необмислено и съм стигнал до път, от който не биваше да се отклонявам (тъй като това щеше да ми донесе голямо наказание).

Колкото и много възможности за утеха да имаше, все пак съзнавах, че бях оставил торбичката и хляба си при дървото и че вече не можех да си ги взема оттам. Защото още щом се обърнах назад, бях блъснат от един толкова силен вятър, че той лесно ме събори; щом обаче тръгнех по пътя напред, не усещах абсолютно нищо. От това можах лесно да заключа, че щеше да ми коства живота, противопоставех ли се на вятъра По тази причина аз поех търпеливо кръста си, изправих се на крака и си помислих, че ще трябва да стигна до там, преди още нощта да е настъпила. Щом се покажеше някакво отклонение от пътя, винаги виках на помощ своя компас84, за да не се отдалеча дори и на крачка от южната линия, въпреки че пътят на места ставаше труден и неравен и ме обземаше отчаяние по тази причина. По пътя непрестанно мислех за гълъба и за гарвана, но не можах да проумея значението им. Най-сетне отдалеч съзрях на една висока планина красив портал, към който независимо от голямото разстояние се устремих, следвайки пътя си, защото слънцето вече се скриваше зад планината, а никъде наоколо не се виждаше място за нощуване. На Бога отдавах факта, че бях забелязал портала; Той би могъл да ме остави да вървя по този път също тъй и със затворени очи. И така, аз забързах енергично към портала, за да стигна при него още по светло и ако се наложеше, да мога да го разгледам. Беше повече от красив кралски портал с множество прекрасни изваяни в камъка скулптури, много от които, както научих по-късно, бяха с особено значение. Най-отгоре бе поставена доста голяма плоча със следните слова върху нея: “Махнете се от тук, махнете се, непосветени”. (Procul hinc, procul ite Prophani!)

Там имаше още много други неща, за които най-отговорно ми бе забранено да говоря. Още щом стигнах портала, покрай мен бързо мина едно лице с небесносиня дреха85, което аз

приятелски поздравих. Той благодари и ми поиска писмото покана. О, колко бях радостен, че го бях взел със себе си, защото лесно можеше да се случи да го забравя. Това се случило на други, както ми разказа сам пазачът на портата. Тогава аз му го представих. Той не само че бе доволен, но и за мое голямо удивление се отнесе особено почтително с мен и ми рече: Влезте вътре, мой братко, скъп гост ми бъдете! Помоли ме още да му разкрия името си. Тъй като аз му отговорих, че съм братът от Ордена на кръста на червената роза86, той се зарадва учуден и поде: Брате мой, нима нямате достатъчно средства, та не сте могли да си купите един специален знак? Аз му отговорих, че състоянието ми е ограничено. Ако обаче той би видял у мен нещо, което с удоволствие би желал да има, то аз го моля да го вземе. Тъй като той поиска стъкълцето ми с вода, аз му го дадох, а той ми връчи един златен знак. Върху него нямаше нищо друго освен следните две букви:

S. C. (Sanctitate Constantia / Sponsus Charus / Spes Charitas. – Постоянство в светостта) любим младоженец.

Той изрично ми каза да си спомня за него, ако мисля, че може да ми помогне с нещо. Попитах го колко са онези, влезли вече вътре преди мене. Той ми отговори. Накрая ми даде в знак на добро приятелство едно запечатано писъмце до следващия пазач. Докато се задържах малко по-дълго при него, бе настъпила нощта. Затова запалиха смола в един голям съд над портата, за да помогне на онзи, който би бил все още на път, по-бързо да стигне до тук. Пътят до двореца бе ограден от двете страни със зидове и красиви плодни дървета от най-различен вид. На всяко трето дърво от двете страни висяха окачени фенери. Една красива девойка в синя рокля87 ги бе запалила с прекрасна факла. Това изглеждаше така великолепно и бе направено с такова умение, че аз останах по-дълго, отколкото бе необходимо. Най-накрая обаче след изчерпателен доклад и полезни инструкции се разделих с първия пазач. По пътя много ми се искаше да узная какво съдържаше писъмцето. Но тъй като не можех да

82 Символизира ерес или зли демони. – Бел. прев.83 Стара мярка за повърхнина и неопределена дължина. – Бел. прев84 Символ на добрите дела и на вярата. До целта Кристиан Розенкройц стига успешно до голяма степен с Божията помощ, а не толкова чрез собствените си усилия. – Бел. прев.85 Символ на небесната мантия. Пазачът на портала не е св. Петър, а според Кинаст, с. 47, тази представа има гностично-персийско начало. – Бел. прев86 Срв. Розен-Кройц. – Бел. прев87 В ролята на церемониалмайсторка и управителка; алегорично представяне на алхимията. – Бел. прев

32

очаквам нищо лошо от страна на пазача, трябваше да овладея любопитството си и да продължа по своя път, докато не стигнах до друга порта, която бе почти същата като първата, само че бе украсена с други образи и тайни значения. Тук върху плочката пишеше: Дайте и ще ви се даде88.

Под тази порта вързан за верига лежеше един страшен лъв, който още щом ме съзря, се изправи и ме по срещна със силен рев.

Това събуди другия пазач, който лежеше върху мрамора; той ми каза да вляза, без да се боя, след това накара лъва да се отмести настрана и прочете писъмцето, което му бях подал треперещ. След като го прочете, той ми заговори с голямо почитание. Добре дошъл да ми бъде човекът, когото отдавна много исках да видя! При това той извади един знак и ме попита дали бих могъл да го откупя.

Но тъй като нямах нищо повече от сол, предложих му я и той я прие с благодарност. Върху знака пак бяха изписани само две букви, а именно: Б.М.89

Поисках да поговоря с него, но точно в този момент в двореца започна да се звъни. По тази причина пазачът ми напомни да побързам, тъй като горе започнаха и да гасят светлините. Досегашните ми усилия и труд можеха да се окажат напразни. Аз забързах толкова много, колкото бе голям и страхът ми, и то бе на истина наложително. Защото колкото и да бързах, девойката ме застигна. Понеже след нея всички светли ни угасваха, никога нямаше да успея да намеря пътя, ако тя не ми светеше с факлата си. Нуждата ме тласкаше напред, тъй че в непосредствена близост до нея едва смогнах да влезна. Портата се захлопна толкова бързо, че едно крайче от дрехата ми остана да стърчи навън. Трябваше да го оставя след себе си, защото нито аз, нито пък онези, които услужливо ми бяха обърнали внимание на това пред вратата, можеха да накарат вратаря отново да отвори; той даде ключовете на девойката, а тя ги взе със себе си в двора. Меж ду това аз огледах отново портала, той бе толкова великолепен, че подобен на него не би се намерил в целия свят. До вратата имаше две колони. Върху едната бе изобразена весела картина с надпис: Моите поздравления за теб (Congratulor.) Върху другата изображението бе тъжно и забулено и под него пишеше: Аз страдам заедно с теб (Condoleo.)

Накратко: Такива тъмни, тайнствени изрази и изображения имаше по тях, че и най-умните на земята не би ха могли да ги обяснят. Те обаче трябваше, ако позволи Бог, в най-скоро време да бъдат разяснени и разкрити от мен90. При тази порта неколкократно се наложи да назова името си. То бе нанесено като последно в една пергаментна книга и бе изпратено с другите на господин младоженеца. Едва сега ми бе даден действителният отличителен знак за гостите. Той бе малко по-малък от този на останалите, но много по-тежък. Върху него се виждаха буквите: S.Р.N.91

Освен този знак получих един нов чифт обуща, тъй като подът на двореца бе облицован само със светъл мрамор. Моите стари обуща ми бе позволено да дам по мой избор на един от бедните, които седяха чинно подредени долу под портата.

Подарих ги на един стар мъж. След това един паж с две факли ме заведе в малко помещение. Там ми наредиха да седна на една пейка, което и направих. Те поставиха своите факли в два отвора на пода, излязоха и ме оставиха да седя сам. Скоро след това чух шум, но не видях нищо. Бяха неколцина мъже, които се спуснаха отгоре ми. Понеже нищо не можех да видя, трябваше да им се оставя и да изчакам, за да разбера какво смятаха да сторят с мене. Но тъй като скоро забелязах,че това бяха бръснари, помолих ги да не се отнасят с мене тъй – аз бях готов да направя това, което биха поискали от мене. Тогава те ме пуснаха; един от тях обаче, когото не успях да видя, ми отряза косата по средата на главата под формата на кръг (Знак за пречистване. – Бел. прев.). На челото обаче, при ушите и очите те оставиха моите дълги побелели коси. От това първо нападение, тъй трябва да призная, за малко не се отчаях. Защото след като някои от тях се отнесоха с мен така бурно, без да мога да ги видя, аз вече си мислех, че Бог ме е изоставил заради моята дързост. И тъй, тези невидими бръснари събраха отрязаните коси и ги отнесоха със себе си.

След това двамата пажове отново се появиха и от сърце ми се присмяха, задето толкова се бях страхувал. Едва бяха разменили няколко слова с мене, отново започнаха да звънят с едно малко звънче, за да дадат знак за събрание, както ми обясниха пажовете. Ето защо те ме преведоха с техните светилници през много коридори, врати и кътчета до една голяма зала. Тук беше голяма част от гостите: кайзер, крал, князе и господари, благородници и неблагородници, богати и бедни и всякаква 88 Date et dabitur vobis. Срв. Лука 6, 38. – Бел. прев.89 Studio Merentis/ Salhumor (вероятно грешка) /Sponsa mittendus/ Sal Mineralz /Sal Menstrualis. – Прилежание на достойните /сол на соковете/ да се занесат на младоженеца /минерална сол/ менструална сол. – Бел. прев90 Приемането в двореца при залез-слънце, преминаването през три порти,както и надписите символизират прехода от нощта към просветлението,пътя към християнското и алхимичното преражда не и духовно издигане. Срв. Р. Едигхофер, Розенкройцерите, с. 38 и сл. – Бел. прев.91 Приемането в двореца при залез-слънце, преминаването през три порти, както и надписите символизират прехода от нощта към просветлението, пътя към християнското и алхимичното прераждане и духовно издигане. Срв. Р. Едигхофер, Розенкройцерите, с. 38 и сл. – Бел. прев

33

прислуга, на което безкрайно много се учудих и си помислих: Какъв голям глупак си бил, че си свързвал това пътуване с безброй затруднения и неприятности, погледни, та това там са млади хора, които ти добре познаваш и които никога не си смятал за нещо особено. И ето ги всичките тук. А ти самият с всичките си молби и молитви едва влезе като последен. Това, а и още много други неща ми нашепваше дяволът, на когото все пак, доколкото можах, казах да си върви. Междувременно ме заговориха моите познати, един тук, друг там: Я виж ти, брат Розенкройц, и ти ли си тук? – Да, отговарях аз, братя мои, Божията милост помогна и на мен да стигна до тук. – Те много се смяха и ми се подиграха, че за толкова незначителни неща съм очаквал Божията милост. Като попитах за пътя, по който са стигнали до тук, чух, че в по-голямата си част те е трябвало да се катерят по скалите. И ето че започнаха да тръбят много тромпети, които обаче останаха невидими за нас, за да ни поканят на трапезата. Местата започнаха да се заемат, като всеки седна според това, колко си мислеше, че е над другия. Затова аз и други мои бедни другари едва смогнахме да се сдобием с по едно местенце на най-долния край на масата. Скоро двамата пажове отново се появиха. Единият от тях произнесе толкова хубави и така прелестни молитви, че сърцето в гърдите ми се изпълни с радост. Но много от големите глупчовци не ги бе грижа за тях, те се смееха и си махаха един на друг и вършеха всевъзможни глупости. След това поднесоха яденето и макар никакъв човек да не се виждаше, всичко бе тъй изрядно подредено, сякаш всеки отделен гост имаше свой собствен прислужник. И след като моите герои малко се бяха поосвежили и виното бе премахнало всякакъв свян от сърцата им, започна истинско самохвалство и надлъгване. Този бил опитал това, онзи онова, а най-нищожните бяха най-шумни. Ах, само като си помисля какви неестествени и небивали неща чух тогава и сега ми става зле. Накрая те си размениха местата, тук и там между господата се прокрадваше по никой от тези хитреци, приписващ си такива подвизи, каквито нито Самсон, нито Херкулес с всичката си сила биха могли да извършат. Този там искаше да освободи Атлас от неговото бреме, онзи искаше да изкара отново триглавия Цербер от Ада. С една дума: всеки се правеше на велик по неговия си начин. И достойните господа бяха достатъчно наивни, за да вярват на подобни хвалби. А мошениците бяха толкова дръзки, че хич не ги беше грижа, ако тук и там някого го чукваха по пръстите с ножа. Добереше ли се някой до златна верижка, всички искаха да я имат. Видях един, който твърдеше, че чувал Небето. Друг вярваше, че виждал идеите на Платон. Трети твърдеше, че броял атомите на Демокрит. Не бяха малко и онези, които се хвалеха, че са изнамерили вечния двигател. Някои, по мое мнение, бяха доста умни, но си позволяваха твърде много, което можеше да ги погуби. И накрая, там имаше един, който искаше да ни убеди в това, че вижда онези, които ни прислужваха.

Той още дълго щеше да спори, ако един от невидимите прислужници не го бе цапардосал по лъжливото устище, тъй че не само той, но и други около него се умълчаха като мишлета. Но най-много ми хареса това, че всички онези, за които бях имал добро мнение, се държаха във всичко умерено и не викаха, а поведението им бе като на люде, които не разбираха от нищо и считаха себе си за твърде нищожни, а природата с нейните тайни за твърде велика. При тази врява направо ми идеше да прокълна деня, в който бях дошъл тук, защото виждах с болка, че разпуснати, лекомислени хора седяха на най-личните места, а аз не можех дори на такова незначително място да седя спокойно. Един от тези злодеи ме нарече даже иронично шарен палячо. Освен това не мислех, че съществува и друга порта, през която трябваше да минем, а смятах, че ще трябва да прекарам цялата сватба в такива подигравки, презрение и недостойни неща, които не бях заслужил нито пред господин младоженеца, нито пред младоженката. Считах, че той е трябвало да покани за сватбата си някой друг за шут, а не мене. Е, към такова нетърпение тласка световното неравенство без хитростни души като мене. Но това всъщност бе част от моята хромавост, за която бях сънувал, както вече разказах преди това. А крясъците се усилваха толкова повече, колкото повече време минаваше. Така например имаше и такива, които се хвалеха с фалшиви или измислени видения и явно желаеха да ни убедят в лъжливи сънища. Близо до мен седеше един изискан, спокоен мъж, понякога той казваше нещо изискано. Накрая той заключи: Виждаш ли, братко мой, ако се бе явил човек, който би могъл да вкара в правия път упорити хора като тези, дали би го послушал някой? – Не вярвам, отговорих аз. – Светът тъй иска да бъде мамен със сила и не желае да чуе онези, които му мислят доброто. Виждаш ли онзи шарлатанин с какви чудати образи и глупашки мисли привлича другите към себе си? Там пък един прави хората на глупаци с думи, чийто смисъл е скрит. Но повярай ми, ще дойде времето, когато ще се сложи край на този маскарад. И на целия свят ще стане ясно що за измамник се крие зад него. Тогава навярно ще се покаже онова, което не е било забелязвано преди. Докато той говореше така, крясъците ставаха все по-неприятни. От веднъж в залата прозвуча една толкова изкусна и впечатляваща музика, каквато никога през целия си жи вот не бях чувал. Затова всички замълчаха и зачакаха да видят какво ще последва. В музиката звучаха всички струнни инструменти, каквито човек би могъл да си представи, и всичко бе тъй съгласувано, че звучеше като едно хармонично цяло. Аз се прехласнах

34

толкова много, че докато слушах, престанах да се движа за удивление на сътрапезниците ми. Това продължи почти половин час. Никой нищо не казваше, защото щом някой поискаше да отвори уста, изневиделица му се стоварваше удар, без да можеше да се разбере от къде идваше той. Мислех си: Ако бих могъл да видя само всички инструменти, на които се свиреше, защо то музикантите не се виждаха. След половин час музиката внезапно престана. Нищо друго не можехме повече да видим и чуем. Малко след това откъм вратата на залата отвън високо прозвучаха фанфари, тромпети и войскови барабани. Всичко беше толкова съвършено, сякаш предстоеше да влезе шествието на римския император. Вратата се отвори сама и фанфарите зазвучаха толкова силно, че едва можеше да се издържи.

Междувременно в залата влязоха хиляди светлини, като всички те дефилираха в определен порядък, на който ние се удивихме. Докато накрая в залата пристъпиха със запалени факли и двамата пажове, които споменах преди това. Те вървяха пред един прекрасен позлатен триумфален трон, на който седеше красива девойка, и осветяваха пътя й със своите светлини. Това, изглежда, бе точно онази девойка, която бе палила и гасила светлините по пътя преди това, а онези, които стояха тогава при дърветата, навярно бяха нейни слуги. Тя не бе облечена както по-рано в синьо, а носеше белоснежна лъскава рокля, която цяла сияеше в чисто злато. То блестеше толкова силно, че ние не се осмелявахме да я погледнем. Двамата пажове бяха почти също така облечени, само че носеха малко по-малко дрехи. Щом стигнаха в средата на залата и ти слезе от трона, всички светлинки й се поклониха. След това ние заедно станахме от пейките, но всеки остана до мястото си. Щом видя как всички ние й засвидетелствахме почит и дълбоко уважение, ти заговори с очарователния си глас:

Кралят милостивий, господарят мой, що недалеч от тук сега е, със съпругата си най-обична, що в чест е нему поверена, те с радост най-голяма приготвиха пристигането ваше, на всеки поотделно и по всяко време свойта милост кат' оказват, и със сърдечност най-дълбока, всинца ви желаят, на радостната сватба всеки миг без мъка ничия да бъде. След това тя няколко пъти се поклони учтиво с всичките си светлинки и започна отново така: Вий знайте, че писмото със покана не повика тука този, що свойте дарове от Бога не получил е отдавна. И който не блести със всичко, тъй както в случай като този се полага. Както не бива да се вярва, че някой дръзнал би без причина важна тук да се покаже,

ако той за тази сватба не подготвял се е дълго. Затуй с надежда блага умножено имането да бъде, радостта голяма тук е, че във време трудно намериха се доста люде. Но люде има още доста дръзки, грубостта им ги не стряска, проникват те и там, където им липсва всякакво призвание. И тъй, мошеник тук да не проникне, хитрец с останалите да не бъде сбъркан, че скоро и без всяка тайна сватба чиста те да отпразнуват,

35

на утрешния ден с такава мисъл изкусната везна ще влезе в сила, та всеки на блюдата да застане, измерено ще бъде туй, що той забравил лесно е в дома си. Има ли от таз дружина никой доверието пълно да не заслужава, той бързо настрана сега да иде; защото случи ли се по-дълго да остане, милост всяка нему отказана ще бъде и утре той ще трябва под седло да иде. Онзи, съвестта на който пък почука, добре дошъл е днеска в тази зала. До утре свобода ще има той, но вече тук да се не мярка! И тъй, знай ли всякой що за пречка има, то стаята прислужникът ще му покаже, та в кея днеска мира да намери, щом везната с чест ще е покрита, иначе сънят му твърде безпокоен ще е. Туй другите за правилно ще мислят. Ако някой против възможното би действал, за него да си иде по-добре било би; най-доброто се надяваме да стигне всеки. Щом свърши, тя отново се поклони и радостно подскочи обратно на своя стол. Пак зазвучаха

тромпетите. Тежките въздишки на някои от нас не можаха да останат нечути. След това тя незабелязано за всички бе изведена навън, но по-голямата част от светлинките останаха в помещението. Към всеки от нас бе прикрепена по една. В такъв момент на объркване не е възможно да се изкаже що за тежки мисли и чувства закръжиха наоколо. Повечето имаха все още намерението да изчакат везната и ако това не станеше възможно, в мир (както се надяваха) да си отидат. Аз бързо се бях опомнил. И понеже съвестта ми ме убеди в цялата ми глуповатост и недостойност, аз реших да остана в залата заедно с останалите и да бъда по-скоро доволен от това, че съм получил обед, отколкото да очаквам нови разочарования. След това дойде един, който отвеждаше (както разбрах по-късно, всеки поотделно в собствена стая), светейки със светлинката на госта. Ние останахме деветима, между които също така и онзи, който преди това бе разговарял с мен на масата. Въпреки че нашите светлинки не ни бяха напуснали, след един час все пак дойде един от пажовете, за които вече говорих, донесе един голям вързоп въжета и ни попита дали сме решени да останем там. След като потвърдихме това с въздишка, той заведе всеки от нас на отделно място и се отдалечи после заедно с нашите светлинки, оставяйки нас, бедните, в мрака. На някои от нас при това потта започна да тече по цялото тяло, аз самият не можах да се сдържа да не плача. Защото въпреки че ни бе забранено да говорим, самите болка и тъга правеха невъзможно говоренето.

Въжетата бяха така изкусно направени, че никой не можеше да ги пререже, а още по-малко да ги свали от краката си. Все пак ме утешаваше това, че на някои от онези, които сега се бяха оттеглили да почиват, им предстоеше още по-голям позор, докато ние щяхме да изкупим своята дързост само през една-единствена нощ. Най-сетне заспах, обзет от тежки мисли, без да погледна към малцината, затворили очи.

Умората ме обори. Сънувах сън. Макар и да не изглежда, че в него се криеше нещо кой знае какво, считам за необходимо да го разкажа:

Мисля, че се намирах на една висока планина. Пред себе си виждах голяма просторна долина. В тази долина се беше стълпил невероятно много народ. Всеки имаше по една нишка на главата си, с която той бе свързан с Небето. Един висеше по-нагоре, друг по-надолу, мнозина бяха още на земята. Във въздуха летеше насам-натам един старец, който държеше в ръката си ножица и с нея току прерязваше нишката на този или на онзи. Който бе близо до земята, бързо и безшумно свършваше с едно падане. Случеше ли се да бъде някой, който висеше високо, той падаше тъй, че земята потреперваше. На мнозина нишката биваше от пускана, тъй че те стигаха до земята преди още тя да бъде прерязана. Аз намирах забавление в цялото това премятане и се радвах от сърце, когато някой, летящ високо във висините, се изтърсваше така позорно, като заедно с това повличаше със себе си и

36

някои от своите съседи. Радвах се и когато някой, който винаги се бе придържал близо до земята, така леко се отърваваше, без дори съседите му да забележат нещо.

Докато изпитвах такава голяма радост, бидох блъснат внезапно от един мой събрат по съдба, по причина на което се събудих и никак не намерих това за добре. Замислих се над съня си и го разказах на своя събрат, който лежеше от другата страна до мене. Тона му се хареса доста и аз се надявах, че може би сънят ми означаваше помощ. В подобен разговор прекарахме остатъка от нощта, очаквайки с голямо желание да дойде денят.

ДЕН ТРЕТИ Още щом се пукна милият ден и светлото слънце се издигна над планините, след което пое отново

по вечния си път, моите смели юнаци започнаха един след друг да пристигат в залата, пожелаваха "добър ден" и ни питаха как сме спали тази нощ. Като видяха въжетата, с които бяхме завързани, мнозина от тях ни се надсмяха, че бързо сме се отчаяли и предали, че не сме били разиграли късмета си като тях, въпреки че някои, на които сърцата силно биеха, не говореха високо за това. Ние се извинихме за простотата си и се на дявахме, че ще бъдем оставени намира и че подигравките трябваше да ни бъдат за урок, който не ни беше отминал и може би ни предстоеше тепърва най-голямото изпитание.

След като отново се събрахме всичките, започнаха да тръбят тромпети както по-рано и да звучат войсковите барабани. Единственото, което си мислехме, бе, че щеше да се появи младоженецът, отсъствието на когото на някои от нас бе направило впечатление. Отново дойде вчерашната девойка. Тя се бе облякла в червено кадифе и бе препасана с бяла лента. На главата й имаше зелен лавров венец, който я правеше много красива. Нейни придружители не бяха вече светлинки, а около двеста облечени в броня мъже, всичките с червено и бяло, подобно на нея. Щом стана от креслото, ти веднага дойде при нас, арестантите. След като поздрави, тя каза с малко думи: Това, че много от вас осъзнаха трагедията си, хареса на моя строг господар. Той иска и вие да изпитате удоволствие.

И виждайки ме как съм облечен, се засмя и каза: Е, и ти ли си се приготвил за ярема? Мислех, че си се при готвил особено изискано.

При тези думи очите ми се напълниха със сълзи. След това тя накара да ни развържат въжетата, да ни навържат един за друг и да ни оставят на едно място, откъдето можехме добре да виждаме везната. После рече:

По-добре ще бъдете, отколкото онзи, който стои още незавързан. Междувременно златната везна бе закачена в средата на залата и бе поставена малка, покрита с червено кадифе масичка, както и седем тежести92, една сравнително голяма, след това четири малки, накрая още две големи. Тези тежести бяха несравнимо тежки, което никой човек не е в състояние да проумее или разбере. Всеки от облечените в броня освен гол меч имаше при себе си и по едно здраво въже. Те бяха разпределени от девойката според броя на тежестите в седем групи и всеки един от групата ти избра за определена тежест. После девойката отново ловко се качи на своя висок трон. След като всички на правиха реверанс пред нея, ти започна да говори със силен глас:

Тоз, що на художника в стаята отива и без от рисуване нещо да разбира, със слова най-избрани не спира да говори, ще стане той всекиму за смях. На художниците в Ордена кой влезе, а все още неизбран е, и се прави на художник с "ох" и "ах", ще стане всекиму за смях. Тоз, що за сватба бързичко дошъл е, без да е поканен като гост, и се представя с труфила и много "ах", ще стане всекиму за смях. Който се качи на таз везна, и по-лек е, отколкото лови везната, той с шум такъв ще литне в небесата, ах, че всекиму ще стане той за смях.

92 Prudentia, Potentia, Humilitas, Sobrietas (четирите по-малки тежести) и Operatio и Concordia (последните две тежести), срв. Кинаст, с. 52. – Бел. прев

37

Щом девойката завърши речта си, пажовете казаха на всеки да се подреди и според реда си да се качи горе. Един от императорите дори не се възпротиви, а леко се поклони пред девойката, след което се изкачи горе величествен в своите одежди. След което поставиха последователно тежести, при което за всеобщо удивление се запази същото положение. Но при последната стана твърде тежко за него. Следователно той с голямо огорчение трябваше да се отправи нагоре, тъй че на девойката, както ми се стори, й дожаля, поради което тя заповяда със знак на своите да мълчат. Императорът биде завързан и предаден на шестата група. Тогава излезе напред един император, който гордо стъпи върху везната. И понеже имаше една голяма дебела книга под ризата си, той смяташе, че не може да не му достигне тежест. Но едва що бе издържал третата тежест и биде безмилостно изхвърлен със сила нагоре и книгата му изпадна. Всички войници започнаха да се смеят. Тъй той бе завързан и причислен към третата група. Такава бе участта на всички императори, като всички те бидоха подиграни и взети в плен. След тях дойде ред на едно малко човече, също така император.Той имаше къдрава кафява брадичка. И той се представи след обичайния реверанс. Държа така геройски, че си мислех – този би издържал повече тежести, стига да имаше толкова. Девойката бързо стана, поклони се пред него и накара да му облекат една червена риза. От всичките лаврови клонки върху своя стол ти му подаде една и му позволи да седи на стъпалата пред престола й.

Би било прекалено дълго да разказвам как се стекоха нещата при другите императори, крале и господа, но не мога да не посоча, че малко бяха онези, които останаха накрая измежду толкова високи владетели. Противно на моето очакване, при много от тях се намериха някои хубави добродетели. Едни можаха да издържат тази, други онази тежест, някои две, някои три, четири или пет; малко бяха обаче онези, които можаха да докажат истинско съвършенство. Всеки, на когото нещо не беше наред, биваше порядъчно подигран от групите. След като приключи проверката на благородниците, учените и другите, при всяко съсловие останаха избрани къде по един, къде по двама, често пъти обаче нито един достоен. Накрая дойде ред и на благочестивите господа отцепредатели и шарлатаните, които се хвалеха с това, че фабрикуват лекарството на всички времена. Те бидоха поставени на везната с такива подигравки, че дори и на мен при собственото ми нещастие коремът ми щеше да се пръсне от смях. Затворниците също не останаха по-назад. Защо то в по-голямата си част те, още преди да бе настъпил сериозният съд, биваха смъквани долу от везната с камшици и бичове, за да бъдат заведени при другите затворници от съответната група. От голямата тълпа останаха толкова малко накрая, че ме е срам да посоча броя им. Имаше също така и известни личности из между тях. Всеки бе удостоен с копринена одежда и лаврова клонка.

След като съдът приключи напълно работата си и освен нас не остана никой, който да стои там подобно на завързано куче, пред всички излезе един от началниците и започна да говори:

Милостива госпожице, ако се харесва на ваша милост, то нека на тези бедни хора, сами разбрали своята липса на разум, се позволи да се качат на везната, без от това да произтича някаква опасност, а само за веселба. Може пък да има праведни измежду тих. Отначало много се притесних, тъй като въпреки злата си участ виждах като утеха това, че нямаше да се наложи да бъда опозорен или пък с камшици смъкнат долу от везната. Защото аз не се съмнявах, че на мнозина от затворниците се искаше да бяха останали при нас в залата десет нощи.

Но понеже девойката позволи, така и стана. Ние бидохме развързани и един подир друг бивахме подлага ни на изпитание. Въпреки че много пъти имаше поражения, то никой не биваше подиграван или пък удрян с камшик, а само миролюбиво отклонен настрана. Моят събрат бе петият. Той се изправи с достойнство, поради което всички, особено началникът, го приветстваха и девойката му оказа обичайните почести. След него бързо се изкачиха още двама. Аз бях осмият.

След като треперещ стъпих върху везната, моят другар, седящ вече на своето място в дрехите си от кадифе, ме погледна приятелски. Дори девойката леко се усмихваше. Като удържах всички тежести, девойката заповяда да ме теглят нагоре със сила. За целта окачиха още трима на другия край на везната. Те не успя ха да изравнят. Тогава един от пажовете се изправи и много високо извика: Този е! Друг отговори: Тогава му дайте свободата! Девицата позволи това да стане. И след като бях приет с подобаващи почести, можех да избера един от другарите си, който ми допадаше, и да го освободя. Аз не разсъждавах дълго и избрах първия император, комуто най-много съчувствах. Той биде освободен скоро след това и настанен с всички почести да седи до мен.След като бяха поставили и последния на везната и тежестите се бяха оказали прекалено големи за него,девицата съзря моите рози, които бях свалил от шапката си и взел в ръка. Тя благоволи чрез един от своите пажове да ме помоли за тях. Аз с готовност й ги пре дадох. Така в десет часа преди обяд завърши тази първа церемония (Actus). Отново прозвучаха тръбите. Все още не можехме да ги видим. Междувременно отделните групи със затворниците си трябваше да се оттеглят, за да изчакат присъдата. След това се свика съветът, в който

38

участваха седемте предводители и ние, и започна заседанието си, предвождано от девойката. Всеки трябваше да изкаже мнението си относно това, което предстоеше да се случи със затворниците.

Първото мнение бе всички да бъдат убити, но всеки с различна строгост, в зависимост от това, доколко умишлено е нарушил ясно поставените условия. Според други трябваше да бъдат държани затворени, ка то нито едно от двете не се хареса нито на предводителката, нито на мен. Накрая въпросът се реши от благородника (освободен от мен), от един княз, от моя другар и от мене самия по следния начин:

Първоначално без много шум трябваше да бъдат изведени от двореца изисканите господа, другите може ше да бъдат изпратени с подигравки. Някои трябваше да бъдат съблечени и оставени да си вървят голи, други прогонени с пръчки или пък с кучета. Онези, които вчера доброволно се бяха предали, щяхме да пуснем да си вървят без наказание. Накрая, злонамерените и онези, които вчера на обяда се бяха държали неподобаващо, в зависимост от провинението им трябваше да понесат телесно наказание. Това мнение бе одобрено от девойката и то се наложи. На всичко отгоре им се даваше щедро един обяд, което им бе съобщено веднага.

Присъдата обаче бе отложена за 12 часа на обед. С това съветът привърши своята работа. Девойката заедно със свитата си се отправи към обичайното си място, а на нас ни посочиха най-горната маса в залата с молба да се задоволим с неи, докато приключи окончателно съдебното заседание. Едва след това щяхме да бъдем заведени при младоженеца и младоженката.

Междувременно арестантите бяха отново въведени в залата и всеки бе настанен на място, съответстващо на неговото положение. Бе им заповядано да се държат по-благонравно, отколкото се бяха държали вчера. Но забрана не бе нужна, тъй като те и бездруго си бяха глътнали езиците. Не за да лаская, а в името на истината трябва да кажа, че високопоставените лица най-добре се справяха с положението, в което се намираха. Обслужването им бе доста скромно, но порядъчно, прислужниците си те обаче не можеха да виждат. Но за нас те бяха видими, което ме радваше извънредно. Въпреки че бяхме щастливи избраници, ние не се смятахме за нещо повече от останалите, а говорехме с другите и им давахме смелост, че няма да бъде кой знае колко зле за тях. Въпреки че те с удоволствие биха узнали от нас присъдата, на всеки от нас бе строго забранено да съобщава каквото и да е. Но ние ги утешавахме, доколкото можехме. Също тъй и пиехме за едно с тях, та дано виното поне малко да ги развесели.Нашата маса бе покрита с червено кадифе, върху нея бяха поставени сребърни и златни съдове за пиене. Останалите гледаха всичко това с удивление и голяма болка. Току-що бяхме седнали и при нас дойдоха двамата пажове, които по поръчение на младоженеца ни удостоиха с честта да ни поднесат златното руно93 с един летящ лъв94 върху него и е горещото желание да го сложим като украса на трапезата заедно с ордена (даряван ни сега от Негово Величество и предстоящ да бъде публично потвърден от него с подобаваща тържественост) за слава и великолепие. С най-голяма смиреност приехме вестта и обещахме да направим всичко така, както е по волята на Негово Величество. Освен това благородното момче носеше със себе си и една бележка, в която пишеше как да бъдем настанени, както подобава по ранг и достойнство.

Аз не желаех да скривам ранга си, дори и да ми изглежда, че нещо подобно би могло да се схване като израз на високомерие, което пък би противоречало на четвъртата тежест. И тъй като се отнасяха така великолепно с нас, попитахме единия от пажовете дали би ни позволил да изпратим на нашите приятели и познати нещо скромно за ядене. Той нямаше никакви възражения, поради което всеки изпрати доволно много по невидимите прислужници. И понеже те не знаеха откъде идва това, поисках сам да занеса нещо на един от тях. Веднага обаче щом станах, при мен дойде един от слугите, за да ми направи приятелски забележка. Защото, ако видел това някой от кралските пажове, лошо щяло да ми се пише. Но тъй като никой освен него не бил забелязал нищо, той каза, че нямало да ме издаде. В бъдеще трябвало по-добре да пазя достойнството на Ордена. С тези думи прислужникът ме накара дотолкова да онемея, че в продължение на много време не се помръднах от стола си. Аз благодарих сърдечно за искреното предупреждение, доколкото това ми бе възможно в бързината и уплахата ми. Скоро след това тръбите отново зазвучаха, с което вече бяхме свикнали, защото добре знаехме, че това

93 Притежанието на златното руно се счита за равно на кралска власт и власт над движението на Слънцето. Срв. Кинаст, с. 55. – Бел. прев94 Лъвът е един от алхимичните символи на Меркурий (Хермес). Съчетанието със златното руно навежда на мисълта за връзка между Хермес-лечителя и Агнеца (Откр. Йоана, 7,17: "Защото Агнецът, Който е сред престола, ще ги пасе и води на живи извори водни, и Бог ще отрие всяка съл за от очите им." В Химическата сватба този момент може да се изтълкува също така като символ на пергамент или книга, съдържащ тайната на правенето на злато. Някои алхимични произведения между 1598 и 1604 носят заглавието Златното руно. 100 години по-рано е основан рицарският Орден на златното руно (от Филип Добрия през 1429 в Бургундия, в чест на аргонавтите). Девойката Алхимия в манифеста не случайно е предводителка на Ордена. Срв. Р. Едигхофер, Розенкройцерите, с. 40 и сл. - Бел. прев

39

бе девойката. Затова се приготвихме да я посрещнем. Тя се зададе на високото си кресло с познатите ни придружители. Единият от пажовете изнесе отпред ви сока златна чаша, а друг – един пергамент.

Като се надигна грациозно от своето кресло, девицата пое от пажа потира и ни го предаде по поръчение на краля с думите, че Негово Величество желае той да мине покрай всеки в негова чест. Върху капака на този потир бе изобразена Фортуна, изящно излята от злато95. В ръката си тя имаше развято знаменце, поради което аз и отпих малко тъжно като човек, комуто са станали достатъчно ясни превратностите на щастието. Девойката подобно на нас носеше като украшение златното руно и лъва, от което аз заключих, че ти навярно е предводителка на Ордена. Затова я попитахме как е името на Ордена. Тя отговори, че не е дошло времето да ни разкрива по добно нещо, докато въпросът със затворниците още не е оповестен. Затова очите им трябвало да бъдат още затворени, а това, което ставало с нас сега, било само за тяхно неудоволствие и негодувание, дори и още нищо да не се е случило предвид честта, която можехме да очакваме. Заедно с това тя пое от втория паж откритото писмо. То се състоеше от две части. Частта, която се отнасяше за първата група, гласеше приблизително така:

Да признаят, че твърде лековерно са повярвали на измислени книги, отдали са им прекомерно голямо значение и следователно са дошли в този дворец, без всъщност някога да са били призвани за това. Повечето са се интересували само от това, как да се обогатят и да живеят още по-разкошно и великолепно. Така все ки е подстрекавал другия и го е докарал до такова смешно и позорно положение, заради което се полага порядъчно наказание. Всичко това те признаха смирено и бяха готови на помирение. На другите биде каза но много строго приблизително следното:

Че са знаели много добре и дълбоко в себе си са били убедени, че са писали фалшиви измислени книги, че са правили другите на глупаци, мамили са ги и с това са ослабили у мнозина кралската слава. Те са знаели и що за безбожни прелъстяващи способи използват. Тъй като не са пощадили и Божествената Троица96, а са злоупотребили с нея, като са се опитвали да измамят людете. Тъй най-сетне излязло на бял свят по какъв начин те са издебвали честните и как са вкарвали заедно с тях и неразумни в двореца. Също тъй било всеизвестно, че са тънели в явен разврат, прелюбодействие, лакомия и други нечисти деяния, противни на обществения ред на нашето кралство97. Накратко: те знаели, че са принизили Кралското Височество пред общността. Те трябваше да признаят, че са изобличени пред обществото предатели, шарлатани и мошеници, които се на лага да бъдат отделени от честните люде и строго наказани. Това признание набедените художници98 направиха с голямо неудоволствие. Но понеже не само девойката ги разобличи и заплаши със смърт, а и другите ги нападнаха и единодушно осъдиха, считайки се за жестоко заблудени от тях, то те, с цел да се предпазят от голямо нещастие, накрая с болка направиха пълни признания. Но заедно с това заявиха, че случилото се не можело толкова строго да се пише изцяло на тяхна сметка, защото ако господата сами са искали да дойдат в двореца и са си представяли по такъв начин да се сдобият с много пари, то всеки би се възползвал от тяхната алчност, за да припечели нещо.Че това не излязло сполучливо, не можело по-нататък да се вменява във вина на тях, а по-скоро на господата. Те е трябвало да имат достатъчно ум в главата си. А и книгите им се продавали тъй добре, че ако някой не можел да се прехранва по друг начин, то трябвало само да прибегне до подобна измама, за да започне да живее сносно. Те само се надява ли, че справедливо ще ги осъдят, както се полагало за господарите и слугите измежду тях: те горещо се молели да не ги подлагат на насилие. С такива и други подобни думи искаха да се извинят те. Бе им отговорено обаче, че Кралското Височество е решило да накаже всеки, един от друг по-строго. Защото казаното от тях само наполовина било вярно. Също и на господарите нищо нямало да се размине. Онези, които са действали злонамерено и са подвеждали неразумни люде против волята им, да се приготвели за смъртта. Същото се отнасяло и за онези, които с фалшиви книги са обидили Кралското Величие, което се виждало от собствените им писания и книги.

На това място мнозина жално се заоплакваха, заридаха и захленчиха, замолиха се и се хвърляха на колене за пощада, което обаче не помогна. Много ме учуди колко стоически се държеше девойката, защото неща стието накара всички нас (въпреки че и ние бяхме понесли много мъка и болка) да се просълзим и да изпитаме състрадание. Тя заповяда веднага на своите прислужници да доведат всички облечени в броня рицари, които бяха присъствали днес при везната. Бе заповядано всеки от тях да

95 Питието означава избавление на душата. Срв. Кинает, с. 55. – Бел. прев96 Срв. също с Конфесио. – Бел. прев97 На истинската алхимия, която е в служба на природата и Бога. С "кралство", "кралска сватба" се символизират алхимията и алхимичните процеси. В този манифест критиката към шарлатаните и всевъзможните самозвани алхимици, мамещи хората с твърденията си, че познават тайните на правенето на злато, е особено остра. Слабостите и заблудите, греш- ките и различията в методите на учени и теолози са показани също така чрез везната на добродетелите. – Бел. прев98 химици. – Бел. прев

40

вземе със себе си своите арестанти и под строй, всеки броненосец с един арестант, да се отправят в голямата градина. Всеки разпозна своя толкова точно, че аз се удивих. На моя вчерашен другар бе позволено да излезе развързан в градина та и да присъства на изпълнението на присъдата. Щом всички вече бяха навън, девойката се изправи от своя престол и настоя и ние да седнем на стъпалата и да бъдем на изпълнението на присъдата. Ние не се възпротивихме, а оставихме всичко както беше на масата (освен потира, който девойката беше оставила на съхранение при пажа) и се придвижихме със столовете навън, тъй както бяхме нагиздени. Тези столове се движеха сами и тъй леко, сякаш се носехме из въздуха, докато стигнахме в градината, където всички слязохме от столовете си. Тази градина не бе особено украсена. На мен ми направи само впечатление, че дърветата бяха засадени в добър порядък. От разкошна чешма течеше вода. Тя бе с чудни картини и надписи, украсена със странни знаци (към които ще се върна, ако е рекъл Бог, в една бъдеща своя книга). В тази градина бе построено дървено скелет99, на което бяха закачени красиво изрисувани покривала. Четири ката се издигаха един над друг. Първият бе по-прекрасен от всички останали и бе покрит с бяла тафта. Така не можахме да разберем веднага какво имаше отдолу. Вторият бе празен и без покривка. Последните два обаче бяха облечени в червена и синя тафта.

Когато стигнахме до скелето, девойката се поклони ниско до земята, което силно ни уплаши. Защото ние лесно можахме да се досетим, че кралят и кралицата не можеха да бъдат далеч. След като и ние направихме реверанс, девойката ни поведе по една вита стълба към втория кат, където тя се настани на най-високото, докато ние останахме в предишния си ред. Как се държеше освободеният от мен император, намиращ се срещу мене, аз не мога да опиша, без да нанеса удар на злите хлевоустници. Той добре разбираше в каква тежка и мрачна ситуация би се намирал сега, ако би му предстояло да очаква присъдата си с подобни подигравки. Вместо това чрез помощта ми той стоеше там изправен с най-висше достойнство. Междувременно девойката, която ми бе донесла поканата и която не бях виждал оттогава, излезе отпред, наду своя тромпет и обяви на висок глас присъдата.

Негово кралско Височество, моят всемилостив господар, желае от сърце, щото всички събрали се тук и съгласно поканата добре подготвени да започнат сватбеното светло празненство, украсено от вашето присъствие. Но тъй като на всемогъщия Бог бе инак угодно, Негово Височество разпорежда така, че в съзвучие със старата похвална традиция на това кралство да се произнесат присъди и противно на Неговото желание. За да възтържествува обаче вроденото на Негово Величество милосърдие навсякъде по света, той реши заедно със своите съветници и съсловия на страната произнесената присъда значително да бъде смекчена:

На господарите и на владетелите не само че ще бъде подарен животът, но те ще бъдат също така и освободени. С приятелско благоразположение и милост той моли Ваши благородия да не се сърдят, че не могат да присъстват на празника в чест на Негово Величество, а да имат предвид, че от всемогъщия Бог им е от съдено повече, отколкото могат да носят. И при раздаването на даровете Той е помислил достатъчно. Така на вашето име не ще навреди, ако бъдете отстранени от нашия Орден, защото не всички в края на краищата могат всичко. За това, че Ваши благородия са били прелъстени от зли шарлатани, ще бъдете отмъстени. Негово Величество възнамерява в най-скоро време да състави Каталог на еретиците (Catalogum Haereti corum) или Списък на забраненото (Inbicem expurgatorium), та подобно нещо в бъдеще с повече разбиране да може да бъде разграничавано като добро и зло. Негово Височество желае да огледа библиотеките ви и да предаде във владението на огъня писания, въвеждащи в изкушение. Той иска да окаже приятелска услуга и благоволение на Ваши благородия. Всеки трябва да процедира в своята област по този начин, за да се държи за в бъдеще под контрол всяка злина и нечестивост. Той желае да ви се напомни още отсега нататък да не идвате тук, без да сте разсъдили, защото тогава няма да може да се вярва на извинението за прелъстяване, както твърдяхте, а ще заслужите присмеха и презрението на всички.

Накрая: в случай, че страната изисква нещо от Ваши благородия, то Негово Величество се надява, че никой не ще се чувства обременен от вериги. И тъй, вземете си, моля, сбогом и се върнете с нашия ескорт при вашите.

С останалите, които не се справиха100 с първата, третата и четвъртата тежест, Негово Величество не поиска да се раздели толкова лесно. За да разберат и те малко от добронамереността, той издаде заповед да бъдат съблечени голи и изпратени да си вървят. Онези, които бяха оценени като прекалено леки при втората и петата тежест, освен че ще бъдат разсъблечени голи, трябва да бъдат и жигосани съответно с една, две или повече дамги.

99 Присъда над неверните еретици. – Бел. прев Олицетворение на небето, имащо четири стъпала. – Бел. прев100 Присъда над Присъда над алчните и свадливите. – Бел. прев

41

Към онези, които не издържаха изпитанието с шестата и седмата тежест101, трябва да се отнесем малко по-милостиво. И така нататък, тъй че всеки да получи полагащото му се наказание.

Онези, които се отделиха доброволно вчера102, няма да получат наказание. И накрая, обвинените в предателство към страната, неуспели да повдигнат никаква тежест103, трябва да заплатят с живота си, като наказанието ще се изпълни посредством меч, въже, оръжие или пръчки, та този пример да бъде предупреждение за останалите.

На това място от речта нашата девойка счупи пръчицата. След това другата, която прочете присъдата, наду своята тръба и пристъпи с голяма почтителност към онези, които стояха под завесата. Тук аз не мога да пропусна да кажа нещо относно броя на арестантите: седмина бяха тези с една тежест, 21 бяха с две, 35 с три, 35 с четири, 21 с пет, 7 с шест тежести. Към седмата тежест бе причислен още един, но аз не бих желал да вдигам голям шум за това. Това бе онзи, когото аз бях откупил. Мнозина бяха тези, които напълно бяха пропаднали на изпита. Само неколцина обаче бяха успели да се справят с всички тежести104 .

И тъй, аз прилежно преброих всички, както бяха изправени пред нас, и си отбелязах броя им на своята дъсчица за писане. Твърде удивителен е фактът, че измежду всички онези, които бяха имали някаква тежест, не се намериха и двама, които да тежат еднакво. Защото независимо от това, че – както вече казах – с три тежести се наброяваха 35, то един бе повдигнал първата, втората, третата, друг – третата, четвъртата, петата, трети – петата, шестата, седмата – и така нататък, така че вследствие на това за голямо учудване измежду 126-те, които бяха повдигнали някаква тежест, нямаше нито един, който да има еднаква тежест с друг. Щях да мога да ги опиша всичките съобразно тежестта им, ако по онова време не ми бе още забранено да направя това. Надявам се в бъдеще това да стане известно заедно с интерпретацията.

След като тази присъда бе прочетена, упоменатите в началото господа се показаха доволни, тъй като въобще не бяха очаквали при такава първоначална строгост толкова лека присъда. Затова те дадоха много повече, отколкото се искаше от тях, верижки, накити от злато и сребро, злато, пари и други неща, които носеха у себе си, и почтително се сбогуваха. Въпреки че на кралската прислуга бе забранено да се присмива при тръгването, някои шегаджии не успяха да сдържат смеха си. Беше пределно смешно как онези изчезваха тъй бързо и без да се обръщат назад. Някои горещо помолиха да им бъде изпратен допълнително обещани ят каталог, по отношение на книгите си те също искали да действат така, както би било угодно на Кралско то Височество. Под портата им бе дадено да пият от един потир питие на забравата (Oblivionis haustus), за да могат да забравят случилото се.

След това си тръгнаха доброволците. Пуснаха ги да си вървят заради честността им. Но не им се позволя ваше повече да идват под същата форма. Тъй като им бе разкрито малко повече отколкото на другите, в бъдеще щяха да бъдат мили гости. Междувременно бяха започнали със събличането. И това се извършва ше в зависимост от количеството на вината. Някои биваха събличани голи и без да им направят нещо, би ваха изпратени да си вървят. Някои прогониха с камбанки и звънчета, а други с камшици. Накратко: имаше толкова разнообразни наказания, че не мога да изброя всичките. Накрая дойде ред на последните; при тях нещата продължиха малко повече. Защото докато обесят някои, на други отрежат главите, удавят във водата или екзекутират по някакъв друг начин, мина доста дълго време. Една такава екзекуция ме караше наистина непрекъснато да се просълзявам, но не заради наказанието, които онези напълно бяха заслужили заради престъпленията си, а предвид на човешката слепота, която ни кара винаги да се занимаваме с това, което е забранено за нас още от първото падение105. Така градината, която малко преди това бе пълна, скоро се опразни.

Освен войниците тук вече нямаше никого. След всичко това и пет минути тишина се яви един красив снежнобял еднорог106 със златна каишка на врата и някакви букви върху й. Животното отиде до кладенеца, където се поклони на двата си предни крака, за да покаже на стоящия до него неподвижен и сякаш изваян от камък и смола лъв107 своето дълбоко почитание. Той взе голия меч, който държеше в

101 нецеломъдрените и неумерените. – Бел. прев102 Присъда над смире ните. – Бел. прев103 Присъда над измамници и алхимици. – Бел. прев.104 Притежаващите добродетели. – Бел. прев105 Грехопадението на Адам и Ева. – Бел. прев106 Символизира упование в собствената сила. Според Р. Едигхофер, с. 41,също така подобно на лъва еднорогьт е алхимичен символ Меркурий. – Бел. прев.107 Символизира всемогъществото на Бог като съдник. Срв. Мат. 10,34. Авторът внушава, че алхимията трябва да бъде поставена в услуга не толкова на природата, колкото на Бога и спасението на душата, което е постижимо чрез самоусъвършенстването, духовното издигане и чистотата на човека. Алхимичните символи, криещи се зад еднорога и лъва, тук се явяват заедно с гълъба, който може да се изтълкува като Св. Дух. Срв. Едигхофер, с. 41. – Бел. прев.

42

ноктите си, и го счупи на две. Но мое мнение парчетата потънаха в кладенеца. Лъвът не спря да реве, докато един бял гълъб не донесе в човката си клонче от маслиново дърво108

Лъвът го погълна и едва тогава се успокои. След малко и еднорогът кротко се върна на мястото си. Нашата девойка ни поведе по витата стълба към горната част на скелето и ние повторно направихме своя реверанс пред завесата. Ръцете и главите си трябваше да измием на кладенеца109 и съобразно нашия ранг да изчакаме малко, докато кралят влезе през един сводест коридор в своята зала, за да бъдем отведени със специална музика, тържественост и изящество, съпроводени с мил разговор, от тази градина в нашата предишна градина. И това се случи в четири часа след обед. За да не се отегчим твърде, девойката прикрепи към всеки от нас по един паж110 . Те не само че бяха облечени в скъпоценни дрехи, но и превъзходно обучени. Умееха да дискутират за всичко тъй сведущо, че ние се засрамихме. На тях им бе заповядано да ни разведат из двореца (и то на определени места), тъй че да не скучаем. Между временно девойката се сбогува, уверявайки ни, че ще се яви отново на нощната вечеря, за да ни представи някои церемонии. Ти помоли освен това да имаме търпение до утрешния ден, защото утре сутринта трябваше да бъдем представени на краля. След като се раздели с нас, всеки се посвети на тази дейност, която най-много му допадаше. Една част от нас разглеждаха красивите плочи, върху които бяха написани собствените им имена и разсъждаваха върху чудните знаци, гадаейки тяхното значение. Някои имаха нужда да се подкрепят с нещо за ядене и пиене. Заедно с моя другар аз се оставих да бъда разведен из двореца от пажа, това бе разходка, заради която през целия си живот няма да съжалявам, тъй като освен някои великолепни антики ми бяха показани и гробниците на кралете, от които научих повече, отколкото пише във всичките книги. И самият великолепен Феникс111

(за когото преди две години бях издал специална книжка) бе тук. Аз възнамерявам освен това (за да бъде моят разказ плодотворен) да сътворя по един малък отделен трактат с картини и надписи за лъва, орела, грифона112, сокола и много други113. Жал ми бе за останалите мои събратя, че пропускаха едно толкова ценно съкровище. Уверен съм, че това бе по особената воля на Бога.

Изпитвах голяма наслада от развеждането на моя паж, защото всеки бе развеждан според собствената му душевна нагласа там, където желаеше. На моя паж бяха поверени ключовете, поради което в сравнение с другите имах голямо предимство. Когато повикаха и още някои да дойдат, те казаха, че подобни надгробни плочи можели да се видят и в църковното гробище и че там сме можели и бездруго да отидем (ако има нещо за гледане). Но такива монументи, каквито ние двамата отбелязахме и записахме, няма да останат не известни за моите благодарни ученици. По-нататък на нас двамата ни бе показана прекрасната библиотека, така както е съществувала тя отпреди Реформирането114. Въпреки че (колчем си спомня за нея, тя изпълва сърцето ми с радост) все още ни що не искам да казвам, понеже нейният каталог скоро ще види бял свят. На входа на тези покои е поставена една голяма книга, каквато никога не съм виждал. В нея са скицирани всички фигури, залата, порталът, а така също всички писмености, тайни знаци и други от този род, които могат да се видят в целия дворец. Макар че бих желал да разкажа за това, аз все пак в момента се въздържам да го направя; светът преди това трябва да се научи по-добре да разпознава. Във всяка книга имаше портрет на автора й. На много от тях ,както разбрах, предстоеше да бъдат изгорени, та и тяхната памет да бъде унищожена за честните люде. Докато още бяхме заети с това и почти не бяхме излизали, при нас дотича друг паж, пошушна на нашия нещо в ухото и той му предаде ключовете; този бързо ги занесе горе, като се изкачи по витата стълба. На шият паж обаче бе силно побледнял. И тъй като ние не преставахме настойчиво да го молим, той ни каза, че Кралското Височество не желаело никой да види библиотеката и гробниците. И ако ни бил мил животът му, то той ни моли никому да не казваме това, защото той вече бил отговорил отрицателно. Ние, разбира се, обещахме, изпълнени едновременно със страх и радост. Така това остана в тайна и никой нищо не попита. На двете места бяхме прекарали три часа, за което никога не съжалих. При все че бе ударило вече седем, още не ни бяха дали нищо за ядене. Телесният ни глад бе лесен за понасяне благодарение на душевната храна; с такова занимание бях в състояние да постя цял живот. Междувременно ни показаха красиво оформения кладенец и сбирката от руди, а също така и всевъзможни художествени работилници, измежду които нямаше нито една, която да не превъзхожда цялото наше изкуство, взето заедно. Всички помещения бяха подредени 108 Срв. Бит. 8,11. – Бел. прев.109 Пречистване на избраниците. Срв. Числа 8,7. – Бел. прев110 Пажовете изобразяват низши по ранг полубогове. Срв. Кинаст, с. 60. –Бел. прев111 Символ на непрестанно възраждащия се, вечен живот. – Бел. прев112 Митологична птица с тяло на лъв, глава на орел и дълги нокти на краката или гигантска птица с лъвски лапи и човешка глава. Срв. с херувим като плод на израелитянското религиозно въображение и символ на божествената сила, мощ и мъдрост. – Бел. прев113 Символи на всевишния Бог. – Бел. прев114 Преди идването на Христос или преди Реформацията. – Бел. прев.

43

в полукръг, за да може ценният часовник, украсяващ средата на една красива кула, да бъде пред очите на всички, та по такъв начин човек да се ориентира, наблюдавайки движението на пла нетите (което тук чудесно се разпознаваше). Така аз успях лесно да разбера какво липсва на нашите хора на изкуството, въпреки че не влиза в задълженията ми да ги информирам. Най-после влязох в една обширна зала (която бе вече отдавна показана на останалите). В средата й се намираше глобус, чийто диаметър възлизаше на 30 стъпки, макар че почти половината от него бе поставена в земята. Двама мъже можеха да завъртят този глобус така, че постоянно да се вижда не повече от определеното над хоризонта. Макар и ле сно да забелязах, че и от това сигурно имаше някаква особена полза, то аз все пак не можех да зная за какво служеха златните кръгчета, поставени на николко места. Моят паж се засмя на това и ме подкани да по гледна по-добре. В края на краищата, там открих моето отечество, означено със злато, поради което и моят другар потърси и откри своето. Тъй като отечествата и на останалите, които бяха дошли с нас, бяха разпознати по такъв начин, пажът бе сигурен, че вчера техният стар Атлас115 е обявил на Кралското Височество съответствието между всички златни точки и родните места, тъй както са били посочени преди това116. Понеже при нашия отец имало една точка, продължи пажът, то кралският астроном помолил някой от началниците да се застъпи, тъй че каквото и да се случи, ние да останем невредими, защото отечеството ми било под особено добър знак. Затова и той, пажът с най-много сили из между всички други, бил определен не случайно на мене, за което аз благодарих. Докато гледах по-внимателно отечеството си, установих, че до кръгчето имаше още няколко красиви ленти, с което не искам да кажа, че това е самохвалство или тщеславие от моя страна. И още други неща видях върху глобуса, които обаче не желая да разкрия. Нека всеки сам помисли върху това, защо не всеки град си има философ.

На това място той ни въведе напълно в глобуса. Това стана така: Върху морето бе поставена една плоча, а отгоре й бяха написани три посвещения (Dedication) и

имената на авторите. Тя можеше лесно да бъде повдигната и по една подвижна дъска да се стигне до центъра, къде то се побираха четирима мъже. Нямаше нищо друго освен една кръгла дъска, върху която седяхме. При ясен ден (сега вече бе тъмно) човек би могъл да наблюдава звездите. По мое мнение това бяха само скъпо ценни камъни, които светеха в определен ред и следваха своя ход така красиво, че на мен никак не ми се излизаше навън. Пажът бе съобщил това на девойката и тя често се шегуваше с мен заради това ми желание. Настъпи времето за храна, а аз до такава степен се бях заплеснал в глобуса, че бях почти последният, дошъл на масата. Затова не се бавих повече. Когато отново облякох дрехата си и пристъпих към масата, от страна на прислужниците ми бе оказана толкова много почит и уважение, че от срам не смеех да вдигна поглед. Тъй и нищо не подозирайки, аз накарах неволно девойката да чака права до мене. Тя забеляза това, дръпна ме за дрехата и ме заведе до масата. Смятам за излишно по-нататък да разказвам за музиката и останалите прекрасни неща, защото човек не е в състояние достатъчно добре и изчерпателно да ги опише, а и защото по-рано вече ги възхвалих, доколкото можах. В крайна сметка може само да се каже, че всичко бе изкусно и много приятно. След като си разказахме един другиму преживелиците от следобеда (за библиотеката и гробовете не се спомена нищо) и се бяхме вдъхновили от виното, девойката започна да говори така:

Мили господа, имам голям спор с моята сестра. В нашите покои се намира един орел. Ние се грижим за него с такова усърдие, че всяка от нас иска да бъде негова любимка. Затова понякога се получава карани ца. Тези дни решихме да отидем при него и към която от нас той се покаже по-приятелски разположен, на нея ще принадлежи. Така и направихме. Както обикновено аз носех едно лаврово клонче в ръката си. Сестра ми нямаше клонче. Още щом ни съзря и двете, той незабавно даде на сестра ми едно клонче, което бе преди това в човката му, и поиска да му дам моето, както и направих. И ето че всяка от нас сега си мисли, че любимката е ти. Как да постъпя сега?

Начинът, по който девойката представи историята, много се хареса на всички. Всекиму се искаше да чуе решението117 на проблема. Тъй като присъстващите гледаха към мен и искаха аз да започна пръв, почувствах се душевно така объркан, че не успях да направя нищо друго, освен да отговоря с нов въпрос:

Милостива госпожице, казах аз, въпросът на ваша милост би бил лесно разрешим, ако не ме безпокоеше едно нещо. Аз имах двамина ученици и двамата ме обичаха извънредно много. Но тъй като помежду си те се съмнявали кого обичам повече, решили ненадейно да дотичат до мен. И онзи, когото съм щял да посрещна най-напред, той трябвало да бъде обявен за по-обичния. Така и

115 така се наричаше астрономът116 Типичен за алхимичните съчинения образ на "стария мъж", респ. "мъдрец", който носи със себе си традиционната мъдрост, бди над добродетелите, намира винаги изход и решение на проблемите, намиращо се в сферата на неосъзнатото. Срв. Юнг, Събрани съчинения в 17 тома, Олтен /Фрайбург, 1944 и сл. – Бел. прев117 Solution. Също алхимична фаза на разтварянето. – Бел. прев

44

направили, единият не искал да бъде след другия, но изостанал и се разплакал. Аз посрещнах учудено първия. След като после ми обясниха как стоят нещата, не знаех какво да реша. Тъй съм ги оставил досега, за да получа може би тук някой добър съвет.

Девойката се учуди на разказа ми и добре разбра какво всъщност ставаше с мен. Тогава тя каза: Добре, нека ние двамата с тебе бъдем квит и помолим друг да намери решението. С моето изказване бях накарал и другите да станат остроумни; тъй един започна по следния начин: В моя град неотдавна една девойка бе осъдена на смърт. Но тъй като на съдията му беше жал за

нея, той каза да обявят, ако има някой, който много иска да спечели в бой девойката, то той ще я помилва и освободи. Ето че се явиха двама кандидати. Единият бързо се приготви и дойде на тепиха, за да се срещне с противника си. Междувременно и другият се представи. Но тъй като бе закъснял, реши въпреки това да се бие и се остави нарочно да бъде победен, за да остане девойката жива, както и стана. След това всеки иска ше да я има. Е, господа мои, кажете кому принадлежи тя!

Девойката не можа да се въздържи да не каже. Мисля, че вместо да науча повече, сама се улових в мрежата. Сега бих желала да чуя дали има

още. Тъй вярно, отговори трети, за такова приключение досега още никога не се е разказвало. Случи се

на самия мен: В младостта си обичах една почтена девойка. За да постигне любовта ми желаната цел, трябваше

да прибегне до услугите на една бабичка, която ме заведе при нея. Но се случи така, че когато ние тримата бяхме заедно, при нас дойдоха братята на девойката. Те тъй много се разсърдиха, че съм отишъл при сестра им, че искаха да ми вземат живота. Но тъй като аз много им се молих, накрая трябваше да се закълна, че ще взема всяка от двете за законна жена за по една година. Е, кажете ми, скъпи господа, старата или младата трябваше да взема първа?

На тази гатанка се смяхме до насита. И въпреки че някои започнаха да мърморят, все още никой не иска ше да вземе решението. След това започна четвъртият:

В един град живяла една честна жена благородничка, която била обичана от всички. Особено много я обичал обаче един млад благородник, който искал да получи всичко от нея. Най-сетне тя му изпратила известие, че ако през една студена зима той я заведял в зелена градина с рози, то тя ще отговори на желанието му, ако ли не, никога не бивало да се мярка пред очите й. Благородният мъж пребродил цялата страна, за да открие човек, способен да му помогне, докато най-сетне срещнал един стар дребен човечец. Той му обещал да направи исканото, ако получи половината от богатствата му. Това му било обещано и човекът направил исканото. Благородникът поканил въпросната жена в своята градина, където тя, противно на всички очаквания, намерила всичко зелено, приветливо и топло. Тогава тя си спомнила за своето обещание, но пожелала само още веднъж да се върне при достопочтения си съпруг, на когото със сълзи и въздишки изплакала мъката си. Понеже той усещал нейната вярност, отново я изпратил при любимия й, който положил толкова много усилия да я спечели. Благородникът бил толкова впечатлен от почтеността на съпруга, че се уплашил от греха, който би извършил, ако докосне такава честна жена. С почести той я изпратил отново да си върви в къщи. Щом човечето видяло това благородство, въпреки че било много бедно, не искало и то да остане по-назад, а върнало на благородния мъж взетите богатства и си отишло. И сега аз не зная, скъпи господа, кой измежду тях е доказал най-голяма вярност.

С това вече наистина ни беше запушена устата. Петият от нас също не чака дълго, а започна: Мили господа, аз няма да говоря дълго. Кой изпитва по-голяма радост, който гледа онова, що

люби, или който мисли за това, що люби? Който го гледа, каза девойката. Не, отговорих аз. При това се надигна препирня, поради което шестият извика: Трябва да си взема жена. Ето че имам пред себе си една девица, една омъжена жена и една

вдовица. Помогнете ми да се освободя от своите колебания, а после аз ще ви освободя от вашите. Това все още е цвете, отговори седмият, щом човек има избор. Моят случай е друг: В моята младост обичах една красива, честна девойка от дълбочината на сърцето си и тя ме

обичаше също но не можехме да заживеем в брак заради несъгласието на нейните приятели. Тя биде омъжена за друг, също така честен и почтен момък. Той я обичаше и почиташе, и ето че тя забременя. Тъй като тя толкова тежко понесе бременността, мнозина я счетоха за умряла. Затова с много скръб бе положена в земята. Е, помислих си аз, не ми било съдено приживе да бъда с този човек, то поне сега да я прегърна и целуна като мъртва. Взех слугата си с мене на гробищата. През нощта той я изрови. Когато отворих саркофага, взех я в обятията си и усетих, че сърцето й слабо туптеше. От топлината пулсът все повече се учестяваше и като се уверих, че тя бе още жива, я занесох тайно у дома си. След като стоплих изстиналото й тяло с разкошна билкова баня, я предадох по-нататък на майка си, докато

45

тя роди един хубав син, за когото майка ми мно го се грижеше. След два дни, когато любимата ми дойде напълно в съзнание, аз й разкрих какво се бе случило и я помолих занапред да живея с нея в брак. Тя се натъжи от това, защото нейният мъж, който хубаво и честно я бе гледал, щеше да страда. Но тъй като и аз щях да страдам, то ти още повече бе раздвоена.

И тъй, след два месеца (когато се налагаше да замина) аз поканих съпруга й на гости. Когато между другото го попитах дали би приел отново покойната си съпруга, ако тя беше жива, той със сълзи на очите и плачейки, потвърди това. Най-накрая доведох жена му заедно със сина му. След разказа за случилото се помолих го със своето съгласие да приведе в сила осъщественото от мен бракосъчетание. След дълги разисквания той не можа да ме накара да се откажа от това мое право и така той трябваше да ми остави жената. Тогава започна спорът за сина. Тук девойката го прекъсна и каза:

Учудва ме как сте могъл да удвоите страданието на покрусения човек. Как, отговори този, нима нямах ни какви права? Започна се диспут помежду ни; повечето бяха на мнение, че той е действал правилно. Не, ка за той, аз му подарих и двамата – жена му и сина му. Сега ми кажете, скъпи господа, кое бе по-голямо – моята честност или радостта на мъжа? Тези слова зарадваха девойката до такава степен, че тя веднага разпореди да се даде на всеки от нас по едно питие. След това проблемите на останалите доста се объркаха, тъй че не успях да ги запомня всичките, но едно нещо си спомням още.

Един каза, че преди не много години бил видял лекар, който си бил купил дърва за огрев за през зимата и с тях се топлил през цялата зима. Когато наближила пролетта, той отново продал същите тези дърва, като по такъв начин се грял без пари. Тук се крие някакво тайно изкуство, каза девойката, но сега времето вече изтече. Да, каза моят другар, който не може да реши всичките задачи, има възможност да извести за това всички останали със собствен вестоносец. Мисля, че решението не бива да бъде скрито от никого.

Междувременно започна благодарствената молитва. Ние всички станахме от трапезата по-скоро сити и весели, отколкото с пълни стомаси. Човек би могъл да си пожелае, щото храненето и обслужването винаги да протичат по този начин. След като малко се поразходихме из залата, девойката ни попита искаме ли сватбата да започне. Да, благородна и достопочтена девойко, каза един. След това ти тайно отпрати един паж, но продължи разговора с нас. В крайна сметка станахме толкова близки, че се осмелих да я попитам за името й. Девойката се усмихна на моята дързост, но не показа особено вълнение, а каза:

Името ми съдържа 55 букви, обаче има само осем, третата е третата част на петата. Прибави ли се след това към шестата, получава се число, чийто корен вече става по-голям от този на първата буква, освен това е самата трета буква и е половината на четвъртата. А пък петата и седмата са еднакви, тъй както последната е еднаква с първата. Заедно те правят колкото шестата, която пък е само с четири повече, отколкото е третата по три. Е, отговорете ми, господине мой, как се казвам.

Гатанката ми се стори достатъчно заплетена, но аз не се отказах и рекох: Благородна и благочестива девойко, не бива ли да узная поне една-единствена буква?

Да, това може да стане, каза тя. Каква числена стойност би имала тогава седмата, отговорих аз. Тя е толкова, колкото са господата тук.

Аз бях доволен, защото щях лесно да открия името й118. И тя също така бе доволна, намеквайки, че ще ни бъдат разкрити още повече неща.

Междувременно се бяха приготвили още някои девойки119. Те се появиха с голяма пищност. Двама младежи им светеха отпред. Единият имаше весело лице, светли очи и правилни черти. Другият изглеждаше сърдит. Но както разбрах после, той трябваше да бъде такъв. След тях вървяха първо четири девойки120. Едната гледаше целомъдрено към земята, със съвсем смирено изражение. Другата беше също така целомъдрена и свенлива, третата беше потресена, когато влезе в стаята. Тя не можа да остане, тъй като всички бяха прекалено развеселени. Четвъртата донесе няколко букетчета цветя със себе си, за да покаже по такъв начин своята любов и преданост.

След тези четири дойдоха други две, великолепно облечени. Те ни поздравиха много сърдечно. Едната имаше пола изцяло в синьо, обшита със златни звездици. Втората бе в зелена пола, украсена с червени и бели бодове. На главите си те носеха тънки веещи се панделки, които много им отиваха. Накрая дойде една сама, тя имаше на главата си коронка. Тя гледаше повече над себе си в небето, отколкото към земята. Всички ние отначало мислехме, че тя е младоженката, но на нея й липсваха някои неща, за да бъде това така, въпреки че иначе тя далеч би превъзхождала по слава, богатство и

118 Гатанката с числата е разгадана от Кинаст, с. 64 и сл. Девойката на Светлината се нарича Alchemia. – Бел. прев119 Навярно религиозни символи. – Бел. прев120 Основните Кралицата представлява набожността или теологията. – Бел. прев.добродетели: Fortitudo, prudentia, temperantia, justi tia. – Бел. прев

46

положение младоженката. По-късно тя ръководеше цялата сватба121. Ние следвахме действията на нашата девойка, коленичейки. Въпреки че се държеше съвсем смирено и богобоязливо, новодошлата девойка предложи на всеки ръката си, като ни напомняше да не се учудваме твърде много на това, защото това било един от нейните най-малки дарове. Очите си ние трябвало да насочим по-скоро към нашия Творец и да се научим да познаваме Неговата всемогъща сила, да продължим започнатото, възхвалявайки Бога, и да употребяваме тази милост в полза на човека.

Нейните слова бяха съвсем различни от словата на нашата девойка, която бе с доста по-светска нагласа. Те пронизаха цялото ми същество. А ти, каза ми тя, си получил повече от останалите. Гледай също тъй и да дадеш повече! Тази проповед много ме учуди. Защото щом съзряхме девиците е музиката, ние смятахме, че вече трябва да започнем да танцуваме, но още не бе дошло времето.

Тежестите, които споменах вече по-горе, си стояха все още там. Затова кралицата (която още не познавах) заповяда всяка девойка да вземе по една при себе си. На нашата девойка тя даде последната и най-голямата, след което ни заповяда да я следваме. Наша милост бе нещо незначително, защото аз забелязах, че нашата девойка бе наистина доброжелателна към нас, но ние не бяхме така високо оценени, както си въобразявахме. Вървяхме в определения ни ред след нея и бидохме заведени в първите покои. Там нашата девойка закачи най-напред най-голямата тежест, тази на кралицата122. При това звучеше хубаво духовно песнопение.

В тези покои нямаше нищо скъпоценно освен някои красиви молитвеници. В средата имаше поставка, много удобна за молитва. Пред нея коленичи кралицата. И ние коленичихме около нея и започнахме да произнасяме след девойката молитвата, която тя четеше от една книга, а именно, че сватбата служи за прослава на Бога и нашето спасение. След това отидохме в други покои. Там първата девойка окачи своята тежест и така нататък, докато бяха извършени всички церемонии. След това кралицата даде всекиму ръката си и се оттегли заедно със своите девойки. Нашата обаче остана още известно време с нас, но тъй като бе вече два часа през нощта, не пожела да ни задържа повече. Струваше ми се, че й бе приятно да бъде край нас. Тя ни каза лека нощ, пожела ни да спим спокойно и до известна степен с неудоволствие се сбогува.

Нашите пажове бяха добре инструктирани. Те посочиха всекиму съответната стая. Те останаха при нас в друго легло,за да ни услужат при нужда. Моята стая (за останалите не зная) бе кралски обзаведена, окичена с красиви килими и картини. Но най-много ми допадаше моят паж. Той бе надарен с превъзходно дар слово и бе толкова вещ в изкуствата, че ме лиши от още един час и аз заспах едва в три и половина. Това бе първата нощ, в която спах спокойно. Измъчи ме един кошмар, сякаш цялата нощ се бях занимавал с една врата, която не успявах да отвори. Накрая това ми се удаде. С такива фантазии отлетя времето, докато накрая се събудих, когато почти бе настъпил денят.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ Все още лежах в леглото си и спокойно разглеждах великолепните картини и фигури, които се

намираха на много места в стаята ми, когато изведнъж чух да звучи музика от тръби, тъй сякаш процесията вече бе започнала. Моят паж изхвръкна като обезумял от леглото, целият пребледоял, а какво ми беше на мене, човек лесно може да отгатне, защото той каза, че останалите вече бивали представяни на краля. Нищо друго не ми остана, освен да се разплача и да проклинам своята леност. Все още се обличах, докато моят паж бе вече отдавна готов и излезе тичешком от стаята, за да погледне как стояха нещата. Той се върна отново и донесе радостната вест, че още нищо не бе пропуснато. Само съм бил проспал закуската. Заради възрастта ми не били пожелали да ме събудят. Сега обаче било вече време да отида при кладенеца, където повечето се били вече събрали. Тази утеха ми възвърна отново самообладанието. Скоро бях готов с обличането и се отправих с момчето към кладенеца в споменатата градина. След като се бяхме поздравили взаимно и девойката се бе пошегувала заради дългото ми спане,тя ме поведе за ръка към кладенеца.Там открих,че лъвът вместо меч имаше при себе си една доста голяма плоча. Когато я разгледах, намерих, че тя бе взета от стария монумент и бе поставена тук в знак на особена почест. Поради възрастта му надписът бе малко заличен. Затова искам да го поставя на това място тъй, както бе, за да размисли всеки върху него:

Аз, знатният Хермес, след толкова вреди, които понесе човешкият род, по решение на Божия съвет

121 122 Тежестта символизира най-висшата добродетел – вярата, която бива поверена не случайно на девойката Алхимия. Този момент показва, че авторът на манифеста застъпва схващането на Парацелз за двете форми на алхимията: от една страна, алхимия в светлината на природата, медицината, а, от друга страна, в светлината на Св. Дух – "небесна" алхимия. Срв. Р. Едигхофер, с. 43. –.Бел. прев.

47

и с подкрепа на изкуството123 тека оттук като лечебно средство. Да пий от мен тоз, който може; да се мий с мен тоз, който желае; да ме мъти тоз, който смее. Пийте, братя, и живейте!124 Този надпис можеше да бъде лесно прочетен и разбран. Затова нека бъде тук, на това място, тъй

като изглежда по-лесен от всеки друг. След като най-напред се бяхме измили на кладенеца и всеки бе отпил от една златна купа, трябваше отново да последваме девицата в залата и отново да облечем нови дрехи. Те бяха златни, великолепно украсени с цветя125.

Така всекиму бе дадено различно златно руно, обшито със скъпоценни камъни и с няколко качества и въздействия в зависимост от устройството си. На руното висеше тежко парче злато, върху което бяха изобразени едно срещу друго слънце и месец126. Досегашните ни скъпоценности бидоха положени в малка ракла и предаде ни на един прислужник. След това девойката ни изведе навън в зависимост от ранга ни. Пред вратата вече чакаха музикантите, всичките в розово кадифе с бели кантове. После се отвори една врата (която преди това не бях видял отворена), за да открие пътя към кралската спираловидна стълба. Нагоре по нея ни поведе девойката заедно с музиката по 365 стъпала. Не виждахме нищо друго освен скъпоценни и изкусно изработени неща. Колкото по-високо се изкачвахме, толкова по-великолепна ставаше украсата, докато накрая стигнахме най-горе в едно сводесто, покрито с рисунки помещение. Там ни очакваха близо 60 девойки, всичките великолепно облечени. След като те ни се поклониха, а и ние направихме реверанс, доколкото можахме, музикантите бидоха освободени. Те трябваше отново да се отправят по спираловидната стълба надолу, а вратата биде заключена. След това бе ударена малка камбанка. Тогава влезе една красива девойка. Тя донесе на всеки по един лавров венец На нашата девица обаче бе дадено едно клонче. Междувременно се вдигна една завеса. Тогава съзрях краля и кралицата, които седяха там в своето величие. И ако вчерашната кралица не бе ме предупредила тъй добросърдечно, то аз щях да се забравя и да сравня това неизказано великолепие с Небето. Защото като изключим това, че залата блестеше в чисто злато и скъпоценни камъни, одеждите на кралицата бяха така направени, че аз не можех да ги погледна. И ако преди това бях считал нещо за красиво, то това тук бе над него както звездите на небето. Междувременно всяка девойка улови за ръка по един от нас и ни представи с дълбок реверанс на краля. След това девойката подхвана речта си:

За слава на Ваше кралско Величие, всемилостиви кралю и кралице, рискувайки живота си, тези господа са дошли тук. Това сигурно ще зарадва Негово Величие, защото много са онези, имащи качествата и способностите да разширят кралството и страната на Ваше Величество. Това ще има възможност всеки сам да опише, когато му дойде редът. Аз мисля, че ги представих достопочтено и с това моля най-смирено да бъда освободена от задължението си, а така също и да се запознаете всемилостиво с начина на живот на всеки един.

При това тя положи своето клонче на земята. Е, приличаше му и някой от нас да бе казал нещо. Но тъй като словата ни се бяха спрели на гърлото, старият Атлас излезе напред и заговори от страната на краля.

Кралското Величие се радва, че сте дошли и уверява всеки един от вас в кралската си милост. От изпълнението ти, мила девойко, ние сме много доволни, затова ще бъде дадена кралска награда. По Негово мнение обаче ти би могла да продължиш да водиш господата, защото те добре те познават. В отговор на това девойката отново вдигна клончето си. И тъй, заедно с девойката трябваше временно да се оттеглим. Залата бе четириъгълна отпред, пет пъти по-широка отколкото дълга; към изхода обаче тя 123 На алхимията. – Бел. прев124 HERMES PRINCEPS. POST ТОТ ILLATA GENERI HUMANO DAMNA, DEI CONSILIO: ARTISQUE ADMINICULO

125 MEDICINA SALUBRIS FACTUS HEIC FLUO. Bibat ех mе qu postest, lavet, qu vult: turbet qu audet:BIBITE FRATRES, ЕТ VIVITE.

Хермес-Меркурий е главна фигура в алхимията – живак, вода, огън, въз- душен дух, Божи син наред с Христос (според Кунрат), а тук превъплъщаващ се в целебната течност. Отново се прави разграничението от псе- вдоалхимията, от фантазиите на правачите на злато. Ясно личи влиянието на Парацелз. Срв. по-горе. Следва текст, написан е тайно писмо, разчетен от Кинаст, 68. Това е годината на раждане, 1378, на Кристиан Розенкройц, потвърждаваща се в Конфесио. – Бел. прев126 Церемония на пречистването (прераждането): кръщаване с вода, пиене на свещени течности, въвеждане (обличане) и посвещаване. – Бел. прев./.Алхимични символи за злато и сребро. – Бел. прев./. Върху другата страна се четяха думите: Сиянието на месеца ще бъде като сиянието на слънцето и сиянието на слънцето ще бъде седем пъти по-светло, отколкото е сега Срв. книга на пр. Исаия 30,26. – Бел. прев

48

имаше извита в дъга арка подобно на порта. Вътре бяха наредени в кръг три кралски трона, средният бе малко по-висок от останалите. Във всеки трон седяха по двама души. В първия седеше един стар крал със сива брада, но неговата съпруга бе извънредно красива и млада. В третия седеше един черен крал на средна възраст. До него бе една фина стара женичка, без корона, но забулена с воал. В средния обаче седяха двама млади, които имаха на главите си лаврови венци, а над тях висеше една голяма великолепна корона. Те не бяха толкова красиви, колкото си ги бях представял, но после разбрах, че това трябваше да бъде така.

Зад тях върху кръгла пейка седяха неколцина стари мъже. Учуди ме това, че никой от тях нямаше със себе си нито меч, нито някакво друго оръжие. Но не видях и никакви други пазачи. Някои от девойките, които бяха при нас вчера, седяха встрани от арката. На това място не мога да премълча, че малкият Купидон127 летеше насам-натам, катереше се и много пъти се залюля върху голямата златна корона . От време на време той сядаше със своя лък между двама влюбени и им се усмихваше. Да, понякога той заемаше такова положение, сякаш искаше да стреля по нас. В крайна сметка трябва да се каже, че момченцето бе толкова дръзко, та не прощаваше дори и на малките птички, които на ята прелитаха в залата, а ги дразнеше както можеше. Девойките също се забавляваха с него. И когато го улавяха, той не можеше да се освободи тъй лесно от тях. Тъй малкото момче се грижеше, щото всички да бъдат радост ни и да се забавляват добре.

Пред кралицата имаше едно малко, но извънредно изящно олтарче. Върху му бе положена обвита в черно кадифе книга128, обкована с малко злато. До нея стоеше малка свещ върху свещник от абаносово дърво. Макар че бе съвсем мъничка, тя ярко светеше. Истината бе, че ако Купидон не бе духвал отгоре й от време на време, ние не бихме я взели за огън. До нея имаше една сфера или небесно кълбо, което се въртеше от само себе си. Освен това имаше часовник, който отброяваше часовете129, и една малка кристална чешма с тръбичка, от която течеше кървавочервена, искряща вода, и накрая, една мъртвешка глава. В нея се бе свряла бяла змия, която беше толкова дълга, че макар и навита на кълбо, опашката й бе в едната очна кухина, докато другият край с главата се провираше отново вътре през другата. Тъй тя никога не напускаше тази мъртвешка глава130. Случеше ли се Купидон да я раздразни малко, тя така бързо се шмугваше обратно вътре, че ние всички се чудехме. Освен това малко олтарче тук-таме из залата имаше странни картини. Те всичките се движеха, сякаш бяха живи, и имаха в себе си нещо толкова фантастично, че на мен не ми е възможно да изкажа всичко. Когато излизахме, се чу една толкова чудна вокална музика, че аз просто не знаех дали девойките, останали вътре, или пък картините биха запели.

И тъй, за този път бяхме доволни и си тръгнахме, а музикантите вече ни очакваха. Те ни поведоха отново по спираловидната стълба надолу, но вратата бе здраво заключена и залостена. Когато се връщахме обрат но в залата, една от девойките каза:

Сестро, учудвам се, че ти е позволено да рискуваш с толкова много хора. Сестро моя, отговори нашата предводителка, аз не се грижа за никого толкова много, колкото за онзи. И тя посочи към мене. Тези слова взех много присърце, защото добре разбирах, че тя се надсмиваше над възрастта ми, тъй като бях най-старият от всички. Но ето че тя ме утеши с обещанието, че ако съм се държал с нея добре, ти щяла да ме облекчи от този товар.

Междувременно храната бе сервирана отново и до всеки седна прикрепена към него девойка. Те умееха със сладки разговори да ни развличат. В какво се състоеше обаче техният разговор и забавление, не бива да изнасям от училището. По-голямата част от разговорите се отнасяше до изкуствата. Все още в ума ми се въртеше мисълта, как бих могъл отново да стана млад. Затова бях тъжен. Девойката забеляза това и каза: Виждам добре какво липсва на този млад момък. Какво ли ще стане, ако довечера спя при него, утре сигурно ще бъде по-весел. След това всички започнаха да се смеят. И макар че се изчервих, трябваше и аз да се надсмея над собствената си участ.

Но ето че се намери един, който поиска да отмъсти на девойката за моя срам и каза: Аз се надявам, че не само аз, но и всички ще бъдат свидетели на нашия брат за това, че

предводителката ни обеща да спи при него идната нощ. Бих била съгласна с това, отговори девойката, ако не се боях от две те ми сестри. Защото няма да е право, ако без тяхно съгласие си избера най-красивия и най-добрия. Сестро моя, започна след малко една друга девойка, ние чувстваме, че не си се възгордяла от високата длъжност. Тъй като сега с твое позволение чрез жребий желаем да изберем измежду присъстващите господа на шите партньори за през нощта, то ти с нашата добра воля трябва

127 Купидон или Ерос символизира любовта и душевната сила. Фигурата води началото си от херметично-гностичните съчинения. – Бел. прев128 Библията. – Бел. прев129 Срв. Божия часовник във Фама Фратернитатис. – Бел. прев130 Змията в мъртвешката глава символизира смъртта и прераждането. – Бел. прев

49

да имаш такова предимство. Ние сметнахме това за шега и започнахме да разговаряме помежду си. Нашата девойка обаче не ни остави на спокойствие и започна пак:

Вие, господа, какво ще кажете, да видим какво ще реши жребият, кой при кого ще трябва да спи тази нощ?

Добре, рекох аз, щом това трябва да стане, то ние не бива да отблъскваме едно такова предложение.

Понеже бе решено да опитаме след вечеря, то ние не искахме да останем повече на масата, станахме и всеки започна да ходи нагоре-надолу със своята девойка. Но нашата предводителка каза, че това още не бива да става. След това ни разделиха един от друг. Започна се диспут, как да бъде решен въпросът. Всичко приличаше само на игра, защото девойката даде предложението да се смесим помежду си в кръг.Тя иска ше да започне да брои от себе си, и то по такъв начин, че всеки седми трябваше да се задоволи със следващия седми, все едно дали той е мъж или жена.

Ние не очаквахме някаква хитрост и се съгласихме, но докато си мислехме, че се разбъркваме, девойките бяха толкова хитри, че всяка една предварително вече знаеше своето място. Така девойката започна да брои и спря на друга девойка. Това продължи толкова дълго, докато всичките девойки излязоха и никой от нас не бе улучен. Тъй останахме да стоим само ние, бедните глупаци, трябваше да се оставим да станем за смях и да признаем, че добре са ни измамили. Шегата бе свършила и ние трябваше да се примирим със закачливостта на девойките. Междувременно при нас дойде малкият палавник Купидон. Той бе тук заради кралското Величие, което бе заповядало да ни предложат питие от широка златна чаша. Нашите девойки бяха извикани при краля, който обясни, че този път не можел да остане по-дълго. Тъй и не можахме да му се порадваме достатъчно и го изпратихме бързо да си замине с най-подобаваща верноноданическа благодарност. Тъй като радостта на моите събратя бе слязла в краката им и девойките гледаха на това не без удоволствие, те бързо бяха започнали благопристоен малък танц. Аз ги гледах, без да танцувам, защото следовници на Меркурий умееха да се движат тъй, сякаш наистина имаха крилати обувки и явно отдавна бяха се научили да танцуват. След няколко танца отново дойде нашата предводителка и ни извести, че художниците и студенцията са измолили, преди да си тръгнат, в чест на кралското Височество да представят една жизнерадостна комедия. Ние също трябвало да присъстваме на нея и да придружим Негово Височество до храма на Слънцето. Ние най-напред благодарихме за предложението, и не само това, но се поставихме изцяло на разположение с нашите скромни услуги. Девойката предаде посланието и скоро ни съобщиха да чакаме кралското Величие в коридора. Не се наложи дълго да чакаме, тъй като кралската процесия бе вече там, но без музикантите. Най-отпред вървеше непознатата кралица, които вчера бе при нас, с малка великолепна коронка н облечена в бял атлаз. Тя носеше малко разпятие, което бе направено от една перла и което днес бе поставено между младия крал и младоженката. След нея вървяха шестте споменати вече девойки две по две. Те носеха кралските скъпоценности, чието място бе върху малкия олтар. След то ва идваха тримата крале, младоженецът в средата, облечен скромно в черен атлаз по италиански маниер. Те имаха на главите си по една малка черна кръгла шапчица с малко, черно на цвят остро перо. (Младоженецът) приветливо свали шапката си, за да ни покаже по този начин своето благоразположение. Ние също му се поклонихме (както и на първите). След кралете идваха трите кралици. Две бяха великолепно облечени, единствено средната бе изцяло в черно, а Купидон й носеше шлейфа.

Скоро ни направиха знак с ръка да тръгнем след тях. След нас вървяха девойките, а най-накрая идваше старият Атлас. Вървейки по няколко великолепно подредени коридора, стигнахме до храма на Слънцето. Заехме места върху една внушителна трибуна редом с краля и кралицата, за да гледаме подготвеното представление. Ние стояхме от дясната страна на кралете, а девойките, с изключение на онези, които носеха отличителните знаци, стояха от лявата страна. На тях им бе определено специално място най-горе. Другите слуги трябваше да стоят най-долу между колоните. Тъй като това представление съдържаше много забележителни неща, не искам да се откажа от това, да го опиша накратко.

Най-напред излезе един стар крал с неколцина слуги, пред чийто трон донесоха и поставиха малко сандъче, придружено със съобщението, че то е било намерено във водата131. Когато го отвориха, намериха в него едно красиво дете заедно с няколко скъпоценности и едно малко запечатано е восъчен печат писмо на пергаментова хартия, адресирано до краля. Кралят бързо го отвори и след като го прочете, заплака. На своите слуги той описа с какви големи загуби кралят на маврите бил отнел земята на неговата братовчедка и как е изтребил цялото кралско поколение с изключение на детето. За дъщерята на братовчедка си той възнамерявал да задоми сина си. Затова той се закле във вечна вражда

131 Срв. Втора кн. Мойсей 2. – Бел. пре в50

с мавъра и неговите помощници и да отмъсти за стореното. Заповяда да отгледат детето грижливо и да се въоръжат за война срещу мавъра. Това въоръжаване и обучението на дъщеричката (след като поотрасна, тя бе поверена на един стар учител) изпълниха цялото първо действие, и то е много фини и похвални забавни моменти.

Междувременно пуснаха да се борят помежду си един лъв и една граблива птица. Победата бе на лъва.

Във второто действие се появи мавърът, един черен и коварен мъж. С ярост той бе разбрал как са били разкрити убийствата му и как с хитрост му се бе изплъзнало момичето. Затова той се съветваше как да посрещне с хитрост един толкова могъщ противник. Съветваха го неколцина, които бяха избягали при него, пре следвани от глад. Противно на очакваното, момиченцето попадна в неговите ръце. Той щеше да разпореди тя веднага да бъде удушена, ако не бе измамен от своите собствени слуги. Тъй това действие завърши с един чудесен триумф над мавъра.

В третото действие бе събрана голяма кралска войска срещу мавъра, командвана от един храбър рицар. Той нападна страната на мавъра и накрая със сила освободи девойката от кулата. След това те бързо построиха красива трибуна и поставиха момичето върху нея. Скоро дойдоха дванайсет кралски пратеници, пред които споменатият рицар държа реч и им съобщи как не само че за втори път е спасил от смърт своя всемилостив господар крал (в лицето на госпожицата), но й дал освен това кралско възпитание. Тя обаче не винаги се държала както подобава. Освен това Негово кралско Beличество я избрал за съпруга на сина си, младия господар, и желаел всемилостиво да осъществи този годеж, ако той се извърши съгласно след ните клаузи на Негово Величество. Тук той прочете на глас няколко прекрасни условия от един документ, които наистина заслужават да бъдат съобщени на това място, ако не бяха толкова много. Накратко, девицата положи клетва да спазва вярно тези условия и благодари по най-изискан начин за височайшето благо воление. Всички запяха, възхвалявайки Бога, краля и девойката, след което отново се оттеглиха.

За забавление (като интерлюдия) бяха представени четирите животни на Даниила132. В четвърто действие на девойката бе върнато загубеното кралство. Тя биде коронясана сред

чудесна радост на площада. След това се появиха различни папски представители не само за да й пожелаят щастие, но и за да видят нейното великолепие. Но тя не остана дълго време мирна, а започна да се оглежда дръзко наоколо, да маха на папските пратеници и господата, и то с голяма доза натрапчивост.

За това поведение незабавно бе докладвано на мавъра. Той не искаше да пропусне случая. И понеже ней ните възпитатели не бяха внимавали достатъчно с нея, тя биваше заслепявана от големи обещания и постепенно тайно се предаде на мавъра. Той пристигна забързан и след като с нейно съгласие тя се оказа в ръце те му, той й говори със сладки думи дотогава, докато не подчини цялото й кралство. След това в третата сцена на това действие той заповяда да я изведат, да я съблекат чисто гола, да я завържат за подпората на едно грубо сковано дървено скеле и да я бичуват и накрая осъдят на смърт. Това бе толкова тъжно да се гледа, че на някои от нас очите им се наливаха със сълзи. След това тя бе хвърлена гола в тъмницата, за да очаква там смъртта, която трябваше да бъде от отрова. Но отровата не я уби, а само й причини проказа.

Като интерлюдия показаха портрет на Навуходоносор133. На сцената той бе окичен с най-различни гербове по главата, гърдите, корема, бедрата, краката по такъв начин, че за това ще трябва да се разкаже допълнително.

В пето действие на младия крал бе съобщено какво се е случило с мавъра и с неговата бъдеща съпруга. Той се яви при баща си със застъпничество за нея и молба да не я изоставят. Тъй като бащата се съгласи, бяха изпратени пратеници, които да я утешат в болестта и пленничеството й, но и за да я порицаят за нейната неразумност. Тя обаче не искаше да отстъпи, а настояваше, че е конкубина на мавъра, което и стана и биде предадено на младия крал.

След това на сцената се появи група шутове. Всеки носеше със себе си по една тояга, от които много бързо се правеше земното кълбо. Беше хубава кратковременна забава.

В третото действие младият крал реши да предложи на мавъра двубой, независимо от вида и изхода му. Наистина мавърът бе победен, но някои мислеха и младия крал за мъртъв. Най-сетне той отново дойде на себе си, спаси избранничката си и започна да се готви за сватбата, като я предаде със заповед в ръцете на своя възпитател и дворцов проповедник134 Първият я на каза строго. След това нещата се обърнаха и духовникът стана така високомерно зъл, че искаше да бъде над всички, докато

132 По Кн. на пророк Даниила 7. – Бел. прев./, тъй както са видени и подробно описани в неговите видения, като всичко това имаше определено значение Тук Кинаст, с. 32, предполага влияние на Дантевото Чистилище. – Бел. прев.133 По Кн. на пророк Даниила 2, 31-45. – Бел. прев134 Олицетворение на римската църква. – Бел. прев.

51

това не бе донесено на младия крал. Той изпрати по най-бързия начин човек, с което насилието на проповедника биде прекъснато, а през това време младоженката се кичеше за сватбата135.

След това действие на сцената изведоха един неестествено голям по размер изкуствен слон136. Той носеше на гърба си една голяма кула с музиканти, което се хареса на всички.

В последното действие се яви младоженецът с такава помпозност, че не бе за вярване и ме накара да се учудя как само бяха постигнали всичко това. Насреща му се зададе младоженката със същото великолепие. Тогава целият народ започна да вика: Vivat sponsus! Vivat sponsa. С което те по най-внушителен начин поднесоха поздравленията си на нашия крал и на кралицата чрез тази пиеса, което (както аз добре видях) им се хареса извънредно много. После те няколко пъти дефилираха в тържествена процесия и накрая всички запяха:

Времето мило голяма радост ни носи с кралската сватба. Затуй пейте всички, далеч да се чуе, щастлив да е, който я вдига.

Годеницата красива, що чакахме ний дълго, поверява се нему най-сетне, спечелихме ний туй, за което се бихме. Честит нек бъде онзи, що я съзерцава! Родители добри, вас имаме предвид. Под опека тя бе дълго. Множете се честити, щат хиляди137 да станат с вашта кръв!

Тъй във веселие дойде краят на комедията, която особено много се хареса на кралските особи. Вечерта бе настъпила и ние се оттеглихме в споменатия ред, но трябваше да придружим кралските особи по витата стълба до залата. В нея трапезите вече бяха приготвени по великолепен начин. Това бе първият път, в който бяхме поканени на кралската трапеза. Малкото олтарче разположиха в средата на залата. Шестте кралски отличителни знака бяха поставени върху му. Младият крал се отнасяше много благосклонно с нас, но някак си не можеше да бъде истински весел, и въпреки че понякога се разговаряше малко с нас, въздишаше тъжно от време на време, което даваше повод на малкия Купидон да се надсмива и устройва дръзки шеги.

Старите крале и кралици бяха твърде сериозни,единствено един от съпружеските двойки се показваше с бодър дух. Причината не ми бе известна. Междувременно местата около първата трапеза се заеха от кралските особи. На втората седяхме ние. На третата седнаха няколко изискани девойки. Всички останали мъже и девойки трябваше да прислужват на транезата. Това се вършеше с такова изящество и сериозна мълчаливост, че аз не смеех твърде много да говоря. Не мога да не спомена, че всички кралски особи, преди да започнат да се хранят, облякоха белоснежни лъскави дрехи и чак тогава седнаха на масата. Над трапезата висеше голямата корона от злато, чиито скъпоценни камъни и без другата светлина можеха да осветят залата.

Всички светлини в залата бяха запалени от малката светлинка върху олтара, но защо точно, не зная. Аз обаче добре видях, че младият крал понякога пращаше храна на бялата змия върху олтара, което ме озадачи. Разговорът на този банкет поддържаше почти изключително малкият Купидон, който не ни оставяше на мира със своите закачки, особено мен. Той винаги успяваше да направи нещо удивително. Но не става дума за някаква особена разпуснатост, всичко се вършеше тихо. Затова пред мен изникна представата за една голяма бъдеща опасност. Не се чуваше и никаква музика. На въпросите, които ни се задаваха, трябва ше да даваме кратки, лаконични отговори. Накратко, всичко изглеждаше толкова странно, че потта започна да се стича надолу по тялото ми. Мисля, че смелостта и на най-храбрия човек би могла да изчезне. Когато среднощната вечеря бе почти привършила, младият 135 Лутер премахва насилието на римската църква над християните. – Бел. прев.136 Символ на изправящите се срещу враждебната сила на злото мъдрост и добродетел. – Бел. прев137 Срв. Кн. на пророк Исаия б0,22. – Бел. прев

52

крал нареди да му подадат книгата от олтарчето и я разтвори. Чрез един стар мъж той повторно ни попита дали имаме намерение да останем при него в радост и в скръб. След като треперещи потвърдихме това, той тъжен нареди да ни попитат още дали искаме да му се отдадем изцяло. Ние не можехме да не потвърдим, така и трябваше. След това един след друг станахме и всеки написа това със собствената си ръка в книгата138. Когато това бе сторено, донесоха малкия кристален водоскок заедно с една кристална чаша, от която пиха всички кралски особи. След това тя бе дадена на нас, накрая на всички. Питието бе наречено "питие на мълчанието"139. По-късно всички кралски особи ни подадоха ръка, като ни показаха ясно, че ги виждаме сега и няма да ги видим никога повече, ако не им останем верни, поради което очите ни се напълниха със сълзи. Нашата предводителка обеща тържествено от наше име, от което те останаха доволни.

Междувременно удариха една камбанка. Това накара всички кралски особи дотолкова да пребледнеят, че ние почти се отчаяхме140. Скоро те съблякоха отново дрехите си и облякоха на тяхно място съвсем черни. Така цялата зала бе обвита с черно кадифе, подът бе покрит с черно кадифе, също и сцената горе. След като бяха разтребени масите и някои приседнаха на пейките, а ние вече бяхме облекли черни раса, отвън дойде нашата предводителка, като носеше със себе си шест черни превръзки от тафта, с които завърза очите на шестте кралски особи. Тъй като те вече нищо не можеха да видят, от слугите бързо бяха донесени и поставени в залата шест закрити ковчега. Едно черно кресло биде поставено в средата. Най-накрая в залата влезе един черен като въглен дълъг мъж, който носеше в ръка остра брадва. След като най-напред до креслото бе заведен само старият крал, на него му беше отсече на главата и завита в една черна кърпа, кръвта обаче бе събрана в един голям златен потир и положена до него в приготвения ковчег, покрита и оставена да стои настрана.

Така стана и с другите, тъй че в края на краищата аз мислех, че и моят ред ще дойде. Но това не се случи, защото щом шестимата бидоха обезглавени, черният мъж тръгна навън. Друг мъж го последва и обезглави още при вратата и донесе главата му заедно с брадвата, след което ги положи в една малка ракла.

Тона ми изглеждаше наистина кървава сватба. Но тъй като аз не можех да зная какво щеше да се случи още, трябваше да държа разсъдъка си здрав. Нашата девойка ни каза да бъдем спокойни, защото неколцина измежду нас губеха кураж и плачеха. Тогава тя ни рече: Животът ви е във ваши ръце, ако ме слушате, тази смърт ще съживи много други. При това тя ни даде напътствие да отидем да спим и повече да не се безпокоим, защото те щяха да получат справедливост. Тя ни пожела лека нощ със забележката, че днес трябва да даде траурно бдение. Така и направихме и бидохме заведени от нашите пажове в квартирите си. Моят паж говори с мен много и за различни неща, за които още си спомням, а също така и можах доволно да се възхитя на разума му. Неговото намерение беше да ме накара да заспя, което и забелязах по-късно, ето защо аз се престорих на заспал. Но сънят бягаше от очите ми. Аз не можех да забравя обезглавените. Моята квартира гледаше към едно голямо езеро, тъй че можех добре да го виждам, толкова близко бяха прозорците до леглото. В полунощ, още щом удари дванайсет, съзрях в езерото голям огън. Бързо отворих прозореца, за да видя какво щеше да стане. Отдалеч се приближиха седем осветени кораба. Над всеки един най-горе блуждаеше един пламък. Той се движеше насам-натам, понякога слизаше съвсем ниско, което ме караше да предположа, че това трябва да бяха духовете на обезглавените. Тези кораби бавно наближаваха сушата. Всеки имаше на борда си не повече от един моряк. Щом се блъснаха о брега, видях нашата девойка да върви срещу корабите с факла в ръка. След нея носеха шестте покрити ковчега заедно с малкото сандъче. Всяко от тях бе положено в отделен кораб.

Събудих моя паж, който много ми благодари, защото без малко щеше сега да пропусне това, въпреки че, както сподели с мен, знаел за него. Щом ковчезите бяха занесени на корабите, светлините бидоха загасени. Шестте пламъка заедно се отдалечиха над езерото, тъй че на всеки кораб остана на вахта само по една светлинка. Няколко стотици пазачи се бяха разположили на стан по крайбрежието, но девойката ги изпрати обратно в двореца. Тя заключи добре навсякъде, поради което си помислих, че днес нищо повече няма ше да се случи, а ще се чака денят. След това ние отново си легнахме. Аз бях

138 Подобно на Книгата на живота в Откровението на Йоана реквизит на Апокалипсиса. В тази книга адептите вписват имената си. – Бел. прев139 Haustus silentii. Всъщност меркуриалната вода (aqua mercurialis) или водата на философите. Мълчанието е необходимо като подготвителна фаза за мистерията на вьзраждането. Посочените шест отличи телни знака – книгата, светлината, небесната сфера (символ на сътворението), биещият часовник, змията, водоскокът, олицетворяват присъствието на духа в материята и в този смисъл се тълкуват от Едигхофер, 47, като знаци на спасението, когато настане времето за това. – Бел. прев.140 Начало на същинската сватба. – Бел. прев

53

единственият измежду събратята ми, чиято стая имаше изглед към езерото и така единствен можах да видя подобно нещо. Бях доста изтощен и заспах над многото си размишления.

ДЕН ПЕТИ Нощта бе отминала и скъпият жадуван ден бе започнал. Бърз като стрела скочих от леглото, по-

скоро да науча какво се бе случило след това, а не толкова че се бях наспал. След като се облякох и слязох долу, се оказа още твърде рано, защото не намерих никого в залата. Затова помолих моя паж да ме поразведе малко из двореца и да ми покаже по-особените неща. Както винаги той бе съгласен. Малко след това той ме поведе по няколко стълби под земята към една желязна врата. Върху нея бяха изписани с големи букви от мед следните слова:

Тук лежи погребана Венера, красивата жена, лишила не един високопоставен мъж от щастието, честта, благоденствието и благосъстоянието му141.

Записах си това върху моята дъсчица за писане. След като тази врата биде отворена, пажът ме поведе за ръка през един съвсем тъмен коридор, докато отново стигнахме до една малка вратичка. Тя бе само при творена, защото, както ми съобщи пажът, я бяха отворили едва вчера и от там бяха извадили ковчезите. Ето защо още не я били заключили отново. След като пристъпихме вътре, видях най-красивото нещо, което природата е създала някога. Сводестото помещение нямаше никакво друго осветление освен грамадния червен гранат.

Това бе (както се оказа) кралското съкровище. Най-великолепното и най-изящното нещо, което видях вътре, бе една гробница, която с такава

прелест стоеше по средата, че аз се учудих как така не е пазена по-добре. На това пажът ми отговори, че би трябвало да благодаря на щастливата си звезда. С нейното влияние можело да се обясни това, че ми се позволявало да видя толкова неща, които освен кралската прислуга никой друг не бил видял. Гробът бе триъгълен и в средата му имаше един лъскав меден котел. Всичко останало бе от чисто злато и скъпоценни камъни. В котела стоеше един ангел, държащ в ръцете си непознато дърво, от което нещо непрестанно капеше в котела. Щом в котела паднеше плод, той се превръщаше във вода и оттам изтичаше в три други хотела. Това олтарче се крепеше от три животни: един орел, един вол и един лъв стояха върху един извънредно изящен постамент.

Попитах пажа какво означава всичко това: Тук почива (каза той) Венера142, красивата жена, лишила не един високопоставен мъж от щастието, честта, благоденствието и благосъстоянието му.

След това ми показа една медна врата на пода. От тук можем (каза той), ако ви е угодно, да се спуснем още по-надолу. Винаги съм с тебе, отговорих аз. Спуснах се по стъпалата. Там бе напълно тъмно. Пажът мигновено отвори една малка кутийка, в която имаше постоянна светлинка. От нея той запали една факла, която също бе там. Аз много се уплаших и сериозно го попитах дали му е позволено да прави това? Той ми даде следния отговор: Сега кралските особи си почивали и нямало от какво да се боя. Тогава видях едно изящно изработено легло с балдахин, една от завесите бе открита. Там съзрях Венера съвсем гола, лежаща с такава грация и красота, че аз почти се вцепених. Все още не знаех дали бе скулптура или мъртвец, защото тя бе съвсем неподвижна. Да я докосна не ми бе разрешено. Ти биде отново покрита, а завесата спусната но бе все още пред очите ми. Зад леглото върху една плоча бе написано143.

Когато плодовете на дървото ми напълно се слеят, аз ще се събудя и ще бъда майката на краля. Попитах своя паж какво значи надписът. Той обаче се засмя и обеща да науча това по-късно. И тъй

той угаси факлата и ние отново се качихме горе. Внимателно огледах всички вратички и открих, че във всяко ъгълче гореше по една светлинка, нещо, което бях видял преди това, защото огънят светеше тъй сякаш беше камък, а не свещ. Горещината караше дървото непрестанно да се топи, но то продължаваше да дава но ви плодове. Пажът ми довери онова, което успял да разбере от Атлас, когато той го обяснявал на краля. Той каза, че когато дървото напълно се разтопи, то господарката Венера ще се събуди отново и ще бъде майка на крал. Докато ми казваше това, а и може би искаше да ми каже нещо повече, при нас долетя малкият Купидон. Отначало той бе малко ядосан от нашето присъствие, но като видя, че бяхме ни живи, ни умрели, се засмя. Попита ме кой дух ме е довел тука. Треперещ му отговорих, че съм се заблудил из двореца и случайно съм дошъл насам. Така пажът, който неуморно ме търсил, накрая ме намерил тук. Дано не съм го разсърдил.

Купидон каза, че нещата са все още наред, но сме щели за малко да направим груба грешка, ако сме били минали през тази врата. Той спомена, че трябва по-добре да залости вратата. И той сло жи един стабилен катинар на медната врата, през която преди това бяхме слезли долу. Благодаря на Бога, 141 Тайният текст е разчетен по оригинала от Кинаст. – Бел. прев.142 Тук Венера се явява като майка на Ерос (Купидон). – Бел. прев143 Текстът, криещ се зад тайното писмо, се съдържа в обясненията на пажа. Намек за Страшния съд. – Бел. прев

54

че не ни беше срещнал по-рано. Моят паж бе още по-радостен, че му помогнах по такъв начин. Но изпитанията ни не бяха свършили, защото Купидон обяви, че не може да остави ненаказано дори случайното приближаване на покоите на майка му Венера. Той постави върха на една стрела в едно от пламъчетата, за да се нагрее. След това ме бодна със стрелата по ръката, на което не обърнах много внимание, а се зарадвах, че успяхме да се отървем, без да стане по-опасно.

През това време и събратята ми бяха се събрали в залата. Аз се присъединих към тях, като се престорих, че едва сега ставам. След като Купидон бе заключил старателно навсякъде, той също дойде при нас, и аз трябваше да му покажа ръката си. Върху й имаше още една капчица кръв, което го накара да се посмее. На другите той обърна внимание да ме пазят. Ние всички се учудихме на това, колко весел е Купидон, като се има предвид вчерашната драма.

И тъй, никакъв траур. Ето че междувременно и нашата предводителка се бе приготвила за заминаването. Тя се появи цялата в черно кадифе и носеше със себе си лавровото клонче. Всички девойки, които я придружаваха, също носеха лаврови клонки. Когато всичко бе готово, тя ни нареди да пийнем най-напред по нещо, след това бързо да се приготвим за процесията. На двора стояха шест ковчега. Моите другари не си мислеха нищо друго овен това, че шестте кралски особи лежаха в тях. Аз обаче прозрях играта. При всеки ковчег стояха осем мъже със закрити лица. Щом музиката засвири (беше траурна, тържествена музика), мъжете вдигнаха ковчезите и ние трябваше да вървим след тях, тъй както бяхме подредени, до споменатата градина. В средата й бе построена къща от дърво, която имаше около покрива си прекрасна корона и се крепеше върху седем колони. Вътре в нея бяха приготвени шест гроба с по един камък при всеки. Но в средата имаше един кръгъл кух релефен камък. В тези гробове с много церемониални действия в пълна тишина бяха положени ковчезите, камъните бяха поставени отгоре и гробовете здраво затворени. В средния обаче трябваше да бъде малката ракличка. Всъщност моите другари бяха измамени, защото те смятаха, че вътре се намираха телата на мъртвите. Най-отгоре имаше едно голямо знаме, върху което бе нарисуван един феникс, за да ни обърка навярно още повече. Тук трябваше да благодаря много на Бога, че бях видял повече от останалите.

След погребението девойката, която бе застанала върху средния камък, произнесе кратко слово, в което се казваше, че ние трябвало да удържим обещанието си и да не жалим сили, така че да допринесем за това, току-що погребаните кралски особи отново да оживеят, за тази цел веднага да се приготвим да заминем за Олимп и да донесем от там лекарство. Ние веднага се съгласихме и я последвахме през една вратичка до брега. Там стояха седемте кораба. На тях девойките закачиха своите лаврови клонки и след като ни разпределиха на шестте кораба, изпратиха ни на път в името на Бога. Те гледаха след нас, докъдето можеха да ни следват с поглед. След това заедно с всичките пазачи се отправиха отново към двореца. Всеки от наши те кораби имаше по едно голямо знаме и особен знак. Петте имаха пет Corpora Regularia144 . Моят, на който също седеше девойка, имаше за знак глобус. И тъй ние пътувахме в определен ред, като всеки от корабите имаше само двама моряци. Най-напред корабчето А, на което по мое мнение бе мавърът. На него се намираха единадесет музиканти, които вършеха добра работа; неговият знак бе пирамида. Отзад на известно разстояние следваха три един до друг Б, В и Г, като аз бях във В. По средата, тоест между А най-отпред и редицата Б, В и Г, плуваха двата най-хубави и най-представителни кораба Д и Е, украсени с много лаврови клонки. С тях не пътува ше никакъв човек. На тяхното знаме имаше съответно Слънце и Месец145. Последен бе корабът Ж. На него имаше 40 девойки. Както плувахме по езерото, навлязохме чрез един тесен ръкав в същинското море. Там ни очакваха всички сирени, нимфи и морски богини, които изпратиха при нас една морска девойка, за да ни донесе техния подарък и поздравленията по случай сватбата. Това бе една великолепна, кръгла и блестяща перла, каквато нямаше нито в нашия, нито в Новия свят146. Тъй като предводителката ни прие любезно подаръка, нимфата по моли да дадат на нейните приятелки аудиенция и да направят малка почивка. Предводителката ни се съгласи и накара двата кораба в средата (Д и Е) да спрат, а с останалите да образуват пентагон147 наоколо й. След това нимфите се наредиха в кръг и започнаха да пеят със сладък глас:

I. Нищо по-добро няма на земята от хубавата,

144 Амбивалентен израз: от една страна, намек за кралските тела, от друга страна, представлява астрономически израз. Сатурн, Марс, Земя, Венера, Меркурий. В алхимията означение за метали, свързвани с планетите, например Венера е символ на медта. Срв. Кинаст, 81 и сл. – Бел. прев145 Алхимични символи на златото и среброто. – Бел. прев146 Америка. – Бел. прев147 Петоъгълник. В основата му лежи вавилонският пентаграм на планетите. – Бел. прев

55

благородна любов, на Бога равни тя ни прави, без никой другиго да огорчава. Затуй да пеем в чест на краля; та морето цяло да звъни. Ний питаме, отговорете вий.

ІІ. Какво донесе ни животът? Любовта. Що върна милостта? Любовта. Отгде сме ний родени? От любов. Загубени кога ще бъдем? Без любов148

ІІІ.Че кой ни нас зачена? Любовта. Защо откърмиха ни?От любов.На родителите що дължим? ЛюбовТърпеливи те защо са? От любов.

IV. Какво е туй, що всичко побеждава? Любовта. Любов как можеш ти намери? Чрез любов. В що делото красиво става? В любов. Кой в едно двамината споява? Любовта.

V. Тъй пейте всички, високо да се чуе, на любовта в прослава, все повече да става, при краля и кралицата наши, тяхното тяло е тук, няма я душата.

VI. Докато сме живи, ще прави Бог така, че любовта и клетвата за вярност, с голяма сила разделени, ний пак с любовний плам и със сполука ведно да събереме.

VII Тогава тази мъка

148 Втора и четвърта строфа са послужили на Гьоте като образец на едно стихотворение, адресирано до Шарлоте фон Щайн, срв.: "Woher sind wir geboren?/ Aus Lieb/ Wie waren wir verloren?/ Ohn Lieb./ Was hilft uns iiberwinden?/ Die Lieb/ Капп man auch Liebe finden?/ Durch Lieb/ Was laOt nicht langweinen?/ Ие Lieb./ Was soll uns stets vereinen?/ Die Lieb." – Бел. прев

56

във радост най-голяма, щом хилядите млади дойдат също, за вечни времена ще се превърне. След като допяха тази прекрасна по съдържание и мелодия песен, аз вече не се учудвах на това, че

Одисей бе запушил ушите на своите другари. В този миг се смятах за най-нещастния човек поради това, че природата не е създала и мен очарователен като едно от тези същества. Девойката предводителка скоро се сбогува и заповяда да отпътуваме, но преди това им бе присъдена като почетна награда една голяма червена лента, след което те се разпръснаха в морето.

След всичко това почувствах, че Купидон започна да действа и при мен, което не бе много похвално. И понеже моето шикалкавене и без това не е от голяма полза за читателя, то ще оставя това както си е. Бе наистина точно раната, която аз, както разказах в първата книга, бях получил на главата си. Но ако иска да ме послуша някой, нека да бяга от ложето на Венера, защото Купидон не може да понася подобни неща.

След няколко часа, след като бяхме изминали доста път в приятелски разговор, пред нас се откри кулата на Олимп149 поради което девойката предводителка заповяда да дадат знак за нашето пристигане с няколко топовни залпа. Веднага след това видяхме как бе окачено едно голямо бяло знаме и как едно малко позлатено корабче тръгна да ни посрещне. Когато стигна до нас, видяхме, че в него бяха един стар мъж, пазачът на кулата, с неколцина придружители, облечени в бяло. Бяхме любезно посрещнати и заведени в кулата. Тази кула се намираше на един четириъгълен остров, обграден със солиден и дебел вал, където преброих 360 стъпки диаметър. Зад вала имаше хубава ливада с няколко градинки, в които растяха редки и непознати за мен плодове. След това бе стената около кулата. Самата кула изглеждаше тъй, сякаш бяха построили ведно седем кръгли кули, но всяка следваща бе по-вътрешна и по-висока от предишната.

След като дойдохме до вратата на кулата, заведоха ни малко настрани към стената, за да могат, без ние да разберем, да внесат ковчезите в кулата. Аз много добре забелязах това,но останалите не разбраха. Като стана това, заведоха ни най-долу в кулата, която бе красиво изрисувана, но всъщност бе лаборатория. Тук трябваше да мелим билки, скъпоценни камъни и други подобни, да ги мием, да изстискваме сок и есенции, да ги поставяме в стъкленици и да ги предаваме за съхранение. А нашата предводителка се разпореждаше толкова делово, че съумя да намери на всеки достатъчно работа. Трябваше доста да се напрегнем на този остров, докато успеем да свършим всичко, което бе необходимо за връщането на обезглавените тела. Междувременно, както после разбрах, трите девойки се намираха в първата стая и най-усърдно миеха телата на покойните.

След като най-сетне привършихме тези приготовления, ни донесоха малко супа и по глътка вино, по което разбрах, че не бяхме тук за развлечение. И след като приключихме работата си за деня, всекиму бе постлана само по една подложка на земята. С това трябваше да се задоволим. Сънят не идваше при мен. Затова аз се разходих из градините и стигнах до вала. И понеже небето бе много ясно, можех да убия времето, като разглеждам звездите. Стигнах случайно до една каменна стълба, която водеше към вала. И понеже луната грееше много силно, аз се осмелих да се изкача на него и да погледна навътре в морето. То бе съвсем спокойно. И понеже ми се удаваше такава добра възможност да размишлявам над астрономията, аз установих, че през тази нощ се осъществяваше такова разположение150 на планетите, каквото скоро нямаше да може да бъде наблюдавано.

След като бях стоял доста дълго, гледайки към морето, удари дванадесет и видях в далечината седемте пламъка да се движат над морето и да се насочват към върха на кулата. Обзе ме страх, защото щом пламъците кацнаха, ветрове започнаха да вълнуват морето. Луната също бе закрита от облаци и от страх едва смогнах да намеря отново стълбата и да се кача на кулата. Дали пламъците бяха останали или си бяха отишли, не мога да кажа, защото не смеех да се покажа навън в този мрак. Легнах върху постелята си и понеже една чешма в лабораторията ромолеше тихо, лесно заспах. Тъй и петият ден бе свършил с чудеса.

ДЕН ШЕСТИ На сутринта, след като се бяхме събудили един другиго, ние поседяхме известно време заедно и

обсъдихме какво би могло да излезе от всичко това. Защото неколцина бяха убедени, че всички обезглавени щяха отново да оживеят. Други, напротив, смятаха, че гибелта на старите не само че щеше

149 Небесното жилище, срв. с "цикурат" от шумереката, вавилонската и асирийската архитектура. Цикурат" – храм със стъпаловидна кула. Авторът навярно е мислил за вавилонската кула. – Бел. прев.150 Разположение на две планети на една линия спрямо Земята; среща на няколко планети в един и същ зодиак; на Слънцето и Луната, в алхимичен смисъл химическа сватба. – Бел. прев

57

да върне на младите живота, но и способността им да се множат. Някои мислеха, че не те са били убити, а други са били обезглавени вместо тих.

Докато се разговаряхме така доста дълго, при нас дойде старият мъж151, поздрави ни и провери дали всичко бе готово и дали в достатъчна степен бе направено необходимото за процесите в лабораторията. След проверката той трябваше да признае нашето усърдие. Скоро дойдоха неколцина младежи. Те донесоха стълби, въжета и големи крила, които положиха пред нас, и си отидоха. Тогава старият човек, наричайки ни синове, каза, че през този ден всеки трябва да носи непрекъснато със себе си едно от тези три неща. Можете да избирате, каза той, или искате да се тегли жребий? Ние казахме, че искаме да избираме. Но тогава старият внезапно каза, че трябва да се реши чрез жребий. Той приготви три билетчета. Върху едното написа "стълба", върху второто "въже", върху третото "крила". Сложи ги в една шапка и всеки трябваше да тегли.

Онези, които бяха изтеглили въже, мислеха, че техният жребий е най-добър. За мен остана една стълба, което много ме натъжи, тъй като тя беше дванайсет стъпки дълга и доста тежка. Другите можеха удобно да увият около себе си своите въжета, а на третите старият превърза крилата така изкусно, сякаш им бяха нараснали После той завъртя един кран и чешмата спря да тече. Трябваше да я преместим от средата. Когато всичко това стана, той взе със себе си сандъчето със стъклениците, сбогува се и здраво заключи след себе си вратата, тъй че ние си помислихме, че всъщност бяхме станали пленници в тази кула.

Но не измина и четвърт час, когато над нас се отвори кръгла дупка. Там ние съзряхме нашата предводителка. Тя ни повика, пожела ни хубав ден и помоли да се качим горе. Тези с крилете бързо излязоха навън през дупката. Ние, останалите, разбрахме за какво щяха да ни послужат нашите стълби. Само онези с въжетата бяха доста зле, защото щом никой от нас стигнеше горе, заповядваше му се да изтегли след себе си стълбата. Накрая въжето на всеки биде закачено за една желязна кука. Тогава всеки сам трябваше да се изкатери нагоре по въжето, колкото бяха възможностите му, което наистина не се удаваше без усилия. Когато вече бяхме горе, дупката отново се закри и ние бяхме приятелски посрещнати от девойката.

Залата, в която се намирахме, бе голяма колкото кулата. Тя имаше шест изкусно направени килии, малко по-високи от самата зала. За да стигне човек до тях, трябваше да изкачи три стъпаловидни площадки. След малко бяхме разпределени по килиите, за да се молим там за живота на краля и кралицата. В това време предводителката влизаше и излизаше през вратичката А, докато свършим с молитвата си.

Веднага щом приключихме, дванайсет души, които първоначално бяха нашите музиканти, внесоха през малката вратичка един странен продълговат предмет, който моите събратя сметнаха за чешма, и го положиха по средата. Аз обаче реших, че вътре бяха мъртъвците, защото най-долният сандък, който беше с овална форма, бе толкова голям, че в него биха се побрали шест души, лежащи един върху друг. След това музикантите отново излязоха, донесоха своите инструменти и посрещнаха нашата предводителка заедно с нейните прислужници с приятна музика при влизането им. Предводителката носеше едно малко сандъче, останалите – клонки и малки висящи лампи, а няколко от тих имаха в ръцете си горящи факли. Те ни връчиха факлите и ние се наредихме около чешмата. Най-отпред и най-близо до нея бяха наредени в кръг девойката А и нейните момичета с лампичките и клонките с. Следвахме ние с факлите като втори кръг. Музикантите а бяха подредени в редица от горната страна над нашия кръг, а останалите девойки я бяха застанали също в една редица, успоредна на а извън кръга, но от долната страна и на същото разстояние от него като а. Откъде идваха тези девойки, дали живееха в кулата или ги бяха довели през нощта, не зная, защото лицата на всичките бяха покрити с тънка бяла кърпа, тъй че не познах никоя от тях. В този момент предводителката отвори ракличката. В нея имаше нещо кръгло и увито в зелена тафта. Тя го положи в най-горното котле и го похлупи пак с един капак с периферия, който бе целият с дупки. Отгоре му тя поля малко от течността, приготвена от нас вчера. От това чешмата започна да тече. Четири тръбички излизаха от казана, под него се намираше друг с много остриета, на които девойките закрепиха своите висящи лампи, та да се затопли казанът и заври водата. И когато водата възвря, тя закапа през многото дупки върху мъртвите тела. Бе толкова гореща, че разтопи всички мъртъвци и ги втечни. Какво бе обаче онова кръгло нещо, увито отгоре, моите другари още не знаеха. Аз обаче разбрах, че бе главата на мавъра, от която водата толкова много се нагорещяваше. Около големия казан също имаше множество дупки. В тях девойките поставиха своите клонки. Дали това бе необходимо или спадаше към церемонията, не зная. При все това клоните непрекъснато биваха напръсквани от чешмата, след което от тях в котела се стичаха капки с малко жълтеникав цвят.

151 Символизира мъдростта и човешкото битие. – Бел. прев58

Чешмата продължи да тече от само себе си два часа, но колкото повече време минаваше, толкова повече отслабваше тя. Междувременно музикантите си отидоха и ние се заразхождахме насам-натам из залата. Залата бе така направена, че имахме достатъчно възможности да си прекараме времето. Не липсваха статуи, картини, часовници, органи, чешми с водоскоци и други подобни. Но ето че стана така, че една чешма спря и не искаше да потече отново. Затова девойката предводителка нареди да донесат едно златно кълбо. Под чешмата имаше една канелка. През нея тя остави да изтече в кълбото всичката материя, която се бе разтворила в горещи капки. Накрая се напълниха с тях николко мерки, които бяха с много червен цвят. Другата вода, която бе останала горе в котела, изляха. Тази до голяма степен олекнала чешма изнесоха навън. Дали тя биде отворена отвън или бе останало нещо, полезно за мъртъвците, не бива да казвам. Зная обаче, че водата, с която напълниха кълбото, бе много по-тежка от това, което бихме могли да носим ние, шестимата, или още повече души, въпреки че тя не би трябвало да бъде прекалено тежка за един човек. Когато и това кълбо бе изнесено с мъка през вратата, ние отново останахме сами. Забелязах обаче, че над нас някой ходеше насам-натам. Затова се огледах наоколо за стълбата си. Събратята ми разменяха най-невероятни мнения за тази чешма, защото смятаха, че мъртъвците лежаха в градината на двореца, и не разбираха смисъла на тези действия. Аз обаче благодаря Богу, че се бях събудил в подходящ момент и бях видял това, което ми помагаше по-добре да проумея онова, което вършеше предводителката. След четвърт час капакът горе се отвори и ни бе заповядано да се изкачим. Това стана както преди с помощта на крила, стълби и въжета. Доядя ме обаче за това, че девойките можеха да се качват горе по друг път, а ние трябваше да се мъчим така. Но забелязах, че тук ставаше дума за нещо особено и че старият мъж трябваше да направи нещо, защото крилата на моите събратя не им помагаха много, когато искаха да се качат горе.

Когато все пак издържахме и на това изпитание и дупката биде затворена, аз видях кълбото да виси на една дебела верига по средата на залата. В тази зала нямаше нищо друго освен прозорци и между всеки два прозореца по една врата, която закриваше само едно голямо блестящо огледало. Прозорци и огледала оптически бяха така съчетани едни с други, че слънцето попадаше само върху една врата. Тъй че когато прозорците и вратите пред огледалата биваха отворени, навсякъде имаше само слънце. Всичките лъчи падаха чрез изкуственото пречупване на светлината върху златното кълбо, което висеше по средата. И понеже то бе излъскано, получаваше се такъв блясък, че нито един от нас не можеше да отвори очите си. Затова трябваше да гледаме напред към прозорците толкова дълго, колкото бе необходимо на кълбото да се нагорещи достатъчно и да се постигне желаният ефект. На това място трябва наистина да кажа, че посредством тези огледала преживях най-чудесната гледка, каквато природата някога е създавала, защото навсякъде имаше слънца, а кълбото по средата грееше още по-ярко, тъй че още по-малко, отколкото бе възможно при слънцето, можехме да задържим погледа си върху му дори и за миг.

Най-после предводителката разпореди да закрият oгледалата и затворят прозорците, за да може да се изстуди малко кълбото, и това стана в седем часа. Намерихме това за добре, тъй като сега имахме време да се подкрепим малко с една закуска. Гощавката бе отново съвсем философска; никой от нас нямаше опасност да прекали с мярката и въпреки това не страдахме от недостиг. Надеждата за бъдещата радост (в която девойката предводителка непрекъснато ни уверяваше) ни правеше толкова весели, че ние не се плашехме от никаква работа или неудобство. В интерес на истината трябва да кажа, че за моите събратя от високото съсловие нито кухнята, нито пък трапезата бяха важни. Те намираха удоволствие само в това, да се занимават с една такава необикновена физика, за да разсъждават по такъв начин върху мъдростта и всемогъществото на Твореца. След леката закуска отново се приготвихме за работа, защото кълбото се бе достатъчно изстудило. С голям труд и мъка трябваше да го свалим от веригата на пода. Но ето че се стигна до спор, как можем да разглобим кълбото, тъй като ни бе заповядано да го разрежем в средата. Един остър диамант трябваше да ни послужи за инструмент. След като го отворихме, там вече нямаше никаква червенина, а едно красиво, снежнобяло яйце. Много ни зарадва, че това така добре ни се удаде, защото девойката предводителка непрекъснато изказваше опасения, че черупката щяла още да бъде твърде меха. С радост стояхме около яйцето, сякаш ние го бяхме снесли. Но предводителката бързо нареди да го изнесат, а тя самата се раздели с нас и заключи вратата. Какво обаче направи с него, както и дали бе извършено нещо тайно, не зная, но и не ми се вярва.

Отново почивахме четвърт час, докато се отвори третата дупка и ние стигнахме четвъртия етаж или под. В тази зала намерихме един голям меден котел, пълен с жълт пясък. Той бе сгрят чрез обикновен огън, след което яйцето биде заровено вътре, за да узрее напълно. Котелът бе четириъгълен. От едната страна върху му се четяха тези два стиха, написани с големи букви:

59

О. ВЫ. ТО. BIT. MI. LI. KANT.I. VOLTBIT. ТО. GOLT152 . От другата страна бяха тези три думи. SANITAS. NIX. HASTA153 . Върху третата страна стоеше само една-единствена дума. F.I.A. T154. Но най-накрая стоеше цял надпис, който гласеше. QUOD Ignis: Aer: Aqua: Terra: SANCTIS REGUM ЕТ REGINARUM NOSTR: Cineribus. Eripere поп poterunt. Fidelis Chymicorum Turba IN HANC URNAM Contulit, Ао155. Дали с това се имаше предвид пясъкът или яйцето156, този спор предоставям на учените люде. Аз

върша своето и няма да оставя нищо необявено. След като нашето яйце бе готово, то биде извадено. Нямаше обаче нужда да го пробиваме, тъй като птицата, която беше в него, сама се освободи и изглеждаше много радостна, но цялата окървавена и безформена. Най-напред ние я поставихме върху топлия пясък. В това време девойката предводителка заповяда здраво да завържем птицата, защото иначе щяла да ни създаде доста затруднения. Така и стана. Така бе направено. Скоро й донесоха храна. Това бе кръвта на обезглавените, втечнена отново със специално приготвената вода. От нея пред очите ни птицата растеше и ставаше толкова голяма, че разбрахме защо девойката ни бе предупредила да внимаваме. Тя хапеше и дращеше тъй враждебно, че ако бе успяла да се добере до някого, с него щеше да бъде свършено. Птицата беше толкова черна и дива, че будеше страх. Отново й донесоха ядене, вероятно кръвта на още някоя кралска особа. От тази храна отново й опадаха всичките пера и на тяхно място й пораснаха белоснежни пера. В това оперение тя малко се укроти и ние можехме по-лесно да се справяме с нея, но все пак й нямахме много вяра.

От третото ястие перата й започнаха тъй красиво да се шарят, че аз през целия си живот не бях виждал такива красиви багри. Тя беше станала извънредно кротка и се държеше приятелски, така че с позволение на предводителката ние я освободихме от пленничеството й. Съвсем оправдано е, започна девойката предводителка, тя да бъде посветена с радост, защото чрез вашето усърдие и съгласието на нашите стари родители ти получи най-голямото съвършенство. С тези думи тя заповяда да слагат трапезата за обяд, а на нас да си починем, защото най-трудното дело било свършено и подобавало да изпитваме удоволствие от извършената работа.

Ние се развеселихме, но все още бяхме с траурните си дрехи, което не подхождаше твърде на радостта ни. А предводителката непрестанно ни задаваше въпроси, за да проучи навярно кой измежду нас би могъл да бъде особено полезен за нейното начинание. Най-много я интересуваше топенето и доста й допадаше, ако някой от нас бе запознат с точните манипулации, както подобава на един художник157 . Обядът не продължи повече от три четвърти час. Ние повечето време се посветихме на птицата, на която постоянно трябваше да даваме да яде от нашата храна. Сега обаче тя вече не нарастваше, а запази големината си. След като се нахранихме, не ни оставиха дълго да почиваме, а след като предводителката и птицата си отидоха, ни бе отворена петата зала, в която влязохме по вече описания начин и предложихме услугите си. В тази зала бе приготвена баня за нашата птица. Тя бе боядисана с един бял прах тъй, че изглеждаше сякаш бе от чисто мляко. В началото, когато поставиха птицата вътре, тя бе хладна, от което птицата беше доста доволна, пиеше и играеше в нея, забавлявайки се. След като обаче тя започна да се загрява от поставените отдолу лампи, струваше ни много усилия да я задържим вътре, поради което поставихме капак върху котела. Главата я оставихме

152 Неразчетено досега. – Бел. прев153 "Здраве, сняг, копие". Смисълът не е ясен. – Бел. прев154 "Да бъде": Може би е във връзка със законите на Ордена: I. Смело признаване на Бог = Fortitudo. П. Безгреховният живот на праведника = Justitia. Ш. Готовност да се оказва помощ = Auxilia. IV. Смиреност и умереност = Temperantia. Или в смисъла на "Да бъде". – Бел. прев155 Това, което от свещената пепел на нашите крале и кралици не успяха да изтръгнат огън, въздух, вода и земя, събра в тази урна верният отряд от алхимици. – Бел. прев156 Отнася се до предхождащи този текст тайни знаци, първият от тих означава според Кинаст, с. 90, годината 1459 (годишнината от сватбата). Вторият означава Триединството, а третия Кинаст разчита като съкращение за Paracelsus Hochheimensis Medicinae Doctor. Последният символ означава "Иисус началото и краят" (= Jesus mihi omnia). – Бел. прев157 Алхимик. – Бел. прев

60

да стърчи навън през една дупка, докато й опадаха всичките пера от тази баня и тя стана гладка като човек. Горещината не й вредеше никак, което много ме учуди, защото перата в банята бидоха изцяло стопени и водата се боядиса в синьо. Най-накрая пуснахме птицата на свобода. Тя скочи сама от котела и бе така ослепително гладка, че бе истинско удоволствие да я гледа човек. Но тъй като бе станала буйна, трябваше да я завържем с една каишка, закачена с верига, за врата и така да я разхождаме нагоре-надолу из залата. Междувременно под котела бе запален силен огън и водата, в която бе стояла птицата, бе оставена да ври дотогава, докато се превърна в камък, оцветен в синьо. Ние го извадихме и най-напред го начукахме, след това трябваше да го стрием о един камък и накрая с тази боя да намажем цялата кожа на птицата. Тогава тя стана още по-чудна, защото бе съвсем синя с изключение на главата, която остана бяла. С това нашата работа на този етаж бе свършена и (след като девойката заедно със своята синя птица се бе разделила с нас) ни беше наредено през дупката да се качим на шестия етаж.

Там ние бяхме доста опечалени, тъй като по средата имаше поставено едно олтарче, тъй както го описах по-горе в залата на краля. Върху му седяха шестте споменати преди неща, птицата беше седмото. Първо поставиха пред нея чешмичката, от която течеше хубаво питие. След това ти кълва толкова продължително бялата змия, че ти започна обилно да кърви. Тази кръв трябваше да съберем в една златна купа и да я изсипем в гърлото на птицата, която силно се съпротивляваше. После пъхнахме главата на змията в чешмичката. От това тя отново оживя и се вмъкна в мъртвешката глава, тъй че дълго след тона не можех да я видя. През това време сферата продължаваше да се движи дотогава, докато не се установи желаното съотношение между звезди и планети и часовничето не удари един. Скоро се установи отново друго съотношение. Тогава камбанката удари два. Докато най-накрая можахме да наблюдаваме третото съотношение, което също така бе известено от камбанката, а бедната птица сама положи смирено глава върху книгата и се остави доброволно да й бъде отсечена главата чрез един от нас. Но от нея не потече нито капка кръв, докато не я разтвориха откъм гърдите; тогава кръвта бликна силно тъй свежа и светла, сякаш бе чешма от рубини. Смъртта й порази сърцата ни. Ние мислехме, че само с една птица няма да ни се помогне. Затова оставихме нещата тъй, както се случиха, разтребихме олтарчето и помогнахме на девойката да изгори тялото на пепел върху олтарчето заедно с окачената към него дъсчица с огън, който бе взет от светлика. След това пепелта биде пречистена неколкократно и сложена за съхранение в едно сандъче от кипарисово дърво.

Тук не мога да премълча що за шега бе изиграна на мен и на още трима мои събратя. След като грижливо бяхме събрали пепелта, девойката предводителка каза, че вече сме тук в шестата зала и имаме пред себе си още само една. След това нашите мъки свършват и ние ще се върнем отново в двореца. Ти се надяваше да може да представи пред краля и кралицата славните ни дела и да издейства подобаващо възнаграждение. Но, каза тя, установих, че измежду вас има четирима лениви, които бавно работят в лабораториите (и тя посочи мен и още трима). Понеже изпитвам любов към всеки един, не искам да ги предам за заслуженото наказание. Но тъй като това не може да остане ненаказано, то ние трябвало да бъдем изключени от предстоящата седма и най-великолепна акция. Така няма да става нужда Негово кралско Височество да налага някакво наказание.

Какво ми бе на душата след тези думи, оставям на другите да си помислят, защото нашата девойка можеше тъй да се преструва на сериозна, че ние се смятахме за най-злочестите измежду всички хора. След това тя нареди чрез едно от момичетата (винаги присъстваха много от тях) да доведат музикантите. Те трябваше да ни изкарат през вратата с толкова подигравки и гавра, надувайки своите тръби, че от смях едва успяваха да свирят. Особено много ни ядоса обаче, че на всичкото отгоре тя ни се присмиваше. А и измежду нашите събратя може би също е имало някои, които са се радвали на нещастието ни.

Но всичко се оказа съвсем другояче. Тъй като щом стигнахме вратата, музикантите ни казаха да бъдем весели и да ги последваме нагоре по спираловидната стълба. Те ни заведоха до седмия под, който бе под покрива. Там заварихме стария мъж, когото не бяхме видели досега, да стои пред една малка кръгла печка. Той ни посрещна дружелюбно и ни честити от сърце за това, че сме били избрани от девойката. След като чу за първоначалния ни ужас, за малко не му се пръсна коремът от смях. Поучете се от това, каза той, мили синове, че човек никога не знае колко много всъщност Бог се грижи за него! По време на този разговор дойде и девойката със своята кутийка. След като достатъчно се бе посмяла над нас, тя пресипа пепелта в един друг съд и напълни своя с друга материя, като съобщи, че сега трябвало и на останалите художници да приготви нещо синьо за очите. През това време тя ни поръча да следваме напътствията на стария господин и да изпълняваме заповедите му.

С това ти се раздели с нас в седмата зала, като нареди на нашите събратя да дойдат. Какво е направила с тях там, не мога да зная, защото не само че им бе забранено да казват, но и ние не можахме да видим нищо заради собствената ни заетост. Трябваше да навлажним пепелта с

61

предварително приготвената вода, тъй че да стане на рядко тесто. След това сложихме тази материя на огъня, докато добре се сгорещи. После я изляхме в две малки форми или модели и ги оставихме малко да се изстудят. Остана и малко време да погледаме през един процеп какво правят нашите събратя. Те се занимаваха с печката, като всеки сам трябваше да разпалва огъня с една тръба. Духаха тъй, че им секваше дъхът, и навярно си мислеха, че са в по-добро положение в сравнение с нас. Духането продължи, докато нашият старец отново ни призова на работа, така че не мога да кажа какво е станало после.

Отворихме формите и открихме, че вътре в тях имаше две светли и почти прозрачни статуетки, каквито човешки очи още никога не са виждали, едно момченце и едно момиче158, всяко само четири дюйма дълго (1 дюйм (или 1 инч) = 2,54 см.). И което най-много ме учуди, те не бяха твърди, а меки и с плът като на всеки човек, само че в тих нямаше живот. Сега вече твърдо вярвах, че изображението на Венера е било направено също по този начин. Тези красиви като ангели деца най-напред положихме върху две възглавници от атлаз и доста дълго ги разглеждахме, като забравихме сами себе си, потънали в съзерцание. Старият господин ни откъсна от това занимание и заповяда постоянно да капваме по една капка от кръвта на птицата, която бе събирана предварително в златната купа, в устата на фигурите. От това те започнаха видимо да нарастват. Постепенно ставаха все по-красиви и си помислих, че художниците би трябвало да се поучат в своето изкуство от това творение на природата. И ето че те започнаха да стават толкова големи, щото ние трябваше да ги вдигнем от възглавниците и да ги сложим да легнат върху една дълга маса, покрита с бяло кадифе. Старият господин ни заповяда да ги завием до гърдите с една бяла нежна завивка от тафта.

За да бъда по-кратък: преди да бяхме употребили напълно кръвта, те вече доста бяха възмъжали, имаха златистожълти коси и в сравнение с тих споменатата Венера бе едно нищо. Но им липсваше още естествена топлина и чувствителност. Те бяха мъртви фигури, но с жив и естествен тен. И понеже съществуваше опасението, че щяха да станат прекалено големи, старият не искаше да им дават вече каквото и да е, а закри с покривката също така и лицата им и заповяда да заобиколят масата с факли. (Тук трябва да предупредя читателя да не смята, че тази светлина бе необходима, защото според мен единственото намерение на стария господин бе да не забележим кога душата ще влезе в тях. На мен също може би нямаше да ми направи впечатление, ако не бях вече виждал два пъти преди това пламъците. Но аз оставих другите трима с тяхната представа. Старият господин също не знаеше, че бях видял нещо.) Ето че ни казаха да седнем на пейката срещу масата. Скоро дойде и девойката с музика и е всички необходими неща. Тя носеше със себе си две красиви бели дрехи, равни на които не бях виждал никога в двореца, които и не мога да опиша, защото мисля, че бяха изцяло от кристал. Но те бяха меки и непрозрачни. Тя ги положи върху масата и се разпореди на своите момичета и стария господин да започнат със своите фокуси и номера около масата, които бяха устроени с цел да отклонят вниманието ни. Това ставаше, както бе казано, под покрива, който бе така причудливо оформен, а именно със седем сводести полукълба. Средното бе малко по-високо и имаше най-горе една малка кръгла дупка, която бе обаче затворена.

След много церемонии влязоха още шест девойки. Всяка носеше по един тромбон, който бе обвит със светлозелена светеща материя като с венец. Един получи старият господин и след като бе угасил някои светлини най-отгоре и бе открил лицата им, той постави един от тромбоните на устата на мъртвото тяло, и то тъй, че горната част бе насочена към споменатия отвор в купола. Моите събратя гледаха съсредоточено към пластиките (подобните на хора фигури), аз обаче имах други мисли в главата си. Защото щом като листата или венецът около тръбата бе запален, видях как горната дупка се отвори и една светла огнена ивица се спусна надолу през тръбата и влезе в безжизненото тяло. След това дупката бе отново затворена и тромбоните бяха изнесени. (С тази игра моите събратя бяха донякъде заблудени, понеже мислеха, че животът в човешките образи бе предизвикан от горенето на зелената материя на листата.) Щом фигурата прие душата, очите й се отвориха и затвориха, но съществото почти не се раздвижи. Старият господин постави друга тръба върху устата на втората фигура, запали огън и душата бе пусната да влезе през тръбата. Това бе направено по три пъти за всяка фигура. След това всички светлини бяха угасени, а покривката от кадифе бе преметната през двете човешки фигури. Занесоха ги увити върху едно походно легло, където, закрити зад завесите, те поспаха доста.

(Ето че стана време девицата да погледне как се държаха останалите наши художници159. Те бяха в добро разположение, тъй като, както ми разказа след това самата тя, трябвало да работят над златото. Това наистина е част от изкуството, но не най-изисканата, най-необходимата и най-добрата. Те имаха

158 Homunculi duo159 Алхимици. – Бел. прев

62

при себе си също така една част от тази пепел, но само за да не си мислят, че историята с птицата е станала единствено заради златото и че чрез това е бил отново върнат животът на убития.)

И тъй ние седяхме там тихо, за да изчакаме да се събуди нашата съпружеска двойка. Това трая около половин час. Отнякъде отново се появи палавият Купидон. И след като ни поздрави един по един, той отлети под завесата и се закача с тях дотогава, докато те се събудиха. Това бе свързано с голямо удивление, защото те смятаха, че от часа на обезглавяването им досега са спали. След като Купидон ги бе събудил и им бе дал възможност да се познаят отново един другиго, той се отдръпна малко настрана, за да могат да си починат още по-добре. През това време той вършеше своите лудории с нас. Накрая трябваше да му се доведе музиката и всички да станат малко по-весели. Не след дълго дойде девойката и като поздрави почтително, целуна ръцете на младия крал и кралицата, които се чувстваха малко слаби. Тя донесе двете споменати красиви одежди, те ги облякоха и се представиха с тях. Седнаха върху две изящни кресла и ние ги поздравихме почтително с реверанс, за което самият крал благодари по най-милостив начин.

Междувременно бе станало пет часа. Затова те не можеха повече да се бавят и веднага щом най-важните неща бяха събрани, трябваше да придружим младите кралски особи надолу по спираловидната стълба през портите и стражите навън към кораба. Те седнаха вътре заедно с няколко девойки и Купидон. Отпътуваха толкова бързо, че скоро ги изгубихме от погледа си. Както чух, след това били посрещнати от няколко внушителни кораба, тъй че за четири часа пропътували голямо разстояние.

След пет часа на музикантите бе заповядано отново да отнесат всички неща на корабите долу и да се приготвят за заминаване. Но тъй като това вървеше доста бавно, старият господин пусна една част от своите тайни воини да излязат. Досега те бяха държани скрити във вала. При това ми направи впечатление, че кулата бе много подходяща за отбрана. Воините бързо се справиха с багажа и не остана нищо друго за вършене освен нашата среднощна вечеря.

Когато масите бяха готови, девойката отново ни заведе при нашите събратя. Тогава трябваше да се престорим на много страдащи и да скрием усмивките си. Те обаче все се усмихваха лукаво, макар че между тях имаше някои, които ни съчувстваха. При среднощната вечеря с нас бе и старият господин и никой не можеше да се похвали с нещо, без старият мъж да го обори или да го коригира, или да му даде още някоя добра поука. От него аз научих най-много. Много добре щеше да бъде, ако всеки беше се придържал и ръководил по него, тогава някои неща щяха да се подредят по-добре. След като хапнахме, старият господин най-напред ни заведе в своите работилници, каквито имаше на разни места в бастионите. Там видяхме чудни творения на природата, а също така и други неща, които бе създал човешкият разум, подражавайки на природата. Наистина имаше много неща за гледане и ако ни бяха оставили, нямаше да ни стигне и година. Така прекарахме времето до късно през нощта. Накрая легнахме да спим, като получихме не само добри легла във вала, но и извънредно изящни стаи. Това ни учуди още повече, като се имаше предвид колко трябваше да страдаме вчера. В една такава стая имах пълно спокойствие. И тъй като много от грижите ми бяха изчезнали, тихият шум на морето ми помогна да заспя дълбоко и сладко заедно с един сън от единайсет часа до осем сутринта.

ДЕН СЕДМИ Когато се събудих и бързо се облякох, поисках отново да отида в кулата. Но във вала имаше

толкова много мрачни коридори, че аз доста време се лутах, преди да намеря някакъв изход. Същото се случи и на останалите, докато накрая отново се събрахме в най-долното сводесто помещение. Там ни дадоха жълти монашески дрехи с качулки заедно с жълти руна. Тогава девойката ни каза, че сме рицари на Златния камък.

След като се приготвихме, старият мъж подари всекиму по едно парче злато. Върху едната му страна стояха думите:

AR. NAT. MI.160 Върху обратната страна се четеше: ТЕМ. NA. Е161. Той ни заръча да не нарушаваме този завет. Отправихме се навътре в морето и ми направи голямо впечатление, че нашите кораби бяха тъй

великолепно обзаведени, та не би било възможно тези красиви неща да не са били донесени от другаде. Бяха дванадесет кораба, шест наши и шест на стария господин. Той се отправи към нашия кораб, на който бяха събрани всички мои събратя. В първия кораб се настаниха музикантите, каквито

160 По Агрипа фон Нетесхайм: Ars naturae ministra = Изкуството е слугата на природата. – Бел. прев161 Temporis natura filia = Природата е дъщерята на времето. – Бел. прев

63

старият господин също тъй имаше доста на брой, те пътуваха пред нас, за да ни развличат. Знамената на корабите изобразяваха дванадесетте небесни зодиака. Ние се намирахме на кораба със знака Везни. Освен всичко друго нашият кораб имаше и един чудно хубав часовник, който отчиташе всяка минута162.

Морето бе толкова тихо, че представляваше особено удо-волствие да се пътува. Но най-хубавото бе разговорът със стария мъж. Той можеше да изпълва времето ни с чудни истории по такъв начин, че аз бих могъл през целия си живот да пътувам с него. Междувременно корабите доста бързо напредваха, защото преди още да бяха изминали и два часа, един моряк ни каза, че вече виждал много кораби.

По това можеше да се приеме, че идваха да ни посрещнат. Така бе наистина и щом навлязохме от морето в езерото по споменатата речна теснина, там бяха разположени около петстотин кораба, между които един от чисто злато и скъпоценни камъни. В него седяха крал и кралица заедно с високоблагородни особи. Веднага след като ни съзряха, наредиха да се дадат залпове от всички оръдия и звукът, издаван от тромбони, тромпети и войскови барабани, бе толкова силен, че всички кораби в морето се тресяха. Накрая, след като бяхме пристигнали, те заобиколиха нашите кораби и замлъкнаха. Старият Атлас произнесе по поръчение на краля кратка, но изискана реч, като започна с въпроса, дали дарът за краля е приготвен. Моите събратя много се учудиха, че кралят вече е възкръснал, тъй като мислеха, че тепърва трябваше да го съживят. Ние ги оставихме да се чудят и се престорихме, че и ние намираме това за странно.

След поздравлението на Атлас напред излезе нашият старец и даде обширен отговор, като пожела на краля и на кралицата щастие и благополучие и им предаде една малка изящна ракла. Какво имаше вътре, не зная. То бе поверено за съхранение на сновящия между двамата Купидон. След това заповядаха да изстрелят отново приветствени залпове и ние пътувахме доста време заедно, докато накрая стигнахме до един друг бряг. Това бе в близост до първата порта, през която бях минал най-първо. На площада чакаше вече голяма част от кралската дворцова прислуга заедно с няколко хиляди коня. Щом достигнахме брега и слязохме, кралят и кралицата ни подадоха ръка особено любезно и след това ние трябваше да възседнем конете. На това място любезно искам да помоля читателя, щото той да не възприема моя разказ по-нататък като собствена прослава и гордост, а да ми повярва, че ако не се налагаше, то аз бих премълчал за честта, която ми бе оказана. Ние всички бидохме разпределени един след друг между знатните особи. Нашият стар господин и аз, недостойният, трябваше да яздим до краля. Всеки от нас носеше по едно снежнобяло знаме с червен кръст върху му. На мен ми възложиха това поради моята възраст, тъй като и двамата бяхме с дълги бели бради и коси. Аз бях закачил моите отличителни знаци на шапката си, което младият крал скоро забеляза. Той попита дали аз бях онзи, който е можал да разтълкува знаците долу при портата. Аз смирено потвърдих, той обаче се засмя на това и забеляза, че вече нямало нужда от формалности, защото съм му бил братовчед. След това кралят ме попита как съм решил задачите. Отговорих – с вода и със сол. Той се учуди кой ме е научил на толкова мъдрост. Тогава аз станах малко по-смел и му разказах как се бе случило всичко с моя хляб, с гълъбицата и гарвана. Кралят изслуша разказа ми и изрази твърдата си увереност, че сигурно Бог ме е дарил с особено голям късмет.

Тогава стигнахме до първата порта, на която пазеше пазачът със сините дрехи. Той държеше в ръката си едно писмено моление. Щом ме съзря до краля, той ми връчи молението с думите да спомена пред краля за неговата вярност. Попитах краля как стояха нещата около този пазач. Той ми отговори, че бил отличен астролог, който се ползвал с голямо уважение. Но веднъж извършил грях спрямо Венера и я съзерцавал в нейното ложе, поради което му било наложено като наказание да пази първата порта, докато бъде избавен от някого. Попитах дали този, който го замени, щеше да бъде освободен на свой ред. Кралят потвърди, но само ако се намери някой, който е сгрешил по същия начин, като застане на неговото място. Тези думи ме улучиха в сърцето, защото моята съвест ме обвиняваше в това, че аз бях престъпникът, но си замълчах и само предадох молението. Щом той го прочете, силно се уплаши, тъй че и кралицата, която яздеше зад нас с нашата девойка и още една кралица, за която си спомнях още от окачването на тежестите горе, забеляза това. Тя го попита какво означава това писмо. Той обаче не искаше да покаже нищо от това, което чувстваше, скри писмото у себе си и заговори за други неща.

Към три часа влязохме в двореца. След като слязохме и придружихме краля до споменатата зала, той каза на стария Атлас да отиде при него в една малка стая и му показа писмото. След това Атлас се върна, яздейки, при пазача, за да проучи по-подробно въпроса. Тогава младият крал заедно с кралицата и останалите знатни особи седнаха, а нашата девойка започна да хвали нашето усърдие с молба да

162 Срв. Фама. – Бел. прев64

бъдем кралски възнаградени, а тя самата да бъде оставена на досегашната си служба. Старият господин също стана и започна да уверява, че всичко, което била казала девойката, било истина и че затова подобава и двете страни да бъдат възнаградени. След това трябваше малко да се отдръпнем назад. Бе решено всеки да изкаже по едно желание, което щеше да бъде изпълнено. Нямаше съмнение в това, че умният щеше да изкаже и най-доброто желание. И така трябваше да си помислим до среднощната вечеря. В това време кралят и кралицата бяха започнали да играят за развлечение на нещо, което приличаше на шах, но имаше други правила. Добродетел и порок се бореха един срещу друг. Така много хубаво можеше да се види с какви средства порокът преследваше добродетелта, как те се срещаха непрестанно. Това ставаше толкова изкусно, че на нас ни се прииска и ние да играем на подобна игра.

По време на играта дойде отново Атлас и направи тайно съобщение. Лицето ми се обля в руменина, защото съвестта ми не ми даваше покой. След това кралят ми предложи сам да прочета прошението. Съдържанието му се състоеше приблизително в следното: Най-напред пазачът пожелаваше на краля щастие и да се разпростре навсякъде семето му. След това той посочваше, че е дошъл вече денят, в който съгласно кралското позволение трябваше да бъде освободен, тъй като Венера е била вече открита от един гост. Това наблюдение било вярно. Тъй на кралското Височество се налагало строго и усърдно да направи проучване с цел да установи, че неговото откритие е истина. Ако то останело без потвърждение, то той искал през целия си живот да остане на портата. Затова той се молел най-смирено да му позволят с риск на живота му да вземе участие в тази среднощна вечеря. Той искал сам да открие извършителя и тъй да получи желаното освобождение. Това бе изложено подробно и умело. При това аз добре чувствах разположението на духа му. Но за мен той бе твър-де строг и аз бих предпочел да не го бях усетил. Е, мислех аз, дали би могло да му се помогне все пак с моето все още неизказано желание. Попитах краля дали той не би могъл да бъде освободен по някакъв друг начин. Не, отговори кралят, тъй като нещата имат своята самобитна особеност; но все пак по отношение на нощната вечеря можем наистина да задоволим желанието му.

И той изпрати човек навън да го доведе. Междувременно в една зала, в която още никога не бяхме влизали, приготвиха трапези. Тя бе самото съвършенство и бе така подредена, че не ми е възможно дори само да започна с описанието й. В неи ние бяхме въведени с особена помпозност и церемониалност. Купидон този път не присъстваше. Защото, както чух, оскърблението, сполетяло майка му, доста го бе разсърдило. В крайна сметка моето деяние и връченото прошение бяха причина за тези неприятности. Кралят се колебаеше да проучи гостите си преди всичко за това, защото и тези, които още не знаеха, щяха да научат. Така той предостави на пазача, който бе вече пристигнал, да направи своите точни наблюдения и си даде вид на весел, доколкото можа. И тъй всички отново се развеселиха и започнаха да се развличат с всевъзможни забавни разговори. Не е нужно да разказвам какви бяха обслужването и другите обичаи тогава, тъй като това не е от голямо значение за читателя и моето намерение. Ние бяхме изпълнени по-скоро извънредно много от изкусността и човешкото умение, отколкото опиянени от напитките. Това бе последното и най-прекрасно празненство, на което присъствах. След банкета масите бяха бързо вдигнати и николко красиви кресла поставени в кръг, в които трябваше да седнем редом с краля и кралицата, стария господин, жените и девойките. Един красив паж разтвори споменатата по-горе прелестна книжка. Атлас бързо застана в средата и отправи към нас следните думи: Негово кралско Височество не е забравил какво бяхме направили за Него и колко усърдно бяхме свършили работата си. Затова като награда той ни бе избрал заедно и поотделно за рицари на Златния камък163. Тъй че се налагало не само да се държим подобаващо спрямо кралското Височество, но и да спазваме следните клаузи. Така кралското Височество на свой ред щяло да знае как да се отнася към своите другари от сдружението. След това той накара пажа да прочете клаузите. Те бяха следните:

I. Вие, рицари, трябва да се закълнете, че по всяко време ще бъдете предани не на някой дявол или дух, а на Единия Бог, вашия Творец, и на Неговата служителка, природата.

ІІ.Че ще ненавиждате всякакъв разврат, блудство, гнусота и че не ще омърсите с такива пороци вашия Орден.

ІІІ. Че с вашите дарби ще се притичвате на помощ на всеки, който я заслужава и се нуждае от нея. IV. Че не ще използвате такава чест за светски разкош и почит. V. Че не ще искате да живеете по-дълго, отколкото е пожелал Бог. Последната клауза ни накара да се разсмеем. Навярно тя беше прибавена само на шега. И така

трябваше да положим клетва върху кралския скиптър. След това бидохме провъзгласени за рицари с обичайната тържественост и освен останалите привилегии бяхме поставени над неразумността,

163 Символ на Христос. – Бел. прев65

бедността и болестите, за да действаме спрямо тих според собствената си съвест. Клетвата се състоя в един малък параклис (до който стигнахме в процесия). Благодарих на Бога и за Негова прослава окачих там моето златно руно и шапката си и ги оставих за вечен спомен. И тъй като всеки трябваше да напише името си, аз написах:

Summa scientia nihil scire. FR. CHRISTIANUS ROSENCREUTZ, Eques aure~ Lapidis164 Аппо 1459. Другите написаха други неща, всеки това, което му харесваше. След това отново ни върнаха в

залата и ни настаниха да седнем. Също тъй ни напомниха всеки бързо да помисли какво желание да изкаже. Кралят бе седнал със свитата си в малката стая, за да изслуша там нашите желания.

И тъй всеки трябваше да влезе поотделно, ето защо не мога да кажа нищо за нито едно чуждо желание. Мислех, че нямаше да има нищо по-похвално от това, ако за честта на моя Орден покажех една похвална добродетел. Не намерих по-достойна от тази, която ми изглеждаше най-неприятна, а именно да покажа благодарност. И въпреки че бих могъл наистина да си пожелая нещо далеч по-приятно, преборих се със себе си и реших, макар и да бе опасно, да направи тъй, че да освободя моя благодетел. Когато ме поканиха вътре, попитаха ме, той като вече бях чел молбата, не съм ли забелязал или заподозрял никого като виновник. Започнах смело да разказвам как бе станало всичко и как бях попаднал там по неразумност. Имах намерение да поема всичко върху себе си, но се излъгах в очакванията си, че нещата бързо могат да се уредят. Кралят и останалите господа се учудиха много на едно такова неочаквано признание и ми казаха да се отдръпна настрана. Когато бях повикан отново, Атлас ми съобщи, че не било леко за Негово кралско Величие да научи за сполетялата ме зла участ, особено като се има предвид колко много ме обичал и ценял. Тъй като не му било възможно да отмени установената традиция, не можели да отсъдят спрямо мене по друг начин. За да бъде освободен пазачът, трябваше аз да заема неговото място. Надяваха се, че скоро някой ще сгреши, тъй че да мога да си отида у дома. Но преди сватбеното тържество нямаше надежда този въпрос да се уреди.

Тази присъда почти ме погуби. Бях враждебно настроен към себе си и към своята бъбрива уста за туй, че не можах да си премълча. Накрая все пак събрах кураж и понеже си мислех, че така трябва, разказах как този пазач ме бе дарил със знак и ме бе препоръчал на останалите. С негова помощ бях издържал изпита с везната и удостоен с почести. Най-естественото нещо на света бе да се покажа благодарен спрямо моя благодетел. И понеже нещата не биха могли да станат другояче, благодарих за присъдата и бях радостен, че мога да направя за него нещо, след като той ми бе помогнал да постигна толкова много. Поисках да узная дали правото ми на едно желание не може да оправи възникналото положение. Ако си отидех в къщи, то той би бил освободен чрез мен, а аз въз основа на моето желание. Получих отговор, че изказаното от мен желание не притежавало такава сила, която да направи възможно освобождаването на пазача.

Но на Негово кралско Височество много се понравило това, че съм се примирил с неизбежното. Всички обаче били загрижени за това, че още не съм осъзнавал в какво окаяно положение съм бил изпаднал заради подобно лекомислено любопитство. С това добрият човек бе оправдан, а аз трябваше да се оттегля с натъжено сърце. След мен повикаха и останалите. Всички те излизаха радостни, което бе още по-мъчително за мен, защото мислех, че ще дочакам края на живота си при портата, размишлявах надълго и нашироко какво занимание да си намеря, за да прекарам времето си. Накрая си помислих, че всъщност вече съм доста стар и няма да живея още кой знае колко. Мъката и меланхолията лесно щяха да ме съсипят и така моята служба на пазач щеше да се свърши. Навярно щях да успея бързо да се намеря блажено почиващ в гроба. Много подобни мисли се въртяха в главата ми. От време на време се ядосвах, че бях видял толкова хубави неща, а сега ги губех безвъзвратно. Но, от друга страна, се утешавах, че преди края бях постигнал всички радости и че нямаше да си отида позорно. Това бе последният и най-лош удар, който понасях. Докато бях обзет от моите тежки размишления, другите вече бяха готови и след като се сбогуваха с краля, всеки бе отведен в своята стая. Аз обаче, бедният, си нямах никого, който да ми покаже пътя. На всичкото отгоре трябваше да понасям и закачки. И за да нося белега на бъдещата си служба, трябваше да си сложа пръстена, който преди това бе носил другият пазач. Накрая кралят ми напомни, тъй като сега го виждах за последен път в подобен вид, да се държа както подобава на професията ми, а не в ущърб на Ордена. След това той ме прегърна и целуна, като с всичко това ми даде да разбера, че утре щях да седя при моята порта. След като всички още известно време любезно разговаряха с мен и ми подадоха ръка, предавайки ме

164 Висше знание е да осъзнаем, че нищо не знаем. Брат Кристиан Розенкройц, рицар на Златния камък, през година 1459. Една интересна препратка към Сократ: "Аз знам, че нищо не знам." – Бел. прев

66

на Божията закрила, бях заведен от двамата старци, господаря на кулата и Атлас, в една чудесна стая, в която имаше три легла. Всеки от нас легна на едно от тях. Тогава почти два часа...

Тук липсват приблизително две страници... и книгата завършва с това – авторът, който мислел, че на сутринта трябвало да стане пазач на портата, се върнал у дома си.

ТАЙНИ ФИГУРИ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ ОТ XVI И XVII ВEК Ученията на розенкройцерите от XVI и XVII век или Малък основен буквар165 за млади ученици,

които ще се упражняват прилежно всеки ден в школата на Св. Дух. Издържано в естествената и теологична светлина от един брат на име П.Ф. от братството на Кристиан Розенкройц, направено за първи път обществено достояние и допълнено с някои фигури със същото съдържание от П. С.

Алтона, отпечатано и издадено от Йох. Дав. фон Екхардт, Кралеки привил. печатар, 1785166

ПЪРВА ЧАСТ Притчи 27, 7167 Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко. Пак там, 14, 6 Разпътник търси мъдрост и не намира, а за разумен знанието е леко. Всемогъщият, всемъдрият и всичко знаещ Господ Бог е надарил единствено човека измежду

всички други животни с разум, тъй щото да познава и да не оставя неизследвано неговото творение. Следователно този човек, когото всичко знаещият Бог е събудил по тази причина за живот, трябва да се заеме наистина с това велико и съкровено дело и великата тайна на прастарата вода – Философския камък, който е едно напълно естествено нещо.

Приготовлението и магическото действие (Magysterium) на Философския камък е нещо природно. То не е дело на човека, а е изцяло и напълно произведение на природата, защото всеки артист ("Artist"), как то и срещаното в подобни текстове "Kiinstler" – художник, като понятие е свързано с владеенето и заниманията със "седемте свободни изкуства" (граматика, диалектика, реторика, аритметика, геометрия, астрономия, музика) като основни науки на античността и средните векове. В случая става дума за човек, занимаващ се с алхимически процеси, алхимик всъщност не прави нищо друго, освен да насочва природата към растеж подобно на земеделец, който прави същото със своите плодове и насаждения. Само че той е изобретателен в своя разум и е получил Божията милост, посредством което управлява същото това движение, в което творението е било създадено чрез варене и с течение на времето, а именно първоначално като основа (Subiectum), която природата предоставя заедно със скритата във всички метали, животни и растения универсална тинктура. Това представлява грубо, неоформено тяло (Corpus), което няма нито облика, нито формата на нито едно животно или растение, а първоначално е онова грубо, кално, тежко, лигаво, жилаво и воднисто същество, при което

165 Под заглавието в оригинала стон "Einfaltig АВС Biichlein", което, от една страна, загатва за скромността на автора, а, от друга страна, говори за намерението му да въведе и обясни основни алхимички понятия, които обаче в крайна сметка съхраняват скрития си и сложен смисъл, респ. дават възможност за няколко интерпретации н с това остават верни на характера на езотеричната литература. – Бел. прев166 Преводът следва оформлението н възпроизвежда съкращенията в оригинала с изключение на случаите, в които значително е затруднена разбираемостта на текста. Целта е да се запази автентичната езотерична атмосфера н замисълът на авторите. Тук "привил." означава "привилегирован". – Бел. прев167 Този и всички останали цитати от оригинала в настоящия превод имат за преводен еквивалент съответния текст от Библия, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. София: Св. Синод на българската Църква, 1991. – Бел. прев

67

е спряла дейността си природата. Ко гато обаче получилият просветление човек разкрие тези материи, той ги изследва чрез извличане (Dige stion) и получава в чист вид гъстата мъглява сянка, която ги обвива, и оставя скритото бавно да излази. Чрез по-нататъшна сублимация (Sublimation) той отделя също така вложената в него вътрешна душа, която се вмества в едно телесно същество. Вследствие на това бива намерено онова, което природата е скрила първоначално в това безформено тяло и което най-великият Творец е дарил и посадил в това творение (Creato) за сила и големи дела (Magnalia), защото Бог още в началото на Сътворението, преди всички останали създания, е посадил в това творение такава сила и я дарява всеки ден. Ако това не беше така, то на никой човек на Земята не би се удало да доведе до желания край подобно природно дело, а още по-малко по такъв начин да допринесе каквато и да било полза. На благосклонния добър Бог изобщо не му се зловиди, че човекът се сдобива със съкровищата и богатствата, които Той е посял в природата, защото иначе Той не би дарил с нищо създанията, а би сътворил всичко само в полза на човека и би направил човека господар на Своето творение. Ето защо се полага на човека да познае и да се сдобие с подобно природно творение, тъй като в противен случай едно толкова надарено и чудно създание не би си заслужавало изобщо да го има и ние щяхме да сме като кравите, които вървят, без да забелязват природата, и Божият съвет би бил съвсем безполезен, а природата би била лишена от своето съвършенство. Deus autem й Natura, nihil faciunt frustra. (Бог и природата не вършат нищо напразно)168 Но всемогъщият Бог управлява над всичко това, подрежда нещата и прави тъй, та на магарето и на коня да им изсипват отпреде овеса и зобта, а на надарения с разум човек да му бъдат поднасяни изящни и приятни ястия. Ето защо онези, които се стремят да проследят и обяснят както се полага подобни дълбоко скрити тайни (Arcana) и висши съкровища, не бива да ги е грижа за отделни невежи, тъй като на тях им липсва разум в светлина та на природата.

Но философите и мъдрите мъже, както древните169, тъй и сегашните, са водили не малко диспути върху това тайно изкуство и с най-различни имена, параболи и най-чудновати чужди софистични слова са се докосвали до този фундамент (Subiectum) и неговата същност (Essen tia). Те винаги са се питали що за материя, що за тяло, що за праоснова (Subiectus), да, що за чудно нещо и тайно творение е това, в което е въплътена толкова мощна, чудна и небесна сила, след извличането и пречистването на която може да се помогне на човека, животните, растенията и металите и във висша сте пен може да бъде подкрепено здравето и съвършенството им, както и да се подобрят още много неща. Тъй всичките, които са били и сега са истински философи и синове на мъдростта (Filii Sapientiae), единодушно и с най-различни речи и писания желаят да покажат и обърнат внимание единствено на една-едничка цел и една-единствена материя. Тук обаче е налице голямо мълчание по отношение на същественото, защото дори и на тих самите е поставен катинар на устата, върху който има тежък печат, тъй като стане ли това нещо общо достояние, подобно на умението да се прави бира или хляб, то светът сигурно би загинал.

Това единствено нещо обаче, което falvit se ipsum, coagulat se ipsum, se ipsum impraegnat vivicat (само се разтваря, от само себе си се съсирва, само се опложда или зачева, умира и отново се съживява), е било предмет на търсене от страна на мнозина, но повечето от тях грешали, заблуждавайки се по отношение на предмета на своето търсене. Защото то е нещо, което стои най-близо до златото и е по силите и на бедняка, и на богаташа, все едно къде са те. Но философите заплашват и изричат execrationem divinam (Божие проклятие) над всекиго, който го назовава изрично с устните си.

Въпреки че всемогъщият Бог понася проклятието на тези философи и допуска заклинанията им, няколко хиляди години те са били под закрилата му. Но все пак това нещо е устроено с мисловна основна материя, защото същият този наш магнезиев прах170 не само че в малка степен притежава пропорционално съдържащия се общ жизнен дух (Spiritus Vitalis), но е и много силно кондензирана и сгъстена от небесната сила материя, тъй щото от изпаренията на мястото, където се намира, мнозина са били тъй опиянени, че не са могли да се държат сами на краката си. Но който разбира, който е добре запознат с подобни материи и от недрата на една планина или отнякъде другаде, където той би могъл да бъде намерен, напълни едно буренце от Онзи сок, който след това по особеното и прещедро Божие

168 В оригинала на места след текст на латински в скоби следва немският му превод. В тези случаи оставаме верни на оригиналния текст и в скоби също така даваме българския превод. Там, където в оригинала са налице обаче само латински означения и термини, те се превеждат в текста за постигане на по-добра четивност, а под линия като бележки на преводач ката се дават оригиналните латински означения, ако това се налага. – Бел. прев169 Античните философи. – Бел. прев170 Magnesia: многозначен термин в алхимията, който може да означава съединение от мед, олово, цинк и желязо, от което под въздействието на Меркурий се получава сребро или злато; също така може да означава освобождаване, респ. отделяне на душата от материята. – Бел. прев

68

благоволение се предоставя на бедни и богати, нека се отправи после с този сок към къщи и отиде при пещта или в друго помещение, което избере като най-удобно. Там да направи приспособления и да започне да работи усилено с него, но тъй ловко, че и собствената му прислуга да не види нищо.Защото с това природно творение не се мърси наоколо, както се случва при обикновените занаятчии като въглищаря, леяря, или пък някого другиго, а може да се държи в затворен сандък, безразлично в какво помещение, стига само да не го прескочи котка171. Затова при необходимост работещият може и така много добре да си върши работата, стига само пещта му да е с тройно обезпечение и да може да се регулира температурата. След което се оставя природата да следва естествения си ход.

И тъй, ако посредством разтваряне или разлагане (Solution) от него се отдели земното, а чрез продължително извличане се постигне усилване, освобождаване от грубата материя (Crudae materiae), то става съвсем фино и се възражда, разбира се, още веднъж този високоблагороден остър и силен дух. Според вида пиене и ядене, начина на усвояване и хранене за определено време се осигурява неколкократно надлежното количество и силата му се кондензира по такъв начин, както се каза вече по-горе, че братята му всеки ден осигуряват нови вътрешни опори. Как мислиш, че може да се постигне подобно нещо, имайки пред вид каква сила и неизмерно скрита мощ на жизнения дух, грубата материя или основния фундамент му се дават от артистите и констелацията на небето в земното му царство и от което се извлича след това философският всеобщ таен дух, който за мъдреците е техният Меркурий172, и е началото, средата и краят, в който е създадено и скрито природното злато (Aurum Physicum). Обикновените лаборанти се опитват да го екстрахират от обикновеното злато, но безуспешно. Защото философите говорят много в своите писания за Слънцето (Sol) в алхимичната символика означава злато и Луната (Luna) в алхимичната символика означава сребро. Срв. Coniunctio solь et lunae – Обединението на противоречията под формата на алхимическата сватба "hieros gamos", при която символично както при мъжкото и женското начало се осъществява сливане, установяване на хармония. Тя е резултат от процеса на вътрешно пречистване и усъвършенстване на човека, което е всъщност приготовлението на самия Философски камък според привържениците на Парацелз. Срв. Юнг, К.Г., Психология на алхимията, за то ва, кои измежду металите са най-устойчивите в огъня, но подобно нещо не може да стане ясно от буквата, тъй като техните Слънце и Луна, там, където се довеждат до вътрешната им чистота и са с истинско, при родно-надлежно и философско приготовление, са до голяма степен сравними с небесните тела като Слънцето и Луната, които със своята светлина осветяват ден и нощ горния и долния небосклон173. Ето защо тези два благородни метала, каквито са Слънцето и Луната на философите, са по природа толкова еднакви с човешкото тяло, че могат да му влеят много здраве, ако бъдат употребени правилно и ако човек знае как да ги приготви, защото само Общата триединна точка на Вселената трябва да се постигне, но духът е онзи, който се съдържа в тези имен но два метала, в основата им, и им придава такава устойчивост, сила и добродетел,както е и в много други неща.

И ето защо надареният с Божията милост човек може да приготви и направи нещо от гореспоменатото червено и бяло, или Слънце и Луна, което се нарича Философски камък (Lapidem Philosophorum) или древен воден камък на мъдреците, от едно творение, в което Бог заедно със Сътворението или със създаването на света е вложил една такава сила или е посадил във високонадарените мъже ради Божията любов и благоволение от гореспоменатите материи или фундамент. Аз обаче нзхождам от това, че Божественото същество се е запазило във всевъзможните създания при първото сътворение на света от жизнения дух с неговото вдъхване като един и същ общ Дух. Вложено в споменатата първична материя и дълбоко скрито в най-потайните недра на Земята, то подсказва и завещава на мъдрите мъже чрез своята свещена мъдрост да го събират, приготвят, използват и с него да направят също така чудото174. То и сега всекидневно дарява и посажда.

Назованите по-горе две неща: Слънце и Луна или Червено и Бяло, или по-скоро приготовлението на сяра и Меркурий, които представляват съставните части на нашия Философски камък и са получени от тези вещества (От сяра и живак) посредством продължителна и многократна пречистваща сублимация, след това неколкократно старателно се претеглят и после се смесват; но ти не бива да оставаш в неведение относно това, що за сила и възможности имат двете споменати съставки, а трябва да знаеш колко тежка е всяка от тях, secundum proportionem Physicam (според физическото

171 Символ и атрибут на магьосничество. – Бел. прев172 В астрологически и алхимически смисъл Меркурий е между другото управляващият Духа на живота, патрон на учените, хората на изкуството и на търговците. Често идентифициране с Хермес, срв. херменевтика. – Бел. прев173 Небето и Земята. Особено на Слънцето се приписва ролята на посредник между тях; то осигурява "равновесие на световната колесница", срв. Поймандър, ХVІ 7. – Бел. Прев.174 Алхимикът "освобождава" подобно на Твореца най-ценното, най-чудното, квинтесенцията, подготвяйки материята и изхвърляйки онова, което е земно н кално. Срв. Франсоаз Бонардел, Херметизмът. Панорама, 1997, 111 и ел. – Бел. прев

69

съотношение), защото една до ста голяма част от Меркурий може да се съедини с малка част слънчева душа или сяра (Animae Solis vel Sulphuris), после тези две неща внимателно се смесват с ръка и по този начин приготовлението и най-труд ното е свършено.

Трябва да знаеш обаче, че е необходимо да оцветиш твоя Меркурий най-напред с червената тинктура, но той няма да стане веднага червен в съчетанието, а ще остане бял, той, Меркурий, има предимството измежду всички останали пръв да бъде оцветен, при това със слънчева душа (Anima solis) от тази меркуриал на тинктура (Tinctur Мегcuril); също и за това, откъде може да се вземе тя, съобщават философите. Ферментът на златото (е злато), както ферментът на тестото е тесто. По същия начин ферментът на златото се състои от неговата природа и оттук неговата сила е съвършена, ако е станало обръщане в земя. Едва тогава може да се говори за философското начало175, за действителна истинска праматерия на металите на философите, върху която след това истинските и опитни в изкуството майстори тепърва започват да прилагат своя талант, за да стигнат до великото творение, та да продължи след това най-изкусният майстор творец (Artifex) с това дело и го доведе с Божията благословия до онзи край, към който е бил насочван и свързан с него от Бога, а именно към преславния камък на мъдреците, който следователно не е направен от нищо друго освен единствено от скрития дух на Вселената, от подготвената и приготвена истинска алхимична праматерия (Materia prima Philosophorum). И който успее наистина да познае този скрит дух (Spiritum Secretum), той несъмнено разбира тайните и чудесата на природата и притежава познанието на светлината на природата, той е следователно двигателят на хармонията, привличането и магнетизма (Motus harmonicus Sympaticus и magneticus) Оттук възникват и Хармонията и Съгласието (Harmonia и Concordantia), магнетичната и симпатичната сила или действие на горното и долното равнище. Запомни обаче, че тези две съставки по природа са изначално различни поради противоположните си качества, защото едното е топло и сухо, другото – студено и влажно; те обаче трябва да се съединят и когато това става, техните противоположни качества трябва да се променят и уеднаквят постепенно, тъй щото никоя същност от прекалено силен огън да не се възкачи за сметка на другата над нея, поради което ти никога не би могъл да ги събереш заедно, защото двете същности едновременно трябва да се възкачат под управлението на огъня,след което от общата маса (Сorpus) се извличат противоречията (Discrasta) и се установява равномерност (Aequali tas) и добра температура посредством умерено и продължително варене.

Защото щом като двата елемента176 сяра и живак се намерят в непосредствена близост един до друг и продължително време се нагряват на умерена топ лина, противоречията помежду им намаляват и те се споразумяват, докато накрая се изменят177, тъй че се стига до единство (Conspiration) и същевременно въздигане, а най-горе на стъкленицата във всеки случай е написано "1", те са готови да се оженят. Тогава младоженецът поставя на младоженката златен пръстен, казват философите. И когато живакът (Mercurius) следователно бъде както трябва подложен на варене заедно със своята сяра като вода и земя, то и всеки от тях хвърля излишното от себе си и чистите части се спояват помежду си толкова по-добре, колкото по-продължително са заедно, и са освободени от своите отпадъци, иначе нечистите части пречат на съединението и на началото.

Защото Меркурий като първоматерия е съвсем груб и не може да се смеси ни най-малко, нито може да продължи да бъде такъв, защото никой елемент не влиза в друг, нито пък се съединява с него действително и изцяло. Ако трябва обаче да се помогне на нещата, тъй че да се получи една истинска тинктура, то е необходимо да се приготви едно ново спиритуалистично тяло, получено от двете. Защото след пречистването (Purification) едното приема добродетелите на другото и от многото се получава нещо ново като вид и действие (Numero & virtute), ако обаче огънят стане прекалено силен и не се управлява според из искванията на природата, то тези две споменати по-горе тела или ще се задушат, или ще се разделят, след което не биха имали своята приятна жила и от това или не би излязло нищо или пък нещо лошо, или някое чудовище. Когато обаче се процедира скромно с умерена, постоянна температура, при сублимация двете неща се въздигат най-горе в стъклото или защитния съд; на тези приятни цветя, ако ги откъснеш, можеш да се понаслаждаваш вече малко.

Скритата промяна на природата (Motum occultum naturae)/ можеш да доловиш също толкова, колкото можеш да видиш или чуеш как расте тревата, защото нарастването и израстването на тези две съставни части, Меркурий и сяра, не може да се наблюдава и забележи ежечасно поради тяхното фино скрито и бавно развитие, а единствено от седмица на седмица да се извади заключение и се пресметне това по никой скрит с тази цел знак. Защото вътрешният огън е съвсем фин и скрит и колкото и бавен

175 Вероятно началото на приготовлението на Философския камък. – Бел. прев176 Същевременно две начала – женско н мъжко. – Бел. прев177 В оригинала "qualifizieren" означава привеждане в действие, проявление, промяна под въздействието на ответните качества (елементи),срв. Я. Бьоме, Аврора, с.33. – Бел. прев.

70

да е, той не спира, докато не достигне онзи завършек, който съответства на вътрешното му намерение. Това може да се види също така при всички растения, освен ако скритото и майсторско варене не бъде разстроено и разрушено отвън от прекалено силната горещина на слънцето или не му бъде попречено от внезапен студ; ergo qu scit occultum motum naturae, scit perfectum decoctionem (ето защо който познава скритото движение на при родата, той познава също така и съвършеното варене или приготовление); трябва само да остави на това движение и развитие да следва своя естествен и упорит ход, независимо от това, че то не може нито да бъде видяно, нито чуто, както не могат да бъдат разбрани и Centra й ignem invisibilem seminum invisibilium (центровете и невидимият огън на техните невидими семена). Ето защо ти трябва да предоставиш това единствено на природата и да я наблюдаваш, и да не й внушаваш или влияеш, като не само еднократно, а изцяло да й се довериш, докато осъществи своето раждане.

Природата, ако се остави да получава нежна и приятна топлина, върши и довежда до край сама по себе си онова, което е необходимо за оформянето на всяко създание или за създаването на нова форма, защото Божието – Да бъде! (Fiat), се крие във всички създания и във всички растения, и притежава своята могъща сила, както след това време, тъй и изначално.

Четири са преди всичко обаче действията и латентните сили178, които използва благородната природа при всяко варене, за да подсигури и доведе делата си до край.

ПЪРВАТА СИЛА е и се нарича притегляща и привличаща (Appellativa & attractiva), тъй като ти може да се

съхранява, нараства и уголемява от всички кътчета и места, които природата й предоставя, и прави възможно отблизо и отдалеч да привлича храна, да я яде с голяма охота и ox їosa да придобива магнетична сила, каквато съществува между мъжа и жената, Меркурий и сярата, тъй както сухото привлича мокрото, а материята формата. С това е свързана и сентенцията на философите, natura naturam amat, amplectitur prosequitur. Omnia nam que crescentia, dum radices agun & vivunt, succun ex Terra attrahunt, atque avide arripiunt illud, quo vivere sе & augmentar sentiunt. Т.е. природата обича природата, прегръща я и я следва. Защото всички растения, като пуснат корени и започнат да живеят, привличат от земята сок към себе си и жадно го поемат в себе си, като по този начин могат да живеят и се размножават. Защото там, където има глад и жажда, там яденето и пиенето се приемат с голяма охота и се събужда това качество и латентна сила (Potentia), получено от топлината и умерената сухота.

ВТОРАТА СИЛА & ВЪЗДЕЙСТВИЕ е и се нарича запазващ & свързващ елемент (Natura retentiva & coagulativa), защото природата не

само сама на себе си с голяма охота доставя от себе си онова, което й е полезно и служи и благоприятства продължението й, или когато не й достига онова, от което се нуждае, но ти притежава също така връзката, с която притегля и довежда до себе си, и съхранява за себе си, променя в себе си същото, тъй че чрез тези две избира най-чистите части, останалите отделя и отвежда до изхода и го кара да нараства, и няма нужда повече от калцинация или фиксация; natura naturam retine( (природата запазва природата) и подобно умение произтича от сухотата, защото студът свива получените и еднакви по форма части на Земята и ги изсушава.

ТРЕТАТА СИЛА & ВЪЗДЕЙСТВИЕ или възпроизвеждащите & осигуряващите нарастването сили в природата (Naturae in rebus

generandis & augmentandis) Est Virtus digestiva, quaе fit per putrefactionemseu in putresactione (Това е асимилиращата си ла, която се получава чрез гниенето или при гниенето), при умерена и постоянна топлина и влажност, тъй като природата асимилира, променя, въвежда определен вид и качество, изрязва грубото, подслажда горчивото, прави тръпчивото приятно, суровото по-меко, а неузрялото и дивото – познато, изначално неспособното прави сега сръчно и работливо и води до изпълнението и съвършенството на крайното запланувано дело, и представлява съставна част в Съединението.

ЧЕТВЪРТАТА ПРИРОДНА СИЛА (POTENTIA NATURAE)Est virtu expulsiva mundificativa, segregativа (е изкарващата, пречистващата и отделящата сила),

която отде ля и изхвърля, която по време на сублимацията или изваряването чисти и пречиства (Mundiret), измива, освобождава от мръсотиите (Sordibus) и мрака и поражда чисто, без примеси, силно или светло тяло (Corpus) или същество, като събира еднаквите части и постепенно освобождава от

178 Virtutes & potentias: приложение на философ ките термини actus и potentia (гр.: energeia и dynamis). – Бел. прев71

разнородните, отблъсква недоброкачественото и порочното (Vitia) и всичко чуждо, оглежда грубото, определя особеното място на всяка част, което бива причинено и идва от приятната и трайна топлина при достатъчно влажност, и това е както при сублимацията и неузрелия плод, който иска да изпадне от шушулката. Затова природата и артистите се заемат в началото именно с освобождаването на пациенса от агенса, поради което става и усъвършенстване. Nam liberatio illa а partibus heterogeneы est vita й perfectio omnis Rei, т.е. защото това освобождаване от онези части, които са нееднакви и противоположни, е животът и съвършенството на всяко не що. Понеже агенсът и пациенсът, които дотогава са спорили един с друг, тъй че всеки е действал и оказвал съпротива, съпротива,съобразена с противника,(т.е.) толкова, колкото е било възможно, за да сломи своя неприятел, по време на варенето не трябва да се обединяват, а най-добрата част трябва да спечели по бедата, да изпусне нечистото и го постави под себе си.

И когато всички природни сили (Naturales potentiae) са свършили своята работа (Оfficium), тогава идва едно ново раждане и се вижда ранният плод,както при всички други растения, така следователно и при нашето творение (Subiecto) и дело на природата, което, след като е завършено, е направо чудесно и съвсем не прилича вече на онова,което е било първоначално,и няма повече никакви други качества, нито студено, нито сухо, и нито мокро, нито топло, а освен това не е нито мъжко, нито женско.Защото студеното е същото,обърнато в топлото, а сухото във влажното, тежкото е станало леко, а лекото – тежко – и се е получила една нова Квинтесенция (Quinta Essentia), едно духовно тяло (Corpus Spirituale) и един телесен дух (Spiritus corporalis), такова тяло, което е нещо светло и чисто, прозрачно и кристално, каквото природата никога не е могла да създаде сама за себе си, откак свят съществува. Майсторът художник (Arti fex) и просветленият човек обаче с помощта на Бога и природата успяват тук чрез своя ум, знание и деист вие отново да се срещнат с чудото, тоест Unguentum, anima, aurum Philosophorum, flos aur (Душата, мехлема179, златото на философите, цветето на златото). Теофраст180 и други наричат това глутен на орела (Gluten aquilae) (Глутен на орела). от лат. glulina (глина). В алхимията означава гелоподобно агрегатно състояние. В трактата Libellus де tinctura physicorum, приписван на Парацелз. става дума за розовата кръв на лъва и белия глутен на орела, които коагулират и довеждат до възникването на тинктурата, срв. съединяването на мъжкото и женското начало в Химическата сватба. В същия смисъл като глутен се използват и означенията "гума", "смола" и "антимонов хлорид". Орелът е комплексен алхимичен символ на Меркурий, вода и душа – елемент, който се съединява със сярата като "мъжки принцип" при коагулацията (сгъстяването), една от операциите, които водят до получаването на Философския камък.

Както се каза, четирите латентни природни сили (Potentiis naturae) се получават с посредничеството на огъня, който трябва да бъде таен, благоприличен, естествен и неугасим, природосъобразен, постоянен и следователно да благоприятства развитието. Трябва обаче най-много да се внимава с два вида огън, а именно: с външния елементарен огън, който се запалва от артиста и се подчинява на тази цел, и с вътрешния, вродения и естествен огън на материите. Както видяхме, в трите рода творения, каквито са животните, растенията и минералите, съществува един природен огън, чрез който всяко нещо получава вътрешен тласък ,движи се, получава живота си по този начин, става силно, голямо и така може да продължи своята, получена с рождението си, сила и придобитата си добродетел с всяко качество.

Но огънят, който е в нашата Есенция (Subiecto), ни най-малко не може да се сравни с този огън, който е при живите същества и минералите. Той крие в себе си най-чудната силна огненост, спрямо която външният огън трябва да се разглежда като вода, защото никой друг обикновен елементарен огън не може да погълне и унищожи финото злато, което е най-устойчивата субстанция измежду всички метали, колкото и силен да е огьнят. Но есенциалният огън ("Мъжкото" начало и духът в алхимическия смисъл) и вода ("Женското" начало в алхимическия смисъл) на философите е в състояние да направи това.

Ако имахме онзи огън, с който Мойсей изгори Златния телец и го разпръсна над водата, и даде на народа на Израел да пие, то нека това бъде алхимично късче от Мойсей, човека на Бога! Той обаче бе обучен и възпитан в египетско изкуство. Или огъня, който пророк Йеремия скри долу под планината,върху която планина Мойсей видя бленуваната страна и умря също така там. Огън, който след 70 години отново бе въздигнат от знаещите потомци на първосвещениците след завръщането от вавилонския затвор, ала през това време се беше освободил в планината и се беше превърнал в плътна вода (2. Макав. I. и 2. гл.). Как смяташ ти, дали не сме искали да се стоплим и да се браним срещу студа през зимата? 179 В оригинала в тази последователност. – Бел. прев180 Теофраетуе (Бомбастус) фон Хоенхайм, наречен Парацелз, ок. 1494 – 1541,известен лекар, алхимик и философ. – Бел.прев

72

Но този огън спи в нашата есенциална материя съвсем спокойно и тихо и не се движи от само себе си. Ако е необходимо този таен и скрит огън да помогне на своето собствено тяло, за да може той да се надигне и започне да действа, и да покаже своите мощ и сила, тъй че артистът да дойде до желания и предопределен край, той трябва да се пробуди чрез външния елементарен огън, да бъде запален и да бъде задвижен, задействан, било то от огъня в лампите, или от какъвто и да било вид огън по твой вкус, стига само да е в състояние достатъчно добре да изпълнява задачата си и да е усърден. Един такъв огън и външна топлина е необходимо да бъде запален и поддържан през цялото време до края на сублимацията, за да се поддържа животът на вътрешния есенциален огън, та по такъв начин двата посочени вида огън взаимно да си помагат и външният да спомага за дейността на вътрешния, докато този достигне определения момент, тъй че да стане един толкова силен и жарък огън, че след това да превръща всичко, що се прибави към него и е от същия вид и природа, в пепел, да го стрива на прах, да го променя и прави подобен на себе си.

Междувременно обаче на всеки един майстор художник е необходимо да знае, че за постигането на желания край трябва да спазва определена пропорция между тези два назовани вида огън – външния и вътрешния, и да разпалва огъня си правилно. Защото направи ли го прекалено слаб, то работата ще спре и външният огън не ще може да въздигне вътрешния, и доколкото той успее до известна степен да го задейства, ще е налице бавно действие и много продължителен процес, макар че в крайна сметка той може да постигне това, ако изчака търпеливо и спазва тези насоки. Направи ли се по-силен от необходимия огън обаче и вътрешният огън пострада от това, и ако чрез това се цели ускоряване, то той става съвсем неспособен и във всеки случай ще унищожи произведението, и бързащият никога не ще достигне крайната цел.

Защото след като чрез продължително варене (Decoction) и сублимация (Sublimation) благородните и чисти части на есенциалната материя постепенно, с увеличаване на вложеното време, бъдат отделени и отстранени от грубото земно и неспособно същество, то извършващият тази дейност трябва да повтори в подобно действие природата и да направи тъй, че да се установи такава умереност, та за вътрешния огън то ва да бъде приемливо, приятно и благоприятно, и на вътрешния есенциален огън да не бъде попречено от прекомерна топлина или да не бъде дори той угасен, а по-скоро да бъде съхранен в неговия естествен вид. Да бъде също така усилен, което води до събирането на чистите и фини части и съединяването помежду им. Грубото обаче трябва да се отдели, за да се събере отделно и най-доброто да може да достигне поставената цел. Ето защо трябва да се научиш от природата на такава степен на огън, която активно довежда своя плод до зрелост, и оттук да прецениш и направиш твоите изводи. Защото вътрешният есенциален огън е всъщност онова нещо, което довежда Философския Меркурий до равновесие (Aequalitaet), а външният огън му предлага ръката си, за да не бъде възпрепятстван той в своята операция, ето защо външният трябва да има единство с вътрешния и да се равнява по същия. Защото при подобно нагаждане на общия елементарен огън е необходимо да бъде поддържана вътрешната естествена топлина, а външната топлина да се регулира по нея, за да не превиши в творението силата на влажния и топъл дух, която е съвсем фина. Там където това не е така, топлата природа на назования дух бива освободена, и не би могла отново да се събере, нито пък да има собствена мощ, защото всичко онова, което е в повече и е по-силно от вложения за събуждането и съхранението на нашите вещества естествен вътрешен огън, води до пречки и гибел. In natura й illius Creatis й generationibus sit tua Imagnatio, т.е. в природата, и което се създава или възниква от нея, да бъде твоето съзерцание. Затова положи влажния дух в земята, изсуши го, слепи го и го скрепи на лек огън, защото по такъв начин ти ще вдъхнеш душа на мъртвото тяло и ще му възстановиш взетото, събуждайки за живот бездушното и мъртвото, за да го възкресиш отново и го приготвиш, ала онова, което бива събрано със сила, не ще издържи никак на изпитанието, тъй като не става така устойчиво, както ако от само себе си доброволно приеме с охота и силно желание да бъде импримирано.

И това е sicci cum humido naturalis unio & ligamen tum optimum (естественото и оптимално съединяване на сухото с влажното). Когато става дума за това, мъдрите мъже съобщават за три вида огън, един от които е специално заетият с най-великото дело (Operis magni), този, който особено по отношение на знание и добра подготовка трябва да управлява също така и другите; който да работи не сляпо, а знаейки и по-предпазливо, отколкото се полага дори на един разумен философ.

Първият е външният огън, който се задейства от артиста или пазача и е наричан от мъдреците водещ (челен), огън (Ignem frontem).На неговите команди са подчинени едновременно благополучието и гибелта на цялото дело, и то по два начина, защото се казва: nimium fumiget саvе (внимавай да не пуши прекалено много), и още: combure igne fortissimo (изгори го с най-силния огън).

73

Вторият огън е гнездото, в което се разполага философът Феникс181 и се излюпва в него, възраждайки се; това не е нищо друго освен съда на философа (природата)182. Мъдреците го наричат ignem corticum (Корков огън), тъй като е писано, че птицата Феникс събира кори от вси чки уханни дървета, за да се самоизгори в тях, и ако това не би било така, Фениксът би трябвало да замръзне и не би могъл да достигне своето съвършенство. Sulphura Sulphuribus continentur (Сяра се поддържа чрез сяра). Защото гнездото трябва да запази малките на птицата, да помага, топли и ги съхрани до последно.

Третият обаче е истинският вътрешно присъщ вроден огън на благородната Сяра, който се намира в корена на фундамента и е съставляващ, храни Меркурий и го закрепва: това е истинският майстор, същинският печат на Хермес (Sigillum Hermetis) – Затварянето на съда, в който е материята на Творението. Алхимиците препоръчват този съд да се затвори херметически с цел закрепване на Творението. Това е символен израз на природната цялост. Съдът (вместилището) е познат още като "вода на Хермес", затваряна с печата на Хермес. "Херметичното" (водо- и въздухоизолиращо) затваряне се приписва като изобретение на Хермес Трисмегист. Горната част на съда символизира Небето, до което се издига просветлената душа, след което тя се спуска надолу и се "закрепва", за да просветли променената природа и я множи в съответствие със собствената си природа (реинкарнация), срв. Химическата сватба. Срв. Ф. Бонардел, 112. За този огън Кребрерус пише. In profundo mercurii est Sulphur, quod tandem vincit frigiditatem & humiditatem in Mercurio. Нос nihil aliud est, quam parvus ignis occultus in mercurio,quod in mineris nostris exitatur & longo temporis successe digerit frigiditatem & humiditatem in Mercurio, тоест: В основата на Меркурий има сяра, която накрая побеждава студа и влагата в него.Това не е нищо друго освен чист огън, кой то е скрит в Меркурий и бива събуден в нашите потомци, и който в протежение на времето ликвидира студа и влажността в Меркурий или ги отстранява. Това всъщност може да се каже още за огъня.

ЗЛАТЕН ТРАКТАТ ЗА ФИЛОСОФСКИЯ КАМЪК Написано от един още жив, но неназован философ, като поука за учения свят183, а за братята от

Братството на златния кръст184 като обяснение (В лето М. РС. XXV.) 1625

ПРЕДГОВОР Към читателя, търсещ Изкуството185 Не се учудвай, милий читателю и справедливий изследователю на природните тайни, защо в тази

последна възраст на света, когато той вече с единия си крак е стъпил в гроба, съм се заловил с написването на то зи кратък трактат,още повече, че почти всички библиотеки са пълни с книги, в които пише за тази материя, които обаче в мнозинството си съдържат погрешни и измислени философски теории и рецепти. Не написах този трактат заради себе си, а заради теб, за да ти покажа основанието на истината и да те извадя от заблудите, за това, което ти е присърце. Аз във всеки случай зная, каквото ми е необходимо да зная, и нямам нужда от книги, защото за двайсет и две години съм изчел толкова много, колкото съм могъл да имам на разположение в моите земи, които съвсем не бяха малко, както ръкописни, тъй и напечатани. Тук ти ще намериш описани теорията за материята и разтварянето186, както и цялата практика, съвършено обхваната в една алегория така ясно и разбираемо, както това може да се намери при един философ. Аз също така съм се постарал да по говоря с философите и затова всичките места, където ще срещнеш една или друга тяхна мисъл, всъщност са загатнати от мен,

181 Митичната (египетска митол.) птица Феникс, която,щом остарее,се самоизгаря, за да възкръсне отново подмладена;изобразявана в алхимическия триъгълник на сярата. Символизира приготовлявания Философски камък. – Бел. прев182 Vas Philosophorum. Срв. също "Ние имаме само един съд, една пещ и един огън и всичко това е едно и също нещо, нашата вода", цит. вж. Дом Пернети, Мито-херметически речник, статията Пещ. – Бел. прев183 Filiis Doctrinae: по всяка вероятност се имат предвид занимаващите се с тази дисциплина. – Бел. прев184 Fratribus aureae Crucis.Програмните манифести на Андрее извикват на живот редица тайни розенкройцерски общности. В апокрифите от онова време се среща означението Орден на златния кръст и розата. Знае се, че целта на ордена съвсем не е била единствено правенето на злато, а слу- жбата в името на културата, науката, добродетелта и ближните, както и прославата на Твореца. В разрез с позициите на официалната църква в текстовете се забелязва опитът за съчетаване на гностицизма с просветителските представи. Срв. Hans Biedermann, Lexikon der magischen Kü- nste, Wiesbaden 1998, с. 188. – Бел. прев185 Термин, използван за означаване на средновековната алхимия в много алхимични произведения, който предполага превъзходството й над всички останали изкуства. То по- чива върху сложна система от херметични съответствия, лежащи в основата на астрологията, а така също и върху много други дисциплини. Може да се срещне освен това и терминът "Кралско изкуство" Срв. "артист" и "художник" за алхимик. – Бел. прев186 Solution: разтваряне, операция, която наред с коагулирането (свързването) и фиксирането предста- влява една от най-важните стъпки при получаването на Философския камък. – Бел. прев

74

тъй че ти самият да можеш да направиш справка и да сравниш концепцията също така и с моите алегории, та да можеш чрез това да изостриш ума си. Наистина аз щях да хвърля по-малко усилия за написването на този трактат, ако бях направил това безподобни алегории и ако бе възможно да се разкрия на братята от Братството на златния кръст (Fratribus aureae crucis). Но за теб, както вече се каза, е най-добре да можеш да извлечеш оттук повече разум. Не бива също така да се учудваш, че съм скрил името си и че не искам да ти се разкрия лично. Аз не търся тщеславна чест за себе си и не искам заради света да прославя името си, а искам ти да имаш полза. Моите учители, истинските философи, не са ме учи ли заради известност да рискувам живота си и да се предлагам на скъперниците и разбойниците като продажна жена, при това с проституирането на тази голяма тайна да поема освен това върху себе си големи грехове187.

Читателят трябва да е доловил вече при Сендивогиус188, че колкото пъти се е разкривал пред големи господа, толкова пъти подобно нещо му е носело само вреда. Опитът показва, че някои философи, които не са пазили достатъчно съкровищата си, заради които са рискували душите си, са били удушени от високомерните си другари скъперници и им е била отнета по грабителски начин тяхната тинктура. Разумът подсказва, че всеки, който носи със себе си голямо съкровище, не би искал то да му бъде откраднато. В своя Анаграма Сендивогиус написа името си.

Преди известно време един нов брат от Братството на златния кръст също така се разкри посредством скрита анаграма (Anagrammate и Aenigmate), така че името му ми стана известно. Защо тогава аз да се изправям пред очите на целия свят? Задоволи се с това, драги читателю, че се разкривам пред мъдрите и същевременно правя възможно да се открие името ми, което въобще не пази в тайна. Останалото поверя вам на нашия Господ Бог, който ще ти каже кой съм, ако Му е угодно и ако това е от полза за мене и за тебе. Недей да се блазниш и да предприемаш търсене на името ми, защото вместо да се опиташ да го на учиш или ме познаеш, ти сигурно ще да бъдеш предоволен, че имаш този трактат. Защото аз се заклех както Бернард фон Тревизо (Или в някои издания под името Тревизанус (Тревизан), Бернардус (Бернар)). Италиански алхимик, роден в Падуа (1406 – 1490), според някои източници на него му се било удало да намери камъка на мъдреците през 1481 г. Заедно с един свещеник в Родос. Приписва му се трактатът Реchemia. и подобно мислещи философи заради справедливостта на никого да не издавам нищо повече от това, което се разкрива тук. Никак да не те е грижа и за това, дали притежавам това съкровище, а по-скоро питай дали съм видял как е устроен светът, какво е било затъмнението в Египет, каква е причината за дъгата, как ще изглеждат светлите тела след всеобщото възкресение и кой е най-устойчивият цвят? Аз обаче ви питам вас, които разбирате моята книжка,дали сте видели откритото голямо солено море без всякакви вълнения да изведе до най-високите планини тинктурите на всички неща? Кажете ми къде от Сяра се получава Сяра, от Меркурий? А също така къде от Меркурий се получава Сяра и от Сяра Меркурий? Кога очите ви ще видят първообраза на пламенната любов, при която мъж и жена се прегръщат така, че и във вечността не могат повече да бъдат разделени един от друг, а стават едно в сърдечна любов? Ако разбирате за какво говоря сега и ако сте вършили подобно нещо с ръцете си и сте виждали с очите си, то аз съм ваш събрат и си отбележете, че зная също така и че няма нищо, което да ми е пожела но от вашето тайно знание, с каквото вътрешно намерение желая да напиша и този малък трактат.

Ако има някой, който би се оплакал от трудността на това Изкуство, нека знае, че то само по себе си не е трудно и че на онези, които Бог обича и които са отличени от Него за това, то се удава лесно.

Поиска ли някой обаче да ме обвини, че съм описал изкуството прекалено ясно и разбираемо, тъй че всеки да може да го разбере, нему ще отговоря, че наистина съм го описал достатъчно разбираемо, но за онези, на които Бог е дарил тази възможност. Недостойните обаче ще трябва да останат настрана. Дума по дума съм разкрил цялото изкуство на най-умните, но те в сърцата си се надсмяха над това и не повярваха, че в нашето произведение има двойно възкресение на мъртвите. Затова нашето изкуство на теория и практика е чиста Божия дарба, която Той дава, когато и комуто поиска, и това не зависи от ничия воля или желание. Аз например бях запознат с това изкуство с всичките му подробности и майсторство от 17 или 18 години и въпреки това трябваше да чакам, докато бъде угодно Богу да ми окаже Своята милост. Никой човек не бива изобщо да се съмнява в сигурността и истинността на това изкуство,още повече, че то е така истинско, така сигурно в природата и така несъмнено устроено от Бога, както Слънцето свети през деня, а Луната през нощта. С това искам да завърша този малък увод и да започна със самия трактат. Вие обаче, обич ни братя от Братството на златния кръст, които тук или

187 Една легенда разказва, че испанец на име Петруе Мормиус се появил през първото десетилетие на XVII в. във Франция и там срещнал старец на име Розе, представящ се за член на състоящия се единствено от трима души Орден на златния кръст на розата. Мормиус се нарекъл по-късно Фамулус Учителя и се преселил в Хага, където се опитвал навярно безуспешно да продаде разкритите му от Розе тайни за производството на панацеята, преобразуването на металите и др. – Бел. прев188 Сендивогиус, Михаил: незаконороден син на полски благородник, роден през 1566 г. в Краков, алхимик. – Бел. прев

75

там оставате скрити и се радвате на високата Божия дарба в богобоязън, не се дръжте към мен така, като че не ме познавате. Знайте, че кръстът изпитва вярващите и изкарва наяве тяхната вира, сигурността и удоволството обаче скрива от тях. Бог да бъде с всички нас. АМИН.

Древните и сегашните философи, многообични читателю и следовник на истинската мъдрост, след като по Божие отличие са постигнали целта на своето желание, заедно с това със своите записки обикновено да ват да се разбере и загатват за две неща на някои свои събратя по нагласа, които са скрити тук и там по света, че истинният Бог ще да просветли и техния разум, труда на техните ръце, и ще им разкрие голямата тайна на тази земна истина, за което те са Му с право задължени за пълна слава, чест и награда. Освен това те се умоляват да оставят след себе си освен книгите и търсещите изкуството ученици и указание или съобщение, та и други,ако на добрия Бог това би било угодно, да могат да узнаят тайните на познанието и тази наука.

Такива люде е имало всред всички народи, както египтяни, измежду които Хермес Трисмегист189 е най-благородният, така и халдейци, гърци, араби, италианци, французи, англичани, холандци, испанци, германци, поляци, унгарци, юдеи и много други. Не по-малко учудващо е това, че макар и мъдри мъже да са писали на различни езици и по различно време, в писанията им се среща единомислие и еднозначен консенсус, така че изначалното им намерение бива постигнато и бързо може да бъде разбрано от всеки истински философ. Бог ги е дарил с тази голяма благодат да държат самото произведе ние в ръцете си. По същия начин както от хармонията произтича истината, така и обратно – дисхармония та изкарва на бял свят всеки софист и набеден философ.

Подобен самозванец никога не разбира истински тайната на мъдреците и върви по своя път, следвайки собствения си ум, но всеки, който разбира от Изкуството, вижда неговата заблуда.

Хармонията обаче и единомислието между истинските артисти майстори в Изкуството навярно се състои в познанието на съставките, на тяхното разтваряне (Solution), тегло, огън и уголемяване (Augmentati on). Материята пък е единство, в което има всичко необходимо, от което е направено жадуваното от любящия. Изкуството, и то в изобилие, подобно на пясъка по брега, както казва философът Анастратус в Turba (Turba Philosophorum (араб., IX в.)), произведение под формата на диалог, често цитирано от алхимици те през Средновековното. Въпреки че е написано на арабски (оригиналът съществува само във фрагменти), произведението почива само на гръцката алхимия. Латински превод е налице от ХП в. Няма нищо по-превъзходно от червения пясък край морето и то е слюнката на Луната, която се прибавя към слънчевата светлина и бива коагулирана.

За необходимостта от подобна единна материя свидетелства даже Агадмон, като казва: "Знайте, че ако не вземете това мое тяло (Сorpus), което е без дух, то не ще успеете да постигнете, каквото търсите, и то за това, защото нищо чуждо не влиза в творението и нищо друго не се изисква за него освен онова, що е чисто."

Ето защо оставете множеството настрана. Защото природата се задоволява с едно-единствено нещо и който не знае това, ще загине. Подобна мисъл изказва Арнолдус де Вила Нова (Наречен също Арнолд (Арналд) фон Виланова (действителното му име обаче е Арнолдо Бахуоне)): 1235 или 1240 – 1311; известен лекар, философ и алхимик от Средновековието, преследван от Инквизицията. – Бел. прев./ в своята книжка, наречена Flos florum, където пише, че нашият камък се прави от едно нещо и с едно нещо. На краля на Неапол той също така казва, че всичко, което е в нашия камък, му е потребно, и той не се нуждае от нищо друго, още повече, че камъкът представлява една природа и едно нещо. Розинус190 също твърди, че само едно е онова, от което е направено всичко. И Лили191 потвърждава,че не е нужно повече от едно нещо, което във всяка една степен на нашето творение се превръща в друга природа. Тъй и Гебер192 говори в своята Summa за един камък, едно лекарство, към което ние не прибавяме нищо, нито пък отнемаме нещо от него, а отделяме само излишното. И Зайтес казва в Turba,

189 Легендарен родоначалник на алхимията, неизчерпаем вдъхновител за алхимиците от Средновековието. Името се свързва с египетския бог на мъдростта Тот, както и на гръцкия Хермес, основоположника на алхимията. "Триславният Хермес" го наричат гърците. Изгубените според легендата негови писания са били отново открити от мага Аполониое от Тиана (живял през І век). На него се приписва великият принцип "Това, което е горе, е като това, което е долу”. Хермес отрежда на човека ролята на посредник между Бога и природния свят, отваряйки по такъв начин пътя на истинската традиция под двойната й херметическа и алхимическа форма. – Бел. прев190 Един от първите исторически доказани алхимици, Цисимос от Панонполис, живял и творил в Египет ок. 300 г. Наричан от латинската алхимия Розинус. – Бел. прев191 Лили, Уйлям: 1602-1681; английски астролог, станал известен с изготвянето на хороскоп за Чарлз І при коронясването му за крал на Шотландия, след което се прославил много с прогнозите си за политическия живот. Автор на редица книги, алманаси. – Бел. прев192 Зад това име се крие Жабир или Джабир иб Хайан или Хаийан, живял през VIII век; автор на множество алхимични книги, описал узряването и превръщането на неблагородните метали в благородни – злато и сребро. Според него металите се състоят от сяра (sulphur) и живак (mercurius), Парацелз прибавя като трета съставка още сол (sal). – Бел. прев

76

че причината за това изкуство е едно-единствено нещо, което е по-силно и по-висше от всички неща, и се нарича силен оцет, който е направил така, че златото се е превърнало в чист Дух, без което не може да се запази нито белотата, нито чернотата, нито червенината. Когато бъде смесен с тялото, те стават едно цяло и го превръща в дух, и го оцветява с духовен и непроменим цвят, и получава от оцветеното обратно своя телесен цвят, който не може да бъде заличен. Ако се опиташ да подпалиш тялото без оцет, то ще изгори.

От тези думи обаче никой може да си извади заключението, че това са не едно, а две неща, а именно тяло то и така нареченият оцет. Те са необходими и трябва да се съединят непременно – едно мокро и едно сухо, за да не изгори от огъня сухото, а да бъде защитено от мокрото от изгаряне. С подобен аргумент и извод аз трябва да се съглася, стига да бъде той разбран правилно, защото по задължение, а не с цел съхранявам по-скоро остарели философски мъдрости в тяхното достойнство и истина. Защото първо е сигурно, че нашият преблагословен камък, имащ при мъдреците много имена, представлява една-единствена материя, която е приготвена от природата за майстора артист193, като тя е сътворена единствено за Великия камък, а не за някое друго нещо в света.

Подобно нещо е пред очите на всеки и целият свят го вижда, разбира и обича, но не го познава. То е благородно и лошо, скъпо и евтино, ценно и незначително и се намира навсякъде.Теофрастус Парацелзус в своя та книга Tincturam Physicorum го нарича "червен лъв", назован на мнозина, познат на малцина. Хермес го нарича в I. глава на своята книга Живак, който в най-дълбоката си вътрешност е втвърден. В Turba на места то бива наричано AEs или руда, а в Rosario Philosophorum194 се нарича Сол. Накратко, тази материя има толкова много имена, колкото са нещата в света. Оттук произтича и това, че ти е толкова слабо разбирана от незнаещите. Незнаещи ги наричам аз, защото те, без да притежават предварително познание за природата и нейното качество, пристъпват към Изкуството, както едно магаре, което отива до яслата и не знае към какво протяга муцуната си, както казва Арнолдус.

Затова в своята Summa реrfectioniз Гебер наистина с право казва, че който не познава началото на природата в самия себе си, той е доста далеч от това изкуство. А Розариус съветва никой да не се залавя с това изкуство, освен ако не е познал началото и порядъка на истинската природа, а след като я познае, му е нужно едно-единствено нещо и това няма да му струва много разноски, защото това е един камък, едно лекарство, един съд, едно-единствено нещо и една същност.Следователно нашата материя е отделена с помощ та на природата и голямото умение на майстора артист, което, както казва Теофраст, ще я трансформира в белия орел, след което блясъкът на Слънцето не ще бъде като този на артиста195, или (както казва Базилиус Валентинус196) от него възниква един дух, бял като снега, и още един дух, чер вен като кръвта197, които крият в себе си третия198.

Изхождайки от това, крал Арос е съвсем прав, като казва, че нашето лекарство е направено от две отделни същности, а именно от съединението на духовната и телесната, студената и влажната, топлата и сухата природа, и не може да бъде направено от никое друго нещо. Рикардус Англикус също казва, че камък и лекарство е онова, което философите означават като нещо двойствено (Rebis) състоящо се от две неща, а именно от тялото и от духа, бяло или червено, по отношение на което са се заблуждавали много глупци, тълкувайки по различен начин стиха: "Андрогинът е най-вярната норма в посочените фигури (примери) (Est rebis in dict rectissima norma figuris). И така става дума за две неща, които са едно нещо, а именно во дата, която се внася в тялото и го разтваря в дух, тоест в минерална вода, от която първоначално бива направено то,тоест от тялото и духа се получава минерална вода,

193 Künstler, а също така и "Artist" се използват в алхимически смисъл за посветените и във висша степен способните; богоподобни, срв. с Прометей. – Бел. прев194 Rosarium Philosophorum, публикувано през 1550 г., представя алхимичните процеси под формата на поредица от картини. - Бел. прев195 Spagyro. Срв. в гръцки spagein – разделям, и ageirein – свързвам, т.е. в смисъл на девиза solvе et coagula, срв. spagyrik: алхимичен способ за приготовление на лекарства (еликсири), в новолатински spagiricus e означение за алхимик. – Бел . прев196 Псевдоним на известен алхимик от XV век за чиито жи вот малко се знае. Съществува недоказано предположение, че идеята за основните съставки на света cor pus (sal), spiritus (mercurius) и anima (sulphur) Парацелз е почерпил от Базилиус Валентинус. Но през XIX век се оспорва за първи път историческата личност на Б.В. и негови произведения се приписват на розенкройцерите от края на XVI век. – Бел прев197 В алхимията бяло и червено са цветовете на двете вещества, съединяващи се помежду си, срв. Химическата сватба, за да се получи Камъкът на мъдреците. Срв. късноантичното убеждение, че при съвкуплеиието, респ. създаването на потомство в огъня на желанието, менструалната кръв се съсирва при съприкосновението със спермата: цветова символика; срв. символиката на "сватбата" при алхимиците, както и на тези два цвята. – Бел. прев198 Прочутите цветове червено (Rube do), бяло (Albedo), черно (Nigredo), с които често се обозначава пътят на Творението са в действителност само външни прояви на процесите, които се развиват в сърцевината на материята. Чрез цветните си епифании тя непрестанно се изявява, демонстрирайки единстото си. Чрез цветовете се отразяват различни реалности в еволюциония процес на трансмутацията – началото или краят. Грубата, неразчленена материя обаче не представлява същият тип единство като завършения Философски камък във вид на злато или херметически андрогин (Rebis). – Бел. прев

77

наречена еликсир или фермент. Защото след това водата и духът представляват едно нещо, от което се правят тинктурата и лекарството, пречистващи всички тела. Ето защо нашето лекарство е направено от едно нещо, което е водата и духът на тялото. И тъй според философите имаме елементите сяра и живак над земята, а от тях са направени златото и сребро то под земята.

Бернардус граф фон Трезуе (Става дума за Тревизан) казва, че нашето произведение се получава от един корен и две меркуриални субстанции, взети сурови и извлечени от минералите, чисти и без примеси. Базилиус Валентинус също пише в книгата За естествените и свръхестествените неща в 4 глава: Аз искам още да ти разкрия в истината и Божията любов това, че коренът на философската сира, която тук е небесен дух, свързан с корена на духовния чрез природния Меркурий, е същевременно и началото на спиритуалистичната Сол. Той (коренът) се намира в една материя, от която се получава камъкът, съществувал преди мене, и то не в много неща. Въпреки че Меркурий сам по себе си и Сярата сама по себе си, особено заедно със Солта, се назовават от всички философи, и че Меркурий се намира в едно, сярата в едно и солта в едно нещо, аз ти казвам все пак, че подобно нещо е възможно само при изобилие на онова, което е в най-голямо количество като съдържание, и разпределено по специфичен начин, може да се използва и приложи за направата на лекарството и за промяната на металите: Духът на Вселената като най-висше съкровище на земната мъдрост и всичките споменати три неща са едно-единствено нещо, което се намира по едно и също време в едно-единствено нещо и бива извлечено от него. То може да превърне всички метали в един-единствен и е истинският Дух Меркурий и душа на Сярата ведно с духовната Сол същевременно съединени в завършен вид под едни небеса и обитаващи едно Тяло. Това е също така и драконът, и орелът.Това е кралят и лъвът, духът и мъртвото тяло, онова, което трябва да обагри мъртвото тяло на златото, докато стане лекарство. И така, приготвената от нас материя бива наречена мъжът и жената.

По-нататък Зимон казва в Turba, че тайната на това произведение се състои от мъжа и жената тоест от действащото (агенс) и страдащото (пациенс) (Agens и patiens). В оловото е мъжът, а в арсениевия сулфат199 - жената. Мъжът се радва на жената, които е взел, и получава помощ от нея, а жената приема от мъжа едно обагрящо семе и бива обагрена от него. И Диамедес казва:съберете мъжкото чедо на червения слуга с неговата благовонна жена които така събрани, заедно ще родят изкуството, до което вие не бива да допускате нищо чуждо, нито пък прах, нито пък някакво друго нещо, и бъдете ли доволни от зачатието, то ще ви се роди истинският син. О, колко безкрайно ценна е материята на този червен слуга, без който не може да съществува ред. Други го наричат Живак (Argentum vivum) или Меркурий и Сяра или огън. Когато Роджериус Бако200 казва в Speeulo, глава 3.: От Сяра и Меркурий биват раждани всички метали и не присъединявайте нищо към тях. Към тях не се добавя нищо и нищо не ги променя освен това, което произтича от тях. Затова ние трябва с право и да вземем Меркурий и Сярата за първоматерия на Камък (Философският камък). Менадус също твърди, че който събере живака с тялото на магнезия и жената с мъжа, той извлича (Освобождава) скритата природа, с която биват обагрени телата.

Лулус201 в своята Codicillo пише, че ка чеството на нашия Меркурий е да се коагулира от своята сяра. И в Practica на своя Testament той казва, че живакът е преливаща и течаща влага, която предпазва от изгаряне. Други наричат това тяло, дух и душа. И тъй, във pore florum Арнолдус отбелязва.Философите казаха,че нашият камък се състои от тялото, душата и духа, и те изрекоха истината. Защото несъвършената материя те сравняват с тялото, тъй като то е слабо. Водата те са нарекли дух, и то с право, защото тя е дух. Фермента обаче те именуват с душа, тъй като той дава на несъвършеното тяло живот, който то преди това не е притежавало, и му придала една по-добра форма. И малко преди това той казва, че духът не е придаден към тялото, а е свързан с него чрез посредничеството на душата, защото душата е посредникът между тялото и Духа, който ги събира заедно. И Марианос202 казва, че душата бързо влиза в тялото си, ако обаче по искаш да я свържеш с друго тяло, напразно ще се трудиш. Също така според Лулус душата, тялото и духът са заедно и едно нещо е онова, което има всичко това в себе си, и то не може да бъде свързано с нищо чуждо.

Защо обаче е необходимо всички тези имена, с които бива назовавана тази наша субстанция, да бъдат посочени и обяснени тук от мен? Защото искам да се задоволим с тези, които са най-употребими 199 Аиripigтепt - съединение на арсена със сярата в алхимичната литература. - Бел. прев200 Роджър Бейкън: 1214 – 1294; английски философ и един от първите истински етествоизпитатели на Средновековието. Радетел на отделянето на теологията от светските науки. Става дума за Speculum astronomiae, произведение, за което обаче съществува подозрение, че има за автор Албертус Магнус. – Бел. прев201 Раймундус Лулуе или още Раймон Лул, каталонец, живял през ХІІІ-XIV век, една от най-интересните личности на Средновековието, автор на повече от 300 произведения. Приписвани са му някои по-късни алхимични книги, към които спадат навярно и цитираните. – Бел. прев202 Легендарен сирийско-арабски алхимик от късната античност, живял около 680 г. след Христос. Монашеското му име е Марианус. – Бел. прев

78

и стоят най-близо до нашите намерения. И след като всъщност проследим откъде произтича тази наша материя и къде трябва да отиде ти, нека за малко се спрем и разгледаме какво е разтваряне и чрез това разсъждение направим ума си по-остър.

Относно убеждението и доводите за това, що е нашата материя и откъде би трябвало да се получава тя, то е необходимо да се знае, че Всемогъщият Творец, чиято мъдрост е толкова голяма, колкото самия Него, а именно безкрайна, по-начало е Онзи, който създаде два вида неща, а именно небесните и онези, които са под Небето. Небесните са самото Небе и небесните жители, върху които този път няма да философстваме надълго. Сътворените под Небето творения са тези, които са сътворени от четирите елемента, и в многочислието си са три по рода си. Първо, всичко, което е живо и с осезание, и се нарича животни. На второ място, всичко, което расте от земята и няма осезание, и се нарича растения. И накрая всичко, което расте под земята, и се нарича минерали.

Тези три вида творения обединяват в себе си всичко, което е сътворено в подлунната област от четирите елемента, и те не са ни повече, ни по-малко от своя вид така, както са утвърдени от Всевишния Бог и следователно са създадени така, че всяко нещо като род и вид не може да бъде превърнато в друго по рода и вида си. Както например от камък в човек или дърво, или от растение в маймуна или олово, или от олово в някое животно или растение. Подобно нещо, казвам аз, е невъзможно по нареждане на великия крал. Защото, ако това бе допустимо в природата, то някои от нейните разновидности, та дори и всичките, щяха да могат да бъдат превръщани в една. Но тъй като тогава всичко би било нахвърляно накуп, Всевишният Господ Бог не е пожелал подобна промяна по род. Нещо повече, Той не само че е съхранил тези три рода творения поотделно, но е пожелал и да въплъти във всяко едно творение собственото му семе, така че всяко едно да се съхрани, умножено по свой род, а не да иска да се превърне в рода на друго, като например човекът в кон, или ябълковото дърво в маруля, или диамантът в злато. Подобно нещо, казвам аз, е недопустимо в природата на другите неща. И както е било отначало, тъй ще остане до деня, в който Всемогъщият, Който в началото каза да бъде, ще каже да свърши!

Но е допустимо между онези неща, които имат една обща субстанция, семена и съчетание на елементите, да се извършва и осъществява облагородяване и подобряване на състоянието им, след което тяхната субстанция става по-чиста и съвършена. Както например виждаме, че даден човек с много по-висш и разумен характер се извисява над други хора, нямащи подобен остър и фин ум, което пък води началото си от чистите и фини духове, а така също и от правилния и добре премерен строеж и състояние на тялото. И тъй следователно може да се види също така как даден кон е много по-благороден от друг, и така е почти при всички видове животни.

Тъй както стоят нещата с животинските родове, тъй е и при растенията. При дърветата чрез присаждане, облагородяване и други известни на усърдните градинари средства, както и при другата растителност всекидневно се наблюдава как измежду растенията и цветята от един и същ вид някое е по-благородно, по-красиво, по-благоуханно, но-добро, по-вкусно от останалите. Нека погледнем само нокътчетата и лалетата, за другите този път не искам да говоря, колко много и разнообразни са те по род, тъй че почти не може да ги преброи човек, които чрез усърдни грижи и подобрение стават, колкото повече време минава, по-благородни, и се появяват толкова красиви и благоуханни цветя, че както изглежда, подобни на тих не са расли никога преди това.

Какво да кажа за металите, чиято обща субстанция е живакът, който бива варен и коагулиран от сярата? Както казва Рикардус Англикус в гл. 6.: Природата е удостоила рода на всички течни и топими неща според същността на живака и неговата сяра, защото живакът има свойството от изпарението, както от топли ната на сярата, която е червена или бяла. Червеното е символ на мъжкото начало арсен, сперма; бялото е символ на женското начало, девствена земя, божествена вода, Ева. Двете начала се съединяват по Божията воля, срв. “химическа сватба” Вж. също забел. за цветовата символика. – Бел. прев. и не гори, да се коагулира. Арнолдус в първата част на 2 глава, наречена За съвършенството на Учението, казва, че живакът е началото на всички неща, които могат да бъдат разтапяни, тъй като всички разтопими неща, когато са разтопени, могат да бъдат превърнати в него и той може да се смесва с тях понеже има същата природа, въпреки че тези тела се отличават от живака в своя състав по отношение на това, дали той е бил чист или за мърсен от нечистата сяра,която му е чужда и противна. По този повод Розинус казва на Саратанта, че материята на всички метали е свареният и несъвършен живак, който бива варен от сярата в корема на земята и след като сярата е различна, то и в земята се раждат различни метали, които понеже всички те имат една обща изначална праматерия, са различни според това, в каква мярка – по-голяма или по-малка, или изобщо липсва – е допълнителното въздействие.

Затова ежедневно виждаме с очите си как самата природа в постоянен труд се старае да пречиства металите и да ги доведе до по-голямо съвършенство и до Бога, което е и Замисълът в крайна сметка на

79

природа та. Още повече че никой от металите не е толкова беден, че да няма у себе си поне едно зърно сребро или злато, и това е така, защото природата иска и може да прави злато от живака, който има своя собствена сяра при себе си. По този начин, ако нищо чуждо не се намеси и нечистата вонища и горяща сяра не пречи, както ще видим, на много места се намира чисто и фино злато, без примес на други метали.

Но понеже в земните недра към живака се присъединява обикновено чужда сяра, замърсява го и не допуска съвършенството му, то и затова според вида на тази чужда сяра се раждат различни метали. Както се казва при Аристотел (4. Meteor.)203 Ако същността на живака е добра, а оксидиращата сяра е нечиста, то тя го превръща в мед. Ако обаче живакът бива каменист, нечист и с пръст, а сярата е също тъй нечиста, от това се получава желязо. Изглежда, като че цинкът има добър чист живак, но също така и желязо. Оловото обаче има голям, лош и съдържащ глина живак и лоша, невкусна и воняща сяра, затова не обича да коагулира.

Тази пречеща, оксидираща и воняща сяра обаче не е истинският огън, който приготовлява металите, защото живакът си има своя собствена сяра, която извършва това или както казва Бернардус граф фон Фрайге не: Мнозина напразно се заблуждават, че в пораждането на металите участва сярна субстанция, но явно срещу това говори фактът, че в живака, когато действа природата, е включена неговата собствена сяра, ко ято обаче не го управлява, а промяната се осъществява само посредством топлото движение и същевременно чрез две други качества на Меркурий. По този начин биват раждани различните метали на земята. За щото в металите,както казва Арнолдус в I глава на своята Rosarig, се съдържа двойно излишество. Едно то наистина се крие в най-дълбоката същност на самия живак. Другото обаче, което се присъединява, идвайки извън неговата природа, го разваля. Макар и с големи усилия, то може да бъде отделено от него, първото обаче не може да бъде отстранено дори и от острия ум на някой, който се занимава с Изкуството.

Ето защо голямата топлина на огъня отдели оксидиращата влажност от металите, но живакът държи и предпазва от оксидиране онова, което е неговата същност, чуждото обаче отблъсва от себе си и оставя да бъде оксидирано. Вътрешната сяра обаче, която се съдържа в живака и го води към съвършенство, бива също тъй чиста и нечиста, оксидираща и неоксидираща. Оксидиращата пречи на живака да постигне своето съвършенство, тъй че да може да се превърне в злато, докато тази в края на краищата се отдели и чиста та и неоксидирана и устойчива сяра остава да съществува единствена, докато се получи злато или сребро, ако подобна сяра е бяла или червена. Тази вътрешна сяра обаче е различна, не като подранил Меркурий или като най-зрялата и ранна част на живака, затова и живакът я приема с такова удоволствие, докато друг вид чужда сяра той не взема. Както казва Рикардус в гл. 9, колкото по-еднородна и по-чиста е сярата, толкова повече се радва тя на простия и чист живак и се привързва към него, тъй че те се свързват един с друг по-здраво и следователно от тях се раждат по-съвършени метали.

Подобна сяра обаче не се среща над земята, както казва Авицена204, освен когато нещо от нея се намира в златото и среброто, и то по-скоро в златото. Защото, по думите на Рикардус в гл. 12, червената сяра много по-отрано е в златото, а бялата е в среброто от по-късно време.

И тъй от всичко това може да се заключи, че съществува една-единствена и обща за металите субстанция, която чрез силата на своята вродена сяра или веднага, или пък след като е отделила от себе си чуждата не чиста сяра на другите метали, в продължение на много време и при непрекъснато варене205 се превръща в злато, което е краят на металите и съвършеният замисъл на природата. Така трябва да знаем,че природата и в този род, подобно на растителния и животинския свят, търси и иска да притежава по отношение на чистотата и финеса на есенциалната основна субстанция развитие към по-добро и към съвършенство в собствената си природа.

Точно това, мили изследователю на природните неща,исках да загатна малко по-обстоятелствено, за да можеш по-обстойно да разбереш и проумееш толкова много неща. Защото ако търсиш направата на този наш камък от някаква животинска материя, то пречка на пътя ти ще бъде това, че двете принадлежат към различен род, защото камъкът е от минерален род, тази материя обаче е от животински. Но от никое нещо ,както казва Рикардус в гл. 1, не може да бъде извлечено нещо, което не е вътре в него. Затова защото всеки вид в своя вид и всеки род в своя род, и всяка природа търси съобразно силата на своята природа да се умножи и да дава плод според природата на своето качество, но в никоя друга природа, която й е противоположна. Съобразно това, всичко, което има семена, е идентично със своето семе. И Базилиус Валентинус казва: Отбери и разбери, приятелю мой, че ти не

203 По всяка вероятност става дума за Meteorologicorum libr 4. – Бел. прев.204 Авицена: около 980–1037. Известен персийско-арабски философ и енциклопедист с огромни заслуги в областта на медицината. – Бел. прев205 Дейността на природата, сравнявана с работата на алхимика. – Бел. прев

80

би трябвало тук да си избираш животинска душа. Твоята плът и кръв, тъй както е благоволено и дадено това на животните от Твореца, принадлежи също тъй и на животните. От тях са направени всичките, от това е възникнало животното.

Затова трябва да се чуди човек на онези, които се считат за много изкусни и търсят в менструацията на жената (Menstruis mulieribus), в спермата (Spermate), в яйцата, в косите, в урината и в други неща субстанцията на Камъка (Materiam Lapidis), и изпълват толкова много книги с подобни рецепти, а също тъй омайват и привличат и други още по-неразумни с такива недостойни неща.

Той Роджериус Бако в Speculi, гл. 3, се учудва на глупостта на такива хора, казвайки, че е чудно един предпазлив човек да вижда целта на своите занимания с Изкуството в животинските и растителните неща, които са твърде различни, след като се срещат минерали, които са му много по-близки.

В никакъв случай не е за вярване, че изкуството на някои философи е вложено в съвършено разнородни неща, освен ако това става единствено за сравнение. Тъй и нашият камък не израства, както казва Базилиус Валентинус, от нещата, които оксидират. Защото нашият камък и неговата материя е със сигурност опасност за всеки огън. Ето защо е добре да престанеш да търсиш и животинските неща, понеже природата не е допуснала да го намериш в тях. Ако обаче някой поиска да търси нашия камък в растителните неща, каквито са дърветата, тревите и цветята, то той по посочените причини ще се заблуди не по-малко от онзи, който иска да направи от едно животно голяма скала. Защото всички треви и дървета, ведно с всичко онова, което идва от тях и е заченато от природата в природно съчетание, оксидират и от тях не остава ни що друго освен само една сол с фина пръст. И нека никой да не се оставя да бъде прелъстен с това, че от ядливата част на пшеницата се получава Философският камък. Още по-малко слушай онези, които се осмеляват да правят от виното и от частите на лозата този камък. Защото по причина на това, че не разбират добре творбите на Раймон Лул, те доказват с големия си ум, че нищо не разбират, и с това подвеждат себе си, а също така и други. Наистина не е съвсем без основание фактът, че от това се подготвят и приготовляват великолепните и превъзходни (разтварящи) течности, без които нито в медицината, нито в алхимията може да се направи нещо прекрасно. Но творецът на всички неща не е допуснал в природата им възможността да се направи или извлече от неговите семена Философският камък, както бе казано по-горе, а е повелил те да останат в своя вид.

Ето защо всеки разумен човек трябва лесно да схване и заключи, че понеже нашият камък, както се каза, е неоксидиращ, а нещата от растителния и животинския свят са оксидиращи, то трябва да се потърси и намери за направата му материя от минералния свят.

И тъй като въпросният наш Философски камък е минерално творение, то с основание се поставя въпросът, понеже камъните са от най-различен род, под които се разбират тъй също най-различни видове материя и пръст, соли, минерали и метали, от кои в края на краищата би трябвало да се направи той?

На това отговарям, че от камъните той не може да се направи по причина на това, че в тях липсва течен и топим Меркурий или че те не могат да се разтапят и освобождават както в тяхната първична материя, по ради прекалено грубата им сира и излишество на земно качество. Следователно никой умен изследовател на природните тайни не ще търси материята на Философския камък в солите, стипцата и други подобни неща. Защото той не ще открие нищо друго освен един остър корозиращ и объркан дух, но не и Меркурий и Сяра, каквито търсят и искат да имат философите.

Посредством подобни неща не може да се получи никой минерал, като магнезий, марказит206, антимон и т.н., а още по-малко някой метал. При това положение как би могла да се получи тогава материята на Философския камък, който е и завършекът и съвършенството на всички метали и минерални образувания? Освен това те нямат изобщо нищо общо с металите, нито пък са приятели с тях, а ги оксидират, рушат и унищожават. Как могат тогава да служат за тяхното подобрение? Чуй само какво казва за това в гл.10 Рикардус Англикус:Малоценните минерали не могат да се превърнат в метали, на първо място, защото те не се раждат от първичната материя на металите, която е Меркурий. Тяхното раждане поначало е различно от раждането на Меркурий по форма, материя и състав и по тази причина никакви метали не могат и да произлязат от тих, още повече, че една-единствена праматерия и семе на едно-единствено нещо могат да родят подобно нещо. Малоценните минерали не са родени от Меркурий, както се разкрива още от Аристотел и Авицена. Ето защо, ако се пра ви опит от тях да се получат метали, то се налага най-напред те да бъдат превърнати в първичната материя.

Но тъй като подобно нещо не може да се случи чрез никакво изкуство, те не биха могли да бъдат метали, а следователно и материя на камъка. Затова защото малоценните минерали не могат да бъдат

206 Жълти на цвят соли, съединения на сярата с желязото. – Бел. прев81

началото на изкуството чрез изкуството, което е Меркурий. Те не могат да станат среда и завършек, каквито са метали те и тинктурата, понеже малоценните минерали са чужди на металите в природата. Въпреки че вземат вече участие в някои минерални сили, те са все пак с по-слаба добродетел и са оксидиращи. Затова и металната природа никак не им се радва, а ги отблъсква от себе си и запазва при себе си само онова, което е от нейната природа. Ето защо глупците, които вършат толкова много и толкова различни работи и шарлатании, за да мамят хората, са способни само на объркани неща, които нито имат природата у себе си, нито пък могат да я дадат от себе си.

И нека никой не се оставя да бъде сьблазнен от книгите на философите, ако в тих се говори понякога за соли. Така в Allegorii Sapientum се казва, че който работи без сол, той не ще събуди мъртвото тяло. А в книгата на Солилогиус пише, че който работи без сол, той стреля с лък без тетива. Но философите имат много по-различно мнение за минералните соли. Това ясно се вижда също така от Rosario Philosophorum, където се казва: Солта на металите е Философският камък. Защото нашият камък е коагулирана вода в златото или среброто. Той е противостоящ на огъня и преди да бъде направен в присъщия му вид, бива разтворен в своята вода. Това че коагулираната вода на философите не е водата на минералите, а техният Меркурий, изтъква Гебер в Книгата за пещта в 19. гл., където казва: Потрудете се, Слънце и Месецо, да разтворите вашата суха вода, която е общоприето да се нарича Меркурий. От друга страна, философите говорят в своите речи също така за сол, както се вижда в Clangore Buccinae, където четем: Запомни, че телата стипца и соли са онези, които изтичат от нашите тела. Понякога те наричат също така лекарството сол, както е на писано в Scala: Способността на другата вода е в това, да възвисява земята в нейната чудесна сол единствено посредством свойствената й притегателна сила. Арнолдус също така отбелязва в книгата за съхраняването на младостта, че окова, което няма равно на себе си в съхранението на младостта, е солта от минералите. Мъдреците, когато са приготовлявали камъка, са го сравнявали с естествената топлина на един здрав юноша и заради това уподобяване някои от тях са наричали камъка с името на едно животно, а други на минерала хифир207, мнозина са го наричали също така вечно лекарство и жива вода. Цялата наука на неговото приготовление се състои в редуцирането му до чиста и пивка вода с онези неща, които имат едно и също общо качество с него.

Оттук става достатъчно ясно, че нито според учението на философите, нито според собственото качество на природата материята на камъка може да се счита за почиваща върху по-низшите минерали.

Но нека малко се огледаме и проверим дали материята на нашия Велик камък би могла да бъде направена от средните минерали, като марказит, антимон, магнезит и други, още повече, че философите многократно говорят за това. Зениор208 казва също така, че ако в златния варак209 не коагулираше младостта на Меркурий, нашето майсторство никога не би довело до успешен край. И Тома Аквински210 казва: Вземи нашия антимон или уловената черна земя, а Парменидес дава указание в Turba да се вземе живак, който да бъде коагулиран в тялото на магнезия или в сярата, която не изгаря.

Следователно трябва да се знае, че философите не изразяват в подобни изказвания своето мнение, а сякаш искат да намекнат, че от тези неща би могъл да бъде направен нашият Велик камък, но те казват подобно нещо само като алегория. Защото златният варак и магнезиевият минерал на философите са нещо много по-различно, отколкото онова, за което става дума, а именно самата материя, която философите иначе наричат агенс, лъв, крал, сяра (Sulphur) и с още много други имена. Тя наистина бива наричана златен на рак, защото има силата на златото в изобилната оцветеност, и се нарича магнезий заради голямата добродетел и сърдечност, които произтичат и възникват от нея.

И ако Тома Аквински я нарича антимоний, то той прави това поради черния блестящ цвят, който тя добива след разтварянето. Защото като се е получил черен нашият камък, философите го уподобявали на всичките черни неща.

Може обаче някой да ми внуши и каже, че някои от тези минерали са родени не само единствено от Меркурий и Сярата, но също така се превръщат в метали, ако види, че магнезият или бисмутът се смесват с оловото и цинка в стъкленицата.

Антимонът освен това не само се смесва с металите, но от него се получава и естествено олово. Така лица от висок, както и от по-нисък ранг многократно са виждали, че от това се е получавало злато. Тъй като те самите са родени от Сярата и Меркурий, то чрез Изкуството те отново могат да

207 Chifir. По всяка вероятност става дума за въведено от алхимиците означение. – Бел. прев208 Senior. известен арабски алхимик от Х в., получил името си Зениор Цадит Филиус Хамуел от латините. – Бел. прев209 Auripigment: златно жълт минерал, съдържащ арсен; арсентрисулфид, известен под името златен варак, по-рано използван при декорацията на сватбената премяна на булката. – Бел. прев210 Thomas de Aquino: 1225-1274. От теологично-философска гледна точка личност от голяма величина. Негов учител в Кьолн е Албертус Магнус. Взема отношение към магическото и алхимията, без да бъде практикуващ алхимик. – Бел. прев

82

бъдат извлечени от тях и понеже имат общ произход с металите, то и материята на камъка би могла да се вземе оттам.

На това ще дам следния отговор: първо, че наистина измежду тези средни минерали би трябвало да се от чете една разлика, а именно, че има такива, които съдържат в себе си Меркурий, както и други, които го нямат. Първите, които съдържат Меркурий, трябва наистина да се пазят, защото и техният Меркурий посредством нашето лекарство може да бъде превърнат в злато и сребро, и затова мисля, че на полуметалите, които имат предпоставки да станат метали, трябва наистина да се обърне внимание. На останалите обаче, които не съдържат Меркурий, да не се обръща внимание. Но понеже заради лошата и оксидираща сяра, която е налице при тях, и е причина за това, антимонът да е враг на всички метали и да ги оксидира, с изключение на златото, което заради неговата устойчивост не трябва да се взема тук предвид, такива средни минерали не могат да стигнат много далеч, а също така не могат и да бъдат избрани за материя на нашия камък, която трябва да бъде чист, съвършен Меркурий и чиста и неоксидираща сяра. Че те са съвсем нечисти и напълно заразени от своята сяра, лесно се вижда, когато бъдат заведени и изпитани в тяхното учили ще, за да се види какво са научили.

Защото се вижда ясно при цинка, който би трябвало да се счита за чист Меркурий, ако се съди по блясъка и теглото му, външния му вид и разбиране, че щом попадне в огъня, започва да дими и бързо да изчезва подобно на бледожълта сяра. Серно-железните жълти соли (марказити) (Marcasiten) поради голямата им земна нечистота не могат да бъдат принудени да се съединят с нищо. Антимонът обаче, който чрез изкусни умни действия може да се пречисти от прекалената си чернота и да се превърне в много бял и красив принц (Regulum), за всички изглежда точно така, сякаш от него би могло да се направи нещо особено, и то в такава голяма степен, че онези, които иначе се считат за умни, са на мнение, че Философският камък би трябвало да се прави от него. Но при все че се мисли за винаги възможно антимонът да може да се пречисти добре от неговата чернота, то все пак неговата същност и сярната му трошливост си остават при него, което впоследствие, изглежда е причина за това че той не може да се разстеле с чук или да стане ковък, качество, присъщо на всеки метал което заедно с други качества би го причислило към металите.

Но грубият, нечист Меркурий не запазва по всяко време при себе си летлива сяра. И онези, които се смятат за големи философи и освен себе си искат да убедят и други с много книги и обширни писания че именно в това се състои цялото им съмнение, нека любезно ми позволят да не се съглася с това тяхно мнение.Защото се търси съвсем глупаво нещо в друго нещо, което не е в него, както казва Арнолдус. В Тигба е написано, че Философският камък е чиста материя, а Лилиус казва в своя последен Тестамент, че нашата тинктура е само един чист огън. И във Vade тесит той казва, че единствено финият дух е този, който оцветява (Tingiret) и пречиства телата от тяхната проказа. Минералите обаче, които са груби и нечисти като другите, по никой начин, освен ако не са променени посредством нашата тинктура или вътрешно, не могат да бъдат пречистени. Така също и материята на нашия камък не може да бъде постигната от тях, а още по-малко да бъде взето нещо от нещо, както казва Рикардус в гл. 1, в което то не се намира.

Какво да се каже обаче за виктриола, тоест за синия или зеления камък211 въвеждащ с чудните си качества мнозина в заблуда, особено с това, че една голяма част от него се превръща в мед и че може също да превръща желязото в мед? Затова накратко трябва да се знае, че това не е нищо друго освен начало и материя на медта, тъй като в жилите на земята отровният газ и димният Меркурий са намерили място, където подобна горчива свиваща Венерина сяра е в такова голямо количество, че тя скоро бива приета, коагулира вътре и иска да стане метал. Но понеже природата се стреми да отдели чистото от нечистото, оксидиращото от неоксидиращото, а количеството и множеството на упоменатата сяра са били превишени прекалено много, то и Меркурий е трябвало също да се раздели и да се остави да бъде скрит в зеленото на зеления камък.

Това ясно се вижда от факта, че обикновената сяра с прибавянето й става причина медта най-напред да се разруши и калцинира, защото Изкуството за кратко време и със силен огън извършва това, което природата трябва да осъществи с по-бавен огън. То окислява медта изцяло и я превръща във вид витриол посредством обикновени действия, като в зависимост от това, дали сярата е много или малко, той се обогатява или обеднява откъм багри. По тази причина може да се случи така, че даден вид витриол да има в по-голяма степен качества на медта от друг вид.

Трябва да се отбележи, че огненият дух (Spiritus) който се намира във витриола, произхожда от сярата, понеже той се среща и в обикновената сяра и се извлича от нея. Така във витриолния дух се усеща също серният мирис и серният дух превръща сярата на Марс (Sulphur Martis) също в един вид

211 Vitriol всъщност Vitriol – навярно умишлено прибавяне на "е" от автора като намек за успех срв. victoria. Зелен камък (железен сулфат); син камък (меден сулфат). – Бел. прев

83

витриол като витриолен дух (Spiritus Victriol). Но тъй като в желязото също има груба сяра, остротата на витриола оказва разяждащо въздействие върху й, търси там Меркурий, който не е много по-различен от собствения Меркурий, и заедно с него, чрез свързването с неговата сяра, побеждаваща Меркурий, се превръща в ковка мед.

И тъй като във витриола има такава излишна и сурова сяра, а Меркурий, който все още изобщо не е стигнал до своето пречистване, е толкова малко, то ние не ще получим желаното. И тук трябва да се вземе предвид учението на Алфидий, който казва там: Сине мой, пази се и страни от мъртвите тела и камъни, защото в тях няма път за промяна, тък като животът им не се увеличава, а бива намаляван,когато там има соли като златен варак, арсеник, магнезиев прах, марказити и други подобни.

И Арнолдус казва във рогеогит: Причината за тяхната заблуда е, че четирите духа, а именно златният ва рак, селитрата212, живакът и сярата, не са имената нито на съвършените, ни то на несъвършените метали, с изключение на Меркурий и сярата, която коагулира Меркурий.

От тези последни слова на Арнолдус обаче някой може да заключи, че обикновената сира и живак са материята на нашия камък, понеже те биват причислявани към четирите духа и защото сярата коагулира Меркурий. Тук аз трябва да попитам ведно с Рикардус, който в гл. 2 иска да знае дали всяка сяра коагулира Меркурий? На това отговарям с не. Защото всяка обикновена сира, както казва философът, е противна на металите. Защото трябва да се знае, че сярата е родена от тлъстината на земята в земните недра и посредством умерено варене бива втвърдена и едва тогава ти бива наречена сяра.

Сярата обаче бива два вида, жива и оксидираща. Живата сяра е действащата част при металите и след като бъде пречистена от всички нечистотии от природата, се създава материята на нашия камък.

Оксидиращата и обикновена сяра обаче не е материята на металите или материята на камъка (Lapidь Materia), а неин враг. Защото обикновената, оксидираща сяра не спада към нашето майсторство, казват Авицена и Рикардус Англикус, тъй като тя не е произлязла от тях, защото по всяко време ти заразява, почерня и унищожава това, което е приготовлявано като бяло чрез изкуството. Защото тя е унищожаващ огън и пречи на втечняването, когато бъде запалена. Как изглежда тя, виждаме по желязото, което съдържа в себе си постоянна, груба и нечиста сяра. Когато то обаче бъде изгорено, от него се получава земно същество, подобно на умряла кокошка. Как би могла тогава тя да даде живот на други? Защото тя има двойно излишество, а именно това, което може да бъде запалено, и земното.

По тази причина разграничи сега добре обикновената сяра от тази на философите, която е безхитростен, жив огън, съживяващ други мъртви тела и довеждащ ги до успешен край.Затова обикновената сяра не може да бъде материя на нашия камък. Какво обаче да кажем за обикновения живак, след като всички философи казват, че материята на нашия камък е с меркуриална субстанция и че има в себе си много качества, които биват приписвани на живака? Защото това е началото на всички неща, които могат да бъдат разтапя ни, както казва Арнолдус, Ros lib. 1, сар. 2. Понеже всички разтопими неща,когато бъдат разтапяни, биват вътрешно преобразувани и живакът се смесва с тях, защото е от тяхната субстанция, въпреки че телата се отличават по своя състав от живака, след като същият, чист или нечист, е освободен от своята нечиста и чужда сяра. А в гл. 4 пак Арнолдус казва, че живият Меркурий във всичките свои въздействия е чист, най-съвършеното и най-постоянното нещо, защото запазва от изгарянето и е причина за течението, когато е устойчиво направен, и е тинктура за червенината, преливащо съвършенство, бляскаво сияние и не се оттегля от смесения, докато съществува. Той е любезен и общителен, и е средството, смесващо тинктурите, понеже то може да се смесва напълно с тях и да остане вътре в тях, доколкото е от тяхната природа. Живият Меркурий е единствено побеждаващият огъня, но не е възможно да бъде победен от огъня. Той му се наслаждава и почива в него.

И Бернардус казва: Ние следваме с най-голяма точност природата, която в своите рудни жили няма друга материя, в която да действа, освен чрез формата на чистия Меркурий. В този Меркурий се крие именно устойчивата и неизгаряща сяра, която завършва нашето дело без някакви други cyбстaнции освен чистата меркуриална субстанция. И тъй като в Меркурий има толкова чудесни добродетели, то е необходимо да се каже, че той би трябвало да е материята на нашия камък. На това ние отговаряме, че тъй както съществуват два вида сяра, тъй има и два вида Меркурий, обикновен и този на философите. Обикновеният Меркурий ще сурово, незавършено и открито тяло, което не остава в огъня както философския Меркурий, а се превръща дори при малка топлина в дим и бива прогонен. Затова и

212 Sаlmiac: съединение на амоняка и солната киселина; лат. sal ammoniacus, което означава сол, намерена при храма на Юпитер.- Бел.прев

84

философите най-общо казват, че на шият живак не е обикновен живак. Така в своята Clauicula, сар.I. Лул отбелязва:Ние твърдим, че обикновеният живак не би могъл да бъде живакът на философите, все едно с какво изкуство бива приготвян той, защото обикновеният не може да бъде запазен в огъня, освен ако това стане чрез друг телесен живак, който там е топъл и сух и води до успешен край.

Но мнозинството от философите са писали за сублимацията и другите приготовления на обикновения живак, вследствие на което по-късно са възникнали толкова чудни работи, и е била изучена природата и качеството на тази есенциална субстанция и още много неща, но целта, която са си поставяли а именно голя мото съкровище на земната мъдрост, още никой не е могъл да открие в тих, понеже природата не го е вложила в тези неща. В действителност обаче в работите на тези философи се говори тъй прелестно, че те би ха могли да прелъстят дори някого, когото хората считат за мъдър. Ето един пример: Аз познавах едногова, който го бе амалгамирал със злато и бе се отнасял с него тъй фино, че го бе превел през всички цветове, докато се стигне до лимоненожълто. Когато моят познат обаче се отказал да получи от този цвят и силил огъня, мислейки, че той е вече фиксиран, тоест устойчив, ръководейки се от философите, от мъдрите, които не може да са се излъгали в огъня, стъклото се пръснало на парчета, Меркурий избягал в комика, вземайки със себе си златото и позлатявайки го. Откъдето въпреки всичко било събрано много злато и след това отново редуцирано.

Следователно е станало ясно, че обикновеният Меркурий, който сам е тяло, не би могъл нито да отключи, нито да действа в друго тяло, а именно в златото, въпреки че в него могат да се наблюдават вече много цветове, тъй като топлината действа във влажността. Ако обаче този добър човек би възприел както много други това, което казва Арнолдус във flore florum, то той не би процедирал по подобен начин. Така Арнолдус, говорейки за подобни лаборанти, казва: Когато по-внимателно разгледали това, забелязали, че живакът е началото и произходът на металите. Със сярната и приготовляваща топлина те сублимирали за себе си Меркурий; след като го фиксирали, го изолирали и коагулирали, когато обаче стигнали до проекцията (Proiection. За същата трансмутационна операция – оцветяване,се използва и означението Tingierung), нищо не намерили.

Ето защо не можем да сметнем и обикновения живак за материя на нашия камък. Досега търсихме материята на нашия камък при животните, растенията, в света на камъните, в малките минерали, а също така в средните и големите минерали, но въпреки това не намерихме подобна материя, затова трябва още да се огледаме дали няма да я открием в металите и ако открием в тях такава материя, да видим дали се среща едновременно във всички или само в някои, и по-точно в кои. Защото е отдавна известно, и за това свидетелства също така Роджериус Бако в главата Speculo, където той пише, че всички метали са родени от сяра и живак и че към тях не може нито да се закачи, нито да се прибави нещо, нито да бъдат превръщани, освен в онова, което естествено произтича от тях, защото всяко подобрение умножава природата на това, от което са. Същото казва и Рикардус в гл. I, където твърди, че в цялата природа всяко нещо продължава и ражда според рода си, а не конят да бъде раждан от човек. Това е волята на Твореца. Така и животните без разум не могат да се множат по друг начин освен според рода им. Както казва Базилиус Валентинус, не можеш да търсиш истинния камък, нито да се заемаш да си го правиш сам, защото изначално нашият камък е направен от своето собствено семе.

За да намериш обаче това семе, трябва най-напред да прецениш за самия себе си защо искаш да търсиш нашия камък, тъй че на теб самия да стане известно, че не от нещо друго, а от метален корен трябва да произтича той, от който произтичат и самите метали според волята на Твореца. По този начин съществува голямо подобие между раждането на металите и това на Великия камък, защото и в едното, и в другото са необходими сярата и живакът, които крият в себе си солта като своя благородна душа, и не е възможно да се постигне полезността в метална форма, докато тези тримата (сярата, живакът и солта), които са взети от металната същност, не бъдат събрани в едно, като към металите след това не е необходимо да се прибавя нищо, което не произлиза от тях. Така става явно, че както казва Вако, нищо, което не е произлязло от Меркурий и сярата, не е достатъчно, за да ги направи съвършени и да допринесе за превръщането. Затова би трябвало за раждането на Великия камък да се използва метална материя. Въпросът обаче е дали тя може да се намери в несъвършените метали.

Ще се намерят много люде, които смятат, че от цинка или оловото могат да вземат материята за Бялото, а за Червеното – мед или желязо, или тези две материи на камъка, но са особено объркани от страна на сами те философи. Защото както казва Гебер в lib. fornac., гл. 9., тестото, което трябва да стане фермент, извличаме както обикновено от несъвършените тела. И след това ти даваме едно обикновено правило, според което бялото тесто се извлича от Юпитер и Сатурн (love и Saturno), червеното обаче от Венера, Сатурн и Марс (Чепеге, Saturno & Marte). Така учи също и Базилиус Валентинус в своята книга за естествените и свръхестествените неща, как от свързването на Марс с Венера (Coniunction Martis & Veneris) да се направи тинктура.

85

Затова, триумфирайки, той казва: тинктурата на Слънцето и Луната е бялото, а после идва тинктурата на ви триола или Венера, след което се стига до тинктурата на Марс, при което двете съдържат в себе си също така тинктурата на Слънцето, ако преди това постоянно са били довеждани до фиксация. След тях следват тинктурата на Юпитер и Сатурн за меркуриалната коагулация, а след това и самата тинктура на Меркурий.

Изследователят на природните тайни обаче трябва да знае, че това не е било мнението на Гебер и Базилиус Валентинус или на други философи, иначе те биха говорили против самите себе си, което не може да бъде, защото мъдреците никога не се налага да лъжат в своите писания, тъй като те крият истината чрез таен език, защото нито в отделните несъвършени метали, нито помежду им може да стане смесване, водещо до някакво съвършенство, от което поне малко да се подобрят. От тях самите това не може да се получи, защото за материя на нашия камък се изисква най-чистата същност на Меркурий, както казват Клангор Вукине, Авицена, Лул и въобще всички философи. За нашето дело трябва да изберем най-чистата меркуриална субстанция. Тази най-чиста субстанция на Меркурий обаче не се среща в несъвършените природни метали, понеже те биват до такава степен разваляни и повреждани от чуждата им и нечиста сяра, че по този начин подобно на прокажени тела чрез никакво изкуство не могат да бъдат доведени до най-съкровеното и пълно пречистване, защото те самите не остават силни в огъня, което обаче е необходимо качество на нашата материя.

Да видим какво казва Гебер в своята Summa, сар. 63, за тази присъща на несъвършените метали липса на чистота и за качеството на съвършения Меркурий. По такъв начин с истинска изобретателност открихме чудния род на две тайни. Първата тайна са трите причини за повреждането на всеки (несъвършен) метал чрез огъня. Едната причина е тази, че оксидиращата сяра в своята най-дълбока същност е в действително ст открита и запалена от силен огън, тя намалява цялостната същност на телата, образува дим, като накрая ги изяжда, колкото и добър да е живакът им.

Втората причина е, че външният пламък бива уголемен чрез несъвършените метали, преминава през тях и прераства в дим, колкото и да са силни те.

Третата причина е тази, че техните тела могат да бъдат отворени посредством калцинация (Calcination), защото след това пламъкът на огъня може да премине през тях и да ги прогони в дима, независимо от това ,колко съвършени са те. Когато всички причини за гибелта им са налице, то телата непременно трябва да загинат и да се превърнат в нищо. Ако обаче не са налице, то скоростта на разпадането на телата се забавя Другата страна на тази тайна е доброто качество, което се наблюдава в телата поради живака. Защото живакът, туй като при него няма причини за загиване и прогонване, не може да бъде раздробен на съставни части,а остава да съществува в огъня в цялостната си същност, което е причината за неговото съвършенство. Затова нека хвалим всеславния и всевишния Бог, Който го е сътворил и му е дал такава същност, а на същността това качество, което не може да се намери в нищо друго в природата, в което това съвършенство се постига посредством някое изкуство и което можем да намерим в някоя сродна сила (potentia propingua). Именно той, живакът, побеждава огъня, но не може да бъде победен от него, а любезно пребивава в него и му се наслаждава.

С тези предадени тук думи на Гебер безпогрешно се доказва, че в несъвършените метали не би могла да се съдържа материята на нашия камък, тъй като те сами по себе си са нечисти, а когато се направи опит да бъдат пречистени, избягват съвсем в огъня. Нашият Меркурий обаче е устойчив поради своята чистота в огъня и нищо не би могло да му навреди.

И след като несъвършените метали поотделно не са материята на нашия камък, то те още по-малко могат, заедно смесени, да я образуват, защото е явно, че чрез смесването си те не стават по-чисти, отколкото са били преди това поотделно.

Освен това се получава нова смес, която напълно противоречи на нашето намерение, а както се каза по-горе, необходима е една-единствена материя. За подобно нещо свидетелства ясно Хали (Арабски алхимик, живял през Х век), когато в lib. Secret., сар.9, казва, че камък е това, което не бива да смесваш с никое друго нещо, и с него работят мъдреците, като оттук следва, че с него лекуват. С него не се смесва нищо нито като цяло, нито с отделните му части.

Мориенус също казва, че тази способност в началото произтича от един корен, а впоследствие се разпростира върху повече части и отново се превръща в своята същност. И след като несъвършените метали не могат да бъдат материя на камъка, защо всъщност философите повеляват да се работи върху тих? Отговорът е, че когато философите повелиха да се вземат нечистите тела, те не разбираха под тях мед, желязо, олово, цинк и т.н., а тялото им или тяхната пръст, или както казва Арнолдус във flore florum: Меркурий бива прибавен към земята, тоест към несъвършеното тяло. И въпреки че земята им сама по себе си е толкова съвършена и чиста, тя е все още нечиста и несъвършена по отношение на същността на камъка, тъй че природата да може да предприеме каквото и да било.

86

И тук изкуството превъзхожда природата, понеже то извършва онова, което природата не може да направи. Но че тази пръст, както се каза, е несъвършена преди съвършеното пречистване и прераждане, се вижда от това, че тя не може освен това да оцветява и усъвършенства и че не притежава нищо повече от това, с което я е дарила природата, но когато тя е преродена, може да направи много неща. Нейната нечистота явно се усеща в нашето творение, в това, че тя е съвсем черна и по тази причина бива уподобявана на олово или антимон, след което става сива и се нарича Юпитер213 , цинк или бисмут, и това е преди да се постигне Бялото: След Бялото тя се нарича Марс214 и Венера215, преди да е станала напълно червена заря. Но че това е единственото пречистване според Базилиус Валентинус и че много люде търсят нещо различно от това, което е описано в горепосочената книга, свидетелства самият той в своя Tractat за Великия камък, където описва материята на камъка и казва как в Слънцето е събрана дарбата на всичките три (Става дума за алхимическата триада сяра – сол – живак) да бъдат твърди, и за това е налице всичката сила на огъня, и че Луната заради своя строг Меркурий не бяга толкова бързо в огъня, и издържа своя изпит. Накрая той казва: Най-голямата блудница Венера е облечена в пищни багри и е самонадеяна, и тялото й в по-голямата си част е само тинктура, която е обагрена със същата боя, която се съдържа и в най-добрия метал, и поради излишеството се оцветява в червено. И тъй като тялото й е прокажено, устойчивата тинктура не може да има постоянно жилище там, а трябва да изчезне заедно с нейното тяло. Защото там, където тялото изчезва чрез умъртвяване, душата също не може да остане, а трябва да си отиде. Защото жилището е разрушено и изгорено с огън, тъй че мястото му да не може да се разпознае или да бъде обитавано от някой друг. В едно тяло, което е добре фиксирано, тя с удоволствие живее, раз бира се. Устойчивата сол е посветила и дарила на войнолюбивия Марс твърдо, сурово и грубо тяло, от кое то произтича смелостта на неговия характер. Тя наистина не може да бъде отнета от този княз на войната, защото неговото тяло е твърдо и не може да бъде ранено. Вероятно някой би сметнал, че понеже Венера притежава устойчива сяра, то тя, според учението на Базилиус, би трябвало превъзходно да се съединява със меркуриалния дух, от което да бъде направена тинктурата. Но трябва да се има предвид това, което вече многократно бе казано и посочено от самия Базилиус, а именно, че нашата материя не е съчетана от много неща, понеже общото е едно-единствено нещо и се намира същевременно в едно-единствено нещо и бива извличано от него. Духът на Меркурий и душата на сярата се съединяват с духовната сол под едно небе и живеят в едно тяло. Осъзнавайки това, заблудилият се ще се отвърне от подобни свои погрешни представи и ще насочи своите мисли към съвършените метали. Той ще вникне в изказването на Платон: Защо не подложите на нагряване и разлагане и след това не разтворите други тела, ако можете да намерите в тях (съвършени), каквито търсите?Но преди да ги използвате, необходимо е да ги превърнете в природа та на съвършените тела.

Ето защо, мили мой изследователю на природните тайни, остави всички животински, както и растителни неща, всички соли, стипца, зелен и син камък, марказити, магнезити, антимона, всички несъвършени и не чисти метали, и търси твоя камък, както казва Арнолдо де Виланова, Rosar, част I,гл. 7, в Меркурий и Слънцето, за да постигнеш злато, а в Меркурий и Луната, ако искаш да получиш сребро, тъй като цялото изкуство се крие в тях. Защото, ако огьнят е началото на огъня, както казва Риплеус216 в porta I., то и златото е начало на правенето на злато. Ето защо, щом искаш чрез философското изкуство да направиш злато, респ. сребро, то не използвай за тази цел яйца или кръв, а злато и сребро, но не ги докосвай с ръка. Те – естествени и бели, калцинират и водят до ново раждане, което, както е при всички останали неща, ги умножава според рода им. По тази причина Рикардус (в гл.10) напомня, че трябва да се посее злато и сребро, за да дадат плодове чрез нашия труд и с посредничеството на природата. Сле дователно те съдържат в себе си и са онова, което търсим и се стремим да получим. А и защо това да не е така, след като имат у себе си чист и съвършен Меркурий с червена и бяла сяра, за което свидетелства Рикардус в гл. 12? Авицена също казва, че във всяко злато се съдържа червена сяра.Подобна сяра обаче не се намира над земята, освен в тези две тела. Затова се налага да подготвим всичко съвсем внимателно, за да можем да имаме сяра и Меркурий от такава материя, от каквато са направени златото и среброто под земята. Тогава те са светещи тела, в които се

213 В римската митология lovis (luppiter). Юпитер тук символизира земята, пръстта. В алхимията, наричана "земна астрология", седемте планети – Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн – се използват за обозначаване на металите, съответстващи на всяка една от тях. Срв. М. Бейжън р .. д т, Р. Лий, Еликсирът на вечността. История на алхимията и магията. Мириам, 2000, София, с. 94. – Бел. прев214 Символ на желязото (железния окис) на алхимиците, има що ръждиво-червеникав цвят съвременно в астрологията и херметичните съчинения се смята, че класическият бог на мъжкото начало и войната бди над кръвта и кръвообращението. Вж. по-горе. – Бел. прев215 Символ на женското начало, любовта и положителното начало. – Бел. прев.216 Джордж Рипли (1415-1490), известен английски алхимик; неговото най-известно произведение е Liber duodecm portarum. – Бел. прев

87

съдържат оцветяващи лъчи, които обагрят другите тела в истинско червено и бяло след приготовлението им. Защото нашето майсторство, казва Арнолдус в Rosar. И. I., гл. 5, помага на съвършените тела, а несъвършените прави съвършени, без да е необходимо смесване с не що друго. Поради това, че нашето злато е най-благородният метал, тинктурата е червенината, оцветяваща и променяща всяко тяло. Среброто пък е тинктурата на бялото, която боядисва всички тела в истинска белота.

Добросърдечният читател трябва да знае, че златото и среброто в тяхната метална форма не са материята на нашия камък. Те са по средата между нашата материя и съвършените метали, тъй както нашата материя е по средата между тях и нашия Велик камък. Виж какво казва за това Бернардус граф фон Трезуе и Найген в друга част на своята книга: Моля нека замълчат онези, които не предлагат нашата тинктура, а друга, която не е истинска и не е дори подобна на нея, нито пък носи някаква полза. Нека замълчат също така онези, които казват, че е потребна сяра, различна от нашата и скрита в корема на магнезия.

Най-вече да мълчат онези, които искат да извлекат друг живак (Argentum vivum), различен от този, получен от фермента, или червения слуга, и да извлекат друга вода, различна от нашата, която е вечно съществуваща и не се смесва с нищо друго освен с това, което представлява собствена природа, не размеква и не разтваря нищо друго освен това, което е от неговата собствена метална природа. Защото няма друг оцет освен нашия,няма друго управление освен нашето, няма друго багрило освен нашето, няма друга сублимация освен нашата, няма друго разтваряне освен нашето, няма друго разлагане освен нашето, няма друга материя освен нашата.

Ето защо оставете стипцата, солта, зеления и синия камък (витриола) и всички други кристали, боракса, силната вода, всички растения, животни, насекоми и окова, което произхожда от тях – косми, кръв, урина, човешко семе, месо, яйца, минералните камъни, както и отделните метали, независимо че входът и нашата материя са направени от тях и че според всички философи тя е съставена от живак н не се съдържа никъде другаде освен в металите, както е видно от изказванията на Гебер и останалите.

И тъй, докато съществуват под формата на метали, златото и среброто не представляват нашия камък. За щото не е възможно една-единствена, една и съща материя да може да има едновременно две форми. Как може те да бъдат камъкът, който има достойна форма и заема мястото по средата между метала и Меркурий, без преди това да са били разрушени и да са приели от тях формата на метал? Затова Раймон Лул казва в 56. гл. на своя Тестаменти, че добрият майстор художник взема металите като посредник в творението на майсторите и особено на Слънцето и Луната, тъй като те стигат до умерено равенство и голяма чистота на сярното и меркуриевото начало и са приготвени с варене, чисти са и с добро качество благодарение на редовното и равномерно действие на природата, за постигането на което художникът напразно би сетил и се трудил, ако би поискал да постигне своето намерение от самото естествено начало без действащи средства.

В своя Codicillo Лул казва също така без участието на златото и среброто изкуството би било лишено от своето съвършенство, тъй като в тях е най-чистата и пречистена от природата по-съвършен начин субстанция на сярата. Въпреки че Изкуството полага доста усилия то не може да достигне съвършенството на природата.

От тези две тела, когато са приготвени с тяхната сяра бъде приготвено нашето лекарство или арсеник (Arsenico), може да бъде приготвено лекарство, без тях обаче приготовлението му е невъзможно. И в предговора на своето Упътване той казва: Аз ви съветвам, приятели мои, да не работите в нищо друго освен в Слънцето и Луната, за да ги превърнете отново в тяхната праматерия – нашите сяра и Меркурий. От телата, казва Арнолдус в Rosar., гл.7., бива извличана много най-чиста много бяла и червена сяра, понеже предимно в нея се намира най-чистата сярна субстанция, пречистена в най-висша степен от природата.

Никарус пише в Turba. На бъдещите поколения казвам да вземат златото, което искат да умножат и подновят, след което да разделят водата на две части, като едната част, както и самото злато бъдат подложени на натиск. Рудата, която падне във водата трябва да получи името фермент на златото. А как художникът философ нарича водата на своето злато, след като казва, че падащата в тази вода реда е фермент на злато то? Моят следовник на изкуството трябва да знае, че златото на философите не е обикновено злато, както казва Зениор. В първото упражнение в Turba се казва, че както Меркурий е началото на всички метали, така Слънцето е краят и последният от металите, и всички метали, било то чисти или нечисти, в техните най-скрити Слънце, Луна и Меркурий. Но един от тях е истинското Слънце, което бива извлечено.

И тъй ти разбираш, че много по-различно Слънце или по-различно злато от обикновеното е златото на философите, получавано вече от тих. Също така и от Aurora consurgens, гл.16, става ясно,че философското злато не е обикновено злато, нито като цвят, нито като субстанция. Затова то радва

88

сърцето на човека също както и среброто. Но това, което бива извлечено от тях, е била и червена, истинска, устойчива и жива тинктура. Онова, което не би трябвало да струва скъпо,е Философският камък, отбелязват Алфидиус и Мориенес. Те казват, че всяко нещо, което бива купувано скъпо, е лъжовно. Защото с малко от това нещо и с малко злато ние купуваме извънредно много. Нашето злато е живо злато и нашето сребро е живо сребро, които носят живот и умножение. Обикновеното злато и сребро са смърт, те не могат да създадат нищо повече от това, което им е подарено от природата, докато не бъдат отново събудени от умния художник, и получат отново живота си. След това те също така стават живи и могат добродетелно да допринесат за умножението и продължението на своя род. За смъртта на обикновените и за живота на нашите метали говори от личният и още жив философ Михаел Сендивогиус във П. Tractat на своята малка книга за Философския камък по следния начин: Ти трябва да внимаваш да не вземаш обикновеното злато и сребро, защото те са смърт. Вземи нашите, които са живот. След това ги постави в нашия огън, от което ще се получи суха влага. Най-напред разтвори земята във водата, която се нарича Меркурий на философите, и водата разтваря същите тела – Слънце и Луна, и ги изяжда, тъй че от всяка част остава не повече от една десета част и това е вкоренената влажност на металите.

Ако продължим да говорим за златото на философите, трябва да знаем, че философите понякога наричат своята вода злато, а понякога също така и своята земя (Руда) За първата промяна (Modo) философът Никарус каза вече своето мнение по-горе, а Розариуе го потвърждава със следните думи: Как во ще кажете обаче за това, че философите наричат нашето злато необикновено злато и нашето сребро не обикновено сребро? Те наричат водата свое злато, което посредством силата на огъня се издига нависоко. И това злато в действителност не е обикновено злато. Защото обикновеният човек няма да повярва, че със своята устойчивост то може да се издигне нагоре.

Но за това, че философите са наричали своята земя също така свое злато, свидетелства същият Розариус, който казва, че рудата на философите е злато.Тази земя става на руда, наречена фермент и тинктура или душа, тъй както тяхната вода бива наричана бяла и отлюспена земя. Ето защо в Clangorem Buccinae в главата за разтварянето (Solution) (както казва и Хермес) авторът дава указание златото да се посее в бялата и отлюспваща се земя, която е направена огнена чрез калциниране (Calcination) и е фина и лека. Да се сее златото, тоест душата и оцветяващата сила в бялата земя, която посредством подобаваща подготовка е станала била и чиста, без нещо недопустимо в нея!

Става ясно следователно, че златото на природата не е материята на фермента, а златото на философите е оцветяващият фермент. В Scala Philosophorum пише също така, че земята на философите, в която бива по сято тяхното злато, е бяла и нейната душа е злато, и че това тяло е мястото на обединяващата мъдрост и жилището на тинктурата.

Малко но-нататък същият автор отбелязва, че Херкулес казва: Налейте отново, тоест разтворете тялото на магнезия, което е станало бяло и прилича на листата на малината.Защото той е онова, което избягва в най-доброто, а златото, което бива извлечено от него, се нарича злато на философите и представлява тинктура ,която е душа. Защото заедно с водата се въздига и духът в горния въздух и в полученото бяло тяло злато то става бяло. То е било наречено спрямо нашата чернота наше злато. Ето защо Зениор казва, че златото трябва да се смеси със злато, тоест вода с пепел. И Хермес учи също златото да се посее в ронлива земя. Ето защо философите пишат, че нашето злато не е обикновено злато.

Някой може да попита във връзка с посоченото по-горе мнение защо философите веднъж разглеждат тяхното злато като вода, а друг път като земя? Изглежда така, сякаш те или сами си противоречат, или че не са единни по отношение на своите неща, или пък че те се договарят помежду си с цел да объркат следовниците си. Отговорът е, че всички философи,след като много ясно са посочили истината, са я скрили после отново добре в тайни изказвания. В това те не си противоречат един другиму и мненията им чудесно съвпадат, сякаш всички са излезли от една и съща уста. Те не предизвикват объркване и не се опитват да заблудят достойния следовник,а точно и ясно му посочват всички свои тайни, така както са им били даде ни по най-висша Божия милост, само че използват сравнения и фигури, но за всеки случай ги затъмняват и скриват от недостойния и безбожника, за да не бъдат хвърляни такива едри бисери пред свинете, които няма да направят нищо друго, освен да следват своите низши желания и тъпчат светинята с крака. Това се доказва по-късно от начина, по който те си служат със самото творение.

По такъв начин на нашия добросърдечен следовник на Изкуството се разкриха доста неща. Многократно бе повторено не само откъде се получава нашата материя, но и че става дума за единна материя, която благодарение на ума на художника бива разделена на две неща, а именно на вода и земя, или Меркурий и Сяра. Така че, когато философите наричат водата или земята злато, това не е лошо. На тяхната свободна воля е предоставено какви наименования да изберат. Ето защо те наричат

89

своя камък свое злато, повече от съвършено злато, възродено злато, както и с много други подобни имена. Фактът, че не всички могат толкова бързо да разберат учението им, трябва да бъде приписан по-скоро на собственото им невежество, от колкото на нежеланието на философите да се разкрият.

И така, търсещият изкуството и скъпоценната тайна за материята на нашия Велик камък бе доста подробно осведомен за това, че тя не е взета от никаква растителност, от никакво животно или нещо тяхно, от никой минерал или несъвършен метал, а че трябва да се извлече от злато и сребро и че нашето злато и нашето сребро не са обикновени злато и сребро, равни на смърт, а са златото и среброто на мъдреците, които са живо злато и живо сребро.

Сега остава той да бъде посветен още в нашето разтваряне, което е най-голямата тайна на цялото творение.

И тъй, да се говори за разтваряне, означава същото, както да се направи нещо сухо – мокро, нещо твърдо – меко, и нещо скрито – явно, тоест, както да се превърне нещо твърдо във вода, но не в обикновена вода, както учат философите Парменидес и Агадмое в Turba, където казват: Има някои,които като чуят за разтваряне на телата, смятат, че това е вода от облаците. Ако бяха прочели нашите книги и бяха ги разбрали, щяха да знаят, че нашата вода е устойчива. Разтварянето става във водата на философите, тоест в първоматерията, както пише Арнолдус в Розар. I., гл. 9. Работата на философите се състои в това, че те разтварят ка мъка в своя Меркурий, тоест връщат го отново в неговата първоматерия.

Авицена (980-1037) също така казва, че ако искаш да работиш, то е необходимо най-напред да работиш по разтварянето и сублимацията на двете светила, тъй като първото стъпало на творението е получаването на живак от тях. Затова и Арнолдус описва разтварянето като разделяне на телата и приготовление на първичната материя или природа.

И Рикардус Англикус пише,че началото на нашето творение е разтварянето на камъка в неговата първоматерия и съединяването на тялото и духа, така че от това да се получи меркуриална вода. Разтварянето е първото и необходимо стъпало в нашето дело, от което следва, че е и най-трудната част от него. За това свидетелства много правилно Еубалдус Фогелиус, който посочва, че за това, колко трудно дело е разтваря нето, свидетелстват немалко люде, които са се трудили над него.

Бернардус граф фон Трезуе в едно свое писмо до Томас фон Бонония пише, че ако някой владее изкуството и науката на разтвора, това значи, че е стигнал до тайната на изкуството, състоящо се в смесването на телата и извличането на елементите от елементите, които са скрити като сили в тях. Това разтваряне не бива да се извършва с разяждаща вода, тъй като всички разяждащи води водят до смущения и гибел на телата, които трябва да разтворят и подобрят. Освен това, както се каза, разтварянето не се извършва във вода, която мокри ръцете, а в суха вода, тоест в първоматерията, наричана не само Меркурий, но и сяра.

За това говори и Зоймон в Turba, където подчертава, че ако не триете, не разбивате, не стривате и усърдно не управлявате тези тела, ако не извлечете мазнината и не направите един неразбираем дух, вие работите напразно.

Рикардус Англикус също така посочва, следвайки напътствията на Авицена, че философите много са разсъждавали под каква форма да примамят да излезе от съвършените тела сярата и как чрез своето изкуство по-добре да пречистят качествата им, та да може с помощта на природата да се получи онова, което по-рано не е било видно в тях, въпреки че вече са го имали у себе си напълно скрито. След това философите стигнали до извода, че подобно нещо никога не би могло да стане без разтварянето на тялото и неговото връщане обратно в първоматерията, която не е нищо друго освен живак, от който са били направени преди това, като това се осъществява без всякакво смесване или прибавяне на нещо чуждо. Защото нашите тела не разтварят никоя друга вода, която не е от техния род и която не може да бъде сгъстена от телата, казва Бернардус в посланието си до Томас фон Бонония. Малко преди това той казва в същото писмо следното: Разтворът изисква споеност между разтворителя и разтворяемото тъй че от двете, а именно от мъжкото и женското семе, да възникне новообразувание. Аз ти казвам самата истина, че никоя вода не разтваря мета лното тяло посредством редукция освен онази, която се запазва като матери форма и която разтворените метали сами отново могат чрез коагулация да доведат до твърдата форма.

Морзолеус казва също така в Turba, че всяко тяло бива разтваряно с духа, с който бива смесено, и без съм нение духовно е с него а всеки дух бива променян от телата и оцветяван, като с духа се смесва едно оцветяващо и устойчиво на огъня багрило.

Ако всичко това е така, то стремящият се към изкуството ученик (Discipul) трябва много да разсъждава върху това, що за вода е първичната, както и върху познанието на разтварящата течност, чиито части образуват едно цяло, без което майсторството на това изкуство нищо не може да постигне, както казва Раймундус в Compendio animae. Защото няма друго нещо на света, което да споява

90

разтвора на металите, казва той в своята Codicillo, както нашата разтваряща течност217, понеже това е водата, с която се разтварят металите, запазвайки формата си.

Но тъй като това е голямата тайна, която философите държат най-дълбоко скрита в своите писания и не бива да разкриват, то искам, доколкото ми е разрешено, да те запозная по честен път с две философски из казвания. Първото от тях се намира в една малка книжка на Розариус и накратко гласи така: Първото приготовление и същевременно фундаментът на изкуството е разтворът, тоест повторното потапяне на тялото във вода, тоест в живак. Това е получило наименованието разтваряне, когато те (художниците) са казали: Да бъде разтворено златото, което е скрито в тялото на магнезия, за да бъде върнато отново в неговата първоматерия, за да се получи сяра и живак, а не отново да се превърне във вода, защото нашето разтваряне не е нещо друго освен повторно намокряне на тялото, повторно разтваряне в природата на живака и намаляване на солния състав на неговата сяра, която е свята и извлечена и се състои от два вида сяра при срещата на духа с тялото.

Второто изказване на Риплеус се намира в предговора на неговите Дванадесет врати и гласи така: Желая наистина да разбереш, че има три Меркурия, които са ключът на науката. Раймундус говори тук за разтварящата течност, без която нищо не може да бъде направено. Двама от тези Меркуриевци могат да бъдат отделени отново – тези, които не са собствената природа на тялото. Третият обаче е същинският Меркурий на Слънцето и Луната, чието качество искам да ти разясня. Защото същинският Меркурий на тези метали е най-благородната материя на нашия камък. В Слънцето и Луната нашите разтварящи течности не са видими за очите, а стават явни единствено чрез действието си.

Това представлява нашият камък, ако правилно бъдат разбрани нашите писания. Това е душата и блестя щата същност на Слънцето и на Луната и съвсем финото влияние, чрез което земята получава своето сияние. Защото какво друго са златото и среброто, казва Авицена, ако не чиста, бяла и червена земя. Ако им се отнеме това сияние, земята ще има съвсем ниска стойност. След като всичко бъде съединено, се получава нашето олово. Качеството да свети произтича от Слънцето и Луната. Това са накратко нашите разтварящи течности.

Съвършените тела нагряваме по естествен начин и извличаме водата (калциниране) с първата разтваряща течност, за да получим кристали. При това не се допускат нечисти тела освен едно, което обикновено се нарича от философите зелен лъв. Той е средството, с помощта на което се съединяват помежду си, за да постигнат съвършенство, тинктурите между Слънцето и Луната.

С втората разтваряща течност, която е растителна влага, правеща живо онова, което преди това е било мъртво, трябва да бъдат разтворени двете материални начала, както и формалното начало, иначе тяхната стойност е много ниска.

С третата разтваряща течност, която е трайна влага, негорима и тлъста в природата си, бива изгорено на пепел дървото на Хермес. Това е нашият най-сигурен естествен огън, нашият Меркурий, нашата сяра, нашата чиста тинктура, тоест нашата душа, нашият камък, който е поставен от вятъра,забит в земята. Съхрани това добре в сърцето си.

Позволено ми е да ти кажа, че този камък е дееспособно изпарение на сярата, а също и това, как ще го по лучиш, е нещо, с което трябва да бъдеш предпазлив. Защото този разтворител в действителност е невидим, въпреки че посредством другата философска вода, когато елементите са разделени, може да се появи под формата на бистра вода.

С този разтворител (Menstruo) чрез много усърдна работа може да бъде направена естествената сяра, ако е била остра по естествен път и се е съдържала в чист дух, след което с него можеш да разтвориш твоето тесто или буца218.

Ето това са думите на тези философи,в които е разкрита цялата тайна на разтварянето.Ако искаш да бъдеш в съгласие с възможностите на природата и имаш намерение да извършиш всички дела, които природата прави, тоест да върнеш нещата обратно, и подобно на роб да размотаваш конци, то ти ще откриеш на пълно и основно всичката истина. Не можеш ли обаче още да разбереш къде са залостени портите, то ти не познаваш също така и материята, и силата на природата, до което не ще те доведат нито очила, нито мнима вяра,а дълбока и пламенна молитва, и след това прилежно учение,заедно с наблюдение над възможностите на природата.

Защото след откровението на Всевишния и Велик Бог аз постигнах всичко единствено чрез усърдно изучаване и многократно препрочитане на добри книги. С тяхна помощ увеличих и дооформих окова, което можах да изуча единствено от Божието откровение. Това се отнася също така

217 Меnstruum: в алхимията разтварящо вещество извличащо най-доброто от телата. Смес от водниста солна киселина и амонячна киселина. В алхимичните текстове се представя често като зелен дракон. – Бел. нрев218 Ваsin или massam: изходното вещество, груба неразчленена материя (наричана още материя на камъка, материя проксима, мляко на девойка, девствена земя, яйце, срв. Химическата сватба и пр.), от която се приготвя философският камък, като се преминава през различните трансмутационни процеси. – Бел. прев

91

и за разтварянето, което при всички философи е само едно и без което нито древните, нито сегашните философи могат да направят нещо. Във връзка с това се говори за Тайна на Изкуството и Тайна на философите, под което се разбира и всяка работа с Изкуството, заради която славя и хваля с уста и сърце Създателя на всички неща, сега и во веки веков, амин.

Но за да нямаш причини, мили читателю, да се оплакваш от мене, искам с Божията любов да ти разкрия още една тайна, тъй като е необходимо да знаеш дали съществува само едно-единствено разтваряне, чрез което биват отделяни подобни вещества.

Първото разтваряне се нарича разделяне на части. За него говори Арнолдус. То се нарича още разлагане на първоначалната материя, както се каза по-горе. Второто разтваряне е пълното разтваряне на тялото и духа едновременно, тъй като тогава разтварящото и разтворяемото остават заедно и с това разтваряне на тялото се осъществява коагулацията (Coagulation) на духа. Сега можеш да видиш съвсем ясно и еднозначно със собствените си очи и да разбереш всичко, което искаш да видиш и узнаеш. Това може да се сравни с женската работа и играта на децата поради малкото работа, която се извършва,и дори не си заслужава да се говори повече за това, защото онзи, който познава добре началото, стига също така успешно до края по Божията благословия. А цялата тази вечна истинност, след като в нашите просветлени тела ще видим Бог, същевременно нагледно ще ни покаже как да презрем всичките земни наслади и да се стремим към тази извечна, безконечна и неизречена наслада. Тогава със собствените си плътски очи ще можем всичко да видим.

С настоящото искам да завърша този кратък трактат и да ти покажа онова, което ти е необходимо да знаеш по-нататък, обяснено чрез следната парабола без грешки и празноти, в която ще намериш цялата практика. Като я следваш прилежно, ти самият ще стигнеш до успешен край и истинска мъдрост, за което нека на теб и на всинца ни помага и ни съхрани Бог.

Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, преблагословен во веки веков, амин.

Следвайте сега параболата, в която се съдържа цялото изкуство. Това е нещо, единно по същност и брой, нещо, което природата превръща с помощта на изкуството в две, три, четири, пет, както четем, нещо, което осигуряват Меркурий и Сярата, Дух, душа и тяло, и още четири елемента, Камъкът на мъдростта е пети, както те казват. Без измама брой ти твойта материя, два пъти меркуриална субстанция, без чужда сяра, чиста, да бъде избраната от теб, ще я разтвориш основно и напълно. Ще събереш компонентите отново с теглото им точно, те истината тъй до теб ще доведат. След разтварянето сублимирай бързо, калцинирай и усърдно също дестилирай. Коагулирай, а после фиксирай и в един съд оцветявай. Тъй лекарство за люде и метали ще получиш, за да оздравеят според нуждата си всички. Когато веднъж се разхождах из една хубава, зелена и млада гора и наблюдавах спокойната прелест

на този живот, оплаквайки окаяното н плачевно положение, в което изпаднахме заради тежкото падение на нашите прародители, аз се отдалечих от планинската местност и попаднах, кой знае как,на една тясна пътека, която бе съвсем неравна и непроходима н обрасла с толкова много храсталаци и дива растителност, че веднага можеше да се познае колко малко бе използвана тя. При тази мисъл се уплаших и много ми се прииска да се върна обратно, но подобно нещо не бе вече в моя власт, защото зад мен задуха страховито толкова силен вятър, че по-скоро можех да направя десет крачки напред, отколкото една назад.

Затова продължих да вървя нататък независимо от не-равния път. След като бях повървял доста време, най-сетне стигам до една много приятна поляна, обкръжена с разположени в кръг красиви плодни дървета и наричана от жителите на тази местност Поляна на плодородието (Platum felicitatis),

92

на която имаше група стари мъже, всичките с посивели бради, с изключение на един доста по-млад мъж с остра черна брада. Между тях бе и един, чието име наистина ми е познато, но чийто лик в момента не можех да видя, който бе още по-млад. Те дискутираха върху всевъзможен неща, най-вече върху една висша и голяма тайна, скътана в природата, която Бог държеше скрита от големия свят и която разкриваше единствено на малцина, които Го обичаха.

Аз дълго се вслушвах в разговора им, който много ми хареса, само че някои искаха да се отцепят, но не по отношение на материята или работата, а на параболата, аналогиите (Similitudines) и други несъществени неща (Parerga). Те следваха Аристотел, Плиний и други, всеки от които бе преписал от останалите. То гава не можах да се сдържа повече и си казах мнението, без да ме бяха питали за него. Разграничих тези незначителни неща от собствения си опит. Повечето ме наобиколиха, заизпитваха ме – всеки по неговата специалност. Доста ме гониха из горещите места, но основата ми бе толкова добра, че издържах изпита с чест, на което всички се учудиха и решиха единодушно да ме приемат в своята колегия, за моя върховна радост.

Ще кажете може би, че не бих могъл да им бъда истински колега, докато не се запозная истински и съвършено с техния лъв и с това, което той знае и може на пръсти. Трябваше прилежно да обещая, че ще го накарам да ми бъде покорен. Доста се уповавах на себе си и им казах, че ще дам всичко от себе си, за да постигна това.Защото тяхното общество толкова много ми се хареса, че никак не ми се разделяше с тях.

Заведоха ме при лъва, който ми бе описан много подробно. Как обаче да се държа с него в началото, ни кой не пожела да ми каже. Някои измежду тях наистина правеха намеци, но така объркано, че и най-изпеченият хитрец не би могъл да ги разбере. След като най-напред завързах лъва и се подсигурих срещу неговите силни нокти и остри зъби, той с нищо вече не можеше да ме спре. И тъй лъвът бе доста стар,сърдит и голям и жълтата му гъста грива падаше върху врата му. Изглеждах явно почти ужасен от собствената си лекомисленост и с удоволствие бих се върнал назад, при все това, че бях дал съгласието си и че старите стояха край мен и очакваха да видят какво ще правя. Те, изглежда, нямаха намерение да ме спират. Пристъпих към лъва, който бе в своя ров, с дълбоко упование. Започнах да го галя, но той ме погледна със своите силно блестящи очи така твърдо, че от страх се облях целият в пот. Същевременно си спомних, че по пътя към лъвската бърлога чух един от старите да казва, че доста люде се били опитвали да подчинят лъва, но малко измежду тях могли да постигнат успех. Не исках да се посрамя и си спомних някои ловки хватки, които бях изучил с доста усърдие в трудни състезания, към което се прибавяше още и доброто ми познаване на природната магия. Затова изоставих галенето и тъй ловко и изкусно сграбчих лява, че преди да е разбрал съвсем какво става, изкарах кръвта от тялото му, дори от самото му сърце. Тя бе силно червена, но доста холерична.Продължих с дисекцията и открих при него много неща, които доста ме учудиха, а най-вече неговите кости. Те бяха бели като сняг и много повече от кръвта му.

След като видяха това, моите мили старци, които стояха около рова и ме наблюдаваха, бурно започнаха да дискутират помежду си, доколкото можах да доловя от движенията им. Какво казваха обаче, не можех да чуя, тъй като бях още долу в рова. Когато започнаха да си разменят особено силни изрази, чух, че един от тях каза: "Той трябва и отново да го съживи, иначе не може да ни стане колега."

Не исках повече да се бавя и като излязох от рова, тръгнах през един голям площад. Без да разбера как се озовах върху много висок зид, който с височината си от над 100 лакътя219 достигаше облаците. В най-горната си част обаче той не бе по-широк от стъпка и от началото си, където се бях изкачил аз, до другия си край бе с много излети наконечници, добре закрепени в средата на зида чрез едно желязно приспособление за захващане. Вървях върху зида и ми се струваше, че някой е на няколко крачки пред мен от дясната страна на приспособлението.

След като бях следвал непознатия известно вpeмe, видях да ме следва също така някой от другата страна, но бях сигурен дали беше мъж или жена, когато той ме повика и ми каза, че откъм неговата страна било по-добре да се върви,отколкото там, където съм вървял аз. Лесно му повярвах, тъй като заради приспособлението, което стоеше по средата и правеше мястото съвсем тясно, вървях много трудно на такава височина. След това видях мнозина, които бяха поискали да вървят по този път, да падат долу зад мен. Ето защо се метнах под приспособлението и като се държах здраво с ръце, аз се запремествах и тъй продължих да вървя от другата страна, докато стигна накрая до едно място на зида, от което спускането надолу бе много трудно и опасно. Тогава за пръв път се разкаях, че не бях останал от другата страна. Не можех и отново да се прехвърля обратно, като се провра отдолу, тъй че не ми бе възможно вече да се върна назад и продължа по другия път. Затова събрах смелост, доверих се на

219 Стара мярка за дължина, равна на 55-85 см. – Бел. прев93

добрите си крака, и като се държах здраво, стигнах долу читав. Когато повървях малко нататък, не видях и не почувствах повече никаква опасност. Не разбрах също така и къде беше изчезнал зидът.

На мястото, където се спуснах долу, растеше висок красив розов храст с хубави червени и бели рози, като червените бяха много повече от белите.Откъснах няколко червени и си закичих шапката с тях. Направи ми впечатление също така и една стена, която ограждаше голяма градина. В градината имаше млади момци и девойките с удоволствие биха отишли при тях в градината, но не искаха да обикалят толкова много или да полагат толкова много усилия, за да стигнат до вратата. Тогава ги съжалих, отново тръгнах по пътя, по който бях дошъл, но по равното. Вървях толкова бързо, че скоро стигнах до няколко къщи, където предполагах, че ще намеря къщата и вратата към тази градина. Но там открих доста много народ. Всеки един си имаше собствена стая, като постепенно ставаха по двама. Работеха много усърдно, но всеки вършеше отделно своята работа. Онова, което вършеха те, бях вършил по-рано и цялата тяхна дейност ми бе позна та. Мислех си, гледай, толкова много хора вършат също такава мръсна и свързана с отпадъци работа. Но това е само нещо външно и се отнася само за случаите, когато работата е неуспешна и не се върши с подкрепата на природата. Тогава нека ти бъде простено, казах на себе си. Не исках повече да оставам безпричинно, знаейки, че подобни изкуства изчезват яко дим, и продължих по пътя, който преди това си бях на умил.

След като тръгнах към градинската врата, някои ме погледнаха малко изненадани, задето съм се боял, че могат да попречат на моето намерение. Други обаче казаха: Гледайте, той иска да отиде в градината! Ние толкова време сме на служба тук, в градината, но никога не сме го видели да дойде. Ами как ще му се смеем, като цял трепери? Аз обаче изобщо не им обърнах внимание, тъй като познавах тази градина по-добре от тях и сам знаех бил ли съм вече в неи или не. Междувременно се отправих към една врата, която бе здраво залостена, тъй че и от външната страна не се виждаше, нито можеше да се открие някаква ключалка. Аз обаче забелязах, че на вратата имаше малка дупчица, която не можеше да бъде забелязана с просто око. Веднага си помислих, че на това място вратата сигурно се отваряше. Затова, подготвен със специално изработения за тази цел шперц, отключих и влязох вътре.

След като влязох по този начин, открих още няколко други заключени врати, които отключих без много усилия. Попаднах в коридор, който изглеждаше тъй, сякаш бе в хубаво построена къща – около шест стъпки широк и двадесет стъпки дълъг, а отгоре с таван. И макар че останалите врати бяха още заключени, можах да отида през тях спокойно в градината, след като първата бе отворена.

Продължих през градината с Божията воля и намерих в средата малка градинка, която бе с правоъгълна форма, и при всяка от страните с шест пръчки220 дължина, заобиколена с трънливи диви розови храсти, които бяха с много красиви цветове. Но понеже валеше слабо, когато слънцето проникваше вътре, то ставаше причина за образуването на много приятна цветна дъга.

След като се отдалечих от малката градина, за да стигна до мястото, където трябваше да помогна на девойките, забелязах, че вместо зидове там имаше ниска сплетена ограда и най-хубавата девойка, нагиздена в съвсем бял атлаз, заедно с най-снажния младеж, облечен в яркочервено, минаваха покрай розовата градина, като вървяха прегърнати и носеха благовонни рози в ръцете си. Заговорих ги и ги попитах как бяха успели да минат зад оградата? Този мой най-мил годеник, каза тя, ми помогна да я прескоча и от тази приятна градина ще отидем в нашите покои, за да станем приятели. Драго ми е, казах, че без да съм положил особени усилия, се е задоволило вашето желание. Въпреки това виждате колко много бързах и за да ви услужа, за толкова кратко време съм изминал толкова дълъг път. След това стигнах до една голяма воденица, чиито стени бяха съградени от камъни, но вътре в нея липсваха мелнични сандъци или други неща, които бяха обичайни за меленето. През зида се виждаха няколко водни колела да се движат във водата. По питах как стоят точно нещата и тогава един стар воденичар ми отговори, че воденичното устройство било заключено от другата страна. Когато после видях от защитното мостче слугата да влиза вътре, аз го последвах. След като преминах по мостчето, от лявата страна на което бяха водните колела, аз се спрях и се удивих на това, което видях там. Колелата стърчаха над мостчето, водата бе черна като въглен, но нейните капки бяха бели, и ако защитното мостче не бе малко по-широко от три пръста, щях да се върна назад. Успях да се задържа за дървената част, която бе над защитното мостче, тъй че преминах над водата, без да се намокря. Тогава попитах стария воденичар колко водни колела има воденицата. Десет, отговори той. Авантюристични мисли се въртяха из главата ми и аз много исках да узная какво означаваше всичко това. Когато обаче забелязах, че воденичарят нямаше намерение да ми разкрие нищо, аз си тръгнах. Пред воденицата имаше величествен хълм, покрит с павета, върху който се намираха всичките старци от поляната. Те се разхождаха под Слънцето, което вече грееше доста силно. Бяха написали писмо до него от името на цялата колегия и сега се съвещаваха. Скоро разбрах за какво се отнасяше съдържанието му, както и

220 Стара мярка за дължина, равна на 2,92 м или 4,б7 м. – Бел. прев94

това, че ставаше дума за мене. Ето защо отидох при тях и казах: Господа, за мене ли се отнася? Да, казаха те, вие трябва да запазите в брак своята жена, която сте взел неотдавна за съпруга. В противен случай трябва да обадим за това на нашия княз. Аз казах, че не е необходимо да си правят труда, тъй като съм роден и от де те възпитаван заедно с нея, и след като веднъж съм я взел, искам да я запазя също така завинаги и дори смъртта няма да ни раздели. Защото аз я обичам с пламенно сърце. Що за оплакване имаме тогава? – отговориха те, младоженката е също доволна и ние имаме нейното съгласие. Вие трябва да се съедините. С удоволствие, казах аз. Добре, обади се един от тях, така лъвът ще се съживи отново и ще стане много по-могъщ и по-силен, отколкото преди това.

Тогава се сетих за предишните си усилия и труд и по странни причини си мислех, че това се отнасяше не до мен, а до някой друг, когото добре познавах. В негово лице видях нашия младоженец да идва с негова та младоженка от предишното жилище, нагласени и готови за съчетанието, на което се зарадвах извънредно много. Защото много се страхувах, че тези неща можеха да засягат мен.

След което, както се каза, нашият младоженец, облечен в пурпурночервено блестящо облекло, и неговата мила младоженка,чиято бяла атлазена рокля излъчваше ярко сияние, дойдоха при същите старци.И тъй, двамата скоро щяха да се съединят и аз не малко се удивих, че тази девойка, която би трябвало наистина да е майка на младоженеца, бе въпреки това тъй млада, че изглеждаше сякаш едва току-що родена.

Питах се какво ли трябва да са съгрешили двамата освен това че те понеже бяха брат и сестра, се свързваха с такава любов че не можеха да бъдат отделени повече един от друг и следователно щяха да бъдат същевременно обвинени в кръвосмешение. Те, вместо към сватбено ложе и сърдечна сватба, се осъждаха и затваряха в постоянен и вечен затвор.

Този затвор поради знатното им потекло и висше съсловие,както и за да не извършват и в бъдеще нищо тайно, а с цялата си дейност и живот да бъдат под постоянното наблюдение на управляващата ги сила, бе съвсем прозрачен, светъл и ясен, подобно на кристал, и кръгъл като небесно кълбо. В него двамата щяха да излежават наказанието си и да работят много,непрекъснато плачейки и истински разкайвайки се за из вършените злодеяния. Преди това обаче им бидоха отнети всичкото чуждо облекло и накити, които носеха в момента, тъй че те трябваше съвсем голи и без нищо по себе си да се съвкупят в една стая. Не им бе разрешено в това помещение да има някой, който да ги обслужва. След като им занесоха всичко необходимо за ядене и пиене от известната вода, вратата на покоите им бе съвсем здраво залостена и заключена. На нея също така бе поставен и печатът на Колегията, а на мен ми бе заповядано да ги пазя вътре и зиме да отоплям пред вратата както подобава, та те нито да мръзнат, нито да изгарят от жега. Не бе решено да ги пускам да излизат и в никакъв случай да ги оставя да избягат. Ако противно на очакваното се случеше някаква неприятност, със сигурност щях да понеса голямо и тежко наказание. Това обстоятелство ме накара да се почувствам зле. Страхът и безпокойството сломиха духа ми, тъй като си мислех, че това, което ми бе заповядано, никак не бе малко, а така също, че Колегията на мъдростта (Collegium sapientae) нямаше обичай да лъже, а със сигурност претворяваше в дело онова, което казваше. И въпреки това, след като не можех нищо да променя, още повече, че това затворено помещение се намираше в средата на солидна кула, при това заобиколена със силни бастиони и високи стени, от вътрешната страна на които с постоянен огън можеше да се отопли цялото помещение, аз се заех да изпълнявам своята служба. Започнах в името на Бога да затоплям помещението и да браня от студа затворените съпрузи. Но какво стана? Още щом усещат първата топлина, те така нежно се прегръщат един друг и пламъкът помежду е толкова продължителен, че сърцето на младоженеца се разтапя от пламенна любов. Цялото му тяло в най-милите нему ръце също така се разтапя и разпада. Когато ти, която го обича не по-малко, отколкото той нея, видя това, оплака със сълзи и от цялото си сърце, като същевременно го погреба, тъй че поради проливаните сълзи, замъгляващи всичко, не можа да види къде отива той. Известно време ти прекара в плач и тъга и заради голямата сърдечна мъка не искаше да живее повече, а доброволно да се предаде на смъртта. Ах, горко ми, в какъв страх, безпокойство и грижи се намерих за това, че двамата ми поверени едновременно се бяха разтвори ли във водата и ги виждах да лежат мъртви пред мен. Ясно осъзнавах сигурното си поражение и което за мен бе по-тежко, страхувах се повече от предстоящите подигравки и ирония, които ме очакваха, отколкото от наказанието, което щях да понеса върху себе си.

След като прекарах няколко дни в мисли и изпълнен с грижи, като се опитвах да си дам сметка за моето положение и от време на време се допитвах до себе си, хрумна ми как Медея отново бе съживила мъртвото тяло на Язон и намислих да опитам същото. Ако Медея бе успяла да направи такова нещо, защо да не ти се удаде и на тебе същото, казах си аз.След това започнах да премислям как да осъществя намерението си. Но не намерих по-добър начин освен този, да поддържам постоянно топлина дотогава, докато водите изчезнат и мога да видя отново мъртвите тела на нашите любещи,

95

след което се надявах да се отърва от всякаква опасност и да спечеля похвала и полза за себе си. Затова продължих да затоплям, както бях започнал, без прекъсване цели четирийсет дни. Тогава видях, че водата намалява толкова повече, колкото време минаваше, и мъртъвците, черни като въглища, отново можеха да се видят. Това сигурно щеше да стане възможно и по-рано, ако помещението не бе така здраво затворено. А в никакъв случай не биваше да го отключвам. Освен това забелязах, че водата, която се издигаше нагоре и бързаше към облаците, отново се събираше горе в помещението и падаше като дъжд. Следователно всичко това не би могло да се случи, ако нашият младоженец с неговата възлюблена младоженка не бяха умрели и не се бяха разложили, и поради тази извънредно неприятна миризма не бяха станали видими за моите очи. Междувременно вътре в помещението от слънчевата светлина и влажното време се получи една необикновено красива дъга с извънредно красиви цветове, която ме зарадва не по-малко от преодоляната печал. Но много повече се радвах на това, че видях отново моите двама възлюблени да лежат пред мен. Не съществува обаче радост, било то и най-голямата, която да не е смесена с голяма тъга. Тъй и аз бидох опечален в моята радост, защото двамата ми поверени лежаха все още мъртви пред мен и не можеше да се долови никакъв живот у тях. Но понеже знаех, че тяхната стая бе направена от чиста и плътна материя, а също така, че е толкова здраво заключена, че душите и духът им не можеха да излязат навън и бяха на сигурно място вътре, продължавах да загрявам с постоянна топлина. Ден и нощ изпълнявах поверената ми служба, чувствайки, че двамата не биха се върнали при телата си, докато влажността продължава да е там. Защото те се чувстват добре във влажното. По-късно действително установих, че това е така. Тъй като обикновено ставах рано, известно ми беше, че привечер от силата на слънцето от земята излитат много изпарения, които се издигат толкова нависоко, сякаш слънцето извлича водата. Те коагулираха през нощта в приятна и плодородна роса, която падаше много рано сутринта и овлажняваше земята. Тези изпарения миеха също така и нашите мъртъвци, тъй че с всеки изминал ден те ставаха толкова по-красиви и бели, колкото повече къпани и измивани бива ха. Колкото по-красиви и по-бели ставаха те, толкова повече изчезваха течностите, докато накрая, когато въздухът стана светъл и красив и цялото това мъгливо и влажно време свърши, духът и душата на младоженката не можеха да останат повече в светлия въздух, а отново влязоха в пречистеното и вече просветлено тяло на кралицата, което така бързо ги прие в себе си, че тя моментално се съживи. Както лесно можете да си представите, радостта ми не бе малка, съзирайки я облечена в прелестно одеяние, равно на което малцина са срещали по земята, с прелестната й корона, украсена цялата с диаманти, и я чух да говори:

Слушайте вий, рожби човешки, и гледайте вий, родени от жена, как най-висшата власт провъзгласява и сваля кралете. Тя прави богати и бедни по своята воля. Тя убива и отново съживява.

Опитайте се да разберете всичко това чрез един истински и жив пример с мене: аз бях голяма и станах малка. Но ето че, след като бидох унизена, станах благородна кралица над много кралства. Аз бидох убита и отново съживена. Ний, бедните, сме най-големите съкровища на мъдреците и довереници на силните.

Ето защо ми е дадена властта да направя кралство на бедните, да дам милост на унизения и да донеса здраве на болния. Но аз още не съм равна на моя възлюблен брат, всевластния крал, който отново трябва да бъде съживен от мъртвите. Когато дойде, той ще докаже, че онова, което казвам, е вярно.

И след като изрече това, слънцето стана много по-ярко и денят много по-топъл, отколкото преди това. На стана най-горещият летен ден221. Дълго преди това за съкровената и голяма сватба на нашата нова кралица бяха приготвили най-прекрасни дрехи от черно кадифе, пепелива на цвят дамаска,сива коприна, тафта с цвят на сребро, снежнобял атлаз, както и извънредно красиво сребро, всичките изцяло обшити с прекрасни перли и великолепни, ярко светещи диаманти. И тъй постепенно и за младия крал се гласяха и приготовляваха различни дрехи с телесен червен цвят (Incarnat. Наименованието, срв. incarnatio, е алюзия за въплъщаването), жълтозлатни цветове и други прекрасни неща, и най-после – една червена дреха от кадифе, обшита с великолепни рубини и безброй скъпоценни камъни. Шивачите на тези дрехи бяха съвсем невидими, така че много се учудих, виждайки дрехите една след друга напълно готови. Питах се как ли ставаше това, тъй като добре знаех, че единствено младоженецът и неговата младоженка бяха влезли в стаята. Това, което най-много ме учуди обаче, бе, че още щом някоя нова мъжка дреха или рокля станеше готова, предишните веднага ставаха невидими за очите ми. Не можех да си обясня къде се дяваха те.

Когато и тази прекрасна дреха бе изработена, се появи и великият и могъщ крал, с голям блясък и великолепие, което с нищо не може да се сравни. И тъй като бе заключен, той ме помоли учтиво и с много благо правни думи да му отворя вратата, за да благоволи да излезе, което по думите му би ми

221 Когато Слънцето по това време през лятото е в съзвездието Голямо куче, срв. с немски "Hundstage". – Бел. прев96

донесло голямо благочестие. И макар че ми бе повелено свише да не отварям покоите, голямото уважение и приятният начин, по който кралят разговаряше с мен, така много ме зарадваха, че аз доброволно му отворих. А кога то той излезе навън, бе толкова любезен, толкова очарователен, дори толкова смирен, че наистина бе пример за това, как нищо друго не краси тъй много височайшите особи, както тези добродетели.

Но понеже бе понесъл горещниците (Най-горещите дни: в Европа от 23 юли до 23 август) с най-високите температури, той бе жаден, а също така изтощен и уморен. Затова ми заповяда да гребна и му донеса от бързо течащата под колелата на воденицата вода, по-голямата част от която той изпи с голяма охота. После се прибра в стаята си и ми нареди добре да заключа вратата след него, за да не го безпокои никой или да не би да го събуди някой.

След като почива николко дни, той ми извика да му отвори вратата. Мисля обаче, че той изглеждаше много по-красив, по-пълнокръвен и прекрасен отпреди. Сам той забеляза това и като сметна тази вода за чудесна и здравословна, поиска още и пи много повече от първия път, тъй че реших в себе си да разширя още повече стаята. И след като кралят пи по своя собствена воля достатъчно от това великолепно питие, на което непосветените не обръщат никакво внимание, стана толкова красив и прекрасен, че през целия си живот не видях нито по-прекрасно човешко създание, нито по-прекрасен начин на живот. Защото той ме заведе след това в своето кралство и ми показа всичките съкровища и богатства на света.

Трябва да кажа още, че кралицата не само обяви, че ще напише истината, но и че ще я завещае на по-голямата част от онези, които го познават, понеже там имаше безкрайно много злато и благородни рубини и възможности за подмладяване и възстановяване на природните сили. Възвръщането на загубено здраве и справянето с всички болести бе нещо съвсем обикновено. Но най-прекрасното бе, че хората от тази страна познаваха своя създател, изпитваха боязън и почит към него и към неговите мъдрост и разум и накрая, след преходните радости, добиваха вечното блаженство222. Нека Бог Отец, Син и Светият Дух ни помагат за постигането на това.

Амин.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ОБЯСНЕНИЯ Меркурий: Освен име на планетата Меркурий в алхимията е означение за живак, а също така завоалирано

наименование на праматерията. В астрологията М. се счита едновременно за мъжка и женска планета, андрогин, срв. "химическа сватба". Според Парацелз той е един от трите градивни елемента на света наред със сярата и солта. М. представя "интелектуалния принцип" и "висшето съзнание".

Планетата М. е съответствието на земния живак, тъй както Слънцето на земното злато. Характеризиран като променлив, летлив, непостоянен, той е сравняван с Хермес.

Явява се още като вода, огън, въздушен дух, дух, душа,тоест на езика на алхимиците М. е праматерия, трансмутирана материя и философски камък.

Философски камък: Крайният продукт на сложни и продължителни алхимични операции.

Праматерията бива превърната в него чрез трансмутацията (или правене на злато от олово или живак). За мистика философският камък е съвършена любов, облагородяваща всичко низше и съживяваща мъртвото.

Според повечето извори получаването на камъка преминава през различни трансмутационни процеси:

(Бидерман): 1. втечняване/разтваряне на праматерията в меркуриална вода; 2. заравяне в "корема на земята",при което се оцветява в черно (символ е гарванът; "нигредо") и започва да гние, 3. избелване (гарванът се превръща в гълъб; "албедо"); 4. редукция – връщане на духа обратно, материята бива хранена с философско мляко и цветът се променя първоначално в жълт; 5. почервеняване на материята – "буен червен дракон", превръщане в кръв. Успешна редукция ("рубедо"), б. коагулация или фиксиране – отново връщане към твърдата форма; 7. резултатът е Камъкът на философите. Приписва му се чудотворна сила, наречен по подобие на скъпоценните камъни. Еликсир. Вечно лекарство панацея. Жива вода.

Някои алхимични произведения ползват други наименования или сочат 4, респ. 8 и повече отделни операции.

222 Тук намират израз идеите на розенкройцерите за хармонично и справедливо общество, съзвучие между човек, природа и висшите християнски добродетели. – Бел. прев

97

(Цедлер): 1. калцинация; 2. сублимация; 3. разтваряне; 4. гниене; 5. дестилация; 6. коагулация(съсирване); 7. тинктура; 8. раздробяване; 9. довеждане до восъкоподобно състояние; 10. стриване (умножаване); 11. проектиране (поръсване на камъка върху трансмутиращия метал, респ. потапяне в баня). Полученият камък се означава още като Квинтесенция.

"Отбележете, че разтваряне, калциниране, оцветяване, избелване, освежаване, потапяне в баня, миене, сгъстяване,просмукване, печене, фиксиране, стриване, сушене и дестилиране са едно и също нещо и всички тези думи искат да кажат просто варене на Природата, докато стане съвършена." (У. Салмон, Библиотека на химическите философи. Книга на Синезий, т. 1, с. 180.)

Задачата на художника е да подготви материята, за да може да извлече това, което е чисто, и да изхвърли онова, което е земно и кално. Художникът или артистът са същевременно субект и обект на експеримента (алхимичния процес, наречен трансмутация): философският камък е същевременно духовно извисяване, пречистване, прераждане.

Змия: Амбивалентен символ. Олицетворява мрака и влажността, света след грехопадението. Змията е

също така носителка на светлината, пробуждането и познанието, логоса. Разглежда се във връзка с дявола, зачеване на Земята от нея и раждане на лозовата пръчка

(Северус и неговата секта произнасят проклятие над виното и разглеждат жената и сексуалността като творение на Сатаната).

Змията е символ на разума и гностичното мислене, на неправолинейното, а кръгообразно движение (край и начало образуват единство).

Змията – изчезваща и появяваща се, сменяща кожата си, е символ на регенерирането и вечния живот (кръг, образуван от змия, захапала опашката си).

Символ и на фазите на Луната. Свързана със символа на светлината. Понятие, обединяващо природа, живот, любов и изкуство. Символ на преливането на цветовете при трансмутацията на металите. Мехлем (в някои алхимични текстове "мехлем на оръжието"): Явява се при Парацелз като лекарство с дистанционно въздействие. В розенкройцерските трактати

се среща във връзка с латентните сили на природата (привличащата или симпатична сила). Оръжието на ранения се намазва с приготвения по специална рецепта мехлем. За да се постигне оздравяващ ефект, е необходимо по меча или сабята да има още от кръвта или следи от кръвта на ранения. Най-често става дума за разтвор на меден сулфат, респ. варовикови минерали, съдържащи се в светлата глина.

Лозата и лозовата пръчка: Символизира стремежа към духовно-религиозното извисяване и прозрение;сливане на Земното с

Небесното. Цветна дъга: Символизира хармония между Небето и Земята, намира и блаженството. Пояс, колан: Поради кръглата форма в Египет е бил символ на властта. Германският бог Тор е притежавал пояс

с необикновена мощ. Символ на духовността, морала и нравствеността. При индийския гуру е символ на посвещаване. В

Библията – символ на готовност. Девственост и непорочност. При индийците, гърците и римляните годеникът развързва пояса на годеницата си в сватбената нощ.

Ръка: Изображението на ръка върху финикийски гробници символизира подкрепата и помощта на Бог.

Символ на Слънцето е ръка с разтворени пръсти. Също така символизира Разума, сътворил света. Символ на благословия, посвещение.

Хиерос гамос: (от гръцки: свещена сватба) Съчетание на Небето със Земята, от което води началото си всичко живо. Съществуват различни митове във връзка с това (гр. Зевс и Хера; инд. Шива и Шакти; все още в

някои племена и народи: Бог на Небето, съединяващ се със Земята под формата на роса, дъжд, слънчеви лъчи). "Сватба" на Иисус и църквата.

Пещера: Тъмната пещера/скалите са митичен символ на хиерос гамос (срв. сватбата на Юпитер и Юнона;

рождено място на Хермес). Инициацията според питагорейците става в пещера или под купол, чиято горна част символизира

Космоса. 98

Триъгълник: Според питагорейците означава Начало, възникване в космически смисъл. В херметичен смисъл

триъгълникът с върха нагоре символизира мъжката създаваща сила и огъня, а триъгълникът с върха надолу символизира женското начало и водата.

Манихейците го използват като символ на Троицата (срв. и Августин); от XI век символ на триединството в християнски смисъл. Същия символ използва Я. Бьоме (1575-1624), чиято философия и теософия си служи със символи предимно от областта на природата. Всяка от страните на триъгълника според Бьоме съответства на сричка от името на Йехова.

Окото: Заема централно място сред символите на Бьоме заедно със свързаните с него зрение, огледало,

поглед (срв. огледална метафизика). Действителният земен свят възниква като огледален образ на идейния свят. Отразяването в Бог е създаване, раждане на Сина от Бащата; самопознанието се символизира от погледа (срв. залата с огледалата в Химическата сватба). Окото на Бога се символизира чрез кръг, полукръг или сфера, които са израз на съвършенство и цялостност. Душата се представя при Бьоме също като сфера.

Лилия: Бьоме влага нов смисъл в някои алхимични символи, какъвто е лилията. В алхимията тя означава

Меркурий, а при Бьоме е символ на прераждането в Св. Дух. Времето преди края на света, т.нар. седма епоха, се означава като "златно време" и "време на Лилията". Символът на лилията е също амбивалентен, в някои алхимички съчинения се прави връзка с Луцифер (срв. влиянието на този момент върху "Приказката" на Гьоте).

Възраст: С възрастта се свързват четирите годишни времена, четирите темперамента, четирите елемента

(огън, въздух, вода, земя) и т.н. Тръба, тромпет:

Възхвала на Бога; известяване на новото; сакрална функция. Арфа: Символ на лечебна сила и въздействие, спасение, освобождаване от злите духове. Феникс: Умиращата и съживена на по-висше равнище субстанция, символ на възкресението. Меч: Алхимичен символ на отделянето при трансмутационните процеси; огън. Поглъщане на едно същество от друго: Символ на разтварянето на една субстанция в алхимичния разтворител. Яйце: Затвореният алхимичен съд или праматерията. Тяло (Corpus): Тяло на Бог и тяло на природата; огън, въздух, вода, земя. Веществото преди получаването на

философския камък. В алхимичните текстове се представя неясно и завоалирано. Пепел: Преходност, скръб; пречистената материя, от която възкръсва Феникс.

99