ПЪЛЕН УЧЕБЕН КУРС ОТ ШКОЛАТА ЗА НАВИЦИ ДЕИР 1-2 СТЕПЕН

Дмитрий Верищагин, Кирил Титов

 

В настоящето пособие е съхранен авторския текст на Дмитрий Верищагин, който е придружен с коментарите на ръководителя на Школата за навици ДЕИР

Кирил Валентинович Титов.

Практическата част е разширена и обогатена с примери, спомагащи усвояването на материала.

Към текстовете са внесени допълнителни методики, разкриващи някои аспекти на приложението на енергоинформационните навици.

Настоящата книга ще бъде издадена в България под формата на книга през 2005 година. Сега тук се публикува само половината с оглед да се помогне за бързото усвояване на материята от страна на интересуващите се в България. /Бел. от Хелиопол/

Встъпително слово на академик Семикин Н.И., президент наМеждународната Академия по Информатика и

Развитие на Високите Технологии

Психология? Енергоинформационика? Мистика? В какво се състои тайната на стремително растящата популярност на методиките на Димитрий Верищагин и разработките на Школата ДЕИР и защо те ефективно позволяват на човек да постигне желаемото?

В днешно време развитието на човешкото общество е достигнало до фаза, когато плътността на социалните връзки започна да бъде определяща в поведението на хората и формирането на личностната мотивация. Станаха повече правилата и изискванията, перспективите и груповите задачи. Стана по-малко  индивидуалната свобода. Това е много важен, съдбоносен, но в същото време и критичен етап в развитието на човечеството.

Критичен – защото отношенията между хората са толкова по-здрави, колкото повече те са свързани с инстинктивната, подсъзнателна същност на човека. Не случайно семейството е по-здраво, отколкото приятелството, а приятелството е по-здраво, отколкото политическата структура. Ние с вас смело можем да считаме, че обществените връзки също се развиват по законите на колективното подсъзнание, или подсъзнанието на човечеството.

Те напомнят на връзки в съзнанието на дете  - изградени на потребностите, но не подразбиращи отговорностите, силни емоционално, но лишени от логика, изискващи внимание, но не и неговото връщане. Тези връзки са много по-прости, отколкото зрелите връзки в съзнанието на възрастен човек – и ето те сега, благодарение на огромната си плътност и масовост, започват все по-силно да влияят на всеки човек,

правейки по-проста личната мотивация, мирогледа, структурата на съзнанието.

Произтича инфлация на индивидуалното съзнание, особено забележима през последните няколко столетия. Отидоха си времената на героите, които променяха хода на историята. Свърши епохата на религиозните органи, определящи съдбите на народите. Минаха времената на държавите – законодателки на световния ред. Възцарява се социална равномерност и монотонност – и новите възрастни все повече започват да напомнят на възрастни, възпитани от деца: капризни, самовлюбени и ограничени, имащи проблеми със свободният си избор и определянето на цели. Техният живот става илюзия. Особено добре това се вижда, например, в психологията на гражданите на много страни, смятащи себе си за лидери в цивилизоваността.

На този фон особено перспективно се явява направлението, посочено в книгите на Димитрий Верищагин и разработено по-нататък от Школата ДЕИР под ръководството на Кирил Титов, доколкото Школата разпространява  психотехнологии за боравене със съзнанието, със социалните взаимоотношения, изразени в усещания, с взаимното влияние на съзнанието на хората  един върху друг. Това позволява практически напълно да се избегне опасността от психическо поглъщане. Още повече, школата обучава  да се контролират тези въздействия, помагайки на човек да избягва господстващото въздействие на колективното подсъзнание. Помага на човек да остане себе си и да достигне в живота си ниво, достойно за самия него.

Изследванията, проведени вече в Школата ДЕИР, показват колко ефективни са предлаганите от нея методи в днешния ден. Човек става по-силен, свободен, активен и значително по-малко зависим от обстоятелствата. Освен това, той става практически неуязвим за стреса, и не е нужно сега да говоря колко важно е това за запазване на психическото и физическото здраве на нацията в наше време.

Имайки достатъчно пълна информация, аз мога да твърдя, че Школата ДЕИР в днешно време се явява несъмнен лидер в областта на разработката и внедряването на психотехнологиите за самоподпомагане, позволяващи на човек изящно да получи социални преимущества и да устрои собствения си живот. И най-общо това е логично и естествено – човек, обучен да контролира чрез усещанията  всяка от основополагащите закономерности на човешкото общество, при незначителен разход на труд може да постигне много повече в сравнение с човек , които не умее да прави това.

Мислещият човек още повече го вдъхновява друго: че описваните от Димитрий Верищагин закономерности съставляват логически завършен, значим и малко изучен свят. Приятно е и това, че това направление се роди в бившия СССР, а не в някоя друга страна. Впрочем и това също би трябвало да се очаква. Къде, ако не у нас, винаги са се появявали на света неочакваните идеи? Реактивният двигател, радиото, въртолета…

Знаейки резултатите, изяснявайки си предмета, сам за себе си мога да кажа, че всичко описано – това не са чудеса, макар че, за съжаление, избраната от самия Димитрий Верищагин терминология на пособията често не позволява да се отдели на това значително внимание. Това е разум, логика, наблюдателност и изкусност – и надявам се, че на вас ще ви достави удоволствие да четете твърде интересните от всички гледни точки допълнения на ръководителя на Школата ДЕИР Кирил Титов към тази книга, където се описва света на енергиите и информацията от съвършено рационална гледна

точка.

Струва ми се, че ние с вас присъстваме на раждането на хуманитарно направление на нова практическа наука за човека и света на социалното съзнание. Млада, но вече известна, силна и самостоятелна. Потвърждаваща, че съдбата на човека е в собствените му ръце. Способна да помогне на всеки човек да оцелее и да живее щастливо.

Искам да ви пожелая да откриете този свят за себе си и да се насладите на плодовете му.

Президент МАИРВТСемким.Н.И.

 Раздел първи

 

1 СТЕПЕН

ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА

  Част първа

 

Човека в социума.Енергоинформационно същество в енергоинформационна среда

ОБЩИ НАПЪТСТВИЯ ОТ Д.С.ВЕРИЩАГИН

Отваряйки тази книга, вие получавате шанс завинаги да промените своя живот, встъпвайки на нова степен на еволюция. Пред вас ще се открият истинските причини за здравето, болестите, постъпките и човешката съдба.

Вие ще се освободите от влиянието на великите енергетични паразити, управляващи останалите хора и тласкащи ги към самоубийствени постъпки. Помнете, че вие не трябва да причинявате на ненапредналите хора вреда. Отнасяйте се към тях с внимание и им помагайте.

За вас ще са достъпни неща, немислими за обикновените хора. Не изразходвайте своите сили напразно в преследване на суетни постижения. Вие имате велика цел – да откриете новият свят и своето място в него.

Вие ще придобиете способността да изцелявате и този дар ще дойде при всеки по

различни пътища. Употребете го за добро. Помагайте безкористно.

Вашата душа ще премине процес на укрепване и вие ще можете да поведете след себе си и други хора. Дайте им светлина и радост, а не тъмнина и болка.

Вие ще престанете да зависите от кармата и кармичните болести. Помогнете и на другите да постигнат това.

Вие ще владеете истински инструмент за изменение на света – вярата. Нека вашата вяра донесе добро не само на вас.

За да преминете целия път докрая на вас може да ви потрябва помощ. Получете я от такива като вас- пътници. Разпознавайте се един друг в тълпата. Учете се един от друг. Помнете се един друг.

Отивайки на нова степен на развитие вие ще бъдете част от новото енергийно единство, единството на свободните хора. Помагайте си един на друг. Помнете се един друг и споделяйте един с друг енергията, тъй като цената на свободата е голяма и понякога не е по силите на един човек.

Помнете и нас, които първи встъпихме в новия сват. Ние фокусираме новото енергийно единство за вас. Обръщайте се към нас в трудни моменти и ние ще дойдем на помощ. Обръщайте се към нас в моменти на благоденствие и ние ще можем да отидем на помощ на милиони други. Смърт няма. Ние ще се отзовем и оттатък границата.

Усетете връзката с мен, авторът на тези редове. Аз чакам това. Поискайте помощ и помагайте и на мен.

Прибавете към светлината на новото енергетично единство своите лъчи.

Създайте ново, свободно човечество. Вие заслужавате това.

Глава 1

ИСТОРИЯ

ПРИЧИНИ И СЛЕДСТВИЯ ОКОЛО НАС:ЕНЕРГОИНФОРМАЦИОННОТО ПОЛЕ

За мен всичко започна така. Във всеки случай тази история може да изглежда фантастично, но това е моята история, с малки изменения, които ми позволяват да запазя личните тайни на колегите си. Това бяха години на размишления и догатки, на творчество и на открития. За много от вас може да изглежда по друг начин, но това е вече вашият живот. Всеки живот е фантастичен, но от това той става още по-реален.

Историята на системата  ДЕИР (дальнейшего енергоинформационного развития или по-нататъшно енергоинформационно  развитие) започна през 1982 година, когато в моя

кабинет, разположен в административната сграда на изследователския комплекс в едно от военните градчета край Екатеринбург, тогава още Свредловск, влезе екстрасенсът Петър Келдоровски, имащ по това време чин полковник, и по заобиколни пътища започна да  разузнава нямам ли желание да оставя проекта, с който се занимаваше моята група. Имах свои причини да се замисля над неговото предложение и те бяха свързани със същността на разработвания проект.

Сега е по-лесно да се говори затова, отколкото в онези години, но и сега чувствам неясна тревога, когато изписвам на лист думите “психотронно оръжие”. Това  именно беше и проекта на моята група, малко “полусериозен” в очите на ортодоксалните военни и затова не съвсем засекретен с всички възможни грифове по цялата строгост на закона (макар да знам, че съществуваше още една група, работеща край Москва по аналогична тематика в обстановка на строга секретност , а затова и всички детайли не са ми известни). Какво е това “психотронно оръжие”, също и официално прекратения проект СС 0709  “Дружба”? За него по слухове писаха мнозина – от мастития екстрасенс–хипнотизатор Кандиба до различни автори на популярни статии. Същността му се състои в следното: целенасочено въздействие на екстрасенс (или група хора) може да предизвика в съзнанието на човека (или на група хора) изменения, които да окажат влияние на неговото поведение. Например, ако източен диктатор, зает с преговори със своите съседи, получи непрекъснато главоболие (или световъртеж), то най-вероятно преговорите нямат да стигнат до край или няма да донесат желания резултат. Ако същият този диктатор усети агресия или обида, то резултатът от преговорите ще бъде напълно противоположен.

Ако пилотът на военен самолет заспи зад щурвала, то разбира се нищо добро от това няма да се получи. Ако в критичен за страната момент държавният глава е нерешителен и действията на опозицията също не се отличават с увереност и последователност, то властта ще попадне в трети ръце. Освен това, съгласуваното въздействие на групи екстрасенси–силовици напълно може да предизвика, да кажем, сърдечен пристъп у някой престарял държавен глава или да стимулира развитието на рак при по-млад човек.А какво принципно може да направи един телекинетик с междуконтитентална  ракета!  А за такива прости неща, като създаване на неразбория и атмосфера на ненавист в семейството на държавен деятел с цел да се отвлече вниманието му от по-важни проблеми, дори не си струва да се говори. Лаборатории, занимаващи се с психотронни програми, има във всяка страна и те се явяват неотделима част от разузнавателно-диверсионните учереждения.

Ето с такива разработки се занимаваше моята група, когато при мен дойде Келдоровски. Аз вече бях започнал да се уморявам от проекта, който беззаветно “влачех” по заповед на партията и правителството вече няколко години. Не само и не толкова затова, че изпитвах колебание от морален характер – аз и тогава, и сега съм убеден в това, че нашата страна се намира под непрекъснатия натиск на други държави, инстинктивно страхуващи се от силни руснаци. Страната, за да не я разкъсат и превърнат в нечий суровинен придатък, трябва да се защитава. Не, мен ме изморяваше друго: първо, работата с извънредно неуравновесени хора – природни екстрасенси (да бяхте видели истериите, които ежедневно устройваше групата на телепатите!); второ, непрекъснатия натиск от страна на аналогични групи на противника (главоболия, непонятни и неприятни събития, необходимостта през цялото време да се проверява готовността на антителепатите, поддържащи защитата…). А и самият проект беше

спрял да се развива. От нас през цялото време изискваха незабавни резултати, а на нас ни бяха необходими дълги и планови изследвания. Накратно Петър  вече знаеше моят отговор. Искаше ми се да напусна проекта “Дружба”.

Аз приех предложението да оглавя административната част на новия проект. След  предаването на работата, изпращането на контейнерите на новото място,  полагаемия се отпуск, който прекарах с удоволствие – както рядко се е случвало – как иначе: никакви проблеми в работата! – аз започнах да приемам работата в селцето край Новосибирск.

Лично аз, и не само аз, бях тогава в истинска еуфория от предстоящата работа. Каквото и да се говори, отбранителният потенциал на екстрасензориката е нищожен в сравнение с перспективите й и за всеки конкретен човек като мислещо същество. Това беше, както сега е модерно да се говори, моят шанс.

Новият проект се наричаше “Пастир” и се изпълняваше по заповед непосредствено на ЦК на КПСС. Същността му беше изложена само на няколко десетки страници. Поразително кратко в сравнение със стотиците папки по проекта “Дружба” и се свеждаше до следното.

В условията на спад на патриотизма на съветския народ висшето партийно ръководство беше загрижено за проблемите за издигане на лидер от своите редици. Това би могло да поправи ситуацията. Такъв човек, като Сталин, Ленин или Хитлер, въздействащ на масите не с авторитета на поста си, а със своята лична харизма, би бил способен да обедини страната. Разбира се, ако му помагат също такива силни функционери, които биха могли да проникнат в самите души на хората и чиито заповеди хората не биха могли да не послушат. Да, това би могло да оправи положението в страната и да възстанови поразклатения авторитет на партията.

В нашата задача влизаше разработка на система от методи, с помощта на които един човек би могъл да управлява мнозина – но така, че те нищо да не забележат.

По принцип, задачата беше напълно изпълнима и не се отличаваше твърде много от разработките на проекта “Дружба”. Практически всеки от моя предишен проект беше способен да прилага такива методи на практика (разбира се без чистите ясновидци). Но никой от тях не принадлежеше към партийната върхушка! И така, в нашата задача влизаше създаването на такава система от методи, които биха били достъпни за всеки, дори и за съвършенно неразвит човек със средна или слаба енергетика. Това беше трудна работа, но все пак не и неизпълнима.

Скоро ми представиха членовете на нашата група – Алексей Грищак, невисок, оплешивяващ човек, който се отличаваше с уравновесен  нрав и великолепни телепатични способности, и Сергей Десменцов, висок украинец с най-добри в СССР показатели по ясновидство и многообещаващ екстрасенс-силовик. По този начин ние станахме четирима – аз, Петър Колдоровски, Алексей Грищак и Сергей Десменцов. Бих искал да запомните имената на тези хора, защото те бяха първите. Те създадахо системата за навици ДЕИР – система за по-нататъшно енергоинформационно развитие. Запомнете ги.

Няма да ви уморявам с описване на всички събития, които се случваха с нас в периода

на разработка на проекта. Пристигаха и си отиваха проверяващи с чин.Провеждаха се дълги изследвания и се изучаваха хиляди възможности. Системата постепенно придобиваше завършен вид. Но не всичко, което се получаваше при нас, подлежеше на пълна демонстрация пред представителите на поръчителя.

Ние бяхме принудени да проверяваме всичко върху самите себи си. За да може процедурите по управление да станат действени, човек трябваше да засили собствената си енергетигка. Но това не се постига, ако тя не бъде веднъж и завинаги изключена от страничните управляващи влияния – т.е. да станеш неуправляем отстрани. Ние преминахме през това и едва по-късно разбрахме, че сме направили една политически опасна стъпка, тъй като неуправляемите нямат място в нашето общество.

За да  става всичко както беше планувано, трябваше да се застраховаме от противоречивите импулси на подсъзнанието – и ние  разработихме  система за разполагане вътре в себе си на програми за здраве и успех.

Напълно в съответствие с изискванията на поръчителя ние създадохме система за управление на други хора, която мигновено стана неотменна част от навиците на обучаващия се.

Програмата можеше вече да я предадем, но ние се бавехме разбирайки, че това би било равносилно на самоубийство: ние вече бяхме изпреварили поръчителя в своето собствено развитие, и най-лошо от всичко, това би станало очевидно за всеки обучаващ се на управление (тогава още не бяхме измислили името ДЕИР). Програмата продължаваше да се развива като предмет в  самата себе си.

По инициатива на Келдоровски ние въведохме в проекта елементи, свързани с удължаването на живота и запазването на здравето. Нас ни движеше простия стремеж към съвършенство – нали въпросите за поддържането на здравето при умението да се управлява собствената енергетика са толкова елементарни, че никой от посветените не е загрижен с тези проблеми сериозно! Но ние се ориентирахме към хора неподготвени, които ще дойдат след нас.

Ние разработихме и изследвахме система за подем на личния магнетизъм – харизмата, заставяща обикновените хора да се стремят към подчинение.

Келдоровски и Десменцов, работейки отделно с хуманитарни философски концепции, разработиха система  за повишение на енергетиката на душата и използването на вярата като инструмент за управление – не на хората, а на явленията от обкръжаващия ни свят. Когато към тях се присъедини Грищак, те в съвършенство усвоиха най-перспективните методи за живот след смъртта.

По този начин проектът съществуваше вече в разширен вид – неговото развитие тръгна не съвсем по пътя, който беше определен от поръчителя. През 1988 година системата ДЕИР окончателно се оформи в този вид, в който сега ви я представяме.

Междувременно политическата ситуация в страната се менеше всеки ден. Един след друг отидоха в другия свят Брежнев, Андропов, Черненко… Дойде Горбачов и беше обявена перестройката. Властта отслабваше пред очите ни и ние, нечувствайки вече

опасност за себе си, през 1989 година обявихме своята работа за завършена.

Приемането на проекта премина доста хладно, но в същата година ние проведохме курс на обучение с някои достатъчно известни хора, които и сега често се мяркат на телевизионните екрани. Грифът “секретно” беше снет от проекта и към обучаващите се се присъединиха и странични хора. Интересното е, че всички те се ограничиха само с преминаването на курса за управление. Нито един не се съгласи на пълно обучение.

По-късно, през 1992 година, настъпи затишие. Келдоровски и аз подадохме рапорти за уволнение. Така и започнаха нашите нещастия. Аз първи разпознах, че ние се оказахме под прицела на психотронно оръжие, прилагано с дяволска изтънченост и с огромна поразяваща сила. Петър загина от сърдечен удар, а Алексей Грищак бе отнесен в гроба през 1994 година от тумор. Но все пак ни разрешиха да се уволним. Помогнаха ни добре усвоените от нас методи за защита, които ни позволиха да издържим това, което не би могъл да издържи нито един неподготвен човек.

Сергей Десменцов, възползвайки се от неразбориите и воините на територията на бившия Съветски съюз, успя да замине за Америка… А аз останах, защото не мога да не живея в родната си страна. Но с хора аз вече почти не се срещам.

Освен това пред мен стои още една задача. Веднъж, когато осъзнахме  цялата дълбочина на разработваната от нас система ДЕИР и разбрахме, че тези знания са прекалено важни за да ги загубим, ние се  доверихме един на друг по такъв начин, че всеки един от нас може да действа от името на останалите. Ние не можехме да позволим придобитите знания, очевидно способни да дадат надежда на цялото човечество, да загинат заедно с нас.

Аз, Димитрий Верищагин, предавам този ръкопис за издаване на моето доверено лице, съавтор и ученик – Кирил Титов. Аз действам от свое име и от името на своите колеги, първооткриватели на системата ДЕИР – Петър Келдоровски, Алексей Грищак и Сергей Десменцов.

Аз знам: тези, които станат наши ученици ще получат надежда. Те ще се освободят и ще се сдобият със здраве. Те ще живеят по-дълго от обикновените хора и ще ги съпътства успехът. Те ще могат онова, което е недостъпно за обикновения човек.

Щастие на всички вас!

Димитрий Верищагинот свое име и от името наПетър Келдоровски,Алексей Грищак,Сергей Десменцов

 Глава 2

 

1 СТЕПЕН

ЦЕЛИЯТ СВЯТ – ТОВА Е ЕНЕРГИЯ.НЕГОВИТЕ ЯВЛЕНИЯ – ТОВА СА

ЕНЕРГОИНФОРМАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ

 Всеки от вас, навярно, не един път си е задавал въпросите: защо през цялото време боледувам, когато другите изглеждат толкова здрави? Защо при мен не идва успехът, а на другите всичко им се отдава бързо и лесно? И как изобщо да се избавя от многобройните си проблеми и неприятности? Защо нещо като че спира човека от пълно доволство и съвършенно здраве?

Може би вие вече сте опитали всички възможни и невъзможни средства за постигане на благополучие? Вземали сте много скъпи лекарства, записвали сте се за прием при най-добрите лекари, за да се излекувате? Опитвали сте се – нееднократно и безуспешно – да се устроите на високоплатена работа, за да оправите най-накрая финансовото си положение? Какво ли не сте правили, за да оправите семейните отношения? А полза никаква, така ли е?Не се отчайвайте и не мислете, че вие сте един единствен. Така се чувстват болшинството от хората, макар че не всички си го признават.

Всички тези неприятности стават само поради това, че повечето от хората не знаят най-главното: пътят към здравето, щастието и благополучието е отворен за всеки, но обикновено не го виждат. Достатъчно е само да се излезе на този път и веднага болестите , неприятностите, проблемите отстъпват и животът започва да блести с цветовете на дъгата.

Не вярвате ли? Предлагам ви, драги читатели, от собствен опит да се убедите, че това е така. Системата за навици ДЕИР е специално разработена за да ви помогне в това.

Преди всичко трябва да се разбере защо на обикновения човек днес му е толкова трудно. Защото всички усилия на съвременното общество (впрочем така е било от край време) са съсредоточени само за постигането на икономически цели, а на самия човек, на процеса на неговото лично вътрешно развитие, обществото не обръща никакво внимание.

Човекът, живеещ в това общество, може да бъде оприличен на затворник, който търси път към свободата, към истинския смисъл на живота, към здравето, но се натъква само на стените на своя затвор. Този затвор прилича на къща с множество стаи, което създава известна илюзия за свобода – нали затворникът може да отваря една врата след друга и да преминава от една стая в друга. Но той не знае, че колкото и да отваря тези врати, може и да си умре така, невидял светлина, неполучил нито глътка чист въздух.

Отсъдете сами! Ето човекът е достигнал невиждано ниво на техническия прогрес, предполагайки, че по такъв начин той ще постигне щастие и всеобщо благополучие. Но не се е получило: техническия прогрес се е оказал просто врата към поредната тъмна стая. Човекът, покорил природата, излетял в Космоса, долетял до Луната… И какво?

Какво се е изменило за него на Земята? Нима в живота му няма вече проблеми? Той е станал щастлив, здрав? Нищо подобно. Проблемите са си същите, както и преди сто години, че и още са се добавили във вид на  СПИН и други неизлечими болести, във вид на спад на раждаемостта и раждането на все по-голям брой болни деца, във вид на екологични катастрофи, масов стрес, войни, преврати, терористични актове и насилие, ръст на смъртността от инфаркти и инсулти…

Човекът чудесно е изследвал светът около себе си. Той е намерил причините и следствията на явленията, той се е научил да използва природата, той е направил всичко – но той така и не е намерил собственото си място в картината на мирозданието. Ние не знаем  кои сме, какви сме и защо чувстваме този свят.

Това е задънена улица, и ето защо. Светът в който живеем – материалният свят – се явява  само временен етап, който трябва да премине всеки, но от който е невъзможно да очакваме истинско, пълно щастие и в който не можем да намерим истинския смисъл на живота. Човекът, който иска да намери всичко това в материалния свят, много прилича на мушичка,която се блъска и блъска в стъклото, само си чупи крилата и не вижда, че редом е отворен прозорец.

Да, да, в нашия затвор има такъв отворен прозорец, който, ако не бъде потърсен, няма да бъде видян от многострадалния затворник – човек, зает с отворянето на нови и нови врати и неразбиращ, че зад тях има само мрак и пустота. Но не напразно в Библията е казано:”Който има уши – да чуе, който има очи – да види”. През този прозорец е отворен пътят към свободата. През този прозорец вие ще познаете  истинската същност на света. Вие ще разберете, че светът, който ни заобикаля съвсем не е такъв , какъвто сме свикнали да го виждаме с невъоръжено око. Вие ще се убедите, че този свят е целият пронизан от енергия, че същността на света е енергоинформационна, че вашата истинска същност също не принадлежи към плътния, материален свят, в който живее нашето физическо тяло. Че нашите цели са лесно достижими, само трябва да знаем – как.

 

Нашият свят – той е равномерно запълнен с живо енергоинформационно поле

 

Човекът в полето на Вселената – като капка вода в безбрежния океан

 Това, което обикновено наричат съзнание (а не трябва да се забравя, че това  все пак е нашето съзнание – това сме ние – личност, памет, мисли), не принадлежи на нашия свят, то не се явява материален предмет, и никога  и от никой не е откривано при аутопсия. Съзнанието се отнася към енергоинформационния свят. Първооснова на целия живот – това е единното енергоинформационно поле на Вселената. Съзнанието на всеки човек – е само частичка от това  единно енергоинформационно поле. И причините за всички наши болести, страдания и проблеми изобщо не е във физическото тяло, както погрешно мислят мнозина. Тази причина лежи в нашите енергийни съставляващи, по-точно в неправилната циркулация на енергията – тази енергия, която се явява истинската човешка същност.

Ако вие боледувате и никакви лекари не могат да ви помогнат, това означава само едно: вашата енергоинформационна същност  настоятелно изисква внимание към себе си. Изисква вие най-после да нормализирате движението на своята енергия, да я изчистите, да се освободите от патологическите блокировки.

Обществото днес изобщо официално отрича енергоинформационната същност на света (впрочем, това не пречи практически във всяка страна да се занимават с  тези въпроси многочислени засекретени правителствени групи). Поради това то не е способно да ви покаже истинските пътища към свободата, към здравето, към намирането на истинския смисъл на живота.

Но гледната точка решава всичко. Когато вие успеете да разберете, приемете и почувствате вашата истинска същност, животът ще стане съвсем различен. Вие ще се научите да управлявате своята енергия, самостоятелно да я привеждате в норма, да се избавяте от патологичните енергийни връзки, които водят до белестите. Вие ще реализирате заложените във вес от природата гигантски възможности, които сега използвате само на няколко процента. Вие ще се сдобиете със сила и с лекота ще получите ключове за всичко онова, към което сега с неимоверни усилия, и при това напълно безрезултатно, се стремите: към здраве, късмет, успех. И даже към това, което сега на вас вероятно ви се струва фантастика: към способността да предвиждате събитията и да управлявате съдбата, но повярвайте, това изглежда сложно само отначало. И когато вие постигнете всичко това, това ще означава само едно: вие ще сте стъпили на нова степен на еволюция, по-висока от тази на която сте се намирали по-рано.

Въздействието на психиката върху тялото е наистина безгранично. Например, ако човек с временно неработеща ръка бъде заставен просто да си представя, че я сгъва и разгъва, то мускулите на тази ръка ще избегнат атрофия, а в редица случаи нараства и мускулната маса! От една страна това е, разбира се, самовнушение, а от друга – нагледен пример за работата на човешката енергетика (пълният текст на статията се намира на сайта на Школата ДЕИР в Интернет, на адрес www.bg-deir.org.

Човекът управлява усещанията – усещанията донасят ефект.

Съзнанието въздейства върху материята.

 Какво представлява тази енергия, която лежи в основата на всичко – здравето и болестта, успехът и несполуката, благополучието и недоимъка? Що за енергия е тази,

която вие все още не сте се научили да усещате със своите сетивни органи? Ето, електрическата енергия е друга работа – усеща се и още как. Но забележете, радиацията или радиовълните ние също не усещаме и въпреки това всеки от нас е стопроцентово уверен, че те наистина съществуват. Така е и с енергоинформационното поле: ако вие все още не сте се научили да го усещате, това въобще не означава, че го няма.

Именно енергоинформационното поле управлява всички биологични процеси. Именно то в крайна сметка се явява носител на съзнанието и на душата на човека. Енергоинформационото поле организира и направлява живота и съществуването на материята, тъй като то, както вече казахме, се явява първооснова на живота.

Така наречените принципи на еволюционно самоорганизиране на материята, на които ни е учила материалистичната наука – са голяма философска лъжа. Материята – от живите клетки до небесните светила – никога не би приела този вид, който има сега, ако не беше организиращото начало – енергоинформационното поле.

   

Човешкото поле влияе на полето на Вселената. Много прилича на камък, хвърлен в езеро.

Именно то обединява целия свят в единна система. Без него в света би царил хаос.

Да си спомним за теорията на вероятностите. Нали чисто статистическата вероятност за такова обединение на молекули и атоми, което в крайна сметка ще даде живот, е много малка, практически равна на нула. Едва ли е възможно случайното възникване на Земята на такъв химически състав на въздуха и водата, при който могат да живеят живи организми, такава концентрация на ултравиолетовото излъчване, която ще топли без да изгаря, такъв климат, при който най-различни живи същества ще се чувстват комфортно и т.н. Прекалено много “случайни” съвпадения, не е ли така?

Всичко това е “построено” от енергоинформационното поле. Именно то е спомогнало за организация на ред от хаоса. То е породило живота на Земята, а значи и нас също. Съзнанието на човека, неговата душа – това е същността на енергоинформационната структура. Физически не е известно от какво се състои тя, но за самия човек тя не

престава да съществува въпреки това.

Природата на енергоинформационното поле не е известна на никой. Но то съществува и се явява един от фундаменталните и непоклатими елементи на Вселената.

Но най-интересното е, че с помощта на същото това енергоинформационно поле човешкото съзнание може да въздейства върху околния свят! Всеки от нас може да бъде творец на своята собствена Вселена, да създава около себе си този свят, който ни е нужен. Съзнанието – това е енергийна структура и е в състояние да влияе на околния свят. Но хората не са осъзнали своето могъщество и затова и живуркат в противно познатия, надлъж и нашир изучен физически свят, вместо да отворят врата към истинския свят – тайнствен и безграничен, свят където ги очакват безкрайни възможности.

Може би вие смятате, че влиянието на нашата енергетика е твърде слабо и незначително, за да можем да претендираме за ролята на творци и да смятаме, че можем да въздействаме на околния свят? Но учените одавна са се убедили във възможностите на биоенергията. Да вземем дори експериментите, проведени с екстрасенсите Колагина и Давиташвили. А Ури Хелер, който вече много години огъва лъжици и вилици само с поглед, а сега обучава на това и деца? Многобройни открити експерименти са се провеждали у нас в Русия от началото на 40-те години. Съществува даже уред за определяне на екстрасензорните способности на човека: той се състои от стрелка, окачена на тънка кварцова нишка във вакуум. Под влиянието на екстрасенс-енергетик стрелката започва да се върти.

Науката е изследвала и такова твърде рядко явление, като телекинезата – способността на отделни хора да преместват предмети, както се казва с усилие на волята. Силен екстрасенс може да се съсредоточи, да се вгледа втренчено – например в кибритена кутийка – и кутийката започва да скача по масата, а после пада на пода.

Подобни опити са правени неведнъж в лабораториите, резултатите са фиксирани на фото и видеоленти: да, наистина е възможно да се въздейства със съзнанието върху материалния свят. В нашата лаборатория едновременно работеха 10-15 човека, притежаващи екстрасензорни способности. Петър Келдоровски, например, можеше с поглед да задържи и премества във въздуха тегло до 1 грам (монета от 1 копейка) в течение на 10-15  минути. Ние се шегувахме, че крадейки с поглед диаманти, той за един ден би станал милионер. Но ефектът  не беше траен. В проекта “Дружба” участваха  по мои сметки около 500-600 човека с мощни екстрасензорни дарби.

 

Та каква сила трябва да има това въздействие, че да застави да се премести напълно осезаем, притежаващ тегло и обем материален предмет,  да се заставят съставящите го молекули наведнъж да се придвижат в едно и също направление? При това, че енергия в обикновения смисъл на думата, т.е. пряко въздействие със сила върху придвижвания предмет, изобщо не е прилагана! Физическите уреди не показваха нищо! Просто част от молекулите, които в обикновено състояние са в постоянно хаотично движение, под въздействието на екстрасенса “по някаква причина” извършваха своето  поредно топлинно движение не хаотично, а в нужното нему направление. При това не беше нарушаван  никакъв закон за запазване на енергията.

Представете си само каква мощ е освободило разискваното от нас енергоинформационно поле! Нали молекулите на всеки предмет при стайна температура се движат със скорост по-висока от сто метра в секунда. А ако те всички полетят по волята на екстрасенса в едно и също направление? Предмътът, състоящ се от тези молекули, мигновенно би придобил скоростта на артилерийски снаряд.

Науката отдавна се е научила не само да фиксира силата на въздействие на енергоинформационното поле, но и да получава неговото видимо изображение. Най-често полето на човек се фиксира с помощта на фотографията. Този метод се нарича  Кирлиянов ефект, на името на руския изследовател, който пръв е получил фотографско изображение на това, което наричат аура или енергийна обвивка на човешкото тяло. В основата на този метод стои способността на всеки жив обект да свети, ако е поместен в електромагнитно поле. Ние отдавна сме се научили не само да фотографираме по този начин аурата, но и да диагностицираме здравето на човека по нейната форма, размер и цвят.  По-долу е показана снимка на аурата на човешки показалец.

И така, научните доказателства за съществуването на енергоинформационно поле са получени. Сега с него работят не само екстрасенси, вещици и магьосници, но и учени от повечето страни в света. За да се направи тази работа достъпна за всеки, трябва да се реши въпроса как трябва да се изгради взаимодействието на човека с енергоинформационното поле, как да се направи това взаимодействие съзнателно

В днешно време са намерени още по-интригуващи свидетелства за въздействието на

психиката върху материята. Например, няколко хиляди мъниста се изсипват от контейнер в тесен вертикален процеп между пластмасови листове, в които се намират

тънки преградки, в които мънистата се удрят по пътя си надолу. Идеята е, че те се събират най-долу в симетрична купчинка, формираща така наречената крива на

нормално разпределение.(опит от класическата физика). Но по-точен експеримент показва, че в зависимост от желанието на наблюдателя разпределението може да се

отклонява  във всяка посока примерно на 0,05% . На няколко милиона мъниста – това е значителен резултат (Англия).(тук и по-нататък забележките и отделените вложки са на

К.Титов).

 Тялото -  автомобил,енергоинформационната същност – водачът

Защо до сега вие сами не сте усетили въздействията на енергоинформационното поле? Само защото вашите усещания за сега се намират в неактивно състояние, в което са попаднали вследствие на цялото ви предишно обучение. По-вярно, не толкова чувствата, а способността  да гледате на света. Но това е  поправимо: всеки може да се убеди от собствения си опит, че енергоинформационното поле съществува. За сега, през цялото време полето се оказва някъде извън пределите на вашето възприятие, тъй като с вас се случва например същото, което и с котенцата, с които е бил проведен един достатъчно известен експеримент.

На две котенца, практически веднага след раждането им (когато те току що почнали да виждат), експериментаторите фиксирали неподвижно главите им спрямо пода (поставили специални водачи). И в това състояние ги държали няколко месеца. Главата на първото котенце била фиксирана така, че пред неговите очи били само вертикални линии, а ако попадали предмети, то те също били разположени строгго вертикално. Пред очите на второто котенце имало само хоризонтални линии и хоризонтално ориентирани предмети.

Когато най-накрая освободили котенцата и им дали възможност да се движат, така както си поискат, се изяснило нещо удивително. Оказало се, че котетата изобщо не възприемали предметите, разположени в непознатите за тях направления. Така, първото коте през цялото време се удряло в напречниците на табуретките и не можело да прекрачи през прага – спъвало се и падало. То просто не виждало прага, тъй като не се научило да възприема хоризонталните линии! А второто коте непрестанно се натъквало на краката на столовете и масите и си правело цицини.

Ето така и ние сме принудени на ново да се учим да възприемаме енергоинформационното поле, тъй като целият наш физически, материален свят – културата и това общество, към което ни приучават възрастните от нашето раждане – предпочита да не вижда това поле, нищо да не знае за неговото съществуване, да си затваря очите за него. И ето ние се блъскаме в милиони невидими за нас “ъгли” и си докарваме болести, и страдаме от недостига на свобода, простор и светлина в нашия живот. Но най-важното – не само живеем, но и умираме в затвор. Тогава как е на свобода – за тези, които могат да я достигнат – смъртта не е страшна изобщо! Този, който се е научил да чувства своята душа и е съзнателно един с нея, ще запази контрол над нея завинаги.

Вие скоро сами ще се убедите, че именно тези мощни енергоинформационни 

взаимодействия управляват тази материя, от която е изтъкано нашето собствено тяло. Именно те “завеждат” работата на всичките органи, тъкани, системи на вашия организъм.

Вашето тяло – това е автомобил, а енергоинформационната същност, съзнанието, душата – водачът. Кой управлява автомобила? Разбира се – водачът. Автомобилът не върви сам. А вие сте мислили, че вашето тяло съществува само по себе си, само себе си управлява? Как ли пък не! Кой поддържа автомобила, отстранява повредите? Също шофьора. И даже ако автомобилът напълно излезе от строя – например поради старост – и се налага да бъде изпратен на вторични суровини, то шофьора няма да отведат на вторични суровини заедно с него. Той в краен случай може да отиде и пеша.

А ако автомобилът си “въобрази” че той е най-главният, че сам си е господар и шофьор – тогава чакай беда. Изтръгвайки волана от истинския водач и започвайки да върви накъдето му падне, той ще погуби и себе си, и шофьора. А ако шофьорът си въобрази, че  всичко определя само автомобила, то и той с тази камара желязо отива на  бунището.

Вие все още не вярвате, че това е така? Вие продължавате да смятате, че управляващият център за човека се явява не енергоинформационната същност, а нещо друго – например мозъкът? Но са известни не малко случаи, когато даже при масивни поражения на мозъка човек остава със здрав ум, трезва памет и напълно съхранено съзнание. Не е нужно да търсим примери отдалече. В своето време ние всички сме се учили на произведенията на Ленин. Някои от тези произведения са били написани от него тогава, когато у вожда на пролетариата фактически е бездействало едното полукълбо на мозъка!

Има такива примери и в наши дни. Вестниците много писаха за един достатъчно известен и много талантлив човек, жител на Екатеринбург, който в резултат на улична схватка с хулигани получил фактически смъртоносни поражения: били го с чугунена тръба по главата, с явното намерение да го убият. Той преживял няколко пъти клинична смърт, много месеци живял в безсъзнание, но оживял – и запазил всичките си способности и таланти, неговият интелект изобщо не пострадал, паметта му се е запазила прекрасно. Той и сега води активен живот, занимава се със спорт, с бурна обществена дейност, пътува много по страната . И никой не се досеща, че голяма  част от неговия череп не е могла да бъде възстановена и се е наложило да я направят от … пластмаса. И под този пластмасов череп са само остатъци от това, което някога се е наричало мозък. Да, огромната сила на волята, жаждата за живот са му помогнали много. Но къде, така да се каже, териториално се намира тази воля и жажда за живот, когато мозъкът бездействал? Отговорът е прост: в енергоинформационните  сфери.

Една от наблюдаваните от нас пациентки край Новосибирск беше шестгодишно момиче, което беше прекарало много месеци на болничното легло в състояние на мозъчна кома,  когато работата на всички жизненоважни системи на организма се поддържала само с помощта на специална апаратура. Докторите подготвяха родителите за най-лошото, или бяха убедени, че момичето най-вероятно няма да оживее, а дори и да оживее, то ще бъде явно непълноценно. От гледна точка на нашата медицина толкова дълго пребиваване в кома не може да премине без да остави следи в мозъка и в

резултат непременно ще започнат нарушения на психическото развитие.

Сега това е напълно нормално дете, което не се отличава в развитието си от своите връстници. Медиците не намират у нея никакви отклонения и нарушения и считат, че е станало чудо, тъй като обяснение на този феномен те не могат да дадат. Но ние с вас вече знаем това обяснение: съзнанието не “живее” в мозъка. То не принадлежи на материалния свят. То принадлежи на енергоинформационния свят. На същия този свят, чието съществуване не иска да признае всяко икономически ориентирано общество.

Но личния път на еволюцията на човека не лежи в сферата на икономическите отношения. Този път  не лежи в обществото и въобще не е във физическия свят. Пътя на еволюцията, предназначен за човека, лежи в така наречения тънък свят,  в енергоинформационния свят. Човек страда именно затова, че се опитва да приложи своя път на еволюция в обществото, в социума, във физическия свят, недосещайки се, че това е лъжлив път. Тъй като  от самата природа е определено да се развива, расте, еволюира енергоинформационната същност на човека, а не неговото тяло, не неговата обвивка, наречена “социален човек”. Човешкото тяло и мозък са толкова съвършенни че у homo sapiens вече не останаха врагове в биологичния свят.

Външната среда също престана да бъде проблем. Тялото, по този начин, вече е изчерпало своите възможности за по-нататъшно развитие – просто не останаха бариери, които трябва да се преодоляват! Тъй като приспособеното за съществуване тяло надрастна само себе си, и човечеството, опитващо се да води “телесен живот” отдавна е влязло в задънена улица. Сега основните врагове на човека – са неговите себеподобни и продуктите на неговата собствена дейност: екологията, данъците, пренаселението.

В социума не може да има човешка еволюция – това трябва да се разбере и усвои, и колкото по-рано, толкова по-добре.

Самата природа е определила човекът да развие способност за общуване с енергоинформационния свят. За тези, които желаят да живеят в ХХI век това е просто необходимо.

Андрей, гр. Красноярск: “Моят колега, който е усвоил трета степен на ДЕИР, имаше травма на лакетната става. Вследствие на това се откъсна малко парче кост, което остана в ставата. Необходимо беше да се подложи на операция. След енергопоста

парчето неизвестно къде изчезна".

07.08.2001

Лъжливото русло на енергията – път към гибелта

Енергоинформационните взаимодействия – това е основата на основите. Това е ключът към всичко. Към здравето и болестта. Към неуспеха и късмета. Към предвиждането . Към отработването на кармата. И даже към живот след смъртта.

Ако шофьорът е завъртял кормилото в неправилна посока, то колата ще се забие в дърво. Ако нашата енергетика е излязла от нужното русло – чакай житейски катастрофи, чакай организмът да започне да отказва да работи и да започне да боледува. Та нали човек, ако не е специално научен на това, не знае къде е то, това правилно русло. И какво въобще за нас в живота е правилно и какво неправилно. Не знаейки къде е верният път, човекът може да стигне далеч по лъжливия път, докато не прозре, не приеме, че се е държал неправилно и така сам е погубил себе си. Ето така наркоман, който не знае други пътища към свободата, към вътрешната хармония, към пълнота на усещанията на живота, търси всичко това в наркотиците. Той не се досеща  през това време, че погубва себе си, тъй като всяка поредна доза наркотик му носи временно облекчение, подобрява състоянието му. И той не знае как да подобри състоянието си по друг начин. В резултат – гибел.

Човекът има съзнание и има душа. Това са части на нашето същество, които се отнасят към енергоинформационната страна на света. Ние зависим от тях.

В какво се състои неправилността на избраният от повечето хора път? И къде е това правилно русло за нашата енергетика?

Грешката на много хора е в това, че те насочват цялата си енергия към материалния свят, физическия, вместо да я насочат към своята енергоинформационна същност. Хората не знаят, че материалният, физическият свят, светът на икономически ориентираното общество изсмуква цялата наша енергия като свръхмощен вампир, като не ни дава в замяна абсолютно нищо.

Материалният свят, на който ние служим, ни отнема нашето здраве, щастие, хармония, тъй като ние сами доброволно му се отдаваме изцяло, отдаваме всичките си жизнени сили. Та нали ние сме привикнали да считаме, както са ни учили винаги в училищата и институтите, че освен материалният свят, в природата  няма нищо, че този материален свят е и най-главният, че той е единствен и неповторим и че именно той е длъжен да ни  осигури благополучие, радост, комфорт и процъфтяване, тъй като няма кой друг да направи това.

В това е и най-главната, най-съдбоносната грешка на човечеството. Тъй като в действителност материалният, физическият свят в нашата Вселена съвсем не е най-главният. Сами разсъдете – човекът има съзнание. Камъкът няма съзнание. Така нима може да пренесем на човека грубата физическа реалност? Още повече – той играе тук съвсем незначителна, второстепенна роля. И изобщо не е нужно да му отдаваме всичките си сили. Това, което действително има значение – това е енергоинформационния свят.

Именно на енергоинформационния свят ние трябва да се научим да отдаваме своята енергия. Това е и единствено правилното русло за циркулацията на нашата енергетика.

А енергоинформационното поле, за разлика от материалния свят, щедро плаща за получената от нас енергия. В отговор то ни дава и сила, и здраве, и жизнеспособност, и информация затова как да живеем, къде да отидем, какво да правим, за да не ни напуска успеха – информация, която идва обикновено във вид, наричан от нас интуиция, вътрешен глас.

Но тъй като хората обикновено игнорират своята енергоинформационна същност и не й предоставят своята енергия, то тяхната енергия напразно се разсейва в социума, във физическия свят, видим за очите, а в отговор идва само празна, ненужна информация, която води човека по лъжлив жизнен път. Енергетичният обмен в този случай е несъразмерен. Вие хабите маса сили, а в резултат получавате затова непропорционално малко жизнени блага, ако изобщо ги получавате. Представете си, че вие си купувате диня, за която ви искат маса пари, равни на тежестта на динята, оправдавайки се с това, че теглото на разменяните предмети трябва да е еднакво. Вие, разбира се, ще се възмутите и ще кажете, че динята не струва толкова. А междувременно в живота правите именно това – плащате прекомерна цена за мизерен резултат. Това именно е и модела на нашия енергообмен със социума. Съгласете се, че това е паталогичен, ненормален енергообмен.

Само ако отдаваме сили на енергоинформационното поле, то те се възмездяват. Отдаването на сили на груби предмети, например мебели и пари,- това е само загуба на сили, дори да постигаме своето.

 При нормален обмен за тази диня вие сте длъжен да заплатите само една монета на стойност пет рубли. Именно по този принцип и протича нашия енергообмен с енергоинформационното поле. За разлика от енергообмена с материалния свят, енергообменът с полето винаги е еквивалентен. Правейки само  една крачка към полето, вие получавате много повече, отколкото сте очаквали.

Например вас ви мъчи някаква болест и хабите много сили, за да се излекувате: посещавате лекари, бягате по аптеки, редите се на опашки в поликлиниките… Вие безумно се изморявате от всичко това, трошите си нервите и, в края на крайщата, се връщате в къщи от лекаря неизлекувани, все със същата болест. И нищо друго не ви остава, освен да заключите: “Да, у нас за да се излекуваш, трябва да си много здрав човек…”. А вие дори не се досещате, че е достатъчно да изпратите на енергоинформационното поле дори и една стотна част от изхабената от вас енергия, за да създадете в своя организъм предпоставки, условия за оздравяване. Тогава и лекарствата ще донесат полза

Важността и равностойността на енергоинформационния обмен се обяснява много просто по следния начин. Човешката психика се занимава с емоционални значения, а не

с факти. Например, ако ние сме си купили за копейки нещо много важно за нас, то

радостта от покупката ще бъде занижена от усещането за несправедливостта на обмена. Като че ли в материалния свят всичко е направено правилно – но за нашето съзнание обмена не е бил еквивалентен… и по-скоро ние нещо ще загубим, за да компенсиреме

несправедливостта.

Известно е да кажем, че скъпите лекарства обективно действат по-добре (макар веществото да е едно и също). Какво е това, ако не проявление на  насочен от психиката енергообмен?

 В капаните на обществото: положението на нещата днес 

Човешката енергия днес е затворена във физическия свят, в света на социума, докато истинската същност на човека – енергоинформационната същност само мечтае, как да се изтръгне от тези мрежи, от тези енергийни връзки, и изтръгнала се веднъж, да придобие най-накрая свобода. Но засега този ваш “шофьор” седи с вързани ръце, които са вързани не с нещо друго, а със същите тези енергетични връзки към социума.

Разбира се, редом с вас в обществото живеят други хора, които въздействат върху вас, вие се поддавате на техните постановки, на целите им и стремежите им. А и те не разбират, че всички заедно бягат в грешната посока, държат се така, сякъш твърдо знаят къде трябва да отидат, какво трябва да правят, че техният начин на живот е единствено правилен. Затова и на вас ви се струва, че трябва да живеете като всички. И не е чудно, да кажем, ако трамваят върви по релсите, то той не може никъде да свърне – релсите затова и са сложени. Трамваят влачи със себе си всички намиращи се в него хора, и на тях нищо не им остава освен да следват прокараният път, да се поддадат на общото направление.

Пресичането на полетата на много хора нарушава полето на Вселената – получават се прекъсвания, разкъсвания, хаос 

 Но ако вие изведнъж разберете, че трамваят, в който пътува обществото, отива не съвсем там, където на вас ви е нужно? Тогава за вас няма нищо по-просто от това да слезете от трамвая на най-близката спирка и по-нататък  да продължите по своя път. Пътят на еволюция при всеки е различен, но той ни е продиктуван от нашата енергоинформационна същност. Но в човешкото общество много често се случва

подмяна и човек започва да се стреми към чужди за него ценности, натрапени му от социума. Всеки от нас в определен период от живота си е истински зомби.

Ако вие вече сте осъзнали, че на вас постоянно ви се налага да извършвате постъпки, които в резултат водят само към саморазрушение, ако вие сте разбрали, колко твърдо въздейства на вас страничната енергетика – енергетиката на човешкото общество, енергетиката на физическия свят, заинтересован само в достигането на материални блага, за възпроизвеждане на нова и нова материя – значи, вие непременно имате достатъчно сили, за да се освободите от енергийните връзки с обществото и да придобиете свои собствени цели, свой собствен път на еволюция и смисъл на живота.

Една от нашите известни художнички, чиито работи се ценят много зад граница, още като младо момиче страстно искала да стане актриса. Но, очевидно, към тази професия я е привличало, не защото тя не е могла да живее без сцената. Както често се случва в юношеството, нея я привличало друго – външния блясък, възможността да бъде винаги пред очите на всички, известността, мечтата за висшето общество, бохемския живот… В преследване  на тази приказна мечта тя четири години подред кандидатствала в театралния институт. Енергийното въздействие на социума, който натрапва на човека лъжливи цели и донася само изопачена информация, особено силно може да въздейства именно на младо, още незряло и неукрепнало същество.

Вместо нашата героиня в института кой знае защо винаги приемали някоя друга девойка, която, както й се струвало, била много по-малко надарена. Тя се обиждала на явната несправедловост и продължавала по-нататък усърдно да се блъска в затворените врати. А това всичко съвсем не било несправедливо, просто завладяна от внушенията на патологичните енергийни връзки в обществото, тя не притежавала нужните за постъпването в института способности.

Девойката безусловно била надарен човек, при това всестранно надарен. В частност тя се занимавала още и с живопис, и то доста успешно. Но на този свой талант тя не придавала никакво значение – това й се отдавало с лекота и тя го правела основно за удоволствие и почивка, и не й идвало наум да свърже с това си влечение своята професия. Междувременно все я канели на работа, където се изисквали нейните художествени способности: ту афиши да рисува, ту да украсява чашки или матрьошки… Но  тя се отказвала от подобни предложения е работела като пазач, за да може да посвещава цялото си свободно време на занятия по сценично поведение и вокал.

Девойката била упорита. Тя не искала да слуша самата себе си. Държала се като зомби, тъй като разумът й бил завладян от енергетиката на обществото. Тя с разума си си поставила цел и решила да постигне своето каквото и да стане. И какво – на четвъртият път тя постъпила в института. Ако тогава тя умееела да разбира себе си, своето съзнание, тя би отхвърлила външните влияния и би чула примерно следното: “Ти така искаш да постигнеш своята цел, макар че не веднъж те предупреждаваха, че това не е за теб? Щом искаш – получаваш го. Само че имай впредвид, ще се разплащаш и ще носиш отговорност за своя избор сама”.

Тя завършила института, отишла да работи в театъра. Но какво е това – къде е успеха, цветята, поклонниците, кинофестивалите? Давали й само епизодични роли, с месеци тя

седяла изобщо без работа. В киното не я канели. Животът й явно не вървял. Когато младата актриса станала вече не толкова млада, станало ясно че шансове за успешна театрална или кинокариера няма. Наместо блясъка на бохемския живот имало полумизерно съществуване, пълна незаинтересованост и отсъствие на перспективи. Угаснал блясъка в очите, започнала депресия, от която тя се опитвала да се отърве чрез алкохола. Това продължило доста дълго. Напред вече се мержелеели алкохолизъм и легло в психодиспансер.

И тогава тя, за щастие, си спомнила за забравеното си увлечение по живопистта. Отначало платното и боите й помогнали да се справи с депресията. После се оказало, че това й носи пари: намерили се познати, които започнали успешно да продават нейните работи. Сега тя е повече от преуспяващ художник. Оказало се,че именно този път – пътя на художника – е най-благоприятен за нейната себереализация, еволюция, развитие на най-добрите душевни качества, за да бъде съдбата й благополучна. Но нали към този път животът я насочвал още от самото начало!  Ако се беше случило така, то съдбата не би била толкова трудна, в душата не биха се натрупали толкова болка и горест.

Натрапените отвън, несъответстващи на нашата истиска същност, лъжливи цели и желания не водят наникъде – само към болести и смърт. Ето още един много типичен случай случил се в семейството на мой познат: неженен мъж има роман с омъжена жена. Това е действително любов, истинска и взаимна, но тя не може да напусне семейството си, тъй като има деца, на които им е нужен баща.

Но тези “незаконни” отношения са по своему прекрасни – в тях има сърдечна близост, сродство на душите, взаимно разбиране и този празник, който често изчезва в брака.  Въпреки това мъжът решава, че трябва да живее като всички, тоест да се ожени и да има деца. Той зарязва своята любима, запознават го с млада красива девойка, той се жени, ражда се дете. Семейството трябва да се издържа, жената иска пари, и той се хвърля в бизнес, от който нищо не разбира. С жена си неуспява да постигне душевна близост, от нея слуша само упреци и натяквания, в нелюбимата работа също търпи само неуспехи. От живота си отива радостта, отива си празника – отива си смисъла.

Но от гледна точка на всички познати и роднини, при него всичко е нормално: накрая се е вразумил, създал е семейство. Обществото се радва: отдало му се е да хване човека в своите енергийни мрежи и да го подчини на себе си.

Но след известно време на моя герой открили рак на стомаха, тръгнали метастази. Той почина млад, на 35 години. Медиците ще кажат: постоянния стрес е довел до болестта. Но може да се обясни и по друг начин: той предал себе си, своята душа, заменил я за приетите в обществото стереотипи. Той се отрекъл от своята душа, от своята енергоинформационна същност, която се явява носител на душата и съзнанието. А без нея тялото не живее. Цялата му енергия отишла за завоюването на лъжливи цели.

Още един пример: възрастна жена си поставила за цел да натрупа каквото и да стане десет милиона рубли. Тя се лишавала от всичко, живеела буквално гладувайки, не си позволявала да си купи даже най-необходимото – живеела без телевизор и хладилник, седяла на тъмно, икономисвайки електроенергия. Когато на спестовната й книжка се оказали точно десет милиона рубли, жената се разболяла и умряла. Та нали целта, която

тя сама си поставила, се оказала достигната. Като че ли нямало за какво повече да живее. Пак лъжлива цел, натрапена от обществото, в което се счита, че големите пари носят на човека щастие, я довела до задънена улица. А същият този енергиен потенциял, насочен към себе си, би дал на тази жена възможност да живее много по-дълго.

Всички ние всеки ден виждаме на улицата и в транспорта много болни и немощни старци. И много по-рядко срещаме хора на същата възраст, но бодри, с блясък в очите, още активни в професионалния живот. В какво се състои разликата между тях? В това, че първите са си казали:”Аз съм болен, аз съм нещастен, ето до къде ме доведе перестройката, демократите, реформите, правителството”. Тоест те са се подчинили на енергетиката на социума, напълно са подчинили себе си, своята енергоинформационна същност на законите на околната материална среда.

Вие само се замислете – законите на обществото, външните програми, те са направили закони за своето съзнание, своята душа, своята висша енергоонформационна същност. А у нея, у тази същност, има съвсем други закони, които нямат нищо общо със законите на обществото и въобще с материалния свят. Заставяйки душата си, съзнанието си да живее по законите на социума, ние вкарваме нашата енергоинформационна същност в клетка, в затвор – затворът  на материалния свят. Нашето ефирно тяло, енергийните структури на съзнанието от това отслабват, тъй като когато човекът напълно е потопен в социума, на неговата същност не й достига енергия – обществото изсмуква всичко. Такива хора действително започват да боледуват, топят се пред очите ни и много бързо умират.

А другите хора – техни връсници, да отбележим – непожелали да зависят от политиката, от правителството и даже от възрастта. Те са си казали:”Аз съм силен, аз съм млад, няма старост, възрастта няма значениеи – главното е младата душа, а аз обичам живота и ще живея дълго и щастливо”. По този начин те са отключили своята енергия от социума, освободили са от неговите закони своето съзнание, своята енергоинформационна същност, своята душа. Душата, освободила се от законите на социума е осигурила здравото им тяло.

Следователно, ако вие искате да излезете от житейските задънени улици, трябва да живеете по законите на енергоинформационната същност, а не по законите на грубата материя. А затова трябва да се научите да управлявате тази енергия, да  я изключите от материалния свят и да я включите към енергоинформационния свят.

“Пред човечеството стои задачата за борба не само със замърсената околна среда. Усъвършенстването на манипулативните технологии и използването им в практиката при всекидневното общуване, води човечеството към необходимостта от изработване

на форми на защита от това информационно–психологическото въздействие, което пречи на самоорганизацията и самоусъвършенстването на личността. При силата на

тези обстоятелства духовната екология трябва да заеме достойно място в системата на образование на съвременния човек и възпитанието на бъдещото поколение”.

Г.Грачев, И.Мелиник,.  Манипулиране на личността – М.,2002

Всеки може да управлява енергията

 За да станете независими от обществото и сами да започнете нов живот, за който ние всички сме предназначени от природата, трябва да се научите да управлявате течението на своята енергия. Трябва да разрушите кръга на порочното включване в нашето енергоинформационно поле, извършвано от патологично ориентираното човешко общество. Не е изключено, че много неща, за които ще ви разкажа, отначало ще ви се сторят не много очевидни, съмнителни, дори абсурдни. Но опитайте все пак, дори заради самия експеримент, да последвате моите препоръки. И вие ще видите, че пред вас ще се отвори съвършено нов свят. И вашият живот ще придобие друг, много по-дълбок, свой истински смисъл.

Вие се боите, че не можете да се научите на това? Считате, че да управлявате енергията е практически невъзможно? Съвършено напразно. Искате ли да се убедите, че вие можете да правите това още сега? Моля.

Всичко, което трябва да направите – е да напълните чаша с вода и да я поставите на масата пред себе си. Сега потопете пръста си във водата – няма значение кой, нека да бъде показалецът на дясната ръка. Сега извадете показалеца си и го погледнете. Виждате – водата се стича от пръста достатъчно бързо. А сега допрете длани, притиснете ги една към друга и постойте така с притиснати длани една минута. После раздалечете дланите и обхванете с тях чашата. Опитайте се да почувствате с дланите си водата зад стъклото на чашата. След това отново потопете пръста си във водата. Вие ще забележите, че сега водата се стича от него всякаш без желание, много по-бавно, отколкото първия път.

Какво се е случило с водата? Много просто: вашето собствено поле, концентрирано между дланите, е въздействало на водата в чашата така, че тя е изменила своята течнокристална структура. Това е станало, когато сте държали чашата с двете си ръце.

Убедихте ли се, че вие можете да въздействате на водата със своята енергия? А това е естествено свойство, заложено у нас от природата. Просто по-рано, поради незнание, вие никога не сте го използвали. Това свойство е заложено във всеки човек и всеки човек е способен да управлява биологичната енергия от първия момент на появата си на света. Но човек, растейки, попада в енергийните капани на материалния свят и забравя за тази своя вродена способност. Трябва просто отново да си спомним как се прави това –и целия свят  ще се открие пред вас.

Човекът трябва да познава енергийната структурана своето тяло и да умее да я ползва.

Малко и своевременно упражнение. Затворете очи. Поставете ръка пред очите, на разстояние 10-15 сантиметра. Опитайте се да я почувствате с очи (нищо сложно, та

нали топлината от нея очните ябълки вече усещат). В течение на 10-15 секунди изпълнявайте с ръката поглаждащи движения, без да докосвате тялото. Приберете

ръката. Отворете очи. Те се усещат отпочинали. Да продължим.

Глава  3ЕНЕРГЕТИКА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

Изцеление без лекарства

За да се научим да управляваме собствената си енергия, от която зависи здравето, трябва отначало  да се получи представа затова, каква е енергийната структура на човека, как тя функционира и как влияе на състоянието на нашия организъм.

Съвременната медицина, при цялото ми уважение към нея, често подхожда към човека не като към сложна многопластова енергоинформационна система, не като към истински микрокосмос, а като към примитивен механизъм, който може да бъде поправен с клещи и отверка – затяга се винтчето – и всичко е наред.

Но човекът – това не е просто съвкупност от органи, където можеш да изрежеш излишното, а това което недостига да пришиеш, да коригираш възникналите повреди с лекарства. Тялото на човека – това е колосална по сложност конструкция, частите на която съществуват в строга взаимовръзка. Не трябва да се възприема човека като набор от несвързани помежду си компоненти. Иначе проблемите  ще се посипят един след друг: този орган излекували, а болестта се е прехвърлила на друг. Измислиха антибиотиците, с тяхна помощ започнаха за подтискат вирусните заболявания – а организмът отговори на това с намаление на имунитета. Всъщност защо му е имунитет, защо сам да се съпротивлява на болестите, когато в него отвън така и така постъпват вещества, способни да подтиснат тези болести?

От тук, между другото, и СПИН – чумата на ХХ век. Та нали СПИН – това е синдром на имунодефицита. Защо имунитета става дефицитен? Защото в хода на тази евилюция към задънена улица той просто отмира поради “липса на нужда” от него, благодарение в това число и на победното шествие по планетата на антибиотиците и другите лекарства. Човек непрекъснато търси  нови напасти, за да може да се научи да се справя с тях. За да стане силен. За да застави самия себе си да евелюира.

Лекарствена криза – така наричат днешното състояние на медицината много специалисти. Не случайно днес дори самите медици все по-често се обръщат към достиженията на источната медицина. Та нали източната медицина възприема човека като единна енергийна структура, а не като механическа купчина от органи. Човекът, съгласно източната медицина – това е енергийна система, която на нивото на енергетиката е тясно свързана с целия свят.

Ние с вас вече изяснихме: човекът – това не е само тяло. Но тялото има, разбира се, своя енергетика. Първото ниво на управление на процесите, произтичащи в нашето тяло, управлението на собственото ни здраве – това е управление на енергийните потаци в тялото. Вие скоро ще се убедите, че енергийните потоци, протичащи в тялото се явяват продължение на енергоинформационните структури, които отговарят за съзнанието и затова те могат да бъдат управлявани съзнателно.

При здравия човек енергетиката на тялото и енергетиката на съзнанието се намират в хармония. На всички е известно, че здравото тяло има здрав дух. Но може да се каже и по друг начин: без здрав дух няма здраво тяло.

Древната източна медицина е постигнала големи успехи в работата по въздействието на енергетиката върху тялото и е доказала, че коригирането на енергийните потоци, които текат в човешкото тяло, действително може да се влияе на здравето на човека, да се лекуват болести. И при това не е нужно да се вземат лекарства или да се използва скалпел.

Като река енергията на Вселената подхранва енергийните потоци на човешката същност

В традиционната китайска медицина тази енергия се нарича енергия Чи или Ци (от тук идва и гимнастиката цигун).  Йогите наричат тази енергия прана – от тук и пранаяма – така се наричат особени дихателни практики.

Ние не знаем каква е природата на тази енергия. Стига това, че човек може да я почувства, а тя може да въздейства върху човека. Нека да се разберем, че тази енергия – това са нашите усещания, а усещанията – това е нашата енергия.

Съгласно древните схващания, тази енергия циркулира по особени канали, с които е пронизано цялото човешко тяло. И всички болести на човека са свързани с нарушението на циркулацията на тази енергия, с нейния излишък или недостатък. Значи, за да се преодолее болестта, е нужно да се научим да коригираме тези потоци, да се възвръща тяхното равновесие.

Как? Ето, именно за тази цел й служи знаменития японски точков масаж и не по-малко знаменитата китайска иглотерапия. Между другото, подобен метод съществува и в руската народна медицина – това не е нищо друго, освен лечението с пиявици, или както се нарича по научному – хирудотерапия. И иглата в ръцете на китайския лекар, и японския точков масаж, и нашата родна пиавица – това са способи за коригиране движението на енергията. Въздействайки на определени, известни на човечеството от

древността, биологично активни точки, древните лечители знаели, че по този начин може да отблокират “заседналата” в каналите енергия, и тогава тя започва да тече безпрепятствено и равномерно, именно в този обем,  който е нужен за здравето.

Съществуват множество разнообразни методи на източната медицина. Това е и вече споменатия точков масаж, и иглотерапията, това е и аурикулотерапията (лечение по ушната мида, на която са разположени много биоактивни точки), и суджок–терапията (корейски метод, в превод означава “китка – стъпало”, когато въздействието се прилага на зони на китките и стъпалата, които съответстват на различни органи на човешкото тяло). За да се лекувате с тези методи, изобщо не е необходимо да пътувате на Изток – специалисти, и то не лоши, има достатъчно много сега и в Русия. И могат да се приведат множество примери, как тези методи възвръщат хората към живот, помагат им да се избавят от привидно неизлечими болести.

Източната медицина наистина върши чудеса. Болните от астма след курса на лечение забравят за инхалатора, страдащите от язва на стомаха – за болките и диетите. При това факта на излекуването им се потвърждава и от официалната медицина. В една от  клиниките, където докторите се опитват да съвместят достиженията на съвременната западна медицина с древните източни знания, бил проведен експеримент: болни, преминали курс по иглорефлексотерапия след това били подлагани на най-съвременни методи за изследвания – ултразвукови изследвания, рентгенофотография, методи на термография и т.н. И медицинската техника потвърдила: да, при един болен действително изчезнали камъните в бъбреците, а при друг болен – заздравяла язвата на стомаха, при трети изчезнал хроничния бронхит.

А за да се убедите, че източните методи лекуват даже такова почти неизлечимо заболяване като псориазиса, техники не трябват, защото и пациентите и техните роднини и познати  виждат това със собствените си очи.

Сега такъв метод на лечение като рефлексотерапията, вече е признат от официалната медицина. Изготвени са многобройни атласи на енергийните канали и биологически активните точки. Изглежда че няма нищо по-лесно: всички заедно бягаме при специалист по източна медицина, регулираме си енергетиката и напред към здравето.

Но… Както винаги, възниква това малко “но”, веднага щом  у нас пламне надеждата да видим светлина в края на тунела. Излекуваните пациенти, бодри и радостни отначало, с времето се сблъскват с прискръбния факт, че сега ще им се налага да ходят до края на живота си при лечителя. Те се оказват в тежка зависимост от методите на иглотерапията или точковия масаж, към които им се  налага да прибягват все по-често. Коварната болест  има навика да се завръща. А ако тя не се връща в предишния вид, то върху човека по правило се стоварват някакви други напасти.

Къде е проблема? Оказва се в това, че и веднъж, че и втори, че и трети път да се коригира енергията, течаща по каналите, нито иглата, нито масажа не отстраняват причината за болестта, въздействайки само на следствието, което се явяват болезнените симптоми. Значи, причината за болестта  не е в енергийните канали, а някъде по-надълбоко. Къде именно?

Дълги години при сифилис докторите съсредоточавали вниманието си на кожните

обриви. Някои средства помагали, някои – не. Лечението било много скъпо. После намерили причината - спиротехата - и започнали да лекуват с антибиотици. Често пъти

антибиотиците помагат, но понякога – не. При това антибиотиците вече не са така скъпи. Тогава започнали да използват презервативи. Оказало се, че те помагат

практически винаги. И са съвсем евтини.

Колкото на по-дълбоко  ниво е причината, толкова по-просто е да се въздейства върху нея, и толкова по-добър е ефекта.

Централен енергиен поток

Ние вече говорихме затова, че енергетиката на човешкото тяло е тясно свързана с енергетиката на неговото съзнание. Едното без другото не съществува, едното влияе на другото. И тези енергийни канали, с които се занимава източната медицина, са вторични по отношение на основния енергиен поток, който пронизва човешкото тяло и го свързва с това, което се нарича съзнание.

Можеме да сравним този основен енергиен поток със ствола на дърво, от което излизат клони – вторичните енергийни потоци. Ако ствола е болен, или изкривен, или покрит с дупки, то можем, разбира се, известно време да се опитваме да го поправим, като дърпаме клоните, но рано или късно ще стигнем до това, че трябва да лекуваме все пак целия ствол.

Точно така, въздействайки на енергийните канали с методите на източната медицина, може само временно да се подобри здравето, но е невъзможно да се отстрани причината на заболяването. Тъй като причината е в изкривяването на основния поток енергия. Разбира се, затова изкривяване също има причини, и затова ще поговорим още. Но ако се отдаде да се коригира този най-основен поток, то автоматично се нормализира течението на енергия по страничните енергийни канали. И само тогава настъпва продължително здраве – и телесно, и душевно.

Основната маса хора не познават законите на живота, законите на съществуване на сложната енергоинформационна структура,  наречена “човек”. Затова вървят по лъжлив път: отравят организма с ненужни лекарства, подлагат се на сложни, белезнени и скъпоструващи лечебни процедури. И не разбират, че това е същото,  като да слагат кръпки на стар износен костюм, на стара риза с бели конци да съшиват прокъсаното, в същото време когато костюма изисква пълно прекрояване и обновяване.

Първоосновата на здравето – това е здравата енергетика. Хората, които са успели да разберат това и са станали енергийно чисти, повече не се нуждаят нито от целители, нито от екстрасенси. Тъй като те знаят: нашият източник на здраве е в самите нас, и умеят за създават в себе си предпоставки за здраве.

А сега да се върнем на въпроса затова, какво представлява сам по себе си  основния енергиен поток. Да се разберем това, което ни говори  от векове трупаното човешко знание за природата на енергийния поток, който  й представлява същността на човека.

Този поток се състои от два потока, които текат в противоположни направления – единият нагоре, а другият надолу. Счита се, че единият поток, идва от земята, а втория – от Космоса. Именно тези два потока формират цялата енергетика на човека. Човекът -

това е съчетание на двата потока, и с това всичко е казано!

Може да си представиме човека – неговото физическо тяло, неговата енергийна обвивка – като мънисто, свободно висящо на  две прокарани през него вертикални нишки – потоците.

Тук, наистина, трябва да направим едно уточнение: енергийните потоци  преминават, разбира се, не непосредствено във физическото тяло на човека, те преминават в фината енергийна структура, от която е пронизано тялото. Това са като две пространства, наложени едно върху друго. Затова анатомията на човека не казва нищо за потоци и канали на енергията – да се намерят те във физическото тяло с невъоръжено око е невъзможно. Въпреки това всеки от тях има своя “територия”: идващия от долу нагоре се намира примерно на два пръста пред гръбначния стълб при мъжете и на четири пръста – при жените; потокът, който идва от Космоса от горе надолу е разположен почти плътно до гръбначния стълб.

Потокът идващ отдолу – това е така наречения поток на енергията на Земята, енергията на физическия свят, която Земята изпраща в Космоса. Той представлява енергия основно за осъществяване на груби, силови взаимодействия на човека в околния свят. Той преминава през центъра на енергийната същност на човека и отива в Космоса.

 

Здравият човек прилича на звезда – неговите централни енергийни потоци леко и безпрепятствено се разклоняват, циркулирайки по цялото тяло

 

Ако има препятствия на централния поток, то той се изкривява и се разпределя неравномерно по тялото

 Както цвета на водната роза едновременно пие вода и диша въздух, така и човекът получава жизнената си енергия от Космоса и от Земята

 Потокът отгоре метафорически представя енергията на Космоса, космическата информация, която осигурява поддържането на “божествената искра” на съзнанието. А когато човек мисли, той  се отпуска и замира. Ние вече говорихме затова, че човек е способен да получава информация от енергоинформационното поле на Вселената. Това се извършва чрез  течащия отгоре надолу космически поток. Потокът от Космоса също преминава от центъра на енергийната същност на човека несмесвайки се без участието на съзнанието на човека с потока на Земята, и отива в Земята.

Благодарение на взаимодействието на тези потоци се формира енергийната обвивка на човека. Та нали човешкия организъм е устроен така, че е способен да улавя енергията и на Земята, и на Космоса, да я преработва и да я приспособява за своите нужди.

“Аз усещам подем”.  “Вътре в мен всичко се отпусна”. “Енергията избликва като извор”. “Той изсмуква силите ми”…  Вие не сте ли се  замисляли какви усещания

заставят човек да използва тези изрази?

Чакрите – енергийните центрове на човека.

Нашето грубо физическо тяло  - това е само “машина”, призвана да обезпечи

съществуването на мозъка, на съзнанието. Това е само века като чакрите.

Представата за чакрите – енергийните центрове на човека – е дошла до нас от Изтока. И те  най-добре обясняват особеностите на енергообмена на човека. За тях има и модерно название като “богато инервирани зони”, но според мен защо трябва отново да изобретяваме велосипеда. Чакрите са предназначени за да преобразуват енергията на двата потока, които идват от Земята и от Космоса, в малко по-различна форма, приемлива за човешкото същество. С тяхна помощ тези достатъчно твърди излъчвания като че ли се смекчават и видоизменят за нуждите на човешкото съществуване.

Естествено, чакрите са разположени също не в плътното физическо тяло, а във финото енергийно тяло на човека. Въпреки това, всяка от тях е свързана с определени анатомични области, към които тя се доближава. Поради това при увреждане на чакрите заболяват съотвестващите им органи.

Именно в чакрите  става натрупване на енергия, получена от двата разнопосочни потоци. С помощта на чакрите тази енергия се разпределя по организма, по енергийната обвивка на човешкото тяло. Именно работата на чакрите осигурява съществуването на енергийната обвивка – своеобразен пашкул около човешкото тяло. Това същото “мънисто”, окачено на двата потока. Ако обвивката е мощна, силна, то тя се възприема като ярко сияеща – човекът е здрав. А доколкото обвивката се формира от чакрите, то е ясно, че здравето на човека и състоянието на душата му зависи много ,ако не и изцяло, от това дали добре работят неговите чакри.

 В здраво състояние всяка чакра – това е неголям енергиен вихър, който свети и сияе.. Ако чакрата е увредена, тя мътнее и се затваря, като увяхващо цвете. Това е ясно различимо на цветните Кирлянови фотографии. Човекът има седем основни чакри. Те са разположени по протежение на двата централни енергийни потока, покрай гръбначния стълб, в строго определени места. Всяка чакра има свое име (от долу нагоре): първата чакра  - Мулдахара, втората – Свадхистана, третата – Манипура, четвъртата- Анахата, петата –Вишудха, шестата-Аджна, седмата-Сахасрара.

Чакрите – това са енергийни вихри, съединяващи ни с Вселената

Обърнете внимание: чакрите са седем. И това навярно не е случайно. Ако се замислите, то може да намерите в това признак на тази красота и хармония, по чиито закони съществува и природата, и човека. Та нали чакрите по честотата на своето излъчване съотвестват на седемте цвята на дъгата и на седемте ноти! Значи човекът – това е дъга, човекът – това е музика! Значи нас самата природа ни е определила да се стремим към това, да звучим хармонично и да сияем с ярка и чиста светлина. Затова трябва само да настроиме нашия музикален инструмент, доста повреден от живота, и да почистим цветовете на нашата палитра, замърсени от обкръжаващата ни действителност.

А сега за всяка чакра – по-подробно.

 Мулдахара - така наречения опашен център – разположена е в областта на опашната кост. Това е център на натрупване на енергия за устойчивост в живота, център отговарящ за оцеляването. Мистически съотвества на червения цвят и на нотата “до”.

 Свадхистана- е  разположена в областта на таза. Отговаря за натрупването на сексуална енергия, за управление на енергията, необходима на човек за живота. Мистически  съответства на оранжевия цвят и на нотата  “ре”.

 Манипура - се намира в областта на слънчевия сплит, малко над пъпа. Отговаря за жизнените сила. Мистически съответства на жълтия цвят и на нотата “ми”.

 Анахата - разположена на нивото на сърцето, в средата на гърдите. Отговаря за емоционалността, общуването, способността да се отдава и приема любов. Това е чакра за обмяна на енергия, за енергийно равновесие, тъй като именно чрез  Анахата двата потока частично излизат навън, но при това не се губи балансът на енергиите, тъй като Анахата  също и събира от външната среда свободната енергия, разсеяна в пространството. Именно така се формира външната обвивка на енергийната същност на човека. Анахата  мистически съответства на зеления цвят и на нотата “фа”.

 Вишудха - е разположена в основата на гърлото. Това е центъра на волята, центърът на комуникация с околната среда и с хората. Мистически съотвества на сивия цвят и на нотата “сол”.

 Аджна - е разположена в центъра на мозъка на нивото на междувеждието, това е и знаменитото “трето око”. Отговаря за мощта на интелекта, за способността да се въплъщават идеи в живота. Мистически съотвества на синия цвят и нотата “ла” .

 Сахасрара - се намира на темето. Отговаря за духовния аспект на човешкото същество, за неговата връзка с Вселената. Мистически съответства на виолетовия цвят и на нотата “си”

Чакрите стремително преразпределят енергията на Вселената по човешкото тяло

 Освен че чакрите формират енергийната обвивка, то те са именно тези структури, чрез които човек неволно въздейства на външния свят, на другите хора и чрез които той възприма всяко външно въздействие. Та нали човекът – това е енергоинформационна структура, която е тясно свързана с обкръжаващия свят, и поради това той силно откликва на всички външни енергийни въздействия.

Ето и ние дойдохме до механизма на възникване на много наши болести и патологични състояния. Същността му е в това, че патологичното влияние на околния материален свят, страничната енергетика която постъпва от другите хора, от социума, от материалния свят въобще, “замърсява” чакрите, пречи им да работят  нормално. А посредством чакрите пагубно въздейства и на целия организъм.

Малка илюстрация. Пробвайте да се съсредоточите върху долната част на вашият корем, на усещанията в тази област. Не губете тази съсредоточеност и позвънете по телефона на някой от вашите познати. Запомнете емоционалната настройка на разговора. Сега се съсредоточете в областта на своя гръклян и оценете как се изменя настройката на разговора и засяганите теми. Пробвайте да измените тази зона на съсредоточеност, и разговорът отново ще се върне в предишните си релси.

Патологичните връзки в човешкото общество

 Ние постояно изпращаме към  външния свят, към другите хора осъзнати и неосъзнати енергийни импулси. Ние носим в себе си някакви мисли, желания, записани в мозъка ни

програми на поведение, и всичко това неволно въздейства на околните именно посредством чакрите. Ние завиждаме, ядосваме се, дразним се, обиждаме са, ругаем или съжаляваме себе си и другите, гневим се или пламваме в отговор на нечий гняв. И всички тези импулси имат напълно  конкретна енергийна основа, своя честота и посока на излъчване. Всички те се изтръгват от едни  чакри на дадени хора и се възпримат от други чакри на други хора. Ето така и възникват  патологичните енергийни връзки между хората, като енергийни сгъстявания -  въжета, по които нашата енергетика изтича към другите хора. Къде ли тук хората, които са така тясно  свързани, биха могли да се чувстват свободни?

В това, че с енергия може да въздействаме върху другите хора и да се подлагаме на такова въздействие отстрани, всеки се е убеждавал не веднъж от собствен опит, дори без да знае нищо за биоенергетиката. Спомнете си, как  вие неочаквано за себе си сте се обръщали, чувствайки нечий поглед, или пък някой се е обръщал под прицела на вашия поглед. С какво въздейства човек в такъв случай? Нима само с поглед? Не, той въздейства още и с онази енергия, която излиза от чакралните области.

Трансформираната енергия от Космоса се освобождава през долните чакри – но те  охотно поглъщат вече трансформираната енергия на Земята

 Способност за енергийно въздействие притежават абсолютно всички хора. А в минути на емоционални изливи силата на това въздействие става направо колосална, нараствайки десетки пъти. В един неголям южен град се случила много любопитна история, макар и съвсем типична. Мои роднини – местни жители, мъж и жена, живеели задружно и съвсем не лошо… до лятото. Но когато настъпвало лятото и в южното

градче започвал курортния сезон, в мъжа се събуждали природните инстинкти и той започвал да преследва по улиците младите симпатични курортистки. Веднъж той увлечено следвал поредната си жертва, без да знае, че жена му точно по това време е излязла от магазина и случайно станала свидетелка на тази сцена (градчето нали  е малко). Тя се скрила зад едно дърво и започнала с напълно разбираем интерес да наблюдава  поведението на мъжа си. В това време преследваната от него госпожица влязла в магазина, а той, разбира се, се втурнал след нея. А за да влезе в този магазин, трябвало да се изкачи по няколко стъпала.  И ето, стоящата зад дървото жена от сърце си помислила: “Господи, дано да се просне на тези стъпала!” И какво? Мъжът се спънал и засилен се проснал на стъпалата.

 Дали е  могъл да дойде на себе си дотолкова, че да продължи преследването, е неизвестно. Затова пък жена му от тогава се увери, че притежава направо отлични телепатични способности (макар че на това е способен всеки ).

По какъв начин нашите чакри въздействат върху другите хора - така, че могат да предизвикат и най-сериозни заболявания и дори буквално да съборят човек?

 

Трансформираната енергия на Земята се освобождава през горните чакри – но те охотно поглъщат вече трансформираната енергия на Космоса

Това става благодарение на следните особености на дейността на чакрите. Сакрите Свадхистана и Манипура събират разсеяната във външната среда енергия на Земята и  освобождават енергията на Космоса, трансформирана от съзнанието на човека. Това са  своеобразни прозорци, през които се освобождават енергийните потоцци на съзнанието. Затова тези две чакри позволяват с помощта на енергията от Космоса съзнателно да се

въздейства  върху явленията от околната среда. Това използват, например, маговете и гадателите, затова Свадхистана и Манипура са имено техните чекри. Разсеяната енергия, изтичаща от тези чакри, е  способна даже да “кодира” околните, тоест да им натрапва чужди мисли, идеи, програми. Именно затова във формирането на патологичните връзки в човешкото общество особено голяма е ролята на  тези две чакри.

Свадхистана и Манипура формират енергийния слой на човешкото същество, имащ отношение към неговото физическо тяло, или, по-скоро, към управлението му с помощта на съзнанието.

А чакрите Вишудха и Аджна освобождават енергията на Земята, идваща отдолу нагоре, и  поглъщат енергията на Космоса. Затова през тези две чакри с помощта на енергията на Земята могат да се осъществяват груби енергийни въздействия – възействия с помощта на емоциите. Не случайно хората, при които тези чакри работят добре,-  са хипнотизатори, политица, актьори. Тези чакри формират слоя на енергийното същество на човека, имащ отношение към неговото съзнание. Тоест те въздействат върху съзнанието, осигурявайки му енергийно подхранване, каквото и се явяват емоциите, мотивите на поведение.

В човешкото същество грубото изхвърляне на енергия именно от тези чакри формира такива негативни феномени, като магийте, урочасването и вампиризма.

Една от моите познати, жена на 42 години, се обърна към мен с оплакване от жестоко главоболие и пристъпи на хипертония, които не можеше да премахне нито едно лекарство. Лекарите не намираха обяснение на  заболяването, а  и тя самата беше в пълно недоумение – по-рано никога не се беше оплаквала от  здравето си, а изведнъж ни в клин, ни в ръкав… Като огледах полето й, открих пробиви в енергийната й обвивка – негативната енергетика “стърчеше” от нея във всички страни, сякаш греда, с която човешкото тяло беше пронизано напреки. Изясни се, че всички неприятности със  здрявето й са започнали след като тя прекарала почивката си на юг заедно с приятелка. Приятелката, по нейните думи, била много енергична дама, която обичала да дава съвети и да се меси в чуждия живот с категоричните си съждения. Забележките на приятелката и нейните  постоянни “добри” съвети отначало силно дразнели моята пациентка, а после започнали главоболията й. От тогава всяко общуване с тази приятелка завършвало с рязък скок на кръвното налягане и световъртеж почти до загуба на съзнанието.

Диагнозата е проста: най-елементарно урочасване. Уроки – това, разбира се, е народно название, зад което се крие не нещо друго, а енергоинформацинно поражение, причините и  способите за противодействие срещу което ще разгледаме по-нататък. Приятелката, както се оказа, силно завиждала на моята позната – на успешния й личен живот, на привлекателната й  външност. Но скривала завистта си зад поучения и наставления. А самата тя в това време е изхвърляла чрез горните си чакри купища негативна енергия. Те и пробили полето на моята  пациентка.

Като остранихме тези пробиви, успяхме да нормализираме и здравословното състояние на жената. Сега тя се научи да управлява енергията си и да се защитава от негативни

въздействия.

И така, чакрите на различните хора през цялото време си взаимодействат помежду си, така да се каже, в кръстосан ред. Съзнанието на един човек чрез неговите горни чакри въздейства  на долните чакри на друг човек – нали горните чакри освобождават енергията на Земята, която носи в себе си неговите емоции, и те се улавят от долните чакри на другите хора. И обратно, мислите, които се освобождават чрез долните чакри, въздействат на горните чакри на околните. Ето така се получава такава порочна връзка, която е причина за заболявания, които лекарите не  могат да излекуват, а също за необясними беди и нещастия.

Една майка доведе при нас момче на 12 години, след като се бе отчаяла да го води по  лекари. Медицината се беше оказала безсилна против потока от болести, които се беше стоварил върху детето: астма, алергия, псориазис, плюс рязко влошаване на зрението.Оказа се, че енергийната обвивка на момчето беше изцяло накъсана, сякаш някой дълго и щателно я беше “гризал”.

Питам ги: кой още живее с вас? Оказва се, че прастара, 90-годишна  прабаба, която вече почти не беше с ума си, но кой знае защо постоянно се заяждала с детето, направо не му давала да живее, а той се обиждал много.

Хората се оплитат един друг с потоци от собствената си енергетика като с паяжина

 

Десният човек е напълно подчинен на левия

 Всичко се оказа много просто: прабабата, която вече нямала собствени енергийни ресурси, започнала да черпи от енергията на правнука, тоест, както се казва,  просто е станала вампир. Затова й е било нужно да създаде патологична връзка към енергийнната обвивка на детето. Разбира се, прабабата правела това несъзнателно, тя, както и повечето хора, нищо не знаела затова, как точно действат биоенерегиите. Но грубото изхвърляне на нейната енергия, наситена с отрицателни емоции по отношение на момчето, се е изливало от нейните горни чакри и е попадало право в долните  чакри на детето и е изкривявало нормалното протичане на неговата енергия.. Неговата  енергия по това енергийно въже постоянно е протичала към прабабата, осигурявайки жизнеността на  организма й.

Вампирът е отдавал хиляди пъти по-малко, отколкото е получавал от детето.

След като отделиха момчето от прабабата, здравето му се нормализира. А майката си спомни, че и по-рано, когато момчето било през лятото на вилата при другата баба, изведнъж изчезвали всичките му болести! Но през есентта всичко започвало отново.

Ето този енергиен поток е способен да пренесе вашите емоции до друг човек

Човекът, както вече знаем - това е дъга, това е гама. Когато дори и една чакра е поразена, не се получава хармонично звучене, не се появява дъга. Както е известно, ако всички цветове на дъгата се слеят в един, се получава бял цвят. Тоест здравите, нормално работещи чакри, в съчетание трябва да дават чиста, ярка бяла светлина на енергийната обвивка. Ако липсва дори и един цвят - тази светлина  няма да се получи. Човек сякащ помътнява, в него няма вътрешно сияние, неговата  енергийна обвивка става слаба и хилава – човекът боледува.

Защо ние, в обичайното си състояние, не забелязваме чакралните взаимодействия между хората? Обяснението е просто: човек не само пасивно пиема потоците, но и сам ги генерира и  ние просто не забелязваме основните, най-важни влияния, както не

забелязваме пламъка на  свещта при ярка слънчева светлина. Но ако ние се заблудим в тези  еманации (излъчвания) и “изхвърляния”от собственото ни физическо тяло и от околните хора, то неизбежно ще загубим ориентация. Само потоците от Земята и Космоса са постоянни. А потоците, принадлежащи на човешката  сфера, през цялото време се менят. А именно от тях често зависи нашата съдба и всички жизнени прояви.

А този поток позволява да се програмира друг човек за действие

Ако вие пъпреки всичко се съмнявате, че взаимодействието на чакрите  има такова голямо значение и е толкова силно, можете да направите следния експеримент. Но не забравяйте: тази техника не е предназначена за постоянна употреба.  Опитайте да извиката в себе си усещане за потока от енергия, започващ отзад в основата на шията и изливащ се навън между очите. Опитайте с поглед да  фокусирате този поток между лопатките на някой, нищо неподозиращ човек. Ще се убедите, че той  непремено скоро ще почувства безпокойство и ще се обърне.

Ако опитате да експериментирате с потока , раждащ се при вас между лопатките и  излизащ навън в точката малко по-ниско от пъпа, то  ще можете да накарате движещ се  човек да се обърне в желаната от вас посока (или да предскажете накъде ще се обърне, което от  гледна точка на енергийната същност, неподвластна на причинно-следствените  връзки е едно и  също). Ще можете да го направите  още от първите опити.

 Разбирате ли какво значи това? Това, че ние постоянно се намираме в центъра на “супата” от неосъзнати импулси и енергийни изливи, излизащи от околните. Те и пораждат патологичните връзки,предизвиквайки болести и осакатяване на нашата енергийна  същност. От тези връзки трябва да се освобождаваме  съзнателно. 

 “Психологическата безопасност на личноста може да се разбира като определена защитеност на съзнанието от въздийствия, способни против нейната воля и желание да изменят психологическото състояние, психологическите характеристики и поведение, което може кардинално да влияе на човека до пълната  промяна на неговия жизнен

път”.

Т. Колесникова. Психологическият свят на личноста и неговата безопасност. – М., 2001

 

 

Глава 4

ПАТОЛОГИЧНИТЕ ВРЪЗКИ В ОБЩЕСТВОТО И ПСИХИКАТА НА ТЪЛПАТА

 

Неопетнената природа – нашият изгубен рай

 Енергийната система на човека отначало не е била приспособена към съществуване в такава пренаситена среда, каквато се явява нашият социум. За да живее нормално и да се развива, на човек  винаги му е била нужна чистата енергия на природата, а не тези канализационни енергийни стоки, с които днес е задръстено и оплетено от глава до пети нашето съвремено общество.

Да си спомним историята за Адам и Ева. Та нали пасторалният Едем – това е именно идеалната среда за обитаване, която изначално е била предназначена за човечеството. Моделът на човешкият живот е бил проектиран съвсем не в този вариант, който ние в крайна сметка сме получили. Това е трябвало да бъде живот сред чиста природа, с чисти помисли и чисти чувства.

Но човекът сам си е избрал този път. А щом сам  го е избрал, щом е пренебрегнал предоставените “парникови” условия – тогава нека  да бъде силен, иначе не би могъл да оцелее по избрания от него път.

Но паметта за райската идилия живее в човека, във всяка клетчица от неговото тяло и досега. Не случайно много от нас периодично така отчаяно ги тегли да заминат от града някъде сред природата, там, където няма градска тъпканица, където тишината е нарушавана само от птичи песни и очите се радват на зелените листа, а дробовете дишат чист въздух.

И ако човекът не е още окончателно осакатен от града, не е съвсем съсипан от цивилизацията, то именно в контакта с природата, със земята, с прекрасните пейзажи, с растенията и животните той се чувства най-комфортно, събира сили и, както се казва, душата му  си почива. Защото именно в лоното на природата нашият енергообмен с околната среда става  най-хармоничен, не изопачен от чужди внедрения, именно там ние получаваме мощно енергийно подхранване.

А от правилното енергийно хранене зависят както подбудите на човека, така и 

способността му да изразходва енергия за себе си – за поддържане на тялото си в норма, в здраво състояние. Ако човек не получава навреме нормална и правилна енергийна храна, то той започва да губи целия си енергиен потенциал, обричайки се по този начин на болести и страдания.

Сигурно и с вас се е случвало това: след почивни дни да се върнете от вилата, където сте се заредили с бодрост, здраве, добро настроение, на воля сте се ровили в земята, наслушали сте се на птиците, насладили сте се на аромата на цветята, на тишината и чистия въздух. Вие може би, и не се досещате, че там сте получили просто нормално енергийно подхранване от външната среда, от Космоса и от Земята, и вашата енергетика не е била изкривена от странични влияния – просто, защото наоколо не е имало нито една душа.

Но ето че сутринта в понеделник вие все още  в добро настроение сядате в препълнения вагон на метрото. И когато само след двадесет минути излизате от този вагон, човек не би ви познал: поради някаква причина погледът ви е помътнял, раменете са се изгърбили, ъглите на  устните ви са се отпуснали.

Какво се е случило с вас в този вагон? Сякаш нищо особено. Но някой леко ви е закачил, минавайки край вас, и у вас неясно защо е бликнало раздразнение. После случайно сте срещнали нечий пронизителен лош поглед и, кой знае защо, той ви е пронизал като със стрела. Вътрешно сте потръпнали и сте навели очи (защо - и сам не сте разбрали: нима се страхувате от този човек, нима му дължите нещо?). И като капак са ви изблъскали при изхода - сякаш неволно, но настроението ви вече не е същото. Отивате на работа раздразнен, с главоболие, с нежелание да правите каквото и да е и с изгарящата мечта за следващите почивни дни, или още по-добре – за отпуска.

Случило се е ето какво: вашият енергиен потенциал са го разграбили от различни страни хората, с които ви се е наложило да се сблъскате в метрото. И енергията  е потекла по изкривено русло. Нормалният канал за подхранване е започнал да работи с прекъсване.

В обществото околната среда е винаги агресивна. В наше време, за съжаление, има твърде  много озлобени и завистливи хора. А с доброжелателните и светли наши съграждани ние се срещаме  не толкова често. ( впечатлението ми е, че те не се возят с градския транспорт и сякаш и по магазините не ходят, или пък просто по-малко се забелязват в тълпата?)

Някой неодобрително е погледнал вашето загоряло лице (“Ама че безделник, да беше поработил по-добре, вместо да се припичаш на слънце”), някой ви осъдил за скъпия костюм (“У, проклети богаташи!”), у някого е предизвикал раздразнение вашит висок (нисък) ръст, вашите къси (дълги) коси, модните обувки (износените ви сандали) и т.н. На всички никога не можеш да  угодиш, а хората са забравили заповедта: “Не съдете, за да не бъдете съдени”. И ето че съдят, съдят съдят. И дори не подозират, че техните съждения - това не е нещо химерно и безтегловно – това са напълно материални енергийни конструкции, които започват да съществуват самостоятелно в пространството, отпечатват се в тънките енергийни обвивки на околните хора. Получава се цяло енергийно кълбо от патологични връзки.

Вие не веднъж, сигурно, сте забелязали, че в метрото  или в натъпканата извънградска електричка, човекът  в съседство до вас се възприема съвсем различно, отколкото в неопетнената природа. От една страна в блъсканицата съседът се усеща много по-остро, а от друга страна, той предизвиква много по-малко положителни емоции. В природата, обратно, човек се усеща по-слабо, но някак по-дълбоко и позитивно.

Например, вие пътувате в електричката, и мрачният ви съсед с ватенка и раница през цялото  време подсмърча, сумти и ви блъска с лакът. Вие се дразните и вече не сте способни да видите в този човек нищо повече от една мръсна ватенка и блъскащия ви лакът.Къде ти тук да се вгледате в очите на спътника си и да почувствате, какви душевни преживявания има, и какви, може би най-благородни черти на характера се крият зад тази неугледна външност.

Но представете си, че седите някъде на брега на тиха река, под брезичка, наоколо няма никой, и само в далечината някакъв човек равномерно коси трева. И през ум не ви минава, че това може да е същият противен човек, който е седял редом с вас в електричката. Но сега, отдалече, той не предизвиква у вас нито капка раздразнение. Картината, която се разкрива пред вашия взор, изглежда едва ли не идилична и човекът с косата предизвиква само положителни  емоции. Сега е възможно, да ви се стори, че той притежава най-добрите качества и най-чистата душа.

В теснотията енергията на Вселената се смесва от полетата наотделните хора и става като криво огледало, изкривяващо всичко и всички

 И е напълно вероятно да е точно така -  просто именно сега вие виждате истинската същност на този човек, когато възприятието ви не е изкривено от чужди  енергийни влияния. Вашият собствен енергиен поток сега не е изкривен от онази суета и всеобщо раздразнение, които ви обхващат във влака. Там вие сте видели не истинското лице на човека, а неговото отражение в “кривото огледало” на собствената си изкривена енергийна структура. А и вашият съсед в това време се е представял не със своята истинска същност, той също е бил изкривен от  енергетиката на околните.Може би точно това се казва, че когато сме лице до лице, лицето не се вижда.

В обществото нас постоянно ни заобикалят откъси от странични програми,

изкривяващи нашето съзнание.Но най-лошото – това е, че откъсите от ненужните програми формират векторите на  целенасочените излъчвания на енергоинформационните паразити, развиващи се от хаотичните  енергийни структури.

“Поведенческият отпечатък на събеседника несъзнателно се запазва от човека до половин час след прекратяването на контакта”.

В. Самохвалов. – Симферопол, 1994

Как се превръщаме в зомби

 Защо така се изкривява нашето възприятие в тълпата, а в чистата природа то става съвсем различно? А и сам човек става различен – някак по-чист, по-светъл, по-добър. Има си причина затова. Ще приведа такава аналогия. Колкото и човека да дишат чист въздух в гората, в полето или  край морето – въздухът пак си остава свеж, чист, неговатта свежест през цялото време се самовъзстановява. Но ако голямо количество хора се намират в затворено, непроветряващо се помещение, то чистият въздух там става все по-малко и по-малко, после изобщо вече не остава, и хората започват да вдишват тези издихания,  които вече много пъти са минали през чуждите бели дробове и в резултат са станали чиста отрова. Същото се случва в тълпата с човешката енергетика.

Както вече казахме в предишната глава, нормалното поле на човешкия организъм се образува от потоците на Земята и Космоса, които се трансформират от собствената енергийна структура на човека. При натрупването на хора, многобройните енергийни изливи от голям брой хора образуват също такъв отровен въздух – тоест отровна енергетика, която образува нова одушевена енергийна структура. Тази нова енергийна структура започва да живее самостоятелен живот, и вече тя влияе върху хората, определя техните реакции, постъпки, особености в поведението.

Тази одушевена енергийна структура, породена от натрупването на хора, започва да  използва човека за свои, известни само на нея цели. (Например, има сто човека, обхванати от единно желание. Тяхната сумарна енергетика лесно ще подчини на себе си още десет нови човека, и независимо от това, че поради някакви причини други десет са отпаднали, структурата все пак ще живее с излъчването на сто човека. Постепенно хората, започнали процеса, се изключват от структурата, но тя въпреки всичко живее, подчинявайки все нови и нови членове). Енергоинформационният паразит изсмуква от хората енергията, която е нужна за съществуването  му. Така възникват военните истерии и революциите. Отделният човек  в такава ситуация неизбежно губи – та нали той губи сам себе си, престава да принадлежи на себе си, да бъде господар на собственото си поведение. Той става само винтче в мощната енергийна машина, която го дърпа след себе си въпреки волята му.

От гледна точка на биоенергетиката механизмът на това явление е прост. Както вече знаете, долните чакри изпускат навън енергията от Космоса, която, преминавайки през горните чакри на човека и събирайки в себе си активните компоненти на неговото съзнание, става способна да програмира други хора. В горните чакри космическият

поток се зарежда с елементи на съзнателните кодове на човека.

Тоест всичко, за което човек мисли, отива от горните чакри надолу, а после през долните чакри неизбежно се просмуква в околната среда и, веднъж внедрило се там, въздейства върху подсъзнанието на другите  хора. Ето така и става замърсяването на околната енергетика и на полето на другите хора, намиращи се наблизо, от постоянно изхвърлящите се навън чужди мисли и програми.

Горните чакри отдават навън енергията на Земята, която вече е заредена с емоциите на човека. Тоест чрез горните чакри излизат навън разнообразни желания, безпокойство, гняв и т.н. Така полето се замърсява от емоционална информация, която не може да не въздейства на околните.

Енергоинформационният паразит, подобен на медуза, държи на поводи хиляди и хиляди хора, получавайки от едни – програми, а от други – енергията на Земята и

използва за свои цели всички без изключение

Така и става патологичното затваряне на енергетиката в човешкото общество – когато се  нарушава равномерното течение на енергиите през човешкия организъм от Земята към Космоса, от Космоса към Земята., а енергията само циркулира от едни хора към други и обратно, заразявайки и замърсявайки техните полета с чужди програми.

Може колкото си искате да разсъждавате за психологическите тънкости на разпространението на тези или онези мисли в обществото, но от енергоинформационна гледна точка работата е много по-проста. Позитивната или негативната мисъл никъде не отива. Действа законът за съхранение на мисълта. И енергията на тези мисли тече,

предава се от човек на човек, натрупва се на определени места и в определени съзнания.

Например, човек току що го е нахокал началникът му, и той  си отива след работа в къщи в крайно зло и раздразнено състояние. И на вас ви се е паднало случайно да се окажете в препълнения автобус редом до такъв човек. Вие може даже да не го забележите, да не му обърнете внимание, но неясно защо внезапно ви се разваля настроението, и вие вече търсите, на кого да си излеете, неясно откъде  дошлото раздразнение.

Вие не знаете, че вашият съсед буквално излъчва в пространството злоба, тя излиза във  вид на енергийни импулси от горните му чакри, подчинявайки всички пътници в автобуса на  същото това състояние. И внезапно зебелязвате, че не само вие сте раздразнителен, но и още един гражданин, а и жената редом някак гневно криви устни. Още малко - и буквално от нищото ще  възникне скандал.

При това хората в такава ситуация и сами не разбират, откъде изведнъж ги е понесло така. Те, може би, в същността си са добри и хубави хора и след това сами ще съжаляват затова  си необяснимо поведение. Просто в този момент те не са били господари на себе си, действали са по чужда програма

Да отбележим, заради справедливостта, че се случва и  обратното: две-три весели лица в автобуса – и ето че всички се шегуват, усмихват се и слизат на спирките си напълно доволни от себе си и спътниците си.

Спомням си един незначителен случай, който преживях преди много време. Бях първи ден в отпуска , затова бях в най-добро настроение, предвкусвах пътуването до любимото ми място за почивка на Черноморското крайбрежие на Крим, което се казваше Нова Светлина, мислено вече лежах на плажа и дишах морски въздух, ядейки узрели праскови. Но един мой колега ме помоли да намина за минутка по някаква работа при него в отдела. Аз отидох. А там цари напрегната делова атмосфера. Отделът е зает със създаването на нови работни места, и всички сътрудници се трудят без да вдигат глава, във въздуха буквално витаят свежи идеи и нови перспективи.

Престоях там само някакви си минути. С никого не общувах. Никой не сподели с мен своите работи, но кой знае защо, вече не ме вълнуваше. И аз, за мое учудване, вместо да отида да си стягам куфара, седнах да съставям перспективен планов отчет – идеите сякаш от само себе си изникваха в главата ми.

Когато вече сериозно се занимавах с биоенергетика, аз, разбира се, разбрах, какво се е случило с мен: просто ме е програмирало излъчването на долните чакри на сътрудниците от отдела, където отидох при своя приятел. Те всички, като един, напрегнато мислеха за проекта на новата работа.Разбира се, когато мислите на толкова хора се движат в едно русло, тяхното въздействие става непреодолимо силно. Точно това е накарало моито чувствени мисли да се обърнат в съвършенно различна за мен посока, противоположна на тази, която имах само преди пет минути.

Така става и случайното и преднамереното замърсяване на полето на човека с чужди мисли и програми, чужди емоции и настроения. Това, ако искате да знаете, е един от вариантите на зомбирането, нали зомби – това не е нищо друго, а същество, живеещо

по чужди програми, както се казва - с чужд ум, извършващо постъпки, продиктувани от чужда воля.

Вижте, какво се получава (на мен лично това ми напомня сцеплението на модулите от конструктор “Лего” или на батериите в радиото). Хората създават единна конструкция, общо поле, зареждайки се с общи идеи, мисли, чувства и желания. И повечето вече не могат да отличат кое е своето, а къде е чуждо.

Представете си: ето трима човека, които работят заедно в един кабинет. Първият е много гладен. Неговото желание да обядва е толкова силно, че то във вид на енергиен излив се промъква през долните му чакри и се възприема от горните чакри на втория човек, който макар и да обича да си хапва вкусно, в момента не е гладен. Но тъй като идеята му е много близка, то неговите чакри с радост улавят тази информация, и ето че той, уловил в пространството (разбира се, несъзнателно, на ниво енергия) познатия и приятен сигнал затова, че не би било лошо да похапне, също започва да изпитва симптоми на глад. Потокът от неговите долни чакри също се включва към оформянето на тази програма.

Импулсът се усилва – нали той вече идва от двама човека, всеки от които освен това активизира чувството на глад у другия, и цялата тази вече удвоена енергия се стоварва върху третия човек, който е на диета и е решил да има разтоварващ ден. У него също възниква силно и безпричинно на пръв поглед желание здраво да се наобядва, и това вече предизвиква у него чувство за безпокойство: “Откъде накъде изведнъж ме потегли към бюфета, нали реших – диета и само диета…”

Това чувство на безпокойство се оформя във вид на силен императивен поток от горните чакри, които, на свой ред, въздейства на долните чакри на първите двама човека.

В резултат първият човек поради усилените сигнали от другите двама чувства направо опустошаващ глад и силно раздразнение. Той пуска цялата каскада от реакции отново, процесът пак тръгва по кръга, като се усилва още повече, и така без край.

В крайна сметка всичките трима, при това зли и ядосани неясно на какво, дружно отиват в стола и се наяждат до пръсване. При това вторият човек изпитва леко недоумение (“И защо ли така се наядох?”), а третият направо изпада в отчаяние, ругае се за безволието и слабохарактерността си и  въздиша: “Сбогом, талия”. Няма как да знае, че просто са го отклонили от собствения му  информационен поток, че силата на чуждото програмиране се е оказала по-мощна от програмата, зададена от самия него.

Всяко едно общество винаги в една или друга степен е подобно на тълпа.

Съществува такова понятие – “психология на тълпата”. Тълпата е винаги по-агресивна, отколкото отделно взетите хора, които я съставят, тя винаги леко се поддава на емоции, тя не е способна трезво да оценява ситуацията. Тълпата никога не разсъждава, и затова е лесно да бъде подтикната към някакви масови акции – на протест, осъждане, че и просто към бунт. Нищо не струва да бъде вдигната на бой, на барикадите. От това свойство на тълпата винаги са се ползвали и се ползват многобройните стремящи се към власт или вече властващи вождове, политици, главатари. Те са се научили просто

да насочват тълпата в нужната им посока, подръпвайки я за “конците” на някои емоции, и леко натискайки по болните места…

В тълпата няма индивидуалности, а има само многоглаво, но при това безмозъчно същество, енергийно чудовище, действащо “по поръчка” на пресметливите “инициатори”.

Колкото и да е странно, но дори и със съвсем неглупави хора, са се случвали такива необясними на пръв поглед неща: оказвайки се, например, на митинг, те внезапно се поддават на общата настройка, и заедно с всички започват да скандират: “Ние искаме!”…”Ние протестираме!”. После, вече насаме и идвайки на себе си, такъв човек с ужас разбира, че изобщо не му е ясно, кои са тези “ние”, от името на които той така решително е изисквал и протестирал. Та нали той има свое лично “аз” – а пък на това лично “аз” изобщо не му се иска нито да протестира, нито да изисква.

На мнозина е известно, какво е това “стадно чувство”. Това е, когато, виждайки бягащи хора, преминаващия наблизо по своя работа човек, неосъзнато и ни в клин, ни в ръкав се присъединява към тях. Това означава все същото: той попада под въздействието на чужда програма, и в неговото подсъзнание се запечатва примерно следното: всички бягат –значи, и аз трябва да бягам. Имало е случаи, когато човек в такова състояние, без да успее да се опомни, се е качвал във влак, който не е в неговата посока, а после си е гризал ноктите, без да знае как да се върне в къщи. А във времената на всеобщи опашки (за които ние всички с радост забравихме, но които, уви, изглежда се връщат) не веднъж са се случвали ситуации, когато хората са седели с часове на опашк, за да си купят абсолютно ненужни им вещи, само защото “всички купуват”.

Да, разбираемо е, че обществото затова е и наречено общество, защото е способно да проявявя съгласувани реакции. Може да се каже, че психологията на тълпата – това е съвършено естествено и неизбежно нещо в обществото. Но нали обществото преди всичко съблюдава собствените си интереси, а ние говорим за доброто на всеки човек поотделно. И тук интересите на човека и обществото драматично се разминават.

Психологията на тълпата, подчинението на енергията на голямо количество хора – това е пряк път кам болестите, развиването на злоба, негативизма, а също и към лъжливите стремежи, безсмисленото прекарване на времето и към още хиляди и хиляди човешки нещастия. Схемата на  развитие на болестта в случай, че вие се поддадете на чуждо програмиране, е много проста. На тази въдица, например, често попадат възрастни хора.  Например, някои усилено внушава на някой далеч не млад човек, че в правителството има само крадци. Той не е имал възможност да се убеди в това лично, но неизвестно защо вярва на  думите на този, който му ги е казал. Вярва - а по-точно, е принуден да повярва, - защото него съзнателно са го закодирали, програмирали са го. А това се прави така: от долните чакри на внушаващия човек към горните чакри на “обработвания” гражданин се изхвърля тази хипнотизираща информация. Получената информация среща у стареца емоционален отклик, тези отрицателни емоции започват не само да се изливат върху други хора, чрез неговите горни чакри, но и освен това да изкривяват нормалния енергиен поток на неговия собствен организъм. Той, поддал се на внушението, започва да нервничи, да се  ядосва – и получава инфаркт.

А човекът, който му е внушил това, си е имал свои, съвсем користни цели. Този хитър “говорител” и “оратор” е разчитал на това, да закачи колкото може повече хора  на въдичката на  тяхната обида и недоволство от живота. На него му трябва само да хване човека в мрежата, за да  може след това с лекота да го манипулира за своите политически, предизборни цели. И ето че нещастният старец лежи в болницата, а внушилият му черните мисли човек вече победоносно се пъчи в депутатското кресло.

Ето още един пример: вас са ви напсували грубо и гадно в транспорта. Вие сте отговорили със същото, тоест в отговор и вие сте нагрубили. Какво сте направили? Правилно, пак сте реагирали по чужда програма. На нахалника е било необходимо само да предизвика вашия яд, да ви тласне към изблик на емоции, за да си “хапне”от вашата енергия. И вие послушно сте “нахранили” нахалника, направили сте онова, което той е очаквал от вас. Той ви е подчинил на своето влияние. А вие покорно сте се поддали, признавайки с това неговата значимост, неговата способност да влияе върху хората, да предизвиква у тях емоции.

Привикнали да отговаряме на нахалството с нахалство, вие на свой ред по същия начин “извиквате” емоциите на други хора. И сами не разбирате: защо през цялото време се натъквате на някакви скандали, защо на пътя ви има само нахалници и грубияни, защо ви се налага непрекъснато да се карате с някого. Ами защото, вие самите, бидейки заразени с енергията на нахалника, усилвате този импулс и пускате по кръга нова каскада от реакции, започвате да изливате седящият у вас заряд в околното пространство. А в това време, на ниво съзнание, у вас се формира ясна програма: всички хора са нахалници. И тази програма вече се промъква от вашите долни чакри, карайки околните да се разбягват в страх, защото те чувствуват, че вие виждате в тях врагове, или, напротив, околните започват да ви възприемат като враг и да ви атакуват.

Ето така може да възникне озлобеност по целия бял свят. Човек започва да вижда всичко в мрачни тонове. Той не забелязва доброто, а вижда във всичко само зло. Такъв човек в края на краищата се задавя от този поток на злото, без да забелязва, че сам усилва този поток многократно. Нормалното течение на енергията се прекратява. Човек се откъсва от енергията на   Космоса и Земята, започва да се “вари” само във вредни изливи и окончателно изтощава себе си. В резултат, като правило, настъпва неизлечима болест и смърт.

Защо и най-заклетият трезвеник може да се превърне в алкохолик, попадайки в пиянска компания? По същата причина: когато всички пият, един против всички е трудно да се удържи, енергетиката на желанието да се пие го залива и него. Наркомани също често стават заради “компанията”. Вие вече знаете, как става това – тази същата компания  улавя човека в соите енергийни мрежи, подчинява го въпреки волята му на желанието си.

А колко пъти се е случвало, да не ни се ходи на гости, но да отиваме, защото ни завличат там? А после седим цялата вечер, мотаем се при тези неинтересни за нас хора, ядосваме се на себе си, че си губим времето (а сме смятали да го използваме за друго нещо, по-важно за нас). Обикновено такива необясними постъпки хората приписват  на слабоволие, липсата на  твърдост в характера. Хората не знаят, че енергийните мрежи на чуждите желания, стремежи, мисли и чувства могат да бъдат толкова силни, че даже волевият човек, ако не умее съзнателно да се освобождава от това, трудно се справя.

Примерите с алкохолиците, нахалниците и досадните роднини – това, както разбирате са просто цветя. Обединяващите ги енергийни структури са микроби в сравнение с истинските енергоинформационни паразити, които предизвикват воини, военни истерии, революции, политически преврати, обединяват хората в партии и политически течения, карат ги да  поддържат групички от разпалени политикани, които чрез рупора на средствата за масова информация изсмукват нови вълни енергия от народа – дойното стадо на енергийните паразити. Тези енергоинформационни чудовища управляват Земята – множество хора са им подчинени, но съществуването им остава в сянка.

Невероятна вреда се нанася на личната карма, тъй като няма нищо по-лошо, от лъжливите, наложени отвън желания. Повече от всичко страдат децата, тъй като все още крехките същества, за сега не са способни да се съпротивляват на влиянието на тълпата. Детската наркомания е станала така масова не заради това, че на подрастващите им се иска да избягат в наркотичното опиянение от безизходицата на живота, а защото сработва все същото стадно чувство: всички са опитали, а аз какво да не съм рижав, или пък по-малко смел от тях? Именно в юношеската възраст е много силно желанието да бъдеш като всички. И разбира се, юношата лесно попада в пагубните мрежи на енергийните връзки с маса себеподобни,  тъй като неговата  енергоинформационна същност говори все още много тихо, а изискванията на себеподобните  звучат властно и грубо, като заповед.

Затова така лесно възникват юношеските банди. Юношите инстинктивно чувстват, че, като се обединят, те образуват нова одушевена енергийна структура, която ще притежава много повече сила, отколкото всеки един от тях поотделно. Поотделно на тях им е трудно да се справят със сложните житейски ситуации, с тежките условия за съществуване, трудно е да противостоят  на обществото на възрастните, също изцяло пронизано от патологични връзки. Затова, за да  могат някак си да съществуват, те се събират като на ята и, като стадни животи, губят своят индивидуален разум, а придобиват колективен разум. При това чувстват, че докато са заедно, всички ще се боят от тях, всичко ще бъде в ръцете им. Та нали - те са единен организъм, монолит, енергиен звяр. Затова и смятат, че могат да се държат агресивно, нагло, да досаждат на  минувачите. А опитвайки да се доближиш – направо ще отлетиш, ударил се в тази мощна енерийна стена.

Подрастващите, разбира се, и не подозират, че с това съсипват своята карма, живот и съдба, отказват се от собствената си енергоинформационна същност, напълно подчинявайки се на  чужди, натрапени отвън програми, емоции и желания. И ако ги лишите от “ятото”, ако разделите мощната енергийна структура, каквато се явява бандата, на нейните съставни части, то от тази сила няма да остане и следа и пред очите ни ще се покажат само жалки, слаби и наплашени същества.

Освобождаването от енергоинформационите паразити( ЕИП) означава свобода, свобода за  развитие. Защото именно ЕИП ни  карат да оставаме глухи, те ни закриват очите, за да останем завинаги в положението на дойни крави. На всяка цена трябва да ги победим.

“Душевната безопасност на обществото зависи от степента на душевния комфорт на неговите членове”

Т. Колесникова. Психологическият свят на личността и неговата безопасност. – М., 2001

 

Енергийният “боклук”  води до загуба на смисъла на живота.

Както виждате “има нещо гнило в Дания”. Тази ситуация не е от днес или от вчера. Това, че хората в тълпата не принадлежат на себе си, е известно отдавна. Но днес, в съвременните условия, ситуацията е просто катастрофална. Съвременния град – това е истинска пещ, непрекъснато претопяваща “буклучавата” енергетика., която предизвиква болести, кара хората да постъпват против своята собствена природа. Докато не се изключиш от тези “буклучави” връзки, е невъзможно нито поправянето на собствената енергетика, нито постигането на собствената вътрешна истина  и на истинския смисъл на живота. Без това е невъзможно дълголетието без болести, невъзможно е да ти върви и да постигаш успех, невъзможно е да коригираш кармата си и да измениш съдбата си към по-добро. Именно такъв енергиен “боклук”кара човека да забрави за себе си, да предаде природата си и да се движи в редици и колони натам, накъдето го води тълпата. А тълпата не знае, че пътят й води до задънена улица, до нищото, защото никъде не може да те отведе път, прокарван в изключително материален свят.

Обърнете внимание, че дълголетниците – като правило са, ако не отшелници, то хора, които не придават голямо значение на проблемите и стремежите на обществото, хора, които предпочитат самотата, покоя, уединеното размишление в лоното на природата. За да не боледуваме, за да  живеем дълго, трябва да се съсредоточим в себе си, да се заемем със себе си, вместо през цялото време да следим, какво правят съседите, къде ходят и за какво мислят. Когато гледаш в краката на  другия, а не в свойте, не може да не се спънеш. Ако седиш на кормилото и, вместо да гледаш пред себе си, през цялото време се заглеждаш  в съседната кола и се стараеш да повтаряш маневрите на нейния шофьор, едва ли ще избегнеш катастрофата.

Докато човек не се научи да отделя своята енергетика от енергетиката на социума, той ще бъде не човек, а робот, автомат.

Човекът е роден, за да реализира заложеното в него самия. Ако това не стане, то нашият организъм се обръща против самия себе си. Той започва да изгаря собствените си ресурси и наслагва конфликт с подсъзнанието. Бавно, но славно корабът потъва, и нищо тук не може да се направи – при неправилно избрания курс вълните заливат борда. Ние зависим от курса.

Вие, може би, си мислите, че това малко се отнася за вас и чуждата енергетика не ви  влияе така силно? Ако е така, опитайте се да направите следния опит.

Когато сте в лошо, тъжно настроение, предизвикано от някакви напълно конкретни обстотелства, отидете там, където се весели много народ, – в ресторант, на дискотека, във весела компания. Или обратно: ако сте в приповдигнато настроение, прекарайте известно време в помещение, където всички седят с мрачни лица. Ако сте преизпълнени с желания, посетете  компания от преситени и уморени от живота хора. Ако чувствате

апатия и безразличие, поседете там, където играят групи деца.

Във всички тези случаи ще забележите промяна на състоянието си. А сега помислете: какво се е случило? Нима нещо при вас лично се е променило, което да е причина за новото ви настроение? Не, при вас лично абсолютно нищо не се е променило. Просто вие сте попаднали под управлението на  чужда енергетика. А какво е трябвало да направите вместо това, за да подобрите по някакъв начин своето състояние? Трябвало е да насочите своята собствена енергетика към коригиране на своето състояние и към решаването на проблема. Но сега  този ваш собствен заряд е отишъл напразно, изместен от нечий чужд, дошъл отвън заряд, който няма да ви излекува, няма да ви коригира, а само ще ви програмира към несвойствени за вас поведение и реакции.

Отчетете при това, че съзнателните подбуди на човека съставят по-малко от един процент от онези подбуди, които той изобщо не осъзнава. И колко ли още странични програми, които  изобщо не осъзнавате, сте прихванали? И нима можете да предвидите как те ще ви се отразят в бъдеще?

Енергоинформационният паразит размазва със своя натиск същността на отделните хора, оформя ги по себе си и блокира взаимодействието им с енергията на Вселената. Хората стават като изсъхнали лишеи върху пълнокръвното тяло

на паразита.

Задайте си въпроса: всички ли ваши думи и мисли са наистина ваши, или вие, без да се замисляте, повтаряте чужди думи – на най-добрата приятелка, на уважаван колега, на съседката, на любимия телевизионен водещ? Всички ли ваши емоции наистина принадлежат изключително на вас, или се радвате, защото всички се разват, плачете, защото всички прачат? Всички ли ваши желания са истински, или вие искате палто от

норка, луксозен автомобил, пътуване до Канарските острови, само защото всички го искат?

А може би, вие, обратно, сте подтиснали в себе си някакво жизнено важно желание, защото се страхувате, че някой ще ви осъди заради него? Подтиснатите желания също водят до болести. По същия начин, както ви розболява чуждата програма, с която вие сте изкривили собствената си същност. Дали чуждата енергетика не е включила във вас програма за самоунищожение? Не можете да го знаете. И никой няма да ви отговори на този въпрос, докато програмата не се разгърне в ”пълния си ръст”, не започне да действа и не ви покаже сама, докъде ви е довела.

 Един от моите неотдавнашни ученици, млад мъж, беше преуспяващ мениджър, чувстваше се пълен господар на живота си, имайки всичко, за което може да се мечтае: пари, вносна кола последен модел, мобилен телефон, пътувания в чужбина, жени… Животът му преминаваше във вечна суета, свързана с въплъщението в живота на нови и нови начини за печелене на доходи, в светски купони, в задимени офиси. Наистина, той се изморяваше много и ставаше все по-нервен, раздразнителен и дори зъл, но не обръщаше много внимание на  това, смятайки, че това са глупости, и всичко ще си мине веднага щом успее да се изтръгне за  малко сред природата, да се отпусне, да си почине – и всичко ще се оправи. Но така и не успяваше да се отпусне, вътрешното му напрежение нарастваше, нито жените, нито парите, нито пътешествеята вече го  радваха. Всичко му се въртеше, като в детски калейдоскоп.

Веднъж той припадна направо на делови прием. Откараха го в болница с тежък инфаркт. Прекара пет денонощия в реанимация – лекарите, както се казва, го измъкнаха. И тогава, в болницата, на принудителна почивка, най-после му остана време да остане насаме със себе си и  да се замисли за живота си.

Той си спомнил детствотоси. Спомнил си, че бил тихо и добро момче, много обичал природата, прибирал в двора бездомни котета, можел с часове да се занимава с рибките в аквариума и цялото си свободно време прекарвал в кръжока по зоология. Майка му казвала: “Вовка, ти сигурно ще станеш ветеринар!” Всъщност, той си спомнил своите отдавна подтиснати желания – желанията на неговата истинска същност.

А след това пред очите му се изправил неговия сегашен живот, който бил напълно управляван от чужди хора, от социума, от изискванията на материалния свят. И внезапно осъзнал, че от него, истинския, не е останала и следа – вместо него се е появил този манекен, рекламен герой в скъп костюм с “надяната” на лицото холивудска усмивка. Баздушна машина за правене на пари.

Лекарите му казали: “Ако не промените начина си на живот - остава ви да живеете около година, година и половина, сърцето ви е заникъде”. И тогава той взел решение: зарязал всичко,купил си къщичка на село. Сега си има малка ферма – крави, гъски, зайчета.

След като беше извършена огромна работа по корекция на енергетиката му, отсичането на “боклучавите” връзки, той отново посети лекаря-кардиолог. Лекарят останал в пълно недоумение: следи от инфаркта нямало никакви, а сърцето му било в такова състояние, че и да лети в космоса можел.

Друг случай. Жена, ръководител на фирма, разбрала, че има неоперативен рак на стомаха, и, подготвяйки се да умре, зарязала работата си и заминала далеч, наела къщичка на село, подготвяйки се там, на тишина и в самота, да завърши дните си. Освен това тя  се отказала изцяло от храната. И след известно време почувствала, че в душата й се е вселило смирение, възникнала някаква хармония и дори сякаш се запалила тиха умиротворяваща светлина.

След няколко месеца се оказало, че няма вече никаква боласт. Медиците недоумявали: няма такова нещо. Това е чудо. Или, може би, е имало грешка в предишните анализи?

Никаква грешка не е имало. И не е станало никакво чудо. Организмът се е върнал към продиктувания от природата курс. Просто жената е осъзнала, че трябва да се изчисти, да се освободи от чуждата енергетика, от осакатяващите странични  програми, от лъжливи житейски идеали и цели.

Във всеки човек е заложено всичко необходимо, за да бъде здрав, за да може самостоятелно да коригира своята енергия. Всеки може да се научи да чувства потоците енергия , да ги ухправлява и съзнателно да се избавя от  “буклочавите” енергийни връзки.

По време на практическия курс на първа степен ние се обучаваме да владеем собствената си енергетика. Чистим своята енергетика. Създаваме защита от външни въздействия. Резултативността на обучението е преминала изпитанието на времето.

Ние се ползваме от тези навици всеки ден. Но все пак за сега остава въпроса: “Какво представлява тази енергетика?”

Да се опитаме да изучим този важен въпрос по-подробно.

Но ако все пак сухият научен текст ви се стори прекалено скучен, то смело го пропуснете – винаги можете да се върнете към него след като  усвоите Практическата Част и след преминаването на очно обучение.

All Rights Reserved © 2004-2006"Школа ДЕИР" България

ПЪЛЕН УЧЕБЕН КУРС ОТ ШКОЛАТА ЗА НАВИЦИ ДЕИР 1-2 СТЕПЕН

Дмитрий Верищагин, Кирил Титов

 

В настоящето пособие е съхранен авторския текст на Дмитрий Верищагин, който е придружен с коментарите на ръководителя на Школата за навици ДЕИР

Кирил Валентинович Титов.

Практическата част е разширена и обогатена с примери, спомагащи усвояването на материала.

Към текстовете са внесени допълнителни методики, разкриващи някои аспекти на приложението на енергоинформационните навици.

Настоящата книга ще бъде издадена в България под формата на книга през 2005 година. Сега тук се публикува само половината с оглед да се помогне за бързото усвояване на материята от страна на интересуващите се в България. /Бел. от Хелиопол/

Встъпително слово на академик Семикин Н.И., президент наМеждународната Академия по Информатика и

Развитие на Високите Технологии

Психология? Енергоинформационика? Мистика? В какво се състои тайната на стремително растящата популярност на методиките на Димитрий Верищагин и разработките на Школата ДЕИР и защо те ефективно позволяват на човек да постигне желаемото?

В днешно време развитието на човешкото общество е достигнало до фаза, когато плътността на социалните връзки започна да бъде определяща в поведението на хората и формирането на личностната мотивация. Станаха повече правилата и изискванията, перспективите и груповите задачи. Стана по-малко  индивидуалната свобода. Това е много важен, съдбоносен, но в същото време и критичен етап в развитието на човечеството.

Критичен – защото отношенията между хората са толкова по-здрави, колкото повече те са свързани с инстинктивната, подсъзнателна същност на човека. Не случайно семейството е по-здраво, отколкото приятелството, а приятелството е по-здраво, отколкото политическата структура. Ние с вас смело можем да считаме, че обществените връзки също се развиват по законите на колективното подсъзнание, или подсъзнанието на човечеството.

Те напомнят на връзки в съзнанието на дете  - изградени на потребностите, но не подразбиращи отговорностите, силни емоционално, но лишени от логика, изискващи внимание, но не и неговото връщане. Тези връзки са много по-прости, отколкото зрелите връзки в съзнанието на възрастен човек – и ето те сега, благодарение на огромната си плътност и масовост, започват все по-силно да влияят на всеки човек, правейки по-проста личната мотивация, мирогледа, структурата на съзнанието.

Произтича инфлация на индивидуалното съзнание, особено забележима през последните няколко столетия. Отидоха си времената на героите, които променяха хода на историята. Свърши епохата на религиозните органи, определящи съдбите на народите. Минаха времената на държавите – законодателки на световния ред. Възцарява се социална равномерност и монотонност – и новите възрастни все повече започват да напомнят на възрастни, възпитани от деца: капризни, самовлюбени и ограничени, имащи проблеми със свободният си избор и определянето на цели. Техният живот става илюзия. Особено добре това се вижда, например, в психологията на гражданите на много страни, смятащи себе си за лидери в цивилизоваността.

На този фон особено перспективно се явява направлението, посочено в книгите на Димитрий Верищагин и разработено по-нататък от Школата ДЕИР под ръководството на Кирил Титов, доколкото Школата разпространява  психотехнологии за боравене със съзнанието, със социалните взаимоотношения, изразени в усещания, с взаимното влияние на съзнанието на хората  един върху друг. Това позволява практически напълно да се избегне опасността от психическо поглъщане. Още повече, школата обучава  да се контролират тези въздействия, помагайки на човек да избягва господстващото въздействие на колективното подсъзнание. Помага на човек да остане себе си и да достигне в живота си ниво, достойно за самия него.

Изследванията, проведени вече в Школата ДЕИР, показват колко ефективни са предлаганите от нея методи в днешния ден. Човек става по-силен, свободен, активен и значително по-малко зависим от обстоятелствата. Освен това, той става практически неуязвим за стреса, и не е нужно сега да говоря колко важно е това за запазване на психическото и физическото здраве на нацията в наше време.

Имайки достатъчно пълна информация, аз мога да твърдя, че Школата ДЕИР в днешно време се явява несъмнен лидер в областта на разработката и внедряването на психотехнологиите за самоподпомагане, позволяващи на човек изящно да получи социални преимущества и да устрои собствения си живот. И най-общо това е логично и естествено – човек, обучен да контролира чрез усещанията  всяка от основополагащите закономерности на човешкото общество, при незначителен разход на труд може да постигне много повече в сравнение с човек , които не умее да прави това.

Мислещият човек още повече го вдъхновява друго: че описваните от Димитрий Верищагин закономерности съставляват логически завършен, значим и малко изучен свят. Приятно е и това, че това направление се роди в бившия СССР, а не в някоя друга страна. Впрочем и това също би трябвало да се очаква. Къде, ако не у нас, винаги са се появявали на света неочакваните идеи? Реактивният двигател, радиото, въртолета…

Знаейки резултатите, изяснявайки си предмета, сам за себе си мога да кажа, че всичко описано – това не са чудеса, макар че, за съжаление, избраната от самия Димитрий Верищагин терминология на пособията често не позволява да се отдели на това значително внимание. Това е разум, логика, наблюдателност и изкусност – и надявам се, че на вас ще ви достави удоволствие да четете твърде интересните от всички гледни точки допълнения на ръководителя на Школата ДЕИР Кирил Титов към тази книга, където се описва света на енергиите и информацията от съвършено рационална гледна точка.

Струва ми се, че ние с вас присъстваме на раждането на хуманитарно направление на нова практическа наука за човека и света на социалното съзнание. Млада, но вече известна, силна и самостоятелна. Потвърждаваща, че съдбата на човека е в собствените му ръце. Способна да помогне на всеки човек да оцелее и да живее щастливо.

Искам да ви пожелая да откриете този свят за себе си и да се насладите на плодовете му.

Президент МАИРВТСемким.Н.И.

 Раздел първи

 

1 СТЕПЕН

ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА

 Част първа

 

Човека в социума.Енергоинформационно същество в енергоинформационна среда

ОБЩИ НАПЪТСТВИЯ ОТ Д.С.ВЕРИЩАГИН

Отваряйки тази книга, вие получавате шанс завинаги да промените своя живот, встъпвайки на нова степен на еволюция. Пред вас ще се открият истинските причини за здравето, болестите, постъпките и човешката съдба.

Вие ще се освободите от влиянието на великите енергетични паразити, управляващи останалите хора и тласкащи ги към самоубийствени постъпки. Помнете, че вие не трябва да причинявате на ненапредналите хора вреда. Отнасяйте се към тях с внимание и им помагайте.

За вас ще са достъпни неща, немислими за обикновените хора. Не изразходвайте своите сили напразно в преследване на суетни постижения. Вие имате велика цел – да откриете новият свят и своето място в него.

Вие ще придобиете способността да изцелявате и този дар ще дойде при всеки по различни пътища. Употребете го за добро. Помагайте безкористно.

Вашата душа ще премине процес на укрепване и вие ще можете да поведете след себе си и други хора. Дайте им светлина и радост, а не тъмнина и болка.

Вие ще престанете да зависите от кармата и кармичните болести. Помогнете и на другите да постигнат това.

Вие ще владеете истински инструмент за изменение на света – вярата. Нека вашата вяра донесе добро не само на вас.

За да преминете целия път докрая на вас може да ви потрябва помощ. Получете я от такива като вас- пътници. Разпознавайте се един друг в тълпата. Учете се един от друг. Помнете се един друг.

Отивайки на нова степен на развитие вие ще бъдете част от новото енергийно единство, единството на свободните хора. Помагайте си един на друг. Помнете се един друг и споделяйте един с друг енергията, тъй като цената на свободата е голяма и понякога не е по силите на един човек.

Помнете и нас, които първи встъпихме в новия сват. Ние фокусираме новото енергийно единство за вас. Обръщайте се към нас в трудни моменти и ние ще дойдем на помощ. Обръщайте се към нас в моменти на благоденствие и ние ще можем да отидем на помощ на милиони други. Смърт няма. Ние ще се отзовем и оттатък границата.

Усетете връзката с мен, авторът на тези редове. Аз чакам това. Поискайте помощ и помагайте и на мен.

Прибавете към светлината на новото енергетично единство своите лъчи.

Създайте ново, свободно човечество. Вие заслужавате това.

Глава 1

ИСТОРИЯ

ПРИЧИНИ И СЛЕДСТВИЯ ОКОЛО НАС:ЕНЕРГОИНФОРМАЦИОННОТО ПОЛЕ

За мен всичко започна така. Във всеки случай тази история може да изглежда фантастично, но това е моята история, с малки изменения, които ми позволяват да запазя личните тайни на колегите си. Това бяха години на размишления и догатки, на творчество и на открития. За много от вас може да изглежда по друг начин, но това е вече вашият живот. Всеки живот е фантастичен, но от това той става още по-реален.

Историята на системата  ДЕИР (дальнейшего енергоинформационного развития или по-нататъшно енергоинформационно  развитие) започна през 1982 година, когато в моя кабинет, разположен в административната сграда на изследователския комплекс в едно от военните градчета край Екатеринбург, тогава още Свредловск, влезе екстрасенсът Петър Келдоровски, имащ по това време чин полковник, и по заобиколни пътища започна да  разузнава нямам ли желание да оставя проекта, с който се занимаваше моята група. Имах свои причини да се замисля над неговото предложение и те бяха свързани със същността на разработвания проект.

Сега е по-лесно да се говори затова, отколкото в онези години, но и сега чувствам неясна тревога, когато изписвам на лист думите “психотронно оръжие”. Това  именно беше и проекта на моята група, малко “полусериозен” в очите на ортодоксалните военни и затова не съвсем засекретен с всички възможни грифове по цялата строгост на закона (макар да знам, че съществуваше още една група, работеща край Москва по аналогична тематика в обстановка на строга секретност , а затова и всички детайли не са ми известни). Какво е това “психотронно оръжие”, също и официално прекратения проект СС 0709  “Дружба”? За него по слухове писаха мнозина – от мастития екстрасенс–хипнотизатор Кандиба до различни автори на популярни статии. Същността му се състои в следното: целенасочено въздействие на екстрасенс (или група хора) може да предизвика в съзнанието на човека (или на група хора) изменения, които да окажат влияние на неговото поведение. Например, ако източен диктатор, зает с преговори със своите съседи, получи непрекъснато главоболие (или световъртеж), то най-вероятно преговорите нямат да стигнат до край или няма да донесат желания резултат. Ако същият този диктатор усети агресия или обида, то резултатът от преговорите ще бъде напълно противоположен.

Ако пилотът на военен самолет заспи зад щурвала, то разбира се нищо добро от това няма да се получи. Ако в критичен за страната момент държавният глава е нерешителен и действията на опозицията също не се отличават с увереност и последователност, то властта ще попадне в трети ръце. Освен това, съгласуваното въздействие на групи екстрасенси–силовици напълно може да предизвика, да кажем, сърдечен пристъп у някой престарял държавен глава или да стимулира развитието на рак при по-млад човек.А какво принципно може да направи един телекинетик с междуконтитентална  ракета!  А за такива прости неща, като създаване на неразбория и атмосфера на ненавист в семейството на държавен деятел с цел да се отвлече вниманието му от по-важни проблеми, дори не си струва да се говори. Лаборатории, занимаващи се с психотронни програми, има във всяка страна и те се явяват неотделима част от разузнавателно-диверсионните учереждения.

Ето с такива разработки се занимаваше моята група, когато при мен дойде Келдоровски. Аз вече бях започнал да се уморявам от проекта, който беззаветно “влачех” по заповед на партията и правителството вече няколко години. Не само и не толкова затова, че изпитвах колебание от морален характер – аз и тогава, и сега съм убеден в това, че нашата страна се намира под непрекъснатия натиск на други държави, инстинктивно страхуващи се от силни руснаци. Страната, за да не я разкъсат и превърнат в нечий суровинен придатък, трябва да се защитава. Не, мен ме изморяваше друго: първо, работата с извънредно неуравновесени хора – природни екстрасенси (да бяхте видели истериите, които ежедневно устройваше групата на телепатите!); второ, непрекъснатия натиск от страна на аналогични групи на противника (главоболия, непонятни и неприятни събития, необходимостта през цялото време да се проверява готовността на антителепатите, поддържащи защитата…). А и самият проект беше спрял да се развива. От нас през цялото време изискваха незабавни резултати, а на нас ни бяха необходими дълги и планови изследвания. Накратно Петър  вече знаеше моят отговор. Искаше ми се да напусна проекта “Дружба”.

Аз приех предложението да оглавя административната част на новия проект. След  предаването на работата, изпращането на контейнерите на новото място,  полагаемия се отпуск, който прекарах с удоволствие – както рядко се е случвало – как иначе: никакви проблеми в работата! – аз започнах да приемам работата в селцето край Новосибирск.

Лично аз, и не само аз, бях тогава в истинска еуфория от предстоящата работа. Каквото и да се говори, отбранителният потенциал на екстрасензориката е нищожен в сравнение с перспективите й и за всеки конкретен човек като мислещо същество. Това беше, както сега е модерно да се говори, моят шанс.

Новият проект се наричаше “Пастир” и се изпълняваше по заповед непосредствено на ЦК на КПСС. Същността му беше изложена само на няколко десетки страници. Поразително кратко в сравнение със стотиците папки по проекта “Дружба” и се свеждаше до следното.

В условията на спад на патриотизма на съветския народ висшето партийно ръководство беше загрижено за проблемите за издигане на лидер от своите редици. Това би могло да поправи ситуацията. Такъв човек, като Сталин, Ленин или Хитлер, въздействащ на масите не с авторитета на поста си, а със своята лична харизма, би бил способен да обедини страната. Разбира се, ако му помагат също такива силни функционери, които биха могли да проникнат в самите души на хората и чиито заповеди хората не биха могли да не послушат. Да, това би могло да оправи положението в страната и да възстанови поразклатения авторитет на партията.

В нашата задача влизаше разработка на система от методи, с помощта на които един човек би могъл да управлява мнозина – но така, че те нищо да не забележат.

По принцип, задачата беше напълно изпълнима и не се отличаваше твърде много от разработките на проекта “Дружба”. Практически всеки от моя предишен проект беше способен да прилага такива методи на практика (разбира се без чистите ясновидци). Но никой от тях не принадлежеше към партийната върхушка! И така, в нашата задача влизаше създаването на такава система от методи, които биха били достъпни за всеки, дори и за съвършенно неразвит човек със средна или слаба енергетика. Това беше трудна работа, но все пак не и неизпълнима.

Скоро ми представиха членовете на нашата група – Алексей Грищак, невисок, оплешивяващ човек, който се отличаваше с уравновесен  нрав и великолепни телепатични способности, и Сергей Десменцов, висок украинец с най-добри в СССР показатели по ясновидство и многообещаващ екстрасенс-силовик. По този начин ние станахме четирима – аз, Петър Колдоровски, Алексей Грищак и Сергей Десменцов. Бих искал да запомните имената на тези хора, защото те бяха първите. Те създадахо системата за навици ДЕИР – система за по-нататъшно енергоинформационно развитие. Запомнете ги.

Няма да ви уморявам с описване на всички събития, които се случваха с нас в периода на разработка на проекта. Пристигаха и си отиваха проверяващи с чин.Провеждаха се дълги изследвания и се изучаваха хиляди възможности. Системата постепенно придобиваше завършен вид. Но не всичко, което се получаваше при нас, подлежеше на пълна демонстрация пред представителите на поръчителя.

Ние бяхме принудени да проверяваме всичко върху самите себи си. За да може процедурите по управление да станат действени, човек трябваше да засили собствената си енергетигка. Но това не се постига, ако тя не бъде веднъж и завинаги изключена от страничните управляващи влияния – т.е. да станеш неуправляем отстрани. Ние

преминахме през това и едва по-късно разбрахме, че сме направили една политически опасна стъпка, тъй като неуправляемите нямат място в нашето общество.

За да  става всичко както беше планувано, трябваше да се застраховаме от противоречивите импулси на подсъзнанието – и ние  разработихме  система за разполагане вътре в себе си на програми за здраве и успех.

Напълно в съответствие с изискванията на поръчителя ние създадохме система за управление на други хора, която мигновено стана неотменна част от навиците на обучаващия се.

Програмата можеше вече да я предадем, но ние се бавехме разбирайки, че това би било равносилно на самоубийство: ние вече бяхме изпреварили поръчителя в своето собствено развитие, и най-лошо от всичко, това би станало очевидно за всеки обучаващ се на управление (тогава още не бяхме измислили името ДЕИР). Програмата продължаваше да се развива като предмет в  самата себе си.

По инициатива на Келдоровски ние въведохме в проекта елементи, свързани с удължаването на живота и запазването на здравето. Нас ни движеше простия стремеж към съвършенство – нали въпросите за поддържането на здравето при умението да се управлява собствената енергетика са толкова елементарни, че никой от посветените не е загрижен с тези проблеми сериозно! Но ние се ориентирахме към хора неподготвени, които ще дойдат след нас.

Ние разработихме и изследвахме система за подем на личния магнетизъм – харизмата, заставяща обикновените хора да се стремят към подчинение.

Келдоровски и Десменцов, работейки отделно с хуманитарни философски концепции, разработиха система  за повишение на енергетиката на душата и използването на вярата като инструмент за управление – не на хората, а на явленията от обкръжаващия ни свят. Когато към тях се присъедини Грищак, те в съвършенство усвоиха най-перспективните методи за живот след смъртта.

По този начин проектът съществуваше вече в разширен вид – неговото развитие тръгна не съвсем по пътя, който беше определен от поръчителя. През 1988 година системата ДЕИР окончателно се оформи в този вид, в който сега ви я представяме.

Междувременно политическата ситуация в страната се менеше всеки ден. Един след друг отидоха в другия свят Брежнев, Андропов, Черненко… Дойде Горбачов и беше обявена перестройката. Властта отслабваше пред очите ни и ние, нечувствайки вече опасност за себе си, през 1989 година обявихме своята работа за завършена.

Приемането на проекта премина доста хладно, но в същата година ние проведохме курс на обучение с някои достатъчно известни хора, които и сега често се мяркат на телевизионните екрани. Грифът “секретно” беше снет от проекта и към обучаващите се се присъединиха и странични хора. Интересното е, че всички те се ограничиха само с преминаването на курса за управление. Нито един не се съгласи на пълно обучение.

По-късно, през 1992 година, настъпи затишие. Келдоровски и аз подадохме рапорти за уволнение. Така и започнаха нашите нещастия. Аз първи разпознах, че ние се оказахме

под прицела на психотронно оръжие, прилагано с дяволска изтънченост и с огромна поразяваща сила. Петър загина от сърдечен удар, а Алексей Грищак бе отнесен в гроба през 1994 година от тумор. Но все пак ни разрешиха да се уволним. Помогнаха ни добре усвоените от нас методи за защита, които ни позволиха да издържим това, което не би могъл да издържи нито един неподготвен човек.

Сергей Десменцов, възползвайки се от неразбориите и воините на територията на бившия Съветски съюз, успя да замине за Америка… А аз останах, защото не мога да не живея в родната си страна. Но с хора аз вече почти не се срещам.

Освен това пред мен стои още една задача. Веднъж, когато осъзнахме  цялата дълбочина на разработваната от нас система ДЕИР и разбрахме, че тези знания са прекалено важни за да ги загубим, ние се  доверихме един на друг по такъв начин, че всеки един от нас може да действа от името на останалите. Ние не можехме да позволим придобитите знания, очевидно способни да дадат надежда на цялото човечество, да загинат заедно с нас.

Аз, Димитрий Верищагин, предавам този ръкопис за издаване на моето доверено лице, съавтор и ученик – Кирил Титов. Аз действам от свое име и от името на своите колеги, първооткриватели на системата ДЕИР – Петър Келдоровски, Алексей Грищак и Сергей Десменцов.

Аз знам: тези, които станат наши ученици ще получат надежда. Те ще се освободят и ще се сдобият със здраве. Те ще живеят по-дълго от обикновените хора и ще ги съпътства успехът. Те ще могат онова, което е недостъпно за обикновения човек.

Щастие на всички вас!

Димитрий Верищагинот свое име и от името наПетър Келдоровски,Алексей Грищак,Сергей Десменцов

 Глава 2

 

1 СТЕПЕН

ЦЕЛИЯТ СВЯТ – ТОВА Е ЕНЕРГИЯ.НЕГОВИТЕ ЯВЛЕНИЯ – ТОВА СА

ЕНЕРГОИНФОРМАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ

 Всеки от вас, навярно, не един път си е задавал въпросите: защо през цялото време боледувам, когато другите изглеждат толкова здрави? Защо при мен не идва успехът, а на другите всичко им се отдава бързо и лесно? И как изобщо да се избавя от

многобройните си проблеми и неприятности? Защо нещо като че спира човека от пълно доволство и съвършенно здраве?

Може би вие вече сте опитали всички възможни и невъзможни средства за постигане на благополучие? Вземали сте много скъпи лекарства, записвали сте се за прием при най-добрите лекари, за да се излекувате? Опитвали сте се – нееднократно и безуспешно – да се устроите на високоплатена работа, за да оправите най-накрая финансовото си положение? Какво ли не сте правили, за да оправите семейните отношения? А полза никаква, така ли е?Не се отчайвайте и не мислете, че вие сте един единствен. Така се чувстват болшинството от хората, макар че не всички си го признават.

Всички тези неприятности стават само поради това, че повечето от хората не знаят най-главното: пътят към здравето, щастието и благополучието е отворен за всеки, но обикновено не го виждат. Достатъчно е само да се излезе на този път и веднага болестите , неприятностите, проблемите отстъпват и животът започва да блести с цветовете на дъгата.

Не вярвате ли? Предлагам ви, драги читатели, от собствен опит да се убедите, че това е така. Системата за навици ДЕИР е специално разработена за да ви помогне в това.

Преди всичко трябва да се разбере защо на обикновения човек днес му е толкова трудно. Защото всички усилия на съвременното общество (впрочем така е било от край време) са съсредоточени само за постигането на икономически цели, а на самия човек, на процеса на неговото лично вътрешно развитие, обществото не обръща никакво внимание.

Човекът, живеещ в това общество, може да бъде оприличен на затворник, който търси път към свободата, към истинския смисъл на живота, към здравето, но се натъква само на стените на своя затвор. Този затвор прилича на къща с множество стаи, което създава известна илюзия за свобода – нали затворникът може да отваря една врата след друга и да преминава от една стая в друга. Но той не знае, че колкото и да отваря тези врати, може и да си умре така, невидял светлина, неполучил нито глътка чист въздух.

Отсъдете сами! Ето човекът е достигнал невиждано ниво на техническия прогрес, предполагайки, че по такъв начин той ще постигне щастие и всеобщо благополучие. Но не се е получило: техническия прогрес се е оказал просто врата към поредната тъмна стая. Човекът, покорил природата, излетял в Космоса, долетял до Луната… И какво? Какво се е изменило за него на Земята? Нима в живота му няма вече проблеми? Той е станал щастлив, здрав? Нищо подобно. Проблемите са си същите, както и преди сто години, че и още са се добавили във вид на  СПИН и други неизлечими болести, във вид на спад на раждаемостта и раждането на все по-голям брой болни деца, във вид на екологични катастрофи, масов стрес, войни, преврати, терористични актове и насилие, ръст на смъртността от инфаркти и инсулти…

Човекът чудесно е изследвал светът около себе си. Той е намерил причините и следствията на явленията, той се е научил да използва природата, той е направил всичко – но той така и не е намерил собственото си място в картината на мирозданието. Ние не знаем  кои сме, какви сме и защо чувстваме този свят.

Това е задънена улица, и ето защо. Светът в който живеем – материалният свят – се явява  само временен етап, който трябва да премине всеки, но от който е невъзможно да очакваме истинско, пълно щастие и в който не можем да намерим истинския смисъл на живота. Човекът, който иска да намери всичко това в материалния свят, много прилича на мушичка,която се блъска и блъска в стъклото, само си чупи крилата и не вижда, че редом е отворен прозорец.

Да, да, в нашия затвор има такъв отворен прозорец, който, ако не бъде потърсен, няма да бъде видян от многострадалния затворник – човек, зает с отворянето на нови и нови врати и неразбиращ, че зад тях има само мрак и пустота. Но не напразно в Библията е казано:”Който има уши – да чуе, който има очи – да види”. През този прозорец е отворен пътят към свободата. През този прозорец вие ще познаете  истинската същност на света. Вие ще разберете, че светът, който ни заобикаля съвсем не е такъв , какъвто сме свикнали да го виждаме с невъоръжено око. Вие ще се убедите, че този свят е целият пронизан от енергия, че същността на света е енергоинформационна, че вашата истинска същност също не принадлежи към плътния, материален свят, в който живее нашето физическо тяло. Че нашите цели са лесно достижими, само трябва да знаем – как.

 

Нашият свят – той е равномерно запълнен с живо енергоинформационно поле

 

Човекът в полето на Вселената – като капка вода в безбрежния океан

 Това, което обикновено наричат съзнание (а не трябва да се забравя, че това  все пак е нашето съзнание – това сме ние – личност, памет, мисли), не принадлежи на нашия свят, то не се явява материален предмет, и никога  и от никой не е откривано при аутопсия. Съзнанието се отнася към енергоинформационния свят. Първооснова на целия живот – това е единното енергоинформационно поле на Вселената. Съзнанието на всеки човек – е само частичка от това  единно енергоинформационно поле. И причините за всички наши болести, страдания и проблеми изобщо не е във физическото тяло, както погрешно мислят мнозина. Тази причина лежи в нашите енергийни съставляващи, по-точно в неправилната циркулация на енергията – тази енергия, която се явява истинската човешка същност.

Ако вие боледувате и никакви лекари не могат да ви помогнат, това означава само едно: вашата енергоинформационна същност  настоятелно изисква внимание към себе

си. Изисква вие най-после да нормализирате движението на своята енергия, да я изчистите, да се освободите от патологическите блокировки.

Обществото днес изобщо официално отрича енергоинформационната същност на света (впрочем, това не пречи практически във всяка страна да се занимават с  тези въпроси многочислени засекретени правителствени групи). Поради това то не е способно да ви покаже истинските пътища към свободата, към здравето, към намирането на истинския смисъл на живота.

Но гледната точка решава всичко. Когато вие успеете да разберете, приемете и почувствате вашата истинска същност, животът ще стане съвсем различен. Вие ще се научите да управлявате своята енергия, самостоятелно да я привеждате в норма, да се избавяте от патологичните енергийни връзки, които водят до белестите. Вие ще реализирате заложените във вес от природата гигантски възможности, които сега използвате само на няколко процента. Вие ще се сдобиете със сила и с лекота ще получите ключове за всичко онова, към което сега с неимоверни усилия, и при това напълно безрезултатно, се стремите: към здраве, късмет, успех. И даже към това, което сега на вас вероятно ви се струва фантастика: към способността да предвиждате събитията и да управлявате съдбата, но повярвайте, това изглежда сложно само отначало. И когато вие постигнете всичко това, това ще означава само едно: вие ще сте стъпили на нова степен на еволюция, по-висока от тази на която сте се намирали по-рано.

Въздействието на психиката върху тялото е наистина безгранично. Например, ако човек с временно неработеща ръка бъде заставен просто да си представя, че я сгъва и разгъва, то мускулите на тази ръка ще избегнат атрофия, а в редица случаи нараства и мускулната маса! От една страна това е, разбира се, самовнушение, а от друга – нагледен пример за работата на човешката енергетика (пълният текст на статията се намира на сайта на Школата ДЕИР в Интернет, на адрес www.bg-deir.org.

Човекът управлява усещанията – усещанията донасят ефект.

 

Съзнанието въздейства върху материята.

 Какво представлява тази енергия, която лежи в основата на всичко – здравето и болестта, успехът и несполуката, благополучието и недоимъка? Що за енергия е тази, която вие все още не сте се научили да усещате със своите сетивни органи? Ето, електрическата енергия е друга работа – усеща се и още как. Но забележете, радиацията или радиовълните ние също не усещаме и въпреки това всеки от нас е стопроцентово уверен, че те наистина съществуват. Така е и с енергоинформационното поле: ако вие все още не сте се научили да го усещате, това въобще не означава, че го няма.

Именно енергоинформационното поле управлява всички биологични процеси. Именно то в крайна сметка се явява носител на съзнанието и на душата на човека.

Енергоинформационото поле организира и направлява живота и съществуването на материята, тъй като то, както вече казахме, се явява първооснова на живота.

Така наречените принципи на еволюционно самоорганизиране на материята, на които ни е учила материалистичната наука – са голяма философска лъжа. Материята – от живите клетки до небесните светила – никога не би приела този вид, който има сега, ако не беше организиращото начало – енергоинформационното поле.

   

Човешкото поле влияе на полето на Вселената. Много прилича на камък, хвърлен в езеро.

Именно то обединява целия свят в единна система. Без него в света би царил хаос.

Да си спомним за теорията на вероятностите. Нали чисто статистическата вероятност за такова обединение на молекули и атоми, което в крайна сметка ще даде живот, е много малка, практически равна на нула. Едва ли е възможно случайното възникване на Земята на такъв химически състав на въздуха и водата, при който могат да живеят живи организми, такава концентрация на ултравиолетовото излъчване, която ще топли без да изгаря, такъв климат, при който най-различни живи същества ще се чувстват комфортно и т.н. Прекалено много “случайни” съвпадения, не е ли така?

Всичко това е “построено” от енергоинформационното поле. Именно то е спомогнало за организация на ред от хаоса. То е породило живота на Земята, а значи и нас също. Съзнанието на човека, неговата душа – това е същността на енергоинформационната структура. Физически не е известно от какво се състои тя, но за самия човек тя не престава да съществува въпреки това.

Природата на енергоинформационното поле не е известна на никой. Но то съществува и се явява един от фундаменталните и непоклатими елементи на Вселената.

Но най-интересното е, че с помощта на същото това енергоинформационно поле човешкото съзнание може да въздейства върху околния свят! Всеки от нас може да бъде творец на своята собствена Вселена, да създава около себе си този свят, който ни е нужен. Съзнанието – това е енергийна структура и е в състояние да влияе на околния свят. Но хората не са осъзнали своето могъщество и затова и живуркат в

противно познатия, надлъж и нашир изучен физически свят, вместо да отворят врата към истинския свят – тайнствен и безграничен, свят където ги очакват безкрайни възможности.

Може би вие смятате, че влиянието на нашата енергетика е твърде слабо и незначително, за да можем да претендираме за ролята на творци и да смятаме, че можем да въздействаме на околния свят? Но учените одавна са се убедили във възможностите на биоенергията. Да вземем дори експериментите, проведени с екстрасенсите Колагина и Давиташвили. А Ури Хелер, който вече много години огъва лъжици и вилици само с поглед, а сега обучава на това и деца? Многобройни открити експерименти са се провеждали у нас в Русия от началото на 40-те години. Съществува даже уред за определяне на екстрасензорните способности на човека: той се състои от стрелка, окачена на тънка кварцова нишка във вакуум. Под влиянието на екстрасенс-енергетик стрелката започва да се върти.

Науката е изследвала и такова твърде рядко явление, като телекинезата – способността на отделни хора да преместват предмети, както се казва с усилие на волята. Силен екстрасенс може да се съсредоточи, да се вгледа втренчено – например в кибритена кутийка – и кутийката започва да скача по масата, а после пада на пода.

Подобни опити са правени неведнъж в лабораториите, резултатите са фиксирани на фото и видеоленти: да, наистина е възможно да се въздейства със съзнанието върху материалния свят. В нашата лаборатория едновременно работеха 10-15 човека, притежаващи екстрасензорни способности. Петър Келдоровски, например, можеше с поглед да задържи и премества във въздуха тегло до 1 грам (монета от 1 копейка) в течение на 10-15  минути. Ние се шегувахме, че крадейки с поглед диаманти, той за един ден би станал милионер. Но ефектът  не беше траен. В проекта “Дружба” участваха  по мои сметки около 500-600 човека с мощни екстрасензорни дарби.

 

Та каква сила трябва да има това въздействие, че да застави да се премести напълно осезаем, притежаващ тегло и обем материален предмет,  да се заставят съставящите го молекули наведнъж да се придвижат в едно и също направление? При това, че енергия в обикновения смисъл на думата, т.е. пряко въздействие със сила върху придвижвания предмет, изобщо не е прилагана! Физическите уреди не показваха нищо! Просто част от молекулите, които в обикновено състояние са в постоянно хаотично движение, под въздействието на екстрасенса “по някаква причина” извършваха своето  поредно

топлинно движение не хаотично, а в нужното нему направление. При това не беше нарушаван  никакъв закон за запазване на енергията.

Представете си само каква мощ е освободило разискваното от нас енергоинформационно поле! Нали молекулите на всеки предмет при стайна температура се движат със скорост по-висока от сто метра в секунда. А ако те всички полетят по волята на екстрасенса в едно и също направление? Предмътът, състоящ се от тези молекули, мигновенно би придобил скоростта на артилерийски снаряд.

Науката отдавна се е научила не само да фиксира силата на въздействие на енергоинформационното поле, но и да получава неговото видимо изображение. Най-често полето на човек се фиксира с помощта на фотографията. Този метод се нарича  Кирлиянов ефект, на името на руския изследовател, който пръв е получил фотографско изображение на това, което наричат аура или енергийна обвивка на човешкото тяло. В основата на този метод стои способността на всеки жив обект да свети, ако е поместен в електромагнитно поле. Ние отдавна сме се научили не само да фотографираме по този начин аурата, но и да диагностицираме здравето на човека по нейната форма, размер и цвят.  По-долу е показана снимка на аурата на човешки показалец.

И така, научните доказателства за съществуването на енергоинформационно поле са получени. Сега с него работят не само екстрасенси, вещици и магьосници, но и учени от повечето страни в света. За да се направи тази работа достъпна за всеки, трябва да се реши въпроса как трябва да се изгради взаимодействието на човека с енергоинформационното поле, как да се направи това взаимодействие съзнателно

В днешно време са намерени още по-интригуващи свидетелства за въздействието на психиката върху материята. Например, няколко хиляди мъниста се изсипват от контейнер в тесен вертикален процеп между пластмасови листове, в които се намират тънки преградки, в които мънистата се удрят по пътя си надолу. Идеята е, че те се събират най-долу в симетрична купчинка, формираща така наречената крива на нормално разпределение.(опит от класическата физика). Но по-точен експеримент показва, че в зависимост от желанието на наблюдателя разпределението може да се отклонява  във всяка посока примерно на 0,05% . На няколко милиона мъниста – това е значителен резултат (Англия).(тук и по-нататък забележките и отделените вложки са на К.Титов).

 Тялото -  автомобил,енергоинформационната същност – водачът

Защо до сега вие сами не сте усетили въздействията на енергоинформационното поле? Само защото вашите усещания за сега се намират в неактивно състояние, в което са попаднали вследствие на цялото ви предишно обучение. По-вярно, не толкова чувствата, а способността  да гледате на света. Но това е  поправимо: всеки може да се

убеди от собствения си опит, че енергоинформационното поле съществува. За сега, през цялото време полето се оказва някъде извън пределите на вашето възприятие, тъй като с вас се случва например същото, което и с котенцата, с които е бил проведен един достатъчно известен експеримент.

На две котенца, практически веднага след раждането им (когато те току що почнали да виждат), експериментаторите фиксирали неподвижно главите им спрямо пода (поставили специални водачи). И в това състояние ги държали няколко месеца. Главата на първото котенце била фиксирана така, че пред неговите очи били само вертикални линии, а ако попадали предмети, то те също били разположени строгго вертикално. Пред очите на второто котенце имало само хоризонтални линии и хоризонтално ориентирани предмети.

Когато най-накрая освободили котенцата и им дали възможност да се движат, така както си поискат, се изяснило нещо удивително. Оказало се, че котетата изобщо не възприемали предметите, разположени в непознатите за тях направления. Така, първото коте през цялото време се удряло в напречниците на табуретките и не можело да прекрачи през прага – спъвало се и падало. То просто не виждало прага, тъй като не се научило да възприема хоризонталните линии! А второто коте непрестанно се натъквало на краката на столовете и масите и си правело цицини.

Ето така и ние сме принудени на ново да се учим да възприемаме енергоинформационното поле, тъй като целият наш физически, материален свят – културата и това общество, към което ни приучават възрастните от нашето раждане – предпочита да не вижда това поле, нищо да не знае за неговото съществуване, да си затваря очите за него. И ето ние се блъскаме в милиони невидими за нас “ъгли” и си докарваме болести, и страдаме от недостига на свобода, простор и светлина в нашия живот. Но най-важното – не само живеем, но и умираме в затвор. Тогава как е на свобода – за тези, които могат да я достигнат – смъртта не е страшна изобщо! Този, който се е научил да чувства своята душа и е съзнателно един с нея, ще запази контрол над нея завинаги.

Вие скоро сами ще се убедите, че именно тези мощни енергоинформационни  взаимодействия управляват тази материя, от която е изтъкано нашето собствено тяло. Именно те “завеждат” работата на всичките органи, тъкани, системи на вашия организъм.

Вашето тяло – това е автомобил, а енергоинформационната същност, съзнанието, душата – водачът. Кой управлява автомобила? Разбира се – водачът. Автомобилът не върви сам. А вие сте мислили, че вашето тяло съществува само по себе си, само себе си управлява? Как ли пък не! Кой поддържа автомобила, отстранява повредите? Също шофьора. И даже ако автомобилът напълно излезе от строя – например поради старост – и се налага да бъде изпратен на вторични суровини, то шофьора няма да отведат на вторични суровини заедно с него. Той в краен случай може да отиде и пеша.

А ако автомобилът си “въобрази” че той е най-главният, че сам си е господар и шофьор – тогава чакай беда. Изтръгвайки волана от истинския водач и започвайки да върви накъдето му падне, той ще погуби и себе си, и шофьора. А ако шофьорът си въобрази, че  всичко определя само автомобила, то и той с тази камара желязо отива на  бунището.

Вие все още не вярвате, че това е така? Вие продължавате да смятате, че управляващият център за човека се явява не енергоинформационната същност, а нещо друго – например мозъкът? Но са известни не малко случаи, когато даже при масивни поражения на мозъка човек остава със здрав ум, трезва памет и напълно съхранено съзнание. Не е нужно да търсим примери отдалече. В своето време ние всички сме се учили на произведенията на Ленин. Някои от тези произведения са били написани от него тогава, когато у вожда на пролетариата фактически е бездействало едното полукълбо на мозъка!

Има такива примери и в наши дни. Вестниците много писаха за един достатъчно известен и много талантлив човек, жител на Екатеринбург, който в резултат на улична схватка с хулигани получил фактически смъртоносни поражения: били го с чугунена тръба по главата, с явното намерение да го убият. Той преживял няколко пъти клинична смърт, много месеци живял в безсъзнание, но оживял – и запазил всичките си способности и таланти, неговият интелект изобщо не пострадал, паметта му се е запазила прекрасно. Той и сега води активен живот, занимава се със спорт, с бурна обществена дейност, пътува много по страната . И никой не се досеща, че голяма  част от неговия череп не е могла да бъде възстановена и се е наложило да я направят от … пластмаса. И под този пластмасов череп са само остатъци от това, което някога се е наричало мозък. Да, огромната сила на волята, жаждата за живот са му помогнали много. Но къде, така да се каже, териториално се намира тази воля и жажда за живот, когато мозъкът бездействал? Отговорът е прост: в енергоинформационните  сфери.

Една от наблюдаваните от нас пациентки край Новосибирск беше шестгодишно момиче, което беше прекарало много месеци на болничното легло в състояние на мозъчна кома,  когато работата на всички жизненоважни системи на организма се поддържала само с помощта на специална апаратура. Докторите подготвяха родителите за най-лошото, или бяха убедени, че момичето най-вероятно няма да оживее, а дори и да оживее, то ще бъде явно непълноценно. От гледна точка на нашата медицина толкова дълго пребиваване в кома не може да премине без да остави следи в мозъка и в резултат непременно ще започнат нарушения на психическото развитие.

Сега това е напълно нормално дете, което не се отличава в развитието си от своите връстници. Медиците не намират у нея никакви отклонения и нарушения и считат, че е станало чудо, тъй като обяснение на този феномен те не могат да дадат. Но ние с вас вече знаем това обяснение: съзнанието не “живее” в мозъка. То не принадлежи на материалния свят. То принадлежи на енергоинформационния свят. На същия този свят, чието съществуване не иска да признае всяко икономически ориентирано общество.

Но личния път на еволюцията на човека не лежи в сферата на икономическите отношения. Този път  не лежи в обществото и въобще не е във физическия свят. Пътя на еволюцията, предназначен за човека, лежи в така наречения тънък свят,  в енергоинформационния свят. Човек страда именно затова, че се опитва да приложи своя път на еволюция в обществото, в социума, във физическия свят, недосещайки се, че това е лъжлив път. Тъй като  от самата природа е определено да се развива, расте, еволюира енергоинформационната същност на човека, а не неговото тяло, не неговата обвивка, наречена “социален човек”. Човешкото тяло и мозък са толкова съвършенни че у homo sapiens вече не останаха врагове в биологичния свят.

Външната среда също престана да бъде проблем. Тялото, по този начин, вече е изчерпало своите възможности за по-нататъшно развитие – просто не останаха бариери, които трябва да се преодоляват! Тъй като приспособеното за съществуване тяло надрастна само себе си, и човечеството, опитващо се да води “телесен живот” отдавна е влязло в задънена улица. Сега основните врагове на човека – са неговите себеподобни и продуктите на неговата собствена дейност: екологията, данъците, пренаселението.

В социума не може да има човешка еволюция – това трябва да се разбере и усвои, и колкото по-рано, толкова по-добре.

Самата природа е определила човекът да развие способност за общуване с енергоинформационния свят. За тези, които желаят да живеят в ХХI век това е просто необходимо.

Андрей, гр. Красноярск: “Моят колега, който е усвоил трета степен на ДЕИР, имаше травма на лакетната става. Вследствие на това се откъсна малко парче кост, което остана в ставата. Необходимо беше да се подложи на операция. След енергопоста парчето неизвестно къде изчезна".

07.08.2001

Лъжливото русло на енергията – път към гибелта

Енергоинформационните взаимодействия – това е основата на основите. Това е ключът към всичко. Към здравето и болестта. Към неуспеха и късмета. Към предвиждането . Към отработването на кармата. И даже към живот след смъртта.

Ако шофьорът е завъртял кормилото в неправилна посока, то колата ще се забие в дърво. Ако нашата енергетика е излязла от нужното русло – чакай житейски катастрофи, чакай организмът да започне да отказва да работи и да започне да боледува. Та нали човек, ако не е специално научен на това, не знае къде е то, това правилно русло. И какво въобще за нас в живота е правилно и какво неправилно. Не знаейки къде е верният път, човекът може да стигне далеч по лъжливия път, докато не прозре, не приеме, че се е държал неправилно и така сам е погубил себе си. Ето така наркоман, който не знае други пътища към свободата, към вътрешната хармония, към пълнота на усещанията на живота, търси всичко това в наркотиците. Той не се досеща  през това време, че погубва себе си, тъй като всяка поредна доза наркотик му носи

временно облекчение, подобрява състоянието му. И той не знае как да подобри състоянието си по друг начин. В резултат – гибел.

Човекът има съзнание и има душа. Това са части на нашето същество, които се отнасят към енергоинформационната страна на света. Ние зависим от тях.

В какво се състои неправилността на избраният от повечето хора път? И къде е това правилно русло за нашата енергетика?

Грешката на много хора е в това, че те насочват цялата си енергия към материалния свят, физическия, вместо да я насочат към своята енергоинформационна същност. Хората не знаят, че материалният, физическият свят, светът на икономически ориентираното общество изсмуква цялата наша енергия като свръхмощен вампир, като не ни дава в замяна абсолютно нищо.

Материалният свят, на който ние служим, ни отнема нашето здраве, щастие, хармония, тъй като ние сами доброволно му се отдаваме изцяло, отдаваме всичките си жизнени сили. Та нали ние сме привикнали да считаме, както са ни учили винаги в училищата и институтите, че освен материалният свят, в природата  няма нищо, че този материален свят е и най-главният, че той е единствен и неповторим и че именно той е длъжен да ни  осигури благополучие, радост, комфорт и процъфтяване, тъй като няма кой друг да направи това.

В това е и най-главната, най-съдбоносната грешка на човечеството. Тъй като в действителност материалният, физическият свят в нашата Вселена съвсем не е най-главният. Сами разсъдете – човекът има съзнание. Камъкът няма съзнание. Така нима може да пренесем на човека грубата физическа реалност? Още повече – той играе тук съвсем незначителна, второстепенна роля. И изобщо не е нужно да му отдаваме всичките си сили. Това, което действително има значение – това е енергоинформационния свят.

Именно на енергоинформационния свят ние трябва да се научим да отдаваме своята енергия. Това е и единствено правилното русло за циркулацията на нашата енергетика. А енергоинформационното поле, за разлика от материалния свят, щедро плаща за получената от нас енергия. В отговор то ни дава и сила, и здраве, и жизнеспособност, и информация затова как да живеем, къде да отидем, какво да правим, за да не ни напуска успеха – информация, която идва обикновено във вид, наричан от нас интуиция, вътрешен глас.

Но тъй като хората обикновено игнорират своята енергоинформационна същност и не й предоставят своята енергия, то тяхната енергия напразно се разсейва в социума, във физическия свят, видим за очите, а в отговор идва само празна, ненужна информация, която води човека по лъжлив жизнен път. Енергетичният обмен в този случай е несъразмерен. Вие хабите маса сили, а в резултат получавате затова непропорционално

малко жизнени блага, ако изобщо ги получавате. Представете си, че вие си купувате диня, за която ви искат маса пари, равни на тежестта на динята, оправдавайки се с това, че теглото на разменяните предмети трябва да е еднакво. Вие, разбира се, ще се възмутите и ще кажете, че динята не струва толкова. А междувременно в живота правите именно това – плащате прекомерна цена за мизерен резултат. Това именно е и модела на нашия енергообмен със социума. Съгласете се, че това е паталогичен, ненормален енергообмен.

Само ако отдаваме сили на енергоинформационното поле, то те се възмездяват. Отдаването на сили на груби предмети, например мебели и пари,- това е само загуба на сили, дори да постигаме своето.

 При нормален обмен за тази диня вие сте длъжен да заплатите само една монета на стойност пет рубли. Именно по този принцип и протича нашия енергообмен с енергоинформационното поле. За разлика от енергообмена с материалния свят, енергообменът с полето винаги е еквивалентен. Правейки само  една крачка към полето, вие получавате много повече, отколкото сте очаквали.

Например вас ви мъчи някаква болест и хабите много сили, за да се излекувате: посещавате лекари, бягате по аптеки, редите се на опашки в поликлиниките… Вие безумно се изморявате от всичко това, трошите си нервите и, в края на крайщата, се връщате в къщи от лекаря неизлекувани, все със същата болест. И нищо друго не ви остава, освен да заключите: “Да, у нас за да се излекуваш, трябва да си много здрав човек…”. А вие дори не се досещате, че е достатъчно да изпратите на енергоинформационното поле дори и една стотна част от изхабената от вас енергия, за да създадете в своя организъм предпоставки, условия за оздравяване. Тогава и лекарствата ще донесат полза

Важността и равностойността на енергоинформационния обмен се обяснява много просто по следния начин. Човешката психика се занимава с емоционални значения, а не с факти. Например, ако ние сме си купили за копейки нещо много важно за нас, то радостта от покупката ще бъде занижена от усещането за несправедливостта на обмена. Като че ли в материалния свят всичко е направено правилно – но за нашето съзнание обмена не е бил еквивалентен… и по-скоро ние нещо ще загубим, за да компенсиреме несправедливостта.

Известно е да кажем, че скъпите лекарства обективно действат по-добре (макар веществото да е едно и също). Какво е това, ако не проявление на  насочен от психиката енергообмен?

 В капаните на обществото: положението на нещата днес 

Човешката енергия днес е затворена във физическия свят, в света на социума, докато истинската същност на човека – енергоинформационната същност само мечтае, как да се изтръгне от тези мрежи, от тези енергийни връзки, и изтръгнала се веднъж, да

придобие най-накрая свобода. Но засега този ваш “шофьор” седи с вързани ръце, които са вързани не с нещо друго, а със същите тези енергетични връзки към социума.

Разбира се, редом с вас в обществото живеят други хора, които въздействат върху вас, вие се поддавате на техните постановки, на целите им и стремежите им. А и те не разбират, че всички заедно бягат в грешната посока, държат се така, сякъш твърдо знаят къде трябва да отидат, какво трябва да правят, че техният начин на живот е единствено правилен. Затова и на вас ви се струва, че трябва да живеете като всички. И не е чудно, да кажем, ако трамваят върви по релсите, то той не може никъде да свърне – релсите затова и са сложени. Трамваят влачи със себе си всички намиращи се в него хора, и на тях нищо не им остава освен да следват прокараният път, да се поддадат на общото направление.

Пресичането на полетата на много хора нарушава полето на Вселената – получават се прекъсвания, разкъсвания, хаос 

 Но ако вие изведнъж разберете, че трамваят, в който пътува обществото, отива не съвсем там, където на вас ви е нужно? Тогава за вас няма нищо по-просто от това да слезете от трамвая на най-близката спирка и по-нататък  да продължите по своя път. Пътят на еволюция при всеки е различен, но той ни е продиктуван от нашата енергоинформационна същност. Но в човешкото общество много често се случва подмяна и човек започва да се стреми към чужди за него ценности, натрапени му от социума. Всеки от нас в определен период от живота си е истински зомби.

Ако вие вече сте осъзнали, че на вас постоянно ви се налага да извършвате постъпки, които в резултат водят само към саморазрушение, ако вие сте разбрали, колко твърдо въздейства на вас страничната енергетика – енергетиката на човешкото общество, енергетиката на физическия свят, заинтересован само в достигането на материални блага, за възпроизвеждане на нова и нова материя – значи, вие непременно имате достатъчно сили, за да се освободите от енергийните връзки с обществото и да придобиете свои собствени цели, свой собствен път на еволюция и смисъл на живота.

Една от нашите известни художнички, чиито работи се ценят много зад граница, още като младо момиче страстно искала да стане актриса. Но, очевидно, към тази професия я е привличало, не защото тя не е могла да живее без сцената. Както често се случва в юношеството, нея я привличало друго – външния блясък, възможността да бъде винаги

пред очите на всички, известността, мечтата за висшето общество, бохемския живот… В преследване  на тази приказна мечта тя четири години подред кандидатствала в театралния институт. Енергийното въздействие на социума, който натрапва на човека лъжливи цели и донася само изопачена информация, особено силно може да въздейства именно на младо, още незряло и неукрепнало същество.

Вместо нашата героиня в института кой знае защо винаги приемали някоя друга девойка, която, както й се струвало, била много по-малко надарена. Тя се обиждала на явната несправедловост и продължавала по-нататък усърдно да се блъска в затворените врати. А това всичко съвсем не било несправедливо, просто завладяна от внушенията на патологичните енергийни връзки в обществото, тя не притежавала нужните за постъпването в института способности.

Девойката безусловно била надарен човек, при това всестранно надарен. В частност тя се занимавала още и с живопис, и то доста успешно. Но на този свой талант тя не придавала никакво значение – това й се отдавало с лекота и тя го правела основно за удоволствие и почивка, и не й идвало наум да свърже с това си влечение своята професия. Междувременно все я канели на работа, където се изисквали нейните художествени способности: ту афиши да рисува, ту да украсява чашки или матрьошки… Но  тя се отказвала от подобни предложения е работела като пазач, за да може да посвещава цялото си свободно време на занятия по сценично поведение и вокал.

Девойката била упорита. Тя не искала да слуша самата себе си. Държала се като зомби, тъй като разумът й бил завладян от енергетиката на обществото. Тя с разума си си поставила цел и решила да постигне своето каквото и да стане. И какво – на четвъртият път тя постъпила в института. Ако тогава тя умееела да разбира себе си, своето съзнание, тя би отхвърлила външните влияния и би чула примерно следното: “Ти така искаш да постигнеш своята цел, макар че не веднъж те предупреждаваха, че това не е за теб? Щом искаш – получаваш го. Само че имай впредвид, ще се разплащаш и ще носиш отговорност за своя избор сама”.

Тя завършила института, отишла да работи в театъра. Но какво е това – къде е успеха, цветята, поклонниците, кинофестивалите? Давали й само епизодични роли, с месеци тя седяла изобщо без работа. В киното не я канели. Животът й явно не вървял. Когато младата актриса станала вече не толкова млада, станало ясно че шансове за успешна театрална или кинокариера няма. Наместо блясъка на бохемския живот имало полумизерно съществуване, пълна незаинтересованост и отсъствие на перспективи. Угаснал блясъка в очите, започнала депресия, от която тя се опитвала да се отърве чрез алкохола. Това продължило доста дълго. Напред вече се мержелеели алкохолизъм и легло в психодиспансер.

И тогава тя, за щастие, си спомнила за забравеното си увлечение по живопистта. Отначало платното и боите й помогнали да се справи с депресията. После се оказало, че това й носи пари: намерили се познати, които започнали успешно да продават нейните работи. Сега тя е повече от преуспяващ художник. Оказало се,че именно този път – пътя на художника – е най-благоприятен за нейната себереализация, еволюция, развитие на най-добрите душевни качества, за да бъде съдбата й благополучна. Но нали към този път животът я насочвал още от самото начало!  Ако се беше случило така, то

съдбата не би била толкова трудна, в душата не биха се натрупали толкова болка и горест.

Натрапените отвън, несъответстващи на нашата истиска същност, лъжливи цели и желания не водят наникъде – само към болести и смърт. Ето още един много типичен случай случил се в семейството на мой познат: неженен мъж има роман с омъжена жена. Това е действително любов, истинска и взаимна, но тя не може да напусне семейството си, тъй като има деца, на които им е нужен баща.

Но тези “незаконни” отношения са по своему прекрасни – в тях има сърдечна близост, сродство на душите, взаимно разбиране и този празник, който често изчезва в брака.  Въпреки това мъжът решава, че трябва да живее като всички, тоест да се ожени и да има деца. Той зарязва своята любима, запознават го с млада красива девойка, той се жени, ражда се дете. Семейството трябва да се издържа, жената иска пари, и той се хвърля в бизнес, от който нищо не разбира. С жена си неуспява да постигне душевна близост, от нея слуша само упреци и натяквания, в нелюбимата работа също търпи само неуспехи. От живота си отива радостта, отива си празника – отива си смисъла.

Но от гледна точка на всички познати и роднини, при него всичко е нормално: накрая се е вразумил, създал е семейство. Обществото се радва: отдало му се е да хване човека в своите енергийни мрежи и да го подчини на себе си.

Но след известно време на моя герой открили рак на стомаха, тръгнали метастази. Той почина млад, на 35 години. Медиците ще кажат: постоянния стрес е довел до болестта. Но може да се обясни и по друг начин: той предал себе си, своята душа, заменил я за приетите в обществото стереотипи. Той се отрекъл от своята душа, от своята енергоинформационна същност, която се явява носител на душата и съзнанието. А без нея тялото не живее. Цялата му енергия отишла за завоюването на лъжливи цели.

Още един пример: възрастна жена си поставила за цел да натрупа каквото и да стане десет милиона рубли. Тя се лишавала от всичко, живеела буквално гладувайки, не си позволявала да си купи даже най-необходимото – живеела без телевизор и хладилник, седяла на тъмно, икономисвайки електроенергия. Когато на спестовната й книжка се оказали точно десет милиона рубли, жената се разболяла и умряла. Та нали целта, която тя сама си поставила, се оказала достигната. Като че ли нямало за какво повече да живее. Пак лъжлива цел, натрапена от обществото, в което се счита, че големите пари носят на човека щастие, я довела до задънена улица. А същият този енергиен потенциял, насочен към себе си, би дал на тази жена възможност да живее много по-дълго.

Всички ние всеки ден виждаме на улицата и в транспорта много болни и немощни старци. И много по-рядко срещаме хора на същата възраст, но бодри, с блясък в очите, още активни в професионалния живот. В какво се състои разликата между тях? В това, че първите са си казали:”Аз съм болен, аз съм нещастен, ето до къде ме доведе перестройката, демократите, реформите, правителството”. Тоест те са се подчинили на енергетиката на социума, напълно са подчинили себе си, своята енергоинформационна същност на законите на околната материална среда.

Вие само се замислете – законите на обществото, външните програми, те са направили закони за своето съзнание, своята душа, своята висша енергоонформационна същност.

А у нея, у тази същност, има съвсем други закони, които нямат нищо общо със законите на обществото и въобще с материалния свят. Заставяйки душата си, съзнанието си да живее по законите на социума, ние вкарваме нашата енергоинформационна същност в клетка, в затвор – затворът  на материалния свят. Нашето ефирно тяло, енергийните структури на съзнанието от това отслабват, тъй като когато човекът напълно е потопен в социума, на неговата същност не й достига енергия – обществото изсмуква всичко. Такива хора действително започват да боледуват, топят се пред очите ни и много бързо умират.

А другите хора – техни връсници, да отбележим – непожелали да зависят от политиката, от правителството и даже от възрастта. Те са си казали:”Аз съм силен, аз съм млад, няма старост, възрастта няма значениеи – главното е младата душа, а аз обичам живота и ще живея дълго и щастливо”. По този начин те са отключили своята енергия от социума, освободили са от неговите закони своето съзнание, своята енергоинформационна същност, своята душа. Душата, освободила се от законите на социума е осигурила здравото им тяло.

Следователно, ако вие искате да излезете от житейските задънени улици, трябва да живеете по законите на енергоинформационната същност, а не по законите на грубата материя. А затова трябва да се научите да управлявате тази енергия, да  я изключите от материалния свят и да я включите към енергоинформационния свят.

“Пред човечеството стои задачата за борба не само със замърсената околна среда. Усъвършенстването на манипулативните технологии и използването им в практиката при всекидневното общуване, води човечеството към необходимостта от изработване на форми на защита от това информационно–психологическото въздействие, което пречи на самоорганизацията и самоусъвършенстването на личността. При силата на тези обстоятелства духовната екология трябва да заеме достойно място в системата на образование на съвременния човек и възпитанието на бъдещото поколение”.

Г.Грачев, И.Мелиник,.  Манипулиране на личността – М.,2002

Всеки може да управлява енергията

 За да станете независими от обществото и сами да започнете нов живот, за който ние всички сме предназначени от природата, трябва да се научите да управлявате течението на своята енергия. Трябва да разрушите кръга на порочното включване в нашето енергоинформационно поле, извършвано от патологично ориентираното човешко общество. Не е изключено, че много неща, за които ще ви разкажа, отначало ще ви се сторят не много очевидни, съмнителни, дори абсурдни. Но опитайте все пак, дори заради самия експеримент, да последвате моите препоръки. И вие ще видите, че пред вас ще се отвори съвършено нов свят. И вашият живот ще придобие друг, много по-дълбок, свой истински смисъл.

Вие се боите, че не можете да се научите на това? Считате, че да управлявате енергията е практически невъзможно? Съвършено напразно. Искате ли да се убедите, че вие можете да правите това още сега? Моля.

Всичко, което трябва да направите – е да напълните чаша с вода и да я поставите на масата пред себе си. Сега потопете пръста си във водата – няма значение кой, нека да бъде показалецът на дясната ръка. Сега извадете показалеца си и го погледнете. Виждате – водата се стича от пръста достатъчно бързо. А сега допрете длани, притиснете ги една към друга и постойте така с притиснати длани една минута. После раздалечете дланите и обхванете с тях чашата. Опитайте се да почувствате с дланите си водата зад стъклото на чашата. След това отново потопете пръста си във водата. Вие ще забележите, че сега водата се стича от него всякаш без желание, много по-бавно, отколкото първия път.

Какво се е случило с водата? Много просто: вашето собствено поле, концентрирано между дланите, е въздействало на водата в чашата така, че тя е изменила своята течнокристална структура. Това е станало, когато сте държали чашата с двете си ръце.

Убедихте ли се, че вие можете да въздействате на водата със своята енергия? А това е естествено свойство, заложено у нас от природата. Просто по-рано, поради незнание, вие никога не сте го използвали. Това свойство е заложено във всеки човек и всеки човек е способен да управлява биологичната енергия от първия момент на появата си на света. Но човек, растейки, попада в енергийните капани на материалния свят и забравя за тази своя вродена способност. Трябва просто отново да си спомним как се прави това –и целия свят  ще се открие пред вас.

Човекът трябва да познава енергийната структурана своето тяло и да умее да я ползва.

Малко и своевременно упражнение. Затворете очи. Поставете ръка пред очите, на разстояние 10-15 сантиметра. Опитайте се да я почувствате с очи (нищо сложно, та нали топлината от нея очните ябълки вече усещат). В течение на 10-15 секунди изпълнявайте с ръката поглаждащи движения, без да докосвате тялото. Приберете ръката. Отворете очи. Те се усещат отпочинали. Да продължим.

Глава  3ЕНЕРГЕТИКА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

Изцеление без лекарства

За да се научим да управляваме собствената си енергия, от която зависи здравето, трябва отначало  да се получи представа затова, каква е енергийната структура на човека, как тя функционира и как влияе на състоянието на нашия организъм.

Съвременната медицина, при цялото ми уважение към нея, често подхожда към човека не като към сложна многопластова енергоинформационна система, не като към истински микрокосмос, а като към примитивен механизъм, който може да бъде поправен с клещи и отверка – затяга се винтчето – и всичко е наред.

Но човекът – това не е просто съвкупност от органи, където можеш да изрежеш излишното, а това което недостига да пришиеш, да коригираш възникналите повреди с лекарства. Тялото на човека – това е колосална по сложност конструкция, частите на която съществуват в строга взаимовръзка. Не трябва да се възприема човека като набор от несвързани помежду си компоненти. Иначе проблемите  ще се посипят един след друг: този орган излекували, а болестта се е прехвърлила на друг. Измислиха антибиотиците, с тяхна помощ започнаха за подтискат вирусните заболявания – а организмът отговори на това с намаление на имунитета. Всъщност защо му е имунитет, защо сам да се съпротивлява на болестите, когато в него отвън така и така постъпват вещества, способни да подтиснат тези болести?

От тук, между другото, и СПИН – чумата на ХХ век. Та нали СПИН – това е синдром на имунодефицита. Защо имунитета става дефицитен? Защото в хода на тази евилюция към задънена улица той просто отмира поради “липса на нужда” от него, благодарение в това число и на победното шествие по планетата на антибиотиците и другите лекарства. Човек непрекъснато търси  нови напасти, за да може да се научи да се справя с тях. За да стане силен. За да застави самия себе си да евелюира.

Лекарствена криза – така наричат днешното състояние на медицината много специалисти. Не случайно днес дори самите медици все по-често се обръщат към достиженията на источната медицина. Та нали източната медицина възприема човека като единна енергийна структура, а не като механическа купчина от органи. Човекът, съгласно източната медицина – това е енергийна система, която на нивото на енергетиката е тясно свързана с целия свят.

Ние с вас вече изяснихме: човекът – това не е само тяло. Но тялото има, разбира се, своя енергетика. Първото ниво на управление на процесите, произтичащи в нашето тяло, управлението на собственото ни здраве – това е управление на енергийните потаци в тялото. Вие скоро ще се убедите, че енергийните потоци, протичащи в тялото се явяват продължение на енергоинформационните структури, които отговарят за съзнанието и затова те могат да бъдат управлявани съзнателно.

При здравия човек енергетиката на тялото и енергетиката на съзнанието се намират в хармония. На всички е известно, че здравото тяло има здрав дух. Но може да се каже и по друг начин: без здрав дух няма здраво тяло.

Древната източна медицина е постигнала големи успехи в работата по въздействието на енергетиката върху тялото и е доказала, че коригирането на енергийните потоци, които текат в човешкото тяло, действително може да се влияе на здравето на човека, да се лекуват болести. И при това не е нужно да се вземат лекарства или да се използва скалпел.

Като река енергията на Вселената подхранва енергийните потоци на човешката същност

В традиционната китайска медицина тази енергия се нарича енергия Чи или Ци (от тук идва и гимнастиката цигун).  Йогите наричат тази енергия прана – от тук и пранаяма – така се наричат особени дихателни практики.

Ние не знаем каква е природата на тази енергия. Стига това, че човек може да я почувства, а тя може да въздейства върху човека. Нека да се разберем, че тази енергия – това са нашите усещания, а усещанията – това е нашата енергия.

Съгласно древните схващания, тази енергия циркулира по особени канали, с които е пронизано цялото човешко тяло. И всички болести на човека са свързани с нарушението на циркулацията на тази енергия, с нейния излишък или недостатък. Значи, за да се преодолее болестта, е нужно да се научим да коригираме тези потоци, да се възвръща тяхното равновесие.

Как? Ето, именно за тази цел й служи знаменития японски точков масаж и не по-малко знаменитата китайска иглотерапия. Между другото, подобен метод съществува и в руската народна медицина – това не е нищо друго, освен лечението с пиявици, или както се нарича по научному – хирудотерапия. И иглата в ръцете на китайския лекар, и японския точков масаж, и нашата родна пиавица – това са способи за коригиране движението на енергията. Въздействайки на определени, известни на човечеството от древността, биологично активни точки, древните лечители знаели, че по този начин може да отблокират “заседналата” в каналите енергия, и тогава тя започва да тече безпрепятствено и равномерно, именно в този обем,  който е нужен за здравето.

Съществуват множество разнообразни методи на източната медицина. Това е и вече споменатия точков масаж, и иглотерапията, това е и аурикулотерапията (лечение по ушната мида, на която са разположени много биоактивни точки), и суджок–терапията (корейски метод, в превод означава “китка – стъпало”, когато въздействието се прилага на зони на китките и стъпалата, които съответстват на различни органи на човешкото тяло). За да се лекувате с тези методи, изобщо не е необходимо да пътувате на Изток – специалисти, и то не лоши, има достатъчно много сега и в Русия. И могат да се

приведат множество примери, как тези методи възвръщат хората към живот, помагат им да се избавят от привидно неизлечими болести.

Източната медицина наистина върши чудеса. Болните от астма след курса на лечение забравят за инхалатора, страдащите от язва на стомаха – за болките и диетите. При това факта на излекуването им се потвърждава и от официалната медицина. В една от  клиниките, където докторите се опитват да съвместят достиженията на съвременната западна медицина с древните източни знания, бил проведен експеримент: болни, преминали курс по иглорефлексотерапия след това били подлагани на най-съвременни методи за изследвания – ултразвукови изследвания, рентгенофотография, методи на термография и т.н. И медицинската техника потвърдила: да, при един болен действително изчезнали камъните в бъбреците, а при друг болен – заздравяла язвата на стомаха, при трети изчезнал хроничния бронхит.

А за да се убедите, че източните методи лекуват даже такова почти неизлечимо заболяване като псориазиса, техники не трябват, защото и пациентите и техните роднини и познати  виждат това със собствените си очи.

Сега такъв метод на лечение като рефлексотерапията, вече е признат от официалната медицина. Изготвени са многобройни атласи на енергийните канали и биологически активните точки. Изглежда че няма нищо по-лесно: всички заедно бягаме при специалист по източна медицина, регулираме си енергетиката и напред към здравето.

Но… Както винаги, възниква това малко “но”, веднага щом  у нас пламне надеждата да видим светлина в края на тунела. Излекуваните пациенти, бодри и радостни отначало, с времето се сблъскват с прискръбния факт, че сега ще им се налага да ходят до края на живота си при лечителя. Те се оказват в тежка зависимост от методите на иглотерапията или точковия масаж, към които им се  налага да прибягват все по-често. Коварната болест  има навика да се завръща. А ако тя не се връща в предишния вид, то върху човека по правило се стоварват някакви други напасти.

Къде е проблема? Оказва се в това, че и веднъж, че и втори, че и трети път да се коригира енергията, течаща по каналите, нито иглата, нито масажа не отстраняват причината за болестта, въздействайки само на следствието, което се явяват болезнените симптоми. Значи, причината за болестта  не е в енергийните канали, а някъде по-надълбоко. Къде именно?

Дълги години при сифилис докторите съсредоточавали вниманието си на кожните обриви. Някои средства помагали, някои – не. Лечението било много скъпо. После намерили причината - спиротехата - и започнали да лекуват с антибиотици. Често пъти антибиотиците помагат, но понякога – не. При това антибиотиците вече не са така скъпи. Тогава започнали да използват презервативи. Оказало се, че те помагат практически винаги. И са съвсем евтини.

Колкото на по-дълбоко  ниво е причината, толкова по-просто е да се въздейства върху нея, и толкова по-добър е ефекта.

Централен енергиен поток

Ние вече говорихме затова, че енергетиката на човешкото тяло е тясно свързана с енергетиката на неговото съзнание. Едното без другото не съществува, едното влияе на другото. И тези енергийни канали, с които се занимава източната медицина, са вторични по отношение на основния енергиен поток, който пронизва човешкото тяло и го свързва с това, което се нарича съзнание.

Можеме да сравним този основен енергиен поток със ствола на дърво, от което излизат клони – вторичните енергийни потоци. Ако ствола е болен, или изкривен, или покрит с дупки, то можем, разбира се, известно време да се опитваме да го поправим, като дърпаме клоните, но рано или късно ще стигнем до това, че трябва да лекуваме все пак целия ствол.

Точно така, въздействайки на енергийните канали с методите на източната медицина, може само временно да се подобри здравето, но е невъзможно да се отстрани причината на заболяването. Тъй като причината е в изкривяването на основния поток енергия. Разбира се, затова изкривяване също има причини, и затова ще поговорим още. Но ако се отдаде да се коригира този най-основен поток, то автоматично се нормализира течението на енергия по страничните енергийни канали. И само тогава настъпва продължително здраве – и телесно, и душевно.

Основната маса хора не познават законите на живота, законите на съществуване на сложната енергоинформационна структура,  наречена “човек”. Затова вървят по лъжлив път: отравят организма с ненужни лекарства, подлагат се на сложни, белезнени и скъпоструващи лечебни процедури. И не разбират, че това е същото,  като да слагат кръпки на стар износен костюм, на стара риза с бели конци да съшиват прокъсаното, в същото време когато костюма изисква пълно прекрояване и обновяване.

Първоосновата на здравето – това е здравата енергетика. Хората, които са успели да разберат това и са станали енергийно чисти, повече не се нуждаят нито от целители, нито от екстрасенси. Тъй като те знаят: нашият източник на здраве е в самите нас, и умеят за създават в себе си предпоставки за здраве.

А сега да се върнем на въпроса затова, какво представлява сам по себе си  основния енергиен поток. Да се разберем това, което ни говори  от векове трупаното човешко знание за природата на енергийния поток, който  й представлява същността на човека.

Този поток се състои от два потока, които текат в противоположни направления – единият нагоре, а другият надолу. Счита се, че единият поток, идва от земята, а втория – от Космоса. Именно тези два потока формират цялата енергетика на човека. Човекът - това е съчетание на двата потока, и с това всичко е казано!

Може да си представиме човека – неговото физическо тяло, неговата енергийна обвивка – като мънисто, свободно висящо на  две прокарани през него вертикални нишки – потоците.

Тук, наистина, трябва да направим едно уточнение: енергийните потоци  преминават, разбира се, не непосредствено във физическото тяло на човека, те преминават в фината енергийна структура, от която е пронизано тялото. Това са като две пространства,

наложени едно върху друго. Затова анатомията на човека не казва нищо за потоци и канали на енергията – да се намерят те във физическото тяло с невъоръжено око е невъзможно. Въпреки това всеки от тях има своя “територия”: идващия от долу нагоре се намира примерно на два пръста пред гръбначния стълб при мъжете и на четири пръста – при жените; потокът, който идва от Космоса от горе надолу е разположен почти плътно до гръбначния стълб.

Потокът идващ отдолу – това е така наречения поток на енергията на Земята, енергията на физическия свят, която Земята изпраща в Космоса. Той представлява енергия основно за осъществяване на груби, силови взаимодействия на човека в околния свят. Той преминава през центъра на енергийната същност на човека и отива в Космоса.

 

Здравият човек прилича на звезда – неговите централни енергийни потоци леко и безпрепятствено се разклоняват, циркулирайки по цялото тяло

 

Ако има препятствия на централния поток, то той се изкривява и се разпределя неравномерно по тялото

 Както цвета на водната роза едновременно пие вода и диша въздух, така и човекът получава жизнената си енергия от Космоса и от Земята

 Потокът отгоре метафорически представя енергията на Космоса, космическата информация, която осигурява поддържането на “божествената искра” на съзнанието. А когато човек мисли, той  се отпуска и замира. Ние вече говорихме затова, че човек е способен да получава информация от енергоинформационното поле на Вселената. Това се извършва чрез  течащия отгоре надолу космически поток. Потокът от Космоса също преминава от центъра на енергийната същност на човека несмесвайки се без участието на съзнанието на човека с потока на Земята, и отива в Земята.

Благодарение на взаимодействието на тези потоци се формира енергийната обвивка на човека. Та нали човешкия организъм е устроен така, че е способен да улавя енергията и на Земята, и на Космоса, да я преработва и да я приспособява за своите нужди.

“Аз усещам подем”.  “Вътре в мен всичко се отпусна”. “Енергията избликва като извор”. “Той изсмуква силите ми”…  Вие не сте ли се  замисляли какви усещания заставят човек да използва тези изрази?

Чакрите – енергийните центрове на човека.

Нашето грубо физическо тяло  - това е само “машина”, призвана да обезпечи съществуването на мозъка, на съзнанието. Това е само века като чакрите.

Представата за чакрите – енергийните центрове на човека – е дошла до нас от Изтока. И те  най-добре обясняват особеностите на енергообмена на човека. За тях има и модерно название като “богато инервирани зони”, но според мен защо трябва отново да изобретяваме велосипеда. Чакрите са предназначени за да преобразуват енергията на двата потока, които идват от Земята и от Космоса, в малко по-различна форма, приемлива за човешкото същество. С тяхна помощ тези достатъчно твърди излъчвания като че ли се смекчават и видоизменят за нуждите на човешкото съществуване.

Естествено, чакрите са разположени също не в плътното физическо тяло, а във финото енергийно тяло на човека. Въпреки това, всяка от тях е свързана с определени анатомични области, към които тя се доближава. Поради това при увреждане на чакрите заболяват съотвестващите им органи.

Именно в чакрите  става натрупване на енергия, получена от двата разнопосочни потоци. С помощта на чакрите тази енергия се разпределя по организма, по енергийната обвивка на човешкото тяло. Именно работата на чакрите осигурява съществуването на енергийната обвивка – своеобразен пашкул около човешкото тяло. Това същото “мънисто”, окачено на двата потока. Ако обвивката е мощна, силна, то тя се възприема като ярко сияеща – човекът е здрав. А доколкото обвивката се формира от чакрите, то е ясно, че здравето на човека и състоянието на душата му зависи много ,ако не и изцяло, от това дали добре работят неговите чакри.

 В здраво състояние всяка чакра – това е неголям енергиен вихър, който свети и сияе.. Ако чакрата е увредена, тя мътнее и се затваря, като увяхващо цвете. Това е ясно различимо на цветните Кирлянови фотографии. Човекът има седем основни чакри. Те са разположени по протежение на двата централни енергийни потока, покрай гръбначния стълб, в строго определени места. Всяка чакра има свое име (от долу нагоре): първата чакра  - Мулдахара, втората – Свадхистана, третата – Манипура, четвъртата- Анахата, петата –Вишудха, шестата-Аджна, седмата-Сахасрара.

Чакрите – това са енергийни вихри, съединяващи ни с Вселената

Обърнете внимание: чакрите са седем. И това навярно не е случайно. Ако се замислите, то може да намерите в това признак на тази красота и хармония, по чиито закони съществува и природата, и човека. Та нали чакрите по честотата на своето излъчване съотвестват на седемте цвята на дъгата и на седемте ноти! Значи човекът – това е дъга, човекът – това е музика! Значи нас самата природа ни е определила да се стремим към това, да звучим хармонично и да сияем с ярка и чиста светлина. Затова трябва само да настроиме нашия музикален инструмент, доста повреден от живота, и да почистим цветовете на нашата палитра, замърсени от обкръжаващата ни действителност.

А сега за всяка чакра – по-подробно.

 Мулдахара - така наречения опашен център – разположена е в областта на опашната кост. Това е център на натрупване на енергия за устойчивост в живота, център отговарящ за оцеляването. Мистически съотвества на червения цвят и на нотата “до”.

 Свадхистана- е  разположена в областта на таза. Отговаря за натрупването на сексуална енергия, за управление на енергията, необходима на човек за живота. Мистически  съответства на оранжевия цвят и на нотата  “ре”.

 Манипура - се намира в областта на слънчевия сплит, малко над пъпа. Отговаря за жизнените сила. Мистически съответства на жълтия цвят и на нотата “ми”.

 Анахата - разположена на нивото на сърцето, в средата на гърдите. Отговаря за емоционалността, общуването, способността да се отдава и приема любов. Това е чакра за обмяна на енергия, за енергийно равновесие, тъй като именно чрез  Анахата двата потока частично излизат навън, но при това не се губи балансът на енергиите, тъй като Анахата  също и събира от външната среда свободната енергия, разсеяна в пространството. Именно така се формира външната обвивка на енергийната същност на човека. Анахата  мистически съответства на зеления цвят и на нотата “фа”.

 Вишудха - е разположена в основата на гърлото. Това е центъра на волята, центърът на комуникация с околната среда и с хората. Мистически съотвества на сивия цвят и на нотата “сол”.

 Аджна - е разположена в центъра на мозъка на нивото на междувеждието, това е и знаменитото “трето око”. Отговаря за мощта на интелекта, за способността да се въплъщават идеи в живота. Мистически съотвества на синия цвят и нотата “ла” .

 Сахасрара - се намира на темето. Отговаря за духовния аспект на човешкото същество, за неговата връзка с Вселената. Мистически съответства на виолетовия цвят и на нотата “си”

Чакрите стремително преразпределят енергията на Вселената по човешкото тяло

 Освен че чакрите формират енергийната обвивка, то те са именно тези структури, чрез които човек неволно въздейства на външния свят, на другите хора и чрез които той възприма всяко външно въздействие. Та нали човекът – това е енергоинформационна структура, която е тясно свързана с обкръжаващия свят, и поради това той силно откликва на всички външни енергийни въздействия.

Ето и ние дойдохме до механизма на възникване на много наши болести и патологични състояния. Същността му е в това, че патологичното влияние на околния материален свят, страничната енергетика която постъпва от другите хора, от социума, от материалния свят въобще, “замърсява” чакрите, пречи им да работят  нормално. А посредством чакрите пагубно въздейства и на целия организъм.

Малка илюстрация. Пробвайте да се съсредоточите върху долната част на вашият корем, на усещанията в тази област. Не губете тази съсредоточеност и позвънете по телефона на някой от вашите познати. Запомнете емоционалната настройка на разговора. Сега се съсредоточете в областта на своя гръклян и оценете как се изменя настройката на разговора и засяганите теми. Пробвайте да измените тази зона на съсредоточеност, и разговорът отново ще се върне в предишните си релси.

Патологичните връзки в човешкото общество

 Ние постояно изпращаме към  външния свят, към другите хора осъзнати и неосъзнати енергийни импулси. Ние носим в себе си някакви мисли, желания, записани в мозъка ни програми на поведение, и всичко това неволно въздейства на околните именно

посредством чакрите. Ние завиждаме, ядосваме се, дразним се, обиждаме са, ругаем или съжаляваме себе си и другите, гневим се или пламваме в отговор на нечий гняв. И всички тези импулси имат напълно  конкретна енергийна основа, своя честота и посока на излъчване. Всички те се изтръгват от едни  чакри на дадени хора и се възпримат от други чакри на други хора. Ето така и възникват  патологичните енергийни връзки между хората, като енергийни сгъстявания -  въжета, по които нашата енергетика изтича към другите хора. Къде ли тук хората, които са така тясно  свързани, биха могли да се чувстват свободни?

В това, че с енергия може да въздействаме върху другите хора и да се подлагаме на такова въздействие отстрани, всеки се е убеждавал не веднъж от собствен опит, дори без да знае нищо за биоенергетиката. Спомнете си, как  вие неочаквано за себе си сте се обръщали, чувствайки нечий поглед, или пък някой се е обръщал под прицела на вашия поглед. С какво въздейства човек в такъв случай? Нима само с поглед? Не, той въздейства още и с онази енергия, която излиза от чакралните области.

Трансформираната енергия от Космоса се освобождава през долните чакри – но те  охотно поглъщат вече трансформираната енергия на Земята

 Способност за енергийно въздействие притежават абсолютно всички хора. А в минути на емоционални изливи силата на това въздействие става направо колосална, нараствайки десетки пъти. В един неголям южен град се случила много любопитна история, макар и съвсем типична. Мои роднини – местни жители, мъж и жена, живеели задружно и съвсем не лошо… до лятото. Но когато настъпвало лятото и в южното градче започвал курортния сезон, в мъжа се събуждали природните инстинкти и той започвал да преследва по улиците младите симпатични курортистки. Веднъж той увлечено следвал поредната си жертва, без да знае, че жена му точно по това време е

излязла от магазина и случайно станала свидетелка на тази сцена (градчето нали  е малко). Тя се скрила зад едно дърво и започнала с напълно разбираем интерес да наблюдава  поведението на мъжа си. В това време преследваната от него госпожица влязла в магазина, а той, разбира се, се втурнал след нея. А за да влезе в този магазин, трябвало да се изкачи по няколко стъпала.  И ето, стоящата зад дървото жена от сърце си помислила: “Господи, дано да се просне на тези стъпала!” И какво? Мъжът се спънал и засилен се проснал на стъпалата.

 Дали е  могъл да дойде на себе си дотолкова, че да продължи преследването, е неизвестно. Затова пък жена му от тогава се увери, че притежава направо отлични телепатични способности (макар че на това е способен всеки ).

По какъв начин нашите чакри въздействат върху другите хора - така, че могат да предизвикат и най-сериозни заболявания и дори буквално да съборят човек?

 

Трансформираната енергия на Земята се освобождава през горните чакри – но те охотно поглъщат вече трансформираната енергия на Космоса

Това става благодарение на следните особености на дейността на чакрите. Сакрите Свадхистана и Манипура събират разсеяната във външната среда енергия на Земята и  освобождават енергията на Космоса, трансформирана от съзнанието на човека. Това са  своеобразни прозорци, през които се освобождават енергийните потоцци на съзнанието. Затова тези две чакри позволяват с помощта на енергията от Космоса съзнателно да се въздейства  върху явленията от околната среда. Това използват, например, маговете и гадателите, затова Свадхистана и Манипура са имено техните чекри. Разсеяната енергия, изтичаща от тези чакри, е  способна даже да “кодира” околните, тоест да им натрапва чужди мисли, идеи, програми. Именно затова във

формирането на патологичните връзки в човешкото общество особено голяма е ролята на  тези две чакри.

Свадхистана и Манипура формират енергийния слой на човешкото същество, имащ отношение към неговото физическо тяло, или, по-скоро, към управлението му с помощта на съзнанието.

А чакрите Вишудха и Аджна освобождават енергията на Земята, идваща отдолу нагоре, и  поглъщат енергията на Космоса. Затова през тези две чакри с помощта на енергията на Земята могат да се осъществяват груби енергийни въздействия – възействия с помощта на емоциите. Не случайно хората, при които тези чакри работят добре,-  са хипнотизатори, политица, актьори. Тези чакри формират слоя на енергийното същество на човека, имащ отношение към неговото съзнание. Тоест те въздействат върху съзнанието, осигурявайки му енергийно подхранване, каквото и се явяват емоциите, мотивите на поведение.

В човешкото същество грубото изхвърляне на енергия именно от тези чакри формира такива негативни феномени, като магийте, урочасването и вампиризма.

Една от моите познати, жена на 42 години, се обърна към мен с оплакване от жестоко главоболие и пристъпи на хипертония, които не можеше да премахне нито едно лекарство. Лекарите не намираха обяснение на  заболяването, а  и тя самата беше в пълно недоумение – по-рано никога не се беше оплаквала от  здравето си, а изведнъж ни в клин, ни в ръкав… Като огледах полето й, открих пробиви в енергийната й обвивка – негативната енергетика “стърчеше” от нея във всички страни, сякаш греда, с която човешкото тяло беше пронизано напреки. Изясни се, че всички неприятности със  здрявето й са започнали след като тя прекарала почивката си на юг заедно с приятелка. Приятелката, по нейните думи, била много енергична дама, която обичала да дава съвети и да се меси в чуждия живот с категоричните си съждения. Забележките на приятелката и нейните  постоянни “добри” съвети отначало силно дразнели моята пациентка, а после започнали главоболията й. От тогава всяко общуване с тази приятелка завършвало с рязък скок на кръвното налягане и световъртеж почти до загуба на съзнанието.

Диагнозата е проста: най-елементарно урочасване. Уроки – това, разбира се, е народно название, зад което се крие не нещо друго, а енергоинформацинно поражение, причините и  способите за противодействие срещу което ще разгледаме по-нататък. Приятелката, както се оказа, силно завиждала на моята позната – на успешния й личен живот, на привлекателната й  външност. Но скривала завистта си зад поучения и наставления. А самата тя в това време е изхвърляла чрез горните си чакри купища негативна енергия. Те и пробили полето на моята  пациентка.

Като остранихме тези пробиви, успяхме да нормализираме и здравословното състояние на жената. Сега тя се научи да управлява енергията си и да се защитава от негативни въздействия.

И така, чакрите на различните хора през цялото време си взаимодействат помежду си, така да се каже, в кръстосан ред. Съзнанието на един човек чрез неговите горни чакри въздейства  на долните чакри на друг човек – нали горните чакри освобождават енергията на Земята, която носи в себе си неговите емоции, и

те се улавят от долните чакри на другите хора. И обратно, мислите, които се освобождават чрез долните чакри, въздействат на горните чакри на околните. Ето така се получава такава порочна връзка, която е причина за заболявания, които лекарите не  могат да излекуват, а също за необясними беди и нещастия.

Една майка доведе при нас момче на 12 години, след като се бе отчаяла да го води по  лекари. Медицината се беше оказала безсилна против потока от болести, които се беше стоварил върху детето: астма, алергия, псориазис, плюс рязко влошаване на зрението.Оказа се, че енергийната обвивка на момчето беше изцяло накъсана, сякаш някой дълго и щателно я беше “гризал”.

Питам ги: кой още живее с вас? Оказва се, че прастара, 90-годишна  прабаба, която вече почти не беше с ума си, но кой знае защо постоянно се заяждала с детето, направо не му давала да живее, а той се обиждал много.

Хората се оплитат един друг с потоци от собствената си енергетика като с паяжина

 

Десният човек е напълно подчинен на левия

 Всичко се оказа много просто: прабабата, която вече нямала собствени енергийни ресурси, започнала да черпи от енергията на правнука, тоест, както се казва,  просто е станала вампир. Затова й е било нужно да създаде патологична връзка към енергийнната обвивка на детето. Разбира се, прабабата правела това несъзнателно, тя, както и повечето хора, нищо не знаела затова, как точно действат биоенерегиите. Но грубото изхвърляне на нейната енергия, наситена с отрицателни емоции по отношение на момчето, се е изливало от нейните горни чакри и е попадало право в долните  чакри на детето и е изкривявало нормалното протичане на неговата енергия.. Неговата  енергия по това енергийно въже постоянно е протичала към прабабата, осигурявайки жизнеността на  организма й.

Вампирът е отдавал хиляди пъти по-малко, отколкото е получавал от детето.

След като отделиха момчето от прабабата, здравето му се нормализира. А майката си спомни, че и по-рано, когато момчето било през лятото на вилата при другата баба, изведнъж изчезвали всичките му болести! Но през есентта всичко започвало отново.

Ето този енергиен поток е способен да пренесе вашите емоции до друг човек

Човекът, както вече знаем - това е дъга, това е гама. Когато дори и една чакра е поразена, не се получава хармонично звучене, не се появява дъга. Както е известно, ако всички цветове на дъгата се слеят в един, се получава бял цвят. Тоест здравите, нормално работещи чакри, в съчетание трябва да дават чиста, ярка бяла светлина на енергийната обвивка. Ако липсва дори и един цвят - тази светлина  няма да се получи. Човек сякащ помътнява, в него няма вътрешно сияние, неговата  енергийна обвивка става слаба и хилава – човекът боледува.

Защо ние, в обичайното си състояние, не забелязваме чакралните взаимодействия между хората? Обяснението е просто: човек не само пасивно пиема потоците, но и сам ги генерира и  ние просто не забелязваме основните, най-важни влияния, както не забелязваме пламъка на  свещта при ярка слънчева светлина. Но ако ние се заблудим в тези  еманации (излъчвания) и “изхвърляния”от собственото ни физическо тяло и от околните хора, то неизбежно ще загубим ориентация. Само потоците от Земята и Космоса са постоянни. А потоците, принадлежащи на човешката  сфера, през цялото време се менят. А именно от тях често зависи нашата съдба и всички жизнени прояви.

А този поток позволява да се програмира друг човек за действие

Ако вие пъпреки всичко се съмнявате, че взаимодействието на чакрите  има такова голямо значение и е толкова силно, можете да направите следния експеримент. Но не забравяйте: тази техника не е предназначена за постоянна употреба.  Опитайте да извиката в себе си усещане за потока от енергия, започващ отзад в основата на шията и изливащ се навън между очите. Опитайте с поглед да  фокусирате този поток между лопатките на някой, нищо неподозиращ човек. Ще се убедите, че той  непремено скоро ще почувства безпокойство и ще се обърне.

Ако опитате да експериментирате с потока , раждащ се при вас между лопатките и  излизащ навън в точката малко по-ниско от пъпа, то  ще можете да накарате движещ се  човек да се обърне в желаната от вас посока (или да предскажете накъде ще се обърне, което от  гледна точка на енергийната същност, неподвластна на причинно-следствените  връзки е едно и  също). Ще можете да го направите  още от първите опити.

 Разбирате ли какво значи това? Това, че ние постоянно се намираме в центъра на “супата” от неосъзнати импулси и енергийни изливи, излизащи от околните. Те и пораждат патологичните връзки,предизвиквайки болести и осакатяване на нашата енергийна  същност. От тези връзки трябва да се освобождаваме  съзнателно. 

 “Психологическата безопасност на личноста може да се разбира като определена защитеност на съзнанието от въздийствия, способни против нейната воля и желание да изменят психологическото състояние, психологическите характеристики и поведение, което може кардинално да влияе на човека до пълната  промяна на неговия жизнен път”.

Т. Колесникова. Психологическият свят на личноста и неговата безопасност. – М., 2001

 

 

Глава 4

ПАТОЛОГИЧНИТЕ ВРЪЗКИ В ОБЩЕСТВОТО И ПСИХИКАТА НА ТЪЛПАТА

 

Неопетнената природа – нашият изгубен рай

 Енергийната система на човека отначало не е била приспособена към съществуване в такава пренаситена среда, каквато се явява нашият социум. За да живее нормално и да се развива, на човек  винаги му е била нужна чистата енергия на природата, а не тези канализационни енергийни стоки, с които днес е задръстено и оплетено от глава до пети нашето съвремено общество.

Да си спомним историята за Адам и Ева. Та нали пасторалният Едем – това е именно идеалната среда за обитаване, която изначално е била предназначена за човечеството. Моделът на човешкият живот е бил проектиран съвсем не в този вариант, който ние в крайна сметка сме получили. Това е трябвало да бъде живот сред чиста природа, с чисти помисли и чисти чувства.

Но човекът сам си е избрал този път. А щом сам  го е избрал, щом е пренебрегнал предоставените “парникови” условия – тогава нека  да бъде силен, иначе не би могъл да оцелее по избрания от него път.

Но паметта за райската идилия живее в човека, във всяка клетчица от неговото тяло и досега. Не случайно много от нас периодично така отчаяно ги тегли да заминат от града някъде сред природата, там, където няма градска тъпканица, където тишината е нарушавана само от птичи песни и очите се радват на зелените листа, а дробовете дишат чист въздух.

И ако човекът не е още окончателно осакатен от града, не е съвсем съсипан от цивилизацията, то именно в контакта с природата, със земята, с прекрасните пейзажи, с растенията и животните той се чувства най-комфортно, събира сили и, както се казва, душата му  си почива. Защото именно в лоното на природата нашият енергообмен с околната среда става  най-хармоничен, не изопачен от чужди внедрения, именно там ние получаваме мощно енергийно подхранване.

А от правилното енергийно хранене зависят както подбудите на човека, така и  способността му да изразходва енергия за себе си – за поддържане на тялото си в норма, в здраво състояние. Ако човек не получава навреме нормална и правилна енергийна храна, то той започва да губи целия си енергиен потенциал, обричайки се по този начин на болести и страдания.

Сигурно и с вас се е случвало това: след почивни дни да се върнете от вилата, където сте се заредили с бодрост, здраве, добро настроение, на воля сте се ровили в земята, наслушали сте се на птиците, насладили сте се на аромата на цветята, на тишината и чистия въздух. Вие може би, и не се досещате, че там сте получили просто нормално

енергийно подхранване от външната среда, от Космоса и от Земята, и вашата енергетика не е била изкривена от странични влияния – просто, защото наоколо не е имало нито една душа.

Но ето че сутринта в понеделник вие все още  в добро настроение сядате в препълнения вагон на метрото. И когато само след двадесет минути излизате от този вагон, човек не би ви познал: поради някаква причина погледът ви е помътнял, раменете са се изгърбили, ъглите на  устните ви са се отпуснали.

Какво се е случило с вас в този вагон? Сякаш нищо особено. Но някой леко ви е закачил, минавайки край вас, и у вас неясно защо е бликнало раздразнение. После случайно сте срещнали нечий пронизителен лош поглед и, кой знае защо, той ви е пронизал като със стрела. Вътрешно сте потръпнали и сте навели очи (защо - и сам не сте разбрали: нима се страхувате от този човек, нима му дължите нещо?). И като капак са ви изблъскали при изхода - сякаш неволно, но настроението ви вече не е същото. Отивате на работа раздразнен, с главоболие, с нежелание да правите каквото и да е и с изгарящата мечта за следващите почивни дни, или още по-добре – за отпуска.

Случило се е ето какво: вашият енергиен потенциал са го разграбили от различни страни хората, с които ви се е наложило да се сблъскате в метрото. И енергията  е потекла по изкривено русло. Нормалният канал за подхранване е започнал да работи с прекъсване.

В обществото околната среда е винаги агресивна. В наше време, за съжаление, има твърде  много озлобени и завистливи хора. А с доброжелателните и светли наши съграждани ние се срещаме  не толкова често. ( впечатлението ми е, че те не се возят с градския транспорт и сякаш и по магазините не ходят, или пък просто по-малко се забелязват в тълпата?)

Някой неодобрително е погледнал вашето загоряло лице (“Ама че безделник, да беше поработил по-добре, вместо да се припичаш на слънце”), някой ви осъдил за скъпия костюм (“У, проклети богаташи!”), у някого е предизвикал раздразнение вашит висок (нисък) ръст, вашите къси (дълги) коси, модните обувки (износените ви сандали) и т.н. На всички никога не можеш да  угодиш, а хората са забравили заповедта: “Не съдете, за да не бъдете съдени”. И ето че съдят, съдят съдят. И дори не подозират, че техните съждения - това не е нещо химерно и безтегловно – това са напълно материални енергийни конструкции, които започват да съществуват самостоятелно в пространството, отпечатват се в тънките енергийни обвивки на околните хора. Получава се цяло енергийно кълбо от патологични връзки.

Вие не веднъж, сигурно, сте забелязали, че в метрото  или в натъпканата извънградска електричка, човекът  в съседство до вас се възприема съвсем различно, отколкото в неопетнената природа. От една страна в блъсканицата съседът се усеща много по-остро, а от друга страна, той предизвиква много по-малко положителни емоции. В природата, обратно, човек се усеща по-слабо, но някак по-дълбоко и позитивно.

Например, вие пътувате в електричката, и мрачният ви съсед с ватенка и раница през цялото  време подсмърча, сумти и ви блъска с лакът. Вие се дразните и вече не сте способни да видите в този човек нищо повече от една мръсна ватенка и блъскащия ви лакът.Къде ти тук да се вгледате в очите на спътника си и да почувствате, какви

душевни преживявания има, и какви, може би най-благородни черти на характера се крият зад тази неугледна външност.

Но представете си, че седите някъде на брега на тиха река, под брезичка, наоколо няма никой, и само в далечината някакъв човек равномерно коси трева. И през ум не ви минава, че това може да е същият противен човек, който е седял редом с вас в електричката. Но сега, отдалече, той не предизвиква у вас нито капка раздразнение. Картината, която се разкрива пред вашия взор, изглежда едва ли не идилична и човекът с косата предизвиква само положителни  емоции. Сега е възможно, да ви се стори, че той притежава най-добрите качества и най-чистата душа.

В теснотията енергията на Вселената се смесва от полетата наотделните хора и става като криво огледало, изкривяващо всичко и всички

 И е напълно вероятно да е точно така -  просто именно сега вие виждате истинската същност на този човек, когато възприятието ви не е изкривено от чужди  енергийни влияния. Вашият собствен енергиен поток сега не е изкривен от онази суета и всеобщо раздразнение, които ви обхващат във влака. Там вие сте видели не истинското лице на човека, а неговото отражение в “кривото огледало” на собствената си изкривена енергийна структура. А и вашият съсед в това време се е представял не със своята истинска същност, той също е бил изкривен от  енергетиката на околните.Може би точно това се казва, че когато сме лице до лице, лицето не се вижда.

В обществото нас постоянно ни заобикалят откъси от странични програми, изкривяващи нашето съзнание.Но най-лошото – това е, че откъсите от ненужните програми формират векторите на  целенасочените излъчвания на енергоинформационните паразити, развиващи се от хаотичните  енергийни структури.

“Поведенческият отпечатък на събеседника несъзнателно се запазва от човека до половин час след прекратяването на контакта”.

В. Самохвалов. – Симферопол, 1994

Как се превръщаме в зомби

 Защо така се изкривява нашето възприятие в тълпата, а в чистата природа то става съвсем различно? А и сам човек става различен – някак по-чист, по-светъл, по-добър. Има си причина затова. Ще приведа такава аналогия. Колкото и човека да дишат чист въздух в гората, в полето или  край морето – въздухът пак си остава свеж, чист, неговатта свежест през цялото време се самовъзстановява. Но ако голямо количество хора се намират в затворено, непроветряващо се помещение, то чистият въздух там става все по-малко и по-малко, после изобщо вече не остава, и хората започват да вдишват тези издихания,  които вече много пъти са минали през чуждите бели дробове и в резултат са станали чиста отрова. Същото се случва в тълпата с човешката енергетика.

Както вече казахме в предишната глава, нормалното поле на човешкия организъм се образува от потоците на Земята и Космоса, които се трансформират от собствената енергийна структура на човека. При натрупването на хора, многобройните енергийни изливи от голям брой хора образуват също такъв отровен въздух – тоест отровна енергетика, която образува нова одушевена енергийна структура. Тази нова енергийна структура започва да живее самостоятелен живот, и вече тя влияе върху хората, определя техните реакции, постъпки, особености в поведението.

Тази одушевена енергийна структура, породена от натрупването на хора, започва да  използва човека за свои, известни само на нея цели. (Например, има сто човека, обхванати от единно желание. Тяхната сумарна енергетика лесно ще подчини на себе си още десет нови човека, и независимо от това, че поради някакви причини други десет са отпаднали, структурата все пак ще живее с излъчването на сто човека. Постепенно хората, започнали процеса, се изключват от структурата, но тя въпреки всичко живее, подчинявайки все нови и нови членове). Енергоинформационният паразит изсмуква от хората енергията, която е нужна за съществуването  му. Така възникват военните истерии и революциите. Отделният човек  в такава ситуация неизбежно губи – та нали той губи сам себе си, престава да принадлежи на себе си, да бъде господар на собственото си поведение. Той става само винтче в мощната енергийна машина, която го дърпа след себе си въпреки волята му.

От гледна точка на биоенергетиката механизмът на това явление е прост. Както вече знаете, долните чакри изпускат навън енергията от Космоса, която, преминавайки през горните чакри на човека и събирайки в себе си активните компоненти на неговото съзнание, става способна да програмира други хора. В горните чакри космическият поток се зарежда с елементи на съзнателните кодове на човека.

Тоест всичко, за което човек мисли, отива от горните чакри надолу, а после през долните чакри неизбежно се просмуква в околната среда и, веднъж внедрило се там, въздейства върху подсъзнанието на другите  хора. Ето така и става замърсяването на околната енергетика и на полето на другите хора, намиращи се наблизо, от постоянно изхвърлящите се навън чужди мисли и програми.

Горните чакри отдават навън енергията на Земята, която вече е заредена с емоциите на човека. Тоест чрез горните чакри излизат навън разнообразни желания, безпокойство,

гняв и т.н. Така полето се замърсява от емоционална информация, която не може да не въздейства на околните.

Енергоинформационният паразит, подобен на медуза, държи на поводи хиляди и хиляди хора, получавайки от едни – програми, а от други – енергията на Земята и

използва за свои цели всички без изключение

Така и става патологичното затваряне на енергетиката в човешкото общество – когато се  нарушава равномерното течение на енергиите през човешкия организъм от Земята към Космоса, от Космоса към Земята., а енергията само циркулира от едни хора към други и обратно, заразявайки и замърсявайки техните полета с чужди програми.

Може колкото си искате да разсъждавате за психологическите тънкости на разпространението на тези или онези мисли в обществото, но от енергоинформационна гледна точка работата е много по-проста. Позитивната или негативната мисъл никъде не отива. Действа законът за съхранение на мисълта. И енергията на тези мисли тече, предава се от човек на човек, натрупва се на определени места и в определени съзнания.

Например, човек току що го е нахокал началникът му, и той  си отива след работа в къщи в крайно зло и раздразнено състояние. И на вас ви се е паднало случайно да се окажете в препълнения автобус редом до такъв човек. Вие може даже да не го забележите, да не му обърнете внимание, но неясно защо внезапно ви се разваля настроението, и вие вече търсите, на кого да си излеете, неясно откъде  дошлото раздразнение.

Вие не знаете, че вашият съсед буквално излъчва в пространството злоба, тя излиза във  вид на енергийни импулси от горните му чакри, подчинявайки всички пътници в автобуса на  същото това състояние. И внезапно зебелязвате, че не само вие сте раздразнителен, но и още един гражданин, а и жената редом някак гневно криви устни. Още малко - и буквално от нищото ще  възникне скандал.

При това хората в такава ситуация и сами не разбират, откъде изведнъж ги е понесло така. Те, може би, в същността си са добри и хубави хора и след това сами ще съжаляват затова  си необяснимо поведение. Просто в този момент те не са били господари на себе си, действали са по чужда програма

Да отбележим, заради справедливостта, че се случва и  обратното: две-три весели лица в автобуса – и ето че всички се шегуват, усмихват се и слизат на спирките си напълно доволни от себе си и спътниците си.

Спомням си един незначителен случай, който преживях преди много време. Бях първи ден в отпуска , затова бях в най-добро настроение, предвкусвах пътуването до любимото ми място за почивка на Черноморското крайбрежие на Крим, което се казваше Нова Светлина, мислено вече лежах на плажа и дишах морски въздух, ядейки узрели праскови. Но един мой колега ме помоли да намина за минутка по някаква работа при него в отдела. Аз отидох. А там цари напрегната делова атмосфера. Отделът е зает със създаването на нови работни места, и всички сътрудници се трудят без да вдигат глава, във въздуха буквално витаят свежи идеи и нови перспективи.

Престоях там само някакви си минути. С никого не общувах. Никой не сподели с мен своите работи, но кой знае защо, вече не ме вълнуваше. И аз, за мое учудване, вместо да отида да си стягам куфара, седнах да съставям перспективен планов отчет – идеите сякаш от само себе си изникваха в главата ми.

Когато вече сериозно се занимавах с биоенергетика, аз, разбира се, разбрах, какво се е случило с мен: просто ме е програмирало излъчването на долните чакри на сътрудниците от отдела, където отидох при своя приятел. Те всички, като един, напрегнато мислеха за проекта на новата работа.Разбира се, когато мислите на толкова хора се движат в едно русло, тяхното въздействие става непреодолимо силно. Точно това е накарало моито чувствени мисли да се обърнат в съвършенно различна за мен посока, противоположна на тази, която имах само преди пет минути.

Така става и случайното и преднамереното замърсяване на полето на човека с чужди мисли и програми, чужди емоции и настроения. Това, ако искате да знаете, е един от вариантите на зомбирането, нали зомби ПЪЛЕН УЧЕБЕН КУРС ОТ ШКОЛАТА ЗА НАВИЦИ ДЕИР 1-2 СТЕПЕН

Част втора

  

Биологичното поле и енергията като реалностна човешкото възприятие.

ВЪВЕДЕНИЕ

 

В нашия свят, излнен с чудеса, главното е – да умееш да видиш гората зад дърветата.

 От източните техники, от европейското Средновековие, от опита на неуморните търсачи на тайни, от света на психологията и психотронните лаборатории, се появи област на знанието, която има много имена. Невербална психология, енергоинформационика, биоенергетика, екстрасензорика, биоенергология, психология на енергоинформационния обмен… Всички названия не можеш да изброиш, точно така и не можеш да изброиш всички, обвити в мистика, глупави  и откровено шарлатански обяснения на феномените, с които работи тази област на знанието. Изглежда, именно и затова имената са толкова много.

Но, въпреки външните различия, всички разклонения на тази област от знанието са основани на главния постулат: ”В света съществува някаква енергия, или пък поле, която се излъчва от живите обекти, например човекът, и е способна да оказва влияние на другите хора”. Приложението на това явление е разнообразно.

На това има експериментални потвърждения – от проверени до предизвикващи недоумение със своята мащабност, граничеща с чудо… Но няма голяма научна база, в краен случай база, призната също така широко, като математическата – макар, изглежда, че няма държава която да не е изследвала тази феноменология[1] в ред закрити учреждения от отбранителната сфера.

Впрочем, това изобщо не пречи на съществуването на практики, основани на знанията в дадената област. По-скоро обратното: въпреки отсъствието на контакт с популярната и официална наука, биоенергийните практики живеят и процъфтяват, знанията и методите се предават от поколение на поколение, поразявайки със своята действеност, полезност, уникалност (разбира се, когато не се намират в ръцете на шарлатани). Още повече, от поколение в поколение се появяват хора, откриващи за себе си този свят самостоятелно, без всякакви подсказвания. Значи, нещо все пак има?

Това положение не може да не дразни и тези, които са запознати с енергийните навици (неразбирането е обидно,не е ли така?), и тези, които нищо не знаят за тях, и не желаят да знаят.

“Какво ти там поле или  енергия? – ще попита всеки уважаван компетентен ортодоксален учен – Нито едно от физическите полета не притежава и не може да притежава такива свойства! Неизвестно поле или неизвестна енергия? Сега пък! Двеста години маститите учени нищо не са намерили, а вие, другарю Пупкин, сте открили на своя вилен участък … Извинявайте, но вие бълнувате”. И ученият ще бъде прав.

Това положение на нещата не може да не дразни и мен. Все пак, по образование аз съм лекар, по убеждения – материалист (в крайна сметка, в частта, касаеща опознаването на света), а по занятие – ръководител на Школата ДЕИР, която се занимава със същата

тази загадъчна енергоинформационна област на знанието. Аз получих своите навици частично самостоятелно още в студентските си години, но в много по-голяма степен – от своя учител, великолепния практик Димитрий Сергеевич Верищагин. Аз зная, че навиците в тази област на знанието работят, но аз също така зная, че и доводите на ортодоксалната наука са напълно коректни. Прави са и тези и другите – и това е много по-интересно и перспективно,отколкото ако само един би бил прав!

И полето, и енергията, и енергоинформационните взаимодействия – всичко това е реалност. Но реалност от второ ниво. Обективното, но не материалното.

Още повече, за тяхното описание изобщо не се изисква да се привличат някакви несъществуващи в природата материи и мистични измишльотини. Всичко на всичко нашата психика, нашето съзнание са способни да работят със собствените си усещания и сензорните свойства на образите, независимо от предметите на материалния свят, пораждайки по такъв начин съвършенно отделен и сложен свят, съществуващ на границата между материалния и идеалния.

И това лесно може да се докаже. При това, изхождайки от най-обикновения и здрав смисъл – подкрепяйки го с моя и вашия общ опит. Аз нянам намерение да откривам Америка. Просто настана време да се продемонстрира, че механизма, отварящ достъпа на нашето съзнание към усещането на биологичната енергия, има под себе си най-здравия фундамент. Че разпространението на съзнанието зад собствените му граници – това е естествено явление, неотделимо от самото съзнание.

Нека само да се договорим отначалото – да оставим без внимание нямащите под себе си никаква научна почва, привлечените просто за “мистична красота”, обяснения, изработени от популярната литература. Да оставим без внимание фантазиите на екзалтираните ловци на НЛО, измислиците на окултната и религиозна мистика, ораторствуването на самозвани месии и откровенията на недоброкачествени целители.

Та нали затова, за да може психиката да взаимодейства с този или онзи елемент на реалността, на нас съвсем не ни е нужно да разбираме механизма на възникване на тази реалност. Човекът е правил от глина гърнета, без да знае нищо за нейния химически и кристален строеж. За да взаимодейства с реалността на психиката й е нужно само едно – тази реалност да се отразява от психиката. Така че, да се опрем на философията и психологията, което ще ни позволи да сформираме цялостната биоенергийна картина на света. Вие скоро ще видите, че такава картина, въпреки своята мистична история на възникване, е и удобна, и адекватна за решението на маса практически задачи.

Да поставим нашия  въпрос така: как възникват биоенергийните феномени за психиката и как психиката може да се разпорежда с тях?

Аз мисля – значи, съществувам. Но как убедително да докажа на някои страничен поне това, че аз мисля?

Глава 1

Поле, аура, ефирно тяло – поглед на изследователя

  Какво знаем за полето или енергията? Нека да анализираме поне наличната, достъпна за всички, а не само за слушателите на Школата, информация. Независимо от източника практически не може да се регистрира пряко произходът на полето (метода на Кирлиян се явява косвен), но то може да бъде почувствано. Тоест съществува някакво влияние, отразяващо се от нашето възприятие.

Аз нарочно написах “от нашето възприятие”, а не от “сетивните органи”, защото степента на нашите усещания, да допуснем, за топло, може да се изменя в процеса на възприятието, например, за сметка на влиянието на друго възбуждане в кората на главния мозък. Най-ярък пример – е когато човек в опасна ситуация се изгаря, но не забелязва това.

Няма ли този елемент на наслагване на сигнала с други сензорни и проективни канали в усещанията на полето, тоест психофизиологическо възникване на цялостния елемент на възприемане, нова природа? Да изследваме този въпрос чрез примери и ще използваме вече  наложилите се термини на биоенергетиката – просто защото други термини не съществуват.

От най-достъпните феномени от този ред ще назовем тактилното[2] усещане за “поле”, усещането за“ефирно тяло”, възприятието на “аурата”. За начало ще им дадем неутрални описателни определения, които не претендират за пълнота, но подчертават важните за нашето изследване моменти. Освен това, тези определения могат да представляват особен интерес като образци за превода на термините на биоенергетиката на езика на психологията.

Усещането на “ефирното тяло”- това е следствие, фантомно, (поставено от паметта) усещане за движението на тялото, което се проявява при спомена за движението, например движение в тъмнина. То е слабо, но различимо и се състои от собственото остатъчно усещане за движение (проприорецептивното[3]) и остатъчния сигнал от рецепторите на дланта (тактилния). Едно от интересните за нашето изследване свойства на ефирното тяло се състои в това, че при използване на ръцете на “ефирното тяло” – тоест при “протягания” в локомоторното[4] въображение на тази “проектирана ръка” към реален предмет, с очевидна или предварително известна повърхност (гладка, грапава, хладна или гореща) – възникват съответните фантомни усещания  в проекцията на дланта  (гладкост, грапавост, топлина  или хлад).

В този феномен няма нищо мистично. Лесно е да се настроиш на възприемането на такива фантомни усещания. Напълно естествено е, че в процеса на мислене,при спомнянето на действия, при планирането на тези или други действия човешкият мозък създава сензорен образ на предстоящо или вече извършено движение. Та нали ако ние  в горещо време фантазираме за глътка студена лимонада, ние не уговаряме себе си, колко да е студена тя – ние  чувстваме, предусещаме тази глътка. Най-ярко тази особеност на нашия разум се проявява в състояние на сън или в състояние на дрямка. Та нали в съня си ние не само виждаме, но и чувстваме топлина, хлад, влага… Странно би било, ако това не беше така.

Но един момент вече предизвиква несъмнен интерес: нашият мозък е способен да “допълва” сензорната картина от един канал с проективни елементи, отнасящи се към друг сензорен канал – така, в дадения случай информацията от визуалния канал се е

допълнила с фантома на тактилните усещания (а тактилното усещане се е допълнило от тактилния фантом, създаден на основата на визуалните данни). При това този фантомен сигнал може да бъде създаден както на основата на непосредствено получаван сигнал (визуалното възприятие за грапавост), така и на основата на представи (глътка студена лимонада) – явно за сметка на един и същ психически механизъм.

Тактилното усещане за “поле” възниква при приближаване на ръката, настоена на фантомни усещания (вж. описанието на “ефирно тяло”), към обекта – като правило, към жив обект, например друга ръка. То се регистрира обикновено като чувство на вибрация, изменение на температурата, натиск във всяка длан. Едно от интересните за нас свойства на този феномен – това е, че усещането не е разсеяно в пространството, а възниква на определено разстояние от обекта, усилва се при приближаване към него и отслабва при отдалечаване, формирайки нещо, подобно на слой. И второ интересно свойство – това е, че усещането за полето е най-изразено при приближаването на дланта към богати на рецептори зони: то е силно (и дебело) над дланта и по-слабо (и тънко) над раменете.

Все пак няма нищо непостижимо в гореизложеното. Напълно естествено е, че ръката усеща измененията на температурата, влажността, потока въздух, собственото топлоотдаване в непосредствената  близост на другата ръка. Нашата ръка е много чувствителна – например, ако насочим дланта си, като локатор, последователно към електрическа крушка, или горещ чайник, и към прохладното стъкло на прозорец,или към стена, то разликата в температурата ще се чувства от разстояние  три - пет метра, при това без всякаква тренировка! Но не само това – та нали ние, насочвайки ръка към предмета, моделираме предстоящето съприкосновение, и го моделираме непосредствено в усещания. Това особено ярко се проявява, ако, например, насочим към дланта или езика си много остър предмет, например нож или шило. На неголямо разстояние възниква гъделичкащо усещане преди допира.

Изглежда, че този механизъм играе наистина значителна роля при изчисленията на движенията на човека: например, при движение на ръката в тесни места – да кажем, при опит да достигнем с ръка до предмет, лежащ на дъното на готварска фурна,  то ние едва ли ще се допираме до стените, и ръката като че ли ще се отблъсква от ненужните препятствия. По-вярно, от проекцията на тези предмети в усещания, която е малко по-голяма от самите предмети, което е напълно естествено, отчитайки, че за изменение на траекторията на движенията на ръката й трябва пространство за маневра.

Тоест при движения нашата ръка се премества в материалния свят сред материални предмети, тогава когато мозъкът движи усещаната от него ръка, по-скоро нейната не много увеличена проекция, сред няколко големи по величина сензорни проекции на предмети, използвайки фантомните “усещания” на преддопир, за  да коригира това усещане.

Както често се случва, ние отдръпваме ръка от предполагаем горещ предмет, без да го докосваме, а след това с облекчение въздъхваме “пфу, едва не го допрях!”. А ако ние започваме да опипваме границата на струйка дим или на слънчев лъч в прашен въздух, то ще ни се стори, че усещаме слаба тактилна разлика, макар че, разбира се, рецепторите на дланта тук нищо не са ни подсказали, поради чрезвичайно слабия сигнал. Ако ние зрително се представим своята ръка да се движи, то ние фантомно усещаме движение в ставите и напрежение на мускулите.

Ние отново наблюдаваме работата на проективния механизъм на нашата психика – тя достроява образа, получен от един сензорен канал, с фантомните усещания от друг сензорен канал, осигурявайки естественост, комплексност и удобство на собственото си функциониране. Докато ние сме изявили това за двойката визуален канал – тактилен канал. Съответно, тази закономерност обяснява първата особеност в усещането на полето – това, че то възниква на определено разстояние от предмета и образува нещо като бариера, еластично усилваща се при приближаване към предмета и рязко отслабваща при отдръпване.

Но има още и втора особеност – че усещането на полето е по-силно над богатите на сензори зони. Принципно, в това също няма нищо удивително, тъй като съприкосновението на дланите по определение засяга два пъти по-голямо количество рецептори, отколкото съприкосновението на дланта и провърхността на стола. Но пък увеличението на неговата дебелина… Нека да оставим за сега този въпрос открит, ще се върнем към него малко по-късно.

“Аура” – слабо различима мъгла, понякога оцветена, или безцветна аберация[5] на изображението, наблюдавана около обекта, като правило жив обект. Лесно е да се улови по изменението на възприемането на равномерно оцветен фон, намиращ се зад обекта. Тя особено явно се вижда около пръстите на ръката и се простира значително по-далече (средно 0,5 –1 см.) отколкото оптическия “ефект на лещата” (феномен, използван в камера обскура[6], визуално се наблюдава на разстояние около милиметър от контура на обекта). Интересно за нас свойство на аурата се явява нейната “разтегаемост” – тоест ако ние я наблюдаваме, да кажем, между практически докосващи се пръсти, то при раздалечаването на пръстите настрани пътечката на аурата като че ли се разтяга, като при това този феномен се съхранява до тогава, докато ние удържаме вниманието си на фантомните усещания за контакта на пръстите (вж. тактилното усещане за “поле”).

Тази задача е по-сложна. Действително, от какво човек може изведнъж да вижда подобен феномен? Лесно е да се убедим, че към оптиката той има малко отношение, тъй като делебината на мъглата и интензивността й не се променят нито при присвиване на очите, нито при гледане само с едното око.

Но не влияе ли на визуалния канал вече намерения от нас проективен механизъм? Да си спомним ситуацията  когато трябва да намерим нещо (да кажем, залепена от някой дъвка) на долната повърхност на масата: ръката пипа под масата… а какво в това време правят очите? А нали очите, ако не са разфокусирани към небесата (съвършенно характерно положение при съсредоточаване върху въображаема картинка), са насочени към повърхността на масата и “проследяват” движението на невидимата под нея ръка! Тоест нашата психика се стреми да моделира и предполагаемата визуална картина, налагайки я пространствено върху наблюдаваната непосредствена реалност.

Това явление е широко известно – например, така наречените илюзорни възприятия напълно се основават на свойството на психиката да се вмесва, “редактира” възприемането на образа, да го достроява съгласно съществуващия модел. При това, както е добре известно, такова дострояване става без участието на съзнанието – в известния пример с контурния куб, който може да се възприема само в два варианта, прехода на изображението от право в обратно става веднага, а не на части.

Но ето отбелязаната от нас особеност в поведението на аурата, а именно нейната разтегливост, свидетелства за по-широка намеса на психиката в редактирането на изображението. Та нали само да изгубим фантомното усещане за контакт на пръстите, и веднага мъглявата пътечка на аурата изчезва! Тоест нашата психика достоява тактилните усещания с визуални усещания, а в нашия случай допълва фантома на тактилните усещания със зрителния фантом.

Ето сега ние сме готови да направим предварителни изводи.

Във всеки от трите разглеждани случая ние имаме работа с фантомни усещания, обусловени от работата на проективните механизми на човешката психика.

Тези механизми моделират възприемания от човека обект, допълвайки неговият непосредствено възприет образ със симулирани, фантомни сигнали за неговите прогнозни сензорни свойства. Зрителната сфера се допълва от тактилната и проприорецепторната  и, vice versa. Осъзнаваемата сфера се допълва с данни от неосъзнаваемата, и всяка проекция съдържа в себе си повече потенциална информация, отколкото се осъзнава в дадения контретен момент. Ние работим със сензорните проекции като със самостоятелно съществуващ феномен.

Материата – това е обективната реалност, дадена ни в усещания. Възможно ли е човек да игнорира усещанията?

 

 

 

Глава 2

 

ИНТЕРЕСНАТА ВСЕЛЕНА НА ЕНЕРГОИНФОРМАЦИОНИКАТАЕ НАПРАВЕНА ОТ СКУЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

НА СЕНЗОРНИТЕ ПРОЕКЦИИ

 За сега всичко, което се получава в нашето изследване съвсем не е мистично, за обяснението му не трябва да привличаме разнообразни тайствени енергии ( а значи, ние, съгласно принципа на Окама, и няма да го правим), но е съвършенно скучно и безинтересно, като сварена ряпа.

И за сега съвсем не е ясно, от къде биха се взели дори такива фундаментални свойства на биополето, като неговата способност да служи като източник на информация за състоянието на организма и да влияе на друг човек, да не говорим вече за информативните свойства на аурата и ефирното тяло? Да се опитаме да се справим и с това.

Какви са особеностите на самия феномен на достояване на образа от един сензорен план с информация, получена от други сензорни сфери? Например, когато при липсата на физическо съприкосновение зрително регистрирания приближаващ се предмет предизвиква дострояване на  тактилното усещане за фантомен допир? Те са две(особеностите).

Първо, достройката става без пряк контрол на съзнанието и при отсъствие на съзнателна концентрация на вниманието върху “допълнителния” сензорен канал. Ние не мислим затова, че предмета се приближава, напротив даже, ние наблюдаваме нашата длан, която не се допира до нищо, но въпреки това регистрираме изменения на фантомните усещания. Ние не казваме на себе си да почувстваме грапавостта на повърхността, опипвана от проекцията на ръката, но усещането за грапавост само се втурва в нашето съзнание, стига само да съсредоточим вниманието си върху него, а понякога и самопроизволно. Фантомното усещане се създава и присъства в психиката неосъзнато, давайки информация на съзнанието само по необходимост.

Второ, психиката по същество се стреми за сметка на фантомните усещания да приведе реално възприетия образ от един сензорен план в съответствие с информацията от другия сензорен план. Тоест нещо вътре в нас поставя въпроса: какво би усетила дланта, ако се бе докоснала до грапавото на вид вълнено одеяло? – и тук идва отговора във вид на фантомното усещане за грапавост, допълващо съществуващото тактилно усещане.(По този начин ние имаме като че ли два набора от усещания – един реален, а другия – фантомен, служещ за ориентировка и поддържащ комплексния образ на предмета, необходим за да се планира взаимодействието с него. Също нищо удивително).

И така, дострояването се осъществява без непосредствения контрол на съзнанието, при това информацията от сензорния канал, който не се явява пряк предмет на вниманието, се наслагва върху образа от проследявания канал. Но нима човешката психика получава маса информация, която съвсем не винаги осъзнава! Та нали тя също трябва да участва в такава процедура по дострояването – та нали в изложените примери ние не казваме на самите себе си, че сега ще насложим зрителната информация върху тактилния канал! Та нали информацията, получена на основата на косвени данни, простичко синтезирана (глътка студена лимонада) също трябва да участва в това дострояване?

А в този случай механизмът на дострояване на сензорните проекции трябва да позволява на човек да открие такива неосъзнати сигнали. Съществува ли експеримент, който позволява това да бъде продемонстрирано?

Да, съществува. Той е изключително прост и се прави в Школата ДЕИР в рамките на развитие на тактилните усещания още на първия час от занятията: човекът няколко пъти прокарва ръка по масата, запомня усещането за гладкост на повърхността, а след това, движейки ръката кръгообразно, я отдръпва от маса на разстояние 15-20 сантиметра, концентрирайки се на остатъчните фантомни усещания за гладкост на повърхността. След това той затваря очи и започва да движи ръка над масата. Той е инструктиран да отвори очите си, когато усещанията се изменят (инструкции, как именно се изменят усещанията, не се дават, а и въобще човекът е в неведение относно процедурата и целта на демонстрацията). Партньора на този човек, веднага след като той затвори очи, има задачата да сложи на което и да е място на масата лист хартия.

В девет от десет случая човекът отваря очи, когато ръката му се оказва над хартиеният лист!

А в тези случаи, когато човек “не открива” листа, отстрани е ясно забележимо “застиването” на ръката над границите на листа… колебание (в този момент неговата психика взема решение – да счита или да не счита измененията в усещанията за значими)… и движението се възобновява. Проекцията е зарегистрирала сигнал, но съзнанието е отказало да го приеме. Много, междувпрочем, важен момент, който ще разгледаме по-късно: неосъзнатостта на сензорната проекция  не означава  липса на доставена от нея информация; това свойство осигурява формирането на неосъзнат комуникативен слой, или, в термините на енергоинформациониката, егрегор.

Тоест фантомните усещания (може да ги наричаме усещания на “ефирното тяло”, усещания на “полето”)  позволяват да се открие абсолютно неосъзнатата информация за  местоположението на листа! При това в практически смисъл абсолютно не е важно, на основата на какви данни е била получена тази информация – подпраговия звук от поставянето на хартията, неосъзнатото движение на въздуха от ръката на партньора, непроникващото в съзнанието изменение в ритъма на дишането му, изменението на топлоотражението от повърхността на масата и т.н.

Каналите могат да са много, но поставената задача за концентрация върху фантомните усещания, в съчетание с пряката инструкция да се регистрират техните изменения и косвената – да се регистрират те в определена област (някъде над масата), дава в резултат неосъзнатата редакция на тактилната проекция и съзнателната регистрация! Чудо, фокус, нещо предизвикващо удивление… Но съвсем закономерно!

Аналогичен експеримент за осъзнаване с помощта на проективните механизми на неосъзнатата пряко информация е даден от О.Морозом в неговото изследване на феномена за търсене на предмети с помощта на рамка (вж. информацията на Школата ДЕИР в Интернет на адрес www.deir.org). На него, в частност, му се е отдало да покаже, че търсенето на скрит предмет пряко зависи от присъствието в помещението на човека, който е скрил предмета, което съвършенно се съгласува с нашите изводи. Човекът не показва с вида си, къде е скрит предмета, но психиката на търсещия подсъзнателно отразява измененията в неговата стойка, ритъма на дишането, направлението на погледа, проектирайки върху движението рамки. И ето, предметът е открит. Думи няма, с помощта на полиграфа може да бъде постигнато същото. Но с рамката всичко е по-евтино и по-удобно.

Още един, не по-малко нагледен пример – това е усещането за “поле”. Ако “опипаме” своето собствено поле, като се концентрираме върху неговите качества, такива като еластичност, топлина, вибрация, а след това “опипаме” полето на друг човек, то веднага се открива, че полетата се различават!

Най-общо, не е важно, в каква страна са разликите, за нас сега е важен факта, че тези разлики съществуват. От какво са възникнали те? Разбира се, защото този човек има друга температура на тялото, друга кожа, друга дреха, друг цвят на лицето, друго тегло, вие по някакъв начин се отнасяте към този човек… Човекът е друг!

Но нали в този момент ние не мислим за температурата на неговото тяло и подобни различия. Ние върху тях даже не се и концентрираме, цялото наше внимание е

погълнато от фантомните тактилни усещания – но ние сме уловили разликата. Неосъзнатите особености на човека са се насложили върху нашата сензорна проекция, позволявайки ни достатъчно ясно да доловим някакво различие.

А ако поставим задачата да се намерят тези изменения в определена област, например на гръбначния стълб (да си спомним, че в примера с листа хартия ние имахме косвена инструкция да проследим измененията в конкретна област)? Та нали в областта, да допуснем, на радикулит ще присъстват цял ред изменения - разместен прешлен, напрежение на мускулите, повишена температура, изменение на цвета на кожата. При това, в ред случай, тези изменения са напълно неразличими, даже ако знаеш, какво да търсиш! Да се вземе под внимание и общия тонус на мускулатурата, и неговото незначително повишение, и стремежът да се щади засегнатата обрласт, и т.н. - това е задача, достатъчно сложна за съзнанието. Но фантомното усещане, прояваващо се в сензорната проекция, е способно да открие това напълно елементарно. Което, както показва практиката, и прави. Диагностиката по фантомните усещания – тактилни и визуални (по полето и аурата) – е способна достатъчно точно да покаже мястото на травма, в това число стара, локализацията на болезнено огнище. При това в ред случаи това нарушение може да бъде открито само чрез инструментално изследване – самият обект на изследвания отрича неговото съществуване!

Тук не е излишно да си припомним експеримента на известния психолог В.М.Алахвердова, който илюстрира крайната изостреност на неосъзнатите механизми на нашата психика. В този експеримент предлагат на човек без да се замисля да назове дните от седмицата на няколко произволни дати, и било открито, че обектът на този експеримент статистически достоверно извършвал една и съща грешка! Тоест поставената задача се изпълнявала, но в съзнанието влизала в изкривен вид – макар, както се струвало, е било невъзможно да се изпълни без тренировка. При такива възможности на разума не е чудно, че при помощта на сензорната проекция на полето екстрасенс е улавял информация за развиваща се патология.

Нека да зафиксираме нашия извод.

Изменението на фантомното възприятие на сензорните проекции позволява да се направят осъзнаеми данните, получени в неосъзнат  пряко вид. ”Полето”, “аурата” и “ефирното тяло”, като взаимосвързани проекции, могат да се разглеждат в качеството си на самостоятелни информационни и информативни феномени.

Като феномени пасивни, регистрируеми при активно възприятие, ще им дадем независимо от канала (зрителият, тактилния, проприорецептивния, слуховия, вкусовия, обонятелния) общо название – ПОЛЕ, или СЕНЗОРНА ПРОЕКЦИЯ (по-нататък СП).

 

“Докторе в лявото си коляно чувствам нещо, подобно на  замисленост” (Е.Шварц, “Дракон”). Смешно. Но нима някои се е опитвал да изясни от какво е предизвикано нелогичното усещане?

 Глава 3

НАШИТЕ УСЕЩАНИЯ – ТОВА СА ТУХЛИЧКИТЕ НА ЧОВЕШКАТА РЕАЛНОСТ

 Нека сега да разгледаме някои допълнителни свойства на сензорните проекции, важни за нашето по-нататъшно изследване. Да направим това например чрез упражнението "кълбо”, което се състои в създаването между дланите на сгъстена сензорна проекция, така нареченото “полево кълбо”(при поставяне на дланите паралелно една на друга и концентрация върху усещанията в дланите и между тях, при тяхното внимателно, с размах от няколко милиметра, бавно сближаване и раздалечаване, възниква усещане на някакъво сгъстяване (налягане, температура, вибрация, тежест) между дланите. По-нататък с това сгъстяване са достъпни манипулации, като с материален обект).

Първо това е комплексност. Сензорната проекция винаги е комплексна, тоест тя се състои не от фантомните усещания от един сензорен канал (например, тактилния за топлина) и даже не от сложните фантомни усещания от един сензорен канал (топлина, вибрация, налягане), а от смесените фантомни усещания от няколко канала, при това данните от единия канал лесно преминават във фантомните усещания от другия канал. Тоест “кълбото”, например, освен топлина и налягане (тактилния канал) притежава  свойството тежест (проприопрецептивния канал) и може да бъде зарегистрирано зрително във вид на аура (зрителен канал). На тази база ние можем да предположим, че в нашата психика съществува механизъм, който осигурява описаното “кръстосано” проектиране на сензорните сфери една върху друга и по този начин възпроизвежда в съзнанието комплексно, удобно и естествено образа за калкулирано моделиране на бъдещата активност.

Освен това, при движения само на едната длан, в другата длан се регистрират изменения във възприемането на сензорната проекция (“кълбото”) – във вид на изменение на налягането, като че то се предава от длан на длан, както това би ставало, ако между дланите е бил притиснат въздушен балон. Тоест данните от проприорецептивния канал (движението на ръката и усилието, с което тя се движи) се връщат в психиката в качеството на фантомно тактилно усещане.

Съвършенно аналогичен механизъм е задействан при така нареченото “почукване” с полето на пръста по дланта.

Второ, това е анизотропност[7]. Създаденото “кълбо” може да бъде положено на едната длан, при това на другата длан него(фантомните усещания за кълбо) го няма, да бъде предадено от едната ръка на другата, да бъде сложено на масата, да бъде взето от нея. При това самото кълбо може да измени своите свойства в посока на намаляване (например да “олекне” или да стане “по-студено”), което зависи, както ще покажем по-късно, от елементарното нарушение на концентрацията и въвеждането в действие на филтриращи сигнала механизми на съзнанието, но то никога само не може спонтанто, без волево усилие или странично действие (последното ще бъде обсъдено по-нататък) да прескочи от длан на длан или да се окаже на друго място върху масата, а също така внезапно да стане “по-тежко”, “по-горещо”, “по-еластично”, тоест да усили своите свойства.

Създава се впечатление, че, ако е възможно да се изразим така, “концентрацията” на сензорната проекция и нейното местоположение се регулират от подсъзнателни механизми на психиката по еднотипна схема. Като че ли фантомните усещания, от които се състои “кълбото”, се явяват някаква “енергия”, способна самопроизволно да се намалява, но никак да не се увеличава.

Трето това е мобилността. Свойство, отново така добре проявяващо се при индивидуалния експеримент с “кълбото”. Достатъчно е да се създаде тази сензорна проекция, нарочно да се усили едно от нейните свойства, например топлината, а след това да я потопим в слънчевия си сплит, и по тялото преминава отчетливо топла вълна. Ако потопим “кълбото” в областта на лицето си, също възниква забележимо усилване на топлинните усещания в дадената област.

Разбира се, в материалния свят нищо от никъде не преминава – дори само заради това, че в слънчевия сплит няма никаква “дупка”, в която да поставим “кълбото”, но фантомните усещания, свойствата на сензорната проекция, проявяват потресаваща проникваща способност! Те с лекота могат да бъдат пренесени във всяка точка на тялото, изменяйки усещанията в нея. Това свойство е много важно при използването на сензорните проекции за самопомощ, за саморегулация. То позволява да се намалят усещанията за болка, да се увеличи загряването на тъканите, да се подобри кръвообръщението, да се стимулира активността. Това е най-простия и изящен способ да се реши много сложната задача за саморегулация (автотренинга, автосугестията, например, подразбират за решението на аналогична задача изпадането в транс).

Ние ще се върнем към разгледаните особености на сензорните проекции малко по-късно, когато ще разглеждаме практическите аспекти на техните приложения. За сега има още няколко свойства, които все още не сме изучили, в това число такова важно, като обективността, тоест достъпността за независимо наблюдение от няколко наблюдатели.

Но това ни кара да разгледаме варианта, какво става, когато сензорната проекция на един човек се предлага в качеството на предмет на вниманието на другия човек. Точно тук започва най-интересното!

Какво става, когато един човек (“А”) поднася ръка към повърхността на тялото или дланта на друг човек (”Б”)? Разбира се, “А” построява класическа сензорна проекция. Но нали и “Б” прави същото! “А”  неосъзнато си представя, че неговата длан е обкръжена от сензорна проекция, малко по-голяма от материалната ръка, също както и това, че повърхността на тялото на “Б” също е обкръжена от сензорна проекция (в дадената ситуация неосъзнатата механика на психиката безхитросно използва инстинктивната хипотеза за физическо подобие – така ние, виждайки, че някой силно се е ударил, неволно се присвиваме, пренасяйки върху себе си предполагаемите усещания на ударилия се сродник). Така и “Б” знае същото! “А” знае, какво той би усетил, ако се докосне до “Б” и създава съответната проекция, но и “Б” знае същото и подсъзнателно екстрапулира, как усеща своята сензорна проекция “А” и неосъзнато създава своя сензорна проукция с отчитане на хипотезата, че “А” има сензорна проекция. Още повече “А” отчита усещанията на “Б”, неговата сензорна проекция, непроизволно дешифрирайки изменението в многобройните невербални особености на неговото поведение. И обратното! “А” и “Б” се стремят да установят контакт между

своите сензорни проекции – със всички закономерности, изяснени от нас за сензорните проекции!

Възниква усещане за “полеви контакт” между двете сензорни повърхности, обкръжаващи зоната на сензорните проекции. То е по-голямо по “дебелина” отколкото “едностранната” проекция (например при “контакт” с нежив предмет). Но това не е най-важното. Важно е това, че този контакт в пълна сила притежава свойствата комплексност и анизотропност.

Тоест върху тази зона на контакт се проектира във вид на фантомни тактилтни усещания цялата неосъзната информация, получена от контактуващите субекти един за друг! И едновременно всеки от субектите построява своя сензорна проекция от неосъзнатата хипотеза, че партньора му трябва да има същите усещания, като него самия!

Това значи, че съгласно дадената хипотеза за общи усещания в зоната на контакта, волевото изменение на тези усещания у единия ще доведе до изменения на усещанията у другия.

Вярно ли е това? Да, разбира се, вярно е. Та нали сензорната проекция ни позволява да правим  по-достъпни за психиката обикновено неосъзнатите сигнали! Изменението на дистанцията между контактуващите повърхности, изменението на температурата на една от контактуващите повърхности, изменението в изражението на лицето на единия от партньорите, изменението на неговата поза и ритъм на дишане – всичко това веднага намира своето отражение във фантомните усещания за полевия контакт. А изменението на усещанията води до неосъзнато изменение в поведението и отново се отразява на усещанията в зоната на контакта…

Щом измененията в поведението доведат до изменения в усещанията, то възниква зона на невербален рапорт, зона на обратна връзка по проективния канал. “А” подражава на “Б”, “Б” подражава на “А”. Сензорната проекция заема интерперсонално, комуникативно положение. И наличието на този феномен лесно може да се демонстрира чрез експеримент – този експеримент много от нас са правили още в далечното детство, и този ефект се наблюдава даже при хора, които не умеят да се ползват от сензорните проекции.

Човек стои със затворени (а най-добре – със завързани) очи. Не са му дадени никакви инструкции. Друг човек, стоейки зад гърба му, поставя дланта си на разстояние петнадесет сантиметра от повърхността на тялото на стоящия, в областта на основата на шията отзад и държи ръката си неподвижно в продължение на няколко десетки секунди, постигайки усещане за полеви контакт. След това дланта започва бавно да се отдръпва назад, или обратно - да се придвижва напред (вариант – да се придвижва усещането за поле, което винаги се съпровожда с трудно доловими, но все пак присъстващи усещания за приближаващо се или отдалечаващо се движение), и стоящия започва да се поклаща и накланя в съответната страна! Това е очевидно, а понякога е толкова ясно изразено, че се налага да се помогне на доброволеца да възстанови равновесието си, за да бъде предпазен да не падане! При провеждането на експеримента не се казва нито дума, но при това индуктура може да нарушава равновесието на доброволеца на която и да е страна по свое желание.

Нека да обясним този експеримент. В началния период от време, когато ръката се държи неподвижно и се създава усещане за полеви контакт, индуктура построява своята сензорна проекция, постигайки нейната неизменност. Това означава, в това число, че той несъзнато проследява спонтанните движения на реципиента, съхранявайки неизменно разстоянието от дланта до неговото тяло. Реципиентът неосъзнато възприема, проследява дланта на индуктура, изпълнява същото.

По-нататък индуктора нарушава равновесието и започва, например, да отдръпва дланта (или да отдръпва проективните усещания за полето, премествайки дланта подсъзнателно), но се стреми да съхрани полевите усещания на същото ниво на интензивност, тоест проследява ритъма на естественото поклащане на репициента. Репициентът също се стреми да запази усещанията постоянни, затова неосъзнато измества естественото поклащане в страната на преместване на дланта. И ефектът е постигнат!

Разбира се, може да се възрази, че същият този ефект може да бъде постигнат без всякакви такива усещания за полеви контакт. Пробвайте. Резултатът е практически нулев. Защо? Защото рапорта, включващ проследяването на усещанията на репициента, не възниква.

Благодарение на този феномен е възможно  безконтактно отнемане на болката, в това число и на главоболието, безконтактните масажи, още по-сложни въздействия… Но това е друга тема. И затова си заслужава вече да се говори в друга терминология, до която ще стигнем в края на нашата статия. Нека сега да запишем извод, който продължава нашето изброяване на свойствата на сензорните проекции.

Четвърто, сензорната проекция може да проявава свойствата интерперсоналност и комуникативност. И ето така, в това отношение сензорната проекция се явява обективна. Какво е това обективност? Обективност – това е достъпност за независимо наблюдение.

Най-лесно е да се използва малко шеговития пример: “А” заявява, че на масата стои тенджера. Ако “Б” наблюдава тенджерата на същото това място, то обективността на тенджерата вече може да се заподозре. А ако вече “Б”, влизайки в празна стая, попита от там  “А”: “Какво прави тази празна тенджера на масата?”, то тенджерата несъмнено е обективна, реална, и съществува независимо от съзнанието на “А”. А ако “Б” не може да намери върху масата тенджера, тоест не открива нищо, или намира, да кажем бутилка водка, то “А” по-скоро се майтапи или има алкохолно бълнуване.

Ако нещо удовлетворява изискването за обективност, то това нещо се явява реално. Ако не удовлетворява, то то не може да бъде признато за реално.

За да може тезиса за обективност на сензорната проекция да стане по-очевиден, ще отговорим на ред деликатни въпроси относно обективността на различни явления от нашия свят. Обективен ли е камъка, ако никой с никакви способи не го наблюдава? Не, и за неговото съществуване ние можем само да предполагаме.

Но обективно ли е словото? Ето, това е по-сериозен въпрос. Самото слово в неговата материална форма (шум, знаци върху хартия) е несъмнено обективно. А неговото значение? Значението е нематериално, това е понятно. Но думата “брилянт” в руския

език означава едно, а в английския – нещо съвсем друго – “блестящ”. Съответно руснак и англичанин ще разберат всеки по своему. Като че ли значението на думата не е обективно, а е обективен само звука като материален носител.

Но все пак не е така просто. Ако думата “брилянт” е записана на магнетофон и е дадена да се прослуша само от руснаци, то при всеки от тях ще се проявяват, независимо един от друг, набор от приблизително еднакви значения. Тоест в дадения случай, в рамките на един език, думата и нейното значение проявяват свойството обективност. Да го запомним.

Сега да се опитаме да погледнем на този проблем от друга страна. Да предположим, на двама различни човека се се появил извънземен, способен свободно да променя формата си, и се е появил в различен вид. И така, извънземният е материален и реален. Но могат ли да направят същия извод тези, които са го видели? Обективен ли е той, ако са го видели по различен начин? Но все пак и този, и другият наблюдател могат да направят един и същи извод: нещо е имало. Значи, в най-малка степен, съществуването на дадения извънземен е обективно.

 Тогава как стоят нещата със сензорните проекции?

Първо, сензорните проекции притежават свойството интерперсоналност. Тоест в краен случай те притежават тази обективност, както и нашият извънземен от предходния пример. Сензорната проекция на един човек е способна да взаимодейства със сензорната проекция на друг, и този  другия е способен да забележи изменения на полето на другия човек – още повече, че проекцията е способна да му повлияе. В това отношение тя е обективна.

Второ, сензорната проекция на един човек се моделира от другия поради физическото подобие на всички хора и създава илюзия за собственото възприятие. Именно затова тя и притежава комуникативни и интерперсонални свойства. И следователно, тя е обективна точно по същия начин, както и значението на дума за единна езикова среда. И следователно, нейните свойства никъде не изчезват, даже ако не се осъзнават. И ние можем да направим нашия извод.

Сензорната проекция притежава свойството обективност. Тя е също така обективна, както значението на дума в единна езикова среда. Тя съществува независимо от човешкото съзнание, също както и материалния свят, който съществува независимо от това осъзнава ли се или не.

Указаните свойства на сензорните проекции определят както сферата на тяхното природно влияние в човешкото общество, така и потенциалните способи за техните приложения.

Особено интересен е въпросът за детайлното описание на каналите, по които сензорните проекции могат да се предават от човек на човек. Макар в голяма сметка въпроса да не е твърде принципиален и да се решава в рамките на обикновения здрав смисъл и общоизвестните психологически експерименти, така че това е дело на бъдещето. Хората са физиологически подобни един на друг (и не само един на друг, но и на животинския свят – например бързите движения означават възбуда), което прави възможна мимическата, позиционната и интонационната комуникация. Освен това,

известно е, че настроението на човек притежава свойството да се предава на съседа, даже има такъв термин –“психическо заразяване”. И даже е доказано, че след прекратяване на контакта със събеседника, в продължение на няколко десетки минути, човек съхранява неговите поведенчески следи, демонстрирайки същите тези поведенчески особености, макар че този пример повече ще ни послужи при разглеждането на междуличностната роля на тригерните усещания, известни под името енергия или централни потоци (В.Самохвалов). Ние, копирайки позата на човека, променяме своя сензорен свят и нашата психика получава отпечатък от усещанията на този човек, макар отразеният в нашата психика косвен образ да е чрез копиране на позата. По данните от работата на учените от РАН А.Годика и Ю.Гуляева, даже един пръст излъчва топлина от порядъка на десетки миливата, а тогава, когато организмът на човека реагира на въздействие върху кожата то е вече стотици микровата… Така че каналът е огромен.

Но, още веднъж подчертавам, че въпроса за канала, който служи като предавателно звено, е непринципиален. Ние можем  емпатично да усетим гнева на човека, например, копирайки във въображението си неговата интонация, или неговата поза, или неговата мимика, или характера на движенията му, или звука от дишането му, или от всичко по-малко. Да се копира, да се усети някакъв отпечатък на вътрешните усещания на нашия събеседник – та нали ние сме физиологически подобни.

Именно такава незадължителност на канала за предаване на информацията ни кара да считаме сензорните проекции, с други думи полето, за самостоятелен феномен. Точно по същия начин движението може дабъде изразено във всеки обект, и именно така проекцията може да бъде създадена на основата на всеки елемент от поведението на човека. Въобще ние още не много ще се докоснем до този въпрос по-късно, защото, както показва практиката, при взаимодействието съзнание–съзнание всеки набор от общи данни е способен да служи за комуникативна среда. Интерфейс на взаимодействието.

Полето, аурата, ефирното тяло – те са напълно реални, макар и нематериални феномени. Те съществуват дотолкова, доколкото съществува човека и се явяват феномени на граничната реалност.

Обикновено философията определя две разновидности на реалността: обективна и субективна. Обективната реалност така или иначе е свързана с материални проявления: това е именно материята или нещо, което влияе върху материята, тоест поле. Една от важните характеристики на обективната реалност се явява енергията. Субективната реалност не притежава свойството обективност (та нали не може точно с преки методи да се изясни дали събеседника има съзнание) и не притежава енергия.

Но в случая със сензорните проекции ние имаме работа с обективната реалност, която обаче не притежава самостоятелна енергия. Не идеална, в чист вид субективна, и не материална. Сензорните проекции са нематериални, но обективни. Това и ние ще назовем реалност от второ ниво, и, както ще видим по-късно, феномените на втората реалност в действителност съставят цял завършен свят, достъпен за взаимодействия с човека

В началото беше Словото. Но има ли за човека нещо друго, освен него? Та нали цялата Вселена за нас - това е безкрайно отражение на усещанията, придобили значения и застинали в слова.

Глава 4

ДА ОБЩУВАМЕ, ДА НАУЧАВАМЕ, ДА ВЛИЯЕМ,ДА ИЗЦЕЛЯВАМЕ. РАБОТАТА Е В ТРЕНИРОВКАТА.

Каква е потенциалната сфера на приложение на техниките на сензорните проекции? Без да навлизаме в детайли (те в термините на енергоинформациониката са описани в много книги, в това число и в пособията на Димитрии Сергеевич Верищагин), да се опитаме просто да определим областта на тяхното приложение: целителство, диагностика, психология, допълнителен канал за информционно взаимодействие, полезен в социалния живот. Перспективите са огромни. С помощта на сензорните проекции човек може да осъществи своята архитипична[8] мечта: да взаимодейства със себеподобните си на ниво съзнание–съзнание, без да прибягва до помощта на тромави думи.

И, както ще покажем по-нататък, сензорните проекции са способни да обезпечат наистина дълбоко взаимодействие със съзнанието. Но нека, за сега, да се спрем на особеностите на практическото използване на сензорните проекции.

Първо, както ние вече с вас открихме, сензорните проекции позволяват да се внесат в съзнанието обикновено неосъзнати данни и се явяват прекрасен инструмент за получаване на информация и невербална сугестия.

Второ, сензорните проекции разрешават “незаконно” предаване на усещания от една част на тялото към друга и от човек на човек.

Трето, нашата психика, фокусирайки вниманието върху процеса на търсене, непроизволно построява сензорната проекция така, че тя максимално да отразява данните, съотвестващи на поставената задача, – така, по полето над едни и същи места на тялото може да се направи предположение за настроението на човека и за състоянието на неговото здраве, да се изучи общото поле и полето на подлежащите органи, тоест сензорните проекции автоматически се настройват на отражение на необходимите на съзнанието данни. Естествено, че без сетивни органи нашето съзнание е неспособно да получава информация отвън, но трябва да се отчита, че човек все пак получава информация не само за сметка на непосредственото възприятие. При това върху сензорната проекция може да се отразява информация от всички области, чак до бегло забелязана статия във вестник.

Четвърто, благодарение на комплексността на работата на механизмите на нашата психика сензорната проекция е способна гъвкаво да се управлява, обезпечавайки както доставката на данни, така и въздействия: усещанията преминават от една част на тялото към друга част на тялото, а в междуличностна ситуация – от човек на човека.

 Сензорните проекции са неоценими като средство за разширено възприемане на света и интерперсонално взаимодействие, тъй като позволяват да осъзнаваме обикновено неосъзнати данни, лесно предават усещания, автоматически се настройват спрямо поставената задача и са гъвкаво управляеми.

Но използването на сензорните проекции притежава и недостатъци. И те са пряко свързани с това, че проекцията съществува на субстрата на човешката психика. Ние сме длъжни да ги изброим.

Преди всичко сензорната проекция е крайно чувствителна към съдържанието на психиката. Това е очевидно - та нали тя се създава от психиката. Особен отпечатък наслагва информацията или конструкцията, подложена на осъзнаване. Във връзка с това, при използването на сензорната проекция резултатът може частично да илюстрира не реалността, а някакъва идеална конструкция, създадена с помощта на въображението или получена отстрани. Например, нетрениран биоенергетик ще предположи “неприятно” поле у човека, което съответства на външно неприятна за биоенергетика персона. По същата тази причина полето на грамаден човек ще му се струва по-плътно и широко (повсеместно наблюдаван феномен). За съжаление, с този феномен е свързана и крайната замърсеност на биоенергийните теории с разнообразни мистични концепции и псевдорелигиозни митове.

За да се предотвратят подобни грешки, за надеждното използване на проекцията е необходима някаква тренировка - тя се състои в изострянето на способността да се осъзнават усещанията на сензорната проекция отделно от наложените върху нея сигнали в хода на вторичното осъзнаване. Това е така нареченото изключване на вътрешния критик, който е в съзнанието и представлява механизъм за преоценка на външните данни. За съзнателното изключване на този механизъм могат да бъдат използвани няколко приома, най-простия от които – е тренировката на осъзнаването и вербализацията на първите усещания на сензорната проекция и игнорирането на вторите, тъй като сработването на механизмите на преосъзнаването изисква време.

Следващите два недостатъка се явяват преки следствия от предходния.

Един от тях – това е практическата невъзможност да се открие липсата на нещо с помощта на сензоропроективните методи. Това става очевидно, ако се вземе под внимание свойството самонастройка на сензорната проекция. Ако нашата психика се сблъсква със задачата да намери нещо, а в областа на търсене няма нищо, то прага на чувствителност започва да се понижава до тогава, докато не бъдат получени някакви усещания. По-нататък те се подлагат на интерпретация в рамките на поставената задача – “да се намери нещо”. В подобна ситуация резултатът няма да съответства на истината -  и, между другото, именно благодарение на тази особеност се е провалила цяла серия некоректно поставени експерименти: например, когато зад параван са поставяли изрязан от шперплат човешки силует (така, че да се вижда сянката му), а на изпитвания биоенергетик е била давана задачата, да кажем, да намери от какво е болен “пациента”. Разбира се, некоректността на упоменатия “експеримент” не подлежи на съмнение.

За да изключим подобен род грешки трябва много внимателно да сравняваме усещанията със съседните области, тогава  става явно различието между бързосъздаваната от  реален сигнал проекция и бавно формиращата се при отсъствие на сигнал проекция. Това е възможно при наличието на голям опит.

Друго: информативността на сензоропроективните техники при нетренирани хора е изключително зависима от външна индукция. Това е било нееднократно показано чрез опит: в присъствието на позитивно настроени експериментатори биоенергетикът показва значително по-добри резултати, отколкото в присъствието на скептици. Това също е напълно естествено - та нали при формирането на сензорната проекция психиката се опитва да наложи върху една и съща сензорна зона едно съобщение “ето тук е скрит предмет” и няколко “нищо няма да се получи”. В присъствието на позитивно настроена аудитория сензорната проекция се усилва за сметка на наслагването на сигналите от съседите. Именно затова, в частност, упражнеито “кълбо” отначало се получава по-трудно самостоятелно, отколкото в група, а при провеждане на групов експеримент биоенергетикът често трябва да отдели скептика, тъй като неговото поле “пречи”.

И тази грешка е сравнително лесно преодолима – нужно е само да се сформира навик за пространствено отделяне на източника на проекцията. Трябва да се отделят полетата на обекта на изследването и на околните – затова е достатъчна неголяма тренировка за различаване на източниците на проекция и разделянето на трите пространства (за тях ще стане дума в следващия том), достъпни за човека.

 

Да обобщим: недостатъците в използването на сензорните проекции са свързани с тяхното непроизволно изкривяване за сметка на допълнителното съдържание на психиката, макар да могат да бъдат отстранени в процеса на тренировка с верификации[9].

 

- Интересно, аз чух ли това или така ми се стори?

- А ти провери!

Глава 5

РЕГУЛАТОР НА МОЩНОСТТА НА ЧОВЕКА – ТРИГЕРНИТЕ[10] УСЕЩАНИЯ

 До сега ние говорихме за проекциите, образуващи се в хода на активното възприятие, тоест човекът се предполага, че следи своите усещания, следи ги и едновременно фиксира вниманието си върху задачата за получаване на специфични данни. А как стоят  нещата в ситуации, когато човек е зает със странична активност и не изпълнява фокусировка на вниманието, необходима за създаване на СП? Прониква ли по проективния механизъм в неговата психика нещо от околните, и ако да, то в какви усещания се изразява това? Възможно е, в по-дълбока и фундаментална за психиката активност? Та нали, повтарям, психиката на неволната "мишена” не е заета с нищо специфично, никакъв шаблон ( спомена за усещанията като, например, за построяване на тактилна проекция) не съдържа в себе си – а за създаването на проекция е

необходимо наличие на шаблон, върху който да могат да се наслояват проекцируемите усещания.

Действително, освен битуващите в биоенергиините среди повече или по-малко рационалните за нас сега термини “аура”, “поле” и “ефирно тяло”, присъства още и терминът “енергия”, който подразбира някакъв активен агент на влияние, способен да въздейства на страничен от субекта човек, който не се намира в явна комуникативна ситуация с въздействащия.

“Енергията”, която се излъчва от субекта, е способна да изменя активността на “мишената”, по различни начини да влияе на нейното психическо и физиологическо състояние. Тоест за разлика от сензорните проекции, които се явяват резултат от активното възприятие и се появяват като следствие от насочената работа на психиката, “енергията” самостоятелно влияе на психиката, заставайки я да изменя своето съдържание. Струва си да потърсиме психологически еквивалент на това понятие – енергиите “чи”, “ци”, “кундалини”, стотици години са се използвали от източните практики. Ние бихме могли веднага да преминем към описание на назованите усещания, но все пак да пробваме отначало малко да поразсъждаваме.

За изследване на този въпрос трябва да се замислим затова, какви вътрешни реалии[11] освен тези или други дошли отвън усещания, присъстват в нашата психика постоянно.

Първо, това са “мислите”(ще се възползваме от тази нищо конкретно неозначаваща дума), изразени в образи и / или думи. Не става – те са невероятно разнообразни. Емоциите, чувствата – също са променливи. Радостта, да кажем може да присъства , а може и да не присъства. Но нещо все пак се явява постоянно. Това е двигателната и рефлексивната (калкулативната) активност – в каквото и състояние да пребивава психиката ни, една или друга степен на моторната активност и рефлексия все едно присъства.

Нека да анализираме собствените си усещания в опасна ситуация, която изисква бързо реагиране, непосредствено преди действието. Главата се запълва от ситуационни мисли, но ние се договорихме да ги изключиме от разглеждането. Преобладава конкретен емоционален фон – страх, гняв, радост... Но емоциите също не ни интересуват. Повишено е нивото на адреналина. Налягането. Честотата на сърдечните удари. Мускулният тонус. Но как ние усещаме всичко това? Човек сам по себе си не чувства адреналина, рядко – налягането и много по-рядко – собственото си сърце. А сумарното напрежение на мускулатурата... То присъства в една или друга степен постоянно. То добре се осъзнава, но напрежението на мускулите на крайниците не е чак такава постоянна величина (действието може да се състои и във вик). Активността неизбежно предшества напрежението на тялото, необходимо за всяко действие. Напълно логично – за действието е необходима опора на тялото, а значи е повишена твърдостта на тялото, повишено е вътрешното налягане и напрежението на мускулите на корема и диафрагмата. Но как се усеща това – и какви вътрешни еквиваленти съответстват на това?

Имам в предвид изразеното в усещания тригерно вътрешно усилие, което подготвя действието, пуска каскада от реакции (усещане от този род много са търсили в детството, опитвайки се да помръднат ухото си или да свият езика си на тръбичка).Наистина, както вече казах, това усещане отдавна се използва в източните

енергийни практики и е известно под названието чи, ци, кундалини. Димитрии Сергеевич Верищагин и Школата ДЕИР  използват термина “възходящ поток” за обозначаване на това тригерно усещане.

Възходящият поток, или тригерното усещане трансформиращо активността, се усеща като идваща отдолу нагоре вълна на напрежение или уплътнение вътре в тялото, преимуществено пред гръбначния стълб, в голяма част от случаите се съпровожда с топлинни усещания. Интересен за нас момент се явява това, че при усилване на усещането за възходящия поток възникват допълнителни изменения – натежаване на главата и тялото, често горещина, и неголямо усилване на честотата на сърцебиенето, и изменение в стойката.

Движението на потока отдолу нагоре не е чудно, защото човешкият организъм използва всяка милисекунда рационално от физиологическа гледна точка, а тласъкът започва от опорната точка, тоест отдолу. Не е чудно и това, че тригерното усещане, подготвящо организма за активно действие, предизвиква комплексна каскада от физиологически реакции - от увеличение на мускулния тонус до повишаване на налягането.

Много по-важно е, че това усещане, усилвано съзнателно, води до увеличение на артериалното налягане, на мускулния тонус и общо функционално напрежение – и това е било потвърдено инструментално в изследванията на Школата ДЕИР с помощта на апарата за функционална диагностика АМСАТ.

Тоест “възходящият поток” (ВП) на практика се явява тригерно усещане, което пуска в действие множество съгласувани реакции, и в това отношение се явява неоценимо средство за саморегулация, приложимо както в социалната сфера за усилване на реакциите, така и в индивидуалната сфера. Както е показала практиката, усилването на ВП ускорява оздравяването при простудни заболявания, увеличава силата и скоростта на външните реакции, което позволява да бъдеш по-успешен социално, а неговото отслабване понижава артериалното налягане и помага да се заспи. Разбира се, практическите области на приложение на това тригерно усещане като инструмент за комплексно въздействие на състоянието на психиката са много повече, но тук няма да се съсредоточаваме върху тях.

Разбира се, само с една активност не е възможно да се опише състоянието на психиката, доколкото съществува и друг полюс – това е моделиращата калкулативна активност, често наричана рефлексия[12] или понякога ориентировъчен рефлекс. Действително, това са полярни процеси: психиката, за да разчете предстоящите действия, е принудена да се занимава с прогностична калкулация с отчитане на текущата ситуация, мотивацията и емоционалното състояние, а когато настъпва самото действие, този изчислителен ресурс, включително вниманието, преимуществено се използва за обезпечаване на самото действие.

Тази полярност косвено се проявява в обикновената за човека практика, когато за облекчение на еднообразна двигателна или рефлексна активност, за разсейване на излишния калкулативен ресурс, който със своята спонтанна активност пречи на изпълнението на задачата, се използва активност от противоположната сфера (аз карах велосипед, мислейки за времето, или човек решавал задача, барабанейки с пръсти ритмично или клатейки краката си).

Това е очевидно от обикновения битов опит и характеризиращите го езикови щампи: колко често човек, замислайки се за отвлечени неща, греши в разчета на действията си (препъва се, всичко му “изпада от ръцете”), и обратното, съсредоточавайки се върху изпълнение на действието, например маневра при управление на автомобил, изпуска хода на размишлението или нишката на разговора. Това е очевидно и от простата биологична логика: при неясна ситуация трябва да я оценим и в същото време активните действия трябва да са като минимум позабавени (не е известно, доколко те са адекватни), а когато действието вече е започнало, то да се жертват калкулативните  ресурси на психиката, които могат да потрябват при това, не е позволено – ще те “изядат”.

Това е очевидно и от наблюденията върху поведението на животни и хора: ако се допреш до червей той спира движението си и започва да мърда с предния си край, изучавайки обстановката, като при това, в това си състояние, той ще бъде значително по-чувствителен към раздразнението, отколкото в състояние на движение; котката, забелязвайки нещо непознато, замира или заема отбранителна позиция и остава така, докато не си изясни ситуацията; човек, намерил на пътя си нещо, предизвикващо интерес, също забавя придвижването си или спира, и ще възобнови активното си действие само тогава, когато се прекрати процеса на възприемане на новото явление (изключение се явява стимулацията отзад, усилваща движението във вид на незабавна реакция на бягство, или надпрагов по сила дразнител, които инициира явна реакция на бягство, но това, така да се каже, са изключения, потвърждаващи правилото. Фазата на анализа в тови случай започва вече след реакцията на бягство).

Какви свойства трябва да притежава включващото моделиращата калкулативна активност тригерно усещане – антагонист на тригерното усещане за двигателната активност? Преди всичко, то трябва да се разпространява от главата надолу: все заради това, че смяната на двигателния режим не позволява на първия да свали нотоварването от опорната част на тялото, а нотоварването трябва да бъде снето и да бъде равномерно разпределено по мускулите за облекчаване на бързата смяна на направлението на движение в случай на необходимост. Още повече, трябва да бъде снижен мускулният тонус, който ускорява мускулната реакция, не много да се понижат артериалното налягане и ритъма на сърцебиене (при липса на страх, който се явява първа фаза на реакцията на бягство), максимално усилена “съобразителност”, обострени чувства и мобилизирано внимание. Съответно неговото усилие трябва да се съпровожда със странични усещания за увеличаваща се “прозрачност”, “ясност” и не се съпровожда от усещане за топлина.

И такова усещане съществува и се използва в източната практика вече стотици години под названието “енергия на Космоса”, “прана” или (по-късно название)”рейки”. В Школата ДЕИР е приет по-рационален термин “низходящ поток”.

Низходящият поток или тригерното усещане на моделиращата  активност се усеща като идваща отгоре надолу вълна на “движение”, преимуществено пред гръбначния стълб, съпровождаща се с усещания за прохлада и субективна яснота.

При усилване на това тригерно усещане трябва да се наблюдава намаление на артериалното налягане, на мускулния тонус, което и е било потвърдено апаратно на установката АМСАТ в рамките на скрининговите изследвания, проведени в Школата

ДЕИР. Освен това, се усилва способността на субекта за концентрация на вниманието и за калкулация.

По този начин, “низходящия поток” (по-нататък НП), като тригерно усещане моделиращо калкулативната активност се явява неоценимо средство за саморегулация, позволяващо както да се коригират физиологическите реакции, така и да бъде удобно в социалната сфера (увеличава способността за оценка на ситуацията и способността за съсредоточаване). Както е показала практиката, усилването на НП намалява артериалното налягане, помага да се отпуснеш и заспиш, а също така премахва емоционалното напрежение. Отново практическите области на приложение на това усещане са толкова много, че на тях ще се спрем отделно.

Двете описани тригерни усещания позволяват гъвкаво да се регулира активността на човешкия организъм и неговата психика и са потенциално много перспективни за приложение за пара-медицински цели, така също и в състава на психотехнологически приоми за специално ползване – заявление, напълно съвпадащо с постулатите на източните практики.

Тези усещания, или централните енергийни потоци, определят две реципрочни направления на психическата активност – двигателно и моделиращо. При това, важно е, че те присъстват в нашата психика едновременно, и резултантното направление на активността се определя от относителния баланс на тези тригерни усещания, а величината активност – това е“абсолютната” величина на преобладаването на едното или другото усещане. Тоест навика за произволното им управление ще даде на субекта възможност не само по желание да превключи активността на психиката си, но и да управлява силата на резултантната реакция.

Очевидно е, че дадения навик е много изгоден в социален план, доколкото социалната успешност на човек зависи не толкова от силата на неговата ситуационна реакция, колкото от скоростта на превключването.

Обикновено превключването става по следния начин(да вземем за удобство опасна ситуация, изискваща значителна амплитуда на състоянието – макар в обикновена, неопасна ситуация всичко да става примерно по същия начин, но по-разтеглено във времето): пред човека стои проблем  във вид, да допуснем, изискващ бързо реагиране на вербалната агресия на съплеменник. Битовата наглост, която най-лесно можем да си представим като сблъсък в магазина между як нахалник  и класически нежен интелигент. Отначало се включва емоционалната реакция (обида) , но незабавно ответно действие без оценка на ситуацията е невъзможно. Да забележим, впрочем, че в дадения случай на противостояние ситуационната победа се намира на страната на този, който е проявил максимална агресия за минимално време (уви, макар да е неприятно да си признаем това). Първичната емоционална реакция се задържа – и започва ... какво? Оценка? Не. Наруганият очилатко започва да изброява в ума си “своите титли и звания”, за да получи достатъчна мотивационна база за преминаването на обидата в гняв. Това отнема някакво време, а след това следва отговор, като правило, неадекватен именно в силата на своята рационалност и, като следствие, лишен от необходимата в дадения случай персонална насоченост, а също недостатъчен за адекватна на сцената мотивация. Тоест в дадения случай нахалникът побеждава – само заради това, че неговата реакция, както моделиращата, така и активната, е по-бърза, отколкото у неговия опонент.

Но възможния навик за машинален контрол над тригерните усещания позволява много по-бързо и по-мощно да се изрази реакцията. Както с регулатор на силата на звука при приемници с различна мощност: завъртането на един и същ ъгъл, заемащо едно и също време, предизвиква съвършено несъпоставимо нарастване на силата на звука – така и в нашия случай подсъзнателния (на тази особеност ще се спрем по-късно) контрол върху тригерните усещания позволява да се получи мигновенно ситуационно преимущество.

За да можете изведнъж да почувстваш вътрешен подем трябва много нещо да си спомниш. Но може и по-просто – да почувстваш подем.

Глава 6

 

ДА РЕГУЛИРАШ, ДА НАСТРОЙВАШ,ДА УПРАВЛЯВАШ.

РАБОТАТА Е ТРЕНИРОВКАТА

Тригерните усещания в социалната сфера притежават допълнителни възможности, свързани с междуличностните проективни взаимодействия, но най-пълно се отдава да се разгледат те, след анализ на индивидуалната архитектоника на тригерните усещания (“централните потоци”) на човека. Това е най-просто да се направи, като се опираме както на източните теории, така и на индивидуалния експеримент, който може да се направи екстемпоре[13] в процеса на четене на текста.

Зоната, в която преимуществено се осъзнават тригерните усещания, понякога още се нарича централен енергиен канал – това е областта в тялото пред гръбначния стълб, от перинеума до върха на главата. Разбира се, сами по себе си усещанията са субективни, и в зависимост от индивидуалната чувствителност зоната на осъзнание може да бъде по-широка, да обхваща гръбначния стълб, а също така “прекъсната”, когато централните потоци в определен участък се усещат лошо.

Логично е да се предположи, че при постоянно присъстващи тригерни усещания за прехода на психиката в едно или друго състояние, може да има значение нивото на съсредоточеност в зоната на тяхната проекция – двигателната реакция и активизиращото я усещане, например, се включва отдолу нагоре, и, съответно, по-изразена реакция ще предизвика концентрация на вниманието, и като следствие, осъзнаването на тригерното усещане за ВП в долната част на тялото. Логиката подсказва, че някакои зони от човешкото тяло по-често се явяват участъци на съсредоточаване, отколкото други, макар и само затова, че някои участъци са по-важни за жизнените функции. Например, шията е по-важна и по-уязвима, отколкото горната част на гръдния кош, защитената от гръдната кост  и ключицата: очите, основата на носа и междувеждието са по-жизненоважни и по-лесно уязвими, отколкото лицевия череп и челната кост; областта на сърцето (наддиафрагмената област, където сърцето приляга към гръдната стена) е по-важна, отколкото областта над пъпа, където аортата е разположена пред самия гръбначен стълб и е прикрита от връзките на стомаха и оментума. Естествено е, че подсъзнателната концентрация върху уязвимите области е важна за оцеляването и определя един или друг способ за същото това оцеляване. Непроизволната съсредоточеност в шийната област, като правило, корелира с

вербалната активност, съсредоточеността на нивото на междувеждието – със зрителната, а на нивото на долната част на корема – със сексуалната, което е напълно естествено и би било странно, ако не беше така.

В източните дисциплини на такива, привични за човека възли на съсредоточаване е дадено названието “чакри”, но ние няма да се занимаваме с детайлно описание на тази теория. За нас е по-важно, че реалността на съществуването на такива зони е лесно да се провери, като се проанализират собствените усещания.

Например, достатъчно е да пробвате да съсредоточите вниманието си в областта на проекцията на централните потоци на нивото на основата на черепа или на няколко сантиметра по-високо, за да се убедите, че това ниво ще се окаже неустойчиво – само не много да се отвлечеш и вниманието само по себе си ще “отиде” или на ниво малко по-високо от средата на шията, или на нивото между веждите. Ако сравним продължителността на съсредоточеност в тези зони и между тях, ще стане очевидна стабилността, подсъзнателното предпочитание да се съсредоточиш върху “чакралните” области.

Съществуващите рефлекторни нива на съсредоточеност могат да бъдат сравнени с превключватели, включващи това или друго стандартно състояние на психиката, което, разбира се, играе огромна роля в проявлението на набора от човешки реакции, стереотипите на образното мислене и междуличностните взаимодействия.

Тригерните усещания по същество се явяват вътрешни психически термини, които неспецифично характеризират действието и планирането, активността и пасивността, нападението и защитата, активността и концентрацията, разпространението и закрепването, външното и вътрешното... метафорическият ред може да бъде продължен безкрайно. 

Съсредоточеността върху едно или друго ниво на проекцията на централните потоци означава един или друг баланс на тригерните усещания за двигателна и калкулативна активност и, като следствие, едно или друго базово състояние на психиката – а значи, се явява неизменен елемент на човешката активност. Доколкото тригерните усещания са независими едно от друго, а в същото време определят полярните реакции на човека, то тяхното управление позволява да се регулира както степента на активност, така и резервната мощност (еднакво високо или еднакво ниско ниво на калкулативната и двигателната активност външно се проявява практически еднакво, макар в първия случай всяка активност да може да се прояви веднага до максимум; например неподвижното състояние на току що събудил се човек и на бегач на стартовата линия позволява да се освободи съвършено различен резерв).

Още повече, доколкото всяка дейност подразбира една или друга активност, то тригерните усещания в тяхната остатъчна форма се явяват неизменна част от образната част на нашето мислене – спомените и продуктивното мислене, осигуряващи моделирането на предполагаеми ситуации и планирането на взаимодействия с околната среда. Тоест в процеса на мислене човекът, използвайки комплексни проективни образи, планира своето взаимодействие с тях, отчитайки един или друг баланс на тригерните усещания. Съответно, тригерните усещания се явяват фактор, който определя не само екстровертното състояние на психиката, осигуряващо интерактивното взаимодействие с

външния свят, но и интровертното състояние на психиката, проективното, осигуряващо процеса на образното мислене и планирането. Тоест те могат да се използват не само като инструмент за управление на текущото състояние, но и при работа с вътрешната реалност на човека.

Ролята на тригерните усещания и перспективите за тяхното съзнателно използване се оказват още по-значителни, ако вземем под внимание факта, че психиката изгражда сензорната проекция на тялото, отчитайки не толкова външните, текущите, отколкото вътрешните, възпоменателни или конструируеми, реалии – и тази сензорна телесна проекция се наслагва върху реалното възприемане на тялото. В резултат могат да настъпят изменения в протичането на физиологическите процеси - от кръвоснабдяването до моторните органи по механизма на автосугесията – това е достатъчно добре показано в съответната литература, в частност в една от неотдавнашните работи, показващи увеличение на мускулната маса и тонуса на крайниците, подложени на “въображаеми” упражнения. Ние вече упоменахме апаратно продемонстрираните изменения във физиологическото състояние на организма на човека под влияние на усилването на тригерните усещания.

 По този начин, съзнателното управление на тригерните усещания е способно рязко да увеличи диапазона на психическите реакции, да ги направи по-регулируеми и се явява инстрмент за влияние върху собственото психическо състояние и част от физиологичните процеси. Съответно, сферата на тяхното приложение е доста широка – от психологически, психотерапевтични и медицински до много аспекти на социалната дейност. Да напишем междинна равносметка.

Тригерните усещания се явяват най-важният компонент на сензорната архитектоника на психиката, определят насочеността и мощността на психическата активност и на  човешките реакции, проявяват ефекта си както за текущата, фактическата , така и за проективната, моделируемата психическа реалност. В определна степен те се явяват енергия за психиката, което е намерило отражение в терминологията на източните практики и биоенергетиката. Доколкото тригерните усещания са независими едно от друго, но контролират полярните човешки реакции, тяхното управление позволява да се рагулира не само направлението и силата, но и мощността на реакцията. 

 

“Къде му е копчето...” (“Приключенията на Електроника”). Своите копчета трябва да знаеш сам.

Глава 7

ТИ ЧУВСТВАШ СЪЩОТО, КАКВОТО И АЗ,ИЛИ КОМУНИКАТИВНАТА РОЛЯ НА

ТРИГЕРНИТЕ УСЕЩАНИЯ

И така, в психиката на човека постоянно присъстват тригерните усещания, които се явяват елемент, обуславящ насочеността на нейната активност. В зависимост от техния баланс човек се намира в едно или друго състояние и проявава едни или други реакции, което, разбира се, комплексно се отразява в неговото поведение (изменения в позата, в скоростта и характера на движенията, мимиките, жестикулациите, темпа на речта, нейната сила, интонацията). И ние с вас плътно дойдохме до обсъждането на междуличностната роля на тригерните усещания – та нали те действително постоянно присъстват в психиката на всеки и едновременно се отразяват в поведението. Нима те не могат да се предават от човек на човек по вече известният ни проективен механизъм?

Разбира се, могат – и се предават. Тяхното предаване се явява неотделна част от комуникацията и без нея би било невъзможно явлението за отпечатъчно калкулиране на поведението на събеседника – след прекратяването на контакта поведението на човека зависи вече не от външни, а от вътрешни фактори, от вътрешните усещания. Ние приемаме настоенията на събеседника, неговата експресивност, неговата активност, което може да бъде потвърдено с обикновено наблюдение: достатъчно е, например, в акативно веселяща се компания да попадне човек, намиращ се в подтиснато или замислено състояние, и неговите съседи веднага започват да приемат калкулиращи пози, встъпват в комуникация и образуват нещо като огнище с понижена активност, което след това или се разпростира на цялата компания, или постененно, започвайки от геометрическите крайща, изчезва.

Тази целева особеност на комуникацията не е излишно да се подчертае отделно. Не е възможно адекватно да се възприема събеседника, като се намираш в радикално различно състояние. Затова задачата, която човек изпълнява в самото начало на контакта – това е опит да се влезе в състоянието на събеседника, да се изчисли неговото поведение, в резултат на което в двойката събеседници се установява някакво средно аритметично състояние. Тоест първичната цел на контакта – да се установи в усещания контакт съзнание -съзнание, изхождайки от неосъзнатата хипотеза, че аналогичното поведение предполага, благодарение на физиологическото подобие, аналогично състояние. Средствата на контакта могат да бъдат най-различни канали – вербален, визуален, тактилен.

Какво става, ако човек едностранно усилва в себе си едно или друго тригерно усещане? Да предположим, че него го наблюдават по един или друг начин няколко човека, които не се намират в пряка комуникация. Но го наблюдават поне с крайщата на очите си (или даже го чуват по телефона или го гледат по телевизора, което е още по-интересно).

У човека, усилил тригерното усещане, да кажем, тригерното усещане за ВП, комплексно се изменя поведението и другите външни признаци. Преди всичко се изправя тялото, променя се положението на главата. Практически едновременно  това намира отражение и в мимиката, и в степента на отваряне на очите, скоростта на мимическо превключване, бързината на смяната на посоката на погледа – и, разбира се, се ускорява жестикулацията, усилва се напрегнатостта на речта и проявяването в нея на емоциите. Движенията стават по-бързи, активни и често разширяват персоналната територия, а не я съкращават. Достатъчно? Можеме да продължаваме дълго.

Всичките изброени признаци се явяват важни за определяне на положението на човека вътре в групата, тоест те са прекалено важни, за да може намиращия се в границите на

съществуващия контакт субект да ги игнорира. Неосъзнато започва да се установява контакт.

Целта на контакта, както ние вече с вас говорихме – това е създаването в съзнанието на усещания, предположително съответстващи на вътрешните усещания на субекта на контакта. Затова се използва информация от всеки достъпен канал и се задейства вече познатият ни проективен механизъм, който внася изменение в баланса и нивото на тригерните усещания на субекта на непроизволния контакт. Непроизволното възбуждане на индуктора частично се предава на реципиента. Разбира се, има място и обратния процес.

В резултат се изработва някакво средно състояние, съответстващо на изискванията на ситуационната значимост и необходимостта от осъзнат контакт. Например, ако възбуден човек крещи на група хора “помогнете”, встъпвайки по такъв начин в комуникация, то възбудата се предава на реципиентите в много по-голяма степен и предизвиква много по-съзнателен ефект, отколкото, например, в случая при който някой в групата е устроил скандал(а още повече – сбиване), тогава възбудата на неучастващите в борбата е значително по-малка и по-малко осъзната, често даже встъпва в конфликт с техния комуникативен контекст (например, децата могат да се разкапризничат за сладолед, а движимата от своята загадъчна психология лейди – да устрои от едното нищо скандал на своя бойфренд).

Описаното от мен е съвършено очевидно и може да намери много потвърждения в личния опит на всеки. Но в последния случай има един крайно важен за нашето изследване момент: тригерното усещане, излъчвано от един човек, кара другите непроизволно да изграждат сензорна проекция и им влияе независимо от фактическия контекст на комуникацията, като я допълва. Това именно е и една от тайните на енергоинформационното въздействие: управлението на тригерните усещания на човека на фона на словестен контакт в друго направление поражда класически когнитивен дисонанс, притежаващ най-висока способност за сугестивно въздействие.

Изменението на интензивността на тригерните усещания влияе върху психиката на човека и неосъзнато се предава от субект на субект, което дава възможност те да бъдат разглеждани като самостоятелен феномен.

Като феномен активен, зависещ от активността на излъчването, а не от активността на възприемането, ще дадем на тригерните усещания по-общо наименование – ЕНЕРГИЯ ИЛИ ИНДУКТИВНА ПРОЕКЦИЯ (по-нататък ИП).

Индуктивната проекция притежава свойството комплексност – изградената на оснавата на ИП-контакта СП отразява и неравномерното разпределение на тригерните усещания, и тяхната асиметричност. Съчетанието от контекста на поведението на човек, произнесените от него думи и корекцията на вътрешните усещания, предадени с помощта на ИП, притежават много по-сложно въздействие, отколкото просто предаването на състоянието.

 Естествено е, че базовото усещане за контакт съзнание–съзнание, сформирано за сметка на настройката на ИП, по-нататък помага на субектите да изработват специфични за дадения контекст обобщения на СП, формирайки контакт с огромна сложност, който отразява не само текущото състояние на субекта, но и коригира

неговото общо възприятие на контакта в зависимост от невероятното количество невербални данни.

В историята са известни случаи, когато страхът на един човек е завладявал хиляди, а храбростта на друг – милиони. Но същността на процеса е била само в неосъзнатото подражание...

Глава 8

МЕДИЦИНАТА ТУК Е БЕЗСИЛНА.ПРОБВАЙТЕ ПО-ДОБРЕ ДА ПРЕМАХНЕТЕ УРОКИТЕ,ИЛИ ПРОБЛЕМА ЗА ПСИХИЧЕСКОТО ЗАРАЗЯВАНЕ

Не е чудно, че феномените на енергоинформациониката са толкова разпрастранени, че не се нуждаят за своето съществуване от паддръжката на голямата официална наука. Та нали, ако човек притежава  нарушено, непълно, неотговарящо на съдържанието на съзнанието, вътрешно състояние, и сам това несъзнава, но то, съответно, и се излъчва от него навън, преди всичко за сметка на конфликта на контекстното поведение и излъчването на ИП. Това, като минимум, оставя неприятно впечатление у събеседника, което формира следа в психиката на събеседника, във вид на точно такъв дисонанс. Това неприятно впечатление съвпада с неуспешното, противоречиво поведение, проблемите със здравето, понижаването на настроенито, което е породило термина “енергоинформационни поражения” по народно му “уроки, магия, вампиризъм, програмиране”.

Ако се разглежда такъв субект по-обстойно, то винаги може да се изгради съответната СП и да се възприеме областта на изразеното нарушение в самоусещането на човека във вид на дефект на полето, на аурата. Тоест да се диагностира енергоинформационното поражение – постоянния дисонанс във вътрешните усещания, неосъзнато за болния нарушение на сензорната архитектоника на неговата психика и неговото поведение.

А веднъж щом се е появило нарушението с помощта на сензорната проекция, то с помощта на същата сензорна проекция то може да се поправи, като се прилагат вече разгледаните от нас приоми. И ето, появава се корекция на полето, снемане на уроките, магиите, вампиризма... Тази индустрия в днешно време се намира в ръцете на хора, голямата част от които даже не разбират, какво и как правят, но универсалността и самонастройката на сензорните проекции често им позволява успешно да се справят със задачата. За съжаление, още по-голям брой от тези благодетели при проверка се оказват обикновени шарлатани или индуктори, създаващи нарушения в психиката на пациента, а след това разиграващи около него сцена на скъпоструваща борба с недъга.

Но какво може да бъде причина за такова устойчиво нарушение на сензорната архитектура на психиката? Разбира се, не само лошото настроение. И очевидно, не нещо като двойствено отношение към едно или друго значимо събитие в живота или отсъствието на контакт с реално съществуващ проблем, макар последното да е под въпрос, вследствие на устойчивостта на енергоинформационните поражения към

психотерапевтични въздействия. Моят опит показва, че психотерапевтичното вмешателство при енергоинформационните поражения е способно да премахне синдрома само за известно време, по същество препрофилирайки личността, облекчавайки “обхода” , сублимацията[14] на поразената област, но не и нейната санация[15]. Тогава как  простото вмешателство с използването на СП отнема минути и води до устойчива ремисия. Какво може да се явява причина за енергоинформационното поражение?

 За отговор на този въпрос ще се опитаме да разгледаме, какво става, когато се осъществява въздействие от човек, обучен да използва полето и енергията, СП и ИП? Преди всичко с помощта на СП се изработва проекция на човека, с който биоенергетика в дадения момент общува. Второ,  установява се контакт – визуален, вербален, или (в случай на квалифициран биоенергетик) още по-опосредствен. Трето, осъществява се въздействие. То се състои в използването на ИП с цел да се редактират вътрешните усещания на субекта в една или друга ситуация. Да напомним, че това не е толкова сложно да се направи насочено, тъй като състоянието на мишената се следи с помощта на СП.

В това и се състои тайната на устойчивостта на енергоинформационните поражения към психотерапията. Причината за проблема, възникващ при тях, е класическа – отсъствието на контакт с проблема. Но с проблем от дадения вид контакт принципно не може да бъде установен! Та нали влошеното настроение, възникването на дискомфортни вътрешни усещания или нарушението на сензорната архитектоника на психиката на мишената възниква при, както ни се струва,  пълно отсъствие  на логически свързани с нарушението външни причини. То е индуцирано незаконно и е напълно ирационално.

Но не става ли същото в класическия случай за “правене  на уроки”, даже неволно? Човек установява външно безупречен контакт, прави заявление, напълно съвпадащо с контекста на контакта, но едновременно с помощта на ИП предава дисониращо послание (например, вулгарно завижда) и по този начин редактира състоянието на психиката на събеседника, който калкулира сензорния дисонанс и го задържа, заедно с контекста. Точно същия процес, но с обратна посока става при премахването на енергоинформационното поражение.

И разбира се, силата на въздейстие ще се различава сериозно при обучен и при необучен човек. Първо, по една проста причина, за която ние с вас вече говорихме, а именно, за сметка на комуникативните свойства на сензорната проекция. В двойка, където единия човек контролира собствените си тригерни усещания и своята ИП, а другия – не, то е съвършенно очевидно кой ще стане индуктор и кой – реципиент. Второ, поради комплексността на формираните на основата на ИП сензорни проекции – в областта на съвместна СП като обща субективна реалност ИП, действайки като насочена енергия, е  способна да определи характера на взаимодействието на проективните елементи. Тоест, естествено, е възможно да се “насочи” потока на тригерното усещане (енергията) на субекта, и в резултат от построената от субекта СП  въздействието върху него ще се окаже много по-силно, отколкото при ненасочено усилване на тригерното усещане. Трето, обучението и свързаният с това опит позволява да се установи къде е по-силен междуличностния контакт и не позволява той да се разруши при последователните модификации на вътрешното състояние на мишената с помощта на ИП.

Но ние няма да отделяме на това голямо внимание. Енергоинформационните поражения и способите за борба с тях в термините на биоенергетиката са напълно описани в пособията на Димитрий Сергеевич Верищагин. Ние споменахме затова , и това е достатъчно – нас ни интересуват сега по-общи въпроси.

Нас ни интересува това, че канала на контакта човек–човек се оказа не само от биоенергиина, а и от психологическа гледна точка много по-широк, отколкото ни се струва на пръв поглед.

Та нали цялото човешко съобщество непрестанно – неосъзнато, в процеса на комуникация и просто попадайки в полезрението един на друг – неспецифично се инфектира един друг с помощта на  ИП и предава фрагменти от вътрешните усещания с помощта на СП (и това е само част от айсберга). Възниква среда, “бульон” от сензорните проекции и индуктивните влияния, действащи върху всеки от нас от раждането до смъртта. При това в ранна възраст СП има относително по-малко значение в сравнение с ИП, но при развитие на сферите на интереси, значимостта, вниманието и разума СП формира автоматически сработващи психически механизми, които започват да стават все по-избирателни и по този начин се явяват все повече потенциално информативен източник на данни. Все повече и повече променливи, определящи нашето поведение, неосъзнато се получават от  психиката отвън. Социално това, изглежда, е изгодно. Но благотворно ли е това явление в индивидуален план?

За съжаление, за съзнанието  такова количество неосъзната информация е равносилно на инфлация. Значителното количество информация, преминала в съзнанието, но зафиксирана в психиката, получена също така с помощта, по същество, на сугестивните механизми и допълнена от неосъзнати емоционални данни, прави  практически неразрешима задачата за съзнателно построяване на по-нататъшното поведение. Такъв род информация управлява и контролира. Тегне количествено. Пречи на осъзнаването. Съзнанието е принудено да се занимава с безкрайна отработка и преразглеждане на променливи, които не са следствие от персоналния опит и логиката – то прилича на човек, върху който са приложили един от методите за “промиване на мозъка”  - контролирана среда, когато количеството и качеството на подаваната информация позволява да се достигне само до предварително програмирани изводи. Навярно, това може да бъде наречено зомбиране. И  това явление е много добре описано в пособията на Димитий Сергеевич Верищагин.

На енергийно ниво, в средата  ИП - СП се ражда чудовище: колективното подсъзнание. Напълно живо, самостоятелно, използващо индивидуалната психика като изчислителна система, енергоинформационен фундамент. По-прост в мотивацията, отколкото мотивацията на човека, това чудовище е силно именно със своята всепроникващост и комплексност. Информацията от една проекция увеличава вероятността за построяването на друга, свързана с нея. Възникват завършени информационни домени с голям обем и сложност - така наречените егрегори. Тяхната информационна сложност, плътност, вездесъщост, в съчетание с мотивационна опростеност, подчиняват индивидуалното съзнание. Това е проблем на съвременния свят.

Но техниките на сензорните проекции дават възможност и да се противопоставим на това грозно явление. Начинът е описан във вече прочетените от вас пособия, при това главното достойнство на този начин се състои в това, че той действа на подсъзнателен

принцип, използвайки неотменното свойство на психиката, а именно нейния стремеж към поддържане на хомеостаза.

Сам по себе си методът се състои в увеличение на осъзнанието на тригерните усещания и установяването на обратна връзка между тях – постояването на затворена сензорна проекция. По този начин, чуждата индуктивна проекция рефлекторно се разпознава като чужда или не води до постояването на сензорна проекция, или се осъзнава и тогава сензорната проекция вече не прониква в психиката по пътя на импринтинга. Тя се осъзнава и притежава не по-голямо сугестивно влияние от отстранената информация. И слава богу.

Как изглежда бронята, защищаваща психиката от разстрела на чуждите усещания?Като неусещане на странични усещания...

ЗАКЛЮЧЕНИЕ,ОТКРИВАЩО ПЪТЕШЕСТВИЕТО

На нас ни остана само да ноправим малка равносметка на нашата екскурзия. Ние с вас разгледахме света на реалностите от второ ниво, обективния, но нематериален, имащ за своя основа човешката психика, но в своето съществуване независещ от индивидуалното човешко съзнание. Ние открихме, че в него съвършенно реално съществуват феномените и поле, и енергия. Ние открихме, че полето и енергията, СП и ИП дават на човека достъп към феномените на колективното подсъзнание на същото ниво, на което ние имаме достъп към материалния свят – чрез усещания и образи.

Но аз считам, че главното, до което ние с вас достигнахме е изводът, че психиката притежава свойството информационно да се разпространява далеч зад своите физически граници, като използва междуперсонален психически интерфейс, тоест повърхност на контакт, набор от реалии, които се възприемат и от други психики. При това, природата на такива съвместно възприемани реали съвършенно няма значение, тъй като на изхода те всички ще служат като източник на данни за моделиране на вътрешните усещания на субекта. Поради това интерфейсът може да бъде сформиран като чрез промени на отдавна изучени канали, така и чрез промени на канали, неизвестни досега. Нека това да са някакви кванти на пси-полето, за откритието на които ще получи Нобелова награда някой бъдещ Айнщаин, нека това да са кръгчета, предизвикани от камък, паднал н река  – същността на отраженията на субективната реалност с помощта на външен интерфейс остава неизменна.

Ние с вас открихме и това, че осъзнатото използване на техниките на сензорните / индуктивните проекции открива пред човека всички възможности на непосредствения контакт  съзнание–съзнание с цялото многообразие от невероятни възможности. Тази практическа наука е способна да даде много на човека.

Бих искал още веднъж да обърна вашето внимание на това, че на нас с вас ни се отдаде да потдърдиме тезиса, изказан от мен в самото начало, че са прави и ортодоксалните учени, и върлите биоенергетици, аз даже бих казал екстрасенси. И този факт прави изследваната от нас област още по-интересна и перспективна – та нали съвместния модел означава, че много психологически отрасли могат да бъдат разширени за сметка

на използването на енергоинформационните технологии, а последните ще получат съществена полза, възползвайки се от моделите на глубината и социопсихологията. И двете откриват за себе си неограничена сфера на дейност – възможността в усещания, в експеримент, на практика да проникнат в светове, които както ни се струва, се отнасят се към висши, идеални области на нашия свят.

Но ние вече изяснихме, че реално те са до нас, под ръка – достатъчно е да се протегнем със съзнанието през най-близката сензорна проекция....да използваме енергията и да достигнем по полето толкова далеко, колкото е необходимо.

В рамките на закономерното при предаването на субективната реалност за съзнанието има отворени врати: светът около нас с енергията на Космоса, на Земята, определян от значенията на колективното подсъзнание, надсоциалните слоеве, връзките на външните логики и възможността да се прониква в чуждото съзнание, в минали животи като следи в пространството на вътрешните значения, възможността да се използват съвършенно нови логики, възможността да се създават реалности.

Методите и средствата на ВСП или въздействията на сензорните проекции, базиращи се на моделите на интерфейсната психология, не само се явяват подход, откриващ механизмите на енергоинформациониката от научна гледна точка, но и позволяват съществено да се разшири практическата част на психологическите и психотерапевтическите техники, а също така по-дълбоко да се изследват механизмите на работа на човешкото съзнание.

Но заедно с това е необходимо да отбележим, че в настоящия момент най-изчерпателна картина на реалността от втори род дава все пак енергоинформационния модел, в рамките на който са изградени пособията на Димитрий Сергеевич Верищагин. И това не е чудно – той е независим от механиката на процесите, типологически сходни с разглежданите, но съвсем не е задължително да се изчерпва с тях и контактува с реалността от второ ниво непосредствено. Това е пряк достъп в океана на субективната реалност, на съзнанието на нашия свят.

Светът на чудесата на реалността от второ ниво е, навярно, безграничен и ние не един път още ще правим паралели между енергоинформационните, психологическите и философските понятия.

Иска ми се подробно да се спра и на сензорната архитектоника на психиката и възможноста за работа с нея, и на трите пространства от абсолютно различен род, достъпни за човешката психика, индивидуалното и колективното съзнание, енергийната механика на емоционалната сфера, и на общността на пространствата на индивидуалната и социалната психики, на архетипите и на колективното подсъзнание, и на това, че за съществуването на информационен феномен, известен ни под името “съзнание” е напълно достатъчно да имаме в качеството на субстрат само ИП и СП, които теоретически могат да се построяват изобщо без участието на жива материя, просто пораждайки сами себе си, с участието на съзнанието, че субективните реалности достъпни за съзнанието чрез СП могат да бъдот безкрайност... Стана ли много?

Но на мен просто не ми стига обема на тази книга. Ще се върнем към тези въпроси в следващата публикация; но за сега ви препоръчвам пособията на моя учител Димитрий

Сергеевич Верищагин, където споменатите от мен материи са дълбоко и коректно описани на езика на енергоинформациониката.

И още – ще подчертая една много важна за нас вещ. Сензорните проекции все пак са способ за разпространение на психиката навън върху всеки субстрат, по всеки канал. На мен ми се отдаде да засегна само най-очевидните канали, но те без съмнение са много повече. И част от тях е неизвестна. Това е много лесно да се докаже, макар да е възможно да бъде непонятно за читателя, който все още не е усвоил енергоинформационните практики на Школата ДЕИР.

Може да се осъществява енергоинформационно въздействие по фотография. Съществува неустойчивия феномен на телекинеза и възможността да се проникне от разстояние в съня на човека. На слушателите на Школата е добре известен така наречения “пейджър” – характерно уещане за безпокойство и енергийно въздействие на нивото, приблизително на слънчевия сплит, възникващо в тези случаи, когато някой усилено мисли за теб и се опитва да установи СП-контакт, при това съвсем не е важно колко далеч се намира този човек и колко отдавна е бил вашият последен разговор. Известни са ми десетки аналогични феномени и от много от тях лично аз и слушателите на Школата използваме на практика.

Ето така тяхното съществуване не може да се обясни с известните ни очевидни канали, такива като слуховия, визуалния, тактилния, коквено обективния... Има още нещо. За сега за нас неизвестно, но вече докосващо се до нас.

Впрочем, какво значение има това сега? Та нали човекът е доплувал до брега на Америка, без да знае нищо за молекулярната структура на водата... Навикът достига до разбиране, а неизвестното – това е залог за бъдещи открития. Ние ще се справим. Ние обезателно ще се справим. Всичко още е пред Човека.

И така, започваме нашата практическа част. Без нея всичко прочетено от вас не е нищо повече освен храна за размишление.Моля ви да бъдете внимателни и да изпълняване упражненията, като се ориентирате именно към усещанията, а не към въображаеми картинки.

 Ако искате да получите резултат, то въображението тук трябва да се отдели. Точно така знанието не може да помогне при предаването на навика на друг. Ще ви помогне само навика. Ще се наложи да поработите.

Главната задача на работата – това е овладяването на проективните усещания. Ако това ви се стори сложно, а това се случва достатъчно често, то моля ви, елате на очните курсове, които се провеждат от квалифицирани преподаватели на Школата в много градове на страната и в чужбина. За тях може да разберете по телефоните, дадени в края на книгата или да пишете на адрес: Русия, Санкт Петербург, 193197, ул. Жукова 23, Школа ДЕИР.

Практическата част е изградена по следния начин: текста на Димитрий Сергеевич Верищагин, описващ едни или други упражнения и закономерности, е допълнен с получените от опита на Школата инструкции и обяснения, а също и с интересни методики, аспекти на приложение и отговори на често задавани въпроси. Добавения текст лесно са разпознава – той е отделен както този.

 

Раздел втори

ПРОГРАМА НА I СТЕПЕН

ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ПРАКТИКУМА

1. Формиране на навици за възприемане и използване на енергетиката – сензорни и индуктивни проекции.

2. Овладяване на навици за диагностика и нормализация на енергийната структура на тялото

3. Построяване на защитна обвивка – система от обратни връзки, блокираща насочените усещания

СТРУКТУРА НА ПРАКТИКУМА

1. Ефирно тяло – сензорна проекция на тялото2. Възприемане на аурата - сензорна проекция на визуалния канал

3. Възприятие и усещане на полето - сензорна проекция на тактилния канал

4. Навици за усещане и управление на индуктивните проекции – цинтрални енергийни потоци

5. Създаване, диагностическо и корекционно използване на проективния ресурс – еталонно състояние

6. Диагностика, корекция, предупреждение за енергоинформационните поражения -  нарушения на сензорната архитектоника[16] на психиката

7. Сензорно затваряне на защната обратна връзка – създаване на защитна обвивка

8. Методи за поддържане на енергийната динамика на тялото – ритмика на осъзнаването (факултатив)

 РЕЗУЛТАТ ОТ ПРАКТИКУМА

1. Начални енергоинформационни навици за диагностика и целителство2. Базови навици за лична енергокорекция и комуникативна балансировка на

енергията

3. Рефлекторни навици за психоенергийна защита

Тема 1

 

Ефирно тяло

 

Ефирното тяло ( ЕТ ) – товае енергиен комплекс оттелесни усещания, управляванинезависимо от физическото тяло

1. 1. Усещане на ефирното тяло 2. Управление на размерите на ефирното тяло

3.Възприятие за енергоинформационните изменения в пространството

Случай, разказан от Галина Л. Тя си тръгнала по-рано от работа и искала да не я забележат. Тя се намалила в ефирното си тяло. Ето примерно как тя разказва: “Излизам – и почти се срещам лице в лице със своя началник; аз се свих, намалих се в ефирното си тяло, станах малка, малка, като мънисто. Той мина покрай мен без да ме забележи. Отново всичко отиде по местата си. Светът се върна към привичното. Размина се, си помислих. Случайно, може би. Но, не придадох особено значение. Но  отивам тук - там, в магазина, после пето, десето, влизам в тролейбуса, а в тролейбуса стои началника. Времето не минава, не мога да сляза. Да става каквото ще, отново цялата се свих в ефирното си тяло, стоя ни жива ни мъртва (та нали избягах от работа). Той стоеше фактически редом, и не ме забеляза, по някакви си свои работи слезе а аз продължих по-нататък”.

Любов В. ”Семейството ми е от четири човека, имаме два ключа. При приближаване към къщи проверявам с ефирната си ръка дали има някой у дома. Ако по усещания там няма никой, първо отивам при мъжа си в работата му, после вече с ключа си отивам у дома. Греша много рядко”.

Причините за явленията в материалния свят – това са движенията на енергоинформационните процеси

Истинските причини за заболяванияна са не вирусите и микробите, не е лошата екология и не са жизнените несгоди. Истинските причини са в нарушеното протичане на енергийните потоци в човешкото тяло. А значи, за да се избавим от тези причини и, съответно от самите болести, трябва преди всичко да се научим да чувстваме тези потоци от енергия. Защото, само като се научим да ги чувстваме, можем да се научим да ги управляваме.

Всъщност, няма нужда да се учим – нужно е само да си спомним, как се прави това. Вече говорихме, че способност да възприема енергоинформационното поле е дадена на всеки човек по рождение. Просто обществотго изтиква полето от сферата на нашите възприятия и човек “забравя” за своите истински природни свойства, като енергийно същество.

Вие също можете още сега да си спомните за своите заложени от природата възможности и да започнете да  усещате енергийните сигнали в пространството. Вие трябва да направите това. Ще се убедите, че е съвсем просто. Вашите усещания

фиксират винаги пълният набор от сигнали, но по-рано вие не сте осъзнавали това и не сте придавали на сигналите никакво значение. Сега и за вас е дошло време да започнете да забелязвате това, край което равнодушно сте минавали всеки ден.

За въвеждане на човека в състояние за възприемане на енергоинформационния свят има много системи, които помагат на ученика да усвои един или друг аспект от постижимата реалност. Но всички те са обвити с тайнственост, сложни са и отнемат много време. При разработката на системата ДЕИР ние съзнателно се отказахме от тях, защото намерихме друг път, по който всеки човек, независимо от личното си развитие, може да усвои съзнателното възприемане на  енергоинформационния свят бързо и без затруднения.

Усещанията вътре в себе си:

възприемане на собствената енергийна структура.

Движения на ефирното тяло и  неговите усещания

Човек, възпитан в материалистично общество, не е свикнал да фиксира онези свои усещания, които лежат сякаш извън сферата на материалното. И още повече, той не е привикнал да  съотнася своите усещания с реалността на енергоинформационния свят. Междувременно енергоинфорнационното поле непрекъснато ни призовава, присъства във всички проявления, буквално изпълзява от всички цепнатини, очаквайки единствено нашето внимание. Не е чудно, та нали полето – това е нещо, което пронизва цялия свят, всички негови предмети и явления, всички живи и неживи обекти. Полето  - е това, което изпълва цялото пространство.

Трябва да преминете базова инициация, за да почувствате, как то се проявява във всеки момент от вашия живот. Това е такова основно умение, както умението да се ходи, говори, да се държат предмети в ръцете.

Стъпка 1

Усещане на своето ефирно тяло

Застанете прави и спокойно, разтворете крака на ширината на раменете. А сега бавно и  прочувствено вдигнете изпъната дясна ръка настрани така, че да застане  успоредно на пода. Също така бавно и прочувствено отпуснете ръката си. Направете това движение няколко пъти. При това се постарайте напълно да се съсредоточите върху движението на ръката и да усетите  всяка костичка, всяко мускулно влакно, всяка клетчица. Отпуснете ръката и, продължавайки да стоите  в тази поза неподвижно (ръцете отпуснати край тялото), повторете същото движение мислено. Извикайте в себе си същите усещания, които  сте изпитали при реалното движение на  ръката: ето ръката се повдига, ето тя достига положение, успоредно на пода, ето бавно се отпуска… Макар при това материалната ръка да е неподвижна, а действието е само въображаемо, вие ще бъдете поразени от това, колко ясно е усещането за движеща се ръка.

Е, как, получи ли се? Поздравявам ви! Вие току що за пръв път в живота си извършихте осъзнато движение на вашето “фино” тяло! Което не е нищо друго, а вашия енергоинформационен “двойник”, пронизващ всяка клетчица на физическото тяло.

Именно ефирното тяло е дало съзнание на физическото тяло. Но то е способно и на самостоятелно движение.

Очите виждат, че ръката е неподвижна, но вие чувствате, как се движи нейното ефирно копие.

Това, което направихте, независимо от привидната му простота, не е по-малко важно, отколкото първата стъпка, която прави младенеца, току що започнал да се учи да ходи. Вие също засега се “учите” да вървите в енергоинформационния свят. А колко още открития има пред вас!

Сега малко ще усложним упражнението. Протегнете ръка (материалната, принадлежаща на физическото тяло) напред, право пред себе си, например в посока на срещуположната стена (ако сте в стая) или към най-близкото дърво, стълб, здание (ако сте на улицата или на  вилата). А сега усетете, че вашата ръка се е протегнала напред  с цял метър, два, три – толкова, колкото е нужно, за да се достигне стената (дървото, стълба, зданието). Чувствайте как се е издължила вашата ръка. Ето тя се протяга, протяга, ето тя вече достига целта си – предмета, който сте си набелязали. Ето, че тя вече напипва този предмет. Неповторими усещания, нали? Ето че под пръстите ви явно се усеща гладко боядисаната прохладна стена, или топлата,нагрята от слънцето грапава a кора на дървото, или “трънливата”, неравна, покрита с пукнатини дървесина на  стълба… А на вашата материална ръка от кости и мускули не й достигат няколко метра, за да  усети сама всичко това.

Искате ли да ви разкрия тайната? Това вече сте го правили много пъти, макар и сега да не помните. Правили сте го неосъзнато, когато сте били съвсем малки и сте лежали още в люлката. И, разбира се, не сте можели да стигнете с мъничката слаба ръчичка до стената, до тавана, до шкафа или масата. И сте изследвали света около вас ето така, от разстояние, с помощта на енергетиката си, която тогава с лекота сте можели да управлявате.

За разлика от материалната ръка, ефирното тяло лесно се удължава.

После сте пораснали и сте забравили тези усещания, защото не сте ги  развивали – никой не ви е учил на това и никой нищо не ви е говорил затова. Вие просто сте забравили, това, което някога сте можели да правите. Но сега ви е лесно да си спомните своите навици, защото за вас това е “добре забравеното старо”.

[НАЗАД КЪМ ЧАСТ 1]

[1] феноменология (фил) – във философиятя на Хегел - учуние за развитието на съзнанието, на духа

[2] тактилен (науч) – допирен, тактилни усещания – усещания за допир

[3] проприорецептори(науч) – рецептори в мусколите и сухожилията, които дават информации за силата и посоката на двигателните действия

[4] локомоторен(анат) – който се отнася до движението, до придвижването от едно място на друго; подвижен, двигателен

[5] аберация(физ) – отклонение в изображението, недостатъци на образа, дължащи се на оптичната система

[6] камера обскура(лат) – кутия, през която преминават лъчи от осветени предмети и дават на отсрещната стена обърнат действителен образ; предхожда фотоапарата

[7] анизотропия(физ) – нееднаквост на някои или всички физ. свойства на веществото в различни направления

[8] архитип(гр.) – първообраз, изходна форма

[9] верификация – установяване, удостоверяване на истината

[10] тригер(техн) – електрическо или електронно бързодействащо импулсно пусково устройство; тригерни усещания – импулсни бързодействащи усещания

[11] реалии (книж) – предмети на материалната култура

[12] рефлексия – 1.самореализиране 2. отражение

[13] екстемпоре(лат.) – ненадеен, неочакван

[14] сублимация(хим) – преминаване на веществата от едно състояние в друго

[15] санация(мед) – оздравяване, лекуване

[16] архитектоника –наука за прилагане на математиката и механиката в строителството, строително изкуство