ПЕНКА РАДЕВА * НИЯ РАДЕВА

УЧЕБЕН РЕЧНИКНА НЕПОЗНАТИ ЧУЖДИ И ОСТАРЕЛИ ДУМИ

В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

МАЛКА УЧЕНИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА под общата редакция на проф. д-р Иван РАДЕВ

Одобрена от Министерството на науката и образованието

© Пенка Радева, Ния Радева, автори, 1994 ВВИ 954 439 283-1

ПЕНКА РАДЕВА НИЯ РАДЕВА

УЧЕБЕН РЕЧНИК НА НЕПОЗНАТИ

ЧУЖДИ И ОСТАРЕЛИ ДУМИ

В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

"СЛОВО” ВЕЛИКО ТЪРНОВО

1994

МАЛКА УЧЕНИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА под общата редакция на проф. д-р Иван РАДЕЗ

доц. к.ф.н, Пенка Радева Ния Радева

УЧЕБЕН РЕЧНИКНА НЕПОЗНАТИ ЧУЖДИ И ОСТАРЕЛИ ДУМИ

В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Корица Йордан ИВАНОВ /„СЛОВО“ Предпечатна подготовка — издателство „ПИК“

формат 32/84/108Печатни коли 13

Излязла от печат 1994 год. 15ВК 954 439 283-1

Издателство "СЛОВО" — Велико ТърновоТази книга на издателство "СЛОВО" е отпечатана

в печатницата на Дф "АБАГАР" — Велико Търново

Адрес на издателството:5000 Велико Търново, п.к 467 тел 062/2-79-90, тел.!факс 062/2-79-70 склад в печатницата 062/4-48-19

Софияул "Любен Каравелов" №12Книжарница "СЛОВО", тел. 80-79-81

УВОДНИ ДУМИ

Предлаганият речник си поставя за цел да улесни уча­щите се при изучаването на българската художествена лите­ратура, да повиши равнището на тяхната езикова и общокул- турна подготовка.

Материалът е почерпан от поредиците “Библиотека за ученика” и “Малка ученическа библиотека”. Включени са не само задължителните според учебните програми стихотвор­ни и прозаически произведения и фолклорни образци, а и пре­поръчваните за допълнителен прочит.

Броят на думите и техните варианти е приблизително 6000. Те са предимно от т. н. пасивен речников запас — оста­рели /архаизми и историзми/, диалектни и други, изобщо ду­ми, чиято употреба е силно ограничена и поради това са не­известни най-вече на представителите на младото поколение.

Преди две десетилетия българската лексикография пре­дложи на интересуващите се подобно издание — Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век /С., БАН, 1974/. В него обаче литературните източ­ници не са специално подбрани с оглед на обучението в учи­лище и много от тях са от неизучавани автори. За този пери­од в резултат на вътрешносистемния си развой лексиката ни претърпя чувствителни промени. Обичайната за двадесетина години смяна на около една четвърт от нея се активизира до­пълнително и от резките промени в общественополитичес- кия ни живот напоследък. Свидетели сме на внезапното оста­ряване на думи с доскорошна висока честотност, както и на бързото навлизане на други. Всичко това води до все по-го­леми затруднения при усвояването на българското литера­турно и фолклорно наследство. Налага се към всяко издание да се посочват непознати думи, много от уроците в училищ­ните учебници завършват също с непознати думи. Този ес­тествено възприет в училищната практика термин се оказва най-подходящ за речник като настоящия, чиято задача е да съвмести, от една страна, различни рядко употребявани до­

машни думи, а от друга — чужди. Повечето от тях са напълно непознати на подрастващите, други са включени с непознати свои значения. Тяхната разнородност откъм произход, както и различията във функционално-експресивната и функционал­но-стилистичната им характеристика налагат съчетаването на принципи, залягащи в основата на вече посочения речник на редките, остарели и диалектни думи, на речниците на чужди­те думи и на тълковните речници.

В речника са включени всички думи /по изключение и единични форми/, за които се допуска, че непознаването им би затруднило пълноценното усвояване на художествения текст. В него обаче липсват термини, тъй като те се изясня ват при преподаването на материала по съответните учебни дисциплини. Инцидентната им поява в словника е свързана с употребата им в някои литературни творби.

Отделните издания, особено на творците от миналия век, показват съществени различия по отношение на съобразява­нето им с нормите на книжовния език. Едни от тях точно след­ват оригинала, други са значително осъвременени. Това на­ложи думите да се дават във всички варианти, в които се сре­щат.

Освен за ученици речникът е предназначен и за учители, за всички, които обичат хубавата българска книга и тачат род­ния си език. Той ще подпомогне духовното им общуване с литературната ни класика от XIX и началните десетилетия на XX век /II. Р. Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев, 3. Стоянов, Ив. Вазов, П. Яворов, Д. Дебелянов.../. Ще им бъде необхо­дим и при навлизането в художествения свят на Д. Димов, Е. Станев, П. Пенев, В. Ханчев, П. Вежинов, И. Петров, Й. Ра­дичков и други.

От авторките

СЪКРАЩЕНИЯ

ам. — американскиангл. , — английскиар. безл.

— арабски— безличен

вж. — вижгл.гл. ф.гр. евр. ж. р. ИНД, инф. исп.

— глагол— глаголна форма— гръцки

, — еврейски— женски род— индийски— инфинитив— испански

ит. — италианскикелт. — келтскикит. — китайскилат. — латинскимал. месТ.

— малайски— местоимение

межд, . — междуметиемн. — множествено числонар. неизм.

— наречие— неизменяемо

нем. — немскинесв. пад. пер. пов.

— несвършен вид— падеж— персийски,— повелително

пол. порт, предл. прил. прил.* рум. рус.

— полски— португалски— предлог— прилагателно име— употребено като прилагателно причастие— румънски— руски(

санскр.св.сканд.ср. р.ср. съб.съкр. инф. — същ. —тат. —тур.унг. —фин. —финик. —фр. -хол. —циг. ~част. . — чеш. —числ. —

санскритеки свършен вид скандинавски среден род сръбски събирателно съкратен инфин съшествитслно татарски турски унгарски финландски финикийски френски холандски цигански частица чешки числително име

Аааза — вж, азааалар — вж. агалараба [същ., от ар.-тур.] — де­

бела вълнена тъкан; връхна дреха от такава тъкан

абаджия [същ., от тур.] — производител или търго­вец на аби

абаноз — вж. абаносабанос [същ., ар.-тур.]^тро­

пическо дърво с много твърда черна дървесина

абдал [същ., ар.-тур.] — глу­пак

абйчка — умалително от аба абонат/ии/ [същ., от ит.] —

лице, което предварително е заплатило за ползване на определена услуга за уго­ворен срок

абрашларски [прил.] — свър­зан или отнасящ се до село Абрашлар

абрютйрам [гл., св. и несв., от фр.] — оглупявам, за- тъпявам

абсент [същ., от гр.-фр.] — спиртна напитка, подпра­вена с пелин или анасон

ава — вж. хава авангард/а/ [същ., от фр.] —

предходна на главните си­ли войскова част; пред­вестник

авапгардня — вж. авангард/а/ аванпбстен [лрил.] — свързан

или отнасящ сс до предна стража

авансцена [съи/., от фр.] — намираща се най-близо до зрителите предна част на сцена

авантаж [същ., от фр.] — пре- . димство; изгода, полза

авантюра [същ., от фр.] —• необмислена или опасна постъпка; приключение; безразсъден човек

авантюрист [същ.,] — лице, склонно към авантюри

авджилък [същ., от тур.] — лов; ловджийство

авджйя [саи/., от тур.] — ловец

авизйрам [гл., св. и несв., от фр.] — съобщавам за из­вършена финансова опе­рация, изпращам авизо

автомат [същ., от гр.] — авто­матизирана машина; лице, действуващо без предвари­телно обмисляне; автома­тична пушка

авторитет [същ., от лат.] — влияние, престиж; лице, ползващо се с влияние, с престиж

авторитетен [прил.] — полз­ващ се с влияние, с прес­тиж; нетърпящ възражения

авторитетно [яар.] — с тежест, с достойнство

ага [същ., от тур.] — почетно обръщение към турчин; господар, управител; тур­чин

агалар — множествено число в турски език на ага

агалък [същ., от тур.] — гос- подарство; големлък

9

агарйнец [саи^, от гр.] — мо­хамеданин; турчин; нехрис-

’тиянинагарйн/ин/ — вж. агарйнец агарянски [прил.] — мохаме-

дански; турски; нехристи- янски

агашар — вж. ага агашетипа — вж. ага агет — вж. адст агент [същ., от лат.]—ляце,

действуващо по чужда по­ръчка

' агиотатис [съи/., от гр.] — светейшество

агитатор [същ., от лат.] — лице, занимаващо се с дей­ност, насочена към мани­пулиране на общественото или личното съзнание

агитационен [прил.] — свър­зан или отнасящ се до агитация

агитация [същ., от лат.] — ’ целенасочено въздействие

върху обществото или лич­ността чрез р азясняване на определена Идеология и други подобни

агитка [същ., от лат.-рус.] — група агитиращи лица; пев- ческа или рецитаторска група, използвана за агита­ционни цели

агонйчески [прил.] — пред­смъртен

агония от гр.] — със­тояние преди смърт; пред­смъртни страдания

адажио [същ., от ит.] — част от музикално произведение, изпълнявано в бавно темпо

адажио [нар., от ит.] — бавно;забавено

_ адаш [същ., от тур.] — едно­именник, съименник

адет [същ., от ар.-тур.] — обичай,навик

аджаба [нар.,'от ар.-тур.] —• например; така да се каже; случайно

аджамалък — вж. аджемилйк аджамйя [прил., неизм., от

~ ар.-тур.] — глупав; не­опитен; несръчен

аджамниската — вж. аджа- мййскн

аджамййски [нар.] — глупаво; неопитно;несръчно

аджеба — вж. аджаба аджедйсам, аджедйсвам [гл.,

-св. и несв.] — вж. аджидй- сам и аджидйсвам

аджемилйк [същ., от ар.- тур.] — глупост; неопит­ност; несръчност; преда­телство

аджемйя — вж. аджамйя аджем-пилаф [същ,, от ар.-'

пер.-тур] — вид пилаф аджемски [прил., от ар. -тур]

— персийскиаджер [съи/., от пер.-тур] —

вж. аждераждер [същ., от пер.-тур.] —

змей, халааждерхан — вж. аждрахан аждрахаи [същ., от пер.] —

змей ,хала; буен кон аджидмеам, аджидйсвам [гл.,

се. и несв., от тур.] — съжаля, съжалявам

администрация [сън/., от лат.] — органи на изпъл­

10

нителната власт в дър­жавата; административен персонал

адмиратор [същ., от лат.} — поклонник, почитател

адмирация [същ., от лат?] — възхищение; учудване; по­чит

адрес [същ., от фр.] — пис­мено обръщение към висо­копоставено лице за позд­рав, благодарност и други; обозначено местожител­ство или местонахождение

адютант/ин/ [сам/., от лат.] — офицер, назначен при командир за изпълнение на служебни и други поръчки; помощник

аеп/ин/ — вж. аян/ин/аза (съм/., от ар.-тур.] — член

на областен, околийски или общински админист­ративен съвет; член на комисия

азлък [съм/., от тур.] — част на кремъклия пушка, къ- дето се зарежда барутът

азър — вж. хазърайп [нар., от ар.-тур.] —

срамно, неприлично айвол — вж. айол айгър [същ., от тур.] ~

жребец; нескопен кон айдук — вж. хайдук айлак [прил., неизм., от

тур.] — незает с работа, свободен

айлакчийски [лрмл.] — сво­боден

айлък (съм/., от тур.] —месечна заплата

айлъкчййски — вж. айлак- чййски

айляк — вж. айлак айнаджйя [същ., от пер.-

тур.] — измамник, хитрец айол (неизлс, от тур.] —

синко, момчеакатист [същ., от гр.) —

богослужебна песен, при която богомолците стоят прави

аквилон [същ., от лат.] — силен северен или северо­източен вятър;богът, оли­цетворяващ този вятър

ак-кабзалйя — вж. аккапа- злйя

аккапазлйя [прил., неизм., от тур.] — нож с бяла дръжка; белочиренен нож

акламация(съм/., от лат.] — поздравление, приветствие с шумни възгласи и въо­душевление • ' •

акламйрам [гл., св. и нссв.] — поздравявам, приветствам с шумни възласи и въо­душевление

акорд [съм/., от ит.] — хар­монично съчетание от ня­колко тона, които звучат едновременно; съзвучие

акрозелен [лрмл.] — тъм­нозелен; яркозелен 4

акран/ин/ [същ., от тур.] — връстник

акселбант/и/ [същ., от нем.] — униформена украса от презраменни шнурове, но­сена от висши офицери и адютанти

аксесоар [същ., от фр.] —

11

дребни допълнения към тоалет, прическа и други

акт [съм/., от лат.] — дей­ствие, дело, постъпка; част от драматическо произве­дение; училищно тържество с музикална програма

- акуратен [прил., от лат.] — грижлив; старателен; то­чен, прецизен

акуратно [нар,, от лат.] — грижливо; старателно; точ­но, прецизно

акцент [сгн/., от лат.] — логическо и стилистическо ударение; ударение; откло-

" нения от обичайния за да­ден език изговор

акциз [същ,, от фр.] — вид данък върху определени стоки за домашна кон­сумация; събирач на акциз

акъл [същ., от тур.] —• ум, разсъдък; мозък

акъвтйя /на акънтйя/ [сан/., от тур.] — безредно, без­разборно

акче [съм/,, от тур.] — ста­ринна турска сребърна монета

алабастър [същ., от гр.] — фин гипс за художествени изделия

алай [еьи/., от тур.] — полк; дружина

алай-бей [същ., от тур.] — командир на полк

алайка (съи/., от тур.] — прислужница; компаньонка

алар — вж. агалар Албиои [съм/,] — Англия алятурка [нар.] — по турски

алафранга [нар.] — по френ­ски; по европейски

алафрансе [нар.] — по френ­ски; по европейски

алгй [същ., мя.] — зелени образования, подобни на водорасли, по повърхност-.

. та на застояла водаалегорйчески [прил., от ар.]

— иносказателеналегория [същ., от гр.] —

и пое казани еалегро [нар., от мт.] — игри­

во, живо, бързоалегро [същ., от ит.] — част

от музикално произведе­ние, която се изпълнява игриво, живо и бързо

алеста [прил., неизм. от ит,- тур.] — готов

ялестра — вж. алеста алианца [същ., от ит.] —

съюз; споразумение; дого­вор

алилуйя [межд.,' от гр.-фр.] — Хвалете бога!

алитерация [с%и/., от лат.] — употреба на еднакви или сходни съгласни звукове със стилистична цел

алище — вж. халищеалков [същ., от ар.-исп.-фр.]

— специална ниша за легло аллах [същ., от ар.тур.] —

бог в мюсулманската ре­лигия

аллах керйм [неизм., от ар.- тур.] — бог е милостив, бог е добър; какаото даде гос­под

алма [същ., от тур.] — украса на женска дреха

12

алнари [нар., от лат.] — по равно; пълно съответствие на номиналната цена на книжните пари с метали­ческата (златната, сребър­ната, платинената) валута; пълно равенство на пазар­ния курс на ценни книжа с номиналната им стойност

алтернатива [същ., от лат.]— избор само на една от Две възможности

алтруйзъм [същ., от лат.] — пожертвувателност; не-се- бичност

алтън [същ., от тур.] — злато;златна монета

алтън [ярил., неизм. от тур.]— златен; добър

алък [същ., от тур.] — гор­дост; милост, състрадание

алъш-верйш [същ., от тур.]— вземане-даване

амазонка [съм/., от гр.-лат.]— митологическо женско войнствено племе; ездачка; мъжкарана

амалгама [същ., от ар.-лат.]— сплав на метал със жи- вак; смесица

аман [л<ез*сд., от ар.-тур.] — Милост!; Омръзна ми, до­тегна ми!

аманет [същ., от ар.-тур.] — вещ, поверена някому за пазене; подарък, залог; белег, знак

амарантний [прил., от гр.- фр.] — неувяхващ

амброзия [същ., от гр.] — храна на боговете

амбуланца [същ., от лат.] — подвижна военна болница

амвон [същ., от гр.} — из­дигнато място в черква за проповеди ■

амврозий — вж. амброзия амер [същ., от фр.] — вид

горчив ликьор амйр — вж. емйр амияк [същ., от гр.-лат.] —

безцветен газ с остър дъх; амоняк

амнйстия [същ., от гр.] — изцяло или частично оп­ростяване на наказание; прошка, помилване

амуджа [същ., от тур.] — чичо; вуйчо; братовчед

амуджилар — множествено число в турски език на амуджа

амунйция [същ., от лат.] — снаряжение; ремъци за препасване на оръжие

амур [същ., от фр.] — любов амурен [лрнл.] — любовен амфибия [същ., от гр. -лат.]

— земноводно животно амфие — вж. енфие анагноз — вж. анагност анагнос — вж. анагност анагност [същ., от гр;] —

облечен с черковна мантия доброволен млад прис­лужник при богослужение

анали [същ., мн., от лат.] — изложение на исторически събития в хронологичен ред

анадолски [прил.] — свързан или отнасящ се до Анадола

13

анадънма — вж. анадънму. анадъпму — [неизм., от тур.]

— Ясно ли е?; Разбра ли? аналой [същ., от гр.] — висо­

ка масичка в черква с пос­тавка за изправяне на книги

анархист [същ., от гр] — неподчиняващ се на никак­ва власт; член на анар­хическа организация ■

анархически [драл.] — свър­зан или отнасящ се до анархия или анархист

апархия [същ., от гр.] — безвластие; безредие; сти- хийност

анасон [същ., от гр.] — ете­рично растение, изпол­звано за ароматизиране на ракия и други

анатема [същ., от гр.] — църковно проклятие; прок­лятие изобщо

анахорет [същ., от гр.] — уединен монах; отшелник; пустинник

анахронизъм [същ., от гр.] — отживелица

ангарйя (гац;., от гр.-тур.] — принудителен безплатен труд

ангажирам [гл., се. и несе., от фр.] — уговарям, свър­звам с обещание или с

договор някого; наемам, запазвам; задължавам ня­кого с нещо или за нещо

ангажиран [лрмл.*] — зает;нает; обвързан

ангина1 [същ., от кдд*.] — вид памучен плат

ангина2 [същ., от лат.] — гърлобол '

ангина пекторис [същ., от лат.] — вид болест; гръдна жаба, стенокардия

анданте [нар., от ит.] — бавно;забавено

анданте [същ., от ит.] — му­зикално произведение или част от него, изпълнявана в бавно темпо

анджак [нар., от тур.] — именно, тъкмо, точно така

анекдот [същ., от гр.] — сбито представяне на за­бавни случки за известни или измислени лица; из­мислица, небивалица

анекдотйчен [драл.] — сме­хотворен; измислен, неве­роятен

антерйя [същ., от ар-тур.] — подпълнена с памук плат­нена дреха; къса мъжка аба

антика [същ., от лат.] — старинен предмет с исто­рическа или художествена стойност

антипатия [сам/., от гр.-лат.] — неприязън, отврата

антитеза [същ., от гр.] — про­тивоположност на пред­мети и явления; проти­вопоставяне

антре [същ., от фр.] — входно помещение в жилище

антре [гл. ф., от фр.] — Влезте!; Заповядайте!

антрефиле [същ., от фр.] — малка вестникарска статия

апарат [сад/., от лат.] —

14

уред; устройство; телег- рафически апарат

апатичен [прил., от фр.] — безстрастен,безучастен

апатия [същ., от гр.-лат.] — безразличие, безучастност,

, незаинтересуваностапел [сан/., от фр.] — покана,

призив; обръщение, зов апелйрам [гл., св. и несв., от

лат.-нем.] — призова, при­зовавам

апогсй/я/ [същ., от гр.] — най-висока степен на про­явление

апокалиптйчески [прил., от гр.] — страшен, ужасен; загадъчен, тайнствен; про­рочески

апосиопезен [прил., от гр.] — внезапно прекъснат

апостол [същ., от гр.] — книга, в която са записани “деянията на апостолите** и техните “послания”; откъс от тази книга; проповедник на учение, идея и други

апостолски [нар.] — като апостоли, т.е. боси

апотеоз [същ., от гр.] — обожествяване; прослава, величаене; тържествен фи­нал, прославящ народ, ге­рой, събитие и други

апса/на/ [същ., от ар.-тур.] — затвор, тъмница

арабаджилък [същ., от тур.] —коларство

арабаджйя [същ., от тур.] — майстор на каруци, колар; превозвач с кола

арабеска [същ,, от лат.] —

украса във вид на преп­летени стилизирани стъб­ла, листа и др. или геомет­рични фигури със символ­но значение; поза от класи­ческия танц

араван — вж. раван аратлик — вж. аретлик арбанас/ин/ [същ., от гр.] —

албанец, арнаутин аргат/ин/ [същ., от гр.] —

наемен работник, ратай аргбсам, аргбсвам [гл.,св. и

несв., от гр.] — отстраня, . отстранявам свещеник от

служба поради провине­ние; отнема, отнемам пра­вото на свещеник да служи за наказание

аретлик [същ., от ар.-тур.]— приятел, побратим

арем — вж. яремарена [същ., от лат.] —

посипана с пясък площадка на стадион или в цирк, където се изпълняват гла­диаторски борби, предста­вят се дресирани животни и други _

а ре та [същ., от гр.] — доб­родетел

арзухал [същ., от ар.] — заявление; писмена молба

аристокрация [същ., от гр.]— виеше съсловие; приви­легирована група

арка [същ., от тур.] — под­крепа, покровителство; по­кровител; тил

аркадаш [същ., от тур.] — другар, побратим

аркадашлар — множествено

15

число в турски език на аркадаш

аркаи [същ., от тат.-рус.] — въже или прът с примка открая

армаган [същ., от тур.] — дар,подарък

армея [същ., от гр.] — кисело зеле; зелева чорба

армосам, армосвам [гл., св. и несв., от гр.] — годя се; годявам се

Арнаутлък [същ., от гр.- тур.] — Албания

арнаут/ип/ [съи/., от гр.-тур.] — албанец; проклет, упо­рит човек

арнйсам, арнйсвам (гл., св. и несв., от гр.] — спра, спи­рам; престана, преставам

арсенал [сап/., от ар.-фр.]_ оръжейна фабрика или ра­ботилница; оръжеен склад

артикул [същ., отлят.]—от­делен вид търговска стока

артилерия [сви;., от фр.] — тежки огнестрелни оръ­жия; войска, действуваща с такива оръжия

артнсам, артйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — остана, оставам в излишък; изоли­рам се

артък [прил., иеизм., от тур] — излишен, непо­требен

арфа [същ., от нем.] — некол- кострунен музикален инст­румент

архангел от гр.] —главен ангел

архидйкон [същ., от гр.] — главен дякон при архиерей

архиерей [същ., от гр.] — висш християнски духов­ник (епископ, архиепископ, митрополит, екзарх, пат­риарх...)

архиерейски [прил. ] — от- . насящ се до висш духовник

архимандрит [същ., от гр.] — управител на манастир; отличие на неженен све­щеник (еромонах), което се дава преди получаване на епископски сан

архнправославен Крил.] — свръхправославен

архоадараджи/й/ [същ., от гр.] — калугер, който пос­реща и настанява гости в манастира

архбнт [същ., от гр.] — вое­началник

аршин [същ., от пер.-тур.] — мярка за дължина, равна на 68,75 см. или на 71,2 см.; мерило; лакът

аскср [същ., от ар.-тур.] —- войска; войник

аскерлйк [същ., от ар.тур.]— военна служба; войни к- лък

аскерлйя (съи/., от ар.-тур.]— военнослужещ; военен

аскетизъм [съи/., от гр.] —отчуждение от живота, от света

аскъ (съи/., от тур.] — бе­силка, бесило

аслан [съи$., от тур.] — лъваслъ — вж. асъл

16

асонанс [същ., от лат.] — съзвучие; непълна рима, свързана с повторение на звукове

асоциация [същ., от лат.] — свързване на представи; обединение; съюз

аспйд [същ., от гр.] — от­ровна змия

аспра [същ., от гр.] — дребна сребърна монета

астарджйя [същ., от тур.] — тъкач на тънки (фини) пла­тове

астраган [същ., от тур.] — фино обработена кожа с къдрав косъм от младо агне

астраганен [прил.] — изра­ботен от астраган

асъл [прил.; от ар.-тур.] — същински, истински; на­истина

асъл [нар., от ар.-тур.] — наистина

ат [същ., от тур.] — едър и' силен яздитен кон ♦

атавйзъм [същ., от лат.] — изява на унаследени от­преди няколко поколения качества; отживелица

аташе [съм/., от фр.] — член на дипломатическо пред­ставителство в Друга дър­жава

атестат [същ., от лат.] — ди­плом за завършено образо­вание; характеристика на качествата на лице

атйловски [прил.] — завое­вателен; грабителски

атлазен [лрмл.] — копринен; направен от коприна, лъс­кава от едната страна

атмосфера [същ., от гр.] — въздух; околна среда; обста­новка; взаимоотношения

аудиенция [същ., от лат.] — официален прием на дип­ломатически представител от висш държавник (мо­нарх или председател на правителството); среща

аутодафе [същ., от порт.] — , публично изгаряне на ере­

тици или еретически книги; изгаряне, унищожаване

аферим от пер.-тур.] — Браво!; Отлично!

афие [същ., от ар.-тур.] — доносник

афион [същ., от гр.-тур.] — вид опиат; търпение

афионлйя [прил., неизм. от тур.] — употребяващ афи­он; придирчив, взиска­телен; сприхав, нервозен

афиш [сьи/., от фр.] — ръчно разпространявана на пе­чатна обява

афоресам, афоресвам [гл., св. и несв., от гр.] ~ отлъча, отлъчвам от дадена ре­лигиозна общност; про­кълна, проклинам

афоресан [прил.*] — отлъчен афоресмо [същ., от гр.] —

отлъчванеафоресник [саи/., от гр.] —

афоресан човек; проклетник афронт [същ., от фр.] —

обида, оскърбление

2. Речник ... 17

афронтираме [същ., от фр_] — обиждана, оскърбяване

ахеец [същ., от гр.] —> пред­ставител на древен елински . народ

ахйевски [прил.] — свързан - или отнасящ се до село Ахиево

ахмак [съм/., от ар.-тур.] — глупак, наивник

ахтапод —,вж. октопод ахрен/ип/ — вж. ахрян/ип/ ахрйп/ип/ [съм/*] — помак от

района на Средните Родопи акчйя [същ., от тур.] —

готвачацетилен [съа/., от лат.-фр.]

— безцветен, лесно запа-« лим газацетиленов [лрил.] — рабо­

тещ с ацетиленачигьоз [прил., неизм., от ■

тур.] — хитър, -оправен; отракан

ачигьозлйя[прил., неизм., от тур.] - хитър, оправен; отракан

ачигьозлйк [същ., от тур.] — хитрост, ловкост: умение

ачигьозлук — вж. ачигьозлйк ачигьозлък — вж. ачигьозлйк ачмалйя [прил., неизм., от

тур.} — връхна дреха с про- рези на раменете, за да увис­ват ръкавите празни отзад

ашево [същ., от тур.] — кухня шиколеуп [межд., от тур.] —

Брано!; Похвално!ашмак — вж. яшмак ашьма [същ., от тур.] —

изхабяване, ръждясване

аязма [с®м/.; от гр.] — извор с лековита вода

аязмо — вж. аязмааян/ин/ [същ., от ар.-тур.] —

управител на област, око­лия или град

аяплйк [същ., от ар.-тур.} — област, околия

аяр [същ., от ар.-тур.] — йерна единица за качес­твото на благороден метал или скъпоценен камък; карат

Ббаба [същ., от тур.] — баща,

таткоБабаалие/и Баба-алис/ [същ.,

от ар.-тур.] — Високата Порта; османското прави­телство . -

бабаджап [същ., от тур.] — едър човек, здравеняк; юнак

бабайт/ин/ [същ., от тур.] — юнак; мъжага

бабаитлйк — вж. бабаитлък бабаитлък [съм/., от тур.] —

юначество, дързост бабайтскв [прил.] — свързан

или отнасящ се до бабайт /ип/ или бабаитлък

бабанка [същ., от тур.] — юнак, юначага; бабайт

бабка [съи/.] — дребна стара монета

багабдшг/ип/—вж. вагабонт/ип/ багдадски [ирил.] — свързан

18

или отнасящ се до град Багдад

багрепйца [съм/.] — дълга дреха от скъп тъмночервен плат; мантия

бадева [нар., от пер. -тур.- ар.] — даром, безплатно; напразно, безполезно

бадемлйя [прал., неизм., от пер.-тур.] — приготвен с бадем; с форма на бадем

бадж [същ., от пер.-тур.] — пазарно мито; налог за внесена стока

баджак [сам/., от тур.] — крак;бедро; крачол

баждарпица [сам/.] — място или сграда, където се обла­гат с бадж (пазарно мито) продаваните в града стоки; изпитание; митарство

базиргйп/ип/ [съи/., от пер. тур.] — търговец; богаташ; търгаш

байопет [същ., от фр.} — щик; копие

байрак'[съм/., от тур.] — знаме

байрактар [същ., от пер.- тур.] — знаменосец

байрам [същ., от тур.] — голям мохамедански рели­гиозен празник

бакал/ин/ [същ., от ар.-тур.] — търговец или продавач на бакалски (хранителни) сток и

бакалъм /а бакалъм/ [ме.жгд., от тур.] —Да. видим! Хайде!

бакенбардн мм., отнем. -рус.] — небръсната от

двете страни на бузите брада

бакрач/е/ [съи/., от тур.] — котел; котле

бактйсам, бактйсвам [гл., се. и песе., от тур.} — дотегне ми, дотяга ми; омръзне ми, омръзва ми

бакшйш [същ., от пер.-тур.]— персонално Допълни­телно заплащане; подарък, подкуп

балаган [същ., от рус.] — панаирджийска барака; панаирджийско представ­ление

барабут/ип/ — вж. балбуг/ин/ балбут/ин/ [същ.] — глупак;

простакбалъкчйя [същ., от тур.] —

рибарбалван [същ., от тур.] —

голяма буца пръст; голям камък

балдъза [същ., от тур.] — сестра на съпругата (по отношение на съпруга)

балзам — вж. балсам балсам [сви/., от финик.-гр.]

— благоухание; специално приготвена течност; успо­кояващо лекарство

бамбашка [прил., неизм. от тур.] — съвсем друг, раз­личен; непривичен

бамтел [саи/., от тур.] — малка брадичка под долна­та устна

бап1 [същ., от рум.] — ру­мънска парична единица;, дребна монета

19

бан2 [гьи/.] ~ владетел; упра­вител на област; господар; богаташ

банда [същ., от нем.-ит.] — инструментален оркестър

бандерол [същ., от ит,-фр.] - - книжна лента, удостове­ряваща платена такса; лен­та за обвиване на пратки .

банкер/ин/ [същ., от ит.] — притежател на банка; акци­онер

барабар [нар., от пер.тур.] — заедно, едновременно

барабер — вж. барабар барачест [прил.; от тур.] —

космат, рошавбард [същ., от келт.-фр.] — на.-

роден певец в древността; поет или певец, прославящ важни исторически събития

бардачец — стомна,стомничка

барде [същ., от тур.] — малък глинен съд

баре/м/ [нар.. от тур.] — поне барикада [същ.. от фр.] —

укрепление от подръчни предмети; преграда, пре­пятствие

барй/м/ — вж. баре/м/ барометър [същ., от гр.-

ангд.] — уред за измерване на атмосферното налягане

барон [същ., от лат.] — благородническа титла

бархат [същ., от рус.] — кадифе

баркатси [прил. от рус,] — кадифен

басканлък [същ:, от тур.] — нападение; обир;грабеж

баския [същ., от тур.] — дъска на ограда, върху която се опират дъски или зид; тънка одялана греда;

, дълъг клон за натискане на копа сено ,

баскън [същ., от тур.] — грабителско нападение; обир, грабеж

бастисам, бастйсвам [гл., св. и несв., от тур.] —напад­на, нападам; превзема, превземам; ограбя, ограб­вам

бастисан [прил. *, от тур.] — нападнат, заварден

басурман/ин/ [същ., от рус.] -— неверник, мохамеданин

бас ьн [сащ.] — басня; поука;лъжа, измислица

батакчййски [прил.] — обър­кан, неясен . ' !

батакчййски [нар.] — обър­кано, неясно

батакчйя [същ., от тур.] — неоправен човек

баталия [същ., от фр.-рус.] — битка; война

батальон от фр.-рус.]— част от полк, състояща се от няколко роти; вой­скова дружина

батардйсам, батардйсвам[гл., св. и несв., от тур.]— унищожа, унищожавай; разоря, разоравам; опро­пастя, опропастявам

батарея [същ., от фр.-рус.] — войскова част, обслужваща артилерията

батлак [съм/.] — голяма бъчва за вино

20

баглаче [същ.] — бъчвичка; бухтичка

батърдйсам, батърдйсвам — вж. батардйсам, батар- дйсвам

бахча — вж. бахчйя бахчеванжйя [същ., от пер.-

тур.] — градинарбахчйя [същ., от пер.-тур.]

— зеленчукова или овощна градина

бац — вж. баджбачо [същ.] — по-голям брат;

бате; по-възрастен, уважа­ван човек

баш [прил., нар., от тур.] — главен; първи

баш [нар.] — тъкмо; точно баша чакълмас [неизлс, от

тур.] ~ втълпено в главата башйя [сам/.,’ от тур.] —

главатар, първенец башйбозук [сап/., от тур.] —

нередовно турско опъл­чение, набирано по места

башка [прил., от тур.] — отделен; различен

баялдйсам, баялдйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — припадна, припадам; преу­моря се, преуморявам се

баяне [сам/.] — врачуване;гадаене

бег — вж. бейбеглербег [същ., от тур.] —

вж. бейлербейбеглйк [сам/., от тур.] —

данък върху дребния рогат • добитък

бегликчйя [същ., от тур.] — събирач на данък беглйк

бегликчибашйя [същ., от тур.] ~~ лице, откупило от държавата правото да съ­бира данък беглйк

бегликчилък [сам/., от тур.]— събиране на данък беглйк

бедел [същ., от ар.-тур.] —военен данък, плащан от мъже-немохамедани

беджердйсам, беджердйсвам[гл., св. и несв., от тур.]— наредя се, нареждам се; устроя се, устройвам се

бедуйн [сам/., от ар,] —пустинен жител

безапелационен [лрмл.] — неподлежащ на обжалване; окончателен

безбеден [прил.] — безпре­пятствен

безбедно [нар.] — безпре­пятствено

безбели (нар., от тур.] —. изглежда, вероятно

безбоязнен [прил., от рус.] — безстрашен .

безбоязпено [нар., от рус.] — безстрашно .

беззаббтен [прил., от рус.] — безгрижен

беззаботно [нар., от рус.] — безгрижно

беззаветен [прил.] — изцяло* предан; всеотдаен безистен [същ., от пер.-тур,]

— постоянен покрит или заграден пазар

безконечност [същ.] — без­крайност

безкончаем [прил. ] — без­краен

21

безместси [прил. ] — неу­местен

бсзпечност [същ., от рус.] — безгрижие; незаинтересу- ваност

бсзрампик [сащ.] — горна къса мъжка или женска дреха

бсзчйнсп [прил.] — невъзпи­тан; неприличен

бей [същ., от тур.] — титла на малък васален господар в стара Турция; турски го­лемец; войскови чин; поч­тително обръщение

бейлер — множествено число в турски език от бей

. бей за де [същ., от тур.-пер.]— син на бей; князевич; знатен, богат човек

бейлербег — вж. бейлербей бейлербей [същ., от тур.] —-

главен управител на област бекерлък — вж. бекярлък беки — вж. белкн/м/ бсклеме [същ., от тур.] — за­

става; стражница за охрана на път или проход; караулно помещение; място за чакане

бскрйя [същ., от ар.-тур.] — пияница

бекярлък [същ., от тур.] — ергенуване,ергенство

бслалйя [прил., от тур.] — причиняващ пакости

белегче — вж. белекче бследйе [същ., от ар.-тур.]

— градски съвет; община белезик [същ.] — желязна

халка за сковаване ръцете на арестант

' белекче [същ., от тур.] —

желязна халка за оковаване ръцете на арестант

белетристика [същ., от фр.]— литература, сътворена в жанровете на художестве­ната проза

белия [съм/.]х— вид пшеница белки/м/ [нар., от тур.] —

нима; данобеллй [нар., от тур.]—-явно,

известно -беловбеков [прил.] — нап­

равен от бял восък бенсвреци [същ., от лат.] —

тесни гащи от бяла аба бент [същ., от пер.-тур.] — из­

куствена преграда отпръст, камъни и дървета за от­биване на водата и откло­няване на речното корито

берат [съи/., от ар.-тур.] — султански указ или грамота

бербапт/ин/ [същ., от ит-~ рум.] — негодяй, мошеник, мръсник

бербат [прил., неизм., от тур.] ■ - изцапан; замърсен

бербатлък от тур.] —безобразие; мръсотия

бербер/ин/ [сам/., от ит,- тур.\ — бръснар

берберпица [съи/.] — бръс­нарница

бербетлък — вж. бербатлък берекет [същ., от ар.-тур.] —

плодородие; изобилие; ре­колта

берекят — вж. берекет берна [гл., се.] — събера бсстиялсп [прил., от лат.) —

зверски, животински

22

бсрдана [същ., от ам.] — бойна пушка

бстер [нар., от пер.-тур.] — по-лошо, по-зле

бсшлйк [същ., от тур.] — турска монета със стойност 5 гроша

бивак [същ., от нем.] — временно местопребива­ване на войскови или други части; лагер

бйда [гл., несв.] — съм бйз-бизе [нар,, от тур.] —

насаме, на четири очи; интимно

бйкопсфилдов [л/шл.] — свър­зан или отнасящ се до лорд Биконсфилд; злодей

биле/м/ [нар., от, тур.] — даже; дори

билср/ин/ [същ.] — събирач на билки; лечител с билки; билкаджия

билетчс [съи/.] — писмо, бе­лежка, записка

билпйк — вж. биплйкбилюк (сам/., от тур.] — войс­

кова рота; множество; стадо билюкбашйя [същ., от тур.]

— командир на рота в турс­ката войска

билюр [сги/., от ар.-тур.] — зрителна тръба, далеког­лед; кристално стъкло; де-' бела стъклена чаша; очила

билюрен [лрмл.] — стъклен, кристален

билюров — вж. билюрен биля/м/ — вж. биле/м/ бймбагпи» — вж. бйнбашия бйнбашия [същ., от тур.] —

войскови чин; офицер, ко­

мандващ 1000 души; хиг лядник

бинсджйя [същ., от тур.] — конник, ездач

бинек [същ., от тур.] — яз- дитен кон

бинек [нар., от тур.] — яздейки, яздешком

биплйк [същ., от тур.] — стъклен съд, бутилка или да­маджана с вместимост 1000 драма; дамаджана

бинокъл [същ., от лат.] —. далекоглед

биргьотлйя [прил., неизм., от тур.] — плиткодънест; с плитко дъно (за гащи)

бйржа [същ., от рум.}. — файтон с един кон

биринджй [прил., неизм. от тур.] — пръв, първокачест- вен

бисмилях/им/ [неизм. от ’ /иур-1 — В името на бога!

Бога ми!бирт [същ., от рум.] — гос­

тилница, кръчмабифтек [същ., от англ.] —

леко запечено говеждо ме­со; пържола

бистро [същ., от фр.] — кръчма бйтва [сам/.] — битка бичакчйя — вж. бучакчйя бичйм [същ.-, от тур.] — вид,

образ; форма, калъп бичкиджййница [сан/.] —

дъскорезница бичкййница — вж. бичкид­

жййницабичкйя [същ., от тур.] —

дърводелски инструмент; дъскорезница

23

бйшна, бйшвам [гл., св. и месв.] — блъсна, блъскам; бутна, бутвам; отхвърля, отхвърлям

благ [прил.] — блажен благоврсмие [сви;.] — сгоден,

удобен случай; удобен повод благодаря [гл. ] — радвам,

въздействам благоприятно бланкйзъм [същ., от фр.] —

учение, застъпващо тезата за възможна смяна на бур­жоазния строй със социа­листически чрез преврат

близоседен [дрил.] — съседен, близък

блипдаж [сви;., от лети.] — военно укритие; бункер

блистателеп [прил., от рус.] — бляскав, блестящ

блокирам [гл., св. и несв., от нем.]~ възпрепятствувам, преча; ограждам

блудство [сан/.] — полов раз­врат; безчинство

блюдо [същ.] — чиния, чиний- ка

блян [същ.] — трудно осъ­ществима мечта

боа [същ., от лат.] — голяма тропическа змия

боаз [същ., от тур.] — устие; пролом; проход

боба—вж. бабабобайко [същ., от тур.] —

татко, бащабобако — вж. бобайко болка' [сви;.] — монета с

ниска стойност, равна на 1/3 от парата

бодка2 [същ.] — острие; бо­дил; вилица

боеви е [са щ.] — страх, боязън босрин [същ., рум. от бълг.]

— знатен, богат човек; бо­лярин -

божа се [гл., несв.] — кълна се в бога

божек [същ.] — просек бозав [прил.] — сив бозалък [същ., от тур.] —

вид трева (садина); целина, обрасла с едра трева

бозгун [прил., неизм.; от тур.] — размирен, смутен; смутно време, размирица

боздугап [същ., от тур.] — старинно оръжие

бозев — вж. бозав бозпа [нар.] — бог знае бозов — вж. бозав бозукбашня [сам;., от тур.]

— нередовен турски вой­ник; башибозук

бозяв — вж. бозав бойлия [прил., неизм., от

тур.] — дългобойна пушка с точна стрелба и дълга цев

бок [сви;.] — страна, хълбок боков [лрил.] — страничен боклатмъш [същ., от тур.] —

посерко, дриельо боклйя — вж. бъкел бол [съм;.] — болка бол [нар.] — много; в изо­

билиеболезън [сви/.] — болка, болест болест [сви/.] — болка болея [гл., несв.] — боледу­

вам; силно милея; страдам боллук [сви;., от тур.] —

изобилиебомбардира пие [сви;.] — бом­

бардировка; обстрел

24

бомбашйр/ип/ — вж. мюба- шйр/ин/

бомбид [същ. от фр.] — виеше общество; аристокрация

бонджбр вж. бонжур бонджур — вж. бонжур бонжур [неизм., от фр.] —

добър денбонжур [същ., от фр.-рум.] —

къса до кръста връхна жен­ска дреха

боравя1 [гл., песе.] — под­визавам се

боравя2 [гл., иесв.] — служа си бордей [същ., от ит.-рум.] —

вкопано в земята жилище; неблагоустроен и нехигие­ничен дом

боран [същ., от ит.-тур.] — силен, буен вятър

борозан [сан/., от тур.] — тръба за свирене

борун — вж. бурунборч [сам/., от тур.] — дълг,

изплащане; сумаборчлйя [прил,, неизм., от

тур.] — длъжникбостанджйбашйя [същ., от

пер.-тур.] — надзирател на градинарите и на султан­ския сараи

бостанджйй/я/ [същ., от пер.- тур.] — градинар; пъдар

ботрак — вж. бутрак ботфбрти [сащ., от фр.] —

ботушибохем/а/ [сащ., от фр.] — ин­

телектуалец, водещ безгри­жен, несъобразен с устано­вените порядки живот

бохча [същ., от тур.] —

квадратно парче плат за увиване или покриване

бочен [прил.] — страничен бочка [сам/.] — бъчва; бъклица бошбуазлък [същ., от тур.]

— словоохотливост, праз- нословие, бъбривост

бошлаф [същ., от пер.-тур.]— празни приказки; глу­пости

бошнак [сам/.] — жител на Босна

бошняк вж. бошнак боюрултйя — вж. буюрултйл боярски [прил.] — болярски брава [същ.] — глава дребен

добитък(овци,кози) бравйрам [гл., се. и несв. от

яел<.] — пренебрегвам, не зачитам опастности; пра­вя се на храбрец: прите­жавам високо самочувст­вие

бран [същ.] — битка, б€ой; война

бранен [прил.] — боен; военен брантйя [сам/., от тур.] —

стара, развлечена жена; же­на с леко поведение

братушка [сам/., от рус.] — обръщение към руснак; наименование на руснак

бреме [сам/.] — товар бренен [лрмл.] — тленен;

краткотраен, нетраен бренност [сам/.] — тлен; нет-

райностбриз [същ., от фр.] — край­

морски вятърбрйзга [същ., от рус.] —

пръска

25

брйзпа [гл., се.) — бликна; плисна; излея се

брилянт [същ., от фр.-рус.] — обработен бял диамант

брич1 [същ.] — бръснач брич2 [сам/.] — вид панталони брйчка [същ., от ит.] —

покрита лека каруца за пре­воз на пътници; разнеби­тена кола

брйша [гл., несв.] — бърша; трия

бродник [същ.] — мъж, който броди нощно време, за да правй магии; дух на мърт­вец

бродница [същ.] — жена, коя­то броди нощно време, за да прави магии; дух на мъртвец

брука [същ.] — пъпка по тя­лото; буца на главата

броеница — вж. броеници броеници [същ.] — наниз от

кръгли кехлибарени, кос- тени или други топчета, които се прехвърлят за развлечение

брожение [същ.,-: от рус.] — обществено вълнение; не­доволство

броня [същ.] — предпазно защитно облекло от метал

брошура [същ., от фр.] — неподвързано печатно из­дание с ограничен обем

брошурка — умалително от брошура

бръв [същ.] — мост, направен само от един дървесен ствол

брънка [същ.] — халка бръптйя — вж. брантйя

бръскалка [същ.] — метла,• направена от дървесни

клонкибръстя [гл., несв.]— ямзелена

шума (за животно)брътвеж [същ.] — дърдорене;

празни приказкибрътвепис [същ.] — говорене,

бърборенебрътви се [гл., безл.] — говори

се, приказва себрътвйя [същ.] — празни,

глупави приказкибрътвя [гл., несв.] — говоря,

приказвамбръщолевя [гл., несв.] —

говоря, приказвам, каквото > ми дойде на ума

бряз [лрнл.] — с бяло петно на челото или на опашката

бубайко — вж. бобайко бугагй/й/ — вж. букай будала [същ., от ар.-тур.] —

глупак, простак будалщина [същ.] — глупост,

простотиябудненце [същ.] — малък съд

за ракия; буренцебудоар [същ., от фр.] —

луксозно обзаведена жен­ска тоалетна стая •

бузгун [същ., от тур.] — поражение

буйруитйя — вж. буюрунтйя ' букак [същ., >ия.] — верига за

спъване краката на човек или на животно

буквален [прил.] — точен; до­словен

буки [същ.] — старо име на буква б

букинйст [същ., от фр.] —

26

продавач на стари книги и антики;антиквар

буколйчески [прил., от лот.]— поетически творби, в които се възпява селския живот

була [с®и/.] — туркиня, кадъна буламач [същ., от тур.] —

безвкусно ястиебулвар [същ., от рус.] —

улица, булевардбулгарс — вж. булгарйна булгарйна [сгму.] — струнен

музикален инструмент булгарйя — вж. булгарйна булгур [съм/., от тур.] —

овършана и натрошена пшеница

бум [същ., от англ.] — изне­надващо деяние или съби­тие; сензация

бумага [същ., от рус.] — хартия; нещо, написано на хартия; бележка, документ

бумбаарек [с»и/., от тур. ] — ястие, приготвено от дебе­лото черво на животно

бумбашйр/ии/ — вж. мюба- шйр

бупа [сам/.] — въстание; бунт срещу властта; размирица

бунар [същ., от тур.] — извор; кладенец

бупя [гл., несв.] — бунтувам; подбуждам; подтиквам

буран — вж. борапбурйлче [сан/.] — продълго­

вато буренцебурия1 [сам/.] — духов инст­

румент; тръбабурйя2 [сгм/.] — голямо буре бурлеска [същ., от ит.] — ли­

тературна или музикална творба, в която комичният ефект се основава на кон­траста между съдържа­нието и формата

бурлйв [лрмл.] — бурен,гръм- . лив; неспокоен; размирен бурмалйя [прил., неизм. от

тур.] ~ завит, засукан; скопен

бурузйн — вж. борозап буруп [сгм/., от тур.] — земна

издатина; могила;хълм бутада [същ., от фр.] —

каприз, прищявка; сръдня бутониера [сам/., от фр.] —

илик на ревер на връхна дреха, служещ за закичване с цвете

бутопиерка — умалително от бутониера

бутрак [саи/.] — вид растение; репей

бутурак — вж. бутрак бухгалтерия [същ., от рус.] —

счетоводство; книговод­ство; канцелария

бучакчййница [същ,] — но­жарска работилница

бучакчйя [същ., от тур.] — ножар

бучинйш [същ.] — растение бушпица [сам/.] — юмрук;

пестник; плесница;удар буюкйя [сам/., от тур.] —

щипци за поддържане на . формата на мустаци буюр [неизм., от тур.] —

Заповядай!Заповядайте! буюрун — вж. буюр буюрупус — вж. буюр буюрдйсам, буюрдйсвам [гл.,

27

св. и несв.] — заповядам, заповядвам; наредя, на­реждам

буюрсуп — вж.буюр буюрултйя [същ., от тур.] —

правителствено разпореж­дане в писмена форма; заповед; постановление

бъбля [гл., несв.] — бъбря;говоря неразбрано

бъдне [същ.] — малко буре бъкел [съм/.] дървен съд за

водабълдам .[гл., несв.] — газя с

усилие, с мъка .бърдук [сан/., от тур.] —

стомнабърдчйна [сам/,] — земно

възвишениебъркач [сам/.] — бъркалка бърна [съм/.] — устна бъх [сън^.] — скриване на

нещобъша [гл., несв.] — скривам

истинатабъчевкя [сги/.] — бъчва 1 бъчовка — вж. бъчевка бюлбюл [същ., от пер.-тур.]

— славей610ЛЮК — вж. билюк бюлюкбашия — вж. билюк-

башйябялочнренен [прил.] — с бяла

дръжка

Вваалагй-биалагй — вж. вал-

лахйбилляхй

вагабонт/ин/ [сам;., от лат.] — безделник; мошеник

ваден [прил.*] — обработен, х щавен (за животинска кожа)

ваджййски [прил.] — проклет, отвратителен

ваджйшки — вж. ваджййски ваджйя [същ.] — пущина вазгечтйсам, вазгечгйсвам

[гл., св. и несв.] — откажа се; отказвам се от нещо; разколебая се, разколеба­вам се

вакханалеп [прил.] — не? обуздан, разюздан

вакханалия [същ., от гр.] — древногръцки празник в чест на Бакхус; необуздано веселие

вакханка [същ.,от гр.] — ' жрица в храмовете на бог

Бакхус; жена със съмните­лен морал .

вакъл [прил.] — черноок и чернокос; с черно около очите (за агне или овца) .

вакуф — вж. вакъф вакуфеки — вж. вакъфски вакъф [същ., от ар.-тур.] —

недвижим имот, подарен на джамия за благотвори­телни цели

вакъфски [лрил,] — свързан или отнасящ се до вакъф

валака — вж. фал ат а валенция [същ., от лат.] —

число, отразяващо с колко водородни атома може да се свърже или замести един атом от друг химически . елемент, съчетаемост

вали ~ вж. валия

28

валиде-султан [същ.,-от тур.] — султанската майка

валййски [лрмл.] — свързан или отнасящ се до валия

валй-паша [същ., от ар.- тур.] — паша, който е упра­вител на област или про­винция

валйя [същ., от ар.-тур.] — управител на вилает

валлаха [неизм., от ар.-тур.] — За бога! Бога ми!

валлахй-билляхй — [неизм., от тур.] — заклинание

вало [същ., от гр.-ит.] — прозрачна фина тъкан; бу­ло; воал

валог [сам/.] — земна вдлъб­натина; подножие на пла­нинска височина

вам — вж. вамов а мо [нар.] — тук, тука; насам вампйр [сьм/.] — мъртвец,

който нощно време напуска гроба си и прави пакости

вампор — вж. вапбр вапйр — вж. вампйр вапор [същ., от яат.] —

параход • •вапцам, вапцвам [гл., св. и

несв.] — боядисам, боядис­вам; изпадна, изпадам в неприятно положение

вапцан [л/шл.*] — боядисан вапцнлка [същ.] — боя; разт­

вор за боядисваневарак [същ., от ар.-тур.] —

тънки златни или сребърни листове, използвани за ук­раса

варакладйсап — вж. варак- лядосан

варакладосан [прил*] — украсен с варак; блестящ, лъскав

вараклйя [прил.] — украсен, облепен с варак; позлатен; блестящ; лъскав

варам [гл., несв.] — оставям на спокойствие; не закачам

варам се [гл., несв.] — пазя се; бягам

варварски [прил.] — свързан или отнасящ се до варва­рин; дивашки; зверски

варе [межд.] — за израз на страдание и болка

варево [същ.] — вариво . вариклечко [същ.] — свидлив

човек; скъперникварйя [същ., от гр.] — вид

ударение в черковносла- вянската писменост

варка [същ., от ит,-гр.] — лодка

варкам [гл., несв.] — бързам; изпреварвам

варъвджа/к/ [нар., от тур.] — дори, даже; чак

васал [същ., от феодал с определени задължения към владетеля си; лице или държава в положение на зависимост

васален [прил.] — зависим, подчинен; несамостоятелен

васалство [сьм/.] — зависи­мост, подчиненост; неса­мостоятелност

васйя [същ., от ар.-тур.] — лице, упражняващо настой­ничество или опекунство

ватага [същ., от рус.] — банда; група, дружина

29

витах [същ., от рум.] — чиновник от съдебната администрация; надзира-

■ тел на железнодобивна пещ

ватерловски [лрмл.] — свър­зан или отнасящ се до Ватерло

ватерпуф [съм/., от англ] — непромокаема дреха; лека връхна дреха

вахмайстср — вж. вахмистьр вахмистър [сам/., от нем.-

рус.] — кавалерийски фелд- фебел; старшина

ввсря, ввсрявам [гл., св. и несв.] — поверя, поверявам

веда [съм/.] — вещица; самоди­ва

веда [гл., несв.] — водя веде — вж. веди веди [съм/.] — старо име на

буква введно [нар.] — заедно; изця­

ло; наведнъжвеер [съм/., от рус.} — ветрило вежа, везвам [гл., св. и несв.]

— вържа, връзвамвежа [гл., несв.] — бродирам;

везавежество [сам/.] — ученост;1 грамотност; познание везде [дар.]— навсякъде везден — вж. веедеп вездесъщ [лрмл.] — всезнаещ;' везир [съм/., от ар.-тур.] —

първият по власт саиовник след султана

векйл/ин/ [съм/., от ар.-тур.]— пълномощник, предста­вител на населението; на­местник

векилхарч /и векйл-харч/ [същ., от тур.] — домакин, ИКОНОМ ’

вслемудър — вж. велемъдър нелемъдър [ирил.] — много

мъдървелзевул/ип/ [съм/., от евр.- ' гр.] — дяволски главатар;

проклет, злобен човек велия — вж. валия велможа [съм/., от рус.] —

болярин; висш царски са- новник; благородник

вел-постелннк [съм/.] — на­чалник на княжеската кан­целария

вел-хетман [съд/.] — начал­ник на милицията (поли­цията)

вентил [същ., от лат.] — кран; клапа

вено [съм/.] — зестра вепценосен [прил.] — увенчан

с венец; знатен, почитан вепйр/ин/ — вж. вампир вепър [съм/.] — мъжка дива

свинявергйя [същ., от тур.] — да­

нък, налог върху сградите всрепйца [същ., от рус.] —

ред; върволица; верига вересия [същ., от тур.] —

отложено заплащане; кре­дит; напразно, на вятъра

верйм [същ., от тур.] —вид данък

вер-селям [неизм., от ар.- тур.] — много му здраве

всрсификация [същ., от лат.] — стихосложение;

. стихознание; стихоплет- стване

30

всрст/а/ [същ., от рус.] — руска мярка за дължина* равна на 1066 метра

верховсн [прил.] — висок вертеп [същ., от рус.] —

долнопробно заведение вссдсп [нар.] — цял ден;

постоянновссма [нар.] —твърде много, .

съвсемвссталка [същ., от лат.] —

жрица в храм на богиня Вес- та; девственица

вестник [същ.] — вестител всстовой [същ., от рус.] —

ординарецвот — вж. вехтвехт [прил.] — стар встка [същ.] — клон, вейка встрсник [същ.] — вятър-

■ ничав човеквеха [същ., от рус.] — висок

прът със знак за посочване на определено място

вехтозаветсп [прил.] — старо- заветен

вещ [прил.] — знаещ, можещ, умеещ

вещак [същ.] —познавач(ка- дърен човек ,

всщанис [същ., от рус.] — предсказание, прорицание

вещател [същ.] — гадател, пророк, прорицател.

вещателсп [прил.] — проро­чески; проникновен

всщателство [сли/.] —проро­чество

нещер [съ щ.] — врач; вълшеб­ник; проклетник

вещерка [същ.] — врачка;

вещица; вълшебница; про­клетница

взаимноучйтсл [същ.] — учи­тел във взаимно училище

взглед — вж. взгляд взгляд [същ.; от рус.] —

поглед; възглед, мирог­лед •

взлелея [гл., св., от рус.] — отгледам, отхраня

взор [същ.] — поглед взятка [същ., от рус.] —

подкуп, рушвет; при игра на карти повторно вземане, ръка

взяткаджия [е®щ.] — рушвет- чия,подкупвач

нива [л<ез#сд., от ит.] — да живее!

вивандиера [същ.,.отфр.]_ продавачка на закуски и напитки в казарма

вйват — вж. вйва вйвод [същ;, от рус.] — извод вйговор [същ., от рус.] —

укор, мъмрене; сгълчаване, бележка

вйгод/а/ [същ., от рус.] — изгода; облага >. '■ ;

визйт/а/ [същ., от фр.] — посещение

визитйрам [гл., св. и несв., от фр.] — посещавам

вйзов [същ., от рус.] — извикване, призоваване; пре­дизвикателство

визуален [прил., от лат.] — пряко наблюдаване; зри­телен

викало [същ.] — специално място на минаре на джа-

31

мия, откъдето ходжата призовава Аллах

вилает [същ., от ар.тур.} — област, провинция

вилаетски [прил.] — облас­тен, провинциален

вйлязка [същ., от рус.] — излаз, изход; нападение, набег

вилаят — вж. вилает вилка [сам/.] — вилица виляет — вж. вилает виляетски — вж. вилаетски виноберма [съм/.] — гроз­

добервиноград [съм/.] — лозе випчсстер [същ., от англ.] —

вид бойна пушкавиражавам [гл., песе., от рус.]

— изразявам; предавам виран [прил., неизм.; отпер,-

тур.] — разнебитен, изос­тавен; болнав

виранлък [същ., от пер.-- тур.] — разнебитена сгра­да; развалини; недобро здравословно състояние

виртуозност [същ., от ит.] — голямо умение, майстор­ство при изпълнение

вие1 [съм/.] — височина вие2 [съм/.] — небесен прос­

тор, небосвод; висинаВисока Порта г— Турция,

правителството на Тур­ция

високороден [прил.] — от знатен род; благороден

виталйзъм [същ., от лат.] — учение в биологията, свър­зващо жизнените процеси с нематериално начало

виталност [същ., от лат.] — жизненост; жизнелюбие

витежки [прил.] — юнашки, геройски

витез — вж, витязвйтел [същ.] — дървено прис­

пособление за стягане на снопи; воденично колело

витиеват [ярил., от рус.] — многословен, словесно- разточителен; ораторски

витййски [прил.] — ораторски витййство [същ., от рус.]

красноречие; ораторско., майсторство

вития [съм/.] — ораторвитяз [съм/., от рус.] — герой;

юнаквитло [същ.] — цилиндрична

ос със спираловидна резба по нея; винт; корабна или лодъчнаперка

витлообразеп [прил.] —> изра­ботен във вид на витло

вйтлообразно [нар.] — кръ­гово

виходка [същ., от рус.] - - непристойно, осъдително деяние

виш [съм/.] — вишна ‘ вйше [нар.] — повече вйшен [прил.] — висш . вйшният [субст. прил.] —

господ, богвишегласие [съм/.] — мно­

зинствовкратце [нар.] — накратко владяло [съм/.] — документ за

притежаван имотв л ад ям [гл., меса.] — владея владйчина [сън/.] — пред­

назначен за владиката

32

владйшнина — вж. владйчина владйщина — вж. владйчина влак [съм/.] — примитивна

брана, направена от вър­шини

влака [съм/.] — челяд, род; потекло

влас [сви/.] — косъм влъхва [сви/.] — древен мъд­

рец; злодей, разбойник внетре [нар.] — вътре воал [сви/., от фр.] — фина

прозрачна тъкан; було вовчовам се [гл., несв.] —

изглупявам, правя се на овца Водйци [същ.] — християнски

празникводник1 [съм/.] — приведен зет вбдник2 [сви/.] — водач воднйк [сви/.] — място, къде-

то се държат котлите с вода воз/а/ [съм/.] — товар, който

се събира на една кола возгара [сащ.] — уригване возелница — вж. возйлница возйлница [сви/.] — винена

бъчва с голяма вместимост война [същ.] — войска волентйр [сви/., от рус.] —

войник-доброволец волйя — вж. вулйя волонтйр — вж. волентйр волтерианец [сви/.] — привър­

женик на идеите на Волтер; свободомислещ; волноду- мец

воля [сви/.] — разрешение вонта [сви/.] — нечистоплът­

на, развлечена жена; мръс­ница

вонйещ — вж. въпйещ вопйющ — вж. въпйещ

вопйя — вж. вънйя вопрошение [сви/., от рус.] —

въпросвосток [същ., от рус.] — изток восточен [лрил.] — източен вошка [сви/.] — овощно дър­

во, овощиевощеница [сви/.] — восъчна

свещвояк [сви/.] — войник, боец вран [прил.] — черен вражалец [сви/.] — гадател вражалйца [сви/.] — гадателка вракузун [същ., от гр.] —

ремък или връв за придър­жане на гащи в кръста

врангало [сви/.] — шумоте­вица; грохот

врангалък [сви/.] — шумо­тевица, грохот; врява «

вранйца [сви/.] — лодка, ладия вранянскиДлрил.] — свързан

или отнасящ се до град Враня <

вратник [сви/.] — голяма врата х

вратоломен [прил.] — гла­воломен; много висок

врачебен [прил., от рус.] —• лечебен, лековит

.врачка [сви/.] — малка пор- тичка, вратичка

вред [сви/.] — вреда, загуба вреден1 [прил.] — способен,

сръчен,пъргаввреден2 [прил.] — опасен;

нездравословенвретенил [лрил.*] — изкарал,

пуснал стъбло (за растение) вретеня [гл., несв.] — изкар­

вам, пускам стъбло (за рас­тение)

з. Речник... 33

вретйщс [същ.] — голяма торба, чувал; наметало; дреха от груб плат

врещя [същ.] — чувал вричам се [гл., //есе.] — обе­

щавам, давам думавроде [нар., от рус.] — като всадпик [същ., от рус.]

конник, ездачвсадя [гл., се.) — покача всевсдущ/ий [прил.] — всез­

наещ /вссгда [нар.] — винаги, всякога вссгдашси [прил.] — пос­

тояненвссдомовпо [нар.] — цело­

купно; цялото семейство всемирен [прил.] — световен все равно [нар., от рус.] - вси [л/ес/я.] — всички встрсвежси [лрил.] раз­

тревожен |всуе [//ар.] — напразно всуета [//ар.] — напразно всъде [нар.] — навсякъде всъду — вж. всъде втаксам(се), втаксувам(се)

[гл., се. и несв., от гр.] — . обещая, обещавам; наема се, наемам се

втеля се, втелявам се [гл., св. и несв.] — направя се, изп­равям се на прост, на глу­пав

втеляванс [същ.] — изпрос- тяване, изглупяване

вула [същ., от гр.] — писмено разрешение за черковен брак

вулгйя — вж. вулйя вулйя [същ., от гр.] — кожена

торба за носене на храна, тютюн и други

вцвръстен [драл.] — втвър- . ден, вкамененвшутя се, вшутввам сс [гл.,

св. и несв.] — вдетиня се, вдетинявам се; шегувам се

вшутявка [същ.] — шега, глума; закачка

въбсл [същ.] — излак; дълбок кладенец

въдица [същ.] — абаджийска кука за закачане на дрехата, която се шие

въджйшки — вж. валжййски въжделеп/и/ [прил.] — желан,

мечтанвъждй ме [гл., несв,. безл.] —

безпокои ме, не ми дава покой

въжйшки — вж. ваджййски вълсчтйсам, въз/ счтйсвам —

вж. вазгсчтйсам, вазгеч- тйсвам

въздръстя [гл. се.] —- побегна, търтя

възлаз [същ.] — стръмнина; изкачване

възло [нар.] — стремително възнак [нар.] — по гръб възток [същ.] — изток възточен [прил.] — източен възчудя се [гл., се.] — почудя се вълненик [същ.] =- вълнена

завивка; връхна вълнена дреха или наметало

въпйещ [прил.] — призоваващ на висок глас; крайно не-, обходим

въЬйя [гл., «есе.] — викам с висок глас, настоятелно; призовавам

въркозуи — вж. вракузун върколак [същ.] — зъл дух,

34

породен от кръвта на убит човек,

въртоп1 [съм/.] — свърталище, дом

въртоп2 [съм/.] — водовъртеж върхам [гл., несв.] вършея върше [същ.] — клони върши [съм/. мн.] — върхове въс [съм/.] — косъм въси [съм/., мн.] — вежди;

мустацивъсснипа [съм/.] — гъсеница вътък [съм/.] — нишки, които

при тъкане се преплитат с нишките на основата

вьорс — вж. йорс

ггаДнмр.] — когато гаале — вж. гайле гаваз/ип/ [съм/., от ар. -тур.]

— пазач в легация или кон­сулство; телохранител

гананка [съм/.] — дървен съд гага [съм/.] — клюн, човка гагауз/ин/ [съм/.] — хрис­

тиянско население, което говори турски език

гаджал/ин/ [съм/., от 1/мг.] — хулно название на турчин

гаджел/ин/ — вж. галжал/ин/ газда [съм/., от умг.] — госпо­

дар, стопанин;водач, гла­ватар на градинарска дру­жина

газета [съм/., от ит.] — вестник

газйпо — вж. казино гайдупйца [съм/.] — свирка на

' гайдагайка [същ., от дуе.] — дебе­

ла пластинка със спирало­видно изрязан отвор в сре­дата; платнена халка

гайле [същ., от ар.-тур.] — грижа; тревога; яд

гайретя [гл., несв., от тур.]— търпя .

гайтан [същ., от лат.] — плетен тънък шнур за укра­са на дрехи

гайтанджйя [съм/., от тур.] -— производител или тър­говец на гайтап

галагап — вж. гологап галатгн [прил.] — гнусен,

мръсен; развален галатя [гл., несв.] — псувам,

говоря цинизми; развалям; въздействувам отрицателно ■

галванизйрам [гл., св. м несв., ' от фр.}— наелектризирам;

възбудя; активизирам галваийзъм [съм/., от фр.] —

химическа реакция на кисе­лини и соли с метал, при която се получава електро­лиза

галванйчсски [прмл.] — свър­зан или отнасящ се до гал- ванйзъм " * '

галиба [нар.] — вероятно, навярно; като че ли ~

галфбн/ин/ [същ., от м/п.] — глупак, хапльо

гамен [съм/., от фр.] — без­призорен хлапак; побойник

гангрена [съм/., от гр.] —

35

умъртвяване на част от тъкан или орган при жив организъм, придружено с почерняване и загниване; неизлечима рана; недъг

гангал [съд/., от тур.} — плетеница, сплит

ганосам, гапосвам [гл., св. и несв.] — покрия, покривам с тънък слой калай; калай- дисам, калайдисвам

ганосчйя [същ., от гр.] >— калайджия

ганти [същ., мн., от фр.] — ръкавици

гарантирам [гл., св. и несв., от фр.] — осигурявам; обезпечавам; препоръчвам

гарибалдейка [същ., от ит.]— къса горна дреха

гарибалди — вж. гарибал­дейка.

гарйя — вж. ангарйя гарсонетка [съд/., от фр.] —

твърда сламена шапка с плоско дъно и периферия

гастрйчески [прил., от гр.] — стомашен

гатер [съи/., от нем.] — маши­на за разфасоване на дър­весни трупи; дъскорезница, работеща с такава машина

гато [нар.] — когато гауптвахт/а/ [същ., от нем.-

рус,] — арестгаче [съюз] — като че ли гвацам — вж. гвача гвача [гл., несв.] — дъвча гвачен [лрнл.*] — дъвкан гвачка [съи/.] — дъвка гебер [неизм., от тур.] —

Умри!; Пукни!

гебердйсам, гебердйсвам — вж. гебердйсам, гебердйс­вам

гебердйсам, гебердйсвам [гл., св. и несв.] — умра, умирам; пукна, пуквам; успокоя се, успокоявам се

гебре [съм/., от тур.] — ко- зинява кесия за чистене на кон

гевгйр — вж. кевгйр гевгйрен — вж. кевгйрен гевез — вж. гювез гевезелйк [същ,, от тур.] —

глезене, лигавене гевезелък — вж. гевезелйк гевезен — вж. гювезен гевезй [гл., несв.] — глезя;

угаждам ;гевезя(се) [гл., несв.] — прев­

земам се; глезя сегевендййка [съи/., от тур.] —

весела, закачлива жена ■' гевендйя [същ., от тур.] —

жена с леко поведение гевшек [прил., неизм., от

тур.] — мек; мекушав; от­пуснат

гега [съм/.] — тояга гегалййка — умалително от

гегалйягегалйя [съи/.] — дълга ар­

наутска пушкагегелйя — вж. гегалйя геджекуш [същ., от тур.] —

кукумявкагеепа [съи/., от евр.-гр.] —

пъкъл, ад, преизподнягем [съи/м от тур.] — юзда;

дълъг ремък на юзда генгер [същ., от тур.] — вид

растение; магарешки бодил

36

гемиджййски [прил.] — свър­зан или отнасящ се до гемиджйя

гемиджйя [същ.] ~ моряк на гемия

гемия [същ., от гр.-тур.} — платноход

гений [съи/., от лат.] — лице, притежаващо определени способности в най-висока степен

гергианец [с»м/.] — грузйнец георгияпски [прил.] — свър­

зан или отнасящ се до грузйнец или до Грузия

герак [същ., от гр.] —ястреб геран [същ., от гр.] — дълбок

кладенецгерджйк [крил.неизм., от

тур.] — хубав; строен, напет герджйк [нар.,от тур.] —

хубаво, добрегерен [съи/., от тур.] — ниско

равно място, обикновено край река; селска мера за пасене на добитък

герйз [сги/., от пер.-тур.] — отводнителен канал

герчек [нар., от тур.] — наистина, действително; тъкмо

гети [същ.. мн., от ит.] —плъс- тени или кожени обувки

гечендйсам (се), гечендйсвам (се) [гл., св. и несв., от тур.] — прехраня се, прехранвам се; помина, поминувам; жи­вея в съгласие; разбирам се

гечендйша — вж. гечендйсам (се)

геченя се [гл., от тур.] — преживявам, поминувам

гечинмек [съи;., от тур.] — поминък, препитание; на­чин на живот, средства за съществуване

гечиня се — вж. геченя се гечйт [сви/., от тур..] — брод гечмйшола /и гечмйш ола/ ' [неизм, от тур.] — поже­

лание след оздравяване или прекарано премеждие

гешефгар [същ., от рум.] — нечестен търговец; търгаш

гивгйр — вж. кевгйр гивгйрен — вж. кевгйрен гивендййка — вж. гевевдййка гивеч — вж. гювеч гивиндййка — вж. гевен-

дййкагивиндйя — вж. гевендйя гигант/ин/ от гр.] —

необичайно едър човек, притежаващ голяма физи­ческа сила;великан

гигантски [лрил.] — свързан или отнасящ се до гигант

гид [същ., от фр.] — прид­ружител; водач, екскур­зовод

гйдй [част., от пер.-тур.] — използва се заедно с обръ­щение

гидййски [л/шл.] — буен, не­обуздан; проклет; дяволски

гиднцки — вж. гидййски гидия [същ., от пер.-тур.] —

буен младеж; юнак; луда глава

гиздосяя [с&и/.] — преголяма хубост; жена, която много държи на външния си вид

гярджйк — вж. герджйк гирйз — вж. герйз

37

гиритлйя [същ., от тур.] — жител на остров Крит; кри- тянин

гирлянд [същ., от ит.] — ленти от цветна хартия или навързани цветя и зеленина за празнична украса на помещения

гит [леелсд., от тур.]— Марш!; Тръгвай*

главеж [сам/.] — годеж главежник [съм/.] — годежар главежпица [същ.] — годе-

жарка .х-главено [съм/.] — годяване главепйк [сам/.] — годеник главени на [сам/.] — годеница главница [съм/.] — основен

капиталглавучка [съм/.] — главичка;

дулоглапя (се), главявам (сс) [?л.,

св. и //есе.] — наема (се), наемам (се); цаня (се), цанявам (се); годя (се), годявам (се)

глаголи [гл., //есе.) — говоря, приказвам

гладиатор [съм/., от лат.] — пленник или роб,специал­но обучен за борба с други борци или животни пред публика

гладника [съм/.] — глад кост глама [съм/.] — гламав човек;

глупакглен [съм/.] — водно растение;

жабунякглетчер [същ., от нем.] —

ледникглеч [съм/.] — гланц

глечосан [прил.ж] — покрит с глеч

глйг/а/ [съм/.] — голям щрък­нал зъб на животно

глоб [сам/.] — очна кухина глоба [съм/.] — сума, изпла­

щана при нарушаване на определени разпоредби

глота [същ.] — глутница глума [съм/.] — шега, нас­

мешкаглумен [същ.] — шегобиец

\глумлйв [прил.] — шеговит, поди гравателен

глумя се [гл., несв.] —говоря ' шеговито, шегувам се; по­

дигравам сеглъб [съм/.] — дълбочина гмеж [същ.] — гъмжило, рой,

множествогнел [съм/.] — чимгиъс [съм/.] — чувство на

отвратаговея [гл., иесв.] — постя, не

ям блажно; изобщо не ям; мълча, за да изразя почит

года [съм/.] — годеж голиатов [лрмл.] — голям;

огроменгологан [съм/.] — стара моне­

та със стойност десет сто­тинки

гологан-бейовец [същ.] — търгаш, мошеник

гои [съм/.] — гонене; ловна хайка

гончар —чвж. гончегонче .[съм/.] — ловно куче гдра [съм/.] — мъка, горест горгбрбашйя [същ., от тур.]

— главатар, водач на банда

38

горест [същ.] — мъка, стра­дание; печай -

горнило [са щ., от рус.] — мъ_ ки, страдания; премеждия

гостоприемник [същ,] — до­макин

государ [сам/., от рус,] —- господар,владетел

готика [същ., от лат.] — ху­дожествен стил, разпрост­ранен в Западна Европа

готически [прил.] — свързан или отнасящ се до готика

грабов [ярил.] — грапав грагоря [гл., //есе.] — бърборя гражд [същ.] — кошара за до­

битъкграмадя(сс) [гл., несв.] —

трупам(се)граматик [съм/.] — грамотен

човек; книжовник; позна­вач на граматиката

грандиозен [прил., от ит.] — внушителен; бляскав; впе­чатляващ 1 ; .

граница [сън/.] — вид едър дъб

граисл [сам;.] — грапавина гранльо [съм/.] — човек с

грапаво лице \ 'граф [сам;., от нем.руе.] —

благородническа титла графоман [същ., от гр.] — ли­

це, встрастено към писане; бездарен писател; драскач

грациозен [л/шл., от лат.] — изящен, очарователен

грация [съм;., от лат.] —- изящество, очарование

гредущ — вж. ■ рядущ грив [прил.] — сив грйзек [съм/.] — див гълъб

гривоазен [прил., от фр.] — безнравствен, неморален

гривоок [прил.] — с гриви очи; сивоок; пъстроок

гривбсам, гривосвам [гл., св. и несв.] — измазвам, окон- турвам с червено

гривоейя [съм/.] — червена глина за гривосване

громък [прил., от />ус.] — гръмлив, гръмък;.силен

грот [същ., от фр.-рус.] — пещера

гротеска [съм/., от фр.] — причудливо, комично- уродливо изображение

гротесков [прил,, от фр.] — причудлив; комично- уродлив

гроча се [гл., несв.] — мръщя се .

грош [същ., от лат.] — тур- „ _ ска монета със стойност

160 акчета или 40 паригръста [същ.] — растение

конопгръчка [съм/.] — гърч; спазъм грядй [гл.] — Дойди!; Ела! грядущ [лрмл.] — бъдещ,

идващ, предстоящ грядуще [съм/.] — бъдеще гуверпо [съм/., от рум.] —

правителствогугла [съм/.] — калпак гугумап/ип/ [съм/., отрум.] —

глупакгугусчук — вж. гугущук гугушук — [съм/.] — птица гу­

гуткагудя, гуждам [гл., св. и несв.]

— поставя, поставям; сло­жа, слагам, турна, турям

39

гузно [яар.] — виновно гулден [същ., от яем.] —

холандска парична едини­ца със стойност 100 цента

гуна вж. гуня гуне — вж. гуня гуно ~ вж. гуня _ гуня [съм/.] — широка връхна

дреха ог груб вълнен плат гурбет [същ., от ар.-тур.] —

ходене на работа в чужда страна

гурбетлйк — вж. гурбетлък гурбетлък [същ., от ар.-тур.]

— пребиваване в чужда стра­на за препитание и печалба

гурбетчия [същ., от ар.-тур.]-г- работник, дирещ препи­тание в чужда страна

гургувйче [сви/.] — птичка, подобна на гълъб

гурел [сви/.] — следи от засъх­нала очна течност •

гурун [сви/.] — вид дъб гусар — вж. хусар гусла [сви/.] — струнен музи­

кален инструментгустйрам [гл., св. и месв., от

ит.] — изпитвам удовол­ствие от бавно разкриване на карти или бюлетини

гутаперча [сви/., от мал.- амгл.] — продукт, подобен на каучук

гъгна [гл., месв.] — говоря неясно, неразбрано

гъгвйв [ярил.] — неясен, неразбран

гъжба — вж. гъжва гъжва [сви/.] — чалма гъзер [сви/.] — дъно; долна

част на нещо

гълча [гл., месв.] — говоря, приказвам

гъша [сви/.] — бъбрив, праз- нословен човек

гърбач [същ.] — бич; камшик гърлица1 [сви/.] — гълъбица,

птица гургулицагърлица2 [сви/.] — болест на

гърлотогърмел [сви/.] — гърмеж,

гръмотевица; шумгърнйв [лрил.] — гранясал;

вмирисангьобск [същ., от тур.] —

движение на корема при ориенталски танц '

гьовде /гьовде-пастърма/ [същ., от тур.] — пастър­ма с кокали

гьоз [същ., от тур.] — прег­рада на хамбар

гьозбояджилък [същ., от тур.] — хитрина, фокусни- чество, измама; шарлата­ния

гьозбояджия [същ., от тур.] — фокуснияество; тпарла- танство

гьозгьоре /и гьоз-гьоре/ [нар., от тур.] — явно, очевидно

гьоз-хапуз [същ., от тур.] — лице, поставено под поли­цейско наблюдение

гьоклйя [прил., неизм. от тур.] —■ небесносин

гьол [същ., от тур,.] — езеро гьосовица [сви/.] — сопа,

тоягагьостерица [сви/.] — сопа, тояга гьотере [яар., от тур.] —

изцяло, наведнажгьоторе — вж. гьотере

40

гьон (съм/., от тур.] — прено­сима покъщнина; движимо имущество

гюбек — вж. гьобек гюбре [същ., от тур.] — тор,

нечистотия; лош човек.гювез [прил., неизм., от тур.]

<— морав, синьо-червенгювезев [прил.}— морав, си­

ньо-червенгювендия — вж. гевендйя гюверджеле — вж. гюверд-

жилегюверджиле [същ., от тур.]

— селитрагювеч [същ., от тур.] —

пръстен съд; ястие; задник гюгюм — вж. гюмгюзел [прил., от тур.] —хубав гюл [същ., от пер.-тур.] —

роза, трендафил; насажде­ние с маслодайни рози

гюлище [същ.] — розова гра­дина

гюлле [същ., от пер.-тур.] — валчеста артилерийска гра­ната

полов [прил.] — отнасящ се или свързан с гюл; розов

гюлсую [същ., от пер.-тур.]— розова вода

гюлсум — вж. гюлсую гюлхане [същ., от тур.] —

султански ферман, издаден в двореца “Гюл кане”

гюляджилък [същ., от пер.- тур.] — търговия с розово масло

гюм [същ., от тур.] — висок метален съд за течности

гюмрук [съм/., от тур.] — мито

гюмрухчйя [същ., от тур.] — събирач на мита; митничар

гюмрюкчйя — вж. гюмрукчйя гюмйш — вж. гюмюш гюмюш [прил., неизм., от

тур.] — сребъренгюрултия [същ., от тур.] —

шум, глъчка; свада, кавга гюрджййка [същ., от тур.] —

грузинкагюреш [съм/., от тур.] — борба гюслюче [същ., от тур.] —

дреха нагръдникгюрук — вж. гюрюк гюрюк [същ., от тур.] —

сгъваемо покривало на ко­ла; ковашки мях

гявур — вж. гяур гявурджнк — вж. гяурджик гявурски — вж. гяурскя гяурджик [същ., от ар.-тур.]

— умалително от гяур/ин/ гяур/ин/ [същ., от ар.-тур.] —

неверник; немохамеданин гяурка [съм/.] — неверница;

немохамеданка

ддаалйя [същ., от тур.] —

грабител-турчин; потурчен християнин; жител на пла­нинска област

даалйец — вж. даалйя дааре — вж. дайре дава [част.] — нима; нали даваджйя [съи/., от ар.-тур.]

— ищец, който подава съ­дебен иск; дългове, заеми

41

' давйя [саи/., от ар.-тур.] — .съдебно дело, процес .

давиина [сам/.] — данък давно [нар.] — дано дан но [//ар., от рус.] — отдав-

/ надаврапдйсам (се), давран-

дйсвам (се) [гл., св. и несе., от тур.] — съвзема (се), съвземам (се); оздравея, оздравявам

даврапма [неиам., от тур.] — Стой!;<Не мърдай!

даг [същ., от тур.] — пла­нина; връх . ,

дагсротйпен [прил., от фр.]— направен чрез дагеро- типия (специална фотог­рафска техника)

дада [същ., от тур.] — бавачка даждие [сам/.] — плащане,

даване; данъкдаживсйлердеп [същ., от

тур,] — хора, които скан­дират “Да живей!”

дайре [същ., от ар.-тур.] — малък ударен инструмент

дал ама — вж. дол амадалга [същ., от тур.] — вълна далдърма [същ., от тур.] —

отведено и заровено в зе­мята клонче, за да пусне корен; дупка

далнсйши/й/ [прил., от рус.]— по-далечен; по-нататъшен

далнини/ [прил., от рус.] —далечен

далнобойпост [съм/.] — дале- кобоиност

дам [са и/., от тур.] — обор дамазлък [същ., от тур.] —

отглеждани вкъщи домаш­

ни животни; домашни жи­вотни за разплод

дамаскй [прил.] — свързан или отнасящ се до град Дамаск

дамаскин [същ.] — ръкописен сборник с черковни слова и други четива

дамга [същ., от тур.] — знак; . . печат; клеймо; белег дамла [същ., от тур.] —

апоплектичен или сърде­чен удар

дан [сам/.] — данък; дължимо данасв [прилаг., от гр.] —

свързан или отнасящ се до легендарната личност Данай

дапаец [прил.] — грък лапалия [същ., от ит.-гр.] —

обущарски клещи дапачс [същ., от тур.] — теле. данни/й/ [прил., от дуе.] —

даденданс [същ., от англ.] — танц даисовам [гл., песе.] — тан­

цувамдантйст — вж. дептйст дарабука — вж. дарбука дарбука [същ., от тур.] —

вид ударен музикален ин­струмент

дарак [същ., от тур.] — гребен, чесало; уред за влачене на вълна; рабо­тилница за влачене на вълна

дармадап [нар., от тур.] — развалено, повредено, съ­сипано

дармоед [същ., от рус.] — го- тован, безделник

дармон — вж. дърмон

42

дарчйп [съм/., пер.-тур.] — канела

даскал [същ., от гр.] —учител даскал че [съм/.] — умалително

от даскал; ученикдаскаллък [същ., от гр.] —

учителстваме; учителстводаул [същ., от тур.] — тъпан дахомсец [сам/.] — жител,

поданик на Дахомейдача [сан/., от рус.] — лятна

къща; виладаяк [същ., от тур.] — бой;

побойдаяпя [гл., несв., от тур.] —

издържам; изтърпимдважд/и/ [нар.] — два пъти,

двукратнодвер/и/ [съи/.] — врата; врата

на черковен олтар дебаркадср [съм/., от фр.] —

платформа на железопътна или морска станция, от която става товаренето и разтоварването на вагони­те или корабите

дсбедюс — вж. дибидюс дсбой [същ., от фр.] — склад,

деподебралия [съм/.] — жител на

град Дебър * дебрспски — вж. дебърски дебърски [лрмл.] — свързан или

отнасящ се до град Дебър дебушс [същ., от фр.] — из-

' лаз; изходно място; тран­спортен коридор

' дева — вж. давадевалвация [същ., от лат,-

фр.] — спадане на стойност- та на книжните пари поради

намаляване на златното или ' сребърното им покритие

дсвссйл (сви/.] — растение, използвано като билка и

'■ подправка дсвйз/а/ [същ., от фр.] —

стегната словесна форму­ла, изразяваща определена личностна позиция; ръко­водна мисъл

девисйл — вж. девесйл дсвйт — вж. дивйт дсвйчсски [лрил.] — свързан

или отнасящ се до девойка; момичешки

дсвлет [същ., от ар.-тур.] — държава, страна

деврие [същ., от ар. -тур.] — охрана; нощна стража

дсвръ — вж. деврие дегепек [същ., от тур.] —

тояга, пръчка; удар с тояга или пръчка

деградация [същ., от лат.] — загуба на притежавани по­ложителни свойства и ка­чества; упадък

дедай си /и дсдайси/ [нар.] — твърде много, извънредно много

дедаси — вж. дедай си дезавуирам _[гх, се. и несвГ,

от фр.] — лишавам някого от доверие; отнемам пъл­номощия

дезертьор [същ.;. от лат.] — 1 военнослужащ, напуснал войската без разрешение; незаконно отлъчил се, на­пуснал поста и задълже­нията си "

43

декадент [същ., от лат.] — , привърженик на крайния естетизъм и индивидуа­лизъм

декламирам [гл., св. и несв., от лат.-фр.] — чета или рецитирам изразително; чета или рецитирам при­повдигнато

декор [същ., от фр.] — спе­циално подготвени пред­мети за оформлението на

. сцената при театрално или оперно представление

декорация [сви/., от фр.] —ук­раса; допълнение към нещо

делегат [сви/., от лат.-нем]— подбран чрез избор пред­ставител на групировка, организация, партия и дру­ги; пратеник

делегирам [гл., св. и несв., от лат.-нем.] — избирам; предоставям права; упъл­номощавам

делибаш/ин/ — вж. делйба- шня

делйбашйя [сви/., от тур.] — луда глава; насилник, раз­бойник; нередовен турски войник

дели кат [същ,, от лат.-фр.]— благовъзпитан и внима­телен човек

деликатен [лрил.] — нежен, чувствителен

делия [същ., от тур.] — буен човек; луда глава

демаркационен [ирил., от исп.-фр.] — разграничи­телен; отделителен

дембел/ин/ [същ., от пер.- тур.] — мързеливец, ленивец

дембеллйк [сви/., от пер.] — мързел, безделие; лентяйс- тво

дембелхане [сви/., от пер.- тур.] — къща, дом за мър­зеливци

демек [нар., от тур.] — значи, ще рече; сиреч, тоест

демоазела [същ., от фр.] — госпожица

демон [същ., от гр.-фр.] — зъл дух; дявол

демоннчески [прил.] — вж.демонски

демонски [ирил.] — свързан или отнасящ се до демон

демонстрация [същ.,. от лат.]— колективна публична изява по определен повод; действие като израз на протест, негодувание и други; оповестяване, пред­ставяне

деморализирам [същ., св. и несв., от фр.] — покваря, покварявам

деморализйране [сви/.] — покваряване

демостсновскн [ярил.] — ора­торски

денгуби се [гл., несв.] — губя си времето; бездействам

денеси [нар.] — тия дни; неотдавна

денк [същ., от перс.] - вър­зоп; пакет

денсйз/ин/ — вж. динсйз/ин/ дентйст [същ., от фр.-нем.]

44

денчнк — вж. ден щик денщик [сей/., от рус.] —

вестовой, ординарец депеша [сей/., от фр.] —

телеграмадепутация [сей/.,. от лат.-

нел«.] — пратеничество дервепджйя — вж. дервент-

джйядервент [сей/., от пер.-тур.]

— проход, клисура дервентджйя [същ., от тур.]

— пазач на проход дервйш/ин/ [сей/., от пер.-

тур.] ~ мохамедански монах дервйшки [лрил.] — свързан

или отнасящ се до дервйш /ин/

деребей [сей/., от тур.] — турски самовластен управ­ник; потисник

деревня [сей/., от рус.] село дередже [сви/., от ар.-тур.]

— положение, състояние дерзая [гл., несе., от рус.] —

дръзвам; осмелявам се дерибей — вж. деребей дерибейовец — вж. деребей дерман [същ., от тур.] —

мир,спокойствие хдермендерейски [прил.] ■—

свързан или отнасящ се до село Дермендере

дерменджй/я/ [същ., от тур.]— воденичар; мелничар

дерт [сей/., от пер.-тур.] —грижа, мъка, душевно стра­дание

дерета — вж. днруга десетник [сей/.] — военен или

граждански ръководител на група от 10 души

десядасам [гл., се., от фр.] — реша, взема решение

деспот [същ., от гр.] — вла- - детел; игумен; потисник

деспотизъм [сви/., от гр.] — тирания; потисничество

дестилирам [гл., се. и несе., от лат.] ~ пречиствам; прецеждам

десятък [сей/.] — натурален данък, равен на 1/10 от зе­меделското производство

детел [сей/.] — кълвач дефилйрам [гл., се. и несе..

от фр.] — минавам тър­жествено

дефтерхана [сей/., от ар.- пер.-тур.] — държавна канцелария

де що си /и дещоси/ [нар.] — всичко; изцяло; много

дея [гл., несе.] — правя, ра­ботя, върша; действам,

джавайр — вж. джевайр джаде [същ., от ар.-тур.] —

шоседжадйя [същ., от тур.] —

възрастна жена; вещица; . проклетия

джаза — вж. джеза джазбанд /и джаз-банд/ [същ.,

от аягл.] — малка оркест- рантска трупа, изпълнява­ща джазова музика

джам [сей/., от пер.-тур.] ~ прозорец

джамадан [същ., от пер.- тур.] — горна дреха с или без ръкави

джамал [същ., от тур.] — зидана печка

джамбаз/ин/ [същ., от пер.-

45

тур.) — търговец на доби­тък; търгаш

джамия [същ., от ар.-тур.) —' мохамедански храм

джамлйя [п/>ил., меизм., от тур.) — остъклен; стъклен

джамлък [същ., от тур.] остъклена част на сграда; остъклена веранда; вит­рина

джамфсс — вж. джанфсс джапабст/ип/ [същ., от пер.-

тур.) — проклетник джандар/ип/ — вж. жандар

/ин/джапсъз [прил., от тур.] —

слаб, мършав; безсилен джанфес (съм/., от пер.-тур.)

— тънък копринен плат; тафта .

джапфсзеп [лрмл.] — коп­ринен; тафтен

джанъм [чмст., от пер.-тур.)— за израз на молба или задоволство

джебе — вж. джубс джебедпик [същ., от тур.) —

козиняв чувалджебенлик — вж. джсбелннк джебкеп — вж. чепкеп джевайр [еъм/., от ар.-тур.)

— скъпоценен камък; скъпо­ценност

джевап [същ., от ар.-тур.] — отговор

джевре — вж. чсврс джета (съи/., от ар. тур.) — “

глобаджезаджйя [същ., от ар.-

тур.} — чиновник по анга- рията

джезайр от ар.-тур.)— родина

джсзве [същ., от тур.) кафеник

джслат/ии/ — палач.; изпъл­нител на смъртна присъда; жесток човек

’ джелез [прил., меизм., от - тур.] — изнежен; разхай-

.тен, разваленджелеп/ин/ [същ., от ар.-

тур.] — откупчик на нату­ралния данък върху ов- ' цете; търговец на овце; закупвач на добитък за клане

джелепски [лрмл.] — свързан или отнасящ се до джелеп /ин/

джсляз — вж. джелез джемадан — вж. джамадап дженабет/ин/ — вж. джана- : бег/ин/джендем [същ., от ар.-тур.]

— ад, пъкълджепджефйл [същ.. от сапскр}

— ароматен корен от южно растение, използван като подправка

дженк [съм/., от тур.) — сражение, бой; война

джентълмен [сфм/., от англ.]— лице с изискани обноски и облекло; господин

джепане [сан/., от ар.-пер- тур.]— боеприпаси; муни­ции

джепкеп — вж. чепксн джерах/ин/[същ., ар.-тур.) —

народен хирургджереме [същ., от ар.-тур.]

46

— глоба; непредвидени или нежелани разноски

дживайр — вж. джсвайр джигср [саи/., от пер.-тур.] —

дроб на животно или човек джиза ■“ вж. джсза джиздан — вж. джюздап джилйт — вж. джирйг джип [съи/., от ар.-тур.] —

дух; безплътно същество джипджифйл — вж. джсп-

джефйлджинджия [същ., от ар.-тур.]

— зъл духджипс [същ., от ар.-тур.] —

род,потекло; порода джираф/ин/ — вж. джсрах/ин/ джирах/ии/ — вж. джсрах/ин/ джириме — вж. джсреме джирйт [същ., от тур.] —

стреладжирбсам, джиросвам [гл., св.

и несв., от ит.] - прехвър­ля, прехвърлям по банков път чек или полица; прех­върлям работа или задъл­жения другиму

джобе — вж. джубе джовап — вж. джевап джоглйна [сьм/.] — могила,

възвишение, височина, хълм джонгали [същ., от циг.]~—

дълги кокалести крака джонглйна — вж. джоглйна джбнгол1 [същ., от тур.] —

дрипльоджонгол2 [сап/.] — бабишкер;

дъртакджубе [същ., от ар.-тур.] —

горна вълнена дреха, под­платена с кожа

джувап — вж. джевап

джуздав — вж. джюздап джука [съм/.] — устна джумбйш — вж. джумбюш джумбуш — вж. джумбюш джумбюл — вж. зимбйл джумбюш [същ., от тур.] ~

веселба; развлечение джумбюшлйя [прил., от

> тур.] — весел, забавен джупа [същ.] — устна джурджйна [същ., от тур.] —

подигравка, присмех; вря­ва, неразбория

джурджуна — вж. джурджйна джуржйна — вж. джурджйна джюздап [същ., от пер.-тур.]

— чанта за книжа; портфейл дзвйска [съм/.] — двегодишна

овцадзипгйя [саи/., от тур.] —

стремедзурладжия —- вж. зурнаджия д и ах ровен [прил., от гр.] —

представящ в последова­телност

дибидюс [нар., от тур.] — съвсем; напълно

диван [същ., от пер.-тур.] — висш държавен съвет в Персия, Турция и други страни *

диване [сам/., от пер.-тур.]— глупак

диван-чапраз — вж. диван. чепраздивап-чепраз [нар., от пер.-

тур.] — прав, със скръстени на пояса или на престилката ръце; готов за услуга

дивап-чопраз — вж. диван чепраз

дивйг от тур.] — ме­

47

тална мастилница с при­надлежности за писане

дигнитате [същ., от фр.] — , достойнство

дизгйни [сви/., мн.. от тур.] — дълги ремъци на юзда, с които се управлява кон

диканя [съи/.] — уред за вър­шитба с волове или с коне

дикат [същ., от ар.-тур.] — внимание, предпазливост,

' бдителностдикел [същ., от гр.] —копач-

ка с два зъба; "двурога" мотика

дикиджйя [съм/., тур.] — обущар, който изработва емении

диктаторски [лрмл.] — насил­нически

диктаторствувам [гл.,несв.] - властвам; тиранствам

дилаф [същ., от гр.] — маша дилбер [прил., неизм., от

пер.-тур.} — красив, очаро­вателен; напет

дилижанс [съп/., от фр.} — пощенска кола, която пре­возва и пътници

дилинджйя [с&и/., от тур.} — просяк

димат [съи/.] — зет на султана по линия на дъщеря или сестра

дни [с®и#., от тур.] —вяра динамит [същ., от гр.-фр.} —

взривно вещество дии-душман /и дин душман/

[същ., от тур.} — невер­ник, душманин на вярата

дйнка [сън/.] — работилница за чукане на ориз или барут

динсйз/ин/ [същ., от ар.- тур.} — безверник; невер­ник; немохамеданин

дип [нар., от тур.} — твърде; много; съвсем

дйплом/а/ [същ., от гр.} — документ за завършено об­разование или придобита квалификация, специал­ност, научна степен и дру­ги

дипломат [същ., от лат.-фр.}— служител в официалното представителство на една държава в друга държава; служител във Външното министерство; съобразите­лен, тактичен човек

дипломация [същ., от лат.-$Р-] — методи, средства, правни форми и други, чрез които една държава урежда отношенията си с други държави; хитруване, увъртане

дйптих [същ., от гр.] —картина или икона, която се сгъва надве; съчинение в две части

дйпчик [същ., от тур.] —приклад на пушка

дирек [същ., от тур.] — дървена греда; стълб

дирекция [сън/., от лат.] — административно учреж­дение; пряка линия

дйрев [лр«л.] — следващ, заден

дирлйк [същ., от тур.} — сговорен, съвместен живот

дйрник [сви/.] — задник, седа­лище

48

дируга [същ.] — бразда; ли­ния; следа

дисаги [същ., мм., от гр.] — две свързани големи тор­би, приспособени за носене на товар на рамо или на гръб на животно

дйскос [същ., от гр.] — мета­лен съд, в който се пускат

“помощи за църквата или се държи нафората при бого­служение

дискрепанация [същ., от лат.] — несъгласуване, раз­личие

дискурс [същ., от лат.] — разговор; обсъждане

дисурйя [съм/.] — вид болест диха [съм/.] — същество; нещо

живо; душадиш-хакъ [същ., от ар.-тур.]

— пари, изплащани от хри­стияните на угощаваните от тях турци

длака [съм/.] — външен вид, изглед

длето [съм/.] — изострено в края сечиво, с което се дълбае.дърво

дпевница [съм/.] — звезда ' зорница -доба [съм/.] — време; тъмната

част от денонощието довлст — вж. девлет довтасам, довтасвам [гл., св;

и несв.] — пристигна, прис­тигам; заваря, заварвам

доган [същ., от тур.] — сокол доганджйя [същ., от тур.] —

соколар, соколджия догадлйвост [същ.] — досет-

ливост

догадя (се), догаждам(се) [гл., се. и несв.] — усетя, усещам; досетя се, досещам се

догматика [същ., от гр.-фр,] дял от богословието,

който изучава религиоз­ните догми

договедя се, договсждам се[гл., св. и несв.] — досетя

■ се, досещам се дограмаджйя [същ., от тур.]

— дърводелецдодак [съм/.] — устна додея, додявам [гл., св. и

несв.] — дотегна, дотягам; досадя, досаждам

додеям [гл., св.] — дотегна; досадя

додолка [съи/.] — девойче, което участва в обред за измолване на дъжд; пепе­руда

дозволение [съм/., от рус.] — разрешение

дозволя, дозволявам [гл., св. и несв.] —> позволя, позво­лявам; разреша, разреша­вам

доктрина [съм/., от лат.] — система от възгледи по оп­ределен клон от човешкото познание; учение

доктринер [съм/., от лат.] — ревностен привърженик на доктрина; догматик

доктринерство [същ., от лат.] — безкритично след­ване на дадена доктрина, или учение

докундйсам, докупдйсвам [гл., св. и несв.] — докача, докачам; засегна, засягам

4. Речник ... 49

дол ама [съм/., от тур.] — връх­на дреха с дълги ръкави

долапдарджия [същ., от тур.]— мошеник, хитрец, без­честник

долапдърджин — вж. долан- дарджия

долап1 [същ., от пер.-тур.] — градинарско колело за из­вличане на вода; тепави­чарско колело; ламаринен съд за печене на кафе, пу­канки и други

долап2 [същ., от пер.-тур.] — шкаф

долахтспик [съм/.] — мъжка дреха с ръкави до лактите

долахтяпка [същ.] — мъжка дреха с ръкави до лактите; ръкавица до лактите

ДОЛ (ОМ — вж. дюпГом домазст [сьи/.] — приведен зет домазлък — вж. дамазлък домипасвам [гл., несв., от

лат.] — владея, господст- вувам; доминирам

дом пул [същ., от дум.] — господин

домовница [същ.] — дома­киня; стопанка

домоз-ая [същ., от тур.]—ин­струмент, с който се вадят куршуми от пълна пушка

домомцица — вж. домовница домочадис [същ.] — семейст­

во; челяддомуз [сьа/., от тур.] — свиня домузлук1 [същ., от тур.] —

свйнарник,кочинадомузлук2 [същ., от тур.] —

място между улея на воде­ни цата и колелата

дои а п ма [същ., от тур.] — увеселение с илюминации; шум и глъчка

допдурма [същ., от тур.] — сладолед

донйнс [пор.] досега допадна, допадам [гл., св. и

несв.] — пристигна, прис­тигам

допотопсп [прил.] — стар, ос­тарял

допъти («ар.] — следващия , път, другия път дорамаджйя — вж. догра-

маджйядоралйя [прил., неизм., от

тур.] — кон с кестеняв ко­съм; дорест кон

дорест [прил., от тур.] — с кестеняв косъм

дорйчсски [прил., от гр.] — свързан или отнасящ се до дорийци (древен елински народ)

дорйя — вж. доралйя дору [нар.] — докато доряст — вж. дорест дососам, досбсвам [гл., се. и

лес^.] — дотегна, дотягам доснех/и/[същ., мн.] — мета­

лическо бойно облеклолост [същ., от пер.-тур.] ~

приятел, другардоста [нар.] — много; колко- ' то е необходимо, доста­

тъчнодостлук [същ., от пер.-тур.]

— приятелство, познанст­во, дружба

достолепеп [прил.] — велико­лепен; достоен, важен

достолепие [сйм/.] — велико-

50

лепне; достойнство; важ­ност

дотамамя — вж. дотамапя дотамапя [гл., св., от ар.~

тур.] — натъкмя; наглася точно

дохак/и/ [нар., от ар.-тур.}— заслужено; полагащо се

дохами ми [гл.,. св.] — дотегне ' ми

драгинко [саи/.] — по-малък брат на съпруга

драговпик [сам/.] — любе, любим; любовник

драговница [същ.] — любима; любовница

драговолен [прил.} — добро- • волен

драговолпо [нар.] — добро­волно

драгомая/ип/ [сам/., от ар.} — преводач на дипломати­чески представител в Ориен- та; водач на мъжка или жен­ска група работници

драгон — вж. драгуп драгостен [ярнл.] — драг,

приятендрагувам(сс) [гл., несв.] —

обичам(се); любя(се) драгуп’ [същ., от нгур.] — .

дърво и плод синя слива драгуп2 [сан/., от фр.] —

кавалеристдражайши/й/ — най-драг;

многообичен, любимдрам [същ., от гр.} — мерна

единица, равна на 1/400 част от оката; мярка за тег­ло, равна на 3.10 грама

драпголник [сан/.] — затвор дриада [сам/., от гр.] —мито­

логично женско същество; самодива, нимфа

дрогерия [същ., от фр.} —магазин, в който се прода­ват разнообразни дребни стоки

друм [същ., от гр.} — път; шосе

друмник [същ.] — пътник друпгар/ий/ [сам/.] — висш

военен чиндръгач [сам/.] — птица дър- ' давец дръже [сан/.] — стъбла на ца­

ревица, жито, слънчоглед дръмоп [сан/., от гр.] —

решето с едри дупки дрън [сам/.] — буца, къс дрънкал пик — вж. драпгол-

пикдръста [сан/.] — тепавица дряпь [сам/., от рус.} — мръс­

ник, негодник 'дуале [същ., от тур.] — .

женска забрадка; боне дубара [сам/., от пер.-тур.] —

две и две (при игра със зарове)

дублбп [сан/., от фр.} — стара 'златна монета с голяма стойност

дувар [сам/., от пер.-тур.] — зид; каменна стена

дуварлйя [прил., неизм., от пер. -тур.] — ограден със зид

дуда [същ., от ар.-тур.} дърво и плод черница

дудпа [гл., несв.} — тътна;кънтя; мърморя

дудук [същ., 'от тур.} — дървена свирка

дуел [сан/., от лат.} — битка

51

между двама души с оръ­жие по избор и предвари­телно уговорени условия за решаване на спор или на­кърнена чест

дукат/о/ [същ., от «т.] — венецианска златна монета

дукундйсам, дукупдйсвам — вж. докундйсам, докун- дйсвам

дулбср — вж. дилбер дуле [сьм/.] — отвор, чучур-

кадулюм — вж. дьонюмдумам [гл., песе.] — мисля; го­

ворядумап [същ., от тур.] —

мъгла, прахдупанма — вж. допапма дуня [сйц/.] — дърво и плод

дюлядуня [сьи/., от ар.-тур.] —

свят; хорадур [нар.] — дори; чак; докато дур [мелсЗ., от тур.] — Стой! дурача [гл., лесв.] — мамя

някого; правя го на дурак дургун [прал., неизм., от

тур.] — ленив; омърлушен; бавен; мързелив човек

духло [сги/.] — силно въздуш­но течение; вятър

душман/ин/ [съм/., от пер.тур.] ~ враг, неприятел, зломишленик

душманлар — множествено число в турски език от душман/ нн/

душманлък [съи/., от пер,- тур.] — ненавист, омраза; злодеяние

дълга — вж. далга

дългота [същ., от рус.] —дъл­жина, продължителност

дълдърма — вж. далдърма дъня [гл., несв.] — продънвам; . удрям държава [същ.] — недвижим

имот извън селото; нива; земя

дързая — вж, дерзаядърля се [гл., несв.] — наддум-

вам се; заяждам се; карам се дъртел [с&и/.] — дъртак, стар

човекдьрхолщина [същ.] — стара

жена; дъртофелницадьовлст — вж. девлет дьолюм — вж. дьонном дьопме [сги^., от тур.] —

помохамеданчен христия- . нин; изменник,отстъпник; ренегат

дьопГом [същ., от тур.] — мярка за земя, приблизи­телно равна на декар

дьоржар — вж. дьорт-джехар• дьорт-джехар [същ., от пер.-

/иур.] — четири и четири (при игра със зарове)

дюбеш [същ., от пер.-тур.] — пет и пет (при игра със за­рове)

дюгеп — вж. дюкян дюгенджйя — вж. дюкянджия дюкся — вж. дюкян дюкепджйя — вж. дюкяпджйя дюкян [същ., от ар.-тур.] —

магазин; занаятчийска ра­ботилница

дюкянджйя [същ., от ар.- тур.] — притежател на ма­газин или на занаятчийска работилница

52

дюлбсн — вж. тюлбсн дюлбср — вж. дмлбср дюлбйя [същ., от пер.-тур.]

— зрителна тръба; дале­коглед

дюлгер/ип/ [същ., от пер,- тур.\ — зидар

дюлгерски [лрил.] — отнасящ се до дюлгер/ин/; зидарски

ДЮЛ1ОМ — вж. дьошом дюнум — вж. дьонюм дюля — вж. дуня дякон [съ^., от гр.] — лице

на първата и най-ниска сте­пен на християнските све­щенослужители

Еебана — вж. ябана сблебйя — вж. леблебия евала ~ вж. еваллах/а/ евялла — вж. еваллах/а/ еваллах/а/ , от ар.~

тур.] — Благодаря!; Спо- лай!; Браво!

евангелие [същ., от гр.] —. включените в Новия завет на

Библията четири книги с легендарните разкази за жи­вота и учението на Христос

евантайл [същ., от фр.] — ветрило

евгепйс [прил., от гр.] — благороден; от добър род

евет [част., от тур.] — да; така; наистина

светчйя [същ., от тур.] — съглашател; блюдолизник

евза [сги/., от ар.-тур.] — капсула от огнестрелно

.оръжиеевзалйя [прил., неизм., от ]

— възпламеняващ се с евза еврика [с®м(., от гр.] — ра­

достен словесен изблик от дълго търсене или неочак­вано откритие

еглендйсване [същ., от тур.] .— развличане, забавляван е; веселене

егоизъм [същ., от дат.-фр.]— поставяне на личните интереси над интересите на другите; себелюбие

егрек [сам/., от тур.] — лятна кошара за животни извън . селището

егюпец [сьи/.] — циганин;египтянин

едемски [прил.] — райски сдепсйз/ип/ — вж. сдинсъз/ип/ сдипсъз/ин/ [същ., от ар.-

тур] — безсрамник, раз­вратник

едрински [лрил.] — свързан4 или отнасящ се до град

Одрин;одрински езер — вж. зер сзй [същ., от тур.] — страна

на монета, където е обоз- - начена стойността й езотсрйчсн [прил., от гр.-

рус.] — обслужващ само подбрани хора; скрит, таен

езотерйчпост[съи/., от гр.-рус.]— тайнственост, скритост

екарисаж [сьщ., от фр.] —предприятие за изгаряне или преработка на живо­тински трупове и развале­

53

ни месни продукти за ин­дустриални цели

еквилибрйст [същ., от лат.]— цирков артист, чийто номер е свързан с пазене на равновесие при минимална опора; въжеиграч

екйм/ип/ — вж. хекйм/ип/ екзалтиран [прил.*, от фр.]

— вдъхновен, въодушевен екзарх [същ., от г/х] — висш

църковен сановник; начал­ник на независимата пра­вославна църква

екзархия [същ., от гд.] — суверенна, независима пра­вославна църква, начело с екзарх

екзекуция [същ., от яат.] — изпълнение на смъртна присъда

екземпляр [същ., от лат.] — единичен брой на перио­дическо или друго печатно издание; единичен пред­ставител на еднотипни предмети; особняк

екзотичен [прил., от ?/х] — необичаен, непривичен

економ — вж. иконом екс [нар., от лат.] — навед-

наж; на един дъх ексаджилък [съм/.] — иззем­

ванеекселбапти — вж. акселбшп/и/ скселйрам [гл., св. и несв., от

лат.-нем.] — превъзхож­дам; отличавам се

екейзъм — вж. ексаджилък екейк [нар., от тур.] —

недостатъчно; по-малко от теглото

сксйколсуп [межд., от тур.] — Дявол да го вземе!

ексклювйзъм [същ., от фр.]— изключителност

експедирам [гл?, св. и несв.,' от лат.-нем.] — изпращам

експедиция [съм/., от лат.- нем.] — изпращане; адми­нистративна служба, зани­маваща се с изпращане на различни пратки; пътува­не

експертиза [същ., от фр.] — задълбочено изследване; доклад за изследване

сксплоататор [съм/., от фр.]— ползващ се от чужд труд; използвач

експлоатация [същ., от фр.]— използване на чужд труд, средства и други за лична облага; разработване на природни богатства

експлоатирам [гл., св. и несв., от фр.-нем.] подлагам на експлоатация; получа­вам неправомерна печал­ба; възползвам се; облаго­детелствам се

експроприация [същ., от фр.- рус.] — изземване; лиша­ване, отчуждаване

екстраполирам [гл., св. и несв., от нелк] — устано­вявам неизвестни елементи от дадена система въз ос-

. нова на известните ексцентричен [прил., от

лат.] — необичаен; чудат екцентрйчний — вж. ексцен­

триченексцесия [същ., от лат.] —

54

изстъпление; необуздана постъпка

ектсния [същ., от гр.] — вид молитва, произнасяна бав­но и напевно

елбете — вж. хелбсте сле1 [нар.] — едва слсг [нар.] — най-вече, особе­

но; най-послеелеватор [същ., от лат.] —

машина за механично из­дигане и сваляне на големи тежести

слеен [прил., от гр.-рус.] — благосклонен; хвалебен

елей [същ., от гр.] — мас­линово масло

елек [същ., от тур.] — дреха до кръста без ръкави

слсктср — вж. слсктор слектор (саиу., от лат.] —

княз, участващ в избор на крал

слекторалсп [лрил.] — избо­рен; избирателен

елемент [сам/., от лат.] — ве­щество, химически нераз- ложимо на други вещества; съставка, примес; лице, оказало се в неприсъща за него среда

слепни — вж. слип/ип/ слсокож [прил.] — с гладка,

опъната кожаслеопомазап [прил.] — миро-

помазанелече [сам/.] — умалително от

елекЕлой [еаи/.] — едно от мно-

гото имена на еврейския бог

елпезе [същ., от пер.-тур.] — наредени като ветрило тютюневи листа

слин/ин/ [същ., от гр.] — грък слипйка [същ., от гр.] —

гръцки език; гръцка азбука елипйст [същ.] — познавач и

ценител, поддръжник на гръцкия език и култура

елински [прил.] — гръцки елмаз [с&ц/., от ар.-гр.] —

скъпоценен камък с голяма, твърдост; диамант

елмазен [ярил.] — свързан или отнасящ се до елмаз; блестящ; скъп

елчйя [сам/., от тур.] — посланик; консул; дипло­матически пратеник

смабйл [прил., от грр.] —лю­безен, учтив; мил; любящ

еманация [същ., от лат.] — излъчване; радиоактивно излъчване

еманципация [сам/., от лат.]— отхвърляне на ограниче­ния, установени морални норми, предразсъдъци и други; духовно освобож­дение

еманципирам [гл., св. и песе., от лат. лел*.] — освобож­давам от наложени рели­гиозни морални, правни и други ограничения; предо­ставям права

емблема [същ., от гр.-лат.]— предмет или образ с ус­тановено условно значение

смслйк [сам/., от тур.] — ядене, храна; прехрана

55

смени джйя [същ., от тур.] — обущар, майстор на еминии

еменйи [съм/., от ар.-тур.] — плитка, лека обувка без ток

еминиджйя — вж. смениджйя емнпйя — вж. емепйя емигрант/ин/ [същ., от лат.]

— изселник в чужда страна емиграция [същ., от лат.] —

изселване на лице в чужда страна; пребиваване в чуж­да страна; изселници в чужда страна

емир1 [съм/., от ар.-тур.] — княз

емир2 [същ., от тур.] — заповед, ферман

емйр-колу [същ., от тур.] — вестител; куриер; прино­сител на заповед

емирнамс [същ., от ар.-пер.- тур.] — писмена заповед; указ

емисар [същ., от лат.] — пратеник със специална мисия

емисия [сви/., от лат.] — пускане от държавни или частни обединения на цен­ни книжа, банкови билети и книжни пари; радиопре­даване

смйш [съм/., от ?и^р.] — овощия, плодове

смишсрйя — вж. смшерйя емляк [същ., от ар.-тур.] —

данък за недвижим имот; недвижим имот

смнист [същ., от ар.-тур.] — доверие

емфе — вж. емфие

емфен [прил.] — свързан или отнасящ се до емфие

емфие [същ., от ар. -тур.] — тютюн на прах за смъркане

емшерйя [същ., от пер.-тур.]— земляк; съгражданин, съселянин

енверие [същ., от ар.-тур.] — украса на военна униформа

ендепендента [същ., от фр.]— независимост; самостоя­телност

е но [съюз] — защото; но, ами снйгма [сън/., от гр.] —

тайна; загадка; гатанка снйчар — вж. янйчар енйчарски — вж. янйчарски енория [същ., от гр.] — засе­

лен район, обслужван от един свещеник

ентерйя — вж. антерйя ентомологйчески [прил., от

гр.] — свързан или отнасящ се до енгомблогия ~

ентомолбгия [същ., от гр.] — наука за насекомите

ентусиазъм [същ., от гр.-фр.] въодушевление; възторг

енфлюенцня [същ., от $р.] — влияние

енциклонедйзъм [същ., от фр.] — всестранни познания

еня [съм/., от гр.] — грижа едатрахйл — вж. епитрахйл е пек [същ., от пер.-тур.] —

едно и едно (при игра на зарове)

епиграма [същ., от гр.] — кратък надпис в проза или стихове; кратка стихотвор­на сатиричца форма

56

епидемия [съм;., от гр.-лат.] —. бързо, разпространяване на заразно заболяване в даден район

епизод [същ., от гр.-лат.] — събитие, случка; относител­но самостоятелен момент, от литературна творба

епизодичен [прил.] — слу­чаен; маловажен ,

епизодйчно [нар.] — слу- ^чайно; маловажно

епикуреец [същ., от гр.] — привърженик на гръцкия философ Епикур, създател на материалистическо уче­ние

епикурсйски [прил.] — свър­зан или отнасящ се до епи­куреец

епилог [същ., от гр.-лат.] — заключителна част на ли­тературна творба, хъдето накратко се представя по­нататъшната участ на пер­сонажа; край, завършек

епистймия [съм/., от гр.] — наука

епистимонйчески [прил.] — научен; университетски

епистоларен [прил., от гр.] — писмовен

епитафия [същ., от гр.-лат] — стихотворен надпис вър­ху надгробен паметник, свързан с личността на починалия; кратка сатира в стихотворна форма, пред­ставяща осмиваната лич­ност като покойник

епитет [същ., от гр.-лат.] —

художествено определение; хулна дума; прякор

спитймия [същ., от гр.] — наказание на духовно лице, наложено от църковните власти

епитрахйл [същ., от гр.] — дълга и тясна свещеническа одежда, която се надява на врата и се носи върху расото

епйтроп [същ., от гр.] — чер­ковен настоятел; продавач на свещи и събирач на черковни пари

еполет/и/ [същ., от фр.] — офицерски пагони, украсе­ни със златни или сребър­ни ресни и ширити

епопея [същ., от гр.] — голя­ма стихотворна или про­заична художествена твор­ба, в която се представят важни исторически съби­тия; важни исторически събития зададен народ

епоха [същ., от гр.-лат.] — продължителен период, свързан със специфични за него явления и събития в природата и обществото; ера

ербап [прил., неизм. от ар.- тур.] - ■ годен, способен; оправен

ергеле — вж. хергеле ерей — вж. йерейерес [същ., от гр.] — несъоб­

разяване с установени от официалната църква догми

ерлйя [същ., от тур.] — местен жител; кореняк

57

ермелйк — вж. ирмилйк ерминйя [същ., от гр.] — ръ­

ководство за иконописци срокирйк [същ., от гр.] —

черковен проповедниксрунда [същ., от л ат.-рус.] —

глупост, безсмислица; пра­зна работа

срфснс [същ., от гр.] — пола­гаща се част от обща сума,

, която трябва да заплати отделно лице, участващо в угощение

срцхсрцог [същ., от нем.] — титла на княз от владетел­ския дом в Австрия до 1918 година

ссап — вж. хссапссаул [същ., от рус.] — казаш­

ки капитансскалроп [същ., от фр.-ит.] —

кавалерийска (конна) ротаескиджйя [съм/.,, от тур.] —

вехтошар.ескйфудул [същ., от ар.-

тур.] — стар горделивецескулап [същ., от лат.] —

лекар;лечителссми [гл.] — остаряла форма

на спомагателния глагол съм за I л., мн.ч., сег. вр.

есмирнисмсн /ссмйрпиемепо вино/ — вино с разтворен в него тамян за успокояване на болки -

еснаф [същ., от ар.-тур.] —> сдружение на майстори и калфи, работещи един и съш занаят; занаятчия; ли­це с ограничен мироглед

сснафлйя [същ., от ар. -тур.]

— член на еснаф (занаят­чийско сдружение)

еснафски [прил.] — свързан или отнасящ се до еснаф

сспсдспсан [прил., от гр.] — отракан, обучен

еспидепсан — вж. еспедепсан есте [същ.] — ядене, ястие сстслйв — вж. ястслйв ете [части.] —♦ за усилване и

подчертаване етер [същ., от гр.] — въздух етикеция [същ., от фр-] —

начин на поведение; отно­шения; порядки

етимологйчсски [прил.] — свързан или отнасящ се до стимология

стимология [същ., от гр.,- лат.] — дял от науката за езика, занимаващ се с произхода и историята на думите; произход на ду­мите

ефасйрам(се) [гл., св. и несв., от фр.] — обезличавам (се)

ефектен [прил,, от лат.] — въздействащ, впечатляващ

ефепди/м/ [същ., от гр.-тур.]— господин;господар

ефикасен [прил., от лат,-фр.] — резултатен ’

.ефимерен [прил., от гр.] —краткотраен, бързопреходен

сфемерйда — вж. сфимсрйда сфимсрйда [същ., от гр.] —

вестникефирен [прил., от гр.-руе.] —

лек, прозрачен, въздушен ехиден [прил., от гр.] — ко­

варен; язвителен; двуличен

58

счмспи [сви/.] — ечемик; зър­нени храни

сш (с&и/., от тур.] — втори подобен или свързан с пър­вия, за да правят двойка

сша [гл., несв.] — съчетавам; съвместявам; уеднаквявам

ешмак — вж. яшмак ешмедсмс [съи/.] — гощавка,

пир, гуляй; веселба

жжад [съи/.] — жаждажаден [ирмл.] — любим; сил­

но желан, жадувайжаждам [гл., несв.] — силно'

желая, ламтяжажди — вж. жаждамжакет [същ,, от фр} — връхна

къса женска дреха; мъжка връхна дреха за полуофи­циални случаи

жалуз/а/ [съм/., от фр.] — щора

жамал — вж. джамал жандар/ин/ [сьм/., от фр.] —

стражар; охранителжандарм [гъи/., от фр.] —

стражар;полицайжарник [съц/.] — съд с раз­

горени въглища; мангалждраксли [същ., мн.] — коки­

лиждрело [същ.] — пролом жебенйчс [същ.] — малък съд

за ракияжсглйв [прил.] — бодлив,

хаплив, язвителен

жегъл (същ.]- — напречна пръчка на ярем, в който се впрягат животни

жежък [прил.]' — горещ; го­лям

Лелба [стяг/.] — желание, коп­неж

желва1 [същ.] — костенурка жслваг[съи/.]~ птица кълвач желка [съи/.] — костенурка желудък [съи/.] — стомах женйхла [сгщ.] —посреднич­

ка при женитба; годежарка; сватовничка

женйхъл [сьц/.] — посредник при женитба;,годежар; сва- товник

жснкаст [прил.] — женствен; мекушав

женкеря [с®и/.] — мъж, под­властен на жена си

жспкен [с&м/.] — вж. чепксп жерка [съи/.] — мелница;

воденица; стомах жсронспски [прил.] — свързан

или ттгнасящ се до село Жеравна; жеравненски

жйвеп [л/шл.] — жизнен живспйца [същ.] — тежка

болест; неизлечима рана живопис [саи/.] — живописец;

иконописеТц художникжиг [сан/.] т- позорен печат;

дамгажиголо [същ., от фр.] — млад

мъж, издържан от любов­ницата си; млад мъж със съмнително поведение

жигосам, жигосвам [гл., св. и несв.] — заклеймя, заклей­мявам; дамгосам, дамгос- вам

59

жигосап [прил.*] — заклей­мен; дамгосан; опозорен

жид [същ.] — евреин жйдав [прил.] — мършав, сух,

слабжйдовка [съм/.] — еврейка жйдовски [прил.] — еврейски;

хитържилет [същ., от фр.] — мъжка

дреха без яка и ръкави, об­личана под сако; плетена къса дреха

жир [сам;.] — желъд жйдкост [съм/.] — течност;

слюнкажитие [с*ор] — устно раз­

пространяван или написан разказ за живота на светец; животолис; живот

жйткост — вж. жйдкост жлеб [сйй/.] — голям кори-

тообразен съд за превозна грозде

жоглйна — вж. джоглйна жребий [сьи/.] — човешка

участ, съдбажрец [сам/.]. — свещенослу­

жител в езически храм; ин­телектуалец, отдаден до крайност на дадено изкуство

жужар [същ.] — силно мургав; мургавеляк

жужел — вж. жужар жужср — вж. жужар жуп [сгнр, от фр.] — пола,

фустажупап [същ.] — областен уп­

равителжупел [сам/-] — сяра; ярост журнал [с%ир, от фр.] — из­

дание със събрани образ-, ци на модни дрехи, обувки.

жилищно обзавеждане и други; дневник

журналистика [саи/., от фр.~ рус.] — цялостната дейност по описването и отпечат-х ването на периодичните издания, по подготовката на радио- и телевизион­ните предавания и други; журналисти

жъд — вж. жад жълва — вж. желва1 и желва2

3заабйт/ин/ — вж. забйт/ин/ заяде — вж. зеде зааре — вж. зайре заарски [лрмл.] — свързан или

отнасящ се до Стара Заго­ра; старозагорски

забйт/ин/[същ., от ар.-тур.] — полицейски чиновник; управник; офицер

забло — вж. зебло заблов — вж. зеблов забрана [саа/.] — отбрана,

защитазабруген [прил.] — наперен; с

юначен видзабавно [//ар.] — бавно, заба­

вено, полеказабун [сви/.-, от тур.] — къса

дреха, обикновено без ръ­кави

завяла — вж. завалиязавалия [прил., неизм., от ар.

-тур.] — клет, злочест, не­щастен '

60

заваль — вж. завалия завбйт/ин/ — вж. забйт/ип/ завера [съи/.] — съзаклятие;

освободително движение завераджия [сги/.] — участник

в завера' завдигам се, завдигна се [гл.,

св. и несв.] — възстановя се, възстановявам се; съвзема се, съвземам се

заведнаж [на/).] — изведнаж завоевая [гл., се.] — завладея;

завоювамзевзеклсндйсам се, зевзек-

лендйсвам се [гл., се. и несв., от тур.] — шегувам се; подиграя се, подигра­вам се

завсегда [нар.] — завинаги завтрак [сан/., от рус.] —

сутрешна закусказагарйя [съм/.] — осйлеста

пшеницазагвача [гл., се.] — задъвча заглебя, заглебвам [гл., св. и

несв.] — затъна, затъвам заглъбна [гл., се.] — потъна заграднина [съ«/.] — ограда загюхвам, запохна [гл. несв.

и се.] — заспивам, заспя; захърквам, захъркам

задавка [съи/.] — задача задатка [същ., от рус.] —

дарба, заложба; заявка задатък [с»о/.] — задължение задйр [съе^.] — задиряне;

ухажване; закачка задйрка [сам/.] — задиряне,

ухажване; закачка задумчнв [прил., от рус.] —

замислен, загрижен

задушница [съи/.] — общ помен за мъртвите, който се прави на определени дни в годината

задърна (се) [гл., се.] — зада­вя (се)

заере — вж. зайрезаецвам [гл., несв.] — заеквам;

досаждам, дотягамзазмйя се [гл., се.] — извия се

като змиязазъбици [същ., мн.] — неп­

реодолимо желание за яде­не на нещо; пощявка

займ [съо^., от ар.-тур.] — крепостно владение

займ/ип/ [съи/., от ар. -тур.] — владетел на голям имот

зайф [прил., неизм., от ар.- тур.] — слаб, мършав

зайда [гл., се.] — заляза зайде [нар., от ар.-тур.] — в

повече; излишнозайре [същ., от ар.-тур.] —

зърнени хранизаказ [същ., от рус.] — запо­

вед, нарежданезакваса [същ.] — мая; подкваса заклевший [лрил.*] — закълнат за клепя (се) [гл., се.] — за­

кълна (се)закляскам, заклйся [гл., несв.

и се.] — тръгвам, тръгна вяло и отпуснато

заклбпвам, заклопя [гл.. несв. и се.] — затварям, затво­ря

заклоцам, заклоцвам [гл., св. и несв.] — (за кокошка) из­дам, издавам особени зву­ци преди насаждане

61

законник [сам/.] — сборник със закони; съблюдател на закона

закум [сам/., от ар.-тур.] — растение олеандър

закърченял [лргм.*] — недо­развит, недорасъл

заливосам, заливосвам [гл., се. и несв.] — замажа, за­мазвам; загладя, заглаж- дам;прикрия, прикривам

залнс [сам/.] — залисия, обър­кване

залйша [гл., се.] — залисам; отвлека нечие внимание

заложник [сам/.] — лице, кое­то на сватбеното тържест­во носи петела

заложница [съм/.] — съпругата на заложник

заложни чка — вж. заложница залоствам, залостя [гл,, несв.

и се.] — затварям, затворя залудо [нар.] — напразно залумлук — вж. золумлук залхапа — вж. салхана зам [съюз] — зазаман [/шд, от ар.-тур.] —

всякога, винагизаман [сам/., от ар.-тур.] —

времезамахорен — вж. замъхорен замашен [ярил.] — силен; със

замахзамедля, замедлянам [гл., св.

и несв., от рус.] — забавя, забавям

заметна [гл., се.] — заключа с ключ, кука и други приспо­собления

замсчапис [същ., от рус.] — забележка

замечателсп [прил., от рус.] — забележителен, инте­ресен

замсщам (се) [гл., несв.] — замествам (се); сменям (се)

замирам [гл., несв.] — хвърлям нещо по някого; замерям

замохорен — вж. замъхорен замъхорен [прал.] — покрит с

мъх; мъшасалзамязам, замязвам [гл., св. и

несв.] — заприличам, зап­риличвам

зандан [същ., от пер.-тур.] — затвор, тъмница

за пик [ същ.] — залез занимавам, занимая [гл.,

несв. и св.] — заемам, заема занймам [гл., се.] — заема запят [прил., от рус.] — зает заочи [нар.] — привидно, на уж запарастя [гл., се.] — нах­

върля се върху някого с удари или с думи

запарта [сам;., от и т. -тур.] —- ругатня, хокане; бой

запсрпелкам — вж. запсрпеля заперпсля [гл., св.] — раз­

махам криле; запърпоря запсцвам, запецпа [гл., несв. и

се.] — запъвам се, запъна се; заеквам, заекна; спъвам се, спъна се; затисвам, затисна

запив [същ.] — гощавка с пиене запиване [сам/.] — заекване;

запъванезапипапие [същ., от рус.] —

запъване, спъване; пречене запир [саи/.]^— спиране; по­

чивказапис [сам/.] — полица заплета [гл., се.] — извърша

62

обред “заплитане”, свързан с подрастването на детето и придружен със семейно тържество

заповядам [гл., се.] — поканя започстък [същ.] — начало запразпя, запразням [гл., се.

и несв.] — заема, заемам; запълня, запълням

запретна, запрягам [гл., се. и //есе.] — заредя, зареждам (пушка)

запретнат [л/шл.*] — зареден запрета [същ., от рус.] —

забраназапрстен [прил., от рус.] —

забранензапретя, запретявам [гл., св.

и несв., от рус.] — забраня, забранявам

запрещение [съм/., от рус.]—" забрана

запродам, запродавам [гл., св. и несв.] — залъжа, залъгвам

запт [съм/., от ар.-тур.] — подчинение; ограничение

заптие [съм/., от ар.-тур.] — турски униформен стра­жар; полицай

заптййски [л/н/л.] — свързан, отнасящ се до заптие

заптйсам, заптйсвам [гл., се.и несв., от ар.-тур.] — възпра, възпирам; усмиря, усмирявам; обуздая, обуз­давам; затрия, затривам

заптия — вж. заптие заптьбсам, заптьбевам — вж.

заптйсам, заптйсвам завърша [гл., св.] — запретна;

подвия

зара [същ.] — далечна свет­лина; зарево

заралйя [сън/.] — старозагор- чанин

зарар [съи/., от ар.-тур.] — щета, вреда; загуба

зарарлйя [прил., иеизм., от ар.-тур.] — причиняващ зло; злодей, негодяй

зарарсъз [прил., неизм., от ар. -тур.] — безобиден, без-

. вредензарев [същ.] — старинно име

на месец августзареда [същ.] — последова­

телно редуване при работа, пеене и други 1

зарек [същ.] — взаимно обе­щание; заричаме; отказ

зассвки [същ., ми.] — обредно пресяване на брашно за замесване на сватбен хляб

засека [съм/.] — преграда от натрупани дървета, камъ­ни, пръст и други

заслона [съм/.] — прикритие, заслон *

заслъщам [гл., //есе.] —- зак­ривам, затулям

засълвам, засълпа [гл., несв. и се.] — закрилям, закриля; закривам, закрия; затулям, затуля

зата — вж. затъзатйлък [съи/.] — метална

пластинка на прикладзатмспис [същ., от рус.] —

затъмнение; неяснотазатб [съюз] — затова затремолявам [гл., //есе.] —

зазвънявам; засвирвам

63

затул [съи#.] — затулено, за­кътано място

затъ [нар., от ар,-тур.} — наистина

зафйча [гл., се.] — захвърля зафуча — вж. зафйча захерс - вж. зайре захире — вж. зайре захлестсн [лрил.*]— задъхан,

запъхтян'захмет [същ., от ар.-тур.] —

грижа, затруднение, безпо­койство

заход1 [с®и/.] — залеззаход2 [саа/.] — отходно мяс­

то, нуждникзахортувам (се) [гл.. се., от

гр.] — заприказвам (се), за­говоря (се)

зачамам [гл., св.] — закрея; за­болея

зачеклица [същ.] —.закачлив- ка

зашапвам, зашапя — вж. за- шепвам и зашеня

зашепвам, зашеня [гл.,- несв. и св.] — загребвам, загреба с шепи

заюсвам, закЪсна [гл., несв. и се.] — заспивам, заспя'

заюсна (сс) [гл., се.] — засиля («)

заек [същ.] — звън, звънтеж звйска — вж. дзвйзка звон [същ.] — черковна кам­

бана; звън на черковна кам­бана

звонарница — вж. звънарница звонк [сан#., от рус.] — ме­

тални пари; монетизвонък [прил.] — звънък

звънарница [сам/.] —• кам­банария

звъниче [същ.] — билка жълт кантарион

здсшен — вж. здешпи/й/ здсшни/й/ [прил., от рус.] —

тукашензлравче [сьм;.] ■— китка здравец зебек [съи/., от тур.] — жител

на егейска Турция; анадол- ски мохамеданин

зебешки [прил.] — свързан или отнасящ се до зебек

зебло [същ.] — груба здрава тъкан

зеблов [прил.] — направен от зебло •

зевгар [същ., от гр.] — двойка впрегатни животни

зевзек [сам/., неизм., от тур.]— смешник, шегобиец; пб- дигравчия

зевзсклсндйсвам се [гл., несв.]— шегувам се, подигравам се

зевзеклйк — вж. зевзек лък зевзеклък [съп/., от тур.] —

смешка; шега; подигравка зевк [същ., от тур.]— весел­

ба с угощение; удоволствие, развлечение

зеде — вж. зайде зейр — вж. зехйр зейде — вж. зайде зелка [същ.] — турска глава с

чалма; турчинзелник [съм/.] — баница със

зеленчукова плънказелоразсудни/й/ [л/шл.] —

многоразсъдливзенгйн/ип/ [съа/., от тур.] —

богаташ

64

зевгйя [съм/., от пер.-тур] — стреме

зер [съюз, от пер.-тур.] — нима; та

зсре/м/ — вж. зер зсфет — вж. зияфст зефйр [сан/., от гр.] — лек,

хладен вятър •зефк ‘ вж. зевкзехйр [същ., от пер.-тур.] —

отрова; ядзиадс — вж. зедезиадечко [нар.] — повече,

отколкото е необходимо; повечко

зигзаг [същ., от $р.] — начу­пена по особен начин линия

зидя — вж. зелезил [същ., от тур.] —ударен

музикален инструмент; звънец

зимбйл [същ., от ар.-тур.] — плетена от лико или папур торба

зина [гл., се.] — река, кажа зингйя — вж. зенгйя зияфет [същ., от ар. -тур.] —

угощение, пиршество; ве­селба

злак [с&и/.] — зеленина злачен [лрил.] — озеленен,

покрит с буйна зеленинаЗлатица [еьи/.] — жълтица,

златна монетазиаком [прал., от рус] —

познат, познайникзнакомство [съм/., от рус.] —

познанствозпаменатслсн [прил.] — мно­

гозначителензнахар [същ.] — народен ле­

чител

зограф/ин/ [същ., от гр.] — иконописец; художник

зографисам, зографисвам[гл., се. и несв., от гр.] — иконописвам, рисувам

зографисан [лршт*] — нари­суван, изписан; изобразен

зографйя [същ., от гр.] — ико­нопис; рисунка; иконописна, зографска изработка

зодчество [същ., от рус.] — строителство;архитектура

зодчия [сън/., от рус.] — строител, архитект

зокум — вж. закум золав [мрмл.] — корав, груб,

остър; рядък золум — вж. зулум золумджйя — вж. зулумджйя золумлук — вж. зулумлук зор [същ., от пер.-тур.] —

мъка, страдание; усилие,ч труд

зорбаджилък [същ., от пер,- тур] — насилие, безчин- ство

зорбалжия [същ., от пер.- тур.\ — насилник; потис­ник

зор-замап [същ., от ар.-тур.] — крайна нужда, краен случай

зор зорана [нар., от тур.] — трудно; е много усилия

зор-зоруна — вж. зор-зорана зорладйсам, зорладйсвам

[гл., се. и несв., от пер.- тур.] ~ принудя се, при­нуждавам се

зулум [същ., от ар.-тур.] — насилие; пакост, поразия; обир,грабеж

5. Речник ... 65

зулумджйя [съм/., от тур,] — насилник; злосторник; обир- джия

зулумджулук [съм/., от тур,] — пакостничество; злостор- ничество

зупйца [същ., от гр.] — не­бесна дъга; разноцветен женски пояс

зунка [същ., от гр.] — небесна дъга; разноцветен женски пояс

зурла — вж. зурпазурла джин — вж. зурнаджйя зурпа [същ., от пер.-тур.] —

дървен духов инструмент зурнаджйя [същ., от пер.-

тур.] — свирач на зурна зъмъ — вж. зъмя зъмя [саи/.] — змия зъркали — вж. зърнели зърнели [съи/., мн.] — очи зюл — вж. зил ' зюмбюл — вж. зимбйл зюрт [съм/.] — бедняк, голтак зяде — вж. зедсзян [с»ц/., от пер -тур.] —

щета, вреда; загубазянлък [същ., от тур.] —

щета, вреда; загубазяносам, зяносвам [гл., св. и , несв.] — разваля, развалям;

унищожа, унищожавам

Ийбо [съюз] — защотоибрик [съм/., от пер.тур.] —

глинен или метален съд за вода

ибришим [сам/., от пер. -тур.] — тънки памучни или коп­ринени конци за машинен или ръчен шев

ибрямбашия [същ., от ар,- тур.] — глупав; неразби- ращ

иглитури [сЪЩ.,МН.] — игли игсмоп — вж. хегемон игнорент [същ., от фр.] —

необразованигнорирам [гл.[ св. и несв., от

лат.-нем.] — пренебрегвам; изолирам; отстранявам

игрек — вж. егрек игумен [същ., от гр.] — мо­

нах, управител на правос­лавен манастир

иглянка [съм/.] — тънка дълга пушка

идеал [съм/., от гр.] — вър­ховна цел; образец

идеализация [същ., от лат,- фр.] — превъзнасяне

идеалист [същ., от фр.] — безкористен привърженик на някаква идея

идеолог [същ., от гр.] — ; създател и защитник.на оп­ределена идеология

идилйчески [прил.] — свързан или отнасящ се до идилия

идилия [същ., от гр.] — ли- тературна творба, идеали­зираща спокойния живот в близост до природата; тихо, спокойно съществуване

идол [същ., от гр.] — дървен или каменея образ на ези-

'• ческо божество; кумир;идеализирано човешко съ­щество

66

идолопоклбнник [СЪМ/.] — почитащ идоли, прекланящ се пред идоли

идолопоклопничестно [сам/.] — почитане на идоли, прек­лонение пред идоли

иждивспие [съм/.] — разноски; парична помощ; спомо- ществувание

иждивйтел [сам/.] — спо- моществувател; спонсор

нждивя, иждивявам [гл., св. и несв.] — подпомогна, подпомагам парично

йже [ръщ.] — буква н от старо- • българската азбука

йжица [съм/.] — гръцка буква в старобългарската азбука,

, обозначаваща звук 'и' изба [сам/.] — помещение,

обикновено вкопано в зе­мята, използвано за съхра­няване на зимнина и други подобни; маза; зимник

избйтък [същ., от рус.] — изобилие; и злишество

избрйсвам, избрйша [гл., несв. и се.] — избърсвам, избърша

избръщолевя [гл., се.] — из- бърборя

избутлея [гл., се.] — изгния; йзкуфея

йзверг [същ., от рус.] звяр; чудовище

извсржсние [същ., от рус,] — изригване; изгърМяване, гърмеж

изверя [гл., се.] — променя вяра; измамя, излъжа

извет [съм/.] — причина, пред­лог

изоставам, извещая [гл., несв, и св.] — уведомявам, уве­домя; съобщавам, съобщя

йзвлак [същ.] — чекмедже извйшвам [гл., несв4 — изди­

гамизволя, изволивам [гл., св.и

несв.] — позволя, позволя­вам; изискам, изисквам

изгабосам, изгаббевам [гл., несв. и се.] — излъжа, из- лъгвам; изиграя, изигравам

изгайретя, изгайретявам [гл., св. и несв.] — изтърпя, изтър­пявам; издържа, издържам

изгалатя(се) [гл., се.] — раз- хайтя(се), разваля (се)

изге [прил., неизм., от тур.] — особен, чудноват

изгигиля се [гл., се.] — изсмея се, изхиля се

изгледам, изглеждам [гл., св. и несв ] — избера, избирам

изгора1 [съм/.] — любе, любима изгора2 [сън/.] — беда; не­

щастиеиздадпик [сам/.] — предател издайство [съм/.] —- преда­

телстволзет [същ., от ар-тур.] —

труд, мъкаизиет — вж. изстизйн [същ., от ар.-тур.] —■

разрешение, позволениеизйда [гл., се.] — изляза изкабосам, изкабосвам — вж.

изгабосам, изгаббевамизкаваля [гл., се.] — направя;

сторяизкайратя, изкай^тявам —

вж. изгайретя, изгайре­тявам

67

изксвря се [гл., се.] — изкривя се; изюдя се

изконен [прил.] — изначален; стар

изкуп [нар.] — наведнаж; вкупом; изцяло

изкуспик [същ., от рус.} — изкусен майстор; актьор; акробат

изкърмуша, изкърмушвам [гл., св. и песе.] — изтър­буша, изтърбушвам

изкърмушеп [прил.*] — из­търбушен; изкормен

изпъстря [гл., св.] — напсувам излазък [същ., от рус.] —

излизанейзлак [съи/.] — дълбок кла­

денеци зле в ря се [гл., се.] — протегна

се небрежно и неприлично йзлек — вж. йзлакизлузен [лрцл.*] — изтъркан;

овехтял; охлузенизлупя се [гл., се.] — породя

сеизлъстя, излъстявам [гл., св.

и кесе.] — измамя, измам- вам; прелъстя,, прелъс­тявам

излГобен [прил., от рус.] — любим, предпочитан

измахнат [прцл.*] — отслаб­нал, измършавял

измекер/ип/—вж. измекяр/ин/ измекяр/ин/ [същ., от ар.-

пер.-тур.] — ратай; наемен работник

измскярка [сгм/.] — ратай- киня; наемна работничка

измикяр/ип/ —вж. измекяр/ин/ измекярски [ирнл.] — свързан

или отнасящ се до изме­кяр/ин/

.измикярски — вж. измекярски измекерувам — вж. измекя-

рувамизмекярувам [гл., несв.] -

слугувам; работя срещу заплащане

измйрпо [сам/., от гр.] — тамян, смирна

измирски [прил.] — свързан или отнасящ се до град Измир (Смирна)

измйчам (се) [гл., несв.] — измъквам се

йзмлак — вж. йзвлак измлъзвам сс, измлъзна се

[гл., несв. и се.] — изплъз­вам се, изплъзна се; измък­вам се, измъкна се

измлюзвам се, измлГозна се — вж. измлъзвам се, измлъз- па се

изнурен [прил.*] — уморен, безсилен; съсипан

изнурснис [съм/.] — умора, отпадналост

изограф/ин/ — вж. зограф/ип/ изографисам, изографисвам

— вж. зографисам, зогра­фисвам

изолационизъм [същ., от фр.]— теория, според която прогресът на дадена стра­на се гарантира чрез изо­лирането й от други стра­ни; самостоятелен път на развитие

изорудование [същ., от рус.]— изопачаване-

изпедеппам, изпедепцвам [гл., св. и несв., от гр.] —

68

изуча. Изучавам добре; из­пипам, изпилвам

изиотйшки [«ар.] — лека- поле к а

изпраксам(сс), изпраксвам (сс) [гл., се. и песе., от гр.] — науча, научавам нещо добре; усъвършенствам (се)

изпраксан [ярил.*] — изучен; опитен; усъвършенстван

изпраксеп — вж. изпраксап изпърчеп [прил.*] — наперен изрухтя, изрухтявам [гл., се,

и несв.] — вдигна, вдигам силен шум; изтропвам

изръшвам, изръшиа [гл.,^ песе, и св.] — обхождам, обходя

изтаврсзя (гл., се.] — изтрез­нея, отрезнея

изтапряза — вж. изтаврсзя изгая [гл., се.] — стопя се изгимаря, изтимарявам [гл.,

св. и песе., от тур.] — (за кон) почистя, почиствам; изчета, изчесвам

' и зт и паря [гл., св. от гр.] — напечатам, обрисувам в печата; изобразя

нзтома [същ., от рус.] —умо­ра; приятна отпадналост

изтомеп [прил., от рус.] — изморен, отпаднал

изтуря се [гл., св.] — изляза; покажа се

изтъврезя — вж. изтаврсзя изтърсак [сан/.] — най-мал­

кото дете В семейството, след което не се раждат други деца

изтъртуфсв [прил.] — под­пухнал

изтъщя (се), изтъщявам (сс) [гл., се. и несв.] — усъвър­шенствам (се)

изуродвап — вж. изуродовап изуродован [прил., от рус,] —

осакатен, обезобразен.изфирясам, изфирясвам [гл.,

се. и яесе.] — изчезна, изчезвам; излетя, излитам; изпаря се, изпарявам се

изхукам, изхуквам [гл., се. и яесе.] — нахокам, нахоквам; изгоня, изгонвам

изцйбреп [прил.*] — бистър;блед; слаб

изчадие [са и/.] — изрод, изверг изшйлеп [прил.*] — изострен изщуквам, изщукна [гл,, несв,

и се. ] — излизам, изляза изГодвам (сс), изюдя (се) [гл.,

несв. и се.] — изкривявам (се), изкривя (се)

икиндйя [същ., от тур.] — следобедно време, около 16-17 часа или 2 часа по турски

иконом [същ., от гр.] — свещеническа титла; упра­вител

икономия [същ., от гр.] ' пестеливи разходи; скъпер­

ничествоикра [сам/.] — хайвер икрам [същ., от ар.-тур.] —

почит, уважение илам — вж. илям илач [същ., от ар.-тур.] —

лекарство, цяр, лек илдъзка — вж. илдъшка

69

илдъръм [съи/., от тур.] — светкавица, гръмотевица

илдъшка [същ., от тур.] — стара златна монета

илюзия [същ,, отлат.-фр} — непостижима цел; трудно осъществима мечта; блян

илюминация [същ., от лат.- фр.] — разноцветно праз­нично осветление, прид­ружено с фойерверки

илюстрирам [гл., св. и несв., от лат.-нем.] — правя рисунки за онагледяване на текст; онагледявам

илям [същ., от ар. -тур.] — ка­дийска присъда; съдебно ре шените; протокол; известие

имажипйзъм [съир, от англ. - рус.] — литературно те­чение

имам/ин/ [същ., от ар.-тур.]— висш мохамедански ду­ховник

имам-баялдъ [същ., от тур.]— пикантно ястие от печен патладжан, домати и други зеленчуци -

имдадие [същ., от ар.-тур.]— помощ, подкрепа; рек­визиция

имиийя — вж. еменйя имортсла [същ., от фр.] —

цвете безсмъртничеимпас [същ., от ] — безиз­

ходицаимперативен [прил., от лат.-

нем.] — заповеден; нетър­пящ възражения -

имнсриал [прил., неизм.] — (за брада) раздвоена и дълга

империал [същ., от лат.- рус,] — златна монета със стойност 10 рубли

империя [същ., от лат.] — голяма държава, оглавява­на от император; държава, колонизирала други дър­жави и народи

имунизирам [гл., св. и несв., от лат-нем.] — повишавам съпротивителните сили на , организъм чрез вкарване на подходящи лекарства; предпазвам

инверсия [същ., от лат.] — смяна на обичайните пози­ции на частите на изрече­нието или на словосъчета­нието

ипвеститура [същ., от лат:]— въвеждане на васал във владение на феод, прид­ружено с церемония

ингилйз/ин/ [съм/., от тур.]— англичанин

ипгилйзки [прил.] — английски ингилйшки — вж. ингилйзки • Ивглитера [съи/Д —Англия ипдй [съюз, от тур.] — и тъй;

ще рече; прочееиндикатор [съи/., от лат.-

нем.] — уред за контроли­ране на налягането в ци­линдрите на машини с бу­тало; показател; белег, знак

иидйкт/а/ [съм/., от гр.] — период от 15 години

инжйр [същ., от рус.] — смокиня

инициатйва [същ., от лат.- нем.] — подтик; почин; поемане на ръководство

70

/инкарпация [същ., от лат.]

— превъплъщениеинкогнито [нар., от яат] —

скрито, тайно; под чуждо име

инкриминиран [прил.\ от лат.-фр.] — обвинен в престъпни деяния

инкяр [същ., от тур.] — отричане, непризнаване

инкяря [гл., несв.] — отричам, не признавам

инобитие [същ.] — друг, отде­лен живот

иповация [същ., от лат.] — новост; нововъведение; подновяване

иноверен [същ.] — лице от друго вероизповедание, друговерец

и повериик,— вж. иноверен ипок [същ.] — монах, калугер и породен [еъи/.] — чужденец иностранен [същ.] — чуж­

денеципочески [прил.] — свързан

или отнасящ се до инок; монашески, калугерски

индчество — мона­шество, халугерство ■

ипочествуващ [ирил.*] — мо- нашествуващ, калугерст- вуващ

инспектирам [гл., се. и несв., от лат ] — проверявам; надзиравам;контролирам

инспектор [същ., от лат.] — административно лице, на­товарено със задача да наблюдава и контролира определена дейност

инспекция [същ., от лат.] —

учреждение, занимаващо се с контрол на определени дейности; надзорническа дейносу;

инстинкт [същ., от лат.] — генетично заложена спо-

- собност у живо същество да извършва дейности, по­лезни за него и потомст­вото му

инстинктивен [прил., от лат.-фр.] — обусловен от ипетйпкг; несъзнателен, непреднамерен

ипетрукция [същ., от лат.] ? —• указание, упътване; нас­

тавлениеинсцеийрам [гл., св. и несв..

от гр.-лат.] — организи­рам нещо с цел да подведа някого; пригаждам за сце­нична изява

интелигент [същ., от лат.- рус.] — възпитан, обра­зован човек

интелигенция [същ., от лат.-рус.] — хора с високо обра­зование и обща култура, за­нимаващи се предимно с умствен труд

иптерйор [същ., от лат.-фр.]— вътрешно оформление на помещение; изображе­ние на помещение, без чо­вешки фигури

интернационал [сам^., от лат. -фр.] — международен съюз; международна про­летарска организация; ре­волюционен пролетарски, химн

интерпретатор [същ., от

71

лат.] — тълкувател; пре­водач; изпълнител на худо­жествена творба или музи--- кално произведение

интизап [същ., от ар.-тур.]— градско право; такси при покупко-продажби, нару­шения и други

интизанчйя [саи/., от тур.] — събирач на градски такси

интрига [същ., от лат.~фр.]— зложелателни приказки и деяния; сплетня, клюка; низ от случки и събития в литературна творба;-лю­бовно приключение

интригант [същ., от фр.] —клюкар, сплетник

нптригантски [прил.] — зло-желателен; клеветнически

иифсрналний — вж. инфер-нален

инфлуенца [същ., от ит.] — заразно заболяване на ди­хателните органи;грип

инша [същ., от ар.-тур.] — съчинение

ипогрйф [същ., от гр ] — крилат кон

ипотека [съо/., от гр.] — предоставяне на средства срещу залагане на недви­жим имот; право на зае­модател върху недвижим имот

ипотекирам [гл., св. и несв., от фр.] — залагам недви­жим имот срещу предос­тавяне на заем

ираде [същ., от ар.-тур.] — султански указ, заповед

ирмйк [същ., от.тур.] — грис

ирмилйк [същ., от тур.] — монета от 20 пари или 1/4 грош; двайсетак

нрмилйче — умалително от ирмилйк

ирмология от гр.] —книга с ирмосите на осемте гласа

йрмос [същ., от гр.] — на­чален стих, който показва мелодията на другите сти­хове,на песен или канон

иронйчески [прил.] — съ­държащ или изразяващ ирония; присмехулен

ислахане [същ., от ар.-пер.]— сиропиталище; изправи­телен дом

йсо [същ., от гр.] — пригласяне с равен, проточен глас

испат [същ., от ар. -тур.] — довод; доказателство

испспч [същ., от тур.] — вид данък в турско време

иепйр — причинаисполин [същ., от рус.] —

човек с огромен ръст и сила; гигант

ИС1ЮЛЙ11СКИ [я/шл.] — свързан или отнасящ се до испо­лин; огромен, грамаден

истер-истимез [нар., от тур.]— щеш не щеш

истсрйчен [прил.. от лат.- рус.] — крайно възбуден, раздразнен

исторически — вж. истсрйчен йст/ий/ [прил.] — същ, съ­

щински -истиндак — вж. истиптак истиндакчйя — вж. истшг-

такчйя

72

истинтак [същ., от ар.-тур.]— разследване, разпит

истиптакчия [същ., от ар.-тур.] ~ съдебен следовател

йсто [нар.] — също историограф [съм/., от гр.] —

специалист историограф; автор на исторически труд

истукаи [същ.] — идол итаатсъз [същ., от ар.-тур.]

— непокорник, непослуш­ник; вироглавец; бунтовник

итог/а/ [съм/., от рус.] — сбор, сума; равносметка

ихтибар [същ., от ар.-тур.] -- уважение, почит; добро име

ичкйя [същ., от тур.] — алкохолно питие

йшалла [неизм., от тур.] — дано; ако е рекъл господ

ишарст [същ., от ар.-тур.] — таен знак

ишлеме [същ., от тур.] — из­работка на нещо с материал на клиента; ръчна изработка

ишлйк [същ., от тур.] — занаятчийска работилница

йща — вж. йщяищах [същ., от ар.-тур.] —

апетит; желание, охота йщя [гл., «есе.] — искам

ийсмения — вж. еменйя йерархически [прил.] — свър­

зан или отнасящ се до йерархия

йерархия [съи/., от ?р.] — степенуване на длъжности и чинове в едно ведомство, институция

йерей [същ., от гр.] — све­щеник у православните християни

йогург — вж. югуртйок [част., от тур.] — не ■ йолджйя [същ., от тур.] —

пътникйолка [същ., от рус.] — елха йолма [същ., от тур.] —

вълна, наскубана от нато­пени за щавене кожи

йорс [същ., от тур.] — нако­валня; малка наковалня за косачи

йота [същ.] — старо име на буква и в гръцката и в старобългарската азбука

йошур — вж. юшур йошурджйя — вж. юшурджйя йощ [нар.] — още

ккааза — вж. каза кабадаилйк — вж. кабадаилък кабадаилък [същ., от тур.]

— юначество; напереност кабадай/я/ [същ., от тур.] —

юнак; личен човек; левент; конте

кабадайлък — вж. кабадаилък кабак1 [съц/., от тур.] — вид

гълъбкабак2 [същ., от рус.] — кръчма кабалйстика [същ., от евр.-

73

нем.] — еврейско тайно учение, основаващо се на мистично тълкуване на букви и цифра

кабалистйчсн [прил., от ев/ъ- фр.] — свързан или от­насящ се до кабалйстика; Скрит, загадъчен, тайнст­вен

кабардйсам^ кабардйсвам [гл., св. и несв., от тур.]— набъбна, набъбвам; туп­на, шупвам

кабаре [същ., от фр.] — нощно заведение с раз­влекателна програма

кабахат [същ., от ар.-тур.]— вина, провинение; грях

кабахатлйя [прил., неизм.,от ар.-тур.] — виновен, провинен; грешен

кабзалййка [сън/.] — вид ста­ринна пушка, стреляща с кабзи

кабзалйя [прил., неизм.] — пушка или пищов, стре­лящи с кабзи

кабзамал/ин/ [същ., от ар.- тур.]— касиер, бирник

кабзумал/ин/ — вж. кабза­мал/ин/

кабйл [нар., от ар.-тур.] — да може, да има как; готов съм, съгласен съм

кабинег [съд/., от фр.] — правителство; стая за пис­мена или научна работа; оборудвано помещение за упражняване на определе­ни професии

кабул [същ., от ар.-тур.] — прием, желание

кабуля [гл., несв., от тур.] — приемам; желая; търпя

кабурлук [същ., от тур.] — калъф за револвер

каваз/ин/ — вж. гаваз/ип/ кавал [съм/.] — пушка; дуло на

пушкакавалер [сън/., от фр.] —

възпитан, културен човек; придружител на дама; при­тежател на орден

кавалтйя [същ., от ар.-тур.]— закуска; леко ядене

каварджйк [прил., от тур.]— къдрав; засукан

каварма [същ., от тур.] — вид пържено месно ястие; вид баница

кавхап [съд/.] — помощник или заместник на хан

кавърджйк — вж. каварджйк кавърма — вж. каварма кан гали и [прил., неизм., от

тур.] — свадлив' сърдит; скаран

каверна [същ., от лат.] - белодробна кухина при заболяване от туберкулоза

, каиур — вж. гяуркаган [сън/.] — кавханкадайф [същ., от ар.-тур.] —

сушено тестено изделие във вид на влакна; десерт от таКива влакна* пригот­вен с аромати, орехи и гъст захарен сироп

кадсвлък — вж. кадилък кадеж [сън/.] — дим, пушек,

саждикадем [същ., от ар.-тур.] —

лице или предмет, носещ щастие; амулет ‘

74

кадййпнца от ар.-тур.] “*■ съдилище

кадйнский [прил.] — свързан или отнасящ се до кадъна; женски

кадил [същ., от ар.-тур.] — съдия ’

кадилък [същ;, от тур.] — район на кадия

кадрйл [същ., от фр.] — танц с няколко двойки; размест­ване на служители; смяна на местата

кадро [същ., от ит.] — снимка кадъна [същ., от тур.] —

омъжена мохамеданка; за­булена жена; ханъма

кадънджилък [сйи/., от тур.] .— женкарство; разврат

кадърен [лрдл., от ар.-тур.]— способен,годен

кадя [гл., несв.] — опушвам обредно с тамян; пуша; димя

каефет — вж. каяфет каза [същ., от тур.] — околия казйс/ин/ [същ., от тур.] —.

търговец на коприна; про­изводител на украшения

казйпо [същ., от ит.] -- увеселително заведение; заведение, където се играят хазартни игри

казимйр [същ., от фр-] — фин вълнен плат

казмйр — вж. казимйр казнйтсл [същ., от рус.] — па­

лач, изпълнител на смърт­ни присъди

казпя [същ., от рус.] — на­казвам; издавам смъртна присъда

казус [същ., от лат.] — тежък, заплетен случай

казус белли [от лат.] — повод за война; повод за скъсване на отношенията между държави

казус окудасион [от лат.] — причина, повод за окупа­ция

казък [същ., от рус.] — смърт­но наказание

кайк [същ., от тур.] — лодка каикчйя [същ., от тур.] —

лодкаркайл [прил., неизм., от ар.-

тур.] съгласен, склонен каирски [прал.] — свързан

или отнасящ се до град Кайро

кайт [същ., от ар.-тур.] — заверка, отметка

кай тя [гл., несв., от тур.] — вписвам, регистрирам; под­печатвам, заверявам

кайгапа [сй«/., от пер.-тур.] — пържени или печени вър­ху нагорещено желязо яйца

кайгъна — вж. кайгапа кайдйсам, кайдйсвам [гл., св.

и несв., от тур.] — посмея, посмявам; реша (се), реша­вам (се); съглася се, съгла­сявам се

кайдйсан [прил., от тур.] — нарязан на ситно;счукан

каймакам/ин/ [същ., от ар.- тур.] — околийски упра­вител

каймет [същ., от ар.-тур.] — цена, стойност; достойн­ство

75

кайнак [същ., от тур.] — извор, кладенец

кайратя — вж. гайретя кайретя — вж. гайретя кайфст —• вж. каяфет какавина [същ.] — същина каквина [сам/.] — качество калабалък [същ., от ар.-тур.]

— навалица, множество калайджйя [същ., от тур.] —

занаятчия, който се занима­ва с калайдисване на съдове

калайдйсам, калайдйсвам[гл., св. и несв., от гр.] — покривам с тънък слой ка­лай; ругая някого

калайма [същ., от тур.] — калайдисване; лъскавина, блясък

каламбур [същ., от фр.] — шега; неочакваКсловесен обрат _ *

калауз/ин/ [същ., от тур.] — търговски посредник; во­дач; пазач

калафатя [гл., несв., от гр.]— запушвам с кълчища цепнатините на плавателен съд (кораб, лодка)

калдаръм [същ., от гр.-тур.}— настилка от плоски ка­мъни

кале [съм/., от ар,-тур.] — крепост; укрепено място

калевра [същ., от тур.] — плитка кожена обувка

калейдоскоп [съц/., от гр.] — тръба с разноцветни стъ­кълца, които се подреждат в различни фигури

калеко [същ., от гр.] — съп­

руг на леля, на тетка; свако, лелин, тетин

калем [същ., от ар.-тур.] — каменен молив за писане на плоча; молив; пръчка от дърво или храст за присаж­дане

калесам, калесвам{гл., св. и несв., от гр.] — каня на сватба, кръщене и други

калибър [същ., от фр.] — раз- ,ме‘р на дуло на огнестрел­но оръжие или на куршум

калиграфйчески [прил., от гр.] — свързан или отнасящ

• се до калиграфия; красив;изписан

калиграфия [същ., от гр,] — краснопис

кал и мера [неизм., от гр.] — добър ден

калимявка [същ., от гр.] — черна шапка с цилиндрич­на форма на православен духовник

калйна [сги/.] — зълва; по- млада сестра на съпруга

калйпсин [прил.] — свързан или отнасящ се до Калип- со

калйф — вж. халйфкалкан [същ., от тур.] —

стена на постройка без вра­ти и прозорци

калкулирам [гл., св. и несв., от фр.] — пресмятам; от­читам

калош [същ.] — галош; плитка гумена обувка, която може да се носи и върху други обувки

76

калпязап/ип/ [същ., от ар.- пер. -тур. ] — негодяй; лентяй

Калпазаилък [същ., от тур.]— злодеяние; престъпле­ние

калпаклйя [прил., неизм., от тур.] — носещ калпак

калфа [същ., от ар.-тур.] — втора степен на занаятчий­ски помощник след чирак

кални [съо/., мн., от ит.-гр.]— потури;дълги вълнени чорапи

калцун [с®и/., от ит.-гр.] — висока до коленете обувка от аба; дълъг вълнен чорап

калъч [сън/., от тур.] — сабя калъчево — вж. звъпйчс калъч-оту — вж. звъниче калъчка — вж. калъч кам [нар.] — къде кама [същ., от тур.] — дълъг

нож; клин за цепене на дърво, камъни и други

камара [същ., от лат. гр.] — върховен ръководен избо­рен орган на държава; уч­реждение, което ръководи търговия, стопанство и други

каматеп [прил., от гр.] — хубав, гиздав

камбйчна [гл., се.] —катурна; преобърна; претърколя

камбурест [лрил.] — гърбав;изкривен

камбур [лрил., неизм., от тур.] — гърбав; изкривен

камелия [с&и/., от фр.] — вид цвете

камелот [същ., от фр.] —

уличен продавач; амбулан­тен търговец

камен [същ.] — камъккамен претикания ~ вж. ка­

мен преткновениякамен преткновения [от рус.]

— повод за раздор, за свада камера [същ., от лат.-гр.] —

стая; кабина; каюта камзамал/ин/ — вж. кабза-

мал/ип/камйляк [еъи^.] — растение

слезкамйш — вж. камъш кам [нар.] — къде камо ли [съюз] — за израз ца

отрицание на две възмож­ности

камха [същ., от тур.] — вид цвете

камъш [същ., от тур.] — тръстика

кана — вж. капияканава [сви/., от фр.] —

платно за бродиране; ос­новна сюжетна линия

каналия [същ., от ит.] — мръсник, мерзавец

канапе [същ., от фр.] — та­пицирана мебел за сядане на няколко души; кушетка

канат/а/ [еьн/.й от тур.} — дъсчена ритла на кола; ка­пак на прозорец или врата

капделабър [същ., от лат.- фр.] — голям свещник, на който се закрепват много свещи

канджа [същ., от тур.] — кука

кандйсам, кандисвам [гл., св.

77

и песе., от тур.] — съглася се, съгласявам се

кандармалък [съм/., от тур.]— уговаряне, увещаване

капсрвам [гл., несв., от г/).]— чета канон в църква; говоря или пея през нос -

канибал [сви/., от инд-.исп.]— людоед; крайно жесток човек

кания [същ., от тур.] — ножница; калъф за хладно оръжие

канкан [същ., от фр.] — ди­намичен вариететен танц, изпълняван от жени

канон [същ., от гр.] — цър­ковна песен’в чест на све­тец; църковно правило; установен ред

канонада [същ., от — артилерийска стрелба; шу­мотевица

канопадсн [прил.] — свързан или отнасящ се до капопада

кан-парасъ [същ., от тур.] — глоба за убит човек от неизвестен убиец

канпарсъ — вж. кан-нарасъ кански [нар.] — силно; неис­

товокантар [същ., от ар.-тур.]

уред за измерване на тегло; тежест, равна на 44 оки

канташ [същ., от тур.] — вид тъмночервен скъпоценен камък

канцелария [сан/., от лат.]— административно поме­щение

капя [същ.] — вид нощна птица

капяк [сан/.] — мъжки ек­земпляр на птица каня

капа [същ., от лат.] — шапка капама [същ., от тур.] —

задушено месо с луккапабйл [прил., от фр.] —

способенкапасъз/ин/ [същ., от тур.] —

безделник; нехранимайко; разбойник

канел йпа [същ., от и/и.] — дамска шапка

капаттърдйсам [гл., се. от тур.] — затворя; арестувам

капзалйя — вж. кабзалйя капзамал/ин/ — вж. кабзамал

/ин/капзулйя — вж. кабзалйя капитал [сам/., от лат.] —

собственост, имущество; голяма парична сума; па­рично участие в кредитно" предприятие

капитулация [същ., от лат.] -г- прекратяване на бойни действия и безусловно при­емане исканията на побе­дилата страна

капйчна се [гл., се.] — падна, търкулна се

капишон [същ., от фр.] — детска или дамска шапка с особена форма

канище [сан/.] — езически храм, езическо светилище

капия1 [сан/., от тур.] — врата; учреждение

капия2 — вж. канйя каплама [сам/,, от тур.] —

подплатена дреха; подплата каионй [сан/., мн.] — везни;

блюдо на везни

78

капот [съм/., от фр.] — дълга връхна дреха; наметало

каприз [съм/., от фр.] — прищявка; настойчиво на­лагане на желание

капризен [прил.] — свързан или отнасящ се до каприз; предвзет; прндирчив

каприциозен [лрил.] — вж. капризен

капсула [съм/., от лат.-ит.]— долна част на патрон, снаряд и други,където се намира възпламенителят

капсулйя [прил., неизм. от ]— стрелящ чрез'възпла­меняване на капсула

капти [съи/„ л<я.] — цигани капудап паша [същ.] — главен

паша; началник на пашитекаиуджйя [съм/., от тур.] —

вратар, портиеркапукехая [и капу-кехая]

[съм/., от пер. -тур.] — представител на Екзар­хията при турското прави­телство; представител на владиката при Патриар­шията

капупй — вж. капонй капупипср [съм/., от нети.] —

кафе с каймак, приготвено по особен начин

капъджйя — вж. каиуджйя капъна [същ.] — блюдо на

везникара [прил., неизм., от тур.]

— черенкараабаджйя [същ., от тур.]

— шивач на горни дрехи от черна аба

караач [същ., от тур.] — бряст

карабагп [същ., от тур.] — черноглавец; калугер, чер­нокапец

калабопи — вж. карбопникаравана [съм/., от тур.] —

разлат меден съд с две дръжки

каравани [същ., само мн., от тур.] — широки къси гащи от тънък плат

караагасъ — вж. кърагасъ кара-гяур/ин/ [същ., от ар.-

тур.] — черен гяурин; през­рително прозвище за хрис­тиянин ’

караджа [същ., от тур.] — сърна

караджа [прил,, неизм., от тур.] — мургав, черен

караджейка1 [съм/., от тур.] ■— малка воденица

караджейка2 [същ., от тур.]— вид слива

каракол [съм/., от тур.] — полицейски патрул

каракон — вж. каракопджол караконджо — вж. караков-

ДЖОЛ , -каракопджол [същ., от тур.]

— зъл дух; вампир, таласъм караконджул — вж.кара-

копджолкаракончо — вж. каракбн-

джолкараман [прил., неизм., от

тур.] — едъркараманлйя [същ., от тур.]

— малоазийски грък; жител на областта Карамания

79

карапдаш [същ., от рус.] — молив

карар [същ., от ар.-тур.] — мярка; положение; ред

кара-ссвда /и карасевда/ [същ., от ар.-тур.] — без­надеждна, фатална любов

караул [същ., от тур.]- въо­ръжена охрана

карашмалък [същ., от тур.]— бъркотия, суматоха

карба [съм/.] — караница,свада; укор

карбовансц [съм/., от пол.- рус.] — вид сребърна мо­нета

карбовни [съм/., а<я.] — кар- бованци

карвани — вж. каравани кардат [същ., от тур.] —

брат; побратимкарсз [съм/., от ар.-тур.] —

омраза, злоба, ненавист; злопаметност

карезлйя [прил.. неизм., от тур.] — зъл; злопаметен

кариер [същ., от фр.] — бързо конско препускане

кариера [съм/., от фр.] — издигане в професия, служ­ба и други; научно израст­ване

карлюшкам (се) [гл., несв.] — люшкам (се), клатя (се)

кармакарашйк [нар., от тур.]— безредно, размесено

карнавал [същ., от ши.] —весело многолюдно шест­вие на маскирани хора

карпе [същ., от фр.] — бе­лежник

карнушка [съм/.] — върте­лежка

карпа [съм/.] — скала, зъбер картблашп [същ., от фр.] —

предоставяне на право за решение и действие; упъл­номощаване

картофбр [същ., от рум.] — картоиграч

картофорство [същ., от рулс]— картоиграчество

картуш [същ., от рум.] —'патрон

карусел [същ., от фр.] — дет­ска въртележка с кончета, автомобилчета и други

карчав [съи/., от тур.] — болест по добитъка

карчанлйя [прил., неизм., от тур.] — болно от карчан животно

карък [съм/., от тур.]-—леха, фитария; бразда

касаба [съм/., от ар.-тур.] — град

касабалййски [прил., от ар.- тур.] ~ градски; граж­дански

касабалйя [същ., от ар.-тур.]— гражданин

касапбашй /и касап-башй/ [съм/., от тур.]-— касапин, колач;главорез

касавет [същ., от ар.-тур.] — грижа, безпокойство

касаещ (се) [прил., от рус.]— отнасящ се; свързан

касатура [същ., от тур.] — плосък щик; войнишки нож

касела [същ., от ит.-гр.] — сандък

80

касиер [същ., от фр.] — лице, което урежда плащанията в учреждение, предприятие, банка и други; ковчежник

кастер [същ., от гр.] — калаен съд за ракия

кастерче — умалително от . кастеркастрофилакт [същ., от гр.]

— началник на крепост кат [същ., от тур.] — етаж;

ред;слой;пластката [неизм., от гр.] — всеки катавасйя [същ., от гр.] —

църковна песен, изпъл­нявана от двама певци

катаднсвсн [ярил.] — все­кидневен

каталанка [съм/.] — испанка каталеткйн» [съи;.] — жена,

раждаща всяка година каталясам, каталясвам [гл.,

св. и месв., от гр.] — преуморя се, преуморявам се; съсипя се, съсипвам се

катана [съм/., от унг.] — голям, едър кон; едър, груб мъж или жена

катапец [съм/.] — катинар, заключалка

катапулта [съм;., от гр.-лат.]— хвъргачна, стецобойна машина

катар [същ., от гр.-лат.] — болестно възпаление на лигавицата на човешки орган

катастима [съм/., от гр.] — магазин, дюкян

катастрофа [същ., от гр.- лат.] — събитие с трагичен изход; голяма беда

категория [съм/,, от гр.-лат.]— научно понятие, пред­ставящо явления от дейст­вителността; разновид­ност; група

катехйзис [същ., от гр.] — кратко изложение на хрис­тиянското учение; попу­лярно ръководство; пра­вилник

катйл/ип/ [същ., от ар.-тур.]— убиец, престъпник

катихйзис — вж. катехйзис католик [същ., от гр.] — лице

със западнохристиянско вероизповедание

католйшки [ярмл.] — свързан или отнасящ се до запад­нохристиянско вероизпо­ведание

катрапйк [съм/.] — съд за катран, който се носи ока­чен на каруцата; несамос­тоятелен човек; негодник

катря се [гл., месв.] — катеря се

катък [съи/., от тур.] — прибавка

катър [сг>м/., от тур.] — кръстоска от кон и мага- рица

катърджйя [съм/., от тур.] — притежател на катъри; гле­дач на катъри;кираджия с катъри

катъри [същ., ми. от тур.]~ обуща

катърка [съм/., от тур.] — пуканка

кауза [същ., от лят.] — обща цел, идея

каук [съм/., от тур.) — остро-

6. Речник ... 81

върха старовремска шапка; шаячна качулка с дълги краища

каун [същ., от тур.] — пъпеш каур/ин/ — вж. гяур/ин/ кауш [същ., от тур.] — ки­

лия, карцеркафадар [същ., от ар.пср.-

тур.] — другар, съратник; съмишленик

кафалтйя — вж. кавалтйя кафе-оджа [сад/., от ар.-

тур.] — помещение с ог­нище, където се вари кафе в турско учреждение .

к ахнели на — вж. капелйна кахър [същ., от ар.-тур.] —

грижа; безпокойство; скръб кахърен [прал.] — угрижен,

безпокоен, скръбен кахъря се [гл., несв.] — тре­

вожа се; ядосвам се качарак [нар., от тур.] —

бързо; бегом, тичешком качърдйсване [саи^.] — улес­

няване; съдействиекашап [сьи/., от тур.] —

почивка за пикаене на кон; почивка

кашерджйя [същ., от тур.] — кашкавалджия; сиренар

кашмер [същ., от ар.-тур.] — присмех, подигравка; срам

каятя — вж. кайтякаяфст [същ., от ар.-тур.] —

външност; външен вид; облекло; състояние

квадрйг/а/ [съм;., от яат.] — двуколка, теглена от че­тири коня

квартирувам [гл., се. и несв., от нел<.] — пребивавам под

наем; живея временно или . постоянно; намирам се

кваря [гл., несв.] — развра­щавам

квестор [същ., от яат.] — пазач, надзирател; съкро-

. вищникквйпрокво [същ., от яат.] —

недоразумение; бърканица кебе [същ., от тур.] — късо

наметало от груб вълнен плат; дебела вълнена пос­тилка или завивка

кевгйр [същ,, от перс.-тур.]— каменна или тухлена зидария; сграда с такава

' зидариякевгйр [прил., неизм., от

. пер.-тур.] — каменен; зи­дан

ксвря се [гл., несв.] — кривя се; плезя се; глезя се

кедер [същ., от ар.-тур.] — телесен недъг; болка; стра­дание

к.сдерлйя [прил., неизм., от ар.-тур.] — сакат

кедър [същ., от гр.] — игло­листно дърво, растящо в Мала Азия

кежки — вж. кешки кейф — вж. кефкел [същ., от пер.-тур.] —

вид кожна болест, свързана с окапване на косата

келево [съд/., от тур.] — дървен валяк на краденец, на чекрък и други

келеме [същ., от пер.-тур.]— угар; изоставена нива или лозе

келемле — вж. келеме

82

кел смя — вж. келемекелепйр [сан/,, от тур.] —

безплатна придобивка; го­ляма печалба при малко вложентруд

келеш [сг>м/., тур.} — несго- ворчив човек; човек, на ко­гото це трябва да се обръ­ща внимание

келяво — вж. келевбксмер1 [същ., от пер.-тур.] —

кожен пояс за парикемер2 [сам/., от пер.-тур.] —

свод; извит като свод покрив кемерлйя [прил., неизм., от

пер.-тур.] — сводест; дъго­виден

кепе [същ., от пер.-тур.] — шита или плетена украса на мъжка или женска дреха

кепазслйк [същ., от пер.- тур.] — лоша, неморална постъпка;злодеяние

кспазслък — вж. кспазелйк кспазя [гл., несв., от пер.-

тур.} — срамя; безчестя кепепк [същ., от тур.] —

дървен капак на прозорец кепча — вж. кепче кепче [същ., от пер.-тур.] —

меден съд с дълга дръжка за гребане на вода; мрежа за риболов с дълга дръж­ка '

керата [неизм., от гр.] — негодник,проклетник

ксратйя — вж. керата кераца — вж. кираца керван [същ., от пер.-тур.] —

натоварени коли или жи­вотни, движещи се на вър­волица -

кервапбашйя /и керван-ба- шйя/ [същ., от пер.-тур.}— водач на керван

керванджй-башйя — вж. кер-ванбашйя

кервавджййка [съм/.] — ярка звезда, по която керван- джиите определят времето за тръгване на кервана

кердосам, кердосвам [гл., св. и несв., от гр.] -взема, взе­мам за себе си; видя, виж­дам хаир, полза; присвоя, присвоявам

кересте [същ., от пер.-тур.] — дървен материал за строеж

корка [същ.] — дъщеря керкенез [същ., от тур.]

вид соколкеремидчйя [сам/.] — май­

стор на керемиди; произ­водител на керемиди

кермекчйя — вж. керемидчйя керпедеп [съм/., от пер. -тур.]

— клещи 'керпидеп — вж. керпеден керпйч — вж. кирпич кертя [гл., несв., от тур] —

почитам, уважавам; съоб­разявам се

керхапа [същ., от пер.-тур.]— тухларница; публичен дом; приют

кесаджйя — вж. кеседжйя кесар [същ., от лат.-гр] —

цар; императоркесарев [лрил.] — свързан

или отнасящ се до кесар; царски, императорски

кесат [прил., пеизм., от ар.-' тур.] — недостатъчен; огра­ничен

83

кссатлйк [същ., от ар.-тур.]— недоимък, недостиг: беднотия

кесатлък — вж. кесатлйк кеседжйя [същ., от тур.] —

убиец, разбойник; злостор­ник

кесиджйя — вж. кеседжйя кссим [нар., от тур.] —общо,

едно на друго, всичко ведно кеекйи [прил., неизм., от

тур.] — лют, силен, парлив кестермс [нар., от тур.] —

направо, напряко; безог­ледно

кетаб — вж. китап_ кетап — вж. кетцр кетйп/ин/ [същ.-, от ар. -тур.]

-дребен чиновник; писар кеф [съи/., от ар.-тур.] —

добро настроение; удовол­ствие

кефелйк — вж. кефилйк ксфилйк [същ., от ар.-тур.]

— поръчителство; препо­ръка; гаранция

кефйл/ин/ [същ., от ар.-тур.]— поръчител; гарант

ксфйр [съм/.] — вид млечнанапитка

кефйр/иц/[съм/., от ар.-тур.]— гяурин; немохамеданин

кехая [съм/., от пер.-тур.] —глашатай; главатар на ов­чарска дружина; пазач

ксхлибарев [лрмл.] — свързан или отнасящ се до кехлибар

кешеш — вж. кешйш ксшйш/ин/ [съм/., от пер,-

тур.] — монах; поп кешки [нар., от пер.-тур.] —

по-добре би било; дано да

кибар [прил., неизм., от ар.- тур.] — горд,важен

кивгйр — вж. кевгйр1 кивгйрен — вж. кевгйреп кивот [същ., от гр.] — ковчег;

ковчег от Стария заветкилия [същ., от лат.] —

единична стая в манастир или затвор

киле [същ., от ар.-тур.] — .мярка за зърнени храни (между 30 и 80 кг)

кило — вж. киле киляф — вж. кюляф .кйми-кйми [съюз, от тур.] —

било-било; ту-тукймпенди [и кйм-пепдй] [същ.]

— детска игракина [гл., несв.] — късам киийпа [същ., от лат.] —

хининкинйсам, кинйсвам [гл., св. и

несв., от гр.] — тръгна, тръгвам

кино [същ., от гр.] — община киновар [съм/., от гр.] — боя

с яркочервен цвяткиноиико [сам/., от гр.] —

църковна песен, изпълня­вана в края на богослуже­нието

кипча — вж. кепчекивчак — вж. кепче кипне — вж. кепче кир [съм/., от гр.] — господин кираджия [същ., от тур.] —

наемен превозвач на това­ри и хора; наемател

кираца [същ., от гр.] — госпожа

киреч [същ., от тур.] — вар кйриеслейсоп /и кйрие елей-

84

соп/ [от гр.] — господи помилуй

кирилейсьп — вж. кйрис- слейсон

кирйш [сан;., от тур.] — греда; тел; струна

кирия [същ., от ар.] — госпожа кирия [същ., от тур.] —

заплащане за извършен превоз или ползване на жилище

кирлив [прал.] — мръсенкирпич [същ.. от пер.-тур.]

— непечен строителен ма­териал от пръст

кирпичен [прил.] — свързан или отнасящ се до кирпич

кисслсрски [прил,] — свързан или отнасящ се до село Киселери

кислота [същ., от рус.] — киселина

кйстца [същ., от рус.] — четка за рисуване

кйсца' — вж. кйстцакйсца2 [саи/.] — развратница китаб — вж. китап китап [ели/., от ар.-тур.] —

книга; писаниекител [същ., от нем.] — бя­

ла униформена офицерска куртка '

китеник [сащ.] — тъкано въл­нено изделие

китюче — вж. кютюче кишйш — вж. кешйш клада [саи/.] — дървесен труп клада [гл., песе.] — слагам клак [същ., от фр.] — сгъ­

ваема парадна шапка на висш военен, дипломат и. Други

кларнет [същ., от фр.] — духов инструмент

класа [съм/., от лат.] — съсловие; социална прос­лойка

клеймо [същ., от рус.] — знак, белег, направен с нагоре­щен метал; печат

клекав [лрил.] — слаб; кекав клекавици [същ., мн,] — крака клепало [сьи/.] — дървена или

метална дъска, която при удар издава звук и служи вместо камбана

клефте [същ., от гр.] -гръцки въстаник, хайдутин; крадец

клик [с»м/.] — вик;отклик клика [същ., от фр.] — гру­

пировка, обединена за пос­тигане на користни цели; шайка

клима [същ., от гр.] — климат климам [гл., несв.] — кимам клйпав [дрил.] — слаб, кекав клйпер [сам/., от англ.-рус.]

— бързоходен тримачтов платноход

клир' [с®и/., от гр.] — духо­венство

клир2 — вж. клйросклйрос [същ., от гр.] — ви­

сока поставка за богослу­жебни книги встрани от олтара

клисар [сьи/.] — черковен прислужник

клисарка [съи^.] — черковна прислужница; съпруга на клисар

клон [сги/.] — подигравка, присмех

клочка [сан/.] — квачка

85

клуб [ели/., от англ.-рус.] — сдружение на хора с еднак­во потекло, интереси, въз­гледи, професии и други; място, където се събират такива хора

клуп [сън/.] — примка за бесене; начин на връзване; бримка

клюмам [гл., несв.] — кимам книга [същ.] -писмо; карта за

игра; хартия :киут [същ., от рус.] ~~ кам­

шик; бичкняжество [съи/.] ~ държава

или административна об­ласт, начело с княз

коафюра [същ., от фр.] — прическа; фризура

коб/а/ [същ.] — съдба, пред­знаменование; прокоба

кббсн —предвещаващбеди и нещастия

кобилица [съи/.] — дървено приспособление за носене на рамо съдове с вода, свесла грозде и други

кобйлца — вж. кобилица кобур [същ., от тур.] —

кожен калъф за револвер; огнестрелно оръжие

кованджйя [същ., от т$р.] — пчелар

кованлък [същ., от тур.] — пчелин

ковладя [гл., несв.] — клеветя; доноснича

кодекс [същ., от яат.] — законник

коджа1 [прил., неизм.] — голям; едър

коджа2 [нар., от тур.] — доста; много

коджабашйя [същ., от тур.]— селски кмет; старейшина

коджамити [прил., неизм.,'от - тур.] — доста голям

коджамити [нар., от тур.] — доста, много

козинюв — вж. козиняв козиняв [прил.] — изработен

от козинакозйр [същ., от рус.] — коз

(при игра на карти)козни [същ., мн., от рус.] — .

интриги;сплетникозяк [съм/.] — тъкан от козина козянйца [с&и/.] — връхна

дреха, изработена от козина кокили [съм/.,л<и.] — високи . пръти с прикрепени към

тях стъпала, предназначе­ни за придвижване в дъл­бока кал или при преми­наване на река

кокопа [същ., от гр.] — госпожа; жена,,която дър­жи на външния си вид

кокошкар [същ.] — крадец на кокошки; крадец на дреб­но; Страхливец

кол [същ., от тур.] — стража, охрана

. кола [същ., от гр.] — 16 последователни страници от книга, отпечатани на голям лист

колажсн [прил., от фр.] — съединен;слепен

колай [същ., от тур.] — начин,леснина, средство

колак [съм/.] — кравай

86

колджйя [сьи/., от тур.] — пазач, стражар; надзирател

коливо [същ., от гр.] — варено жито за помен

колизия [същ., от лат.] — противопоставяне; сблъсък

колик/и/ [същ., от гр.-фр.] — остра стомашна или чрев­на болка

кблкома [нар.] — колко, кол­цина

кол пик [съм/.] — тесен колар­ски път

кол окол [съи/., от рус.] — камбана

колорит [същ., от лат.] — съчетание от багри; много- цветие; характерна особе­ност

колоритност [същ.] — кар- тинност; живописност

колос [съм/., от гр.-лат.] — гигант, исполин; грамада

колосален [прил.] — гигант­ски, исполински; грамаден

колхоз [същ., от рус.] — колективно стопанство

колца [съи/.] — калпак колца [съи/.] — малка кола колчак [същ., от тур.] —

обшита с гайтан ивица, използвана за украса на потури или аби

колчаклйя [прил., неизм., от тур.] — украсен с колчак

колчан [същ., от рус.] — чанта за стрели

колчем [мор.] — колкото; когато; винаги когато

командант/ип/ — вж. комсн- дапт/ип/

комат [същ., от гр.] — парче, къс

комачки мн.] — пар­чета, късчета

комати — вж. комачки комбинация [същ., от лат.]

— съединяване, съчетава­не; установен ред

комедия [същ., от гр.-лат.]— една от разновидностите на драмата; забавна, весела случка

комендант/ин/ [същ., от фр,- рус.] — офицер;началник

комерчески [прил., от лат.] —търговски, спекулантски

комивойажор — вж. комивоя- жор

комивояжор [същ., от фр.] — търговски пътник

комйзъм [същ., от гр.-рус.] — смехотворност

комисар [същ., от лат.] — чиновник от държавната или общинска админист­рация

комисиопа [същ., от лат.] — парично възнаграждение за посредничество при из­вършване на сделка

комисия [същ., от лат.] — състав от няколко души, избран или назначен да извърши дадена дейност

комита [същ., от ит.] — участ­ник в борбата срещу турско­то владичество; бунтовник

комйтаджия [същ., от ит,- тур.] — комита; бунтовник

комйтаджилък [съм/., от тур.] — въоръжена съпро­

87

тива; нелегална дейност комитет [еън;., от фр.] —

държавно или частно сдру­жение, създадено за реша­ване на актуален общест­вен проблем

комка [сам;., от лат.] — причастие

комкавам (се) — вж. комкам (се)

комкам (се) [гл., месв., от лат,] — причастявам се.

комод [съм/., от фр.] — скрин; шкаф

компания [същ., от илг] —. търговско, индустриално и друго сдружение; група

компански [прил.] —свързан или отнасящ се до ком­пания

компетентност [съи/., от лат.] — наследено или придобито право за реша­ване на определени въпро­си; осведоменост; вещина

комяликация [съм/., от лат.]— усложнение, затруднение

комплимент [същ., от фр.] —устна или писмена похвала пред лице за собствените му качества или деяния

комплот [същ., от фр.] — заговор

компрометирам [гл.» св. и несв., от фр.] — злепос­тавя, злепоставям

компрометиран [прал.*] — злепоставен

компромис [съд/., от лат. -фр.]— споразумение в резултат на взаимни отстъпки на вся­ка от спорещите страни

комунар [същ., от фр.] — - участник в Парижката ко­муна

комуникационен [прил., от лат.] — съобщителен; свър­зващ 4 .

комуникация [същ., от лат.]— свръзка; контактуване; средство за съобщение

комфортабелен [прил., от англ.] — удобен; богато обзаведен

комфортабелно [нар.] — удоб­но; богато обзаведено

комшулук [същ., от тур.] — съседство; малка портичка или незаградено място между имоти на съседи

комюнике [същ., от фр.] — публикувано или оповес­тено правителствено съоб­щение

конак [същ., от тур.] — околийско или полицейско управление в турско време; място за отсядане

копакчйя [същ., от тур.] — собственик на къща, изпол­звана за конак; лице, уреж­дащо нощуването на път­ници

конвенция [същ., от лаят] — спогодба между държави по определен въпрос

копверзация [същ., от лат.]— промяна

копверт/а/[съи/., от фр.-рус.] .— плик за писмо

конвой [същ., от фр.-рус.] — попътна стража; охранява­щи кораби, самолети или моторизирани части; керван

88

конвулсивен [прил., лат.- рус.] — болезнено изкри­вен; сгърчен

кондак [същ., от тур.] — приклад на пушка, ударник (спусък) на старовремска пушка

кондектьор — вж. кондуктор кондензатор [с&и/., от лат.]-—

уред за втечняване на пара; уред за натрупване на елек­трическа енергия; сгъстител

кондик/а/ [същ., от лат.-гр.} — еснафска книга; летопис­на книга; тефтер; правилник, устав; нежелано поучение

кондйктор — вж. кондуктор кондйл [същ., от гр.] — перо

за писане; писалка кондйсам, коидйсвам [гл., св.

и несв., от тур.] — спра, спирам; отседна, отсядам; настаня се, настанявам се

кондйша — вж. кондйсам копдрат — вж. контракт кондуктор [същ., от лат.] —

контрольор или продавач на автобусни, трамвайни или влакови билети

кон ду р — вж. кундур кондураджйя — вж. кундур-

джйякоядурджйя — вж. кундур-

джйякопдър — вж. кундурконец [сьи/.] — край, свършек комически [прил.] — с остър

връх; конусообразенкопка — вж. комка конкавам(се) — вж. ком-

кам(се)

конквистадор [съор, от исп.)— завоевател на колонии в централна и Южна Аме­рика в полза на Испания

конкурент [същ., от лат.] — съперник

конкурентка [същ., от лат.] —съперничка

коноп [саи/.] — растение, използвано за изработване на груби, здрави тъкани

коностас — вж. иконостас консолидйращ [прил.*] —

сплотяващ; спояващкопеталация — вж. консте-

лацияконстелация [егмр, от лат.]

— положение; стечение на обстоятелства

конституционен [прил.] — свързан или отнасящ се до конституция; законен

консул [същ., от лат.] —• представител на една стра­

на в друга; висш републи­кански служител в древния Рим С едногодишен ман­

дат; многознайкоконсулато— вж. консулство консулство [сги/.] — предста­

вителство на една страна в друга; сградата на предста-

- вителството на една страна в друга

консулт [същ., от лат.] — лекарско съвещание за уточ­няване на диагноза

консултация [същ., от лат.]— изясняване на определен въпрос при компетентно лице; съвет

89

конте [същ., от ит.] - лице, което много държи на вън­шния си вид

контестация [същ., от лат.] — протест; възражение; възражение срещу незако­нен избор, решение или оценка

контингент [същ., от лат.] — определен брой хора, нато­варени с изпълнението на конкретна задача

• контош [същ., от унг.]—къса. връхна дреха, обикновено с

' кожена подплата контрабанда [същ., от ит.] —

тайно, скрито пренасяне на стоки за избягване на обла­гане с мито; незаконен внос или износ

контрабанден [прил.] — свър­зан или отнасящ се до контрабанда

контрабандно [нар.] — тайно, скрито; незаконно

контракт [същ., от ит.-гр.]— връзка, досег; между­личностно общуване

контракти рам [гл., несв. и св., от лат.-фр.] — наемам; задължавам се за нещо чрез писмен договор

контраст [сак/., от ит.-фр.]— противоположност; раз­граничаване

контур [същ., от ит.-фр.] — линейно очертаване на де­тайл или образ; очертава­ща линия

конугпмак [същ., от тур.] — приказка, разговорка

конущйсам, конущйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — раз­говоря се, разговарям се с някого

конфиденциален [прил., от лат.-рус.] — поверителен, секретен; на четири очи

конфликт [същ., от лат.~ нелс] — свада; противоре­чие, разногласие

конформйрам. се [гл., св. и несв., от фр.-нем.]— съоб­разявам се ;съгласувам _

конфуз [същ., от фр-] — ост­ро мъмрене; посрамване

конфузя [гл., несв.] — мъмря, гълча; поставям в неловко положение

концепция [съи/., от лат.] — становище, схващане; ця­лостен възглед

концесия [същ., от лат.] — договор за експлоатация на общински или държавни земи или природни богат­ства при определени ус­ловия; отстъпка

конч [същ., от тур.] — гор- . нище на ботуш или на чо­

рапкончйна [с»ц/., от рум.] —

вид игра на картикончйна[съи/.] ~ край, свър-

шек; смърткончов — вж. кончкопан [същ., от гр.] — бутче

от птицакопанар/ип/ [същ.] — циганин,

който изработва копани 'конанче [същ.] — умалително

от копаня

90

копаня [съи/.] — каменно или дървено корито за хранене на животни '

копелак [сам/.] — хлапе, момче копелдак — вж. копелак копеле [саа/.] — незаконо­

родено дете; момче копие [същ.] — вид оръжие копие [същ., от яат.] —

препис; точно преповта- ряне на картина, текст и Други

копилаш [с7>му.] — момче; младеж

копраля [сьи^.] — дълъг остен, чийто край е приспособен за почистване на ралото от кал

' коптор [съм#.] — схлупена колиба

кордела [сан/., от ит.] — панделка

кордон [същ., от фр.} — дебела верижка; въоръжена охрана

корелатив [същ., от яат.] — понятие, чието съдържание се изяснява при поставя­нето му в двойка с друго понятие 4

корелация [същ., от яат.] — съотнасяне ; взаимна връз-

- ка; взаимна зависимост кореспондент [сгпу., от

яат.-нем,] — сътрудник на периодично издание; помощник

кореспонденция [сам/., от яат.) — общуване чрез писма; преписка; писма и малки пощенски пратки; дописка

корйпа [съи/.] — печатарски шрифт със средноголеми букви

коритан [съд/.] — момче, чиито по-голям брат или сестра са несемейни

коритана [саи/.] — момиче, чийто по-голям брат или сестра са несемейни

кория [саи^., от тур.]— гора коркулук [съм;., от тур.] —

парапет на стълба, мост и други; спусък на пушка

коркурак [същ., от тур.] — страхливец

корма [същ., от рус.] — кърмило, кърма на кораб

корсет [същ., от фр.] — широк пояс от плат с ме­талически или пластма­сови напречни прешлен- чета, който служи за стя­гане на талията

кортеж [същ., от фр.] —• тържествено шествие

коруджйя [сан/., от тур.] - пъдар

косатник [същ.] — женски . накит за глава от изкуст­вени плитки, накичени с мъниста и стари монети

косвен [прал.] — непряк; слаб косер1 [същ.] — извит, назъбен

градински нож за рязане на лозя, овошки и други

косер2 [същ.] — птица кос косестйлница [сао#.] — косма­

та и грозна жена; отврати­телна жена

косйчник [съм/.] — женска плитка; женски накит за глава

91

коскоджамити [прил., неизм., от тур.] — доста голям

косми [съа/., ср. р.] — коса космополит [сьщ., от гр.] —

лице, което се смята за гражданин на света; безо-, течественик

. косна се, коснувам се [гл., св. и яесв.] — докосна (се), до­косвам (се); досегна, до- сягам

косойка [същ.] — женска пти­ца кос

костер [същ., от рус.] — силен огън

костйсам, костйсвам [гл., св. и несв. от гр.] — прите­жавам определена стой­ност; сторя, струвам

костура [сам/.] — нож костурка — умалително от

костуракося се [гл., //есе.] — тревожа

се; ядосвам секотка [същ.] — приспособ­

ление с железни шипове, прикрепвано към цървули, за да се избегне хлъзгането

коткам [гл., несв.] — прилас- кавам; привличам с ко­ристна цел

котерйен [лрил., от фр.] — користен; обслужващ гру­пови интереси

котерййпост [сг>щ.] — корист- ност

котильон [същ., от фр.] — танц, подобен на кадрил

котора [същ.] — помещение, в което се отглеждат дреб­ни животни или птици;

кочина; курник; кучешка колиба; нехигиенична, неу­гледна стая .

которник [сам/.] — тъмница, затвор

котсуз/ин/ [същ., от тур.] — неудачник; причиняващ не­щастие

кохорта [същ., от лат.-фр.] — войсково поделение с числен състав 1/10 от ле­гион; навалица, множество

кочек [съи/.] — курник; кочина кочйя [същ., от унг.] —

файтон, каляскакошуля [сън/.] — долна жен­

ска или мъжка риза; ризакошута1 [съц/.] — вид жилава

тревакошута2 [съи/.] — сърна крагуй [същ.] — сокол-или яс­

требкрагуяр [сан/.] — дресировач

на соколи;соколаркрайвец [същ., от рум.] —

скитник, обирник; крадец крайлък [същ., от рум.] —

крайносткрайцер [сьи/., от нелс.] —

дребна австрийска медна монета

крамола [съи/.] — свада; кавга крамолйчески [прил.] — кав-

гаджийскикрасен [ярцл.] — хубав, кра­

сив; честен, почетен краска [съи/.] — цвят, боя краста [съи/.] — вид кожна

болест; трудноизкореним навик; нечистоплътен чо­век; презрян човек

красувам се — вж. крася се

92

крася се [гл., несв.] — гиздя се, кипря се, китя се

кратер [същ., от гр.] — отвор на върха на вулканична планина; голям съд с две

■ дръжкикрати [същ., мн.] — пъти кратковек [прил.] — кратък,

краткотраенкратунка [съа#.] — плод на

градинско растение, упот­ребяван като домакински съд; глава

крах [същ., от нем.] — зло­щастен край, неуспех

кредит [същ., от лат.] — възможност за пазаруване без заплащане веднага; добро име, авторитет; це­лева сума като част от бюджет

кредо [съи#., от лат.] — верую

крейвам, крейна [гл., несв. и се.] — вирвам, вирна; вдигам, вдигна; противопоставям се, противопоставя се

крскет^ша [съи#.] — жаба кекерица

кремик — вж. кремък кремък [съи#.] — минерал,

който при удар изпуска искри и се използва като запалка

кремъклййка [съи/.] — вид пушка

креп [същ., от фр.] — проз­рачен черен плат; траур

кресчендо [нар., от ит.] — равномерно засилване на

тоновете при музикално изпълнение

кретам [гл., несв.] — движа се бавно;влача се

крея [гл., несв.] — линея от болест или мъка; чезна

кривак [същ.] — тояга крйзис [същ., от гр.-лат.] —

повратен момент в хода на, болест; неочакван боле­стен пристъп

крик [същ., от рус.] — вик крикет [същ., от англ.] — вид

игра с малка кожена топка и бухалки

крйкче [същ.] — умалително от крик

кримка [същ,] — вид пушка крйна [същ.] — цилиндричен

дървен съд с вместимост около 15 килограма, изпол-

‘ зван като мярка за зърнени храни

кринолйн [същ., от фр.] — дамска пола с широка дол­на част, опъната на обръч

критика [същ., от гр.] — анализ и оценка на нещо

критикар [същ.] — лице, кое­то прави необективна, не­добросъвестна оценка

критикувам [гл., несв.] — из­тъквам недостатъци; пуб­ликувам критичен материал

критически [лрил.] — свър­зан или отнасящ се до крйзис; опасен; реша­ващ; свързан или отнасящ се до крйтика

крокодил [същ., от гр.] — тро­

93

пическо земноводно влечуго от рода на гущерите

крокон [сги^.] — цвете невен кромешен [лрпл.] — дълбок;

мъчителен ч кромпил — вж. кромпйр крондйр [съи/., от гр.] — съд

за вино или ракия кросно [съм/.] — част от до­

машен стан, върху която се навива основата на тъкан­та; дебело дърво

круп [същ., от нем.] — оръ­дие, произведено в заво-

■ дите на Круп; артилерий­ско оръжие

круповски [лрил.] — отнасящсе или свързан с артиле­рийско оръдие, произве­дено в заводите на Круп

крут [прил., от рус.] — суров,строг; рязък «

кръви се [гл., несв..] — пълнея; .гоя се

кръж [съм/.] — скреж кръжило [с®«/.] — рамка на

картина или огледало; очи­ла

кръклйги [същ., мм., от тур.] — ножици за стригане на животни

кръкна [гл., се.] — изкуку- ригам; пропея

кръшкам, кръшна [гл., несв. и се.] — изклинчвам, из- клинча

кръчан — вж. кърчап ксенофобия [съа;., от гр.] —

отрицателно отношение към чужденците и към всичко чуждо

ктитор [същ., от гр.] — ос­новател или дарител на храм, манастир и други

кубйлица — вж. кобйлица кубйлца — вж. кобйлица куверта [същ., от гр.-фр.] —

корабна палубакувст [същ., от тур.] — сила куврик [същ., от рум.] —

гевреккугла — вж. куклакуда [същ.] — група, дружина;

ятокудкудячка [съм/.] — кокошка кузум [неизм,, от тур.] —

мили, драги; агънцето ми куйрук [същ.., от тур.] —

опашкакукерйца [същ.] — кука кукла [сгм^.] — надгробен ка­

мъкку-клукс-клан [межд., от

англ.у— звукоподражание на зареждане на пушка

ку-клъкс-кляп — вж. ку- клукс-кляп

кукуруз [сги/.] — царевица кукурузеп [прил.] — царе­

виченкуки [сън/.] — къща кула [прил., неизм., от тур.]

— тъмнокафявкулаклйя [прил., неизм., от

тур.] — нож с дръжки като уши

кулест [лрал.] — кафявкулт [същ., от лат.] — сис­

тема от религиозни обре­ди; обожествяване; прекло­нение

кулчаклйя — вж. колчаклйя

94

кумаш [същ., от ар.-тур.] — вид плат

кумир [същ.] — дървен или каменен образ на езическо божество; идол; идеали­зирано човешко същество

кумудеп [прил.] — хубав, гиздав

купа [същ.] — икона купдак — вж. кондак кундур/а/ [сам/., от гр.-тур.]

— обувка от кожа куидураджилък [същ., от

тур.] — обущарство кундураджйя [съм/., от тур.] _

— обущаркундурджйя — вж. купду-

раджнякундурджййскн [прал.] —

обущарскикуностас — вж. иконостас купе [съм/.] — стока купен [сам/.] — куп; купа купец [сам/.]търговец куплет [същ., от фр.] — отно­

сително самостоятелна част от стихотворение

купол [сам/.] — покрив с полу-• сферична форма; кубе

купчйя [същ.] — търговец курбан [същ., от ар.-тур.] —

жертва; животно, прине­сено в жертва

курбан-байрам [същ., от тур.] — голям мохаме- дански религиозен празник

курдйсам (се), курдйсвам (се) [гл., св. и иесе.] — разположа (се), разполагам (се); наглася (се), нагласявам (се)

Курдйсан [ярмл.*] — нагласен; подсторен

куриер [същ., от ит.-фр.] — преносител на писмени или устни съобщения; пощаджия

куркулук — вж. коркулук курок [същ., от рус.] — спу­

сък, ударник на пушка или пистолет

куруджйя — вж. коруджйя куртизанка [същ., от фр.] —

държанка; проститутка куртоазен [ярмл., от фр.] —

любезен; внимателен; въз­питан

куртулйсам (се), куртулйсвам (се) [гл., св. и яесв.] — отьрвам (се), отървавам (се)

куршумджйя [същ., от тур.]— стрелец

кусур [същ., от тур.] — оста­тък; недостиг; недостатък

кусурджййка [съм/.] — жена, която обръща внимание най-вече на недостатъци­те

кусурлйя [прил., неизм, от тур.] — притежаващ недо­статъци

кутел [същ.] — ведро; дървена гребалка

кутии и [същ., от ятур.] — вид плат от коприна '

куф [прил.] — кух, празен куфалнипа [същ., от гр.] —

оглупяла, празна главакуфало [сам/.] — оглупял човек куцовлах [същ.] — каракача-

нинкучер [сам/., от N см.-рус.] —

кочияшкучлак [сам/.] — турчин кушйя [сам/., от тур.] — над-,

бягване с коне; препускане

95

куюмджйя [същ., от тур.] — златар

къздйсам (се), къздйсвам (сс) [гл., се. и несв., от тур.] — ядосвам (се), ядосвам (се); избухна, избухвам

къзъм [неизлс, от тур.] — момичето ми; дъще

кълбук [съд/.] — кълбо; мехур кълся [гл., несв.] — тичам с

мъкакълчевя [гл., несв.] — кълча;

кривя; изопачавам кънйя — вж. капия къпна [гл., се.] — заехтя; заз­

въня; писнакъпосан [прил*] — боядисан

с кънакъпонй — вж. капонй кър [същ., от тур.] — поле;

землище; ниви къраасъ — вж. кърагасъ кърагасъ/и кър агасъ/ [същ.,

от тур.] — началник на местна стража; началник на полска стража

кърджалййка [сгм^.] — вид пушка

кърджалия [същ., от тур.] — участник в разбойническа дружина, съставена от из­бягали от турската войска войници; злодей

кърджйя [същ., от тур.] — полски жител; амбулантен търговец

къркам [гл., несв.] — ромоля, шумя

кърмило [същ.] — храна за добитък; съд, в който се слага храна за добитък

кърмов [прил.] — свързан или отнасящ се до кърма (пред­на част на кораб)

кърмъз [същ., от инд.-тур.] — вид тъмночервена боя

кърмъзен [прил.] — тъмно­червен

кърпел [с»а/.] — удар; тояга кърсердар/ип/ [същ., от пер.~

тур.] •- началник на мест­на стража

кърсердар-агасъ — вж. къра­гасъ

кърсердарски [нрмл.] — свър­зан или отнасящ се до кърсердар/ин/ --

кърчаг [съд/.] — глинен съд за вода '

кърчап — вж. карчан късавет — вж. касавет късатура — вж. касатура къс [л/шл.] — кратък; нисък;

- малъккътна [гл., се.] — пипна, до­

коснакъшла [същ., от тур.] —

кошара; зимна кошара за овце извън селото; казар­ма

къойвекйл/ип/ /и кьбй-векйл /ип/ [същ., от ар.-тур.] — селски пълномощник в турско време

кьоивекйлски [л/шл.] — свър­зан или отнасящ се до кьойвекйл/ип/

кьопав [прил., от ду«м.] — непохватен, несръчен

кьопоолар [същ., от тур.] ~ множествено число в тур­ски език от кьопоолу

96

кьопоолу1 [същ., от тур.] — подлец, кучи син; хитрец

кьопоолу2 [слк/., от тур.] — ястие от печени патлад­жани и пиперки с домати и много подправки

кьорав [прил., от тур.] — сляп; неук, невеж

кьороладажа — сляп, кьорав; слепец

кьорпе [същ., от тур.] — младо животно;сукалче

кьорсокак [сам/., от тур.] — задънена улица

кьосе [същ., от пер.-тур.] — мъж, на който не растат мус­таци и брада

къочек [същ., от тур.] — ориенталски танц; тан­цьорка

кьочек-оюну [същ., от тур.]— вид ориенталски танц

кьоше [сам/., от тур.] — ъгъл;кът

кьошелйи [прил., неизм., от тур.] — ъглов

кьошк [същ., от пер.-тур.] — открита предна част на къ­ща; лека дървена построй-

. ка в лозе или в градина кюлаф — вж. кюляф кюлханс[същ., от пер.-тур.]

— подлец, негодниккюляф [същ., от пер.,-тур.] —

шита или плетена остро- върха шапка; замисъл сре­щу някого

кюмур — вж. кюмГор

кюмГор [същ., от тур.] — въглища

кюмюрлук [слм/., от ли}'р.] — склад за кюмюр

кюнец [съи/., от тур.] — тръба за отвеждане на дим, вода или други

КЮ11К — вж. кюнец кюнт — вж. кюнец кюп [сак/., от тур.] — делва кюпенк — вж. кепенк кюпрйя [същ., от тур.] — мост кюраса [същ., от фр.] —

* броня, ризницакюрд [съи/.] — представител

иа народ от Близкия изток кюрк [сак/., от тур.] — ко­

жух, шуба; дълга горна дреха, подплатена с кожи

кюркчйя [същ., от тур.] — шивач на кюркове; кожухар

кюселс [спи/., от пер.-тур.] — обработена кожа; гьон

кюския [сак/., от тур.] — тояга, сопа

кютГок [същ,, от тур.] — пън; главина на лоза; тъпак

кючек-оюну — вж. кьочек оюпу

'К1О111С — вж. кьоше кюшелйи — вж. кьошелйи кир [същ., от пер.-тур.] —

полза; печалба; облага; зап­лата

кярджйя [същ., от тур.] — печалбар

кятйн/ип/ — вж. кстйп/ип/ кяфйр/ип/ — вж. ксфйр/ин/-

7. Речник ... 97

ллабораториум [същ., от

■ лат.] — обзаведено с апа­ратура помещение за про­веждане на научни експе­рименти

лаяочник [сан/., от рус.] — лавкаджия, бакалин

лавра [същ., от гр.] — голям православен манастир

лаври [същ., мн.] — слава лагср-бир [същ., от яем.] —

отлежала биралагутар — вж. лаутарлагъм [същ., от тур.] —

взривни материали; под­земен прокоп

лагъмджйя [същ., от тур.] — производител и прода­вач на взривни материали

лад [сЪщ., от рус.] — начин, маниер; хармония, мелодия

ладия [сам/.] — лодка ладияр [същ.] — лодкар лазарник [съм/.] — година лазур [съм/., от пер.] —

небесна синевина лайтмотив [същ., от меле] —

повтарящ се в различни ва­риации музикален мотив; ръководна мисъл

лайтмотивсп [лрмл.] — свър­зан или отнасящ се до лайтмотив

лакардйя — вж. лакърдия лакей [същ., от исп.] — прис­

лужник, слуга; подмазвач

лакейство [същ.] — подмаз- вачество, раболепие

лаксйствуванс [същ.] — слу­гуваме; подмазвач ество, ра­болепие

лакерда [същ., от гр.] — нарязан и осолен едър па­ламуд '

лакмазан/ип/ [съм/.] — лаком- ник; готованец; негодник

лакупа [същ., от лат.] — пропуск; липса

лакърдия [същ., от тур.] — приказка, разговор

лала [същ.. от пер.-тур.] — бавачка

лале [съм/., от пер.-тур.] — халка; окови; затворничес­ка верига за врат

ламбада — вж. лампада ламнада [същ., от гр.] —

факел; светилник; кандило; лампа

лапгера [същ., от гр.] — по- гърчен българин от Плов­дивско и Асеновградско

лангйца [съм/.] — палачинка ландо — вж. ландопландоп [същ., от фр.] —

елегантна кола с конски- впрягландшафт .[съм/., от меле] —

земна повърхнина; пейзажлани [мар.] — миналата го­

диналанйта [съм/,] — буза лапкашйреки [прил.] — свър­

зан или отнасящ се до Лан- кашир

ланс — вж. ланц

98

лански [лрмл] — минало­годишен

лапц [сан/., от рум.] — ве­рижка *

■липак [съм/.] — хлапак, младок лапари [съм/.,л<//.] — широки

плитки обущалаиапало [съм/.] — дрънкало,

бърборколапидарен [прил., от яат.]

— точен; кратък (за стил) лапчуни [съм/., лмг] —обувки

от мека кожа или дебел плат

ластавйчка [сам/.] — листо­ви чка

ластагар/ид/ [същ.] — дангалак ластя сс [гл., несв., от рус.]

— галя се, умилквам се лати [същ., от рус.] — риз­

ница, бронялатинка [съм/.] — градинско

цветелаута [същ., от ар.-тур.] —

струнен музикален инст­румент, подобен на китара

лаутар [сам/.] — свирач на лаута; музикант

лаф [сам/., от пер.-тур.] — дума, приказка, разговор

лафоше [съм/., от фр.] — вид ловна пушка или револвер

лафуптс — вж. лафоше лафчезлъръ [същ., от пер,-

тур.] — думи; твърдения лахтск [сам/.].—лакът лахъм — вж. лагъм леблебия [същ., от тур.] —

изпечен нахут леваитски [л/шл.] — свързан

или отнасящ се до Леван- та; източен

левент [сам/., от гр.-тур.] — юнак; хубавец

левски [прил.] — лъвски лсвуст — вж. хлевоуст легат [същ., от яат.] — из­

вънреден папски предста­вител в страна, с която Ва­тиканът не е установил дип­ломатически отношения

легация [същ., от лат.] — дипломатическо предста­вителство на държава в чужбина; сградата на дип­ломатическо представи­телство

легион [същ., дт лат.] — войскова единица в древ­ността с числен състав от 3000 до 6000 души; бойна единица от наемници; мно­жество

легия [сам/., от лат.] —доб­роволческо военизирано формирование

лезбиапка [сам/.] — жена, контактуваща полово с жени

лекция [същ., от яат.] — уст­но изложение по научен проблем; беседа; настав­ление

лелея [гя., несв.] — мечтая,' жадувамлелеян [л/шл.*] — мечтан,

жадувай 'лен [прил.] — тънък; хилав лептьо [съм/.] — лентяй,

мързеливецлен [м/;мл.] — хубав лснсстспис [съм/., от />ус.] —

шумоленелепо [//ир.] — добре, хубаво

99

лспосг [саи;.] — хубост лента [съм/.] — благодеяние;

спомоществование; мило­стиня

леса [сам/-] — плетеница от тънки пръти; плетен кош за риболов

леска — вж. лиска лест [сам/., от рус.] — ласка­

телство; похвала лествица [съм/.] — стълба;

служебна кариера лсстен [крил., от рус.] — •

ласкателен; похваленлсетница [същ., от рус.] —

стълба ’лефутпе — вж. лафоше лех — вж. лях лехмап — вж. льохмап леш [съм/.] — труп; разложена

плът; мършанетипична — лястовичка лещовйчка — лястовичка либадс [съм/., от пер.-тур.]

— къса връхна дреха, под­платена с памук: памук- лийка

либерален [прил., от лат,]— свободолюбив

либерта [съм/.] — свобода либертатс [същ.] — свобо-

домислещ ливан [същ., от гр.] — тамян ливанто [същ., от ит.] —

парфюм; одеколон; прия­тен аромат

лига [съм/., от фр.] — сдру­жение на лица на общест­вено-политическа, култур­на и друга основа

лйктор [същ., отлат.]-те- лохранител на висш държа­

вен служител в древния Рим

лилсек — вж. лсленилился — вж. лелея лилио — вж. лйльо лйльо [.де.жд.] — Леле! лимузина [същ., от фр.] —

луксозен лек автомобиллинея [гл., несв.] — слабея; от­

падам физически и душевно липйскански [лрмл.]—Лайп­

цигскилиновансц [съм/,] — руски

староверец, заселен в край­дунавските земи на Бъл­гария или Румъния

липопапип [съм/.] — вж. линовансц

лйра1 [същ., от гр.] — струнен музикален инструмент

лира2 [същ., от ит.] —• парична единица лисина [съм/.] — плешивина лйска [съм/.] — вид плочест

камък; място, покрито с плочести камъни

писвам, лисна [гл., несв. и се.] — изливам, излея

литаври [съм/., мн., от г.р.\ — ударен инструмент с опъ­ната от едната страна кожа

лйгам [гл., несв.] — летя; рея се; нося се

лйтия [съм/., от гр.] — мо­лебен за дъжд, плодородие и други, извършван извън църквата

литографйчески [лрмл.] — свързан или отнасящ се до литография

литография [същ., от гр.] — специален начин за отпе­

100

чатване на картини и дру­ги; картина

литра [същ., от лат.-гр.] — четвърт отоката; сто драма

литургия [същ., от гр.] —- най-важната християнска църковна служба

литургйш [сан/.] —свещеник, отслужващ литургия; лице, присъстващо на литургия

лих [прил.] — долен, лош;беден

лихва [съм/.] — възнаграж­дение за предоставен пари­чен заем; допълнително заплащане за просрочено издължаване на данък, так­са и други

лиходссц [съм/., от рус.] — злодей,злосторник

лицемерен [л/шл.] — неис- крен;двуличен

лйчба [сащ.] — предзнамено­вание, предсказание; знак

лишен [прмл.] — излишен лищивйчка [съм/.] — лясто-

вичкалоб [сам/.] — човешко чело;

череплобен («рил} — челен; чере­

пенлобзанис [същ., от рус.] —

целувкалобут [съм/., огк лиур.] — бой;

наказаниелогика [съм/., от гр.] —

наука, изучаваща човешко­то мислене; здрав разум; естествен развой

логой [съм/., от уиг.-ср.] — - впрегнат отстрани на основ­ния впряг кон

логотет [същ., от гр.] — висш държавен администратор във Византия и България; министър; завеждащ пат­риаршеската канцелария

логофег [същ., от гр.-рум.]— секретар, писар

яодос [същ., от гр.-тур.} — топъл южен вятър; южняк

лозйнка [съм/., от рум.] — роз- познавателен знак; парола

лозунг [същ., от нем.-рус.]— ръководна идея; призив; плакат със сбито формули­рана ръководна идея

локал [същ., от лат.-фр.} — питейно заведение

локапта [същ., от ит.-тур.]— гостилница

локантаджия [същ., от ит.- тур.} — гостилничар

локмаруху - [същ., от ар.- тур.] — лекарство против стомашни болки, съдър­жащо спирт и етер

лом [съм/.] — железен инстру­мент за разбиване на ка­мъни

лона — вж. лонолоигоз [съм/., от гр.] — гъста

горалонгузлук [съм/., от гр.-тур.]

— обрасло с гъста гора място

лонджа [съм/., от ит.-тур.]— събрание на майстори от един еснаф

лонатури [съм/., ми.,] — ло­пати

лорд [съм/., от англ.] — наследствена титла на висш английски аристократ

101

лорд-мср [същ., от англ.] — кмет на голям град в Англия

лорнст [съм/., от фр.\ — сгъваеми очила с дръжка

лотофаг [същ., от гр.] — митично човешко същест­во, хранещо се с плодовете на лотоса

лбчник [същ.] — течна живо­тинска храна; съд за такава храна

лугав [прил.] — хлъзгав, то­чещ се; неприятен

лукс [съи/., от лат.] — разкош

луксозен [прил.] — разкошен лумпен . [същ., от нем.] —

дрипльо, бедняк; бездел­ник; негодник

лумпсипролегариат [същ., от нем.] — декласирана работническа прослойка; голтаци, бедняци

лупен [съм/.} — вид растение с широки листа

лустро [сам/., от или.] —изис­каност, блясък; показност

лустросан [лрмл.*] — изис­кан; показен

луча (се) [гл., меса.] — целя (се); постигам

лучпик1— вж. лбчник лучпик2 [съм/.] — баница с лук лъджа [същ., от тур.] —■

топъл минерален извор; минерална баня

лъкатя [гл., леел.] — лъка­туша; извивам

лъск [същ., от рус.] — лъс- кавина, блясък

лъстив [прил.} — измамлив, лъжлив; ласкателен

лъстя [гл., песе.] — мамя, лъжа; . лаская с користна цел

льбхмап [същ., от нем.] — отпуснат, глуповат човек; повлекан; нвпрокопсаник

любезен [прил.] — мил, лю­бим, скъп

люде [същ., мн.] — хора людсък [прил.] — чужд; хорски люстър [същ., от рус.] —

полилейлютпя [съм/., от ар.-пол.] —

музикален инструментлюхпа [гл., се.] — изпия на

един дъхлГохпасе [гл., се.] —• дяна се,

махна селяпкам се [гл., песе.] —

клатушкам се, кандилкам се лягам [гл., песе.] — летя; нося

селях [същ.] — поляк

ммааза [същ., от ар.-тур.] —

голям магазин; склад; зим- ник; изба •

маазар — вж. махзар ’ маапе [сън/., от ар.-тур.] —

музика, мелодия; турска народна песен

маара [същ., от ар.-тур.] — пещера

маарама — вж. махрамамавър [същ., от гр.]— арабин

или поарабчен жител на северноафриканското край­брежие

102

маг [същ., от пер.-гр.] — древноизточен жрец!; ма­гьосник

магазин [същ., от ар.] — магазин ‘

маганка [съм/.] — циганка магср [същ., от гр.] — мана­

стирски готвачмагерпица [същ., от гр.] —

манастирска готварница ~ магически [лрил.] — свързан

или отнасящ се до магия; вълшебен

магнат [същ., от лат.] — богат индустриалец

мадригал [съм/., от фр.] — кратко шеговито любовно стихотворение

маждрак [същ., от ар.-тур.]— копие

маза — вж. мааза -мазгал [същ., от тур.] — те­

сен отвор в крепостна сте­на; бойница

мазбага [същ., от ар.-тур.]— изложение; предписание; кадийски протокол; акт

мазмата — вж. мазбата мазо [същ., от рум.] — доба­

въчна вноска при игра на карти

мазхар — вж. махзар4 майс [съ»/.] — месец май

маймур/ип/ — вж. мемур маймурнар — вж. мсмур майнат [саи/., от гр.] —

гръцки въстаник майссрс — вж. масарс майтап [същ., от пер.-тур.]

— шегамайтапчии [същ., от тур.]

— шегаджия; веселяк

маказ [същ., от ар.-тур.] — разклонение на железопът­ни релси

маказчйя [същ., от ар.-тур.]— железопътен стрелочник

макам [сам/., от ар. -тур.] —проточена, извита мело­дия; тембър

макамлйя [прил., неизм., от ар.-тур.] — мелодичен; приятен

макроксфал [същ., от лат.- гр.] — човек с необичайно голяма за ръста си глава

максул [същ., от ар.-тур.] — собствено земеделско про­изводство

максулеп. [прил., от ар.- тур.] — продуктивен; поро- дист

максус р/ар., от ар. -тур.] — нарочно

мал- [сащ., от ар.-тур.] — имане, имот; стока

маладсц — вж. молодсц малаков [същ., от $р.] — ши­

рока рокля с обръчи от тел на полата

малакбф — вж. малаков маламсн [прил., от гр.] —

златенмаламян — вж. маламснмалария [същ., от км.] —

причинявана от комари кръвна болест, изразяваща се в пристъпи на треска

малджилък [същ., от ар.- тур.] — иманярство

малджйяраир, от ар.-тур.}— търсач на скрито имане, иманяр

мале — мамо, майко

103

малсмат [същ., от ар.-тур.]— ученост, грамотност; осведоменост

малиста [/.'«р., от гр.] — раз­бира се, вярно^наистина

малсайбйя /и малсайбйя/[същ., от ар.-тур.] — сто­панин; собственик на стока, на имот

мальор [нар., от фр.] — лошо; лошо стечение на обстоятелства

малян [прил.] — малък мамил ига [същ., от рум.] — *

качамакманаф/ин/ [същ., от тур.] —

малоазиатски турчин маш а [същ., от гр.] — цига­

нин; хаймана, непрокоп- саник

мангал [същ., от ар.-тур.] '— плосък съд,върху който се горят дървени въглища за огрев; жарник

ма шалче — умалително от мангал

мангър [същ., от тур,] — дребна монета; пара

мандало [сам/., от ар.-тур.]— дървена или желязна ключалка

мандарйнство [сак/., от,санскр] — властваме

манджа [същ., от ит.-тур.]— ястие, гозба

мандра [същ., от гр.] — работилница за преработка на мляко в сирене, каш­кавал и други

манс — мамо, майко, мале; манс — вж. маапе маниер [сам/., от фр.] — стил

на работа или поведение; похват; обноски

манифест [същ., от лат.] — официално обръщение на държавен глава към народа във връзка със значимо събитие

маплихер/а/ [същ., от нем.]— вид бойна пушка

манна от. ев/>.] —небесна храна, която бог спуска за евреите

манталитет [същ., от фр.] — мироглед; интелект

мантсл/а/ [същ., от лат.] — наметало, пелерина: мантия

маптело — вж. мантсл/а/ мантия [сг»«/., от ^р.] —

широко и дълго до земята наметало

мапя [същ.] — майка мар — вж. марй мара1 — вж. маара мара3 [сак/.] — стара овца мараба [неизм., от ар.-тур.]

— здравей, добър ден мараз [същ., от ар.-тур.] —

болестмарапгоз [същ., от ит.-тур.]

— дърворезбар; дърво­резба

марангозлйя [прил., неизм., от ит.-тур.] — дърво- резбован

маргаза [прил., неизм., от ар.-тур.] — заядливец; свидливец; капризен човек

мараня [сак/.] — летен жар; жега

маргар/йт/ [същ., от ?р.] — бисер

маргарец — вж. маргар/йт/

104

маргатар — вж. маргар/йт/ марда [същ., от тур.] —

изостанала, негодна стока; повлекан

мардалък [същ., от тур.] — отпадък

мари [част.] — при обръще­ние към жена

марама — вж. махрама марйпа [същ., от ит.]— мор­

ско министерство; морски флот

марионетка [сам/., отфр.] — подвижна кукла за детски и улични представления; несамостоятелен в дея­нията си човек.

марифег — вж. мурафет марифетлйя — вж. мурафот-

лйямаркаигеп [прил., от иггс-фр.]

— търговски; търгашески марссйлеза — вж. Марсилсза Марсилсза [същ., ат фр.]

— националният химн на Франция

картинка [същ., от фр.] — вид стара пушка

мартйр [същ., от гр.] — мъченик

мартизйрам [гл., св. и.несв.-, от гр.-фр.] — измъчвам

мартизйран [прил.*] — измъ­чен, изтерзан

мартиролог (съи;., от гр.] — списък на християнски мъченици; сборник със жития на мъченици

мартолос [същ., от гр.] =- - привилегировани селяни по време .на турското роб-

. ство със задължение да охраняват границите

мартбрия [съи/., от ?/).] — свидетелство

марш [същ., от фр.] — вой­нишки строеви ход; преход; музикално произведение

маря [гл., несв.] — грижа се за нещо; тача

масал [съд/., от ар.-тур.] — приказка, история; неби­валица

масаре [същ., от ар.-тур.] — обсада

маебата — вж. мазнатамаскира [същ., от ар. -тур.]

— безобразник; безсрамник маскарлък [съм/., от тур.]

— безчинство; злодеяние; неморална постъпка

маслаат — вж. маслахат маел ахат — [съи/., от ар.-

тур.] — работа; дело масраф [същ., от ар.-тур.] —

плащания, разходи, раз­носки

мастит [прил.] — солиден; достолепен;виден

масур [същ., от ар.-тур.] — цев, тръба; приспособле-

' ние за навиване на прежда за тъкани; къдрица; царе­вичен кочан със зърната

масър — вж. мъсър матаерам се [гл., несв.] —

мотая се, развявам се матема — вж. матима матсрйнски [прил.] — май­

чинскиматима [същ., от гр.] — урок;

сюжет

105

матка [съм/.] — корито на река

маграпаз/ин/ [същ., от пер.- тур.] — препродаван, пре­купвач

матрос [същ., от .гол.] — моряк

махана [същ., от пер.-тур.}— недостатък,грешка

махзар [същ., от ар.-тур.] -— колективна молба, при­дружена от съдийски про­токол

махксме [същ., от ар.-тур.]— съдилище

махмудйя [съд/.] — златна монета с образа на султан М ахмуд

махмуз [сам;., от ар.-тур.]— шпора

махмурлия [прил., от ар.- тур.] — неразположен след пиянство човек

махмурлук [същ., от ар.- тур.] “ неразположение след пиянство

махна — вж. маханамахнаджйн [същ., от тур.]

— недоволникмаховик [същ., от рус.] —

голямо и тежко колело на двигател

махрама [същ., от ар.-тур.]— тънка кърпа за глава; везба

мачта [същ., от хол. рус.] —• висока корабна греда, коя­

то служи за вдигане на платно

магпал/а/ [същ., от ар.-тур.] ■— факел, светилник

машала — вж. машаллах

машалла — вж. машаллах машаллах от ар.-

тур.] — Браво!маяне [същ.] — бавене маяейл — вж. маясъл маясъл [същ., от ар.-тур.]

— болест хемороиди меандър [същ., от гр.-лат.]

— дълбок речен завой във вид на подкова

мегаломания [същ., от гр.-~ лат.] — мания за величие;големеене

мегдан [същ., от ар.-тур.]— площад; възможност

мегера [същ., от *?/?.] — ми­тическо женско същество в гръцката митология; зла жена

меджедйя — вж. меджидйя меджидие* [същ., от тур.] —

орденмеджидие2 — вж. меджидйя меджидйя [съЩ., от тур.] —

сребърна монета на стой­ност 20 гроша от времето на Абдул Меджид; златна монета на стойност 100— 120 гроша

меджйя [съм/., от ар.-тур.]— безплатно подпомагане с труд

меджлйс [същ., от ар.-тур.]— административен съвет; събрание

меемур — вж. мемур медиация [съм/., от лат.] —

посредничествомедиум [съм/., от лат.] —

посредник между духове и хора; музикални тонове от средния регистър

106

мсллсп [лрил., от рус.] — бавен

мсдлспо [нар.] — бавно - медреее [същ., от ар.-тур.]

ч — турско духовно училище мезат [съи/., от ар.-тур.] —

търг, публична продан мезелйк [сащ., от пер.-тур.]

— меземезлйк — вж. мсджлйс мсзлйч — вж. меджлйс мезлнш — вж. мсджлйс меймур /ин/ — вж. мемур мсксрс [същ., от ар.-тур.] —

товарно животно; блюдо- лизец; доносник

мекян [същ., от ар.-тур.] — дом, стопанство

мел ай м — вж. милайм мелапхолйчески [прил.] —

свързан или отнасящ се до меланхолия;тъжен;унил

меланхолия [съм/., от гр.]~ тъга; униние

мелезйм/ин/ — вж. мюлязйм /ин/

мелязйм/ин/ — вж. мюлязйм /ип/

мелямст [съм/., от тур.] — укор, порицание

мемлекег [същ., от ар.-тур.]— място; страна, родина

мемлекет чорбаджисъ [същ.,от ар.-тур.] — член на областна местна управа

мемоар [съм/., от фр.] — изложение по важен обще­ствено-политически въп­рос, връчено на държавен глава или висш държавник

меморандум [същ., от яат.-фр.] — дипломатическа

нота, изясняваща станови­щето на дадено правител­ство по определен проб­лем; обяснителна бележка към дипломатическа нота; напомнително писмо

мемур [същ., от ар.-тур.] — чиновник в турско време

мепа [съм/.] — размяна нанещо за други; годеж; раз­мяна на дарове при годеж; смяна на фазите на луната

мепажйрам [гл., св. и несв.,от фр.] — покровителст­вам, закрилям; помагам

менгуш/а/ — вж. мсш Гош мепгюш [съм/., от пер.-тур.]

— обицамендер — вж. миидср мепдерлйк — вж. миндерлйк мепдйз/ин/ [същ., от ар.-

-тур.] — инженер мепекша — вж. менскшс менекшс [съм/., от пер.-тур.]

— цвете, теменужка мепзйл [съи/., от тур.] — поща меникша — вж. менекше мептан — вж. минтан ментор [същ., от гр.) —

наставник; покровител; дик­татор

мсяторски [прил.] — настав­нически; диктаторски

мсшпсствб [същ., от рус.] — малцинство

мераз — вж. ми размерак [същ., от ар.-тур.] —

желание; страст; стремеж мерам [същ., от ар.-тур.] —

желание, намерение; цел мерамет [съир, от ар. тур.]

— поправка, ремонт

107

мердснсн [същ., от пер,- тур.] — подвижна стълба

мерджан [същ., от ар.-тур.]— корал; коралово мънисто

мерджанов [прал.] — коралов мерет [същ., от тур.] —

проклетникмсретски [прил.] — проклет меретщина. [същ.] — прок­

летиямерзавец [същ., от рус.] —

негодник, подлецмермер — вж. мрамор мсрмер/сп/ — вж, мраморен мертебе [същ., от ар.-тур.]

— степен, положение, рав­нище

мерулка [сац/.] — съд с опре­делена вместимост за ме­рене на питиета

мерхаба — вж. мараба мерхамет [същ., от ар. -тур.]

— благоволение, милост, състрадание

мерхаметлйк [еац/., от ар.- тур.] — състрадателност; щедрост,

мерцая [гл., несв., от рус.]— блещукам, мъждукам

месал [същ., от лат.-гр.] —кърпа

месия [същ., от евр.] — спасител

метаморфоза [същ., от гр.] . — превращение, преобра-

зяванеметан [сап/., от гр.] — поклон мстанис — вж. метан метежен [прил.] — размирен;

смутенметеор [същ., от гр.] — не­

бесно тяло, което се запал­

ва при съприкосновение със земната атмосфера

мстсрйз [същ., от пер.-тур.]— окоп; бойница; засада

метиляв ' [прил.] — болен отметил; болнав

метох [същ., от гр.] — клон от манастир в друго насе­лено място; манастирско представителство

метрельоза — вж. митральбза мсфистофслски [прил.] —

свързан или отнасящ село Мефистофел; дяволски; злодейски

мехкеме — вж. махкеме мехлем [същ., от ар.-тур.]

— лекарство за мазане мсхГор — вж. мюхюр меценат [същ., от яат.] —

щедър и безкористен спо­моществовател на изкуст­вото или науката

мечйт [съи/., от ар.-тур.] — джамия

мете [същ., от тур.] — дъб мешйн [съм/., от пер.-тур.]

— обработена кожа мешйна [същ., от тур.] —

кожен мях; дъртофелница мешйпен [прил.] — кожен мешле [сь щ.] — малка кожена

торбичка; мехче мешлйпа [същ,] — корем; мях мешнйчка [същ,] — гайдичка мешов [прил.] — дъбов миджйя — вж. меджйя мйгар [паст.] — нима миза [същ., от фр.] — зало­

жена сума при игра на комар мизантроп [същ., от гр.] —

човекомразец

108

мизйпсн — най-мал­кият сйн в семейството; га­лено дете

мизйпка [саи/.] — най-мал­ката дъщеря в семейство­то; галено дете

мизювюрлюк — вж. мюзе- вирлйк

милайм (лрил., от ар.-тур.]— нежен, внимателен, кро­тък

милайм [нар., от ар.-тур.] — нежно, внимателно, кротко

милезйм/ип/ — вж. мюлязйм/ип/

милст — вж. миллет милйна [саа/.] — влечащо по

земята стъбло на тиква, ди- ня, краставица и други

милиопщик [сгм/., от рус.]— милионер

миллет [съм/., от ар.-тур.]— народ, нация

миля [саи/., от лат.] — мяр­ка за разстояние, равнява­ща се на 1832 м

милязйм/ин/ — ВЖ. МЮЛЯЗЙМ/ин/

мимезис [същ., от гр.-лат.]— подражание

мимо [чар.] — покрай; въпреки мимолетен [прил.] — кратък;

краткотраен мина [сги/.] — броя; души мингуш/а/ — ВЖ, МС1ПТОП1 миндал [същ., от гр.] —

дърво и плод бадем миндер [същ., от тур.] —

място за сядане или спане край стена, зидано или от дъски, постлано с черги

мипей [същ., от гр.) — черковен сборник с пропо­веди и служби за определен месец

МЙНСЦ — ВЖ. минц миниатюр [същ., от фр.] —

предмет, чиито размери са неколкократно по-малки от обичайните за същия вид

миниатюра [сам/., от ит,] — живописно изображение с малък размер

миидерлйк [същ., от тур.] — миндер; одър; тъкан, която се постила на миндер

министериабъл [същ., отфр.] — претендент за мини­стерски пост

минотавър [същ., от гр.-рус.]— митично чудовище с бича глава и тяло на човек

минебфа от ар.-тур.].— широк миндер

миптан [същ., от пер.-тур.]— къса горна мъжка дреха с ръкави

минц [същ., от лем.] — австрийска златна монета

мипюцндзсп [прил., отфр] — педантичен, точен; дребнав

мипюциозност [същ., от фр]— педантичност, дребнавост

мир [сьи/.]—свят ' мираж [същ., от </>/).] —

явление, при което пред­мети отдъд хоризонта се отразяват в атмосферата и стават видими; илюзия

мираз [същ., от ар. -тур.} — наследство от родителите на съпругата

109

миразчйя [същ., от ар.-тур.] — наследник; наследник на чужд имот

миралай [същ., от тур.] — полковник

мирил [същ., от тур.] — вид данък; откуп

миро [същ., от гр.] — благо­вонно масло, използвано при църковен обряд

миров [прал.] — световен, вселенски

мирови [ирил.] — граждански мироглед [същ.] — система

от възгледи за природата, обществото, човешкото битие и други

мироносиик [същ.] — прино­сител на миро

мироточец [сам/.] — слад- , кодумец; миропомазник мироточйв [лрил.]—сладко-

думенмирски [лрмл.] — светски;

гражданскимйрт/а/ [същ., от пер.-гр.] —

декоративен средиземно­морски храст

, мирянин [съм;.] — светско лице; гражданско лице

мисафйр/ип/ [същ., от ар.- тур.] — гостенин

мисафирлйк [същ., от ар.- тур.] — гостоприемство; гостуване

миейр1 [същ.] — пуяк миейр3 [същ.] — царевица мисия [същ., от лат.] — за­

дача; предопределеност; дипломатическо; религи­озно; търговско или друго

представителство на една страна в друга

мискйв/ин/ [същ., от ар.- тур.] —мръсен човек; мръс­ник, гадняр

мискинлйк [същ., от ар.- тур.] — мръсотия; безчин- ство

мистериозен [прил., от гр.]— неясен; непознат; загадъ­чен, тайнствен

мистификация [същ., от гр.]— неволна или предумиш­лена заблуда

мистрия [същ., от гр.]—вид зидарски инструмент

митап — вж. метан митар [съм;.] — бирник или

митничар в евангелска Юдея; грешник

митарство [съм/.] — приклю­чение, премеждие; страда­ние

митарче [съм/.] — грешник, мъченик

митирйз — вж. мстсрйзмйто [същ.] — налог за вна­

сяни в страната или изна­сяни от нея стоки

мйтра [същ., от гр.] — мит­рополитска (владишка) ко­рона

митральоза [същ., от фр.] — картечница

митрополия [същ., от гр.] — седалище на митрополит; митрополитска канцелария

михлюзи/ип/ — вж. мюхлГоз /ип/

мншечеи [лрнл.] — мускулен мишца (същ.] — мускул

110

млат [същ.] — тежък чук млин [същ.] — баница млъзгам се [?л., //есе.} ~

стрелкам семним [лрил.] — лъжлив,

неистинскимвогажди [нар.] — много

пъти; често, многократно мпогоглаголйвост [същ.] ~

бъбривостмпогоглаголстваш [я/шл.*]

— многоприказващ, бъб­рив

мпй (ми) се [гл., безл.] — струва ми се, чйни ми се

моабсг — вж. мухабег моаджйт — вж. муаджйт мобили [същ., от лат.-фр.]

— мебели; едра покъщнина моарабс — вж. мурабс мода [съг//., от фр.] — женска

връхна дреха - моканип [съм/., от рум.] —

влашки пастир; селянин; селяндур

мокапски. [лрия.] — пастир­ски; селяндурски;селски

молекулен [дрмл.] — свързан или отнасящ се до моле­кула; дребен, нищожен

молене вам, молепевам [гл., св.и несв., от гр.] — заразя, заразявам; бележа, белязвам

молснсап [прил.] — заразен, белязан

молла [същ., от ар. -глур.] — мохамедански съдия; мо-. хамедански проповедник

молпий [същ.] — мълния молоден [съд/., от рус.] —

юнак; хубавец момляче [същ.] — момченце

монада [същ., гр.] — единица монарх [същ., от гр.] —

пожизнен владетел, който приема и предава властта по наследство

монокъл [същ., от лат. -фр.] /— кръгло стъкло с диоптър, което се слага само на ед­ното око

монолитен [прил., от гр.- лат.] — единен; здраво споен;солиден

монопол [същ., от гр.-лат.].— изключителни права вър­ху определена дейност

монополизирам [гл., св. и несв., от фр.] — обсебвам, изземвам; придобивам вси­чки права

монотонен [прил., от гр.- лат.] — еднотонен, с една­къв тон;еднообразен

монотонни [същ., от гр,- лат.] — еднотоние; едно­образие; еднаквост

монстриозсн — вж. мояст- руозеп

монструбзсп [прил., от фр,]— голям; внушителен; чу­довищен

мора [същ.] —мъчителен сън, свързан с видения

морабс— вж.мурабе морав [прил.] — червен моралййски [лрил.] — гръцки морач [същ.] — злосторник,

убиецморда [същ., от рус.] —

муцуна; мутраморе [част.] — при обръще­

ние; за израз на несъгласие, недоверие

моргира [същ., от лат.-хол.] — малко близкобойно оръ­дие с голям калибър

мосандра — вж. мусандра мостра [същ.,. от и ги.] —

единични екземпляри от стоки, който се излагат предварително за оглед от купувачите; образец

мотвак — вж. мутпак мотивирам [гл., св. и несв.,

от фр.] — обяснявам, при­веждам доказателства за или против нещо

мотопйла [същ.] — прис­пособление за накатаване и опъване на прежда

мотовйло [същ.] — вж. мото- вйла

мотовйли [съм/., л<«.] — крака мохабст — вж. мухабст мошиар [съм/., отрум.] — едър

земевладелец; чифликчия мошиер/ип/ — вж. мошиар М0П1ЙЯ [същ., от рум.] —

голям поземлен имот; име­ние, чифлик

мошпе — вж. мощпс мошно - вж. мощно мощи [същ., ми.] — останки

от тяло на светец; слаб, мър­шав човек

мощпс — вж. мощно мощно [дар.] — много мрамор [същ., от гр.] — раз­

ноцветен варовиков скален материал, подходящ за скул- птиранеи изглаждане

мраморен [я/л/л.] — свързан или отнасящ се до мрамор; каменен; студен; блед

мрачева [същ.] — мрак; тъм­нина

мръцйня се (гл., безл.] — мръква се

мстйтслеп [л/шл.] — отмъс­тителен

муаджйр — вж. мухаджйр муаджйт — вж. моаджйт муарабе — вж. мурабе мубашйр — вж. мюбагпйр муезип — вж. мюсзии мукаст [прил., неизм., от

ар.-тур.] — съгласен мукапски — вж. мокапски мукаяг — вж. мукаст мум [същ., от тур.] — свещ мумджйя [същ., от тур.] —

свещармупаейп [прил., меизм., от

ар.-тур.] — подходящ, удо­бен

мупаейп [нар., от ар.-тур.]— удобно, възможно, при­лично

мунасъп — вж. мупаейп муниция — вж, мупйции муниции [същ., мн., от фр.]

— боеприпасимура [същ.] — вид бор мурабе [същ., от ар.-тур.]

— бой; битка; война мурафет [същ., от ар.-тур.]

- майсторство, умение; из­куство

мусапдра [същ., от ар.-тур.]— голяма ниша с дървен капак; дрешник

мусафйр/ин/ — вж. мисафйр/ин/

мусаферлйк — вж. мисафирлйк мусикословссисйший [лрнл.]

112

— почетна титла на църко­вен певец

мусикосЛовеспий — вж. муси- кословсснсй ший

муска [сам/., от ар.-тур.] — талисман; хартийка с напи­сано заклинание, което се носи до тялото

мускал [сам/., от ар.-тур.]— мярка за тегло, равна на 1,5 драма; стъкленичка, пълна с 1,5 драма розово масло

мусолюбйв [прия.] — люби­тел на музите, т. е. на изкуствата

мусора — вж. мусура мусура [сам/., от <р.] —

муцунамустафъз [същ., от ар.-тур.]

— опълченец, ветеран .мутаф [съм/., от пер.-тур.]

— постелка от козина мутаф/ии/ — вж. мутафчйя мутафчйя [съм/., от пер.-

тур.] — майстор на изде­лия от козина; козинар

мутвак [същ., от ар.-тур.]— готварница; кухня

мутовак — вж. мутвак мутофак — вж. мутвак мутфак — вж. мутвак муфт/а/ [нар., от тур.] —

даром, безплатномуфта [същ., от тур.] —облага муфта джин [сън/., от пер.-

тур.] — лице, което се обла­годетелства за чужда смет­ка

муфтар — вж. мухтар муфтйя — вж. мюфтия мухабет [същ., от ар.-тур.]

— приятелски разговор; угощение

мухаджйр [същ., от ар.-тур.]— преселник; бежанец

мухар [същ.] —ленивец мухарабе — вж. мурабе мухтар/ип/ [същ., от ар.-

тур.] ~ българин, селски кмет в турско време

мушиер/ин/ — вж. мошиар мушйр — вж. мюшйр мушйрски [прия.] — свързан

или отнасящ мушйр /мю­шйр/; маршалски

мушйя — вж. мошйя мущерйя — вж. мющерйя мушра [сам/.] — плесница;

юмрук; удар мущрувам [гя., несв.] —

удрям,бия мщсние [същ., от рус.] —

отмъщение; мъст мъзга [сам/.] — дървесен сок мъзгал — вж. мазгал мъзда [саи/.] — отплата; наг­

рада; възмездие мъжатница [сам/.] — омъжена

жена; жена с жив съпруг мъжетница — вж. мъжатница мъжовпица — вж. мъжатница мькарйи [сам/.]—мъчнотия;

трудностмъкотйя [сам/.] —мъка,стра­

дание, препятствие мълкохап [прия.] — който ха­

пе, без да лае (за куче); кой­то вреди тайно, скрито (за човек)

мъмля [гл., несв.] — говоря неразбрано, мънкам

мъмростйя [сам/.] — разпра; - караница

8. Речник ... 113

мър — вж. мари мърда — вж. марда мърсйя [сащ.] — развратница мърся [гл., несв.] — не постя;

ям блажно през пости мърпйна [нар.] — напразно,

без ползамърчй [гл., безл.] — тъмнее мъска [същ.] — муле, катър мъсър [саг^.] — плат от Египет мъсърна [съи/.]—старамонета мъщение — отмъ­

щение, мъстмюбашйр [същ., от тур.] —

специален пратеник на властта по уреждане на правен, финансов или ад­министративен проблем

мюбарек [същ.] — благословен мюдюр/ии/ [същ., от ар.-тур.]

— управител на околия мюез/ип/ [същ., от ар.-тур.]

— мохамедански духовник мюжде [същ., от пер.-тур.]

— дребна награда за добра вестили новина

мюзевйр/ин/ [същ., от ар.- тур.] — измамник, клюкар; доносник

мюзевирлйк [същ., от ар.- ту/;.] — измама, клюка; донос

мюзсвирлък — вж. мюзсвирл йк мюзсфйр — вж. мюзевйр/ин/ мюзювюрлюк — вж. мюзевир-

лъкмюзюхйр — вж. мюзевйр/ин/ мюлайм — вж. милайм мюлезйм/ин/ — вж. мюлязйм

/ип/мюлк [саи/., от ар.-тур.] —■

недвижим имот

мюлтезйм/ии/ [същ., отар.- тур.] — откупвач на данъци или налози

мюлтезимджилък [същ., от ар.-тур.] — откупка на данъци или налози

мюлтюземджелйк — вж. мюл- теземджилък

мюлязйм/ин/ [същ., от ар.- тур.] — поручик

мюлязъм/ип/ — вж. мюлязйм /ин/

мюрйд [същ., от пер.-тур.]— послушник, ученик на имам или шейх, после­довател на мюдюризма

мюсафйр/ин/ — вж. мнсафйр /ин/

мюсафирлйк — вж. мисафир- лйк

мютссарйф/ин/ [сйм;., от ар.- тур.] — окръжен управител

мютесарифлйк [същ., от ар.-тур.] — окръг

мютефйш — вж. мюфетйш мюфетйш [същ., от ар.-тур.]

■ ~~ инспектор, контрольор мюфтия [същ., от ар. -тур.]

— висш мюсулмански ду­ховник

мюхлст [същ., от ар.-тур.]— срок, отсрочка

мюхлГозип [същ., от ар.- тур.] ~ неплатежоспо­собен търговец

мюхлюзлюк [същ., от ар. -тур.] — фалит; неплатежо­способност; несъстоятел­ност

мюхурлйя — вж. мюхюрлйя мюхюр [същ., от пер.-тур.]

— щемпъл, печат, клеймо

114

мюхюрлйя [прил., от ар. тур.] — подпечатан, щем- пелован

мюшйр [съц/., от ар.-тур.]— маршал

мющсрйя [същ., от ар.-тур.]— купувач, клиент

мязам [гл., //есе.] — прили­чам, прилягам

мятежеп — вж. метежен

нв абат нам, набатквам [гл., св.

и несв.] — налучкам, на­лучквам; напипам, напип­вам

набег [същ., от рус.] — изне­надващо нападение

пабедпик [съм/.] — клеветник пабитак [сьш.] — як, набит

човекнабодка [сам;.] — вилица набрйжден [прил .*] — набраз­

ден; грапавнаброска [съир, от рус.] —

бележка, скица; очерк яабросък [същ., от рус.] —

бележка; скица; очерк навадя, паваж дам [гл., св, и

несв.] — наклеветя, накле- ветявам

паваля (се), навалим (се) [гл., св. и песе.] — приида, при­иждам; натрупам (се), нат­рупвам (се) .

наваляк [с&цу.] — навалица;множество

навезннк [съо/.] — лодкар■ навейвичав [прил.] — леко­

мислен; вятърничавнавст [същ., от рус.] — кле­

вета, лъжливо обвинение;‘ съвет, увещание паветник [сам/.] — клеветник;

обвинител •навстовам — вж. наветувам наветувам [гл., //есе.) — кле­

ветянавидя, навйждам [гл., св. и

несв.] — видя, виждам; по­сетя, посещавам; прегле­дам, преглеждам

, навляк — вж. наваляк навадя, навеждам1 [гл., св. и

несв. от рус.] — причиня, причинявам страх

навбдя, павождам3 [гл., св. и несв.] — наведа се, навеж­дам се

навой [саи/.] — дълга ивица от дебел вълнен плат, нави-

. вана на крака от коляното до глезена; навуща

навременен [прил.] — с приб­лижаващ срок

навремевя, павременявам [гл., св. и несв.] — наближа, наближавам раждане, смърт и други

навръст [нар.] — навсякъде, навред

навссгда [нар-] — завинаги вавсуе [//ар.] — напразно навуй — вж. навойнапуща [същ., мн.] — чифт

ивици от дебел вълнен плат, навивани на краката от коляното до глезена

115

навъзбряг [нар.] — по наклон; нагоре

паг [прил.] — голнагайка [същ., от тат.-рус.]

— кожен камшик с къса дръжка

нагло [нар.] — рязко наговор [сам/.] — уговорка;

заговор,съзаклятие нагота [сао;.] — голота нагрозя, пагрозявам [гл., св.

и несв.] — намразя, нам- разявам

нагръдки [същ., ян.] — горна предна част на риза

надам сс [гл., несв.] — надя­вам се, очаквам

надварвам (се), надваря (се) [гл.. несв. и се.] — надпре­варвам (се), надпреваря (се)

падни [//ар.] — понякога; не­отдавна; тия дни

надскорявам (се) [гл., несв.]— надпреварвам (се)

надсмета [гл., се.] — надмина;надмогна; победя

паелектризйрам [гл., св. и - несв.] — нагнетявам елек­

тричество, енергия; създа­вам, напрегната обстанов­ка

нает — вж. нистназдраво [нар.] — сигурно;

наистинаназлапдйсам сс, назлапдйс-

вам се — вж. пазлъпдйсам се, назлъндйсвам се

назлън [прил., неизм., от пер.- тур.] — кокетен, нежен -

назлън [нар., от пер.-тур.] —

едва-едва; с усилие; без же­лание

пазлъпдйсам се, назлъндйсвам се [гл., св. и несв., от пер. - /лур.] — колебая се, бавя се; противя се

назойлив [прил.. отрус.]-ро- теглив, досаден; нахален

назюзюкам се [гл., се.] — напия се

пайда [гл., се.] — намеря паклопам, наклопвам [гл., св.

и несв.] — наклеветя, накле- ветявам

наклянкам се [гл., се.] — на­пия се

накокатя се [гл., се.] — наканя се; приготвя се

накокържа се [гл., се.] — нае­жа се, настръхна

наконсц [нар.] — накрая налбапт/ип/[съи/., от ар.-пер.~

тур.] — подкован на коне нам [неихм.] — не знам нам [същ., от пер,-тур.] —

име, чест, престижнамерен [прил., от рус.] — въз­

намеряващ, имащ намере­ние

пане [съм/.] — чичо нанка [същ.] — вуйна пай-паче [нар.] -най-вече,

особенонапанагон [нар., от гр.}

отгоре на това; на всичко отгоре

напипа [гл., се.] — напъна, натисна; блъсна

напйтя [гл., се.] — споходя; налегна

паплатйсам, паплатйсвам [гл.,

116

св. и несв.] — сложа, слагам наплати на колело; набия, набивам

папокон [нар.] — после, най- после

наполеоп [същ., от фр.] — златна монета на стойност 20 някогашни лева

папраксам.се (гл., св. от гр.]— натрупам знания; придо­бия опит; отракам се

напрап [прал.*] — сопнат, троснат; дръпнат

напрано [нар.] — сопнато, троснато; дръпнато

напрасеп [прил. от рус.] — внезапен, неочакван

напрасно [нар., от рус.] — внезапно, неочаквано

напръстек [съм/.] — напръст­ник

напърстек — вж. напръстек пара [сащ., от ар.-тур.] —

вик, писък, вряванарамник [съи/.] — наръч; то-

- вар, който се носи на рамо паргелс [същ., от пер.-тур.]

— ориенталски прибор за пушене на тютюн, при кое­то димът минава през стък­леница с вода

нарежа се [гл., се.] — напия се нартика [същ., от гр.] —

черковно преддверие нарукан [прил.*] — наречен;

именуванпасаат — вж. насихат нас ахат — вж. насихат насвос [нар.] — напосока; нас­

лука; приблизителнонаел еди е [съм/., от рус.] —

наследство

насихат [сви;., от ар.-тур.] — съвет, наставление

наснован [лрил.*] — дълъг, с висок ръст; едър човек

наспоря [гл., св.] — дам; предоставя

наставйтел [еъи;.] — настойник паетбятел [сги;.] — изборен

член на настоятелство настоятелство [същ.] — под­

брани чрез избор лица, които подпомагат училищ­ната, читалищната и други дейности

настоящ [прил.] — истински патерам [гл., се.] — принудя,

заставя, накарамнатура [същ., от лат.] —

личност; характер; естест­во; физика

натюрел [същ., от фр.] — вродена склонност; нак­лонност, дарба

пакети ица [саи;.] — богослу­жебна книга; часослов

вафиле [нар., от ар.-тур.] — напразно, безполезно; на вятъра

пафол/а/ [същ., от ар.-тур.] — престорено, с преструвка

нафора [същ., от гр.] — късчета от осветен на ли­тургия хляб

нахакан [прил.] —• безсрамен, безогледен; отракан

н ахал ос [нар.] — напразно; на вятъра

нахйя [същ., от ар.-тур.] — малка околия; община; об­ласт

находящ се [лрил.*] — нами­ращ се

117'

нахут [същ., от пер.-тур.] — растение от семейство бо­бови; леблебия

нация [същ., от лат.] — исторически формирала се човешка общност на осно­вата на обща територия, език, икономика, култура и други

начасничав [лрмл.] — непо­стоянен

начасничев — вж. начасничав начна (се) [глм се.] — започна

(се)начпат [л/ш.*] — започнат начугулйм (се), начугуляваме

(се) [гл., св. и несе.] — струпаме (се), струпваме (се); скупчим (се), скуп-

ч чваме (се)нащрек [лар.] ~ с повишено

вниманиенебетчйя [същ,, от ар.-тур.]

— мливар, чакащ ред на воденица

небрежйтелно [нар.] — неб­режно; пренебрежително

неведа [съи/.] — незнание; неизвестност

неведом [прил.] — неизвестен;, непонятен;тайнствен

невем — вж. невямневнятен [прил., от рус.] —

неясен; непонятен; смътен невям [нар.] — като че ли;

сякашнега [сан/.] — нежност, коп­

неж; тъганегация [същ., от лат.] —

отричане, отказнегли [нар.] —. като че ли;

сякаш

неглиже [нар., от фр.] — небрежно; непретенциозно

велен [лрил.] — омразен, проклет

недра [същ., ли/.] — дълбини недужен [прил., от рус.] —

недъгав; болнав; хилав нежа [гл., се.] — разнежвам нежели [саюз] — отколкото;

камо ли; вместонезабвйнеп [прил., от рус.] —

незабравим; незабравен незаметпо [нар., от рус.] —

незабелязанонезапаметен [прил., от рус.]

— незапомнен; отдавнашен пезйблем [прил., от рус.] —

непоклатим, непоколебим неизведан [прил., от рус.] —

неизследван^ непроучен; непознат

неизгледен [прил.] — безкраен нейстов [прил., от рус.] —

мощен; много силен нейсе [нар., от тур.] — както

и да е; било, каквото било некайлеп [прил., от ар. -тур.]

— несъгласен, несклонен; недоброжелателен

некасаещ се [прил.*] — неот- насящ се, нямащ отношение

некин — вж. некни некни [нар.] — оня ден; зав-

черанелестен [прил., от рус.] —

непривлекателен, неприя­тен

нелюдйм [прил., от рус.] — необщителен, неприветен; неприятен

иемедлен [прил., от рус.] — незабавен, бърз

118

немедлено [нар., от рус,] — незабавно, бързо

немой [модзм.] — недей немотност [същ,] — бедност;

оскъдицавеначст [к/шл.*] — непобутнат,

незасегнат, недокоснатненадан [лрнл.] — ненадеен,

неочакваннснка — вж. нянкапеобемлеп [прил., от рус.] —

необхватеннеобезветвен [прил.] — със

запазени клони; клонест необжсжеп [прал.] — необ-

горен,неовъгден неожйдан [прил.] — неочак­

ван, непредвиденяеолеа [същ., от гр.] ~ мла­

деж; младо поколениенеординсрност [сън/., от фр.]

— нетрадиционност^нео- бичайност -

иеосторожност [същ., от рус.]— невнимание; непредпаз­ливост

неотемлсм — вж. пеотсмлйм неотемлйм [прил., от рус.] —

неотнимаемнеотерпйм [прил.] — нетър­

пим, непоносим неотколе [нар.] — неотдавна нсофсрен [прил., от гр.] —

недобър;нереденнепонятен [прил.] — неясен;

неразбираемнеправеден [прил.] — нес­

праведливнепременен [прил., от рус.]

— неизбежен; необходим ненрсрйвен [прил., от рус.] —

непрекъснат; постоянен

пепрерйвпо [нар., от рус.] — непрекъснато;постоянно

нерад [лрдл.] — нерадостен; нещастен

верадепе [същ., от рус.] — безгрижие; небрежност, немарливост

нерадеющ [прил. *, от рус.] — негрижещ се; немарящ

нсрадйв [лрпл.] — небрежен, нехаен; ленив

неразбории в [прил., от рус.]— неясен, неразбран

перанза [същ., от пер.-тур.]— дърво и плод портокал; дърво и плод нар

нервозен [прил.] — нервен; избухлив

нерез [същ.] — нескопено мъжко прасе

нерод/а/ [същ.] — изрод; ма­лоумен

пес носен [прил.] — лош, не­добър

петактйчеп [лрил.] — невни­мателен; несъобразителен

нстактйчно [нар.] — нев­нимателно; нетактично

нсугадешката [нар.] -- неза­белязано; ненадейно

неужели [нар., от рус.] — нима; наистина ли

неусвссен [лрмл.] — малоумен ' неуейпеп [прил., от рус.] —

неумореннсустапеп [прил., от рус.] —

неспирен, неуморенпефелам [гл., несв. от гр.] —

боледувам; не съм добре здравословно

нефелен [прил., от гр.] — не­разположен, болнав; недъгав

119

нсхар [същ., от гр.] ~ мър­зел; немара

нехар [прил.] — немощен нехаря [същ.] — злобен старик нехелам — вж. нефелам нехелен — вж. нефелен нехра [същ.] — мързелана;

немарливкапехрйв [л/шл.] — мързелив;

немарливнехтье [същ., лен.] — нокти нечаен — вж. нечаян нечаян [прил., от руе.] —

неочакваннечаяно [нар., от рус.] —

неочаквано; внезапно нешанджйя — вж. нишан-

джинпиег [същ., от тур.] — цел,

умисъл, намерение, надежданйжел [с«м^.] —нанизпязам [същ., от ар.-тур.] —

ред, системанизам/ин/ [същ., от ар.-тур.]

— редовна, наборна турска войска; войник на редовна служба

низпослан [прил., от рус.] — пратен от бога

низък [лрнл.] — лош, долен нймб/а/ [съи;., от пат.] —

сияен кръг около главата на светец; ореол

нимфа [еаир, от гр.] — жен­ско митическо същество

нйне [нар.] — сега нйнешеп [прил.] — сегашен нирвана [същ., от санскр.] —

блажено душевно състояние них [лсест.] — тях нихилизъм [същ., от лат.] —

отрицание на съвременния обществен и политически живот

нихилист [същ., от лат.] — привърженик на идеите на нихилизма

нйчком [нар.] — наведено;- ниско

ниша се [гл., несв.] — крия се; гуша се

нишан [същ., от пер.-тур.] — знак, белег; орден; мишена

нишанджйя [същ., от пер,- тур.] — стрелец

нищ [ярил.] — беден нйщелка [сам#.] — част от до­

машен тъкачен стан, която повдига и смъква нишките на основата

побил [същ., от лат.] — знатен човек, благородник

повизна [същ., от рус.] — новост; новина

новинар [същ., от ср.] — вестникар; журналист

повопришедш/ий/ [лрал.*] — новопристигнал

погавица [съм/.] — кожа, при­вързвана от пастирите от­пред на краката им

поема — вж. нойманойма [същ., от гр.] — сми­

съл, значение; начин на действие

нокта /турям покта/ [същ., от ар.-тур.) — уточнявам, по­яснявам

номад [същ., от гр.] — пред­ставител на племе, което ня­ма постоянно местопреби­ваване; чергарин, скитник

120

номинация [същ., от лат.] — назоваване, наименуване; название, наименование

номуне — вж. нумуне носталгия [сги/., от гр.] —

мъка по род и родина нота [същ., от лат.] — пис­

мено обръщение на едно правителство към друго по ' конкретен повод

нота бепе [отя лат.] — Забе­лежи добре! Обърни вни­мание!

потабил [сан/., от лат.] — знатен и богат човек; арис­тократ

нотйс [същ., от англ.-рус.] — бележник; бележка

нофуз1 [същ., от ар. тур.] — добро име, чест; уважава-

. на, почитана личностнофуз2 [същ., от ар.-тур.] —

регистър на населението; лична карта

нофузлйя [прил., неизм., от ар. ~тур.] — авторитетен, влиятелен, уважаван, из­тъкнат, личен

нощни [с&ир, .мн.] — голям, издълбан от дървесен ствол съд за замесване на тесто

вощовй — вж. нощви иудя [гл., несв.] — карам;

принуждавамнумер [същ., от лат. -фр.] —

номерпумунс [същ., от -пер.-тур.] —

мостра, образец; пример; знак; ограничено количест­во

нур [същ., от ар.-тур.] — не­

бесен огън, небесна свет­лина

нурка [сън/.] — животно, чиято кожа се използва за направа на връхни дрехи; норка

пуфуз [същ., от ар.-тур.] — човек, жител; лице

нюансирам [гл., св. и несв., от фр.] — разграничавам; обръщам внимание на ня­каква особеност

нянка [същ.] — женска гърда

ооазис [същ., от гр.] — място

в пустинята с вода и зелена растителност; очаквано, жа- дувано място

оба [чнел.] — два, две обе — вж. оба обанкрутен [прил.*] — фали­

рал, изпадналобапям [гл., се.] — окъпя обворожйтелен [прил., от

рус.] — чаровен, прелестен обеднъг [нар.] — отведнаж;

веднагаобезпечение [същ.] осигу­

ряване, обезпечаване обективация [същ., от ] —

представяне на нещо в същинския му вид

обесник [с&ир] — злосторник обетован [прил.] — обещан;

мечтанобидя, обиждам [гл., св. и

несв.] — обходя, обхождам;

121

споходя, спохождам; посе­тя, посещавам

обиск [същ., от рус.] — пре­търсване; оглед

обиталище [саи/.] — жилище, свърталище (

обител [съм/.] — манастир облажавам [гл.; несв.] —

благородно завиждам; спо­делям чужда радост, до­волство и други

облачам [гл., несв.] — обли­чам

облича, обличавам [гл., св. и несв.] — изоблича, изобли­чавам

облобизанам, облобизая [гл., несв. и св., от рус.] — целувам, целуна

обнажа, обнажавам [гл., св. и несв.] — оголя, оголвам

обнаружа, обнаружвам [гл., св. и несв.] — открия, от­кривам; установя, устано­вявам

обнема, обнемам [гл., св. и несв.] — обгърна, обгръ­щам; обхвана, обхващам

обнймам — вж. обнема, обпе- мам

обнищен [прил.] — духовно обеднял

оборот [същ., от рус.] — об­ръщане, обрат; начин на из­разяване; движение на суми или стоки; обща сума, съб­рана за определено време

Оборя се [гл., се.] — съборя се; падна

обособя, обособявам [гл., св. и несв.] — отделя, отделям; разгранича, разграничавам

обрадвам (се) [гл., св.] — зарадвам (се)

, образ [същ.] — лице; буза; портрет

оброк [същ.] — тържествено обещание, обет; обредна служба в чест на светец; облог; данък

обръгвам, обръгна [гл., несв. и се.] — свиквам, свикна; ■ привиквам,привикна

обръжа, обръжавам [гл., св. и несв.] — въоръжа, въоръжа­вам

обсйда [същ.] —• наплат на колело

обскурант/ин/ [същ., от лат.]— невежа; неук, неосведо­мен човек

обскурен [прил., от лат.] — невеж, непросветен; долен

обстоятелен [прил., от рус.]— подробен, изчерпателен, обстоен

обулча, обулчвам [гл., св. и несв.] — оженя, оженвам; венчея, венчавам '

обуреваем [прил., от рус.] — сблъскан от буря; обрулен

обхождане [същ.] — отнасяне; възпитание, държание

обцйда — вж. обсйда община [същ.] — администра­

тивна управа на едно или няколко селища; сграда, където се помещава об­щинското управление

общсжйтелен [прил.] — общи­телен; живеещ в общест­вото; обществен

обязам се [гл., 'се.] — поема • задължение

122

обязан [лрмл. от рус.} — задължен

обязаност [сьи/., от рус.] — задължение; дълг; длъж­ност

обязатслси [лрил., от рус.] — задължителен

овация [същ., от лат.} — бля­скаво, многолюдно пос­рещане; изразяване на по­чит, уважение

овде [нар.] — тук овчий — вид растение огарск [сгм#.] — угарка от

свещ или цигараоглухци ми.] —оглушки оградйсам; оградйсвам [гл.,

св. и несв., от тур.] — заболея, заболявам поради зли духове

ограма [съм/.] — болест, при.- чинена от зли духове

огрутник — вж. огуртник огуртник [същ., от тур.] —

кожен мях за кисело мляко; кисело мляко

одагя — зж. одаяодагям [гл., несв.] — отивам;

отдалечавам сеодаджйя [същ., от тур.] —

дневален; дежурен по стая; дежурен по приготвянето на храната на овчарска, градинарска и друга дру-

* жинаодая [същ., от тур.] — стая,

килеродеве [нар.] — преди малко одежда [сг>«{.] — дреха; ком­

плект дрехиодеяние [същ.] — облекло

оджак [същ., от тур.] — огнище; стая с огнище ,

одисея [съи/., от гр.] — дълго пътуване с много премеж­дия; преживявания

бдма [нар.] — веднага одолея, одолявам [гл., св. и

несв ] — надвия, надвивам; победя, побеждавам; прео­долея, преодолявам

одръстя, оДръстям [гл.. св. и несв.] — изтупам, изтупвам; набия, набивам; изям, изяж­дам'

одумник [съм/.] — к люк ар одър1 [същ.] — открит вход на

къща; отвододър2 [сви;.] — дървено легло одърче — умалително от одър ожилавам [ал., несв.] — очак­

ваможидасм («рил.*] — очакван ожндапие [същ.', от рус.] —

очакванеозаптя, озаптйвам [гл., св. и

несв., от ар. -тур.] — обуз­дая, обуздавам; възпра, възпирам

озйрам се [гл., несв.] — озър­там се; оглеждам се

озлобен [прил.*] — измразен; попарен от слана

озпобя [гл., се.] — измразя; попаря (за слана)

ок [същ., от тур.] — дълго дърво на конска кола, пос­тавящо се между конете: дълго дърво на рало; воище

ока [същ., от ар.-тур.] мярка за тегло; разна на 1283 грама

123

окадсн [п/шл.*] — опушен, одимен; мръсен

оказйя [съм/., от лат.] — удобен случай; възможност

окам, окна [гл., несв. и се.] — викам, викна

окапйк [сам/.] —■ глинен съд с вместимост една ока

оканйца [съц/.] — съд с вмес­тимост една ока

окарйна [саи/., от ит.] — глинен или метален духов инструмент с яйцевидна форма

окат [пр«л.] — виждащ; зна­ещ, разбиращ

оклоцаи [прил.*] — накълцан; . очукан; нащърбен оклГохнал [лрил.*] — омър­

лушен; оклюман оклюхпалост [съм/.] — омър-

лушеност, отпадналост ококоря се [гл,, несв. и се.] —

облека се; стъкна се; пре­меня се

околйсам се [гл., се.] — навър­тя се; наобиколя;натрапя се

окомуш — вж. окумуш оконча, окончавам [гл., св. и

несв., от рус.] — свърша, свършвам

окопйтвам се, окопитя се [гл„ несв. и св.] — съвземам се, съвзема се; опомням се, опомня се

окрам [гл., св.] — окрада, ограбя

окривй, окривявам [гл., св. и несв.] — обвиня, обвиня­вам; набедя, набеждазам

окроп [същ.] — греяно вино с подправки

окропа [съм/.] — топъл басейн окръжно [съм/.] — еднотипно

съобщение, което едно ве­домство изпраща на под- ведомствата си

окръшка [същ.] — кръшкане; несъгласие

оксиморон [същ., от гр.-нем.] — стилистична фигура, включваща взаимно из­ключващи се понятия

оксиморонеп [прил.]~ свър­зан или отнасящ се до оксиморон

оксйя [същ., от гр.] — вид ударение в черковно-сла- _ вянската писменост

октава [същ., от лат.] — осемстепенен музикален интервал; вид стихотворна строфа

октойх [същ., от гр.] — бого­служебна книга с песно­пения на осем гласа

окумуш [прил., неизм., от тур.] — отракан; оправен

окършванс [сън/.] — подоб­ряване, усъвършенстване

олан/ип/ [съц/., от тур.] — ■ млад слуга; прислужник

олива [същ., от лат.] — • маслиново масло ' олтар [същ., от гр.] — пов­

дигнато и оградено място в черква, където се намира престолът за литургия

омаскаря, омаскарйвам [гл., св. и несв.] — орезиля, орезилявам;очерня, очер­ням

омбрела [същ., от ит.] — чадър

124

омерзепис [същ., от рус.] — отврата; погнуса

омсрзйтелеп [лрил., от р^с.) — отвратителен;гнусен

омнибус [същ., от лат.] — пътническа кола с конски впряг; автомобил за град­ски и пътнически тран­спорт

омърся се [гл., се.] — хапна блажно през пости; облажа се

онбашия [същ., от тур.] — началник на военно или полицейско отделение от десет души

он-и-килия [същ., от тур.] — селски чорбаджии, селски първенец

онлук [същ., от тур.] — монета със стойност 10 па­ри; десетак

оплучс — умалително отонлук онодя, онождам [гл., св. и

несв.] правя, върша не­що; наблюдавам

опати [сън/.] — опашка опекунство [са и/.] — покро­

вителство, застъпничество опело [същ.] — черковен об-

ряд за покойник операционен [лрил.] — свър­

зан или отнасящ се до операция

операция [същ., от лат.]— процедура; действие, дея­ние; система от действия; хирургическа намеса

опетлап [прил.*] — овързан, омотан

опетляп — вж. опетлан

опипа, опипам [гл., св. и несв.] — опъна, опъвам

опинци [същ., л<я.] — цървули оплот [съм/., от рус.] — за­

щита, опораоплуя [гл., се.] — изгния;

сплуя се; разпадна се опозиция [същ., от фр.] — про­

тивопоставяне; несъгласие; политическа партия, или партии, неодобряващи дей­ствията на правителството

опушна (се) [гл., се.] — прост­релям (се)

опушпат [лрил.*] — застрелян оракул [с»и^., от лат.] —

гадател, прорицателоракчйя [саи^., от тур.] —

жътварорангутан [са щ., от мал. фр.]

— вид голяма маймунаорахатя се, орахатявам се [гл.,

св. и несв.] — облекча се, облекчавамхе

орация [същ., от лат.} — слово, реч

оращйсам се, оращйсвам сс [гл;, св. и песе.] — занимая се, занимавам се с нещо; заг-

• лавикам се, заглавиквам се оргия [същ., от гр.-лат.] —

бурно, необуздано пир­шество

орда [същ., от тюрк.-рус.] — безредна, неорганизирана тълпа

ордия [същ.,. от тур.] — армия; войскова част

орезиля, орезилявам [гл., св. и несв.] — посрамя, пос­рамвам

125

оригинал [съм/., отлат.]—ав­тентичен екземпляр текст; личност

орисам [гл., се.] — предоп­ределя; предначертая

орис [същ., от гр.] — съдба орисан [прил.*] ~ осъден орисия [същ., от гр.] — съдба орисница [съм;.] — вещателка орман [същ., от тур.] — гора орохидрография /и бро-хид-

рография/ [същ., от гр.] — клон от физическата гео­графия, занимаващ се с из­мерването на височината, площта и обема на земните форми

орта [същ., от тур.] — ени- чарска войскова част

ортак [същ., от тур.] — съдружник; съучастник

орталък [същ., от тур.] — множество хора, тълпа; свят ' .

бртама — вж. ортома ортодоксален [прил., от гр.]

— православен; праволи­неен, последователен

ортома [същ., от гр.] — дебе­ло въже

бртума — вж. ортомаоруч [същ., от ар.-тур.] —

религиозен пост у мохаме­даните

оруче [съм/.] — Турция; турци осадя се, осаждам се [гл., се. и

несв.] — получавам болки в кръста от вддгане на тежко

осезателеп [прил.] — възприе­ман с човешките сетива; конкретен

оселянеп [прил.*] — пуснал корени в селото

осияя (се) [гл., се.] — осветя (се); озаря (се)

оскбмина — вж. скоминаоскотя се[гл., се.] — запри­

личам, придобия качества на животно

оскуден [прил.] — беден, нуж­даещ се

ослйца [съм/.] — магарица осмаплък [същ., от тур.] —

привилегировано положе­ние на мохамеданин в об­ществото

осмарство [същ.] — кожар­ство; кожухарство

осббит [прил.] — особен остен [съм/.] — дълга пръчка

с железен връх за подкар- ване на впрегатен рогат добитък

осторбжсн [прил., от рус.] — внимателен, предпазлив

осторбжпо [нар., от рус.] — внимателно, предпазливо

осторбжпост [съм/.] — вни­мание, предпазване

отадям [гл., несв.] — отивам; заминавам

отважеп [прил., от рус.] — смел, храбър; решителен

отважност [съм/., от рус.] — смелост, храброст; реши-'

♦телност 7отвежа [гл., се.] — отвържа отверженик [същ., от рус.] —

презрян, отхвърлен човек отверстие [същ., от рус.] —

отворотнет [съи/„ от рус.] — отговор

126

отвещавам, отвещая [гл., несв. и се.] — отговарям, отговоря

отвод1 [съм/.] —открито поме­щение в къща; трем, чардак

отвод2 [съм/.] — неотрязано клонче на лоза или друго растение, заровено в земя­та, за да пусне корени

ч отвратки [същ., мн.] — обред­но посещение на младо­женци в дома на невестата

отвсъде [нар.] — отвсякъде- отвъргам, отвъргна [гл., несв.

. и се.] — отхвърлям.отхвърля отгатна [съм/.] — отговор отдска [нар.] — откъде отдйре [нар.] — отзад отдихателен [лрмл.] — от-

почивателен; предназначен за отдих, за почивка

отебере [прил., от ар.-тур.]' — какъв да е; случаен

отечпик [съм/.] — книга с жития на светците; патерик

отзев [съм/.] — отвор; пролука; дупка

,отзенка [съм/.] — отвор; про­лука; дупка

отзйвка — вж. отзевка оти [нар., от гр.] — защо; за-

шотоотймам [гл., се.] — сдобия се;

възвърна си, придобия от­ново

откйна [гл., се.] — откъсна; отделя; отлъча

отключ [съм/.] — ключ; отговор отколе [нар.] — отдавна огкръшлек [съи/.] — отломък;

откъс

отлйчев |лрмл.] — уважаван, почитан

отлук [съм/., от тур.] — помещение за съхраняване на сено; сеновал; плевня

отлукана [същ., от тур.] — _ помещение за съхраняване

на сено; сеновал; плевня отмичар [съм/.] — помощник

при отвличанеотнюд [нар., от рус.] — никак;

ни най-малкоотоманка [съм/., от фр.] —

кушеткаотомански [лрмл.] — турски отпреж [нар.] — отпред отпрешпа [гя., се.] — откача отпус — вж. отпуст отпуск — вж. отпуст отпускам, отпуспа [гл., несв.

и се.] — освобождавам; ос­вободя; отпращам, отпратя

отпуст [съм/.] — край на цър­ковна служба

отпустя, отпущам [гл., се. и «есе.] — освободя, освобож­давам

отпушен [прил.*] — освободен; опростен

отрада [съм/., от рус.] — радост, утеха

отре [гл., съкр, инф.] — да отрека

отрскомапдувам (се) [гл., несв. и се., от рус.] — представя (се), запознавам (се)

отреша сс [гл., св., от рус.] — лиша се; откажа се; отрека се

отрешеп [прил.,, от рус.] — лишен

127

отрок1 [сам/.] — детеотрок1 [сам/.] — крепостен се­

лянинотръки /иде ми отръки/ [нар.]

— приляга миотссбеп [прил.] — отдалечен;

непритвбренотссбя (сс) [гл., се.] — отда­

леча (се); разтворя (се) отставсн [прил., от рус.} — на­

миращ се в оставка; запасен оттбргла [гл., се., от рус.] —

оттръгна; изтръгна; откъсна отуз бир [сам/., от тур.] — игра

на карти ("тридесет и едно") отхаки /иде ми отхаки/ [нар.]

— пада ми себтцвст [сам/.] — отсянка отчегарсн [прил.*] — изгубен;

окастренотъвпа — вж. отъмпаот>мяа [гл., св.] — оттърва;

отнема; изтръгнаотърсен [прил.*] — пораснал офарда-чапкън [сам/., от

тур.} — гуляйджия; женкар офейкам [гл., се.] — махна се;

скрия себфсреп [прил., от гр.] — чист,

добърофициален [прил.. от лат.] ■

— изходящ от правител­ството; служебен

официапг [сви/., от лат.- рус.] — сервитьор, келнер

официбз [същ., от лат.] — ежедневник, прокарващ пра­вителствената политика

официозен [прал.] — про­карващ правителствената политика, официален

охарактеризирам [гл., св. и несв.] — обрисувам

Ъхкащиц [неизм. ] — охкайки охлебен [прил.} — усмихнат;

зарадванохолничък [прил.] — широк,

свободен; с по-голям раз­мер

охолно [нмр.] — добре; задово­лено

охота [същ.] — желание охотен [прил.] — желаещ охбтник [сам/.] — желаещ, кан­

дидатохтика [същ., от гр.] — бо­

лест туберкулоза охтикалии [прил., пеизм., от

гр. -тур.] — туберкулозен очадЬн [прил.*] — опушен очеваден [прил.] — явен, пра­

вещ впечатлениеочувам (се) [гл., се.] — запазя

(се); отгледам (се); отхраня (се)

очукур — вж. учкурочутя се [гл., св., от рус.] —

намеря се, озова сеогпаф [съм/., от пер. -тур.] ~

сушени плодове; компот от сушени плодове

онтафлък [съм/., от пер.-тур.] — смес от разнообразни су­шени плодове

ошсломя [гл., св., от рус.] — слисам, смая

ощур [съм/.] — произход; по­текло

ощури се [гл., св., безл.] — да се не види, да опустее

ощушепье [същ., от рус.] — усещане, чувство

128

ппавуп — вж. пауннадало [сам/.] — място, къде-

то отсядат пътници; сбори­ще на пастири; самодивско хорище

падишах [същ., от ар,-тур,]— султан

паж [същ., от фр.] — млад аристократ, прислужник на коронована особа

пазаргат/ин/ [сап/.] — липе, отиващо или връщащо се от пазар

пазаргсдеп — вж. пазаргаг/ин/. пазвант/ин/ [същ., от пер,-

тур.] — пазач; нощен пазач пази аптеки [ирил.] — свързан

или отнасящ се до пазвант /ип/

пай [същ., от тур.] — дял, част; участие

пайвапт [същ., от пер.-тур.]— въже за спъване краката на кон

пайтоп — вж. файтонпал [същ., от тур.] — кереми-

деночервен на цвят гълъбпала /пала го палила/ [сьи/.]

— огънпалабуюклйя [прил., неизм.,

от тур.] —- с гъсти, извити мустаци

палавра [същ., от исп.-тур.]— приказка; Шега; измис­лица; заклинание

паламарка [същ., от гр.] — жътварско приспособление

във вид на дървена ръка­вица, извито накрая за зах­ващане на класовете

паланка [същ., от ит.] — градче; голямо село

□аларйя [същ., от рум.] — шапка с широка периферия

палдъм [същ., от тур.] —■ подопашен ремък

паласка [същ., от унг.-тур.]— кожена чанта за патрони

■ пале [съм/.] — куче от дребна порода; кученце

палешки [лрил.] — дяволски;проклет

палеппшк [сам<] — метална част на рало, с която се обръща горният земен слой

палиатйв [с&и/., от ла/л.] —* болкоуспокояващо лекар­ство; решение, което пред­ставлява временен изход от нещо

палйво — горивенматериал, гориво; огниво

паликаре [същ., от гр.] — грък; гръцки войник; младеж

палй-свят [съм;.]?— разбойник палисвйтовец — вж. палй-

святпалйче [същ.] — кибритена

клечкапалма /палмата на първенст­

вото/ [същ., от яат.] — вид тропическо дърво с веч­нозелени листа; палмова клонка като знак за от­личие

палурче [същ.] — съд за ракия с малка вместимост; малък дървен съд с капаче за

9. Речник ... 129

съхраняване на сол, пипер и други

пальбн [същ.] — Наполеон памйдов [прил.] — свързан

или отнасящ се до грозде от сорта “памид”

памнор [същ., от ит} — влак, железница; параход

панагон /на панагон/ [нар., от гр.] — в повече; гор­ница; над предварително уговореното

панакйда [същ., от гр.] — намазана с восък дъска, на която учениците се учат да пишат

па нафора [същ., от гр.] — вид връхна дреха

папгал — вж. пангарпапгар [същ., от ар.] — ма­

сичка до черковния вход за продаване на свещи

пандап [сам/., от фр.] — предмет, еднакъв с друг предмет

пандаи/ус/ [същ., от лат.] — палмоподобно тропическо дърво

папдера [същ., от ит.-гр.] — знаме

панджар [същ., от тур.] — червено цвекло

папдур/ип/ [същ., от гр.] — стражар-християнин в тур­ско време

папдурски [лрил.] — свързан или отнасящ се до папдур /ин/

папсгирйк [същ., от гр.] — похвално слово за светец или заслужил деятел на

църквата; несъобразено, пресилено славословие

панелипйзъм [същ., от фр.]— идея за обединяване на всички гърци и създаване на Велика Гърция

панслинистйчески [прил.] —- свързан или отнасящ се до панелипйзъм

панорама [същ., от гр.] — изглед; околност; сандъче с различни картини, които се разглеждат през опти­чески стъкла

панруси [същ., л«.] — руски привърженици на идеята за въздигане на всичко руско и създаване на Велика Ру­сия

папславйчески [прил.] — свър­зан или отнасящ се до идея­та за въздигане и обеди­няване на всички славяни

панта1 [същ., от и?к.’] — ' безделник, хаймана панта2 [същ., от тур.] — вид

играна картипаптагрюелски [същ., от фр.]

— огромен пантаджилък [същ., от ит,-

тур.] — разбойничество, обирничество

паптаджия[същ., от тур.]—, картонграч

пантахуса [същ., от гр.] — владишко писмо

папуда — вж. полуда паптейзъм [същ., от гр.] —

религиозно-философско учение за единство на бог и природа

130

пантоф [същ., от лат.] — вид домашна обувка

папцйр [гащ., от нем.] — ризница, броня

панча [същ., от пер.-тур.] — лапа на хищно животно

папаз [сан/., от гр.-тур.] — поп, свещеник

папаз-яхнйя [същ., от гр.- тур.] — вид готвено ястие (попска яхния)

папаска [съм/., от гр.]— винен сорт черно грозде; вино от такова грозде

папищаш/ив/ [същ.] — католик' папшцашки [прил.] — като-

лишки, католически паплач [същ.] безредно,

неорганизирано множест­во хора; тълпа

папмашина [съм/., от меле] — машина за мукава и картон

напук [съм/., от пер.-тур,] — вид мека обувка

папукчйя [съм/.] — обущар, изработващ папуци

папунест [прил.] — подпухнал, подут

папуняк [същ.] — вид полска птица; глупак

папурвина [съм/.] — царе- _ вично стъбло

папър [съм/.] — папрат • пара [същ,, от пер.-тур.] —

турска монета с ниска стой­ност, равняваща се на 1/40 от гроша; монета -

парабсл [съм/., от лат.] — вид пистолет

параграф [същ, от гр.] — относително самостойна в, графическо и съдържа­

телно отношение част от текст, обозначена със спе­циален знак

параклис [същ., от гр.] — малка черква; кратка чер­ковна служба

□арализйрам [гл., се. и несв., от гр.-фр.-лат.] — обез- движвам; затормозявам, спирам нечия дейност

паралйя [същ., от рум.] — ниска кръгла маса

парамана [същ., от гр.] — слу­гиня; прислужница; кър­мачка; бавачка на деца; държанка

парапет [прил., от гр.] — незает, свободен

парапет [същ., от ит.] — дървени или метални пе­рила на мост, чардак, стъл­ба и други

параплув [същ.] — параход парастас [същ., от гр.] —

молитва и служба за покой­ник; панахида; приношение за такава служба

пардссю [същ., от фр.] — дълга мъжка връхна дреха за преходните сезони

пардон [немзлг., от фр.] — Простете!; Извинете!

паретис [същ., от гр.] — оставка

парий [същ., от ммд.] — безправно, презряно съ­щество; представител на най-низшата обществена прослойка

паркилаб [същ.] — префект п ар лама [същ., от тур.] —

външен вид; показ

131

пармак [същ., от тур.] — пръчка на ограда, на про­зорец и-други; парапет

пармаклък [същ., от тур.] — ограда от летви; стобор; парапет

пароксизъм [същ., от гр.- лат.] — силен болестен или емоционален пристъп

народ [сам/., от фр.] — запа­зено право на участие

парола [същ., от фр.] — дума или предмет, служещ за разпознаване; бас

пароплав — аж. параплув пароплув — вж. параплув парса [същ., от ит.-тур.] —

сума, събрана от зрителите след музикално или друго улично изпълнение

партаксши [същ., ли.] — преносими вещи; багаж; непотребни вещи

партизанин [сви/., от ит.- фр.] — нелегален участник във въоръжена борба; дея­тел, радетел; партиен член, възползващ се от партията си за лична изгода

партия [същ., от лат.] — хора с общи интереси и цели; представители на обществена прослойка, обединени в политическа организация; откъс от му­зикално произведение, из­пълнявано от един инст­румент или човешки глас

парус \същ.г от рус.] — кораб­но платно

парусйя [същ., от гр.] — по­ръчана и платена литургия

парциален [прил., от лат.~ фр.] — разделен, насечен

парйсам, парйсвам [гл., св. и песе., от гр.] — зарежа, зарязвам; напусна, напускам

парйсаи [прил.*] — напуснат, зарязан; разведен

пас [същ., от фр.] — отказ от участие при поредно раз­даване на карти (при игра на карти); отказ от участие в нещо

пасаж [същ., от фр.] — откъс, част от написан текст или от музикално произведение; ято птици; малка улица

пасажер [същ., от фр.] — пътник

пасажерски [прил.] — път­нически

пасквил [същ., от ит.] — книга или статия, съдър­жаща хули и клевети

пасмина [същ.] — група моше­ници; шайка

пасмо [същ.] — намотана прежда; гранче

пасмурен [прил., от рус.] — навъсен, мрачен

наспал [същ., от гр.] — прах при мелене на брашно във воденица

паст [същ.] — уста; отвор, дупка

пастал [същ., от тур.] — напластени листа (обик­новено тютюневи)

пасталджййка [същ.] — ра­ботничка, която наплас­тява тютюневи листа

пастализйрам [гл., св. и песе.]— редя листа.на пластове

132

настрои [сам/.] — втори баща пастря [гл.,- несв.] — пазя;

пестяпасха [съм/., от евр.] — Велик­

денпасхален [лрмл.] — свързан

или отнасящ се до Велик­ден; великденски

пат [същ., от гр.] — дървено легло; одър

патаксам, патаксвам [гя., се. и несе., от гр.] — умиря се, умирявам се; успокоя се, успокоявам се

патардйя [същ., от тур.] — врява; шум

патасам, патасвам — вж. па­таксам, патаксвам

патент/а/ [същ., от яат.) — документ, даващ право за продажба при платен да­нък; документ за право върху изобретение

патер [съм/., от яат.] — ка­толически свещеник

патерица [същ., от гр.] — владишки жезъл; дървено или метално приспособ­ление за придвижване на хора, които не могат да вървят сами

патерик [същ., от гр.] — вид външна дреха

патетйчески [лрмл.] — при­повдигнат; тържествен-

патими [същ., мн., от гр.] — патила, премеждия

патини — вж. патими паткан [същ.] — плъх патома [същ., от гр.] — под

на стая; пръстен под на стара къща

патос [същ., от гр.] — припов­дигнатост; въодушевеност

патрахйл — вж. епитрахйл патриарх [същ., от гр.] —

глава на самостоятелна православна църква

патрйда [същ., от гр.] — оте­чество, родина

патрйк/а/ [съм/., от гр.] — патриарх

патрикаяа [съм/., от гр.-пер.~ тур.] — патриаршия

патримониалеп [прил., от лат.} — родов, наследствен

патрйций [съм/., от лат.] — аристократ; благородник; големец

патрия [същ., от лат.] — отечество, родина

патрон [съм/., от лат.-фр.] — повелитсл, заповедник; покровител; лице, чието име носи читалище, учи­лище, предприятие и други

патума — вж. патома пафти [същ., мн., от пер.-

тур.] — метални украше­ния с особена форма за женски колан

пахти — вж. пафти пача [съм/., от пер.-тур.] —

разширен край на крачол пачавра [същ., от тур.] —

парцал; жена с леко пове­дение

паче [нар.] — вече, повече пачниче [съм/.] — кошничка,

панерчепачия — вж. пачапаша [същ., от тур.] — висш

турски военачалник; упра­вител на област

133

натам [г/т, яесв.] — патя псвпица [съм/.] — място в

черква, където пеят псал- товете

педант [същ., от гр.] — при- дирчив към подробностите на нещата човек

псдепсам, педепсвам[гл., се. и не се., от гр.] — възпитам, възпитавам; грижа се

пезевенг/ян/ — вж. пезсвснк пезевенк [същ., от пер.-тур.]

— долен, нечестен човек: сводник

пезул/а/ [същ., от гр.] — изградено или вдлъбнато в стена място, използвано като лавица

пей [същ., от тур.] — пред­плата

пеки/й/ [нар.] — много добре пиксемет — вж. пексимет пексимет [същ., от пер.-тур.]

— сухарпекущий [прил.] — загрижен пендар/а/ [същ., от гр.] —

златна монета с голяма стойност

пенджер [същ., от пер.-тур.]— прозорец

пенез [същ., от_ нем.] — дребна стара монета

пепие [същ.] — пеене пенкилер [същ., от англ.] —

лице, което се наема с вся­каква работа; лекарство, ле­куващо всичко

пепяз — вж. пенез пепележка [съм/.] — воде­

нично колело с перки пепелчук [съ и/.] — малки деца пепиниера [сан;., от фр.] —

разсадник; парк в центъра на София

пспйт/а/ [същ., от фр.-исп.]~ черно-бяла или цветна шар­ка на тъкан на квадратчета

пепсин [същ., от гр.] — със­тавка на стомашния сок на човек

пералка [същ.] — бухалка ператник [сън/.] — голям

котелпергамент [същ., от лат.] —

фино обработена животин­ска кожа, предназначена за писане; писан текст на та­кава кожа х

пергйш/ип/ [същ.] — противен старец; дъртак

псрсксндс [съм/., от пер.- тур.] ~~ беден, незначи­телен човек

перйгла [същ.] — въртележка перйпч — вж. пиринч период [сгм|., от гр.] —

сложна синтактична конст­рукция в две части

перипетия [същ., от гр.] — неочакван обрат в съдбата на човек или литературен персонаж

перистйл [същ., от гр.-лат,- фр.] — галерия с колонада; колонада на сграда

перосйя — вж. пиростйя перпслешка [съм/.] — вър-

' тележкапсрпер/а/ [сзи/., от гр.] — ста­

ринна златна или сребърна монета със стойност ^ве­нециански гроша

персона [същ., от лат.] — особа; личност

134

персона грата [о/и лат.] — желано, покровителствано лице (обикновено за дип­ломатически представи­тел)

персона ноп грата [от лат.]— нежелано, обявено за преследване лице

персонал [сам/., от лат.] — хора, свързани с обща дей­ност в предприятие, учреж­дение и други

персонален [ирил.] —.личен, частен

перчап — вж. перчемперчем [сам/., от пер.-тур.]

— дълъг кичур на върха на темето на ниско остригана глава

пестил [същч от ит.-тур.] — предварително сварени и изсушени на ивици сливи

пестуц [същ., от рус.] — възпитател, бавач; ръко­водител

пеступство [саи^, от рус.] — опека, попечителство; ръ­ководство

петак — медна илиникелова монета със стой­ност 2,5 стотинки

петала [същ.] — подкова; орден петало — вж. петала петимен [ярил.] — желаещ,

жадуващпетимйсам, пстимйсвам [гл.,

св. и песе., от г/?.] — желая, жадувам

петйт [същ., от фр.] — вид печатарски шрифт

петиция [същ., от лат.] ~~ групова молба; колективно

/

искане до официалната власт

□етлар [сапу.] — сватбар, кой­то носи петела; заложник, келеш

петлица [сам/.] — копче; про- рез на мъжки ревер

пехливап/ип/ [същ., от пер.- тур.] — борец; як човек

пехливанлък [сап/., от пер.- тур.] — борба; надборване

□ечелник [сьи;.] — печалбар; разбойник, мошеник

печенег [сащ.] — предста­вител на средноазиатско тюркско племе

пеш [същ., от пер.-тур.] — предна долна част на дълга дреха

пешак [сам/.] — придвижващ се пешком; пехотинец

пешак [нар.] — пешком пешкйп — вж. пишкйп пешкир [същ., от пер.-тур.]

— дълга кърпа за изтриване пещемал [сам/., от пер.-тур.]

— голяма кърпа за покри­ване и изтриване

□ещснски [л/шл.] — свързан или отнасящ се до град Ле­ща (Будапеща); будапе­щенски

пещимал — вж. пещемал пещпик [саи/1 т- изпечен в пещ хляб

пещпик [сам/.] — помещение в къща с пещ

пиаца [сьо/., от ит.] — място на площад или улица за престой на автомобил за изчакване на клиенти

пигмей [същ., от гр. ] —

135

извънредно нисък на ръст човек; незначителен човек

пиесстка [същ., от фр.] — мал­ка пиеса; забавна пиеска

пйкет [същ., от фр.] — вид игра на карти

пиклиндолски [лрмл.] —свър­зан или отнасящ се до мест­ност Пиклиндол

пйко [същ.] — вид детска игра пиксемет — пексимет пилаф [същ., от пер.-тур.] —

варено ястие от месо и ориз пйлзиер [същ., от нем.] — вид

светло пиво пилигрйм [същ., от яат.-

ит] — пътуващ богомолец; пътник;странник

пилйпка [същ.] — прашинка пиния [същ., от ит.] — сре­

диземноморско иглолист­но дърво с чадърообразна корона

пинкавя се [гл., яесв.] — бавя се; мотая се

пйпта [сап/.] — малък съд за ракия

пиптйя [съор, от тур.] — .скъперник

пионер [същ., от фр.] — първостроител; служител в инженерни войски

пипиниера — вж. пепиниера пйпка [същ.] — глава, мозък;

разсъдъкпйралка — вж. перална пиргйш/ин/ — вж. пергйшин пирйгла — вж. перйгла пиринч [същ., от пер.-тур.]

— месингпирйнчеп [лрил.] — месингов пирометър [съм/., от гр.-фр.]

— измерителен уред за температури над 400 гра­дуса

пироейя — вж. перустйя пирпирйся [прил.] — червен;

цветенпие [прил., неизм., от тур.]

— мръсенпискун [същ.] — ручило; вър­

бова свиркапискюлийя [прил., неизм., от

тур.] — украсен с пискюли; украсен; видоизменен

пистол/а/ [същ., от ит.] — стара златна монета

питая [гл., несв.] — изпитвам; чувствам

питая се [гл., несв.] — храня се; прехраня се

пйтроп — вж. епйтроп пичлеме [същ., от тур.] —

невъзпитан хлапакпишкйн [прил., неизм., от

тур.] — оправен; способен; отракан '

пишман [прил., неизм., от тур.] ~ недоволен; съ­жаляващ; разочарован

пйща [съм/.] — храна пищсварепис [същ., от рус.]

— храносмиланепшцевод [същ., от рус.] —

хранопроводпията — вж. пиятопи ято [същ., от ит.] — чиния;

блюдо; подносплав [прил.] — светлосин;

русокос и синеокплапак [съм/.] — речен нанос плавен [същ., от нел*.] —

моливплайваз — вж. плавец

136

плакарда [същ., от фр.] — вж. плакат

плакат [съм/., от лат.] - голям лист с кратък печа­тен или ръкописен текст, разлепен на обществени места с агитационна цел; цветна рисунка с кратък текст за агитационни, рек­ламни и други цели

планирам [гл., се. и несв.] — възнамерявам; изработвам план

плата [сам/.] — заплата; зап­лащане

платка [са и/.] — заплата; такса платник — торба; чувал платопйчески [л/шл.] — съ­

ществуващ като идея; нере- ализиращ се практически

плафон [същ., от фр.] — украсен с живопис таван

плачйнда [същ.] — баница плащ [същ.] — наметало плащепица [съм/.] — широко

наметалоплебей [същ., от лат.] —

свободен, но политически безправен гражданин на древния Рим; представител на низша обществена Прос­лойка

плесен [сви/.] — низш пара зитен организъм; мухъл

плсчест [прил.] — плещест; с широки плещи

плешя [гл., несв.] — бърборя, дрънкам; приказвам повече, отколкото е необходимо

плоска [сам/.] — малък плосък съд за ракия

плужек [същ.] — охлюв

плутоп [сам/., от рус.] — залпова стрелба /

плъзйца [сам/.] — долна част на рало, плъзгаща се по земята; плъзгач

плъзна [гл., св.] — тъна. плъст [същ.] — подобна на

тъкан дебела материя плюскам [гл., несв.] — ям плющна [гл., св.] —ударя пляска [същ., от рус.] — вид

танцпоанта [същ., от фр-] — дума4

или израз в литературно произведение, наблягащи върху определена мисъл; момент или край на ли­тературно произведение, изясняващ дадена мисъл или идея

побуня [гл., св.] — подбудя; подтикна

повелителен [прил.] — запо­веден

повеля, повелявам [гл.,св. и несв.] — наредя, нареждам; заповядам, заповядвам

повергпат [прил., от рус.] ■ - отхвърлен

. повереник [сам/.]— довереник повечерис [сам/.] — вечерна

богослужебна молитва повечерка [сам/.] — вечерна

молитваповйвка [сам/.] — пелена; връв повинУя (се) [гл., несв.] —

подчинявам (се)повише [нар.] — повече поводпйк [сам/.] — ремък на

юзда; девер, който води' невестата

поврага [нар.] — По дяволите!

137

повращулки — вж. новръщулки повредя [гл., се.] — навредя повръщулки [съм/., лея.] —

връщане назад при хоро повторна [същ.] — втора съп­

ругаповторни [същ., мн.] — пов­

таряне на стъпка при хоро поганеп [съм#.] — друговерец;

езичник; мръсник погапски [лрмл.] — езич-

нически; нехристиянски; мръснишки

погапщииа [същ.] — безчиние, злодейство

погаткам [гл., се.] — погадая погибаммц [лрмл.*]— загиващ

-поглеж [гл. ф., лов.] — пог­ледни, виж

погов [същ.] — мярка за земя, приблизително декар

погром [същ., от рус.] — нападение срещу групи­ровка по политически, ре­лигиозни, етнически и дру­ги причини; разорение

погълча [гл., се.] — попри­казвам

подадепе [съм#.] — способ­ност, дарба, талант

подадине — вж. подадепе под арки [същ., мн., от рус.]

— подаръци ' подвезка [съм#,] — превръзка подвергпа [гл., се., от рус.]

- — подложа, подхвърля подвижник [съм#.] — радетел;

деец; борец; пустинник, аскет

подвйжвически [лрмл.] — свързан или отнасящ се до подвижник

подвъргна — вж. подвергпа поддаквам [гл., несв., от рус,]

— неколкократно изказвам съгласие, изразено с части­ца да; угоднича; обслужвам

подземелие [същ., от рус.] — зимник, изба

подземница [същ.] — зимник, изба

подзймам [гл., несв.] — задя­вам; подигравам; предиз­виквам

подидаскал [съм#.] —помощ­ник-учител

подирен [крил.] — последен подкрйвям се [гл., несв.] —

кривя се; гримаснича подлесвам се [гл., несв.] —

подпирам се; облягам се;‘ излягам се,

подлипност [същ., от рус.] — истинност; достоверност

подмиел» [гл., се.] — подсетя подмйеца [мар.] — под ръка подница [съм#.] — плосък

глинен съд за печене на хляб

подойнипа [съм#.] —кърмачка; дойна крава или овца

подолец [същ.] — жител на полско село; жител на дол­на махала

подошва [същ., от рус.] -г подметка

подпан [лрмл.*] — под пъхнат подплес [съм#.] — стръмнина;

място със силен наклон подпретнат [прал.*] — за­

претнат; обърнат подпършеп [лрмл.*] — запрет­

нат; обърнатподраспик [съм#.] — свеше-

138

ническа дреха, която се носи под расото

подраспица ~ вж. подрасник подсъдна (се) [гл,( се.] — под­

слоня (се); скрия (се) □одчотрено [/шд.] — наперено подявка [сви/.] — подрасло '

момичепоезд [същ., от рус.] — влак поетизйрам \гл., се. и несв.,

от фр.] — показвам в по- добър, по-приемлив вид, отколкото в действител­ност • :

позасълна (се) [гл., се.] — позатуля (се); позакрия (се)

позиция [същ., от лат.] — войсково разположение; положение; гледище

позор [същ.] — гледка, зре­лище; театър

позорищсп [прил., от ср.] — сценичен, театрален

поизбрйша [гл., св.] — поиз- бърша ► ‘

поймание [съм/.] — поемане на въздух, вдишване; задъх- ване; задушаване

покйтя [гл., се.] — захвърля покров [сам;.] — покривало;

платно за покриване на покойник; покрив

покънвам [гл., яесе.] — отек­вам; чувам се

покъртен [прил.] — развъл­нуван

пол1 [същ.] — вид златна монета •

пол2 [същ., от рус.] — под на помещение

полвяк — вж. половяк□оленсц — вж. полянец

пояепйп — вж. полянйп полспски — вж. поляпски ползоватслен [прил.] — по­

лезен; удобен за ползване полис [същ., от тур.] —

единична затворническа килия; карцер ~ .

политура [същ., от лат,- нел<.] — гладка повърхност; лъскавина; блясък, гланц /

полицмейстер [същ., нем,- рус.] — полицески начал­ник

полйчба [същ.] — съдбовен знак, предзнаменование

повишаване [сам;.] — озло- бяване, опърничавост

полка1 [съм/.] — дреха, рокля полка2 [сащ.] — танц в 2/4 такт;

музика за танц в 2/4 такт половяк [съи#.] — котел, с

вместимост половин ведро (7-8 литра)

пологар [съм/.] — зимна коша­ра за добитък

положим [лемзлс, от рус.]— да пр едположим; да кажем

пол угар — вж. пологар полуимпериал [същ., от рус.]

— златна монета със стой­ност половин наполеон

поляк [съа/.] — пазач на пол­ски имот; пъдар

полянец [съм/.] — жител на полско село

полянйп — вж. поляпец поляпски [лрмл.] — свързан

или отнасящ се до поляпец или полянин

поляшки [прил.] — полски помажа [гл., се.] — благос­

ловя; предоставя права

139

помак [съм/.] — помохаме- данчен българин

помапа [същ., от рум.] — помен; задушница

помаче — умалително от помак

помаклък [същ.] — район с по- машко население; помаци

помещик [същ., от рус.] — руски земевладелец с дво- рянски произход

помймо [нар., от />ус.] — въпреки, против, пряко же­ланието

помиросвам (се) [гл., с<?.] — покръстя (се)

помйчам (се) [гл., несв.] — повлека (се); помъкна (се)

помпиче [сьп/.] — вид цвете; незабравка

поми [същ., от фр.] — блясък, тържественост, великолепие

нопабаткам, попабатквам [гл., св. и лссв.] — пона- луча, поналучвам

понастоящем [нар.] — сега• попахрапам се [гл., се.] —

поизуча се; добия известни познания

пондило [са и/.] — изба, зимни к поношавам [гл., несв.] —

оскърбявам, хуляпонтйрам [гл., св. и несв., от

фр.] — залагам срещу бан­ката (при игра на комар)

попуда [сан/.] — храна или напитка, която се носи при посещение на болен или родилка

понудя' [гл., се.] — занеса ня­кому понуда

понудя2, повуждавам [гл., св.

и несв.] — принудя, принуж­давам

понГохам [гл., се., от рус.]— подуша, помириша _

понятие [същ., от рус.] — идея, мисъл; представа; схващане

попатасам [гл., св., от гр.] — поутихна; поумиря се

попива [гл., се.] — попия; пийна

‘ оопишмапя се [гл.; се.] — стана пишман; ядосам се

ноплак/а/ [същ.],— жалба, оп­лакване

поприще [сам/..] — мярка за дължина, около 200 метра

попръжнй [същ.] — псувня попърджйна [саи/.] — псувня пора [сап/.] — възраст; връст­

ник; време; годинапоразеник [саи/.] — проклет­

ник, злосторникпоразия [същ.] — пакост; зло­

деяние; беляпоразчамавй се [гл., св.] —

поразболея сепоразйвам се [гл., св.] — ма-,

хам сепоревна [гл., се.] — пожелая,

поискам; харесампорекло [са Щ-] — потекло; ро-'

дов коренпорицание [съм/.] — осъждане порт [същ., от лат.] — прис­

танище; град с пристанище портин [лрмл.] — свързан или

отнасящ се до Високата Порта (турското правител­ство)

портмоне [същ., от фр.] — малка чантичка за носене предимно на монети

140

портфсл [е?»щ., от фр.] — малка чантичка за носене на пари и дребни книжа; пост на министър

порфйра [саи/., от гр.] — дълга наметка от скъп тъм- ночервен плат; багреница •

порфйрсн [прил., от гр.] — тъмночервен

посадиик [сам#.] — ръченица, която се играе с приклякване

поссга [нар.] — отсега нататък поседял [крил.*] — побелял;

посивялпосем сега [нар.] — отсега на-

' татъкпосконфузвам (се), паскон-

фузя (се) [гл., несв. и се.] — позасрамвам (се), позас­рамя (се)

пое ланец [същ., от рус.] — пратеник

послободпея [гл., се.] —осво­бодя се от нещо; отдам се на слободия

послужа [гл., се.] — почерпя послушница [сви/.] — наста­

нена в манастир девойка, която се подготвя за мона­хиня

посох ]саи/.] — тояга за под- пиране;патерица

поспсша [гл., се.] — побързам поста — вж. постат постав [с&и/.] — голям дървен

съд за събиране и превоз на грозде; голямо корито под чешма; бъчва

постал [прил.] — слаб, мър­шав; дръглив

посталн [същ., л*//.] — плитки -. обуща

/

посталци — вж. постал ипостат [сйп^.] — ивица от ни­

ва, която жътварите ожън­ват в едната посока

пости ден [прил., от рус.] — срамен, позорен

постник [сг>«/.] — уединен монах, отдаден на пост и молитва; отшелник

посторонен [прил., от рус.] — външен; страничен; чуж­дестранен

пост-скрйптум [същ., от лат.] — добавка в края на писмо

иогеря [съм/.] — въоръжена група преследвачи

потйр [сап/., от гр.] — метал­на чаша за причастие

потоп [саи/.] — таван потреба [саи/.] — употреба;

нужда, необходимост потребйсам, потребйсвам

[гл., св. и несв.] — употребя, употребявам

потребния [същ.] — потреба, вещ; необходимост, нужда

потруфя се [гл., се.] — нагиздя се; пременя се

потури [същ., мл.] — дълги дънести гащи

потурпак [същ.] — потурчен християнин

потурпяк — вж. потурнак пофта — вж. похта похлуппи [същ., мн.] — дър­

вен съд с похлупак; дървен съд за сол и пипер

похта [саа/.] — желание; го­товност: апетит

почамам [гл., св.] — пободе- дувам

141

почевам, почена [гл., несв. и се.] — започвам, започна

почсчуйний [прил., от рус.]— свързан или отнасящ се до болестта хемороиди

'(маясъл)почто — вж. пбщо почугуркам [гл., се.] — потека пот [същ., от рум.] — кърпа погцо [нар.] — защо то; след

катопотника [сам/.] — трудно

преодолимо желание да се хапне или пийне нещо; поревка

п ой та [съм/.] — кошара за дребен добитък

правина [съд/.] — правда, справедливост

праз [саиу.] — нескопен овен пракса [същ., от гр.] — опит­

ност; обиграност; умение праксам [гл., несв., от гр.] —

подготвям, усъвършен­ствам

праксап [лрпл. *] — подгот­вен; опитен; обигран

практика [същ., от гр.] — прилагане на дело на при­добити теоретични поз­нания

праматар/ин/ [с«ц/., от гр.] — търговец на манифактура и галантерия

пранга [същ., от ит.'-тур.] — халка; верига; окови

прангаджия [същ., от тур.]— затворник

прангйшин — вж. псргйш/ин/ прапорец — вж. пряпорец прахан [същ.] — леснозапа­

лимо вещество, добивано от вид дървесна гъба

прашам [гл., несв.] — питам пребеся [гл., се.] — обеся на­

бързопребъдвам, пребъдва [гл.,

несв. и ся.] — прекарвам, прекарам; живея

иревезло [същ.] — извита ме­тална или дървена дръжка на котел, кошница и други

превизло — вж. превезло превйвка [съи^.] — връв за на­

воипревруча (се) [гл., св.] — пре­

дам (се); посветя (се) преден [крил.] — почитан,

уважаван; личен, известен прсдйрвам [гл., несв.] — сле­

дя, търсяпредирка [същ.] — разслед­

ванепредосторожев [прил., от

рус.] — предпазлив предосмотрйтелен [крил., от

. рус.] — предпазен, предо­хранителен; предвидлив, съобразителен

прсдпотопен [лрил.] — стар, отдавнашен

предрезпувам [гл., несв.] — пресилвам, преграквам

представя се [гл., се.] —' почина, умра

предтеча [сам/.] — предвест­ник; пръв деец

прсдумпица [с&и/.] — пра­теници на момък до де­войка, която трябва да бъде уговорена за годеж; годежарка

142

предусмотрйтелсн — вж. пре- досмотрйтслен

предя1 [сан/.] — скут □редя2 [съм/.] — преднина □редя [«ар.] — отпред прежде [нар.] — преди; по-

рано; преди това прежен [лрил.] — предишен президент [съм/., от лап.] —

държавен глава на страна с републиканско устройство; ръководител, управител

президйрам [гл., св. и несв., от фр.] — влияя; оказвам решаващо влияние

□резръчник [съм/.] — дълга кърпа

презумпция [същ., от лат.] — приемане на нещо за ис­тина, преди то да се е осъ­ществило

прейда [гл., се.] — премина; оздравея

преизподен [прил.] — адски; пъклен

прекарам се [гл., се.] — пред­ставя се; покажа се

прекоросам, прекоросвам [гл., св. и несв.] — измисля, измислям прякор; нарека, наричам с прякор

прелюдия [съ«/., от лат.] — увод, встъпление, музикал­но произведение

премеждлйв [прил.] — неп­редпазлив

премяна [същ.] — смяна прение [същ., от рус.] — спор;

разправияпренимавам [гл., несв., от

рус.] — вземам участие; участвам

пренос [съд/.] — момент в литургията, в който све­щеникът пренася чашата и дискоса през църквата

прснсеса [съи/., от фр.] — принцеса

препележка [съм/.] — върте­лежка; пумпал

преценявам [гл., несв.] — препъвам

преперйца [съм/.] — птица пъдпъдък

преподобен [прил.] — епитет на светец с по-нисък ранг

преподобие [съи/.] — обръ­щение към висш духовник; архимандрит

препородйтел [съо/.] — водач; духовен наставник

препущец [неизм.] — пре­пускайки

прерогатив [същ., от лат.] — преимущество, предим­ство, изключително право, привилегия

преса [същ., от фр.] — ежед­невен (периодичен)печат

прескундя (се), прескундям (сс) [гл., св. и несв.] — пре­метна (се), премятам (^се); претърколя (се), претърка- лям (се)

преслап [съи/.] — седловина . прсслушанис [същ.] — непод­

чинениепрссол [съм/.] — вж. прясол просто [същ., отит.] — бързо

темпопретендирам [гл., св. и несв.,

от лат.-нем.] — настоя­вам; искам

претензия — вж. претенция

143

претенциозен [прил.] — кап­ризен; придирчив

претенция [същ., от лат.- нелс] — настояване; искане

нреткповенис [сам/.] —- зат­руднение, спънка, пречка

преториапец [същ., от лат.]— лице, охраняващо пъл- ководец в древния Рим; наемник

претръшкам (се) [гл., се.] — настоя

прстъклясе [гл., се.) — появя се, привидя се

префа [същ., от фр.] — вид игра на карти

префект [с®и/., от лат.] — управител на префектура; висш правителствен чи­новник в департамент, про­винция, окръг

преферанс [същ., от фр.] — вид игра на карти с трима участници

прсфунял [прил.*] — прем­ръзнал

прецедент [същ., от лат.] — предишна постъпка, слу­чай, служещ за пример или оправдание за нови такива случаи •

прещенье [съд/.] — забрана прибйтие [съм/., от рус.] —

пристигане, идване привежа [гл., се.] — привържа, ■

завържапривилегии [същ., от лат.]

— изключително право; предимство

привилегирован [прил.*] — ползващ права или пре­димства

цривйра (ми) [гл., безл., несв.]— приляга (ми), иде (ми) отръки

приводя, привождам [гл., св. и несв.] — приведа, при­веждам; доведа, довеждам; сведа, свеждам

привязапост [същ., от рус.] — преданост, привързаност

приглашение [същ., от рус.]— покана, повикване

при говор [същ., от рус,] — присъда; решение

при да [гл., се.] — дойда прием [същ., от рус.] — начин

на постъпване, похватпризйрам [гл., се. и несв.] —

следя, наблюдавампризма [съм/., от гр.] —

прозрачно тяло със спе­циална форма, използвано за рахлагане на светлинния спектър

приказ [същ., от рус.] — заповед

приказание [сьи/., от рус.]~ нареждане

прйказница [съм/.] — при­казка; клюка

прикасавам се [гл., несв.] — ' докосвам се; допирам се приклад [същ., от рус.] —

дървена част на пушка прйкор [с® и/.] —прякор; проз­

вищеприложпик [същ.] — дарител прилука [с®и/.] — удобен слу­

чай; случка, приключениепри лучи се [гл., се.] — случи се примар/ип/ [същ., от рум.] —

градски първенец, кмет; големец

144

примарство [съм/.] — първен­ство; големство

применение [съм/., от РК-] — прилагане,приложение

применявам [гл., несв., от рус.] — прилагам

примерджа сс [гл., се.] — провидя се

примечанис [същ., от рус.] — отбелязване;забележка

примикюр [същ., от лат.] — средновековна сановничес- ка титла във Византия и България

припевблен [прил.] — нещастен принимавам — вж. препимавам принцип [същ., от лат.] —

убеждение; определящо на­чало

приобретевие [същ.] — при­добивка

приобрегя [гл., се.] — придобия прйплсс /на прйплес/ [лар.] —

шеговитоприплескунание [сан/.] - по­

дигравка; присмех припознавам, припозная [гл.,

несв. и се.] — признавам, призная; приемам, приема

прйпор [съм/.] — стръмнина прйпрат [прил.] — бърз, прип­

рянпрйпърт — вж. прйпрат присаждам [гл., несв.] — вак­

синирампрйссп [прил.] — вечен присламча се, присламчвам

, се [гл., св. и несв.] — при­съединя се, присъединявам се; примъкна се, примък­вам се

■ прислан [лрмл.*] — препасан

приспопаметен [прил.] — незабравим

приставам, пристана [гл., несв. и се.] — съгласявам се, съглася се; скланям, склоня

пристаям [гл., св.] — съглася се, склоня

пристоя, пристоявам [гл., св. и «есе.] — помогна, помагам

притсзапис [същ., от рус.] — искане, претенция

притома [същ., от рус.] — от­падналост, безсилие, отма­ла

притбн [същ., от рус.] — вер­теп; свърталище

иричастен [прил., от рус.] — имащ отношение към нещо

причастие [съм/.] — вино и просфора, чрез които хрис­тияните се причестяват

при частник [съм/.] — богомо­лец, който приема причас­тие

причастявам [гл., несв.] — давам причастие

причастявам се [гл., несв.] — приемам причастие

при1цнппат[лрил.*] — прис­тегнат

провеждам, проводя [гл., несв. и се.] — изпращам, изпратя

провала [съм/.] — пропаст провидепие [сам/.] — свръх­

естествено начало за рели­гиозното съзнание; бог

провизии [съм/., от лат.] — хранителен продукт, храна

провиздрен [прил., от лат.]— временен; предполагаем "

10. Речник... 145

провинция [същ., отлат.]-■ административна тери­

ториална единица; терито­рията на страната извън столицата

проводя [гл.. сй.]— изпратя провокаторски [прил.] — по­

дъл; мръснишкипровокирам [гл., св. и несв.,

от лат.-фр} — подтиквам; подстрекавам

прогимка [същ., от гр.] — закуска

проглашепис [същ.] — известие прогонен [прил., от рус.] —

пътен; командировъчен програма [същ., от гр.] —

план, предначертание прогрес [същ., от лат.] —

напредък; развитие прозебанье — вж. прозябапье прозодия [същ., от ар.] —

правила за стихотворство ■ проект [същ., от лат.] —

детайлно разработен план; намерение

прозябапье [съм/.] — живо- . туване, бездеен живот; ве-

. гетиранепроказа1 [съм/.] — вид кожна

болест; зла, отвратителна жена

проказа* [същ., от рус.] — лудория

проказпичсство [същ., от рус.] — лудуване

прокламацип [съм/., от лат.] — печатен или ръкописен лист с бунтовно съдър­жание

прокламирам [гл., св. и несв.,

от лат.~нем.] — обявявам, - обнародвам тържествено

прокобеспик [същ.] — про- рицател, прокобител

прокопсапик [съм/.] — нехра­нимайко; безделник

прокопсам, прокопсвам [гл., св. и несв., от гр.] — при­добия, придобивам; преус­пея, преуспявам; домогна се, домогвам се

прокопейя [съм/.] — благо­получие, успех; придобивка

прокопцам, прокоицвам — вж. прокопсам* прокоп- свам .

промах [същ., от рус.] — несполучлив изстрел, неу- лучване при стрелба; нес­полука, неуспех

прокудел [ирмл.*] — изпъден, изгонен

прокудя, прокуждам [гл., св. и несв.] — пропъдя, про­пъждам

пролетарий [същ., от лат.] — работник;бедняк

проломотя [гл., се.] — про­мърморя; проговоря

промемория [същ., от лат.- рус.] — паметна бележка;

“книга за записване на тър­говски операции; писмено дипломатическо изложе­ние по някои въпроси

промиелйтсл [съм/.] — бог ' промисъл [съм/.] — прови­

дениепропаганда [същ., от лат.] —

публично разясняване чрез печатни и други материали

146

и средства на идея, учение; политика

пропаганди ст [същ.] — разпро­странител на идея, учение

пропадйсам, пропадйсвам [гл., св. и «есе.] — пропадна, пропадам

пропада /лъжеше на пропада/ [същ.] — крайност; смърт; висока степен

пропелер [същ., от лат.] — самолетна перка

пропорция [същ., от лат.] — съотношение или съраз­мерност на съставки

пропухам [гл., се.] — про­пилея —

пророк [съм/.] — лице, гово­рещо от името на бога

пророчество [съм/.] — пред­сказание

просба [сам/., от рус.] —молба просвара — вж. просфора просенйк [същ.] — царевичен

хляб; хляб от просо просйпец [същ.] — старинно

име на месец януари проскомйдйсвам [гл., несв.,

от гр.] — вземам просфора по време на богослужение

проскомйдия [същ., от гр.] — част от църковната служба; място в черквата, където се оставят даренията

просодия — вж. прозелия просоп [същ., от гр.] — кърпа

за изтриваненросорник — вж. просфорпик простини [същ.] — прошка простйтслен1 [крил.] — изви­

нителен

простйтслен1 [крил.] — про­щален

просфора [същ., от гр.] — малко хлебче за нуждите на богослужението

просфорпик [същ.] — дървен печат с изобразен на него кръст за отпечатване на просфори

прося [гл., несв.] — моля, искам; търся

прогагопйст [същ,, отгр.] — главно действащо лице

протевоп [същ., от гр,] — главен управител

протеже [същ., от фр.] <— покровителствано лице

□ротсстапец — вж. протсс- тапт/ип/

протестапт/иц/ [същ,, от лат.- нем.] — християнин, изпо­вядващ протестантството

протестирам [гл., св. и несв., от лат.-фр.-пем.] — из­разявам несъгласие

протсстовам — вж. протести­рам

протовестиар/ий/ [същ., от гр.-лат.} — длъжност на висш царедворец; съкро­вищни к; хазнатар

протогер [същ., от гр.] — гла­шатай

протокелио/т/ [същ., от гр.] — длъжност на висш царе­дворец

протокол [същ., от гр.] — подробни и точни записки

.по коментиран въпрос; писмен документ по кон­кретен повод

147

нротомайсгор [същ.] — пър- вомайстор

протопотарий [същ., от гр.- лат.] — длъжност на висш царедворец

протопбп [същ., от гр.] — главен свещеник

протоссваст [същ., от гр.] — длъжност на висш царед­ворец

протосингел [същ., от гр.] — митрополитски помощник

протоспатарий [същ., от гр.] — началник на дворцовата стража

протостратор [съм/., от гр.] — главен военачалник

прототип [същ., от гр.] — първообраз

профил [същ., от ит.] — изглед отстрани; разрез

прохандакбсам се [гл., се., от гр.] — потъна; продъня се; изчезна

проходящ [лрал.‘]- минаващ процедура [съд/., от лат.] — -

установена последовател­ност на действия при осъ­ществяване на нещо

процесиопалеп [прил.] — свър­зан или отнасящ се до про­цесия

процесия [сей/., от лат.] — шествие

прошепне [сън/., от рус.] — молба, заявление

прошлост [същ., от рус.] — минало

и руж а [гл., несв.] — протягам; простирам

прусиапски [лрил.] — пруски, германски

пруст [същ.] — открито поме­щение в къща; коридор

пръждома [нар.] — по дяво­лите

пръждосам, пръждосвам [гл., св. и несв.] — махам, мах­вам; прокълна, проклинам

пръквам (се), пръкна (се) [гл., несв. и се.] — раждам (се), родя (се); явявам (се), явя (се)

прябош [нар.] — на бос крак прйбуш — вж. прябош прянос — вж. пренос прйпорец [същ.] — знаме прясол [същ.] — кисело зеле; - силно подсолен воден раз­

твор; саламурапсалм [същ., от гр.] — църков­

но песнопение от псалтира псалом — вж. псалм псалт [същ., от гр.] — чер­

ковен певецпсалтйк/ия/ [същ., от гр.] —

книга с черковни песни и ноти

псалтир [същ., от гр.] — библейска книга с псалми

психиатър [същ., от гр.] — лекар, специалист по пси­хически болести

психически [прил.] — душе­вен; умствен

психологически [прил.] — свързан с изображение на вътрешния свят на герои-

. тепуговица [същ., от рус.] —

копчепукал1 [същ.] — пръстен съд

за вино, ракия и другипукал2 [същ.] — бухал

148

пукал3 (съм/.] — див мак пукал4 [саи/.] — невежа; глупак пукало [с®и/.] — топ; огне­

стрелно оръжиепукница [съм/.] — алкохолна

напитка; пияница; смърт пуканица [саи/.] — пуканка пупгйя [сън/., от гр.] — ко­

жена кесия за пари или дру­ги принадлежности (тю­тюн, кремък, прахан...)

пунически [прил., от лат.] — ожесточен; продължителен

пункт [същ., от лат.-нем.] — местопрсдназначение; па­раграф, точка в правилник, закон, споразумение, дого­вор

пупал [саи^.] — барутпусат [съм/., от тур.] —

оръжиепусйя [същ., от тур.] —

засада; позицияпусола — вж. пусула пустал — вж. постал пустйняк [същ.] — пустинник;

отшелникпустословеп [лрмл.] — праз-

нословен, празнодуменпусула1 [същ., от ит.-тур.]

— бележка, запискапусула2 [с&и/., от ит.-тур.]

— компас; далекоглед; ле­карска слушалка

пусулка — умалително от пусула'

пушкало [съм/.] — топ; арти­лерийско оръдие

пушкарйя [сап/.] — затвор пушкам, пушна [гл., песе, и

се.] — стрелям; убивам, убия

пъкъл [съи/.] — ад, преизподня пълпейшин [прил.] — най-

пъленпълчйща [същ., мн.] — мно­

жества от хора и животни пършйв [прил.] — покрит с

лишеи; неугледен; жалък пъси [прил.] — кучи, кучешки

ррабош [съм/.] — специална

пръчка или дъсчица за от­белязване на сметки

рабуш — вж. рабошраван [съм#., от пер.-тур.] —

бавен конски ходраван [нар., от пер.-тур.] —

бавноради [лредл.] — заради, за радикален [прил., от лат.] —

основен, коренен; краен разакйя — вж. рсзекйя разббй [същ.] — тъкачен стан развсдчик [с&ц/., от рус.] —

разузнавачразнежа, развезвам [гл., св. и

несв.] — развържа, развър­звам

развезка [сги/., от рус.] — развръзка

развредя (се) [гл., се.] — възбудя (се); възобновя (се)

разгагая [гл., са.] — разгадая, отгатна

разговарящиц [иеизм.] — раз­говаряйки

149

разговявка [сам/.] — ядене на месо след приключване на постите

разгулен [прил.] — развратен• раздел [с&м#.] — простор, ши­

рота; свободараздража, раздражанам [зл.,

св. и и есе.] — раздразня, раздразвам; разсърдя, раз- сърдвам

разкахъря (се) [гл., се.] — разтревожа (се)

разкиркетен [прил.*] — раз­крачен; разкривен; разне­битен

разковниче [същ.] — мити­ческо растение, на което се приписва магическа сила; щастие; отговор

разлъчен [лрил.*] — разделен разобличим (се) [гл., се.] —

разсъбличам (се)разплуха [сам/.] — разруха,

упадъкразпна [гл., се.] — разпъна разиопържам се [гл., се.] —

разпсувам серазпоряжение [същ., от рус.]

— разпорежданеразпус [същ.] — отпуск, вакан­

ция; разводразрънчен [прил.*] — раз-

скимтянразтег [сам/.] — разстояние

между опънати встрани ръце

разтерзание [същ., от рус.} — разкъсване

разтрог/а/ [същ.] — пролука, цепнатина, отвор

разтруг/а/ — вж. разтрог/а/ разумен, разумянам [гл., св.

и несв.] — разбера, разби­рам

разхарахоря се [гл., се.] — разпусна се; разпигцовя се

разхлихтян [прил.*] — запъхтян разход [сап/.] — разходка рай [сгм/.] — поклонение ракаджйя — вж. ракиджйя ракам [същ., от ар.-тур.] —

смятане, броене ракиджйя [същ., от тур.] —

производител или про­давач на ракия; встрастен пияч на ракия

ракурс [същ., от фр.] — гледна точка

размазан [същ., от ар.-тур.] — мохамед ански пост; глад, гладуване

рамцс [сг щ.] — рамо, раменце рапдеву [същ., от фр.] —

любовна срещарапйра [сам/., от фр.-нем.] —

фехтовално оръжие с остър връх, подобно на сабя

ранен [сам/.] — ряпа рапорт [същ., от фр.] —

донесение в устна или пис­мена форма; доклад

рапортйрам [гл., св. и несв., от фр.-нем.] ~ донасям, докладвам

рансод [сам/', от гр.-фр.] — странстващ изпълнител на епически творби в древна

' Гърция рат [сап/.] — война; войска ратен [прил.] — боен; военен ратник [са«/.]~ боец, войник;

въстаникрахат [същ., от ар.-тур.] —

спокойствие, безгрижие

150

рахат [прил., неизм.. от ар.- тур.] ~~ спокоен, безгрижен

рахат [нар., от ар.-тур.] — спокойно, безгрижно; лесно

рахатсц — умалително от рахат1

рахат-локум [саи^., от ар.- тур.] — вид локум

рахатлък [сам/., от тур.] — спокойствие, безгрижие

рахмст [е»и/., от ар. -шу/к] — задгробно блаженство

рахмстлйя [прил., неизм., от ар.-тур.] — покоен; блажен

рача [гл., несв.] — искам, желая рая [същ.^ от ар.-тур.] —

немохамеданско населе­ние; поробен народ

рва [гл., несв., от рус.] — късам, ръфам

рва се [гл., несв., от рус.] — дърпам се, тегля се; стремя се

ребскип [прил.] — еврейски ребята [са и/., мн., от рус.] —

момчетаревскип — вж. ребскип ревизирам [гл., св. и несв., от

лат.-фр.] — проверявам; контролирам

рсвйзия [същ., от лат.] — проверка на дейност, сто­ки, счетоводни документи и други

ревне (ми)се [гл., безл., несв.] ~ иска ми се; нрави ми се

ревностен [лрил.] — стара­телен. активен; встрастен

рсволюциопарсн — вж. рево­люционен

регйпя (сам/., от лат.] — кралица; владетелка

регистър [сан/., от лат.] — канцеларска книга с вхо­дящи и изходящи номера на документи; списък с определени сведения

регламепт [същ., от фр.-рус.]— правилник; установен ред

редактор [същ., от лат.-фр.]— организатор на печатно издание; лице, което под­готвя ръкопис за печат

редакция [сан/., от лат.-фр.]— подготвяне на текста за печатане; вариант на текст; колектив от работещи в да­дено издание; помещение

редйф [сам;., от ар.-тур.] — запасняк от турската войс­ка; опълченец

редут [саг^., от ит.-фр.] — окоп;укрепление

рсзскйя [саи/., от ар.-тур.] — вид грозде

резерв/а/ [същ., от лат. -фр.]— запас; запазена част от нещо за по-сетнешно полз­ване

резиденция [сам/., от лат.] — място за постоянно или временно пребиваване на монарси или висши дър-' жавници

резил [същ.. от ар.-тур.] — срам; посмешище

резилянк [същ., от тур.] — посрамване

резня [същ.] — резба резолюция [същ., от лат.] —

писмено решение за пред­варително обсъден въпрос; кратко изложено стано-

151

ви гце на ръководител върху документ

резон [същ., фр.] — право; ос­нование; смисъл; аргумент

резоньор [същ., от фр.] — празнодумен човек

реклама [същ., от лат.] — съвкупност от действия за създаване на широка из­вестност на нещо; обява, афиш, проспект

рекогносцнровка [същ., от лат.] — разузнаване; про­учване’

рекомандация — вж. рекомен- дация

рекомандувам — вж. рекомен- дувам

рекомендация [същ., от фр.]— препоръка

рекомендовам — вж. реко- мендувам

рекомендувам [гл., св. и несв., от фр.] —препоръчвам

ректификация [същ., от лат.]— уточнение, корекция

релативност [същ., от лат.-— относителност

релация [същ., от. лат.-нем.]— отношение; връзка

религия [същ., от лат.] —форма на обществено съз­нание, основаваща се на вя­рата в наличието на свръх­естествени сили; вероиз­поведание

реликва [същ., от лат.] — строго съхраняван и почи­тан предмет; мощи

ремарка [същ., от фр.-рус.] — авторово пояснение към

текста на пиеса или сцена- . рий; бележка

реминисценция [същ., от лат.] — неясен, фрагмен- тарен спомен; включване в литературно произведение на идея, образ, стих, сре­щани у друг автор

ренде [същ., от пер.-тур.] — дърводелски инструмент за оглаждане на дърво

ренегат [същ., от лат.] — отстъпник

ренегйране [същ.]— отстъпване репарационсц [срил., от . лат.] — предназначен за

обезщетениерепертоар [същ., от фр.] —

списък от заглавия на пие­си, оперети, опери и други, които се играят или изпъл­няват през сезона в един театър

репетиция [същ., от лат.] — многократно повтарящо се изпълнение на пиеса, опе­рета, балет и други като подготовка за представле­ние пред публика

република [същ., от лат.] — форма на държавно управ­ление, начело с изборен орган; страна с такова уп­равление

репутация [същ., от лат.] -- установено мнение за даде­но лице; добро име

ресй — множествено число от расо

ресим [същ., от ар.-тур.] — данък върху наследство

152

рсскрйпт [същ., от лат.] — императорско решение по въпрос, който има силата на закон

респект [същ., от фр.] — ува­жение, почит; страх, боязън,

ресторация [съм/., от лат.- ' фр.] — гостилница, рес­

торантреторад [същ., от рум.} — от­

ходно място; нуждник, кло­зет

реторадеп [я/>ил.} — отходен; клозетен

ретроградйст [сви/., от лат.]— тесногръд, назадничав човек

ретроградност [сам/.] — назад- ничавост;закостенялост

ретроспективен [прил., от лат.] — представящ, раз­глеждащ миналото

рефлексия [същ., от лат.] — отзвук; отражение; размисъл

рефлектирам [гл., св. и несв., от лат.-нем.] — отразя­вам; реагирам по опреде­лен начин

реформа [същ., от лат.] — преобразование; преуст­ройство

реформатор [същ., от лат.]— преобразувател; деец на реформа

реформирам [гл., св. и несв., от лат.] — преобразявам; променям

рефузасвам [гл., несв., от рум.] — отхвърлям, под­ритвам

ривце [сг>«/.] — наниз от мо­нети или мъниста

рик [същ.] — животински рев рйкам [гл., несв.] — викам,

реварис [същ.] — хищно животно

от рода на коткитеритла [съи^.] —дървено прис­

пособление за увеличаване на обема на кола с живо­тинска тяга

риторика [сън/., от гр.] — ораторско изкуство

рицарски [прил.] — доблес- тен; смел; кавалерски

робсртколежки [прил.] — свързан или отнасящ се до Роберт колеж

робош — вж. рабош робуш — вж. рабош рогач [сам/.] — еленрбжа [същ., от рус.] — израз

на лицето, рожков [сам;.] — средизем­

номорски плод със сладни1 кав вкус и роговидна фор­ма

розбив — вж. ростбив .. рокам — вж. ракам ' роков [прил.] — съдбовен; ги­

беленромеи [прил.] — зачервен, ру­

менромоня [гл., несв.] — говоря;

издавам приятен еднооб­разен шум

ромъпс — вж. ромъпя рипам се, роппа сс [гл., несв. и

св.] — сопвам се, сопна серотонд/а/ [същ. от лат.] —

сграда с кръгла архитек­тура; връхна женска дреха, подобна на плащ

руб [същ., от ар.-тур.] —

153

монета със стойност I /4 от гроша; мярка за дължина, равна на 1/8 от аршина

руба [същ., от ит.-тур.] — облекло, дреха; чеиз, мо­мини дарове

рубашка [същ., от рус.] — дъл­га до под кръста риза* пре­пасана с шнур или колан

рубе [съЩ;, от ар.-тур.] — златна монета с малка стой­ност

рубййка — умалително от рубйя

рубйя [същ., от ар.-тур.] златна монета с малка стойност

рубла [съм/., от /гус.] — руска парична единица

РУД [лрмл.] — къдрав, мек (за вълна)

рудбс [съм/., от ар.-тур.] — чин, степен; знак за отли­чие, орден

рудина [сам;.] планинско цвете; горска поляна

руен [съм;.] — старо име на месец септември

руо — вж. рухо руп — вж. руб рупалапсц [съм/.] — жител на

областта Рупчос в Родопите рупалански [лрмл.] — свързан

или отнасящ се до област­та Рупчос в Родопите; руп- чански

русаля [сам/.] — неделята след Спасовден; Русалска неделя

русап— вж. хоросан

русло [съм/., от рус.] — речно корито

русчушки [л/шл.] — свързан или отнасящ се до град Русчук (Русе); русенски

рутина [същ., от фр.] —опит; обиграност; съблюдаване, на остарели житейски нор­ми; закостенялостч

рутипйрап [прил*] — опитен; обигран;закоравял

рухо [същ.] —- дреха, облекло руча [гл., несв.] — тека, струя ручам [гл., несв.] — ям; храня

серучйло [съм/.] — пискун на

гайда; гайдуница •*ручок [съм/.] — втора преди-

обедна или следобедна закуска; времето, по което се прави такава закуска

ръдам [гл., несв.] — ридая, плача ч

ръдпсвам — вж. ръдам ръкй-сапун [съм/., от тур.] —

фабричен сапунръла [сън/., от рум.] — дъс­

чица за изравняване на зър­ното в препълнена крина

рът1 — вж. хрътрът1 [съм/.] — възвишение;

хълмрътлйпа [съм/.] — невисоко . възвишениеръчанйк — вж. ръченик ръченик [същ.] — голяма

кърпа за забраждане ръшкам, рънша [гл., несв.,

се.] — обикалям, обиколя; навъртам се, навъртя се

154

ссаадсглсн [нар., от ар.-тур.]

— със здраве, с щастие саат — вж. сахат сабахлаип,— вж. сабахлсин сабахлсин [нар., от ар. -тур.]

— днес сутринта; утре сут­ринта

, сабахлем — вж. сабахлешг сабахлсп — вж. сабахлсин саван [съм/., от гр.] — платно

за покриване на покойник; покров __

сага [същ., от сканд.] — скан­динавска легенда; легенда, сказание

сагмал [сьн/.] — дойни овце сагмалджйя [съи/.] — овчар на

овце, които се доятса де [нар., от пир.-тур} —

. самосадразам/ип/ [с&и/., от ар.-

тур.] — пръв министър в султанска Турция; велик везир

садразйм — вж. сардразам/ин/ са ду кей [същ., от евр.\ —

висш еврейски духовник сажсп [същ., от рус.] — руска

мярка за дължина, рав­няваща сс на 9 аршина; куп дърва (около 4 кубически метра)

сайбийка [същ., от ар.-тур.]— стопанка, собственичка; господарка

сайбйи [същ., от ар.-тур.] — стопанин, собственик; гос­подар

сайван/а/— вж. сайвант сайвант [са 14.] — навес; суши-

насайдйсам, сайдйсвам [гл.,

несв. и се., от тур.] — почета, почитам; уважа, уважавам

сайтарджйя — вж. сойтар- джйя

сака [сви/., от ар.-тур.] — голям съд за носене на вода

сакам [гл., несв.] - - искам сакатлък [същ., от тур.] —

грешка, злодеяние, обърк­ване; злощастен случай

саклет [съм/., от ар.-тур.] — мъка, страдание; душевно неспокойствие

сакрамснто [същ., от яат.] — проклятие;клетва

саксофонен [лрия.] — свързан или отнасящ се до музи­кален инструмент саксофон

сакъз [същ., от тур.] —дъвка сакълдйсам се, сакълдйсвам сс

[гл., се. и несв., от тур.] — притесня се, притеснявам се

сакън [медж., от тур.] — Не, недей!; Не бива!

сал — вж. салтсал а в ат [същ., от ар. -тур.] —

глъч, шумсаладйсвам — вж. салай-

дйсвамсалайдисвам [гл., несв., от

тур.] — троп ос вамсалати [същ., ат тур.] —

временна дъсчена барака; навес

салкъм [същ., от тур.] — акация

155

салмйсвам — вж. сал му вам сал му вам [гл., иссв.] — правя

бели; пакостясалплък — вж. сандък салт [нар., от тур.] — само салтамарка [същ., от ит.-

тур.] - къса, подплатена с кожи горна дреха

салтанат [същ., от ар.-тур.] —достолепие; разкош

салтанатлйя [прил., неизм., от ар.-тур.] — достолепен; изискано облечен

салтанатлйя [нар., от ар.- тур.] — достолепно; изис­кано

салют [сан/., от лат.-фр.] — поздрав; топовен гърмеж

самарянин [сан/.] — лице от областта Самария в Палес­тина; член на дружество за подпомагане на болни; милосърден човек

самка [същ., от рус.] — жен­ско животно

самодива [сън/.] — митическо женско същество; само- вила; дива

самоотвержепие [съм/,, от рус.] — самоотверженост; жертвоготовност

самосци [същ., мм.] — жители на остров Самос

самотак [същ.] — самотник самсар/ин/[съм/., от ар.-тур.]

— търговски посредниксамум [същ., от ар.] — горещ

пустинен вятърсамун [същ., от гр.-тур.] —

хляб с кръгла форма; изпе­чен хляб

. самур [същ., от пер.-тур.] —

животно със скъпа кожа; кожа от такова животно

сандардйсам, сандардйснам— вж. съндардйсам, съп- дардйсвам

санджак [същ., от тур.] — административен окръг

санки/м/ [нар., от тур.] — впрочем, така да се каже, дето ще рече

сантиментален [прил., от ФрА — чувствителен

сантур/а/ [същ., от тур.] — вид струнен музикален инструмент

сап [съм/., от тур.] — дръжка на сечиво

сапикас [същ., от гр.] — срам, свян; благоприличие

сапикасам, сапикасвам [гл., св. и несв., от гр.] — за­бележа, забелязвам; усетя, усещам

санлък [съм/., от тур.] — купа слама

сапожник [същ., от рус.] — ботушар .

саиор — вж. сапьорсапунка [съм/.] — сапунена вода сапьор [същ., от фр.] —

военнослужещ в инженер­ни войски

сарай [същ., от пер.-тур.] — богато обзаведена къща на турски големец; палат

сарайлйя [съм/., от пер.-тур.]— вита сладка баничка

сараи [съм/., от рус.] — видсинтетична смола

саралйя — вж. сарайлйя сараф/ин/ [същ., от ар. -тур.]

— обменител на пари

156

сарафски [прил,] — свързан или отнасящ се до сараф /ип/

сарахош/ип/ — вж. сархош/ин/ сарацин [същ., от ар.-гр.-

лат.] — представител на древно арабско номадско племе; арабин; мюсюл­манин

сарач [същ., от ар.тур.] — седлар

сарданапалщина [съм/.] — разгул, разгулен живот

сардела [същ., от ит.] ~ вид морска риба

сардонйчески [лрил., от гр:]— зловещ, заплашителен

сарказъм [същ., от гр.} —злобен присмех

саркофаг [съд#., от гр.] — каменен гроб; гробница

сарп [прил., неизм., от тур.]— строг, суров

сархош/ин/ [същ., от пер.- тур.] — пияница

сарък [същ., от тур.] — прът сатир [същ., от гр.] — ми­

тическо полубожество с човешко тяло, но с кози крака и рога

сатира [сам/., от лат.] — произведение, остро разоб­личаващо и осмиващо от­рицателните страни на дей с тви тел ността

сатрап [същ. от лер.-гр.] — управител на провинция в сревния Изток, тираничен владетел; жесток, зъл човек

сатър [същ., от ар.-тур.] — широк, къс нож за сечене на месо с кости

сахан [същ., от ар.-тур.] — метална чиния

сахавче — умалително от сахан

сахат [съи/., от ар.-тур.] ~ час; часовник

сахтиян [същ., от тур.] — об- ■ работена кожа, най-често

КОЗЯ Iсач [същ., от тур.] — плитък

тиган; връшник за печене на хляб

сачак [съм/,, от тур.] — стряха сачйкабрус [същ., от тур.] —

железен сулфат (зелен ка­мък)

сачма [същ., от тур.] — оловно зърно, с което се зарежда пушка за стрелба

сая’ [същ., от гр.] — дълга женска горна дреха

саяа [същ., от тур.] — навес, заслон; кошара

сблажа се [гл., се.] —■ облажа се, ям блажно

сборя, сборувам ]гл., св. и а есе.] — говоря

свадебен [прил., от рус.] — сватбен

сваха [същ.] — сватя; посред- ничка при сватба; сплет- ница, клюкарка

сведок [същ.] — свидетел светокупство [съм/.] — подкуп

за духовен сан - светотатец [съи/.] — човек,

който върши светотатство свстотатски [прил.] —кощун­

ствен; греховенсвстче [съм/.] — черковна

книга с топари, молитви и други

157

свиващйц [7/еузл<.] — сви­вайки

свйла [същ.] — коприна; цвят на царевица

свинец [същ.',. от рус.] — куршум; олово

свирка [сги/.] — костта от коляното до глезена

свйтка1 [същ.] — искра свйтка1 — връзка; па­

кетчесвйшс [нар.] - от бога» от

небесните висинисволоч [същ., от рус.] —

негодник, подлецсвредел [същ.] — инструмент

за пробиване на дупки свръснато [дар.] — троснато;

сърдитосвърдел — вж. свредел свърдле — умалително от

свределсвяз [сзм/., от рус.] — връзка,

свръзкасгап [същ.] — множество,

сбирщина; паплачсгйбав [и/шл.] — неугледен,

непохватенсглсд/а/ [същ.] — оглеждане

на мома за женитбасдостя се [гл., се.] — сприя­

теля сесдъх [с*ур] — въздишка ссбап (същ., от ар.-тур.] —

благодеяние; добро делосебсп [същ., от ар.-тур.] —

причина, повод .севаст [същ., от гр.] — боляр­

ска титласевастократор [съм/., от гр.]

— титла на лице от владе-

■ч телски род през средно-' вековието

севца [същ., от ар.-тур.] — , любов; любим; желание;

намерениесевлсв [прил., от пер.-тур.]

— кипарисовссвлйсн [прил., от пер.-тур.]

_ — кипарисовссд [прил.] — побелял, бе­

локос; посивял, сив седжеде [същ., от ар.-тур.]

— килимче 1седипа [сгц/.] — побеляла,

посивяла коса седовлас [прил.] — сивокос; с

прошарена коса ссйз/ин/ [саир, от тур.] —

слуга; коняр, конегледач ссйзки [прил.] — конярски ссйр [същ., от ар.-тур.] —

забавление; зрелище сеирджйя [сан/., от ар.-тур.]

— зрител, зяпач ссймсн/ин/ [съи/., от тур.] —

турски военен полицай сейменски [драл.] — свързан

или отнасящ се до ссймсн /ин/

секвсстйрам [гл., св. и несв., от фр,] — забранявам пол­зване; изземвам

секвам, секва [гл., несв. и се.]— запалвам, запаля

сскпснс [съм/.] — угасяване (засвещи)

секретар [с&ир, от лат.] — началник на канцелария; ръководител на общест­вена организация; прото­колчик

158

сскретсп [прил., отлат.-фр,}— таен; прикрит

сслач/анип/ [съи/.] — селянин селяшки [ярнл.] — селски селемст — вж. селямст селение {съи^., от /тис.] —

селище, населено място; обиталище

селитра [сам/., от ат.} — химическо вещество •

селям [същ., от ар.-тур.] —. поздрав при среща; при­

ветствиеселям алским [яеизл*., от ар.-

тур.] — мюсулмански поз­драв — Мир вам!

селямст [сьм/., от ар.-тур.}— помощ; спасение, избав­ление

селямлък {сги/., от ар.-тур.}— гостна стая за мъже в къща на мохамеданин

селямсъз [прил., неизм., от тур.] т- непоздравяващ

селяхлък — вж. силяхлък семер [същ., от тур.] ~~

самарссмерджйя [същ., от тур.} —

производител и продавач■ на самарисемипарйст [същ., от лат.} —

възпитаник на семинариясенат [същ., от лат.} —

върховна законодателна институция в някои страни

сепс [същ., от ар.-тур.} — година

сснст [същ., от ар.-тур.] — разписка, запис, полица; документ

сепзитйвец [прил. от лат.} — чувствителен; осезателен

сспя [гл./ неев.] — правя сянка; засенчвам

сепаратйчески [прил., от лат.] — самостоятелен, отделен; отцепнически

сепер [същ., от пер.-тур.} — прикритие; окоп; завет

сепериц — вж. сеперсенпа се [гл., се.] —дръпна се,

оттегля сесср [лрпл.] — сивсераскср [сй щ., от пер.-ар.-

тур.} — военен министър; управител на военна област

ссрафйм [същ., от евр.] — ангел от висшето небесно войнство

серафймски [прил.] — свързан или отнасящ се до ссрафйм

сербез [прил., иеизм. от пер.- тур.] — дързък, смел; напе­рен

ссрбезлйк [същ., от тур.] — дързост; смелост

сербезлък — вж. ссрбезлйк ссрдар/ип/ [същ., от пер,-

тур.] — войвода; главатар ссркме [същ., от тур.] —

мрежа за ловене на рибассрмйя [същ., от пер.-тур.}

— капиталсерпаптйнсп [прил., от фр.}

— направен от цветна хар­тиена лента; отнасящ се до път с множество завои

ссрсем/ип/ [сьм;., от пер.- тур.} — глупак

серссмлйк [съи/., от тур.} — глупост

ссрссмлък— вж. серссмлйк сертмс — вж. ссркме сетпииа — последица

159

сстование [същ., от дуе.] — оплакване, жалба

сетре [същ., от ар.-тур.] — къса мъжка връхна дреха

сетренце — умалително от сетре

сефер [същ., от ар.-тур.] — военен поход; отделно дей­ствие; път

сефте [съи/., от ар.-тур.] — за пръв път; начало

сечен [сам/.] — старо име на месец февруари

сибарйт [същ., от «елс] — - човек» водещ разкошен и разгулен живот

сибарйгски [прил.] — свързан или отнасящ се до сибарйт ,

сигуранца [сги/., от ит.-рум.] — сигурност; обществена безопасност в Румъния

сидеросам [гл., св., от гр.] — ударя;изгоня

сиджймеп [прил.] — въжен; усукан

силабйчески /силабическо стихосложение/ [прил., от гр.] — свързан с определен брой срички във всеки стих

силогйзъм [сьи/., от гр.] — умозаключение, направено въз основа на две съждения

силих [същ., от ар.-тур.] — кожен пояс с прегради, в които се държи хладно или огнестрелно оръжие и дру­ги

силяхлък — вж. силихсим [същ., от пер.-тур.] —

среброеймеп [прил.] — сребърен симонйчески [прил., от евр.]

— свързан или отнасящ се до продажбата на църков­ни длъжности

симпатия [същ., от гр.-нем.]— благоразположение ■

симпатйчески [прил., от гр.]— безцветен (за мастило)

симптом [сйн/., от гр.] —признак, белег; знак; пред­вестник

синагога [същ., от евр.] — еврейска църква

синджир [с?>и/.] — верига от железни халки

сипни [сьим от тур.] — ниска кръгла дървена маса; голя­ма кръгла тава

сипклйт [същ., от гр.] — съвет

сипкретйзъм [същ.', от гр.] — неразложимост, цялост­ност; комбиниране на еле­менти от различни лите­ратурни видове и други

синод [същ., от гр.] — висш църковен съвет; сграда на висш църковен съвет

синор [същ., от гр.] — грани­ца на землен имот; межда; слог

ейнур — вж. синорсирепив [лрил.] — предназ­

начен за сиренесиреч [нар.] — тоест; с други

думи; така да се каже сирище [съц/.] част от

стомаха на' агне-сукалче, която се използва за под- сирване на мляко

ейрма — вж. сърма ейрмеп [прил.] — вж. сърмен сирмйя — вж. сермйи

160

сирмя — вж. сермйя сиромахомйлски [прил.] —

свързан с идеята за начин на живот* близък до народ­ния

систематйчески [лрил.] — по­стоянен, последователен

сифалйя [прил., неизм., от ар.-тур.] — весел, приятен

сйзе [нар.] — такасказка [същ., от р^с.] — реч,

беседа; приказкасказочен [прил., от рус.] —

приказен, легендаренскамбйл [същ., от ит.-тур.]

— вид игра на картискандал возен [прил., от гр.]

— непристоенскамйл — вж. скамбйл скапрйзнича [гл., се.] — проя­

вя каприз- скарам [гл., се.] — отведа дру­

гадескатйна — вж. скотйяа сквер [същ., от англ.] —

малък площад или градин­ка на площад

скверн [съм/.] — мръсота; гну- сота

скверен [прил.] — мръсен сквернословя [гл., несв.] —

служа си с непристойни, богохулни думи и изрази

скеля [с®щ., от ниг.] —прис­танище; място за товарене на вагони

сксмле [същ., от тур.] — столче без облегалка

скемля — вж. скемле скенджа [същ., от тур.] —

уред за притискане, мен­

геме; уред за изтезание на затворници

скептик [същ., от гр.] — отнасящ се със съмнение и недоверие към всичко

скептичен [прил.] — недо­верчив, съмняващ се

скенцам, скспцвам [гл., св. и несв., от гр.] — уловя, улавям; сграбча, сграбчвам

скимна [гл., се.] — давам знак с кимване на глава; смигна

скинджувание [с%^.] — при­тискане, принуждаване; измъчване

' скинйя [същ., от гр.] — палатка, шатра; преносимо светилище

скйптър [сън/., от гр.] — владетелски или владишки жезъл, символизиращ при­тежавана власт

скит [същ., от гр.] — малък манастир

склсп [същ., от рус.] — гроб­ница

склися [гл., се.] — забързам сковйча [гл., лесе.] — скимтя,

квичасколасам;!! кол ас вам [гл., св.

и несв.] — успея, успявам сколйя [същ., от гр.] — учи­

лище, школосколуфи [същ., мн., от пер.-

тур.] — коса между слепи­те очи и ушите

скомина [същ.] — неприятно усещане в устата при ядене на кисели плодове

сконфузя [гл., св., отлат.]- засрамя; подиграя; изложа

11. Речник ... Л61

сконча се [гл., св.] — помина се, умра

сконос [глмр, от гр.] — полза, изгода; ред, уредност

сколасам, сконосвам [гл., св. и несв., от гр.] — свърша, свършвам нещо както тряб­ва

скорбут [същ., от хол.] — вид заболяване поради липса на витамини

скороход [същ.] — бързоходец скот [същ.] — животно; долен

човекскотйпа [съд/.] — животно;

говедоскотоббйпа [същ., от рус.] —

кланицаскрижали [съм/., мн., от евр.]

— плочите, на които Мой­сей е записал десетте божи заповеди; изходно начала; завет

скудеп [прил.] — недостатъ­чен; ограничен;беден

скулест — вж. кулсст скулптиран [драл.*, отлат.]

— изваян; изобразен скупщина [същ., от ср.] —

събрание; парламент .скуртейка [съм/., от рум.] —

вид къса горна дреха скут [са и/.] — място от корема

до коленете на седнал чо­век; предна долна част на дълга дреха

скуфа [съд/., от гр.] — шапка на православен духовник

скъден [прил.] — недоста­тъчен; ограничен; беден

скърпа [с®д/.] — мръсотия

славяпофйлски [прил.] — поддържащ, отнасящ се със симпатия към славя­ните и славянството

сладков [прил.] — свързан или отнасящ се до сладко

слапутък [същ.] — нахут след [съм/., от рус.] — следа

. слезлйв [прил.] — сълзлив слехтй [гл., //есе.1 — пъшкам,

дишам учестенослсчепка [същ., от чеш.] —

госпожичкаслип [същ.] ~ удебелена и

втвърдена кожаслинйсам, слинясвам [гл., св.

и несв.] — покривам се със слинове; загрубявам ,

сличение [сам/., от рус.] — сравняване, съпоставяне

слободйя [съд/.] — разпуснатост словя се [гл., се.] — сборя се;

скарам сеслог1 [същ.] — сричка; стих слог2 [същ.] — межда, синор слог/а/ [с&д/.] — съгласие,'

отговорслуговавпш [иедзлс ] — слугу­

вайкислужба [същ.] — изпълнение

на църковни молитви и обреди

слънчовка [същ.] — слънчо­глед

слъп [съд/.] — клон на дърво .слюда [същ., от рус.] —

слабопрозрачен минерал смал [//ар.] — без малко смарагд [същ., от гр.] —

скъпоценен камък с тъм­нозелен цвят

162

сматрям р?л., лесв.] — гледам, внимавам; смятам, мисля

смакмузя [гл.. се.] — смуш­кам; пришпоря

смерч [същ., от рус.] — ура­ганен вятър

сметна [гл., се.] — излъжа, измамя; преметна

смйрпенски [лрил.] — свързан или отнасящ се до град Из­мир; измирски

смйслям [гл., несв.] — при­помням си; спомням си

смоква [същ.] — смокиново дърво; плод смокиня

смоггр [същ., от рус.]—преглед смотрелйвий [лрпл.] — пред­

видлив, предпазлив; вни­мателен

смотрспие — вж. усмотрение смотрйтсл [сан/., от рус.] — .

пазач, надзирател; наблю­дател '

смугкп [лрил.] — мургав, чер­ноок

смукателство [същ.] — пиян­ство

смърсявам се, омърся се [гл., несв. и се.] — ям месо или други животински продукти

снасям, снеса [гл., несв. и се.] — понасям, понеса; изтър­пявам, изтърпя

сбба [същ., от улг.] — стая; печка

собаджия [същ., от ] — май­стор на печки; съдържател на стая за преспиване на пътници в село

собол [същ.. от рус.] — самур совна се [гл., се.] — падна

согуч [същ., от тур.] — по- черпка; пари за почерпка

содомйт [същ., от нем.] — човек, отдаден на разврат

сой [същ., от гаур.] — род, по­рода, сорт

сойгупджилък [същ., от тур.]— грабеж, обир, кражба

сойтара [съм;., неизм., от тур.] — шут, смешник; пос­мешище

сойтарджйя [същ., от тур.]— смешник; шегобиец

сокай [същ.] — женски накит за глава

сокак [същ., от ар.-тур.] — улица

солдат/ин/[същ., от ит.-рус.]— войник

солук [същ., от тур.] —• дъх, дишане; вдишване

сомкамзалйя [прил., неизм. от тур.] — стоманен; изработен от най-качествена стомана

сомун — вж. самун сомун-душмаплъ [същ., от

тур.] — гладник, лакомник сондирам [гл., св. и несв.-, от

фр.] — проучвам със сонда; интересувам се; подпитвам

сопдурма — вж. супдурма сонм [същ.] — множество,

сборищесбпка [същ.] — тръба; улей на

чешмасбппат [прил.] — троснат;

сърдитсорт [същ., от фр.] — вид,

разновидностсосйс [същ., от фр.] — крен­

вирш; наденица

163

сос па [с®и^.] — пряспа; лавина соуклук [същ., от тур.] — раз-

хладителна напитка; студен десерт; студена закуска

софра [същ., от ар.-тур.] — трапеза; маса за хранене

софта [съм/., от пер.-тур.] — ученик по мохамеданско богословие; мохдмедански

_ проповедниксохраня [гл., се.] — запазя социализъм [същ., от лат.]

— обществено-политичес­ки строй

социалист [същ., от лат,- яе.м.] — привърженик на идеите на социализма; член на партията на социалистите

социалистически [ирил.] — свързан или отнасящ се до социализъм

спарушен [лрил.*] — изсъх­нал; смален

спастря» спастрям [гл., се. и яесв.] — запазя, запазвам; прибера, прибирам; спес­тя, спестявам

спахия [същ., от пер.-тур.] — феодал; участник във фео­далното опълчение; конен войник, владетел на села и земи в Турско

спекула [съм/., от рум.] — злоупореба; измама

спекулант [същ., от лат.- нем.] — измамник

спекулативен [лрпл.] — лице­мерен; грабителски

спенпер [същ., от рум.] късо палто; сако

спермацетов [лрил.] — нап­равен от бяла мазнина от

черепа на кит, използвана като суровина в светцар- ството и парфюмерията

спецерия [същ., от гр.-ит.] — аптека

специер/ин/ [същ., от ит,-гр.] — аптекар

спеша [гл., песе.] — бързам специмент [същ., от лат.-

нем.] — образец, мостра; образец от подпис на опъл- номощено за финансова операция лице

списание [сън/.] — писмено произведение; съчинение

списател [съм/.] — писател списовател — вж. списател списовач — вж. списател спи тен [лрил.*] — сплескан спицер/ин/ — вж. специер/ин/ ч спицерия — вж. спецерия сплин [съи/., от гр.-анг.] —

униние,тъга спогна [гл., се.] — подгоня,

погнас пол ай [неизм., от гр.] — Жив

да си!; Благодаря!спонсц [същ.] — отвесно дър­

во между горния и долния край на врата -

спорен [лрил.] — пълен способствувам [гл., песе.] —

допринасям, помагам спрепам сс, спрепна се — вж.

спряпам се, спряпна се спреш [съм/.] — билка спореж,

с която се лекува болест по> овцетеспрйя [съм;.] — вихър, стихия спротй [лредл.] — според;

срещу спряпам се, спряпна се [гл.,

164

песе, и се.] — спъвам се, спъна се; смущавам се, сму­тя се

спъвало [съм/.] — пречка средопостен [л/ш.] — свър­

зан или отнасящ се към четвъртата неделя от Вели­кия пост

средоточие [съи/.] — място сривам [гл., несв,] — разва­

лям; събарям; сривамставици [същ., дш.] — кръстци стадий [съм/., от гр.] — мярка

за дължина; разстояние, изминавано за две минути спокоен ход

стакан [съм/.] — чаша сталагмит [сам/., от гр.] —

калцитно образувание по пода на пещера

сталактит [съм/., от гр.] — калцитно образувание по тавана на пещера

стамболче [съм/.] — цвете мушкато

стамсн [ярмл.] — скромен, приличен

став [съм/.] — снагастанси [съм/., от ит.-фр.-рус}

— елегично стихотворение от самостоятелни, завърше­ни по смисъл строфи

старойкьо [съм/.] — стари сват статистика [съм/., от лат.] —

преброяване; обобщени сведения

статукво [съм/., от лат.] — установено от по-рано по­ложение

стегни-глава [съм/.] — строг господар

стереотип [съм/., от гр.] —

точно копие на нещо; на­чин на действие; модел

стид [съм/.] — срам стйден [ярмл.] — срамен стидлйв [лрмл.] — срамлив,

свенливстидлйвост [съм/.] — срам-

ливост, свенливостстидя се [гл., несв.] — свеня

се, срамувам сестймул [същ., от лат.] —

тласък; подбудастипца [съм/., от гр.] — кал­

циево-алуминиев сулфат; скъперник

стислйв [прмл.] — свидлив, стиснат

стоббр [съм/.] — ограда стожер [съм/.] — средищна

точка; център; опора стока [съм/.] — стадо; доби­

тък; имот; състояниестол [същ., от рус.] — маса стотник [съм/.] — командир на

сто душистранен [прал.] — чужд стратегема [същ., от гр.-

лаггк] — военна хитрост; уловка; ход

стратегически [прил., от гр.]— свързан или отнасящ се до стратегия

стратегия [същ., от гр.] — умение за водене на бойни действия по предварител­но подготвен план

стратосфера [същ., от лат.]— атмосферен слой

стратор1 [съи/., от гр.] — пазач; управител на об­ласт в средновековна Бъл­гария

165

стратор2 [съм/.] — вид цвете стратул — вж. стратор стратурков [прмл.] — свързан

или отнасящ се до цвете стратор ,

стрелвам се, стрелна се [гл., месв. и се.] — спъвам се, спъна се

стрешина [съи/.] — стряха; навес

стрий — вж. стрйко стрйк/а/ — вж. стрйко стрйко [съи/.] — чичо стрихнйн [същ., от гр.] —

силна отроваструпал ям [гл., несв.] — съба­

рямстудсп [същ.] — име на месец стъгда [съа/.] — площад, мег­

данстъкло [съм/.] — бутилка стълбов /сгълбови дворяни/

[драл.] — потомствен стъпя [същ.] — чутура стърга [съа/.] — тесен проход

за прекарване на овци или кози при доене; пътека

стяг [същ.] — знаме - субаш/а/ [същ., от тур.] —

представител на спахията във владението му; чинов­ник по определянето и събирането на данъците

субект [съм/., от яат.] — личност, човек

суват [същ., от тур.] — лятно планинско пасище

суверен [същ., от фр.] — владетел

сувуклук — вж. соуклук сугарен [драл.] — късно ро­

ден, недорасъл; млад; къс­но посаден, недозрял

суджук [същ.. от тур.] — колбасарско изделие от мля­но месо; наденица

судурма — вж. супдурма суета [съм/-] — тщеславие сукан — вж. сокай сукин [прил., от рус.] — кучи,

кучешкисукман [същ.] — женска дреха

без ръкависукно [съи/.] — фин вълнен

платсулица [съа/.] — вид Копие султан1 [съм/., от ар. -тур.] —

върховен владетел у моха­меданите; татарски бей

султан2 [съм/.] — перо иликитка на военна шапка

сулфато [същ., от ит.-гр.] — хинин

сумясам се [гл., се.] — досетя се

супдурма [същ., от тур.] — открито преддверие; навес, сайвант

супостат [същ., от рус.} — враг, противник, неприятел

сур [лрал.] — светлосив; сиво- кос

сурат [същ., от ар.-тур.] — лице; образ

сурдйнка [съм/., от лат.] — приспособление за приг- лушаване звука на струнен инструмент

сус [мегмед., от тур.] — Млък! Мълчи!

сусам [съм/., от ар.-тур.] — маслодайно растение

сутре [нар.] ~ утре, на след­ващия ден -

сутрепник [сгг^.] — лек утри­нен вятър

сууклук — вж. соуклук суфлйрам [гл., се. и песе., от

лат.фр] — подскажа, под­сказвам .

сфинкс [същ., от гр.] — каменна фигура на лежащ лъв с човешко лице

схизматйчсн [прил.] — свър­зан или отнасящ се до схиз- ма (църковен разкол); раз- колнически, отцепнически

счет [същ., от рус.] — сметка; разноски

счйчкам се ]ал., се.] — нат­рупам се

счйчкан [прил.*] — сбит;нат­рупан

съборно [лор.] — съвкупно, изцяло

съгмал —• вж. сагмалсъзаклятие [същ.] — заговор;

заверасъизволепие [сълу.] — съгла­

сие, позволение; благово­ление

съклет — вж. саклетсъкмй [същ., мн., от тур.] —

вид тесни панталони съкровищни» [сги/.] — ка

сиер; ковчежник съндардйсам (се), съпдар-

дйсвам (се) [гл,. св. и несв., от тур.] — смутя се, сму­щавам се

съобщавам се [гл., несв.] — свързвам се ? "

съпикасам, съприкасвам [гл., св. и песе., от гр.] -- съг­

ледам, съглеждам; съзра, съзирам

съпрсжсн — вж. съпряжснсънряжсп [прил., от рус.] —

съпроводен, придружен; свързан

сърбйца [съи/.] — вид растение сърдчен — вж. сърчеп сърма [сън/., от тур.] — злато сърмалйя [прил., неизм., от

тур.] златотъкан; укра­сен със злато

сърмен [прил.] — златен; бле­стящ •

съпризйран — вж. сюрпри­зиран

сърт [съм{., от тур.] — било на хълм; хребет

сърнен [прал.] — смел, сър­цат, безстрашен; пъргав

съсъд [съи/.] — съд; вмес­тилище

съчйкъбрус — вж. сачйкабрус същ [лрал.] — истински сюблймсн [прил., от фр.] —

величественсюзсрен [същ., от фр.] — вър­

ховен владетел през фео­дализма

сюзсренсн [прил., от фр.] — свързан или отнасящ се до сюзереп; върховен

сюнгер [същ., от гр. тур.] — гъба

сюнгйя [същ., от тур.] — щик сюпет [същ., от ар.-тур.] —

обрязване на момчета у мохамеданите

сюпстйша се [гл., св., от ар. - тур.]—обрежа се; потурча се

сюнетлйя [прил., неизм., от ар.-тур.] — обрязан

167

сюреджйя — вж. сюрюджйя сюрйя [същ., от тур.] — гру­

па, множество, тълпа; стадо сюрме [сам/., от тур.] —

приспособление за заключ­ване отвътре на врата или

. прозорец; мандало сюрприз [сам/., от фр.] —

изненадасюрпризиран [прил. ♦, от фр.]

— изненадан; неподготвен сюртук [същ., от фр.] —

двуредна мъжка връхна дреха (военна или цивилна) с дължина до коленете

сюрюджйя1 [същ., от тур.] — пастир; водач на новобран­ци

сюрюджйя2 [същ., от тур.] — пощаджия

сявга [нар.] — всякога сякам [гл., несв.] — мисля,

смятам, считам

ттабак [същ., от тур.] —

обработван на кожи' табан [същ., от тур.] —

ходило; подметка — табиет — вж. табият табихет — вж. табият табият [същ., от ар.-тур.] —

характер, нрав; навик, оби­чай

табия [същ., от тур.] — укрепление

табор — вж. табур

таборагасъ /и табор-агасъ/ [същ., от тур.] — началник на турско войсково поделе­ние

табур [същ., от^тур.] — войскова част; полк

тавряз [прил., неизм., тур.]— трезв; трезвен

тагарчук [същ., от тур.] — кожена торба

тайн [същ., от ар.-тур.] — дажба, порцион, разкладка; заплата

таинджйя [същ., от ар.-тур.]— занимаващ се с прехра­ната на войската

тай [същ., от тур.] — конче, жребче

тайфа [същ., от ар.-тур.] — група; банда

тайче — умалително от тай также [нар., от рус.] — също такожда — вж, такожде такожде [нар.] — така също такрйр [същ., от ар.-тур.] —

писмен документ таксидар — вж. тахсилдар таксидиот [същ., от гр.] —

пътуващ калугер, който съ­бира манастирски такси

таксилдар — вж. тахсилдар такун [същ., от ар.-тур.] —

ток на обувкатакъм [съи/., от тур.] — при­

надлежност; облекло; носия талаз [сан/., от гр.] — водна

вълна; аромат, лъхталамбаз [същ., от тур.] —

барабан,тъпанталасъм [същ., от ар.-тур.]

— зъл нощен дух; вампир

168

талига [съад., от унг.] — каруца

талйгаджия [съц/.] — каруцар талйм от ар.-тур.] —

военно строево обучение; начин, подход

талпа1 [същ.] — подметка талпа2 [съи^., от унг.-рум.] —

дебела дъскатамбура [съи/.] — струнен

музикален инструмент тамян [същ., от гр.] — бла­

говонна смола, използвана за кадене при християнски обреди

тандър [същ., от ар.-тур.] — вид печка

тапзимат [сън/., от ар. -тур.] — административни ре­форми на султан Абдул Меджит

тапталовски /тапталовски мъки/ [лрил.] — големи и продължителни страдания

танур [същ., от ием.] — плоска дървена чиния

тапанджа [същ., от тур.} — приклад на пушка; дръжка на пищов

-тапия [същ., от тур.] — документ за владение на имот

тараболуз [същ., от тур.] — кърпа за глава; копринен пояс или чалма

тарабулус — вж. тараболуз тарап [същ., от рус.] — дебела

греда за разбиване на кре­постни стени

тарапана [същ., от ар.-пер.- тур.] — работилница за

монети; монетарница; лес­на и бърза печалба

тарджйк [същ., от тур.] —голяма кожена торба

тарелче — вж. тарулче тарилиом [съи/., от гр.] — вид

гръцко хоротарпозан [същ., от пер.-тур.]

— перило, парапет на стъл­ба; пруст с парапет

тартор [същ., от гр.] — гла­ватар

тартароеметико [същ., от гр.]— вид лекарство

тартор [сги/., от гр.] — ад, ' пъкъл; главатар на дяво­

литетарторбашйя [сащ., от гр.-

тур.] — главатар;главатар на дяволите

тарулци м«.] — дома­кински съдове

тарулче [същ., от нем.] — малка чиния; паничка, ку­пичка

тархана [сьи/., от тур.] — специално приготвено на зрънца и изсушено тесто; ястие от такова тесто

тас [същ., от пер.-тур.] — дълбока медна паница

тасма [същ., от тур.] — дълга изрезка; лента

тасувам Пеев., от рус.] — размествам карти за игра

тасче — умалително от тас тат [сан/.] — крадец, разбойник тафраджийка [същ., от ар.-

тур.] — суетна, кокетна же­на

т&фря се [гл., несв., от ар.-

169

тур} — контя се; обличам се добре -

тахсилдар[същ., от ар. -тур}— събирач на данъци; бир­ник

тахтаба [същ., от пер.-тур}— дървеница

тача [гл., — уважавам,почитам

твар [същ.] —■ живо същество; живина

твърд’ — земя; небетвърд2 [глш.] — крепост тсзсксл [пор., от ар.-тур} —

случайно, току-така тедарйк [същ., от ар.-тур}'

— подготовка, приготовле­ние

тежка /тежка жена/ [и/ш.] — бременна

тезойменеп [прал.] — имен ден на лице с високо об­ществено положение

тейко [същ.] — татко текс [същ., от тур} — оби­

талище на дервиши (мю­сюлмански монаси)

текме [същ., от тур.] — ритник

текмйл [нар., от ар.-тур} — всичко; точно

текне [сън/., от тур.] — корито на река; съд за плавене на метали

телал/ин/ [същ., от ар.-тур.]— глашатай

телеграф [същ., от гр.] — електрически апарат за обмен на писмени знаци

телсграфйст [същ., от гр.] — лице, което работи с те­леграф

телескоп [същ., от г/л] — зрителна тръба; далеко­глед

тсллсдйсвам [гл., несв., от /яур.] — украсявам; укре­пявам с тел

телледйсан [л/лпъ *] — укра-’ сен със златна или сре­бърна тел

темане [същ., от ар.-тур} — мохамедански поздрав, при който ръката се допи­ра до устните и челото

темел [същ., от гр.] — основа на сграда

тсмерут/ин/ [сьа/.,- от ар.- тур.] ~ човек с тежък ха­рактер

тсмесГок [съи/,, от ар.-тур.]— полица

темп {съи/.. от яат} — бър­зина; скорост

темперамент [сън;., от лат}— жизнена активност; бър­зина на човешки реакции

тсмило [същ., от лат.-гр.] — иконостас

тенденция [същ., ат лат} — склонност; целенасочено или случайно следване на определена линия, пове­дение и други

теита [същ., от лат.] — сенник; платнен навес

теолог [сам/,, от гр.] — бого­слов; специалист по бого­словие

теоретически [прил.] — свър­зан или отнасящ се до теория; откъснат от прак­тиката

теория [ели/., от гр} — систе­

170

ма от идеи или възгледи; система от знания по опре­делен проблем; разбиране, тълкуване

теософеки [ирмл.] -- свързан или отнасящ се до мис­тично учение за бога, зем­ния и отвъдземния живот, прераждането и други

тепавица [сам/.] — работил­ници за тепане на вълнени тъкани

тспалтъ [от тур.] — начин на носене на чорапи (навити над коляното)

тепдйл [лрмл., неизм., от ар.- тур.] — променен, неуз­наваем; маскиран

тепе [съм/., от тур.] — хълм тепегьоз [съм/., от тур.] —

дебелоок, нахален човек тспеджйк [съм/., от тур.] —

приклад на пушка тепенджйк — вж. тспеджйк тепейя [същ., от тур.] —

кръгъл плосък меден съд; тава —

терджуман/ип/ [същ., от ар.- тур.] — преводач

терскйя [прал., //емзле, от ар.тур.] — встрастен пушач

тереше [същ., от ар.-тур.] — етерично масло от южно растение, сходно с розовото

терзание [съм;.]— страдание, мъка; угризение

тсрезйя [същ., от пер.-тур.] — теглилка; везни

терзйя1 [същ., от тур.] -- шивач

терзйя2 — вж. тсрезйя

терзилък [същ., от тур.] — шивачество

терк [същ., от ар.-тур] — чертеж; образец; кройка; модел

теркам [гл., несв.] — подтич­вам със ситни крачки след някого

терминология [съм/., отлат.]— система от термини; установено наименование

терор [същ., от лат.] — упражняване на насилие; властваме чрез насилие

тертйп [съм;., от ар.-тур.] — ред, устройство, начин

тертиплйя [прил., неизм., от ар. -тур.] — уреден; скопо- сен

тертипчйя [същ., от ар.-тур.]— прецизен, уреден човек

терцйпа [същ., от ит.] — видтристишна строфа

терше — вж. тереше тесак1 ]съм/.] — войнишки нож тссак2 [същ.] —. земеделски

уредзатесане ~тссксрс [същ., от ар.-тур.] —

пътен лист; открит лист; паспорт

тесксрсджййница [същ.] — учреждение, където се из­дават и заверяват паспорти, открити листове и други

тесксрсджй-меймуру [същ., от ар.-тур.] — чиновник, който издава или заверява тескерета

тссксрсджин [съм/., от тур.]— чиновник, който издава или заверява тескерета

171

теслйм [съи/., от ар.-тур.] — предаване, поверяване

теслимя [гл., се., от ар.-тур.]— предам; връча

тестемел [същ., от пер.-тур.]— кърпа; забрадка

тетйк [съм/., от тур.] —спусък на пушка

тетку [съм/.] — татко тетроевангелие [същ., от гр.]

— богослужебна книга с четирите евангелия

теферйч [същ., от ар.-тур.]—- угощение на открито

техна /на техна/ [същ., отпер.-тур.] — тихо място; спокойствие

техналък [същ., от пер.-тур.]— тишина; покой

тиара [същ., от гр.] — коронана високопоставен право- оловен или католически ду­ховник

тибур [същ., от фр.] — открит лек кабриолет

тйкла [същ., от лат.] — тухла; керемида; каменна плоча

тимар [същ., от тур.] — имот, владение

тимарепе [сън/.] — почистване и сресване на кон

тймбра [сап/., от фр.] — по­щенска или таксова марка

тимисюк — вж. темесюк ‘' типнк [същ., от гр.] —> цър­

ковен уставтипбсам, типбсвам [гл., св. и

несв., от гр.] — печатам; фотографирам

тирада [същ., от фр.] — патетично словоизлияние

тиран/ин/ [същ., от гр.] — самовластен управник; на­лагащ с насилие волята си човек

тирания [същ.] — насилие; потисничество

тирешком [пар.] — тичешком тиришката [нар.] ~ тичеш-

кататирблец [същ.] — жител на

алпийската област Тирол тйс/а/ [съм/.] — вид игло­

листно дървотисешелетен [прал., от рус.]

— хилядолетен, хилядо- годишен

тисещелетие [съм/., от рус.]— хилядолетие

тйсящи [пиел., от рус.] ~ хиляди

тит [същ., от гр.] — слуга титан [същ., от гр.] — ве­

ликан; човек, притежаващ голяма сила или голям ум

титйк — вж. тетйк титла [съи/., от лат.] — знак

над реда, сигнализиращ за изпусната буква

тйфла /давам тйфла/ [същ., от гр.] — правя подигра­вателно движение с ръка; чумосване

тифтйк [съ«/., от тур.] — вълнени конци за бродерия или везмо

тлака [същ.] — събиране на съседи или роднини, на което се върши лична или на домакините работа; се- дянка

тленност [съм/.] — нетрай- ност;преходност

172

тлетворен [лрил.] — разло- жителен;пагубен

тоалет [същ., от фр.] — одея­ние; външен вид; специ­ално помещение, където се оправя външния вид

тога [същ., от лат.] — дълго наметало, привилегия на пълноправен римски граж­данин

тогда [нар.] — тогава тогдашен [прил.] — тогавашен тоже [нар., от рус.] — също токмак [съм/., от тур.] — чук;

желязна халка на врата толерантен [прил.] — тър­

пелив; съобразяващ се; внимателен

толеранция [същ., от фр.] — търпимост; толерантност

толко/м/ [нар.] — толкова толум — вж. тулум толумба — вж. тулумба толумбаджийски — вж. ту-

лумбаджийскитомлеяие [сащ.] — страдание;

сладостна мъка; копнеж томя [гл., несв., от рус.] —

измъчвам; изтощавам топал [прил., яеизм., от

тур.] — куц; недъгав топограф [същ., от гр.] —

специалист по топография (наука, занимаваща се с методите на точно изоб­разяване ца земната повър­хнина)

топографйчески [прил.] — свързан или отнасящ се до топография и топограф

топор [сак/., от перс.] — брадва

топорен [прил.] — брадвен; груб, недодялан

топорйшка [същ.] — дръжка на ' брадва или на друго сечиво тбпот [съм/., от рус.] —тропот топрак [същ., от тур.]

землищетоптан [нар., от тур.] —

наведнаж; изцялотопуз [същ., от тур.] —

желязна топка; боздуган топчня [същ., от тур.] — ар­

тилерист; майстор на топове торлак [сан/., от тур.] —

прозвищно название на селянин от цякои райони на страната; простак; се­ляндур

трабант [сам^.] — тръбач; опо- вестител

торно [същ., от ит.] — голя­мо колело на железопътна станция, на което се обръ­щат локомотивите

тоумджйя [същ., от пер.- тур.] — сеяч

травен [саи/.] — старо име на месец май

травен [прил.] — затревен, обрасъл с трева

травестия [същ., от фр.] — вид стихотворна пародия, при която сериозното се предава в сатирична фор­ма; преобличане на лице от единия пол с дрехи на дру­гия пол

траг/а/ [сан#.] — следа, диря, стъпка

трагедия [същ., от гр.] — вид драматическо произве­дение; нещастен случай

173

трагически [прил.] — свързан или отнасящ се до траге­дия; трогателен, мъчите­лен

трагйя — вж. тригйя траектория [същ., от лат.-

нем.] — линия, описвана от движеща се в пространст­вото точка

тража [гл., несв.] — търся трактат [същ., от лат.-нем.]

— научно съчинение; вид междудържавен договор

трактйр [съм/., от р$с.] — кръчма, гостилница; хан

трампа [същ., от ит.-тур.] — равностойна замяна на предмет срещу получаване на друг

трампя [гл., несв.] — заменям трапзйция [същ., от фр.] —

преходтрапкалдя [същ., от рум.[ —

вид хоротранс [съм/., от фр.] - - изс­

тъплениетранскрипция [същ., отлат.-

фр.] — точно възпроизвеж­дане на звуковите особе­ности на даден език с по­мощта на допълнителна система от писмени знаци

трансмисия [същ., от лат.- фр.] — устройство за пре­даване на въртеливо дви­жение от двигател към енергиен потребител

трапен [прил.] — омъчнен; замаян; не на себе си

трапчест [прил.] — неравен; вдлъбнат

трафарст [същ., от ит.-рус.]

— шаблон; прекаляваме с употребата на думи и из-* рази

трахапйпа — вж. тархапа траш [същ., от пер.-тур.] —

бръсненетрепа [съм/.] — църковна мо­

литва за частно лице требник [съм/.] — свещени­

чески сборник с треби требование [същ., от рус.] —

искане, потребност, нужда трегер [същ., от нем.] —

носач; подпоратрен [съм/., от фр.] — влак,

железницатрендафил [същ., от гр.] —

розатригйя [същ., от гр.] — ви­

нена утайка в бъчва; винен камък

тригопомегрйчсски [прил., от гр.] — свързан или от­насящ се до математичес­ката дисциплина тригоно- метрия

тригя — вж. тригйя трйестки [ирмл.] — свързан

или отнасящ се до град Триест

трйзна [същ., от рус.] — помен за покойник

трикатен [лрмл.] — триетажен трилог/ия/ [същ., от гр.] —

три относително само­стоятелни литературни произведения с единен сюжет и персонаж

трймиро [съи/., от гр.] — тридневно постене^

три миря [гл., несв.] — постя; гладувам

174

триумвират [съм/., от лят.] ~ върховна власт на трима мъже; съюзяване на три лица по определен повод

триумф [сам/., от лат.] — тържествено посрещане; грандиозна победа, гран­диозен успех

триумфален [прил.] - - свър­зан или отнасящ се до три­умф; бляскав, тържествен

|грифйл [съм/., от гр.] — детелина

троглодйт [съм/., от гр.-лат} — пещерен човек

троглодйтски [ярмл.] — свър­зан или отнасящ се до троглодйт

трогна сс [гл., се., от рус.] — докосна се; доближа се

. троп [съм/.] — солиден, спе­циално изработен и укра­сен стол

тропар [съм/., от гр.] — чер- ; ковна песен в чест на све­тец или черковен празник

тропозан — вж. тарпозап тротоар [същ., от фр.] —

специално място за дви- , жение на пешеходци по

протежение на улица трофей [същ., от гр:-лат.] —

пленени от победителя противникови оръжия, зна­мена и други; плячка

трошка [съм/.] — троха; тро- шица

трубадур [същ., от фр.] — странстващ средновековен поет и певец

труфйло [съм/.] — гиздило

труфя (се) [гл., нссв.] — гиздя (се), кипря (се); контя (се)

тръба [съм/.] — бинокъл, дале­коглед

гръвна [съм/.] — плетен пче­лен кошер

трюм [същ., от хол.-рус.] — помещение в кораб, където се складират товари и при­паси

трйвка [същ., от рус.] — парцал;отрепка

тряпкам (сс) [гл., несв.] — стряскам (се)

туг [прил.] — чуждтугйп [същ.]. — другоселец;

чужденецтугра — вж. тура туджар/ип/ [съм/., от ар,-

тур.] — тежък търговецтужа [гл., несв.] —- тъжатуз [съм/., от рус.} — богаташ тузлушки [прил.] — свързан

или отнасящ се до област­та Тузлук

тукмак — вж. токмак туловище [съм/.] — огромно

човешко или животинско тяло

тулум [същ., от тур.] — мях; кожена торба; -Гьрбух, шкем­бе

тулумба [същ., от тур.] — водна помпа; пожарна; те­некия за съхраняване на газ, сирене и други

тулумбаджийски [лрил.] — свързан или отнасящ се до тулумба

тумрук [същ., от тур.] — дървени окови за крака

- 175

тумрукчйя [същ., от тур.] — тъмничар

тумчест [прил.] — топ чест, из­пъкнал

тун /тупа беда/ [същ.] — го­лям; страшен

тундра [същ., от фин.-рус.] — мочурлива, обрасла с мъх равнина в северните геог-

■ рафски ширини тунеядец [същ., от рус.] —

готован; търтей тунеядство [същ.] — мър­

зелуване; готованство туника [същ., от лат.] —

широка къса мъжка дреха ту пик [същ., от рус.] — без­

изходно положение туплест [прил.] — валчест; де­

бел тупурдйя [същ.] — тропот тура [същ., от тур.] — султан­

ски монограм; герб; знак турялия [прил., неизм., от

тур.] ~ снабден с печат, със знак

турялия [същ., от тур.] — златна монета

турбулентен [прил., от фр.] — буен

туркофйл [съм/.] — лице, кое­то поддържа и симпатизира на турците и Турция

турнйр [същ., от фр.] — подложки отзад под талия­та на дамска дреха

турта [същ., от ит.-гр.] — погача, пита

туря [гл., се.] — назначавам; избирам

тутакси [нар.] — веднага туткун [прил., неизм., от

тур.] — несръчен, туткав, бавен

тутманик [същ., от тур.] — замесено с мазнина и сире­не тестяно изделие; прост човек

тутор [съ^., от лат.] — . надзирател, попечител

тутун [неизм., от тур.] —Дръж! Дръжте!

туч [съи/.] — медна сплав, бронз; бронзов звънец

тучен [л/шл.] — бронзов туя [същ., от гр.-лат.] — вид

вечнозелено дърво- тъгарчук — вж. тагарчук тъдява [нар.] — тука. тълмач [с&ц/.] — тълкувател;

преводачтълмя [гл., несв.] — обяс­

нявам, тълкувам; превеж­дам; предсказвам

тълчен [прил.*] — чукан тълчок [същ., от рус.] —

тласъктънтя [гл.; яесв.] — кънтя тъпанджа ~ вж. тапанджа търгам [гл., несв.] — дърпам,

тегля; вадятърмък [същ., от тур.] —

земеделски инструмент; грапа

търнйца [сги/.] — място, об­расло с тръни

търта [същ.] — трътка търтйца —- вж. търта търтя сс [гл., несв.] — тръшна

сетърча 1гл., несв.] — тичам; тека тъсма — вж. тасма тътря се [гл., несв.] — вървя

бавно; мъкна се; влача се

176

тюлбеп [същ., от пер.-тур.]— тънка забрадка

тюмбекйя [същ., от пер. -тур.]— вид тютюн за наргиле

тюмбелек [съм/., от тур.] —малък тъпан

тюрбан [същ., от пер.-фр.] — забрадка» завързана по особен начин

тюрлйя [съм/., от тур.] — вид;сорт; образец, модел

тюрлю-тюрлю [същ., от тур.]— разнообразие, смесица, бърканица от видове, сор­тове и други

тюрлГо бин тюрлю [неихм..- от тур.] — хиляда вида тюрма [съм/., от лат.-рус.] —

затвортюрмаджия [същ.] — затвор:

ник; тъмничартюфек [съм/., от тур.] —

пушкатюфекчймпица [сам/.] — оръ­

жейна работилница тюфскчййски [прил.] — свър­

зан или отнасящ се до тю­фек или тюфекчйя

тюфекчйя [същ., от тур.] — майстор на огнестрелно оръжие

тяло [съм/.] — брой, бройка; екземпляр ■

Уубит [прил.*] — понижен, на­

маленубо [съюз] — прочее; и тъй убог [прил.] — беден убогост [съм/.] — беднота

убоден [лрмл.*] — наранен; измъчен

увертюра [същ., от фр.] — увод, начало, встъпление

у везан [лрмл.*] — вързан' уви [лсез/сд.] — За съжаление! уврат [съм/.] — мярка за зе­

мя, равна прблизително на хиляда квадратни метра

угад /на угад/ [същ., от рус.]— на слука

угадя, угаждам [гл., св. и несв.] — усетя; усещам

углухци — вж. оглухци угарйсам [гл., се.] — разора угорешка [съм/.] — угарка уградйсам — вж. оградйсам угри [същ., лин.] — азиатско

племеуд [съм/.] — телесен член;

крайникударя се [гл., се.] — сравня се,

меря сеудовлетворя, удовлетворявам

[гл., св. и несв.] — изпълня, изпълнявам; задоволя, за­доволявам

уже [нар., от рус.] — вече узаптя, у запоявам — вж. озап-

тя, озаптявамузи [съм/., мн. от рус.] —

връзки, веригиузки/й/ [прил., от рус.] —

тесен; ограниченузник [същ., от рус.] —.зат­

ворникузор [същ., от рус.] — шарка;

украсаузорен [прил., от пер.-тур.]

— труден, тежъкузуи [прил., неизм., от тур.]

— дълъг

12. Речник ... 177

узурпйрам [гл.. св. и несв. от лат.-нем.] — изземвам; присвоявам

узурпиран [лрил.*] — иззет; присвоен

уйдйсам, уйдисвам [гл., св. и несв., от тур.] — съглася се, съгласявам се

уйдурма [същ., от тур.] — нещо предварително наг­ласено

ук [прил.] — учен; грамотен укорйзпеп [пршг.] — укорен укорйзпсно [яцр.] — укорно улан [същ., от тур.] въоръ­

жен с копие конник; момък улйя — вж. вулйя улбмък [сам/.] — отломка, от­

чупен къс от нещо улучшение [същ., от рус.] —

подобрениеултрамарин [сап/., от лат.-

нем.] — минерална боя б наситен син цвят; морско- син цвят

ултрарстрогралсгво [същ.] — свръхизостаналост; свръх- закостснялост

упгоройка [същ.] — унгарка упгурип [сам/.] — проклетник упиверситаит [същ., от лат.]

— университетски възпи­таник; висшист

унйпие [сап/.] — отпадналост; тъга

унисон [същ., от лат.] — съзвучие; съгласие, сговор

униформа [същ., от лат.] — . еднакво облекло на учени­

ци, войници и други упасти [гл., инф.] — падам,

падна

упрям [прил., от рус.] ~~ упорит

упушпа (се) — вж. опушна (се) урбанистичен [лрнл.] — свър­

зан или отнасящ се до град; градски

урбулешката [нар.] — набързо; през пръсти; не както трябва

урруТ — ВЖ. ЮРГУТ урда [същ.. от тур.] — извара уред [сам<.] — домашна на­

редба; порядъкурйвам [гл., лесв.] — отнасям

се злеурод [сам/.] — изрод уроженец [същ., от рус.] —

роден; произлязълурса [същ., от лат.] — мечка урсуз/ип/ [сам/., от тур.] —

проклетник; злодей урсушки [прил.] — лош; зло-

дейскиурук — вж. юрукуроки [същ., ТИЛ.] — болест,

беда,прйчиненаотзли очи или зли сили

урум [същ., от тур.] — грък ‘ уруп — аж. вурун уруча [същ., съб.] — турци,

юруциусипалпица [същ., от рус.] —

гробницаусиптяп [прил.] — пресипнал;

дрезгавусойка [сам/.] — сенчесто,

усойно мястоусопш/ий/ [прил.] — починал,

умрялусорлица [съи/.] — ястреб уста [същ., от тур,] — майс­

торустабашйя [същ., от тур.] —

178

първомайстор; председа­тел на занаятчийско сдру­жение

устав [с&п/., от рус.] — наред­ба; правилник

усталък [същ., от тур.] — . майсторлък; умение устрсл [съиу.] — удар от мъл­

ния; внезапно заболяване; удар

устрсля [гл., се.] — погледна; поразя

усуря се [гл., се.] — омърлуша се; отпусна се

усърпа [гл., се.] — посърна; повехна

утая [гл., се.] — скрияутвар [същ.] — черковни бо­

гослужебни съдове и други принадлежности

ути ли та ритъм [сан/., от лат.]— възглед, според който отвсичко трябва да се извли­ча полза \

утопия [същ., от гр. ] — въображаема благоден­стваща страна; неосъщес­твима мечта

утруждавам (се) [гл., несв] — натоварвам (се) '

утърссн — вж. отърсенуфак тефек [същ., от тур.]

— дреболия; това-онова ухатка [същ.] — гърне с дръж­

ка отгореухйлка [сги/.] — усмивка ухлебя се, ухлебвам сс [гл.,

св. и песе.] — усмихна се, усмихвам се

учйня [гл., св.] — сторя, из­върша, направя

учкур [същ., от тур.] — връв

или ремък за завързване на гащи

учуртма [саи^., от тур.] — хвърчило

ущелие [същ., от рус.] — планинска теснина, кли­сура; дълбок дол

ущърб [сгм/.] — загуба; вреда; щета

уюн [сьи/., от тур.] — игра; сплетня, интрига; въртел

ффавн [същ., от лат.] — гор­

ско божество от римската митология

фаворит [същ., от лат.] — покровителствувано лице; любимец

фаворити [същ., мн., от фр.] —бакенбарди *

фаворитка [същ., от лат.] — покровителствана дама; любимка; любовница

фаворитки — умалително от фаворити

фаза [същ., от гр.] — етап в развоя на нещо; състояние, положение на нещо в опре­делен момент

файз [същ., от ар.-тур.] — лихва

фаизчилък [същ., от ар.- тур.] “ лихварство

фаизчйя [ същ., от ар.-тур.] — лихвар

файс — вж. файз фаисчилък — вж. фаизчилък

179

фаисчйя — вж. фаизчйя файда [сам/., от ар.-тур.] —

полза'; лихвафакелцуга [сам/., от нем.] —

шествие с факлифакт [същ., отлят.] — нещо,

което се е случило в дейст­вителност; истинско по­ложение, действителност

фактор [същ., от лат.] — . условие, причина; лице, съ­действащо за извършва­нето на нещо

факултет [същ., от лат.] — структура във ВУЗ на осно­вата на изучаване на срод­ни специалности

фалага [същ., от ар.-тур.} — дървен уред за стягане кра­ката на наказания, за да бъде бит по ходилата

фаланга [същ., от гр.} — редица, поредица

фалимент/о/ [същ., от ит.] — провал; пропадане; несъс­тоятелност

фалирам [гл., св. и несв., от лат. -ит.] — оказвам се в несъстоятелност; пропадам

фалшив [прил., от лят.] — неистински; подправен; лъжлив

фалшификация [сги/., от лат.] — подправяне; напо- добяване; подмяна

фамилиализйрав [прил., от фр.] — пригоден, свикнал с нещо или някого

фамилиарен [прил., от фр} — близък; безцеремонен, свойски

фамилиарност [същ.] — по­казна близост; интимни- чене

фанара [същ., от лят.] — пара

фанариот/ин/ [същ., от гр.] — гръцки духовник; поддръж­ник на гръцката църква в домогванията й да потърчи българите; зъл, недостоен човек

фанариотски [прил.] — свър­зан или отнасящ се до фанариот/ин/

фанатйзъм [същ., от лат.] — крайна преданост към не­що и неприемане на друго; нетърпимост

фанатик [сан/.] — краен при­върженик

фанатйчески [прил.] — без­разсъдно предан

фандъклйя [същ., от тур.] — стара турска златна монета

фантазия [същ., от гр.] — въображение; блян, мечта; измислица

фантаксан [прил., от гр.] — високомерен, горделив; особен, своеобразен, смах­нат

фантасаи — вж. фантаксан фантастйчески [лрил.] — из­

мислен; приказенфапте [същ., от или.] —поли­

цай; карта за игра, на която е изобразено момче; вале

фантй — вж. фанте фантом [същ., от гр.фр.] —

безплътно същество, приз­рак; видение

180

фанфарон — вж. фарфарон фапфаронски — вж. фарфа-

ронскифарисей [същ., от гр.] — член

на секта в древна Юдея; дву- личник

фарисейство [сги/.] — дву- личие; лицемерие

фармазоп/ин/ — вж. фарма- соп/ин/

фармакопея [същ., от гр.] — аптекарски наръчник; спи­сък на наличните в аптека­та лекарства -

фармасон/ип/ [същ., от фр.- тур.] — неверник; непра- вославен

фарс [същ., от фр.] — кратко комедийно произведение; инсценировка

фарсов [прил.] — свързан или отнасящ се до фарс

фарфарй [същ., от ар.-тур.]— дърдорко; вятърничав човек

фарфарон [съм#., от ар.-фр.]— самохвалко

фарфаронски [прил.] — надут; самохвалски

фарфор [същ., от гр.-рус.] — порцелан

фарфорен [прил.] — порце­ланов

фарфоров — вж. фарфорен фатален [прил.] — гибелен;

краен; необратимфаталност [съм/.] — гибел-

ност; нещастна случайност фауна [същ., от лат.] —

животински святфаша [същ., от рум.] — ши-

■ рока кожена изрезка

федерация [същ., от лат.] — държавно обединение на ня­колко самостоятелни дър­жави; обединение на орга­низации, партии и други

феерия [същ., от фр.] — при­ятно съчетание от звуци, багри и други

фекел [същ., от гр.] — забрадка фелйнтра — вж. филйнгра фелиситйрам [гл., св, и несв.,

от фр.] — честитя; поздра­вявам

феминистичен [прил., от лат.]— свързан с равноправното участие на жената в общест­вено-политическия живот

Фенер [саи/.] — Цариградски квартал, където се намира седалището на гръцката патриаршия

фенерски [прил.] — свързан или отнасящ се до Фенер

феномен [същ., от гр.] — необичайно явление

ферджа — вж. фередже фередже [същ., от ар.-тур.] —

дълга връхна дреха; ямур­лук; женско покривало

ферман [съи^,, от пер.-тур.]— султанска заповед; пос­тановление

ферманлйя [прил., неизм., от пер.-тур.] — притежател на ферман; закрилян от фер­ман

фермен [същ.] — вид дреха фес [същ., от ар.-тур.] —

мъжка червена шапка във вид на пресечен конус

фесат [същ., от ар.-тур.] — смут; размирица; бунт

181

фссче — умалително от фсс фетва [саи/., от ар.-тур.] —

писмен отговор на мюфтия по правни въпроси

фетйш [същ., от фр.] — бо­готворен, почитан предмет

фетишизъм [същ., от фр.} — почитание, преклонение пред нещо, на което се приписват свръхестестве­ни качества

фехтовач [сви/.] — майстор на шпагата

фиалка [същ., от лат.-нем.~ /тус.] — теменужка

фиакър [същ., от фр.] — покрит файтон

фиаско [същ., от ит.] — несполука: неуспех; крах

фигурирам [гл:, се. и несв., от лат.-нем.] — присъствам

фидапа [сви/.] — младо дръв­че; фиданка

физиология [същ., от гр.] — наука за жизнените проце­си в живата природа

фил [същ., от ар. -тур.] — слон филантроп [същ., от гр.]—

човеколюбецфилибелййски [лрил.] — свър­

зан или отнасящ се до град Филибе (Пловдив); плов­дивски

филибелйшки — вж. фили­белййски

филибешки — вж. филибе- лийски

фил именто — вж. фалимент/о/ филйшра [същ., от нем.] —

пушка с кремъчно запалване филкпйка [същ., от гр.] —

пламенна, изобличителна реч

филйстер [същ., от евр.-нем.}— лице с ограничен миро­глед; еснаф

философ [същ., от гр.} —учен, изследващ основните въп­роси на битието; мислител, мъдрец

фипапси [същ., ми. от фр.}— парично положение на лице, предприятие, органи­зация и други; пари

финансиалсн [лрил.] — свър­зан или отнасящ се до фи- ПШ1СИ

финнков [лрил.] — направен от . дърво на фини кова палма

финикюлср [сви/., от фр.} — въжена линия; лифт

фиорйпт (сви/., от ит.} — австрийска монета

фирйда [същ., от гр.} — сте­нен шкаф

ф и стан — вж. фустап фиоритура [същ., от ит.} —

украса .фигарйя [същ., от гр.} — леха

в зеленчукова или цветна градина

фитпе [сви/., от ар.-тур.} — превзет млад човек

фишек [същ., от тур.} — приготовен ръчно патрон от свита хартия ’

фишеклйк [същ., от тур.} — патронташ

фламандски [лрнл.] — свър­зан или отнасящ се до Фла- манДия

флау — вж. флауто

182

флаута — вж. флаутофлауто [съир, от ит.] - флейта флсгматйчсп [същ.. от гр.] —

бавен; отпуснатфлегматично [нар.] — бавно;

отпуснатофлора [съм/., от яат.] — рас­

тителен святфлорип/а/ [същ., от ит.] -- -

златна монетафлюгел [съи/., от нем.] — вет-

ропоказателфлГогср — вж. флюгелфога [съи/.. меизм.. от иот.]-

хитрец, мошеник; шегаджия фокстрот [същ., от англ.] —

вид танц; музика за такъв танц

фокус1 [същ., от яат.] —точка в която се пресичат лъчите на оптическо стъкло

фокус2 [сьи|., от исп.] — виртуозна игра с предмети

фон1 [същ., от нем.] — части­ца, прибавена към лично име, за да показва благо- родническия произход на носителя си

фоп2 [същ.. от лат.-фр.] — основен цвят; заден план; ситуация,обстановка

фонограф [същ., от гр.-фр] — апарат за записване на зву­кове; грамофон

форма — вж. униформа формалност [саи;.] — устано­

вена външна форма; пред­писание на официален до­кумент

форе ас вам — вж. форсирам форсирам [гл., св. и несв., от

алгл.] — ускорявам; насил­вам

фортификациален [прпл.] — свързан или отнасящ се до фортификация

фортификдция [същ.. от лат.-фр.] — пригаждане на природните дадености на местност за водене на воен­ни действия

фортуна [съи/., от яат.].— съдба; щастие

форфосвам — вж. форсирам форхан [същ., от пем.] —

игра на картифоршлаг/а/ [съи/., от нем.] —

мачтово въжефотограф/ип/ [същ., от гр.]

— лице, занимаващо се с правене на снимки

фотографирам (сс) [гл., св. и песе., от гр.-нем.] — от­печатвам образ чрез фото­графиране

фраза [същ., от гр.] — изре­чение; музикален мотив •

фрак [същ., от фр.] — офи­циална мъжка дреха, удъл­жена отзад,, обикновено черна

франк (сап/., от фр.] — па­рична единица в обръще­ние във Франция, Белгия и Швейцария

фрапкмасон [същ., от фр.] — член на тайна организация със специална мистическа обредност

фрепгйя [прил., неизм., от тур.] — западноевропей­ски; френски

183

френетйчески [прил., от гр. - лат.] — възторжен, шумен; необуздан

френетично [нар.] — възтор­жено. шумно; необуздано

френеп [същ.] — французин френк-гяур [същ., от тур.] —

французин; немохамеда- нин;европеец

френк-терзйя [същ., от тур.]— шивач на модерни (френ­ски) дрехи в миналото; мо­ден шивач

фриволен [прил., от лат.- фр.] — лекомислен

фронтов [сън/., от <Др.] — архитектурна украса над врата, прозорец и други

фтйзис [същ., от гр.] — белодробна туберколоза

фудул/ин/ [сглу., от ар. -тур.]— високомерен, надменен, горделив човек

фудуллук [същ., от ар.-тур.]— високомерие, надмен­ност, горделивост

фукара [същ., от ар.-тур.] ~ голтак, бедняк, сиромах

фукарйя [същ.] — беднотия, сиромашия

фунт [ същ., от лат.-англ.\— мерна единица, равна на 453.6 грама

фурйя [същ., от лат.] — женско митическо същест­во; зла жена; стихия

фустан [същ., от г/>.] — жен­ска дреха

фусчица [сан/] — мехурче фут [същ., от англ.] — мерна

единица, равна на 30.48 сантиметра

фута [същ., от гр.] — престил­ка от груб плат или кожа

фъкна [гл., св.] — хвърля;изтъркуля

фъндак [същ., от тур.] — малко валмо от памук, вълна, коноп и други

фъркулйца [същ., от рум.] — вилица

фърфара ~ вж. фарфара

Xхаба — вж. аба хабен — вж. абен хабер [съм/., от ар.-тур.] —

съобщение, известиехава1 [същ., от ар.-тур.] — ат­

мосфера; климат; състояние на времето; положение, об­становка

хава2 [съи/., от ар.-тур.] — мелодия

хавадйш [същ., от ар.-тур.]— новина;вестник

хаван [същ., от пер.-тур.] — съд за счукване на про­дукти

хаджй/я/ [същ., от ар.-тур.]— вярващ, който е бил на поклонение на Божи гроб

хазна от ар.-тур.] —държавна парична съкро­вищница; голямо коли­чество пари

хазнатар [същ., от ар.-пер. -, тур.] — съкровищния, ка­сиер

184

хазър [прал., от ар.-тур.] — ч готов, приготвен

хазър [нар., от ар.-тур.] — така и така; твърде

хайн [същ., от ар.-тур.] — предател, изменник

хаинлар — множествено чис­ло в турски език на хайн

хайр [същ., от ар.-тур.] — благодеяние, добро, благо­получие

хаират [същ., от ар.-тур.] — добро дело за обществена полза

хаирлия [прил., неизм., от ар.-тур.] — благополучен, честит

хаирлия [нар.] — на добро, на сполука

хаирсъз [прил., от ар.-тур.]— недобронамерен, лош

хаирсъз/ин/ [сън/,,. от ар.-тур.] — злодей, разбой­ник; безделник, непрокоп- саник

хайван/ип/ [съм/., от ар.- тур.] ~ добиче, животно; глупак; проклетник

хайгбн [съи/.] — вятърничав човек

хайдамак [същ., от тур.] — непрокопсаник; безделник, скитник

хай дук [същ., от тур.-унг.] — злодей; лош човек

хайлаз/ин/ — [същ., от тур.]— мързеливец, безделник

хайлазлък [сън/., от тур.] —мързел, безделие

хайлайф [сан/., от англ.] — виеше общество

хайле [нар., от тур.] — доста; твърде много; значително

хайта [същ., от тур.] — ■ разбойник; безделник хак [сан/., от ар.-тур.] — па­

рично възнаграждение; по­лагаема част от нещо; дял

хал [съм/., от ар.-тур.] — положение, състояние

халадйсвам [гл., несв.] — удрям, халосвам

халал [нар., от ар.-тур.] — от все сърце

халат [същ., от ар.-тур.] — свободна домашна дреха

халач/ип/ [съм/., от ар.-тур.]—дръндар

халйф [същ., от ар.-тур.] — арабски и изобщо мохаме- дански монарх; духовен на­чалник

халйфов [прил.] — свързан или отнасящ се до халйф

халище [същ., от тур.] — вид завивка или постилка от вълна или козина

халоолу [същ., от тур.] — братовчед

халосам, халосвам [гл., се. и несв., от гр.] — ударя, удрям; бия

халосам се [гл., се.] — съборя се; падна

халосвам се [гл., несв.] — глезя се, превземам се

халосник [сън/.] — немирник, пакостник

халтав [прал.]— хлабав хамал/ин/ [същ,, от ар.-тур.]

— носач, товарач хамалски [прил.] — товарен

185

хамаллък [съм/.] — поминък нахамал/ин/

хамам [съм/,, от ар.-тур.] — баня

хамбар [същ., от пер.-тур ]— помещение за съхраня­ване на зърно; склад

хамслеоп [същ., от гр.] — гущероподобно животно, което при необходимост мени цвета на кожата си

хамен — вж. хсмсп хамов /хамово семе/ [прил.] —

свързан или отнасящ се до библейската личност Хам; скитник

хамсия [същ., от гр.-тур.] — вид дребна морска риба

хап [същ., от пер.-тур.] — заведение, предлагащо на пътниците легло, храна и обор за добитъка

хапджар [същ., от ар.-тур.]— тежък нож; кама

хапжар — вж. хапджар хапджйя [съм/., от пер.-тур.]

— съдържател на хан; гос­тилничар; хотелиер

ханс [същ., от пер.-тур.] — къща, дом

хапзър/ип/ [същ., от ар.- тур.] — гадняр, мръсник, свиня

ханъма [същ., от тур.] — омъжена мохамеданка; бу­ла, кадъна

хапъмка — вж. ханъмахаос [същ., от гр.] — пър­

вична материя, от която е създаден светът

хапсапа [същ., от ар.-тур.]

— затвор; тъмница; бър­котия, безпорядък

хапуз — вж. хапусхапус [същ., от ар.-тур.] —

затвор; затворник; арес­тант

хапусъаа — вж. хапсапа хапъз — вж. хапус хапъс — вж. хапус хапъсхана — вж. хапсапа хапушки [лрил.] — затвор­

ническихар/т/ [същ., от гр.] — седян-

ка, тлака; безплатна трудо­ва помощ у съседи и ръсе- ляни

харам [гл., несв.]—обикалям; кръстосвам

харам [нар., от ар.-тур.] — незаслужено, напразно

харамия [същ., от ар.-тур.]— разбойник; хайдутин

харамосд/ец/ [съи/.] — гото-ванец

харач [съи/., от ар.-тур.] — данък; личен данък, пла­щан от немохамеданското мъжко население

харачййски [прил.] — свързан или отнасящ се до харач

харачлък — вж. харчлък харашлйк — вж. харчлък харашлък — вж. харчлък харба [съи/., от ар.-тур.] —

късо желязно копие харбалйя [същ., от ар.-тур.]

— въоръжен с харба харбйя [същ., от ар.-тур.] —

желязна пръчка за пълнене на пушка или пищов; късо желязно копие

186

хардалнс [съи/., от ар.-тур.]— пресечено със синап ви­но

хардалъма — вж. хардалиехарем [съм/., от ар.-тур.] —

съпругите на мъж-мюсул- манин; част от къща

харемлйк [съм/.. от ар.-тур.]— част от къща или отдел­на къща за жени у богати турци; жените на мъж мно- гоженец

харемлък — вж. харемлйк харен [ирмл., от гр.] — добър харзувал [съи/., от ар.-тур.]

— писмена молба, заяв­ление

харйжа, харйзвам [гл., св. и несв.] — подаря, подарявам

харизма [същ., от гр.] — дар, подарък .

харман [съи/., от пер.-тур.]— специално място за вър­шитба; времетона вършит­бата; количество снопи, овършавани наведнъж

хармаплък — вж. харман хармоийрам [гл., св. и несв.]

— оказвам се в положение на хармония; прилягам; съответствам

хармония [съм/., от гр.] — съответствие; съгласува­ност; съзвучие

харно [нар.] — добрехаро [същ., от гр.] — проти-,

вен стар човек; дъртак харесам, харесвам [гл., св. и

несв., от гр.] — видя, виж­дам добро; постигна, пос­тигам нещо

харсъз/ин/ [същ., от тур.] — разбойник, крадец

харсъзлък [същ., от тур.] — злодеяние; недобронаме- реност

харта [съм/., от гр. лат.] — дркументс голямо общест­вено-политическо значение

харч [същ., от ар.-тур.] — плащания; разноски

харчлък [съм/., от ар. -тур.] — парични средства за ежед­невни нужди; джобни пари

хас [прил., неизм., от ар.- тур.] — чист, истински, личен

хас /струвам хас/ [нар., от тур.] — влияя се; съгла­сявам се

хасъл [прил., иеизм., от ар.- тур.] — същински, истин­ски

хасъл [нар., от ар.-тур.] — наистина;точно

хат — вж. атхата [същ., от ар.-тур.] — не­

щастие, злополука; грешка катър [същ., от ар.-тур.] —

удоволствие; желание; сниз­ходителност

хашево — вж. ашевохашиш [същ., от ар.-тур.] —

вид наркотикхашладйсам, хашладйсвам

[гл., св. и несв., от тур.]— присадя, присаждам

хашлъдйсам, хашлъдйсвам [гл., св. и несв., от тур.]— ударя,удрям

хаят [съм/., от тур.] — покрит чардак; килер

187

хекатомба [същ., от гр.] — жертвоприношение

хекйм/ин/ [същ., от ар.-тур.]— лекар;знахар; лечител

хелам [гл., несв.] — вж. нехелам хелбете [нар., от ар.-тур.] --

разбира се; навярно хелбетя — вж. хелбете хеле [нар., от тур.] — особе­

но пък; най-после; добре че хемен [нар., от пер.-тур.] —

току-речи; близо; почти; едва

хендек [същ., от ар.-тур.] — окоп, ров

хепам [гл., несв.] — скачам, играя

хепидже [нар., от тур.] — доста,- много

хептен [нар.» от /пур.] — изцяло, напълно

хергелджйя [същ., от тур.]— пастир на хергеле

хергеле [същ., от пер.-тур.]— табун, стадо коне

херкулесов [прил.] — голям,силен

хермафродит [същ., от гр.- лат.] — лице, което прите­жава полови органи и на мъж, и на жена

херолд [сам/., от франк.] — вестоносец; предвестник

херувнко [същ., от гр.] — църковна песен, която се изпълнява преди пренос

херувйм [същ., от евр.-гр:] — крилат ангел от висок чин;

- изображение на такъв ангел херувймче — умалително от

херувйм

хесап [същ., от тур.] — смет­ка, пресмятане

хесапй [гл., несв.] — правя хесап; смятам; обмислям

хетериаз [същ., от гр.] — домакин, иконом на публи­чен дом

хйжа [съм/.] — сграда извън населено място, предназ­начена за настаняване на туристи

хизмекяр/ин/ — вж. изме- кяр/ин/

хизмекнрка — вж. измекярка хилядник [с®щ.] — командир

на хиляда душихимера [сьм/., от гр.] —

мечта; блянхимерен [прал.] — нереален химн [съм/., от гр.]- — тър­

жествена песенхинает [прил., неизм.] —

неотстъпчив;упорит хиперболйчен [прил.,'от гр.]

— преувеличителен хиротопйсам [гл., св., от гр.]

— ръкоположа в църква . хлапар [сам/,] — хлапак хластйпа [с®иу.] — царевични

стъбла; царевичак хлевоуст [прил.] — многопри-

казлив хлев [сан/.] — обор, кошара хлороформ [същ,, от гр.] —

безцветно' вещество, из­ползвано като упойка

хляв — вж. хлев хбдба [сгг^.] — ходене пеш;

вървеж; път ходжа [същ., от пер.-тур.] —

мохамедански свещеник

188

ходжалък [съм/.] — поминък на ходжа

ходул — вж. фудул ходулка — вж. фудулка хойса [сам<.] — вид бързо хоро холам — вж. холанхолан [части., от тур.] — при .

изразяване на неодобрение и несъгласие

хомот [съм/.] — яремхондро [съм/., от гр.] — глу­

пак, простакхората [съи/., от гр.] — разго-

ворка, приказка; слух хоратлйв [лрнл.] — приказ­

лив, разговорливхората [гл., лесв.] — говоря,

приказвамхорей [същ., от гр.] — стихот­

ворна стъпка от две срички, от които първата е ударена

хориат/ин/ [същ., от гр.] — селяндур

хоризонт [същ., от гр] —• видимата разделителна ли­

ния между небето и земята хоругва [съм/.] — черковен

байрак с образи на светци и религиозни сцени

хорунжий [съм/., от пол.-рус.]— поручик у казаците пре­ди революцията

хортувам (си) [гл., иесв.] — говоря(си)

хоръгва — вж. хоругвахохол [съм/., от рус.] — по­

дигравателно прозвище на украинец

хохот [същ., от рус.] — смях хошмерием [същ., от тур.] —

сладко от подсладено пряс- но сирене

хоча [гл., несв.]—искам,желая храборник [съм/.] — храбрец,

смелчагахранйтел [съм/.] — пазител; чо­

век или имот, който "храни” някого

хрймизен [прил., от гр.] — ален, червен, пурпурен; оранжевочервен

хрисовул [същ., от гр.] — царски документ; царска грамота

хром [лрмл.^ — куц; сакат хромел [същ., от гр.] —ръчна

мелница; камък за ръчна мелница

хроника [същ., от гр.] — раз­дел в периодично издание за малки съобщения и кратки новини; историческо съчи­нение

хронология [съм/., от гр.] — спазване на последовател­ността на събитията във времето

хрът/ка/ [съм/.] — куче хукам [гл., несв.] — клеветя,

доносничахукюмат — вж. хукюметхукюмет [същ,, от ар.-тур.]

— представител на адми­нистративната власт; сгра­да, в която се помещават представителите на власт­та

хума [същ., от лат.] — вид глина, употребявана като сапун

хуманен [прил., от лат.] — човеколюбив

хумаюп [същ., от пер.-тур.]— вид плат '

189

хумба [същ., от гр.] — под­земие, изба; бордей

хуридт [съм/., от ар,-тур.] — освобождение; свобода

хурка [съм/.] — обработено тънко дърво за прикрепва­не на вълната или памука при предене

-хусар [съм/,] — въоръжен с копие конник; войник или офицер от австроунгар- ската армия

хухловец [съм/.] — мухльо хъ /хъ бакалъм/ [<шслк.] — а,

хайдехъз — вж. хъсхъладйсвам — вж. халадйс-

вамхънзър — вж. хапзър хързалка [съм/.] — пързалка хързулка — вж. хързалка хърсъз/ин/ — вж. харсъз/ип/ хъс [съм/., от тур.] —■ устрем,

настойчивост; злобахърлав [ярмл.] — слаб; бол­

нав, хилйвхъш [съм/.] — български еми-

хрант-револю пионер; без­домник

хъшлак [съм/.] — безделник, скитник

хъшовски [прил.] — свързан или отнасящ се до хъш

хюджст [същ., от ар.-тур.] — документ за имот

хюкюмат — вж. хукюмстхюшмер [съм/., от ар.-тур.}

— ядене, приготвено от прясно сирене; бял мъж

ццанцугср [същ.] — птица си­

нигер; безпомощен, безпо­лезен човек

царйбашийка — вж. черйба- итийка

царйбашия — вж. черйбашия цванец [същ., от нем.] — ав­

стрийска сребърна монета със стойност между два и три гроша

цванче — умалително от цва- иец

цвстясал [прил.*] — покритс ЦВЯТ '

цвик [същ.] — остатъчна теч­ност при производството на сирене или преваряване на суроватка

цедилка [същ.] — специално приспособление от плат за носене на малко дете на гръб

цедйлник [същ.] — голяма торба от груба тъкан

цсзура [съи/., от лат.] — вид стихотворна пауза

целина [съм/.] — необрабо­тена земя

целомъдрие [същ.] — девст­веност, непорочност

ценз [съм/., от лат.] — нали­чие на образование, прос­лужено време, определена квалификация и други задъл­жителни изисквания за зае­мане на работа, длъжност

цензура [съм/., от лат.] —

190.

официален държавен кон­трол върху печата, книго­издаването и други

цеп [сгм/.] — верига; бойна . редица

цсрбср [същ., от ер.] — ми­тически звяр, който пази входа на ада; строг пазач

церемония (съг//.; ат лат.] — уточнен ред за провеждане на тържество; тържество с предварително установен ред

церемоня се [гл., леса.] — съоб­разявам се с някого повече, отколкото е необходимо

цссар [същ., от лат.] — цар;владетел

цивилизация [съи/., от лат.]— равнище на обществен и духовен развой в определен исторически период

цивилизован [ирил.] — кул­турен; напреднал; възпитан

цилиндър [съгг#., .от гр.] — официална мъжка шапка с цилиндрична форма

цимбал [съм/., от гр.] — стру­нен музикален инструмент, на който се свири с чукчета

цйнпар/ин/ [съир] — предста­вител на немногобройна етническа балканска група, населяваща предимно Ма­кедония; скъперник

цйпури [същ., мн., от гр.] — малоценни, непотребни вещи; глупости

циркуляр [същ., от лат.-рус.]— окръжно писмо или съ­общение; дисков трион за рязане на дърва

цйркус [същ., от лат.] — зем­на вдлъбнатина, открита

- към ледникова долина;езерна чаша

цукиа [гл., се.] — целуна цвръсто [/<яр.] — чевръсто;

здравоцъкла [същ., мн.] — очила;

стъклацъклеп [прил.] — стъклен;

прозрачен; бистърцъпцар/ип/ — вж. цйнцар/ип/ църв [същ.] — червей

ччад [ст>щ.] — пушек, дим чадър [саи/., от пер.-тур.] —

палатка, шатрачайр [същ., от тур.} — ли­

вадачакмак [същ.. от тур.} —

огниво; спусък на пушка; войници; въстаници

чакмаклйя [прил., неизм.] — кремъчно запалваща се пушка или пищов

чакмалйя — вж. чакмаклйя чакгйсам, чактйсвам [гд., се.

и иесв., от тур.] — запъвам ударник на кремъклия пуш^ ка или пищов; разбирам, досещам се

чактпйри — вж. чешйри чакъм — вж. чекъмчал [същ., от тур.] — пла­

нински връхчалашкап — вж. чалъшкап чалатпкън — вж. чалзлнкап

191

чалгаджия [същ., от тур.] — музикант, свирач

чалгйя [същ., от тур.] — музика, свирня; музикален инструмент

чалма [същ., от тур.] - плат, увиван около феса

чалЕ1а [гл., се.] —ударя чалъм [същ., от тур.] —

умение, способ; сгода; лес- нина; превземка

чалъпъз [пое., от тур.] — Свирете!

чалъшкап [прил., неизм., от тур.] — оправен; трудолю­бив; прилежен

чалъшкъп — вж. чалъшкап чалъшмък [същ., от тур.] —

оправност;хитростчам1 [същ., от рум.] — лодка чам2 [същ., от тур.] — вид

дърво (бор); боров дърве­сен материал

чамав [лрмл.] — болнав; хилав чамов [прил.] — боров чампари [същ., от тур.] —

кастанетичан [същ., от тур.] — звънец,

хлопатар; камбана чаначе [същ., от тур.] —

малък глинен съд; паничка чапкън/ип/ [същ., от тур.] —

женкар; развратник; не­мирник; безделник

чапкънлък [същ., от тур.] — безчинство; разврат

чапкънувам [гл., несв.] — безчинствам, развратнича

чапраз/и/ [същ., от пер.-тур.] — метално приспособле­ние за закопчаване на жен­

ски колан; нашивкаот ши­рит или гайтан

чарда [същ.] — стадо говеда чардак [същ., от пер.-тур.]

— покрит балкон; пруст; трем

чарк [същ., от пер.-тур.] — работилница за гайтан; дъскорезница; колело на въртящ се механизъм

чаршйя [същ., от пер.-тур.]— главна улица на населено място; търговска улица; пазар

часовия [същ., от рус.] — параклис

часослов [са и/.] — сборник с молитви за разните часове на денонощието

чауш/ип/ [същ., от тур.] — нисък войскови чин; сер­жант; старши

чахотка [същ., от рус.] — белодробна туберкулоза; охтика

чаяние [саи/.] — чакане, очак­ване

чсбур [саг^.] — голям и дъл­бок дървен съд

чева [нар.] — като че ли; нима; нали; та

чевсрме [сац/., от тур.] — печено на шиш или на ска­ра месо

чевре [същ., от тур.] — бродирана по краищата кърпа; везана кърпа

чсгато [съюз] — като че ли; сякаш

чейрек [са и/., от пер.-тур.]— една четвърт от нещо;

192

1/4 от бяла меджидия (пет гроша); съд с вместимост 1 /4 от оката

чейрече [същч от пер.-тур.] — сребърна монета със стойност 5 гроша

чекййка — умалително от чекия

чекия [съм/., от тур.] — джоб­но ножче, което се сгъва

чекма [същ., от тур.] — изградена част отпомеще- ние; чардак

чекмак — вж. чакмак чекмалйя — вж. чакмаклйя чекор [съм/.] — остатък от

отсечен клон или дърво; отсечен клон

чекрък [съи/., от тур.] — уред за предене, сукане и навиване на прежда

чекшйри — вж.чешйри чекъм [същ.] — ивица от

засята площ, която се жъне или копае в едната посока

челебй/я/ [същ., от тур.] — господин, господар

челик1 [същ., от тур.] — вид детска игра

челик2 [същ., от тур.] — стомана

челичен [прил.] — стоманен чело [същ., от ит.] — музи­

кален инструмент; виолон- чело

чемадан [същ., от рус.] — куфар

чембас — вж. ч ум басчембер1 [същ., от тур.] —

кърпа, забрадкачембер2 [същ., от тур.] —

плоско желязо за обръчи

чемер [съм/.] — силно стра­дание; злина; отрова; дявол

чемерен [лрмл.], — зъл, зло- кобен

чемерйка [съм/.] — вид отров­но растение

ченгепе [съм/., от тур.] — циганин

ченгене кауш (от тур.] — ци­ганско отделение в затвор

чепгйя [съм/., от тур.] — професионална танцьорка; гевендия

чепйчка [съм/.] — пшеничка чеп (съм/.] — чвор; дървена

запушалка за бъчвачепак [същ., от тур.] —къса

връхна дрехачепераст [прил.] — разклонен чепйк [съм/.] — вид обувка чеикен [същ., от тур.] — къса

горна дреха без ръкави; горна дреха с ръкави, кои­то не се обличат

чепраз — вж. чапраз червяк [същ.] — червей черда [същ.] — вж. чарда черек — вж. чейрекчерен — вж. чиренчерепче /ножче череиче/

[съм/.] — малко джобно ножче

череп — вж. чйреп чересло — вж. черйсло черече [същ.] — умалително

от чейрекчереченце (съм/.] — двойно

умалително от чейрекчерйбашия [същ., от тур.] —

цигански старейшина; гла­ватар

черйбашийка [същ.] — съп­

;13. Речник ... 193

руга на черибашия; глава- тарка

черкез/ин/ [съм/.] — човек от кавказко мохамеданско племе, заселено по българ- ските земи преди Осво­бождението

черковник [съм/.] — лице, което присъства на цър­ковна служба

черноризец [същ.] — калугер, монах

черпосотник [същ., от рус.] — член на наказателен от­ряд; злодей; мракобесник

чсртог [съм/.] — палат, дворец чернело [съм/.] — желязно

приспособление, с което се стрива на прах сол, пипер и други

чета се [гл., иесв.] — смятам се; мисля се

четели [същ., от пер.-тур.] — дъска за смятане; рабош

чешйри [същ., мц., от тур.] — вид мъжки гащи с увиснало дъно

чибук [същ., от пер.-тур.] — лула или цигаре с дълга дръжка

чибукчйя [същ.] — слуга, който приготвя и поднася чибуци; блюдолизец; под- лизурка

чибучка [същ.] — лула чивгар [съм/., от пер.-тур.] —

втори чифт впрегнати коне или волове; ярем

чивия [същ., от тур.] — клин, клечка

чиздосан [прил. ♦, от тур.] — набръчкан;грапав

чиздосам, чиздосвам [гл., св.и несв.] — драсна, драскам

чизмар [същ.] — майстор на чизми; ботушар

чизми [същ., мм.] — ботуши чикъм —• вж. чекъм чилйк — вж. челик чилипгйр [същ., от тур.] —

ковач на дребна, фина же­лезария; шлосер

чимпари — вж. чамиари чйпя [гл., несв.] — правя, вър­

шачини (ми) се [гл., несв., безл.]

— струва (ми) сечипак — вж. чепак хчипйхче [съи/., от тур.] —

млада коза; яре чипйшче — вж. чипйхче чирен [същ.] — дръжка на нож чйреп [същ.] — глинени от­

ломки от съдчит] [същ., от тур.] — басма;

памучна тъканнит2 [същ., от тур.] — огра­

да; плетчитак [същ., от тур.] —

турчинчитарлък [съм/., от тур.] —

ограда, плет; заграждение чйтен [дрмл.] — басмен; паму­

ченчитача [съм/., съб.] — читаци;

турци -чифлигар [съм/.] — чифлик-

чия; работник в чифлик чифлик [същ., от пер.-тур.]

— голям землен имот чифте [същ., от пер.-тур.] —

ловджийска пушка; дву­цевка; магарешки или кон­ски ритник; чифт, двойка

194

чифчнльк [същ., от тур.} — земеДелие

чифчйя [сам/., от тур.] — земеделец

чифут/ип/ [саи/., от ар.-тур.] — евреин

чифутски [прил.] — еврейски чичероне [сащ., от ит.] —

екскурзоводчлен [сам/.] — статия във вест­

никчленче — умалително от член члуп [сам/.] — лодка члън — вж. члун чмокна [гл., св.] — цъкна с

уста; млясначобан/ин/ [същ., от пер.

тур.] — овчар; пастир чогал — вж. чоголчогал но — вж. чоголно чоглаво [и ар.] — неприятно;

неловко, неудобно чогло — вж. чоглаво чдгол [сам/.] — мъка, безпо­

койство; неприятност; угри­зение

чбголен [прил.] — неприятен, мъчителен; дразнещ

чоголно [нар.] — неприятно; мъчително; дразнещо

чоджук [същ., от тур.] — дете; момче

чоджуклар —множествено чис­ло в турски език от чоджук

чоджум [неиам., от тур.] — момчето ми; детето ми

чокман [съи/.] — сукман чокой [същ., от рум.] — едър

земевладелец; чифликчия чокоин — вж. чокой чолак [прил., неизм., от

тур.] — безрък; с отрязана ръка или пръст

чомага [същ., от тур.] — дебела тояга с удебелен край;сопа

чомагаш [съм/., от рум.] — побойник; скандалджия

чопкен — вж. чепкен чопраз/и/ — вж. чапраз/и/. чорбаджия [същ., от тур.] —

едър собственик; богаташ;, работодател

чорбаджилар — множествено числов турски език на чор­баджия

Чорт [същ., .от рус.] — дявол чофадар — вж. чохадар чоха [същ., от ар.-тур.]

вид вълнен плат; сукно чохадар [същ., от ар.-пер.-

тур.] ~ прислужник на владетел

чбхен [прил.] — сукнен чохяп — вж. чохен чреда [съм/.] —ред чредпик [същ.] — свещеник,

който е на ред да служи чредувам (се), чредя (се) [гл.,

несе. и св.] — редувам (се), редя (се)

чубук — вж. чибук чрезвичаеп [прил., от рус.] —

извънреденчресла [същ., лтн.] — слабини;

хълбоцичувам (сс) [гл., несе.] — пазя

(се), съхранявам (се) чукупдур [съм/.] — кръмно

цвеклочул [същ., от тур.] — завивка

за добитък

195

чумбаз — вж. чумбас чумбас [съа/.] — дълъг кичур

коса; перчемчумбер — вж. чсмбер чунки/м/ [част., от пер.-

тур.] — като че ли; нима чурук [прил., неизм., от

тур.] — разяден, изгнил; болнав

чуруклук [същ., от тур.] — гнилост; развалина; праз­нота, липса

чурюклук — вж. чуруклук чутен — вж. чутбвсн чутовсн [прил.] — прочут,

известен;славенчутура [същ., от рулс.] —

тесен и дълбок дървен съд за стриване на пипер, сол и други;глава

чушпа [гл., се.] — взема на гръб

чушнат [прил.*] — взет на гръб

чълн — вж. члун

шшавам [гл., несв.] — мърдам;

движа се; тека, лъкатуша шавар [същ.] — блатно рас­

тение; папуршаварлак [гъи/.] — място, об­

расло с шаваршаг [съир, от рус.] — крачка шайка [същ.. от тур.-рус.] —

група; сбирщина, банда шалвари [същ., от тур.] —

широки гащи

шалварлйя [прил., неизм., от тур.] — обут с шалвари

шале/т/ [същ., от фр} — сгра­да за почивка извън насе-

• лено място; лятна къща шалте — вж. шилте шамата[с»ир, от ар.-тур.] —

шум, глъчка4шамйя [същ., от ар.-тур.] —

забрадкашампания [същ., от фр.] —

вино “шампанско”шанец [същ., от нем.-рус.] —

землен окопшанс1 [същ., от фр.] — въз­

можностшанс2 — вж. шанец шапсонетка [съир, от фр.]-~

певица в заведение; кръч­марска песен

шантан [съм/., от фр.] —кафе или кръчма с певица или певици и танцьорки

шап [същ., от тур.] —• болест по овцете

шапйя [същ., от тур.] — съпруга, възлюбена

шар1 [съи/.] — цвят, багра; многобагрие

шар2 [същ., от рус.] — топка, кълбо

шарада [сьи^., от фр.] — сричков ребус; двусмис­лица

’ шарампол [съм^., от унг.- тур.] ~~ примитивно укреп­ление от набити колове със заострени краища

шарлаган [съи/., от тур.] — масло от сусам, орехи и други

шарлаганев [прил.] — свързан

196

или отнасящ се до шар­латан; маслен

шарлан — вж. шарлатан шарлатан/ин/ [с&и/., от ит.-

фр.] — измамник, мошеник; нагъл лъжец

шарлатания [същ.] — измам- ничество, мошеничество

шарлатански [я/шл.] — свър­зан или отнасящ се до шарлатан/ин/

шарманка [същ., от фр.-рус}— латерна

шармантен [прил., от фр.] — очарователен, пленителен; привлекателен

шаспо [същ., от фр.] — вид стара бойна пушка

шасьор [същ., от фр.] — стрелец

шаткав [същ., от рус.] — неустойчив; променлив; несериозен

шаткаво [нар., от рус.} — неустойчиво; променливо; несериозно

шат-пат [нар.] — едва; отвре- ме-навреме

шатрене [съм/.] — ходене;' дирене

шатря [гл., несв.] — движа се, обикалям; диря

шашарма [същ., от тур.] — бъркотия, суматоха; пани­ка; измама

шашка [същ., от рус.] — сабя шаяк [същ., от тур.] — вид

дебел вълнен плат шаячсв [прил.] — направен от

шаякшвейцар [същ., от нем.-рус.]

— вратар, портиер

шевкетлй [прил., неизм., от тур.] — величествен, дос- толепен

шев ре — вж. чеврешедьовър [същ., от фр.] —

произведение на изкус­твото с много висока стой­ност

шейх-ислям — вж. шейх-ул- ислям

шейх-ул-ислям [същ., от ар.- шур.] — върховен глава на мюсюлманското духовен­ство

шей [ски/., от ар.-тур.] — вещ; предмет

шейрет/ин/ [сьи/., от ар.- тур.] — хитрец, мошеник

шейтан [същ., от ар.-тур.] — дявол

шекер [същ., от пер.-тур.] — захар

шекерче — умалително от шекер

шелте — вж. шилтешемеден [прил.] — въртоглав;

дяволскишеметен [прил.] - замайващо

висок или дълбок; зашеме­тяващ

шея [прил., неизм,, от тур.] — бодър;весел

шенлйк [същ., от тур.] — веселба; дяволия <

шеня (се) [гл,, несв.] — веселя (се)

шербет [същ., от ар.-тур.] — сладка безалкохолна на­питка

шеренга [съи/., от рус.] — редица _

шериат [същ., от ар.-тур.] —

197

сбор от религиозни и жи­тейски правила, основа­ващи се върху корана

шериф [прил., от ар.] — све­щен; благороден, знатен

шерлатап/ип/ — вж. шарла- тан/ип/

шерйпга — вж. шеренга шсрмаятеп — вж. шармаитен шестак [съи/.] — вила с шест

рогашеф [същ., от фр.] — ръко­

водител на учреждение, предприятие и други; на­чалник

шех [същ., от пер.] — атака срещу царицата на парт­ньора при игра на шах

шехзаде [същ., от пер.-тур.]— син на султан; принц

шеш-беш [същ., от пер.-тур.]— шест и пет при игра на зарове

шибой [съм/., от пер.-тур.] — вид градинско цвете

шикалкавн [гд., песе.] — из­въртам

шикарен [лрил., от фр.] — изящен; изискан -■

шиле [съм/.] — отраснало агне шилинг [съм#., от англ.] —

парична единица със стой­ност 1/12 от лирата

шилге [същ,, от тур.] —ма­лък дюшек

шйнда [съм#., от нем.] — специално обработена дъс­ка за подковаване на подо­ве и тавани

шйндра — вж. шйпда шиник [съи#., от гр.-тур.] —

цилиндричен съд за мерене на зърнени храни с вмес­тимост 8-10 килограма

ширит [същ.> от тур.] — шнур; лента

ширт [същ., от ■?/?.] — клю­чалка; мандало на брава

шифрапда [същ., от тур.] — лека жена

шишане [същ., от пер.-тур.]— старинна пушка с ши­рока цев

шишепе — вж. шишане шишиие — вж. шишане шкембе [същ., от пер.-тур.]

— стомах; коремшколо [съм#., от гр.] -г- учи­

лищешколски [прил.] — училищен шлагер [съм#., от нем.] —

модна песен;най-модното в определен период

шлюпка [същ.] — люспа; обелка

шляхта [същ., от нем.-пол.]— виеше съсловие в Пол­ша; полска аристокрация

шнайдер [същ., от нем.] — вид бойна пушка

шовинизъм [сън/., от фр.] — краен национализъм

шомпол [същ., от нем.-рус.]— желязна пръчка за чис­тене и пълнене на пушка

шопар [съм#.] — прасе шопарин [съм#.] — циганин гпорампол — вж. шарампол шорлоя — вж. шоролоп шоролоп [същ., от тур.] —

измама; лъжашоромпол — вж. шарампол

198

шпалйр [еъм/., от нелг.] — почетен строй в две редици за приветстване на висо­копоставено лице

шпапьолец [съи/.] — испанец шпионски [прал.] — разузна­

вателен; скрит; издайни- чески

шрапнел [е®щ., от англ.] —, артилерийски снаряд, кой­то поразява чрез пръска­нето си на парчета

шубъра [съм/.] — рунтав кал­пак

шугав [прил.] — крастав шуле/ц/ [съм/.] — малък гли­

нен съд за вино или ракия; чучур на стомна или чешма

шумар [съм*.] — хайдутин шурей [съи/.] — брат на съпру­

гата спрямо съпруга шурняа [съм/.] — съпругата на

шурейшут [прил.] — безрог;със счу­

пен рог; със счупена дръжка шут1 [съм/., от рус.] — смеш­

никшут2 [съм/., от англ.] — силен

ритник на топка при игра на футбол

шутлйв [прил.] — шеговит шутпйк [съм/., от рус.] — ве­

селяк, шегобиец; смешник шуто [нар.] — смешно; забавно шушка [съм/.] — прашинка,

трошицашушумйга [съм/.] — безличен,

свит човек; мижитурка шюкюр [неизм., от тур.] —

Слава богу!

щщаб [същ., от нем.-рус,] —

ръководен състав на воен­на част;, място, където е настанен ръководният със­тав

щамба — вж. щампащампа [съм/., от ит.-гр.] —

печатана икона; картинащапал [съм/.] — ходило щапукам [гл., несв.] — прис­

тъпвам неумелощафета [съм/., от мем.-ит.]

— палка или друг предмет, предаван от състезател на състезател, когато се играе на смени 1

щсие(ц) [съм/.] — малко ку­ченце; малкото на живот­но

щение [съм/.] — желание; искане

щетен [лрпл.] — напразен; безплоден; безрезултатен

щивали [същ., ми., от нем.- ит.-гр.] — калци; високи обувки

що-по-що [нар ] — непре­менно; на всяка цена -

щоф [същ., от нем.] — мате­рия, плат

щраф [същ., от нем.] — глоба щрепелаче [съм/.] — невръст­

но детещъкло [същ.] — стъкло; бу- у

тилкащъпукам — вж. щапукам

199

ююва [същ., от тур.] — без­

стопанствен добитък; човек без установено местожител­ство; хаймана

ювзалйя — вж. евзалйя югйч [същ.] — овен, водач на

стадотоюгйче — умалително от югйч югурт [същ., от тур.] —

кисело млякоюда1 [сан/.] — зла И коварна

самодиваюда2 [същ., от евр.] — пре­

дателюдол [съм/.] — долина Годол — вж. идол юз [същ., от тур.] — чаша

или съд с вместимост 100 драма; мярка за тегло, равна на 1/4 ока

юзбаши/я/ [същ., от тур.] —капитан в турската армия; полицейски началник; сто­тник

юзлук — вж. юзлюкюзлюк [същ., от тур.] —

монета със стойност 100 единици; чаша или съд с вместимост 100 драма

юлар [същ., от тур.] — оглав- ник за животно; юзда

юлке [същ., от тур.] — цар­ство

юн [прил.] — млад; младежки юнец [същ.] — млад вол юница [същ.] — млада, нео-

телена още крава йзнкер [същ., от нем.] —

немски дворянин, владетел на земя и землен имот; кур­сант във военно училище

юнкерски [лрил.] — свързан или отнасящ се до юнкер

юност [същ.] — младост юрист [същ.] -- лице с юри­

дическо образование и прак­тика

юрод — вж. уродюродйв [прал.] — малоумен;

недъгавюродйвец [същ.] — малоумен,

ненормален човекюртлук [същ., от тур.] —

имение, чифлик; празно място

юрук [същ., от тур.] — тур­ски пастир из Родопите и Стара планина; скотовъдец

1оруш [същ., от тур.] — масово нападение; атака

юруш [л<елсд., от тур.] — Напред! Атака!

юрушки [прил.] — свързан или отнасящ се до юрук

юря [лсеж?д., от тур.] — Помощ!

юс [същ.] — име на старобъл­гарските букви а и ж

юстГон [прил., неизм., от тур.] — по-горен, по-висш; превъзхождащ

юх /на юх/ [съ щ.] — напразно; накриво

юч-кьошелйя [прил., от тур.]— триъгълен

- юшур [същ., от ар.-тур.] — натурален данък; десятък

юшурджйя [същ., от ар.- тур.] — събирач или откуп- вач на данък юшур

200

яябана [същ., от пер.-тур.] —

чужбинаябапджййски [лрнл.] — чуж­

дестранен; външен ябанджйя [същ., от пер.-тур.]

— чужденец, странник ябанец [съм/.] — вж. ябапджйя ябилие [същ., от тур.] — ре­

мък, на който се точи бръс­нач

явиш [на/)., от тур.] — бавно, без бързане

явср/ин/ [същ., от пер.-тур.]— помощник, адютант

явя» явявам [гл., св. и «сс<?.]— съобщя, съобщавам; из­вестя, известявам

ягма [същ., от тур.] — пляч­ка, грабеж

яд [същ.] — отрова яже [жест.] — която язаджй/я/ [съм/., от тур.] —

писарязе/ка/ [мест.] — аз язлък [същ., от тур.] —

открито помещение на къ­ща; пруст, отвод

язововци [същ., мн.] — енту­сиасти; авантюристи

язък [нар., от тур.] — жалко яко [яредл.] — като яков /яково поколение/ [лрмл.]

— свързан или отнасящ се до Яков; многоброен

якоже [нар.] — както яко-яко [«ар.] — много-много ялдъзка [същ., от тур.] —

златна монета

ялдъзлйя [прил., неизм., от тур.] — златен; позлатен; лъскав; посребрен

яли [съюз] — ами ялмаз — вж. елмаз ялмазъп [прил., от тур.] —

скъпоцененялнъш — вж. янлъш ялов [прал.] — бездетен; без­

плоден; безрезултатен яловар/ип/ [съмр] — пастир на

ялов добитъкяловива [съцр] — стадо от

ялови животнияма — вж. ягмаяма [сън/.] — дупка; кръпка ямб [сън/., от гр.] -- стихот­

ворна стъпка от две срич­ки, от които ударена е вто­рата

ямболче [сън/.] — малко въл­нено килимче

ямурлук [същ., от тур.] — дебела връхна селска дреха

япйчар [същ., от пер.-тур.]— турски войник с хрис­тиянско потекло

янйчарски [прил.] — свързан или отнасящ се до япйчар; кръвожаден; жесток

янки [същ., от англ,] — проз­вище на американец

янлъш [прил., неизм., от тур.] — объркан, сгрешен; лъжлив

янтар [същ., от рус.] — кехли­бар

япали [част.] — ето япанджак [същ., от тур.] —

дебела връхна селска дреха яптърдйсам [гл., св., от тур.]

— поръчам

201

япунджак — вж. япанджак яр [същ., от тур.] — стръмен

брягярем [сьгг/.] — дървено прис­

пособление за впрягане на добитък; робство, гнет

яровйт [прил.] — стръмен;гневлив; буен

яруга [същ., от тур.] — про­паст

яря сс1 [гл., несв.] - сърдя се яря сс2 [гл., несе.] — окозвам се ясак [същ., от тур.] — огра­

ден имот близо до насе-. лено място; бранйще

ясак [прил., неизм., от тур,]— забранен; ограден

ясакчйя [същ.,_ от тур.] — пазач; телохранител

ясйка [сам^.] — дърво бреза, топола или трепетлика

ястелйв [лрил.]—който обича да си похапва; лаком

ястък [същ., от тур.] —

възглавница; миндер; леха за разсад

ястъклйя [прил., неизм., от тур.] — пухкав, мек

ятаган [същ., от тур.] — дълъг извит турски нож

ятак [същ., от тур.] — легло; леговище; свърталище

яхпа [същ., от тур.] — масло­бойна

яхудйя [същ., от ар.-тур.] — евреин

яхър [същ., от пер.-тур.] — обор; конюшня

яцс [нар.] — твърде много ята [неихм., от тур.] — Да

живей!яшмак [същ., от тур.] —

покривало за лицето у мо­хамедани; навес над огни­ще с отвор за изтегляне на дима

ящнк [същ., от рус.] — кутия; сандъче

202