Обяснителна записка основна

ИЗГОТВЯНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА МРЕЖИТЕ ЗА ПИТЕЙНИ ВОДИ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЗА ГРАДОВЕТЕ ЛОВЕЧ, МОНТАНА И СЕВЛИЕВО, РАЗПОЛОЖЕНИ В БЪЛГАРИЯ

РАБОТЕН ПРОЕКТ – ГРАД МОНТАНА

1

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение ................................................................................................................ 1

1.1 Общи положения ................................................................................................................ 1

1.2 Предпоставки за проекта................................................................................................... 2

1.2.1 Сектор водоснабдяване ................................................................................................ 3

1.2.2 Сектор отпадъчни води ................................................................................................. 4

1.3 Българско законодателство в областта на водите ......................................................... 5

1.4 Цели на проекта ................................................................................................................. 7

1.5 Изходни данни и материали ............................................................................................. 8

2. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ГРАД МОНТАНА .......................................................... 9

2.1 Местоположение ................................................................................................................ 9

2.2 Климатична характеристика ............................................................................................ 10

2.3 Инженерно - геоложка характеристика .......................................................................... 11

2.4 Хидрогеоложки условия .................................................................................................. 11

2.5 Околна среда .................................................................................................................... 11

3. ПРОЕКТНИ ОСНОВИ .............................................................................................. 13

3.1 Демографско развитие и прогноза до 2038г. ................................................................. 13

3.2 Водни количества ............................................................................................................. 15

3.2.1 Водни количества за питейно-битови нужди за населениеГрешка! Показалецът

не е дефиниран.

3.2.2 Вода с питейни качества за промишленосттаГрешка! Показалецът не е

дефиниран.

3.2.3 Противопожарно водно количество .......... Грешка! Показалецът не е дефиниран.

3.2.4 Оразмерително водно количество-общо за градаГрешка! Показалецът не е

дефиниран.

3.3 Отпадъчни водни количества ........................ Грешка! Показалецът не е дефиниран.

3.3.1 Битово-фекални отпадъчни води .............. Грешка! Показалецът не е дефиниран.

3.3.2 Производствени отпадъчни водни количестваГрешка! Показалецът не е

дефиниран.

3.3.3 Инфилтрирани дренажни води .................. Грешка! Показалецът не е дефиниран.

3.3.4 Дъждовни води ............................................ Грешка! Показалецът не е дефиниран.

3.3.5 Общо отпадъчно водно количество .......... Грешка! Показалецът не е дефиниран.

4. Приоритетни подобекти определени за финансиране от КФ ......................... 28

4.1 Основание за обхвата на подобектите по „ВиК”, включени в работния проект ......... 28

4.2 Обхват на РП за улична канализационна мрежа .......................................................... 28

4.2.1 Изграждане на нови каналиазционни колектори и съоръжения ............................. 30

4.2.1.1. Кв.Мала Кутловица .................................................................................................. 30

4.2.1.2. Кв.Пъстрина ............................................................................................................. 31

4.2.1.3. Кв.Индустриален ..................................................................................................... 31

4.2.1.4. кв.Младост III ........................................................................................................... 31

4.2.2 Рехабилитация на главните канализационни колектори с диаметри над 600мм .. 32

4.2.3 Подмяна на съществуващи канализационни колектори .......................................... 34



2

4.2.3.1. с диаметри над ф600мм включително .................................................................. 35

4.2.3.2. с диаметри до ф600мм включително .................................................................... 35

4.2.4 Изграждане на съоръжения ........................................................................................ 36

4.3 Обхват на работния проект за улични водопроводи .................................................... 38

4.3.1 Подмяна на водопроводи с ф<160мм по трасета на главни и нови колектори ..... 39

4.3.2 Подмяна на водопровод по трасетата на канализационни клонове с диаметър по-

малък от ф300мм ................................................................................................................................... 40

4.3.3 Арматури и съоръжения по водопроводите - СК, ПХ,СО и монтажни връзки със

съществуващи водопроводи ................................................................................................................. 41

5. ХИДРАВЛИЧНИ ИЗЧИСЛЕНИЯ ............................................................................. 42

5.1 Програмен продукт „Canalis” ........................................................................................... 42

5.2 ОРАЗМЕРЯВАНЕ ............................................................................................................. 45

5.2.1 Кв.Мала Кутловица ...................................................................................................... 46

5.2.2 Кв.Пъстрина ................................................................................................................. 47

5.2.3 Кв.Младост ................................................................................................................... 49

6. ИЗПИТВАНЕ НА НОВОПОЛОЖЕНИТЕ ВОДОПРОВОДИ .................................... 51

6.1 Едночасова (предварителна) проба ............................................................................... 51

6.2 Дванадесет часова (окончателна) проба ....................................................................... 52

7. Технологични показатели на тръби от ПЕВП (полиетилен висока плътност),

РР (полипропилен) и др. за ВиК строителството ............................................. 52

8. Технология на изпълнение на СМР................................................................................... 53

8.1 Изграждане на уличните В и К тръбопроводи по открит способ ................................. 54

8.2 Изграждане на улични колектори и водопроводи по безизкопна технология ............ 55

8.3 Методи за рехабилитация на канализационните клонове ........................................... 56

8.4 Пресичане на новопроектираните водопроводи със съществуващи подземни

комуникации 56

9. Сигнални и дедекторни ленти.............................................................................. 56

10. Дезинфекция на положените водопроводи .................................................................... 57

11. Мероприятия за опазване на околната среда ................................................................ 58

12. Временна организация на движението ............................................................................ 60

13. Обхват на техническата подкрепа от КФ .......................................................................... 61

13.1 Институционална и законова рамка ........................................................................... 61

13.2 Правен статут на бенефициента-община Монтана .................................................. 62

13.3 Финансиране и съфинансиране на работния проект ............................................... 62

14. Заключение ............................................................................................................................ 63

ЪВЕДЕНИЕ



1

ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА

РЕХАБИЛИТАЦИЯ И НОВО СТРОИТЕЛСТВО НА ВИК МРЕЖА

1. ВЪВЕДЕНИЕ

1.1 Общи положения

Настоящият Работен проект за рехабилитация и доизграждане на

канализационната и водоснабдителната мрежи на град Монтана е елемент

от „ Инвестиционният проект за подобряване на мрежите за питейни води и

канализация за градовете Ловеч, Монтана и Севлиево, съгласно Договор

EuropeAid/116767/D/SV/BG (услуги) между Министерството на околната

среда и водите, Дирекция „Фондове на ЕС за околната среда” - координатор

на проект и изпълнител - консорциум SERING Ingegneria, Vams Ingegneria

S.r.l. - Италия и Waterengineering Ltd - България.

Разработката е съобразена с изготвените през месец Октомври 2007

година “Условия и компетенции” за обхвата на работите по “Инвестиционен

проект за подобряване на мрежите за питейна вода и канализация на

градовете Ловеч, Монтана и Севлиево ” - Програма ИСПА-EUROPE Aid/116

767/D/SV/BG.

За основа на настоящия работен проект служи представеното

проучване на възможностите и разработеният и предаден през месец

април 2009 година Мастер план към инвестициония проект за подобряване

на мрежите за питейни води и канализация за град Монтана , който беше

приет от МОСВ с писмо от 11.02.2010г., където са определени краткосрочни

и дългосрочни мерки, необходими за усъвършенстване на

водоснабдителните и канализационни системи. Въз основа на

определените мерки, съгласувано с Общината, ВиК ООД и МОСВ, вземайки

пред вид определения лимит за финансиране се определят приоритетните

мерки за кандидатстване за финансиране от КФ на ЕС. Настоящият РП в

техническо отношение се базира на тези приоритетни мерки. По

отношение на оценката на разходите и финансово-икономическите



2

анализи, настоящото ПВ разглежда, както първоприоритетните мерки в

обхвата на дейността на Консултанта, , така и допълнителни мерки, за

които бенефициентът е представил техническа и сметна документация,

одобрени от участниците в приекта:

Дирекция „Фондове на ЕС за околната среда”;

Координатор на проекта - МОСВ;

Бенефициент на проекта - Община Монтана;

Консултант - техническо подпомагане - SERING INGENERIA,

VAMS INGENERING SRE - Италия и УОТЪРИНЖЕНЕРИНГ ООД

- България

Местен офис на консултанта - гр. Монтана;

Изготвянето на интегриран воден проект за град Монтана е наложено

от ежедневните проблеми при осигуряване водоподаването на

потребителите и отвеждането на отпадъчните води от територията на

града, което го определя като лошо благоустроена жизнена среда.

1.2 Предпоставки за проекта

От 1989 г. насам Европейската комисия (ЕК), от името на

Европейския съюз (ЕС), подкрепя и подпомага възстановяването на

икономиките на страните от Централна и Източна Европа.

Кохезионният Фонд е един от финансовите инструменти на

регионалната политика на ЕС и е планиран да намали различията в

развитието на регионите и страните членки.

Една от основните цели на КФ в сектора „околна среда" е

подпомагане на страните - кандидатки да приемат стандартите за околна

среда на ЕС в сферата на качество на водата, с акцент върху

водоснабдяването и третирането на отпадни води. Настоящия проект е

един от тези, които предстоят да се финансират от КФ с цел подобряване

на ВиК системите в град Монтана.

Дирекция „Кохезионна политика за околната среда" към МОСВ е

разработила оперативна програма „Околна среда". Програмата ще се

насочи главно към изпълняване на директивите на ЕК в сектора на околната

среда, които сега са част от Българската политика за околна среда във вид

на „Национална стратегия за околната среда 2006-2015".



3

Изпълнението на проекта за подобряване на мрежите за питейни

води и канализация за град Монтана ще допринесе за изпълнението на

Националната Екологична Стратегия и следните Директиви на общността:

Директива 98/83/ЕЕС за качеството на питейните води,

Директива 75/440/ЕЕС за качеството на повърхностните води,

предназначени за питейно-битови цели и свързаната с нея директива

79/869/ЕЕС за методите и честотите на измерване и пробовземане от

питейни води според поправката отразена в директива 91/692 /ЕЕС,

Директива 78/659/ЕЕС за качеството на пресните води, която следва

да се защитава или подобрява, за да се подпомогне живота на

рибите,

Директива 91/271/ЕЕС относно пречиствателните станции за отпадни

води от населени места,

Директива 91/676/ЕЕС относно защита на водите от замърсяване с

нитрати от земеделски източници,

Директива 80/68/ЕЕС за защита на подземните води от замърсяване

с опасни вещества,

Директива 76/464/ЕЕС за замърсяване, причинено от някои опасни

вещества, изпускани във водната среда,

Рамкова директива за водата 2000/60/ЕЕС.

В допълнение резултатите от проекта ще допринесат за

изпълнението на Закона за водите, който установява обща законодателна

рамка във водния сектор, въвежда директивите на ЕК и създава

регулаторна рамка за управление на водите и „Закон за регулиране на

водоснабдителните и канализационните услуги", който установява

законодателната основа за регулиране на цените, достъпа и качеството на

предоставените водоснабдителни и канализационни услуги от дружествата

стопанисващи съоръженията.

1.2.1 Сектор водоснабдяване

За да отговори на изискванията на гореспоменатите директиви на ЕС,

отнасящи се до сектора „Питейна вода”, МРРБ изготви Национална

програма за приоритетно изграждане на съоръжения за третиране на

питейна вода и съответните водоснабдителни мрежи и Стратегия за



4

управление и развитие на сектора „Водоснабдяване и Канализация” в

Република България.

Основните приоритети на водната политика на България са:

Подобряване качеството на питейните води.

Предприемане на мерки за намаляване на загубите в

съществуващите водоснабдителни системи.

Снабдяване на населението с вода с адекватно количество и

качество.

Увеличаване процента на населението свързано към

водоснабдителната мрежа, чрез рехабилитация и ремонт на

съществуващите видоснабдителни мрежи и съоръжения,

изграждане и/или довършване на водоизточници и ПСПВ.

1.2.2 Сектор отпадъчни води

За да отговори на изискванията на гореспоменатите директиви на ЕС,

МОСВ е одобрило Национална програма за приоритетно изграждане на

градски ПСОВ на населени места с население над 10 000 еквивалент

жители. МРРБ е изготвило Национална програма за приоритетно

изграждане на канализационни мрежи в общините с над 10 000 еквивалент

жители, одобрен от Министерски съвет през 1999 година. Тези програми са

изготвени в съответствие с изискванията и ангажиментите, поети от

България в рамките на Конвенция за сътрудничество за защита и устойчиво

използване на река Дунав, Конвенция за защита на Черно море от

замърсяване, Конвенция за опазване и използване на трансграничните

водни течения и международните езера.

Според изискванията на Директива 91/271/ЕЕС относно градското

пречистване на отпадни води от населени места, страните членки на ЕС

трчбва да гарантират, че преди 31.12.2010 година всички отпадъчни води от

населените места с над 10 000 еквивалент жители ще бъдат пречиствани

до необходимата степен преди да бъдат заустени във водните приемници.

Като страна членка на ЕС, крайния срок за провеждане в съответствие с

Директивата е 31.12.2010 г. за населени места с повече от 10 000 е.ж. и

31.12.2014 г. за населени места между 2 000 и 10 000 е.ж.. Тези срокове



5

обаче, са нереалистични и не могат да бъдат изпълнени, поради което тези

въпроси ще се разрешават от Правителството на Република България и ЕК.

Целите на инвестиционните мерки в сектор „Отпадъчни води" са:

Намаляване на директното изхвърляне на непречистени

отпадъчни води във водните басейни;

Оптимизиране на работата на ПСОВ чрез намаляване на

инфилтрацията към канализационната система и други

подобрения на канализационната мрежа;

Увеличаване на населението свързано към системата;

Увеличаване процента на населението, чиито отпадни води са

напълно третирани.

1.3 Българско законодателство в областта на водите

България е приела и е внедрила Общностното право в областта на

околната среда и демонстрира своите сериозни ангажименти по отношение

на нейното опазване, на превенцията на замърсяването и съхранението на

природните ресурси. България е положила до момента значителни усилия и

е постигнала немалък прогрес за съответствие на политиките с

Общностното право особено в контекста на приемането на наредби и норми

за управление на водите, замърсяването на въздуха, отпадъците и

опазване на природата.

Законът за опазване на околната среда е рамковият нормативен

документ, който хармонизира националното право с европейското и

призовава за по-силната му интеграция с други области от националната

политика. Правителството е приело няколко закона, които специално

третират областите въздух, вода и отпадъци.

Общите принципи на ЕС във водния сектор са отразени в Закона за

водите, който залага принципите на интегрирано управление на водните

ресурси на принципа на отделните водни басейни. В допълнение

подзаконовата нормативна уредба урежда разрешителните режими за

ползвателите на водния ресурс и водохващанията, включително и

заустване на отпадни води.



6

Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013”

Оперативна програма ”Околна среда” 2007-2013 е разработена по

Националната стратегическа референтна рамка на РБ за програмният

период 2007-2013. На база на анализите на текущото състояние, тя залага

приоритети в сферата на околната среда, които да бъдат осъществени и

финансирани. Чрез подобрение на базисната екологична инфраструктура

оперативната програма ще допринесе за достигане на стратегическата

визия за България, а именно: до 2015 България да се превърне в

динамична, конкурентноспособна и достъпна страна членка на ЕС с високо

качество на живот, доходи и социална чувствителност.

Оперативната програма се базира на целите и приоритетите на

политиката на ЕС в сферата на околната среда и отразява ангажиментите,

поети от България.

Приоритетите на Оперативната програма са отразени от настоящия

проект, тъй като той ще:

Допринесе значително за изграждането на една здравословна и

стабилна околна среда;

Подобри качеството на живот на населението и повиши

качеството на услугите;

Изгради инфраструктурата в сферата на околната среда като

цели постигането на съответствие между европейското и

националното законодателство;

В частност проектът се отнася до:

Балансиране на нуждите на околната среда и опазване на

общественото здраве, свързано с изискването за устойчиво

развитие на България;

Намаляване на риска за човешкото здраве ;

Свързване населението към канализационната система и

превенция на инфилтрацията на водата в канализационната

система;

Премахването на битовото и индустриално замърсяване на р.

Огоста и вливащите се в нея дерета, които са естествени

приемници на голяма част от отпадъчните битови и атмосферни

води;

Опазване на околната среда и водните екосистеми;



7

По-добро функциониране и управление на елементите на ВиК

системата;

Намаляване на консумацията на енергия, което води до

намаляване на оперативните разходи;

Подпомага индиректно продуктивността в частния сектор чрез

подобряване на инфраструктурата;

Подобрява ефективността на управление чрез изграждане на

капацитет в съответните органи и власти;

Директно допринася за икономическия растеж и за създаване на

динамична европейска икономика.

1.4 Цели на проекта

За основа на настоящето прединвестиционно проучване служи

представения през месец април 2009 и приет с писмо на МОСВ от

11.02.2010 година Мастер план, където въз основа на детайлното

проучване на съществуващото В и К стопанство, включително направеното

хидравлично моделиране, взимайки пред вид програмите за бъдещото

развитие на града е разработена 30-годишна инвестиционна програма,

отразяваща приоритетните инвестиционни нужди за подобряване на

мрежите за питейни води и канализация за град Монтана и предоставените

през месец март 2010 г. Проучвания и възможностите за реализация.

Определянето на потенциалните инвестиции се поема в консултация

с Общината, Водната компания и с МОСВ. Консултантът, съвместно с

регионалните водни компании, общини и МОСВ, предлага списък на

приоритетните инвестиционни проекти на стойност не по-малка от

лимитираната по генералните условия за града.

Целта на прединвестиционното проучване е в резултат от

констатациите от Мастер плана на гр. Монтана да се установят

компонентите на приоритетно инвестиране, които попадат в рамките на

обхвата на предложените инвестиционни мерки за съвместно финансиране

от КФ. Тези компоненти са определени на база достатъчно добре

разгледани и оценени алтернативни решения, като се обръща специално

внимание на проектните приемания и се гарантира точното оразмеряване

на съоръженията, които са в съответствие с текущото положение и

реалистичните предвиждания и че за всеки инвестиционен компонент е



8

предложено най-подходящото решение, представено с настояюия работен

проект.

1.5 Изходни данни и материали

При изготвяне на работния проект са ползувани следните изходни

данни и материали:

Мастер план за инвестиции във водния сектор - град Монтана;

Хидравлични модели за водоснабдителната и канализационна

мрежи за град Монтана.

Застроителни и регулационни планове на гр.Монтана

Екзекутиви на съществуващата водопроводна мрежа на града;

Екзекутиви на канализационната мрежа на града;

Досегашни проектни разработки във връзка с водоснабдяването

и канализацията на гр. Монтана;

Анкетни проучвания за състоянието на съществуващата

канализационна мрежа;

Огледи и заснемания на възлови места от съществуващите В и К

мрежи, както и данни и сведения получени от Бенефициента –

Община Монтана и местния офис на Консорциума в гр.Монтана;

Проблеми на В и К мрежите по данни от експлоатиращото

предприятие - “ВиК ООД» град Монтана ;

Сведения за изпълнени водопроводни участъци с тръби от

ПЕВП;

Данни за подадена и инкасирана вода за последните три години -

население и промишленост;

Данни за състоянието на съоръженията към водоснабдителната

система;

Данни за броя на авариите по местоположение;

Прединвестиционните проучвания ;

Ползваната нормативна уредба действуваща в момента е както

следва:

Норми за проектиране на канализационни системи от 17.04.1989

година;

Наредба №2 за проектиране, изграждане и експлоатация на

водоснабдителни системи от 19.04.2005 година;



9

Наредба №4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на

инвестиционните проекти;

Закон за устройство на територията ДВ, бр.1/2001г. изм.и доп.

през 2003г.;

Наредба №4/2005г. за проектиране и изгражадне на сградни и

канализационни инсталации;

Закон за водите – ДВ, бр.67 от 1999 год.

Закон за опазване на околната среда ДВ бр.91/2002г.

Наредба №9/16.03.2001г.за качество на водата, предназначена

за питейно-битови нежди;

Наредба №4 за ползване на водоснабдителните и

канализационните системи от 14.09.2004г.– ДВ, бр. 49 от 2004

год

Наредба №8 на МРРБ за правила и норми за разполагане на

технически проводи и съоръжения в населени места – 1999 год.

Норми за проектиране на канализационни системи – БСА, бр. 9 и

10 от 1989 год., изм бр.1 от 1993 год.

Наредба №7 за хигиенните изисквания за здравна защита на

селищната среда – ДВ, бр.46 от 1992 год., изм. и доп. ДВ, бр. 46

от 1994 год.

Наредба №2 за противопожарните строително-технически

норми, ДВ. Бр.58 от 1987г., изменения и допълнения ДВ бр. 33 от

1996г.

БДС за качествата на питейната вода.

Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на

отделните видове територии и устройствени зони;

Правилник за извършване и приемане на строително-

монтажните работи;

Каталози, фирмени проспекти и стандарти;

2. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ГРАД МОНТАНА

2.1 Местоположение

Град Монтана се намира в Северозападна България. Разположен е

на река Огоста, на 150км от град София по пътна артерия Е79 (Видин

София Кулата) и ж.п. София – Бойчиновци. Градът е окръжен и общински

административен център, възникнал в древността сред плодородната и



10

живописна долина на река Огоста. Претърпял превратностите на

историческите съдбини населяван от траките, завладяван от

Византийците и Римляните и възстановен от славяните с наименование

Кутловица. През времето на турското владичество икономическото и

културно развитие на Кутловица било изоставено. След освобождението,

село Кутловица става център на областта и нараства механично за кратък

период; в началото на ХХ век населението е наброявало 49 000 човека в

резултат на заселниците дошли от близките планински райони. През

декември 1891 година на селището е даден градски статут с име

Фердинанд. За периода 1946 1990 година градът е наричан Михайловград,

а след тази дата е преименуван на древното си име Монтана.

В последните десетилетия град Монтана се развива като важен

икономически и културен център в региона.

Приоритетни направления на индустриалния парк са екологично чист,

основаващ се на науката бизнес в следните отрасли: логистика и спедиция,

складове, електроника, хранителна и преработваща промишленост,

машиностроене, шивашка промишленост и др. Особено значимо за града е

развитието на туризъм свързан с културното и историческото наследство.

Природните дадености на района предопределят по-специалните форми на

туризъм - катерачество, екстремни спортове, еко туризъм.

Географското и стратегическото разположение на град Монтана

съчетани с добре развитата образователна система, определят и богатият

потенциал за устойчиво развитие на град Монтана.

2.2 Климатична характеристика

Град Монтана попада в умерено-континенталната климатична област

на високите полета на Предбалканската подобласт. Отличава се със

сравнително студена зима и горещо лято. Средногодишната температура е

11,0ºС. Средноянуарската е 2,0ºС, а средноюлската 23,2ºС.

Приземните термични инверсии са често явление през зимата и са

свързани с ниските минимални температури и мъгливо време, а през лятото

се регистрират големи засушавания. Средногодишните валежи са под

средните за страната с максимум през началото на лятото-(май-юни)



11

188мм и минимум през зимата (януари февруари) 97мм. Поради

активен пренос на валежи и неустойчив въздух, а също и допълнителна

термична конвекция през втората половина на май и през юни, се развива

мощна гръмотевично-дъждовна облачност с обилни валежи и дори

градушки.

табл.№ 1 Средно месечна и годишна температура на въздуха

І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Година

-2,0 -3,0 5,5 12 16,7 20,5 23,2 22,6 18,6 12,1 5,3 0,2 11,0

табл.№ 2 Средно месечни и сезонни валежни количества (мм)

Месеци І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Година

Валежи 41 37 40 51 64 69 47 38 36 49 56 53 583

Температурата на въздуха и влажността определят изпаренията.

През летните месеци влажността е 58% ÷ 68%, а през зимния период-

достига до 81 ÷ 90%.

Снежната покривка се задържа средно от около 50 дни.

Преобладават северните и северозападните ветрове, с най-големи

прояви през студеното полугодие.

2.3 Инженерно - геоложка характеристика

Дадена е подробно, като приложение.

2.4 Хидрогеоложки условия

Дадени са подробно, като приложение.

2.5 Околна среда

Близостта на града до голямо изкуствено водохранилище-язовир

“Огоста”, свежият въздух, природните и исторически забележителности,

поддържането на чист и приветлив вид на благоустроената територия, го

правят привлекателно място за живеене.

Град Монтана е включен в НАСЕМ-мониторинг на въздуха.

Контролират се показателите за прах, Рb, SO2, NO2, H2S. Емисионният

контрол се провежда в един пункт РИОСВ. Замяната на твърдите и



12

течните горива в промишлеността и административно комуналния сектор

води до намаляване общото количество на отделяните емисии 5,8 пъти.

Количеството на SO2 и прахта е намалена значително.Въглеродните

съединения намаляват 4,8 пъти. Обичайното завишение на NO2 в

атмосферния въздух при използуване на природен газ не надхвърля

средните стойности на ПДК. В последните години не са регистрирани

замърсявания на въздуха. На територията на града и общината не се

намират крупни производствени замърсители на атмосферата, водите и

почвата. Проблеми свързани със замърсяването на атмосферата създават

автомобилния транспорт и битовия фактор-отпадъчните газове от

ползването на твърдото гориво. Съществуващото състояние на

атмосферния въздух е функция на физикогеографските, климатичните и

метеорологични характеристики на територията на град Монтана и

антропологенната намеса до този момент.

Сметосъбирането е организирано и обхваща 100% от домакинствата.

Риск от замърсяване на водоизточници за питейно-битово

водоснабдяване, за водопой, за замърсяване на чувствителни екосистеми,

създава използуването на септипни ями и попивни кладенци. Те създават

условия за замърсяване на подземни води, водите на река Огоста, питейни

водоизточници по терасата на реката. Липсата на добре функционираща

канализационна система е причина за безконтролно изпускане на

замърсени води в откритите приемници и причинява най-значимото

замърсяване на околната среда.

Изградената ПСОВ е в процес на нормална експлоатация.

За избегване на екологични изненади и рискови ситуации проектът

ще съблюдава влиянието на двата основни фактора, които формират

екологичната среда: природни и антропогенни.

Релеф-равнинен, със слаб наклон на изток;

Благоприятният климат е с положително влияние на:

Ветровият режим стимулира нисък потенциал на атмосферно

замърсяване;



13

Интензивността на слънчевата радиация не стимулира вторични

химични реакции;

Топлинните условия не позволяват образуването на фотохимично

замърсяване;

Влажността на въздуха не стимулира вторични химични реакции;

Продължителността на снежната покривка стимулира

самовъзстановителната сила на природата;

Високоплодородните почви стимулират развитието на селското

стопанство;

Растителност-преимуществено разпространение на културната,

селскостопанска растителност;

Язовир «Огоста», второ по големина изкуствено водохранилище

намиращо се на 600м южно от града резервира води от реките

Огоста, Бързия и Златица.

Карстовият извор при град Монтана е един от най-големите в тази

част на страната и е със средногодишен дебит над 200 л/сек, но

варира в многократно по-големи стойности, което се дължи на

комплексно подхранване от язовир Огоста.

Районът се отводнява от реките Огоста и Цибрица и техните притоци.

Най-многоводни са през периода март-юни вследствие снеготопенето

и пролетно-летния валежен максимум.

Дъждовното подхранване на реките тук представлява 35÷40%, а

снежното 20÷30%.

На проучваната територия липсват източници на вредни лъчения.

Постоянният контрол на радиационния фон показва, че той е в границите на

допустимото.

3. ПРОЕКТНИ ОСНОВИ

3.1 Демографско развитие и прогноза до 2038г.

През последните няколко години се наблюдават положителни

промени и тенденции в демографското развитие на населението в

България. Те се изразяват в забавяне темповете на намаляване на

населението, нарастване на броя на ражданията, намаляване на детската

смъртност, увеличаване на средната продължителност на живота и други.

От отчетния доклад на Министерство на труда и социалната политика

е видно, че отрицателния прираст в последните години има трайно

подобрение.



14

Естествения прираст на 1000 души за периода 2004 до 2008 за

страната е:

За 2004-(-5.2); за 200–(-5.4); за 200 –(-5.1); за 2007–(-5); за 2008–(-4.3).

В сравнение с останалите европейски страни обаче, все още значими

проблеми за страната остават високите равнища на общата,

преждевременната и детската смъртност, по-ниската средна

продължителност на живота, отрицателният естествен прираст и запазване

на висок брой напускащи страната лица.

Населението на град Монтана към 2000 г. е 49 500 души. Според

преброяването на населението, направено през март, 2001 г. населението

възлиза на 49 368 души.

По данни от НСИ, населението на град Монтана за периода от 1975

год. до 2000 год. варира в границите от 40 064 броя към 1975 година до

49 500 бр. – към 2000год. Средния годишен процентов прираст за периода

от 25 години при нарастване на населението с 9436 човека е около 0,85%

определен по формулата за сложна лихва : )100

1(0

P

n NN

. Следва период

на отрицателен прираст, който е характерен със забавяне темповете на

намаляване, на населението; има индикации в положителни промени и

тенденции в демографското развитие на града, които са свързани с

постепенното съживяване на местната индустрия и значителните

чуждестранни инвестиции осъществени до настоящия момент. Последните

години се забелязва застой на заминаващите за работа извън България и

период на завръщане наложено от икономическите проблеми на някой от

Европейските страни.

Данните за броя на населенито – източник – национален

статистически институт са представени със следващата таблица, по години

за периода от 1975 год. до 2000 год.

табл.№ 6 НАСЕЛЕНИЕ на гр.Монтана В ПЕРИОДА 1975÷2000 г

1975 1985 1992 1993 1998 1999 2000

Монтана* 40 064 51 595 52 476 52 666 50 091 49 447 49 500

*Източник – Националният статистически институт.

Официалните данни за естествения прираст на населението от

община Монтана, побликуван в „Стратегия за развитие на община Монтана

2005 год. – 0,0072, с тенденция за намаляване през последните 3 години,

което се откроява значително по-силно в селата. За 3 годишен период

жителите са намаляли с около 1125 души, което е 1,84 % от населението.

На базата на гореизложеното, консултантът приема прогнозния брой

маселение на град Монтана, публикуван на страницата на НСИ :



15

табл.№ 7 ДЕМОГРАФСКА ПРОГНОЗА

МОНТАНА 2010 2011 2015 2020 2025 2038

Население брой 43 900 43 781 43 250 42 590 41 930 40 200

3.2 Водни количества

Подготовката на реалистични прогнози за водопотреблението са от

първостепенна важност. Те са необходими за оценка на капацитета на

системата и ще се използват при финансовия анализ на услугите.

Прекалено високата оценка на водопотреблението ще доведе до

превишаване на размера на работите с по-ниски от очакваните приходи. По

подобен начин, прекалено високата оценка на намаленията, постигнати в

обема, безотчетната вода може да доведе до неправилна прогноза за

производствени икономии. И двата сценария могат да доведат до

отрицателни парични потоци.

3.2.1.ИЗХОДНИ ДАННИ ЗА ВОДОПОТРЕБЛЕНИЕТО

Общината предостави информация за по-значителните промишлени

предприятия и някои по – големи обществени консуматори.

Данните за консумацията на питейна вода от населението и от

промишлените предприятия, бяха предоставени от “В и К” ООД- Монтана.

Водните количества постъпващи по направление „Монтана” от ХВ

„Среченска бара” са подадени от експлоатиращото предприятие на град

Монтана както следва:

табл.№8 ПОДАДЕНА ВОДА НАПРАВЛЕНИЕ МОНТАНА

НАСЕЛЕНО МЯСТО ПОДАДЕНА ВОДА

ЮЛИ(куб. м.) АВГУСТ(куб. м.) СЕПТЕМВРИ (куб. м.)

град Монтана 754 843 673 006 654 354

Други консуматори от 1-ви и 2-ри щраг

56 101 49 490 46 775

Общо от ХВ ”Ср. Бара”

810 944 722 496 701 129

табл.№ 9 ВОДНИ КОЛИЧЕСТВА ПОДАДЕНИ НА ПО ЗНАЧИТЕЛНИ

ОБЩЕСТВЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ

№ ГОЛЕМИ ОБЩЕСТВЕНИ МЕСЕЧНА КОНСУМАЦИЯ по ДИАМЕТЪР НА



16

ПОТРЕБИТЕЛИ месеци (м³) МОНТИРАНИЯ (ПОДМЕНЕНИЯ ВОДОМЕР)

мм VІІ VІІІ ІХ

1. Поултри продъкс 6 575 9 297 12 754 Ф100; 10м³/ч

2. Монбат 6 100 6 841 8 508 Ф50

3. Болница 9 763 3 217 5 700 Ф100

4. Берг Монтана 2 387 4 538 2 742 Ф100-3бр.; 10м³/ч

5. „Керамик инвест” 2 057 2 277 2 590 Ф100-2бр.; 5м³/ч

6. „С и С7”-ЕООД 2 030 1 369 1 451 Ф110

7. Месоцентрала 400 1 697 1 382 Ф100

8. „Емакс”2005 769 940 450 Ф50

9. Община Монтана 723 622 574 5 м³/ч; 10 м³/ч

10. Фирма „Май” 474 322 242 10 м³/ч-2бр.

11. ДМСГ-Монтана 350 300 310 10 м³/ч

12. Търговска къща-АД 468 440 385 10 м³/ч; 5 м³/ч

13. „Аналитик”-Монтана 440 480 380 10 м³/ч

14. „Валка”-Монтана 339 426 386 10 м³/ч

15. „Билла”-Монтана 697 319 212 Комбиниран

16. „Войнов и сие” 307 132 178 5 м³/ч

Към разработения Мастер план на града са приложени таблично

количествата на подадената и консумирана вода за 5 поредни години – от

2004 до 2008 год. Допълнително “В и К” ООД- Монтана към настоящия

период (2011) бяха предоставени още данни. Цялата информация е

представена в таблица № :10

табл.№10 КОЛИЧЕСТВА НА ПОДАДЕНАТА И КОНСУМИРАНА ВОДА ЗА

СЕДЕМ ПОРЕДНИ ГОДИНИ

Номер по

ред ГОДИНА ВИД ВОДА

НАСЕЛЕНО МЯСТО

ОБЩО (куб.м.)

гр. МОНТАНА

(куб.м.)

с.БЕЛОТИНЦИ (куб.м.)

с.НИКОЛОВО (куб.м.)

1 2008

Подадена 7 713 186 172 925 165 998 8 052 109

Продадена 2 138 928 22 826 17 575 2 179 329

% на продажби 28 13 11 27

% на загуби 72 87 89 78



17

2 2007

Подадена 7 726 590 82 306 70 180 7 879 076

Продадена 2 066 967 22 018 18 774 2 107 759


% на загуби 73 73 73 73

3 2006

Подадена 9 100 500 101 692 82 885 9 285 077

Продадена 2 052 198 22 932 18 691 2 093 821


% на загуби 77 77 77 77

4 2005

Подадена 8 354 063 91 306 70 857 8 516 226

Продадена 1 922 122 21 008 16 303 1 959 433


% на загуби 77 77 77 77

5 2004

Подадена 6 465 643 81 414 57 719 6 604 776

Продадена 2 039 745 25 684 18 209 2 083 638


% на загуби 68 68 68 68

6 2009

Подадена 6 663 960

Продадена 2 121 602

% на продажби 32

% на загуби 68

7 2010

Подадена 6 926 350

Продадена 1 999 104

% на продажби 29

% на загуби 71

Общото количество вода доставяно за града трябва да задоволи

различните компоненти на общата потребност. Всеки от компонентите има

специфична характеристика:

питейно-битови нужди

търговски нужди

за производствени нужди в промишлеността;

за търговски нужди – магазини, офиси, ресторанти, хотели и др.



18

за общински нужди –общински сгради, болници, училища, спортни

площадки, измиванена улици, противопожарни нужди и др.

за селскостопански нужди

загуби на вода

загуби на вода от консуматора

загуби на вода от водопроводната мрежа и съоръженията,

нерегистрирани водоползватели и др.

СБОРЪТ ОТ ТЕЗИ КОМПОНЕНТИ ДАВА НЕОБХОДИМИЯ ОБЩ

РАЗХОД НА ВОДА В ЛИТРИ НА ЧОВЕК НА ДЕН (л/ч.д).

3.2.2.ПИТЕЙНО-БИТОВИ ВОДНИ КОЛИЧЕСТВА ЗА 2038 г.

3.2.2.1.ВОДОСНАБДИТЕЛНА НОРМА (л/ж.д)

Информацията за количеството на реално оползотворената питейно-

битова вода от последните две години и процента на загубите продължава

тенденцията установена от предходните 5 години:

Консумираната, инкасирана вода към 2008 г. е 2 179 759м³/год

Жителите към 2008 год. по данни на НСИ са 45 760 бр.

Изчисленият разход на база инкасирана вода е : 131 л/ж/ден

От табл. 11 от Мастер планае видно, че общата консумация в

обществения сектор през м.август е 33 217 м3, което представляява 24,20

л/ж/ден.

Тези данни потвърждават категорично обосновано приетата

водопотребителна норма -135 л//ден, от които 115 л/ж/ден за населението и

20 л/ж/ден за производствени и др.нужди.

За 2008г загубите на вода са 72,9 % от баланса за доставени и

потребени питейно-битови водни количества по от ВиК ООД, Монтана. (табл.

табл.№10 )

За крайния прогнозен период 2038г тези загуби предлагаме да се

приемат 20% до 25%, след изпълнение на цялата програма за ремонт и

рехабилитация на водоснабдителната мрежа и съоръжения.

В съответствие с Мастер плана, нормата за водоснабдяване за е

определена:

За питейно - битови нужди 115 л/ж д

За производствени и други нужди 20 л/ж.д

Всичко за консумация 135 л/ж.д

Приетите загуби на вода за 2038 г.са 25% х 135л/.д = 33.75 л/ж.д



19

Или общо за определяне на средно денонощното водно количество –

168,78 л/ж.д.

3.2.2.2.СРЕДНО ДЕНОНОЩНО ВОДНО КОЛИЧЕСТВО:

за питейно – битови нужди:

В съответствие с демографската прогноза броя на населението през

2038 г. ще бъде 40 200 ж.

Приетите загуби на вода за този период са 25% - 33.75 л/ж.д

Необходимото средноденонощно водно количество е

Qср.д.= (135 + 33.75) л/ж/д x 40 200 ж = 168.75 л/ж.д x 40 200 ж =

= 6783.75 м3/д =78.52 л/с;

за производствени нужди, вода с питейни качества:

От точка 4.2.2.5. имаме, че за производствени нужди за 2038 г. от

мрежата средно дневното количество е Q ср.д.= 6 447 м3/д или с 25% загуби

тази стойност става 8 060 м3/д = 93 л/с (за осигуряване на максималната

консумация предприятията са длъжни да осигурят необходимите

съоръжения) .

Или общото средно–денонощно водно количество за ПБН и

производствени нужди – вода с питейни качества е:

Q ср.д.общо = 14 843.75 м3/д = 171.80 л/с;

Q год. = 5 417 968 м3/год.

3.2.2.3.МАКСИМАЛНО ДЕНОНОЩНО ВОДНО КОЛИЧЕСТВО:

В съответствие с таблицата за максимално денонощната консумация

и Наредба 2 от 22.03.2005 за проектиране, изграждане и експлоатация на

водоснабдителни системи приемаме коефициента на максимално

денонощната неравномерност Кмакс.д. = 1.50.

Необходимото максимално денонощно водно количество за питейно –

битови нужди е :

Qмакс.д = 9 497.25 м3/д = 109.92 л/с ≈110 л/с

Заедно с необходимите водни количества за производствени нужди:

Qмакс.д. общо = 17 553.38 м3/д = 203.164 л/с ≈ 205 л/с

3.2.2.4. ОРАЗМЕРИТЕЛНО ВОДНО КОЛИЧЕСТВО

Оразмерителното водно количество за оразмеряване на

водопроводната мрежа на гр. Монтана се базира на максимално часово

водно количество и противопожарно водно количество, прибавя се и средно

дневното количество за производствени нужди от вода с питейни качества.



20

В съответствие с наредба Nо 2/22.03.2005 за проектиране, изграждане

и експлоатация на водоснабдителни системи, приемаме коефициента на

часова неравномерност Кч.н. = 2.

В съответствие с наредба Nо 2 – Противопожарни строително

технически норми, чл.588 (табл.54), необходимият общ разход за

пожарогасене е 40 л/с ( 2 едновременно действащи пожара по 20 л/сек

всеки).

Оразмерителното водно количество за довеждащите водопроводи до

града:

Необходимото максимално часово водно количество за питейно-

битови нужди е;

Q макс.ч. = 142 л/с;

Q пр.н = 93 л/с;

Q макс.ч.общо. = 235 л/с;

Q пп. = 40 л/с- противопожарно водно количество

Оразмерителното водно количество за външните водопроводи от

резервоарите до града е Qор. = 235 + 40 = 275 л/с

3.2.2.5. ВОДА ЗА ПРОИЗВОДСТВЕНИ НУЖДИ:

В съответствие с таблицата за „Отпадни води и товари” към проекта

за ПСОВ за 2025г са направени следната прогноза::

табл.№11

Индустрия м3/д

1.* "Берг - Монтана - Фитинги" Производство фитинги 2* 2 425,00

2. “Лактис К - К EOOД Млекопреработване 2* 250,00

3.* “Балкан” AД Производство на мет. Артик 2* 850,00

4. “Подова керамика“ Подова керамика 2* 38,00

5. “ПИЕС Корпорация” Птицекланница 2* 412,00

6.* “Монбад” AД Производство на акумулат. 3* 2 900,00

7. “Месоцентрала" - Монтана Месопреработване 2* 500,00

8. “Винпром” - Монтана Винпром 400,00

9. “Хлебозавод” Хляб и хлебни изделия 245,00

10. Други 2 400,00

Индустрия м3/д

Общо 10 420,0

Бъдеща индустрия 4 000,00



21

Общо индустрия 14 420,0

*Индустрия, водоснабдена от собствени източници

1*Отводнителна норма 135 л/ж.д х 0,9 = 121.5 л/ж.д

2* Локална пречиствателна станция в лошо състояние

3* Локална пречиствателна станция в добро състояние

За 2025г.общо – 14 420 м3/д от тях:

от собствени водоизточници (условно чиста вода) – 9 372 м3/д

от мрежата – 5 047 м3/д

Допълнително за бъдеща индустрия до 2038г – 4 000 м3/д

от собствени водоизточници – 2 600 м3/д

от мрежата – 1 400 м3/д

Или общата консумация за производствени нужди за 2038г.е: 18 420

м3/д., което се разпределя на:

от собствени водоизточници – 11 970 м3/д = 138.54л/с

от мрежата средно дневно количество – 6 447 м3/д = 74.60л/с

Голяма част от промишлените предприятия на територията на град

Монтана разполагат със собствени водоизточници. В процеса на

преструктуриране на икономиката някои от тях са преустановили

производствената си дейност и са „замразили” съществуващите

водоизточници. Предприятията, които разполагат с водоизточници - (тръбни

кладенци) са с общ капацитет 340 600м3/г

3.2.2.6. КАПАЦИТЕТ НА ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ

ПСПВ Слатина осигурява следните водни количества:

Направление Монтана – 380 л/сек

Направление Берковица – 25÷30 л/сек;

Направление Враца – 771 л/сек;

Направление Вършец – 20÷30 л/сек;

Направление Монтана села – 20÷30 л/сек;

3.2.2.7. ВОДЕН БАЛАНС МЕЖДУ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ВОДА И

НЕОБХОДИМИТЕ ВОДНИ КОЛИЧЕСТВА ЗА

КОНСУМАЦИЯ.

В съответствие с нормативните документи сравнението се прави

между произведената вода и необходимото максимално денонощно водно

количество:

Необходимото максимално денонощно водно количество за 2038г. е

205 л/с = 17 554 м3/д



22

Баланс при капацитет на водоизточниците от 380 л/сек. = 32 832

м3/ден.:

Произведените водни количества 32 832 м3/д > 17 554 м3/д.,

максимално денонощно водно количество.

Водоизточника осигурява необходимите максимално - денонощни

водни количества за нормално водоснабдяване на града до 2038г.

3.2.2.8. БАЛАНС НА НЕОБХОДИМИТЕ И СЪЩЕСТВУВАЩИ

ОБЕМИ ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА ВОДА.

В т 3.1.5 са разгледани съществуващите водоеми. Налични са пет водоема:

Водоем с обем – 13 000м3

Водоем с обем – 6 500 м3

Водоем с обем – 4 000 м3

Водоем с обем – 700 м3

Водоем с обем – 320 м3

Всичко съществуващ обем: 24 520

м3

За нормално водоснабдяване и осигуряване на оразмерителното

водно количество предвиждаме в резервоара да се съхранява

необходимото максимално дневно водно количество и 3 часовия обем за

противопожарна защита.

За крайния срок (2038г.) при Qмакс.д = 17 554 м3/д V = 17 554 м3

За противопожарна защита – 3 часа по 144 м3/ч V = 432 м3

Всичко необходим обем V = 17 986 м3

Обемът на наличните резервоари 24 520 м3 е по-голям от

необходимия обем вода за 2038г, което означава, че наличните резервоари

задоволяват изискването за достатъчност и ще осигурят нормалното

водоснабдяване на града.

3.3. ПРОГНОЗА ЗА ОТВОДНИТЕЛНИТЕ ВОДНИ КОЛИЧЕСТВА за 2038 г:

3.3.1. ФЕКАЛНО-БИТОВИ ВОДНИ КОЛИЧЕСТВА:

В съответствие с „Нормите за проектиране на канализационни

системи” средно-денонощната отводнителна норма (л/ж.д) за фекално -

битови нужди се приема равна на 90% от среднo денонощната

водопотрeбителна норма или:

q отв. = 0.90 х 135 л/ж.д = 121.5 л/ж.д

Qср.д. = 4 884.30 м3/д, прието 4 885 м3/д



23

3.3.2. ПРОИЗВОДСТВЕНИ ОТПАДЪЧНИ ВОДНИ КОЛИЧЕСТВА:

Понастоящем съществуващите промишлени предприятия са

намалили своята дейност до възможния минимум. За в бъдеще, след

отминаване на икономическата криза на дневен ред ще излезе въпросът с

преструктурирането, реконструкцията и модернизацията им.

Съгласно подадената информация от „ВиК“ ООД гр.Монтана,

продадената вода на промишлените предприятия общо за 2010 год.

възлиза на 175 766 м3. Отчетеното включеното количество отпадъчна вода

постъпващо от предприятията в канализацията в канализацията е 439 725

м3.

За 2010 г. общото инкасирано водно количество за 2010 г (виж

приложението) е 1 999 104 м3.

Водата, която ползват промишлените предприятия от собствени

водоизточници може да се определи приблизително като разлика вход-

изход от предприятията:

439 725 х 1,1 - 175 766 = 307 931 м3/год ≈ 0,10 л/с.

От същите данни може да направим заключение и за общото

отпадъчно водно количество, постъпващо в ПСОВ от производството:

общо инкасирано водно количество за 2010 г – 1 999 104 м3

отп. количество от пр.предприятия в канализацията - 439 725 м3

Количеството отпадъчни води, постъпващи в ПСОВ за 2010 г.

предствалява около 25 % от общото водно количество подавано в мрежата.

439 725 м3 / 1 999 104 м3 х 0,9 = 24,4%

Съгласно справката за фактурирани количества от ВиК Монтана за

2011 г. общото отпадъчно водно количество, постъпило в ПСОВ Монтана е

31 989 м3/ден.

За последното тримесечие на 2011 г. (виж приложение писмо справка

ВиК онтана с изх.№480/02.08.2012г.) отпадъчната вода за четвъртото

тримесечие от промишлеността е 279 662 м3. Това прави около 3040 м3/д.

Оттук се вижда, че количеството на постъпилите промишлени

отпадъчни води в канализацията на града за 2011 г. представлява около

9,50% от цялото отпадъчно количество постъпило в канализацията.

Съществуващите промишлени предприятия имат изградени

собствени водоизточници за промишлени нужди, като: сондажи, шахтови

кладенци, дренажи и др. На тези водоизточници са монтирани

задължително водомерни възли с цел да се заплаща такса природна

вода.Промишлената вода главно се използва за охлаждащи процеси.



24

Преструктурирането на промишлените предприятия ще се провежда

на основата на съвременните тенденции като “безотпадъчни” и “малко

отпадъчни” технологии. Предимства на безотпадъчните технологии:

Намаляване на количеството на отпадъчните води, чрез затваряне с

водооборотните цикли, при които е необходима вода само за попълване на

загубите на вода от изпарение и течове, около 10% от общото количество.

По този начин вземането на вода от природата се намалява, както и

съответната такса природна вода, а също и подаването на вода в

канализацията се намалява чувствително и съответната такса канализация

и пречистване.

Стремежът на технологичните процеси да усвояват максимално

суровината в производството създава условия за безотпадъчните

технологии за намаляване на органическото замърсяване на отпадъчните

води и съответно таксата за пречистване.

Заустването на отпадъчните води от промишлените предприятия в

градска канализация е необходимо да отговарят на качествени показатели,

съгласно Наредбата,като пример БПК5 ≤ 700 мг/л.

От приложените таблици към проекта за ПСОВ, които са разгледани в

„Мастер плана” и в ”Проучване на възможностите” са определени

отпадъчните водни количества и припадащата им се замърсяемост от

промишлеността по предприятия за 2000г, 2005г и във връзка с плановете за

развитие до 2025г.

На базата на последните проучвания към 2011-2012 г. се предвижда

отпадъчните води от производствените предприятия за 2038 г.да се

увеличат с около 12% и да достигнат стойности равни на 3 416 м3/д. Това

представлява 39,24% от общото количество постъпваща отп. вода в

канализацията предвидена за 2038 г. :

4 885 м3/д + 3 416 м3/д + 404 м3/д = 8 705 м3/д, където :

4 885 м3/д – битово-фекални отпадъчни води

3 416 м3/д – отпадъни води от промишлените предприятия

404 м3/д – дренажни води инфилтрирани в канализационната мрежа

3.3.3. ОБЩО ОТПАДЪЧНО (ОТВОДНИТЕЛНО) ВОДНО

КОЛИЧЕСТВО

При тези допускания общото отпадъчно средно дневно водно

количество в сухо време за град Монтана е:

Q ср.д.сухо – 8 705 м3/д = 362,71 м3/ч (100,75 л/с)

Q м.д.сухо = Qср.д.с./16ч = 544,06 м3/ч (151,13 /с)

За сравнение:



25

От хидравличния модел за канализацията на гр. Монтана, от

измервания проведени през месец Декември 2008 г. имаме по време на

дъжд Qср.д. = 44 180 м3/д, а водното количество варира в границите от

минимално 33 800 до максимално 58 000 м3/д. Тези резултати доказват

лошото състояние на канализационната мрежа – голямото количество на

проникналите в мрежата дренажни води.

3.3.4. ОБЩО ОТПАДЪЧНО (ОТВОДНИТЕЛНО) ВОДНО

КОЛИЧЕСТВО

От направените обстойни проучвания, изчисления и анализи върху

отчетите от ВиК Монтана за петгодишен период назад, се стига до извода,

че очкваното общо отпадъчно водно количество, което ще постъпи за

пречистване в ПСОВ Монтана през 2038 г. е:

4 885 м3/д + 3 416 м3/д + 404 м3/д = 8 705 м3/д, където :

4 885 м3/д са битово-фекални отпадъчни води за 2038 г (56,12%);

3 416 м3/д са прогнозни отпадъни води от промишлените предприятия

за 2038 г.(39,24%);

404 м3/д са дренажни води инфилтрирани в канализационната мрежа

(4,64%);

Отчита се намалението на дренажните води след предвидената

рехабилитация на канализационната мрежа, както и намалената норма на

водопотребление на жител на ден, вследствие намаляване загубите на вода

след рехабилитацията на водоснабдителната мрежа.

Съществуващата ПСОВ на гр.Монтана е оразмерена и построена за

прогнозното за 2025 г. водно количество 26 020 м3/д в таблиците за

„Отпадни води и товари”, прието в ППП на 28 000 м3/д .

За в бъдеще промишлените предприятия ще използват все повече

собствени водоизтоници за производствени нужди. С отминаване на

икономическата криза се очаква промишлените отпадъчни предприятия за

2038 г. да се увеличат с около 12% в сравнение с 2011г..



26

Оформяйки таблицата за отпадните водни количества и товари изготвена за ПСОВ с данните за 2038г получаваме

ОТПАДНИ ВОДИ И ТОВАРИ

Източници Тип дейност Осрд БПК5 ХПК НВ N общ N-NH4 Робщ

мЗ/д mg/l kg/d mg/l kg/d mg/l kg/d mg/l kg/d mg/l kg/d mg/l kg/d

1

Население - 40 200

Норма на натоварване-л/ж/д 60 120 60 11 8 1.8

135,0x0.9=121,5 л/ж/д 4 885 494 2 412 988 4 824 494 2 412 91 442 66 322 15 72

2 Индустрия*

От произв.предприятия 2011 г. 3 040 310 943 408 1 240 29 87 20 61 3 10 3 040 310

Бъдещи 2038 г. 376 426 160 511 192 27 10 24 9 5 2 376 426

всичко 3 416 323 1 103 646 2 207 420 1 434 28 97 20 70 4 12

Общо за 2038 г: 8 301 423 3 515 847 7 031 463 3 846 65 539 47 392 10 84

* Промилени отпадъчни води от производствени предприятия на територията на гр.Монтана като: „Монтбад АД“, „Балкан

АД‘‘,“Гала инвест холдинг" и др.

Еквиваленжителите за 2038 г възлизат на 40 200 + 18 385 = 58 585 еж.



27

Разгледаните по-горе проектните данни за целевата 2038 година са показани в следната таблица:

МОНТАНА - ПРЕРАБОТЕНИ КОЛИЧЕСТВА И ТОВАРИ

Година Население

Норма Qcр.д. БПК5 ХПК

водоснабдит. отводнит. население промиш. дрен.води Общо норма население промиш. Общо норма население промиш. Общо

норма л/ж/д норма л/ж/д м3/д м

3/д м

3/д м

3/д гр/ж/д кг/д кг/д кг/д гр/ж/д кг/д кг/д кг/д

2015 43 250 135 121.5 5 255 2 397 372 8 024 60 2 595 484 3 079 120 5 190 968 6 158

2020 42 590 135 121.5 5 175 2 614 379 8 168 60 2 555 672 3 227 120 5 111 1 344 6 455

2025 41 930 135 121.5 5 095 3 090 398 8 583 60 2 516 737 3 253 120 5 032 1 474 6 506

2038 40 200 135 121.5 4 885 3 416 404 8 705 60 2 412 1 103 3 515 120 4 824 2 207 7 031

Година

НВ N общ N-NH4 Р общ

норма население промиш. Общо норма население промиш. Общо норма население промиш. Общо норма население промиш Общо

гр/ж/д кг/д кг/д кг/д гр/ж/д кг/д кг/д кг/д гр/ж/д кг/д кг/д кг/д гр/ж/д кг/д кг/д кг/д

2015 60 2 595 702 3 297 11 476 59 535 8 346 37 383 1.8 78 5 83

2020 60 2 555 920 3 475 11 468 71 539 8 341 26 367 1.8 77 7 84

2025 60 2 516 998 3 514 11 461 76 537 8 335 28 363 1.8 75 8 83

2038 60 2 412 1 434 3 846 11 442 97 539 8 322 70 392 1.8 72 12 84



28

4. ПРИОРИТЕТНИ ПОДОБЕКТИ ОПРЕДЕЛЕНИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ ОТ КФ

4.1 Основание за обхвата на подобектите по „ВиК”, включени в работния проект

Потенциалните инвестиции за финансиране на подобектите на

територията на град Монтана от фондовете на ЕС, както посочихме са

определени в консултация с Общината, водната компания и МОСВ на

стойност съвместима с лимитираната за града и в съответствие с основните

приоритети на „Приоритетна ос 1” от оперативна програма „Околна среда”.

Необходимостта от рехабилитация на В и К системите на град

Монтана е установена при извършените многобройни огледи на место,

проучвания на архивни материали и информации от данните залегнали в

дневниците на експлоатиращото предприятие за честотата и вида на

авариите, извършваните възстановителни работи през експлоатационният

период и евентуалните причини за появата им.

На базата на извършените проектно проучвателни работи и

съответните анализи и констатации заложени в изготвените „Мастер план”,

и прединвестиционни проучвания както и последвалите многобройни

консултации с бенефициентите.на, имащи определящо влияние върху

количеството на инфилтрираната в канализацията подпочвена вода, а

именно : високата степен на амортизираност и нарушена водоплътност и

високо заложени подпочвени води-на 1,00 до 2,5 метра под терена, бяха

разглеждани и поставени на оценка . След оценката на предложените

алтернативи за „оздравяване” и развитие на „В и К” мрежите на град

Монтана, беше изготвен и приет обхвата на работното проектиране.

Окончателното решение е уточнено и прецизирано на среща между

бенефициентите-община Монтана и „ВиК” ООД-град Монтана от една

страна и Консултанта от друга, което включва т.н. „приоритетни” подобекти

за първоетапно изпълнение.

4.2 Обхват на РП за улична канализационна мрежа

Липсата на точен екзекутив на уличната канализационна мрежа на

територията на град Монтана наложи многократни огледи, измервания,



29

анкети, използуване на електронна апаратура и наблюдения по време на

изготвянето на Мастер плана и последвалите го проучвателни работи във

връзка с определянето на приоритетните мерки за подобряване на

канализационната система във връзка с кандидатстването за финансиране

от ЕС.

С малки изключения, уличната канализационна мрежа е смесен тип.

Първият етап е въведен в експлоатация през 1963 година. Приемник на

битовите, дъждовните и производствените отпадъчни води до изграждането

на ПСОВ е била река Огоста.

Смесените отпадъчни води са постъпвали в реката по три главни

колектора и са най-големият замърсител в средното и течение по

показателите БПК5, НВ, амониев и нитритен азот. Приносът им към общото

замърсяване на река Огоста в годишен аспект се оценява по данните от

лицензираната регионална лаборотория към ИАОС в град Монтана, където

се извършват анализите от взетите проби при пунктовете на заустване.

Наблюденията и измерванията на количествата и качествените

показатели на отпадъчните води в обхвата на досегашните разработки по

настоящия работен проект, „Мастер план” и „проучванията на

възмжностите” са правени двукратно-през месец 02.2008 година и месец

06.2008 годна.

Измерванията и пробовземанията са извършени в три пункта:

- На Гл. колектор І - град Монтана

- На Гл. колектор ІІ - град Монтана

- На Гл. колектор „Кошарник”- град Монтана.

Трябва да се отбележи, че канализационната система на град

Монтана е изпълнявана на части-по квартали- за дълъг период проточен

във времето от 1960 година на миналия век да днес.

С разрастването и благоустрояването на урбанизираната територия,

са били извършвани няколко обследвния на проводимост на каналната

мрежа наложени от чести препълвания, подприщаване и др., на базата на

които са вземани решения за реконструкция на отделни участъци,

комбиниране на схеми-смесена с разделна-дублиранe и т.н.



30

На базата на резултатите от всички досегашни обследвания за

състоянието на канализационната система-вид, диаметри, проводимост,

здравина, дълготрайност, количества на отпадните води-битово-фекални и

дъждовни, посоки на водния поток ит.н. бе извършено моделирането на

съществуващата улична канализационна мрежа в реални условия чрез

компютърен софтуер SWMM, заложено в частта „Хидравличен модел”,

който е неразделна част от „Мастер план-интегриран воден проект-град

Монтана”.

Общата дължина на канализационната мрежа е 98 000м .

На базата на хидравличния модел и всички извършени проучвания за

функционирането на цялата канализационна система на територията на

града, бяха набелязани приоритетните инвестиционни проекти в

консултация с бенефициента-Общината, които са включени в настоящия

работен проект за финансиране от ЕС. Решението е финализирано на

среща, проведена между бенефициента-Общината, „ВиК” ООД град

Монтана и Консултанта на проекта.

4.2.1 Изграждане на нови каналиазционни колектори и съоръжения

Канализационните услуги обхващат около 91% от населението на

града и всички абонати (100%) от публичния сектор (търговия, услуги,

образование, здравеопазване, културни институции) са свързани с

канализационната система. Проблем са някои директни включвания на

промишлени предприятия в река Огоста, които следва да се пренасочат към

уличната канализация след евентуално локално пречистване. С

изграждането на около 7 965 м канализационни клонове ще се покрие 100%

обезпеченост на услугата канализация.

4.2.1.1. Кв.Мала Кутловица

През 2005 г. е изготвен работен проект за канализацията на високата

част на кв.Мала Кутловица, намиращ се югозападно ул.”Вапцаров” като към

края на 2007 г. е завършено строителството й.

За останалата част е изговен работен проект през 2006 г. ,който чака

реализация. Той е актуализиран и включен към настоящия проект.



31

Трасетата на каналзиационните клонове са предвидени по оста на

уличното латно.

Новопроектираната канализационна система е битова и е с дължина

4087 м .

Проектиран е един Главен канализационен колектор ГК I МКН по ул.

„Н.Вапцаров”и 19 бр. второстенни клонове. Новоизградената канализация

обхваща територията на кв. „Мала Кутловица” с дължина около 4079 и

диаметър 300мм. Преминаванията под същ.открит канал (корекция на

реката), е предвидено да стане с чугунена тръба ф 300 положена в обсадна

чуг.тръба ф600.

4.2.1.2. Кв.Пъстрина

Съществува разработен работен проект от 1974 г за канализационни

клонове по ул.”Сирма войвода”, които не са построени, а отпадъчните води

в тази част на квартала директно заустват в реката. С построяването на

кл.нП1 и кл.нП2 този проблем, ще отпадне.

Проектираните клонове са с дължина 1337 м , оразмерени за смесена

канализация и заустват непосредствено преди проектирания и изградения

преливник към ПСОВ.

4.2.1.3. Кв.Индустриален

В тази зона съществува разделна и смесена канализация. Част от

битовите отпадъчни води са включени в Пр.174, който е дъждовен и зауства

директно в реката.

Проектираният нов канализационен клон Пр.174а е с дължина 63

метра и ф300 ще отвежда битовите отпадъчни води на няколко блока в

съществуващата битова канализация ГКП.

4.2.1.4. кв.Младост III

С цел облекчаване на натоварената съществуваща система и

честите препълвания по нея, в кв.”Младост”III, се предвижда изграждане на

улични колектори с диамертри ф 400 мм ÷ 1000мм, които ще отвеждат

отпадъчните води към същ. ГК Кош .



32

Дължината на новопроектираната мрежа е 2 337.01 м. Системата е сметен тип.

Предвид съществуващите хидрогеоложки условия и конфигурация на

терена, по всички новоизграждени улични колектори се предвижда

строителен дренаж, който да понижава или отвежда появили се води по

време на строителството.

4.2.2 Рехабилитация на главните канализационни колектори с диаметри над 600мм

Уличната канализационна мрежа е изграждана в продължение на

няколко десетилетия, често преди градоустройствените разработки, при

несъобразени с действителните условия параметри; голяма част от

уличните канализационни участъци са с диаметри 200мм и 250мм-

несъответстващи на нормативните изисквания.

Единственият цялостен идеен проект за канализацонна мрежа на

град Монтана е изготвен през 1974 година на базата на предварителен общ

градоустройствен план от 1971 година. В съответствие с параметрите

заложени в идейния проект от 1974година са изготвени и реализирани

работните проекти за ж.к. „Младост І” и ж.к.”Младост ІІ” от 1984 година и

ж.к.”Жерави”-от 1991 година.

В периода 1965-1969 година са изготвяни частични работни проекти

за отделни квартали и улици, които са частично изпълнявани. Работният

проект за квартал „Черния мост” е изготвен през 1970 година.

Частичен работен проект за квартал „Пъстрина” е изготвен през 1975

година и реализиран до 1980 година. Следва период на „застой” на

строителство, през който са предприемани само неотложни рехабилитации

на разрушени шахти, зауствания, улични утоци и други.

Освен регулацията и строително-застроителните промени, еволюция

във времето са претърпели и нормативните изисквания, които са отражение

на социално-икономически, демографски и други фактори. Доказано

неудачни са диаметри 150мм, 200мм и в много случаи - 250мм, каквито

съществуат в много улични участъци.



33

Едва през последните няколко години се развива дейност за

разширение и рехабилитация на канализационната мрежа в условие на

надежда за финансиране от фондове на ЕС.

С включване в националната програма за приоритетно изграждане на

ГПСОВ, са изготвени проекти за довеждащите колектори:

Гл. колектор І - от западната и югозападната части на града;

Гл. Колектор ІІ - от източната част и промишлената зона, който е

частично изграден;

Двата главни колектора поемат водите от съществуващите градски

колектори, и ги отвеждат до ГПСОВ.

Съществуващите работни проекти са актуализирани в частта, която

не е реализирана. Оразмеряването на Гл. колектор І е направено при

спазаване на условията при които е изграждана канализационната система

на град Монтана; в старата градска част тя е смесен тип, а в по-новите

крайградски квартали е изпълнена като разделна система. Част от

промишлените предприятия с незначителен битов отток заустват отпадните

води в битовата канализационна система.

Голяма част от корозията на бетона на канализационните тръби се

дължи и на заустването на силно замърсени промишлени води директно в

канализацията, с рН<6. Носимоспособността и здравината на част от

уличните бетонови колектори с по-значителни диаметри е нарушена и в

резултат на вибрациите от автотранспорта.

На базата на направените проучвания, оглед и анкети е доказана

необходимостта от рехабилитация на приетите т.н. „приоритетни” главни

улични колектори, които са изграждани преди повече от 40 години и в

значителна степен амортизирани.

Рехабилитацията като технология е предвидена за главните

канализационни колектори в централната част на града, които са с различни

всички видове и типоразмери на напречните сечения, описани в таблицата

по-долу:

НАИМЕНОВАНИЕ количество

(м) ОПИСАНИЕ



34

Център ГК I

ф1200 677 От ПРЕЛИВНИК №2 на гл.кан.колектор към ПСОВ до бул.”Индустриален”

ф1200 125 От бул.”Индустриален” през жп линията до бул.”Хр.Ботев”

Я 90/135 421 По бул."Христо Ботев"

Я 70/105 457 По бул."Христо Ботев"

Я 60/90 86 По бул."Христо Ботев" до съш.преливник №1

НАИМЕНОВАНИЕ количество

(м) ОПИСАНИЕ

У 180/114 263 От съш.преливник №1 на бул. „Хр.Ботев” по ул."арх.Мл.Кръстев"

У110/110 126 от ул."арх.Мл.Кръстев" до бул.” Трети март”

Я 70/105 73 По бул.” Трети март”

Я 60/90 211 От бул.” Трети март” до ул.”Извора”(през пл.”Жеравица”)

Център ГК IIa

ф1500 279 ул."Иван Аврамов" (пл.”Жеравица”) до бул.”Трети март”

Център отл.канал

ф1200 121 От съш.преливник №1 на бул. „Хр.Ботев” до ул."Гоцо Митов"

Технологията на изпълнение на рехабилитацията е в зависимост от

степента на амортизация и наличните сечения на колекторите; тя трябва да

бъде съвместена с опита, механизацията и квалификацията на избрания

при тръжната процедура от Инвеститора най-надежден изпълнител, който

да гарантира пълно възстановяване на канализационните колектори при

намалена трудоемкост, енергоемност и значителен икономически ефект в

сравнение с традиционните методи. Освен това, изпълнителят следва да

даде гаранции за:

Запазване на проводимостта,респективно напречно сечение;

Херметичност, здравина и експлоатационен период;

Пожаробезопасност;

Вътрешна проверка на здравината и качеството на покритието-

водоплътността;

Защита на околната среда;

4.2.3 Подмяна на съществуващи канализационни колектори



35

4.2.3.1. с диаметри над ф600мм включително

Канализационни колектори на територията на кв. „Пъстрина” с кръгло

сечение-ф800мм и ф1200мм;

Главни канализационни колектори I, II, III, IV, V и VI и клонове Пр.15 и

Пр.123в централната част на града;

4.2.3.2. с диаметри до ф600мм включително

Канализационните улични колектори с диаметър 400-600 мм са със

значително малки дължини, пръснати по цялата територия на града с

висока степен на амортизираност. Често поради корозия бетонът е обрушен

и се създават условия за силна инфилтрация, която се благоприятства от

високите нива на подпочвените води или от възпрепятстване на каналния

поток при запушване. Това налага цялостната реконстрация-подмяна на

съществуващите бетонови тръби с такива от съвременни полиестерни

материали като пропилен , стъклопласт и др. при запазени диаметри.

Различия между диаметъра на съществуващия и новопроектиран

канализационен колектор са уточнени по ГК в кв.”Индустриален”

съществуващия ф400мм се заменя с такъв-ф600мм на дължина L=1831м.

Друго различие има по ГК V-центъра, където на дължина 197м

съществуващия-ф400мм се заменя с ф800мм и Гл. кол. „Кошарник”, който е

с ф600мм и се заменя с ф1200мм при незначителна дължина. Всички

включени за подмяна като „приоритетни” подобекти улични колектори на

териториите на кв. „Пъстрина”, централната градска част, индустриалната

зона и кв. „Младост”, са отбелязани на общата ситуация на града и

включени в количествените и стойностни сметки по вид на материала,

диаметър и местоположение.

Подмяна на канализационните колектори с диаметри по-малки от

ф300мм (ф200мм и ф250мм) се предвижда само в равнинната централнат

част на града, където се наблюдават проблемни участъци с чести

наводнения, запушвания и затлачвания на частни имоти.

На ситуациите и надлъжните профили по клонове са посочени

оразмерителните параметри и характерните коти на колекторите, включени



36

за цялостна подмяна. Данните са събрани и представени в приложена

таблица.

4.2.4 Изграждане на съоръжения

Укрепващо съоръжение към битово –фекалната канализация за

кв.Мала Кутловица

Квартал Мала Кутловица е разположен от двете страни на дере със

стръмни скатове и двустранни наклони – към дерето и към компактната част

на града. Поради ерозионните дейности, дерето настъпва в очертанието на

улицата, така че на някой места разстоянието на граничната линия на

урегулираната част на кварталите и съответните застройки до дерето е по-

малко от 4 метра, а в някой участъци достига до 2,50 метра. Дъждовния и

битов отток от застроените части покрай дерето се изливат в него и освен

непрекъснато увеличаващата се ерозия, битово-фекалните води

причиняват трайно замърсяване оттичайки се в посока на компактната

градска част. При тези условия, изграждането на канализационните

колектори съгласно проекта е наложително, така ще се предотврати

изливането на битовия отток в открито течение, което често остава”сухо” с

всички негативни – замърсяване на околната среда и риск за здравословни

проблеми.

Изпълнение на крайречни колектори предвидени в проекта е

невъзможно без укрепваща стена поради изцяло стснената крайречна

улица от североизточната част на квартала и на определени къси участъци

по северозападната му част.

Укрепване се предвижда на стеснените улични платна, където е

технически невъзможно разполагането на канализационни колектори при

спазване изискванията на “Наредба №8 за правила и норми за разполагане

на технически провади и съоръжения в населени места”, а изграждането им

при сегашните условия и нарушаване на цитираната Наредба - без

укрепване на ската не гарантира безаварийната му експлоатация с

непредвидими последици.

Проектантът приема съображенията на община Монтана за

необходимостта от доизграждане на канализационната мрежа на



37

територията на кв.Мала Кутловица, но изразява становището си, че това

“доизграждане” не може да се реализира без укрепване на колекторите в

определени участъци, предвидени в проекта.

Ревизионни шахти

Такива се предвиждат при новоизграждащата се канализация и по

трасетата на подменящите се канализационни клонове, в пунктовете на

съединяването на два или повече улични колектора, на местата където се

налагат хоризонтални или вертикални чупки, в началото на всеки клон,

както и на местата, където се сменят напречните профили.

В правите участъци, където няма гореописаните ограничения,

ревизионните шахти са предвидени на разстояние около 60м една от друга.

Типа на ревизионните шахти от РР или от бетон, по вид и материал

ще зависи от приетия вид и производител на тръбите. Предложението на

проектанта е те да се доставят от доставчик, респективно производителая

на канализационните тръби като отделни модули, готови за вграждане в

канализационната мрежа в съответствие с местоположението по ситуация и

надлъжни профили. При условие, че се приемат бетонови РШ, те ще се

изпълняват от кръгли бетонови елементи, сглобявани на място.

Сградни отклонения

Всички сградни отклонения по предвидените за рехабилитация и

подмяна улични колектори ще се възстановяват едновременно и в

зависимост от приетия метод за тяхната рехабилитация или подмяна.

Едновременно с изграждането на новите улични колектори ще се

изпълняват и сградните отклонения към прилежащите към съответната

улица парцели от тръби с диаметър ф200мм.

По време на строителството ще е необходимо е и реконструкция на

сградните отклонения, които трябва да се превключат в битовия канал в

някои части на кв. „Младост I” и кв. „Младост I”.

Заздравяване и възстановяване на преливници, шахти и др.



38

Съществуващите преливници и ревизионни шахти по главните

колектори подлежащи на рехабилитация подлежат също на рехабилитация.

Обемът на ремонтно-възстановителните работи по рехабилитацията им ще

се прецизират по вид и обем след разкриването им. При анкетните

проучвания, огледи и информация получена от персонала на

експлоатиращото ги Дружество беше установено, че някои от шахтите са

наводнени от просмукали повърхностни води (в сух период), обрушени, с

изкъртени мазилки и стъпала затлачени и пр. Проектът предвижда средства

за тяхното почистване и ремонт с цел заздравяване и херметизиране,

възстановяване на капаци, улични оттоци (при канали смесен тип) и др..

С реализиране на набелязаните „приоритетни” проекти ще се

постигне:

-безпрепятствено отвеждане на отпадъчните води до площадката на

ПСОВ;

-подобряване отвеждането на сухия отток;

-гарантиране проводимостта в определени участъци от мрежата при

дъждове с висока интензивност, които създават условия за

наводнения;

4.3 Обхват на работния проект за улични водопроводи

Водоснабдителната система на град Монтана-водоизточник,

довеждащи водопроводи, ПСПВ, водоеми и улична водопроводна мрежа, са

проучени основно и заложени в Мастер плана за изготвяне на

инвестиционен проект за за подобряване мрежите на градовете Ловеч,

Монтана и Севлиево. Обхватът на настоящия работен проект е в рамките

на уличната водопроводна мрежа по трасетата на канализационните

колектори предвидени за реконструкция и изграждане и засяга части от най-

амортизираните азбесто-циментови водопроводи, които са 76% от цялата

мрежа-изцяло негодни за бъдеща експлоатация; авариите са много чести,

скритите течове, които формират основно загубите, са огромни и

продължителни.

Поведението на съществуващата водопроводна мрежа е проучвано и

изследвано във връзка с изготвяне на хидравличния модел през месец

август 2008 година.



39

Създадената еквивалентна схема на мрежата се базира на данните

от технологичаната част на проекта, наличните екзекутивни чертежи

представени от експлоатиращото Дружество-фирма „ВиК” ООД град

Монтана и дигитален модел на мрежата.

При направената симулация на мрежата за установяване на работата

и при максимална денонощна консумация е установено, че голяма част от

уличните водопроводи са подложени на по-големи хидростатични напори от

нормативните 6 атмосфери.

В проекто-проучвателните разработки последвали изготвянето на

Мастер плана, извън задълженията към проекта, консултантът извърши

зониране на водопроводната мрежа при пълна изолация на

водоснабдителните зони подхранвани директно от довеждащите-външни

водопроводи и зоните захранвани от напорните водоеми, които са

разположени на различни коти. Зонирането на мрежата е направено след

прецизиране на мероприятията за подобряване на водоподаването в

реални условия на експлоатацията и при спазване на нормативните

изисквания за минимални и максимални хидростатични и хидродинамични

напори. Реализацията на това мероприятие не изисква голяма инвестиция,

но ще окаже значително влияние за снижение броя на авариите и загубите.

Чертеж 08 към Мастер плана илюстрира предложението за решение на

цялата водопроводна мрежа( зониране, диаметри , водоеми и др.)

На базата на хидравличния модел и всички извършени проучвания за

функционирането на цялата ВиК система на територията на града, бяха

набелязани приоритетните инвестиционни проекти в консултация с

бенефициента-Общината, които са включени в настоящия работен проект

за финансиране от ЕС. Решението е финализирано на среща, проведена

между бенефициента-Общината, „ВиК” ООД град Монтана и Консултанта на

проекта.

4.3.1 Подмяна на водопроводи с ф<160мм по трасета на главни и нови колектори

Съществуващите водопроводи по трасета на главните и новите

второстепенни канализационни колектори са етернитови с диаметри 60 мм



40

и 80мм, в лошо състояние-значително амортизирани и негодни да

поддържат непрекъснатост на водоподаването поради честите аварии.

Водопроводи с диаметри 90мм ПЕВП, които заменят АЦ тръби

ф80мм се предвиждат по Гл.V и Гл.VI кол. VІ в централната част. По

трасето на Гл. кол. VІ-също в центъра се предвижда водопровод-ПЕВП-

ф110мм, който заменя такъв от АЦ тръби ф80мм.

Успоредно на трасето на новите канализационни клонове на

територията на кв. „Мала Кутловица” е предвидена подмяна на

съществуващите АЦ тръби ф60мм и ф80мм с тръби от ПЕВП и диаметри

90мм и 110мм с местоположение и дължини-съгласно приложените

надлъжни профили и ситуации.

На територията на промишлената зона е реконструиран водопровод

от АЦ тръби ф60мм, с ПЕВП ф110мм.

По улиците в централната градска част, където се предвижда

изграждане на нови канализационни колектори се предвижда и подмяна на

водопроводите от АЦ тръби ф80мм. И ф100мм с такива от ПЕВП ф110мм.

4.3.2 Подмяна на водопровод по трасетата на канализационни клонове с диаметър по-малък от ф300мм

По трасетата на проблемните улични колектори с диаметри по-малки

от 300мм, които подложат на подмяна се предвижда приоритетно и подмяна

на водопроводите. Новопроектираните водопроводи ще следват

максимално възможно трасетата на съществуващите, на 1,00 до 1,50м от

бордюра на тротоара в пътнтото платно.

Всички канализационни колектори-при подмяна или новоизграждане

ще се изпълняват в уличните оси по една от технологиите на полагане-

безизкопно или траншейно в зависимост от геоложките условия и

икономическата целесъобразност.

Съществуващите водопроводи предвидени за подмяна са с изтекъл

срок на годност, изпълнявани преди повече от 40 години от

азбестоциментови и стоманени тръби с диаметри ф60мм, ф80мм, ф 125мм-

АЦ и диаметри ф70мм, ф80мм и ф100мм-стомана. Подмяната се



41

предвижда с тръби от ПЕВП и диаметри-съответно ф90мм (за ф60мм и

ф80мм АЦ и стомана) и ф125мм (за ф125мм АЦ).

Всички данни са обобщени в приложена таблица към проекта

4.3.3 Арматури и съоръжения по водопроводите - СК, ПХ,СО и монтажни връзки със съществуващи водопроводи

Спирателни кранове

Както бе посочено, реконструкция на улични водопроводи се

предвижда по трасетата на приетите за подмяна или изграждане на нови

канализационни клонове. Като се има предвид факта, че трасетата на

главните канализационни колектори и тези на главните водопроводи

обичайно са ситуирани в зависимост от конфигурацията-по различни улици,

водопроводното строителство не включва изграждане на главни клонове,

които биха изисквали СК на всички отклонения. Следователно, СК са

предвидени на местата на засегнати от реконструкцията съществуващи

такива, които се заменят или във връзка с изолиране на територии за

спиране на водоподаването при режим, аварии или планов ремонт.

Предвидените СК са с охранителна гарнитура, тип „шибър”, с клин от

ковък чугун-изцяло гумиран с вулканизиран еластомер, корпус и капак-от

чугун-EN1563, с укрепване и обозначение съобразно приложения детайл.

Пожарни хидранти

Тъй като не разполагаме с точен екзекутив на съществуващите

пожарни хидранти, предвиждаме такива на разстояние по-малко от 150м по

участъци до 150мм подлежащи на подмяна. Проектирани са надземни,

съгласно БДС EN14384 - „Надземни пожарни хидранти колонков тип”.

Подземни хидранти могат да се монтират само в случайте когато няма

възможност за разполагане на надземни хидранти, съгласно измененията

на Наредба І 3 от 29 октомври 2009 година към „Строително-техническите

правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар”. Укрепването на

пожарните хидранти ще се изпълни съгласно приложения детайл.

Сградните отклонения ще се реконструират едновременно с

уличните водопроводи. Подмяната обхващат участъка от водовземната



42

скоба, тротоарния СК до връзката с водомерния възел, на 2,00м навътре в

собствеността при водомерна шахта извън сградата или на 5,00м, когато

водомерният възел е устроен вътре в сградата.

Броят на СО е съобразен с парцелите и застройката по кадастралния

план. Местоположението ще бъде прецизирано след разкриване,

респективно след извършване на изкопните работи за новопроектираните

водопроводи.

Обръщаме внимание, че при изпълнението на новите сградни

отклонение, задължително е пълното изолиране на съществуващите такива

независимо от изщключването на стария водопровод към който са били

свързани.

Монтажните възли между новопроектирани участъци от ПЕВП с

фитингите ще се изпълняват на челна заварка, както и съединяването на

тръба с тръба. Връзките между новопроектираните и съществуващите

водопроводи от различен материал ще се осъществява с универсален

фланшов адаптор след изравняване на съответните диаметри-външен за

тръбите от ПЕВП и вътрешен от АЦ и стомана.

Спирателните и пожарните кранове се монтират с фланшов

накрайник, заварен за тръбата или фитинга и свободен фланец нанизан към

борда на адаптора за връзка с фланеца на СК или ПК.

За изпълнението на заварките се препоръчват автоматизирани

заварочни машини с регистрация на параметрите на заварките.

Монтажните възли и спесификации на тръби, фасонни части и

арматури са представени с приложения монтажен план.

5. ХИДРАВЛИЧНИ ИЗЧИСЛЕНИЯ

5.1 Програмен продукт „Canalis”

Хидравличните изчисления имат за цел да определят всички

стойности дефиниращи потока. Използуваната програма „Canalis”

позволява определяне на необходимите диаметри на каналите и

останалите параметри на потока (пълнежи, скорости и др.). Програмата се

ползува за оразмеряване на кръгли профили и се базира на формулата на



43

„Prandtl-Colebrook” за течение в кръгли тръби. Тя дава възможност за

изчисляване на параметрите на всеки отделен участък, или автоматично за

дадена област или за цялата система. Хидравличните пресмятания могат

да бъдат извършвани за секции, които имат зададени наклони (или

диаметрите на тръбите), както и дефинирани общи потоци.

Алгоритъмът на хидравличните изчисления се основава на Darcy-

Weisbach и Colebrook-White за поток в изцяло запълнени тръби.

Уравнението на Darcy-Weisbach за пресмятане загубата на енергия

по дължина на тръбата поради триене е:

Ie=Io=I=Hfr

L

=

D

.

2

2g

Където:

ΔHfr-разлика в котите на даден участък поради триене

L-дължина на тръбата

λ-коефициент на триене

D-вътрешен диаметър на тръбата (м)

v-средна скорост в тръбата (м/сек)

g-земно ускорение (м/сек-2)

Коефициентът на триене се определя от израза Colebrook-White

1

=-2log(

3.71

D

+2.51

Re )

Където:

έ-абсолютна хидравлична грапавост(мм)

Re-коефициент на Reynolds определен по формулата:Re=.D

Където:

v-средна скорост в тръбата

-коефициент на кинематична вискозност на водата (m2 s-1)

Комбинирайки горните два израза, формулата за определяне на

скоростта се дефинира като:

ν=-2log(2.51.

2. . .D g I D

+

3.71.D

). 2. . .g I D

Взимайки предвид израза за плътността на водния поток: Q=A. Ν



44

Q=-log(2.51.

2. . .D g I D

+

3.71.D

).

2

4

D . 2. . .g I D

Това представлява израз на потока вода в напълно запълнени тръби

с кръгло напречно сечение. Повечето от тръбите обаче са частично

запълнени. Уравненията за такива тръби са:

Скорост:

d

p

=(

Rd

Rp)

5

8

Количество на потока:

Qd

Qp=

Ad

Ap(

Rd

Rp)

5

8

Където:

d -скорост на водата в частично запълнената тръба

p -скорост на водата в пълна тръба

Qd-количество на потока в пълна тръба

Qp-количество на потока в частично запълнената тръба

Rd-хидравличен радиус на частично запълнената тръба

Rp-хидравличен радиус на пълна тръба

Ad-сечение на потока в частично запълнената тръба

Ap-сечение на потока в пълна тръба

В случаите когато запълването на тръбата е по-голямо от половината

и височина се добавя израза на Thormann.

O”=O+KT .S

KT=

3(10 5) 50. 25

150

h h

H H

Където:

O-мокрият периметър на частично запълнената тръба

S-ширина на водата в частично запълнената тръба

h-височина на запълване на тръбата

H-обща височина на тръбата

КТ-коефициент на Thormann

Програмата се използува при двата случая на проектиране:



45

Определяне диаметрите на тръбите на базата на наклоните в

дадените участъци

Определяне на наклоните при съществуващите диаметри на

тръбите. Режимът на хидравличното оразмеряване с „Каналис” е

диалогов; проектантът посочва друг диаметър, вместо програмно

избрания и получава резултат за всички останали параметри-

височина, процент на запълване и пр.

При изчисляване на наклоните, програмата определя минималния

необходим наклон и след това го закръглява в съответствие със зададената

точност.

Хидравличните изчисления на групи участници също има две опции-

пресмятане на диаметри и пресмятане на наклони. Изчисленията се

извършват едновременно за елементите на избраната област. Данните,

които трябва да бъдат въведени като входна информация включват

вискозитета на потока, вида на тръбите от каталога (за пресмятане на

диаметрите) и точността (за пресмятане на наклоните).

В зависимост от изискванията на проекта за даден подобект-

оразмеряване на новопроектирани канализационни колектори или проверка

на проводимостта на съществуващи такива, програмата провежда

изчисленията в съответствие с въведените условия:

Новопроектирани колектори-без условия; програмно се определят

всички параметри на потока.

На базата на съществуващи диаметри-програмата активира

изчисления в съответствие със зададените диаметри. Ако те са по-

малки от необходимите минимални диаметри за определен участък,

програмата ще избере нови диаметри в зависимост от изчисления

минимум.

При режим „условия” Потребителят трябва да въведе изискванията

със съответните стойности. Това могат да бъдат „максимален

процент на запълване” или „минимален диаметър на тръбата”.

В заключение, ползувайки т.н. „хидравличен калкулатор” при

въведена входна информаци-поток, наклон или диаметър, грапавост и

вискозитет, програмата определя диаметъра или наклона за определения

участък.

5.2 ОРАЗМЕРЯВАНЕ



46

В съответствие с приетите приоритети на срещата, оразмеряване на

канализационната мрежа е направено само за новопроектираните клонове.

Оразмеряването е извършено съгласно „Норми за проектиране на

канализационни системи” и „Наредба №2 за проектиране, изграждане и

експлоатация на водоснабдителни системи”.

5.2.1 Кв.Мала Кутловица

През 2008г е приет работен проект за битова канализация на частта

от квартала, където населението не е включено към отвеждащата система

на канализационните води.

Квартал „Мала КУтловица” е селище е от II-РИ функционален тип .

Съгласно заданието прогнози на административното ръководство на

общината, за края на експлоатационния период 2038 г. броя на жителите в

обследваната част на квартала ще достигне до 940 жители.

Приетата средноденонощна водоснабдителна норма е 135 л/ж ден

Съгласно чл.33 от “Норми за проектиране на канализационни

системи, средната денонощна отводнителна норма е 90% от средно –

денонощната водопотребителна норма. На тази база определяме битово-

фекалното отпадъчно водно количество в перспектива до 2038 година.

Средно денонощна отводнителна норма за 2038 г.

135 л/ж/ден х 0,9 = 121,50 л/ж/ден.

Средното дневно отпадъчно количество е:

Qср.дн = 121,50 х 940=114 210 л/ден=1.32л/сек.

Оразмерително водно количество

Оразмерителното водно количество е определено съгласно чл.49(1)

към „Норми за проектиране на канализационни системи”.

Qор=Qор.сухо+Qдъжд

Qор.сухо = 2 Qмак. час

Qмак. час.= Qср.дн.х Ко.мак., където:

Qср.дн.-средно денонощно водно количество-л/сек



47

Ко.мак.- максимален коефициент на обща неравномерност, изчислен

по формулата:

353

321

521

521

220220.

.

,

Q

,K

..дн.ср

омакс

Qмак. час.=2х 1.32.л/с х 3.35=8.85 л/сек

Дължината на канализационната мрежа е 4 086.82 м.

q сп.= 8.85 л/сек /4 086.82 =0,00216 с/сек/м ≈ 0,002 с/сек/ м

Оразмеряването на съществуващата канализационна система в

гр.Монтана е направена през ралични периоди от време, през които

нормите за проектиране са претърпели промени от 240 л/с/ж до 270 л/с/ж и

желите към 1984 г. -70 000. В проекта за кв.Пъстрина е оразмерявано с q сп

= 0.1 л/ж/ха.

Отпадъчното количество битово-фекални води за кв. Мала е

изчислено с два пъти по малка водоснабдителна норма. Проектантът счита,

че водното количество постъпващо от тази новопроектирана канализация

ще поже да бъде поето от съществуващата, в която зауства поради факта,

че тя е оразмерена за двойно повече постъпващо количество.

Приложена е оразмерителна таблица и план с оразмерителни данни.

5.2.2 Кв.Пъстрина

Канализационните клонове са оразмерени като смесени.

През 2038 г., населението обхванато от двата новопроектирани

колектора– нП1 и нП2 е изчислено на отношението на площта облужващи

колекторите и на общата площ на гр.Монтана:

Обща площ към 2038 г. 850 ха

Измерена площ за нП1 и нП2 – 15.09 ха

За 2038 г. Броят на жителите е приет – 68 300. Облужваното насение

в тази част на квартала е :

(19.09 / 850) * 68300=1212,5 ж - Прието броят на жителите 1250.

Средно денонощно количество на битовите отп.води е:



48

Qср.дн = (135 л/ж/ден х 0,9 х 1250) / 86400 = 1,7578 л/с.










21375781

521

521

220220.

.

,

Q

,K

..дн.ср

омакс

Qмак. час.=2 х 1.7578.л/с х 3.21=11,28 л/сек

Дължината на канализационната мрежа е 1138м

q сп.= 11,28 л/сек /1138 =0,00996 с/сек/м

Оразмерителното количество на отвежданите дъждовни води е

определено по метода на „пределната интензивност” по формулата

Q=qtΨF, където:

F = 15.09 ха - отводнявана площ

Ψ = 0,42 - отточен коефициент

Отточният коефициент е съобразен с типа и гъстотата на застроеност

на урбанизираната територия, вида на повърхностите по които се формира

ттока, конфигурацията, големината и наклона на терена,

продължителността и интензивността на дъжда.

Приет отточен коефициент за град Монтана е Ψ=0,42 до 0,47-

различен за отделните територии и квартали.

qt = 310 л/сек.ha интензивност на оразмерителния дъжд, определена

по приложение 4, за повтаряемоет 5 год. и време за

повърхностна концентрация в началото на всеки клон е прието



49

10 мин., t=5мин за повърхностна концентрация от дворовете и

t=5мин за повърхностна концентрация до уличните утоци .

Периодът на еднократно препълване е приет в съответствие с

функционалния тип на града, конфигурацията на терена и др. Дъждовни

води са включени в канализацията на териториите със смесена

канализационна система , с количества определени в реални условия.

Отточния модул е = Qср.дн / А =1.7578 / 15.09 = 0.1164 л/с/ха

Респективно поради факта, че съществуващата канализационна

система е не оразмерена за два пъти по-голяма водоснабдителна норма,

битово – фекалните отпадъчни води, ще могат да бъдат поети , без да я

претоварват.

Относно дъждовното водно количество новопроектираните смесен

тип колектори са в съседство със съществуващия ГКIIП и ще облекчат

натоварваното му , тъй като отводняват една и съща площ.



5.2.3 Кв.Младост

Кв.Младост III се намира накрая на града и е слабо застроен.

Жителите там към 2038 г ще бъдат около – 60 ж/ ха.

Оразмерителната отводнявана площ е съответно:

F= F_1 + F_2 + F_3 = 25.03 ха

F_1 = 2.19 ха ; F_2 =13 ха I F_3 =9.89 ха

Средно денонощно количество на битовите отп.води е:

Qср.дн = 25.03 х (135 л/ж/ден х 0,9 х 60) / 86400 = 2.12 л/с.








50





113122

521

521

220220.

.

,

Q

,K

..дн.ср

омакс

Qмак. час.=2 х 2.12.л/с х 3.11=13,19 л/сек

Дължината на канализационната мрежа е 2337м

q сп.= 13,19 л/сек /2337 =0,0056 с/сек/м

Оразмерителното количество на отвежданите дъждовни води е

определено по метода на „пределната интензивност” по формулата

Q=qtΨF, където:

F = 25.03 ха - отводнявана площ

Ψ = 0,42 - отточен коефициент

Отточният коефициент е съобразен с типа и гъстотата на застроеност

на урбанизираната територия, вида на повърхностите по които се формира

ттока, конфигурацията, големината и наклона на терена,

продължителността и интензивността на дъжда.

Приет отточен коефициент за град Монтана е Ψ=0,42 до 0,47-

различен за отделните територии и квартали.

qt = 310 л/сек.ha интензивност на оразмерителния дъжд, определена

по приложение 4, за повтаряемоет 5 год. и време за

повърхностна концентрация в началото на всеки клон е прието

10 мин., t=5мин за повърхностна концентрация от дворовете и

t=5мин за повърхностна концентрация до уличните утоци .

Периодът на еднократно препълване е приет в съответствие с

функционалния тип на града, конфигурацията на терена и др. Дъждовни

води са включени в канализацията на териториите със смесена

канализационна система , с количества определени в реални условия.

Оразмеряването на съществуващата канализационна система е

направена през ралични периоди от време, през които нормите за



51

проектиране са претърпели промени. Цетралната част и кварталите

Младост I, II и III са оразмерени на базата на средно денонощна

водоснабдителна норма от 240 л/с/ж до 270 л/с/ж и население към 1984 г -

70 000 ж. С тези оразмерителни данни е видно, че съществуващата

канализация е била оразмерена приблизително за очаквания брой жители

към 2038 г. с почти два пъти по-голяма водоснабдителна норма. От

кв.Кошарник по ул. „ул."Димитър Ерийски" се спуска Главен канализационен

клон ГККош , който след бул.” Трети март” се дублира от още един с

диаметър 600мм. Този колектор ще се подмени с нов с димаетър ф1200мм,

който ще отведе водите до изградения с ПСОВ преливник – 1.

При тези обстоятелства проектантът счита, че същетвуващата

канализационна сиситема ще поеме допълнителните количества отпадъчни

води от новопроектираните клонове.

6. ИЗПИТВАНЕ НА НОВОПОЛОЖЕНИТЕ ВОДОПРОВОДИ

Изпитването на новите водопроводи ще се извършва по хидравличен

начин. С него ще се установи съответствието на изпълнението с проекта и

годността му за бъдеща експлоатация.Изпитването ще се започва винаги

след като се направи проверка за спазване нормативите и изискванията за

безопасни и здравсловни условия на труд.

Изпитването ще се направи за всеки клон като самостоятелен

участък. Обръщаме внимание, че преди изпитването трябва да се направи

проверка за пълно изолиране на новопроектирания участък със

съществуващи АЦ или стоманени водопроводи, за да се избегнат аварии,

които неминуемо ще се появяват при завишеното налягане-15 атмосфери.

При пълненето с вода, особено важно е да се отстрани въздуха от

изпитвания участъка, налягането да се увеличава постепенно с помпа.

Скоростта на повишаването му в хода на изпитването да не надвишава

1кгс/см2 на минута, за да може в случай на авария изпитването да се

преустанови своевременно.

Изпитателното налягане на водопровода с работно налягане до 10

атмосфери е максимално работното увеличено с 50%.

6.1 Едночасова (предварителна) проба



52

Участъкът с повишено налягане се изолира от помпата за период от

един час. При спад на налягането се измерва обемът вода, който трябва да

се нагнети отново в тръбите на изпитвания участък, за да се възстанови

изпитателното налягане:

Wдоп=0,125 х L х .

3

Ризп х

25

Dвътр(три), където:

L-дължина на участъка в км

Ризп-изпитателно налягане (Рпр х 1,5)

D-вътрешен диаметър на тръбата (мм)

6.2 Дванадесет часова (окончателна) проба

След проведена едночасова проба с положителен резултат се

извършва дванадесет часова проба, като се оставя участъка в продължение

на 12 часа при изпитателно налягане. След дванадесетия час, ако има пад

на налягането, количеството вода, което трябва да бъде нагнетено

допълнително, за да се достигне отново изпитателното налягане не трябва

да надвишава изчислението по горната формула умножено по 12.

7. ТЕХНОЛОГИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТРЪБИ ОТ ПЕВП (ПОЛИЕТИЛЕН ВИСОКА ПЛЪТНОСТ), РР (ПОЛИПРОПИЛЕН) И ДР. ЗА ВиК СТРОИТЕЛСТВОТО

В зависимост от диаметъра, тръбите се изработват от РР

(полипропилен), PE (полиетилен), стъклопласт и други подходящи

материали за ВиК системата. За канализацията коравината е SNR8.

Прокетантът е приел за канализационни тръби до ф 500 материалът да е

PP, а за тръби с диаметри над 500 да са от стъклопласт , а за водопровода

от ПЕВП. Тези тръби притежават всички качества на еластичните

материали и се характеризират с висока химическа устойчивост на

повишени температури.

Последователността и начина на изпълнение на строително-

монтажните работи при гравитачна канализационна и напорна

водопроводна система с тръби от различен материал не се различава от

стандартните правила за строителство с тръби от еластични материали.

Важно изискване е тръбите да се поставят на стабилна основа върху

насипна подложка, по начин елиминиращ деформирането им. Предвижда се



53

подложка от пясък или мека пръст с дебелина от 10см до 15см. Върху добре

подравненото дъно на изкопа със същия материал се засипва до 30см над

темето на тръбата. В съответствие с изискванията, обратния насип ще се

изпълнява със зърнест материал до долен ръб на уличната настилка.

Възстановяването на настилките ще се изпълнява съобразно пътния

проект. Водопроводите ще се изпълняват от полиетилен висока плътност за

налягане 10 атмосфери-PN10(1,0µPa).

Предимствата на тръби от РЕ, при водопроводи РР, стъклопласт, или

РVС при канализация в сравнение с традиционно използуваните са

значителни:

Химическа устойчивост на агресивната среда на отпадните води,

почви и подпочвени води.

Дълготрайна експлоатация.

Нисък коефициент на грапавина, резултат на което е високата

пропускателна способност

Лесен транспорт и монтаж.

Съвършенно взаимодейсвие с околната почва

Добра поносимост към статични и динамични натоварвания

Възможност за лесно скъсяване на тръбата в желания размер.

При строително-монтажните дейности по полагането на

тръбопроводите, изкопите и обратното засипване да се спазват стриктно

указанията на Производителите заложени в съответните инструкции,

указания, каталози и проспекти.

Изграждането на канализацията започва от точката на заустване - от

долу нагоре, срещу течението. Канала между две съседни шахти, както в

ситуация така и във височина трябва да бъде в права линия. Преди

монтажа тръбите щателно се преглеждат. Дефектни тръби не се монтират.

8. ТЕХНОЛОГИЯ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СМР

Изпълнението на СМР при изграждането на улични тръбопроводи

зависи от структурата на земната основа, оборудването на изпълнителя със

съоръжения и механизация, бързината на изпълнение на СМР,

икономическа целесъобразност и др.



54

8.1 Изграждане на уличните В и К тръбопроводи по открит способ

Преди започване на строителството за В и К тръбопроводите при

открит способ на полагането, трябва да се извърши подготовката на

трасето:

Разваляне на уличната настилка;

Подготовка на площадка за складиране на тръби, материали и др.;

Отреждане на площадка за депониране на изкопаната пръст;

Двата провода-водопровод и канал в обхвата на проекта, ще се

изпълняват последователно като самостоятелни подобекти.

Изкопните работи по съответния участък и провод се състои в

прокопаване на траншеята, ръчно подравняване на дъното, разстиляне на

пясъчна подложка, когато такава се изисква от производителя на

съответните тръби.

Изкопаната пръст за оформяне на траншеята ще се извозва

едновременно с извършване на изкопните работи на определеното от

техническата служба към Общината депо, с разриване.

Предвид високите стойности на коефициента на термично-линейното

разширение на тръби от РЕ, РР и РVС, засипването, уплътняването и

изискванията за вида на засипвания материал на положения тръбопровод-

канал или водопровод, трябва да спазва стриктно указанията на фирмите-

производители заложени в съответните каталози, фирмени проспекти,

инструкции и др.

Възстановяването на уличните настилки ще се извършва

непосредствено след изпитването на ВиК проводите в съответствие с

приложен детайл в папка възстановяване на пъте.

Обръщаме внимание за необходимостта от прецизиране

местоположението на подземните проводи и съоръжения с представители

на фирмите експлоатиращи ги преди отпочване и по време на

строителството. В местата на пресичане с подземни комуникации изкопите

задълително се извършват ръчно.



55

Земните работи при изпълнението на ВиК проводите по открит способ

да се изпълняват при стриктно спазавне на изискванията на ПИПСМР-

Раздел І.

8.2 Изграждане на улични колектори и водопроводи по безизкопна технология

Изграждането на тръбопроводи по безизкопна технология е

съвременен метод, който намира все по-широко приложение, особено в

урбанизирани среди поради явно доказаните си предимства.

Основен принцип на технологията е полагане на тръбопроводите

посредством хоризонтално сондиране на желаната дълбочина без цялостно

нарушаване на уличното платно.

За изграждане на тръбопроводи по цитираната технология,

строителните фирми използуват управляеми сондажни машина оборудвани

с измервателна техника, базираща се на електромагнитни вълни, чрез които

се контролира посока, дълбочината и ъгъла на направлението на сондажа.

Максималната дълбочина на сондиране и дължината на сондажния пробив

зависят от механизацията с която е оборудвана строителната фирма-

параметри, които следва да се съблюдават при избора и.

Обръщаме внимание, че приоритетното използуване на метода за

безизкопна технология при изграждане на улични тръбопроводи и сградни

отклонения изисква стриктно спазване на няколко условия:

Наличие на подробни геоложки проучвания; при чакълести, скални и

много меки оводнени почви и торф, машините не могат да работят.

Изясняване на точното местоположение на съществуващите

подземни проводи и съоръжения. При липса на данни за точното им

местоположение, то ще се прецизира с ръчно прокопаване на

шурфово или с електронна апаратура.

В градски условия се препоръчва минимална дълбочина на

сондиране Н=1,70м. Целта е да се избегне съприкосновение с други

подземни проводи и съоръжения.

В участъци на технологичните и монтажните шахти обратната

засипка и подложката се изпълняват както при траншейното

полагане.



56

Използуването на безизкопната технология-както казахме-е

съвременен метод, с неоспорими предимства за изграждане на улични

водопроводи в населени места:

Намаляват се неудобствата на живущите от траншейни изкопи;

Снижение на СМР;

Съкращаване на сроковете на изпълнение на проекта;

Становището на проектанта е, че уличната канализационна и

водопроводна мрежи на урбанизираната територия на град Монтана

заложени в настоящия проект може да се изпълнява по двата способа-

безизкопна технология на полагане и стандартна технология по открит

способ.

8.3 Методи за рехабилитация на канализационните клонове

В приложение към записката са описани няколко метода за

рехабилитация на канализционни клонове с големи диаметри и различни

сечения.

8.4 Пресичане на новопроектираните водопроводи със съществуващи подземни комуникации

Приложените детайли за пресичане на новопроектираните

водопроводи и канализационни колектори с подземните комуникации са

изготвени в зависимост от начина на полагане-в кабелни канали, тръби или

блокове и се отнасят за изпълнение на водопроводите и канализационните

колектори по открит способ-с траншейно прокопаване.

При изпълнение на новопроектираните улични колектори и

водопроводи по безизкопна технология, местоположението на

съществуващите подземни проводи трябва да се уточни прецизно с

подходяща апаратура за сканиране.

9. СИГНАЛНИ И ДЕДЕКТОРНИ ЛЕНТИ

Сигнални ленти се предвиждат над всички ВиК тръбопроводи.

Полагат се на дълбочина 0,60 м от терена и служат за предупреждение, че

под тях има положен тръбопровод, в случай на бъдещи изкопни работи по

същите трасета или отстраняване на евентуални аварии.



57

Дедекторни ленти се предвиждат над положените тръбопроводи. Те

са оборудвани с два броя медни проводници изведени в охранителните

гарнитури на спирателните и пожарни кранове. Тези ленти служат за

откриване на точното местоположение на положените тръби.

Местоположение на двата вида ленти е показано на напречния

разрез по-долу:

10. ДЕЗИНФЕКЦИЯ НА ПОЛОЖЕНИТЕ ВОДОПРОВОДИ

Въпреки, че тръбите от РЕ

и РР съгласно указанията на

фирмите-производители не се

нуждаят от дезинфекция и могат

да се включват в експлоатация

след обилно промиване с

питейна вода, препоръчва се

съобразно „Санитарно-

техническите норми и правила

за строителство и експлоатация

на съоръженията за водоснабдяване на населените места с питейна вода”,

да се дезинфекцират с хлорни съединения, след което да се промият

обилно с вода и пуснат в експлоатация..

Нормите не третират вида на дезинфектанта. На базата на правени

разработки и техникоикономически изследване за различни дезинфектанти,

предлагаме дезинфекцията да се извърши с течен хлор при концентрация

20мг/л.

По време на дезинфекцията е задължително присъствието на

специалист-химик, който да проследява всички операции:

Подготовка и дозиране;

Вземане на проби от водопровода подлежащ на дезинфекция за

микробиологичен анализ в лабораторни условия.



58

Отвеждането на отпадъчните води ще зависи от водното количество

в приемника-канализацията или река Огоста, което да позволява

разреждане до 1мг/л хлор.

Неутрализация на остатъчния хлор в дезинфектиращата вода не се

предвижда.

Контролът при дезинфекцията се извършва по установените от БДС

или възприетите методи от квалифицирано лице.

Процесът на дезинфекцията се финализира с протокол.

11. МЕРОПРИЯТИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Доизграждането и рехабилитацията на канализационната система на

град Монтана е важен елемент от екологичното равновесие не само на

урбанизираната територия, но и на региона. Както посочихме по-горе,

битово-фекалните и промишлени води дългогодишно са зауствани директно

в река Огоста. В резултат на замърсяването с битово-фекални и

промишлинш води, ползуването на повърхностния отток и лесно достъпните

плитко заложени подземни води все още са ограничени. Не по-малки са

рисковете за околната среда от преливащи септични ями.

Мероприятията, които маркираме по-долу имат отношение

единствено към запазване на битовата среда в началния и вид по време и

след приключване на строителството.

При новото строителство основна причина за замърсяване на

средата са земните работи, които засягат уличните платна.

Друга причина за нарушава „равновесието” на околната среда е

безредното складиране и разхвърляне на строителни материали-тръби,

уплътнители, готови елементи, шахти и др.

Рехабилитацията на съществуващите канализационни колектори ще

се извършва по някои от описаните в тръжната документация технологии.

Изборът на изпълнител, респективно на системата за рехабилитация освен

икономичност и универсалност, трябва да отчита и евентуалните вреди на

социалната инфраструктура и околна среда-ползуване на вредни полимери,

емисии на газове и др.



59

Особено опасни за околната среда и здравето на живущите са

безредното разпиляване, изливане и палене на вредни или отровни

материали-отпадъци пропити със смоли, лакове, бои, битумни лепила,

течни горива и други.

Запазването на околната среда в първоначалният и вид налага

редица мероприятия, както по време на строителство, така и след неговото

окончателно завършване:

Изкопаната пъст се извозва на депо, с което се избягват

затруднения по уличното движение-разкалване и замърсяване на

уличната настилка и тротоари.

Забранява се безредно складиране, разпиляване и изоставяне на

строителни материали-тръби, готови елементи-шахти, материали и

др.

Непосредствено след изграждане на канализационните колектори в

определен участък, се възстановява уличната настилка в

съответствие с пътния проект.

В случай, че трасето на даден уличен колектор или водопровод

налага изместване на подземна или надземна инфраструктура,

възстановяването се извършва незабавно в съответствие с

протокол или договор със собственика на засегнатия провод или

съоръжение.

Изброените до тук мероприятия, заедно с всички изисквания по

безопасност и хигиена на труда представят екологичните изисквания за

опазване на околната среда по време на строителството. Рехабилитацията

и доизграждането на канализационната система на град Монтана е само по

себе си мероприятие, което има положително влияние за запазване

екологичното равновесие в региона.

Дейностите по настоящия работен проект са изцяло в градска

урбанизирана територия, не са в защитена зона и няма вероятност да

окажат въздействие върху защитена зона. Тези дейности не попадат в

обхвата на Приложения 1 и 2 на ЗООС и съответно за тях не е необходима

да се изготвят Доклад за ОВОС, нито да се изпълнява процедура за

преценка на необходимостта от ОВОС.



60

При изпълнението на заложените в проекта СМР, следва да се

обърне внимание и на следните аспекти, които влияят за опазване на

околната среда:

Мерки против запрашване при изпълнение на земните работи, както

и при транспорт на материали и отпадъци;

Мерки против зацапване с грунд и строителни отпадъци на улиците,

от страна на превозните средства и механизацията, работещи на

обекта;

Мерки за събиране, съхранение, безопасно транспортиране и

депониране или предаване за рециклиране на строителните

отпадъци, като се обърне специално внимание на евентуални

опасни отпадъци-например азбестосъдържащи материали;

Мерки за ограничаване на шума при транспортните дейности;

Периодични проверки от страна на възложителя, консултанта,

изпълнителя и подизпълнителите за спазване изискванията за

ограничаване и максимално намаляване въздействието върху

околната среда при изпълнението на строително-монтажните

работи.

12. ВРЕМЕННА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО

Неразделна част от работния техноложки проект е еталонния „Проект

за временна организация на движението”-ВОД, който налага някои

ограничителни мероприятия по време на рехабилитацията и

доизграждането на канализационната и водопроводна системи-обект на

настоящия работен проект-и който гарантира максимални удобства на

участниците в пътното движение-пешеходци и превозни средства.

Проектът за ВОД канализира транспортния и пешеходен достъп до

жилищата и обектите обслужвани от затворените улици с пътеуказателна

сигнализация.

Еталонният проект за временна организация на движението е

изготвен при условие, че строителството е ресурсно обезпечено и

строителната фирма е напълно оборудвана и съоръжена с машини и

работна ръка.

Обектът е линеен и работата може да се разгърне на широк фронт

или да се съсредоточи последователно по отделни улични участъци.



61

Проектът предлага схеми за едновременен обхват на изпълнение на СМР и

съответните схеми за безопасността на движението по транспортни и

пешеходни пътища и пътеки на всяка строителна площадка и подходите

към нея, които в по-голямата си част са типови и инвентарни съоръжения.

Указателни табели ще посочват местоположението на санитарните

възли, пунктовете за захранване с електрически ток, вода, изкуствено

осветление, сигнализация на изкопите-осветление, ограждения,

преместваеми пътеки и пр.

Ограниченията на движението на транспортните средства се

осъществява с пътни знаци, светлинни сигнали и други, съобразно

изискванията на КАТ.

13. ОБХВАТ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ПОДКРЕПА ОТ КФ

13.1 Институционална и законова рамка

Управлението на сектора „Водоснабдяване и канализация” е

структурирано на четири нива:

Национално

Басейново

Регионално (Областно)

Общинско

Всяко ниво се оглавява от отделна институция:

На национално ниво от Министъра на регионалното развитие и

благоустройство

На басейново ниво-от басейновите дирекции

На общинско ниво-от кметовете на общините

На регионално-областно ниво, съгласно измененията на закона за

водите, публикуван в ДВ бр.47 от месец юни 2009 година в момента

се сформерат Асоциации по „В и К”, които ще организират

цялостната В и К дейност в рамките на дадена обособена

територия.

Очаква се приемането на:

Правилник за организацията и дейността на асоциациите по „В и К”



62

Наредба за изискванията и критериите за „В и К” операторите, за

професионалните и квалификационни изисквания към техническия

им персонал.

Наредба за условията и реда за създаване и поддържане на единна

информационна система.

Регистър на асоциациите по „В и К”.

13.2 Правен статут на бенефициента-община Монтана

Статутът на община Монтана като административна единица за

осъществяване на местното самоуправление е регламентиран с

президентски указ №2704/ДВ бр.67 от 28.08 1987 година.

Едни от основните приоритети в работата на Общината са:

Развитие и модернизация на техническата инфраструктура и

въвеждане на европейските стандарти:;

Изграждане на екологичната инфраструктура и въвеждане на

европейския опит в областта на опазването на околната среда.

Изграждане на привлекателна среда за живат и работа и т.н.

Постигането на тези и други мероприятия заложени в плана за

развитие за периода 2008-2013 година изискват пълна мобилизация на

човешкия ресурс; обвързване на икономиката със системата на

образователните институции, създаване на връзки между производствени

фирми с университети, изследователски и научни центрове, като база за

развитие и вредняване на иновации, въвеждане на нови технологии и др.

13.3 Финансиране и съфинансиране на работния проект

За реализация на настоящия работен проект се разчита на

финансиране от фондове на ЕС и съфинансиране от Общинския бюджет.

Размерът на съфинансиране от общинския бюджет ще бъде

определен в съответствие с т.2-задължителен финансов принос на

общините(стр.20) от „Подход и методология за подбор на проектите по

приоритетна ос 1 на оперативна програма „Околна среда”, където по

предложение на ЕК и във връзка с приетата средносрочна фискална рамка

за периода 2010-2013 година се въвежда задължителен собствен принос на

общините. По този начин бенефициента ще допринесе към националното



63

съфинансиране на проекта, като осигури собствени средства в размер на

5% от разходите, които ще бъдат договорирани през 2010 година.

14. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Доизграждането и рехабилитацията на приоритетните подобекти от

канализационната система на град Монтана с финансиране от фондове на

ЕС ще гарантира улавянето и отвеждането на отпадъчните води от

територията на града до ПСОВ,

Ограниченият финансов ресурс не осигурява цялостна

рехабилитация на уличната канализационна мрежа, която е амортизирана в

значителна степен. Изпълнението на предвидените в настоящия РП

мероприятия ще балансира нуждите на околната среда; водите на река

Огоста ще преминат в нормите за проектната си ІІ-ра категория, което е

превенция за опазване на водната екосистема в региона.

Новото строителство на улични канали предполага свързване на

населението в тези квартали към съществуващи и подлежащи на

рехабилитация второстепенни и главни колектори и отвеждане на

отпадъчните води до ГПСОВ.

За приоритетно изпълнение са предвидени и всички водопроводни

клонове по трасетата на подлежащите на рехабилитация, подмяна или ново

изграждане канализационни колектори. Съществуващите водопроводи

включени в обхвата на работния проект за подмяна с диаметри ф60мм,

ф80мм, ф100мм и ф125мм-предимно АЦ тръби са в лошо състояние-

значително амортизирани и негодни да поддържат непрекъснатост на

водоподаването поради честите аварии и продължителни скрити течове.

Усилията на Общинското ръководство за финансово осигуряване на

реконструкцията и рехабилитацията на частта от уличната канализация и

водопровод на територията на града извън обхвата на настоящия работен

проект трябва да продължат до пълно изключване на съществуващите

проблемни зони, които на този етап са приети за неприоритетни поради

финансови ограничения.



64

Във връзка с икономическите затруднения за цялостно ресурсно

обезпечаване на реконструкцията на уличните водопроводна и

канализационна мрежи, проектантът предлага инвеститорът и

експлоатиращото дружество „В и К” ООД град Монтана да осигури

първоетапно цялостно зониране на водоснабдителната мрежа направено от

Консултанта извън обхвата на настоящия проект, с което ще се постигне

рязко снижение на загубите, намаление на авариите и инфилтрираните

водни количества в канализацията. Това ще подобри значителното

икономическите параметри на В и К системите.

Обръщаме внимание, че подземната ВиК инфраструктура на

територията на град Монтана е значително амортизирана, класифицирана

като „негодна” в много участъци от регулираната част на града,

включително и довеждащите-външни водопроводи от ХВ ”Ср.бара” до

напорните водоеми. По тези съображения Консултантът препоръча на

бенефициента да се ускори разработването на необходимите проекти и

осигури тяхната реализация за цялостна рехабилитация и реконструкция на

В и К системите на града

Documents

Обяснителна записка основна