Целебни растения "А"

Акация - бяла ( Robinia pseudocacia L. )

Синоними. (Бял салкъм)

Разпространение: Вирее из цялата страна, издържа на сухи, бедни на азот и киселини почви. Отглежда се като културно растение.

Използваема част: Цветовете, листата и кората. Цветовете и листата се берат по време на цъфтежа. Сушат се на сянка и се съхраняват на сухо място.

Химичен състав: Цветовете на бялата акация съдържат етерично масло, флавоноиди, танини. В кората се намират даровни вещества.

Действие: Водните извлеци от цветовете притежават температуропонижаващо и отхрачващо действие. В по-големи дози действат очистително на дебелите черва. Спиртен извлек от млади клончета понижава повишената стомашна киселинност, притежава пикочогонно действие и понижава крьвното налягане.

Приложение: Листата и цветовете се прилагат при зронхити, трахеобронхити, високо кръвно налягане, повишена киселинност на стомашния сок, жлъчнокаменна болест, невралгии.

Начин на употреба: Половин лъжица изсушени цветове се запарват с 500 мл вряща вода. Престояват около 20 мин. Пие се по 1 кафена чашка 2-3 пъти на ден.

Внимание! Листата и кората на билката са отровни! Лечението се назначава и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, които се смятат за по-безвредни.

Ангелика ( Angelica archangelica L. )

Синоними: Лечебна пищялка.

Разпространение: Расте по влажни ливади и мочурливи места, покрай речни брегове. Цъфти през лятото.

Използваема част: Обикновено се използват корените и по-рядко листата, стъблото и плодовете. Беритбата на билката става през есента или пролетта. Растението има приятен аромат и леко горчив вкус.

Химичен състав: Корените на ангеликата съдържат етерично масло, ангелицин, ангеликова и валерианова киселина, танин, восък и др.

Действие: Възбужда апетита, стимулира стомаш креция, подобрява чревната перисталтика и по такъв начин действа газогонно. При колики в стомашно-чревни има успокояващ ефект, дължащ се на валериановата киселина. Притежава също диуретично и отхранващо действие.

Приложение: При безапетитие, намалена секреция на солна киселина в стомаха, смутено храносмилане с бронхити, трахеити, хистерия, високо кръвно налягане, жлъчни заболявания и др.

Начин на употреба: Около 2 чаени лъжички ситно нарязани корени се запарват с 400 мл вряща вода. Врят още 5 минути. Сместа се прецежда и пие по 1/2 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.Тинктура от корени се приготвя със спирт в съответношение 1:5. Употребява се по 20 капки в 1 кафена чашка вода, пъти на ден.Освен това може да се приготви винен екстракт: 20 г сушени и ситно нарязани корени се накисват за 24 часа в 500 мл бяло вино. Сместта се разклаща често. Прецежда се и се пие по 1/2 винена чашка 2 пъти на ден преди ядене.

Аралия ( Aralia mandshurica Maxim )

Синоними. Няма

Разпространение. Вирее в гористи места, по поляни и пустеещи места.

Използваема част. Корените на растението.

Химичен състав. Съдържа тритерпенови глюкозиди, етерично масло, алкалоида аралин, смолисти вещества и др.

Действие. Извлеците от корена на аралията оказват възбуждащо централната нервна система действие, повишават физическата активност.

Приложение. При отпадналост, депресия, умствена и физическа преумора, ниско кръвно налягане, неврастения, полова слабост и др. Да се избягва при високо кръвно налягане, безсъние, повишена нервна възбудимост.

Начин на употреба. Спиртен извлек от корените на аралията ce приготовлява в съотношение 1:5. Взема се по 30-40 в 1 кафена чашка вода 3 пъти на ден в продължение на 4-6 седмици.

Арника - планинска ( Arnica montana L. )

Синоними. Баранник.

Разпространение. Вирее по влажни горски и планински места из средна Европа. Цъфти през юни-юли.

Използваема част. Предимно цветовете, по-малко надземната част и още по-рядко корените.

Химичен състав. Билката съдържа етерично масло, горчиво негликозидно вещество, смола, анулин, танини, галусова киселина, каротиноиди и др.

Действие. При вътрешно приложение, на запарки, извлеци и тинктури, билката притежава температуропонижаващо и пикочогонно действие. При външно приложение оказва противовъзпалително и противомикробно действие.

Приложение. При гнойни кожни инфекции, кървящи рани, натъртвания. Спиртен извлек от корените на арниката може да се употреби при припадъци, след черепномозъчни травми, изтощителни боледувания, при смутено кръвоснабдяване на крайниците и др.

Начин на употреба. Най-често се използва тинктура, като се употребява по 20-30 капки в 1 кафена чашка вода няколко пъти на ден. Запарка се приготвя като се залеят 2 супени лъжици от билката с 600 мл вода. Престоява 30 минути. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно. Могат да се правят и компреси с тинктурата локално при изкълчване, кръвоизливи и натъртване.

Внимание! Билката е силно отровна и се назначава само под контрол на лекар!

Арония (Aronia melanocarpa Elliot)

(Aronia melanocarpa Elliot), род Sorbus, подрод Aronia на семейство Розоцветни (Rosaceae). Общо в света се наброяват 15 вида арония. Освен това са създадени и множество декоративни хибриди.

Описание: Аронията е многогодишин храст с височина 1,5 до 3 метра. В първите 3-4 години младите храсти са компактни, а след това достигат до 2 метра в диаметър. Кореновата система е силна разклонена, но повърхностна, плитко разположена. Надземната част на храста е съставена от издънки, израстнали от приземната

част на стъблата или от коренището. Аронията има листа подобни на вишневите, обратнояйцевидни, с дължина 4-8 см и 3-5 см широчина. Листата са силно назъбени, имат заострени върхове и са гланцирани тъмнозелени от горната страна и белезникави от долната. Плодът на аронията има 1 см диаметър и тегло 1-1,5 г. Добивите от един храст варират от 4-12 кг, но могат да достигнат и 15 кг.

Разпространение: Като култура най-голямо разпространение е получила Черноплодната арония. Родината му е северна Америка - горите по източното крайбрежие на континента, като се среща от Канада до Флорида. Първоначално в Русия аронията е използвана само като лечебно растение. Голяма е заслугата на Мичурин за култивирането на аронията и създаването на плантации от арония в Алтайсткия край. В Русия аронията е наричана Черноплодна рябина, немското наименование е Apfelbeere.Аронията е високорентабилна култура. Встъпва сравнително рано в плододаване, добивите са редовни и високи. Има добра реализация на плодовете. Промишленото й отглеждане започва през 30-те години на XX век в бившия СССР (Алтайския край, където понастоящем има над 6000 ha), а по-късно в Русия, Беларус, Полша, Украйна, Германия, Канада, САЩ, Дания, Швеция и др. У нас аронията е обект на научни изследвания от 60-те години. Проучени са възможностите й за адаптация към нашите почвено-климатични условия, химичен и биохимичен състав на плодовете и начини за използването им във фармацията и преработвателната промишленост.

Употреба на плодовете:Плодовете на аронията са отлична суровина за преработвателната промишленост. През последните години в България има засилено търсене на плодове за преработка в сиропи, за "соло" замразяване, за включване във вино и високоалкохолни производства, като съставка на различни билкови рецепти. При домашни условия от тях се приготвят компоти, нектари, вина, сладка, ликьори, сушени плодове.

Действие: Витамин Р има противосклеротично, капиляроукрепващо, противовъзпалително и преди всичко хипотензивно действие. Това прави плодовете на аронията подходящи за профилактика на хипертония, атеросклероза, капиляротоксикоза, бъбречни възпаления и др. Високото съдържание на фруктоза и наличието на сорбоза определя плодовете като подходящи за диабетици. Плодовете на аронията съдържат йод, хлорогенова и др. фенолкарбоноби киселини, поради което се препоръчват при заболявания на щитовидната жлеза.

Аир(акорус) (Acorus calamus)

Описание: Многогодишно блатно тревисто растение с хоризонтално пълзящо коренище, дълго до 1,5 м и до 3 см в диаметър. Плодът е суха червена ягода. Цялото растение, особено коренището, има силна и приятна миризма. Цъфти от юни до август.

Разпространение: Расте по мочурливите места и блата в Софийско, Казанлъшко, Варненско.

Употребяема част: За лечебна цел се използва коренището, което се събира през есента, най-често се обелва и разцепва по дължина. Допуска се употреба и на необелени коренища.

Действие: Експериментално е потвърдено противовъзпалителното действие, способността да възбужда рефлекторно стомашната и жлъчната секреция, да увеличава количеството на урината.

Приложения:- апетитовъзбуждащо, при лошо храносмилане- противовъзпалително действие при възпаление на стомашната лигавица, язва- дрогата - при диария, жълтеница, кашлица, анемия, нередовна менструация, зъбобол, а във вид на зъбен прах при кървящи венци- приписва му се противогърчово действие и способност да подобри на зрението и паметта

Използва при бъбречни, чернодробни, сърдечни и нервни болести, жълтеница, воднянка, хипохондрия, коремни болки и спазми, апетитовъзбуждащо и стимулиращо стомашната секреция действие. Локално се употребява като антисептик и болкоуспокоително,

Начин на употреба: Прилага се запарка от 3-4 г стрито коренище, залято с 250 см3 вряща вода. Запарката се приема топла, половин час преди ядене. Прилага се и спиртен извлек (тинктура) от растението по 50 капки преди ядене като апетитовъзбуждащо средство. Външно се прилага извлек, приготвен от 20 г корени на 1 литър вода - за компреси. Може да се комбинира с други растения.

Алое (Aloe Arborescens Mill.)

Описание: Съществуват повече от 200 вида Алое, които се срещат в сухите области на Африка, Азия, Европа, Северна и Южна Америка. Хората често го оприличават на кактус, но всъщност то принадлежи към сем. Лилиевидни, към което спадат и лукът, чесънът, лалето, лилията и др. Само два вида от тези 200 имат изключителни лечебни свойства и се използват за производство на терапевтични и козметични продукти. Алоето е многогодишно растение. Цъфти през ранна пролет с красиви, разположени в съцветие жълти и червени тръбоподобни цветчена, излизащи от върха на стъблото. При стайни условия цъфти твърде рядко. Листата му са мечовидни, неогъваеми,

ошипени и месести. Цветът на листата е разнообразен при различните видове - от сив до светлосин. Състоят се се от 3 основни слоя: обвивка, паренхим и централна част с чисто като кристал желе. Листата му озряват за 4 години и достигат 65-70 см.и обикновено тежат от 700 g до 1.5 kg.

Разпространение: У нас се отглежда като стайно декоративно или лечебно растение, понякога като оранжерийно.

Употребяема част: Използват се листата, от чийто сок чрез сгъстяване и изсушаване се получава стъкловидна маса, наречена алое или сабур.

Съставки: Алоин, изобарбалоин, алоеемодин, антраглюкозид, ацеманон, дихидроксиантрацен, агликони, витамини, биогенни стимулатори

Действие: Очистително, жлъчегонно, стимулиращо, противомикробно.

Приложения:- при запек- биогенен стимулатор при заболявания на роговицата и ретината на окото - при атрофия на зрителния нерв, бавно заздравяващи рани, декубитус - не се препоръчва при бременни жени, при стари и изтощени болни

Начин на употреба: Сокът от билката се прилага вътрешно и външно. От него е приготвен и инжекционен препарат. Сокът се получава от свежи листа (за предпочитане най-долните). Листата се отрязват, измиват се с кипяща вода, нарязват се на малки късчета и сокът се изстисква със сокоизстисквачка. Прецежда се през марля, кипва се 5-10 минути, отстранява се от огъня, на 80 см5 сок се прибавя 20 см3 95 спирт и се поставя на прохладно и тъмно място в продължение на 12 денонощия. Сокът може да се приема и в свеж вид по една чаена лъжичка преди ядене 2-3 пъти дневно в продължение на 3 седмици или два месеца.

Алпийски лапад (Rumex alpinus)

Описание: Многогодишно тревисто растение с пълзящо хоризонтално многоглавесто коренище и дълги жълтеникави корени. Стъблото е 1-2 м високо, изправено, разклонено. Цветовете са зеленикави, събрани в силно разклонени метличести съцветия. Тичинките са 6. Плодът е светлокафяво лъскаво орехче. Цъфти юни-август.

Разпространение: Расте из планинските поляни, край потоци и реки, върху богати на азот почви в планини между 1200 и 2400 м надморска височина

Употребяема част: Използват се корените.

Действие: Билката действува запичащо в малки дози и слабително в по-големи дози. В малки дози се получава жлъчегонно действие и понижаване на артериалното налягане. Приложения:- в малки дози - при разстройство - в малки дози - жлъчегонно и общотонизиращо действие, безапетитие - в малки дози - жълтеница и други стомашно-чревни и чернодробни заболявания - външно - при обриви, циреи, краста и други кожни болести - в по-големи дози - при запек - при продължителна употреба може да се получи нарушение на солевата обмяна - да се увреди сърдечната дейност, неврити, парализи

Анасон (Pimpinella anisum L.)

Описание: Едногодишно растение с 30-60 см високо стъбло. Съцветието е сложен сенник. Цветовете са бели. Плодовете са 3-5 мм дълги, яйцевидни до яйцевидно продълговати. Цъфти

през юни-юли.

Разпространение: Отглежда се като етеричномаслена култура главно в Първомайско, Хасковско, Бургаско, Чирпанско.

Употребяема част: За лечебни цели се използват плодовете и полученото от тях етерично масло.

Съставки: Плодовете съдържат 2-3% (в някои сортове достига до 6%) етерично масло с главна съставка анетол (80-90%). Освен анетол се съдържат и малки количества метилхавикол, анизалдехид, анизкетон и анизова киселина. Плодовете съдържат 8-28% тлъсто масло, белтъчни вещества, захари, слузни вещества, около 10% минерални соли и др.

Действие: Плодовете поради богатото съдържание на етерично масло притежават отхрачващо, антисептично и спазмолитично действие, потогонно и температуропонижаващо.

Приложения:- при кашлица, ангини, ларингити, фарингити, хронични бронхити, бронхиална астма - при заболявания на стомашно-чревния тракт, гастрити, ентероколити с колики, метеоризъм - при възпалителни заболявания на пикочните пътища, бъбречнокаменна болест и други - за стимулиране на млечната секреция у кърмачките

Начин на употреба: Прави се запарка от 1 чаена лъжичка счукани плодчета 1/2 л вряща вода. След 1 час запарката се прецежда. Пие се по 1/2 чаена ча: преди ядене.

Артишок (Cynara scolymus L.)

Описание: Многогодишно тревисто растение с 1,5 до 2 м високо стъбло. Листата са дълбоки, пересто нарязани.

Цветните кошнички са единични, едри, 6-7 см в диаметър. Плодовете са 6-8 см дълги, с 25-40 мм дълга

хвърчилка Цъфти юли-август.

Разпространение: Расте в Югозападна Европа. У нас се отглежда много рядко като декоративно растение.

Употребяема част: За лечебни цели се използват цветните кошнички.

Съставки: 7 типа Кафеоилхинови киселини, Аскорбинова киселина, Бета-каротин, Бета-селинен, Бета-ситостерол, Бор, Кафеена киселина, Кафеоил-4-хинова киселина, Калций, Кариофилен, Хлорогенни киселини, Цианидол - гликозид, Цинарагенин, Цинарапикрин, Цинаратриол, Цинарин, Цинаролид, Деканал, Еугенол, Ферулиева киселина, Флавоноиди, Фолацин, Глицеринова киселина, Гликолова киселина, Хетеросид- В, Инулин, Изоамерболин, Лауринова киселина, Линоленова киселина, Линолова киселина, Лутеолин- гликозид, Магнезий, Манганanese, Миристинова киселина, Ниацин, Олеинова киселина, Палмитинова киселина, Пантотенова киселина,Фенилацеталдехид, Фосфор, Клаий, Белтъци, Псевдотараксастерол, Рибофлавин, Сколимозид, Стеаринова киселина, Стигма стерол, Танин, Тараксастерол, Тиамин, Vit-B6, Цинк

Действие: Засилва жлъчната секреция и диурезата, стимулира метаболизма на холестерола.

Приложения:- жлъчегонно и жлъчетворно, апетитовъзбуждащо, слабително и диуретично средство - при чернодробна, сърдечна и бъбречна недостатъчност - при хроничен и остър нефрит. - стимулира метаболизма на холестерола.

Начин на употреба: Половин чаша запарка от листа 2-3 пъти на ден или 3-4 ml тинктура 4:1 два пъти дневно. 3-5 грама стрити листа на таблети или капсули два пъти на ден, може да се ползва като заместител."

Аспарагус (Зайча сянка) (Asparagus officinalis L.)

Описание: Многогодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, високо до 150 см, с клонки, които излизат под остър ъгъл. Листата са във вид на малки безцветни люспи. В техните пазви се развиват видоизменени клонки (филокладии), които са нишковидни, дълги до 3 см, събрани в снопче от 3 до 6. Филокладиите заместват листата. Цветовете са звънчевидни с шестделен околоц-ветник. Мъжките цветове са 2 пъти по-едри от женските. Плодът е червена, сферична, 6-семенна ягода (5-6 мм в диаметър). Коренището е дебело, хоризонтално, светлобежово, от което излизат много шнуровидни корени. От коренището се

развиват вертикални издънки, които носят спирално разположени едри люсповидни листа. Тези издънки, събрани от култивирани вариетети, са използуват като деликатесен зеленчук. От диворастящото растение са горчиви и не се употребяват за ядене.

Разпространение: Среща се като диворастящо растение из влажните, тревисти места и храсталаци на страната.

Употребяема част: За лечебни цели се използува коренището с корените (Rhizoma et Radix Asparagi), събрани през септември-ноември.Съставки: инулин, аспарагинова киселина, 8 фруктоолигозахариди. Изолирани са още ситостерол, сарсасапогенин и 9 стероидни гликозида, наречени аспарагозиди. Другите съставни съединения включват аспарагин, тирозин, сукцинова киселина, аргинин, мазнини и захари.

Приложения: Има диуретично действие, разширява кръвоносните съдове и снижава повишеното артериално налягане. Забавя сърдечната дейност, потиска обмяната на веществата, засилва сърдечните съкращения.В народната медицина дрогата се прилага при отоци и задръжка на течности в организма, при хипертония и други заболявания на сърдечносъдовата система. Прилага се още при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простата, заболявания на черния дроб. Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени.

Начин на употреба: Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички дрога и 250 см3 вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Целебни растения "Б"

Бухалковиден плаун ( Lycopodium- clavatum )

Описание: Многогодишно тревисто растение с 50-100 см дълго, пълзящо или възходящо и гъсто облистено стъбло. Листата са последователни. Някои от клонките са изправени и на върха им се образуват 2-4 спороносни класчета.

Разпространение: Расте по тревисти и каменисти места из хвойнови храсти и смърчови гори между 1600-2200 м надморска височина. Среща се ограничено в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила и Западните Родопи.

Употребяема част: Използват се спорите и клонките.

Действие: Външно за облекчаване на сърбежа и болката при кожни заболявания.

Приложения:- при кожни заболявания, екземи - клонки - болкоуспокояващо средство при ревматизъм, неврити, бъбречни и чревни колики - пикочогонно и слабително средство, за предизвикване на повръщане

Бедреница ( Pimpinella saxifraga L. )

Синоними. Каменоломков анасон, див анасон, горски анасон.

Разпространение. Расте по сухи запустели места, в храсталаци и горски места из цялата страна.

Използваема част. Корените.

Химичен състав. Етерично масло, съдържащо лактони, сапонини, танини, захар, смола, гума, скорбяла.

Действие. Отхрачващо, разтварящо секретите, противовъзпалително и обезболяващо действие. Билката притежава умерено изразено антисептично действие. Увеличава отделянето на урина.

Приложение. При остри и хронични възпалителни процеси на дихателните органи: фарингити, ларингити, бронхити, трахеити, бронхиална астма. При възпаление и болки в стомаха и червата, при възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при възпаление на очната лигавица. Външно под формата на лапи се прилага при инфектирани рани.

Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички от билката се запарват с 400 мл вряща вода. След като запарката престои 1 час, се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.

Бенедектински трън ( Cnicus benedictus L. )

Синоними: Пресечка.

Разпространение: Расте по сухи тревисти места из Южна България и по морето. Представлява висок трън с дебело стъбло и назъбени листа. Цъфти през юли-август.

Използваема част: Листата, цъфтящите клонки, които се берат в началото на цъфтежа. Сушат се на сухо и проветриво място или в сушилня.Химичен състав: Билката съдържа сесквитерпенови лактони, етерично масло, смола, слузести вещества и танини.

Действие: Извлеци от билката оказват благоприятно действие върху чернодробната функция, храносмилателната система, подобряват апетита. Билката действа общоукрепващо на целия организъм и в частност на нервната система, регулира нередовната менструация, засилва секрецията на стенните жлези, спомага и за увеличеното отделяне на жлъчен сок. Има отхранващо действие.

Приложение: При безапетитие, хроничен хепатит, геница, запек, общо изтощение, подагра, анемия, растения, смущения в уринирането, смущения в менструацията и др.

Начин на употреба: Около 1 супена лъжица дребно наша билка се запарва с 300 мл вряща вода. Престоява около 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Внимание! Не се препоръчва продължителна употреба, защото може да настъпи отравяне. Предписва се само по лекарско указание!

Блатен тъжник ( Filipendula ulmaria (L) Maxim. )

Синоними: Брястнолистно орехче, отвратниче.

Разпространение: Расте край планински потоци, реки, извори, мочурища до 2300 м надморска височина. Представлява многогодишно растение с пълзящи коренища. Растението е медоносно.

Използваема част: Надземната част и коренището. Надземната част се бере преди цъфтежа - юни-юли, а коренището се вади през есента, след узряването на плодовете. Преди изсушаването им се почистват добре и се нарязват на малки части.

Химичен състав: Гликозиди, танини, естери на салициловата киселина, витамин С, фосфор и др.

Действие: Билката оказва пикочогонно, потогонно, противодиарично и противоподагрено действие. Намалява пикочната киселина в кръвта. Притежава антисептично и противовъзпалително действие. Действа обезболяващо и противооточно при заболявания на ставите. Намалява киселинността в стомаха и успокоява спазмите на чревната мускулатура.

Приложение: При бъбречнокаменна болест, възпаление на бъбречното легенче, стомашно-чревни оплаквания, диария, подагра, ревматизъм, пясък в бъбреците, бяло течение, възпаление на яйчниците и маточните тръби.

Начин на употреба: Около 1-2 супени лъжици от билката се варят с вода в съотношение 2:100 в продължение на 10 минути. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти на ден след ядене. При външно приложение билката се използва под форма на компреси при ухапвания от насекоми и за промиване на влагалището при бяло течение.

Блатняк - обикновен ( Caltha palustris L. )

Синоними. Жълт блатняк.

Разпространение. Вирее из блатата и покрай потоците предимно в планинските райони. Многогодишно растение. Цъфти през пролетта и началото на лятото.

Използваема част. Цялата надземна част, която се бере по време на цъфтеж. Суши се на сухо и проветриво място или в сушилня при 40 °С.

Химичен състав. Надземната част съдържа холин, каротин, флавони, кверцетин, анемонин.

Действие. Растението е силно отровно. Дразни кожата и лигавиците. Прието вътрешно предизвиква гадене, повръщане, болки в стомаха, диария. Сокът от свежо растение причинява болезнени мехури по кожата. В малки дози извлеци от билката оказват противовъзпалително и обезболяващо действие.

Приложение. Употребява се само в хомеопатични (минимални) дози. Листата на растението се използват като отвара и настойка при треска, нарушение на обмяната на веществата, простуда, анемия. Външно се прилага при изгаряния, хронични екземи, уртикарии. При простуда се правят вани. Има слабо противотуморно действие.

Начин на употреба. Сухи, стрити листа от билката се запарват, увиват се с марля и се поставят върху възпалената кожа. Престояват не повече от 15 минути.

Внимание! Вътрешната употреба на билката е забранена за самолечение в домашна обстановка!

Блян ( Hyoscyamus niger L. )

Синоними: Попадийка, буника, бленика

Разпространение: Вирее по бунища, огради, пустеещи земи из цялата страна. Цъфти през май-юни.

Използваема част: Предимно се използват листата, но в народната медицина се използват и семената. Брането се извършва по време на цъфтежа за листата и есенно време за семенатата. Сушат се на прохладно и сенчесто място или в сушилня при 45 °С.

Химичен състав: В листата и семената на растението се съдържат алкалоиди, холин, смолисти вещества, гликозиди и др.

Действие: Билката се характеризира със силно изразено действие върху нервната система. Използва се като беладоната при лечение

на паркинсонизма - намалява тиковете и нервното треперене на ръцете и краката. Успокоява болезнената чревна перисталтика (колики), подобрява съня, намалява слюнчената и стомашната секреция, успокоява спастичната кашлица, потиска половата възбудимост.

Приложение: Паркинсонова болест, хистерия, състояние след енцефалит, безсъние от различно естество, зрителни смущения, възбуденост при атероосклеротици, за премахване на възбудимостта у алкохолици след коремни операции, както и при бронхиална астма, язвена болест, за подтискане на половата възбуда.

Начин на употреба: Внимание! Поради това, че билката е силно отровна, в домашна обстановка нейната употреба е забранена. Това може да става само с лекарско предписание в клинична обстановка.

Божур ( Paeonia peregrina Mill. )

Синоними. Красив божур, див божур, червен божур.

Разпространение: Расте из храсталаци и поляни в предпланински райони до 1000 м надморска височина. Цъфти през пролетта.

Използваема част: Предимно корените и венечните листа, много рядко семената.

Химичен състав: Корените съдържат алкалоида перегринин, пеоново масло, танин и глутамин, а венечните листа - антоцианови багрила и дъбилни вещества.

Действие: Успокояващо и обезболяващо. Извлек или настройка от билката понижава кръвното налягане, забавя сърдечната дейност, подобрява съня и улеснява настъпването му. Подтиска тиковете на периферните мускули. Облекчава дишането и успокоява кашлицата.

Приложение: При безсъние от различно естество, хистерия, при астма между астматичните пристъпи, коклюш, коремни болки (колики), вътрешни хемороиди и др.

Начин на употреба: Около 1 кафена лъжичка смлени корени (листа) се варят в 400 мл вода в продължение на 3-5 мин. Отварата се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 2-3 пъти дневно в продължение на не повече от 15 дни.

Внимание! Билката се натрупва в организма! Забранена е за деца, поради отровното й действие! Предписва се и се ползва само по указание на лекар!

Боянка ( Erysimum diffusion Ehrh. Erysimum canescens Roth. )

Синоними: Разклонена боянка.

Разпространение: Расте по сухи, тревисти и скалисти предпланински райони из цялата страна.

Използваема част: Надземната част, която се бере по време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня.

Химичен състав: Стръковете на билката съдържат сърдечни гликозиди с много близка химична структура до строфантиновите.

Действие: Укрепва сърдечната дейност, подобрява кръвоснабдяването на сърцето, има антиаритмично, успокояващо и пикочогонно действие.

Приложение: Хронична сърдечна недостатъчност, аритмична сърдечна дейност, спазъм на съдовете, хранещи сърцето (стенокардии болки), сърдечни отоци.

Начин на употреба: Поради високата си токсичност, билката се предписва само от лекар и се взема под лекарски контрол. Прави се запарка при съотношние 1 част от билката към 150 части вода. Употребява се по 1 супена лъжица преди ядене 3-4 пъти на ден.

Бударица ( Galeopsis tetrahit L. )

Синоними: Петниста бударица.

Разпространение: Плевел, който расте по сухи тревисти и каменисти места. Видът силно варира. Среща се както у нас, така и в Европа. Цъфти през юни-август.

Използваема част: Надземната част в стадия на цъфтежа.

Химичен състав: Танини, силикати, сапонини, смоли, восък, мазнини и др.

Действие: Отхранващо. Улеснява изхвърлянето на храчките, намалява кашлицата и по такъв начин успокоява лигавицата на бронхите и трахеята. Водни извлеци от билката оказват противовъзпалително и

обезболяващо действие.

Приложение: При хронични заболявания на белите дробове и дихателните пътища, при хронична форма на туберкулоза (заедно с хвощ), при хронична форма на анемия и левкемия, локално, против гнойни кожни заболявания.

Начин на употреба: Около 2 чаени лъжички ситно нарязана билка се запарват с 2 чаени чаши вряща вода. Престоява 1/2 час. Прецежда се и се изпива на няколко пъти на ден.

Внимание! При поемане на големи количества от билката могат да се появят нежелани признаци на отравяне: болки в мускулите, общо неразположение и слабост. Билката се назначава само от лекар фитотерапевт.

Бял бор ( Pinus sylvestris L. )

Синоними: Борика, белок.

Разпространение: Вирее из цялата страна в планините до 2000 м надморска височина.

Използваема част: Младите борови връхчета, набрани през ранната пролет преди цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня при 40 °С.

Химичен състав: Етерично масло, смолисти вещества, минерални соли, танини, витамин С, горчиви вещества и др.

Действие: Отхрачващо, антисептично (дезинфекционно), пикочогонно, противовъзпалително. Върху кожата причинява дразнещо (ревулсивно) действие.

Приложение: При бронхит, ангина, кашлица, бъбречни камъни, анемия, подагра. Външно - при ревматични заболявания, ишиас, лумбаго, хемороиди и кожни обриви.

Начин на употреба: Вътрешно - под формата на сироп: 30 г борови връхчета се заливат с 600 мл вода. Вари се докато водата остане до 500 мл. Към прецедената отвара се добавят 150 г мед, 100 г небетшекер и 50 г нишадър (последният само при кашлица). Взема се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден. Външно - приготвя се отвара (1:10) за компреси или инхалации. Отварата може да се прибавя към вода за правене на бани във вана.

Бял крем ( Lilium candidum L. )

Синоними: Няма.

Разпространение: Расте по градини и паркове като декоративно растение почти навсякъде из страната, но предпочита по-топли места.

Използваема част: Пресните цветове (по-рядко луковиците).

Химичен състав: Цветовете съдържат етерично масло, слузни вещества, флавоноиди и др.

Действие: Епителотонично (спомагащо за бързо заздравяване на рани). Извлеци, получени от цветовете на растението с рафинирано масло, оказват лечебен ефект при изгаряния и болки в ушите. Епителотоничното действие на извлека от бял крем е много по-добро от това на звъниковото масло. Има и обезболяващо, противовъзпалително, пикочогонно и противооточно масло. Намалява сърбежа на кожата при кожни екземи и особено след радиодермит. В народната медицина листата на белия крем, накиснати в чист спирт, се използват за лечение на херпесни рани.

Приложение: При рани от изгаряния, при бавно заздравяващи и вторично замърсени рани, при изгаряния от рентгеново лечение, при обикновен херпес, контузии и гнойници и др.

Начин на употреба: Приготвеният от луковиците на билката 5% чай се използва локално за компреси. 20% спиртен екстракт от листата на билката се прилага при начална форма на херпесни инфекции.

Бял трън ( Silybum marianum (L.) Gaertn. )

Синоними: Мариански трън, петнист бял трън.

Разпространение: Вирее най-добре в Средиземноморието. Расте по запустели и буренясали места покрай пътищата. Напоследък се култивира.

Използваема част: Плодосемките.

Химичен състав: Съдържа флавоноиди, слузни вещества, тлъсто масло, смоли и др.

Действие: Подобрява отделянето на жлъчен сок, предпазва черния дроб от увреждане и способства за

преодоляването и възстановяването на съществуващите болестни изменения.

Приложение: При остър и хроничен хепатит, цироза на черния дроб, увреждане на черния дроб от токсични вещества, включително и от медикаменти.

Начин на употреба: Около 1 чаена лъжичка от плодосемките се запарва в 400 мл кипяща вода. Кисне около 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Бяла и черна черница ( Morus alba L., Morus nigra L. )

Синоними: Бобонка, барбонка, бяла дудула.

Разпространение: Черницата е пренесена от Индия. У нас се култивира, но се среща и диворастяща, макар и рядко.

Използваема част: Предимно листата, по-рядко плодовете и по изключение кората на корените от бялата черница. В ежедневната практика най-много се използват листата. От плодовете се приготвя сок и сироп.

Химичен състав: Листата съдържат гликоза, аспараги - нова киселина, аденини, калциев карбонат, пептон. В

плодовете се намира пектин, пектоза и др.

Действие: Плодовете, а в по-малка степен и листата, притежават пикочогонно и отхрачващо действие. Много по-изразено от страна на листата е наличието на антидиабетично действие (намалява кръвната захар). Емпирично е установено, че листата оказват също така противопаразитно, противовъзпалително и омекчаващо действие.

Приложение: Листата, по-рядко плодовете се прилагат при захарна болест, при хронични бронхити, фарингити, за регулиране на нередовна менструация, при тении.

Начин на употреба: Около 2 супени лъжици дребно нарязани изсушени листа се запарват с 400 мл вряща вода. Киснат около 1/2 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Кората от корените на черницата в доза 1 кафена лъжичка се запарва в 400 мл вряща вода и се вари още 5 минути. Употребява се по същия начин. Макар и рядко, в медицината се употребява и черната черница.

Бясно дърво ( Daphne mezereum L. )

Синоними: Вълча ягода, вълча жила.

Разпространение: Расте из влажни и сенчести места в широколистни и иглолистни гори в планините до 2000 метра надморска височина.

Използваема част: Кората, която се събира в началото на лятото. Изсушава се на сянка или в сушилня при 45 °С.

Химичен състав: Съдържа кумаринови гликозиди, етерично масло и отровна жълтокафява смола.

Действие: Силно дразнещо (ревулсивно) действие при досег с кожата. В отделни случаи е възможно, освен зачервяване, да се появи оток с мехури, което говори за

увреждане на епитела при по-продължителен контакт. Ако попадне прах от растението в очите или носа се развива остър блефароконюнктивит и хрема. Извлек от кората на растението оказва противораково (антилевкемично) действие. Има ефект при някои кожни заболявания (импетиго), а така също и загравящо действие при мускулни и ревматични болки.

Внимание! Трябва да се има предвид, че плодовете и корите на растението са силно отровни, затова получените екстракти се прилагат само външно и то в малки дози.

Приложение: При остър и хроничен ставен ревматизъм, лумбаго, ишиас, подагра, дископатия, импетиго.

Начин на употреба: Приготвя се смес, съставена от четири части кора от растението, 10 части свинска мас и 1 част восък. Сместа се сварява и след като изстине се прилага локално, предимно като ревулсивно средство.

Брей ( Tamus communis L. )

Описание: Многогодишно увивно тревисто растение с месесто, грудесто коренище, до 20-30 см дълго с дебел кафяв корков пласт. Стъблата са до 3-4 м дълги. Цветовете са бледозеленикави, еднополови. Плодът е яркочервен, сочен, яркочервен. Цъфти май-юли.

Разпространение: Расте по влажни, сенчести храсталачни места и в букови гори из цялата страна до 1200 м надморска височина.

Употребяема част: Използват се коренищата.

Действие: Местно дразнещо действие

Приложения:- при ставен ревматизъм, ишиас и други възпалителни процеси - при хемороиди - като местно дразнещо средство - при ставен ревматизъм, ишиас и други възпалителни процеси. Прилага се и при хемороиди. Може да е приема и вътрешно при запек, но много внимателно, тъй като малко по-голяма доза предизвиква повръщане и диария. Народната медицина препоръчва дрогата и при контузии на лицето, където тя допринася за бързото разнасяне на подкожните кръвоизливи.

Начин на употреба: Външно се прилагат 200 г настъргани корени, накиснати в 1 л зехтин или силна ракия и зехтин по равни части. Извлекът е готов за употреба, след като изминат 20 дни. За мазане се използува и сок от растението"

Бяла върба ( Salix alba L. )

Синоними: Сребролистна върба.

Описание: Дърво с тъмносива, дълбоко напукана кора, високо до 25-30 м. Младите клонки на върха със сребристи власинки, по - късно голи. Листата ланцетни, последователни, дълго заострени, дълги 5-12 с,. широки 1-3 см, по ръба ситно назъбени, покрити от двете страни или само отдолу със сребристи власинки, с малки прилистници (1.5- 2.0 см), които са тясно ланцетни, жлезисти, рано опадащи. Листните дръжки къси, на върха с 1-2 жлези. Цветовете събрани в цилиндрични реси. развиващи се едновременно с листата и без околоцветник. Ресите с мъжки цветове са дълги до 7 см и дебели до 1 см, с жълтеникави или зеленикави продълговати прицветници. Тичинките 2, свободни, два пъти по-дълга от прицветниците. Женските реси са дълги до 5 см и дебели до 0,5 см. Плодът кутийка, дълга до 5 мм.

Разпространение: Расте край реките по влажни и песъчливи места, из храсталаците в цялата страна до 1000 м надморска височина.

Употребяема част: Използват се корите, събрани през ранна пролет - по време на усилено сокодвижение в растението.

Действие: Противоревматично, обезболяващо, потогонно, успокояващо

Приложения:- при простудни заболявания, трескави състояния, плеврит - при ревматизъм, подагра, главоболие, възпаление на пикочния мехур - при чревни разстройства, обилна менструация, кожни обриви, гнойни рани - против потене на краката, лечение на безсъние

Начин на употреба: Използва се извлек от 1 чаена лъжичка ситно нарязана кора, която кисне 8

часа в 1/2 л студена вода. След прецеждане течността се изпива за 1 ден. Външно се използува по-концентрирана отвара от кората.

Фасул (обикновен боб) ( Phaseolus vulgaris L. )

Описание: Едногодишно увивно растение. Плодът е до 20 см дълъг боб с бъбрековидни или елипсовидни семена. Цъфти юни-юли.

Разпространение: Отглежда се в цялата страна. Произхожда от Южна Америка.

Употребяема част: За лечебни цели се използват напълно узрелите сухи обвивки на плодовете.

Действие: Понижава нивото на кръвната захар. Притежава диуретично действие

Приложения:- шушулките: при леки форми на диабет, като помощно средство - при възпаление на пикочните пътища, при отоци - при задържане на течности, леки форми на хипертония

Начин на употреба: Приготвя се отвара от 3 супени лъжици оситнена дрога и 1/2 л вода - вари се 10-15 мин. Употребява се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Блатия(върболист) ( Lythrum-salicaria )

Описание: Многогодишно тревисто растение с 60-150 см високо, изправено, ръбесто стъбло. Листата са последователни. Цветовете са червени, розови или бели, събрани в метличести съцветия. Плодът е продълговата, яйцевидна, двугнездна кутийка. Цъфти през юни-август.

Разпространение: Расте по влажни ливади край реки и потоци из цялата страна до 1700 м надморска височина.

Употребяема част: Използват се цъфтящите връхни части на стъблата

Съставки: Съдържа 5-10% дъбилни вещества, пектин, слузни вещества, флавоноиди, етерично масло, каротен и др.

Действие: Запичащо, кръвоспиращо, антисептично, улесняващо заздравяването на рани.

Приложения:- при кръвохрачене, кръвоизлив от носа, дизентерия - при маточни кръвотечения - про стомашно-чревни колики, диария, хемороиди - при маточни и белодробни кръвотечения - външно: при кървящи рани

Начин на употреба: Вътрешно се използува запарка от 2-3 супени лъжици стръкове от блатия в 1/2 л вряща вода. Запарката се изпива за 2 дни. При кървящи рани се прилага външно размачкано прясно растение под формата на лапа.

Бяла мъртва коприва ( Lamium album L. )

Описание: Многогодишно тревисто растение с пълзящо хоризонтално коренище. Стъблата са 30-60 см високи. Цветовете са бели, разположени в прешлени в пазвите на горните листа. Плодът се разпада на 4 орехчета. Цъфти през април-юли.

Разпространение: Расте по буренливи места, сравнително рядко, предимно в Югозападна България.

Употребяема част: Използват се цветовете. Събира се само венчето без чашката.

Действие: Кръвоспиращо - скъсява времето на кръвосъсирване.

Приложения:- при кръвотечения от матката, белия дроб, хемороиди, носа - при възпаления на бъбреците, бронхите, кожата - при бяло течение у жената, при трудно уриниране у старци - при спазми на бронхите и на пикочните пътища - при безсъние, кожни обриви, циреи, диарии - кръвоспиращо - скъсява времето на кръвосъсирване

Начин на употреба: Запарка от 4 чаени лъжици сухи листа на 250 см3 вряща вода се изпива за 1 ден. Младите листа се използуват за салата.

Бяла бреза ( Betula alba )

Описание: Високо дърво или храст, с гладка, тънка, бяла кора, която се обелва на хоризонтални ивици. Младите клони са прави. Листата са ромбовидни или сърцевидни. Мъжките съцветия са дълги. Цъфти през пролеттта.

Разпространение: Расте из горите, сечищата и по скалистите места - в зоната на иглолистните и буковите гори навсякъде в страната. Отглежда се и като декоративно растение в паркове и градини.

Употребяема част: За лечебни цели се използват листата, листните пъпки и кората. Листата се събират през юни-септември, когато са напълно развити. Пъпките и кората - през

април и май, по време на движение на соковете в растението и преди разпукването на пъпките.

Съставки: В листата се съдържат около 0,05% етерично масло, сапонини, дъбилни вещества до 10%, витамин С, никотинова киселина и флавоноидните съединения хиперозид, апигенин, кемпферол и др. Листните пъпки съдържат до 8% етерично масло с приятна миризма и смолисти вещества. Корените съдържат тритерпеновия алкохол бетуленол, гаултерин, до 15% дъбилни вещества, етерично масло и др.

Действие: Пикочогонно и потогонно. Отвара от листата оказва противоревматично действие, спомага за изчистване на бъбреците от пясък, намалява пикочната киселина в кръвта, увеличава отделянето на жлъчен сок. Сокът от корени на брезата оказва общоукрепващо действие. Има данни, че листата оказват противовирусно и слабо противораково действие. Наличието на витамин С и провитамин А в листата ги правят ценен витаминозен източник. Горещ чай от брезови листа предизвиква силно изпотяване и се препоръчва при простудни заболявания. Извлеци със спирт при външно приложение подпомагат бързото заздравяване на рани. Брезовите пъпки оказват благоприятен ефект при кожни екземи. Отвара от брезови листа и пъпки влияе благоприятно при възпаление на стомашната лигавица, язви на стомаха и дванадесетопръстника и др.

Приложения:- при бъбречни, стомашно-чревни, сърдечни заболявания, при ревматизъм, кожни болести - при отоци от сърдечен и бъбречен произход - запарка от листа: при кожни болести - екземи, лишеи, обриви - при спазми и болки в стомаха, атеросклероза - пресен сок: общоукрепващо при анемия, лечение на циреи, труднозаздравяващи рани - брезов катран при леченето на кожни болести

Начин на употреба: Приготвя се запарка от 4 чаени лъжички сухи стрити листа на 1/2 л вряща вода, която се изпива за 1 ден. Може да се направи и отвара. Преди да се пият отварата и запарката, понеже са силно кисели, трябва леко да се алкализират, като им се прибави малко сода за хляб.

Брош ( Rubia tinctorum L. )

Описание: Многогодишно тревисто растение с дълго, хоризонтално и цилиндрично коренище, което е чернокафяво отвън и червено отвътре. Стъблото е четириръбесто, с извити назад шишчета. Цветовете са дребни, жълтозелени, групирани по няколко. Чашката почти липсва. Плодовете са ягодовидни. Цъфти от юли до септември.

Разпространение: Среща се нарядко из цялата страна, предимно в Южна и Източна България - между храсти и градини.

Употребяема част: Използва се коренището, събрано през есента, след узряване на семената, или през ранна пролет.

Действие: Диуретично, жлъчегонно, слабително и подобряващо храносмелането.

Приложения:- при камъни (оксалатни) в бъбреците и в пикочния мехур - при възпаление на пикочните пътища - при рахит, нередовна (закъсняваща) менструация

Начин на употреба: Препоръчва се под формата на извлек, приготвен от 1 чаена лъжичка корени, накиснати за 8 часа в 250 см3 студена вода. След като се отстрани извлекът (с прецеждане), билката се залива с 250 см3 вряща вода. След 15 мин и вторият извлек се прецежда. Двата извлека се смесват и се изпиват за 1 ден на 4-5 пъти. Острият и неприятен вкус ограничава употребата на билката.

Бял равнец ( Achillea Millefolium )

Описание: Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с право неразклонено стъбло. На върха на стъблото цветните кошнички са събрани в гъст щит. Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели езичести цветове. Цъфти от юни до септември.

Разпространение: Расте по тревисти места, по ливади, между храстите в цялата страна и над 1000 м надморска височина.

Употребяема част: За лечебна цел се използват цветните кошнички и надземната част.

Съставки: В надземната част се съдържа от 0,20 до 0,50% етерично масло, чиято главна съставка е хамазуленът (50%), образуващ се от горчивия сесквитерпенов лактон матрицин (0,05-0,10%) при дестилация на растението с водни пари. Освен хамазулен етеричното масло съдържа сесквитерпена алфа-кариофилен и други моно- и бициклични терпени: алфа - и бета -пинен, циенол, туйон, камфора, борнеол, сложни естери. Билката съдържа още горчивото вещество ахилеин, дъбилни вещества, алкалоиди, флавоноида лутеолин-7-гликозид, органични киселини, витамин С и К, аспарагин, нитрати и др.

Действие: Експериментално е доказано кръвоспиращото действие. Има известно ободряващо и болкоуспокояващо действие. Нормализира двигателната и секреторната функция на стомаха. Притежава противовъзпалително действие.

Приложения:- като кръвоспиращо средство при кръвотечение на матката, венците, носа, стомаха и др. - за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки - язва, гастрит - при колит, газове, бъбречни заболявания - при сърцебиене, главоболие, виене на свят и др. - ободряващо и болкоуспокояващо действие.

Начин на употреба: Приготвя се запарка, като 15 г оситнена билка се залива с 200 см3 вряща вода. След като изстине, запарката се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. С нея може да се прави гаргара при кървящи венци, възпаление на устната лигавица и др. Запарката трябва да се прилага в продължение на 1-2 седмици, за да се получи добро лечебно действие.

Бял имел ( Viscum album L. )

Описание: Вечнозелено, полупаразитно, двудомно храстче. Прикрепва се най-често върху клоните на иглолистните дървета и по тополите. Развива вилужно разклонено стъбло и срещуположни, седящи, целокрайни листа, продълговати, кожести с тъмнозелен цвят. Цветовете са малки, жълтозелени, събрани на групички.

Разпространение: Паразитира върху широколистни и иглолистни дървета главно в Източна България.

Употребяема част: Използват се стръковете и листата. Дрогата притежава слаба своеобразна миризма и горчив вкус.

Съставки: Съдържа витамин С, восъци, смолисти вещества, холин, ацетилхолин, флавоноиди танини, олеанолова киселина и токсин с белтъчна природа - вискотоксин.

Действие: Снижава повишеното артериално налягане, което се свързва със способността му да разширява кръвоносните съдове и да премахва съдовите спазми. Смята се, че този ефект се дължи на съдържащия се в белия имел вискотоксин.

Приложения:- като хипотензивно средство в ранните стадии на хипертоничната болест - повлиява виенето на свят, главоболие

- при атеросклероза - има кръвоспиращо действие, засилва маточните контракции - при коклюш, отоци, хронични ставни заболявания - за увеличаване млякото на кърмещи жени, за забременяване - билката е с отличен ефект върху вегетативната нервна система и е от съществена полза при хормонален дисбаланс при жените в периода на перименопаузата, климакса и дните около цикъла (елиминира неприятните симптоми свързани с пременструалния синдром).

Начин на употреба: Приготя се отвара от 1 супена лъжица дрога в 500 см3 вода, като се вари 10-15 мин. Прецежда се. Употребява се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. Може да се приготви воден извлек - 1 чаена лъжичка дрога се залива с 250 см3 вода и се оставя да кисне 8 часа. Приема се по 1 винена чаша 2-3 пъти на ден.Да се има предвид, че в големи дози дрогата е отровна и не трябва да се употребява дълго време.

Бял оман ( Inula helenium L. )

Описание: Многогодишно тревисто растение с дебело, късо, месесто коренище и дълги кафяви корени. Стъблата са 100-150 см високи, разклонени на върха. Листата са последователни, влакнести. Цветовете са жълти. Цъфти от юни до сертември.

Разпространение: Расте по влажни сенчести в горите, из крайречни храсти и покрай планински потоци, по-често до 1000 м надморска височина, предимно в източните части на страната.

Употребяема част: Използват се корените с коренището, събрани късно през есента или през ранна пролет.

Действие: Коренището и корените притежават отхрачващо, секретолитично и противовъзпалително действие.

Приложения:- при възпалителни заболявания на дихателната система - бронхити, белодробни заболявания и други - при възпалителни заболявания на стомашно-чревния канал, диарии, язва, гастрит - стимулира апетита и подобрява храносмилането - жлъчегонно действие, при заболявания на жлъчните пътища - при хемороиди, кожни заболявания, чревни паразити, болезнена менструация

Бръшлян ( Hedera helix L. )

Описание: Вечнозелен храст с пълзящи или катерливи стъбла. Листата са 3-10 см дълги, кожести, лъскави, по цветоносните клонки яйцевидни или елипсовидни. Цветовете са жълтозелени с петделна чашка и венче. Цъфти август-септември, а плодовете узряват на следващата пролет.

Разпространение: Расте из широколистните и смесени гори, по-рядко и по скали из цялата страна до 1800 м надморска височина.

Употребяема част: Използват се листата. Съставки: Съдържа до 5% хедерасапонин С, агликон, на който е тритерпенът хедерагенин Освен това съдържа флавоноловия гликозид рутин, хлорогенова и кафена киселина, скополин, дъбилни вещества, смоли, пектин, каротен и др.

Действие: Има отхрачващо действие, втечнява бронхиалния секрет. Има изразено противовъзпалително действие.

Приложения:- при бронхит, кашлица от различен произход - при челнодробно-жлъчни заболявания, ревматизъм, подагра - външно: при мазоли, гнойни рани, брадавици, изгарния, косопад, бяло течение

Начин на употреба: Прави се студен извлек, като 1/2 чаена лъжичка ситно нарязани листа се заливат с 250 см3 студена вода и се оставят да киснат 8 часа. Тази доза се употребява за 1 ден.

Босилек ( Ocimum basilicum )

Описание: Едногодишно тревисто растение с характерен аромат. Стъблото е 20-60см високо, четириръбесто, разклонено в основата. Съцветието е прекъснато, класовидно, образувано от малкоцветни прешлени. Цветовете са бели, по-рядко розови. Плодът след узряване се разпада на 4 чернокафяви орехчета. Цъфти от юни до август.

Разпространение: Отглежда се из градините като декоративно растение и подправка. Произхожда от Азия.

Употребяема част: Използват се цъфтящата надземната част, отрязана на около 20 см от върха, без долните одървенели части от стъблото.

Съдържание: Съдържа етерично масло, горчиво вещество, гликозиди, танини, органични киселини, минерални соли.

Действие: Противовъзпалително, спазмолитично, апетитовъзбуждащо и други, които се дължат на етеричното масло.

Приложения:- възбуждане на апетита, лечение на хронични колити, гастрити и ентерити - при кашлица и бронхиална астма - при възпаление на пикочните пътища, зъбобол, хрема, ангина - в големи количества може да предизвика отравяне

Босилекът има антисептично, противоспазматично, болкоуспокояващо, противовъзпалително и леко възбуждащо действие. Прилага се при инфекциозно-възпалителни процеси на пикочно-половите и дихателни пътища, при умора и при депресия. Приеман в големи дози е токсичен. Външно се използва за налагане при кожни обриви и отоци. Отлично средство срещу комарите. Саксия с босилек или китка закачена на прозореца задълго ще прогони досадниците от къщата ви. Според българската народна медицина, сок от пресните листа на босилека се използва при гнойни възпаления на средното ухо, както и при трудно заздравяващи рани.

Бял смил ( Filaginella uliginosa )

Описание: Едногодишно сивовлакнесто растене, 5-25 см високо, от основата силно разклонено. Листата са последователни, линейно ланцентни до продълговати, 1-5 см дълги и 2-6 мм широки. Цветовете са много дребни, светложълти. Плодовете са продълговато цилиндрични. Цъфти от юни до септември.

Разпространение: Расте по влажни места из цялата страна.

Употребяема част: Използват се надземната част, събрана през лятото по време на цъфтеж.

Действие: Установено е благоприятното действие на билката при високо артериално налягане и гръдна жаба. Маслените извлеци

ускоряват заздравяването на различни видове язви и рани.

Приложения:- за улесняване зарастването на рани - кожни и стомашната и чревна лигавица - диуретично, жлъчегонно, нервноуспокояващо средство - понижаващо артериалното налягане

Бяла акация ( Robinia Pseudoacacia L. )

Описание: Водните извлеци от цветовете притежават температуропонижаващо и отхрачващо действие. В по-големи дози действуват очистително на дебелите черва. Спиртен извлек от млади клончета понижава повишената стомашна киселинност, притежава пикочогонно действие и понижава кръвното налягане. Акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система.

Употребяема част: Използват се цветовете, кората и листата.

Съставки: Цветовете на бялата акация съдържат етерично масло, флавоноиди, танини. В кората се намират отровни вещества.

Действие: Апетитовъзбуждащо и стимулиращо стомашната секреция

Водните извлеци от цветовете притежават температуропонижаващо и отхрачващо действие. В по-големи дози действуват очистително на дебелите черва. Спиртен извлек от млади клончета понижава повишената стомашна киселинност, притежава пикочогонно действие и понижава кръвното налягане.Акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система.

Приложения:- цветовете: като температуропонижаващо и отхрачващо средство - кората: при стомашно-чревни разстройства, повишена киселинност на стомашния сок - кората: при язва, гастрит - листата: като жлъчегонно средство, невралгии- семената на бялата акация съдържат токсоалбумини - вещества със силно токсични свойства

Начин на употреба: Половин лъжица изсушени цветове се запарват с 500 мл вряща вода. Престояват около 20 минути. Пие се по 1 кафеена чашка 2-3 пъти дневно.Внимание! Листата и кората на билката са отровни! Лечението се назначава и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, които се смятат за по-безвредни.

Бял пелин ( Artemisia absinthium )

Описание: Многогодишно сребристо тревисто растение със своеобразен приятен аромат и силно горчив вкус. Стъблото е от 40-120 см високо, в горната част разклонено, в основата вдървеняло. Листата от двете страни са покрити със сребристи копринести власинки. Всички цветове са тръбести, жълти, без чашка. Плодът е около 1 мм дълъг, кафяв, продълговат, заострен. Цъфти от юли до септември.

Разпространение: Расте по тревист и каменисти места, из храсталаци и градини, главно в равнините и предпланините.

Употребяема част: Използват се цъфтящите облистени връхни части, отрязани на около 25 см от върха. Събират се в началото на цъфтежа. Да се внимава да не се смесва с черния пелин, на който листата отгоре са тъмнозелени, голи, а отдолу бели.

Съставки: Стръковете на белия пелин съдържат 0,5-2% етерично масло (Oleum Absintjii). Основни компоненти на маслото са кислородни производни на бициклични терпени - алкохолът туйол и кетонът туйон. В етеричното масло освен това се съдържат и редица други съединения, между които моноцикличният терпен феландрен, бицикличният гееквитерпен кадинен и азуленовият сесквитерпен хамазуленоген.

Действие: Билката е едно от най-употребяваните растения в балканската медицина. Експериментално е доказано, че тонизира мускулатурата на храносмилателните органи, увеличава отделянето на храносмилателни сокове и подобрява храносмилането. Съдържащите се в етеричното масло съставки възбуждат централната нервна система. Има противовъзпалително дествие (хамазуленът) и способност да премахва спазмите на гладкомускулните органи - стомах, бронхи и др.

Приложения:- при гастрит и други възпаления на стомаха, чернодробни и жлъчни заболявания - при лош дъх в устата, анемия, безсъние, чревни паразити, нередовна менструация - гръдна жаба, бронхиална астма - екземи, рани, ухапвания от насекоми - стръковете се поставят между дрехите - ароматизиране и срещу молци - не е подходяща при кърмачки, болни с мозъчни кръвоизливи и при язвена болест - продължителната му употреба може да предизвика атоничен запек

Целебни растения "В"

Върбинка ( Verbena officinalis L. )

Описание: Многогодишно тревисто растение с високо до 1 м разклонено, стъбло. Листата са срещуположни. Цветовете са бледорозови или светловиолетови. Чашката и венчето са петделни. Плодът е сух. Цъфти през май-септември.

Разпространение: Расте по тревисти места, из ливади и крайречни тераси, а също като плевел из окопните култури.

Употребяема част: Използват се цъфтящите връхни части на стъблото, които се отрязват на около 20 см от върха.

Действие: Общоукрепващ и температуропонижаващо. Приложения:- при нервна и физическа преумора, изтощение, отпадналост - при анемия, чернодробни заболявания, бъбречнокаменна болест,

нередовна менструация - външно: гаргара при възпалителни процеси в устната кухина и гърлото при лош дъх - външно: компреси или бани при кожни обриви, изгаряния, трудно зарастващи рани - Върбинката произхожда от Европа. В Северна Европа се е използвала при ревматични болки и рани, а в аюрведическата медицина като контрацептив. Проучванията на растението доказват, че билката има потенциал като антиоксидант, при неврологични и ендокринни проблеми.Вярва се, че Върбинката стимулира отделянето на мляко. Народните предания разказват, че с върбинка са лекувани раните на Исус след свалянето му от кръста. Смята се също, че тази билка предпазва от вампири."

Вишна ( Prunus cerasus L. )

Описание: Високо до 8 м дърво с широка корона. Листата са последователни, продълговато елипсовидни до продълговато

яйцевидни. Листните дръжки са без жлези или с 1-2 жлезички. Плодовете са сферични, червени и костилкови. Цъфти през

април-май.

Разпространение: Отглежда се в цялата страна до 1500 м надморска височина.

Употребяема част: За лечебни цели се използват дръжките на зрелите плодове.

Действие: Аперитивно, сърдечно укрепващо, пикочогонно, противовъзпалително. Приложения:

Поради високото съдържание на плодови киселини във вишните, те се препоръчват и при заболявания на черния дроб, анемия, бъбречни заболявания и др.

- улеснява изхвърлянето на песъчинки от пикочните пътища - диуретични чаеве

- Плодът и плодните дръжки се използуват като аперитивно, сърдечно укрепващо, пикочогонно, противовъзпалително и улесняващо изхвърлянето на песъчинки от пикочните

пътища средство.

Начин на употреба: - В народната медицина се използуват предимно плодните дръжки. От тях се приготвя запарка. Съществуват различни начини за получаване на запарката. Много приятен и с добро диуретично действие е извлекът, който се получава от 30 г вишневи дръжки, които се

кипват в 1 л вода. С горещия извлек се заливат 1/2 кг вишни или нарязани ябълки (според сезона); 20 минути по-късно плодовете се пасират през марля. Напитката се изпива за 1 денонощие. Приготвят се и водно-спиртни извлеци на сиропи от плодовите дръжки и от

плодовете на вишната, които също оказват пикочогонно действие."

Водно пипериче ( Persicaria Hydropiper )

Описание: Едногодишно тревисто растение, което достига до 60см височина, със зелено или червеникаво стъбло. Листата са последователни, продълговати, целокрайни. Цветовете са дребни, зеленикаворозови. Плодът е яйцевидно, тъмнокафяво орехче. Вкусът е парлив, изчезващ при сушене. Цъфти през юли-август.

Разпространение: Разпространено навсякъде покрай реките, влажните и мочурливи места в страната.

Употребяема част: За лечебни цели се използва тревата, състояща се от цветоносни и плодоносни облистени стъбла, дълги около 40 см, събрани през периода на цъфтеж.

Действие: Кръвоспиращо, капиляроукрепващо, тонизиращо маточната мускулатура. Приложения:- при вътрешни кръвотечения - чревни, маточни при обилна менструация, кървящи хемороиди - при гастрит, язва, диария, бъбречнокаменна болест - да не се прилага при възпаление на бъбреците и пикочния мехур

Начин на употреба: Приготвя се чай от 3 чаени лъжички нарязани стръкове с 1/2 л вода. След като ври 15 мин, се прецежда и се изпива на 3 пъти за 1 ден. Прясното растение може да се приложи и за лапи при лечение на гнойни рани.

Вълнест напръстник ( Digitalis lanata Ehrh. )

Описание: Многогодишно или двегодишно тревисто растение с право, неразклонено стъбло, високо 30-100 см. Листата са последователни, продълговати, 6-12 см дълги и 1,5-2 см широки. Връхните стъблови листа са приседнали, заострени към върха. Цветовете са 2-3 см дълги. Плодът е конусовиден. Цъфти през юни-август.

Разпространение: Расте по сухи тревисти и каменисти места, из храсталаци и редки гори, най-чест до 1000 м надморска височина в цялата страна.

Употребяема част: Използват се листата като суровина за фармацевтичната промишленост.

Действие: Подобрява дейността на сърдечния мускул, кръвоснабдяването на органите и засилва диурезата.

Нормализира сърдечния ритъм. Приложения:- при хронична сърдечна слабост - при воднянка, сърдечен задух, скрофулоза, маточни кръвотечения - употреба само под строг лекарски контрол поради съдържанието на вещества с висока токсичност

Синоними: Бесниче, чехълче, бесен бурен, дядов зъб.

Разпространение: Расте по тревисти каменисти места, храсталаци, по синори и предпланински местности до 1400 м надморска височина. Напоследък се култивира.Използваема част: Листата, брани по време на цъфтежа - юни-август. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при температура до 55 °С, за да се избегне разграждането на съдържащите се тях биологично активни вещества. Билката се съхранява в сухо и проветриво помещение.Химичен състав: В листата се съдържат сърдечно действащи гликозиди, стероидни сапонини, флавоноиди, антра-хинови гликозиди.Действие: Класическо средство за лечение на сърдечна слабост. Засилва работоспособността на сърдечния мускул, регулира сърдечния ритъм, увеличава количеството денонощна урина. За пръв път проф. Петър Николов доказва терапевтичните възможности на тази билка и приложението й наред с червения напръстник (Digitalis purpurea).Приложение: За лечение на хроничната сърдечна слабост, при различните видове аритмии, за подобряване на кръвообращението на сърцето и като пикочогонно средство при воднянка.Начин на употреба. Около 2 супени лъжици листа се варят 5 минути в 500 мл вода. Престоява 20 минути. Отварата се пие по 1 супена лъжица 3-4 пъти на ден преди ядене.Забележка. В съвременната медицина вече не се използват отвари, извлеци и настойки от листата на вълнистия напръстник поради това, че има достатъчно фармацевтични форми на напръстника, каквито са дигоксина, цеглуната, изоланида, както и по-новите полусинтетични такива като ланитоп, ланатилин, новодигал и др., както за приложение през устата, така и за инжекционно приложение. Освен това нативните извлеци от листата на напръстника са силно токсични и никога не трябва да се употребяват без лекарски контрол!"

Волски език ( Phyllitis scolopendrium )

Описание: Многогодишно тревисто растение с късо коренище. Листата са 15-50 см дълги и 3-6 см широки,

кожести, широко линейни, целокрайни, с дръжки. Спорите са линейни, 8-18 мм дълги. Спорите се

образуват през юли-август."(известен е и с по-старите си класификации като

Phyllitis scolopendrium (L.) и Scolopendrium vulgare Sm.) е тревисто многогодишно растение. Един от най-разпространените видове от отдел Папратови в България. Има късо коренище, от което излизат

сравнително едри листа 10-60 см. дълги, кожести, голи, с широко до линейно ланцетна петура, широка 5-7 см. Дръжката е къса, спорите са наредени от

двете страни на средната жилка, косо спрямо нея и успоредни помежду си,дълги 8-18 мм."

Разпространение: Расте из сенчести и влажни скалисти места в горите, най-често в дъбовия пояс.

Употребяема част: Използват се листата без дръжките.

Действие: Листата имат омекчаващо действие, успокояват кашлицата, болката. Имат известно кръвоспиращо и противовъзпалително действие.

Приложения:- при кашлица дължаща се на различни причини

- при жлъчни и бъречни възпалителни заболявания - при гръдна жаба

Начин на употреба: 10 гр волски език на 1 л вода се вари 10-15 минути. Пие се топло като чай три пъти дневно преди или по време на храна.

Великденче ( Veronica officinalis L. )

Синоними. Гергьовденче, превара, вероника, разгонка.

Разпространение. Расте в храсталаците и горите из цялата страна. Предпочита влажни места до 2000 метра надморска височина.

Използваема част. Цялата надземна част, която се бере по време на цъфтежа на билката - от април до юли. Суши се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Надземната част на билката съдържа гликозиди, сапонини, дъбилни вещества, етерично масло, органични киселини, провитамин А, флавоноиди, захари, смоли и др.

Действие. Отхрачващо, противовъзпалително и обезболяващо, в резултат на което повлиява бързо острите фази на катарите на горните дихателни пътища, кашлицата отслабва, болките зад гръдната кост намаляват, храчките се разводняват и се изхвърлят леко. Понижава понижената температура. Увеличава отделянето на урина. Притежава антисептично действие.

Приложение. При остри, хронични и често повтарящи се катари на горните дихателни пътища, при кашлица от всякакъв произход, при еластичен бронхит, бронхиектазии, както и при смущения в уринирането на възпалителна основа (пиелонефрити, цистопиелити, цистити, простатити и др.), подобрява чернодробната функция (при хроничен хепатит), понижава кръвното налягане. Масленият разтвор или лапа с прясна билка оказва антисептично действие и се използва за лечение на гнойни рани.

Начин на употреба. Около 1 супена лъжица дребно нарязана билка се залива с 400 мл вряща вода. Престоява 1 час. Прецежда се и запарката се пие по 100 мл преди ядене 3 пъти на ден.

Внимание! Билката е токсична, поради което нейното използване трябва да става само по изричното назначение и контрол на лекар специалист.

Ветрогон ( Eryngium campestre L. )

Синоними. Бял трън, биволски трън.

Разпространение. Вирее по сухи тревисти и песъчливи места, а така също и в храсталаците из цялата страна.

Използваема част. Надземната част, която се бере по време на цъфтежа на билката от юни до август. Суши се на сянка или в сушилня при температура 50 °С. Много по-рядко се използват корените, които се вадят след узряването на плодовете късно през есента или рано напролет.

Химичен състав. Етерично масло, сапонини, танини, органични киселини и и др.

Действие. При хипертрофия на простатата. Повишава половата функция, регулира менструални цикъл. Има пикочогонно и антисептично действие при възпаление на бъбреците и пикочните пътища. Макар и по-слабо, действа противовъзпалително при очни заболявания и възпаления на външното и средното ухо. Има спазмолитично действие и води до намаляване на бронхоспазма.

Приложение. При затруднено уриниране, хипертрофия на простатата, полова слабост, слаба менструация, магарешка кашлица, конюнктивити и блефарити, пиелонефрити, хемороиди.

Начин на употреба. Около 2 супени лъжици дребно нарязана билка се вари 10 минути в 600 мл вода. Прецедената отвара се пие по 100 мл преди ядене 3 пъти на ден. Препоръчва се употребата на пресен сок от корените на ветрогона.

Водна детелина ( Menyanthes trifoliata L. )

Синоними. Блатен трилистник, горчивче.

Разпространение. Вирее из заблатени места, мочурища, край реки, почти из цялата страна в предпланинския пояс.

Използваема част. Листата се берат по време на цъфтежа - май-юли. Сушат се на сянка или в сушилня до 40 °С.

Химичен състав. Горчиви гликозиди от иридоиден тип, флавоноиди, органични киселини, мазнини, дъбилни вещества и др.

Действие. Апетитовъзбуждащо и хемопоетично (засилва образуването на червени кръвни клетки). Стимулира стомашната секреция. Действа противовъзпалително, понижава телесната температура.

Приложение. При безапетитие, гастрит, колики, запек, главоболие (свързано със стомашно неразположение), захарна болест, паразити, морска болест, фебрилитет.

Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от билката се запарва в 300 мл вряща вода. Престоява 1 час. Прецедената запарка се пие по 100 мл преди ядене 3 пъти на ден.

Внимание! Предписва се от лекар, поради опасност от отравяне!

Врабчови чревца (Stellaria media L.)

Синоними. Няма.

Разпространение. Расте из влажни, тревисти места и храсталаци край пътища, из ниви, населени и пустеещи места до 1500 м надморска височина.

Използваема част. Надземната част, която се събира по време на цъфтежа и се изсушава на хладно място или в сушилня до 40 °С.

Химичен състав. Съдържа сапонини, каротин, витамините С и Е. Много от съставките са с неизяснен химичен характер.

Действие. Противовъзпалително. Извлеци от билката повлияват възпалението на горните дихателни пътища, стомашно-чревния тракт, оказват обезболяващ и противовъзпалителен ефект при ставни болки, намаляват съдържанието на пикочната киселина, действат антисептично на пикочните пътища. Билката оказва регенеративно действие при нараняване целостта на лигавиците и кожата.

Приложение. При остри и хронични катари на дихателните пътища, при гастрити, колити, пиелонефритти, цистопиелити, цистити, артрити, подагра, рани от изгаряния.

Начин на употреба. Около 2 супени лъжици от билката се запарват с 500 мл вряща вода. Врят още 5 минути. Отварата се прецежда и се пие по 100 мл преди ядене 3 пъти на ден.

Вратига (Tanaceum vulgare L.)

Синоними. Оборчлива билка, вратика.

Разпространение. Расте по каменливи и тревисти места, из храсталаци, край реки и потоци, покрай пътищата. На много места се отглежда и като градинско растение.

Използваема част. Надземната част, набрана по време на цъфтежа през юни-септември. Билката се изсушава на сенчесто място или в сушилня до 45 °С.

Химичен състав. Етерично масло, органични киселини, смоли, флавоноиди, горчиво вещество и др.

Действие. Противоглистно. Има също дезинфекционно действие върху храносмилателния тракт, притежава газогон-но и антиспастично действие, тонизира мускулатурата на матката (абортивно действие), засилва сърдечната дейност, повишава кръвното налягане, усилва отделянето на жлъчен сок, стимулира растежа на кожните придатъци (косми и нокти), премахва пърхота. Действа успокояващо върху нервната система.

Приложение. Против глисти (аскариди и оксиури), при газове, запек, колики, липса на апетит. При хроничен ставен ревматизъм, жлъчни кризи, използва се против пърхот и косопад, против бълхи и дървеници. При пушене на изсушени листа от вратига се наблюдава отвикване от тютюнопушене.

Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички от билката се запарват с 300 мл вряща вода за около 30 минути. Запарката се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден след ядене. За външна употреба се прави отвара и с памук се правят фрикции на кожата на главата при косопад. Срещу бълхи и дървеници се използва стрита на прах билка.

Внимание! Билката се употребява само по изрично предписание на лекар фитотерапевт, тъй като е силно токсична.

Вълча ябълка (Aristolochia clematitis)

Синоними. Вълчанка, вълчовина, ябълчина.

Разпространение. Из цялата страна. Вирее по влажни и сенчести места край оградите, пътищата и нивите.

Използваема част. Коренищата на растението, а също и надземната част. Коренищата се вадят след узряването на семената, късно през есента или рано през пролетта, преди да се развие растението. Сушат се в сушилня при температура до 40 °С. Надземната част се бере през време на цъфтежа - май-юни. Суши се на сянка в сушилня.

Химичен състав. Коренищата съдържат етерично масло, алкалоиди, горчиви и дъбилни вещества. В надземната част се откриват, освен горните съединения, също и флавоноиди, танини, ябълчна киселина, витамин С и др. Семената са

богати на биологично активни вещества.

Действие. Повишава защитните сили на организма срещу инфекциозни и вирусни заболявания. Действа подтискащо върху много бактерии. Отпуска маточната мускулатура. Отпуска бронхиалната мускулатура. Увеличава отделянето на урина.

Приложение. За бързо възстановяване при болни от тежки инфекциозни болести, при често повтарящ се херпес, ревматоиден артрит, макседем, бавно заздравяващи гнойни рани, екземи, язвена болест, гърчови състояния, заплашващ аборт, болезнена менструация, хемороиди, хронични бронхити.

Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички от билката се запарват с 400 мл вряща вода. Престояват около 30 минути. Прецеждат се и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Външно се използва под формата на лапи.

Внимание! Растението е силно токсично! Да се употребява само по лекарско назначение!

Целебни растения "Г"

Гръмотрън (Ononis spinosa L. и Ononis arvensis)

Описание: Многогодишни тревисти бодливи растения, развиващи тъмнокафяво коренище, преминаващо във вдървенен дълъг, често усукан корен. Стъблото е високо до 70 см, с голям брой бодли. Цветовете са единични или по два и образуват гъсти класовидни съцветия. Плодът е боб с 2-4 семена. Цъфти през юни-юли.

Разпространение: Расте по из цялата страна по сухите, тревисти и песъчливи места, по бреговете на реките, до 1500 м надморска височина.

Употребяема част: Използват се корените, събрани през есента след узряване на плодовете.

Съставки: Корените съдържат 0,20% етерично масло, нишесте, захари, смоли, дъбилни вещества и до 10% минерални соли. Смята се, че биологично активните вещества са изофлавоновите

гликозиди ононин, който при хидролиза се разлага на агликона формононетин и глюкоза, и оноспин. Сладкият вкус се дължи на гликозида ононид.

Действие: Пикочогонно и противовъзпалително

Приложения:- диуретични чаеве - при отоци, камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур - при хронични възпаления на пикочните пътища, ревматизъм, подагра, кожни обриви

Начин на употреба: Прави се запарка от корените (1 супена лъжица корени с 1/2 л вода). След като престои 15 мин, запарката се прецежда и се изпива за 1 ден на 3-4 пъти.

Горуха (Lepidium perfoliatum L)

Описание: Едногодишно и двегодишно тревисто растение с неприятна миризма. Стъблата са изправени или приповдигащи се, 10-30 см високи, най-често още от основата разклонени. Цветовете са много дребни, най-често без венче. Плодът е закръглено яйцевидна или широко елипсовидна шушулка. Цъфти май-юли.

Разпространение: Расте по буренливи места из цялата страна до 1500 м надморска височина.

Употребяема част: Използват се стръковете(Herba Lepidii ruderalis)

Съставки: Съдържа тиогликозиди, при ензимното разпадане на които както при синапа се отделят летливи съставки, съдържащи

сяра. Химическият състав все още не е достатъчно изучен.

Действие: Противодиабетно.

Приложения:- като помощно средство при диабет - за чаеве

Горицвет (Adonis vernalis L.)

Описание: Многогодишно тревисто растение, високо до 40 см, с гъсто облистени стъбла. Листата са тройно до четворно пересто нарязани, заострени. Цветовете са едри, златистожълти. Плодът е сборен, овален, съставен от сивозеленикави плодчета. Цъфти през април-май.

Разпространение: Расте по сухи ливади, пасища и каменисти местности в някои районе на Източна, Северна и Западна България, Софийско Пернишко и други райони на страната.

Употребяема част: Използва се надземната част, събрана в началото на цъфтежа до образуването на първите плодове.

Съставки: Съдържа над 15 сърдечно действуващи гликозиди, които в химично отношение са близки до съдържащите се в момината сълза и строфантуса. Тези гликозиди се разделят на разтворими и неразтворими във вода. Главният карденолид — адонитоксин с агликон адонитоксигенин, принадлежи към първата група гликозиди, докато главната съставка на неразтворимите във вода глитозиди е цимаринът. Съдържат се и флавоноиди от групата на така наречените С-гликозиди на лутеолина, петвалентният захарен алкохол адонид, сапонини, аконитова киселина, фиостероли, холин, смолисти вещества.

Действие: Сърдечноусилващо, успокояващо нервната система и диуретично действие. Подобно на листата от червения и вълнестия напръстник, горицветът засилва сърдечните съкращения. За разлика от гликозидите на червения напръстник тези на горицвета имат по-слаба способност да се натрупват в организма. Горицветът повлиява благоприятно проявите на сърдечната недостатъчност (отоци, задух, цианоза), увеличава количеството на урината, успокоява нервната система.Недопустимо е да се смесва с летния горицвет — Adonis aestivalis L., който е с по-големи размери на стъблото, с по-малки цветове, с червени венчелистчета. Съдържа значително по-малко количество сърдечно действуващи гликозиди.

Приложения:- при хронична недостатъчност, при нарушение на сърдечния ритъм - при сърдечна невроза, епилепсия и др. - за успокояване на нервната система - при атеросклероза, болки и подуване на стомаха и червата.

Начин на употреба: Приготвя се запарка, като 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се залива с 300 см3 вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Прецежда се и се пие по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно.

Да се има предвид, че горицветът е отровно растение! Лечението с него трябва да става под контрола на лекар!

Горска ягода (Fragaria vesca)

Описание: Многогодишно тревисто растение, високо 30 см, с дълго пълзящи стъбла. Листата са предимно приосновни, сложни, тройни с дълги дръжки. Отделните листчета са яйцевидни и назъбени. Цветовете са бели, събрани в съцветия. Плодчетата са многобройни, едносеменни орехчета. Цъфти към края на пролетта и началото на лятото - от май до август.

Разпространение: Расте по поляни, из храсталаци и гори в цялата страна, дори и над 1000 м надморска височина.

Употребяема част: Използват се плодовете и листата

Съставки: Плодовете съдържат органични киселини (лимонена, ябълчна), дъбилни ве¬щества, етерично масло, 5—50 мг % витамин С, каротен, до 15% захари, антоциани, пектини. Листата съдържат дъбилни вещества, флавоноиди, до 300 мг% витамин С.

Действие: Разширява кръвоносните съдове, снижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и усилва съкратителната способност на сърцето.

Приложения:- ценен диетичен продукт - при високо артериално налягане, атеросклероза,

- при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника - при анемия, авитаминоза, неврастения, запек, подагра, маточни кръвотечения - леко диуретично средство при бъбречни камъни, подагра, диарии, чернодробни възпаления

Начин на употреба: Приготвя се запарка от плодовете — 2 чаени лъжици се заливат с 250 см3 вряща вода. От листата се приготвя запарка, като 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се залива с 250 см3 вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Градинска чубрица (Satureja hortensis L.)

Описание: Едногодишно градинско растение. Стъблата са 20-40 см високи, изправени, силно разклонени от основата. Листата са срещуположни. Цветовете са събрани на групи. Венчето е бяло, розово или лилаво, двуустно. Плодът при

узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти през лятото.

Разпространение: Отглежда се из градините в цялата страна.

Употребяема част: Използват се цъфтящите връхни части на растението.

Съставки: Съдържа до 0,5—2% етерично масло с главни съставки карвакрол (до 40%) и р-цимол (до 30%) или тимол, а също дипентен и други терпени. Дрогата съдържа още танини и слузно вещество.

Действие: Спазмолитично, хипотензивно, антисептично, потогонно и слабо диуретично средство.

Приложения:- при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, виене на свят - като потогонно и диуретично средство - при хрема и кашлица - при повръщане, катари на лигавицата на стомаха и червата, летни диарии, глисти

Начин на употреба: Две супени лъжици ситно нарязана дрога се залива с 500 см3 вряща вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Глог (Crataegus Monogyna)

Описание: Разклонено дърво или храст. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия. Цветът е правилен, с по 5 чашелистчете и венчелистчета. Плодът е червен, топчест, месест с една костилка. Цъфти през пролетта

Разпространение: Расте из горите и храсталаците на цялата страна до 1500 м надморска височина.

Употребяема част: Използват се листата с цветовете или само цветовете, или плодовете.

Съставки: Главните действуващи вещества са флавоноидите хиперозид, кверцетин, витексин и др. — общо над 15 на брой. От другите фенолни съединения се съдържат кафена и хлорогенова киселина, един левкоцианидин, както и катехини.

Действие: Заболявания на сърдечно-съдовата система. Засилва енергията на сърдечните съкращения. Успокоява сърцето. Действа разширяващо върху кръвоносните съдове и подобрява кръвоснабдяването на сърцето и на мозъка. Умерено снижава повишеното артериално налягане. Има свойството да успокоява централната нервна система. Понижава съдържанието на холестерол в кръвта.

Приложения:- при леки форми на хипертония, сърдечни неврози, гръдна жаба, атероскрероза - при безсъние, нервна възбуда - при повишена функция на щитовидната жлеза

Начин на употреба: Прави се запарка от глогов цвят, като 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см3' вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. В аптеките се приготвя и отпуска глогова тинктура (1:5), от която се взема по 20 капки 2—3 пъти дневно. У нас е създаден препарат от глог, наречен кратемон, който се прилага за лечение на коронарна болест.

Градински чай (Salvia Officinalis)

Описание: Полухраст със силно разклонени, гъсто облистени, четириръбести, сивозелени стъбла, високи 20-50 см. Листата са срещуположни, с дръжки. Цветвете са събрани по 6-10. Плодът е съставен от 4 тъмнокафяви или челни, почти кълбовидни орехчета. Цъфти юни-юли.

Разпространение: Отглежда се често из градините като дкоративна и лечебно растение.

Употребяема част: Използват се листата и цялата надземна част за получаване на етерично масло.

Съставки: Съдържа 1—2,5% етерично масло с главни компоненти туйон (около 50%), цинеол — 15%, други терпени (борнеол, камфора, пинен, цедрен) — 15%, и около 15% сесквитерпени. В листата освен това се съдържат горчивият двутерпенов лактон карнозол, тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, около 8% катехинови дъбилни вещества, флавоноиди (производни на лутеолина и апигенина), ?-ситостерол, витамини (В1 и С), каротен, фумарова и никотинова киселина.

Действие: Противовъзпалително, дезифекционно и противокашлично

Приложения:- гърлобол, ларингит, трахеобронхит, кашлица от различен произход - при възпаление на стомаха и червата, стомашни болки, стомашна язва, - при диария, чернодробни и жлъчни заболявания - запарка за компреси външно: гнойни рани, бани при кожни обриви - външно: гаргара при ангина, зъбобол, възпаления на устната лигавица - етерично масло: за инхалация

Начин на употреба: Запарка от 1 супена лъжица билка на 1/2 л вряща вода се използува за гаргара и за лечение на гнойни рани. За вътрешна употреба се приготвя запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 см3 вряща вода.

Глухарче (Taraxacum Officinale)

Описание: Многогодишно тревисто растение високо до 30 см, чиято надземна част се състои от розетка от листа и цилиндрично, кухо стебло, на върха на което се намира една цветна кошничка. Листата са неправилно изрязана петура, с едри заострени дялове. Цветната кошничка е съставена от жълти, езичести цветове. Плодът е елипсовиден. Растението развива късо коренище, преминаващо в дебел месест корен, дълъг до 20 см. Цъфти от ранна пролет до есента

Разпространение: Расте из цялата страна по песъчливи места, из ливадите и пасищата, по

зелените площи на паркове и градини.

Употребяема част: Използват се корените, събрани през есента, когато листната розетка започва да увяхва. Корените се изкопават, изчистват от пръста и от кореновата шийка и се измиват със студена вода. След отцеждане на водата корените се изсушават.

Съставки: Корените съдържат горчивите вещества с гликозиден характер — тараксацин и т факсацерин, които са с неизучен химически състав; около 40% инулин, който през пролетта е само 2%: слузни вещества, каучук, органични киселини, смолисти вещества, тритерпенови съединения от ? - амиринов и лупеолов тип, ? - ситостерол и стигмастерот и около 18% захари.

Действие: Жлъчегонно, жлъчетворно, общотонизиращо, пикочогонно.

Приложения:- при стомашно-чревни и жлъчни заболявания - за стимулиране секрецията и тонуса на храносмилателната система - за засилване на апетита, като слабителни, глистогонни и диуретични средства - пресните листа - за лечение на анемия, авитаминоза С, атеросклероза, диабет

Начин на употреба: Използува се извлек, като 2 чаени лъжички ситно нарязани корени се заливат с 250 см3 студена вода и се оставят да престоят 8 часа. Изпива се на глътки за 1 ден. Прилага се и пресен сок от билката, както и млади листа като салата. Корените влизат в състава на много билкови чаеве.

Градско омайниче/Зайча стъпка/ (Geum urbanum L.)

Описание: Многогодишно тревисто растение с късо хоризонтално коренище. Стъблото е 30-70 см високо, леко влакнесто. Цветовете са светложълти, 10-15 см в диаметър. Плодчетата са 3-6 мм дълги, влакнести с дълго членесто стълбче. Цъфти от май до август.

Разпространение: Из храсталаци и сенчести гори, горски поляни и пътеки, в низините до 1500 м надморска височина из цялата страна.

Употребяема част: Използват се коренищата и надземната част.

Съставки: Коренището съдържа етерично масло, в състава, на което влиза евгенол, на който се дължи приятната му карамфилова миризма. Освен това се съдържат 20—30%

дъбилни ве¬щества, скорбяла, захари и др. В надземните части също има дъбилни вещества и флавоноиди.

Действие: Противовъзпалително, кръвоспиращо, затягащо и тонизиращо средство Приложения:- при кървящи венци, хемороиди и други - храносмилателни заболявания - колики, метеоризъм, повръщане - възпаление на стомаха, червата, черния дроб - за ускоряване заздравяването на рани, нервнотонизиращо средство

Начин на употреба: Корените с коренището се прилагат в отвара — 2 чаени лъжички на 250 см3 вряща вода, която се изпива за 1 ден.

Главесто зеле (Brassica oleracea L. var capitata L.)

Описание: Има плътно кочановидно централно стъбло, а листата са събрани в розетка и са завити платно навътре. Образуват се главести вегетационни тела с различна форма, големина и багра. У нас се отглеждат бяло и червено главесто зеле.

Разпространение: Многобройни разновидности и стотици сортове, които се

отглеждат във всички страни с умерен климат. Една от най-важните зеленчукови култури.

Съставки: Витамин U. метилметионин, холин, бетаин, инозитол и метилметионин, съдържа 30—40 % витамин С, витамини от групата В и витамин Р, аминокиселини, специфични ферменти, които разграждат белтъчните вещества. Минералният състав на зелето включва и редица микроелементи.

Действие: Лечебното действие на сок от прясно зеле при язвена болест, при което предпазва от развитието на експериментални язви.

Приложения:- сок - лечение на язвена болест, - сок - средство тонизиращо двигателната функция на стомаха и червата - сок - отстранява запек, болката, потиска гаденето и повръщането - сок - прилага се пре възпаление на жлъчните пътища

Начин на употреба: Сокът от главестото зеле се използува в прясно състояние по 1/2 кафена чаша 2—3 пъти дневно преди ядене. Прилага се и в изсушен вид, смесен в равни количества със захар по 1—2 супени лъжици, разтворени във вода и приети 30 минути преди хранене.

Гледичия (Gleditsia triacantha L.)

Синоними. Няма.

Разпространение. Декоративно растение, което се култивира широко в нашата страна.

Използваема част. Плодовете на растението. Берат се след като узреят. Представляват дълги до 40 см кафяво-червени плоски бобове, с около 30 семена. Използват се и листата.

Химичен състав. В плодовете се съдържат антрахинонови гликозиди, тритерпенови сапонини, флавоноиди, танини, слузни вещества, аскорбинова киселина и витамин К. В листата се намира алкалоидът трикантин и амини.

Действие. Спозмолитично и очистително. Предизвиква разхлабване на стомашно-чревната мускулатура и премахва спазмите. Едновременно с това обаче антрахиноновите гликозиди дразнят дебелото черво и по такъв начин улесняват придвижването на чревното съдържимо, т.е. оказват очистителен ефект. Освен това билката разхлабва мускулните влакна на кръвоносните съдове, в резултат на което настъпва разширението им и понижение на кръвното налягане. В това отношение билката е по-силна от папаверина, считан като най-добър спазмолитик. Има данни че приложението на билката увеличава притока на кръв към сърцето и подобрява оросяването му, както и че влияе благоприятно върху образуването на червени кръвни клетки.

Приложение. За лечение на язвена болест, гастрити, колити, хронично възпаление на жлъчните пътища, хроничен запек, анемия, стенокардия.

Начин на употреба. Приготвя се отвара от листата, като се заливат 20 г листа с 300 мл вряща вода. Врят 5 минути. Пие се по 1 супена лъжица 4-5 пъти на ден.

Голяма телчарка (Polygala major Jacq.)

Синоними. Няма.

Разпространение. Из цялата страна. Расте из тревисти места и храсталаци, предимно в низините до 2000 м надморска височина. Цъфти през юни-юли.

Използваема част. Надземната част, която се събира по време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Билката съдържа сапонинави вещества, гликозиди, танини, микроелементи и др.

Действие. Отхрачващо. Билката спомага за втечняване на храчките и по-лесното им изхвърляне. Подпомага възстановяването на увредената лигавица не само на бронхите и трахеята, но също и на стомашно-чревния тракт, бъбречните пътища. Възбужда стомашната секреция.

Приложение. При остър и хроничен бронхит, бронхиална астма, бронхиектазии, белодробен емфизем, коремни колики, безапетитие, за увеличаване на кърмата, за бързо заздравяване на рани и екземи.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка от билката се залива с 400 мл вряща вода. Престоява около 1 час. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Горска теменуга (Viola odorata L.)

Синоними. Миризлива теменуга, любика.

Разпространение. Из цялата страна. Расте в широколистни гори и храсталаци, по равнини и долове.

Използваема част. Коренището с корените, надземната част и по-рядко цветовете.

Химичен състав. Коренището съдържа сапонини, горчиво вещество, етерично масло. Надземната част

съдържа сапонини, етерично масло, слузни вещества, алкалоиди.

Действие. Отхрачващо, пикочогонно. Извлек от билката втечнява бронхиалните секрети и спомага за отхрачването им. Действа дезинфекционно върху лигавицата на бронхите, което води до стихване на възпалителния процес. Билката увеличава количеството отделена урина, което според много специалисти, обуславя свойството й да понижава кръвното налягане. Оказва успокояващо действие върху централната нервна система. Външно действа благоприятно при редица кожни заболявания.

Приложение. При хронични и остри бронхити, бронхиална астма, повишено кръвно налягане в начален стадий, екземи.Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички се заливат с 300 мл вряща вода. Престоява 1 час. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Забележка. Да се има предвид, че в големи дози отварата от горска теменуга дразни храносмилателния тракт и може да причини гадене, повръщане и диария!

Гърбач (Periploca graeca L.)

Синоними. Сърмашик, бясно дърво.

Разпространение. Расте из крайречните храсталаци и гори по черноморското крайбрежие, край реките Дунав, Марица и Тунджа.

Използваема част. Кората на младите клонки. Кората се бели през пролетта, като се нарязва на хоризонтални, а след това на вертикални ивици. Суши се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Кората на младите клонки съдържа сърдечни гликозиди, органични киселини и др.

Действие. Сърдечноусилващо, което се обуславя от наличието на гликозид с действие подобно на строфантина. Усилва сърдечните съкращения, регулира кръвообращението, подобрява дишането, увеличава пикочоотделянето. Действието на билката е по-краткотрайно от това на строфантина.

Приложение. При хронична сърдечна слабост, наличие на отоци, задух, болести на бъбреците, увеличен черен дроб, вследствие на сърдечна слабост и др.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка нарязани корени се кисне в 400 мл вряща вода около 1 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 -2 супени лъжици преди ядене 4 пъти на ден.

Внимание! Билката трябва да се употребява под строг лекарски контрол, тъй като е силно отровна.

Целебни растения "Д"

Летен дъб( Quercus robur L. (Q. peduncuiata Ehrh )

Описание: Високи до 30 м дървета, с разклонена корона и дебели стъбла, с едри, вълновидно, нарязани листа. Кората на стъблата и на големите клони е дебела, а при младите клонки е тънка и гладка. Плодовете са жълъди, разположени на къси дръжки. Летния дъб цъфти в началото на пролетта.

Разпространение: Разпространен у нас предимно в низините и покрай реките. Среща се по-рядко от обикновения дъб.

Употребяема част: За лечебни цели се използват от двата вида дъб кората и плодовете, като кората се събира през ранна пролет - в периода на усилено сокодвижение, а жълъдите - през есента, след узряване, когато започнат да падат сами от дърветата.

Действие: Адстрингентно, кръвоспиращо, противовъзпалително. Приложения:- външно: при кожни болести, гнойни пъпки, екземи, сърбежи, напукана кожа - външно: при бяло течение у жените, хемороиди, възпаление на венците и сливиците - външно: при лош дъх в устата

Девисил - сибирски ( Heracleum sibiricum L. )

Синоними: Няма.

Разпространение: Из цялата страна. Расте по влажни и сенчести места, покрай реки и потоци до 1000 м надморска височина.

Използваема част: Корените, които се вадят късно есента или рано напролет. Очистват се и се сушат на сянка или в сушилни. Цялата надземна част и плодовете също се използват, като се берат през есента. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35 °С.

Химичен състав: Фурокумарини и етерично масло.

Действие: Апетитовъзбуждащо и понижаващо кръвното налягане. Растението възбужда секрецията на стомашен сок, подобрява храносмилането, разхлабва гладката мускулатура на храносмилателните органи. Има данни, че понижава кръвното налягане. Етеричното масло притежава антибактериално действие, поради което се използва за лечение на гнойни инфекции по кожата. Билката има обезболяващ ефект.

Приложение: При безапетитие, хроничен гастрит, колити, бъбречни и жлъчни колики, лека степен на хипертония, кожни гнойни инфекции и др.

Начин на употреба: Около 2 чаени лъжички изсушени и ситно нарязани корени се заливат с 400 мл вряща вода. Престоява 1 час. Прецежда се и се пие по кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Внимание! Употребата на билката да става под контрол на лекар, тъй като при предозиране е възможно да насъпят явления на отравяне

Джинджифил ( Zingiber officinale Willd. )

Синоними: Исиот, зинжифил, гингер.

Разпространение: Растението вирее в тропическите области на Азия, откъдето е пренесено и култивирано из целия свят.

Използваема част: Корените на растението и етеричното масло, получавано от растението.

Химичен състав: Етерично масло, горчиво-парливи съставки, мазнини, нишесте, смоли,

танини и др.

Действие: Апетитовъзбуждащо и газогонно. Действа благоприятно при липса на апетит, гадене, повръщане, тежест в стомашната област, киселини. Билката влияе благоприятно и при простуда, кашлица, гърлобол, пресипнал глас, при язва на стомаха, при хемороиди.

Приложение: При безапетитие, гастрит, язвена болест, хемороиди, простудни заболявания, катар на горните дихателни пътища, анемия. Освен това, билката влияе при пресилване на гласа, очни заболявания, при морска болест. Външно се препоръчва за плакнене на устата при пародонтоза. Смесен с боров възелин се използва за намазване на аналната област при хемороиди.

Начин на употреба: Около 1 чаена лъжичка ситно нарязани корени се вари в 500 мл вода 5 минути. Отварата се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Билката е особено ефективна в комбинация със салеп при кашлица и други простудни заболявания.

Дива тиква ( Bryonia alba L. )

Синоними: Луда тиква, черна дива тиква.

Разпространение: Из цялата страна. Расте по влажни места, в храсталаци и покрай плетища до 1000 м надморска височина.

Използваема част: Корените, които се вадят през есента. След почистване се сушат на сянка или в сушилня.

Химичен състав: Корените съдържат гликозиди, смоли, органични киселини, етерично масло,

ферменти и др.

Действие: Слабително и пикочогонно. Наличието на етерично масло осигурява антисептично (противомикробно) действие. От корените на дивата тиква напоследък са изолирани активни вещества, на които се приписва противотуморно действие.

Приложение: В много малки дози и внимателно се използва като слабително средство, а също и за увеличаване отделянето на урина. В по-големи дози дразни силно чревната лигавица и може да предизвика диарии и възпаление на бъбреците. Заслужава внимание действието на билката при възпаление на лимфните възли, плеврити, ревматизъм и подагра, както и при глисти. Във ветеринарната практика се използва за лечение на болестта гърлица при свинете.

Начин на употреба: Приготвя се спиртен екстракт от корените в съотношение 1:10. Пие се по 10-15 капки в чаша вода 3 пъти на ден. Може да се приготви запарка, като 1 чаена лъжичка корени се залива с 400 мл вряща вода. Пие се по 1 ракиена чашка 2-3 пъти дневно. Спиртен извлек от корените се използва външно като ревулсивно средство против ревматизъм.

Дилянка(валериана)( Valeriana officinalis )

Описание: Многогодишно тревисто растение с късо коренище, и многобройни светлокафяви сочни корени, излъчващи силна характерна миризма. Листата са нечифтопересто нарязани. Цветовете са бледорозови, бели или лилави и са събрани в съцветия. Плодът е светлокафяв, едносеменен. Цъфти май-юли.

Разпространение: Расте по влажни сенчести места из горите и храсталаците в цялата страна до 1500 м надморска височина.

Употребяема част: Използват се корените заедно с коренищата.

Действие: Успокояващо средство. Потиска възбудимостта на централната нервна система. Регулира дейността на сърцето. Приложения:- при неврози, повишена възбудимост на нервната система, безсъние, мигрена - при сърдечна невроза с учестена сърдечна дейност, екстрасисолити - при климактерични нервни нарушения, начални стадии на хипертонична болест - при спазми на стомашно-чревния тракт, на жлъчните пътища

Дяволска уста( Leonurus cardiaca )

Описание: Многогодишно тревисто растение, високо до 150 см, с четириръбесто кухо стъбло, покрито с власинки. Листата са длановидно нарязани, срещуположни, с дълги дръжки. Съцветието е класовидно. Плодът е сух. Цъфти от юли до септември.

Разпространение: Среща се из цялата страна по тревисти и буренливи места до 1000 м надморска височина.

Употребяема част: Използва се цъфтящата надземна част заедно с листата.

Действие: Успокоява нервната система, има противогърчово действие, понижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и увеличава силата на сърдечните съкращения. Приложения:- при повишена нервна възбудимост, безсъние, хистерия, сърдечни неврози - при начални стадии на хипертония, кардиосклероза, леки форми на Базедова болест - при климактерични нервни нарушения Външно приложение: За налагане на лапи при рани и изгаряния.Вътрешно приложение: 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода. Кисне 2 часа. Пие се по 100 мл преди ядене, 3 пъти дневно.Отровно!

Динка- лечебна( Sanguisorba officinalis )

Описание: Многогодишно тревисто растение с дебело, хоризонтално, тъмнокафяво коренище. Стъблата са 20-100 см високи, прави. Цветовете са дребни събрани в класовидни съцветия. Плодът е орехче. Цъфти през юни-септември.

Разпространение: Расте из влажни планински ливади и пасища в Средна и Западна Стара планина, Средните и Западните Родопи, Рила, Витоша от 800 до 2200 м надморска височина.

Употребяема част: Използват се коренището и корените.

Действие: Кръвоспиращо, адстрингентно, противовъзпалително и болкоуспокояващо. Приложения:- при кръвотечения, кървава диария, дизентерия, възпаление на венците

- при флебит и някои кожни заболявания

Дюля( Cydonia oblonga )

Описание: Дърво, високо 3-5 м, или храст. Плодът е крушовидна или ябълковидна форма, 3-15 см в диаметър.

Семената са клиновидни или обратно яйцевидни, ръбести, почти тристенни, до 10 мм дълги, чернокафяви. Цъфти през април-май.

Разпространение: Отглежда се в цялата страна, предимно в предпланински и планински райони до 1400 м надморска височина.

Употребяема част: За лечебни цели се използват семената.

Действие: Омекчаващо, противовъзпалително и покриващо действие върху възпалителните лигавици на дихателните пътища и храносмилателния тракт. Приложения:- при остри възпаления на дихателните органи - ларингити, фарингити, трахеобронхити - при възпаления на стомашно-чревния канал, гастроентерити - при напукана кожа, при изгаряния

Начин на употреба - Накисват се семена от дюля (1 чаена лъжичка на 100 см3 вода) и се оставят да престоят няколко часа, след което се прецеждат. Пие се по 50 см3 3 пъти дневно.

Джоджен(Лютива мента)( Mentha spicata, син. M. viridis )

Описание: Култивирано многогодишно хибридно тревисто растение с разклонено от основата стъбло, високо 30-90 см. Листата са с къси дръжки, срещуположни. Цветовете са розови или бледовиолетови. Тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 орехчета. Цъфти през юни-юли.

Разпространение: Отглеждат се различни сортове. У нас са разпространени 6 диворастящи вида от този род - бласкун, див джоджен, воден джоджен, дълголист джоджен и др.

Употребяема част: Използват се листата и стръковете.

Действие: Листата, етеричното масло и ментолът възбуждат секреторната функция на стомаха и червата, с

което стимулират апетита. Едновременно с това действат болкоуспокояващо, противовъзпалително и спазмолитично. Приложения:- храносмилателни разстройства с болки, гадене, повръщане и смущение в храносмилането - при маточни кръвоизливи, за бани при нервна възбуда - за гаргара при възпаление на венците - маслото: външно за втриване при главоболие, мигрена, кожни възпаления - маслото: външно за инхалиране при възпаление на дихателните пътища

Външно приложение: препоръчва се за жабуркане при зъбобол и възпаление на венците, за гаргара при гърлобол, за компреси при кожни обриви, натъртвания, циреи, за инхалации при бронхиален катар. Листата, киснати 8 дни в червено вино (1:10), се използват за жабурене и пиене (по 2 супени лъжици след ядене) при лош дъх в устата.Вътрешно приложение: 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладена с мед.Външно приложение -

препоръчва се за жабуркане при зъбобол и възпаление на венците, за гаргара при гърлобол, за компреси при кожни обриви, натъртвания, циреи, за инхалации при бронхиален катар. Листата, киснати 8 дни в червено вино (1:10), се използват за жабурене и пиене (по 2 супени лъжици след ядене) при лош дъх в устата.Вътрешно приложение: 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладена с мед.

Дрян( Cornus )

Описание: Храст или разклонено дърво с жълтеникавосива напукана кора на стъблото. Листата са срещуположни, целокрайни с елипсовидна форма. Цветовете са дребни, жълти, приседнали в листата. Плодът е червен, месест, продълговато елипсовиден, с една костилка. Цъфти през февруари-март, преди развитието на листата. Плодовете узряват през август-октомври

Разпространение: Из горите и храсталаците, в предпланинския и планински пояс на цялата страна до 1300 м надморска височина.

Употребяема част: За лечебна цел се използват плодовете.

Действие: Запичащо, противовъзпалително, кръвоспиращо. Приложения:- плодовете: при стомашно-чревни разстройства (гастрити, колити, диарии) с кървене - кората и младите пъпки: жлъчегонно и диуретично действие

Целебни растения "Е"

Ефедра( Ephedra distachya L. )

Описание: Малко двудомно храстче с изправени силно разклонени и начленени стъбла, високи 10-50 см. Клонките са фино ребрести, зелени. Листата са много дребни. "Цветовете" са жълти, събрани в дребни шишарчици.

Разпространение: Расте по скалисти, каменисти и песъчливи места по Черноморското крайбрежие, по варовитите скали около Монтана и Белоградчик, в Родопите - над Асеновград, край р.Велека в Странджа.

Употребяема част: Използват се надземните части. Химичен състав: Съдържа алколоиди, дъбилни вещества, флобафени, смолисти вещества и др.

Действие: Повишава артериалното налягане, възбужда дихателния център, засилва и учестява сърдечните съкращения и подобрява кръвообръщението, разширява бронхите.

Приложение: При силна дразнеща кашлица у деца (особено нощем), при бронхиална астма и спастичен бронхит, при нощно напикаване, при ниско кръвно налягане. Премахва сънливостта. Използва се и като антиалергично средство.- за лечение на ниско артериално налягане, бронхиална астма - за лечение на спастичен бронхит, сенна хрема - да не се употребява от лица с високо артериално налягане, атеросклероза, безсъние

Начин на употреба: Около 1 чаена лъжичка ситно нарязана билка се запарва с 300 мл вряща вода. Престоява 1 час. Прецежда се и се пие по 50 мл 3 пъти на ден.В медицинската практика се използва чистия ефедрин по лекарско предписание.

Евкалипт( Eucalyptus globulus Labill. )

Описание: Вечнозелено дърво. Младите клонки са четириръбести. Листата са последователни, тясно ланцентни и сърповидно извити.

Разпространение: Отглежда се в области със субтропичен климат из Средиземноморието, Кавказкото черноморско крайбрежие. Родината на евкалипта е Австралия.

Употребяема част: Използват се листата и полученото от тях етерично масло Съставки: В листата се съдържа 1,5-3% етерично масло с главна съставка 1,8-цинеол (евкалиптол) - до 80%. Освен това евкалиптовото масло съдържа пинен, камфен, терпинеол и малко количество сесквитерпенови алкохоли и алдехиди от кадиненов тип. В листата се съдържат и дъбилни вещества.

Действие: Поради съдържанието на етерично масло дрогата има антисептично, анестетично, противовъзпалително и съдосвиващо действие. Приложения:- за инхалация при възпалителни заболявания на гърлото - при транхеити, бронхити, абцес и гангрена на белия дроб - вътрешно: отхрачващо и дезинфекциращо при хронични бронхити - външно: за промиване на гнойни рани, абцеси, флегмони, промивки

Начин на употреба: Прави се запарка от листата на евкалипта - 5 г листа на 250 см3 вряща вода. Взема се от изстудената запарка по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно. За инхалации и гаргара се поставя 1-2 супени лъжици извлек в 1 чаша вода.

Елеутерокок ( Eleuierococcus senticosus Rupr. et Maxim. )

Синоними: Няма.

Разпространение: Расте из иглолистни и сенчести гори в Далечния изток и Южен Сахалин.

Използваема част: Корените на растението.

Химичен състав: Корените са богати на гликозиди, етерично масло, смоли и други неуточнени вещества.

Действие: Биостимулиращо. Благодарение на биологично активните си вещества корените притежават свойството да повишават физическата и умствената работоспособност. Усилват зрителната острота, повишават основната обмяна, понижават кръвната захар, умерено повишават кръвното налягане, подобряват апетита, стимулират половите

функции. Елеутерококът повишава устойчивостта на организма към болестотворни фактори. Има данни, че препятствува развитието на лъчева болест и намалява токсичността на противораковите средства. Влияе благоприятно при психични заболявания, характеризиращи се с хипохондрично състояние. Повишава адаптацията на организма.

Приложение: За повишаване на физическата издръжливост при спортисти, за бързо възстановяване при преболедували от тежки инфекциозни заболявания, при умствена преумора, при намалени защитни сили (имунна недостатъчност), при импотентност, диабет, ниско кръвно налягане, безсъние, тревожност, раздразнителност, депресия, за бърза адаптация на организма.

Начин на употреба: В домашни условия може да се приготви настойка по следния начин: 10 г корени се накисват в 200 г спирт в продължение на 20 дни. Прецежда се и се пие по 20-30 капки 3 пъти на ден.

Есенен минзухар ( Colchicum autumnale L. )

Синоними: Мразовец, кърпикожух, качунка, пъди овчар.

Разпространение: Из пяла България. Расте по ливади, поляни, пасища и храсталаци. Цъфти от август до ноември.

Използваема част: Семената и по-рядко луковиците.

Химичен състав: Семената и луковиците съдържат алкалоиди, които са силно отровни, захар, скорбяла, тлъсто масло, танини и др

Действие: Поради силно отровното действие, дължащо се на алкалоидите, препаратите от есенния минзухар се прилагат само в болнична обстановка. Алкалоидът колхицин, в малки дози, причинява разширение на капилярите и подобрява оросяването на крайниците. Има наблюдения, че този алкалоид потиска развитието на тумори, но е силно отровен, поради което не намира практическо приложение за лечение на злокачествените заболявания.

Приложение: За лечение на подагра, някои форми на ревматизъм, перикардит и кожен рак.

Внимание! Прилага се само под лекарски контрол!

Начин на употреба: Под формата на спиртен извлек за локална употреба. В клинична обстановка препаратът колхицин се прилага инжекционно само под лекарски контрол и лабораторни анализи.

Еньовче/лепка, гергевка, обикновено еньовче, свитата, торица/( Galium aparine L. )

Разпространение: Из храсталаците, край пътищата и оградите, в градiннте и посевите, често из цялата страна.

Описание: Едногодишно тревисто растение с грапава, лежащо или катерливо крилато, четириръбесто стъбло; дълго до 1,5 м. .листата са разположени по 6-9 в прешлени тясно епилично ланцетни, по края с шипчета. Цветовете са дребни, бели, събрани в полусенници, с 4-листно, сраснало в основата венче, и 4 тичинки, без чашка. Плодът е сух и бодлив, почти сферичен, разпадлив.

Използваема част: Надземната част, брана през време на цъфтежа - май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при t до 50С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав: Съдържа гликозида асперулозид, галопа и лимонена киселина, сапонини. танипи, червено багрило, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение: Билката притежава противомикробно и пикочогонно действие. Употребява се при пясък и камъни в бъбреците и мехура.Българската народна медицина препоръчва лепката още при чернодробни страдания, вода в коремната област, ревматизъм, гуша, скорбут,диария, плеврит,епилепсия, циреи, стомашни и чрезни болки. Пресният сок от растението се прилага против епилепсия и кожен рюс, а смесен със свинска мас (1:10) - за мазане при скрофули, лишеи, кожен рак, циреи, кожни изриви. Стритата изсушена билка се използува за посипване при рани и циреи.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката се пие по 1 вииена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицииа се употребяват и други билки от рода лепка, като кръстовидна летса. Отвapaтa от нея се дава против болки и разстройство на 1 стомаха, при хемороиди, силна и продължителна менструация, кръвоизливи от носа и др.; бяло (меко) еньовче (Galium mollugo L.), което поради съдържащите се в него ензими има свойството да съсирва млякото.(оттам и имената му - сирище, бяла подкваса). Употребява се против стомашни болки и чернодробни страдания; пролетно еньовче (Galium verпum Scop.) - употребява се при кръвотечение от носа. За целта изсушената билка се стрива на прах и се смърка като емфие.

Ечемик ( Hordeum vulgare L. )

Синоними: Няма.

Разпространение: Културно едногодишно растение, което расте в по-сухи песъчливи и варовити почви. В диво състояние не е известно.

Използваема част: Ечемичените зърна.

Химичен състав: Съдържат нишесте, протеини, дестриктин, целулоза, минерални соли и витамините А, В, D, Е.

Действие: В зависимост от начина на приготвяне на ече-мичения малц той благоприятствува лечението на простудните заболявания на дихателните пътища, подобрява обмяната на веществата и спомага за бързото възстановяване на изтощени болни. Урегулира уринирането при болни с хипертрофия на простатната жлеза.

Приложение: При изтощени болни след тежки боледувания, при хронични бронхити, при хипертрофия на простатната жлеза, при диарии.

Начин на употреба: Около 10 г зърна се накисват в 100 мл студена водаа за около 6 часа, след което се варят 5-10 минути. Отварата се прецежда и се пие по 4-5 супени лъжици на ден.

Целебни растения "Ж"

Жълтуга багрилна( Genista tinctorla L. )

Описание: Силно разклонен храст или полухраст, достигащ на височина 30-60 см. Листата са последователни. Цветовете са жълти, събрани в гроздовидни съцветия. Плодът е тъмнокафяв боб. Цъфти през юни-август.

Разпространение: Расте из храсталаци и просветлени гори, предпланините и планините из цялата страна до 1500 м надморска височина.

Употребяема част: Използват се цъфтящите и облистени връхни части, отрязани на около 30 см от върха.

Съставки: Съдържа алкалоидите цитизин и спартеин, флавоноиди - лутеолин, генистеин и др., тритерпенови сапонини, дъбилни и слузни вещества.

Действие: Пикочогонно, слабително и капиляроукрепващо. Противовъзпалително, противоязвено и капиляроукрепващо действие.

Приложения:- при отоци от различно естество - при възпаление на бъбреците и пикочния мехур - при възпаление на жлъчния мехур, хемороиди

Начин на употреба: Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка оситнена билка с 250 см3 вряща вода, която се изпива за 1 ден.

Жълта тинтява( Gentiana Iutea L. )

Описание: Многогодишно тревисто растение с месесто дебело коренище. Корените достигат на дължина до 1 м, отвън са кафяви, а вътре жълтеникави. Цялото растение е голо (без власинки), синкавозелено. Листата са срещуположни, елипсовидни, целокрайни, надлъжно надиплени с дъговидно жилкуване. Приосновните листа са до 30 см дълги и 15 см широки, с дръжки. Цветовете са златистожълти, събрани в многоцветни прешлени. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна продълговата кутийка. Цъфти юли - август.

Разпространение: Расте по влажни каменливи склонове и скални полянки, най-често между 1600-2200 м надморска височина. У нас се среща в Централна Стара планина, Средните Родопи, Рила и Пирин.

Употребяема част: Използва се коренът, коъто се изважда през есента и веднага се изсушава, за да не ферментира, защото съдържа около 20% захари.

Съставки: Съдържа около 3% горчиви гликозиди. Основният гликозид е генциопикрин, който притежава сравнително по-нисък индекс на горчивина. Около 5 пъти по-горчив е амарогенцинът. В корените се съдържат още пектин, дъбилни и слузни вещества, тлъсто масло, а също и алкалоидът генпианин.

Действие: Билката е най-горчивото растение от употребяваните в медицината апетитовъзбуждащи билки. Тя тонизира цялата храносмилателна система - засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчка и други храносмилателни сокове и подобрява храносмилането. Има слабо глистогонно дествие. Експериментално е установено, че активизира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма.

Приложения:

- лошо храносмилане, безапетитие, колики, запек, анемия, жълтеница, пясък в бъбреците - някои използват билката при ревматизъм, подагра и малария.

Начин на употреба: Прилага се под формата на отвара, приготвена от 1/2-1 чаена лъжичка ситно нарязани корени в 1/2 л вода. Приема се по 1 кафена чашка преди ядене. Използуват се и настойки във вино или ракия.

Жълт кантарион, звъника( Hypericum Perforatum )

Описание: Многогодишно тревисто растение, силно разклонено, голо, високо 30-100 см. Листата са срещуположни, без дръжки, овално елипсовидни, дълги 1-3 см. Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в съцветие - метлица. Тичинките са много, сраснали в основата си в 3 снопчета. Плодът е тригнездна кутийка. Цъфти май - септември.

Разпространение: Расте из цялата страна по тревисти места, из храсталаците и сечищата и из нивите. У нас се срещат около 22 вида звъника.

Употребяема част: Надземната част се събира в началото или през времето на цъфтенето чрез отрязване на

облистените стъбла с цветовете и пъпките на около 20см от върха. Не трябва да се събират прецъфтели стръкове.

Съставки: Растението съдържа 0,5% хиперицин и псевдохиперицин, които са кондензирани . антрахинонови производни. Намерени са също флавоноидите хиперозид (около 1%), рутин, кверцитрин, изокверцитрин, кверцетин и др., смолисти вещества (до 10%), 5-10% катехинови дъбилни вещества до 0.10% етерично масло - оцветено в зелено и съставено предимно от сесквигерпени, каротен, никотинова киселина, ксантони и др.

Действие: Разнообразни и много полезни свойства - противовъзпалително, противомикробно, адстрингентно, ранозаздравяващо и противоязвено действие, тонизиране на нервната система, подчертан кръвоспиращ ефект, подобряване на оросяването на сърдечния мускул, засилване на сърдечната дейност, леко повишаване на артериалното налягане, диуретичен ефект.

Приложения:- възпалителни заболявания на храносмилателни органи - смущения в храносмилането - язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника - остри и хронични гастрити, ентероколити, парене, лошо храносмилане, диария - при изгаряния, замърсени гнойни и бавно зарастващи рани по кожата и лигавицата - при болни с депресия и неврологични страдания, при изтощение след тежко боледуване

Начин на употреба: Съществуват различни предписания за приготвяне на запарки и отвари от билката. Вътрешно тя се приема най-често като запарка, приготвена от една супена лъжица ситно счукана билка на 250 см3 вода. След като ври 10-15 минути, запарката се прецежда и след изстиване се изпива за 1 денонощие. За лечение на язвената болест у нас се използува и запарка от 1 супена лъжица билка на 1 л вода, която се пие вместо вода за 1 денонощие.

Жълт смил( Helichrysum arenarium (L.) Moench )

Описание: Многогодишно сивозелено до сребристо, влакнесто тревисто растение. Стъблата са прави или възходящи с височина до 30 см. Листата са последователни, приседнали, линейно ланцентни, 2-6 см дълги, заострени. Цветните кошнички са кълбовидни, 5-6 мм диаметър. Всички цветове са тръбести, оранжеви. Цъфти юни - септември.

Разпространение: Среща се по песъчливи, каменисти и тревисти места по Черноморското крайбрежие, в Югоизточна България, Кюстендилско.

Употребяема част: Използват се цветните кошнички.

Съставки: Съдържа флавоноиди от различен тип - флавоноли, флавони, флаванони и халкони. С най-голямо значение за лечебното действие са халконът изосалипурпозид; гликозидът на флаванона нарингенин, гликозидите на апигенина и кемпферола. С биологична активност са и установените в дрогата фталиди, кумарини, стероли, етерично масло, инозитол, каротеноиди и др.

Действие: Жлъчегонно, апетитовъзбуждащо, пикочогонно.

Приложения:- при заболяване на черния дроб, жлъчните пътища и отделителната система - при възпаление на жлъчните пътища с жълтеница, камъни и пясък в жлъчния мехур - при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, смущение в уринирането, отоци, - при ревматизъм, невралгия, ишиас, импотентност, ниско артериално налягане - при някои кожни болести

Начин на употреба: Използуват се чаеве, отвари, запарки от цветовете на жълтия смил. Предписва се например запарка, приготвена от ! супена лъжица билка, накисната за 1 час в 1/2 л вряща вода. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене. В някои страни има препарати, приготвени от действуващите вещества на растението. Те са слабо токсични, но при продължителна употреба могат да предизвикат жлъчен застой в черния дроб и да смутят храносмилането, като затруднят изпразването на стомаха и червата.

Жиловлек( Plantago major L. )

Описание: Многогодишно тревисто растение с голо, безлистно цветоносно стъбло, високо 10-15 см, и листа събрани в приосновната розетка. Листата са с къси дръжки, ланцентни. Цветовете са дребни, белезникави. Цъфти през май и август.

Разпространение: Расте из ливади и пасища по сухи тревисти и песъчливи места. Среща се из цялата страна.

Употребяема част: Използват се листата, семената и пресният сок.

Съставки: Листата съдържат слузни вещества, гликозида аукубин, горчиви вещества, флавоноидите байкалин и скутеларин, около 4% танини, аскорбинова киселина, каротен, витамин К, минерални соли (калиеви и силициеви). В семената се съдържат 40% слузни вещества, 30% тлъсто масло, олеанолова киселина и сапонини.

Действие: Омекчаващо, ранозаздравяващо, противомикробно, слабително, противоязвено и диуретично.

Приложения:- при бронхит и други възпаления на дихателните пътища - при храносмилателни разстройства - при гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, язва, диспесия, ентероколити - при хроничен гастрит и ентерит - при някои кожни заболявания - младежки пъпки

Начин на употреба: Прилага се запарка от 1 супена лъжица сухи листа с 250 см3 вряща вода, която след изстиване се прецежда и се изпива за 1 ден. Пресните листа се размачкват, изстискват се и се смесват с равно количество мед. Варят се 20 минути и се използуват по 1 супена лъжица 3 пъти дневно. Изстисканият сок от билките може да се консервира, ако се смеси със спирт (1 част сок и 4 части спирт).

Жълт енчец(златна пръчица)( Solidago virgaurea L. )

Описание: Многогодишно тревисто растение с 20-60 см високо стъбло, разклонено само в горната част. Листата са последователни. Цветовете са жълти. Плодовете са с хвърчилка от много реснички. Цъфти през юли-септември.

Разпространение: Расте из храсталаци и редки гори, по тревисти и скалисти места в равнините и планините из цялата страна до 2200 м надморска височина.

Употребяема част: Използват се горните стъблови части с листата и кошничките, събрани по време на цъфтеж.

Съставки: Химически състав. Съдържа етерично масло, сапонини, дъбилни вещества, флавоноиди, смоли, слузни вещества, витамин С и др.

Действие: Болкоуспокояващо, противовъзпалително, пикочогонно

Приложения:- при заболявания на отделителната система - при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и мехура с албумин в урината. - при отоци от различен произход, подагра, ревматизъм, ентероколити - външно: при гнойни рани, циреи и други кожни заболявания.

Начин на употреба: Прилага се извлек от надземната част, който се приготвя от 6 чаени лъжички билка, извлечена на студено с 1/2 л вода за 8 часа. Извлекът се изпива на глътки за 1 ден. Външно се прилага под формата на лапи от стрити пресни или сухи листа като кашичка с вода или мляко.

Жен Шен( Panax ginseng C. A. Meyer )

Описание: Многогодишно тревисто растение с 30-70 см високо, достигащо до 50-годишна възраст. Коренът е до 20 см дълъг и около 2 см дебел, с 2-6 едри разклонения, по форма понякога напомня човешка длан. Стъблото най-често е единично. Цветоносното стъбло се развива на третата година. Плодът е с бъбрековидна форма, яркочервен. Цъфти през юли. Женшенът е събирателно име на група растения познати още от древността:

- Eleutherococcus senticosus (сибирски женшен)- Panax quinquefolium (американски женшен)- Panax ginseng (корейски или китайски женшен)- Panax japonicum (японски женшен)Panax ginseng е най-широко използвания вид женшен. Няма пряка ботаническа връзка между Eleutherococcus и Panax. Това са две различни растения с почти припокриващо се действие.

Разпространение: Среща се нарядко в Североизточен Китай и Корея, където се отглежда.

Култивира се още в Кавказ и Украйна.

Употребяема част: Използват се корените.

Съставки: Съдържат тритерпенови сапонини, наречени панаксозиди; етерично масло, в състава на което влизат сесквитерпени, тлъсто масло, алкалоиди с неизучен състав, витамин В1 и В2, аскорбинова киселина, захари, фитостероли, слузни вещества, смоли и др.

Действие: Тонизиращо. Уравновесява нервните процеси, стимулира мускулната издръжливост. Въздейства като адаптоген. Подтиква тялото да предпочита мастни киселини вместо гликоген в процесите на енергодобив. Заради способността си да снижава нивата на хормона кортизол (подтискащ инсулина хормон) в кръвния поток, женшенът е опасен за хора с хипогликимия!При хора с хронична хипогликимия женшен следва да се взима само под лекарско предписание.

Приложения:- при изтощение, бърза уморяемост, атеросклероза - при психична и мускулна слабост, полова слабост, анемия

Начин на употреба: От корените на жен-шена се приготвят препарати (спиртен) извлек, течен екстракт, таблетки), които се продават в аптеките. В домашни условия може да се приготви запарка, като 1/2 чаена лъжичка ситно стрити корени се заливат с 250 или 500 см3 вряща вода. Тази доза се употребява за 1 ден.Към растенията със стимулиращо и укрепващо нервната система действие се отнасят голям брой невиреещи у нас растения като кафееният xpacт(Cofea arabica L.), китайският лимонник (Schisandra chinensis (Turcz.) Baill.), далекоизточното растение елеутерокок и др.

Какви са оптималните дози? Повечето специалисти препоръчват дози между 1 и 2 грама сух корен Panax ginseng или около 200 мг екстракт (с концентрация 4 до 7%) дневно за 15-20 дни следхождано от месец пазуа в приема му.Приемът на Eleutherococcus senticosus обикновенно е в дози от 2 до 3 грама сух корен или 300 до 400 мг сук екстракт за ден. Схемата на прием е същата - 15-20 дни следхождано от месец пазуа в приема му.

Какви са възможните вредни/странични въздействия при приема му? В ниски дози, женшенът повишава кръвното налягане. При завишаване на дозите се наблюдава постепенно понижаване на кръвното налягане. Кои са препаратите, които са основен източник на женшена? Билково продукти - чайове, тинктури. Хранителни добавки - гранули, сух екстракт, прах, таблети, капсули, течен екстракт. Най-разпространен е в хранителни добавки от смесен тип с изразено ергогенично и липотропно действие. В такива продукти дозите често варират.

Какви са допълнителните физиологични въздействия на женшена? Функцийте му на ергогеник са широко изследвани. Научно потвърдено в контролни изследвания е силно изразеното му ергогеничното му действие в частност при начинаещи атлети или атлети в напреднала възраст. Като цяло фактите свидетелстват за повишаване на аеробния капацитет, аеробната издръжливост и подобряване на времето за реакция. Въпреки това остъствието на ергогеничен ефект при дублирани тестове с групи професионални атлети в млада и зряла възраст ни пречат да твърдим, че е ергогеник.Психологичните тестове навеждат на мисълта, че приемането му подобрява мотивацията на атлетите и косвено води до по-добри резултати в аеробните спортове. Това му действие е ясно разграничено от чистия плацебо ефект.Установени са имуностимулиращо функции. Изследванията сочат, че има връзка с

продължителността на живот на имунните клетки - завишава го, както и на броя им - отново го завишава.

Защо да го приемаме?Приема му в изолирана форма би подпомогнало начинаещите атлети (особено тези в по-напреднала възраст) в първият им месец, подобрявайки адаптационните способности на организмите им. Изследванията сочат, че при тях най-силно се увеличава аеробния капацитет на белия дроб, аеробната издръжливост на мускулите им, мотивирайки ги и подпомагайки изгарянето на мазнини. Много бодибилдъри имат занижен имунитет. Приема на жен-шен ще компенсира негативния ефект на тежките силови тренировки, правейки антителата им повече и по-жизнеспособни.

По какъв начин жен-шенът се усвоява от организма?След навлизането си в стомаха, активните вещества се придвижват с течностите навлизайки постепенно през стените му, дванадесетопръстника и най-вече в тънките черва.

Жълта съсънка( Anemone ranunculoides )

Описание: Растение с тънко, цилиндрично, хоризонтално коренище. Стъблото единично, високо 7-30 см, голо или разсеяно влакнесто с един приосновен лист или без него. Стъблените листа 3 на брой, събрани в прешлен под цвета, на дръжка, до основата си дланевидно триразделни, като дяловете са яйцевндни до тясно елиптично ланцетни, към основата си целокрайни, нагоре едро назъбени до изразяни, отгоре разсеяно влакнести, отдолу голи. Цветовете обиновено единични, 1,5-2 см в диаметър, с прост венчевиден околоцветник от 5-8 листчета, отдолу с прилегнали власинки, отгоре голи, дълги 10-15 мм, широки 8-10 мм. Тичинките многобройни, значително по - къси от околоцветника. Яйчникът горен. Плодчетата

многобройни, гъсто влакнести, а сборният плод увиснал.

Разпространение: Из сенчести широколистни гори и храсталаци в предпланинския и долния планински пояс до към 1500 м н. в. Цъфти март - май.

Женска папрат( Athyrium filix - femina (L.)Roth. )

Описание на билката:Многогодишно тревисто растение с късо, дебело, косо разположено коренище, покрито с кафяви люспи. Листата сравнително нежни, едри, дълги до 150 см, светлозелени, двойно до тройно перести, в общото си очертание продълговати, към основата и върха постепенно стеснени. Листните дялове дълги 3-25 см, линейно-ланцетни, а делчетата продълговати, едро напилени, дълги 3-20 мм. Сорите яйцевидни до бъбрековидни, с неопадващо покривало. Кои части на билката притежават лечебни свойства : Коренището се използва в народната медицина.

Разпространение: Среща се сравнително често по влажни, сенчести и гористи места, главно в по-високите планини, където достига докъм 2 000 м н.в.

Приложение: От корените на растението се прави отвара за лечение на кашлица и възпаления на горните дихателни пътища, а също и за промиване на външни рани.

Жълтеникава резеда( Reseda luteola L. )

Описание на билката: Двугодишно растение с изправено, единично, просто или към върха слабо разклонено, голо, гъсто облистено стъбло, високо 50-150 см. Листата цели, приседнали, линейни или тясно ланцетно-линейни до лопатовидни, в основата си често стеснени и с две шиловидни ушички, целокрайни. Цветовете събрани в гъсто гроздовидно съцветие, дълго до 40 см, в долната си част често разклонено, с къса дръжка (около 1 мм), в основата си с триъгълно шиловидни прицветници, дълги 2-3 мм. Чашелистчетата 4, трайни, овално продълговати, около 2 мм дълги. Венчелистчетата също 4, светложълти, 3,5-4 мм дълги, нееднакви, обратно овално клиновидни,

горните до средата изрязани на 5-7 дяла, останалите слабо наделени или цели. Тичинките 20-30, с голи дръжки, запазващи се и при плодовете. Яйчникът горен. Плодът кутийка, дълга около 4 мм, почти кълбеста, на къса дръжка, с 6 тъпи ръба и 3 едри, триъгълно заострени зъба.

Разпространение: По сухи тревисти места, край пътища, по изоставени и буренясали места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни - септември.

Жълтурче(Лютиче)( Ranunculus ficaria )

Описание на билката: Многогодишно тревисто растение със снопче продълговато яйцевидно задебелени корени в основата си. Стъблото високо до 30 см, голо, приповдигащо се. Листата голи, блестящи, закръглено сърцевидни, закръглено назъбени до целокрайни, с дълга дръжка, често с грудчици в пазвите на листата. Цветовете единични, 1,5-5,0 см в диаметър, на дълга дръжка. Венчелистчетата 8-12, жълти, лъскави, дълги 10-18 мм, широки 4-7 мм, продълговато елиптични, в основата си с нектарници, 5 на брой. Тичинките и плодниците много. Яйчникът горен. Плодното

легло покрито с четинки. Орехчетата дълги 2,5 мм, закръглени, обратно яйцевидни, късомъхесто влакнести, със слабо заострено носче.

Разпространение: По влажни сенчести места, широколистни гори, ливади и др. в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти март - май.

Приложение: Отварата служи против хемороиди, кожни обриви, малария, болки и подувания в коремната област. Лапи от смачкани пресни листа - при болки от подагра и ревматизъм. В големи дози е отровно!

Жълт мак ( Glaucium flavum Grantz. )

Синоними: Жълта попаронка, жълт рогатец, жълта кадънка.

Разпространение: Расте по изоставени каменисти и сухи тревисти места по крайбрежието на Черно море.

Използваема част: Надземната част, която се бере по време на цъфтежа и се суши на сянка или в сушилня.

Химичен състав: Съдържа изохинолинови алкалоиди. У нас на базата на изолирания алкалоид глауцин е създаден неогаленов препарат, наречен глаувент.

Действие: Алкалоидите от надземната част на жълтия мак притежават подчертано противокашлично действие, подобно на опиевите алкалоиди, но за разлика от тях към

глауциновите не се привиква. Действието на глауцина е по-добро от това на кодеина, защото не създава привикване и запек. Глауцинът оказва, макар и краткотраен, хипотензивен ефект (понижава кръвното налягане).

Приложение: При заболявания на дихателната система, съпроводени с кашлица бронхити, бронхопневмонии, пневмонии, бронхиектазии и др.

Начин на употреба. Глауцинът служи като изходна субстанция за получаваните у нас противокашлични препарати "Глаувент" и "Глаутерпин".

Внимание! Назначаването им може да става само от лекар!

Жълта комунига ( Melilotus officinalis L. )

Синоними: Жълто биле, трилистник, церителна детелина, еньовче, едър звездел.

Разпространение: Из цялата страна. Расте по сухи стърнища, в тревисти местности, храсталаци, покрай реките и нивите.

Използваема част: Стръковете, които се берат през периода от май до август, като се сушат на сянка или в сушилня.

Химичен състав: Стръковете съдържат кумарини, гликозиди, флавоноиди, дъбилни вещества, слузести вещества, смоли и др.

Действие: Билката притежава противосъсирващо, нервноуспокояващо, болкоуспокояващо и омекчително действие.

Пречи на съсирването на кръвта, оказва противовъзпалително действие, удължава съня, предотвратява гър-човите състояния, влияе благоприятно върху черния дроб. Приложена външно подпомага зарастването на рани, циреи и др.

Приложение: При неврози, неврастения, хистерия, критическа възраст, при катар на горните дихателни пътища, болки в пикочния мехур и бъбреците, чревни колики и газове, мигрена, главоболие, вследствие на високо кръвно налягане, при гнойни рани, при циреи, фурункули, отоци при ревматизъм, болезнена менструация, подагра и др.

Начин на употреба: Около 1 супена лъжица от билката се запарва с 300 мл вряща вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 50 мл преди ядене 3 пъти на ден. Пази се на тъмно и студено. За компреси и промивки се използва настойка от 2 чаени лъжички изсушена надземна част на билката, залети с 500 мл вряща вода и оставена да кисне в добре затворен съд 20 минути. Цветовете, залети с растително масло, се препоръчват за "узряване" на циреи.

Внимание! Поради съдържанието на кумарин, във високи дози билката предизвиква главоболие, повръщане, сънливост, а токсичните дози засягат черния дроб и предизвикват кръвоизливи.

Целебни растения "З"

Зарасличе(черен оман)( Symphytum officinale L. )

Описание: Многогодишно тревисто растение, достигащо на височина от 50 до 100 см. Коренището е късо, черно, с дълги, разклонени корени, отвън тъмнокафяви до почти черни, а вътре белезникави. Стъблото е изправено, в горната част разклонено, ръбесто, отчасти крилато от низбягващи листа. Листата са последователни, 10 до 15 см дълги; приосновните и долните стъблени листа са продълговато яйцевидни, дълго заострени, в основата стеснени в крилата дръжка, горните са по-дребни, ланцентни, приседнали и низбягващи по цялата дължина на междувъзлията. Цветовете са събрани в спирално завити съцветия. Венчето е тръбесто звънчевидно, на върха

петделно, при разцъфтяване виолетово до пурпурночервено, по-късно преминава в свеглосиньо. Тичинките са 5, прикрепени за венечната тръбица. Плодът при узряване се разпада на 4 черни, гладки, лъскави орехчета. Цъфти от май до юли.

Разпространение: Расте по влажни места из крайречни храсталаци и като бурен край огради и пътеки из низините и предпланините на цяла България.

Употребяема част: Използват се корените (Radix Symphyti), събрани в края на лятото и през есента.

Химичен състав: Корените съдържат 0,8-1% алантоин - вещество, което стимулира регенерацията на тъканите. Установени са пиролизидиновите алкалоиди симфитин, ехинатин и лазиокарпин. Съдържат се също 10- 15% слузни вещества, скорбяла, дъбилни вещества, смоли, аспарагин, фенолни киселини, тритерпени и следи от етерично масло.

Действие: Успокоява заздравяването на бавно зарастващи и гнойни рани, костни счупвания.

Приложение:

- за улесняване заздравяването на рани, костни счупвания и др. - улеснява епителизирането на повърхностни гнойни рани, на язви, устна лиганица и венци - при диария, кашлица, кървене от носа, червата, продължителна менструация - да се използва внимателно, защото при силно действие може да доведе до отравяне

Начин на употреба: Сварените на каша корени се прилагат под формата на лапи при трудно заздравяващи рани, циреи и др. За гаргара и при язвена болест се използува запарка от 10 г корени на 250 см3 вода, която се изпива за един ден. Растението се прилага и в пресен вид (настъргани корени) при изгаряния, рагади на гърдата у кърмачки и други наранявания, при които бързо се успокоява болката на нараненото място.

Зимзелен( Vinca minor L. )

Описание: Вечнозелено многогодишно тревисто растение (прил. 75), е изправени цветоносни стъбла, високи 15-40 см и лежащи вегетативни, които се вкореняват. Листата са срещуположни, елипсовидни, кожести, блестящи, целокрайни, дълги 3-5 см и широки 1-2 см, презимуващи. Цветовете са сини, петделни, единични и са разположени на дълга дръжка в пазвите на листата. Чашката е петлистна, дребна, със сраснали в основата чашелистчета. Венчелистчетата са също сраснали и горната част образува петделен диск. Тичинките са 5. Плодът е продълговато вретеновиден, съставен от 2 удължени самостоятелни части, с по 6- 8 кафяви семена. Цъфти от април до юни.

Разпространение: Расте като декоративно

растение, отглеждано често в градините. Понякога се среща и подивяло. Расте на сенчести места.

Употребяема част: Използва се надземната част - трева (Herba Vincae minoris) и листата (Folia Vincae minoris). Зимзеленът - Vinca minor L., не трябва да се смесва с Vinca major L., чиито листа са със сърцевидна форма и към долния си край са стеснени изведнъж в дръжка, или с диворастящия у нас вид Vinca herbacea W. et K., който е с дъгообразно извити и вкореняващи се върхове на стъблата и с продълговато яйцевидни, по краищата ресничести, тънки, опадащи през зимата листа.

Съставки: Листата съдържат от 0,30 до 0,50% алкалоиди, производни на индола. Изолирани са около 30 алкалоида, между които преобладаващо е количеството на алкалоида винкамин Съдържат и флавоноидите рутин, робинин, кемпферол; урзолова и хлорогенова киселина, дъбилни вещества и др.

Действие: Зимзеленът има способност да понижава артериалното налягане, това се дължи на съдържащите се в него алкалоиди и по-специално на винкамина. По характера на своето действие тези алкалоиди се доближават до алкалоидите на индийския храст рауволфия серпентина, от който се получава известният резерпин. Притежава способността да успокоява нервната система. Разширява мозъчните кръвоносни съдове, премахва главоболието, дължащо се на спазми на тези съдове.

Приложения:- за лечение на леки и умерени форми на хипертонична болест - кръвоспиращо, затягащо и противовъзпалително средство

Начин на употреба: Приготвя се отвара от листа (1 чаена лъжичка листа се варят с 250 см3 вода в продължение на 15-20 мин). Това е еднодневна доза, която се разделя на 3 приема.Българската фармацевтична промишленост приготвя препаратите винкапан и, винкадрекс, притежаващи хипотензивно действие при леки форми на хипертония.Известно е и външно прилагане на дрогата. Отвара от зимзелен се използва при сърбеж и кожни обриви, както и за гаргара при възпаление на гърлото и устната лигавица.

Златиста папрат( Ceterach officinarum DC )

Разпространение: Разпространена е в цяла България докъм 1500 м н. в. главно в пукнатини варовити скали, като преобладава в по-южните части на страната, носи май - октомври.

Описание: Многогодишно растение с късо коренище, от което излиза снопче презимуващи кожести листа, дълги 5-25 см, дълбоко пересто нарязани на 9-20 последователно разположени, продълговати до полукръгли, целокрайни или слабо вълнисти дялове, отгоре голи, зелени, отдолу

покрити гъсто с ръждиви влакна, под които са скрити сорите. Листната дръжка е по-къса от петурата, обикновено към основата черно-кафява.

Употребяема част: В народната медицина се използва надземната част, която се събира лятото.

Златовръх( Rhodiola rosea L. (Sedum roseum (L.) Scop. )

Описание: Многогодишно тревисто растение с дебело, месесто коренище с аромат на роза, покрито с триъгълни ципести люспи и преминаващо в дебел прав корен. Цветоносните стъбла високи 10-35 см, голи, неразклонени. Листата последователни, плоски, месести, приседнали, от елиптични до ланцетни, заострени, дълги 0,7-3,5 см, широки 0,5-1,5 см, към горния си край ясно назъбени. Съцветието гъсто, щитовидно, многоцветно, широко 3-9 см, с тънки разклонени клонки. Цветовете двудомни, 4-, рядко 3- или 5-делни. Чашелистчетата линейно-ланцетни, дълги около 1 мм, тъпи, жълти или зеленикави. Венчелистчетата линейни или продълговати, тъпи, жълти или жълтеникави,

дълги 2-4 мм. Тичинките 8, по-дълги от Венчелистчетата. Яйчникът горен. Плодовете мехунки, дълги 6-12 мм, с много семена.

Употребяема част: Изсушените корени и коренище са дрогата Radix et Rhizoma Rhodiolae. Вадят се късно през есента и се сушат на сянка. Имат горчив вкус и миризма на роза.

Съставки: Етерично масло, гликозиди, флавоноиди, органични киселини, захари, танини и др.

Разпространение: По каменливи и скални терени във високопланинския пояс на Средна Стара планина, Рила, Пирин и Западни Родопи. Цъфти през юли и август.

Действие и приложение: Стимулира централната нервна система, прилага се при възстановяване след тежко физическо обременяване, подобрява апетита, съня, сърдечната дейност, подобрява възприятията, усилва паметта, изостря вниманието, подобрява съпротивляемостта на организма спрямо различни неблагоприятни влияния и стресови фактори. Прилага се най -вече при умствена и физическа преумора, безсъние, сърдечна невроза, обща потиснатост, депресивни състояния и др.Начин на употреба: Около 10 г ситно нарязани корени се заливат със 100 мл спирт и престояват 20 дни. Спиртният извлек се прецежда и се пие по 10--20 капки във вода преди ядене 3 пъти на .ден.

Змийско мляко( Chelidonium majus L. )

Описание: Многогодишно тревисто растение, съдържащ гъст оранжев млечен сок. Стъблото синкаво, разклонено, високо 30 - 90см. голо или с разсеяни меки власинки. Листата последователни, долните с дръжки, горните приседнали, голи, нечифтоперести, с 5-7 овални кла продълговати, почти приседнали листчета, връхното триразделно. Цветовете събрани по 2-6 в прости сенници, разположени в пазвите на горните листа. Те имат чашка от 2 жълто-зелени листчета, опадащи при разтварянето ат шета. Венчето яркожълто, четирилистно. Тичинките многобройни. Яйчникът горен. Плодът шушулковиден,

дълъг до 5 см, разпукващ се надве части, гол. Отровно!

Употребяема част: Използува се както надземната, така и подземната част на растението и пресният сок от него.

Съставки: Съдържа около 20 изохинолинови алкалоида, от които най-важни са хелидонин, хомохелидонин, хелиритрин, сангвинарин, берберин и протопин. Освен алкалоиди в дрогата се съдържат органични киселини (хелидонова, ябьлчна, лимонена и янтарна), флавоноиди, сапонини, етерично масло, витамин С и др.

Разпространение: Расте по каменливи, влажни, сенчести места, покрити с храсталаци, из разредени гори в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти май - юли.

Действие и приложение: Спазмолитично, успокояващо, жлъчегонно, противовъзпалително.Сангвинаринът в малки дози потиска, а в големи възбужда централната нервна система, засилва чревната перисталтика и секрецията на храносмилателни сокове, особено на жлъчката. Протопинът тонизира маточната мускулатура. Берберинът има холеретична активност. Използува се както надземната, така и подземната част на растението и пресният сок от него при много и разнообразни заболявания. У нас растението се прилага за лечение на чернодробни болести (жълтеница, жлъчнокаменна болест), гастрит, колит и др., при които оказва болкоуспокояващо, противовъзпалително и спазмолитично действие. Използува се и при бъбречни заболявания и отоци (действува диуретично), при лошо храносмилане, високо артериално налягане, хемороиди, за регулиране на менструационния цикъл, при скро-фули, глисти и при някои кожни болести (напр. брадавици, при което се разчита на дразнещото действие на сока на растението). Лечението трябва да се провежда само при предписание и наблюдение от лекар (растението е силно отровно; предизвиква възпаление на лигавицата на стомаха и червата с диария, обща слабост, гърчове и др.).

Зокум (олеандър)( Nerium oleander L. )

Описание: Вечнозелен храст или малко дърво, високо 3 - 5 м. Листата са линейно ланцетни, кожести, целокрайни, голи, 9 - 14 см дълги, със силно изпъкнала средна жилка и къси дръжки, разположени в прешлени по 3. Цветовете са розови, червени, бели или жълти, събрани на върха на стъблото в щитовидни съцветия. Цъфти през лятото.Цялото растение е отровно!

Употребяема част: Използват се листата (Folia Oleandri).

Съставки: Цялото растение е отровно! Съдържа сърдечни гликозиди, от които основен е гликозидът олеандрин. Освен това в дрогата се съдържат урзолова киселина, сапонини, флавоноиди - рутин, и др.

Разпространение: У нас се отглежда като декоративно растение. Произхожда от Средиземноморието.

Действие и приложение: Благодарение на съдържащите се в него гликозиди зокумът засилва сърдечните съкращения, нормализира сърдечната честота и ритъм, увеличава диурезата, премахва отоците. В народната медицина се е употребявал при сърдечна недостатъчност. Днес за тази цел почти не се използва. Прилага се външно при различно кожни заболявания, ревматизъм и др.

Зърнастец( Frangula alnus Mill. )

Описание: Храст или дърво с височина до 6 м, с гладка сивокафява лъскава кора, с хоризонтални сивобели лешанки. По-старите клони имат по-тъмна кора и разширени лещанки. Листата са целокрайни, елипсовидни, към върха заострени, блестящи, с 6 9 двойки успоредни, слабо дъговидно извити странични жилки, Цветовете са дребни, бледозелени, разположени в пазвите на листата. Плодовете са костилковидни. отначало са зелени, след това червени, а когато са напълно узрели, стават черни. Цъфти през май -август, а плодовете узряват юли-октомври.

Понякога се смесва е кори от други дървета; елша - Alnus glutinosa (L.) Gaertn, зърника Rhamnus catharticus L., гроздовидна череша - Padus ra-cemosa (Lam.) C.K. Schnieder, и разни видове върби - Salix L. Тези примеси са недопустими и се разпознават лесно от зърнастеца по следния начин: при леко остъргване на горния слой на кората се вижда зелен или кафяв слой, но не и червен (характерен за зърнастеца).Не трябва да се събира и планински зърнастец - Frangula rupestris (Scop.) Schur (Rhamuus rupestris Scop.), тъй като съдържа много малко действуващи вещества. При загряване на неговата кора с вода се получава керемиденооранжево оцветяване, а при зърнастеца - вишневочервено оцветяване.

Употребяема част: Кората (Cortex Frangulae) се събира рано през пролетта (март-април), преди появяване на листата, като върху стъблата и клоните се правят пръстеновидни нарези с остър нож на около 30 см разстояние един от друг, след което се прави един надлъжен нарез и тогава кората се отделя във вид на тръбичка. Кората може да е с дебелина от 0,5 до 2 мм. Употребява се само кора, отлежала (лагерувала) една година или изсушена при 100 градуса С в продължение на 1 час.

Съставки: Прясната кора съдържа предимно димерни, редуцирани производни на антрона и антраиола, които дразнят стомашната лигавица и предизвикват гадене и повръщане. След изсушаване и отлежаване те претърпяват редица промени, като окисление, ензимна хидролиза и др. Престоялата кора съдържа мономерния антрахинонов гликозид глюкофранулин - до 7%, който е главната действуваща съставка на кората, гликозида франгулин и малки количества свободен франгула-емодин, хризофанол, рамноцерин, фитостероловия алкохол рамнол и горчиви вещества. Освен тези съединения се съдържат около 10% дъбилни вещества, органични киселини, етерично масло (следи).

Разпространение: Расте из широколистните и иглолистните гори и храсталаци, край реките и потоците, до 1700 м надморска височина.

Действие и приложение: Билката притежава слабително или очистително действие в зависимост от дозата. Има и жльчегонно действие.За лечение на запека се използува кората на растението след едногодишно престояване. Пресните кори имат слабителен ефект, но употребата им може да предизвиква повръщане. Лечебното действие се проявява 8-10 часа след приемането на дрогата, Билката не променя функциите на тънките черва. Най-добър ефект се получава при атоничен хроничен запек. Слабителното действие отслабва при продължителна употреба на билката едновременно с настъпване на токсични прояви - безсилие, мускулна слабост, обезводняване на организма, диарии. Може да се предизвика аборт.

Начин на употреба: Корите се прилагат като отвара, получена от 1-3 супени лъжици оситнена билка в съотношение 1:10. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Корите на зърнастеца влизат в състава на много слабителни смеси и слабителни препарати.

Здравец( Geranium Macrrorhizium L. )

Здравецът е билка, която може и се отглежда в градината. Самото име на билката идва от думата здраве, а хората се кичат с нея с пожеланието за зраве. Тя ни е позната и от българския фолклор.

Описание: Многогодишно тревисто растение с характерна приятна миризма и силно развито хоризонтално коренище. Стъблата са 15-40 см високи, покрити с жлезисти власинки. Цветовете са виолетовочервени или розови. Цъфти през юни-юли.

Здравеца (Geranium) е растение от голямо семейство. Има над 400 вида родове - едногодишни, двугодишни и целогодишни растения. Може да го срещнете както в умерения, така и във високите части на тропичния пояс.

По-разпространените опитомени родове от семейството Здравец са Блатен здравец (Geranium palustre), Бохемски здравец (Geranium bohemicum), Едростълбчест здравец (Geranium macrostyllum). Горските им братовчеди с висока популярност са: Гълъбов здравец, Блестящ здравец, Нежен здравец, Насеченолистен здравец и много други.

По-известните видове култивиран здравец са:

* Блатен здравец (Geranium palustre)* Бохемски здравец (Geranium bohemicum)* Едростълбчест здравец (Geranium macrostyllum)

Основните видове диворастящ здравец са:

* Geranium columbinum - Гълъбов здравец* Geranium dissectum - Насеченолистен здравец* Geranium lucidum - Блестящ здравец* Geranium macrorrhizum - Обикновен здравец* Geranium molle - Нежен здравец* Geranium nodosum* Geranium phaeum - Кафяв здравец* Geranium pratense - Син здравец* Geranium pyrenaicum - Пиренейски здравец* Geranium robertianum - Зловонен здравец* Geranium rotundifolium* Geranium sanguineum - Кървавочервен здравец* Geranium sessiliflorum* Geranium sylvaticum - Горски здравец

Разпространение: Расте по влажни, сенчести, тревисти, каменисти места в предпланините и планините от 300 до 2500 м надморска височина.

Употребяема част: Използват се стръковете събрани по време на цъфтеж.

Действие: Капиляроукрепващо, противовъзпалително, хипотензивно. Понижава артериалното налягане у хипертоници и тонизира капилярите и вените.

Приложения: листа: лечебно средство при хипертония - понижават нивото на кръвната захар при диабетици, коренище: кръвоспиращо, противовъзпалително и запичащо средство, коренище: при кръвоизливи от венците, хемороиди, при кожни заболявания.

Като продукт: Здравец - суха билка

Може да се използва при: диабет, хипертония, хемороиди, диария, има болкоуспокоително и антифебриално действие.Външно: при дермопатии.

Начии на употреба: Настойката от здравец се прави по следния начин, една чаена лъжичка от билката се прибавя към 250 мл. студена вода, в продължение на 8 часа. Пие се три пъти на ден

преди ядене, а ако не ви се занимава с направата на отварата можете да изяждате по едно листо от здравец на нейно място.

Втора рецепта: 2 супени лъжици от билката се запарват в 500 грама вряла вода. Прецежда се и се пие по 120 грама преди ядене.

Змийски лапад(петнист змиярник)( Arum maculatum L. )

Описание: Многогодишно тревисто растение, 20—40 см високо, с яйцевидна или цилиндрична грудка. Листата са стреловидни или кониевидни (често с тъмни петна, с дълги дръжки, тънки, в основата разширени във влагалища, с които обгръщат стъблото. Цветовете са дребни, еднополови, събрани в съцветие кочан; женските са разположени в долната част, а малките над тях; между женските и мъжките цветове и над последните се намират стерилни цветове под форма на нишковидни, в основата конично разширени придатъци. Съцветието на върха завършва с тясно линеен, до 3 мм широк и до 7 см дълъг жълт или виолетов придатък. Покривалото на съцветието е яйцевидно тръбесто, отвън зеленикаво, отвътре жълтозелено, в долната част червеникаво. Плодът е оранжевочервена сочна ягода. Цъфти май—юни.

Разпространение: Расте из влажни сенчести гори и храсталаци, най-често в планинския пояс до 1800 м

надморска височина.

Употребяема част: Използват се грудките (Tubera Ari maculati, Tubera Aronis). Да не се смесва с източния змиярник (Arum orientale М.В.),на който грудките са дисковидни, и с италианския змиярник (Arum italicum Mill), на който бухалковидният придакът на съцветието е цилиндричен и по-широк от 5 мм.

Действие: Противовъзпалително, откашлично. Грудките се използват външно при ревматизъм, подагра и при възпалителни процеси на кожата. Прилагат се и при възпаления на лигавиците - бронхит, гастрит, при язва на стомаха и дванадесетопръстника и др.

Приложения:- външно: при ревматизъм, подагра, възпалителни процеси на кожата - външно: при възпаление на лигавиците - бронхит, гастрит, язва на стомаха - съдържа отровни съставки и трябва да се прилага много внимателно - при варене грудките загубват отровното си действие

Начин на употреба: От грудките се приготвя извлек, като 1 чаена лъжица надробена билка се накисва за 8 часа в 250 см3 студена вода. Приема се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно. За външна употреба се прави спиртен извлек от билката. В нашата народна медицина извлекът се получава от 20 г надробени грудки с 200 г ракия.

Растението съдържа отровни съставки и трябва да бъде прилагано много внимателно. При варене грудките загубват отровното си действие.

Зайча сянка(Аспарагус)( Asparagus officinalis L. )

Описание: Многогодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, високо до 150 см, с клонки, които излизат под остър ъгъл. Листата са във вид на малки безцветни люспи. В техните пазви се развиват видоизменени клонки (филокладии), които са нишковидни, дълги до 3 см, събрани в снопче от 3 до 6. Филокладиите заместват листата. Цветовете са звънчевидни с шестделен околоц-ветник. Мъжките цветове са 2 пъти по-едри от женските. Плодът е червена, сферична, 6-семенна ягода (5-6 мм в диаметър). Коренището е дебело, хоризонтално, светлобежово, от което излизат много шнуровидни корени. От коренището се

развиват вертикални издънки, които носят спирално разположени едри люсповидни листа. Тези издънки, събрани от култивирани вариетети, са използуват като деликатесен зеленчук. От диворастящото растение са горчиви и не се употребяват за ядене.

Разпространение: Среща се като диворастящо растение из влажните, тревисти места и храсталаци на страната. Култивираните вариетети се използват като зеленчук.

Употребяема част: За лечебни цели се използва коренището с корените, събрани през септември-ноември.

Съставки: инулин, аспарагинова киселина, 8 фруктоолигозахариди. Изолирани са още ситостерол, сарсасапогенин и 9 стероидни гликозида, наречени аспарагозиди. Другите съставни съединения включват аспарагин, тирозин, сукцинова киселина, аргинин, мазнини и захари.

Действие: Има диуретично действие, разширява кръвоносните съдове, снижава повишеното артериално налягане. Забавя сърдечната дейност, потиска обмяната на веществата, засилва сърдечните съкращения. В народната медицина дрогата се прилага при отоци и задръжка на течности в организма, при хипертония и други заболявания на сърдечносъдовата система. Прилага се още при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простата, заболявания на черния дроб. Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени.

Приложения:- при отоци и задръжка на течности в организма - при хипертония и други заболявания на сърдечно-съдовата система - при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простата - при заболявания на черния дроб

Начин на употреба: Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички дрога и 250 см3 вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Зеле - обикновено ( Brassica oleracea L. )

Синоними: Главесто зеле, градинско зеле.

Разпространение: Из цялата страна. Отглежда се като културен зеленчук.

Използваема част: Надземната част в свежо състояние.

Химичен състав: Зелето е богато на витамин В2, С, К, Н, U, на фолиева и никотинова киселина, токоферол, каротиноиди, аминокиселини, въглехидрати, гликозиди и много минерални соли.

Действие: Противоязвено, което се дължи на витамин U. Има силно изразено регенеративно действие. Пресен сок от зеле повлиява функцията на щитовидната жлеза. Зелето подпомага пикочоотделянето, което е от полза при редица бъбречни и сърдечни заболявания. Опитно е доказано, че сок от прясно зеле понижава кръвната захар. Доказано е също благотворното му влияние върху чернодробната функция и целия храносмилателен тракт. Сок от кисело зеле действа разхлабващо.

Приложение: При язвена болест, атрофичен гастрит, захарна болест у стари хора, намалена функция на щитовидната жлеза, хепатит, жлъчни дискинезии и др.

Начин на употреба: Сок от прясно зеле се получава чрез пресоване или със сокоизтисквачка. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти на ден. Лечението със зелев сок е продължително - от 3 до 6 месеца. Листата на зелето се използват за лапи при ревматични и други ставни заболявания.

Златен дъжд ( Laburnum anagyroides Med. )

Синоними: Няма.

Разпространение: Расте под формата на храст, култивиран като декоративно растение в паркове и градини.

Използваема част: Листата, цветовете и семената.

Химичен състав: Растението съдържа алкалоиди, ензими,пектин и др.

Действие: Възбужда дихателния център в продълговатия мозък, вследствие на което дишането се ускорява и задълбочава. Повишава кръвното налягане.Приложение: При отравяния, задушаване, след наркоза.

Начин на употреба: Растението се използва за получаване на фармацевтичния препарат "Цититон", който има специфично действие да възбужда центъра на дишането. Използва се също така и за получаване на препарата "Табекс", за отвикване от тютюнопушенето.

Внимание! Растението е силно отровно! Взима се само под лекарски контрол!

Златна пръчица ( Solidago virgaurea L. )

Синоними: Горски енчец, жълт енчец.

Разпространение: Из цялата страна. Расте из храсталаците, горите и скалистите места.

Използваема част: Надземната част, която се бере по време на цъфтежа през юни-юли. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 °С.Химичен състав: В билката се откриват сапонини, етерично масло, дъбилни вещества, руган, смолисти вещества и др.

Действие: Пикочогонно (увеличава денонощната урина), като едновременно намалява отделянето на албумин в урината и намалява съдържанието на пикочна киселина в кръвта. Понижава кръвното налягане, оказва противодиарично действие. Макар и по-слабо, билката действа отхрачващо и

противовъзпалително. В народната медициня се употребява при нощно напикаване, при хипертрофия на простатната жлеза, продължителна менструация, гнойни кожни рани.

Приложение: При отоци от бъбречен произход, бронхити, подагра, диарии, разширени вени, смущения в менструацията и др.

Начин на употреба: Препоръчва се студеното извличане на билката като за целта се вземат 3 чаени лъжички ситно нарязана билка и се заливат с 400 мл студена вода. Престояват 8 часа. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Може да се приготви и запарка, като 2 супени лъжици ситно нарязана билка се заливат с 500 мл вряща вода. Престоява 1 час. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти на ден.

Знойка ( Heliotropium europaeum L. )

Синоними: Подсунка.

Разпространение: Из цялата страна. Расте по сухи, тревисти места, по нивите, край пътищата.

Използваема част: Надземната част на растението, която се бере по време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня.

Химичен състав: Билката съдържа алкалоиди (хелиотропин и др.) и някои други неизяснени съставки.

Действие: Алкалоидите притежават добре изразено епителотонично (заздравяващо) действие, особено при трудно заздравяващи рани. Едновременно с това оказва и обезболяващо действие. Има по-слабо противовъзпалително и дезинфекциозно действие.

Приложение: При бавно заздравяващи и инфектирани рани, за изгаряне на брадавици, мазоли, лишеи. При язвена болест, хемороиди и анемия.

Начин на употреба: Около 2 чаени лъжички от билката се заливат с 300 мл вряща вода. Кисне 1 час. Прецежда се и се пие по половин кафена чашка няколко пъти на ден.

Внимание! Билката е силно отровна! Употребява се само по изрично предписание от лекар!

Зърнеш ( Peganum harmala L. )

Синоними: Зеркула, гробищник.

Разпространение: Из цялата страна. Расте в сухи тревисти и каменисти места.

Използваема част: Семената, които се берат през есента. Сушат се на сянка или в сушилня.

Химичен състав: От семената са изолирани индолови алколоиди (хармин и др.).

Действие: Възбужда централната нервна система, като големите дози могат да причинят загуба на съзнание, предшествано от зрителни

халюцинации и гърчове, повлиява центъра на терморегулацията, като понижава температурата. Повишава кръвното налягане. Предизвиква обилно слюноотделяне. Увеличава стомашната секреция, тонизира маточната мускулатура и може да причини аборт. При паркинсоници алкалоидът хармин действа като атропина.

Приложение: Паркинсонова болест, енцефаломиелит, намалена умствена работоспособност, миастения.

Начин на употреба: Семената от билката се заливат със спирт в съотношение 1:10. Престояват 10 дни. Употребява се по 10 капки 3 пъти на ден.

Внимание! Билката е силно отровна. Употребата й става само под контрол на лекар!

Зърника ( Rhamnus catharticus L. )

Синоними: Жълта боя, насламика, черна леска.

Разпространение: Из цялата страна. Расте в сенчести, широколистни гори и храсталаци, по варовити и каменисти терени, по бреговете на реките.

Използваема част: Плодовете, които се берат късно през есента. Сушат се при обикновени условия или в сушилня.

Химичен състав: Плодовете съдържат антрахинонови гликозиди, багрила, флавоноиди, захари, пектин, слузни вещества, горчиви вещества и др.

Действие: Очистително. Подобно на зърнастеца, предизвиква усилена перисталтика на червата, която улеснява по-бързото придвижване на чревното съдържимо към по-ниско лежащите отдели на храносмилателния тракт. Дразни предимно дебелите черва, очистителният ефект настъпва след около 8 часа от приемането на билката. Водните извлеци от билката притежават добре изразено противохерпесно действие. Зърниката оказва благотворно въздействие върху чернодробната функция. Има добър ефект при повърхностни гнойни процеси, херпес симплекс.

Приложение: При хроничен запек, лениви черва, спастичен колит.

Начин на употреба: Около 10 гр от счуканите плодове се заливат с 200 мл студена вода. Престоява около 8-10 часа. Пие се по 50 мл сутрин и вечер преди ядене.

Целебни растения "И"

Иглика - жълта ( Primula officinalis (L.) Hill. )

Синоними: Игличина, аглика.

Разпространение: Расте в храсталаците, горите и поляните в предпланинските райони на страната.

Използваема част:Цветовете, листата и коренищата на растението. Цветовете се берат по време на цъфтеж, листата -

след прецъфтяването, а коренищата - след узряването на семената. Сушат се на сянка или в сушилня до 40 °С (за коренищата - до 100 °С).

Химичен състав: Коренищата съдържат главно сапонини, гликозиди, ензими, танини, флавоноиди, нишесте и др. Подобно съдържание имат листата и цветовете на растението.

Действие: Отхрачващо, дължащо се предимно на сапонините, които освен това притежават противовъзпалително действие. Има данни за обезболяващо и пикочогонно действие, а така къщо и успокояващо нервната система.

Приложение: При бронхити, кашлица, простудни заболявания, грип, бронхиална астма, безсъние, неврози, нощно напикаване, диария и др. В народната медицина се употребява при мигрена и главоболие.

Начин на употреба: Около 2 чаени лъжички ситно нарязани изсушени корени от билката се запарват с 400 мл вряща вода. Кисне около 30 минути. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3-4 пъти на ден.

Внимание! Много хора, особено деца, проявяват свръхчувствителност към билката и тя може да причини тежки алергични реакции. Затова тя трябва да се употребява само по назначение на лекар!

Изсипливче ( Herniaria glabra L. )

Синоними: Голо белило.

Разпространение: Из цялата страна. Расте из песъчливи и сухи тревисти места и храсталаци.

Използваема част: Надземната част на растението, която се събира през есента. Суши се на сянка или в сушилня.

Химичен състав: Билката съдържа тритерпенови сапонини, флавоноиди, етерично масло, танини, алкалоиди и др.

Действие: Пикочогонно и болкоуспокояващо. Билката действа също противосъсирващо, запичащо и разхлабва гладката мускулатура на храносмилателния тракт.

Приложение: При бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест, успокоява коликите на жлъчните и пикочните пътища, стомашно-чревните колики, дискинезиите на жлъчните пътища. Използва се при оточни състояния, тромбофлебит, за бързо заздравяване на рани.

Начин на употреба: Около 1 супена лъжица от билката се запарва в 400 мл вряща вода, кисне 1 час. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.

Индийско орехче ( Myristica fragrans Houtt. )

Синоними: Мускатово орехче, детско орехче.

Разпространение: Отглежда се в Югоизточна Азия и тропическите страни.

Използваема част: Семената, които се берат след узряването им.

Химичен състав: Етерично масло, тлъсто масло, смоли, белтъчини и др.

Действие: Болкоуспокояващо и успокояващо нервната система. Влияе разхлабващо на чревната мускулатура и мускулатурата на стомаха, намалява киселините в стомаха, има адстрин-гентно действие.

Приложение: При колики у деца, главоболие, бъбречни и чревни колики, кръвоизливи, хистерия, хипохондрия, неврози, летни детски диарии, за засилване на паметта и т.н.

Начин на употреба: Настъргва се орехче, по обем колкото лещено зърно и се взима 3 пъти на ден преди ядене. Същото количество може да се залее с 200 мл вряща вод. След като престои 1 час се пие по 1 кафена чашка преди ядене.

Индрише ( Pelargonium roseum Willd. )

Синоними:Розалин.

Разпространение: Декоративно градинско растение.

Използваема част: Надземната част и предимно листата на растението, които се берат през време на цъфтежа.

Химичен състав: Етеричномасло, сесквитерпени, органични киселини, дъбилни вещества, витамин С, провитамин А, багрилни вещества и др.

Действие: Кръвоспиращо и запичащо. Понижава високото кръвно налягане, намалява нивото на захарта в кръвта при захарна болест и др.

Приложение: При маточни кръвотечения, захарна болест, високо кръвно налягане, сърцебиене, заради аромата му като кулинарно средство.

Начин на употреба: Около 40 пресни листа от индрише се нарязват много ситно и се смесват с 1/2 кг мед и лимонов сок на вкус. Взема се по 1 чаена лъжичка преди ядене 3 пъти на ден. Запарка се приготвя като 2 чаени лъжички ситно нарязани листа се запарят с чаша вряща вода. Престояват 1 час. Прецежда се и се пие по 50 мл преди ядене 3 пъти на ден.

Исландски лишей ( Cetraria islandica (L.) Ach. )

Синоними: Няма.

Разпространение: Расте по влажни и сенчести поляни, каменливи места и пасища в пояса на иглолистните гори.

Използваема част: Талусът на растението, събран в сухо време.

Химичен състав: Полизахариди, органични киселини, витамин В1, В2, минерални соли,

белтъчини, восък и др.

Действие: Отхранващо и омекчаващо. Оказва и противовъзпалително действие. Възбужда апитета. Действа регенеративно върху лигавицата на стомаха. Съдържащите се киселини имат антибиотични свойства. Увеличава кърмата. Повишва тонуса.

Приложение: При възпалителни заболявания на дихателните пътища (трахеити, ларингити, бронхити, коклюш, туберкулоза), при язва на стомаха на дванадесетопръстника, колити, хроничен запек, безапетитие, рани, дизентерия и др.

Начин на употреба: Около 2 чаени лъжички дребно нарязана изсландски лишей се залива с 400 мл вряща вода. Кисне 30 минути. Пие се по 50 мл преди ядене 3-4 пъти на ден.

Исоп - лечебен ( Hyssopus officinalis L. )

Синоними: Няма.

Разпространение: Североамериканско растение, култивирано в Средиземноморието. У нас се среща вариетет на растението по сухите и варовити скали на Западна България.

Използваема част: Надземната част на растението, която се бере през време на цъфтежа. Суши се на сянка.

Химичен състав: Етерично масло, сесквитерпени, флавоноиди, горчиви вещества, пигменти, органични захари, соли, органични киселини и др.

Действие: Отхрачващо и противоглистно. Действа и обезболяващо, спазмолитично, запичащо, антимикробно, против изпотяване.

Приложение: При бронхити, трахеити, ларингити, колит, метеоризъм, невроза, гръдна жаба, хроничен колит. Външно се прилага под формата на лапи при навяхване, при пресипнал глас, против изпотяване, при диария. Употребява се в кулинарията, рибната промишленост, парфюмерията, винопроизводството и др.

Начин на употреба: Около 1 супена лъжица от билката се запарва в 400 мл вряща вода. Кисне 2 часа. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Иглолистен плаун( Lycopodium selago L. )

Описание: Иглолистният плаун е многогодишно тревисто растение с пълзящо вилужно разклонено стебло, с изправени разклонения, високи до 30 см, гъсто облистени. Листата са линейни до ланцетни, разположени спирално по стеблото, заострени, обикновено целокрайни, рядко слабо назъбени, корави, дълги 4-8мм. Спорангиите са бъбрековидни, разположени в пазвите на средните стеблени листа.Разпространение: Расте по скални и каменливи места във високопланинския пояс на нашите планини от 1500 до 2800 м н.в. Спороноси от юни до септември.

Употребяема част: Използва се цялата надземна част.

Приложение: Отварата от иглолистния плаун има особено свойство при употребата на алкохол (водка, вино и др.) – да предизвиква неприятни тягостни усещания. Силно и продължително гадене, слюноотделяне, мъчително повръщане, изпотяване, треперене на мускулите, снижаване на артериалното налягане, промени в сърдечната честота, забавено дишане. Гаденето се заселва при допълнително приемане на алкохол и тютюнопушене. Поради тези си свойства иглолистният плаун се използва за лечение на хроничен алкохолизъм.

Начин на употреба: 1. Десет грама ситно нарязана билка се залива с 200 гр вода и се вари на слаб огън 15 минути. След изстиване отварата се долива до първоначалния обем с вода и се прецежда. Лечението се провежда 3-4 дни след спиране употребата на алкохол. Дава се на болния да изпие 75 до 100 гр 5% разтвор отвара и след 15 минути му се дава от 3 до 5 гр алкохолна напитка. Реакцията настъпва след 10-15 минути, а понякога и по-късно. Преди всеки пристъп на повръщане се дава допълнително още малко алкохол, за да ускори създаване на отвращение към алкохола.ЗАБЕЛЕЖКА: ДА СЕ ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ РАСТЕНИЕТО СЪДЪРЖА СЕЛАГИН, КОЙТО Е СИЛНА ПАРАЛИЗИРАЩА ОТРОВА.ЛЕЧЕНИЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОВЕЖДА ПОД КОНТРОЛА НА ЛЕКАР НАЙ-ДОБРЕ В ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ. НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ПРИ ХОРА НАД 60 ГОДИНИ.

Целебни растения "К"

Калина - червена ( Viburnum opulus L. )

Синоними. Снежник.

Разпространение. Расте из влажните и сенчести широколистни гори и храсталаци в планинските райони на страната.

Използваема част. Корите, които се белят през пролетта или късно през есента, след узряване на плодовете. Сушат се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Корите съдържат смоли, органични киселини, танини, гликозиди, естери, витамин С, мазнини и др.

Действие. Кръвоспиращо и пикочогонно. Комплексът от биологично активни вещества притежава още и противовъзпалително и съдосвиващо действие. Успокоява съкращенията на маточната мускулатура, действа запичащо, капиляроукрепващо и антисептично.

Приложение. При кръвотечения от матката, бъбреците, белите дробове. При болезнена менструация, диария, болки в червата, възпалителни заболявания на бъбреците, хемороиди, газове в червата.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка от корите се вари в 300 мл вода 5 минути. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Камшик ( Agrimonia eupatoria L. )

Синоними. Бутрак, охтивче, чи-чак, ребник, маясъливче.

Разпространение. Из цялата срана. Расте в храсталаци, покрай пътищата и ливадите.

Използваема част. Цялата надземна част, която се бере през есента. Суши се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Етерично масло, танини, фловоноиди, силициева киселина, витамин С. Р, К, манган и др.

Действие. Противовъзпалително и адстрингентно. Притежава добре изразено кашгляроукрепващо и кръвоспиращо, а също и антисептично, но по-слабо изразено действие. Притежава противоотровно действие срещу алкалоиди. Цветовете служат за получаване на жълта боя. Има пикочогонно действие.

Приложение. При заболявания на черния дроб и жлъчния мехур, при бъбречни заболявания, чревни разстройства, отоци, възпаление на устната кухина, при бяло течение, като противоотрова, разширени вени, обстипация и др.

Начин на употреба. Около 2 супени лъжици от билката се запарват в 400 мл вряща вода. Отварата престоява около 1 час, прецежда се и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Кимион ( Carum carvi L. )

Синоними. Кимел, див анасон.

Разпространение. Из цялата срана. Расте по ливади, пасища и по планинските склонове.

Използваема част. Плодовете, които се берат когато напълно узреят - юли-август.

Химичен състав. Плодовете съдържат етерично масло, тлъсто масло, белтъчини, танини, флавоноиди, смоли и др.

Действие. Усилва стомашната секреция, подобрява апетита, отстранява газовете от червата, успокоява спазмите на червата, увеличава количеството на кърмата, урегулира мензиса.

Приложение. При безапетитие, при тежест и болки в корема, стомаха, жлъчния мехур и черния дроб. При мигрена, недостиг на кърма, за регулиране на менструацията, при катари на горните дихателни пътища, при смущения в уринирането и др.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка счукани плодове от билката се залива с 1 чаша вряща вода. Кисне около 1 час. Пие се по 50 мл 1-2 пъти на ден.

Кисел трън ( Berberis vulgaris L. )

Синоними. Няма.

Разпространение. Из цялата страна. Расте по сухи и каменисти места, в храсталаци и широколистни гори.

Използваема част. Корите на корените на билката, които се вадят през пролетта.

Химичен състав. Съдържат алкалоиди, дъбилни вещества, слузни вещества, органични киселини.

Действие. Жлъчогонно и по-слабо противовъзпалително и кръвоспиращо действие. Тонизира маточната мускулатура, стимулира общо функцията на стомашно-чревния тракт, повишава пикочоотделянето, забавя сърдечната дейност и понижава кръвното налягане. В големи дози води до потискане на сърдечната дейност.

Приложение. При холецистити, цистопиелити, кръвотечения от матката, подагра, пясък в жлъчния мехур и бъбреците. Плодовете се употребяват при болести на черния дроб, далака и при стомашни болки.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка кори от корените се варят в 500 мл вода в продължение на 10 минути. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.

Внимание! Билката е токсична при приемане на големи дози и продължително време, поради съдържащите се в нея алкалоиди и трябва да се употребява под контрол на лекар!

Киселец ( Rumex acetosa L. )

Синоними. Кози киселец, козя брада, лапад.

Разпространение. Расте по ливади и горски поляни в предпланинските райони.

Използваема част. Листата, които се берат по време на цъфтежа - юни-юли. Сушат се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Листата съдържат оксалова киселина, силициева киселина, калциеви и магнезиеви соли, витамин С, каротин, флавоноиди и др.

Действие. Противоскорбутно и затягащо. Оказва и пикочогонно действие. Наличието на оксалова киселина предразполага към образуване на бъбречни камъни и пясък. Билката подобрява дейността на черния дроб и жлъчния мехур, нормализира понижената киселинност на стомашния сок, подобрява апетита и премахва признаците на хиповитаминоза от недостиг на витамин С.

Приложение. При хиповитаминоза С (скорбут), за подобряване на апетита (при атрофичен гастрит), при чернодробни и жлъчни заболявания, при повишени стойности на холестерола в

кръвта, кожни лишеи, диария, дизентерия и като общо тонизиращо средство при пролетна умора, атеросклероза.

Начин на употреба. Билката се употребява в свежо състояние. Около 1 супена лъжица от билката се запарва с 300 мл вряща вода. Ври още 5 минути. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Внимание! Не се препоръчва употребата на киселец от болни с оксалатни камъни или предразположение към това заболяване.

Китайски лимонник ( Schizandra chinensis Baill. )

Синоними. Няма.

Разпространение. Расте из влажни и сенчести места сред иглолистни и широколистни гори до 700 м надморска височина. У нас е култивирано растение.

Използваема част. Узрелите плодове и семената.

Химичен състав. Плодовете съдържат аскорбинова киселина, органични киселини,

полифеноли, танини, етерично масло с лимонов аромат и др.

Действие. Биостимулиращо и хепатопротективно. Благодарение на биологично активните си вещества, билката упражнява ободряващо действие, повишава физическата издържливост и умствената работоспособност. Напоследък се приема, че китайският лимонник притежава силно хепатопротективно (предпазващо черния дроб от увреждане) действие. Повишава двигателната активност и мускулната сила. Скъсява рефлексното време, подобрява зрението.

Приложение. При обща слабост (астения), отпадналост, изтощение, депресия, безапетите, отслабване на тегло, неврастения, остър и хроничен хепатит, ниско кръвно налягане и отслабено зрение.

Начин на употреба. Около 10 г изсушени плодове се нарязват на дребно и се запарват с 500 мл вряща вода. Кисне 1 час. Прецежда се и се пие по 1 супена лъжица 4-5 пъти на ден. Спиртният извлек се употребява по 20 капки 3 пъти на ден.Има произведен фармацевтичен препарат под названието "Schizandrin" в капсули - 2-3 пъти по 1 капсула.

Клинавче ( Astragalus glycyphyllus L. )

Синоними. Орлови нокти, врани нокти, сладколистен клин, сграбиче.

Разпространение. Из цялата страна. Расте в храсталаците, горските поляни и ниските широколистни гори.

Използваема част. Надземната част на билката, брана през време на зреенето на плодовете - август.

Химичен състав. Съдържа флавоноиди, дъбилни вещества, витамин С, органични киселини, микроелементи, алкалоиди, протеини, горчиви вещества и др.

Действие. Регулира менструацията, облекчава родовата дейност, увеличава кърмата. При експерименти върху опитни животни билката спомага за забременяването им, понижава кръвното налягане.

Приложение. При стерилитет, нередовна и болезнена менструация, недостатъчна кърма, възпалителни заболявания на женските полови органи (матка и тръби), бяло течение.

Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от билката се залива с 300 мл вряща вода. Престоява около 1 час. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти на ден.

Кокиче ( Galanthus nivalis L. )

Синоними. Снежно кокиче, снежниче.

Разпространение. Расте в храсталаци и горски поляни из страната. Отглежда се и като декоративно растение в градини.

Използваема част. Цветовете, които се събират и сушат в хладни и проветриви помещения.

Химичен състав. От цветовете са изолирани алкалоиди, дъбилни вещества, гликозиди и др.

Действие. Повлиява последиците от вялата детска парализа, като улеснява провеждането на нервните импулси и повишава тонуса на скелетната мускулатура. Разширява периферните съдове, тонизира гладката мускулатура, понижава кръвното налягане, засилва фуннкцията на някои автоматични центрове (полов). Явява се антагонист на нервномускулните блокатори (миорелаксанти).

Приложение. При полиневрити, във възстановителния стадий на вялата детска парализа, при неврит на седалищния нерв, при радикулит, травматични увреждания на периферни нерви, при предозиране на миорелаксантни, при импотентност и др.

Начин на употреба. Внимание! Поради високата точкичност, билката не се използва за запарки и отвари. Използва се "Нивалинът" - изолиран от билката като фармакологичен препарат, който се предписва от лекар.

Коноп ( Cannabis sativa L. )

Синоними. Гръсти.

Разпространение. Из цялата срана. Култивира се като промишлено растение.

Използваема част. Семената, които се събират при узряването им през есента.

Химичен състав. Плодовете съдържат мазнини, смоли, захари, белтъчини, алкалоиди, витамин К и др.

Действие. Противовъзпалително, обезболяващо и омекчаващо действие.

Приложение. При възпаление на пикочно-половите пътища, хроничен гломерулонефрит, увеличение на простатата, отоци, натъртвания и мастопатия.

Начин на употреба. Около 1 супена лъжица счукано семе се залива с 300 мл вряща вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти на ден.

Конски кестен ( Aesculus hippocastanum L. )

Синоними. Див кестен, яровка.

Разпространение. Широко култивирано растение у нас и в Европа.

Използваема част. Кората, плодовете, цветовете и листата. Кората се събира през ранните пролетни месеци, а семената при разпукването на зелената обвивка.

Химичен състав. Кората съдържа кумаринови гликозиди, тритерпени, дъбилни вещества,

алантоин и др. Плодовете съдържат белтъци, масти, въглехидрати, фитостероли и витамините В, С и К.

Действие. Капиляроукрепващо. Със своите активни вещества, билката действа укрепващо на съдовата стена и повишава нейната устойчивост. По такъв начин предотвратява кръвоизливите, като се намалява пропускливостта на съдовата стена. Биологично активните вещества оказват също противовъзпалително, противосъсирващо и обезболяващо действие. Влияе върху бързото заздравяване на рани и особено при вторично инфектирани рани. Ускорява заздравяването на стомашни язви. Подобрява и стимулира растежа на ноктите и косите.

Приложение. При разширени вени, тромбофлебити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, хемороиди, катари на горните дихателни пътища, цистити, пиелонефрити, ревматизъм, маточни кръвоизливи и др.

Начин на приложение. Около 1 чаена лъжичка ситно нарязани плодове се накисват в 500 мл вряща вода за около 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.Спиртен извлек (тинктура) се приготвя като настъргани пресни плодове се залеят със спирт 70° (в съотношение 20 г в 150 мл). Престояват около 20 дни. Прецежда се и полученият екстракт се разрежда с вода, за да се получи спиртно съдържание около 40°. Употребява се по 20-25 капки с мляко след ядене 3 пъти на ден.

Коприва - обикновена ( Urtica dioica L. )

Синоними. Няма.

Разпространение. Из цялата страна. Расте в храсталаци, край огради и пътища, покрай реките, слоговете и влажните места.

Използваема част. Листата и корените.

Химичен състав. Съдържа гликозиди, дъбилни вещества, органични киселини, каротиноиди, желязо, хлорофил, витамините В2 и К.

Действие. Усилващо, кръвоспиращо, противовъзпалително. Благоприятствува регенеративните процеси, стимулира епителизацията и гранулацията, ускорява заздравяването на рани, включително и на язвени ниши. Подобрява обменните процеси, понижава кръвната захар, увеличава млякото у кърмачките, действа обезболяващо при жлъчни, чернодробни и ревматични заболявания, действа кръвоспиращо.

Приложение. При анемия, общо изтощение, безапетитие, кръвотечение, кървящи хемороиди, захарна болест, разширени вени и варикозни язви, бавно заздравяващи рани, продължителна и обилна менструация, ревматични болки, жлъчно-чернодробни оплаквания, косопад и др.

Начин на употреба. Около 2 супени лъжици се заливат с 400 мл вряща вода. Кисне около 1 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден.

Копър ( Anethum graveolens L. )

Синоними. Моностър, старокос, градински копър.

Разпространение. Из цялата страна. Отглежда се като култивирано растение. Като диворастящо растение се намира по Черноморието.

Използваема част. Плодовете, които се берат през есента, когато узреят напълно. Рядко се използват листата и то когато са брани вечер.

Химичен състав. Етерично масло, протеини, кумарини, органични киселини и др.

Действие. Апетитовъзбуждащо и газогонно. Плодовете на копъра увеличават стомашния сок, засилват перисталтиката на червата и отстраняват газовете. Действа пикочогонно и обезболяващо. Увеличава кърмата. Макар и по-слабо, понижава кръвното налягане.

Приложение. При безапетитие, колики, жлъчнокаменна болест, нервно възбуждение, безсъние, недостиг на кърма. Използва се и в хранителната промишленост.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка счукани плодове се заливат с 300 мл вряща вода. Кисне окол 1 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Кориандър ( Coriandrum sativum L. )

Синоними. Кикниш.

Разпространение. Култивира се в Южна България. Естествени находища се намират в Ивайловградско и Брезнишко.

Използваема част. Плодовете на растението.

Химичен състав. Съдържа етерично масло, дъбилни вещества, витамин С, протеини, липиди, захари, кумарини и др.

Действие. Апетитовъзбуждащо и газогонно. Усилва секрецията на стомашния и жлъчен сок, увеличава кърмата, притежава известно отхрачващо действие.

Приложение. При безапетитие, при атрофичен гастрит, газове, диарии, жлъчни дискинезии, спастичен колит, кашлица, недостатъчно количество кърма.

Начин на употреба. Около 1 супена лъжица, леко напукани плодове, се заливат с 400 мл вряща вода и киснат 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден

Забележка: Пресният сок от кориандъра е силно токсичен и може да предизвика асфиксия.

Кръстец ( Senecio vulgaris L. )

Синоними. Обикновен спореж.

Разпространение. Из цялата страна. Расте из храсталаците по високите планински хребети.

Използваема част. Надземната част, която се събира през есента.

Химичен състав. Съдържа алкалоиди, гликозиди, етерично масло, минерални соли, мастни киселини, сесквитерпенови лактони, флавоноиди, органични киселини и др.

Действие. Обезболяващо при спазми на червата, жлъчните и бъбречните пътища и матката. Понижава кръвното налягане.

Приложение. При бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест, при язвена болест, колит, дискинезия на жлъчните пътища, болезнена менструация, неврастения, диабет, безсъние, бронхиална астма и др.

Начин на употреба. Билката не се използва за домашна употреба поради това, че от нея има приготвени фармакопейни препарати като "Платифилин" и "Платифилинплафевин".

Внимание! Билката е силно токсична. Не се препоръчва продължителната й употреба и без лекарско предписание. За съдържащите се в нея алкалоиди се предполага, че могат да бъдат канцерогенни.

Кукуряк ( Helleborus odorus W. et K .)

Синоними. Спреж, кукурек.

Разпространение. Из цялата страна. Расте из храсталаци, по поляни, сенчести места и широколистни гори.

Използваема част. Коренището с корените, които се вадят късно през есента или рано през пролетта. Сушат се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Гликозиди, стероидни сапонини, горчиви вещества, мазнини, етерично масло и др.

Действие. Усилващо сърдечната дейност. Подобно на дигиталисовите гликозиди, кукурякът засилва съкращенията на сърдечния мускул и забавя леко сърдечната честота. Действа успокояващо на нервната система и пикочогонно. При многократна употреба води до натрупване на активните вещества в организма (кумулация).

Приложение. Поради високата си токсичност и по-ниска лечебна активност от тази на дигиталиса, не се използва в практиката за вътрешна употреба. Външно се употребява под формата на запарка за фрикции на косата при косопад и пърхот.

Начин на употреба. Около половин чаена лъжичка от корените се залива с 500 мл кипяща вода. Правят се фрикции на кожата на главата.

Внимание! Билката е отровна!

Целебни растения "Л"

Лавандула ( Lavandula angustifolia Mill. )

Синоними. Няма.Разпространение. Билката е пренесена от Средиземноморието. Култивира се в Розовата долина, Самоковско и другаде.Използваема част. Цветовете.Химичен състав. Етерично (лавандулово) масло, дъбилни вещества, сапонини, гликозиди, горчиви вещества и др.Действие. Успокояващо нервната система и дезинфекционно. Лавандулата притежава и противовъзпалително, болкоуспокояващо и пикочогонно действие. Наред с това оказва

спазмолитично действие при бъбречни и жлъчни колики, изгонва газовете от червата. Екстракт от цветовете притежава противомикробно действие (особено лавандуловото масло).Приложение. При неврози, неврастения, мигрена, сърдечна невроза, хистерия. Препоръчва се при жлъчни и бъбречни колики, болезнена менструация, безсъние, гастрит, газове и др. Голямо приложение намира в козметиката и парфюмерията. Прилага се и за вани за общо успокояване,

при ревматизъм, невралгии.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряща вода. Оставя се да кисне 30-60 минути. Прецедената запарка се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Външно се използва лавандулов спирт (15-20 капки) за фрикции при мигрена, нервна възбуда, ревматични болки, невралгии. От лавандулата, заедно с хмел и комунига, се прави т.нар. "успокояваща възглавница", върху която се спи.

Лавровишня ( Laurocerasus officinalis Roem. )

Синоними. Няма.Разпространение. Расте в планините, по гористи места, като предпочита северните склонове. Представлява вечнозелен храст или малко дръвче, с височина до 1.5 м, с продълговати елипсовидни и кожести листа, с бели цветове. Плодовете са червени, яйцевидни.Използваема част. Листата, които се берат по време на цъфтежа - май-юни. За индустриално преработване листата не се сушат, а се предават веднага след беритбата.Химичен състав. Листата съдържат аскорбинова

киселина, гликозиди, етерично масло, дъбилни вещества, восък и др.Действие. Болкоуспокояващо. Билката действа благоприятно при болки в стомаха, червата, жлъчни кризи, бъбречни колики, болезнена менструация, хемороиди. Оказва лечебно действие при шап у животните.Приложение. При коремни болки (бъбречни, жлъчни, язвена болест, колит), при суха, дразнеща кашлица, болезнена менструация и др.Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка от билката се залива със 100 г чист спирт. Престоява 10 дни. Пие се по 10-20 капки при нужда.Внимание! В повишени дози билката е отровна! Предписва се само от лекар. Листата не трябва да се използват с лечебна цел в домашна обстановка.

Лазаркиня ( Asperula odorata L. )

Синоними. Ароматна лазаркиня, миризлива лазаркиня, същинска лазаркиня.Разпространение. Из цялата страна. Расте в сенчестите гори.Използваема част. Надземната, преди или в началото на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при 45 °С.Химичен състав. Съдържа кумаринови гликозиди, танини, горчиви вещества, етерично масло и др.Действие. Отхрачващо, пикочогонно и противовъзпалително. Водни извлеци от билката

понижават кръвното налягане, засилват сърдечната дейност, разхлабват чревната мускулатура, увеличават пикочоотделянето. Облекчават кашлицата и улесняват отхрачването на храчките. Поради съдържанието на кумарин действат леко упоително и предотвратяват съсирването на кръвта.Приложение. При бъбречнокаменна болест, при остри и хронични катари на горните дихателни пътища, затруднено уриниране, хронично възпаление на черния дроб, при хистерични припадъци. Външно се употребява при гнойни пъпки и кожни хематоми.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от билката се залива с 300 мл вряща вода. Престоява 1 час. Прецежда се и се пие по 1 кафеена чашка 3 пъти на ден преди ядене. Може да се приготви и студен извлек - 2 чаени лъжички от билката се заливат с 1 чаша хладка вода. Кисне 8 часа. Изпива се за 1 ден на няколко пъти.

Лайка ( Matricaria chamomilla L. )

Синоними. Белиоч, подрумиче.Разпространение. Из цялата страна. Расте покрай пътищата, пасищата, оградите и ливадите до 1000 м надморска височина.Използваема част. Цветните кошнички, които се събират по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 °С.Химичен състав. Цветовете съдържат етерично масло, сесквитерпени, органични киселини, витамин С, провитамин А, салицилова киселина, мазнини, горчиви вещества, слузни вещества, флавоноиди, гликозиди и др.Действие. Противовъзпалително, обезболяващо и

антисептично. Предполага се, че противовъзпалителното действие на билката се дължи на хамазулените, които действат обезболяващо и омекотяващо. Органичните вещества възбуждат стомашната секреция, като същевременно абсорбират газовете в червата. Лайката притежава и противомикробно действие спрямо златистия стафилокок, ахемолитичния стрепток и др.

Етеричното масло оказва стимулиращо действие върху централната нервна система, като засилва дейността на жизненоважни центрове в продълговатия мозък. Подчертано благопрятното действие има при остри и хронични катарални заболявания - фарингити, стоматити, гастрити, язвена болест, колити, както и при простудни заболявания.Приложение. При простудни заболявания, катари на горните дихателни пътища, стомашно-чревни заболявания, съпроводени с болки. При възпалителни заболявания на устната кухина. Показана е също при бяло течение, маточни кръвоизливи и болезнена менструация, хемороиди, фисури, фистули, рани, невралгични болки, зъбобол и др. Използва се и в козметиката за поддържане свежестта на кожата.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от цветните кошнички се залива с 200 мл вряща вода. При язвена болест на стомаха запарката се изпива наведнъж 15 минути преди ядене, след което се препоръчва да се лежи по 5 минути последователно на 4-те страни на тялото, за да стане равномерно обливане на стомашната лигавица от лайката. Този начин на лечение се нарича "цилиндрово лечение" или "ролкура". Препоръчва се да се прави при язвено болни 3 пъти на ден в продължение на 4-6 седмици. Горещата запарка се използва и външно за промивки, компреси, вани, гаргара и т.н. Освен под форма на гореща запарка, лайката се използва и под форма на студена настойка: 10 чаени лъжички лайка се заливат с 2 чаши хладка вода и киснат 8 часа. Тази доза се изпива за 2 дни.

Левзея ( Leuzea carthamoides D. С. )

Синоними. Няма.Разпространение. Расте по горски поляни сред иглолистни гори и край потоци във високопланинските области на Сибир и Казахстан. У нас е култивирано растение.Използваема част. Корените и коренищата на растението, които се вадят късна есен. След почистването им се сушат в сушилня.Химичен състав. Корените съдържат смолисти вещества, етерични масла, витамин С, дъбилни вещества, различни соли и др.Действие. Общоукрепващо. Извлек от корените повишава физическата издръжливост и умствената работоспособност. Увеличава съдържанието на гликоген, на млечна киселина, на аденозинтзифосфат и фосфокреатин в мускулите, черния дроб, сърцето и мозъка. Подобрява настроението, повишава половата активност. Действа тонизиращо и ободряващо при болни след

прекарани тежки инфекциозни заболявания.Приложение. При неврастения, при психично болни с астенохипохондричен синдром, при пролетна умора, след изтощителни заболявания, при полова слабост.Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка ситно смлени корени се заливат с 400 мл вляща вода да киснат около 2 часа. Прецедената запарка се пие по 1 ракиена чашка сутрин и след обяд преди ядене.

Левурда ( Allium ursinum L. )

Синоними. Див чесън, мечи лук, горски чесън.Разпространение. Из цялата страна. Расте по сенчести широколистни гори в планините.Използваема част. Луковиците, които се вадят през август след пълното узряване на семената и се сушат.Химичен състав. Лукувиците съдържат етерично масло, слузни вещества, минерални соли, захари, антибиотика алицин, витамини и др.Действие. Противомикробно и антисклеротично. Екстракт от билката оказва потискащо действие върху развитието на едни от най-честите

причинители на стомашно-чревните инфекции. Сокът от пресни луковици предизвиква значително понижение на серумния холестерол. При продължителна употреба се констатира понижение на кръвното налягане. Екстрактът има предпазно действие и срещу оловно отравяне. Сокът се препоръчва като укрепващо средство поради наличието на витамини. Притежава противоглистно действие спрямо острици. Външно приложен действа много добре при гнойни рани.Приложение. При бактериални чревни инфекции с разстройство, при острици, при високо кръвно налягане и високи стойности на серумния холестерол, при опасност от оловно отравяне. Билката е противопоказана при язвена болест и гастрити.Начин на употреба. Консумира се дневно сок от 5-10 пресни луковици. Запарката се прави от 1 чаена лъжичка изсушени луковици, залети с 300 мл вряща вода. Киснат 1 час. Пие се по 1 кафеена чашка 3 пъти на ден преди ядене.

Лен ( Linum usitatissimum L. )

Синоними. Културен лен.Разпространение. Растението се култивира в цялата страна за промишлени цели.Използваема част. За медицински цели се използват само семената, които се берат след пълното им узряване. Сушат се на слънце или в сушилня. Преди употреба се счукват.Химичен състав. Семената съдържат ленено семе, слузни вещества, белтъчини, въглехидрати, органични киселини, ферменти, провитамин А.Действие. Противовъзпалително и леко очистително. Облекчава кашлицата, като спомага за изхвърлянето на храчките, има омекчаващо действие. Слузните вещества и маслото улесняват изхвърлянето на пясък и дребни камъчета от жлъчния мехур, бъбреците и пикочния мехур. Действа противовъзпалително. При редовна употреба спомага за редовната дефекация.

Приложение. При остри и хронични заболявания на дихателните пътища, стомашни киселини,

язва, жлъчнокаменна болест, пясък в бъбреците, трудно уриниране, възпаление на простатата, захарна болест, болезнена менструация. Притежава умерено антисклеротично действие. Външно, под формата на лапи се използва при изгаряния, контузии, ревматични отоци.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица ленено семе се залива с 500 мл хладка вода. Кисне 4-6 часа. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден преди ядене. При запек се взема 3 пъти на ден по 1 или 2 чаени лъжички счукано ленено семе с хладка вода, мляко или компот. За външно приложение брашно от ленено семе се сипва в платнена торбичка, която се потапя в гореща вода и след това се поставя върху болното място. При изгаряния брашно от ленено семе се смесва с яйчен белтък или се прави каша от брашно с гореща вода. Лапата се поставя върху болното място и се покрива с марля.

Лепка ( Galium aparine L. )

Синоними. Гергевка, обикновено еньовче, свитак, торица.Разпространение. Из цялата страна. Расте из храсталаците, покрай пътищата и оградите, в градините и нивите.Използваема част. Надземната част, която се бере по време на цъфтежа - май-юни. Суши се на сянка или в сушилня.Химичен състав. Стъблото съдържа гликозиди, органични киселини, сапонини, танини, багрило и др.Действие. Противовъзпалително и обезболяващо. Освен това билката притежава пикочогонно и

дезинфекционно действие. Спомага за разрушаването и изхвърлянето на камъни от бъбреците. Показва потискащо действие при кожен рак.Приложение. При пиелонефрит със или без пясък в бъбреците, възпаление на пикочния мехур, болки в черния дроб, стомашно-чревни колики, епилепсия, запек, кожен рак, при упорити циреи и др.Начин на употреба. Около 2 супени лъжици от билката се запарват с 400 мл вряща вода. Престоява 1 час. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден преди ядене.

Леска ( Coiylus avellana L. )

Синоними. Лещак, обикновена леска.Разпространение. Расте из храсталаците и широколистните гори в планинските райони до 1500 м надморска височина.Използваема част. Листата, корите и плодовете на растението. Корите се белят през пролетта по време на сокоотделянето. Събраните и почистени кори се сушат на открито или в сушилня до 50 °С. Листата се берат по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня до 35 °С. Плодовете се берат след като узреят напълно.Химичен състав. Кората съдържа танини, етерични масла, дъбилни вещества, багрила, смолисти киселини и др. Листата съдържат витамин С, гликозиди, етерично масло, органични киселини, дъбилни вещества и др. Плодовете съдържат белтъчини, минерални вещества, мазнини, въглехидрати, витамин В1, В2, С, Е, D.Действие. Капиляротонично, противовъзпалително и

пикочогонно. Облекчава уринирането при възпаление на простатата и пикочния мехур. Понижава кръвното налягане, понижава холестерола в кръвта, подобрява кръвооросяването на сърцето. Влияе благоприятно при заболявания на черния дроб и вените.Приложение. При бъбречнокаменна болест, хипертрофия на простатата, високо кръвно налягане, атеросклероза, чернодробни заболявания, разширени вени, при затруднено оросяване на сърдечния мускул (исхемия) и др.Начин на употреба. Около 2 супени лъжици от кората се заливат с 500 мл вряща вода. Ври 5 минути. Отварата се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден след ядене. Листата се използват като запарка: 1 чаена лъжичка листа се заливат с 1 чаша гореща вода. Кисне 15 минути. Дозата е за 1 ден, като се изпива на 3 пъти. Плодовете се консумират като храна.

Летен дъб ( Quercus robur L. )

Синоними. Белика, бяла граница, лютак, лъжник.Разпространение. Дървесен вид, който расте предимно в подножието на планините на групи или поединично до 1500 м надморска височина.Използваема част. Кората на млади клонки, набрани рано през пролетта - април-май. Сушат се на открито или в сушилня до 50 °С.Химичен състав. Кората съдържа дъбилни вещества, органични киселини, катехини, въглехидрати, смоли, флавоноиди, пектин,

горчиви вещества и др.Действие. Адстрингентно, противовъзпалително и кръвоспиращо. Благодарение на голямото количество дъбилни вещества действа запичащо. Повлиява благоприятно възпалението на пикочния мехур, възпалението на венците, намалява киселините и болките в стомаха. Използва се под форма на настойка за промивки при кървящи венци, афти в устата, бяло течение. Външно се прилага за бани при потене на краката, при отоци, при изгаряния и измръзвания.Приложение. Възпаление на пикочния мехур, кървящи венци, пародонтоза, гастрит с киселини, афти в устата, бяло течение, хемороиди, изгаряния и измръзвания, потене на краката.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка счукани кори се вари в 500 мл вода около 5 минути. Пие се по 1 кафена чашака 3 пъти на ден преди ядене. Външно се използва за бани на краката.

Лечебен росопас ( Fumaria officinalis L. )

Синоними. Димянка, горчива трева.Разпространение. Расте по тревисти места, плевел из посевите, по пустеещи и изоставени ниви и ливади до 1000 м надморска височина.Използваема част. Надземната част на растението, която се събира по време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня до 45 °С.Химичен състав. Съдържа алкалоиди, фумарова киселина, слузни, смолисти и горчиви вещества и др.Действие. Жлъчегонно, спазмолитично и

обезболяващо. Билката подпомага изпразването на жлъчния мехур, като разхлабва гладката мускулатура на жлъчните пътища. Подобно действие оказва и по отношение на пикочните пътища. Отстранява лошия дъх от устатаа, повишава в умерена степен пониженото кръвно налягане, увеличава количеството на отделената урина за едно денонощие, усилва потоотделянето. Повишава тонуса на маточната мускулатура, намалява теглото.Приложение. При жлъчни колики, язва на стомаха, мигрена, хроничен запек, хемороиди, газове, затруднение в уринирането, лош дъх в устата, ниско кръвно налягане, затлъстяване.Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка от билката се запарва с 400 мл вряща вода. Престоява 1 час. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.

Липа ( Tilia cordata Mill. )

Синоними. Няма.Разпространение. Из цялата страна. Расте по долини и предпланински места до 1500 м надморска височина.Използваема част. Цветът, без или с трицветника, който се бере по време на цъфтежа. Суши се на сянка и на открито или в сушилня до 45 °С.Химичен състав. Цветът съдържа етерично масло, флавоноиди, дъбилни вещеста, токоферол, аскорбинова киселина, провитамин А и др.Действие. Потогонно, температуропонижаващо и

пикочогонно. По-слабо е изразено противовъзпалителното и спазмолитичното действие на билката. Оказва отхрачващ ефект и успокоява лигавицата на дихателните пътища. Облекчава общото състояние при трескави състояния, тъй като улеснява отделянето на повече течности от

организма, като по такъв начин по-бързо се изхвърлят токсичните вещества. Действа също благоприятно при ревматични заболявания и при възпаления на пикочния мехур.Приложение. При простудни заболявания, грип, бронхит, бронхопневмония, плеврити, ангина, трахеобронхит, възпаление на пикочния мехур и бъбреците, гастрит, ревматизъм, хемороиди, неврастения, зъбобол и др.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от цветовете се вари в 400 мл вода 5 минути. Пие се под формата на чай с мед.

Лопен ( Verbascum phlomoides L. s. thapsiforme Schrad. )

Синоними. Овча опашка.Разпространение. Расте из храсталаци, горски поляни, сечища и каменисти склонове. Представлява тревисто едролистно растение на височина до метър и половина, с прости или в горната си част разклонени стъбла.Използваема част. Венечните листа, без чашката, набрани по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня до 50 °С.Химичен състав. Билката съдържа етерично масло, сапонини, алкалоиди, сапогенини, горчиви вещества, мастни киселини, каротин, кумарини, флавоноиди и др.Действие. Отхрачващо и болкоуспокояващо. Втечнява секретите в дихателните пътища и

спомага за по-лесното им изхвърляне. Билката понижава кръвното налягане, спомага за по-бързо заздравяване при язва на стомаха, действа обезболяващо при спазми на стомашно-чревния тракт, жлъчните и пикочните пътища.Приложение. При остри и хронични катари на горните дихателни пътища, при язвена болест на стомаха, високо кръвно налягане, бавно заздравяващи рани, хемороиди, чернодробни заболявания, отоци и др.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от цветовете се запарва с 400 мл вряща вода. Престоява 1 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене, подсладена с мед. Външно се прилагат компреси от запарка.

Луда краставица ( Ecbalium elaterium (L.) A. Rich. )

Синоними. Дива краставица, църкало.Разпространение. Предимно по Черноморието. Расте по песъчливите места и покрай пътищата.Използваема част. Плодовете, които се берат по време на узряването им през есента. Сушат се на сянка, като се нанизват на конец.Химичен състав. Плодовете съдържат смолисти вещества, алкалоиди, витамини и др.Действие. Очистително и обезболяващо. Очистителният ефект е много силен и предизвиква кървава диария. Билката е силен кожен дразнител.

Приложение. Външно се използва под лекарски контрол като ревулсивно средство при ишиас, ревматизъм, невралгия, синуит.Начин на употреба. Внимание! Поради високата си токсичност билката не се използва за вътрешна консумация. Пресен сок от билката може да причини смъртоносно отравяне!

Лудо биле ( Atropa belladonna L. )

Синоними. Беладона, бимбилик, старо биле, отровно биле.Разпространение. Из цялата страна. Расте из гористите места сред букови дървета и храсталаци, повече по северните склонове на планините.Използваема част. Листата и корените на 2-4 годишно растение по време на цъфтежа. Сушенето на листата става на хладно и проветриво място. Корените се вадят през есента, след узряването на семената. Сушат се в сушилня до 50 °С.Химичен състав. Листата и корените съдържат

алкалоидите атропин, хиосциамин, скополамин, атропин, беладонин и др.Действие. Спазмолитично, обезболяващо и срещу паркинсонова болест. Алкалоидите на лудото биле действат болкоуспокояващо при спазми на гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт (остър гастрит, язва на стомаха), при спазми на жлъчните и пикочните пътища, както и при спазми на матката. Билката потиска слюнчената и стомашната секреция, предизвиква разширение на зениците, отпуска бронхиалната мускулатура, ускорява сърдечната дейност, умерено понижава кръвното налягане, в умерени дози възбужда централната нервна система, като при предозиране предизвиква халюцинации.Приложение. При язвена болест, жлъчнокаменна и бъб-речнокаменна болест, бронхиална астма, при силно потоотделяне, паркинсонизъм, нощно напикаване, морска и планинска болест, хемороиди, задух и др. Наличието на скополамин в лудото биле дава основание на народния лечител Иван Раев да я използва за лечение на паркинсоновата болест. Създаденият от И. Раев метод на лечение е известен под названието "българско лечение". Антипаркинсоновият ефект на беладоната се постига много по-добре с екстракт от билката, отколкото с чист атропин. Атропинът се използва като антагонист при отравяне със сърдечни гликозиди.Начин на употреба. Внимание! Билката е силно отровна! Не се препоръчва приготвянето на

никакви извлеци при домашна обстановка. В аптечната мрежа се намира тинктура от беладона, както и препарати, в които има екстракти от билката или чистия алкалоид атропин. Препаратите се назначават само от лекар и лечението се провежда под постоянен лекарски контрол!

Лук - кромид ( Allium сера L. )

Синоними. Няма.Разпространение. Из цялата страна. Отглежда се като зеленчуково културно растение в градини и ниви.Използваема част. Луковиците, които се вадят след като узреят.Химичен състав. Етерично масло, кверцетинови производни, пепти-ди, флороглуцинови производни, органични киселини, аминокиселини, пектин, фитохормони, витамин B1 и С.Действие. Антисклеротично. Като хранително растение се използва предимно в кулинарията, за подобряване на храносмилането, усилва

секрецията на храносмилателните сокове и по този начин спомага за по-доброто усвояване на хранителните вещества. Има пикочогонен ефект, понижава нивото на серумния холестерол и фибриногена, по-слабо понижава нивото на кръвната захар, оказва обезболяващ и противооточен ефект при натъртвания. Лукът премахва луничките по лицето, спира окапването на косата и секрецията при хрема. Дразнещото му действие го прави неподходящ при чернодробни заболявания и заболявания на пикочополовата система. Използва се от възрастни хора при хипертрофия на простатата.Приложение. При лошо храносмилане с недостиг на стомашен сок, безапетитие, захарна болест, атеросклероза, повишена съсирваемост на кръвта (тромбози), чревна атония, колити със склонност към запек, трихомонадни колпити и др.Начин на употреба. За профилактика на атеросклерозата се използва смес от равни части пресен сок от кромид лук и мед (или захар). Взима се по 1 чаена лъжичка 3-4 пъти на ден преди ядене. Може да се приема и като спиртен извлек - обелен лук се накисва в спирт в съотношение 1:10. Кисне 5 дни. Пие се по 1 чаена лъжичка, смесена в мляко в 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене. Една малка глава лук изядена вечерно време е полезна при хепертрофия на простатата. При натъртване - 1 глава лук се размачква с малко сол и се налага върху болното

място. При хрема се напояват памучни тампони с пресен сок от лук и се поставят в ноздрите, като се смърка леко.

Луличка ( Linaria vulgaris Mill. )

Синоними. Залистниче, коминче, рибена уста, диви зайченца.Разпространение. Из цялата страна. Расте покрай пътищата, нивите и тревистите места по равнините и предпланинските

места.Използваема част. Надземната част на билката по време на

цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при 40 °С.Химичен състав. Съдържа алкалоиди, флавонови гликозиди,

минерални вещества, фитостерин, витамин С, органични киселини, пектин, танини и др.

Действие. Обезболяващо и пикочогонно. Билката облекчава затрудненото уриниране при възпаление на пикочните пътища и

простатата. При възпалени хемороиди действа отбъбващо и обезболяващо, като спира кръвотечението. Увеличава жлъчната

секреция, понижава кръвното налягане, засилва сърдечните съкращения и забавя ритъма. Засилва чревната перисталтика,

изгонва газовете от червата и регулира дефекацията.Приложение. При паралитична чревна непроходимост след операции, при прогресивна

мускулна дистрофия, възпаления на мускулите, хроничен запек, затруднено уриниране, нощно напикаване, хипертрофия на простатата, хемороидални възли, циреи.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка от билката се запарва с 400 мл вряща вода. Престоява 1 час. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене. Външно се прилага като

отвара - 20 г от билката ври 10 минути в 500 мл вода или мляко за компреси.Внимание! Дрогата е отровна. Затова трябва да се прилага само по предписание на

фитотерапевт!

Люляк ( Syringa vulgaris L. )

Синоними. Няма.Разпространение. Расте по каменливи, влажни и предимно варовити места в предпланинските части на страната.Използваема част. Листата, брани по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня до 50 °С.Химичен състав. Листата съдържат горчиви вещества, витамин С и други още неизучени вещества.Действие. Температуропонижаващо и апетитовъзбуждащо. Листата се използват при трескави състояния, понеже понижават високата температура и предизвикват обилно изпотяване.

Стимулират стомашната секреция и увеличава апетита. Цветовете притежават свойството да регулират нередовната менструация.Приложение. При простуда с много висока температура, малария, безапетитие, нередовна менструация.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица ситно нарязани листа се запарва с 500 мл вряща вода. Кисне 1 час. Запарката се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.Внимание! Дрогата е токсична. Прилага се само по предписание на лекар! Забранена е за деца!

Лютива тлъстига ( Sedum acre L. )

Синоними. Див пипер, парлива тлъстига, горчив дебелец, жълт дебелец, жълто прозорче.Разпространение. Расте по каменисти планински места до 2000 м надморска височина.Използваема част. Надземната част, която се бере по време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня до 45 °С.Химичен състав. Билката съдържа алкалоиди, руган, дъбилни вещества, органични киселини, слузни вещества и др.Действие. Общоукрепващо, понижаващо кръвното налягане, болкоуспокояващо. Билката стимулира жизненоважни функции на организма. Спомага за увеличаване на серумните протеини, фибриногена и други клетъчни елементи. Успокоява болките при спазми на дебелото черво.

Подпомага зарастването на рани чрез стимулиране на епителизацията. Прилага се при хемороиди, фисури на ануса и др.Приложение. При преболедували от тежки инфекциозни заболявания, при тежки изгаряния,

след кръвозагуба, при хронично възпаление на черния дроб, хемороиди с кървене, фисури на ануса, епилепсия, катари на горните дихателни пътища, кожен рак, рани, пролапс на ректума и др.Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка ситно нарязана билка се залива с 1 чаша вряла вода. Престоява 1 час. Прецежда се и се изпива на 2 пъти през деня. За външно приложение се прави лапа от билката.Внимание! Дрогата се отпуска само по лекарска рецепта

Целебни растения "М"

Магарешки трън ( Onopordum acanthium L. )

Синоними. Магарешки бодил, гингер, камилски бодил, раков бодил. Разпространение. Из цялата срана. Расте по сухите и каменисти места, покрай пътищата, оградите и пустеещите земи.Използваема част. Надземната част с кошничките и листата, без долната стеблена част. Бере се непосредствено след цъфтежа и се суши на сянка или в сушилня.Химичен състав. Билката съдържа сапонини,

сесквитерпени, алкалоиди, тлъсти масла, инулин, витамин С и др.Действие. Пикочогонно и укрепващо сърцето. Билката засилва секрецията на жлезите в храносмилателния тракт, благодарение на което подобрява храносмилателните процеси. Увеличава съкращенията на сърцето и понижава кръвното налягане. Понижава нивото на кръвната захар. Действа общоукрепващо и ободряващо, има бактерицидно действие при възпалителни процеси в пикочните пътища.Приложение. При смущения в уринирането, предизвикано от хипертрофия на простатата, при инфекции на пикочните пътища, при хронична сърдечна недостатъчност, захарен диабет, полова слабост, хемороиди, аритмии и др.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от цветните кошнички се варят в 600 мл вода 5 минути. След като изстине, отварата се прецежда и се пие по 150 мл половин час преди ядене 3 пъти на ден.

Магданоз ( Petroselimim crispum Mill. )

Синоними. Мерудия.Разпространение. Отглежда се като кулинарна подправка и зеленчук.Използваема част. За медицински цели се използват плодовете, корените и пресните листа с дръжките.Химичен състав. В плодовете се съдържа етерично масло, тлъсто масло и др. В корените се намират флавоноиди и фурокумарини. В листата има каротин, витамин С и др.Действие. Пикочогонно и апетитовъзбуждаащо. Магданозът облекчава уринирането, особено при възрастни хора с хипертрофия на простатата. Засилва стомашната секреция и чревната перисталтика, изгонва газовете от червата. Регулира нередовната менструация, засилва маточните контракции.Приложение. При пясък в бъбреците, възпаление на

простатата със или без хипертрофия, възпаление на бъбречното легенче, лениви черва, безапетитие, смущения в менструацията, слабост на маточната мускулатура, газове в червата. Външно се използва при петна и обриви по кожата.Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка счукани плодове се заливат с 1 чаена чаша вода. Киснат 8 часа. Изпива се за 1 ден. Също може да се вземат 2 чаени лъжички ситно нарязани корени, които се заливат с 400 мл вряща вода. Запарката се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Използва се и пресен сок от растението (листата и дръжките), като се пие по 2-3 чаени лъжички на ден.Забележка: Дрогата да не се прилага при бременни, тъй като може да предизвика контракция на матката и асфиксия на плода.

Майчин лист ( Cassia acutifolia Del. )

Синоними. Сена, касия, сенемикия.Разпространение. Расте в пустинните места на Източна Африка. Като културно растение вирее в много страни на Азия и Африка.Използваема част. Плодовете, които представляват шушулки. Берат се като узреят и се сушат на сянка или в сушилня, както и листата.Химичен състав. Антрахиноно-ви гликозиди, флавоноиди, слузни вещества, киселини, горчиви вещества и др.Действие. Очистително. Билката усилва перисталтиката на червата и улеснява

придвижването на чревното съдържимо. Очистителният ефект настъпва около 4-6 часа след поемането й. Действа също и диуретично.Приложение. При хроничен запек, лениви черва, еластичен колит, хемороиди, чернодробни заболявания.Начин на употреба. Използва се студен извлек, който се приготвя по следния начин: 1 супена лъжица ситно нарязани плодове се накисват вечер в 300 мл студена вода. Престоява през нощта. Сутринта се прецежда и се изпива на гладно половината от извлека (евентуално другата половина се изпива вечерта). Ако студеният извлек се окаже неефикасен, прави се запарка, която представлява по-концентриран извлек.Внимание! Билката не трябва да се употребява продължително време, тъй като причинява увреждания на дебелото черво. Непоходяща е също при бременни жени, тъй като може да предизвика аборт.

Малина ( Rubus idaeus L. )

Синоними. Няма.Разпространение. Из цялата страна. Расте из каменисти склонове, горски сечища и предпланински места. Отглежда се като културно растение в градини.Използваема част. Листата и плодовете, които се берат, когато напълно узреят.Химичен състав. Листата съдържат флавоноиди, танини, витамини С, провитамин А, органични киселини, слузни вещества. Плодовете съдържат етерично масло, захари, органични киселини, пектин, микроелементи, витамините С и Р, пуринови вещества и др.

Действие. Общоукрепващо и тонизиращо действие, дължащо се на богатото витаминозно съдържание и на другите биологично активни съставки. Притежава също потогонно, противовъзпалително, адстрингентно и кръвоспиращо действие. Регулира храносмилането.Приложение. При преболедували от тежки инфекциозни заболявания, при киселини в стомаха,

диария, кръвохрачене.За плакнене на устната кухина при възпаление на венците (пародонтоза), фарингит, ангина и др. Особено подходяща е малината за възстановяване здравето у малки деца, преболедували от хронични страдания.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица стрити листа от билката се заливат с 250 мл вряща вода. Листата киснат половин час, след което запарката се прецежда. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.

Маслина ( Olea europaea L. )

Синоними. Няма.Разпространение. Расте по Средиземноморието и в Югозападна Азия. У нас се култивира в Кърджалийско.Използваема част. Плодовете, от които се получава маслинено масло и листата, които се берат по време на цъфтеж. Суши се на сянка или в сушилня при 40 °С.Химичен състав. Плодовете съдържат тлъсто масло, ензими, багрила, горчиви вещества и др. Тлъстото масло е жълтеникава течност с приятен вкус и характерна миризма. Състои се от глицериди на олеиновата, линоловата, палмити-новата и стеариновата киселина. При 0 °С се втвърдява в маса, подобна на краве масло. Листата съдържат гликозиди, органични киселини, горчиви

вещества, флавоноиди, танини, иридоиди и др.Действие. Плодовете имат жлъчегонно действие, а листата понижават кръвното налягане и разширяват съдовете на сърцето. Маслиненото масло притежава и очистително действие. То оказва благоприятно действие при възпалителни заболявания на стомаха и червата, а също и при отравяния с течности, които причиняват изгаряния на чревната лигавица. Маслиненото масло е подходящо средство за ускоряване зарастването на рани и против образуването на плътни кори върху раните. Действа обезболяващо при ухапвания от пчели и оси, намалява холестерола.Приложение. При жлъчнокаменна болест, гастрит, язвена болест, високо кръвно налягане,

сърдечна невроза, спазъм на сърдечните съдове, нарушен сърдечен ритъм, бавно заздравяващи рани, хроничен запек, атеросклероза, диабет и др.Начин на употреба. При жлъчнокаменна болест се препоръчва употребата на смес от 1 супена лъжица маслинено масло и 1 супена лъжица сок от лимон. Пие се сутрин на гладно, като след употребата се лежи около 15 минути на дясната страна. Курсът на лечение продължава 21 дни. Маслиненото масло се използва за приготовляването на различни мехлеми и козметични средства. От листата се приготовлява запарка.

Маточина ( Melissa officinalis L. )

Синоними. Маторка, пчелно биле, лимонче.Разпространение. Расте из храсталаци, гори и градини, вирее по-добре по влажните места. Представлява многогодишно растение с аромат на лимон.Използваема част. Листата, които се събират преди цъфтежа, тъй като след това губят лечебните си свойства. Сушат се на сенчесто и проветриво място или в сушилня до 40 °С.Химичен състав. В листата се съдържат етерично масло, алдехиди, дъбилни вещества, горчиви вещества, тритерпенови киселини, ензими и др.

Действие. Успокояващо, антиспастично. Билката подобрява съня, отстранява чувството на възбуда и напрежение, премахва раздразнителността, безпокойството, тревогата, страха. Забавя сърдечната честота, понижава кръвното налягане, отстранява спазмите в стомаха и червата. Потиска половата възбуда. Подобрява зрението.Приложение. При неврастения, невроза, мигрена, хипохондрия, депресия, безсъние, епилепсия, критическа възраст, смущения в менструацията, полова възбуда, сърцебиене, сърдечна невроза, гръдна жаба, язва на стомаха и дванадесетопръстника, гастрити, ентерити със спазми, колики, повръщане у кърмачета, високо кръвно налягане, отслабено зрение, възпаление на венците и циреи.Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички от билката се запарват с 400 мл вряща вода. Престоява 30 минути. Прецедената запарка се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене. На кърмачетата се дава по 1 чаена лъжичка. За жабурене на устата и за външно приложение запарката се приготовлява с двойна доза от билката.

Мащерка ( Thymus sp. Diversa (serpyllum )

Синоними. Бабина душица, овчарски босилек, овчарска мерудия.Разпространение. Расте по ливадите, край пътищата, горите и каменистите места с южно изложение. Представлява полухраст с пълзящо стъбло. Цъфти през май-юни.Използваема част. Надземната част, която се бере по време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня до 35 °С.Химичен състав. Съдържа етерично масло,

дъбилни вещества, флавонови гликозиди, минерални соли, смоли и др.Действие. Отхрачващо, спазмолитично и противовъзпалително. Билката спомага за изчистване на дихателните пътища от храчки, слузни материи и чужди тела, действа омекчаващо върху лигавиците и потиска развитието на болестотворните микроорганизми. Това действие се дължи главно на етеричното масло. Мащерката успокоява нервната система, облекчава болките.и спазмите при колики, язва на стомаха и дванадесетопръстника, успокоява контракциите на матката. Подобрява съня, повлиява някои кожни заболявания. Действа благоприятно при възпаление на устната кухина и гърлото.Приложение. При бронхити, бронхопневмонии, бронхи-ектазии, фарингити, магарешка кашлица, ангина, неврастения, невроза, безсъние, стомашно-чревни заболявания (хроничен гастрит, язвена болест, еластичен колит), болезнена менструация. Външно се използва за гаргара при фарингити, зъбобол, възпаление на венците. Може да се приложи и за бани във вана при ревматизъм, нервни заболявания и др.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от билката се залива с 300 мл вряща вода. Престоява 30 минути. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене. Външно за вани се приготовлява запарка от 100 г билка с 2 л кипяща вода. Оставя се да кисне 30 минути и след прецеждане се прибавя към водата във ваната.

Медуница ( Pulmonaria officinalis L. )

Синоними. Меча пита, червена игличка, маремче.Разпространение. Расте из храсталаците и широколистните гори в предпланинските райони на страната.Използваема част. Надземната част, която се бере по време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня до 40 °С.Химичен състав. Билката съдържа минерални вещества, витамин С, провитамин А, рутин, смоли, дъбилни вещества и др.Действие. Омекчаващо, противовъзпалително и

пикочогонно. Благодарение на разнообразието от минерални вещества билката активира образуването на витамин В12 и регулира функцията на някои жлези с вътрешна секреция. Улеснява отделянето на храчки при бронхити, действа запичащо и кръвоспиращо.

Приложение. При бронхити, катари на горните дихателни Пътища, диария, нощно напикаване, хемороиди, анемия, кръвотечение и кръв в урината.Начин на употреба. Около 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряща водаа. Престоява .30 минути. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.

Мента ( Mentha piperita L. )

Синоними. Джоджен, гюзум, лютива мента. Разпространение. Из цялата страна. Култивирана хибридна билка.Използваема част. Листата, набрани по време на цъфтежа, които се сушат на сянка или в сушилня до 35 °С.Химичен състав. Листата съдържат етерично масло, терпени и терпе-нови деривати, танини, горчиви вещества, никотинова киселица, изовалерианова киселина и др.Действие. Ментолът от етеричното масло възбужда съдовия и дихателния център. Водни и

алкохолни извлеци от ментата оказват успокояващо, обезболяващо, противовъзпалително действие, спират развитието на повечето бактерии. Облекчават дишането при възпаление на дихателните пътища, изгонват газовете от червата, действат дезинфекционно и дезодориращо при лош дъх в устата. Увеличават отделянето на жлъчен сок. Успокояват сърбежа по кожата при алергични състояния и действат охлаждащо. Разширяват коронарните съдове.Приложение. При бронхити, алергични реаакции, сърдечна невроза, жлъчночернодробни заболявания, спазми в стомаха и червата, газове, гастрити, ентерити, при гадене и повръщане, безсъние, главоболие, критическа възраст, възпаление на венците, хемороиди, алергии и др.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от листата се залива с 400 мл вряща вода. Престоява 1 час. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Ментовото масло се дава при болки в областта на корема по 2-4 капки върху бучка захар. Спиртна настойка от маслото (2:100) се прилага външно за разтриване при главоболие, мигрена, възпаление на кожата, за инхалация при възпаление на горните дихателнипътища, при простуда. Отвара от листата се използва за бани във вана - 3 супени лъжици листа от мента се заливат с 1 л вряща вода. Ври 5 минути, прецежда се и се прибавя към водата във ваната.

Метличина - синя ( Centaurea cyanus L. )

Синоними. Синчец, горка.Разпространение. Из цялата страна. Расте като плевел из житните посеви, по буренясали ниви и пустеещи места, покрай пътищата.Използваема част. Цветните кошнички, които се събират по време на цъфтежа - май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня до 35 °С.Химичен състав. Гликозиди, багрило, минерални соли, флавоноиди, танини и др.Действие. Тонизиращо, апетитовъзбуждащо, пикочогонно и омекчаващо. Билката влияе благоприятно при възпалителни заболявания на

горните дихателни пътища (фарингити, ларингити, трахеити, бронхити), при смущения в храносмилането, при жълтеница, увеличава отделянето на урина.Приложение. При нарушения в храносмилането, бронхити, трахеобронхити, магарешка кашлица, възпаления на стомаха, жълтеница, цистит, перде на очите и др.Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички от билката се запарват с 500 мл вряща вода. Кисне 1 час. Прецежда се и се пие по 100 мл преди ядене 3 пъти на ден. Билката се прилага и външно за промивка при възпаление или перде на очите, както и при кожни заболявания.

Мехунка ( Physalis alkekengi L. )

Синоними. Червена мехунка, лазаркиня, добриче, пукалче.Разпространение. Расте в храсталаци, покрай огради и канавки, в лозя, предимно в по-топлите райони на страната.Използваема част. Плодовете, брани през есента, след като узреят и то без чашките, които са отровни. Сушат се в сушилня до 50 °С.Химичен състав. Плодовете съдържат червено багрило, алкалоиди, органични киселини, витамин С, провитамин А, мазнини, захари, органични киселини и др.Действие. Пикочогонно. Билката спомага за

изхвърлянето на уратни камъни от бъбреците, повлияваа благоприятно функцията на черния дроб при жлъчнокаменна болест и жълтеница, действа обезболяващо при ставен ревматизъм и зъбобол.Приложение. При пиелонефрити (възпаление на бъбречното легенче), при пясък в бъбреците, жълтеница, хронично възпаление на черния дроб, ревматизъм, зъбобол и др.Начин на употреба. Вземат се около 10 зрели плода, които се заливат с 400 мл вряща вода. Варят се около 5 минути. Отварата се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Плодовете могат да се консумират и пресни - по 10-15 на ден без чашките (или пресен сок от

тях - по 20 мл на ден).Внимание! Билката е отровна! Назначава се само от лекар!

Мечо грозде ( Arctostaphylos uva-Ursi (L.) Spreng. )

Синоними. Меча стъпка. Разпространение. Билката расте по сухи, каменисти места, във високопланински поляни, сред иглолистни гори. Представлява вечнозелен храст, висок до 30-50 см.Използваема част. Листата, набрани по време на цъфтежа - май-юни, като се режат с нож връхните клонки. Листата се изсушават заедно с клонките и впоследствие се откъсват и доизсушават в сушилня при 40 °С.Химичен състав. Листата съдържат фенолни

гликозиди, дъбилни вещества, флавонолови гликозиди, етерично масло и др.Действие. Пикочогонно и дезинфекционно на пикочните пътища. Мечото грозде е силен диуретик и спомага за изхвърляне на пясък от бъбреците и дребни камъни от жлъчния мехур. Дезинфекционното действие на билката е налице само ако към чая се прибави сода бикарбонат. Действа кръвоспиращо при наличие на кръв в урината.Приложение. При хронично възпаление на бъбречните легенчета и пътища, пясък в бъбреците и жлъчката, за дезинфекция на пикочнополовата система, при диария, кръв в урината, захарна болест, бяло течение, бъбречна туберкулоза.Внимание! Мечото грозде е противопоказано при увредени бъбреци и остър възпалителен процес в бъбреците.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица ситно натрошени сухи листа се заливат с 500 мл студена вода. Престояват 1 нощ. Сутринта се кипват за 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 3-4 пъти дневно. Отварата не се препоръчва, защото се извличат повече танини, които дразнят чревната лигавица и жлъчните пътища.Не се препоръчва да се приема продължително време!

Миши уши ( Hieracium pilosella L. )

Синоними. Рунянка.Разпространение. Из цялата страна. Расте в храсталаците, по планинските поляни и посевите.Използваема част. Надземната част на растението, която се бере след прецъфтяването на билката. Суши се на сянка или в сушилня.Химичен състав. Билката съдържа кумарин, минерални соли, органични киселини, танини и други непроучени още вещества.Действие. Пикочогонно и противовъзпалително. Билката понижава кръвното налягане, увеличава отделянето на урина, премахва отоците от сърдечно и бъбречно естество, понижава нивото на уреята в кръвта и спира маточните и хе-мородиалните кръвотечения. Влияе благоприятно при някои видове упорити екземи. Има данни, че

притежава противотуморно действие.Приложение. При бъбречни заболявания, хипертонична болест, уремия, маточни кръвотечения, полипи на червата и на ректума, хемороиди, катаракта и др.Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички от билката се заливат с 400 мл вряща вода. киснат 1 час. Запарката се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.Внимание! Билката е отровна и се приема само под контрол на лекар!

Мокреш ( Nasturtium officinale R. Br. )

Синоними. Друмче, кресон, пореч, поточарка, изтравниче.Разпространение. Из цялата страна. Расте покрай извори, потоци, реки, езера и по Черноморското крайбрежие.Използваема част. Надземната част, която се бере по време на цъфтежа. Свежите листа се употребяват за салата.Химичен състав. Билката съдържа етерично масло, провитамин А, витамин С, В1; В2, Е, танини, горчиви вещества, минерални соли, гликозиди и др.Действие. Противовъзпалително, пикочогонно и отхрачващо. Билката оказва противовъзпалително действие върху жлъчните и бъбречните пътища. Облекчава възпалението на дихателните пътищща, подобрява функцията на черния дроб и функцията на щитовидната жлеза.

Приложение. При възпаления на бъбречните легенчета, пикочния мехур и жлъчните пътища, възпаления на венците, на бронхите, при ревматични заболявания, гуша, хроничен хепатит, анемия, екзема и др.Начин на употреба. Около 2 супени лъжици от билката се запарват с 400 мл вряща вода. Запарката престоява 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. За салата листата се използват само пресни (след изсушаване губят лечебните си свойства) - по 1 шепа листа преди ядене със сол и малко оцет.

Момина сълза ( Convallaria majalis L.)

Синоними. Гергьовденче, майче, бисерче. Разпространение. Расте из храсталаци, поляни, в сенчести гори до 1500 м надморска височина. Култивира се в градини.Използваема част. За медицински цели се използват цветовете и по-малко листата. Цветовете и листата се берат по време на цъфтежа - май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при 40 °С.Химичен състав. Цветовете и листата съдържат сърдечни гликозиди, сапонини, етерично масло, органични киселини и др.Действие. Билката укрепва сърдечната дейност. Засилва сърдечните съкращения, увеличава обема на протичащата кръв през сърцето, повишава умерено кръвното налягане, нормализира нарушения сърдечен ритъм, намалява налягането във вените и особено в белодробното кръвообращение, като по такъв начин намалява задуха.

Подобрява съня. Общото състояние на болните, лекувани с момина сълза, се подобрява, особено ако се съчетае със съвременни сърдечни лекарства. Действа диуретично и лаксативно.Приложение. При хронична сърдечна слабост, сърдечна невроза, аритмия, безсъние, критическа възраст, сърдечен задух, тиреотоксикоза, подагра, водянка (асцит), епилепсия и др.

Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички изсушени цветове се запарват с 400 мл вряща вода. Киснат 20 минути. Прецежда се, запарката се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти на ден. Поради съдържащите се сапонини, билката не се препоръчва при възпаление на стомашно.чревния тракт, при остри заболявания на черния дроб и бъбреците.Внимание! Билката е отровна! Употребява се само под контрол на лекар!Забележка! В аптечната мрежа има алкохолен екстракт от билката (тинктура), от който може да се употребяват по 10-20 капки 3 пъти на ден (Tinct. Convall. majalis).

Момкова сълза ( Polygonatum officinale All. )

Синоними. Няма.Разпространение. Расте из храсталаци и широколистни гори в предпланинските райони до 1000 м надморска височина.Използваема част. Корените, които се берат и след почистване се сушат при обикновена температура.Химичен състав. Корените съдържат гликокинини, сапонини, слузни вещества, стероидни гликозиди и др.Действие. Кръвоспиращо, пикочогонно и противовъзпалително, но се предпочита

използването на билката за външно приложение при контузии, кървящи рани, кожни заболявания. Има данни, че билката притежава противодиабетично действие.Приложение. При кръвотечение, контузии, кървящи рани, екземи и др.Начин на употреба. Внимание! Само за външна употреба! Около 1 супена лъжица ситно нарязани корени се заливат с 400 мл вряща вода. Престояват 30 минути. Правят се компреси. Използва се и отвара - 40-50 г билка се вари 10 минути в 500 мл вода, след което се правят компреси.Внимание! Билката е отровна! Вътрешната й употреба е забранена!

Мораво рогче ( Claviceps purpurea Tul. )

Синоними: Главня, ръжено рогче.Разпространение. Расте като гъбичка по ръжените класове.Използваема част. Рогчетата, които се събират след узряването на ръжта. Сушат се на сянка или в сушилня при 35 °С.Химичен състав. Рогчетата съдържат алкалоиди и техни изомери, ергофлавини, мазнини, белтъчини, киселини, багрила и др.Действие. Контарахира маточната мускулатура, в резултат на което спира маточните кръвотечения (както след раждане, така и в критическата възраст). Екстрактите на моравото рогче оказват благоприятно действие върху периферните кръвоносни съдове (при мравучкане, изтръпване, затопляне и др.). Притежават и кръвоспиращо действие.Приложение. При маточни кръвотечения, след раждания, при критическа възраст, нарушено кръвообращение, мигрена.Начин на употреба. Около 1 кафена лъжичка счукани рогчета се заливат с 300 мл вряла вода. Престоява 20 минути. Запарката се прецежда и се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти на ден.Внимание! Билката е отровна и се приема само под лекарски котрол!В аптечната мрежа има препарати Ergotyl amp. и др.

Морков ( Daucus carota L. )

Синоними. Няма.Разпространение. Отглежда се като зеленчуково растение в цялата страна. Съществува и в диворастящо състояние.Използваема част. За медицински цели се използват пресните корени и семената.Химичен състав. Корените съдържат провитамин А, витамин В1, В2, С, пантотенова киселина, етерично масло, кумарини, захари и и др. Семената съдържат етерично масло, флавоноиди, тлъсто масло и др.Действие. Регенериращо и общоукрепващо. Сокът от сурови моркови оказва епителизиращо действие при бавно заздравяващи рани, действа противовъзпалително и омекчава лигавиците на дихателните пътища и на стомашночревния тракт. Притежава и противоглистно действие. Действа пикочогонно и карминативно.Приложение. При гастрити, язвена болест, трахеобронхити, глисти (особено острици), кокоша слепота, трудно заздравяващи рани,

слънчеви изгаряния, диарии у децата, при туморни процеси в белите дробове и стомаха и др.Начин на употреба. Сок от пресни моркови - 1 кафена чашка на гладно 2 пъти дневно. Настъргани моркови - 4-5 супени лъжици, размесени със захар. При изгаряния – външно се прилагат лапи от настъргани моркови.

Морски пелин ( Artemisia maritima L. )

Синоними. Глистна трева, сантонинов пелин, приморски пелин.Разпространение. Расте по каменисти и скалисти места, по крайбрежието и във вътрешността на страната.Използваема част. Цветните кошнички, набрани преди цъфтежа - юли-август. Сушат се на сянка или в сушилня при 80 °С.Химичен състав. Билката съдържа сапонини, етерично масло, сесквитерпени, сантонин, горчиви вещества, гуми, слузни вещества, смоли, мазнини и др.Действие. Противоглистно, дължащо се на сантонина. Парализира паразитите и улеснява изхвърлянето им от храносмилателния тракт. Външно билката се използва като противотуморно средство.Приложение. При глисти, брадавици, тумори и мазоли.Начин на употреба. Стритите на прах кошнички се смесват с мед в съотношение 1:10. От тази смес се взема по 1 чаена лъжичка през 2 часа, не повече от 4 пъти в денонощие. След последния прием се взема задължително английска сол.Внимание! Билката е отровна и се приема само под лекарски контрол!

Мъжка папрат ( Aspidium filix-mas S\v. )

Синоними. Противоглистна папрат, горска папрат.Разпространение. Вирее в сенчести и влажни места из горите, предимно по северните склонове на планините до 2000 м надморска височина.Използваема част. Коренищата, които се вадят през пролетта преди цъфтежа на растението. Изкопаните корени се почистват и без да се измиват се сушат в сушилня до 50 °С.Химичен състав. Коренищата са богати на флороглуцинови производни, етерично масло, мазнини, флавоноиди, танини, горчиви вещества, смоли и др.Действие. Противоглистно. Това действие е насочено главно спрямо плоските глисти (тениите), които се парализират, не могат повече да се задържат за лигавицата на червата и след употреба на очистително (английска сол, в никакъв случай рициново масло) се изхвърлят от организма.

Билката се употребява външно за бани при разширени вени на краката, при ставен ревматизъм и екземи.Приложение. При плоски глисти (тении), ревматични заболявания, подагра, разширени вени, екземи и др.Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички от билката се варят в 500 мл вода 5 минути. Прецедената отвара се пие по 1/2 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене. След последния прием се взема английска сол. Външно се използва за бани и лапи.Внимание! Билката е отровна! Приема се само под лекарски контрол!

Целебни растения "Н"

Нар ( Punica granatum L. )

Синоними. Няма.Разпространение. Култивира се като декоративно растение из градините в по-топлите части на страната.Използваема част. Кората на зрелите плодове, които се берат през септември-октомври. Кората се обелва и се суши на сянка или в сушилня при 45 °С.Химичен състав. Корите съдържат алкалоиди, дъбилни вещества, органични киселини, витамин С. танини и др.Действие. Противоглистно, адстрингентно и противовъзпалително. Нарът е специфично средство за борба с тениите. Повишава кръвното налягане, намалява количеството на отделената урина, възбужда нервната

система, като предизвиква гърчови състояния. Голямото количество дъбилни вещества и танини действат противодиарично.Приложение. При диарии, кръв в урината, стомашночревни разстройства, обилна менструация, тении, за жабурене на устата при възпаление на сливиците и при възпаление на венците, за влагалищни промивки при бяло течение.Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички от корите се варят 5 минути в 400 мл вода. Отварата се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. За жабурене и

промивки се приготвя отвара от 50 г кори с 500 мл вода.

Невен ( Calendula officinalis L. )

Синоними. Джунджулия, крокон, месече, ружица, календула.Разпространение. Отглежда се като декоративно растение в

градините из цялата страна. Представлява едногодишно тревисто растение с разклонено стъбло на височина до 50 см с жълтооранжеви цветни кошнички, разположени по единично по върховете на стъблото.Използваема част. Цветните кошнички, брани по време на цъфтежа - юли-август. Сушат се на сянка или в сушилня до 40 градуса С.Химичен състав. Цветните кошнични съдържат етерично масло, сапонини, каротиноиди, горчиви вещества, багрило, смоли, органични киселини, фитонциди и др.Действие. Регенеративно, противовъзпалително, противомикробно. Невенът повлиява благоприятно възпалителните процеси на лигавицата в устната кухина и стомашно-чревния тракт. Особено добре се повлиява регенерацията на язвените увреждания на стомаха, които заздравяват много по-бързо, отколкото с други лечебни средства. Има известен спиращ развитието на бактериите ефект. Невенът усилва сърдечната дейност, понижава кръвното налягане и нормализира сърдечния ритъм, понижава серумния холестерол, улеснява отделянето на жлъчен сок от жлъчния мехур. Върху нервната система невенът проявява успокояващо действие, което се изразява в намалявана на възбудимостта, понижение на мускулния тонус и двигателната активност.Приложение. При язвена болест, дискинезии на жлъчните пътища, хронично възпаление на черния дроб, болезнена менструация, бавно заздравяващи рани, възпаление на лимфните възли, кожен рак, при високо кръвно налягане, съчетано с аритмия.Начин на употреба. По 2 супени лъжици от цветовете се запарват с 500 мл вряща вода. Врят 5 минути. След като изстине, отварата се пие по 150 мл половин час преди ядене 3 пъти на ден.

Наваличе ( Polystichum lonchitis (L.) Roth )

Описание на билката: Многогодишно тревисто растение с късо дебело коренище, от което излиза снопче кожести презимуващи листа, дълги 10-60 см, просто перести, с дълга дръжка (6-7 см), покрита, както и долната част на листната ос, с ръждиви люспи. В общото си очертание листната петура е ланцетна, към двата си края стеснена. Листните дялове 15-50 на брой, долните късо триъгълни, останалите широко ланцетни, сърповидно извити напред, в основата си от горната страна с по-малко или по-голямо остро ушенце, шиловидно напилено, с по 2-3 вилужни жилки. Сорите разположени в два реда от двете страни на средната жилка, но само в горните листни дялове. Покривалото ципесто, назъбено, щитовидно.

Разпространение: По сенчести места и гори във всички наши планини между 900 и 2400 м н.в.

Използваема част: Листата.Приложение. Наваличето е широко известно в народната медицина като средство за лечение на гинекологични заболявания от възпалителен характер. Също така се употребява при безплодие (особено предизвикано от възпалителни процеси), маточни кръвотечения, нарушения на менструалния цикъл, токсикоза на бремеността и фибромиоми на матката. Освен това наваличето се изполва като уриноотделящо и антисептично средство при възпалителни процеси в бъбреците и пикочния мехур.

Целебни растения "O"

Овес ( Avena sativa L. )

Синоними. Посевен овес.Разпространение. Из цялата страна. Отглежда се като зърнено-фуражна култура.Използваема част. Овесени ядки, овесено брашно и овесена слама.Химичен състав. Съдържа нишесте, белтъчини, витамини от групата В, мазнини, захари, свободни аминокиселини, сапонини, флавоноиди, фитинови киселини, ферменти и др.Действие. Общоукрепващо. Овесените ядки са много подходящи за възстановяване жизнените сили на преболедували деца и стари хора, при изтощени хора вследствие непълноценно хранене или пречки в храносмилателния тракт и др. При възпаление на стомашно-чревната лигавица овесът се явява ценно лечебно следство, благодарение на богатия и разнообразен състав от биологично активни вещества. Предпазва от обезводняване при хронични

диарии и ентеро-колити. Овесът облекчава състоянието на болни от ревматизъм, подагра, лекува потенето на краката. Съществуват наблюдения, че овесът създава отвращение към никотина и е добра противоотрова при отравяне с алкохол. Продължителната употреба на отварата от овес повлиява благоприятно аденома на простатната жлеза.Приложение. За бързо възстановяване на болни след тежки заболявания, като храна при застрашени от ацидоза диабетици, при стомашно-чревни разстройства с повръщане и диарии, при авитаминози, ревматизъм, подагра, за отказване от тютюнопушене, при аденом на простатата. Външно се прилагат бани при ревматизъм, ишиас, измръзнали крайници, кожни заболявания.Начин на употреба. Около 1-2 супени лъжици овесени ядки се варят в 1 л прясно мляко. Това количество се консумира за 1 ден, разпределено на 5 порции. Курсът на лечение трае 12 дни.Запарка от овес се прави като се залеят 2 супени лъжици ситно нарязана билка (надземната част) с 400 мл вода. Запарката престоява 2 часа, прецежда се и се изпива на 3 равни части през деня.

Външно за бани се прави отвара от 1 кг билка (надземната част), която се вари 30 минути в 3-4 л вода. Прецежда се и се прибавя към водата във ваната.

Овчарска торбичка ( Caspella bursa-pastoris L. )

Синоними. Няма.Разпространение. Расте покрай пътищата, запустелите места, в предпланинските райони 2000 м надморска височина.Използваема част. Стръковете, които се берат по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня до 45 °С.Химичен състав. Стръковете съдържат дъбилни вещества, биогенни амини, флавоноиди, органични киселини, танини, витамин С и К.Действие. Кръвоспиращо. Предизвиква свиване на периферните кръвоносни съдове. Понижава кръвното налягане. Усилва маточните контракции.Приложение. При маточни, стомашни, белодробни и други кръвотечения, кръвохрачене, хемороиди, затруднено уриниране, кръв в урината, при високо кръвно налягане, атеросклероза, при запек. Външно се използва при рани и контузии.Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички от билката се

заливат с 300 мл вряща вода. Престоява 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене. Може да се приготви като студен извлек - 6 чаени лъжички от билката се заливат с 2 чаши хладка вода и след 8 часа се прецеждат. Извлекът се изпива за 24 часа. От този извлек се приготовляват и компреси или вода за разтриване.

Огнивче ( Anagallis arvensis L. )

Синоними. Наметка, овчи очиболец, овчи чревца, полско огнивче.Разпространение. Из цялата страна. Расте като плевел по културите, в пустеещите места и по стърнищата.Използваема част. Надземната част, която се бере по време на цъфтежа на растението. Суши се на сянка или в сушилня.Химичен състав. Билката съдържа сапонини, гликозиди, ензими, горчиви вещества и др.Действие. Пикочогонно, отхрачващо, дезинфекционно при рани.Локално влияе благоприятно при замърсени рани. Водни

извлеци от билката втечняват храчките и действат отхрачващо, увеличават отделянето на урина.Приложение. При бронхити, бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест, подагра, трудно заздравяващи рани, гнойни заболявания на очите и др.Начин на употреба. Приготвя се извлек (1:100) за бани и очни промивки.Внимание! Билката е отровна! Прилага се само под лекарски контрол!

Огниче ( Chenopodium botrys L. )

Синоними. Леплива куча лобода, гърличаво биле.Разпространение. Из цялата страна. Расте из каменисти, песъчливи и пустеещи места, покрай пътищата и нивите. Представлява едногодишно растение с жълтеникаво жлезис-то влакнесто стъбло. Цъфти през юли.Използваема част. Стръковете на билката, които се берат през късна есен. Сушенето им става на сянка или в сушилня при 45 °С.Химичен състав. Стръковете съдържат етерично масло, сапонини, феноли и др.

Действие. Противодиарично и противоглистно. Етеричното масло оказва глистогонно действие. Притежава противомикробно действие спрямо салмонели, стрептококи и стафилококи.Приложение. При тежки диарии, които не се повлияват от други средства, глисти, хемороиди, следоперативни профузни диарии. Във ветеринарната медицина се използва срещу пипката у кокошките.Начин на употреба. Вземат се 2-3 стръка и се варят в 500 мл вода в продължение на 5 минути. Отварата се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.Внимание! Билката е отровна! Назначава се само от лекар!

Орех ( Juglans regia L. )

Синоними. Няма.Разпространение. Културно растение. Самородно се среща по скалистите места на долния планински пояс, особено в по-топлите места на Югозападна България и Родопите.Използваема част. В медицината се използват листата и външната обвивка на зеления плод. Берат се само листчетата на сложния лист по време на цъфтежа.Химичен състав. Листата съдържат танини, флавоноиди, горчиви вещества, дъбилни вещества, провитамин А, витамин С, етерично масло, минерални соли и др.

Действие. Тонизиращо нервната и храносмилателната система. Подобрява апетита, засилва растежа на костната тъкан и кожните придатъци. Упражнява дезинфекционно действие. Листата и корите оказват благоприятен ефект при възпаление на лимфните възли, при кожни инфекции, възпалени венци, диарии, бяло течение, разстройства на менструацията и др.Приложение. При лимфаденит, остеопороза, гнойни инфекции на кожата, възпаление на очите, при възпалени венци, атеросклероза, гуша, нередовна менструация, ревматизъм, подагра, бяло течение у жените, хемороиди, кървене, екземи и др.Начин на употреба. Около 2 супени лъжици ситно нарязани изсушени листа се заливат с 500 мл вряща вода. Врят 5 минути. Запарката се прецежда и се пие по 100 мл преди ядене 3 пъти на ден. Външно се прилага за промивки и компреси, като се приготвя отвара от 5 супени лъжици сухи листа, които се варят 15 минути в 2 л вода.

Офика ( Sorbus aucuparia L. )

Синоними. Калина, самодивско дърво.Разпространение. Из цялата страна. Расте в гористи и планински местности и храсталаци.Използваема част. Плодовете, които се събират в пълна зрялост. Могат да се използват свежи и изсушени.Химичен състав. Плодовете съдържат пектини, флавоноиди, антоциани, танини, органични киселини, витамин С и др.Действие. Противоревматично, пикочогонно и адстренгентно. Запарка от билката оказва влияние върху мастната обмяна, като понижава мастите в черния дроб и снижава серумния холестерол, понижава високото кръвно налягане. Сокът от пресни плодове оказва очистителен ефект, успокоява болките при възпалени хемороиди, намалява очното налягане.Приложение. При хронично възпаление на черния дроб, високо съдържание на холестерол в кръвта, високо кръвно налягане, еластичен колит, диарии, хемороиди, катари на горните дихателни пътища, глаукома и др.

Начин на употреба. Около 1 супена лъжица счукани плодове се залива с 1 чаена чаша вода. Престоява 1 час. Пие се на 2-3 пъти през деня преди ядене.

Очанка ( Euphrasia officinalis L. )

Синоними. Очемилка.Разпространение. Из цялата страна. Расте из храсталаците, ливадите и пасищата.Използваема част. Стръковете, брани през време на цъфтежа - юли-август. Сушат се на сянка или в сушилня.Химичен състав. Стръковете съдържат етерично масло, галотанини, гликозиди, горчиви вещества, танини, смоли и ДР-Действие. Адстрингентно и противовъзпалително. Билката притежава противовъзпалително действие при фарингити, облекчава изхвърлянето на храчки. Влияе благоприятно при гастрити. Лекува възпаления на клепачите. Повишава кръвното налягане.

Приложение. При възпаление на клепачите, слъзните канали, роговицата, при ечемик на клепачите, при бронхити, фарингити, стомашно-чревни разстройства, хипотония и др.Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички от стръковете се заливат с 400 мл вряща вода. Оставят се да киснат 1 час. Прецедената запарка се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене. За гаргара и за промивка на очите се използва 2% на запарка или отвара.

Очиболец ( Potentilla erecta L. )

Синоними. Планински очиболец, бутурак, възел, горско прозорче.Описание: Многогодишно, тревисто растение. Високо от 10 до 30 см. Среща се по каменистите и сухи тревисти места. Също и в редките гори и по високите влажни поляни из всички наши планини.Разпространение. Расте из влажни ливади, мочурливи места и покрай реките, предимно в предпланинските райони.Използваема част. Коренището. Събира се през есента (октомври) или в ранна пролет (февруари -

март). Изважда се коренището на 2 - 3 годишни растения.Химичен състав. Коренището съдържа гликозиди, органични киселини, танини, етерично масло, восък, скорбяла и др.Действие. Кръвоспиращо и запичащо. Билката спира кръвотечението от носа, от стомаха, от кървящи хемороиди и при маточни кръвотечения. Притежава и противовъзпалително действие при възпаление на венците и сливиците.Приложение. Противовъзпалително и кръвоспиращо действие. Използва се при възпалителни заболявания на стомашно - чревния канал, остри и хронични гастрити и колити, диария, дезинтерия. поради доброто си кръвоспиращо действие се употребява при всякакви кръвоизливи - кръвохрачене, обилна менструация и др. Външно се прилага при екземи, изгаряния, напукана кожа. Народната медицина го препоръчва при кръвопикане.Начин на употреба. Отвара - една, две супени лъжици се заливат с 500 г кипяща вода и се оставят да врят още 10 мин. Киснат 60 мин и отварата се прецежда. Приема се по 3 пъти дневно по 80 - 150 г преди ядене. Може наситнени части цялото растение да се накисне в зехтин при съотношение 1:10, използва се за кожни заболявания. От прясна билка при същите пропорции в бяло вино /кисне 10 дни/ се приема като повишаващо апетита средство и общо усилващо.

Орлови Нокти( Lonicera caprifolium )

Синоними. КлинавчеОписание. Многогодишно тревисто растение, от основата силно разклонено с приповдигащи се или полегнали, 30-100 см дълги, ръбесто набраздени клонки. Листата са с къси дръжки, нечифтоперести. Цветовете са жълтозелени, събрани в гроздовидни съцветия. Плодът е 3-4 см дълъг,

сърповидно извит боб. Цъфти през юни-август. Разпространение. Расте из храсталаци и горси поляни предимно в предпланините и планините цялата страна до 1800 м надморска височина. Употребяема част. Използват се цъфтящите връхни облистени клонки Действие. Опитно е доказано действието върху сърдечно-съдовата система. Понижава артериалното налягане, забавя сърдечната дейност, разширява кръвоносните съдове на сърцето.

Приложения.- при лечение на хипертония, коронарната болест - при сърдечно-съдовата недостатъчност - диуретично, запичащо и противовъзпалително средство - при възпаление на стомаха и червата, при бяло течение у жените

Целебни растения "П"Паричка ( Bellis perennis L. )

Синоними. Няма.Разпространение. Расте из тревисти места и ливади, сред храсталаци. Отглежда се и като културно растение.Използваема част. Цветните кошнички, които се берат по време на цъфтене. Сушат се на сянка или в сушилня при 45 °С.Химичен състав. Цветовете съдържат сапонини, етерично масло, флавоноиди, гликозиди, тлъсто масло, органични киселини, витамин С и др.Действие. Противокашлично и

противовъзпалително. Билката повлиява благоприятно възпалителните заболявания на дихателните пътища, съпроводени с упорита кашлица. Действа благотворно при възпаление на млечната жлеза при кърмачки. Има данни, че билката оказва лечебно действие при възпаление на бъбречните легенчета, пикочния мехур, при маточни кръвотечения и при ревматични заболявания. Притежава и очистително действие.Приложение. При бронхити, упорита кашлица с неизяснени причини, бронхопневмония, ревматични оплаквания, възпаление на млечната жлеза, остри и хронични заболявания на бъбречните легенчета, възпаление на пикочния мехур, маточни кръвотечения и др.Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички ситно нарязана билка се запарва с 300 мл вряща вода. Запарката престоява около 1 час. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене. За компреси се прилага запарка, приготвена от 6 чаени лъжички билка и 500 мл вряща вода.

Пача трева ( Polygonum aviculare L. )

Синоними. Пачина, кокошалина, див фасул, червенка.Разпространение. Расте като плевел по нивите и посевите, край пътищата и оградите, из дворовете.Използваема част. Надземната част, която се

бере като започне цъфтежът на билката. Суши се на сянка или в сушилня.Химичен състав. Съдържат се гликозиди, алкалоиди, провитамин А, аскорбинова киселина, въглехидрати, смоли, салицилова киселина, силикати и др.Действие. Кръвоспиращо и пикочогонно. Оказва обезболяващо действие при язва на стомаха и при болезнена менструация. Подпомага оттичането на жлъчния сок от жлъчния мехур, разхлабва гладката мускулатура при спазъм на бъбречните и жлъчните пътища. Външно се използва за ускоряване заздравяването на рани (особено на рани върху лигавици). Действа кръвоспиращо.Приложение. При язвена болест, жлъчнокаменна и бъбречнокаменна болесст, хемороиди, обилна и болезнена менструация, трудно заздравяващи повърхностни и дълбоки рани. При кръвотечение от стомаха, червата, матката и др.Начин на употреба. Около 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряща вода. Престоява 1 час. Запарката се пие по 100 мл преди ядене 3 пъти на ден. Външно, освен под формата на запарка, се използва и кашица от прясно растение.Внимание! При остро възпаление на бъбреците и пикочния мехур е забранена употребата на билката, поради дразнещото действие на съдържащите се в нея силикати!

Пелин ( Artemisia absinthium L. )

Синоними. Бял пелин, обикновен пелин.Разпространение. Из цялата страна. Расте в градини, храсталаци, край огради и пътища, тревисти и каменисти места, на припек.Използваема част. Стръковете, които се берат по време на цъфтежа - юли-август. Сушат се на сянка или в сушилня при 40 °С.Химичен състав. Стръковете съдържат етерично масло, сесквитерпенови лактони, органични киселини, провитамин А, витамин В6 и др.Действие. Апетитовъзбуждащо и противопаразитно. Билката стимулира отделянето на стомашни сокове и подобрява храносмилането. Освен това билката стимулира образуването на жлъчен сок. Наричат растението приятел на стомаха. Противопаразитният ефект на пелина е известен. Той е едно от най-старите средства против глисти.Приложение. При липса на апетит, за бързо възстановяване при

изтощени болни, при жлъчнокаменна болест, панкреатит, хронично възпаление на черния дроб, анемия, киселини в стомаха, бяло течение, нередовна менструация, безсъние, за укрепване на маточната мускулатура и др.Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка пелин се залива с 300 мл вряща вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 кафена чашка 2 пъти на ден 30 минути преди ядене. Използва се и под форма на спиртен екстракт.

Перуника ( Iris germanica L., Iris florentina L. )

Синоними. Замбак, тъжакРазпространение. Расте из градини като декоративно растение.Използваема част. Корените на растението, които се вадят през пролетта или късно есента, измиват се и се сушат на сянка или в сушилня при 30 °С.Химичен състав. Корените съдържат етерично масло, алдехиди, органични киселини, гликозиди, мазнини, дъбилни вещества, смола, слузни вещества, нишесте и др.Действие. Отхрачващо и болкоуспокояващо. Действа благоприятно върху възпалените лигавици на бронхите, трахеята, стомаха и червата. Успокоява спазмите при жлъчни кризи, дразни лигавицата на носа, премахва болката при никненето на зъби у деца.Приложение. При бронхити, гастрити, колити, холецистити и зъбобол. Използва се в парфюмерията, в пудри и др. за

успокояване на кожата.Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка изсушени и ситно нарязани корени се запарва с 1 водна чаша вряща вода. Кисне 1 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене. Външно се използва като студен извлек - 1 чаена лъжичка ситно нарязани корени се накисват в 1 чаена чаша хладка вода, кисне 8 часа (дозата е за 1 ден).Внимание! Билката е отровна. Назначава се само от лекар специалист!

Пирей ( Agropyrum repens (L.) P. B .)

Синоними. Пълзящ пирей, пир, троскот, житняк.Разпространение. Из цялата страна. Вирее по песъчливи и тревисти места, покрай пътищата и оградите, в нивите и ливадите.Използваема част. Коренищата, които се вадят през късна есен или ранна пролет.Химичен състав. Коренищата съдържат слузни вещества, етерично масло, сапонини, горчиви вещества, провитамин А, витамин С, минерални соли и др.Действие. Отхрачващо и слабително. Благодарение на слузните вещества и сапонините, билката действа омекчаващо върху лигавицата на дихателните пътища и облекчава отхрачването. Притежава противовъзпалително действие спрямо бъбречните пътища, простатата, черния дроб и жлъчните пътища. Притежава диуретично действие.Приложение. При бронхити, пясък в бъбреците, възпаление на бъбречните легенчета, при простатит, гастрит, подагра, безплодие,

чернодробни заболявания, отоци и др.Начин на употреба. Около 2 супени лъжици ситно нарязани корени се варят 10 минути в 500 мл вода. Отварата се пие по 100 мл преди ядене 3 пъти на ден.

Повет ( Clematis vitalba L. )

Синоними. Бяла роза, поветика, скребър, лозина.Разпространение. Увивно пълзящо растение из храсталаците и по зидовете.Използваема част. Листата, които се берат по време на цъфтежа на растението. Сушат се на сянка или в сушилня.Химичен състав. Листата съдържат алкалоиди, восък, органични киселини и някои още неизяснени вещества.Действие. Противогъбично и противомикробно. Има и местно болкоуспокояващо и

противовъзпалително действие.Приложение. Внимание! Наличието на силно токсични вещества в свежата билка е причина да не се препоръчва като лекарство за вътрешна употреба. Тя се използва само за външно приложение под формата на лапи със зехтин, които се поставят на болното място (при шипове, ревматични болки, артрози, разширени вени) при условие, че се използва изсушена билка, която губи своята токсичност.Начин на употреба. Само външно! Една част листа се смесва с 10 части чист зехтин и след престой 10 дни се ползува за местно приложение.

Подбел ( Tussilago farfara L. )

Синоними. Марта.Разпространение. Из цялата страна. Расте върху песъчливи и влажни почви, покрай мочурища и поточета, върху насипи и по пустеещи места.Използваема част. Листата, които се берат по време на прецъфтяването на растението. Сушат се на сянка или в сушилня.Химичен състав. Листата съдържат слузни вещества, горчиво вещество, танини, сапонини, каротиноиди, органични киселини, витамин С, протеини и др.Действие. Отхрачващо и облекчаващо лигавицата на дихателните пътища. Билката спомага за втечняването и по-лесното евакуиране на храчките от белите дробове. Действа

обезболяващо и потиска възпалението на лигавицата на бронхите и трахеята, а с това значително облекчава кашлицата. Подобрява сърдечната дейност и забавя сърдечния ритъм, като понижава кръвното налягане. Премахва спазмите на жлъчните пътища и стомашно-чревния тракт. Ускорява заздравяването на рани, циреи и др.Приложение. При бронхити с упорита кашлица, бронхиална астма, бронхиектазии, магарешка кашлица, жлъчни колики, гастрити, стомашна язва, колики, диарии, възпаление на бъбречните легенчета и пикочния мехур, при нередовна и болезнена менструация, при хемороиди, гнойни рани, разширени вени, тромбофлебити и др.Начин на употреба. Около 2 супени лъжици ситно натрошени сухи листа се запарват с 500 мл вряща вода. Запарката престоява 1 час и след това се пие по 100 мл преди ядене 3 пъти на ден, подсладена с мед. Външно се приготвя отвара или се използват размачкани пресни листа.

Полски мак ( Papaver rhoeas L. )

Синоними. Див мак, герино око, кадънка, падикоса, божанка.Разпространение. Расте по равнините и предпланинските места в страната като плевел из нивите, а също по тревистите и сухи места, по синори, покрай пътищата.Използваема част. Изсушените венечни листа.Химичен състав. Листата съдържат алкалоиди, антоци-анови гликозиди, пектинови, смолисти, багрилни и слузни вещества и др.Действие. Сънотворно и противокашлично.

Успокоява мъчителната кашлица (особено нощната кашлица у деца), забавя сърдечния ритъм, понижава кръвното налягане, облекчава стомашно-чревните колики.Приложение. При безсъние, бронхит, кашлица, сърцебиене, при суха и дразнеща кашлица нощем у деца, обилна менструация, диспепсии.Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички от билката се запарват с 400 мл вряща вода. Запарката кисне 20 минути и след това се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.Внимание! Големите дози могат да предизвикат отравяне при децата! Затова билката трябва да се прилага само под лекарски контрол!

Полски хвощ ( Equisetum arvense L. )

Синоними. Дива хурка, пришлица, конска опашка.Разпространение. Из цялата страна. Расте по влажни, мочурливи и заблатени места до 1500 м надморска височина.Използваема част. Летните зелени стъбла, които се берат от май до септември. Сушат се на сянка или в сушилня.Химичен състав. Листата съдържат алкални силикати, органични киселини, сапонини, флавоноиди, дъбилни вещества, смоли и др.Действие. Пикочогонно, кръвоспиращо, противовъзпалително. Умерено понижава кръвното налягане и серумния холестерол. Благодарение на силикатите билката упражнява регенеративно действие, като ускорява зарастването на рани, особено вторично инфектирани. Това се отнася и за язвите на стомашно-чревния тракт.Приложение. При високо кръвно налягане, оточни състояния, отравяния с олово, кръвоизливи и кръвотечения от вътрешни

органи, кръвотечения от носа, пясък в бъбреците, атеросклероза, жлъчни камъни, язвена болест, инфектирани рани, бяло течение, възпаление на сливиците, подагра, хемороиди и др.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица ситно натрошени сухи стръкове от билката се запарва с 400 мл вряща вода. Престоява 1 час. Запарката се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Водни извлеци от хвощ се използват за компреси или обмивания при лечение на кожни язви и рани.

Потайниче ( Anemone hepatica L. )

Синоними. Гълъбови очи, синя съсънка.Разпространение. Из цялата страна. Расте из храсталаци и в широколистните гори.Използваема част. Надземната част на билката, която се бере през време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня.Химичен състав. Билката съдържа гликозиди, сапонини, танини, смоли и др.Действие. Пикочогонно, отхрачващо, жлъчегонно. Подобрява функциите на черния дроб, улеснява изпразване на жлъчния мехур, облекчава кашлицата, отстранява отоците. Макар и по-слабо, билката повлиява благоприятно ревматичните болки, някои кожни заболявания и др.

Приложение. При бъбречнокаменна болест, задръжка жлъчен сок в жлъчния мехур, хронично възпаление на черния дроб, при еластичен бронхит, магарешка кашлица и др.Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка от билката се залива с 300 мл вряща вода.

Престоява 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Може да се приготви и студена запарка - 2 г суха билка или 10 г пря билка се заливат с 1 чаша хладка вода. Киснат 8 часа. Прецежда се и се изпива на глътки за 1 ден.Внимание! Билката е отровна. Употребява се под контрол на лекар!

Пчелник ( Marrubium vulgare L. )

Синоними. Пчелинок, блага трева.Разпространение. Расте като бурен по сухи, тревисти места, по пустеещи места и покрай пътищата.Използваема част. Надземната част, която се бере по време на цъфтежа на билката. Суши се на сянка или в сушилня.Химичен състав. Етерично масло, горчиво вещество, алкалоиди, органични киселини, танини, смоли и др.Действие. Отхрачващо, обезболяващо, жлъчегонно. Билката понижава кръвното налягане, оказва противокашличен ефект. Възбужда апетита. Подобрява функцията на черния дроб, действа

благоприятно при стомашно-чревни заболявания.Приложение. При бронхити, жлъчни заболявания, възпаление на черния дроб, язвена болест, високо кръвно налягане, липса на апетит, колит, нередовна менструация.Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички ситно нарязана билка се заливат с 1 чаша вода. Кисне около 1 час. Запарката се прецежда и изпива на 3 пъти по равни части. Може да се приготви и студен извлек, като билката се залива с хладка вода и кисне 3-4 часа. За откашляне може да се приложи и като отвара - 100 г от билката се заливат със 750 мл вода. Оставя се да ври 30 минути (докато изври половината вода). Прецежда се и се подслажда със захар.

Пясъчна самодивска трева

( Peucedanum arenarium Waldts. et. Kit. )

Синоними. Няма.Разпространение. Из цялата страна. Расте по ливади и гори.Използваема част. Корените и зрелите плодове, които се берат през късна есен. Корените се почистват, обелват се и се сушат на сянка или в сушилня. От плодовете може да се приготви пресен сок или да

се изсушат.Химичен състав. Корените съдържат кумарини, етерично масло, флавоноиди и др.Действие. Съдоразширяващо. Извлек от корените на билката предизвиква разширение на съдовете хранещи сърцето, в резултат на което се подобрява кръвоснабдяването на сърцето, увеличава се притокът на кислород към миокарда. Кръвното налягане се понижава бавно и постепенно. Сърдечната дейност се забавя, но сърдечните съкращения стават по-ефективни. При смущения в сърдечния ритъм билката оказва лечебен ефект. Болни от гръдна жаба (стенокардия) се повлияват благоприятно от билката без да се наблюдават странични явления.Приложение. При гръдна жаба (стенокарадия), сърдечна невроза, хронична сърдечна слабост, тромбофлебити, състояния след прекаран сърдечен инфаркт и др.Начин на употреба. Около 20 г ситно нарязани сухи корени се варят в 400 мл вода около 5 минути. Отварата се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Целебни растения "Р"

Разводник ( Solanum dulcamara L. )

Синоними. Червено кучешко грозде, разгон, барабойник, нощна сянка, развалниче.Разпространение. Из цялата страна. Расте по влажни и сенчести места, в храсталаци, покрай реките и потоците. Използваема част. Надземната част на растението, която се бере по време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня.Химичен състав. Стръковете съдържат стероидни алкалоиди, гликозиди, стероидни сапонини и техните гликони и др.Действие. Противовъзпалително и температуропонижаващо. Растението предизвиква изпотяване при простудни заболявания, ако се употреби като запарка или отвара. Външно оказва лечебно действие при редица кожни възпаления, дерматози, екземи, ревматични болки и др.Внимание! Вътрешното му приемане е ограничено, тъй като предизвиква повръщане, дразнене на стомаха, диария.Приложение. При простудни заболявания, отоци, екземи,

псориазис, дерматози, болки в ушите, невралгични и ревматични болки.Начин на употреба. Внимание! Поради силната си токсичност растението е забранено за вътрешно прилагане! Външно може да се употреби само по назначение на лекар и под негово наблюдение!

Ракита ( Salix purpurea L.; Purple Willow; Purple Osier )

Синоними. Червена върба.Разпространение. Из цялата страна. Расте покрай реките, мочурищата и блатата.Използваема част. Корените, които се берат рано на пролет, преди да започне сокоотделянето. Сушат се на сянка или в сушилня.Химичен състав. Корените съдържат флавонови гликозиди, горчиви вещества, смоли и др.Действие. Температуропонижаващо и противоревматично. Билката оказва значително

понижение на температурата при простудни и други заболявания с потоотделяне и потиска възпалителните процеси. Има и местно болкоуспокояващо действие.Приложение. При простуда, ревматични заболявания, подагра. Външно се използва за бани при изпотяване на краката, ревматични и подагрични болки. При възпалени венци се прави гаргара с отвара от билката.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от билката се вари в 500 мл вода в продължение на 5 минути. Отварата се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. За гаргари, промивки и вани се приготовлява отвара от 20 г билка с 500 мл вода.

Ракитник ( Hippophae rhamnoides L. )

Синоними. Сибирски ананас, облепиха.Разпространение. Широко е разпространено в Монголия, Турция, Северен Иран, Сибир, Алтай, Кавказ, Белорусия, Прибалтика и др. У нас се среща по крайморските пясъци крй Варна и граничните райони с Турция.Използваема част. Плодовете, които се берат по време на узряването. Всъщност всички части на растението са богати на биологично активни вещества, така че могат да бъдат използвани с лечебна цел.Химичен състав. Всички части на ракитата съдържат тлъсто масло, витамин А, В, С, К, Р, захари, органични киселини, пектин, дъбилни

вещества, багрила, микроелементи.Действие. Епителотонично. Билката ускорява зарастването на рани по лигавиците и кожата. Едновременно оказва противовъзпалително и противомикробно действие. Лечебният ефект е бърз. Аналогичен е ефектът при ерозио на шийката на матката, както и при възпаления на влагалището. Действа тонизиращо и подпомага организма в борбата му с тежки инфекции.Приложение. При мъчно заздравяващи рани на лигавиците, на кожата, при изгаряния, кожни заболявания, косопад, при язва на стомаха и дванадесетопръстника, ерозио на шийката на матката, ревматични заболявания, при анемия и хиповитаминози.Начин на употреба. Под формата на сокове, сиропи, желета, напитки от свежи плодове. Корите и листата се използват като отвара - 2 чаени лъжички кори се варят в 600 мл вода 10 минути. Пие се по 1 кафена чашка след ядене 3 пъти на ден. По същия начин се приготвят запарки от листата и плодовете. Значително по-силен лечебен ефект се постига с облепиховото масло, което се получава от узрелите плодове.

Ралица - обикновена ( Delphinium consolida L. )

Синоними. Зли етърви, гащички, синя ралица.Разпространение. Из цялата срана. Расте из стърнищата, угарите и пустеещите места.Използваема част. Цветовете, които се берат по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня.Химичен състав. Цветовете съдържат дитерпенови алкалоиди, флавоноиди, каротиноиди, антоцианови багрила.Действие. Противоглистно и пикочогонно. Билката притежава и отхранващо действие. Повлиява благоприятно възпалението на червата,

спомага за изхвърлянето на бъбречни камъни, намалява възпалението на пикочния мехур. Действа противопаразитно.Внимание! В големи дози билката е силно токсична - парализира централната нервна система, включително и жизнено важни центрове (дихателния), отпуска мускулатурата.Приложение. По-рано билката се е употребявала от официалната медицина при глисти, бъбречни колики, цисти, колит, нередовна и болезнена менструация, главоболие, задух и др. Сега, поради токсичността й, се препоръчва само за външно приложение.Начин на употреба. Само външно - счукани семена от билката се смесват със свинска мас в съотношение 1:10. Прилага се при паразити, краста и като инсектицидно средство.

Ранилист ( Betonica officinalis L.) Stachys betonica

Синоними. Хайдушка билка, лечебен ранилист, рошовина, червен вятър.Разпространение. Вирее из храстите и редките гори.Използваема част. Стръковете, брани през време на цъфтежа на билката. По-рядко се използват корените.Химичен състав. Стръковете съдържат пиразолидинови алкалоиди, танини, горчиви вещества, каротиноиди и флавоноиди.Действие. Регенеративно. Билката стимулира епителизацията на раните. Облекчава кашлицата и улеснява отхрачването на храчките, действа противовъзпалително върху бъбреците, пикочния мехур и половите органи. Оказва туморостатично действие.Приложение. При бронхити, магарешка кашлица, възпаление на бъбречните легенчета, пикочния мехур, при главоболие, виене на

свят, рани, отоци, рак и др.Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички ситно нарязани изсушени стръкове (или корени) се запарват с 400 мл вряща вода. Престояват 1 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Външно се прилага при рани, които се налагат със счукани

пресни листа.Внимание! При използването на по-големи дози могат да настъпят явления на отравяне!

Ревен ( Rheum palmatum L. )

Синоними. Няма.Разпространение. Из цялата страна. Расте като декоративно растение по градините. Много рядко може да се срещне като диворастящо.Използваема част. Коренището и корените, които се вадят наесен. Почистват се, измиват се и след това се изсушават. Билката има много приятна миризма.Химичен състав. В коренището се съдържат антрахинови гликозиди, танини, минерални

вещества, нишесте, пектин, горчиви вещества и др.Действие. Очистително и жлъчегонно. Антрахиноновит гликозиди оказват дразнещо действие върху лигавицата, стомаха и червата (предимно на дебелото черво), като усилват перисталтиката им. В малки дози билката има запичащо действие, а само във високи дози действа очистителни. Жлъчегонното действие на ревена е налице особено, когато има застойни явления в жлъчния мехур. Притежава лечебно действие при възпаление и пясък в бъбреците, при анемия еластичен колит.Приложение. При запек, еластичен колит, жлъчнокаменна болест, пясък в бъбреците, анемия и др. Включва се в някои чайове за отслабване.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от билката се запарва с 500 мл вряща вода. Ври 5 минути. Пие се по винена чаша преди ядене 3 пъти на ден.

Резене ( Foeniculum vulgare Mill. )

Синоними. Морач, див копър, сминд.Разпространение. Отглежда се в градините в Южна България.Използваема част. Плодовете и маслото.Химичен състав. Плодовете съдържат етерично масло, флавоноиди, тлъсто масло, белтъчини, захари и др.Действие. Апетитовъзбуждащо, газогонно и слабително. Освен това втечнява бронхиалната секреция, действа пикочогонно и дезинфекционно

на пикочните пътища. Увеличава млякото у кърмачките. Подобрява зрението.Приложение. При безапетитие, газове в червата, колики, запек, недостиг на мляко у кърмачки, кашлица, бъбречнокаменна болест, възпаление на бъбречните легенчета. Външно се прилага за бани на очите при възпаление на клепачите и за усилване на зрението.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица счукани плодове се запарва с 500 мл вряща вода. Вари се още 5 минути. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден преди ядене. При деца отварата се дава по 1-2 чаени лъжички с мед или захар.

Репей ( Arctium lappa L. )

Синоними. Голям репей, чичек, лопуш, лепка.Разпространение. Из цялата страна. Расте в храсталаци, гори и пустеещи земи.Използваема част. Корените на едногодишни растения, когато се вадят наесен или ранна пролет, преди да се развие растението. Корените на по-стари растения са неподходящи за медицински цели.Химичен състав. Корените съдържат протеини, етерично масло, гликозиди, фитосттерин, танини, мазнини, органични киселини, микроелементи, горчиви вещества, дъбилни вещества, слузни вещества и др.Действие. Регенеративно, стимулиращо обмяната, пикочогонно и потогонно. Билката стимулира функцията на черния дроб. Успокоява спазъма на бронхиалната мускулатура. Влияе благоприятно при

увредена стомашна лигавица. Ускорява растежа на косата. Оказва противотуморно действие.Приложение. При бронхити, ларингити, язвена болест, възпаление на черния дроб, ревматични заболявания, подагра, хемороиди, при злокачествени новообразувания. Външно се използва при косопад, дерматити, екземи и др.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица ситно смлени корени се вари в 600 мл вода в продължение на 10 минути. Отварата се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти на ден. Външно за компреси, промивки, втривания в основата на космите се приготвя запарка от 1 чаена лъжичка от билката с 2 чаши вода - ври 30 минути. Може да се приготви и спиртен екстракт в съотношение 20:100.

Решетка ( Carlina acanthifolia All. )

Синоними. Дива зелка, шереметка.Разпространение. Вирее по тревистите места и предпланинските южни склонове из страната.Използваема част. Корените, които се вадят късно през есента или рано напролет. След почистване се сушат на сянка или в сушилня.Химичен състав. Етерично масло, смоли, дъбилни вещества и др.Действие. Пикочогонно, спазмолитично, потогонно. Билката действа успокояващо, противовъзпалително, противомикробно. Влияе

благоприятно при възпаление на бъбречните легенчета и пикочния мехур. Подобрява състоянието при стомашно-чревни заболявания, съпроводени с болки и киселини. Оказва обезболяващ ефект при хемороиди.Приложение. При бъбречнокаменна болест, възпаление на бъбречните легенчета, колит,

гастрит, хемороиди, цистит, кожни заболявания, нередовна менструация, глисти и др.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица ситно смлени корени се залива с 500 мл вода. Ври 10 минути. Отварата се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Риган ( Origanum vulgar е L. )

Синоними. Балкански чай, черновръхче.Разпространение. Из цялата страна. Расте в храсталаците, сечищата и каменистите поляни сред горите.Използваема част. Надземната част, която се бере по време на цъфтежа на растението. Суши се на сянка или в сушилня при 35 °С.Химичен състав. Етерично масло, флавоноиди, трициклични сесквитерпени, дъбилни вещества, аскорбинова киселина, провитамин А, горчиви вещества и др.Действие. Отхрачващо и болкоуспокояващо, оказва също успокояващо действие върху нервната система.Риганът влияе благоприятно при възпаление на лигавиците на дихателните пътища и стомашно-чревния тракт. Притежава сънотворен ефект. Наличието на фитонциди обуславя дезинфекционното действие на билката. Потиска

половата възбуда. Действа газогонно. Релаксира крампите на чревната мускулатура. Урегулира менструацията.Приложение. При бронхити, трахеити, бронхиална астма, гастрити, язва на стомаха, стомашна невроза, газове в червата, безсъние, хронично заболяване на черния дроб, при коремни колики, нередовна менструация. Етеричното масло е ефикасно против насекоми. Външно се прилагат бани за успокояване сърбежа по кожата.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица нарязани стръкове се запарват с 400 мл вряща вода. Запарката престоява 1 час, прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти на ден. Външно за бани се приготвя запарка от 100 г билка с 2-3 л кипяща вода. Запарката се прибавя към водата във ваната.

Роза ( Rosa damascena Mill. )

Синоними. Трендафил, маслодайна роза, червена казанлъшка роза, гюл.Разпространение. Култивирано ароматно и етеричномаслено растение, което вирее главно в Розовата долина.Използваема част. Цветовете, които се берат през май-юни. Сушат се при специални условия.Химичен състав. Цветовете съдържат етерично масло с много сложен състав, танини, восък, тлъсто масло, захари и др.Действие. Очистително, противомикробно,

жлъчегонно. Най-широко приложение намират розата и розовото масло като очистително средство, тъй като са абсолютно безвредни. В миналото розовия цвят и розовия конкрет са били използвани преди всичко като противоглистни средства. Противомикробното действие на розата и розовото масло се използва при редица инфекциозни заболявания и за ускоряване на епителизирането на бавно заздравяващи рани. Розата и розовото масло спомагат за увеличаване образуването на жлъчен сок от черния дроб и бързото му и безболезнено евакуиране от жлъчния мехур. Особено благоприятно е действието на розовото масло при рани след лъчево изгаряне. В експеримент на животни розовото масло показва противоязвено действие. Добър е лечебният ефект при астматични бронхити.Приложение. При жлъчнокаменна болест, дискинезия на жлъчните пътища, бронхиална астма, стомашна язва, възпаление на пикочния мехур след облъчване с рентгенови лъчи, при хроничен запек, лениви черва, кървене от венците, инфектирани рани, глисти и др.Начин на употреба. Около 3 чаени лъжички изсушени розови цветове се запарват с 500 мл вряща вода. Запарката кисне около 1 час. Пие се по 100 мл преди ядене 3-4 пъти на ден.

Розмарин ( Rosmarinus officinalis L. )

Синоними. Бабин косъм.Разпространение. Отглежда се в градини като декоративно растение.Използваема част. Листата, набрани през време на цъфтежа, като се сушат на сянка или в сушилня при 40 °С.Химичен състав. Листата съдържат етерично масло, тритерпинови киселини, танини, горчиви вещества, флавоноиди и др.Действие. Общоукрепващо, апетитовъзбуждащо и пикочогонно. Билката оказва тонизиращо и ободряващо въздействие! Действие при изтощени хора и при болни във възстановителен период.

Оказва добре изразено пикочогонно действие. Възбужда секрецията на стомашните жлези и по такъв начин подобрява храносмилането. Има данни, че розмаринът притежава противохерпесно действие. Благоприятства заздравяването на бавно зарастващи рани. Стимулира жлъчната секреция.Приложение. При простудни заболявания, при болни изтощени след тежки боледувания, при липса на апетит, жлъчни дискинезии, мъчно заздравяващи рани, херпес (стресница), грип, бяло течение, ревматични болки кожен рак и др.Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички ситно нарязани сухи листа се заливат с 200 мл вряща вода. Запарката кисне 1 час, прецежда се и се пие по 1 кафена чашка на 2 пъти.В аптечната мрежа има капсули от Rosmarin. Употребявя се по 1-2 капсули 2-3 пъти дневно непосредствено след ядене.

Росен ( Dictamnus albus L. )

Синоними. Самодивско цвете, русалийче.Разпространение. Расте из сухите, варовити и песъчливи почви по цялата страна.Използваема част. Корените на билката, които се вадят късно през есента. Почистват се, измиват се и се сушат на сянка или в сушилня при около 45 °С.Химичен състав. Корените съдържат етерично масло, горчиви вещества, сапонини, алкалоиди, фурокумарини.Действие. Пикочогонно, потогонно, противовъзпалително. Росенът регулира нередовната менструация, действа благоприятно при възпаления на бъбречните легенчета, бързо премахва бялото течение.Приложение. При затруднено уриниране, възпалителни процеси на бъбречните легенчета, пясък в бъбреците, при болезнена менструация, бяло течение, епилепсия, ревматични заболявания, подагра, паразити и др.

Начин на употреба. Около 2 супени лъжици ситно нарязани корени се запарват с 500 мл вряща вода. Врят 5 минути. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.

Росянка ( Drosera rotundifolia L. )

Синоними. Росица.Разпространение. Вирее по мочурливи и заблатени места из планинските масиви.Използваема част. Надземната част на растението, която се бере по време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня.Химичен състав. Стръковете съдържат антоцианови пигменти, органични киселини, флавоноидии, танини, ензими и др.Действие. Отхрачващо, спазмолитично, омекчаващо. Билката улеснява изхвърлянето на секрета при възпаление на дихателните пътища.

Спира повръщането и значително облекчава кашличния рефлекс. Има данни, че росянката пречи на образуването на атероматозни плаки в кръвоносните съдове.Приложение. При бронхити, ларинготрахеити, бронхиектазии, магарешка кашлица, бронхиална астма, атеросклероза.Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички ситно нарязани стръкове се запарват с 300 мл вряща вода. Престояват 1 час. Запарката се прецежда е се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Ружа - лечебна (Althaea officinalis L.)

Синоними. Волско око, бял слез, бяла ружа, пъртенка.Разпространение. Расте по градини и дворове, отглеждана като декоративно растение. Като диворастяща се намира покрай реки и блата, по-често из ниските и топлите райони на страната.Използваема част. Корените на двугодишни растения, които се вадят късно през есента. По изключение могат да се използват листата.Химичен състав. Корените съдържат слузни вещества, нишесте, пектини, танини, минерални вещества, захари и др.Действие. Отхрачващо. Билката действа

обезболяващо върху лигавицата на дихателните пътица, като спомага за по-лесното изхвърляне на гъстите секрети. Действа противовъзпалително на стомашно-чревния тракт и на пикочно-половата система.Приложение. При възпаление на гърлото, трахеята и бронхите, бронхиална астма, ангина. Като обезболяващо и омекчаващо средство при цистит, болки при уриниране, бяло течение, бъбречни колики, стомашна язва. Външно се използва при рагади на гръдните жлези у кърмачки, при циреи, рани и др.Начин на употреба. Около 2 супени лъжици ситно нарязани сухи корени се заливат с 500 мл студена вода. Престояват 8 часа. Извлекът се прецежда и се пие по 1 кафена чашка през 2-3 часа на денонощието. Горещата запарка от билката се използва за гаргара при ангина и възпаление на венците. Като хладка настойка се използва за компреси при възпаление на кожата, рани и др.

Целебни растения "С"

Салеп ( Orchis maculata L. )

Синоними. Кукувичи сълзи.Разпространение. Расте из мочурливи ливади, поляни и затревени склонове до 2000 надморска височина. Представлява многогодишно растение с неразклонено стъбло и сочни зелени листа. Цветовете са във форма на шлем. Растението има две грудки в земята, от които едната е майчина (набръчкана), а другата дъщерна (сочна).Използваема част. За целите на медицината се използват само дъщерните грудки, които се вадят по време на цъфтежа на растението. Набраните грудки се измиват, след което се заливат с гореща вода и врят няколко минути. Изваждат се и се оставят да изсъхнат. След като напълно изсъхнат, грудките се смилат на фин прах.Химичен състав. Грудките съдържат слузни вещества, нишесте, захароза, декстрин, белтъчини, минерални соли и др.

Действие. Отхрачващо и омекчаващо, дължащо се най-вече на изобилието на слузни вещества. Запарката от салеп облекчава извънредно бързо кашлицата и възпалението на дихателните пътища - дишането се нормализира, кашлицата спира, раздразнената и възпалена лигавица на бронхите се успокоява, секрецията намалява, самочувствието се подобрява. Омекчаващото действие на салепа се разпростира и върху лигавицата на стомашно-чревния тракт. Муцилагинозните вещества на салепа са известни като мощни противоотрови, тъй като увличат и евакуират погълнатите отрови и лекарства.Приложение. При фарингит, бронхит, бронхопневмония, простуда, гастрит, язва на стомаха, ентероколит, детска диария. Външно се използват лапи при натъртено. Прилага се и като противоотрова на лекарства.Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка прах се размива в 1 винена чаша студена вода и се изсипва в 300 мл вряща вода, която ври още 15 минути. След като изстине, се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Самобайка ( Glechoma hederacea L. )

Синоними. Върбаличе, бабичева трева, бръшлянова самобойка, урбаличе, гергьовденче.Разпространение. Из цялата страна. Расте из сенчести места покрай реки и потоци, по мочурливи места.Използваема част. Надземната част, която се бере през време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при 35 °С.Химичен състав. Стръковете на билката съдържат дъбилни вещества, горчиви вещества, органични киселини, смоли, каротин, етерично масло, аминокиселини и др.Действие. Отхрачващо. Билката облекчава възпалителните заболявания на горните дихателни пътища. Добре действа и при бронхиална астма.

Притежава пикочогонно действие. В народната медицинаа се употребява като общоукрепващо средство, заедно с бял равнец, коприва и жиловлек. Спомага за бързо заздравяване на гнойни рани.Приложение. При кашлица, бронхит, бронхопневмония, бронхиална астма, гастрит, възпаление на венците, липса на апетит, затруднено уриниране, отоци, като общотонизиращо средство, за увеличаване на кърмата.Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка ситно нарязана билка се запарва с 1 водна чаша вряща вода. Престоява 1 час. Изпива се на 3 пъти. Топли лапи помагат при мъчно заздравяващи рани, циреи и др.

Сапунче ( Saponaria officinalis L. )

Синоними. Сапунче, пенявец, белонога, ракисапун.Разпространение. Расте из песъчливи и чакълести почви, покрай потоци и реки, в предпланински местности.Използваема част. Корените на растението, които се вадят през късна есен или ранна пролет. След обработка се сушат на сянка или в сушилня.Действие. Отхрачващо, пикочогонно и потогонно. Сапунчето действа омекчаващо на бронхиалната лигаавица, втечнява храчките и спомага за по-лесното им евакуиране от дихателните пътища. Има добре изразено обезболяващо и

спазмолитично действие при гастрити, колити, дискинезия на жлъчните пътища и затруднено уриниране. Увеличава се количеството на денонощната урина.Приложение. При ангина, бронхити, трахеити, ларингити, гастрити, ентероколити, жлъчнокаменна болест с дискинезии, трудно уриниране, хроничен колит, отоци и др.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка ситно смлени сухи корени се варят в 500 мл вода 5 минути. След като се прецеди, отварата се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.Внимание! При предозиране могат да се появят признаци на отравяне. Употребата на билката да става само под лекарски контрол!

Седефче ( Ruta graveolens L. )

Синоними. Мързелив синчец.Разпространение. Като диворастящо растение вирее по сухи и каменисти места в определени райони на страната, но като градинско растение се отглежда навсякъде.Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при 40 °С.Химичен състав. Стръковете на билката съдържат етерично масло, кумарини, фурокумарини, горчиви вещества, танини и др.Действие. Успокояващо, противовъзпалително, апетито-възбуждащо. Извлеци от билката подобряват храносмилането, понижават кръвното налягане, повлияват благоприятно стомашно-чревни заболявания, хемороиди. Има подчертано успокояващо действие върху централната нервна система, като действа и сънотворно. Тонизира маточната мускулатура, което го прави противопоказано за бременни жени.

Приложение. При неврози, неврастения, безсъние, паразити, бактериални инфекции, маточна атония, сърдечна невроза.Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка от билката се залива с 400 мл студена вода. Престоява 8 часа. Пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден.Нежелани ефекти! При бременни жени може да причини аборт. При свръхчувствителни индивиди може да предизвика екземи и дерматити. Причинява пигментация на кожата.

Селим (Levisticum officinale Koch.)

Синоними. Левущян, русалия.Разпространение. Отглежда се като културно растение, но се среща и като диворастящо.Използваема част. Коренът и коренището, по-рядко листата. През ранна пролет се вадят корените на 2-3 годишни растения. Разрязват се по дължина и тогава се сушат на сянка или в сушилня.Химичен състав. Корените съдържат етерично масло, терпени, сесквитерпени, изовалерианови киселини, танини и др.Действие. Пикочогонно. Стимулира стомашната секреция, с което подобрява храносмилането, изгонва газовете от червата, омекчава лигавиците на бронхите и стомаха. Потиска възпалението на пикочните пътища, подпомага заздравяването на

раните, урегулира менструацията.Приложение. При бъбречни заболявания, съпроводени с отоци, при хронични катари на горните дихателни пътища, при нередовна менструация, при липса на апетит, при подагра, ревматизъм, бавно заздравяващи рани. Листата са приятна кухненска подправка.Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка сухи, дребно нарязани, корени се залива с 1 водна чаша вряща вода. Престоява около 1 час. Прецежда се и се изпива на 2 пъти. Външно корените се използват за бани.

Синя жлъчка ( Cichorium intybus L. )

Синоними. Цикория, бърдовка, дъвка, синя млечка.Разпространение. Из цялата страна. Расте покрай пътищата, в храсталаците и пустеещите места, в обработваемите ниви и стърнищата.Използваема част. Корените и надземната част. Корените се вадят късно през есента. Листата се берат по време на цъфтежа. Сушенето става на сянка или в сушилня.Химичен състав. Корените съдържат инулин, горчиви вещества, захари, дъбилни вещества, сесквитерпени, цикореинови киселини. Надземната част съдържа кумариновия гликозид цикории.Действие. Жлъчегонно и тонизиращо храносмилането. Цикорията подобрява обмяната на веществата, увеличава жлъчната и стомашната секреция, стимулира перисталтиката на червата и оказва очистително действие, притежава умерено пикочогонно действие.

Приложение. При чернодробни и жлъчни заболявания, гастрити, язва на стомаха, затруднения в уринирането. Външно се използва при кожни пъпки, циреи и др.Начин на употреба. Около 2 супени лъжици от стръковете се варят 10 минути в 500 мл вода. Пие се по 100 мл преди ядене 3 пъти на ден. От корените на цикорията се приготвя заместител на кафето - т. нар. "Инка".

Сладък корен ( Glycyrrhiza glabra L., Licorice )

Синоними. Гол сладник, ликвириция, сладун.Разпространение. Расте по влажни и тревисти места край р. Дунав (на повечето места диворастящо), както и в Южна България натурализирано.Използваема част. Корените, които се вадят през пролетта, преди да настъпи развитието на растението или късно през есента, след узряването на плодовете.Химичен състав. Корените съдържат глициризин (който е 50 пъти по-сладък от захарта), флавоноиди, горчиви вещества, нишесте, танини, сапонини и др.Действие. Отхрачващо, регенеративно, противовъзпалително и омекчаващо действие. Сладкият корен облекчава кашлицата, има доказано противоязвено действие. Ускорява епителизацията на кожни рани. Действа пикочогонно и слабително. Върху опити на животни е установено противотуморно и противовирусно действие.

Приложение. При язвена болест, гастрити, хроничен запек, бронхити, възпаление и камъни в бъбреците, херпес симплекс, тумори и др.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица ситно нарязани корени се вари в 500 мл вода около 5 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти на ден.

Сладка папрат ( Polypodium vulgare L. )

Синоними. Навалник, сладун.Разпространение. Вирее по сенчести и влажни места и скали предимно по северните склонове на планините.Използваема част. Коренището, което се вади рано напролет или късно през есента. Суши се на сянка или в сушилня.Химичен състав. Коренището съдържа сапонини, тлъсто масло, слузни и дъбилни вещества, белтъчини, нишесте, захари.Действие. Отхрачващо, противоглистно, жлъчегонно. Извлек от коренището влияе

парализиращо върху дребните глисти (острици), които се изхвърлят от организма след прилагане на очистително. Сладката папрат втечнява храчките и улеснява тяхното откашляне. При застойни явления в жлъчния мехур билката спомага за евакуирането на жлъчен сок. Оказва и лек до умерен очистителен ефект. Действа болкоуспокояващо при подагра.Приложение. При бронхити, ларингити, трахеити, жлъчнокаменна болест, еластичен колит, хроничен запек, подагра, глисти и др.Внимание! Билката е противопоказана при възпаления на бъбреците и пикочния мехур.Начин на употреба. Около 2 супени лъжици корени се заливат с 400 мл студена вода. Престояват 8 часа. Прецедената билка повторно се залива с чаша вряща вода. Престоява 1 час. Двата извлека се смесват и сместа се изпива на равни части за 1 ден.

Слез ( Malva sylvestris L. )

Синоними. Камиляк, камбулеш, волово око, горски слез.Разпространение. Из цялата страна. Расте в храсталаците, покрай пътищата и буренясалите места.Използваема част. Листата и цветовете на растението, събрани по време на цъфтеж. Сушенето става на сянка или в сушилня.Химичен състав. Листата съдържат слузни вещества, антоцианови гликозиди, танини, витамин С, провитамин А, минерални вещества и др.Действие. Омекчаващо и отхрачващо. Билката оказва благоприятно въздействие върху възпалителните процеси на дихателните пътища, като действа омекчаващо на лигавиците и облекчава отхрачването. Действа омекчаващо и върху чревната

лигавица. Макар и по-слабо, билката оказва лечебен ефект и върху бъбречните легенчета и пикочния мехур, като потиска възпалителните процеси. Облекчава уринирането.Приложение. При ангина, остри и хронични бронхити, стомашно-чревни колики, невроза, безсъние, възпаление на бъбреците и пикочния мехур и др.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от билката се запарва с 400 мл вряща вода. Кисне 1 час. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти на ден.Внимание! В големи количества билката е отровна. Взема се под лекарски контрол

Сминдух ( Trigonella foenum-graecum L. )

Синоними. Телчец, гръцки сминдух, гръцко сено, камилско сено.Разпространение. Отглежда се като подправка и като декоративно растение.Използваема част. Семената на растението, които се изсушават след пълното им узряване.Химичен състав. Семената на сминдуха съдържат слузни вещества, белтъчини, сапонини, етерично масло, алкалоиди, дъбилни вещества, нуклеопротеини, смоли, ензими, витамини, тлъсто масло и др.Действие. Апетитовъзбуждащо и болкоуспокояващо. Понижава кръвната захар, засилва половата активност.Приложение. При изтощени болни, вследствие на хронични заболявания (туберкулоза, захарна болест, недохранване, диария, кървящи хемороиди), при полова слабост и др.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица изсушени и

счукани семена се залива с 400 мл вряща вода. Престоява около 2 часа. Прецедената запарка се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.

Смокиня ( Ficus carica L. )

Синоними. Няма.Разпространение. Расте по сухи и изложени на припек места, предимно в по-топлите райони на страната.Използваема част. Плодовете и листата. Листата се берат по време на цъфтежа, като се сушат на сянка. Плодовете се берат след като узреят. Сушат се обикновено в сушилня, но може и на сянка.Химичен състав. Плодовете съдържат етерично масло, тлъсто масло, захари, танини, смоли, нишесте, плодови киселини, витамин А, В2 и С,

ензими, слузни вещества, минерални вещества и др.Действие. Плодовете действат слабително, противовъзпалително и омекчаващо дихателните пътища. Улесняват отхрачването на секретите. Употребата им на гладно предизвиква усилена перисталтика на червата, последвана от очистителен ефект. Благодарение на богатото съдържание на калий са полезни за сърдечно болни.Приложение. При хроничен бронхит, лениви черва, хронична сърдечна слабост, отоци.Начин на употреба. Сушени смокини накиснати в чист зехтин се вземат сутрин на гладно с очистителна цел. Ядат се в прясно състояние, но добре узрели.

Смрадлика ( Cotinus coggygria Scop. )

Синоними. Тетра, кукуч.Разпространение. Расте по сухи и каменисти места и из храсталаците по южните склонове в предпланинските райони.Използваема част. Листата на растението, които се берат по време на цъфтежа, но никога след оформянето на плодовете. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50 °С.Химичен състав. Листата на смрадликата съдържат дъбилни вещества, етерично масло и др.Действие. Затягащо, противовъзпалително, антисептично. Поради високото си съдържание на

дъбилни вещества смрадликата е растението с най-силно проявена затягащо и противовъзпалително действие. В по-големи дози понижава кръвното налягане. Стимулира зарастването на повърхностни рани и язви в стомаха и дебелото черво. Влияе противовъзпалително и при засягане на бъбречните легенчета.Приложение. При диарии, кървящи хемороиди, язвен колит, възпаление на венците (пародонтоза), зъбобол, ангина, заболявания на бъбреците, язва на стомаха и дванадесетопръстника. Външно се използва при бяло течение, рани, циреи и др.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от билката се запарва с 500 мл вряща вода. Ври 5 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти на ден. За бани и компреси - 50 г смрадлика се варят 20 минути в 2 л вода.

Софора ( Sophora japonica L. )

Синоними. Японска акация, японска софора.Разпространение. Расте в Япония, Китай, Корея. У нас се отглежда като декоративно растение в градини и паркове.Използваема част. Цветните пъпки преди разпукването. Сушат се при обикновени температурни условия или в сушилня. Плодовете се използват когато узреят напълно.Химичен състав. Надземната част съдържа флавоновите гликозиди кверцетин, рутин, както и изофлавоновия гликозид софорикозид. В плодовете се откриват редица флавоноидни

гликозиди и др.Действие. Капиляроукрепващо и кръвоспираащо, особено по отношение на венозната съдова система. Притежава също и противомикробно действие. Стимулира оздравителните процеси при язвена болест, дегенеративни изменения в хемороидалните вени, ускорява епителизацията при варикозни язви на краката. Потиска възпалителните процеси в бъбречните легенчета, пикочните пътища и пикочния мехур. Спира кървенето от вътрешните органи, като уплътнява съдовата стена.Приложение. При заболявания на бъбреците, пикочните пътища, пикочния мехур, при затруднено уриниране, язвена болест, гастрит, диабет, трудно заздравяващи рани, атеросклероза, хемороиди, бяло течение и косопад.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица ситно нарязана билка се запарва с 400 мл вряща вода. Престоява около 1 час. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Може да се приготви и спиртен извлек (20 г цвят в 100 мл етилов алкохол 70°) в продължение на 7 дни. Употребява се по 20 капки с вода 3 пъти на ден.

Съсънка ( Anemone Pulsatilla L. )

Синоними. Котенце, обикновена съсънка, полска съсънка.Разпространение. Из цялата страна. Расте из сухите и неплодородните почви, предимно по южните склонове на предпланинските места.Използваема част. Стръковете на растението, които се събират през цялото лято и се сушат на сянка или в сушилня.Химичен състав. Съставът на растението не е добре проучен. Надземната част съдържа сапонини, дъбилни вещества и др.Действие. Успокоява нервната система, като има

и сънотворен ефект. Високите дози потискат дихателния център в продълговатия мозък. Билката понижава кръвното налягане, намалява силата на сърдечните съкращения. В народната медицина се използва за потискате на половата възбуда.Приложение. При нервно напрежение, безсъние, хистерия, старчески заболявания, полова

възбуда, възпаление на дихателните пътища.Начин на употреба. Прилага се под форма на спиртен екстрат (20%) от пресни стръкове, като се вземат по 20-40 капки 1-2 пъти на ден. Прилага се и като студен извлек - 2 чаени лъжички ситно стрита билка се залива с 1 водна чаша хладка вода. Кисне 24 часа. Прецеденият извлек се изпива за 1 ден.Внимание! Билката се приема само по лекарско предписание, тъй като съдържащите се в нея химични субстанции претърпяват промени в организма.

Целебни растения "Т"

Трицветна теменуга( Viola tricolor L. )

Синоними. Пъстра теменуга, кокиче, любиче.Разпространение. Расте из цялата страна по сухи и тревисти места, по ниви, стърнища и ливади, в храсталаци.Използваема част. Надземната част, която се бере по време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня.Химичен състав. В стръковете на билката се съдържат алкалоиди, етерично масло, витамин С, сапонини, минерални вещества, танини, слузни вещества и др.Действие. Отхрачващо и пикочогонно. Понижава

кръвното налягане, оказва очистително и дезинфекционно действие, макар и в по-слаба степен.Приложение. При магарешка кашлица, бронхити, кожни обриви, гнойни пъпки по кожата, ревматизъм, подагра, атеросклероза, за отводняване.Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички ситно нарязана билка се запарва с 400 мл вряща вода. Запарката престоява 1 час, прецежда се и се пие по 1 кафена чашка пре ядене 3 пъти на ден.Внимание! В по-големи дози билката предизвиква повръщане, което е израз на непоносимост и трябва да спре употребата й.

Термопсис ( Thermopsis lancelota R. Br. )

Синоними. Няма.Разпространение. Расте по речните долини и мочурища, а понякога и като плевел по нивите. Разпространено е в Западен Китай, Монголия и в южните части на Сибир.Съдържание. Надземните органи на това растение съдържат до 2,5% алкалоиди термопеин, метилцитизен, пахикарпин и др., сапонини, дъбилни вещества, смоли, слуз, следи от етерично масло, витамин С. Препаратите, извлечени от растението, се използват в официалната медицина и имат

отхрачващо действие, а в по-големи дози предизвикват повръщане. В прахообразно състояние това растение има силно инсектицидно действие, а отвара от него се използва против глисти.

Семената на термопсиса съдържат 2-3% алкалоиди, основно цитизин.Растението е отровно!Признаците на отравяне с термопсис са:-повдигане, повръщане, виене на свят, слабост, студена пот, лигавицата отначало е бледа, а впоследствие посинява. Появява се диария;-при тежки отравяния се стига до загуба на съзнание, възбуждане, халюцинации, гърчове;-смъртта настъпва от спиране на дишането и сърдечна слабост.Първа помощ при отравяния с термопсис:- в начален стадий се дават 1-3 мл 0,1%-ов атропин подкожно;-правят се стомашни промивки със сонда с подаване на солена вода и танин;-при гърчове се прави клизма с хлоралхидрат и се прави барбамил мускулно;-при свръхвъзбудимост - амизназип мускулно;-при слабост- строфантип.Действие. Отхрачващо. Извлек от билката предизвиква възбуждане на дихателния център в продълговатия мозък, подобрява сърдечната дейност, повишава кръвното налягане. Освен това предизвиква повръщане, като възбужда непосредствено центъра на повръщането.Приложение. При кашлица, като отхрачващо средство и за предизвикване на повръщане при отравяния. Използваеми части: За медицински цели се използват стръкове от термопсис (Herba Thermopsidis lanceolatae) и семена (Semeni Thermopsidis). Стръковете се събират във фаза бутонизация-начало на цъфтеж.Начин на употреба. Около 1 г билка се залива с 200 мл вода. Нагрява се на водна баня в закрит съд около 15 минути. Охлажда се 45 минути и се прецежда. Пие се по 1 супена лъжица 3-4 пъти на ден.

Троскот ( Cynodon dactylon (L.) Pers. )

Синоними. Няма.Разпространение. Среща се из цялата страна. Расте по тревисти, песъчливи места, покрай пътища, по стърнища и ниви като плевел.Използваема част. Коренищата, които се вадят през втората половина на лятото. След като се почистят се нарязват и изсушават на сянка.Химичен състав. Коренищата съдържат сапонини, захари, нишесте, слузни вещества, полизахариди и др.Действие. Пикочогонно и очистително. Понижава кръвното налягане, вследствие на

съдоразширяващото си действие. Това действие при склерозирани съдове обаче е слабо. Билката засилва сърдечните съкращения, като забавя сърдечната дейност.Приложение. При отоци, запек, еластичен колит, високо кръвно налягане.Лечебно действие и приложение: При чернодробни заболявания, безплодие, кашлица, ревматизъм, пясък в бъбреците и пикочния мехур, простатит, запек, възпаление на червата.Начин на употреба. Около 20 г коренища се варят в 250 мл вода. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.

Трънка ( Prunus spinosa L. )

Описание: Силно разклонен бодлив храст, висок 1-3 м, с тъмносива кора. Листата са елипсовидни до обратно яйцевидни. Цветовете са бели, единични 1,5-2 см в диаметър. Плодът е костилков, тъмносив със стичивокисел вкус. Цъфти преди разлистването през март-април. Синоними. Няма.Разпространение. Из храсталаци, по слогове в зоната на дъбовите гори, в низините и планините на цялата страна до 1200 м надморска височина. Използваема част. Плодовете, листата и цветовете на растението. Цветовете се сушат на сянка. Плодовете се сушат на сянка или в сушилня при 70 °С, след като узреят напълно.Химичен състав. Цветовете съдържат флавоноиди, гликозиди, захари, минерални вещества, восъци и др. Плодовете съдържат гликозиди, органични киселини, захари, пектин, танини, тлъсто

масло, багрила и др.Действие. Цветовете имат пикочогонно и очистително действие. Листата - противовъзпалително действие при възпаления на бъбреците и пикочния мехур. Плодовете имат запичащо действие. Цветовете се използват и при аденома на простатата.Приложение. При гастрити, ентерити, колити, диарии, жълтеница, бъбречни заболявания, кожни заболявания, аденома на простатата и др.Начин на употреба. Около 2 супени лъжици от цвета или листата (според показанията) се заливат с 400 мл вряща вода. Киснат още 1час. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден. От плодовете се приготвя отвара - 2 супени лъжици счукани плодове се заливат с 500 мл вода. Варят се 10 минути. Пие се по същия начин.

Трабузан(бабини зъби)( Tribulus terrestris )

Описание: Едногодишно тревисто растение с многобройни тънки, разклонени, пълзящи стъбла, дълги 10-60 см, покрити с власинки. Листата са чифтоперести. Цветовете са дребни, единични. Цъфти и образува плодове през юли-октомври. Разпространение: Расте по песъчливи и каменливи места, като плевел из лозята и други окопни култури. Среща се навсякъде в по-топлите части на страната. Употребяема част: Използва се надземната част, отрязана по време на цъфтене. Действие: Стимулиращо половата сфера, диуретично, лаксативно и противогъбично. Приложения:- при импотенция, стерилитет и хипертрофия на

простатата, при оскъдна и нередовна менструация

- при невралгия, мигрена, спазми на жлъчните пътища, на стомаха и червата, бронхит, коклюш - има успокояващо действие върху централната и вегетативната нервна система и местно дразнещо действие, предизвикващо нахлуване на кръв към раздразнените места- при хронично възпаление на половите органи у мъжа и жената- добро диуретично действие при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур - повишава киселинността на стомашния сокБилката не трябва да се прилага при стомашно-чревни възпаления и възпаления на бъбреците, тъй като силното дразнещо действие може да изостри заболяването и да влоши протичането му.Начин на употреба: Прилага се като извлек, получен от 2 чаени лъжички билка, която се накисва в 250 см3 студена вода за 1 ден. Изпива се на глътки за 1-2 дни.

Телчарка( Polygala major Jacq. )

Описание: Многогодишно тревисто растение с приповдигащи се стъбла. Листата са последователни. Съцветието е грозд с 20-50 цвята. Цветовете са пурпурночервени, синьовиолетови или бели. Цъфти през юни-юли. Разпространение: Расте по тревисти места и в ливадите, предимно в предпланинския пояс из цялата страна. Употребяема част: Използват се коренищата и корените. Действие: Корените имат секретолитично и отхрачващо действие - усилват секрецията на бронхиалните жлези и съдействуват за по-лесното изхвърляне на гъсти бронхиални секрети. Приложения:- при остри и хронични бронхити и други заболявания на дихателните пътища

- при катари на стомашно-чревния тракт - за външна употреба: водни извлеци при лечение на фурункули, гнойници и др.

Целебни растения "Х"

Хвойна( Juniperus communis L. )

Синоними. Смрика, синя хвойна.

Разпространение. Расте предимно по сухи и скалисти места поединично или на групи, сред иглолистни и широколистни гори. Предпочита по-топлите и равни места.

Използваема част. Плодовете на хвойната, маслото от хвойна.

Химичен състав. Плодовете съдържат етерично масло, органични киселини, горчиви гликозиди, танини, пектин,

багрила, запари, смоли и др.

Действие. Пикочогонно, противовъзпалително, разхлабващо гладката мускулатура, нервноуспокоително. Плодовете на хвойната улесняват изхвърлянето на пясък от бъбреците и пикочния мехур, действат противовъзпалително, облекчават уринирането, нормализират нивото на пикочната киселина в кръвта. Етеричното масло оказва благоприятно въздействие при бронхити и задух. Прилага се и при болки в ставите, при някои чернодробни и кожни заболявания, при неврози и др.

Приложение. При бъбречнокаменна болест, хронични възпаление на пикочния мехур, смущения в уринирането, ревматични заболявания, подагра, хемороиди, кожни обриви, недостатъчна менструация, хроничен бронхит, задух, хронично възпаление на черния дроб, хроничен запек, невралгии, неврози, рак на стомаха.

Противопоказно е прилагането на билката при остър и хроничен нефрит (хронично възпаление на бъбреците). Забранена е употребата на хвойна и при бременни жени!

Начин на употреба. Около 1 супена лъжица дребно счукани плодове се залива с 400 мл вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден след ядене. За киселини и болки в стомаха се приготвя по следния начин – Юг плодове се заливат с 200 мл вода. Киснат 3 часа. Това е 1 дневна доза. При ревматични болки се прилагат бани – 200 г плодове се варят 5-10 минути в 2 л вода и тази отвара се прибавя към водата във ваната. При обриви по кожата се консумират по няколко плодчета дневно, като се започва с 5 плодчета и всеки ден се увеличава с по 1 плодче, докато станат 15. След това се намаляват в същия ред до 5 плодчета.

Хмел (Humulus lupulos L .)

Синоними. Горец, беличе.

Разпространение. Расте по влажни гористи места, където се увива около дърветата. Напоследък се култивира за хранителната и пивоварната промишленост.

Използваема част. Женските съцветия (шишарки), докато са още затворени. Сушат се на сянка или в сушилня при 35 °С. Покривните люспи са осеяни с жлези, от които се отделя при претриване през сито – лупулин.

Химичен състав. Шишарките съдържат етерично масло, мазнини, жълто багрило, смолисти вещества, горчивите вещества хумолин, луполон, танини, терпенони, алкохоли, витамин С, фитонциди, органични киселини, аминокиселини, фитостерини, изовалерианова киселина и др.

Действие. Нервноуспокояващо. Болкоуспокояващо и противоспастично действие. Биологично активните вещества възбуждат апетита и подобряват храносмилането, увеличават количеството на денонощната урина, действа успокояващо при безсъние, полово възбуждение, полюции, критическа възраст.

Приложение. При липса на апетит, в критическа възраст, при безсъние, полюции, при полова възбуда, болезнена менструация, възпаление на простатата. За подобряване на съня се пълни възглавница с хмел и комунига.

Начин на употреба. Около 2 супени лъжици от шишарките се запарват с 500 мл вряща вода. Киснат 30 минути. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти на ден. Лупулинът (жлезите) се приемат по 0,10-0,20 г 2-3 пъти на ден.

Внимание! При работа с хмел е възможно да се получат кожни обриви, дължащи се на етеричното масло.

Хрян (Armoracia rusticana Gaertn.)

Синоними. Няма.

Разпространение. Хрянът се отглежда като градинско зеленчуково растение и в много страни се култивира. Среща се и в диворастящо състояние.

Използваема част. Коренищата, които се вадят през есента. След почистването им се изсушават на прохладно и сухо място или в сушилня при 35 °С.

Химичен състав. Корените на хряна съдържат гликозиди, захари, гума, смоли, нишесте.

Действие. Апетитовъзбуждащо. Хрянът усилва функцията на стомашните жлези, в резултат на което подобрява смилането на мазнините в приетата храна. Установено е в опити с животни, че хрянът намалява нивото на захарта в кръвта. Тези данни се потвърждават и в практиката при болни от захарен диабет. Многогодишни изследвания на наши специалисти показват, че хрянът притежава противомикробно действие, което е със сравнително широк спектър. В народната медицина хрянът се използва като противоревматично средство.

Приложение. За възбуждане на апетита, за лечение на захарна болест, при хронични ревматични заболявания, подагра, пясък в бъбреците и пикочния мехур, при хронични възпаления на горните дихателни пътища, при липса на менструация, като полов възбудител и др. Най-голямо приложение намира в хранително-вкусовата промишленост като консервант.

Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички настърган хрян се заливат с 400 мл вряща вода и се оставя да кисне около 1 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Може да се смеси 300 г настърган хрян с 250 г мед, като се взема по 1 чаена лъжич ка 3 пъти на ден след ядене.

Целебни растения "Ц"

Царевица( Zea mays L. )

Синоними. Кукуруз.

Разпространение. Едногодишно растение, отглеждано като зърнена култура. Култивира се из целия свят в множество сортове.

Използваема част. Нишковидните близалца на женските цветове (царевична коса или свила), които се събират след опрашването, през периода на млечна зрелост. Брането на царевична коса не пречи на узряването на зърното. Суши се на сянка или в сушилня при 40 °С

Химичен състав. Царевичната коса съдържа мазно етерично масло, гликозиди и горчиви вещества, смоли, флавоноиди, багрила, витамин С, К1 К3 и др.

Действие. Пикочогонно, кръвоспиращо и жлъчегонно. Притежава противовъзпалително действие и се използва при бъбречни заболявания, жлъчнокаменна болест. Понижава нивото на холестерола и триглицеридите в кръвта (които са повишени при атеросклероза), спира кръвотечението от различни органи. В народната медицина се използва при тении.

Приложение. При задържане на течности в организма, пясък в бъбреците и жлъчката, атеросклероза, маточни кръвотечения, кръвотечение от носа, при различни възпалителни процеси, гъбички и др.

Начин на употреба. Около 10 г царевична коса се варят в 400 мл вода в продължение на 10 минути. Прецедената отвара се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Цариче (Alchemilla vulgaris L.)

Синоними. Шапиче, самодивска ягода.

Разпространение. Расте по влажните и мочурливи ливади, покрай реки и потоци в планинските райони от 1000 до 2000 м надморска височина.

Използваема част. Цялото растение, заедно с корените, които се изваждат по време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при 45 °С.Химичен състав. Танини, галотанини, горчиви вещества, флавоноиди, витамин С, захари, смоли и др.

Действие. Кръвоспиращо, противовъзпалително, запичащо. Повлиява благоприятно възпалителните процеси в стомашно-чревния тракт (гастрит, стомашни колики, диарии) и някои гинекологични заболявания. Препоръчва се при бяло течение, обилна менструация, подпомага заздравяването на рани и циреи, прилага се при кръвотечение от носа, конюнктивити и др. Освен това действа пикочогонно и понижава нивото на кръвната захар.

Приложение. При диарии, бяло течение, обилна менструация, слаба родова дейност, захарна болест, отоци, пясък в бъбреците и жлъчката, гнойно възпаление. Във ветеринарната медицина се използва при шап у животните.Начин на употреба. Около 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряща вода. Кисне 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти на ден. Същата запарка се използва и за промивки.

Целина (Apium graveolens L.)

Синоними. Кервиз.

Разпространение. Расте по влажни и мочурливи места с песъчливи почви предимно по Черноморието и поречието на река Дунав, Марица, Струма. Широко се култивира като зеленчуково растение.

Използваема част. Корените на растението, които се вадят през есента и не се сушат, а се пазят във влажен пясък. Понякога се използват и плодовете.

Химичен състав. Корените съдържат етерично масло, слузни вещества, нишесте, пентози, тлъсто масло, витамин С и др.

Действие. Апетитовъзбуждащо и пикочогонно. Коренът на билката оказва противовъзпалително действие при остри и

хронични бъбречни заболявания, подагра, ревматични заболявания и др. Плодовете оказват добро действие при стомашни болки и лошо храносмилане.

Приложение. При безапетитие, пясък в бъбреците и пикочния мехур, подагра, копривна треска, полова слабост, ревматични заболявания, възпаление на бронхите, лошо храносмилане с газове и уригвания, бронхиална астма и др.

Начин на употреба. Около 2 супени лъжици настъргани корени се варят в 500 мл вода 10 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти на ден. Използва се сок от прясно нарязани корени - 1-2 чаени лъжички от сока се приема 2-3 пъти на ден 30 минути преди ядене. Приготовлява се и студена настойка - 30 г нарязани корени се накисват в 20 г хладка вода за 2 часа. Настойката се изпива за 1 ден.

Цистозеира (Cystoseira barbata Good et Wood.)

Синоними. Кафяво водорасло.

Разпространение. Морско водорасло, което расте по крайбрежните скалисти терени, като образува подводни ливади.

Използваема част. Сухият талус на кафявите морски водорасли.

Химичен състав. Сухият талус съдържа полизахариди, манит, бром, йод, кафяв пигмен и др.

Действие. Апетитопотискащо, антисклеротично, кръвоспиращо. Потиска апетита благодарение на полизахаридите, които набъбват в стомаха и създават чувство за ситост. Едновременно с това растението извлича течности от организма. Доказано е антисклеротичното действие на растението. Притежава по-слабо антидиабетично действие.

Приложение. При затлъстяване, атеросклероза, кръвотечения, начална хипертония, начален диабет и струма.

Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от растението се вари в 1 л вода 10 минути. Пие се по 1 супена лъжица няколко пъти на ден.Създаден е фармацевтичен препарат "Келп" под форма на таблетки.

Целебни растения "Ч"

Челебитка( Nigella sativa L. )

Синоними. Посевна челебитка, полска челебитка, черен кимион.

Разпространение. Култивира се в Южна и Югоизточна България.

Използваема част. Семената, които се берат късно през есента след пълното им узряване.

Химичен състав. Етерично масло, тлъсто масло, сапонини, алкалоиди, гликозиди, дъбилни вещества, горчиви вещества и др.

Действие. Газогонно, очистително, противоглистно. Семената на билката оказват и противомикробно действие, увеличават жлъчната секреция, успокояват коликите в червата и изгонват газовете, действат пикочогонно и увеличават кърмата.

Приложение. При хроничен запек, лениви черва, смущения в храносмилането с образуване на газове, жлъчни колики, оскъдна кърма, микробни инфекции в червата и пикочните пътища и др.

Начин на употреба. Около 1 г семена от билката се запарва с 500 мл вода. Запарката престоява 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Чемерика (Veratrum lobelianum Bernh.)

Синоними. Бяла чемерика, горска чемерика.

Разпространение. Расте по влажните планински ливади, покрай потоци и мочурливи места по високите планини до 2000 м надморска височина.

Използваема част. Коренищата и корените, които се берат при започване на цъфтежа или през есента.

Химичен състав. Коренищата с корените съдържат стероидни алкалоиди, алкамини, смоли, нишесте, захари и др.

Действие. Понижаващо кръвното налягане, противопаразитно. Изолираните от корените вещества предизвикват засилване на

сърдечните контракции със забавяне на сърдечната честота, понижение на кръвното налягане, което трае продължително време. Често пъти се наблюдават ортостатични реакции. По-ниските концентрации стимулират растежа на косата и премахват пърхота по главата. Влияе токсично върху причинители на крастата.

Приложение. Внимание! Чемериката е отровна билка! Днес намират приложение само някои изолирани чисти вещества за лечение на тежки форми на хипертонична болест, но само в болнична обстановка. Външното приложение на чемериката също може да предизвика тежки отравяния, поради което тя се назначава само под контрол на лекар!

Начин на употреба. 1-3% извлек с топла вода се използва за фрикции на главата, но само под контрол на лекар!

Чемшир (Buxus sempervirens L.)

Синоними. Няма.

Разпространение. Отглежда се като градинско и декоративно растение и много рядко се намира като диворастящо растение.

Използваема част. Листата, които се берат по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Листата съдържат етерично масло, витамин С, провитамин А, смоли, горчиви

вещества, стероидни алкалоиди, антрахинонови алкалоиди, танини и др.

Действие. Пикочогонно и противовъзпалително. Притежава капиляроукрепващо действие и предпазва съдовете от увреждане. Понижава кръвното налягане. Действа обезболяващо на мускули и стави.

Приложение. При отоци, подагра, хроничен ставен ревматизъм, захарна болест, хемороиди, хроничен гломерунефрит и др.

Внимание! Да се прилага с голямо внимание! Отровно!

Начин на употреба. Около 10 г от билката се накисват в 100 мл спирт. Престояват около 20 дни. Да се използва за фрикции при себорея, алопеция, пърхут - под контрол на лекар!

Червено подъбиче (Teucrium chamaedrys L.)

Синоними. Горчива чубрица.

Разпространение. Из цялата страна. Расте из храсталаците, каменистите поляни и редките широколистни гори.

Използваема част. Стръковете, брани по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Стръковете съдържат дъбилни вещества, горчиви вещества, етерично масло, витамин С, смоли и др.

Действие. Запичащо, пикочогонно, кръвоспиращо. Действа и общоукрепващо. Потиска стомашната секреция и намалява неприятните уригвания и киселини. Отстранява гнилостните процеси в червата. Оказва кръвоспиращо действие при обилна менструация, кървящи хемороиди, дизентерия и кръвохрачене. Освен това действа очистително при пясък в жлъчния мехур. Препоръчва се при бяло течение, а външно - при възпаление на конюнктивите, младежки пъпки, екземи, рани и др.

Приложение. При дизентерия, диарии, отоци, кръвотечение от различни органи и тъкани (кръвохрак, хемороиди, кръв в урината, обилна менструация), при киселини в стомаха, пясък в жлъчния мехур, бяло течение. Външно се назначава под формата на бани при хемороиди и за промивки при бяло течение. При подагра може да се прилага не само вътрешно, но и външно (местно).

Начин на употреба. Около 2 супени лъжици от билката се запарват с 400 мл вряща вода. Кисне 1 час. Запарката се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. За външно приложение се приготвят лапи или отвара (4 чаени лъжички билка на 2 чаши вряща вода).

Черен бъз (Sambucus nigra L.)

Разпространение. Вирее в сенчести места, покрай огради, из храсталаци и градини до 1500 м надморска височина.

Използваема част. Цветовете, които се берат преди пълното им разцъфване - май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня до 40 °С.

Химичен състав. Цветовете съдържат гликозиди, етерично масло, витамин С, дъбилни и слузни вещества, смоли, органични киселини, следи от алкалоиди. Плодовете съдържат още провитамин

А, багрила, витамини от групата В, аминокиселини, захари, каротини, антоцианиди и др.

Действие. Пикочогонно, слабително и потогонно. Подобрява отхрачването при възпаления на дихателните пътища. Подпомага функцията на черния дроб, понижава кръвното налягане. Продължителната употреба на бъзов цвят действа успокояващо върху нервната система. Плодовете действат общоукрепващо и имуностимулиращо.

Приложение. При бронхит, кашлица, прегракнал глас, ангина, високо кръвно налягане, запек, лениви черва, пролетна умора, отоци. Цветовете се използват в парфюмерията.

Начин на употреба. Около 1 супена лъжица изсушени цветове се запарва с 300 мл вряща вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. При запек се взема по 1 чаена лъжичка няколко пъти на ден мармалад, приготвен от плодовете на бъза. При простуда се приготвя чай за изпотяване от равни части цвят от бъз, цвят от липа и листа от мента.

Черен оман (Symphytum officinale L.)

Синоними. Зарасличе, мазен корен.

Разпространение. Из цялата страна. Расте по влажни и мочурливи места, покрай реки.

Използваема част. Корените на растението на 2-3 годишна възраст, които се вадят през пролетта или през късна есен. След почистване се сушат на сянка или в сушилня при 60 °С.

Химичен състав. Корените съдържат пуринови производни, алкалоиди, нишесте, танини, слузни

вещества, етерично масло и др.

Действие. Ускорява зарастването на раните и счупванията на костите. Действа благоприятно при гнойно възпаление на костите, оказва противоязвено и противовъзпалително действие. Понижава кръвната захар и кръвното налягане. Най-отличителната му черта е обаче противоязвената му активност.

Приложение. При язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, гастрити, при бавно заздравяващи рани, счупвания на кости, при възпаления на горните дихателни пътища, подагра, ревматични заболявания, алергични състояния, пародонтоза, при болезненост на ампутирани крайници и др.

Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от корените на билката се запарва в 400 мл вряща вода. Престоява 1 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. При парадонтоза за жабурене се използва и като отвара - 10 г ситно нарязани корени се заливат с гореща вода и врят 10 минути. При по-тежки случаи може да се използват 20 г корени в същото количество вода. Употребява се вътрешно и като спиртен извлек - 1 част билка на 5 части 40° спирт (20-40 капки 4-5 пъти на ден). Това е т. нар. "Tinctura consolidi" - с подчертан противоязвен ефект!

Черна боровинка (Vaccinum myrtillus L.)

Синоними. Няма.

Разпространение. Расте по високите каменисти и тревисти места из храсталаците на Витоша, Родопите, Пирин и Стара планина.

Използваема част. Плодовете и листата. Плодовете се берат като узреят. Листата се берат през пролетта, изсушават се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Съдържат плодови киселини, багрило, танини, витамин С, витамин В комплекс,

антоциани и др.

Действие. Запичащо и противодиабетично. Отвара от боровинки притежава противомикробно действие. Системната употреба понижава кръвната захар, помага при стомашно-чревни разстройства, при възпалителни процеси в устната кухина, при диарии, хемороиди. Особено е благоприятно действието на боровинките при отслабено зрение, вследствие на захарна болест.

Приложение. При стомашно-чревни разстройства, диарии, възпаление на венците, ангини, възпаление на дихателните пътища, захарна болест, високо кръвно налягане, ревматични заболявания, отслабено зрение.

Начин на употреба. Под формата на отвари и конфитюри. При диария се вземат от 50 до 100 г пресни плодове на ден. Също така 2 чаени лъжички сухи плодове се киснат 8 часа в 300 мл студена вода. Извлекът се изпива за 1 ден. Може да се приготви и запарка - 2 чаени лъжички сухи плодове се заливат с 300 мл гореща вода. Дозата е за 1 ден. При възпаления на устната кухина се приготвя отвара - 100 г сухи плодове врят в 500 мл вода докато остане 300 мл. Употребява се за жабуркане и гаргара!

Черна ряпа (Raphanus sativus L.)

Синоними. Няма.

Разпространение. Из цялата страна. Отглежда се като зеленчуково растение.

Използваема част. Сокът от пресен корен.

Химичен състав. Гликозиди, етерично масло с фитонцидни свойства, витамини, минерални вещества, ферменти, пектини и др.

Действие. Жлъчегонно и отхрачващо. Черната ряпа подобрява отделянето на жлъчен сок. Влияе укрепващо на чернодробните клетки и ги предпазва от токсичното действие на вредни вещества. Възбужда секрецията на чревната лигавица и усилва перисталтиката, което води до очистителен ефект. Сокът от черната

ряпа действа омекчаващо на дихателните пътища и улеснява отхрачването. Облекчава храносмилането и спомага за изгонване на газовете от червата. Подпомага зарастването на счупени кости.

Приложение. При жлъчнокаменна болест, хроничен хепатит, панкреатити, лениви черва, храносмилателни разстройства, пясък в бъбреците и пикочния мехур, бронхит, счупвания на кости, невралгии.

Начин на употреба. Изстискан сок от ряпа в количество около 50 мл се консумира 1 път дневно преди ядене в продължение на 10 дни, смесен с мед.

Чесън (Allium sativum L.)

Синоними. Чеснов лук.

Разпространение. Отглежда се предимно като зеленчуково растение в градини. Пренесен е в Европа от Средна Азия.

Използваема част. Луковиците, които се използват в свежо състояние. Възможно е да се употребяват и след узряването и изсушаването им.

Химичен състав. Луковиците съдържат етерично масло, тлъсто масло, фитостероли, витамин A, Bl5 В2, флавоноиди, сапонини, следи от йод, полизахариди.

Действие. Противоглистно, противомикробно и жлъчегонно. Противомикробното действие се дължи на етеричното масло. Чесънът унищожава болестотворните микроорганизми в червата и изгонва

газовете. Подпомага организма в борбата му срещу инфекциозните болести. Засилва

отделянето на жлъчен сок и с това подобярява храносмилането. Притежава и пикочогонно действие, вследствие на което се понижава кръвното налягане. Чесънът предотвратява развитието на атеросклероза в съдовете, тъй като понижава холестерола, триглицеридите и фибриногена в кръвта. Има данни, че чесънът понижава нивото на кръвната захар и служи като противоотрова при оловно отравяне.

Приложение. За профилактика при атеросклероза и хипертония, при инфекциозни заболявания, както и при хронични гнойни инфекции (бронхити, бронхиектазии), за възбуждане на апетита, след антибиотично лечение, при жлъчнокаменна болест, глисти.

Начин на употреба. По 1 главичка чесън се изяжда вечер с храната. При глисти се правят клизми - 8-10 скилидки се счукват и заливат със 100 мл вряща вода. Прецежда се и се правят 2 клизми. За профилактика на атеросклерозата се приготвя тинктура - 100 г счукани скилидки се заливат с 500 мл 70° спирт. Престоява 15 дни. Прецежда се и се приема по 25 капки 3 пъти на ден преди ядене. За понижаване на високо кръвно налягане се приготвя същата тинктура, като се приема по 20-30 капки 3 пъти дневно преди ядене 2 дни наред, след това 2 дни почивка, нови 2 дни се взема тинктура и т.н.

Чувен (Chenopodium bonus-henricus L.)

Синоними. Дива лобода, див спанак, влашки спанак.

Разпространение. Из цялата страна. Расте по храсталаците, необработените ниви и пасищата.

Използваема част. Корените на билката, които се вадят късно есента или рано през пролетта, преди развитието на растението. След почистване корените се нарязват, нацепват се по дължина и се сушат в сушилня при 50 °С.

Химичен състав. Коренните съдържат сапонини, гликозиди, флавоноиди, слузни вещества, смоли и др.

Действие. Слабително, противовъзпалително, капиляроукрепващо. Действа също и пикочогонно.

Приложение. При хроничен запек, пясък в бъбреците и пикочния мехур, хемороиди, вътрешни кръвоизливи, отоци, рани, циреи и др.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка корени се вари в 500 мл вода в продължение на 10 минути. Отварата се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Целебни растения "Ш"

Шибой (Cheiranthus cheiri L.)

Синоними. Ароматен шибой.

Разпространение. Из цялата страна. Култивира се като градинско растение. Пренесено е от Средиземноморието.

Използваема част. Цветовете, които се берат в началото на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Билката съдържа етерично масло, кардиотонични гликозиди, флавони, ферменти, тлъсто масло и др.

Действие. Сърдечноукрепващо и слабително. Шибоят дразни чревната лигавица и предизвиква засилване на перисталтиката, което води до слабителен ефект. Повлиява благоприятно възпалителните заболявания на черния дроб. Най-подчертано е действието на билката по отношение на сърдечната дейност като усилва сърдечните съкращения и забавя честотата на сърдечния ритъм, подобно на сърдечните гликозиди.

Приложение. При лека степен на хронична сърдечна слабост, запек, хронично възпаление на черния дроб.Начин на употреба. Около 1 супена лъжица сухи, ситно нарязани цветове се запарват с 500 мл вряща вода. Престоява 1 час. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти на ден.

Шипка обикновена (Rosa canina L.)

Синоними. Див трендафил, див гюл, кучешка шипка.

Разпространение. Расте из храсталаците, горите и каменистите места до 1600 м надморска височина.

Използваема част. Плодовете, брани след пълното им узряване, но докато са още твърди.

Химичен състав. Плодовете съдържат витамин С, В2, провитамин А, флавоноидни гликозиди, захари, пектин, плодови киселини, танини и др.

Действие. Капиляроукрепващо, запичащо и кръвоспиращо. Билката действа пикочогонно и е полезна при задръжка на течности в организма, пясък в бъбреците и жлъчния мехур, възпалителни процеси в бъбречните и пикочните пътища, кръв в урината, кървящи хемороиди. Има данни, че шипката понижава кръвната захар, влияе благоприятно при инфекциозен хепатит, засилва образуването на червени кръвни клетки, понижава холестерола в кръвта, повишава физическата работоспособност.

Приложение. При кръвоизливи от вътрешни органи, захарна болест, магарешка кашлица, трудно уринираане, хепатит, атеросклероза, анемия, пясък в бъбреците и жлъчния мехур, хронично възпаление на бъбреците (нефрит), диария, обилна менструация, витаминен недоимък.

Начин на употреба. Около 1 супена лъжица счукани плодове се вари 10 минути в 500 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.Шипково вино се приготвя по следния начин - 500 г леко счукани сухи шипки и 500 г захар се заливат с 4 л вода. Оставя се да престои 20 дни, като съдът се разклаща ежедневно. Прецежда се и течността се пие вместо вода. Прецедените шипки могат да се използват повторно. Към шипковото вино може да се добави 1 лимон и 50 г боровинки и 250 г глогинки. При пресни плодове количеството на шипките е 1 кг.

Целебни растения "Я"

Ягода (горска) (Fragaria Vesca)

Синоними. Зуница, звоница, пламеница, плюскавица, плашунка.

Разпространение. Из цялата страна. Расте в горите и горските поляни, в храсталаци и сипеи до 2000 м надморска височина.

Използваема част. Листата с дръжките, след прибирането на плодовете. Сушат се на сянка или в сушилня до 45 °С. Плодовете също се използват. Берат се в сухо време. Сушат се в сушилня при температура 25-30 °С. Изсушените плодове са без миризма, с тъмночервен цвят и възкисел вкус.

Химичен състав. Плодовете съдържат пектин, захари, аскорбинова киселина, флавоноиди, антоциани, танини, фосфати, органични киселини и др. В листата се съдържат следи от алкалоиди, витамин С, етерично масло, флавоноиди, танини, силициева киселина и др.

Действие. Противовъзпалително и пикочогонно. Експериментално е установено, че листата от билката подобряват работата на сърцето и понижават кръвното налягане. Тонизират също маточнатаа мускулатура. Освен незаменимите органолептични качества, плодовете на ягодата притежават лечебно действие при хронично възпаление на черния дроб и увеличават отделянето на жлъчен сок.

Приложение. Добър ефект оказва при стомашно-чревни (диария, хроничен колит), чернодробни и жлъчни заболявания. В народната медицина горската ягода се използва с успех за лечение на пясък в жлъчния мехур и в бъбреците, при анемия и хемороиди. Понякога ягодата причинява уртика-ариални обриви.

Начин на употреба. Около 1 супена лъжица ситно нарязани листа от билката се запарва с 400 мл вряща вода. Кисне около 1 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти на ден. Плодовете са изключително полезна диетична храна за деца и възрастни, поради съдържането на големи количества органични вещества и особено на аскорбинова киселина.

Японска акация (Sophora japonica)

ОписаниеЛистопадно дърво. Листата са нечифтоперести. Цветовете са светложълти. Плодът е боб с цилиндрична форма, до 10 см дълъг и 1 см широк. Цъфти през лятото.

Използвани частиИзползват се неразтворените цветни пъпки и плодовете.

СъдържаниеСъдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната

кора (през август) още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.

РазпространениеЯпонската акация произхожда от Китай и Япония. Това е по-взискателен вид към климатичните условия, т.е. предпочита по-топъл климат, но успешно се развива в някои райони на България. Изключително медоносен вид и с много ценна дървесина. Цветовете са светложълти, събрани в метличести съцветия. Расте бързо. Светлолюбиво дърво. Непретенциозно е на почви.

Действие и приложениеКапиляроукрепващо - намалява чупливостта и пропускливостта на капилярните кръвоносни съдове. Предпазва от кръвоизливи. Има противовъзпалително действие. Предпазване от кръвоизливи на мозъка, ретинатпри хипертония, атеросклероза, бъбречни заболявания при капилярни увреждания от токсични вещества, инфекциозни процеси. Желателно е дрогата да се използва заедно с витамин С.